Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 12 ноември 2009 г. - Брюксел

11. Обяснения на вот (продължение)

- Устни обяснения на вот:

  Krisztina Morvai (NI). – (HU) Докладът на Европейския омбудсман не отразява моя опит като адвокат по правата на човека в Унгария. В него не се споменава, че през есента на 2006 г. полицията, подтикната от правителството, нарани, хвърли в затвора и образува фиктивни наказателни производства срещу няколкостотин мирни пешеходци и демонстранти, отбелязващи специално събитие. Европейският съюз остана безмълвен. Той не казва нищо и относно факта, че оттогава полицията проверява често и незаконно документите на тези хора, демонстрирали в името на промяната, а също така ги заснема на видеозаписи, подлага ги на незаконен тормоз и често своеволно ги арестува.

Също пак „благодарение“ на оскърбително пасивната позиция на Европейския съюз 16 опозиционни активисти са държани в затвора в продължение на месеци поради подозрения за участие в „терористичен акт“. Тяхното „главно престъпление“ е, че са организирали движение за разкриване на прояви на корупция в правителството. Начинът, по който домовете им са претърсвани, а имуществото им конфискувано, както и постоянното и очевидно нарушаване на правата им като задържани лица, противоречат изцяло на европейските норми за правата на човека.

Например, провеждани са произволни и сплашващи обиски на домовете им от голям брой маскирани командоси без присъствието на оправомощено доверено лице или друг гарант. Конфискувани са компютри при абсолютно незачитане на законовите процедури и без никакви експертни записи на съхраняваната към момента в тях информация, което позволява на органите да подправят доказателства и да си разчистват сметките с политически опоненти. Очакваме незабавна намеса на Европейския съюз. Гласувах против доклада.

Писмени обяснения на вот:

– Доклад: Tanja Fajon (A7-0042/2009)

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Интеграцията е отлична мярка за запазване на мира, като тази мярка може да се използва по отношение на страните от Западните Балкани. Важно е да се движим напред, да създаваме по-благоприятни условия за опростяване на визовия режим. Държавите могат да развиват по-тесни връзки със съседните страни и с Европейския съюз. Либерализирането на визовия режим се основава на регионална стратегия и европейска перспектива, която не е дискриминираща по отношение на всички западнобалкански страни. Същите критерии, които бяха определени в плановете за действие за либерализиране на визовия режим, трябва да се прилагат по отношение на всички засегнати държави. Остава нерешеният въпрос за Косово и Албания. Кога гражданите на тези държави ще могат да се възползват от безвизовия режим? Съгласна съм, че трябва да бъде изготвен план за действие и възможно най-скоро да започнат спешни преговори. Албания и Босна трябва да настигнат Македония, Черна гора и Сърбия. Визовите изисквания трябва да бъдат премахнати незабавно след като Албания и Босна изпълнят всички необходими изисквания.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Стратегията на Европейския съюз за региона на бивша Югославия беше изложена преди около пет години в програмата от Солун. Тя гарантира европейската перспектива за хората от Западните Балкани, и по-специално предвижда въпроса за либерализиране на изискванията за издаване на визи. Словенското председателство взе решение за започването на преговори през 2008 г.

Пет западнобалкански държави преговарят за либерализиране на визовия режим, но според доклада на Комисията, въпреки че всички те са постигнали значителен напредък, само три от тях (Бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия) отговарят на условията за скорошно либерализиране на визовия режим. Счита се, че Босна и Херцеговина и Албания все още не са готови. Съгласен съм, че не можем да създаваме прецеденти, като понижаваме договорените критерии. Готови сме да приветстваме Босна и Херцеговина и Албания, когато те са готови да изпълнят установените условия.

  Cornelia Ernst (GUE/NGL), в писмена форма. – (DE) Моето мнение е, че освобождаването и облекчаването на визовите правила се отразява положително на съвместното съществуване на народите и на подобряването на сътрудничеството между страните. За Западните Балкани по-специално е важно всички държави от региона да имат такава перспектива. Поради тази причина силно приветствам факта, че Босна и Херцеговина и Албания ще бъдат включени в разпоредбите. Освобождаването от визи на някои лица обаче не трябва да бъде в ущърб на други граждани на западнобалкански държави. Именно това ще е налице, ако само босненските сърби и босненските хървати могат да се ползват от освобождаването от изискването за виза, но не и босненските мюсюлмани. Подкрепям също така и средносрочните решения за Косово. В този смисъл искам да отбележа, че Косово е неделима част от Сърбия и няма статут съгласно международното право. Това обаче не ни освобождава от задължението да разгледаме въпроса как следва да се подходи към тази държава и нейните граждани в бъдеще.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Препоръчаният тук визов режим, който ние не подкрепихме, е голяма стъпка назад за страните от бивша Югославия. По времето на социализма техните граждани можеха да пътуват безвизово до сегашните страни на Европейския съюз, а днес от тях се изисква да имат визи.

Нещо повече, този режим е пълен с противоречия. Въпреки опростяването на визовия процес, все още се изисква изпълнението на поредица от необосновани процедури, както и включването на биометрични данни в паспортите, което сериозно застрашава правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни, и нарушава правата на гражданите на съответните държави.

Същевременно се запазват неприемливите споразумения за репатриране на лица, пребиваващи без разрешение. Държавите трябва да подпишат тези споразумения, за да имат достъп до системата за визови облекчения. Освен че в такива ситуации се нарушават правата на имигрантите, това представлява оказване на неприемлив натиск и изнудване на държавите.

Докладът също така включва диалог с Косово във връзка с включването му в процеса. Това е мълчаливо признаване и е в нарушение на международното право и суверенитета на Сърбия над тази територия.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Политиката на Европа на системно либерализиране на визите е идеологически опит за разрушаване на външните граници на Европейския съюз, след като вече бяха унищожени вътрешните такива. Това води до познатите на всички последствия: рязко увеличение на миграционните потоци и трансграничния трафик, а да не споменаваме и за изключителните възможности, които се откриват за терористи с всякакви убеждения.

Не е нормално да се изисква държави като Албания и Босна да бъдат включени предварително, така да се каже, в списъка на страните, чийто граждани са освободени от изискването за виза. Още по-неприемливо е дори да се настоява за включването и на Косово в този списък. А защо в името на свободното движение на хора по цял свят да не бъдат включени всички страни по света, независимо от най-основните мерки за сигурност, които властимащите все пак дължат на своите народи!

Нещо повече, нужно ли е да се припомнят условията на обявената с едностранна декларация така наречена независимост на Косово? Необходимо ли е да се припомня, че тази независимост дори не се признава от всички държави от Европейския съюз? И накрая, трябва ли да се припомня трагичната съдба на косовските сърби, които сега са преследвани на колонизираната земя на техните предци?

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада Fajon относно либерализирането на визите за Западните Балкани, защото Европейският парламент носи отговорността да изпрати убедително послание към всички западнобалкански държави, в което да се посочи, че подкрепяме техните усилия да изпълнят критериите, определени от Европейската комисия във връзка с либерализирането на визовата политика. Тези критерии вече са изпълнени в случая на Сърбия и Черна гора, но все още не може да се даде зелена светлина на Албания и Босна.

