Пълен протокол на разискванията

Вторник, 18 май 2010 г. - Страсбург

9. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

Доклад: Rui Tavares (A7-0125/2010)

  Philip Claeys (NI). – (NL) Гласувах против доклада Tavares, тъй като въвеждането на съвместна програма за презаселване е поредната стъпка към напълно единна европейска политика за убежище.

Не е нужно да сме ясновидци, за да предскажем, че единна политика като тази ще доведе до голямо увеличение на броя на лицата, търсещи убежище, в държавите-членки. Съображението в доклада, посочващо, че въвеждането на съвместна програма за презаселване ще направи нелегалната имиграция по-малко атрактивна, е особено неприятно. Този лицемерен псевдоаргумент се изтъква отново и отново при гласуванията в залата по текстове, свързани с имиграцията и убежището. Той заблуждава хората. В държави като Белгия нелегалната имиграция обикновено става факт, когато хората се укриват след процедурата за убежище и впоследствие са възнаградени с узаконяване.

Трябва да се борим с това нещо и съвместната програма за презаселване по никакъв начин не предлага решение.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Приехме директива, която несъмнено ще отвори нови възможности за изследвания в областта на енергийната ефективност на сградите и ще допринесе за икономии по отношение на отоплението на сградите. Главно старите сгради представляват проблем, разбира се, а не само жилищните блокове. Вчера колегата Marian-Jean Marinescu спомена специален фонд. Предоставянето на допълнителни ресурси по време на криза е съмнително. Поради това е необходимо по-добро използване на наличните ресурси, които възлизат на 4% за периода 2010-2014 г.

Доклад: Carlos Coelho (A7-0126/2010)

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Исках да се изкажа отново за доклада относно фонда за бежанци и затова се изправям отново пред вас. Устройството отчете, че съм гласувала с „въздържал се“. Но искам да заявя тук, че подкрепям споделената отговорност за по-достойни условия за законните лица, търсещи убежище, и че бях „за“. От друга страна, трябва да се борим по-ефективно с незаконната имиграция.

А сега по точката Шенген, ако позволите. Днес одобрихме по-нататъшни стъпки за пускане на втората версия на Шенгенската информационна система, която повишава гаранциите за сигурността на всички европейци, живеещи в единно пространство без бариери.

Но действията на германската и австрийската полицията хвърлят тъмна сянка върху идеята за Шенген и европейската солидарност, когато много чешки граждани са принудени да преминават през ненужни, задълбочени и унизителни проверки по вътрешните граници. Повдигнах въпроса, заедно с някои други, преди две години пред Европейската комисия, но все още няма задоволително решение. Става дума за явно нарушение на правилата, а в случая с чешките граждани, включително бизнесмени и работници – за ограничаване на свободното движение, което е една от основните свободи, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Доклад: Rui Tavares (A7-0131/2010)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Миграционна политика, г-жо председател, която се стреми да бъде справедлива и реалистична, непременно изисква приемане на общи европейски регламенти в областта на убежището и трябва да предвиди програма за презаселване, която е ефективна, стабилна и устойчива. В това отношение, трябва да подчертая, че презаселването преследва не само хуманитарна цел, но и политическата и икономическа цел да облекчи тежестта на трети държави, свързана с приемането на голям брой бежанци, както и също толкова голямата тежест от споделяне на разходите и финансовите отговорности.

Считаме обаче, че един бюджетен ред и един вид финансова помощ не са достатъчни и затова настоятелно призоваваме държавите-членки да насърчат създаването на допълнителни механизми за частно финансиране, като по този начин се насърчават публично-частните партньорства с неправителствени организации и с други социални партньори, като религиозни и етнически организации, за да се популяризира доброволният труд в тази област. По отношение на новите финансови перспективи, считаме, че е добра идея например да се предвидят конкретни ad hoc средства, може би чрез нов фонд, създаден за целта.

И накрая, предлагаме твърд ангажимент от страна на всички участници да предлагат на бежанците, особено на най-уязвимите, достъп до подходящи жилища, образование и езикови курсове, здравеопазване, психологическа помощ, както и достъп до трудовия пазар, което е от решаващо значение за правилното им интегриране.

Препоръка за второ четене: Astrid Lulling (A7-0146/2010)

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Със задоволство отбелязвам, че докладът на комисията по правата на жените и равенството между половете получи такава широка подкрепа при днешното гласуване. Съзнавам, че отговорността за осигуряването на социални условия за развитие на жените предприемачи, които да са еднакви с тези на жените служители, лежи основно върху държавите-членки. Въпреки това настоящият доклад предоставя ясни предписания, които държавите-членки трябва да следват. Не считам това за нарушаване на принципа на субсидиарност, но ако някой има съмнения, може да започне процедура по преразглеждане. Дори националните парламенти имат това право благодарение на Договора от Лисабон. Любопитна съм дали ще се възползват от тази критика, или просто ще се впуснат в безкрайни празни приказки.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада и смятам, че е важно да подчертая, че средното почасово заплащане на жените в Европейския съюз все още е по-ниско – със 17,4% по-ниско от това на мъжете. Това несъответствие беше намалено едва през последните 15 години, но в някои страни, положението дори се е влошило повече. Съгласна съм с призива на Парламента за изготвянето на редовни доклади относно различията в заплащането на половете в Европейския съюз и подкрепям всички спомагателни мерки за намаляване на дискриминацията срещу жените в Европейския съюз.

Доклад: Toine Manders (A7-0122/2010)

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Ние подкрепихме спорното предложение, защото нашата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите го разшири и засили, като въведе етикетиране за държавата на произход и в рамките на Европейския съюз. Италианските колеги представиха допълнителни предложения на днешното пленарно заседание, включително за разширяване на регламента, така че да важи и за обувките. Аз енергично подкрепях тази идея от дълго време, но текстът й трябва да бъде съставен в съответствие с високи стандарти от Европейската комисия. Това е въпрос на прецизиране на техническите определения, което Парламентът сам не може да направи много добре. Поради това аз не гласувах в негова подкрепа, но в същото време искам от Комисията да пристъпи към работа незабавно и да представи предложение.

  Morten Løkkegaard (ALDE) . – (DA) Г-жо председател, бих искал само да кажа, че аз гласувах „против“ частите от доклада, които се отнасят до етикетирането „Произведено в“, тъй като не мисля, че има някакви доказателства, които да сочат, че предимствата са повече от недостатъците. Считам, че това е тенденция към протекционизъм, а това е нещо, за което ми е трудно да гласувам в подкрепа. Затова гласувах „против“ въпросните части.

Доклад: Luís Paulo Alves (A7-0054/2010)

  Marek Józef Gróbarczyk (ECR). – (PL) Г-жо председател, реших да подкрепя инициативата, предоставяща възможност за развитие на някои райони в Европа. Следва да се обърне внимание на факта, че в икономическо отношение определени райони в самата Европа се превръщат в най-отдалечени региони. Поради това една от целите на програми като тази, наред с другото, е развитието на районите в Европа и аз се надявам, че те ще стимулират тяхното развитието чрез селското стопанство и риболовната промишленост.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (EN) Г-жо председател, бих искала да изразя своята загриженост относно положението на производителите на банани на Канарските острови, Гваделупа, Мартиника и Мадейра, включени според Договора сред най-отдалечените региони.

Положението им се влоши още повече, особено след като Европейският съюз в рамките на Световната търговска организация се сключи споразумение с латиноамериканските държави да намали вносните мита за банани от онзи регион. Бих искала да привлека вниманието върху факта, че през 2006 г. ЕС реформира общата организация на пазара за банани. Той ангажира бюджетни средства в помощ на производителите на банани в тези региони. След реформата ЕС заделя 208 млн. евро годишно като помощ за производителите на банани на Канарските острови, Френските Антили, Мадейра и в по-малка степен на Азорските острови.

Въпреки че следва да приветстваме такава помощ, за много производители на банани тази помощ е недостатъчна. Така че настоявам компетентните институции да приемат необходимите мерки, за да гарантират, че традиционни отрасли на икономиката в ЕС няма да бъдат застрашени от по-стратегически търговски цели.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, подкрепям доклада, защото засяга проблема за разнообразието и селскостопанската политика между регионите. Искам обаче да коментирам заключителните бележки на члена на Комисията Чолош. Той отговори на изразената загриженост относно подновяването на разговорите с държавите от Меркосур и въпреки че думите му внесоха известно успокоение у тези, които го слушаха – защото той каза, че интересите на селското стопанство и селскостопанският модел на ЕС ще бъдат гарантирани – боя се, че не бях успокоен.

От документите на Комисията е съвсем ясно, че, ако се сключи сделка, производителите на говеждо, птиче и свинско месо в ЕС ще бъдат неблагоприятно засегнати. Подновяването на тези разговори става в момент, когато реформираме селскостопанската политика. Бюджетът е поставен под заплаха. Може да се окаже, че не разполагаме с достатъчно бюджетни средства и въпреки това се излагаме на опасност от допълнително дестабилизиране на селскостопанските цени и доходи. Това е лишено от смисъл и аз се надявам членът на Комисията да чуе тези мнения.

Доклад: Richard Ashworth (A7-0051/2010)

  Krisztina Morvai (NI). – (HU) Подкрепям доклада, защото облекчава огромната административна и бюрократична тежест, лежаща сега върху земеделските стопани. Изразявам твърда увереност, че в резултат на доклада ще възникне нова форма на отношения между длъжностните лица, отговорни за прилагането на общата селскостопанска политика в държавите-членки, по-специално в посткомунистически държави като Унгария, и земеделските стопани. С това ще бъде прекратена упражняваната досега практика, която системно наказваше, санкционираше и тероризираше земеделските стопани. Надявам се също, че най-после ще се развие нова форма на сътрудничество между длъжностните лица и клиентите. Смятам за много важно отговорността да не се носи единствено от земеделските стопани, които досега трябваше да плащат глоби за всеки незначителен инцидент, а държавата също да поеме отговорност, например когато службата закъснее с изплащането на дължимите суми на земеделските стопани. Исковете по такива плащания следва да могат да бъдат принудително налагани чрез съда както от земеделските стопани, така и от клиентите.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада Ashworth, защото считам, че опростяването и намаляването на бюрократичните процедури, свързани с общата селскостопанска политика (ОСП) е не само желателно, но и необходимо, за да могат европейските земеделски стопани изцяло да се облагодетелстват от нейните ползи, а не, както често се случва, да се сблъскват с административни трудности и забавяния.

Считам също, че мнозина ще споделят желанието да се гарантира по-ясно и по-разбираемо законодателство за компетентните органи и за земеделски стопани, премахване на излишното законодателство и насърчаване на обмена на добри практики между държавите-членки и местните органи.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, общата селскостопанска политика трябва да бъде постоянно проверявана по отношение на нейната приложимост, тъй като ненужната бюрокрация струва на нас и преди всичко на земеделските стопани много време и пари. Необходимо е безсмислените и неуместни елементи да се премахнат и опростят. По-конкретно, такъв е случаят с често твърде усложнените и оспорвани изисквания за кръстосано спазване.

Заявената от нас цел е да направим селскостопанската политика по-опростена и по-прозрачна. Европейските земеделски стопани следва отново да могат да прекарват повече време на полето, отколкото зад бюрото. Наистина се надявам, че Комисията ще вземе под внимание това важно послание на нашия доклад и ще предприеме действия за неговото осъществяване.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на доклада като много други, активно ангажирани със земеделските стопани в техните региони. Едно от основните неща, за които непрекъснато слушаме, е бюрокрацията в промишлеността. Затова основен аспект на новата обща селскостопанска политика (ОСП) трябва да бъде намаляване на канцеларщината и бюрокрацията. Законодателството трябва да има смисъл за земеделските стопани и ние не трябва да им пречим да произвеждат храни. Важна е обаче не само рационализацията на законодателството, но и гъвкавостта на държавите-членки най-вече по отношение на Комисията и Европейската сметна палата.

Досега Европейската сметна палата е проявявала малко и почти никаква гъвкавост или благоразумие при налагането на санкции. Това законодателство спешно се нуждае от внимание и е необходимо да бъде проявен повече здрав разум. Необходим е и финансов преглед, който да направи оценка на разходите за проверки в земеделските стопанства и размерът на сумите, които се връщат под формата на глоби, за да се види дали това на практика си струва парите на данъкоплатеца.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, мисля, че когато въведохме декуплирането, малцина от нас осъзнаваха последствията от превръщането на кръстосаното спазване в част от пакета, с който трябва сега да се съобразяват земеделските стопани. Мисля, че в него се съдържат повече от 17 различни директиви. Може би в тази зала трябва да се запитаме доколко добре законодателстваме в посока към опростяване.

Въпреки това има една конкретна област, върху която искам да се спра, и това е областта на проверките. Разполагаме с всеобхватната проверка на кръстосаното спазване, провеждана от компетентните органи, но земеделските стопани все повече се сблъскват с други нива и пластове на проверки от преработватели, търговци и всякакви групи; необходима ни е малко координация, за да се избегне дублирането на проверки. Те не прибавят стойност или някакво ниво на безопасност или сигурност към крайния продукт, а добавят огромно количество бюрокрация и неудовлетвореност за производителите, от които се изисква да се срещат с всички тези инспектори. Приветствам този доклад.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-жо председател, бих искал да благодаря на докладчика г-н Ashworth за отличния му доклад. Според мен има много основателна причина да насочим вниманието върху нашата способност да опростяваме процедурите, отнасящи се до селското стопанство в ЕС. Може да се каже, че плащанията са като джунгла и на обикновения земеделски стопанин, бил той от Северна или Източна Финландия или от където и да е другаде в Европа, не му се иска да се задълбочава в тях. Затова се нуждаем от ясни, работещи и достъпни модели. Необходимо ни е също доверие между земеделските стопани и правителството, за да се осъществи напредък.

При наличието на 27 различни държави и 27 различни култури в сегашната селскостопанска политика на ЕС е такъв хаос, че е трудно да се види друго ясно бъдеще освен опростяването и изясняването на системите. Докладът на г-н Ashworth е отличен ход в тази посока и се надявам, че ще можем да продължим по този път: ясни, прости указания и насоки за селското стопанство сега и в бъдеще.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, считам, че днешното представяне пред Парламента на доклад, започващ с думата „опростяване“ е стимулираща. Разбира се, това само по себе си не е задължително, но подсказва, че досега всичко е било прекалено сложно.

Всичко, което включва научен подход към дадена тема, следва да води до опростяване, а не до усложняване. Имали сме прекалено много усложнение досега, както всеки присъствал на събрания на земеделски стопани знае. Земеделските стопани са доведени до състояние на дива ярост от броя на формулярите, които трябва да попълват и от арогантността на инспекционните служби, която трябва да понасят.

Затова приветствам предложението. Разбира се, необходимо е още да се каже, че занимаването с формуляри няма всъщност да реши как да се обработва земята. Начинът, по който земеделските стопани се отнасят към животните си, и начинът, по който обработват земята си, ще ни донесат възможността за проследяване, отговорността, продоволствената сигурност, от които се нуждаем.

Така че това е стъпка в правилната посока. Надявам се да видим още много други такива и когато му дойде времето, да елиминираме необходимостта от въвеждане на думата „опростяване“, защото тя ще e там от само себе си.

Доклад: Helga Trüpel (A7-0134/2010)

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на доклада, но по отношение на изключително важния член 34 от изменение 5 вотът ми беше погрешен. Много е важно да уточним размера на въглеродния отпечатък и освен това да установим какви ще бъдат разходите, свързани с него. Крайно време е Европейският парламент да се установи само на едно място и съм доволна, че новото правителство на Обединеното кралство реши, че следва да повдигне този въпрос като част от програмата си. Надявам се, че и другите държави-членки също ще се заинтересуват от този въпрос. Става въпрос за околната среда и за разходи. Докато Европейският парламент може да харчи толкова средства, колкото в момента за подобни събрания, ще продължаваме да пренебрегваме икономическата криза.

Препоръка за второ четене: Silvia-Adriana Ţicău (A7-0124/2010)

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) По отношение на доклада Ţicău, гласувах в подкрепа на общата позиция относно актуализирането на Директивата за енергийните характеристики на сградите, защото целта е от края на 2020 г. всички новопостроени сгради да имат енергиен баланс равен на нула, цел, за чието постигане европейските институции трябва да направят всички усилия. Европа има общ ангажимент и е твърдо убедена, че в близко бъдеще няма да бъде необходимо да се произвежда повече енергия, а да се използва по-добре вече произведената енергия.

Енергоспестяването и енергийната ефективност всъщност представляват източник на производство на енергия. Не е необходимо да чакаме десет години, за да вървим в тази посока; вместо това, държавите-членки трябва още сега да поемат ангажимент за постигане на целите за енергийна ефективност посредством финансови средства, които до днес са били използвани за производство на по-голямо количество енергия.

Напомням ви особено за незаконния старт на ядрената програма в Италия, която увреди и застраши здравето на гражданите и околната среда. Огромно количество публични средства бяха пропилени за тази програма, за да се произведе, за по-малко от двадесет години, същото количество енергия, което бихме могли да спестим, ако в момента инвестирахме същите средства в енергийна ефективност. Зелени инвестиции за нашите деца, не радиоактивни отпадъци!

Сега ще премина към обяснението на вота за доклада Rühle.

Доклад: Heide Rühle (A7-0151/2010)

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Аз гласувах в подкрепа, защото мисля, че е важно Парламентът да подкрепи опростяването и рационализирането на правото по обществените поръчки. Това ще улесни работата както на административните органи, така и на предприятията, особено на малките и средните предприятия, за които ще стане по-лесно да участват в търгове.

Считам, че е съществено използването на обществените поръчки да се разглежда като средство за насърчаване на пътища за устойчиво развитие чрез въвеждане на екологични и социални критерии в поканите за търгове. На мнение съм също, че е задължение на Парламента и на европейските институции да продължат да оказват натиск за цялостна прозрачност около използването на публични пари, по-конкретно, по отношение на обществените поръчки, използвайки всички възможни средства и особено интернет.

Гражданският контрол има изключително важен принос за използването на публичните средства по начин, който наистина да е в колективен интерес, и, както ни напомня комисията по регионално развитие, за борба с корупцията, която преобладава сред местните и регионалните органи.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) За съжаление, обществените поръчки са сфера, която страда от едно от най-високите равнища на корупция. С радост подкрепих доклада на Heide Rühle, призоваващ за опростяване на обществените поръчки. В същото време обаче бих искала да посоча, че докато Комисията не въведе обществен портал с информация за обстоятелствата около подозрителни договори, финансирани от Съюза, нещата няма да се променят много. Конкуренцията няма да бъде ефективна, лоялна и достъпна за малките и средните предприятия. Говоря за наблюдение и анализ, за референтна цена на един километър автомагистрала например, за публикуване на имената на реалните собственици на спечелилите фирми, включително поделения на дружества-майка, и също за наименования на фирми, които печелят нееднократно, за да може те да бъдат проучени от средствата за масово осведомяване и обществеността.

Доклад: Franziska Keller (A7-0140/2010)

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, аз също исках да се изкажа относно енергийната ефективност, но явно правилото е, ако няма изменения, да не се правят устни обяснения, така че ще внеса писмено такова.

Колкото до доклада Keller, искам да бъда максимално ясна, че го отхвърлям поради параграфи 44 и 45 и съображение И. Намирам параграф 44 за силно обезпокоителен.

И освен това, каква е позицията на Парламента? Миналата година и по-предишната година ние оказвахме натиск върху Комисията да предприеме действия и да подпомогне млекопроизводителите в целия Европейския съюз, които бяха изпаднали в тежко положение. Комисията отговори с възстановявания при износ като спешна мярка. Единствените хора, които се оплакаха пред мен от нея, бяха от Нова Зеландия, която не е развиваща се страна. Мисля, че поставянето на тези параграфи в иначе добрия доклад прави лоша услуга на Парламента и на нашите производители в целия Европейския съюз, които изпитват трудности. Ние намаляваме производството в Европа. Това има последици за развиващите се страни. Трябва да ги вземем под внимание.

  Председател. – Г-жо McGuinness, Вие бяхте абсолютно права за Правилника. Аз си помислих, че г-жа Alfano ще продължи в същия дух, както г-жа Jäätteenmäki, но всъщност по този доклад не трябваше да има никакви обяснения на вот. Права сте.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, искам само да кажа, че съм съгласен с моята колега г-жа McGuinness. Ние имахме затруднения с някои от предложенията тук и поради това не спазихме линията на Европейската народна партия, което обикновено бихме искали да правим. Мисля, че г-жа McGuinness обясни защо. Аз напълно разбирам и съм съгласен с казаното от нея, така че се надявам и Европейската народна партия да ни разбере.

Доклад: Hella Ranner (A7-0130/2010)

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Ranner, въз основа на това, че той предлага добро решение на проблема с времето на управление и периодите на почивка при автомобилния транспорт. Това решение се състои в хармонизирането и тълкуването на законодателството. То се намира в параграф 17, както е изменен.

Европейската комисия, в сътрудничество с Конфедерацията на правоприлагащите организации в областта на автомобилния транспорт (Corte), Европейската мрежа за пътна полиция (Tispol) и организацията „Euro Contrôle Route“, трябва да работи върху изготвянето на тълкуване на законодателството, член по член. Освен това въпросното тълкуване следва да бъде ясно и известно на всеки участник в прилагането на законодателството относно европейските пътища.

Приветствам и изменението на параграф 27 и призовавам водачите на моторни превозни средства да се възползват от услугите на Бюрото за жалби във връзка с непропорционални глоби, създадено от организацията „Euro Contrôle Route“. Уважаеми водачи, положението в Европа трябва да се промени по отношение на времето на управление и периодите на почивка, така че са необходими доказателства. Затова ви насърчавам да докладвате своите оплаквания в това Бюро, създадено от организацията „Euro Contrôle Route“.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-жо председател, докладът на моята колега съвсем точно подчертава, че все още има забележителни несъответствия между начина, по който биват третирани сериозните нарушения на социалните разпоредби за движението по пътищата в различните държави-членки. Затова се обявявам в подкрепа на предложените мерки за хармонизиране и уеднаквяване на класификацията на нарушенията и свързаните с тях наказания в Европейския съюз, както и на евентуалното създаване на координиращ инструмент на равнище на ЕС.

Писмени обяснения на вот

Искане за консултиране с Европейския икономически и социален комитет относно – Към европейско пространство на пътна безопасност: стратегически насоки за пътна безопасност до 2020 г.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) По пътищата на Европа все още се случват твърде много катастрофи. Това е свързано с все по-големия обем на трафика, но също и с прекомерните изисквания към участниците в движението по пътищата, поради стрес в професионален или личен план, преумора, както и объркващо натрупване на пътни знаци и рекламни билбордове и т.н. Не бива да забравяме и че, по-специално в случая с пътнотранспортните произшествия, водещи до фатални последици или сериозни наранявания, натовареният трафик играе отрицателна роля.

В името на околната среда най-сетне трябва да приложим идеите, признавани само на думи, като например прехвърлянето на транспорта на стоки по железопътните линии, но също така трябва да приложим и интелигентни системи за регулиране на движението по пътищата, като например режимите за работа на светофарните уредби. Зоните с нормализиран трафик, забраните за шофиране в централните части на градовете и други подобни мерки все още не са достатъчно проучени и затова следва да не бъдат прилагани в голям мащаб. Има редица проблеми, по отношение на които този доклад просто не предоставя достатъчно подробности и затова гласувах „против“.

Препоръка за второ четене: Jean Lambert (A7-0118/2010)

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението е част от законодателните усилия на Съюза за създаване на Европейска система за предоставяне на убежище. Европейската служба за подкрепа в областта на убежището следователно трябва да предоставя на държавите-членки експертна помощ и да допринесе за осъществяването на последователна и висококачествена обща европейска политика за убежище.

Създаването на новата служба несъмнено ще придаде добавена стойност на укрепването на взаимното доверие и на споделянето на отговорностите между държавите-членки. Службата трябва да улесни обмена на информация, анализите и опита между тях, да организира обучение и да доведе до конкретно сътрудничество между администрациите, на които е възложено разглеждането на молбите за убежище. Важно е да се изправи пред значителните различия в процесите на вземане на решение в 27-те държави-членки по отношение на молбите за международна закрила и да постигне определено сближаване по отношение на начина, по който държавите-членки разглеждат и отговарят на молбите.

Подкрепям предложението на докладчика за включване на предложението за подкрепа по отношение на презаселването. Съгласен съм, че необходимите бюджетни промени, които трябва да бъдат направени в Европейския фонд за бежанци, ще предоставят достатъчно финансиране за новата агенция в началната й фаза.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпросите, свързани с имиграцията, и особено на правото на убежище, са особено чувствителни. Дали това право ще се предостави на лица, които не са граждани на ЕС, може да окаже драматично влияние върху живота им, така че решението трябва да бъде взето насериозно, да се обмисли внимателно и да получи хуманно отношение. Според мен е ясно, че политиката на отворени врати – без критерии, които да ограничават достъпа до територията на Съюза – е неприемлива, но политиката на абсолютна забрана е прекалена. Необходим е справедлив баланс, който да съгласува законните интереси и опасения на гражданите на държавите-членки с потребностите на желаещите да се установят в тях.

Създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището може да представлява важна стъпка към приемането на най-добрите практики в тази област, осигурявайки на държавите-членки по-голямо доверие една в друга и водейки до подобряване на обмена на информация.

При все това, трябва да подчертая, че държавите-членки трябва да запазят свободата на движение във връзка с това дали да допуснат лицата, търсещи убежище, в своите граници. Искам също така да подчертая, че ЕС не трябва да крие факта, че интересите на държавите-членки в тази област не са абсолютно сходни.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището е да предоставя експертна помощ, която да допринесе в осъществяването на последователна и висококачествена обща европейска политика за убежище. Службата позволява развитието на взаимно доверие и споделянето на отговорностите и ще отговаря за координиране на обмена на информация и други дейности, свързани с презаселването между държавите-членки. Тъй като Европейският съюз насърчава човешкото достойнство, което е основен елемент на свободата, демокрацията и социално-икономическото развитие, в контекста на настоящия световен пейзаж той трябва да бъде пионер и пример за другите по отношение на убежището. Създаването на Европейската служба, която да подпомага държавите-членки във връзка с политиката относно граждани на трети държави, ще бъде определящ фактор за прилагане на обща европейска система за предоставяне на убежище и солидарността на държавите-членки по съгласуван начин, който отговаря на ценностите и принципите на проекта за изграждане на Европа. Призовавам механизмите и ресурсите, необходими за създаването на Службата за подкрепа в областта на убежището, да се осигурят бързо.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището с надеждата, че тя ще има известна добавена стойност за Европейската система за предоставяне на убежище, която днес е явно погрешна. Разбира се, бих предпочела мандатът на службата да бъде по-амбициозен и да е инструментът, с който най-накрая да се въведе задължителна солидарност между държавите-членки, за да се сложи край на лотарията с правото на убежище. Това ще остане почти неизпълнима надежда до приемането на общи процедури в областта на убежището. Да се надяваме, че службата поне ще допринесе за по-добро определяне на въпросите и проблемите, свързани с убежището, за да се гарантира най-добрата възможна защита за хората, които са жертви на преследване и търсят убежище в нашата държава.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, тъй като в случая на държавите-членки, чиито национални системи за предоставяне на убежище са подложени на натиск тя може да подкрепи прилагането на механизми за солидарност, предназначени да насърчат по-добро преразпределение на бенефициерите на международна закрила към други държави-членки, като същевременно гарантира прекратяването на злоупотребите със системите за предоставяне на убежище. Приветствам факта, че Европейската служба за подкрепа в областта на убежището ще координира съвместната помощ на държавите-членки, изправени пред специфични ситуации, като например голям приток на граждани на трети държави, търсещи международна закрила.

От съществено значение е да хармонизираме законодателството и практиките в областта на убежището. Европейската служба за подкрепа ще определи добрите практики, ще организира курсове за обучение на европейско равнище и ще подобри достъпа до точна информация за държавите на произход. Освен това считам, че дейността на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището следва да включва и изготвяне на насоки, благоприятстващи по-справедливо разглеждане на молбите за убежище, както и за мониторинг на спазването и прилагането на съответното законодателство на Общността.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Убедени сме в добавената стойност. която Европейската служба за подкрепа в областта на убежището ще осигури за развитието на взаимното доверие и за разпределението на политическите и финансовите отговорности. Държавите-членки на ЕС трябва да постигнат окончателно споразумение за отношението към бежанците, за профила на лицата, на които следва да се предостави статут на бежанец, и преди всичко да преодолеят резервите на някои правителства по отношение на възможните разходи.

Службата ще отговаря за предоставяне на специализирана помощ. Ролята й ще включва координация, обмен на информация и действия, свързани с презаселването на бежанци. Ще организира програми за обучение на отговорните лица от всяка държава, допринасяйки за по-голяма хармонизация на различните практики. Ние, членовете на Парламента, си запазваме правото да назначим изпълнителния директор.

Считам, че съм длъжен да подчертая призива ни да се направят необходимите промени в Европейския фонд за бежанци, за да се гарантира, че новата агенция ще работи по правилния начин. Най-големият политически въпрос остава връзката между човешката солидарност и разпределението на финансовата тежест: ЕС е призован да предложи ефективна подкрепа на държавите, които са засегнати в най-голяма степен от миграционни потоци и от голям брой лица, търсещи убежище, и които са подложени на специфичен и често непропорционален натиск поради относително малката си големина.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) По толкова чувствителен въпрос, свързан с правата на човека, е важно да се създаде Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, за да може предоставянето на специализирана помощ на равнище на ЕС да се превърне в последователна и висококачествена обща европейска политика за убежище. Затова гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Европейската служба за подкрепа в областта на убежището може да бъде много полезна структура, особено ако има координираща роля по отношение на репатрирането и по този начин ускори мерките по репатриране. Така подкрепата ще бъде от полза и за презаселването. Настоящият доклад разглежда този елемент, който намирам за много важен, като второстепенен. Вместо това съдържа множество бюрократични предложения, които ще доведат до раздут апарат и мудно прилагане на мерките. Затова гласувах с „въздържал се“.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Изразявам подкрепата си за предложението за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището. Ролята на службата, първоначално финансирана от Европейския фонд за бежанци, ще бъде да предоставя специализираната помощ, необходима за задействане на обща политика за убежище, и да координира обмена на информация и действията, свързани с презаселването на бежанци. Европейският парламент ще назначи изпълнителен директор съгласно принципите на прозрачност и демократичен контрол. Солидарността в рамките на Общността ще се гарантира чрез споразумение между държавите-членки със съгласието на заинтересованите страни. Подкрепям и създаването на консултативен форум, в резултат на нашия натиск в Парламента, който ще гарантира тесен диалог между Службата за подкрепа в областта на убежището и различните заинтересовани страни.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Днес даваме зелена светлина на създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището. Ползите ще бъдат многобройни. Службата за подкрепа ще има решаващ принос за интегриране на единно европейско пространство в областта на убежището. Ще задейства бързо организация, която ще координира и укрепва сътрудничеството между държавите-членки по въпросите на убежището, като насърчи сближаването между различните национални практики. Службата също така ще допринесе за насърчаване на конвергенцията между регулаторните мерки, които се прилагат в ЕС в областта на правото на убежище. Предвид всички изброени предимства и предвид съгласието на държавите-членки и на европейските институции за създаването на службата с радост гласувах в подкрепа на създаването й.

Препоръка за второ четене: Silvia-Adriana Ţicău (A7-0124/2010)

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Въпреки че положителният вот за доклада е само формалност, защото изпълнението на Договора от Лисабон изискваше известно адаптиране на правното основание и делегираните актове, все пак бих искал да подчертая значението на енергийната ефективност в строителния сектор, когато става въпрос за постигане на целта на Европейския съюз за намаляване на потреблението на енергия и емисиите въглероден диоксид с 20% и за увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници с 20% до 2020 г. Както знаем, постигането на целите за енергийна ефективност и намаляване на емисиите в градските центрове зависи главно от подобряването на енергийната ефективност на съществуващите сгради и тези, които са в процес на изграждане.

