Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 11 февруари 2010 г. - Страсбург

3. Рамково споразумение за превенция на нараняванията с остри инструменти в болничния сектор и в сектора на здравното обслужване (разискване)

  Председател. - Следващата точка е разискването относно предложението за резолюция, внесено от Elizabeth Lynne и Pervenche Berès, от името на комисията EMPL, относно предложението за директива на Съвета за прилагане на рамковото споразумение за превенция на нараняванията с остри инструменти в болничния сектор и в сектора на здравното обслужване, сключено между HOSPEEM и EPSU (B7-0063/2010).

  Elizabeth Lynne, автор. – (EN) Г-н председател, всяка година на територията на целия Европейски съюз се регистрират над един милион наранявания, причинени от медицинска игла на здравни работници. Мнозина от пострадалите и техните семейства се изправят пред агонизиращото очакване да разберат дали са заразени с предавана по кръвен път инфекция например ХИВ или хепатит C.

Рисковете от инфектиране след инцидент не са незначителни. Експертите съобщават, че възможността за възникване на инфекция се проявява при един на всеки три случая за хепатит B, един на всеки 30 случая за хепатит C и един на всеки 300 за ХИВ. Вземете случая с Juliet Young — медицинска сестра, която почина през 2008 г., седем години, след като е била заразена с ХИВ, докато взимала кръв от инфектиран пациент в лондонска болница. Тя случайно убола палеца си на иглата, след като се подхлъзнала, взимайки пробата. Както и случая със стоматологичната сестра, работеща в затвор, която се убола с игла, използвана при пациент, болен от хепатит A, B и C, и който бил ХИВ позитивен. Представете си агонизиращото й очакване; сега вече е разбрала, че е заразена с хепатит C. Тази сестра и много други като нея продължават да бъдат активно ангажирани по настоящата тема.

За първи път се натъкнах на проблема през 2004 г., когато посетих една болница в моя избирателен район, подтикната от „Health First Europe“ (HFE). На първи декември същата година, Световният ден за борба със СПИН, заедно с Stephen Hughes организирахме изложба в Парламента. Посетиха ни здравни работници от Европейския съюз. Те дойдоха в Парламента, отчаяно молейки за нашата помощ. Няма начин тези от вас, които имаха възможността да се срещнат с медицинските сестри и останалите здравни работници, да не са се развълнували от трудното им положение. През 2006 г. приехме резолюция на Парламента за предпазване на европейските здравни работници от инфекции, пренасяни по кръвен път, причинени от наранявания с медицинска игла. Тя призова Комисията да внесе законодателно предложение за изменение на Директива 2000/54/ЕО относно биологичните агенти в рамките на три месеца. Предложението така и не се появи, но Stephen Hughes и аз не се отказахме да се борим.

Лично аз внесох не малко доклади и резолюции, призоваващи за действия, които бяха оповестени няколко пъти на пленарни заседания по темата. Те повдигнаха неизброимо много парламентарни въпроси. След редица срещи с члена на Комисията Шпидла бяхме уведомени през 2008 г., че Комисията подготвя предложение и че сме на прага на реализирането му. Независимо от това в последния момент то беше блокирано. Социалните ни партньори обещаха, че ще направят опит, най-вече за наше разочарование, да постигнат споразумение.

През лятото на 2009 г. те постигнаха накрая обширно споразумение относно необходимите изисквания. Моята резолюция искрено го подкрепя. Съветът трябва да приеме предложената директива незабавно, за да може Комисията да гарантира, че тя се изпълнява ефективно и без забавяне. Здравните работници в Европа разчитат на нас. Те не могат да чакат и не бива да продължават да бъдат в опасност. Наистина сега е време да действаме решително.

  Stephen Hughes, автор. – (EN) Г-н председател, това е един важен документ за законодателство в областта на здравето и безопасността. Liz посочи част от причините за създаването му. Той беше подготвян дълго време — за период от шест години след първите, проведени от нас срещи, както тя спомена. Добре е, че виждам члена на Комисията Андор тук тази сутрин, но е жалко, че членът на Комисията Шпидла не присъства. Често сме го критикували в залата, но сега можем да го поздравим за това, че в крайна сметка пое инициативата да придвижи настоящото предложение относно нараняванията с медицинска игла и остри инструменти.

