Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 19 април 2010 г. - Страсбург

16. Правомощия за законодателно делегиране (разискване)

  Председател. - Следващата точка е докладът на г-н Szájer – от името на комисията по правни въпроси, относно правото на делегиране на законодателни правомощия (COM(2009)0673 – 2010/2021(INI)) (A7-0110/2010).

  József Szájer, докладчик. – (HU) Г-жо председател, г-н Шевчович, много оратори започват изказванията си в Парламента с това, че тяхната тема е важна, много важна или дори сред най-важните. Аз също искам да кажа това, но с много повече основания от мнозина други, тъй като въпросът, който разискваме в момента – правото на Парламента да делегира законодателни правомощия на Комисията, вероятно е най-важното, но често пренебрегвано нововъведение в Договора от Лисабон.

Критиците на Договора от Лисабон говореха за демократичен дефицит. Госпожи и господа, бих искал да кажа, че това изменение – гаранцията за правото на Парламента да делегира законодателни правомощия – е едно от най-значителните разширявания на компетентността на Парламента. Това означава, че представителите, избрани пряко от гражданите, отсега нататък ще могат, в Парламента и чрез техните законодателни правомощия, да упражняват контрол и да налагат вето на резолюциите и решенията за прилагане, внасяни от Европейската комисия. С други думи този елемент от Договора от Лисабон, който често е посочван във връзка с разширяването на правомощията на Парламента, а именно, че има значително увеличаване на броя на процедурите на съвместно вземане на решение и че областите, в които Парламентът може да участва, са разширени, представлява, заедно с въпроса за правото на Парламента да делегира законодателни правомощия, не само количествено, но и значително качествено разширяване. С други думи отсега нататък, в резултат на продължително разискване и борба, която се води дълги години и която продължава да се води от членовете на Европейския парламент, имаме гаранции, че решения, взети от Европейската комисия, които не попадат в нейната компетентност, но са приети чрез правомощия за законодателно делегиране, ще бъдат контролирани от Парламента. Разбира се, мнозина ще кажат, че формално погледнато този контрол съществуваше и преди това. В известен смисъл това е така, но при крайни срокове и при обстоятелства, и като резултат от законодателно и междуинституционално сътрудничество, които не даваха възможност за ефективен контрол. Бих искал да насоча вниманието ви и към факта, че тази нова възможност, а именно член 290 от Договора от Лисабон, също така ще преобразува работата на Парламента в бъдеще, още повече ако ние, членовете на Парламента, се отнесем сериозно към тези правомощия и действително съумеем да вземем решения по тези въпроси.

Ако наблюдаващите отвън и неспециалистите в тази област трябва също да разберат за какво става въпрос, тъй като това е технически много сложен въпрос, но той засяга демократична институция и цели да отстрани така наречения демократичен дефицит в Европа, трябва да подчертаем следното: въпросът се заключава в това, че Парламентът и Съветът, двата законодателни органа на Европейския съюз, не могат сами да разглеждат всеки отделен въпрос. Парламентът провежда заседания ежемесечно, а понякога възникват обстоятелства, както в настоящия момент, когато заседаваме, но не можем да гласуваме, въпреки че Парламентът трябва все пак да упражни контрол върху въпросите, с които се занимава Съветът или Комисията съгласно делегираното законодателство. Отсега нататък това ще бъде възможно.

В моя доклад се постарах ясно да посоча, че Парламентът настоява да има тези права. Няма да приемем никакво допълнително задължение, което излиза извън рамките, посочени в договора. Няма да го приемем, защото искаме да упражняваме правата си цялостно и считам, че европейската демокрация ще бъде укрепена в резултат на това. За да постигнем това, разбира се, е необходимо тясно сътрудничество с Комисията и Съвета, но не трябва да забравяме, че сега компетентността принадлежи на законодателите и следователно на Парламента и на Съвета. Искам да благодаря на всеки един, на всички колеги, за сътрудничеството по този сложен въпрос и също така да пожелая на Парламента в бъдеще да се възползва пълноценно от новите си правомощия.

  Марош Шевчович, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, в началото искам да благодаря на г-н Szájer за високото качество на доклада, защото в Комисията ценим изключително много подкрепата, засвидетелствана от Парламента за хоризонталния подход към делегираните актове.

