Пълен протокол на разискванията

Сряда, 24 февруари 2010 г. - Брюксел

22. Инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура в Европейската общност (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на Adina-Ioana Vălean, от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно предложението за регламент на Съвета относно уведомяването на Комисията за инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура в Европейската общност и за отмяна на Регламент (ЕО) № 736/96 (COM(2009)0361 – C7-0125/2009 – 2009/0106(CNS)) (A7-0016/2010).

  Adina-Ioana Vălean, докладчик. – (EN) Г-жо председател, наистина оценявам присъствието Ви на пленарното заседание тази вечер. Бих искала да благодаря на докладчиците в сянка за плодотворните обсъждания и работата по доклада. Влизането в сила на Договора от Лисабон дава на Европейския съюз по-големи правомощия в областта на енергийната политика. Считам, че това е област, в която, ако държавите-членки работят съвместно, Европа може да осигури по-евтина и по-ефективна енергия за гражданите си. Заедно можем да сведем до минимум ефекта от непредсказуемите събития като прекъсването на захранването с газ, което преживяхме миналата зима.

Разбира се, Европа не може да се намесва по отношение на газовия поток извън нейните граници или да решава подобни спорове, но това което можем да направим, е да гарантираме, че нашата инфраструктура може да се справи в случай на недостатъчни или неуспешни доставки на газ и да направим пазара по-прозрачен и ефективен. Европа е поставила този приоритет на челно място в дневния си ред. Миналата година приехме трети пакет от мерки в областта на енергетиката, целящ да гарантира по-конкурентоспособен и ефективен енергиен пазар. Сега за разглеждане в Парламента е внесен регламент относно сигурността на доставките на газ, а утрешното гласуване на регламента относно уведомяването за инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура ще допринесе за постигане на по-голяма прозрачност и предсказуемост на пазара.

На този фон считам, че би било жалко, ако не приложим подходящото правно основание, предвидено в новия член 194 от Договора от Лисабон, и пропуснем възможността, която ни предлага този нов инструмент. Това е изключително важен институционален, политически и правен въпрос. Регламентът е не само инструмент за събиране на информация, а дава и цялостна представа за инвестициите за енергийна инфраструктура като база за формиране на политиката. И така, в случай че Съветът приеме този регламент с погрешно правно основание, Парламентът следва да отнесе въпроса до Съда и бих искала да ви уверя, че ще го направи.

Сега по същество. По-рано казах това на г-н Барозу, а сега ще го кажа и на Вас, г-н Йотингер. Това е превратен момент за Европа и сега повече от всякога наш приоритет следва да бъде подкрепата за дружествата ни и създаването на благоприятна конкурентна среда. Ето защо се нуждаем от силна политика, и по-специално от по-силна, надеждна енергийна политика. В крайна сметка целта е да гарантираме сигурна и евтина енергия както за нашите граждани, така и за дружествата ни. Във връзка с това се надявам, че събирането на информация няма да се превърне в самоцел. Трябва да се уверим, че този регламент няма да създаде допълнителна бюрократична тежест за дружествата и че чувствителната от търговска гледна точка информация ще бъде строго пазена.

Друг въпрос, за който мога единствено да съжалявам, е, че групата на Европейската народна партия и групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент внесоха изменение, съгласно което дружествата от ЕС следва да предоставят информация във връзка с проекти за инвестиции в трети държави. Призовавам всички да откриете правното основание в Договорите, което позволява екстратериториалност в областта на енергийната политика. Освен това считам, че първо следва да започнем да доказваме, че знаем какво се планира на европейско равнище и след това да гледаме извън границите ни. Забелязах също така, че Парламентът се изкушава да включи всичко в този регламент. Считам това за грешка. За да бъде ефективен този инструмент, трябва да се съсредоточим върху действително последователна информация, да не забравяме въпроса за избягването на прекалената бюрокрация, както и въпросите, свързани с поверителността относно нашите дружества и Комисията. Опитах се да постигна този баланс, като, от една страна, предоставяме възможност на Комисията да има обща представа за евентуалните бъдещи развития, но също така, от друга страна, гарантираме, че картината е възможно най-точна.

Нуждаем се също така от известна сигурност за бъдещите инвестиции, за да осигурим провеждането на правилна и солидна политика. Трябва също така да получа едно уверение от Вас, г-н Йотингер. Искам да избегнем ситуация, при която, след като е събрала информация, Комисията ще започне да налага инвестиционни планове на дружествата, като ги кара да инвестират в определени проекти. Комисията следва обаче да осигурява решения и стимули за дружествата, на които може да се наложи да правят краткосрочни нерентабилни инвестиции, за да се гарантира сигурността на доставките, защото в противен случай слабостите ще останат.

Ще спра до тук. Благодаря за отделеното време. Очаквам вашите коментари.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-жо председател, г-жо Vălean, уважаеми членове на ЕП, газовата криза в началото на миналата година ни показа колко важно е за Европа да има енергийна инфраструктура, която не само насърчава функционирането на вътрешния пазар, но също така прави възможна солидарността между държавите-членки и регионите, засегнати в случай на криза. Ето защо е важно Комисията да получи представа за новите проекти за инвестиции, които се планират или са в процес на изграждане, както и за това, кои стари инсталации може да бъдат изведени окончателно от експлоатация. Поради това предложението ни е да се разработи и преработи инструментът за информация, който беше създаден по време на друга криза, а именно първата криза с цените на нефта.

