Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 8 март 2010 г. - Страсбург

17. Данъчно облагане на финансовите операции (разискване)

  Председател. – Следващата точка е въпросът с искане за устен отговор, внесен от Sharon Bowles от името на комисията по икономически и парични въпроси, към Комисията относно данък върху финансовите операции (O-0025/2010 – B7-0019/2010)

  Edward Scicluna, автор. – (EN) Г-н председател, комисията по икономически и парични въпроси постави този въпрос и предложи резолюция, тъй като е необходимо нещата да бъдат обмислени внимателно. Миналата година комисията обсъди данъците върху финансовите операции с г-н Kovács, който подобно на мнозина заяви, че смята идеята за привлекателна, и тогава изяснихме, че би било добре да се проучи как този данък може да функционира, включително каква би трябвало да бъде необходимата за него инфраструктура.

Оттогава Комисията изследва тази тема и тук отбелязваме широкия кръг от въпроси, на които трябва да се отговори. Имаше призиви, включително в Г-20 през септември миналата година, финансовият сектор да бъде накаран да плати за създаването на фондове за стабилност и да възстанови щетите, които причини на реалната икономика. Председателят Барозу предложи световният финансов данък да бъде използван за финансиране на проекти в областта на околната среда. Отново се появи и първоначалната идея за данък върху финансовите операции („данък на Тобин“), според която приходите от данъка върху финансовите операции да са предназначени за помощ за развитие.

Целта на тази резолюция не е да окаже натиск в определена посока, изключвайки получаването на отговори и оценки на въздействието. Разбира се, мнозина са силни привърженици на данъци върху операциите и не по-малко хора са също толкова резервирани по отношение на тях. В днешни време изглежда много вероятно събирането на данък върху операциите да е по-лесно, дори и на международно равнище, като се има предвид електронният характер на много сделки. Невъзможно е обаче да се пренебрегне и фактът, че данъчните приходи може да бъдат използвани за повече от една алтернативни конкуриращи се цели.

Смята се, че никой няма да забележи данъка заради малкия му размер във всеки отделен случай. Други пък считат, че той трябва да бъде използван като възпираща мярка срещу прекомерни сделки. Становището на моята комисия е, че ако крайната събрана сума е голяма – и данните предполагат това – значи някой някъде реално ще плаща. Много финансови операции са посреднически, за разлика от крайните продажби, така че посредниците – банки и други подобни организации – ще поемат данъка. Със сигурност обаче допълнителният разход – защото това представлява той – просто ще бъде прехвърлен върху крайния потребител. Някой може да каже, че това е без значение. В сектора на финансовите услуги обаче съществуват и други начини на данъчно облагане.

Възникват и въпросите кой ще събира данъка и кой ще решава как да се използва той. Тук дори стои и проблемът „няма облагане без представителство“. Ако в Лондон се събира данък за операция с деривативни инструменти, без осигурени средства и с контрагент лице в друга част на света, кой казва къде да се разходват постъпленията? Отговорът на този въпрос може да е по-лесен, ако приходите се използват за кауза, свързана с финансовата стабилност, към която данъкоплатците очевидно имат отношение, отколкото ако те излизат извън финансовата сфера, като например за проекти за околна среда или помощ за развитие. Всички тези въпроси имат международен елемент както по отношение на облагането, така и по отношение на разходването. Вероятно не можем да направи всички тези неща и да получим всички ползи, така че най-малкото трябва да се реши какво се опитваме да коригираме, по какъв начин ще стане това и каква ще бъде основната цел на данъка.

И накрая, имаме ли право наистина да смесваме регулирането със събирането на данъчни вземания? Допълват ли се те наистина?

  Алгирдас Шемета, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, радвам се да участвам в този важен дебат относно иновативните финансови инструменти и да отговоря на настоящия устен въпрос.

По отношение на възможностите за въвеждане на общ данък върху финансовите операции, както беше обявено в стратегията „ЕС 2020“, Комисията възнамерява да допринесе към дебата за иновативните начини на финансиране на световно равнище.

В момента тя работи за дефиниране и оценяване на различните подходи, един от които е общият данък върху финансовите операции. Предложената в САЩ „такса отговорност за финансовата криза“ и въведената в Швеция „такса стабилност“ са други такива.

Що се отнася до общия данък върху финансовите операции, ясно е, че възможностите днес са различни в сравнение с първоначалните дискусии относно данъка на Тобин, тъй като той би обхванал по-широка основа от финансови продукти.

По отношение на предимствата и недостатъците на въвеждането на общ данък върху финансовите операции Комисията смята, че при оценката на различните инструменти е важно да се избягва натрупването на инициативи, които може да бъдат вредни за финансовия сектор, и да се гарантира, че новите инициативи не водят до пренасочване на сделки към други региони, което може да има негативно влияние върху конкурентоспособността на Европа.

Относно възможността за прилагане на общ данък върху финансовите операции в ЕС, ако основните ни партньори не въведат такъв данък, бих искал да ви припомня, че Международният валутен фонд (МВФ) работи паралелно с Комисията, като разглежда варианти, включително световен налог върху финансовите операции.

Това показва, че въпросът е от глобално естество и Комисията смята, че най-добрият начин за неговото решаване е чрез намирането на глобални и координирани решения. Това е нашият първи и предпочитан вариант.

Що се отнася до използването на данъка като допълнителен инструмент за регулиране в контекста на реформите на финансовия пазар, мога да потвърдя, че Комисията обмисля допълване между данъчните и регулаторните инструменти и ще обърне внимание на общия ефект на тези два вида инструменти върху способността на финансовия сектор да подкрепи икономическото възстановяване.

По отношение на възможността за придаване на по-дългосрочна ориентация на финансовата система чрез въвеждането на общ данък върху финансовите операции, Комисията не знае за наличието на ясни данни и проучвания относно връзката между такъв данък и падежната структура на финансовото посредничество.

Относно разпределението на реализираните приходи чрез данък върху финансовите операции, тъй като анализът на иновативното финансиране все още продължава, мисля, че би било прибързано да се правят заключения за разделянето на постъпленията и тяхното разпределяне. При все това бих искал да подчертая, че евентуалните постъпления от общ данък върху финансовите операции ще бъдат много асиметрични, като вероятно ще бъдат разположени само в няколко държави, които са най-големите финансови центрове. Тази асиметрия сочи за необходимост от глобални решения, включително за разделяне и разпределяне на приходите.

И накрая, сроковете на различните инициативи. Като първа стъпка службите на Комисията в момента разглеждат като цяло въпроса за новаторските финансови инструменти. Комисията ще вземе предвид и заключенията на нашите основни международни партньори, за да установи възможностите с най-голям потенциал. Въз основа на това като втора стъпка може да бъдат направени конкретни предложения с подробна оценка на въздействието в съответствие с установения подход на Комисията за по-добро регулиране.

