Пълен протокол на разискванията

Сряда, 5 май 2010 г. - Брюксел

25. Прилагане на възможностите на информационните и комуникационни технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът (A7-0120/2010) на г-жа Toia, от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно прилагане на възможностите на информационните и комуникационни технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна ефективност (COM(2009)0111 - 2009/2228(INI)).

  Patrizia Toia, докладчик. − (IT) Г-н председател, госпожи и господа, докладът, който разискваме тази вечер и по който ще гласуваме утре, е част от мащабен план за прилагане на пакета „20/20/20“, който считаме, че остава една от най-дългосрочните и значителни инициативи, изготвяни през последния мандат на Европейския парламент. Ако ме попитат какво бих запомнила от последните пет години, определено на първо място бих посочила пакета „20/20/20“.

Считам, че е важно да добавя, че по доклада се работеше доста активно от страна както на Европейската комисия — докладът беше предшестван от съобщение и препоръка — така и от комисията по промишленост, изследвания и енергетика, а и от други. Те обогатиха първоначалния доклад и нашата работа, представяйки множество предложения, допълнения и изменения.

Смятам, че все още са налице известни различия в становищата в Парламента относно един въпрос, и се надявам, че при утрешното гласуване тези различия ще бъдат преодолени. Става въпрос за до известна степен задължителния характер, който искаме да вменим на съдържанието на доклада, и искам да кажа, че той беше изготвен в контекста на широко разбиране и единодушие.

Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) са важен сектор, което не на последно място се дължи на дела, който те заемат в европейската икономика: в тях е заета 7% от работната ръка — от работната ръка в Европа — и имат дял от 6% от БВП, което е съществен дял от европейската икономика, а също и от производството и работната ръка в Европа.

Те са важни не само за това, което представляват, но и за приноса, който могат да имат, и за съществената, значителна роля, която могат да играят, що се отнася до осъществяване на прехода от сегашното състояние на икономиката ни към икономика, макар все още в процес на развитие, която отделя по-малко емисии и има по-ниски емисии на въглероден диоксид и следователно ще замърсява по-малко не само в близко, но и в далечно бъдеще. Накратко казано, те могат да допринесат — не на думи, а на практика — за промени, които да доведат до начин на производство, начин на живот, пътуване и потребление в обществото ни и до индустриална революция, която за много хора на практика ще характеризира бъдещето на социалния и икономическия живот не само на нашия континент, но и в целия свят.

Как могат ИКТ да дадат своя голям принос за преобразуване на икономиката ни? Първо, чрез промени в своя собствен сектор: докладът се стреми да покаже как този сектор може преди всичко да се вгледа в себе си и да намери начин да произвежда комуникационни, микроелектронни и други инструменти, които използват по-малко енергия и следователно им е присъща по-висока ефективност.

Освен това те могат да допринесат много в основните сектори, в сектора на жилищното строителство и транспорта. Последните два — цитирам данни от Комисията — са сектори, в които по-добрата ефективност, според европейските норми и цели, които също са залегнали в пакета „20/20/20“, може да доведе до значително намаление на тези емисии — тъй като в момента транспортният сектор използва 26% от енергията в Европа, а 40% се използва за отопление или охлаждане на жилища в зависимост от сезона — и могат да постигнат много високи равнища на ефективност.

Няма да споменавам и факта, че обхватът, както е при тези основни сектори, засяга много важни области от нашия живот. Имам предвид целия банков сектор, връзките с публичната администрация, целия сектор на електронното управление и с една дума всички услуги, които с прилагането на тези технологии ще могат не само да намалят своите емисии на въглероден диоксид, но и да спестят време и като резултат да подобрят качеството на живот на европейците и качеството на социалния живот.

Ето защо въпросът е особено важен. Все пак считам, че докладът би бил дори още по-важен, ако Парламентът утре одобри неговия задължителен характер. Искам да посоча само два примера, г-н председател, ако ми позволите: интелигентните измервателни уреди, интелигентните мрежи и интелигентните градове. Тъкмо вчера 700 европейски кметове сключиха в тази зала ново споразумение пред нашия председател и пред члена на Европейската комисия, чиято цел е именно да подобри ефективността на градовете, които са дом за над 70% от европейските граждани, и по този начин може да допринесе за повишаване на ефективността и социално-икономическото развитие.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Приветствам изводите от заседанието на Европейския съвет, проведено на 25 и 26 май 2010 г., които за пръв път ясно определят като цел на Европейския съюз повишаване на енергийната ефективност с 20%. Енергийната ефективност може да бъде подобрена в строителния сектор посредством използването на информационни и комуникационни технологии, както и ефективни системи за отчитане, а в транспортния сектор посредством въвеждането на интелигентни транспортни системи на европейско равнище. Всъщност системите, основани на ИКТ, могат да намалят енергопотреблението в сградите с до 17%, а емисиите от транспортния сектор могат да намалеят с до 27%.

