Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 26 ноември 2009 г. - Страсбург

9. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

- Предложение за резолюция: Стратегия за разширяване за 2009 г., засягаща държавите от Западните Балкани, Исландия и Турция (B7-0185/2009)

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Исках да подчертая преди всичко качеството на усилията, положени от Gabriele Albertini при изготвянето на предложението. Исках също да заявя, че гласувах в подкрепа на предложението, като се има предвид, че разширяването е важен политически жест за Европейския съюз. Искам също да посоча, че гласувах различно от моята политическа група по няколко въпроса, основно свързани с Косово, тъй като съм на различно мнение от по-голямата част от европейските държави относно Косово. Затова гласувах различно по изменение 17 в член 19, изменение 22, изменение 24, както и по позоваване 4 в точка 10.

Все още считам разширяването за особено важно, но също така считам, че различията, изразени от пет от държавите-членки, трябва да бъдат взети предвид.

  María Muñiz De Urquiza (S&D). – (ES) Г-жо председател, вотовете на испанската социалистическа делегация относно Косово са в подкрепа на международното непризнаване на едностранната декларация на Косово за независима държава.

  Димитър Стоянов (NI). – Гласувах против резолюцията за стратегията за разширяване, защото в нея много ласкави думи се отправят какъв напредък по Копенхагенските критерии има Турция. Такъв напредък, който аз не виждам. Уважаеми колеги, разберете веднъж завинаги, че Турция е една страна, която преди по-малко от 100 години извършваше геноциди към народите вътре в нея и наскоро освободилите се от нея народи. И днес продължава да извършва геноцид, а нейното население, нейната политическа класа се гордеят с тези действия на тази държава. Тя преди 20 години спонсорираше терористични организации и изнасяше тероризъм и продължава да поддържа тесни връзки с терористични организации и до ден днешен. Ако искаме да имаме държава в Европейския съюз, която до ден днешен се гордее с геноцид и спонсорира тероризъм, моля заповядайте, приемете я, но аз съм против това.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н WIELAND
Заместник-председател

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, аз гласувах в подкрепа на този доклад, но бих искал да повдигна един важен въпрос във връзка с него.

Според мен, ние в Европейския парламент и Европейския съюз трябва да гарантираме, че всички държави, които се стремят към членство в Европейския съюз, демонстрират съответствие с критериите от Копенхаген. Много е важно да се уверим, че правата на човека, демокрацията, свободата на изразяване на мнение и принципите на правовата държава могат да бъдат приложени.

Днес гласувахме и за правата на жените и за това жените да имат право на живот, в който не им се налага да се примиряват с насилие. Мисля, че във връзка с това е много важно да гарантираме, че правата на жените и децата биват зачитани от всяка държава, която иска да се присъедини към Европейския съюз.

Във връзка с всичко това говоря предимно за Турция. Турция трябва да изпълни бързи реформи и промени, ако иска да бъде готова да се присъедини към Европейския съюз, въпреки че аз самият не споделям убеждението, че това ще се случи в рамките на нашият живот. Все пак най-важно е ние в Европейския съюз съвместно да се придържаме към договорените правила, критериите от Копенхаген.

  Martin Kastler (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, аз също гласувах против, защото съм на мнение, че Турция трябва първо да изпълни всички критерии, преди да можем да излезем с такова положително становище тук. По-конкретно, бих искал да подчертая граничния спор между Кипър и Турция, който и тази година си остава нерешен, както и незаконната окупация на Кипър, която все още не е прекратена. Аз обаче не исках да гласувам против другите кандидати за присъединяване. Бих искал най-вече да направя изключение в случая с балканските държави, които бих приветствал тук в залата колкото е възможно по-скоро.

- Предложение за резолюция: Премахване на насилието срещу жените (B7-0139/2009)

  Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Г-н председател, аз се въздържах от гласуване по тази резолюция, въпреки че въпросът е важен и дори много важен. Не разбирам обаче защо въпросът за борбата с насилието срещу жените следва да бъде разглеждан заедно с въпроса за репродуктивния избор. По време на разискването на тази тема вчера някои от ораторите говориха безсмислици. Г-жа Senyszyn обвини католическата църква, че потиска жените.

Би било трудно да се каже нещо по-абсурдно. В Полша няма убийства на честта, обрязването на момичета не е обичайна практика, няма селективни аборти, няма временни бракове, а хората не биват убивани с камъни заради действително или предполагаемо прелюбодеяние. Жените не са подложени на дискриминация от закона по никакъв начин, а всички случаи на насилие срещу жени се осъждат навсякъде както от гражданите, така и от католическата църква. За щастие, крайни изявления от този род не бяха включени в резолюцията и затова аз само се въздържах.

  Tiziano Motti (PPE). – (IT) Г-н председател, гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно изкореняването на насилието срещу жените. Посвещавам вота си на близо седемте милиона италиански жени, които са подложени на насилие от мъже всяка година. Разбира се, посвещавам го и на всички онези жени в Европа, които се намират в същото положение.

Понякога сме изкушени да вярваме, че това е явление, което се случва в периферията на нашето общество, когато в действителност насилието срещу жените се извърша най-вече у дома. Поради тази причина това е явление, което ни засяга пряко.

На възрастните жени им е много по-трудно да се защитават. Затова не трябва да забравяме за тях, защото насилието не е само във физическо, а и в културно отношение То може да означава лишаване на дадено лице от неговата свобода на движение.

Освен това, преди да достигнат зряла възраст, жените са млади момичета, а насилието срещу едно младо момиче ще го лиши завинаги от възможността да се радва на живота.

Затова се надявам, че от този момент нататък Парламентът ще предприеме конкретни мерки, за да гарантира, че всичко това няма да остане само едно добро намерение.

  Lena Ek (ALDE). – (SV) Г-н президент, насилието срещу жените е широко разпространен проблем в цяла Европа и дори в света. Само в Швеция, която има население от девет милиона, 380 жени биват малтретирани всеки ден. Една пета от женското население е подложена на насилие, а 45% от всички жени на възраст между 16 и 64 години в даден момент от живота си са били жертви на актове на насилие. Това е наистина ужасяващо. Да бъдеш жертва на насилие у дома е ужасяващо нарушение на личната неприкосновеност. Мъжете и жените трябва да имат еднакъв шанс за физическа неприкосновеност.

Насилието, което продължава на нашия континент, е доказателство, че работата по насърчаване на равенството в Европа все още има да извърви дълъг път. Европейският съюз не може да продължава да пренебрегва тези факти. Затова приветствам резолюцията за изкореняване на насилието срещу жените и призовавам новата Комисия и Съвета също да поемат своят дял от отговорността по този въпрос. Възнамерявам да се уверя, че Комисията ще бъде принудена на внесе предложение за подобряване на положението по отношение на насилието срещу жените.

  Anna Maria Corazza Bildt (PPE). – (EN) Г-н председател, аз искрено гласувах в подкрепа на резолюцията, защото смятам, че политическите групи трябва да обединят силите си в името на една обща цел – отхвърляне, повишаване на осведомеността и борба с всички форми на насилие срещу жените.

Аз съм особено чувствителна по отношение на жените в конфликт, тъй като споделях, предоставях помощ и живях през целия период на конфликта в Босна и Херцеговина и също донякъде с Червения кръст в Дарфур. Смятам, че вече разполагаме с един чудесен инструмент под формата на Програмата от Стокхолм, който ще ни позволи да преминем от думи към действия. Бих искала да благодаря на шведското председателство за това, че включи предоставянето на правомощия и борбата с насилието в Програмата от Стокхолм. При изпълнението на Програмата от Стокхолм аз определено ще работя за това борбата с насилието срещу жените да бъде приоритет.

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-н председател, бих искал да подчертая, че темата за насилието срещу жените е от изключителна важност и аз съм много доволен, че Европейският парламент се е заел с този проблем. Трябва да се обърне конкретно внимание на проблема с най-агресивните и брутални сексуално мотивирани престъпления, извършвани срещу жените, които обаче не винаги срещат адекватна реакция от съдебната система в някои европейски държави. Постановените от съда присъди често са крайно снизходителни, което в някои случаи кара жените да губят мотивация да докладват претърпените от тях сериозни инциденти на правоохранителните органи. Това води до съществуването на невидима статистика на престъпленията. Ето защо в случаите на тези най-тежки и сериозни престъпления срещу жени, когато се използва насилие и които са сексуално мотивирани, трябва да обръщаме по-голямо внимание на усилията за стандартизиране на присъдите, за да се даде чувство на сигурност, както и на определено чувство за справедливост и морална удовлетвореност на жените, пострадали по такъв жесток начин.

Бих искал да подчертая, че не бих могъл да гласувам в подкрепа на окончателния текст на резолюцията заради идеологическото й и радикално отношение към въпроса за абортите, отношение, което противоречи на християнските ценности.

  Janusz Wojciechowski (ECR). – (PL) Г-н председател, бих искал да дам обяснение на вот по въпроса за борбата с тютюнопушенето, ако е възможно. Много кратко изявление.

  Председател. – Г-н Wojciechowski, според правилника трябва да разглеждаме темите една след друга. Току що обсъдихме въпроса за премахването на насилието срещу жените и сега ще преминем към въпроса за политическо решение на проблема с пиратството в крайбрежните води на Сомалия. Всяко нещо с времето си!

- Предложение за резолюция: Политическо решение на проблема с пиратството в крайбрежните води на Сомалия (RC-B7-0158/2009)

  Louis Bontes (NI). – (NL) Нидерландската партия на свободата (PPV) гласува против предложението за резолюция по отношение на Сомалия и аз бих искал да обясня защо.

PPV е на мнение, че контролът на плавателни съдове в крайбрежните води на Сомалия не е задача на Европейския съюз, а вместо това е стопроцентова задача на НАТО. Европа не разполага с войска, нито има работа там. Това е стопроцентова работа за НАТО.

Също така, PPV е на мнение, че на търговските кораби трябва да присъстват морски пехотинци, за да може да се противостои на преки нападения от страна на пирати. С други думи, пиратството във водите около Сомалия трябва да бъде спряно, но не и по този начин.

- Предложение за резолюция: Среда без тютюнев дим (B7-0164/2009)

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Препоръките на Съвета относно средата без тютюнев дим имат за цел да помогнат на държавите-членки в усилията им за по-ефективна защита на хората от тютюневия дим. Това е в съответствие с международните задължения, произтичащи от Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна.

Аз подкрепям препоръката. Тютюнопушенето продължава да бъде най-честата причина за заболявания, които водят до преждевременна смърт. Те включват сърдечносъдови заболявания, различни форми на рак и хронични заболявания на дихателните пътища и в по-малка степен на намалена плодовитост при млади жени и мъже.

В условията на демографска криза и развитието на нови методи за оплождане, които струват скъпо, следва да насочим вниманието си върху повишаване на осведомеността. Необходимо е да се започне от семейството, за да защитим децата си от отрицателните последици от тютюнопушенето.

