Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 19 април 2010 г. - Страсбург

23. Селското стопанство в ЕС и изменението на климата (кратко представяне)

  Председател. - Следващата точка е докладът на Stéphane Le Foll, от името на комисията по земеделие и развитие на селските райони, относно селското стопанство в ЕС и изменението на климата (SEC(2009)0417 – 2009/2157(INI)) (A7-0060/2010).

  Stéphane Le Foll, докладчик. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, докладът, който представям пред Парламента, има за цел да обясни, че селскостопанският сектор на ЕС има място и роля в борбата срещу глобалното затопляне.

Тази седмица природата ни напомни – този път под формата на вулкани – че може да има голямо въздействие върху дейността на човека и върху климата. Това обаче означава, че независимо от всичко, хората, и по-специално Европа, трябва да поемат отговорност за борбата срещу това, което наричаме глобално затопляне.

С моя доклад целя да покажа, че селскостопанският сектор може да продължи да намалява както емисиите на въглерод, така и потреблението на изкопаеми горива и същевременно може, преди всичко, да допринесе активно за фиксирането на въглерода, така че на световно равнище да бъдат постигнати по-ниски емисии на въглерод и да се гарантира по-голям процент на улавяне и складиране на въглерода.

В доклада се прави опит да се илюстрира необходимостта селското стопанство да се отдалечи от разпокъсания подход, който се състои във въвеждане на нова директива при всеки възникнал проблем – директива за почвите, за водата, пестицидите и т.н., с цел да се направи опит за по-комплексно и системно справяне със съответния проблем в селското стопанство.

При такъв подход ние ще трябва да установим възможностите, които гарантират, както вече споменах, че селскостопанският сектор не само намалява своето потребление на енергия, но същевременно участва активно във фиксирането на въглерода. Тази роля е свързана по-специално с процеса на фотосинтезата и биомасата, и особено с областта, която ми е на сърцето, а именно почвата и капацитетът на европейските почви за складиране на органичен въглерод.

Считам, че подходът, който разглеждам в доклада и се надявам да бъде одобрен при гласуването, което ще се проведе на месечната сесия в Брюксел, ще даде възможност на селското стопанство в Европа да навлезе в нов етап на устойчивост и да осъществи прехода към състояние на по-голямо осъзнаване и загриженост за проблемите на околната среда, което ще му позволи да изпревари редица други континенти и земеделски системи. При този процес селското стопанство ще оказва по-положително икономическо и екологично въздействие, а в резултат на това и по-положително въздействие от социална гледна точка.

Следователно докладът разглежда специфичния въпрос за селското стопанство във връзка с борбата срещу глобалното затопляне, но също така претендира – поне се надявам, че го прави – че изследва и други начини за подкрепа, и по-специално, на предстоящото разискване относно бъдещата селскостопанска политика след 2013 г.

Обръщам се към Комисията, ще се обърна към комисиите по земеделие, както често правя, а когато имам възможност ще се обърна и към различните министри. Считам, че е необходимо да променим посоката. Общата селскостопанска политика след 2013 г. трябва да бъде амбициозна. Тя трябва да се основава на целите, които помагат на гражданите да разберат защо се нуждаем от обща селскостопанска политика.

Нуждаем се от обща селскостопанска политика, защото земеделската общност на Европа трябва да гарантира продоволствената сигурност и да поеме по пътя на устойчивостта. Във всеки случай, това е посоката, която предлагам в моя доклад и по отношение на която се надявам голямото мнозинство от членовете на Парламента да се съгласят с мен.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, много благодаря на докладчика за неговия доклад. Селското стопанство е сектор на икономиката, който вече прави и ще продължава да прави всичко възможно да опази околната среда. Така ние вече сме успели да намалим емисиите на парникови газове в селското стопанство с 20%. Освен това, земеделските почви и растения извличат големи количества въглероден диоксид от атмосферата. Следователно селското стопанство е част от решението на проблема с изменението на климата. От друга страна, производството на храни за 500 милиона граждани на ЕС трябва да стане приоритет, като същевременно ресурсите се използват по възможно най-ефективен начин и се осигурява възможно най-висока степен на защита на околната среда и на биоразнообразието.

