Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/0063(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0035/2010

Внесени текстове :

A7-0035/2010

Разисквания :

PV 19/04/2010 - 18
CRE 19/04/2010 - 18

Гласувания :

PV 05/05/2010 - 13.33
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0123

Пълен протокол на разискванията
Понеделник, 19 април 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

18. Такси за сигурността на въздухоплаването (разискване)
Видеозапис на изказванията
Протокол
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Leichtfried от името на комисията по транспорт и туризъм относно предложението за директива на Европейския парламент и Съвета относно такси за сигурността на въздухоплаването (COM(2009)0217 – C7-0038/2009 – 2009/0063(COD)) (A7-0035/2010).

 
  
MPphoto
 

  Jörg Leichtfried, докладчик.(DE) Г-жо председател, в момента в областта на сигурността на въздухоплаването и таксите за сигурност в Европа се намираме в положение, при което всеки прави каквото желае. Никой обаче не го прави както трябва. И ще трябва да търпим последствията от това. Не бива да се примиряваме с това положение и този доклад се стреми да промени това. Какво конкретно ще промени той и какво цели да промени?

Бих искал предварително да кажа, че по почти всички точки – и искам да благодаря на моя колега – има единодушно схващане, че докладът може да внесе по-голяма прозрачност. Прозрачност означава, от една страна, че авиокомпаниите в бъдеще ще могат да получават информация какви такси за сигурност ще се прилагат спрямо тях от летищата, за предназначението на тези такси, дали са твърде високи – което все още се случва в момента на отделни места – и, като следваща стъпка, че и пътниците, разбира се, ще могат да разберат какво изискват авиокомпаниите от тях. И по този въпрос имам усещането, че прозрачността на авиокомпаниите понякога е умишлено ограничавана в международен мащаб, дори както те заявяват, когато полагат огромни усилия да бъдат прозрачни.

Един аспект, който е много важен във връзка с това, е фактът, че в цяла Европа съществуват различни системи за финансиране на съоръженията за сигурност. Има държави, които ги финансират изцяло от данъчни постъпления. В други държави заплаща само крайният потребител, а в трети се прилага смесена система.

Намерението ни беше да гарантираме, че тези системи могат да се запазят. Не желаем да разпореждаме на която и да било държава-членка как следва да бъдат финансирани таксите за сигурност; просто искаме да гарантираме, че, който плаща, знае в крайна сметка какво плаща.

Има разбира се различни идеи за това, кои летища следва да бъдат включени и решихме, че това е въпрос, свързан със сигурността. Не става въпрос за приходи и печалби; става въпрос за сигурност. Ето защо решихме, че трябва да бъдат включени всички летища с търговска насоченост и считам, че това решение е правилно.

В заключение искам да кажа, че достигнахме етап, в който беше налице широко единомислие в пленарната зала относно това, че трябва да разграничим таксите за съоръженията за сигурност, мерките за сигурност, предвидени в правилата на Европейския съюз и таксите за мерки за сигурност, които надхвърлят обичайните – така наречените „по-строги мерки“.

Считаме, че всичко, попадащо в контекста на Европейския съюз, трябва да остане непроменено; всяка държава-членка може да прави това, което счита за правилно. Ако обаче бъдат предприети мерките за сигурност, които далеч надхвърлят обичайното, то тогава тези държави-членки ще трябва да сами да ги финансират. От една страна, това следва да гарантира, че ще се процедира внимателно, че мерките за сигурност няма да бъдат предприемани незабавно, без да бъде отчетено дали са необходими, и че ще бъдат взети под внимание и последиците, които това ще има за пътниците и за авиокомпаниите и летищата.

От друга страна, във връзка с това трябва също така да се гарантира, че прилагаме и принципа, че сигурността е и обществено задължение. По принцип нападенията над авиокомпании не са насочени към тях, а към държавите, откъдето са тези авиокомпании, и следователно считаме, че по принцип сигурността си остава обществено задължение и затова следва да бъде финансирана с публични средства.

Бих искал да кажа няколко думи относно измененията, чиито брой се оказа невероятно голям – общо три. Считам, че всички те са много добре обосновани и аргументирани. Бих казал, по-специално що се отнася до двете изменения, внесени от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, че те напълно заслужват да бъдат подкрепени, не защото г-жа Lichtenberger е точно до мен, а защото съдържат социални изисквания за служителите на летищата. Смятам, че това е много важно, по-специално в момент, когато авиокомпаниите и летищата са под натиск.

 
  
MPphoto
 

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. (EN) Г-жо председател, предложението за директива относно такси за сигурността на въздухоплаването е резултат от разискването относно финансирането на сигурността на въздухоплаването, което се води от 2001 г. То е продиктувано от нарастването на разходите за сигурност, настъпило след терористичните нападения на 11 септември 2001 г., и създаването на регулаторна рамка на ЕС за сигурност на въздухоплаването.

