Siiri Oviir (ALDE). – (ET) През годините обхватът на европейската политика за защита на потребителите се разшири много, за да отрази промените в потребностите и очакванията на хората. Преди всичко поради бързото развитие на електронната търговия трансграничното измерение на пазарите в Европейския съюз значително нарасна, което прави защитата на потребителите още по-важна, особено защитата на високо равнище.
Според мен от съществено значение за повишаване на доверието на потребителите е да има по-строг надзор на пазара и по-добри механизми за изпълнение, както и те да бъдат ефективно и цялостно прилагани. Ето защо подкрепих приемането на доклада, както и предложенията за промени, направени в него.
Zigmantas Balčytis (S&D). – (EΝ) Г-жо председател, подкрепям този доклад. Ефективното прилагане на политиката за защита на потребителите е от основно значение за функционирането на единния пазар.
Трябва да имаме действителен и добре функциониращ вътрешен пазар с високо равнище на защита на потребителите, което, за съжаление, днес не е така. Разполагаме с подходящо законодателство, но то не се прилага правилно в държавите-членки. Главното е, че нашите потребители не се чувстват защитени, защото не познават правилата, а в редица случаи механизмите за обезщетение не работят така, както трябва.
Комисията следва да увеличи усилията си, като гарантира, че държавите-членки прилагат директивите правилно, че гражданите са информирани за правата си и, най-важното, че имат право да упражняват тези права на практика.
Viktor Uspaskich (ALDE). – (LT) Г-н докладчик, госпожи и господа, определено съм съгласен с тази инициатива. По-конкретно, съгласен съм с укрепването на мрежата SOLVIT и с разширяването на дейността й. Не следва да се пестят разходи за получаването на информация за дейността на тази европейска структура и за възможности за разпространение в националните медии, в интернет или в телевизионни програми. Въпреки това мога да кажа на всички, че има двойни стандарти, законодателството не се прилага по еднакъв начин и дори има различни глоби за една и съща дейност. Благодаря ви, точно това исках да подчертая.
Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада на г-н Buşoi, защото считам, че услугата, предлагана от SOLVIT, е от основно значение що се отнася до ясна и прозрачна връзка между институциите, гражданите и предприятията, което е един от крайъгълните камъни на Европейския съюз.
SOLVIT доказа, че е важен инструмент за решаване на проблемите на гражданите и на предприятията, които искат да се възползват пълноценно от възможностите, предлагани от вътрешния пазар. Все още в законодателството на много страни в Европейския съюз има пречки, които трябва да бъдат отстранени. Ето защо считам, че следва да подкрепим отпускането на допълнителни средства, наемането на допълнителен специализиран персонал и подобряването на видимостта на тази служба, включително на равнище на местно управление, където може да бъде много полезна.
Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Като докладчик в сянка искам да благодаря на всички членове на ЕП за това, че нашият доклад за мрежата SOLVIT беше приет от Парламента с такова абсолютно мнозинство. Това е ясен сигнал към Съвета и Комисията да обърнат сериозно внимание на нашите препоръки, което ще гарантира, че този полезен за гражданите и предприемачите инструмент е по-добре разработен. Всичко, което е необходимо, е предприемачите и гражданите действително да знаят за този инструмент. Бих искала да вярвам, че следващата година Комисията ще представи пред Парламента напълно завършен годишен доклад, чрез който обществото ще научи за жалби във връзка с отказ от права, които иначе би трябвало да бъдат гарантирани от европейското законодателство.
Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-жо председател, бих искал да представя причините, поради които гласувах по този начин за доклада на г-жа de Brún. Благодаря Ви, че изготвихте настоящия документ. Да имаме изисквания по отношение транспорта на животни означава не само че ги защитаваме, но преди всичко, че се грижим за безопасността и здравето на хората. Бих искал да изразя подкрепата си за мерките, с които възнамеряваме да удължим преходния режим и в резултат на това да прекратим проблема с беса в Европейския съюз. Разбира се, трябва да внимаваме и да бъдем разумни по отношение на въпроса със свободното движение на домашни любимци в Съюза. Необходимо е да вземем предвид и становищата на експерти от изследователските институти.
Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Аз гласувах в полза на удължаването на преходния период, през който някои държави могат да прилагат освобождавания, тъй като те поеха ангажимент да не прилагат по-нататъшни освобождавания в бъдеще що се отнася до ветеринарните условия. Разбирам тревогите на Ирландия, Малта, Швеция и Обединеното кралство, защото те имат по-строги изисквания към документите за домашни любимци, пътуващи със собствениците си към родината. Основните рискове са от заразяване с бяс, ехинококоза и болести, пренасяни от кърлежи. Редно е да споменем, че непоследователността да бъде позволявано на някои държави да разполагат с преходен период е нещо, което трябва да бъде премахнато в бъдеще и че за нас е важно да действаме заедно и да разполагаме с хармонизирано законодателство.
Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, от една страна, разбирам интереса на определени държави-членки да настояват за удължаване на срока на действие на специалните разпоредби във връзка с вноса на домашни любимци. От друга страна обаче, винаги трябва да гарантираме, че разходите са пропорционални на печалбата. В този случай не успяхме да постигнем гореспоменатото в достатъчно задоволителна степен. Ето защо аз се въздържах от гласуване. Това, от което се нуждаем, по-конкретно, е ефикасна външна защита по отношение на вноса в Европейския съюз, но, от друга страна, все повече хармонизиране в рамките на ЕС, защото това е и в интерес на потребителите, които след определен момент по-скоро биха се объркали, в случай че се прилагат различни условия при вноса в държава А в сравнение с тези в държава Б.
Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Г-жо председател, гласувах против предложението, главно защото съм гражданка на Обединеното кралство. Мисля, че вече имаме добри закони за да се справим с това и ние не искаме заплахата от беса да засегне острова ни.
Също така съм доста озадачена, че предложението се отнася единствено за кучета, котки и порове. Открих, че Screaming Lord Sutch е предложил това преди 25 години. Днес той щеше да е изключително доволен.
Но тогава избирателите ми от Уест Мидландс в Обединеното кралство ще си помислят, че много от политическите решения, произлизащи от Парламента, са продиктувани от политики в стила на Monster Raving Loony.
Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-жо председател, удоволствие за мен е да Ви видя отново на председателското място
От време на време получаваме съобщения от Комисията, че ЕС прави достатъчно. Той следва да прави по-малко, но да постига повече, като се съсредоточава върху истински важните неща.
Представят ни се предложения за неща, като например какви домашни любимци ни е позволено да вземаме със себе си и къде. Мисля, че това е въпрос на пропорционалност, нали? Отделните държави имат различни национални условия. Страната ни е островна без сухоземни граници и сме изцяло способни да постигнем разумни, съгласувани двустранни или многостранни споразумения помежду си.
Наистина ли мислим, че ще бъде по-добре да създадем нова административна бюрокрация в ръцете на същите гении, които създадоха общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството, неревизираните бюджети и всички останали системи, възприети от правото на ЕС? Със сигурност това е нещо, с което биха могли да се справят държавите-членки.
Siiri Oviir (ALDE). – (ET) Целта на шенгенското пространство е свободата на движение. Не е логично, че много притежатели на дългосрочни визи се ползват със значително по-малка свобода на движение в шенгенското пространство, отколкото притежателите на краткосрочни визи. Визовият кодекс на Съюза следва да влезе в сила след месец, въпреки че, както показва анализът на действията, предприети от държавите-членки относно дългосрочните визи и издаването на разрешения за пребиваване, налице са различни варианти и приложения, като последствията от това са нарушенията на основните права на гражданите.
С помощта на предложенията на Комисията ще бъдат избегнати практическите проблеми и забавянията в издаването на разрешения за пребиваване, които, както споменах, се наблюдаваха досега в много държави-членки. Това е наистина неотложен въпрос: Визовият кодекс следва да влезе в сила много скоро и аз подкрепих предложенията в доклада.
Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Аз подкрепих този регламент, който ще улесни движението в шенгенското пространство на лица, притежаващи дългосрочни визи. Логично е студентите, изследователите и предприемачите от трети държави да имат правото да се движат в целия Европейски съюз, ако са получили виза, в която и да било държава-членка.
Искам обаче отново да апелирам към други държави да проявят солидарност към Чешката република, която напразно се бори против въвеждането на визови изисквания от Канада. Това представлява безпрецедентна неравнопоставеност между гражданите на Европейския съюз. Канада сега обмисля въвеждането на визи и за други държави – например Унгария – и ние не можем да приемем това безучастно. Причина за това са твърде щедрите и поради това изкушаващи условия за лицата, търсещи убежище. Те буквално провокират нарушения на системата. Канада обеща да ги измени, но не прави нищо. Моля за извинение, че отново използвах възможността да привлека вниманието ви към този проблем.
Kinga Gál (PPE). – (HU) Както чухме по време на разискването, предложението е да се улесни пътуването в Европейския съюз за граждани на трети държави, които притежават дългосрочни визи от тип D, издадени от държава-членка. Това е решение за случаите, когато по една или друга причина някои държави-членки не могат или не желаят да издадат разрешение за пребиваване на граждани на трети държави навреме или не прилагат правилно рамката, предложена от шенгенските регламенти. Унгарската делегация Fidesz се въздържа от окончателно гласуване на този закон, защото досега Унгария успяваше правилно да транспонира законодателството, нямаше проблеми и като се възползваше от предоставените от Шенген възможности, можеше да извършва това по-ефективно. В същото време бихме искали да подчертаем, че е в интерес на унгарските малцинства, които живеят като граждани на трети държави в близост до Европейския съюз, да могат да пребивават законно на териториите на държавите-членки на ЕС без излишни административни тежести. Това изисква закони на равнище на Общността и на държавите-членки, които не си противоречат взаимно, а подкрепят нашите цели.
Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-жо председател, в доклада има много добри неща, но просто не мога да подкрепя параграф 35, който призовава за въвеждането на обща консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО).
Едно от нещата, които ни казаха за ОККДО беше, че тя ще бъде по-ефективна и ще опрости нещата. Но като се има предвид, че на този етап дружествата могат да избират дали да участват или не, можем да се окажем с 28 данъчни основи на мястото на сегашните 27, а това едва ли е улеснение.
Освен това, така както е предложена в момента, ОККДО означава преразпределение на европейските печалби в целия ЕС, така че страна като моята, Ирландия, която изнася голяма част от производството си, ще бъде наказана, тъй като печалбите, разбира се, ще бъдат в точката на продажбата.Това действително е малко странно, тъй като в основата на ЕС стои свободното движение на стоки, така че използването на ОККДО ще доведе до санкциониране на държавите износителки.
И накрая, считам, че въвеждането на ОККДО ще навреди на способността на Европа да привлича преки чуждестранни инвестиции, защото правилата като такива няма да се прилагат само в държавата-членка, към която са насочени, а ще се отнасят и за други държави, като се използва сложна формула, която може да бъде изчислена само в ретроспекция. Така че считам, че тя със сигурност ще навреди на способността ни да привличаме преки чуждестранни инвестиции.
Доклад: Róża Gräfin Von Thun Und Hohenstein (A7-0084/2009)
Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-жо председател, първо искам да благодаря на колегата за изготвянето на доклада, който има съществено значение за икономическия растеж. Напълно подкрепям наблюденията и забележките на автора относно въвеждането и прилагането на общностното право в държавите-членки. Ефективно функциониращият единен вътрешен пазар е незаменим елемент от стабилната икономика, крайно необходима по време на криза. Ефективното използване на потенциала на пазара зависи от ефективното сътрудничество между институциите на национално и европейско равнище. Облекчаването на административната тежест, ефективната комуникация между съответните служби, опростяването на процедурите и хармонизирането на законодателството ще доведат до бързото и ефективно транспониране на директивите в държавите-членки. Освен това публикуването на актуални данни и ефективното информиране на гражданите и бизнеса относно техните права и състоянието на пазара ще спомогнат за подобряване на функционирането на пазара и ще повишат прозрачността на принципите му, като гарантират еднакви условия на конкуренция.
Viktor Uspaskich (ALDE). – (LT) Г-жо председател, г-жо докладчик, госпожи и господа, съгласен съм с инициативата и считам, че тя може да помогне на хората и дружествата на национално равнище. Но без ясно и строго регламентирано наблюдение на състоянието на вътрешния пазар и също такава правна система се съмнявам, че ще е възможно да се опазят участниците на пазара, независимо от размера им и ползваните услуги. Трябва да се предвидят строги санкции, ако след анализ бъдат открити очевидни нарушения. Категорично трябва да се спазва съдебната практика при разследването на жалби на международно равнище и да се определят критерии. За съжаление, тъжната статистика в моята държава показва, че в осем от всеки десет международни случая, по които понастоящем се води разследване, е установено, че държавните институции или съдилища са действали неправомерно. Затова считам, че без ясни санкции ще бъде невъзможно да се постигне желаният резултат. Искам да се обърне внимание на това.
Siiri Oviir (ALDE). – (ET) За създаването на стабилна и иновативна икономическа среда е абсолютно необходимо да има добре функциониращ вътрешен пазар. Вътрешният пазар обаче няма да работи правилно, ако разпоредбите на Европейския съюз относно неговото функциониране не бъдат приети от всички държави-членки. Приемането на разпоредбите на свой ред може да бъде успешно само ако парламентите на държавите-членки участват в законодателния процес. Приемането им е от съществено значение и от гледна точка на парламентарния контрол. Тъй като това е отразено в доклада, с готовност го подкрепих.
Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Парламентът, както се очакваше, одобри всички три доклада относно функционирането на вътрешния пазар. В случая с доклада на графиня Von Thun Und Hohenstein обаче социалистите и Зелените възразиха срещу предложението за извършване на редовни проверки на функционирането на вътрешния пазар. Те твърдят, че това може да навреди на приетите социални и екологични стандарти. Всички знаем обаче, че стандартите си имат цена и че правят възможно по-високото качество на живот в Европейския съюз. Левицата не обясни в днешното разискване защо толкова се страхува тази ценност да бъде количествено изразена. Гласувах в полза на всичко.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението на Комисията се отнася до разпределението на косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM) за установяването на брутния национален доход (БНД), използван за целите на бюджета на Европейския съюз и собствените му ресурси.
FISIM представляват част от предлаганите услуги на финансовите институции, която не се предоставя под формата на преки продажби на услуги с фиксирана цена, а посредством начисляването на по-висок лихвен процент за заеми, отколкото този, който се използва за депозити.
Комисията предлага да се пристъпи към разпределение на FISIM за установяването на БНД и счита, че това следва да се извърши със задна дата от 1 януари 2005 г., датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1889/2002. Предложеното прилагане с обратна сила от 1 януари 2005 г. обаче създава проблеми относно точната степен на това обратно действие.
Ето защо сме съгласни с позицията на докладчика, че разпределението на FISIM за установяването на БНД не бива да започва преди 1 януари 2010 г. Това гарантира, че разпределението на FISIM от 2010 г. нататък е извършено правилно, което води до по-точно изчисляване на БНД.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Разпределението на косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM) за установяването на брутния национален доход (БНД) на държавите-членки, използван за целите на бюджета на Европейския съюз и собствените му ресурси е стара задача, която трябваше да бъде осъществена през 2005 г. Необходимостта от изпробване на този метод с цел да се прецени точността му и това дали той наистина предоставя надеждни резултати за правилното оценяване на въпросната икономическа дейност обаче забави прилагането му. Съгласен съм, че прилагането на този метод не би трябвало да има обратно действие, за да се избегне конфликт между държавите-членки и възможни правни действия.
Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Използването на Фонда за приспособяване към глобализацията като полезен инструмент за справяне с последиците от икономическата и финансова криза е много достойна инициатива, която на практика предоставя финансова помощ. Важно е да се отбележи, че мобилизирането на фонда следва да бъде стимул за пренасочване на съкратените работници.
Надявам се, че исканията на други държави, като Италия, които се нуждаят от намесата на този специален фонд за подкрепа на работниците и служителите на предприятията, които плащат цената на кризата и които са принудени да правят съкращения, също ще бъдат одобрени. Във връзка с това все пак бих искал да помоля Комисията за по-голяма гъвкавост при оценката на критериите за допустимост на фонда, който следва да се активира също и в случай на структурни проблеми в малки и средни местни индустриални зони.
Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) беше създаден, за да предоставя допълнителна помощ на работниците, засегнати от последиците от значими промени в структурата на международната търговия. От 1 май 2009 г. обхватът на ЕФПГ беше разширен, така че сега съвсем основателно включва помощ за работници, съкратени в резултат от световната финансова и икономическа криза.
Подкрепям настоящото предложение за мобилизиране на сума от 6 199 341 евро за подпомагане на Германия в отговора на заявлението й от 13 август 2009 г. с цел да се предостави помощ на съкратените работници от автомобилното предприятие Karmann Group.
През 2008 г. трите институции потвърдиха колко е важно да се гарантира, че ще има бърза процедура за одобряване на решения за мобилизиране на фонда с цел той да може да помогне на хората в достатъчно кратки срокове. Бяха необходими седем месеца за приемането на това решение. Надявам се, че процедурата за активиране на фонд „Солидарност“ ще започне по-бързо, за да може да се противодейства на бедствени ситуации, изискващи незабавна реакция, такива като последния трагичен случай на остров Мадейра.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Германското предприятие Karmann Group, доскоро проспериращо и конкурентоспособно, се бореше с кризата в автомобилния сектор и подаде заявление за банкрут, след като неотдавна беше частично закупено от Volkswagen. Мобилизирането на 6 199 341 евро от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията е необходимо, за да подкрепи и да помогне на 1 793 съкратени работници от предприятието.
Според Комисията критериите за мобилизиране на средства от фонда са били изпълнени, което означава, че Европейският съюз има пълно право бързо да помогне на работниците, които изпитват трудности.
Надявам се, че този труден период в живота на съкратените работници ще им позволи да подобрят своите умения и класификация, което от своя страна ще им позволи бързо повторно да се приобщят към пазара на труда.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският фонд за приспособяване към глобализацията беше създаден с цел да предоставя допълнителна подкрепа на работниците, съкратени вследствие на значими промени в структурата на международната търговия. По този начин се търсят решения за повторното им приобщаване към пазара на труда.
Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. позволява мобилизирането на средства от ЕФПГ в рамките на годишния таван от 500 млн. евро. Настоящото предложение се отнася до мобилизирането на обща сума в размер на 6 199 341 евро от ЕФПГ за подпомагане на Германия с цел да се предостави помощ на работници, съкратени от автомобилното предприятие Karmann Group.
Съгласно член 6 от Регламента за ЕФПГ ние трябва да се уверим, че фондът подкрепя повторното приобщаване на отделни работници, съкратени в нови дружества. ЕФПГ не замества действия, които са задължение на дружествата по силата на националното законодателство или колективните трудови договори, нито пък финансира преструктурирането на дружества или отрасли.
Необходимо е отново да се подчертае, че в контекста на мобилизиране на ЕФПГ Комисията не бива системно да прехвърля субсидии за плащания от Европейския социален фонд, тъй като ЕФПГ беше създаден като специален отделен инструмент със свои собствени цели и правомощия.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Исканията за действия от страна на този фонд бяха успешни. В случая става дума за отговор на искане от Германия след съкращения в автомобилния сектор, по-точно в предприятието Karmann Group.
Преди да кажа каквото и да било, е важно да отбележа, че фондът може само частично да облекчи някои от последиците на сериозната икономическа и финансова криза с оглед на наложените бюджетни ограничения (които му поставят граница от 500 млн. евро годишно) и на ограничителните критерии за допустимост, с които той работи. От известно време броят на съкратените работници в резултат на т. нар. „преструктуриране“ значително надмина първоначалните прогнози на Комисията по отношение броя на работниците, които биха искали да се възползват от фонда.
Необходимо е категорично да прекъснем връзката с неолибералната политика, която пред очите ни причинява икономически и социални бедствия в държавите от Европейския съюз. Очевидно е, че на това бедствие не трябва да се отговаря с половинчати мерки. Нито пък можем да не отбележим несправедливостта на регламент, който облагодетелства повече държавите с по-високи доходи, особено тези с по-високо равнище на заплатите и помощ при безработица.
Подчертаваме, че спешно е необходим реален план за подпомагане на производството и създаването на работни места с права в държавите от Европейския съюз.
Peter Jahr (PPE), в писмена форма. – (DE) Много съм доволен, че днес Европейският парламент реши да бъдат отпуснати 6,2 млн. евро в помощ на съкратените работници от автомобилния доставчик Karmann. По този начин Европейският съюз осигурява 65% от 9 млн. евро, цялата сума, която е на разположение. Тези средства ще бъдат използвани с цел на около 1 800 души да им бъде предложено допълнително повишаване на квалификацията и образователни мерки, за да могат да си намерят работа отново възможно най-бързо. Това е един осезаем принос на Европейския съюз за подпомагане на хора по време на криза. По този начин ЕС много ясно показва, че има желание и възможност да предостави подкрепа дори на лица в кризисни ситуации. Сега е важно парите да се предоставят благополучно и веднага, за да се даде възможност на тези хора бързо да се върнат на пазара на труда. Като допълнение към индивидуалната помощ на засегнатите работници обаче Европейският съюз трябва да вземе допълнителни мерки за справяне с последиците от финансовата криза. Глобализацията в смисъл на разделение на труда на международно равнище (споделяне на благоденствието) е правилна и важна. Въпреки това Комисията, Европейският парламент и държавите-членки трябва да положат повече усилия за създаване на условия на лоялна конкуренция в техните международни икономически отношения с цел да се избегне поставянето на отделни държави или сектори в неизгодно положение.
Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Предложението за мобилизиране на ЕФПГ за германски работници – както и предложението от сектора за производство на хладилници в Литва – трябваше да бъде сред първите бенефициери на фонда през 2010 г. И двете заявления са подходящи. Приветствам новия ангажимент на Комисията да продължи този фонд, който подава ръка, а не прави подаяния, на хората, след като са били съкратени. Собственият ми избирателен район вече се възползва от фонда и се надявам да продължи да се възползва и в бъдеще. Световната криза силно намали търсенето на луксозни стоки и макар че това прави текущите проблеми на автомобилното производство разбираеми, не ги прави по-малко тревожни. Положението в Германия е особено трудно, което се дължи на самите числа – 2 476 съкратени са съсредоточени в една и съща област, в една и съща промишленост. Надявам се, че 6 199 млн. евро ще помогнат на работниците, техните семейства и областта да намерят успешен начин за излизане от кризата.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз е пространство на солидарност и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е част от него.
Тази подкрепа е от съществено значение за подпомагането на безработните и на жертвите на премествания, ставащи в световен мащаб. Все повече дружества се преместват, за да се възползват от ниските разходи за труд в някои държави, по-конкретно в Китай и Индия, често в ущърб на държави, които зачитат правата на работниците.
ЕФПГ е насочен към подпомагане на работници, които са жертви на преместване на дружества, и е изключително важен, тъй като им помага в бъдеще да получат достъп до нови работни места. ЕФПГ вече беше използван от други държави от ЕС, по-конкретно от Португалия и Испания, така че сега следва да отпуснем помощ и на Германия.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада за мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. В случая Германия поиска подкрепа във връзка със съкращенията в автомобилното производство, по-точно в предприятието Karmann Group. Във връзка с това е важно да се спомене, че парите от фонда се използват за повторно приобщаване към пазара на труда на отделни работници, които са били съкратени, а не за компенсиране на необходимите мерки за преструктуриране на дружества или сектори. От солидарност със съседните ни държави и с работниците парите, които, за съжаление, са необходими поради продължаващата глобализация и икономическата и финансова криза, причинена от спекуланти от двете страни на Атлантическия океан, по мое мнение, следва да се предоставят незабавно.
Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент за мобилизиране на ЕФПГ в подкрепа на 2 476 души, съкратени в автомобилната промишленост на Германия. Периодът на безработица ще бъде използван от германските органи за усъвършенстване на уменията не само по отношение на професионалното обучение и висшето образование, но също така ще даде възможност на мигранти и нискоквалифицирани работници да придобият основни умения, които да им помогнат повторно да се приобщят към пазара на труда.
На европейско равнище ние сме изправени пред подобни ситуации в автомобилното производство в Швеция, където са съкратени 2 258 работници, в Австрия, където са направени 774 съкращения в предприятия за производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета и в Белгия, където в промишлеността бяха съкратени над 2 500 служители. В цяла Европа в резултат от преструктурирането на автомобилната промишленост ще бъдат загубени над 8 000 работни места.
Финансовата подкрепа, предвидена за съкратените работници, следва да се предостави възможно най-бързо и ефикасно. Това обаче е краткосрочна мярка, която няма да реши проблема с изчезването на работни места. ЕС се нуждае от силна промишлена политика в автомобилната промишленост, за да запази съществуващите работни места и дори да създаде нови такива.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Днес ние гласуваме по три заявления за подкрепа от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Подкрепям и трите заявления, защото смятам, че помощта, предоставена от този фонд, е особено необходима за хората в този момент. През май 2009 г. Европейската комисия разреши отклонение от разпоредбите на регламента при извънредни обстоятелства и предвид ситуацията, възникнала по време на икономическата и финансова криза, разрешената помощ да бъде насочена към безработните.
Много съжалявам, че някои държави-членки, в които безработицата е особено висока и нивото на бедността е много голямо, не успяха навреме да поискат подкрепа и да се възползват от възможностите на фонда за предоставяне на помощ на безработните. Мисля, че Европейската комисия следва да обясни и дали помощта, предоставена от този фонд, се използва ефективно и дали тя ще донесе реална практическа полза на хората, за които е предназначена.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах „за“ този доклад, тъй като финансовата помощ от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) ще помогне на съкратените работници да се върнат и да се интегрират на пазара на труда. По време на финансовата и икономическа криза за 12 месеца нивото на безработицата в Литва нарасна значително, поради което е необходимо да се приспособим към последиците от кризата и да гарантираме поне временна финансова помощ с цел да се осигурят работни места на съкратените от дружеството Snaigė работници. В случая не говорим за няколко работници, съкратени от дружеството, а за огромен брой хора, за около 651 работници на възраст от 25 до 54 години. Със задоволство отбелязвам, че днес се състоя дългоочакваното гласуване за разпределението на временна финансова помощ, тъй като този чувствителен въпрос, свързан с литовското дружество и съкратените работници, беше забавен, а някои от работниците във въпросното дружество са загубили работата си още през ноември 2008 г. Надявам се, че средствата, одобрени от днешното гласуване, ще бъдат разпределени целенасочено и ефективно.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Една от особеностите на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията е, че той се стреми да насърчи предприемаческия дух. Това трябва да бъде разбрано от европейските институции и от националните правителства като ключов елемент в борбата с предизвикателствата, пред които е изправен европейският производствен сектор.
Признавам, че обществени действия следва да се осъществяват не само по този начин, а предимно като се отстраняват изкуствените и бюрократичните пречки пред предприемаческата дейност. Все още има какво да се направи в това отношение.
Вярно е, че трябва да се търсят начини за тестване, преразпределяне и преквалификация на тези, които са станали безработни в резултат от глобализацията, например на работниците в производството на хладилници в Литва, по-конкретно в дружеството AB Snaigė и в два негови доставчика. Не по-малко важно е обаче, а за това трябва да се вземат мерки, като се запазва честната и здравословна конкуренция, да се търсят начини за укрепване на дружествата и работната им ръка в условията на икономика, която е отворена и все по-конкурентна.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз е пространство на солидарност и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е част от него.
Тази подкрепа е от съществено значение за подпомагането на безработните и на жертвите на премествания, ставащи в световен мащаб. Все повече дружества се преместват, за да се възползват от ниските разходи за труд в някои държави, по-конкретно в Китай и Индия, често в ущърб на държави, които зачитат правата на работниците.
ЕФПГ е насочен към подпомагане на работници, които са жертви на преместване на дружества и е изключително важен, тъй като им помага в бъдеще да получат достъп до нови работни места. ЕФПГ вече беше използван от други държави от ЕС, по-конкретно от Португалия и Испания, така че сега следва да предоставим помощ и на Литва.
Vilja Savisaar (ALDE), в писмена форма. – (ET) Днешната резолюция, че Европейският съюз подкрепя използването на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията чрез три доклада, два от които се отнасят до Литва и един до Германия, трябва да бъде приветствана във всяко едно отношение. Тя показва на практика, че Европейският съюз може пряко да облекчи положението на хора, които са били съкратени, и да помогне за тяхната преквалификация. В Естония над 30 000 души в строителния сектор загубиха работните си места през последните 18 месеца, затова искам да призова правителството на Естония и Министерството на социалните въпроси смело да поискат помощ от фондовете на Европейския съюз, предназначени за такива случаи. Струва си да се отбележи, че макар днес Германия и Литва да получиха подкрепа, по данни на Евростат, безработицата е най-висока в Испания, Латвия и Естония, които също трябва да си помислят за това, как Европейският съюз може да им окаже пряка помощ.
Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Г-н докладчик, госпожи и господа, приветствам инициативата да се помага на работници, засегнати от процеса на глобализация. Подкрепям я искрено и съм доволен, че в този случай хората в Литва ще получат помощ. Като цяло считам, че общата сума на фонда следва да бъде увеличена няколко пъти, като се преразпределят средства от други места. Убеден съм, че подобен фонд трябва да обхваща и собствениците на предприятия. Често те са засегнати в толкова голяма степен, че по-късно не са в състояние да се възстановят и да започнат нова дейност. В много случаи собствениците на предприятия са засегнати повече от своите работници: поемат рискове, докато осъществяват стопанската си дейност, създават работни места и плащат данъци; те залагат не само дяловете си, но и личното си имущество. Ето защо би било полезно, ако – като всеки отделен случай се разглежда поотделно – разгледаме възможността за оказване на помощ и на собственици на дружества, пострадали от глобализацията и световната икономическа криза.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Доволна съм, че днес ние гласувахме за разпределянето на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) с цел да бъдат отпуснати 1 118 893 евро за финансова помощ на съкратени работници от 128 предприятия в строителния сектор в Литва. Строителният сектор в Литва преживява трудни времена, поради огромния спад в търсенето на строителство в резултат на финансовата и икономическа криза, а и по време на рецесията литовските граждани много трудно получават заеми за строеж или покупка на жилище. Гласувах „за“ този доклад, тъй като финансовата помощ на ЕС ще помогне на хората, станали жертви на глобализацията, да си намерят работа и да се върнат на пазара на труда и ще им помогне да се освободят от хватката на рецесията. Ето защо в тази ситуация ние трябва да покажем солидарност с работниците, съкратени именно поради промените в световната икономика и намаляването на заетостта в някои сектори вследствие на финансовата криза.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Фактът, че все повече европейски държави се обръщат към Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) ясно говори, че последиците от това явление са се били усетени от всички страни, което само по себе си оправдава името, което беше дадено на фонда.
Макар ползата от глобализацията на световно равнище да е доказана, е необходимо да се обърне внимание на случаите, когато по-малко конкурентоспособните сектори са засегнати от нейните последици. Един такъв случай е литовският строителен сектор.
Фактът, че фондът е бърза, конкретна и ограничена във времето форма на подкрепа, изисква всички политици, ръководители на предприятия и работници да разработят нови начини за възстановяване на загубената конкурентоспособност и за достъп до нови пазари. В противен случай помощ като тази от ЕФПГ ще бъде само временна и накрая ще се окаже, че е недостатъчна.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) беше създаден с цел да предоставя допълнителна подкрепа на работниците, съкратени вследствие на значими структурни промени в моделите на международната търговия. По този начин се търсят начини за повторното им приобщаване към пазара на труда.
Европейският съюз трябва да използва всички налични мерки, за да реагира на последиците от световната икономическа и финансова криза и в това отношение ЕФПГ може да изиграе основна роля за подпомагането на повторното приобщаване на съкратените работници.
Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. позволява мобилизирането на средства от ЕФПГ в рамките на годишния таван от 500 млн. евро. Настоящото предложение се отнася до мобилизирането на обща сума в размер на 1 118 893 евро за подпомагане на Литва с цел да се предостави помощ на съкратените работници в 128 дружества, работещи в сектора на гражданското строителство.
Необходимо е отново да се подчертае, че в контекста на мобилизиране на ЕФПГ Комисията не бива системно да прехвърля субсидии за плащания от Европейския социален фонд, тъй като ЕФПГ беше създаден като конкретен отделен инструмент със свои собствени цели и правомощия.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Исканията за действия от страна на този фонд бяха успешни. В случая става дума за отговор на искане за помощ от страна на Литва след съкращения в 128 дружества, действащи в сектора на гражданското строителство.
Преди да кажа каквото и да било, важно е да отбележа, че фондът може само частично да облекчи някои от последиците на сериозната икономическа и финансова криза с оглед на наложените бюджетни ограничения (които му поставят граница от 500 млн. евро годишно) и на ограничителните критерии за допустимост, с които той работи. От известно време броят на съкратените работници в резултат на т. нар. „преструктуриране“ значително надмина първоначалните прогнози на Комисията по отношение броя на работниците, които биха искали да се възползват от фонда.
Необходимо е категорично да прекъснем връзката с неолибералната политика, която пред очите ни причинява икономически и социални бедствия в държавите от Европейския съюз. Очевидно е, че на това бедствие не трябва да се отговаря с половинчати мерки. Нито пък можем да не отбележим несправедливостта на регламент, който облагодетелства повече държавите с по-високи доходи, особено тези с по-високо равнище на заплатите и помощта при безработица.
Подчертаваме, че спешно е необходим реален план за подпомагане на производството и създаването на работни места с права в държавите от Европейския съюз.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз е пространство на солидарност и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е част от него.
Тази подкрепа е от съществено значение за подпомагането на безработните и на жертвите на премествания, ставащи в световен мащаб. В конкретния случай се цели да се помогне на хората, съкратени в над 120 дружества в сектора на гражданското строителство, които бяха принудени да затворят врати, поради голямата криза в сектора.
Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) цели да подпомогне всички, засегнати от последиците от значими структурни промени в моделите на световната търговия, и да помогне за повторното им приобщаване към пазара на труда. ЕФПГ вече беше използван от други държави от ЕС, по-конкретно от Португалия и Испания, така че сега следва да отпуснем помощ и на Литва.
Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) През септември 2009 г. Литва внесе искане за подкрепа от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) във връзка със съкращенията, които бяха направени в 128 дружества в сектора на гражданското строителство. Гласувах „за“ резолюцията на Европейския парламент относно мобилизиране на ЕФПГ за строителството на сгради в Литва.
Считам, че една екологично ефективна икономика и строителство на енергийно ефективни сгради може да помогнат икономическото възстановяване в ЕС. Смята се, че до 2020 г. тези сектори могат да създадат над 2 милиона работни места в Европа.
През 2006 г. в строителния сектор е имало около 2,9 милиона дружества, които са генерирали 510 млрд. евро и са осигурили работни места на 14,1 милиона души на равнище на ЕС-27. В резултат на икономическата и финансова криза през първото и второто тримесечие на 2009 г. обемът на дейността в строителния сектор в Литва е намалял съответно с 42,81% и 48,04% в сравнение с началото на 2008 г. Това оказва неблагоприятно въздействие върху Литва във време, когато тя има едно от най-високите равнища на безработица в ЕС. Строителният сектор е особено засегнат, като само за 2008 г. отчита загубата на почти 10% от работните места.
Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Искрено одобрявам тази инициатива и гласувам в подкрепа на помощта за работниците в строителни дружества, които са пострадали от настоящата световна криза и процеса на глобализация. Сигурен съм, че всеки от нас има някаква вина, че не можахме да спрем нереалните проекти, създадени от агенти по недвижими имоти и строителни организации. Беше ясно, че това ще ни доведе до криза. Задължение на политиците е да служат на хората и да предотвратяват неудачи. Ето защо при гласуването на този проект предлагам и моля финансовата подкрепа да бъде увеличена, защото 1 млн. евро е само капка в морето за стотици дружества, които са пострадали и в които работят десетки хиляди работници. Като става дума за хората, които работят точно в такива предприятия, чух, че тези хора вече не вярват нито на собствените си държави, нито на Европейския съюз. Така, ако увеличим този вид подкрепа, ние ще подобрим авторитета на самия Европейски съюз и ще укрепим вярата в националните държави.
Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Напълно подкрепям двата доклада на Reimer Böge, които бяха приети от Парламента, относно финансова помощ за съкратените работници в Литва от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и съм благодарна на другите колеги, които също ги подкрепиха. За съжаление, аз закъснях за гласуването, защото, когато идвах към пленарната зала, асансьорът не работеше.
И двата доклада – за положението в строителния сектор и за дружеството Snaigė – представят най-тежките случаи на безработица в Литва. Финансовата подкрепа на ЕС ще намали трудностите, пред които са изправени литовските работници.
Строителният сектор е един от най-засегнатите в Литва. Сега над сто дружества са принудени да обявят несъстоятелност. Сумата от 1,1 млн. евро ще бъде насочена към почти 1 000 работници в този силно чувствителен и силно засегнат сектор.
Сходнo е положението и в Snaigė – помощта от 258 000 евро от ЕФПГ ще бъде насочена към 650 съкратени в град, който е с едно от най-високите нива на безработица – вече наближава 20%.
Дори това да е само върхът на айсберга на проблема за безработицата в Литва, финансовата помощ ще помогне на тези, които най-много се нуждаят от нея.
Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) беше създаден през 2006 г. с цел да предоставя допълнителна подкрепа на работниците, засегнати от последиците от значими структурни промени в моделите на световната търговия, и да ги подпомага при повторното им приобщаване към пазара на труда.
От 1 май 2009 г. областта на компетентност на ЕФПГ беше разширена и сега включва подкрепа за работници, съкратени вследствие на икономическата и финансова криза. Във времето, когато сме изправени пред тази тежка икономическа и финансова криза, една от основните последици е нарастването на безработицата. ЕС трябва да използва всички налични средства, за да отговори на последиците от кризата, и по-конкретно да предостави подкрепа на тези, които ежедневно са изправени пред реалностите на безработицата.
По тези причини гласувах в подкрепа на настоящото предложение за мобилизиране на ЕФПГ за подпомагане на Литва с цел да бъдат подкрепени работниците от 128 дружества, работещи в сектора на гражданското строителство.
Andrew Henry William Brons (NI), в писмена форма. – (EN) Макар че бяхме против членство в ЕС, следователно и против финансиране от ЕС, парите от този фонд вече бяха разпределени, затова те не са „нови“ пари.
Бихме предпочели помощта за съкратените работници да бъде осигурена от националните правителства. Докато ЕС е компетентният орган обаче, помощта за съкратените работници, както изглежда, трябва да дойде от този фонд.
В Обединеното кралство ще има критики относно изплащането на тези пари на германски и литовски работници. Ако обаче беше предложено да се предоставят средства, да кажем, на нашите металурзи от Corus, нямаше да се противопоставим на такава помощ. Следователно не е логично да се противопоставяме на помощта, която обсъждаме.
Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, гласувахме в подкрепа на докладите на г-н Böge относно мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, като имахме предвид най-вече съкратените работници. Постъпвайки по този начин обаче, изпитахме и известно безпокойство. Истината е, че този фонд няма да бъде никак ефективен, като се имат предвид широкообхватните социални последици от вашата безотговорна, прекалено свободна пазарна политика.
Понякога той създава впечатление, макар и да отричате това, че парите на европейските данъкоплатци се използват за финансиране на политика, целяща да премества и преструктурира големи дружества, а в същото време Брюксел дава на Европа евтината възможност да декларира „солидарност“ с безработните, които тази политика създава. Друга причина за нашата загриженост: установените прагове, изисквани, за да се предостави достъп до тези фондове, особено що се отнася до броя на съкратените работници. Ето защо, с малки изключения, от тях се възползват преди всичко големите дружества. Излиза, че работниците в средните, малките и много малките предприятия, дребните мъже и жени предприемачи, които прекратяват дейността си, отново са пренебрегнати, когато става дума за икономическа и социална политика.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувахме в подкрепа на резолюцията, за да бъде гарантирана екологичната устойчивост на атлантическите региони, по-конкретно, на островите на Европейския съюз. Те съставляват съществена част от морската му площ и имат проблеми и конкретни потребности, като например екологични проблеми.
Случаят на Азорските острови заслужава да бъде отбелязан, тъй като става дума за най-голямата изключителна икономическа зона в Европейския съюз. В рамките на настоящото обсъждане е необходимо да бъде гарантирано екологично наблюдение на водите на Атлантическия океан, тъй като хората от тези острови зависят от доброто екологично състояние на морските им води. Затова е важно ясно да бъдат определени минималните цели за качество на околната среда заедно с програмите за наблюдение, с които да може да се гарантира доброто екологично състояние.
Необходимо е също да бъдат разгледани случаите, споменати от докладчика, като произшествията при корабоплаването или за найлоновите торбички, които могат да имат опустошителни последици за стопанската, обществената или екологичната устойчивост в атлантическите региони. Това изисква прилагане на конкретни мерки, подходящи за екологичната или социално-икономическата действителност на морските екосистеми в рамките на Атлантическия океан.
Ето защо подписването на такива споразумения е важно за устойчивото развитие на населенията, които зависят от Атлантическия океан.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам подписването на допълнителния протокол за решаване на политическия конфликт, който попречи на Испания и Мароко да ратифицират Споразумението за сътрудничество за защита на бреговете и водите на Североизточния Атлантически океан срещу замърсяване (Лисабонското споразумение). Защитата на бреговете и водите е от стратегическа важност за социално-икономическото благосъстояние на крайбрежните общности, местното развитие, заетостта и запазването и създаването на поминък. Трябва да бъде гарантирано, че всички морски води на Европейския съюз ще бъдат поддържани в добро екологично състояние, за да се гарантира устойчиво развитие. Настоящият протокол е пряко свързан с въпроси, като опазването на околната среда, изменението на климата, безопасността, общественото здраве, регионалното развитие, отношенията с трети държави и сътрудничеството за развитие. Протоколът, който ще даде възможност за противодействие на различните видове замърсяване в Атлантическия океан, е от решаващо значение за борбата срещу заразяването или риска от замърсяване на моретата или бреговете чрез механизъм, който има за цел гарантиране на сътрудничество между договарящите страни при инцидент, причиняващ замърсяване, и който ще ги задължи да създадат и приложат свои собствени структури и планове за действие при извънредни ситуации.
Diane Dodds (NI), в писмена форма. – (EN) Гласувах против доклада, имайки предвид една добра новина по отношение на морската околна среда. Докладчикът споменава за „супата от пластмаса“ – масата от пластмаси и гума, която се носи по повърхността на Тихия океан – и отбелязва проблема, свързан със изгубените рибарски мрежи, който придобива все по-големи размери и в Атлантическия океан. Във връзка с това си заслужава да се отбележи работата на организацията „КИМО интърнешънъл“ (KIMO International) и техния проект „Улов на отпадъци“ (Fishing for Litter). Първоначално започнат през март 2000 г. от нидерландското правителство и нидерландскии рибари, проектът имаше за цел почистване на Северно море от отпадъци с използване на рибарски мрежи. Впоследствие „КИМО интърнешънъл“ разшири тази дейност в пристанища в Обединеното кралство, Швеция и Дания с финансова подкрепа от ЕС.
От 2001 г. насам рибари от ЕС отстраниха стотици тонове отпадъци от нашите морета и ги върнаха на брега, където те се събират и обезвреждат отговорно. Всички рибари от ЕС, включени в проекта, заслужават похвала за своята ангажираност, благодарение на която отпадъците окончателно се отстраняват от морето, което е от полза за рибарството, дивата природа и околната среда.
Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) ЕС подписа мрежа от споразумения с някои отделни държави-членки и съседни трети държави по отношение на морето, включително Хелзинкската конвенция, Споразумението от Бон, Барселонската конвенция и така нареченото Лисабонско споразумение. Целта на тези споразумения е осигуряване на индивидуални или колективни мерки в случай на замърсяване или заплаха от замърсяване на моретата или крайбрежните райони. Макар Лисабонското споразумение да беше подписано през 1990 г., то така и не влезе в сила заради териториален спор между Испания и Мароко. Допълнителният протокол, с който беше уреден спорът, беше подписан от всички договарящи страни през 2008 г. и поради това нищо не следва да пречи на приемането на Лисабонското споразумение. Докладчикът споменава в доклада два постоянни и изострящи се проблема във връзка със замърсяването на морето и крайбрежните райони, първият от които е огромната масата от пластмаси и гума с площ 34 пъти по-голяма от площта на една средна по размери държава-членка като Нидерландия, която се носи по повърхността на Тихия океан. Вторият постоянен проблем, за който говори Anna Rosbach и за който тя търси решение, е многобройното количество стари, изхвърлени или изгубени рибарски мрежи. Докладът е пример за конструктивна работа, имаща за цел решаване на основните проблеми в областта на замърсяването на морската и крайбрежната околна среда и затова го подкрепям с моя вот.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Двадесет години след като беше подписано Споразумението за сътрудничество за защита на бреговете и водите на Североизточния Атлантически океан срещу замърсяване, договорено между Португалия, Испания, Франция, Мароко и ЕС, вече е готово да влезе в сила, след ратификацията му от всички договарящи страни. Сега Съветът предлага, от името на Европейския съюз, да бъде сключен допълнителен протокол, с който да стане възможно споразумението най-после да влезе в сила.
Споразумението е от най-голяма важност за Португалия предвид дължината на бреговата й линия и значението на морето за националната й икономика, като не забравяме бедствията с танкерите „Ерика“ и „Престиж“. Поради това поздравявам Съвета и държавите-членки за сключването на допълнителния протокол и се надявам на бързо и ефективно влизане в сила на споразумението, тъй като то ще осигури по-добра защита на нашите брегове от екологични бедствия като тези, които, за съжаление, в близкото минало отдавна отровиха бреговете ни.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Много съм доволен от приемането на доклада, тъй като това ще позволи да влезе в сила мрежа от регионални споразумения за борба със замърсяването на морето, сключени от ЕС с някои отделни държави-членки и съседни трети държави.
В случая имаме Лисабонското споразумение, което беше подписано през октомври 1990 г., но така и не влезе в сила заради териториален спор между Испания и Мароко, две от договарящите страни, относно „южната граница“ (Западна Сахара), посочена в член 3, буква в) на Споразумението.
Допълнителният протокол, в който беше уреден спорът и в който беше намерена подходяща формулировка на член 3, буква в), беше подписан едва през май 2008 г. от Португалия, Испания, Франция и Мароко.
Със сключването на допълнителния протокол Лисабонското споразумение може да влезе в сила 20 години след подписването си. Заедно с аспектите си относно сигурността, протоколът обхваща и опазването на околната среда. Напълно наясно сме с екологичните бедствия, които изложиха на заплаха бреговете на нашите държави в последните години. Надяваме се тези правила да помогнат за избягване на произшествия като тези с танкерите „Ерика“ и „Престиж“, тъй като в морето няма физически или политически граници и са необходими общи усилия и съгласувани действия.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейската общност участва в различни регионални споразумения за борба със замърсяването на морето, които улесняват взаимната помощ и сътрудничество между държавите-членки. Тази мрежа от споразумения се вижда в Споразумението за сътрудничество за защита на бреговете и водите на Североизточния Атлантически океан срещу замърсяване (Лисабонското споразумение), за което се застъпва Португалия и което не можа да влезе в сила заради териториален спор между Испания и Мароко. Считам, че с оглед на правилата за околната среда, насърчавани от ЕС, и след като се постигне съгласие по допълнителния протокол, Лисабонското споразумение ще може най-накрая да влезе в сила.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Допълнителният протокол към Споразумението за сътрудничество за защита на бреговете и водите на Североизточния Атлантически океан срещу замърсяване е част от мрежата от регионални споразумения относно опазването на морската околна среда, които ЕС е сключил с някои отделни държави-членки и съседни трети страни. Защитата на нашите океани, които се явяват източник за прехрана на милиони европейци, също е важна задача за ЕС и ето защо аз безрезервно гласувах в подкрепа на доклада. Във връзка с това трябва да бъде споменато, че в допълнение към Лисабонското споразумение, което разглеждаме тук, съществуват още Хелзинкската конвенция, Споразумението от Бон и Барселонската конвенция.
Всяко от тези споразумения обхваща различни части от моретата около държавите-членки на ЕС, и има за цел осигуряване на индивидуална или колективна намеса на договарящите страни в случай на замърсяване или заплаха от замърсяване на моретата или бреговете вследствие на инцидент. Лисабонското споразумение беше подписано през октомври 1990 г., но така и не влезе в сила заради териториален спор между Испания и Мароко, две от договарящите страни, относно „южната граница“ (Западна Сахара). Допълнителният протокол, в който беше уреден спорът и в който беше намерена подходяща формулировка, беше подписан наскоро, през май 2008 г., от Португалия, Испания, Франция и Мароко и най-накрая, на 25 март 2009 г., той беше подписан и от Европейския съюз.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Почти 50% от населението на Европейския съюз живее в крайбрежни региони и дори само този факт изисква удвоено внимание към комплексното опазване и управление на тези региони. С оглед на това е от решаващо значение в рамките на ЕС да се гарантира комплексно управление на крайбрежните зони, както е препоръчано от Европейската комисия в изявление, публикувано по въпроса.
Важно е също така да се посочи, че 80% от отпадъците и замърсяването в морето идва от сушата и поради това трябва да има съгласувана стратегия, включваща и борба с този проблем на сушата.
Отделно от екологичните въпроси, замърсяването на океаните и рушенето на бреговете в Европа представляват и икономически проблем. Това се дължи на факта, че в някои държави, като Португалия, практиката на туризма, насочена към морски дейности като наблюдение на китове, подводни спортове и други, се явява значим източник на приходи за някои региони, включително Азорските острови, Мадейра и Алгарве.
Също както и прекомерният улов, замърсяването на водите значимо допринесе за сегашното състояние на намаляване на запасите от някои видове, които са важни рибни ресурси. Поради това Рамковата директивата за морска стратегия, която е екологичният стълб на стратегията за комплексна морска политика, трябва да бъде прилагана в пълен обем.
Океаните и крайбрежните зони трябва да бъдат стратегически приоритет за Европа и поради това изцяло подкрепям доклада на Парламента.
Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах „за“ доклада с цел да допринеса за влизането в сила на Допълнителния протокол към Лисабонското споразумение. То създава механизъм за гарантиране на сътрудничество между договарящите страни в случай на произшествия, причиняващи замърсяване, и ги задължава да въведат и приложат свои собствени структури и планове за действие при извънредни ситуации.
Споразумението е част от мрежа от регионални морски споразумения, сключени от ЕС с някои отделни държави-членки и съседни трети държави. Мрежата включва Хелзинкската конвенция, Споразумението от Бон, Барселонската конвенция и, в този случай, Лисабонското споразумение, като всеки от тези документи обхваща различни части от моретата около държавите от ЕС и има за цел индивидуална или колективна намеса на договарящите страни в случай на замърсяване или заплаха от замърсяване на моретата или бреговете за опазване на околната среда и здравето на гражданите.
Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Политиката за защита на потребителите има за цел подобряване на здравето, безопасността, икономическите и правните интереси на потребителите, както и правото им на информация. Защитата на потребителите е всеобхватна и основна политика на Европейския съюз, насочена главно към гарантирането на добре функциониращи пазари, на които потребителите се чувстват защитени и уверени, и към насърчаване на иновациите и трансграничната търговия.
Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, тъй като считам, че той е от съществено значение за укрепване на европейската политика за защита на потребителите и че ще я направи по-ефективна и съдържателна за обществеността. Уверените и добре информирани потребители, които са в състояние да направят избор, са много важни за ефективното функциониране на вътрешния пазар. Целта е да се осигури на потребителите голям избор на висококачествени продукти и услуги на конкурентни цени, а в същото време и високо равнище на защита, което е от основно значение за да стане ЕС конкурентоспособен, динамичен и новаторски в световен мащаб.
Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) През последните години вътрешният пазар на Европейския съюз значително се разшири, като в момента обхваща почти 500 милиона потребители в 27 държави-членки. Стандартизирането на принципите и правилата за защита на потребителите на европейско равнище и усъвършенстването на механизмите за подкрепа на тяхното прилагане е постижима цел, без да се смята, че предлаганите продукти и услуги във всички 27 държави-членки ще постигнат същото ниво на качество в краткосрочен или средносрочен план.
Настоящото трудно икономическо положение, в което се намира цяла Европа, е белязано със спад на доходите и нарастване на безработицата, което в рамките на Общността се отразява в необходимостта ежедневното пазаруване да се управлява по-добре. Позицията на европейските потребители, които са пряко засегнати от последиците на икономическата рецесия, е особено ясна по отношение на купуваните стоки и услуги, които те искат да бъдат с добро качество, така че да могат да консумират възможно най-много от посочените неща. В резултат на това значимостта на мерките за защита са потребителите постоянно нараства. Консолидирането на структурите за наблюдение на пазара във всички държави-членки, гарантиращо, че предлаганите на пазара продукти отговарят на най-високите стандарти за безопасност, е решение, съответстващо на положението в момента.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Потребителите в ЕС имат съществена роля за повишаване на растежа, заетостта и конкурентоспособността и техните интереси са основен приоритет при формирането на основни политики като здравеопазване, стопанска дейност и промишленост, опазване на околната среда и наред с тях, енергетика и транспорт. По отношение на енергетиката, вътрешният пазар не може да функционира правилно и конкурентно, поради наличието на т. нар. „енергийни острови“, като например региона на Балтийско море, който е изолиран от останалата част на Европа по отношение на енергията и е зависим от един външен доставчик. Съществуването на електропреносна мрежа и газопровод, покриващи цялата европейска територия, трябва да бъде приоритет, тъй като Европа е силно зависима от вноса на енергия. Пазарът на електроенергия също трябва да приеме пакет от мерки, насочени към пълна откритост, в полза на европейските потребители. Необходимо е да бъдат създадени благоприятни условия за истинска и честна конкуренция и за създаването на истински единен пазар. Държавите-членки трябва да предприемат всички необходими мерки за осъществяването на ясните цели, по-конкретно защитата на уязвимите потребители, защитата на основните права на потребителите, както и икономическото и социално сближаване.
Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Повишаването на правата и благосъстоянието на потребителите е основен аспект от Европейския съюз. Подкрепям всички усилия, направени в това отношение, които възстановяват общественото доверие в пазарите. Защитата на потребителите става дори по-важна в условията на икономическата криза, която увеличи натиска върху най-малко защитените потребители – тези с ниски доходи. Необходимо е да се създаде координиран подход, който ще позволи на потребителите по-уверено да упражняват правата си. С оглед на това подчертавам необходимостта: първо, да се насърчават политики за информиране и обучение на потребителите (от страна на ЕС и държавите-членки) чрез кампании, информационни пунктове и увеличаване на средствата на европейските потребителски центрове; второ, ефективно да се прилагат съществуващите вече правила, като се засилва контрола на пазара и регулаторните механизми и като се оказва натиск върху държавите-членки за правилно събиране на средствата на Общността.
Повтарям, че само по този начин потребителите ще могат да правят добре информиран избор, без да са подложени на всякакъв вид натиск от страна на производителите. Това ще затвърди доверието им в пазарите, ще генерира нарастване на конкуренцията, ще подобри качеството на продуктите и услугите и ще повиши потреблението (важен фактор за икономическото възстановяване).
Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Защитата на потребителите е тясно свързана с възможността на пазара да предложи богат избор от висококачествени стоки и услуги на конкурентни цени. Ясно е, че по-голямото доверие на потребителите, осведоменост и отговорност изискват все по-висококачествени стоки и услуги, което, от своя страна, увеличава конкуренцията между доставчиците, които ще бъдат насърчавани да подобряват продуктите си, като същевременно запазват цените на конкурентни нива.
Съгласна съм, че е важно, както беше подчертано от Комисията и държавите-членки, да се даде ход на комуникационна стратегия за правата на потребителите чрез интернет портали, кампании за повишаване на осведомеността и информационни пунктове, чрез популяризиране на използването на уебсайта „eYouGuide“, като в същото време се гарантира надеждността, достоверността и обективността на организациите, отговорни за управлението и организирането.
Освен това петте индикатора в индекса на развитие на пазарите на дребно, установени от резолюцията, макар и не изчерпателни, със сигурност ще позволят на хората да получат полезна информация за подобряване, ако е необходимо, на изходната нормативната рамка, при условие че информацията, предоставена от държавите-членки, е пълна и нейното обобщаване може да бъде извършено на лесно съпоставима основа. Гласувах в подкрепа на доклада, въпреки че съм объркана от назначаването на потребителски омбудсман и от системите за предявяване на колективни искове.
Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Считам, че след влизането в сила на Договора от Лисабон и по време на настоящата икономическа криза интересите и защитата на гражданите трябва да бъдат стабилно гарантирани. На потребителите трябва да са осигурени специфични инструменти, които да гарантират, че техните интереси са интегрирани ефективно във всички политики на Европейския съюз.
Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Докладчикът използва като отправна точка резултатите от индекса за развитие на пазарите на дребно, което е един логичен и прагматичен подход. От статистическите доклади по този въпрос може да се направи извод както за удовлетвореността, така и за проблемите на потребителите. От съществено значение за установяването на пазарите е по-нататъшното развитие на поверителните бази данни за проблемите на потребителите. Необходимо е обаче да се подобри събирането на данни така, че да може да с отчитат разликите между различните системи в държавите-членки, които поради разнообразието понякога са много големи. Според мен най-проблемният въпрос е привеждането в действие на законодателството и на договорните задължения. По отношение на търговията на трансгранични пазари, по-конкретно, привеждането в действие на закона не съществува. Установяването на правила за защита на потребителите в ЕС няма да има ефект, ако те не са правилно изпълнени и приложени в националното законодателство и ако не са приведени в действие на равнище на държави-членки. Докладчикът разгледа въпроса за защитата на потребителите на основата на индексите по един приемлив начин. Аз обаче бих подкрепил по-конкретни предложения за подобряване на сегашното положение. Въпреки тази резерва, докладът допринася за защитата на потребителите в ЕС и затова ще гласувам за приемането му.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Политиката на Европейския съюз за защита на потребителите е основен компонент в консолидирането на вътрешния пазар. Ето защо тази политика трябва да позволи на европейските потребители и представители на обществеността да имат достъп до висококачествени продукти и услуги на конкурентни цени и в същото време да се възползват от защита на правата си на високо равнище.
Повишаването на обучението и осведомеността за правата и задълженията им, както и отговорното отношение от страна на дружествата, ще допринесе за по-динамична форма на трансгранична търговия и, в резултат, за по-тясна интеграция на вътрешния пазар, което ще окаже влияние върху конкурентоспособността на Европа.
Трябва да се намери правилният баланс между правата и задълженията на потребителите и влиянието на съответното прието законодателство по отношение на правата и задълженията на дружествата и доставчиците на услуги.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Договорът от Лисабон разглежда защитата на потребителите като първостепенна и основна политика на Европейския съюз, което определя, че изискванията за защита на потребителите следва да се вземат под внимание.
Във връзка с това е от съществено значение европейската политика за защита на потребителите да се засили и да се направи по-ефективна и по-смислена за обществеността. От решаващо значение е тя да отговаря на потребностите и проблемите на европейската общественост.
В този смисъл са оправдани средствата за наблюдение на пазара, като например индекса за развитие на пазарите на дребно. Една добра политика за защита на потребителите следва да осигури добре функциониращи пазари, както и сигурност и доверие, с което трансграничната търговия и новаторството се насърчават.
Застъпвам се за прозрачна политика, при която наименованието за произход е задължително. Защитата на потребителите е важна с оглед на внесените опасни продукти, което предполага по-тясно сътрудничество между органите за проследяване на пазара и митническите органи.
Безопасността на продуктите, които са в обращение в рамките на вътрешния пазар, поражда необходимост от обединяване на усилията с органите на трети страни и във връзка с това подкрепя инициативата на Комисията за засилване на международното сътрудничество и търсене на официални споразумения със съответните органи в трети страни, по-специално Китай, САЩ и Япония.
Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада Hedh. Шотландия в момента няма глас по въпросите на потребителите в ЕС: нямаме самостоятелно представителство в Съвета, а законодателството на потребителите до голяма степен е запазено за Лондон. Предвид нашите отделни правни институции е от съществено значение тези правомощия да бъдат върнати на шотландския парламент, така че Шотландия да може да играе пълноценна роля в текущия дебат на ЕС по тези въпроси.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Защитата на потребителите е, и винаги е била, един от приоритетите на ЕС и това беше затвърдено след приемането на Договора от Лисабон. Потребителите, които са добре информирани за своите права и задължения, допринасят за един по прозрачен и по-конкурентен пазар.
В условията на настоящата икономическа криза е важно да се защитават най-уязвимите потребители и тези с ниски доходи. При нарасналата сложност на пазарите за търговия на дребно, и по-специално на пазара за услуги на дребно, за потребителите става все по-трудно да направят най-добрия избор.
С цел ефективното оценяване на пазара и приемането на политики, които дават най-добрите възможни резултати за потребителите, са необходими средства за проследяване на пазара. Ето защо индексът за развитие на пазарите на дребно е много важен.
Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) За да се гарантира, че имаме ефективна защита на потребителите, е важно да бъде подобрена информацията, предоставяна на потребителите, както и тяхното обучение. Целта е на вътрешния пазар да има „разполагащи с права потребители“. Докладът обаче не съдържа адекватни решения на проблемите, свързани с напълно нерегулирания пазар. Европейските стандарти не винаги са изпълнени, независимо дали става въпрос за стандарти за качество и безопасност или дори за нормативни актове за околната среда и здравеопазването. Ето защо аз се въздържах от гласуване.
Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Защитата на потребителите е изключително важен въпрос, с който Комисията трябва да се справи. Само прилагане на ефективни мерки по този въпрос, разбира се, не е достатъчно, ако няма участие от страна на потребителите. Потребителите трябва да знаят правата си. Извличането на максимална полза от възможностите на единния европейски пазар е огромно предизвикателство за Комисията. За да се отговори на това предизвикателство, ефективната защита на потребителите трябва да бъде един от приоритетите, избрани от ЕС. Мисля, че използването на индексите за развитието на пазарите на дребно, които са инструменти за проследяване на пазарите, не би могло да бъде по-полезно от гледна точка на потребителя. Индексите ясно показват кои пазари не отговарят достатъчно на потребностите на потребителите. Като ги анализираме, ние можем да установим, наред с други неща, че потребителите изпитват определени проблеми на пазара за услуги и че интернет търговията между отделните държави-членки до голяма степен е ограничена вследствие на трансгранични бариери. Доволен съм от факта, че се планира разработването и на други индекси. Освен това се надявам, че ще ни бъде предоставяна още по-подробна информация, отколкото преди. Благодарение на такива инструменти е значително по-лесно да бъдат разбрани проблемите на потребителите и да се отговори на техните потребности. Няма съмнение, че въвеждането на регламенти на ЕС в областта на защита на потребителите в отделните държави от ЕС е от полза за нашите граждани.
Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Hedh относно защитата на потребителите. Този доклад по собствена инициатива с право признава решаващата роля на организациите на потребителите, които са идеалните организации за подаване на сигнали към публичните органи относно проблемите, с които се сблъскват потребителите в своето ежедневие. Естествено, аз също така подкрепям изискването към държавите-членки да осигурят надлежни консултации с организациите на потребителите във всички етапи на процеса на вземане на решения и при транспонирането и прилагането на законодателството за защита на потребителите. Също така е много важно в индекса за развитие на пазарите на дребно да бъдат включени дългосрочни индикатори, като например относно пазарните дялове, качеството, рекламата, прозрачността и съпоставимостта на офертите, както и индикатори относно правоприлагането и оправомощаването на потребителите, социални, екологични и етични индикатори, както и индикатори за измерване на обезщетенията и вредата за потребителите.
Единствените два недостатъка на този доклад според мен се изразяват в неуспешното приемане на предложението за изменение, внесено от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, относно поуките от пазарната неефективност в енергийния сектор, както и на нашето предложение за изменение относно преразглеждането на Директивата за играчките. Повод за съжаление си остава фактът, че това предложение за изменение не успя да вземе превес. Въпреки това искам да поздравя докладчика и нейните колеги в комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите за този добър доклад.
Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам приноса на Парламента относно индекса за развитие на пазарите на дребно. Индексът за развитие на пазарите на дребно е важен индикатор за това до каква степен държавите-членки ефикасно и ефективно изпълняват законодателството на ЕС. Приветствам призивите на докладчика за по-голяма прозрачност и видимост на мерките за наблюдение и подкрепям призива й за подобряване на механизмите за колективно обжалване в ЕС.
Alf Svensson (PPE) , в писмена форма. – (SV) Свободният пазар в рамките на ЕС прави Съюза силен играч, но също така означава, че на потребителите трябва да бъде дадена добра и ясна информация за наличния обхват на пазара. Позицията на потребителите следва да бъде заздравена. Ето защо днес гласувах в подкрепа на доклада относно защитата на потребителите. Той обаче съдържа някои формулировки, които са проблематични. Има риск консултирането с организациите на потребителите във всички етапи на процеса на вземане на решения по-скоро да разтегли този процес. Гражданското общество играе важна роля за постигането на адекватна защита на потребителите, но в различните държави тя може да приема различни форми, без това да има вредно влияние върху резултата. Принципът за субсидиарност следва да се прилага при създаването на органи за защита на потребителите и потребителските омбудсмани, както и във формулировките, засягащи учебните програми в училищата. ЕС трябва да определи минимални нива и цели за обща политика на потребителите, но не бива в подробности да решава точно по какъв начин държавите-членки ще постигнат тези цели. Докладът призовава всички държави-членки да събират и регистрират в обща база данни информация за злополуки и наранявания. Подобна база данни не трябва да води до прекомерна административна работа. Нейното администриране трябва да бъде разумно и пропорционално в полза на отделните лица. Въпреки това правата на потребителите и защитата на потребителите на вътрешния пазар са толкова важни, че аз гласувах в подкрепа на доклада, независимо от съображенията, които току-що изложих.
Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Г-жо Hedh, госпожи и господа, доволен съм, че се наистина опитваме да се погрижим за защитата на правата на потребителите. Това обаче продължава вече няколко години, а ние все още не сме в състояние да създадем идеален механизъм и да затегнем задължителните условия, като изпълним тези задачи на национално равнище. Понякога това почти изглежда като игра или лицемерие. Докато не регулираме стриктно дейността на монополите в каквато и да е област, така че печалбите им да са ясно ограничени, а оперативните разходи, заплатите и премиите да са строго контролирани – т.е. осигуряването на суровини, производството, снабдяването с продукти – трудно е да си представим, че потребителите ще получат по-евтини и по-висококачествени стоки или услуги. Тъй като имам значителен опит в тази област, аз съм готов да окажа съдействие по въпроса.
Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам приемането на този доклад. Смятам, че е важно да се защитят потребителите и да се отдели по-голямо внимание на засилването на надзора на пазара, така че продуктите, предназначени за гражданите, да отговарят на възможно най-високите стандарти. Приветствам задълбочаването на международното сътрудничество в областта на безопасността на продуктите и търсенето на официални споразумения с правоприлагащите органи в трети страни. Подкрепям призивите да се учреди специален потребителски омбудсман за извънсъдебно решаване на спорове и считам, че по-ефективните механизми за трансгранично сътрудничество ще спомогнат за подобряване на защитата на потребителите в целия ЕС.
Anna Záborská (PPE), в писмена форма. – (FR) Член 12 от Договора за функционирането на Европейския съюз потвърждава, че изискванията за защита на потребителите се вземат под внимание при определянето и осъществяването на другите политики и дейности на Съюза. Комисията трябва да гарантира, че интересите на потребителите са ефективно включени във всички политики и в своите оценки на въздействието да проучва възможните последици от всеки нов законодателен акт и от политики, имащи пряко или непряко отражение върху потребителите. Макар жалбите на потребителите да са важен показател за грешки във функционирането на пазарите, липсата на жалби не винаги означава, че пазарите функционират добре, тъй като има моменти, когато потребителите са склонни да се оплакват по-малко, поради различните им традиции или поради усещането им за вероятността техните жалби да бъдат взети под внимание. Организациите на потребителите имат решаваща роля при подаването на сигнали към публичните органи относно проблемите, с които се сблъскват потребителите. Инструментите следва да бъдат оптимизирани, така че да могат да работят по-ефективно на всички равнища. Призовавам държавите-членки да гарантират надлежни консултации с организациите на потребителите във всички етапи на процеса на вземане на решения и при транспонирането и прилагането на законодателството за защита на потребителите.
Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Гласувах в подкрепа на доклада относно SOLVIT. Европейските потребители следва да бъдат напълно информирани за техните права и мрежата за решаване на проблеми следва да бъде лесно достъпна за всеки.
В Европейския съюз като цяло броят на хората, които се свързват със SOLVIT в търсене на съвет и помощ, се увеличава, от което става ясно, че значението на SOLVIT като инструмент за решаване на проблемите на европейските граждани и предприятията нараства.
Напълно подкрепям искането в доклада за по-добра и по-широка реклама на услугите на SOLVIT и съм съгласен, че информацията за правата на гражданите и предприятията на вътрешния пазар трябва да бъде изяснена, така че всеки да може да се възползва от тези права в ежедневието си.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (EN) За да се възползват от предимствата на вътрешния пазар, потребителите трябва да разполагат с ефикасни средства за обжалване вследствие на неправилно прилагане на законодателството за вътрешния пазар. Мрежата SOLVIT беше създадена, за да гарантира бързо обезщетение, без да се налага да се използва съдебно производство. Считам, че тази мрежа би могла да бъде много полезна, но в момента тя не работи ефективно и не използва потенциала си в пълна степен. Много от нашите граждани и малките предприятия не познават подобна мрежа. Затова считам, че държавите-членки следва да положат повече усилия и средства за популяризиране на SOLVIT и повишаване на осведомеността сред гражданите и предприятията. Нещо повече, някои центрове на SOLVIT получават повече случаи, отколкото са в състояние да решат, защото не разполагат с достатъчно персонал. Считам, че държавите-членки трябва да засилят ролята на националните центрове на SOLVIT, като осигурят сътрудничество сред националните, регионалните и местните органи и да се ангажират с активен обмен на мнения и добри практики с други държави-членки с цел пълно използване на потенциала на мрежата SOLVIT.
Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) От 2002 г. насам SOLVIT е онлайн мрежа за решаване на проблеми, в която участват държавите-членки на Европейския съюз, с цел да се осигури прагматичен отговор на трудностите, възникващи в резултат на неправилното прилагане на законодателството на Общността от страна на публичните органи.
Въпреки че вътрешният пазар в момента работи сравнително добре, също така е вярно, че в някои случаи възникват грешки или проблеми при тълкуването на правата на членовете на обществото и на дружества, опитващи се да се възползват максимално от предимствата, които осигурява вътрешният пазар.
Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, тъй като мрежата SOLVIT доказа, че има огромно значение за решаването на всякакви проблеми – от проблемите на някой член на обществото, който иска да учи, да работи, да се събере с партньор и т. н. в друга държава-членка до тези на предприятия, които имат проблеми с държавните органи, с възстановяването на ДДС или с други неща. Мрежата SOLVIT се стреми да осигури на гражданите и дружествата високо равнище на обслужване въз основа на високи критерии за качество и изпълнение.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам доклада на г-н Buşoi относно SOLVIT. Тази неформална мрежа за решаване на проблеми, свързани с вътрешния пазар, е от решаващо значение при предоставянето на безплатна помощ както на гражданите, така и на предприятията за решаване на конкретни проблеми с държавните органи. Важността й се доказва от нарастващия брой случаи, постъпили през последната година. Въпреки това предвид взаимосвързаните проблеми, идентифицирани на национално равнище, е много важно да се разгледат редица мерки за подобряване на ефективността на тези центрове. Ето защо считам, че държавите-членки трябва да увеличат усилията си за предоставяне на информация на гражданите и на предприятията за правата, с които се ползват в рамките на вътрешния пазар, като се възползват от увеличението на финансовите и човешките ресурси, както и обучението на служителите в мрежата SOLVIT относно правилата на вътрешния пазар. Също така е важно служителите да имат солидни познания по английски език, както и по родния си език. Призовавам държавите-членки и Комисията да насърчават по-големия достъп до мрежата SOLVIT за гражданите и предприятията с оглед на ефективното прилагане на правилата на вътрешния пазар.
Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Вътрешният пазар не е, и не бива да бъде, чисто бюрократична структура. За да могат напълно да се възползват от неговите предимства, дружествата и европейските граждани трябва да могат да упражняват правата си на практика с помощта на бързи, гъвкави и ефективни механизми. Въз основа на това мрежата SOLVIT придобива основно значение.
Като се има предвид нарастващият брой случаи, в които центровете SOLVIT са били ангажирани през последната година, считам, че за благото на потребителите е от жизненоважно значение да преминем към редица реформи и подобрения, които Парламентът предложи във връзка с това. Например засилването на контрола от страна на Комисията над ефективното прилагане на правилата на международния пазар; явно увеличение на средствата, предоставени на центровете SOLVIT (назначаване на експерти по различни елементи на вътрешния пазар, увеличаване на средствата за националните центрове, специализирано и актуално обучение на съществуващия персонал от специалисти, координирани онлайн връзки между местните центрове и службите на Комисията); значителни инвестиции в популяризирането и рекламирането на мрежата SOLVIT от страна на държавите-членки и Комисията чрез всички методи на социална комуникация, поддържане на връзки на високо ниво с обществеността и дружествата. Поради всичко това подкрепям доклада на г-н Buşoi относно SOLVIT.
Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Мрежата SOLVIT показа, че е много полезен инструмент за решаване, без съдебно производство, на проблемите, с които гражданите и предприятията се сблъскват в резултат на неправилно прилагане на законите за вътрешния пазар от страна на държавните органи. Ето защо тя следва да бъде подкрепена по няколко начина чрез по-добро сътрудничество между Комисията, Парламента и държавите-членки. Преди всичко е необходимо да има по-добра осведоменост за неговото съществуване сред гражданите и предприятията и да бъде засилено сътрудничеството между националните, регионалните и местните органи. По-голямо значение следва да се придаде на обучението на държавните служители, работещи в тази област, като се обучава персонала на мрежата SOLVIT, който, както се подчертава в съобщението на Комисията, също следва да бъде развиван с помощта на Европейския социален фонд.
Гласувах в подкрепа на доклада, защото смятам, че укрепването на мрежата SOLVIT наистина може да помогне за подобряването на правната рамка на вътрешния пазар, която ние така упорито се опитваме да изградим. Насърчаването на прозрачността на данните с помощта на интерактивна онлайн база данни повишава осведомеността за стандартите, способства за по-бързото решаване на проблемите и увеличава доверието в операторите.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Мрежата SOLVIT беше създадена от Комисията и държавите-членки с цел да бъдат решавани по извънсъдебни начини всички проблеми, с които се сблъскват гражданите и предприятията в резултат на неправилното прилагане на законодателството за вътрешния пазар.
Тази мрежа доказа своята ефективност при решаването на проблемите, но тя все още не се използва пълноценно от широката общественост. По тази причина Комисията възнамерява да насърчава бързото и цялостно прилагане на мрежата SOLVIT, като повишава прозрачността с оглед на преодоляване на пречките пред свободата на движение и информиране на обществото за неговите права, така че да се реализира изцяло потенциала на вътрешния пазар.
С оглед на това Комисията настоятелно призовава държавите членки по подходящ начин да популяризират мрежата SOLVIT сред обществото и дружествата, като имат предвид нейните възможности и добавената стойност, която тя представлява.
Като се има предвид, че много от проблемите, които биха могли да бъдат разгледани в мрежата SOLVIT, в момента се решават по съдебен ред, което увеличава времето и парите, похарчени от гражданите и дружествата, и като се има предвид, че мрежата SOLVIT би могла да предостави алтернативно и по-бързо и ефективно решение на правните спорове, считам, че ако мрежата SOLVIT бъде приведена в действие, това ще бъде от полза както за функционирането на вътрешния пазар, така и за защитата на интересите и правата на гражданите и дружествата.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Мрежата SOLVIT започна да функционира през юли 2002 г., като беше създадена от Комисията и държавите-членки с цел да решава проблемите, с които се сблъскваха гражданите и дружествата в резултат от неправилното прилагане на законодателството за вътрешния пазар, давайки възможност за бърз, безплатен и ефикасен отговор, без да се прибягва до съдилищата.
Всички държави-членки на ЕС, наред с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, създадоха SOLVIT центрове на национално равнище, интегрирани най-вече с техните министерства на икономиката и външните работи. Тези центрове си сътрудничат пряко чрез електронна база данни с цел да намерят бързи и прагматични решения на проблемите, представяни от гражданите и предприятията.
Държавите-членки трябва да увеличат усилията си и да предоставят информация на гражданите и предприятията относно правата, с които се ползват на вътрешния пазар, като по този начин им дадат възможност да упражняват тези права. Услугите, предоставяни от SOLVIT, трябва да станат известни на гражданите и предприятията по един ефективен начин.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Мрежата SOLVIT, която има за цел да бъде ефективно решение на проблемите на вътрешния пазар, постигна голям успех при решаването на тези проблеми. Мрежата SOLVIT беше създадена през 2002 г., за да решава проблемите, пред които се изправят гражданите и предприятията в резултат от неправилното прилагане на европейското законодателство о областта на вътрешния пазар.
Мрежата SOLVIT заменя съда по един по-ефективен и по-малко бюрократичен начин, като намира решение в рамките на 10 седмици. Увеличеният поток от SOLVIT случаи обаче доведе до някои неточности по отношение на решенията, които мрежата предлага. Това означава, че е много важно да се полагат усилия за увеличаване на човешките и финансови ресурси, както и да се организира подходящо обучение на служителите на мрежата SOLVIT, така че те да могат да подобрят ефективността си при разглеждането на увеличаващия се брой случаи, насочени към тях.
Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Вътрешният пазар предлага на гражданите и дружествата много възможности. Като цяло вътрешният пазар функционира добре. Понякога обаче стават и грешки.
SOLVIT е мрежа за решаване на проблеми, в която държавите-членки на ЕС работят заедно за решаване, без да се прибягва до съдебни процедури, на проблеми, възникнали в резултат на неправилното прилагане на законодателството за вътрешния пазар от страна на държавните органи. Във всяка държава-членка на ЕС (както и в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) има SOLVIT център.
Гласувах в подкрепа на този доклад, за да бъде даден тласък на SOLVIT центровете при решаването на жалбите, подадени както от граждани, така и от дружества.
Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Вътрешният пазар със своите над 1 500 често сложни документа изглежда на европейците като едно доста неразбираемо „доста причудливо изобретение“, което освен това не винаги се изпълнява правилно в държавите-членки (имам предвид, по-специално, признаването на удостоверенията за професионална квалификация). Следователно SOLVIT се очертава като един безценен инструмент, истинска подкрепа за потребителите и предприятията по въпросите, свързани с вътрешния пазар, тази съвместна мрежа, която в продължение на няколко години работи за неформалното решаване на проблеми, свързани с неправилното прилагане на законодателството на вътрешния пазар от страна на държавните органи. Гласувах в подкрепа на доклада относно SOLVIT.
