Пълен протокол на разискванията

Вторник, 18 май 2010 г. - Страсбург

12. Норми за качество и безопасност на човешките органи за трансплантация – План за действие относно донорството и трансплантацията на органи (2009-2015 г.) (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

– доклада на г-н Mikolášik, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация (COM(2008)0818 - C6-0480/2008 - 2008/0238(COD)) (A7-0106/2010);

– доклада на г-н Perello Rodriguez, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно Съобщение на Комисията: План за действие относно донорството и трансплантацията на органи (2009-2015 г.): активизирано сътрудничество между държавите-членки (2009/2104(INI)) (A7-0103/2010).

  Miroslav Mikolášik, докладчик. – (SK) Щастлив съм, че имам уникалната възможност да застана днес пред вас и да говоря за напредъка, който постигнахме в преговорите в Парламента, както и в последвалия тристранен диалог по изключително важния въпрос за донорството и трансплантацията на органи.

Лично аз не само като главен докладчик, но и като лекар, считам, че този акт е изключително важен. Изразявам твърдо убеждение, че тази нова директива намира принципно решение на най-голямото предизвикателство, пред което се изправени в момента в процеса на даряване и трансплантиране на органи, а именно недостига на органи, с който се сблъскват пациентите, които чакат за тях.

С оглед на осигуряване на най-добрата здравна защита на гражданите на Европейския съюз нашата цел е да гарантираме, че човешките органи, предназначени за трансплантация, са безопасни и с високо качество.

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните гласува проектодоклада на 16 март, когато той беше приет с категорично мнозинство в съответствие с препоръките на докладчика. Впоследствие приключихме три междуинституционални тристранни диалога между Парламента, Комисията и Съвета под ръководството на испанското председателство.

По-конкретно, бих искал да изтъкна следните моменти, които бяха основни за нашето обсъждане.

Първо, принципите, които се прилагат спрямо даряването на органи.

Доброволното и неплатено даряване е основен принцип, който не трябва да бъде оспорван по никакъв начин и при никакви обстоятелства. Алтруистичният характер на даряването трябва да бъде запазен, за да можем да предотвратим всякакъв вид комерсиализация или финансова мотивация на донорите. В същото време на живите донори трябва да бъде гарантирана възможно най-добрата защита. Тук бих искал да спомена оживеното обсъждане, което предизвика темата за даряването на органи от живи донори. От една страна, този метод продължава да има само допълваща функция спрямо придобиването на органи от починали донори, но от друга, е алтернатива със забележителен потенциал.

Разбира се, намерението ни не е да спъваме напредъка в тази област, но трябва да гарантираме, че даряването на органи от живи донори, които нямат генетична или семейна връзка с реципиента, е винаги доброволно и неплатено. Принципът на безвъзмездност не се прилага спрямо случаи на така нареченото обезщетение, когато жив донор може да получи компенсация за разходите, свързани с даряването. Държавите-членки обаче трябва изрично да определят конкретните условия, при които може да се изплаща подобна компенсация, за да се избегне какъвто и да било финансов стимул или печалба за потенциалните донори.

Друг важен въпрос по отношение на принципите са критериите за разпределяне – гарантирането, че органите се взимат от дадено лице след удостоверяването на неговата смърт в съответствие със закона и с напълно информираното съгласие на донора. Обосновахме тези критерии в уводните дялове на постановителната част, известни като съображения.

Вторият принцип включва проследяемост, защита на личните данни и поверителност. Държавите-членки трябва да гарантират, че всички органи, които се взимат, разпределят и трансплантират на тяхна територия, могат да бъдат проследени от донора до реципиента и обратно. Тази концепция замени първоначалното предложение за анонимност, което не благоприятства безопасността на процеса. Личните данни трябва да останат поверителни.

Третият принцип е рамката за качество и безопасност. Заехме ясната позиция, че държавите-членки следва да създадат национална рамка, която да подготви всички етапи на процеса от организационна гледна точка, от даряването до трансплантацията. След това държавите-членки ще информират Комисията за дейностите и постигнатите резултати в прилагането на тази разпоредба в срок от три години след влизането й в сила. Тук очакваме голям напредък, особено в държавите, където системата не е достатъчно добре развита и които могат да повишат значително броя на трансплантациите чрез приемането на подходящи систематични мерки.

Бих искал да подчертая специално ролята на координатора на трансплантациите или координационния екип, чието значение е извън всякакво съмнение. Ползата от тях е доказана в много държави, където операциите протичат безпроблемно.

Бих искал да завърша, като спомена критерии като организирането и протичането на събиранията, уточняването на ролята на компетентните органи, участието на трети държави, размяната на органи с трети държави и безопасността на процеса. Одобрихме така наречените делегирани актове в съответствие с разпоредби, основани на Договора от Лисабон (скоро приключвам).

И накрая, бих искал да подчертая от какво огромно значение е да се повиши обществената осведоменост и затова бих искал да призова Комисията да насърчи държавите-членки да популяризират даряването на органи посредством специални програми. Бих искал да благодаря на всички, които допринесоха за успешния ход на преговорите, и специално да похваля ефективния и конструктивен подход на испанското председателство.

  Andrés Perelló Rodríguez, докладчик. – (ES) Г-жо председател, г-жо Хименес Гарсия-Ерера, г-н член на Комисията, изминаха 43 години, откакто д-р Кристиан Барнард изрече думите „Jesus, dit kan werk“, което на африкаанс означава „Господи, ще се получи“, гледайки в изумление биещото сърце, което току-що е присадил. Оттогава стана обичайна практика да се присажда полезен орган от човек, който вече не се нуждае от него, на друг, който има нужда от него, за да продължи да живее.

Истината обаче е, че въпреки това 56 000 европейци все още са в списъците на чакащите и е възможно 12 от тях да починат до приключването на това разискване, защото им липсва орган, от който се нуждаят. Тук се крие предизвикателството за Парламента, който на това пленарно заседание трябва да приеме както директивата, която беше обяснена толкова добре от д-р Mikolášik, така и плана за действие.

Без съмнение трябва да предложим ясни и ефективни канали за подкрепа на европейската общественост, така че нито един европеец да не умира заради липса на органи вследствие на пропуски в системата за трансплантации.

По-голямата продължителност на живот на европейците, намаляването на пътнотранспортните произшествия и постиженията на науката, разбира се, заслужават да бъдат приветствани, но това означава също така, че са необходими повече органи, тъй като повече хора се нуждаят от тях.

Отговорът на европейците на въпроса дали са готови да дарят органи, за да спасят живота на свой съгражданин, е много категоричен и положителен. Причината често това да не се отразява пряко в броя на извършените трансплантации във всяка държава без съмнение е необходимостта от подобряване на съществени аспекти на нашата система за трансплантации като координацията, информацията, професионалното обучение и образоването на обществеността по този въпрос.

В някои държави има примери, които показват, че когато координацията и подготовката са на оптимално равнище, броят на трансплантациите на един милион души нараства. Ако ми позволите, ще дам пример с Испания, където беше въведен модел, който трябва да бъде използван като еталон.

В допълнение към установените в директивата гаранции за качество и безопасност на трансплантациите и допълващия, безвъзмезден и доброволен характер на трансплантациите от живи донори, планът за действие съдържа препоръки относно необходимостта от непрекъснато обучение на професионалистите в областта и от информиране и просвещаване на обществото по този проблем, без които е трудно да се работи.

Всичко това формира основата за оптимизиране на това, което можем да наречем хармонизирана европейска система за трансплантации, използвана съвместно от всички държави-членки като инструмент за постигане на целта, която сме си поставили. Целта ни е просто да стигнем до момент, в който нито един европеец няма да умре вследствие на липса на орган, от който той се нуждае, за да продължи да живее, заради системи, които не са били усъвършенствани.

В Европа на 21-ви век не можем да допуснем липсата на координация или на оптимизирани системи да води до загуба на органи, от които друг европеец би могъл да се възползва. Именно това ще бъде постигнато с приемането на директивата и плана за действие, които са резултат от усилена работа.

Бих искал да използвам възможността да изтъкна готовността и сътрудничеството, демонстрирани както от докладчиците – в този случай г-н Mikolášik – така и от докладчиците в сянка. Бих искал също да изтъкна сериозния тласък, който испанското председателство – в лицето на испанския министър на здравеопазването и д-р Матесанц, директор на Испанската национална организация по трансплантация – дадоха на тази директива и на плана за действие, тъй като можехме да разчитаме на тях във всеки един момент.

Бих искал да подчертая, че хората, които работиха толкова усилено, заслужават нашата благодарност, и да ви помоля да ги възнаградите, като приемете единодушно този доклад. Като член на ЕП съм благодарен за свършената работа, а като европеец съм благодарен, че се предприема тази стъпка, за да се спаси животът на всички граждани на Съюза, които могат се нуждаят от това във всеки един момент.

  Тринидад Хименес Гарсия-Ерера, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, щастлива съм да присъствам на пленарното заседание на Парламента, за да взема участие в общото разискване относно донорството и трансплантацията на органи.

Това без съмнение е важно разискване, първо, защото има пряко въздействие върху живота на хората и здравето на хиляди европейци. С оглед на това бих искала да ви припомня, че въпреки непрекъснатото нарастване на броя на дарените органи и трансплантациите през последните години, към момента 56 000 пациенти в Европейския съюз са в списъците на чакащите за подходящ орган, а много от тях умират, преди да получат такъв.

Второ, разискването е важно, тъй като ни дава възможност да увеличим щедростта и солидарността на нашето общество. Нека ви дам един пример: в момента в Европейския съюз има 18 донора на всеки милион жители. Ако можем да повишим тази цифра до най-високите равнища, например 34 в Испания и над 30 в Португалия, животът на още 20 000 души в Европа може да бъде спасен.

По същия начин, ако даряването на органи от живи донори в Европейския съюз достигне равнищата в скандинавските държави, Обединеното кралство и Нидерландия, това ще освободи още 2 000 души от необходимостта да се подлагат на диализа всеки ден. Никога не следва да забравяме, госпожи и господа, че без донори не може да има трансплантации.

Разискването днес следобед ще ни позволи да дадем решаващ тласък на стартирането на една обща стратегия на Съюза за постигане на най-добрата структура в света за даряване и трансплантация на органи. Освен това член 168 от наскоро приетия Договор от Лисабон ни предоставя възможността да създадем тази обща, висококачествена и безопасна рамка за процеса на даряване и трансплантация.

Сега разполагаме с две важни инициативи на Комисията по този въпрос, които бяха представени през 2008 г. и по които Съветът, наред с Парламента, работи много усилено и много отдадено през последните месеци.

Първата е предложението за директива, уреждаща аспектите, свързани с качеството и безопасността на органите, предназначени за трансплантация. Както казах, директивата създава обща правна рамка, която трябва да ни позволи да ограничим някои рискове на всички етапи от процеса на използване на органи за лечение, от даряването до трансплантацията. Това включва гарантиране на качеството и безопасността на органите, но и осигуряване на защита на донорите и реципиентите чрез определяне на компетентни органи.

Второ, разполагаме и с план за действие, които спомага за активизиране на сътрудничеството между държавите-членки, с три цели: първо, увеличаване на наличността на органи; второ, подобряване на ефективността и достъпността на системата за трансплантации; и трето, повишаване на качеството и безопасността.

Госпожи и господа, тези две инициативи ни предоставят обща рамка, която е европейска рамка, включваща не само най-добрите споделени елементи, но и най-добрата практика в областта на организацията и социалните грижи, която държавите-членки са постигнали в тази област. С други думи, това е рамка, основаваща се на качество, сигурност и иновации.

Постигаме това, като създаваме европейски модел за донорство и трансплантация, основан на ценности и принципи, които всички споделяме: солидарност, безпристрастност и сближаване, които са символите на идентичността на Съюза. Това ще спомогне за постигането на самодостатъчност в даряването на органи, а следователно и за борбата с трансплантационния туризъм.

Сигурна съм, ще се съгласите с мен, че влизането в сила на тази директива и подкрепата на Парламента за плана за действие сами по себе си ще активизират обмена на органи между държавите-членки и ще насърчат донорството.

Първо, създаваме рамка на ЕС, която да осигури на европейците равен достъп до здравеопазването като цяло, и по-конкретно до трансплантационното лечение. Второ, тази по-ефективна рамка на Съюза ще облагодетелства пряко пациенти, които заради характеристиките си имат по-малък шанс да намерят орган, отговарящ на потребностите им. В резултат на това ще намалее броят на органите, които не се оползотворяват заради отсъствието на подходящ реципиент в определен географски район.

Госпожи и господа, преди да завърша, испанското председателство би искало да благодари на чешкото и шведското председателство за работата, която свършиха в началото на преговорите през 2009 г., създавайки условия за значителен напредък благодарение на сътрудничеството на държавите-членки и Комисията.

Испанското председателство би искало да благодари и на Парламента за усилената му работа, и по-конкретно на докладчиците, г-н Mikolášik и г-н Perello, за свършената от тях работа за постигане на необходимото единомислие и консенсус.

Благодарение на съвместната работа на всички институции на Съюза постигнахме споразумение, което ще ни позволи да стартираме европейска услуга, която от една страна ще даде на 500 милиона души най-добрите гаранции за качество и безопасност и, от друга страна, ще осигури равен достъп до лечение, от което всяка година зависи животът на толкова много хора, и ще насърчи солидарността на нашето общество. Нека дадем нов импулс на това, което Европейският съюз означава днес.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, 56 000 европейци чакат за трансплантация на органи в Европа; за много от тях успешната трансплантация е въпрос на живот и смърт. По тази причина сме се събрали тук днес: да гарантираме висококачествени и безопасни трансплантации на органи в цяла Европа. Това е целта на предложението за директива и плана за действие на Комисията. Бих искал да благодаря на докладчика, д-р Mikolášik, и на докладчиците в сянка за отличната им работа по предложената директива относно качеството и безопасността на органите. Бих искал също да благодаря на г-н Perello Rodriguez за подкрепящия му доклад по собствена инициатива относно плана за действие относно донорството и трансплантацията на органи.

Нека ви припомня, че основните цели на тези две инициативи са да подобрят качеството и безопасността на човешките органи за трансплантация, да повишат наличността на органи и да направят системите за трансплантация по-ефективни и достъпни. Предложението за директива излага правната рамка на изискванията за качество и безопасност, а планът за действие се съсредоточава върху повишаването на наличността на органи и ефективността на системите за транспортиране.

Шестгодишният план за действие съдържа 10 приоритетни действия за активизиране на сътрудничеството между държавите-членки чрез общи действия и обмен на най-добри практики. Забелязвам желанието на Парламента да включи в плана за действие дейности, които не биха могли да бъдат правни задължения в директивата съгласно член 168 от Договора, по-конкретно, относно критериите за разпределяне на органите, регистрирането на желанията на потенциалните донори и въпросите, свързани с медицинските практики. Комисията иска да помогне на държавите-членки да обърнат внимание на тези важни за Парламента въпроси.

Относно директивата, изключително съм щастлив, че сега сме близо до споразумение на първо четене след бърз и конструктивен диалог между Парламента, Комисията и Съвета. Считам, че това е първото споразумение, постигнато на първо четене след влизането в сила на Договора от Лисабон.

Убеден съм, че текстът с предложените изменения включва основните въпроси от значение за Парламента, изложени в доклада на д-р Mikolášik. Позволете ми да коментирам някои конкретни въпроси.

Решително подкрепям укрепването на принципите на доброволно и безвъзмездно даряване, които са от основно значение за гарантирането на качеството и безопасността на органите. Приветствам и уточнението, че принципът на безвъзмездност не възпрепятства живите донори да получават обезщетение, при условие че то бъде строго ограничено до възстановяване на разходите и пропуснатите доходи, свързани с даряването. Напълно споделям загрижеността на Парламента относно борбата с трафика на органи. Обхватът на предложението обаче се свежда до качеството и безопасността, както това е посочено в члена от Договора, отнасящ се до общественото здраве. С оглед на това приветствам текста, в който се посочва, че директивата ще допринесе косвено за борбата срещу трафика на органи, например посредством разрешения за центрове за трансплантация, установяването на условия за доставяне и системи за проследяване на органите.

Разбирам и загрижеността на Парламента да се въведат прозрачни, недискриминационни и научни критерии за разпределяне на органите. Макар че въпросът попада извън сферата на отговорност на ЕС, мога да приема включването на този принцип в съображение. Приветствам и факта, че предложеният текст признава, че даряването на органи от живи донори съществува паралелно с даряването на органи от починали донори в повечето държави-членки. Даряването на органи от живи донори увеличава броя на наличните органи и аз приветствам текста, който активизира усилията за осигуряване на защита на живите донори като средство за гарантиране на качеството и безопасността на органите за трансплантация.

По-нататък, що се отнася до разпоредбите относно системите за съгласие и удостоверяване на смъртта, тези въпроси се уреждат от националното законодателство. Въпреки това като компромис Комисията може да приеме предложените допълнителни уточнения. Отбелязвам и желанието на Парламента да включи в плана за действие дейности, които не могат да бъдат обхванати от директивата, по-конкретно относно критериите за разпределяне на органите, регистрирането на желанията на потенциалните донори и въпросите, свързани с медицинските практики. Комисията е готова да помогне на държавите-членки да се справят с тези въпроси.

Бих искал да се спра на още един въпрос: приемането на закон е първата стъпка. Това, което на практика е от значение, е той да бъде прилаган. Затова Комисията настоява държавите-членки да докладват как транспонират директивите в националното законодателство: т.нар. „таблици на съответствието“. Парламентът вече подкрепи това. Изразявам съжаление, че за пръв път Парламентът не подкрепя включването в директивата на задължението държавите-членки да докладват за транспонирането.

И накрая, няколко изменения привеждат в съответствие предложенията с разпоредбите на Лисабонския договор за комитологията. Приветствам предоставената на Комисията възможност да приема, в ясно определени случаи, делегирани актове в съответствие с процедурата по спешност в такива случаи. Заявявам, че Европейската комисия поема ангажимента да информира Европейския парламент и Съвета напълно за възможността да се приеме делегиран акт в съответствие с процедурата по спешност. Щом службите на Комисията предвидят възможността за приемане на делегиран акт в съответствие с процедурата по спешност, те ще предупредят неофициално секретариатите на Европейския парламент и на Съвета.

Също така заявявам от името на Комисията, че разпоредбите на тази директива няма да засегнат нито една бъдеща позиция на институциите по отношение на прилагането на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз или отделни законодателни актове, съдържащи подобни разпоредби.

В заключение, бих искал да заявя, че Комисията е готова да подкрепи компромисния пакет.

  Cecilia Wikström, докладчик по становището на комисията по правни въпроси. – (SV) Г-жо председател, бих искала да започна, като благодаря на г-н Mikolášik за отличното и много конструктивно сътрудничество по този важен доклад.

Има много предизвикателства в областта на донорството и трансплантацията на човешки органи. Ние носим отговорност и трябва да отговорим на очакванията на огромния брой хора в списъците на чакащите, които живеят в несигурност ден за ден, докато чакат новия живот, който един нов орган може да им даде. Няма друг случай, в който границата между живота и смъртта да е толкова очевидна.

Една от задачите на Европейския парламент е да продължи решителната битка срещу недостойната търговия с човешки органи. Това също е едно от нещата, по които работим. Създавайки ясни правила за етиката и безопасността, можем по-добре да гарантираме безспорното право на хората над собственото им тяло, неприкосновеност и самоопределяне. Щастлива съм, че мнението, изразено от комисията по правни въпроси, беше взето под внимание.

Трудно е да се обрисува по-точна картина на общата ни цел от тази на опазването на живота на хората в различните държави-членки. Този доклад описва тази картина много ясно.

  Eva Lichtenberger, докладчик по становището на комисията по правни въпроси. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, да, вярно е, това е въпрос на живот и смърт. Именно по тази причина настоящото разискване носи такъв емоционален заряд.

В различните държави в Европа има напълно различни системи за трансплантация на органи и за това как хората дават своето съгласие или несъгласие, дали могат да бъдат използвани собствените органи на хората, или дали членовете на семейството могат да дадат съгласие за трансплантация. В бъдеще, съгласно този доклад, държавите с много ограничителни системи следва да се вгледат отблизо в примерите в други държави, за да забележат положителните резултати. Понеже, след като толкова много хора чакат за трансплантация, това трябва да бъде сигнал за нас, не само да създадем повече възможности и по-широк достъп, но и да гарантираме качество, безопасност и достъпност. Това ще ни снабди и с важен инструмент за борба срещу търговията с органи – наистина позорна дейност – и ще позволи по-добро регулиране на трансплантациите от живи донори, които наистина трябва да се извършват безвъзмездно.

  Peter Liese , от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, г-жо Хименес Гарсия-Ерера, г-н член на Комисията, госпожи и господа, испанците са европейски шампиони по футбол, повечето хора го знаят и това е чудесно, но не е толкова важно, колкото факта, че испанците са шампиони на Европа в трансплантациите на органи.

Ключът към испанския модел – всички трябва ясно да разберем това – е организацията в болниците. В други европейски държави, за съжаление, се губят органи не защото членовете на семейството не желаят да дадат съгласието си, или защото жертвата няма донорска карта или е заявила, че не иска да дари органите си, а, в повечето случаи, просто заради факта, че лекарите нямат достатъчно време да се занимават с това.

Испания е организирала това много по-добре със своите координатори по трансплантациите. Навсякъде, където бъде приета тази система, могат да бъде спасени повече хора и повече хора могат да живеят здрави, без да им се налага да се подлагат на диализа или на други мъчителни процедури. Ето защо наистина следва да убедим държавите-членки в преимуществата на този елемент от доклада Perello.

Директивата се отнася преди всичко до качеството и безопасността, но и до последиците за хората, които чакат за органи. Причината за това е, че в момента един орган в държава-членка може да не бъде използван, защото не може да се намери подходящ реципиент достатъчно бързо. Ако имаме общи стандарти за качество и безопасност, можем да подобрим и трансграничния обмен на органи, за да помогнем на хората. Оттук следва, че това също е важен момент.

Друг много важен елемент от директивата е, че трябва да се борим срещу търговията с органи. Това е въпрос, който не трябва просто да пренебрегваме. Затова аз и още няколко членове на ЕП поканихме и експерт, който е разследвал търговията с органи и предумишленото избиване на хора в Китай заради органи за трансплантация, да дойде утре и да говори пред нас. Бих искал колегите ми от ЕП също да се поинтересуват от тази тема.

С директивата и плана за действие отправихме ясен сигнал. Доброволното и безвъзмездно даряване е установено по правнообвързващ начин и бих искал да благодаря на всички, които ни помогнаха да постигнем тези цели.

  Karin Kadenbach, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо председател, г-жо Хименес Гарсия-Ерера, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз също бих искала да се съглася с предходните оратори и да започна с думите „животът е хубав“. Чувам тези думи непрекъснато от мой бивш колега, заместник-губернатора Ернст Хьогер, който страдаше от сериозни проблеми със сърцето след ухапване от кърлеж, но през декември 2004 г. имаше късмета да се възползва от дарено съвместимо сърце. Ернст Хьогер все още е жив и здрав, все още е сред нас, пълен с живот и енергия, и ни казва „животът е хубав“.

Днес чухме какви са цифрите: 55-60 000 европейци чакат възможността да могат и в бъдеще да ни кажат, както Ернст Хьогер, че „животът е хубав“. Всеки ден губим дванадесет от тях само защото нашите системи не са стигнали до етапа, в който да доставяме органите на хората, които се нуждаят от тях, от друго място, когато такива се появят навреме. Затова е наша задача да изпълним това на практика. Считам, че този план за действие е нещо наистина важно, че трябва да гарантираме сигурността на донорството и трансплантацията на органи, че трябва също така да дадем на живите донори, от които се нуждаем също толкова – имам предвид многото пациенти на диализа – сигурността на най-добрия медицински стандарт и че трябва да бъдем абсолютно непоколебими в борбата си срещу търговията с органи – с други думи, доброволното и безвъзмездно даряване е абсолютно наложително.

Трябва да гарантираме съгласието на донорите. Трябва да развием системите в Европа по такъв начин, че да можем да преодолеем огромната разлика между един дарен орган на един милион жители в много държави-членки и близо 40 дарени органа на милион души в Испания, шампионът на Европа. Трябва да се стремим, заедно с нашите национални системи на здравеопазване, да приложим тези планове за действие възможно най-скоро и да гарантираме най-високия стандарт, така че 55 000 души, които все още чакат, да могат да кажат „животът е хубав“.

  Frédérique Ries, от името на групата ALDE. – (FR) Г-жо председател, очакваме утре директивата относно донорството и трансплантацията, която е от жизненоважно значение. В Европа близо 60 000 пациенти, чакащи за сърце, бял дроб, черен дроб или бъбрек, очакват този закон от години. Дванадесет от тях умират всеки ден, защото са чакали прекалено дълго.

Подобно на говорилите преди мен, бих искала да изтъкна отличния резултат, който постигнахме, който нямаше да бъде възможен без сътрудничеството между нашите докладчици, г-н Perello Rodriguez и г-н Mikolášik, докладчиците в сянка, един от които съм аз, и испанското председателство. Бих искала да използвам възможността да похваля д-р Матесанц, който ни беше отличен водач при посещението ни в Мадрид.

Нека не бъркаме каква е целта ни тук. Главният приоритет наистина е да увеличим броя на дарените органи в Европа и в същото време, разбира се, да запознаем по-добре европейските мъже и жени с донорството, тъй като различията говорят сами по себе си, те са направо крещящи: в Испания има 34 починали донори на един милион жители, в моята страна Белгия – 27, и само един-единствен донор в Румъния. Затова трябва да образоваме хората по въпроса за донорството; да предоставим на потенциалните донори достъп до информация; да премахнем административните пречки, което е от основно значение; да създадем във всяка една от 27-те държави-членки национален орган, който да отговаря за контрола на качеството и безопасността на органите, от изваждането от донора до трансплантацията; и след това да насърчим – както вече беше казано – по-добри примери на организация, каквито съществуват отново в Испания, където напредъкът се дължи на един вид система за ранно предупреждение, постоянни предупреждения нявсякъде по веригата, от смъртта на донора до трансплантацията.