Това предложение цели да се разшири приложното поле на регламента, в частност в областта на възобновяемите източници на енергия и улавянето и съхранението на въглероден диоксид. Приветстваме внесените от Парламента предложения за включване на области на приложение като регионални отоплителни мрежи или производствения капацитет за добив на газ, въглища и нефт. Искаме също така да вземем предвид съществуващите задължения за отчетност, при условие че достъпната информация в контекста на анализите, които се извършват от Комисията, е използваема.

(Загуба на звука)

(Заседанието се прекъсва за кратко поради технически проблеми)

  Председател. – Бихме искали да опитаме още веднъж и да видим дали ще проработи за немски език.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-жо председател, уважаеми членове на ЕП, поставих въпроса за това, как Комисията иска да оценява информацията, която получава от държавите-членки в контекста на регламента. При анализите си първоначално ще разглеждаме очакваното развитие на инфраструктурата с оглед на очакваните промени в търсенето. Ще вземем предвид дали предвижданите нови мощности ще отговорят на прогнозите за бъдещото търсене или дали можем да очакваме съкращаване.

Във връзка с това, за разлика от сега действащия регламент, би било важно да се въведе обсъждане на институционално равнище относно тези тематични области. Ето защо Комисията предлага, първо, на всеки две години да се публикува доклад за структурното развитие в енергийната инфраструктура. С това се цели да се повиши прозрачността за пазарните оператори. Второ, искаме и политически дебат с Парламента и държавите-членки, от който да направим необходимите заключения. Накрая бих искал да подчертая, че едно нещо е ясно: регламентът сам по себе си е инструмент за събиране на информация, която ни показва дали е необходимо да се предприемат някакви действия. Как ще подходим към тези потребности трябва да решим в контекста на конкретните инициативи в областта на енергийната политика.

И така, стигнах до момента, г-жо Vălean, който представлява интерес за Вас и за целия Парламент, а именно новия член 194 от Договора от Лисабон и неговото прилагане. За всички нас, Парламента, Съвета и Комисията, този член представлява едновременно възможност и задължение да формираме политиката на ЕС в областта на енергетиката в тясно сътрудничество, или по-конкретно, съвместно с Европейския парламент. В качеството ми на нов член на Комисията, отговарящ за енергетиката, бих искал, доколкото е възможно, Парламентът да взема непосредствено участие при определяне на всички политически мерки в бъдеще и това да се случва на ранен етап. Правният акт, на който е посветено днешното разискване обаче, се отнася единствено до събирането и оценката на информация в енергийния сектор и следователно според тълкуванието на Комисията се основава на членове 337 и 187 от Договора за Евратом. Съдържанието на регламента е в съответствие и с двата члена от първичното законодателство и съгласно съдебната практика изборът на правно основание за вторичното законодателство трябва да е свързан с измерими критерии, свързани със съдържанието.

Няма енергийна политика, която да се определя единствено чрез събиране и оценка на информацията, поради което според мен трябва да се вземе решение. Моля за разбиране по този въпрос.

  Marian-Jean Marinescu, от името на групата PPE. – (RO) Г-н член на ЕК, опитахте се да обясните причината, поради която не работим по процедурата за съвместно вземане на решение. Споделям мнението на моята колега, г-жа Vălean, изготвила този доклад, че би било добра идея регламентът да се обсъди на базата на процедурата за съвместно вземане на решение.

Новият регламент е законодателен инструмент с изключително значение за енергийния пазар на Европейския съюз. Този анализ следва да допълни националните и регионалните стратегии и да помогне за консолидиране на енергийната сигурност чрез установяване на потенциалните недостатъци и рискове по отношение на инфраструктурата и инвестициите, с оглед осигуряването на баланс между търсенето и предлагането в енергийния сектор.

Считам, че предложението на Комисията съдържа редица неясни моменти, които, надявам се, са били отстранени с внесените изменения, като например въпроса с публикуването на енергийната информация, която се изпраща от държавите-членки. Тя трябва да се обобщава на национално и регионално равнище. Това ще спомогне да се предотврати разкриването на чувствителна търговска информация.

Друг въпрос е необходимостта от яснота за това, какво се има предвид под „конкретна институция“ или орган, на когото са възложени подготовката и приемането на многогодишни планове за развитие и инвестиции в енергийната инфраструктура в ЕС. Съществува също така и въпросът за избягване на дублирането при събиране на информацията и определяне на срокове, в които данните за определени проекти да бъдат предавани, например след като органите са получили заявление за разрешение за строеж.

Друг особено важен аспект е въпросът за контрола на инвестициите в трети държави, които от своя страна оказват влияние върху европейския енергиен пазар. Считам, че инвестициите на правителствата и националните дружества в трети държави, които имат значително влияние върху енергийния пазар, трябва да се отчитат като част от този регламент.