Бих искала да завърша с едно важно искане за включване в постоянното наблюдение на ответни действия спрямо дейностите на тютюневата промишленост, които имат за цел да парират мерките против тютюнопушенето.

  Axel Voss (PPE). – (DE) Г-н председател, бих искал да се спра на два аспекта на средата без тютюнев дим. Първо, гласувах в подкрепа на идеята държавите-членки да разполагат с правомощия в тази област, от една страна, заради принципа на субсидиарност, и, от друга, защото ние нямаме правомощия. Въпреки че горещо подкрепям концепцията за среда без тютюнев дим, считам, че в този случай следва да играем по правилата.

Вторият аспект е, че намирам за неприятен факта, че Европейският съюз субсидира отглеждането на тютюн. Това ще бъде постепенно преустановено и аз също гласувах в полза на това, защото не мога да го съгласувам с другата идея за пълна забрана на пушенето. Следователно трябва да бъдем последователни. Ако искаме да се борим срещу тютюнопушенето, тогава не следва да субсидираме отглеждането на тютюн.

  Anja Weisgerber (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, германската консервативна група (CSU) би искала в цяла Европа да бъдат въведени ясни и практически правила за защита на непушачите. Според мен обаче „в цяла Европа“ не означава непременно „в пределите на Европа“. Много държави-членки вече са приели разпоредби за защита на непушачите, а други са в процес на въвеждане на подобни разпоредби.

Аз не считам – подобно на по-голямата част от моите колеги в Европейския парламент, което много ме радва – че ние в Брюксел трябва да наложим разпоредби за защита на непушачите или че сме в състояние да направим това по-ефективно. Европейският съюз няма правомощия в тази област. Ние сме отговорни единствено за здравето и безопасността на работното място. Тук се крие проблемът, защото за мен най-важният въпрос е защитата на децата и младите хора, а тази група, която най-много се нуждае от защита, няма да бъде обхваната от разпоредбите, които се отнасят единствено за здравето и безопасността на работното място.

Затова държавите-членки трябва да предприемат действия в тази област. Аз гласувах в подкрепа на изменението и съм доволна, че то беше прието.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-н председател, аз идвам от държава, която въведе забрана за пушене на работното място. Дори по това време бях член на ирландския парламент и напълно подкрепих забраната.

Ние обаче сме в малко по-различна позиция тук, в Европейския парламент, където не трябва да забравяме за принципа на субсидиарност. Макар че наистина може да има проблем по отношение на защитата на здравето на работниците – вече разполагаме със законодателство в тази област, като например по отношение на излагане на електромагнитна радиация, например – не можем да искаме, както направихме в параграф 7, от държавите-членки, в които вече съществува забрана за пушене, да зачитат принципа на равнопоставеност между различните видове заведения в хотелския и ресторантския бранш. Вчера гласувахме относно ролята на националните парламенти и техните правомощия по отношение на предложеното законодателство на Европейския съюз в областта на субсидиарността съгласно новия Договор от Лисабон, така че трябва да внимаваме много и да бъдем последователни в начина ни на гласуване.

И накрая, в самото начало говорех с колегата си и пропуснах гласуването на Европейската година на доброволчеството. Бих искала да заявя, че напълно подкрепям предложението на Парламента за тази година, като се има предвид, че водех кампанията, която да гарантира, че 2011 г. ще бъде избрана по време на последния парламентарен мандат.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, чувствам се леко развълнуван, обяснявайки вота, тъй като майка ми е родена в тютюневата фабрика в Страсбург, където е работел дядо ми. Неотдавна това предприятие беше затворено.

Когато френската служба за производство на тютюн и кибрит, която по това време е била държавна служба, е превърната в дружество с ограничена отговорност, на служителите е казано, че това няма да повлияе на работните им места. Днес, ние също можем да разберем опасенията на другите публични сектори, които са изправени пред същите проблеми.

В действителност определено можем да разберем и оправдаем кампанията срещу тютюнопушенето, което има вредни последствия за здравето на хората. За съжаление обаче, френското тютюнопроизводство вече не съществува. Тютюневото предприятие в Страсбург беше закрито, но хората продължават да пушат. Те продължават да правят това с тютюневи изделия, внесени от чужбина.

Ето защо лично аз подкрепям цените, определени за европейските производители на тютюн, поне докато хората продължават да пушат в Европа. Предпочитам тютюнът да се отглежда тук, а не да бъде внасян от другаде.

  Janusz Wojciechowski (ECR). – (PL) Г-н председател, благодаря Ви, че ми позволихте да се изкажа. Аз подкрепям действията, предприети от Европейския съюз за намаляване на потреблението на тютюн, но не смятам, че тези действия трябва да се основават на ограничаване на подкрепата за тютюнопроизводителните. Това е така, защото производството на тютюн не е свързано с неговото потребление. Ако намалим или премахнем производството или ако оттеглим подкрепата си за стопанствата, които произвеждат тютюн, потребление ще продължава да съществува, само че ще бъде потребление на вносни тютюневи изделия. Борбата с тютюнопроизводителите не е начинът да се ограничи пушенето. Това ще е като да се намали потреблението на бира сред младите хора, като се започне борба с производителите на хмел. Ето защо подкрепих с гласа си позицията, според която производството на тютюн не влияе върху потреблението му.

- Предложение за резолюция: Среща на върха на ФАО относно продоволствената сигурност - изкореняване на глада в световен мащаб (RC-B7-0168/2009)

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Продоволствената криза е не е само икономически и хуманитарен проблем, но е и въпрос на световния мир и сигурността.

С удоволствие подкрепих одобрената резолюция, макар да имам резерви по отношение на решението на въпроса за глада в света. Срещата на върха по въпросите на продоволствената сигурност не пое желаната от организаторите посока. Макар и борбата срещу глада да е проблем със социално-икономически, финансови и културни измерения, обсъжданията по време на срещата бяха ограничени само на техническо ниво. Дори и генералният директор на ФАО Жак Диуф беше разочарован от срещата и от факта, че представителите на западните държави не участваха в срещата. Представителите на развитите страни не поеха никакви конкретни задължения.

Не мога да не разглеждам въпроса за решаване на проблема с глада и бедността като медийна тема вместо като конкретен проблем, който изисква спешно решение. В основата на солидарността е готовността да се поеме реална отговорност при срещата с други нуждаещи се.

Писмени обяснения на вот

- Доклад: Marco Scurria (A7-0077/2009)

  John Stuart Agnew, Marta Andreasen, Gerard Batten, John Bufton, Derek Roland Clark, Trevor Colman, Nigel Farage, Mike Nattrass и Nicole Sinclaire (EFD), в писмена форма. – (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) се възхищава на доброволчеството и признава приноса, който то може да окаже към обществото. Този доклад обаче призовава за неприкрито политизиране на доброволчеството за целите на Европейския съюз, както и за използване на парите на британските данъкоплатци за постигане на това политизиране. Затова и не можахме да подкрепим предложението.

  David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) Концепцията на доброволчеството е от съществено значение за съвременните общества. Това е нещо, което се прави доброволно от съответното лице и може да има изключително положително въздействие върху живота на мнозина. Затова и Европейската година на доброволчеството е важна инициатива. Аз споделям мнението на докладчика. Именно поради тези причини избрах да гласувам в подкрепа на доклада.

  Diane Dodds (NI), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах за предложението в знак на признание към големия брой доброволци, които вършат безценна работа, без да получат признанието, което заслужават. Без техния принос към обществото, за който не получават никакво парично възнаграждение, Обединеното кралство не би било същото. Макар и в противоречие с целия принцип на европейското гражданство, аз признавам стойността на доброволческата дейност. Затова и подкрепих предложението.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Scurria относно Европейската година на доброволчеството (2011 г.), в който се защитава по-голямата подкрепа от страна на институциите на Европейския съюз за този сектор, който включва милиони европейски граждани и е от съществено значение за насърчаването на солидарността и социалното приобщаване. Считам, че бюджетът и координацията трябва да бъдат увеличени на общностно равнище, за да се консолидират инициативите, които образуват част от Европейската година на доброволчеството, като кампании за повишаване на осведомеността и транснационален обмен с акцент върху идеи и добри практики.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Най-основното определение на доброволческата дейност е добра воля в действие. Тя се предлага безплатно и е великодушна, предоставя се свободно и не изисква нищо в замяна. Тя е също и основен стълб на всяко общество, тъй като работата на хиляди доброволци, млади и стари, действащи служебно или не, в областта на здравеопазването, социалните грижи, образованието, околната среда или културата, е от изключително значение за живота на хиляди всеки ден.

С оглед на това следва да приветстваме инициативата за стартиране на Европейска година на доброволчеството, която ще отдаде дължимото признание на анонимните лица на доброволците, като така ще ни запознае с изключителната им работа и ще се стреми да им създаде по-благоприятни условия за извършване на тяхната дейност.

Идеята е в съответствие с тези на Демократичния и социален център – Народна партия, първата и единствена португалска политическа партия, която обръща внимание на въпроса за доброволчеството и излиза с практически предложения в помощ на доброволците, като им отдава дължимото достойнство и признание.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме в подкрепа на доклада, въпреки някои противоречия и някои малки части от него, с които не сме съгласни.

Доброволчеството несъмнено играе важна роля в обществото, като насърчава значението на солидарността и взаимната помощ, допринасяйки за социалната интеграция и спомагайки за преодоляване на дискриминационните възгледи, наред с други аспекти.

Докладът се занимава с основните аспекти като социално подпомагане на доброволците, с акцент върху въпроси като здравето, безопасността и обучението, както и разликата между платената работа и доброволческите дейности.

Независимо от това, ние считаме, че трябва да се гарантира, че доброволчеството няма да замести действията на държавите-членки, както и че не трябва да се използва като начин на задоволяване на потребностите, за които отговарят социалните служби. Ние заставаме зад необходимостта от насърчаване на дейността на организациите с нестопанска цел чрез ефективна и достатъчна подкрепа. Такива организации са: кооперации; колективи и местни общества; местни сдружения по местоживеене; спортни, развлекателни, културни и младежки организации, както и тези, насочени към децата.

Също така, трябва да подчертаем, че доброволческият труд е еднакво зависим от свободното време на работниците, както и че той е несъвместим с експлоатацията, нередовното или прекомерно работно време, ниските заплати и несигурността на работните места.

  Seán Kelly (PPE), в писмена форма. – (EN) С голямо удоволствие гласувах в полза на определянето на 2011 г. за Европейска година на доброволчеството. Това е голямо предимство за многобройните доброволчески организации във всички държави-членки на Европейския съюз. Бих искал да отбележа, че спортните организации играят централна роля при доброволческите дейности и, въпреки че това не е предвидено изрично в законодателния текст, все пак трябва да се отбележи. Действително най-голямото доброволческо сдружение в Ирландия е Келтската спортна асоциация. Усилията на всички заинтересовани страни в тази велика институция трябва да бъдат надлежно признати и похвалени.