Отне ни време да го убедим да действа. Всъщност неговите служби бяха тези, които непрекъснато го съветваха да не прави нищо. Според тях директивата, приета през 2000 г. относно защита на работниците от рисковете, свързани с експозицията на биологични агенти при работа, заедно с оценката на рискови елементи от рамковата директива от 1989 г. бяха достатъчни, за да предотвратят подобни наранявания. В крайна сметка ги убедихме, че при един милион регистрирани наранявания на година със сигурност нещо не е наред. Нуждаехме се от специфично законодателство, което да се занимае с проблема — такова, каквото имат в САЩ и някои области в Испания. Там то действа изключително ефективно.

Накрая членът на Комисията се съгласи да действа и през 2008 г., както Liz отбеляза, той изготви проект за изменение на директивата от 2000 г., но Европейската асоциация на работодателите в болничния сектор и в сектора на здравното обслужване (HOSPEEM) и Европейската синдикална федерация на работещите в сектора на обществените услуги (EPSU), профсъюзи в сектора на обществените услуги, изявиха желание да изготвят споразумение и го направиха. Доволен съм, че го направиха. Споразумението е добро, но на места е двусмислено. По тази причина внесох изменение, което беше одобрено от комисията по заетост и социални въпроси. То изисква от Комисията да публикува насоки, които да придружават директивата и по този начин да способстват за безпроблемното й и неизменно превръщане в закон във всички държави-членки.

Подкрепяме напълно предложението за директива на Комисията и разбираме, че споразумението от социалните партньори не подлежи на промени. Невъзможно е да го изменим. Съветът не може да го коригира. То е тяхно споразумение. Независимо от това най-важната част на споразумението, клауза 6, която отговаря за елиминирането, превенцията и защитата, за съжаление, включва известно двусмислие по отношение на оценката на риска и по-точно: кои предпазни елементи е необходимо да бъдат приложени от работодателите и по кое време.

В случай че това двусмислие не се премахне, рискуваме да станем свидетели на драматично непостоянство при прилагането на директивата. По тази причина изискваме от Комисията да състави насоки за прилагане с цел да подпомогне осъзнаването на рисковете от страна на работодателите и необходимите предпазни мерки, които да гарантират последователното прилагане на директивата.

Нараняванията, причинени от медицинска игла, са най-често срещаната и най-опасна форма на наранявания с остри медицински инструменти. При употребата на обикновена игла при пациент съществува риск от нараняване, което може да доведе до възникване на сериозна инфекция при здравния работник. Обикновената игла действа като резервоар за кръвта или други телесни течности на пациента.

Съществуват множество независими доказателства, които показаха, че въвеждането на подобрено обучение, по-безопасни практики на работа и употребата на медицински изделия, които включват проектирани съобразно безопасността механизми за защита, ще предотвратят повечето наранявания, причинени от медицинска игла. Необходими са всички тези мерки, не само една или две — всички са необходими.

Проучванията също така показаха, че неуспешното изпълнение на който и да е от тези три елемента ще доведе до значително понижено въздействие. По същия начин опитите да се приложат медицински изделия, проектирани съобразно безопасността, само в някои области или спрямо определени пациенти няма да бъде практично и ефективно.

В страните, в които има действащо ефективно законодателство като Америка, Канада и някои области в Испания, е задължително трите елемента да бъдат приложени за предпазване от наранявания, причинени от медицинска игла. Не е съвпадение, че всички разпоредби при тях са еднакви в това отношение. Двусмислието в клауза 6 е това, което искаме да преодолеем чрез публикуването на насоките.

Liz спомена травмата, която хората, засегнати от наранявания, причинени от медицинска игла, преживяват. През шестте години, през които работихме по проблема, се срещнах с хора, претърпели подобни наранявания — наистина искам да подчертая травмата. Имах среща с доктор, който се е отказал да практикува медицина, заради нараняване, причинено от медицинска игла. Също така се видях и с човек, който има ХИВ в резултат на подобно нараняване. Срещах се и с хора, за които ставаше ясно, че не са инфектирани, но след месеци на несигурност дали са или не са заразени. Проведох срещи с хора, които събират отпадъци, и със служители в затвори, които страдаха от наранявания, причинени от медицинска игла. Настоящото споразумение не ги закриля. Ето още една област, за която е необходимо да помислим в бъдеще.

