Пълен протокол на разискванията

Вторник, 19 януари 2010 г. - Страсбург

9. Процесуални права в рамките на наказателните процеси (разискване)

  Пред седател. – Следващата точка е разискване относно:

– въпрос, изискващ устен отговор (O-0155/2009), зададен от Sarah Ludford, Elena Oana Antonescu, Carmen Romero López, Heidi Hautala и Rui Tavares от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи към Съвета: Процесуални права в рамките на наказателното производство (B7-0343/2009),

– въпрос, изискващ устен отговор (O-0156/2009), зададен от Sarah Ludford, Elena Oana Antonescu, Carmen Romero López, Heidi Hautala и Rui Tavares от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи към Комисията: Процесуални права в рамките на наказателното производство (B7-0344/2009).

  Sarah Ludford, автор. – (EN) Г-н председател, откровено и напълно признавам, че събитията изпревариха тези два въпроса, изискващи устен отговор, внесени на 1 декември миналата година, но това разискване все пак си струва да се проведе, за да потвърдим, че проблемът за процесуалните права отново е на дневен ред след като, за съжаление, отсъстваше няколко години и да подчертаем неотложността и приоритета на тази програма.

През последните 10 години Европейският парламент постоянно се оплакваше, че процесуалните защитни мерки и правата на подсъдимите не получават нужното внимание, още по-малко действия, които да доведат до повишаване на скоростта и ефективността на разследването и на съдебното преследване. Ние подкрепихме последните, защото те означават повече заловени престъпници. Онези, които по принцип отричат европейската заповед за арест, са апологетите на престъпниците от мафията и укриващите се крадци, похитителите и терористите. Но въпросът е в баланса и получаването на „европейска заповед за арест плюс“ и оттук всеобхватна справедливост чрез процесуални гаранции, съпътстващи опростените трансграничните съдебни преследвания. Опонентите на европейската заповед за арест, разбира се, не желаят и никакви действия от страна на ЕС относно правата; те просто искат „европейска заповед за арест минус“.

Но прилагането на европейска заповед за арест без подходящи процесуални гаранции в някои случаи доведе до отказ от правосъдие, защото взаимното признаване не беше придружено от солидна основа за взаимно доверие. Такъв е случаят с моя избирател Andrew Symeou. Andrew е в гръцки затвор от шест месеца в очакване на процес по обвинение в непредумишлено убийство, което изглежда се основава на сгрешена самоличност и, боя се да го кажа, на полицейска жестокост към свидетели, и мисля, че това е злоупотреба с европейска заповед за арест. Когато тя беше одобрена през 2002 г., всички страни споделяха разбирането, че тази мярка с ефект върху висящите дела на граждани на ЕС, държани в затвори в друга държава-членка, бързо ще бъде последвана от мерки, които да гарантират тяхното право на справедлив процес, както и това, че няма да има съдебни грешки. Това обещание беше провалено от държавите-членки, които не приеха предложението на Комисията за рамково решение, чийто обхват е в разумни граници, относно процесуалните права и сега в частичният подход е най-доброто, с което можем да разполагаме. Благодарна съм, че шведското председателство поднови този ангажимент, но това е само пътна карта на поетапен принцип.

Трябва да видим, че чашата е наполовина пълна и да бъдем оптимисти, макар че, за съжаление, е обезпокоително, че Съветът обещава само да разгледа, а не да уреди законово въпроса за европейската гаранция, което щеше да помогне на Andrew Symeou, на който изрично бе отказано освобождаване под гаранция, защото е чужденец. Сега от съдиите се изисква да прилагат присъди и съдебни заповеди от други държави-членки, без да проучват фактите и те ще бъдат обект на все повече критика и обществено недоволство, ако няма общо за целия ЕС съответствие с минималните процесуални гаранции и право на защита по време на наказателни разследвания и преследвания. Не само отделните граждани се опасяват от слабите гаранции за правата им; това също така възпира съдии, полицаи и прокурори да работят заедно.

