Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 23 ноември 2009 г. - Страсбург

21. Адаптиране на Правилника за дейността към Договора от Лисабон (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Martin – от името на комисията по конституционни въпроси, относно адаптирането на Правилника за дейността към Договора от Лисабон (2009/2062(REG)) (A7-0043/2009).

  David Martin, докладчик. – (EN) Г-н председател, най-напред, благодаря за търпението и за присъствието Ви.

Когато за пръв път се кандидатирах за Европейския парламент през 1984 г., казах на един от тогавашните си колеги, Ken Collins, член на парламента от Шотландия, че се питам дали не правя грешка, тъй като Парламентът изглежда доста „беззъб“ по отношение на законодателните въпроси. Ken ми отговори, че Парламентът наистина е доста беззъб, но пък всяка майка знае, че малкото бебе може да захапе здраво и само с венците си.

Парламентът наистина захапа здраво с венци, що се отнася до правото му да се допитват до него във връзка със законодателството. Оттогава бяха приети Единният европейски акт, с който Европейският парламент излезе от бебешката възраст и влезе в детската, Договорът от Маастрихт, с който влязохме в пубертета, Договорите от Ница и Амстердам, с които пораснахме, и сега Договорът от Лисабон, който според мен дава на Парламента пълните права на възрастен парламент, сравним с всяка друга демократична институция в Европейския съюз.

За мен е чест да имам възможността да представя доклад, който адаптира нашия Правилник за дейността, за да се отчетат новите правомощия, с които разполагаме вследствие на Договора от Лисабон.

За мен това е чест, но за да съм откровен, ми носи и малко разочарование, тъй като този доклад всъщност трябваше да се нарича „докладът Corbett“. Моят колега Richard Corbett свърши цялата тежка работа по доклада преди изборите. Той ме улесни до голяма степен по отношение на свързаните с Договора от Лисабон аспекти на доклада. Макар и да имахме разногласия по аспектите, които не са свързани с Договора от Лисабон, Richard Corbett свърши отлична работа по свързаните с Лисабон аспекти и аз всъщност трябваше само да поема щафетата.

Докладът ни подготвя за новите правомощия, които получаваме за политиката в областта на търговията, където сега разполагаме с правото на пълно одобрение, наред със Съвета, по всички търговски въпроси, както и за новите ни правомощия по отношение на селското стопанство и рибарството, където вече ще се прилага съвместно вземане на решение. Той също така доуточнява ролята ни при назначаването на Европейската комисия, установява нова връзка между Европейския парламент и националните парламенти, и прокарва пътя за нови членове на Парламента.

Както вече казах, по повечето от тези въпроси нямахме разногласия. Накратко ще спомена въпросите, по които имахме някои противоречия между групите, макар че искам мимоходом да отбележа, че политическите групи демонстрираха отлично сътрудничество по този въпрос. Всички основни докладчици в сянка и координатори оказаха голяма подкрепа, но имаше един или два проблема, които не успяхме да решим.

Първо, кой следва да председателства делегацията ни в КОСАК? Дали председателят на комисията по конституционни въпроси или заместник-председателят на Парламента, както е в момента? Моето мнение е, че това трябва да е заместник-председателят; комисията реши, че трябва да е председателят. В крайна сметка ще реши пленарният състав, но искам да отбележа, че КОСАК няма връзка само с междуинституционалните отношения, а разглежда и въпроси на политиката, и именно поради тази причина в миналото делегацията се председателстваше от заместник-председателя.

По въпроса за връзката ни с националните парламенти имахме някои разногласия в комисията за това, в какви подробности трябва да навлезем и в каква степен правилата трябва да предопределят тези отношения. Успях да постигна компромис с г-н Brok, който беше много отзивчив по този въпрос. Компромисът навлиза в някои подробности, но все пак оставя достатъчно възможности на председателя на Парламента да договаря с колегите си от националните парламенти конкретните условия на сътрудничеството ни с тях.

Третият въпрос, по който имаше някои разногласия, е как да се подходи към принципа на субсидиарност. Уточнихме доста лесно ролята, която комисиите ще играят в това отношение, и там беше постигнат консенсус. Единственият въпрос, който изникна, е какво става, ако някоя комисия каже „не, няма нарушение на принципа на субсидиарност и законодателната процедура може да продължи“. Следва ли да има предпазен клапан, който да позволява на членовете на Европейския парламент да повдигнат въпроса от трибуната на тази зала? Аз внесох изменение и други също внесоха подобни изменения, които предвиждат, че ако една десета от членовете на Европейския парламент преценят, че има проблем във връзка с принципа на субсидиарност, тогава въпросът следва да бъде обсъден в тази зала. Считам, че това е разумен предпазен клапан.

