Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Разисквания
Сряда, 5 май 2010 г. - Брюксел Версия ОВ

18. Подготовка на срещата на високо равнище на държавните и правителствени ръководители от еврозоната на 7 май 2010 г. (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно подготовката на срещата на високо равнище на държавните и правителствени ръководители от еврозоната на 7 май 2010 г.

 
  
MPphoto
 

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета.(ES) Г-н председател, тази седмица, на 7 май, ще се проведе среща на държавните и правителствени ръководители от еврозоната и настоящото разискване в Европейския парламент касае тази важна среща. Целта на срещата ще бъде да се представи официално постигнатото споразумение относно кредитите за Гърция, пакета за финансово подпомагане на Гърция, за справяне с тежкото финансово положение на държавата, членка на еврозоната, и да се помисли над поуките, които могат да се извлекат от положението и споразуменията, за бъдещето на еврозоната и на целия Европейски съюз.

В петък държавните и правителствени ръководители ще потвърдят финансовото решение, което Европейският съюз предоставя на Гърция. С други думи, ще представят официално ангажимента – който на този етап е политически – поет на срещата на държавните и правителствени ръководители от Европейския съюз на 11 февруари, ангажимент за подкрепа на Гърция за справянето й с изключително тежкото финансово положение.

Затова в петък държавните и правителствени ръководители ще представят, ще определят и ще съгласуват волята на останалите 15 държави-членки от еврозоната Гърция да получи помощта, кредитите, след като правителството й приеме програма за строги икономически и финансови корекции. Целта им е да гарантират финансовата стабилност на Гърция и на еврозоната като цяло, което е политическо решение не само за случая с Гърция, но и политически договорено на 11 февруари в резолюция на държавните и правителствени ръководители от Европейския съюз.

Това е важно решение от политическа и историческа гледна точка, тъй като е от съществено значение за доверието в еврозоната и в целия Съюз от финансова гледна точка. Важно е за фискалната консолидация, изисквана от договорите за Европейския съюз, фискалната консолидация в еврозоната и в целия Съюз, и много важно за постигане на ефективно и трайно икономическо възстановяване на Европейския съюз.

Днес г-н Рен, който присъства в залата, публикува прогнозите на Комисията за 2010-2011 г., с което изпрати послание за постепенно икономическо възстановяване на Европейския съюз. Прогнозите на Комисията потвърждават, че е налице икономическо възстановяване в Европейския съюз и че след като преживя най-голямата рецесия в историята си, в Европейския съюз като цяло се очаква растеж от 1% през 2010 г. – тази година – и 1,75% през 2011 г.

Така икономическата рецесия в Европейския съюз приключи през третото тримесечие на миналата година и започна икономическо възстановяване. Европейският план за икономическо възстановяване и решенията на държавите-членки имаха несъмнен принос, инжектирайки големи суми в икономиките на отделните държави от бюджетите на държавите-членки и на Съюза чрез европейския план за икономическо възстановяване. Това е една от причините – повтарям – след като преминахме през най-голямата рецесия в историята ни, вече да наблюдаваме икономическо възстановяване в ЕС.

Това са прогнозите на Европейската комисия и несъмнено решението за отпускане на кредити на Гърция има решаващ принос за гарантиране, че икономическото възстановяване в еврозоната и в целия Европейски съюз е едновременно ефективно и трайно.

Считаме, че Европейският съюз отговори добре на настоящото икономическо положение, на икономическата криза, като направи всичко по силите си да реагира на ситуацията. Конкретно, смятаме, че отговори добре на изключително тежкото финансово положение на Гърция, защото определено в последните месеци Европейският съюз предприе ясни стъпки към това, което започнахме да описваме като икономическо управление или икономическо правителство на ЕС. Предприети са очевидни стъпки напред. Понякога може би изглежда бавно, твърде бавно, но във всеки случай се върви напред сигурно, решително, което ще достигне кулминацията си в петък на срещата на държавните и правителствени ръководители от Европейския съюз.

Считаме, че икономическото управление, икономическото правителство на Съюза трябва да има здрави основи. Първата е поемане на отговорност за поетите ангажименти, например при подписване и ратифициране на договор за Европейския съюз. Втората е солидарност, принцип, който е в сърцето на Европейския съюз и на всичките му политики. Третата е съгласуване на фискалната консолидация, на външното представителство на Европейския съюз – например при срещите на Г-20 – и на растежа и излизането от кризата. Убеден съм, че това ще се казва в документа, който г-н Рен подготвя по темата и който ще представи пред Комисията на 12 май.

И накрая, искам да кажа, че икономическото управление на Съюза, което се създава и развива и чиито основи се полагат в Европейския съюз, изисква ефективни инструменти и надзор. Сигурен съм, че документът, който се изготвя от Европейската комисия, ще посочва същото. Нуждаем се от качество в публичните финанси. Нуждаем се от надзор над финансовата система, европейски надзор над финансовата система, и във връзка с това искам да призова Европейския парламент да приеме пакет за финансов надзор възможно най-скоро. Пакетът следва да включва регламентите и директивите, които се обсъждат сега в Парламента, ще бъдат обсъдени в съответната комисия през следващите няколко дни и след това на пленарно заседание.

Нуждаем се от механизми за предотвратяване на кризи и – както вече казах – от единен глас във външното представителство на Съюза, като в случая говоря за срещите на Г-20. Считам, че това са стъпки към икономическо правителство или управление на Съюза; помощта и кредитите за Гърция са част от тях и затова считам, че Европейският съюз върви в правилната посока и утвърди посоката.

Сигурен съм, че държавните и правителствени ръководители ще приемат пакета за финансова помощ за Гърция, който представлява, както посочиха в изявлението си на 11 февруари, ангажимент за финансова стабилност, за икономическата стабилност на еврозоната и на целия Европейски съюз.

