Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Разисквания
Понеделник, 19 април 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

24. Селското стопанство в райони с неблагоприятни природни условия: специална равносметка на състоянието (кратко представяне)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. - Следващата точка е докладът на Herbert Dorfmann, от името на комисията по земеделие и развитие на селските райони, относно селското стопанство в райони с неблагоприятни природни условия: специален преглед на състоянието (COM(2009)01612009/2156(INI)) (A7-0056/2010).

 
  
MPphoto
 

  Herbert Dorfmann, докладчик.(DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, в настоящия доклад разглеждаме съобщението на Комисията относно селското стопанство в райони с неблагоприятни природни условия.

По-точно, съобщението е относно определяне на границите на райони с неблагоприятни природни условия, и по-специално относно намирането на нови начини за определяне на границите им. Понастоящем те се определят главно или изключително въз основа на национални критерии. Съществуват над 100 такива критерия и те напълно се различават в различните държави-членки на Съюза.

Това не гарантира еднаквост – състояние на нещата, което Европейската сметна палата е критикувала по редица поводи. В своето съобщение Комисията предлага нов начин за определяне на границите на тези райони, използвайки осем различни критерия, които са предназначени да доведат до цялостно повторно определяне на границите на въпросните райони.

Парламентът не знае какво въздействие ще имат тези критерии, защото резултатите от симулациите, които Комисията призова държавите-членки да направят на територията на техните райони, не бяха налице, докато работехме по доклада, нито пък видяхме самите симулации.

Бих искал да обобщя предложенията, които сме направили в настоящия доклад. Ние считаме, че по принцип уеднаквен метод на определяне на границите е разумен и може би необходим, за да се гарантира уеднаквяване в рамките на Европейския съюз. Считаме също така, че финансовата компенсация – която може да се каже, че е най-важният резултат от процеса на определяне на границите, тъй като е първото нещо, което се извършва, за да може съответните райони да получат компенсационни плащания – е изключително важен елемент на селскостопанската политика и, преди всичко, създава възможност за селско стопанство на места, където в противен случай това би било много трудно, или с други думи, в районите в неблагоприятно положение, особено в планинските райони.

Въпреки това, ние не сме в състояние да направим оценка на качеството на тези критерии, с други думи дали сега тези критерии действат или не, защото в момента нямаме достъп до симулациите в никой от районите. Има обаче много конкретни съмнения за това, дали предложените критерии ще бъдат достатъчно точни.

Също така, все още съществува необходимост да се изясни дали критериите, предлагани в момента от Комисията, следва да се разглеждат по този начин, тоест поотделно, критерий по критерий, или дали при определени обстоятелства трябва да се вземе предвид натрупването на въпросните критерии. Неблагоприятното положение често се свързва едновременно с няколко фактора и изглежда, че е напълно разумно да обмислим дали е от първостепенно значение да вземем под внимание натрупването на тези критерии.

Ние също така трябва да обмислим дали във връзка с това следва да се вземе предвид принципът на субсидиарност – с други думи, дали и в този случай ще бъде необходимо да съставим приблизителна рамка, като използваме новите критерии и след това да дадем възможност на държавите-членки и на регионите да я съгласуват.

Накрая, аз също считам за много важно да помислим дали да нямаме преходни периоди. Определянето на границите ще доведе до премахване на някои райони от вече определените и те ще се нуждаят от достатъчно дълъг преходен период.

В обобщение бих искал да кажа – и считам, че докладът също отразява това мнение – че настоящото съобщение на Комисията все още се нуждае от допълнително доуточняване и че преди да бъде изпълнено, то трябва да бъде внимателно обмислено, защото ще има трайни последствия за засегнатите земеделски стопани.

Накрая, искам да отправя сърдечна благодарност към моите колеги тук в Парламента, както и към Комисията, които през последните няколко месеца помагаха за изготвянето на настоящия доклад.

