Пълен протокол на разискванията

Вторник, 18 май 2010 г. - Страсбург

17. Мерки за сигурност и превенция относно офшорните нефтени платформи в ЕС (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно мерки за сигурност и превенция относно офшорните нефтени платформи в ЕС.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-жо председател, 20 април беше мрачен ден за Мексиканския залив, за Съединените американски щати, не – за целия свят. В продължение на вече точно четири седмици промишлеността и органите опитват всякакви решения – досега без окончателен успех – за спиране на огромното изтичане на нефт и за свеждане на екологичните щети до минимум, по-конкретно на бреговата линия.

Аварията е недвусмислено свидетелство за рисковете, свързани с добива на нефт и природен газ в морето. Общественото възприятие се е увеличило, и то с право, не само в Съединените щати, но и в Европа. Европа, заедно с Норвегия, произвежда повече от 200 милиона тона суров нефт на година, по-голямата част от който идва от Северно море.

Дори ако добивът и транспортирането на нефт и природен газ не се извършват при сравнително екстремни условия или на същата дълбочина като в Мексиканския залив, все пак трябва да предвидим възможността за авария в рамките на Европейския съюз и трябва да бъдем подготвени. Разполагаме с компетентни органи и механизми, за да можем да реагираме бързо при евентуална авария.

Разполагаме с Европейската агенция за морска безопасност, разполагаме със спасителни кораби, механизми за гражданска защита, добра координация на мерки за подпомагане и така членът на Комисията Георгиева беше в състояние на предложи европейска помощ за продължаващите мерки в Мексиканския залив на един ранен етап.

Нашата цел трябва да бъде превенцията, така че изобщо да не трябва да се справяме с голямото почистване след подобно бедствие. Затова, заедно с члена на Комисията Поточник, поисках от службите ни да разгледат приложимото законодателство на Европейския съюз. Европейското законодателство представлява рамка от мерки за безопасност и защита на околната среда както по принцип, така и в случай на конкретна авария.

Директивите ни гарантират минимални стандарти за безопасност за оборудването и съдържат подробни минимални стандарти за здравето и безопасността на работниците. Сега ще направим преглед на всички тези правни текстове, за да видим дали те предлагат адекватен и оптимален инструментариум за подобно бедствие или най-лошия възможен сценарий. Това означава тясно сътрудничество с националните регулаторни органи като основна част от разпоредбите за безопасност, които уреждат транспортирането на нефт и природен газ, а защитата на здравето е в ръцете на държавите-членки и не зависи пряко от нас.

Разбира се, никой набор от правила не може да предложи 100% гаранции. Голяма част зависи от подхода и поведението на оперативната област в промишлеността ни. Затова имаме всички основания да работим заедно: политиката и промишлеността трябва да си сътрудничат, за да се гарантира, че околната среда в Европа и обществеността са възможно най-защитени.

Искам безопасността и устойчивостта при транспортирането на нефт и природен газ да са в основата на разговорите ни със заинтересованите страни. Ето защо през последната седмица проведох среща на високопоставени длъжностни лица от големи енергийни дружества, които осъществяват дейност в европейски води. Членът на Комисията Георгиева също присъстваше. По време на тази техническо-ориентирана среща поискахме от промишлеността да гарантира, че се полагат всички възможни усилия за предотвратяване на сравними аварии в близост до бреговете на Европа.

Представихме каталог от въпроси, на които дружествата отговориха през следващите няколко дни. Бяха зададени 12 въпроса и те много конкретно включваха всичко, което е от решаващо значение за безопасността на нефтените платформи и газовите платформи, както и за водите, бреговете и държавите-членки. Смятам, че тази среща с промишлеността е началото на един процес, който ще засили прозрачността на дейностите на промишлеността и ще насърчи спазването на правилата и прилагането на най-добри практики.

Планираме да се проведе втора среща през следващите няколко месеца, когато ще имаме по-добро разбиране на причините за аварията, за да се направи оценка на положението и Европа да си вземе поука от злополуката в Мексиканския залив.

В този момент във времето, когато причините и обстоятелствата все още не са анализирани, би било прибързано да се правят заключения или да се отправят призиви за нови законодателни инициативи. Ако се разбере обаче, че е необходим регулаторен отговор, мога да ви уверя, че Комисията незабавно ще внесе предложения за европейско законодателство пред вас.