  Adam Gierek, от името на групата S&D. – (PL) Г-жо председател, европейската интеграция, сигурност и енергийна солидарност изискват общо управление на инвестициите във всички държави-членки като част от енергийна инфраструктура в по-широк смисъл, и по-специално инфраструктура за пренос. За вземането на оптимални решения за инвестиции в тази област е необходима обективна информация за състоянието на инфраструктурата във всяка национална система, както и важна информация за провеждането на централно проучване в ЕС във връзка с бъдещата интеграция.

Това, което е от значение, е елементът на конкуренция на общия пазар на стоки и услуги, който се влияе основно от цената на енергията във всяка държава-членка, а необходимостта от опазване на търговската тайна не следва да внася неяснота или да пречи на процеса на интеграция. Нека пазим в тайна само онова, което трябва да остане поверително – военните инфраструктурни съоръжения.

Това е важно, защото вземането на решения за инвестиции, като например за изграждането на северен или южен газопровод, не следва да бъде мярка, продиктувана единствено от егоистичните интереси на няколко държави-членки на ЕС. Нека изготвим цялостен, дългосрочен инфраструктурен план за целия Съюз, основан на принципите на сътрудничество, доверие и солидарност. За съжаление, настоящият регламент ще служи на тази цел само в известна степен, а според мен следва също така да включва и приоритетите на държавите-членки.

  Lena Ek, от името на групата ALDE. – (SV) Г-жо председател, много се радвам да видя, че Комисията се ангажира да насърчи добрите практики и да повиши енергийната ефективност на европейския енергиен пазар. Енергийната ефективност има решаващо значение за създаването на работни места и за растежа в Европа, както и за постигане на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 2° C. Двете основни предпоставки за това са интелигентни електропреносни мрежи и свободен и добре функциониращ вътрешен енергиен пазар. Естествено и за двете е необходимо Комисията добре да познава сега съществуващата инфраструктура и пазара, а това е и предметът на предложението.

Необходимо е обаче и бюрокрацията, която се занимава с тази информация, да действа ефективно. Трябва да се избягва дублиране и предоставената информация трябва да бъде в съответствие с целите, които се стремим да постигнем. Ако искаме да постигнем функциониращ пазар, изключително важно е информацията, която се събира от европейските предприятия, да бъде защитена, за да се избегне каквото и да било смущение на пазара. Ще подкрепя доклада и призовавам Парламента да отхвърли изключително бюрократичните предложения, внесени от групата на Зелените/Европейски свободен алианс.

Както беше споменато по-рано, целите на предложенията са от съществено значение. Толкова са важни, че получиха отделно правно основание в член 194 от Договора от Лисабон, в който буквално са изброени дума по дума. Пълноправното участие на Европейския парламент чрез обикновена законодателна процедура съгласно Договора се разбира от само себе си. Всичко друго би било недостатъчно и би било изключително неуспешен старт за сътрудничеството между Парламента и Комисията, от което се нуждаем за функционирането на вътрешния енергиен пазар.

  Yannick Jadot, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н член на Комисията, хубаво е, че искате да разисквате резултата от използването на този инструмент пред Европейския парламент, но най-важното нещо, с което трябва да се съобразите по отношение на Европейския парламент, е обикновената законодателна процедура. Намираме този инструмент за полезен, но би могъл да бъде по-функционален, ефективен и прозрачен.

По-конкретно, можеше да бъде по-ефективен, ако отчиташе всички децентрализирани източници на енергия. Не става въпрос да се брои всяка слънчева батерия, а на равнище държави-членки разполагаме с информация, която можете да съберете и да видите за какво ще допринесат всички планове за децентрализирана енергия. Когато говорим за демокрация и прозрачност, изненадан съм да чуя, че нашият колега либерал ни отговаря с бюрокрация. Този инструмент трябва да бъде прозрачен, трябва да бъде разискван, а Комисията трябва да проведе консултации със заинтересованите лица, съюзи и сдружения. В заключение, данъкоплатците имат огромен принос за опитите за преход в енергетиката и е важно да разполагаме с информация относно финансирането, за да знаем как точно данъкоплатците финансират този преход в Европа. Надявам се утре внесените изменения да бъдат приети с по-голям брой представители на Европейския парламент, от този на присъстващите тук тази вечер.

  Evžen Tošenovský, от името на групата ECR. – (CS) Предложението за редовно предоставяне на информация относно инвестиционните проекти в областта на енергийната инфраструктура на ЕС е спорно. Това ще означава включване на структури на ЕС в областта на конкурентните взаимоотношения между предприятия, които са предимно частна собственост. Считам, че предложението трябва да се разглежда на две равнища. Първото се отнася до съдържанието на подобна задължителна информация, по-конкретно до обхвата и подробностите. Второто засяга степента на поверителност и произтичащите от това задължения на Комисията да пази тайна.

Категорично считам, че информацията, която трябва да се предоставя, следва да има по-описателен характер, като представя накратко енергийните мрежи и бъдещото им развитие. По този начин Комисията ще добие достатъчна обща представа за връзките между отделните държави и в същото време ще бъде достатъчно информирана относно съществуващите мрежи и перспективите за бъдещето. Логично възниква въпросът какво ще прави Комисията, ако е убедена, че в дадена област не съществува достатъчно капацитет или обратно, ако има излишен капацитет. С достатъчно обща информация ще можем също така да се справим с проблема с провеждането на странни обсъждания за опазване на тайните във връзка с някои стратегически планове на енергийните дружества.