 
  
MPphoto
 

  Peter Jahr (PPE).(DE) Г-н председател, много благодаря на докладчика за отличния му доклад. Субсидирането на райони в неблагоприятно положение е основен елемент на общата селскостопанска политика с цел поддържане на общото развитие на селското стопанство на територията на цяла Европа. Следователно подходът на Комисията за разработване на система за определяне на границите на тези райони, която да се използва навсякъде в ЕС, трябва да бъде приветстван. Решаващият момент обаче е дали осемте критерия, които са разработени с тази цел, действително ще бъдат достатъчни. Аз не съм убеден, че това наистина са точните критерии, които да се използват. Не мога да разбера – и считам, че същото може да се каже и за докладчика, и за цялата комисия по земеделие и развитие на селските райони – защо Комисията не ни е предоставила резултатите от симулациите за последиците от въпросните осем критерия. Затова аз отправям призив към Комисията: това наистина не следва да се случва толкова често, колкото се случва сега.

Когато искаме и трябва да оценим нещо, ние естествено трябва да знаем резултатите. Аз гледам на това като един вид липса на доверие в Парламента. Това означава, че специално за този предложен регламент има да се свърши още много работа. Надявам се, че Комисията ще се запознае внимателно с доклада Dorfmann, който сме превърнали в наш собствен доклад. Аз лично се надявам, че г-н Dorfmann ще има възможност да продължи да внася политически принос по въпроса.

 
  
MPphoto
 

  Martin Häusling (Verts/ALE).(DE) Г-н председател, аз също бих искал да благодаря на г-н Dorfmann за неговия доклад. Това, което той представи, ясно показва, че все още има неща, които трябва да бъдат изяснени във връзка с този въпрос. Както и ораторите преди мен, аз също считам, че сегашната рамка за определяне на границите на тези райони е прекалено импровизирана и временна. Много части от нея не отговарят на потребностите на районите в неблагоприятно положение. Съмнявам се дали ще успеем само с тези критерии за природни условия.

Ние също така трябва да се вгледаме внимателно в социалното положение, което играе основна роля в районите в неблагоприятно положение. Тъй като плащанията за тези райони са от жизненоважно значение за оцеляването на много земеделски стопанства, Комисията трябва отново да помисли за подобряване на настоящата рамка, за да даде на много региони шанс за оцеляване.

Страхувам се, че прилагането на настоящата система ще предизвика много големи размествания, които не винаги са разбираеми и ще доведат до голямо безпокойство и несигурност в селското стопанство. Ние трябва отново да разгледаме този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D).(HU) Много важно е на основата на доклада Dorfmann в бюджета на общата селскостопанска политика да продължи да се дава приоритет на подкрепата на селскостопански райони с неблагоприятни природни условия, тъй като без такава подкрепа в тях ще възникнат сериозни екологични вреди и социални проблеми. Удовлетворително е, че Комисията – и тук Комисията заслужава похвала – оставя определянето на допустимите за подпомагане райони въз основа на осемте критерия на държавите-членки. Същевременно аз бих искал да обърна внимание на факта, че и до днес съществуват различия и дискриминация между държавите-членки, не само по отношение на директните плащания, които се налагани на новите държави-членки, и по-специално собствената страна на члена на Комисията, Латвия, както и на другите нови държави-членки. В моята страна снабдяването с вода на района с пясъчните дюни (Homokhátság) буди безпокойство, тъй като за четири десетилетия нивото на подпочвената вода е спаднало с 4-5 метра и районът е станал полупустинен. Същият проблем възниква и в Южна Европа и затова намирането на решение на въпроса за управлението на водата в бъдещата обща селскостопанска политика е от особено значение.

 
  
MPphoto
 

  Michel Dantin (PPE).(FR) Г-н председател, аз бих искал да благодаря на нашия колега г-н Dorfmann за отличната му работа по настоящия доклад. Считам, че в него е направена отлична преценка на въпроса, така както е днес, по отношение на предложенията на Комисията.