Считам, че за да постигнем намаление от 20% на енергопотреблението до 2020 г., електрическите мрежи трябва да се превърнат в интелигентни системи, които да предлагат гъвкав поток от енергия под контрола на и подпомагани от ИКТ. Европейският съюз трябва да постави като приоритет възстановяването на европейската икономика чрез инвестиции в развитието на онлайн услуги, нови технологии, и по-конкретно чрез разработването на широколентови комуникации във всички държави-членки.

  Джон Дали, член на Комисията. − (EN) Г-н председател, Комисията горещо приветства вашия интерес, подкрепа и ценни препоръки относно прилагането на възможностите на ИКТ за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна ефективност и се запозна внимателно с доклада Toia.

Важно е да бъде призната значителната роля, която може да играе секторът на ИКТ като активатор за намаление на емисиите на парникови газове, и трябва да гарантираме, че този потенциал ще бъде подкрепен и ще бъде реализиран.

Комисията възнамерява да превърне въпроса в приоритет съгласно Цифровата програма за Европа, която ще бъде приета скоро от Европейската комисия.

Както посочвате в доклада, ИКТ може да съдейства за подобряване на енергийната ефективност в други области, като например най-вече строителството и транспорта. Също така сме съгласни с вас, че интелигентните мрежи и разпространението на интелигентни измервателни прибори в държавите-членки са от ключово значение за реализирането на този потенциал. Това разпространение трябва да бъде подпомагано в самите държави-членки, така че да има по-голям брой активни потребители, които да използват възобновяемо производство и енергийно ефективни технологии.

Също така от съществена важност е и обща измервателна рамка на собствените емисии на ИКТ. Наличието на строга измервателна рамка, която да е съгласувана и широко приета от сектора, е задължително условие, за да бъде отчетено количественото изражение на реалните ползи от информационните и комуникационни технологии. Това трябва да бъде взето под внимание, когато се обсъжда положителното въздействие на използваните ИКТ.

След приемането на препоръките по тази тема през октомври 2009 г. Комисията предприе набор от мерки съвместно със заинтересованите страни, за да постигне напредък по въпроса. Позволете ми да посоча няколко, които са свързани с опасения, изразени във Вашия доклад.

През февруари 2010 г. беше създаден форумът за ролята на ИКТ за постигането на енергийна ефективност. Форумът събира заедно водещи организации от сектора на високите технологии от Европейския съюз, Япония, САЩ. Те ще определят цели въз основа на обща измервателна рамка за измерване на енергийния и въглеродния отпечатъци на сектора на ИКТ, която трябва да бъде изготвена до края на 2010 г.

Форумът също така разглежда приноса, който може да има секторът на ИКТ за подобряване на ефективността на други сектори, като например строителство и транспорт. Големи европейски градове приеха да участват в Зелената цифрова харта. Тези градове поемат ангажимента да намалят въглеродния отпечатък на своите ИКТ с 30% до 2020 г. и да стартират пет мащабни ИКТ пилотни проекта във всеки град до 2015 г. Общият брой на градовете, които участват в Зелената цифрова харта, се увеличи от 14 на 21.

С приближаването на пазарите все по-близо до потребителите проблемите на енергийния пазар на едро добиват все по-голяма важност за въвеждането на нови технологии и системи под формата интелигентни измервателни уреди и интелигентни мрежи. Също така напредва работата и на работната група на Комисията за интелигентните мрежи. Целта е да бъдат предоставяни съвети на Комисията относно политиката, регулаторната рамка, както и да бъдат координирани първите стъпки към въвеждането на интелигентни мрежи съгласно разпоредбите на Третия енергиен пакет. До края на 2011 г. се очаква да бъде изготвен набор от препоръки.

Позволете ми в заключение да подчертая, че Комисията е твърдо решена да даде своя принос за постигането на целите „20/20/20“ до 2020 г., както са поставени от държавните и правителствени ръководители, и ИКТ ще играе важна роля за това. Благодарим ви за ценния принос на вашия доклад и очакваме с нетърпение да си сътрудничим, за да гарантираме, че ще приемем добра политика, насочена към постигане на тези цели.

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре.