Разисквания

Вторник, 20 април 2010 г. - Страсбург

11. Среща на високо равнище между ЕС и Канада (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно срещата на високо равнище между ЕС и Канада.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-н председател, Канада е една от най-старите и най-единомислещи партньори на Европейския съюз. Работим заедно по широк кръг от въпроси – както на двустранна основа, така и, разбира се, по целия свят.

Връзката ни произтича от обща история, която датира от дълги времена и се корени в дълбоки общи ценности. На тази основа си сътрудничим, за да защитаваме нашите общи интереси. Правим това, разбира се, в полза на гражданите на Европа и Канада, но и за да насърчим сигурността и благоденствието в световен мащаб.

Така че това е важна връзка. Трябва да се грижим за нея и да инвестираме в нея, за да реализираме пълния й потенциал. Това е целта на следващата среща на високо равнище между ЕС и Канада, която ще се проведе в Брюксел на 5 май.

Моментът е подходящ. Защото това означава, че докато Канада председателства Г-8 и Г-20 в края на юни, нашата среща на върха ЕС-Канада ще ни позволи да прегледаме и очертаем нашите стратегии по глобалните теми, които ще бъдат представени на Г-8 и Г-20, като например как да насърчаваме устойчиво икономическо възстановяване, сътрудничество в областта на реформата и регулацията на финансовия пазар, изменението на климата и борбата с разпространението на ядрено оръжие.

Неотдавна присъствах на срещата на външните министри от Г-8 в Канада, където бяха обсъдени много от тези въпроси.

Ще имаме възможност и да обсъдим двустранните отношения между ЕС и Канада и как работим заедно при регионални кризи. Целта ни е срещата на високо равнище да бъде целенасочена и делова.

Предвид нашите двустранни отношения срещата на високо равнище ще се занимава с усилията за подобряване и модернизиране на отношенията между ЕС и Канада. Срещата ще ни предложи отлична възможност за осигуряване на подкрепа на най-високо политическо равнище за постигане на амбициозно икономическо и търговско споразумение възможно най-скоро.

Ще направим преглед на напредъка, постигнат по време на първите три кръга от преговори, но и ще дадем нов тласък на преговорите, имайки предвид важността им за разширяването на търговията и за създаването на работни места. По отношение на търговията като цяло, срещата на високо равнище следва да изпрати ясно послание, че ЕС и Канада отхвърлят протекционизма, припомняйки нашия ангажимент за постигане на амбициозно, всеобхватно и балансирано завършване на кръга за развитие от Доха.

На срещата на високо равнище следва също така да се засегне въпроса и за реципрочните безвизови пътувания. Нашата цел е ясна: искаме безвизово пътуване до Канада за всички граждани на ЕС възможно най-скоро.

Ще имаме възможност да обсъдим и сътрудничеството ни по отношение на управлението на кризи, което, радвам се да кажа, се разраства бързо. В момента текат няколко операции по управление на кризи, най-видимо полицейската мисия в Афганистан, където нашето сътрудничество с Канада е образцово.

Хаити също ще бъде в дневния ред на срещата на високо равнище по очевидни причини. Канада играе много важна роля в Хаити и една от областите, в които можем и следва да активизираме съвместните ни усилия, е свързването на управлението на кризи с дългосрочното развитие. Това е и въпросът, който подчертах на конференцията относно Хаити, проведена на 31 март в Ню Йорк, председателствана от ЕС и Канада, заедно с Франция, Испания и Бразилия.

Заедно с колегите от Комисията, отговарящи за развитието, Андрис Пиебалгс, и за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и управление на кризисни ситуации, Кристалина Георгиева, бях доволна да обявя в Ню Йорк, че ЕС ще осигури над 1,2 млрд. евро за възстановяването и развитието на Хаити.

ЕС и Канада имат дългосрочен ангажимент да помагат на Хаити по пътя към възстановяването; за изграждането на по-добро бъдеще.

На срещата на високо равнище ще бъде разгледан въпроса за изменението на климата. Като се има предвид контекста след Копенхаген, адаптирането и ограничаването на последиците от изменението на климата ще запази челното си място в дневния ред и ще изисква подкрепящи енергийни политики. Широко подкрепена е идеята, че сътрудничеството между ЕС и Канада следва да се съсредоточи върху механизмите за финансиране, както и върху подкрепа за чисто развитие на трети държави.

Последиците от изменението на климата за Арктика ще бъде друг важен елемент от разискванията на срещата на върха. Никъде другаде последствията от изменението на климата не са по-сериозни, отколкото в региона на Арктика. Промените в околната среда оказват все по-голямо влияние върху хората, биоразнообразието и природата на Арктика – както на сушата, така и в морето. Опазването на региона, включително и на населението му, е основна цел на политиката на ЕС за Арктика, както колегите вероятно си спомнят от моето изявление по време на заседанието на Парламента през март. С повече от 40% от територията си по суша, разположена на север, Канада споделя нашия интерес към опазване на околната среда на Арктика и осигуряване на устойчивото икономическо и социално развитие на региона.

И накрая, когато говорим за подобряване и модернизиране на отношенията между ЕС и Канада, имаме предвид рамковото споразумение между Европейската общност и Канада от 1976 г. То все още е в сила, но е остаряло. Сътрудничеството между ЕС и Канада обхваща и други области като външната политика и сигурността и по-тясно сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Така че се нуждаем от осъвременено рамково споразумение, което да обхване всички наши секторни споразумения, включително всеобхватното икономическо и търговско споразумение, и понастоящем с Канада водим разговори, чрез които проучваме надграждането на споразумението.

В свят на големи предизвикателства и постоянни промени се нуждаем от партньори. Канада е една от най-важните партньори на Европейския съюз. Целта ни е ползотворна среща на високо равнище с ясни резултати.

  Elisabeth Jeggle, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, благодаря Ви, баронесо Аштън, за подробното изявление. Като заместник-председател на делегацията на Европейския парламент за връзки с Канада аз съм особено доволна, че обсъждаме в Парламента предстоящата среща на високо равнище между ЕС и Канада. Както знаете, за съжаление, гласуването беше отложено за началото на май. Въпреки това искам да представя накратко въпросите, които са важни за групата на Европейската народна партия (Християндемократи).

