Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 11 март 2010 г. - Страсбург

12.1. Случаят „Gilad Shalit“

  Председател. – Следващата точка са разискванията по случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава (член 122 от Правилника за дейността), ще започнем с разискването относно случая Гилад Шалит (четири⁽¹⁾ предложения за резолюции).

  Bastiaan Belder (IND/DEM), автор. − (NL) Г-н председател, около 08,00 ч. тази сутрин тук в Парламента аз посетих уебсайта, посветен на Гилад Шалит, и един тъжен факт привлече вниманието ми – в продължение на 1 355 дни, 3 часа, 12 минути и 37 секунди на Гилад, който беше отвлечен, е отказван всякакъв контакт с баща му, майка му, брат му и сестра му. На същия уебсайт обаче аз попаднах и на пасаж от глава 31 от „Книгата на пророк Йеремия“: „Има и надежда за твоята бъднина, казва Господ, и твоите синове ще се върнат в пределите си.“ Ноам Шалит, който днес е при нас, възлага надеждата си на вас и вярва във вас, а така също и в Бога на Израел, за да постигне освобождаването на скъпия си син.

Г-н председател, госпожи и господа, днес разискваме случая Гилад Шалит. По време на специалната среща с израелската делегация вчера следобед, аз уверих Ноам Шалит, че неговата кауза – освобождаването на Гилад Шалит – е и наша кауза. Нека настоящото разискване и настоящата резолюция бъдат ясни знаци за това, знаци, които очевидно призовават за последващи действия от страна на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Вчера сутринта аз разговарях лично с баронеса Аштън по въпроса. Случаят Шалит е наша кауза, европейска кауза.

Госпожи и господа, моля ви, останете лоялни на тази кауза и занапред. Аз разчитам на вас. Нека Европа да окаже въздействие върху Близкия изток. Заедно с Ноам Шалит и неговото семейство ние очакваме с нетърпение изпълнението на равинската молитва за Шалит, псалм 126, стих 1: „Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.“

  Frédérique Ries, автор. − (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, Гилад Шалит беше на 19 години, когато го отвлякоха по време на нападение, извършено от Хамас близо до Газа. Не в Газа, а в Израел, в кибуца, в който беше настанена неговата част.

В продължение на почти четири години този младеж живее в мазе. За Гилад няма право на посещения, на лекар, на адвокат, на получаване на писма, на съдебен процес, няма Женевска конвенция, няма нищо. Той, който всъщност погрешно е известен като войника Гилад Шалит, е отбивал военната си служба като всички млади хора в неговата държава.

Той е доста стеснителен младеж – и в това отношение прилича на баща си, с когото ние се срещнахме по няколко повода и когото днес отново имаме удоволствието да приветстваме с добре дошъл в Парламента – младеж, който обича математиката, футбола и който, разбира се, щеше да се завърне към цивилния живот, ако вече четири години не живееше в дупка, откъснат от света и от своето семейство.

Г-н член на Комисията, този следобед аз не искам да Ви говоря за политика. Не искам да Ви говоря за Близкия изток, за конфликти или за размяна на затворници. Днес нашият Парламент е единодушен в призива си към Вас да помогнете на един млад човек – млад израелец, млад французин, млад европеец – да се завърне у дома.

Ето защо аз, заедно с моите колеги, съавтори на настоящото предложение за резолюция и членове на шест политически групи – г-жа Essayah, г-н Cohn Bendit, г-н Howitt, г-н Tannock и г-н Belder, който току-що се изказа, днес ще пиша до баронеса Аштън.

Ние настоятелно призоваваме баронеса Аштън, която ще пътува до Израел и Газа следващата сряда, да упражни цялото си влияние, за да поиска освобождаването на Гилад Шалит – влиянието, на което й дава право нашата резолюция днес, влиянието на 500 милиона европейски граждани, които ние представляваме в Парламента.

(Ръкопляскания)

  Proinsias De Rossa, автор. − (EN) Г-н председател, аз приветствам настоящата резолюция, съставена от смесена група, призоваваща за освобождаването на израелския войник Гилад Шалит, държан в плен от 2006 г. от военното крило на Хамас. Съгласен съм с бащата на Гилад, който поиска случаят на неговия син да се разглежда като хуманитарен въпрос, а да не се превръща в политически футбол. В схватката на политическото разискване ние никога не трябва да забравяме за страданията, които понасят както израелските, така и палестинските семейства, чиито близки са им били отнети в настоящия конфликт.