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, доброволчеството представлява израз на европейски социални ценности като солидарност и недопускане на дискриминация. То едновременно допринася за личното развитие на доброволците, от една страна, и създава социално сближаване, от друга. Затова е необходимо то да бъде надлежно признато и подкрепено от европейските институции, държавите-членки, местните и регионалните органи и различните членове на гражданското общество, всеки според личния си опит.

Европейската година на доброволчеството (2011 г.) ще позволи на дейностите, организирани в тази област, да приемат европейско измерение и затова се надяваме, че това ще окаже огромно влияние върху гражданското общество.

Очакваният размер от 3 млн. евро за подготвителни инициативи през 2010 г., увеличението на одобрените от Европейския парламент бюджетни кредити до 8 млн. евро за 2011 г. и високият процент – 1,8%, ако трябва да бъдем точни – на съфинансиране за проектите, наистина ще позволят поставените цели да бъдат постигнати чрез съвместната работа на различните заинтересовани страни.

И накрая, струва си да се спомене ролята, която доброволчеството, ако бъде подпомогнато както трябва, може да изиграе по отношение на пенсионираните работници, като се има предвид нарастващият брой на възрастните хора в гражданското общество.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на проектодоклада относно Европейската година на доброволчеството по редица причини. Добре известно е, че доброволческите дейности предлагат двойна полза: за отделния човек и за обществото. От една страна, доброволчеството дава възможност на гражданите да се учат и да придобият нови умения, както и да се самоусъвършенстват. От друга страна, то също има и социална функция, като допринася за създаването на чувство на солидарност и принадлежност. Като се има предвид все по-голямата взаимозависимост на местните общности в един глобализиран свят и, в същото време, все по-задълбочаващият се индивидуализъм, насърчаването на социалното участие на гражданите придобива решаващо значение. В този случай имам предвид дейностите, които включват както млади, така и стари хора. Освен това смятам, че обменът на опит от първа ръка между доброволчески организации от най-различни краища на Европейския съюз има значително влияние, като се има предвид, че ценностите, които ги мотивират, са едни и същи. Целта е еднаква: повишаване на жизнения стандарт и подобряване на качеството на живот, осигуряване на високо ниво на заетост, подобряване на социалното сближаване и борба с изключването. С други думи, именно това са ценностите, върху които е основан Европейският съюз.

  Emma McClarkin (ECR), в писмена форма. – (EN) Въпреки искането за увеличение на бюджета, с което не съм съгласна и за което гласувах против на всички етапи в комисията, аз все пак напълно подкрепям доклада относно Европейската година на доброволчеството като цяло. Доброволците често са незнайни герои. Те оказват неизмеримо въздействие върху своите общности и върху живота на хората. В трудни икономически времена като сегашните, доброволчеството става все по-важно и затова аз и другите, които подкрепихме доклада, се стремим не само да повишим осведомеността относно ползите от доброволчеството, но също и да създадем Европейска година, където подходящо финансирани инициативи ще дадат възможност на доброволческите организации да насърчат приобщаването на нови доброволци.

Трябва да гарантираме, че Европейската година на доброволчеството се използва като платформа за признаване на приноса на доброволците в нашите общности, но също и че ще използваме тази възможност да разберем по-добре пречките пред доброволческите дейности и какво можем да направим, за да спомогнем за тяхното отстраняване и за насърчаване на доброволчеството. Това е пример за това, което Европейският съюз трябва да прави – обмен на най-добри практики в области като доброволчеството, а не създаване на все повече ненужна бюрокрация.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Аз подкрепих доклада за Европейската година на доброволчеството през 2011 г., която има за цел да насърчи диалога и обмена на добри доброволчески практики между органите и заинтересованите страни в нашите държави-членки. С разрастването на индивидуализма през последните години, търсенето на нови начини за индивидуален израз, или дори променящите се демографски тенденции, гражданското участие претърпя значителни промени.

Следователно доброволчеството също трябва да се адаптира, за да позволи на по-голям брой хора да се включат в доброволчески дейности по различни начини и в различни моменти от живота си. Това може да означава използване на потенциала, предлаган от възрастните хора, и определяне на нови форми на участие с по-голяма гъвкавост по отношение на продължителността и начините на участие.

Европа, която има дългогодишни традиции в доброволческата дейност, трябва да спомогне за отпушването на този потенциал. Доброволчеството предлага на заинтересованите страни канал за учене (очевидно е, че участието в доброволчески дейности предоставя на гражданите нови умения, допринася за личното им развитие и повишава чувството им за принадлежност към обществото). Също така, то олицетворява европейски ценности като солидарност, гражданско участие и недопускане на дискриминация в най-различни сектори като образованието, културата, околната среда, социалното благополучие или здравеопазването.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Подкрепих доклада относно Европейската година на доброволчеството (2011 г.). В държавите-членки на Европейския съюз трябва да отдадем по-голямо значение на въпроса за доброволческите дейности и следва да планираме политически действия, които подпомагат работата на доброволците. Измененията, предложени от Европейския парламент, въвеждат много съществени промени в предложението на Комисията и те следва да бъдат включени от Съвета. Бюджетните средства, предназначени за постигане на целите на Европейската година на доброволчеството (2011 г.), които възлизат на 6 млн. евро, не са достатъчни (за сравнение, бюджетът за Европейската година за борба с бедността и социалното изключване е почти три пъти по-висок).

Доброволчеството е безвъзмездна и неплатена дейност, но това не означава, че тя не генерира никакви разходи. Доброволческата дейност се нуждае от финансова и политическа подкрепа от страна на всички заинтересовани страни: неправителствени организации, правителства, административни органи на национални и местни правителства и предприятия. Политическият ангажимент следва да се разглежда под формата на благоприятна политика, която е в подкрепа на развитието и инфраструктурата на доброволчеството. Този въпрос е особено важен за Полша, която ще поеме председателството на Европейския съюз през 2011 г. Бих поискала от правителството на Полша да следва примера на Европейския парламент и да предприеме действия за увеличаване на финансовата подкрепа за Европейската година на доброволчеството. Напълно подкрепям предложението да се отделят финансови средства за създаването на интерактивна база данни за доброволци и доброволчески организации, която ще бъде достъпна за всички заинтересовани страни и която ще продължи да работи и след 2011 г.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) През 2011 г. ще отбележим Европейската година на доброволчеството, която ще има за цел да почете и отличи доброволците и техния принос към обществото. Това е едно чудесно предложение. Доброволчеството се среща под много различни форми в цяла Европа, но навсякъде, независимо от мястото, то се характеризира с факта, че хората искат да помагат на другите, без да им се плаща, или доброволно участват в опазването на околната среда, а също и работят, за да гарантират достойния живот на всеки гражданин.

Струва си да се подчертае факта, че доброволчеството безспорно оказва положително влияние върху развитието на идентичността на Европа, която има своите корени в тези ценности и е добра основа за развитието на разбирателство между гражданите от различните социални групи и държави от цялото европейско общество. Също така, доброволчеството е от голямо значение за интеграцията, социалната политика и образованието. Не трябва да забравяме, че то е и от съществено значение за междукултурния диалог и за диалога между поколенията, както и че допринася за развитието на социалната отговорност.

Доброволческата дейност има и икономическа стойност и ние не трябва да забравяме това. Тя наистина е неплатена и безвъзмездна дейност, но това не означава обаче, че не включва никакви финансови разходи. Поради тази причина е важно доброволчеството да получи подкрепа от Европейската общност. Доброволческата дейност изисква политика, основана на приятелски отношения, която ще спомогне за нейното развитие и инфраструктура. Мисля, че подпомагането на възнаграждението и признаването на доброволческите дейности чрез използване на определени финансови средства ще мотивира отделните хора, предприятията и организациите.

  Oldřich Vlasák (ECR), в писмена форма. – (CS) Бих искал да обясня вота си за доклада на Marco Scurria относно предложението за решение на Съвета относно Европейската година на доброволчеството. Лично аз считам, че неплатените доброволческите дейности са важна част от нашето общество. В моята страна, Чешката република, най-многобройните и отдавна установени доброволчески организации са на доброволците пожарникари. Традициите им датират отдавна, от времето, когато поради необходимостта да се избегнат катастрофални природни бедствия като пожари винаги са се събирали няколко десетки доброволци, чиято цел е била да защитят собствените си имоти и тези на техните съседи и другите хора, с които са живеели. Най-широко разпространените и най-стари организации на доброволни начала включват също Чешкия червен кръст, Чешкия туристически клуб, гимнастическото сдружение „Сокол“, младежката организация „Юнак“ и доброволческата планинска спасителна служба. Всички тези хора, които помагат в училищата, болниците и спортните клубове или в планината, или които пътуват в чужбина, за да предоставят помощ, заслужават признание. Във връзка с това със сигурност ще бъде от полза 2011 г. да бъде изцяло посветена на тази тема. Поради тази причина аз гласувах в подкрепа на доклада.

- Доклад: Herbert Reul (A7-0074/2009)

  Jaromír Kohlíček (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Като цяло е възможно да приветстваме всяко споразумение, което подобрява сътрудничеството със съседни на Европейския съюз държави. Ако сравним позицията на съседните на Европейския съюз държави, ще видим, че – след Русия – най-важният партньор е Украйна. Обменът на информация в областта на науката и технологиите, съвместното изпълнение на програми, обменът на работници и споделянето на опит в областта на управлението на научни и изследователски институции – това са цели, които могат единствено да бъдат подкрепени.

Бих искал обаче да изразя една конкретна резерва по отношение на метода за оценка на споразумението. Ако авторите въвеждат показатели за ефективност като „брой на командировките и срещите“ и дори „брой на различните области на съвместни дейности“, тогава имам сериозни съмнения по отношение на това, доколко е запознат автора на доклада с въпросната тема. Раздел 7, „Мерки против измами“, прави доста ужасно впечатление, а изявление 8.2.2 ме кара да се съмнявам в здравия си разум. В епохата на електронните съобщения не мога да разбера защо един „доклад“ за споразумение изисква командировки и участие в срещи от страна на специалисти и длъжностни лица от Европейския съюз и Украйна. В заключение, с радост подкрепям рамковото споразумение, защото знам, че в Шестата рамкова програма вече активно се интегрират научноизследователски разработки и то с наистина добри резултати. Независимо от гореспоменатите резерви, Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица подкрепя решението на Съвета.

- Доклад: Herbert Reul (A7-0075/2009)

  John Stuart Agnew, Marta Andreasen, Gerard Batten, John Bufton, Derek Roland Clark, Trevor Colman, Nigel Farage, Mike Nattrass и Nicole Sinclaire (EFD), в писмена форма. – (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) не се противопоставя на сътрудничеството в областта на енергийната ефективност, но настоява, че едно такова сътрудничество трябва да се извършва от демократично избрани правителства, а не от техни упълномощени лица, които не носят никаква отговорност, в една антидемократична наднационална организация като Европейския съюз.