Считам, че гарантирането на правата на човека в европейските заповеди за арест следва да бъде изрично условие за екстрадиране, колкото и това да е омразно за Комисията. Благодарение на либералните демократи законодателството на Обединеното кралство предвижда при прилагането на тази мярка съдът да се увери, че няма нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Озадачаващо е, че британските съдилища изглежда се стесняват да търсят закрилата на тази клауза, за да блокират предаването. Ако всички държави-членки действително спазваха задълженията си съгласно ЕКПЧ, нямаше да има нужда от мерки на ЕС. Проблемът не е в липсата на стандарти, а в липсата на спазването им на практика, поради което много държави-членки се озовават пред съда в Страсбург. Предвид Договора за Европейския съюз и сега Договора от Лисабон, които задължават ЕС да спазва ЕКПЧ, това е срамно и неприемливо. Така че наистина се нуждаем от механизъм на ЕС за прилагане, който отсега нататък ще бъде осигурен от компетентностите на Комисията при нарушения и надзора на Европейския съд. Необходимо е мерките на ЕС да са в съответствие с ЕКПЧ и да не й противоречат, или да я подценяват, но същевременно да придават добавена стойност по отношение на укрепването на практическото приложение.

Надявам се, че Комисията и Съветът са съгласни, че стандартът на директивите, гарантиращи основните права, следва да бъде висок. Инициативата на държавите-членки относно устния и писмения превод, с която се предлага текста, който Съветът одобри миналия октомври, е по-малко амбициозна от текста на Комисията и трябва да се усъвършенства. Затова ние сме загрижени, че първата мярка не показва най-високи стандарти. Надявам се, че ще бъдем по-амбициозни и ще създадем прецедент за следващите етапи от изграждането на процесуалните права, които след устния и писмен превод ще бъдат последвани от други мерки като правна помощ, право на информация, право на комуникация с консулските служби и т.н. Ето защо искам повторно уверение от Съвета и Комисията, че мерките в пътната карта ще бъдат представени достатъчно бързо, за да запазим инерцията по пътя към действителното постигане на право на справедлив процес, което отдавна дължим.

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Доволен съм, че този въпрос беше внесен от баронеса Ludford, която се изказа току що, г-жа Antonescu, г-жа Romero, г-жа Hautala и г-н Tavares, тъй като наистина сме изправени пред въпрос от първостепенно значение, който се отнася до процесуалните гаранции в наказателните производства. Във връзка с това бих искал да кажа, че ние приехме за приоритетен въпроса, който поставихте на нашето внимание, и сме съгласни, че той трябва да се хармонизира на европейско равнище.

В началото на Вашия въпрос Вие посочихте, че шведското председателство постигна значителен напредък. Шведското председателство наистина има важен напредък в тази област. През октомври Съветът одобри общите насоки за текста относно правото на устен и писмен превод при наказателно производство, а един месец по-късно, през ноември, Съветът прие план за напредък относно последващите мерки, свързани с процесуалните гаранции, в отговор на призива на баронеса Ludford. Вие, баронесо Ludford, споменахте някои от тях като правото на информация за правата – повторението е умишлено – и задълженията на човека във всяко наказателно производство, за помощта, за правната консултация, за контактите с членовете на семейството и консулските служби или за специалните гаранции, които трябва се въведат, и за защитата на обвиняеми хора в уязвимо положение. Това е по отношение на Съвета по време на шведското председателство.

В този момент можете да кажете, че всичко това е прекрасно, но дали има споразумение с Европейския парламент работата по този въпрос да продължи с приоритет? А ние можем да ви отговорим, че, да, наш приоритет е да продължим с този подход. Как? Чрез какви инициативи?

Първото нещо, което испанското председателство ще направи, е да се опита, като работи с Европейския парламент, да гарантира приемането на директива относно правото на писмен и устен превод в рамките на наказателното производство, предложена от 13 държави-членки. Не беше възможно да продължим с предложението, внесено от Комисията, и 13-те държави-членки замениха тази инициатива. Искаме тази инициатива да бъде одобрена, естествено, в сътрудничество с Европейския парламент. Освен това се надяваме, че Комисията ще въведе подходящите инициативи за останалите аспекти на процесуалните гаранции. Ние имаме силно желание това да се случи възможно най-скоро, така че да можем да започнем процеса по приемането им, отново съвместно със Съвета и Парламента.

Бих искал да завърша, като ви съобщя, че испанското председателство планира идния март да организира семинар в Мадрид, заедно с Комисията и Академията по европейско право по темата „Общи стандарти в процесуалните гаранции“. Това, баронесо Ludford, показва, че ние най-искрено се присъединяваме към Вас и към онези, които подкрепиха въпроса относно спешната необходимост от регулиране и хармонизиране на тези въпроси в цяла Европа, и, естествено, от редовно информиране на Парламента относно напредъка на работата.