Независимо от отличния си успех (над 80% от случаите са решени успешно) и независимо от факта, че става въпрос за бързо, извънсъдебно и безплатно решение на проблема с получаването на обезщетение, SOLVIT все още е сравнително неизвестна сред широката общественост. Трябва да направим повече за нейното популяризиране. И накрая, със съжаление отбелязвам, че в някои държави-членки, включително и в моята страна, SOLVIT центровете са твърде лошо осигурени по отношение на бюджета и персонала. Считам, че е дошло време държавите-членки да оценят полезността на тези центрове и да им предоставят средства за правилно функциониране.
Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Докладът на г-н Buşoi относно SOLVIT е много важен. При изпълнението на парламентарните си задължения много пъти през седмицата с мен се свързват граждани, които често ми задават много лични и много конкретни въпроси, свързани с функционирането на законодателството на Общността. Много често съм в състояние да им помогна бързо, като ги насоча към SOLVIT.
Доклада, който приехме днес, ясно описва предимствата на този инструмент. Това е един изключително балансиран документ, тъй като посочва много ясно какви действия трябва да бъдат предприети за подобряването на този инструмент. Без съмнение е необходима една добра медийна стратегия, за да се повиши осведомеността за SOLVIT. Създаването на уникален интернет адрес може да допринесе за това.
Ясно е, че ефективността на SOLVIT трябва да бъде увеличена допълнително. Това наистина може да стане чрез задълбочаване на сътрудничеството между държавните служители с достатъчно високо ниво на знания. От решаващо значение е препоръката държавите-членки да увеличат персонала на SOLVIT центровете с цел в различните министерства да се изгради административен капацитет на национално равнище. Целта трябва да бъде всички SOLVIT центрове да отговарят на въпросите бързо и да предлагат истински решения; именно с тази цел беше създадена SOLVIT.
Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Г-н докладчик, госпожи и господа, подкрепям тази инициатива и съм напълно съгласен с укрепването на мрежата SOLVIT и с разширяването на нейната дейност. Не трябва да се пестят средства за разпространението на информация относно дейността и възможностите на тази европейска структура в националните медии, в Интернет или в телевизионни програми. Въпреки това мога да кажа на всички вас, че има двойни стандарти: законодателството не се прилага по еднакъв начин и дори има различни санкции за едни и същи дейности.
Anna Záborská (PPE), в писмена форма. – (FR) SOLVIT беше създадена, за да реши проблемите, с които се сблъскват гражданите и предприятията в резултат на лошото прилагане на законодателството за вътрешния пазар. Всички държави-членки, както и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, създадоха национален SOLVIT център. Те си сътрудничат пряко, за да се намерят бързи и прагматични решения на проблемите, представяни от гражданите и предприятията. Центровете се нуждаят от солидна правна консултация относно правните основания на представените проблеми и на предложените решения. Те имат достъп до правна помощ както в техния център, така и в компетентната администрация. Когато има различия в правното становище по случаи, които се обработват съвместно, сложни правни въпроси или просто липсва адекватен достъп до правна помощ в тяхната държава, SOLVIT центровете често се обръщат към Комисията за съвет. Държавите-членки следва да гарантирант на центровете съответния достъп до правна експертиза в рамките на своята администрация. Комисията следва да ускори предоставянето на неформална правна преценка на центровете при поискване. Приветствам поетото от държавите-членки задължение да наблюдават европейското законодателство и неговото прилагане. Не е достатъчно европейските съзаконодатели да прилагат закони, които създават повече проблеми, отколкото решават.
Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) В Ирландия разполагаме с високи стандарти по отношение на ветеринарно-санитарните изисквания и затова гласувах в полза на настоящия важен доклад, който ще защити здравния статус на ирландските животни. Препоръката на доклада, по отношение на удължаването на преходната система за движението на животни до края на декември 2011 г. е необходима и навременна.
Тези правила установяват обща система за идентификация на домашни любимци (котки, кучета и порове), пътуващи между държавите-членки и всички животни ще трябва да притежават паспорти, с който се удостоверява ваксинация против бяс.
Предпазните мерки са необходими, тъй като санитарните стандарти в Ирландия са изключително високи понастоящем и поради тази причина в страната няма бяс, определени кърлежи и тении, които биха могли да бъдат опасни за здравето на хората и животните.
Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на доклада относно предложената резолюция на Европейския парламент и на Съвета относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, въпреки че не съм съгласен с цялостния текст на предложението. Особено притеснен съм, че той предвижда удължаване на преходния период, през който вноса на кучета и котки в Ирландия, Малта, Финландия, Швеция и Обединеното кралство е подложен на по-строги изисквания. Например Малта, Ирландия и Обединеното кралство изискват кучетата и котките да се подлагат на допълнителни изследвания за кърлежи, които трябва да бъдат отбелязани и в паспортите им. Това е второто поредно удължаване на преходния период, което считам за изключително неправомерно от гледна точка на законодателната практика на Европейския съюз. Комисията следва, възможно най-скоро да прецени възможността за продължаване на общия режим за държавите-членки, които понастоящем попадат в рамките на преходния режим с оглед на причините, поради които тя трябва да разпореди изготвянето на консултативно становище от страна на Европейския орган по безопасност на храните. Изразявам твърдо убеждение, че непрекъснатите удължавания на преходния период не са в интерес на европейските граждани. Съществуващите разлики в предпазните мерки на гореспоменатите държави-членки, като например различните времеви ограничения за ваксинация и серологични изследвания и различните срокове за противопаразитни изследвания усложняват и оскъпяват пътуването с домашни любимци в ЕС.
Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Законите на Общността регулират движението с нетърговска цел на домашни любимци в нея. В рамката, в която те установяват т.нар. преходен режим, съгласно който кучетата, котките и поровете домашни любимци, които биват местени между държавите-членки на ЕС, трябва да се придружават от документи за идентификация и информация за задължителните им ваксинации против бяс и болестите, които са имали. Регламент (ЕО) № 998/2003 установява т.нар. преходен режим, позволяващ на държавите-членки да прилагат по-строги изисквания за влизане и движение на тези животни на тяхна територия. Великобритания, по-конкретно, използва въпросната дерогация в голяма степен. Комисията предлага да удължим определения период на действие на преходния режим до 31 декември 2011 г., а докладчикът-г-жа de Brún подкрепя този ход. С оглед на постигнатия компромис в Съвета и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, част от който е този доклад, аз гласувах за неговото приемане.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Регламент (ЕО) 998/2003, който Комисията предлага за изменение, установява хармонизирани норми за движението с нетърговска цел на домашни любимци в рамките на Европейския съюз, както за влизането им в Съюза. Той обаче предвижда една временна система, по силата на която някои държави-членки могат да прилагат по-ограничителни условия, в случай на определени заболявания като бяс, ехинококоза и масово нахлуване на кърлежи.
Независимо от значението на свободното движение на домашни любимци в ЕС, повтарям убеждението си, че в основата на всичко тези животни трябва да отговарят на всички санитарни критерии, така че да не представляват риск за здравето на хората и животните.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът предоставя правила за движението на домашни любимци в европейската зона и как това следва да бъде постигнато в съответствие с целите за превенция на разпространението на болести, по-конкретно на беса.
Свободата на движение е един от ключовите стълбове на единния европейски пазар. Тази тема е особено уместна за гражданите на една Европа без граници, където наблюдаваме повишено движение на домашни любимци между държавите-членки.
Всички сме съгласни, че трябва да е възможно да пътуваш с домашните си любимци, но също така всички сме съгласни, че това трябва да бъде постигнато в съответствие със създадените обществени здравни критерии, за да се гарантира по-високо ниво на защита на здравето на хората и животните.
Затова приветствам общата паспортна система, която ще хармонизира хигиенните мерки и контрола, което ще улесни свободното движение на домашни любимци.
Докладът предоставя също така преходно споразумение до края на 2011 г., така че определени държави да се подготвят за създаване на необходимата инфраструктура.
Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа de Brún. Свободата на движение, която е в основата на единния пазар, означава, че това е въпрос, важен за мнозина граждани на Европа. Проблемите, свързани със здравето на хората и животните, са също изключително важни и считам, че докладчикът свърши добра работа за постигането на равновесие.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на ветеринарно-санитарните условия, които трябва да се приложат при трансграничното движение на домашни животни с нетърговска цел, е да се гарантира по-висока степен на защита на здравето на хората и животните, както и по-голямо улесняване на движението на домашни любимци, придружавани от стопаните си. По този начин, ако се спазват съответните правила и по време на пътувания в рамките на Общността се носи сертификат за ваксинация против бяс и анализ на реакцията на имунната система към тази ваксина, направен от оторизиран ветеринар, ще бъде улеснено движението с нетърговска цел на домашни любимци.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на този важен доклад, защото така ние подкрепяме предложението на Комисията за удължаване на преходния режим по отношение на беса, което означава, че краят на режима съвпада по-добре с периода, когато се очаква Европейската комисия да прекъсне европейското финансиране на програмите за ваксинация за изкореняване на горския бяс в някои държави-членки, който е основният проблем на ЕС, свързан с беса. В допълнение, Комисията избра един внимателен, предпазлив подход, даващ предимство на превенцията и допълнителните санитарни съображения, свързани с вътрешния пазар и свободното движение на домашни любимци. Различните възможности за политически насоки бяха сравнени и разгледани от Комисията, която взе предвид различните становища на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA). Предложената дата за край на преходните режими ще позволи преобразуването на инфраструктурата и персонала, който да бъде повторно и постепенно обучен и да се пригоди към новата ситуация.
Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам настоящия доклад, който ще позволи на държавите-членки да продължат с мерките за защита срещу разпространението на беса, но и ще доведе до установяване на свободно, безопасно движение на домашни любимци в Европа след 2011 г. Удължаването на периода на действие на дерогацията за определени държави до 2011 г. ще им даде възможност да продължат да прилагат тестове и здравни проверки за някои болести, като например беса. Преходния период е една важна стъпка към постигането впоследствие на свободно, безопасно движение на домашни любимци в Европейския съюз.
Искам да поздравя всички, които работиха, за да осигурят място на споразумението в новата процедура за комитология. То е добър компромисен вариант, който ще позволи осъществяването на ефикасен отговор, в случай че държавите-членки имат оправдани опасения за разпространение на други болести. Споразумението също така гарантира, че при използването на делегирани пълномощия Комисията ще се съветва с различни експерти – от Комисията, държавите-членки, неправителствени организации и от Парламента. Трябва да гарантираме, че ангажиментът се изпълнява. В по-широк контекст, получихме писмени уверения, че докладът няма да създаде прецедент за бъдещата употреба на делегирани пълномощия. По този начин се взимат предвид опасенията на Парламента за възникване на прецедент за новата процедура на комитология съгласно Договора от Лисабон.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Стратегията „ЕС 2020“ е документ, който предлага много надежда. В последно време се говореше много за възстановяването на икономиката на ЕС, но за мнозинството държави-членки все още предстои да видят края на кризата. В обществото обсъждането на кризата се ограничава до състоянието на публичните финанси, макар че бързо растящата безработица в някои държави-членки вече достигна критични равнища. Странно е да се чува как високопоставени длъжностни лица от ЕС хвалят някои правителства за тяхната отлична работа, когато всеки месец броят на безработните в тези държави расте с катастрофална скорост, социалните гаранции се намаляват, а броят на хората, живеещи под линията на бедността, расте. Става много трудно за хората в такива държави да разберат дали Европейският съюз прилага политика за намаляване на бедността или всъщност за увеличаване на бедността в социалната област. Според мен правителствата, които дори не можаха да решат проблемите със стабилизацията на безработицата, не би трябвало да получават незаслужени похвали. Европейската комисия следва да поеме по-голяма отговорност и отговорно да надзирава изпълнението на плановете на националните правителства за управление на кризата, като същевременно много ясно оценява въздействието на такива реформи върху хората.
Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразумението от Шенген е договор между европейски държави относно свободата на движение на лицата в шенгенското пространство. Всяко лице, притежаващо документ, който доказва, че то законно пребивава в държава-членка следва да може да се движи свободно в пространството, където няма вътрешни граници.
Засега обаче не всички държави спазват задължението си да предоставят разрешение за пребиваване на гражданите от трети държави, които притежават такъв тип дългосрочни визи. По тази причина не е последователно студент, който е получил виза за да следва в Португалия, да няма възможност да отиде например в Белгия, за да намери информация в специализирана библиотека, необходима за написването на дипломната му работа.
Ето защо аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, имайки предвид, че е важно да се улесни свободата на движение в шенгенското пространство на граждани от трети държави, които пребивават законно в една от държавите-членки въз основа на дългосрочни визи от тип D, предоставени от тази държава-членка. Поздравявам докладчика, г-н Coelho, че успя още веднъж да постигне съгласие на първо четене, което ще позволи положението да бъде решено преди Визовият кодекс да влезе в сила през следващия месец.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах за новите изменения на този регламент, защото досега гражданите на трети държави се натъкваха на проблеми и ограничения на свободното движение. Те не можеха да пътуват свободно от една държава-членка в друга и имаха трудности дори да се върнат в родината си. Този регламент разширява принципа на еквивалентност между разрешенията за пребиваване и краткосрочните визи, издадени от държавите-членки, прилагащи напълно достиженията на правото от Шенген, до дългосрочните визи. Трябва да се подчертае, че една дългосрочна виза следва да има същия ефект по отношение на свободното движение в шенгенското пространство без вътрешни граници като разрешението за пребиваване. Бих искала да привлека вниманието към факта, че е много важно, след като бъде улеснено движението на граждани на трети държави в шенгенското пространство, да не се нарушават гаранциите за сигурността в държавите-членки. Изпълнението на този регламент не следва да намалява сигурността, тъй като той предвижда задължение за държавите да проверяват данните за лицата в Шенгенската информационна система, преди да издадат дългосрочни визи и, ако е необходимо да запитат други държави-членки на ЕС за дадено лице. Досега това се правеше само при издаване на разрешения за пребиваване.
Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Аз приветствам приемането на този регламент с много голямо мнозинство – с 562 срещу 29 гласа и 51 въздържали се. От сега нататък всеки гражданин на трета държава, притежаващ дългосрочна виза, издадена от държава-членка, ще може да пътува в други държави-членки за три месеца от всеки шестмесечен период при същите условия като притежателите на разрешение за пребиваване. Това беше мярка, която много студенти и изследователи, като тези, които участват в европейски програми за обмен („Еразъм Мундус“), очакваха. Това е стъпка напред към превръщането на Съюза в по-привлекателна дестинация за студенти, учени и изследователи от трети държави. Освен това тя може да се разглежда като напомняне за искането на Европейския парламент към държавите-членки да предприемат стъпки към бъдещото въвеждане на визи, предназначени конкретно за студенти, които участват в програми за обмен. Аз обаче изразявам съжаление за едно нещо: Обединеното кралство, Ирландия и Дания не приеха регламента и няма да подлежат на прилагането му, въпреки че тези държави привличат голям брой чужди студенти и изследователи, присъстващи в шенгенското пространство.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Създаването на европейско пространство без граничен контрол посредством споразумението от Шенген беше важна крачка в изграждането на отворен вътрешен пазар със свободно движение на хора и стоки.
Поради същата тази причина целта от решаващо значение, на която се основава споразумението, е да се позволи свободното движение на лицата в рамките на пространство, където няма вътрешни граници. В резултат на това на нас ни изглежда абсурдно, че граждани на държави извън ЕС, които притежават дългосрочни визи, предоставени от една от държавите, които са страни по споразумението от Шенген, не могат да се движат свободно в това пространство.
Примерите, посочени от докладчика, ни се струват доказателство за абсурдността на тази система на практика. По тази причина аз съм съгласен с предложението на Комисията и текстът, предложен от Парламента, да третираме дългосрочните визи като разрешения за пребиваване и така да осигурим свободата на движение на притежателите им.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Първо, приветствам отличното качество на този доклад. Съгласно действащото законодателство на Общността, граждани на трети държави, притежаващи дългосрочни визи (визи за престой по-дълъг от три месеца) не могат да пътуват в друга държава-членка по време на престоя си или да пътуват през други държави-членки, когато се връщат в родината си, тъй като Шенгенската конвенция не предвижда това.