Много млади хора в тези държави се чувстват така, както преди се чувстваха младите източногерманци — от другата страна на стената. Все пак трудно е да се повярва, че днес младите хора само на крачка от Словения не могат да опознаят Европа или си представят бъдеще в ЕС. Босна е изпълнила почти 90% от определените от Комисията критерии. Трябва да упорстваме, защото липсата на убедително послание може да доведе до влошаване на политическата ситуация. И накрая, наистина ще трябва да се намери решение по отношение на положението на Косово, единствената част от Балканите, която е изключена от този процес.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Стъпките към либерализиране на визовите изисквания за гражданите на балканските държави трябва да се приветстват. С развитието на процесите на стабилизация и асоцииране с тези държави и промяната на статута им от статут на потенциални кандидатки към статут на пълноправни кандидатки, уместно е техните граждани да се ползват с по-голяма свобода на движение. Напълно подкрепям внесеното от моята група изменение. Европейският парламент призова по-рано всички държави-членки да признаят независимостта на Косово. Сърбия трябва да приложи същите мерки и системи за контрол по границата си с Косово, както по другите свои международно признати граници.

  Isabella Lövin (Verts/ALE), в писмена форма. – (SV) Аз, разбира се, подкрепям облекчаването на пътуванията за гражданите на трети държави, които искат да пътуват в ЕС, включително гражданите на балканските държави, и затова ми се иска да можех да подкрепя този доклад. За съжаление бяха приети редица изменения, изискващи включването на биометрични данни в паспортите. Това може да доведе до липса на правна сигурност и накърняване на неприкосновеността на личния живот и затова се въздържах при окончателното гласуване.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Отказваме да потвърдим поисканата отмяна на визовия режим за Сърбия, Македония, Черна гора, Албания и Босна и Херцеговина.

Отхвърляме доклада, защото не приемаме да ни се налага де факто признаване на Косово като държава.

Испания, Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и България се противопоставят твърдо на това. Следователно ЕС все още няма обща позиция по този въпрос. Започването обаче на преговори за либерализиране на визовия режим с Косово, както се изисква в доклада, предполага признаване на създаването на държава Косово. Това е пълно незачитане на международното право.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпреки че гласувах в подкрепа на доклада, смятам, че процесът трябва да се наблюдава внимателно. Въвеждането на отмяна за визовия режим за гражданите на тези държави изисква ясно определяне на обстоятелствата, при които се прави това. По-специално, трябва да се има предвид необходимостта от борба с нелегалната имиграция, трафика на хора и организираната престъпност.

Поради всички тези причини смятам, че проявената от групата PPE предпазливост към Албания и Босна и Херцеговина е напълно оправдана, и повтарям, че държавите, на които се предоставя възможността за отмяна на визовия режим, трябва да бъдат наблюдавани внимателно. Опазването на сигурността на европейските граници следва да е залегнало в европейската политика. В противен случай, ако улесним влизането, може да покажем, че не сме в състояние да поддържаме и прилагаме правилата в ЕС.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Не се противопоставям на либерализирането на визите за държавите от Западните Балкани. Въпреки това гласувах против доклада Fajon, защото е недопустимо да се мисли за либерализиране на визите с Косово, докато не признаваме неговата независимост. От гледна точка на международното право независимостта на Косово е незаконен акт. Следователно ЕС не може да преговаря относно либерализиране на визите или по друг въпрос с територия, чиято независимост е незаконна. Гласувайки „за“ доклада Fajon, косвено се признава независимостта на Косово, а това е неприемливо. Освен това при никакви обстоятелства не можем да приемем изискванията за биометрични данни за издаването на визи.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Отменянето на визовите изисквания за Сърбия, Черна гора и Македония следва да бъде силно приветствано, тъй като препоръката на Комисията се прави след внимателна оценка и въз основа на изпълнението на поставените изисквания. Включването на Босна и Херцеговина и Албания обаче трябва да се отхвърли. Има опасност включването на тези държави да свали предпазните бариери, предизвиквайки бум на организираната престъпност, трафика на хора и имиграцията. Понастоящем Косово успява да поддържа своето правителство с големи помощи от ЕС и поради тази причина преговорите за отмяна на визовия режим са безсмислени към този момент. Необходимо е да разясним по-добре основата на тези решения, като едновременно с това посочим ясно пред Албания, Косово и Босна и Херцеговина, че все пак трябва да положат значителни усилия, за да са готови да се присъединят към европейския клуб.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Обсъждат се условията и възможностите за облекчаване на визовите изисквания за пет западнобалкански държави — Албания, Босна и Херцеговина, Бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия. Според предложението на Комисията Македония, Черна гора и Сърбия са изпълнили по-голямата част от целите и следователно сега изискването за визи по отношение на тях следва да бъде премахнато. В доклада, който обсъждаме в момента, се споменава и постигнатият от Албания и Босна и Херцеговина напредък, както и съответното преместване на тези страни в близко бъдеще в положителния списък на държавите, за които не се изискват визи. Като се има предвид възможността за незаконна миграция от тези страни, както и тревожните тенденции в развитието на радикалния ислямизъм, по-специално в Босна и Херцеговина и Албания, гласувам против приемането на доклада. Нещо повече, моята родна страна, Австрия, ще бъде особено засегната поради географската й близост със Западните Балкани. Изискването за визи за въпросните държави в известна степен е контрол над нежеланата имиграция и следователно за момента трябва да бъде запазено.

  Carl Schlyter (Verts/ALE), в писмена форма. – (SV) Аз, разбира се, подкрепям облекчаването на пътуванията за гражданите на трети държави, които искат да пътуват в ЕС, включително гражданите на балканските държави, и затова ми се иска да можех да подкрепя този доклад. За съжаление бяха приети редица изменения, изискващи включването на биометрични данни в паспортите. Това е нещо, срещу което винаги съм се противопоставял, тъй като представлява намеса в личния живот и води до липса на правна сигурност. Ето защо се въздържах при окончателното гласуване.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Като поддръжник на премахването на визите за кратък престой, гласувах за доклада на г-жа Fajon, тъй като той е стъпка в правилната посока. Благодарение на тази мярка мнозинството от гражданите на засегнатите държави вече няма да бъдат обект на административните формалности, които се изискват от посолствата за издаването на визи.

Въпреки това съжалявам, че освобождаването се прилага само по отношение на притежателите на биометрични паспорти, тъй като смятам, че това е несъвместимо със защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот.

Шокирана съм също, че само две от трите общности в Босна и Херцеговина, сърбите и хърватите, ще се възползват от тази мярка, както и че жителите на Косово ще бъдат изключени от нея.

Статутът на европейските граждани не трябва да бъде използван за решаване на въпроса за статута на държавите-членки, а още по-малко за възобновяване на напрежението в и без това обтегнатите отношения между тях.

На Балканите, всички народи на Европейския съюз и гражданите трябва да се третират на равна основа. Свободното движение на хора трябва да бъде основно право в Европа.