Законодателят, разбира се, има пълната свобода да регулира всички въпроси, свързани с делегираните актове във всеки един основен акт, но са необходими известни насоки, за да се избегне непоследователен подход.

Това беше целта на съобщението на Комисията, направено през декември – да посочи на законодателя каква би била предпочитаната линия на действие за постигането на добър и практически подход спрямо бъдещото законодателство.

Бих искал да подчертая, че Комисията решително подкрепя идеята за общо споразумение и дори междуинституционално споразумение между трите институции относно делегираните актове, защото така ще се постигне редът, необходим при изготвяне на законодателството.

По същество мога единствено отново да посоча, че Комисията горещо приветства доклада. Може и да имаме известни несъгласия по определени въпроси, но споделяме едни и същи цели. Желаем точност, ефективност, прозрачност и ясен и справедлив баланс на властта.

Ако ми позволите да бъда малко по-конкретен, ще направя съвсем кратки коментари по определени части на доклада.

По отношение на ограничителното естество на член 290, по-специално на втория параграф, становищата ни се различават в известна степен по отношение на средството за контрол на законодателя, упражняван върху делегираните актове, но не бихме искали да навлизаме в правни спорове, тъй като считаме, че важното е да търсим практически решения, що се отнася до конкретно законодателство.

По отношение на продължителността на делегирането на правомощие, горещо приветстваме и силно подкрепяме идеята за мълчаливо подновяване, както е посочено в този доклад, защото считаме, че е много конструктивна и можем да кажем, че някои решения от такова естество вече са намерили място в няколко законодателни документа.

Искам да направя още един конкретен коментар относно продължителността на правото на възражение. И по този въпрос имаме съгласие, защото повечето от нас споделят становището на докладчика за стандартен срок от два месеца с възможност да бъде удължен с два допълнителни месеца, който може да бъде окончателно определен в общо споразумение между нашите три институции, което се надяваме, че ще изготвим бъдеще. Считам, че вече имаме поне 10 положителни примера за практическото приложение на това в текущата законодателна работа.

По отношение на процедурата по спешност, няколко ясни примера от миналото показват, че съществуват проблеми, свързани с безопасността на храните и безопасността на играчките например, които понякога налагат много спешна процедура и затова считаме, че трябва да създадем нещо още по-спешно от предложението за ранно одобрение, направено от докладчика.

Ако ми позволите, в заключение ще говоря за привеждането в съответствие, тъй като това е много важно за Парламента и тук подкрепяме прагматичния подход, защото Парламентът, както и Комисията, вече свършиха голям обем от работа, свързана с привеждането в съответствие на над 250 основни законодателни акта, които бяха приведени в съответствие съгласно прагматичния подход.

Считаме, че сега приоритет следва да бъдат областите, в които до този момент не сме постигнали съответствие с процедурата по регулиране с контрол преди влизането в сила на Договора от Лисабон. Считам, че трябва да се съсредоточим върху тях. Повтарям, това е мащабна задача, но вече обмисляме как да подходим по най-прагматичния и гъвкав начин.

  Jo Leinen, докладчик по становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, Европейският парламент очакваше този момент отдавна, а именно – Парламентът да има равностойни с тези на Съвета права по отношение на контрола на делегирането на законодателни правомощия. И за да дам пример по въпроса: през 2008 г. имаше 6 000 делегирани акта, с други думи огромно количество нормативи, които бяха превърнати в един вид вторично законодателство от Комисията и чрез старата процедура по комитология. Парламентът имаше съвсем малки права в този процес. Бяхме уведомявани, но не бяхме съзаконодатели. Сега Договорът от Лисабон променя това.

Що се отнася до контрола върху делегираните актове, имаме равностойни права с тези на Съвета и също така искаме да се възползваме максимално от нашата равнопоставеност. Това, г-н член на Комисията, означава, че, когато казвате, че процедурата по спешност е възможна, то тогава ще трябва да получим и информация възможно най-скоро. Искаме да получаваме информация веднага щом я получи Съветът.