Земеделските стопани не могат да се справят с това сами. Те се нуждаят от силна европейска селскостопанска политика, която да ги подкрепя. Това е единственият начин, по който ние можем да успеем да произведем достатъчно храна за нарастващото население на света и едновременно с това да защитим околната среда, за да се преборим с изменението на климата.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-н председател, докладът на г-н Le Foll е изключително важен, защото въпросите относно европейското производство на храни и селското стопанство са важни.

Европа трябва да бъде самостоятелна. Това е важно и за предотвратяване на изменението на климата, тъй като транспортирането на къси разстояния и храните от местно производство са най-добрите начини за постигане на това.

Селското стопанство трябва да бъде екологично устойчиво и в това отношение на нас ни предстои да свършим много работа. Държавите-членки на Европейския съюз могат да играят водеща роля по този въпрос и в такъв смисъл Европа и държавите-членки сме в добра позиция, защото имаме възможността да инвестираме в научни изследвания.

  Martin Häusling (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, бих искал най-искрено да благодаря на г-н Le Foll за неговия доклад. В него се съдържат важни моменти, на които трябва да обърнем внимание в бъдеще. Опазването на климата трябва да бъде също и част от новата реформа на общата селскостопанска политика, то трябва да бъде включено в реформата. В бъдеще ние ще се нуждаем от устойчиви и екологично безвредни процедури, с които да се гарантира, че околната среда е защитена. Селското стопанство не е само жертва по отношение на опазването на климата, а е също важна част от тази кауза. Десет процента от парниковите газове все още произлизат от селското стопанство. Тук също е необходимо да има намаление.

Освен това ние трябва да вземем под внимание един момент, който се споменава в доклада на г-н Le Foll, а именно факта, че внасяме много соя, например от Бразилия. Европейското селско стопанство също е отчасти отговорно за това, че райони с девствени гори в други държави се превръщат в интензивно обработвана селскостопанска площ, което в крайна сметка оказва влияние и тук. Трябва да вземем това предвид в бъдеще. Освен това в бъдеще ще трябва да положим усилия да възстановим нашия собствен запас на протеин в Европа, което също е част от решението на екологичните проблеми, свързани с опазването на климата.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Изключително важен аспект на доклада на г-н Le Foll е, че без селското стопанство ние дори не бихме имали възможност да предприемем действия срещу глобалното изменение на климата. Едновременно с това аз се замислям за горското стопанство, и по-специално, че и до днес то не получава достатъчно подкрепа. Напълно съм съгласен, че в бъдеще селското стопанство трябва да бъде по-зелено и по-благоприятно за околната среда. От една страна, това е много важно. От друга страна, селското стопанство произвежда многобройни екологични обществени блага – биоразнообразие, опазване на ландшафта, чистота на водата и т.н. – които пазарът не възнаграждава достатъчно, нито го прави общата селскостопанска политика. Затова, от 2013 г. нататък нашата обща селскостопанска политика трябва да създаде пазар за екологични обществени блага, така че земеделските стопани да могат да поемат допълнителни услуги и да получават компенсация за извършваните от тях допълнителни услуги.

  Sari Essayah (PPE). – (FI) Г-н председател, този доклад по собствена инициатива засяга изключително важна област, защото ролята, която играе селското стопанство, ще се засилва в бъдеще. Търсенето на храна бързо нараства в световен мащаб, а едновременно с това изменението на климата води до намаляване на площта на земеделската земя в света. Освен това изискванията на потребителите относно качеството на храната се увеличават.

Така както надеждно се грижи за осигуряване на собствената си прехрана, Европа трябва също така да играе роля в поддържане на продоволствието на другите континенти.

Инвестирането в устойчиво горско стопанство и по-добрата експлоатация на горите трябва също да се разглежда като важна част от политиката на ЕС в областта на климата. По тази причина аз бях малко разочарована, че в стратегията „ЕС 2020“ се съдържа съвсем малка сума за инвестиране в селското и горското стопанство. В крайна сметка, селското и горското стопанство играят жизненоважна роля в осигуряване на безопасността на европейските храни, по-ефективно производство на биоенергия и жизнеспособност на селските райони.

