Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2560(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

O-0015/2010 (B7-0011/2010)

Разисквания :

PV 11/03/2010 - 2
CRE 11/03/2010 - 2

Гласувания :

Приети текстове :


Разисквания
Четвъртък, 11 март 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

2. Инвестиране в нисковъглеродни технологии (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател. – Следващата точка е въпросът, изискващ устен отговор (O-0015/2010 – B7-0011/2010), зададен от Herbert Reul към Съвета и Комисията относно инвестиране в нисковъглеродни технологии.

 
  
MPphoto
 

  Herbert Reul, автор. (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, г-н действащ председател на Съвета, този въпрос е свързан с факта, че през 2007 г. Комисията представи план с цел да насърчи технологиите в областта на енергия с ниски емисии на въглероден диоксид, така че те да бъдат въведени бързо. Бяха направени предложения за съвсем конкретни мерки: европейските промишлени инициативи най-вече в областта на вятърната енергия, слънчевата енергия, енергията от биомаса, улавянето и съхранението на въглероден диоксид, електроенергийни мрежи, деленето на атомни ядра, създаването на Европейското сдружение за енергийни научни изследвания, устойчивата конверсия на европейските енергийни инфраструктурни мрежи, постоянно осъвременявани енергийни технологични системи и създаването на управляваща група за стратегически енергийни технологии.

На този етап без отговор остава един ключов въпрос, а именно въпросът за финансирането. Седмата рамкова програма за научни изследвания предвижда 886 млн. евро годишно за изследвания в областта на енергетиката. Очевидно е обаче, че тези средства са недостатъчни. През 2009 г. Комисията излезе със съобщение относно финансирането на нисковъглеродни технологии, в което посочи необходимостта да бъде утроено финансирането на енергийни изследвания през следващите 10 години. Това означава, че трябва да бъдат инвестирани 50 млрд. евро. В съобщението се посочваше как средствата за най-важните нисковъглеродни технологии следва да бъдат отделени, така че Европа да премине от силната си зависимост от изкопаемите горива към по-силно намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Окончателният план предвижда 6 млрд. евро за изследвания в областта на вятърната енергия, която, според Комисията, може да заеме дял от една пета от енергоснабдяването на Европейския съюз до 2020 г.; 16 млрд. евро за слънчева енергия, за да бъдат разработени нови фотоволтаични концепции и мащабна индустриална концентрация на съоръжения за слънчева енергия; 9 млрд. евро за изследвания в областта енергията от биомаса, за да бъдат удовлетворени 14% от енергийните потребности на Европейския съюз. За да бъдат интегрирани възобновяемите източници на енергия на енергийния пазар, електроразпределителните мрежи трябва да получат 2 млрд. евро, за да може половината от мрежата да работи на принципа на „интелигентните разпределителни мрежи“. Освен възобновяемите източници на енергия, предвиждат се допълнителни 13 млрд. евро за до 12 проекта в областта на улавянето и съхранението на въглероден диоксид, а ядрените изследвания ще получат 7 млрд. евро. Предложението за финансиране предвиждаше също така допълнителни 11 млрд. евро за програмата „Интелигентни градове“, за да бъдат намерени подходящите решения и в тази област.

Тогава Комисията предположи, че публично-частните партньорства са най-надеждният начин за финансирането на изследвания в областта на енергетиката, но не можа да посочи как точно да бъде разпределена тежестта на финансирането между двете страни. В момента разпределението в областта на енергийните изследвания е 70% частни и 30% публични средства, с изключение на ядрените изследвания. Европейският съюз посочва като аргумент, че съществува необходимост от значително увеличаване на публичното финансиране. Комисията заяви, че при проекти, за които съществуват по-големи рискове, публичното финансиране следва да играе основна роля. С оглед да бъде оптимизирано равнището на намеса, Комисията призова за създаването на програми на Европейския съюз, по-специално в области, в които има ясна добавена стойност на равнище Европейски съюз, като например програми, които са твърде скъпи за отделните държави-членки. В момента 80% от публичните инвестиции в изследвания в области, различни от ядрената енергетика, се финансират на национално равнище. Това съобщение в крайна сметка не дава отговор и на въпроса откъде ще дойдат средствата. Комисията изчислява, че са необходими допълнителни 75 до 85 млрд. евро.

Това е причината в комисията да се съсредоточим върху изясняването в по-голяма степен на няколко въпроса в областта на финансирането. Бих искал само да ви припомня въпросите. Първо, как възнамерява Комисията да определи приоритетите си за пътната карта за 2010–2020 г., за да подкрепи финансирането на нисковъглеродните технологии? Кога ще бъдат въведени инициативи в областта на промишлената политика, насочени към тази цел? Второ, как възнамерява Комисията да предостави допълнителни средства в бюджета на Европейския съюз? Как конкретно Комисията се ангажира да гарантира, че средствата ще са налични преди ресурсите от Осмата рамкова програма? Ще гарантира ли Комисията спазването на определените бюджети за различните промишлени инициативи? Не на последно място, как Комисията – и разбира се това се отнася и за Съвета – ще осигури допълнителни ресурси от бюджета на Европейския съюз за финансирането на технологични възможности, различни от посочените в съобщението, включително технологии за съхранение, енергия от океаните и т.н. Не е необходимо да чета всички въпроси. Представихме въпросите и искаме отговори от Съвета и Комисията.

 
  
MPphoto
 

  Педро Луис Марин Урибе, действащ председател на Съвета. (ES) Г-жо председател, госпожи и господа, бих искал в началото на изказването си да подчертая важността на стратегическия енергиен план и необходимия принос, който той представлява за ускоряване на развитието и прилагането на технологии за чиста, устойчива и ефективна енергия.

Без този план не е възможно нито да постигнем целите, които сме си поставили за 2020 г., нито да осъществим прехода към нисковъглеродна икономика в мащаба, в който ни се иска, през 2050 г.

Изразявам задоволството си от широкия консенсус между Парламента и Съвета по отношение на важността и необходимостта както на целите на плана, така и на ресурсите, които трябва да бъдат осигурени.

Съветът по транспорт, телекомуникации и енергетика възнамерява да приеме заключенията относно Стратегическия план за енергийни технологии (SET) на своето заседание идния петък 12 март. Тези заключения ще бъдат важна отправна точка за пролетното заседание на Европейския съвет, което ще се проведе на 25 март, тъй като в дневния ред ще бъде включен въпросът за изменението на климата.

Проектозаключенията, които ще бъдат разисквани на заседанието на Съвета, ще включват въпроса за финансирането, макар че тази тема ще бъде разглеждана с известна предпазливост. Не искаме да обезсмислим преговорите, които ще се проведат по този въпрос в контекста на следващата финансова рамка.

Ще посоча основните елементи на проектозаключенията. Първо, дошло е времето да се премине от технологични пътни карти към практическо въвеждане на Европейските промишлени инициативи. Следва да го правим стъпка по стъпка, но възможно най-бързо.

Второ, нашият подход към бъдещо сътрудничество в изследванията в областта на енергетиката в рамките на Европа следва да се съсредоточи върху ефективното използване на публични средства и създаването на гъвкави публично-частни партньорства с промишлеността. Ето защо настоятелно призоваваме Комисията да създаде платформа, която да включва всички заинтересовани финансови организации, така че да могат да споделят информация и най-добри практики като в същото време координират действията си според необходимостта.

Трето, имайки предвид мащаба на средносрочното публично-частно финансиране, което е необходимо за подкрепа по-специално на основни демонстрационни проекти, вероятно ще се наложи да бъде увеличен делът на публичните инвестиции на равнище Европейски съюз. Ето защо е необходимо да вземем това под внимание както когато преразглеждаме бюджета, така и когато преговаряме за следващата финансова рамка.

Четвърто, следва да подкрепим правителствата на държавите-членки и да ги насърчим да предоставят подходящи стимули и последователни сигнали, за да може тази политика да бъде приложена. Ако е необходимо, те също следва да увеличат значително публичното финансиране за разработването на нисковъглеродни технологии.

Петата точка, която искам да спомена, е, че Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка вече работят съвместно за подобряване на координацията и продължаване на финансирането за демонстрационни проекти в сектора на енергетиката, при които има висок технологичен риск. Те също така работят в посока на мобилизиране и осигуряване на други източници на финансиране както публични, така и частни.

В заключение, Комисията и Европейската инвестиционна банка се стремят към създаването на оптимални финансови пакети за основни демонстрационни проекти като също така настоятелно призоваваме Комисията да анализира нови начини за съчетаване на средства от различни източници и да разработи ad hoc инструмент за финансиране на стартирането на масово производство на нисковъглеродни технологии.

Госпожи и господа, всички тези елементи представляват ясно послание за бъдещи инвестиции за разработването на нисковъглеродни технологии. Въпреки тежките бюджетни ограничения, пред които сме изправени в момента, посланието, което ще изпрати Съветът на своето заседание в петък, ще означава ангажираност, използване на положителни формулировки, за да бъде изразена значимостта на този въпрос на европейско равнище и жизненоважното значение за всяка държава-членка на инвестиции в нисковъглеродни технологии.

 
  
MPphoto
 

  Янез Поточник, член на Комисията. (EN) Г-жо председател, въпреки, че днес присъствам вместо моя колега Гюнтер Йотингер, за мен е удоволствие да разисквам с вас бъдещето на нисковъглеродните технологии.