  Carlos Coelho, от името на групата PPE. – (PT) Считам, че с основание мога в началото да поздравя г-н Szájer за отличния доклад, който ни представи. Както съвсем точно беше казано, Договорът от Лисабон укрепва правомощията на Европейския парламент и създава правила за упражняване на демократичен контрол. Ето защо считам, че Парламентът заслужава двойни поздравления: не само за отличния доклад на г-н Szájer, който току-що споменах, но също така и защото новите правила отменят старата система „комитология“, която толкова често сме критикували в Парламента.

Сега имаме член 290 от Договора от Лисабон и искам да отбележа, че докладът на г-н Szájer предлага няколко начина на работа, които запазват прерогативите на Парламента. С тази нова разпоредба Парламентът може да се съсредоточи върху съществени законодателни актове и да предостави на Комисията диапазон на гъвкавост да изготви несъществени законодателни актове в сроковете, определени от законодателя. Както г-н Leinen правилно каза, сега имаме права, равностойни с тези на Съвета и следователно Парламентът не се намира в подчинена позиция.

Г-жо председател, бих искал да подчертая няколко аспекта от доклада на г-н Szájer, които считам за особено важни. Първият е идеята да отхвърлим всички разпоредби, които налагат на законодателя допълнителни задължения извън тези, които вече се съдържат в член 290. Второ, Комисията трябва да осигури ранно и непрекъснато предаване на информация и съответни документи. Трето, сроковете следва да текат едва от момента, в който текстът е получен на всички езици – повтарям, на всички езици. Последният аспект е, че трябва да се вземат предвид периодите на парламентарна ваканция.

  Eva Lichtenberger, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, често подценяваните структурни проблеми, свързани с отношенията в рамките на „институционалния триъгълник“, са обобщени действително много добре в доклада на г-н Szájer. Сътрудничеството беше изключително конструктивно и аз също бих искала да изкажа искрената си благодарност за това.

Чрез Договора от Лисабон създадохме нови отношения, като тези нови отношения не трябва отново да бъдат подкопавани от задкулисни игри. Всъщност това е основният въпрос в тази връзка. Тук целта беше Европейският парламент да има равностойни права с тези на Съвета, включително и по отношение на делегираните актове, и да се гарантира, на първо място, че е целесъобразно, и второ – че може да бъде гарантирано в хода на процедурата.

Следователно въпросите от първостепенна важност за нас са да бъдат създадени подходящите условия, например като ни се осигури пряк и своевременен достъп до документите, за да вземем необходимите решения, и второ, да няма процедури, които се извършват въз основа на „общо споразумение“, а вместо това да имаме споразумения, които са фиксирани и не могат да се влияят от политическа субективност или от конюнктурния политически дневен ред.

За тази цел са ни необходими ясни, логични правила, чрез които да можем на практика да защитаваме правата на Парламента, а не просто да знаем на теория, че такива съществуват. Благодаря Ви, г-н Szájer. Сътрудничихме си отлично и се надявам, че ще можем да разчитаме на него и за да постигнем целите за нашите колеги в Парламента.

  William (The Earl of) Dartmouth, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, докладчикът основателно спомена за демократичен дефицит. В елитарната структура, каквато представлява Европейският съюз, е налице демократичен дефицит, който се е увеличил, увеличава се и след Договора от Лисабон ще се увеличи още повече. Трябва да призная, озадачен съм, че докладчикът, въпреки ораторската му дарба, счита, че член 290 е решение.

Тълкуването ни на член 290 е, че той предоставя на Комисията възможността да допълва или изменя законодателството. Такава възможност е доста неясна и твърде обхватна, и може да бъде тълкувана неограничено. Според нас гаранциите срещу неправомерното използване на правомощия, които този член делегира на Комисията, определено са недостатъчни. В своя отговор, предполагам, докладчикът би коментирал защо според него те са достатъчни. Това следователно води до допълнително прехвърляне на правомощия от избрания Парламент на неизбраната Комисия, независимо какво се твърди, че посочвал Договорът от Лисабон.