Все още смятам обаче, че директивата определя много амбициозни цели, които местните администрации трудно ще постигнат, освен ако не им бъдат предоставени финансови помощи, включително помощи от Европейския съюз. Имам предвид най-вече огромното количество работа по възстановяване на енергията, която се изисква за съществуващия сграден фонд, като социалните жилища, където обновяването на енергийната мрежа (което би помогнало на семействата да намалят разходите си за комунални услуги) ще изисква значителен финансов ангажимент от страна на местните органи.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Целта на този амбициозен текст е да се насърчи строителството/обновяването на сградите съгласно стандарти, които са по-благоприятни за околната среда, защото са по-енергийно ефективни. Гласувах категорично в подкрепа на приемането му. С този вид инициатива Европейският съюз демонстрира ролята си на лидер в областта на устойчивото развитие. Директивата представлява добър компромис между насърчаване и ограничаване по отношение на екологично отговорното строителство.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) На строителния сектор се дължат 40% от потреблението на енергия в Европейския съюз и 35% от емисиите въглероден диоксид. Законодателството предвижда, че до 2020 г. новите сгради трябва да имат приблизително нулево потребление на енергия и че обновените съществуващи сгради трябва да отговарят на определени минимални изисквания за енергийни характеристики. Затова законодателният акт ще спомогне за намаляване на енергийната зависимост в Европа, намаляване на емисиите въглероден диоксид, подобряване на качеството на въздуха и атмосферата, и повишаване на благосъстоянието в градовете. Стимулите за подобряване на енергийните характеристики на сградите също представляват шанс за прекласифициране на градовете ни, което ще допринесе за туризма, създаването на работни места и устойчивия икономически растеж в Европейския съюз. Прекласифицирането обаче изисква по-големи публични и частни инвестиции. Става дума за преки публични инвестиции, които имат пряко въздействие върху създаването на работни места и участието на малките и средните предприятия; една програма за градско възстановяване ще бъде подходяща за икономическото възстановяване. Затова призовавам Комисията и държавите-членки да използват структурните фондове за прекласифициране на сградите от гледна точка на околната среда и енергийната ефективност, като финансирането се използва като катализатор за частно финансиране. Призовавам ги и да намерят подходящ модел за финансиране на обновяването на съществуващите сгради.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Прекарваме 50% от живота си у дома. Днес 30% от съществуващите жилища в Европа са нездравословни, въпреки че има голяма разлика между различните държави-членки. Затова е важно не само да се насърчат нови устойчиви сгради, но и да се извърши устойчиво обновяване. Приветствам новия законодателен акт, който ще помогне на потребителите да намалят разходите си за електроенергия и на целия Европейски съюз да постигне целта си, свързана с климата, за намаляване на потреблението на енергия с 20% в срок от 10 години. Държавите-членки ще трябва да адаптират наредбите си в областта на строителството, за да може всички сгради, построени след края на 2020 г., да съответстват на високи енергийни стандарти. Съществуващите сгради ще трябва да бъдат подобрени, ако е възможно. За Демократическото движение темата за жилищата е и въпрос на градоустройство и качество на строителните работи. Трябва да дадем приоритет на начина, по който се проектират жилищата ни. Затова трябва да насърчим възстановяването на сградния ни фонд например чрез модулация на данъците върху имуществото в зависимост от енергийните характеристики на сградите. Затова призоваваме държавите-членки да създадат система на данъчно облагане, която е преориентирана, за да бъдат насърчавани всички засегнати страни да се държат по един по-отговорен към околната среда начин.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Смятам, че този доклад е от полза за бъдещето на енергийния сектор на Европейския съюз, при условие, че целите, посочени в него, са възможни и съвместими с финансовото състояние на всички държави-членки. Приветствам целите, приети от Съвета на 14 април 2010 г., относно необходимостта от намаляване на големите различия между държавите-членки от гледна точка на топлинната ефективност на сградите, както и предложената цел всички сгради да постигнат нулево потребление на енергия до 31 декември 2020 г. посредством постепенни стъпки, предприети от държавите-членки през 2015 г. и 2018 г. Комисията и Съветът обаче трябва да имат предвид, че много държави-членки все още са изправени пред икономическа рецесия и ще се нуждаят от финансова и логистична подкрепа, за да постигнат предложените цели. Комисията трябва за в бъдеще да помисли за съставянето на план за финансова интервенция, който ще помогне на държавите-членки, които не са в състояние да отделят необходимите средства, особено за ремонтни работи. Тази мярка трябва да се разглежда като полезна за обикновените граждани, защото те са тези, които ще платят част от цената на ремонтните дейности.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на препоръката относно енергийните характеристики на сградите, защото тя представя амбициозни и осъществими предложения за намаляване на потреблението на енергия и емисиите въглероден диоксид с 20% в секторите, които не попадат в обхвата на схемата за търговия с емисии, до 2020 г. Директивата ще има пряко въздействие върху живота на европейската общественост, защото ще помогне на потребителите да намалят разходите си за електроенергия и същевременно ще допринесе за създаването на милиони работни места в целия Европейски съюз чрез планираните инвестиции за подобряване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) През 2008 г. Европейският съюз пое ангажимент за намаляване на потреблението на енергия с 20% до 2020 г. и за това 20% от използваната енергия да бъде произведена от възобновяеми източници. Подобряването на енергийната ефективност на сградите е най-ефективният начин да се намали потреблението на енергия и емисиите с 20% за сектори, които не попадат в обхвата на системата за търговия с емисии. Освен това енергоспестяването за енергийно ефективни сгради е средно 30% по-високо от това при други обикновени сгради.

На 13 ноември 2008 г. Комисията представи своето предложение за изменение на Директива 2002/91/ЕО относно енергийните характеристики на сградите. Тези изменения ще окажат значително въздействие върху живота на европейската общественост, защото ще имат непосредствени последствия за сградите, в които те живеят, и ще създадат необходимост от разработване на по-ефективни технологии в строителния сектор. Освен това стратегията ще създаде работни места и ще допринесе за устойчив растеж. Тъй като настоящият проект се основава на споразумението, постигнато между Парламента и Съвета през ноември 2009 г., аз подкрепям предложението на докладчика.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Приемането на директивата, свързана с енергийните характеристики на сградите, е важна стъпка към намаляването на емисиите въглероден диоксид и енергийната зависимост на Европа. Тези фактори са от все по-решаващо значение за качеството на живот на европейската общественост и за конкурентоспособността на нашата икономика и социална организация. Като се има предвид, че на строителния сектор се дължат 40% от потреблението на енергия и 35% от общото количество емисии въглероден диоксид, енергийната самостоятелност и по-добрите енергийните характеристики на сградите придобиват все по-голямо значение за способността на Европейския съюз до 2020 г. да постигне целта за 20% намаляване на потреблението на енергия и 20% увеличение на използването на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, и енергийна ефективност. Освен че ще помогне на частните потребители и обществените служби да намалят разходите си за електроенергия, смята се, че прилагането на новото законодателство ще спомогне за борбата с кризата в гражданския строителен сектор, както и че ще допринесе за разработването на програми за градско възстановяване, които ще окажат положително влияние върху подобряването на качеството на живот и благосъстоянието на обществото.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Подобряването на енергийните характеристики на сградите е от особено значение за увеличаване на общата енергийна ефективност на Европейския съюз и за намаляване на емисиите парникови газове. Ако Европейският съюз иска да постигне целите, които предлага и които имат за цел да намалят потреблението на енергия с 20%, и да гарантира, че 20% от потреблението на енергия идва от възобновяеми източници, както и да увеличи енергийната ефективност с 20% до 2020 г., той ще трябва да поеме сериозен ангажимент по отношение на енергийните характеристики на сградите.

Политическото споразумение, постигнато между Парламента и Съвета, доведе до изясняване на техническите аспекти, минимални изисквания за енергийните характеристики в зависимост от възрастта на сградата и дали е била ремонтирана или не, оценка на ролята на местните и регионалните органи и подкрепа за обществените органи при прилагането на препоръките.

Въпреки това все още имаме някои опасения по отношение на по-силната роля на Комисията при оценяване на националните планове и докладите от проверки, както и измененията на Договора от Лисабон, които дават по-големи правомощия на Комисията чрез така наречените „делегирани актове“.

  Adam Gierek (S&D), в писмена форма. – (PL) Основните фактори, които оказват влияние върху енергийните характеристики са: 1. Преобразуване на една форма на енергия в друга с цел конкретна употреба. Колкото по-дълга е веригата на преобразуване на електроенергията, толкова са по-големи загубите. На практика това се отнася предимно за потока топлинна енергия, който се отделя от първичните енергийни източници. Голяма част от него преминава в околната среда. Този ефект може да бъде намален в процесите на комбинирано производство на електроенергия, които могат да постигнат енергийна ефективност от до 90%. 2. Електрическо съпротивление, или съпротивление на Ом, което е важно за преноса на електрическа енергия. 3. Топлинно съпротивление. Ниското съпротивление е важно при топлообмена, докато високото съпротивление е важно заради ниската топлопроводимост на изолационните материали. Използването на тези изолационни материали – като полистирен, минерална вата и клетъчен бетон – значително намалява потребността от отопление в жилището. В момента то е доста високо – приблизително 40% от общата използвана енергия. 4. Триене при антифрикционни процеси, като при лагерите, и при фрикционни процеси, като спирачки. Това се отнася главно за автомобилите и турбуленцията при самолетите. При триене се губят приблизително 30% от общата енергия.

Гласувах в подкрепа на регламента без измененията, защото загубата на енергия в жилищните сгради – заедно със загубите при преобразяването на енергията – е най-голяма, а енергоспестяването ще помогне на бедните хора. В случая с Полша модернизирането на топлинните инсталации, заедно с комбинираното производство на енергия, могат да са от икономическа, социална и екологична полза. В тази област следва да е налице определен приоритет на реализация, защото новите регламенти често забавят изпълнението на предишните такива.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах „за“ проекта на преработените директиви относно енергийните характеристики на сградите, защото считам, че новите сгради трябва да се придържат към принципа на енергоспестяване, както и че в тази област трябва да бъдат приложени задължителни стандарти, за да бъдат спазвани ефективно навсякъде. Обществените сгради ще поведат инициативата от 2018 г., което ще предостави на обществените органи по-голяма тежест и легитимност в информационните им кампании за граждани. Тези текстове предвиждат също, че енергоспестяването трябва да бъде основен елемент от ремонта на сградите. Затова бих искала тези мерки да дадат на малките и средните предприятия нов тласък и държавите-членки да засилят програмите си за обучение на работниците, които са отговорни за строежа на енергийно ефективни сгради. По същия начин, по отношение на посочването на консумацията на енергия на етикета на енергоемки продукти, смятам, че потребителите трябва да бъдат наясно с енергийните характеристики на продуктите, които купуват.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпросът за енергийната ефективност е от решаващо значение за стратегията за 2020 г. Беше предприета важна стъпка за намаляване на потреблението на енергия през следващите години с приемането на препоръката, която има за цел постигане на приблизително нулево потребление на енергия за сградите до 2020 г. Трябва да се направи усилие не само при строежа на нови сгради, но и при големите ремонтни проекти, които включват вече съществуващи сгради. Също така ще бъде от решаващо значение да се даде добър пример в публичните строителни проекти. Ето защо гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В миналото често са били осъществявани лесни за изпълнение енергоспестяващи мерки и е трудно да се прецени колко голям е лесно постижимия потенциал за енергоспестяване (тоест такъв, който е възможен без изключително обширни ремонтни работи). Във всеки случай всичко това не трябва да излиза извън контрол до степен, в която сгради, които са били отлично ремонтирани от гледна точка на енергийната ефективност, стоят празни, защото наемът е бил увеличен драстично. Като цяло, дори в интерес на опазването на климата, не трябва да се намесваме по никакъв начин в правата на собственост на гражданите по отношение на ремонтни дейности.

От една страна, мерките за енергоспестяване са много скъпи и не винаги включват напълно зряла технология, така че в това отношение не трябва просто да наложим законодателство, а трябва да предоставим стимули чрез субсидиране. Като се има предвид намалението на заплатите и социалните осигуровки, пред което сме изправени, трябва няколкократно да се уверим, че новите регламенти няма да окажат вредно въздействие върху обикновените строители и ползватели на жилища. Въздействието на търсенето на енергия не може да бъде ясно оценено, поради което гласувах „против“.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Строителният сектор беше определен от Европейския съюз като един от пазарите с най-голям потенциал за енергоспестяване. Енергоспестяването при енергийно ефективни сгради е средно 30% по-високо от това при обикновените сгради. В новите държави-членки на Европейския съюз, включително Литва, в много жилищни блокове приблизително 60% от топлинната енергия се губи. Само в Литва има над 35 000 жилищни блока. Живущите в тях не само плащат големи сметки за отопление, но са отговорни и за тонове емисии въглероден диоксид. Консервативното правителство в Литва не е в състояние да даде началото на проекти за топлоизолация на сгради. След близо две години обещания, че ремонтните дейности ще започнат незабавно, нито една сграда не е била ремонтирана.

Гласувах „за“ препоръката относно енергийните характеристики на сградите, защото тя насърчава целта за постигане на приблизително нулево потребление на енергия за сградите. Това ще гарантира, че след време сградите в Европейския съюз ще станат устойчиви от енергийна гледна точка. С прилагането на тази директива ще започнем процеса на намаляване на потреблението на енергия в Европейския съюз с една пета до 2020 г. Инвестициите за увеличаване на енергийната ефективност ще създадат милиони работни места и ще допринесат за растежа на икономиката на Европейския съюз.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Изразявам подкрепата си за препоръката за подобряване на енергийната ефективност на сградите. Енергийната ефективност означава не само енергоспестяване, но и намаляване на емисиите въглероден диоксид и парникови газове. За да се постигне тази цел, трябва да се ограничи загубата на енергия в домакинствата, която се увеличи благодарение на технология, която измести енергийните разходи от строителството към поддръжката. Изследователската работа в строителния сектор преминава към един по-екологосъобразен подход към строителството.

Днес най-големите проекти са съсредоточени в умерените държави, където този вид технология се разпространява с темпове, които предполагат, че ще разполагаме с устойчиви градове в не много далечно бъдеще. В средиземноморските държави тези нови технологии не се разпространяват със същото темпо. Дори ако проблемът на разсейването на топлината не е толкова сериозен в тези райони, сградите не са по-екологично устойчиви.

Нарастващата употреба на климатични системи, които са все по-широко разпространени в жилищата, всъщност изисква много енергия. Затова Европейският съюз трябва да проведе информационни кампании и да предприеме действия чрез използване на общностни средства, стимули и информационни кампании и чрез прилагане и изследване на нови технологии за производство на енергия.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Постигането на целта „20-20-20“ до 2020 г., с други думи, намаление на енергопотреблението с 20%, увеличение на съотношението на енергията, произведена от възобновяеми източници, спрямо общото потребление на енергия до 20%, и увеличение на енергийната ефективност с 20%, изисква координирани и целенасочени действия както от страна на Европейския съюз, така и от държавите-членки. И което е по-важно, подобряването на енергийната ефективност на сградите е най-ефективният начин за намаляване на потреблението на енергия и емисиите в секторите, които не попадат в обхвата на системата за търговия с емисии, с 20%. За да бъдем точни, енергоспестяването при енергийно ефективните сгради е средно 30% по-високо от това при конвенционалните сгради. Освен това енергийно ефективните сгради използват по-малко количество вода и предлагат по-ниски разходи за поддръжка и комунални услуги. Затова гласувах в подкрепа на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, защото тя се очаква да окаже значително въздействие върху живота на европейските граждани, като се има предвид, че има пряко въздействие върху сградите, в които те живеят и които ползват. Освен това инвестициите в подобряването на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници ще създадат милиони работни места и ще допринесат за растежа в рамките на Европейския съюз; в същото време те ще спомогнат и за намаляване на средствата, които в момента се губят за поддръжка на енергоемки сгради.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) На сградите се дължат близо половината от емисиите въглероден диоксид, които не са включени в схемата на Европейския съюз за търговия с емисии, което предлага голям потенциал за намаляване на тези емисии с отрицателни или ниски цени за намаляването им. Новата Директива за енергийните характеристики на сградите установява набор от минимални показатели и изисквания за енергийните характеристики на сградите, за да могат те да постигнат приблизително нулево потребление на енергия до 2020 г., като голяма част от енергията ще бъде произведена от възобновяеми източници. Това включва и прилагането на тези изисквания за съществуващите сгради.

От жизненоважно значение е гражданите да бъдат информирани за тези изисквания и да бъдат насърчени, дори при ремонт на сгради, за въвеждане на интелигентни измервателни системи (за замяна на инсталациите за топла вода и климатичните системи с енергийно ефективни алтернативи, като например термопомпи с обръщаемо действие). Частично финансиране ще бъде осигурено от бюджета на Европейския съюз за насърчаване на мерките за енергийна ефективност. Държавите-членки трябва да приемат подходящи мерки за бързото прилагане на тази директива. Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото новото законодателство ще помогне на потребителите да намалят стойността на сметките си за електроенергия, като ще даде възможност на Европейския съюз да изпълни целта си за постигане на намаляване на потреблението на енергия с 20% до 2020 г.

  Teresa Riera Madurell (S&D), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на тази важна директива заради необходимостта от подобряване на енергийната ефективност на сградите, което представлява една от областите с най-голям потенциал да допринесе за постигане на общите цели на Европейския съюз за увеличаване на енергийната ефективност с 20% до 2020 г. Според текста, договорен между Парламента и Съвета, преди края на 2020 г. всички нови сгради трябва да имат нулево потребление на енергия и да произвеждат такова количество енергия, какво консумират. Обществените сгради трябва да дадат пример, като спазят законодателството до 31 декември 2013 г. Бюджетът на Европейския съюз ще финансира част от разходите на реформите. Освен това съществуващите сгради ще трябва да отговарят на много високи стандарти за енергийна ефективност, които се изчисляват от държавите-членки въз основа на обща рамка, установена в директивата. Показателят за измерване на енергийната ефективност на сградите трябва да бъде включен в рекламите за продажба и отдаване под наем, които се появяват в медиите. Друг важен нов елемент е включването на интелигентни измервателни уреди и системи за контрол и управление, насочени главно към енергоспестяване. Директивата ще бъде преразгледана преди 2017 г.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Резултатът от днешното гласуване на правилата на Европейския съюз относно енергийните характеристики на сградите представлява голям напредък в областта на енергийната ефективност. Ние обаче изразяваме дълбоко съжаление относно факта, че в законодателство не се вземат предвид изискванията за ремонт на съществуващите сгради, на които се дължат 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите парникови газове в Европа. Вместо да се създаде амбициозна политика за енергийна ефективност чрез големи инвестиции в обновяването на сградите, Европейският съюз съсредоточава вниманието си изключително върху новите сгради. По този начин се пропуска възможността да бъдат създадени милиони работни места, да се намали енергийната ни зависимост от нашите съседи и да напреднем значително в борбата с изменението на климата.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Строителният сектор разполага с огромен потенциал за енергоспестяване. На сектора се дължат 40% от потреблението на енергия и 35% от общите емисии парникови газове.

Подобряването на енергийната ефективност на сградите е най-ефективният начин за намаляване на потреблението на енергия и емисиите.

Споразумението заслужава пълната ни подкрепа. Най-късно до 31 декември 2020 г. всички нови сгради трябва да имат приблизително нулево потребление на енергия. Всички обществени сгради трябва да постигнат тази цел две години по-рано. Минималните изисквания за енергийните характеристики дори ще се прилагат от този момент нататък при ремонт на стари сгради. Сградите с приблизително нулево потребление на енергия са сгради с много високи енергийни характеристики. Също така, нищожното или много малкото количество енергия, което консумират, в голяма степен трябва да бъде произведено от възобновяеми енергийни източници.

Трябва да се приветства, че директивата отделя внимание на осигуряването на инструменти за финансиране на този преход. Държавите-членки трябва да изготвят списък с мерки за постигане на целите на директивата най-късно до 30 юни 2011 г. И накрая, Комисията трябва своевременно да направи оценка на прилагането на директивата; тоест, най-късно до 1 януари 2017 г. Директивата представлява важен принос към борбата с изменението на климата.

Доклад: Rui Tavares (A7-0125/2010)

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Програмата от Стокхолм предвижда създаването на надеждна и устойчива обща политика за убежище в Европейския съюз. Но за да се постигнат и гарантират целите на политиката за убежище, е необходимо да се насърчат държавите-членки да участват доброволно в съвместната програма на ЕС за презаселване на бежанци. Затова Европейският парламент се стреми да предостави на възможно най-голям брой държави-членки възможността да участват в програмите на ЕС за презаселване. Европейският парламент подкрепя предложението на Комисията и счита, че презаселването на бежанците следва да играе централна роля във външната политика за убежище на ЕС. Тя следва да бъде доразвита и разширена в ефективен инструмент за закрила от страна на ЕС.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувайки в подкрепа на доклада, Европа направи крачка напред към постигането на обща политика в областта на убежището. Това ще позволи по-ефективна защита на правата на човека и същевременно ще ограничи нелегалната имиграция.

ЕС трябва да се увери, че мнението му се взема предвид по отношение на миграцията и интеграцията. Той трябва да поеме отговорност за определяне на европейски норми и да помогне в разходите на държавите от ЕС, засегнати от миграционни потоци. Презаселването обаче не може и не трябва да бъде отделено от общите действия срещу незаконната имиграция. Това изисква не само съгласието на съседните държави, но и на държавите, от които ще тръгват бъдещи нелегални имигранти.

  David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) Презаселването на бежанците е процес, при който е възможно хората да бъдат презаселени в резултат на искане от страна на ВКБООН, когато се счита, че се нуждаят от международна закрила. Това е един от допустимите критерии на Европейския фонд за бежанци (ЕФБ). Процесът може да бъде идеално решение за лицата, чиято безопасност не може да бъде гарантирана от държавата, предоставила първо убежище.

Съгласен съм със заключенията на докладчика и затова реших да гласувам в подкрепа на доклада.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Само чрез обща политика за убежище и съвместна схема за презаселване можем да провеждаме правилна политика за правата на човека в ЕС. Презаселването несъмнено е едно от трайните решения за бежанците, чиято закрила не може да бъде осигурена в държавите, предоставящи първо убежище. Важно е да разполагаме с достатъчно средства, въпреки че разпределянето на част от бюджета още не може да се разглежда като истинска програма за презаселване на бежанците.

Не се съмняваме колко важно е изменението на Фонда за бежанците, с което да запълним празнината, която съществува в няколко държави-членки, и да повишим капацитета им за презаселване. Със задоволство отбелязвам, че броят на държавите-членки, участващи в програмата, се увеличи през последните години; важно е да успеем да насърчим и останалите да се включат. Развитието и разширяването на инструмента за презаселване на ЕС трябва да продължи, за да се постигне възможно най-ефективната закрила.

Следователно Комисията ще може да определя общите приоритети на ЕС по отношение на презаселването всяка година. Приоритетите могат да се отнасят до конкретни географски региони, националности или категории бежанци, които да бъдат презаселени, въпреки че съм съгласен, че трябва да се гарантира гъвкавост, за да се се реагира при извънредни ситуации.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Натискът от миграционните потоци се увеличава и трябва да разберем опасенията на редица държави, които са цел на миграцията. Ето защо е важно програмата за презаселване да работи, защото ще спомогне за справедливо разпределяне на отговорността за спазването на международните задължения за защита на бежанците и ще облекчи тежестта на държавите, причинена от огромния брой бежанци, които те настаняват.

Положителна стъпка ще е Европейската служба за подкрепа в областта на убежището да започне да работи тази година, което може да окаже подкрепа на държавите-членки при прилагането на инициативите относно презаселването. Няма значение в коя държава бежанците ще бъдат презаселени, най-важното е, че веднага ще имат достъп до езикови и културни курсове, свързани със съответната държава, както и до други улеснения от религиозен характер и до психологическа помощ, ако е необходимо.

Считам, че устойчивостта трябва да е основната характерна черта на програмата, която разполага с по-дългосрочна бюджетна перспектива в резултат от решението. Бенефициерите вече са травмирани от скъсването с културата и традициите на държавата, от която идват. Трябва да си създадат нова самоличност, което е мъчителен процес, като не е необходимо той да се задълбочава още повече от несигурния характер на бъдещето им.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Необходимостта от презаселване на бежанците придобива все по-голямо значение в Европа, която не желае да бъде затворена за външния свят или сляпа за случващото се там. Гостоприемството и солидарността към страдащите са две европейски характеристики, които са вдъхновени от християнството и които би било добре да се възстановят в пълен размер. Това обаче трябва да се направи, без да се пренебрегват законните ограничения, определени от държавите-членки. Общите годишни приоритети на ЕС по отношение на географските региони и конкретните категории бежанци, които да бъдат презаселени, наистина трябва да отчитат потребностите на държавите-членки и конкретните им условия; трябва да се насърчава и участието на държавите-членки в презаселването.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Една от „допустимите дейности“ на Европейския фонд за бежанци (ЕФБ) е презаселването. Програмата от Стокхолм посочва, че ЕС трябва да действа в партньорство и да си сътрудничи с трети държави, които приемат голям брой бежанци. Комисията определя ежегодно общите приоритети на ЕС по отношение на лица, които да бъдат презаселени, и това определение трябва да бъде достатъчно гъвкаво, за да отговори на извънредните случаи. Особено внимание трябва да се обърне на жертвите на най-репресивните културни, социални и политически системи. Броят на държавите-членки, участващи в програмите на ЕС за презаселване, се увеличава и трябва да достигне възможно най-голям брой държави-членки. Искам да подчертая положителното влияние на въвеждането на средства за подпомагане на презаселването, с по-големи суми за първата и втората година от процеса. Средствата идват в отговор на повишаването на разходите, наложено от създаването на механизми и структури, както и от необходимостта да се гарантират условия за осигуряване на максимална устойчивост и качество на процеса на презаселване на бежанците.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Като се има предвид лошото й представяне, Европа трябва да допринася повече за усилията за презаселване на бежанците, чието съществуване е застрашено в държавите, които са ги приели. За да насърча държавите-членки да се присъединят към движението за колективна солидарност, гласувах в подкрепа на доклада, който има за цел да насърчи приемането и презаселването на бежанци в Европа. Добрите намерения вече не са достатъчни, трябва да превърнем думите в действия и да отдадем приоритет на жените и децата, жертви на насилие или експлоатация, на непридружените непълнолетни лица, на жертвите на изтезания, както и на тежкоболните.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Само 10 държави-членки на ЕС, включително Португалия, приемат бежанци за презаселване. Презаселването означава процес, при който по искане на ВКБООН, мотивирано от потребност от международна закрила, граждани на трети държави или лица без гражданство биват прехвърлени от трета държава към държава-членка. Приемането на препоръката има за цел да увеличи броя на държавите-членки, които презаселват бежанци, като за целта тези, които го правят за първи път, ще разполагат с по-голяма финансова помощ за първите две години. Приоритет трябва да има презаселването на следните лица, независимо от географските приоритети, които ЕС може да е определил за даден период: деца и жени, изложени на опасност от насилие или психическа, физическа или сексуална експлоатация, непридружени непълнолетни лица, лица със специални медицински потребности, лица, преживели насилие и мъчения, и лица, които се нуждаят от спешно или неотложно презаселване поради правни причини и причини, свързани със закрила.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Допустимите мерки за подкрепа от Европейския фонд за бежанци (ЕФБ) включват презаселването на бежанци от трети държави. Презаселването означава процес, при който по искане на ВКБООН, мотивирано от потребност от международна закрила, граждани на трети държави или лица без гражданство биват прехвърлени от трета държава към държава-членка, където получават разрешение: а) да пребивават като бежанци или б) да получат статут, предоставящ същите права и ползи съгласно националното и общностното законодателство, както статутът на бежанец.

В резултат от мерките, предложени в доклада, ЕС – който вече е изправен пред проблема с масовата имиграция – ще стане още по-привлекателен за имигрантите. Данните на ВКБООН го потвърждават. Докато през 2008 г. приблизително 5 000 лица са презаселени в целия ЕС, понастоящем 750 000 души в света се нуждаят от същото. Поради тази причина гласувах против доклада.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) В много държави-членки, включително и в моята родна страна, Австрия, капацитетът за прием на бежанци вече е стигнал пределната си точка и населението с право се противопоставя на нови приемни центрове и други подобни съоръжения. Предвид това, докладът относно Европейския фонд за бежанци, призоваващ за презаселване на бежанци в ЕС, е още по-непонятен. Ето защо гласувах против доклада.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Проблемът с бежанците е европейски проблем и не може да бъде оставен да се управлява от националните държави, особено предвид географските и икономическите им различия. Ето защо подкрепям създаването на фонд на европейско равнище.

Създаването на такъв фонд трябва да има две цели: да подкрепя бежанците, които пристигат в нашите държави, често на нашите брегове, търсейки помощ, а също и държавите, в които пристигат мнозинството отчаяни хора заради географското им положение. Проблемът е и трябва да бъде европейски проблем и не можем да оставим някои държави да се справят сами. Надявам се, че фондът ще бъде началото на разработването на по-европейски и единен подход към проблема.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Предвид необходимостта да се помогне на бежанците в Европа, считам, че решението, взето от Европейския парламент, е изключително важно. Основната цел на фонда е да подкрепя мерките, предприети от държавите-членки, които много често включват допълнителни разходи. Мерките са предназначени да гарантират достойни условия за живот на бежанците и засягат правното регламентиране на престоя им в държавите от Съюза. Считам, че е от съществено значение да се увеличи финансовата помощ за държавите, ангажирани в подпомагането на бежанците.

Не трябва да даваме основания за критика, че като развити държави, вместо да защитаваме бежанците на всяка цена, се опитваме да им попречим да дойдат при нас. Бежанците, които идват в Европа от развиващия се свят и които често се сблъскват с огромни проблеми като насилие, липса на средства за живот и липса на достъп до медицинска помощ, следва да получат внимание от държавите-членки на ЕС, организирано по най-добрия начин.

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. – (SK) Госпожи и господа, в комисията бяха поставени за гласуване много предложения за изменения, които целяха да изтъкнат значението на църквата и вярата за решаването на проблема с бежанците. Всички те бяха отхвърлени. Когато либералите и политиците от левицата твърдят, че ежедневната работа с бежанците е достатъчно добре обхваната от неправителствени организации и с държавни средства, това разкрива техния недалновиден цинизъм и лицемерие. В действителност е точно обратното. Или, може би, не е вярно, че държавите често са критикувани, че условията в бежанските лагери са в по-голямата си част недостойни? Неуместно ли ще е да покажем открито лицемерието на държави като Германия, Испания, Франция, Италия и Малта? Правителствата се провалят в приемането и грижата за бежанците. Нещастието на най-бедните хора е обида за богатата Европа и затова ги връщаме. Заради политическата коректност пренебрегваме факта, че в най-дълбоката мизерия на приемните лагери, където политически коректните неправителствени организации вече са се отказали от борбата, единствено католическите монахини продължават да работят с ентусиазъм. Благодарение на Малтийския орден, Йезуитската бежанска служба и много християнски организации правителствата признават задължението си да се справят със съдбата на бежанците. Християнските организации са трън в очите на съвестта ни. Затова заслужават благодарността ни – сега, когато получават много ограничени средства от бюджета на ЕС и дори не могат да бъдат посочени в доклада по собствена инициатива.

Доклад: Carlos Coelho (A7-0126/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът относно Шенгенската информационна система и нейното модернизиране допринася за великолепния пробив към свободно движение в рамките на Европейския съюз. Изправени пред все по-голямо движение на хора между държавите-членки в Шенгенското пространство и разширяването на последното, трябва да подобрим боравенето с данните, за да гарантираме, че свободата се упражнява при пълна сигурност. Докладът Coelho допринася за търсенето на по-голяма ефективност при обмена на информация, както и за необходимото зачитане на личните свободи, гарантирани от Европейския съюз. Следователно гласувах за доклада.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Целта на предложението е да се гарантира миграцията от Шенгенската информационна система, понастоящем ШИС 1+, към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II). Наистина е жалко, че миграцията беше забавена. Европейският парламент направи всичко по силите си да гарантира, че системата ще започне да функционира възможно най-скоро и че процесът на въвеждане на ШИС II ще бъде напълно прозрачен. Но е необходимо да се потърси одобрението на всички институции. Важно е да се подчертае, че Комисията ще трябва да приложи алтернативна програма, ако проектът ШИС II е неуспешен, и че Парламентът следва да бъдат включен във вземането на решения по отношение на миграцията. Преди преминаването към новата система ШИС II, Парламентът следва да бъде подробно информиран от Комисията за резултатите от изпитванията и да получи възможност да излезе със становище.

  David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) Преди миграцията към новата ШИС, е необходимо съответните изпитвания да бъдат извършени и да се вземат необходимите предпазни мерки. Макар да считам, че това следва да се извърши по професионален и задълбочен начин, споделям разочарованието на докладчика по отношение на закъсненията, които възпрепятстват преминаването към новата система.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах като цяло в подкрепа на предложените изменения на настоящия регламент. Миграцията на данните е последната задача в рамките на мандата за разработване на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II). Това обосновава необходимостта да се даде на Комисията мандат за разработване на системата, докато започне да функционира. Предвид значителните закъснения, които вече са потвърдени, и увеличените разходи за проекта ШИС II, разбирам, че клаузата за изтичане на срока на действие трябва да се запази. Новият мандат, предоставен на Комисията, трябва да се определи в зависимост от предвидената дата, когато ШИС II трябва да започне да функционира, в края на 2011 г.

