Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 19 април 2010 г. - Страсбург

20. Стратегически цели и препоръки за политиката на Европейския съюз в областта на морския транспорт до 2018 г. (разискване)

  Председател. - Следващата точка е докладът на г-н van Dalen от името на комисията по транспорт и туризъм относно стратегическите цели и препоръки за политиката на Европейския съюз в областта на морския транспорт до 2018 г. (COM(2009)0008 – 2009/2095(INI)) (A7-0114/2010).

  Peter van Dalen, докладчик. – (NL) Г-жо председател, човек може много да говори за европейската политика в областта на морския транспорт. Вместо това ще се съсредоточа върху няколко ключови аспекта и основни теми.

Първият ключов аспект е важността на сектора. Осемдесет процента от световната търговия се извършват по море, а европейският флот е 41% от този световен пазар. В рамките на европейския пазар, 40% от всички стоки се транспортират с морски кораби. Това прави морския транспорт ключов икономически сектор, който трябва да се конкурира на световния пазар. След като разберем това, следва автоматично вторият ключов аспект и това е конкуренцията.

Известно ни е, че много държави в света подпомагат своя морски флот по много различни начини. Ако позволим това в Европа, след няколко години всички наши кораби ще плават под хонконгски или сингапурски флаг. Това не само ще се отрази негативно върху флота, но дори нещо повече – ще бъде удар върху целия морски клъстер. Заетостта на брега, в банки, корабостроителници, застрахователни дружества, логистични дружества, институции за обучение и образование и в дружествата, които активно работят в областта на иновациите и подобренията на екологичните показатели на флота, ще понесе огромен удар, ако останем без флот.

Въз основа на тези два ключови аспекта, в доклада си призовавам държавите-членки да продължат да подкрепят флотовете си. Тук имам предвид предоставянето на данъчни облекчения, като например системата за данък върху тонажа за кораби и данъчни облекчения за моряци и корабособственици. Това е единственият начин да гарантираме, че както секторът, така и морските клъстери ще продължат да бъдат от значение за Европа в дългосрочен план.

В тази връзка имам въпрос към члена на Комисията: кога Европейската комисия ще изготви правила за държавната помощ за пристанищата? Това предложение се очакваше да бъде готово през есента, но не знам есента на коя година. За мен е важно държавна помощ да бъде предоставяна по прозрачен начин и да е ясно кой носи отговорността. Не трябва да се ангажираме с това, като подкрепяме стационарните терминали повече, отколко пристанищата, чието географско разположение е много близко до трети държави. И в двата случая това би се равнявало на безполезни усилия.

Във връзка с това, искам да направя коментар по параграф 5 от проекторезолюцията, в който във версията на английски език се посочват „удобни флагове“. Считам, че това е погрешно употребен израз и бих предпочел нещо от рода на кораби, които „не отговарят на стандартите“. В крайна сметка не искаме флагове и кораби, които заобикалят минималните изисквания на стандартите за безопасност и социалните стандарти. Става въпрос за качеството на флага и това, което на нидерландски наричаме „goedkope vlag“, определено не е точно синоним на „удобен флаг“.

В заключение бих искал да спомена друг важен аспект, а именно как да направим морския сектор привлекателен за младите хора. Населението на Европа все повече застарява и затова трябва да правим много повече за младежите ни. Никога не е прекалено рано да започнем да ги информираме за морския сектор и морския транспорт и искам със задоволство да отбележа, че разбрах, че корабособственици посещават дори начални училища, за да разкажат на младите хора за работата в открито море.

Това бяха някои ключови аспекти, които исках да спомена към момента и ще се радвам да отговаря на всички коментари от колеги и члена на Комисията в края на разискванията.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н ROUČEK
Заместник-председател

  Андрис Пиебалгс , член на Комисията. – (EN) Г-н председател, първо искам да благодаря на докладчика за отличната работа по този така важен политически въпрос.

Стратегията в областта на морския транспорт до 2018 г. беше активно използвана за изготвянето на стратегията „2020“ на Комисията и процесът по изготвянето на нова Бяла книга относно транспорта е в ход. Виждаме, че тази стратегия в областта на транспорта е в основата на важни стратегически дейности в Европа.

Морският транспорт е едно от предимствата на Европа и е съвсем естествено да се възползваме от постигнатото в миналото, но е важно да гледаме и напред. Основната ни цел е да гарантираме и укрепим допълнително дългосрочната устойчивост и производителността на европейския морски транспорт. Това означава ефективни, безопасни, сигурни и екологични морски транспортни услуги. Морският транспорт осигурява висококачествени работни места в Европа и подпомага изследванията и иновациите в европейската промишленост.

Имаме и амбициозни екологични цели, като Комисията винаги е подчертавала необходимостта от глобални решения, по-специално в областта на намаляването на емисиите на парникови газове.

Основната работа по стратегията беше свършена преди икономическата криза. Имайки предвид икономическия спад, стратегията все още е в сила. В този контекст акцент трябва да бъде поставен върху запазването и подобряването на международния ред. Изправени сме пред заплахи като протекционизъм, нелоялна конкуренция, морски транспорт, който е под стандартите и пиратство. Трябва да намерим по-подходящи решения на тези проблеми, а именно чрез диалог с основните търговски партньори.