- Предложение за резолюция: Стратегия за разширяването за 2009 г. относно страните от Западните Балкани, Исландия и Турция (B7-0185/2009)

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Тъй като сме изправени пред наплив от заявления за членство в Европейския съюз, гласуването на тази резолюция не би могло да дойде в по-подходящ момент. Европейският съюз е основа на стабилността на континента. Той не може да остане клуб, който е затворен за другите европейски държави, но не може и да отвори вратите си завинаги. Европейският съюз трябва преди всичко да постигне успех с разширяването, което вече извърши за новите държави-членки. Що се отнася до другите държави, които чукат на вратата му, предпоставката за започване на каквито и да били преговори за присъединяване си остава стриктно спазване на критериите от Копенхаген (демокрация, принципи на правовата държава, права на човека, равенство между половете, пазарна икономика и т.н.), наред с безусловно спазване на международното право. Преговорите за присъединяване със страните кандидатки трябва да се основава на обективно измерими критерии като зачитане на правата и икономически критерии, както и избягване на всякакъв вид субективно позоваване въз основа на ценности, религия или култура. Затова и според мен това, което трябва да се направи, е следното: да се потвърди годността на Балканите за членство в Европейския съюз; да не се забравя, че разширяването и консолидацията са неразривно свързани; да се настоява, в случая с Турция, за спазване на критериите за присъединяване; и, в случай на неуспех на преговорите, да се предложи специално споразумение за асоцииране.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпреки всички критики, които могат да бъдат отправени, недвусмислено беше показано, че много държави таят огромно желание да се присъединят към Европейския съюз. Бруталната и бурна история на някои от тези държави, по-конкретно на Балканите, затвърди тяхното убеждение, че те биха били свободни както от експанзионистичните тенденции на своите съседи, така и от влиянието на Русия, ако се приютят под егидата на Европейския съюз.

При разглеждането на държавите от списъка, относително лесно се забелязва неравенството между различните държави по отношение на техния ентусиазъм и приемане на условията за присъединяване към Европейския съюз. По мое мнение, Исландия се отличава от тази група, тъй като демократичните й традиции, високият жизнен стандарт на гражданите й и зачитането на достиженията на правото на Общността я поставят на предно място в процеса на присъединяване.

Като осъзнава необходимостта да се придържа стриктно към критериите, определени в Копенхаген, и да изпълни ангажиментите, произтичащи от тях, Европейският съюз не следва, чрез сляпо упорство, да отказва да приеме тези, които покажат готовност да направят същото.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Тази резолюция е още един случай, в който във връзка с разширяването и изявлението на Европейската комисията, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през 2009–2010“, мнозинството в Парламента иска да признае Косово, като дори заявява, че те приветстват намерението на Комисията да заздрави отношенията си с Косово, включително като проучи възможността за участието на Косово в програмите на Общността.

Това насърчава бъдещото присъединяване на една територия, която е провъзгласила независимостта си в очевидно нарушение на международното право, като игнорира факта, че е държава, която е продукт на една незаконна война, държава, която съществува въз основа на незаконен статут, който не е признат от Организацията на обединените нации.

Въпросът с Турция също не е разгледан задоволително, като се има предвид, че тази държава продължава своята военна окупация на държава-членка на Европейския съюз – Северен Кипър – както и че не зачита правата на кюрдския народ, както би следвало.

С оглед на това, макар да считаме, че въпросът за разширяването на Европейския съюз е преди всичко решение на народа на всяка държава, която иска да се присъедини, ние гласувахме против доклада в настоящия му вид заради отрицателните аспекти на стратегията, към която се стреми, въпреки че това няма правна стойност.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах „за“ изменение 4. Считам, че наистина трябва да се подчертае, че под немюсюлмани ние преди всичко имаме предвид християните и затова е необходимо християните изрично да се споменат наред с другите религиозни общности. Християните все още биват преследвани в Турция и това остава едно от най-големите ни опасения. Християните и общностите им все още не могат да упражняват своите убеждения свободно, както би трябвало в една демократична държава. Убеден съм, че Турция ще бъде готова за членство в Европейския съюз в момента, в който стане толкова лесно да се издигне християнска църква в Турция, колкото и да се издигне джамия в Брюксел.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Процесът на разширяване на Европейския съюз следва винаги да бъде разглеждан внимателно и всяко ново присъединяване следва винаги да спазва общите отправни точки между държавите, които съставляват Европейския съюз.

Разбирам, че присъединяването на Турция се разглежда като основание за предварително разискване, но това показва, че са налице съмнения, които най-малкото дават основание за това разискване. В него ще бъдат включени въпроси като този дали Турция може, от географска гледна точка, да бъде считана за част от Европа, независимо дали светският й характер е просто резултат от действията на войската по контролирането й, дали би било разумно границите на Европейския съюз да се простират до Иракски Кюрдистан и дали поради огромната си демографска маса присъединяването на Турция би нарушило равновесието на Европейския съюз.

Освен това е налице необратимо задължение за зачитане на критериите от Копенхаген, първият от които е свързан с правата на човека.

  Francisco José Millán Mon и José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra (PPE), в писмена форма. – (ES) По отношение на резолюцията относно стратегическия документ на Комисията за разширяването за 2009 г., бихме искали да поясним, от името на испанската делегация на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), че фактът, че я подкрепихме като цяло по никакъв начин не означава, че сме съгласни с признаването на Косово за независима държава. Считаме, че Косово е изключителен случай и бихме искали да подчертаем, че той не е признат от Испания или от четири други държави-членки.

Следователно както в комисията по външни работи, така и днес в пленарната зала, ние подкрепихме измененията, които бяха в съответствие с нашата гледна точка.

Вотът ни в подкрепа на резолюцията се дължи на факта, че не искаме позицията ни за Косово да се разбира като отрицателно отношение към процеса на разширяване, в който в момента са включени държавите от Западните Балкани, Турция и Исландия.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Аз силно се противопоставям на стратегията на Комисията за разширяване по отношение на Турция. Преобладаващото мнозинство от гражданите на Европейския съюз е против присъединяването на Турция към Европейския съюз и все пак, те трябва да помогнат за финансиране на плащанията на милиарди евро за Турция в ролята й на официална кандидатка за присъединяване. Турция не е европейска държава нито в географско, нито в културно отношение, или що се отнася до гарантирането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава. Стратегията за разширяване почти не взема под внимание опасенията на гражданите на Европа. Вместо това, тя представлява геостратегическите интереси на САЩ. Също така, нерешените конфликти по границите на Турция ще станат проблеми на Европейския съюз, ако Турция се присъедини към него. Изразявам съжаление относно факта, че цялата стратегия за разширяване, която включва Исландия и Западните Балкани, както и Турция, беше обсъдена като цяло и това не позволи провеждането на подходящо селективно, разграничено разискване. Високомерието, с което се разглежда темата за присъединяването на Турция, намира своето отражение в процедурата. Нежеланите гласове на противниците на присъединяването, които представляват по-голямата част от населението, в голяма степен не се зачитат.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно стратегическия документ на Комисията за разширяване за 2009 г., отнасящ се до държавите от Западните Балкани, Исландия и Турция, тъй като преди 6-15 години Литва, заедно с балтийските държави и другите държави от Централна и Източна Европа, беше в положение, подобно на това на страните кандидатки. Членството в Европейския съюз даде на моята държава и на другите нови държави-членки на Европейския съюз и техните граждани много нови възможности и спомогна за стимулиране на икономиката и за укрепване на демокрацията и правата на човека. С влизането в сила на Договора от Лисабон, Европейският съюз ще разполага с нов, по-мощен двигател, който ще придвижи кораба ни напред по-успешно и през водите на финансовата и икономическа криза, като ще ни изведе до един нов етап от разширяването на Европейския съюз. Само след като се присъединят към Европейския съюз, държавите от Балканите, небезизвестният „барутен погреб“ на Европа, където започнаха световните войни, ще могат да премахнат пречките пред сътрудничеството между гражданите, структурите на бизнеса и културните и научни експерти на различните държави, които се появиха там през последните години. От съществено значение е да не се затваря вратата пред Турция, за която може да се каже, че е връзката на Европа с мюсюлманския свят. Сближаването на Турция с Европейския съюз променя държавата по един добър начин и има доказателства за наличието на множество положителни стъпки за укрепване на демокрацията и правата на човека. Макар все още да не обсъждаме конкретно членството на Украйна, Молдова или държавите от Южен Кавказ в Европейския съюз, една такава перспектива в бъдеще може да допринесе за стабилността, заздравяването на икономиката, ограничаването на корупцията и консолидирането на принципите на правовата държава в тези държави.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Процесът на разширяване на Европейския съюз се провежда по време на тежка, всеобхватна рецесия, която засегна както Европейския съюз, така и държавите, които участват в процеса на разширяване. Приветствам напредъка, постигнат от Турция при изпълнението на критериите за присъединяване към Европейския съюз, и най-вече факта, че държавата подписа междуправителственото споразумение относно газопровода „Набуко“.

Изпълнението на споразумението остава един от най-големите приоритети в областта на енергийната сигурност на Европейския съюз. Подкрепям исканията, представени на турското правителство, за продължаване на реформите на социалните политики, за подобряване на социалния диалог на пазара на труда, както и за засилване на усилията в областта на правата на жените и равенството между половете, особено когато става въпрос за борба с насилието, основаващо се на пола.

  Nikolaos Salavrakos (EFD), в писмена форма. – (EN) Гласувахме против предложението за резолюция „Стратегически документ на Комисията относно разширяването за 2009 г., отнасящ се до страните от Западните Балкани, Исландия и Турция“, внесено от Gabriele Albertini, защото смятаме, че нито Турция, нито бивша югославска република Македония показват някакъв напредък при изпълнението на критериите от Копенхаген, както и че не демонстрират никакво политическо поведение, което би им позволило да станат членове на Европейския съюз. Надяваме се те да увеличат своите усилия, за да отговорят на критериите за присъединяване, факт, който ще бъде разгледан и в бъдеще. Във всеки случай, не искаме да гласуваме за едно предложение за резолюция, което ще доведе до напразни надежди и ще бъде използвано изключително за вътрешни цели.

  Renate Sommer (PPE), в писмена форма. – (DE) Предложението за резолюция относно настоящата стратегия на Европейската комисия относно разширяването е много балансирано. То възнаграждава напредъка, постигнат от кандидатите за присъединяване, но в същото време ясно идентифицира проблемите. Турция в частност е направила голяма крачка назад. Затова приветствам изричната критика към сериозните заплахи и реалните ограничения върху свободата на словото и печата. Напълно несъразмерните данъчни санкции, наложени на опозиционната „Доган медия груп“, представляват целенасочена атака срещу тези, които критикуват правителството. С право бяха направени възражения срещу дискриминирането на религиозните малцинства и отказа на Турция да приложи Протокола от Анкара. Освен това е от съществено значение да разгледаме внимателно турската външна политика. Откритостта й към Армения и кюрдите засега не е нищо повече от политическа реторика, а на нея се противопоставиха дори турският парламент и големи групи от населението. Изявленията, направени от турския министър-председател, също поставят под въпрос така желаната роля на Турция като посредник между Изтока и Запада. Ласкателството от страна на Турция към иранския президент, поканата за присъствие на конференция, отправена към суданския президент, който е издирван за геноцид, и отношенията на държавата с Израел, изглежда показват, че тя се отдръпва от Запада. Затова и призивът ни към турското правителство за координиране на външната си политика с тази на Европейския съюз и за отказ от възраженията си по отношение на сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз е много последователен.