Последният проблем, който искам да спомена, е въпросът за наблюдателите и дали трябва да има наблюдатели преди 18-те нови членове да заемат местата си. Моето мнение е, че задължително трябва да има такива. Решаващият въпрос обаче – и тук отново имаме консенсус в комисията – е дали тези наблюдатели трябва да бъдат хора, които в противен случай са щели да бъдат избрани в Парламента. Това е от жизнено значение за нашия авторитет. Ако позволим на държавите-членки да назначат който и да е за наблюдател – а има слухове, че някои държави-членки искат да назначат национални парламентаристи – според мен това би било напълно неприемливо.

Приключвам с думите, че съм радостен от факта, че с гласуването си тази седмица Парламентът ще разполага на 1 декември, от минутата, в която Договорът от Лисабон влезе в сила, с набор от правила, позволяващи ни да упражним незабавно новите си правомощия. Това е заслуга на хората, които работиха в комисията по конституционни въпроси преди лятото, и отново искам да изразя благодарността си към Richard Corbett за усилията, които положи в това отношение.

(Ръкопляскания)

  József Szájer, от името на групата PPE. – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, за радост на мнозина от нас Договорът от Лисабон скоро ще влезе в сила. Процесът отне много време и фактът, че ратифицирането му продължи толкова дълго, не се дължеше главно на Парламента. Именно по тази причина незабавното прилагане на адаптирания Правилник за дейността отново не се дължи на Парламента.

Бих искал да започна с това, с което току-що приключи докладчикът, а именно, че е от огромно значение да можем да упражним тези права възможно най-скоро. Парламентът наистина се сдоби с голям брой права. Договорът от Лисабон значително засилва влиянието на Парламента и следователно демокрацията, като в същото време укрепва състоянието на демокрацията в Европа. При това положение нашата задача е да гарантираме тук, по време на настоящото разискване и на базата на този законодателен акт, че въпросните права реално могат да бъдат упражнявани.

Бих искал да благодаря както на докладчика г-н Martin, така и на г-н Corbett за свършената от тях работа. Докладът включва всички ключови въпроси, като например запазване на контактите с националните парламенти, по-стриктно и значително по-ясно определено прилагане на принципа на субсидиарност в сравнение със сегашното, както и процедурите по комитология и новите права на парламентите за съвместно вземане на решение, като в него присъстват и въпроси, свързани с бюджетните процедури, които ние определено подкрепяме.

В същото време трябва да гарантираме – и бих искал да насоча вниманието ви към това с оглед на гласуването по предложените изменения – че с тези права не може да се злоупотребява. Не трябва едно малобройно малцинство да може да злоупотребява или да възпрепятства сегашния законодателен процес. Трябва да намерим гъвкави решения. При ратифицирането на Договора от Лисабон станахме свидетели как един-единствен човек, един отделен държавен глава имаше възможността да си играе с цялата система. Именно по тази причина трябва да бъдат включени гаранциите, с които не може да се злоупотребява прекомерно. Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) подкрепя доклада и поздравяваме и двамата докладчици, г-н Corbett и г-н Martin.

  Ramón Jáuregui Atondo, от името на групата S&D. – (ES) Г-н председател, бих искал да започна с думите, че групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент е изключително горда, че двама наши приятели и колеги, David Martin и Richard Corbett, изиграха роля в тази важна реформа. Искам също да им изкажа поздравления и се надявам, че те ще получат отзвук в целия Парламент.

Второ, това, което се случва, е наистина много важен акт, тъй като според мен е от огромно политическо значение новият Правилник за дейността да влезе в сила на 1 декември, успоредно с новия Договор. Отправяме към европейската политическа система посланието, че Парламентът се адаптира и се подготвя да разполага с нов инструмент за новия Договор. Очевидно има много реформи, които се вписват в тази идея.

Тъй като според мен настъпи моментът да направим равносметка, искам да кажа, че естествено сме съгласни с целия доклад. Но що се отнася до реформите и измененията, които все още предстоят, искам да кажа две неща, които според мен са уместни.