 
  
MPphoto
 

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. (EN) Г-н председател, поискаха от мен да направя изявление пред залата преди петъчната среща на държавните и правителствени ръководители от еврозоната.

Позволете първо да изкажа съболезнования на семействата на жертвите на насилието в Атина днес. Право на гражданите в нашите демократични общества е да не са съгласни и да протестират, но нищо не може да оправдае прибягването до насилие.

Относно пакета за финансова помощ за Гърция, одобрен миналата неделя. Ще споделя някои от моите виждания за това какво трябва да се направи, за да се предотврати повторение на подобна криза.

Що се отнася до Гърция, гръцките органи се съгласиха за многогодишна програма за фискална консолидация и структурна реформа, съвместно изготвени с Комисията, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.

Гръцкото правителство предложи солиден и надежден пакет, който ще насочи икономиката й по устойчив път и ще възвърне доверието. Важно е да признаем куража, показан от премиера Папандреу и неговото правителство.

Гърция ще предприеме болезнени усилия, но всички знаем, че те нямат алтернативи.

В замяна, след препоръка на Комисията и на Европейската централна банка, беше задействан координираният европейски механизъм за подпомагане на Гърция. Това е безпрецедентен акт на солидарност, единствен в света.

Помощта ще има решаващо значение за Гърция да възстанови икономиката си и ще запази финансовата стабилност на еврозоната като цяло.

Позволете да подчертая, че Комисията гарантира, че механизмът, макар и основан на двустранни кредити, е европейски. Комисията помогна за създаването му и ще играе важна роля в управлението и прилагането му.

Комисията има и ще продължи да има централна роля в оценката на спазването от страна на Гърция на условията на пакета. Комисията също така ще управлява двустранните кредити от държавите-членки.

До края на седмицата повечето от държавите-членки ще са завършили процеса на предоставяне на двустранни кредити на Гърция. Твърдо убеден съм, че безпрецедентна финансова подкрепа, предоставена на Гърция – 110 милиарда евро – и програмата за корекции са адекватен отговор на гръцката криза. Няма причина да се съмняваме, че тя ще бъде стриктно приложена както от Гърция, така и от държавите-членки от еврозоната.

Това мнение се споделя и от други. Забелязах, например, скорошното изявление, изказващо подкрепа, на бившия, настоящия и бъдещия председател на срещата на финансовите министри от Г-20. За съжаление, все още не всички участници на пазара изглеждат убедени. Трябва да кажем ясно и силно, че съмняващите се грешат. Ще се върна на въпроса след малко.

По време на срещата на държавните и правителствени ръководители от еврозоната в петък ще погледнем по-далеч, към това, което трябва да направим, за да извлечем поуките от ситуацията. Разискването, естествено, ще бъде отправна точка, защото решенията трябва да бъдат допълнително обсъдени и в крайна сметка приети от всички 27 държави-членки – от еврозоната, но и от всички други държави-членки на Европейския съюз. Искам много ясно да заявя: обсъждането и вземането на решения от 27-те е източник на сила.

Трябва да ускорим процесите, но в същото време е факт, че съвместните действия на 27-те – несравними в целия свят – осигуряват възможно най-добрата основа за общото ни бъдеще в един все по-взаимосвързан свят.

Виждам две основни насоки за размисъл и действие: първо, преразглеждане на правилата за икономическо управление, включително на Пакта за стабилност и растеж, и второ, реформа на финансовите пазари.

Комисията работи усилено по икономическото управление и е готова да представи своите предложения за подобряването му следващата сряда. Три са основните градивни елементи, които трябва да бъдат взети под внимание. Първо, отговорност: трябва да укрепим Пакта за стабилност и растеж и най-вече спазването на условията от страна на държавите-членки. Значението на укрепването и на превантивните, и на коригиращите мерки на Пакта е очевидно. Радвам се, че повечето от тези, които преди поставяха под въпрос – и дори предлагаха ограничаване – на Пакта, сега признават необходимостта от по-твърди правила и – най-вече – от тяхното стриктно прилагане.

Второ, взаимозависимост: всички сме заедно в това. Считам, че кризата ясно показа, че трябва да обърнем внимание на дисбаланса между нашите държави-членки, по-специално в рамките на еврозоната. Тук се включват различията в конкурентоспособността, тъй като това е важен елемент, който води до други видове дисбаланс.

Това, разбира се, не може да означава някои да станат по-малко конкурентни, за да изглеждат другите сравнително по-конкурентоспособни. Всички се конкурираме на световните пазари. Нужно е да повишим цялостната ни конкурентоспособност по балансиран начин и с взаимно допълване. Също така смятам, че трябва да потърсим и другите причини за дисбаланса. За да постигнем напредък, ще предложим засилен надзор и по-добро съгласуване на икономическата политика. Радвам се и че вече виждам повече откритост от държавите- членки.

Трето, съгласуваност: трябва да се запитаме дали нашата система от фискални разпоредби е пълна. Според мен си струва да се създаде постоянен механизъм за справяне с неблагоприятни ситуации. В края на краищата е по-добре да сме предпазливи, отколкото да съжаляваме.

Надявам се, че можем да се възползваме от момента – и разчитам на вас да ни помогнете за осъществяването на реформите. Считам, от политическа гледна точка, че по отношение на европейската интеграция се намираме в един от моментите, когато, ако не градим Европа, ще изостанем. Не може да има застой. Моментът е много специален, живеем във време в Европа, когато нашата солидарност, нашата отговорност се изпитват всеки ден. Надявам се, че ръководителите на нашите държави-членки ще се окажат достойни не само да помогнат на другите, но и да покажат своята отговорност към общия ни европейски проект.

Реформите ще бъдат въведени на фона на безпрецедентни усилия, които вече са в ход. Безспорно е, че дефицитът и дългът в някои държави-членки трябва да бъдат решително коригирани и по-бързо от планираното преди кризата.

Трябва също да се отбележи, че не можем да пренебрегнем факта, че влошаването на състоянието на бюджета през 2009 г. се дължи основно на действието на автоматичните стабилизатори в лицето на безпрецедентен спад в икономическата активност, причинен от финансовата криза, зародила се извън Европа. С други думи, цялостната ситуация в еврозоната се дължи до голяма степен на политиките, насочени срещу рецесията, застъпвани в цял свят.

Винаги е било ясно, че положението след това ще се коригира и повечето държави от еврозоната вече предприеха смели реформи, например в пенсионните им системи. Участниците на финансовите пазари трябва да отговорят на показаната от правителствата отговорност. Затова е не по-малко наложително да се продължат усилията за устойчив и отговорен финансовия сектор, в услуга на икономиката и нейните граждани.

Трябва да се има предвид, че участниците на финансовите пазари са ключови фигури в определянето на нагласите на пазара. Психологията също играе роля на пазарите. Финансовата криза беше породена от поведение, основаващо се на краткосрочни печалби, процикличност и липса на отговорност. Това е, което спешно трябва да коригираме.

Нужни са ни устойчиви и стабилни европейските пазари на финансови услуги, които да предоставят инвестициите, необходими за бъдещия растеж в съответствие с визията Европа 2020. Необходимо е отговорно поведение от всички наши участници на пазара. Вече сме предприели много по отношение на реформата на финансовите пазари. Разчитам на залата да направи това ясно за всички.

Европейските институции действат и трябва да личи, че действат заедно: Парламентът, Съветът и Комисията. Отдадохме приоритет на работата по отговорно управление на риска, по-сигурни пазари на деривати, по-добър финансов надзор и гарантиране, че банките разполагат с нужния капитал за покриване на реалните рискове. Работата трябва да бъде ускорена.

В следващите седмици ще трябва да завършим реформите, които вече са в ход. Както казах в залата само преди две седмици, надявам се на скорошен пробив относно предложението ни за хедж фондовете и фондовете за частни капиталови инвестиции.

Искам също така скорошно споразумение относно ефективни нови европейски механизми за надзор. Европейският съвет за системен риск и трите контролни органа следва да започнат работа в началото на 2011 г.

Но те не трябва да останат само на хартия: всички сме отговорни да гарантираме, че разполагат с необходимите инструменти, за да си вършат работата. Това включва задължителни правомощия за вземане на решения за справяне с наистина спешни случаи, за прилагане на европейските разпоредби – европейски, не само национални разпоредби – и за решаване на спорове в рамките на колегиите от национални надзорни органи. Крайно време в да вземем решенията и да се уверим, че те са амбициозни.

Предстоят още предложения тази година за повишаване на защитата на вложителите и инвеститорите, за засилване на мерките срещу злоупотребите на пазара, за по-нататъшно повишаване на качеството и количеството на банковия капитал и за възпиране на прекомерния ефект на лоста.

През последните три месеца, и парадоксално и тази седмица, положението на пазара на държавния дълг породи нови опасения. Комисията вече работи по цялостно преразглеждане на пазарите на деривати, за да се повиши прозрачността и безопасността им. В първия етап ще представим законодателство, за да стандартизираме допустимите договори с деривати, които преминават през клиринг от централен контрагент, подходящо регулиран и контролиран. Също така обмисляме дали са необходими допълнителни специфични мерки за пазарите на деривати.

Кризата също така за пореден път изведе ролята на агенциите за кредитен рейтинг на преден план. Тези агенции играят основна роля за функционирането на финансовите пазари, но рейтингите изглежда са твърде циклични, твърде зависими от общото настроение на пазара, вместо от основните параметри – независимо дали пазарът е твърде оптимистично настроен, или прекалено песимистично. Заради ключовата роля и влиянието на агенциите за кредитен рейтинг върху пазарите, те също носят специална отговорност да гарантират, че оценките им са точни и изчерпателни. Затова през 2008 г. Комисията предложи ново законодателство относно тези агенции, което ще влезе в сила през следващите няколко месеца.

Разпоредбите ще гарантират, че агенциите за кредитен рейтинг действат по-прозрачно, публикуват своите методики и избягват конфликт на интереси, но трябва да стигнем по-далеч. За да засилим надзора над участниците в цяла Европа, Комисията счита, че те следва да бъдат поставени под пряк контрол от бъдещия Европейски орган за ценни книжа и пазари, и точно това ще предложим.

Също така обсъждаме дали ще са необходими допълнителни мерки за гарантиране на подходящия рейтинг на държавния дълг в частност. Трябва да въведем в ред собствените ни дела, карайки другите да направят същото.

Комисията ще направи всичко необходимо да гарантира, че финансовите пазари не са площадка за спекулации. Свободните пазари представляват основата за функционирането на успешните икономики, но се нуждаят от правила и спазване, които трябва да бъдат затегнати срещу безотговорно поведение, носещо риск.

Пазарното поведение трябва да се базира на солиден и обективен анализ и финансовите услуги трябва да осъзнаят, че са точно това: услуга, а не самоцел. Те не трябва да се отделят от икономическата и обществената си функция. В действителност участниците на финансовия пазар са все още в бизнеса, тъй като регулаторните органи и демократичните институции – в крайна сметка данъкоплатците – стабилизираха пазарите във финансовата криза.

Тогава реагирахме бързо и по същата причина ще действаме бързо и в бъдеще. Така че посланието от срещата този петък на държавните и правителствени ръководители от Еврогрупата трябва и ще бъде ясно: ще направим необходимото – на всички фронтове.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Искаме да се присъединим към изказаните от г-н Барозу съболезнования. Събитията, за които г-н Барозу говори, се случиха днес в Гърция. Силно се надяваме, че ще се намери изход от безизходното положение в Гърция. Скорошните проблеми там предизвикаха загрижеността и интереса на всички членове на Европейския парламент.