Със своето законодателно предложение Комисията цели да създаде прозрачна и недискриминационна рамка за събиране на такси за сигурност на въздухоплаването в Европа. Също така Комисията счита, че таксите за сигурност на въздухоплаването следва да бъдат определени след консултации с ползвателите на летището и да бъдат обвързани с разходите. Искам да поздравя г-н Leichtfried за отличната му работа по доклада и да благодаря на членовете на комисията по транспорт и туризъм, които също дадоха своя принос за доклада.

Считам, че насоката на доклада съвпада с тази на целите, които си е поставила Комисията и приветствам изразената в него подкрепа за предложението на Комисията в тази връзка.

Бих искал само да подчертая два конкретни въпроса, които се разглеждат в доклада. Първо, докладът представя на практика един нов елемент, а именно важния и понякога доста противоречив въпрос за това, кой плаща за сигурността на въздухоплаването. Да, предложенията на Комисията не включваха този въпрос, причината за което е, че почти всички държави-членки настояват, че те не са в позиция да поемат ангажименти в тази насока, макар да признават, че публичното финансиране на сигурността на въздухоплаването следва да бъде разрешено.

Следователно според нас изборът следва да бъде направен от отделните държави-членки и по този начин въпросът да бъде решен чрез субсидиарност.

Имайки това предвид и във връзка със становището, посочено в доклада, който предстои да бъде приет, Комисията би желала да отбележи, че изменение 32, което задължава държавите-членки да поемат финансирането на по-строги мерки, ще доведе до активни разисквания в Съвета относно предложената директива. Убеден съм обаче, че докладчикът е наясно с това и е очаквал борбата със Съвета.

Вторият въпрос е свързан по-скоро с разяснение и се отнася до оценката на въздействието, която трябва да бъде извършена преди предприемането на каквито и да е мерки за сигурността на въздухоплаването съгласно рамковия регламент. Това несъмнено е съвсем основателна мярка, но бих искал да ви кажа, че вече разполагаме с някои механизми и не трябва да се претоварваме.

Първо, съществува Консултативната група на заинтересованите страни по сигурността на въздухоплаването, в чийто състав, освен други, влизат и представители на сектора на въздушния транспорт и която участва активно в разработването на всички предложени мерки относно сигурността на въздухоплаването.

Второ, процедурата по регулиране с контрол гарантира, че Парламентът може да упражни правото си на вето, ако счете това за целесъобразно.

Благодаря ви много за отличния доклад. Очакваме с голямо нетърпение да работим съвместно с докладчика и Парламента и да отбележим по-нататъшен напредък по този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Hans-Peter Martin (NI).(DE) Г-жо председател, съжалявам, че трябва да натоварвам пленарното заседание, но съгласно член 151, считам, че съм принуден да направя лична забележка. Преди малко имаше изказване по мой адрес. Това е съвсем в реда на нещата, ако живеете в Австрия. Там съществува една група, която по международните стандарти се определя като крайно дясна. Те имат партийни ръководители, който правят определени жестове във въздуха и въобще не се замислят за това. Има и хора, които не могат да понесат поражението си на демократични избори и отказват каквато и да било форма на ръкостискане или контакт. Ако им помахате с ръка, те виждат само едно единствено нещо: това, което самите те правят – нацистки поздрав.

Разбира се, това са само проблеми, които просто показват, че моята родина, за съжаление, не успя да се примири с миналото, че скоро тук ще трябва да се справяме не с една парламентарно представена крайно дясна партия, а с две. Искам само ясно да повторя: ние сме демократите. Там някъде са крайно десните. Горд съм, че съм част от политическа група, която успя да допринесе много за това в Парламента вече да нямаме група на крайно десните и се надявам никога да нямаме. Следователно отговорът е да имаме повече демокрация, а не повече крайно десни политици, враждебност към хората и цинично презрение към хората. Това са хората, които казват, че трябвало да потърся психиатрична помощ, защото не могат да понесат загубата на демократични избори.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Въпроси с вдигане на синя карта, отнасящи се до лична забележка съгласно член 151 не са разрешени. Поради тази причина искането Ви да направите изказване по тази точка не се приема.

 
  
MPphoto
 

  Zoltán Balczó (NI).(HU) Това е въпрос с вдигане на синя карта, зададен към предишния оратор. Бих искал половин минута, за да задам въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Ioan Mircea Paşcu (S&D).(EN) Г-жо председател, тази намеса, която е напълно приемлива, смущава разискване на определена тема. Предлагам да намерите място за това между докладите.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Много благодаря. Продължаваме с разискването. Позволих личното обяснение, защото предишното изказване във връзка с нарушаване на правилника се отнасяше лично до г-н Martin. Продължаваме по-нататък с разискването и ще му отдадем цялото си внимание.

 
  
MPphoto
 

  Artur Zasada, от името на групата PPE. (PL) Г-жо председател, в началото бих искал да благодаря на докладчика, г-н Leichtfried, за блестящия доклад и за отличното сътрудничество по време на работата ни по този документ.

