Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 19 април 2010 г. - Страсбург

17. Авиационна безопасност: „черен списък“ на ЕС (разискване)

  Председател. - Следващата точка е разискването по въпроса, изискващ устен отговор, зададен от Brian Simpson – от името на комисията по транспорт и туризъм, към Комисията относно авиационна безопасност: „черен списък“ на ЕС (O-0024/2010 – B7-0205/2010).

  Silvia-Adriana Ţicău, в качеството на заместник на автора. – (EN) Г-жо председател, въпросът е внесен от Brian Simpson – от името на парламентарната комисия по транспорт и туризъм, след доклада на Комисията, който разглежда ефективността на черния списък на Европейския съюз. Черният списък на Европейския съюз беше създаден през 2006 г., за да посочи, изобличи и наложи забрана на авиокомпании, които не спазват международните правила за безопасност. Списъкът беше създаден в отговор на опасенията, свързани с равнището на прилагане на международните стандарти за безопасност и след няколко фатални самолетни катастрофи в много кратък период през 2004 г. и 2005 г.

Четири години по-късно ни е ясно, че черният списък се доказа като ефективно и ценно средство, което да насърчава прилагането на стандартите за безопасност на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO) и да защитава гражданите на Европейския съюз. Въпросът, който днес стои пред нас, е как можем да надградим вече постигнатото. С други думи, как можем да разширим защитата отвъд нашите граници и да продължим да работим за постигане на целта за подобряване на безопасността на глобалното въздухоплаване? Черният списък има за задача не само да идентифицира местата, в които съществуват рискове за безопасността, но също така и да гарантира, че тази информация се предоставя реално на гражданите на Европейския съюз. В този контекст, как можем да гарантираме, че гражданите на Европейския съюз, вземащи полети извън Европа, са осведомени за забранени въздушни превозвачи, които продължават да извършват полети в други региони на света?

В случаите, когато лицензът на въздушния превозвач е бил отнет и следователно този въздушен превозвач не е посочен в черния списък, как можем да сме сигурни, че пътниците са уведомени за това положение? Видяхме колко ефективно е обединяването на различни национални черни списъци в един цялостен списък за Европейския съюз. Ефективността на черния списък обаче е в пряка зависимост от достъпа ни до информация, свързана с безопасността на въздушните превозвачи. Как можем да обогатим информацията, която е в основата на черния списък, посредством подобряване на достъпа до надеждна и подлежаща на проверка информация? Това означава не само намиране на начини за още по-стриктни проверки в държавите-членки на Европейския съюз, но също така и за одобряване на данните, получавани от държави, които не са членки на Европейския съюз.

Смята ли Комисията да разгледа създаването на хармонизирани и стандартизирани процедури за наземни инспекции и докладване? По отношение на подобряването на информацията, получавана от трети държави, смята ли Комисията да разгледа създаването на ефективна система за международен обмен на надеждни данни, което ще ни доближи до изготвянето на световен черен списък, чието създаване знам, че е било обсъждано в миналото? Освен това, струва си да се отбележи, че черният списък се е доказал като ефективно средство, което стимулира авиокомпаниите да спазват международните стандарти за безопасност. Как обаче можем да работим още по-активно за постигане на крайната цел за подобряване на глобалното въздухоплаване? Тук имам предвид как Комисията възнамерява да подкрепи националните органи в областта на гражданската авиация, за да отстранят недостатъците, свързани с безопасността въз основа на одитите на ICAO и да подобрят капацитета за надзор?

От ключово значение е да гарантираме работещи канали за комуникация с обществеността, но от жизненоважно значение също така е в дългосрочен план да продължим да работим за насърчаване на прилагането на международни стандарти за безопасност в областта на въздухоплаването в целия свят. В крайна сметка това ще бъде най-ефикасният начин за подобряване на безопасността на всички пътници. Комисията по транспорт и туризъм на Европейския парламент очаква с нетърпение съвместната си работа с Комисията, за да опита и да надгради над вече постигнатото от черния списък на Европейския съюз.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, благодаря на г-жа Ţicău за положителната й оценка на подхода към черния списък. Комисията е убедена, че съществуващите мерки вече допринасят за много високо равнище на информация и права на обществеността по отношение на полети в рамките и извън Европейския съюз.