Независимо от всичко споразумението е добро. Смятам, че ако имаме подходящи насоки, които да го придружават и да гарантират еднаквото му приложение в целия Европейския съюз, всички ще сме свършили добра работа. Надявам се драстично да понижим цифрата от един милион наранявания, причинени от медицинска игла, за година

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, искам да благодаря на Парламента за работата му по настоящия проблем. Особено искам да благодаря на докладчика, г-жа Lynne, за отличната работа по съставяне на предложението за резолюция относно предложението на Комисията и за усилията, които положи през годините за подобряване на здравето и безопасността на работното място на работниците в болничния сектор и в сектора на здравното обслужване.

Съзнавам, че това е една дългогодишна грижа на Парламента. Неговата резолюцията от 24 февруари 2005 г. за насърчаване на здравето и безопасността на работното място призова за повторно разглеждане на Директива 2000/54/EО относно биологичните агенти при работа. През юли 2006 г. Парламентът отново прие резолюция, която изиска от Комисията да внесе предложение за директива за изменение на гореспоменатата директива.

В отговор на Европейския парламент Комисията започна консултации с европейските социални партньори на два етапа в съответствие с разпоредбите на Договора. На тези консултации две европейски социални партньорски организации, работещи в болничния сектор и в сектора на здравното обслужване — HOSPEEM и EPSU — откликнаха с преговори, които успешно доведоха до рамково споразумение през юли 2009 г. Както ви е известно, предложението на Комисията има за цел да приложи това споразумение.

Всички сме наясно, че нараняванията с медицински игли и други остри инструменти са сред най-често срещаните и сериозни рискове за здравните работници в Европа, особено в определени отделения или при определени процедури например спешните отделения, реанимациите и хирургическите операции. Повече от доволен съм, че вашата резолюция признава, че предложението на Комисията въплъщава основните точки на резолюцията на Парламента от 6 юли 2006 г. Всъщност самата Комисия пожела да включи точките в споразумението.

Аз също съм съгласен с вас, че влизането в сила на въпросното споразумение ще бъде важен принос по отношение защитата на работниците от болничния сектор и сектора на здравното обслужване. С него и, надявам се, с предстоящото приемане от страна на Съвета на предложената директива работниците от тези сектори ще се възползват от интегриран подход, установяване на политики при оценка на риска, превенция на риска, обучение, информация, повишаване на осведомеността и т.н. Подобни мерки, които представляват минимални изисквания, не само се посрещат много добре, но и са абсолютно необходими.

Позволете в заключение още веднъж да ви благодаря за подкрепата на предложението на Комисията, което, надявам се, Съветът ще приеме за кратък период от време.

  Raffaele Baldassarre, от името на групата PPE. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, както по-рано беше отбелязано, нараняванията, причинени от медицинска игла и други остри инструменти, са сред най-често срещаните рискове за здравните работници в Европа. По тази причина те представляват сериозен проблем както за сектора на здравното обслужване, така и за обществото като цяло.

Целта на настоящето предложение на Комисията е да позволи на Съвета да приложи рамковото споразумение, подписано от HOSPEEM и EPSU.

Основната цел на споразумението е да гарантира по-голяма защита за работниците срещу рисковете от наранявания с всякакви остри инструменти, използвани в медицината. То е една важна стъпка към повишаване на безопасността в болничния сектор. Всички сме съгласни, че последствията от наранявания с остри инструменти могат да бъдат изключително сериозни и да причинят разпространението на болести като вирусния хепатит и СПИН.

Споменавайки това, трябва да подчертая необходимостта от интегриран и същевременно реалистичен подход към проблема. В това отношение считам, че административните, финансови и законови ограничения, произлизащи от споразумението, не трябва да бъдат прекомерни и не бива да вредят на развитието на малки и средни предприятия, работещи в сектора на здравното обслужване, както и че същите не следва да срещат сериозни трудности при изпълнението на условията на споразумението.

Това, което очакваме, е похвално — към „очакваното“ бих добавил „желателното“ — възможността за държавите-членки да приемат по-ефективни разпоредби и мерки от тези, заложени в споразумението, с цел да защитават работниците.

Накрая, призовавам Комисията да следи прилагането на настоящото споразумение и периодично да осведомява Парламента, който често се занимава с темата. Така ще гарантира, че споразумението се контролира по подходящ начин и че необходимостта от бъдещи изменения е добре проучена.

  Alejandro Cercas, от името на групата S&D. – (ES) Г-н председател, аз също искам да започна, поздравявайки колегата г-жа Lynne за отличната работа, която свърши в нашата комисия, за способността й да съгласува всички възгледи и за това, което свърши за този продължителен период от време.