Трябваше да намерим отговор на четири въпроса, но първо трябваше да формулираме задачата, която се заключаваше в защитата на интересите на пътниците на авиокомпаниите и това беше най-важната част от нашата работа. Все пак, четирите въпроса, които си зададохме, засягаха въпроса за прозрачността или кои групи могат да бъдат допуснати до участие в процедурата. Въпросът засягаше приложното поле на директивата или на кои летища може да бъде прилагана директивата. Имаше един много важен въпрос – този за финансирането, на който Комисията не съумя да намери отговор. Все пак, съвместно с г-н Leichtfried, успяхме да намерим решение и специално му благодаря за това. Имам предвид по-строгите мерки, които следва да бъдат финансирани от държавите-членки.

Друг аспект се отнасяше до компетентността на независимия надзорен орган при определяне на такси, свързани със сигурността на въздушното движение. По време на работата ни разработихме обща позиция, която считам за много амбициозна. Днес тя е предизвикателство за Съвета и за Комисията. Считам, че ние, като пътници на авиолиниите, и за разлика от пътуващите с кораби, автомобили и влакове, не следва да плащаме за такъв вид сигурност. Това е жест към Съвета, компромисна позиция, и днес очаквам също толкова амбициозна позиция от Съвета.

 
  
MPphoto
 

  Saïd El Khadraoui, от името на групата S&D.(NL) Г-жо председател, госпожи и господа, г-н член на Комисията, в началото искам да благодаря на докладчика за този отличен доклад, някои дори биха го нарекли фантастичен. Благодаря Ви за него и благодаря на онези, които дадоха своя принос.

Ще си позволя да ви припомня, че въпросът за финансирането не е нов. Всъщност, това досие започна да се изготвя още от момента, в който приехме европейски регламент относно прилагането на мерки за сигурност на европейско равнище малко след нападенията на 11 септември 2001 г. Още от самото начало Европейският парламент винаги е подчертавал, че въпросът за финансирането е сериозен и че за него трябва да бъде намерено европейско решение. Съветът обаче винаги възпрепятстваше това. Като последващо действие след това разискване следва отново да призовем Съвета да спази договореностите, които постигна с нас в миналото, по-специално договореността, която ни даваше възможност да изготвим проект за отделно предложение и да се ангажира да работи с нас за намиране на решение.

Очевидно не трябва да забравяме няколко съображения. Първото и най-важното е прозрачността. В момента не разглеждаме въпроса за това, кой точно ще плати сметката във всяка от държавите-членки. Все пак, това, което със сигурност желаем, е да организираме консултации по този въпрос, да постигнем споразумения и след това да ги спазваме. С други думи, искаме приходите, генерирани от такси за сигурност, да бъдат инвестирани обратно във финансиране на мерки за сигурност, а не например в някакъв паркинг. Това е от основно значение и следва да е ясно, че няма да променим позицията си по този въпрос.

Второто важно съображение е, че трябва да направим разграничение между мерките за сигурност, по които имаме общо съгласие на европейско равнище, и другите допълнителни мерки, които се вземат от всяка отделна държава-членка. Що се отнася до първото съображение, правилата за прозрачност са ясни и трябва да бъдат прилагани. Що се отнася до второто съображение, трябва ясно да заявим, че финансовата отговорност е на държавите-членки и че те трябва да осигурят средствата за допълнителни мерки за сигурност. Координиращи мерки за сигурност на европейско равнище също биха били отлично допълнение, а ако държавите-членки решат самостоятелно да въведат скенери за проверка на хора или други методи, е, тогава ще трябва да понесат финансовите последици и за това.

 
  
MPphoto
 

  Gesine Meissner, от името на групата ALDE.(DE) Г-жо председател, първо искам да благодаря на докладчика, г-н Leichtfried, също и от името на г-жа Hennis-Plasschaert. Тя не може да присъства днес тук. Тя договори всичко заедно с Вас и също е изключително удовлетворена.

Можем да кажем също така, че другото доказателство за качеството на доклада е, че в комисията беше гласувано почти единодушно. Това е – също както въпросът с искане за устен отговор, който беше зададен – въпрос, отнасящ се до защитата на потребителите, а и въпрос за безопасността на въздухоплаването. Искаме да има сигурност; но също така искаме потребителите да знаят колко и за какво плащат. Вече беше подчертано, че в различните държави-членки съществуват различни системи и като цяло не искаме да променяме това. Не желаем да налагаме каквото и да било. Желаем обаче да има прозрачност относно начина на изчисляване на разходите и относно дела, който ще бъде заплащан от потребителите. В момента това не винаги е ясно. Тоест, искаме да знаем каква част от цената на билета – в момента само част от цената на билета се плаща за сигурност – е свързана действително със сигурността. Искаме също така гаранция, че това, което се плаща за сигурност, на практика и се влага в сигурност и че никой не генерира печалба от това. Считам, че подходът, който разработихме по този въпрос, е напълно логичен.

Съществуват критични точки, които представляват пречка между това, което би желал Парламентът, и онова, което държавите-членки считат, че е добре, а това е въпросът кой ще плаща за предприетите допълнителни мерки за сигурност, които надхвърлят това, което желаем за европейските пътници. Тук на практика казваме, че държавите-членки следва да заплащат. Това засяга и националната сигурност, от която и националните държави следва да са силно заинтересовани. Държавите, естествено, не искат да плащат за нея. Както беше посочено, по отношение на въпроса, дали желаем скенери за проверка на хора или не, несъмнено ще трябва да вземем под внимание дали ги искаме в цяла в Европа или не и кой впоследствие ще трябва да ги плаща. Разбира се, трябва да си зададем и въпроса дали те действително дават повече сигурност.