Женевските конвенции трябва да се спазват от всички страни. Напълно неприемливо е, че на Гилад Шалит са отказани правата му на военнопленник, на които той има право, както категорично се заявява в доклада „Голдстоун“. Неговото семейство няма информация за здравословното му състояние – нито за физическото, нито за душевното му здраве.

Същевременно сред 7 200-та палестински затворници, които са държани в израелски затвори също в нарушение на Женевските конвенции, 1 500 са задържани за неопределен срок, а 13 вече са излежали 25-годишни присъди. Четиридесет и четири са деца, а 23 членове на Палестинския законодателен съвет са задържани във връзка с пленяването на Гилад Шалит. Повтарям още веднъж: докладът „Голдстоун“ е ясен: тези задържания на членове на Палестинския законодателен съвет противоречат на международното право.

Аз ще повдигна тези въпроси на Парламентарната асамблея Евромед в Йордания в края на тази седмица. Настоятелно призовавам Катрин Аштън по време на предстоящото й посещение в региона да упражни натиск над Израел и над палестинските органи, включително тези в Газа, за освобождаването на Гилад Шалит, на палестинските деца, и на членовете на Палестинския законодателен съвет и да гарантира тяхното благополучно и навременно завръщане при семействата им.

  Charles Tannock, автор. − (EN) Г-н председател, старши сержант Гилад Шалит е държан като заложник от джихадските фанатици на Хамас в продължение на повече от три години. Хамас твърди, че е законен участник, спазващ Женевските конвенции, и затова израелецът е военнопленник, но Израел го счита, по мое мнение правилно, за отвлечен от момента на залавянето му. Независимо от правното му положение и международното право, той е жестоко държан в изолация в Газа, лишен от всякакъв контакт с външния свят, като дори му е отказан достъп до Червения кръст, какъвто Женевските конвенции гарантират. Неговото семейство няма информация за здравословното му състояние, с изключение на един видеозапис и спорадични знаци от страна на Хамас, че той все още жив и е добре.

Ако организацията Хамас има някакви претенции да бъде приемана сериозно от международната общност, сега тя най-малкото следва категорично да покаже, че условията на неговото лишаване от свобода отговарят на международното хуманитарно право.

Но ние настояваме за повече от това. Ние искаме неговото незабавно и безусловно освобождаване. Аз не крия, че съм против диалога с терористите от Хамас – организация, посветила се на унищожаването на Израел, но ако ние изобщо ще имаме работа с Хамас, това трябва да стане само след освобождаването на Гилад Шалит от противното му задържане в плен.

  Sari Essayah, автор. − (EN) Г-н председател, обикновено когато приема резолюция, която да е дори съвсем слабо свързана с обстановката в Близкия изток, Парламентът трудно постига взаимно разбирателство. В този случай нещата са различни благодарение на колегите, които създадоха възможност за това.

Положението на Гилад Шалит е хуманитарен въпрос и нашата обща резолюция посочва факта, че откакто е взет за заложник почти преди четири години, той е държан на неизвестно място в Газа, където не се ползва с основните права в съответствие с хуманитарните стандарти, включително Третата Женевска конвенция. От хуманитарна гледна точка ние изискваме незабавното освобождаване на Гилад Шалит. Междувременно минималното изискване е на Червения кръст и на родителите на Шалит да бъде разрешено да влязат в контакт с него.

Стойността на човешката личност не може да бъде измерена. Тя е неизмерима. Гилад Шалит не следва да бъде превръщан в разменна монета от терористичната организация Хамас, а да бъде незабавно освободен. Това е посланието, което ние искаме върховният представител баронеса Аштън да занесе в Газа при предстоящото й посещение там.

  Takis Hadjigeorgiou , автор. – (EL) Г-н председател, вчера аз и други членове на Парламента присъствахме на среща, на която присъстваше и бащата на Шалит, и аз бих искал да кажа, че не е възможно човек да не бъде повлиян от трагедията на това семейство. Ето защо нашето становище е, че Гилад Шалит, член на израелските въоръжени сили, който беше задържан на територията на Израел на 24 юни 2006 г., отговаря на критериите да бъде считан за военнопленник по силата на Третата Женевска конвенция.