– Предложение за резолюция: Годишен план за работа по програмата „Прогрес“ за 2010 г. и списък на дейностите в отделните сектори на политиката

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на предложението на Комисията е да се създаде нов европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост, който да предложи нов шанс на безработните и да открие пътя към предприемачеството за някои от групите в Европа в най-неблагоприятно положение, включително младежите. Този механизъм ще разшири обхвата на целевата финансова помощ за нови предприемачи в настоящите условия на намален достъп до кредит. Не мога обаче да се съглася с предложението на Комисията част от бюджета (100 млн. евро) на програма „Прогрес“ — програмата на Общността за заетост и социална солидарност — да бъде преразпределена към европейския механизъм за микрофинансиране. Преразпределянето на суми от „Прогрес“ ще изпрати погрешен сигнал, тъй като „Прогрес“ е насочена към най-уязвимите социални групи. Европейският механизъм за микрофинансиране трябва да има отделен бюджетен ред.

  David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) Тъй като Парламентът тепърва трябва да завърши своя преглед на механизма за микрофинансиране, все още не е ясно дали средствата, които трябва да бъдат предоставени на този механизъм, може да произхождат от програма „Прогрес“. Поради тази причина е изключително важно Комисията да се въздържи от разпределянето на средства, които понастоящем са по „Прогрес“. Ето защо гласувах в подкрепа на резолюцията.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах „за“ резолюцията срещу предложения от Комисията проект за годишен план за работа по програма „Прогрес“ за 2010 г., тъй като Комисията явно превишава правомощията си. Прави се опит за преразпределяне на бюджетни средства от програма „Прогрес“ към механизма за микрофинансиране, преди Европейският парламент да е взел решение. Комисията трябва да зачита прерогативите на Парламента и да изчака, докато трите институции — Европейският парламент, Съветът и Комисията — постигнат съгласие по механизма за микрофинансиране, преди да внесе проект за годишен план за работа по програма „Прогрес“.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме в подкрепа на резолюцията, тъй като сме съгласни с комисията по заетост и социални въпроси, която се противопоставя на позицията на Европейската комисия да се отнемат средства от „Прогрес“, за да бъдат включени те във финансирането на програмата за микрокредитиране. Ако Комисията желае да създаде схема за микрокредитиране, тя следва да направи това с нови ресурси, а не за сметка на „Прогрес“.

Във всеки случай Европейският парламент все още не е приключил прегледа на предложенията на Комисията относно механизма за микрофинансиране и поради това Комисията следва да се въздържа от приемането на специални мерки по отношение на финансирането на програма „Прогрес“ до приключването на законодателната процедура по механизма за микрофинансиране.

Ето защо е налице ясно противопоставяне срещу приемането на проекторешение на Комисията относно годишния план за работа по програма „Прогрес“ за 2010 г. и списъка на дейностите в отделните сектори на политиката.

Смятаме също така, че е правилно Комисията да оттегли проекта на решение относно годишния план за работа по програма „Прогрес“ за 2010 г. и списъка на дейностите в отделните сектори на политиката и да представи ново предложение.

  Lívia Járóka (PPE), в писмена форма. – (HU) Госпожи и господа, в условията на настоящия световен икономически спад простите финансови инструменти, които създават възможности за финансиране на предприятията, особено в по-слабо развитите райони или за определени социални групи, придобиват съществено значение. Системата за микрокредитиране, която функционира в много държави на няколко континента, също така доказа, че с осигуряването на подходящо обучение и мониторинг тази система може да предложи помощ на най-уязвимите групи, които се налага да се изправят пред сериозни затруднения на пазара на труда. Предложеният от Европейската комисия механизъм за микрофинансиране по програма „Прогрес“ е изключително важна инициатива, която може да изиграе тази роля при реинтегрирането на засегнатите от социалната изолация групи. Докато обаче продължава процесът на съвместно вземане на решения между Комисията и Европейския парламент, а бюджетът на механизма за микрофинансиране не е напълно уточнен, би било разумно Европейската комисия да оттегли предложението си относно годишния план за работа по програма „Прогрес“ за 2010 г. и да не поставя съзаконодателите пред свършен факт. Това означава, че след завършването на процеса на съвместно вземане на решения Европейският парламент може свободно и отговорно да вземе решение по този изключително важен въпрос.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно проекторешението на Комисията относно механизма за микрофинансиране по програма „Прогрес“, тъй като считам, че е абсолютно необходимо законодателният процес да завърши, преди да бъдат предприети други стъпки. Що се отнася до съдържанието, не е необходимо да казвам, че подкрепям идеята за създаване на механизъм за микрофинансиране.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Реших да подкрепя предложението за резолюция, тъй като съм против направеното от Комисията предложение за намаляване на финансовата рамка на програмата за заетост и социална солидарност – „Прогрес“ – със 100 млн. евро и преразпределянето на тези средства към европейския механизъм за микрофинансиране за заетост и социално приобщаване. Програма „Прогрес“ се изпълнява вече три години и цялостният ефект е положителен. Приветствам предложението за създаване на механизъм за микрофинансиране, защото смятам, че той ще помогне някои от най-неравнопоставените групи в Европа да получат възможност за нов старт чрез увеличаване на предлагането и достъпността на микрокредитите, което от своя страна ще помогне на хората да открият свои собствени стопански субекти. Не мисля обаче, че програма „Прогрес“ трябва да се застрашава чрез преразпределянето на средства към механизма за микрофинансиране. Желая и двете програми да се прилагат изцяло и поради тази причина гласувах в подкрепа на предложението.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно годишния план за работа по програма „Прогрес“ за 2010 г. и списъка на дейностите в отделните сектори на политиката. Смятам, че е важно преди всичко Парламентът, Съветът и Комисията да постигнат съгласие относно предложението за създаване на Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване – „Прогрес“, а също така и относно предложението за изменение на програмата на Общността „Прогрес“. Според тези предложения 100 млн. евро следва да бъдат преразпределени за финансиране на „Прогрес“, нов европейски механизъм за микрофинансиране, подкрепящ трудовата заетост и социалното приобщаване, за да бъде изпълнен „споделеният ангажимент за трудова заетост“, който се споменава в съобщение на Комисията COM(2009)257. Смятам, че сумата от 100 млн. евро не е достатъчна за постигане на предложените цели. Ето защо гласувах в подкрепа на оттеглянето от Комисията на проекторешението относно годишния план за работа по програма „Прогрес“ за 2010 г. и списъка на дейностите в отделните сектори на политиката и внасянето на предложение от бъдещата Комисия, след като Договорът от Лисабон влезе в сила и Европейският парламент, Съветът и Комисията постигнат съгласие по внесеното от Комисията предложение до Европейския парламент и до Съвета (COM(2009)0333) и по измененото предложение (COM (2009) 0340).

– Предложение за резолюция: Среща на върха ЕС–Русия на 18 ноември 2009 г. в Стокхолм

  Maria da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам усилията на Европейския съюз за укрепване на отношенията с Русия, което допринася за увеличаването на стабилността, сигурността и просперитета в Европа. Една от най-важните области на сътрудничество в отношенията ЕС–Русия е точно енергетиката и енергийната сигурност. Важно е да се създаде необходимата стабилност, за да се гарантира сигурността на доставките до държавите-членки на ЕС и техните потребители.