Бих искал да се обърна по-специално към члена на Комисията. Тази работа продължава няколко месеца и създава голяма тревога в някои производства в нашите държави, които са заплашени от повторна класация, и тази повторна класация се извършва в момент, когато – и това ще бъде темата на въпроса, изискващ устен отговор, утре вечер – много производствени сектори изпитват особени затруднения. Затова ние трябва да се придвижим напред и то да се придвижим бързо. Считам, че не можем да чакаме три години, за да излезем с ясен отговор за земеделските стопани, които са засегнати от извършваното определяне на границите.

 
  
MPphoto
 

  Sari Essayah (PPE).(FI) Г-н председател, изключително добре е, че в доклада се набляга специално на районите в по-неблагоприятно положение. Централната идея, която вероятно всеки тук подкрепя, е, че предпоставките за доходно селскостопанско производство трябва да бъдат запазени навсякъде в ЕС както сега, така и в бъдеще.

Изглежда, че от критериите за определяне на районите в по-неблагоприятно положение произлиза голямо объркване. Ние трябва да обърнем специално внимание на селското стопанство в райони в по-неблагоприятно положение, защото предишните реформи на общата селскостопанска политика много често са били извършвани от гледна точка на районите в благоприятно положение.

За да може да се продължи с отглеждането на култури в райони в по-неблагоприятно положение, от изключително значение е да се използват пропорционални регулаторни механизми. Отмяната от ЕС на някои от предишните регулаторни механизми в селското стопанство не постигна успех. Например премахването на квотите за мляко и отмяната на схемата за оставяне на земи под угар беше несполучливо решение, що се отнася до районите в благоприятно положение.

 
  
MPphoto
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE).(PL) Г-н председател, субсидирането на европейското селско стопанство не може да бъде оспорвано. Причините за субсидиите включват най-различни производствени условия като климат, качество на почвата, проблема с достъпа до вода, състоянието на земята и социалните и исторически условия. Повечето от тях оказват значително влияние върху резултатите от производството и икономическото положение, и са дали отражение върху днешните съставни елементи на общата селскостопанска политика.

Аз споделям вижданията и опасенията на автора относно липсата на очаквани резултати от новия подход. Може ли критериите, използвани до сега да са били толкова неподходящи? Ние очакваме изчисления и по-задълбочен анализ на резултатите. Важен въпрос е как да се поддържа селскостопанско производство в райони в по-неблагоприятно положение. Аз съм на мнение, че подкрепата за тези райони все още трябва да продължава на подходящо равнище, като част от общата селскостопанска политика в бъдещата финансова рамка.

 
  
MPphoto
 

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на г-н Dorfmann за отличния доклад относно съобщението на Комисията, озаглавено „За по-точно насочване на помощите за земеделски производители в райони с неблагоприятни природни условия“.

Бих искал да засегна два въпроса. Общата цел на плащанията за неблагоприятни природни условия е да се осигури непрекъснато земеползване и чрез управлението на земеделската земя да се поддържат селските райони, както и да се насърчава постигането на устойчиви земеделски системи. Плащанията на земеделските производители в тези райони компенсират допълнителните разходи на производителите и пропуснатия доход, свързан със съществуващите неблагоприятни природни условия.

Съветът реши да премахне социално-икономическите критерии от целите на плащанията за неблагоприятни природни условия. Премахването на социално-икономическите критерии следва да се разглежда в контекста на цялата серия от мерки на разположение на държавите-членки, съдържащи се в регламента относно развитието на селските райони – разнообразяване, ориентирано към неселскостопански дейности, развитие на микро-, малки и средни предприятия и туристически дейности, а така също и осигуряване на основни услуги.

Така че плащанията за неблагоприятни природни условия не са лост за интервенция, с който се цели справяне с проблема на обезлюдяването. Компенсирането на земеделските стопани в райони, където производството не е възпрепятствано от неблагоприятни природни условия и където не са направени допълнителни разходи или няма пропуснат доход, би изкривило конкуренцията със земеделските стопани в други райони. Освен това, социално-икономическите показатели се променят с времето и затова изискват непрекъснат процес на проследяване и преразглеждане за всеки съответен район.