Първото е, че тъй като имаше известно объркване в Председателския съвет по въпроса какъв вид изменения следва да бъдат приети или одобрени – в зависимост от това дали са конкретно следствие от Договора от Лисабон – бих искал да изразя нашето желание председателят на Парламента да е този, който да реши дали дадена реформа на Правилника за дейността е подходяща. С оглед на това съм съгласен председателят да е този, който има думата, и ние ще се съобразим с неговото решение.

И накрая, искам да кажа, че според мен реформа на Правилника за дейността за такова важно събитие изисква единодушие. Считам, че ще е добре да успеем да постигнем съгласие по измененията преди гласуването в сряда, за да има пълно единомислие в цялата зала.

  Председател. – Бих искал да съобщя, че след изявленията на представителите на политическите групи ще ви информирам за техническите процедури във връзка с гласуването на доклада.

  Andrew Duff, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа с радост подкрепя доклада Corbett/Martin, който дава добра основа Парламентът да поеме големите си отговорности след влизането в сила на Договора. Важно е Парламентът да се подготви да се превърне в „общопрактикуващ“ парламент – тоест, трябва да започнем да вършим всичко ефективно и целесъобразно в рамките на целия спектър от политики.

Кратък коментар относно подхода ни към националните парламенти: Договорът съвсем основателно предлага да подобрим сътрудничеството си с националните парламенти, но е доста сдържан: той запазва мълчание относно конкретната форма на това сътрудничество. Затова трябва да се подготвим да се допитаме до националните парламенти за тяхната позиция по отношение на Договора, преди да определим подробни предписания за самите нас, в рамките на собствените си процедури.

Експериментите, извършени досега под егидата на КОСАК, показват голям разнобой в позицията на националните парламенти по въпроса за субсидиарността. Считам за редно Европейският парламент да отчете различията и на настоящия етап да се въздържаме да формализираме конкретните методи на сътрудничество и отговор на функционирането на механизма на субсидиарност. Като оставим това настрана, групата ALDE напълно подкрепя представените ни предложения.

  Gerald Häfner, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, Парламентът напредва бързо, изпълнява задачите си и е способен да действа. Струва си да изтъкнем този факт на настоящия етап.

Седем години бяха нужни, за да може Договорът от Лисабон най-накрая да влезе в сила. В нашия случай бяха необходими само няколко седмици – след като Парламентът дълго време се подготвяше задълбочено за това събитие – за да бъде одобрен новият Правилник за дейността на тази основа, така че веднага щом Договорът влезе в сила, да можем незабавно да започнем да работим в съответствие с новия правилник.

Правилникът за дейността трябва да се основава на широк консенсус. Затова се ограничихме главно до измененията, които са пряко свързани с влизането в сила на новия Договор. Останалите предложения за изменения трябва да бъдат обсъдени по-задълбочено. Ще имаме достатъчно време да направим това в тази зала. Неотложните въпроси обаче трябва да бъдат обсъдени без забавяне.

Струва ми се важно, че тези изменения включват нови разпоредби относно опростените и обикновените изменения на Договора. Според мен е важно единодушно да подкрепим предложенията за изменения, които целят да подобрят сътрудничеството с националните парламенти. В други раздели бихме искали да отидем по-далеч, особено по въпроси като нашето представителство, по-конкретно представителството на Европейския парламент в КОСАК, но това може да бъде обсъдено и на по-късен етап. На този етап приветствам постигнатия широк консенсус и бих искал да изкажа специална благодарност на докладчиците.

  Ashley Fox, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, бих искал да изразя безпокойството си от факта, че не ни беше дадена възможност да обсъдим изменението на г-н Brok относно прилагането на Устава на членовете на ЕП.

Elmar Brok предложи отговорността да бъде прехвърлена от Бюрото, което заседава при закрити врата, към Парламента, който заседава публично. Считам, че нашите избиратели имат правото не само да знаят какви заплати получаваме, но и да получат подробна информация за нашите надбавки и привилегии. Намирам за достойно за съжаление това, че Вие, г-н председател, мислите другояче.

По-обезпокоителен е фактът, че, опасявайки се да не загубите някой глас или може би опасявайки се изобщо да проведете гласуване, прибягвате до процедурни хватки, за да избегнете разискване. Това е недемократично и в момент, когато всички говорим как да направим ЕС по-прозрачен и да го приближим до неговите граждани, такъв ход би бил проява на лицемерие. Ако Европейският съюз иска да повиши прозрачността, трябва да действаме, а не само да декламираме общи приказки по въпроса.