  Жак Баро, заместник председател на Комисията. – (FR) Благодаря за този въпрос. Знаете колко много ценя процесуалните гаранции. Вярно е, че от много години Комисията се бори да гарантира, че минимум общи правила, свързани с правото на защита, наистина се прилагат във всички наказателни производства в Европа. Това е необходимо за правното сътрудничество и е условие за жизненоважното взаимно доверие между държавите-членки. Комисията работи неуморно, за да гарантира приемането на европейското законодателство в тази област. Още повече че наистина благодарение на шведското председателство пътната карта беше приета от Съвета на 30 ноември 2009 г. Това е фундаментална стъпка в създаването на европейско законодателство относно минималните процесуални права. Чрез този акт държавите-членки се съгласиха относно обхвата на това законодателство и относно необходимостта то да бъде прието като приоритетен въпрос в пълно сътрудничество с Европейския парламент. Както и вие, аз току що изслушах г-н Лопес Гаридо, който много добре обясни как испанското председателство също е склонно да приеме тези първоначални мерки, които ще ни предоставят набор от минимум гаранции.

Вярно е, че поетапният подход на пътната карта в крайна сметка ни изглеждаше добро решение. Този подход ще ни позволи да постигнем целта, към която се стремим. Поетапният подход означава не само, че може да се направи по-задълбочен анализ на всяко право в контекста на законодателното предложение, но също и че в преговори всяко право може да бъде проучено поотделно. Това позволява да избегнем междусекторните уговорки, които често са характерни за правни текстове с твърде широка основа и могат да позволят на някои държави-членки да контролират преговорите, за да спечелят предимство по конкретни въпроси. Така че, г-жо Ludford, съм сигурен, че новата Комисия ще работи възможно най-бързо, за да внесе всички законодателни предложения, предвидени в пътната карта, и да осигури приемането им при първа възможност.

Що се отнася до правото на устен и писмен превод, което е първата разпоредба на пътната карта, Комисията отбеляза инициативата, представена от редица държави-членки. Трябва да кажа, че тази инициатива се основава на предложението на Комисията от юли 2009 г. и на преговорите, проведени в Съвета през втората половина на 2009 г. Истина е обаче, че инициативата на държавите-членки не е в пълно съответствие с Европейската конвенция за правата на човека или със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

Старото предложение на Комисията, което направи устния превод на срещите между обвиняемия и неговия адвокат задължителен, не е напълно последвано от инициативата на държавите-членки, която ограничава правото на комуникиране, осъществявано пред представители на полицейски органи и по време на процеса. Още повече че старото предложение на Комисията предвиждаше право на писмен превод – по-широкообхватно право в текста на Комисията.

Разбира се предстои работа в тази област между Европейския парламент и Съвета, и аз мисля, че ще можем да получим амбициозен текст относно процесуалните права. Това е от съществено значение, ако искаме да създадем истинско европейско правно пространство. Ще гарантираме също, че текстът съответства на стандартите, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека и в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, както и в Хартата на основните права. Следователно аз съм сигурен, че ще можем да разчитаме на Парламента да работи по този въпрос и още веднъж отбелязвам, че испанското председателство също ще ни окаже подкрепа.

  Elena Oana Antonescu, от името на групата PPE. – (RO) Макар че е отбелязан напредък в областта на взаимното признаване на решенията по въпроси, свързани с престъпността, има много малък напредък по отношение на гарантирането и осигуряването на правата на заподозрени лица и обвиняеми.

Значението на общите стандарти е важно условие за изграждане на взаимно доверие в правните системи на държавите-членки. Липсата на баланс между правата на заподозрените лица и обвиняемите, от една страна, и инструментите, с които разполага обвинението, от друга, може да изложи на риск принципа на взаимно признаване на решенията. Ето защо инициативата, започната от шведското председателство през юли 2009 г., да представи пътна карта за консолидиране на процесуалните права на заподозрените лица или обвиняемите отбеляза много важна крачка напред.

Влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември установи нова институционална рамка по отношение на правото на устен и писмен превод. Предложението за рамково решение, което предстои да бъде разгледано в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, трябваше да се преобразува в предложение за директива, за да може да продължи работата по тази тема.

Бяхме загрижени относно графика и обхвата на приложение на бъдещите инициативи относно процесуалните права. Поради това решихме да внесем тези въпроси към Комисията и Съвета. Скоро след като внесохме въпросите през декември, 13 държави-членки, включително Румъния, представиха инициативата за директива на Европейския парламент и Съвета. Уверена съм, че в хода на целия процес ние ще успеем да подобрим този текст както по отношение на неговия обхват на приложение, така и на гарантиране на целостта на процедурите и качеството на писмения и устния превод.