  Jean-Paul Gauzès, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, г-н Шемета, госпожи и господа, настоящата финансова криза принуди държавните органи да извършат финансови интервенции, използвайки публични средства.

При тези обстоятелства идеята за въвеждане на данък върху финансовите операции е привлекателна. Приходите от данъка могат да се използват например за финансиране на възстановяването и за развитие на устойчива икономика, като първоначално могат да послужат за компенсиране на цената на кризата, която реалната икономика и данъкоплатецът трябваше да понесат. Данъкът ще допълни правилата, регулиращи финансовия сектор, относно премахването на данъчните убежища или дори съставяните в момента правила относно деривативните продукти.

На този етап би било препоръчително да се преценят последиците от данъка върху финансовите операции. Това е основната цел на този устен въпрос: да се насърчи Комисията да проучи практическите аспекти на различните точки, посочени в проекта за резолюция, за да даде становище за целесъобразността и навременността на такъв данък.

Г-н Шемета, казаното току-що от Вас е стъпка в правилната посока. Трябва обаче да се подчертае – както направихте Вие – че към тази мярка следва да се подходи по реалистичен и прагматичен начин. Този данък не трябва да навреди на европейската икономика или на конкурентоспособността на европейската финансова индустрия.

По-общо казано, важно е да се изтъкнат последиците от прилагането на този данък само в Европейския съюз – идея, за която се застъпват някои лица – ако не е възможно да се постигне споразумение на международно равнище. Смятаме, че подобно чисто европейско решение не може да бъде подкрепено.

  Udo Bullmann, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, г-н Шемета, бих искал да вмъкна няколко въпроса относно казаното от г-н Scicluna от името на комисията. Г-н Шемета, ако размерът на финансовите операции в цял свят е 70, 80, 90 или 100 пъти по-висок от брутния национален продукт и ако това развитие става все по-динамично, бихте ли казали тогава, че по-голямата част от спекулативните елементи са свързани с този бум на финансовите продукти? Ако това е така, как тогава възнамерявате да ги ограничите или какво може да допринесе за тяхното ограничаване? Ако краткосрочните финансови сделки нарастват по-бързо в сравнение със световния брутен национален продукт, споделяте ли тогава нашето становище, че трябва да засилим дългосрочния подход в реалната икономика, където хората работят, печелят пари и произвеждат продукти, които можем да консумираме и използваме. Ако сте съгласен с тази позиция, по какъв начин и с какви средства смятате, че можем да постигнем това?

Г-н Шемета, ако данъкът върху финансовите операции може да помогне за постигането на тази цел – ето какво искаме да разберем – какви биха били сроковете за постигането на договорености с международните партньори? Имаме усещането, че създадените в света финансови инструменти сега се използват, за да се спекулира срещу еврозоната и срещу еврото и за действия в ущърб на най-слабите държави-членки. Не е ли крайно време вече да решим този въпрос и да установим европейски подход?

Г-н Шемета, едно нещо не мога да разбера: защо призоваваме държавите-членки да повишат данък добавена стойност с три или четири или повече процента, след като се предполага, че данък върху операциите от 0,01 или 0,05% ще наруши конкуренцията и ще отслаби позицията на Европа. Не мога да си го представя. Вземете мерки. Това иска Парламентът.

  Carl Haglund, от името на групата ALDE. – (SV) Г-н председател, както чухме в пленарната зала, така нареченият „данък на Тобин_ неотдавна е бил поизтупан от прахта и изваден отново заради икономическата криза и все по-трудните разговори относно изменението на климата.

Чухме също, че по отношение на данъка се хранят големи надежди, като, наред с другото, той трябва да създаде сигурност на финансовите пазари и да генерира доходи, които да се използват за финансиране на различни достойни каузи, като например помощ за развитие и борба с изменението на климата.

Според мен тези надежди са относително наивни и аз съм много скептично настроен по отношение на възможността за въвеждане на данък върху финансовите операции, който действително да проработи. От една страна, аз съм един от тези, които се съмняват във възможността данъкът да бъде приложен на практика. От друга страна, не вярвам, че той ще доведе до резултатите, на които се надяват някои. Между другото, напълно съм убеден, че няма данък в света, който можеше да предотврати финансовата криза, която преживяваме през последните години.

Лично аз съм критичен и по отношение на идеята за облагане на определена дейност и използване на събраните данъци за цел, която по никакъв начин не е свързана с предмета на облагането. Смятам, че това е нелогична и не особено разумна данъчна политика.

Моля, не ме разбирайте погрешно. Искам да имаме повече финансови средства за помощ за развитие. Аз съм критик на моята собствена държава, която не успя да достигне до равнището от 0,7% от БВП, което често се посочва като минимално.

Комисията по икономически и финансови въпроси изготви балансиран документ по този въпрос. Добре е на равнище ЕС да се направи подходящо проучване за това, как би могъл да функционира подобен данък. Надявам се, че след това в това обсъждане ще има повече факти и по-малко политически становища. В противен случай рискуваме да затънем в дебат за данък, който не може да бъде приложен на практика, същевременно пропускайки възможности и решения за набирането на достатъчно финансиране за дейностите за развитие и усилията за борба с изменението на климата.

Най-лошото нещо, което може да се случи, е ЕС да се опита да въведе данъка върху финансовите операции принудително и по идеологически причини, без останалата част на света да направи същото. Това може да доведе само до икономическо фиаско за Европа, а едва ли точно това е необходимо в днешно време. Трябва да имаме това предвид. Надявам се, че проучването ще бъде сериозно и ефективно.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Catherine Stihler (S&D). – (EN) Г-н председател, възползвам се от новото правило за използване на синя карта.

Интересно ми беше, когато предишният оратор говореше за собствената си страна, за техните резерви и спомена 0,7% от БВП и данъка на Тобин.

Очевидно данъкът на Тобин е доста различен от данъка върху финансовите операции и мисля, че често това води до обърквания. Смятам, че сте абсолютно прав, че трябва да имаме яснота, но бихте ли могли да обсъдите по-подробно въпроса, защо не успяваме да изпълним целта от 0,7%, а също и как можем да изясним какво се опитваме да постигнем тук за един действително действащ данък върху операциите.

  Carl Haglund (ALDE). – (EN) Г-н председател, този нов начин на обсъждания всъщност е доста интересен. Той ни позволява да водим диалог.

Финландия, за съжаление, е държава, която не предоставя 0,7% от своя БВП за помощ за развитие, което е лошо. Това е нещо, което трябва да решим политически в нашата страна. Въпреки това е жалко, че правителството ни не успя да го постигне.

