Пълен протокол на разискванията

Сряда, 10 март 2010 г. - Страсбург

13. Време за въпроси (въпроси към Съвета)

  Председател. – Следващата точка е време за въпроси (B7-0017/2010).

Следните въпроси са отправени към Съвета.

Въпрос № 1, зададен от Georgios Papanikolaou (H-0052/10)

Относно: Сътрудничество между ЕС и Турция в областта на нелегалната имиграция

По-голямата част от нелегалните имигранти в ЕС прониква в Гърция от Турция през морските граници. Впоследствие преминават в целия ЕС.

Като се има предвид, че Турция има силното желание да стане член на ЕС, какви инициативи възнамерява да предприеме испанското председателство, за да убеди Турция да сътрудничи, тъй като сътрудничеството й е необходимо?

Как оценява председателството напредъка на преговорите между ЕС и Турция за спогодбата за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица и между Турция и Frontex за споразумението за обмен на информация и участието на Турция в съвместни операции? Гърция получава ли информация за напредъка на преговорите?

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, госпожи и господа, както ви е известно, засиленото сътрудничество с трети страни — със страни на произход и транзит при миграция — е ключов елемент за Европейския съюз по отношение на борбата с незаконната имиграция.

Това е част от големите промени, тенденции и достижения, настъпили в резултат на така наречения глобален подход към имиграцията и Европейския пакт за имиграцията и убежището. Сътрудничеството със страни, които са източник на миграция, е един от най-важните елементи на новата имиграционна политика — преди 2004 г. на практика нямаше имиграционна политика в Европейския съюз — като един от основните компоненти на политиката, която възникна след срещата в Хемптън Корт през 2004 г., е сътрудничеството със страните на произход и транзит на незаконна имиграция.

Както споменах, това е част от Европейския пакт за имиграцията и убежището и в тази връзка, в заключенията си относно разширяването от декември миналата година, Съветът приветства започването на задълбочен диалог с Турция по въпросите на миграцията и настоява да бъдат приети конкретни мерки например реадмисия, контрол на границите и други.

Програмата от Стокхолм потвърди необходимостта от действия срещу незаконната имиграция, при това от нея и от заключенията на Съвета от декември 2009 г. става ясно, че е необходимо да сключим с Турция спогодби за реадмисия, а междувременно да прилагаме съществуващите двустранни споразумения.

Мога да ви кажа, че последният кръг от преговорите за тази спогодба за реадмисия се проведе едва миналия месец на 19 февруари в Анкара. Съветът ще продължи да подкрепя Комисията в усилията й да осигури възможно най-благоприятното приключване на преговорите.

Трябва също така да спомена съвместните действия и сътрудничеството между Агенцията за външните граници на ЕС (Фронтекс) и Турция. Регламент (ЕО) № 2007/2004 улеснява това оперативно сътрудничество между държавите-членки и трети страни, а трябва да се отбележи и че между Фронтекс и Турция се водят преговори относно споразумение, подобно на това, споменато в регламента.

Това е оперативна задача, включваща обмен на информация, анализ на риска, проучване и координирани съвместни операции на Фронтекс. Това е рамката, в която понастоящем се развива оперативното сътрудничество между Агенцията и турските органи.

Надяваме се тези преговори да приключат възможно най-скоро и да бъдат плодотворни, като във всички случаи държавите-членки ще бъдат осведомяване относно всякакви бъдещи събития.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Много Ви благодаря за отговора. Искам да отбележа още две неща.

Първото е, че днес или утре, паралелно с днешното разискване, гръцкият парламент ще гласува една законодателна инициатива на гръцкото правителство, с която се улеснява и се внася по-голяма гъвкавост в процеса на придобиване на гръцко гражданство в сравнение с миналото. Разбира се, това прави Гърция още по-привлекателна за имигрантите, и по-специално за незаконните имигранти, които считат, че в някакъв бъдещ момент ще могат да узаконят статута си. Искам, от стратегическа гледна точка, да чуя дали председателството счита, че това е добър ход.

Второ, през февруари беше обявено, че Фронтекс щe създаде първия си аванпост в Пирея, за да засили присъствието си в Егейско море. Има ли някакъв конкретен график за това?

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Уважаеми колега, понастоящем не мога да ви отговоря точно какъв ще бъде графикът за провеждането на тези преговори. Определено е налице политическата воля за техния успех. Посочената от Вас информация относно Гърция подчертава необходимостта и възможността за засилване на борбата срещу незаконната имиграция чрез тези спогодби за реадмисия.

Нужно е да подкрепим разговорите, преговорите, които се водят основно от Комисията. Нека ви припомня, че към края на миналата година, на 5 ноември 2009 г., имаше посещение на министър Билстрьом, като представител на шведското председателство, и на г-н Баро, заместник-председател на Комисията, в Турция.

Това посещение беше последвано от контакт, осъществен от Комисията. Що се отнася до новата Комисия, този случай попада по същество в компетенциите на г-жа Малмстрьом, която много добре познава Програмата от Стокхолм, защото участваше в практическата й реализация и в съставянето й. Оптимист съм относно това, че споменатото от Вас може да се компенсира чрез много по-силно регулиране на спогодби за реадмисия, на истински спогодби за реадмисия с Турция. Не мога да Ви представя точен график за тях в момента, но мога да Ви уверя, че председателството на Съвета и Комисията имат силно желание да се постигнат такива спогодби за реадмисия с Турция. Искаме да се постигнат споразумения не само с Турция, но и с други страни, които понякога са страни на произход или на транзит при незаконна миграция.

Трябва, също така, да Ви кажа, че процесът на постигане на споразумения от страна на Фронтекс, в този случай с Турция, се управлява пряко от Фронтекс. В много случаи той се състои от технически и оперативни разговори и въпреки че Съветът като институция не участва в тези преговори, той бива информиран за тях и, разбира се, във всички случаи ще информира останалите държави-членки, което естествено включва и Гърция.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, Вие казахте, че са започнали разговори между Фронтекс и Турция и че Комисията докладва за тях на Съвета. В тази връзка искам да ни кажете, искам да знам дали тези разговори между Турция и Фронтекс се основават на зачитането на границата между Гърция и Турция — с други думи, на признаването и зачитането на външните граници на ЕС. Искам да Ви припомня, че и до ден днешен тормозът, упражняван от Турция над въздухоплавателните средства на Фронтекс, се основава на този спор.

Също така искам да попитам дали Турция е поставила някакви други условия за постигането на споразумение с Фронтекс.

  Roger Helmer (ECR). – (EN) Искам да поздравя министъра за отличния му отговор и за чудесната работа, която ние, в Европа, вършим в защита на правата на имигрантите.