  Marit Paulsen (ALDE). – (SV) Г-н председател, бих искала, ако позволите, да благодаря на докладчика за много свежия нов подход. Аз лично съм убедена, че земеделието и горското стопанство безспорно са най-важните фактори в усилията ни за намаляване на емисиите от въглероден диоксид, особено ако трябва да свързваме въглерода в дърветата, растенията и корените и да го фиксираме или превръщаме в органични съединения в почвата. Това не включва усвояване на нова технология или осъществяване на проекти за научни изследвания, защото вече имаме необходимите знания и инструменти.

Тъй като аз току-що се изказах относно защитата и хуманното отношение към животните, бих искала да задам директен въпрос: не трябва ли да променим самата обща селскостопанска политика? Ако плащахме на земеделските стопани за всички ползи, произведени от тях, които са жизненоважни, както в този случай, за живота на цялото общество, то тогава вместо да плащаме за това, което хората притежават, щяхме да им плащаме за това, което вършат.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) На първо място, искам да поздравя докладчика за задълбочения подход, който е възприел при разглеждането на един от най-належащите проблеми в момента. Изменението на климата поставя най-сериозни заплахи не само за околната среда, но също така за икономиката и обществото. Добивите от зърнени култури варират от една година до следващата, силно повлияни от колебанията в крайните климатични условия, което оказва въздействие върху всички сектори на икономиката, макар и селското стопанство да остава най-уязвимият.

На фона на тези условия, в стратегиите на Европейската комисия трябва да се вземат предвид както предотвратяването, така и смекчаването на неблагоприятните последици за селското стопанство в Европейския съюз чрез изпълнение на план за действие в най-засегнатите райони. Тук аз имам предвид приспособяване на селскостопанските дейности към новите условия – залесяване, управление на водните ресурси за селското стопанство и превръщане на замърсените земи в екологосъобразни.

Другата мярка трябва да бъде план за бъдещето, насочен към премахване на причините за изменението на климата чрез насърчаване на нисковъглеродната икономика в световен мащаб, съчетана с енергийната сигурност. Европейският съюз трябва да запази водещата си позиция в борбата срещу изменението на климата, което не трябва да бъде поставено под номер две поради настоящите икономически трудности.

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Г-н председател, впечатлен съм от комплексния подход на този доклад. Въпреки това обаче аз имам един простичък въпрос: какви са реалната отговорност, влиянието и въздействието на селското стопанство върху изменението на климата? Аз имам предвид и благотворните, и негативните последици. Може ли да се каже, че позицията на науката и резултатите от нашите научни изследвания са достатъчно силни аргументи, за да се очаква такова голямо увеличение на разходите за борба със затоплянето, което не е напълно установено? Все пак крайно належащо е да се преборим с последиците от икономическата криза, безработицата и другите проблеми, възникнали от социално-икономическото положение в Съюза.

До каква степен общата селскостопанска политика вече изпълнява изискванията за опазване на климата и какви инструменти могат да бъдат приложени в ОСП в тази област в бъдеще?

  Chris Davies (ALDE). – (EN) Г-н председател, аз искам само да спомена за моя роден край. Имам достатъчно късмет да живея в периферията на Садълуърт Мурландс, между градовете Манчестър и Лийдс. Това е южният край на торфище, което се простира в права посока от Англия до Шотландия.

Това е много рядко срещано местообитание в цяла Европа, но също така местообитание, което е силно опустошено от промишлено замърсяване, продължило 250 години и унищожило разнообразието на видовете, които може да поддържа. Това се допълва от прекомерната паша, вероятно на овце, и от пожари. Разбира се, с пресъхването на торфището се освобождава газ, който причинява глобално затопляне. От това, което би трябвало да бъде прекрасна местност, се освобождава потенциално огромно количество газ, причиняващ глобално затопляне.

