Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Разисквания
Вторник, 20 април 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

12. Време за въпроси (въпроси към Комисията)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател. – Следващата точка е време за въпроси (B7-0207/2010/rev. 1). Към Комисията са отправени следните въпроси.

Първа част:

Въпрос № 25, зададен от Georgios Papastamkos (H-0124/10)

Относно: Създаване на европейски орган за оценка на кредитоспособността

Възнамерява ли Комисията да внесе предложение за създаването на европейски орган за оценка на кредитоспособността на държавите-членки на еврозоната и/или на техните кредитни институции?

 
  
MPphoto
 

  Мишел Барние, член на Комисията.(FR) Г-н председател, искам да благодаря на г-н Papastamkos за въпроса, засягащ тема, която от гледна точка на настоящия ми пост считам крайно необходима за правилното функциониране на икономиката и финансовите пазари.

Агенциите за кредитен рейтинг играят решаваща роля за оценяването на рисковете, свързани със състоянието на предприятията, а оттук и на държавите-членки, като кризата показа, меко казано, че методите им на работа създаваха и продължават да създават проблеми, чиито последици понякога са много сериозни. Поради това Г-20 съвсем правилно прие безкомпромисни решения за установяване на надзор и нови правила за управление.

Искам да ви напомня, госпожи и господа, че в условията на кризата Комисията изключително бързо пое своята отговорност в тази област, отдавайки приоритет на регулирането на дейността на агенциите за кредитен рейтинг през последните две години. През септември 2009 г., а именно една година след фалита на Леман Брадърс, регламентът относно агенциите за кредитен рейтинг беше приет с подкрепата на Парламента; искам специално да отбележа приноса на вашия докладчик, г-н Gauzès, за справяне с проблемите, породени от методите на работа на агенциите, които значително допринесоха за финансовата криза.

Регламентът, за който говоря, въвежда система за задължително регистриране на всички агенции за кредитен рейтинг, установени на територията на Европейския съюз. Той налага редица строги изисквания: първо, да се гарантира, че е сложен край на възможни конфликти на интереси; второ, да се преразгледа и подобри качеството на рейтингите и използваната методология; и накрая, да се гарантира, че рейтинговите агенции функционират по прозрачен начин.

Госпожи и господа, убеден съм, че новите правила относно агенциите за кредитен рейтинг, за които току-що говорих, определено ще подобрят независимостта и добросъвестността на процеса на присъждане на рейтинг, ще направят дейността на агенциите по-прозрачна и ще повишат качеството на рейтингите, включително тези на държавния дълг на държавите-членки на Европейския съюз и на финансовите институции от ЕС. Именно на този етап се намираме сега.

Г-н Papastamkos, по отношение създаването на европейска публична агенция за кредитен рейтинг, за която Вие призовавате, бих казал, че това е идея, която се превръща в част от разискването относно възможните алтернативи на настоящия икономически модел на агенциите за кредитен рейтинг, известен като модел „емитентът заплаща“. Последствията от една такава идея следва внимателно да се оценят, особено от гледна точка на отговорността.

Очевидно, г-н Papastamkos, моят основен приоритет днес е да гарантирам, че регламентът от 2009 г. се прилага коректно, и да накарам настоящата реформирана система да работи. Аз обаче не изключвам идеята, която Вие подкрепяте относно създаването на европейска агенция. Тя трябва да се разглежда в светлината на оценката на регламента от 2009 г. и неговото отражение върху агенциите за кредитен рейтинг. Освен това оценката е заложена в самия регламент, като Комисията трябва да я предостави на Парламента и Съвета в периода от днес до декември 2012 г.

Това, което мога да потвърдя, е, че Комисията скоро ще предложи изменение на регламента относно агенциите за кредитен рейтинг, за да натовари новия Европейски орган за ценни книжа и пазари с цялата отговорност за надзора върху агенциите. Вие в Парламента поискахте това да се направи, когато се преговаряше по регламента и държавните и правителствени ръководители постигнаха съгласие по този принцип. Ето защо ще внесем това изменение. Убеден съм, че прехвърлянето на отговорността за надзора върху агенциите за кредитен рейтинг на новия орган ще укрепи и усъвършенства регулаторната рамка, с която разполагаме в Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Papastamkos (PPE).(EL) Г-н председател, искам да благодаря на члена на Комисията Барние за отговора и да Ви кажа, г-н член на Комисията, че тази тема е обект на парламентарен контрол, упражняван многократно от мен още от 2006 г., с други думи, преди да се разрази световната икономическа криза.

По мое мнение съществуват два парадокса — има международни рейтингови фирми, но те не са обект на международен надзор. Вторият парадокс е, че частните схеми и интереси извън Европа действат изключително задружно срещу европейските институции и държавите-членки.

Желая и призовавам, г-н член на Комисията, Европа да се развива с по-бързи темпове и по-голяма скорост и накрая искам да знам къде е географското седалище на кредитните агенции и как ще се разпределя оборотът им?

 
  
MPphoto
 

  Мишел Барние, член на Комисията.(FR) Г-н председател, г-н Papastamkos, запознат съм с Вашия дългогодишен ангажимент и поради това приветствам диалога между нас, който Вие започнахте за първи път днес, тъй като аз съм на този пост само от няколко седмици.

Вземам под внимание новия регламент, който беше предложен от предишната Комисия под ръководството на г-н Барозу и който подобрява рамката. Споменах новите изисквания, които ще бъдат наложени по отношение на агенциите за кредитен рейтинг, говорих и за постигнатия напоследък напредък във връзка с предложението, което ще представя пред вас в унисон с Вашето желание за надзор, осъществяван от Европейския орган за ценни книжа и пазари.

Вие сте прав в това, което казвате: това не е единствената област, в която виждаме в условията на днешния силно интегриран общ и единен пазар, че има предприятия, особено финансови, които не са вече национални. Напомням Ви, г-н Papastamkos, че в половината от страните в Европейския съюз 50% от банковия сектор е притежание на групи от други държави.

Следователно нашият пазар е интегриран, като предприятията са в голямата си част транснационални, но надзорът остава на национално равнище. Ето защо нашата задача е да гарантираме интеграцията и именно това е нашият ангажимент. С новите правомощия, предоставени на Европейския орган за ценни книжа и пазари, международният, нека кажем, европейският надзор, за който Вие призовавате, ще стане в голяма степен реалност.

Сега, що се отнася до Вашата страна, която претърпява сериозни сътресения, ние трябва да бъдем много бдителни. Няма да правя прибързани заключения относно това, което се случи. Трябва да сме бдителни във всички случаи, в които агенциите за кредитен рейтинг стигат до решения, засягащи държавите-членки, и оценяват икономическото им положение и това на обществената им роля. Защо? Защото всъщност е застрашена суверенна страна, цената на нейния дълг и в крайна сметка положението на нейните данъкоплатци, на които по мое мнение твърде често се налага да поемат по-голямата част от бремето. Това, между другото, беше същността на предложенията, които направих на срещата на Екофин в Мадрид в събота относно прогнозирането, предотвратяването и управлението на бъдещи кризи, така че да не се налага данъкоплатците да носят тежкото бреме.

Аз съм много добре запознат с последствията от решенията, приемани от агенциите за кредитен рейтинг, както и с отражението, което могат да имат тези решения върху поведението на инвеститорите. Ето защо ни е необходимо силно, безкомпромисно законодателство, като агенциите трябва да претеглят всички свои отговорности и да бъдат надзиравани, за да изпълнят това. Те ще бъдат надзиравани от европейските органи съгласно предложенията, които ще направя в края на годината.

 
  
MPphoto
 

  Franz Obermayr (NI).(DE) Г-н председател, благодаря Ви за отличния доклад. Той ме кара да се чувствам твърде оптимистично настроен относно създаването на европейски орган за оценка на кредитоспособността, който най-накрая ще ни направи независими от частните агенции в САЩ. Това, което ме интересува обаче, е не само местоположението, но и функционалната и структурната характеристика на европейския орган за оценка на кредитоспособността. В крайна сметка е важно за организация от този вид да има зъби. Естествено, се интересувам и от очакваните последствия от дейността на органа и от последствията за онези държави от еврозоната, които са получили слаба оценка за кредитоспособност.

