Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 6 май 2010 г. - Брюксел

11. Тържествено заседание – Съединени щати

  Председател. − Г-н вицепрезидент, Ваши превъзходителства, уважаеми колеги, скъпи приятели, имам огромната привилегия да приветствам с добре дошъл в Европейския парламент Джоузеф Байдън, 47-мия вицепрезидент на Съединените щати.

(Ръкопляскания)

Г-н Байдън от много години е основна фигура в американската политика и приятел на колегите в тази зала. За първи път е избран за член на Сената на САЩ през 1972 г., когато встъпва в длъжност като един от най-младите сенатори в историята на своята страна. Избиран е шест пъти, преди да заеме поста вицепрезидент на Съединените щати през ноември 2008 г.

Като бивш председател на Сенатската комисия по външни отношения и на Сенатската правна комисия, г-н Байдън е известен с откровените си изказвания, понякога в защита на каузи, далеч не толкова популярни за времето си. Той предвожда мненията, а не ги следва. Това е една от причините, поради които Вашата реч днес пред Европейския парламент, е толкова важна, толкова съществена за всички нас. Позволете ми още веднъж да Ви благодаря за изключително сърдечната покана и за изключително конструктивните и ползотворни обсъждания, които се състояха миналата сряда във Вашингтон.

Уважаеми колеги, в днешния многостранен и многополюсен свят Европа и Америка могат и следва да работят заедно като партньори за глобална стабилност и в защита на свещените ценности, в които вярваме. Посещението на вицепрезидента Байдън в Европейския съюз днес е проява на този ангажимент.

Без наличието на силно и ефективно трансатлантическо партньорство между равностойни партньори – Съединените щати и Европейският съюз – не можем да достигнем до трайни решения на множеството предизвикателства, пред които сме изправени: изменението на климата, енергийната сигурност, икономическата криза, която продължава да се отразява на всички нас, тероризма или утвърждаването на човешките права, защитата на свободната търговия и подобряването на световното управление.

Колеги, преди 25 години, на 8 май 1985 г., американският президент Роналд Рейгън направи обръщение пред Европейския парламент. Това беше последният, и до момента единствен път, когато президент на САЩ говори пред демократично избраните представители на европейските народи. Присъствието Ви днес в тази зала, г-н вицепрезидент, е символ на подновяването на диалога между нашите два континента на най-високо равнище.

Ние, в Европа, разполагаме с нов Договор, който предоставя на нас, в Европейския парламент, нови сили и възможности за действие, което е от значение за целия Европейски съюз. В Америка, една година след поемането на управлението от президента Обама, за света има нова надежда. Г-н вицепрезидент, не би имало по-подходящ момент за Вашето обръщение.

Г-н вицепрезидент, за мен е изключително удоволствие да Ви приветствам с добре дошъл този следобед в Парламента на Европа. Имате думата.

(Ръкопляскания)

  Джо Байдън, вицепрезидент на Съединените американски щати. – (EN) Г-н председател, благодаря Ви за приветствието. За мен беше удоволствие да ни гостувате във Вашингтон и в Белия дом и е голяма чест – а бих добавил и привилегия – че имам възможността да се обърна към толкова уважавана институция.

Аз служих в парламент, който наброяваше само 435 депутати, така че честта е дори по-голяма. Спомням си речта, която президентът Рейгън произнесе тук през 1985 г. и, за да цитирам един ирландски поет – Уилям Бътлър Йейтс – който говорейки за своята Ирландия в стихотворението, озаглавено „Великден, 1916 г.“, казва, че всичко се е променило и че се е родила ужасна красота. Много неща се промениха от 1985 г. насам и се роди „ужасна красота“.

Както вече знаете, госпожи и господа, изразявам задоволство и че за втори път съм в Брюксел в качеството ми на американски вицепрезидент. Вероятно някои от Вас знаят, че има американски политици и журналисти, които наричат Вашингтон „столицата на свободния свят“. Но на мен ми се струва, че именно този велик град, който може да се похвали с хилядолетна история и който е столица на Белгия, домът на Европейския съюз и главната квартира на НАТО, има своето законно основание да претендира за тази титла. Като законодател, работил повече от 36 години в нашия парламент, се чувствам особено поласкан да направя обръщение пред Европейския парламент.

