Пълен протокол на разискванията

Вторник, 18 май 2010 г. - Страсбург

1. Откриване на заседанието

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа DURANT
Заместник-председател

(Заседанието се открива в 09,05 ч.)

2. Разисквания по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава (обявяване на внесените предложения за резолюции): вж. протокола

3. Състав на Парламента: вж. протокола

4. Състав на политическите групи: вж. протокола

5. Коригиращ бюджет № 01/2010: Раздел I - Парламент - Бюджетна прогноза за приходите и разходите за 2011 г. - Раздел I - Парламент (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

- доклада на г-н Maňka, от името на комисията по бюджети, относно проекта на коригиращ бюджет № 01/2010 на Европейския съюз за финансовата 2010 година, раздел I – Европейски парламент [2010/2045(BUD)] (A7-0158/2010);

- доклада на г-жа Trüpel, от името на комисията по бюджети, относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Парламента за финансовата 2011 година [2010/2005(BUD)] (A7-0134/2010).

  Vladimír Maňka, докладчик. – (SK) Много процедури сега са по-преки и по-прозрачни благодарение на факта, че Договорът от Лисабон влезе в сила. Правомощията са по ясно определени. Европейският парламент има повече правомощия, а Европейският съюз подобри позицията си както в международен, така и във вътрешен план. За първи път в историята на демокрацията гражданите на редица държави имат правото да оказват влияние върху събития на наднационално равнище.

С оглед на размера и разнообразието на Европа трябва да имаме предвид, че всички граждани, включително онези, които не са много заможни и не принадлежат към големи и добре установени организации, имат достъп до всички демократични средства. Използването на последните не трябва да зависи от притежанието на огромни финансови ресурси.

Влизането в сила на Договора от Лисабон има специфично финансово влияние върху някои европейски институции. По време на бюджетната процедура за 2010 г. постигнахме споразумение, че ще използваме с предимство наличния резерв във функция 5 за финансиране на допълнителните разходи, произтичащи пряко от влизането в сила на Договора от Лисабон.

Ето защо след приемане на първоначалния бюджет за 2010 г. се опитваме да покрием съответните допълнителни разходи чрез коригиращ бюджет. След подаване на заявленията за допълнителни средства положихме всички усилия да установим къде има резерви и да разпределим съществуващите средства, доколкото това е възможно.

Договорът от Лисабон оказва пряко и косвено влияние върху всички служби на Европейския парламент.

Коригиращият бюджет на Европейския парламент, който разискваме днес, ще осигури допълнителни финансови и човешки ресурси, за да се даде възможност на Парламента да изпълнява новата си роля при процедурата за съвместно вземане на решения на равно основание със Съвета.

В нетно изражение финансовото влияние на коригиращия бюджет на Европейския парламент е по-ниско от първоначалното търсене на бюджетни средства. При помирителните заседания с председателството на Европейския парламент успяхме да намерим 4 млн. евро. Търсенето на средства намаля допълнително, което се дължи на сроковете, тъй като одобрихме бюджета месец по-късно от първоначално очакваното.

Повечето дружества и институции не само в Европа, но и по света се възползват от световната икономическа криза, за да подобрят ефективността и конкурентоспособността си. Това е предизвикателството за нас – Европейския парламент – точно както и за всички останали европейски институции.

Генералният секретар на Европейския парламент сега разполага с възможности за допълнителни спестявания и повишаване на ефективността, при това не само за тази година. Подробният функционален одит, проведен в Генералната дирекция за инфраструктури и логистика и в службата за сигурност (INLO), за който постигнахме съгласие при одобряването на бюджета през декември, може да доведе до значителни и спестявания и за бъдещи бюджетни периоди.

  Helga Trüpel, докладчик. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, бюджетът на Парламента за финансовата 2011 година е първият реален бюджет за Парламента след влизането в сила на Договора от Лисабон. Това означава, че Парламентът има повече компетентности, ние имаме повече задължения, повече отговорности, повече законодателни отговорности – с други думи, нуждаем се от повече работен капацитет, а това означава, че се нуждаем и от по-голям бюджет.

В същото време – и това е много важно за мен – трябва да сме наясно, че се намираме в условия на икономическа и финансова криза и криза по отношение на стабилността на еврото. В Германия намалението на дълга ще продължи и през 2011 г., необходимо е да се направят сериозни съкращения и в Гърция, както и във всички публични бюджети с висока степен на задлъжнялост. Ето защо е необходимо да заемем много отговорна позиция за това как да подходим към повишаването на бюджета на Парламента в тези трудни икономически времена. Като докладчик за бюджета за 2011 г. ще се спра на позицията на мнозинството, макар че ще очертая и собствената си „зелена“ позиция.

Двадесет процента за бюджета на Парламента въз основа на административния бюджет беше горната граница, установена между институциите през 1988 г. Мнозинството в комисията по бюджети обаче счита, че тя не може да се прилага в същата степен за 2011 г., тъй като реалността се е променила. Имаме разширяване на Съюза, имаме повече компетентности и повече отговорности, следователно 20% не трябва да се разглеждат като фиксирана сума. Въпреки това стана ясно, че се стремим да се придържаме към размер около 20% с цел самодисциплина и отговорност.

Бюрото предложи 20,46% – с други думи, с 39 млн. евро над сумата за 2010 г. След известни разисквания – и предвид конфликта на целите – сега се споразумяхме да похарчим само 20,32% – т.е. с 20 млн. евро повече. Има съгласие за това, че се нуждаем от повече персонал поради разширяването и от повече персонал за библиотеката, информационните технологии и проучванията, че в Парламента се нуждаем от по-ясни приоритети за опазване на околната среда и че ще бъде много положително, ако и в Страсбург има на разположение повече велосипеди, за да се използват по-рядко транспортните услуги.

Къде е противоречието обаче? Такова съществува по въпроса за това дали следва да има повече средства през 2011 г. – 1 500 евро за асистентите. Повтарям, че става въпрос за асистентите, а не за членовете на ЕП. Това възлиза на общо 13,2 млн. евро. Мнозинството в комисията гласува за това въпросните увеличения за асистентите да бъдат поставени в резервите въз основа на аргумента, че следва да се изготви по-добра оценка и решението по този въпрос да се вземе по-късно през годината.

Бих искала да изясня позицията на Зелените по този въпрос, а именно необходимо е да сме съпричастни с проблемите, свързани със задлъжняването като цяло, и поради това моята група счита, че трябва да отложим увеличението с 1 500 евро за следващата година. Не следва да променяме статута на членовете на този етап. Вместо това трябва да предприемаме по-малко пътувания със самолет за командировки на кратки разстояния, за да прилагаме на практика принципа за опазване на околната среда, за което постоянно отправяме политически призиви, спрямо собственото си поведение и по отношение на нашия Парламент. Ето защо е удовлетворителен фактът, че успяхме да подобрим показателите си относно опазването на околната среда, като пример за това е намаляването на емисиите от въглероден диоксид с 12,9% през 2008 г. Намалихме и потреблението си на електроенергия с 0,8%. Бихме искали да има служебни карти за местния обществен транспорт. С други думи, искаме да докажем, че сме отговорни както от гледна точка на финансовата политика, така и на политиката по опазване на околната среда.

  José Manuel Fernandes, от името на групата PPE. – (PT) Г-жо председател, госпожи и господа, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) се обявява в защита на бюджетната строгост, прозрачност и устойчивост. Затова приветстваме работата на администрацията по определянето на фиксираните и променливи разходи, както и факта, че е внесена за разглеждане средносрочна стратегия за политиката по отношение на сградите. Въпреки това считаме, че тези документи могат да бъдат подобрени в бъдеще и ще ви припомним, че се обявяваме за дългосрочна стратегия за сградния фонд.

По отношение на бюджетната строгост, сме амбициозни и искаме да постигнем напредък при бюджетирането на нулева база, при което всеки разход се оправдава с документални доказателства. Във връзка с това също така предлагаме да се постигне напредък и по отношение на провеждането на анализ на приходите и разходите за променливите разходи. Можем да спорим за това, че има потенциал за реализиране на спестявания и следователно подкрепяме – всъщност самите ние предложихме това – намаляването на някои бюджетни позиции.

Основната цел на Парламента е отлична законодателна работа. Всички знаем, че липсата на подходящо законодателство или наличието на лошо такова води до високи разходи, които при окончателния анализ винаги се поемат от европейската общественост. За да постигнем целта си за високо качество на законодателството с оглед на новите компетентности, произтичащи от влизането в сила на Договора от Лисабон, подкрепяме възможността да се наемат нови човешки ресурси, като искаме, всъщност настояваме, те да бъдат високо квалифицирани.

Напомням ви също така, че ще имаме 18 нови члена на ЕП и те трябва да бъдат в позиция да упражняват мандата си правилно. Времената, в които живеем, са много взискателни и Европейските институции играят важна роля; тя е съществена и трябва да я изпълняват успешно, за което е необходимо да разполагат с достатъчно средства.

Всички добре знаем, че винаги може да има значителна доза популизъм и демагогия около въпросите, свързани с бюджета, които не приемаме. Има дори инсинуации, че надбавките за членовете на Европейския парламент се увеличават, което не е вярно. Това, към което се стремим, е Парламентът да разполага с достатъчно надбавки, за да има достойнството, което всички ние защитаваме, и да се постигне целта, която Европейската общественост очаква, т.е. изисква от нас, а именно високо качество на законодателството.

  Derek Vaughan, от името на групата S&D. – (EN) Г-жо председател, обсъждането на собствения ни бюджет винаги е свързано с противоречия, което стана ясно при обсъжданията относно коригиращия бюджет и при собствения ни бюджет за 2011 г. Въпреки това се радвам, че повечето от проблемите за 2011 г. бяха решени в рамките на самата комисия по бюджетен контрол. Даже считам, че сега има много малко различия между комисията по бюджети и Бюрото, с изключение, може би, на три или четири въпроса. Един от тях, разбира се, е прагът от 20%. Другият е резервът за сградите, следващият засяга позициите, които сега са поставени в резерва, и последният е вторият транш от 1 500 евро за член на ЕП на месец надбавки за асистенти.

Тези два транша от по 1 500 евро за член на ЕП са противоречиви и по всяко време ще предизвикват затруднения, но при трудни икономически времена, разбира се, тези противоречия се задълбочават още повече. Това е така, макар всички ние да признаваме, че с Договора от Лисабон отговорностите ни се увеличават. Поради това беше постигнат компромис финансирането за втория транш от по 1 500 евро да бъде поставено в резерв и да остане там, докато се установи пълният размер на разходите, необходими за това предложение.

Считам, че другият противоречив въпрос, който все още не е решен, е за надбавките за служителите на ЕП. В това отношение, беше постигнат компромис да се намали размерът, разпределен за тях от 1,2 млн. евро на 400 000 евро и, разбира се, да бъдат представени документални доказателства за получените суми за направените вземания. Считам, че това е важен принцип, който всички ние бихме искали да подкрепим. Колегите сами ще решат дали тези два компромиса са приемливи за тях или не. Считам, че по-голямата част от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент (S&D) ще счете, че са приемливи за тях.

Едно нещо обаче е ясно в нашите разисквания относно бюджета за 2011 г. и това е, че ако трябва да финансираме допълнителни отговорности в бъдеще поради Договора от Лисабон, трябва също така да реализираме спестявания от ефективност в други области. За бюджета за 2011 г. бяха направени опити да се реализират подобни спестявания. Всъщност от 6,5% общото увеличение беше сведено до близо 5,8%. Това е добър резултат, но считам, че е необходимо да постигнем много повече в бъдеще.

Надявам се, че в бъдеще Бюрото ще излезе с препоръки и предложения не само за разходи, но и за начини, по които да реализираме икономии от ефективност в бъдеще. Надявам се икономиите да се дължат на промени в начина, по който осъществяваме дейността си, а не просто на съкращаване на средства.

Считам, че е важно, ако в бъдеще Бюрото действително представи предложения за икономии от ефективност, а се надявам да го направи, те да бъдат обсъдени с членовете на ЕП на един по-ранен етап. Това ще даде на Европейския парламент шанса да формира бюджет, но също така да формира и приоритетите ни и да ни даде възможност сами да установим икономиите, но междувременно следва да продължим да работим, за да гарантираме, че бюджетът ни за 2011 г. е приемлив за членовете на Парламента и, разбира се, за обществеността.

  Carl Haglund, от името на групата ALDE. – (SV) Г-жо председател, имахме интересно разискване относно бюджета на Парламента за тази и следващата година.

Бих искал да започна, като изкажа специална благодарност на г-жа Trüpel, която свърши добра работа по подготовката на бюджета за следващата година. Той вероятно е по-балансиран от първоначално предвижданото.

Договорът от Лисабон носи със себе си нови изисквания за Европейския парламент и предвид това е логично Парламентът да очаква повишаване на някои разходи, тъй като дейностите ни се увеличават.

В същото време е удивително, че сме напълно неспособни да реорганизираме собствените си дейности, за да отговорим на новите изисквания. Това е област, в която трябва да постигнем напредък.

В Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа бяхме критични относно първоначално предложеното от Бюрото увеличение на разходите, което всъщност сега, както вече беше споменато, е частично намалено. Въпреки това бих искал да кажа, че групата ALDE не приема и няма да гласува в подкрепа на допълнително повишаване на надбавките за всеки член на ЕП с 1 500 евро на месец, за да могат да наемат още асистенти. Противопоставяме се също така на идеята председателите на комисиите да получават представителни надбавки.

Явно двете големи политически групи сега са открили допирна точка по този въпрос, но ние в групата ALDE ще отстояваме своите възгледи в Парламента. Важно е Европейският парламент да покаже, че наистина сме заинтересовани за равнището на разходите, които правим. Наистина не мога да разбера логиката, представена по-рано, според която не става въпрос за увеличаване на разходите, а по-скоро за възможност за нормално изпълнение на задълженията ни. Изобщо не става дума за това. В крайна сметка всъщност става въпрос само за увеличаване на разходите.

Разбира се, добре е да не забравяме, че колкото по-голям е броят на асистентите, наети в Парламента, толкова по-големи ще са и задълженията ни, свързани със сградите, и в дългосрочна перспектива всичко ще бъде много по-скъпо. Ние от групата ALDE сме изключително критични към някои от тези предложения и при гласуването в Парламента вотът ни ще бъде съобразен с тази позиция.

  Helga Trüpel, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, преди всичко, бих искала да започна с вълшебната думичка баланс, която г-н Haglund току-що спомена. Всъщност считам, че тъй като сега обсъждаме бюджета за 2011 г., трябва да възприемем като отправна точка въпросът за това как бихме могли да открием подходящ и надежден баланс.

Г-н Fernandes говори за популяризъм във връзка с обмисляната от Парламента идея да бъдем много отговорни и самодисциплинирани по отношение на бюджета за 2011 г. Изобщо не съм съгласна с него по този въпрос. Не считам, че става въпрос за популяризъм, когато заедно стигаме до добре обмисленото заключение, че на фона на редицата съкращения, които изискваме от другите държави, ние също трябва да обърнем сериозно внимание на самодисциплината в Парламента. Обратно, считам, че при сега съществуващите обстоятелства това е политическа отговорност на Европейския парламент. На фона на съкращенията, които се изискват от Гърция и в държавните-бюджети по принцип, трябва да имаме смелостта, от една страна, да регламентираме повишенията, от които наистина се нуждаем, за да вършим работата си отговорно, и в същото време да намерим границата, при която да кажем, че при сегашните условия ние също трябва да направим известни разграничения, тъй като това е просто част от политическия ландшафт. Този знак трябва да бъде даден в съответствие с максимата „Ние разбрахме!“ Това е важно от политическа гледна точка и поради това още веднъж призовавам всички групи да обмислят какъв сигнал ще подадем към обществеността с бюджета за финансовата 2011 г.

  Lajos Bokros, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, в Румъния държавните служители търпят 25% намаление на заплатите си, в Испания служителите в публичния сектор ще станат свидетели на това как от 5% до 15% от заплатите им изчезват, а в Португалия – а да не споменавам Гърция – правителствата полагат огромни усилия да спестяват от човешки ресурси. В Обединеното кралство новото правителство вече посочи, че е необходимо да бъдат реализирани огромни финансови икономии през тази година.

Дали има някой в този Парламент, който мисли, че сега Европейският парламент трябва да харчи повече за каквото и да било, да увеличава разходите, да има повече персонал за групите, библиотеката, комисиите, персонал за ИТ и за още 1 500 евро за надбавки за асистенти. Разискваме втория транш от 1 500 евро, а бих казал, че дори първият е абсолютно ненужен. Не следва да става въпрос за поставянето на втория транш в резервите. Редно е да премахнем и двата, тъй като сега моментът не е подходящ за подобно нещо. Всички ние знаем, че компетентностите ни се увеличават, но това не означава непременно повишаване на разходите. Необходимо е последните да бъдат по-ефективни, както и повече отчетност и повече отговорност.

Напълно съм съгласен с г-жа Trüpel, която каза, че има начини да реализираме допълнителни икономии. Тук в Страсбург не ни е необходим автомобилен парк. Имаме възможност да ползваме безплатен обществен транспорт. Използвам трамвая всеки ден. Вместо да ползваме билети бизнес класа можем да ползваме икономическа класа, за да пестим средства. Аз например по принцип никога не съм летял в бизнес класа, когато идвам от Будапеща. В крайна сметка, макар обсъждането между Бюрото и комисията по бюджети да беше много полезно в това отношение, мисля, че съществуват множество допълнителни възможности за реализиране на икономии.

  Marta Andreasen, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, още веднъж бих искала да кажа, че съм възмутена от това, че виждам как членовете на Парламента продължават да искат повишаване на бюджета, докато хората в държавите-членки се борят, за да преодолеят настоящата криза. Днес обаче ще се позова на етиката на Парламента.

При сегашното положение приемливо ли е европейските институции да искат правомощия, за да контролират националните бюджети, като същевременно искат да повишат собствените си административни бюджети, какъвто е случаят с Парламента? Приемливо ли е институциите на ЕС да се обръщат към Съда във връзка с решението на Съвета да намали повишението на заплатите на държавните служители в ЕС? Според етиката приемливо ли е Парламентът да прибързва с одобряването на финансовите отчети на Съвета за 2008 г. в замяна на одобрение от страна на последния на увеличения в бюджета на Парламента?

Позволете ми да обясня. Комисията по бюджетен контрол гласува единодушно срещу одобряването на сметките на Съвета за 2008 г. поради липса на прозрачност. По някаква случайност Съветът отказа да одобри увеличенията в бюджета на Парламента. Предполагам, че ще станем свидетели на това как Парламентът гласува за одобряване на сметките на Съвета през тази седмица, а малко след това Съветът ще одобри допълнителния бюджет за Парламента. Тези гласувания, госпожи и господа европейци, т.е. за бюджета на Парламента и за освобождаването от отговорност на Съвета, са доказателство за етиката на институциите, чиято цел е да ни управляват.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, Договорът от Лисабон води до промени, които всъщност са свързани конкретно със значението на Европейския парламент. Вече посочих, че моето „да“ за коригирането на бюджета на Парламента е условно. Разбира се, Европейският парламент следва да се стреми към отлична законодателна работа.Укрепването на ролята на Парламента означава, че той има повече задължения, отговорности и работа. Предвид това във времена на криза каквито преживяваме в момента – най-сериозната икономическа криза от 60 години насам – бих искала да посоча, че като членове на Европейския парламент и ние, или даже конкретно ние следва да се отнасяме с особено внимание към поверените ни средства. Очаква се и е наложително Съветът и Европейският парламент да работят в по-тясно сътрудничество, а това от своя страна изисква готовност да действат като партньори.

  Ивайло Калфин (S&D). – Уважаема г-жо Председател, уважаеми колеги, позволете ми преди всичко да поздравя докладчиците г-жа Trüpel и г-н Maňka за отличната работа - подготовката на решенията, които обсъждаме днес. Трябва да признаем, че това съвсем не беше лека задача и дискусията днес го доказва.

От една страна ние трябва да дадем пример за икономичност и ефективност при изразходване на средствата на европейските данъкоплатци, а от друга да дадем възможност на Парламента да изпълни всички свои задължения и отговорности, които същите тези данъкоплатци са му възложили с Лисабонския договор.

Факт е, че с новия договор за Европейския съюз най-много промени и нови задължения се възлагат именно на нашата институция. Един от най-сериозните проблеми, който предизвика много дискусии беше доколко Европейският парламент отчита трудната икономическа ситуация в Европа и показва лидерство в ограничаване на разходите и повишаване на тяхната ефективност.

Парламентарните решения, които обсъждаме днес, са съобразени с икономическата ситуация. С минимално увеличаване на разходите от 5,5 процента ние даваме възможност за разширяване на състава на Европейския парламент с нови 18 члена, изискваме от администрацията да осигури експертна подкрепа за значително увеличените области, в които решенията на Европейския парламент са решаващи.

Даваме възможност на членовете на парламента да имат повече контакти с избирателите си, да осигуряват експертна подготовка в повече области и да изпълняват новите задължения, които им бяха възложени с Договора от Лисабон. Ние даваме пример за икономичност като вместваме всички нови функции в рамките на надвишаване само с 0,28% на постигнатото преди много години споразумение разходите в Европейския парламент да не надвишават 20% от разходите за администрация от Европейския бюджет.

Същевременно трябва много ясно да заявим, че старото споразумение трябва да се предоговори в бъдеше, като отрази значително променените функции на институциите и особено увеличаването на ролята и съответно очакванията към Европейския парламент.

Колеги, все още съществуват резерви. В бъдеще трябва да увеличим усилията си за повишаване на ефективността на работата на Парламента, като залагаме не на сградите, а на новите технологии, като дадем пример за институционални и екологични стандарти, като анализираме внимателно ефекта от всеки разход и не позволим обичайното за всяка бюрокрация автоматично разрастване на бюджета. Не трябва да забравяме, че с всяко свое действие ние носим отговорност към нашите избиратели, които днес живеят трудно.

  Alexander Alvaro (ALDE). – (DE) Г-жо председател, във време на криза, по-конкретно, политиците трябва да могат да разграничават рационалната от емоционалната си гледна точка, особено когато става въпрос за бюджетни въпроси и за средства. Имам чувството, че Договорът от Лисабон и свързаните с него бюджетни въпроси наподобяват прогноза за времето – никога не знаете как точно ще изглеждат нещата на сутринта. Според прогнозата ще вали, така че си вземате чадъра, а в крайна сметка може да припръска, но със сигурност не вали истински дъжд.

Същото е и с Договора от Лисабон. Не знаем как ще се промени натоварването на Парламента в резултат от влизането в сила на Договора. Чудя се как е било възможно в миналото членовете на ЕП да са работили в комисиите и президиумите по такъв начин, че в резултат от Договора от Лисабон да не настъпи никаква промяна.

Разискването относно увеличението с 1500 евро на надбавките за асистенти е символичен израз на въпроса дали можем да намалим структурите си, да спестим средства и да направим работните ни процеси по-ефективни. Би имало много по-голяма полза да вземем тези три неща предвид, отколкото да продължаваме непрекъснато да говорим за финансиране. Преди всичко, въздействието от влизането в сила на Договора от Лисабон върху нашата работа реално ще се почувства едва през следващата година.

  Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Няма съмнение, че Европейският парламент, който има повече отговорности и му е отредена по-голяма роля след ратифицирането на Договора от Лисабон, съвсем естествено трябва да има повече финансови ресурси, за да може да изпълнява своята роля. Преждеговорившият оратор е прав. Не знаем на практика точно с колко се увеличава тази роля, но знаем, че това е факт. В този смисъл е съвсем естествено очакванията на нашите гласоподаватели и данъкоплатци към нас също да са по-високи. И това е причина, поради която увеличаването на финансирането например за асистенти на членовете на ЕП безспорно е оправдано както от финансова, така и от политическа гледна точка.

Знаем, че в момента има огромна криза в Гърция и в държавите от Южна Европа, което очевидно е проблем от политическо естество, но при съкращаване на разходите, не е необходимо да ампутираме някои от функциите на Европейския парламент. Напълно съм убеден, че бюджетът на Европейския парламент следва да бъде съществено увеличен.

  Daniël van der Stoep (NI). – (NL) Г-жо председател, проектобюджетът на Парламента за финансовата 2011 г. е 1,7 млрд. евро. Това е равно на 2,3 млн. евро на член на Европейския парламент на година, 200 000 евро на месец и поразителните 6 400 евро на член на ЕП на ден, а в Парламента има 736 члена на ЕП.

Г-жо председател 6 400 евро е огромна сума. Мога да се сетя за стотици неща, за които тези пари могат да се похарчат по-добре, отколкото за това куклено представление. По-важното обаче е, че самите граждани трябва да могат да вземат подобни решения. Нека прекратим дейност в Брюксел, Люксембург и най-вече в Страсбург днес. Нека просто опразним сградите, заключим вратата, хвърлим ключа и върнем тези 1,7 млрд. евро обратно на гражданите, които са ги спечелили с кръв, пот и сълзи.

Всеки член на Парламента трябва да става и да си ляга с мисълта, че той или тя ще струва или е струвал на ден на данъкоплатеца 6 400 евро. Всеки член трябва да счита за свое задължение да намалява тази сума с всеки изминал ден, тъй като за всякакви безсмислени неща се харчат парите на данъкоплатците, изкарани с изключително тежък труд.

Това трябва да се случи, но не се случва. В Парламента важи максимата: „колкото повече, толкова по-добре“. Чрез ръкостискане, общи интереси и задкулисни тъмни сделки към бюджета се добавят десетки милиони евро. Елитът решава, а обществеността плаща. Всеки следва да помисли за това вечер, преди да си легне и ви призовавам да го направите още тази вечер, да се запитате дали сте стрували 6 400 евро. Ако не го направите, следва срамувате, тъй като не струвате нищо като членове на Европейския парламент.

  Ingeborg Gräßle (PPE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, бих казала на г-н van der Stoep, че съм заслужила парите, които получавам, и заставам зад тази позиция. Ако Вие не сте заслужили Вашите, тогава бих Ви съчувствала. Всичко, което мога да каже, е, че не си правим услуги, ако си създаваме работни условия в Парламента, които правят работата ни невъзможна. Подкрепям повишаването на секретарските надбавки, всъщност и двете равнища, и считам, че те са напълно оправдани.

Всеки, който работи в Парламента, се нуждае от служители. Онези, които не искат да работят, не трябва да пречат на тези, които искат и трябва да работят. Никой няма да бъде принуждаван да използва повишаването на секретарските надбавки – можете, а не трябва да ги използвате. Ако членовете на Европейския парламент не използват надбавките, тогава още по-добре за данъкоплатците, които ще получат парите си обратно. Аз от своя страна мога да говоря само за себе си, когато казвам, че заслужавам средствата, които получавам, както и че същото важи и за моите служители. Въпреки това трябва да поставим под микроскоп дейностите, предприети в миналото на базата на излишъка в бюджета. Трябва да проучим дали можем и искаме да продължим да осъществяваме тези дейности. В този ред на мисли имам предвид преди всичко парламентарния телевизионен канал. Считам, че трябва да предприемем действия и че не можем да оставим нещата така.

Отделно предприехме много реформи в Бюрото и следва да позволим тези реформи да бъдат усетени. Комисията по бюджетен контрол ще направи всичко, което е в правомощията й, за да посочи къде нещата не работят.

  Geoffrey Van Orden (ECR). – (EN) Г-жо председател, в Европа правителствата и публичните институции са изправени пред необходимостта от съкращения, но Парламентът продължава да живее в свой приказен свят. Чувам добри думи за необходимостта от реализиране на икономии и ефективност, но бюджетът от над 1,7 млрд. евро за финансовата 2011 г. бележи увеличение с близо 6%. Това е напълно неприемливо. Трябва да говорим за огромни икономии, а не за увеличения. Има много начини, по които да направим това.

Като начало можем да намалим ненужните разходи. Парламентът следва да изиска от Съвета да сложи край на този цирк в Страсбург и да спести годишни разходи от над 200 млрд. евро. Ако се затворят офисите на Европейския парламент във всяка от нашите държави, ще се реализират допълнително спестявания от по 50 млн. евро годишно. Трябва да намалим бюрокрацията: броят на служителите, наети от Парламента, само през последните три години се е увеличил с 14% и достига 6 000. Всяка друга организация в тежки времена би посрещнала новите приоритети, като компенсира със съкращения навсякъде. Явно си мислим, че живеем в различен свят. Трябва да предприемем необходимите стъпки, за да осъществим истински промени и да направим действителни съкращения в бюджета на Парламента.

  Bart Staes (Verts/ALE). – (NL) Бих искал да се върна на идеята да се добавят на два пъти по 1 500 евро на месец за надбавки за секретарска помощ. Вярно е, че в резултат от Договора от Лисабон има много допълнителни задачи, така че предвид това със сигурност няма да се противопоставя на идеята за увеличаване на персонала за парламентарни комисии като комисията по земеделие и развитие на селските райони и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

Няма да се противопоставя и на увеличаването на броя на персонала за групите, което ще даде възможност да се подпомогне дейността им, но нека бъдем откровени, госпожи и господа: би било лудост, а също така и некоректно да дадем на всеки член на ЕП по 1 500 евро повече тази година, а освен това и по още 1 500 евро през следващата година.

Аз самият работих в комисията по по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в продължение на 10 години и продължавам да работя в нея. Тя има много законодателни задачи, които се изпълняват чрез процедура за съвместно вземане на решения или чрез обикновена законодателна процедура. Винаги съм се справял с трима асистенти и предполагам, че онези членове на ЕП, които в момента работят или ще работят в комисията по земеделие и развитие на селските райони и в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, също биха могли да се справят с трима асистенти. Вашето предложение, г-жо Gräßle, допълнителния персонал да се даде на онези, които искат да работят, а не на онези, които не искат, е популизъм от висша степен.

  Vladimír Maňka, докладчик. – (SK) Бих желал да благодаря на всички, които изразиха становищата си. Радвам се, че всички вие искате да изпълнявате законодателната си работа възможно най-добре и да използвате ресурсите възможно най-рационално. Всеки един от нас има свое становище за това как и къде можем да подобрим нещата. Днешното разискване е свидетелство за това. Бих искал да кажа на г-н Bokros, че има начин да реализираме икономии чрез обективни методи. Този начин беше блокиран преди една година, като за това носят отговорност членове на Вашата политическа група, наред с други.

От януари оглавявам регионален орган на властта в моята страна. След като заех този пост, първата стъпка беше да възложа независимо външно проучване на процесите в моята институция. Одитът ще премахне дублирането и ще намали административните разходи с над 15%. Ако искаме да анализираме свободния капацитет и да реорганизираме съществуващите ресурси във възможно най-голяма степен, най-доброто решение е обективно и независимо външно проучване.

Онези, които имаха смелостта да предприемат тази стъпка, постигнаха най-ефективно усвояване на ресурсите и успяха да намалят значително административните разходи. През следващите дни ще обсъждане и ще гласуваме коригиращия бюджет за финансовата 2010 година на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.

Тези институции със сигурност разширяват дейностите си, като получават повече правомощия и по-голям обем работа. Бих искал също да отправя искане към Съвета да ни се даде възможност да приведем в окончателен вид тези бюджети възможно най-скоро, за да могат двете институции да изпълняват отговорностите си ефективно в новите и разширени области на компетентност, въведени от Договора от Лисабон.

  Helga Trüpel, докладчик. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, всички чухте колко противоречиво беше разискването относно бюджета за 2011 г. Това не е учудващо, предвид факта, че става дума за реално увеличаване и съкращаване на средства, но също така, както винаги в политиката, и за символични въпроси.

Като докладчик бих искала да отбележа следното: тук станахте свидетели на цяла палитра от гледни точки, като се започне от тази на г-жа Gräßle от Групата на Европейската народна партия (Християндемократи), която застава твърдо зад решението за повишаване на средствата, включително за въпросните 1 500 евро, за да се запази възможността за работа, и се стигне до тази на други членове, които заявиха, че е необходима по-прецизна оценка на това как тези разходи могат да бъдат оправдани, както и от това да се преразгледа дейността на отделните комисии и областите, в които работи Парламента.

Като докладчик бих искала да посоча, че мнозинството в комисията по бюджети взе решение да добавим допълнителните средства към резерва, което обаче все още не е одобрено от комисията по бюджети, както и да изискаме точна оценка. Всичко това предстои да се направи. Трябва да получим тази оценка и след това през есента отново ще трябва да се захванем сериозно с резултатите, за да можем да продължим преговорите със Съвета през октомври в рамките на новата бюджетна процедура и за да можем да постигнем обща позиция, подкрепена от мнозинство в Парламента. При сегашното състояние на нещата е важно да се посочи, че има противоречие, има много различни становища и има становище на мнозинството, според което е необходимо още веднъж много внимателно да разгледаме цифрите.

Благодаря ви за съветите и се надявам занапред всички да действаме разумно.

  Председател. – Благодаря ви, г-жо Trüpel. С това обаче общото разискване относно бюджета приключва. Благодаря ви за изказванията. Разискването приключи.

Гласуването на доклада на г-н Maňka ще се състои утре, а това на доклада на г-жа Trüpel ще се състои днес в 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Georgios Stavrakakis (S&D), в писмена форма. – (EL) Коригиращият бюджет е резултат от влизането в сила на Договора от Лисабон. Парламентът се изправя пред нови предизвикателства и ще се нуждае от ресурси, ако иска успешно да посрещне новите си отговорности и предизвикателствата. Бих искал да подчертая, че европейските граждани искат Парламентът да изпълнява функциите си безупречно и за да постигнем това, е важно членовете му, комисиите и политическите групи в него да разполагат с необходимите ресурси. Освен това считаме, че финансовата дисциплина и съкращаването на разходите сега са по-необходими от всякога, а европейските граждани много правилно очакват от нас, поради което изготвихме бюджет, който гарантира финансова дисциплина и прозрачност.

Настоявахме също така за дългосрочно планиране на политиката за сградния фонд на Европейския парламент с цел гарантиране на достатъчно финансова подкрепа както сега, така и през следващите години. Сигурни сме, че тези мерки ще ни помогнат да отговорим на безпокойството, очакванията и исканията на европейските граждани.

В заключение бих искал да поздравя Vladimir Maňka за отличния му доклад.

6. Европейски фонд за бежанци за периода 2008-2013 г. (изменение на решение № 573/2007/ЕО на Съвета). Миграция от Шенгенската информационна система (ШИС 1+) към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) (изменение на регламент (ЕО) № 1104/2008) - Миграция от Шенгенската информационна система (ШИС 1+) към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) (изменение на решение 2008/839/ПВР) - Изготвяне на съвместна програма на ЕС за презаселване (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване по:

- доклада на г-н Tavares, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 573/2007/ЕО за създаване на Европейски фонд за бежанци за периода от 2008 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ и за отмяна на Решение 2004/904/ЕО на Съвета (COM(2009)0456 – C7-0123/2009 – 2009/0127(COD)) (A7-0125/2010);

- доклада на г-н Coelho, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1104/2008 относно миграцията от Шенгенската информационна система (ШИС 1+) към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) (COM(2009)0508 – C7-0244/2009 – 2009/0136(NLE)) (A7-0126/2010);

- доклада на г-н Coelho, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно предложението за Регламент на Съвета за изменение на Решение 2008/839/ПВР относно миграцията от Шенгенската информационна система (ШИС 1+) към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС ІІ) (COM(2010)0015 – 2010/0006(NLE)) (A7-0127/2010);

- доклада на г-н Tavares, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно изготвянето на съвместна програма на ЕС за презаселване (2009/2240(INI)) (A7-0131/2010).

  Carlos Coelho, докладчик. – (PT) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, първо искам да напомня, че Парламентът вече разкритикува огромните забавяния при въвеждането на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II). На 22 октомври 2009 г. приехме резолюция относно ШИС II и Визовата информационна система. Европейският парламент за пореден път изрази дълбока загриженост относно забавянето на преминаването в оперативен режим и поиска информация от Комисията и Съвета относно резултатите от техническите тестове, настоявайки за пълна прозрачност по отношение на процеса на прилагане на ШИС II.

ШИС II трябваше да започне да функционира през 2007 г. Вече е 2010 г., а никой не е в състояние да каже твърдо кога това ще е факт. По отношение на пакета от предложения, които обсъждаме, възникват четири основни въпроса. Първо, кога ще се осъществи миграцията? Преди ШИС II да започне да функционира, тя трябва да бъде персонално изпитана, за да се провери дали може да работи в съответствие с техническите и оперативни изисквания, заложени в съответните правни инструменти. Едва след успешното завършване на всички изпитвания може да се осъществи миграция от Шенгенската информационна система от първото поколение към ШИС II.

Второ, приключили ли са всички изпитвания? Не. Изправен пред огромни забавяния на проекта и заради всички проблеми и трудности, Съветът реши да проведе две така наречените изпитвания за ориентир: първото през четвъртото тримесечие на 2009 г., а второто през лятото на 2010 г. Първото изпитване обаче трябваше да бъде отложено за края на януари, тъй като предварителните условия не бяха изпълнени. Изпитването се проведе между 21 и 24 януари 2010 г.: очевидно системата работеше през първите 25 часа, но беше категорично нестабилна до края на изпитването. Изпитването беше повторено между 2 и 5 март, а крайната оценка и утвърждаването на втората поредица от изпитвания бяха осъществени на 6 април.

Въпреки че условията на изпитването не бяха напълно спазени от държавите-членки или договорната страна и въпреки факта, че ограничен брой трансфери не съответстваха на необходимото време за реакция, голямото мнозинство от държавите-членки стигнаха до заключението, че отклоненията са незначителни и че основните цели на изпитванията са постигнати. Новият общ график и бюджетен план ще бъдат приети на следващата среща на Съвета през юни или най-късно през октомври 2010 г.

Също така беше счетено за важно да бъдат изпълнени следните условия, преди системата да започне да функционира. Второто изпитване за ориентир трябва да бъде успешно проведено и трябва да има пълно изпълнение на работните условия. Цялостното изпитване, съгласно член 55 от Регламента, също трябва да бъде проведено успешно и да се гарантира напълно безопасността на мрежата.

Трети въпрос, защо инициативите трябва да бъдат приети толкова спешно? Въпреки че не всички условия, необходими да се започне миграцията, са изпълнени, нито можем да предвидим кога това ще се случи, мандатът, предоставен на Комисията за разработване на ШИС II, ще изтече отново на 30 юни 2010 г. Затова трябва да изменим клаузите за изтичане на срока на действие на инструментите за мигриране, приети през 2008 г., за да предотвратим изтичането на тяхното действие.

Четвърти и последен въпрос, кои аспекти на предложенията засягам с измененията? На първо място, въвеждането на клауза за изтичане на срока на действие, което Комисията не е предложила. Ние предлагаме срокът да бъде 31 декември 2013 г. Предвид сериозното забавяне е много важно също така правното основание да посочва, че решението, каквото и да е то, трябва да се основава на достъпната технология, да следва ясен график и да отговаря на критериите за рентабилност.

Също така трябва да се създаде Съвет за цялостно управление на програмата и официално да се интегрира в структурата за управление на ШИС II. Напълно убеден съм, че ако тази структура съществуваше от самото начало, щяхме да бъдем по-добре координирани, да знаем повече и да сме по-ефективни.

И накрая, считам за изключително важно процесът на миграция да подлежи на парламентарен контрол. Парламентът е отговорен не само за правното основание: като бюджетен орган той също така контролира дейностите, финансирани от бюджета на Съюза. Затова с колегата г-н Alvaro внесохме предложение за изменение за задържане на средствата в резерв. Също така, с колегите г-н Alvaro, г-жа Ludford, г-н Enciu и г-жа Hohlmeir внесохме предложение за изменение, с което приканваме Европейската сметна палата да извърши одит. Искам да благодаря на всички за изключителното сътрудничество.

  Председател. – В момента не мога да дам думата на г-н Tavares, защото той има някои проблеми с транспорта заради определен вулкан. Ще му дам думата, веднага щом се присъедини към нас.

  Alexander Alvaro, докладчик по становището на комисията по бюджети. – (DE) Г-жо председател, ШИС II е история за опити, неуспехи и нови опити, която продължава с години. Тези опити, неуспехи и нови опити досега са погълнали общо 90 млн. евро – 90 милиона, които в очите на много хора са напълно пропиляни.

От бюджетна гледна точка мога да подкрепя всяко изречение, всяка дума и всички усилия на г-н Coelho. Работим много внимателно и много добре заедно по въпроса. В интерес на всички нас е ШИС II да работи. Понякога обаче човек трябва да признае – както е с много неща в живота – когато нещата не работят и да помисли за алтернативи.

Ние, като Европейски парламент, все още не сме готови да се откажем от проекта и ще подкрепим членът на Комисията Малмстрьом, получила това тежко наследство, по всякакъв начин. Трябва да е ясно обаче, че – в комисията по бюджети сме съгласни, като го препоръчваме и в залата – средствата за ШИС II да се задържат в резерв, за да контролираме по-добре използването им. Лично аз очаквам да има план Б, в случай че един ден признаем, че не сме в състояние да постигнем това, което сме искали.

  Председател. – Поради отсъствието на г-н Tavares давам думата на члена на Комисията Малмстрьом.

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на г-н Coelho и г-н Alvaro за техния принос и за конструктивното им сътрудничество по изключително сложното досие, което наследих. Много е сложно, но съм решена да работя с вас, за да се справим по прозрачен начин и да завършим проекта.

Утрешното гласуване е много навременно за проекта ШИС II. Съветът потвърди, че първото изпитване за ориентир е успешно и че разработването на ШИС II следва да продължи на основата на настоящите технически решения.

Законодателните предложения пред вас съдържаха три важни елемента: г-н Coelho ги посочи и това ще промени развитието на проекта. Първо, както каза г-н Coelho, първоначалната дата на изтичане на срока на действие на актовете – 30 юни тази година – се оказа нереалистична и затова ще бъде променена. Това ще позволи проектът ШИС II да продължи в светлината на технически изисквания и общ график, които в момента се преразглеждат с експерти от държавите-членки. Той ще бъде на разположение на Съвета на 3 и 4 юни.

Докладчикът призовава за определен краен срок за разработването на ШИС II. За съжаление, Комисията все още не е в състояние да приеме това предложение. Експертите на Комисията, заедно с всички държави-членки, са в процес на приключване на адаптирането на изискванията и новия общ график. След като това бъде направено, Комисията ще направи съответните предложения в контекста на новия общ график, който ще бъде представен на следващото заседание на Съвета по правосъдието и вътрешните работи след две седмици.

Второ, Съветът за цялостно управление на програмата (СЦУП) е група от технически експерти, които предоставят съвети относно разработването на ШИС II, и това следва да бъде формализирано. СЦУП вече доказа, че е много добър инструмент за сътрудничество и технически анализ между Комисията и експертите от държавите-членки. Предложението ще гарантира, че това ще продължи и същевременно ще рационализира ролята, състава и процедурите на СЦУП. Поради тази причина – структурата е с чисто технически характер – не е целесъобразно тя да бъде открита за членовете на Парламента и други парламентарни длъжностни лица. Ще продължим да развиваме ШИС II по прозрачен начин заедно с Европейския парламент, но трябва да отчитаме ясно разликата между техническата работа и политическата прозрачност. Но в този дух Комисията е готова да предостави пълна техническа информация на членовете на Парламента, като им предостави докладите на СЦУП в съответствие с предложението на г-н Coelho.

Трето, необходимата правна гъвкавост за разработване чрез алтернативен технически сценарий ще бъде предвидена и считам, че всички имаме съгласие относно свързаната с това обосновка.

По отношение на бюджетните аспекти на по-нататъшното разработване на ШИС II, Комисията споделя целта на докладчика за възможно най-ефективно използване на парите на данъкоплатците. В този смисъл докладът цели да запази правото на Парламента да задържи средствата за разработването на ШИС II за 2011 г. в бюджетния резерв. Това, разбира се, изцяло зависи от преценката на бюджетния орган. От гледна точка на изпълнението на бюджета само ще попитам г-н Alvaro дали може да има ясна и ефикасна процедура за размразяване на средствата в случай че се нуждаем от тях. Искам да благодаря на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, на г-н Coelho и на докладчика на комисията по бюджетен контрол, г-н Alvaro, за отличното им сътрудничество по досието.

Съжалявам, че г-н Tavares все още не е тук. Щяхме да имаме възможност да обсъдим програмата на ЕС за презаселване – един изключително важен въпрос – с него. Както знаете, по-голямата част от бежанците по света се приемат от държави в Азия, Африка и Близкия изток. Много от тях се оказват в ситуации от вида параграф 22: не могат да се завърнат в държавата си на произход, нито могат да се интегрират в държавата, която им е предоставила първо убежище, тъй като много от тези държави също са жертви на конфликти или бедност. За групите бежанци в случая презаселването може да бъде единственото решение.

Чрез програмата за презаселване държавите-членки на Европейския съюз могат да покажат осезаема солидарност с често свръх-обременените държави, които предоставят първо убежище, защитавайки в същото време някои от най-уязвимите бежанци при устойчиви и хуманни условия. Днес презаселването съществува, но няма структурна координация на равнище на ЕС. Комисията счита, че ЕС може да играе по-голяма роля и да бъде по-активен в областта на презаселването, като укрепи ролята на Съюза в световен мащаб и прояви солидарност с най-засегнатите региони. Предложението, внесено през септември 2009 г., има за цел да подобри положението. Много сме доволни от положителния отговор на предложението от страна на Парламента и Съвета. По-конкретно, искам да благодаря специално на г-н Tavares за пълноценната му работа и да приветствам твърдия политически консенсус между различните групи по този въпрос.

Идеята в предложението е, че ЕС, в сътрудничество с ВКБООН, ще допринесе за по-стратегическо приложение на презаселването на основата на годишно решение относно приоритетите за презаселване. Чрез обединяване на националните квоти ЕС може да помогне за облекчаване на някои от най-тежките конфликти в света и положението на бежанците. Програмата оставя на всяка държава-членка окончателния избор по отношение на броя на бежанците, които трябва да бъдат презаселени, но ще им даде възможност да координират и уеднаквят опита и най-добрите си практики. Чрез определянето на годишни приоритети ЕС ще може да реагира по-добре на променящите се предизвикателства и общите потребности на бежанците, за да направи така, че държавите-членки да използват по-ефективно Европейския фонд за бежанци. Програмата ще помогне и за по-целенасочено и практическо сътрудничество чрез Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, работейки както с националните администрации, така и с организации на гражданското общество. Напълно подкрепям идеята на докладчика за създаване на специализирано звено в службата, която ще бъде установена в Малта.

Съвместната програма на ЕС за презаселване се обсъжда в момент от решаващо значение: от 2007 г. пет държави-членки – в допълнение към тези, които вече имат програми – решиха да въведат национални програми за презаселване. Няколко други държави-членки презаселиха иракски бежанци миналата година в отговор на ангажимент, поет на равнище на ЕС през 2008 г. Съществено важно е да запазим положителната инерция и да не отлагаме приемането на предложението.

Изразяваме съжаление обаче, че някои различия и процедурни въпроси възпрепятстват бързото приемане на предложението. Предложението има голямо политическо значение. Решението на Комисията за определяне на годишни приоритети за презаселване е решение за изпълнение и част от финансовото управление на Европейския фонд за бежанци. Що се отнася до процедурите за „делегираните актове“, опасяваме се, че процедурата ще бъде значително забавена, което прави управлението на фонда много трудно.

Това е първата стъпка към изграждането на общ подход; ще има, разбира се, преглед на опита и планираме да представим по-амбициозни инициативи като част от Стокхолмската програма.

  Georgios Papanikolaou, от името на групата PPE. – (EL) Благодаря, г-жо Малмстрьом, за актуалната информация. Макар г-н Tavares да не е тук, искам да му благодаря за сътрудничеството, на което се радвахме досега, и да изразя от името на нашата политическа група положителното ни становище относно програмата за презаселване.

Говорим за общо пространство в областта на убежището и за интегрираната политика за управление на бежанците, от която се нуждаем. Разбира се, финансовият инструмент в подкрепа на начинанието е Европейският фонд за бежанци, от който, наистина, не сме се възползвали достатъчно до момента и с който можем да направим по-големи и по-добри неща.

Европейският отговор на изискванията, свързани с презаселването, се оказа подходящ до момента. Ще ви напомня, че държавите-членки участват на доброволни начала и досега, заедно с двете държави, които взеха участие в конкретното презаселване, едва 12 от 27-те държави-членки участват в начинанието и до момента цифрите не са особено обнадеждаващи. През 2009 г. 6 896 бежанци са пристигнали в Европа в рамките на програмата за презаселване, което представлява едва 8,2% от общия им брой.

Следователно със сигурност се нуждаем от по-добра координация и това, което се опитваме да направим чрез доклада и проведените консултации, е да предоставим стимули, да обясним на държавите-членки, че имаме всички основания да пристъпим към прилагането и изпълнението на програмата.

Разбира се, защитата на правата на човека и нашата истинска солидарност с трети държави са цел с висок приоритет. Трябва да разберем обаче, че още една причина всички държави-членки да участват в програмата е, че чрез нея можем да изпратим на всички нуждаещи се посланието, че имат всички основания да се възползват от законните канали в усилията си да стигнат до Европа, до европейска територия, за по-добро бъдеще.

Нелегалната имиграция също може да се реши непряко чрез програмата за презаселване, тъй като ако има такива програми, бежанците няма да изберат незаконните канали и ще чакат да бъдат включени в програмите.

И накрая, искам да кажа, че внесохме изменение относно вътрешното презаселване на бежанци, което не беше прието. В даден момент, г-жо Малмстрьом, очакваме инициатива от страна на Комисията по въпроса. „Дъблин II“ е в тежест на някои държави и е много важно да придвижим напред програмата за презаселване с помощта на Европейския фонд за бежанци.

  Antonio Masip Hidalgo, от името на групата S&D. – (ES) Г-жо председател, искам да благодаря на г-жа Малмстрьом за присъствието й тук. Искам да изразя подкрепата си за доклада и за духа на работата на г-н Tavares, тъй като работата му с неправителствените организации, с Върховния комисариат за бежанците на ООН, както и спазването на сравнителното право извън Европейския съюз са много важни.

Опитът е от основно значение и като член на общински съвет също така считам, че всички съвети в Европа следва да се ангажират с въпроса.

Защото, макар да сме в криза, най-сериозната криза е кризата, свързана с бежанците, която е причинена от колективна амнезия. В Европа и в богатите държави сме забравили, че войните, които раждат бежанци, са войни, за които сме отговорни ние, за които са отговорни нашите държави и правителства. Трябва да преодолеем колективната амнезия.

Съгласен съм с думите на г-жа Малмстрьом относно поемането на ангажимент и, разбира се, трябва да поемем ангажимент. Парламентарна комисия посети иракските палестинци. Разбира се, че го направи: трябва да поемем ангажимент към тези бежанци.

С цялото ми уважение обаче ще кажа на г-жа Малмстрьом следното: трябва да бъдат преодолени различията между Парламента – самата тя беше член на ЕП – и Комисията по отношение на делегираните актове. Не бих искал докладът, който днес изглежда добре приет като цяло, накрая да бъде блокиран, тъй като Комисията и Парламентът не могат да постигнат съгласие относно делегираните актове.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа ROTH-BEHRENDT
Заместник-председател

  Nadja Hirsch, от името на групата ALDE. – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, това, което всички обсъждахме във връзка с темата, е, че просто трябва да убедим повече държави-членки да участват в програмата. Считам, че можем да постигнем много в това отношение, като обясним програмата и подчертаем ползите от нея, тъй като досегашните участници винаги са казвали, че ще продължат да участват и че приветстват програмата.

Много е важно да се изясни за кои хора става въпрос. Става въпрос за хора, които нямат възможността сами да дойдат в Европа. Това са жените, децата и болните, които се озовават в бежански лагери извън ЕС и се нуждаят от нашата помощ. Считам за много положително, че ще вземем решeнието да отпуснем по-голям дял от Европейския фонд за бежанци в бъдеще.

В същото време считам, че е много важно средствата, ако се предоставят на националните парламенти, с други думи, на държавите, да не изчезнат в бюджета, а наистина да бъдат използвани за изграждане на устойчива структура, а в действителност дори да бъдат предадени на местните органи, на градовете, където всъщност се осъществява интеграцията, където се осигуряват детски заведения и жилища. Много е важно градовете и местните органи, като наши съюзници, да участват в обсъждането.

Държавите-членки са може би по-склонни да го отхвърлят в краткосрочен план, отколкото местните органи на място. В тази предсказуемост виждам важен елемент, който свързва нас – ЕС – и отговорниците на място, които осъществяват интеграцията. Като цяло това със сигурност може да даде тласък на програмата за презаселване, което считам за много положително. Преди всичко, едно нещо трябва да бъде посочено много ясно – че гражданите не могат да бъдат изоставяни; трябва да бъдат намерени лица и организации, които да улеснят хората, желаещи да започнат нов живот на местна почва, и да им покажат новия им град и най-близкия басейн.

Нуждаем се от обществен консенсус, че искаме да участваме в програма за презаселване, че това е добро решение и че хората действително ще постигнат интеграция на местно равнище.

  Hélène Flautre, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, хубаво беше да чуем докладчика, г-н Tavares, но няма значение; той най-накрая се присъедини към разискването и това е важното. Мисля, че работата, която той успя да свърши, за да постигне съгласие относно използването на Европейския фонд за бежанци, чието предназначение е да финансира и насърчава държавите-членки да развият своя програма за презаселване на бежанците, е изключително положителна и членът на Комисията Малмстрьом категорично я насърчава, което това ме радва.

Все пак трябва да имаме предвид някои цифри, което ще ни позволи да очертаем обхвата на фонда в перспектива. Ако трябва да отпуснем всички средства от Европейския фонд за бежанци – нещо, което аз не искам, тъй като неминуемо ще навреди на финансирането на условията за прием на бежанци и лица, търсещи убежище, в Европа – ще можем да презаселим едва 20 000 бежанци в Европа, което е далеч по-малко от поисканото от ВКБООН, който е определил, че в света има повече от 470 000 бежанци, нуждаещи се от презаселване, тоест хора, които действително имат специални потребности, които са уязвими и слаби и които няма как да се завърнат в държавата си на произход. Следователно трябва да бъдем разумни.

Според мен втората предпазна мярка, която трябва да вземем – защото го изживяхме в моята страна, Франция – засяга медийното отразяване на презаселването на някои бежанци като дърво от благотворителност, прикриващо гора от злоупотреби, защото по същото време същата държава, Франция, е осъждана от Комитета на ООН срещу изтезанията, че връща лица, търсещи убежище, в трети държави, където те рискуват да се сблъскат с нехуманно или унизително отношение.

Считам – и с това приключвам – че това са предпазните мерки, които трябва да имаме предвид.

  Marie-Christine Vergiat, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-жо председател, искам да обърна внимание на Шенгенската информационна система. Днес трябва да проучим правната рамка, в която може да се осъществи миграцията от ШИС I към ШИС II. Бих казала, че по този въпрос всички предупредителни светлини светят в червено. Г-жо член на Комисията, най-малкото, което можем да кажем, е, че изпитванията са неубедителни в това отношение.

Независимо от това, въпреки възражението на три от по-големите държави-членки – Франция, Германия и Австрия – Комисията настоява. Както знаете, ние от Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица сме също толкова настоятелни, бих казала, когато става въпрос за резервите ни относно въпросите по съхранението и свързаните с него рискове по отношение на защитата на личните данни. Мисля, че живеем в твърде сюрреалистично време, в което злоупотребите и рисковете, свързани с всички аспекти на сигурността, все повече се осъждат от експерти, които знаят какво говорят. Трябва да вземем предпазни мерки в областта на защитата на данните на всички граждани, които и да са те. Трябва да сведем до минимум ангажимента ни относно рисковете, свързани с връзките между файловете. Във Франция сме добре запознати с нарушенията, които могат да произтекат в резултат от връзките между файловете.

Г-жо Малмстрьом, при сегашните обстоятелства Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица не може да подкрепи миграцията.

  Gerard Batten, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, Великобритания не е част от Шенген, така че технически погледнато предложението не засяга Обединеното кралство. Предишното лейбъристко правителство не избра да се включи и новото правителство на коалицията между либералдемократите и консерваторите трябва да остане изключено. Подобна схема просто ще насърчи повече бежанци, истински или не, да дойдат в Европейския съюз.

Представете си, ако Турция се присъедини към Европейския съюз, можем да очакваме не само 72 милиона турци да имат автоматично правото да влизат в европейските държави и Великобритания, но и прилив от бежанци от места като Иран и Ирак, които могат да преминават границата с Турция и след това да търсят презаселване в Европа! Великобритания не е задължена да се присъединява към схемата, но ще е интересно да видим как новото правителство ще се бори с такива въпроси. Половината от него, консервативната партия, се преструват, че са евроскептици, каквото и да означава това, докато другата половина, либералдемократическата партия, са безрезервно еврофили. Нашият нов министър-председател обаче, г-н Камерън, може да реши проблемите наведнъж, както описах тук вчера.

Увеличението на броя на членовете на Парламента изисква пълно повторно ратифициране на Договора от Лисабон. Г-н Камерън може просто да реши да не го ратифицира или със закъснение да удържи на твърдото си обещание и да даде на британците референдума за Договора от Лисабон, който им беше отказан.

  Rui Tavares, докладчик. – (PT) Госпожи и господа, в света има бежанци, които нито могат да се завърнат в своите страни, тъй като ситуацията е твърде нестабилна, нито да останат в транзитна държава, тъй като тя не е подписала Женевската конвенция, нито могат например да работят в тази държава.

Цифрите са сравнително ограничени: 200 000 годишно, а проблемът вече е решен за някои от бежанците – чиято единствена възможност е да получат нов живот в трета държава – от участници на международната сцена, които презаселват бежанци: 80 000 от САЩ и някои от Канада, Австралия, Бразилия и Чили. Кой липсва в списъка? Европа липсва.

По време на шведското председателство Съветът благоразумно призна, че е необходимо съществено повишаване на броя на бежанците, презаселвани в Европа, стигайки дори до 100 000. Комисията също така благоразумно преразгледа някои становища на Европейския фонд за бежанци, за да се постигне по-активна и стабилна политика за презаселване на бежанците.

Понастоящем разполагаме с два доклада от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи: един съгласно процедурата по съвместно вземане на решение и един по собствена инициатива. Имаме четири нови допълнения за коригиране на действащите политики при съвместното вземане на решения; две от тях обаче са процедурни.

Първото ново допълнение е двоен подход. Предложението на Комисията, върху което основно работим, настоява за регионални приоритети и след това, в рамките на регионалните, за приоритети, които бих нарекъл „хуманитарни“. Счетохме за подходящо да ги запазим, но да им предоставим автономия. С други думи, смятаме, че Европа трябва да разполага с интервенционни стратегии по отношение на презаселването на бежанци, които са много важни от гледна точка на външната политика. Стратегиите понякога трябва да позволяват намеса в някои области в света, да отварят вратите за дадена държава или да създават доверие в отношенията в някои области по света. Те трябва обаче да предоставят свобода на държавите-членки да реагират на ситуации в останалата част от света, които имат приоритет от хуманитарна гледна точка.

Кои ситуации имат приоритет? Жертви на мъчения, жени и деца, жертви на сексуално насилие, или лица, които трябва да бъдат презаселени поради сериозни здравословни причини например.

Втората нова характеристика е модулация. Целта е да се надхвърлим броя от само 10 държави-членки, които понастоящем презаселват бежанци на европейско равнище, като се опитаме да гарантираме, че всички 27 държави-членки ще започнат да ги презаселват. За да го постигнем, предложихме сумата, която се отпуска на държавите-членки за отделен бежанец, да се увеличи за първата година, да се намали за втората и да се изравни със сумата, отпускана на държавите-членки, които презаселват бежанци, от третата година. Причината е увеличението в първите години, когато са необходими най-много средства за започване на нова програма за презаселване, за да се разработи устойчива програма за презаселване.

Другите две нови характеристики са процедурни. Едната предоставя възможност на Комисията да започне спешна процедура по презаселване на бежанци от определен регион в света – при хуманитарна катастрофа или кризисна ситуация – защото процедурата, с която разполагахме, се изпълняваше на годишна основа, а е ясно, че бедствията и хуманитарните кризи не следват разписание. Четвъртата нова характеристика са делегираните актове и трябва да Ви кажа много ясно, г-жо Малмстрьом, че Парламентът може да се справя със сроковете и процедурните въпроси много ефективно и обещаваме да реагираме без забавяне на делегираните актове. Обещаваме също, че предварителните консултации и разисквания, които предложихме например с комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по външни работи и комисията по развитие, могат да предотвратят евентуални различия в становищата на Парламента и Комисията по отношение на регионите, които са приоритет на презаселването.

Това, което не можем да приемем, е Комисията, като пазителка на Договорите, да ни казва, че делегираните актове, срещу които тя няма правно възражение, не трябва да бъдат приети в рамките на настоящото решение, което е толкова важно от гледна точка на външната политика и от хуманитарна гледна точка, само защото Комисията ги счита за бюрократични, когато ние казваме, че не са.

От наша гледна точка и от гледна точка на правната служба решението е част от делегираните актове и следователно считаме, че Комисията трябва да се застъпи за приемането на делегираните актове като пазителка на Договорите, а не да повдига възражения, които са в момента само процедурни. Преди всичко, считаме, че нито един от тези въпроси не трябва да ни попречи да постигнем нашата обща цел: презаселване на повече бежанци в Европейския съюз.

  Simon Busuttil (PPE). – (MT) Г-жо председател, програмата за презаселване, която се създава, запълва значителна, дългогодишна празнина. Учудвам се всъщност как тази програма не е съществувала на европейско равнище досега. Някои държави като САЩ вече дадоха пример с много ефективни програми за презаселване, събрали значителен опит в тази област. Можем да научим много от тях.

Подобни програми са важни, защото демонстрират готовността на Европейския съюз да покаже човешката си страна на бежанците по света. Другата им важна цел обаче е да ограничат притока на нелегални имигранти към Европейския съюз, включително и тези, за които се изисква защита.

Затова ако програмата за презаселване, която трябва да се създаде днес, може да се използва за презаселване на търсещите закрила в Либия, то те безспорно няма да имат основание да пресичат Средиземно море и така да рискуват живота си. По този начин ще помогнем както на тях, така и на държавите от Европейския съюз, носещи прекомерно бреме.

От само себе си се разбира, че програмата трябва да се използва в комбинация с друга програма, предназначена да помогне на държавите от Европейския съюз, носещи прекомерно бреме в резултат на сегашния поток от имигранти. Трябва да докажем на тези държави, че имаме желание да създадем програма, която да позволи прехвърлянето на лицата, на които се предоставя международна закрила, към други европейски държави.

Засега това все още е пилотен проект, който засяга Малта. Искам да видя обаче, че той се прилага постоянно и че обхваща и други държави от Европейския съюз, в които е необходим.

  Ioan Enciu (S&D). – (RO) Като докладчик от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент по отношение на ШИС, ще говоря точно по този въпрос. Първо, искам да поздравя г-н Coelho за големите усилия, вложени от него, и по-специално за постоянството, което демонстрира при окончателното изготвяне на двата доклада. Също така искам да благодаря на г-жа Малмстрьом, защото откакто тя пое поста си, Комисията започна да показва известна прозрачност.