Списъкът на авиокомпаниите, за които е наложена забрана в рамките на Европейския съюз, се оповестява на обществеността по интернет и чрез целенасочени информационни дейности. Комисията установява тесни контакти с европейски и международни асоциации на пътнически агенции при всяко актуализиране на списъка. Това им дава възможност да бъдат в най-добрата възможна позиция за оказване на съдействие на пътниците.

Националните органи в областта на гражданската авиация и летищата на територията на държавите-членки са задължени да оповестяват списъка на Европейския съюз на пътниците както на своите уебсайтове, така също и в помещенията си, където това е подходящо.

Списъкът съдържа полезна информация за хора, които желаят да пътуват извън Европейския съюз, за да им помогне да избегнат пътуване с тези авиокомпании. Списъкът не важи извън определената територия – не е приложим извън границите на Европейския съюз. Следователно чрез регламента се създават правата на пътниците да бъдат уведомявани за самоличността на всяка от авиокомпаниите, които използват през цялото си пътуване. Договарящият превозвач – или пътническата агенция или туроператорът – е длъжен да уведоми пътниците, когато правят резервация, за самоличността на въздушния превозвач или превозвачи, които действително осъществяват полета. Пътникът също така трябва да бъде уведомен за всяка промяна на опериращия превозвач, било то при регистрация или най-късно при качване в самолета. Регламентът също така дава на пътниците право на възстановяване на разходи или за промяна на маршрута, ако превозвачът, към който е направена резервацията, впоследствие е добавен към списъка, което води до отмяна на въпросния полет.

За наблюдение и оценка на спазването на международните стандарти за безопасност от страна на операторите се използват различни източници на информация; а именно, одити на безопасността, извършвани от Международната организация за гражданско въздухоплаване, информацията, предоставяна от компетентните органи на трети държави, информацията, предоставяна от Европейската агенция за авиационна безопасност в рамките на нейните проверки и разследвания в Европейския съюз или техническите мисии извън Европейския съюз, резултатите от наземните инспекции, извършвани на въздухоплавателни средства или въздушни превозвачи на летища в Европейския съюз в рамките на програмата за оценка на безопасността на чуждестранни въздухоплавателни средства, съгласно изискванията на съответните правила на Европейския съюз и, на последно място, доказана информация, свързана с произшествия, получена от доклади за произшествия или разследвания на сериозни инциденти.

Следва да спомена също така, че към този момент Европейската комисия не разполага с пълен списък на държавите, които имат сходно законодателство, но няколко държави – Република Корея, Бахрейн и Кралство Саудитска Арабия – прилагат същите ограничения като тези, посочени в европейския списък.

Мога да потвърдя, че Комисията има готовност да работи с Парламента, за да подобри на практика законодателството за черния списък, което допринася за така необходимата безопасност на въздухоплаването.

  Christine De Veyrac, от името на групата PPE. – (FR) Г-жо председател, тъй като бях докладчик по този регламент преди почти пет години, със задоволство мога да отбележа, че сме създали механизъм, който работи и който дори е разширяван през годините. Докладът на Комисията относно прилагането на регламента за черния списък, ми се струва цялостен и предлага интересни теми за размисъл. По-специално, подкрепям идеята за международен черен списък, който ще бъде единствена гаранция за хармонизирано равнище на безопасност на въздухоплавателните средства в глобален мащаб.