Президентът Обама и аз сме първата двойка-кандитати президент и вицепрезидент, които през последните години успяха да влязат в Белия дом от законодателните ни структури, затова и двамата пристъпваме към изпълнителните си длъжности с дълбоко разбиране за работата, която вършите тук, в бастиона на европейската демокрация. Заедно с бившите ми колеги от Конгреса на САЩ вие и аз представляваме повече от 800 милиона души. Само се замислете над това.

Две избрани институции, които коват законите на почти една-осма от населението на планетата: това наистина е забележително. Сега съгласно Договора от Лисабон получихте повече правомощия и по-широки отговорности, които идват с нарасналото Ви влияние, и ние приветстваме това. Приветстваме го, защото ние, Съединените американски щати, се нуждаем от силни съюзници и съюзи, които да ни помогнат да се справим с проблемите на 21-я век, повечето от които са еднакви – но и толкова различни – от проблемите на миналия век.

Нека го кажа възможно най-откровено. Администрацията Обама-Байдън няма никакви съмнения относно необходимостта от жизнен Европейски съюз и силно подкрепя тази идея. Считаме, че това е изключително важно за просперитета и дългосрочната сигурност на Америка. Така че, изобщо не се съмнявайте в това.

През цялото това време, докато бях председател на комисията по външни отношения на американския Сенат, имах възможността да се срещна с много европейски законодатели от различни национални законодателни структури, включително и с някои от Вас, които присъствате днес в тази зала. Затова оценявам, след всички тези години, колко важни са били последствията от изграждането на единствения в света многонационален парламент, избран чрез всеобщо избирателно право. Толкова много неща се промениха.

Радвам се, че посредством Трансатлантическия законодателен диалог изграждате стабилни отношения с Конгреса на САЩ и се надявам службата, която открихте във Вашингтон миналия месец, да укрепи тези връзки.

Госпожи и господа, на днешния ден преди 65 години, на по-малко от 200 км южно от това място, нацистките водачи подписаха безусловната си капитулация, която доведе до края на Втората световна война в Европа. На следващия ден избухнаха празненства на „Таймс скуеър“ и площад „Пикадили“; веселящи се хора танцуваха по „Шан-з-Елизе“ и по градските площади във всички съюзнически страни. Тук, в Брюксел, по време на благодарствена меса богомолците пяха националните химни на Великобритания, Белгия и Съединените щати. На този радостен ден, 8 май 1945 г., Старият континент лежеше потънал в развалини, на два пъти съсипван от тотални войни за по-малко от 30 години. В онзи момент една мирна Обединена Европа, един Европейски парламент, вероятно биха изглеждали на съвременниците като нещо немислимо. Все пак, с помощта на волята на вашите съотечественици и държавници като Пол-Анри Спаак, чието име носи тази огромна зала, и Робер Шуман и Жан Моне, както и визиите, които родиха Европейския парламент и му донесоха Президентския медал за свобода, връчен от президента Линдън Джонсън, ето ни тук: събрани в тази зала. Ето Ви Вас, тук.

Това, което започна като обикновен пакт между шест нации за създаване на общ пазар за въглища и стомана, прерасна в мощен икономически и политически съюз. Общност, посветена на свободата на мисълта, свободното движение и свободното предприемачество. Европа, която според един историк е не толкова място, колкото идея. Тук съм, за да потвърдя отново, че президентът Обама и аз вярваме в тази идея, а така също и в един по-добър свят и една по-добра Европа, за чието изграждане идеята вече помогна. Европа, където всички държави-членки се облагодетелстват чрез договаряне на търговски споразумения и водят борба с унищожаването на околната среда, като говорят с единен глас; Европа, която отстоява културните и политическите ценности, които моята страна споделя заедно с всички Вас. Европа, която е едно цяло, Европа, която е свободна и Европа, която живее в мир.