Виждате ли, госпожи и господа, в Европа се полагат постоянни усилия за предотвратяване на подобна трагедия тук. В случай обаче че възникне подобна авария, разполагаме с редица мерки и механизми, с които да се реагира ефективно и без забавяне и да се намали размера на подобна авария за гражданите и околната среда в Европа.

Ще бъда повече от щастлив да ви докладвам за нашите планове след следващата ни среща.

  Bogusław Sonik, от името на групата PPE. – (PL) Експлозията на платформата в Мексиканския залив е най-голямото екологично бедствие по рода си в историята. Все ден 800 000 литра суров нефт изтича в Залива, което означава над 22 милиона литра от началото на катастрофата. Нефтеното петно вече покрива над 43 000 квадратни километра, което е територия по-голяма от Нидерландия.

В момента сме длъжни да декларираме солидарност със Съединените щати и всички жертви на трагедията, както и да гарантираме, че ще предоставим възможно най-голяма помощ. С оглед на това бедствие смятам, че е от съществено значение незабавно да извършим специална оценка – подробна и широкомащабна техническа проверка на сондажните платформи, които работят в териториалните води на Европейския съюз. Това следва да бъде първата стъпка на наднационално равнище за гарантиране на безопасността на моретата в Европа. Също така, бих искал да обърна специално внимание на факта, че ако една такава авария се случи в района на Балтийско море, което представлява затворено море, това би довело до трайно и необратимо разрушение на целия регион и крайбрежните райони.

От съществено значение е всички дейности, извършвани в териториалните води на Европейския съюз, да бъдат обект на специално наблюдение, да следва да отговарят на най-високите стандарти за безопасност и да бъдат оборудвани с най-модерните системи за безопасност. В това отношение смятам, че е от съществено значение да се разработи и обща трансгранична процедура за реагиране и сътрудничество, която незабавно би влязла в сила в случай на изтичане на суров нефт.

Наблюдателите в Съединените щати посочват, че в много случаи е било давано разрешение за инсталиране на платформи в Мексиканския залив под натиска и в интерес на нефтената промишленост за сметка на природната среда. Във връзка с това няма как да не се спомене решението за изграждане на северния газопровод „Северен поток“, което представляваше политическо решение, взето без оглед на опасността, която тази инвестиция може да представлява за екосистемата на Балтийско море.

Г-н Йотингер, предвид трагедията в Мексиканския залив никога не трябва да се позволява да се изграждат сондажни инсталации за добив на суров нефт или природен газ без 100% гаранция за безопасността на засегнатите морета и океани. Не трябва да се позволява взимането на решения под натиска от страна на промишлени или политически лобисти.

  Kriton Arsenis, от името на групата S&D. – (EL) Г-н член на Комисията, често пъти не е достатъчно просто да се увеличат мерките за превенция. Неотдавнашната експлозия в Мексиканския залив възникна на платформа, която беше построена едва през 2001 г., а последващото й потъване доведе до една от най-големите екологични катастрофи досега. До този момент, а вече изминаха 29 дни от началото на аварията, не е възможно да се спре изтичането и, както заяви г-н Sonik, над 5 000 тона нефт на ден изтичат във водите на Залива.

Огромното замърсяване стана в момент, когато голям брой видове, много от които са на изчезване, са в период на размножаване. Имам предвид пет от седемте вида морски костенурки, делфини, много видове китове и различни важни морски бозайници. Неизбежно беше засегнат и човекът. Тази експлозия, тази авария настъпи точно когато морето започваше да се възстановява от опустошителните последици от урагана „Катрина“; и отне 11 човешки живота.

В Съединените щати обаче се предприемат мерки. През 1981 г. Конгресът гласува за мораториум за забрана на офшорните нефтени сондажи в 85% от крайбрежните води на Съединените щати. Правителството на г-н Обама потвърди мораториума след аварията, въпреки първоначалните си изявления за противното. В същото време обаче все още продължават да се извеждат в експлоатация нефтени платформи, главно в Северно море. Понастоящем има стотици офшорни платформи за добив на нефт и природен газ.

Неотдавнашната авария в Мексиканския залив наистина потвърди опасността от унищожаване на морската среда от страна на офшорните нефтени платформи. Въпреки това съгласно европейското законодателство добивът на нефт в морето е изключен от обхвата на Директивата Севезо за опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества.