Все пак бих искала да задам няколко въпроса на Комисията. Първо, бих искала да знам как се упражнява правото на защита, в случаите когато не се забранява само един въздушен превозвач, а всички въздушни превозвачи от дадена държава. Излагат ли доводите си всички тези въздушни превозвачи или само органът за гражданско въздухоплаване на съответната държава и във връзка с това, как могат определени безопасни въздушни превозвачи да избегнат включването си в черния списък?

Също така, друг важен аспект според мен е наблюдението на самолетите. Комисията наблюдава ли специално всички въздухоплавателни средства на даден въздушен превозвач, който е включен в списъка или чийто лиценз е бил отнет, за да гарантира, че тези въздухоплавателни средства впоследствие не извършват полети под различно наименование? Във връзка с това идентифицирала ли е Комисията държавите, за които се счита, че са използвани като „удобни флагове“, приемащи забранени въздушни превозвачи, които след това сменят името си и държавата на регистрация? Също така, в случай че даден въздушен превозвач е в черния списък, разполага ли Комисията с някаква информация относно това, как пътническите агенции и продавачите на билети са уведомили или компенсирали пътниците, или дали са им предложили алтернативи?

И последно преди да завърша, искам да задам въпрос, свързан с конкретна област: няколко членове на Парламента са получили съобщения, които могат да бъдат окачествени като настоятелни, относно Индонезия, чиито всички въздушни превозвачи са били забранени, като в съобщенията се настоява да изискаме от Комисията да извади Индонезия от черния списък. Считам този натиск за неуместен, тъй като търговски причини не оправдават застрашаването на живота на пътниците. Бих искала да знам каква е ситуацията в момента в тази държава и дали, след като е в черния списък от няколко години, Индонезия е предприела стъпки за отстраняване на недостатъците по отношение на безопасността, за които е била обвинена.

  Saïd El Khadraoui, от името на групата S&D. – (NL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, очевидно е малко странно да водим разискване относно черния списък, когато цялото въздухоплаване в Европа е в хаос, но разбирам, че утре ще имаме възможността да проведем спешно разискване по темата и тъкмо това и ще направим.

Сам по себе си черният списък е важен въпрос и можем да кажем, че той имаше успех благодарение, освен други неща, на настоятелността на г-жа de Veyrac, която наистина работи усърдно преди няколко години, за да го превърне в реалност. Трябва да обогатим и да си извадим поуки от натрупания опит. Има области, в които са необходими допълнителни действия.

На първо място, въпросът за комуникацията с пътниците. Вярно е, че пътниците трябва да бъдат уведомявани в случай, че резервират някъде самолет, който е в черния списък, например в пътническа агенция, но често пъти пътниците решават да вземат вътрешен полет чак след като са пристигнали на дадено място. Ето защо предлагам да проучим дали ще бъде възможно пътническите агенции и авиокомпаниите, които резервират полети до държави с опасни авиокомпании или самолети, да уведомяват пътниците автоматично за това, въпреки че самите те, разбира се, не са в черния списък. Трябва да помислим обстойно по този въпрос.

Друг аспект на въпроса е свързан с оказването на съдействие на пътниците да избегнат самолети, авиокомпании и държави, които са включени в черния списък. Когато става въпрос за съдействие на трети държави за изграждане на капацитет, и определено в най-бедните държави, Европейският съюз може да предостави много по-голяма помощ и ноу-хау и да гарантира, че въздухоплавателните органи имат и необходимия капацитет да се справят с проблемите, които стоят пред тях. Един от аспектите, споменати от г-жа de Veyrac, разбира се, е, че хората биват подвеждани. Имаме ли наистина безупречна система? Сигурни ли сме, че няма пропуски на някои места, които дават възможност на авиокомпании от държава, която е в черния списък, на практика да работят през други държави или острови? Виждали сме примери за това.

В заключение искам да кажа, че следва да работим в посока към съставяне на световен черен списък. Бих искал да попитам какво сте предприели с вашите колеги от други държави, например на равнище ICAO, за да бъде съставен такъв списък.

  Gesine Meissner, от името на групата ALDE. – (DE) Г-жо председател, в момента въздушното ни пространство не функционира – това ни е известно; вече беше споменато. Скоро ще разискваме как можем да променим това положение. На практика можем да се опасяваме, що се отнася конкретно до икономическата страна, че скоро авиокомпаниите ще се сблъскат дори с още по-големи проблеми. Това, разбира се, не трябва да повлиява на безопасността.

Става въпрос за безопасността на въздухоплаването на европейските пътници. За нас в Европа е огромно постижение, че хората имат възможност да се движат свободно и че потребителите могат да решават как желаят да пътуват, с които въздушни превозвачи да си резервират полети и с кои не. За да могат да решават свободно, разбира се, е необходимо да получат реално съответната информация.

Току-що чухме, че черният списък съществува от 2006 г. и че по принцип хората следва да бъдат уведомявани дали ще могат да пътуват в безопасност или не. За мен същинският въпрос – точно както беше казано от г-жа De Veyrac и г-н El Khadraoui – е дали наистина съществуват пропуски в системата и дали хората действително винаги получават цялата им необходима информация, свързана с безопасността. Единственото, което желаем, е всеки, който използва въздушен транспорт тук, в Европа, да бъде превозен безопасно и да пристигне невредим.

В заключение, друг фактор, който играе роля по отношение на безопасността, е да се знае дали дадена авиокомпания е финансово стабилна. Авиокомпаниите трябва редовно да подават заявления в техните национални органи, за да са сигурни, че действително им е разрешено да извършват полети в европейското въздушно пространство, и този процес включва не само проверка на това, дали на практика спазват всички свои задължения, свързани с безопасността, провеждат изискваните проверки и могат да превозват хора безопасно, но също така и дали са финансово стабилни, така че да могат да извършват транспортна дейност в дългосрочен план. Доколкото ми е известно, към днешна дата в черния списък не е била включвана европейска авиокомпания. Въпреки това обаче само преди година станахме свидетели на инцидент със SkyEurope. Тогава европейските граждани бяха резервирали билети с европейска авиокомпания, но нямаха информация за това, че тя е била на ръба на несъстоятелността. Те резервирали полет, но не могли да отпътуват и следователно не са имали информация, която е могла да предотврати това.

Всъщност това ме кара да си задам въпроса – дори и Комисията да казва, че разполага с информацията и я че публикува, че има задължение да я публикува – защо този факт например не е бил известен. Имаме ли на практика гаранция, че всичко, което пътниците трябва да знаят, всичко, което се изисква, винаги се съобщава? Искам като цяло да получа отговор на този въпрос по време на разискването.

  Eva Lichtenberger, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, Парламентът демонстрира огромна инициативност, когато се изготвяше този черен списък. Това беше направено и с отговорно отношение, което означава, че той осигурява възможно най-високо равнище на безопасност на потребителите. Все пак – а този въпрос стои и в момента – трябва да проверим дали той действително е бил достатъчно полезен в текущата ситуация.

Първият въпрос, който искам да задам в тази насока, е следният. Възможно е тази информация да бъде открита в интернет, но не винаги е лесно при различните авиокомпании. Аз самата опитах този начин. Човек не винаги намира веднага информация, например за свързващи полети, за които трябва да се кацне в трета държава. Следователно тук се натъкваме на проблем.

Вторият отворен въпрос, по който лично съм заинтересована: какво показва опитът на хората, използвали „мокър“ лизинг? В тази област има сериозни опасения, че това може да се превърне в пропуск, от който да се възползват предприятия, които нямат добра репутация. Има ли някакви положителни или отрицателни отзиви в тази връзка?

Трето, и това е много важен въпрос: имал ли е този начин на регулиране на авиокомпаниите, посредством черен списък, превантивно действие върху тях, така че те – по-специално тези извън Европа – да започнат да спазват по-стриктно регламентите за безопасност? Как функционира избирателното одобрение само на част от въздухоплавателните средства собственост на определени авиокомпании, при което им разрешаваме да използват само определени въздухоплавателни средства, за да пътуват до Европа?