(Ръкопляскания)

Както отбеляза президентът Обама в Прага преди малко повече от година, силна Европа означава по-силен партньор за Съединените щати – а ние наистина се нуждаем от силни партньори. Ето защо ще направим всичко по силите си да подкрепим голямото начинание, с което се заемате. Защото изминалите 65 години показаха, че когато американци и европейци посветим енергията си на обща цел, няма нищо, което да не можем да постигнем. Заедно, чрез плана „Маршал“, изградихме наново Европа и направихме вероятно най-голямата инвестиция в човешката история. Заедно изградихме най-надеждния алианс за сигурност в света, НАТО, а така също и военна и политическа мощ, която обвърза Америка и Европа и в следващите десетилетия ни сближи дори повече. Заедно установихме най-големите търговски отношения в световната история, съставляващи почти 40% от световния търговски обем, които подпомагат навлизането в ерата на безпрецедентно благополучие и технологично обновление. Заедно предоставихме помощ и надежда за жертвите на хуманитарни катастрофи на повече, отколкото мога да изброя места: от Западните Балкани до Конго, чак до продължаващата и в момента работа в Хаити.

На онези скептици, които въпреки изброените постижения, продължават да поставят под съмнение състоянието на трансатлантическите отношения или отношението на моята страна към Обединена Европа, ще отговоря така: дори ако Съединените щати и народите, които представлявате, да не бяха свързани от споделените ценности и общото наследство на милионите граждани, към които се числя и аз, нашите глобални интереси щяха несъмнено да ни обвържат.

Отношенията между моята страна и Европа днес повече от всякога са по-силни и по-важни за всички нас. Този век отправя нови предизвикателства, не по-малко опасни от тези на изминалия 20-и век, и заедно – подчертавам, заедно – се справяме с тях, едно по едно. Те са тежки; ще има разногласия, но ние ги атакуваме заедно. Изменението на климата: една от най-големите заплахи пред нашата планета. Съединените щати и Европа работят, за да гарантират, че всички държави, и особено водещите икономики, допринасят за намирането на глобално решение на проблема. Всички следяхме за и действително направихме голямата крачка в тази посока в Копенхаген. Сега трябва да осъществим намаляването на емисиите, да осигурим финансирането и прозрачността, към които ни призовава споразумението, и трябва да помогнем на най-уязвимите народи, от Арктическия Север до островите в Тихия океан, които са предвестници на надвисналата криза.

Работим заедно върху размирната земя на Афганистан и Пакистан, за да прекъснем, обезвредим и разбием мрежата на Ал-Кайда и воините талибани, както и да обучим афганистанската армия и полиция, така че тяхното правителство да може в последствие да защитава народа си и да не представлява заплаха за съседите. За да изградят управленския капацитет на Афганистан, Съединените щати, Европейският съюз и държавите-членки изпращат значителни финансови средства, както и човешки ресурси. Макар поддържането на тези важни мисии не винаги се е ползвало с голяма популярност, всички вие знаете – както и аз – че те са необходими. Като водачи сме длъжни да обясним на населението на нашите страни, че това е необходимо за колективната сигурност – въпреки че, повярвайте ми, като политик, който от 38 години се занимава с това, разбирам, че не е лесно. Уверявам Ви, че идеята е също толкова популярна у дома, колкото и във всяка една от Вашите държави.

Това е друга причина, поради която Съединените щати и Европа застават рамо до рамо, за да попречат на Иран да се сдобие с ядрено оръжие: развитие, което ще изложи на опасност гражданите на тази страна и би застрашило съседни държави, включително и някои от най-близките ни съюзници. Заедно поехме по безпрецедентната пътека на ангажиране с водачите на иранския народ и, госпожи и господа,

(Ръкопляскания)

въпреки мненията на някои скептици, президентът наистина възнамерява да направи това, което каза: че ще подадем ръка на всеки, който отпусне юмрука си. В началото на своето управление президентът Обама заяви, че сме готови да работим с Иран на основата на взаимния интерес и взаимното зачитане. Заедно с нашите съюзници посочихме ясно на иранските лидери как могат да започнат да изграждат наново доверието в тях, в рамките на международната общност, включително и чрез предоставяне на достъп до необявените преди това от тях инсталации за обогатяване на уран и обменяне на нискообогатен уран за гориво за задвижване на атомен реактор за научни изследвания. Но както светът видя, иранските лидери попречиха на колективните усилия на добра воля и продължават да предприемат действия, които застрашават стабилността на региона. Позволете да се изразя категорично: иранската ядрена програма влиза в разрез със задълженията на страната по Договора за неразпространение на ядрено оръжие и крие опасност от разгаряне на надпревара за ядрено въоръжаване в Близкия изток. Няма ли да е ирония на съдбата – пълна ирония – ако след падането на Желязната завеса и изчезването на взаимните заплахи от взаимно унищожаване между великите сили, започне нова надпревара във въоръжаването в някои от най-нестабилните части на света. Такава ирония нито децата ни, нито нашите внуци и правнуци според мен ще ни простят, ако позволим тя да се случи.