Страхувам се, че понякога не успяваме да защитим правата на нашите собствени граждани при придвижването им от една страна в друга. Имам предвид по-специално някои от моите избиратели от района на Ийст Мидландс, които са вложили спестяванията си за старини в жилище в Испания и след като са живели там в продължение на две-три години установяват, че пред вратата им има булдозери и че правата им на собственост и на изпълнение на договорите просто се пренебрегват от испанските съдилища и от испанските органи.

Ще бъда благодарен, ако министърът може да ни обясни защо е така и какви действия ще предприеме Испания, за да реши проблема на европейските граждани в неговата страна.

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, по въпроса относно Гърция — разбира се, границите на държавите-членки на Съюза следва да се зачитат. Самата цел на спогодбите е тези граници да се зачитат.

Когато има споразумение с трета страна, през която могат да преминават незаконните имигранти, и когато има спогодба за реадмисия — което е целта — и следователно договореностите на Европейския съюз с тази трета страна са укрепени — което е глобалният подход и философията на Европейския пакт за имиграцията — от това, което се получава, е подсилване на границите на държавите-членки на Съюза. Това е ефектът. Ако не упражняваме такъв ефективен контрол върху нелегалната имиграция поради недостатъчно сътрудничество с други страни, поради липса на спогодби за реадмисия, на практика тези граници стават по-слаби. Така че очевидно целта на преговорите и на спогодбите за реадмисия е да се заздравят границите, което естествено включва границите на Гърция.

Що се отнася до въпроса на уважаемия колега относно британските граждани, които са се преселили в Испания и са инвестирали част от спестяванията си там, трябва да кажа, че очевидно тук не представлявам Испания като страна, която има правни отношения с пребиваващи в нея граждани, а по-скоро съм представител на Съвета на Съюза. Тези отношения или каквито и да било евентуални проблеми се решават в независимите съдилища на испанската държава. Ето защо ще се въздържам от изказвания от името на конкретна страна по специфични проблеми, които нямат връзка с правото на Европейския съюз.

  Председател. – Въпрос № 2, зададен от Marian Harkin (H-0053/10)

Относно: Домашно насилие

В изявлението си по време на пленарното заседание през януари 2010 г. испанското председателство подчерта твърдото си намерение да се бори с насилието спрямо жените, да предложи проект на законодателство за борба с насилието спрямо жените и да създаде Европейска обсерватория относно домашното насилие. Може ли председателството да представи повече подробности относно това какво точно включват плановете му в тази област и кога можем да очакваме да започне реализацията на подобни инициативи?

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, известно е, че един от приоритетите на испанското председателство на Съвета на Съюза е борбата срещу насилието, основано на пола, или с други думи — равенството между мъжете и жените в Европейския съюз, което не е изцяло постигнато вече 50 години след основаването на Съюза. Насилието спрямо жените е преди всичко най-тежката форма на дискриминация, най-големият бич в европейското общество и в други общества по света — всъщност, за съжаление, практически във всички общества.

Това е изключително важна цел за председателството, защото считаме, че тя е изключително важна цел за Европа. Поради тази причина, тъй като е цел на Европа, касаеща проблем от европейска величина, за да се борим с това явление, ни е необходима и европейска стратегия. Тя е включена не само в програмата на испанското председателство, но и в 18-месечната програма на председателската тройка, в която влизат Белгия и Унгария.

Доволни сме, че Парламентът е институция, която винаги е играла много активна роля в тази област и която многократно е призовавала за мерки в това отношение — срещу насилието, основано на пола. Например в резолюция, приета от него през ноември миналата година, Парламентът настоятелно призова Комисията да разработи обща директива, предвиждаща мерки за предотвратяване и противодействие на всички форми на насилие, основано на пола. Парламентът също така настоятелно призова държавите-членки да изготвят по-подробни статистически данни относно насилието, основано на пола.

В синхрон с позицията на Парламента испанското председателство, както споменах, стигна до извода, че въпросът е от първостепенно значение. По-конкретно, той стана инициатор за създаването на обсерватория за насилието, основано на пола, от Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO), който прие заключения в това отношение в понеделник, 8 март, Международния ден на жените. В процес на разработка е и директивата относно заповедта за защита срещу насилието, основано на пола. Това са два много важни и основни въпроса, по които, надяваме се, ще може да се постигне развитие и те ще бъдат окончателно приключени преди изтичането на шестмесечния мандат на испанското председателство на Европейския съвет.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Благодаря Ви, г-н министър — и поздравявам испанското председателство за това, че изведе на преден план въпроса за насилието, основано на пола. Твърде често този проблем буквално остава зад затворени врати, защото именно там се случват болшинството от случаите на насилие: в семейния дом. Вярвам, че Вашата инициатива определено ще доведе до по-добро осведомяване на обществеността в целия ЕС.

Споменахте резолюцията, приета от Европейския парламент през ноември 2009 г. Едно от нещата, за които се призовава в резолюцията, беше възможността за създаване на ясна правна основа в тази област. Питам се дали бихте подкрепили Комисията за изготвяне на всеобхватна директива относно действията за предотвратяване на насилието, основано на пола, и какво е мнението Ви относно създаването на ясна правна основа.

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, г-жо Harkin, както знаете, Договорът от Лисабон променя правната база на европейското законодателство — на регламентите и директивите — защото обединява в общностния стълб предишните три различни стълба: общностния стълб, външна политика и политика на сигурност и правосъдие и вътрешни работи.

Тези елементи бяха обединени в един стълб и в една правосубектност, а това означава, че обичайният традиционен общностен метод се въвежда във външната политика и в по-специфичната област на съдебните въпроси — съдебно сътрудничество по гражданско-правни и наказателно-правни въпроси — и на полицейското сътрудничество. Това означава по-голямо присъствие на Комисията и на Парламента в Съда в Люксембург.

В областта на сътрудничеството по наказателно-правни въпроси все още остава една възможност, а именно, една четвърт от правителствата в Европейския съюз могат да предприемат инициативи в тази област. Именно това се случи с директивата относно насилието, основано на пола: дванадесет правителства представиха инициатива, по която Съветът и Парламентът ще трябва да вземат окончателно решение, защото това е въпрос на обичайна правна процедура.

Директивата вече се подготвя и то при прилагане на предоставената с Договора възможност правителствата да предприемат такава инициатива, за която според нас има подходяща и адекватна правна основа, тъй като тя касае съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси.

Говорим за престъпления, включващи малтретиране, насилие спрямо даден човек — нещо, което е престъпление във всички страни на Съюза. Следователно става въпрос за защита на жертвите на това престъпление. Нейната правна база са разпоредбите относно сътрудничеството по наказателно-правни въпроси и оттук разбираме, че е напълно възможно — както посочиха правните служби на Съвета — тя да се осъществява при прилагане на този законодателен акт, който ще трябва да бъде разгледан и поставен на разискване в Европейския парламент.

