Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 21 януари 2010 г. - Страсбург

3.1. Скорошните атаки срещу религиозни малцинства в Египет и в Малайзия

  Председател. - Следващата точка е разискването по предложението за резолюция относно скорошните атаки срещу религиозни малцинства в Египет и в Малайзия⁽¹⁾.

  Marietje Schaake, автор – (EN) Г-н председател, през седмицата на египетската православна Коледа беше извършена атака, в резултат на която бяха убити и ранени 20 коптски християни. Въпреки че атаката може да се разглежда като престъпно деяние, извършено от отделни лица, различни други тревожни инциденти изискват нашето внимание да бъде постоянно насочено към зачитане на всички малцинства в Египет.

Насилието и омразата не могат да бъдат приети в името на религията. Хората имат всеобщо право на свобода на религията, както и на свобода от религията. Етническото и религиозното многообразие изискват бдително общество, което може да изглажда различията си в открито разискване, общество, в което хора с всякакъв произход и убеждения знаят, че техните свободи са гарантирани.

Отворено общество може да се постигне единствено когато разделянето на религията и държавата е залегнало в конституцията и се прилага в цялата система на управление. Мерките за сигурност не могат да бъдат единствените средства за управление на плуралистичното общество. Въпреки това, през последните 28 години в Египет се прилагат закони за извънредно положение. Вероятно най-силното лекарство против екстремизма и насилието е един свободен дебат. Ето защо свободата на изразяване на мнение както онлайн, така и офлайн, може да се приеме за най-добрия инструмент на египетското правителство за изглаждане на напрежението в обществото.

Затова е много трудно да се разбере или да се приеме, че около 30 активисти, политици и блогъри са били задържани от правителствени сили, докато са пътували за град Наг Хамади в южен Египет, за да изкажат съболезнования на семействата на лицата, убити по време на междурелигиозен конфликт. Задържанията са особено ясен пример за това, което се е превърнало в модел на намесата на египетското правителство в упражняване на правото на гражданите на свобода на изразяване.

Има нещо дълбоко погрешно в това хората да бъдат третирани като престъпници само защото са се опитали да проявят съчувствие и солидарност към техни сънародници. В прекалено много случаи се злоупотребява с аргумента, че се поддържа общественият ред. От 2008 г. египтяните не могат да получават нерегистрирана телефонна линия, но контролът не е пълен. Сега са в сила нови правила, по силата на които потребителите на безжичен интернет (Wi-Fi) плащат за свързване, за което те трябва да предоставят адрес за електронна поща, за да им бъде изпратена парола и потребителско име. Това дава възможност за активен контрол над потребителите от страна на правителството. Освен това, в процес на разискване в парламента е проект на закон за регулиране на мрежите, който предвижда присъда лишаване от свобода за „публикуване на мултимедийно съдържание без разрешение на правителството“.

Египетската конституция обаче гласи, че свободата на изразяване или свободата на мнение е гарантирана. Всяко лице има право да изрази своето мнение и да го оповести публично в устна или в писмена форма, или чрез снимка, или чрез други средства, разрешени от закона. Самокритиката и конструктивната критика са гаранцията за сигурността на държавното устройство.

Призовавам египетското правителство да се въздържа от въвеждане на закони за извънредно положение, ограничаващи основни свободи, като се има предвид настоящото междурелигиозно напрежение. Единствено уместно е да се реагира адекватно на престъпления, извършени в името на религията. Това обаче не следва да се използва като причина за репресиране на населението като цяло със закони, ограничаващи свободата на словото и свободата на изразяване. Постигането на отворено общество в Египет ще бъде възможно само когато основните свободи са гарантирани от конституцията и когато на всички законодателни равнища има свобода на действие. Египетското правителство следва да поведе своите граждани по такъв път към свободата и в този процес Европа трябва да бъде неговият най-силен партньор.

  Fiorello Provera, автор. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, резолюцията, която внесох, е в отговор на трагичните събития, случили се неотдавна в Египет и в други държави в света – най-скорошното е от вчера, в Нигерия – и цели да насочи вниманието на Парламента към все по-сериозното и нетърпимо положение, при което членове на християнската общност биват преследвани и убивани.

Това не е резолюция срещу египетското правителство, което е действало така, че да гарантира, че виновниците ще бъдат изправени пред съда, а по-скоро е дошло време да се помисли относно един по-обхватен и тревожен въпрос. Всяка година хиляди християни в света биват убивани, във Виетнам, в Северна Корея, Китай, Нигерия, Малайзия, а хиляди други ежедневно са подлагани на преследване по най-различни начини заради тяхната вяра. Заобиколени от мълчание или безразличие, атаките се увеличават по брой, тяхната ожесточеност се засилва и те изискват неотложни действия.