Освен това иранските ръководители поддържат терористични организации и тази подкрепа продължава необезпокоявана, както продължава безнаказаното преследване на онези граждани, които излизат на улицата на мирен протест в търсене на справедливост: поради предателството спрямо задълженията, които всички правителства поемат като дълг към своите граждани. Техеран е изправен пред труден избор: да спазва международните правила и да се върне отново в общността на отговорните народи – за което искрено се надяваме – или да се изправи пред допълнителните последствия от това и да утежни изолацията си.

Изправени пред заплахите на Иран, ние поемаме ангажимент към сигурността на нашите съюзници. Затова приложихме поетапната адаптивна програма за противоракетна отбрана: за да предотвратим ракетни нападения и да защитим континента от тях.

(Ръкопляскания)

Госпожи и господа, също така, в рамките на НАТО се подготвяме за поредица от бъдещи заплахи за сигурността, включително и енергийната сигурност и сигурността на киберпространството, и продължаваме подкрепата си за тясното сътрудничество между НАТО и ЕС.

Миналата година Съединените щати и Европа действаха бързо и решително, когато целият свят се гърчеше в хватката на финансова криза, която беше по-тежка от Голямата депресия. По този начин заедно спомогнахме да предпазим много хора от това, което всички предсказваха: пълен колапс на световната икономика. Днес президентът Обама и аз следим отблизо икономическата и финансовата криза в Гърция и усилията на ЕС за справяне с нея. Приветстваме пакета за подкрепа, който Европа разглежда съвместно с Международния валутен фонд, и ще подкрепим – както пряко, така и чрез МВФ – вашите усилия да спасите Гърция.

Тези и много други примери, които бих могъл да посоча, показват защо Европа продължава да бъде не само най-големият търговски партньор на Америка, но и най-важният съюзник.

Госпожи и господа, в тази седмица преди повече от шест десетилетия предшествениците ни са се събрали, за да изградят институциите, предвидени да гарантират, че най-мрачните моменти на 20-и век няма да се повторят до края на века или през 21-и век. Тези институции – тази институция – постигнаха значителен успех, но сега трябва да отправим погледите си към предизвикателствата на новия век, за които говорих в началото.

Светът се промени. Той се промени изцяло. Роди се „ужасна красота“. Може би най-сложното предизвикателство, пред което сме изправени днес, е излагането на опасност на нашите граждани от недържавни участници и агресивни екстремисти, особено ако – пази боже – тези агресивни екстремисти се доберат до оръжия за масово унищожение. Бедствието не признава никакви граници – никакви. Нито една нация, независимо колко силна или богата е тя, колко е организирана или способна, не може да се изправи сама пред подобна заплаха. Тя може да бъде овладяна успешно само ако я превърнем в обща цел и именно това трябва да направим.

Новите правомощия, дадени на този Парламент от Договора от Лисабон, Ви отредиха по-голяма роля в тази борба и по-голямо задължение да провеждате отговорно управление. Правителството на САЩ и Парламента се трудиха върху въпроса как по най-добър начин да защитят гражданите, без да ограничават основните права, на които се градят нашите общества. Напълно вярвам, че трябва – и можем – едновременно да защитим гражданите си и да опазим нашите свободи.

След встъпването ни в длъжност миналата година двамата с президента Обама се ръководим от повелята на нашата Конституция за търсене на по-добър съюз. За тази цел едно от първите ни официални действия беше да прекратим практиките на водене на разпити, които не дават съществени резултати и които не можем да продължаваме с чиста съвест.

(Ръкопляскания)

Наредихме да се закрие затвора в залива Гуантанамо, който се превърна в символ на несправедливостта и повод за обединяване на терористите.