Скорошното бедствие ни показа, че никой не е в състояние да гарантира, че подобно бедствие няма да се случи в Европейския съюз и, понякога, само увеличаването на мерките за превенция не е достатъчно. Правителството на г-н Обама беше принудено да отстъпи заради мащаба на бедствието. Може би е дошло времето, наред с допълнителните мерки за превенция, Европейският съюз да въведе мораториум за незабавна забрана на офшорните сондажи във водите на Европейския съюз в съответствие с мораториума на САЩ? Трябва да се действа веднага, преди друга авария като тази в Мексиканския залив да се случи и на нас.

  Corinne Lepage, от името на групата ALDE. – (FR) Г-жо председател, срутването на платформата край бреговете на Луизиана на 22 април доведе до нефтен разлив с невероятни размери. Това повдига три основни въпроса. Фактът, че предварително не са били въведени системи за спиране на подобен разлив с такива размери е труден за разбиране, както и липсата на достатъчен контрол от страна обществените органи, в допълнение към системите за сигурност, които се изискват и прилагат от операторите на платформи за избягване на риска от замърсяване и, в крайна сметка, конкретния риск, свързан със замърсяването с въглеводороди на особено чувствителните и/или особено обитаваните райони. Преди малко нашият колега, г-н Sonik, ни припомни какво катастрофално въздействие едно такова замърсяване би имало в Балтийско море например.

В Северно море вече станахме свидетели на поне две сериозни аварии на офшорни платформи – това е и един от районите в света с най-голяма концентрация на платформи. При тези условия е абсолютно задължително да се направи оценка на ситуацията, за да се гарантира, че една такава авария не е възможна до нашето крайбрежие и ние се радваме, г-н член на Комисията, че е предприета инициатива от такъв характер.

Въпреки това какви мерки възнамерявате да предприемете в краткосрочен план за подобряване на безопасността и предотвратяването на аварии на офшорните платформи, разположени в териториалните ни води? Говорихте за минимални стандарти, г-н член на Комисията, но това не е достатъчно.

Второ, какви мерки за контрол са предприети, за да се гарантира, че изискванията за безопасност са напълно удовлетворени? Наличието на правила за безопасност на хартия не е достатъчно; те трябва да бъде приложени, а прилагането им да бъде наблюдавано в действителност. Какво възнамерявате да направите в тази насока?

Трето, в случай на авария, с какви ресурси разполагаме, за да се избегне замърсяването на крайбрежието? Добре е, че имаме плавателни съдове и граждански сили, но с какво разполагаме в наличност? Не е ли време да поискаме операторите да разполагат със конкретни технически средства, които могат да бъдат обединени? Не е ли също така необходимо, предвид включването занапред на вредите върху околната среда в законодателството на Европейския съюз, да се осигури адекватна система за компенсация и свързаните с това гаранции?

И накрая, нефтените дружества оперират на все по-голяма дълбочина, което прави намесата много трудна в случай на авария и излага морската среда на риск. Какви мерки са планирани за офшорния добив на нефт на по-голяма дълбочина, и по-конкретно в Далечния север?

В заключение ще се върна към въпрос, който нашият колега, г-н Arsenis, зададе преди малко: не е ли време да помислим за разширен мораториум при същите условия като тези, които Съединените щати искат да въведат? Искаме и трябва обществото ни да намали зависимостта си от нефтени продукти. Не е ли време за това?

  Isabelle Durant, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, аз също смятам, че трябва да попречим на тази промишленост да играе ролята на Господ.

Днес, повече от всякога, индустриализираните държави са жадни за нефт. Те правят сондажи навсякъде, където могат, и на все по-голяма дълбочина, което ясно увеличава риска от аварии. В последно време промишленостите подкрепяха сондажа и добива на нефт за сметка на безопасността и околната среда; вече в продължение на месец всеки ден 800 000 литра суров нефт изтича в Мексиканския залив, а щетите за околната среда и икономиката ще бъдат катастрофални. Виждам огромна разлика между колосалните суми, които се харчат за добив на все по-голяма дълбочина, и напълно неадекватните ресурси, посветени на превенцията нагоре по веригата и очакваните рискове.