На първо място, всеки трябва да поеме ангажимент за промяна на атмосферата на разпространяваща се религиозна омраза и да насърчава толерантността и приемането на многообразието. Европа познава добре трагедията на войните, в които католици и протестанти са воювали помежду си в продължение на векове, а да не говорим за еврейския холокост. Именно поради своята история Европа трябва да се ангажира в това отношение.

Друга възможна инициатива е да се проучат националните закони, в чийто контекст се съдържат правила, по силата на които християни или представители на други религиозни малцинства са подложени на преследване. Сътрудничеството на неправителствените организации може да бъде много полезно за осъществяване на тази задача, но също така е необходима и бдителност, за да се гарантира, че там, където съществува правото на религиозна свобода, то наистина се прилага.

Настоящото разискване може да бъде възможност за внасяне на предложение за доклад на Европейския парламент относно религиозната свобода в света.

  Mario Mauro , автор. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, всъщност религиозната свобода е предмет на настоящата резолюция. Следователно тя не е кръстоносен поход за формиране на идентичност или опит за създаване на проблеми на едно или друго правителство, а е за осъждане на факта, че в днешния свят умират хора, защото вярват в Христос, или са подлагани на дискриминация поради това, че тяхната вяра е различна от вярата на някои други.

Ето защо всички политически групи се съгласяват, че е налице проблем относно религиозната свобода и че този проблем се нуждае от сериозно и твърдо решение в рамките на международната общност.

Затова ние изискваме от Съвета и от Комисията и, преди всичко, от Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, да обърнат специално внимание на положението на малцинствата, за да може инициативите, насочени към насърчаване на диалога и взаимното зачитане между общностите, да бъдат подети и подкрепени, като всички религиозни общности бъдат настоятелно призовани да насърчават търпимостта и да предотвратяват появата на инциденти вследствие на омраза и насилие.

  Véronique De Keyser, автор. – (FR) Г-н председател, инцидентът, който се случи в Египет, без съмнение можеше да се случи навсякъде. От автомобил, минаващ покрай вратата на коптска църква е открита стрелба по струпалите се хора, в резултат на което седем души са убити (шестима коптски християни и един полицай). Египетските органи реагират бързо. Главният прокурор на Египет решава, цитирам, че тримата обвинени за събитията в Наг Хамади ще бъдат съдени за предумишлено убийство от Извънредния съд за държавна сигурност.

В Малайзия християнските и мюсюлманските общности спорят относно използването на името Аллах – спор, който води до претърсване и ограбване на църкви.

Тези новини, които биха могли да бъдат описани като всекидневни, дават отражение навсякъде в света, включително и в Европа. Засилването на религиозната нетърпимост и на фанатизма излагат на опасност една от основните свободи – свободата на всеки човек да изповядва убежденията си, било то религиозни или агностични. Навсякъде в света се извършват престъпления срещу малцинствата, било то християнски, еврейски или мюсюлмански. Също така в целия свят нерелигиозни мъже и жени биват убивани или хвърляни в затвор, защото не почитат ритуалите, догмите или религиозните практики, от които са се освободили.

Като нерелигиозен човек, аз твърдо подкрепям настоящата резолюция, която представлява призив за търпимост, а не заклеймяване на Египет или Малайзия. Извън случаите, които бяха споменати обаче, аз бих искала да наблегна на стабилността на една държава, която се грижи за правото на нейните граждани на свобода на изразяването. Считам, че по силата на своето устройство, светската държава е най-добрият гарант за пространството, необходимо за такова разнообразие от убеждения. Това е формата, под която една държава може най-добре да защитава нейните граждани и да насърчава диалога между нейните общности.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

  Ryszard Antoni Legutko, автор – (EN) Г-н председател, информацията относно насилието, извършвано срещу християните в Египет и в Малайзия, е само върхът на айсберга. Аз искам да повдигна три въпроса.

Първо, християните стават жертва на брутално насилие в много държави в света, а не само в две. Второ, християните са се превърнали в единствената най-преследвана религиозна група в света. Числеността е смайваща – милиони, а не хиляди или стотици хиляди. Трето, до този момент реакцията на европейските общества, на европейските правителства и на ЕС е незадоволителна – плаха, нерешителна, боязлива, политически коректна или изобщо няма реакция.

Ние трябва да действаме решително, в противен случай тези, които преследват християните, ще приемат, че имат нашата мълчалива благословия. Наистина ли искаме това?