Приветствам изводите на комисията по транспорт и туризъм и в представения доклад и мога да ви уверя, че по много от въпросите вече се работи в Комисията чрез различни дейности по прилагането на стратегията, като например предложението относно формалностите за даване на сведения за кораби, което е важен елемент от общото пространство на морски транспорт без граници.

Службите на Комисията също така започнаха работа по социална програма за морския транспорт, както и по инициативата на Европейския съюз e-Maritime, като Комисията планира да представи двата документа през 2011 г.

Бих искал също така да отговоря на въпроса относно насоките за държавна помощ за морския транспорт през 2010 г. От една страна, насоките от 2004 г. не „изтичат“ през 2011 г., въпреки че Комисията посочва, че те „ще бъдат преразгледани след седем години“. От друга страна, настоящата криза и тежките последици, които тя има за морския транспорт, налагат един много предпазлив подход.

По отношение на конкретните мерки, в момента изготвяме подробна пътна карта за прилагането на тази стратегия, която планираме да публикуваме това лято.

  Georgios Koumoutsakos, от името на групата PPE. – (EL) Г-н председател, изказването на члена на Комисията според мен съдържаше много положителен отговор и го изслушах с огромен интерес, тъй като морският транспорт действително е много важен – бих казал жизненоважен – сектор за европейската икономика.

Европейският съюз има всички основания да защитава водещата роля, която има в този сектор, и да поддържа висок стандарт на морския транспорт. Това е предизвикателството: да запазим водещата роля на световния пазар в областта на морския транспорт и за тази цел ни е необходима ефективна и координирана стратегия в областта на морския транспорт.

Докладът, който разискваме днес, одобрен с огромно мнозинство в компетентната комисия, е подробен и представлява стъпка в правилната посока. Считам, че дори и в настоящия му вид, без промени и изменения, текстът напълно отговаря на необходимостта ни да се придържаме към определен курс в посоката, която посочих по-рано.

Разбира се, европейският морски транспорт в момента е изправен пред огромни предизвикателства, както и пред такива от външно естество. Първото предизвикателство е необходимостта да бъде засилена конкуренцията. Факт е, че свободната конкуренция е кръвта на морския транспорт. В същото време обаче често се налага използването на държавна помощ, тъй като често трябва да се справяме с нелоялна конкуренция от трети държави.

Следователно изводът е: държавната помощ трябва да се запази, защото тя подпомага конкурентоспособността на европейския морски транспорт и икономиката на държавите-членки. Второто предизвикателство, пред което сме изправени, е необходимостта да укрепим и подобрим професионалното обучение на човешките ресурси в сектора на морския транспорт, защото станахме свидетели на мащабно намаляване на броя млади хора, които избират тази професия, и в момента съществува недостиг на обучени моряци.

Ето защо ни е необходима динамична политика. Трябва задължително да предприемем мерки в тези две области и считам, че докладът задава правилната насока.

  Knut Fleckenstein, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, първо искам да кажа, че горещо приветстваме факта, че в бъдеще в Европейския съюз ще имаме стратегия в областта на морския транспорт, дори и да се наложи да чакаме малко повече, за да гласуваме по нея. Предполагаме, че този доклад ще бъде включен в доклада за бъдещето на транспорта и след това и в Бялата книга.

Чрез Европейската стратегия в областта на морския транспорт до 2018 г. създаваме рамка, която да направи икономиката на европейския морски транспорт по-конкурентна на международно равнище и в нея посочваме, че, на първо място, желаем тази рамка да бъде създадена въз основа на екологични стандарти и, второ, че желаем цялостни разумни социални стандарти за висококачествен морски транспорт.

Позволете ми да говоря накратко по тези три въпроса. Първо, морският транспорт е екологосъобразен транспортен сектор и поради тази причина една от нашите цели за този отрасъл на икономиката беше и в бъдеще той да има роля в борбата срещу изменението на климата. Подкрепям създаването на стимули, като например зелените пристанища, макар и днес да не вземем никакви решения, а само да възложим на Комисията и на Съвета задачата да установят какво може да се направи в тази област.

Считам, че е не по-малко важно да запазим и международната конкурентоспособност – включително по отношение на всички видове транспорт. Ето защо би било правилна стъпка Комисията, въз основа на нашето предложение, да изготви оценка на въздействието по отношение на зоните на контрол на емисиите на сяра в Северно и Балтийско море, защото ако желаем да имаме по-високи изисквания тук, отколкото другаде, трябва да вземем под внимание международната конкуренция и да гарантираме, че по възможност няма да допуснем транспортирането на контейнери да се извършва отново по пътищата, което би означавало обратен ефект.

Позволете ми в заключение да спомена още един въпрос, който считам за особено важен, а именно включването на основните европейски пристанища в плановете за мрежите TEN. За нас това е от огромно значение, защото пристанищата са ключови пресечни точки на транспортните вериги и те могат да изпълняват ролята си ефективно само ако интермодалността бъде използвана и укрепвана.