  Ryszard Czarnecki, от името на групата ECR. – (PL) Г-жо председател, г-н Пиебалгс, надявам се, но съвсем не съм убеден, че последиците от изригването на вулкана в Исландия няма по някаква случайност да се пренесат на гърба на европейските пътници, ако говорим за цени на билети. Вие, разбира се, сте съвсем прав, че тези прекъсвания във въздушния транспорт вероятно ще бъдат компенсирани с по-високи цени на билетите. Струва си това да бъде казано в защита на интересите на европейския потребител. Европейският парламент за пореден път разисква тази тема. Това показва значението, което й отдаваме. Говорих по нея преди няколко месеца. Много от вас също направиха изказвания тогава и си спомням предишния парламентарен мандат, когато също разисквахме въпроса много открито. След всичко казано досега, бих искал да споделя разсъжденията си. Журналист от най-влиятелния полски вестник ме попита какво точно вършим в Европейския парламент и че в края на краищата това е съвсем маловажен въпрос. Едва сега медиите осъзнават, че това е изключително важен въпрос, въпрос, засягащ сигурността и имащ основно значение от гледна точка на интересите на европейските граждани, данъкоплатци, избиратели и потребители.

Не е редно да знаем какво представлява черният списък в Европейския съюз, но да не знаем какво представлява извън него. Това е изцяло сбъркано положение.

Сега по последния и най-важен въпрос: не трябва да се допуска европейските пътници да заплащат допълнително за сигурност – в края на краищата, това е грижа на държавите и правителствата.

  Mathieu Grosch (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, така погледнат, черният списък беше интересно постижение на Парламента под ръководството на г-жа De Veyrac и нейните колеги от предишния парламентарен мандат.

Черният списък може да засегне авикомпании, държави или въздухоплавателни средства и считам, че във връзка с това Комисията следва да предостави малко по-подробни отговори на поставените въпроси, по-специално на тези, свързани със степента, до която дружествата могат да участват във вземането на решения в различните държави, и защо тази процедура се прилага във връзка с отделни въздухоплавателни средства.

По-нататъшното развитие също е важно за нас. На разискването преди няколко години вече обяснихме, че за нас продължава да бъде важно Комисията да подобри предоставянето на последваща информация за тези действия и мерки в съобщения поне до Парламента. Причината е, че съществуват известни въпроси, на които не сме получили отговор, не на последно място, наблюдението на авиокомпаниите, както и въпросът за въздухоплавателните средства, които със сигурност в определен момент могат да извършват полети под различни наименования, а също въпросът, свързан с факта, че днес е необходимо определено равнище на прозрачност особено за решенията, които могат да бъдат вземани в последния момент.

Така стигам до въпроса, който за мен е най-важен: информацията. Като цяло, нашето становище е – и мисля, че това се споделя във всички групи – че гражданите и пътниците имат правото, като трябва да е налице и съответното задължение, да бъдат уведомявани систематично от дружествата, че информация относно черния списък може да бъде получена безпроблемно на летищата, както и в пътническите агенции, и че особено когато пътуват до „някои държави“, за които днес е известно, че са проблемни, пътническите агенции трябва да посочват кои авиокомпании са проблематични, когато се прави презаверяване.

За нас целта е тази мярка, която като цяло вече подобри безопасността, да не обхваща само Европа и европейските пътници, а да бъде приета в целия свят.

  Fiona Hall (ALDE). – (EN) Г-жо председател, бих искала да повдигна въпрос, който е тясно свързан с безопасността на въздухоплаването и който подчертава необходимостта да направим действието на черния списък на Европейския съюз възможно най-ефективно.

През декември 2008 г. Съветът окончателно прие Кодекса на Европейския съюз за поведение при износ на оръжие. Този кодекс регулира износа от Европейския съюз на военни технологии и оборудване. Продължава да съществува обаче загриженост, че не всички държави от Европейския съюз, които изнасят оръжие, са обвързани с този кодекс и че европейски оръжия продължават да бъдат доставяни в конфликтни зони.

Има обаче една мярка, която се е оказала особено ефективна при ограничаване на незаконната доставка на оръжие и това е черният списък на Европейския съюз в областта на въздухоплаването. Шведско проучване, проведено през 2008 г., показва, че авиационните оператори за транспорт на товари, които участват в износ на оръжие до конфликтни зони, са същите онези оператори, които постоянно нарушават стандартите за безопасност на въздухоплаването.

Вероятно няма да се изненадате, че опасни оператори с небрежно отношение към безопасността се оказват и опасни оператори по отношение на товарите, транспортирани от тях. Но добрата последица от тази връзка е, че мерките, предвидени да гарантират стриктен контрол на въздухоплавателните средства, мерките, създадени да защитават европейските граждани, помагат и за защитата на гражданите на други континенти, особено Африка, от разрухата, която настъпва, когато за конфликтите биват осигурявани огромни количества малокалибрени и леки оръжия.

Ето защо ще поискам от г-н Пиебалгс, в качеството му на член на Комисията, отговарящ за развитието, да подпомогне лично усилията на Комисията да гарантира, че черните списъци се прилагат ефективно и систематично.

  Marian-Jean Marinescu (PPE). – (RO) Черният списък на опасни въздушни превозвачи е мярка за защита на европейските пътници, която горещо приветствам. Списъкът трябва да бъде широко популяризиран както от Европейската комисия, така и от държавите-членки и по-специално от туристическите агенции. На практика всичко се свежда до добросъвестността и добрата воля на туроператорите и туристическите агенции.

От друга страна, трябва да бъде намерено решение за сценарий, при който определено местоназначение се обслужва единствено от опасни въздушни превозвачи. Голям брой от превозвачите, включени в черния списък, обслужват местоназначения в развиващите се и слабо развитите държави в Африка, югоизточна и централна Азия. Това поставя основателно въпроса: до каква степен може да продължи да бъде гарантирана лоялна конкуренция между големите въздушни оператори от Европа, Съединените американски щати и Далечния изток и малките транспортни авиокомпании, създадени в тези развиващи се държави?

Във връзка с това считам, че трябва да разгледаме въпроса, как Европейският съюз може да подпомогне тяхното развитие чрез подобряване на безопасността и сигурността на техните полети, а не да ги изключва от пазара, налагайки им забрана. Това ще даде възможност на Европейския съюз да изпълни с чест един дълг, подкрепяйки по този начин и устойчивото развитие на сектора на въздушния транспорт в тези държави, намиращи се в неравностойно положение.

  Jörg Leichtfried (S&D). – (DE) Г-жо председател, бих искал да направя общ коментар и след това да задам два или три въпроса, в зависимост от това, колко време ще ми дадете. Общият коментар е следният. Струва ми се нелепо, че при сегашното положение ние, групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, получаваме общо девет минути за изказвания за три доклада относно безопасността на въздухоплаването. Разбира се, утре ще се проведе извънредна сесия, но считам, че е крайно време Парламентът да обърне по-голямо внимание на нещата, които действително засягат хората, и по възможност да не отделя твърде много време на разисквания, ползата от които е изкуствено преувеличена.

Що се отнася до самите въпроси, г-н член на Комисията, за мен най-важният е: какво е положението при полети със съвместно използване на кода – тези въздухоплавателни средства следва да бъдат използвани от европейска авиокомпания, но след това могат да бъдат експлоатирани от някоя друга авиокомпания, дори и от такава, включена в черния списък? Какво се прави, за да бъдат уведомени хората, които трябва да вземат полета? За мен това е наистина много важен въпрос и очаквам да ми отговорите. Ще се огранича само до този въпрос.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, след като разглеждаме безопасността на въздухоплаването – а ще говорим и гласуваме относно Европейската агенция за авиационна безопасност вдруги ден – бих искал да използвам възможността да засегна още една проблемна област.