 
  
MPphoto
 

  Joseph Daul, от името на групата PPE.(FR) Г-н председател, госпожи и господа, в Европа се намираме в особено труден период със сериозната криза в Гърция, последиците й за гражданите, както посочихте, трагични и драматични последици, с дългове, които се трупат в повечето от нашите държави-членки, и с европейски отговор, който не винаги съответства на надеждите ни, но поне съществува.

Време е европейците да научат уроците от събитията и да призоват за радикални реформи в европейското управление. Реформи, които да гарантират, че нашите държави-членки ще спрат да вземат решения самостоятелно, без да се консултират с партньорите си – с които, в крайна сметка, споделят валута, ценности и, следователно, обща съдба – относно бюджетните приоритети, фискалните приоритети и социалните приоритети. Реформи в манталитета на хората, така че партиите ни, министрите ни, националните ни колеги да спрат систематично да очернят решенията, взети в Европа, когато те самите участват във вземането им.

Можем ли наистина да продължим да призоваваме нашите партньори за солидарност, когато сме изправени пред трудности, и напълно да ги игнорираме, когато нещата се върнат към нормалното? Можем ли да продължим да призоваваме за значителна помощ от нашите партньори, без да можем да гарантираме абсолютна прозрачност при представянето на националните сметки? И накрая, можем ли да продължим да се учудваме, че се задават въпроси, когато призоваваме за солидарност хората, някои от които работят по 35 часа и се пенсионират преди навършване на 60 години, а други работят по 48 часа и се пенсионират на 67 години? Не мисля. Напротив, считам, че е дошло времето да поставим истинските въпроси и да дадем истинските отговори.

В света, в който живеем, отговорите в по-голямата си част не са национални, а европейски. Те не трябва да ухажват общественото мнение, а да бъдат отговорни и разумни. Те са наша отговорност, ние трябва да ги предоставим без колебание или ще ни бъдат наложени по-бързо, отколкото смятаме. Народите ни не само ще могат да ни обвиняват – и с право – че не сме изпълнили дълга си, че не сме им казали истината, но ще трябва и да се примирят с решения, които са още по-болезнени, отколкото тези, които трябва да бъдат взети днес. Трябва да призовем изрично за икономическа Европа, социална Европа и фискална Европа, което изисква практически мерки от страна на нашите правителства, и от левицата, и от десницата.

Този аргумент ще бъде ли чут от Съвета? Ще можем ли да гарантираме, че е чут ясно? Отправям въпроса към г-н Verhofstadt, който има опит в Съвета. Той счита ли, че е възможно да започнем обсъждания със Съвета? Комисията ще обърне ли внимание на същия аргумент? Надявам се и настоятелно Ви призовавам, г-н Барозу, да го вземете предвид: призовавам Ви, като пазител на Договорите, да гарантирате, че взетите от нас решения се прилагат наистина и изцяло от държавите-членки. Забелязвам, по отношение на директивата за услугите например, че съвсем не е така. Това е пропусната възможност по отношение на растежа, което вече не можем да си позволим.

Госпожи и господа, не съм идеалист. Не смятам, че съм наивен, но вярвам, че моментът на истината е дошъл за Европа, и предлагам да се изправим пред предизвикателствата смело, отговорно, също както основателите на Европа не се поколебаха да вземат решения смело и с визия – Шуман, Де Гаспери, Аденауер и всички други – преди 60 години. Трябва да последваме техния пример: те не са чакали, не са провели референдум. Събрали са политическия кураж да отговорят на важните въпроси, които са възникнали.

Госпожи и господа, настоящата криза може да бъде нещо добро, ако имаме смелостта да предприемем правилните мерки, но може да бъде и нещо много сериозно, ако не направим необходимите реформи. Спешно се нуждаем от икономическо и социално управление, от преразглеждане на разпоредбите относно данъчното облагане. И накрая, трябва да предотвратим създаването на изкуствени разлики между държавите-членки на Европа и другите. Европейската солидарност касае всяка една от 27-те държави. Призовавам ви, членове на Съвета, да видите истинската Европа. Призовавам ви да направите проучвания какво ще се случи с нас, ако утре Франция и други държави срещнат същите трудности като Гърция. Какво ще стане с нашето евро? Какво ще можем да направим за нашите европейски граждани?

Благодаря за вниманието. Имаме обща отговорност и времето няма да ни чака.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Забелязвам, че колегата г-н Madlener желае да се изкаже съгласно процедурата с вдигане на синя карта. Но вече сте в списъка на ораторите – Barry Madlener. Ще Ви дам думата след малко. Обещавам, че ще можете да се изкажете.

 
  
MPphoto
 

  Maria Badia i Cutchet, от името на групата S&D.(ES) Г-н председател, първо позволете да изкажа от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент нашата солидарност с гръцкия народ след днешните смъртни случаи. Искам да призовава за възстановяване на спокойствието и да кажа на гръцкия народ, че сме на тяхна страна и че имат нашата подкрепа в усилията им в дългия и труден процес, пред който са изправени.

Искам да се обърна по-специално към министър-председателя Георгиос Папандреу и да насърча решителността му, политическата му смелост и упорития му труд да спаси бъдещето на държавата си.

Надяваме се, че в следващите месеци и години Европейският съюз ще направи всичко възможно, за да подкрепи необходимите реформи. Не можем да продължаваме просто да наблюдаваме. Европейският съюз трябва да играе роля в реформата и да я подкрепя. Успехът й трябва да бъде успех за всички в обединена Европа с обща съдба. За да го постигнем, трябва да гарантираме, че европейските и фискалните инструменти са мобилизирани и оказват максимална помощ и съдействие в трудния период.

Освен това, извън гръцката криза, считам, че можем да заключим, че последните няколко седмици бяха много поучителни. Трябва да използваме всичко, което сме научили, да укрепим икономическото управление и да изградим Европейски съюз, който не е само паричен, но и наистина икономически съюз. Това, което беше немислимо по времето на Жак Делор, вече е неизбежно и трябва отговорим на изискванията на нашето време.

За да постигнем всички амбициозни цели, първо трябва да се научим да работим заедно. Пактът за стабилност и растеж е един от елементите, които показаха най-явно необходимостта да координираме икономическите си политики. Съгласуването на икономическите ни политики трябва да бъде активно, ефективно и съсредоточено върху процесите за устойчив, стабилен растеж, който се споделя от всички и гарантира работни места. Надяваме се, че Европейската комисия скоро ще представи кратки предложения в това отношение, които излизат извън логиката на репресии. Трябва да се научим да градим и растем заедно.

Г-н Барозу, надявам се, че сте наясно със спешната необходимост да се възползвате максимално от ролята, която Комисията може да изиграе на този етап.

Второ, трябва се сдобием с механизмите, нужни за справяне с криза. Крайно време е Съветът да одобри създаването на европейски механизъм за финансова стабилност, предложение, което беше прието през март от премиерите и лидерите на партията на европейските социалисти. Трябва да осъдим агресивното и спекулативно поведение на някои финансови агенти, но трябва да разберем и че проектирахме парична система, която е незадоволителна по време на криза.

Трето, трябва да разработим нова концепция за европейската солидарност. Или ще вървим към обща съдба, или ще се поддадем на негативната динамика на националния егоизъм и разрушителната конкуренция между нас. Не можем да твърдим, че искаме да живеем заедно, докато в същото време казваме, че на практика всеки от нас иска да действа самостоятелно. Настоящата криза е изпитание и трябва да разберем пълното му значение.

Четвърто, трябва да отдадем нужното значение за финансовата сфера. Следващите седмици и месеци ще предоставят възможност на Парламента да вземе позиция по редица важни законодателни предложения, като например хедж фондове и финансовия надзор.

Призовавам всички институции да подкрепят нашия отговорен подход, за да гарантираме, че Европа бързо ще установи стабилна система за регулиране и наблюдение. Надяваме се, че работейки заедно, можем да въведем и данък върху финансовите операции, така че финансовите субекти също да имат справедлив принос към икономическите усилия, които всеки от нас трябва да положи.

Бъдещето на Гърция до голяма степен ще зависи от растежа на своите съседи – от нашия растеж – тъй като ние сме основните й икономически партньори. Ако не сме в състояние да се справим с предизвикателствата, заложени в стратегията 2020, ако не сме в състояние да изготвим обща политическа програма и ако нашите икономики са обречени на бавен икономически растеж с ограничени възможности за работа, няма да сме в състояние да предотвратим по-нататъшни атаки, които биха могли да бъдат още по-сериозни и трудни за управление.

Залогът е бъдещето на нашия континент. Бъдещето на Европа зависи от нашия интелект, нашата солидарност и нашата решителност.

 
  
MPphoto
 

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE.(FR) Г-н председател, първо искам да кажа, че се надявам, както, считам, се надяват и всички колеги, и председателят на Комисията, че системата, която въведохме, ще работи. От самото начало имам някои съмнения и критикувам системата на двустранните заеми, но това не означава, че не се надявам, че тя ще работи и ще спре спекулациите с еврото.

Защото, госпожи и господа, имаше спекулации с еврото и нападение срещу еврото, а не само срещу Гърция и състоянието на публичните финанси на Гърция. Т.е. нападението е далеч по-сериозно и с по-голям обхват. Аз лично се надявам, че системата, след като бъде официално приета на 7 май, ще бъде в състояние напълно да постигне целта си, по простата причина, че не разполагаме с друг инструмент. Нямаме друг инструмент. Затова системата трябва да проработи и да бъде подкрепена.

Но е важно да бъде ясно, че в близко бъдеще няма да е възможно да прибягваме към нея на всяка крачка. Възможно най-скоро трябва да разполагаме със структурен механизъм, може би не в следващите няколко месеца, но със сигурност в следващите няколко години, защото ще се сблъскваме с такива ситуации отново. Освен това, ако искаме да имаме достъп до структурен механизъм в бъдеще, трябва да имаме предвид едно: трябва да научим поуките от изминалите пет месеца. Трябваха ни пет месеца, за да въведем механизъм: три месеца, за да вземем решение относно принципа му, след което два месеца, за да вземем решение относно условията му. Защо? Защото системата е междуправителствена.

Още веднъж, смятам, че първата поука за бъдещето е, че трябва да следваме Комисията в нейния подход на Общността. Защото Комисията предложи европейски кредит: можеше да бъде одобрен незабавно през декември или януари и днес вече можеше да има резултат и да спре спекулациите с еврото.

Затова се надявам, че на 7 май първото решение, първата поука от случилото се през последните пет месеца, ще е да кажем – с надеждата, че ще проработи – че ще поискаме от Комисията да предложи европейски кредит, който може да спре спекулациите с еврото незабавно. Защото надеждността и ликвидността на Европейския съюз се основават на такова предложение, а не на междуправителствена система, в която 16 държави трябва да кажат „да“, 16 парламента, вероятно, трябва да кажат „да“ и т.н.

Надявам се също така – въпреки че г-н Рен вече започна с предложенията – че втората поука от всичко това ще бъде, че трябва да въведем редица структурни реформи, а именно превантивна глава в Пакта за стабилност и растеж – предложено от г-н Рен – Европейски валутен фонд, структурен механизъм, който може да се използва незабавно, и трето, стратегия 2020, далеч по-силна от стратегията, която имаме днес.