  Eva-Britt Svensson (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Подкрепям отварянето на Европейския съюз за държавите, които отговарят на критериите за членство. Загрижена съм, че резолюцията представя разширяването като задължително за въпросните държави и за Европейския съюз. Тя не предвижда възможността, че в най-добрия интерес на тези държави може да бъде оставането им извън Европейския съюз поради различни социални, икономически или други причини. Членството в Европейския съюз е голяма крачка за тях, като то заслужава възможно най-цялостно разискване и допитване до гражданите на съответните държави. Поради тази причина се въздържах.

- Предложение за резолюция: Премахване на насилието срещу жените (B7-0139/2009)

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Международният ден на премахването на насилието срещу жените е стимул от страна на Организацията на обединените нации и Съвета на Европа, който има за цел да се обсъди и да се осигури по-голяма публичност на жертвите на домашно насилие и други видове малтретиране.

Състоянието на проблема в Португалия е тревожно. Броят на престъпленията, свързани с домашното насилие, отчетени от португалската Асоциация за подпомагане на жертвите (APAV), се е увеличил с 9% спрямо същия период на 2008 г. Според APAV при физическото и психологическото насилие, заплахите и сексуалните нападения се наблюдава значително увеличение в сравнение с данните от 2008 г. Двадесет и шест жени вече са починали тази година в Португалия като жертви на домашно насилие. По-голямата част от актовете на насилие обаче не се докладват заради страх или срам.

Европейският съюз трябва да увеличи усилията си за борба с проблема. Съгласна съм с необходимостта да се насърчат държавите-членки да изготвят национални планове за действие за борба с насилието срещу жените. Подкрепяме всяка инициатива, която може да спомогне за промяна на манталитета, заедно с организацията на Европейската година за борба с насилието срещу жените, така че да се изложи проблемът и да се предупредят гражданите и органите за това тревожно положение.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно премахването на насилието срещу жените, защото смятам, че Комисията и Съветът трябва да консолидират действията на Европейския съюз в тази област. Европейският съюз спешно се нуждае от по-цялостна политика за борба с насилието срещу жените, най-вече чрез изготвяне от страна на Комисията на проект на директива за гарантиране на ясно правно основание за борба с всички форми на насилие срещу жените, включително трафика на хора. Трябва да признаем и приветстваме факта, че испанското председателство посочва проблема като приоритет в своя план за действие.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) В седмицата, в която плашещите данни за случаи на домашно насилие са на първите страници на вестниците в Португалия, смятам, че насилието срещу жените и децата е тема, която предполага обсъждане и сериозни действия от страна на правителствата.

Осъждам всички видове насилие, особено когато то се използва срещу онези, които са в по-уязвимо положение — социално, икономически или емоционално — каквито често биват децата и жените. Затова държавите-членки трябва да премахнат всички форми на насилие срещу жените и децата, особено трафика на хора с цел сексуална експлоатация, сексуално мотивираните нападания и домашното насилие.

Зачитането на човешкия живот и достойнство не е съвместимо с престъпления, чиито жертви са много европейски жени и деца, поради което са необходими строги политики за предотвратяване на насилието и наказване на извършителите.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) На Международния ден на премахването на насилието срещу жените искаме да се повиши информираността по този сериозен социален, икономически и политически проблем, който нарушава правата на жените в много различни области, включително на работното място, в техните семейства и в обществото като цяло. Насилието срещу жените е нарушение на правата на човека и пречка за участието им в социалния и политически живот, в техния обществен и професионален живот, като не им позволява да действат като пълноценни граждани.

Въпреки че видовете насилие варират в зависимост от културата и традициите, икономическите и социални кризи на капитализма увеличават уязвимостта на жените както колективно, така и индивидуално, като допринасят за тяхната експлоатация и ги тласкат към бедност и изолация, което също поддържа трафика на жени и проституцията.

Затова е от съществено значение да консолидираме финансовите мерки и политики, които действително са ангажирани с укрепване на ролята на жените в обществото, чрез насърчаване на равните права както на общностно, така и на национално равнище, чрез изпълнение на действителни планове за борба с всички форми на насилие срещу жените, както и чрез премахване на остатъчната дискриминация и защита и подпомагане на жертвите.

  Marine Le Pen (NI), в писмена форма. – (FR) Тъй като отбелязваме десетгодишнината на Международния ден на премахването на насилието срещу жените, трябва да се каже, че превантивните мерки, които бяха въведени с тази цел, не постигнаха очакваните резултати. Как можем да си обясним това явление? Ако съдим по разискванията, които се провеждат в залата, можем да му дадем име: неравенство между половете.

Ако неравенството е основната причина за това явление, държавите в Северна Европа, които са известни с прогресивната си култура и обичаи, би трябвало да имат най-добри резултати. В действителност това не е така; всъщност е точно обратното. Според норвежкия всекидневник „Aftenposten“ за една година 6% от младите жени в Швеция на възраст между 15 и 25 години са били изнасилени.

Изисква се смелост, за да се каже, че увеличаването на броя на актовете на насилие срещу жените съвпада с масовото пристигане на имигранти от държави извън Европа, чиято култура и традиции са напълно противоположни на нашите. Бурката, принудителните бракове, полигамията, гениталното осакатяване на жените, престъпленията на честта и другите форми на поведение от друга епоха са неприемливи.

Затова е напълно абсурдно да се продължава да се насърчава имиграцията и в същото време да се изисква борба с насилието срещу жените.

  Astrid Lulling (PPE), в писмена форма. – (FR) Комисията по правата на жените и равенството между половете с право ни напомня по случай Международния ден на премахването на насилието срещу жените, че въпреки многобройните правни инструменти и декларации на Организацията на обединените нации, да не говорим за многобройните резолюции на Парламента, приети в продължение на много десетилетия, ние сме все още далеч от положението на абсолютна нетолерантност по отношение на насилието срещу жените. Не може да се отрече, че насилието от страна на мъже срещу жени е нарушение на правата на човека и трябва да се наказва като такова.

Затова Парламентът трябва да напомни задълженията на държавите-членки за укрепване на техните законодателства и политики, които ще им позволят по-ефективна борба с всички форми на насилие срещу жените.

За съжаление, отново се престарахме с внесената резолюция и по-конкретно не зачетохме принципа на субсидиарност.

Отправянето на искане към Съвета и Комисията за създаване на правно основание за борба с всички форми на насилие срещу жените показва степента на невежество на договорите. Правно основание не може да бъде създадено. То или съществува, или не.

Да се иска провеждането на по-нататъшна конференция на високо равнище само ще доведе до разходи, които е по-добре да бъдат разпределени за специфични мерки.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Приветствам гласуването в Европейския парламент по резолюцията относно премахването на насилието срещу жените на Международния ден на премахването на насилието срещу жените. Обявяването на този ден от страна на Организацията на обединените нации през 1999 г. и приемането на резолюцията днес са ценни инструменти, които напомнят на националните правителства за техните задължения, произтичащи от международните договори по отношение на премахването на всички форми на дискриминация срещу жените. Затова подкрепям резолюцията с незабавно искане държавите-членки да засилят своите национални законодателства и политики за борба с всички форми на насилие срещу жените. На равнището на Европейския съюз е жизненоважно да се гарантира помощ и подкрепа за всички жертви на насилие и най-вече на онези, засегнати от трафика на хора, независимо от тяхната националност, както и да се осигури защита на жените, които са жертви на домашно насилие, чиито правен статут може да зависи от партньора им.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Когато говорим за насилие срещу жените, обсъждаме нещо, което очевидно е реалност във всички държави-членки, защото една от всеки четири жени е жертва на насилие.

В Европейския съюз, който се смята за защитник на правата и свободите на всички свои граждани, трябва да се положат максимални усилия, за да се сложи край на наболелия проблем. Приемането на предложението за резолюция е много важна стъпка към намирането на нови решения, заради което и моят вот беше такъв.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото насилието срещу жените все още представлява проблем, който е твърде разпространен в Румъния и в целия свят, като това изисква приемането на спешни мерки за борба с наболелия въпрос. Законодателството вече не е проблем, както и прилагането му в случаите, в които много жени не са склонни да информират органите за актовете на насилие, на които са подложени, предпочитайки да понасят страданието в мълчание.

Смятам, че е необходима мощна кампания в цялото общество, която се основава на продължителни, дългосрочни дейности, имащи за цел да повлияят на нагласите, така че всеки да разбере, че насилието срещу жени не е разрешено и не може да бъде извинено. Съгласна съм, че са необходими координирани действия от страна на органите и гражданското общество с цел подпомагане на жертвите на домашно насилие.

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам ангажимента на Парламента към тази кауза. По-специално, от съществено значение е да се гарантира, че жените в някои от най-уязвимите ситуации, като например при „трафика на жени“, попадат в обхвата на това подпомагане.

Силно съм разтревожен, че групата ECR, в която членуват британските консерватори, е внесла изменение към предложението, което намалява обхвата му. Бих отбелязал, че много от жертвите са тези, които живеят в бедност, които са имигранти или са от малцинствени групи от нашето население. Премахването на достъпа на тези жени до помощите, които имат за цел подпомагане на най-уязвимите хора, е колкото нелогично, толкова и нечовешко.

Силно съм разтревожен също така, че Зелените изразяват несъгласие и насърчават заличаването на разумната формулировка за толерантност към проституцията, когато е добре известно, че тези жени често са подложени на насилие.

  Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Жените са лесна жертва на всяка форма на насилие заради неравното им положение във всички класови общества, в които са подложени на потисничество въз основа на клас и пол.

Физическото насилие, изнасилването, трафикът на хора и т.н. са форми на насилие, които показват половото измерение на класовия аспект на неравенството на жените.

Насилието обаче е социално явление със специфични икономически, политически и социални причини. Тези причини, които се коренят в капиталистическите производствени отношения, не могат да бъдат премахнати, докато тези отношения съществуват. Народните движения трябва да изискат мерки за предотвратяване на явлението и облекчаване на жертвите, жени и деца, чрез постигане на радикални промени в подкрепа на хората на социално и политическо равнище.

Изобщо не сме съгласни със създаването от страна на неправителствени организации и частни лица на консултативни центрове и агенции за подпомагане на малтретирани жени. Единствено държавата трябва да носи отговорност за тях.

Предложените в резолюцията мерки не само няма да могат да премахнат проблема, защото не разглеждат причините; но тъй като се стремят към управление, те само ще го задълбочат.

  Marina Yannakoudakis (от името на групата ECR), в писмена форма. – (EN) Групата ECR напълно подкрепя и подчертава голямата необходимост от повишаване на информираността и действия за борба с насилието срещу жените. Ние обаче не подкрепяме призивите за правно основание на Европейския съюз и по-нататъшни директиви (като в параграфи 10, 11 и 27) за решаване на проблема.