 
  
MPphoto
 

  Мишел Барние, член на Комисията.(FR) Г-н Obermayr, г-н Papastamkos ме попита за възможността, която той подкрепя, да се създаде Европейска агенция за кредитен рейтинг. Тази агенция, ако правилно съм разбрал неговата идея, трябва да е публична.

Не съм изразил позиция по въпроса. Това не е посоката, бих добавил, в която Комисията върви, тъй като нейното предложение е насочено посредством приетия от Парламента регламент към реформиране на настоящата система от агенции, които са частни дружества, както и към неотклонно утвърждаване на изискванията за прозрачност с цел избягване конфликт на интереси и към почтеност в дейността им по присъждане на рейтинги. Това е етапът, на който се намираме сега. Регламентът в момента се обсъжда, той ще влезе в действие колкото е възможно по-бързо, без отлагане —споменах това мимоходом — и ще изпълним този план, като възложим ролята за надзора на Европейския орган за ценни книжа и пазари.

Що се отнася до новата агенция, която г-н Papastamkos иска толкова много, аз не я изключвам. Въпреки това ние действително се нуждаем от време за оценяване на промяната в модела на работа, която е наложителна, ако се реализира идеята за европейска агенция за кредитен рейтинг. Това е интересна идея по мое мнение, но тя трябва да се оцени внимателно. Поради това аз няма да коментирам кой ще бъде част от нея или как ще работи тя, защото не знам. Това ще бъде предмет на обсъждане и от страна на публичните органи, които се интересуват от работата на тази агенция. Стриктните условия, прилагани по отношение на частните агенции за кредитен рейтинг, трябва да се прилагат и за европейската публична агенция по-специално правилата за конфликт на интереси.

Тези въпроси ще бъдат повдигнати, ако се стигне до създаването на нова европейска публична агенция. Честно казано, за да работим сериозно по въпроса, без да импровизираме, трябва, на първо място, да отделим време и да приемем решения, необходими за реализацията на реформираната система, която вие одобрихте чрез приетия регламент, и второ, да отделим време и сериозно да се заемем с всички проблеми, и по-специално с онези, които току-що споменах.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Правилото е, че ако авторът отсъства, въпросът отпада. Предвид обаче изключителните обстоятелства на тази пленарна сесия това, което ще направим, е аз да прочета имената на членовете на Парламента, които отсъстват, и те ще получат писмени отговори на повдигнатите въпроси. Няма да имаме обаче разискване в пленарната зала.

И така, членовете, които не са в залата, но ще получат писмен отговор по реда на подаване на въпросите, са г-н Balčytis и г-жа Morkūnaitė-Mikulėnienė.

Втора част:

 
  
  

Въпрос № 28, зададен от Liam Aylward (H-0155/10)

Относно: Изборът на потребителите и технологията „smart phone“

Все по-голямата популярност на смартфоните създаде нов пазар на технологии, софтуер и приложения. Някои оператори на смартфони и устройства за тях обвързват потребителите и са установили такива правила на пазара, че да имат пълен контрол върху тях по отношение на достъпа им до софтуер, браузъри и приложения. При тези обстоятелства изглежда, че изборът на потребителите се ограничава. Възнамерява ли Комисията да разгледа въпроса за правата и избора на потребителите в този все по-нарастващ дигитален пазар и може ли тя да каже дали ползвателите на смартфони не следва да се ориентират към отворени операционни системи?

 
  
MPphoto
 

  Хоакин Алмуния, заместник-председател на Комисията.(EN) Комисията внимателно наблюдава тенденциите по отношение на смартфоните и свързаните с тях пазари. Както се вижда и от въпроса на уважаемия член на Парламента, в някои случаи се създават нови пазари.

Комисията се ангажира в максимална степен да гарантира, че свързаните с конкуренцията общи правила и принципи на Европейския съюз се спазват, като в същото време отчита динамичните и бързо променящи се обстоятелства на пазара. Както показаха наскоро случаите с Майкрософт и Интел, Комисията ще предприеме надзорни действия, за да гарантира, че конкуренцията по същество позволява, когато е необходимо, потребителите да избират между различни алтернативи и по такъв начин да се възползват от техническите постижения и иновации. Във връзка с това, въпреки че признава факта, че частните технологии са в центъра на успеха на Европа в областта на мобилните технологии от второ и трето поколение, Комисията в същото време осъзнава отличния технически напредък, предизвикан от нетърговските технологии.

Въпреки че трябва да оставим на бранша да решава какъв ще е конкретният модел на работа, който той желае да използва, както и на пазара да избира победителя, Комисията подчертава значимостта на оперативната съвместимост за насърчаване на конкуренцията по същество между технологиите на различните компании и за подпомагане да се предотврати изолацията. При тези обстоятелства Комисията приветства използването на спецификации за прозрачност, които могат да предотвратят непочтеното предаване на доминантни позиции между съседни пазари. Откритите платформи служат на тази цел, позволявайки създаването на конкурентни пазари в допълнение към софтуерните системи.

 
  
MPphoto
 

  Liam Aylward (ALDE).(EN) Позволете ми да благодаря на члена на Комисията за отговора. Малко да сменим темата, напоследък се разпространяваха редица истории относно идеята за цензура на съдържанието, свързано с тази технология. Операторите и производителите на софтуер не се съгласиха с някои приложения поради политическото им съдържание.

Какво може да направи Комисията, за да гарантира по-голяма конкуренция при достъпа до информация чрез новите технологии и ненарушаване правото на свобода на словото?

 
  
MPphoto
 

  Хоакин Алмуния, заместник-председател на Комисията.(EN) Знам, че засегнатите от Вас теми във втория въпрос могат да създадат проблеми за конкуренцията на пазара.

Внимателно наблюдаваме проблема през цялото време, но не мога да коментирам конкретните проучвания, които се провеждат в момента или са в процес на разработка. Но напълно осъзнавам, че повдигнатите от Вас въпроси и споделените пред Парламента опасения са реални и моята роля, както и тази на органа, отговорен за конкуренцията, е да наблюдаваме ситуацията и да избягваме всякакви доминантни позиции, свързани със затваряне на пазара, бариери за новите компании, навлизащи на пазара, и в крайна сметка проблеми за потребителите и ползвателите на нови технологии, като те би трябвало да са облагодетелствани, а не да страдат от развитието и усъвършенстването на технологиите.

 
  
MPphoto
 

  Paul Rübig (PPE).(DE) Г-н Барние, в първия регламент относно роуминга за пренос на данни и телефония ние установихме задължението за „задължителен пренос“, което означава, че всеки оператор в Европа трябва да има достъп до всеки клиент. Сега неочаквано изникват конфликти, свързани с факта, че операторите изхвърлят тези услуги от мрежите си и не са подготвени да окажат необходимата подкрепа. Мислите ли, че националните регулаторни органи трябва да предприемат действия в този случай?

 
  
MPphoto
 

  Franz Obermayr (NI).(DE) Оценявам факта, че Комисията разглежда въпроса от гледна точка на конкуренцията. Моят въпрос е: произнасял ли се е Съдът на Европейския съюз по такива случаи и може ли да се позоваваме на тях в контекста на този вид ограничаване на достъпа? Има ли потребители на смартфони, които вече са се опитали да заведат съдебни дела срещу доставчиците на услуги?

 
  
MPphoto
 

  Хоакин Алмуния, заместник-председател на Комисията.(EN) По този въпрос мисля, че трябва да съчетаваме, когато е възможно, инструментите за регулиране и тези за конкуренцията.

От гледна точка на някои от аспектите, засегнати във въпросите и Вашата реплика от място, инструментите на конкуренцията бяха полезни и ще продължат да бъдат такива, но аз не изключвам възможността във всеки един момент Комисията, когато е възможно, да използва регулативните правомощия, с които разполагаме. Прибягвали сме до това в миналото и можем да го направим отново и в бъдеще.

Мисля, че най-доброто решение е подходящата комбинация от конкуренция и регулиране — не като алтернативни, а като допълващи се инструменти. А що се отнася до Вашия въпрос, извинете ме, уважаеми колега, аз не съм юрист, въобще не съм наясно с жалбите на отделните граждани пред съда. Във всеки случай получаваме значителна информация и понякога жалби като всеки път, когато трябва да реагираме, ако считаме, че получената информация или изпратените жалби до Комисията заслужават реакция от наша страна — а вие сте видели нашия инструмент — ние правим именно това.

