Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 17 май 2010 г. - Страсбург

19. Съгласуваност на политиките на ЕС за развитие и понятието „официална помощ за развитие плюс“ (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е краткото представяне на доклада на Franziska Keller, от името на комисията по развитие, относно съгласуваност на политиките на ЕС за развитие и понятието „официална помощ за развитие плюс“ [2009/2218(INI)] (A7-0140/2010).

  Franziska Keller, докладчик. – (DE) Г-н председател, съгласуваност на политиките за развитие е да не се дава с едната ръка, а да се отнема с другата. Няма смисъл например да се предоставя финансиране в подкрепа на селското стопанство в развиващите се страни, ако в същото време унищожим местните пазари чрез преки или косвени експортни субсидии.

По същия начин, може да продължаваме да полагаме големи усилия за насърчаване предоставянето на здравни услуги и в същото време да пречим на търговията с генерични лекарства или вдигаме цените на лекарствата до непосилни стойности, като разширяваме патентната защита. Агрогоривата евентуално биха могли да намалят малко емисиите на CO2 в ЕС, но да доведат до обезлесяване и до явлението „заграбване на земи“ в развиващите се страни, задълбочавайки по този начин изменението на климата — което именно искахме да избегнем, да не говорим за разселването на туземни населения и загубата на биологично разнообразие и селскостопанска земя за отглеждане на храни. В момента ние — с други думи, ЕС per se — не сме особено съгласувани.

ЕС отдавна признава на теория, че политическите мерки не трябва да си противоречат. Съгласуваността на политиките за развитие е заложена в Договора от Лисабон. Член 208 прогласява: „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“. Нека бъдем преценявани въз основа на това изискване.

Тази година правим преглед на напредъка, който сме отбелязали за постигане Целите на хилядолетието за развитие. Явно е, че няма да бъдем в състояние да спазим обещанията си, ако политиките ни не са съгласувани. Ние — всички ние, които приемаме или транспонираме законодателство — трябва да бъдем наясно с тази отговорност. Преди да вземем решение за някоя мярка, трябва да оценим последиците, за да можем да установим отрицателните последици, които европейското законодателство може да има за развиващите се страни. Необходим е експертен капацитет в Съвета, Комисията и в Парламента, който да може да установи несъгласуваните аспекти. Програмата на работа на Комисията относно съгласуваността на политиката е добра крачка в това направление. Сега въпросът е как тя ще бъде изпълнена.

Съгласуваност на политиките за развитие означава разглеждане в по-голяма степен на интересите на местните хора в нашата реформа на политиката по рибарство и да не позволим тези интереси да бъдат погълнати от интересите на европейските концерни в рибарството. Това означава, че трябва да пресушим потоците от пари, които текат от развиващите се страни към зоните на данъчни убежища. Това означава, че не можем да приемем Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), ако остава съмнение, че тази договореност би могла да разтури доставката на лекарства или технологии в развиващите се страни. До момента Комисията не е била в състояние да отстрани това съмнение. Съгласуваност на политиките означава също, че политиката за развитие трябва да остане силна, независима област на политиката при създаване на Европейската служба за външни действия, а сферата на компетенции на члена на Комисията, отговарящ за развитието, трябва да бъде разширена, а не ограничена. Тя също включва позволяване на общините да вземат под внимание справедливата търговия например като критерий при обществените поръчки, както предлага г-жа Rühle.

В много случаи ние, членовете на Парламента, трябва да наблюдаваме отблизо Комисията и Съвета, за да се осигури политиките да бъдат съгласувани. В много случаи обаче от нас зависи — от членовете на Парламента — да осигурим съгласуваност за развитие. Необходимо е комисиите да поддържат по-добра връзка помежду си и да има постоянен докладчик.

Докладът — който беше приет единодушно от комисията по развитие — съдържа много добри предложения и ни придвижва доста напред. Искам да благодаря на всички докладчици в сянка, на омбудсмана и всички неправителствени организации за тяхното съдействие и помощ и се надявам общият ни доклад да може да бъде приет утре на пленарното заседание.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, с неудоволствие изказвам нотка на несъгласие с доклада на този ранен етап от разискването, но искам да се позова по-конкретно на съображение И и параграфи 44 и 45. В доклада има много неща, които приветствам, но мисля, че съдържанието на посочените параграфи се основава отчасти на исторически обзор на селскостопанската политика, но то със сигурност не се основава на действителното състояние на нещата по места в момента.

Преди да навляза в подробности през времето, което ми е дадено, нека само кажа, че параграф 15 е един много възлов параграф в доклада и може би е трябвало да бъде разработен по-подробно. Той посочва, че само четири процента от помощта за развитие за чужбина отива за селско стопанство. Това е направо шокиращо число и аз вече посочих това число в доклад, който подготвих през предишния мандат на Парламента.

Мисля, че може би, за съжаление, докладът съдържа нападки срещу европейските селски стопани. Не мисля, че това е уместно. Аз със сигурност няма да подкрепя доклада на тази основа и съжалявам за това положение. Призовавам колегите да си отбележат внимателно тези параграфи.

  Enrique Guerrero Salom (S&D). – (ES) Г-н председател, докладът, който обсъждаме днес, докладът на г-жа Keller, подчертава един въпрос от възлова важност за ефикасността на политиките за развитие. Съгласуваността винаги подобрява ефикасността; когато става дума за развиващите се страни, несъгласуваността е равносилна на неефикасност и също на несправедливост.

Говоря за политиката за развитие, а не само за официалната помощ за развитие. Съгласуваност означава, че всички секторни политики — търговска политика, селскостопанска политика, всички външни действия — трябва да бъдат свързани в една единна политика; политика, която да е съгласувана с глобалните цели, които преследваме.

Само по този начин можем да осигурим по-голямо взаимно допълване и само по този начин можем да се възползваме от ползите на благата от обществен интерес за цял свят. Ето защо подкрепих и продължавам да подкрепям в доклада на г-жа Keller искането Парламентът да назначи говорител, който да оценява и наблюдава политиките за развитие, по които залата изказва мнение.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Политиките и действията на Европейския съюз в няколко области често противоречат на обявените цели на помощта за развитие. Либерализацията и дерегулацията на световната търговия — които Европейският съюз застъпва и прокарва — заплашват най-слабите производствени системи на развиващите се страни. Не трябва да пренебрегваме факта, че значителен дял от ресурсите, насочвани към тези страни като публична помощ за развитие, в крайна сметка се връща в страните на произход под формата на покупки на стоки и услуги.

Не можем да пренебрегнем сериозния ограничаващ фактор, който представлява огромният външен дълг; той вече е изплатен няколкократно, поради което опрощаването му е наложително. Неприемливо е различните развиващи се страни да бъдат изнудвани, като публичната помощ за тях се поставя в зависимост от подписване на така наречените „споразумения за икономическо партньорство“, въпреки съпротивата на много от тези страни и опасенията, които са изразили. Вместо да бъдат налагани, приоритетите на Европейския фонд за развитие трябва да бъдат ревизирани, вземайки предвид мненията, приоритетите и реалните нужди на развиващите се страни.

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, Комисията, и по-конкретно членът на Комисията Пиебалгс, когото представлявам, поздравяват докладчика за нейното предложение за резолюция относно съгласуваност на политиките за развитие, което е отлично и изчерпателно.

Комисията изцяло споделя мнението й за важността на тази амбициозна задача и изцяло подкрепя различните предложения, съдържащи се в резолюцията, за засилване работата на Европейския парламент по въпроса. Резолюцията идва в подходящия момент. Както знаете, Комисията е предложила план за действие от 12 точки в подкрепа на Целите на хилядолетието за развитие. Съгласуваността на политиките за развитие е един от приоритетите на плана, който в момента се обсъжда в Съвета. Основните поводи за загриженост, които се появяват в предложенията на Парламента за резолюции, до голяма степен съвпадат с приоритетите, изброени в програмите за работа на Комисията относно бъдещата съгласуваност на политиките за развитие, дори и да не сме съгласни с всички бележки, съдържащи се в резолюцията.

Тези два документа се явяват солидна основа за институциите на ЕС да постигнат напредък и да работят за осигуряване на възможно най-голяма съгласуваност на политиките на ЕС с целите на развитието. Съгласуваността на политиките не означава само отразяване на евентуални отрицателни въздействия, които политиките на ЕС могат да имат върху целите на развитието. Тя означава също съчетаване на нашите усилия с тези на нашите партньори, за да стигнем до печеливши решения, които отново да съсредоточат политиките на ЕС върху целите на развитието.

Ето защо Комисията прие нов и подобрен подход към съгласуваността на политиките за развитие. Подходът свързва всички политики на ЕС по този въпрос с пет международни предизвикателства. Той не ограничава обхвата на усилията ни. Той свързва оценката на политиките ни с истински стратегически цели.