Подобно на моите колеги аз също искам няколко неща. Първо, смятам, че трябва да се извърши проверка на всички нефтени платформи, за да се установи състоянието им, нивото им на безопасност и съответствието им със стандартите. Разбира се, трябва да извършим проверки на платформите, дори и тези проверки да са отговорност на държавите-членки, и са необходими проверки от страна на Комисията на самите проверки.

Освен това смятам, че трябва да защитим най-крехките екосистеми веднъж завинаги. В това отношение, както и инициативата, която сте поели и която приветствам, да се опитаме да установим как можем да се справим с такива обстоятелства, ако подобна авария се случи край нашите брегове, действително смятам, че Европа трябва да предприеме инициативи за защита на най-крехките екосистеми веднъж завинаги. Имам предвид Аляска например. Необходима е международна спогодба като тази, която съществува за опазването на ресурсите в Антарктика, и Европа би могла да застане начело на един такъв проект и една такава спогодба.

И накрая, ако все още е необходимо, това е една много добра причина да се инвестира повече и по-скоро във възобновяеми енергийни източници. Вулканът – няма да кажа името му, защото е непроизносимо – беше сигнал за нас по отношение на въздушния транспорт; по същия начин тази ужасна авария е още един сигнал за нас по отношение на добива на нефт. Време е да признаем, че глупостта от надпреварата за добив на нефт навсякъде и на всяка цена е вече зад нас.

  Giles Chichester, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, приветствам изявлението на члена на Комисията. Светът гледа с изумление както огромния поток от нефт и газ, изтичащ от спуканата тръба след взрива и бедствието в Мексиканския залив, така и привидната неспособност на промишлеността и на органите на САЩ да спрат изтичането; трябва да се надяваме, че неотдавнашните развития ще бъдат успешни.

Ние имахме, както споменаха колегите, наши собствени аварии с платформи в Северно море. Сещам се за един пример – платформата „Пайпър алфа“ и считам, че си извлякохме поука от това. Но нека не забравяме, че има значителна разлика между морската дълбочина, на която са работили в Мексиканския залив, и дълбочината на Северно море. Нека отправя настоятелен призив да бъдем внимателни и да не прибързваме с ново законодателство. Нека сме сигурни какво се е случило. Нека сме сигурни, че съществуващите ни правила биха предотвратили това да се случи тук, и нека се уверим, че всички нови правила биха го предотвратили.

Аварии и природни бедствия се случват и не можем да гарантираме, че ще сме в състояние да ги предотвратим. Трябва да има ограничение на това, което можем да направим, за да ги предотвратим. И накрая, бих искал да ви обърна внимание на един въпрос при обмислянето на относителния риск: аварии като тази поставят относителната безопасност на ядрената енергетика в една по-различна перспектива.

  Elie Hoarau, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-жо председател, разливът от нефтената платформа в Мексиканския залив представлява истинско бедствие както от гледна точка на околната среда, така и на икономиката. Очевидно е имало някои нередности при предоставянето на разрешения за сондиране от секретаря на вътрешните работи на Съединените щати. Това би представлявало непростима безотговорност, последиците от която са неизчислими и не засягат само Съединените щати.

Знаем, че стотици разрешения за офшорни сондажи се дават от държави в цял свят и ако тези разрешения се дават също толкова безотговорно, това би представлявало сериозен проблем за целия свят. Като членове на Европейския парламент за най-отдалечените региони в Европа и за отвъдморските страни и територии (ОСТ), които са съставени почти изцяло от острови, приблизително общо 130 на брой, разпръснати на три континента, трябва да изразя голямата си загриженост за нашите острови предвид проектите за офшорен добив на нефт. Ето защо е от съществено значение за Европейския съюз, който трябва да даде пример, да преразгледа особено внимателно мерките за сигурност и превенция на собствените си офшорни нефтени платформи.

Освен това случайни или оперативни разливи в морето, които не са задължително причинени от Европа, се оценяват на няколко десетки хиляди тона всяка година. Не е ли време Европейският съюз да поеме инициатива, така че отсега нататък, офшорните платформи да попадат в обхвата на една неоспорима научна институция, която трябва да бъде създадена под формата на международен орган?