Но Комисията трябва да разполага с известна гъвкавост, за да може да отложи датите, използвайки процедура по комитология, за да адаптира правната рамка за алтернативен сценарий, ако ШИС II е неуспешен. Неспособността на Комисията да определи вероятна дата, на която ШИС II да започне да функционира, е недопустима, тъй като от нея зависят по-високите гаранции за сигурността, свободата и правосъдието в Европейското пространство. Тя също така повдига съмнения за липса на прозрачност в начина, по който се провежда процесът.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Особената чувствителност на темата оправдава възлагането на доклада на колега, който се е посветил на въпроса в най-голяма степен – г-н Coelho, когото поздравявам за свършената работа. Можем за съжаляваме за забавянията на процеса, но споделям загрижеността му за успеха на миграцията и за правото на Парламента да бъде информиран за развитието.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) „Сагата“ с миграцията от ШИС I към ШИС II просто продължава прекалено дълго. Затова гласувах в подкрепа на доклада: за да посоча необходимостта да се спазват определените срокове и да се прекрати това, което може да се разглежда, след многобройните безплодни резултати и предвид използваните ресурси за осъществяването на миграцията – досега без успех – като лошо управление. Топката е в полето на Комисията, но като бюджетен орган, Европейският парламент трябва да използва правомощията си и да си запази правото да поиска от Европейската сметна палата да извърши подробен одит на управлението на проекта и на финансовото въздействие, което евентуален провал би оказал върху бюджета на ЕС.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Виждам малък напредък в измененията на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, съдържащи се в доклада. Докладът по същество настоява Европейският парламент да участва в процеса на вземане на решения и посочва, че е необходимо одобрението му за миграцията към Шенгенската информационна система от второ поколение. При все това, е неприемлив. Не можем да подкрепим вероятността за миграция към ШИС II – новият инструмент за постигане на „пълна сигурност“ – безнаказано.

С тази система все повече лични данни могат да бъдат събирани и по причини, законността на които подлежи на тълкуване. Как може съмнение за намерение за извършване на терористичен акт да се смята за обосновано? И което е най-лошо, Съединените щати могат да получат достъп до данните. В настоящата криза управляващата еврокрация продължава да гради Европа, характеризирана от конкуренция и от прекалено акцентиране върху законността и реда. Сега, повече от всякога, е време да изградим Европа на солидарност и сътрудничество, от която се нуждаем.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Имаме Шенгенска информационна система, която работи и може да бъде разширена, и престижен проект, струващ милиони, който изглежда се тътри. Време е да спрем да наливаме пари в бездънната яма и да спасим това, което все още може да бъде спасено. Ако ЕС наистина иска да похарчи още милиони, те следва да бъдат похарчени за защита на границите или за местни семейства. Вместо само да изплаща „премии“ за приемане на бежанци, Женевската конвенция за статута на бежанците следва най-накрая да се прилага точно и тя, разбира се, не се отнася за огромния брой икономически имигранти.

И накрая, не се нуждаем от нова служба за подкрепа, която допълнително да разшири джунглата на убежището и блатото от служби на ЕС, които поглъщат милиони. Докато не разполагаме с функционираща Шенгенска информационна система, Шенгенското пространство не трябва да се разширява. Новите предложения са не само лошо обмислени, но ще имат обратен ефект, поради което гласувах с „въздържал се“.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Изразявам пълната си подкрепа за доклада на г-н Coelho. Шенгенската информационна система се доказа като отличен и действащ инструмент за управление и контрол в рамките на Европейския съюз. В процеса на разработването й все пак бяха необходими корекции и приспособяване, а също и с оглед на допълнителните изисквания, които възникнаха.

Предложението на докладчика съответства на това мнение: миграцията към второто поколение не може повече да се отлага. Нуждаем се от ефективни и ефикасни инструменти за координиране на информацията и за контролиране за тези, които влизат и пътуват в рамките на Шенгенската система. Затова се присъединявам към г-н Coelho, подчертавайки необходимостта Комисията да въведе ШИС от второ поколение възможно най-скоро.

Доклад: Carlos Coelho (A7-0127/2010)

  David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) Преди миграцията към новата ШИС е необходимо съответните изпитвания да бъдат извършени и да се вземат необходимите предпазни мерки. Макар да считам, че това следва да се извърши по професионален и задълбочен начин, споделям разочарованието на докладчика по отношение на закъсненията, които възпрепятстват преминаването към новата система.

Освен това считам, че е необходимо да поискаме от Сметната палата да проучи задълбочено управлението на въпроса.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) По-големият брой на държавите-членки сериозно усложни процеса на преход и миграция от Шенгенската информационна система към Шенгенската информационна система от второ поколение. Парламентът изисква точна и актуална информация за последиците от доклада, и с право. Надявам се, че миграцията ще се осъществи по възможно най-ефективния начин, че промяната по никакъв начин няма да навреди на сигурността в Европа и че ще доведе до задоволителен резултат.

Доклад: Rui Tavares (A7-0131/2010)

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като въпросът за бежанците в Общността все още има голямо значение. Понастоящем презаселването на бежанци в Европейския съюз не е правилно координирано и само 10 държави-членки презаселват бежанци на годишна основа, което води до липса на стратегическо използване на презаселването като инструмент на външната политика на ЕС. Приветствам решението на Комисията за създаване на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, която ще може да предложи помощ в инициативите за презаселване на държавите-членки, като същевременно ще гарантира координиране на политиките в рамките на ЕС.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) ЕС участва в много по-малка степен от Съединените щати и Канада в приемането и презаселването на бежанци от трети държави. Гласувах в подкрепа на доклада по собствена инициатива на Европейския парламент относно изготвянето на съвместна програма на ЕС за презаселване. Докладът призовава за създаване на амбициозна и устойчива програма за презаселване в рамките на ЕС и предлага финансова подкрепа за държавите-членки, готови да участват в нея.

Докладът показва също така несъгласието ни с позицията на Съвета. Съветът желае гражданството на бежанците да бъде основа за определяне на приоритетните групи за презаселване. В допълнение към географския произход на бежанците ние искаме да се въведе категория „уязвими бежанци“ (жени и деца, изложени на експлоатация и насилие, непридружени непълнолетни лица, хора, нуждаещи се от медицински грижи, жертви на мъчения и т.н.). Тези групи трябва винаги да имат приоритет.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) От съществено значение е Европейският съюз да разполага със справедлива и реалистична миграционна политика. Ето защо приветствам ефективната, стабилна и устойчива програма за презаселване, която предоставя трайно решение за бежанците, които не могат да се завърнат в държавата си на произход. Програмата за презаселване може да помогне да направим нелегалната имиграция по-малко привлекателна за бежанците, които искат да влязат в Европейския съюз. Успехът на ефективна програма за презаселване изисква достъп до работни места за възрастните и незабавно интегриране на непълнолетните в училищата. По тази причина достъпът до услугите за образователно и професионално ориентиране е от съществено значение. Последващите мерки трябва да бъдат предприети от различни субекти в публичния сектор (например общините) и гражданското общество, както и от неправителствени организации, благотворителни организации, училища и социални услуги; важно е да се насърчи сътрудничеството между тях. Призовавам държавите-членки да насърчат създаването на механизми за частно финансиране и повече публично-частни инициативи, за да подкрепят европейската програма за презаселване.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Положителен факт е, че броят на държавите-членки, участващи в програмите за презаселване, се увеличава през последните години. Въпреки това едва 10 държави-членки презаселват бежанци на годишна основа, без координация помежду им или съвместна програма на ЕС за презаселване. Важно е държавите-членки да покажат солидарност помежду си и да си поделят справедливо отговорността за спазването на международните задължения.

Ефективната и устойчива Европейска програма за презаселване ще донесе ползи за бежанците, които се презаселват, за държавите-членки и за самия ЕС, осигурявайки му водеща роля в международната хуманитарна област. Желателно е да имаме многостранен подход, включващ всички участници на местно равнище и без да се забравя основната роля на Върховния комисариат за бежанците на ООН.

Ефективната програма на ЕС за презаселване трябва да осигури трайна защита и трайни решения, както и създаването на механизми за сътрудничество и координация между държавите-членки. Тя трябва да позволи обмен на добри практики, създаване на съвместна стратегия и намаляване на разходите за презаселването. Подкрепям предложението на докладчика – г-н Tavares, когото поздравявам за отличния доклад – за създаване на служба по презаселване, която позволява координирането и улесняването на процесите на презаселване.

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Проектът на регламент относно програмата на ЕС за управление и регулиране на презаселването приоритетно ще реши въпросите, свързани с презаселването и приспособяването на бежанците в новата им среда. Хуманитарни катастрофи и други непредвидими събития могат да отприщят вълна от бежанци, на която трябва да сме в състояние да реагираме съвместно в рамките на ЕС. Въпреки това съм категорично против бежанците, търсещи убежище на политическа основа в ЕС. Не мога да си представя, че би било оправдано в която и да е държава-членка на ЕС да се преследва гражданин на политическа основа. Участието на местните органи в програма за презаселване следва винаги да бъде доброволно, какъвто е случаят с участието на държавите-членки.

Някои държави са свикнали с голям брой чужденци сред местното население, но и за други, разбира се, това е нещо ново. За да се избегнат фобии и притеснения от чужденци в някои държави или региони, следва да приемем решението им да участват или не. Също така би било уместно, с цел постигане на съответствие и взаимно допълване на програмата на ЕС за презаселване с други политики на ЕС, свързани с убежището, предложената програма да се координира в рамките на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. Независимо от споменатите по-горе резервации, подкрепям целия доклад.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Презаселването на бежанците се оказва необходимо в случаите, когато приемащите трети държави не са в състояние да им осигурят безопасност и прехрана, за да могат да се заселят там. Затова различните субекти, които работят в тази област, считат за необходимо да се подходи към проблема на европейско равнище и съвместната програма на ЕС за презаселване, предложена от Комисията, може да е подходящо средство. Независимо от окончателно избрания модел, очевидно е от неотложна необходимост държавите-членки да сътрудничат повече помежду си и с държавите, които предоставят първо убежище, за да се осигури трайно, устойчиво и взаимносвързано решение на този сериозен хуманитарен проблем.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Европейските граждани не трябва да бъдат заблудени от заглавието на доклада, от презаселването. Не говорим за някакъв пакет от помощи или нещо друго във връзка с репатрирането на имигранти, а за приемането на територията на ЕС, по препоръка на Върховния комисариат за бежанците на ООН, на лица, които вече са потърсили убежище в трета държава – първата държава, предоставила убежище или подслон, която по някаква причина не удовлетворява имигрантите или Организацията на обединените нации. Това е невероятен нов стимул за социално-икономическата имиграция, която се крие зад молбите за международна закрила, а Европейската служба за подкрепа в областта на убежището ще отговаря за разпределянето на все повече кандидати из целия ЕС, независимо дали това ни харесва, или не. Как можем да се доверим на ООН и на държавите, които предоставят първо убежище, че ще организират такава проверка? Как можем да приемем факта, че европейска служба ще казва на държавите-членки кого трябва да приемат на своя територия и с какъв статут? Според ВКБООН 750 000 души в света биха могли да претендират за убежище. Трябва ли да приемем всички тях в нашите държави по заповед на тази организация? Това е напълно безотговорно.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Само 10 държави-членки на ЕС, включително Португалия, приемат бежанци за презаселване. Това трябва да се промени и да се намерят решения и стимули, за да бъдат накарани повечето от държавите-членки да започнат да презаселват бежанци. Изготвянето на програмата представлява важна стъпка в тази посока. Също така ще допринесе за по-голямо участие на ЕС в презаселването в световен мащаб и следователно за амбицията на ЕС да има водеща роля в световните хуманитарни въпроси и на международната сцена.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да изразя подкрепата си за доклада на г-н Tavares. Както подчертах по отношение на създаването на Европейския фонд за бежанци, проблемът изисква европейска линия на действия и европейски подход.

Считам, че за целта процедурите по предоставяне на статут на бежанец следва да бъдат хармонизирани. Не можем да разбираме понятието различно на европейско равнище. Общата концепция би попречила на „миграцията“ на бежанци в рамките на европейските държави, като същевременно би позволила по-подходящо управление. Затова считам, че общата програма ще ни отведе в правилната посока. И накрая, една ефективна програма на ЕС за презаселване следва да осигури закрила и трайни решения не само за дългосрочното убежище, но и за необходимостта от бързи и подходящи ответни действия в извънредни или внезапни неотложни ситуации.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Одобряването на европейската програма за презаселване на бежанци от трети държави в държави-членки на ЕС е стъпка в правилната посока и, разбира се, гласувах в подкрепа на доклада, по който бях докладчик от групата на Европейската народна партия (Християндемократи). В действителност е много важно да се изгради солидарност между ЕС и трети държави по въпросите на бежанците. Но скоро ще трябва да бъдем смели и да покажем същата солидарност в рамките на ЕС, като изготвим програма за връщане, за да намалим прекомерния натиск върху някои държави-членки в сравнение с останалите. Пилотната програма в Малта е много добър пример в това отношение.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Създаването на съвместна програма на ЕС за презаселване е хубаво. Броят на бежанците, които се нуждаят от презаселване, нараства, за разлика от броя на наличните места за прием. Държавите-членки, приемащи бежанци, често са сред най-бедните и средствата им не им позволяват да приемат голям брой хора. Презаселването следва да се разглежда като последен вариант – единственото решение, когато бежанците не могат да се завърнат в собствената си държава и не могат да намерят сигурно убежище в трета държава. Държавите-членки следва да приемат по-амбициозна програма, която да гарантира качеството и ефективността на презаселването.

Трябва да подкрепим създаването на механизми на частно финансиране и приемането на по-чести публични и правни инициативи, за да укрепим европейската програма за презаселване. Особено внимание следва да се обърне на човешките ресурси, необходими за настоящата и бъдещите програми на ЕС за презаселване, за да може да се въведе процедура на добри практики по отношение на приспособяването и интеграцията на бежанците в приемащото общество.

Целта е да се създаде съвместна програма на ЕС за презаселване, така че благодарение на по-тясното сътрудничество между правителствата на държавите-членки на ЕС, броят на презаселените лица да може да се увеличи и да се подобри положението им в ЕС. Трябва да положим всички усилия повече държави-членки да се присъединят към програмата на ЕС за презаселване, което ще положи началото на политическо и практическо сътрудничество между държавите-членки за трайна закрила на чужденци.

Доклади: Rui Tavares (A7-0125/2010 - A7-0131/2010), Carlos Coelho (A7-0126/2010 - A7-0127/2010)

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на докладите, както се договорихме с докладчиците при разискванията ни в комисията по граждански свободи.

Доклад: Maria Badia i Cutchet (A7-0141/2010)

  Maria Badia i Cutchet (S&D). в писмена форма. – (ES) Докладът, за който се надявам, че по-голямата част от вас ще подкрепят, представлява оценка на напредъка, осъществен в Европа, по отношение на политиките за образование и обучение за периода 2007 – 2009 г. Също така, докладът разглежда предизвикателствата, посочени от инициативата „Нови умения за нови работни места“. Резултатът показва, че все още има много какво да се желае от обучението на младите хора както по отношение на подготовката за новите сектори на икономиката, така и по отношение на осигуряване на уменията, които трябва да развият в условия, в които Европа и светът са все по-отворени и все по-взаимно зависими. Стратегията за 2020 г. отразява значението на обучението и образованието за успешно справяне със социалните и икономически предизвикателства, пред които ще бъдем изправени през следващото десетилетие. Затова в условията на икономическа криза в Европейския съюз искам да подчертая значението на запазването на бюджетите за образование и обучение на национално равнище и на равнището на Европейския съюз.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада, защото считам, че трябва да подобрим качеството на образованието и обучението в Европейския съюз. За съжаление, насоките, посочени в Лисабонската стратегия, няма да бъдат изпълнени до края на 2020 г. Въпреки напредъка, осъществен през последните няколко години, много европейски граждани все още не разполагат с необходимите умения, а една трета от населението на Европа разполага с много ниско ниво на образователни квалификации. Също от значение е фактът, че все по-голям брой млади хора напускат училище рано и не придобиват квалификации на по-късен етап. Смятам, че е много важно възможно най-скоро да започне осъществяването на политика, насочена към повишаване на качеството на образование и обучение в държавите-членки. Европейската комисия, държавите-членки и работодателите трябва да си сътрудничат тясно с доставчиците на услуги в областта на образованието и обучението, с цел да се гарантира по-високо ниво на образование и по-широк обхват, за да се отговори на потребностите на професионалните сектори и пазара на труда.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада относно прилагането на работната програма „Образование и обучение 2010“, защото той включва някои много важни параграфи, за които се надявам, че ще намерят конкретно приложение в областта на политиките на Европейския съюз и след това ще бъдат изпълнени изцяло от държавите-членки.

Имам предвид най-вече въпросите за професионалното обучение и връзката между учебните процеси и потребностите на пазара на труда. От тази гледна точка, за бъдещето както на образователната ни система, така и на икономиката ни, която е съставена предимно от малки и средни предприятия, можем само да се надяваме, че ще бъде призната необходимостта от засилване на връзката между институциите, особено институциите за професионално обучение, и светът на бизнеса.

Идеята за насърчаване на създаването на форми на партньорство между националните и местните производствени предприятия, от една страна, и сферата на обучение, от друга, е несъмнено добра: това би дало възможност на учебните заведения да бъдат по-успешни при координирането на програмите си на обучение с действителните потребности на местните предприятия и икономическия свят, който отразяват тези потребности, да не говорим за факта, че идеята също така би помогнала на учебните заведения да преодолеят постоянния проблем за намиране на подходящи средства за осигуряване на младите хора висококачествено обучение, което могат незабавно да приложат на практика в професионален аспект.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах „за“ доклада, защото това е подходящ момент да се преразгледат целите на образованието и обучението, които бяха определени в Лисабонската стратегия, и да се направи оценка на неуспешните елементи в тази област. Радвам се, че една от най-важните цели в новата стратегия „Европа 2020“ е подобряване на нивото на образование, намаляване на броя хора, които напускат училище без квалификация, и увеличаване на броя хора с висше образование или еквивалентно такова. Първо, бих искала да подчертая факта, че благодарение на бързото развитие на информацията и новите технологии, образователната среда става все по-сложна и разнообразна и необходимо да се приспособи към нови потребности в един променящ се свят. Затова е необходимо учебните програми в училищата и университетите да бъдат реформирани и подобрени, като се вземат предвид потребностите на променящия се пазар. Второ, призовавам за по-големи усилия за повишаване на грамотността и насърчаване на повишаването на уменията на хората в неравностойно положение. Една от най-важните цели на програмата е модернизирането на професионалното образование и обучение (ПОО) и висшето образование. С други думи, по-тесните връзки със света на бизнеса са все по-необходими и е от съществено значение да бъдат развити нови, по-привлекателни перспективи за квалификация и възможности за мобилност за студентите, участващи в ПОО. Радвам се, че Европейският парламент обърна голямо внимание на факта, че трябва да се улесни интеграцията на хората с увреждания в областта на образованието и обучението. Също така, споделям мнението, че трябва да отделим достатъчно средства, за да се гарантира интеграцията на хората с увреждания в областта на обучението.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Качественото образование и обучение са задължителни по отношение на личната реализация, равенството, борбата със социалното изключване и бедността, активното гражданство и социалното сближаване. От съществено значение е да се подобри качеството на образование и обучение за всички студенти, за да постигнат по-добри резултати и компетентности. Това е единственият начин да се изпълни обновената социална програма за възможности, достъп и солидарност и да се спомогне за създаване на повече и по-добри работни места. Мобилността между институциите за висше образование, бизнес света и професионалното образование и обучение трябва да бъде насърчена, за да се поощри обучение, в чиито център са студентите, и придобиването на компетентности, предприемачество, междукултурно разбирателство, критично мислене и творчески способности. Също така, призовавам държавите-членки да модернизират програмата на висшето образование, и по-конкретно да координират учебните програми с потребностите на пазара на труда.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) След Лисабонската стратегия, политиките за образование и обучение придобиват все по-голяма важност в рамките на Европейския съюз. Затова приветствам доклада по принцип, и по-специално съобщението на Комисията, озаглавено „Ключови умения в променящ се свят“. Въпреки това аз съм загрижен за несъответствията между нивото на уменията, придобити в училище, и изискванията на пазара на труда в Европейския съюз.

Ясният ангажимент за професионално обучение и учене през целия живот ще спомогне много за успеха на инициативата „Нови умения за нови работни места“, както и за развитието на широко приложими ключови умения, като умения в областта на цифровите технологии, способност за усвояване на по-ефективни методи за учене, социални, граждански, спортни и творчески умения, предприемачески дух и културна осведоменост.

За да могат бъдещите поколения да преодолеят настоящите разлики между придобити умения и потребностите на пазара, считам, че е от съществено значение предучилищното преподаване да е с високо качество, като инструмент за ранно придобиване на основни умения. Също така, според мен основното и средното образование трябва да бъдат насочени към развитие на по-конкретни умения като основни, като например овладяване на чужди езици и приспособяване към потребностите на общностите, в които се намират учебните заведения. От решаващо значение е и висшето образование, което трябва да бъде съгласувано с потребностите на пазара на труда, дружествата и обществото като цяло.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах „за“ доклада относно ключовите умения в един променящ се свят: изпълнение на работната програма „Образование и обучение 2010“. Въпреки някои подобрения, ние все още сме много далеч от постигане на целите в областта на образованието и обучението, посочени в Лисабонската стратегия. В доклада се прави анализ на неуспехите и се предлагат предизвикателства, които все още не са преодолени като по-добро съгласуване между преподаването, професионалното обучение и ученето през целия живот.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Тъй като съм работил в правителството в областта на образованието в моята държава, с голямо съжаление виждам, че тя бива постоянно грешно класифицирана в почти всички показатели, свързани с тези въпроси. Опасявам се, че тези неблагоприятни резултати до голяма степен представляват резултат от една идеология на учене, която изглежда, че напълно липсва от съобщението на Комисията и резолюцията на Парламента: в тях нито веднъж не се споменават думите „заслуга“, „взискателност“, „усилие“, „концентрация“ и „дисциплина“, а „трансфер на знания“ и „запаметяване“ се смятат за по-малко важни от въпроса за „способности“ и „нагласи“, основани на „основни умения“.

Би било полезно, ако правителствата спрат да се тревожат за статистиката и вместо това разгледат причината за проблема, като изоставят методите, които включват много разговори, като по този начин отнемат отговорността от всички хора в сферата на образованието и статистически камуфлаж. Вместо това трябва да възприемат методи, насочени преди всичко към научното съдържание и когнитивните процеси; върху ефективното учене и преподаване. Не трябва да се обръща толкова голямо внимание на посочване на общи позиции, които са толкова несериозни, колкото са и добронамерени. Като се има предвид като цяло положителното съдържание на резолюцията, аз ще гласувам за нея, но не и без да изтъкна дълбокото си несъгласие с тълкуването на това какво следва да представлява образователната система.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Въпросите в областта на образованието и обучението очевидно са от най-голямо значение, като се има предвид непрестанният напредък на науката и технологиите, както и все по-голямото включване на научните и техническите познания в продуктивни процеси. Именно в този контекст обсъжданият доклад счита за „изключително важно въвеждането на политики, които имат за цел подобряване на качеството на образованието и обучението“; естествено, ние споделяме тази загриженост.

Посочвайки тази загриженост обаче, той дори не споменава, както е необходимо, значението на държавните учебни заведения за постигането на тази цел, нито последиците от липсата на инвестиции в държавните училища или отказа на достъп на много млади хора до образование и обучение; вместо това той предпочита да направи погрешна и неясна препратка към увеличаване на „сътрудничеството на публичния и частния сектор“. По отношение на висшето образование, Болонският процес не предлага никакви решения за необходимите подобрения в областта на образованието: напротив, в държави като Португалия това влоши нещата, не на последно място, в държавната система.

Не можем да не отбележим и осъдим застъпването за „гъвкавост“, което тласка младите хора към несигурни, неясни, почасови и ниско платени работни места. Не сме съгласни и с идеята за доброволен труд като заместител на работата, което изостря експлоатацията на младите хора, които искат да навлязат на пазара на труда.

  Emma McClarkin (ECR), в писмена форма. – (EN) Аз и колегите ми британски консерватори можем да се съгласим с голяма част от доклада. Продължаваме да подкрепяме опитите за разработване на стратегии за учене през целия живот и за насърчаване на професионалното образование и обучение (ПОО), както и на по-добрата интеграция на ключови умения като изучаване на чужди езици, математика и наука. Считаме също, че най-важният елемент е да се гарантира, че пазарите на труда са достатъчно гъвкави, за да се гарантира, че младите хора могат да си намерят работа.

Ние обаче не можем да подкрепим точката в доклада, която предвижда всички деца на мигранти да бъдат учени на родния им език. Смятаме, че това ще бъде изключително непрактично, скъпо и неефективно, особено в училищата, където има деца от много различни езикови среди, както и че това няма да е добре за насърчаване на интеграцията на мигрантите в местните общности. Освен това образователната политика е и трябва да продължи да бъде в основата на запазването на отделните национални държави. Поради тази причина гласувахме против доклада.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) След Лисабонската стратегия от 2000 г. бяха осъществени редица инициативи, насочени за постигане на стратегическата цел, определена от Европейския съвет, а именно „до 2010 г. Общността да стане най-конкурентоспособната и динамична икономика, основана на знанието, в света“. Ангажиментът за образование и обучение е от съществено значение и трябва да включва подобряване на качеството и ефективността на образователните системи в Европа. Трябва да се поеме ангажимент за обучение на учители и възпитатели, осигуряване на достъп до системи за образование и обучение за всички, по-голяма привлекателност на учебния процес, отваряне на системите за образование и обучение към останалата част от света и за насърчаване на по-здрави връзки със сферата на труда. Стандартизацията на цели в рамката за ключови умения беше важна стъпка за постигане на целите, предложени за 2020 г., които обаче не бяха изцяло постигнати. От гледна точка на преразглеждането и оценката на свършената досега работа, документът става още по-важен, ако бъде разгледан от гледна точка на подготовката на стратегии за възстановяване, за да се постигнат първоначално предложените цели за сектора на образованието, като се вземе предвид новото предложение за стратегическа рамка на европейското сътрудничество в този сектор: „Образование и обучение 2020“.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Образованието е важно, но реалността е, че доброто образование и обучение от доста време не е гаранция за намиране на работа, да не говорим за добра работа. Вместо да се инвестират средства в подходящи схеми за квалификация, планът е да се внася неквалифициран персонал в Европейския съюз посредством всички възможни видове имиграционни решения, а преходните срокове на пазара на труда да бъдат отхвърлени като ненужни. В контекста на посочените основни условия програмата за обучение не е достатъчна, поради което гласувах с „не“.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Разбирането, че образованието и обучението са от съществено значение за едно общество, основано на знанието, и за бъдещата икономика, вече не е мит. Тези неща представляват основата на обществото ни и основите на собственото ни бъдеще и това на идните поколения.

Образованието (предучилищно, основно, средно и висше) и професионалното качествено обучение са необходими, ако искаме да отговорим на предизвикателствата, пред които Европа трябва да се изправи, включително в рамките на стратегията „ЕС 2020“. Подкрепям комуникационната система, в която се споменава възможността за осъществяване на различни стратегии, като например в подкрепа на развитието на уменията на учителите, актуализиране на методите за оценка и въвеждане на нови начини за организиране на учебния процес. Изразявам подкрепата си и поздравявам докладчика за показаната чувствителност при изготвянето на доклада.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на доклада относно ключовите умения за променящ се свят: изпълнение на работната програма „Образование и обучение 2020“. Текстът представя глобален подход за подобряване и адаптиране на образованието към съвременните изисквания. Определянето на причините, които доведоха до провала във връзка с целта на Болонския процес за сближаване на висшето образование между държавите-членки, значението на адаптирането на образователните системи с цел да се подготвят европейските общества, за да може да се излезе от икономическата криза и да се продължи устойчивия растеж, и значението на навлизането на нови технологии на всички образователни нива представляват основни точки за образователната система на утрешния ден. Ето защо за тази цел внесох предложения за изменения, които бяха приети от комисията по култура и образование.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Много се радвам, че днес приехме доклада, воден от каталонския ми колега от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент (S&D), Maria Badia i Cutchet, относно много важния въпрос за разглеждане на образованието и обучението като ключови умения в променящ се свят.

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада и бих искала да припомня важността на основните умения, които всеки европеец трябва да придобие. Броят на младите хора, които не могат да четат правилно до 15-годишна възраст, нараства значително (21,3% през 2000 г. и 24,1% през 2006 г.). С една европейска стратегия, насочена към качествени работни места и интелигентна икономика, разликите в знанията са нещо, което ще маргинализира все по-голяма част от населението. Държавите-членки трябва да интегрират приоритета за придобиване на основни умения (четене, писане, смятане) в образователните си програми, преди учениците да се специализират. Освен това изучаването на чужди езици е от решаващо значение. Като учител по английски език аз съм особено наясно с това. Фактът, че някои европейски държави изостават в областта на преподаването на чужди езици, затваря много врати пред студентите по време, когато все повече работни места имат международен характер. На последно място, адаптирането на образователните модели към новите професии на „зелената“ икономика или цифровата икономика представлява огромно предизвикателство за образованието в Европа. Поради тази причина помощта за ученето през целия живот е ключът към кариера, която е гъвкава и адаптирана към работните места на бъдещето.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Подкрепих доклада за работната програма „Образование и обучение 2010“ с удоволствие и с надежда за бързо изпълнение на идеите на програмата. Като преподавател и професор с дългогодишен опит обръщам специално внимание на необходимостта от създаване на по-голяма мобилност между институциите за висше образование, бизнеса и професионалното образование и обучение.

Съвременното висше образование следва сериозно да подготвя студентите с оглед на включването им на пазара на труда. Както подходящите знания, компетентностите като предприемчивост, междукултурно разбирателство и творчески способности стават все по-важни и играят решаваща роля, наравно с формалното обучение, за постигане на професионални успехи.

Затова, от тази гледна точка, образованието е много важно. Също така е от съществено значение да се приемат ефективни мерки за по-голямо представяне на жените в науката и научните изследвания. По този въпрос вече поисках от Европейската комисия да излезе със становище и да разгледа възможността за създаване на специални програми за създаване на равни възможности за жените в науката.

Като се има предвид тревожната статистика за квалификациите на европейците – включително, между другото, факта, че 77 милиона души, или близо една трета от населението на Европа на възраст межди 25 и 64 години, или нямат никаква професионална квалификация, или разполагат с много ниска квалификация – считам, че този доклад е изключително важен за поощряване на науката и повишаване на професионалната квалификация. Във връзка с това отправям призив към държавите-членки на Европейския съюз и Комисията за ефективно осъществяване на идеите на програмата.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Образованието има важни социални функции, отваря врати и предлага перспективи за по-добро бъдеще. Затова трябва да положим всички усилия да помогнем за образованието на младите хора посредством програми и помощи на Европейския съюз в съчетание с национални мерки. В епохата на глобализация, засилена конкуренция и бърза промяна е важно участието в програми за учене през целия живот.

Благодарение на програмите за обмен на студенти, като например „Еразъм“, младите ни хора не само придобиват нови знания в конкретни области, но и разширяват мирогледа си. Запознаването с нови култури и езици и създаването на международни контакти води до създаването на по-здрави връзки в Европа и спомага за създаването на европейска идентичност. Амбицията на Европа е да бъде в челните редици по отношение на научноизследователската и развойна дейност, иновациите и новите технологични решения, които позволяват по-добро управление на енергийните ресурси.