Лично участвах активно в разработването на европейския Стратегически план за енергийни технологии (SET Plan) през мандата на предишната Комисия и съм твърдо убеден, че разработването на тези технологии е един от ключовите моменти в енергийната политика, която трябва да развиваме през следващите години.

Докладът на Парламента относно този план SET от юни 2008 г. ясно предложи подходящо равнище на целите. Сега не следва да снижаваме това равнище. Днес зададохте три ясни въпроса и аз ще отговоря на тях поред.

Първо, по отношение на нашите приоритети между 2010 г. и 2020 г. и стартирането на Европейските промишлени инициативи, тези шест инициативи са наистина в съзвучие с нашите приоритети – вятърната, слънчевата енергия, енергията от биомаса, устойчивото делене на атомни ядра, интелигентните разпределителни мрежи и улавянето и съхранението на въглероден диоксид са приоритети, които бяха напълно подкрепени от Парламента и Комисията.

По ваше искане също така поставихме като приоритет енергийната ефективност, като разработихме нова специална инициатива – „Интелигентни градове“ – която да отключи пазарния потенциал за енергийно ефективни технологии в градовете и регионите. За да подреди по приоритетност дейностите в рамките на тази инициатива, Комисията разработи заедно със заинтересованите страни технологични пътни карти за периода 2010–2020 г. Тези пътни карти поставят конкретни цели и посочват дейностите, необходими за тяхното постигане. Инициативите предстоят да бъдат стартирани тази година – 2010 г. „Интелигентни градове“ са планирани за следващата година.

Вторият Ви въпрос засяга необходимостта от предвидими, стабилни и адекватни бюджети за плана SET през текущия финансов период и след 2014 г. Изчисленията ни на необходимите публични и частни инвестиции за разработването на нисковъглеродни технологии в плана SET показват 8 млрд. евро годишно. Към днешна дата годишно в Европейския съюз се инвестират около 3 млрд. евро, което означава, че ще са необходими допълнителни 50 млрд. евро за периода 2010–2020 г. Попълването на този недостиг следва да бъде едно от ключовите институционални разисквания през следващите години. Трябва да бъдат съсредоточени усилия там, където намесата е най-ефективна, като се избягва дублиране и като се насърчава най-голямо въздействие върху пазара.

Ясно е, че инвестициите на равнище Европейски съюз – осигурени или от Седмата рамкова програма, или от Европейската енергийна програма за възстановяване – ще бъдат недостатъчни. Също така няма да са достатъчни и евентуалните средства от 300-та милиона квоти за търговия с емисии, заделени за демонстрация на технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и на иновативни възобновяеми технологии. При текущите цени, това възлиза приблизително на 4 млрд. евро. Ето защо са необходими мащабни усилия както от частния, така и от публичния сектор; публичният сектор включва както Европейския съюз, така и, разбира се, държавите-членки. Откровено казано, основната част от средствата ще трябва да дойдат от мястото, на което има най-много пари.

Трето, задавате въпроса дали Комисията възнамерява да финансира други технологични перспективи и да предложи допълнителни промишлени инициативи. Определено в бъдеще ще се появят и други технологии, за които е оправдана намеса на европейско равнище, затова планът SET трябва да продължи да бъде гъвкав, както вече показахме с новата инициатива за енергийна ефективност „Интелигентни градове“, която очакваме да стартира, както вече казах, през 2011 г. Ще следим отблизо най-обещаващите технологии посредством информационната система на плана SET. SETIS, както се нарича, вече работи по технологиите за съхранение и енергия от океаните, за да направи оценка на техния потенциал и да определи най-добрите възможности за европейска намеса. Насърчихме също така и създаването на нова технологична платформа за възобновяеми източници на енергия, за затопляне и охлаждане, която следва да помогне на ангажираните сектори да определят по-добре своя трансфер на технологии.

Изразявам удовлетворение, че този документ получава подкрепата, която заслужава. Този документ е ключов за постигане на целите на нашата енергийна политика, ключов за Европа и за нашето бъдеще.

 
  
MPphoto
 

  Jean-Pierre Audy, от името на групата PPE.(FR) Г-жо председател, г-н министър, г-н член на Комисията, радвам се да Ви видя отново сред нас, г-н Поточник, на длъжността Ви като член на Европейската комисия, отговарящ за околната среда. Вие присъствате от името на члена на Европейската комисия, отговарящ за промишлеността, благодаря Ви за това и за Вашето изказване.

Приветствам въпроса, поставен от моя колега, г-н Reul, който основателно, г-н член на Комисията, Ви пита как Комисията гледа на този ключов въпрос за безвъглеродните видове енергия и за финансирането на нови технологии. Световното население се увеличава. През 2030 г. ще ни е необходима 40% повече енергия и бих добавил, че 80% от тези потребителски нужди ще са на държави извън ОИСР.

На прага на тези мащабни предизвикателства, решението не е да се приеме идеологията на намаляване на потреблението на електроенергия или да намираме успокоение в спомени от миналото. Ето защо Европейският съюз е длъжен да се намеси и бих искал да кажа няколко думи по въпрос, който може да ни раздели вътре в политическите ни групи, а именно ядрената енергия.

Когато става въпрос за ядрена енергия, има държави-членки с дълга традиция в тази област. Това не прави Европейския съюз привилегирован, но означава, че е наш дълг да дадем своя принос в това разискване и във финансирането. Ядрената енергия, както ни е известно, е безвъглеродна енергия и ни е необходимо финансиране, г-н член на Комисията, и по-специално това, получено от емисионни кредити, което да инвестираме в изследвания, разработване и обучение във всички тези области.

Предлагаме някои изменения с конкретната цел да подобрим резолюциите, които са внесени, и в заключение ще кажа няколко думи за остатъчните продукти от ядрената енергия, които са повод за голяма загриженост сред нашите съграждани. В света съществуват две възможности: дългосрочно съхранение, което са избрали Съединените американски щати, а ние, Европейският съюз, трябва да изберем различен подход, който е оползотворяване чрез рециклиране. Тази възможност са избрали Русия, Япония и Франция.

В този именно контекст трябва всички ние, които сме отговорни за безопасността и сигурността, да се осланяме на науката и познанията, в които се засягат тези теми.

 
  
MPphoto
 

  Teresa Riera Madurell, от името на групата S&D.(ES) Г-жо председател, г-н министър и действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, на всички ни е известно, че вече е налице ясен консенсус по идеята, че колкото по-бързо създадем екологична икономика, толкова по-бързо ще излезем от икономическата криза.

Няколко проучвания показват, че ако постигнем целта от 20% дял на възобновяемите източници на енергия, това ще означава, че 2,8 млн. европейски работници ще бъдат заети в сектора до 2020 г. Освен това изчисленията показват, че две трети нови работни места ще бъдат създадени в малките и средните предприятия. Ключът към това, госпожи и господа, се крие в разработването на екологични технологии.

За да осъществим това на практика, моята група подкрепя три основни цели. Първо, трябва реално да се ангажираме със заделянето на средства за Стратегическия план за енергийни технологии (SET). Не е достатъчно просто да прегрупираме и да сменим имената на вече съществуващи програми за подкрепа. Съгласни сме, че трябва да трансформираме нашата цел в реално увеличаване на средствата, предназначени за изследвания на енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност. Следва да го направим незабавно, при следващия преглед на финансовата перспектива и, разбира се, при преговорите за новата финансова перспектива.

Второ, ако желаем да създадем работните места, които са необходими на икономиката ни, за да излезе от кризата, то тогава е от жизненоважно значение да дадем тласък на демонстрационния етап на иновативните технологии и да улесним тяхното въвеждане на пазара.

В заключение, евентуалното създаване на екологична заетост не може да бъде насочено в правилната посока, ако не разполагаме с висококвалифицирана работна сила. Трябва да инвестираме в образование и информираност с цел да укрепим връзките между стопанските организации и академичните среди и следва да насърчаваме квалификациите за постижения в изследователските и развойни дейности и в иновациите, така че да можем да удовлетворим всеки евентуален недостиг на пазара на труда в областта на възобновяемите източници на енергия.

 
  
MPphoto
 

  Fiona Hall, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, можем да поставяме каквито си поискаме цели за решаване на проблема с изменението на климата, но няма да ги постигнем, особено дългосрочните цели за 2050 г., освен ако не инвестираме целенасочено и систематично в разработването и усъвършенстването на устойчива нисковъглеродна технология.

Съединените американски щати основателно са критикувани за това, че не подкрепят целите за намаляване на парниковите газове, но Европейският съюз е много далеч от текущото равнище на инвестиции на Съединените американски щати. Без подходящи инвестиции програмата на Европейския съюз за инвестиции в устойчиви нисковъглеродни технологии ще спре, а това означава, че стотици хиляди работни места, които биха могли да бъдат създадени тук, в Европейския съюз и в региони като моя – североизточна Англия, които вече започват прехода към нисковъглеродна икономика, без инвестиции тези работни места ще бъдат създадени на други места – в Съединените американски щати и Китай.

Изразявам разочарование, че Комисията се отказа от по-ранен проект на плана SET, в който бяха ясно посочени средствата за установените необходими инвестиции. Ще заеме ли сега Комисията по-недвусмислена позиция, особено относно годишния недостиг от 1 млрд. евро, който г-н членът на Комисията спомена преди малко?

И накрая искам да кажа, че е важно, разбира се, да успеем да усъвършенстваме ядрената технология, по-специално що се отнася до безопасността на работа и управлението на отпадъци, но групата ми е на мнение, че във формулировката „устойчиво развити технологии на база делене на атомни ядра“ има противоречие на понятия. Ще преименува ли членът на Комисията шестата европейска промишлена инициатива просто на „инициатива за ядрена енергия“?