От 1959 г. Канада е един от най-близките и най-старите партньори на Европейския съюз. Канада и Европейският съюз споделят много общи ценности и твърдо подкрепят многостранен подход към решаването на глобалните предизвикателства. През 2010 г. Канада председателства срещата на Г-8 и ще бъде домакин на следващата среща на Г-20. По отношение на текущите преговори за всеобхватно икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада, за нас е важно да задълбочим и утвърдим добрите отношения между двамата партньори на предстоящата среща на високо равнище.

Поради това в предложението ни за обща резолюция призоваваме за съгласуван и последователен подход към предизвикателствата, пред които сме изправени, по-конкретно по отношение на финансово-икономическата криза, външната политика и политиката на сигурност, сътрудничеството за развитие, политиката в областта на климата и енергийната политика, и преговорите от Доха. Но също така призоваваме на предстоящата среща на високо равнище между ЕС и Канада да се реши проблемът, свързан с визовите изисквания, повторно наложени от канадското правителство за гражданите на ЕС от Чешката република, България и Румъния. На този фон горещо приветстваме откриването на визова служба в Канадското посолство в Прага и създаването на експертна работна група по въпроса.

И накрая, искам да подчертая още веднъж, че съм убедена, че срещата на високо равнище между ЕС и Канада ще задълбочи вече тесните политически отношения между двете страни. Благодаря за ангажираността и вниманието ви.

  Ioan Enciu, от името на групата S&D. – (RO) Както каза и г-жа Аштън, върховният представител, Канада е един от най-старите партньори на Европейския съюз и тазгодишната среща на високо равнище е важна за продължаването и укрепването на тясното сътрудничество във всички области: икономика, търговия, изменение на климата и войски. Приветствам предприетите до момента мерки, насочени към подписване на търговско споразумение между ЕС и Канада, и се надявам, че тазгодишната среща ще предостави необходимия стимул за финализирането му.

Предвид настоящата икономическа ситуация и състоянието на климата, трябва да подчертая необходимостта от тясно сътрудничество за намиране на алтернативи на традиционните източници за производство на енергия, отчитащи особеностите на двете страни, Европейския съюз и Канада, които участват в разработването и използването на нисковъглеродни технологии. В същото време следва да се насърчи сътрудничеството в сектора на енергетиката и климата и в морския сектор в региона на Арктика.

Има и чувствителни въпроси, които ще бъдат разгледани на срещата на високо равнище. Имам предвид екологичните проблеми, глобалното затопляне, търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС), банковия сектор, стабилизирането на финансовите и икономическите пазари, конференцията на страните по Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и споразумението между ЕС и Канада относно данните от досиетата на пътниците (PNR). Считам, че като се има предвид опита от миналото, Европейският съюз и Канада ще успеят да решат възможно най-много от тези въпроси. Но към въпросите трябва да се подходи с такт и разбиране, без обвинения, с поглед напред към бъдещето и като се вземат предвид интересите на гражданите от двете страни. Гарантирането на реципрочност в двустранните отношения е един от основните принципи на Европейския съюз. Надяваме се, че в близко бъдеще Канада ще отмени визите за румънски, чешки и български граждани, като по този начин ще гарантира справедливо и равно третиране на всички граждани на Европейския съюз.

И накрая, като се има предвид, че становището на Европейския парламент е необходимо преди подписването на международни договори, той трябва да бъде включен и консултиран от самото начало на всеки проект. Възползвам се от възможността да призова Комисията да установи ефективна комуникация с Европейския парламент за постигане на устойчиви резултати.

  Wolf Klinz, от името на групата ALDE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, партньорството между ЕС и Канада работи много добре не само в областта на икономиката, но и по въпроси в областта на външната политика, като Иран, Афганистан, Хаити и други подобни въпроси.

Въпреки това сме изправени пред редица сериозни предизвикателства. Сигурен съм, че можем да ги преодолеем, защото имаме толкова близко приятелство и партньорство. Имам предвид пет въпроса, по-конкретно. Първо, трябва да регулираме финансовия сектор правилно. Много беше обещано от Г-20 и считам, че е важно да бъде ясно показано на срещата на Г-20 в Торонто, чийто домакин е Канада, че държавите от Г-20 предприемат конкретни мерки, а не дават само обещания.

Вторият ми въпрос вече беше споменат. Целите ни в областта на климата са много сходни. Ние в Европа определено можем да се поучим от Канада за улавянето и съхранението на въглероден диоксид и други разработки в сектора. Надяваме се, че ще можем да се споразумеем за общи стандарти за намаляване на емисиите.

Третият ми въпрос е свързан с необходимостта от ново търговско споразумение и считам, че целите ни и в това отношение са много сходни. Искам да подчертая две области, в които са необходими действия и в които възнамеряваме да постигнем сближаване, но все още сме далеч един от друг. Едната е безвизовото пътуване, което Вие, баронесо Аштън, вече посочихте. Надявам се, че отношението към етническите малцинства от държавите членки на ЕС ще бъде същото като към всички други граждани на ЕС.

Последният ми въпрос касае споразумението относно данните за пътниците, което изтече през есента миналата година. То де факто е все още в сила, но вече няма правно основание. Нуждаем се от ново правно основание, за да изготвим ново споразумение. Новото правно основание трябва да гарантира зачитането на гражданските права. Съвременните технологични възможности за работа в мрежа не следва да бъдат използвани за злоупотреба с наличната информация, свързана с имена, дати на раждане, подробности за полета, кредитни карти и т.н. Надяваме се, че можем да работим заедно, за да създадем правна основа, която съответства на нашата европейска концепция за гражданските права.