Що се отнася до данъка на Тобин и данъка върху финансовите операции, Вие сте права: вероятно първоначално г-н Тобин не си го е представят точно така. Все още изпитвам голям скептицизъм по отношение на това, дали наистина бихме могли да имаме данък, който да има ефект в световен мащаб и в който да участват всички държави в света, защото това е единственият начин, по който той може действително да проработи, без да доведе до преместване на капитали на други места по света.

Предстои обаче да разберем това, ето защо Комисията проучва този въпрос. Ще бъде интересно.

  Pascal Canfin, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, г-н Шемета, нашите публични финанси са в кризисно състояние и ние знаем, че част от решението може да се състои в съкращаването на някои разходи, но по-съществената част е способността на държавите-членки да привличат повече средства.

Следователно основният въпрос е да се разбере кои данъци могат да бъдат увеличени, кои данъци трябва да бъдат увеличени, както и какви ще бъдат последиците от тези данъчни увеличения. Според групата на Зелените/Европейски свободен алианс би било трудно да се увеличат значително данъците, които се плащат от малките предприятия, създаващи повечето работни места. Трудно е да се увеличат данъците, които се плащат от домакинствата – може би с изключение на тези, които засягат най-богатите – защото в повечето случаи те вече са достатъчно високи, особено в Европа.

Въпросът следователно е: кои данъци трябва да бъдат увеличени? Ако данъците върху малките и средни предприятия, както и ДДС, не бъдат повишени, неизбежно ще бъде да се потърсят други възможности. По наша преценка в крайна сметка данъкът върху финансовите операции ще бъде най-безболезненият данък за европейската икономика. Това е данъкът, който ще доведе до най-малко негативни последици за конкурентоспособността на европейската икономика в световен мащаб.

Освен това разходите за финансови операции са намалели значително през последните десет години, както поради редица технически подобрения – ако може да бъдат наречени по този начин – така и поради европейското регулиране.

В действителност това намаляване на разходите беше усвоено от финансовия сектор и банките. Не би било напълно необосновано, ако с помощта на данък върху финансовите операции част от реализираната от банките печалба, благодарение на икономисването на тези разходи, се върне обратно към държавните органи, които са допринесли за тези икономии.

Както винаги, Парламентът превръща този въпрос в силно идеологически насочен дебат, но всъщност той е доста технически. Транзакционните разходи съществуваха преди; те бяха намалени. Днес предлагаме те да бъдат увеличени отново, за да могат публичните органи да се възползват от тези технически подобрения, а не само частният сектор.

Естествено възниква въпросът дали Европейският съюз може да предприеме тази стъпка самостоятелно. За всички е ясно, че би било добре, ако това стане в международна рамка. Ако другите – по-специално САЩ – не последват нашия пример, стигаме до следния въпрос: изключена ли е тогава вероятността Европейският съюз да направи това?

Някои изявления – например направеното от г-н Gauzès – навеждат на мисълта, че според групата на Европейската народна партия (Християндемократи) Европа не може да направи нищо сама. Тази ситуация, разбира се, няма да бъде идеална и ще има пречки, които ще трябва да бъдат преодолени. Означава ли това обаче, че Европейският съюз трябва задължително да се поставя под най-малкия общ знаменател, че трябва да има възможно най-слабо регулиране и да се приравнява с участника с най-малки амбиции? Според нас това не е поведение, което ще укрепи лидерската позиция на Европейския съюз в света.

Нещо повече, можем да си представим, че Европейският съюз осъществява тази операция самостоятелно. Просто защото капиталовите потоци, които ни интересуват, започват от Европейския съюз, след това може да отиват другаде, но в крайна сметка се връщат в Европейския съюз.

Когато тези потоци излизат и се връщат, имаме възможност да поискаме те да бъдат проследени и да знаем дали са били обложени с данък върху финансовите операции. Ако това е така, няма проблем. Ако ли не, тогава можем да начисляваме данък на входа или на изхода. Правим това от години в реалната икономика с общата външна тарифа. Сега финансовата глобализация ни задължава да го направим във финансовата сфера на икономиката и то е напълно възможно от техническа гледна точка. Това, което е необходимо, е политическа воля.

  Kay Swinburne, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, след последните сътресения на световните финансови пазари учени, политици и нобелови лауреати за икономика с основание се опитват да намерят начини за възстановяване на средствата, които бяха изразходвани за спасяването на нашите финансови институции. Данъците върху финансовите операции в многото си различни форми са само една от многото предложени идеи и ние не трябва да ограничаваме инструментите, които са на разположение на ЕС и неговите държави-членки, като разглеждаме само една идея. Трябва да бъдем изобретателни и да мислим във възможно най-широка перспектива, за да видим в кои области можем да реагираме най-добре на финансовата криза и да укрепим нашите национални финансови системи. Идеята на президента Обама за данък върху финансовите институции може да се окаже полезна.

При все това предложението е много конкретно и не разглежда всички други форми на финансови данъци или такси. Както заяви членът на Комисията, по указания на Г-20 в момента МВФ изследва възможните финансови данъци, а настоящата резолюция сякаш се опитва да намери отговори преди това проучване.

Не разбирам логиката да се опитваме да приложим решение на ЕС към световен проблем. Нелогично и наивно е да се мисли, че ако ЕС въведе данък върху операциите без подкрепата на всички ключови световни играчи, няма да загубим в полза на други държави.

Моите опасения във връзка с данъка върху финансовите операции в този му вид са в две насоки.

Първо, не можем да подкрепим мярка, която има за цел да даде на ЕС правомощия по събиране на данъци. Запазването на правото на контрол върху данъчните системи на държавите-членки на ЕС е от фундаментално значение за техния суверенитет. Затова би било полезно да се изясни дали това предложение се отнася за координирани дейности по събиране на данъчни вземания в отделните държави-членки – които да се запазват и използват на това равнище – или това наистина е данък на ЕС.

Второ, събраните данъци за стабилизиране на финансовите системи според мен не трябва да се превръщат в продължение на бюджетен ред на ЕС. Много инициативи, водени от ЕС и държавите-членки, както и разходни програми се опитват да решат умело проблемите със световния климат. Имаме амбициозни цели за средствата, които да бъдат изразходвани в развиващите се държави. Не бих могла да подкрепя нещо, което всъщност събира данъци за други цели.

  Miguel Portas, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, считам, че техническата дискусия, която трябва да проведем, несъмнено е много важна, но тя не трябва да прикрива факта, че изборът, който следва да се направи, е от политическо естество. Ето защо воденето и поставянето на целия спор на техническа основа, за да се избегне този политически избор, е донякъде нелегитимно.