Това, което ни притесняваше и продължава да ни притеснява, е неспазването на сроковете за въвеждане на ШИС II. Парламентът неколкократно изрази позицията си относно забавянията, особено по отношение на неспособността на Комисията да определи точна дата, когато да започне да функционира. Фактът, че не знаем със сигурност дори и сега дали проведените изпитвания са успешни или не, единствено поражда сериозни съмнения за това как проектът се управлява.

Като се има предвид, че е задължение на Европейския парламент да следи начина, по който се изразходват парите на Общността, предложението за задържане в резерв на средствата за разработването на ШИС II през 2011 бюджетна година е нормална предпазна мярка. Парламентът трябва да бъде непрекъснато консултиран и информиран за напредъка на проекта ШИС II, който не може да бъде компрометиран поради липса на политическа воля или способност за управление. Проектът трябва да отговаря на съвременните изисквания, да подкрепя защитата на личните данни и да спазва принципа на съотношението между разходи и ползи, а въвеждането му да се осъществи в точно определения срок.

  Tatjana Ždanoka (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, аз също ще говоря за Шенгенската информационна система. Първо искам да благодаря на г-н Coelho за отличната работа и да подчертая, че моята група от самото начало беше доста предпазлива при одобряването на ШИС II поради многото последици, засягащи защитата на личните данни.

Изглежда, че дългата сага ШИС II съвсем не е приключила. Виждаме значителни закъснения и превишени разходи; не разполагаме с никакви положителни резултати. Дори няма консенсус относно оценката на резултатите от изпитванията – тъй като Австрия, Германия и Франция не ги считат за успешни. Според нас подходът, възприет от докладчика, е напълно правилен. Трябва да бъдем честни и да признаем, че настоящият проект може да се провали и трябва да обсъдим алтернативите. Също така, следва да разгледаме внимателно причините за неуспеха; ако трябва да инвестираме още 30 млн. евро, Парламентът следва да разполага с цялата информация, необходима за информирано съгласие.

Трябва също така да запазим клауза за изтичане на срока на действие. Не можем да продължаваме да инвестираме пари в доживотен проект. Разбира се, нужна е известна гъвкавост, но трябва да имаме ясни критерии за оценка и отново да реагираме бързо, ако нещо се обърка.

  Cornelia Ernst (GUE/NGL). – (DE) Г-жо председател, първо искам да кажа, че считам – говоря за Шенгенската информационна система – че ЕС не следва да има политика, основаваща се на желания, а политика, основана на реалността. По отношение на Шенгенската информационна система, това означава, че трябва да отчетем факта, че изпитванията – наречени от нас „първо изпитване за ориентир“ – не бяха успешни.

След осем години на опити, знаем, че целта на мярката, предложена от Комисията – миграцията от ШИС 1+ към ШИС II – не може да бъде постигната от държавите-членки както поради технически, така и поради правни причини. Това не е моя лична оценка, а оценката на Федерална република Германия. Това е мнението на моята родна страна, което, между другото, напълно споделям. Досега са пропилени 90 млн. евро за системата, а Комисията иска още. Искаме съвсем ясно да заявим, че не желаем удължаване на срока до 2013 г. Вместо това искаме да се откажем от системата и да започнем да търсим алтернатива.

Второ, германската Лява партия принципно е критично настроена към ШИС II – искам да го подчертая в този важен момент – тъй като значително се разширява достъпът до системата например за тайните служби. В Германия има изискване тайните служби и полицията да бъдат разделени. Следователно смесването на информацията на тайните служби и на полицията ще означава, че системата ще бъде изправена пред германския Федерален конституционен съд. Трябваше да го спомена най-малко от гледна точка на Германия. Против ШИС II сме и защото включва събирането на големи количества данни, както и събирането и записването на биометрични данни. Това не е нито целесъобразно, нито пропорционално.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, целта да се определи рамка от съгласувани стратегии с желание да се изрази действителна солидарност между държавите-членки представлява крачка напред в координацията на политиките на Общността по отношение на миграционните потоци. В същото време мярката е и част от по-голям процес, чиято цел е международната закрила на бежанците. Ако гражданското общество може успешно да се включи в процеса, мярката изглежда тясно свързана с предстоящото пускане в действие на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището.

Незабавно трябва да изготвим списък с приоритетите и целите, с график и конкретни мерки за стимулиране. Tрябва също да отделим конкретни средства, за да увеличим броя на участващите в програмата, които понастоящем са едва десет. Не трябва да забравяме и необходимостта от здравеопазване в допълнение към социалната защита за хората, които често са омаломощени поради изключително лошото си състояние.

Компютъризираната база данни също така ще позволи проследяването на всеки процес, който се изпълнява, за да се защити единството на семейството, докато те са в процес на презаселване. Във връзка с това сътрудничеството с държавите-членки може да бъде решаващо при гарантирането на рационализирани и гъвкави процедури. Искаме по-справедлив и по-реалистичен Европейския съюз, който отчита усилията, по-конкретно, на южноевропейските държави-членки.

По отношение на трети държави, е от решаващо значение Европейският съюз да поеме отговорност за определяне на споразумения за сътрудничество, както Италия наскоро направи спрямо Либия и Нигер. Считаме, че това е начинът, единственият възможен начин, да се премине от досегашната форма на солидарност, която твърде често е просто фасада, към истинска солидарност между държавите-членки на Европейския съюз в цялостното управление на миграционните потоци.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Първо искам да благодаря на г-н Tavares за работата му в областта на политиката за убежище, както и да изразя разочарованието си, че по-малко от половината от държавите-членки на Европейския съюз разполагат с официални програми за презаселване на бежанци от трети държави.

Освен това, както многократно сме казвали тук, програмите не са достатъчно координирани и в резултат на слабата координация и слабото сътрудничество между държавите-членки на Европейския съюз разходите, свързани с презаселването, също са високи, което естествено прави идеята твърде непривлекателна.

Изразявам твърдо убеждение обаче, че при наличието на достатъчно политическа воля, ние, европейците, ще можем да създадем ефективна, справедлива и единна програма за презаселване. За тази цел ще бъде от съществено значение да създадем не само самата програма, но и специален фонд за презаселването на бежанците в Съюза. Този пакет ще финансира създаването на национални програми за презаселване, където все още няма такива, както и координацията на дейностите на централно равнище. По мое мнение, най-добрият координатор се явява Европейската служба за подкрепа в областта на убежището.

  Indrek Tarand (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на всички, които работиха много усърдно по привидно безкрайната история, свързана с ШИС II: на г-н Coelho и останалите, работещи на място.

Постоянните забавяния и превишени разходи са много тревожни и ако не това, какво друго може да бъде по-показателно за управленските умения на г-н Барозу и първата ръководена от него Комисия? Считам, че трябва да си извадим поуките тук днес и въз основа на тях да създадем нова информационна агенция, която да е със седалище например в Талин. В тази ситуация никой не губи: френските колеги могат да запазят сървърите в Страсбург, а новата програмна работа ще се върши в Талин от компетентни специалисти при ниски разходи за управление, като така ще се избегне монопол, ще се възприеме идеята за интеграцията на ЕС и същевременно ще се гарантира защитата на личните данни.

И накрая, искам да изразя увереността си, че г-жа Малмстрьом е способна да реши тези сложни въпроси.

  Agustín Díaz de Mera García Consuegra (PPE). – (ES) Г-жо председател, ще обясня моята позиция накратко.

Първо, искам да поздравя г-н Coelho. Процесът трябваше да бъде завършен до 30 септември, така че регулаторните инструменти трябва да бъдат изменени преди изтичането на срока им.

Второ, няма предложение на Комисията за определяне на краен срок или за премахване на клаузите за изтичане на срока на действие от първоначалните предложения.

Трето, следва да се заложи предпазен срок за миграцията, който, ако е необходимо, да може да се удължи чрез комитология.

Четвърто, процесът не подлежи на контрол от Парламента, което за мен е много лошо.

Пето, не знаем резултатите от изпитванията на Шенгенската информационна система от второ поколение и Парламентът трябва да бъде информиран.

Шесто, въз основа на казаното подкрепям предложенията на докладчика и предупреждението, че Сметната палата ще се намеси, ако проектът не успее.

Във връзка с докладите относно Европейския фонд за бежанци и програмата за презаселване искам да поздравя и г-н Tavares. Основният проблем е липсата на солидарност в рамките на Съюза. Трябва да внимаваме с финансовата помощ за държавите-членки, приемащи бежанци за първи път, най-вече заради сравнителната несправедливост. Мерките, които подкрепям по принцип, г-н Tavares, изискват подробно предварително финансово проучване.

  Sylvie Guillaume (S&D). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, в много отношения е от съществено значение утре да гласуваме в подкрепа на изменението на Европейския фонд за бежанци и точно това е темата, на която ще наблегна в изказването ми, като същевременно искам да поздравя г-н Coelho и г-н Tavares за разсъжденията и работата им.

Гласуването относно Европейския фонд за бежанци ще хвърли светлина върху необходимостта държавите-членки на Европейския съюз да изпълняват напълно своята роля в презаселването, за да запълнят празнината, която съществува както по отношение на броя на държавите, ангажирани с програмата, така и на капацитета за прием на всяка държава. Нека припомним, че говорим за бежанци, които често се сблъскват с нетърпимост в държавите, в които са приети и в които условията на живот понякога могат да станат трагични, ако не се намерят бързо решения.

Благодарение на новите мерки можем действително да гарантираме по-голяма сигурност на особено уязвимите хора, при положение че – подчертавам – всяка от държавите-членки, участващи в Европейския фонд за бежанци, използва въпросните средства правилно и прозрачно, за което знам, че сте много загрижена, г-жо Малмстрьом. Ще бъде трудно да се справим с предизвикателството предвид хладния прием на новата мярка от страна на държавите-членки и тук също, г-жо Малмстрьом, искам да подчертая Вашата решимост.

И накрая, искам да подчертая, че интеграцията на бежанците е един от ключовете за успеха на начинанието. Колкото повече се подготвяме и обясняваме пристигането на бежанците, толкова по-големи са шансовете презаселването да бъде прието и да се осъществява при най-добрите условия и повече държави-членки – надяваме се – да докажат ангажимента си във връзка с това. Ето защо Парламентът трябва да гласува категорично в подкрепа на измененията на Европейския фонд за бежанци.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, в много държави-членки, включително в моята държава, Австрия, хората вече не знаят къде могат да отидат новите лица, търсещи убежище, и населението с основание се противопоставя на идеята за нови центрове за прием. Как е възможно при това положение да се насърчава презаселването на бежанци в ЕС? Планът в ЕС да се приемат лица, търсещи убежище, които вече са избягали в съседна трета държава като Украйна, защото стандартът на живот тук е по-висок, е напълно непонятен. Особено в настоящата икономическа криза, единствено можем да кажем не на подобни предложения.

Що се отнася до мен, цялостната концепция на ЕС относно убежището е катастрофа. Съгласно нея лице, търсещо убежище, което първо е взето от Румъния, може да бъде върнато там, докато молбата му за убежище се разглежда и тече процесът. Идеята за предоставяне на основните социални услуги на лицата, търсещи убежище, при същото високо равнище на социална сигурност като за гражданите на въпросната държава-членка, е нереалистична и недостижима. ЕС следва да предоставя убежище на всички, които действително се нуждаят от него, на тези, които наистина имат необходимост от него, но не трябва да отваря вратите за потоци от икономически мигранти.

Това, от което се нуждаем, е по-добра защита на външните граници, бързи, лишени от бюрокрация процедури и, разбира се, последователна стратегия за репатриране.

  Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) Основният принцип на Европейския съюз в областта на убежището е да се гарантира по-високо равнище на сътрудничество и солидарност между държавите-членки. Това не може да се постигне в рамките на отделните държави. Приемането на обща инициатива на Европейския съюз е продиктувано от нарасналата стратегическа полза от презаселването. Необходима е надеждна, целенасочена програма, която да е ефективна и висококачествена. Програмата ще осигури подходяща рамка, която да гарантира участието на държавите-членки в процеса на презаселване на бежанците.

Усилията на държавите-членки да приемат бежанци трябва да се подкрепят и насърчават с допълнителни финансови стимули. Мерките ще ни позволят в ЕС да покажем по-голяма солидарност във връзка с глобалния въпрос, свързан с бежанците. Също така ще насърчим участието на значителен брой държави-членки в процеса.

  Marian-Jean Marinescu (PPE). – (RO) Искам, преди всичко, да започна с коментар към колегата от левицата. Считам, че обратният пример също важи: когато англичанин или ирландец извърши престъпление в моята страна, следва да е възможно да го изпратим обратно.

Процесът на въвеждане на Шенгенската информационна система от второ поколение се забави и изглежда, че няма да приключи преди края на 2011 г. В резултат от това искам да попитам Комисията какви ще са последиците за графика за държавите, които още не са, но предстои да се присъединят към Шенгенското пространство.

Недопустимо е, че в момента Комисията не може да даде точна дата кога ШИС II ще започне да функционира, което поражда сериозни съмнения относно управлението на проекта. Допълнителните разходи и необходимостта от нови инвестиции, ако миграцията към ШИС II не успее и бъде включена в плана за действие в извънредни ситуации ШИС 1+RE, означават, че е необходим много по-строг бюджетен контрол, особено за новата служба, отговорна за регулирането и координирането на изпълнението на ШИС, ВИС и Евродак.

  Morten Messerschmidt (EFD). – (DA) Г-жо председател, преди година всички членове на Европейския парламент бяха в разгара на предизборната кампания и се опитваха да спечелят първи или следващ мандат и знам, че в много държави въпросът за Шенгенското пространство, по-конкретно, изигра невероятно важна роля в предизборната кампания. Нашите избиратели, гражданите на Европа, са до голяма степен недоволни от начина, по който ЕС подхожда към тези въпроси: липсата на контрол по вътрешните граници, силно недостатъчния контрол по външните граници, крайно недостатъчния контрол на имиграцията и неяснотата дали само след година Комисията ще даде одобрението си България и Румъния също да се включат в Шенген.

Казват, че трябва да покажем солидарност, но честно казано, с кого да покажем солидарност? Кой трябва да покаже солидарност? Когато виждаме сериозната експлоатация на системата, създадена от ЕС и нашите държави-членки, може би е време да покажем малко солидарност и с гражданите, които живеят с неуспешната политика, следвана от Комисията и държавите-членки.

  Roberta Angelilli (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, създаването на обща европейска политика за убежище и политика за презаселване означава гарантиране на правата на човека и същевременно ограничаване на нелегалната имиграция.

Затова благодаря на ораторите и на г-жа Малмстрьом, защото вече разполагаме с ценен инструмент, особено за държавите с излаз на Средиземно море: държави като Италия, които досега не можеха да разчитат нито на истинска солидарност между държавите-членки, нито на справедливо разпределение на отговорностите. Тези политики трябва да бъдат подкрепени с подходящ бюджет, но и с надеждни проверки на прилаганите програми, с подходящи последващи действия и с определянето на добри практики.

И накрая по въпроса за правата на човека: трябва да отдадем приоритет на най-уязвимите, непълнолетните, жените,които са жертви на трафик, на експлоатация и на насилие, включително и жертвите на генитално осакатяване, но знам, че г-жа Малмстрьом ще се справи добре.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, понастоящем Европейският съюз изглежда разполага с невероятни финансови ресурси. След пакета от 750 млрд. евро сега отново трябва да похарчим огромни суми във връзка с въпроса за миграцията, но не например за мерки за репатриране, нито дори за обезопасяване на границите – предполагаемо сигурните граници на Шенген във всеки случай са като дупки в швейцарско сирене. Не, 6 000 евро на човек трябва да бъдат предоставени за доброволното приемане на бежанци от трети държави.