 
  
MPphoto
 

  Claude Turmes, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-жо председател, считам, че този Стратегически план за енергийни технологии е просто една празна кутия, защото не е подкрепен със средства. Наистина трябва да помислим откъде могат да дойдат средствата. По-лошото е, че инструментите, които имаше Комисията – NER300, Планът за възстановяване и определени фондове, които са на разположение днес в Европейската инвестиционна банка – са насочени преди всичко към онези така наречени нисковъглеродни технологии, които са най-ниско ефективни и представляват най-голям риск.

През 2008 г. и 2009 г. над 70% от всички инвестиции на пазара в Европа вече бяха във възобновяеми източници на енергия: вятър, слънце, биомаса. Как става така, че изготвяме Стратегически план за енергийни технологии – и заделяме средства на равнище Европейски съюз – който по същество дава по-малък дял на възобновяемите източници на енергия, отколкото те вече заемат на пазара към момента, като в същото време отклоняваме средства към улавяне на въглероден диоксид и ядрен синтез, който не е посочен в този документ, но който до момента получава най-голям дял от средствата на Европейския съюз?

Нашият проблем е, че заради определени лобита нямаме смелостта да посочим правилните приоритети и считам, че Международната енергийна агенция (МЕА), която не е някаква екологична обществена организация, има съвсем ясни приоритети. Петдесет и пет процента от всички намаления на въглероден диоксид ще дойдат от енергийна ефективност. Защо отпуснахме нула евро за енергийна ефективност в пакета за възстановяване на Европейския съюз? Тридесет до тридесет и пет процента от намаленията на парниковия газ въглероден диоксид ще дойдат от възобновяеми източници на енергия, а в най-добрия случай едва 10% ще дойдат от улавяне на въглероден диоксид и 10% от ядрена енергия. Това е според МЕА, а не според някоя екологична обществена организация. И така, дори в Европа, по отношение на това, как отпускаме средства, изоставаме от това, което МЕА казва на правителствата.

Единственият начин е да поставим ясни приоритети. Първо: енергийна ефективност; второ: възобновяеми източници на енергия, защото те намаляват въглерода, без да представляват опасност; и след това останалите технологии.

 
  
MPphoto
 

  Giles Chichester, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, трябва да изразя известно съжаление по повод фикс идеята за ядрена енергия, изразена от лявата страна на Парламента, което доведе до това днес в залата да имаме две резолюции, чието съдържание се припокрива в по-голямата си част с изключение на въпроса за ядрената енергия, по-специално, защото това е единствената технология, за която е доказано, че произвежда огромни количества електроенергия в Европа при изключително ниски въглеродни емисии.

Ако възнамеряваме да спрем да използваме изкопаеми горива – особено нефт и въглища – то ще са ни необходими всички нисковъглеродни технологии, които съществуват. Много от тях са дори още по-мощни от производството и трябва да сме реалисти за това, колко успешно сме се справили с постигането на целевите равнища на енергия от възобновяеми източници. Европейският съюз има традиция да поставя много амбициозни цели и да показва 100% неуспех при постигането им. Трябва да се постараем повече.

Междувременно трябва незабавно да увеличим дела на европейската електроенергия, произвеждана от ядрена енергия. Тя вече осигурява най-големия дял от електроенергията, но след преминаването към и разработването на нови технологии ще ни е необходима електроенергия за базово натоварване, която да поддържа светлините и например да захранва електрическите превозни средства.

Има огромен потенциал в новите екологични технологии, като например слънчевата топлина от Сахара и вятърните паркове от Северно море, да не споменаваме улавянето и съхранението на въглероден диоксид, както и най-основните подобрения в енергийната ефективност, по който въпрос – поне по него – съм съгласен с колегата от групата на Зелените от другата страна, но всичко това изисква мащабни инвестиции, а това именно е основният въпрос, който разискваме днес.

 
  
MPphoto
 

  Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, г-н действащ председател на Съвета, тук сме, за да разискваме цялостната смяна на европейската енергийна система посредством инвестиции в нисковъглеродни технологии.

Смятам, че това е едно от най-важните предизвикателства, както беше посочено в съобщението. Това е едно от предизвикателствата, върху които трябва да съсредоточим вниманието си, но няма яснота, затова е важно да зададем тези въпроси и да потърсим яснота. Очевидно е, че липсва не само финансова яснота, но и политическа.

Говорим за енергийна ефективност, за улавяне на въглерод, за ядрена енергия, биогорива, слънчева енергия, говорим и за енергийната ефективност като най-евтиния начин да намалим емисиите. Учудва ме, че други, много по-евтини начини за намаляване на въглеродните емисии, не се споменават дори бегло в това съобщение, като например, намаляване на потреблението на енергия, производство на микро равнище, разпределение и различни форми на разпределение, както и различни проекти, които не е задължително да бъдат големи структури, както и достъп до енергия. Считам, че тук определено ще имаме принос за постигане на по-голяма финансова яснота, така че да изберем най-евтиния план.

Ето защо, като част от тази финансова и политическа яснота, трябва да разискваме онова, което според мен представлява жизненоважен въпрос, а именно, че акцентът винаги пада върху публично-частните партньорства, сякаш те са универсалният отговор.

Когато питаме откъде идват средствата, Комисията ни отговаря, че те идват оттам, където ги има. Признавам, че не ми става по-ясно, когато чуя, че парите щели да дойдат оттам, където ги има, без да се казва къде точно е това там.

Ето защо по отношение на това да се разчита на публично-частни партньорства, което винаги се казва щом стане въпрос за нисковъглеродни технологии, сме убедени в следното: от това, че не знаем откъде ще дойдат парите и от това, че знаем, че има публично-частни партньорства, ни става ясно още в самото начало кой ще плати. В началото ще платят данъкоплатците, ще платят потребителите, които, съвсем случайно в крайна сметка са и данъкоплатци. Ясно ни е също така, че онези, които ще платят по-малко, са институциите и частните организации, че те ще направят инвестициите, на тях им се плаща за това, но в крайна сметка, ще запазят печалбите за себе си.

Без тази яснота ми се струва, повтарям, че систематично оставяме на бъдещите поколения да плащат сметката за промяната на европейския енергиен модел.

 
  
MPphoto
 

  Christian Ehler (PPE).(DE) Г-жо председател, госпожи и господа, по принцип всички сме съгласни, че планът SET заслужава подкрепа. Имаме съгласие по големи части от текста, но имаме два проблема. От една страна, няма да можем, и тук най-вече се обръщам към г-н Turmes, да окажем заедно натиск върху държавите-членки и върху Комисията, ако продължаваме да водим идеологическо разискване, в което темата винаги е ядрената енергия. Това е точката, която се явява пречка в днешното гласуване. Постигнахме компромис по плана SET и той се състои в това, че сме посочили критериите, според които желаем да дадем нашата подкрепа, като тези критерии са ясно определени, а именно – устойчивост, конкурентоспособност и сигурност на доставките. Казахме, че желаем да работим, без да се ограничаваме до определени технологии и отново водим идеологическо разискване относно ядрената енергия, разискване, което може да бъде водено, но което, в крайна сметка, е безсмислено в контекста на плана SET.

Съгласен съм с Вас по въпроса какво точно може да постигне планът SET. Получи ли ясен отговор въпросът до каква степен държавите-членки са готови да намерят последователен подход в енергийната политика? Днес от Съвета чухме единствено банални фрази. Проблемите не се крият толкова в това, какво сме заложили в плана SET, а как различните средства за изследвания, иновации и средствата от плана SET, въпросът за демонстрационните съоръжения, въпросът за транспонирането на европейските директиви на национално равнище – как всичко това си взаимодейства. В момента сме на етап, при който трябва да кажем пределно ясно, че можем да изготвим друг план SET и че можем да приемем друг план SET, но в момента са ни необходими реални мерки. Имайки това предвид, не следва винаги да спорим за детайлите. Следва да увеличим натиска върху Комисията и държавите-членки, така че да има напредък по отношение на прилагането.

 
  
MPphoto
 

  Marita Ulvskog (S&D).(SV) Г-жо председател, пожелателните настроения не са достатъчни, за да се извърши преход към устойчиви, възобновяеми източници на енергия и към щадящо климата общество. Необходими са и значителни инвестиции. Частният сектор до голяма степен трябва да сподели отговорността за финансиране на основните научни изследвания, а държавите-членки трябва да поемат по-голям ангажимент. В допълнение, трябва да бъдат осигурени повече средства от бюджета на Европейския съюз.

Много просто, бюджетът трябва да бъде адаптиран, за да отговори на политическите приоритети, свързани със слънчевата и вятърната енергия, енергийната ефективност и т.н. Трябва да променим приоритетността и да преразпределим средства в рамките на бюджета на Европейския съюз. Само така ще можем да запазим доверието към плана SET и към членовете на Парламента.

 
  
MPphoto
 

  Chris Davies (ALDE). – (EN) Г-жо председател, изминаха три години, откакто Съветът си постави за цел до 2015 г. да има до 12 работещи демонстрационни проекта за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, но до момента не можем да се похвалим с много.

Да, определили сме източник на финансиране и имаме проекторешение от Комисията, което очаква потвърждение от Парламента във връзка с това, как да бъде използвано това финансиране, но преди края на следващата година няма да успеем да определим проект, който да отговаря на изискванията за такова финансиране. Графикът е много напрегнат и спазването на 2015 г. като краен срок става все по-трудно. На всеки един етап се наблюдава изоставане.