Що се отнася до другите мерки, предвидени в пътната карта, ние считаме, че те са предназначени да гарантират достъп до правата, както и до правна консултация и помощ, да създадат специални гаранции за заподозрени лица или обвиняеми, които са в уязвимо положение, и да им осигурят информация за правата, които имат, и свързаните с това разходи. Бихме искали да видим ясни ангажименти от страна на Съвета и Комисията, така че предложенията за регламент да се внесат възможно най-скоро.

Настоящите разлики между държавите-членки изискват спешно да се приемат общи стандарти.

  Carmen Romero López, от името на групата S&D. – (ES) Искам да приветствам испанското председателство и в същото време да подчертая, че това е първата инициатива относно процесуалните права. Разисквали сме тази тема, но тя беше изоставена, след като приключи мандата на шведското председателство.

Този проект на инициатива е вече в парламента и първото разискване вече се състоя. Ето защо ние считаме, че въпросът е уместен и продължава да бъде уместен поради значението на темата. Разбира се, могат да се направят подобрения в тази област и ние се надяваме, че с придвижването на инициативата през различни етапи ще бъде отбелязан напредък.

Както изтъкна г-н Баро, предложението на Комисията определено беше по-амбициозно и следователно ние трябва да подобрим настоящия текст в Парламента. Той обаче съвсем не е нов текст, тъй като вече е разискван от Парламента и Комисията със съпротивата на държавите-членки.

Шведското председателство се опита отново да задвижи нещата със своята пътна карта, но въпреки това ситуацията все още е трудна за държавите-членки. След Договора от Лисабон положението очевидно се промени, тъй като сега Парламента взима решенията. Ето защо ние считаме, че Комисията и Съветът трябва отново да проучат процесуалните права в условията на настоящия нов сценарий, в който се намираме днес.

Ние бихме искали тези процесуални права да се разглеждат като пакет. Не е възможно да признаем правото на писмен превод, без да признаем правото на правна помощ или правото на информация. По тази причина плановете на Комисията да продължи да внася тези права година след година, по наше мнение, трябва да се ускорят, за да може темата да бъде разгледана възможно най-бързо.

Вярно е, че законодателството за борба срещу тероризма измества гаранциите, но ако искаме да изградим пространство на справедливост и свобода, трябва да вярваме в ценностите си, за да можем да ги предадем и на Европейския проект.

  Graham Watson, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, Парламентът предложи създаването на европейска заповед за арест на 6 септември 2001 г. Нашето предложение щеше да продължава да стои неизползвано, ако не бяха събитията в Ню Йорк пет дни по-късно. Г-н Бин Ладен помогна то да се реализира и аз имах честта да прокарам мярката в Парламента.

Тогава Парламентът настоя тя да бъде съпътствана от минимум процесуални гаранции в наказателните съдебни производства. Комисията направи своите предложения през 2002 г. и предприе бързи действия. Защо тогава доскоро тази мярка не помръдваше от контейнера за входящи документи на Съвета? Защо Комисията не поведе война, за да бъдат одобрени всичките й предложения, а не да получава одобрение за всяко поотделно?

Европейската заповед за арест замени екстрадирането. Тя значително намали времето, необходимо на човек да се предаде. Тя насърчи прекия контакт между съдебните органи на държавите-членки и изключи решенията, основани на политическа целесъобразност до степен, при която държавите-членки да предават собствените си граждани.

Европейската заповед за арест силно разшири обхвата на принципите на правовата държава на нашия континент, но тя разчита на взаимното доверие, а има твърде много случаи, когато това доверие се поставя под въпрос от страна на нашите граждани.

Двама мои избиратели сега са задържани в Унгария в очакване на процес. Макар че тяхното екстрадиране беше поискано преди повече от година и макар че прекараха там два месеца, те все още не са обвинени и процесът им може би ще е чак след месеци. Единият изгуби работата си и основния източник на доходи за семейството му. Двамата са лишени от компанията на любимите си хора. А при това и двамата може да са невинни за престъпленията, за които са подведени под отговорност.

Случаи като този дават лошо име на европейското съдебно сътрудничество. Те хвърлят срам върху бездействието на правителствата в Съвета. Авторите на този въпрос, изискващ устен отговор, са прави: те искат неотложното внимание на Европа.