Надявам се това да стане бързо, защото считам, че именно това очакват милиони жени, както и мъже в Европейския съюз. Те очакват тази закрила, която — както правилно отбелязахте — сега трябва да се появи иззад затворените врати не само на национално равнище, но и на ниво ЕС. Тя трябва да стане част от европейския дневен ред. Това е целта на инициативата, представена от 12 правителства на Европейския съюз.

  David Martin (S&D). – (EN) Искам да се присъединя към г-жа Harkin като поздравя испанското председателство за това, че постави въпроса за насилието спрямо жените на първо място в политическия си дневен ред.

Искам да знам дали председателството би се запознало с опит, придобит преди 20 години. Общинският съвет на Единбург, финансиран със средства на Европейския социален фонд, проведе кампания под надслов „Нулева толерантност“ във връзка с насилието спрямо жените.

Изводът от нея беше, че е необходим холистичен подход към проблема. Необходима е информационна политика, нужно е да се ангажират органите на властта, провеждащи жилищната политика, както и полицията и съдебните органи.

Ще разгледа ли Съветът проекта, за да се види какви поуки могат да бъдат извлечени?

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н Лопес Гаридо, споменахте накратко, че домашното насилие, разбира се, е насочено не само към жените, но и към децата и че домашното насилие също така е проблем, свързан с грижата за възрастните хора, поради прекомерните изисквания. До каква степен тези аспекти на домашното насилие също ще бъдат включени в сферата на компетентност на планираната Европейска обсерватория относно домашното насилие?

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, г-н Martin, разбира се, философията, на която се основава тази инициатива — която се подкрепя от Парламента във връзка с регламентирането, в този случай чрез правни средства, чрез възможно най-ефективните средства — съдебните инструменти на демократичната държава — е това, което правилно беше наречено „нулева толерантност“ към насилието, основано на пола. Това включва разглеждането на насилието, основано на пола, като нещо, което от векове е много дълбоко вкоренено, включително от културна гледна точка, в социалните структури на нашите общества.

Ето защо ни е необходим глобален подход, всеобхватен подход към борбата с насилието, основано на пола, за да може тя да бъде ефективна, тъй като това е форма на насилие, която много трудно се изкоренява, която изключително трудно се изкоренява. Ето защо, въпреки постигнатият напредък в борбата срещу този вид насилие на национално ниво, все още системно се занимаваме с наболелия проблем, който често е само върха на айсберга, тъй като се подават сигнали само за малък процент от действителните случаи на насилие, поради което то продължава да съществува.

Затова се нуждаем от глобален, всеобхватен подход, при който да използваме всички правни инструменти, с които разполагаме, да повишаваме осведомеността чрез медиите и да гарантираме, че този проблем ще бъде отразен в образователните системи. В понеделник EPSCO прие този всеобхватен и глобален подход към борбата срещу насилието, основано на пола; с други думи — „нулевата толерантност“.

Що се отнася до въпроса, зададен от уважаемия член на Парламента, относно наличието на насилие спрямо децата и хората в напреднала възраст, считам, че тук става въпрос за насилие над уязвимите; над най-уязвимите. Както в израза „оцеляване на най-силните“, който употребяваме в много от нашите страните, в моята страна то, разбира се, се проявява в насилието, свързано с уязвимостта на по-слабия човек, което на свой ред е проява и израз на малодушието на човек, който упражнява насилие над някой, който е по-уязвим, било то жени, деца или възрастни хора. Това е явлението, което е свързано с тази ситуация.

Съветът и Парламентът действително приканиха Комисията да разгледа възможността за провеждане на инициатива за европейска година за борба с насилието спрямо децата, младите хора и жените. Въпросът беше повдигнат във връзка с програмата Дафне III. Той е израз на необходимостта, уважаеми колега, тази закрила да се разпростре върху всички уязвими хора, което определено включва децата и възрастните хора — двете групи, които Вие споменахте.

  Председател. – Въпрос № 3, зададен от Bernd Posselt (H-0054/10)

Относно: Стратегия за региона на река Дунав

Какви действия предвижда Съветът, за да е в състояние да представи, както е предвидено, още през настоящата година проект за стратегия за региона на река Дунав? Какъв е графикът и какви са приоритетите на стратегията?

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, г-н Posselt, стратегията за региона на река Дунав е един от елементите в програмата на председателската тройка на Испания, Белгия и Унгария. Както вероятно се досещате, стратегията беше включена в програмата по инициативата на Унгария.

Следователно трите страни са се ангажирали да спомогнат за разработването на тази стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав и в тази връзка през юни миналата година Съветът настойчиво призова Комисията да я представи преди края на тази година. Чакаме тя да бъде изготвена от Комисията.

Това, което Комисията направи, беше предприемането на обществено обсъждане. Обществено обсъждане, което ще продължи до март тази година, като впоследствие, след като се запознае с резултатите от обсъждането, Комисията ще предложи стратегията, която, надяваме се, ще може да бъде официално приета през декември тази година под формата на съобщение на Комисията. Трябва да изчакаме да бъде изготвено съобщението.

Така или иначе искам да отбележа, че беше проведена важна среща, на която беше постигнат напредък относно евентуалното съдържание на стратегията — срещата се състоя на 25 февруари в Будапеща с участието на правителствата на Австрия, България, Чешката република, Германия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения и на нея бяха приети важни заключения, съдържащи предложения за основните елементи на тази бъдеща стратегия. Става дума за обединяване на силите на тези страни в рамките на Европейския съюз и с финансиране от Европейския съюз чрез използване на европейски средства, но по финансово неутрален начин, да се постигнат целите за напредък и значително икономическо, социално и туристическо развитие.

Затова — повтарям — очакваме съобщение на Комисията по въпроса, когато приключи обсъждането. Тогава Съветът ще излезе с позиция, веднага щом получи съобщението от Комисията.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Благодаря Ви, г-н министър, за този обоснован и изчерпателен отговор. Имам само два кратки, доуточняващи въпроса. Първо, до каква степен стратегията за региона на река Дунав е свързана с областите на транспорта и културата? Считам, че и двете области са особено важни, когато става въпрос за трансгранично сътрудничество. Второ, има ли вече окончателен списък на включените страни или това все още предстои да се реши, тъй като Парламентът предложи разширяване?

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, въпросът за списъка на страните — както, сигурен съм, разбирате — не е нещо, което действащото председателство на Съвета може да реши. Правителствата, които споменах преди малко, са заинтересовани от създаването на стратегията и трябва да изчакаме Комисията да публикува съобщението си.