Компромисът на нашата директива, прословутото изменение 106, което обобщава всичките ни усилия, изпраща точното послание към пациентите, послание на надежда, като разрешава – и това понякога беше след много задълбочени обсъждания – използването на неоптимален орган в случаи на крайна спешност, особено като насърчава даряването на органи от живи донори, когато това е възможно, разбира се. Тук имам предвид главно даряването на бъбрек или черен дроб, дарявания, които са необходими, увеличават се с бързи темпове, насърчавани са от практикуващите лекари и специалистите, и които към момента все още възлизат средно на 5% от донорството.

Да направим повече и да си сътрудничим по-добре: това е смисълът на плана за действие, който беше ръководен от г-н Perello Rodriguez. Пример за това е предложението ми за онлайн записване в регистър, в национален или европейски регистър на донорите, с идеята в личната карта или шофьорската книжка да се впише дали човекът е донор, което да позволи да се процедира по-бързо, когато е необходимо.

Бих искала съвсем накратко да обобщя с думите, че свършихме отлична работа и че предпочетохме етиката на надеждата пред етиката на забраната.

  Satu Hassi, от името на групата Verts/ALE. – (FI) Г-жо председател, госпожи и господа, благодаря на г-н Mikolášik и г-н Perello Rodriguez за отличната работа. Най-трудният въпрос при разговорите беше този за живите донори. От една страна, има дълги списъци от чакащи за трансплантация на бъбрек, а от друга, е необходимо да се защитят живите донори и да се предотврати незаконната търговия с органи и свързаната с нея крайна експлоатация на бедните.

Не постигнахме добрия резултат, който ние в групата на Зелените/Европейски свободен алианс искахме да видим. Най-безопасното решение по въпроса за правата на човека на донорите би било да се настоява държавите-членки да въведат стриктна национална система за предотвратяване на незаконната търговия с органи, в случай че се позволи даряването на органи от живи донори извън членовете на семейството и близките. Макар че договореният законодателен текст е доста по-мек по отношение на целите си, надявам се, че всички държави от ЕС ще предприемат строги мерки за изкореняване на незаконната търговия с органи. Според Съвета на Европа 5-10% от трансплантираните бъбреци идват от незаконна търговия с органи, което означава хиляди жертви всяка година. Доброволното даряване, което е безвъзмездно, е най-безопасният вариант, дори за реципиентите на органи.

Не може да има престъпления, свързани с търговията с органи, ако няма посредници и търсене. Потресаващо е да четем сведения за това как се получават органи от бедни държави в региони като Африка, Азия и дори Източна Европа. Най-шокиращи са сведенията, според които реално се убиват хора за тази цел. Така например австралийски хирурзи, извършващи трансплантации на органи, осъдиха практиката в Китай да се убиват затворници заради органите им. Ние в Европа трябва да направим всичко по силите си, за да избегнем създаването на пазар за такъв вид престъпност.

  Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, г-жо Хименес, липсата на органи за трансплантация е огромен проблем. На няколко пъти вече беше споменато, че това е огромен проблем, който повдига въпроси както във връзка с общественото здраве, така и с някои свързани с това проблеми, като активизирането на черния пазар и трафика на органи; последният по никакъв начин не е от полза за нашите здравни системи или нашите граждани. Затова трябва да се борим с тази престъпност и един от начините за това, който ми се струва особено значим и подходящ, е посредством законодателство и предложения като тези, които обсъждаме тук днес. Затова искам да наблегна на най-важните въпроси, повдигнати от тези две предложения.

В досегашната система има огромни неравенства, тъй като й липсват тези две предложения. Неравенства между държавите-членки, неравенства между съществуващите системи, неравенства при достъпа до органи, неравенства между членовете на обществото: считам, че не можем да се примиряваме с тези неравенства. Затова е важно да ги намалим още повече и тези предложения имат точно тази цел. Въпреки това считам, че една европейска система, която запазва някои от специфичните особености на някои държави, така че те да не бъдат задължавани да въвеждат по-рестриктивни системи, е решението на този проблем. Работата, свършена от докладчиците, г-н Mikolášik и г-н Perello Rodriguez, е изключително важна и спомага за решаването на проблема, пред който сме изправени.

Ако говорим за предложения, които се основават на и се подкрепят от въпроси като донорството, доброволчеството, безвъзмездността, поверителността, защитата на данните, проследяемостта, отчетността – и тук считам, че заявеният от Парламента интерес към подпомагането на възстановяването на пациентите, а не само на даряването, е важен – и сътрудничеството между държавите-членки, значи сме на прав път.

Що се отнася обаче до даряването от живи донори, трябва да отбележа, че съм доволна от разширяването с включването на тези нови права. Очевидно се гарантират всички права и всички условия, но е много важно, че излязохме извън ограничения кръг на стандартното семейство, тъй като в противен случай това би означавало да се наложат други форми на неравенство. Затова насърчаването на донорството като основен източник за трансплантациите, както и защитата на данните и сигурността на пациентите, ми се струва повече от добра причина да се съберем тук тази сутрин и да гласуваме в подкрепа на тези две предложения, които са изключително важни за Европейския съюз.

  Anna Rosbach, от името на групата EFD. – (DA) Г-жо председател, надявам се, че на никого тук никога няма да му се налага да се възползва от тази директива. Двадесет и седем държави в ЕС означава 27 различни набори от разпоредби плюс хора от държави извън Съюза, които са влезли незаконно и които, тъй като са бедни, искат да дарят бъбрека си срещу малко пари. За съжаление, през последните години бяхме свидетели на редица примери на нескопосна работа, която се отрази както на пациентите, така и на донорите. Затова се нуждаем от координация на равнище на ЕС и, разбира се, трябва да гарантираме, че както реципиентите, така и донорите получават възможно най-доброто лечение. В няколко държави-членки на ЕС се раждаш донор, докато в повечето държави можеш да дариш орган само ако вземеш активно лично решение да направиш това. Така се стига до ситуация, в която имаме 27 различни административни уредби и осигурителни схеми, което не благоприятства възможностите за сътрудничество.

Говорим за изключително сложен проблем, защото трябва също да гарантираме, че качеството на органите е приоритет номер едно. Дори само от съображения за здравето е важно да се заемем с въпроса за незаконното донорство, тъй като в много случаи не познаваме донора и следователно неговото или нейното здравословно състояние. Би било изключително неудачно да получаваме бъбреци, сърца и други органи от донори, страдащи от заразни заболявания, инфекции, левкемия или по-лошо. Затова трябва да се прави скрининг на съответните органи, преди те да бъдат използвани. Трябва да бъдем сигурни, че операциите се извършват безопасно, с други думи, че отговарящият за операцията персонал е добре подготвен в своята област и че се осигурява възможно най-доброто наблюдение.

  Pilar Ayuso (PPE). – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, г-жо Хименес Гарсия-Ерера, бих искала преди всичко да изтъкна работата, свършена от докладчиците – г-н Mikolášik и г-н Perello – и целия положен от тях труд за постигане на възможно най-добрия компромис за политиката в областта на трансплантацията в Европейския съюз.

Бих искала също да изтъкна приноса на испанското председателство и д-р Матесанц, директор на Испанската национална организация по трансплантация, тъй като Испания в момента е световен лидер в областта на даряването на органи, с 34,4 дарени органа на всеки милион жители. Това се дължи единствено на непрекъснатите подобрения в организацията и на предприетите мерки за повишаване на осведомеността на населението относно даряването на органи.

Трябва да постигнем същото в целия Европейски съюз: да повишим броя на дарените органи, да гарантираме, че всички трансплантации се извършват при едни и същи стандарти за качество, както и да насърчим сътрудничеството между всички държави-членки.

Трябва също така да гарантираме, че всяко даряване е доброволно и безвъзмездно, с изключенията, които изброи членът на Комисията Дали, за да се преборим с трафика на органи, който несъмнено е свързан с недостига на органи. Планът за действие може да допринесе за това, като спомогне за решаване на проблема с недостига на органи и подобри обществения достъп до трансплантации.

Решението, което беше намерено по въпроса за живите донори, е много важно, тъй като не бива да забравяме, че даряването на органи от живи донори е с допълваща функция и е доказало ефективността си, дори в случаите, когато няма генетична връзка между донора и реципиента.