Има много други въпроси, които мога да спомена в тази връзка. Г-н van Dalen, поздравявам Ви за отличния доклад. Всеки от нас даде своя малък принос за него и ви моля да проявите разбиране относно факта, че не искаме да влошаваме качеството на доклада, като приемем вашите изменения.

  Jean-Paul Besset, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, групата на Зелените/Европейски свободен алианс напълно подкрепя доклада и препоръките на г-н van Dalen. Той ни предлага балансиран текст, който е резултат от тясното сътрудничество, което той успя да установи с останалите политически групи.

Подкрепяме този доклад, защото той ясно посочва предизвикателствата, който стоят пред политиката на Европейския съюз в областта на морския транспорт, а именно значителното увеличаване на морския трафик както в така и извън Съюза, без да пренебрегва екологичните и социалните въпроси. Този текст е съвместим с логиката, която желаем да бъде прилагана във всички области: политика на устойчиво развитие. Той предлага приемливи начини, които да дадат възможно най-добрите условия за развитие на морския транспорт в периода от този момент до 2018 г.

Поставяме по-специално акцент върху борбата срещу злоупотребите с „удобни флагове“ и плавателни съдове, които не отговарят на стандартите. Подчертаваме и защитата от пиратство. Изтъкваме необходимостта от политика, насочена към единно европейско море и важността, която придаваме на мултимодалната връзка на европейските пристанища и техния хинтерланд. Изтъкваме подкрепата за опростяване на административните правила, уреждащи влизането и напускането на европейски пристанища. Подчертаваме популяризирането на морските професии и непрекъснатото обучение за тези професии. В заключение изтъкваме приоритета на въпросите, свързани с околната среда.

Като цяло, винаги ще подкрепяме всичко, което според нас спомага за насърчаването на един сектор на морския транспорт, който може да се конкурира със сухопътния и въздушния транспорт. Докладът на г-н van Dalen е описал цялостно глобалното екологично предизвикателство, за което морският транспорт е едно от решенията. По-специално, той е полезен инструмент в борбата срещу глобалното затопляне.

Изразяваме единствено съжаление относно това, че внесеното от нас изменение, което цели да интегрира сектора на морския транспорт в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове, не беше прието от докладчика и от Комисията. Считаме, че всички икономически сектори трябва да спазват общото правило и, както и секторите на въздушния и сухопътния транспорт, макар и да има малък дял в газовите емисии, морският транспорт също трябва да направи необходимото, за да ги намали. Ето защо ще внесем повторно предложението си на пленарно заседание.

  Jacky Hénin, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, меко казано Съюзът има нужда от реална стратегия за развитие на морския транспорт, защото това е основен въпрос, свързан с бъдещето на нашия Съюз по отношение на прехвана, икономическа и политическа независимост, както и на опазване на околната среда.

За да е ефективна, тази стратегия трябва да бъде цялостна и да обхваща корабостроенето, кораборемонта, пристанищата, заетостта и обучението на работниците, а също и безопасността. Отхвърлянето на директивата за либерализацията на пристанищните услуги през 2006 г. от Парламента според мен представлява крайъгълен камък на всяка европейска стратегия в областта на морския транспорт.

Парламентът призовава Комисията да продължи борбата си срещу злоупотребите с „удобни флагове“. Това е положително, но същинската борба тепърва предстои. В крайна сметка, това, срещу което се борим, не са злоупотребите с „удобни флагове“, а самото съществуване на такава практика. В противен случай, всичките ни добри намерения за безопасност, създаване на работни места, са обречени на провал.

Правилна стъпка е, че държавната помощ за този сектор се обвързва с изпълнението на критерии за качество в социален и екологичен план и с популяризирането на морски професии и насърчаване на обучението на моряците от държавите-членки на Европейския съюз, защото същинските нарушения на конкуренцията не са в резултат на държавна помощ, а на дъмпинг в социалната, екологичната сфера и дъмпинг на заплатите.

Най-добрата гаранция за безопасността на морския транспорт е наличието на добре платени, добре обучени екипажи, които се ползват със социална закрила и работят в добри условия.

Със задоволство мога да отбележа, че най-сетне говорим за обучение на моряци, което продължава през целия живот, и за подобряване на професионалните квалификации и умения. Трябва да гарантираме, че това ще бъде признато за право на всички моряци, и да накараме работодателите да го финансират.

Подкрепям и изискванията за корабостроителниците и качеството на стоманата. Разбира се, представеният ни текст прави определени стъпки напред, но съдържа и множество противоречия. Той остава в плен на догмата за свободна и неопорочена конкуренция. Той е повлиян твърде много от натиска на клиентското лоби и от най-мрачните ултралиберални утопични сценарии.

Как например може да подкрепя заетостта на европейските моряци, а в същото време да призовава за проучвания, които да определят до каква степен новите технологии биха могли да заменят същите тези моряци?

Как може да защитава намаляването на дъмпингови практики, а в същото време да призовава за свобода на движение на работници, които дори нямат еднакви права в рамките на Съюза? Как може да изтъква безопасността, когато в повечето случаи това е въпрос на независимо деклариране и когато някои страни, привлечени от възможността за печалба, нямат никакви колебания да транспортират стоки, които биха могли да се окажат изключително опасни за хората и околната среда, без дори да ги декларират?