В момента Кралското дружество за защита на птиците се опитва да възстанови това местообитание и да направи така, че мъхът сфагнум, който някога е създал торфището, да започне да расте отново. Финансирането, от което се нуждаят, не е от порядъка на милиони, а на десетки или вероятно стотици хиляди. Това е малък елемент, който може да допринесе както за възстановяване, така и за насърчаване на биологичното разнообразие, и за опазване на това хълмисто местообитание, което потвърждава, че в него се съдържат газове, причиняващи глобално затопляне. Когато разглеждаме реформата на общата селскостопанска политика определено трябва да имаме предвид това.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Селското стопанство генерира значителна част от общия обем на емисиите на въглероден диоксид. Ето защо ние подчертаваме необходимостта от подобряване на енергийната ефективност в този сектор. Настоятелно призовавам Комисията да не спира да следи внимателно връзката между високите цени на храните и повишаващите се цени на енергията, особено на горивата, които се използват.

Бих искала да ви напомня, че стимулите за насърчаване на устойчиво отглеждане на енергийни култури не следва да излагат на опасност производството на храни. По тази причина ние призоваваме Комисията да наблюдава последиците от увеличеното производство на биогорива в Европейския съюз и в трети държави, по отношение на промените в земеползването, цените на хранителните продукти и достъпа до храни.

Призоваваме Комисията и държавите-членки да насърчават научните изследвания и развойната дейност, за да бъдем предпазени и да ни се даде възможност да се адаптираме към изменението на климата. Тук имам предвид по-специално научните изследвания в областта на бъдещото поколение биогорива.

  Андрис Пиебалгс, член на комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на докладчика г-н Le Foll за този много важен доклад относно селското стопанство и изменението на климата.

Борбата срещу изменението на климата е абсолютен приоритет в целия свят. Европейският съюз също дава голям принос, селскостопанският сектор също вече допринася за борбата срещу изменението на климата. Ние имаме политика, която ограничава емисиите на парникови газове. Селското стопанство също така осигурява източници на възобновяема енергия с по-доброто използване на целия цикъл и на всички продукти, произлизащи от сектора. Освен това политиката на ЕС в областта на селското стопанство е насочена към оптимизиране на функцията на земеделските почви да поглъщат въглерод.

От реформата през 1992 г. насам е отбелязан значителен напредък в обединяването на всички екологични съображения в общата селскостопанска политика. Неотдавнашният преглед на състоянието на реформата представляваше допълнителна стъпка в тази насока с определен акцент върху смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяването към тях.

Рамката на настоящата обща селскостопанска политика предоставя балансиран подход между задължителните изисквания, наложени чрез кръстосано спазване, който ограничава някои земеделски практики, и положителни стимули за земеделски практики, щадящи климата, осигурени чрез развитие на селските райони.

Комисията напълно споделя становището, че към изменението на климата трябва да се подходи в глобален мащаб, и че е важно другите също да последват нашия пример. От една страна, ние трябва още повече да помагаме на селското стопанство на ЕС да допринася за смекчаване на изменението на климата чрез намаляване на неговите собствени емисии на парникови газове, като увеличава задържането на въглероден диоксид в почвите и използва възобновяема енергия от други източници и, от друга страна, трябва да бъдем по-продуктивни, по-ефективни в осигуряването на хранителни доставки, и по този начин да покажем, че и двете цели могат да бъдат постигнати – продоволствена сигурност и екологична устойчивост.

В настоящата подготовка на общата селскостопанска политика след 2013 г. и в светлината на резултатите от провеждащите се преговори относно изменението на климата, Комисията ще проучи начини за подпомагане и по-добро обединяване на целите за приспособяване към последиците от изменението на климата и смекчаването им в инструментите на общата селскостопанска политика.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе след две седмици, на следващата месечна сесия в Брюксел.