(Ораторът се съгласи да му бъде зададен въпрос с вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)

  Председател. – Благодаря Ви, г-н Watson. Щях да Ви нарека „кръстникът“ на европейската заповед за арест, но си помислих, че мога да бъда разбран погрешно.

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-н Watson, споменавате Бин Ладен и 11 септември като оправдание, което открива пътя за приемане на европейската заповед за арест. Следователно твърдите ли, че европейската заповед за арест следва да се използва само срещу терористи и убийци и в случаи на тежки престъпления, свързани с насилие?

  Graham Watson, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, ако позволите, аз не посочих г-н Бин Ладен като оправдание. Казах, че той ни помогна да ускорим действията. Никога не сме имали намерение да обхванем само терористични престъпления; намерението беше да обхванем всички тежки престъпления. Тези, които се противопоставят на използването на европейската заповед за арест, на практика се противопоставят срещу принципите на правовата държава на нашия континент и закрилата, която заповедта дава на нашите граждани.

  Heidi Hautala, от името на групата Verts/ALE. – (FI) Г-н председател, г-н Watson е напълно прав, когато казва, че от самото начало Европейският парламент настоява европейската заповед за арест да се съпътства от ясни минимални наказателно-процесуални норми. Сега можем ясно да видим какви проблеми срещат много от държавите-членки заради това, че европейската заповед за арест беше изградена върху нестабилна основа. Това действително е така, защото допускането е, че държавите-членки следва да могат да разчитат на правните системи на другите: че принципите на правовата държава и нормите, свързани със справедливите процеси, са действителност в различните държави-членки.

Както някои оратори преди мен, и аз мога да ви разкажа истории, които показват, че в действителност случаят не е такъв и колко е спешно Комисията да действа точно, както предложи моя колега преди малко. Трябва да създадем цялостна система, в която минималните права в наказателното производство да са на преден план. Считам, че и Договорът от Лисабон ще ни даде такава възможност, защото сега Европейският парламент е напълно компетентен законодател, заедно със Съвета, и беше много приятно да чуем г-н Баро да казва, че е сигурен в партньорството между Комисията и Парламента. Комисията и Парламентът сега трябва да образуват здрава ос, която наистина преодолява съпротивата от страна на държавите-членки, които не желаеха напредък по този въпрос.

Обещах да ви разкажа история за това, какво се случва, ако не се придържаме към принципите на правовата държава, но се придържаме към системата на европейската заповед за арест. Понастоящем във Финландия се намира чеченска двойка – Hadižat и Malik Gataev, които са задържани. Те пристигнаха от Литва, където в продължение на години са поддържали сиропиталище за децата жертви на войната в Чечения и, както се оказва, в Чечения полицията прекъсва дейността им под претекст, че може би е имало някаква незначителна връзка с насилие в семейството; вероятно това се е считало за преди всичко семеен въпрос и следователно – нищо, което да в действителност да се доближава до тежко физическо насилие например. Сега тази двойка е във Финландия. Кандидатстват за убежище, а Литва изисква тяхното екстрадиране. Съдебно заседание по случая ще се проведе следващия понеделник в районния съд в Хелзинки.

Какво трябва да направи някой попаднал в такава ситуация, предвид това, че основната идея тук е, че Финландия следва да може да разчита на факта, че в Литва тази двойка ще получи справедлив процес? Имаме много категорични доказателства, че случаят не е такъв и бих казала, че са налице множество примери за подобни ситуации в ежедневието, където европейската заповед за арест фактически се оказва безсмислена. Ние трябва да сме в състояние да отбележим напредък по този въпрос, тъй като в противен случай за нас ще бъде невъзможно да градим доверие между държавите-членки, а то непременно ще се изисква, ако искаме да участваме в съдебно сътрудничество.

  Janusz Wojciechowski, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, аз също ще дам пример, както направи г-жа Hautala. Един млад поляк беше осъден във Великобритания на доживотен затвор за изнасилване чрез процес, основан на косвени доказателства и състоял се под влияние на силна клеветническа кампания в пресата, и който според някои наблюдатели изобщо не отговаряше на полските стандарти за справедлив процес. Мъжът сега излежава доживотната си присъда в затвор в Полша, макар полското законодателство да не предвижда доживотна присъда за изнасилване, а само за убийство, като максималната присъда за изнасилване е 12 години. Следователно това е ситуация, при която в полски затвор един човек излежава присъда, която не съответства на принципите на полското право.

