Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/0110(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0030/2010

Внесени текстове :

A7-0030/2010

Разисквания :

PV 19/04/2010 - 19
CRE 19/04/2010 - 19

Гласувания :

PV 05/05/2010 - 13.34
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0124

Пълен протокол на разискванията
Понеделник, 19 април 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

19. Общностни насоки за развитието на трансевропейската транспортна мрежа (преработен текст) (разискване)
Видеозапис на изказванията
Протокол
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Simpson от името на комисията по транспорт и туризъм относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно общностните насоки за развитието на трансевропейската транспортна мрежа (преработено) (COM(2009)0391 – C7-0111/2009 – 2009/0110(COD)) (A7-0030/2010).

Тъй като г-н Simpson няма възможност да присъства, г-н El Khadraoui ще направи изказване от негово име.

 
  
MPphoto
 

  Saïd El Khadraoui, заместник-докладчик. (EN) Г-жо председател, председателят на комисията по транспорт и туризъм, г-н Simpson, няма възможност да присъства днес и ме помоли да прочета неговото изявление.

Преработеният текст относно насоките за мрежата TEN-T се стреми да обедини приетите през годините различни изменения на насоките и да включи измененията, които отчитат разширяването на Европейския съюз до 27 държави-членки.

За да дам контекст на доклада, ще кажа, че насоките дават направление за развитието на трансевропейската транспортна мрежа. Целта е мрежата да бъде създадена постепенно до 2020 г. чрез интегрирането на инфраструктурните мрежи на сухопътния, морския и въздушния транспорт в Съюза.

По отношение на разглеждания доклад, в по-тесен смисъл той представлява кодификация на законодателния текст, но тъй като Комисията внесе незначителни изменения в текста на приложението, беше принудена да го направи чрез процедурата за преработка. Измененията в приложението коригираха първоначални грешки, направени при присъединяването на 10-те нови държави-членки през 2004 г. Промените не засягат актуализация на карти и не внасят никакви изменения по същество.

Двете новости, представени от докладчика в този доклад, представляват незначителни изменения в съображенията и някои технически поправки по картите. Те са в съответствие с измененията, направени от Съвета, и в съответствие с поправките на насоките.

В съответствие със съвета на Комисията, беше взето решение както от Съвета, така и от г-н Simpson като докладчик с подкрепата на комисията по транспорт, по насоките да не се правят никакви изменения по същество. На докладчика все пак е известно, че Зелените са внесли повторно свои собствени изменения, които предвиждат модернизация на линията между градската част на Мюнхен и летището в Мюнхен, но докладчикът отново посочва, че промените, които правим чрез този доклад, предвиждат внасяне на поправки в текста, а не актуализацията му.

Целта на преработения текст е да създаде ред преди същинското преразглеждане на насоките в началото на 2011 г. Важно е да се гарантира яснотата на насоките при изготвянето на по-съществените промени, които ще бъдат направени следващата година. Всички с нетърпение очакваме същинското преразглеждане на насоките и възможността за по-нататъшно развитие на мрежата TEN-T, но за да стигнем до този етап, трябва да променим по подходящ начин текущото законодателство и именно това сме направили тук.

 
  
MPphoto
 

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. (EN) Г-жо председател, благодаря много на оратора и докладчика. Именно към това се стремяхме и затова на този етап няма какво повече да добавя, тъй като считам, че казаното описва проблема съвсем точно.

Ще се спра само на преразглеждането на мярката, какво е становището ни по този въпрос, защото това е важно за същността на процеса. Въз основа на Зелената книга от април 2009 г., Комисията започна обществена дискусия с над 300 отговора и създаде шест групи от експерти, които да подпомагат работата по резултатите от консултациите при изготвянето на ново политическо предложение.

Съвсем скоро ще има предложение към колегията, документ, който ще очертае методологията за създаване на новата трансевропейска транспортна мрежа. Предвиждаме да бъде представен на колегията на 5 май.

След това тази методология със сигурност ще бъде представена на Парламента и на Съвета. След това Комисията ще започне работа по изготвяне на предложенията за новата TEN-T и нейното финансиране.

И така, очакванията ни са, че ще можем да го приемем в колегията през първото шестмесечие на 2011 г. Изразявам огромна благодарност на Парламента за това, че осъзнава необходимостта от незначителни изменения и очаквам с нетърпение през следващите месеци да проведем широко и задълбочено разискване относно новите очертания на трансевропейската транспортна мрежа.