  Reinhard Bütikofer, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, Канада е добър приятел и важен партньор на ЕС. Тя е и важен участник на международната сцена, както и зряла демокрация, от която можем да научим много. Тъй като обаче преди много време приехме резолюция относно Канада в залата, следва да се възползваме от възможността да разгледаме по-сериозно отношенията между Европа и Канада, отколкото са представени в резолюцията.

Считам за твърде неловко, че резолюцията касае многото общи предизвикателства, но сред тях не се включва политиката относно Арктика. Не се говори за опазването на Арктика чрез цели и стандарти. Арктика се споменава само бегло, а фактът, че през март Канада възпрепятства Швеция, Финландия, Исландия и коренното население да участват в международна среща по въпросите на Арктика по твърде враждебен начин, е напълно пренебрегнат.

Смущава ме фактът, че не са разгледани въпросите по отношение на битуминозните пясъци, червения тон и забраната за убиване на тюлени. Не става дума само за провокиране на Канада. Но ако говорим сериозно с приятел, е глупаво и срамно да не обсъдим проблемите, които имаме. Не се споменава, че Канада не изигра особено положителна роля в Копенхаген. Проблемът с визовата политика, по-конкретно по отношение на Чешката република и ромите, следва да се подчертае по-ясно.

Трябва да работим заедно като приятели, но да не прикриваме проблемите, защото това не помага на никого. Затова моята група ще се стреми да гарантира, когато гласуваме, че проблемите с битуминозните пясъци и вноса на тюленови продукти ще бъдат включени в резолюцията.

  Philip Bradbourn, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, като председател на делегацията за връзки с Канада горещо приветствам резолюцията, която всъщност е първата част от срещата на високо равнище между ЕС и Канада. Както беше споменато, Канада е един от най-старите партньори на Европа и укрепването на нашите отношения отвъд Атлантическия океан се превърна в приоритет и за двете страни. Както каза баронесата във встъпителните си бележки, напредват обсъжданията с Канада за постигане на всеобхватно икономическо и търговско споразумение, което, надяваме се, ще се превърне в образец за бъдещи търговски споразумения между ЕС и трети държави.

Парламентът ще трябва да одобри споразуменията и се надявам, че Комисията ще се погрижи членовете, особено на парламентарните делегации и на комисията по международна търговия, да бъдат напълно информирани и да участват на всеки етап от обсъжданията.

Напълно подкрепям настоящата резолюция, тъй като е кратка и ясна и се придържа към въпросите на срещата на високо равнище и отношенията ни с канадското правителство. Определя положителен тон за бъдещите обсъждания и илюстрира желанието на Парламента за положителни отношения с най-стария ни търговски партньор. На основата й можем да утвърдим репутацията не само на залата, но и на бъдещите преговори с трети държави.

  Joe Higgins, от името на групата GUE/NGL. – (EN) Г-н председател, няма оценка на социалните, екологични и икономически последици от икономическо споразумение между Европейския съюз и Канада.

Канадското професионално обединение на държавните служители, с 600 000 членове в области като здравеопазване, образование, местни общини, обществени услуги и транспорт, е сериозно загрижено за последиците от подобно споразумение. Националното професионално обединение на държавните и частни служители, с 340 000 членове в Канада в публичния и частния сектор, е също толкова загрижено, колкото и Съюза на държавната администрация на Канада, със 165 000 членове.

Работниците са разтревожени, защото разбират, че споразумението ще бъде прилагане предимно с оглед на икономическия интерес на едрия бизнес в Канада и Европейския съюз, а не на трудещите се или на социалната справедливост.

Сега европейските и канадските транснационални корпорации искат да проникнат в предоставянето на публични услуги в Канада – при максимална печалба, разбира се. Те гледат на споразумението между ЕС и Канада като средство за широка приватизация в области като обществен транспорт, водоснабдяване и електричество. Подобно развитие ще застраши заплатите и условията за канадските работници. Това може да е началото на края по абсолютно същия начин, както видяхме в Европа, където с подкрепата на Комисията на ЕС частни дружества, предоставящи услуги, експлоатират работниците, както беше доказано, когато Комисията изправи люксембургската държава пред съда, заради желанието й работниците мигранти да получат същата защита, като люксембургските работници.

Сега канадската вода е на прицел на мултинационални компании. Някои мултинационални компании със седалище в ЕС създадоха хаос в държави като Боливия по отношение на приватизацията във водния сектор и пагубното им влияние вече се усеща в Канада.

За щастие, обикновените хора в Канада са готови да се борят, за да защитят общественото водоснабдяване. Ще трябва да бъдат много внимателни.

Загрижени са и професионалните съюзи на европейските работници в публичния сектор и призовавам и канадските и европейските професионални съюзи да изградят истинска кампания в защита на публичния характер на обществените услуги с демократичен контрол вместо с максимизиране на печалбата, но не само да се обединят на равнище ръководители, а да има реално участие на обикновените хора за защита на публичните услуги.

  Anna Rosbach, от името на групата EFD. – (DA) Г-н председател, Европа и Канада се радват на добро партньорство от много години, така че е съвсем естествено да се стремим да разширим свободната търговия. Сегашният метод обаче най-добрият ли е с оглед на времето, което преговорите отнемат? Не е ли апаратът на ЕС твърде тромав и бюрократичен за справянето с тази задача?

Канада иска споразумение за свободна търговия с ЕС, но в същото време отказва да забрани ужасния начин за клане на тюлени, който категорично противоречи на всички правила за хуманно отношение към животните.

По същия начин Канада иска правото да облага транспорта през Северозападния проход. Но маршрутът на север от Америка трябва да бъде свободно достъпен за всички. Северозападният проход е идеален начин за спестяване на време, средства и гориво и е от полза за околната среда. Той подобрява конкурентоспособността на всички държави от северното полукълбо. Затова настоятелно призовавам Канада да преследва идеите зад споразумението за свободна търговия и да се откаже от всякакви идеи за облагане на използването на открито море.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, като че ли не беше достатъчно неловко, че изтече информация по средата на преговорите за всеобхватно икономическо и търговско споразумение (ВИТС), а беше отправено и обвинението, че Канада е принудена да адаптира законодателството си по отношение на авторското право към стандартите на САЩ и ЕС като част от ВИТС и търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA). Изглежда, че ВИТС предполага сериозна приватизация, дерегулация и преструктуриране. Това включва и възпрепятстване на местните органи да прилагат конкретни насоки относно местните или етническите поръчки. Разбира се, има смисъл големите поръчки да бъдат подложени на търг и трябва да има правила, които да гарантират, че корупцията и непотизмът не са често срещани.