Винаги сме поддържали становището, и продължаваме да го поддържаме, че на Договора от Лисабон липсва демократична легитимност най-вече защото трите основни политически партии в Обединеното кралство обещаха да го подложат на референдум, но всички те по типичен начин отстъпиха от това си обещание. Ето защо член 290 е продукт на нелегитимния Договор от Лисабон. Той задълбочава демократичния дефицит – любопитно ми е да чуя от докладчика защо според него това не е така – и следователно трябва да му се противопоставим.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-жо председател, като ревностен поддръжник на европейската идея аз бях против Договора от Лисабон, именно защото той открива път за доводите, които чухме преди малко, и именно защото той не създаде за бъдещите поколения яснотата и недвусмислеността, които така силно желая. Аз обаче съм реалист и казвам, че ще трябва да го приемем такъв, какъвто е. Важно е още веднъж изрично да повторим, че тълкуванието на този член, член 290, може да е, че не само Съветът, но и Парламентът може да отхвърля съответното делегиране еднолично и по относително прост начин. Ще трябва да си припомняме това нееднократно.

Разбира се, казаното от г-н Leinen също е вярно, а именно, че сега вече имаме хиляди законодателни актове, които попадат в една зона на неопределеност, що се отнася до тяхната разбираемост, а това от своя страна налива вода в мелницата на антиевропейски настроените, противниците на европейския проект – проекта за един Европейски съюз, който следва да бъде работещ в областите, в които ни е така необходим. Повтарям, това е много тясно свързано с прозрачността. Ето защо ми се струва, че е изключително важно в параграф 10 да бъде предложено споразуменията за предаване на документи, наред с другото, да е необходимо да бъдат изрично пояснени.

Много от нас са запознати със Закона за свободата на информацията и много от нас имат опит с това, как се работи в Съединените американски щати. Защо тогава просто не „изкопираме“ и не дадем възможност на гражданите, а и на самите нас в Парламента, за получаване на съответните документи независимо, а не по нечие благоволение и посредством масирана намеса от политически групи? Защо не го превърнем в право, като имаме предвид, че вече сме поели риска да имаме хиляди делегирани законодателни актове? В този контекст бих казал да продължим с добрата работа. Ще бъдем конструктивни партньори по пътя към коренна промяна на демокрацията.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-жо председател, г-н член на Комисията, по отношение на процеса на делегиране на изпълнително правомощие на Комисията, Договорът от Лисабон внася някои нови елементи. Всъщност член 290 се отнася тъкмо до това. В действителност делегираните актове са актове от общ характер, които могат да променят несъществени аспекти от основния законодателен акт, предоставяйки мандат за делегиране на изпълнително правомощие на Комисията.

Това на практика дава мандат, заедно с продължителността на делегирането, за определяне на времевата рамка, през която Парламентът и Съветът ще имат право да възразят, както и условията за оттегляне на мандата. Парламентът и Съветът упражняват контрол, но само след като делегираните актове са вече приети. Делегираните актове могат също така да бъдат публикувани във времевата рамка, в която Европейският парламент и Съветът имат право да възразят. От Вас, г-н член на Комисията, искам обаче да гарантирате и по-голяма прозрачност по време на изготвянето на делегираните актове.

  Марош Шевчович, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, позволете ми да отговоря на бележките на уважаемите колеги. Напълно съм съгласен с г-н Leinen, че Договорът от Лисабон внесе мащабни промени. Това беше подчертано от докладчика, г-н Szájer. Бих искал да ви уверя, че това ни е добре известно и че ще използваме процедурата, зачитайки максимално законодателя, защото това е много важно за отношенията между нас и за доброто ни сътрудничество.

По отношение на спешността и процедурите по спешност, бих искал да уверя всички ви, че ще прибягваме до нея само при изключителни, извънредни случаи. Наясно сме, че ако злоупотребим с този инструмент, това ще доведе до много трудни взаимоотношения, а това съвсем не е нашата цел.

Що се отнася до коментарите на г-н Coelho и г-жа Lichtenberger, вас също искам да уверя, че ще направим всичко по силите си, за да гарантираме и да ви осигурим на ранен етап преписи на всички документи, в момента, в който ги получи и Съветът, а така също и всички необходими преводи. Известно ни е, че Договорът от Лисабон въведе тази много важна промяна, според която по отношение на законодателни и финансови въпроси Европейският парламент има права, равностойни с тези на Съвета.