  Heidi Hautala, автор. – (FI) Г-н председател, жалко е, че в света има толкова много и различни конфликти, прикрити под маската на религията. Във връзка с това трябва да се каже, че в света съществуват най-различни фундаменталистки течения, свързани с християнската, ислямската и други религии. Аз лично съм се натъквала на по-малко такива фундаменталистки амбиции при будизма. Във всеки случай е важно Европейският парламент да приема позиция при появата на такива актове на насилие между религиозните групи.

Бих искала да кажа обаче, че вчера на вниманието на Парламента беше представена информация, че 33 защитници на правата на човека са били задържани произволно, когато са се опитали да подкрепят коптските християни, за които се говори в настоящата резолюция, и срещу тях е било упражнено насилие. Бих искала да кажа на египетските органи, че ние трябва да гарантираме, че на хората няма да се пречи да излизат в защита едни на други. Ние трябва да настояваме защитниците на правата на човека в други случаи да не бъдат хвърляни в затвора или третирани несправедливо. Безспорен факт в настоящия случай е, че 33-та защитници на коптските християни са третирани безчовечно в затвора, където са държани в нечовешки условия.

Надявам се, че в бъдеще Парламентът винаги ще се насочва към случаи, в които е упражнено насилие срещу религиозни групи, а няма да съсредоточава вниманието си само върху преследването на християните.

(Ръкопляскания)

  Bernd Posselt, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, Тунис, Египет и Малайзия имат забележителна традиция на търпимост. Доказателство за това са имена като Тунку Абдул Рахман – основател на независимата държава Малайзия или президента Садат, чиято реч тук, в Европейския парламент, беше като Магна Харта за християнско-ислямското съвместно съществуване.

Именно затова ние следва да подкрепим правителствата на тези държави в борбата им срещу ислямския екстремизъм и атаките срещу християните. Разбира се, ние в Европа, като предимно християнски континент, имаме специалното задължение да застанем в подкрепа на християните по целия свят, защото ако ние не го направим, кой ще го направи?

В случая обаче очевидно става въпрос за самата свобода на религията и аз бих искал например да благодаря на правителството на Малайзия за това, че Негово Величество, Yang di-Pertuan Agong, и министър председателят застанаха на ясна позиция по този въпрос на 9 януари. Ние им пожелаваме успех в тяхната борба за религиозна търпимост, за каквато тази държава е била и все още е блестящ пример, и като партньори, които могат да говорят открито по въпроси относно правата на човека, ние следва да запазим тази търпимост в Египет, Тунис и Малайзия.

  Peter van Dalen, от името на групата ECR. – (NL) Г-н председател, свободата на религията е основен елемент на правата на човека. За съжаление, свидетели сме на това, как християните изживяват изключително тежки времена в много държави, в които доминира вярата в исляма. Такъв сред другите места е и случаят на Египет. Коптските православни християни, но също така и католиците, и протестантите, и евреите са поставени в узаконено неравностойно положение в Египет. Например мюсюлмани, които преминават към християнството, биват подлагани на натиск. Това се вижда от техните документи за самоличност, в които продължава да се твърди, че те са мюсюлмани, тъй като отказът от религията е забранен със закон.

Специално през последните 10–20 години насилието срещу коптските християни взема огромни размери. Вече се съобщава за повече от 100 атаки с хиляди жертви. По мое мнение отношението на египетското правителство е безхарактерно. Трима мъже са задържани, но в общи линии, насилието срещу християните се толерира. Призовавам Съвета и Комисията да ангажират с пряк диалог Египет, за да се гарантира, че правителството на тази държава ще предприеме различен подход. Считам, че евентуалният отказ от страна на Кайро да направят това, трябва да има последствия за нашите двустранни отношения с Египет.

  Joe Higgins, от името на групата GUE/NGL. – (EN) Г-н председател, всеки, който е ангажиран с демократичните права и със свободата на изразяване на религиозни убеждения ще осъди открито убийството на християни в Египет, както и атаките със запалителни бомби срещу християнски църкви в Малайзия. Следва също така да отбележим и нарастващия брой на атаките срещу религиозни малцинства в самата Европа и да ги осъдим по същия начин.

Различни елементи от стопанския и управляващия елит в Малайзия от дълго време използват тактиката „разделяй и владей“ на расова и религиозна основа. Настоящото правителство на Националния фронт носи вина за проявяваното в това отношение лицемерие, защото, независимо че публично оповестява политика на „Единна Малайзия“, твърдейки че тя обхваща всички религии и малцинства, то играе задкулисни игри, като използва религиозното и расовото разделение, за да се опитва да поддържа своя собствена позиция сред мюсюлманското мнозинство на малайзийското население, както постъпи във връзка с решението за думата „Аллах“.

В Малайзия също така съществува огромно икономическо разделение. Това е обществото с най-голямото социално неравенство в Югоизточна Азия. Настоящото правителство управлява на основата на кланов капитализъм. Това е резултатът, с широко разпространена на работното място експлоатация и силно ограничени профсъюзни права. Най-добрата основа за религиозна свобода и демокрация в Египет и Малайзия, и навсякъде другаде, наистина е икономическата справедливост и демокрацията, при които богатството и властта са в ръцете на голямото мнозинство от трудещите се и бедните, и отнети от големите корпорации и клановите капиталисти.

  Daniël van der Stoep (NI). – (NL) Г-н председател, вчера в Нидерландия започна ужасен политически съдебен процес срещу лидера на нашата партия Герт Вилдерс. Като член на нидерландския парламент и ръководител на Партията на свободата в нидерландския парламент, г-н Вилдерс е подложен на преследване от левичарския елит, защото предупреждава Нидерландия, Европа и света за фашистката идеология, която се проповядва под името на исляма. Това е нечуван срам!

Г-н председател, ислямизацията на Нидерландия и на Европа застрашава еврейско-християнската и хуманистичната култура в Европа, и докато много хора, включително и тук в Парламента, правят всичко възможно вълната на ислямизацията да ги подмине, Партията на свободата се бори за европейската култура. Г-н председател, варварските действия, които бяха извършени в Малайзия, в Египет и на много други места в света, включително и в Нигерия през тази седмица, са резултат от нетърпимостта и фашистката идеология, позната като ислям. В ислямските държави хората, които не са мюсюлмани, биват системно унижавани и убивани. Събитията в Малайзия и в Египет не могат да се считат за изолирани случаи, а за произтичащи от идеология, която изисква, но не проявява зачитане. Парламентът може да гарантира, че такива ужасни събития няма никога да се случват в Европа, като заедно с Партията на свободата подеме борбата срещу ислямизацията на Европа. Ние изискваме от всички вас да направите това.

  Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Г-н председател, доста често в Парламента ние говорим за различни фобии и техните пагубни социални последици. Имам предвид ксенофобията и хомофобията. За съжаление, гореспоменатите не изчерпват целия списък на фобиите. Съществува също така и явление, наречено „християнофобия“ или фобия към християнството. Точно както при другите фобии, социалните последици и в този случай са пагубни и понякога трагични, и именно поради тази причина ние следва да се насочим към случаите на нарушаване на правата на християните на различни места в света.

Ние се занимаваме със случаи, включващи последователи на различни религии, и дори хора, които не изповядват никаква религия. Християните също не трябва да остават извън нашето внимание. Ние вършим това, защото религиозната свобода е една от основните ценности на Европейския съюз. Точно поради тази причина осъждаме и ще продължаваме да осъждаме всяка форма на насилие, дискриминация и нетърпимост към лидерите или последователите на дадена религия. Насилието, извършено заради убежденията на жертвата, е отвратително и без съмнение заслужава нашата критика.

  Konrad Szymański (ECR). – (PL) Г-н председател, религиозната свобода е право, което е признато в международните и в европейските конвенции за правата на човека от повече от 50 години. Същевременно, в продължение на много години ние сме изправени пред надигаща се вълна на религиозна омраза, която най-често засяга християните в целия свят. Днес мястото на антихристиянския комунизъм е заето основно от войнстващия ислям. В Египет и в Малайзия има конституционни гаранции за религиозната свобода, но под натиска на радикалните ислямски кръгове правителствата на тези държави не защитават достатъчно религиозната свобода на християните.

Европейският съюз, който разполага с нови инструменти на външната политика, следва да се включи по-активно и в по-голяма степен в противопоставянето на християнофобията, която е източник на побои, грабежи и убийства. Единствено идеологическите предразсъдъци карат Европейския съюз да върши това с колебание. Нашият авторитет е застрашен.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Г-н председател, искам да подкрепя идеята на моя колега г-н Provera, който каза, че следва да се изготви доклад относно религиозната свобода. Бих искал да напомня на всички, че по време на предишния парламентарен мандат г-н Mauro и аз внесохме предложение за разработването на доклад относно положението на християните в държави, в които те са малцинство, в държави, където доминиращата религия е ислямът. За съжаление, Бюрото не прие предложението, но такъв доклад вероятно си струва да се напише. Сега отново правя същото предложение.

Резолюцията, която ще приемем днес, следва да отправи ясно послание. Малцинството на коптските християни съставлява 10% от населението на Египет, но дори да беше само 0,5%, ролята на Европейския парламент е да реагира, особено в случай на толкова грубо нарушаване на правата на човека.

Прочетох внимателно писмото, изпратено до г-н Buzek от председателя на Народното събрание на Египет. В писмото той изразява увереност, че събитията, за които говорих, са били изолирани случаи. За мен е трудно да повярвам на това. Коптските християни са подлагани на преследване в продължение на дълги години в Египет. Нека този път се опитаме да гарантираме, че нашата помощ за потисканото малцинство не се изчерпва с празни изявления.

  Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Г-н председател, не само Египет и не само Малайзия, но също така Судан, Нигерия и много други държави в Африка, много държави в Азия и много общества третират християните като необходимо зло, а понякога и като враг. Нека не крием тези факти, нека не се държим като щрауса, който заравя главата си в пясъка. Това е реален проблем и Парламентът на християнска Европа, на християнските традиции и християнското наследство трябва да говори за него.

Ние обаче трябва и да съжаляваме. Преди малко колегата, който се изказа преди мен, с право говореше за грешките на Парламента във връзка с пропуска, който е направил по време на предишния мандат. Спомням си нашето разискване преди няколко седмици, на което правилно осъдихме атаките и потисничеството, на които е подложено уйгурското мюсюлманско малцинство в Китай. Въпреки това някои политически групи тогава отхвърлиха измененията, които имаха за цел да се подчертае, че християните също страдат в Китай и са жертва на дискриминация. Не можем да допуснем положение, в което да защитаваме едни религиозни малцинства, а други да защитаваме по-малко или изобщо да не защитаваме.

  Eija-Riitta Korhola (PPE). - (FI) Г-н председател, от редица източници чухме тревожни новини относно престъпления, извършени срещу християните в Египет и в Малайзия. По отношение на Малайзия, аз бих искала да кажа на първо място, че ние сме дълбоко обезпокоени от атаките над църкви в държава, в която традиционно съществува търпимост и умереност.

На второ място, искам да спомена отличната работа на ислямските неправителствени организации в полза на религиозната търпимост. Изявленията на министър-председателя на Малайзия относно използването на името „Аллах“ предизвика проява на обществено недоволство, насочено към християнските общности. Въпреки това достойното за пример отношение, проявено от ислямските неправителствени организации, и безкомпромисната обществена позиция по изявленията на министър-председателя успокоиха обстановката. Жалко, че не записахме това в окончателната резолюция, защото по мое мнение ние прекалено рядко обръщаме внимание на положителните обстоятелства. Не следва ли мюсюлманите също да бъдат похвалени, когато има причина да го направим?

Религиозната търпимост трябва да бъде насърчавана както от тези, които държат политическата власт, така и от обикновените хора. Еднакво важно е да се осъзнае неуспехът, както и да се установи напредъкът, и той да бъде подкрепен.

  Dominique Baudis (PPE). – (FR) Г-н председател, действията на фанатичните престъпници, които убиха няколко християни в Египет, не могат да бъдат приписвани на цялото население на държавата и на нейното правителство. Би било несправедливо да държим Египет и египтяните отговорни за ужасното клане, извършителите на което ще бъдат съдени.

Ние не трябва да смесваме действията на един престъпник с политиката на цяла държава! Нека да не слагаме под един знаменател фанатиците и цялото население. Накрая, опитвайки се да се намесим в отношенията между коптските християни и техните мюсюлмански съграждани, ние доливаме масло в огъня на екстремистите, които искат да представят източните християни като агенти на Запада.

  László Tőkés (PPE). - (HU) Според последните новини преди няколко дни силите на египетския режим са задържали няколко активисти за правата на коптските християни, които са пътували към местата на извършване на престъпленията в селището Наг Хамади, за да защитят и подкрепят коптските християнски общности, няколко от членовете на които бяха убити в деня на Коледа. Египетските органи, които проявяват пристрастие към мюсюлманското мнозинство, се опитват да омаловажат актовете на насилие, извършени срещу коптското малцинство, и сега пречат на законната самозащита на християните с дискриминиращото си пристрастие към едната от страните в спора. Администрацията на Съединените американски щати се изказа категорично против това. Знаейки, че общността на коптските християни, които са считани за местни египтяни, често е била подлагана на жестоко потисничество в продължение на повече от 1 500 години, Европейският съюз следва да засили своята защита дори още по-енергично и решително, отколкото сега.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Благодаря, че отново насочихте вниманието към нарушенията на религиозната свобода в някои държави, точно както през 2007 и 2008 г. Мисля си дали слабостта или безразличието на ЕС не му пречат да насърчава по-последователно спазването на правата на човека в тази област. Ние продължаваме да чуваме едни и същи оплаквания и продължаваме да предлагаме едни и същи мерки.

Египет и Малайзия са сред онези държави, в които християните живеят в изключително опасни условия, биват преследвани, прогонвани от домовете си, отвличани и убивани, а техните църкви са затваряни. Това се случва от държавите от Магреб до Иран, в Индия, Китай, Пакистан и в много други държави. Християните обикновено са преследвани от екстремистки групи. Това обаче създава опасност за всички християни, евреи и мюсюлмани. Аз отправям искане към представителите на ЕС и към делегациите на Европейския парламент да използват всяка възможност за подобряване на диалога, религиозната търпимост и зачитане, и на съвместното съществуване на различните култури.

  Mitro Repo (S&D). - (FI) Г-н председател, аз съм особено обезпокоен за положението в Египет поради историческата, етническата и политическата обстановка, свързана с него. Всъщност коптските християни са все пак значително малцинство. В Египет около 10% от населението, или осем милиона души, са коптски християни, и точно поради тази причина те са бивше мнозинство. Те се гордеят с това, а също така и с тяхната източна християнска традиция. Ето защо провокацията по време на коледните празници миналия януари, беше съвсем прозрачна и предварително планирана. Освен това, много коптски християни са насилствено принуждавани да сменят убежденията си, има случаи на изнасилвания, и на извършване на други престъпления.

Положението в Египет е много лош пример за други държави, в които има вероятност да се появи същият вид спирала на отмъщението, и именно това е причината, поради която ЕС трябва да бъде бдителен, да се намесва незабавно в случай на проблем и да подчертава значението на мирния диалог между религиозните групи.

  Ivo Vajgl (ALDE). - (SL) Когато бъде извършено убийство, и по-специално религиозно мотивирано убийство, най-многото, което можем да направим, естествено, е да потръпнем от ужас и да го осъдим.

Този нов инцидент обаче и това ново престъпление в Близкия изток всъщност е доказателство за общата тенденция в събитията, за съществуващата нетърпимост по отношение на религиозната свобода и за незачитането на онези, които са различни. С други думи, съществуват много области, в които религиозните ценности не се зачитат.

Причината, поради която групата на Алианса на либералите и демократите за Европа предложи настоящото разискване да бъде отложено или, по-скоро, разискванията относно зачитането на правата на човека и на религиозните свободи в Египет и Малайзия да бъдат проведени отделно, е че ние трябва да се заемем с този въпрос с голямо разбиране и да се насочим към всяка държава поотделно. Египет със сигурност не е един от най-лошите примери на религиозна нетърпимост. Точно обратното.

  Charles Tannock (ECR). - (EN) Г-н председател, жалко е, че в ислямския свят цари обща атмосфера на засилваща се войнственост в защита на исляма, насочена специално срещу немюсюлманските религиозни общности в него, а това най-често означава християните.

Коптските християни – представители на една от най-старите християнски църкви в света – имат голяма диаспора в Лондон, която аз представям. Техните лидери дойдоха при мен и се оплакаха от влошаващата се, за съжаление, обстановка в Египет, дирижирана от Мюсюлманското братство. Независимо от големите усилия, които правителството на президента Мубарак полага, за да ги защити, нещата се влошават.

Ние сме свидетели на подобен случай с асирийските християни в Ирак, с християните от Палестина и Пакистан, а както виждаме за пръв път сега, дори в Малайзия.

По мое мнение Парламентът прекалено дълго е пренебрегвал правата на християнското малцинство в останалата част на света, а то търси закрила от Европейския съюз и от Съединените американски щати. Затова аз приветствам настоящата резолюция.

  Gerard Batten (EFD). - (EN) Г-н председател, преследването на християните и на други религиозни малцинства в ислямските държави се засилва. Християните, които са живели в държави като Египет или държавите от средиземноморския район в продължение на над 2 000 години, все повече биват преследвани и прогонвани от родните им страни, наследени от предците им. Причината за това е нарастващата сила на изпълнената с нетърпимост фундаменталистка и екстремистка ислямска идеология – „ислямофашизъм“.