При положение че нашите местни органи вече се оплакват, че не могат да използват дружества, които показват социална ангажираност, а вместо това обикновено са принудени да дават поръчки на предприятия, които доминират на пазара, става все по-неразбираемо да налагаме подобни регламенти на други държави. След като споразуменията за свободна търговия позволяват на мултинационални компании да съдят правителства за нанесени вреди вследствие на решенията им относно околната среда и здравето, е ясно, че Европейският съюз е научил твърде малко от финансово-икономическата криза и продължава да се движи с грешния неолиберален курс.

Ако ЕС наистина иска да е от полза за своите граждани, както винаги се твърди от импровизираните трибуни, трябва да спре да върви по грешния път и да се превърне в крепостна стена срещу глобализацията, подкрепяйки приятелски сили като Канада.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Първо искам, също като други колеги, да подчертая, че срещата на високо равнище между ЕС и Канада е голяма възможност за задълбочаване на партньорството ни със средището на тази важна демокрация. Връзката е изключително важна за ЕС, тъй като включва партньори, които споделят едни и същи ценности и работят заедно в продължение на много години.

Същевременно искам да ви напомня декларацията от предишната среща на върха между ЕС и Канада, проведена в Прага през май 2009 г., която потвърди общата цел на партньорите, цитирам, „за утвърждаване на свободното и сигурно движение на лица между ЕС и Канада с цел скорошно разрешаване на безвизови пътувания до Канада за всички граждани на ЕС“.

Една година по-късно сме длъжни да отбележим, че сме далеч от постигането на тази цел. Към момента освен че за румънците и българите все още се изискват визи, както знаете, миналата година бяха повторно въведени визи и за Чешката република.

Мисля, че имаме преди всичко проблем с реципрочността. Като се има предвид, както добре знаете, че всички държави-членки на ЕС отмениха визите за канадските граждани в съответствие с нашето законодателство ние имаме проблем, ако мога така да го нарека, с последователността, тъй като Канада премахна изискването за визи за една от страните кандидатки, Хърватия, докато, повтарям, за момента запазва визовите изисквания за граждани от държави-членки на ЕС.

Затова считам, че на срещата на високо равнище през май трябва да бъде постигат значителен, ако не и решителен напредък по въпроса за отмяната на визите за всички граждани на държавите-членки на ЕС. Считам, че са необходими конкретни мерки и тази цел трябва да бъде поставена възможно най-напред в дневния ред, защото вече не сме доволни от принципни декларации. Подобна форма на дискриминация е изключително несправедлива, особено за гражданите на държавата-членка на Европейския съюз, от която съм и аз и която е постигнала значителен технически напредък по отношение на отмяната на визите.

  Jörg Leichtfried (S&D). – (DE) Г-н председател, чудя се защо винаги ми се струва, че Комисията не желае да представя нещата пред Европейския парламент. Такъв е случаят със споразумението за свободна търговия, по което се водят преговори с Канада. Бих искал да се присъединя към критиките, отправени от колеги, които казват, че някои от фактите са подозрителни, по-конкретно споменатото от г-н Higgins, с когото съм напълно съгласен.

По мое мнение, търговските споразумения са хубаво нещо, ако насърчават общия просперитет на двете страни, но не и когато почти изцяло служат на интересите на няколко големи мултинационални компании. Когато разберете, че здравеопазването, образованието и обществената сигурност изведнъж са се превърнали в обект на търговски споразумения и че трябва да бъдат либерализирани и приватизирани, започвате да подозирате, че споразумението е в полза на малцина и ще навреди на много други. Искам да отправя предупреждение към хората, които се опитват да заобикалят Европейския парламент при подобни споразумения.

Вторият въпрос, който искам да посоча, е следният. Ако се срещате и преговаряте с дългосрочен партньор като Канада, ще трябва да обхванете и някои неприятни теми. Считам, че обсъжданията и споразумението следва да включат и въпроса за избиването на тюлени. Целта не е да се подразни някого, а да се изясни европейската позиция и да се намери решение, което да сложи край на безобразното извличане на печалба за сметка на малки животни.

  Marian-Jean Marinescu (PPE). – (RO) Моят колега, Sebastian Bodu, не може да присъства в Страсбург днес и аз ще го представлявам.

Понастоящем 39 милиона европейски граждани от Румъния, Чешката република и България не могат да пътуват до Канада без виза. Повече от половината от тях – 22 милиона – са румънци. Запазването на визовия режим за влизане в Канада, както и в Съединените щати, създава ситуация, при която някои европейци са втора класа граждани.

Свободата на движение на европейските граждани трябва да бъде третирана по един и същи начин. Въпросът за визите засяга отношенията между Европейския съюз и Канада. Председателят Барозу призова на предишните срещи на високо равнище за решаване на проблема. Въпросът не трябва да се изоставя.

В случая с Румъния делът на отказаните визи за румънски граждани е спаднал от 16% на 5% от 2004 до 2008 г. Около 200 000 румънци живеят в Канада, по-голямата част от които са влезли чрез официалните имиграционни схеми на канадската държава. Не разбирам защо Канада предприема различни подходи. През 2009 г. бяха отменени визите за европейска държава, която не е държава-членка на Европейския съюз, като за причина беше посочено, че голям брой граждани с произход от конкретната държава вече живеят в Канада.

Считам също, че визовият режим за Чешката република трябва да бъде отново отменен. Изложената причина за повторното въвеждане на визите не трябва да се превърне във фактор за останалите държави. Въпросът за визите беше включен в дневния ред на срещата на високо равнище между ЕС и Канада от Европейския парламент. ЕС трябва да поддържа позицията, застъпена през октомври 2009 г., за прилагане на клаузата за солидарност, ако проблемът не бъде решен до края на 2010 г.