  Jaroslav Paška, от името на групата EFD. – (SK) Събитията през последните години ни показаха, че енергийната сигурност на ЕС е по-скоро стремеж, отколкото реалност.

Енергийните системи на държавите-членки на ЕС не са нито достатъчно съвместими, нито достатъчно взаимосвързани. Ето защо в началото на миналата година много държави изпаднаха в положение, при което останаха без отопление и газ, въпреки цялата солидарност и доброжелателност на Европейския съюз. За да се поправи това положение, ще бъдат необходими мащабни инициативи от страна на Европейската комисия и следователно в работата си Европейската комисия трябва да получава качествена и подробна информация както от държавите-членки, така и от частния сектор.

Поради тези причини можем да считаме проекта за Регламент на Съвета относно уведомяването за инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура за естествена и необходима стъпка в процеса на разширяване на енергийната политика на ЕС в унисон с текущите тенденции в областта на енергийните доставки в ЕС. Включените в доклада предложения за изменения по този въпрос от програмата подобряват формулировката на регламента и следователно считам за редно да ги подкрепим.

  Amalia Sartori (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, отличният доклад на г-жа Vălean съдържа някои разумни предложения, с които съм съгласна.

Първо, изискването за гарантиране на оптимално равнище на сигурност по отношение на данните и информацията, които се изискват съгласно предложението, а именно тези, които стопанските оператори определят като чувствителни. Второ, изискването за предоставяне на възможност за обобщаване на данните и на по-широко регионално равнище, предвид това, че понякога националното равнище не е от значение. Трето, уведомяването следва да има практическа цел и следва да допълва анализа на развитието на европейската газопреносна система.

Поради това Комисията следва да бъде задължена да обсъжда анализите си с държавите-членки и с участниците в тези сектори; това е ангажимент, който Комисията пое пред нас.

Необходимо е също така успешно да избягваме дублирането на работата, която операторите, националните регулаторни органи и държавите-членки трябва да свършат, за да определят национални планове, насочени към опазване на сигурността на доставките, като се отдели специално внимание на газовата инфраструктура, а също и да гарантираме, че ако операторите решат да променят инвестиционните си планове, няма да бъдат наказани по какъвто и да е начин.

В заключение искам да привлека вниманието ви към член 1, параграф 2 от предложението, в който се обсъждат сроковете за уведомяване. Необходимо е да се отчете фактът, че много проекти не стигат по-далеч от етап планиране. Ето защо възможно най-добър резултат може да се постигне, ако уведомяването се отнася само за онези проекти, които са получили съответните разрешения и разрешителни или за онези, за които е взето окончателно инвестиционно решение.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Преди всичко бих искала да поздравя докладчика за добре свършената работа. Договорът от Лисабон засилва правомощията на Европейския съюз в областта на енергийната политика. Енергийната сигурност на ЕС и солидарността между държавите-членки в случай на енергийна криза са от решаващо значение за енергийната политика на Европейския съюз. С настоящия регламент се въвежда рамка на Общността за предоставяне на Комисията на данни и информация за инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура в секторите на нефта, газовите горива, електроенергията и биогоривата, както и за проектите, предвиждащи геологическо съхранение на въглеродните емисии в енергийния сектор.

Всъщност Комисията ще може да внася предложения за това, как по-успешно да се използва съществуващият капацитет и да намира решения в ситуации на енергийна криза. Регламентът не трябва да увеличава значително административната тежест, с която енергийните дружества следва да се справят. Считам обаче, че този регламент следва също да се прилага за европейски дружества, които инвестират в проекти за енергийна инфраструктура в трети държави и са пряко свързани с енергийните мрежи на една или повече държави-членки или им оказват съществено влияние. Ето защо се надявам изменение 74 утре да бъде подкрепено с необходимото мнозинство.

  Roger Helmer (ECR). – (EN) Г-жо председател, някои от измененията, които разглеждаме тази вечер, са отражение на манията, която ни е обзела, по отношение на възобновяемите източници на енергия. Продължаваме да говорим за това, колко важно е да намалим емисиите на въглероден диоксид, дори когато теорията за причиненото от човека глобално затопляне се разпада пред очите ни.

Ако наистина бяхме сериозни по отношение на намаляването на емисиите на въглероден диоксид, със сигурност щяхме да подкрепяме атомните електроцентрали, а не възобновяемите източници на енергия. Избрахме да започнем инициативи, които до голяма степен променят пазара в полза на последните и срещу атомната енергия.

Европа се нуждае от конкурентен, надежден основен поток, с базов режим на експлоатация, генериращ капацитета, който дава атомната енергия. Междувременно не може да се разчита жалката струйка непостоянна енергия от вятърните централи да захранва промишлените отрасли в Европа.

Много държави в ЕС, включително родната ми страна, са изправени пред изгледите за енергийна криза по-късно през това десетилетие, отчасти в резултат на Директивата за големите горивни инсталации. Ако не се обединим и не изградим сериозен капацитет за генериране на енергия, имам предвид чрез атомни и топлоелектрически централи, ще се окажем в ситуация, при която ще останем без осветление.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Въпросът за енергията и енергийните мрежи е от решаващо значение за бъдещето на европейската икономика. Значението на енергийната сигурност се повтаря в редица документи, при разисквания и заседания. За да може думите и декларациите да бъдат подплатени с конкретни решения и да има измерими ефекти обаче, следва преди всичко да осигурим подходящото равнище на финансиране за инвестициите, които се планират. Според доклад, изготвен от „Ексон Мобил“, една от най-големите петролни корпорации в света, световното търсене на енергия ще се повишава с близо 1,2% годишно, като до 2030 г. ще се е увеличило с приблизително 35%.