Медиите на Запада дават крайно недостатъчни сведения за преследването на християнските и на други малцинства в ислямския свят. Медиите следва не само да съобщават за преследванията, които се извършват, но също така следва да обясняват на обществото причините, поради които това се случва. Те следва да обяснят кой извършва деянието – а това са мюсюлманските фанатици, и защо го вършат – а то е именно в резултат на поставянето на вътрешни разделителни линии в ислямската идеология, белязани от нетърпимост и ярост.

Демократичните правителства в целия свят следва да упражнят максимален дипломатически натиск върху държави като Египет, за да спрат това непоносимо преследване.

  Нели Крус, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията е дълбоко потресена и натъжена от това, което се случи на коптската Бъдни вечер в Наг Хамади в Горен Египет – стрелба от автомобил причини трагичната смърт на шестима коптски християни и един полицай мюсюлманин.

Ние сме уверени, че органите ще предприемат бързи действия и ще задържат заподозрените в извършване на това ужасно престъпление, а чрез разследването и изправянето на виновниците пред съда ще се изпрати ясен сигнал за това, че насилието, основано на религиозно влияние, е неприемливо за египетското общество.

Конституцията на Египет гарантира свобода на вероизповеданието и свободно упражняване на религията. Въпреки това обаче, ние наистина чуваме оплаквания за дискриминация на работното място и от страна на съдебната система, извършвана срещу коптски християни и срещу други религиозни малцинства, като бахайското. Знаем за трудностите, с които се сблъскват няколко души, приели християнската вяра, като Maher El-Gohary и Mohammed Hegazy, в египетските съдилища. Ние повдигнахме тези въпроси по време на нашия редовен политически диалог с Египет.

Разбираме, че правителството се опитва да реши проблема с някои от оплакванията на коптските християни, например чрез отстраняване на пречките, които забавят и ограничават строителството и обновяването на църкви. Ние приветстваме и насърчаваме тези стъпки, и призоваваме правителството да установи коренните причини за религиозното напрежение в египетското общество и да се справи с тях, и да сложи край на всички форми на дискриминация срещу лица, изповядващи други религии.

Актовете на вандализъм срещу църкви в Малайзия, извършени след решение на Върховния съд относно използването на думата „Аллах“, породиха сериозни тревоги. Правителството, а така също и опозицията, включително Пан-малайзийската ислямистка партия и 130 мюсюлмански неправителствени организации, осъдиха решително тези атаки. Правителството засили мерките за сигурност, за да защити всички храмове, и също така потвърди ангажимента си да закриля социалния и религиозния мир в Малайзия, както и културата на религиозното и етническото разнообразие.

Малайзийската федерална конституция гласи, че религията на федерацията е ислямът, но че и други религии могат да се практикуват в мир и хармония във всяка част на федерацията.

Ние насърчаваме органите да предприемат възможно най-скоро всеобхватен междуверски диалог с представителите на всички религии с оглед насърчаване на взаимното разбирателство, за да може Малайзия да продължи с мирното си развитие в обстановка на етнически и социален мир. Във връзка с това малайзийското Министерство на вътрешните работи има специалната отговорност да обясни задълбочено и обективно на малайзийските граждани основния въпрос на спора.

Ние осъждаме решително всички актове на нетърпимост срещу всяко едно лице заради религиозните му убеждения, където и да са извършени. За съжаление, нито една държава не е застрахована срещу такива явления. Призоваваме публичните органи за пълна защита на всички религиозни общности, включително християнската, от дискриминация и от репресии.

Комисията отдава първостепенен приоритет на свободата на религията или вероизповеданието като основни принципи на политиката на ЕС за правата на човека чрез повдигане на въпроса в политически диалог с държави, в които проблемът съществува, чрез подкрепяне на местни инициативи във връзка с правата на човека и чрез активно насърчаване на свободата на религията или вероизповеданието на форумите на ООН.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Carlo Casini (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, като гласувам в подкрепа на общата резолюция, аз подчертавам особената сериозност на насилието, извършено в Малайзия в отговор на въпрос от изключително номиналистичен характер.

Истина е, че и християните, и мюсюлманите със сигурност вярват само в един Бог, който е богът на всички вярващи, както и на невярващите. Фактът, че Той е споменаван с различни имена, е напълно второстепенен. Да се твърди, че мюсюлманският бог е само мюсюлмански и че затова може да бъде призован само от мюсюлмани чрез използване на традиционно мюсюлманско наименование, означава завръщане към първичния и трибалистичен възглед, че за всяка група от хора има Бог. С други думи това означава, че се изпада в противоречие с монотеистичната идея, създаваща универсалните религии, които, подобно на християнството и исляма, се противопоставят на идолопоклонството и политеизма, великите религии, които са близко до хората.