Възлагаме надеждите си на младите хора и затова трябва да разглеждаме тази група като приоритет. Младите хора, които са завършили висшето си образование, трудно се включват на пазара на труда, защото работодателите много често държат на професионален опит, с който младите хора не разполагат на този етап от живота си. Поради тази причина трябва да насърчим диалога между университетите и бизнеса, да адаптираме учебните дисциплини към потребностите на пазара на труда и да подчертаем позициите и практическия опит, които ще им дадат възможност по-лесно да си намерят работа.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Госпожи и господа, затягането на колани в цяла Европа – като болезнена и трудна мярка – започва да оказва влияние. Жертвите и компромисите вече са се превърнали в част от ежедневието в много сектори на Европейския съюз, но е важно (особено по време на икономическата рецесия) да не пренебрегваме ангажиментите си в една основни области на политиката като образованието. Както показва историята, образованието е нещо, за което си струва да се борим – независимо дали става въпрос за нелегалните образователни институции в окупираната от нацистите Европа или за „летящия университет” на дисидентите по времето на Сталин. Световната икономическа криза означава, че ние сме принудени отново да се приспособим. Професионалното образование и обучение трябва да бъде адаптирано към потребностите на пазара на труда. Равнището на грамотност в Европа трябва да бъде подобрено, тъй като в тази област Европа е далеч зад Съединените щати и Япония. Трябва да намалим разликите. Важно е не само да се повиши нивото на езикова, математическа и компютърна грамотност сред младите хора, но и грамотността на безработните лица, които принадлежат към по-ниската социално-икономическа класа. Ученето през целия живот от люлката до гроба, както и така наречените програми „втори шанс“ за възрастни хора с ограничени възможности, са важни не само за стимулиране на икономиката и пазара на труда, но и за социалното сближаване и активното гражданство. Наш дълг е да повишим нивото на качеството на обучение в цяла Европа и да направим образованието по-привлекателно. Това е дългосрочна борба, но е нещо, за което си струва да се борим.

Доклад: Klaus-Heiner Lehne (A7-0135/2010)

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Административното и стопанско управление на търговските дружества е област, която поражда нови опасения, особено по време на настоящата криза, макар че е обект на постоянно регулиране. Всъщност въвеждането на отчетност на управленските кадри, като тук не говоря само за административните ръководители, е крайно наложително във връзка с намеренията ни да намалим системните рискове. В случая, когато корпорациите извършват дейност в стратегически сектори и имат или голям оборот, или значителен пазарен дял, финансовите проблеми, на които те могат да се натъкнат, очевидно излизат извън пределите на обикновените интереси на акционерите и навлизат в сферата на „заинтересованите страни“, с други думи, на кредиторите, служителите, потребителите, на съответния промишлен отрасъл или държава.

При това положение предлаганото от мен изменение за въвеждане на отчетност на членовете на управителния съвет чрез налагане на изискването определен процент от членовете на този орган да са професионалисти спомага за намаляване на системните рискове, тъй като в настоящия момент вече не е достатъчно той да представлява акционера, доколкото, точно както посочих, ползата за финансовото здраве и стабилността на определени корпорации надхвърля строго инвестиционната полза под формата на собственост върху акционерен капитал. Освен това, за да се насърчи участието на акционерите в тези корпорации, което е пасивно в множество случаи, когато притежаваният дял от капитала е твърде малък, следва да се регламентира електронно гласуване.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Управлението на дружествата и на етичното им поведение е въпрос от критично значение, особено в настоящата ситуация, в която много акционери търпят загуби от инвестициите си поради нарушаване на някои от тези принципи. Добрите и отговорни управленски кадри, чието поведение се ръководи от етични съображения, са от първостепенно значение за балансирания процес на вземане на решения, благодарение на който дружествата стават конкурентоспособни. Когато говорим за регулиране на определени етични практики, не можем да забравим принципа на частната автономия и това, че трябва да има предел, при който определени практики трябва да се регулират.

Считам също, че е от съществено значение акционерите да взимат по-голямо участие и да поемат по-голяма отговорност, за да се гарантира, че добрите административни ръководители ще бъдат възнаградени от пазара, а по-малко етичните управленски кадри ще бъдат наказани, така че практиките им да не вредят на правата на акционерите и да не оказват отрицателно влияние върху целия пазар.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Неотдавнашната финансова криза засили необходимостта да се вглеждаме в деонтологичните проблеми, свързани с по-отговорното управление на дружествата. Въпросите, засягащи режимите на заплащане и механизмите на управление във връзка с възнагражденията за директорите и управленските кадри на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, следва да се регулират чрез етични и деонтологични принципи, които да не позволяват възникването на ситуации като тези от близкото минало, при които бяха предоставени бонуси на управленските кадри в дружества, които непосредствено след това обявиха банкрут или за които се установи, че изпитват сериозни затруднения. ЕС трябва да разполага с продуктивен, социален и екологичен модел с дългосрочна перспектива, който отчита интересите на всички – на дружествата, на акционерите и на работниците. Затова гласувах по този начин.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Изразявам подкрепата си за доклада на г-н Lehne. Неотдавнашната финансова криза показа необходимостта от анализиране на проблемите, свързани с политиката на възнаграждения за директорите на дружества. Съгласен съм с изложеното от докладчика, когато предлага метод, основан на обвързващи разпоредби, целящи да се избегне положението, при което променливият елемент на възнаграждението (бонус, акции и т.н.) води до инвестиционни политики, които са прекалено рискови и твърде далеч от състоянието на реалната икономика.

Изглежда, че за тази цел са необходими законодателни мерки, които да ни дадат възможност да решим този проблем с несъответствието между националните разпоредби, засягащи заплащането в дружествата, особено в случаите на трансгранични сливания. Необходимо е – особено, когато става въпрос за финансовия сектор – да се отреди централно място на етичните въпроси, не само от морална гледна точка, но също така и преди всичко от социална гледна точка. За да се постигне това, трябва да въведем единни и общи насоки.

  Evelyn Regner (S&D), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада по собствена инициатива относно деонтологични въпроси, свързани с управлението на дружества, тъй като, преди всичко, подкрепям призива на Европейския парламент за насърчаване на назначаването на по-голям брой жени на ръководни длъжности и искането Европейската комисия да представи предложение за въвеждане на система при назначаването на длъжности в ръководните органи на предприятията, както и при назначаването в други органи и на други длъжности. В същото време обаче изразявам съжаление относно факта, че предложеното от мен изменение, което щеше да превърне това в задължение, не беше включено в окончателния вариант на резолюцията.

Щях да се радвам, ако Европейският парламент беше формулирал по-амбициозни изисквания. Във връзка с политиката на възнаграждения бих искала също така да отбележа сериозните различия, които действително преобладават на практика, и да наблегна на това, че принципите, заложени в европейските директиви за равенство в областта на трудовото възнаграждение и равното третиране на мъжете и жените трябва да се спазват и насърчават. Поддържам идеята тези основни принципи да се обявят за задължителни във всяка държава-членка и считам, че следва да се въведе система от санкции за случаите на несъответствие.

Доклад: Georgios Papanikolaou (A7-0113/2010)

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз подкрепих доклада на г-н Papanikolaou, защото съм наясно, че последствията от икономическата и финансовата криза вече достигнаха и засегнаха структурата на обществото, особено младите европейци, които са изложени на тревожното равнище на безработицата.

Ето защо считам, че е дълг на европейските институции да създадат добре дефинирана стратегия, която може да използва в най-голяма степен повечето от съществуващите програми за обучение и мобилност (като „Комениус“, „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“), като в същото време все повече обвързват предоставяното обучение и компетентностите с изискванията и потребностите на пазара на труда, за да се осъществи необходимият преход от професионалното обучение по-гладко и по-сигурно.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз съм съгласен с тази резолюция, защото оформяйки днешната политика, имаме голяма отговорност към младите хора и бъдещите поколения. Европейският съюз притежава важни инструменти по отношение на политиките за младежта, и все пак тези инструменти трябва да бъдат пълноценно използвани, представяни и интегрирани. Аз съм загрижен за нарастващия брой млади хора без работа, с непълна заетост или с несигурно работно място, особено в настоящата икономическа криза. Много е важно да гарантираме младежкото измерение в стратегията за периода след влизането в сила на Договора от Лисабон през 2010 г. и стратегията „Европа 2020“. Подкрепям и предложението за разработване на подходящи мерки в плановете за възстановяване от икономическата и финансова криза, насочени към младите хора, и за осигуряване на по-добра интеграция на младите хора на пазара на труда.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът, в чиято подкрепа гласувах, съдържа интересни размисли и предложения за разработването на конструктивни политики, които имат за цел да дадат на младите хора в днешното общество чувство за отговорност.

Младите хора днес срещат много предизвикателства, когато трябва да проправят пътя си на пазара на труда и в обществото. Съгласна съм с основното предварително условие в доклада: Парламентът би могъл да бъде полезен инструмент за реализирането на европейските младежки стратегии с оглед на неговите демократични корени и съответната му способност да събира желанията на младите хора на място и в държавите-членки, и да поставя техните искания на вниманието на Европа.

Отново споменавам, както направиха и други оратори, значението да осигурим пътеки за обучение, които съответстват на местните модели за стопанска дейност: само ако направим това, ние можем да помогнем на младите хора днес и в бъдеще по-лесно да навлизат на пазара на труда и да получават повече удовлетворение. В днешно време работните места все още са основният проблем за милиони млади хора в Европа, особено по време на настоящата икономическа криза, която повиши безработицата сред младежите до над 20%.

Напълно съгласна съм също и с акцента в доклада върху общественото и човешко значение на участието на младите хора в доброволческа работа като фактор в подпомагането на личното им и колективно израстване.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах за доклада, тъй като подготовката и реализацията на стратегията на ЕС за младежта са много важни, особено сега, когато икономическата и финансова криза оказва отрицателно въздействие върху заетостта на младежите и все още застрашава бъдещото им благоденствие. Тъй като младите хора са бъдещето на Европа, наше задължение е да им помогнем, като прилагаме добре изготвена стратегия за младежта. Затова преди всичко държавите-членки трябва да защитят правото на всички деца и млади хора да получават държавно образование и трябва да предоставят равни възможности за образование на всички, независимо от социалния им произход и финансово състояние. Бих искала да обърна внимание на факта, че, както е предвидено в новата стратегия „Европа 2020“, е необходимо възможно най-скоро да се вземат мерки за намаляване на броя на учащите, които напускат училище без квалификация. Само чрез създаване на по-гъвкави условия за учене за всички млади хора и чрез защита на правото за учене и обучение за всички, можем да създадем възможности за младите хора да стъпят здраво на пазара на труда. Искам също да подчертая, че е необходимо да се изготвят конкретни политически насоки за изпълнението на политиката за заетост и борба срещу безработицата сред младежта. Много е важно да се стимулира предприемачеството сред младежите и да се предлагат на младите хора по-гъвкави условия, за да се възползват те от инструментите за микрокредитиране и микрофинансиране.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Финансовата криза има сериозно въздействие върху живота на младите хора. Затова аз приветствам възобновената стратегия за младежта, която включва благосъстоянието на бъдещите поколения в политическия дневен ред. Тъй като триъгълникът на знанието е основен елемент за растежа и създаването на работни места, аз бих подчертала значението на създаването на повече възможности за младите хора в областта на образованието и заетостта чрез засилване на взаимодействието между образование, научни изследвания и иновации. Членовете на Европейския парламент играят критично важна роля за въвеждането и популяризирането на европейските политики за младежта в държавите-членки. Аз бих привлякла вниманието ви към проблема с ранното отпадане от училищата и необходимостта да се гарантира, че по-голям процент от младите хора завършват задължителната степен на образование.

Европейският парламент играе важна роля и във формулирането, осъществяването, мониторинга и оценяването на стратегията за младежта. От съществено значение е програмите и фондовете на Съюза да отразяват амбициите на Европа за младите хора, както и политиките, програмите и действията на ЕС да бъдат координирани с оглед на стратегията на ЕС за младежта.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, защото макар стратегията на ЕС за младежта по своята същност да е документ с много широк обхват, от решаващо значение е да препотвърдим, че всяка нова стратегия трябва да поставя образованието в центъра на своите цели и политики. В миналото такава политика в областта на образованието би поставила акцента си върху необходимостта всички ученици в ЕС да завършват основно и средно образование. За щастие, сега сме стигнали до етап, когато можем да си позволим да насочим вниманието си към по-амбициозни цели. В последните двадесетина години опитахме много инициативи с цел да изпратим във висши учебни заведения представители на демографски групи, които традиционно не са склонни да посещават университети. Някои от тези инициативи са по-успешни от други, но като цяло преобладаващото мнозинство от студентите с висше образование продължава да се формира от едни и същи социални групи. Не можем да позволим това да продължава. Ако трябва честно да подходим към бедността, която продължава да съществува, но често остава незабелязана в ЕС, трябва да изградим ефективна система, чрез която кръгове от обществото, които проявяват по-слаб интерес, да увеличат своята представителност в университетите.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз подкрепям доклада на г-н Papanikolaou относно стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал. Съгласен съм с неговия призив към държавите-членки да приложат изцяло разпоредбите на Договора от Лисабон в областта на политиката за младежта, като насърчаване на участието на младите хора в демократичния живот, специално внимание към младите спортисти и правното прилагане на Хартата на основните права.

Бих подчертал важната роля на програмите „Комениус“ „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“ за развитието на европейските политики за образование и обучение. Настоятелно призовавам Комисията да даде приоритет на инструменти, които подобряват квалификацията на младите хора и увеличават възможностите за работа, и особено за развитие на програмата „Еразъм: Първо работно място“. Подкрепям борбата срещу употребата на наркотици и алкохол и срещу тютюнопушенето, както и срещу други форми на пристрастяване, включително хазарта.

Бих подчертал ролята на информираността и сексуалното образоване на младите хора в защита на тяхното здраве. Бих изтъкнал и значението на доброволческите дейности, както и това, което Португалската социалдемократическа младеж (JSD) винаги е защитавала – да се дадат на младите хора основните отговорности в разработването и прилагането на политиките за младежта на европейско, национално и регионално равнище.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Инвестициите в политики за младежта са от основно значение за бъдещето на европейските общества, особено в периоди, когато броят на младите хора в населението като цяло продължава да намалява. Приветствах получаването на стратегията на ЕС за младежта, в която за първи път беше събрана информация за положението на младите хора в Европа, както и трите приоритета за младежта, определени от Комисията.

Създаването на повече възможности за младежта в образованието и заетостта, подобряването на достъпа и пълноценното участие на всички млади хора в обществото, подкрепата за социалното включване и солидарността между обществото и младите хора са основни цели за една ефективна европейска политика за младежта, която е в състояние да допринесе за развитието на европейско мислене. Въпреки това съществуването на различни дефиниции за „младеж“ в различните държави-членки, както и фактът, че политиката за младежта се подчинява на принципа на субсидиарност, показват проблемите пред ефективното използване на инструментите на политиката за младежта. От правителствата на държавите-членки се изискват силно желание и голяма ангажираност за обновяване на европейското сътрудничество по въпросите на младежта, както и неотложно засилване на отворения метод на координация.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах за доклада относно стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал. Професионалното бъдеще на милиони млади хора в Европа, поне в краткосрочен план, е изложено на риск поради финансовата криза, най-вече защото навлизането на пазара на труда е все по-трудно. Ние спешно трябва да гарантираме, че мерките за обучение осигуряват по-добро съответствие между уменията и изискванията на пазара на труда и така насърчават автономията на младите хора и икономическата им независимост; в противен случай ние поемаме риска да прахосаме таланта на младите хора.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Във време, когато Европа се бори с най-голямата, най-сериозната икономическа и финансова криза през последните десетилетия, от основно значение е европейската стратегия за младежта, която сега обсъждаме, да бъде фокусирана върху проблемите, които кризата е причинила и които особено силно засегнаха младите хора. Сред тези проблеми ще подчертаем високия процент младежка безработица; трудностите, свързани с достъпа до пазара на труда; ниското заплащане; несъответствие между формалното обучение в училищата и университетите и изискванията на професионалния живот; и трудностите при съчетаването на започването на работа със семейния живот, което винаги е трудно.

Това са въпроси, които трябва да присъстват във всяка европейска стратегия за младежта. Трябва да се търсят също политики и стратегии, които дават възможност на европейците по-добре и по-бързо да се приспособят към предизвикателствата на 21-и век – особено в ситуация на криза. Аз специално бих подчертал важността на мерките, които отдават дължимото значение на образованието, онези, които са насочени към придобиването на нови умения и онези, които стимулират креативност и предприемачество. И накрая, считам, че за да се постигнат успешно предложените цели, е необходимо да се заздрави координацията между различните участници, ангажирани в провеждането на стратегията за младежта.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Поет е ангажимент към младите хора за добра образователна система, която дава абсолютен приоритет на проблемите на ранното отпадане от училище и неграмотността и която поддържа равни възможности за достъп за всички млади хора до висококачествено образование и обучение на всички нива. Застъпихме се също и за насърчаване на възможностите за учене през целия живот. Предвид високото равнище на безработица, на което са изложени младите хора в Европа, и тъй като младите хора с ниска квалификация е по-вероятно да са безработни, от съществено значение е да гарантираме, че те получават най-доброто възможно обучение, което им гарантира бърз достъп до и дългосрочен интерес към пазара на труда. Първото работно място е много важно. Затова ние предложихме схемата „Еразъм: Първо работно място“, която беше одобрена; очакваме последващите действия на Комисията във връзка с това предложение. ЕС следва да подобри информираността относно инструментите, с които вече разполага, както и тяхното развиване и прилагане. Младите хора трябва да бъдат призовани да участват по-активно не само в изграждането на рециклиращо общество, но и в борбата против изменението на климата, към което впрочем те вече щедро допринасят.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Считаме, че този доклад отразява правилната гледна точка при подхода към проблемите на младите хора като към нещо, което пресича няколко сектора на обществото. Така той идентифицира конкретни проблеми в няколко области: образование и обучение; здравеопазване; благосъстояние и околна среда; култура и други. Тези проблеми включват, наред с други: отпадане от училище; несигурни и рискови работни места; неплатена заетост; изтичане на мозъци; увреждане на околната среда; зависимост от наркотици; и социално изключване.

Въпреки че докладчикът представя някои предложения за решаване на тези проблеми, които ни изглеждат справедливи и заслужават нашата подкрепа, има и други, които са категорично недостатъчни, някои са дори двусмислени, а други чак противоречиви. Ние не можем да приемем например, че стратегията „Европа 2020“, която е „по-силно фокусирана върху младите хора“, може да приема несигурната или непостоянна заетост като „стратегическо“ решение за младите хора; тези две концепции присъстват в споменатата стратегия, която защитава също и конкурентоспособността като възможен начин за излизане от кризата.

Както и в други области, тук се изисква хармонизация, постигната чрез общ социален напредък, а не като всички се оказват с нисък жизнен стандарт. Някои държави – включително Португалия – включиха в конституциите си широка гама от права на младежта; важно е те да се прилагат, а не да се ограничават.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Безработица, временна работа, стажове. Какви перспективи очакват младото поколение? Какви очаквания за живота? Как трябва да се чувстват младите хора, когато са принудени да си стоят в къщи и да бъдат издържани от родителите си, без дори да имат възможността да създадат собствени семейства? Временна работа, често ниско платена, и работа, която не съответства на нивото на образованието им. Без перспективи за пенсия. Какво им готви бъдещето?

Г-жо председател, госпожи и господа, младите хора са тези, които понасят тежестта на тази криза.

Те са без илюзии и разтревожени от възможността да бъдат изхвърлени от пазара на труда. Няма смисъл да се крием зад добри намерения и обещания. Младите хора искат факти. Наш дълг е да им дадем правилни отговори.

Трябва да инвестираме; трябва да дадем сигурност, да предложим възможности. Светът на труда се променя и ние трябва да създадем условия, чрез които младите хора първи да се адаптират към тези промени, използвайки максимално новите технологии и следвайки подходящи за новите потребности образователни пътеки.

Трябва многократно да увеличим усилията си, трябва да поставим младите хора в центъра на нашата европейска политика. Ако за младите хора няма бъдеще, няма бъдеще и за цялото общество.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах за доклада относно стратегията за младежта, тъй като мисля, че бъдещето на Европа са днешните млади хора. Трябва да предприемем действия сега, за да гарантираме, че младите хора са подготвени и въоръжени по най-добрия начин за живота занапред и неговите предизвикателства.

Настоятелно призовавам държавите-членки да погледнат сериозно на новата стратегия за младежта и активно да прилагат предложените мерки. Стратегията за младежта трябва да се влее в личното и професионално развитие на всеки млад човек в Европа, като му предостави средствата за учене у дома и в чужбина чрез формално, неформално самостоятелно учене. Стратегията следва също да служи за мобилизиране на потенциала на младите хора и по-активното им включване в обществото.

Още повече, че никоя политика не може да функционира в действителност без многосекторно приложение. Всички участници от съответните сектори трябва да работят заедно за успеха на стратегията. Въпреки че политиката за младежта в Европа се прилага на национално равнище, ние трябва да се учим едни от други и да даваме пример. Публикуването на националните доклади е изключително важна стъпка, за да се доближим до нашите млади граждани, а също и за да се учим едни от други чрез най-добри практики и от евентуални предизвикателства.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Глобалната икономическа криза е само един от факторите, които допринасят за промяна в поведението и условията на живот на младите хора в Европа. Това трябва да бъде тревожен сигнал, както за държавите-членки така и за Европейския съюз като цяло.

От известно време в Европа сме свидетели на намаляване на населението с произтичащите от това драматични последици за икономиката и за системите за социални услуги. Източник на тревога е, че младите хора създават семейства все по-късно и в по-напреднала възраст имат все по-малко деца. В същото време те не разполагат с адекватни условия за развитие на своите умения и активно включване в обществото.

Образованието, заетостта, социалното включване и здравето са основните грижи на младите поколения, но тези фактори поставят предизвикателства за държавите-членки. Именно това е причината, поради която аз гласувах за проектодоклада, изготвен от г-н Papanikolaou. Изразявам твърдо убеждение, че измененията, които сме предложили, ще бъдат съществен принос към задачата да се изработят политики, насочени към младите хора, като им позволят да вземат независими решения и като подкрепят личните им инициативи, равния достъп до образование за млади хора в неравностойно положение и тяхното последващо включване на пазара на труда.

Считам, че партньорството със средствата за масово осведомяване, което цели да популяризира европейските програми и проекти за младите хора, е ключов фактор за постигането на нашите цели.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Стратегията на ЕС за младежта стана много по-важна и сега трябва да гледаме на нея като на един от политическите приоритети на Съюза, тъй като младите хора представляват около 20% от цялото население. Целите са ясни и определени и са свързани с важни области като създаването на повече възможности за заетост или насърчаването на младите хора да играят по-активна роля в обществото. В ситуация на икономическа и финансова криза, каквато преживяваме в момента, съчетана с проблема със застаряващото население, младите хора са една от най-уязвимите групи. Затова аз настоявам за дори още по-голям ангажимент към политиките за младежта на равнище на ЕС. Ето защо гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) По-конкретно, младите хора са особено силно засегнати от настоящата криза. Пред лицето на нарастващата безработица сред младежта е важно да подобрим възможностите за образование. Докато ние на равнище на ЕС все още говорим за насърчаване, държавите-членки вече орязват финансирането за университетите.

Ако наистина искаме да помогнем на младежта, ние трябва здраво да обуздаем явлението „вечни стажанти“. Тези мерки са в най-добрия случай декларация за намерения, но предвид условията по време на криза те едва ли са достатъчни за действителното постигане на нещо. Затова аз се въздържах от гласуване.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах за този документ, тъй като самата аз съм част от същото младо поколение, което оформя бъдещето на ЕС, и съм загрижена за това какво бъдеще очаква мен и хората от моето поколение. Понастоящем безработицата е един от главните проблеми пред младите хора в моята родина Литва и в другите държави-членки и ние вече започваме да наричаме днешните млади хора изгубеното поколение на тази епоха. Друг проблем е несъвместимостта на образователната система с потребностите на пазара на труда. Въпреки че сме съгласни със съобщението на Комисията относно стратегията на ЕС за младежта, аз съм притеснена, че, както много други стратегии, които приехме, и тази може никога да не бъде нещо повече от пакет от хубави декларации на хартия. Ние, Европейският парламент, другите институции на ЕС, държавите-членки, трябва да разберем, че ако не се грижим за младите хора днес, може да се окаже, че нито една от другите ни стратегии, включително „ЕС 2020“, някога ще бъдат осъществени, тъй като няма да е останал някой, който да ги осъществява. Затова призовавам Комисията, другите компетентни институции и държавите-членки да предприемат конкретни действия възможно най-скоро, така че тази стратегия да стане действителност.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент № A7-0113/2010 във връзка с доклада относно стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал (2009/2159(INI)), защото днес е изключително важно дефинирането на стратегия за младите хора. Младата част от европейското общество е изправена пред много предизвикателства, с които трябва да се справим в близко бъдеще. Икономическата криза и застаряването на обществото без съмнение са важни и неотложни въпроси и засягат главно онези, които ще градят бъдещето. Това, което би трябвало да направим и което на практика трябва да направим, е да създадем равни възможности и равен достъп за всички онези, които ще започнат своя живот на възрастни хора в близките няколко години и за онези, които го започват днес. За съжаление, има много млади и талантливи хора, които по различни причини са оставени на заден план. Следва да им дадем втори шанс. Мерки като финансова подкрепа за хора, които са завършили университет, са от съществено значение за гладкия преход към пазара на труда. За съжаление, безработицата сред младите хора е висока, а неравнопоставеността на пазара на труда продължава. Определено проблемите са още повече от тези, които споменах. Затова съм напълно съгласен с докладчика, че „Настоящият доклад представлява нов етап от непрекъснати усилия. Усилия, които са наш дълг. Безкраен дълг пред бъдещите поколения“. Това се очаква от нас днес и това следва да направим.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз съм съгласен с гледната точка, изразена от г-н Papanikolaou. Създаването на нова стратегия на ЕС за младежта е от решаващо значение. Главната цел на новата стратегия за младежта следва да е използването на съществуващите инструменти по-ефективно и насърчаването на знанието. Възможно е да се постигне напредък, като се подтикват правителствата да си сътрудничат повече по този въпрос, независимо от съществуващите разлики между националните политики относно младите хора.

Това е основен фактор, когато се стигне до предлагане на обещаващо бъдеще на бъдещите поколения от европейски граждани. Икономическата криза има силно влияние върху младите хора и представлява заплаха за тяхното благоденствие. Застаряващото население също ще има силно въздействие върху тяхното бъдеще. Предвид силния натиск, на който са подложени младите хора, произтичащия от това дълг да ги подкрепим посредством ефективна стратегия за младежта, факта, че политиките в полза на младите хора са подчинени на принципа на субсидиарност и факта, че сътрудничеството между държавите-членки в тази област е доброволно, от решаващо значение е новата стратегия да превъзмогне слабостите на предходната стратегия и да доведе до конкретни резултати.

  Ioan Mircea Paşcu (S&D), в писмена форма. – (EN) Образованието на младите хора е задача от решаващо значение, защото, ако се допускат грешки и не се поправят навреме, те могат да имат последствия върху цели поколения и лесно могат да се повторят, като по този начин доведат до продължаваща деградация. Бедата с нашите стратегии е, че след като ги изготвим, ние биваме обсебени от прилагането им и пренебрегваме необходимостта от редовното им преразглеждане и коригиране.

Настоящата стратегия относно младежта, в основата си разработена преди кризата, вече среща редица предизвикателства: как да бъдат защитени младите от негативното психологическо въздействие на настоящата криза; как да ги подготвим за утрешния свят, не за днешния; как да осигурим равни възможности за образование, независимо от доходите; как да отделим „мобилността“ от „изтичането на мозъци“; и как да балансираме между „виртуалното привързване“ чрез мрежата и действителното привързване и екипния дух чрез колективни действия.

Това са „стратегически“ предизвикателства, които се нуждаят от „стратегическо“ внимание от страна на лицата, вземащи политическите решения, във всички държави в ЕС.

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (PPE), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах за този доклад, тъй като неговата цел е да насърчи активното гражданство, социалното включване и солидарността между всички млади хора. По отношение на политиката за младежта, където по правило се прилага субсидиарността, ние трябва да насърчаваме държавите-членки да определят общи цели и програми и да усъвършенстват сътрудничеството си, а също и обмена на добри практики. Това е неотложен въпрос, защото ние знаем, че в Европа един от четирима младежи на 15 годишна възраст не може да чете добре. Предвид обсъждането на бюджета за 2011 г. аз съм загрижена за несъответствието между амбициите на доклада, който току-що гласувахме, и намалението на бюджета за програмата „Младежта в действие“ с 3,4%. Защо режем средства за програма, която има за цел именно да развие съзнание за гражданство, солидарност и търпимост сред младите европейци? Ето защо аз се надявам, че стратегията за 2020 г, която се основава на интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика, ще има за резултат амбициозни финансови ангажименти към образованието и обучението на младежта, защото в това време на системна криза средносрочното оцеляване на ЕС зависи от младите хора, които са образовани и мобилизирани от европейския проект.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Аз подкрепих стратегията на ЕС за младежта с пълното убеждение и сигурност в нейния успех. Това е една от основните области от работата на комисията по култура и образование, в която работя аз. Наложително е да подобрим положението на младите хора и техните образователни и професионални шансове. Три въпроса са критични в това отношение.

1. Младите хора в ЕС и в Полша се възползват добре от програмите на ЕС като „Комениус“ „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“. Следователно е много важно да увеличим финансирането за тези програми и да ги признаем за основа за разработването на многогодишна стратегия на ЕС за младежта. В бъдеще тези програми следва да получат по-голяма финансова подкрепа. Инвестицията в образованието на младите хора е най-добрата възможна употреба на бюджета на ЕС. Аз призовавам и за усъвършенстване и пълно прилагане на програмата „Еразъм Мундус“.

2. Като социалист аз подчертавам и необходимостта да се създадат равни възможности за достъп на младите хора до образование. От основно значение е да се подпомогнат финансово онези, които не могат да си позволят да завършат висше образование. Важно е също да се помогне на младите хора, като се улесни достъпа им до пазара на труда.

3. С оглед на влизането в сила на Договора от Лисабон аз бих искала да обърна внимание на задълженията на държавите-членки относно прилагането на стратегията, което включва насърчаване на участието на младите хора в демократичния живот, специално внимание за младите спортисти и прилагане на Хартата на основните права.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Докладът, приет от Европейския парламент, е задълбочен анализ на разностранния въпрос за младежта – въпрос, който понякога остава недостатъчно обсъждан или изтикван на заден план. Днешните млади хора ще създадат Европа на бъдещето, така че трябва да се уверим, че те се развиват правилно и трябва да им помогнем да се възползват по най-добрия начин от възможностите, които предлага Съюза. Младите хора са специален вид добавена стойност – те носят свежест и иновации и могат да превърнат обществената представа за Европа в действителност, основана на търпимост, различност и равенство. Въпросът за младите хора придобива дори по-голямо значение по отношение на сегашната ситуация – икономическата криза и демографските фактори в Европа.

Младите хора са по-уязвими от отрицателните ефекти на настоящата икономическа ситуация. Безработицата в тази група е почти два пъти по-висока от общата и финансовата ситуация, пред която са изправени младите хора, често ги принуждава да се отказват от образование, което в крайна сметка може да доведе до бедност и изключване.

В контекста на застаряващото население трябва да се намерят инструменти, които ще насърчат младите хора да създават семейства. Те често отлагат това решение заради неблагоприятно финансово положение, проблеми с намирането на работа или необходимост да съчетават работата със семейния живот. Що се отнася до въпросите, свързани с организацията и структурите на сътрудничество в областта на младите хора, ние следва да сме по-ясни и конкретни. Въпросът за младите хора е комплексен и изисква включването на политики от много области.

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Резолюцията, приета днес, относно съобщението на Комисията относно стратегия на ЕС за младежта сочи в правилната посока, основана на интегриран подход към проблемите и потребностите на младите хора. Ние очакваме, че ако се вземат под внимание интересите на младите хора и бъдещите поколения, когато се формулират стратегии за политики на всички политически равнища, ще се гарантира ефективно и ефикасно решаване на повечето неотложни въпроси. Например продължителното високо равнище на безработица в тази социална група показва липсата на структурни решения, като грешки в образователните системи, които образоват младите хора изолирано от потребностите на пазара на труда.