Надявам се, че енергийният диалог и ангажиментите, произтичащи от предстоящата среща на върха ЕС–Русия ще доведат в дългосрочен план до по-голяма прозрачност и жизнеспособност на енергийния сектор и че този сектор, от своя страна, може да помогне за установяването на нови структурни отношения между двата блока чрез развитието на търговското и икономическото сътрудничество. Също толкова важно е и сътрудничеството между ЕС и Русия в областта на изменението на климата, за да се гарантира постигането на глобално споразумение на конференцията в Копенхаген. Искам да подчертая стратегическия характер на отношенията ЕС–Русия и техния принос за процеса на взаимно разбирателство и доверие, което е от съществено значение за установяването на мир и стабилност на целия европейски континент.

  David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) На 18 ноември 2009 г. ще се проведе среща на върха ЕС–Русия. През последните години Европейският съюз и Русия развиха стабилни отношения. Необходимо е обаче някои области да бъдат затвърдени. Считам, че въпросната резолюция разглежда по подходящ начин тези области и затова гласувах в нейна подкрепа.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото смятам, че срещата на върха е особено важна, тъй като ще се състои преди конференцията по изменението на климата в Копенхаген и може да бъде отлична възможност за заздравяване на отношенията между ЕС и Русия. Възможно е това партньорство да изиграе решаваща роля на световната сцена, като се имат предвид последиците от икономическата и финансовата криза, подготовката за Копенхаген и подписването на бъдещо споразумение за създаване на система за ранно предупреждение, която да гарантира по-голяма енергийна сигурност между ЕС и Русия и по този начин да насърчи по-нататъшното сътрудничество в тази област.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) В момент, когато обединена Европа празнува двадесетата годишнина от падането на Берлинската стена, отношенията ЕС–Русия придобиват особена важност и заслужават да бъдат разгледани внимателно.

Днес е ясно, че вълната от оптимизъм по отношение на свободата и демокрацията след падането на желязната завеса се сблъска с редица неуспехи и че Русия далеч не е управляваната от принципите на правовата държава демокрация, в която тогава се предвиждаше да се превърне и която все още всички искат да видят. Затова е съвсем естествено, че хората са разочаровани от бавния темп на промяната.

Отбелязвайки това, трябва категорично да осъдя ревизионистките усилия на европейската левица да прикрие ужасните престъпления на комунизма и да измисли идеални светове от миналото, обиждайки паметта на хората, които се бориха за освобождението на народите от съветския тоталитаризъм.

Тази среща на върха е възможност за ЕС да укрепи отношенията си с Русия, като направи това по последователен начин, който е продуктивен и за двете страни, без да пренебрегва твърдостта и вниманието, които изискват въпросите в областта, например, на енергетиката, отбраната, демокрацията и правата на човека.

Присъждането на наградата „Сахаров“ на „Мемориал“ показва колко много остава да бъде направено и е израз на вниманието, което Парламентът отделя на Русия. Надявам се, че другите европейски институции ще последват неговия пример.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно Русия. Русия е един от най-важните партньори на ЕС и поддържането на стабилни работни взаимоотношения между ЕС и Русия е от съществено значение. На предстоящата среща на върха в Стокхолм ще бъдат обсъдени редица значими въпроси за ЕС, Русия и дори за световната общност в по-широк план и Парламентът днес изпрати единно послание, което подчертава областите от особен интерес и загриженост.

  Jean-Marie Le Pen (NI), в писмена форма. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, несъмнено Русия е единствената държава в света, която никога не получава вашето одобрение и чийто искания, потребности и чувствителност вие системно криете. Вярно е, че в продължение на почти 50 години половин Европа беше под игото на руснаците, танковете налагаха кърваво потисничество над стремежите за свобода, в Будапеща през 1956 г. в Прага през 1968 г., в Полша...

По това време обаче вашето неодобрение беше много по-дискретно – когато въобще го имаше. Дори когато Берлинската стена падна през 1989 г., колко европейски лидери се надяваха и молиха комунизмът просто да бъде реформиран, а статуквото да остане? Като че ли най-кървавата диктатура на XX век и 150-те милиона жертви можеха да бъдат реформирани!

Русия обаче не е СССР. Това е велика страна, с която трябва да установим привилегировани отношения, защото имаме общи интереси и можем да извлечем взаимна полза от тях, но преди всичко защото Русия, за разлика от Турция, безспорно е част от географията, културата, духа и цивилизацията на Европа.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предстоящата среща на върха ЕС–Русия се провежда 20 години след падането на Берлинската стена. Символиката на този повод ни напомня две основни идеи, които винаги трябва да стоят на челно място.

Първо, ценностите като свобода, зачитане на основните права, демокрация, мир и суверенитет на държавите продължават да бъдат напълно валидни и водещи във вътрешната и външната политика на Европейския съюз, като те трябва също да бъдат от водещо значение и за държава като Русия, която играе и следва да играе основна роля в международната общност. Трябва да отбележа със загриженост обаче, че Русия не показва, че е участник, който се ръководи от тези ценности.

Последните 20 години също така ни напомнят, че отношенията между Европа и Русия вече са различни, тъй като се основават на диалог. Русия не е съюзник на Европа, с който имаме общи ценности; тя е съседка, с която споделяме един географски район, различия и общи интереси, като например ситуацията в Афганистан. Този реализъм трябва да ни послужи като отправна точка при съставянето на нов договор за сътрудничество в бъдеще. Падането на комунизма не означава край на различията, но в тези отношения означава край на конфронтацията.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) ЕС и Русия носят голяма отговорност по отношение на стабилността, сигурността и просперитета на Европа като цяло.

Една от целите на сътрудничеството между ЕС и Русия в рамките на Четворката трябва да бъде оказването на натиск върху Израел да спазва споразуменията, да спре изграждането на селища и да възобнови преговорите за намиране на бързо решение за създаването на независима палестинска държава. Нашето становище е, че външните отношения следва да се основават на зачитането на суверенитета и териториалната цялост на всички държави, а не на създаването на сфери на влияние.

Приветстваме постоянния обмен на становища относно правата на човека в Русия. Отбелязваме обаче изразеното от Русия безпокойство във връзка с нарушаването на правата на човека в ЕС, особено по отношение на рускоговорящите малцинства в балтийските държави.

Въздържах се от гласуване по тази резолюция, тъй като групата GUE/NGL се противопоставя на всяка инициатива, която може да доведе до нова надпревара във въоръжаването. Ние сме против плановете на САЩ за инсталиране на противоракетен щит на територията на държава-членка на ЕС. Отхвърляме също така всякаква форма на сътрудничество между САЩ, Русия, ЕС и НАТО за изграждането на система за противоракетна отбрана.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Въпреки че общото предложение за резолюция относно срещата на върха ЕС–Русия се позовава на нашите важни взаимни връзки и общи интереси, в определени точки то представлява неприемливо вмешателство във вътрешните работи. Предложението цели да забрани на Русия да преговаря по енергийни проекти с отделни държави-членки на ЕС. Едностранчивата позиция на ЕС относно конфликта в Грузия, в който Съюзът ясно застана зад Грузия, противоречи на ролята на ЕС на справедлив и независим наблюдател. Общият тон на предложението няма да помогне за подобряването на отношенията с тази важна за Европа държава. Затова гласувах против предложението за резолюция.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Определено в областта на демокрацията и прилагането на принципите на правовата държава в Русия има пропуски. Не мисля обаче, че трябва да се ангажираме със самодоволно вмешателство по въпроси от вътрешната политика на други държави, още повече като се има предвид, че ЕС в никакъв случай не може да служи като пример за демокрация. Считам също, че нашата едностранчива позиция по конфликта в Грузия е грешка. С оглед на тези съображения гласувах против предложението за резолюция относно срещата на върха ЕС–Русия.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Подкрепих резолюцията относно срещата на върха ЕС–Русия, тъй като предстоящата среща на върха между Европейския съюз и Русия в Стокхолм е възможност за преосмисляне на най-важните проблеми на това стратегическо сътрудничество. Създаването на ефективна формула за диалог с Руската федерация изисква единна и обединена политика на държавите-членки на Европейския съюз. Не трябва да забравяме, че условието за осъществяване на тази концепция е да се издигнем над интересите на отделните държави-членки. Идеята за единна и обединена политика придобива особена важност в контекста на сигурността на европейската енергийна политика. По този въпрос общият интерес на Европейския съюз трябва да се постави над усилията за защитаване на частните интереси в отношенията с Русия.