Поздравявам членът на Комисията Андор. Това е вторият Ви ден, г-н член на Комисията, и Вие реализирахте едно добро начало на дейността си, посрещайки своите отговорности. Още повече сега е налице и втора директива, отнасяща се до микрофинансирането, което е грижа на Парламента от известно време. Вие ще имате и честта да разрешите два проблема за два дни, които ще създадат големи възможности за много европейци. Благодаря и на члена на Комисията Шпидла за помощта, която оказа по проблема.

Вече бяхте уведомени и аз не смятам да губя много време, за да Ви припомням, че рамковото споразумение е много важен законодателен инструмент за здравните работници. Те биват засегнати от повече от един милион злополуки на година, които включват сериозни рискове за здравето например от вирусни инфекции, хепатит С, СПИН и т.н. Това е значимо не само за здравните работници, но и за болничните пациенти и техните семейства. Всъщност милиони европейци ще бъдат по-добре защитени от настоящия инструмент.

Постигнахме това след дълго пътуване, което Парламентът предприе, чукайки на вратата на Комисията и на Съвета. Редно е да си спомним отличната работа на г-н Hughes през продължителния процес.

Вероятно мога да обясня на кратко защо колегите социалисти са доволни. Днес трябва да споменем няколко неща.

Първо, значението на здравето и безопасността на работното място. Жизнено важно е да се създаде работна среда, която да е възможно най-безопасна за работниците, семействата и гражданите. По отношение на хората вече споменахме всички тези видове наранявания на работниците и гражданите, но съществува и икономическо значение. Преди няколко дни в залата Агенцията за безопасност и здраве при работа, със седалище в Билбао, ни говори за някои от акциите, които провежда, за подобряване на здравето и безопасността и дори посочи икономически проучвания, които показват, че например в Австралия разходите за злополуки и заболявания възлизат на повече от 6% от БВП на страната. Каква цена плащаме за липсата на обществена безопасност? Каква цена плащаме за липсата на хигиена и безопасност на работното място? Става дума за инвестиция в човешки капитал и едновременно в цивилизация и икономика.

На второ място, значимостта на превенцията, която е по-добра от лекарството. Необходимо е предприемането на действия преди възникването на инциденти, които да ги предотвратяват. Превенцията, бидейки една сложна тема, изисква повишено осъзнаване, информираност, обучение и наблюдение на всяка задача.

Трето, от жизнена необходимост е да споменем на този етап значението на социалните партньори, на професионалните съюзи. Без тях рамковото споразумение нямаше де е реалност, нито би имало какъвто и да е вид превенция. Понякога хората ги критикуват и казват, че са разход за обществото, но забравят за огромните ползи, които осигуряват, тъй като именно те стоят зад въвеждането на подобни важни политики на работното място като рамковото споразумение.

В заключение, трябва да спомена значението на Парламента, който трябва да защитава позицията си пред общественото мнение и други институции на общността. Без него настоящото рамково споразумение нямаше да съществува. Също пример за значимостта му е сътрудничеството с Комисията и Съвета. Оценявам подкрепата на испанското председателство и се надявам, че тя ще бъде добър прецедент за една нова фаза на сътрудничество между институциите ни.

  Elizabeth Lynne, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, не възнамерявах да използвам времето си за изказване от името на групата. Смятах, че мога да го разделя и да се включа по-късно, но очевидно, когато става дума за резолюции, това е невъзможно. Тази сутрин бях информирана, че ще се включа в настоящия момент. Ситуацията ми предоставя възможност да благодаря на всички докладчици в сянка, на които до сега не съм благодарила. Също така отново изказвам благодарностите си на Stephen Hughes. През 2004 г. аз и Stephen започнахме обиколки на болниците, придружавани от John Bowis, консерватор и член на Европейския парламент. Ние тримата от политическите партии посетихме болниците, за да разберем какво се случва, което по мое мнение е важно.

Тук трябва да бъдем водени от нуждите на хората на места. Беше важно, изслушвайки медицински сестри, доктори и здравни работници, да вземем предвид тяхното становище. Stephen говори за изпълнение на насоки. Наистина искам да разбера имате ли сведения дали Комисията обмисля да реализира прилагането им. Важно е да ги създадем. Също така се интересувам дали знаете за графика, който Съветът обмисля, защото е от огромно значение да го получим по-скоро. Все пак здравните работници чакаха толкова много години.