Г-н Haglund например обясни, че ако беше въведен данъкът на Тобин, щяхме да избегнем финансовата криза. Бих могъл да се съглася с него. Със сигурност обаче щяхме да имаме много повече ресурси, за да се борим с последиците от финансовата криза в нашите икономики и сред най-непривилегированите слоеве на населението на Европа.

Ето за това следователно става въпрос. И вторият аспект се отнася ... и затова отговорът на г-н Шемета не беше никак убедителен за мен нито по отношение на графиците, нито по отношение на основния въпрос. В крайна сметка г-н Шемета ни каза, както и г-н Gauzès, че данъкът е привлекателна и много интересна идея, но не можем да го приложим в европейски мащаб. Той трябва да бъде глобален.

Нека бъдем ясни. Това значи да се каже на хората, че данъкът на Тобин никога няма да съществува в световен мащаб. Затова няма смисъл да заблуждаваме хората. Казва се, че или данъкът ще бъде глобален, или той няма да съществува. Това следователно означава, че той няма да съществува. Аз съм на съвсем друго мнение. Смятам, че Европейският съюз е достатъчно силен финансов пазар, който позволява създаването на общ остатъчен данък върху всички операции, без това да доведе до изтичане на капитали.

Преди всичко обаче ще кажем на нашите граждани нещо от абсолютно решаващо значение: че в тази криза, най-малко на остатъчно ниво, финансовият капитал, който ни доведе до кризата, най-малко на остатъчно ниво, трябва да плати. И че това е предназначено най-вече и специално за борба с глада и бедността по цял свят и за поставяне на началото на финансиране за създаването на социален стълб в европейския проект, стълб, който ни липсва и с който ние не разполагаме.

Гражданите ще разберат това много добре.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-н председател, преди единадесет години бях един от малцината членове на Парламента, които създадоха междупартийна работна група за данъка на Тобин, и нашите заседания често бяха посрещани с презрителна усмивка. Гледайки през призмата на края на хилядолетието, ние отново и отново сочехме очевидната пазарна логика, рисковете за конкуренцията и възможните проблеми на глобализацията.

Безполезно е, ако днес продължавате да излагате тези аргументи. Едва избегнахме голяма катастрофа и това ни струваше не само ужасно много пари, а и много доверие. Ако сега мислите, че можете да позабавите този данък върху финансовите операции, тогава спекулантите – както ще ги нарека – с които аз лично се разбирам добре, с други думи мениджърите на инвестиционни фондове, както евфемистично ги наричат, са на съвсем друго мнение, защото те извършват дейността си по тази разделителна линия все по-бързо и интензивно.

Ето защо не съм убеден, че данък върху обема на финансовите операции би могъл да постигне нещо повече от потушаването на тези огромни спекулативни вълни. Бих искал наистина онези от вас, които представляват Комисията и националните правителства, да внимават преди всичко за това, което беше казано от колегите от групата на Зелените, както и от г-н Bullmann и левицата. Това е политически въпрос. Техническите аспекти могат да бъдат решени бързо, тъй като за това има експерти.

  Gunnar Hökmark (PPE). – (EN) Г-н председател, можем да си задаваме въпроса, дали налагането на данък върху финансовите операции е възможно от административна или политическа гледна точка. Мисля обаче, че основният въпрос трябва да бъде: добър ли е той? От полза ли е за икономическото развитие наличието на данък върху финансовите операции? Защото това означава данък върху инвестициите. В трансграничен аспект ще се облагат с данък инвестициите в държавите с по-малко капитали.

Ако това окаже влияние, ще подпомогне ли то международната търговия или ще я намали?

Казвам това, защото при обсъждането на този въпрос можем да разгледаме два примера. Първо, 30 години сме свидетели на огромен икономически растеж, благодарение на доброто функциониране на световните финансови пазари. След това видяхме последиците от кризата, която се развихри вследствие от свиването на кредитите. Мисля, че трябва да имаме по-богати и функциониращи световни финансови пазари, отколкото да се опитваме да се доближим до ситуацията на кредитната криза.

Защото данъкът върху операциите, подобно на всеки данък, има за цел да намали обема на това, което се облага, а аз не виждам полза от свиването на размера на международната търговия. Видяхме какви бяха последиците, когато това стана. Не смятам, че оскъпяването на инвестициите в бедните държави е от полза.

Данъчното облагане на финансовите операции няма да попречи на финансовите сделки. То няма дори да ограничи така наречените „спекулативни“ инвестиции. Това ще затрудни големия поток на нормалните инвестиции и търговия, от които се нуждаем.

И аз мисля, г-н Шемета, че има много причини да проявяваме внимание и колебание, когато обсъждаме този въпрос.

  Pervenche Berès (S&D). – (FR) Г-н председател, г-н Шемета, явно Вие, г-н Шемета, отговаряте за данъчното облагане и Вашият принос към Стратегията 2020 в тази област ще бъде да предложите иновативни начини на данъчно облагане. Предлагането на иновативни начини на данъчно облагане изисква смелост и Вие не трябва да оставяте настрана цялата интелигентна и конструктивна работа, извършена от Вашите предшественици. Отбелязвам, че в Стратегията 2020 дори не се споменава за хармонизиране на корпоративния данък. Може би е останало в някое чекмедже, но аз бих предложила да обърнете по-голямо внимание на този въпрос.

Ако обаче демонстрирате същата смелост по отношение на данъка върху финансовите операции, няма да стигнем много далеч. В Европейския съюз и в Комисията, към която сега принадлежите, явно решенията за бъдещето се обуславят от заключенията на Г-20. Данъкът върху финансовите операции фигурира в заключенията на Г-20, затова Ви молим да го приложите. Не ни представяйте аргумента, че трябва да правим това, което правят всички останали, защото когато президентът Обама под влияние на Пол Волкер предлага реформиране на банковата система на САЩ, той обръща гръб на заключенията на Г-20!

Защо трябва да изключваме метод, който може да бъде добър за САЩ? И нещо повече, г-н Шемета, забелязах, че Вашият колега, г-н Барние, заяви, че тази реформа може да бъде подходяща конкретно за ситуацията в САЩ и няма нищо общо с Европа; че Европа следва свой собствен път в областта на данъка върху финансовите операции. Това е вярно. Очакваме Вашите смели и иновативни предложения, г-н Шемета.

  Louis Michel (ALDE). – (FR) Г-н председател, г-н Шемета, ако трябва да съм съвсем откровен – а всички знаят, че аз изцяло подкрепям Комисията – Вашите предложения изглеждат изключително плахи. Никое от тях не показва желание за политически амбиции по тема, която все пак намирам за много важна.