Макар и да признаваме, че предстои много работа в тази област, смятаме, че това е въпрос, който е в правомощията на законодателството на националните държави. Освен това групата ECR счита, че въпросът за правата, свързани със сексуалния и репродуктивен избор и здраве, трябва да бъде решаван от всеки член и държава-членка. Затова групата ECR реши да се въздържи.

- Предложение за резолюция: Политическо решение на проблема с пиратството в крайбрежните води на Сомалия (RC-B7-0158/2009)

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Сомалия е един от най-явните случаи на пълен крах на централната власт и завръщане към войнствен, племенен начин на живот, тъй като държавата е епицентър на насилие и нестабилност, който се простира далеч отвъд собствените й граници. Бреговете на Сомалия са постоянно под заплахата на въоръжени групи, които не само се борят за контрол над крайбрежните райони, но извършват и нетърпими актове на пиратство срещу други плавателни съдове, най-вече търговски, товарни, риболовни, хуманитарни и пътнически кораби.

Тежкият характер и честотата на тези събития изискват безкомпромисна реакция от страна на цялата международна общност, която трябва да включва и Европейския съюз. Европейският съюз трябва да се ангажира с борбата с пиратството и да направи всичко по силите си не само да анализира причините и последиците, но също и да мобилизира всички сомалийски и международни сили, които са в състояние и са подготвени да се справят с него.

Трябва и да похваля целия екипаж на португалската фрегата „Корте-Реал“, в лицето на неговия командир, който се отличи в борбата с този наболял проблем и който неотдавна беше почетен от Международната морска организация.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) При обсъждането на въпроса за Сомалия не трябва да забравяме, че не съществува военно решение на кризата там, както и че трябва да вземем под внимание липсата на финансови средства на държавата, причинена на международно равнище от кризата с дълговете, която създаде вакуум, използван за незаконен риболов в териториалните й води, и която беше една от основните причини за загубата на препитание от страна на сомалийските рибари, тъй като сомалийското правителство беше принудено да закрие бреговата охрана на държавата заради липса на средства.

Затова и един от основните въпроси е да се гарантира предоставянето на техническа и финансова помощ, включително подкрепа за процеса на помирение и посредничество между страните, които участват в гражданската война.

Комисията и Съветът трябва да преразгледат политическата си стратегия за Сомалия, включително операция „Аталанта“ на военноморските сили, ръководени от Европейския съюз (EUNAVFOR), и да се съсредоточат върху по-общата ситуация в държавата в момента, и най-вече върху необходимостта от решаване на хуманитарното положение на място и от помощ за премахване на основните причини за катастрофалната ситуация, която причинява страдание на много сомалийци.

И накрая, искаме да подчертаем, че средствата, предназначени за помощ и развитие, или Европейският фонд за развитие, не трябва при никакви обстоятелства да бъдат използвани за военни цели.

  Richard Howitt (S&D), в писмена форма. – (EN) Много съм горд от факта, че Обединеното кралство ръководи работата на първата военноморска мисия на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), операция „Аталанта“, начело на която е британски командир в оперативната щаб-квартира в Обединеното кралство. Мисията „Аталанта“ за защита на плавателните съдове, които доставят хранителни помощи на разселените лица в Сомалия, и за защита на уязвимите плавателни съдове край бреговете на Сомалия е от жизненоважно значение.

Членовете на Парламента от Лейбъристката партия повтарят призива за незабавно освобождаване на всички заложници, включително двамата британци — Пол и Рейчъл Чандлър от Кент — пленени от сомалийските пирати. Продължаваме да бъдем с тяхното семейство мислено и приветстваме продължаващите усилия на Министерството на външните работи на Обединеното кралство, което използва всички възможни връзки в Източна Африка, за да преговаря за бързото освобождаване на двойката.

И накрая, по отношение на обхвата на мисията „Аталанта“ отбелязваме, че в резолюцията се призовава да се разгледа неговото разширяване. Искам да се отбележи обаче, че смятаме, че в момента това не е възможно, и да подчертаем, че трябва да се съсредоточим върху трайния успех на настоящата мисия в този й вид.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящото положение в крайбрежните води на Сомалия е нежелано на всяко равнище и оказва влияние върху всички държави.

Смятам, че затова е изключително важно, че в очакване на политическо решение на проблема в Сомалия и въпреки че продължава да съществува нестабилност в района, ние трябва да следваме стратегия на повишена сигурност за операция „Аталанта“, дори и да я засилим по отношение на средствата за действие на разположение на силите, разположени в операцията.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Гласувах против Резолюция RC-B7-0158/2009, защото смятам, че пиратството не е военен проблем, а проблем на развитието. Затова считам, че проблемът трябва да бъде решен в основата си, както и че решението не може да бъде военно, по суша или море. Офицерът, отговорен за операция „Аталанта“, заяви, че морско решение не е възможно и че положението в района трябва да бъде стабилизирано. Смятам, че трябва да се реши проблемът с управлението, стабилността на институциите и икономическото развитие в региона. Колкото и да се опитваме да запушим пробойните, проблемът ще остане. Като гласувам против резолюцията, искам също да осъдя присвояването на действията, които са от компетенцията на въоръжените сили, понеже в Испания се позволява на частни охранителни дружества да плават с бойни оръжия на борда. Освен това смятам, че трябва да спрем пиратите в Сомалия, но също и чуждестранните пирати, които извършват грабежи в сомалийски води.

  Charles Tannock (ECR), в писмена форма. – (EN) Относителният успех на операция „Аталанта“, вече подновена за една година, подчертава факта, че, въпреки че Европейската политика за сигурност и отбрана има потенциал да постигне значителни резултати за държавите-членки, все още не е ясно защо това не е само работа на НАТО, за да се избегне дублирането. Пиратството обаче продължава да бъде реална опасност във водите около Африканския рог. Трябва да удвоим усилията си, за да се справим със заплахата, не само за да защитим превозите си, но и за да изпратим ясно послание за нашата решимост на представителите на „Ал Кайда“, които в момента се ползват със сигурно убежище в Сомалия.

Националната сигурност не свършва с националните граници. Нерешаването на наболелия проблем с пиратството ще умножи опасенията за сигурност на Европейския съюз в дългосрочен план. Също така призовавам Комисията да преразгледа как по-голямата политическа подкрепа за относително стабилната, просперираща и демократично отцепила се бивша британска територия Сомалиленд може да спомогне за преодоляване на заплахата от пиратството в региона.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент за политическо решение на проблема с пиратството в крайбрежните води на Сомалия, защото морското пиратство е реален проблем и ще продължава да бъде проблем край бреговете на Сомалия. Европейският съюз трябва да защити морските плавателни съдове, преминаващи през региона, с помощта на международни преговори и защитни мерки. Една част от решението изисква международна подкрепа за установяване на стабилност в Сомалия. Другата част от решението е операция „Аталанта“, която неотдавна беше започната от Европейския съюз, за да спре пиратството в крайбрежните води на Сомалия. Шест фрегати, три морски патрулни самолета и 1200 служители от Обединеното кралство, Франция и Гърция ще вземат участие в операцията. Други държави ще дадат своя принос за операцията в бъдеще. Операция „Аталанта“ успешно осигури защита на високорискови товари, като ги ескортира. Тридесет и шест пиратски кораба са били задържани и 14 преки нападения са били избегнати. За да могат да се възползват от ескорта обаче, компетентните национални органи и морските плавателни съдове трябва да уведомят операция „Аталанта“ и да поискат защита. От съществено значение е морските плавателни съдове да избягват ненужни рискове и да поискат, официално и в подходящ момент, защита от операция „Аталанта“.

  Geoffrey Van Orden (ECR), в писмена форма. – (EN) Ние подкрепяме солидни международни действия за справяне с пиратството и не се съмняваме, че Кралските военноморски сили и техните съюзници от флотовете на САЩ и други европейски държави ще свършат добра работа. Обаче не виждаме никаква причина Европейският съюз да размахва флага си на една военноморска операция. Ние сме против намесата на Европейския съюз като институция във въпросите на отбраната. Това не носи никакви допълнителни военни възможности и просто повтаря или усложнява изпитаните договорености в рамките на НАТО. Операция „Аталанта“ беше замислена като политическа възможност за добавяне на морско измерение на ЕПСО по време на френското председателство. Въпреки наличието на оглавяваната от САЩ коалиция CTF 151 и морската група на НАТО във водите край бреговете на Африканския рог беше взето решение да се създаде още една флота и по-нататъшна йерархия. Сериозно сме загрижени и по отношение на предложенията за тренировъчна мисия на ЕПСО в Сомалия в момент, когато полицейската мисия на Европейския съюз в Афганистан (EUPOL) беше провал и много европейски държави не бяха склонни да осигурят войски и полицейски части за спешни тренировъчни мисии в Афганистан. Между другото, не признаваме терминология като „риболовни кораби на Европейския съюз“.

- Предложение за резолюция: Среда без тютюнев дим (B7-0164/2009)

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Приветствам резолюцията, която позволява на Парламента да подкрепи доброволната политика на Комисията против тютюнопушенето. Излагането на цигарен дим е главната причина за смъртността и заболеваемостта в Европа, като тютюнопушенето налага тежко бреме и върху системите на здравеопазване. Надявам се, че мерките на Комисията ще продължат и че през следващите няколко години ще имаме правото на здравословна среда във всички затворени помещения и на работното място. Не мога да не спомена, че в Европа все още имаме една лицемерна политика. Искаме да има по-малко здравословни проблеми, причинени от тютюнопушене, но в същото време подкрепяме запазването на субсидиите за производителите на цигари, въпреки че те постепенно биват намалявани. Смятам, че общата селскостопанска политика трябва да предвижда стимули за продуктите, които помагат за запазване и подобряване на здравословното състояние на хората, а не го застрашават. Надявам се, че на срещата на Съвета през декември ще бъде обсъдена защитата на децата, особено в случаите, в които те са изложени на тютюнев дим от страна на възрастни в частни автомобили или в други затворени пространства. Смятам, че възрастните носят отговорност в това отношение, както и че когато законодателните органи могат да се намесят, трябва да го направят.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Считам, че трябва да защитим непушачите от пасивното пушене, но и да информираме пушачите относно въздействието на пристрастяването им върху другите и тях самите. Те не трябва да имат никакви съмнения за това. В Белгия имаме предимство в това отношение, защото държавата ни вече прие пълна забрана на тютюнопушенето в болничния сектор и на работното място, която ще влезе в сила до 2012 г.

Все пак искам да изразя две опасения. Първо, превръщаме ли се в общество, което налага пълни забрани? Какво да правим с личната отговорност? Изпитвам чувство на безпокойство към едно общество, което наподобява описаното от Джордж Оруел в романа му „1984“. Второ, ако пушачите трябва да бъдат принудени да се откажат от вредния си навик заради тях самите и другите, това трябва да се направи с дълбоко уважение. Тютюнът е наркотик. Забраната му би било равносилно да се отрече, че повечето пушачи са в състояние на зависимост. Една пълна забрана може да бъде разгледана като акт на изключване, което може да има обратен ефект. Защо тогава не сме осигурили възможност за запазване на места специално за тях?