Търсенето на газ, който ще бъде вторият най-важен източник на енергия, ще нараства с 1,8% годишно. В момента в света се използват малко над 3 млрд. м3. През 2030 г. ще са необходими близо 4,3 млрд. м3. Вследствие на увеличаващите се потребности на Европа от газ ще нарасне зависимостта й от вноса на този ресурс, който от 45% през 2005 г. ще достигне 70% през 2030 г. Предвид тези данни трябва да имаме стратегически подход относно финансовата подкрепа от Европейската общност за енергийните мрежи.

При сегашната икономическа и финансова ситуация е изключително трудно да открием инвеститори за редица проекти. Единствено подходящата подкрепа от страна на Европейския съюз ще даде възможност работата по тези проекти да продължи. Следва да се даде приоритет на проектите, чиито акцент е поставен върху трансграничните потребности от енергия и които допринасят за развитието на нови технологии с основно значение за посрещане на потребностите на Европа от енергия в бъдеще. Тези проекти ще спомогнат за отстраняване на различията във връзките между системите в Европейския съюз и ще предоставят възможност за допълнително оптимално използване на собствените ресурси на Европейския съюз от енергия.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, този въпрос е много важен най-малко поради три причини: първо, трябва да мислим за енергийната сигурност, защото ще дойде ден, когато изкопаемите горива ще се изчерпят; второ, целите ни във връзка с изменението на климата за 2020 г. или според някои дори за 3020 г., или дори 4020 г.; и трето, много важно, трябва да намалим зависимостта си от изкопаемите горива, които понякога идват от нестабилни държави или дори диктаторски режими.

И така, времето не е на наша страна, а една от областите, която изисква сериозно внимание, е тази на науката и иновациите. Дублирането в тази област поражда безпокойство у мен.

Неотдавна научих, че има 45 различни групи, които правят проучвания за бактерията салмонела. Ако това е така, то възможно e 450 групи да правят проучвания за възобновяеми източници на енергия, например за вятърна енергия, слънчева енергия, енергията на приливите и отливите и енергията на вълните.

Във връзка с това искам да попитам Комисията с какви планове разполага за координиране на тези проучвания, за да се извлече максимална полза от ресурсите и да получим технологията, от която се нуждаем.

  Ioan Enciu (S&D). – (RO) Бих искал да поздравя г-жа Vălean за този доклад и да подчертая някои аспекти относно значението на инвестициите в инфраструктура. Непрекъснатото развитие на енергийната инфраструктура е единственият начин да се справим с непрекъснато променящото се общество. Развитието на съществуващите мрежи, наред с инвестициите в нови видове мрежи, адаптирани към новите видове енергийни ресурси, е фактор с решаващо значение, който има за цел да улесни достъпа до нови източници на енергия както за населението, така и за промишлеността.

В момента регионално сътрудничество в енергийния сектор на практика съществува. То обаче трябва да бъде подкрепено от ясни регламенти. Солидарността между държавите-членки от идея трябва да се превърне в реалност. Важно е също така да се увеличат инвестициите в информационни системи за контрол и отчитане на запасите от горива по време на криза.

В заключение бих искал да подчертая, че инвестициите и разгръщането на информационните и комуникационни технологии в енергийния сектор са ключови фактори за развитието на енергийно ефективна икономика с ниски въглеродни емисии.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Договорът от Лисабон, който увеличава правомощията на ЕС в областта на енергийната политика, следва да бъде използван активно за преодоляване на трудностите и предотвратяване на евентуални проблеми на енергийния пазар.

Предоставянето на информация относно инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура ще допринесе за установяване на несъответствията между търсенето и предлагането в този сектор и следователно ще спомогне за създаването на по-добра обща енергийна политика в дух на солидарност, като сближи държавите-членки на енергийния пазар. Поради горепосочените причини съм съгласен със становището, че е необходимо да се събира точна и адекватна информация за планираните инвестиции, за да може ЕС да взема информирани решения относно енергийната политика, основани на обобщена картина и на ситуацията, преобладаваща във всички държави-членки.

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Гарантирането на стабилни и непрекъснати енергийни доставки се превърна в приоритет за правителствата на държавите-членки на Съюза, както и за Общността като цяло. Конкретна отговорност за това носи Европейската комисия, която чрез действията си следва да се стреми да гарантира енергийните доставки за Общността, като развива и контролира правилното функциониране на европейския енергиен пазар.