Предложението да се взема под внимание отдалечеността не е функционално в сравнение със съгласуваната рамка, определена от Съвета, която е свързана с неблагоприятните природни условия. По отношение на тяхното периферно разположение съществуват други възможни нива на определяне на границите, например в конкретния член относно неблагоприятните условия в регламента.

На различни етапи от процеса Комисията приканваше държавите-членки да представят алтернативни предложения за биофизични критерии и техните прагове. Тези предложения ще бъдат анализирани от учени за тяхната обоснованост и преди всичко за тяхната прозрачност и възможна приложимост навсякъде в Общността. Алтернативните прагове обаче трябва, както иска Съветът, да водят до заключението, че даденият район е значително засегнат от неблагоприятни условия.

Веднъж щом приключи тестването, основано на биофизични критерии, в предложението на Комисията за обща селскостопанска политика след 2013 г. ще бъдат взети под внимание резултатите от тези действия. Всяко правно предложение също ще има за цел да направи по-гладък прехода за онези райони, които могат да загубят статута си на райони с неблагоприятни природни условия.

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе след две седмици, по време на следващата месечна сесия в Брюксел.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма.(EN) Аз бих искала да благодаря на докладчика за отличната му работа. Поддържането на разнообразни и активни селски райони е важно по няколко причини, не на последно място от които е нарастващото общо търсене на хранителни продукти и екологично устойчив туризъм. Освен това би било сериозен недостатък земята в много райони да спре да се обработва както по отношение на насъщния доход в селските райони, така и по отношение на загубата на елементи на ландшафта, който може да се е формирал в продължение на няколко века.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма.(RO) Схемата за подпомагане на райони, засегнати от неблагоприятни природни условия, помогна ефективно земеделската земя в тези райони да продължава да се обработва. Безспорно е значението на отпускането на подходящи компенсационни плащания за райони в по-неблагоприятно положение.

Процесът на разграничаване и класифициране на тези райони е извършен от държавите-членки въз основа на редица критерии, в съответствие с техен собствен набор от показатели. Изключително трудно е обаче дори само сравняването на тези показатели, тъй като при тях са използвани различни методи за класифициране и оценяване на районите. Установяването на общ набор от критерии за класификация ще увеличи прозрачността на схемата, нейната надеждност и ефективност в цяла Европа. Във връзка с това аз подкрепям необходимостта от преразглеждане на схемата за подпомагане на земеделски стопани в райони с неблагоприятни природни условия и създаването на обща стратегия за районите в по-неблагоприятно положение, като по този начин се намалят разликите между държавите-членки по отношение на отпускането на финансовата помощ.

 
  
MPphoto
 
 

  James Nicholson (ECR), в писмена форма.(EN) Ние не трябва да забравяме, че 54% от използваната земеделска площ в ЕС понастоящем се класифицира като райони в по-неблагоприятно положение. Изключително важно е да се продължи с прилагането на схемата за райони в по-неблагоприятно положение, ако ще компенсираме земеделските стопани за това, че предоставят обществени блага, не напускат земята, подпомагат насърчаването на биоразнообразието и помагат в подкрепата на селските общности. Пазарът нито възнаграждава, нито компенсира земеделските стопани за тези постижения на земеделието в райони с природни недостатъци. Затова ние трябва да гарантираме, че бъдещата реформа на системата за определяне на райони в по-неблагоприятно положение е достатъчно финансирана в рамките на общия бюджет за общата селскостопанска политика и че системата, използвана за класификацията е справедлива и недискриминационна. В началното съобщение осемте биофизични критерия, предложени от Комисията за оценка на класификацията на райони, засегнати от значителни неблагоприятни природни условия, безспорно клоняха към районите с по-топъл и сух климат на континентална Европа. Ето защо аз бях доволен да видя, че измененията, в които се споменава „баланс на влажността на почвата“ и „капацитетни дни на земята “ са приети на равнище комисия. Направена е първата стъпка към гарантиране на това, че срещу държави в Северна Европа като Обединеното Кралство и Ирландия не е проявена дискриминация в рамката на новата класификационна система.

 
Правна информация - Политика за поверителност