Позволете ми да поискам от Комисията да вземе под внимание следните неща. Първо, този график трябва да се проучи. Има ли въобще някаква възможност от него да отпаднат дни или седмици? И по-специално, възможно ли е да упражним максимален натиск върху Европейската инвестиционна банка, за да се придържа към разпределението, което й беше посочено в проекторешението?

Второ, след като приключи процедурата по комитология на Парламента, Комисията следва да направи изявление относно графика. Тя следва да го публикува. Това ще помогне да се гарантира, че закъсненията са сведени до минимум. Така всеки ще работи за спазването на поредица от крайни срокове.

И в заключение, не забравяйте, че най-значителният фактор за закъснение вероятно ще бъде изготвянето от страна на разработчиците на проекта на искането за получаване на разрешително за строеж за тръбопроводите и сходните съоръжения, които да отвеждат въглеродния диоксид. Това може да отнеме доста време и да направи крайния срок напълно неприложим.

Ето защо ще си позволя да поискам от Комисията да направи изявление, в което да настоява разработчиците, които желаят да получат европейско финансиране, да започнат веднага да подават исканията си за получаване на разрешително за строеж. Нека вложат парите си в смислени начинания.

 
  
MPphoto
 

  Konrad Szymański (ECR).(PL) Г-жо председател, резолюцията, която беше представена, илюстрира много добре господството на политиката в областта на климата над енергийната сигурност в Европейския съюз. Тя също така ясно показва антиядрените предразсъдъци на част от Парламента. Получава се така, че ядрената енергия е единственият доказан нисковъглероден източник на енергия за масово производство, но въпреки това бива подлаган на остра критика в тази резолюция. Планирано е ограничените финансови средства на Европейския съюз да бъдат инвестирани в определени енергийни източници, просто защото те са устойчиви, а това представлява сериозна пазарна намеса. Тази политика определено ще ограничи разходите за стратегически, големи инфраструктурни проекти, които днес вече са необходими, и за подпомагането на междусистемните връзки. Просто няма да има достатъчно средства за енергийна сигурност. Ето защо не можем да приемем тази резолюция днес.

 
  
MPphoto
 

  Arturs Krišjānis Kariņš (PPE).(LV) Г-жо председател, г-н министър, г-н член на Комисията, отлично ни е известно, че зависимите от наркотици са много опасни, защото те не биха се спрели пред нищо, за да си набавят поредната доза. Всъщност знаем, че всяка форма на зависимост е нежелано явление, което трябва да бъде изкоренено. В Европейския съюз нашата икономика е зависима, а тази зависимост е подхранвана от вносния нефт и газ. Трябва да променим това положение. Трябва да увеличим инвестициите в технологии, които пряко ще увеличат употребата в Европейския съюз на слънчева, вятърна енергия, енергия, добивана от вода и биомаса. Нещо повече, има няколко силни довода в полза тъкмо на тези технологии. Първо, ако не инвестираме в тези технологии, зависимостта ни от нефт и газ може единствено да се увеличава и положението ще се влошава, защото тези ресурси ще стават все по-недостатъчни в целия свят и цените ще бъдат все по-високи. Второ, правейки тези инвестиции, в същото време ще можем да насърчим най-вече малките и средните предприятия, ако им предоставим определени предимства, когато кандидатстват за финансови средства и финансиране. Трето, инвестирайки в нови технологии, директно ще преодолеем текущите пречки пред балансирането на електроенергийните мрежи с различни количества електроенергия, произведена от слънце и вятър. Госпожи и господа, време е за действия. Трябва да намалим зависимостта си от вносни нефт и газ и трябва да подкрепим инвестициите точно в тези технологии, които ще увеличат и насърчат използването на енергийни източници от слънце, вятър, вода и биомаса.

Благодаря ви за вниманието.

 
  
MPphoto
 

  Britta Thomsen (S&D). – (DA) Г-жо председател, имаме повод да изразим задоволство от плана SET. Без тези 59 млрд. евро, които сега се инвестират в надеждни енергийни проекти, няма да постигнем до 2020 г. целта си от 20% енергия от възобновяеми източници. Инвестициите в реални и устойчиви възобновяеми източници на енергия заемат две трети от средствата, предвидени в плана SET. Това се отнася, разбира се, за фотоволтаиците, вятърните турбини и биомасата. Планът SET обаче не е важен и добър само защото ни гарантира по-чиста енергия. Планът SET е от ключово значение и за нашите опити да оставим зад гърба си социалната и икономическата криза. Чрез тези мащабни инвестиции в съвременни енергийни технологии ще можем да създадем стотици хиляди екологични работни места. Също така ще можем да превърнем Европейския съюз в център на знанието, що се отнася до екологичните и устойчиви технологии. Нека обаче не забравяме, че тези инвестиции са свързани с отговорност: отговорност да гарантираме, че много от хората, които в момента са заети в енергийния сектор, ще получат възможност да преминат обучение за промяна и повишаване на квалификацията. Ето защо инвестициите в технологии трябва да вървят ръка за ръка с инвестиции в хората.

 
  
MPphoto
 

  Liam Aylward (ALDE). – (EN) Г-жо председател, искам да изложа накратко две мнения. Първото е свързано с важността на инвестициите в нисковъглеродни технологии, а второто с улавянето на въглерода в селското стопанство.

Първо, погледнато реално, от съществено значение е Европейският съюз да съсредоточи вниманието и бюджета си върху Стратегическия план за енергийни технологии. За да може Европейският съюз да постигне целевите си равнища за 2020 г., от основно значение несъмнено ще бъде увеличаването на целевите инвестиции в нисковъглеродни технологии.

Второ, трябва бъдат засилени изследванията и инвестициите в улавяне и съхранение на въглерода, като начин да се борим реално с изменението на климата. Тук селското стопанство може да играе ключова роля при улавянето на въглерода и може да спомогне за постигането на целите за 2020 г.

Почвените биомаси и естественото задържане на въглерод – въглерод в почвата – могат допълнително да помогнат на земеделските стопани, като ограничат ерозията и намалят количеството на използваните торове. Необходими са допълнителни изследвания и инвестиции, за да бъде използвано пълноценно селското стопанство и земеделските земи за улавяне на въглерод и за подпомагане при постигането на целите за 2020 г.

За бъдат постигнати осезаеми резултати, трябва да е налице адекватна и ефективна подкрепа за иновациите и изследванията на нисковъглеродни технологии.

 
  
MPphoto
 

  Vicky Ford (ECR). – (EN) Г-жо председател, приветствам инициативата да разговаряме за инвестиции в нисковъглеродни технологии, но по-конкретно за енергоспестяване и осигуряване на по-сигурни и диверсифицирани енергийни доставки. Искам по-специално да разгледам използването на средствата на Европейския съюз.

Регионът, който представлявам, вече има финансиране от Европейския съюз в размер на 250 млн. евро за икономически растеж с ниски въглеродни емисии. Макар неговите амбиции да заслужават възхищение, практическите резултати от това финансиране по отношение на смислените инвестиции съвсем не оправдаха очакванията.

В източна Англия, включително университетът Кембридж, също се намират водещи изследователски инсталации, като са сключени над 250 договора за отпускане на безвъзмездни средства по Седмата рамкова програма. Виждала съм няколко отлични новаторски изследвания, но има множество въпроси, свързани със сложността, особено за малките и средните предприятия, бюрокрацията и липсата на гъвкавост при адаптирането към новостите и науката. В някои случаи има потресаващи примери за късни плащания от самия Европейски съюз.

Когато обсъждаме как да бъдат инвестирани средствата на данъкоплатците в бъдеще, следва да видим поуките от вече извършеното и да гарантираме, че в бъдеще ще оползотворяваме по-добре тези средства.

 
  
MPphoto
 

  Marian-Jean Marinescu (PPE).(RO) Постигането на целите, свързани с опазването на климата, поставени от Европейския съюз, зависи от изготвянето на стратегия, която да подкрепя постепенния преход към нисковъглеродна промишленост и използването на устойчива енергия.

Използването на нови технологии може да намали потреблението на енергия в сградите с до 17%, въглеродните емисии от транспорта с до 27%, а въвеждането на интелигентно измерване може да намали потреблението на енергия с до 10%. Необходима е стандартна методология за измерване на потреблението на енергия и на въглеродните емисии, за да се постигне оптимално потребление на енергия в публичния и частния сектор. Имайки това предвид, трябва да разполагаме с общи минимални функционални спецификации и оперативно съвместими интелигентни мрежи на европейско равнище.

Комисията трябва да съфинансира възможно най-голям брой мащабни проекти, за да улесни стандартното използване на интелигентно измерване и интелигенти мрежи, включително в държавите-членки, които все още не разполагат с тези технологии.

Бих искал да попитам Комисията дали възнамерява към момента да осигури допълнителни средства от бюджета на Европейския съюз, за да насърчи малките и средните предприятия да разработват технологии за производство на нисковъглеродна устойчива енергия.

Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D).(RO) Необходима ни е амбициозна и интелигентна промишлена политика, която да даде възможност на Европейския съюз да запази както своята конкурентоспособност в световен мащаб и работните места, така и производството в рамките на Европейския съюз. Инвестициите в нисковъглеродни технологии ще помогнат на Европейския съюз да преодолее икономическата криза и може да създадат около 2,7 млн. работни места до 2020 г.