Ние трябва да насърчаваме младите хора да бъдат активни в гражданското общество, да бъдат политически активни и да ги стимулираме към предприемачество. Трябва да създадем условия за тях да проявяват творчество в областта на културата и да събудим интереса им към изкуството, науката и новите технологии. От друга страна, ние следва да гарантираме закрилата на младите хора от дискриминация и да водим кампании, които популяризират идеи в полза на околната среда, без да забравяме борбата против злоупотребата с наркотици и други зависимости, към които младите хора са особено уязвими. Ето защо днес аз с удоволствие подкрепих резолюцията, изготвена от г-н Papanikolaou.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) 96-те милиона млади европейци на възраст между 15 и 29 г. представляват приблизително 20% от населението на Европейския съюз. Процентът на безработица сред младите хора достигна до 20% в началото на годината поради икономическата криза, докато процентът на отпадналите от училище достигна 17%, като най-силно от това са засегнати младите хора в селските райони. Освен това на младите хора все повече се предлагат договори за временна заетост и така се намалява шансът им да постигнат финансова стабилност и да си осигурят жилище. Младите хора са нашето бъдеще и ние следва повече да ги включваме в процеса по вземане на решения на европейско равнище. Те са тези, които би трябвало да планират и реализират заедно с нас, като допринасят за развитието на обществото, в което живеем. Призовавам Комисията и държавите-членки да приемат спешно конкретна стратегия и мерки, чрез които да помогнат младите хора да станат по-ангажирани в обществото. Тези мерки би трябвало да имат следните цели: предоставяне на достъп до образование без дискриминация, което дава възможност на младите хора да придобият уменията, от които се нуждаят, за да си намерят работа, която да им осигури приличен живот, предлагане на достъпни услуги за грижи на деца, за да се улесни баланса работа-личен живот и подкрепа за улесняване на навлизането на младите хора на пазара на труда, както и осигуряване на социални жилища за млади хора.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Световната икономическа криза ни връхлетя болезнено. Най-тъжният факт е, че най-силният удар беше понесен от онези, от които зависи нашето бъдеще. Финансовото цунами от последните няколко години остави повечето млади хора без работа или с непълна заетост. Според този доклад безработицата сред младите хора в повечето европейски държави е почти два пъти по-висока в сравнение с работещото население. Сега имаме шанса да превърнем кризата във възможност. Дължим го на бъдещите поколения европейци.

За моята родина Литва е важно, както и за повечето нейни съседи, да спрем увеличаващото се изтичане на мозъци на квалифицирани работници. Както предполага заглавието на доклада, можем да постигнем това чрез инвестиране и предоставяне на възможности. Образованието и заетостта са главните области от инвестиционна гледна точка. Ние трябва да спомогнем за по-гладък преход между образованието и пазара на труда. Въздействието на тази основна инвестиция обаче ще остане ограничено, ако не предоставим на нашите млади хора възможности. Трябва да насърчаваме младежите да станат социално и политически по-активни граждани. Процентът на младите хора в Източна Европа, които гласуват на избори, е много нисък. Следователно ние трябва да съживим техния интерес в политическия процес.

Гражданското общество и съответните неправителствени организации могат да подкрепят интересите на ЕС например проекта „Моят глас“, който използва иновативни интернет технологии, за да допринесе за политическата осведоменост на младите хора. Освен това ние трябва да започнем конструктивен диалог с младите хора и младежките организации в Европа, свободен от паяжината на бюрокрацията и техническия жаргон.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз подкрепих доклада относно европейската стратегия за младежта, тъй като мисля, че тя ще се окаже от жизненоважно значение за включването на младите хора в заетост с пълно работно време през следващите години. При 5,5 милиона безработни европейци на възраст под 25 години е ясно, че е необходима ефективна стратегия за справяне с проблема.

Проблемът за безработицата при младежите не се дължи само на икономическата криза; работодателите търсят хора с професионален опит. Аз съм напълно съгласен с предложението за по-ефективна връзка на по-високите нива на образование с пазара на труда. Сътрудничеството между държавите-членки е от основно значение за справянето с проблема с безработицата сред младежите, която може да има тежка социална и икономическа цена.

Препоръка за второ четене: Astrid Lulling (A7-0146/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Важно беше да се укрепи закрилата на самостоятелно заетите жени. Докладът на г-жа Lulling относно равното третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, е стъпка в тази посока. Той предвижда 14-седмичен отпуск по майчинство и социални осигуровки за помагащите съпрузи, каквито досега те не са имали. За пореден път Европейският парламент гарантира закрилата на жените на работното място. Тъй като споделям това виждане, гласувах в подкрепа на доклада.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид необходимостта от отмяна на Директива 86/613/ЕИО относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, предложеното изменение представлява значителна крачка напред също така и за положението на съпрузите на самостоятелно заетите лица.

Що се отнася до социалната закрила, се прави предложение, където има действаща система за социална закрила на самостоятелно заетите лица, държавите-членки да приемат необходимите мерки, за да предоставят възможност на съпрузите да се възползват от социална закрила в съответствие с националното законодателство. Въпреки че социалната закрила на съпрузите не е задължителна, предложението представлява важна стъпка, тъй като в много държави-членки съпрузите не се ползват с никаква форма на социална закрила нито доброволна, нито задължителна.

В заключение, направеното предложение съдържа текст относно закрилата на майчинството, въпреки че не предвижда помагащите съпруги на самостоятелно заетите мъже да могат да ползват същата продължителност на отпуска по майчинство, както работещите на заплата. Те обаче ще имат право на подходящо парично обезщетение, което да им помогне да преустановят професионалните си занимания за период от най-малко 14 седмици и/или да поискат временен заместник. Поради изложените по-горе причини гласувах в подкрепа на предложението.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) За да преодолеем икономическата рецесия, е много важно да инвестираме в човешкия капитал и социалната инфраструктура, като създаваме условия за мъжете и жените да се възползват от всичките си възможности. Европейският съюз се доближи до целта, посочена в Стратегията от Лисабон, за постигане на 60% равнище на заетост сред жените до 2010 г., но безработицата сред жените в държавите-членки е твърде неравномерно разпределена. Следователно Комисията и държавите-членки трябва да предприемат ефективни мерки за прилагането при първа възможност на Директивата относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица. Въпросът за закрилата на майчинството на самостоятелно заетите жени и помагащите съпрузи или признатите партньори е много съществен. Трябва да се признае, че е необходимо да им се предостави обезщетение, което да им позволи да прекъснат професионалната си дейност за период от време, достатъчен да гарантира доброто протичане на нормална бременност и физическото възстановяване на майката след нормално раждане, а също така и размерът на обезщетението за майчинството на жените да бъде в достатъчен размер. Ето защо съм особено съгласна със становището на докладчика относно предложенията, направени по време на второто четене на директивата. Нещо повече, в хода на консултациите с Комисията по новата стратегия до 2020 г., не беше обърнато достатъчно внимание на въпроса за равенството между половете. Трябва да задълбочим и интегрираме въпросите, свързани с равенството между половете, в новата стратегия.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам приемането на директивата, която създава рамката за прилагането от страна на държавите-членки на принципа за равното третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица или които допринасят за извършването на такива дейности. Намаленото участие на жените в дейности, извършвани от самостоятелно заети лица, представлява неравенство, дотолкова доколкото семейните задължения изглежда оказват отрицателен ефект върху предприемачеството сред жените в сравнение с мъжете. Що се отнася до помагащите съпрузи, липсата на социални осигуровки и на признание на приноса им към семейния бизнес несправедливо дава конкурентно предимство на някои дружества пред други, затова настоящата инициатива ще гарантира равни условия в Европа. Изключително важно е да се приемат мерки за решаване на проблема с неравнопоставеността на половете в областта на предприемачеството с оглед на по-доброто съчетаване на професионалния и личния живот. Призовавам държавите-членки да гарантират на практика пълното равенство между мъжете и жените в професионалния живот с оглед на насърчаване на предприемаческите инициативи сред жените.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Директивата от месец декември 1986 г. се оказа неефективна, тъй като съгласно докладите по изпълнението й, резултатите съвсем не са удовлетворителни. Ето защо е неотложно да се премине към утвърждаване на закрилата на майчинството за самостоятелно заетите жени и да се гарантира равното третиране на жените, които работят за себе си, включително и помагащите им съпрузи.

В Европа 16% от активното население са самостоятелно заети лица, от които само една-трета са жени. Несъмнено това число е резултат от неизброимите пречки пред занимаващите се с бизнес жени, не на последно място, по отношение на балансирането между семейния и професионалния живот. Вярно е, че директивата от 1986 г. не постигна целите си, но настоящото предложение също страда от липса на амбиции.

За съжаление, потенциалът на настоящата директива беше намален, за да бъде постигнат политически компромис в рамките на Съвета. И все пак, това може да се приеме като първа стъпка към подобряване на настоящото положение във връзка със социалната закрила на самостоятелно заетите лица и помагащите съпрузи. Създадени бяха минимални правила, съгласно които за първи път ще се признае правото на обезщетения при майчинство на равнище на Европейския съюз, което ще позволи прекъсване на професионалната им дейност за период от най-малко 14 седмици.

  Anna Maria Corazza Bildt, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark, Anna Ibrisagic и Alf Svensson (PPE), в писмена форма. – (SV) Шведската делегация в рамките на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) гласува вчера (18 май 2010 г.) против препоръката за второ четене относно общата позиция на Съвета на първо четене с оглед на приемането на Директива на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО (A7-0146/2010). От решаващо значение е държавите-членки да работят съвместно, за да гарантират равното третиране на мъжете и жените, така че по-голям брой жени да могат да работят в качеството на самостоятелно заети лица. От друга страна, не считаме, че ЕС е този, който трябва да взема решения относно политиката на равенството, които биха имали всеобхватни последици върху обществените финанси на държавите-членки. Трябва самите държави-членки да решават тези въпроси. Освен това не считаме, че равно третиране на мъжете и жените означава гарантиране само на самостоятелно заетите жени (но не и на мъжете) на придобивки и родителски отпуск при раждане на дете. В заключение, бихме искали да наблегнем на факта, че по-голямата степен на равенство е едно от основните предизвикателства пред ЕС и област, в която Швеция може да служи за вдъхновение на останалите държави-членки. Предвид настоящата икономическа криза е изключително важно да подкрепяме и насърчаваме самостоятелно заетите лица.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Преди повече от две години обсъждахме за последно доклада относно положението на жените в селските райони и тогава отправихме призив за необходимостта от актуализиране на законодателството в областта на социалната закрила. Сега Съветът ни предлага нов вид директива, чиято област на приложение се ограничава единствено до селското стопанство. Не смятам, че има основания за подобно ограничаване. Положението на жените в селските райони е изключително тежко, особено в новоприетите държави-членки, и трябва непрекъснато и активно да сме ангажирани с това. Когато обаче говорим за самостоятелно заети лица, не трябва да забравяме онези, които се занимават със занаяти с цел печалба, търговията, малките и средните предприятия и свободните професии.

В допълнение смятам, че предложените от Съвета разпоредби, които могат да позволят на държавите-членки да ограничат достъпа до схемите за социална закрила, трябва да се избегнат. В съответствие с принципите на пропорционалността и субсидиарността директивата, в изменения вид, предложен от Парламента, предоставя съответната рамка, която е благоприятна за намаляване на различията между мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица. В това отношение, считам, че, от една страна, закрилата на майчинството е от първостепенно значение, на основата на правото на минимум 14 седмици отпуск по майчинство и на съответните социални придобивки. От друга страна, правото на съпрузите или на партньорите на семейни начала да създават законно установени дружества е също толкова важно.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Като яростен защитник на правата на човека и принципа на равенството не искам да подкопавам инициативите, които имат за цел защитата на правата на жените на пазара на труда, както в случая с доклада на моята уважаема колега, г-жа Lulling. Вече казах, че трябва да има справедливо отношение към мъжете и жените, което означава предоставяне на еднакви права, но при отчитане на съответните потребности. В случая с жените това важи особено за области като закрилата на майчинството, съчетаването на професионалния и семейния живот...

Ето защо приветствам факта, че тук откривам, наред с другите неща, загриженост за закрилата на майчинството на самостоятелно заетите лица. Въпреки това продължавам да бъда яростен защитник на принципа на субсидиарността и считам, че много от нещата, които разискваме, трябва да останат в рамките на юрисдикцията на държавите-членки.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам усилията на Европейския парламент за укрепване на механизмите на социалната справедливост и равенството между половете в рамките на Европейския съюз. Освен че е неоспорим принцип на цивилизования свят, и не на последно място в Европа, която разглежда себе си като развита в културно и социално отношение, гарантирането на равното третиране на самостоятелно заетите мъже и жени – особено що се отнася до достъпа до механизми на социална закрила, и преди всичко свързаните с майчинството – става все по-належащо и очевидно в дългия период на дълбока икономическа и социална криза. Ще подчертая загрижеността ни, че различията в третирането на различните професионални дейности трябва да се премахнат предвид добре известните развития както на равнище на организация, така и на оръдия на труда и механизми на работа или производство. Спрямо работниците трябва да се прилагат еднакви критерии за достъп до схемите за социална закрила, особено по отношение на вноските и привилегиите. Искам също така да подчертая, че настоящата препоръка категорично ще засили мотивацията за развитие на предприемачеството сред жените. Европейската икономика все още има много какво да спечели и да претърпи голямо развитие в резултат от по-активното и по-приобщаващо участие на жените.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Предвид това, че съм изключително чувствителна по въпросите на равенството между половете и изобщо на равенството, включително и по отношение на социалните права, приветствам приемането на доклада. Наистина, струва ми се от основно значение държавите-членки да гарантират социалната закрила на самостоятелно заетите жени и помагащите съпрузи, и то в степен, еквивалентна на тази на жените, работещи на заплата. Става дума за мярка, която да повиши дейностите по предприемачеството сред жените в Европа, които все още се държат колебливо в това отношение, и преди всичко да се позволи на тези жени да се възползват от отпуска по майчинство по същия начин, по който се възползват жените, упражняващи друг вид дейност. Отпускът по майчинство трябва да бъде гарантиран от всички държави-членки и за всички жени, независимо от заетостта им. Тъй като тази мярка е подчинена на принципа на субсидиарността, нека се надяваме, че държавите-членки ще извършат необходимото, за да гарантират, че въпросните мъже и жени могат да започнат да съчетават семейния и професионалния живот възможно най-скоро и по възможно най-лесния начин.

  Lívia Járóka (PPE), в писмена форма. – (HU) Искам да поздравя колегата, Astrid Lulling, за приемането на доклада й, който представлява важна стъпка напред към решаването на един наистина дългогодишен проблем. Положението на съпрузите и партньорите, съжителстващи на семейни начала със самостоятелно заетите лица, които допринасят към дейността и приходите на предприятието, без да имат статут на служители или бизнес партньори, не можа да бъде успешно уредено от директивата на Съвета от 1986 г. Затова беше време да отменим гореспоменатото законодателство и да изготвим нова директива, която признава труда на помагащите съпрузи и ги поставя на равна основа със самостоятелно заетите лица по отношение на социално-осигурителна защита

Освен това едно важно постижение на докладчика и на Европейския парламент е, че в сравнение с оригиналната препоръка на Съвета обхвата на приложение вече не се ограничава само до печеливша самостоятелна заетост в сектора на селското стопанство, тъй като целевата група работи също и в малките и средните предприятия например или в търговията на дребно, където представляват мнозинство. Въпреки че Съветът не прие редица важни препоръки, отправени от докладчика и Парламента, като остави предоставянето на равна степен на социална закрила за съпрузите и партньорите на семейни начала на самите държави-членки и позволи на същите да запазят ограничителни разпоредби, свързани с определени схеми или нива на социално-осигурителна защита, все пак предложението за директива като цяло представлява значителна стъпка.

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. – (IT) Аплодирам одобрението на предложението за директива относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица. Най-после Европейският парламент изразява становище по прилагането на този принцип, който е толкова показателен за социалния и икономическия напредък!

При положение, че има пълно зачитане на прерогативите на държавите-членки, считам, че се нуждаем не само от формулиране на минималните стандарти за закрила на самостоятелно заетите жени майки, както и на помагащите съпрузи и признатите партньори, но също и от изравняване степента на тяхната закрила с тази на заетите жени майки, които работят за работодател, за разлика от самостоятелно заетите.

Съществуват надежди, че декларирането на тези права ще бъде последвано от действителното им зачитане и че държавите-членки ще въведат подходящи мерки, особено по отношение на закрилата на самостоятелно заетите жени и помагащите съпрузи по време на бременността и майчинството. Трябва да се борим с дискриминацията на работното място и всичките й форми, за да подкрепим еманципацията на жените, както и на мъжете.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението на Комисията има за цел за гарантира равното третиране на самостоятелно заетите мъже и жени. Затова разглеждам приемането на настоящия текст като важна и много положителна стъпка към приближаването до действащото законодателство спрямо работещите на заплата, тъй като основните права на равенство и социална закрила вече са защитени, а предложените изменения на оригиналния текст се придвижват в посока към общо подобряване на закрилата на съпрузите на самостоятелно заетите лица, конкретно по отношение на обезщетенията при майчинство, предоставяни на самостоятелно заетите жени и съпрузите или признатите партньори на самостоятелно заетите лица. Затова гласувах по този начин.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, не само защото е важен и защото считам, че ще засегне милиони граждани на Европейския съюз. Познавам много артисти, юристи и други самостоятелно заети лица и ми е известно, че много често им помагат членове на семействата, обикновено съпругите или децата. Фактът, че те вече ще имат право на социална закрила със сигурност ще подобри материалното им положение, ще повдигне духа им и желанието им за работа. Това особено важи за Литва, защото сега, когато кризата сериозно засегна държавите в Балтийския регион, материалното положение на голяма част от семействата граничи с бедността.

Повече не можем да гледаме на самостоятелно заетите лица отстрани, докато техните семейства търпят социална несправедливост. Приемането на настоящия доклад е ясен сигнал към правителствата на държавите-членки да подкрепят съпрузите на самостоятелно заетите лица, да им гарантират правото на пенсия, платен отпуск, отпуск по майчинство или бащинство и да им помогнат повторно да се интегрират на пазара на труда.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да изразя подкрепата си за доклада на г-жа Lulling. Предложението е необходимо поради голямата пропаст между половете, която все още съществува по отношение на сектора на самостоятелната заетост и заплашва да стане още по-голяма. Предложението взема предвид също и факта, че следва да се предостави социална закрила на помагащите съпрузи, които често пъти допринасят в значителна степен за дейността на дружествата на самостоятелно заетите лица, при това без да се ползват с каквато и да било закрила в много от държавите-членки.

Предложението, което има за цел да предложи инициативи за предоставяне на достъп на жените до пазара на труда и да подпомогне борбата срещу необявената заетост, внася три съществени промени в действащото право на Общността: терминът „помагащи съпрузи“ се изменя, така че да включва също така и несемейните двойки там, където това се признава от националните законодателства; самостоятелно заетите жени и помагащите съпрузи получават право на надбавки при искане от тяхна страна за платен отпуск по майчинство с продължителност най-малко 14 седмици. Помагащите съпрузи също получават право на принадлежност към схема за социална закрила при искане от тяхна страна.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че приемането на настоящата директива е от изключително значение на равнище на Европейския съюз предвид сегашната икономическа и финансова криза. Отчитайки факта, че в повечето държави-членки помагащите съпрузи не се ползват от социалните осигуровки на другия съпруг, считам, че ако държавите-членки задължат самостоятелно заетите лица да се присъединят към някоя от схемите за социална сигурност, това следва да стане задължително и за техните помагащи съпрузи и партньорите, съжителстващи с тях на семейни начала.

За съжаление, Съветът не приема, че помагащите съпрузи и партньорите, съжителстващи на семейни начала със самостоятелно заетите лица, следва задължително да се присъединят към някоя от съществуващите схеми за социална закрила в държавите, където подобен статут им се признава от националното законодателство. Предвид факта, че преобладаващата част от тези лица не са включени в подобни схеми, следователно те не са запознати с предимствата, предоставяни от схемите за социално осигуряване в случаите на заболяване, загуба на работоспособност и старост.

В качеството ми на докладчик в сянка на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент подкрепих становището, че самостоятелно заетите жени, съпрузи и партньори, съжителстващи на семейни начала, които решават да създадат потомство, следва да се ползват със социална закрила и право на платен отпуск и не следва да бъдат лишавани от детски надбавки, както понастоящем прави румънското правителство.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Изключително много се радвам, че днес Европейският парламент прие позицията си на второто четене относно директивата на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО.

Жените играят съществена роля в поддържането на самостоятелно заетите предприятия като собственици и помагащи съпруги или партньори, съжителстващи на семейни начала. Приветствам решението на Парламента за прилагане на принципа за равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица и на техните съпрузи, като важна част от законодателството на ЕС.

  Marina Yannakoudakis (ECR), в писмена форма. – (EN) В групата на Европейските консерватори и реформисти силно защитаваме работата по преодоляване на разликите между половете при самостоятелно заетите лица и техните партньори. Подкрепяме целта на доклада, защото искаме да се погрижим всички държави в ЕС да оказват подкрепа и социална закрила на самостоятелно заетите лица. Противопоставяме се обаче това подобно законодателство да се изработва на равнище на ЕС. Групата на Европейските консерватори и реформисти винаги е защитавала принципа на субсидиарността и изразява силно убеждение, че държавите-членки следва да заемат водеща роля за създаването и управлението на законодателството по въпросите на заетостта и социалната политика. Поради тези причини групата на Европейските консерватори и реформисти гласува „въздържал се“ по изменения 1 до 17.

Доклад: Toine Manders (A7-0122/2010)

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес Парламентът отново подчерта необходимостта да бъде постигнато високо равнище на защита на потребителите в целия ЕС и важността на хармонизирането на разпоредбите относно етикетирането на текстилните продукти, като направи това задължително за всички артикули от облеклото, предлагани в Европа. Прилагането на един бъдещ регламент относно наименованията на текстилните продукти, както и информацията върху етикетите за материалите, ще опрости сегашната регулаторна рамка и ще я направи прозрачна, ясна и благоприятна за потребителите и малките и средните предприятия.

Потребителите ще могат да ползват етикетите, за да правят информиран избор при покупката на продукти, основавайки се и на етични съображения като здраве, въздействие върху околната среда, права на човека, както и заплащането и условията за работниците, заети в производството на текстилните продукти. Междувременно, малките и средните предприятия и текстилната промишленост като цяло ще могат да защитят качеството, дизайна и иновациите на своите продукти, като всичко това ще ги направи по-конкурентоспособни не само на европейския пазар, но също и в целия свят. Маркировката „Произведено в“ би позволила на потребителите не само да получат допълнителна информация относно характеристиките на продуктите, но и би спомогнала да се укрепи икономиката чрез разработка на нови продукти за много сектори, насърчавайки заетостта и подпомагайки борбата срещу фалшифицирането, доколкото се отнася за продукти от трети държави.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) В ерата на глобализация, когато продуктите все повече са резултат на пътешествие по една международна монтажна линия, е трудно да се разбере тяхната „националност“. Успоредно с това явление потребителите искат да бъдат в състояние да правят покупките си с пълна яснота за фактите, като понякога предпочитат артикули, идващи от държави с по-високи стандарти за качество или социални и екологични стандарти. Във връзка с това аз реших да гласувам в подкрепа на доклада, тъй като той предлага да стане задължително посочването на държавата на произход в етикета. По мое мнение, това е съществена информация, която трябва винаги да се съобщава на потребителя. Аз също подкрепям идеята Европейската комисия да подготви след две години доклад, или дори законодателно предложение, имащо за цел хармонизиране на етикетите на текстила. Наистина, предвид факта, че споделяме един и същи пазар от десетилетия, защо системите на размерите и много други, също толкова важни видове информация, все още се различават в отделните държави-членки?

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах „за“ регламента, тъй като съм на мнение, че той ще донесе повече яснота и за производителите на текстил, и за потребителите. Приветствам избраната форма на регламент, който обединява отделните директиви в сила в момента и така ще намали административната тежест върху държавите-членки при транспониране в националното законодателство на техническите промени, които се налагат всеки път, когато ново текстилно влакно бъде добавено към списъка. Въпреки това смятам, че е време да започнем да обсъждаме промяна на системата за етикетиране на текстила, която да не бъде допълнителна тежест върху производителите, да бъде лесно разбираема и приета от потребителите. Затова подкрепям предложенията, приети в регламента, че докладът на Европейската комисия следва да обхваща въпроси като единна система за етикетиране за размер на дрехи и обувки в рамките на ЕС, посочване на възможни алергени или опасни вещества и въпроси относно екологичното и социалното етикетиране.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Колкото и изненадващо да изглежда, фразата „Произведено в“, която намираме върху много етикети на дрехи, не е задължителна в момента и използването й е твърде различно в отделните държави-членки. След като разгледахме предложението на Комисията за регламент относно времето за пускане на пазара на новите текстилни влакна, ние го използвахме за поправяне на този проблем с етикетирането. Всъщност при отсъствие на европейско законодателство има риск от поява на продукти, произведени в трети държави, но изглеждащи сякаш са произведени в Европа. Докладът също призовава Комисията да помисли за етикетиране, което да дава на потребителите достъп до информация относно социалните и екологичните условия, при които са били произведени продуктите, които те купуват.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам докладчика, г-н Manders, за усърдната му работа по обединяване на три сложни директиви. Докладът опростява съществуващата регулаторна рамка, като осигурява например, че един нов вид текстилно влакно ще може бързо да бъде пуснат на пазара. За нашите малки и средни предприятия това означава икономии на административни разходи и по-бързо получаване на печалба от продажбата на нови текстилни влакна. Тези мерки насърчават иновациите, елемент, който е – по мое мнение – съществен за европейските предприятия. И наистина, само с иновативни и висококачествени продукти ще можем да се преборим със свирепата конкуренция в цял свят и да излезем от трудното време на криза

Текстът също защитава потребителите, чиито интереси – подчертавам – са в центъра на нашите политики. Приетите правила ще осигурят по-ясни и по-прозрачни разпоредби за европейските граждани и ще означават също, че те ще могат по-бързо да се възползват от иновативните продукти. Накрая, общественото здраве ще бъде по-добре защитено: по-подробното етикетиране ще дава на гражданите информация за произхода на преждата и свързаните с нея продукти.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам предложението за регламент, който има за цел да опрости и подобри действащата законодателна рамка с цел да се насърчат иновациите в сектора на текстила и облеклото, като същевременно се позволи на ползвателите на текстилни влакна и потребителите да се възползват по-лесно от иновативните продукти. Въпросът за опростяването е съществен за насърчаването на иновациите в европейската промишленост и увеличаване на обема на информацията, предоставяна на потребителите. Важно е също да бъде намерено алтернативно законодателство, което е по-малко обременяващо по отношение процедури и разходи при транспониране на директивите. Промишлеността ще има полза от съкратеното време между подаването на заявление и способността продуктът да бъде пуснат на пазара, което ще означава икономии на административни разходи и възможност той да стигне до пазара по-рано, увеличавайки печалбите от продажбите.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Най-после приехме разпоредби за „Произведено в“ за текстилния сектор. Парламентът вече беше гласувал в подкрепа на предложението за регламент на Съвета относно обозначаването на държавата на произход за определени стоки, внасяни от трети държави още през 2005 г., но той беше блокиран от Съвета. Тъй като това не беше процедура за съвместно вземане на решение обаче, не беше възможно да се противодейства в значителна степен на съпротивата на някои национални правителства.

Гласуването днес обаче представлява ясен политически сигнал от Събранието, което представлява европейските граждани и сега категорично призовава Съвета да приеме тези разпоредби. Целта днес е по-близо и е в съответствие с целите на Договора от Лисабон.

Дори и да е вот само на първо четене, това е важен резултат, станал възможен след много работа през последните месеци с колеги от други национални делегации и други политически групи. Новият регламент защитава европейските потребители, които желаят да знаят произхода на текстилните продукти, и малките и средните предприятия, които ги произвеждат в рамките на държавите-членки. Това означава например, че повече няма да можем да казваме, че даден продукт е „произведен в“ държава-членка, когато всъщност само 25% от него е произведен там; днес поне 50% от един продукт трябва да е произведен в държавата, чието име е на етикета „Произведен в“.

  Lena Ek, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) Общо казано, ние подкрепяме доклада на нашия колега г-н Manders относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти. Въпреки това сме настроени силно критично към задължителното обозначаване на държавата на произход тъй като сме убедени, че това ще доведе до по-високи цени за потребителите от Европа, както и до по-лоши условия и по-високи разходи, особено за малките и средните предприятия. Ние вярваме в свободната търговия и затова сме на мнение, че е важно да не се създават по-големи технически пречки пред търговията чрез ненужно регулиране. Вместо това подкрепяме доброволна система за етикетиране, основаваща се на искане на потребителя за обозначение на произхода.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) На 30 януари 2009 г. Комисията прие предложение за нов регламент относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти. Предложението обединява цялото съществуващо законодателство относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти в един единствен регламент. По думите на докладчика, докладът е „от техническо естество и няма значително политическо отражение“.

Въпреки това ние знаем, че конкуренцията, с която се сблъскват европейските текстилни продукти – най-вече от продуктите от Китай – налага вземане на по-сериозни мерки относно етикетирането в бъдеще и това трябва да бъде занапред задачата на Комисията. Освен това предизвикателствата, пред които Европейският съюз е изправен днес, налагат подобряване и укрепване на пазара и затова трябва да бъдат положени усилия за отстраняване на пречките това да се осъществи изцяло. Хармонизирането и опростяването на стандартите относно наименованията на текстилните продукти отговаря на тази цел, тъй като те поясняват информацията, предоставена на потребителя, и така спомагат секторът да бъде направен по-конкурентоспособен.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Способността да се определи правилно къде и как е бил произведен даден продукт и от какво по същество е съставен е основно право на потребителите, за да се гарантира доверието им и се защитят правата им; тя също въвежда важен фактор за насърчаване на лоялната конкуренция на световния пазар на текстилни продукти. Във връзка с това стандартизацията на начина, по който се етикетират текстилните продукти, ще бъде от полза за конкурентоспособността на европейската промишленост за текстил и облекло и за тази на Португалия, по-конкретно. Бих подчертал необходимостта от хармонизирани правила относно обозначението на произхода на текстилните продукти, внасяни от държави извън ЕС и точни критерии за употребата на обозначението на произхода „Произведено в“ за продукти, произведени в Съюза, както и за социалното етикетиране, с което потребителите да бъдат информирани за спазването на здравните норми и нормите за безопасност и правата на човека. Считам за важно и екологичното етикетиране, свързано с екологичните показатели на текстилните продукти. Въвеждането на по-ясните и прозрачни правила относно етикетирането – които включват информация относно нетекстилните компоненти от животински произход –ще подобри и способността на потребителите да разграничават продуктите и тяхното качество.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние гласувахме „за“ доклада предвид основната му насоченост, която подкрепя обозначението на произхода и загрижеността му за защита правата на потребителите, работниците и производството на промишлеността за текстил и облекло в нашите държави. Не сме съгласни обаче с някои подробности относно етикетирането, по-конкретно, прекалено подробното съдържание относно текстилните влакна, особено когато става дума за малки и средни предприятия (МСП) поради разходите, които това може да наложи.

Затова, макар да гласувахме в подкрепа като цяло, има предложени подробности, с които не сме съгласни. Склонни сме да твърдим, че те трябва да бъдат преработени или, най-малкото, трябва да се предвидят помощни мерки за предотвратяване проблемите на малките и средните предприятия.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Обозначението на произхода на продукта е важно, за да могат потребителите да знаят точния източник на продукта, който купуват. Не е правилно даден продукт да се обозначава като произхождащ от ЕС, когато той само бива опакован в държава от ЕС, а останалите фази от производството му протичат в държави извън ЕС. Приетите нови правила ще допринесат за по-голяма прозрачност в международната търговия и за по-голяма яснота за потребителите. Затова гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Още веднъж етикетът за биологичен продукт обещава нещо съвсем различно от това, което всъщност дава – нека само си спомним скандала с „памука, получен при биологично производство“ или неотдавнашните провали с биохимикалите. Първо, той поражда още едно объркване на етикети и маркировки на пазара на биопродуктите – което ЕС би могъл с основание да опрости веднъж завинаги, нещо което обикновено обича да прави; и на второ място, крайно време е ЕС да приеме генетично модифицирания памук. Ако все още очакваме проучвания на възможните последици от вредните вещества, тогава, междувременно, етикетите следва най-малкото да посочват, че продуктите съдържат генетично модифициран памук.

Нещо повече, крайно време е ЕС да се погрижи и за радиочестотното идентифициране (RFID). Не може да поставяме върху текстила електронни етикети без знанието на засегнатите лица; ние все още нямаме необходимите правила за етикетиране. Ако пешеходците ще станат видими чрез облекло с етикети за радиочестотно идентифициране (RFID), ще бъде възможно да се следи всяка стъпка на хората. Тъй като докладът също отбеляза това, той получи подкрепата ми при гласуването.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз подкрепям доклада на г-н Manders за обозначението на произхода на текстилните продукти върху етикетите, тъй като той решава проблем, който от дълго време заплашваше свободата на избор на нашите потребители. Обозначението на произхода е от съществено значение, за да се осигури прозрачност, безопасност и информация за европейските граждани и, в същото време, за да бъдат дадени на нашите предприятия ясни общи правила.