Нужни са още реформи по отношение на агенциите за кредитен рейтинг, макар че е същото като с прогнозите за времето: или са твърде гъвкави и искаме да бъдат по-малко гъвкави, или не са достатъчно гъвкави и искаме да бъдат малко по-гъвкави. Все пак, една инициатива на европейско равнище определено е добра идея, която трябва да се проучи.

И накрая, г-н председател, призовавам испанското председателство да се съгласи с финансовия надзор много скоро. Съжалявам, г-н Лопес Гаридо, но не ние сме виновни, а Съветът. Не съм ли прав, че Съветът измени предложенията на Комисията? Критикувах някои от предложенията на Комисията, но те все пак стигаха по-далеч от тези на Съвета. Ние сме тези, които преработваме работата на Комисията за момента, и имам предложение за Вас, което си струва.

Ако искате финансовият надзор и предложенията да бъдат приложени до месец, одобрете веднага със Съвета и Екофин измененията, които Парламентът ще внесе през следващите няколко дни. Одобряването им няма да отнеме време и финансовият надзор ще се приложи. Надявам се, че ще можете да предадете това на колегите си от Екофин, които в своите предложения само очертават система за избягване на финансовия надзор, създаден от Комисията.

 
  
MPphoto
 

  Daniel Cohn-Bendit, от името на групата Verts/ALE.(FR) Г-н председател, госпожи и господа, ще продължа донякъде в духа на изказването на г-н Verhofstadt. Ясно е, че бездействаме четири месеца. Ясно е, че сме допуснали грешки. Ясно е, че с бездействието си стимулирахме пазарите и спекулациите. Отговорните членове на Съвета най-малко трябва да си го признаят. Трябва да кажат „ние сме виновни”. Г-жа Меркел, г-н Саркози, не знам какви са и какво правят, но всеки може да го прочете във вестниците: трябваше да се предприемат действия незабавно. Това първо.

Второ, искам поне едно да е ясно – че задачата на правителството на г-н Папандреу е почти невъзможна. Призовавам Екофин, държавните и правителствени ръководители да разберат, че държавите им не са способни на реформи. Колко време трябва на Франция, за да реформира пенсионната система? Колко време трябва на Германия да увеличи пенсиите? А от г-н Папандреу се иска да промени всичко за три месеца. Вие сте напълно луди.

Сегашните събитията в Гърция го доказват. На Гърция – по-скоро на г-н Папандреу – не се дава време да постигне консенсус в Гърция. Никой не се идентифицира с държавата Гърция. Политиката е всеки за себе си, което е достойно за съжаление, и десетилетията на политическа корупция в Гърция също са отговорни за положението. Това, което трябва да бъде създадено, е сближаване. Трябва да бъде създадено, не може да бъде постановено.

В Испания ще видите какво ще стане, ако имате проблеми, както и в Португалия ще видят какво ще стане, ако те имат проблеми. Г-н Барозу е наясно, тъй като загуби избори по този начин. Затова – не, той никога не е губил избори – това, което искам да кажа, е, че трябва да имаме чувство за отговорност и че не трябва да искаме невъзможното. Струва ми се, че в даден момент хората ще казват и ще чуват: „Искам си парите обратно“. Което на правителствено равнище, струва ми се, звучи като: „Искам да правя пари на гърба на Гърция“. Защото това също е проблемът: заемайки при 1,5 или 3% и кредитирайки Гърция при 3, 5 или 6%, се правят пари на гърба на Гърция. Това е недопустимо.

Освен това, Европа може да предприема инициативи. Г-н Verhofstadt е прав за европейски валутен фонд, за фонд за инвестиции и солидарност за отпускане на европейски кредит. Договорите трябва да бъдат изменени. Е, госпожи и господа, ние в залата имаме възможност да предприемем инициатива за изменение на Договорите. Нека не чакаме Съвета, той е неспособен да вземе решение. Нека поемем инициативата, обща инициатива на залата за изменение на Договорите, така че най-сетне да имаме европейски валутен фонд, който може действително да се бори със спекулациите. Можем да го направим, наистина можем. Нека го направим.

А сега две думи относно начина, по който събитията в Гърция се управляват. Призовавам Комисията да включи Генерална дирекция „Трудова заетост“ в управленските усилия, за да можем да преценим какво се случва в Гърция. Призовавам Съвета да каже на МВФ да включи Международната организация на труда в управлението на събитията в Гърция, защото говорим за човешки същества. Има проблеми със заетостта, има работници и служители. Считам, че не само финансите, но също така сигурността и Международната организация на труда или Генерална дирекция „Трудова заетост“ следва да са определящи. Последните ще се противопоставят на лудостта, която понякога характеризира тези, които вземат решения на основата на чисто финансови съображения.

Последно, има начин за укрепване на гръцкия бюджет и той е лесен: Европейският съюз трябва да поеме инициатива, насочена към разоръжаване в региона. С други думи, политическа инициатива между Гърция и Турция, насочена към разоръжаване. С други думи, политическа инициатива руските войски... гръцките войски... турските войски – извинете – да се оттеглят от Северен Кипър. Нека се разоръжат. Ще кажа едно: хората въпреки всичко са лицемерни. През последните няколко месеца Франция е продала на Гърция шест фрегати за 2,5 милиарда евро, хеликоптери за над 400 милиона евро и няколко изтребителя Рафал (един изтребител Рафал струва 100 милиона евро). За съжаление, обаче, шпионските ми усилия не ми позволяват да кажа дали са 10, 20 или 30 изтребителя. Това възлиза на почти 3 милиарда евро. После идва Германия, която е продала шест подводници на Гърция през последните месеци, които ще бъдат доставени през следващите няколко години. Те възлизат на 1 милиард евро.