Хората, практикуващи авиация за спортни цели в Австрия и в други държави-членки, се сблъскват с факта, че жизненоважни правилници за такива спортове са налични единствено на английски език. Тези спортисти често говорят отличен английски; често обаче не е лесно да бъде разбран даден въпрос, който по принцип е доста сложен, когато се използва професионален жаргон на друг език. В резултат на това, държавите-членки се допитват до Европейския съюз за експертно становище. Този разход на време и усилия би могъл да се избегне според мен, ако правилата са налични на съответните езици. Опитвам се да осигуря жизненоважни нормативни документи за практикуващите авиация за спортни цели също така на немски и френски език, тоест, на двата най-широко използвани работни езика.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Черният списък, актуализиран на 30 март тази година, съдържа 278 авиокомпании от 17 държави. Европейският съюз трябва да развие своите технически и административни възможности, за да гарантира спазване на необходимите стандарти на гражданското въздухоплаване, така че само авиокомпании, които спазват международните правила за сигурност, да могат да извършват полети в Европейския съюз. Същевременно обаче трябва да окажем съдействие и на трети държави да подобрят своите стандарти за безопасност на гражданското въздухоплаване.

Компетентните органи от трети държави трябва да подобрят своите възможности за наблюдение на въздушните превозвачи, на които издават лицензи. Анализът на безопасността на полетите, извършен от Европейския съюз за оператори от трети държави, ще включва и наземни инспекции на въздухоплавателните средства на тези оператори, като се вземат под внимание доказателствата, показващи сериозни инциденти и произшествия, претърпени от превозвачите за последната година. Информация обаче следва да бъде предоставяна на пътниците по целия им маршрут, включително информация относно всички авиокомпании, които използват по време на пътуването си. Тази информация следва да бъде предоставена не по-късно от момента на закупуване на билета.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, искам да Ви благодаря за въпросите. Определено стана ясно, че Парламентът силно подкрепя подхода с черния списък. Мога да ви обещая, от името на заместник-председателя Калас, че ще подобрим комуникацията с Парламента по тези въпроси.

Мога също така да обещая, че всички зададени въпроси ще бъдат препратени за писмен отговор, защото ако трябва тепърва да им отговарям, определено няма да успея през оставащата минута и половина. Затова ще отговаря само на някои, но не защото нямам отговор за всички зададени въпроси.

Първо, международните аспекти: Комисията работи в направления, като например да положи всички възможни усилия за укрепване на международното сътрудничество с трети държави като насърчи държавите да се присъединят към програмата за оценка на безопасността на чуждестранни въздухоплавателни средства, която обхваща 40 държави в Европа, но също и чрез проекти за техническа помощ за постигане на световните стандарти.

Работим много активно и с ICAO. Участвахме в конференцията на ICAO на високо равнище по въпросите на безопасността в края на март в Монреал и в момента договаряме меморандум за сътрудничество, който да даде възможност за по-задълбочено сътрудничество с ICAO. Имате право; необходим ни е глобален подход към този въпрос, но не трябва да подценяваме резултатите, които дава един подход с черен списък при други държави.

Ще посоча пример от Индонезия, за който ми беше зададен въпрос. Индонезия положи много усилия, за да модернизира своята система на въздухоплаване, включително законодателството си, организацията на органа, което от своя страна промени процедурите за сертифициране, контрола върху авиокомпаниите, създадени в страната. Към днешна дата, тя показа, че е постигнала значително подобрение по отношение на четири въздушни превозвача: Garuda, Airfast, Mandala и Premier. Това беше постигнато с помощ от Комисията, от държавите-членки и от сектора. Това е процес, изискващ подходящи ресурси, но Комисията е в тясно сътрудничество с органите и превозвачите в тази държава, за да постигне по-нататъшен напредък. Подходът ни определено насърчава държавите да променят своя подход към безопасността на въздухоплаването, като това е само един пример.