И така, такси за сигурност на въздухоплаването от този вид следва да бъдат прилагани по прозрачен начин.

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Anna Rosbach, от името на групата EFD.(DA) Г-жо председател, беше време, когато летището беше място, на което човек си купува билет за полет, регистрира си багажа, показва си паспорта и излита или каца. Днес, летищата приличат по-скоро на малки градове, в които има всякакви съоръжения – но с мерки за сигурност, които са ги превърнали в подобие на Форт Нокс, а нещата се движат в една единствена посока: към все повече такива мерки.

Разбира се, самолети са катастрофирали и в миналото, като за съжаление това продължава да се случва и сега. Затова е важно едни и същи правила да се прилагат както в рамките, така и извън Европейския съюз. В този контекст Европейският съюз е твърде малък, за да остане изолиран. Това е област, в която можем да видим ползите от наличието на едни и същи правила, едни и същи прозрачни правила, за въздухоплавателните средства, от която и да е държава. Това се прилага и за таксите. Всички – както пътници, така и авиокомпании – трябва да са наясно какво покрива таксата за сигурност на въздухоплаването. Не трябва да се създава объркване в джунгла от неясни такси и плащания. Пътниците трябва да знаят точно какво покрива таксата и не трябва да заплащат допълнителни национални такси или да плащат допълнителни суми на авиокомпаниите. Напълно подкрепям доклада на комисията по транспорт и туризъм …

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Mathieu Grosch (PPE).(DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, първо бих искал да благодаря на докладчика, а също и на останалите групи, за работата им. В комисията по транспорт и туризъм проведохме интересно разискване. Аз обаче съм на мнение, че вече направихме много компромиси на Съвета, който показа, че не е склонен на компромиси тук, също както не е бил и в миналото. Когато обаче започнем да разискваме прилагането, тогава именно започва разискването. Тук ние, като Парламент, следва да очакваме и подкрепата на Комисията за идеята, че таксите за сигурност ще се прилагат за всички летища. Не следва да повтаряме това, което вече сме правили в други области – било то наземно обслужване или такси за въздухоплаването – а именно, да позволяваме изключения да оказват влияние на два или пет милиона пътници.

Второто, а то е дори по-важно за мен, е, разбира се, гарантирането на прозрачност за пътниците – кой, колко и за какво плаща – като това недвусмислено е задължение както на летищата, така и на авиокомпаниите. Считам, че това е доста важен аспект.

С това преминавам към третия въпрос, плащането – област, в която, естествено, винаги има точки, които представляват пречка. По отношение на финансирането, аз лично считам, че за обществената сигурност следва да се плаща с публични средства. Вече сме направили компромис, оставяйки някои неща на така наречената субсидиарност. Този трик винаги работи в Парламента, а също и в Комисията: ако не се намери решение със Съвета, тогава просто се казва, че е свързано със субсидиарността. Аз лично не съм особено удовлетворен в този случай, но така стоят нещата. Ето защо считам, че поне трябва да се придържаме към казаното тук, а именно, че за специалните, по-стриктните мерки, финансирането несъмнено следва да бъде осигурено от публични средства. Таксите за сигурност и средствата за сигурност като цяло са нараснали значително през последните години. Следователно това досие има и икономически аспект. В момента говорим за около 30% от разходите. Ако говорим за сигурност и кой плаща за нея, това ще има икономическо измерение и утре. Ето защо тези три точки според мен са от ключово значение. Надявам се, че поне по текущите искания ще имаме положителен резултат от Съвета и Комисията.

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D).(RO) Внесеното законодателство предлага рамка за определяне на такси за сигурността на въздухоплаването, която е прозрачна, недискриминационна и даваща право на обжалване. Сигурността на летищата е отговорност на държавите-членки.

Пътниците обаче са тези, които в крайна сметка плащат за мерките за сигурност чрез цената на своя билет. Ето защо пътниците имат право да получат отделна информация за това, каква част от крайната цена на билета се заделя за сигурността.

Директивата относно таксите за сигурността на въздухоплаването и директивата относно летищните такси следва да бъдат хармонизирани. Парламентът неколкократно е изисквал таксите за сигурността на въздухоплаването, посочени в тази директива, да се използват от авиокомпаниите и летищните оператори само за прилагане на мерки за сигурността на въздухоплаването. Парламентът също така е искал да има прозрачност и съответствие между данъците и таксите, свързани със сигурността, и преследваните цели.

Държавите-членки могат също така да прилагат по-строги мерки за сигурност, разходите за които обаче ще бъдат поемани изцяло от държавите-членки. В същото време тези мерки за сигурност не следва да пречат на безпрепятствения поток от пътници по летищата. За съжаление, особено тук, в Брюксел, се натъкваме на безкрайни опашки, на които пътниците трябва да стоят, за да могат да пътуват.