След Копенхаген и подготовката за Канкун Европейският съюз трябва с гордост да насърчава едно истинско глобално управление по отношение на търсенето, защитата и експлоатацията на дълбоководни ресурси.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, като съсед на „Швабско море“ бих искал да ви призова да разгледате аварията, бедствието, в Мексиканския залив толкова сериозно, колкото ако се беше случила в нашето езеро Констанц. Тогава вече няма да имате вода за пиене, а в родния ми град вече няма да има фестивал, с всички драматични последици, което това би включвало, както и много други неща.

Какво означава това? Сигурни ли сте, че нефтените платформи, които се намират далече от нас – с други думи, в Северно море и в Балтийско море – наистина ще се справят по-добре при различните климатични условия, пред които ще трябва да се изправим, вследствие на изменението на климата? Сигурни ли сте, че вашата Европейска агенция за морска безопасност наистина е в състояние да се справи с нещо такова? Говорихте за добра координация. Вече често изпитвахме трудности с радио връзката между различните държави. Направена ли е проверка на този въпрос, преди да се случи спешна авария? Когато нещо наистина се случи, какво е правното положение по отношение на съдебните дела, заведени срещу нефтените дружества? Дали един фонд за риска би бил полезен в тази връзка?

И накрая, наясно ли сте, че контролните органи в САЩ и нефтената промишленост са твърде взаимнозависими? Можете ли да изключите наличието на същите проблеми на европейско равнище? Условието не следва да бъде „Можете да правите всичко, с изключение на...“.

  Elena Oana Antonescu (PPE). – (RO) Аз също приветствам инициативата на Комисията. Смятам, че е важно да обсъдим тази тема, въпреки че аварията не се е случила в район под юрисдикцията на държава-членка на Европейския съюз.

В момента има огромен брой платформи, добиващи нефт в териториалните води на държавите-членки. Тази дейност се очаква да се увеличи в момент, когато Международната агенция по енергетика изчислява, че само 5% от морските запаси на нефт са известни в момента. Важно е да видим каква поука трябва да си извлечем от бедствието в Мексиканския залив и какво е настоящото положение във води, където се извършват сходни производствени дейности в държавите-членки на Европейския съюз. Ако е необходимо, трябва да предприемем и допълнителни мерки за подобряване на безопасността на работниците на тези платформи, както и по-нататъшни мерки за предотвратяване на аварии с катастрофални последици за уязвимите региони в Европа.

Друга поука, която трябва да си вземем от бедствието с „Дийпуотър хърайзън“ (Deepwater Horizon), както и от миналото, е, че трябва да разгледаме много внимателно как се издават лицензи за дейност и какви договорни практики се използват в момента. Трябва да гарантираме, че дружествата не могат да избягат от поемане на отговорност. Дружество, което сключва сделка с определена степен на риск, с който трябва да се справи с конкретни мерки за безопасност и който може да генерира огромни приходи, трябва да е готово и да понесе последиците в случай на авария.

Ако сте проследили хода на разследването на бедствието в Съединените щати, веригата на договорни отношения, създадена между няколко дружества, им позволява да си прехвърлят отговорността, докато нефтът продължава да се излива в морето. Не можем да се примирим с подобна ситуация тук. Ето защо трябва да разгледаме законодателството в тази област и да внесем подобрения в законодателната рамка, така че да можем да гарантираме намаляване на рисковете от възникването на една такава авария.

Предишният опит показва, че вследствие на аварии остават огромни загуби за човека и за околната среда, а процедурите за установяване на отговорност могат да продължат години наред. Комисията трябва да гарантира, че законодателството за експлоатиране на нефтените ресурси при безопасни условия не съдържа разпоредби, които не са достатъчно строги, и да направи оценка до каква степен законодателството трябва да бъде изменено, за да се намали използването на средства за избягване от отговорност.

  Marek Józef Gróbarczyk (ECR). – (PL) Примерът, предоставен от бедствието в Мексиканския залив, ни принуждава внимателно да помислим за инвестиционните проекти в процес на разработка в Европейския съюз. Имам предвид северния газопровод, който в момента се изгражда в противоречие с препоръките на Европейския парламент.

Източникът на газ ще бъде руското газово поле Щокман в Баренцово море. Проектът планира добив в размер на 24 милиарда кубични метра газ на година през първия етап, но той ще достигне до 68 милиарда. За да се получи това количество газ, трябва да бъдат направени множество сондажни отвори за много кратък период от време. Няма да бъде възможно да се спре поток от 148 000 тона метан, защото няма клапани или транзитни станции. Повреда на тръбопровода в никакъв случай не означава неговото спиране. Газът ще продължи да изтича, докато повредата не бъде отстранена, защото ако вътре попадне вода, това ще спре работата на целия тръбопровод. Затова призовавам Комисията да направи подробен анализ на опасностите, които могат да възникнат вследствие на проекти за развитие от този вид.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, това разискване е много навременно. Все още не сме решили проблема в Мексиканския залив и не знаем къде ще възникнат следващите проблеми.

Това е причината за първия ми въпрос, г-н член на Комисията, който е следният: къде, в момента, Европа може да помогне с експертно мнение на специалисти, Съвместния изследователски център или с различни други органи, с които разполагаме, за да можем заедно да се опитаме да намерим решение на бедствието в Мексиканския залив възможно най-бързо и ефективно? Чрез намаляване на емисиите въглероден диоксид с 20% и производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, Европейският съюз е избрал правилния път, а ние можем да постигнем много чрез по-голяма ефективност. Считате ли, че например бихме могли да дадем началото на нови инициативи заедно с Норвегия в рамките на Европейското икономическо пространство?

  Saïd El Khadraoui (S&D). – (NL) Подобно на други оратори, аз съм ужасно шокиран, че е било възможно стотици хиляди литри суров нефт да се изливат в морето в продължение на седмици, без да успеем да спрем това. Ужасно съм шокиран и от огромните щети, които това причинява, и от факта, че въпросното дружество, „Бритиш петролиум“, постоянно омаловажава ситуацията. Принудени сме да се изправим пред фактите, а дори все още не сме в състояние да направим оценка на всички дългосрочни последици.

Затова е от съществено значение да се предприемат мерки не на национално, а на европейско равнище, които са необходими, за да се предотврати възникването на такива случаи за в бъдеще. По този начин трябва да се съсредоточим върху процедурните и техническите аспекти, като наложим необходимите системи за безопасност. Това, разбира се, си има цена, но цената на бездействието очевидно би била много по-висока.

В миналото играехме водеща роля в световен мащаб, като наложихме двойните корпуси за петролните танкери. Смятам, че в това отношение също трябва да поемем инициативата и да дадем добър пример.

  Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н Йотингер, като член на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и като докладчик в сянка относно биологичното разнообразие това бедствие очевидно ме засяга лично. Много видове, които трябва да бъдат опазвани, биват унищожени. Някой вече каза днес, но истината е, че въпреки всички предпазни мерки, се случват аварии, защото превенцията си има своите граници.

Авариите обаче не се ограничават до нефтените платформи – атомните електроцентрали също не са имунизирани срещу инциденти и аварии. В Австрия имаме поговорка, която задава въпроса дали винаги трябва се случи нещо, преди да се направи нещо? С други думи, винаги ли първо трябва да стане авария, преди да си вземем поука? Това нефтено бедствие следва да ни накара да се замислим дали няма да е крачка напред за Европа да изостави ядрената енергия. Следва да съсредоточим всичките си умствени усилия и финансови ресурси и в инвестиции във възобновяема енергия.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-жо председател, добре е, че обсъждаме този важен въпрос, но не знам какво ще излезе накрая от разговорите ни или с какво ще се отрази това на големите дружества – нефтените дружества, които притежават нефтените кладенци, които причиниха щетите и бедствието.

В същото време Комисията трябва да бъде похвалена за препоръките й, че по този въпрос трябва да бъдат въведени мерки, за да се гарантира, че същото нещо няма да се случи и на собствената ни територия. Ако трябва да си вземем поука от това бедствие обаче, то тя е, че отчаяно се нуждаем от въвеждане на други източници за производство на енергия на собствената ни територия, по-конкретно природна енергия като вятърна и слънчева енергия. Колкото по-скоро направим това, толкова по-добре би било за всички. Ако не успеем в това начинание, нефтените дружества ще навлизат все по-дълбоко в океана в търсене на нефт, а щети и бедствия като това няма да се случат само веднъж, а отново и отново. Не бива да позволяваме това да се случи.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Подкрепяме инвестициите, направени в енергийната инфраструктура на Европа, но само ако гарантират пълна безопасност за строителните и производствените дейности. Също така, използвам възможността да призова всички проекти, които включват подводно извличане или транспортиране на въглеводороди, да бъдат прилагани само след като се извърши съответната оценка на въздействието върху околната среда.