Друг важен въпрос в отношенията между Европейския съюз и Русия е въпросът за Източното партньорство. Русия трябва да разбере, че този проект не е насочен срещу Русия. Развитието на стратегия, която би осигурила стабилизирането и развитието на региона, е от полза както за страните от ЕС, така и за Русия. Важно предизвикателство за двустранните отношения също така са критериите за оценка на проблема за спазването на правата на човека и принципите на правовата държава в Русия. Страните от ЕС трябва да си зададат въпроса, дали в строго европейски смисъл някои от действията на Русия могат да бъдат признати като напълно демократични.

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. – (EN) Ясно е, че отношенията между ЕС и Русия не засягат единствено търговията. Случаите в областта на правата на човека в Русия пораждат сериозно безпокойство в много от гражданите на ЕС. Бедността и престъпността все още постоянно напомнят за особено уязвимото икономическо положение на много хора в Русия, особено в по-напреднала възраст.

За тези, които искат демократични реформи, също така е ясно, че подобен кураж/несъгласие се посреща с тормоз, а понякога и с крайно насилие. Журналистите и получилите международно признание активисти за правата на човека трябва да се ползват с най-силните права и защита във всяка демократична система. Убийството на Макшарип Аушев подчертава бруталността, с която за съжаление се отговаря на протеста.

  Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма. – (PL) Започналите миналата година преговори с Русия в момента продължават. Тези преговори засягат новата спогодба между ЕС и Русия, като вземат предвид настоящото Споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Руската федерация, от друга. Парламентът винаги е подчертавал значението на въпросите в областта на правата на човека, енергийната сигурност и правата на малцинствата и този път тези въпроси не може да не бъдат повдигнати отново на срещата на върха. Добрите отношения с Русия като важен и ценен партньор са от голямо значение за Европейския съюз, но при никакви обстоятелства не може да се допусне, че ЕС не трябва да повдига въпроси, които са неудобни за Руската федерация. Заслужава да бъде отбелязано по-специално изменение 3 на резолюцията относно срещата на върха ЕС–Русия в Стокхолм, прието от Европейския парламент, с което се добавя нов параграф 9a към резолюцията: „Подчертава, че развитието на инфраструктурни връзки между ЕС и Руската федерация е от взаимна полза и следователно следва да се насърчава, като се основава на свеждането до минимум на икономическите разходи и на последиците за околната среда; силно насърчава Русия да се придържа в проектите за сътрудничество с ЕС в областта на енергетиката към основните принципи, формулирани в Енергийната харта“.

Новото рамково споразумение за сътрудничество между ЕС и Русия може да получи окончателния си вид само след постигането на единна позиция на всички държави-членки, включително на единна позиция на Съвета, Парламента и Комисията.

– Предложение за резолюция: Съвместно планиране на изследователската дейност за борба с невродегенеративните заболявания

  David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) Болестта на Алцхаймер и другите невродегенеративни заболявания засягат невероятно голям брой граждани на Европейския съюз. В момента няма много информация как те може да бъдат предотвратени и лекувани. Предвид сериозността на тези заболявания, от решаващо значение е на равнище ЕС да се прави повече за преодоляването на тези проблеми. Поради тази причина гласувах в подкрепа на настоящия доклад.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията заради важността на борбата с болестта на Алцхаймер в Европа. Като член на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните съм свикнала да се инвестират време и усилия по даден проблем сега, които да бъдат от полза за бъдещите поколения. Със застаряването на населението на Европа болестта на Алцхаймер ще става все по-разпространена в целия ЕС. Във връзка с това е от решаващо значение Европейският парламент да предприеме мерки по този проблем сега, за да се опита да компенсира някои от вредите, които ще бъдат причинени от това увеличение на болните от болестта на Алцхаймер.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно съвместното планиране на изследователската дейност за борба с невродегенеративните заболявания, защото считам, че е необходимо да се засилят мерките на европейско равнище, които насърчават изследването на тези заболявания, по-специално на болестта на Алцхаймер. Тъй като от болестта на Алцхаймер или свързани с нея заболявания страдат 7,3 милиона души (число, което според прогнозите ще се удвои до 2020 г.), насърчаването на превенцията и ранната диагностика и лечение на невродегенеративните заболявания са особено важни.

Считам, че член 182, параграф 5 от Договора от Лисабон, който определя процедурата за съвместно вземане на решение във връзка с прилагането на европейското научноизследователско пространство, може да осигури по-подходящо правно основание за бъдещите съвместни инициативи за програмиране в областта на научните изследвания чрез по-широкото участие на Европейския парламент.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме в подкрепа на това предложение за резолюция, тъй като сме наясно, че невродегенеративните заболявания, като например болестите на Алцхаймер или Паркинсон, засягат повече от седем милиона души, живеещи в държави от Европейския съюз.

Присъединяваме се, като приветстваме предложения от Комисията пилотен проект за съвместно планиране на научните изследвания в тази област, макар да не считаме, че това е достатъчно. Ние обаче признаваме неговата стойност за намаляване на разпокъсаността на научноизследователската работа, което би довело до натрупването на критична маса от умения, знания и финансови ресурси.

Важно е да се постигне още по-голям напредък, по-специално чрез мултидисциплинарен подход, включващ социални изследвания за подобряване на благополучието на пациентите и техните семейства, и насърчаване на „здравословни за мозъчната дейност начини на живот“ и съществено подобрение на условията на живот и здравословното състояние на населението като цяло.

Наясно сме, че невродегенеративните заболявания като болестите на Алцхаймер и Паркинсон са сред най-големите предизвикателства в областта на психичното здраве и поради тази причина борбата срещу тези заболявания трябва да отговори на три предизвикателства: предоставяне на всекидневни грижи за нарастващ брой пациенти, подобряване на условията, при които се предоставят много от тези грижи, което означава по-голяма подкрепа за семействата и осигуряващите грижите лица, и осигуряване на много повече ресурси за научни изследвания, така че броят на пациентите да намалява.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Невродегенеративните заболявания, като например болестите на Алцхаймер и Паркинсон, са основен фактор за трайните увреждания. Те засягат повече от седем милиона европейци – число, което вероятно ще се удвои през следващите десетилетия в резултат от застаряването на населението.

Ето защо подкрепям прилагането в цяла Европа на всяка система, която ще ни позволи да направим повече за преодоляване на последиците от невродегенеративните заболявания, по-специално от болестите на Алцхаймер и Паркинсон, както в социален план, така и на равнище обществено здравеопазване. Наистина в момента невродегенеративните заболявания са нелечими, а същевременно те са едно от най-големите предизвикателства в областта на психичното здраве, с което трябва да се справим с най-подходящите за тази задача ресурси.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Искрено подкрепям резолюцията относно невродегенеративните заболявания и приветствам предложението за координиране на усилията в ЕС в тази област. Деменцията е огромен проблем в цяла Европа, който засяга милиони хора и семейства. Около седем милиона души в ЕС страдат от деменция, като в Шотландия те са около 70 000 и се очаква тези цифри да се повишат в бъдеще. Комисията специално призна Шотландия като една от малкото държави, които вече имат национална стратегия за деменцията. Започналата вече работа в Шотландия съответства на предложенията на ЕС и заедно ще бъдем в състояние да разберем по-добре и да помогнем за превенцията на болестта на Алцхаймер и други дегенеративни нарушения

  Elisabeth Morin-Chartier (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно съвместното планиране на изследователската дейност за борба с невродегенеративните заболявания, по-специално болестта на Алцхаймер, защото смятам, че е важно да се ускори съвместната научноизследователска работа, която се провежда от държавите-членки в областта на невродегенеративните заболявания. Не трябва да се забравя, че около 7,3 милиона души в Европа страдат от болестта на Алцхаймер или подобно заболяване. Очаква се тази цифра да се удвои до 2020 г. За съжаление в момента не съществува лечение и знанията за превенцията и лечението са ограничени. Ето защо препоръчвам държавите-членки да обединят своите ресурси и усилия, за да разширят заедно научните изследвания, тъй като когато работим заедно като европейци, ще бъдем в по-силна позиция в борбата с тези болести. Нещо повече, призовавам европейските министри, отговарящи за научните изследвания, да приемат подобна позиция на 3 декември. Искам също така да отбележа, че членовете на ЕП сега повече от всякога имат желанието да участват в бъдещи инициативи за съвместно планиране на изследванията чрез предвидената в Договора от Лисабон законодателна процедура за научните изследвания, а именно съвместно вземане на решение.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Около 7 милиона души в Европа страдат от невродегенеративни заболявания. Като се има предвид все по-застаряващото население на Европа, вероятно е цифрата да се удвои през следващите няколко десетилетия. Нещо повече, тъжната истина е, че в областта на невродегенеративните заболявания известните към момента методи за лечение само забавят развитието на болестта, вместо да са насочени към профилактика или действително излекуване на заболяването. Деменцията и свързаните с нея заболявания, и по-специално болестта на Алцхаймер, са причина за огромни разходи за здравеопазване: годишните разходи за пациент с деменция се оценяват на около 21 000 евро. Възникват и допълнителни разходи в резултат от съпътстващите тези състояния проблеми, тъй като пациентите не са склонни да обръщат внимание на други оплаквания във връзка със здравето си и често отказват медицинско лечение. В този аспект Европа е изправена пред сериозно предизвикателство в областта на здравната политика, като обменът на знания и най-добри практики при процедурите и методите, като част от обща паневропейска рамка за изследвания, със сигурност е полезен подход. Ето защо подкрепям предложението за резолюция.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Невродегенеративните заболявания, и по-специално болестта на Алцхаймер, са истински проблем за общественото здраве и са основните заболявания, при които хората над 65-годишна възраст се нуждаят от значителни клинични грижи. Болестта на Алцхаймер е заболяване, което неминуемо ще се среща по-често предвид очакваното застаряване на населението на Европа: днес от него са засегнати седем милиона европейци, като това число вероятно ще се удвои през следващите десетилетия.

Ето защо е важно да се предприемат съгласувани действия на равнище ЕС. Затова, призовавайки чрез приетата днес резолюция за координирани научноизследователски усилия в тази област, Европейският парламент действа като говорител на гражданите. Ясно е, че трябва да се даде приоритет на мултидисциплинарния подход, включващ диагностика, профилактика, лечение и подкрепа за пациентите и техните семейства.

Същевременно, ако искаме да помогнем да се осигури пускането на пазара на ефикасни лекарства за лечение на когнитивни нарушения, трябва да се отзовем на призива на изследователите за участие на повече доброволци в клиничните изпитвания. Във връзка с това е необходимо да се проведе мащабна информационна кампания, насочена към семействата.

Друго предизвикателство с оглед на предоставянето на по-добра подкрепа на пациентите и преди всичко забавянето на появата на симптомите е да се осигурят промени в тяхната интелектуална дейност и те да запазят всекидневната си умствена активност.

– Доклад: Chrysoula Paliadeli (A7-0020/2009)

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Считам, че гражданите, дружествата, неправителствените организации и всички други агенции трябва да разполагат с възможно най-пълна информация за ролята и функциите на Европейския омбудсман, тъй като това може да помогне и за намаляване на броя на внесените жалби, които не са от компетентността на тази институция. Знанията на гражданите за дейността на омбудсмана обикновено са ограничени.

Стартирането на новия уебсайт в началото на 2009 г. е мярка, която се приема с одобрение. Считам обаче, че трябва да се засилят усилията за предоставянето на възможно най-добра информация на гражданите. Поради тази причина приветствам предложението на докладчика за изготвяне на интерактивен наръчник, който ще даде възможност на гражданите да получат колкото може повече информация за това как да подадат жалба, както и лесно да намерят правилния начин за решаване на проблеми, с които се сблъскват.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Paliadeli, тъй като считам, че той съдържа ясен и подробен преглед на дейността на Европейския омбудсман по отношение на разглеждането и решаването на жалбите на гражданите.

Същевременно искам да поздравя г-н Диамандурос за работата му през 2008 г. и за рекордния брой приключени проверки и жалби. Европейският омбудсман е изключително важна институция, тъй като намалява разстоянието между Европейския съюз и неговите граждани. Този медиатор гарантира, че институциите и органите на Европейския съюз работят в полза на гражданите по прозрачен, справедлив, правилен и недискриминиращ начин и в пълно съответствие с процедурите.

Броят на регистрираните през 2008 г. жалби, които се считат за недопустими, е изключително висок и се наблюдава тенденция на увеличение в сравнение с предходни години. Ето защо считам, че е необходимо във всяка държава-членка да се провеждат подходящи, постоянни, динамични информационни кампании. Тъй като европейските граждани не знаят кой е най-правилният човек, към когото да се обърнат, когато техните права са нарушени, те много често се обръщат към Европейския омбудсман без основателна причина. Европейският омбудсман обаче може да решава само случаи на лошо управление, свързани с работата на институциите на Европейския съюз. Сътрудничеството между Европейския омбудсман и институциите на ЕС трябва да бъде подобрено.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад представя ясно и изчерпателно дейността на Европейския омбудсман през 2008 г. Новото оформление и новият начин за представяне на статистическите данни помагат за подобряване на яснотата и разбираемостта в сравнение с предходните внесени доклади.

Омбудсманът отбелязва увеличение на броя на отнесените към него жалби, макар че само 802 от 3 406 жалби, получени през 2008 г., са се оказали в рамките на неговите правомощия. Намирам за много положително, че в 36% от случаите е било намерено решение по мирен път. Смятам, че броят на недопустимите жалби все още е твърде висок и е необходимо сред европейските граждани да се проведе информационна кампания, която да подобри тяхната осведоменост за функциите и компетентностите на омбудсмана.

Един от приоритетите на Европейския омбудсман е да гарантира, че правата на гражданите съгласно правото на ЕС се спазват на всяко равнище в Съюза и че институциите и органите на ЕС отговарят на най-високите стандарти за управление. Важно е да се гарантира, че гражданите получават бързи и конкретни отговори на своите запитвания, жалби и петиции, и също така да се засили тяхното доверие в Европейския съюз и неговите институции.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада Paliadeli относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман г-н Диамандурос, защото той дава възможност европейската система за вземане на решения да се прилага всеки ден при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близо до гражданите.

Това е изключително полезно средство за удовлетворяване на гражданите, стопанските субекти и другите организации в цяла Европа, които се сблъскват със случаи на лошо управление в европейските институции. Особено съм доволна, че преразглеждането на статута на омбудсмана, и в частност засилените правомощия на омбудсмана в областта на разследванията, ще допринесе за осигуряването на пълно доверие на гражданите в неговата способност да осъществява подробно проучване на жалбите им, без да бъде ограничаван.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада Paliadeli относно дейностите на Европейския омбудсман. Омбудсманът предоставя важна услуга на гражданите на ЕС и помага да се гарантира, че европейските институции функционират в рамките на закона, а също така и съгласно по-широк набор от общи принципи. Този по-широк набор от принципи включва равенството, недискриминацията и зачитането на правата на човека и основните свободи и аз съответно подкрепих изменението, внесено от г-жа Auken, което има за цел да се определи по-ясно понятието „лошо управление“.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Paliadeli относно дейностите на Европейския омбудсман, защото считам, че г-н Диамандурос има съществен принос за решаването на проблемите на гражданите и приближаването на институциите на Европейския съюз до гражданите. Същевременно искам да поздравя докладчика за положените усилия при подготовката на този доклад.

Европейският медиатор играе ключова роля за повишаване на прозрачността и отговорността, като част от административната система на Европейския съюз и процеса на вземане на решения. Искрено се надявам, че 44-те проверки, приключени с критични бележки през 2008 г., ще доведат в бъдеще до намаляване на броя на случаите на лошо управление. Подкрепям широкото тълкуване на понятието „лошо управление“, което следва да включва не само незаконни административни актове или нарушения на задължителни правни норми или принципи, а също така и случаи, в които административните органи са проявили немарливост и небрежност при изпълнението на задълженията си към гражданите, не са осигурили прозрачност или са нарушили други принципи на доброто управление.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) С оглед на важната роля на Европейския омбудсман за насърчаване на прозрачността в отношенията между Европейския съюз и неговите граждани, повтарям още веднъж позицията си, че между всички институции и органи на Общността се развиват конструктивни взаимоотношения.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Гласувах за доклада Paliadeli относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман, защото считам, че омбудсманът изпълнява задълженията си по активен и балансиран начин с оглед на разглеждането и обработването на жалби, извършването и приключването на проверки, поддържането на градивни взаимоотношения с институциите и органите на Европейския съюз и повишаването на информираността на гражданите за техните права по отношение на тези институции и органи. Заслужава да се подчертае доброто сътрудничество между Европейския омбудсман и други европейски органи, по-специално комисията по петиции на Европейския парламент. Поради тази причина, гласувайки за доклада, искахме да го подкрепим в ролята му на външен механизъм за контрол и ценен източник на предложения за подобряване на европейската администрация.

  Elisabeth Morin-Chartier (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно дейностите на Европейския омбудсман през 2008 г., в която се изтъква нарастващият брой жалби във връзка със случаи на липса на прозрачност в ЕС. Според мен тези данни са обезпокоителни. Затова подкрепям резолюцията, която призовава за повишаване на информираността за дейностите на омбудсмана. Наистина, буди съжаление фактът, че 36% от 355-те приключени от омбудсмана проверки през 2008 г. са свързани с липса на прозрачност в европейските институции, като включват случаи, при които е бил даден отказ на искания за информация. Според мен е важно да се отбележи, че отговорната и прозрачна администрация на Европейския съюз е гаранция за доверието, което гражданите гласуват на Европейския съюз.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Напълно подкрепям резолюцията на Европейския парламент относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2008 г. и гласувах в подкрепа на неговото приемане. Особено ценно е предложението за създаване на общ уебсайт на европейските институции. Това ще позволи на заинтересованите лица да намерят правилната институция за всеки въпрос и да насочват писма, въпроси и жалби до съответния адрес. Това ще бъде неоценима помощ за гражданите на държавите-членки на ЕС. В момента повечето хора срещат проблеми в тази област. Често хората се обръщат към мен с молба за информация откъде могат да получат достъп до документи или къде да подадат жалба, защото не знаят към кого да се обърнат. Те изпращат писма навсякъде, а след това са огорчени от липсата на отговори и разочаровани от функционирането на институциите на ЕС, включително от дългите срокове на административните процедури. От друга страна, омбудсманът, вместо да отговаря на уместните оплаквания, се налага да се бори с повече от 75% от жалбите, които не са в неговата компетентност. Новият уебсайт ще бъде отличен наръчник за сферите на компетентност на европейските институции. Докато той бъде създаден, ще отправя искане към Европейския омбудсман да препраща всяка жалба директно до компетентния национален или регионален омбудсман. Подкрепям също така идеята за провеждане на широка информационна кампания с цел повишаване на осведомеността на гражданите за функциите и областите на компетентност на членовете на Европейската мрежа на омбудсманите.

– Доклад: Alain Lamassoure (A7-0045/2009)

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Трябва да имаме ясни правила по отношение на бюджета на ЕС за временния период между Договора от Ница и Договора от Лисабон.

Като се има предвид, че следващите месеци са от решаващо значение за бюджетната политика на Европейския съюз и че след влизането в сила на Договора от Лисабон бюджетните трансфери или прегледите ще продължат до началото на 2010 г., необходимо е да се установи ясна процедура за този временен период, която да улесни изпълнението на бюджета и приемането на коригиращи бюджети. Като част от насрочената за 19 ноември бюджетна процедура по съгласуване, Европейската комисия, Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент трябва да постигнат съгласие за приемането на временни насоки. Делегацията на Европейския парламент трябва да възприеме категорична и твърда позиция в преговорите. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада на г-н Lamassoure.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Влизането в сила на Договора от Лисабон ще промени настоящата бюджетна рамка на ЕС и ще наложи необходимостта от приемането на правни актове във връзка с нейното прилагане. Те включват по-специално приемане на нов регламент относно многогодишната финансова рамка и финансов регламент относно новите принципи на приемане и изпълнение на бюджета, както и одобряване на ново междуинституционално споразумение. Като цяло процедурата по приемането на тези нови мерки ще отнеме няколко месеца и аз съм съгласен с докладчика, че са необходими временни насоки, които следва да съпътстват влизането в сила на Договора.