Един от механизмите на многоизмеримата енергийна политика на Комисията следва да бъде подкрепата за ефективни проекти за инвестиции в енергийния сектор. Комисията следва редовно да извършва анализи и проучвания. Анализите следва да се основават на информация относно инвестиционните проекти в енергийната инфраструктура на отделните държави с акцент не само върху съоръженията, които се използват в момента, но и върху анализа на инвестиционни проекти, целящи да се подобри диверсификацията както на източниците на енергийни суровини, така и на начина, по който те се пренасят и обработват. Когато Комисията разполага със сходни анализи за всички държави от Съюза, ще може да избере най-благоприятната стратегия за европейския енергиен пазар.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н Йотингер, един от основните проблеми в енергийния сектор е съхранението на енергията, разбира се. Считам, че във връзка със сигурността на доставките трябва да помислим по-сериозно по въпроса за съхранението. Това е огромно предизвикателство във връзка с възобновяемите източници на енергия, по-специално.

От друга страна, необходимо е също така да създадем интелигентни мрежи. Колкото повече енергия от възобновяеми източници имаме, толкова по-големи са шансовете ни да повишим значително енергийната ефективност на околната среда чрез интелигентни мрежи и в крайна сметка да дадем стимул на домакинствата да използват интелигентни методи за отчитане, за да намалим потреблението и разходите. Повишаването на ефективността ще има много важна и ключова роля в бъдеще не само при производството на енергия, но в частност и при потреблението й.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-жо председател, уважаеми членове на ЕП, бих искал да ви благодаря за ценните предложения за подобрения. Комисията ще предприеме стъпки, за да гарантира, че много от вашите предложения се вземат предвид от държавите-членки в окончателния текст на регламента.

Комисията е наясно с поверителното естество на информацията, свързана с планираните проекти. Ето защо сме съгласни с предложенията на Парламента да се публикуват единствено данни, които преди това са били събрани на равнище държава-членка. В допълнение данните следва да бъдат обобщени на европейско равнище по такъв начин, че да не се правят изводи за отделни дружества и тяхната стопанска политика. Това е важно в случаите, когато има само едно дружество, действащо на национално равнище в конкретен енергиен сектор.

Както вече споменах, приветстваме също така разширяването на приложното поле и включването на производствените мощности за добив на нефт, газ и въглища. Не желая да крия факта, че държавите-членки не са много склонни да приемат това предложение, но обещавам включването на тези мощности да бъде преразгледано в рамките на пет години.

Независимо от разликите в тълкуванията ни по отношение на правното основание за регламента, мога да ви уверя, че целта на Комисията е да има широк дебат в областта на инфраструктурата. Новата инфраструктура и инструментът за солидарност, който предстои да бъде разработен след предоставяне на финансова помощ от Общността за трансевропейски енергийни мрежи, както и докладите на Комисията относно напредъка по изпълнението на програмата за икономическо възстановяване по отношение на ползите за енергийните проекти, ще дадат възможност това да се случи.

  Adina-Ioana Vălean, докладчик. – (EN) Г-жо председател, бих желала да благодаря на члена на Комисията и на колегите за интересния им принос към настоящото разискване.

Бих искала да кажа само няколко думи в заключение. Преди всичко бих желала още веднъж да подчертая, че политиките със сигурност следва да се въздържат от намеса в пазара. Нека не забравяме, че Европа е пазарна икономика и можем да използваме политиката само за да отстраним слабостите на пазара.

Второ, твърдо поддържам становището си, че не следва да използваме този регламент, за да проверяваме дали други регламенти се прилагат правилно или дали включват изчерпателна информация; това не е упражнение по статистика. Определено трябва да пазим събраната информация, доколкото това е уместно, в противен случай тя се обезсмисля, като се губи в един огромен масив от данни. А този регламент не е посветен на разработване на политика за възобновяеми източници на енергия или газ.

В заключение бих искала да се обърна към моята колега, г-жа Lena Ek, и да кажа, че само се надявам обобщената информация, която ще се събира в резултат от този регламент, да помогне да увеличим познанията си в областта на енергийните въпроси, а това ще бъде в интерес на всички ни.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Paolo Bartolozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам Европейската комисия за това, че е представила на Съвета изменения регламент относно инвестиционните проекти за енергийна инфраструктура в Европейския съюз.

Докладът обогатява съдържанието, като го прави по-конструктивно и актуално и има две причини за това. Първата е осигуряването на прозрачна информация относно сигурността и поверителността на чувствителните данни, които Комисията ще трябва да получава периодично с цел ефективно управление на енергийната политика. Докладът е в съответствие с Договора от Лисабон, в който се отделя специално внимание на енергийната политика, като се засилват и координират използваните методи и необходимите за сектора инвестиции.

Фактът, че срещата на най-високо равнище в Копенхаген не успя да удовлетвори световните политически лидери означава, че за провеждането на политиките е необходимо да се промени стратегията. Европейският парламент обръща специално внимание на проблема във връзка с целта за упражняване на надзор над енергийните инвестиции в строителството, преноса и съхранението на свързани енергийни продукти, за да задоволи секторите за производство и разпространение и съответно да опази здравето на потребителите.