(Ръкопляскания)

Оценяваме подкрепата – независимо от трудността да вземете това решение – предоставена от мнозина от Вас в рамките на това усилие.

Извършихме тези неща, защото като Вас и ние с президента Обама отхвърляме фалшивия избор между безопасността и идеалите ни. Считаме, че отстояването на принципите ни прави единствено по-силни и че ако ги изложим на опасност, това на практика ще подкопае усилията ни в по-широкия контекст на борбата срещу насилствения екстремизъм. Каква е тяхната цел? Целта им е да променят ценностите ни – да променят поведението ни. Осем дни след нападенията от 11 септември казах пред хиляди американски студенти, че не могат да позволят трагедията от този ден да сложи край на досегашния им начин на живот, защото тъкмо към това се стремяха екстремистите. Казах им още, че Америка няма да надделее в новата борба, ако действа сама.

Тези думи не само се вписваха в поантата на мига, но и се оказаха пророчески – и продължават да са верни и днес. Не е необходимо да разказвам на многоуважаемите присъстващи за гордата европейска традиция за защита на гражданите от намесата на правителствата в техния личен живот – ангажимент, залегнал в уважението към изконното достойнство на всеки човек. Наричаме тези права неотменни. Записали сме ги в нашата Конституция и ангажиментът на Америка към неприкосновеността на личния живот е също толкова сериозен, колкото и вашият. Четвъртата поправка към нашата Конституция защитава хората срещу неоснователно претърсване и конфискация от страна на държавата на тяхното имущество, което един от най-известните американски юристи веднъж нарече „правото да бъдеш оставен на мира“. Върховният съд на САЩ ясно зави, че неприкосновеността на личния живот се закриля от Конституцията и е основно право. Както ЕС, Върховният съд характеризира това право като въпрос на лично достойнство

Лично аз в продължение на 36 години защитавам правото на неприкосновеността на личния живот. В Съединените щати всяка година организации правят класации на личностите, ангажирани в най-голяма степен с гражданските свободи, и всяка година аз, а по-късно и президентът Обама, присъстваме в четворката на отличените защитници на тези права. Причината, поради която Ви споменавам това, не е за да се похваля, а за да изтъкна ангажираността на нашата администрация с правата на личността. Ако сега променим това, ще означава да излъжем относно всичко, казано дотук, и което казах, че отстоявам в родината си през последните 37 години. Когато бях начело на Сенатската правна комисия, която отговаря за одобрението на кандидатите за съдебни длъжности на президента, както казах, непрекъснато присъствах в класациите на най-яростните защитници на гражданските свободи и превърнах в приоритет определянето на възгледите на бъдещите съдии относно неприкосновеността на личния живот, преди да бъде взето решение да станат или не членове на Съда.

Президентът Обама и аз вярваме също, че първостепенното, най-основно и най-тържествено задължение на всяко правителство е защитата на неговите граждани – тези, на които служи – както и на техните права. Президентът Обама каза, че запазването на безопасността на страната ни е първото, за което се сеща, когато сутрин отвори очи и последната му мисъл, преди да заспи. Предполагам, че всички световни лидери гледат на ролята си по този начин. И наистина, не по-малко важна от неприкосновеността на личния живот, физическата безопасност също е неотменно право. Правителство, което се отказва от задълженията си да гарантира безопасността на своите граждани, нарушава техните права не по-малко от правителство, което запушва устите на дисиденти или хвърля хора в затвора по обвинения в престъпления, без същите да са имали право на съдебен процес.

Госпожи и господа, дори в този момент, враговете ни използват всички средства, за да извършат нови и разрушителни нападения като тези в Ню Йорк, Лондон и Мадрид и на много други места по света. За да ги спрем, трябва да използваме всички законни средства, с които разполагаме – правоприлагане, технология за военно разузнаване – които съответстват на нашите закони и ценностите ни. Водим война на много фронтове, като се започне от смелите мъже и жени, които служат в чужбина във военните ни мисии, и се стигне до търпеливите и неуморни професионалисти в правоприлагащите органи, които разследват сложни и подозрителни финансови мрежи.