Европейският съюз трябва да инвестира в европейски инициативи, които насърчават използването на възобновяеми източници на енергия и тяхното интегриране в европейската електроенергийна мрежа, както и в биогорива и екологичен транспорт. Бързи резултати могат да бъдат постигнати чрез инвестиции в интелигентни градове и в енергийната ефективност на сгради, особено жилищни сгради.

Настоятелно призовавам Комисията и държавите-членки да увеличат бюджетните средства, отпускани за енергийна ефективност на жилищни сгради и при междинния преглед на използването на структурните фондове да приемат мерките, които са необходими за гарантиране на по-добро усвояване на тези 4% от средствата от ЕФРР за енергийна ефективност на жилищните сгради. Това ще даде възможност да се повиши този процент в периода 2014–2020 г.

Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 

  Zbigniew Ziobro (ECR).(PL) Обсъждането на инвестициите в нисковъглеродни технологии засяга методите за адаптиране на икономиките на държавите-членки към изискванията за намаляване на емисиите от парникови газове. Независимо от тенденцията климатичните и метеорологичните условия на нашия континент през последните няколко месеца да предоставят доводи на учените, които поставяха под въпрос влиянието на хората върху изменението на климата чрез емисиите на въглероден диоксид, следва все пак, когато говорим за нискоемисионни технологии в този контекст, да зададем следния въпрос: как могат да бъдат обезпечени средствата за разработването на чисти технологии, за да се постигнат максимални резултати във възможно най-кратки срокове?

Смятам, че системата, която се създава с цел подпомагане на научноизследователската и развойната дейност трябва да бъде възможно най-гъвкава, да създава възможност средствата да бъдат управлявани по начин, който съответства на динамиката на научните изследвания. Възниква въпросът дали и как се планира да бъдат създадени устойчиви механизми за подпомагане на инвестициите в нискоемисионни технологии?

В заключение бих искал да добавя, че без значение колко важни доводи ще се намерят в подкрепа на инвестициите в разработването на нискоемисионни технологии, това не следва да се случва за сметка на политиката на сближаване.

 
  
MPphoto
 

  Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz (PPE).(PL) Г-жо председател, в съобщението на Комисията от 23 януари 2008 г., озаглавено „Подпомагане на ранни демонстрационни дейности за устойчиво развито производство на електроенергия на база изкопаеми горива“, което е част от пакета от документи относно енергетиката и изменението на климата, се посочва, че Европейският съюз ще подкрепи изграждането на 10 до 12 демонстрационни инсталации за улавяне и съхранение на въглероден диоксид. В края на 2008 г. Европейският парламент също се ангажира с въпроса в своя резолюция. В параграф 11 от този документ се посочва, че представените от Комисията мерки не са достатъчни за осигуряване на необходимите стимули за изграждане на 12 демонстрационни съоръжения до 2015 г., като параграф 18 посочва, че е крайно необходимо поне 12-те демонстрационни съоръжения, които са набелязани за подкрепа, да покриват всички възможни комбинации между трите технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

Предполага се обаче, че финансовите средства ще бъдат набавени от продажбата на 300 млн. квоти за емисии на въглероден диоксид от резерва за нови участници, познат също и като NER300. Следователно сумата, предназначена за подкрепа за изграждане на демонстрационните инсталации трябва да зависи от пазарната цена на квотите. Изчислено е, че това ще бъдат между 7–12 млрд. евро. От предложенията за решения на Комисията, съдържащи се в предложението за резолюция, може да се направи изводът, че подкрепа съгласно NER300 ще е достатъчна за шест проекта за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в производството на електроенергия и два в промишлеността.

Желае ли Съветът в сътрудничество с Комисията да подкрепи изграждането на още две до четири съоръжения, и ако да, как смята да го направи?

 
  
MPphoto
 

  Roger Helmer (ECR). – (EN) Г-жо председател, днес се наслушахме на празни приказки за екологични проекти. Истината е, че нашата фикс идея за възобновяеми източници на енергия води до покачване на цената на електроенергията и принуждава европейските граждани да изпитват горивна бедност. По-високи цени на електроенергията означава, че енергоемките предприятия в Европа просто ще трябва да се откажат и да се преместят в по-благоприятни райони. По-високи цени на електроенергията означава по-нисък растеж и по-голяма безработица, а те струват работни места. Виждал съм едно единствено официално изследване по въпроса за екологичните работни места. Проведено е в Испания и показва, че за всяко едно работно място, създадено в екологичния сектор, някъде са били закрити 2,2 работни места.

Ако имаме сериозни намерения по отношение на нисковъглеродната електроенергия, има само едно решение и това е ядрената енергия. В цяла Европа започваме да говорим за нов ядрен капацитет и това е добре. За да продължат да светят лампите, трябва ни ядрен ренесанс и то бързо.

 
  
MPphoto
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE). – (PT) Изследванията и технологиите играят основна роля за развитието на общество с ниски емисии на въглерод. От ключово значение е да се инвестира в радикална социална промяна, основана на устойчивост на градовете, децентрализирано производство на енергия и конкурентоспособност на промишлеността. Това е политика от съществено значение за проспериращо и устойчиво общество, което е подготвено за предизвикателствата на изменението на климата, енергийната сигурност и глобализацията и е лидер в световен мащаб в областта на чистите технологии.

Стратегическият план за енергийни технологии се стреми да допринесе за постигането именно на тази цел. Приветствам основните насоки, представени в съобщението относно това, как да бъде организирана логиката на намеса между публичния и частния сектор, между Общността, националното и регионалното финансиране.

Важно е обаче да се увеличи публичното финансиране за научни изследвания в областта на чистите технологии. Европа трябва също така да създаде условия, които насърчават по-големи частни инвестиции в тази област. Спешно трябва да преминем от думи към дела.

Приоритетите на бъдещите финансови перспективи на Европейския съюз и Осмата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност трябва да бъдат енергийната сигурност, борбата с изменението на климата и околната среда. Това е единственият начин, по който ще съумеем да запазим конкурентоспособността на нашата промишленост, да насърчим икономическия растеж и да създадем работни места.

 
  
MPphoto
 

  Patrizia Toia (S&D).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, това не е просто обичайно разискване, а следва да е съвсем конкретно и да задава ясни и конкретни въпроси – какви са средствата и откъде да ги получим – и се надявам, че Парламентът очаква също толкова ясни и точни отговори днес и на предстоящите заседания на Съвета на 12 и 25 март.

Искаме ясно да заявим на Комисията и на Съвета, че Европейският съюз, който поведе борбата срещу емисиите в атмосферата и изменението на климата в света, сега трябва да бъде последователен, ако не иска да загуби доверието към себе си. Той трябва да направи всичко по силите си, за да постигне тези цели. Трябва да ни е ясно, че обсъждането на икономика с ниски емисии на въглероден диоксид означава един вид коперникова революция за системата на производство; означава мащабна промяна, ясни приоритети и политическа воля, но преди всичко достатъчни средства и инструменти.

Известно ни е също така, че тази коперникова революция е жизненоважна, за да може нашата система на производство, европейската промишленост да остане конкурентна. В много държави, в много изследователски центрове и в много университети интелектуалните ресурси са налице, има възможности и воля: сега е моментът да се задвижи процесът. Всички трябва да участват, както казаха г-н членът на Комисията и Съветът: държавите-членки, предприемачите и частният сектор трябва да участват. Считам обаче, че основната задача по организирането на това сложно сътрудничество е на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, всички сме съгласни, че по-добрата енергийна ефективност е първата стъпка по веригата, но в моето изказване искам да насоча вниманието ви към политическото объркване и безпокойство по отношение на енергията от биомаса.

Считам, че специално Парламентът и Комисията, както и Европа като цяло, обърнаха гръб на определени аспекти на енергията от биомаса, когато имаше повишаване на цените на храните през 2007 г. и 2008 г. Малцина от нас говорят за реалността, с която се сблъскват в момента повечето от земеделските стопани в Европа, която представлява криза на доверието, защото цените отбелязаха рязък спад. Въпреки това все още няма последователно политическо послание към тях относно използването на земя и използването на техните площи за отглеждане на енергийни култури.

В Ирландия по-специално имаме правителство, което пренебрегва тази област. Вижте, промишлеността се нуждае от политическа определеност; политиците не успяват да осигурят именно такава определеност и видяхме до какво води това.

Ако говорим за инвестиране в изследвания, а няма внедряване на изследвания поради това, че вземаме погрешни политически решения, ние си губим времето.

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). (HU) Г-жо председател, г-н член на Комисията, финансирането на прехода към екологични нисковъглеродни технологии ще бъде особено трудно в новите държави-членки. Един мощен и много важен източник за централноевропейските и балтийските държави би било използването на емисионните кредити, натрупани съгласно системата за търговия с емисии в съответствие с Протокола от Киото, като по този начин ще бъде извлечена печалба от климатичните ресурси на тези държави. Условието това да се случи, разбира се, е създаването на система за периода след Киото или подкрепа от Европейския съвет и Комисията в нашите усилия да извлечем максимална полза от оставащите ни климатични ресурси. Като докладчик по биогаза съм добре запознат с цената на новите технологии и следователно с това, че технологичното развитие ще бъде много важно. Изключително важно е да се стремим към този аспект в рамката на общата селскостопанска политика, например, като променим състава на смеските за храна на селскостопанските животни, въвеждайки методи за оран, различни от дълбоката оран, и въвеждайки нови, иновационни технологии.