Давам този пример, за да илюстрирам проблема и като аргумент за неотложната необходимост да създадем определени общи стандарти както в областта на наказателното производство, така и, по мое мнение, в областта на правилата за изпълнението на присъди. Тъй като все по-често сме изправени пред ситуации, в които извършителите на престъпления са съдени в една държава, а излежават присъдата си в друга. Поради това аз подкрепям идеята за стандарти и за директива.

  Rui Tavares, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, за да се движи, Европейският съюз се нуждае от две опори: едната са държавите-членки, а другата – техните граждани, представени от своите избраници в тази зала.

Сега често се случва след като държавите-членки са решили проблемите си, да прекратяват работата на съдебните си системи; след като допуснат да се осъществи комуникация между политическите им системи, те забравят да се погрижат за всичко останало и забравят да изградят основи чрез формиране на доверие сред гражданите на Европейския съюз. Това е един от тези случаи.

Европейският мандат определено ускорява нещата и улеснява живота на съдебните системи в Европейския съюз. Има обаче и други права, като правото на писмен и устен превод (по което ние заедно с колегата г-жа Ludford имахме удоволствието и честта да работим), които са от съществено значение, за да имат гражданите доверие в съдебните системи на другите държави-членки.

С удоволствие се присъединявам към моите колеги в искането Комисията и Съвета по-бързо да изготвят текстове, които чрез процедурата на съвместно вземане на решение да придвижат напред този процес по отношение на други процесуални права в наказателните дела.

  William (The Earl of) Dartmouth, от името на групата EFD. – (EN) Вземам думата днес, защото, както беше споменато, двама избиратели – Michael Turner и Jason McGoldrick – са затворени в Секция 2 на централния затвор в Будапеща, Унгария. Те са в затвора от 3 ноември и все още им предстои съдебен процес. Всъщност дата за съдебно заседание не е определена. Условията на задържане са тежки. Те са разделени и нямат връзка помежду си. Делят малка килия с трима други затворници. Затворени са в килиите си 23 часа в денонощието. Имат право на три телефонни разговора и един душ седмично. Позволено им е по едно посещение от семейството на месец.

Накратко, те са изолирани. Езиковата бариера прави изолацията още по-тежка. Те са обвинени в престъпление от типа „бели якички“. Те не са убийци или терористи. И са в затвора само заради европейската заповед за арест.

Европейската заповед за арест помете с един удар защитните мерки срещу арест, установени във Великобритания от хиляда години. Да, можете да клатите глава, г-н Watson: по-добре би било да се извините. Сгрешена самоличност и кражба на самоличност означават, че това, което се случи на Jason и Michael, сега може да се случи на всеки британски гражданин по всяко време.

Лейбъристката партия, либерал-демократите и консервативната партия гласуваха в полза на европейската заповед за арест. Да си спомним думите на Зола „J’accuse“ – аз обвинявам – партиите от британската политическа система: тяхната подкрепа за европейската заповед за арест изложи всеки британски гражданин на риск от произволно задържане.

  Krisztina Morvai (NI). – (HU) Като унгарка и адвокат по наказателни дела би трябвало да се срамувам, защото днес тук в Парламента на ЕС, по темата за липсата на процесуални гаранции в наказателното производство, двама мои колеги, които иначе представляват различни политически възгледи, споменаха Унгария като явен пример. Въпреки че се срамувам, трябва да се съглася с тях, защото самата аз имам подобен опит. Искам от тях и всички вас – малкото колеги, които все още са тук по време на разискването на тази важна тема, да помислите върху следното: ако са известни толкова сериозни нарушения на закона в случаи с чужденци, които политически нямат връзка с унгарската държава и с унгарското правителство, каква може да е съдбата на опоненти на унгарското правителство, да кажем, поради това, че политически се противопоставят на правителството?

Сега в предварителния арест са задържани 15 лица, защото са опитали да изразят мнение срещу корупционните сделки на унгарското правителство. Като репресивна мярка срещу тях са заведени наказателни производства, основани на изфабрикувани обвинения в тероризъм. До момента не е представено дори едно единствено доказателство; органите не се чувстват задължени да посочат каквото и да било доказателство. Задържаните се намират в същите условия, които чухте – изолирани от своите семейства, от общественото мнение и от пресата. Моля ви, нека се обединим и да направим нещо за нормализирането на положението в Унгария, и да премахнем невъзможността някой да се възползва от липсата на процесуални гаранции в наказателните производства, особено по политически причини. Унгария трябва да въведе такива гаранции.