Ако ЕС наистина разполага с необходимите излишни пари, той следва, моля, да подкрепи европейските семейства – тогава може би ще имаме по-голяма раждаемост. Доводът, че се нуждаем от имиграция, за да противодействаме на липсата на деца, тогава най-накрая ще бъде безполезен. Вместо да отваря вратите за потоци от имигранти, Женевската конвенция за статута на бежанците трябва най-накрая да се прилага правилно и тя, разбира се, не се отнася за огромния брой икономически имигранти. Ако искаме да похарчим стотици милиони, тогава те могат да бъдат похарчени за агенцията за защита на границите Фронтекс, вместо да ги хвърляме в бездънната яма, каквато е Шенгенската информационна система.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Бих искал да говоря за Шенгенската информационна система. Знаем, че разработването й отне сравнително дълго време и много средства, освен това разходите по въвеждането й постоянно се повишават и резултатите от изпитванията не са известни.

Може би е уместно да направим одит на работата, извършена досега, за да проверим дали системата е жизнеспособна и дали знаем как да завършим проекта по такъв начин, че да е от полза за Европа и след това да решим как да продължим по-нататък.

По отношение на програмата за презаселване, съм съгласен, че е необходимо да се изготви законодателен стандарт, който да ограничи нелегалната имиграция в Европейския съюз и да определи условията за законна миграция.

Но може би трябва да почерпим от опита на нашите колеги от развиващите се страни, които казват, че не всички имигранти, не всички пътувания на техните сънародници до Европейския съюз са породени от ограниченията в сигурността, пред които са изправени тези хора, а от икономически причини.

  Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-жо председател, искам само да споделя няколко свои забележки относно доклада Maňka. Съгласувах това по-рано с Вашия колега. Искам да кажа много ясно, че съм против увеличаването на надбавките за секретариата, особено до предвидената сума от 1 500 евро. Освен това съм против всяко увеличение на персонала на Парламента и ако бъде решено след допълнителна оценка, че трябва да се отпуснат още 1 500 евро на месец за надбавки за секретариата, това ще е подигравка с данъкоплатците.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Председател. – Г-н Ehrenhauser, изказването Ви не е по темата. Това е общото разискване относно Споразумението от Шенген. Съжалявам, че не успяхте да се изкажете по доклада Maňka, но се боя, че сега трябва да продължим нататък.

  Piotr Borys (PPE). – (PL) Преди всичко, искам да поздравя г-н Coelho за още два успешни доклада. Второ, вече няма връщане назад от ШИС II. Ако искаме да обмислим сигурна система, трябва да въведем ШИС II и затова според мен трябва да продължим с мерките и да подкрепим Комисията в това отношение. Напомням на всички, че новият Визов кодекс предвижда включването на биометричните данни в системата. ШИС 1+ не гарантира това. ШИС II ще позволи бърза проверка на данните в бъдеще. Така че в тази област на сигурността не трябва да спираме работата по ШИС II. Разбира се, искаме работата да бъде по-ефективна и по-успешна.

Напомням ви, че неотдавна приехме и мерки, които улесняват пътуванията в Шенгенското пространство с дългосрочна виза. Във връзка с това работата по ШИС II трябва да продължи. Искаме да подкрепим Комисията, с надеждата, че ще продължи да работи по-бързо и по-ефективно, и следва да й пожелаем успех. Благодаря ви.

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията – (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на всички колеги за подкрепата и коментарите по двете различни, но много важни теми.

Първо, относно ШИС II: това наистина – признавам – беше дълга сага, както каза някой. Досието е сложно и много трудно. Вероятно някои неща са могли да бъдат направени по-добре преди, но откакто поех поста, наистина се опитвам да се справя по много прозрачен и цялостен начин. Комисията следи буква по буква пътната карта, очертана от Съвета, а Съветът излезе със заключенията на последното заседание. Някои държави-членки бяха скептични, но се съгласиха със заключението, че първото изпитване за ориентир е успешно. В момента работим с различните експерти, за да оценим и определим окончателните изисквания към държавите-членки във връзка със задоволяването на оперативните им потребности и за да определим, по-конкретно, сроковете и пътя напред. Ще го предложа за обсъждане на срещата на министрите на 3 и 4 юни и ще има по-нататъшна оценка след лятото. Разбира се, ще работим прозрачно с Европейския парламент и с докладчика през цялото време.

За да отговоря на въпроса за новите държави-членки, присъединяването на България и Румъния ще стане чрез ШИС I. Междувременно текат приготовленията за България и Румъния.

Подготвяме се за – надяваме се успешно – второ изпитване за ориентир на ШИС през есента. До успешното му приключване имаме отворени контакти и варианти, за да запазим резервния план. Надяваме се, че няма да е необходим, но сме се подготвили. Междувременно искам да благодаря на всички колеги, особено на г-н Coelho, за подкрепата ви и да ви обещая максимална прозрачност и ангажимент от страна на Комисията към Европейския парламент във връзка с досието.

По въпроса за презаселването, напълно съм съгласна с г-н Busuttil, който каза, че се учудва, че досега не е имало подобна програма. Разбира се, много добра инициатива е да се обединят ресурсите на държавите-членки и да се насърчи по-голямо участие на световната сцена, за да се облекчи напрежението в бежанските лагери след криза или много тежка ситуация. Можем да вдъхновим държавите-членки да използват по-разумно средствата и да координират действията си с ВКБООН. Това, разбира се, наистина може да утвърди ролята ни на световната сцена, но също така може да има решаващо значение за хората в много тежко положение. По оценка на ВКБООН само през миналата година 747 000 души са се нуждаели от презаселване. Както каза г-жа Flautre, това, което можем да направим, е да помогнем, но потребностите са огромни. Мисля, че има широко съгласие относно целта и смисъла на фонда и се надявам, че можем да намерим решение на процедурните въпроси много скоро, за да се приеме предложението без забавяне.

Няколко колеги споменаха вътрешната солидарност. Това, разбира се, е свързан, но малко по-различен въпрос. Признавам и необходимостта от солидарност. Комисията вече излезе с предложения в тази област. Предложихме временен механизъм за спиране в регламента от Дъблин и успяхме да изградим Европейската служба за подкрепа, която ще започне да работи в Малта по-късно тази година. Имаме пилотния проект в Малта и го оценяваме. Съгласна съм, че следва да се опитаме да намерим начини да го направим по-постоянен и да включим повече държави-членки. Това, разбира се, зависи от желанието на държавите-членки да допринесат, но Комисията ще се занимае с въпроса и също така ще проучим общ механизъм за солидарност в рамките на ЕС, който ще представим през следващата година. Така че можем да се върнем към това обсъждане, което е малко по-различно от програмата на ЕС за презаселване, но все пак е много важно.

Благодаря ви много, г-н Coelho, г-н Tavares и г-н Alvaro, за работата ви по двете много важни досиета. Очаквам с нетърпение да работим заедно, за да ги завършим възможно най-скоро.

  Carlos Coelho, докладчик. – (PT) Много благодарности за положителните коментари на колегите. Г-жо Малмстрьом, искам да знаете, че Парламентът е наясно, че Вие наследихте процеса и ние вярваме в способността и интелекта Ви да го доведете до възможно най-добрия завършек. Оценяваме и усилията Ви за прозрачност, както правилно подчерта колегата г-н Enciu.

Що се отнася до крайния срок, изпращаме погрешно послание, ако новите инструменти не разполагат с краен срок. След всички забавяния не е логично да се удължава мандатът на Комисията за неопределено време. Разбирам, че Комисията не е в състояние да се обвърже с целта, предложена от Парламента, но ние ще я заложим и ако по някаква причина процесът не е завършен дотогава, можете да се върнете в Парламента, да поискате удължаване и да обясните защо е необходимо. Удължаването на мандата на Комисията без краен срок е ужасно послание след забавянията както за европейските институции, така и за европейската общественост.

Съгласен съм с идеята ви, че Съветът за цялостно управление на програмата не трябва да бъде едно събрание. Затова разбирам защо Комисията желае да ограничи достъпа до работата му – напълно съм съгласен. Предложението на Парламента се дължи на по-неблагоприятно първоначално предложение на Комисията, защото Комисията ограничаваше състава на Съвета за цялостно управление на програмата, като същевременно позволяваше на всеки друг служител от Комисията, Съвета или държавите-членки да участва. Това повдига справедливия въпрос защо длъжностни лица от Комисията и държавите членки да участват, а от Парламента не. Ако ограничим структурата до функциите й, считам, че всички ще постигнем съгласие, особено с гаранциите на г-жа Малмстрьом за по-голяма прозрачност.

  Rui Tavares, докладчик. – (PT) Г-жо председател, благодаря много на колегите, които участваха в разискването, и на г-жа члена на Комисията. Считам, че ако имаме съгласие за необходимото по отношение на презаселването на бежанците, то е, защото разбираме, че в разискването на въпросите, свързани с имиграцията – а всички знаем колко тежко е то в Европа, заедно с разискването на въпросите, свързани с убежището и бежанците – имаме проблем, който можем да решим. Можем да го решим за себе си и за бежанците, защото всеки, посетил бежански лагери, знае, че там има деца, които губят една, две, три години от обучението си, които биха могли да получат в Европа. Мисля, че това придава на обсъждането необходимата степен на неотложност.

Също така се надявам, че процедурните въпроси ще бъдат бързо преодолени в съответствие с Договорите, тъй като всички знаем, че това, с което разполагаме, не е достатъчно и че разпределянето на част от бюджета все още не е истинска програма за презаселване на бежанците. Всъщност именно такава е темата, която целяхме с доклада по собствена инициатива, който също обсъждаме днес и който засяга качеството: качеството е от жизненоважно значение за интеграцията на бежанците и изисква многостранен подход с участието на неправителствени организации, местни участници и местни органи. Този подход трябва също така да реши много от сегашните бюрократични проблеми по отношение на координацията.

Ако процесът за децата, които са в бежански лагери и още не учат и които имат правото да бъдат презаселени, е много бавен, граничните служби на няколко държави-членки ни казват, че е така, защото отнема много време на държавите-членки да координират проверката на транзитните документи например, която може да се извърши главно, като се използва инструмент, който в доклада по собствена инициатива предлагаме да се прилага от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO). Службата има ограничен брой служители, но такива, които работят постоянно в областта на презаселването, които знаят как да обменят добри практики, които знаят как да въведат новите държави-членки в механизма за презаселване и които знаят как да се координират дори с Европейската служба за външна дейност, за да улеснят процесите на презаселване.

Когато вече сме решили, че хората ще бъдат презаселени, няма причина да се бавим с борбата с бюрокрацията, за да можем наистина да ги интегрираме на европейска територия.

  Председател. – Общото разискване приключи.

Гласуването ще се проведе днес от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Stavros Lambrinidis (S&D), в писмена форма. – (EL) Днес гласуваме приемането на съвместна програма на ЕС за презаселване на лица, търсещи убежище, от проблемни трети държави в ЕС. Но трябва да обсъдим и друг въпрос. Повече от десет години Европа е свидетел на наплив на голям брой бежанци и вълни от имигранти. Южна Европа беше оставена да поеме цялата тежест на европейската хуманност и преди време вече стигна своя предел. Докато Европа – с право – разполага с фонд за трети държави, няма подобен за държавите-членки.

Ако не друго, докладът признава проблема. Други доклади, като докладът относно създаването на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, представляват – поне на хартия – задължение да се подкрепят държави, чиито системи за убежище и прием са под особено голям натиск заради географското им положение. Изрично заявена цел е да се подкрепи разработването на механизъм за солидарност, като например транспортирането на лица с право на международна закрила в рамките на ЕС.

Да се надяваме, че Европа постепенно ще открие солидарността. Трябва да имаме предвид, че всяко забавяне ще навреди на нашите невинни събратя.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) По отношение на Шенгенската информационна система, искам отново да подчертая факта, че държавните органи в Чешката република, както и местните органи и отделни политици, включително членове на ЕП, постоянно получават жалби от чешки граждани за безпричинни и унизителни полицейски проверки, на каквито често са подложени, когато пътуват до Германия, както в близост до държавната граница, така и в по-широките германски гранични райони. Подходът на германската полиция и митнически власти, изпълняван много често и умело, има значително негативно влияние не само върху чешко-германските отношения, но най-вече върху отношението на чешките граждани към европейската интеграция. След присъединяването на Чешката република към Шенгенската информационна система на чешките граждани беше казано, че могат да се придвижват свободно и безпрепятствено на територията на ЕС, включително в Германия, както предвижда и гарантира Шенгенската система. По мое мнение, отношението на държавните органи към лицата, пътуващи от Чешката република, е неоснователно в мнозинството от случаите и противоречи на обявеното свободно движение на хора.

7. Специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза (изменение на Регламент (ЕО) No 247/2006) (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Alves, от името на комисията по земеделие и развитие на селските райони, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 247/2006 за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза (COM(2009)0510 - C7-0255/2009 - 2009/0138(COD)) (A7-0054/2010).

  Luís Paulo Alves, докладчик. – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, позволете ми да изтъкна факта, че разискваме първия доклад на комисията по земеделие и развитие на селските райони, подлежащ на обикновената законодателна процедура, заложена в Договора от Лисабон. Моментът е от историческо значение и ако Парламентът гласува по предложения от мен начин, ще бъде дадено възможно най-доброто начало на този нов период на споделена компетентност по отношение на селското стопанство в Европейския съюз.

Той постига това именно чрез провеждане на съвместно законодателство с най-отдалечените райони, като на практика демонстрира волята да се изгради Съюз, укрепен на основата на сближаване, в дух на активна солидарност при зачитане на спецификата и различията на неговите части, като единствен жизнеспособен начин за изграждане на общия ни европейски проект.

Също така го постига чрез въвеждане на основни регламенти, чрез които секторът на захарта на Азорските острови – и аз специално приветствам това, тъй като те са моят роден регион – ще стане по-жизнеспособен, тъй като съществува от столетия. Нещо повече, той способства за благотворното разнообразяване на селското стопанство в регион, който, както знаем, осъществява незаменим принос към сектора на млякото в Португалия. Трябва да го утвърдим и да го направим устойчив.

Г-н председател, бих искал да благодаря на члена на Комисията Чолош, както и на висшите служители на Комисията, с които работихме и преговаряхме, за проявените от тях откритост и гъвкавост. Испанското председателство направи всичко възможно, за да се осъществи общото ни желание за постигане на споразумение на първо четене. Разбира се, бих искал да отправя благодарност и към нашите докладчици в сянка от другите политически групи, както и на прекрасните служители на секретариата на парламентарната комисия по земеделие и развитие на селските райони, с чието съдействие успяхме да постигнем един според мен много положителен резултат.

Бих искал също да подчертая решаващия принос на Селскостопанската асоциация на Азорските острови, както и на регионалното правителство и на правителството на републиката; те взеха активно участие и изиграха съществена роля в намирането на решение за захарта на Азорските острови.

Предложението за регламент на Съвета беше внесено на 2 октомври в комисията по земеделие и развитие на селските райони, когато Договорът от Лисабон все още нямаше изгледи да влезе в сила и продължи да чака ратификация от държавите-членки. Във връзка с това първоначалната идея на Комисията и на Съвета беше предложението да се приеме по опростената процедура без никакви изменения, влизайки в сила на 1 януари 2010 г.

С влизането в сила на Договора от Лисабон и независимо от факта, че в онзи момент в другите политически групи и в Съвета преобладаваше мнението, че предложението би трябвало да продължи да следва опростената процедура – считайки, че предложението не се нуждае от изменения и следва бързо да влезе в сила – групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и аз имахме разбирането, че Парламентът трябва да изрази становището си съгласно Договора от Лисабон и да поеме ролята си на съзаконодател.

Направихме го в подходящия момент, тъй като се бяха открили нови възможности като последица, първо, от приноса на комисията по земеделие и развитие на селските райони и мнението на г-н Teixeira – когото бих искал да поздравя и да му благодаря за оказваната помощ по време на целия процес – и второ, в резултат на моя доклад, представящ новите възможности за захарта на Азорските острови, както и приноса и подкрепата на моите колеги в комисията по земеделие и развитие на селските райони.