Бих искала също така да спомена забраната за пренасяне на течности на борда. Това означава, че различни артикули могат да бъдат конфискувани. За съжаление, на летището в Брюксел например, има тягостна процедура, която предвижда както допълнителни такси, така и конфискуване на артикули. За съжаление, тази процедура не предвижда възможността артикулът да бъде получен обратно на адреса на получателя.

 
  
MPphoto
 

  Jaroslav Paška (EFD). (SK) Въвеждането на такси за сигурност доведе до възникването на нови финансови разходи за авиационния пазар, които летищните оператори и авиокомпаниите незабавно и умело ще прехвърлят на пътниците.

Ето защо е уместно да бъдат потърсени механизми за защита на пътниците, за да се предотврати добавянето по непрозрачен начин на нереални суми, прикрити като такси за сигурност, както и на добре прикрити дължими суми, с цел да се генерират неоправдани печалби от страна на хитроумни предприемачи в сектора на въздухоплаването. Равнището на тези такси следва да отговаря единствено на разходите, които са доказано направени с цел да бъде гарантирана безопасността на пътниците.

Следователно нашата цел, г-н член на Комисията, е да създадем ясни и прозрачни правила, правила, които ще сложат край на съществуващия в момента безпорядък в този сектор и ще попречат на операторите в бъдеще да се възползват от задължителните мерки за защита на пътниците, за да трупат неоправдани печалби.

Необходимо е да бъдат създадени правила, а не да се създават повече институции и органи, които ще натоварят пътниците, летищните оператори, а и данъкоплатците с още повече допълнителни разходи.

Г-н член на Комисията, ако искаме да помогнем на Европа да бъде конкурентоспособна, не трябва да създаваме нови органи. Органите не създават добавената стойност, която може да повиши жизнения стандарт на нашите граждани. Благодаря ви за вниманието.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Имахме технически проблем, затова продължи малко повече от минута. Все пак часовникът отново работи и се надявам, че всичко ще продължи съгласно графика.

 
  
MPphoto
 

  Andreas Mölzer (NI).(DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, последиците от облака от вулканична пепел за въздушното пространство над Европа, който, както е добре известно, доведе до отмяната на стотици полети, са добър пример за това, колко е важна сигурността на въздухоплаването. Вече се води разгорещен спор за това, кой следва да покрие възникналите разходи – кой следва да плати за природното бедствие, така да се каже – и доколко са оправдани ограниченията. Докато министрите на транспорта се мъчат да отговорят на тези въпроси, ние трябва да решим кои разходи, свързани с антитерористичните правила за сигурност, които стават все по-ограничаващи, могат да се поемат от пътниците. В крайна сметка, разходите за дейност, която следва да бъде изпълнявана от държавата, а именно подържането на обществената безопасност, не могат просто да бъдат стоварени върху гражданите по този начин. Само ако самите държави поемат финансова отговорност за така определените стриктни мерки за сигурност ще можем да предотвратим възможността от безконтролно увеличаване на броя на скенерите за проверка на хора и други нелепи мерки за сигурност.

Докато продължаваме да работим усилено по споразумението SWIFT, Съединените американски щати в името на борбата срещу тероризма сключват с Европейската комисия и различни организации за гражданско въздухоплаване споразумения за обмен на данни за пътниците. Също така фактът, че недостигът на ръководители на полети и все по-нарастващият обем на работа биха могли да имат фатални последици за безопасността на въздухоплаването беше оставен на заден план в разискването. След либерализацията, извършена през 90-те години на ХХ век, и визията за единно европейско въздушно пространство изглежда, че на първо място се вземат под внимание разходите, а не толкова безопасността. Става ясно, че облакът от вулканична пепел само отложи обявената стачка на пилотите. Някои може да видят ирония в това: да се надяваме, че няма да преминем от една хаотична ситуация във въздухоплаването в друга.

 
  
MPphoto
 

  Christine De Veyrac (PPE).(FR) Г-жо председател, аз също бих искала да поздравя нашия докладчик, г-н Leichtfried, за доклада и за атмосферата на сътрудничество, в която работихме съвместно по темата, и искам по-специално да изкажа подкрепата си за неговите предложения относно финансирането на сигурността на въздухоплаването, тъй като в момента разискваме сигурността на въздухоплаването, а не авиационната безопасност.

Комисията ни дълги години се бори за приемане на принципа, че най-строгите мерки за сигурност следва да бъдат финансирани от държавите-членки и напълно подкрепям нашия докладчик по този въпрос. Всъщност сигурността засяга не само пътниците, но и всички граждани, и държавите са тези, които носят отговорност за предприемането на антитерористични мерки.

Ето защо не е обосновано да бъдат принуждавани пътниците на въздушния транспорт да поемат цялата цена на мерките за сигурност по летищата и на борда на самолетите, още повече защото на средства за транспорт, като например влакове и кораби, мерките за сигурност се финансират от държавите, било то частично или изцяло, в зависимост от случая. Ето защо считам, че трябва да устоим на натиска на Съвета и да защитаваме до край изменение 32 от доклада, прието от комисията по транспорт и туризъм.