Просто не е приемливо да се отнасяме с избирателите си като с гъби, да ги държим на тъмно и да ги третираме с тор. Мога да Ви уверя, господине, че този въпрос няма да се размине и рано или късно ще трябва да има гласуване.

  Председател. – Мисля, че това е недоразумение. Всичко може да бъде предмет на разискване. Няма ограничения от тази гледна точка. Първият пример са нашите едноминутни изказвания. Трябва да Ви отговоря веднага, защото не поставяме никакви ограничения, но просто трябва да минаваме от едно решение на следващото, взимайки предвид нашите правила в Европейския парламент. Но Вие до голяма степен направихте това разискване по-открито.

  Ashley Fox, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, можете ли да обясните защо в комисията беше допуснато и проведено гласуване по изменението на г-н Brok, а в пленарна зала то беше изключено от дневния ред?

  Председател. – Ако искате да обсъдим това, можем да го направим веднага след заседанието, но не искам да прекъсвам разискването ни в пленарна зала.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-н председател, за демокрация е необходима революция. В последно време все казвам това и този път отправям забележката си специално към Вас, г-н председател. Какво правите всъщност? Вие усложнявате напълно излишно живота на хора, които споделят европейския идеал, но заради основните си принципи не искат да принадлежат към политическа партия, с което си вкарвате автогол.

Какво имам предвид? Имам предвид член 192, параграф 1. Разпоредбата, която предвижда групите да могат да избират координатор, беше прокарана задкулисно и остана незабелязана от мнозина. Преди, г-н председател, винаги сме вмъквали следното допълнение: „съответните разпоредби се прилагат mutatis mutandis по отношение на независимите членове на ЕП“. Това тълкувание вече не се прилага. Написах Ви писмо. Два месеца по-късно Вие отговорихте и просто повторихте параграфа. Моля, прочетете отново писмото ми. Разберете, че в момента сте много близо до това да позволите един парламент, който аз по принцип подкрепям, да се изроди в парламент на две категории. Предвид миналия ви опит, как можете да допуснете подобно нещо? Защото ние, като независими членове на ЕП, нямаме възможност да получим съответната информация навреме и да вземем дейно участие във вземането на решения относно доклади и подобни въпроси. Правилникът за дейността трябва да бъде променен в това отношение.

Освен това бих искал да разбера защо на г-н Corbett, който беше отстранен с гласовете на крайно десни радикали именно заради подобни действия, е позволено да присъства днес в пленарната зала, в ролята едва ли не на надзорник. Това е парламент на две категории. Ще бъдем принудени да подадем оплакване, макар че много бих искал да избегна подобно развитие на нещата.

  Председател. – Благодаря Ви. Както знаете, въпросът, който повдигнахте, все още се обсъжда, затова Ви моля да не прибързвате със заключенията. Наистина искаме да решим този въпрос, но както знаете, групата на Независимите членове не предложи кандидат и затова не участва в някои дейности. Групата не разполага с кандидат, който да е приемлив за всички независими членове. Въпреки това ще намерим решение на този проблем.

Председателският съвет реши, че по време на гласуването по доклада на г-н Martin в сряда няма да бъдат подложени на гласуване онези части от доклада, които не са свързани с Договора от Лисабон, тъй като те изискват по-обширно разискване. Причината за това е, че искаме да сме сигурни, че гласуването ще се състои в сряда, и също така защото искаме да се гласува по въпросите, които са свързани с прилагането на Договора от Лисабон. Така беше решено от Председателския съвет и ние трябва да изпълним това решение.

  David Martin (S&D). – (EN) Г-н председател, аз, естествено, разбирам и подкрепям решението Ви, но не искаме да сме свидетели – а ми се струва, че вече видяхме подобни сигнали – на недостойни препирни от трибуната на тази зала в сряда, когато ще гласуваме такава важна крачка за Правилника за дейността на Парламента.

Бихте ли могли утре да раздадете на хората, на които е необходимо, измененията, които считате, че не са свързани с Договора от Лисабон – и съответно тези, които са обхванати от него – за да можем да изясним този въпрос и да разполагаме с напълно ясен списък за гласуване в сряда, така че да няма спорове, когато пристъпим към гласуването.