Ще Ви припомня, че Консенсусът от Монтерей от 2002 г. и конференцията за преглед на резултатите от срещата в Доха през 2008 г. препоръчаха намирането на иновативни и алтернативни начини на финансиране в областта на развитието. Не вярвам също, че данъкът върху финансовите операции може да регулира световната финансова система, не това е неговото предназначение. Вярвам, че Европейският съюз – разбира се, заедно с Г-20 – трябва да поеме инициативата за прилагането на данък върху международните финансови операции, който може да бъде определен, както беше посочено, по скала между 0,01% – колко много пари – и 0,1% от стойността на транзакцията. Очакваните приходи очевидно варират в зависимост от тези две стойности. Можете да избирате между 20 млрд. щатски долара и 200 млрд. щатски долара.

Той може да бъде от глобален или от общ характер. По една точка обаче далеч не съм съгласен с всички вас: Не смятам, че прилагането на данъка следва да бъде предмет на споразумение между всички държави по света, а между основните икономически играчи. Не трябва да чакаме целият свят да приеме този данък, тъй като много добре знаем, че всъщност това ще убие самата идея.

Той трябва да се начислява на държавно равнище и като начало доброволно, което, разбира се, ще даде известен тласък на идеята. Данъкът трябва да бъде координиран от ключовите икономически участници, по-специално от Г-20. Тъй като се чудите за какво може да се използва той, една алтернатива би било неговото внасяне в глобален или дори европейски фонд. Европейският фонд за развитие наистина може да бъде подходящ за тази цел като средство за предоставяне на обществена помощ за развитие. Освен това държавите биха могли да се възползват от него в своите политики за развитие.

Има и още нещо, за което имам сериозни съмнения, и впрочем изглежда, че нещата се развиват в тази посока. Ясен знак например е, когато чувам, че изпълнителният директор на Международния валутен фонд донякъде отхвърля философията на данъка на Тобин, или данъка върху финансовите транзакции, определяйки го като един вид защита за предвиждане или покриване на рисковете на участниците във финансовия свят – които аз наричам финансови жонгльори. Той обаче въобще не представлява това! Не искам целта на този данък да бъде да застрахова поеманите от финансовия свят рискове. За това трябва да се плаща по друг начин. Това е злоупотреба, която не мога да приема.

Бих искал да ви припомня, че целият напредък, който беше отбелязан през последните няколко години в редица развиващи се държави – дори и в тези, които се представят най-добре – вероятно ще бъде загубен, като попречи по този начин на изпълнението на целите на хилядолетието за развитие. Поради тази причина аз съм ревностен поддръжник на данъка върху финансовите операции.

  Vicky Ford (ECR). – (EN) Г-н председател, очевидно има много добри основания да се настоява финансовите институции да имат по-голям принос за данъчните приходи след финансовата криза и е жалко, че в настоящата резолюция се разглеждат само данъците върху операциите, а не примери като таксата на Обама.

По отношение на данъците върху операциите три области пораждат моето безпокойство.

Първо, въздействието върху крайните потребители на финансови услуги. В Обединеното кралство гербовият налог, който съществува в продължение на много години, оказа непропорционален ефект върху по-малките инвеститори и търсещите капитал дружества.

На второ място, влиянието върху ЕС, ако Съюзът поеме по този път сам. Знаем, че финансовите пазари са глобални и много подвижни. Очевидно е налице риск просто да изместим сделките извън ЕС, което не би било от полза.

Третият проблем според мен е свързан с моралния риск: ако тези средства ще бъдат влагани във фонд за спасителни операции. Не мисля, че всяка фалираща финансова институция следва автоматично да бъде спасявана от данъкоплатците. Трябва да е възможно да се даде възможност за фалит на банките, запазвайки същевременно защитата за техните клиенти. Експертите предупредиха комисията по икономически и парични въпроси и специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза, че такъв фонд може да насърчи безотговорното поемане на рискове. Не искаме да бъдем изложени на риск от по-голям риск и това трябва да бъде проучено.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, несъмнено скорошната финансова криза показа, че либерализирането на финансовите пазари и настояването за свобода на пазара позволи на финансовата система да се разрасне опасно много спрямо и в сравнение с реалната икономика и в продължение на години да работи при условия на огромна норма на печалба, безотчетност и липса на регулиране, довеждайки в крайна сметка до кризата.

Следователно предложението за данък върху финансовите операции може да ограничи размера на финансовата система и да направи нерентабилни някои спекулативни финансови възможности. Тази мярка обаче ще остане само на хартия, ако не бъде придружена от интегриран план за регулиране на финансовата система, с който да бъдат сведени до минимум водещите до злоупотреби политики, които се прилагат от банките, и спекулациите на хедж фондовете и дружествата за кредитен рейтинг, които изострят и се възползват от икономическите проблеми в много държави.

Въпреки това според мен тези мерки не трябва просто да се разглеждат като временни действия. Банките трябва да платят за големите пакети за подпомагане, които получиха от европейските правителства, пакети, които в крайна сметка увеличиха финансовия дефицит на страните. Сега тези държави са принудени да вземат заеми от същите банки, като по този начин им плащат два пъти.

Трябва да бъдем ясни. Банките трябва да изплатят дълговете си към правителството. Ето защо наред с всичко друго трябва да наложим данък върху финансовите операции, на първо място, за да ограничим размера на финансовия сектор, и второ, за да спестим средства за нови социални политики и политики за развитие.

  Markus Ferber (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Шемета, госпожи и господа, за какво говорим в такъв случай? Простият въпрос е как финансовите пазари могат да помогнат за намаляване на разходите, които държавите, обществата и икономиките са направили заради тях? Това е решаващият въпрос, на който трябва да дадем отговор.

Мисля, че заедно разработихме много балансиран текст. Много съм благодарен и на члена на Комисията за начина, по който се изрази. От една страна, не можем да се преструваме, че Европа е Островът на блажените, където можем да правим каквото поискаме, без световните финансови пазари да реагират. Нещата трябва да бъдат координирани на международно равнище. От друга страна, трябва също да гарантираме, че секторът дава съответен принос за преодоляването на кризата.

Ето защо искам да предупредя, че трябва да спрем да предлагаме нови идеи всяка седмица, чрез които можем да решим всички проблеми на света. Преди няколко месеца допълнителна такса върху самолетните билети щеше да реши всичките ни проблеми, сега е данъкът върху финансовите операции, а следващия месец някой ще измисли нещо друго. Това отива твърде далеч. Става въпрос за включването на финансовите пазари по координиран на международно равнище начин. Ако Комисията може да предложи разумно решение на този въпрос и то да бъде представено в рамките на международни преговори, тогава ще бъдем на прав път.