Както казах в предишния си отговор, в тази област, по този въпрос, с тези проблеми ние правим някои проучвания, но не мога публично да ги разкрия, защото всъщност се налага да бъда дискретен.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Следващият автор, г-н Toussas, който отсъства, и г-н Ziobro ще получат писмени отговори, както беше разяснено по-рано.

 
  
  

Въпрос № 32, зададен от Nikolaos Chountis (H-0125/10)

Относно: Дейността на агенциите за кредитен рейтинг

В деня след оповестяването на строгите мерки, взети от гръцкото правителство, агенцията за кредитен рейтинг Moody’s заплаши с понижаване на кредитните рейтинги на петте най-големи банки на Гърция.

Международната агенция за кредитен рейтинг изрази мнението, че повишаването на безработицата и спадът на разполагаемите приходи могат да доведат до оказването на допълнителен натиск върху гръцката банкова система, която вече е изправена пред спад на печалбите и влошаване състоянието на активите.

Тъй като в дадения момент подобни изказвания създават условия за спекулации, би ли отговорила Комисията как коментира положението в гръцката банкова система?

Какви мерки възнамерява да вземе по отношение на "дейността" на агенциите за кредитен рейтинг?

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Финансовата криза в Гърция не възникна в банковия, а в публичния сектор. Уязвимостта на банковия сектор обаче се засилва поради експозицията на банките към гръцки държавни облигации и което е по-важно, поради лошите перспективи за икономически растеж.

Комисията взе под внимание при изготвянето на собствените си анализи на гръцката икономика и финансова система многобройни източници на информация, включително кредитните агенции. В този контекст Комисията внимателно наблюдава прилагането на допълнителните фискални мерки, обявени от гръцките органи на 3 март 2010 г. и одобрени от гръцкия парламент на 5 март 2010 г., с цел постигане на бюджетните цели за 2010 г.

Комисията следи отблизо тенденциите в развитието на гръцкия банков сектор. Около 8% от активите на банките са под формата на държавни облигации или заеми, макар че държавните и необслужваните кредити не се очаква да достигнат 8% през 2010 г. поради слабата икономика.

Освен това гръцките банки са силно зависими от операциите по рефинансиране на ЕЦБ, тъй като краткосрочното финансиране на международните парични пазари беше спряно. Комисията поема своята отговорност за осигуряване на макрофинансова стабилност в еврозоната и в Европейския съюз като цяло. Действително банките в другите държави от Европейския съюз са изложени на влиянието на гръцката криза главно чрез притежавания от тях държавен дълг, като Франция и Германия са най-силно засегнати.

Въпреки че тези експозиции не са много големи от гледна точка на БВП, те вероятно са по-значителни от гледна точка на балансите на отделните банки. В същото време около 10% от балансите на гръцките банки са инвестирани в Южна и Източна Европа, което предполага наличието на друг канал за предаване на влияние.

 
  
MPphoto
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL).(EL) Г-н председател, благодаря на члена на Комисията за отговора. Очевидно има проблеми с банките в Гърция. Има ликвидност, генерирана от гръцкия публичен сектор, която за жалост не достига до реалната икономика, но това, което искам да посоча пред Вас, е, че всеки път, когато Гърция обявява определени мерки, определени форми на ползване на заеми, тези прословути агенции за кредитен рейтинг се появяват и понижават кредитния рейтинг на Гърция и на гръцките банки.

Това е тъжна роля. По-рано проведохме разискване и нямам никакво желание да го подновявам. Агенциите за кредитен рейтинг, които са частни фирми от САЩ, наистина са ненадеждни и считам за неприемливо Европейската централна банка и европейските институции да ги разглеждат дори в днешно време като значими. Въпросът, който изниква, и отговорите, които чухме по-рано, са следните: добре, проблемът може да се реши през 2013 г. В настоящия момент може ли Европейският съюз и институциите да спрат да вземат под внимание рейтингите на тези агенции?

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Както току-що казах, в анализите си Комисията взема предвид не само агенциите за кредитен рейтинг, но и собствените си анализи. Европейската комисия следи много внимателно събитията в обществото и в банковия сектор в Гърция, така че ние сами стигаме до заключенията си и правим предложения до Съвета на основата на тези заключения. Има и нещо друго обаче, разбира се, и това е дейността на агенциите за кредитен рейтинг. Това са частни компании, които имат огромно влияние върху финансовите пазари, но това, разбира се, не е в сферата на отговорностите на Европейската комисия.

 
  
MPphoto
 

  Morten Messerschmidt (EFD).(DA) Г-н председател, всички сме много загрижени относно това какво можем да направим, за да смекчим проблемите, произтичащи от финансовата криза. Г-н член на Комисията, видях, че в медиите онзи ден Вие сте предложил в бъдеще държавите-членки да представят проектобюджетите си на Комисията, преди те да бъдат разисквани и приети от националните парламенти. Искам да Ви помоля за повече подробности относно начина, по който Комисията ще има възможност в бъдеще да изказва становище по проектобюджетите на държавите-членки, преди да се произнесат националните парламенти. Това звучи изключително интересно. Желая да чуя повече по въпроса.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Papanikolaou (PPE).(EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, благодаря Ви много за отговора. Слушах с голямо внимание информацията, която споделихте с нас, и начина, по който разяснихте позицията на Комисията.

Опитвам се да стигна до заключение. Ако в някакъв момент в близко бъдеще друга страна от еврозоната се сблъска с подобни проблеми, свързани с агенциите за кредитен рейтинг и натиска на пазара, ще вървим ли по същата отъпкана пътека? Ще приемем ли подхода на „изчакване“? Ще приемем ли, че с подхода, който прилагаме до този момент към проблема на Гърция, ние решаваме цялостно структурните проблеми в еврозоната, които могат в някакъв момент да имат значение и за другите държави-членки?

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Нека преди всичко напомня, че отговарям на въпросите вместо члена на Комисията Рен, който е болен, така че това не е моята лична сфера на дейност, но мога да кажа по повод на въпросите, които бяха повдигнати във връзка с националния бюджет, който обсъждахме за първи път миналата седмица в колегията, какви мерки трябва да се вземат за бъдещото наблюдение. Това е, разбира се, една от темите, които ще се разгледат, но е ясно, че в този момент все още няма решение по въпроса. Имаше единствено разискване, за да се покаже, че проблемът е обсъден навреме в колегията, а компетентният член на Комисията ще излезе с предложение не след дълго. Тогава Вие можете, разбира се, да го обсъдите непосредствено с него.

По втория въпрос — няма причина Комисията да заема различна позиция по отношение на Гърция спрямо която и да е друга държава-членка, така че аз се надявам тези въпроси да не се задават в бъдеще; ако отново ни попитат, ние ще имаме абсолютно същата позиция.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 30, зададен от Brian Crowley (H-0172/10)

Относно: Стратегията на ЕС в областта на широколентовите мрежи

Може ли Европейската комисия да посочи какви мерки ще предприеме, за да насърчи достъпа до високоскоростен интернет в целия Европейски съюз и по-специално в селските райони?

 
  
MPphoto
 

  Нели Крус, заместник-председател на Комисията.(EN) В свят, който се движи бързо към нова дигитална ера, Европа трябва да се подготви за последните достижения на широколентовата инфраструктура, която действително ще определя икономическия растеж на утрешния ден. На срещата си през март 2009 г. Съветът реши процентът на покритие да достигне примерна цел от 100% до 2013 г. Стратегията „Европа 2020“ направи още една стъпка към предизвикателството, като определи целта за високоскоростни широколентови мрежи на 30 мегабита в секунда за всички европейци до 2020 г., включително за хората, живеещи в селските райони, както и 100 мегабита в секунда за 50% от домакинствата, притежаващи интернет.