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпреки че гласувах в съответствие с групата на Европейската народна партия (Християндемократи), трябва да изразя някои опасения, които имам относно настоящото предложение за резолюция.

Първо, смятам, че политиките срещу тютюнопушенето трябва да се решават от държавите-членки и че ролята на европейските институции, при спазване на принципа на субсидиарност, трябва да останат на равнището на необвързващи препоръки. От друга страна, считам също, че държавите-членки трябва да насърчават политиките срещу тютюнопушенето. Те не трябва да налагат ограничения върху свободата на избор на операторите, особено в хотелиерския сектор, където собствениците трябва да имат възможност да предлагат среда без тютюнев дим или не. В този контекст законът, който наскоро беше приет в Португалия, беше много добре балансиран.

Второто ми опасение е предложеният край на преките субсидии, свързани с производството на тютюн. Понеже Португалия също е тютюнопроизводител, считам, че този вид политика трябва да бъде изключително внимателно анализирана; в противен случай тя може да бъде в сериозен ущърб на селскостопанските производители, които няма да бъдат в състояние да продължат производството, без да им бъде предложена реална алтернатива. Това е мнението ми по точка 9 от резолюцията.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Опазването на човешкото здраве и качеството на живот на работещите на работното им място и на широката общественост лежи в основата на резолюцията и затова гласувахме в нейна подкрепа.

Необходимо е да се повиши защитата на непушачите, като се предотврати пасивното пушене, но също и като се създадат необходимите условия за наблюдаване и насърчаване на пушачите да се откажат от вредния си навик. Политиката на забрана трябва да се прилага в случаите, в които е доказано, че това е необходимо.

Що се отнася до преките субсидии, свързани с производството, ние подкрепяме стимулите за преработване на съоръженията за производство на тютюн. Считаме обаче, че не трябва да създаваме положение, в което трябва да насърчаваме вноса на тютюн от държави извън Европейския съюз, което е от полза за дейността на големите мултинационални тютюневи дружества.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на заличаването на точка 13 от оригиналния текст, която гласи: „призовава Комисията да представи на Парламента и на Съвета предложение за законодателство за забрана на тютюнопушенето до 2011 г. във всички затворени работни помещения, включително във всички затворени обществени сгради и в обществения транспорт на територията на ЕС, в областта на защитата на здравето на работниците“. Заличаването беше одобрено в съответствие с принципа на субсидиарност в тази област.

Смятам, че трябва да мине още много време преди всяка държава-членка да успее да създаде среда без тютюнев дим чрез провеждане на ефективни кампании за повишаване на информираността и прилагане на най-добри практики за изпълнението на член 14 (мерките за намаляване на търсенето зависят от нивата на пристрастяване и лицата, отказващи пушенето).

Смятам обаче, че на първо място тези действия трябва да бъдат прилагани от всяка държава-членка. Оригиналният текст на резолюцията смесва и бърка производството на тютюн с потреблението му. Затова приветствам приемането на изменението, внесено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), което премахва част от точка 9 от оригиналния текст, като заличава препратките към производството на тютюневи изделия. Двете промени подобриха окончателната резолюция. Смятам, че останалите точки са положителни, и затова гласувах в подкрепа на резолюцията.

  Robert Goebbels (S&D), в писмена форма. – (FR) Въздържах се от гласуване по резолюцията за тютюнопушенето. Никога не съм пушил през живота си, но считам, че постоянният тормоз на пушачите противоречи на принципите на свобода. Настоящите забрани са повече от достатъчни.

Дистанцирам се от постоянния, вреден тормоз. Желанието да се премахнат тютюневите насаждения в Европа ще доведе до увеличение на вноса от трети държави.

  Elisabeth Jeggle (PPE), в писмена форма. – (DE) Здравната политика, а оттам и защитата на непушачите, недвусмислено попадат в компетенциите на държавите-членки и не трябва да попадат в обхвата на централизираните регламенти. Държавите-членки трябва да имат свободата сами да определят степента, до която искат да защитят непушачите. Трябва да стане ясно, че Европейският съюз няма правомощия в тази област. Поради тази причина гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента за среща на върха на министрите на здравеопазването на Европейския съюз следващата седмица.

  Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (FI) Г-н председател, гласувах в подкрепа на резолюцията, въпреки че би ми се искало тя да е по-категорична. Тютюнопушенето е най-големият причинител на преждевременна смърт в Европа. Тютюневият дим е замърсител на околната среда, който съдържа над сто химични съединения, които увреждат здравето. Въпреки това в някои части на Европа се позволява не само на потребителите на тютюн, но и на тези около тях, да бъдат изложени на въздействието му. Пасивното пушене е морален проблем, защото тези, които страдат, нямат избор. Необходимо е най-вече децата да бъдат защитени.

Проучванията сочат, че едно дете, чиито родители пушат, всъщност „пуши“ всяка четвърта цигара, която родителите пушат. Всяка година тютюнопушенето води до преждевременната смърт на почти 100 000 европейци. Много държави-членки вече са въвели някои отлични мерки. Когато най-накрая Финландия също забрани пушенето в ресторанти и барове, имаше протести. Сега, две години по-късно, хората са само благодарни. Това отразява характера на общественото здравеопазване: трайни резултати биха могли да бъдат постигнати чрез превенция и повишаване на информираността, но е нужна волята на законодателите, за да се преодолее съпротивата. Не съм съгласна с някои държави-членки, че Общността не се нуждае от обвързващо законодателство за здравето и безопасността на работното място. Необходимо е да се признае, че препоръките не са достатъчни навсякъде. Подкрепям параграф 13 от резолюцията, в който се настоява Комисията да представи законодателно предложение за забрана на пушенето в затворени работни помещения, а също и в обществения транспорт.

Тютюнопушенето струва скъпо на обществото и освен това 70% от европейците, които не пушат, накрая плащат сметката. Затова съм съгласна с мнението, което Парламентът изрази през 2007 г., че съдържанието на Директивата за тютюневи изделия трябва да бъде направено по-строго и да включва отговорността на производителите за разходите за здравеопазване, които се дължат на потреблението на тютюн. Европейският съюз първо трябва да осъзнае собствените си грешки. Крайно време е да приключим с постепенното премахване на субсидиите за отглеждане на тютюн.

  Elisabeth Morin-Chartier (PPE), в писмена форма. – (FR) Г-н председател, гласувах в подкрепа на резолюцията за среда без тютюнев дим, защото смятам, че е изключително важно да се наблюдава напредъкът, постигнат по пътя към повсеместно въвеждане на среда без тютюнев дим в Европейския съюз, и да се улесни обменът на добри практики между държавите-членки и координацията на политиката за защита на гражданите срещу рисковете от тютюнопушене. Гласувах и за запазване на параграф 9, който предвижда премахване на преките производствени субсидии за отглеждане на тютюн до 2010 г., заради отражението му върху здравето на хората. Подкрепям и колегите си от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, които ни напомниха, че пушенето си остава главната причина за смъртност и заболеваемост в Европейския съюз. Благодаря Ви, г-н председател.

  Мария Неделчева (PPE), в писмена форма. – Уважаеми колеги, гласувах за отпадането на експлицитното рефериране към 2010 г. в т.9 от предложения текст за резолюция. В моята страна тютюнопроизводството е жизнено важен и определящ отрасъл за голяма част от населението в региони, където е единственият им поминък. Един от тях е и този, от който идвам - Благоевградски.

Моята страна беше между тези осем най-големи тютюнопроизводители в Европа, които преди година поискаха срокът на сегашните субсидии да бъде продължен до 2013 г. въпреки споразумението, според което от 2010 г. трябва да бъде прекъсната връзката между размера на отпусканите средства и обема на производство. Всеки път, когато се срещам с хората, отглеждащи тютюн, между най-задаваните от тях въпроси е и този - Какво ще стане с нас?

Аз не мога да им обещая чудеса, но съвместно с нашето правителство работим по мерки, които да не позволят те да останат без избор, изгубили основното си средство за препитание. Колеги, аз мога да разбера аргументите на тези, които се борят против тютюнопушенето. Но аз ви призовавам да не смесваме борбата с тютюнопушенето с риска да унищожим тютюнопроизводството в Европа. Призовавам ви във времената на икономическа криза да останем предпазливи и мъдри.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Съгласен съм с всички разумни мерки, насочени към борба с тютюнопушенето и защита на непушачите, и затова гласувах за резолюцията. Трябва обаче да изразя някои съмнения относно ефектите, които биха имали всякакъв вид мерки, насочени срещу тютюнопроизводителите. Румъния в момента има приблизително 1600 хектара тютюневи насаждения, които осигуряват производство от близо 3000 тона. В Румъния обаче се отглежда малко количество тютюн в сравнение с количеството, необходимо на румънските преработватели, което възлиза на приблизително 30 000 тона.

Разликата в количеството, или около 27 000 тона, се компенсира с внос, предимно от райони в Африка или Азия. Ако обезкуражим производството на тютюн в държавите-членки, ние само ще насърчим увеличение на вноса от трети държави, в ущърб на европейските производители.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Имаме си работа с една активна и амбициозна резолюция. Аз обаче съм поразена от вота на по-голямата част от моите колеги, особено християндемократите, които, в резултат на интензивно лобиране от съответните групи за натиск и заинтересованите страни, отхвърлиха член 13.

Следователно те смятат, че Европа няма място в това разискване и не предлага добавена стойност от гледна точка на гарантиране на европейските граждани на здравословни зони на всички обществени места, на работното място и в обществения транспорт. С други думи, те не се тревожат, че може да бъде създадена дискриминация сред работниците в Европа. Само за да дам един пример, хората в Ирландия ще бъдат много добре защитени от националното законодателство, а ние можем само да се чудим дали един ден хората в Гърция или Чешката република ще имат тази възможност или по-скоро това право.

Като допълнително доказателство за „промиването на мозъците“ им от групите за натиск, те отхвърлиха и член 9, който се отнася само до една от реформите на общата селскостопанска политика, за която вече е взето решение, а именно премахването на преките производствени субсидии за отглеждане на тютюн до 2010 г.