Предстои още много работа, но ще я свършим заедно, защото една разумна и качествена политика в областта на морския транспорт трябва преди всичко да зачита онези упорити мъже и жени, които често рискуват живота си, за да удовлетворят потребностите на останалите.

  Anna Rosbach, от името на групата EFD. – (DA) Г-н председател, това е един амбициозен стратегически документ. Все пак имам някои коментари.

По-голямо количество товари по основните реки в Европейския съюз – чудесно, но вземаме ли под внимание факта, че през последните години равнищата на водата често са били твърде ниски, за да може по тях да се движи натоварен до горе шлеп? А ако пътуват натоварени само наполовина, то транспортните разходи са твърде големи.

Инспекции, основани на риска – как тогава можем да преценим дали шлеп, натоварен с въглища, не извършва контрабанда на хора? Инспекциите, основани на риска, не са достатъчни сами по себе си. Наивно е да се смята, че всички нации с морски транспорт в света ще спазват екологичните стандарти на Европейския съюз. Тъкмо обратното, много стари кораби от трети държави ще извлекат финансова изгода от това.

Пиратството – защо този проблем е посочен само във връзка с Африка? Проблемът е много по-наболял във водите около Индонезия. Това засяга и компаниите за морски транспорт от Европейския съюз.

Задължителното разтоварване – задължителното разтоварване следва да бъде въведено като законово изискване във всички крайбрежни води, използвани за корабоплаване, за да се избегнат екологични бедствия.

Също така считам, че можем да съжаляваме, че затворихме толкова много малки пристанища. Следва да инвестираме в укрепването на крайбрежния морски транспорт, а не в отслабването му.

Един последен въпрос – често чуваме колко е важно корабостроенето за Европейския съюз. Защо обаче никой не говори за отговорен, екологичен начин за нарязване на скрап на корабите? Искаме ли да продължим да изпращаме корабите си да бъдат безотговорно нарязани на скрап по индийските брегове след като спрем да ги използваме?

  Marian-Jean Marinescu (PPE). – (RO) Проблемите на европейския морски транспорт не могат да бъдат разглеждани отделно от тези на международния морски транспорт. Европа е един от основните участници на пазара на морския транспорт, по-специално по отношение на транспорта на пътници и контейнери. Позицията на Европейския съюз на световния пазар на този сектор трябва да бъде подобрена.

Подобряването на качеството на обучението на моряците, а също и на условията им на труд и живот както на борда, така и на пристанищата и по време на рейд може отнеме дълго време, за да бъдат изпълнени изискванията. Съществува недостиг на висококвалифицирани работници в целия европейски морски сектор – от корабостроители до кораби за развлечение.

Корабоплавателните компании в Съединените американски щати, Азия и Близкия изток предлагат далеч по-благоприятни условия, отколкото тези в Европа. При тези условия европейските специалисти от този сектор предпочитат да работят в корабоплавателни компании или за корабособственици в Дубай или Китай, а на европейските кораби работят филипински или индийски моряци. Трябва да променим положението. Морските институции в държавите-членки трябва да работят в много по-тясно сътрудничество, за да хармонизират своите учебни програми, както и да предложат възможности за платена работа и обмяна на опит с европейските корабоплавателни компании.

Искам да повдигна и друг въпрос, свързан със сигурността, който е много важен и продължава да възпрепятства нормалния поток на световния морски трафик. Имам предвид положението в района на Африканския рог. Приветствам действията на операцията „Аталанта“ на NAVFOR, която напълно изпълнява поставените задачи в региона. Трябва обаче да признаем, че са необходими конкретни инвестиции в отбраната, за да можем да осигурим на въоръжените сили кораби и други средства за намеса, които са много по-ефективни, отколкото тези, които използват в момента европейските военноморски сили.

  Saïd El Khadraoui (S&D). – (NL) Г-н председател, госпожи и господа, г-н член на Комисията, до голяма степен съм съгласен с коментарите, направени от колегата Fleckenstein и бих искал преди всичко да благодаря на докладчика, г-н van Dalen, за отличния му доклад. Той насочва вниманието върху няколко важни въпроса, един от които е важността на морския транспорт за икономиката ни. Той също така подчертава факта, че трябва да се конкурираме на глобален пазар и затова трябва да се грижим за конкурентоспособността на сектора на морския ни транспорт, като същевременно се стремим към по-устойчив транспорт. С други думи, трябва да противодействаме на опасността да останем без кораби под наш флаг. В същото време трябва да участваме при равностойни условия. Ето защо е важно правилата за държавна помощ, които са в процес на изготвяне от доста дълго време, да започнат на практика да се прилагат по нашите пристанища. Уверен съм, че ще се върнем към този въпрос на по-късен етап.

Има три важни области, които трябва да бъдат взети под внимание. Първо, заетостта и условията на работа. Професията „моряк“ трябва да бъде отново популяризирана сред младите хора, а в днешно време това е много трудна задача. Трябва да положим повече усилия, за да разпространим информация относно възможностите за професионално развитие било то на брега, или другаде. Трябва да направим повече по тези въпроси. Условията на работа също трябва да бъдат подобрени чрез ратифициране на законодателството на Международната организация на труда и чрез извършването на проверки не само в Европа, а очевидно и на световно равнище.