Трябва също така да бъдем честни със себе си. Онези, които твърдят, че можем да спрем спекулациите с такива инструменти, определено се заблуждават. Това, което искаме, е спекулантите да платят своя дял за риска и за преодоляването на риска. Това е правилният подход. Правейки това, Вие ще имате нашата пълна подкрепа, г-н Шемета.

  Catherine Stihler (S&D). – (EN) Г-н председател, в момента в Обединеното кралство се провежда кампания, наречена „Робин Худ“, организирана от неправителствени организации, църкви и гражданското общество, и оглавявана от актьора Бил Най. Г-н Шемета, ако не сте разглеждали техния уебсайт, силно Ви го препоръчвам във връзка с този дебат. В основата на кампанията е данък върху финансовите операции от 0,05%, чрез който те смятат, че ще бъдат събрани около 37 млрд. британски лири.

Идеята на данъка върху финансовите операции не е той да функционира като банкомат, от който хората да теглят пари: той засяга операциите с непублични средства и има за цел онези, които допринесоха за възникването на финансовата криза, да дадат нещо обратно. Да представим нещата в перспектива. Преди около три седмици слушах икономиста Джон Кей, който изнесе лекция в Шотландия. Ако Шотландия беше независима държава и нашите банки бяха рухнали, всеки мъж, жена и дете в Шотландия щеше да е задлъжнял със 750 000 британски лири. Вече не можем да позволим това да се случи в бъдеще. Това не стана сега, слава богу, защото Шотландия е част от Обединеното кралство, но в бъдеще трябва да обмислим сериозно данъка върху финансовите операции и как може да се прилага той.

Кампанията „Робин Худ“ е интересна и мисля, че трябва да се предвиди разделяне 80:20 – 80% за обществени услуги и 20%, за да се уверим, че имаме фонд, който да гарантира, че банковата криза няма да се повтори.

Благодаря Ви, г-н Шемета, и с нетърпение очаквам Вашето предложение. Може би ще можете да ни посочите кога бихме могли да чуем Вашето становище. Знам, че „ЕС 2020“ ще бъде представена през април, но би било добре да разберем Вашия график.

  Patrick Le Hyaric (GUE/NGL) . – (FR) Г-н председател, г-н Шемета, в настоящата криза пред нас има само две възможности. Първата е да накараме хората да платят за кризата, каквото и правим: чрез строги планове за икономии, безработица и повишаване на данъците, като неотдавнашното увеличение на ДДС в Гърция. Другата е да се обложат спекулативните движения на капитали и финансови операции. Това ще генерира значителни приходи за европейската икономика и смятам, че може да послужи като оръжие срещу финансовата криза, в която се намираме в момента. Ще трябва да намерим и куража да затворим данъчните убежища.

Това предложение по никакъв начин не е революционно, тъй като то вече беше включено в постигнатите от Г-20 договорености. Някои от тези принципи дори бяха предмет на обсъждания и гласуване в тази зала. Наложително е обаче да направим нещо повече от безсмислени призиви. Трябва незабавно да сложим край на тези спекулации, които имат фатален ефект. Всъщност някои икономисти смятат, че ако обложим финансовите операции с данъчна ставка от едва 0,5%, това може да осигури още 500 млрд. евро на Европейския съюз. Това са средства, които можем да използваме за възстановяване, основаващо се на работа, обучение, научни изследвания, заплати и нови екологосъобразни промишлени и селскостопански политики.

Затова е необходимо да започнем да предприемаме действия. Трябва да имаме смелостта да гласуваме принципа на този данък и след това да го приложим.

  Othmar Karas (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Шемета, госпожи и господа, в австрийския парламент и в австрийското федерално правителство, а също и в моята партия, Австрийската народна партия, е налице политическа воля да се води борба в подкрепа на данъка върху финансовите операции. Финансовата и икономическа криза има последици в световен мащаб, както и причини, които не могат да бъдат ограничени до един континент.

Не се нуждаем само от механизми за глобално управление; необходими са ни механизми за глобален надзор, механизми за глобални регулаторни насоки, а също и източници на финансиране. Разглеждането на въпроса за източниците на финансиране не е достатъчно. Последиците от насоките са не по-малко важни.

Преди всичко се нуждаем от обща европейска воля, европейски проект, за да можем да постигнем успех в световен мащаб. Въпросът към Комисията и резолюцията, което се надявам, че Парламентът ще приеме в сряда с голямо мнозинство, са израз на съвместната политическа воля за създаването и прилагането – за предпочитане в световен мащаб – на модел на данък върху финансовите операции. Очаквам да получим много конкретно предложение от Комисията, което ще подпомогне солидарността в Европа, и също така очаквам Комисията да представи това предложение възможно най-скоро, както и да отговори на нашите въпроси.

Как ще се отрази този данък върху финансовите операции върху реалната икономика и върху конкурентоспособността на икономическата и финансовата позиция на Европейския съюз? Какъв ще бъде предметът на облагане, какъв ще бъде размерът на данъка, кой ще го събира и кой ще получава средствата? Трябва ли той да има целево предназначение? Бих казал: да, но за каква цел? Трябва да решим всички тези въпроси. С днешните разисквания и гласуването в сряда ние определяме бъдещия курс. Молим да ни дадете бърз отговор.

  Magdalena Alvarez (S&D). – (ES) Г-н председател, г-н Шемета, кризата показа, че Европейският съюз не разполага с необходимите инструменти, за да противодейства на последиците от нея и да осигури подходяща рамка за икономическо възстановяване.

Ето защо е необходимо да се даде общ отговор. Това следва да включва не само координиране на стратегиите на държавите-членки, но и осигуряване на съответните инструменти, които да ни дадат възможност като Съюз да предприемем значими действия, с които да осигурим незабавен и глобален отговор.

Първата цел трябва да бъде да осигурим на Съюза по-мащабно и по-ефективно икономическо управление, което изисква по-голяма финансова автономия. Във връзка с това данък върху финансовите операции с тройно предназначение може да бъде много полезен. Преди всичко трябва да подобрим способността на Съюза да развива своя собствена политика, трябва да подобрим икономическата стабилност чрез ограничаване на спекулативните операции и да осигурим необходимата информация за наблюдение на състоянието и развитието на финансовите пазари. Освен това при разработването на този фискален инструмент следва да се гарантира, че финансовият сектор дава своя принос за подпомагане на възстановяването на щетите, понесени от реалната икономика, и за покриване на разходите и цената за стабилизирането на банковата система.

Г-н Шемета, можете ли да ни предоставите график за това?

  Diogo Feio (PPE). – (PT) Г-н председател, Европейският парламент има право да представи набор от въпроси по темата и да не представи окончателна позиция относно новия данък върху финансовите операции.