  Vilja Savisaar (ALDE), в писмена форма. – (ET) Предложението в резолюцията относно зоните за непушачи предвижда значителни промени — налагането на забрана за тютюнопушене в общоевропейски обществени институции и обществени места. Целта на резолюцията беше да възложи на Комисията задачата да подготви необходимия законодателен акт, който да влезе в сила през 2011 г. Въпреки че голям брой делегати, включително и аз, гласувахме за забрана на пушенето в обществени помещения (по-специално на работните места), Народната партия, за съжаление, възприе противоположната позиция. Мнозинството от членовете в Парламента не показаха загриженост за опазване на здравето на всеки европейски гражданин, и по-специално на хората, които не пушат, но въпреки това са принудени да вдишват дим на обществени места, в резултат на което страдат от здравословни проблеми. Надявам се, че проблемът няма да бъде забравен, както и че още веднъж ще бъде включен в настоящия дневния ред, защото много държави-членки все още не са наложили забрана за пушене на обществени места, въпреки че са имали възможност да го направят.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Споделям загрижеността, изказана чрез резолюцията, за постигане на напредък в борбата срещу пасивното пушене, наложено на тези, които не пушат. Някои хора обаче се възползват от положението, за да вмъкнат разпоредба в резолюцията против субсидиите, изплащани на тютюнопроизводителите. Аз лично подкрепям предоставянето на помощта за практикуващите този отмиращ занаят. Трябва да бъдете наясно, че тютюнът представлява по-малко от 10% от съдържанието на цигарите; задават ли се толкова много въпроси за добавките, които възлизат на повече от 90% от тяхното съдържание, или за вредното им въздействие?

- Предложение за резолюция: Среща на върха на ФАО относно продоволствената сигурност – премахване на глада в световен мащаб (RC-B7-0168/2009)

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (EN) Като се има предвид, че ежегодно над 40 милиона души умират от глад и бедност, включително едно дете на всеки шест секунди, както и че световната продоволствена криза е една от основните заплахи за мира и сигурността в света, гласувах в подкрепа на тази навременна резолюция. Резолюцията призовава Комисията да извърши цялостна оценка на въздействието на политиките и програмите на Европейския съюз в областта на селското стопанство, развитието и търговията, за да се гарантира последователна, устойчива политика за световната продоволствена сигурност. Резолюцията гласи, че всеки има право на безопасна и питателна храна, и затова Европейският съюз трябва да предприеме действия, за да се гарантира, че тези политики могат да осигурят устойчива продоволствена сигурност.

  Ole Christensen, Dan Jørgensen, Christel Schaldemose и Britta Thomsen (S&D), в писмена форма. – (DA) Датските социалдемократи подкрепяме постепенното преустановяване на селскостопанските помощи на Европейския съюз. Днес подкрепихме резолюцията за „Световната срещата на върха на ФАО относно продоволствената сигурност“ — резолюция, която се съсредоточава върху големите предизвикателства, пред които сме изправени по отношение на премахването на глада и гарантирането на по-добри възможности за развиващите се държави в бъдеще — но отхвърляме преувеличените твърдения, включени в резолюцията по отношение на селскостопанската политика и помощите в параграфи 3, 9 и 14, и други.

  Corazza Bildt, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark и Anna Ibrisagic (PPE), в писмена форма. – (SV) Шведските консерватори днес гласуваха против резолюцията (B7-0168/2009) за Световната срещата на върха на ФАО относно продоволствената сигурност. Ние сме загрижени за глада в световен мащаб и смятаме, че акцентът върху продоволствената сигурност е от голяма важност. За разлика от резолюцията обаче шведските консерватори смятаме, че общата селскостопанска политика (ОСП) е част от проблема, а не решение, и че тя трябва да бъде реформирана.

  Lena Ek, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) В света днес съществува едно странно положение: един милиард души страдат от затлъстяване, но в същото време гладуват един милиард души. Това положение е пагубно и изисква ефективни мерки, особено от страна на богатия Европейски съюз. Не смятаме обаче, че общата селскостопанска политика на Европейския съюз в настоящия си вид представлява решението. Нашата селскостопанска политика беше успешна в миналото, но тя няма място в бъдещето. Понеже резолюцията се противопоставя на преразглеждането на настоящата европейска система за земеделски помощи (нещо, което може да е от полза за климата, бедните по света и европейските селскостопански производители), не виждаме друга възможност освен да се въздържим от гласуване.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на общата резолюция за Световната среща на върха на ФАО относно продоволствената сигурност — премахване на глада в световен мащаб, защото смятам, че са необходими спешни мерки, за да се сложи край на този наболял проблем, който засяга една шеста от световното население. Предвид въздействието на изменението на климата върху селското стопанство, значително намалената производителност поради недостига на вода, особено в държави, които вече се борят с тези проблеми, трябва да гарантираме разработването на последователни селскостопански политики, които са съвместими с опазването на климата и борбата с глада.

  Göran Färm (S&D), в писмена форма. – (SV) Днес шведските социалдемократи предпочетохме да гласуваме в подкрепа на предложението за обща резолюция за Световната среща на върха на ФАО относно продоволствената сигурност. Повече от един милиард души страдат от глад в момента. Крайните колебания в цените и сериозното нарастване на цените на храните на световния пазар също са причина за световната продоволствена криза, което още повече затруднява бедните хора по света да получат достъп до храна.

Искаме обаче да посочим, че не споделяме вижданията на Парламента, че не трябва да намаляваме мерките за подпомагане на пазара и плащанията на селскостопанските производители в рамката на общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Не считаме, че мерките за подпомагане и плащанията ще спомогнат за по-голяма сигурност на доставките на храни в развиващите се страни в дългосрочен план. Напротив, мерките ще имат обратния ефект. Субсидираните, евтини европейски храни се изнасят за развиващите се страни и заради конкурентните си цени те често изтласкват собственото производство на храни на тези държави извън пазара, като по този начин не им се дава възможност да бъдат самодостатъчни в дългосрочен план.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Никой не може да остане безразличен към този глобален проблем, когато се знае, че ежедневно 40 милиона души умират от глад и че едно дете умира от недохранване на всеки шест секунди.

Европейският съюз е най-големият донор на помощи за развитие и хуманитарни помощи, но само малка част от тях се насочва към селскостопанския сектор, който може да отговори на нуждата от храна на хиляди души, които продължават да страдат от недохранване. Затова Европейският съюз спешно трябва да преразгледа своите политики за помощи и развитие и да даде предимство на подпомагането на селското стопанство в развиващите се страни, сектор, който е източник на доходи за повече от 70% от работната сила.

Общата селскостопанска политика трябва също да се адаптира вътрешно към продължаващата в момента криза, която включва по-високи производствени разходи за европейските селскостопански производители, като се въздържи от премахването на своите мерки за подпомагане на пазара и/или от намаляването на селскостопанските субсидии, като се обърне специално внимание на помощите за малките и средни селскостопански производители и техния достъп до кредити, така че те да могат да поддържат своите нива на производство въпреки увеличението на разходите за материали, необходими за производството.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Въпреки че не сме съгласни с всички точки, решихме да дадем одобрението си на резолюцията, защото тя подчертава важността на принципите, които считаме за основни за една действителна борба срещу глада в световен мащаб, и по-специално:

– Подчертава, че „борбата с глада трябва да се основава на признаването на правото на независимост по отношение на храните“,

– Признава „правото на населението на отделните държави на контрол над земеделските земи и други природни ресурси, които имат жизненоважно значение за тяхната продоволствена сигурност“.

Резолюцията също така обръща внимание на значението на селското стопанство в борбата с глада и подчертава важността на доходите на селскостопанските производители. Остава да се види дали в бъдеще Парламентът ще изпълни одобрените днес решения или дали, както често се случва, ще вземе добри решения, но впоследствие, когато те трябва действително да влязат в сила, ще се отрече от думата си и ще одобри законодателство, което е в нарушение на принципите.

Не трябва да забравяме, че последователните реформи на общата селскостопанска политика, след либерализирането на селскостопанските пазари, които бяха предприети от Световната търговска организация и които съвпадат само с интересите на големите предприятия от сектора на селскостопанските хранителни продукти, са допринесли за обедняването на световния селскостопански сектор. Земеделската продукция трябва да бъде използвана главно за изхранване на хората, а не в полза на монополистите износители.

  Anne E. Jensen и Jens Rohde (ALDE), в писмена форма. – (DA) Ние, членовете на Европейския парламент от Датската либерална партия, гласувахме в подкрепа на резолюцията за продоволствената сигурност, защото искаме да подчертаем колко е важно Европейският съюз да поеме глобална отговорност в борбата с глада и бедността. Ние обаче не сме съгласни с параграф 9 от резолюцията, който поставя под въпрос продължаващата либерализация на селскостопанската политика на Европейския съюз. Датската либерална партия настоява за постепенно премахване на селскостопанските помощи, както и установяване на общи правила, които гарантират равни условия на селскостопанските производители в Европа по отношение на конкуренцията.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Дългосрочната продоволствена сигурност е едно от основните предизвикателства на общата селскостопанска политика (ОСП). Особено предвид недостига на храна трябва да подчертаем важността на една силна ОСП, която в бъдеще ще възприеме ключова роля при преодоляването на глобалните предизвикателства. Това означава, че е необходимо подходящо дългосрочно финансиране на ОСП. Общата селскостопанска политика е важен елемент от политиката на Европейския съюз в областта на храните и сигурността, като след 2013 г. тя ще играе важна роля в политиката за развитие и във външната политика относно продоволствената сигурност.

Затова и най-важните приоритети са напълно функциониращи екосистеми, плодородни почви, стабилни водни ресурси и по-нататъшна диверсификация на селскостопанската икономика. Международното сътрудничество и солидарност, заедно с балансирани търговски споразумения, които насърчават, а не застрашават продоволствената сигурност, са основен елемент на глобалната продоволствена сигурност и точно тук една силна ОСП може да има значителен принос. Страните, които са нетни вносители на храни, са най-силно засегнати от повишаването на цените на хранителните продукти, при това много от тези държави са най-слабо развитите в света. Европейският съюз трябва да предприеме мерки, за да се противодейства на това.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Гладът е бедствие, което засяга все повече хора. Тъй като Европейският съюз е място на солидарност, той трябва да бъде начело в борбата с този разрастващ се проблем. Световната продоволствена криза е една от най-големите заплахи за световния мир и сигурност, така че всички световни и европейки политики относно продоволствената сигурност е необходимо да бъдат засилени.

  Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Авторите на резолюцията, макар и принудени да подчертаят проблема с глада и проблемите, повдигнати на срещата на високо равнище за прехрана и земеделие като цяло, все пак са скрили основната причина за проблема, а именно капиталистическата система на експлоатация и стратегията, на която вярно служи Европейският съюз, за да носи печалба на капитала. Мултинационалните дружества за производство и доставка на храни изселват селскостопанските производители и концентрират земята, като по този начин нанасят сериозен удар на бедните и средните селскостопански производители. Работническата и народната класа, дори в развитите капиталистически държави, все по-трудно гарантира здравословните, безопасни храни, докато хранителните мултинационални дружества трупат огромни печалби и купуват големи площи земя, особено в Африка, като изчисляват, че производството на храни трябва да се удвои до 2050 г. Европейският съюз има водеща роля в либерализацията и приватизацията на всички фактори за производство на храни — вода, енергетика, транспорт и технологии — и налага същото на трети държави чрез Световната търговска организация (СТО) и двустранни споразумения.

ОСП е в основата на политиката на унищожаване на малките и средните земеделски стопанства и на подкрепа на монополистите и техните печалби. Земеделските стопани и работниците се борят срещу тази политика, борят се да победят системата на експлоатация и да осигурят достатъчни, здравословни и безопасни храни за всички.