 
  
MPphoto
 

  Bogusław Sonik (PPE).(PL) Един от най-важните приоритети, заложени в дългосрочната стратегия на Европейския съюз, следва да бъде създаването на иновативна икономика, например посредством трансформиране на съществуващата в момента енергийна система с помощта на нискоемисионен модел, по-специално на модела, основан на чисти въглеродни технологии. Около 80% от първичната енергия, използвана в Европейския съюз, се произвежда от изкопаеми горива. През последните няколко десетилетия мрежите и веригите бяха модернизирани по отношение на осигуряването на обществото на енергия, произведена именно от тези източници. Икономическият растеж и благоденствие са постигнати с нефт, въглища и газ, затова преходът към други източници няма да стане за един ден.

Европейският стратегически план за енергийни технологии, който е стълб на политиката на Европейския съюз в областта на енергетиката и климата, е правилна стъпка в посока към преминаване на Европейския съюз към иновативна икономика, при условие разбира се, че тя взема под внимание финансирането на чисти въглеродни технологии. Ако Европа иска да постигне амбициозните цели за намаляване на емисиите по икономичен начин, от съществено значение е да увеличи средствата за изследвания в областта на чистите, устойчиви и ефективни енергийни технологии и да подобри съгласуваността при обединяването на усилията, потенциала и ресурсите както в публичния, така и в частния сектор.

Индустриалните революции в миналото показват, че технологиите могат да променят завинаги начина ни живот. В момента имаме единствена и реална възможност да променим нашия модел на производство на енергия. Инвестирането обаче в разработване и насърчаване на източници на чиста енергия от възобновяеми източници може да бъде осъществено единствено ако Общността гарантира достатъчно равнище на финансиране и включи тези инвестиции в списъка със стратегически цели на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Fiorello Provera, от името на групата EFD.(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, в разискването по вариантите за енергия пред Европейския съюз, едно нещо е сигурно: най-важният, най-евтиният и най-устойчивият енергиен източник е спестената енергия. Поради природни, исторически, културни и икономически причини, планинските региони са модел за намаляване на потреблението на енергия в съответствие със съвременния живот и в тях се провеждат мащабни експерименти с използването на възобновяеми източници на енергия с ниски емисии на въглерод.

Планинските региони произвеждат почти цялата водноелектрическа енергия на Европа. И за да илюстрирам с пример, само провинцията в Италия, от която съм аз, произвежда 12% от водноелектрическата енергия на цялата държава. Също така в планинските райони е натрупан исторически опит в изграждането на сгради, които са по-ефективни що се отнася до енергоспестяването. Успяхме да изградим жилища, които са напълно самостоятелни по отношение както на електроенергия, така и на отопление и които осигуряват дори повече енергия, отколкото употребяват, очевидно с помощта на съвременни технологии. Планините често са опитно поле и затова са отлична среда за извършването на експерименти, насочени към по-добро използване на биомасата, слънчевата енергия, геотермалната енергия, термопомпите и най-вече за цялостно модернизиране на електроразпределителните системи.

Г-н член на Комисията, планините са пълни с енергия, чиста енергия: просто трябва да се възползваме от нея. Ето защо искам Комисията да включи планинските региони в своята стратегия, да проучи внимателно техния опит и да уважи тяхното право да получат справедливи компенсации за цялата енергия от възобновяеми източници, която вече е осигурена от тези региони. Член 174 от Договора от Лисабон признава ролята на планините, което ни дава основание с нетърпение да очакваме инициатива от Комисията за прилагане на този член, както и европейска планинска политика в областта на енергетиката.

Ето защо призовавам Комисията да спази препоръките от доклада Durnwalder, в Комитета на регионите, и да включи в оценката на европейските територии енергийните въпроси и производствения капацитет на планинските региони по отношение на енергията от възобновяеми източници и пасивното строителство.

Планините, които заемат 40% от територията на Европа и са дом на 90 милиона души, до момента са считани за райони в неравностойно положение: посредством прилагането на иновативни и последователни енергийни политики тези региони могат да преодолеят този недостатък и да осигурят жизненоважен стимул за постигането на целите, поставени в стратегията 20-20-20, като покажат, че енергийната независимост е постижима, и то на приемлива цена, ако е налице твърда политическа воля.

 
  
MPphoto
 

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE).(RO) Европейското селско стопанство често е сочено за основен източник на глобалното затопляне. Разбира се, това схващане не е напълно вярно. От друга страна, не можем да пренебрегнем приноса, който може да има селското стопанство за намаляване на емисиите на въглероден диоксид.

Този въпрос със сигурност вече е разглеждан от други оратори. Съхранението на въглерод, биомасата, както и инвестициите в намаляването на количествата на използваните торове са само няколко примера за начина, по който е засегнато селското стопанство от този проблем. Ето защо в контекста на разискванията относно инвестициите в нисковъглеродни технологии считам, че селското стопанство трябва да бъде сред приоритетите, а не да бъде напълно пренебрегвано, както се случва например в друга европейска стратегия. Имам предвид стратегията „ЕС 2020“.

Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 

  Karin Kadenbach (S&D).(DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, г-н действащ председател на Съвета, говоря от свое име и бих искала да кажа на моя колега следното: според мен ядрената технология не е решение и също така не е, поне аз смятам така, възобновяем източник на енергия.

Задачата ни тук е да изготвим мерки, които ще са в полза на нашите деца и на бъдещето ни в дългосрочен план. Ето защо е много важно да намалим емисиите на въглероден диоксид, въпреки че такова намаление не трябва да бъде за сметка на околната среда – с други думи трябва да обърнем сериозно внимание на това, кои мерки ще бъдат финансирани и в кои мерки ще бъдат правени инвестиции. Не трябва да съхраняваме въглеродния диоксид, а в същото време да съсипваме нашата околна среда.

2010 г. е година на биологичното разнообразие и е много важно да запишем в тези документи, че всички инвестиции, всички мерки, трябва да бъдат разгледани и в светлината на опазването на нашата околна среда за децата ни, за бъдещето ни и за биологичното разнообразие.

 
  
MPphoto
 

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, разискването за прехода към нисковъглеродна икономика не трябва да ни кара да забравяме този факт. Преходът едва ли ще бъде безпроблемен процес. След няколко години ще се сблъскаме с последиците от недостига и постепенното изчерпване на основния източник на енергия, от който зависим: изкопаемите горива. Тези горива служат също така за суровина в много важни видове промишленост, като например химическата и фармацевтичната.

Крайно необходимо е човечеството да съумее да управлява разумно оставащите световни нефтени запаси, което означава преди всичко изключителна пестеливост.

Тъкмо в този контекст приемането на плана, наречен „Протокол за намаляване на петрола“, представен в Упсала през 2002 г. и в Лисабон през 2005 г. от група учени и специалисти от различни държави, които са част от Асоциацията за изследване на максимума на добив на нефт и газ (Association for the Study of Peak Oil and Gas), ще бъде от ключово значение за въвеждането на план, който поставя като приоритет доброто и справедливо управление на тези ресурси, смекчаването на техния недостиг и контролирания преход към други основни източници на енергия.

 
  
MPphoto
 

  Alajos Mészáros (PPE).(HU) Според мен в този доклад ядрената енергия не е получила полагащото й се място. Решенията, насочени към разработване на алтернативна енергия, енергия от биомаса, вятърна и слънчева енергия, са твърде времеемки и не дават сигурност за постигане на желания резултат. Трябва обаче да развиваме с бързи стъпки нашата енергийна стратегия, като имаме предвид какви бяха последиците от миналогодишната газова криза и заплахата от изменението на климата. Ядрената енергия е най-мощният безвъглероден източник на енергия в рамките на Европейския съюз и в момента осигурява една трета от нашите електроенергийни потребности. Не можем да избегнем по-нататъшното й безопасно развитие. Ще бъде от полза, ако всички осъзнаем това.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE). (GA) Г-жо председател, следях разискването, което беше доста интересно. Прочетох всичко, което ми позволяват възможностите, по темата.

(EN) Искам да засегна два аспекта. Първо: беше зададен въпросът откъде ще бъдат набавени средствата? Второ: как ще бъде координирана научноизследователската и развойна дейност?

Струва ми се, че в това отношение се открива възможност трите институции на Европейския съюз – специалисти от Парламента, от Съвета и от Комисията – да се обединят като ръководна група. Първо: която да осигури необходимото финансиране чрез публично-частни партньорства, като евентуално се поставят цели за всяка държава; и второ: която да гарантира правилното провеждане и да координира изследванията. Трябва да се осъществява ИДП – изследване, демонстрация и предаване – като част от финансирането със сигурност да бъде обвързано с успешни резултати, в противен случай всеки професор в Европа ще се опитва да прави изследвания, които в крайна сметка ще бъдат некоординирани.

 
  
MPphoto
 

  Zoltán Balczó (NI). (HU) Чухме чудесни неща от представителя на Съвета и от Комисията за нисковъглеродните технологии, но той не засегна основния въпрос: откъде ще бъде осигурено финансирането? Определена група от държави-членки вече има готов източник: бившите социалистически държави далеч надминаха своите ангажименти по Киото. Ето защо Европейският съюз би могъл да отиде с високо вдигната глава на конференцията в Копенхаген. Тези държави имат право да продадат своите квоти от въглероден диоксид. Комисията и 15-те първоначални държави-членки обаче искат да им попречат. В случая на Унгария сумата възлиза на няколкостотин милиарда форинта. В Копенхаген Унгария и Полша приеха да използват тези средства за екологични инфраструктури. Следователно това са именно източниците. До момента това предложение се игнорира, което показва, че наистина е вярно: новите държави-членки са считани за втора класа членове на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Elena Băsescu (PPE).(RO) Една от основните цели на Европейския съюз е да развива нисковъглеродна икономика. Целта е до 2020 г. 20% от общото количество енергия да бъде на основата на възобновяеми източници на енергия.