  Gilles Pargneaux (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, насърчаване, координиране и надзор над даряването на органи: това са нашите цели и затова е много важно, че сме тук днес, за да дадем възможност за развитие на донорството и трансплантацията на органи в Европа.

В момента 60 000 души – европейци и европейки – чакат за трансплантация в Европа и според нашите оценки 12 души, нуждаещи се от трансплантация, умират всеки ден, защото, макар и 81% от европейците да заявяват, че подкрепят картата на донор на органи, едва 12% имат такава. Следователно въпросът е преди всичко да се хармонизират практиките, следвайки примера на Испания, отличника на 27-те. Равнищата на даряване на органи се различават значително между отделните държави. Следователно става въпрос за хармонизация.

Както посочихте преди малко, г-н член на Комисията, предизвикателството се състои в това да се създаде европейска мрежа от донори на органи, която да ни позволи да отговорим по-добре на потребностите на европейските граждани.

Въпросът е и да се подобри сътрудничеството между всички държави-членки. Трябва да гарантираме, че можем да създадем национални органи, които да отговарят за контрола на качеството и безопасността на органите, от изваждането от донора до трансплантацията. Така например, човек, чакащ за трансплантация на черен дроб във Франция, би могъл да получи съвместим орган от Германия или Италия, знаейки, че в цяла Европа се прилагат минимални общи стандарти.

Въпросът е и да се потвърди, както вече беше посочено, неплатения и доброволен характер на дарението като по-ефективен начин за борба с трафика на органи и трансплантационния туризъм и така да се спре практиката богати пациенти да ходят в чужбина – например Китай – за да получат орган за трансплантация.

И накрая, приветствам плана за действие, целящ да развие трансплантациите в Европа, който също ще гласуваме днес, и съм изключително доволен от работата на докладчиците, и по-конкретно от доклада на г-н Perello Rodriguez.

  Miroslav Ouzký, от името на групата ECR. – (CS) Бих искал първо да изразя изумлението си от факта, че представител на моята група беше прекъснат по време на уводната част на изказване от името на групата. Явно това беше просто някаква грешка.

В изказването си бих искал да похваля работата на двамата докладчици, която считам за много ценна. Ако има област на здравеопазването и общественото здраве, която да е чисто европейска, това със сигурност са трансплантациите. Този стандарт е логична и изключително благоприятна стъпка. Бих искал също поздравя докладчиците за това, че са пропуснали етичния елемент, който, естествено, е от компетентността на държавите-членки. Както вече беше казано, съществува различен подход и в моята страна например използваме споменатия преди малко принцип на съгласието по презумпция. Някои държави, от друга страна, изискват изрично съгласие.

Според мен това е крайъгълен камък, който може да подобри и да разшири обхвата на съществуващия Интертрансплант, и ако тук беше казано, че това очевидно е първият стандарт, който може да бъде приет на първо четене след приемането на Договора от Лисабон, то това ме радва. Но още повече ме радва фактът, че това е тема, която е чисто европейска. Ценя това много високо.

  Председател. – Що се отнася до списъка с ораторите, причината се изяснява.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, увеличаване на наличността на органите, подобряване на тяхното качество и достъпа до тях и повишаване на осведомеността на обществеността по тези въпроси: това са исканията на европейската парламентарна комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на Европейския парламент с цел да се намалят списъците с чакащи за трансплантация.

За тази цел трябва да насърчим биотехнологичните изследвания и разпространението на органи в рамките на Европейския съюз, но трябва също така да въведен европейска донорска карта, да спрем трансплантационния туризъм и да засилим противодействието срещу нелегалния трафик на органи, като налагаме строги наказания на отговорните. За да се избегнат нелегалните практики, даряването на органи от живи донори трябва да се смята само за крайна мярка, когато няма други възможни варианти като даряване на орган след смъртта. Живият донор не трябва да получава възнаграждение под никаква друга форма освен обезщетение за неудобствата след операцията, което следва да се определя от националните разпоредби.

Държавите-членки следва също така да одобрят или да прилагат стриктни законови мерки относно трансплантациите и живите донори, които не са кръвни роднини, за да направят системата прозрачна и да изключат възможността за незаконна търговия с органи или даряване по принуда. Те трябва също да гарантират възстановяването на социалните разходи на живите донори и да ги защитят срещу дискриминация, особено чрез осигурителната система.

Парламентът обаче изтъква, че даряването на органи от живи донори трябва да има допълваща функция спрямо даряването на органи след смъртта. Даряването на органи трябва да остане лишено от какъвто и да е търговски характер, подпомагайки мерките, чиято цел е да защитят донорите и да гарантират, че даряването на органи се извършва на доброволни начала и от алтруистични съображения.

  Председател. – Г-н Ouzký, отново Ви благодаря за това, че ни обърнахте внимание. Проучихме въпроса. Случилото се се дължи на проблем в разпределението, причинен от компютърната система. Ще бъдете вписан в протокола като оратор от името на Вашата група. Надявам се, че това решава проблема. Благодаря Ви, че ни съобщихте за него.

  Elisabetta Gardini (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, г-н член на Комисията, днес обсъждаме трансплантациите на органи, които без съмнение са един от най-положителните аспекти на напредъка в областта на здравеопазването, но който също така поражда редица проблеми, свързани с правата на донора и на пациента, към които трябва да се подходи на етично, социално, правно и икономическо равнище.

Въпросът е да тръгнем по правилен път, който да търси решение на значителния дисбаланс между необходимостта от и количеството на наличните органи, без да нарушава принципа на неплатено, доброволно даряване. Целта трябва да бъде да се предотвратят всякакви форми на комерсиализация и незаконен трафик, да се гарантират качеството и безопасността на органите, предназначени за трансплантация, и да се въведат мерки, които да съчетават поверителност и проследяемост. От само себе си се разбира, че с оглед на трансграничния обмен и значителните различия между системите за трансплантация, използвани в различните държави-членки, тези цели могат да бъдат постигнати само с насърчаване на координацията и сътрудничеството.

В този ред на мисли, считам, че е много важно да се създаде европейска база данни и да се приемат общи стандарти за качество и безопасност. Трябва обаче да внимаваме да не налагаме ненужно строги правила и да не създаваме допълнителна бюрократична тежест, които да застрашат процесите, които към момента протичат правилно и ефективно. Това не само ще е в разрез с нашите цели…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Кристиан Вигенин (S&D). – Г-жо Председател, г-н Комисар, колеги, обсъждаме тема, която сама по себе си засяга пряко ограничен брой хора в сравнение с други важни за здравеопазването на Европейския съюз проблеми. От друга страна тя е обект на повишен интерес по две основни причини. Първо, защото трансплантациите се възприемат като върхово достижение на съвременната медицина и второ, защото на практика всеки гражданин е потенциален донор и това повдига много въпроси от различно естество.

Заедно с това искам да подчертая, че човешкият живот няма цена и всяко усилие, което може да спаси такъв живот, трябва да бъде направено. Статистиката показва, че ситуацията е много различна в различните страни-членки. Има страни, в които е създадена добра организация по цялата верига, има други страни, където здравните системи изпитват огромни трудности и трансплантациите са по-скоро в графата „медицинска екзотика“. Там нуждаещите се са принудени да прибягват до трансплантационен туризъм с ясното съзнание за високия риск, за нарушаването на закона и етиката, затова че техният живот често е спасен с цената на друг насилствено отнет или разбит живот.

Важно е да се избегне комерсиализацията на донорството и да се гарантира, че даряването на органи от живи донори е напълно безплатно, като разбира се се гарантират всички необходими грижи и компенсации за пропуснати доходи. От особено значение е да се установи ясна система за проследяване на органите в рамките на Европейския съюз, включително и след трансплантацията.

Смятам, че предложената директива ще подобри достъпа на нуждаещите се европейски граждани до органи за трансплантация, ще повиши доверието в системата за донорство и ще насърчи обмена на добри практики, които да бъдат прилагани на наднационално равнище.

  Marina Yannakoudakis (ECR). – (EN) Г-жо председател, всички ние подкрепяме директиви, които помагат за спасяването на човешки животи, и бих искала да поздравя докладчика за работата му по доклад, който изглежда принципно прост, но всъщност е сложен от гледна точка на детайлите.

В областта на донорството след смъртта трябва да се обърне внимание на някои деликатни въпроси като етиката, мнението на семейството на починалия, въпроса дали донорската карта следва да бъде задължителна и дали следва да има европейска донорска карта. Към всички тези области трябва да се подходи с уважение, тъй като няма правилен или грешен подход.

Сферата на даряването на органи от живи донори ни постави пред най-много предизвикателства. Съществува важна червена линия, която не може да бъде пресичана и която гарантира, че даряването от живи донори може да се извършва безвъзмездно и без финансова облага.