Втората важна област – много от вас вече я споменаха – е въздействието на морския транспорт върху околната среда. Сам по себе си морският транспорт е устойчив вид транспорт, но все пак има какво още да се желае. В това отношение Европа трябва да играе водеща роля, включително и в преговорите с Международната морска организация (ММО).

В заключение искам да кажа, че без съмнение безопасността е от ключова важност. Една професия може да се развива само ако условията, в които се практикува, са безопасни. Трябва да изготвим Третия пакет за морска безопасност и да продължим да оказваме подкрепа на мисията „Аталанта“ покрай бреговете на Сомалия.

  Gesine Meissner (ALDE). – (DE) Г-н председател, тъй като съм първият оратор от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, в началото бих искала да изкажа искрената си благодарност на г-н van Dalen. Всички сме свидетели, че той е изцяло отдаден на морския транспорт. Това стана съвсем ясно.

Знаем колко важна е тази област. През последните години преди кризата морската икономика като цяло отбеляза значително по-голям ръст от останалите икономически сектори. Разбира се, морският транспорт има основен принос за това и можем да кажем, че морските клъстери ще бъдат жизнено необходими за по-нататъшното развитие на Европа. Има също така прогнози, в които се посочва, че след като премине пикът на кризата, транспортният сектор отново ще отбележи растеж и тогава морският транспорт ще придобие още по-голямо значение. Деветдесет процента от износа и вноса ни се транспортира чрез пристанищата. Разбира се, в тази връзка е важно – както беше казано – връзките на пристанищата с хинтерланда да бъдат сериозно обсъдени в контекста на коридорите и трансевропейските мрежи.

Необходими са ни свежи сили. Ако имаме по-голям транспортен поток в морския сектор, съвсем естествено ще се нуждаем от хора, които желаят да работят в тази област. За тази цел ще ни е необходимо висококачествено обучение, което също така е хармонизирано в цяла Европа и в същото време ще трябва да популяризираме тази област. Трябва просто да покажем на младите хора какви възможности съществуват за тях в морския транспорт. Желаем добри условия за работа – и това също можем и искаме да хармонизираме в цяла Европа.

Екологичният аспект вече беше споменат. Морският транспорт е много екологосъобразен, особено що се отнася до емисиите на въглероден диоксид. Могат да се направят далеч повече подобрения по отношение на емисиите на азотни окиси и сяра. Предстои много работа както в самия сектор, така и в Европа като цяло, защото, както беше посочено, това е много важно, тъй като в морския транспорт има много силна международна конкуренция. В Европа имаме съвсем основателно водеща роля в тази област, но трябва също така да гарантираме, че ще запазим тази роля. В отделни случаи може да се наложи да използваме държавна помощ за тази цел. Трябва да гарантираме, че ще работим заедно за по-нататъшното развитие на този сектор.

В обобщение искам да кажа, че морският транспорт определено ще се развива в бъдеще и следователно е добре, че разработваме дългосрочна стратегия.

  Dominique Riquet (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, жизненоважно е да провеждаме европейска политика в областта на морския транспорт, която е амбициозна и дългосрочна. Тя трябва да вземе под внимание факторите, които са специфични за този сектор и да предвижда мерки за предизвикателствата, пред които сме изправени.

Морският транспорт е стратегически сектор за Европейския съюз в няколко отношения, най-вече заради ролята му за растежа и заетостта, международното му измерение, както и екологията и устойчивото развитие. Вече беше споменато, че морският транспорт е двигател за 80% от световната търговия. Съобщението на Европейската комисия и докладът на г-н van Dalen ни посочват посоката, която трябва да следваме, поставят стратегическите цели и идентифицират ключовите области за действие за политиката на Европейския съюз в областта на морския транспорт.

Бих искал лично да подчертая някои основни точки, които моята колега г-жа Vlasto и аз активно представяме в комисията по транспорт и туризъм, а именно че Европейският съюз трябва да засили конкурентоспособността на сектора на морския транспорт, което по-специално означава да бъдат подобрени условията на работа и възможностите за професионално развитие в сектора, като целта за конкурентоспособността не трябва да бъде отделяна от тази за устойчиво развитие, лоялна конкуренция и безопасност. По отношение на екологичните аспекти, политиката на Европейския съюз следва да насърчава интернализиране на външните разходи и създаването на зони за контрол на емисиите от морския транспорт. В заключение, имайки предвид, че очакваме повишен морски трафик, трябва да насърчаваме инвестиции, насочени към модернизиране и повишаване на капацитета на нашите пристанищни инфраструктури.