Проблемът обаче остава нерешен за текстилните продукти, идващи от трети държави, наши търговски партньори. Поради това приканвам колегите да потвърдят подкрепата си за регламента относно обозначението на произхода, който е в процес на обсъждане в комисията по международна търговия. Това ще защити нашите потребители и предприятия не само по отношение текстилните изделия и облеклото, но също и в сектори, които са чувствителни, що се отнася до европейския икономически растеж.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейската текстилна промишленост реагира на големите икономически предизвикателства от последните години, като измина труден път на преструктуриране, модернизация и технологични иновации. Европейските предприятия подобриха собственото си положение на световния пазар, съсредоточавайки се върху конкурентните си предимства като качество, дизайн и технологични иновации при продукти с най-висока добавена стойност. Европейската промишленост играе основна роля в света в разработката на нови продукти, високотехнологични и несвързани видове текстил за нови приложения и продукти за почистване, автомобилостроенето или медицинския сектор.

Приветствам предложението на Комисията за регламент, тъй като според мен той опростява съществуващата регулаторна рамка за разработка и отглеждане на нови текстилни влакна и има потенциала да насърчи иновациите в секторите на текстила и облеклото, и същевременно да позволи на ползвателите на текстилни влакна и потребителите по-бързо да се възползват от иновативните продукти.

Накрая ще изразя пълната си подкрепа за регламента „Произведено в“, тъй като съм на мнение, че това е от съществено значение, за да се гарантира, че потребителите ще разполагат с достатъчна информация за състава и произхода на продукта, който купуват.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Ние, от групата на Зелените, се въздържахме при окончателното гласуване на доклада главно защото бяха приети някои от основните изменения, предложени от групата на Европейската народна партия (ЕНП), либералите и групата „Европа на свободата и демокрацията“. Накратко, всички тези изменения са в посока разширяване разпоредбите за „Произведено в“.

  Tokia Saïfi (PPE), в писмена форма. – (FR) Аз не подкрепих измененията в доклада Manders относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти във връзка с „Произведено в“ (47/49, 48, 12 и 67). Тези изменения, които целят да бъде наложено обозначение на произхода за текстилните продукти, внасяни от трети държави (с изключение на Турция и страните от ЕИП), или да се регулират прецизно условията за доброволно обозначение на произхода за текстилните продукти, произведени в Европа, посредством регламент, би означавало застрашаване на приемането в разумен срок на това важно законодателство. Предложението за регламент относно обозначението на произхода, представено от Европейската комисия, все още се обсъжда в Съвета и е тема на доклад от комисията по международна търговия.

Аз не съм против прозрачността и възможността за проследяване на продуктите в интерес на потребителя. Въпреки това, като членове на Европейския парламент, ние сме длъжни да спазваме определени регулаторни рамки. По мое мнение, преди да се приеме задължително обозначение за „Произведено в“ върху етикетите на дрехите, продавани в Европа, трябваше първо да се уверим, че проекта за регламент относно етикетирането „Произведено в“ съдържа всички необходими гаранции, по-конкретно, при методите за прилагането му.

Доклад: Vital Moreira (A7-0058/2010)

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих този документ. Връзките между ЕС и Украйна винаги са били тесни и основани на конструктивен диалог. Украинската икономика, подобно на икономиките на държавите-членки на ЕС, беше поразена от международната финансова криза, довела до сериозен спад на производството, влошаване на фискалната позиция и по-голяма необходимост от външно финансиране. Макрофинансовата помощ от Съюза от 500 млн. евро не следва просто да допълва програмите и ресурсите от МВФ и Световната банка, а да гарантира добавената стойност от участието на Европейския съюз. Тази помощ обаче може да допринесе за икономическа стабилизация в Украйна само ако основните политически сили гарантират политическа стабилност в страната и постигнат широк консенсус относно строгото изпълнение на необходимите структурни реформи.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Макрофинансовата помощ за Украйна е от особено значение в този момент. Тя може да увеличи влиянието на Европейския съюз при формирането на украинската политика и да помогне на Украйна да преодолее сегашната сериозна икономическа криза. Финансовата помощ на Общността показва, че Украйна е стратегически важна като потенциална страна кандидатка за присъединяване към Европейския съюз. Макрофинансовата помощ (МФП) ще бъде предоставена в момент, когато ЕС помага също така да се мобилизира финансова подкрепа за реформиране на енергийния сектор в Украйна. Комисията и другите съответни институции работят съвместно върху пакет от подкрепящи мерки за украинските власти, имащи за цел да помогнат за изработването на устойчиво решение на средносрочните задължения на Украйна за транзит и потребление на газ. Въпреки че предложената МФП няма за цел да бъде пряко свързана с този пакет, тя би подпомогнала икономическото стабилизиране и реформите в Украйна. Съгласна съм, че с това решение ще дадем на Украйна изключителна МФП. Без тази помощ Украйна няма да може да да продължи процеса на интеграция интегрира в редица области на икономиката и да изпълнява други свои цели.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Сега Украйна заплаща цената за тежката икономическа криза, както и за продължителната политическа нестабилност, които позволиха на органите в Киев да изостанат по отношение на поетите ангажименти към международните финансови институции. За Европейския съюз е важно да участва при предоставянето на помощ на съседна държава, с която гранични на изток, в момент, когато социалната ситуация се влошава на фона на липсата на парични потоци, необходими за функционирането на всяка държава.

В Украйна трябва да има стабилност. Заемът, отпуснат от Европейската комисия с одобрението на законодателните органи на Общността, също потвърждава, че Киев може да се счита за кандидат за присъединяване. От сега нататък Европейската комисия обаче трябва да обърне сериозно внимание на механизмите за проследяване на заема, отпуснат на Киев.

Освен това Европейският съюз е в позиция да изисква от Украйна да провежда по-решително жизненоважните реформи, което ще помогне за консолидирането на принципите на правовата държава. Преходът на Украйна от икономика, контролирана от държавата, към пазарна икономика е труден и болезнен процес, особено за населението й. Този икономически преход трябва да бъде подкрепен от усилия, насочени към институционална реформа. Украйна трябва да действа решително и на двата фронта, независимо колко трудно може да изглежда това в момента.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам приемането на законодателна резолюция за предоставяне на макрофинансова помощ на Украйна, тъй като това ще позволи на страната да се справи с последиците от глобалната финансова криза, като гарантира, че фискалните и външните сметки са устойчиви. Този отговор на искането от страна на Украйна е важен за икономическата стабилизация във връзка с настоящата програма на Международния валутен фонд. Необходимо е обаче Украйна да предприеме мерки за предотвратяване на и борба срещу измамите, корупцията и други нередности, свързани с тази помощ, както и да даде възможност за контрол от страна на Комисията и за извършване на одити от Сметната палата. По този въпрос се позовавам на меморандума за разбирателство и на споразумението за кредит, което предстои да бъде договорено с украинските органи, което ще предвижда прилагането на конкретни мерки от страна на държавата във връзка с предотвратяването на и борбата срещу измамите, корупцията и други нередности, засягащи помощта.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) С удоволствие гласувах за предложението на Парламента за предоставяне на макрофинансова помощ за Украйна. Като потенциален кандидат за присъединяване към европейския съюз Украйна е привилегирован партньор и трябва да бъде обект на конкретни политики, насочени към решаване на конкретни проблеми. Макрофинансовата помощ от Европейския съюз за Украйна обаче ще допринесе за икономическото стабилизиране на страната само ако партийно-политическата обстановка се стабилизира и доминиращите политически сили, които през последните години са прекалено заети с малките си вътрешни войни за сила и власт, установят широк консенсус за стриктно прилагане на структурните реформи, необходими за бъдещето на страната.

Изключително важно за украинското правителство е да предприеме действие, за да се сложи край на липсата на независимост на законодателните органи, тъй като те са подложени на много голямо въздействие не само от политическите сили, но и от всички икономически участници. Без свободна и независима правна система не е възможно да има принципи на правовата държава, правата на човека не са гарантирани и няма никакви чужди инвестиции или прогрес. Всички механизми, очертани от споразумението за заем, трябва да отчитат тези фактори, за да се даде възможност на институциите на ЕС стриктно да наблюдават как се изпълняват.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Украйна, която е непосредствен съсед на Европейския съюз, също е сред европейските държави, които са силно засегнати от глобалната икономическа криза. Изключително неблагоприятното влияние на кризата върху украинската икономика застрашава не само стабилността вътре в страната, но също и тази на региона като цяло. Гласувах за предоставянето на макрофинансова помощ за Украйна, което ще бъде изключително важен принос за създаване на стабилност и продължаване на икономическите реформи в тази страна.

Комисията и другите съответни институции (Международният валутен фонд, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка) трябва да ускорят процеса на сформиране на пакет от подкрепящи мерки за Украйна с цел да се установи и приложи устойчиво решение във връзка с реформирането на икономиката й и най-вече на енергийния сектор.

Решаването на проблемите, свързани с транзита на природен газ през територията на Украйна, е стратегически важно. Приветствам включването на този въпрос в Програмата за асоцииране Европейски съюз – Украйна. Изразявам твърдо убеждение, че сътрудничеството трябва да бъде консолидирано, а това също така означава да открием нови форми на сътрудничество. Украйна трябва да бъде подкрепена да продължи реформите, които ще и помогнат да постигне напредък по пътя на европейската интеграция, което означава да се спазват целите на Европейския съюз, очертани в рамките на европейската политика на съседство.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Последните новини за разправата между членовете на украинския парламент е повод за безпокойство за цяла Европа и ясно отразяват разделението в украинското общество, кръстопътя, на който то се намира днес, и неизбежната роля на Русия в региона. Считам, че Европейският съюз не трябва да спре да показва на Украйна пътят към Европа. За тази цел макрофинансовата помощ, която в момента предоставяме, трябва да бъде поредния знак за сближаване с Украйна и за солидарност със страната в момент на особена социална, икономическа и финансова слабост.

Надявам се Украйна безрезервно да предприеме процес на конвергенция с Европейския съюз, че предложеното споразумение за асоцииране ще влезе в сила и ще заздрави двустранните взаимоотношения и обмен и че накрая Украйна ще може да се присъедини към нашата обща зона. Надявам се също необходимостта от подобна помощ постепенно да намалява, Украйна да възстанови политическата си стабилност и да успее отново да постигне социално равновесие, както и да поднови търговското устройство, както и че ще продължи да избира демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Украинската икономика понася все по-тежки удари от международната финансова криза с драстично намаляващо производство, влошаваща се фискална позиция и нарастващи потребности от външно финансиране. Финансовата помощ на ЕС отразява стратегическото значение на Украйна като потенциална страна кандидатка за присъединяване към Съюза. Затова гласувах за предоставянето на Украйна на извънредна макрофинансова помощ под формата на заем с максимален размер на главницата 500 млн. евро с оглед на подпомагане на икономическото стабилизиране на Украйна и облекчаване на нейния платежен баланс и бюджетните й потребности, както е определено в настоящата програма на Международния валутен фонд. Считам, че е важно да помогнем на Украйна да си върне минималните социално-икономически равнища и да й дадем възможност да стабилизира публичните си сметки, като по този начин създадем възможности за икономически растеж и политическа увереност. Съгласен съм също, че следва да се осигурят механизми за повишаване на яснотата, прозрачността и отчетността. Европейският парламент следва редовно да получава актуална информация за работата на Икономическия и финансов комитет.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Макрофинансовата помощ за Украйна, която се предлага в момента, не е форма на истинска, безрезервна помощ, а точно обратното. Освен другото, подчиняването на тази помощ на изискванията на Международния валутен фонд и на „ключовите принципи и цели за икономическа реформа, заложени в Програмата за асоцииране ЕС-Украйна“ означава следното: установяване на напълно свободна зона за търговия между ЕС и Украйна; подчиняване на целите на общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС; по-тясно сътрудничество по военни канали, за да се решават проблеми от взаимен интерес; евентуално участие на Украйна във военноморската операция „Аталанта“; установяването на завършена и напълно функционираща пазарна икономика и на принципите за макроикономическа стабилност, определени от ЕС; и обмен на най-добрите практики между ЕС и Украйна относно реформирането на социалната държава с цел пенсионната система на Украйна да стане по-устойчива. В резултат на всичко, което е ясно заявено, и на всичко, което може да се прочете между редовете, предвид добре познатото значение на по-голямата част от гореспоменатото на езика на ЕС нашият вот, разбира се, може да бъде само срещу това предложение. Гласувайки по този начин, изразяваме солидарността си с украинския народ.

  Filip Kaczmarek (PPE), в писмена форма. – (PL) Г-жо председател, госпожи и господа, одобрих доклада за макрофинансова помощ за Украйна. Това е важно решение, което означава, че ще помогнем на много важен съсед на Европейския съюз и на Полша.

Заем от 500 млн. евро ще помогне на Украйна да излезе от финансовата криза. Не считам за необходимо да убеждавам когото и да било, че икономическата стабилизация на Украйна и реформата в украинския енергиен сектор са в интерес на Съюза. Дали ще могат да постигнат тези цели, зависи от самите украинци. Радвам се, че днес показахме, че искаме да работим заедно с тях и да помогнем.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на предоставянето на финансова помощ от Европейския съюз за Украйна, тъй като считам, че трябва да покажем солидарност, което също така означава да подпомогнем процеса на възстановяване от настоящата икономическа криза. Като съседна европейска държава, която иска да се присъедини към ЕС в бъдеще, Украйна трябва да получи ясен политически сигнал, който да насърчи органите да приложат пакет от мерки за реформа, одобрен от ЕС.

В същото време за нас европейците е важно да имаме преуспели съседи със стабилно вътрешнополитическо положение, които да спазват европейските стандарти и ценности. Във връзка с това се надяваме, че заемът, предоставен от ЕС на тази съседна държава, ще бъде използван, за да се помогне на цялото украинско общество. То включва над половин румънци, живеещи в Северна Буковина, Северен Марамуреш и Южна Бесарабия. Европейската комисия трябва, разбира се, да предприеме всички мерки, за да гарантира, че тази извънредна финансова помощ се използва благоразумно и на местата, където е необходима, за да се постигнат очакваните резултати. Условията за предоставяне на тази помощ трябва да са в съответствие с основните цели на Програмата за асоцииране ЕС-Украйна, а процесът на усвояване на средствата трябва да подлежи на строг европейски контрол, като Европейският парламент следва редовно да получава информация за него.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Неприемливо е европейски заеми и субсидии да полежат на ограничения, наложени от МВФ. Неприемливо е, че Европейската комисия си поставя задачата да проверява дали политиката на Световната банка и МВФ се прилага от държавите-членки, които са бенефициери на тези помощи, независимо от суверенитета на украинския народ.

Гласувам срещу макрофинансовата помощ, представена днес пред Европейския парламент. Това не означава, че не подкрепям народа на Украйна. Точно обратното, не бих искал да страдат повече, отколкото в момента, от неясната и опасна неолиберална система, която МВФ, Световната банка и Европейската комисия им налагат.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Процесът на икономическо стабилизиране и възстановяване в Украйна е подкрепен от финансовата помощ на Международния валутен фонд. С оглед на влошаващите се икономически перспективи Украйна поиска макрофинансова помощ от Съюза. Програмата за макрофинансова помощ е от жизненоважно значение за подобряването на финансовата стабилност на европейските нации, които преодоляха последната глобална криза и пострадаха от последиците от нея за основните им търговски партньори. Финансовия дисбаланс се свързва с бюджетите и платежния баланс. Тази помощ е важна, за да може Украйна да се справи с кризата възможно най-последователно. Ето защо ЕС трябва да бъде пространство на солидарност. Ето защо гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Украйна, основен и важен партньор на ЕС сред източните съседи, беше силно засегната от глобалната икономическа криза. Поради тази причина предоставянето на макрофинансова помощ в размер до 500 млн. евро под формата на заем съгласно предложението на Комисията трябва да бъде одобрено. Това финансиране трябваше да покрие изискването за консолидирания платежен баланс на страната и липсата на външно финансиране, определени от Международния валутен фонд (МВФ).

Украйна трябва да бъде подкрепена в процеса на укрепване на макроикономическата стабилност в дългосрочен план, тъй като е и важен търговски партньор на ЕС. За мен обаче беше важно също така, че отпуснатата от бюджета на ЕС помощ не само съответства на програмата на МВФ, но и на най-важните принципи и цели на политиката на ЕС по отношение на Украйна. Благодарение на помощта на ЕС въз основа на положителна условност се дава старт на допълнителни структурни реформи в Украйна. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада от г-н Moreira. Предложената макрофинансова помощ има за цел да допълни помощта на МВФ, предоставена като част от рамковото стенд-бай споразумение, както и помощта от Световната банка, която се очаква да бъде отпусната под формата на заеми за подпомагане на бюджета.

Програмата за макрофинансова помощ има за цел да допълни друго финансиране от Съюза. Финансовата помощ от Съюза отразява стратегическото значение на Украйна като потенциален кандидат за членство в ЕС. МФП се отпуска в момент, когато ЕС участва и в мобилизирането на финансови средства за реформиране на енергийния сектор на Украйна. Съгласен съм с целта на докладчика да се подобри яснотата, прозрачността и отчетността на предложеният проект.

  Ioan Mircea Paşcu (S&D), в писмена форма. – (EN) Никой не оспорва, че Украйна е наш „стратегически партньор“, чието състояние е от огромен интерес за нас. Днес Украйна е на кръстопът както икономически, предвид трудната ситуация, така и политически с новото правителство, което подкрепя по-близки отношения с Русия. Ето защо оказването на подкрепа на Украйна чрез предоставяне 500 млн. евро е правилно решение от стратегическа гледна точка, което ние ще подкрепим. Тактически обаче ми се струва, че има несъответствие между равнището на финансова подкрепа – едва половин милиард в сравнение с други схеми, включващи финансова помощ от десетки милиарди – и контролът върху икономическата политика на Украйна, който искаме да получим в замяна. Европейският съюз, разбира се, има стриктни правила, които бенефициерите на финансова помощ трябва да съблюдават, независимо от размера на средствата, които получават, но понякога, особено когато равнището на тази помощ е сравнително ниско, поддържането на същата условност отразява липсата на политическа гъвкавост, което води единствено до намаляване на ефективността на този инструмент, особено във време, когато другите са много по-гъвкави при оказване на подкрепа.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) В качеството си на заместник-председател на Евронест гласувах в подкрепа на макрофинансовата помощ за Украйна. Надявам се да бъде предоставена бързо в съответствие с условията, стоящи в основата на предоставяне на макрофинансова помощ. По-конкретно, одобрявам участието на Европейския парламент в процеса на вземане на решения като следствие от влизането в сила на разпоредбите на Договора от Лисабон. Макрофинансовата помощ за Украйна е първият случай, при който се взема решение съгласно новата процедура. В същото време е жалко, че на нея се дължи отчетеното закъснение в процеса на вземане на решение.

Настоявам институциите на ЕС да се опрат на опита от предоставянето на макрофинансова помощ за Украйна и да избегнат допълнителни закъснения. Следва да спестим закъсненията за източните ни партньори. Имам предвид, по-конкретно, Република Молдова и нейното проевропейско правителство, които все още искат да им бъде предоставена макрофинансова помощ. Република Молдова се нуждае спешно от помощ, а предложението на Европейската комисия вече бележи неприемливо закъснение. Предложението ще бъде внесено в Европейския парламент едва през тази седмица. Призовавам всички институции на ЕС да избягват допълнителни закъснения при вземането на решение за предоставяне на финансова помощ за Република Молдова.

Доклад: Luís Paulo Alves (A7-0054/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Нашите девет най-отдалечени региона (Азорските острови, Канарските острови, Гваделупа, Френска Гвиана, Мадейра, Мартиника, Реюньон, Сен Бартелеми и Сен Мартен) са истинска ценност за Европейския съюз. Поради това, че тяхната отдалеченост пречи на развитието им ЕС трябва да приеме конкретни компенсаторни мерки. Така например на остров Реюньон трябва да може да се произвежда UHT мляко, възстановено от мляко на прах, за човешка консумация. Много полезната дерогация, предоставена на Мадейра, трябва да обхване и Реюньон, който се отличава със същата голяма географска отдалеченост. Затова гласувах в подкрепа на доклада за целта на въвеждане, разширяване и адаптиране на съществуващите дерогации по отношение на Азорските острови, Канарските острови, Реюньон и Мадейра в секторите на захарта, млякото и виното.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Най-отдалечените региони са изправени пред по-големи предизвикателства поради географското си положение, заради което се намират далече от центъра на Съюза. Поради тази причина приветствам приемането на специфични мерки в областта на селското стопанство, за да се помогне на тези региони в настоящата икономическа криза. По-конкретно, бих подчертала специфичния характер на регионите на Азорските острови и Мадейра, като приветствам приетите главни мерки. Те са свързани с въвеждането, разширяването и адаптирането на някои дерогации в секторите на захарта, млякото и виното. Съществено е да се подчертае необходимостта от интегрирана стратегия за най-отдалечените региони, без да се забравя, че всеки от тях има собствени специфични особености: важно е да се намерят най-добрите отговори за всеки отделен регион. Трябва да се посочат няколкото съществуващи инструменти на ЕС като регионалните стратегии и Европейската политика за съседство, както и важността на продължаващото разискване на стратегическите насоки за най-отдалечените региони, за да се повиши осведомеността на лицата, вземащи решения, относно специфичността и потенциалните възможности на тези региони.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Съществуват повече от един най-отдалечени региони. Всеки остров, всяка територия има свой специфичен характер, идентичност и проблеми. Току-що приетият доклад ще позволи въвеждането на някои освобождавания в областта на селското стопанство, за да се помогне на най-отдалечените региони. Хората на остров Реюньон например сега ще могат да произвеждат UHT мляко, възстановено от мляко на прах, с произход от Общността като компенсация на недостатъчното производство на прясно мляко. Същевременно Азорските острови ще се облагодетелстват от освобождаването от регламента, ограничаващ износа на захар за ЕС, тъй като производството на захарно цвекло е най-добрата приложима алтернатива за острова – както за икономиката, така и за околната среда – при изчерпване на квотите за мляко. Тези освобождавания ще са от полза на най-отдалечените региони. Това е нещо добро и затова бих искала те да са дългосрочно гарантирани. Това е, което очакваме от Комисията.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза. Освен че предоставя възможност за разнообразяване на селското стопанство, приемането на доклада означава, че е отменена забраната за реекспортиране на определени продукти. По време на икономическа криза това е решителен принос към преструктурирането и запазването не само на десетки работни места на Азорските острови, но и на дейността на захарната промишленост в региона.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението на Комисията предвижда изменения в Регламент (ЕО) No 247/2006 за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза. Измененията се отнасят за секторите на захарта, млякото и виното. Поздравявам докладчиците, взели участие, за качеството на тяхната работа. Един от основните принципи на настоящата многогодишна финансова рамка и на следващите финансови перспективи трябва да бъде принципът на солидарност; по този начин трябва да се осигури постигането на социално и териториално сближаване. Всички сме запознати с естествените трудности, с които се борят най-отдалечените региони на ЕС, породени от географското местоположение и условия, оказващи отрицателно въздействие върху икономическата дейност и производствения капацитет. Предложените изменения съответстват на принципа на солидарност и затова ги подкрепям.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Бюджетът, залегнал в основата на този доклад – както изрично е заявено в първата точка на преамбюла на компромисното предложение, с което се приема прекратяването на квотите за мляко – е неприемлив за нас, поради което гласувахме „против“. Всъщност прекратяването на квотите за мляко ще има – както приетият доклад признава, представяйки това като свършен факт – изключително сериозно въздействие върху млечния сектор на Азорските острови и върху сектора на млечната промишленост в целия регион.

Последствията за икономиката на региона от премахването на квотите за мляко – срещу което сме се борили и ще продължаваме да се борим – няма да бъдат смекчени от сега предлаганите мерки, насочени към промишлеността за производство на захар, като се има предвид удължаването на реекспортирането на захар. Това е една справедлива цел. Слабото й място е явно още в началото с решението тази мярка също постепенно да отпадне в срок от пет години.

Що се отнася до Мадейра, процесът на преобразуване на лозовите насаждения значително изостава и дори може да се компрометира, ако стимулите не бъдат утвърдени. Отрицателните последствия за региона на така нареченото „Женевско споразумение“ относно търговията с банани също се пренебрегват. Друг проблем, който е важно да се вземе под внимание, е възможността за помощ, която да стимулира междуостровния пазар за търговия на местни селскостопански продукти.

  Elie Hoarau (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на окончателния текст, който беше прокаран спешно, тъй като прилагането на различните освобождавания за Реюньон, Азорските острови, Канарските острови и Мадейра беше от основно значение за запазването на работни места и продължаването на селскостопански дейности, по-специално производството на мляко на остров Реюньон. Аз обаче гласувах против компромиса, предложен от Европейската комисия и Съвета, тъй като предложенията, направени от последния, в голяма степен се разминаваха с мерките, предложени от нас и приети от комисията по регионално развитие и комисията по земеделие.

За съжаление, квотите за износ на захар не бяха запазени на 3 000 тона за Азорските острови, освобождаването, предоставено на Реюньон за производство на мляко, не беше разгледано и за другите френски отвъдморски департаменти и гаранциите относно устойчивостта на резултатите, постигнати от млекопроизводителите на Реюньон, не бяха приети от Комисията. Ще поставя всички тези въпроси за разглеждане отново по време на преговорите относно реформата на програмата POSEI.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Най-отдалечените региони обикновено се отличават с малко население, малка територия, стагнация и трудни икономически условия. Това са региони, силно зависими от климатичните и географски условия, чийто достъп до стоки и услуги се основават на сътрудничество с континенталната част на Съюза. Помощта за тези региони следва да бъде постоянно гарантирана, така, както са постоянни трудностите, които хората в най-отдалечените региони трябва да преодоляват. За да гарантираме на тези региони развитие на предприемачеството, стимулиране на професионалната дейност и същото ниво в селскостопанския сектор като в цяла Европа, трябва да въведем нови законодателни отстъпки – продължавайки вече съществуващите – адаптирани към потребности на конкретните региони.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Икономическото и социално развитие на най-отдалечените региони на ЕС се обуславя от голямата им отдалеченост и изолираност, малката им площ, труден релеф и климат, и икономическата им зависимост от малко на брой продукти. Тъй като взети заедно тези фактори силно ограничават тяхното развитие, в член 349 от Договора от Лисабон има клауза за специфични мерки за облагодетелстване на най-отдалечените региони, които трябва да се осъществят на практика чрез подходящи инициативи, насочени в отговор на конкретни потребности, не на последно място в секторите на селското стопанство и риболова. Главните изменения са свързани с въвеждането, разширяването или адаптирането на някои дерогации в секторите на захарта, млякото и виното. Гласуваме в подкрепа на тези мерки заради всичките ограничаващи обстоятелства и международната криза, която ни мъчи. Ето защо гласувах по този начин.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент (A7-0056/2010), защото вторият стълб на общата селскостопанска политика (ОСП), по-конкретно политиката за развитие на селските райони, е изключително важен за подобряване на ефективността на самата ОСП, а така също за подпомагане на управлението на земя с неблагоприятни природни условия. Документът, изготвен от докладчика, е много необходим не само за нас, но и за целия ЕС. Трябва да разполагаме с информация относно земя, която по причини, независещи от собствениците, не може да се използва ефективно или добре. Подкрепям становището на докладчика в оценката му на преразглеждането, започнало през 2005 г., на критериите за класифициране на необлагодетелстваните райони. Предшестващите критерии за подкрепа на тези райони трябва да бъдат променени, за да отразят реално съществуващите недостатъци. Следва също да се помни, че има райони, попадащи под специфични критерии, където недостатъците са вече отстранени след прилагане на ефективни мерки. Държавите-членки са тези, които следва да са отговорни за идентифицирането на по-малко облагодетелстваните райони и за развитието на програми за помощ и развитие. Разбира се, всички мерки трябва да са основани на рамка на Общността.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Предложението на Комисията, както е подобрено от докладчика, предвижда някои изменения на предишен закон на Общността, и по-конкретно на Регламент No 247 от 2006 г. Основните промени засягат въвеждането, разширяването и адаптирането на някои дерогации в секторите на захарта, млякото и виното. Считам, че предложените промени са положителни по отношение на засегнатите най-отдалечени региони.

Положението е много сложно, особено в някои райони, чиито главни икономически сектори бяха засегнати от последните кризи (млечния сектор на Азорските острови, захарното цвекло и т.н.). Затова ще е препоръчително да се насърчи разнообразяването на икономическите дейности. Но за да се насърчи това разнообразяване, на производителите и преобразувателите трябва да се предложат дългосрочни перспективи, а на икономическите оператори да се позволи да достигнат подходящо ниво на промишлена и търговска активност. С оглед на системата, изложена от докладчика, и измененията, представени от моите колеги от съответната комисия, обявявам подкрепата си за доклада.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Като докладчик по становището на комисията по регионално развитие относно доклада на г-н Alves аз съм удовлетворен от пътя, по който тръгнахме с оглед на по-бързо, по-ефективно регулиране на максимални експортни количества за продуктите, включени в спогодбите за доставка от най-отдалечените региони. Рамката на този доклад е член 349 от Договора от Лисабон, в който фигурира разпоредба за помощ на най-отдалечените региони с цел преодоляване на постоянните трудности, произтичащи от тяхното географско местонахождение, топография и климат.

Разпоредбите на регламента трябва да отговорят на конкретните потребности на тези региони и на действителността на местния пазар. Именно тази цел имах предвид при изготвянето на своите предложения, които Европейската комисия се ангажира да разгледа повторно при общия преглед на регламента, чието провеждане през 2010 г. все още предстои.

Бях загрижен също и относно запазването на доходите на производителите от Мадейра и Азорските острови на вино от хибридни сортове, забранени от общата организация на пазара на вино, предоставящо им възможност да продължат да отглеждат тези сортове за семейна консумация, което означава, че те няма да са принудени да ги изкоренят. Както се надявах, компромисът, постигнат по време на тристранния диалог между Парламента, Комисията и Съвета, днес беше потвърден от преобладаващото мнозинство в Парламента.

Доклад: Helga Trüpel (A7-0134/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът на г-жа Trüpel относно бюджета за 2011 г. е нов етап от процедурата за приемане на бюджета на Европейския парламент. През март Парламентът прие насоките за 2011 г. Целта е да се приеме проекта на бюджетна прогноза след преговорите, проведени между комисията по бюджети и Бюрото на Европейския парламент, което е органът, отговорен за този въпрос. Подкрепих доклада, който ясно предвижда приемането на втората вноска за повишаване на надбавките за асистенти от 1500 евро на месец, финансирането на 18 нови члена на Европейския парламент след започване на техния мандат, подобряване на помощните услуги, които се предоставят на членовете на ЕП (политически отдели, библиотечни услуги), и увеличаване на броя на посетителите, за които всеки член на ЕП може да отпусне субсидия, от 100 на 110. Тези разнообразни разпоредби съответстват на новите отговорности на Европейския парламент, възложени му от Договора от Лисабон, а именно ролята си на съзаконодатели с министрите на държавите-членки по почти всички въпроси в сферата на компетентност на ЕС, членовете на ЕП трябва да могат да се ползват от задълбочената техническа експертиза по законодателни въпроси, но също така да информират гражданите за своята работа, по-конкретно, като ги приемат в Парламента в Страсбург или в Брюксел.

  Martin Ehrenhauser (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах против доклада на г-жа Trüpel. По този начин категорично заявявам, че съм против увеличаването на секретарските надбавки и на каквото и да е увеличение на броя на служителите в Европейския парламент. Аргументът, че с Договора от Лисабон ще има повече работа, първо трябва да се докаже.

Ако това е така, решението в тези времена на главоломно растящи държавни дългове обаче може да бъде единствено повишаване на ефективността, а не на бюрокрацията. Съществува огромен потенциал за повишаване на ефективността в Парламента и ще бъде лесно да постигнем по-добри резултати с по-малко персонал и по-малко финансиране.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Както казах по-рано, съгласно Договора от Лисабон въпросите, с които ще се занимава Парламентът съгласно законодателната процедура, ще се увеличат. За бързата и ефективна работа са необходими подходящи технически и логистични средства.