Само тази седмица нашата митническа и гранична служба, с помощта на информация за пътниците, задържа заподозрян в опита за атентат на „Таймс скуеър“ в Ню Йорк, докато се опитвал да напусне страната. Изключително важно е да поддържаме всякакви възможности, с които законно разполагаме, за да спрем подобни нападения. Поради тази причина считаме, че Програмата за проследяване на финансирането на тероризма е от съществено значение за сигурността на Америка и – ако позволите да предположа – на Европа. Тя предостави много важни следи за разследвания в областта на антитероризма от двете страни на Атлантическия океан, като осуети заговори и в крайна сметка спаси човешки животи. Има някои изначално заложени предпазни мерки, които да гарантират зачитането на личната информация и използването й само за борба с тероризма. Но аз не Ви обвинявам, че я поставяте под въпрос. Разбираме тревогите Ви. Следователно ние работим заедно, за да ги отстраним и съм напълно убеден, че можем да успеем да използваме инструментите, като същевременно гарантираме личната неприкосновеност. Важно е да направим това, както е важно да го направим възможно най-скоро.

Като бивш американски сенатор ми е известно колко трудно може да бъде вземането на трудните решения, наложени от глобалните предизвикателства, докато в същото време се запази предаността на местните ценности. Предполагам, че всеки един от вас преживява това при всяко гласуване в Парламента. Колкото по-дълго време оставаме без споразумение относно Програмата за проследяване на финансирането на тероризма, толкова по-голям е рискът от терористично нападение, което е можело да бъде предотвратено. Като лидери ние споделяме отговорността да направим всичко в рамките на закона, за да защитим 800-те милиона души, на които заедно служим. Преди сме имали разногласия, със сигурност ще имаме такива и в бъдеще, но категорично вярвам, че Съединените щати и Европа могат да посрещнат предизвикателствата на 21-и век – както направихме през изминалия 20-и век – ако разговаряме и се изслушваме; ако сме честни помежду си.

(Ръкопляскания)

Госпожи и господа, както ни учи Уинстън Чърчил, за да се изправиш и да говориш е необходима смелост. Смелост трябва обаче и за да седнем и да се изслушаме. В днешния следобед говорих само аз. Бъдете уверени, че аз, моето правителство и моят президент се върнахме отново към това да изслушваме нашите съюзници. Госпожи и господа, неслучайно Европа беше първата ми задгранична дестинация като вицепрезидент, а също и на президента на САЩ. Не е случайно, че от тогава до днес се връщахме тук няколко пъти. Съединените щати се нуждаят от Европа и аз добавям с най-голямо уважение, че и Европа се нуждае от Съединените щати. В настоящия момент повече от всякога се нуждаем един от друг.

(Ръкопляскания)

Ето защо гледам на тържествата по отбелязването на годишнината тази седмица като добра възможност за затвърждаване на връзката между нашите народи, изкована преди много време в огъня на противоречията. Днес, както тогава, в преследването на идеалите и в търсене на партньори европейците и американците поглеждат един към друг, преди да погледнат другаде. Днес, както тогава, за нас е чест и сме благодарни да стоим до вас в предстоящите борби. Затова ще кажа още веднъж, че съм тук, за да заявя категорично: президентът Обама и Джо Байдън силно подкрепят обединена, свободна, открита Европа. Ние подкрепяме силно това, заради което сте тук. Бог да е с вас и да ви благослови и нека той закриля вашите и нашите войски. Още веднъж сърдечно ви благодаря.

(Ръкопляскания)

  Председател. − Г-н вицепрезидент, много Ви благодаря. Положихте солидна основа за бъдещо сътрудничество и разговори помежду ни. Както казахте, трябва да разговаряме и да се изслушваме. Това е много важно.

Искам да Ви благодаря за това, че повторихте най-важните думи от миналата седмица: Европа се нуждае от Америка. Помним 20-и век – Първата световна война, Втората световна война, Желязната завеса – воювахме рамо до рамо, заедно побеждавахме като демокрации. Както днес допълнихте, и Америка се нуждае от Европа. Ще запомним тези слова. Те поставят добро начало за бъдещото ни партньорство и сътрудничество.

Още веднъж, г-н вицепрезидент, сърдечно Ви благодаря.

(Ръкопляскания)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н ROUČEK.
Заместник-председател