Важно е Европейският парламент да споделя визията си за политиката на Европейския съюз в областта на морския транспорт от този момент до 2018 г. Отличният доклад на г-н van Dalen, който получи широка подкрепа в Комисията, се надявам да получи също толкова силна подкрепа и от Парламента, което ще ни осигури стабилна основа за бъдещи преговори.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Морският транспорт става все по-важен за Европейския съюз. Имайки предвид, че морският сектор изпитва конкуренция не само на общностно равнище, но и в световен мащаб, трябва да подчертаем колко е важно да увеличим дела на морския транспорт като част от нашата транспортна дейност като цяло както в рамките на Общността, а особено и извън нея. Следва обаче да подчертаем, че все още има държави-членки на Европейския съюз в черния или сивия списък на Парижкия меморандум за разбирателство. Поради тази причина призоваваме държавите-членки и корабособствениците да положат усилия, за да бъдат включени в белия списък на Парижкия меморандум за разбирателство.

В допълнение, предвид морските произшествия през последните години, считам, че във всяка държава-членка с излаз на море следва да бъдат създадени европейски интервенционни центрове за морски произшествия.

Г-н член на Комисията, бих искала да използвам възможността и разискването, за да повторя отново искането ми към Комисията да се възползва максимално от прекия достъп на Европейския съюз до Черно море, регион, който е от особено географско значение. Във връзка с това Комисията следва да отправи, както в случая с другите европейски морета, покана за предложения за развитие на морски коридори в Черно море. Връзката между пристанищата на Ротердам и Констанца през коридора на Рейн, канала на Майн и река Дунав съкращава разстоянието между Северно море и Черно море с 4 000 км. Ето защо считам, че това е жизненоважно и искам Комисията и държавите-членки да ускорят изпълнението на приоритетен проект 18.

Макар транспортирането с кораб да причинява по-малко замърсяване, Европейският парламент поиска корабният транспорт да бъде включен в схемата за търговия с емисии, по-специално морският транспорт.

Корабостроителниците са изправени пред финансови трудности, особено в настоящата икономическа и финансова криза. Към момента представителите на корабостроителниците не могат да представят решение за преодоляване на настоящата икономическа криза.

Европейският морски сектор е изправен пред все по-задълбочаващ се недостиг на квалифицирани моряци. Социалният аспект и условията на работа, от които се ползват моряците в Европейския съюз, са тясно свързани с конкурентоспособността на европейския флот. Считам, че са необходими мерки, които да улеснят мобилността на работниците в този сектор без неоправдани пречки и ограничения.

  Inés Ayala Sender (S&D). – (ES) Г-н председател, искам специално да поздравя г-н van Dalen и моя колега, г-н Fleckenstein, за тази чудесна инициатива, която допринася за реализирането на амбицията на Европейския парламент, свързана с политиката на Европейския съюз в областта на морския транспорт, и също така искам да им благодаря за това, че проявиха великодушие и приеха голяма част от моите предложения.

Изготвеният доклад включва такива важни аспекти като подкрепа за приспособяването на пристанищата и корабите към потребностите на лица с намалена подвижност и изискването за ратификация на Конвенцията за морски труд на МОТ от 2006 г. и освен това настоява секторът да прилага конвенцията в своята работа. Друг важен аспект е разширяването на предложенията за професионално обучение на моряци на всички равнища, за борба с недооценяването и експлоатацията.

Той също така предлага да поемем водеща роля в Международната морска организация в борбата срещу замърсяването по отношение както на алтернативи на горивото в трюма, така и на намаления на емисиите на сяра, като също така предлага това да бъде постигнато с помощта на интелигентни транспортни системи, като например сателитната система „Галилео“.

Докладът също така предлага да бъде признато значението на борбата на Европа срещу пиратството и подкрепата за все по-нарастващата ефективност на операция „Аталанта“, както и необходимостта да бъде подобрена конструкцията на корабите, така че да бъдат пригодени към най-високите стандарти за достъпност и безопасност.

В заключение искам специално да приветствам признаването на ролята на пристанищата в новите трансевропейски мрежи, включително ключовата им връзка с вътрешни терминали и логистични платформи.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н председател, стратегията, която разискваме днес, е изключително амбициозна и, що се отнася до основното направление, г-н Koumoutsakos, докладчикът за нашата политическа група вече говори по всички въпроси, които исках да засегна.

Позволете ми все пак да направя коментар, като член на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, във връзка с изключително интересната и авангардна инициатива за създаването на e-maritime – мрежа за проследяване на морския транспорт. Лично аз съм съгласен с текста на Комисията. Той предвижда създаването на интегрирана система за управление на информацията, която да идентифицира, наблюдава, проследява и докладва всички кораби в морето и техните товари.

Съществуват обаче – не знам дали са развити в по-голяма или по-малка степен – сходни действия за електронно наблюдение, които се предприемат от Frontex като част от борбата срещу незаконната имиграция. Ето защо искам да попитам дали отчитаме този факт, дали е необходимо Комисията да направи разяснения в своето съобщение, дали следва да има специфични, различни компетентности за всяка от агенциите и дали има възможност тази информация да бъде обединена, така че да имаме по-добри резултати и в двете посоки.

  Ioan Mircea Paşcu (S&D). – (EN) Г-н председател, бих искал да говоря по два въпроса, споменати от докладчика, но които не бяха разгледани достатъчно задълбочено.