Програмата за цифровите технологии за Европа, която е една от седемте водещи инициативи съгласно стратегията „Европа 2020“, очертава стратегия за насърчаване на високоскоростен интернет в Европа и се предвижда да бъде приета не след дълго. Програмата ще бъде последвана от три документа относно широколентовите услуги: първо, съобщение относно широколентовите услуги, което подробно описва изпълнението на програмата във връзка с широколентовите мрежи; второ, препоръка за мрежите за достъп от следващо поколение, чиято цел е да изясни базата за насърчаване на инвестициите във високоскоростен интернет; и трето, първа програма за политиката в областта на радиочестотния спектър, формираща основата на стратегията на Комисията, която ще генерира достатъчен спектър за безжичен широколентов интернет.

Предприетите действия за насърчаване на високоскоростния широколентов интернет в програмата за цифровите технологии включват не само ангажимента на Комисията, но и предложенията на държавите-членки. Тези предложения ще се концентрират върху развитието на националните стратегии за широколентов интернет, като обхващат насърчаването на частни инвестиции с използване на правилата за градско планиране, очертаване на инфраструктура и изчистване на трасето, с което държавите-членки ще могат значително да понижат инвестиционните разходи и да ги направят по-изпълними. Те ще се насочат и към запълване на финансовия недостиг чрез пълноценно използване на наличните структурни фондове за финансиране на високоскоростен широколентов интернет, а където няма стимули за частно финансиране, ще се търси пряко публично финансиране.

Комисията от своя страна разглежда наличните възможности за увеличаване на частните и публичните инвестиции в областта на радиочестотния спектър, за да се достигнат договорените цели. Финансовият инженеринг ще бъде сред разглежданите възможности за намаляване на несъответствието между това, което е необходимо, и онова, което пазарът е готов да инвестира.

 
  
MPphoto
 

  Liam Aylward, в качеството на заместник на автора.(EN) Предвид факта, че живеем в свят, в който цифровите технологии навлизат все повече, както Вие отбелязахте, в който такава голяма част от нашата дейност се извършва онлайн, една група, която по мое мнение е оставена по-назад, са по-възрастните граждани, които имат ограничен или никакъв достъп до интернет. Какво можем да направим, за да гарантираме, че те не са изключени от обществото, и какво можем да направим, за да им помогнем?

 
  
MPphoto
 

  Нели Крус, заместник-председател на Комисията.(EN) Не само Комисията, но и Съветът прие умно решение, така да се каже, да постигне примерна цел от 100% покритие до 2013 г. Сто процента са 100%, така че абсолютно всеки, за който се сетите, ще бъде включен в това покритие.

 
  
MPphoto
 

  Malcolm Harbour (ECR).(EN) Горещо поздравявам г-н Crowley за този въпрос и съм действително заинтересован от факта, че в Ирландия има внедрена безжична широколентова мрежа, която предоставя достъп от първо поколение за селските общини, което по мое мнение е чудесна инициатива.

Исках да попитам по-конкретно за мнението Ви относно един проблем, с който се сблъсках по време на работата ми и който е свързан с критериите за държавна помощ в подкрепа на местните инициативи за широколентови услуги. Някои местни органи, както ми е известно, се опитват да работят с публичните органи, за да консолидират потребностите и предоставят изпълним пакет за инвеститора.

Но очевидно в някои случаи това изглежда нарушава критериите за държавна помощ. Така че бих ли могъл да попитам дали нейните служби могат да подкрепят някои от общинските проекти чрез предоставянето на ясни насоки относно критериите за държавна помощ за подпомагане на онези публични/частни сдружения, които ще бъдат по мое мнение от решаващо значение за изграждането на универсална широколентова мрежа.

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D).(RO) Г-жо член на Комисията, планът за икономическо възстановяване предоставя сума от 1 млрд. евро, която да покрие до 100% от широколентовата инфраструктура. Искам да Ви попитам на какъв етап е този проект, имайки предвид значимостта на създаването на тази инфраструктура.

 
  
MPphoto
 

  Нели Крус, заместник-председател на Комисията.(EN) Благодаря за първия въпрос, тъй като когато в действителност говорим за широколентови мрежи, не става въпрос само за кабелна, но и за безжична връзка — чрез сателит и т.н. Така че, когато отговарям на уважаемия член на Парламента, казвайки, че имаме 100% покритие, аз не споменавам по какъв начин ще се работи и ще се решава проблемът.

Но моето отношение към Ирландия и нивото на инвестициите там е твърде положително. Когато имаше възможност да се изразходват структурни фондове, особено когато се насочихме и инвестирахме в този вид технологии, Ирландия се възползва максимално от възможността. Процентът е малко под 50%. В сравнение с другите държави-членки се чувствам обезсърчена, защото понякога това е само една трета или въобще не се оползотворява тази възможност. Инвестирането в този вид инфраструктура наистина работи за бъдещето и за възстановяването на икономиката и създаването на работни места.

Но понякога разчитам на късмета си и на придобития опит. На предишната ми длъжност имах привилегията да правя преглед на правилата за държавна помощ. Едно от тези правила беше свързано например с широколентовите услуги. Това, което направихме по време на прегледа, беше да дадем по-добри указания относно това как, къде и по какъв начин можем да работим по въпроса.

Между другото, проучва се и възможността да се използват средства на Европейската инвестиционна банка и да се подпомогне финансирането на гражданското строителство. Считам, че в момента, с направения наскоро преглед на правилата за държавна помощ, е съвсем ясно какво е възможно и какво не е допустимо. Вие можете винаги да се обърнете към екипа на Хоакин Алмуния за указания, така че не се колебайте, когато има някаква неяснота.

Като цяло трябва да осъзнаем, че действително публично-частното партньорство е това, което отличава в значителна степен този проблем. Разбира се, това зависи от държавата-членка и от заложения риск, но като цяло мисля, че с покритието от 100%, въпреки че се повтарям, ние служим на една чудесна цел, говорейки за 50%. Аз знам какво значат 100 мегабита, но как мога да си ги представя? Всъщност едно мигане е по-малко от 100 мегабита, така че ние говорим за огромна крачка напред. Така че мерките за широколентови услуги и това, което ни засяга в това разискване, действително се предвижда да се случи преди 2011 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 33, зададен от Bernd Posselt (H-0128/10)

Относно: Великобритания, Швеция и еврото

Как Комисията оценява рисковете, които произтичат за ЕС като единно икономическо пространство от факта, че държави-членки като Великобритания и Швеция все още не са въвели еврото, и какви мерки и инициативи са планирани за новия мандат на Комисията в този сектор?

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Икономическите ползи от приемането на еврото се увеличават както за държавите-членки, които се присъединиха към еврозоната, така и за еврозоната като цяло. Подробен анализ и аргументация по въпроса може да се намери например в доклада на Комисията от 2008 г., озаглавен „ИПС@10“.

Съгласно договорите всички държави-членки на Европейския съюз следва да се присъединят към еврозоната, когато изпълнят необходимите условия. Дания и Обединеното кралство обаче са договорили клауза, която им дава право на отказ от въвеждане на еврото, т.нар. „opt-out clause“, която им позволява да останат извън рамките на еврозоната.

Ако Дания и Обединеното кралство решат да кандидатстват за членство в еврозоната, те ще бъдат предмет на оценка за степента на конвергенция, подобно на всяка друга държава кандидатка, каквото се случи с другите държави-членки, които вече се присъединиха към еврозоната. Комисията изцяло ще подкрепя подготовката им, включително действителното преминаване към еврото.

Швеция няма клауза за отказ. Засега тя не отговаря на всички критерии за въвеждането на еврото. По-конкретно тя не е член на валутния механизъм, като някои елементи от свързаното с централната банка законодателство следва да се приведат в съответствие с членството в еврозоната. Независимо от това Комисията счита, че онези държави-членки, които понастоящем не са в състояние да изпълнят всички критерии за конвергенция с цел въвеждане на еврото, трябва да се стремят да изпълнят условията.

 
  
MPphoto
 

  Bernd Posselt (PPE).(DE) Г-н Де Гухт, имам само две допълнения. Първо, ще се опита ли Комисията да насърчи Швеция да изпълни задълженията си? Швеция има задължение съгласно договорите и то не може да се интерпретира своеволно.

Второ, какво се случва с Естония? Мислите ли, че тя ще стане член в обозримо бъдеще, може би дори тази година?