Не искаме повече ненужни наранявания, причинени от медицинска игла, докато чакаме. През последните години имаше много такива. Вече беше споменато, че въпреки че в настоящия момент действията са насочени единствено към здравния сектор, искам да ги разширим и към други сектори по-специално към затворите. Считам, че е изключително важно служителите в затворите да бъдат добре защитени. Съществуват толкова много значими фактори по отношение на тях. Един от ключовите елементи е употребата на обезопасени игли с предпазител. Считам, че редом с другите проблеми, засегнати в резолюцията, е изключително важно гореспоменатите здравни работници да не бъдат подложени на ненужни наранявания, причинени от медицинска игла.

  Jean Lambert, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, аз също искам да изкажа своите благодарности на Stephen Hughes и Liz Lynne за извършената работа. Приветствам предприетото действие независимо от това, че имахме желание да го видим реализирано по-рано. Както беше казано, САЩ има съответното законодателство от 2001 г. насам. Днес такова съществува в определени области на Европейския съюз. Най-накрая наваксваме, но не и преди мнозина да бъдат засегнати от проблема.

По отношение на риска Световната здравна организация (СТО) изчисли, че докато 90% от случаите на излагане на подобен риск са в развиващите се страни, 90% от докладите за трудови инфекции се появяват в САЩ и Европейския съюз. Наясно сме, че съществува голям проблем с недостатъчното докладване на наранявания с остри инструменти: приблизително изчислено между 40% и 75% — цифрата е значителна. По тази причина смятам, че трябва да приветстваме факта, че в споразумението на социалните партньори, в клауза 11, се говори за задължението за докладване по смисъла на необвиняващата култура (no-blame culture).

Смятам, че е необходимо също да попитаме защо хората не предоставят сведения. Вероятно защото не осъзнават рисковете или защото се страхуват от последиците — не на последно място, по отношение на бъдещото си назначение — да докладват подобни наранявания. В редица области се получават и доклади за неефективни последващи действия. С други думи, дори хората да съобщят за злополука, нищо значимо не се случва.

Хората не получават медицинските грижи, от които имат нужда, да не говорим за емоционална подкрепа или в някои случаи алтернативно назначение на работа, ако се счита, че може да са заразени с вируси, подобни на ХИВ, и може да има риск за пациентите. Разполагаме с проучване, което показва, че за здравните работници в извънболничната среда съществува по-голям риск от разочарование от отговора на работодателите.

Гражданите обсъждаха обхвата на настоящото действие. Разбира се, то отговаря за сектора на здравното обслужване и сме доволни, че е в сила и по отношение на стажантите и подизпълнителите. Не съм напълно сигурна дали включва и санитарния персонал, ето защо ще бъда благодарна, ако получа пояснения по въпроса. Все още споразумението не обхваща работниците от други рискови професии. Надяваме се, че държавите-членки ще забележат това.

Задълженията за провеждане на обучение са изключително важни. Считам, че държавите-членки ще приемат сериозно този факт: както предоставянето, така и получаването на обучение трябва да бъдат задължителни, както и въвеждащото обучение за целия нов и временно нает персонал, защото смятам, че съществува схващане, че когато веднъж си обучил хората, повече не е необходимо да се занимаваш с този проблем. В момента се наблюдава липса на обучение, дори и там, където работодателите имат установена политика на обучение.

Стана дума по-рано и за разходите. Съществуват оценки, според които обучението и превантивните мерки, включително използването на по-безопасни способи, възлизат на около една трета от разходите при наранявания с остри инструменти. Гореспоменатото е важен метод за спестяване във времена на финансови ограничения, както и важен проблем за засегнатите лица и работодателите, които могат да се окажат изложени на опасност от предприемане на правни действия, в случай че не правят нищо за предпазване от такива наранявания.

  Oldřich Vlasák, oт името на групата ECR. – (CS) Госпожи и господа, споразумението за превенция на нараняванията с остри инструменти е първото споразумение в историята, сключено между социални партньори от сектора. С оглед на това, че съществуват над един милион случая на наранявания с остри инструменти годишно в европейските болници, не е необходимо да ни убеждават, че предприетото е стъпка в правилната посока. В случай че споразумението се спазва, е възможно предотвратяването на въпросните наранявания. На практика, то ще помогне за създаване на една безопасна работна среда и защита на здравните работници от предавани по кръвен път инфекции, причинени от наранявания с остри инструменти.

Независимо че наблюдаваме известно двусмислие в примерите или определенията, считам, че ще бъде предприето всичко необходимо, за да се сдобием с цялата възможна информация от социалните партньори. Всички разпоредби бяха разяснени и Съветът прие изцяло споразумението.