Предложените нови правила означават, че дългосрочната виза ще има същият ефект като разрешението за пребиваване по отношение на свободното движение в шенгенското пространство без вътрешни граници или, че лице, което притежава дългосрочна виза, издадена от държава-членка, ще може да пътува в други държави-членки за три месеца от всеки шестмесечен период и при същите условия като притежател на разрешение за пребиваване.
За да работи тази система, следва да има контрол, еквивалентен на сега действащите в други области, така че да се гарантира добрата комуникация между държавите-членки и съгласуваност между издаването на дългосрочни визи, разрешения за пребиваване и сигналите в Шенгенската информационна система.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Добре е, че чужденец, притежаващ дългосрочна виза, предоставена от държава-членка, може да пътува поне за три месеца от шестмесечен период и при същите условия като притежателите на разрешение за пребиваване. Тъй като това е главният въпрос, обхванат от регламента, за който се отнася този доклад, ние гласувахме в негова подкрепа.
Както знаем, сега в съответствие с действащото законодателство на Общността, гражданите на трети държави, притежаващи дългосрочни визи, които биха могли да бъдат например студенти, желаещи да направят учебно пътуване до друга държава-членка, учени, преподаватели, роднини на граждани на трети държави и граждани на ЕС не могат да пътуват в други държави-членки по време на престоя си или да преминават през други държави-членки при завръщането си в родината – положение, което не е предвидено в споразумението от Шенген.
Новите правила, които сега бяха одобрени, ще означават, че дадено лице, притежаващо дългосрочна виза (виза за престой по-дълъг от три месеца или виза от тип D) ще имат същите права като притежателите на разрешения за пребиваване по отношение на свободата на движение в шенгенското пространство.
Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, ние гласувахме против доклада на г-н Coelho. Наистина е безотговорно да позволим на притежателите на дългосрочни визи, т.е. на визи за повече от шест месеца, автоматично да се възползват от свободата на движение във всички държави от шенгенското пространство, като че ли са притежатели на разрешения за пребиваване. Вашите примери са подвеждащи. Няма значение дали говорим за студенти, желаещи да посетят столиците на Европа (с изключение на Лондон, Дъблин и Копенхаген, които са извън шенгенското пространство), изследователи, чиито изследвания продължават по-малко от година или емигранти без съответните разрешения за пребиваване и работа – всичко това е от маргинално значение и просто претекст.
В действителност тази мярка е още едно отрицание на суверенното право на държавите да решават кой може и кой не може, при какви условия и за какъв период да влиза на тяхна територия. Със стандартизирането на правата в крайна сметка дългосрочните визи напълно се обезсмислят заради насърчаването на един вид автоматичен статут на пребиваване, който се предоставя от момента, когато дадено лице пожелае да дойде в Европа за повече от три месеца и с цел, различна от туризъм. Това е неприемливо.
Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Аз подкрепих доклада Coelho относно свободата на движение на лица с дългосрочни визи, защото отвъд въпросите на административните формалности, аз считам, че е важно например за младите чужденци, които идват да учат в нашите държави, да не бъдат затворени в една държава, а да могат да имат свободата да пътуват от една държава в друга, за да учат или за да открият многообразието и богатството на европейската култура. За разлика от тези, които изтъкват спектъра на сигурността и борбата срещу нелегалната имиграция, ние тук трябва да защитим необходимостта да развиваме общество, основано на знанието в Европа и на други места.
Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Аз се въздържах относно доклада Coelho, тъй като той третира аспекти на Шенген, които не са приложими в Шотландия.
Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Първо бих искала да благодаря на г-н Coelho за качеството на неговия доклад и за истинския експертен опит, който той внася в цялата си работа във връзка с визовата политика. Приемането на този регламент е необходимост и е неотложно. То е необходимост, защото поради изключително продължителната практика на държавите-членки, които вече не преобразуват дългосрочните визи в разрешения за пребиваване, ние достигнахме до абсурдни ситуации, при които всеки гражданин на трета държава, пребиваващ легално на територията на ЕС по силата на виза от тип D, е възпрепятстван да пътува в други държави-членки от шенгенското пространство. Тази практика създава ненужни пречки пред движението в шенгенското пространство и противоречи на самата философия на достиженията на правото от Шенген. Приемането на този текст е неотложно с оглед на предстоящото влизане в сила на Визовия кодекс на Общността, който премахва визите от тип D + C. Наред с поддържането на високо ниво на сигурност в шенгенското пространство благодарение на задължението за консултация с Шенгенската информационна система при обработката на заявленията за визи от тип D, този доклад предвижда справедливо и балансирано решение за ситуации, които в бъдеще не трябва повече да възникват.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предходното законодателство, което не позволяваше на гражданин на трета държава, притежаващ дългосрочна виза, предоставена от държава-членка, да пътува в други държави-членки, не отговаряше на потребностите от мобилност на мнозинството от тези граждани. Говорим за студенти, учени, преподаватели и други, които като част от професионалната и/или академичната си работа имат необходимост да пътуват между няколко държави-членки и не биха могли да го направят при съществуващото законодателство.
По този начин с тези промени се коригира аномалията, като същевременно се запазват всички правила за сигурност относно движението на граждани от трети държави на територията на ЕС.
Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на този регламент, защото считам, че той е желано подобрение на предходната мярка, която ограничаваше правата на притежателите на дългосрочни визи в държава-членка. Тъй като обществото е в състояние на непрекъснати промени, европейското законодателство не може да остане непроменено, защото ние се изправяме пред нови проблеми и предизвикателства. В същото време ние получаваме нови инструменти за управление на съответните проблеми например относно свободното движение.
Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Този доклад има за цел да улесни значително свободното движение в Общността на гражданите на трети държави, притежаващи дългосрочни визи от тип D. Изпълнявайки целта си, той напълно пренебрегва факта, че решението дали и кои граждани на трети държави могат да влизат в държавата и на кои следва да бъде отказан достъп би трябвало да бъде в компетентността на държавите-членки. По тази причина аз гласувах против доклада.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах, заедно с моята група, в подкрепа на този доклад, защото той изтъква, че направените предложения в тази рамка имат за цел да улеснят движението в шенгенското пространство на гражданите на трети държави, пребиваващи законно в държава-членка въз основа на дългосрочни визи от тип D, издадени от тази държава-членка. Предложенията са предназначени, разширявайки съществуващия принцип на еквивалентност между разрешение за пребиваване и краткосрочна виза от тип С до дългосрочна виза от тип D, да отговорят на ситуациите, при които държавите-членки по различни причини не могат своевременно да издадат разрешения за пребиваване на гражданите на трети държави, пребиваващи на тяхна територия.
Така дългосрочната виза ще има същият ефект като разрешението за пребиваване по отношение на свободното движение в шенгенското пространство. Това ще даде възможност на всеки, който притежава документ за законно пребиваване в държава-членка, да се движи свободно в шенгенското пространство за кратки периоди от време – не повече от три месеца от всяко полугодие.
Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Свободното движение на хора е един от основните принципи на Европейския съюз и шенгенското пространство беше създадено, за да осъществи ефикасно тази цел. Групата на Европейската народна партия, към която аз принадлежа, винаги е защитавала принципа на свободата на движение на лицата, следвайки принципа, че правилата и общите процедури относно визите, разрешенията за пребиваване и контрола на границите трябва да са част от цялостната шенгенска концепция.
Във връзка с това аз подкрепям приетите нови мерки, които вземат предвид, че свободното движение на граждани на трети държави, тоест жители на държава-членка въз основа на дългосрочни визи от тип D, пътуващи в други държави-членки в шенгенското пространство, понякога се затруднява в резултат от забавяне на преобразуването на техните визи в разрешения за пребиваване.
Съгласно документа сега принципът на еквивалентност между разрешенията за пребиваване и краткосрочните визи ще се приложи и за дългосрочните визи. По тези причини и предвид факта, че приетите мерки не само оставят незасегнати въпросите, отнасящи се до издаването на визи, включително тези, свързани със сигурността, но и представляват естествено и необходимо развитие на шенгенската концепция, аз гласувах в подкрепа на документа.
Liam Aylward и Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Членовете на Европейския парламент от партията Фина Фойл (Fianna Fáil), Pat the Cope Gallagher и Liam Aylward, категорично се противопоставят на предложението в този доклад относно въвеждането на обща консолидирана корпоративна данъчна основа (на английски CCCTB).
Европейският център за икономически проучвания неотдавна направи проучване как на практика в Европа би могла да се въведе общата консолидирана корпоративна данъчна основа, от изводите на което стана ясно, че такава данъчна система няма да бъде приложима, практична и желателна от политическа гледна точка.
Една обща консолидирана корпоративна данъчна основа в Европа няма да подобри конкурентоспособността на Европейския съюз или функционирането на единния пазар, а на всичко отгоре ОККДО може да попречи на малките отворени икономики като тази на Ирландия. Въпросът за данъчното облагане е от компетентността на отделните държави-членки и ирландското правителство има право да използва правото си на вето по отношение на всички данъчни мерки, включително и на ОККДО. Това право е залегнало в договорите, включително и в Договора от Лисабон.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Ефективната конкуренция в предлагането на стоки и услуги намалява цените, подобрява качеството и дава възможност за по-голям избор на потребителите. Също така тя дава възможност за напредък на технологическите иновации. Научните изследвания в енергийния сектор са от решаващо значение, както и инвестициите в инфраструктурата, по-конкретно във връзка с взаимното свързване на газови и електроенергийни мрежи с цел насърчаване на конкуренцията. Сигурността на доставките и истинската конкуренция на енергийния пазар зависят от взаимното свързване и гладкото функциониране на енергийните инфраструктури. Силната конкурентоспособност е важна и в телекомуникационния сектор с мерките за насърчаване на конкурентоспособността чрез преференциални тарифи. За да се постигне това е важно да се анализират съответните пазари. Дори ще подчертая важността от наблюдаване на конкурентното поведение на пазарите на гориво в рамките на Европейския съюз. Ще подчертая, че механизмите за подкрепа, като например държавна помощ, не трябва да се използват за защита на националната промишленост за сметка на вътрешния пазар и европейските потребители, а че тези механизми следва да се използват с цел повторното създаване на устойчива икономика на знанието.
Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът за политиката на конкуренция показва как да се подобри функционирането на пазарите в полза на европейските потребители и предприятия. Особено внимание е отделено на въпроси, свързани с картелите и потребителите. Борбата с картелите е от жизненоважно значение, за да се гарантира, че ползите от една конкурентна система достигат до крайния потребител. Действително те представляват едно от най-сериозните нарушения на конкурентното право: операторите имат право да увеличават цените, да ограничават производството и да си поделят пазара. Комисията има ролята да налага санкции, като по този начин спира антиконкурентното поведение, и да налага глоби на членовете на картела, като по този начин обезсърчава което и да е предприятие да си позволява или да продължава да проявява антиконкурентно поведение.
По време на икономическа криза съществува риск от повишаване на нивото на протекционизъм. Ето защо е необходимо да се избягва публична намеса, която би изменила конкурентните условия на вътрешния пазар, но в същото време трябва да се признае, че понякога държавната помощ има съществено значение за преодоляването на кризата. Гласувах в подкрепа, тъй като антиконкурентните условия насърчават злоупотребите с господстващото положение в ущърб на малките и средните предприятия, поради което е много важно Европа да направи всичко възможно, за да осигури по-големи гаранции и защита на стоките.
Derk Jan Eppink, от името на групата ECR, в писмена форма. – (EN) Групата на Европейските консерватори и реформисти е твърд поддръжник на политика на силна и ефективна конкуренция като средство както за защита на потребителите, така и за насърчаване на справедливия достъп до пазарите. Радваме се да подкрепим действията на Комисията през последните години за постигането на тези цели, по-конкретно действията й срещу несправедливата държавна помощ.
И така, за наше разочарование, докладът, първоначално изготвен добре, беше направен по-малко ефективен чрез неподходящи и нежелателни допълнения на параграфи, изпреварващи резултата от преговорите относно структурата на финансовия надзор, призоваващи към обща консолидирана корпоративна данъчна основа и критикуващи правото на предприятията да наемат персонал по договор.
В миналото членовете на нашата група са гласували в подкрепа на политиката на конкуренция на Комисията и се надяваме, че в бъдеще комисията по икономически и парични въпроси ще представя по-добри подобни доклади. Нашето въздържание от гласуване отразява този проблем и чрез настоящото обяснение на вот затвърждаваме отново подкрепата си за добрата работа, която Комисията продължава да провежда в областта на конкуренцията.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) По-голямата конкуренция означава по-голям избор за европейските граждани и по-конкурентна среда за дружествата. Ето защо не следва да има разделение между политиките на ЕС за конкуренцията и тези, свързани с потребителите. И така, действията на комисията по икономически и парични въпроси за гарантиране на ефективна конкурентна среда в центъра на вътрешния пазар са изключително важни, ако искаме да гарантираме постигането на тези цели, въпреки че правомощията, предоставени на тази институция, могат да бъдат поставени под въпрос.
По време на кризата през последните няколко месеца отпускането на държавната помощ, оправдано от неотдавнашните събития, беше от основно значение за възстановяването на икономиката. Освен това борбата срещу картелите и злоупотребата с господстващо положение от страна на някои дружества е от основно значение, ако искаме да гарантираме, че на вътрешния пазар ще се запази атмосфера на лоялна конкуренция, позволяваща на различните икономически агенти да се възползват от условията, които благоприятстват за осъществяването на тяхната дейност.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Икономическата криза, последиците от която все още изпитваме, изисква изключителни мерки, като например държавна помощ. Необходимо е обаче да се гарантира, че тя няма за доведе до прекалено нарушаване на конкуренцията или до увеличаване на бюджетния дефицит и държавния дълг. С оглед на това тя следва да бъде прилагана много внимателно.
Размерът на публичния дълг, който бързо се увеличава, ще бъде тежест за бъдещите поколения и пречка пред икономическото възстановяване и растеж. Прекомерният дълг и бюджетен дефицит не само застрашават стабилността на еврото, но поставят и строги ограничения върху публичните разходи в приоритетни сектори като образование, здравеопазване, иновации и околна среда.
В този контекст е необходимо да се пристъпи към задълбочена оценка на пакета за спасяване и възстановяване и на ефективността на мерките за държавна помощ. Протекционизмът и разпокъсването на единния пазар трябва да се избягват, защото те отслабват позицията на Европа в рамките на глобалната икономика.
Един добре функциониращ единен пазар е ключът към здрава икономика и със сигурност – към икономическо възстановяване. В крайна сметка икономическите политики трябва да печелят повече легитимност чрез по-голяма намеса от страна на Парламента съгласно процеса за съвместно вземане на решения.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Политиките и ефективните правила за конкуренция винаги са били от решаващо значение за доброто съвместно съществуване на всички икономически оператори в еврозоната. Въпреки че ЕС е силно засегнат от последната световна икономическа криза, истината е, че силната валута, устойчивия единен пазар, стабилните публични финанси и добрата система за социална защита до голяма степен ни помогнаха да преодолеем последиците от кризата.
Въпреки това държавната помощ, разпределяна от различни държави-членки без никакво отношение към благото на Европейския съюз като цяло, би могла да доведе до значително нарушаване на конкуренцията. Поради това е от решаващо значение да има оценка на всички мерки за борба с кризата, предприети от всяка държава-членка, така че в бъдеще ЕС да може да реагира съвместно и хармонично с цел да се избегне протекционизма и разпокъсаността на единния пазар. Подобни неща само вредят на Европа, която иска да бъде силна в рамките на световната икономика.
Sławomir Witold Nitras (PPE), в писмена форма. – (PL) Политиката на конкуренция е една от най-важните политики на Общността и беше една от първите договорени политики. Легитимността и необходимостта от въвеждането й са пряко свързани с една от основните цели на Европейските общности, а именно създаването на общ пазар на държавите-членки. Политиката на конкуренция цели да гарантира, че пречките пред вътрешния пазар, които бяха премахнати с въвеждането на общия пазар, няма да бъдат заменени с други мерки от страна на предприятия или правителства, защото това би довело до нарушаване на конкуренцията. Политиката на конкуренция засяга основно интересите на потребителите и се опитва да им осигури лесен достъп до стоки и услуги, предлагани на вътрешния пазар, на цени, които са възможно най-близки в целия Европейски съюз. Бих искал само да обърна внимание на сериозната криза, която засегна Европа, и да кажа, че добре функциониращият вътрешен пазар е ключът към здрава икономика, а сега със сигурност е ключът към работата по възстановяването, която ни очаква в близко бъдеще.
Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Този доклад съдържа някои разумни предложения, като например отделното разглеждане, в рамките на закона за конкуренцията, на многонационалните концерни, от една страна, и на малките и средните предприятия, от друга. Не смятам обаче, че е правилно да се дерегулират, или да не се регулират, цените на дребно в телекомуникационния сектор. Като цяло считам, че общият замисъл на доклада, който приема за даденост абсолютната ефективност на свободния пазар, е погрешен. По тази причина гласувах против този доклад.
Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа in ’t Veld, който приветства доклада на Комисията от 2008 г. относно политиката на конкуренция. Наистина, аз споделям тази положителна идея: промяната в подхода на Комисията следва да бъде отбелязана.
Всъщност в този доклад Комисията обяснява, че поставя проблемите на потребителите в центъра на дейността си по отношение на конкуренцията и счита, че главната цел на политиката на конкуренция е оптимизирането на благосъстоянието на потребителите. Приветствам това. Означава ли това, че най-после Комисията действа изцяло в съответствие с член 12 от Договора от Лисабон, който постановява, че защитата на потребителите трябва да бъде взета под внимание при определянето и изпълнението на другите политики на Съюза?
Също така насърчавам Комисията да продължи да участва в постоянния диалог, който тя реши да създаде, между нейните служби, потребителите и сдруженията, които ги представляват. Във връзка с това е добре, че през 2008 г. в рамките на Генерална дирекция „Конкуренция“ беше създадено звено, което да се занимава с връзките с потребителите. В момента сме поискали пълен доклад за дейността на това звено, за да имаме по-добра представа за ползата от него.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Заедно с моята група, групата на Зелените/Европейки свободен алианс, гласувах в подкрепа на доклада in’t Veld относно годишния доклад за политиката на конкуренция за 2008 г., защото той дава възможност Парламентът да определи своите приоритети и оценката си за начина, по който Комисията провежда политиката си на конкуренция. Доволен съм, че в съответствие с гласуването в комисията по икономически и парични въпроси докладът in ’t Veld беше приет (както се очакваше) с преобладаващо мнозинство (Зелените, както и големите политически групи, гласуваха „за“).
Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Силно засегната от икономическата криза, Европа можа да реагира бързо и да смекчи последиците от кризата благодарение на общата си валута, силния вътрешен пазар и стабилната система за социална защита. Това не означава, че сега не са налице осезаеми последици, но се забелязват признаци за подобряване на положението. За съжаление, потребителите все още се борят с проблемите, свързани с това да се използват предимствата на конкуренцията. Техните права трябва да бъдат защитени, но е необходимо те да бъдат по-осведомени и да имат повече познания. Правилното функциониране и конкурентоспособност на европейския пазар означава потребителят да може да се възползва от системата на конкуренция като избере продукти и услуги на по-ниски цени. Понастоящем обаче се наблюдава недостатъчна конкуренция, особено във фармацевтичния и телекомуникационния сектор. Липсата на конкуренция вреди пряко на потребителите, както и на икономиката. Необходимо е и наблюдение на поведението на конкуренцията на пазарите на ЕС на гориво. При нарушаване на Закона за защита на конкуренцията трябва да бъдат налагани санкции, съизмерими с нарушението, а при повторно нарушаване на закона да се използват по-силни възпиращи механизми. Преди всичко обаче кризата показа слабостите на европейската икономика и посочи областите, в които трябва да бъдат направени подобрения. Всички стратегии на икономическата политика трябва да продължат да бъдат обект на демократичен контрол и да се провеждат с грижа за общото благо и съобразно правата на гражданите на Европа.
Доклад: Róża Gräfin Von Thun Und Hohenstein (A7-0084/2009)
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Наличието на ефективно функциониращ вътрешен пазар е от основно значение за създаването на стабилна и иновативна икономическа среда. Но вътрешният пазар не може да функционира ефективно без правилното транспониране, прилагане и спазване на правилата на Общността. За съжаление, броят на процедурите за нарушения срещу държавите-членки остава твърде голям.
Подобно положение изкривява вътрешния пазар и оставя потребителите без адекватна защита. Европейският парламент през 2008 г. призова Комисията да предостави по-подробна информация относно директивите, които не са приложени в държавите-членки, и аз силно се надявам, че Комисията ще може да го направи в близко бъдеще.
Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) През 1997 г. Комисията публикува първия индекс на вътрешния пазар, който се съсредоточи върху прилагането на разпоредбите относно вътрешния пазар от държавите-членки, отчитайки факта, че големите забавяния пречеха на гражданите и бизнеса да се възползват максимално от вътрешния пазар.
Чрез публикуването на оценка относно прилагането, Групата за оценка допринася за намаляване на равнището на неприлагане на директивите от държавите-членки. Гласувах в полза на настоящия доклад, тъй като считам за наложително държавите-членки да въвеждат своевременно в националното си законодателство законодателните актове в областта на вътрешния пазар, защото вътрешният пазар може да функционира правилно само ако разпоредбите на ЕС, свързани с функционирането му, са правилно въведени и прилагани и ако се извършват проверки за спазването им.
Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Независимо от факта, че държавите-членки са постигнали най-високи стандарти по отношение на сроковете за въвеждане на законодателните актове в областта на вътрешния пазар в националното си законодателство, не считам данните, предоставени от последния индекс на вътрешния пазар, за задоволителни. Създаването на стабилен и иновативен вътрешен пазар, който задоволява нуждите на потребителите и в който дружествата могат да създават възможно най-голям брой нови работни места, не може да върви успоредно със системно забавяне при прилагането на законодателството на Общността и неприлагане на директивите.
Физическите лица и предприятията страдат най-много от забавянето при прилагането на политиките, свързани с вътрешния пазар, заради разходите, произтичащи от ограничения избор, по-слабата конкуренция и по-малко отворените пазари. Предвид това считам, че е важно Парламентът да окаже натиск по отношение на прилагането на разпоредбите в областта на вътрешния пазар. Държавите-членки определиха сроковете за прилагане на директивите. Най-малкото трябва да спазват целите, които сами заложиха. Това е основна цел за вътрешния пазар в условия на икономическа криза.
Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) След намаляването на дефицита по транспонирането на директивите, който възлиза на 1%, е жизненоважно да се съсредоточим върху подобряване на действителното прилагане на законодателството в областта на вътрешния пазар в националните правни системи. Комисията, Парламентът и държавите-членки трябва да положат повече усилия в това отношение и да си сътрудничат.
От своя страна, Комисията следва да направи повече, за да подкрепи държавите-членки през периода на транспониране чрез диалог и обмен на информация, за да се решат проблемите преди крайния срок за транспониране. Трябва също така да организира годишен форум, посветен на вътрешния пазар, и да обмисли нови начини за премахване на оставащите пред завършването на вътрешния пазар пречки, включително опростяване на законодателството.
Ние, членовете на Европейския парламент, като представители на гражданите трябва да използваме всяка възможност да ги информираме относно европейското законодателство, като насърчаваме проучвания, семинари, конференции и изслушвания. Националните парламенти, от друга страна, трябва да участват отблизо в европейския законодателен процес, за да се запознават с предложените мерки навреме и за да се подобри сътрудничеството между националните, регионалните и местните органи. Във връзка с това Договорът от Лисабон предоставя по-голяма роля на избраните парламенти, от която те трябва да се възползват максимално. Поради всички гореизброени причини, които са ясно обяснени в доклада, гласувах в негова подкрепа.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) След последните публикувани резултати (от март 2010 г.) относно индекса на вътрешния пазар стана ясно, че процентът на директивите в областта на вътрешния пазар, които не са въведени в националното законодателство, е 0,7% – по-нисък в сравнение с представения през юли 2009 г., който беше 1%, както отбелязва докладчикът.
Навременното и правилно прилагане на законодателството на Общността е от съществено значение за постигане на по-голяма интеграция на вътрешния пазар с оглед на прякото му въздействие върху правната сигурност и доверието на европейските граждани. Поради това държавите-членки трябва да подходят отговорно към прилагането на законодателството, така че в бъдеще да няма неизпълнение, а да има по-голяма правна сигурност и възможност за гражданите да се възползват от справедливите условия в рамките на вътрешния пазар.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Вътрешният пазар не може да функционира правилно, ако разпоредбите на Общността, свързани с функционирането му, не са правилно транспонирани и прилагани и ако спазването им не е потвърдено. Затова е наложително държавите-членки да транспонират законодателните актове в областта на вътрешния пазар в националното законодателство своевременно.
Има 22 директиви, чийто краен срок за транспониране е изтекъл преди повече от две години. Освен това 6% от директивите не са транспонирани от всички държави-членки, което означава, че 100 директиви относно вътрешния пазар не са били толкова ефективни, колкото биха могли да бъдат, в рамките на ЕС.
Държавите-членки и Комисията трябва да действат решително в отговор на това положение. Подкрепям становището, че Комисията трябва да представи на своя уебсайт директивите, които не приложени в отделните държави-членки, за да станат публично достояние. Оказва се, че броят на случаите на нарушения все още е твърде голям, в някои от държавите-членки много над средния за ЕС брой от 47.
Държавите-членки също са призовани да осигурят функционирането на трансграничните мрежи на електронни информационни системи, създадени от Комисията.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Противно на твърденията на доклада, днес е ясно, че процесът на либерализиране на пазарите и на приватизиране на обществените услуги, който все още продължава, не носи съществени ползи по отношение на цената, качеството на услугата и намаляване на публичните разходи. Напротив, организациите за защита на потребителите и ползващите обществени услуги отбелязват увеличение на цените, намаляване на качеството на услугите и повишаване на разходите за предоставяне на услуги. Либерализацията всъщност допринесе за загубата на работни места и за създаването на частни монополи, застрашавайки правата на работниците, ползващите обществени услуги и потребителите, както ясно личи в сферата на телекомуникациите, транспорта, енергетиката и пощите. Това от своя страна задълбочи икономическата и социалната криза.
Затова продължаването на тази политика означава застъпване за по-нататъшното влошаване на социално-икономическото положение на милиони хора. Означава застъпване за прахосването на обществените услуги, които са публичен ресурс, както и прехвърлянето им на частни групи. Означава застъпване за несигурността, безработицата и бедността. Означава застъпване за разширяването на пропастта между богатите и бедните. Означава застъпване за по-несправедливо общество. Ето защо не подкрепихме доклада.
Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, гласувахме против доклада на г-жа Thun Und Hohenstein. Парламентът е зациклил над броя на транспонираните директиви, прословутия индекс на вътрешния пазар. Никой не поставя под въпрос качествата на това законодателство или дори реалната необходимост или приложимост на деветдесетте хиляди страници текст, които представляват това, което наричаме „достижения на правото на ЕС“ (acquis communautaire), или на онези около 1 700 директиви, свързани с вътрешния пазар. Не повече, между другото, отколкото са загрижени дали заложените цели с приетите текстове са постигнати, дали анализите за въздействието са точни и дали принципите на субсидиарност и пропорционалност са спазени.
Всички недостатъци се приписват на държавите-членки, които при все това имат все по-малко свобода на действие при адаптирането на документите към националните условия, като се има предвид, че и най-малкият детайл е определен, докато Договорите посочват задължение за осигуряване на резултати, но не и на ресурси. Малко самоанализ и самокритика ще бъдат от голяма полза за европейските институции.
Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. – (PL) Индексът на вътрешния пазар е много важен инструмент, който предоставя информация за степента на транспониране на европейското законодателство от държавите-членки. Въпреки своите задължения държавите-членки се бавят с транспонирането или го извършват неправилно. Индексът показва, че държавите-членки се справят все по-добре с прилагането на законодателството, въпреки че значителен брой от тях са все още извън определената цел. Трябва ни ясно задължение за държавите-членки да подобрят показателите. Наскоро говорихме много в Европейския парламент за необходимостта от укрепване на вътрешния пазар. Вътрешният пазар обаче няма да функционира правилно, ако законодателството, което е в основата на правилното му функциониране, не се транспонирана правилно и навреме.
Вътрешният пазар също така трябва да получи подкрепата на гражданите. Затова подкрепям предложението на докладчика за организиране на годишен форум, посветен на вътрешния пазар, както и предложението за „тест за вътрешния пазар“, което има за цел проверка на законодателството от гледна точка на четирите свободи на вътрешния пазар: свободно движение на капитал, стоки, услуги и хора.
Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Индексът на вътрешния пазар предоставя полезен преглед на прилагането на разпоредбите на Общността в области от ключово значение за европейските потребители и дружества. За съжаление, Шотландия все още не фигурира като независима държава в него. Считам за важно шотландският парламент да се сдобие с пълни правомощия в областите, понастоящем запазени за Лондон. Когато това стане, убеден съм, Шотландия ще е сред държавите-членки, които прилагат мерки в полза на потребителите и бизнеса.
Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Напълно подкрепям идеята за индекса на вътрешния пазар като инструмент за измерване на успеха на единния пазар. Той е основно средство за представяне на отношението на държавите-членки към европейското право. Също така показва, че тежестта на свръхрегулацията, която петни образа на ЕС, често не е по вина на институциите на ЕС, а на самите държави-членки. Това е урок, който трябва да научим, и в бъдеще се нуждаем от по-голяма прозрачност.
Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (FI) Г-н председател, ефективно функциониращият вътрешен пазар зависи от наличието на доволни потребители, изпълнени с доверие в него. Европейските потребители са жизненоважни в прехода от рецесия към растеж. Приетите от нас доклади повдигат важни въпроси относно начините за подобряване на защитата на потребителите и функционирането на вътрешния пазар, които подкрепих по време на разискванията в комисията и в днешното гласуване. Ще посоча три от тях. Първо, индексът на вътрешния пазар е инструмент, който се приема добре. Неговите пет основни показателя със сигурност са от решаващо значение за оценяване на функционирането на вътрешния пазар като цяло и от гледна точка на потребителите. Считам, че трябва да подкрепим идеята в бъдеще индексът да съдържа информация за прилагането на законодателните актове в областта на вътрешния пазар в държавите-членки, които все още не са приложени. Трябва да спрем да подбираме само най-доброто. Второ, учудва ме силно негативното отношение на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент към предложението за „тест за вътрешния пазар“. Вероятно се дължи на погрешно заключение, защото тестът може също да благоприятства насърчаването на социалните и екологичните цели. Това със сигурност е смисълът на целия процес на интеграция: икономиката и жизненият вътрешен пазар да служат на по-общи цели. Историята доказва мъдростта на декларацията на Шуман. Трето, искам да изкажа подкрепата си за разработването на средства за гарантиране на правната защита на потребителите. Във Финландия нашата система за извънсъдебно уреждане на потребителски спорове и потребителският омбудсман работят много добре. Комисията трябва да проведе интензивен диалог с органите на държавите-членки за гарантиране на разпространението на добрите практики. При все това трябва да помним, че за укрепването на защитата на потребителите и вътрешния пазар осведомените и активни потребители са по-важни от официалния мониторинг и правната защита.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Добре функциониращият вътрешен пазар е от съществено значение за конкуренцията и икономическото развитие, което я съпътства. Все пак за да се превърне в реалност, директивите на Общността трябва да бъдат приети от всички държави-членки по същия начин, без изключения.
Индексите на вътрешния пазар и на потребителския пазар имат решаваща роля за подобряване на функционирането на вътрешния пазар. Въпреки че сме на прав път, все още сме далеч от постигането на всички цели, необходими за създаването на по-ефективен вътрешен пазар. Затова всички трябва да положим усилия, включително и националните парламенти, които имат много важна и решаваща роля.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Реших да гласувам против доклада, защото не успяхме да заличим член 10. Запазването му има ключово значение, защото призовава за създаване на системни „тестове за вътрешния пазар“ с цел да се провери ex ante дали законодателните предложения на ЕС съответстват на всички правила на вътрешния пазар.