Няколкократно призовавах за създаването на европейски центрове за интервенция в случай на морски аварии във всички държави-членки с излаз на море. Този вид аварии също попадат в обхвата на тази категория. Не на последно място, всички дружества, чиято дейност включва подводно извличане и транспортиране на въглеводороди, трябва да предлагат гаранции и да разполагат със застрахователни полици за изплащане на обезщетения в случай на аварии.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Считам, че целият свят следи със загриженост събитията, които продължават да се случват днес по бреговете на Мексиканския залив. Никой не можеше да предвиди и прогнозира, че една такава голяма държава, водещата световна сила, Съединените щати, няма да е състояние да се справи с нещо, което на пръв поглед изглежда лесно управляемо. Смятам, че и ние в Европа също отделяме значителни средства и човешки ресурси за решаване на проблемите, свързани с изменението на климата. Природата обаче си иска своето. Смятам, че е много добре, че ще имаме възможности да се поучим от грешките на другите, но отново бих искал да ви припомня проблема със северния газопровод и считам, че ние в Европа ще бъдем политически отговорни за неговата експлоатация и затова бих искал настоятелно да призова члена на Комисията да гарантира, че отново ще преразгледаме условията за експлоатацията на този газов проект и също така приветствам възможността и волята за засилване на собствения капацитет за спасяване на Европа.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-жо председател, уважаеми членове на Европейския парламент, подобно на вас, аз съм шокиран не само в ролята ми на член на Комисията, но също и на гражданин, когато виждам как в такива случаи природата се разрушава и унищожава години наред.

Въпреки че сме шокирани, ние все пак трябва да останем спокойни и да не губим самообладание, защото тук няма място за паника и истерия. Точните причини за аварията в Мексиканския залив все още не са известни. Повреда ли е било? Човешка грешка ли е било? Имам доверие на правителството на САЩ и обществеността, че ще потърсят обяснение със същата строгост, която съществува в наш интерес, за да разясним причините тук в Европа.

Също така смятам, че населението на Съединените американски щати очаква, със същия шок и строгост, да се извлекат поуки от ситуацията. В това отношение, имам доверие на Съединените щати като индустриална държава в техническите й умения и демокрацията й.

На второ място, трябва да намалим зависимостта си от нефта. Ясно е обаче, че сме вървели по нефтения път в продължение на много поколения и това се отнася за индустриализираните държави най-вече в Европа. Гражданите ни имат далеч над 200 милиона автомобила – и всички ги караме. Аз шофирам много, а и също често летя в командировка. През почивните дни стотици хиляди души отново ще летят на юг и ще прекарат почивката си за Петдесетница в Майорка. По отношение на Гърция и Испания, се казва, че само туризмът може да реши икономическата криза, а това означава повече полети до Атина, до Палма, до Марбеля и до други дестинации. Всички употребяваме нефт – и аз, и вие. Струва ми се, че дори и през август Парламентът, уважаемата зала, не е построен по един енергоспестяващ начин. Тази вечер тук има повече неонови лампи, отколкото членове на Европейския парламент. Точно заради всичко това смятам, че просто трябва да осъзнаем, че в продължение на години все още ще трябва да употребяваме нефт, но че все пак трябва да бъдем амбициозни при намаляването на зависимостта си от нефта: 20% възобновяеми източници на енергия за следващите 10 години.

В момента подготвяме „Пътна карта 2050“, където ще ви представим различните алтернативи през годината. Според експертите за четири десетилетия можем да получим 80% от енергийните ни потребности от източници, различни от изкопаемите горива, тоест, различни от нефта. Тук възможност представлява електромобилността, но по-голямата част от автомобилите дълги години няма да бъдат задвижвани с електричество, а вместо това ще се използва нефт под формата на дизел и бензин.

Ясно е, че добивът на нефт в Северно море или в Мексиканския залив представлява опит да се намали зависимостта от редица държави. Без това, без собствените ни залежи, нашата зависимост от държавите, членуващи в ОПЕК, и държавите, които невинаги се характеризират с демокрация, би била още по-голяма, отколкото е в момента.