Също така планираме да развием нов вид сътрудничество, при което Европейският парламент ще участва в подготвителната работа по делегираните актове, като искаме това да става на много стабилна основа. Ето защо ще откриете и израз на това ново взаимоотношение в рамковото споразумение, по което в момента водим преговори между Комисията и Европейския парламент.

Продължавам по коментарите на граф Dartmouth и г-н Martin относно неограничените правомощия, които член 290 можел да предостави на Комисията, но не считам, че това е така, защото тъкмо вие в ролята на законодател ще решавате дали да делегирате (или не) правомощия на Комисията. Вие, законодателят, сте тези, които имат възможност да оттеглите това правомощие или да направите възражения по предложенията, които ще бъдат внесени от Комисията. Ето защо не приемам, че навлизаме в зона на неопределеност, тъй като считам, че правомощията на законодателя са посочени пределно ясно в договора, а Комисията, разбира се, ще се съобрази с това.

  József Szájer, докладчик. – (HU) Искам да благодаря на уважаемите членове на ЕП за настоящото разискване, защото изготвянето на този доклад стана възможно единствено благодарение на сътрудничеството между комисиите – като искам специално да спомена комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, пред която ще стоят множество подобни задачи в бъдеще – и политическите партии. Ще добавя също така, уважаеми колеги, че това е борба. Борба с Комисията, борба със Съвета, защото се борим за нашите права. Смисълът на този доклад е ясно да потвърди, че това са нашите права и ние държим на тях. Много по-лесно е това да бъде направено, когато комисиите и колегите от другите партии ме подкрепят, за да можем ясно да заявим на нашите партньорски институции, че Парламентът ще отстоява решително становището си по тези въпроси. В същото време, за да можем да упражняваме ефективно това право, приемам думите на г-н Шевчович като поощрение, че общото привеждане в съответствие може да бъде ускорено през следващите месеци и че действително можем да разширим тези права възможно най-много. Считаме, че това е най-важно за областите, в които преди това не е съществувала процедура на съвместно вземане на решение.

Друг много съществен аспект, който споменаха моите колеги, е важността на достъпа до информация. Този достъп трябва да бъде уреден в междуинституционално споразумение, като в момента са в ход разисквания с Комисията и със Съвета във връзка с това. Искаме обаче да знаем какво прави Съветът; какви консултации провежда по тези въпроси. Що се отнася до това, дали правата ни са разширени или намалени, госпожи и господа, моля да прочетете доклада и да направите справка със законодателството. Второто мога единствено да тълкувам в смисъл, че правата ни са разширени. До момента нямахме думата, когато ставаше въпрос за това, какво се случва с правомощията, които вече сме делегирали. Парламентът на практика не участваше по никакъв начин в този процес. Изслушваха ни от куртоазия, но сроковете бяха толкова кратки, че Парламентът дори не провеждаше заседания в този период. Сега, от друга страна, можем да налагаме вето или да оттегляме тези решения, като дори не се изисква да посочваме основания – с други думи, това категорично представлява разширяване на права. Ние имаме законодателни правомощия и ние сме тези, които делегират тези правомощия на Комисията. Ето защо не мога да разглеждам това като нещо различно от разширяване на правата. Уважаеми колеги, сега само от нас зависи да решим дали да упражняваме тези права в бъдеще.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе на следващото пленарно заседание в Брюксел.

Писмени изявления (член 149)

  Raffaele Baldassarre (PPE), в писмена форма. – (EN) На първо място, искам да благодаря на г-н Szájer за изключителната работа, свършена за толкова кратко време. Делегираните актове ще бъдат от първостепенно значение за правото на Съюза и за междуинституционалното равновесие в Европейския съюз. Ето защо е от ключово значение те да бъдат изготвени и по тях да бъдат вземани решения по напълно прозрачен начин, което на практика ще даде възможност на Парламента и на Съвета да упражняват демократичен контрол върху използването на правомощията, делегирани на Комисията. За тази цел, както се препоръчва в доклада Szájer, някои въпроси ще бъдат от изключителна важност и ще трябва да се ангажираме с тях изцяло. Такива са, наред другото, възможността Европейският парламент да оттегли делегирането по всяко време и да се увери, че на Парламента и на Съвета са предоставени равностойни права по отношение на тяхното участие в процеса на делегиране. Накрая, бих искал да подчертая, че приоритет на Комисията следва да бъде представянето на всички законодателни предложения, необходими за адаптиране на правото на Европейския съюз към разпоредбите на членове 290 и 291, включително правото на Съюза да се адаптира в областите на политиката, които, съгласно Договора от Лисабон, сега се регулират с процедура на съвместно вземане на решение.