  Carlos Coelho (PPE). – (PT) Г-н председател, г-н Лопес Гаридо няма да възрази, ако първото, което ще кажа, е адресирано към заместник-председателя Баро. Не зная дали ще имаме възможност да сме заедно с него в пленарната зала, преди да започне мандата на новата Комисия и затова, за всеки случай, бих искал да му благодаря за усилията, интелигентното отношение и невероятното сътрудничество с Европейския парламент в тази област на правосъдието и вътрешните работи.

Бих искал да присъединя гласа си към онези, които считат тази област за много важна. Ние също искаме да изградим справедлива Европа, така че всяка инициатива, която има отношение към процесуалните права е от жизненоважно значение.

Ние трябва да предприемем мерки в подкрепа на жертвите и да насърчим зачитането на правата на гражданите, изправени пред съда. Считам, че това послание съдържа два много ясни призива единият, от които е към Съвета, подсказан от г-н Watson, който го формулира много по-добре от мен в своето изказване.

Абсурдно е, че след осем години все още сме на същия етап от процеса и разглеждаме само определени видове права. Трябва да бъдем по ефективни и по-бързи. Това е работа за Съвета и Парламента и членът на Комисията Баро също следва да въздейства в това отношение и на своя колега, следващият член на Комисията, както и на следващата Комисия.

Комисията трябва да поеме инициативата във всички други области, свързани с процесуалните права, не само тези, които се отнасят до езика и превода.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Въпросът за процесуалните права в наказателно производство е една от основните теми, които следва да имат отзвук в областта на правосъдието и вътрешните отношения.

По принцип проектът за рамково решение определя набор от основни процесуални права в наказателното производство, а именно правото на правен съвет, правото на устен и писмен превод, правото на конкретно внимание в чувствителни области и правото на комуникация и сътрудничество с консулските служби. Този списък от основни права следва да се счита за примерен, защото ролята на Европейския съюз е да гарантира, че държавите-членки зачитат възможно най-широкия обхват от основни права, включително с оглед на членството на държавите-членки в Съвета на Европа и във връзка с неговата Конвенция.

Ние следва да се стремим към насърчаване на такива средства за регламентиране на процесуалните отношения в наказателните дела, които биха осигурили вече споменатите права на всички участници в такива производства, независимо дали са жертви и засегнати страни или нарушители, за да постигнем справедливи и демократични присъди, които напълно отговарят на целите на наложените наказания, които не са само репресивни, но включват и социална рехабилитация и обучение.

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Комисията призовава Съвета да продължи работата по въвеждането на общи европейски процесуални права в наказателните дела. Една съществуваща обща процедура под формата на европейската заповед за арест премахна датиращи от векове защитни мерки срещу несправедлив арест и лишаване от свобода, от каквито се ползваха англичаните. Това не е научен спор. Европейската заповед за арест съсипва живота на невинни хора. Моят избирател Andrew Symeou е само един от нарастващия брой хора, екстрадирани без английският съд да има правомощието да разгледа доказателствата prima facie срещу тях и да предотврати несправедливо екстрадиране. Днес екстрадирането е сведено само до бюрократична формалност. Г-н Symeou лежи шест месеца в прочутия затвор Коридалос без право на освобождаване под гаранция или изгледи за процес. Политическият цинизъм на британските либерал-демократи наистина спира дъха. Сега те плачат с крокодилски сълзи в Лондон над съдбата на г-н Symeou, въпреки че са пряко отговорни за общите процедури, които му причиниха всичко това, и в същото време продължават да работят за разрастването на подобно законодателство. Общите процедури са за понижаването на европейските правни стандарти, а не за повишаването им.

Нека направя предложение. Ако искате по-високи стандарти в европейското наказателно производство, приемете процедурата „habeas corpus“, процес със съдебни заседатели и основните разпоредби на Великата харта на свободите (Magna Carta) и Хартата на правата от 1689 г. като общи европейски стандарти.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н председател, от решаващо значение е да стигнем възможно най-далеч в създаването на обща европейска референтна рамка за процесуалните права по време на правораздаване. Ключовото понятие тук е доверието. Искаме европейските граждани, които прибягват до помощ от правосъдието, да бъдат сигурни, че техните основни права ще бъдат защитени. Искаме също доверие между държавите-членки по отношение на тяхното сътрудничество и крайният резултат от правораздаването за всяко лице, подведено под отговорност. И накрая, нуждаем се от доверие от всички нас по отношение на правораздаването. Докато не успеем да въведем тези общи рамки на европейско равнище, независимо дали ни харесва или не, понякога ще има престъпления, които се възползват от „вратичките“ и в крайна сметка няма да постигнем правораздаването, към което се стремим, именно поради липсата на такива рамки.