Първият е пиратството; по него са представени чудесни препоръки, които обаче неизбежно са общи. Вероятно бихме могли да използваме опита, основан на поуките от операция „Аталанта“, за да бъдат допълнени правилата за самозащита, препоръчани от ММО, като се има предвид, че пиратството вероятно ще бъде все по-често срещано, а нашият Съюз не може да организира подобни операции навсякъде в морското пространство, използвано от търговските флоти на Европейския съюз.

Вторият въпрос е необходимостта от по-добра връзка между морския сектор и сектора на вътрешните морски пътища, като се има предвид сложността на дейностите в тези области. Пример за това е взаимовръзката между икономическите, социалните, екологичните и политическите фактори в случая на река Дунав и Черно море.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Първият въпрос засяга доклад, който изискваме от Европейската комисия и който се отнася до ефективността на програмата „Марко Поло“. Вторият въпрос е свързан с възможността или по-скоро бъдещите законодателни предложения относно засилващата се роля на морските пристанища на Европейския съюз в рамките на световната морска логистика.

  Georgios Koumoutsakos (PPE). – (EL) Г-н председател, поисках да ми бъде дадена думата, за да поясня, че в моя първоначален доклад съм пропуснал нещо, което колегите също не са споменавали. По-специално, имам предвид ролята на Европейската агенция за морска безопасност, или ЕАМБ, чиято дейност е много важна за развитието на стратегията на Европейския съюз в областта на морския транспорт. Тя се нуждае от нашата подкрепа и считам, че информационните и техническите съоръжения, с които тя разполага, подпомагат не само сектора на корабния и морския транспорт в Съюза, но могат също така да бъдат полезни и в другите сектори, споменати пред малко, по-специално що се отнася например до информация, която може да бъде оценена и използвана и от Frontex.

Честно казано, и това е последният ми коментар, работата на ЕАМБ е важна и трябва да я отчетем и имаме предвид, когато разискваме стратегията на Европейския съюз в областта на морския транспорт.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, разискването беше отлично и със сигурност допълва чудесния доклад на г-н van Dalen. Считам, че докладът е добър, защото няма нищо по-трудно от това да напишеш доклад относно стратегия по принцип, тъй като стратегията е инструмент, който е дългосрочен, но в същото време трябва да се съсредоточи върху някои основни положения.

В момента в колегията работим за изготвянето на подробна пътна карта за прилагането. Можем да сме готови преди лятото. Бих искал да посоча три конкретни въпроса. Първият се отнася до насоките за държавна помощ за пристанищата. В момента това се обсъжда в генерална дирекция „Конкуренция“ към Комисията и с бивш член на Европейската комисия, отговарящ за конкуренцията, и те желаят ние, Комисията, да работим съвместно, така че ще е необходимо известно време. Не мога да посоча конкретни срокове, но работим по въпроса.

Относно въпроса за „Марко Поло“, разисквали сме въпросите, свързани с трансевропейската транспортна мрежа, така че това разискване ще бъде свързано с него.

Относно морските пристанища, в момента не сме в процес на изготвяне на законодателство.

Накрая бих искал отново да ви благодаря, г-н председател и уважаеми колеги, за това разискване. То беше много полезно за Комисията.

  Peter van Dalen, докладчик. – (NL) Г-н председател, благодаря Ви, благодаря и на всички колеги. Считам, че този доклад е добър пример за конструктивно сътрудничество между различните групи.

Искам да говоря по три ключови въпроса, които някои от вас вече споменаха. Първият се отнася до околната среда, а тя е от изключителна важност. Екологичните показатели на корабите ни трябва да се подобрят значително и в моя доклад посочвам няколко възможности в тази връзка, по-специално въвеждането на такса за гориво в трюма, което има лоши екологични характеристики. Питам се дали Комисията би могла отново да обсъди тази идея.

И на последно място, идеята за „зелени пристанища“, както беше наречена от някои колеги. В зеленото пристанище екологосъобразен кораб ще бъде обработван по-бързо и ще заплаща по-ниска пристанищна такса. Тази идея е награда за поведение, щадящо околната среда. По този начин на практика се съчетават система от стимули и възпиращи фактори. Ако са налице добри екологични показатели, се дава поощрение, а ако те не са достатъчно добри, то тогава се заплащат големи суми. Силно подкрепям такава система.

Що се отнася до безопасността, един от колегите каза, че държавите-членки трябва много бързо да приложат Третия пакет за морска безопасност. Това е необходимост. Г-жа Ţicău спомена Парижкия меморандум за разбирателство. Напълно сте права; в момента инспекциите се променят, така че да се основават на риска, което е много по-добре от фиксирания процент. Това повишава значително ефективността на инспекциите и стимулира доброто поведение. С други думи, корабите трябва да спазват правилата. Словакия все още не е включена в белия списък и трябва да положи допълнителни усилия в тази област.

Поставил съм специален акцент върху корабостроенето и поддръжката на корабите. Известно ни е, че в момент на икономически спад поддръжката бързо преминава на заден план. Ясно е, че не можем да позволим това като в момента класификационните дружества са изправени пред огромно търсене.