Като такъв той следва да получи хуманитарно третиране и разрешение да общува. На Международния червен кръст следва да бъде разрешено да го посещава, и семейството му следва да има пълно право да бъде информирано относно неговото състояние и, разбира се, да го посещава. Същевременно ние изразяваме нашето убеждение и нашето желание за освобождаването на този човек.

Въпреки това, без ни най-малко да искам да омаловажавам казаното от мен досега, аз считам нашето становище, че този въпрос се различава от въпроса за редицата палестинци, които са в затвора, за някак аполитично. Тяхното присъствие в затворите е също хуманитарен въпрос. Аз считам, че ние даваме фалшиви надежди на семейството, ако си мислим, че съсредоточавайки се, като Парламент, единствено върху освобождаването на този конкретен човек, за когото повтарям искането ни да бъде освободен, ще постигнем нещо.

Не е ли хуманитарен въпрос фактът, че десетки 16-годишни палестински деца са в затвора? Как може да се прави разграничение между двата случая? Ние не можем да не споменем факта, че самата Газа – както някой каза преди малко, че живеел в коптор, а той наистина живее в коптор – че Газа, повтарям, е един огромен коптор. Един милион и половина палестинци, населяващи това място, живеят в колективен коптор. В израелските затвори има 7 200 палестинци, сред които 270 деца на възраст между 16 и 18 години и 44 деца под 16-годишна възраст. Седемстотин и петдесет хиляди палестинци са били задържани и хвърлени в затвора от 1967 г. насам.

Затова ние призоваваме за освобождаването на Шалит, но позицията, че считаме, че това може да бъде постигнато, като откъснем този случай от общата картина в Палестина, е аполитична.

За да приключа, бих искал да добавя, че единственият район в света, в който има министър отговарящ за затворниците, е Палестина. Още веднъж искам да изразя нашата любов и съчувствие към семейството и аз съм убеден, че проблемът ще бъде решен скоро.

  Nicole Kiil-Nielsen, автор. − (FR) Г-н председател, резолюцията относно ефрейтор Гилад Шалит, която разглеждаме днес, допълва големия брой резолюции относно положението с правата на човека в Близкия изток, приети преди от Европейския парламент.

Ефрейтор Гилад Шалит, който е държан като заложник в продължение на 1 355 дни, трябва да бъде освободен възможно най-скоро. Ние изискваме и най-искрено се надяваме, че той ще бъде освободен. Младият палестинец с френски произход Salah Hamouri, който е задържан от израелските органи от 13 март 2005 г. трябва да бъде освободен. Децата, които са в затвори в Израел в нарушение на разпоредбите на международното право и на международните конвенции за правата на детето, трябва да бъдат освободени. Активистите от ненасилствената народна съпротива срещу окупацията, като Abdallah Abu Rahmah от Bil’in, трябва да бъдат освободени. Избраните представители, членовете на Палестинския законодателен съвет, включително Marwan Barghouti, трябва да бъдат освободени.

Време е Европейският съюз да настоява твърдо за зачитане на правата на човека и на международното право в Близкия изток. Проявата на високомерие при условията на репресия и насилие, пример за което е убийството на лидер на Хамас в Дубай, което ние осъждаме, най-малкото защото то дори още повече затруднява освобождаването на Гилад Шалит, не е решение.

  Elena Băsescu, от името на групата PPE. – (RO) Това е вторият случай през последните две седмици, в който аз се изказвам по случая Гилад Шалит на пленарно заседание и изпитвам удовлетворение от факта, че общите усилия, положени от моите колеги, доведоха до настоящата резолюция. „Случаят Гилад Шалит“ показва особената загриженост на Европейския съюз относно хуманитарното положение в Газа. Правата на Гилад, които са заложени в Женевската конвенция, не следва да зависят от израелско-палестинския конфликт. Ноам, бащата на Гилад Шалит, наистина потвърди многократно, че нито той, нито неговото семейство са замесени в политиката. Те не са избрали положението, в което се намират в момента. Идеалният сценарий за нас, европейците, е двете държави да съществуват съвместно в мир и сигурност.