Искам да подчертая, че споразумението между работодатели и работници е един уникален правен инструмент за Европа. Той няма еквивалент на национално ниво в повечето държави-членки. Това е форма на саморегулация, при която засегнатите от определен проблем лица са постигнали съгласие във вид на законова разпоредба по отношение на резолюцията. Според мен това е примерен модел за европейски регламент. Не така стоят нещата с емисиите на CO2, хармонизирането на данъците или стандартизацията на обществените услуги, при които компаниите и техните служители трябва пасивно да се съобразяват с това, което ние и държавите-членки им предоставяме, дори и да се изискват огромни разходи.

  Jiří Maštálka, от името на групата GUE/NGL. – (CS) Госпожи и господа, започвам с благодарности към двамата докладчици за великолепната работа, която свършиха по подготовката на документа. Възхитен съм, в качеството си на лекар, че в Европейския парламент сме наясно относно неотложността на нуждата от по-добра защита на здравните работници от наранявания, причинени от остри предмети, и че разпоредбата отговаря на проблема.

Притеснен съм от бавния напредък на Комисията. Минаха пет години, откакто Европейската комисия беше информирана за първи път за този важен проблем, и почти четири години, откакто той прие резолюция, изискваща законодателно решение на въпроса за правилната защита на здравните работници в Европейския съюз от предавани по кръвен път инфекции.

Като член на комисията по заетост и социални въпроси в предишния мандат работих заедно с колегите Stephen Hughes и Elizabeth Lynn, както и с други колеги по настоящата резолюция, и съм разочарован, че имаше такова дълго отлагане. Препоръчвам мерките, предложени в директивата, да бъдат приети възможно най-бързо. Искам да призова за максимално бързо гарантиране на най-високите възможни равнища на защита и превенция за здравните работници.

  Elisabeth Morin-Chartier (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, г-жо Lynne, госпожи и господа, искам да изразя своето задоволство, че тази сутрин приехме предложението за директива за превенция на нараняванията с остри инструменти. Пред нас е поставен един наистина здравен проблем, който трябва да уредим възможно най-бързо. Всички сме наясно със значението на драматичните последици от този вид наранявания. Трябва да ви уведомя, г-н член на Комисията, че съм уверена, че ще осигурите бързо решение за споразумението, което ще ни придвижи няколко крачки напред по темата.

Редно е да благодаря на г-жа Lynne за всичко, свършено от нея. В равна степен благодаря и на г-н Hughes, защото наша е отговорността като членове на Европейския парламент да съблюдаваме дали съгражданите ни са защитени. Те са професионалисти в областта на здравеопазването — говорихме много за тях. Те са хигиенисти — споменахте служителите в затвори, но искам да спомена и служителите в училищната среда, във всички области на медицината в училищата. Освен всичко казано считам, че това е въпрос на образоване на всички наши съграждани, които не са здравни работници или работници, използващи притъпени предмети и поемащи ненужни рискове.

Трябва да кажа, че заедно с докладчиците, които се заеха с проблема, ние в Европейския парламент ще бъдем готови и с охота ще гарантираме, че текстовете се прилагат от всички държави-членки. Нуждаем се от периодично актуализиране на данни за изпълнението им. Това е истинският ни ангажимент, нашата отговорност — това е нещо, което трябва да е известно и споделено от всички нас.

  Sylvana Rapti (S&D). – (EL) Г-н председател, искам да благодаря на членовете на Парламента с по-дълъг опит, тъй като това е първият ми мандат, и на колегите г-н Hughes и г-жа Lynne, както и на докладчиците и докладчиците в сянка. Дойдох в края на работния процес по една тема, която в известна степен лично ме засяга.

Съпругът ми е лекар и преди няколко години беше инфектиран, чрез убождане с игла. По тази причина познавам изцяло притеснението, което семейството на един болничен работник изпитва, при нараняване с остри предмети. Дните, прекарани в очакване на резултатите, бяха изключително трудни.

Още веднъж изказвам своите благодарности за свършената работа и искам да изразя задоволството си от факта, че за първи път виждаме как асоциация на работодатели и асоциация на работници обединяват силите си и постигат съгласие. По този начин те ни накараха да създадем настоящото предложение за резолюция.

Според мен Европейският съюз наистина постига целите си и сега взима решения с и за своите граждани. Помня нещо, което другите колеги повториха, и считам, че е важно да го споменем и винаги да го помним: всяка година се наблюдават един милион наранявания с остри инструменти.