Не по-малко сериозно е преследването на коптските християни в Египет. Именно на бреговете на Средиземно море са се зародили монотеистичните религии, които претендират, че са – и са – силите за насърчаване на братството и мира. Странното обаче е, че главният „развъдник“ на конфликта се намира точно на бреговете на Средиземно море, в Йерусалим – свещен град за онези, които вярват в Бог, Аллах и Йехова.

Именно Египет е най-силната държава в района, в която християните и мюсюлманите трябва да съжителстват мирно, за да играят миротворческа роля в целия район на Южното Средиземноморие.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз подкрепям предложението за обща резолюция относно скорошните атаки срещу християнски общности, защото тя категорично осъжда всички видове насилие, дискриминация или нетърпимост, основани на религиозна принадлежност или убеждения. Считам, че е жизненоважно да се подкрепят всички инициативи, които са насочени към насърчаване на диалога и взаимното зачитане между общностите и които се стремят към защита на основни права, като правото на свобода на мисълта, съвестта и религията.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Мъжете и жените в целия свят продължават да понасят най-брутални форми на преследване само защото вярват в Бог по същия начин, по който Той е почитан от Атлантическия океан до Уралските планини. След изявленията на Китай, Индия, Ирак, Пакистан, Турция и Виетнам, наред с други, днес Парламентът осъди тормоза над християните в Египет и Малайзия.

Европа гледа на всичко това с относително безразличие. Има дори такива, които защитават бездействието, като призовават за зачитане на културата и свободата на вероизповеданието на други народи. Мълчанието на Европа по този въпрос – наистина изненадващо в регион, чието начало, култура и традиции са пропити с християнска вяра – заплашва да се превърне в оглушително…

Това напомня за коментара на кардинала, архиепископ на Болоня, относно по-ранните преследвания, който е подходяща илюстрация на духа на нашето време и чрез който той отбелязва, че хората се тревожат повече за съдбата на полярните мечки, отколкото за хилядите християни, живеещи под заплаха.

  Jacek Olgierd Kurski (ECR), в писмена форма. – (PL) Още една година – 2010, започна с кърваво преследване на християни в много части на света. Като Европейски парламент, ние не можем да стоим безучастни пред лицето на тези престъпления и актове на насилие. Положението на християните е също толкова драматично в държави, за които не се споменава в днешната резолюция, като Северна Корея, Ирак, Индия и Судан. Засилват се атаките срещу католиците във Виетнам. Като член на Парламента от Полша – държава с дълбоки корени на християнската традиция и с дълга традиция на зачитане, в която съжителстват много християнски общности, аз искам да изразя солидарност със семействата на жертвите. Египетските и малайзийските органи трябва да гарантират на християните и на членовете на други общности и религиозни малцинства възможността да се ползват с всички права на човека и основни свободи, или да посрещнат санкциите на Европейския съюз. По тази причина ние следва да одобрим резолюцията относно скорошните атаки срещу християнски общности.

  Csaba Sógor (PPE), в писмена форма. – (HU) Скорошните атаки срещу християнски общности в Египет и Малайзия могат да бъдат разглеждани от два различни ъгъла. На първо място, трябва да подчертаем, че Европейският съюз като общност на европейски държави, в които демокрацията и принципите на правовата държава са развити във висока степен, не трябва – в духа на религиозната търпимост, правата на човека и правата на малцинствата – да отминават такива събития с мълчание, независимо в коя част на света се случват. Ние трябва да покажем ясно на правителствата, които се стремят да продължават да поддържат добри отношения с нас, че Европа изисква от своите партньори да зачитат широко приетите норми за всеобщите права на човека и че бъдещото развитие на отношенията може да бъде засегнато от проблеми, свързани с правата на човека. Едновременно с това ние не трябва да забравяме за нарушенията на правата на човека, които се извършват на територията на Европейския съюз.

В някои случаи религиозната търпимост, правата на човека и правата на малцинствата – включително тези на членовете на малцинствени църкви – трябва да бъдат доразвити и в държавите-членки на ЕС. Ако Европа иска да даде пример на света, тя не може да допусне на нейна територия лица да търпят дискриминация, основана на религиозни убеждения, етнически произход или принадлежност към национално малцинство. Ние виждаме, че законодателството, което е в сила в Египет, гарантира религиозната свобода по подобен начин, но на практика опитът с християните показва, че случаят е точно обратният. За съжаление, подобни примери на несъответствие между закона и ежедневната практика могат да се видят също и в държави-членки на ЕС.

(1) Вж. протокола.