 
  
MPphoto
 

  Sergio Paolo Francesco Silvestris, от името на групата PPE.(IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, искам да благодаря на двамата колеги, които, след информацията, предоставена от докладчика и от докладчиците в сянка, дадоха възможност за бързо приключване на парламентарния процес, свързан с този въпрос. Те се въздържаха от внасянето за разглеждане на изменения, които, макар и приемливи що се отнася до съдържанието им, биха представлявали пречка за приемането на този кодифициран текст.

В момента сме на етап, на който можем на предоставим на Комисията основата за изготвяне на програма за TEN-T за следващото десетилетие. В конкретен опит да скъсим сроковете от момента, в който докладчиците се заеха с този въпрос, те постигнаха споразумение да не внасят за разглеждане изменения, които не са договорени със Съвета. Комисията по транспорт и туризъм одобри техническите изменения, проучени от правните служби на Парламента и Съвета, и Съветът декларира, че може да приключи на първо четене, ако гласуваме според договореното, което е напълно приемливо.

Няколкото изменения, направени от комисията по транспорт и туризъм, съответстват на тази цел и считам, че са уместни и полезни за представянето на последователен и точен окончателен текст. Ето защо подкрепям внесените изменения, макар към този момент да не считам за уместно изменението, внесено от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, което вече е отхвърлено на гласуването в комисията по транспорт и туризъм.

Макар съдържанието на изменението – а именно изменението на карта, отнасяща се до летището на Мюнхен – да е приемливо, ще има още една възможност то да бъде внесено по време на преразглеждането на TEN-T, което дори може да се състои преди лятото, тъй като работата в Европейската комисия напредва с бързи темпове.

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău, от името на групата S&D.(RO) Този технически документ дава възможност приложение I да бъде актуализирано, като в него бъдат включени картите на всички държави-членки и целевият краен срок да бъде променен на 2020 г. Задълбоченото разискване относно актуализирането на списъка с проекти по TEN-T е планирано за края на годината. Списъкът следва да включи развитието на морски коридори в Черно море, шосейни връзки с Република Молдова и Украйна, както и разширяването на текущите приоритетни проекти 6 и 17, така че високоскоростната железопътна линия да може да достигне Букурещ и Констанца.

Изригването на вулкана в Исландия ясно ни показа слабостите на европейската транспортна система. Европейският съюз трябва да разполага с работеща система за пренасочване на пътници към други видове транспорт. От първостепенно значение е трансевропейската транспортна мрежа да бъде развита, така че високоскоростните железопътни линии да могат да обслужват не само столиците на всички държави-членки, но и други големи европейски градове. Друг все по-важен аспект е развитието на транспорта по вътрешните водни пътища и европейските морски коридори.

 
  
MPphoto
 

  Eva Lichtenberger, от името на групата Verts/ALE.(DE) Г-жо председател, трансевропейските мрежи са тема, по която работим на тази пленарна сесия и която следва да ни създава дори още повече работа. Разполагаме с преработен текст и някои – г-н Silvestris, например – се изненадаха, че Зелените са внесли изменения, с които се предлагат промени в списъка на трансевропейските мрежи или в онова, което се счита, че е част от тях.

Не трябва да забравят, че предложеното от нас се отнася до особен случай: а именно, случай, при който самата държава-членка е заявила, че тази част от трансевропейските мрежи е само свързваща линия и следователно вече няма да е от значение за нас; това прочуто направление – сега говоря като г-н Stoiber, считам, че това е заразително и доста опасно – е нещо, което вече не желаем да строим; човек, така да се каже, би могъл да построи свързваща линия към летището на Мюнхен. Следователно това е основанието за нашето изменение.

По принцип обаче считам, че следва да подходим особено внимателно към преразглеждането на трансевропейските мрежи и следва да обсъдим аспект, който считам за изключително важен. Нидерландец е направил изследване – с радост ще го предоставя на члена на Комисията, когато дойде тук – което, според мен, е свързано до голяма степен с предстоящото разискване и което показва, че разходите за голям проект, а често става въпрос за големи проекти, по принцип се подценяват средно с около 45%, а ползата от тях винаги се надценява, тъй като това е необходимо, за да бъде изпълнен проектът. Това означава, че трябва изцяло да преосмислим оценката за разходите за трансевропейски проекти и ви призовавам да направим именно това. Наш дълг е да предоставяме на гражданите вярна и ясна информация.