Предвид бъдещото разширяване на Европейския съюз и необходимостта обществеността да бъде по-добре информирана относно работата на Парламента е необходимо да разпределим средства, които ще ни дадат възможност да работим ефективно през 2011 г., така че да не се забави целият законодателен процес в Съюза поради недостатъчно финансиране на Парламента.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) В съответствие с политиките, които защитавам, считам, че е важно да се приеме бюджетиране на нулева основа в началото на всеки парламентарен мандат. В резултат от това бюджетът на Парламента ще отразява реалните потребности и ще се повишат прозрачността, бюджетната дисциплина и ефективността. Подкрепям и разграничаването между фиксираните и променливите разходи, като последните бъдат оправдани чрез анализ на приходите и разходите. Този анализ е важен, за да се гарантират по-добри резултати и по-успешно управление на ресурсите. Новите компетентности, които се възлагат с влизане в сила на Договора от Лисабон и с включването на 18-те нови члена на ЕП, налагат създаването на условия, които да им дадат възможност да упражняват мандата си по подходящ и ефективен начин. Бих искал да подчертая, че високото качество на законотворчеството трябва да бъде приоритет на Парламента. Парламентът трябва да получи необходимите ресурси, за да функционира правилно, особено в такива трудни времена, които преживяваме в момента, при които институциите трябва да играят решаваща роля за европейците и обществото като цяло.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Ние – Зелените – гласувахме в подкрепа на доклада, изготвен от колегата Helga Trüpel. Всички предложени изменения към доклада бяха отхвърлени. Бюджетната прогноза на ЕП за 2011 г. беше предадена на Комисията за включване в предложението за проектобюджет за финансовата 2011 г. Що се отнася до увеличаването на втори транш на надбавките за асистентите за 2011 г., понастоящем бюджетните кредити са записани в резерва, докато бъде изготвен подробен финансов отчет за всички свързани разходи. Парламентът може да се върне на този въпрос на първо четене на бюджета за 2011 г., което ще се проведе през септември/октомври. Що се отнася до първия транш от увеличението на секретарските надбавки, той ще бъде подложен на гласуване утре, като част от доклада Maňka относно коригиращ бюджет № 1/2010. Той попада в подходящата бюджетна процедура и резултатът от вота ще бъде окончателен.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. – (PL) Свикнахме с факта, че бюджетът на Европейския парламент отразява сложни компромиси между ЕП и другите институции на ЕС, а също така и косвено между Европейския съюз и държавите-членки.

Следващата година може да се окаже изключително трудна в това отношение, ако разгледаме значението и обема на работа, която Парламентът предстои да свърши. Това е така, тъй като, от една страна, Парламентът трябва да се справи с новите условия, дължащи се на влизането в сила на Договора от Лисабон и на разширяването на ЕС с присъединяването на Хърватия – всъщност споменавам само 18 нови члена на ЕП, 68 допълнителни позиции и 62 поста, свързани с това разширяване. От друга страна, бюджетът на Парламента няма да нарасне значително в сравнение с 2010 г. (5,5%), което поражда въпроса за това как да актуализираме сумата в съответствие с новата реалност. С оглед на това приветствам предложението, което се повтаря в целия доклад, за разумно планиране на разходите.

Подобно на автора на този документ и аз считам, че е необходимо да се преразгледа равнището на субсидиите, които се дават за семействата на служителите, да се увеличи броят на работните места в библиотеката едва след като бъде направен задълбочен анализ на потребностите на членовете на ЕП и да се гарантира сигурността на служителите в Парламента на разумна цена и въз основа на принципа на откритост спрямо обикновените граждани. Парламентът остава твърде затворена институция и, доколкото е възможно, следва да финансираме проекти като този за Дома на европейската история и обиколките в сградата на Парламента.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Влизането в сила на Договора от Лисабон означава, че правомощията на Европейския парламент се увеличават, което, естествено, означава нови средства, с които да се посрещнат увеличените потребности. Предвид това оценката за бюджета за 2011 г. представлява нарастване с 5,8% в сравнение с финансовата 2010 г., с което се цели да се гарантира, че Парламентът може да използва и упражнява изцяло своите правомощия.

Бюджетът за финансовата 2011 година ще се увеличи до 1 710 574 354 евро, от които 20,32% ще бъдат за функция 5 (администрация), което ще даде възможност да се осигури съответстващото на политическите цели финансиране. Това бюджетно предложение включва разпоредби, свързани с представителството за Хърватия, с допълнителните средства за секретарски услуги за членовете на ЕП, с допълнителните работни места, увеличаването на броя на посетителите, които членовете на ЕП могат да канят, намаляването на въглеродния отпечатък на сградите на Парламента и финансирането за Дома на Европейската история и Центъра за посетители.

Докладът представя един разумен бюджет, насочен към политика на устойчивост на Парламента. Не е лишен обаче и от задълбочен подход за ефективно използване на наличните ресурси.

Доклад: Richard Ashworth (A7-0051/2010)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD), в писмена форма. – (EN) Гласувахме против доклада в съответствие с принципите на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) и на основанието, че подкрепяме законодателни актове само тогава, когато ограничават властта на ЕС или я връщат в ръцете на националните държави. Измененията, които считаме, че ненужно вредят на британските земеделски стопани, не бяха подкрепени, както и измененията, с които се разширява контрола на ЕС в този сектор. Партията за независимост на Обединеното кралство ще продължи да защитава интересите на британските земеделски стопани срещу намесата на ЕС, тъй като считаме, че британският селскостопански сектор е напълно способен да се самоуправлява и вече е създал високи нива на качество и безопасност. Партията се противопоставя на това британският данъкоплатец да бъде принуждаван да субсидира стопанства в други части на Европа, които конкурират собствените ни земеделски стопани. Ние се обявяваме за търговия със селскостопанска продукция съгласно условията на правилника на Световната търговска организация (СТО).

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Административната тежест, наложена върху земеделските стопани, трябва да се намали и да се намали прекомерната бюрокрация, която често присъства в селскостопанския сектор. Земеделските стопани следва да могат да се съсредоточат върху основната си отговорност да произвеждат висококачествени продукти.

Гласувах в подкрепа на разпоредбите на доклада, отнасящи се до премахването на сегашното дублиране и подобряването на гъвкавостта. Подкрепям и изразените в доклада становища относно законодателството в този сектор, а именно това, че всеки законодателен акт следва да бъде пропорционален на целта и следва да бъде приет само след извършване на цялостна оценка на въздействието, анализираща потенциалната финансова тежест. Прекомерната бюрокрация трябва да се намали, ако искаме да постигнем ефективен, конкурентоспособен селскостопански сектор в Европа.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа, тъй като считам, че е необходимо да продължи опростяването на регламента и разпоредбите на общата селскостопанска политика, започнато през 2005 г. Земеделските стопани и другите икономически оператори в селскостопанския сектор следва да бъдат освободени от бюрокрация и изисквания, които не са необходими за постигането на политически цели, като бъде гарантирано правилно управление на парите на данъкоплатците. Опростяването на ОСП е от съществено значение с оглед на по-голяма конкурентоспособност на селското стопанство, запазване и създаване на работни места и принос за стабилното развитие на селските райони. В някои държави-членки са отчетени голям брой грешки в заявленията, а това затруднява навременното получаване на помощ от земеделските стопани. Държавите-членки следва да осигурят на потенциалните бенефициери системи, които са прости, ясни и прозрачни. Затова призовавам Комисията да включи този въпрос в двустранните обсъждания с държавите-членки.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Три години след началото на реформата на ОСП се чудим как да адаптираме селскостопанската политика към днешните предизвикателства. Докладът по собствена инициатива предлага полезни и широко споделяни предложения, чиято цел е постигането на селскостопански сектор, съчетаващ качество и конкурентоспособност. Трабва да приветстваме духа на доклада с положителна нагласа, защото с него Парламентът призовава за въвеждането на нова ОСП през 2013 г., която да е с по-малко бюрократични формалности за земеделските стопани. Всяка мярка с възможност да намали административните процедури и тежести, лежащи върху селскостопанските стопани – без да споменаваме заинтересованите местни органи – и която не компрометира стандартите за качество, определено заслужава нашата подкрепа. Доклад като този, който е загрижен за потребностите на земеделските стопани, включително необходимостта от гарантиране, че няма да им се пречи с излишни бюрократични тежести, със сигурност ще е полезен принос към процеса на реформиране на общата селскостопанска политика, който по очевидни причини неминуемо ще бъде сложен и много чувствителен процес за бъдещето на европейската икономика и за запазването на безбройните видове традиционни местни продукти. Затова гласувах в подкрепа на доклада.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Селското стопанство винаги е било вземана присърце от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и ние считаме, че то е основен сектор на европейската икономика. Но твърде дълго земеделските стопани бяха обременявани с бюрократични и административни тежести: време е да ги облекчим от този товар.

Всъщност убеден съм, че опростяването на бюрократичните процедури, което предстои да бъде прието с реформата на ОСП през 2013 г., е не само желателно, но и необходимо. Затова мисля, че е правилно да се опрости правилника за електронна идентификация на животни и във всяка държава-членка на ЕС да се създаде гореща телефонна линия с цел осигуряване на по-добър достъп до информация. Освен това е много важно да се възстанови доверието между органите и земеделските стопани.

Земеделските стопани не трябва повече да прекарват дни наред в попълване на формуляри и декларации, а да обработват нивите си, за да доставят по-добри селскостопански продукти, отговарящи на по-високи стандарти. Затова гласувах в подкрепа на тези мерки, които представляват част от процеса на опростяване на бюрокрацията, смело подкрепен от моята парламентарна група, която реагира по съществен начин по време на криза.

  David Campbell Bannerman (EFD), в писмена форма. – (EN) Гласувахме против доклада в съответствие с принципите на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) и на основанието, че подкрепяме законодателни актове само тогава, когато ограничават властта на ЕС или я връщат в ръцете на националните държави. Измененията, които считаме, че ненужно вредят на британските земеделски стопани, не бяха подкрепени, както и измененията, разширяващи контрола на ЕС в този сектор. Партията за независимост на Обединеното кралство ще продължи да защитава интересите на британските земеделски стопани срещу намесата на ЕС, тъй като считаме, че британският селскостопански сектор е напълно способен да се самоуправлява и вече има създадени високи нива на качество и безопасност. Партията се противопоставя на това британският данъкоплатец да бъде принуждаван да субсидира стопанства в други части на Европа, които конкурират нашите собствени земеделски стопани. Ние се обявяваме за търговия със селскостопанска продукция съгласно условията на правилника на Световната търговска организация (СТО).

  Derek Roland Clark (EFD), в писмена форма. – (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) гласува против доклада относно опростяването на ОСП, защото въпреки че прилагането на практика на доклада би направило политиката по-понятна, прозрачна и работеща, опростяването на проверките на земеделски стопанства с оглед на повече гъвкавост в процедурите на плащане и за по-голямо удобство на земеделските стопани, ще се осъществи с цел зорко следене ОСП и евентуално удължаване на срока й за следващото поколение! Затова Партията за независимост на Обединеното кралство гласува против резолюцията като цяло, особено поради липсата на законодателно въздействие

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада относно опростяването на общата селскостопанска политика, като поздравявам г-н Ashworth и докладчиците в сянка за отлично свършената от тях работа. Трябва да се предприемат действия за опростяване на бюрократичните процедури и изисквания, наложени на земеделските стопанства, за да се намалят разноските по тях и същевременно да се увеличи тяхната конкурентоспособност и правна сигурност. Често забравяме, че макар и да произвеждат основен продукт, земеделските стопанства са и частни предприятия, чиято конкурентоспособност страда от прекомерна бюрокрация.

Именно поради тази причина мисля, че доклади като този са важни, защото в тях се подчертават проблемите, породени от условности или прекалено усложнени процедури, като същевременно предлага решения за опростяване и подобряване на, все пак, най-важната програма на ЕС, поне във финансово отношение. Считам, че гласувайки в подкрепа на доклада, Парламентът прави още една крачка към по-модерна, ефективна и икономична ОСП и че преди всичко може да гарантира, че потребностите на Европа от храна ще бъдат удовлетворени не само днес, но и през идните години.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Земеделските стопани винаги са били най-ревностните и непоколебими поддръжници на европейската интеграция. Те твърдо вярват, че ОСП все още е обща политика в истинския смисъл на думата. В условията на глобализация ЕС със своя общностен пазар трябва да предприеме действие, за да гарантира сигурността на снабдяването с храни и да насърчава възобновяеми ресурси. Той трябва да се бори и с изменението на климата, както и да ускори научните изследвания, за да оползотвори по най-добър начин възможностите, които предлага науката.

Потенциалното орязване на бюджета на ОСП ще причини значително социално и икономическо разцепление, с което ще се попречи на селското стопанство да се справи с предизвикателствата на бъдещето. За нас е важно да разберем, че доходите на земеделските стопани зависят от преките плащания, независимо, че сами по себе си те не им осигуряват приличен стандарт на живот. Средният доход в селското стопанство в ЕС, включително всички директни плащания, възлиза на едва половината от средната заплата в останалите сектори на икономиката.

Считам, че намаляването на преките плащания като част от стълб I на ОСП ще има опустошителни последици не само за земеделските стопани, но и за селските райони, както и за обществените услуги, свързани със селскостопанското производство, за потребителите и за обществото, което като цяло е облагодетелствано от тези плащания. Преките плащания са от жизненоважно значение и трябва да се запазят.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Като цяло гласувах в подкрепа на усилията за опростяване на общата селскостопанска политика (ОСП). Опростяването следва да позволи на земеделските стопани да се съсредоточат върху предоставяне на безопасни и качествени храни и на националните органи, както и на органите на ЕС, да намалят бюрократичните тежести, произтичащи от прилагането на ОСП.

ОСП има изключително голямо значение за ЕС поради това, че гарантира производството на безопасни храни, както и поради загрижеността за опазването на околната среда и земеделските райони с оглед на подходящо устойчиво развитие. Опростяването трябва да означава по-голяма отговорност за всички заинтересовани лица.

Затова бих искал да подчертая необходимостта от преобразуване на ОСП в по-малък, по-справедлив и по-прозрачен инструмент. Като начало бих изтъкнал предложението да се създаде уеднаквена система за идентификация на животните. Тази система трябва да включва възможността за самосертифициране, ограничаване на квотата за инспекции до граници, по-ниски от заложените в момента, и въпроса за възможността за проследяване на месото от овце и кози; имам предвид, по-конкретно, предложението за идентификация на стадото. И накрая, необходимата реформа на ОСП ще трябва да прави разграничение между подпомагането на отделните земеделски стопани или техните кооперативи и оставянето на големите дружества за производство на селскостопански хранителни продукти на благоволението на пазарите.

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Проектодокладът относно опростяването на общата селскостопанска политика е следваща крачка към по-улеснена и по-ефективна ОСП. Разбира се, ще трябва да направим много повече, за да увеличим конкурентоспособността на европейското селско стопанство, да запазим и създадем допълнителни работни места и да подпомогнем естественото развитие на селските райони. Във връзка с това бих искал да спомена проблема за преките плащания в граничните райони, където има нелоялна конкуренция и дискриминация, основаваща се на регистрацията на селскостопанските субекти.

В съседски региони на държавите-членки с различни ценови равнища има признаци за мащабни икономически действия от страна на някои селскостопански субекти поради ценовите разлики. Даден селскостопански субект, който получава по-високи цени в собствената си държава на произход, извършва стопанска дейност в друга държава (с по-ниски директни цени) при по-ниски производствени разходи и регистрира продажбите от другата страна на границата. По този начин селскостопанските субекти в държави с по-ниски директни цени са дискриминирани и поставени в икономически неблагоприятно положение на местния пазар, докато селскостопанските субекти от държави-членки с по-високи директни цени си осигуряват икономическо предимство в резултат на политиките на ЕС. Поради тези причини при реформирането на ОСП е необходимо да се вземат под внимание последиците по отношение на цените; т.е. да се сравни мястото на производство с мястото, където се регистрират директни цени. С това законодателство ще допринесем и за създаването на нов и справедлив пазар в селското стопанство. Подкрепям предложения доклад.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че опростяването на общата селскостопанска политика е от решаващо значение за конкурентоспособността на европейското селско стопанство, запазването на работните места и устойчивото развитие на европейските селски райони. Правилникът за проверките трябва да се опрости и да се направи по-достъпен за земеделските стопани чрез оказванe на помощ и съвет от националните структури с оглед на гарантиране, че качеството на европейските селскостопански храни няма да породи излишни тежести и допълнителни затруднения за лицата, свързани със селскостопанска дейност.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Опростяването на законодателството е цел, която е крайно необходима за сближаването между Европа и хората. Необходими са прости и перспективни политики за онези, които не са усвоили лексиката на Съюза и не говорят „евросъюзен“ език. Поради тази причина една толкова основополагаща и дълготрайна политика като общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да бъде разбираема за основните си бенефициери, в този случай европейските земеделски стопани.

Затова бих признала колко е прав докладчикът, като казва, че „новата ОСП следва да позволи на земеделските производители да се съсредоточат върху основната цел на предоставяне на безопасни, качествени и проследими храни, като същевременно ги подпомага да осигуряват непазарни обществени блага“. Надявам се новата ОСП да бъде по-опростена, по-прозрачна и по-справедлива; да е по-добре ориентирана към потребностите на земеделските стопани и пазара; и нейните процедури да са по-бързи и по-малко бюрократични, но надеждни и ефективни. Правната сигурност не налага сложност или мудни процедури, а по-скоро опростеност и ефективност. Точно това желаем за новата ОСП.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Общата селскостопанска политика (ОСП), от една страна, трябва да гарантира достатъчни доставки на безопасни храни, а, от друга, да отговори на такива предизвикателства като опазването на селски райони, планински региони, необлагодетелствани райони и многофункционалността на европейското селско стопанство. Хармонизирането на законодателството трябва да е съпроводено с премахване на излишните процедури. Надяваме се, че целта от 25-процентово намаляване на административната тежест ще бъде постигната преди 2012 г. ОСП трябва да бъде опростена, тъй като това ще направи нашето селско стопанство по-конкурентоспособно, като по този начин се запазват и създават работни места и се допринася за устойчивото развитие на селските райони. Опростяването на ОСП следва да облагодетелства преди всичко земеделските стопани, а не само националните органи и разплащателните агенции в държавите-членки. Земеделските стопани трябва да имат достъп до работещи системи, които да им позволяват лесно и без излишна бюрокрация да подават заявления за директни плащания в района, където живеят. Опростяването на ОСП трябва да върви ръка за ръка с опростяването на нейното прилагане, а държавите-членки да сведат до минимум бюрократичните формалности, изисквани от бенефициерите, особено в областта на развитието на селските райони. Необходима е по-голяма гъвкавост, затова се застъпваме за одобряването на по-гъвкави процедури за плащане, дори преди окончателното приключване на всички проверки.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът има положителни страни, сред които бихме изтъкнали следните: опростяването на общата селскостопанска политика (ОСП) не е необходимо да води до по-малко подкрепа за земеделските стопани и премахване на традиционни инструменти за пазарно управление; необходимостта от изменение на глобите, не на последно място в случаите, когато са наложени заради нарушения, за които производителят не носи отговорност; опростяването на процедурата по подаване на заявления; и много положителни изменения по отношение на идентифицирането на животните, по-конкретно, на овцете и козите.

Въпреки това подходът, предложен от докладчика, в голяма степен е насочен към пазара, към конкурентоспособността, към „намаляването на прекомерния протекционизъм“ и към по-нататъшна либерализация с нейните добре известни и пагубни последствия. Докладът също така продължава да подкрепя сегашния модел за разпределение на помощи. Той заявява, че „разпределението на единните плащания сред земеделските производители следва да гарантира равнопоставеност“, без да предлага конкретни мерки как това да бъде постигнато.

Той изразява схващането, че настоящата дефиниция за селскостопанска дейност за целите на единното плащане следва да бъде преразгледана, но не предлага нищо за изменението на настоящия модел, при който на хората се плаща, за да не произвеждат. Накратко, на доклада преди всичко (но не само) му липсват предложения и мерки за промяна на сега действащия модел на ОСП по отношение на разпределението на помощи.

  Marian Harkin (ALDE), в писмена форма. – (EN) Изцяло съм съгласна, че опростяването на ОСП не следва да води до по-малко подкрепа за земеделските стопани и премахване на традиционни инструменти за пазарно управление. Освен това подкрепям отлагането на задължението за електронна идентификация на овцете.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Опростяването на принципите, определящи действието на общата селскостопанска политика, е изключително важно. Не е необходимо ОСП да се свежда единствено до разпределянето на пари. Лично аз бих желал повече ресурси да се насочат към индивидуални селскостопански инвеститори, които могат по-ефективно да модернизират земеделските стопанства и да разширят производството. Според мен обаче увеличеното финансиране на преките плащания води до запазване на бедността в най-изостаналите региони, изхранващи хора, които в действителност не са свързани със селско стопанство и възпрепятства преструктурирането му. Само субсидирането на „реалните“ земеделски стопани – производителите на здравословни храни и висококачествени продукти – може да гарантира сигурност в тази област на Европа и света.

  Cornelis de Jong, Kartika Tamara Liotard и Eva-Britt Svensson (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Гласувах против доклада Ashworth относно опростяването на ОСП (A7-0051/2010), заради параграф 12. Земеделските стопани не се нуждаят от повече пряка помощ от ЕС; те се нуждаят от по-справедливи цени за техните продукти.

Аз обаче подкрепям същността на доклада. ОСП е прекомерно усложнена и ненужно обременява земеделските стопани, държавите-членки и децентрализираните правителства и органи. Има голяма необходимост от облекчаване на административната тежест и намаляване на бюрокрацията, особено в тези времена на криза.

Нещо повече, следва да има възможност за поправяне на грешки от земеделските стопани, които неволно или поради независещи от тях фактори са нарушили правилата и поради това са глобени, както и по-голяма прозрачност по отношение на тези наказания.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Общата селскостопанска политика е съществен елемент от ЕС, независимо дали говорим за доставянето на храни за неговите гражданите, или за опазването на планинските региони и селските райони, както и най-отдалечените или необлагодетелствани райони. Гласувах в подкрепа на доклада, защото подкрепям необходимостта от опростяване на ОСП. Необходимо е тя да е ориентирана към постигане на резултати и да предлага по-голям капацитет за реагиране. Считам също, че е необходимо по-тясно сътрудничество между държавите-членки и местните органи по отношение на обмена на добри практики. Същевременно земеделските стопани трябва да са добре осведомявани и да получават повече съдействие от органите.

  Erminia Mazzoni (PPE), в писмена форма. – (IT) Селското стопанство е един от основните ресурси в Европа, но така също и секторът, който е най-обременен от воденичните камъни на европейската бюрокрация. Не трябва да се подценява и въздействието на климатичните и екологични фактори, които, поради самата си същност, са трудно предвидими и изправят световното селско стопанство пред нови и тежки предизвикателства, породени от глобалните промени.

На този фон Европейският парламент счита за необходимо да се има предвид, че целта от 25-процентово намаляване на административната тежест, залегнала в програмата от 2003 г., е недостатъчна и недостатъчно амбициозна с оглед на това, че вероятно ще бъде постигната преди крайния срок през 2012 г. Парламентът счита и че трябва да предложи спешни стратегии на Комисията и Съвета за по-нататъшно намаляване на тежестите, потискащи нашите земеделски стопани.

Предложенията на парламентарната резолюция предвиждат и преработка на ОСП в светлината на стратегията „Европа 2020“. Тази стъпка е съществено важна за гарантиране на растеж в този сектор, както и че разпределението на финансовите средства за него ще се запази в светлината на предвижданото съкращение на европейските ресурси през 2013 г.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Достойнство на доклада е акцентът, че само публичните органи гарантират независимост и безпристрастност на проверките и подчертаването на идеята, че селското стопанство е обществено благо. Изискването за проследимост на храните също е важно, въпреки че по-ясното обозначаване на техния екологичен отпечатък е по-вероятно да повиши осведомеността сред всички граждани (производители и потребители) относно важността на релокацията и екологичното качество на продуктите.

Изразената в доклада решимост да се опрости административната уредба на общата селскостопанска политика също е важна. Но фактът, че ОСП се разглежда само от перспективата конкурентоспособност и неолиберализъм като пряко продължение на политиките, въведени от ЕС през последните няколко години, не ми позволява да гласувам в подкрепа на доклада. Затова гласувам с „въздържал се“ по този текст в знак на добронамереност към напредъка, постигнат в изложените намерения.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Опростяването на общата селскостопанска политика е крайно наложително, ако целта за 25-процентово намаляване на административната тежест в селскостопанския сектор трябва да бъде постигната до 2010 г. Бюрокрацията е сериозна пречка за земеделските стопани, които пренебрегват ежедневните си задължения на полето поради това, че губят много време за бюрокрация. В допълнение новите изменения ще означават и съкращаване на стотици милиони евро от административната тежест, лежаща върху земеделските стопани, с осезаеми ползи, особено на фона на трудното икономическо положение, в което се намираме. Опростяването на стандартите и механизмите на проверка е от съществено значение за земеделските стопани, които трябва да гарантират доставянето на храни за 500 милиона души на разумни цени. Ето защо гласувах по този начин.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, съдържащ важни разпоредби, насочени към премахването на бюрокрацията, което е от значение за европейските земеделски стопани, особено в настоящия момент, когато селското стопанство е много силно засегнато от финансовата криза. Бих искал да благодаря на колегите, които гласуваха в подкрепа на внесените от мен изменения, като с това подкрепиха текста, вече одобрен в комисията.

Имам предвид най-вече изменение 49, засягащо големия брой грешки в заявленията за директни плащания, отчетени в някои държави-членки, което подчертава, че тези грешки се дължат основно на използваното ортофотографско оборудване, а не толкова на земеделските стопани. Имам също предвид изменение 65, засягащо отмяната на задължението за електронна идентификация на овце и кози в сила от 2010 г., с оглед на свързаните с това прекомерни разходи в условията на сегашната икономическа криза.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Предложението за опростяване на ОСП е част от по-широкия процес на намаляване на бюрократичните процедури, процес, започнат преди известно време по инициатива на различни държави-членки на ЕС с цел гарантиране на по-ефективни и достъпни услуги за гражданите.

Реформата е необходима и за селскостопанския сектор, за да се позволи на земеделските стопани да пестят време и пари, и да получат достъп до паричните помощи според системата от условия и директни плащания, както и по отношение на някои аспекти на развитието на селските райони и методите на идентификация на отглежданите животни.

В настоящия момент, когато вече тече дебатът за ОСП след 2013 г., предложението за опростяване представлява изпитателна мярка, с която може да се подчертаят благоприятните възможности и заплахите, които стоят в основата на предложението за европейското селско стопанство в бъдеще. Поради посочените по-горе причини гласувах в подкрепа на доклада.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът относно опростяването на общата селскостопанска политика (ОСП) разглежда един проблем, източник на сериозна загриженост за земеделските стопани, които са основните бенефициери на ОСП, а също и за европейската общественост като цяло, за която ОСП е трудноразбираема поради сложността на своите механизми. Затова мерките за опростяване се считат за необходими и спешни от всички. От съществена важност е тези мерки да имат пряко въздействие върху земеделските стопани, а не само върху администрацията на отделната държава-членка, както много често се случва. Премахването на инструментите за пазарно управление не може да се изтъква като едно от средствата за опростяване.

Едно нещо, към което трябва да се насочи опростяването, е необходимостта от премахване на дискриминациите от схемата за единно плащане в различните държави-членки, които са проблеми, произтичащи от неефективността на националните администрации като проверки, крайни срокове, плащания и така нататък. Отстраняването на тези дискриминации ще ни предпази от една прибързана ОСП, поощряваща неравнопоставеността сред земеделските стопани от различните държави-членки.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах за доклада Ashworth в подкрепа на една опростена обща селскостопанска политика, която е по-лесна за разбиране и от земеделските стопани. Административното обслужване на ОСП често е прекомерно усложнено. Поради това неговото опростяване е от първостепенна важност за целия селскостопански сектор и за улесняване на живота на земеделските стопани. Правилата, предложени от Европейската комисия, в много случаи са изключително трудни за прилагане и в държавите-членки има много висока степен на бюрокрация, свързана с прилагането на законодателството в областта на селското стопанство. По-конкретно, е необходимо преразглеждане на законодателството относно идентификацията на животните с оглед то да стане по-гъвкаво и по-малко бюрократично. Съществуващото законодателство в тази област е твърде строго и в много случаи контрапродуктивно.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Процесът на опростяване на общата селскостопанска политика (ОСП) е от решаващо значение с оглед на постигане на по-голяма конкурентоспособност на селското стопанство, запазване и насърчаване на създаването на работни места, както и допринасяне за развитието на селските райони. За мен е особено важно Комисията да се постарае да премахне ненужните бюрократични пречки, като същевременно предложи ново законодателство в тази област.

Колкото по-опростено е законодателството, толкова по-лесно за разбиране е то от заинтересованите страни, били те земеделски стопани, национални и регионални органи или структури, проследяващи използването на фондовете. Същевременно, колкото по-малко време е необходимо на тези лица да изготвят заявленията, толкова по-малко грешки ще се допускат. Разходите за наблюдение на финансирането също ще бъдат по-ниски.

Опростяването е необходимо и за проследяване на начина, по който се оползотворяват фондовете, като външните одиторски проверки ми изглеждат най-ефективният начин за постигане на това. Глоби следва да се налагат по начин, който е прозрачен и съразмерен, като трябва да се отчитат мащабите на земеделското стопанство и местните условия, не на последно място в най-отдалечените региони като Мадейра. Гласувах в подкрепа на доклада в тази зала днес, защото той прави опит за справяне с тези проблеми. Сега трябва да гарантираме по-добра координация между селскостопанската политика и политиката на сближаване в общия преглед на ОСП.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Подкрепяйки документа, даваме израз на нашата решителна позиция относно опростяването на общата селскостопанска политика. Този процес е съществено важен за гарантиране на добро ниво на конкурентоспособност в европейския селскостопански сектор. Очевидно е, че чрез хармонизиране на законодателството, намаляване на бюрократичните тежести и ограничаване на разходите имаме възможност да постигнем по-опростена, по-справедлива и по-разбираема обща селскостопанска политика. Не трябва да се забравя обаче, че предвидените адресати на резултатите от процеса на опростяване не следва да са единствено органите и националните структури, управляващи селскостопанския сектор, а преди всичко земеделските стопани, които са прекомерно обременени със закони.

Доклад: Heide Rühle (A7-0151/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът, представен от г-жа Rühle, е доклад по собствена инициатива, целящ проучване на начините за подобряване процедурите за възлагане на обществени поръчки в Европа, за да се стигне до една по-стабилна и прозрачна правна рамка. Неправилното прилагане на правилата относно обществените поръчки е, фактически, една от най-често срещаните причини за грешки при усвояването на европейските структурни фондове. Подкрепям основните тези, застъпени в доклада по собствена инициатива: призив за по-добра координация на процедурите за възлагане на обществени поръчки в рамките на различните дирекции на Европейската комисия, заявление, че целите, поставени от преразглеждането от 2004 г. на директивите относно обществените поръчки (изясняване на правилата и по-голяма правна сигурност) все още не са постигнати изцяло. Одобрявам също позицията на доклада, що се отнася до това, че малките и средните предприятия, по-конкретно, страдат от сложността на тези процедури, което може понякога да им попречи да участват при покана за търг поради липса на правна помощ и средства. Затова аз гласувах в подкрепа на доклада и ще наблюдавам отблизо правилното прилагане, в нашите държави-членки и във Франция, по-конкретно, на директивите относно обществените поръчки, които вече са в сила.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада, тъй като една система за обществени поръчки, която работи правилно и прозрачно, е особено важна за вътрешния пазар, за да се насърчи трансграничната конкуренция и иновациите и да се постигнат оптимални изгоди за държавните институции. Целите на преразглеждането от 2004 г. на директивите относно обществените поръчки все още не са постигнати, особено по отношение на опростяването на правилата за поръчките и създаването на по-голяма правна сигурност. Съдът на Европейския съюз разгледа несъразмерно голям брой дела за нарушения в областта на обществените поръчки, което показва, че много държави-членки трудно са постигнали съответствие с директивите относно обществените поръчки. Договорът от Лисабон включи в първичното законодателство на Европейския съюз първото признаване на правото на регионално и местно самоуправление и утвърди принципа на субсидиарността. Предвид това, че правото в областта на обществените поръчки служи, за да се осигури, че публичните средства се управляват правилно и ефективно и за да се даде на заинтересованите дружества възможност да им бъдат възлагани обществени поръчки в условия на лоялна конкуренция, аз призовавам Комисията да опрости процедурите за възлагане на обществени поръчки, за да се облекчи отделянето на много време и пари от страна както на органите на местно управление, така и на дружествата, за решаването на чисто бюрократични проблеми, и да улесни достъпа на МСП до такива договори и те да могат да участват по по-равностоен и справедлив начин.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Значителна част от средствата от бюджетите на държавите-членки се изразходват за обществени поръчки. Поради това съм съгласен с мнението на докладчика, че публичните средства следва да бъдат прозрачни и открити за контрол от обществеността. Договорите за обществени поръчки следва да се възлагат при прозрачни условия, при което всички заинтересовани лица се третират еднакво и съотношението между цената и изпълнението на проекта е окончателният критерий, така че да печели най-добрата оферта, а не просто най-евтината оферта. За да се повиши прозрачността на обществените поръчки, е необходимо да бъдат опростени процедурите за възлагане на обществени поръчки, за да се облекчи отделянето на много време и пари от страна както на органите на местно управление, така и на предприятията, за решаването на чисто бюрократични проблеми. Опростяването на процедурите ще улесни и достъпа на МСП и те ще могат да участват в такива поръчки по по-равностоен и справедлив начин. Поради процесите на глобализация за Комисията е особено важно да се съсредоточи върху процедурите за прилагане на социални критерии. Затова насоките или друга практическа помощ, предоставяна на държавните органи и другите държавни структури във връзка с устойчивите обществени поръчки, са от съществено значение.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам резолюцията, която цели опростяване на правилата за обществените поръчки, като същевременно допринася за повишаване на равнището на правна сигурност. Европейските инициативи във връзка с обществените поръчки изискват координация на европейско равнище, за да се избегнат несъответствия и правни проблеми. Правното изясняване на условията, при които правото в областта на обществените поръчки се прилага по отношение на институционализираните публично-частни партньорства, също е важно. Призовавам Комисията да опрости процедурите, за да се облекчи отделянето на много време и пари от страна както на органите на местно управление, така и на предприятията, за решаването на чисто бюрократични проблеми. Опростяването на процедурите ще улесни и достъпа на МСП и те ще могат да участват в такива поръчки по по-равностоен и справедлив начин. Държавните органи трябва да бъдат насърчавани да основават обществените поръчки на екологични, социални и други критерии. Призовавам Комисията да проучи възможността за използване на договори за „зелени“ обществени поръчки като средство за насърчаване на устойчиво развитие.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) През 2004 г. Комисията преразгледа директивите относно обществените поръчки, като целта беше опростяване на процедурите, чрез което обществените поръчки да станат по-прозрачни, по-ефективни, по-гъвкави и по-малко бюрократични.