Тези насоки ще бъдат от значение, за да се позволи на институциите да изпълняват бюджета и да приемат коригиращи бюджети, както и при необходимост за бюджетната процедура за 2011 г.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам предстоящото влизане в сила на Договора от Лисабон, който укрепва ролята на Парламента в някои области, по-специално бюджета. Съгласен съм с доклада Lamassoure относно временните процедурни насоки и затова гласувах в негова подкрепа, тъй като до влизането в сила на Договора от Лисабон са необходими временни мерки.

Поздравявам докладчика за изпреварващия му подход и за качеството на извършената работа. Следва да подчертая, че временните мерки не трябва да се отклоняват от общите принципи, залегнали в новия Договор, нито да застрашават бъдещи законодателни процедури. Искам също така да отбележа необходимостта от намаляване на сегашния брой на коригиращите бюджети, който е прекалено висок, и да призова Комисията да внесе предложения за приемането на регламент, съдържащ многогодишната финансова рамка, и за изменение на финансовия регламент.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Темата на доклада са временните процедурни насоки по бюджетни въпроси с оглед на влизането в сила на Договора от Лисабон. Разбира се, поради въведените в бюджетната процедура промени влизането в сила на Договора – срещу който продължаваме да се противопоставяме – изисква приемането на тези временни мерки, тъй като бюджетът на Европейския съюз за 2010 г. все пак се одобрява съгласно рамката, предвидена в Договора от Ница. Темата на този доклад следователно не е самият Договор от Лисабон, а необходимостта от приемане на процедура, която да позволи изпълнението на бюджета за 2010 г.

Тъй като сме наясно с тази нужда, гласувахме против всички предложени изменения на доклада, които в крайна сметка ще доведат до блокиране на изпълнението на бюджета, което ще бъде изключително отрицателен резултат. Въпреки това не можем да подкрепим доклад, в който се посочва още в параграф 1: Европейският парламент „приветства предстоящото влизане в сила на Договора от Лисабон“. Нашата позиция се налага от основната идея за последователност, тъй като Договорът ще има тежки негативни последици за бъдещето на работниците и гражданите в Европа, причините за което сме излагали по редица поводи, а процесът на ратификация беше подчертано недемократичен, поради което решихме да се въздържим при окончателното общо гласуване.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Новите бюджетни процедури, залегнали в Договора от Лисабон, без съмнение наистина ще превърнат Европейския съюз в институционален план в супердържава. Това е така, защото докато вноските в бюджета на Общността остават по същество вноски на държавите, формирани от националните данъци, от сега нататък бюджетът ще се гласува без правителствата на държавите-членки да имат последната дума.

Това поражда особена загриженост, ще се отнася до селското стопанство, което вече няма да бъде задължителен разход и което несъмнено ще бъде жертвано в името на клиентелистките капризи на този Парламент. Освен този фундаментален проблем неприемливо е грубо да се планира незабавното прилагане на новите процедури. В тези времена на криза не може да се „играе“ с парите на европейските данъкоплатци в името на политически чувствителни въпроси. Нуждаем се от финансов регламент и междуинституционално споразумение, договорени в правилната форма, и е жалко, ако това отнеме време.

Междувременно трябва да продължим да прилагаме съществуващите методи и процедури и да отхвърляме всички коригиращи бюджети или трансфери, за които не е налице спешна необходимост.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (RO) Влизането в сила на Договора от Лисабон ще доведе до значителни промени в много области, като се започне с бюджетната процедура. Доклад, който осигурява прехода между двете процедури – тази, която се използва в момента, и предвидената в новия Договор, е особено полезен. Точно затова считам за уместно да го подкрепя изцяло. Изложените в доклада процедурни насоки ще улеснят бюджетната дейност на трите засегнати институции, което ще позволи ефективното изпълнение на бюджета, особено по отношение на бюджетните трансфери. Направеното по инициатива на докладчика искане за адаптиране на Финансовия регламент съобразно новите правила на Договора от Лисабон в кратки срокове е друга особено належаща мярка. Нещо повече, очакваме разглежданите временни насоки да бъдат приети на насроченото за 19 ноември заседание по съгласуване на бюджета, преди второ четене в Съвета, като сме уверени, че ще им бъде отдадено необходимото значение.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Договорът от Лисабон предвижда множество промени, включително много важни бюджетни изменения, особено премахването на разграничението между задължителни и незадължителни разходи. Бюджетът за 2010 г. беше приет съгласно стария Договор, но преди да се изпълни бюджетната процедура за 2011 г., все още може да се наложи институциите да работят по въпроси във връзка с изпълнението на бюджета, да приемат коригиращи бюджети и да пристъпят към бюджетната процедура за 2011 г., преди Договорът от Лисабон да влезе в сила.

Докладът Lamassoure определя ограниченията и условията, при които Европейският парламент може да разреши на съответната комисия да преговаря при съгласуването на бюджета, което ще се състои на 19 ноември. Приветствам инициативата, представена в доклада, който беше изготвен в рекордно кратък срок. Поздравявам също така Комисията за ефективния начин, по който ни предостави настоящите временни правила.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Ако вземете предвид големия брой коригиращи бюджети, може да останете с впечатлението, че ЕС е неспособен да планира. Ясно е, че това становище не би било съвсем погрешно. Достатъчно е да се помисли за все по-гъстата мрежа от агенции на ЕС с нейния непрекъснато нарастващ бюджет и свързаното с това потенциално припокриване на компетентност и дублиране на работата. Това важи и за новата Служба за външна дейност, която ще бъде създадена съгласно Договора от Лисабон, за което е необходимо бюджетът на ЕС да бъде оформен по такъв начин, че новата система, от една страна, да не води до дублиране и вместо това да позволява използване на възможностите за синергизъм, а от друга страна, да не позволява заобикаляне на парламентарния контрол и блокиране на държавите-членки, като националните компетентности не бива да бъдат орязани. Този коригиращ бюджет е прибързан, като се има предвид, че Договорът от Лисабон скоро ще влезе в сила, а редица въпроси остават нерешени. Ето защо гласувах против.

  Elisabeth Morin-Chartier (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно доклада на моя колега, председателя на комисията по бюджети г-н Lamassoure. Наистина в доклада се призовава новите правомощия на Европейския парламент да бъдат спазвани от влизането в сила на Договора от Лисабон и поради тази причина се изисква установяването на временни правила за преходния период, докато започнат да се прилагат новите бюджетни правила, предвидени в същия Договор. Според новия договор Парламентът носи еднаква отговорност като Съвета за приемането на бюджета, дори по отношение на „задължителните“ разходи (селско стопанство и международни договори), които досега се решаваха изключително от държавите-членки. Парламентът не може да упражнява новите си правомощия, преди да бъдат приети нови процедурни регламенти, които са необходими за прилагане на практика на общите разпоредби на новия Договор. В доклада се изтъква, че тази ситуация е тревожна и не бих искала междувременно Съветът и Комисията да продължат със своя подход на „запазване на статуквото“. Затова призовавам за бързото приемане на временни правила. Следващото заседание на Съвета и Парламента, на което ще се договаря бюджетът за 2010 г., може да послужи като възможност за тяхното приемане...