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) След като изслушах изказванията, искам да изразя задоволството си от това, че много членове на Парламента от много различни групи са съгласни с необходимостта от хармонизиране на процесуалните гаранции на европейско равнище и от изготвяне на истинско европейско право относно процесуалните гаранции.

Всички оратори и всички парламентарни групи признават необходимостта да изготвим истинско европейско право относно процесуалните гаранции. Това показва значението и необходимостта от европейски интеграционен процес и значението на Европа на гражданите, на едно европейско съдебно пространство и на прилагането на Договора от Лисабон. Тази тема е акцентът в програмата на испанското председателство за следващите шест месеца и получи недвусмислена подкрепа във всички изказвания, които чух, въз основа на различни аргументи и погледната от различни ъгли: необходимостта да се движим в посока към хармонизирани процесуални гаранции.

Искам да се спра и на съображението на г-жа Flašíková Beňová, което считам за много важно – на необходимостта да предприемем тази стъпка именно във времето, когато Европейският съюз е на прага на подписването на Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както е предвидено в Договора от Лисабон.

Г-н председател, искам да завърша, като заявя, че Съветът и испанското председателство ще работят, за да гарантират въвеждането в практиката на всички тези процесуални гаранции чрез директивите, които Европейската комисия ще внесе своевременно и чрез директивата, която вече е в процес на изготвяне, основана на инициативата на, доколкото си спомням, 13 държави-членки.

Бих искал да направя последна забележка относно европейската заповед за арест. Въпросът за заповедта беше повдигнат само за да бъде тя изкритикувана. Искам да кажа, че европейската заповед за арест е фундаментален пример за Европейския съюз и за сътрудничество срещу организираната престъпност в Европейския съюз. Имам право да заявя това на висок глас, тъй като произхождам от държава като Испания, която все още страда от тероризъм и за която европейската заповед за арест е съществено оръжие в борбата с тероризма.

  Жак Баро, заместник-председател на Комисята. – (FR) Г-н председател, г-н министърът е прав и г-н Coelho формулира това много добре по-рано, когато каза: „Европа на сигурността, Европа на правосъдието“. Да, г-н Watson, европейската заповед за арест се оказа много ефективна и много полезна, дори да е вярно, че в същото време трябва да задействаме европейското съдебно пространство и именно там трябва да работим за Европа на провосъдието, така че наистина да съществува доверие в начина, по който се осигурява правосъдие в цяла Европа.

Във връзка с това искам още веднъж да благодаря на авторите на този въпрос и действително отново да им кажа, че въз основа на текста от 23 октомври 2009 г., който отразява общия подход на Съвета, Комисията, с помощта на Европейския парламент и испанското председателство, ще гарантира този текст да е с по-високо качество от настоящия. Бих добавил, че ние очевидно внимателно ще следим всички необходими законодателни предложения да бъдат формулирани своевременно, така че да няма необходимост от инициативи от страна на държавите-членки.

Комисията вече работи върху предложение за декларация за правата. Комисията ще се стреми да планира приемането на всички мерки от пътната карта възможно най-скоро. Преценката, че за това ще е необходима една година, е само ориентировъчна. Ако преговорите позволят, Комисията ще се радва да ускори нещата; това е съвсем ясно.

Изразявам твърдо убеждение, че становищата са се променили и че с многогодишната програма от Стокхолм ние наистина сме задължени да получим резултати в тази област. Освен това трябва да кажа, че тъй като имах тези отговорности, аз направих всичко възможно за постигане на напредък по въпроса за процесуалните гаранции и макар да избрахме формула за поетапен подход, считам, че сега сме на съвсем правилен път. Бих искал да благодаря на Европейския парламент и на испанското председателство, тъй като съм убеден, че Европа на справедливостта ще отбележи значителен напредък през 2010 г.

  Председател. – Благодаря Ви, г-н член на Комисията. Сигурен съм, че извън тази зала има много хора, които биха искали да потвърдят благодарствените думи към Вас, отправени от Carlos Coelho, за Вашата отдаденост и усърдие като член на Комисията през този период. Благодаря Ви много.

Разискването приключи.