Румъния си е поставила по-амбициозна цел от 24%. Според проучванията регионът на Добруджа в югоизточна Румъния е на второ място в Европа по отношение на потенциал за вятърна енергия, след северна Германия. Към момента там се строи най-големият вятърен парк в Европа, разположен на сушата, който ще има 240 вятърни турбини и ще генерира 600 мегавата възобновяема енергия. Първият етап от проекта ще бъде завършен през тази година, когато в експлоатация ще бъдат пуснати 139-те инсталации. Целият проект ще бъде завършен през 2011 г. в областите Fântânele и Cogealac в окръг Констанца.

Изпълнението на този проект е важно за енергийната сигурност на Румъния, тъй като той ще спомогне за намаляване на количеството на внасяните енергийни ресурси.

Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 

  Antonio Cancian (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, според това, което чух тази сутрин, считам, че всички сме съгласни по няколко точки: ефективност, енергоспестяване, възобновяеми източници на енергия и нови технологии. Това обаче няма да е достатъчно, госпожи и господа, ако не се справим решително с други два проблема.

Първият е ядрената енергия: плаши ни дори само думата, споменаването на темата. Нека проведем изследвания и да се опитаме да бъдем отговорни, когато ги провеждаме. Вторият въпрос е финансирането: страхуваме се да говорим за публично-частни партньорства според това, което чух тази сутрин. Самата мисъл, че частният сектор може да участва в която и да е инициатива съвместно с публичния се разглежда като нещо неестествено, срамно и подозрително.

Такова партньорство е неизбежно, госпожи и господа, имайки предвид средствата, с които разполагаме. Също така важно е обществеността да си взаимодейства с частния сектор, тъй като тя трябва да се научи да действа икономически целесъобразно и в съответствие с устойчива политика.

 
  
MPphoto
 

  Christian Ehler (PPE).(DE) Г-жо председател, ще изложа въпроса си накратко. В групите проведохме скучни разисквания, но затова пък обосновани, относно идеологическите въпроси в контекста на технологиите. Нека поне веднъж обаче да зададем заедно въпрос, на който трябва да отговорят Съветът и Комисията. Разисквахме дълго плана SET. Какви са инструментите за неговото прилагане? Какви са сроковете? Какви ангажименти са поели държавите-членки?

 
  
MPphoto
 

  Claude Turmes (Verts/ALE).(DE) Г-жо председател, на този етап няма да говоря по въпроса за идеологията, можем да го разискваме в друг момент, но определено считам, че идеолозите на практика са в другата част на тази зала.

Комисията ще се сдобие с два конкретни инструмента през следващите няколко седмици. Първият е Финансовият инструмент за споделяне на риска, в който все още има средства. Сега тези средства могат да бъдат използвани за ускоряване на напредъка към възобновяеми източници на енергия и енергийна ефективност. Казаха ми, че Генерална дирекция „Изследвания“ на Комисията блокира средствата – тя не желае да използва тези средства за енергетика, а за информационни и комуникационни технологии и в други области. Може би членът на Комисията има какво да каже по този въпрос?

Вторият инструмент включва онези 15% – най-малко толкова – от средствата, които очевидно са останали в плана за икономическо възстановяване, и ние като Парламент сме постановили, че тези средства трябва да бъдат използвани за енергийна ефективност, по-специално по инициативата „Интелигентни градове“. Г-н член на Комисията, можете ли да ми кажете нещо и по този въпрос?

 
  
MPphoto
 

  Iosif Matula (PPE).(RO) Фактът, че днес в Европейския парламент провеждаме разискване относно инвестициите в нисковъглеродни технологии подчертава желанието на Европейския съюз да потвърди своята водеща роля не само в областта на намаляването на потреблението на енергия и в постигането на по-голяма ефективност на това потребление, но също и за гарантирането на една здравословна околна среда. Считам, че ролята ни днес е да насърчаваме изследванията и иновациите, за да посочим решения, които ще поставят основите на една устойчива европейска енергийна система. Ето защо трябва да установим потребностите от финансиране в тази област с цел да повишим в глобален мащаб конкурентоспособността на Европейския съюз.

Считам, че е жизненоважно да насочим вниманието си към конкретния потенциал на екологичната енергия на регионално и местно равнище. Аз съм от регион в Румъния, който предлага значителен потенциал за геотермална енергия, която в момента не се използва в достатъчна степен. За това съществуват различни причини, но считам, че трябва да отредим важна роля на местните органи, като ги насърчим да развиват публично-частните партньорства.

Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 

  Педро Луис Марин Урибе, действащ председател на Съвета. (ES) Г-жо председател, следях внимателно разискването тази сутрин и с удоволствие мога да потвърдя, че много от безпокойствата, изразени от Парламента, се споделят и от Съвета. Убеден съм, че заключенията, които ще приемем утре, ще ни дадат възможност да създадем солидна основа, която да даде отговор на изразеното безпокойство и ще ни даде възможност да осъществим незабавен напредък в стартирането на промишлени инициативи.

Считам, че имаме ясен консенсус относно факта, че тези инициативи са от съществено значение, ако искаме да намалим енергийната си зависимост, да подобрим нашата ефективност, да продължим технологичния напредък, давайки по този начин допълнителен тласък на европейските технологии, и разбира се, да отговорим на предизвикателствата на изменението на климата.

Тези инициативи са необходими и за поддържането на конкурентоспособността на Европа и за създаване на работни места. Смятам, че мога да уверя г-н Helmer: има и други изследвания освен това, с което той се е запознал, някои от които бяха направени от самата Комисия, които показват положителното въздействие върху заетостта, въздействие, което ще бъде дори още по-мащабно в дългосрочен план.

Ето защо предлагаме да бъде приложен набор от общи принципи и практики, който да даде насока на съществуващите промишлени инициативи. Това, разбира се, наред с други неща, ще изисква от нас създаването на финансови инструменти и критерии за публична намеса, които са необходими за подкрепа на разработването на тези технологии.

Много силен акцент беше поставен върху финансовите аспекти, като това също е безпокойство, което се споделя и от Съвета. Съветът обаче не може да се ангажира с пренасочването на средства, без да уважи правото на инициатива на Комисията и правомощията, споделяни от Парламента в тази област. Ето защо междувременно трябва да бъдат прилагани текущите споразумения за финансиране.

Въпреки това трябва да отстояваме важността на това да бъдат увеличени бюджетите ни, за да бъдат разработени тези нови технологии и на факта, че превръщането в приоритет на тези увеличения трябва да бъде основен елемент в бъдещите обсъждания в рамките на европейските институции, по-специално в Парламента.

Мога да ви уверя също така, че Съветът направи и ще продължи да прави всичко възможно, за да гарантира, че Стратегическият план за енергийни технологии (SET) получава адекватно финансиране при условията на текущата финансова рамка и бъдещите рамки.

Както каза и членът на Комисията, бих искал да припомня, че най-общо казано, частните инициативи – частните източници на финансиране – също ще изиграят важна роля; това е област, в която трябва да работим заедно, за да повишим максимално резултатите от публичните финансови средства. Трябва да постигнем широкомащабен, мултиплициращ ефект, който да ни даде възможност успешно да приложим тези инициативи, които са жизненоважни за бъдещето на Европа.

 
  
MPphoto
 

  Янез Поточник, член на Комисията. (EN) Г-жо председател, на първо място искам да Ви благодаря за това разискване. Следях го много внимателно и има много въпроси, които определено трябва да бъдат взети под внимание в бъдещата ни работа.

Нека започна с малко история. След нефтената криза през 70-те години на ХХ век станахме свидетели на ентусиазъм за иновации, който доведе до повишаване на конкурентоспособността, дори до зачитане на околната среда в безпрецедентен мащаб, но това продължи съвсем кратко. След като цените на нефта спадаха постоянно в продължение на дълъг период от време, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и прилагане на нови технологии намаляха, отпадна пазарната необходимост от нови технологии, промениха се потребителските навици и се оказахме в период на измамен комфорт, през който зависехме от евтина вносна енергия. Това беше период на илюзорна устойчивост.

Между другото, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в областта на енергетиката, направени непосредствено след нефтената криза, бяха приблизително четири пъти повече, отколкото са в момента или преди около няколко години.

И къде сме днес след този период на колебливо и безотговорно развитие, в което отсъства инициативен подход? Реагираме на заплахите от изменението на климата и се опитваме да решим проблема със зависимостта на енергийната сигурност, ето защо считам, че инициативната визия е реалистичен и необходим подход, а не химера.

В този контекст – аспектите, подчертани в документа, който приехме преди няколко дни „Стратегията 2020“ на Европейския съюз – не виждаме алтернатива на екологичния растеж. Необходими са ни повече чисти индустрии, а не повече почистващи индустрии. Необходими са ни стимули, цени, разходи и правилните сигнали. Трябва да се съсредоточим върху енергийната ефективност; трябва да се съсредоточим, ако искате, върху ефективността на ресурсите, която е един от основните въпроси, залегнали в „ЕС 2020“.