Директивата постигна баланс между осигуряването на добро качество на донорството след смъртта, като в същото време призна необходимостта от даряване от живи донори. Силата й се крие в признанието, че само донорството след смъртта не може да осигури необходимия брой органи и с оглед на това тя въведе проверки и насоки, които да гарантират, че когато се правят дарения от живи донори, това става по правилния начин, като се защитават както донорите, така и реципиентите, и се гарантира, че се осъществява на безвъзмездни и доброволни начала.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Horst Schnellhardt (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, мой служител се нуждаеше от трансплантация на орган. Видях колко беше щастлив, когато успя да намери такъв. Но видях също как чакаше и как качеството на живота му беше влошено. Затова сега е важно да приемем това предложение. Хиляда пациенти все още умират в Германия всяка година – и това е факт – защото няма наличен орган и затова е важно да поправим този недостатък и да гарантираме качество. Това е много важно от социална гледна точка.

В Европа имаме най-добрите условия за внасяне на подобрения благодарение на съществуването на вътрешния пазар и на европейските институции. Нека се възползваме от тези условия. Изключително съм щастлив, че в директивата постановихме, че даряването трябва да е доброволно и неплатено, като така гарантирахме запазване на човешкото достойнство.

Що се отнася до спада в броя на донорите, бих искал да призова Комисията – тя вече е правила това няколко пъти – да създаде култура на обсъждане и информираност в Европа, за да се увеличи подкрепата сред гражданите. Наистина не считам, че трябва да хармонизираме различните системи. Това, което трябва да направим, е да ги координираме и считам, че назначаването на координатор по трансплантациите в болниците е важна стъпка.

(Председателят отнема думата на оратора)

  António Fernando Correia De Campos (S&D). – (PT) Г-жо председател, г-жо Хименес, г-н член на Комисията, способността да се заменят нефункциониращи човешки органи с тези на друг човек, предотвратявайки възможността те да бъдат отхвърлени, е един от най-големите успехи на съвременната медицина. Европейският сравнителен анализ показва разлики. Той сочи, че средни по големина държави като Португалия се справят много добре при такива сравнения и че по-големи държави като Испания днес са признати за лидери по отношение на организацията и най-добрите практики.

Има някои принципи и практики, които трябва да бъдат запазени. Първо, укрепването на всяко научно знание и информация, които водят до повишаване на броя на живите донори и превръщането на даряването след смъртта в повсеместна практика. Второ, забраната на донорството с търговска цел не само в държавите-членки, но и извън тях, забраната на трансплантационния туризъм и борбата с трафика на органи. Трето, далновидното насърчаване на донорството в болниците като начин за преодоляване на недостига.

И последно, г-жо председател, гарантиране на равен достъп до трансплантации за всички, които се нуждаят и са подходящи за трансплантация съгласно хармонизирани клинични критерии, подчиняващи се на принципа на всеобщ достъп до здравеопазване: образец на социална Европа, с който се гордеем. Поздравявам докладчиците за тяхната работа.

  James Nicholson (ECR). – (EN) Г-жо председател, преди всичко бих искал да благодаря на двамата докладчици, които работиха много усилено по тези доклади и създадоха заедно отличен труд, съдържащ реален план за донорството и трансплантацията на органи в цяла Европа.

Цифрите са ни известни – хиляди хора в Европа се нуждаят от трансплантация на органи всяка година. С оглед на това съм радостен да видя, че ще положим съгласувани усилия да увеличим цифрите в регистрите за донори на органи, като насърчим различните видове схеми за регистрация и задълбочим нашето трансгранично сътрудничество, така че да може да бъде осигурена най-добрата съвместимост между донори и реципиенти. За мен ключовият въпрос е повишаването на осведомеността и считам, че тези доклади ще спомогнат за постигането на тази цел.

Бих искал да допълня, че се радвам да видя, че в тези доклади сме подчертали основните принципи, според които даряването на органи следва винаги да бъде алтруистично, доброволно и неплатено. Това има значение, ако искаме да насърчим хората да даряват и да гарантираме качеството и безопасността на системата като цяло. Животът на много хора беше спасен. Могат да бъдат спасени още много животи. Препоръчвам този доклад.

  Theodoros Skylakakis (PPE). – (EL) Г-жо председател, директивата, която обсъждаме днес, ще засегне все повече хора през следващите години, с напредъка на медицинската технология и генетиката. Днес буквално не можем да предвидим броя на трансплантациите, които в даден момент ще бъдат обхванати от директивата, която може да добие много по-голямо значение, отколкото си представяме.

Затова е много добре, че текстът почива на здравите основи на алтруизма и доброволното даряване и изисква държавите-членки да приемат много стриктни процедури за цялото начинание. Все пак компромисът, който ще бъдем призовани да гласуваме, има един недостатък – че размива контрола в сравнение с текста, който гласувахме първоначално, посочвайки, че ще се извършва или проверка, или „одит“, докато първоначалният текст предвиждаше както проверка, така и оценка на организациите, които ще извършват трансплантации и ще осигуряват органи. Това е слабост, но се надявам и считам, че няма да се окаже сериозна. Считам обаче, че е важно това да се изтъкне, тъй като прозрачността е ключът към проблема за трансплантациите.

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-жо председател, трансплантацията и трансплантологията се нуждаят от силната ни подкрепа и като приоритет се нуждаят от по-добра организация и координация като част от услугите за предоставяне на здравни грижи. Изключително важно обаче е и да се повиши доверието на обществото в този клон на медицината, особено защото нерядко до общественото мнение в Европа достигат новини за различни нередности, включително незаконен трафик на органи от неизвестни източници.

Като главен прокурор на Полша упражнявах надзор над разследване, което установи редица нередности при получаването на органи, включително незаконно изплащане на суми на лекарите, което ги е мотивирало да търсят информация за донори с предполагаема мозъчна смърт. За предоставяне на информация за един-единствен донор лекарите в Полша могат да спечелят повече от месечната си заплата.

По въпроса за трансплантацията, обществото трябва да бъде сигурно, че всичко се извършва в съответствие със закона, при пълна прозрачност и без никакви скрити интереси, и че тази благородна медицинска процедура не се използва като прикритие за други съображения освен спасяването на човешки живот. Доверието е от жизненоважно значение.

  Françoise Grossetête (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-жо министър, г-н член на Комисията, днес провеждаме разискване, което ясно сочи, че сведенията са обезпокоителни и че, за да отговорим на това предизвикателство, трябва да активизираме трансграничния обмен на органи, за да осъществим връзката между донорите и получателите. То също така сочи, че, предвид размера на списъците с чакащи отсъствието на подобни действия ще означава, че има много малък шанс пациентите да получат органите, от които се нуждаят.

Задължително трябва да бъдат приети общи задължителни стандарти за качеството и безопасността на даряването в 27-те държави-членки, за да се подобри трансграничният обмен и да се повишат равнищата на даряване. Затова е необходима европейска рамка в тази област.

Разбира се, трябва да бъдем изключително бдителни по въпроса с нелегалния трафик на органи. Трябва да се приложат всички възможни мерки за борба с мафиотските мрежи и трансплантационния туризъм. Трябва обаче да внимаваме да не застрашим даряването на органи от живи донори, което трябва да бъде въпрос на свободен и информиран избор. Трябва да гарантираме принципа на безвъзмездни трансплантации и да предотвратим оказването на какъвто и да било натиск върху потенциалните донори.

Затова трябва да насърчим пациентите, които искат да дарят безвъзмездно органите си, за да спасят човешки живот, защото рисковете от отхвърляне по време на трансплантацията са значително по-малки в сравнение със случаите, когато органите са от починали донори.

Бих искала също да предупредя онези, които по етични съображения искат даряването на органи от живи органи да бъде ограничено в Европа, като изтъкна, че съществува риск от трафик. Даряването на органи от живи донори трябва преди всичко да се регулира много стриктно и това е единственото решение.

  David Casa (PPE). – (MT) Г-жо председател, както спомена членът на Комисията, в Европейския съюз има около 56 000 души, чакащи за операция за трансплантиране на орган. Много от тези случаи, както вече беше казано, са на живот и смърт и затова считам, че това са важни развития, които заслужават допълнително обсъждане. Мерките няма пряко да увеличат броя на органите за трансплантация, но прилагането на общи практики в държавите-членки следва да повиши равнището на доверие и надеждност между тези държави, което на свой ред ще доведе до увеличаване на даряването на органи както в, така и между държавите.