 
  
MPphoto
 

  Jaroslav Paška, от името на групата EFD.(SK) Определянето на трансевропейските транспортни системи е основна стъпка към подобряване на транспортните връзки за жилищните и промишлените райони в цяла Европа.

Докато в северна, западна и южна Европа железопътните линии и пътищата завършват на пристанища, пътищата и железопътните линии на изток притежават огромния потенциал да продължат на изток през цяла Азия до бреговете на Тихия океан.

Азиатските държави, като например Китай, Япония и Индия, отбелязват значителен икономически растеж и се превръщат в основни търговски партньори на европейските държави. Ето защо е необходимо, едновременно с изграждането на вътрешна европейска транспортна структура, да отваряме транспортни маршрути и към Изтока.

Широколинейната железопътна линия от Владивосток достига до границата на Европейския съюз при Черна на Тиса. Изготвен е проект, който предвижда тази линия да бъде продължена до Виена, като така ще свърже града с Дунав, с пристанищата и, разбира се, с европейската мрежа.

Считам, че проекти като този следва също да получат значителна подкрепа и в бъдеще. Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 

  Franz Obermayr (NI).(DE) Г-жо председател, да, предпочитам „независим“ член на Парламента. Макар че в този момент разискваме само преработката на насоките, все пак бих искал да използвам възможността да спомена проект, който е особено проблематичен за Австрия. Тунелът Бренер е част от високоскоростното железопътно направление от Берлин до Палермо и програмата за трансевропейската транспортна мрежа и намерението беше да преминава под направлението Инсбрук – Бозен.

В момента положението е такова, че Европейският съюз остави Австрия, Тирол, северна Италия и южна Германия в състояние на несигурност и съществува опасност тунелът да се превърне в черна дупка за милиарди евро. Първоначалната оценка на разходите, възлизаща на 4,5 млрд. евро през 2002 г., отдавна е надвишена и специалистите очакват по-високи строителни разходи в порядъка на 16 млрд. евро. Нещо повече, въпросът с финансирането все още не е изяснен. По принцип, проектът трябваше да бъде финансиран частично от заинтересованите държави-членки и частично от Европейския съюз. Европейският съюз обаче отказа да поеме правнообвързващо задължение за периода след 2013 г. и като резултат оставя гореспоменатите държави в състояние на несигурност.

Това обаче не е всичко. Разбира се, за да гарантира, че ще бъде използван пълният капацитет на тунела, трябва да бъде създадена и съответната свързваща линия. Въпросният район се простира от Мюнхен на север до Верона на юг и във връзка с това финансирането е напълно неясно, включително от италианска страна. Ето защо моето искане е, когато се стартират проекти по TEN, те не трябва да страдат от недостатъчно финансиране от една от страните, оставяйки заинтересованите държави-членки да поемат разходите. Европейският съюз трябва да поеме поне 50% от разходите, а плановете и обещанията трябва да се правят предварително и навреме.

 
  
MPphoto
 

  Werner Kuhn (PPE).(DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, тези насоки за развитието на трансевропейските транспортни мрежи на пръв поглед са доста технически. Докладчикът обаче, г-н Simpson, вече подчерта, че те са, разбира се, жизненоважни от гледна точка на бъдещото икономическо развитие в Европа.

Пътищата са артериите на нашата икономика. С това сме съгласни всички. Трябва също така да признаем за пореден път, че като икономически и търговски център Европа се конкурира с големите икономически и търговски центрове в Америка и Югоизточна Азия. Ето защо е необходимо да развием сухопътните си транспортни системи за вътрешния пазар, като в същото време обвържем и експортния капацитет на Европа с развитието на трансевропейските мрежи и продължим тяхното по-нататъшно укрепване.