Пълно лицемерие. Даваме им пари, за да купуват нашите оръжия. Призовавам Комисията да представи отчет тук, в Европейския парламент, и в Съвета за всички оръжия, продадени от европейците на Гърция и Турция през последните няколко години. Поне да има някаква прозрачност. Нека се знае. Е, ако ще действаме отговорно, трябва да гарантираме териториалната цялост на Гърция: Гърция има 100 000 войници, повече от 100 000. Германия има 200 000. Това е напълно абсурдно: държава с 11 милиона жители има 100 000 войници. Нека поставим въпроса пред Гърция. Може да се окаже по-ефективно от орязването на заплатата на някой, който изкарва 1 000 евро. Това е искането ми към Комисията: да е малко по-справедлива.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Derk Jan Eppink, от името на групата ECR.(NL) Г-н председател, като антиреволюционер по рождение, ще говоря с доста по-малко страст от г-н Cohn-Bendit, но сега разбирам защо 1968 година беше успешна за него; като дете можех да следя събитията единствено по телевизията.

Госпожи и господа, споделям притесненията на европейците относно случващото се в момента. Спестителите и пенсионерите, например, се питат накъде отиваме. Има основания и за въпроса, и за притесненията. Сто и десет милиарда евро са огромна сума.

Първо говорихме за 35 милиарда, после за 60 милиарда, а сега за 110 милиарда. Това е огромна сума и пакетът от мерки за фискална дисциплина в Гърция е също огромен; все пак не трябва да забравяме, че Гърция живее на кредит твърде дълго, при пенсионна възраст 53 години. Кой не би желал същото? Въпросът е дали Гърция ще излезе от положението. Свидетели сме на стачки, бунтове, вълнения и т. н. Това прави гръцкия проблем европейски проблем, наш проблем.

Проблемът в Атина, г-н Cohn-Bendit, се отразява на нидерландците, фламандците, германците – на всички нас – и рискът от разпространение остава. Считам, че Гърция трябваше да бъде изхвърлена от еврозоната, след като бяха открити злоупотребите с бюджета. Трябваше да определим пределна точка, но не го направихме и сега ще трябва да продължим и да се надяваме на чудо.

Трябва също така да пренапишем правилата на Пакта за стабилност и растеж. Той не осигурява нито стабилност, нито, в момента, икономически растеж. Според мен, надзорът трябва да бъде повишен, Европейската комисия трябва да покаже повече смелост и спазването на правилата трябва да се следи по-строго. Това липсва в последните години.

Според мен, обаче, се нуждаем и от процедура за изход за държавите, които не се справят в еврозоната. Имаме такава за Европейския съюз, но не и за еврозоната, а считам, че се нуждаем от нея, за да може дадена държава да въведе и девалвира собствената си валута, за да се стабилизира. Защо имаме такава процедура за Европейския съюз съгласно Договора от Лисабон, но не и за еврозоната?

Г-н Рен ми каза последния път, че излизането на дадена държава от еврозоната противоречи на все по-сближения Съюз, но Гърция в момента показва къде е границата на този все по-сближен Съюз. Изведнъж се оказваме със слабо евро и бавен растеж. Госпожи и господа, ние сме пленници на теорията за все по-сближения Съюз. Изнудваме европейските данъкоплатци, които стават все по-тревожни с всеки изминал ден, и не бива да го забравяме.

 
  
MPphoto
 

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. (DE) Г-н председател, госпожи и господа, разбира се, трябва да окажем помощ на Гърция. Но т. нар. спасителна операция притежава някои абсурдни елементи. С Франция и Германия в ролята на велики сили, процесът на вземане на решение относно помощта беше много скъп и продължителен.

В продължение на години финансовите пазари бяха дерегулирани все повече и сега всички са изненадани, че е скъпо. Кой сега ще плати цената за политическите грешки? Работниците, обикновените граждани? Банките нямат задължения. Не, за пореден път данъкоплатците трябва да поемат сметката и да бръкнат дълбоко в джоба си, за да платят за забогатяването на банките. За пореден път зависимите работници трябва да се примирят с орязване на заплатите им. С нарежданията на Международния валутен фонд всяко подобие на демократично вземане на решение е премахнато.

В случая с петролните петна в Мексиканския залив беше поискано от замърсителите да си платят. Смятам, че е правилно. Всеки, който търси пари или злато, също трябва да носи отговорност за щетите в случай на съмнение. В момента – поне в Германия – банките дори не трябва да изплащат дълговете, които са направили и с които доволно спекулират с еврото – да, с еврото. Освен това, те продължават да спекулират, макар и от много време да казваме, че нещо трябва да се направи.

Предложения за това, което може да се направи, са на масата. Забрана за търговията с кредитни деривати и за късите продажби, въвеждането на данък върху операциите на финансовия пазар, специален налог върху премиите във финансовия сектор, правно обвързващо облагане на банките и застрахователите – всички тези предложения са на масата. Разбира се, Гърция трябва да си напише домашното. Както и други държави от Европейския съюз, Гърция трябва да облага богатството, да се бори с корупцията и да ограничи разходите си за оръжие. Г-н Cohn-Bendit беше убедителен в това отношение. Затова ще пропусна фактите и ще подкрепя казаното от него.

Разбирам защо хората в Атина излизат на улицата и протестират. Но не мога да разбера насилието. Присъединявам се към изказалите съчувствие към жертвите, за чието страдание можем само да съжаляваме. Насилието ще постигне точно обратното на това, което протестиращите и честните демонстранти искат. Трябва да призовем за прекратяване на насилието.

 
  
MPphoto
 

  Nikolaos Salavrakos, от името на групата EFD.(EL) Г-н председател, благодаря. Опитваме се да направим цифрите да изглеждат добре, а е добре известен фактът, че когато цифрите изглеждат добре, хората са недоволни. Трябва да намерим баланс; трябва да балансираме цифрите и да запазим хората щастливи.

В резултат на неортодоксалното поведение, Гърция днес скърби за три жертви, за смъртта на трима работници в резултат на агресивни протести на други работници. В цяла Европа днес икономическата криза, която дойде при нас от другата страна на Атлантика и която е по-сериозна тук, струпва презрение върху политиката и политиците.