Някои от споменатите в доклада проблеми, като трафикът на органи, не могат да бъдат решени директно. Все пак оценявам усилията на докладчика за повишаване на информираността по този въпрос и се надявам, че те са приложени към окончателния документ под незадължителна форма. В заключение, бих искал да поздравя члена на Комисията Дали, и докладчиците за добрата им работа по този чувствителен въпрос.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D). – (RO) Трансплантациите и даряването на органи спасяват и удължават живота на хиляди европейски граждани всяка година. За съжаление, хиляди други пациенти умират, докато чакат за трансплантация, макар и в Европейския съюз да има съвместими донори. Това е сложен и противоречив проблем, който повдига важни въпроси. Посредством този доклад Парламентът потвърждава общото мнение, че всички евентуални търговски елементи в този процес, които могат да доведат до продажба и купуване на органи, са незаконни.

От жизненоважно значение е да одобрим и приложим ефективна система възможно най-бързо не само защото ще спасим живота на пациенти, но и защото тази система ще намали търсенето на органи, които в противен случай ще бъдат осигурени незаконно срещу заплащане или дори против волята на донорите.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-жо председател, бих искала да поздравя всички за тази инициатива, тъй като тя ще доведе до увеличаване на продължителността на живота на много хора и ще превърне солидарността и братството в нещо повече от думи.

Баската държава – Еускади – държи световния рекорд по даряване на органи. През 2009 г. имахме 38,5 дарени органа за всеки един милион жители. Това означава, че всяка година извършваме 60 трансплантации на бъбрек и 30 трансплантации на черен дроб на всеки един милион жители. В Съединените американски щати тези цифри са 54,7 и 21,4; в Европа те са 35,1 и 13,4; а в Испания – 48,8 и 24,6.

Този успех се дължи на използвания в болниците протокол за осигуряване на даряване на органи и процеса на организиране и повишаване на осведомеността, които са двете идеи, които трябва да подкрепим. Дължи се и на работата, която започна през 1986 г. със създаването на регионалната система за координация на трансплантациите: друг пример за това как регионите могат да дадат своя принос на Европа.

  Frieda Brepoels (Verts/ALE). – (NL) Преди близо две години Европейският парламент прие доклада Adamou с преобладаващо мнозинство. Докладът беше първият, който разгледа политиките на равнище на ЕС в областта на донорството и трансплантацията на органи. За мен беше огромно удоволствие да допринеса за него в качеството си на един от докладчиците в сянка.

Днес установих с огромно задоволство, че докладчикът, г-н Mikolášik, и неговите докладчици в сянка са свършили прекрасна работа и дори и за такъв кратък период са успели да постигнат споразумение със Съвета на първо четене. До голяма степен основните моменти от доклада от преди две години са включени и доразвити. Затова се надявам, че тази директива и планът за действие ще доведат до увеличаване на броя на донорите на органи в Европейския съюз, така че повече да не се налага пациентите да влизат в списъци на чакащите.

  Krisztina Morvai (NI). – (EN) Г-жо председател, бих искала да получа някои разяснения от докладчика по два въпроса. Единият се отнася до системата на „презумпция за съгласие“ и системата на „презумпция за липса на съгласие“. Доколкото разбирам, тези две системи все още съществуват паралелно в държавите-членки. При едната система се подразбира, че починалият донор се е съгласил на трансплантация. Съвсем очевидно е, че тази система е много по-ефективна от гледна точка на броя на извършените трансплантации. Не следва ли да се препоръча на всички държави-членки да използват системата на презумпция за съгласие?

Другият въпрос се отнася до анонимността и проследяемостта. Изглежда има някакво противоречие между двете. Какви са проблемите тук? Какво е анонимност и проследяемост?

  Alf Svensson (PPE). – (SV) Г-жо председател, около 95% от хората заявяваме, че бихме искали да се подложим на трансплантация на орган, ако това би удължило живота ни. За сметка на това не повече от приблизително половината от нас са готови да дарят органи. Затова е необходимо да повлияем на общественото мнение в тази област.

Може ли да се подобри координацията? Разбира се. Сърце, което е извадено от тялото на починал човек, е жизнеспособно в продължение на едва четири часа. Така беше преди. Днес обаче то е жизнеспособно до 24 часа, ако решим да използваме модерната медицинска технология, която беше разработена за целите на трансплантацията.

Сега разполагаме и с медицински познания, които ни позволяват да „почистим“ или възстановим белия дроб, казано по-просто – така че той да може да бъде използван за трансплантация по начини, които преди бяха немислими. Всеизвестен факт е, че белият дроб живее до два часа след настъпването на смъртта.

Нека настояваме реалните познания да бъдат използвани на практика. Считам, че това е основна предпоставка, за да може тази координация да се превърне в реалност, а не да остане само на думи.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Благодаря за предоставената ми възможност да се изкажа. Бих искал да се върна на нещо, което според мен е основен въпрос.

В различните държави-членки на Европейския съюз се използват много различни методи за идентифициране на потенциални донори. В някои държави се изисква писмено съгласие от потенциалния донор, докато в други се предполага, че ако няма възражения, от донора може да бъде взет орган. Тези мерки, разбира се, оказват съществено влияние върху броя на донорите. Във връзка с това бих искал да попитам представителя на Европейската комисия дали Комисията не следва да подкрепи по-активно втория вариант, при който не се изисква писмено съгласие? Ситуация, при която органите могат да се взимат от онези, които не са възпротивили на това, би била достатъчна, за да се постигне драстично повишаване на броя на донорите.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, повече от 55 000 пациенти са в списъците на чакащите за трансплантация на органи. Близо 10 души умират всеки ден, докато чакат.

Трансплантация на органи – да, разбира се, но наистина само доброволно, при заявяване на съгласие и без заплащане, за да можем да противодействаме на незаконната търговия с органи и, разбира се, при възможно най-високо качество и безопасност на засегнатите.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE). – (PL) Щастлива съм, че въпросът за донорството и трансплантацията на органи е приоритет за испанското председателство, защото може да се каже, че това е въпрос на живот и смърт. Въпреки че всяка година броят на трансплантациите нараства, броят на чакащите за трансплантация не намалява.

Въпреки нарастващата осведоменост на обществото, се забелязва огромна непропорционалност между държавите-членки по отношение на донорството и трансплантологията. Затова, освен да се създаде европейски модел за донорство и трансплантация, който да използва най-добрите практики и решения, е много важно и да се подобри осведомеността и одобрението в обществото. Затова съм щастлива, че моделът за предложените мерки е Испания, която постигна най-добрите резултати както по отношение на броя на донорите и броя на извършените трансплантации, така и в спечелването на огромна социална подкрепа за идеята за даряване и трансплантация на органи.

  Ricardo Cortés Lastra (S&D). – (ES) Г-жо председател, г-жо Хименес Гарсия-Ерера, позволете ми да започна с думите, че съм родом от Кантабрия, малък регион в Испания, където на милион жители има 61 дарени органи – най-високото равнище в Испания и в Европа. Бих искал да поздравя г-н Perello и г-н Mikolášik за този доклад и за това, че подкрепиха предложението за директива, което дойде в отговор на недостига на органи в Европейския съюз.

Успехът на Испания е модел, който може да бъде полезен на останалите държави от Европейския съюз с елементи като компетентните национални органи, проследяемостта на органите и живите донори.

Бих искал също да поздравя испанското председателство за твърдата му подкрепа за този въпрос като част от неговите приоритети.

Госпожи и господа, както ви е известно, в момента в списъците на чакащите има близо 56 000 пациенти. Равнищата на даряване и наличността на органи варират значително в различните европейски държави. Липсата на органи е основен фактор, който засяга програмите за трансплантация. Добрата практика, която може да бъде постигната, създава много по-големи ползи в някои държави-членки, отколкото в други. Поради това – с което приключвам – приемането на този доклад е от жизненоважно значение за подобряването на ситуацията във всички държави-членки.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-жо Хименес Гарсия-Ерера, г-н член на Комисията, госпожи и господа, напоследък на хората често им се отказва правото да се подложат на трансплантация. Отричането на това право е може би най-проблематичният аспект на социалните услуги, не на последно място заради психологическите последици от него, и все пак има хронично несъответствие между броя на хората в списъците на чакащите и броя на пациентите, които получават орган. Освен това процедурата по даряване е изключително деликатна с оглед на здравните и правните въпроси и често е отслабена от процедури, които като цяло са тромави и бавни, докато вместо това трябва да укрепим ответните мерки в областта на социалните услуги.

Затова Европейският съюз трябва да се посвети на гарантирането на истинска солидарност и доброволни действия, без процедурите да са по-малко стриктни, като подобри професионалния характер и културата на самото донорство. Следователно приемането на общи стандарти за качество е решителна крачка напред, на която трябва да се гледа благосклонно като на част от цел, за постигането на която Световната здравна организация може да даде допълнителен принос.

  Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-жо председател, проследих това разискване много внимателно. Думите рисуват картини в съзнанието на хората. Днес слушахме нееднократно за незаконната търговия с органи – за незаконна дейност и за търговия. Считам, че тази директива пределно ясно заявява, че търговията с органи сама по себе си е незаконна дейност. Не трябва да отправяме посланието, че търговията с органи може да бъде законна при определени обстоятелства.