Освен това програмата на работа е основана на цели и показатели и в повечето случаи ще бъдат използвани изследвания на въздействието за оценка на съгласуваността на политиките.

Имам да кажа още нещо за официалната помощ за развитие: позицията на Комисията по въпроса е съвсем ясна. Европейският съюз и държавите-членки трябва да изпълняват ангажиментите си в тази област.

За целта Комисията е предложила да се въведе механизъм за отговорност в рамките на Съюза. Предложението в момента се проучва от държавите-членки.

В същото време на развиващите се страни ще се предоставят публични финансови ресурси, различни от официалната помощ за развитие, за да им се помогне, между другите неща, да се борят с изменението на климата. Поради това трябва да се стремим да намерим начин да контролираме тези ресурси и да осигурим те да се използват за целите на развитието.

Ако искаме да направим политиките си по-съгласувани, трябва да приобщим нашите партньори. Член 12 от Споразумението от Котону осигурява средство за комуникация, форум, който да позволи на страните от АКТБ (Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн) да изразяват опасенията си във връзка с политиките на ЕС. Тази възможност трябва да се използва далеч по-систематично. Затова ще укрепим нашия диалог по съгласуваността на политиките за развитие в рамките на другите международни органи като конференцията Азия-Европа по въпросите на развитието, която се провежда в момента, и срещата на високо равнище на ООН относно Целите на хилядолетието за развитие, която ще се проведе през септември.

Имам да направя една заключителна бележка: ако разгледаме различните стратегически области, които имат отношение — търговия, селско стопанство, рибарство и други — не може да не забележим, че само едно общо и задружно усилие от страна на всички големи икономически сили, а не само на Европейския съюз, ще спомогне за създаване на среда, благоприятна за развитието. Сега и в бъдеще, съгласуваността на политиките за развитие трябва да бъде основен приоритет на европейско и международно равнище.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре (вторник, 18 май 2010 г.).

Писмени изявления (член 149)

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Искам да се спра по-подробно на съображение И и параграфи 44 и 45 от настоящия доклад, формулировката на които е твърде неудачна и не отразява реалното положение. Най-напред, трябва да бъде пояснено, че експортните субсидии са средство за контрол на пазара на Европейския съюз, което се използва много внимателно от Европейската комисия и се прилага в съвсем ограничен брой изключителни случаи. Поради това експортните субсидии, които бяха замислени като един вид обезопасителна мрежа, не могат да бъдат отговорни за големите щети за селскостопанския сектор в развиващите се страни — както внушава съображението. Освен това трябва да се посочи, че ЕС е най-големият вносител на селскостопански продукти от развиващите се страни в света. Така че ЕС не отслабва развитието и създаването на жизнеспособен селскостопански сектор в развиващите се страни; точно обратното. ЕС без съмнение носи голяма отговорност в областта на международната търговия в селскостопанския сектор, особено по отношение на развиващите се страни. Това не е под въпрос и Съюзът напълно си дава сметка за него. Поради това съм длъжна да възразя срещу генералните обобщения, които нямат нищо общо с един диференциран и обективен подход. Възразявам срещу съображение И, както и срещу параграфи 44 и 45, а оттам и срещу доклада като цяло.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям резолюцията относно съгласуваност на политиките за развитие. Както ясно посочва Договорът от Лисабон, Европейският съюз следва да взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни. В момент, когато множество кризи сериозно заплашват постигането на Целите на хилядолетието за развитие, е още по-важно да се осигури нашите политики за развитие да не бъдат подкопавани от действия от други области на политиката. Макар изкореняването на бедността да е основната цел на политиката на ЕС за развитие, много политически инициативи затрудняват тази цел. Субсидиите на ЕС за селскостопанския износ сериозно подкопават продоволствената сигурност на други места, а ние все още предстои да оценим екологичното и социалното въздействие на нашите споразумения в областта на рибарството с развиващите се страни. Съгласуваността на политиките за развитие не следва да бъде отмествана на втори план чрез договаряне на двустранни и регионални търговски споразумения и трябва да играе възлова роля, ако искаме да осигурим резултатите от кръга преговори Доха да не бъдат вредни за развитието. Отпускането на външни заеми от Европейската инвестиционна банка за развиващите се страни трябва да бъде насочено към инвестиции, които спомагат за изкореняване на бедността, и да бъде спряно за компании със седалища в зони на данъчни убежища. Правата на човека, трудовите и екологичните стандарти и доброто управление в областта на данъчното облагане трябва да бъдат водещи при преговорите на ЕС с развиващите се страни.