Бих искала накратко да разгледам един друг аспект. Макар да подкрепям напредъка, за който ще допринесе текстът в областта на недискриминацията и прозрачността, не считам, че целта на тази директива е да създаде единна и идентична система за таксите за сигурност в Европа.

Едновременно със спазването на общите правила, държавите-членки трябва да имат право да запазят текущите си системи за събиране на такси. Така в държави като Испания, Италия или Франция таксите се одобряват от техните парламенти и в тези случаи органът, който е отговорен за разследване на възражения срещу законите, трябва да действа като независим надзорен орган. Това е посочено в изменение 40, което се надявам, че много от вас ще подкрепят при гласуването.

 
  
MPphoto
 

  Inés Ayala Sender (S&D).(ES) Г-жо председател, въпреки различията, които тази седмица станаха до болка очевидни и които са свързани с несъществуващото към момента единно европейско небе и, което е по-важно, на реален единен орган, който да контролира и управлява това единно небе, с малки стъпки се приближаваме все повече до целта, която сме си поставили и този текст следва да бъде поредният инструмент, който да ни помогне по този път.

Известна ми е решителността на докладчика, г-н Leichtfried, когото поздравявам за работата и за особената му чувствителност по социалните въпроси и въпросите на въздушния транспорт. В този случай обаче ми си струва, че ставаме жертва на известна наивност и максимализъм и че в търсене на идеалния вариант рискуваме да не постигнем най-добрия резултат.

Макар изцяло да подкрепям създаването на обща система, включително на независим надзорен орган, който може да предоставя справедливи и прозрачни правомощия по отношение на таксите, и като се отчитат социалните критерии и критериите, свързани с околната среда, както и защитата на пътниците и т.н., все пак считам, че някои аспекти са пропуснати и тях бих искала Комисията да разясни. Например имам предвид току-що казаното от г-жа De Veyrac: не виждам ясно посочена системата, чрез която национален парламент гласува относно такси по парламентарно споразумение, тъй като те трябва да бъдат прилагани от органа. Също така не мога да си представя – и бих искала Комисията да поясни това – колко жизнеспособен може да е този текст, имайки предвид различията със Съвета и, което е по-важно, съответствието, или липсата на такова според мен, между този текст и общата директива относно летищните такси.

Предвид голямата несигурност и несъгласието относно това, кой ще плаща за тази сигурност, която признавам, че е обществена сигурност, считам, че трябва ясно да заявим, че, когато казваме, че държавите-членки плащат, всъщност плаща обществото. Когато говорим за държавите-членки, това звучи като някаква абстрактна личност, но не е: това е и всеки един от нас – пътуващите граждани. Ето защо се страхувам, че в крайна сметка ще отбележим съвсем малък напредък.

Ето защо бих искала да чуя становището на Комисията относно бъдещето на този текст.

 
  
MPphoto
 

  Marian-Jean Marinescu (PPE).(RO) Вярно е, че въздушният транспорт е най-безопасният от всеки друг вид транспорт. Въпреки това, авиационните инциденти с глобални последици, като този, който се случи преди 10 дни, или хаосът, породен от изригването на вулкан, ни изправя пред проблема за цялостната верига на безопасност и сигурност в областта на въздухоплаването: летища, авиокомпании, контролни кули, въздухоплавателни средства, екипаж и пътници. Необходимо е да съществува изключително тясна обвързаност между всички тези елементи, а също и открита комуникация.

Пътниците, загрижени за своето пътуване и удобство, няма да разберат необходимостта от мерки за сигурност, без значение колко са стриктни, и дори от разходите, които са необходими за тях, освен ако не осъзнаят значимостта на такива драматични или трагични събития като 11 септември 2001 г. Терористична заплаха, пилотска грешка, технически неизправности, недоразумение между пилота и контролната кула или неочаквани атмосферни условия – всичко това са фактори, които трябва да бъдат предвидени и трябва да бъдат предприети строги мерки за прилагане на регламентите както в духа, така и съгласно буквата на закона.

Съгласен съм, че трябва да бъдат приети извънредни мерки при споменатите сценарии. Тези мерки обаче трябва да бъдат прозрачни. Пътниците имат право и трябва да им бъде осигурено безопасно пътуване също толкова, колкото имат право да знаят и истината. За съжаление, комуникацията и прозрачността са характеристики на сектора на сигурността на въздухоплаването, които спешно се нуждаят от подобрение. Това е задачата на летищата и авиокомпаниите, които трябва да станат по-открити и прозрачни. От друга страна, пътниците трябва да осъзнаят, че мерките за сигурност, прилагани на летищата и на бордовете на самолетите, без значение колко са строги, в крайна сметка са само и единствено за тяхно добро.

 
  
MPphoto
 

  Thomas Ulmer (PPE).(DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, първо искам да благодаря на г-н Leichtfried за отличния доклад, който съдържа добри и целесъобразни предложения.