Искам да отбележа, че според тези страни Европейският съюз, и по-специално Комисията, трябва да играе водеща роля в стратегията, като улеснява сътрудничеството в региона на река Дунав.

Във вече споменатото от мен изявление, направено на 25 февруари, се посочва как трябва да се използва стратегията за региона на река Дунав за повишаване на просперитета, сигурността и мира на хората, които живеят в региона, чрез трансрегионално и транснационално сътрудничество, както и чрез координация на това ниво.

Изявлението взема предвид, и че изложените по-долу елементи са стратегически области на политиката, които следва да бъдат включени в стратегията: инфраструктура, иновации, културни и творчески дейности, устойчиво икономическо развитие, туризъм, безопасност на храните, икономика, сътрудничеството във връзка с малките и средните предприятия, научноизследователска и развойна дейност, миграция, спорт, образование, заетост, здраве, социални въпроси, както и други области, които са разгледани подробно и целенасочено в документа.

Мисля, че стратегията за региона на река Дунав е важен документ и затова Ви благодаря за въпроса, който ми даде възможност да я спомена. Считам, че тя е амбициозна цел, и в момента изчакваме — повтарям още веднъж — да се състои обсъждането и да получим съобщението от Комисията, но политическата воля, разбира се, е налице. Трите члена на председателската тройка и председателството на Съвета имат политическата воля да започнат стратегията за региона на река Дунав.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Дунав е река, а когато става въпрос за реки, трябва да обръщаме внимание и на тяхната чистота. Затова считам, че е важно да се установи какви пречиствателни станции за отпадъчни води се предвиждат за съответното подобряване на качеството на речната вода. За нас целта би била водата в река Дунав да е с качеството на годна за пиене вода от извора до нейния край. Вторият ми въпрос е как може да се подобри оползотворяването на водната енергия за електропроизводство, но също така и преди всичко за съхраняване на водата, така че да повишим сигурността на енергийните доставки в Европа?

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Успехът на стратегията на Европейския съюз за река Дунав ще зависи от един амбициозен план за действие, както и от идентифицирането на определени конкретни проекти, които ще подобрят живота на гражданите в региона на река Дунав.

Искам да знам дали е започнал процесът на идентифициране на стратегическите проекти за развитие на региона на река Дунав и какви критерии ще се използват като основа за подбора на тези проекти.

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, естествено аз съм убеден, че целта, която г-н Rübig спомена, ще бъде включена в стратегията за региона на река Дунав, на чиито аспекти вече се спрях.

Целите на стратегията са от съществено значение и са свързани с множество въпроси, засягащи всекидневния живот на хората, които живеят в региона. Така че те са свързани с икономиката, с културните аспекти и с опазването на околната среда и на природните ресурси, които очевидно включват водата.

Както беше отбелязано, природната среда е нещо, което е неразривно свързано с региона, и съм убеден, че тя определено ще бъде включена в стратегията, в която ръководна роля трябва да играят страните, които я подкрепят. Това са страните, които изброих и чиито представители участваха в срещата преди няколко дни в Будапеща, за да постигнат напредък в определянето на целите и по-прецизното разясняване на стратегията, тъй като тя все още не е достатъчно дефинирана.

Затова считам, че е преждевременно — става дума за изказването на втория колега, който взе думата — да се говори за критерии за подбор на проектите или за допустимост на проектите, някои от които споменах. Могат да се добавят и други — например темите за корабоплаването, енергийната сигурност, борбата с изменението на климата, последиците от промените на финансовите пазари и като цяло всички области, в които стратегията и изпълнението й могат несъмнено да внесат подобрения.

Мисля, че всички ние трябва да работим заедно в Европейския съюз, защото говорим за нещо от европейски мащаб, което засяга целия Европейския съюз и основните му политики. Убеден съм например, че политиката на сближаване ще бъде в центъра на вниманието — не само социалното сближаване, но и един нов аспект, включен в Договора от Лисабон, а именно териториалното сближаване. Това е форма на сближаване, аспект на сближаването, който се явява в Договора от Лисабон и който много добре се вписва в инициативата относно стратегията за региона на река Дунав.

  Председател. – Тъй като се отнасят до една и съща тема, следните въпроси ще бъдат разгледани заедно:

Въпрос № 4, зададен от Konstantinos Poupakis (H-0055/10)

Относно: Европейският социален модел и справянето с бедността

Знаем, че в периодите на икономически спад и криза безработните, както и получаващите ниско заплащане или ниски пенсии, са изправени пред най-големи трудности за осигуряването на приличен жизнен стандарт. Действията както на Европейския социален фонд, така и на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, се оказаха недостатъчни, тъй като 80 милиона наши съграждани живеят под прага на бедността. Знаем, че европейският социален модел не се основава единствено на добрите икономически резултати, но също и на високата степен на социална защита.

Предвид горепосоченото, как възнамерявате да подкрепите, в рамките на една обща политика и в сътрудничество с бъдещите председателства, най-ниските икономически и социални слоеве, за да бъде улеснено оцеляването им и същевременно да защитите онези групи сред нашите съграждани, които са застрашени от бедността и социалното изключване, с цел съхраняването на същността на социална Европа?

Въпрос № 5, зададен от Liam Aylward (H-0102/10)

Относно: Европейска година за борба срещу бедността и социалното изключване

За Европейската година за борба срещу бедността и социалното изключване – 2010 г. бяха предоставени 17 милиона евро. Въпреки че целта на настоящата Европейска година е да бъде повишено общественото внимание към тези специални проблеми, съществува необходимост от ефективни съвместни действия, така че да се постигне съществена промяна в положението на милиони хора в Европейския съюз, които са засегнати от бедност и социално изключване. Какви действия, водещи до приемането на конкретни мерки през тази година, възнамерява да предприеме Съветът? Би ли могъл Съветът да обясни по какъв начин настоящата Европейска година и свързаният с нея бюджет ще бъдат използвани ефективно с цел постигане на дългосрочни резултати?

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, председателството споделя мнението на члена на Парламента относно целта да се осигури висока степен на социална защита — по-специално по отношение на групите, застрашени от бедност и социално изключване — която е един от крайъгълните камъни в европейския социален модел. Това важи с особена сила в момент, когато сме в икономическа рецесия.

Безработицата: понастоящем се счита, че може би има над пет милиона безработни повече, отколкото в началото на икономическата криза. Това означава, че голям брой домакинства установяват спад в доходите си и много са застрашени от бедност и прекомерна задлъжнялост. Има вероятност също така безработицата да остане висока и в следствие на това дългосрочната безработица да доведе до социално изключване.