Преговорите за освобождаването на Гилад текат точно от 2006 г. чрез различни посредници, с едно всъщност много противоречиво предложение той да бъде разменен срещу 1 000 палестински затворници. Гилад и неговото семейство се нуждаят от нашата помощ.

Благодаря ви много.

  Olga Sehnalová, от името на групата S&D. – (CS) Случаят Гилад Шалит се превърна в символ на безкрайното отчаяние и безпомощност в Близкия изток. Това е така както за хората, живеещи там, така и за международната общност, която се ангажира в региона. Гилад Шалит е заложник, чието име е известно и чиято окончателна съдба ние следим със съчувствие и загриженост. Хората от Близкия изток са безименните заложници на този безкраен конфликт. Око за око и зъб за зъб. Или още надежда за Гилад и всички други жертви?

Всичките норми на международното право не могат да компенсират това, за което толкова отчайващо малко чуваме в този конфликт – зова за хуманност. Да се опитаме и да изоставим геополитическия поглед към света, в който хората и техните съдби се манипулират по такъв начин, че наподобяват игра на карти. Да се опитаме и да поставим себе си в положението на семействата на жертвите и на всички невинни задържани и бедстващи хора.

Кое тогава пречи на освобождаването на Гилад Шалит и на всички онези, чиято вина не е доказана без всякакво съмнение от съдилищата? Да не говорим за насърчаването на онези, които искат да живеят в мир. Ключът към мира са доверието, компромисът и куражът да се защитава мирът срещу онези, които са непреклонни. Искам да ви помоля да направите първата стъпка.

  Margrete Auken, от името на групата Verts/ALE. – (DA) Г-н председател, целта на разискването ни днес е най-съвестно да назовем с истински думи и да опишем човешкото страдание, и по този начин да засилим нашето съчувствие и съпричастност. В това отношение наистина е много ценно, че сме избрали Гилад Шалит за тема на нашето днешно разискване. То ще ни накара да разширим нашата съпричастност с другите, така че да можем да се солидаризираме с тяхното страдание и със страданието на техните семейства. Хиляди палестинци са задържани при напълно неприемливи условия, което във всяко отношение противоречи на международните правила, и за тях положението е точно толкова трудно, колкото и за Гилад Шалит и неговото семейство. Ние трябва да направим всичко по силите си, за да приемем сериозно този проблем, и аз имам чувството, че всички в Парламента сме готови да направим това. Тук въпросът не се свежда само до един затворник, а до хиляди затворници, които са жертви на този голям конфликт.

Бих добавила и още един момент. Важно е да сме готови да посрещнем открито причината за това страдание и да осъзнаем, че ако не направим нещо, което не само да е свързано с окупацията на Газа, но и с окупацията на Палестина като цяло, и ако не намерим двудържавно решение на конфликта, за каквото считам, че всички ние призоваваме и искаме, за тези хора няма да има бъдеще. Аз считам това за наистина продуктивен начин, по който да подходим за намиране на общо решение, и се надявам, че баронеса Аштън ще изведе Европейския съюз до такова положение, в което той не само ще трябва да плаща, плаща и плаща, но също така понякога ще може да се чува позицията му.

  Louis Bontes (NI). – (NL) Г-н председател, на 25 юни 2006 г. един израелски войник на задължителна военна служба, ефрейтор Гилад Шалит, беше отвлечен след проникване на терористи от ивицата Газа. Оттогава той е държан за заложник от Хамас, напълно откъснат от външния свят. Той е хвърлен в затвора в пълна изолация и дори на Червения кръст не е разрешен достъп до него.

Случаят Шалит доказва още веднъж, че Европа и Израел са на една и съща страна. Варварските ислямистки сили водят тотална война срещу Западната цивилизация. В тази война Израел е на най-предни позиции. В Израел и в Европа всеки човешки живот е от значение. За ислямските терористи човешкият живот е без всякакво значение или по-скоро стойността на един човешки живот се равнява на хиляда живота, защото Хамас иска в замяна на Шалит Израел да освободи 1 000 затворници, включително голям брой терористи убийци.