Не мога да преувеличавам ролята на Европейския парламент, който работи настойчиво по темата от 2005 г. насам. Като се има предвид липсата на персонал, особено изострена в Гърция, е редно да отбележа, че наистина трябва да гарантираме бързото приложение на резолюцията и директивата.

Става дума за решение, което практически е един принос към социалните цели на Европейския съюз, включително повишена степен на заетост. Припомням на Парламента, че Европейската комисия наскоро го извести, посредством преизбрания си председател, че един от секторите, в които тя ще инвестира, е чиновническия.

Казано буквално и метафорично — нека спасяваме животи, като създаваме ценни работни мести в тези изключително трудни икономически и социални времена.

В заключение, пожелавам на новия член на Комисията само успехи в неговата работа и, ако позволите, ще кажа следното: уважаемият ни и опитен колега, г-н Cercas, по-рано отбеляза, че се надява, че ще започнете и продължите с „десен“ подход. Аз пък се надявам да започнете и продължите с „ляв“ подход. Казвам го, защото подходът, който ще носи социалното лице на Европа пред външния свят, е изключително важен.

Необходимо е да се концентрираме върху факта, че работниците и населението на Европа се нуждаят от това.

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз също ще споделя личният си опит. Работила съм в болници 15 години и за това време наистина бях здравен работник в критична област: операционната.

Убождала съм се с потенциално инфекциозни медицински игли и инструменти. Както г-жа Rapti отбеляза, все още си спомням притеснението, което чувствах в очакване на резултатите от изследванията. Най-вече преминах през т.нар „прозорец от време“ между потенциалното заразяване и хипотетичното проявяване на болестта.

Точно заради този опит съм уверена, че трябва да гласуваме в подкрепа на резолюцията, която най-накрая предоставя правна сила на споразумението по отношение установяването на минимални стандарти на безопасност и защита за всички здравни работници.

Здравният сектор заема 10% от работната сила на Европейския съюз. Ако искаме да бъдем точни, годишно се регистрират 1,2 милиона случая на злополучни наранявания с остри инструменти, като в последствие здравните работници постепенно се демотивират и често изоставят професията в сектора на здравното обслужване. Световната здравна организация изчисли, че 2,5% от случаите водят до заразяване с ХИВ, а при 40% от случаите — до различни форми на хепатит B и хепатит C.

Поради огромния брой сериозни рискове, често срещани в ежедневието, професията в сектора на здравното обслужване се счита за толкова непривлекателна, че напоследък страда от дефицит на персонал. Както вече беше споменато, големи са разходите за индивидуални здравни услуги при стресовите ситуации, на които здравните работници са подложени през многото продължителни наблюдения и диагностични тестове, които по протокол продължават за период от поне шест месеца считано от времето на предполагаемата злополука. Споменахме и разходите, свързани със специалистите, които за нещастие са заразени с болестта.

Накрая, за да не подценяваме проблема, когато рискът от злополука може да бъде избегнат или намален, е необходимо и правилно да вземем всички налични предпазни мерки. Това се отнася особено до задължението на работодателите да въведат споменатите мерки и задължението на работника да се съобразява с тях.

  Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Г-н председател, обсъждаме проблем, който по същество прерасна в един от най-значимите в сферата на здравеопазването. Ще спомена някои статистики. В Европейския съюз годишно се регистрират приблизително един милион злополучни наранявания с остри инструменти. В САЩ те са приблизително 380 000, но самите американци казват, че тази цифра е подценена. Необходимо е да подчертаем, че това е едно от основните притеснения на здравните работници. Съществува и друг аспект: става дума и за пациентите, които също са изложени на риск. В тези случаи е редно да бъдем честни — изправяме се пред проблема с високите суми, които болниците трябва да изплатят като компенсация. Ясно е, както останалите оратори вече отбелязаха, че превенцията е действително от голямо значение. Превенцията е винаги много по-евтина от лечението.

Според мен резолюцията заслужава изцяло нашата подкрепа. Тя представлява отговор на очакванията, изразени от сектора на здравното обслужване. Проблемът придобива по-големи измерения и значението му се увеличава. Нараства и проблемът с компенсациите и исковете както от страна на здравните работници, така и от страна на пациентите. Всъщност и финансовата страна не е маловажна. Моята политическа група, от чието име говоря, подкрепя предложението за резолюция. Считаме, че така отговаряме на някои предизвикателства на нашето време и отговаряме на нуждите на потребителите и работниците в сектора на здравното обслужване в държавите от Европейския съюз.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н председател, днес вземам думата, за да изкажа своите благодарности на докладчиците и всички, които дадоха своя принос за разискването.