Г-жо Аштън, отмяната на визите за държавите-членки ще бъде голям успех за Вас. Пожелавам Ви успех в това начинание.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-н председател, Канада е един от най-старите и най-близки съюзници на Европейския съюз от 1959 г. насам. Нашето сътрудничество обаче трябва винаги да се основава на общи ценности и взаимно уважение.

Канада е един от десетте най-големи източници на емисии на парникови газове в света и единствената държава, която макар и подписала и ратифицирала Протокола от Киото, след това публично обяви, че няма намерение да спази правните си задължения. Вместо да намали емисиите с 6% в сравнение с 1990 г., Канада ги е увеличила с 26%. Основната причина е производството на битуминозен пясък. Емисиите на парникови газове от производството на битуминозен пясък са от три до пет пъти по-големи от конвенционалното производство на петрол и природен газ. Производството на битуминозен пясък изисква от два до пет барела вода за всеки извлечен барел пясък и създава редица отпадъчни продукти, които заплашват и биологичното разнообразие, и живота на местните жители. Производството също така унищожава тайгата, която поглъща голяма част от въглерода на планетата. До 2020 г. битуминозният пясък вероятно ще е произвел повече емисии от Австрия и Ирландия. Канада харчи едва 77 долара на глава от населението за екологосъобразни субсидии, в сравнение с 1 200 долара за Корея, 420 за Австралия и 365 за САЩ.

Гарантирането на опазването на тайгата е изключително важно и е важно да настояваме Канада да спазва международните споразумения, които заедно сме подписали, но които само ние зачитаме, и това трябва да бъде основата за по-нататъшно сътрудничество.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) От 1959 г. Канада е един от най-близките и най-стабилни партньори на Европейския съюз. Радвам се, че икономическото положение в Канада се подобри по време на мандата на сегашната дясна администрация, което не се случи по време на предишни мандати.

Подобряването на икономическото положение и по-стабилният канадски долар, които водят до по-голямо благоденствие за канадските граждани, изпратиха положително послание и към други държави, което създава благоприятни условия за развитието не само на политическо, но и на икономическо сътрудничество. Считам, че срещата на високо равнище между ЕС и Канада в Брюксел ще постигне конкретен напредък в преговорите по сложното споразумение за икономическо партньорство.

Канада е единадесетият по големина търговски партньор на ЕС, заемащ до 1,7% от общата външна търговия на Съюза, а ЕС е вторият по големина инвеститор в Канада, докато Канада е четвъртият по големина инвеститор в ЕС.

През 2008 г. общият обем на търговията със стоки достигна почти 50 млрд. евро, а с услуги – 20,8 млрд. евро. Либерализирането на търговията със стоки и услуги между ЕС и Канада, заедно с по-голям достъп до пазарите, ще направи възможно да се подпомогне и задълбочи двустранната търговия, която със сигурност ще донесе значителни ползи за икономиките и на ЕС, и на Канада.

  Jan Březina (PPE). – (CS) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, общата визова политика на ЕС сега е изправена пред голямо предизвикателство под формата на визовите изисквания, наложени за последните 10 месеца от Канада за гражданите на Чешката република. Канада чрез с едностранната си мярка по отношение на Чешката република по недопустим начин заобиколи органите на ЕС, отговарящи за общата визова политика. По този начин бяха застрашени правата на гражданите на държава-членка, както и престижът на институциите на ЕС, отстояващи правата. Безпрецедентното действие от страна на канадското правителство към държава-членка на Европейския съюз поставя под въпрос солидарността на целия ЕС.

Чешките граждани разчитат на Европейската комисия решително да поеме ролята на защитник и представител на държава-членка и законните й интереси. Налице ще бъде уникална възможност за това на предстоящата среща на високо равнище между ЕС и Канада, където въпросът за визите следва да бъде сред обсъжданите теми. Крайно време е да се постигне напредък по проточилия се проблем. Приветствах факта, че през октомври 2009 г. Комисията прие доклад, в който призова Канада да създаде визова служба в Прага и да установи график за отмяната на визите. Канада изпълни първото изискване, но все още не е изпълнила второто и следователно нито Европейската комисия, нито Съветът следва да са доволни от напредъка към днешна дата. Натискът върху Канада не следва да намалява, а напротив, да се увеличава. В този смисъл искам да призова Комисията да направи ясно изявление по отношение на ангажимента си да предложи, в случай на недостатъчен напредък, контрамерки, включително въвеждане на визи за канадските длъжностни лица и дипломати.

Изразявам твърдо убеждение, че трябва да спрем да протакаме. Чешките гражданин не искат обещания и съчувствие от органите на ЕС, а конкретни, целеви действия. Според мен топката сега е в ръцете на Комисията, и по-конкретно на председателя Барозу, който ще бъде основният партньор в преговорите на канадския министър-председател на срещата на високо равнище. Ако не започнем да действаме уверено и енергично спрямо канадското правителство, всички усилия, които полагаме, ще загубят смисъл и резултатът ще бъде, че вярата на чешките граждани в европейските институции ще бъде сериозно подкопана. Европейската солидарност ще е празни приказки за тях.

  Othmar Karas (PPE). – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, като член на делегацията на ЕС за връзки с Канада, искам да подчертая факта, че Канада и ЕС споделят общи ценности. Общите ни ценности формират основата на структурата на нашето общество и са от основно значение в това отношение. Следва да се възползваме все повече от общата основа, за да поемем съвместна отговорност за преструктуриране на основните глобални условия. Тесните ни исторически и културни връзки и зачитането от наша страна на многостранното сътрудничество, включително и подкрепата за Хартата на Организацията на обединените нации, са в основата на нашето партньорство. Трябва да подобрим и утвърдим отношенията си на различни равнища, по-специално, разбира се, на политическо равнище.