В какво, в крайна сметка, се заключава въпросът? Заключава се в укрепване на прозрачността, защита на потребителите, сигурност и координация, както и контрол на качеството. Бих посъветвал обаче да не се създава нов орган, който да се занимава с тези въпроси. Подкрепям субсидиарността в доклада и тя определено следва да бъде запазена. Считам също така, че е много важно да има ясно разграничаване между данъци и такси, и всички правителствени функции – било то снемане на пръстови отпечатъци и снимки, полицейски функции, борба срещу тероризма или сходни такива – определено трябва да бъдат финансирани от данъци, а не чрез събиране на такси от потребителите. Ако отделно от това някои държави са жизнено заинтересовани да предприемат мерки за сигурност, които надхвърлят тези, то считам, че в това отношение те следва да поемат и съответните разходи. Който разпорежда мерки за сигурност, свързани с правителството, той и ги заплаща. Считам, че случаят е различен по отношение на техническата или личната сигурност, разходите за които могат да се поемат от пътниците, при условие че целта е ясно формулирана.

Все пак следва да се отбележи, че в оценката на въздействието, която ни представя Комисията, тези мерки представляват около 0,1% от крайната цена на билета. Следователно не трябва да започваме с мащабни планове.

Считам, че правим целесъобразен компромис, включително с Федерална република Германия, която изрази съществени резерви по отношение на субсидиарността. Надявам се, че крайният резултат се доближава в голяма степен до нашето предложение.

 
  
MPphoto
 

  Zuzana Roithová (PPE). (CS) Макар изцяло да подкрепям това предложение, защото то значително повишава прозрачността на размера и изчисляването на таксите за сигурност за всички европейски потребители, които използват въздушен транспорт, силно съм учудена, че липсва по-голяма хармонизация в тази важна област. Опасявам се, че поради доминиращата позиция на определени летища пътниците ще плащат прекомерни такси за сигурност, без това пряко да влияе на равнището, скоростта или качеството на мерките за сигурност при регистрация.

В своя доклад за оценка на двете години след влизането в сила на тази директива, Комисията трябваше да бъде много по-решителна и да предложи единен и задължителен метод за изчисляване на таксите за сигурност в целия Европейски съюз.

Напълно подкрепям искането по-строгите мерки, като например скенерите за проверка на хора, да бъдат финансирани от държавата, а не от пътниците, още повече, че все още не е приключило разискването за необходимостта от такива скенери и свързаните с тях рискове за здравето. Не на последно място, изразявам загриженост относно тълкуването на разпоредбите относно заплащането на разходите за мерките за сигурност, въведени не от летищата, а пряко от авиокомпанията, тъй като може да се случи обратното и тези разходи да бъдат за сметка на пътниците, а това според мен означава, че е налице евентуален риск от злоупотреба под формата на прекомерно големи такси.

 
  
MPphoto
 

  Ioan Mircea Paşcu (S&D).(EN) Г-жо председател, г-н Leichtfried има право. Разходите за допълнителна сигурност следва в крайна сметка да бъдат поемани от държавите-членки. Все пак всички пътници и всеки гражданин по принцип вече плащат на държавите-членки за своята сигурност.

Държавата не може просто да заяви на гражданите си, че получават точно това, за което са платили. Задълженията й далеч надхвърлят това, защото държавата не е просто поредният доставчик на услуги, чиято единствена мотивация е трупането на печалба. Напомням ви тази проста истина, защото, въпреки този принцип, пътниците, а не техните държави, плащат в крайна сметка разходите за допълнителната сигурност на въздухоплаването, както съвсем точно е посочил докладчикът.

Освен това, в много случаи допълнителната сигурност, която получават пътниците, заплащайки допълнителни такси, дори не се осигурява от държавата, а от частни дружества, които са подизпълнители, които често не зачитат пътниците и техните права, използвайки паравана на тайната, обгръщаща въпросите на сигурността като цяло. Това просто не трябва да продължава.

 
  
MPphoto
 

  Franz Obermayr (NI).(DE) Г-жо председател, имайки предвид, че въпросът с таксите за сигурност на въздухоплаването в рамките на Европейския съюз е решен по много различни начини, считам, че е важно в случая да приложим една обективна мярка. Би било доста логично като основа за изготвяне на оценката да вземем съчетание от броя на пътниците и максималното тегло при излитане. Важно е обаче да е налице ясна връзка между събираната такса за сигурност и услугите, които се осигуряват на практика. Важно е да бъде изготвена дефиниция за самата сигурност на въздухоплаването и трябва да сме наясно точно за какво плащаме. Точният начин, по който ще се изчисляват таксите за сигурност, трябва да бъде разбираем. Трябва открито да бъде предоставяна информация относно размера на таксите и какво включват те. Тук прозрачността е задължителна. За тази цел обаче са ни необходими независими регулаторни органи, които да могат да противодействат на нарушаването на конкуренцията по бърз и ефективен начин.

 
  
MPphoto
 

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. (EN) Г-жо председател, настоящото разискване относно сигурността на въздухоплаването е чудесно и показва, че всеки от нас има личен опит в тази област.