Предназначението на пътните артерии е да поемат изходящия пътен поток и да го трансформират във входящ пътен поток, и в крайна сметка да го насочат там, където са клиентите. Във връзка с това основният въпрос, естествено, е, че развитието на основни пътни направления цели също така да осигури достъп до зоната и следователно има значение за икономическото развитие – нека не го забравяме. Европа е континент с множество брегови линии и огромни пристанища и те трябва да бъдат свързани помежду си – във връзка с това мобилността е от съществено значение. Не трябва обаче да възприемем просто един „навременен“ подход. Трябва също така да работим по разходоефективен, екологосъобразен начин. Това ще бъде от особена важност в бъдеще.

Въпросът от първостепенно значение е следният: ще съумеем ли да превърнем връзките север-юг и изток-запад, които в момента съществуват под формата на железопътни, сухопътни системи и системи от вътрешни водни пътища, в истинска мрежа, защото трябва да признаем, че в това отношение има пречки, които трябва да преодолеем. Във връзка с това, разбира се, има определени неща, които трябва да бъдат отчетени. Що се отнася до най-дългото трансевропейско направление – от Палермо до Берлин – то трябва да бъде допълнително удължено през Рощок по посока на Скандинавските държави. Това са нещата, които трябва да вземем под внимание в бъдеще.

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Inés Ayala Sender (S&D).(ES) Г-жо председател, текстът, който разглеждаме днес, актуализира и консолидира процедурата за създаване на трансевропейски мрежи, които да ни подготвят за сигурното стартиране на предпоследните и заключителни етапи на прегледа, сега в Европа на 27-те, която е по-богата и по-сложна в пространствено отношение, а има и нови, съвременни потребности от мобилност.

Изпълнителната агенция за трансевропейската транспортна мрежа е почти напълно готова и работеща, разполагаме с почти всички координатори за коридорите и се надяваме, че скоро ще разполагаме и с останалите, така че да могат да ускорят коридорите, които са ни необходими.

Нашите съседи, по-специално в Средиземноморието, също имат огромни очаквания по отношение на тези мрежи и своите собствени мрежи и очакваме с нетърпение да получим съобщението, което ни обеща Комисията, относно методологията, което ще допълни консултациите и разискванията преди да започнем работа по една от най-вълнуващите дейности в комисията по транспорт и туризъм.

Системата за мобилност и сближаване се превръща в реалност и за пръв път ще свързва общото пространство на 27-те държави-членки на Европейския съюз по един интегриран и динамичен начин. Тя ще определи основните центрове – пристанища, летища и логистични центрове – преодолявайки граничните пречки. Тя предвижда, освен други неща – ако ми позволите да спомена – преминаване през центъра на историческата бариера на Пиринеите на тунел на ниско ниво. По този начин ще бъде осъществен план за бъдещето на Европа в ХХІ век, който е толкова убедителен, че ще гарантира необходимото финансиране.

Това е нашето предизвикателство, но за момента ще бъдем по-скромни и ще се ограничим с одобрението на тази първа дейност по подобряване на законодателството, за което искам да поздравя нашия председател, г-н Simpson.

 
  
MPphoto
 

  Michael Cramer (Verts/ALE). (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, системата „Transrapid“ не следва да бъде включвана в тези насоки. Тя не е част от европейския пейзаж. Тя не намалява разликите между системите, които имаме в момента; тя ги увеличава. Платили сме милиарди, за да създадем единна система, а тук се плащат милиарди на национално равнище, за да се работи в обратна посока. Това не трябва да се допуска!

Въпреки че Европейският парламент в миналото е бил против системата „Transrapid“, тя изведнъж се появи отново през 1996 г. като проект между Берлин и Хамбург. След това неочаквано отново изчезна – и никой не знае защо. През 2004 г., връзката чрез „Transrapid“ между Мюнхен и централната гара на Мюнхен се появи също толкова неочаквано. След това Германия спря проекта с допълнителната подкрепа от правителството на провинция Бавария. Имаше договорка за прекратяване на този проект – вече никой нямаше нужда от него. Поради тази причини той не трябва да бъде включван в тези насоки.

След като сдаде поста, на министър-председателя на Бавария, Едмунд Щойбер, беше възложено да води кампания за намаляване на бюрокрацията тук, в Европа. Това е негова отговорност. Той е и човекът, който трябва да вземе решението системата „Transrapid“ да не бъде включена в тези насоки. Всички следва да имаме това предвид. Трябва да се отървем от системата „Transrapid“. Тя беше добър модел от научна гледна точка, но няма място в Европа. Не й е мястото тук и, като такава, няма място в тези насоки.