Накрая бих искал да спомена в това първо мое изказване, че ние не успяхме да получим измененията, предложени от комисията по регионално развитие и комисията по земеделие и развитие на селските райони и подкрепени от мен, според ангажимента, постигат по време на тристранния диалог. Съществено важно беше постигането на ангажимент на първо четене, като по този начин се гарантират вече направените подобрения и необходимостта от бързо влизане в сила, за да не се изложи на риск неговата ретроактивност от януари тази година. Но тъй като Комисията вече подготвя ревизионен документ за програмата POSEI, със сигурност скоро ще имаме още една възможност да ги разискваме.

  Председател. – Както сте забелязали, името на светлинния екран е променено. За съжаление, въпросният член на Комисията не успя да бъде сред нас навреме, за което мисля, че трябва да се съжалява, тъй като в момента няма облак от вулканична пепел, а вече е 11,00 ч.

Вероятно в подходящ момент Комисията би могла да обсъди въпроса, че компетентните членове на Комисията би трябвало да присъстват. Това също е предмет на рамковото споразумение. Сигурна съм, че г-жа Малмстрьом ще бъде великолепен представител.

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, благодаря Ви за разбирането. Бих искала да се извиня от името на моя колега г-н Чолош, който е бил забавен от външни обстоятелства и който се опитва да стигне тук възможно най-бързо за обсъждането с Вас. Той ме помоли да благодаря на докладчика г-н Alves, както и на докладчиците в сянка в Европейския парламент за отлично свършената работа във връзка с приемането на това предложение.

Приемането е важно, защото е първият текст, приет по обикновената законодателна процедура, засягаща земеделието и развитието на селските райони след влизането в сила на Договора от Лисабон. През тези месеци беше установено много добро сътрудничество между Парламента, Съвета и Комисията и това създаде условия за бързо приемане на предложението на първо четене.

От прилагането за първи път на обикновената законодателна процедура моят колега и член на Комисията г-н Чолош и неговите служби научиха много, като с това се създаде отличен прецедент за бъдеща работа. Приемането на регламента е много важно за най-отдалечените региони, тъй като той прилага техническо опростяване, а също налага и дерогации в полза на няколко сектора: сектора на млякото на Канарските острови, Мадейра и Реюньон, сектора на захарта на Азорските острови и сектора на виното на Мадейра и Азорските острови.

Що се отнася до Азорските острови, считам, че настоящите обстоятелства мотивират едно допълнително и общо усилие от всички нас – обществото, регионалните правителства, националните правителства и Европейския съюз – за да се подпомогне разнообразяването на селскостопанските дейности в този регион. Разнообразяването трябва наистина да бъде един от главните приоритети на най-отдалечените региони, на които Договорът е признал специален статут поради специфичните им неблагоприятни особености. Разнообразяването трябва да позволява местно развитие, което да създаде устойчивост и благосъстояние на тези региони. Поради тази причина след уверението на португалските органи, които се ангажираха да подкрепят сектора на захарното цвекло на Азорските острови, мога да дам съгласието си за удължаване на дерогацията, предоставена вече в миналото в полза на захарната промишленост на Азорските острови.

Ще слушам вашите коментари по този текст и ще се опитам, доколкото ми позволяват възможностите, да отговоря на въпросите ви от името на моя колега.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н MARTÍNEZ MARTÍNEZ
Земестник-председател

  Nuno Teixeira, докладчик по становището на комисията по регионално развитие. – (PT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, преди всичко бих искал да поздравя докладчика, моя колега г-н Alves, за неговата работа, особено за проявеното от него умение да обедини получените от него различни приноси, които не са нищо повече от зачитане на интересите на споменатите най-отдалечени региони.

В качеството си на докладчик по становището на комисията по регионално развитие приветствам факта, че всички предложени изменения бяха изцяло приети от докладчика и че комисията по регионално развитие гласува в подкрепа на всички тях. Това са предложения, целящи обективно подобряване и коригиране на незадоволителни и остарели аспекти от сега действащия регламент. Сред тях бих изтъкнал факта, че максималните количества за експортиране и експедиране на всякакви преработени продукти, които бяха облагодетелствани от безвъзмездно предоставените помощи по програмата POSEI, понастоящем се изчисляват на средна база за периода 1989 – 1991 г.

Приемайки, че докладът бъде приет, аз се надявам, че Комисията и Съветът ще могат да прочетат становището на Парламента и няма да използват евентуално бъдещо преразглеждане на регламентите на програмата POSEI като претекст да не се приемат становищата, изразени в тази зала, и предложените изменения, които са от огромна важност за засегнатите региони.

  Maria do Céu Patrão Neves, от името на групата PPE. – (PT) Поради постоянните си недостатъци от природно естество най-отдалечените региони се нуждаят Европейският съюз да помисли за най-добрите за тях условия, за да могат да провеждат стопанските си дейности.

В случая с региони като Азорските острови, които са силно зависими от селското стопанство, специално внимание трябва да се отдели именно за този сектор. В това отношение приветстваме доклада относно специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони. Вариантът, гласуван от комисията по земеделие и развитие на селските райони, беше напълно задоволителен; вариантът, който се появи в резултат на тристранния диалог, безмилостно наказва условията на работа в сектора на захарта, чийто експортни квоти са почти символични.

Във време, когато разнообразяването на селското стопанство се признава като един от начините за свеждане до минимум на периодичните кризи в сектора, може да се съжалява, че докладът не изразява увереността и насърчението, от които се нуждае производството на захарно цвекло и свързаната с него промишленост в Сан Мигел.

  Vasilica Viorica Dăncilă, от името на групата S&D. – (RO) Първо бих искала да поздравя докладчика за посочените цели за селското стопанство в най-отдалечените региони. Схемата за селскостопанска помощ за най-отдалечените региони на ЕС предоставя важен механизъм за непрекъснато селско стопанство и поддържане на селския ландшафт.

Подкрепям текущото преразглеждане на определянето на границите на тези райони, за да се отстранят всякакви несъгласуваности при определянето на границите им. Считам, че прилагането на еднакви критерии ще опрости изпълнението на схемата за плащане за най-отдалечените региони на равнище на Европейския съюз, ще осигури по-голяма прозрачност и ще гарантира равностойно третиране на бенефициерите на програмите за подпомагане. Всички знаем каква основна роля изпълнява селското стопанство в местната икономика.

В този смисъл мисля, че е уместно да въведем мерки в най-отдалечените региони на Европейския съюз, чиято цел е увеличаване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор и насърчаване на разнообразяването. Подкрепям и изцяло одобрявам основните цели на програмата за най-отдалечените региони, които считам за уместни и които са доказано ефективен инструмент за поддържането на селското стопанство в тези райони.

  Riikka Manner, от името на групата ALDE. – (FI) Г-н председател, първо, бих искала да благодаря и да поздравя докладчика г-н Alves за отличната му работа върху доклада. Нашата група изцяло подкрепя това споразумение, защото е много важно и съвсем ясно, че икономическото и социално развитие на най-отдалечените региони на Европейския съюз в значителна степен се обуславят от тяхната отдалеченост, труден климат и географска и икономическа зависимост от ограничен брой стоки и услуги. Много важно е, особено сега по време на криза, да съсредоточим внимание върху балансираното развитие на европейските региони и постигането на регионално и социално сближаване.

Ние и Европейският съюз трябва да гарантираме своята стопанска самостоятелност навсякъде в Европа. Това е от жизненоважно значение за сигурността и биоразнообразието. Предложените в доклада мерки сега следва да бъдат въведени на практика и по този начин да се постигнат трайни и преди всичко дългосрочни резултати навсякъде в Европа, включително в нейните отдалечени райони.

  James Nicholson, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, преди всичко бих искал също да поздравя докладчика за добре свършената работа. Моята група също имаше възможност да подкрепи споразумението, постигнато по време на тристранния диалог и считам, че беше постигнат добър компромис.

Считам, че най-отдалечените региони на Европа следва да получат, където е възможно, исканата помощ, от която се нуждаят като компенсация за тяхното местоположение и произтичащите от него трудности. Тези региони изпитват постоянни затруднения и ние трябва да го признаем. Икономическата криза и кризата в сектора на млякото засегнаха прекомерно тези региони в сравнение с останалата част на Европа и поради тази причина те се нуждаят от специално внимание.

Изпитвам особено съчувствие към положението на Азорските острови, където млечният сектор е много важен и търпи силни затруднения. Позволяването на Азорските острови да изнасят сравнително малки количества захар за ЕС трябва да бъде добро решение за икономическото бъдеще на този конкретен регион.

  João Ferreira, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, мотивирането на удължаването на срока за реекспортиране на захар по сега предложените модели с постепенно премахване на системата на квоти за мляко е опасно и неприемливо. Това премахване – срещу което сме се борили и ще продължаваме да се борим в подкрепа на борбата на производителите на мляко – ще има много сериозни последствия за един продуктивен сектор с основно значение за икономиката на Азорските острови. Противно на това, което се предлага, няма да е възможно смекчаване на тези последствия чрез предложените мерки по отношение на захаропроизводствената промишленост; още повече че се предлага постепенното й премахване. Какво ще остане след изтичането на тези пет години?

От друга страна, важно е да се вземе предвид, че процесът на преобразуване на лозови насаждения изостава значително не само в случая с Мадейра, а дори може да се провали, ако стимулите не бъдат засилени. Ограниченията и пречките, засягащи най-отдалечените региони, са трайни. Поради тази причина практическият резултат от признаването на специфичните особености на тези региони трябва да бъде комплект от мерки за постоянна помощ, а не такива, които са непоследователни и ограничени по време. Важно е Съюзът да продължи да оказва помощ на селскостопанския сектор в най-отдалечените региони; още повече в условията на сегашната социално-икономическа обстановка.

  Gabriel Mato Adrover (PPE). – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, разглеждаме една реформа, която е проста, но изключително важна за най-отдалечените региони. Това е особено вярно в момент, когато кризата засяга всички ни, но по съществен начин се отразява на тези региони поради техните постоянни структурни недостатъци, което означава, че те се нуждаят от тези промени.

Ще говоря за Канарските острови. В техния случай най-важната промяна засяга доставките на полуготови продукти на млечна основа, предназначени за промишлена преработка. Става дума за обезмаслено мляко на прах с растителна мазнина, традиционен продукт за местните потребители, присъстващ на пазара на Канарските острови повече от 40 години. След огромни усилия и независимо от многобройните трудности беше създадена местна промишленост, създаваща трудова заетост и явна добавена стойност. Бих искал да наблегна на това, защото в днешно време, особено на нашите острови, където има извънредно висока безработица, подпомагането на една малка промишленост, откриваща работни места, е не само необходимо, но и задължително.

Предложението е да продължат доставките на този продукт, използван за местна консумация в малки количества до 800 тона годишно. С това ще се елиминира преходния характер на тази мярка, която е от несъществена значимост в глобален план, с което ще се създаде устойчивост на тази промишленост.

Както казах по-рано, най-отдалечените региони имат значителни недостатъци, но на тях трябва да се гледа като възможност за Европа. Различните споразумения за асоцииране, по които се работи и разисква в момента, каквито са споразуменията за свободна търговия с Колумбия и Перу, и други, с които започват преговори, като например с Меркосур, са явна заплаха за нашия селскостопански сектор. Имам предвид множество продукти: домати, банани и животновъдния сектор.

Казвал съм това много пъти: в споразуменията трябва да се постигне баланс, като всеки отстъпи малко, за да спечелим всички. В никакъв случай обаче един продукт или конкретен сектор не трябва да плаща цената на споразуменията.

Накрая бих искал да поздравя докладчика г-н Alves и да благодаря на Комисията и Съвета, които заедно с Парламента успяха да постигнат споразумение на този първи тристранен диалог относно селското стопанство.

  Patrice Tirolien (S&D). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, когато този текст дойде в комисията по регионално развитие, успях да представя идеята за удължаване срока на изключение, разрешаващо производството на мляко, възстановено от мляко на прах, в Мартиника и Гваделупа, по примера на модела за устойчив растеж, доказал достойнствата си в Мадейра.

За съжаление, по тази позиция нямаше консенсус на последния тристранен диалог. Това е жалко поради две причини. Първо, производството на млечни продукти във френските отвъдморски департаменти би предложило многобройни незаменими възможности: укрепване на промишленото животновъдство, самостоятелност по отношение на основен хранителен продукт и създаване на работни места. Второ, като цяло нашият Парламент не успя да постигне решение по моето предложение, тъй като искаше да приеме този текст на първо четене посредством една неофициална процедура, срещу която възразявам.

Дори и така нашата работа по регламента POSEI ще продължи много скоро по време на междинния преглед. Тогава отново ще поискам изключение и за другите френските отвъдморски департаменти.

  Albert Deß (PPE). – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, доволен съм, че докладът относно специфичните мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза беше обсъждан в дух на разбирателство в тази зала.

По време на миналия избирателен мандат бях докладчик в сянка за реформата в пазара на захарта. Тогава комисията по земеделие и развитие на селските райони посети остров Реюньон, където аз посетих малък селскостопански холдинг, занимаващ се с отглеждане на захарна тръстика. Без нашата помощ този малък селскостопански холдинг не би могъл да просъществува. Като жител на континенталната част видях още, че земеделските стопани в най-отдалечените региони на Съюза наистина са изправени пред специални обстоятелства.

Необходимо е чрез съответни правила за изключения да предложим на земеделските стопани във всички тези региони на ЕС бъдещи възможности, способни да гарантират продоволствената сигурност – поне в по-голямата част от тях. От всички нас зависи да гарантираме на селското стопанство – включително чрез правила за изключения – бъдещи възможности и че сигурността на доставките за местното население е защитена. Така, както е изготвен докладът, се създават добри условия за постигането на тези цели. Моите най-искрени благодарности на всички, ангажирани с него.

  Giovanni La Via (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, най-отдалечените региони се отличават със социално-икономически и структурни особености, обусловени от отдалечеността им от пазарите, тяхната изолираност, малка територия, топография, труден климат и икономическа зависимост от някои продукти. Три са особено важните селскостопански сектори: захарно цвекло, млечни продукти и винопроизводство.

Икономическата система на тези области е зависима от правилното управление на производствените системи във всеки един от споменатите сектори, но ще е необходима много работа, за да бъдат възстановени балансите, нарушени с течение на времето и да се гарантират необходимите дерогации за прилагане на подходящите пазарни инструменти.

Г-н председател, г-жо член на Комисията, с голяма загриженост научаваме за текущите преговори със държавите от Меркосур. Ако те не бъдат подкрепени от подходящи компенсаторни мерки, споразумението може силно да застраши не само най-отдалечените региони, но и много сектори на европейското селско стопанство.

  Elie Hoarau (GUE/NGL). – (FR) Г-н председател, трябва да кажа, че споразумението за захарта, във вида, в който беше договорено по време на тристранния диалог, се разминава с предложението, което направихме в комисията по регионално развитие и комисията по земеделие и развитие на селските райони, и аз изразявам дълбоко съжаление за това.

Що се отнася до остров Реюньон обаче, текстът е важен за земеделските стопани, които очакват бързото прилагане на практика на предоставеното изключение по отношение на млякото. То ще им гарантира устойчивост на промишлеността. Аз обаче бих предпочела да бяха спазени гаранциите, препоръчани в комисията.

И пак по темата за млякото, споделям мнението на нашия колега г-н Tirolien. Бихме искали да беше проведено проучване относно Мартиника и Гваделупа с цел запазване на промишлеността в тези региони. Но повече от ясно е, че тези въпроси ще се обсъждат отново по време на преговорите по програмата за подпомагане POSEI и тогава отново ще имаме възможност да говорим за тях.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, години наред наблюдаваме едно явление, което, както изглежда, обезсилва Европейския съюз, а именно скоростният темп на разорение на ферми, подкопаващ стопанската самостоятелност на държавите от ЕС. Ясно е, че най-силно засегнати от това са хората в непривилегированите области, каквито са най-отдалечените региони, но също и земеделските стопани в планинските региони, каквито имаме в Австрия.