Споразумението, което обсъждаме днес, ще бъде първото въз основа на новия Договор и Комисията следва да бъде наясно с това. Основните изисквания за успешно вземане на решение по споразумението са прозрачност, сътрудничество и включването на Парламента. Два важни въпроса бяха повдигнати в обсъждането. Едностранните визови правила за чешките граждани са неприемливи и следва да бъдат премахнати. Критиката на Канада спрямо стриктните правила за продажбата на тюленови продукти означава, че не ние трябва да се променим, а че Канада трябва да се промени.

Една от целите на споразумението между ЕС и Канада обаче е да работим заедно, за да създадем по-голямо търговско пространство от Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА). Не става въпрос само за икономическо сътрудничество, но и да бъде изпратено послание, че протекционизмът не е приемлив. Щастливо стечение на обстоятелствата е, че Джо Байдън ще говори пред Европейския парламент в Брюксел в деня на срещата на високо равнище между ЕС и Канада, тъй като ефективното, професионално сътрудничество с двете части на северноамериканския континент е важно за нас и защото заедно искаме да поемем по-голяма отговорност в света.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Баронесо Аштън, искам да привлека вниманието Ви към това, че ахилесовата пета на успешното ратифициране на споразумението между ЕС и Канада е едностранното въвеждане на визи за Чешката република, Румъния и България, тъй като то създава недопустима форма на граждани втора класа на ЕС. Не само други държави ще покажат солидарност с нас, но и много членове на ЕП ще имат правото да блокират ратификацията, ако Канада не изпълни обещанието си да затегне слабата си политика в областта на убежището, което се предполага, че е предпоставка за отмяната на визовите ограничения. Баронесо Аштън, можете ли да ми кажете дали сте показали на Канада, че не е приемливо да отложи за 2013 г. затягането на щедрия закон относно убежището, който позволява злоупотреби, и че трябва да измени закона възможно най-скоро, като отчита общите ценности и добрите икономически отношения, които има с Европейския съюз, чиито условия трябва да бъдат включени в новото търговско споразумение? Г-жо заместник-председател, считате ли за приоритет да поставите въпроса за този срок на срещата на високо равнище с Канада след две седмици и да настоявате за отмяната на визите преди подписването на споразумението с Канада? Ако не, съзнавате ли, че е възможно важното споразумение да не бъде ратифицирано тук, в Европейския парламент, защото ние не възнамеряваме да приемем такова поведение от страна на Канада по отношение на три държави-членки на ЕС?

Госпожи и господа, искам да ви благодаря за солидарността от името на милиони граждани и да приветствам факта, че вашият проект на обща резолюция, който ще гласуваме в Брюксел, съдържа ясен призив за изменение на канадската система за предоставяне на убежище и за възможно най-бърза отмяна на визовите ограничения за почти 50 милиона европейски граждани.

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE). – (IT) Г-н председател, г-жо върховен представител, госпожи и господа, считам, че обсъждането и разискването в залата сериозно укрепва действията с оглед на срещата на високо равнище през май.

Няма съмнение относно изказаните от всички идеи: значението на отношенията ни с Канада, важността на партньорството и споделените ни ценности с голямата демократична държава, с която стратегически е необходимо да си сътрудничим.

Бяха повдигнати обаче някои въпроси, които, по мое мнение, и въз основа на мандата, даден ви от Парламента, категорично трябва да бъдат обсъдени и ако е възможно, решени, защото накрая решенията, а не битките имат значение.

Първият касае необходимостта да се наблегне на принципа на реципрочност по отношение на свободното движение на канадските и европейските граждани. Не съм нито чех, нито румънец, нито българин, а и румънски колеги говориха преди мен, но няма значение, като европейски гражданин считам правата си за също толкова ограбени, ако европейските граждани не могат да се движат свободно из Канада – говоря бързо, защото ме разбирате, г-н председател, но мисля, че ще поискате да повтаря за превода – но няма значение, считам правата си за също толкова ограбени, ако европейските граждани не могат да се движат свободно из Канада, докато канадските граждани могат да се движат свободно из всички европейски държави.

Нататък, по въпроса за избиването на тюлени: винаги се вълнуваме, когато телевизионни програми или разследвания в пресата показват злите, ужасни действия в някои ловни преследвания: в Парламента имаме възможност да огласим мнението си и считам, че следва да спрем да се притесняваме и да протестираме, а да започнем да действаме.

Отношенията ни с голяма демократична държава като Канада също следва да ни позволят да повдигаме проблеми и изискваме мораториуми. Благодаря на баронеса Аштън за действията, които ще предприеме и ще представи пред Парламента, като започне от срещата на високо равнище през май.

  Olga Sehnalová (S&D). – (CS) Г-жо заместник-председател на Комисията, госпожи и господа, във връзка с предстоящата среща на високо равнище между ЕС и Канада искам да спомена един от основните принципи, на които се основава ЕС. Принципът на солидарността. Тази ценност трябва да бъде застъпена при всички обстоятелства, ако ЕС иска да запази доверието на гражданите си, дори и в случаи, които представляват проблем само за една от държавите-членки. Както беше казано, през юли 2009 г. Канада въведе визи за гражданите на Чешката република. По искане на Чешката република въпросът за визовите отношения с Канада беше включен в дневния ред на заседанието на Съветa на министрите на правосъдието и вътрешните работи през февруари. На заседанието беше изразена солидарност с Чешката република от страна на Румъния, България, Унгария и Словакия, както и съвсем ясно от испанското председателство. Комисията също декларира солидарност, макар че няма конкретно решение на проблема, дори и след обсъжданията в експертните групи. Времето минава и това определено не работи в полза на ЕС и неговите граждани. За гражданите на ЕС от Чешката република, очакването на новия канадски закон относно убежището като условие за отмяна на визите, с 2013 г. като най-близък реалистичен срок, е трудно за преглъщане. Във връзка с това те следователно очакват истинска помощ от ЕС. Ако често говорим за криза с доверието на гражданите в европейските институции, нека потърсим причините в подхода, който, за съжаление, не демонстрира пълна солидарност засега.