За това има няколко причини. Достатъчно е да чуете какво ни казват безгрешните привърженици на този данък. Те твърдят, че това е политически проблем, че техническите решения нямат почти никакво значение.

Първо да одобрим данъка, а след това да видим как ще бъде прилаган той. Това е грешка. Невъзможно е проблемът с финансовата криза да бъде решен с идеология.

Второ, те твърдят, че това ще бъде данък, който може да помогне на лицата в най-неравностойно положение, нещо като данък „Робин Худ“, тъй като най-облагодетелстваните преодоляват проблемите с растежа на икономиката.

Въпросът, дали той да бъде от европейски или световен мащаб, е почти без значение. Той помага и да се избегне вземането на решение. Какво би станало, ако само Европа има такъв данък?

Има няколко елемента, които трябва да бъдат взети под внимание. По време на криза проблемите не се решават чрез въвеждането на нов данък. Проблемът на публичните финанси няма да бъде решен с нов данък. Това няма да стане с нов данък, който има наказателна функция и цели да санкционира виновниците за кризата.

Крайните потребители са тези, които ще пострадат от новия данък. От него ще пострадат онези, които се нуждаят от кредит.

Второ, има редица технически проблеми, които трябва да бъдат обсъдени. Онези, които са без значение. Съществува ли европейска административна система, която може да приложи данък от този род? Може ли някой да ни каже какви са разходите за неговото прилагане? Може ли някой да ни посочи ефектите върху ликвидността и кредитите? Как ще се прилага световен данък предвид часовите разлики и сделките, които се сключват с точност до секунда? Как може да се контролира всичко това?

Все още предстои да бъде даден отговор на всички тези въпроси. Моето мнение е, че трябва да се поучим от кризата и да приемем становища. Съмнявам се, че новият данък е правилната позиция.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н LAMBRINIDIS
Заместник-председател

  Anni Podimata (S&D). – (EL) Г-н председател, г-н Шемета, дебатът относно налагането на данък върху международните финансови операции може и да не е от днес, но е изключително актуален, тъй като основният урок от кризата в световната икономика – особено в еврозоната, която в последно време е подложена на системни атаки от спекуланти – е, че предишната безотчетност на финансовите пазари и липсата на основно финансово регулиране и управление има незабавни и видими последици върху реалната икономика, върху устойчивостта на публичните финанси и социалната стабилност.

При тези условия налагането на данък върху международните финансови операции е особено важно, защото той е един от ключовите елементи на дългоочакваното преструктуриране на механизмите за финансов контрол. Решението, разбира се, не е да въведем още един европейски данък, който ще има съмнителни последици за конкурентоспособността на европейската икономика, а да формулираме амбициозно европейско предложение, което да бъде представено пред Г-20.

  Sirpa Pietikäinen (PPE). – (EN) Г-н председател, финансовите пазари са глобални и финансовите дружества са глобални. В действителност финансовата индустрия понастоящем е най-големият световен сектор. Тъй като нашите нужди също са глобални – като например програмата за развитие, целите на хилядолетието за развитие и вземането на мерки по отношение на изменението на климата – за мен е повече от естествено данъчното облагане на финансовите сделки да бъде първият опит на глобално данъчно облагане.

Политиката не е глобална, нито, както знаем, самият Европейски съюз. Някой трябва да поеме водещата роля в решаването на проблема и е съвсем естествено Европейският съюз да направи това. Обикновено този, който играе водеща роля – разработвайки механизми, модели и притежавайки интелектуалната собственост – има инструмента, а и предимството да е първи.

Макар и да има някои ползи, свързани с известно ограничаване на най-спекулативните сделки, според мен най-големите предимства се отнасят до откриването на нова област на данъчно облагане, глобален механизъм и възможност за събиране на средства – не толкова във финансовия сектор, но най-вече за нашите нужди в областта на европейското и световното развитие и екологичните потребности.

Разбира се, за да бъде активен по този въпрос, Европейският съюз трябва да има ясна идея, трябва да има единна позиция и затова бих искала Комисията много скоро да направи предложение за това, какво да се направи, за да проработи данъкът върху финансовите операции.

  Edward Scicluna (S&D). – (EN) Г-н председател, преди поне 40 години, когато бяхме студенти, обсъждахме нов икономически ред, който съдържаше предложение за използване на заеми в специални права на тираж (СПТ) към Международния валутен фонд (МВФ), както и облагане на националните правителства с данък, който да се използва в помощ на бедните държави. Това, както знаем, не се осъществи.

Много години по-късно реалността е друга: глобализацията, както и напредъкът на технологиите и силната политическа воля направиха някои планове по-осъществими. Броят на глобалните цели на политиката обаче нарасна. Освен бедността, която за съжаление все още съществува, ние сме загрижени и за световните екологични проблеми, като изменението на климата, а сега по същество говорим и за нещо като световна застраховка, с която да се компенсират жертвите за понесените вследствие от финансовата катастрофа социални и икономически вреди.

Трябва да бъдем внимателни, когато сме изправени пред много цели. Предлагам да се придържаме към мъдрото правило да гарантираме, че за всяка цел се нуждаем от отделен инструмент. Нека Комисията да бъде смела, но ние трябва да гарантираме, че данъкът върху финансовите операции трябва да бъде много добре насочен и осъществим. Нека не се опитваме да правим всичко за всички.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Считам, че от въвеждането на данък върху финансовите операции няма да има никаква полза. Той няма да ни помогне да излезем от финансовата криза, няма да способства за предотвратяването на нова криза, нито ще има принос за стабилността на финансовите пазари. Тази мярка ще доведе само до повишаване на цената на капитала и кредитите и ще възпре инвестициите.

Преди да въведе нов данък, Европейската комисия трябва да проучи много внимателно неговите плюсове и минуси. Ако се вземе решение за въвеждането на налог върху финансовите транзакции, това може да повлияе на конкурентоспособността на европейската икономика в световен мащаб. Необходимо е да се избегне и двойното данъчно облагане, както и създаването на пречки пред свободното движение на капитали.

Обикновените граждани не трябва да понасят произтичащите от данъка разходи. Би било уместно да се помисли за въвеждането на такъв данък в държави, където има натрупване на спекулативен капитал, водещ до създаването на краткосрочни външни задължения. Тази мярка може да предотврати натрупването на спекулативен капитал.

През 2009 г. Швеция въведе годишна такса за стабилност, прилагана по отношение на банки и кредитни институции, в размер на 0,036% от общата стойност на някои задължения. Въвеждането на такъв данък обаче не е оправдано в Румъния. По време на проведените преговори между румънското правителство, МВФ и Европейската комисия бяха договорени законодателни промени във връзка със специална административна процедура, която да позволи бърза и ефективна намеса на Националната банка на Румъния в случай на изпитвани затруднения от кредитни институции.