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Както правилно посочих, Швеция не е изпълнила определени критерии. Споменах два критерия: тя не е член на валутния механизъм и някои елементи от свързаното с централната банка законодателство следва да се приведат в съответствие с членството в еврозоната. На мен ми се струва, че това са, нека кажем, критерии, които е възможно да бъдат изпълнени. Те не са икономически критерии, свързани с дълг или дефицити. Дали Комисията ще предприеме действия в това отношение, или не би трябвало да попитате члена на Комисията, който е компетентен в тази област, г-н Рен, който за съжаление е болен в момента.

Що се отнася до Естония, доколкото знам, все още се следи отчитането във връзка с критериите за конвергенция и няма точно определена позиция на Комисията по въпроса.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 34, зададен от Georgios Papanikolaou (H-0130/10)

Относно: Разпростиране на съкращенията и в частния сектор

На 4 март представителят на Комисията Amadeu Altafaj заяви, че е много вероятно съкращенията в публичния сектор на Гърция да бъдат последвани от подобни съкращения в частния сектор.

От икономическа гледна точка едно подобно развитие ще задълбочи още повече кризата, тъй като по този начин се ограничава до голяма степен търсенето и потреблението в национален план. Непосредствена последица от тази цикличност е спадът на държавните приходи. Бих искал да запитам Комисията, откъде произлиза оптимистичното й виждане, че подкопаването на покупателната способност ще гарантира на Гърция изхода й от кризата? Мисля, че не са необходими особени познания в областта на икономиката, за да се твърди, че ограничаването на покупателната способност води именно до още по-голям икономически спад.

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Показателите сочат, че през последното десетилетие имаше разминаване между динамиката на заплатите и производителността в Гърция. Това предизвика загуба на конкурентоспособност, която намери отражение в непрестанни дефицити на текущата сметка и спад на пазарния дял на износа. Счита се, че нееластичността на пазара на труда, както и определянето на работната заплата са важни фактори, довели до прекомерно нарастване на заплатите в Гърция и произтичащото от това несъответствие в разходите за труд на единица продукция с основните й търговски партньори.

През последните години вътрешното търсене допринася в най-голяма степен за икономическия растеж, стимулирано от голямото нарастване на разходите на сектор „Държавно управление“ и доходите на домакинствата. Крайните потребителски разходи на частния сектор на глава от населението се увеличават с повече от 80% през последното десетилетие. Този модел явно е неустойчив и води до натрупването на значителен фискален дефицит, което означава голям дефицит на сектор „Държавно управление“ и увеличаване на обема на дълга, нарастващи лихвени плащания и макроикономически дефицит, което означава голям дефицит на текущата сметка и изходящи потоци от външен дълг, дължащи се на диспропорции в доходите.

В резултат на нарасналите потребности от финансиране на правителството публичният сектор погълна голяма част от наличното финансиране, което доведе до изключване на частния сектор от финансирането и неблагоприятни последици по отношение перспективите за растеж на икономиката. Забавянето на растежа на работните заплати в цялата икономика наред с важната роля, която изигра намаляването на заплатите в публичния сектор, подавайки сигнал за частния сектор, както и мерките за строги икономии, са абсолютно належащи, за да поставят гръцката икономика на по-солидна основа чрез възстановяване на конкуренцията и постигане на фискална консолидация.

Комисията осъзнава, че мерките за строги икономии и намаляването на заплатите могат да имат отрицателно краткосрочно влияние върху търсенето. Независимо от това, предвид настоящата ситуация в Гърция, тези мерки са необходими, за да възстановят доверието на пазара и да положат основите на по-устойчив модел за растеж на гръцката икономика в дългосрочен план.

Гърция прие амбициозна програма за коригиране на дефицита и реформиране на публичната администрация и икономиката. Мерките за консолидация, предприети от Гърция, имат значение за засилване на фискалната устойчивост и доверието на пазара и са горещо приветствани от Комисията, Еврогрупата, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.

Решителните мерки, включени в стабилизационната програма, както и пакетите, оповестени през февруари и март 2010 г., включват не само предвиденото намаляване на заплатите чрез орязване на надбавките за служителите и на премиите за Великден, Коледа и за летния отпуск, но и мерки за подобряване на механизма за събиране на данъци, разширяване на данъчната основа и повишаване на данъчното облагане.

В съобщението, прието на 9 март 2010 г., Комисията прави заключението, че Гърция изпълнява решението на Съвета от 16 февруари 2010 г. и че на основата на наличната информация фискалните мерки, обявени от гръцките власти на 3 март, изглеждат достатъчни за гарантирането на бюджетните цели за 2010 г.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Papanikolaou (PPE).(EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, Националната статистическа служба на Гърция обяви в последното си съобщение, което е от днес мисля, че безработицата в Гърция е нараснала до 11,3%, от които почти половината (45%) са млади хора на възраст до 34 години. В най-продуктивната възраст, от 25 до 34 години, безработицата е 14,6%. Аз бих посочил също така, че това поколение млади хора в Гърция получава изключително ниски заплати, доста под средното равнище за Европа. Това е поколението на седемстотинте евро, както ги наричат в Гърция, и ние сме загрижени, че заплатите ще станат дори по-ниски.

Така че считам, че трябва да сме много внимателни, когато правим обобщения от този род, особено в настоящата трудна за заетостта ситуация, защото, както ще разберете, гръцкото общество е разтревожено. Мислите ли, че при толкова висока безработица и всички тези проблеми в Гърция можем да се върнем към растеж с последното орязване на заплатите и последните съкращения?

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Разбира се, ние сме силно загрижени относно безработицата в Гърция и то не само в Гърция, но и в останалата част на Европейския съюз. От друга страна, твърде важно е да се зачитат основните икономически показатели и когато през определен период от време заплатите растат по-бързо от производителността, тогава е налице проблем — това се случва в Гърция. Съзнавам, че това е масов проблем, особено при младежите, като ние активно наблюдаваме ситуацията, но споделяме и мнението, че дългосрочната финансова устойчивост на дадена държава-членка от европейския паричен съюз е от съществена важност.

 
  
MPphoto
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL).(EL) Г-н председател, моят въпрос касае принципа и причината за въпроса на моя колега.

Той каза, че представителят на г-н Рен предлага да се направят съкращения в частния сектор в Гърция. Въпросът, г-н член на Комисията, е следният: с какво право длъжностни лица по надзора от Комисията, говорители на Комисията и възможно е членове на Комисията говорят, предлагат, прогнозират и оказват натиск относно това какво трябва да направи Гърция в сектори, които не са свързани с политиката на Общността, като заплати, пенсии, публична администрация и здравеопазване? Кой дава право да се правят тези изявления и откъде идват компетенциите и правомощията, за да се поставят под съмнение, да се преследват или да се предлагат такива мерки за гръцката икономика?

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Ние, разбира се, не искаме съкращения в частния сектор, но виждаме, че безработицата расте не само в Гърция, но и в по-голямата част на Европейския съюз в резултат на финансовата и икономическата криза.

Това, което казваме, е, че трябва да възстановим гръцката икономика, ако искаме тя да е устойчива в дългосрочна перспектива. Трябва да запазим и Икономическия и паричен съюз, който има неоценимо значение за цялата европейска икономика: именно това казваме ние, а не, че безработицата трябва да нараства. За жалост това е резултат от политиките, провеждани през определен период от време.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 35, зададен от Ádám Kósa (H-0133/10)

Относно: Конфликт на компетентност между държавите-членки и ЕС при споразуменията с МВФ

Комисията временно измени и значително опрости правилата за отпускането на държавни субсидии във връзка с правото на МСП да кандидатстват за подпомагане, с цел да се избегне криза в още по-голям мащаб (Европейски план за икономическо възстановяване). В последно време Унгария поради икономическата си политика изпадна в особено тежка финансова криза. Заради сключено с МВФ споразумение за около 20 милиарда евро Унгария е принудена да действа в противоречие с ценности, които от самата нея като държава-членка на ЕС са декларирани като приоритетни и заложени в основните договори, а именно високо равнище на заетост и закрила на групи в неравностойно положение. По-конкретно възникват следните въпроси: Може ли такова споразумение да е правомерно? Кой ще носи отговорността, ако в държава-членка на ЕС вследствие на споразумение с международна организация, която няма нищо общо с Европейския съюз, положението със заетостта рязко се влоши, което засяга и насърчаването на заетостта на хората с увреждания?