Ще завърша с много важен въпрос, който беше зададен – този за информацията на потребителите. Изискваме от пътническите агенции да уведомяват устно и/или писмено пътниците в момента на резервацията. Също така, пътническите агенции често пъти изискват от пътниците, ако се съгласят да пътуват със забранен превозвач, да се откажат от всички права да търсят евентуална компенсация, но с удоволствие ще отговаря на всички въпроси и писмено, тъй като виждам, че любезността Ви започва да се изчерпва, г-жо председател.

  Председател. – Разискването приключи.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател бих искал да направя изказване съгласно член 173 от Правилника за дейността на Европейския парламент във връзка с инцидент, който се случи преди няколко минути, но всъщност по време на точката от дневния ред за едноминутни изказвания. В момента, когато дадохте думата на Hans-Peter Martin, макар че присъстваше, той просто ни подмина. В отговор на зададения с усмивка от нас въпрос дали е проспал собственото си изказване, г-н Martin застана в определена поза, чукна токовете си един в друг и отправи нацистки поздрав.

Г-жо председател, това е недопустимо; това е сериозно нарушение на порядките в тази зала съгласно член 9 и затова настоявам да призовете съответно към спазване на реда в отговор на това неуместно и неприемливо поведение. Бих искал също така във връзка с това да проверите дали това поведение може да бъде документирано на запис. Това е неприемливо. Дори и да и предположим, че е било закачлива провокация, шеги от този род нямат място в Парламента.

  Председател. - Много Ви благодаря за това, че обърнахте внимание на този инцидент. Ще го разгледаме своевременно и ще разберем какво се е случило.

Писмени изявления (член 149)

  Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz (PPE), в писмена форма. – (PL) Г-жо председател, във връзка с въпросите, зададени от г-н Simpson, бих искал Комисията да обясни какви са нейните нови принципи и планове, свързани с гарантирането на безопасността на пътниците от държавите-членки, които използват полети на авиокомпании, извършващи вътрешни полети във въздушно пространство, което не е в юрисдикцията на Европейския съюз, и често нарушават правилата, като по този начин излагат на опасност пътниците. Предлагам Комисията чрез усилията на върховния представител да изготви международно споразумение по този въпрос, което да бъде гаранция за нашата обща сигурност. В допълнение, бих искал черният списък да предоставя точна информация за въздушния превозвач, която да съдържа изчерпателни данни и статистическа информация и да посочва рисковете, на които са изложени пътниците, както по отношение на безопасността, така и на удобството.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Днешното разискване несъмнено е от ключова важност за безопасността на пътниците, които използват въздушен транспорт в Европейския съюз. Изразявам задоволството си от факта, че държавите-членки на Европейския съюз спазват стандартите на ICAO в областта на принципите и техниките на въздушното движение. Очевидно е обаче, че въздушният транспорт не е ограничен само да въздушното пространство на Европейския съюз. Ето защо възниква следният въпрос: как можем да гарантираме безопасността на гражданите на Европейския съюз извън територията на Европейския съюз? Считам, че Европейската комисия следва да насърчава държави, които не са част от Общността, да работят съвместно за създаването на черен списък, който се основава на стандартите на Европейския съюз, и следва да играе водеща роля в създаването на глобален черен списък. В допълнение, бих искал да насоча вниманието към един възможен проблем: когато Комисията наблюдава даден въздушен превозвач, който е в черния списък, тя наблюдава ли подробно и целия самолетен парк на този превозвач? Защото може да има самолет, който не се използва от даден въздушен превозвач, който е в черния списък, но да бъде използван например от друга авиокомпания с различен флаг, която извършва чартърни полети с отделни въздухоплавателни средства.