Следователно социалните последици от икономическата криза ще бъдат важна точка в политическия дневен ред на Европейския съюз през следващите няколко месеца, както и, разбира се, в европейския дневен ред на председателската тройка без каквото и да било съмнение.

Притежаваме средство, инструмент за тази цел, а именно обявяването на 2010 г. за Европейска година за борба срещу бедността и социалното изключване, която има четири конкретни цели: признаване на правото на хората на достойно съществуване и на активно участие в обществения живот; ангажираност от обществено мнение с политиките за социално приобщаване; по-сплотено общество и, разбира се, дългосрочни усилия на всички нива на управление за противодействие на бедността и социалното изключване. Тези усилия следва да бъдат насочени по-специално към закрилата на най-уязвимите — понятие, което използвах, когато отговарях на предишния въпрос — които в крайна сметка са засегнати в най-голяма степен както от бедността, така и от социалното изключване. Такова е положението при децата, жените и възрастните хора.

Затова, разбира се, ще подкрепим различни инициативи, свързани с бедността и социалното изключване, както и с борбата против тях, и трябва да кажа, че се надявам това да стане основна цел на цялостната стратегия на Европейския съюз за растеж и за създаване на работни места. Една от целите, изложени в документа, представен от Комисията на 3 март, е да се намали броят на хората, изложени на риск от изпадане в бедност, с 20 милиона.

  Konstantinos Poupakis (PPE). – (EL) Благодаря Ви за отговора, г-н министър.

Като се има предвид обаче, както самият Вие посочихте, че безработицата е достигнала 10% през 2009 г., 45% от безработните европейци остават без работа повече от година, а гъвкавите форми на заетост се разпространяват бързо в отсъствието на ясна институционна рамка, в резултат на което има 19 милиона безработни хора, живеещи в бедност, искаме да знаем, тъй като винаги сте бил много коректен — нещо, което приветствам — какви конкретни, незабавни мерки, както и активни и пасивни политики на заетост възнамерявате да приемете на европейско ниво в съответствие с принципите и духа на европейския социален модел, за да се справите с въпроса за бедните работници и безработните хора, особено по отношение на трайно безработните, които са изправени пред проблеми, свързани със самото им оцеляване.

  Liam Aylward (ALDE). – (EN) Може ли Съветът да обясни накратко как ще се гарантира, че препоръката за активно приобщаване, която е средство за борба с бедността в семейството и която беше одобрена от Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, ще се впише в стратегията „ЕС 2020“ и ще бъде изпълнена, така че да се осигури напредък в намаляването на бедността?

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, трябва още веднъж да посоча, че това е първият път, в който се планира изготвянето на такава амбициозна европейска стратегия за справяне с този проблем. С други думи — стратегия за борба с бедността и социалното изключване, и по-специално за активно приобщаване на трайно безработните и на възрастните хора, така че още веднъж се връщаме на концепцията за най-уязвимите в обществото.

Като начало, в отговор на икономическата криза, която преживяваме, Европейският съюз въведе координирана политика — незабавна шокова терапия в краткосрочен план, включваща инжектирането на публични средства във финансовата система. Така се задейства това, което икономистите наричат автоматични стабилизатори, които съставляват социалната защита, предоставяна в социалните държави. Това означаваше, че беше налице реакция, която най-малкото имаше палиативен ефект по отношение на хората, останали без работа, и на онези, за които е трудно, поне в краткосрочен план, да намерят нова работа.

С други думи, има отклик, който трябва да се вземе предвид, тъй като представлява съществуваща, настояща, незабавна реакция на Европейския съюз в краткосрочен план. В допълнение към нея Европейският съюз обмисля стратегия за борба с бедността, предизвикана от трайна безработица, която ще се основава на обучение, специализация, преквалификация или образование — което не приключва, докато човек е млад — с цел да се създадат условия за повишаване на пригодността за наемане на работа. Това е много важна част от стратегията „ЕС 2020“, която споменах по-рано — тя беше включена в заключенията от срещата на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, състояла се тази седмица, която беше упоменавана толкова много пъти тук.

Това е европейска стратегия, включена в списъка с целите, които Съюзът ще подреди по степен на важност — онези, определени в стратегията „ЕС 2020“. Една от тези цели, представени в количествено изражение — ще видим дали те ще бъдат приети на 25 и 26 март по време на Европейския съвет, който трябва да разгледа съобщението на Комисията — е намаляване с 25% броя на хората, които са застрашени от изпадане в бедност.

Нека си припомним, че в Европа има 80 милиона хора, които са изложени на риск от изпадане в състояние на бедност; намаляването на тази цифра с 20 милиона и същевременно увеличаването на активното население са средносрочни цели, които са част от стратегията и които следователно ще формират цяла поредица от координирани европейски стратегии.

В крайна сметка, госпожи и господа, ключовият момент е да координираме нашите политики по заетостта и социални политики. Това е посочено съвсем ясно в Договора от Лисабон: следва да координираме политиките си по заетостта и социалните си политики.

Именно това започва да прави Европейският съюз, подтикван от кризата. Това е най-добрият начин да се откликне на положението — очевидно като използваме инструментите, с които разполагаме в Европейския съюз и които са негови елементи като вътрешния пазар или европейските структурни фондове.

  Vicky Ford (ECR). – (EN) Икономическите последици са определено по-тежки в някои държави-членки, отколкото в други. Благодаря Ви, че се спряхте на въпроса за пенсионерите. Доколкото разбирам, Комисията е в състояние да откаже изплащането на средства по структурните фондове, ако държавите-членки не съблюдават законодателството на ЕС.

Може ли председателството да поеме ангажимента да проучи дали се изпълняват препоръките, включени в доклада Auken, в подкрепа на който Парламентът гласува през март, миналата година? Те засягат собствениците на имоти в Испания. Станалото имаше опустошителни последици за европейските пенсионери, като доведе някои от тях до бедност и социално изключване.

  Ádám Kósa (PPE). – (HU) Имам само един въпрос. Бедността засяга най-вече две социални групи: нискоквалифицираните лица и лицата с увреждания. Във въпроса се посочва, че два бюджетни инструмента не са били достатъчни за ефективното разрешаване на проблема на тези две групи. Въпросът ми е: желае ли Съветът да обясни как би могъл да помогне по-ефективно на тези две групи и да подобри положението им?

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, първият въпрос относно пенсионерите, които притежават имоти в Испания, е много сходен с друг въпрос, който ми беше зададен по-рано и отговорът е много сходен с този, които дадох преди.

Трябва да отбележа, че това е въпрос за разясняване на прилагането на вътрешното законодателство на държава-членка. Не мога да говоря от името на Съвета по този въпрос, чиято правна база е тази на държава-членка. Сигурен съм, че ако това се беше случило в която и да било друга държава-членка, решението щеше да е абсолютно същото: използване на вътрешни правни средства.