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Когато през есента на 2008 г. световната финансова криза засегна Унгария особено силно, Комисията и Съветът решиха много бързо да подкрепят страната със значителен пакет от мерки на Европейския съюз на стойност 6,5 млрд. евро, като сумата надвишава половината от наличното финансиране за държавите-членки извън еврозоната по това време и заедно със заемите от МВФ и Световната банка достига общо 20 млрд. евро.

Искам да подчертая, че без тази помощ Унгария би се сблъскала с много по-големи неравновесия в икономиката в сравнение със спада от 6%, наблюдаван през миналата година, и очакваното стабилизиране през тази година. Освен това предвид факта, че правителството е загубило достъпа си до финансовите пазари, никаква помощ не би означавала, че фискалната политика би била дори още по-рестриктивна, отколкото е съгласно програмата, а ограниченията на разходите биха били по-строги. По такъв начин, като се ограничава размерът на рецесията, избягвайки по-рязко увеличаване на безработицата и подкрепа за финансирането на дефицита, международната помощ пряко допринася за ограничаване на социалните последствия от кризата, включително сред уязвимите слоеве на обществото.

Разбира се, за да заслужи икономическата програма доверие и да вдъхне увереност у инвеститорите, че след време Унгария ще се върне към стабилни публични финанси и устойчив растеж, важно е правителството да изпълнява икономическа стратегия, която включва мерки за финансова консолидация. Съгласно принципа на субсидиарност държавите-членки носят отговорност за разработването и прилагането на мерките за социална политика. От друга страна, помощта обезпечава действията на правителството, насочени към реализиране на бюджетни икономии и по-добро планиране на разходите, както и по-специално подпомагане на бедните и хората с ниски доходи.

 
  
MPphoto
 

  Kinga Gál, в качеството на заместник на автора.(HU) Благодаря Ви за отговора. От името на г-н Kósa искам да направя една допълнителна забележка. В крайна сметка причината, поради която Унгария не можа да се възползва от стимулирането в размер на няколко милиарда евро, предложено в Европейския план за икономическо възстановяване, беше свързана именно с това, че подобни правила не правят възможни по-мащабни икономически стимули и това върви заедно с по-нататъшно влошаване на заетостта. По-специално не може да се реализира подпомагането на заетостта на хора с увреждания и във връзка с това тук възниква странно противоречие. Моля за Вашето мнение по въпроса.

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Това не е моят ресор в Комисията, но на мен ми се струва, че уважаемият член намеква за пакета от 100 млрд. евро, това обаче е пакет, който се финансираше от самите държави-членки и който те можеха да одобрят за прилагане на практика. Това не бяха пари, оставени на разположение на държавите-членки. Вие ще намерите сумата от 100 млрд. евро в дебитната страна на националните им бюджети.

Онова, което се случи с Унгария, тъй като беше необходимо да стане, беше предоставянето на разположение на страната на допълнителна помощ от 20 млрд. евро, което не се случи с другите икономики. Те единствено бяха натоварени да предприемат мерки за преодоляване на кризата, но всъщност на тези държави-членки не бяха отпуснати никакви средства.

 
  
MPphoto
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL).(EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, отговорът, който дадохте, не отразява по мое мнение проблема и идеята, която стои зад въпроса, и предвид ситуацията в Гърция искам да Ви попитам следното: имате ли някакви опасения, свързани с влизането на Международния валутен фонд, една външна организация, и намесата му във вътрешните работи на Европейския съюз? Където и да е бил Международният валутен фонд — можем да се каже — навсякъде е предизвикал разорение. Така че въпросът е: има ли Комисията опасения относно причините за влизането на Международния валутен фонд в Европейския съюз и в кой договор и кой член е заложена разпоредбата за участието на Международния валутен фонд в процедурите на Европейския съюз? Защо тя не избере европейско решение в случая с Гърция, както е предвидено в член 122, параграф 2 от Договора?

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Съвсем накратко, ако МВФ искаше да се намеси в Гърция, това, разбира се, би станало по молба на Гърция. Те не се намесват едностранно и както уважаемият член на Парламента знае, има европейско споразумение между държавите-членки и членовете на Икономическия и паричен съюз относно съвместни усилия на държавите-членки на Европейския съюз и МВФ. Но то става само по молба на държавата-членка (в този случай Гърция), че това действително ще се случи, и това именно се обсъжда в момента, както разбирам.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 36, зададен от Eleni Theocharous (H-0139/10).

Относно: Бюджетен дефицит в Кипър

Икономическата криза порази целия свят и страните от еврозоната.

Разполага ли Комисията с данни за бюджетния дефицит и останалите показатели на кипърската икономика?

Обезпокояващи ли са развитията в кипърската икономика и състоянието на нейните показатели? Считате ли, че трябва да бъдат взети мерки по отношение на икономическото положение на Кипър, какви да бъдат те и за какъв период от време?

Проведена ли е размяна на мнения и предадени ли са на кипърското правителство позициите и препоръките на ЕС и по-специално на Европейската комисия?

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Г-н председател, моля Ви позволете ми да попитам дали можем да приключим разискването. Аз замествам г-н Рен и обикновено времето за въпроси приключва в 20 часа. Имам и други ангажименти, така че не мога да остана. Това наистина е проблем за мен. Аз нямам време и не мога да остана.

 
  
MPphoto
 

  Gay Mitchell (PPE).(EN) Пътуването ми дотук от една част на Европейския съюз беше свързано с големи затруднения и не мога да приема обяснението на члена на Комисията, че няма време. Ако нямате време, още сега напуснете през тази врата. Аз съм член на Парламента, имам въпрос, на който държа да получа отговор. Аз също имам много ангажименти. Седя тук от доста време и чакам да задам въпроса си, докато се обсъждаха различни странични въпроси. Имам правото с Ваше позволение да получа отговор на моя въпрос в Парламента. Мисля, че е много високомерно от Ваша страна да казвате, че нямате време.

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Председателят трябва да вземе решение по въпроса. Нека също така да бъде абсолютно ясно, че аз не съм тук, за да отговарям на въпроси, отправени към мен, тук съм, за да замествам г-н Рен, който не може да присъства, защото е болен. Трябва да кажете това на председателя. Уважавам пълномощията на председателя на Парламента. Аз не решавам тук.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Прав сте да засягате този проблем. Вие замествате члена на Комисията г-н Рен, което е жалко, разбира се, имайки предвид важността на въпросите. Както и да е, времето за въпроси е планирано до 20,30 ч. съобразно нашия дневен ред. Като се имат предвид обстоятелствата, които не ми позволяват да Ви задържам повече, мога да Ви кажа, че това, което се очаква от Вас, след като Ви е дадена за жалост ролята да замествате члена на Комисията Рен, е да го направите по отношение на всички въпроси, отправени към него.

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Бях разбрал, че времето за въпроси е до 20,00 ч., но както казах вече, Вие сте председател и Вие ще решите какво следва да направя, така че аз ще продължа.

Финансовата криза, която прерасна и в макроикономическа, е най-тежката в историята след Втората световна война както от гледна точка на размера, така и на засегнатите държави в света. Кризата се отрази тежко на световната икономика, включително на Европейския съюз и на страните от еврозоната. По този начин тя неизбежно засегна и Кипър – една много малка, отворена икономика.

Според предварителните оценки, публикувани от кипърската статистическа служба, брутният вътрешен продукт на Кипър се е свил с 1,7% в реално изражение през 2009 г. За първи път през последните 35 години икономическата активност в Кипър отчита отрицателен темп на прираст.

Неблагоприятните икономически условия в съчетание с намаляването на силния подем при активите и експанзионистичната фискална политика, дължащи се отчасти на мерките, приети в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване, доведоха до влошаване на публичните финанси. Според последните оповестени от кипърските власти данни за БВП, изпратени през март 2010 г. и сега проверявани за достоверност от Евростат, бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ достига дефицит от 6,1% от БВП, а брутният дълг на сектор „Държавно управление“ възлиза на 56,25% от БВП през 2009 г.