 
  
MPphoto
 

  Jörg Leichtfried (S&D).(DE) Г-жо председател, бих искал да използвам възможността да поздравя докладчика, г-н Simpson, и в същото време да изразя съжалението си, че той не може да присъства днес тук. Въпреки това ще се справим. Искам по-специално да отправя поздравления за избрания подход да се оставят нещата във вида, в който те са посочени в насоките, защото има един принцип, който е много важен, а именно надеждност и предвидимост от страна на европейския законодател. Той определено е изпълнен с този доклад.

Второ, бих искал да спомена, че ни е необходимо предложение за в бъдеще, когато отново ще можем да вземем решение какво точно да бъде включено в системата TEN и какво не. Бихме могли да проведем разискването до известна степен по начина, по който се провежда сега. Някои хора много изкусно защитават становището, че трябва да свържем ботуша с острова, а други казват, че това в никакъв случай не трябва да бъде включвано. Това обаче е погрешна гледна точка. Трябва да видим какво добавя стойност за данъкоплатците в Европейския съюз и Европа. Освен това, следва да има недвусмислена подкрепа на местата, в които държавите-членки вече работят, където нещо се случва, защото тогава нещо реално ще бъде свършено и няма да сме в положение, при което се правят планове за TEN, които след това не се изпълняват. Това ще е от полза за европейските граждани и пътници, а и за държавите-членки, които се ангажират в крайна сметка да прехвърлят пътния поток от пътищата към железопътната система.

 
  
MPphoto
 

  Andreas Mölzer (NI).(DE) Г-жо председател, в резултат на падането на Желязната завеса и на интеграцията на Централна Европа коридорът между Балтийско и Адриатическо море, както ви е известно, в момента възвръща важността, която имаше преди разпада на Дунавската монархия. Разбира се, Европейският съюз вече потвърди важността на коридора между Балтийско и Адриатическо море, давайки приоритет на северната част от Гданск до Чешката република. Би било обаче дори още по-важно, ако бъде дадено същото равнище на приоритет и на развитието на южната част през южната железопътна линия на Австрия до Италия.

По-специално, в тази мрежа, по която преминават половината от стоките и пътниците, трябва да премахнем опасните препятствия. Единствено тунелът Коралм ще може да осигури трайно решение на проблема, който представлява това препятствие.

Хората, които живеят по протежение на тези железопътни маршрути, както ни е известно, плащат висока и все по-нарастваща цена поради увеличаващия се пътникопоток. Единствено цялостното развитие на южния коридор ще доведе до онова преминаване от сухопътна към железопътна система, което не може да се очаква да бъде постигнато чрез каквито и да било други инфраструктурни мерки в Австрия.

 
  
MPphoto
 

  Elena Băsescu (PPE).(RO) В момент, когато въздушният поток в цяла Европа е сериозно нарушен поради вулканичното изригване в Исландия, необходимостта от развитие на паневропейски транспортни мрежи е по-очевидна от всякога.

Европейският съюз следва да окаже особена подкрепа за развитието на транспортната инфраструктура и свързаността й с основните европейски транспортни маршрути в държавите, които се присъединиха към Европейския съюз през последните години. През територията на Румъния преминават три паневропейски коридора – 4, 7 и 9, които са тясно свързани с пристанището на Констанца на Черно море. Считам, че на коридор 7 следва да бъде обърнато особено внимание.

Дунав е част от основния транспортен воден път Рейн-Майн-Дунав, който свързва Северно море и Черно море чрез пристанищата на Ротердам и Констанца. Той би могъл да осигури на Европа подходящ транспортен гръбнак. Трябва обаче да се установи сътрудничество, за да се повиши значимостта на тези транспортни коридори възможно най-скоро.

 
  
MPphoto
 

  Gesine Meissner (ALDE).(DE) Г-жо председател, действително трансевропейските мрежи се използват за редовния поток в Европа. Дори можем да кажем, че трафикът е безспорният гръбнак на целия европейски единен пазар, което, разбира се, е една от основните ни цели в Европа. Ето защо е задължително да гарантираме, че всички тези коридори ще бъдат реално развити, и да открием къде е необходимо да бъде осигурено финансиране и къде Европейският съюз следва да съсредоточи своите усилия.