Важно е да постигнем освобождаването на Шалит, но без да се налага Израел да освобождава терористи в замяна. В крайна сметка, ние видяхме докъде доведоха подобни замени в миналото – до еуфория от победата за терористите, за техните последователи и лидери, и неизбежно до повече насилие. Ние не можем да допуснем да има хора, които да се възползват от тероризма и би било безотговорно, ако насърчаваме Израел да отговори на вземането на заложник със замяна, защото следващият заложник на Хамас би могъл да бъде някой от Париж, Амстердам или Брюксел. И на какви позиции ще бъдем ние тогава?

Тежестта трябва да се прехвърли на другата страна: Хамас, а не Израел трябва да плати за вземането на Гилад Шалит, един европеец, за заложник. Цената следва да бъде толкова висока, че те да го освободят по тяхна собствена, свободна воля. Във връзка с това ние изискваме налагане на пълна забрана върху пътуването за и през Европа на служители на режима на Хамас, включително тези, които не са официално свързани с Хамас, и тези, които не фигурират в европейския списък с терористи.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, този младеж е държан в плен в продължение на почти 1 400 дни при пълно незачитане на всякакви международни норми и дори Червеният кръст няма достъп до него. Аз считам, че случаят следва да се разглежда и решава изключително като човешка трагедия. Окуражен съм от широката подкрепа за настоящото разискване в Европейския парламент и от топлия прием, който нашите колеги оказаха вчера на бащата на Шалит.

Случаят Шалит не следва да се превръща в разменна монета. Вместо това Хамас трябва да бъде заинтересована от случая, ако иска да придобие легитимност в мирния процес. В заключение ще кажа, че най-доброто доказателство за техния авторитет би било безусловното освобождаване на Гилад Шалит и въздържане от бъдещи отвличания.

  Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Резолюцията, която обсъждаме днес, не е от политически характер и ние не се опитваме да решим Близкоизточния конфликт. Всичко, което искаме, е на този невинен син да бъде разрешено да се върне при баща си и при семейството си. Аз не зная дали на колегите е известно съществуването на организация, наречена „Родителски кръг“. Това е организация на израелски и палестински семейства, които са загубили роднини в конфликта. Днес ние разговаряме за отделен случай именно защото не искаме бащата на Гилад Шалит да се присъедини към тези, които са загубили най-близките от любимите си хора – собствените си деца.

Ние призоваваме за освобождаването на един заложник, защото не искаме да приемем идеята, че целта оправдава средствата. Борбата за справедлива кауза не оправдава действия, които навсякъде се считат за погрешни или за актове на тероризъм. Организациите, които искат да получат нашето одобрение и нашето уважение, не трябва да държат заложници.

(Ръкопляскания)

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Аз също искам да дам моята подкрепа за онези, които и днес, и вчера призоваха в Парламента за освобождаването на Гилад Шалит, и също така искам да изразя съчувствие на неговото семейство.

Бих искал да отправя изказването си към онези, които вероятно си задават въпроса: „Защо да има резолюция относно случая Гилад Шалит и защо сега?“ Други колеги ни напомниха, че скоро ще се навършат четири години от задържането на младия Гилад Шалит за заложник в ужасни условия и в нарушение на международните норми, признати от Третата Женевска конвенция относно третирането на военнопленници. Както всеки от нас може да си представи, всеки допълнителен ден в плен означава ужасно страдание за Шалит и за неговото семейство.

Искам също така да посоча и друга причина за подкрепата, а именно, че Гилад Шалит е европейски гражданин, европейска жертва на тероризма, и на този ден, Европейския ден в памет на жертвите на тероризма, аз не мога да измисля по-символичен жест от настоящата резолюция.

  Ana Gomes (S&D). – (EN) Г-н председател, на първо място, искам да поздравя семейството на Гилад Шалит за усилията им да постигнат неговото освобождаване, което ние горещо подкрепяме. Ето посланието, което искаме да предадем чрез настоящата резолюция. Ние считаме, както се подчертава в доклада „Голдстоун“, че той наистина има право на статута на военнопленник, както имат право на такъв и затворниците, държани в Израел, включително много деца.