Пактът за стабилност и растеж изисква от Комисията да изготвя доклад винаги когато действителният или планираният дефицит на дадена държава-членка надхвърля референтната стойност от 3% от БВП. В момента Комисията е в процес на изготвяне на такъв доклад за Кипър. След като докладът е готов, той ще бъде представен на Съвета, който трябва да реши дали дефицитът е прекомерен. Ако Съветът заключи, че това е така, той ще отправи препоръки към Кипър и ще определи крайни срокове за предприемането на ефективни корективни действия.

Междувременно кипърското правителство също изпрати своята актуализирана програма за стабилност. В програмата е заложена средносрочната бюджетна стратегия до 2013 г. В момента Комисията е в процес на оценяване на актуализацията и подготвя препоръка за становище на Съвета относно програмата.

 
  
MPphoto
 

  Eleni Theocharous (PPE).(EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, ще бъде изключително смущаващо, ако Вие не отговорите на зададения въпрос още сега. Във всеки случай бих искала да ми кажете, дали има опасност Кипър да бъде поставен под надзор и дали сте удовлетворени от програмата за конвергенция. Разбира се, Вие споменахте някои неща относно оценките, но аз бих искала да знам, дали сте доволни от програмата за конвергенция, предложена от правителството.

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) И така, аз мога само да повторя това, което казах, че ще има оценка и това е нормална процедура, която ние прилагаме по отношение на всички държави-членки, включително Кипър.

Ако Комисията стигне до заключението, че става въпрос за прекомерен дефицит, тя ще отправи препоръки към Кипър.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 37, зададен от Morten Messerschmidt (H-0142/10)

Относно: Гърция и актуалната криза на сътрудничество по отношение на еврото

В момента Гърция страда от несъвършенствата на сътрудничеството по отношение на еврото. В добрите години спрямо ЕС се създаваше впечатлението, че всичко е наред. Но нещата ужасно се влошиха когато над Европа се развихри финансовата криза. През 2009 г. гръцкият държавен дефицит възлезе на 12,7% от БВП и това може да се определи като значително надвишаване на границата от 3%, която е установена в Пакта за стабилност и която важи за държавите от Еврозоната. Правителството в Атина трябваше да приеме план за икономии, орязващи 4,8 милиарда евро от държавния бюджет. Гърците трябва да затегнат колана и това ще бъде болезнено усетено от всички - от заетите в обществения сектор до пенсионерите.

По принцип свободните обменни курсове не са хубаво нещо. Те не са от полза за никого и също не предоставят решение за основни структурни проблеми. Трябва да ни стане ясно обаче, че парите, както и всичко останало, имат определена „цена“. В Гърция тази цена прие формата на много високи лихвени нива, които потискат общата икономическа активност. Една държава трябва да може бързо да реагира, когато положението се влоши до такава степен, и да може да „намали“ цената на парите. Съгласна ли е Комисията с тази мисъл? Ако да: не признава ли тя по този начин вградената слабост на еврото?

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Уважаваният член на Парламента, изглежда, предполага, че ако Гърция имаше независима парична политика, това би смекчило последиците от кризата, засегнала страната. Това не е правилно, високите лихвени проценти, диктувани от гръцкото правителство, не се дължат на фактори, свързани с паричната политика, а по-скоро на високите премии за риск, свързани с опасенията на пазара относно устойчивостта на дълга.

Лихвените проценти на Европейската централна банка са на най-ниските равнища в ретроспективен план и банката предоставя изобилна ликвидност на финансовата система от еврозоната, включително на гръцките финансови институции. Разбира се, участието в еврозоната налага приспособяване на икономиката чрез канали, различни от валутния курс, както е посочено в множество документи на Комисията, например в изчерпателния доклад от 2008 г. относно ИПС@10.

Приспособяването в еврозоната не протичаше достатъчно гладко в миналото. Ето защо Комисията подчертаваше необходимостта от засилване на процедурите за многостранно международно наблюдение на основата на партньорски натиск за идентифициране и отстраняване на уязвимите места в държавите-членки още на ранен етап. Комисията в момента подготвя съответните предложения, както вече споменах в отговор на предишния въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Morten Messerschmidt (EFD).(DA) Съществуват изключително много възможности за регулиране на валутата на дадена държава, при условие че тя е независима. Точно това обаче липсва на държавите-членки от еврозоната, защото те изоставиха във Франкфурт редица инструменти, с които разполагаха преди това. Освен това не е редно лихвените проценти да не се различават в еврозоната, защото има големи колебания в лихвените проценти на частните банки по средно- и дългосрочните заеми, като лихвеният процент по гръцките облигации е много по-висок от датския например независимо от това, че ние имаме собствена валута.

Това, за което бих желал да получа отговор или признание от Комисията, е дали тя ще признае факта, че ако Гърция не беше ограничена от позицията, зададена от Франкфурт, страната би могла да девалвира валутата си, а девалвацията би премахнала голяма част от проблемите, пред които е изправена Гърция.

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Не, разбира се. Несъмнено цялостната идея за паричен съюз е такава – при това всяка държава е напълно наясно, когато става член на европейския паричен съюз – че тя не може да обезценява валутата си, защото всъщност няма валута. Има само една обща валута.

Вече не съществува гръцка валута. Гърците са приели еврото за своя валута. Така че девалвирането е в пълно противоречие с цялостната идея за европейския паричен съюз и не е случайно, че Гърция е член на този съюз. Тя е член, защото направи всичко възможно, наистина всичко, за да се присъедини към него.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 38, зададен от Gay Mitchell (H-0145/10)

Относно: Европейски валутен фонд

Идеята за Европейски валутен фонд беше повдигната през последните седмици като механизъм за справяне с кризи, подобни на тази, засегнала Гърция в началото на годината.

Какво е положението с това предложение? По какъв начин подобен фонд би работил на практика? Какви са основните пречки пред създаването на Европейски валутен фонд, например дали това би било възможно съгласно настоящите разпоредби в Договора?

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Кризата показа необходимостта от създаване на рамка за разрешаване на кризи за еврозоната.

Поради необходимостта от разглеждане на всички икономически, правни и институционални последици този въпрос ще се решава по-скоро в средносрочен план, отколкото незабавно.

Държавните или правителствените ръководители от еврозоната отправиха ясен сигнал на 25 март, като призоваха за създаването преди края на годината на целева група, която да работи по мерките, свързани с рамката на еврозоната за разрешаване на кризи.

Общественото обсъждане на Европейския валутен фонд засяга редица въпроси, които са особено важни в това отношение. По-конкретно, Комисията се съгласи, че има казус, свързан със създаването на рамка за спешна финансова помощ при строги условия и съвместими с използваните стимули лихвени проценти.

Не е необходим обаче нов орган, който да я предоставя или да определя и наблюдава условията. Следва да се гарантира съответствието с рамката за управление на Икономическия и паричен съюз (ИПС), ориентирана към осигуряване на стабилност. Във връзка с това Комисията разглежда обхвата на предложенията. По-общо казано, твърдата ангажираност по отношение на надеждните политики от страна на всички държави-членки от еврозоната остава крайъгълният камък на успешното функциониране на ИПС.

В този смисъл Комисията е в процес на подготвяне на предложенията относно засиленото координиране на икономическата политика и надзора върху страните, основаващ се на предложенията, представени в последното съобщение на Комисията относно стратегията „Европа 2020“.

 
  
MPphoto
 

  Gay Mitchell (PPE).(EN) Преди всичко позволете ми да се извиня на члена на Комисията. Ние всички сме малко изнервени поради изолираността от семействата, тъй като някои от нас не можаха да се приберат вкъщи и се опитват да помогнат на близките си да дойдат при нас. Аз си давам сметка, че членът на Комисията има други уговорени срещи и замества своя колега.

Мога ли да попитам г-н де Гухт във връзка с отговора какво означава средносрочен план? Дали говорим за средата на мандата на настоящата Комисия? Или за година, 18 месеца? Какъв период предвижда той, за да се даде по-определен отговор на този въпрос?