Що се отнася до въпроса за уязвимите хора, напълно съм съгласен, че трябва да обърнем специално внимание на двете групи, които уважаемият колега спомена. Сега това е още по-наложително, тъй като разполагаме с още един инструмент, който можем да използваме: Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото в нея се говори по-специално за правата на уязвимите хора били те възрастни или инвалиди, за достойното им съществуване и за участието им в социалния и културния живот. Във всеки случай там става дума за това да ги закриляме, да защитаваме физическото им достойнство и духовната им неприкосновеност, да ги предпазваме от унизително и нехуманно отношение.

Европейският съюз е разработил различни инструменти за противодействие на това положение, включително неговото подробно проучване. Искам да спомена един интересен резултат от проучване на Евробарометър от 2007 г., според което половината от европейците смятат, че отношението към всички възрастни хора, които са най-уязвимата част от населението, е лошо и дори оскърбително, що се отнася до начина, по който се удовлетворяват потребностите им. Почти половината европейци считат, че начинът, по който обществото третира тези хора, е лош, именно защото те са уязвими.

Държавите-членки и Европейският съюз приложиха отворения метод на координация с цел обмен на опит между държавите-членки по въпроса. Във връзка с него трябва също така да се каже, че в някои случаи говорим за въпроси, които се решават от националните законодателства. Това са въпроси от национална компетентност и затова с тях следва да се заемат държавите-членки при прилагане, наред с всичко останало, на принципа на субсидиарност.

Европейският съюз може да подкрепи тези политики, но не може напълно да ги замени. Той може да ги подкрепи, но аз считам, че това е нещо, което има връзка и със социалния аспект, който вече беше споменат. Отново се връщам на него, защото считам, че е важен. Социалният аспект на стратегията за растеж и създаване на работни места присъства много осезаемо в документа, представен от Комисията, който ще бъде разискван от държавните и правителствени ръководители.

Смятам, че в този социален аспект трябва да има място за проблемите, които отбелязахте и на които не се набляга толкова силно в предишната стратегия. Считам, че в бъдеще — предвид на факта, че се намираме в криза, която има социално въздействие — трябва да се обърне много голямо внимание на социалното въздействие на икономическата криза.

  Robert Atkins (ECR). – (EN) Какво ще направи министърът, представляващ председателството, за да защити онези групи от нашите съграждани, които са застрашени от изпадане в бедност и социално изключване като пряк резултат от испанската политика към британци и граждани на други държави-членки, пребиваващи в различни райони на Испания, чиито имоти се отчуждават и които страдат поради съмнителни политики на планиране? Министърът, представляващ председателството, не може да избягва повече този въпрос; той трябва да се свърже с испанското правителство и да го прикани да предприеме необходимите действия.

  Daniel Hannan (ECR). – (ES) Много Ви благодаря за присъствието, г-н Лопес Гаридо. Въпросът ми касае бедността на европейските граждани, които живеят в някои области на Испания. Разбирам, че тук сте в качеството си на представител на изпълнителната власт, а не на испанската съдебна система, и че не сте говорител на автономната област Валенсия, но ние се нуждаем от отговор. Има злоупотреби, които нямат нищо общо с писаното право, а по-скоро са свързани с прилагането на законите и това е проблем, за който има решение. Не настоявам за нищо повече от провеждане на разследване от страна на испанското правителство относно установените злоупотреби.

  Председател. – Испанският Ви е впечатляващ, г-н Hannan. Отново ще оставя на министъра да прецени дали желае да вземе отношение.

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, не искам да злоупотребявам с положението си на действащ председател на Съвета, за да защитавам конкретно правителство или конкретен национален законодателен акт. Не искам да злоупотребявам с това си положение, защото съм сигурен, че ще бъде критикуван за това, че съм използвал тази трибуна, за да защитя действията на конкретна държава-членка или на централно или регионално правителство на определена страна.

Много добре разбирате, че това е въпрос, който се решава на национално ниво и за който има нормативна база на това ниво. Не само Испания, а всичките 27 държави-членки на Европейския съюз прилагат принципите на правовата държава и разполагат с достатъчно съдебни средства, чрез които да се справят с този тип твърдяни злоупотреби.

Такива съдебни средства се прилагат във всички европейски страни и аз съм сигурен — като тук не визирам само случая с Испания — че други европейски страни, в които твърде вероятно има злоупотреби и нарушения на закона, разполагат със средствата на правовата държава, за да се справят с тях.

Това се случва във всички европейски страни, където се среща това явление. Не искам да избегна предоставянето на отговор, нито искам просто да заявя, че няма да отговоря, но вие много добре знаете, че е възможно, ако зададете въпрос в Парламента, аз да не пожелая да използвам положението си на действащ председател на Съвета, за да взема отношение по въпрос, който е вътрешен за държава-членка на Съюза.

  Председател. – Въпрос № 6 е оттеглен.

Тъй като се отнасят до една и съща тема, следните въпроси ще бъдат разгледани заедно:

Въпрос № 7, зададен от Justas Vincas Paleckis (H-0057/10)

Относно: Визов режим между Европейския съюз и Русия

Испанското председателство на Съюза ще следи за премахването на визовия режим за европейските и руски граждани. Този процес би могъл да продължи дълго и ще зависи до голяма степен от способността на Русия да приложи изготвения за тази цел план за действие.

Отварянето на ЕС към руската област Калининград, както и процесът с обратен знак са засвидетелствани от курса на ЕС и на Русия към „разрушаване на визовата бариера”. Политиката за борба с изолацията на област Калининград и принципите на трансгранично сътрудничество са в интерес както на Русия, така и на ЕС. За тази цел съседните държави Полша и Литва договориха облекчен режим за преминаване на границите за жителите на пограничните райони, но той все още не е влязъл в сила.

Как оценява Съветът специфичната ситуация на област Калининград в рамките на диалога между ЕС и Русия по въпроса за визите? Как този диалог би могъл да бъде използван с оглед на подписване на споразумения относно местния транспорт между държавите-членки на ЕС (Литва и Полша) и Руската федерация и, следователно, на облекчаване на формалностите, свързани с преминаването на границите за жителите на пограничните райони?

Въпрос № 8, зададен от Laima Liucija Andrikiene (H-0080/10)

Относно: Отношенията между ЕС и Русия: програма на испанското председателство

Испанското председателство на ЕС е формулирало амбициозна програма що се отнася до отношенията между ЕС и Русия – то би искало преговорите с Русия относно новото споразумение за партньорство и сътрудничество да приключат, да се сключи споразумение с Русия за безвизов режим, както и да се постигне напредък по отношение на сключването на споразумение за свободна търговия между ЕС и Русия.