Ние искаме всички те да бъдат освободени. Ние искаме Гилад Шалит и всички млади палестински мъже и жени да бъдат освободени. Това наистина е единственият начин за постигане на мир в региона. Настоятелно призоваваме баронеса Аштън да не пести усилия и да настоява за освобождаването на Гилад Шалит и всички други палестински военнопленници, онези младежи, които изтърпяват пленничество.

  Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Случаят Гилад Шалит има особено, лично измерение. Това е трагедията на един много млад мъж, който е на възрастта на моя син, като също така е трагедията и на неговото семейство. Нека обаче да не се преструваме, че случаят няма и по-широк политически контекст. Всъщност той ни кара да разберем, че черно-белият филм, който често се представя много едностранчиво и пристрастно и тук, в Парламента, филмът, в който се разказва за жертвите само от страна на палестинците, наистина не е много обективен.

Смятам, че днес ние следва много ясно да изискаме освобождаването на младежа, но нека да не забравяме също така, че тези, които изстрелват ракети срещу град Сдерот, са отговорни за факта, че той все още е затворник.

  Eija-Riitta Korhola (PPE). – (FI) Г-н председател, както знаем, предисторията на настоящата резолюция представляваше комплекс от много деликатни в политическо отношение обстоятелства, но това не трябва да ни пречи да приемем резолюция с определено хуманитарен характер, която не е разводнена от общи политически забележки относно положението като цяло.

Аз се радвам, че настоящата резолюция е резолюция по същество. Възнамерявам да гласувам в нейна подкрепа. В нея се набляга на идеята, че всички страни в Близкоизточния конфликт трябва да спазват международното хуманитарно право и законодателството в областта на правата на човека. Надявам се, че тя ще получи твърдата подкрепа на Парламента.

(Ръкопляскания)

  Янез Поточник, член на Комисията. − (EN) Г-н председател, случаят с отвличането на израелския войник Гилад Шалит е от голямо значение за Европейския съюз.

Моята бивша колега, членът на Комисията Бенита Фереро-Валднер настоятелно призова за освобождаването на г-н Шалит тук в Парламента на 5 юли 2006 г., по-малко от две седмици, след като той беше взет в плен. През годините и по редица поводи, включително на последния Съвет за асоцииране ЕС–Израел миналия юни и в заключенията на Съвета по външни работи от декември 2009 г., ЕС последователно призовава тези, които държат в плен г-н Шалит, незабавно да го освободят. Ето защо ние се присъединяваме към днешните предложения за резолюция на Парламента, в които се призовава за неговото освобождаване.

Нашето становище, което е в съответствие с оценката на много организации за правата на човека, е че условията, при които е задържан г-н Шалит, противоречат на международното хуманитарно право. Затова ние настоятелно призоваваме тези, които го държат в плен, да спазят своите задължения, и по-специално да разрешат на делегатите на Международния комитет на Червения кръст да го посетят. Накрая, ние знаем, че в момента се извършва посредническа дейност, насочена към освобождаването на Гилад Шалит. Насърчаваме всички усилия, които се правят в тази насока, и изразяваме надежда, че те скоро ще постигнат успех. Аз също така лично ще предам ясното послание от вас за моята колега Кати Аштън.

Разбира се, в мислите си ние сме със семейството на Гилад Шалит. Аз зная, че неговият баща е бил в Парламента тази седмица и разбирам, че в този момент той седи тук с нас.

(Ръкопляскания)

Искам отново да го уверя, че нашите мисли и нашите усилия са насочени към него и, разбира се, към всички останали, които страдат от последиците на този дълготраен конфликт.

(Ръкопляскания)

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе на края на разискването.

Писмени изявления (член 149)

  Indrek Tarand (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Искам да изразя своето съжаление предвид лишаването от свобода на Гилад Шалит. Неговото отвличане, заедно със задържането на останалите затворници в района, е неприемливо. Това положение трябва да се промени възможно най-скоро. Считам, че освобождаването на г-н Шалит най-общо би допринесло за развитието на мирния процес в Близкия изток.

(FR) Що се отнася до нещо друго, Франция току-що реши да продаде на Русия боен кораб от клас „Мистрал“. Ние считаме, че тя искрено ще съжалява за това свое действие.

(1) Вж. протокола.