В Гърция обикновените хора са много зле настроени към политиците: членовете на гръцкия парламент са 300 и чувам как сред гръцкото общество се разпространява „обесете всички 300“. Времената са опасни. Чета за същите неща и същото презрение към политиците и в други държави-членки на Европейския съюз; всички го знаем, както знаем и че трябва да запазим демокрацията.

Предвид казаното, защото не разполагам с време да навлизам в повече подробности, това, което искам да подчертая, е, че лидерите на утрешния ден ще трябва да действат по-бързо и по посока на по-трайно решение за по-голям брой държави. Гърция е една от тях, тя е върхът на айсберга. Но има и други държави-членки – в и извън еврозоната – които са изправени пред икономически проблеми, които ще се влошат през следващите месеци.

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Г-н Salavrakos, не Ви прекъснах, защото сте грък и думите Ви са много важни за всички нас.

 
  
MPphoto
 

  Barry Madlener (NI).(NL) Г-н председател, искам да се обърна конкретно към г-н Verhofstadt, г-н Daul и г-н Schulz – той не е тук в момента, но се обръщам към неговата група, групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент – тъй като те бяха отчасти отговорни за проблемите. Казват, че е нужна солидарност. Позволете да припомня, че Гърция е най-големият нетен бенефициер на европейски средства от години. Това доведе до измами от страна на държавата, а вие бяхте твърде склонни да бъдете лъгани, защото всички сте такива еврофили и жадувате за европейското разширяване толкова много, че престанахте да бъдете критични и сега ни прехвърляте отговорността.

Не знам дали си спомняте, че Испания – държавата, която е следващата по ред – узакони два милиона нелегални имигранти през последните 15 години. Всички смятахте, че това е страхотно, но сега Испания има 20% безработица и сериозен проблем, също като Португалия. Това са все държави със социалистически правителства, които подкрепяте с европейски средства от години и които объркаха всичко, простирайки се извън чергата си. Година след година го наблюдавате, година след година го одобрявате и сега ние, гражданите, се налага да плащаме цената. Би трябвало да се срамувате.

Единственото решение – което не чух никой да спомене тук – е сега да бъдем твърди с Гърция. Държавата трябва да въведе отново драхмата, тъй като членството й в еврозоната не е оправдано. Ако Испания е следващата, тя въвежда отново пезетата, по същия начин Португалия – ескудото, и тогава ще могат да се конкурират отново. Тази Европа е дефектна и гражданите от Северна Европа скоро ще откажат да продължат да плащат за грешките ви и за небрежните социалистически правителства в държавите. В края на краищата, повтарям, Гърция, Испания и Португалия – все социалистически държави – получават средства от Европейския съюз. Имиграцията полудя, докато гледахте и не правехте нищо.

 
  
MPphoto
 

  Stavros Lambrinidis (S&D).(EL) Г-н председател, благодаря. Искам да коментирам казаното от г-н Salavrakos относно тримата работници, убити от други трима работници в Атина днес. Няма абсолютно никакво оправдание за това. Тримата са убити от убийци, от престъпници. Работниците проведоха огромен мирен митинг в Атина днес. Не са убили никого. Истинските престъпници бяха осъдени от министър-председателя Георгиос Папандреу и от всички политически партии в парламента преди малко. Много грешно и опасно е да не се прави разлика между мирни протести и престъпни деяния като извършените в Атина. Те са осъдени от всеки, не представляват гръцките работници и не споделят убеждението на всички, че ако се обединим като нация, ще изведем държавата от кризата.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Не искам да се намесвам в подобно обсъждане. Все пак позволете да кажа, че всички ние в залата – всички членове на Европейския парламент, а съм сигурен, че също председателят на Комисията и г-н Лопес Гаридо от името на Съвета – искаме отново да изкажем солидарност с гръцкия народ. Те са наши приятели и сме наясно с огромната отговорност и от двете страни на конфликта в Гърция. Отговорността е огромна.

Искам да ви кажа, че аз също съм имал такава отговорност, и то и от двете страни. Бях член на синдикат и активист, активен дълги години. Бях и ръководител на правителство и разбирам тежката ситуация днес в Гърция. Всички искаме да покажем солидарност и да изразим нашите съболезнования най-вече към семействата и приятелите на жертвите. Това е естествено и го считаме за наш дълг в Европейския парламент. Благодаря ви за отговорното разискване днес в залата.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Изправени сме пред сериозно положение. Очевидна е липсата на солидарност от лидерите на Европейския съюз – и Германия по-специално – по отношение на положението в Гърция. Освен всичко, поемат политически контрол върху държавата, като същевременно принуждават гърците да изостанат с десетилетия в социалната сфера. Това поставя под въпрос всички принципи, които винаги да провъзгласявали, за социално и икономическо сближаване, конвергенция, солидарност и т. нар. европейски социален модел.

Както добре се вижда от борбата на работниците и работническата класа в Гърция, е неприемливо да се иска от гръцкото правителство да изложи на риск основните им права. Това се налага в замяна на кредит с лихва, по-висока от тази на Международния валутен фонд. Изглежда, няма ограничения за лидерите от еврозоната. Те спечелиха от нестабилността на Гърция, а сега налагат имперската си позиция на абсолютно господство във вътрешната политика на държавата в замяна на кредит, от лихвите по който отново ще спечелят.

Решението трябва да се промени на следващата среща на високо равнище. Лидерите трябва да изберат безвъзмездна помощ от бюджета на Съюза или на извънредна основа, или финансирана от бъдещи бюджети на Съюза. По-богатите държави от еврозоната трябва да приемат принципа на икономическо и социално сближаване веднъж и завинаги.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа DURANT
Заместник-председател

 
Правна информация - Политика за поверителност