Бих искала да помоля членовете на ЕП да изтъкват, включително когато говорят пред медиите, че подкрепяме даряването на органи, с други думи, дейност, при която едната страна има волята да помогне на друг да живее по-дълго, но не получава отплата, с изключение на благодарността. По този начин не може да има никаква незаконна търговия с органи, защото не се допуска никаква търговия с органи. Има единствено даряване на органи.

  Тринидад Хименес Гарсия-Ерера, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искала да благодаря на всички политически групи и на всички изказали се за подкрепата и конструктивния тон на изказванията. Бих искала също да изразя задоволството си, защото със споразумението, което постигаме тук днес, в това разискване, приключваме един процес.

Освен затруднението от факта, че създаваме законодателство за технически аспекти, които биха могли да се променят с напредъка на науката, трябваше да се справим и с практическите трудности при прилагането на Договора от Лисабон през този шестмесечен мандат. Затова испанското председателство би искало искрено да благодари на всички европейски институции – Парламента, Комисията и Съвета – и на всички държави-членки за тяхното сътрудничество при завършването на това начинание. Това беше начинание, което изискваше, първо, гъвкавост и приспособяване и, второ, отговорност и желание за консенсус, каквито бяха изразени днес следобед.

Госпожи и господа, успяхме да направим Съюза по-ефективен и по-близък до обществеността и следва да сме доволни от това. Все пак, както знаете, работата не свършва с приемането на директивата. Напротив: трябва за продължим да работим, за да гарантираме, че духът на защита на общественото здраве, който търсихме и който постигнахме, ще бъде запазен при транспонирането.

Трябва да продължим да работим за постигането на по-голяма солидарност и да запазим социалната стойност, към която се стремят всички, които участваха в създаването и задействането на тази директива. Остава ни да свършим още много работа по отношение на плана за действие, който ни предоставя уникална възможност за непрекъснато усвояване на нови знания, приспособяване и усъвършенстване.

Още веднъж благодаря на всички парламентарни групи за тяхната подкрепа, тон и конструктивно поведение. Заедно ще постигнем тази цел. Вече я постигнахме.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, след отличното сътрудничество между Комисията, Парламента и Съвета съм убеден, че вече сме постигнали споразумение по всички основни въпроси. Бих искал отново да поздравя и да благодаря на д-р Mikolášik и г-н Perello Rodriguez за техния принос.

Считам, че като гарантира стандарти за високо качество и безопасност на човешките органи, предложената директива ще бъде от голяма полза за европейските пациенти. Директивата ще осигури съпоставим стандарт за безопасност в целия Съюз и повишено доверие в системите за трансплантация. Убеден съм, че предложената директива постига точния баланс между защитата на данните на гражданите и проследяемостта на органите и косвено допринася за борбата срещу трафика на органи.

Това не е решение на всички проблеми в областта на трансплантацията на органи; директивата осигурява рамката, уточнява границите на отговорност и определя някои стандарти. Трябва обаче да се положат още усилия в областта на организирането на нашите болници, събирането и разпространението на информация, правилното характеризиране на органите и действията срещу нелегалния трафик. Във връзка с последното проследяемостта ще спомогне до някаква степен това да се коригира, но това зависи от прилагането от страна на държавите-членки.

На държавите-членки се предоставя значителна гъвкавост и се надяваме, че всички държави-членки ще отдадат на този проблем значението, което той заслужава. Компетентните органи, които те трябва да учредят, следва да бъдат адекватно оборудвани и осигурени, за да гарантират подходящо събиране на данни и контрол, проследяемост, стандарти, над които се упражнява контрол, характеризиране на органите и при трансплантацията, и за да извършват ефективно наблюдение с цел да докладват евентуални неблагоприятни развития и реакции, което ще помогне на всички нас в бъдеще да сведем риска до минимум.

Г-жо председател, г-жо министър и действащ председател на Съвета, уважаеми членове на ЕП, от изказванията на уважаемите членове на ЕП по време на това разискване става ясно, че компромисният текст, който обсъждаме днес, дава отговор на опасенията на всички. Благодаря ви за вашия принос, сътрудничество и подкрепа.

Аналитична таблица на измененията в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация

(COM(2008)0818 – C6-0480/2008 – 2008/0238(COD))

Докладчик: Miroslav Mikolášik (PPE)

Изменения:

Директно приемливо: изменение 106 (Текста в цялост, Блок № 1, компромисно изменение). Комисията подкрепя приемането на компромисен текст от съзаконодателите

  Miroslav Mikolášik, докладчик. – (SK) Бих искал да ви благодаря за участието ви в това разискване и да изразя твърдото си убеждение, което мисля, че всички споделиха по време на преговорите, че тази директива минава отвъд политическото противопоставяне, защото се отнася до хората, до пациентите и до спасяването на човешки живот.

Според мен повече органи и повече успешно излекувани пациенти ще означава, че повече хора се връщат към пълноценния живот, при своите семейства и започват нова работа, или се връщат на предишната си, постигайки коренна промяна в качеството си на живот.

Откритост, достъпност, безопасност, качество, наличност, алтруизъм, повече живи донори, неплатено и доброволно даряване – това са принципите, които са включени в директивата.

Считам, че директивата също така ще осигури повече органи благодарение на по-доброто сътрудничество и трансграничния обмен между отделните държави и че тя свърже държавите-членки по нов, основополагащ начин.

Считам, че посредством тази директива всички ние ще допринесем с нещо, което решихме още в началото: повече консенсус, повече любов, повече сътрудничество и най-вече повече щастливи пациенти.

  Andrés Perello Rodríguez, докладчик. – (ES) Г-жо председател, фактът, че по време на трудния кризисен период, през който в момента преминават Европа и светът, Парламентът успя да приеме първата директива след влизането в сила на Договора от Лисабон на първо четене, говори много за чувствителността на Парламента. Той също така повишава доверието в демократичните институции и показва, че членовете на Парламента искат да вървят напред и да постигат напредък със същия темп като науката и със същата степен на готовност и солидарност като европейското общество.

Не знам дали направихме всичко достатъчно добре, или пък можехме да направим нещо повече, но искам да разсея всички съмнения, които биха могли да възникнат. Това, в което съм сигурен, е, че ако изпълним всичко, което ще приемем в Парламента, ще осигурим на хората по-дълъг живот и ще предотвратим извършването на свързани с трафика на органи престъпления в Съюза. Такива престъпления могат да бъдат извършвани навсякъде другаде по света, но в никакъв случай в Европейския съюз.

Затова, акo вследствие на някое изказване в нечие съзнание са останали някакви съмнения, както казаха колегите от ЕП, аз искам да ги разсея. Това не беше задачата ни. Опитахме се да зачетем убежденията на всички, критериите на етиката и морала, без да губим от поглед основната цел: нито един европеец да не бъде лишен от трансплантацията, от която се нуждае, за да живее, защото можем да постигнем повече трансплантации и следователно по-малко трафик на органи.

Затова – и с това приключвам – не знам дали сме успели да зачетем убежденията на всички с работата, която свършихме, но съм напълно убеден, че ще спасим живота на много хора. Това беше нашата задача и именно това направихме.

  Председател. – Общото разискване приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 19 май 2010 г.

(Заседанието, прекъснато в 16,25 ч., се възобновява в 16,30 ч.)

Писмени изявления (член 149)

  Jim Higgins (PPE), в писмена форма. – (EN) Приветствам новото законодателство, уреждащо стандартите за качество и безопасност на даряването на органи в ЕС. По-конкретно, въвеждането на практически мерки, които да помогнат да се гарантира, че няма да се пропиляват животоспасяващи органи, като например създаването на общоевропейска база данни за органи. Новият закон ще спаси живота на много хора и ще гарантира оптимално използване на дарените органи, като позволи на държавите-членки да ги обменят. Преди това законодателство, ако нямаше подходящ реципиент в дадена държава-членка, органът оставаше неизползван. Сега органът може да бъде даден на един от 56 000 граждани на ЕС, които чакат за трансплантация. Тази разпоредба представлява важна рамка, която трябва да бъде доразработена от съответните държави-членки. Що се отнася до Ирландия, там се нуждаем от независима структура, която да наблюдава трансплантирането и събирането на дарени органи. Към момента Ирландия и Малта са единствените две държави в ЕС без национален орган по трансплантации, който да гарантира максимално използване на органите. За да премахнем списъците от чакащи за трансплантация пациенти, една от основните цели на резолюцията, трябва да популяризираме даряването на органи сред гражданите на ЕС – в Ирландия това може да стане чрез въвеждане на подкрепена от правителството програма за повишаване на осведомеността.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа ANGELILLI
Заместник-председател