Понякога казваме, че Европа трябва да се сближи с гражданите. С настоящото разискване със сигурност правим това. Разговарях с един приятел на моята възраст, наскоро дипломиран лекар, и когато му споменах за разискването, той ми отговори със задоволство, че предприемането на подобно действие е от жизнена необходимост. Трябва да се опитаме и трябва да обясним на всички в Европа какво точно правим. Важно е да предпазим и информираме лицата, които работят в болници, за риска, който поемат. Наистина е от голямо значение да обясним на всички, че когато работят много часове, когато местата са понякога ограничени, а броя на пациентите — голям, е важно тези хора да могат да предприемат в крайна сметка най-необходимите значими мерки.

Имаме нужда от здравен персонал в болниците, така че в качеството си на пациенти, в известен смисъл, да можем да се възползваме от неговите грижи и най-доброто възможно лечение.

  Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-н председател, целта на водената от нас политика трябва да бъде създаването на среда, гарантираща най-висок жизнен стандарт за гражданите на Европейския съюз. Ключово предизвикателство, пред което се изправяме във времена като тези, е да поддържаме и създаваме работни места. Не бива да пренебрегваме задължението си да гарантираме, че въпросните работни места не разболяват хората или не създават риск за здравето. По тази причина превенцията, здравното обслужване и сигурността на работното място са от съществено значение.

Истински вярвам, че прилагането на директивата, което всъщност е много закъсняло, ще създаде подходящите условия за превръщането на работните места в по-безопасни по отношение на всички области на здравеопазването, където персоналът се сблъсква с тези рискове ежедневно. Считам, че е в интерес на всички европейски граждани да я превърнем в реалност възможно най-скоро.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, най-напред искам да изкажа задоволството си от това, че настоящото предложение се радва на широка подкрепа в Парламента. Съжалявам, че процесът по одобряването му продължи по-дълго, отколкото мнозина от вас предполагаха, но искам да кажа, че съм напълно убеден, че социалният диалог трябва да изиграе своята роля: необходимо е да зачитаме мнението на социалните партньори. Това не само увеличава законността на едно решение, но и подпомага изпълнението му, защото тези, които участват в създаването на ново правило, са по-заинтересовани то да успее, което е много важно.

Вече ни е известно, че съществува работен документ между социалните партньори относно изясняването на рамковото споразумение и неговото изпълнение. В отговор на някои притеснения за изпълнението — надяваме се, а и аз считам, че можем да вярваме, че то ще изиграе важна роля при окончателното приемане в Съвета. Освен всичко налице е интерес към дългосрочните последици, което е изключително важно за контрола колко успешна ще бъде новата директива.

Ще насоча вниманието ви към текста, който казва: „Подписалите страни преразглеждат прилагането на настоящото споразумение пет години след датата на решението на Съвета, ако това бъде поискано от една от страните по споразумението“. С други думи, важно е да контролираме изпълнението и промените при появата на споменатите наранявания, така че това да бъде отправна точка, когато някоя от страните поиска да използва гореспоменатата възможност.

В крайна сметка, позволете да отбележа, по отношение на факта, че това е вторият работен ден на новата Комисия, както няколко оратори изтъкнаха в изказванията си, че е изключително важно за нея да обръща повече внимание на забравените хора в Европа. Става дума за онези възрастови групи или професионалисти, които не могат да изкажат мнението си: по-рано са били пренебрегвани или изолирани.

Секторът на здравното обслужване определено е важен; редно е да му предоставим голямо внимание. Не само служителите в болничния сектор и сектора на здравното обслужване са подложени на наранявания и инфекции, причинени от остри инструменти. Всички знаем, че те реализират голям брой работни часове. Необходимо е да предприемем обширен подход, когато обсъждаме подобни групи хора, които са много важни, особено във времена на криза, когато очакваната финансова консолидация ще се отрази на условията им на работа. По тази причина проблемът трябва да бъде начело в нашия дневен ред, така както е в моя.

  Председател. - Благодаря Ви, г-н член на Комисията. Убеден съм, че всички сме признателни на инициаторите на разискването. Да се надяваме, че нещата ще се подобрят.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе днес от 12,00 ч.