  Chris Davies (ALDE). – (EN) Г-н председател, надявам се, че върховният представител ще поздрави канадците за дипломатическите им умения, защото имаме какво да научим от тях. На неотдавнашната конференция относно търговията със застрашени видове (CITES) те се обединиха с японските си съюзници, за да победят категорично опита ни да въведем забрана за търговията с червен тон.

Конференцията относно CITES напомни твърде много за конференцията относно изменението на климата в Копенхаген, където позицията на ЕС беше неясна. Изглежда бяхме прекарали твърде много време в обсъждания между самите нас вместо с другите и накрая бяхме категорично победени.

Япония и канадските й съюзници бяха прекарали месеци в преговори, печелене на приятели и купуване на влияние тук-там, за да си спечелят необходимите гласове за желания от тях резултат. Накрая ние изглеждахме несъгласувани, неорганизирани и слаби.

Членът на Комисията, отговарящ за околната среда, каза, че това не трябва да се повтаря никога. Той е решен да направи промяна. Подобни конференции обаче се провеждат постоянно по света и трябва да се уверим, че се възползваме изцяло от дипломатическите умения на Европейския съюз, за да гарантираме, че разполагаме с далновидна стратегия, че използваме ресурсите си ефективно и че ще спрем да се целим в по-слабите от нас.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, искам да подчертая един много сериозен проблем, свързан с упражняването на права върху интелектуална собственост в преговорите. Критични коментари от канадски професори по право, а също и от Харвард, показват, че планираното споразумение може да доведе до пълно преразглеждане на канадското авторско право, патенти и търговски марки.

От една страна, канадците смятат, че суверенитетът им и правото им да използват своята интелектуална собственост са ограничени. Но от друга страна, строгите и конкретни правила за защита на авторското право и включването на филмите в обхвата на защитата са много, много важни.

Струва ми се особено важно включването на интернет във всички обсъждания относно упражняването на права върху интелектуална собственост, защото е невъзможно да се защити интелектуалната собственост в интернет без трансгранични споразумения. Аз подкрепям специална забрана на запис с видео камери в кината. Това трябва да се приложи в Канада. Важно е обаче да намерим компромисен вариант. Следва да подкрепим защитата на интелектуалната собственост, но да се противопоставим на безразборното наблюдение и преследване в интернет.

Разбира се, също така е важно да вземем предвид, че Канада има различни правни традиции и различна правна система. Това е един много труден проблем, но се надявам, че можем да намерим ефективно решение.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, най-важната ни грижа трябва да бъде да осигурим подкрепа за малките и средните предприятия, особено по време на икономическа криза. Тези дружества предоставят работа на две трети от всички работници и генерират 80% от данъка върху доходите. Затова е от съществено значение да се съсредоточим върху предоставянето на възможност за възлагане на обществени поръчки на малките и средните предприятия. Разбира се, техническите разпоредби, с други думи мерките за улесняване на търговията, също трябва да бъдат взети под внимание в споразумението. Това, което искам да знам, е дали има споразумение със Световната търговска организация за включване на основните принципи на преговорите от Доха в споразумението за свободна търговия.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, г-жо член на Комисията, въздушният транспорт е от съществено значение за сближаването на Европейския съюз и Канада чрез улесняване на превоза на стоки и хора. Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и Канада, подписано на 18 декември 2009 г., и споразумението за безопасността на гражданското въздухоплаване между Европейския съюз и Канада, подписано в Прага на 6 май 2009 г., са два важни елемента от трансатлантическия диалог между Европейския съюз и Канада. Първото споразумение е в сила временно до влизането му в сила след ратификация. Съветът все още не е получил уведомление в това отношение.

Второто споразумение не е влязло в сила временно. Съветът трябва да изпрати предложението за решение на Съвета и текста на споразумението на Европейския парламент за становище.

Предвид значението на въздушния транспорт в сътрудничеството между Европейския съюз и Канада, искам да Ви попитам, г-жо заместник-председател, кога двете споразумения между Европейския съюз и Канада ще могат практически да влязат в сила.

  Fiona Hall (ALDE). – (EN) Г-н председател, Канада е близък съюзник, но ЕС трябва да бъде критичен приятел, когато е необходимо. Поведението на Канада относно изменението на климата е лошо и тя възпрепятства преговорите в Копенхаген. Особена загриженост предизвиква производството на битуминозни пясъци, както г-н Arsenis спомена. Извличането на нефт от битуминозни пясъци изисква много повече енергия, отколкото произвеждането му от други източници, и сериозно замърсява местната околна среда.

Като се има предвид, че канадското правителство в момента се опитва настоятелно да накара Комисията да отслаби своя подход към измерването на въглеродния диоксид при прилагането на Директивата за качеството на горивото, искам да попитам върховния представител дали ще повдигне въпроса за битуминозните пясъци по време на обсъжданията на срещата на високо равнище.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-н председател, разискването беше изключително полезно и ценно в подготовката за срещата на високо равнище. Уважаемите колеги обхванаха широка гама от различни теми и аз ще се уверя, че двамата председатели – на Комисията и на Съвета – които, разбира се, ще бъдат начело на Европейския съюз на срещата на върха, са напълно запознати с повдигнатите въпроси.

Много благодарна съм за полезния начин, по който членовете на Парламента ми предоставиха информация и ми зададоха въпроси в области, за които трябва да призная, че не знам много – например за въздушния транспорт – и за който ще трябва да науча повече заради тях.

Ще спомена някои от основните области, които бяха обсъдени. Като цяло общото мнение в Парламента е, че връзката е важна. Може би неудовлетворението, което в известна степен почувствах в залата, се дължи на факта, че осъзнаваме важността на Канада и значението на общите ценности, които споделяме. Неудовлетворението на колегите от държавите, засегнати от визовия проблем, е напълно разбираемо.

Започвам с търговията, тъй като тук бяха фокусирани различни изказвания. Прави сме да целим амбициозно търговско споразумение. Няма да е лесно и от самото начало – всъщност аз започнах търговските преговори – признахме, че поради конкретните интереси на ЕС и Канада преговорите няма да бъдат леки. Все пак следва да бъдем много амбициозни и от двете страни.