  Председател. – Разбира се, възнамерявам да направя това и ще го направя, но исках първо да се срещна с г-н Casini и някои други членове, за да им покажа списъка. Исках също да покажа списъка и лично на Вас като докладчик, но все още не сме имали тази възможност, защото не бяхте тук. Това е просто технически въпрос, нищо повече.

  Íñigo Méndez de Vigo (PPE). – (ES) Г-н председател, имах същите опасения като тези, които изрази докладчикът. Смятам, че за да може гласуването в сряда да протече нормално, при такъв важен доклад трябва да знаем предварително кои изменения считате за недопустими.

Затова приемам това, което казахте, и бихме искали да ги получим утре.

  Председател. – Парламентарните служби отговарят за изготвянето на списъка и аз го получих едва преди два часа. Така че той е съвсем нов и ще ви го покажа веднага.

  Carlo Casini (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, ние, разбира се, уважаваме решенията Ви, но доколкото разбрах има известни резерви по отношение на някои изменения, и по-конкретно факта, че те не се отнасят пряко до Договора от Лисабон.

Може и да греша, но ми се струва, че досега комисията по конституционни въпроси имаше общи правомощия да прави предложения относно нормативните изменения. Тя има това право, ако измененията са предложени от група членове или отделни членове на ЕП, както и по своя собствена инициатива.

Затова фактът, че беше използвана възможността да се внесат няколко поправки и по отношение на други аспекти в рамките на една по-обща реформа на Правилника за дейността съгласно Договора от Лисабон, според мен не може да се счита за неприемлив – още повече, че доста голям брой изменения ще отразят духа на Договора от Лисабон в Правилника за дейността, в някои случаи чрез правила, които са възпроизведени технически и фактически, но доста по-често чрез позоваване на духа на Договора. Нека помислим само за ролята на Парламента, която беше засилена по отношение на Съвета, но също така беше утвърдена от Правилника за дейността, що се отнася до вътрешните връзки с институциите в рамките на самия Парламент. Ние, разбира се, ще уважим Вашите решения, г-н председател, но счетох за необходимо да направя тези забележки.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, протичащото разискване отразява факта, че значителната реформа, която се извършва в момента в историята на Европейския съюз и Европейския парламент, е от такова значение, че вероятно няма да можем да изпълним тази задача на базата само на един доклад. В същото време искам да поздравя г-н Martin и г-н Corbett, както и онези, които участваха в разискването. Остават обаче няколко въпроса, които предстои да бъдат разяснени от правна гледна точка в бъдеще.

Нека посоча само един пример. Доволен съм, че Парламентът ясно заяви позицията си в подкрепа на Хартата на основните права, която безусловно подкрепя. Добре ни е известно обаче, че в конкретния случай с Хартата на основните права няколко държави поискаха дерогация, без да споменавам, че тази харта също съдържа въпроси и нерешени проблеми, като въпроса за езиковите права, който трябва да бъде обсъден утре вечерта. Засега членовете на Европейската комисия са казали само, че те не са част от общностното право.

Затова задължително трябва да изясним, с оглед на Договора от Лисабон и Хартата за основните права, на кои точно аспекти от общностното право Комисията и Парламентът имат правото да отговорят. Така можем да избегнем възможността в бъдеще г-н Баро или г-н Леонард Орбан да кажат, че важни въпроси, като словашкият език, не попадат в областта на компетентност на Общността.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, заставам пред вас като демократ. Заставам пред вас като човек с демократичен мандат, подобен на този, който притежават всички останали, които са били избрани в Парламента.

Заставам пред вас и като човек, който идва от държава, от място – Обединеното кралство – където се струпаха много беди заради хора, които се опитаха да разрушат демократичната политика. Затова имам големи очаквания за начина, по който Парламентът ще се отнася към демокрацията.

И въпреки това през първия си мандат като демократично избран член на Европейския парламент установих, че съм изключена от участие в заседанията на координаторите и че нямам право на глас в Председателския съвет.

Тези въпроси безспорно са предмет на разговори – и аз несъмнено много се радвам да чуя, че се опитвате да решите тези проблеми. Но все пак Ви призовавам настоятелно, г-н председател, да приключите тези въпроси много бързо, тъй като е важно да се спази демократичният мандат на Парламента. Искам също настоятелно да Ви призова, г-н председател, да се срещнете с независимите членове на ЕП, които са демократи и които искат да придвижат този въпрос.