Както казва докладчикът: „Основна цел на обществените поръчки е икономичното и разходно-ефективно придобиване на стоки и услуги с оглед на изпълнение на обществени задачи. Публичните органи обаче не са участник на пазара като всеки друг; те носят особена отговорност, тъй като управляват обществени средства“.

Принуден съм да повторя, че един сложен закон не би обслужвал в най-голяма степен интересите на държавите; в случая на обществените поръчки е тъкмо обратното. Колкото по-сложни, колкото по-непрозрачни и колкото по-бавни са процедурите, толкова по-вероятно е законът да бъде заобиколен и, в крайни случаи, да има корупция. Поради това е от решаващо значение, в процеса на преразглеждане на действащите директиви относно обществените поръчки, да бъдат потърсени по-прости и по-ефикасни правила за регулиране на сектор, който представлява почти 16% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Общите годишни разходи за обществени поръчки на стоки и услуги в Европейския съюз възлизат на 1 500 млрд. евро, или повече от 16% от брутния вътрешен продукт на ЕС. На фона на настоящата икономическа криза, директивите относно обществените поръчки не трябва да забавят или оскъпяват процеса на възлагане на обществени поръчки. Изпълнителите, по-конкретно малките и средните предприятия, искат правна сигурност и бързи процедури. Считам, че Комисията и държавите-членки следва да преразгледат, в сътрудничество с регионалните и местните органи, различните набори от правила, приложими към обществените поръчки, за да бъдат те обединени и да се опрости цялата правна рамка за обществените поръчки с цел намаляване на риска от грешки и повишаване ефективността при усвояването на структурните фондове. Следва да се отбележи, че неправилното транспониране на правилата на ЕС за възлагане на обществени поръчки води до голяма част от нередностите в изпълнението на европейските проекти, съфинансирани от структурните фондове и от Кохезионния фонд. Считам, че Комисията трябва да разгледа възможността да продължи да използва ускорени процедури във връзка със структурните фондове, дори и след 2010 г., така че държавите-членки да не губят тези ресурси.

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Макар да подкрепям изложената в доклада цел Комисията да бъде приканена да опрости процедурите за възлагане на обществени поръчки, за да се облекчи отделянето на много време и пари от страна както на органите на местно управление, така и на предприятията, за решаването на строго бюрократични проблеми, изразявам съжаление относно формулировката на втората част от параграф 9.

Според мен това тълкуване на решение на Съда на Европейския съюз, сочещо че местните органи могат да сътрудничат без дори да прибягват до пазара, е отклонение от принципа на неутралност. Това лесно може да се окаже вредно за предприятията (с частен или публичен капитал), които така се оказват изключени от всякаква възможност да се конкурират за обществени поръчки за доставка на публични услуги от икономическо естество.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Докладът хвърля някаква светлина върху социалните и екологичните стандарти, които трябва да бъдем в състояние да включваме в поканите за участие в търг; той също така дава препоръки за улесняване достъпа на МСП до пазарите на обществени поръчки. Въпреки това е налице сериозният недостатък от него изрично да отсъства каквото и да било споменаване на необходимостта от приемане на правен инструмент, уточняващ определението и статута на концесиите за услуги в момента на преразглеждане на директивите относно обществените поръчки. Не можем да се задоволим със сегашната съдебна практика на Съда на Европейския съюз във връзка с концесиите на обществени услуги; усеща се сериозна необходимост от една рамкова директива относно услугите от общ интерес. Правното изясняване е от съществено значение и е в интерес на всички. Ето защо се въздържах при окончателното гласуване на доклада.

  Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. – (PL) Обществените поръчки на вътрешния пазар на Европейския съюз възлизат на около 15% от брутния вътрешен продукт. Отварянето на пазара на обществените поръчки е от полза за възлагащите институции, тъй като по-големите пазари дават по-големи възможности за избор, а оттам за по-ниски разходи и по-добро качество. Как се изразходват обществените средства е изключително важно, особено сега, когато икономиката се нуждае от стимулиране след кризата, а държавите-членки имат бюджетни проблеми. Както правилно отбеляза докладчикът, сегашното законодателство е доста сложно, което е особено предизвикателство за местните и регионалните органи и за малките и средните предприятия. Освен това е необходимо изясняване и по въпроси като публично-частните партньорства, градоустройственото планиране и концесиите за услуги.

Поради това съм съгласна с основните точки от доклада на г-жа Rühle, който показва необходимостта от по-голяма правна прозрачност в областта на обществените поръчки и който не призовава настоящите директиви да се променят на този етап, а за извършване на цялостен анализ на съществуващите проблеми от службите на Европейската комисия.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) За обществените поръчки се заделя значителен дял от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз. Неговото предназначение е да бъдат закупувани стоки и услуги при най-доброто съотношение цена/качество. Европейските директиви относно обществените поръчки бавят процеса на възлагане на обществени поръчки, оскъпяват го и ограничават възможностите за действие на възложителите. За съжаление, с подобни проблеми се сблъскват все по-голям брой държави-членки. По тази причина аз гласувах „за“ доклада, тъй като енергично подкрепям мерките за опростяване и актуализиране на процедурите. Всички държави-членки се нуждаят от опростено и уеднаквено законодателство. Това ще ни позволи да преодолеем сегашните несъответствия между регламентите, прилагани от държавите-членки, наред с грешките, както и да използваме по-ефективно обществените средства.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Обществените поръчки са една много деликатна материя, която заслужава много сериозно отношение, тъй като се отнася за обществени средства. Поради това обществените поръчки трябва да бъдат прозрачни и изцяло отворени за обществена проверка, за да не възникват никакви съмнения. Поради това обществените поръчки трябва да бъдат възлагани при прозрачни условия, като всички заинтересовани страни бъдат третирани еднакво, а основният критерий да бъде съотношението между цена и изпълнение на проекта, така че да печели най-добрата цялостна оферта, а не тази, която може би е само най-евтината. Ето защо гласувах по този начин.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) На обществените поръчки се падат около 18% от брутния вътрешен продукт на Общността и поради това те ще играят решаваща роля за повторното задвижване на икономиката и заетостта. Обществените поръчки имат също значително влияние върху малките и средните предприятия, които често действат като подизпълнители.

В сегашните условия, при които взаимодействието между вътрешния пазар и международните пазари става все по-ясно, европейските предприятия са изправени пред сериозния риск да пострадат от нелоялна конкуренция от предприятия от трети държави (например Китай), ползващи държавни субсидии, каквито не са позволени на европейските предприятия и които могат да предложат значително по-ниски разходи и по-кратки срокове за производство, поради неспазването от тях на европейските стандарти за безопасност и правата на работниците.

За противодействие на тази последица са необходими съгласувани действия на европейско равнище. Накрая бих искал да ви напомня за важността на спазването на принципа на реципрочност и пропорционалност. Например китайските предприятия имат достъп до европейския пазар, но европейските предприятия не могат да се отзоват на покани за участие в търг Китай. Аплодирам докладчика за нейната работа и гласувам в подкрепа на доклада.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Изразявам голямо задоволство, че изменението, предложено от групата на Социалистите и демократите беше отхвърлено, което позволи на нашата група – групата на Зелените/Европейски свободен алианс, да гласува в подкрепа на доклада Rühle.

  Bernadette Vergnaud (S&D), в писмена форма. – (FR) Аз осъждам политиката на щрауса на тези, които смятат, че актуалната съдебна практика на Съда на Европейския съюз във връзка с концесиите за услуги, е задоволителна и че не е необходимо да се приемане законодателство. От години социалистите се борят и водят кампании за приемане на рамкови директиви, защитаващи услугите от общ интерес, и не може да става и дума за това да се откажем от този ангажимент. Единствената дългосрочна гаранция за публичните услуги е истинското европейско законодателство, не съдебните решения, колкото и добре обосновани да са. Както можем да видим от трудностите при транспонирането на Директивата относно услугите във връзка със социалните услуги, само една конкретна рамка може да осигури правна сигурност и качество на обслужване. Малките и средните предприятия и местните и регионалните органи очакват яснота и правна сигурност при възлагането на договори за обществени поръчки, като договори за обществени поръчки за социално жилищно настаняване. Ние обаче не искахме да гласуваме и „против“ доклада, който съдържа важни елементи, по-конкретно във връзка със социалните и екологичните стандарти, които трябва да съумеем да включим в нашите тръжни процедури, препоръки за улесняване достъпа на МСП и ясен призив за бдителност при договорите за публично-частни партньорства.

Доклад: Franziska Keller (A7-0140/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) От съществено значение е европейските политики за развитие да бъдат съгласувани. Докладът на г-жа Keller обаче понякога показва склонност да или е прекален, или неясен във формулировките си. Аз много категорично казвам „Да“ на съгласуваността на политиката на ЕС и „Не“ на поставянето под въпрос на ангажиментите, поети от Европейския съюз (и от Франция) в рамките на Световната търговска организация. Нашето селско стопанство трябва да се развива постепенно и като се отчитат трудностите, пред които са изправени нашите земеделски стопани, които са основни фактори не само в нашите селски райони, но също и в градовете ни. Поради това гласувах „против“ доклада.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз е най-големият донор на помощи в света. Всъщност тази година се очаква размерът на помощите за развитие, отпуснати на държави извън ЕС, да достигне 69 млрд. евро, отбелязвайки нарастване с 20% спрямо 2008 г. Европейският съюз доказа своята последователност по отношение на ангажиментите, поети от него към международните институции. Сблъскването между политиките на Европа за развитие и нейните търговски политики е реалност. Европейският съюз обаче пое ангажимента че при изпълнението на всички политики, които оказват въздействие върху развиващите се страни, ще се вземат предвид поставените цели на сътрудничеството за развитие.

Противно на първоначалните прогнози, икономическата криза засяга, по-конкретно, бедните държави, много от които участват в проекти за развитие, финансирани с европейски средства. От друга страна, политиките в областта на износа и селското стопанство, които прилага ЕС в тези държави, имат отрицателно въздействие върху тяхното развитие. Поради това се налага да се справяме един нежелателен краен резултат от всичко това: ЕС е градивен на макро-равнище и има отрицателно въздействие на микро-равнище. При тези обстоятелства целите, приети чрез резолюцията, която беше гласувана вчера на пленарното заседание на Европейския парламент, придобиват огромно значение и трябва да бъдат приети от всички институции на ЕС.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Пред лицето на икономическата и хуманитарната криза, с която светът се бори в момента, е по-неотложно от всякога политиките на Съюза относно помощите за развитие да бъдат прилагани по начин, който е последователен и уеднаквен между тях и който е изцяло обвързан с другите политики на Съюза в областта на търговията, околната среда и други. Вече е ясно, че въпреки ангажираността на ЕС с политика за развитие и факта, че той е най-големият донор на помощи за развитие в света, не винаги има ефикасна връзка между неговите политики, което подкопава постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР).

Ние се стремим да променим статуквото, и то с основание. Трябва да гледаме на Официалната помощ за развитие в дългосрочен план с оглед на осигуряване на полезно взаимодействие между всички държави-членки и последователност между политиките. Последователността трябва да бъде постигната, тъй като тя допринася за посрещане потребностите от развитие на нуждаещите се. Като цяло аз подкрепям доклада на Европейския парламент и считам, че е от жизненоважно значение участниците от ЕС да направят всичко по силите си за отстраняване пречките пред развитието, за постигане на ЦХР, за борбата срещу бедността и за гарантиране, че човешките, социалните, икономическите и екологичните права в действителност се упражняват в развиващите се страни.

  Anna Maria Corazza Bildt, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark и Anna Ibrisagic (PPE), в писмена форма. – (SV) Шведската делегация на консерваторите вчера (18 май 2010 г.) гласува „против“ доклад A7-0140/2010 относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и концепцията „официална помощ за развитие плюс“ (2009/2218(INI)). Основната причина за това е, че не подкрепяме предложението за въвеждане на международен данък върху финансовите операции. Въвеждането на данък Тобин само би навредило на развиващите се страни и би довело до по-голяма бедност. Искаме да подчертаем обаче, че в доклада има елементи, които съответстват с нашето мислене например, точката че субсидиите на ЕС за износ на европейски селскостопански продукти оказват пагубно въздействие върху продоволствената сигурност и развитието на жизнеспособен селскостопански сектор в развиващите се страни.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Един милиард и четиристотин милиона души в света преживяват с по-малко от 1 евро на ден. Европейският съюз е длъжен да се бори с това положение. Това изисква по-ефективно и по-ефикасно сътрудничество за развитие и политики за подпомагане. Ангажиментите в рамките на Официалната помощ за развитие (ОПР) все още не се изпълняват по задоволителен начин. За да се отговори на неотложната потребност от развитие, ние призоваваме Комисията спешно да определи новаторски допълнителни източници на финансиране за развитие, като например данък върху международните финансови операции, предназначен да генерира допълнителни ресурси, за да бъдат преодолени най-тежките последици от кризата. В същия дух, държавите-членки следва да потвърдят ангажимента, поет на срещата на високо равнище на хилядолетието да бъдат отделени 0,7% от брутния вътрешен продукт за ОПР през следващото десетилетие, отчитайки капацитета за усвояване и доброто управление в страните получателки. Накрая, европейската политика за развитие трябва да бъде обвързана с гъвкаво регулиране на движението на хора, стоки и капитал с развиващите се страни.

  Lena Ek, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) Ние подкрепяме замисъла на доклада политиката на ЕС да бъде съгласувана с целта му да насърчава развитието в страните с ниски и средни доходи. И все пак, в доклада на г-жа Keller развитият пазар на услуги и ясните правила за конкуренцията се разглеждат като пречки за постигането на Целите на хилядолетието за развитие. В резултат на това ние не смятаме, че сме в състояние да подкрепим доклада като цяло. Ясните основни правила са предпоставка за способността на една пазарна икономика да функционира правилно, а търговията с услуги е важен елемент за развитието на икономиките на държавите.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз често се сблъсква с парадокси, които са негово собствено творение, и с несъвместимите неща, които неговите политики носят за държавите-членки и техните граждани, както и за трети държави и техните народи. В качеството си на най-големия донор на помощи за развитие в света, Европейският съюз и държавите-членки следва да се стремят техните помощи за развитие да бъдат не само ефективни, но и последователни и съгласувани; това не винаги е ставало. Всички усилия за насърчаване на тази последователност и да се държи сметка за многобройните потребности на народите, които получават помощите, трябва да се приветстват. Търговската политика не може да не бъде несъобразена с тази цел.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Темата на доклада е много уместна, тъй като знаем, че политиките и дейностите на ЕС в няколко области често влизат в противоречие с обявените цели на „помощите за развитие“. Има няколко значими и положителни аспекта, като например: привличането на вниманието към трагедията на глада в световен мащаб; подчертаването на несъответствието и неефективността на споразуменията за рибарството на фона на обявените цели на сътрудничеството за развитие; осъждането на последствията от субсидиите от Съюза за износа; критикуването на либерализацията на услугите, въвеждането на правилата за конкуренцията, зоните на „данъчен рай“, изтичането на капитали от развиващите се страни към ЕС, причинено от несъгласувани политики, малкият обем на помощите, предназначени за селското стопанство; и искането за създаване на патентен пул за лекарствата за HIV/СПИН. За съжаление, накрая докладчикът сама изпада в непоследователност, особено като се обявява за по-нататъшно развитие на инструменти като зони за свободна търговия и така наречените споразумения за икономическо партньорство. Докладчикът пренебрегва факта, че тези инструменти заплашват интересите на развиващите се страни в няколко области, както стана ясно от съпротивата на много от тях да подписват такива споразумения, която в някои случаи беше преодоляна само с недопустим натиск и шантаж от страна на ЕС.

  Georgios Papastamkos (PPE), в писмена форма. – (EL) Аз напълно признавам важността на политиката на ЕС за развитие и за помощи за развиващите се страни. Въпреки това гласувах „против“ доклада Keller заради позицията, която заема относно въздействието на субсидиите за износ на ЕС върху селскостопанския сектор в развиващите се страни, която е изцяло неточна.

Нещо повече, ЕС е един особено отворен пазар що се отнася до вноса на продукти от развиващите се страни, в резултат, между другото от инициативата „Всичко без оръжия“ и други преференциални споразумения. Следва да се отбележи, че ангажиментът, поет от държавите-членки на Световната здравна организация на министерската среща в Хонконг (2005 г.) се отнася за успоредното премахване на субсидиите за износ и налагане на правила върху всички мерки за износ с равностойно въздействие върху конкуренцията.

  Evelyn Regner (S&D), в писмена форма. – (DE) Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като за мен е въпрос на особена загриженост международните споразумения за свободна търговия да съдържат правнообвързващи социални и екологични стандарти. Мисля, че е особено важно за Европейския съюз не само да прилага принципа на социалната пазарна икономика в рамките на ЕС, но също и да го разпространява извън границите си. Нашите партньори в споразуменията за свободна търговия следва да поддържат определени стандарти и мисля също, че следва да прекратим преговорите с държави, които не спазват такива стандарти.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах с ентусиазъм в подкрепа на доклада на Franziska Keller относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и съм много доволен, че той беше приет с мнозинство. Изразявам съжаление за отрицателния вот на групите на Европейската народна партия и Европейските консерватори и реформисти.

  Alf Svensson (PPE) , в писмена форма. – (SV) При гласуването в Европейския парламент аз гласувах „против“ доклада относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и концепцията „официална помощ за развитие плюс“. Провеждането на отговорна, ефикасна политика за развитие трябва да бъде основен фокус за Европейския парламент. То е нещо, за което аз, както и много други, работим ежедневно в Комисията по развитие. Явно е абсурдно и всичко друго, но не и отговорно ЕС да взема с едната ръка – например чрез субсидиите за селското стопанство, които отслабват конкурентоспособността на развиващите се страни – и след това с другата да отпуска помощи за „поправяне на щетите“. Разискването за съгласуваността на политиките на ЕС за развитие е важно и ценно.

Настоящият доклад обаче съдържа елементи, които не мога да подкрепя, като например параграфа за налагането на данък върху финансовите операции и използването на мъгляво дефинирания термин „свързани с околната среда права“. Големи части от доклада – който мина на гласуването в пленарна зала – обаче са много обосновани и моят глас „против“ не следва да се тълкува като нежелание да участвам в работата по съгласуваността на политиките за развитие. Напротив – това е процес, към който проявявам много голям интерес и като съм силно заинтересован това да стане по най-добрия възможен начин.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Аз съм особено доволен от приемането на доклада относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и концепцията „официална помощ за развитие плюс“, който е един отличен доклад, целящ да се гарантира по-голямо зачитане на развиващите се страни. Особено приветствам приемането с малко мнозинство на параграф 70, който изисква от Комисията в подписаните от ЕС търговски споразумения системно да включва правнообвързващи социални и екологични стандарти. Това е важна стъпка към една по-справедлива търговия. Европейският съюз трябва да дава пример в тази област.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид сегашното икономическо положение в света докладът е особено важен, тъй като се стреми да направи политиките на Съюза по-съгласувани с цел той да постигне целите, които си е поставил, като например Целите на хилядолетието за развитие. ЕС е най-големият донор на помощи за развитие в света – най-новите цифри сочат около 49 млрд. евро – и неговата намеса взема под внимание както държавите, така и техните граждани, така че това е една всеобхватна политика на Съюза, която отчита търговски, екологични и социални аспекти.

Тук се подчертава необходимостта от насърчаване на достъпа на продукти от тези държави до европейските пазари; наред с другото, развитието на инструментите на Съюза за намаляване на митата. Искам обаче да изразя загрижеността си във връзка с някои предложения, тъй като трябва да бъде казано, че те биха могли да имат последствия за европейските производители, не на последно място тези, които идват от географски места, заслужаващи специално внимание. Помощите за развитие и изкореняването на бедността са изискване от най-голяма важност, което заслужава моята подкрепа. При все това мисля, че ангажименти, които не могат да бъдат изпълнени, без да се застрашат интересите на нашите съграждани, не трябва да се поемат. Нашите граждани не трябва да бъдат забравени или оставени на втори план: имаме специални задължения към тях.

Доклад: Hella Ranner (A7-0130/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на този доклад по собствена инициатива на Европейския парламент, който е отговор на анализа на Европейската комисия на наказанията за сериозни нарушения на социалните разпоредби в автомобилния транспорт. Днес съществуват различия между държавите-членки, които оказват неблагоприятно въздействие върху доброто функциониране на вътрешния пазар и безопасността на движението по пътищата. В това отношение комисията по транспорт и туризъм към Европейския парламент предлага пътища за намиране на решения. По-конкретно, докладът предлага да се хармонизират наказанията посредством единна категоризация на глобите. Той призовава към създаването на координационна структура, която да отговаря за подобряване на сътрудничеството между държавите-членки в прилагането на социалните разпоредби, както и създаването на контролни органи. И накрая, докладът подчертава необходимостта на превозвачите и водачите да се осигури достатъчно информация за съответните социални разпоредби и наказанията за нарушаването им посредством печатни медии, информационни технологии и интелигентни транспортни системи. Тъй като напълно подкрепям тези предложения, гласувах в подкрепа на доклада.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Наказателните системи в държавите-членки на Европейския съюз показват големи несъответствия и затова правната система във връзка с международния транспорт е станала трудно разбираема за предприемачите и особено за водачите. Действащите регламенти и директивата относно социалните разпоредби в автомобилния транспорт предоставят на държавите-членки много голяма свобода за интерпретация и това води до невъзможност да се постигне единно транспониране в националното законодателство на държавите-членки. Договорът от Лисабон предоставя възможност за сближаването на клаузите в законовите разпоредби на държавите-членки в областта на наказателното право, както и в други законодателства. Считам, че Комисията трябва да се възползва от тази възможност, за да разработи и насърчава такива хармонизирани подходи към проверките, както и да предприеме регулиращи стъпки за премахване на пречките пред европейския единен пазар и за подобряване на безопасността на движението по пътищата. С цел гарантирането, по възможно най-ефикасния начин, на прилагането на социалните разпоредби в автомобилния транспорт Европейската комисия следва да предложи единно и задължително тълкуване на Регламента относно времето на управление и периодите на почивка, което контролните органи на отделните държави-членки следва да вземат под внимание.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) От 2006 г. насам има европейски регламент, задължаващ всички пътни превозвачи, управляващи моторни превозни средства в Европа, да спазват едни и същи ограничения за максимално дневно време на управление и периоди на почивка с цел гарантирането на безопасността на движението по европейските пътища. За съжаление, начинът, по който се прилагат тези мерки, е далеч от оптималния: наказанията за едно и също нарушение са съвсем различни във всяка от държавите-членки.

Така глобата, наложена на водач, превишил максималното ограничение за дневно време на управление с повече от два часа, в Испания е десет пъти по-висока в сравнение с Гърция. В някои от държавите-членки за сериозни нарушения може да бъде наложено наказание лишаване от свобода, докато в други просто се отнема временно свидетелството за управление на МПС. Тази липса на хармонизация подкопава ефективността на регламента и води до голяма правна несигурност за пътните превозвачи.

Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Ranner, призоваващ Комисията да предложи минимални и максимални наказания за отделните нарушения, които да бъдат хармонизирани във всички държави-членки. Докладът призовава и към създаването на лесно разбираема и достъпна информационна брошура, която да осведомява водачите на товарни автомобили за рисковете, които поемат в случай на нарушение.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Изразената загриженост на Европейския съюз по повод липсата на единна система за регулиране на наказанията за пътнотранспортни нарушения на равнище на държави-членки е напълно оправдана. Влизането в сила на такива наказания, поне на нефинансовите, които да бъдат налагани на водачите в държавите-членки, ще намали объркването на мнозина превозвачи или отделни водачи, появило се в резултат на законодателните несъответствия между държавата на произход и трета държава-членка на ЕС, в която управляват моторното превозно средство.

От друга страна, Европейската комисия и специализираните парламентарни комисии са прави в своето твърдение, че за нас е твърде рано дори да мислим върху стандартизиране на финансовите наказания, прилагани при пътнотранспортни нарушения. Европейският съюз показва значителни несъответствия по отношение на икономическото положение на дружествата и населението, което означава, че налаганите глоби за едно и също пътнотранспортно нарушение не могат да бъдат еднакви във всички държави-членки. И все пак, едно стандартизиране на разпоредбите, прилагани за пътническия превоз, би наложило по-голяма отговорност на транспортните дружества.

Хармонизирането на разпоредбите във всички държави-членки, подкрепено от тяхното строго прилагане, и то без да се оставя на всяка от държавите-членки да решава сама дали да приеме европейските препоръки или не, също би повишило безопасността по европейските пътища.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Нарушенията са сериозен проблем в автомобилния транспорт, което поставя важни въпроси по отношение на прекосяването на граници. Затова е важно Комисията да разгледа положението в различните държави-членки, както и това, как се определят самите нарушения в различните правни системи на отделните държави, както и съответните наказания и глоби. По този въпрос докладчикът защитава мнението, че „една ефективна, хармонична и възпиращо действаща наказателна система може да се основава единствено на ясни, прозрачни и съпоставими между държавите-членки наказания“, и „призовава държавите-членки да намерят законодателни и практически решения, за да намалят отчасти много големите различия във вида и тежестта на наказанията“.

Склонен съм да се съглася с важността на една ефективна и балансирана наказателна система, както и че държавите-членки следва да работят съвместно, за да намалят различията в начина, по който се третират пътнотранспортните нарушения. И все пак, имам по-голям проблем с мисълта, че националните законодателни институции следва да загубят част от своите правомощия по криминалните въпроси в полза на хармонизирането на равнище на Европейския съюз по отношение на естеството на наказанията и размера на глобите.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът, изготвен от Европейската комисия, обобщава различните видове наказания, съществуващи в държавите-членки, и посочва различията между системите, възприети от всяка държава-членка в тази област, стигайки до заключението, че положението е незадоволително. Ето защо той призовава държавите-членки да приложат социалните разпоредби в автомобилния транспорт по един хармонизиран начин. Докладчикът на Европейския парламент предлага да се увеличат усилията за хармонизиране в тази област, особено на равнището на „тълкуването на прилагането на социалното законодателство“ и наказанията, чрез тяхното „категоризиране“, и по този начин „да се постигне вътрешен пазар в транспорта и да се увеличи правната сигурност“.

Безопасността на движението по пътищата е, без съмнение, важен въпрос, както и подобряването на условията на труд в сектора на автомобилния транспорт, или поне на времето на управление и периодите на почивка. Отново ще заявим, че тези цели не се постигат задължително посредством всеобщо хармонизиране. Хармонизирането наистина е необходимо, но по пътя на напредъка, а не като всички слязат до едно и също ниско равнище, каквато беше досега общоприетата практика там, където бяха правени опити „да се постигне вътрешен пазар“. Повишената безопасност на движението по пътищата е необходима, както и по-добрите условия на труд в сектора на автомобилния транспорт. Това ще гарантира по-добра безопасност на движението по пътищата във всяка от държавите-членки.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Безопасността на движението по пътищата винаги е била грижа на Европейския съюз. Приемането на тази резолюция е още една стъпка към отстраняването на сериозните нарушения на социалните разпоредби в тази област. Необходимо е по-добро сътрудничество между държавите-членки, за да се създаде мрежа, осигуряваща лесна комуникация между всички професионалисти в сектора винаги, когато работят в държава-членка, различна от тяхната. Необходимо е и финансово усилие за създаването на подходяща инфраструктура, включително и достатъчен брой безопасни места за паркиране и услуги в мрежата на европейските пътища, така че водачите да могат наистина да спазват разпоредбите за времето на управление и периодите на почивка. Това е причината да гласувам по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Статистиката сочи, че, по-конкретно, тежкотоварните превозни средства са участници в голям дял от пътнотранспортните произшествия. Ето защо е още по-важно превозното средство да бъде в безупречно състояние. Вниманието на водачите се снижава вследствие на преумора почти толкова, колкото и под влиянието на алкохол. Следователно в името на общата безопасност трябва да гарантираме спазването на тези разпоредби. В това отношение е важно да се прилагат еднакви условия както към наетите, така и към самостоятелно заетите лица, така че да не бъдат принудени все повече граждани да прибягват към фалшива самостоятелна заетост, а после да бъдат експлоатирани до или отвъд границите на своята толерантност.

И все пак, глобите често са неподходящ начин за гарантиране на спазването на периодите на почивка, което може да стане възможно само когато превозното средство бъде спряно от движение. Тъй като не се планира никакво разширяване на мерките за безопасност на движението по пътищата, аз гласувах „против“.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът на г-жа Ranner, която поздравявам за нейната работа, хвърля светлина не само върху различията между глобите в различните държави-членки, но също и върху различията по отношение на видовете наказания, подчертавайки незадоволителния характер на това положение за водачите и транспортните предприятия.

Съгласен съм с подхода на парламентарния доклад, изтъкващ важността за вътрешния пазар на цялостното прилагане на социалните разпоредби, чрез извършването на по-чести проверки при необходимост, създаването на европейски инструмент за координиране и хармонизиране на нарушенията и свързаните с тях наказания. Само чрез създаването на единна организация ще бъде възможно гарантирането на бързото събиране на дължимите суми за нарушенията. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад на колегата ми от комисията по транспорт и туризъм е отлична инициатива за решаването на някои от съществуващите проблеми по отношение на наказанията, приложими за сериозни пътнотранспортни нарушения. Правилата, приложими в случаите на сериозни нарушения на социалните разпоредби, значително се различават във всяка от държавите-членки, по отношение както на размера на глобите, така и на естеството и категоризацията на наказанията, което води до необходимост от по-голямо хармонизиране.

Приветствам решенията относно тези различия, предложени в доклада – най-малкото, необходимата хармонизирана категоризация на сериозните нарушения, както и прилагането на система от проверки – координирани на равнище на Европейския съюз посредством структура с подходящите характеристики – предназначението на която ще бъде подобряването на сътрудничеството за прилагането на социалните разпоредби и гарантирането на обучението на контролните органи, отговарящи за прилагането на тези разпоредби.

Освен това бих изтъкнал важността на разгръщането на инициативи за предоставяне на подходяща информация относно социалните разпоредби, както и за създаване на подходяща инфраструктура и зони за паркиране, за да се гарантира спазването на разпоредбите. Поради горните причини гласувах в подкрепа на доклада, внесен за гласуване днес в Парламента.