Налице е обаче една съществена разлика: в Северно море сондажите се извършват на дълбочина от около 150-200 метра, докато в Мексиканския залив дълбочината е от 3 000 до 4 000 метра, което предлага много по-малка възможност да се гарантира безопасността. Дълбочина от 150-200 метра може да бъде достигната с подводници с екипаж. В Мексиканския залив хората по принцип са далече от източника на опасност, далеч от осигурената техническа безопасност.

Също така, имам доверие на нашите държави-членки. Имаме всички основания да се доверим на националните ни органи и техническите ни екипи в Обединеното кралство, Германия, Норвегия и Дания. Освен това при настоящото партньорство между Европейския съюз и нашия орган (Европейската агенция за морска безопасност – ЕАМБ) и националните екипи за безопасност, е налице отлично високо ниво на съвместна безопасност между Европейския съюз и онези държави-членки, които са външна граница на ЕС.

В случая със „Северен поток“ също, естествено, трябваше да разгледаме въпроса за безопасността. Това включваше сложни процеси на безопасност и одобрение, всеки от които беше изпълнен, и искам да поясня, че „Северен поток“ вероятно ще бъде най-модерния и най-безопасен газопровод в света. Във връзка с това също е налице една съществена разлика: ако някога възникне проблем с газопровода, газът може да бъде спрян при източника или на брега. „Северен поток“ не може да се сравнява със случващото се в Мексиканския залив.

В крайна сметка, постепенно ще трябва да намалим използването на нефт, но за това все още са необходими десетилетия. Всички ние в политиката и в обществото трябва да поемем по този път. Същевременно трябва да проверяваме дали стандартите ни за безопасност, законите и насоките, както и екипите за безопасност отговарят на най-високото ниво. Поставили сме съответните въпроси. През есента, когато сме наясно с причините, когато разполагаме с отговори, когато сме разпитали енергийните дружества, с удоволствие ще ви предоставим повече информация. Считам, че енергийните дружества са добре запознати със сериозността на ситуацията.

На последно място, бих искал да спомена, че вече има правно основание за търсене на обезщетения с наказателен характер. Между другото, нито една от засегнатите страни в Съединените щати не оспорва това. Когато стане ясно кой е виновен, въпросната страна ще бъде подведена под отговорност и вече можем да видим, че тук ще става въпрос за милиарди. В европейското екологично право, както и в националните регламенти за опазване на околната среда, въпросът за отговорността, за причиняване на щети и за обезщетенията с наказателен характер е ясен. Това също ще заздрави подхода на предпазливост по отношение на безопасността.

Предполагам, че след няколко седмици ще знаем дали ние в Европа имаме някаква правна или техническа необходимост от действия и тогава с удоволствие отново ще докладваме на Парламента. Думите ви също показват колко е важно за вас, във всички партии, да се действа по един далновиден и предпазлив начин по този въпрос, а не да се реагира след като бедствието вече се е случило. Така работим в Комисията.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  András Gyürk (PPE), в писмена форма. – (HU) След бедствието с дълбоководната нефтена платформа край бреговете на САЩ е препоръчително ние също да си извлечен някои поуки. На първо място, трябва да заявим, че въпреки че дълбоководните сондажи показват най-съвременните промишлени технологии, те все пак предполагат известен риск. Също така, трябва да заявим категорично, че увеличаването на частните инвестиции в нефтения сектор не трябва да означава, че политическите стратези трябва да се откажат от правото на строги регламенти за опазване на околната среда. Нефтената катастрофа в Съединените щати представлява добра възможност за Европейския съюз да преразгледа собствените си регламенти за безопасност. Те все още са твърде общи по своя характер. Трябва само да се сетим за Директивата за оценка на въздействието върху околната среда или рамката за безопасност на труда. Преразглеждането е допълнително обосновано, защото правилата, които са донякъде по-конкретни, се отнасят предимно за стъпките, които трябва да бъдат предприети след възникването на бедствието. Следователно съображенията, които се отнасят до превенцията, заемат второстепенно място. Като си вземем поука от примера на САЩ, трябва ясно да очертаем областите на отговорност за собствениците и операторите на нефтени кладенци и тези на надзорните органи. Промишлените регламенти и доброволните гаранции от страна на дружествата не предлагат успокояващо решение. Напълно ясно е, че са необходими законово определени гаранции за безопасност.