Втората причина е, че след като в ЕС има недостиг на енергийни продукти, а вътрешното търсене, както и вносът, нарастват с всеки ден, енергийната политика на ЕС трябва да се съсредоточи върху диверсификацията, сигурността на доставките и енергийната ефективност.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Принципът на солидарност трябва да осигури платформа за разработването на енергийните политики на Европейския съюз. Ако държавите-членки работят съвместно, могат да гарантират по-сигурни, по-евтини и по-ефективни доставки на енергийни ресурси за гражданите и дружествата. От изключително значение е Европейският съюз да разполага с енергийна инфраструктура, която улеснява сътрудничеството между държавите-членки с цел намаляване на проблемите, които възникват по време на енергийни кризи. Настоящият регламент ще осигури на Европейската комисия информация за енергийните структури, за да може тя да добие представа за тях. Тази информация включва данни за инфраструктурите за нефт и природен газ, както и за възобновяеми източници на енергия. След събиране на информацията ще бъде възможно да се очертаят недостатъците в европейската енергийна система и след това да се предложат мерки за тяхното отстраняване. Мерките, предприети на европейско равнище, трябва да допълват националните и регионалните стратегии. Считам, че за нас е изключително важно да гарантираме поверителния характер на търговската информация, която се събира. Освен това е важно също така да контролираме онези европейски инвестиции в трети държави, които имат съществено влияние върху енергийния пазар на ЕС.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, предложението за регламент относно инвестиционните проекти за енергийна инфраструктура Европейската общност е важен инструмент за ефективно насърчаване на енергийната политика на равнище ЕС.

Изразявам подкрепата си за начина, по който предложението е обосновано, а именно необходимостта да се определи последователна и всеобхватна рамка за развитието на инвестициите в енергийна инфраструктура в Съюза, която ще позволи на Комисията да наблюдава състоянието на развитието на планираните инвестиционни проекти в енергийния сектор.

Наблюдението и контролът със сигурност имат решаващо значение, за да се гарантира, че провежданата политика в подкрепа на проектите е прозрачна, но при условие че административната тежест за малките и средните предприятия – движещата сила на икономиката в ЕС – бъде сведена до минимум.

Считам за положителен факта, че беше постигнат компромис, за да се гарантира, че информацията от операторите на пазара ще се получава и обработва от Комисията, като се осигури необходимата степен на поверителност. Инвестиционните проекти за енергийна инфраструктура са от съществено значение, ако искаме да изградим свободен и следователно конкурентен енергиен пазар.

Поради тази причина призовавам Комисията на базата на събраната информация периодично да представя анализи за структурното развитие на енергийния сектор с цел установяване на областите на пазара, в които са необходими подобрения, и на всякакви пречки, които възпрепятстват оптималното му функциониране.

  András Gyürk (PPE) в писмена форма. – (HU) Не минава и ден, без някоя държава-членка или голямо дружество да не обяви големи инвестиционни планове в енергийния сектор. Различни газопроводи, дузини разположени в морето вятърни паркове и електроцентрали са на етап планиране. В същото време все още има много да се желае в областта на координирането на бъдещите инвестиции. Това само по себе си е повече от достатъчна причина да се приеме внесеният сега за разглеждане регламент, който ще консолидира в единна структура всички задължения за уведомяване за енергийни инвестиции от страна на държавите-членки. Възможно е регламентът, който предстои да бъде приет, да хармонизира регионалните инвестиции и да спомогне за съвместното планиране, като по този начин укрепи енергийния пазар и сигурността на доставките.

Считам, че е важно изискванията в предложението относно задължението за предоставяне на данни за инвестициите да не натоварват органите на държавите-членки с излишна административна тежест. Трябва да гарантираме, че методът за предоставяне на данни относно инвестициите съответства на вече приетите правила. Във връзка с това си заслужава да си припомним, че дори сега директивите на ЕС относно вътрешния пазар на електричество и газ призовават за изготвяне на 10-годишни инвестиционни планове.

Първоначалното предложение на Европейската комисия не включваше инвестициите в местни топлофикационни системи. Поради това изменението, което ги включва сред областите, за които задължително ще се предоставя информация, направено от парламентарната комисия по промишленост, изследвания и енергетика, следва да бъде прието. Не трябва да забравяме, че в новите държави-членки местните топлофикационни системи имат важна роля в услуга на населението. В Унгария например този вид отопление се използва от близо 2 милиона души. Инвестициите в местни топлофикационни системи не могат да не бъдат взети предвид при хармонизирането на политиките за енергийни инвестиции.

  Edit Herczog (S&D), в писмена форма. – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, въпреки голямата несигурност във връзка с изпълнението на инвестиционните проекти за енергийна инфраструктура, наред със сериозните затруднения, които сегашната икономическа и кредитна криза създава за инвестиционните планове в енергийния сектор, трябва ясно да разберем, че ключов фактор в новата европейска енергийна политика, която цели да се гарантира сигурността на доставките, като се смекчат последиците от изменението на климата и се поддържа конкурентоспособността, са значителните инвестиции през следващите години в енергийната инфраструктура на Европейския съюз. Това е важен инструмент за формирането на обща енергийна политика.

Без достатъчно информация относно нашата енергийна инфраструктура не можем да окажем ефективна подкрепа на европейската енергийна политика на равнище ЕС. Поради тази причина считам, че общата ни цел в Общността трябва да бъде редовното предоставяне на точна информация за инвестиционните проекти в енергийната инфраструктура на ЕС, намаляване на бремето за събиране на информацията, подобряване на полезните анализи, основани на информацията, която се предава на Комисията, наред с намаляване на тежестта върху участниците в частния сектор, които имат все по-голяма роля в инвестирането в инфраструктурно развитие.

  Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz (PPE), в писмена форма. – (PL) Бих искал да изкажа искрена благодарност на докладчика за изготвянето на толкова балансиран доклад. Обединените усилия на държавите-членки и на Европейската комисия, вложени в доклада, ще гарантират интегрирана и усъвършенствана система за енергийна сигурност за Съюза, като в същото време ще повишим ефективността и ще намалим потреблението на енергия. Като част от енергийната политика на Общността Комисията и държавите-членки следва да определят инвестициите, необходими за посрещане на стратегическите потребности на ЕС във връзка с доставката и търсенето на природен газ и електричество. Регламентът въвежда общи рамки, на базата на които Европейската комисия получава данни и информация относно инвестиционните проекти за енергийна инфраструктура в области като инвестиционни проекти за суров нефт, природен газ, електричество, биогорива и инвестиционни проекти с ниски емисии за градски топлофикационни и охладителни системи. Без съмнение един от елементите, необходими за поддържане на стабилността в енергийната система, са въглищата, които не трябва да се заменят с възобновяеми източници на енергия, защото последните не биха могли да посрещнат потребностите на непрекъснато разширяващите се и развиващи се стопански сектори на новите държави-членки. При изброяване на предимствата на въглищата като източник на енергия следва да се посочи, че използването на нови технологии ще ни даде възможност в по-значителна степен да намалим замърсяването и постепенно да приемем определените ограничения за емисиите на въглероден диоксид.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) В контекста на новата енергийна политика, насочена към гарантиране на доставките на енергия, смекчаване на последиците от изменението на климата и осигуряването на конкурентоспособност, инвестициите в енергийна инфраструктура ще играят решаваща роля. Новите изисквания на политиката, като например целите, засягащи структурното разпределение на енергоносителите, ще променят политиките на държавите-членки, така че да могат да се възползват от новата, модернизирана инфраструктура.

Предложението на Комисията е да се преразгледа настоящата система за уведомяване относно енергийните инвестиционни проекти. Целта е да се събере адекватна информация за планираните инвестиции, за да се даде възможност на Комисията да следи за състоянието на инфраструктурата и да предвижда потенциалните проблеми. Предвид факта, че съществуващото законодателство на ЕС вече налага задължения за докладване и предоставяне на информация във връзка с инвестициите и инфраструктурите, при използването на тази информация трябва да има по-добра координация, за да се избегне дублирането на задължения за докладване и поверителност, като се подобри и достъпът на гражданите до информация. Въпреки че предложението се съсредоточава основно върху административни въпроси, то дава представа за очакванията за естеството и характеристиките на бъдещите инвестиции.

Следователно е от значение да се постави допълнителен акцент върху въздействието на проектите върху околната среда с цел да се предоставят гаранции и допълнителни стимули за изграждането и извеждането от експлоатация на енергийни инфраструктури по устойчив начин и с необходимото зачитане на околната среда. Поздравявам докладчика.

  Richard Seeber (PPE), в писмена форма. – (DE) Справянето с нарастващото търсене на енергия и в същото време опазването на околната среда, и по-конкретно с оглед на антропогенното изменение на климата, е една от най-важните задачи, с която ЕС ще трябва да се справи в бъдеще. Във връзка с това за Европейския съюз е изключително важно да бъде наясно с проектите за енергийна инфраструктура в държавите-членки. Това ще повиши ефективността на работата за намиране на европейски енергийни решения. Настоящият текст за обмена на информация относно инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура ще гарантира добра представа за енергийните инфраструктури в Европа.

Ясно е, че този доклад не трябва да дава възможност за злоупотреба с информация. Ето защо приветствам междупартийния компромис, който определя ясни основни правила за прехвърлянето на данни. Централизираното наблюдение и контрол дават възможност да се установи на ранен етап дали Европа се съсредоточава прекалено върху един единствен източник на енергия. Като цяло докладът показва напредък към по-модерно структурно разпределение на енергоносителите.

  Владимир Уручев (PPE), в писмена форма. – Уважаеми г-н Председател, Колеги, Дискусията за необходимост от бързо разработване на обща енергийна политика на Съюза досега водим само когато се задава криза, като тази от зимата на 2009г. Можем с обезпокоение да констатираме, че така нещата не могат да продължават, затова приветствам доклада на Г-жа Валеан и го разглеждам като важна стъпка по пътя за изграждане на общоевропейската енергийна политика. Очевидно е, че с приемане на поредица от директиви и регламенти в областта на енергетиката ще бъдат създадени необходимите условия за изграждане на такава обща политика. Смятам, че не е далеч момента, когато ще заговорим и за договор за създаване на енергийна общност на съюза. Въвеждането на система за уведомяване за инвестиционните проекти в енергетиката на отделните страни членки ще позволи на Комисията да има пълната картина развитието на енергийната инфраструктура в съюза и да насочи страните към решаване на най-слабите и проблемни места. С това ще се постигне адекватна и надеждна инфраструктура както за функциониране на вътрешния енергиен пазар, така и за смекчаване на последствията при възникване на кризи. Най-важното е факта, че една адекватна общоевропейска енергийна инфраструктура е предпоставка за обща външна енергийна политика на ЕС, за което ЕП е настоявал в редица свои документи.