Писмени изявления (член 149)

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Селското стопанство е пряко засегнато от изменението на климата и ще продължава да бъде такова, защото то включва живи организми и неговите резултати се влияят преди всичко от качеството на почвата, водата и въздуха. За съжаление, днес селското стопанство също има дял (от почти 10%) в създаването на парникови газове. От азотните торове се отделя азотен окис, а чрез процесите на храносмилане при добитъка се образува метан. Точно селското стопанство може да помогне в борбата срещу глобалното затопляне, особено чрез новите методи на обработване на земята, насочени към опазване на почвата и намаляване на складирането на въглероден диоксид, чрез подкрепа за горското стопанство и агролесовъдството, както и за биологичното земеделие. Приветствам и напълно одобрявам мнението на докладчика относно въвеждането на истинска европейска политика за горското стопанство, при която ще бъде възможно да се подкрепи управлението и последващата производителност на горите, а не те да се използват главно за икономически дейности, насочени предимно към генериране на финансови печалби, било то за полунационализирани, или за частни субекти. Научните изследвания показват, че този сектор има уникалната способност да улавя въглерода в естествена форма, която не причинява замърсяване. Горите също така помагат за решаване на проблемите с ерозията и деградацията на почвите, недостига на вода и замърсяването, и за запазване на биологичното разнообразие на растителните и животинските видове. Поради всички причини, посочени по-горе, аз напълно подкрепям приемането на доклада.

  Mairead McGuinness (PPE), в писмена форма. – (EN) Аз приветствам този навременен доклад, насочен към ролята, която селското стопанство може да играе в смекчаване на въздействието на изменението на климата. В доклада на ФАО относно състоянието на прехраната и земеделието през 2009 г. се подчертава необходимостта от животновъдството за производството на храни в целия свят. За да отговорим на световното търсене на прехрана, от решаващо значение е да поддържаме настоящите нива на производство. Ние обаче ще трябва да намерим баланс между осигуряването на достатъчно храна за населението в света и произвеждането й по начин, който не води до увеличаване на отрицателното въздействие върху климата в света. Ролята, която европейските земеделски стопани могат да играят в този процес, ще се изясни още повече в провеждащия се дебат относно бъдещата форма на ОСП след 2013 г. и от решаващо значение е ЕС да помогне на нашите земеделски стопани в намирането на този баланс.

Аз напълно подкрепям призива в настоящия доклад на ЕП за компенсиране на земеделските стопани за усилията им да намалят емисиите и за осигуряване на подкрепа за мерките за приспособяване към последиците от изменението на климата и смекчаването им. Предложението в доклада за разработване на стратегия на равнището на ЕС за борба с въздействието на неблагоприятните метеорологични условия върху селското стопанство на ЕС е много навременно и наистина много уместно, като се вземат предвид изключително тежките климатични условия, пред които са изправени земеделските стопани през последните месеци.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Изменението на климата оказва пряко въздействие върху селското стопанство. Най-тежките последици от него се виждат особено ясно сред населението на селските райони, където изкарването на прехраната зависи от селското стопанство. Жените са сред най-уязвимите към въздействието на изменението на климата. Причините за това са, че, от една страна те съставляват основната работна сила в селското стопанство в много държави, докато от друга страна, нямат равни възможности с мъжете в печеленето на доходи.

Методите на производство в селското стопанство, въведени през хилядолетието, в което съвсем скоро навлязохме, изискват човешки усилия, които трябва да задоволят основни потребности като осигуряване на прехрана и безопасност на храните за населението в света (което се очаква да нарасне на 9 милиарда до 2050 г.), координиране на мерките за подкрепа на увеличаването в количествено и качествено отношение на селскостопанското производство, насочено към произвеждането на храни, при изисквания за развитие, наложени от производството на биогорива, заедно с опазване на екосистемите и прекъсване на връзката между икономическия растеж и увреждането на околната среда.

Считам, че е необходимо да се приеме нова стратегия, основана на нов подход, който е насочен към устойчиви модели на селскостопанско производство и изисква компенсационни помощи за покриване на допълнителните разходи, свързани с тези цели (например местни договори за екологично сертифициране), а така също и към създаване на „зелени работни места“ и включване на жените в пазара на труда (опазване на селските райони, опазване на биологичното разнообразие, оранжерии за зеленчуци и цветя).