Един пример са правата върху интелектуална собственост, където съм силно загрижена, че Канада трябва да гарантира, че разполага с подходящ режим. Знам, че работят по въпроса и че преговорите до момента са изключително позитивни и конструктивни, и нещата се движат с добро темпо.

Съгласна съм, че трябва да държим комисията по международна търговия напълно информирана и, както каза г-н Bradbourn, всички, особено заинтересовани от Канада, също трябва да бъдат в течение на нещата. Ще има оценка на въздействието, върху която вече се работи, и, разбира се, Парламентът ще изиграе своята роля да одобри или не споразумението, когато то бъде представено. Ролята за Парламента тук е много ясна и основна.

Мога да добавя само две неща. Едното е, че доброто търговско споразумение в действителност е от полза за нашите граждани. Това е целта му. Да гарантира по-голям избор за потребителите и по-големи възможности за работниците. Трябва да гарантираме, че всички наши търговски споразумения предоставят реални възможности в целия Европейски съюз.

По въпроса за малките и средните предприятия, който, съгласна съм, е много важен, си спомням, че според статистика, която винаги ми се е струвала много интересна, едва 8% от нашите малки и средни предприятия действително търгуват и едва 3% търгуват извън Европейския съюз.

Винаги съм смятала и продължавам да смятам, че ако можем да увеличим тези стойности и да предоставим възможности – а обществените поръчки наистина могат да бъдат една от областите, в които има възможност – то това е възможност и в двете посоки за нашите малки и средни предприятия.

Някои колеги говориха за Арктика, тема, която обсъждахме неотдавна в Парламента. Приемам, че въпросът е много важен, не на последно място защото е свързан с друг важен въпрос, който исках да повдигна преди визите, а именно изменението на климата.

Според нас Канада беше сред държавите, които не направиха достатъчно в преговорите от Копенхаген. Можем да продължим да обсъждаме Копенхаген и несъмнено ще има други възможности със съответния член на Комисията. Останахме доволни, че в Тронната реч от 3 март канадското правителство заяви, че напълно подкрепя споразумението от Копенхаген относно изменението на климата. Това е важно и във връзка със срещата на високо равнище искаме да насърчим и да настояваме Канада да бъде амбициозна, най-вече в увеличаването на целта за ограничаване на последиците за 2020 г.

Международният пазар на емисии е от основно значение за пренасочване на инвестициите към нисковъглеродна икономика и част от това, което сме в състояние да направим в двустранните ни отношения, е да дадем тласък на стратегическите въпроси, свързани с инвестициите, екологосъобразните технологии и сътрудничеството, за да се опитаме да подкрепим всички необходими мерки за ограничаване на последиците от изменението на климата.

Последният въпрос – въпросите са много, но избрах да коментирам само три от тях – който, разбира се, искам да повдигна, са визите. Въпросът е изключително важен и както представителите им в залата споменаха, три държави-членки са реално засегнати.

Полагат се много усилия в опит да решим проблема. Водим сериозен диалог с Канада, много от въпросите са добре познати и Канада трябва да се справи със законодателството, необходимо в бъдеще. Уважаемите колеги с право повдигнаха въпроса и той ще бъде включен в обсъжданията.

Втората среща на експертната работна група се състоя в Прага за разглеждане на въпросите, свързани конкретно с Чешката република, и то със съдействието на Комисията, така че тя е изцяло ангажирана.

Отбелязах си и ще взема предвид неудовлетворението на колегите, които посочиха необходимостта да работим по-бързо и по-задълбочено по проблема и да признаем най-важното, че проблемът не е двустранен, а е проблем между Европейския съюз и Канада, и трябва да подходим към него като такъв.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе по време на първата месечна сесия през май.

Писмени изявления (член 149)

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Понастоящем 39 милиона европейски граждани от Румъния, Чешката република и България не могат да пътуват до Канада без виза. Повече от половината от тях, 22 милиона, са румънци. Запазването на визовия режим за влизане в Канада за някои от нас е неприемливо положение, тъй като създава две класи европейски граждани. Свободата на движение на европейските граждани трябва да бъде третирана по един и същи начин, а визовият проблем засяга отношенията между ЕС и Канада, а не двустранните отношения между Канада и съответните държави.

В случая с Румъния делът на отказаните визи за румънски граждани е спаднал от 16% на 5% от 2004 до 2008 г. Около 200 000 румънци живеят в Канада, някои от които са влезли чрез официалните имиграционни схеми на канадската държава. Това е една от причините за големия брой заявления за визи. Въпросът за визите беше включен в дневния ред на срещата на високо равнище между ЕС и Канада от Европейския парламент.

Позицията на ЕС трябва да е прилагането на клаузата за солидарност, ако въпросът не бъде решен до края на 2010 г. Отмяната на визите за държавите-членки ще бъде първият успех за върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Считам, че един от приоритетните въпроси в дневния ред на срещата на високо равнище между ЕС и Канада, която ще се проведе в Брюксел на 5 май, трябва да бъде отмяната на визите за всички граждани на Европейския съюз на основата на принципа на реципрочност и за да бъде премахната сегашната дискриминация, възпрепятстваща румънските, българските и чешките граждани да посещават Канада без виза.

Ситуацията е още по-необяснима, като се има предвид, че миналата година канадските органи отмениха краткосрочните визи за гражданите на Хърватия, държава, все още преговаряща за членство в ЕС. Румъния постигна значителен напредък през последните няколко години, включително по отношение на някои важни критерии за отмяна на визовия режим. Делът на отказаните визи, на надвишения престой и на заявленията за предоставяне на убежище постоянно спада.

Ето защо отмяната на визовия режим ще се отрази на развитието, да не говорим, че равното третиране на европейските и канадските граждани ще спомогне за укрепване на взаимното доверие.

(Заседанието се прекъсва за кратко)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н LAMBRINIDIS
Заместник-председател