Подкрепяме изцяло мисията „Аталанта“ срещу пиратството. Тя е добра мисия и доказа, че е успешна. Преди седмица фрегата на нидерландските военноморски сили помогна за освобождаването на германски търговски кораб. Струва ми се, че това сътрудничество е отлично. В този конкретен случай, всички корабособственици трябваше да работят съвместно и да плават в конвой, тъй като никой не можеше да се справи сам.

В заключение бих искал да благодаря на члена на Комисията и на Комисията и очакваме с нетърпение този доклад да се превърне в пътна карта.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе след две седмици на месечната сесия в Брюксел.

Писмени изявления (член 149)

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, европейският морски транспорт играе важна роля на глобализирания пазар. Значимостта му се обосновава с ключови данни: 41% от световния флот се управлява от държави от Европейския съюз.

След увеличаването обаче на държавната помощ за секторите на морския транспорт в трети държави, конкурентното място на европейския флот все повече е подложено на натиск. Ето защо призовавам Комисията бързо да представи нови правила за държавната помощ, за да бъдат разработени справедливи условия на международната морска търговия.

Неотдавнашни проучвания показват, че се очаква морският транспорт в държавите-членки да нарасне от 3,8 млрд. тона през 2006 г. на около 5,3 млрд. през 2018 г. Поради тази причина приемам съдържанието на въпросния доклад; с други думи, съгласен съм, че е приоритет увеличаването на капацитета на пристанищната инфраструктура, за да продължи растежът на сектора на морския транспорт.

В заключение искам да кажа, че морските професии следва да бъдат по-широко популяризирани сред младите хора в Европа с помощта на подходящата информация, която изглежда липсва в момента. Считам, че нарастващият недостиг на специалисти в европейския морски транспорт може да доведе до неговото отслабване в бъдеще.

  Danuta Jazłowiecka (PPE), в писмена форма. – (PL) Госпожи и господа, ако човек погледне положението на морския транспорт на Европейския съюз, може да стигне до нееднозначни заключения. От една страна, представените данни са доказателство за факта, че флаговете на държавите-членки заемат голям дял от световния транспорт, а така също и в Съюза. Това подчертава значимостта на Общността за прилагането на нови технологии и системи за организация, особено онези, които са свързани с опазването на околната среда и подобряване на стандарта на живот на екипажите. От друга страна обаче се наблюдава все по-засилваща се конкуренция от трети държави и по-специално от така наречените „удобни флагове“. Забелязва се също така и все по-голямо нежелание от страна на младите хора да се занимават с професия в един несъмнено труден сектор. В обобщение, сегашното положение на пазара на морски транспорт в Европейския съюз не е лошо, но перспективите не ни дават повод за оптимизъм. Все пак, лично за мен, приоритет си остават мерките, насочени към подпомагане на транспорта по вътрешните водни пътища и гарантиране на оптимални връзки между транспорта на стоки по море и по вътрешни морски пътища. Представлявам региона, разположен в горната част на река Одер, и съм свидетел на това, колко малко се използва потенциалът на речните пристанища в този регион, особено като транспортен маршрут, свързващ регионите във вътрешността на Чешката република, Полша и Германия с морското пристанище на Шчечин. Този аспект също трябва да се има предвид в контекста на морския транспорт на Европейския съюз, за да може мерките, предприети като част от разискваната политика, да допринесат за развитието на Общността като цяло, а не само на крайбрежните области.

  Vilja Savisaar (ALDE), в писмена форма. – (ET) Г-н председател, г-н van Dalen, госпожи и господа, 41% от световния флот е европейско притежание, но за съжаление, някои други държави подкрепят по-силно своите флотове и корабособственици, отколкото държавите-членки на Европейския съюз, или налагат не толкова строги изисквания относно безопасността и екологичността на корабите.

Европа трябва да гарантира по-добри условия на работа за своите моряци, безопасността на своите кораби и подобряване на положението на морската среда. За тази цел трябва да изискваме, и вероятно да насърчаваме, държавите-членки да подкрепят своя морски транспорт и да гарантират, че корабите, включени в регистъра на държавата, спазват ратифицираната конвенция, както и международните изисквания. Макар морският транспорт да е по-екологосъобразен от сухопътния или въздушния, има възможност замърсяванията да бъдат намалени още повече.

Представяйки това предложение за изменение, надявам се, че то ще направи работата на доковете по-ефективна и по-малко замърсяваща, което определено ще бъде подпомогнато чрез процедури, при които не се употребява хартия, както и посредством по-широкото използване на интелигентни транспортни системи. В същото време основната цел на интелигентите транспортни системи не е да се намали замърсяването, а да се повиши ефективността и да се гарантира по-добра конкуренция.

Безопасността е от изключително значение в сектора на морския транспорт. Трябва да направим всичко възможно за да гарантираме безопасността на нашите моряци, пътници, кораби и стоки, но в същото време не можем да вземаме решения със затворени очи. Трябва да подходим по-цялостно и да намерим решение на съществуващите проблеми в тази област.

На кратко, бих искала да кажа, че морската дейност е много важна част от икономиката и ежедневието на много европейци. Следователно трябва да направим всичко възможно, за да гарантираме конкурентоспособността и устойчивостта на този сектор, като в същото време не забравяме човешкия и екологичния фактори.