Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 11 февруари 2010 г. - Страсбург

Рамково споразумение за превенция на нараняванията с остри инструменти в болничния сектор и в сектора на здравното обслужване (разискване)

  Stephen Hughes, автор. – (EN) Г-н председател, това е един важен документ за законодателство в областта на здравето и безопасността. Liz посочи част от причините за създаването му. Той беше подготвян дълго време — за период от шест години след първите, проведени от нас срещи, както тя спомена. Добре е, че виждам члена на Комисията Андор тук тази сутрин, но е жалко, че членът на Комисията Шпидла не присъства. Често сме го критикували в залата, но сега можем да го поздравим за това, че в крайна сметка пое инициативата да придвижи настоящото предложение относно нараняванията с медицинска игла и остри инструменти.

Отне ни време да го убедим да действа. Всъщност неговите служби бяха тези, които непрекъснато го съветваха да не прави нищо. Според тях директивата, приета през 2000 г. относно защита на работниците от рисковете, свързани с експозицията на биологични агенти при работа, заедно с оценката на рискови елементи от рамковата директива от 1989 г. бяха достатъчни, за да предотвратят подобни наранявания. В крайна сметка ги убедихме, че при един милион регистрирани наранявания на година със сигурност нещо не е наред. Нуждаехме се от специфично законодателство, което да се занимае с проблема — такова, каквото имат в САЩ и някои области в Испания. Там то действа изключително ефективно.

Накрая членът на Комисията се съгласи да действа и през 2008 г., както Liz отбеляза, той изготви проект за изменение на директивата от 2000 г., но Европейската асоциация на работодателите в болничния сектор и в сектора на здравното обслужване (HOSPEEM) и Европейската синдикална федерация на работещите в сектора на обществените услуги (EPSU), профсъюзи в сектора на обществените услуги, изявиха желание да изготвят споразумение и го направиха. Доволен съм, че го направиха. Споразумението е добро, но на места е двусмислено. По тази причина внесох изменение, което беше одобрено от комисията по заетост и социални въпроси. То изисква от Комисията да публикува насоки, които да придружават директивата и по този начин да способстват за безпроблемното й и неизменно превръщане в закон във всички държави-членки.

Подкрепяме напълно предложението за директива на Комисията и разбираме, че споразумението от социалните партньори не подлежи на промени. Невъзможно е да го изменим. Съветът не може да го коригира. То е тяхно споразумение. Независимо от това най-важната част на споразумението, клауза 6, която отговаря за елиминирането, превенцията и защитата, за съжаление, включва известно двусмислие по отношение на оценката на риска и по-точно: кои предпазни елементи е необходимо да бъдат приложени от работодателите и по кое време.

В случай че това двусмислие не се премахне, рискуваме да станем свидетели на драматично непостоянство при прилагането на директивата. По тази причина изискваме от Комисията да състави насоки за прилагане с цел да подпомогне осъзнаването на рисковете от страна на работодателите и необходимите предпазни мерки, които да гарантират последователното прилагане на директивата.

Нараняванията, причинени от медицинска игла, са най-често срещаната и най-опасна форма на наранявания с остри медицински инструменти. При употребата на обикновена игла при пациент съществува риск от нараняване, което може да доведе до възникване на сериозна инфекция при здравния работник. Обикновената игла действа като резервоар за кръвта или други телесни течности на пациента.

Съществуват множество независими доказателства, които показаха, че въвеждането на подобрено обучение, по-безопасни практики на работа и употребата на медицински изделия, които включват проектирани съобразно безопасността механизми за защита, ще предотвратят повечето наранявания, причинени от медицинска игла. Необходими са всички тези мерки, не само една или две — всички са необходими.

Проучванията също така показаха, че неуспешното изпълнение на който и да е от тези три елемента ще доведе до значително понижено въздействие. По същия начин опитите да се приложат медицински изделия, проектирани съобразно безопасността, само в някои области или спрямо определени пациенти няма да бъде практично и ефективно.

В страните, в които има действащо ефективно законодателство като Америка, Канада и някои области в Испания, е задължително трите елемента да бъдат приложени за предпазване от наранявания, причинени от медицинска игла. Не е съвпадение, че всички разпоредби при тях са еднакви в това отношение. Двусмислието в клауза 6 е това, което искаме да преодолеем чрез публикуването на насоките.

Liz спомена травмата, която хората, засегнати от наранявания, причинени от медицинска игла, преживяват. През шестте години, през които работихме по проблема, се срещнах с хора, претърпели подобни наранявания — наистина искам да подчертая травмата. Имах среща с доктор, който се е отказал да практикува медицина, заради нараняване, причинено от медицинска игла. Също така се видях и с човек, който има ХИВ в резултат на подобно нараняване. Срещах се и с хора, за които ставаше ясно, че не са инфектирани, но след месеци на несигурност дали са или не са заразени. Проведох срещи с хора, които събират отпадъци, и със служители в затвори, които страдаха от наранявания, причинени от медицинска игла. Настоящото споразумение не ги закриля. Ето още една област, за която е необходимо да помислим в бъдеще.

Независимо от всичко споразумението е добро. Смятам, че ако имаме подходящи насоки, които да го придружават и да гарантират еднаквото му приложение в целия Европейския съюз, всички ще сме свършили добра работа. Надявам се драстично да понижим цифрата от един милион наранявания, причинени от медицинска игла, за година