В моя случай се простих със сиренето, което трябваше да донеса, защото било за мазане! Стори ми се прекалено, но все пак смятам, че внесохме подобрения в цялата система. Предложението на Комисията прави една допълнителна крачка, защото където има сигурност, има и такси, а първото правило е наличието на прозрачност. Този доклад и предложението на Комисията се допълват взаимно.

По отношение на въпроса, кой следва да събира таксите, считам, че субсидиарността продължава да бъде най-добрият вариант, тъй като в крайна сметка плащат не държавите-членки, а гражданите. Единственият въпрос е дали следва да плащат всички данъкоплатци или само онези, които пътуват.

На този въпрос няма лесен отговор, но считам, че аспектът, свързан със субсидиарността, на нашето предложение е в унисон със съвременните договорености в областта на сигурността на въздухоплаването.

Парламентът прави една крачка по-нататък, разглеждайки цялостно сектора на сигурността на въздухоплаването. Ще видим как ще приключи разискването. Считам, че Комисията внесе едно доста разумно предложение и се радвам, че то намери широка подкрепа в Парламента и, както обикновено, той отива малко по-далеч, отколкото предложението на Комисията. Считам, че моментът и приложното поле на предложението са правилно избрани.

 
  
MPphoto
 

  Jörg Leichtfried, докладчик.(DE) Г-жо председател, чувствам се малко неудобно след толкова много похвали и затова ще бъда кратък. Все пак искам да използвам възможността, за да благодаря на докладчиците и на докладчиците в сянка, които работиха усилено заедно: г-н Zasada, г-жа Hennis-Plasschaert, г-жа Lichtenberger и г-н Kohlíček. Положихме сериозни усилия по този въпрос в продължение на една година. Такава според мен трябва да бъде политиката в Европа, а не да е форум за препирни, които да правят шоу, както вероятно я виждат други колеги.

Второ, бих искал да се обърна към Съвета и да отправя призив към тях. Комисията по транспорт и туризъм всъщност е приятелски настроена комисия, това е комисия, която работи и спори делово, и в този контекст искам да кажа, че по този закон до голяма степен направихме компромис със Съвета. Още от самото начало бяхме склонни на компромис. Искам обаче да предупредя Съвета да не търси излишно противопоставяне. Ако човек е склонен на компромис, то тогава трябва да очаква компромиси от своите опоненти или партньори.

Ако Съветът не е склонен да направи компромиси с Европейския парламент, то тогава отношението на тази комисия също ще се промени. Не съм единственият, който мисли така. Вече чух от някои колеги, че ако Съветът не е склонен да направи компромис, то и ние ще разискваме скенерите за проверка на хора в доста по-различна светлина и вероятно също няма да сме склони на компромис със Съвета. Това не е в интерес на въпроса като цяло и в никакъв случай не трябва да се допуска. Тъкмо поради тази причина призовавам Съвета и държавите-членки да постигнат напредък по въпроса. Договорът от Лисабон вече е факт. Съветът и държавите-членки трябва да постигнат напредък по тази тема, в противен случай за пореден път може да чуем: Хайде, обратно към SWIFT!

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе на следващото пленарно заседание в Брюксел.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма.(EN) Г-н Leichtfried заслужава поздравления за изчерпателния и убедителен доклад, който представя реални решения на много проблеми, които са останали нерешени в документа на Комисията. Има все пак някои въпроси, които остават нерешени, и те следва да бъдат преразгледани в нов контекст след продължителния период, през който европейското въздушно пространство остана затворено. При очакваните загуби от над 1 млрд. евро за сектора на въздухоплаването в резултат на облака от вулканична пепел, Европейският съюз трябва да предприеме бързи и решителни мерки, за да смекчи финансовия удар върху сектора на въздухоплаването. Макар че г-н Алмуния заслужава поздравления за своите окуражителни коментари по повод настоящата криза, ние като членове на Европейския парламент също имаме възможност чрез този доклад да подпомогнем сектор, който претърпява сериозни щети за трети път през последните десет години. Парламентът и нашите колеги в Европейския съвет и Комисията следва да започнат да обмислят отпускането на държавни средства за покриването на предлаганите разходи по сигурността, по-специално, в случай че не бъде преминат ниският праг на пътници. Предвид, че тези мерки не бяха популярни преди изригването миналата седмица, то в момента сме на етап, в който всяка пропусната възможност за оказване на съдействие на сектора на въздухоплаването може да се окаже фатална.

 
  
MPphoto
 
 

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма.(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, искам да благодаря на г-н Leichtfried за отличната работа по доклада относно таксите за сигурност на въздухоплаването, който, освен другите аспекти, засяга един много важен въпрос: защитата на потребителите и правата на пътниците.

Трябва да има ясни и прозрачни правила, защото ако авиокомпаниите събират от пътниците допълнителни такси за мерките за сигурност, тази информация следва да бъде предоставена, за да може според мен да се гарантира, че пътниците не губят пари.

Считам, че е най-правилно организациите за защита на потребителите да участват в консултациите и по този начин да добият поглед върху формирането на цените за мерките за сигурност, които биха могли да сравнят с цените на билетите. Само по този начин ще можем да гарантираме по-голяма прозрачност и информация за пътниците.

 
Правна информация - Политика за поверителност