  Elmar Brok (PPE). – (DE) Г-н председател, бих искал да поздравя г-н Martin за съдържанието на доклада, тъй като това са въпроси, по които постигнахме споразумение и на които неизбежно трябва да бъде потърсено решение. Трябва обаче да се каже също, че благодарение на Договора от Лисабон Европейският парламент се превърна в напълно демократичен парламент с равни права. Сега е времето Парламентът да си припомни кои са неговите крайъгълни камъни, а именно отделните членове на ЕП, парламентарните комисии и политическите групи.

Според мен има прекалено много сигнали, че решенията се вземат от Председателския съвет и Бюрото. Забелязах също много сигнали, разкриващи желание да се попречи на комисиите да работят пряко и по своя собствена инициатива с комисиите на националните парламенти, а вместо това в процеса да се включи прескачането на бюрократични препятствия.

Забелязах, че заседанията на председателите на комисии на националните парламенти се посещават повече от заместник-председатели, отколкото от председателите на комисиите на Европейския парламент. Що се отнася до правата на членовете на ЕП, ако дадена комисия внесе предложения за решение в пленарна зала, не е работа на парламентарните служби или на други органи да решават дали тези предложения са правилни или не. Това решение трябва да се взима от самите членове на ЕП. Ако предложенията не са добри, те няма да бъдат подкрепени от мнозинството.

Очевидно има опасения, че от членовете на ЕП ще се изисква да вземат решения, които ще навредят на кариерите им и затова те трябва да бъдат предпазени от самите тях. Това е единственият начин, по който си обяснявам предложения, които очевидно целят да ограничат правата на Парламента и на отделните му членове. Прилича ми на „Империята отвръща на удара“.

  Roberto Gualtieri (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, приемайки доклада на г-н Martin, Европейският парламент изпълни една неизбежна задача с оглед на предстоящото влизане в сила на Договора от Лисабон. Той направи това с един прецизен и конкретен текст, който включва в нашия Правилник за дейността важни промени, въведени с нов договор, относно нарасналата роля на Европейския парламент по отношение на законодателната процедура, бюджетната процедура и общия институционален баланс на Европейския съюз.

Сред нововъведенията със задоволство ще спомена онези, които са свързани с процедурите за преразглеждане на Договорите и с ролята на Парламента при внасянето на предложения, както и промените, свързани с ролята на националните парламенти, които възлагат специална отговорност на Парламента: да успее да превърне тази нараснала роля в източник на демократична легитимност за европейската интеграция, а не в бюрократична пречка.

Председателят намери добро решение на проблема с измененията, които не се отнасят пряко до възложената на този доклад задача, тъй като по-късно ще има време да потърсим по-последователно и систематично решение на въпроса дали да извършим по-всеобхватен преглед на Правилника за дейността.

Остава фактът, че има някои елементи от работата, свършена от комисията по конституционни въпроси, които могат да бъдат заличени, но има и други елементи, които могат да бъдат добавени и да са от полза. Имам предвид важността на изменението, което предлага как да се реши въпросът за наблюдателите, имайки предвид, че тези наблюдатели трябва да бъдат избрани сред основните кандидати, които не са били избрани на изборите за Европейски парламент.

  Paulo Rangel (PPE). – (PT) Г-н председател, бих искал най-напред да поздравя докладчиците, по-конкретно г-н Martin и г-н Corbett, и да заявя, че предложените изменения на Правилника за дейността са от първостепенна важност за мен като член на групата на Европейската народна партия (Християндемократи).

Искам да повдигна въпроса, който ми се струва от решаващо значение и който все още не е засяган тук тази вечер: този за националните парламенти.

Фактът, че Парламентът стана по-силен от гледна точка на демокрацията, очевидно се дължи на Правилника за дейността и Договора от Лисабон, но все пак европейската демокрация е резултат и от връзката между националните парламенти.

Това, което предложението относно Правилника за дейността се опитва да постигне, е създаване на демократична легитимност на тези две инстанции от правна гледна точка, като така консолидира демокрацията. От една страна имаме демокрацията, която произтича от инструментите на Европейския парламент, неговите инструменти за контрол и законодателната му роля, а от друга – демократичното сътрудничество между националните парламенти посредством други инструменти.

Затова напълно подкрепям предложенията. Не съм съгласен с думите на г-н Duff, че трябва да отложим процеса на изграждане на връзки с националните парламенти за по-късен етап. Считам, че можем да пристъпим към това още сега, с оглед на Договора от Лисабон, и че е много важно да го направим.