В този контекст бих искала да попитам Европейската комисия какви механизми или решения се разглеждат, които да защитят държавите от натрупването на спекулативни капитали, и обмислят ли се и други мерки за регулиране и надзор на финансовата система.

Благодаря ви.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, две думи изникват в съзнанието ми, докато разискваме тази тема: това са латинските думи festina lente, или „бързай бавно“, тъй като тази тема очевидно, като всички данъци, е доста спорна. Предполагам, че идеята да говорим за въвеждането на данък върху финансовите институции, с който да ги накараме да обръщат по-голямо внимание на рисковете и може би да платят своите грехове, е особено привлекателна. Финансовите операции обаче имат глобално, а не само европейско измерение, затова, както посочи г-жа Swinburne, трябва да разгледаме всички възможности.

Да видим в каква посока са се насочили МВФ и Г-20 и тогава може би и ние да предприемем действия, но определено трябва да ги обмислим много внимателно. Затова аз казвам festina lente, да бързаме бавно, да обмислим нещата задълбочено и да проведем широки консултации, а след това може да предприемем действия, със или без помощта на мерки от типа „Робин Худ“.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-н председател, г н Шемета, въпреки че развитите държави са отговорни за 80% от емисиите на парникови газове, днес развиващите се страни плащат за най-тежките последици. Тези изключително сериозни последствия засягат най-бедните страни, страните, които не са направили нищо, за да предизвикат парниковия ефект.

В момента има двадесет милиона бежанци, които са в това положение заради промените в околната среда. Ако не направим нещо веднага, до 2050 г. те ще станат петстотин милиона. Имаме сериозно задължение към тези държави по отношение на климата, което възлиза на около 100 млрд. евро годишно. От тях справедливият дял за Европейския съюз е 35 млрд. евро.

Изключително важно е да въведем незабавно данък върху финансовите операции, за да можем да финансираме задълженията си във връзка с климата. Същевременно данъкът ще ни позволи да платим нашия дълг към бъдещите поколения, като ще ни помогне да осигурим средства за преодоляване на енергийната независимост от въглищата.

  Enrique Guerrero Salom (S&D). – (ES) Г-н председател, г-н Шемета, предложение, което не успя да оцелее преди две десетилетия, отново е предмет на разисквания и спорове поради финансовата и икономическа криза. Това предложение вече се защитава не само от академичните среди и от малцинството или опозиционните групи. Сега Г-20, Международният валутен фонд и някои от лидерите на най-развитите държави в света предлагат въвеждането на този данък. Трябва да се възползваме от тази възможност, защото моментът е подходящ.

Като член на комисията по развитие подкрепям становището, че ако бъде въведен такъв данък, част от приходите следва да бъдат отредени за финансиране на развитието. Ако постъпленията се използват изключително за финансиране на гарантирането на влоговете или за чисто икономически цели, финансовият сектор няма да даде своя почтен принос за установяването на световна справедливост. Съответно част от тези приходи следва да бъдат отредени за помощ за развитие.

  Алгирдас Шемета, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, радвам се че, посветихте време на това важно разискване. Идеята за данък върху финансовите операции засега предизвиква голямо внимание. Както обясних, в момента Комисията разглежда възможностите за иновативно финансиране на световно равнище и обръща особено внимание на следните въпроси:

Първо, анализ на аспекта конкурентоспособност. Поради високата мобилност на финансовите операции и голямата конкуренция на финансовите пазари рискът от пренасочване на дейността към други пазари изглежда много висок. Това означава, че на международно равнище е необходим общ подход и най-малкото добро сътрудничество.

Вторият въпрос е съвкупното въздействие на различни инициативи, които не бива да подкопават способностите на финансовия сектор да подкрепя икономическото възстановяване.

Трето, трябва да направим необходимия анализ. Комисията скоро ще публикува своя анализ на различните варианти. Трябва да кажа, че той не е толкова елементарен. Анализираме различни инструменти. Тези инструменти са свързани не само с данъка върху финансовите операции, но и с евентуални налози върху банковите активи, банковия левъридж и така нататък. Този анализ трябва да се извърши много внимателно, за да се направят правилните изводи кои са най-добрите варианти.

Комисията ще сравни своите заключения с тези на един от своите международни партньори. Въз основа на това ще бъдат определени по-обещаващи инструменти, които Комисията ще оцени по-подробно.

Трябва да кажа също, че за разлика от предишни стратегически документи, в стратегията „ЕС 2020“ данъчно облагане или данъци се споменават многократно. Мисля, че Комисията обръща сериозно внимание на въпросите, свързани с развитието в областта на данъчното облагане.

В заключение бих искал да подчертая, че Комисията насърчава и подкрепя извършването на сериозен глобален анализ на потенциалните предимства и недостатъци на различните иновативни финансови инструменти, включително на данъка върху финансовите операции. Бих искал да благодаря на Парламента за неговия интерес и участие по темата.

  Председател. Внесено е едно предложение за резолюция⁽¹⁾ от името на комисията по икономически и парични въпроси, на основание член 115, параграф 5 от Правилника за дейността, в заключение на разискванията.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 10 март 2010 г., от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Отдавна подкрепям данъка върху финансовите операции, или както го наричат неговите поддръжници в САЩ – данък върху финансовите спекулации. Джеймс Тобин за първи път развива тази идея като средство за стабилизиране на световните финансови пазари и същевременно за събиране на достатъчно средства за помощ за развитие. Могъщите финансови спекуланти, както и правителствата на власт, го отхвърлят като неосъществим. Сега, вследствие от кризата, Международният валутен фонд проучва доколко е възможно той да бъде реализиран и ние трябва да настояваме докладите на експертите да не бъдат изпразнени от съдържание и превърнати в безполезни документи чрез задкулисно лобиране. Вече имаме инструменти, например системата за клиринг SWIFT в Европа, които ще ни позволят да прилагаме данъка. Противно на научните изследвания обаче, все още се изтъкват старите фалшиви аргументи: „той може да бъде заобикалян, ще бъде в тежест за потребителите“. Финансовата криза, предизвикана от безскрупулни финансови спекуланти, които продължават да печелят огромни богатства и чиито дейности поставиха световната икономика на колене, трябва да бъде ограничена. Движещата сила зад нарастващата подкрепа за данък върху финансовите операции трябва да бъде общественото мнение, което настоява правителствата да предприемат действия, вместо да се огънат пред хора, за които алчността не е достатъчна.

(1) Вж. протокола.