Сега по втория въпрос, който разискваме – плана SET. Всички изчисления за необходимото финансиране, представени в плана SET, са основани на технологичните пътни карти. Това беше една много сериозна работа. Ако погледнете предложенията, какво предвиждаме, как изчисляваме финансирането, необходимо в бъдеще, ще установите следните цифри: вятърна енергия: 6; слънчева енергия: 16; енергия от биомаса: 19; улавяне и съхранение на въглероден диоксид: 13; ядрена енергия: 7; интелигентни разпределителни мрежи: 2; горивни клетки и водородно гориво: 5; „Интелигентни градове“: 11; „Европейско сдружение за енергийни научни изследвания“: 5 и фундаментални научни изследвания: 1. Когато съберете цифрите, ще видите че общата сума е 75.

Ще припомня, че за ядрена енергия цифрата е 7. Трябва да съм честен. Ядреният синтез не е включен, но този синтез, повтарям, изисква сериозна сума, която трябва да бъде отделена, но ако погледнем ситуацията, считам, че нашето послание от страна на Комисията относно това, къде следва бъде инвестирана основната част от средствата, е съвсем ясно.

Следващият въпрос са източниците на финансиране и пътните карти. Основните източници, както казах в началото, ще бъдат осигурени оттам, където ги има, а това е промишлеността и държавите-членки. Това означава бюджетът на Европейския съюз, настоящата и бъдещата финансова перспектива, Европейската енергийна програма за възстановяване, Европейската схема за търговия с емисии и, разбира се, използването на други съществуващи инструменти, като в това отношение основно място заема Европейската инвестиционна банка.

Съществува основен проблем със структурата на инвестициите за различните предложени инициативи. Считам, че е съвсем ясно, че вътрешната структура на публичните и частни инвестиции няма да бъде еднаква поради близостта на пазара, поради пазарните несъвършенства, които съществуват при различните видове технологии, които трябва да бъдат преодолени, но аз определено считам, че пред вас има сериозен въпрос, особено, когато започнете да обсъждате следващата финансова перспектива, и че трябва да преосмислим приоритетите си и как следва да инвестираме в бъдеще.

Следващото нещо, което искам да спомена, е, че ще започнем всички инициативи с изключение на една – „Интелигентни градове“, която се появи по-късно по ваша инициатива и която засяга главно ефективното използване на ресурси – през 2010 г., но не мислете, че нещата, които разискваме, вече не са в ход: напротив, особено в областта на изследванията. Изследователският съюз работи по този въпрос от няколко години.

Последното, което искам да спомена, е, че с плана SET на практика започваме нещо съвсем конкретно на равнище Европейски съюз. Известно ви е, че по време на предишния ми мандат, аз се борих много активно за европейско изследователско пространство. На европейско равнище разпределяме около пет процента от средствата за изследвания, ето защо, ако не обединим усилията си на равнище Европейски съюз, което означава на равнище Европа, и не избегнем дублирането на усилията ни, не можем да разчитаме на реален успех. Не гледайте само към европейския бюджет. Следва да обединим средствата си, за да повишим научноизследователския си капацитет.

Планът SET е най-добрият, с който разполагаме в момента, за съвместно програмиране на равнище Европейски съюз. Предстоят и други инициативи, и съвсем основателно, но считам, че не следва да подценяваме това, което се случва. Тук става въпрос за публично-частни партньорства, които са изключително необходими, и това е един от въпросите, върху който искам да насоча вниманието ви в бъдеще. Финансовият регламент също трябва да бъде разискван от вас. Той трябва да позволи поемането на рискове, за да можем да решим реално тези проблеми.

Смятам, че подкрепяме едно от най-важните нови постижения в Европа, що се отнася до плана SET, до съвместното програмиране, което е в основата му. Налице е и Европейското сдружение за енергийни научни изследвания – най-добрите открити външно ориентирани изследователски организации – което вече работи съвместно по всички тези важни въпроси.

Ще завърша с посланието, че считам за наш основен дълг да осигурим политическа подкрепа за тази програма.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Внесени са две предложения за резолюции(1)съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността, в заключение на разискванията.

– Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в 12,00 ч. в четвъртък, 11 март 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Макар да признавам, че това съобщение на Комисията се стреми да ускори разработването на нови технологии с голям потенциал за нисковъглеродни емисии посредством по-голяма енергийна ефективност и използването на възобновяеми източници на енергия, изразявам съжаление, че тази стратегия все още не предоставя по-ясна роля на европейските региони.

Необходимо е на местните органи да бъде гарантирано правилното финансиране, например, като се гарантират средства по време на изпитателния етап на пилотните проекти или инвестиции по време на етапа на изследване и изпитване на проекти за възобновяеми източници на енергия.

Считам, че е важно да бъде включена например геотермалната енергия. Това е възобновяем източник на енергия с огромен потенциал за разширяване във вулканичните региони, който е от особена важност за отдалечените и островните региони на Съюза и за който не са поставени никакви цели.

В този контекст публичните и частните инвестиции трябва да бъдат увеличени посредством разработването на енергийни технологии с цел да бъдат постигнати набелязаните цели за нисковъглеродна икономика и също така за да се подпомогне преодоляването на пазарните несъвършенства, посочени в пакета от документи относно енергетиката и изменението на климата.

 
  
MPphoto
 
 

  András Gyürk (PPE) , в писмена форма. – (HU) Считам, че е от съществено значение, когато Европейската комисия, изготвя своя Стратегически план за енергийни технологии, да вземе под внимание размера на подкрепата, необходима за научноизследователска и развойна дейност за екологични технологии. Това е още по-важно, имайки предвид, че на настоящия етап слънчевата енергия, енергията от биомаса и водородната технология в повечето случаи все още не носят търговска печалба. Както правилно подчерта Стивън Чу, министърът на енергетиката на Съединените американски щати, необходим е напредък в изследванията, достоен за Нобелова награда, за да бъдат екологичните технологии конкурентоспособни на традиционните технологии, използващи изкопаеми горива. Сериозният недостатък на плана за екологичните технологии обаче е, че нямаме представа какви средства на Европейския съюз ще бъдат използвани за неговото осъществяване. Имайки предвид, че за изследванията в областта на слънчевата енергия ще са необходими 16 млрд. евро, или 5-те млрд. евро, необходими за технологии, свързани с използването на водород, това буди известно безпокойство. На този етап нищо не показва, че в следващата седемгодишна финансова рамка ще бъдат предвидени увеличени ресурси за изследвания в областта на екологичните технологии. Добре ни е известно, че подкрепата от публични средства не замества усилията на частните инвеститори. Въпреки това Европейският съюз и държавите-членки трябва да увеличат средствата, заделяни за изследвания в областта на екологичните технологии. Последващите приходи от системата за търговия с емисии могат да служат като добра основа за това. Залогът съвсем не е за пренебрегване. Не можем да позволим плановете за енергийна политика и опазване на климата да имат същата злощастна съдба, каквато имаше Лисабонската стратегия с нейните противоречиви резултати.

 
  
MPphoto
 
 

  Jim Higgins (PPE), в писмена форма. (EN) За да превърнем в реалност нисковъглеродните технологии, трябва да намерим решение на проблема с недостига на инженери и друг висококвалифициран персонал, който проектира и произвежда съвременни технологии. Такова решение можем да намерим, като създадем или ускорим схеми за обучение или стипендии, които да гарантират, че квалификацията на работниците ще бъде висока, когато настъпи икономическото възстановяване. Трябва да гарантираме наличие на висококвалифицирани и добре образовани работници с подходящото съчетание както на теоретични знания, така и на практически умения. Трябва също така да решим въпроса с все още съществуващите пречки за мобилността в рамките на Европейския съюз, по-специално тези пред изследователите и висококвалифицираните лица и да решим проблема с признаване на квалификациите на инженерите в целия Европейски съюз. Финансовите пазари и институции обикновено са предпазливи по отношение на инвестициите, особено когато става въпрос за малки и средни предприятия има няколко схеми на Европейския съюз за подкрепа на иновациите, макар да е необходимо те да бъдат по-добре синхронизирани и координирани както по отношение на предлагането, така и на търсенето. Трябва да улесним сътрудничеството между малките и средните предприятия и изследователските институти, като насърчим трансфера на ПИС (права върху интелектуалната собственост) и на технологии. Самите предприятия от електротехническата промишленост трябва да бъдат активни в по-голяма степен, когато подкрепят клъстерни инициативи и когато се присъединяват към клъстери. Трябва също така да стимулираме изследванията и иновациите чрез данъчни облекчения или иновационни ваучъри, и като подобрим условията за инвестиране на рисков капитал, например за бизнес ангели или трансграничен рисков капитал.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Глобалното затопляне на климата, причинено от човешката дейност, е факт. Борбата с този процес и отрицателните последици от него е належаща необходимост. Един от начините за справяне с тези проблеми е да се използват екологични и възобновяеми източници на енергия. За да могат обаче тези източници да играят съществена роля в европейската енергийна система, трябва да бъдат изпълнени две условия. Първо, трябва да увеличим наличното финансиране за развитие на изследванията. Второ, трябва да увеличим финансирането за инвестиции, чрез които се прилагат най-съвременните нискоемисионни технологии. Инвестициите в разработването на нискоемисионни технологии, предвидени в Европейския стратегически план за енергийни технологии, са важни от гледна точка на целия Европейски съюз. По-специално обаче са важни за държавите, чиято енергийна промишленост – поради исторически обстоятелства – отделя големи количества въглероден диоксид. Една такава държава е Полша. Усъвършенстването и развитието на технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) е въпрос от жизненоважно значение за цялата полска икономика.

 
  

(1) Вж. протокола.

Правна информация - Политика за поверителност