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Вие би трябвало да зададете въпроса относно конкретния срок на члена на Комисията г-н Рен, но когато разгледате препоръките, които изготвихме, и споразумението в подкрепа на Гърция, по-конкретно чрез съчетаване на двустранни заеми и помощ от Международния валутен фонд, става ясно, че Комисията счита, че това, което се случва сега, не може в никакъв случай да се разреши чрез създаването на Европейски валутен фонд, защото това ще отнеме несъмнено много повече време, отколкото имаме в случая с Гърция.

Така че това е средносрочен проект, който ние одобряваме, но по отношение на конкретната времева рамка аз наистина Ви предлагам да зададете въпроса на г-н Рен.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 39, зададен от Rodi Kratsa-Tsagaropoulou (H-0150/10)

Относно: Механизми за финансово наблюдение на държавите-членки

Комисарят по икономически и парични въпроси Оли Рен посочи, че основният урок, който трябва да бъде извлечен от кризата е, че трябва спешно да установим по-задълбочено и обширна наблюдение на икономическите политики и, най-вече, да идентифицираме в срок дисбалансите и да пристъпим към преодоляването им, за да гарантираме макроикономическата стабилност на еврозоната. Като се има предвид, че по силата на членове 121 и 126 от Договора Комисията разполага с необходимите инструменти и механизми, за да наблюдава финансовите политики на държавите-членки, и като отчита фактът, че дефицитът в по-голямата част от тези държави значително надвишава прага от 3%, би ли могла Комисията да отговори на следните въпроси: Възнамерява ли Комисията да укрепи превантивният аспект на наблюдението? Ако отговорът е положителен, чрез какви средства и чрез какви процедури? Възнамерява ли Комисията да представи предложения, насочени към укрепването на икономическото сближаване в рамките на еврозоната? Предвижда ли Комисията да насърчи структурните промени, които са необходими в държавите-членки, по начин, по който да им позволи да ги осъществят, веднага щом публичните финанси им позволят това?

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Комисията от дълго време привежда доводи в полза на задълбочаването и разширяването на наблюдението над икономиката. Значимостта на този проблем беше осъзната от Европейския парламент в неговия доклад относно годишния финансов отчет на еврозоната и публичните финанси за 2009 г.

Комисията възнамерява да използва в максимална степен новите инструменти от Договора, за да постигне по-добро координиране на политиката и управлението. Предстоящото съобщение ще оповести нови предложения, за да се очертае развитието на цялостната рамка за предотвратяване и неутрализиране на кризи в еврозоната чрез позоваване на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съобщението може да включва предложения за активизиране на предпазните и корективните лостове на Пакта за стабилност и растеж – предложения за по-ефективно и по-задълбочено наблюдение на макроикономическите дисбаланси вътре в еврозоната, както и за проучване на възможностите за създаване на механизъм за разрешаване на кризи за държавите от еврозоната.

Що се отнася до фискалната политика, засилено внимание се отделя на фискалната устойчивост поради влиянието на кризата върху потенциала за поемане на дълг и за растеж, както и поради активизиращите се демографски фактори. Стимулите за постигане на съответствие с превантивните и корективните насоки на Пакта за стабилност и растеж трябва да се засилят. Трябва да се затвърди ангажиментът за осъществяване на консолидация, когато икономиката е в добри времена. Следва да се вземат под внимание в достатъчна степен основните уязвими места на публичните финанси, когато се планира частта за консолидиране. Нужно е да се постави нов акцент върху динамиката на дълга, както и върху устойчивостта и качеството на публичните финанси, включително националните фискални основи. Съществува необходимост и от разрешаване на случаите, в които постоянно са нарушавани правилата; санкциите могат да станат възпиращи в по-голяма степен, а стимулите да се засилят.

Развитието на конкурентоспособността и макроикономическите дисбаланси, в добавка към фискалните дисбаланси, са причина за загриженост от страна на всички държави – членки от Европейския съюз. От друга страна обаче, наблюдението на макроикономическите дисбаланси и пренасочването на конкуренцията са гарантирани в частност за държавите – членки на Европейския съюз, които приеха еврото, поради по-високата степен на вторичните икономически и финансови ефекти сред държавите-членки от еврозоната; по-слабата дисциплина на пазара; отсъствието на валутни рискове и по-големите предизвикателства, свързани с приспособяването и неговата потенциално по-висока цена за еврозоната като цяло.

Различията в конкуренцията са причина за сериозни опасения относно функционирането на европейския паричен съюз. През десетилетието, предхождащо кризата, различията се засилваха в резултат на тревожното нарастване на редица вътрешни икономически дисбаланси в някои държави-членки, включително наред с другото високия дълг и спекулативните балони в пазара на жилища в някои страни с дефицит на текущата сметка, както и продължителното отслабване на вътрешното търсене в някои страни с излишък. Различните тенденции в развитието на работните заплати и разходите, натрупването на дългосрочен външен дълг и продължителното мнимо разпределение на средства повишава риска за приспособяването и засилва уязвимостта на публичните финанси. В същото време страните, които разчитат в значителна степен на търговски излишъци, стават жертва на рязкото свиване на световната търговия още на ранните етапи на световната криза. Ето защо в допълнение на фискалния надзор Комисията възнамерява да излезе с решения за разширяване на икономическия надзор в еврозоната, за справяне с макроикономическите дисбаланси и развитие на конкуренцията. Целта е да се установи рамка за ранно разкриване, предотвратяване и ефективно коригиране на дисбалансите в еврозоната.

Третият основен елемент от предложението на Комисията ще проучва възможностите за създаване на механизъм за разрешаване на кризи. Работният механизъм за потенциална финансова помощ за Гърция служи непосредствено на възникналата необходимост. Необходимо е обаче да се създаде постоянно действащ механизъм за разрешаване на кризи със силни вградени възпиращи фактори за активиране. Установяването на предварително определени, ясни, надеждни и последователни правила и процедури за предоставяне на извънредна и зависеща от определени условия помощ за всяка държава от еврозоната, която се намира в затруднение, ще заздрави основите на ИПС.

Предложенията за засилен икономически надзор и координиране в еврозоната са важно допълнение към цялостната стратегия за растеж и заетост в Европейския съюз до 2020 г. Комисията ще гарантира ефективното съгласуване на двете рамки.

 
  
MPphoto
 

  Rodi Kratsa-Tsagaropoulou (PPE).(EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, благодаря Ви за отговора; позволете ми да се върна към темата за надзора и дисбалансите. Това, което се надявах да науча от моя въпрос, е дали различията ще станат важна точка от дневния ред; не само финансови диспропорции, но и икономически различия, не само механизми за наблюдение, но и действия за преодоляване на различията. Международните кризи, гръцката криза извадиха на повърхността всички слабости на еврозоната.

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Преди всичко аз също бих желал да се извиня на преводачите, но съм донякъде в изключителна ситуация. Можете да преведете също, че аз се опитвах да отговоря на всички въпроси във времето до 20,30 ч.

По отношение на допълнителния въпрос мисля, че Вие трябва да се върнете към произхода на кризата във Вашата страна, който показва всъщност, че дисбалансите бяха създадени с времето. Съществува много голям дисбаланс по отношение на конкуренцията. Работните заплати нарастваха много по-бързо в сравнение с конкуренцията и това е, разбира се на първо място, и въпрос на национални политики.

Що се отнася до въпроса дали е по-добре да имаме по-внимателно наблюдение, отговорът е да. Ето защо ние предлагаме нова схема за това. Не трябва да забравяте, че през 2002 г. Европейската комисия направи предложение за възможността в държавите-членки да бъдат изпратени одитори, които да проверят числата например, но то не беше прието от държавите-членки. Така че Комисията винаги е съзнавала, че наблюдението е много важна част от националните бюджети, които следва да са съпоставими с европейския паричен съюз, особено в случая с Гърция.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Всичко, което мога да Ви кажа, е, че Оли Рен очевидно Ви е много задължен! Така че Вие имате причина да се договорите с него следващия път, когато имаме време за въпроси, когато може би дойде Вашият ред да се изправите тук.

 
  
 

Времето за въпроси приключи.

(Въпросите, останали без отговор поради липса на време, ще получат писмен отговор (вж. приложението).

(Заседанието, прекъснато в 20,25 ч., се възобновява в 21,00 ч.)

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н MARTÍNEZ MARTÍNEZ
Заместник-председател

 
Правна информация - Политика за поверителност