Разбира се, ясно е, че винаги ще има национални интереси. Това вече си пролича днес: някои хора говориха за Дунав, други обърнаха внимание на южна Европа, а трети продължават да говорят за основния тунел Бренер. Такива коридори за движение има в цяла Европа. Целта е по тях като цяло да няма прекъсвания в цяла Европа, така че не само стоки, но и хора да могат да бъдат транспортирани от точка А до точка Б. Това е задачата, пред която сме изправени. Както казах и по-рано, съвсем естествено е всеки от нас да счита за най-важни потребностите на своя собствен регион. Трябва да гарантираме, че ще избегнем препятствията и, преди всичко, че ще разполагаме с реално работеща мрежа за всички видове транспорт. Това е основният въпрос и това съответно ще разискваме.

 
  
MPphoto
 

  Herbert Dorfmann (PPE).(DE) Г- жо председател, в това разискване бяха споменати основният тунел Бренер и новият железопътен маршрут от Мюнхен до Верона. В момента 50 млн. тона стоки се транспортират по пътната мрежа на този маршрут и затова този тунел е спешно необходим. Днес обаче в залата беше посочено, че от двете страни на Бренер – както в Австрия, така и в Италия – има трудности, свързани с финансирането на този проект. Средствата от италианска страна биха могли да бъдат лесно осигурени, като се пренасочат пътните такси, събирани от магистралата за Бренер, към финансиране на железопътния маршрут. За да може да се случи това обаче, ще трябва концесията за автомагистралата за Бренер да не бъде подлагана на търг – каквото е сегашното намерение в резултат на натиск от Европа – а на италианската държава да бъде дадена възможността да удължи тази концесия поне с още 50 години, вместо да бъде възлагана на частни участници в търга. В противен случай няма да има кръстосано финансиране, което ще означава, че ще има много малка вероятност маршрутът на TEN да бъде построен от италианската страна.

 
  
MPphoto
 

  Inés Ayala Sender (S&D).(ES) Г-жо председател, предстои Парламентът да приеме този преработен текст относно трансевропейските мрежи и бих искала Комисията да ми каже, възможно най-конкретно, кога ще имаме възможност за пълен достъп до съобщението относно методологията.

Както Ви е известно, г-н член на Комисията, това е един от приоритетите на испанското председателство и в момента сме в средата на мандата. Ето защо бих искала да знам, възможно най-конкретно, кога ще имаме този текст, тъй като Парламентът предстои сега да приеме преработения текст и следователно ще има възможност да се запознае с новия текст.

 
  
MPphoto
 

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. (EN) Г-жо председател, бих искал отново да благодаря на комисията по транспорт и туризъм за нейната подкрепа за този технически преработен текст и се надявам, че гласуването на пленарното заседание ще го подкрепи.

Днешното разискване беше в по-широк мащаб и ще спомогне при изготвяне на предложение за методологията. Заместник-председателят на Комисията г-н Калас ще изпрати предложението до колегията на 5 май. Отне известно време, защото дълго нямаше нова Комисия и ще отнеме още известен период на новата колегия да изготви предложенията.

Изводите, които мога да направя от това разискване, са, че Парламентът силно подкрепя политиката за трансевропейска мрежа. Считам, че без подходящо взаимосвързана инфраструктура било то в областта на транспорта, енергетиката, или телекомуникациите, ще бъде много трудно да говорим за Европа. Считам, че това разискване ще ни помогне да оформим предложението си относно методологията, което в общи линии означава, че, ако всичко върви по план, комисията по транспорт и туризъм ще има възможност да го разисква през май.

 
  
MPphoto
 

  Saïd El Khadraoui, заместник-докладчик. (EN) Г-жо председател, искам само да благодаря на колегите, които участваха в разискването днес и да подчертая отново становището си, че става въпрос за коригиране на грешки, допуснати в миналото, а не за внасяне на изменения по същество.

Това ще се случи по-късно при същинското преразглеждане на насоките и, разбира се, очакваме с нетърпение това разискване. Ето защо докладчикът, г-н Simpson, и аз, като координатор за моята група, ще дадем указания на моята политическа група да гласува против изменението, внесено от Зелените. Надяваме се, че по този въпрос ще получим подкрепата и на останалите политически групи.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе на следващото пленарно заседание в Брюксел.

 
Правна информация - Политика за поверителност