  Zita Gurmai (S&D), в писмена форма. – (EN) Горещо приветствам извода от доклада на г-н Szájer. Дефинирането на новата законодателна система е труден и сложен въпрос. Убедена съм, че Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 290 и 291 от него, укрепва демократичния характер на Съюза и рационализира неговия правен режим. Въвеждането на новата концепция за законодателни актове има сериозни последици. Докладът подчертава малките разлики между ключовите законодатели, компетентности и подробния механизъм на работата между тях. Истинският въпрос е: ако Европейската комисия получи повече законодателни компетентности и по-широки законодателни правомощия, което означава незабавно повишено участие в интересите на Общността, какви контролни механизми следва да бъдат въведени в полза на Съвета и Европейския парламент? Новата законодателна рамка на ДФЕС посочва инструментите, но няма какъвто и да е практически опит в тяхното адаптиране на общностно равнище. В заключение, настоятелно призовавам съзаконодателите да изготвят възможно най-скоро междуинституционално споразумение между Парламента, Съвета и Комисията относно прилагането на член 290, тъй като е налице спешна нужда от по-голяма прозрачност.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Процедурата на делегиране, макар да остава на заден план, е много важен качествен преход, въведен чрез Договора от Лисабон. Тя следва да бъде разглеждана като изпълнение на договора, без което позицията на Парламента няма да бъде окончателно консолидирана по отношение на останалите институции в процеса на вземане на решения. Защото именно посредством тази процедура ще можем до получим пълно законодателно правомощие и роля в процеса на прилагане на което и да било законодателство. Добре ни е познато разочарованието, свързано с мъчителния процес на преговори със Съвета при процедурата на съвместно вземане на решение и за решения, при които прилагането противоречи на междуинституционалното споразумение. До този момент „комитология“ беше израз за недоверието от страна на държавите-членки към Комисията, но сега ролята на Парламента при прилагането на даден законодателен акт дава на процеса по-голяма легитимност. Парламентът и, косвено, гражданите на Европейския съюз, ще участват по-активно в процеса на приемане на закони на Европейския съюз и тъкмо по този начин следва да бъде разглеждана процедурата по делегиране. За да има смисъл от това обаче, на Парламента трябва да бъде предоставен пълен достъп до информация и по този въпрос съм напълно съгласен с останалите участници в разискването.

  Zbigniew Ziobro (ECR), в писмена форма. – (PL) Въвеждането на възможността за законодателно делегиране е насочена към това да се гарантира, че законодателството, и особено законодателството от техническо естество, ще бъде допълвано и осъвременявано, без да е необходимо всеки път да се прибягва до цяла законодателна процедура. Следователно делегирането следва да бъде разглеждано като средство за по-добро законотворчество на равнище Европейски съюз.

В същото време е от съществено значение да се гарантира подходящ контрол върху използването на регулаторни правомощия, предоставени на Комисията. Парламентът и Комисията трябва, наред с другото, да имат достатъчно време да упражнят правото на възражение срещу планираните разпоредби. Преди всичко обаче те трябва да имат подходящ достъп до документи, анализи и сведения, изготвени при подготвителната работа на проекти за делегирани актове. Само по този начин правомощията на Комисията да публикува делегирани актове ще бъдат от реална полза за подобряване на законодателния процес в Съюза, като в същото време ще бъде запазен важният контрол върху и прозрачността на действията на Комисията. От съществено значение е също така да се разработят подходящи механизми за сътрудничество между Парламента и Комисията, така че Парламентът да получава своевременно информация за подготвителната работа, която е в ход, и да е запознат обстойно с естеството на разглежданите въпроси.

Резолюцията относно правото на делегиране на законодателни правомощия, която е резултат от компромиса, постигнат между всички политически групи, излага правилно горепосочените въпроси и заслужва подкрепата на Парламента.