За да сключи споразумение за свободна търговия с ЕС, Русия трябва първо да стане член на СТО. Има ли реални перспективи Русия да се присъедини към СТО в близко бъдеще? Съветът има ли конкретна стратегия за това, по какъв начин да подтикне Русия да се присъедини към СТО?

Съветът счита ли, че е постигнат значителен напредък по отношение на преговорите с Русия за новото споразумение за партньорство и сътрудничество?

Счита ли Съветът, че идеята за режим на свободна търговия с Русия е удачна в момента, като се има предвид разногласието в рамките на ЕС по този въпрос? И счита ли Съветът, че Русия е по-подготвена за въвеждането на режим на свободна търговия, отколкото други партньори на ЕС, например Украйна, Молдова или Грузия?

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, разбирам, че има два въпроса, единият от които се отнася до визите — до изискването руските и европейските граждани да имат визи, докато другият касае отношенията между Европейския съюз и Русия след срещата на високо равнище в Стокхолм, както и присъединяването на Русия към Световната търговска организация. Това, доколкото разбирам, са двата въпроса, г-жо председател.

По въпроса за визите искам да отбележа, че през 2003 г. Съветът прие регламенти, чрез които беше въведен специфичен документ за транзитно преминаване и документ за облекчен железопътен превоз. Три години по-късно Комисията стигна до извода, че влизането в сила на тази система преминава гладко и че и двамата партньори са удовлетворени.

В дългосрочен план — говорим за област Калининград във връзка с останалата част от Руската федерация — така нареченият облекчен режим на транзитно преминаване ще зависи от бъдещото изпълнение на споразуменията за визовите политики между Европейския съюз и Руската федерация.

В съвместна декларация след заседанието на Съвета за постоянно партньорство между ЕС и Русия в областта на правосъдието и вътрешните работи на 2 декември миналата година участниците решиха да проведат разискване относно евентуалните изменения в споразумението между Европейския съюз и Русия за издаване на визи с цел улесняване на пътуването на европейските и руски граждани, и по-специално на пребиваващите в област Калининград.

На свой ред, съгласно същата съвместна декларация, Европейският съюз и Русия се надяваха да се проведат преговори и да се сключат споразумения за местен граничен трафик между Русия и съседните й държави-членки на Европейския съюз, които биха проявили интерес да постъпят по този начин. Във връзка с това в Регламент (ЕО) № 1931/2006 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правилата за местния граничен трафик на външните сухопътни граници на държавите-членки и за изменение на разпоредбите на Шенгенската конвенция се дава право на държавите-членки да сключват двустранни споразумения с трети страни с цел прилагане на правилата за местен граничен трафик.

Договарянето на споразуменията в този случай е задължение на заинтересованите държави-членки и на Руската федерация. Във всеки случай Съветът отбелязва, че се водят преговори между Литва и Русия, както и между Полша и Русия.

По въпроса относно стратегическите отношения между Европейския съюз и Русия, Съветът уведомява Парламента, че след срещата на високо равнище с Русия, проведена в Стокхолм през ноември, ще има нова среща на върха по време на шестмесечния мандат на испанското председателство. Тя ще се състои в Русия с участието на Европейския съюз и Русия, което означава, че ще има нов стимул за развитие на отношенията между двете страни.

Разбира се, винаги съществува възможност за усложнения и затруднения в тези отношения, както и за евентуални разногласия, но взаимоотношенията между Европейския съюз и Русия са широкообхватни и многостранни. Налице е разрастване на икономическите и търговските ни връзки, както и — трябва да признаем — висока степен на взаимна енергийна зависимост, общи интереси в други области, свързани с проблеми, преминаващи дори отвъд границите на съответните ни страни, и предизвикателства, включително глобални, с които трябва да се заемем и то като обединим във възможно най-голяма степен усилията си.

Ето защо винаги ще е от полза за нас да търсим възможности за заздравяване на отношенията ни с Русия, като същевременно неизменно отстояваме твърдо принципите си и ценностите, на които се основава Европейският съюз.

Що се отнася до присъединяването на Русия към Световната търговска организация, Европейският съюз го подкрепя, но Русия е тази, която трябва да предприеме мерки за постигане на напредък в това отношение.

Що се отнася до новото споразумение между Европейския съюз и Русия, и двете страни изразяват съгласие, че би било добре да се постигне ново широкообхватно споразумение. Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Русия, което беше договорено през 90-те години на миналия век, е остаряло в много отношения. Много неща се случиха и много неща се промениха от 90-те години насам и трябва да предприемем стъпки в посока към новото споразумение, към което подхождаме с амбиция. Завишихме много критериите и, ако е възможно, искаме да обхванем всички области на отношенията между ЕС и Русия.

Постигнат е напредък в някои области на тези преговори. В други области нещата вървят по-бавно, какъвто е случаят с търговията и инвестициите. Във всички случаи за нас е много важно да има твърди клаузи и твърди споразумения с Русия относно търговията, инвестициите и енергията.

Що се отнася до договореностите за свободна търговия, ние приемаме да преговаряме относно споразумение за свободна търговия веднага след присъединяването на Русия към Световната търговска организация, ако и когато това се случи.

По отношение на либерализацията на визовия режим, това е въпрос от голямо политическо значение, който много пряко засяга гражданите на Русия и на Европейския съюз. Считам, че по този въпрос споделяме намерението за облекчаване на визовия режим, когато това е възможно.

Идеалният случай би бил да се либерализира визовият режим или, с други думи, да се премахне изискването за визи, но, разбира се, все още трябва да се свърши много в това отношение. Нещо повече, трябва да постигнем баланс между оспорваните активи, които са свързани със сигурността, като това следва винаги да се прави на реципрочна база.

По отношение на Украйна, Молдова и Грузия, всяка от тези страни е в особено положение, що се отнася до визовата политика, като в момента не можем да предвидим какъв напредък ще бъде отбелязан в тези три страни в сравнение с диалога за визите, който водим с Русия.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Искам още веднъж да повдигна двата най-критични въпроса. Първият се отнася до демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека. В тези области има най-голям дефицит. Каква е интензивността на диалога по тези въпроси от решаващо значение? Имаме чувството, че в това отношение тенденциите сочат връщане назад, а не движение напред.

Вторият ми въпрос касае енергийната сигурност. Как точно стоят нещата с преговорите по енергийните въпроси?