Искам също да кажа, че подкрепям предложението на моите колеги, г-н Szájer и г-н Brok, по отношение на представителството в Конференцията на комисиите по европейски въпроси към парламентите на държавите-членки на Европейския съюз (КОСАК) и, накрая, че съм напълно съгласен със забележките, направени от моя колега г-н Brok и други членове на ЕП относно първенството на Парламента и неговите членове по въпроси, засягащи парламентарните служби.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, безспорно се извършва истинска промяна в характера на нашите институции, на европейските институции. Правилното функциониране на „общностната машина“ в близко бъдеще зависи от нашето политическо умение и способността ни да се снабдим във възможно най-кратък срок със законодателни инструменти в рамките на Парламента като институция: инструменти, които ще ни позволят да се възползваме от огромния кръг от възможности, които предлага Договорът от Лисабон.

Именно по тази причина считам, че залогът всъщност парадоксално се крие в укрепването на федералното, както и на субсидиарното измерение на Европейския съюз. Това е от решаващо значение за нашето бъдеще, още повече, че на този етап не сме обърнали достатъчно внимание на гражданите като индивиди, с други думи – на самия смисъл на съществуването на политиката.

Нека обясня какво имам предвид. Равнището на хармонизиране, което сме постигнали, може да бъде определено като задоволително; Европа играе голяма роля в живота на нашите граждани. Често обаче Европейският съюз и държавите-членки, вместо да поставят индивида, семейството и всичко останало в центъра на политиката, се възползваха от субсидиарността, за да обслужват интересите на институциите.

По тази причина спазването на принципа на субсидиарност, формулиран в Хартата на основните права на Европейския съюз, е по-важно от всякога. Нуждаем се от система за наблюдение, която да гарантира, че внесените в Парламента законодателни предложения наистина се оценяват, особено що се отнася до спазването на принципа на субсидиарност. Това ще бъде истинска отправна точка за институции, които защитават, а не контролират живота на гражданите.

  Íñigo Méndez de Vigo (PPE). – (ES) Г-н председател, бих искал да се върна на въпроса за допустимостта на измененията, за който говорихте по-рано.

Съгласно член 157, параграф 3 това зависи от Вас, но бих искал да Ви помоля, г-н председател, да вземете под внимание мъдрите думи на председателя на комисията по конституционни въпроси, г-н Casini. Не смятам, че можем да оставим в ръцете на службите на Парламента решението кои изменения се отнасят до Договора от Лисабон и кои не. Освен това Парламентът има суверенното право да решава дали едно изменение е необходимо сега, когато – както изтъкнаха всички – започва нов период.

Затова, г-н председател, Ви моля да използвате значителните правомощия, които са Ви предоставени в съответствие с Правилника за дейността, с мярка и с обичайното Ви благоразумие. Дано вземете правилното решение, което всички да видим.

  David Martin, докладчик. – (EN) Г-н председател, благодаря на всички мои колеги, които се изказаха в рамките на това разискване. Искам също да доразвия въпроса, повдигнат от г-н Méndez de Vigo.

Г-н Casini наистина отбеляза много мъдро, както често прави в такива случаи, че има изменения, които нямат нищо общо с Договора от Лисабон, и това е пределно ясно. Макар че можех да се примиря някои от тях да бъдат гласувани в Парламента, може би е по-справедливо да проведем отделно, изчерпателно и открито разискване по тези въпроси, преди да ги гласуваме.

Същевременно искам да ви уверя, че нищо не спира членовете на ЕП да внасят предложения, например от типа, за който говори г-н Fox – такива, които биха лишили Бюрото от някои от правомощията му по отношение на прилагането на Устава на членовете на ЕП. Аз не съм съгласен с това, но нищо не пречи членовете на ЕП в бъдеще да поставят този въпрос на обсъждане в тук, в залата.

Други изменения, като например ролята на националните парламенти, може и да не се отнасят изцяло до Договора от Лисабон, но г-н Casini е напълно прав, че те са свързани с духа на прилагането на Договора, тъй като връзката ни с националните парламенти се променя вследствие на Договора от Лисабон.

Затова Ви моля с присъщата си мъдрост да отсъдите, че тези изменения са допустими, но онези, които се отнасят до работата на Бюрото – броя на заместник-председателите на комисии и т.н. – очевидно не са въпроси, свързани с Договора от Лисабон, и не следва да бъдат гласувани тази седмица.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 25 ноември 2009 г.