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, уважаеми колега, както знаете, един от приоритетите на Съюза и една от основните му стратегически цели е енергийната сигурност. Ние, в Европейския съюз — особено поради факта, че много държави-членки пострадаха пряко от газовата криза между Русия и Украйна в началото на 2009 г. — изключително много ценим енергийната сигурност и определено я считаме за една от главните цели на Европейския съюз, естествено свързана с основната цел за борба с изменението на климата.

Стратегията на Съвета и на председателството на Съвета относно енергията и енергийната сигурност се обуславя от необходимостта да се стремим към по-голяма диференциация по отношение на доставчиците и източниците на енергия, както и на нейното разпределение. Затова трябва да увеличим възможностите си като избегнем олигополите или прекалената зависимост.

Някои европейски страни са в определена степен енергийно зависими от Русия и очевидно тази зависимост е прекомерна, като тя е свързана и с факта, че в продължение на дълъг период от ХХ век Европа беше разделена, както и с това, че в някои случаи липсва пряко взаимно свързване между системите на европейските страни.

Когато настъпи кризата, видяхме, че някои страни, които не бяха засегнати от нея, не можаха да помогнат на засегнатите страни, защото липсваше взаимно свързване между системите. Следователно енергийните цели в Европа са изключително важни в средносрочен и дългосрочен план и затова подкрепяме диверсификацията на енергийните източници и насърчаването на проекти като „Набуко“, „Северен поток“ и „Южен поток“, които са свързани с Русия, както и постигането на нещо, което в момента не съществува в Европа: общ енергиен пазар. За постигането на тези цели, което се улеснява от Договора от Лисабон, с който се въвежда компетентност по отношение на енергията, каквато преди липсваше, от принципно и съществено значение е да се създадат стратегически взаимоотношения с Русия по енергийни и други въпроси.

Освен това в Договора от Лисабон имаме и други инструменти, които са свързани с външната политика. Договорът от Лисабон заздравява европейската външна политика: има постоянен председател на Европейския съвет и върховен представител, а ще има и Европейска служба за външна дейност. С други думи, подобрен е външният образ на Европейския съюз, което ще ни осигури силни позиции във всички области на преговорите, включително икономиката и енергетиката с други страни. Така че това е визията, която мога да ви представя, за отношения с Русия.

Водим преговори по споразумение, в което енергийната тема е от съществено значение; тези преговори започват, като перспективите ни по отношение на тях са изключително добри, но очевидно, както при всички споразумения, това е нещо, което зависи от много сложни разговори, които, на свой ред, са част от поредица от преговори относно споразумението за сътрудничество, което искаме да актуализираме — както вече казах — защото през последните 15-20 години в Европа се случиха много неща. Сред тях са изключително важните отношения, които трябва да поддържаме с Русия, която, както всички знаят, е една от страните, претърпели най-много промени през последните години.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Г-жо председател, във връзка с въпрос № 9, който трябваше да задам от името на колегата г-жа Morkūnaitė-Mikulėnienė и който е свързан с предишния въпрос, Русия възнамерява да разположи атомна електроцентрала близо до източната граница на Европейския съюз в област Калининград, а и Беларус има подобни планове. Като се има предвид случилото се в Чернобил, тези планове предизвикват опасения поради свързаната с тях заплаха. Възнамерява ли Съветът да повдигне въпроса за безопасността на околната среда на следващия кръг от преговори с Русия? От наша гледна точка това е много важно.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Искам да се върна към въпроси № 7 и 8, към отношенията между Европейския съюз и Русия. Г-н Лопес Гаридо правилно отбеляза, че тези отношения трябва да се основават на ценности, но ако това е така, то Съюзът има конкретни задължения към защитниците на правата на човека в Русия.

Във връзка с това искам да задам следния въпрос: не трябва ли политиката на държавите-членки на ЕС и на целия ЕС да съдържа специални правила относно визите за защитниците на правата на човека в Русия? Целта би била да се даде възможност на такива хора да получават визи сравнително лесно.

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) По отношение на изказването във връзка с темата за ядрената сигурност трябва да кажа, че отговорността, която в тази област е национална, е регламентиране в международните споразумения на Международната агенция за атомна енергия, или с други думи, в Конвенцията за ядрена безопасност, страни по която са Беларус, Русия, Евратом и по-голямата част от държавите-членки на Европейския съюз.

Съветът разбира, че трябва да се проведат консултации с договарящите страни, намиращи се в близост до евентуална ядрена централа, тъй като те могат да бъдат засегнати от нея. Следователно споразумението за мирно използване на атомната енергия, което е в процес на сключване между Евратом и Русия, ще трябва да съдържа разпоредби за проверими изисквания за ядрена безопасност и за защита на здравето и безопасността на работниците. Искам също така да ви напомня, че по този въпрос се предприемат мерки периодично във връзка с диалога по енергийните въпроси между Европейския съюз и Русия.

Що се отнася до оценката на последствията в международен план, Съветът отбеляза, че Беларус е страна по Конвенцията от Еспоо за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, която съдържа обвързващи задължения, целящи оценка на последиците за околната среда и на евентуалните екологични рискове. В този случай обаче мнението на Съвета е, че задължението за провеждането на оценката на околната среда се пада на създателите на проектите.

Руската федерация не е договаряща страна по тази Конвенция. При всички положения искаме Русия да приложи доброволно Конвенцията от Еспоо. От известно време тя прави това и във връзка със съществуващите атомни електроцентрали.

Накрая, по въпроса, зададен от уважаемия колега, относно правата на човека във връзка с Русия — имаше едно предишно разискване, по време на което бяха повдигнати въпроси във връзка с правата на човека, и мисля, че критериите за защита на правата на човека или за подаване на сигнали за нарушения на тези права са валидни независимо от това къде се извършват нарушенията. Следователно никоя страна не е застрахована срещу заклеймяване на нарушенията по право — а бих казал и поради морално задължение — и ние осъждаме и трябва да осъждаме тези нарушения, когато се извършват в рамките на Европейския съюз или в някоя от неговите страни.

Обвързването на изложеното по-горе с визовата политика е скок, който много трудно може да се установи или определи в момента. Понастоящем се водят общи преговори относно визите. Считам, че във връзка с тези общи преговори относно визите, може да се предложи друг вид конкретен инструмент за облекчаване на визовия режим, но както казах в момента водим много широкообхватни преговори за визите с Русия и считам, че трябва да се съсредоточим върху следното: общата организация на визовия режим.

Причината е, че по този начин действително може да се постигне най-голямо въздействие по отношение на свободното движение на хора и дори, бих казал, да се създадат най-добри възможности за европейците и Европа като цяло техните ценности да бъдат претворени в живота и споделени от други членове на обществото и на други места извън Европейския съюз.

  Председател. – Въпросите, останали без отговор поради липса на време, ще получат писмен отговор (вж. приложението).

Времето за въпроси приключи.