За съжаление, това е следствие от общата селскостопанска политика, политика – обект на дългогодишни критики, която непрекъснато се реформира и която въпреки това все още не функционира както трябва. Стигнали сме обаче повратната точка. В кризисни положения – било заради обезценяване на еврото или просто поради факта, че изригнал вулкан в Исландия парализира въздушното движение, а с това и доставките на нетрайни стоки – държавите-членки трябва да разчитат на себе си. Видяхме това съвсем неотдавна, когато Русия затвори кранчето на газта.

При възникване на трудности всичко зависи от способността на държавата да е самостоятелна и това трябва да се отстоява в рамките на ЕС, в държавите и регионите с непривилегировани области и в най-отдалечените региони. Считам, че това може да бъде постигнато само чрез частична ренационализация на селското стопанство.

  Diogo Feio (PPE). – (PT) Г-н председател, в това разискване относно специфичните мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони бих искал да започна, като поздравя докладчика и всички, работили върху този въпрос. Също бих искал да кажа, че измененията, които често са от технически и конкретен характер, не водят до значителни промени.

Но насочването на вниманието към проблема със захарта и производството на захар на Азорските острови означава още насочване на вниманието към по-дълбок проблем. Най-отдалечените региони, като например Азорските острови, които наскоро имах възможност да посетя, са силно свързани със селскостопанския сектор. По-конкретно, на Азорските острови проблемът с квотите за мляко е много важен. Млекопроизводството и неговото регламентиране са от изключителна важност за стотици производители и за много от жителите на Азорските острови, и именно поради тази причина искам сега тук в тази зала да привлека вниманието към необходимостта от намиране на решения, които да отчитат специфичното положение на тези региони.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, доволна съм да видя доклад относно подпомагането на селското стопанство в най-отдалечените региони на Европа. Няма съмнение, че географското местоположение, отдалечеността от пазарите и други подобни фактори създават множество трудности. Икономическата криза също оказа въздействие. Ценовата нестабилност е значителна и има неблагоприятен, дори дестабилизиращ ефект върху земеделието не само в най-отдалечените региони, но и във всички райони на Европа. Аз обаче искам днес да посоча на Комисията само един конкретен момент и той е, че Комисията трябва да бъде внимателна в действията си, за да не постави в неизгодно положение европейския земеделски стопанин и европейската селскостопанска промишленост.

В Северна Ирландия млечната промишленост и производството на говеждо месо бяха силно засегнати от вноса. Това доведе до ценова нестабилност и големи финансови загуби за фермерите. Миналата седмица присъствах на Кралското земеделско изложение в Северна Ирландия. Това е най-голямото по рода си изложение в провинцията и земеделските стопани се надпреварваха да изразят сериозната си загриженост по отношение на становището на Комисията за подновяване на търговските преговори с Меркосур. Несъмнено Комисията, както и ние в този Парламент, трябва да сме много внимателни, за да не пожертваме промишлеността на Европа в името на така наречени „ползи“ в други области.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, приветствам предложенията да се помогне на най-отдалечените региони. Първо, селското стопанство е преди всичко отрасъл, осигуряващ храна на масата – без който ние всички бихме загинали – но без селско стопанство тези региони също биха загинали както икономически, така и поради вероятното им обезлюдяване. Затова приветствам всякакви предложения да им се помогне.

Бих искал също да прибавя своя глас към онези, които изразиха загриженост относно предложенията във връзка с Меркосур. Те сериозно биха навредили на най-отдалечените региони, а всъщност и на всеки друг регион.

Мисля, че е време Европейският съюз да укрепи и направи по-справедливи отношенията си със собствените си земеделски стопани. Никога не се е предвиждало да бъдем полицаи за земеделските стопани в Съюза и вълшебна орисница за онези от тях в останалата част на света. А тук се случва точно това: ще има по-малко строги правила, по-малко прозрачност и по-малко отговорност за храната, влизаща в ЕС, отколкото за храната, произвеждана в него, а това ще бъде несправедливо спрямо най-отдалечените региони и спрямо всички други региони.

  Дачиан Чолош, член на Комисията. – (FR) Г-н председател, моля за извинение за закъснението ми, но имах силно желание да присъствам на това разискване поради факта, че е първо за мен и засяга първото съвместно взето решение в областта на селското стопанство. Бих искал още веднъж да поздравя и да благодаря на г-н Alves и на всички парламентарни служби за много доброто сътрудничество и ефективна работа с Комисията и със Съвета за постигането на това решение.

Искахме бързо решение, за да може мерките, предвидени в доклада, да бъдат бързо приложени във въпросните региони. Някои решения дори ще бъдат приложени ретроактивно. Поради тази причина – и тук отговарям и на г-н Tirolien – не въведохме други изменения. Всъщност, както и при други предложения, бихме се нуждаели от допълнителна обосновка и анализ, за да се установи начина, по който ще бъдат въведени. Предпочетохме обаче да действаме бързо, като аз проведох няколко разговора с г-н Alves по този въпрос. Ето защо съм доволен да видя подкрепата, на която се радва предложението, и се надявам, че в бъдеще ще можем да работим по същия начин с Парламента и по други въпроси. Нещо повече, убеден съм, че това ще успеем да го направим.

Като член на Комисията, отговарящ за селското стопанство, мога също да уверя всички оратори, че преговорите с Меркосур бяха неколкократно споменати. Мога да ви уверя, както направих по време на разискванията в структурите на Комисията относно подновяването на преговорите, че много внимателно ще следя те да продължат в интерес на европейското селско стопанство. Тези преговори, разбира се, трябва да се разглеждат в по-широк план, без да се ограничават в рамките на селското стопанство, но мога да ви уверя, че през предстоящите месеци и години на тези преговори ще се погрижа европейският селскостопански модел, основан на качество, разнообразие и използване на земята, да бъде запазен чрез резултатите от тези преговори или чрез мерките, които ще бъдат предприети след тях.

Беше зададен и въпросът защо е необходимо да се прилага дегресия, защо не се приемат количества като тези, прилагани досега към Азорските острови за захарта. В последния случай ние конкретно се споразумяхме с португалските органи и с местните азорски органи да се въведе икономически инструмент, позволяващ на въпросния сектор да се справи с конкуренцията посредством икономически инвестиционни мерки. Доволен съм от подкрепата, която наблюдавах и ангажиментите, поети от португалското правителство в подкрепа на сектора в този ход, и се надявам, че по този начин ще можем да предложим алтернатива на производителите от Азорските острови.

Г-н Mölzer заяви, че общата аграрна политика не е достатъчно убедителна, че не функционира добре и че имаме нужда от ренационализация. Имам към вас следното просто искане: погледнете какво получават земеделските стопани като доход днес, погледнете каква част от този доход е помощ от общата селскостопанска политика (ОСП) и си задайте въпроса как биха могли земеделските стопани да се справят днес без общата селскостопанска политика. Това не означава, че ОСП не трябва да се адаптира. Тя трябва значително да бъде адаптирана, за да отчете точно тези промени, пред които е изправено европейското селско стопанство. Мога да ви уверя, че ще бъдат положени всички усилия при реформирането на ОСП през 2013 г., за да се вземат по-добре под внимание настоящите реалности. Естествено, това ще бъде ограничено в рамките на ресурсите, които Съветът и Парламентът предоставят на тази политика. Надявам се, че тези ресурси ще са пряко свързани с амбициите, които имат европейците и Европа по отношение на тяхното селско стопанство. Не мисля, че ренационализацията е решение, защото, по мое мнение, държавите-членки няма да разполагат със средствата да обезпечат приемането на специфични мерки в най-отдалечените региони без наличието на общата селскостопанска политика и подход на Общността.

Ще завърша с надеждата, че когато се стигне до преработването на регламента POSEI, ще имаме възможност да отбележим напредък по някои от въпросите, повдигнати днес, и че като цяло по всички решения относно общата селскостопанска политика ще можем да работим също така ефективно, както и по настоящия регламент.

  Luís Paulo Alves, докладчик. – (PT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, в това последно изказване бих наблегнал върху важността на осъвременяването на Регламент (ЕО) No 247/2006. Промяната, станала след приемането му през 2006 г. – както в областта на законодателството и в областта на неговото прилагане, така и в самата ситуация – наложи въвеждането на изменения, за да може един осъвременен негов вариант да продължи да бъде важен инструмент в адаптирането на някои политики в областта на селското стопанство на Съюза, отнасящи се до специфичните особености на най-отдалечените региони съгласно предвиденото в член 349 и член 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Позволете ми накратко да изброя постигнатите подобрения. На Канарските острови дерогацията, позволяваща полуготови продукти на млечна основа, считани за „традиционен продукт за местните потребители“, ще бъде временно удължена. На остров Реюньон сега ще е възможно произвеждането на UHT мляко, възстановено от мляко на прах, под лимитите, определени от Световната търговска организация, като задължението за определяне на процента на добавено мляко на прах също отпада. В Мадейра същото това изключение в момента се подновява, използвайки тези модели, а вино от директно произведени хибридни сортове лози, може да се консумира в региона. На Азорските острови дерогацията за реекспортиране на захар се въвежда отново и се удължава както по количество, така и по срок; регионът също се възползва от разпоредбите относно виното, вече споменати за Мадейра.

Това са мерки, които ще бъдат приложени със задна дата от 1 януари 2010 г., които не представляват пречка за свободната конкуренция в нашия единен пазар и съставляват важен принос за икономиките на тези региони, чиито природни недостатъци ги правят по-уязвими по време на дълбока криза. На последно място, бих искал да спомена, че освен възможността, открита пред разнообразяването на селскостопанските дейности, приемането на този доклад означава, че забраната върху реекспортирането на някои продукти е отменена. Важно е също така да помним, че благодарение на неговото приемане ние решително ще допринесем за преструктурирането и запазването на десетки работни места на Азорските острови, както и на техническото ноу-хау, свързано с дейността в агро-промишления сектор на захарта, в условията на крайно неблагоприятна икономическа криза.

  Председател. – Имам удоволствието да осведомя г-н Alves и всички останали, че в срок от осем до десет дни ще се проведе голяма конференция относно най-отдалечените региони, спонсорирана от испанското председателство. Председателят на Парламента ми е възложил да се изкажа заедно с г-н Дурау Барозу, г-н Родригес Сапатеро и председателя на правителството на Канарските острови на откриването на Конференцията.

Със сигурност ще използвам резултата от това разискване и доклада на г-н Alves като основни източници на идеи за речта, която ще трябва да произнеса тогава.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе днес от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (RO) Островните и най-отдалечените региони на Европейския съюз са изправени пред редица проблеми в момента. Ето защо са необходими конкретни мерки за насърчаване на тяхното бъдещо социално и икономическо развитие. Приветствам допълнителните мерки, предложени от Парламента и Комисията, предназначени да подобрят състоянието на селското стопанство в най-отдалечените региони, особено на фона на проблемите, пред които са изправени Азорските острови и Мадейра.

Млякото е основен стопански продукт за Азорските острови. Но като се има предвид, че много държави-членки на ЕС неотдавна преживяха криза с млякото, необходимо е да се промени селскостопанският профил на тези острови. В тази част подкрепям мнението на докладчика, който застъпва становището, че захарното цвекло е най-добрата алтернатива на млекопроизводството както по отношение на икономическа ефективност, така и по отношение на опазването на околната среда. Искам да подчертая, че изпращането на максимални количества захарно цвекло към Европа трябва да продължи да се насърчава.

В заключение бих искала на наблегна, че по време на сегашната икономическа криза финансовата рамка за периода след 2013 г. трябва да се основава главно на солидарност и да продължава да се стреми към високи равнища на териториално и социално сближаване.

  Председател. – (Заседанието, прекъснато в 11,35 ч., се възобновява в 12,05 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа WALLIS
Заместник-председател

8. Време за гласуване

  Председател. – Следващата точка е гласуването.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

8.1. Искане за консултиране с Европейския икономически и социален комитет - Към европейско пространство на пътна безопасност: стратегически насоки за пътна безопасност до 2020 г. (гласуване)

8.2. Създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (A7-0118/2010, Jean Lambert) (гласуване)

8.3. Енергийни характеристики на сградите (преработен текст) (A7-0124/2010, Silvia-Adriana Ţicău) (гласуване)

8.4. Европейски фонд за бежанци за периода 2008-2013 г. (изменение на Решение № 573/2007/ЕО на Съвета) (A7-0125/2010, Rui Tavares) (гласуване)

8.5. Миграция от Шенгенската информационна система (ШИС 1+) към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) (изменение на Регламент (ЕО) № 1104/2008) (A7-0126/2010, Carlos Coelho) (гласуване)

8.6. Миграция от Шенгенската информационна система (ШИС 1+) към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) (изменение на Решение 2008/839/ПВР) (A7-0127/2010, Carlos Coelho) (гласуване)

8.7. Изготвяне на съвместна програма на EC за презаселване (A7-0131/2010, Rui Tavares) (гласуване)

8.8. Ключови умения в един променящ се свят: изпълнение на работната програма за образование и обучение за 2010 г. (A7-0141/2010, Maria Badia i Cutchet) (гласуване)

8.9. Деонтологични въпроси, свързани с управлението на предприятия (A7-0135/2010, Klaus-Heiner Lehne) (гласуване)

– Преди гласуването:

  Derek Roland Clark (EFD). – (EN) Г-жо председател, в очакване да обявите следващата точка от гласуването, докладът Lehne относно деонтологията, мога ли да попитам защо се провежда това гласуване? Докладът трябваше да бъде обсъден снощи съгласно процедурата с вдигане на ръка. Това беше отменено, така че сега гласуваме нещо, което не е разисквано, макар да не се споменава. За Ваше сведение, г-жо председател, когато въпросът беше поставен пред комисията по заетост неотдавна, никой в комисията не знаеше какво означава деонтология, докато не се опитах да им обясня, дори и председателството. Затова считам, че е напълно неуместно да се гласува това непознато, неразисквано предложение.

  Председател. – Мога да Ви кажа, че е обсъдено в комисията по правни въпроси, откъдето идва, и е преминало през всички необходими процедури, така че възнамерявам да пристъпим към гласуването.

8.10. Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал (A7-0113/2010, Georgios Papanikolaou) (гласуване)

– Преди гласуването:

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-жо председател, госпожи и господа, моментът е от решаващо значение за цяла Европа. Бъдеще за Европа – за което искам да говоря – означава преди всичко бъдещи поколения. Оптимизмът за бъдещето на Европа означава млади хора с възможности, умения и квалификации.

Докладът, както всяка друга инициатива по въпроса, няма да има никаква стойност в бъдеще, освен ако всички ние, особено тези от нас, които се избират пряко от гражданите на Европа, подчертаваме във всяка политика, във всеки стълб на нашата дейност, приоритета и акцента, които трябва да отдадем на младите хора. В сегашните трудни времена, в Гърция и в други държави, считаме, че можем да го постигнем. Можем да го постигнем с реални усилия заедно с младите хора, които, ако имат необходимите средства, ако имат възможност, ще вземат бъдещето в ръцете си и ще ни поведат към по-добри бъднини.

Благодаря на докладчиците в сянка от всички групи за сътрудничеството и за единодушието, което постигнахме.

(Ръкопляскания)

8.11. Равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица (A7-0146/2010, Astrid Lulling) (гласуване)

8.12. Наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти (A7-0122/2010, Toine Manders) (гласуване)

8.13. Макрофинансова помощ за Украйна (A7-0058/2010, Vital Moreira) (гласуване)

– Преди гласуването:

  Vital Moreira, докладчик. – (EN) Г-жо председател, накратко ще обясня какво предстои да гласуваме.

През ноември миналата година тук, в Страсбург, когато обсъждахме одобряването на четирите предишни предложения относно макрофинансовата помощ за други държави, Комисията ни обеща, че по силата на Договора от Лисабон и до приемането на рамков регламент за макрофинансова помощ всички бъдещи отделни предложения за такава помощ ще бъдат предмет на съвместно вземане на решение от Парламента и Съвета. Сега, само шест месеца по-късно, имате пред себе си не само предложение за съвместно взето решение, но и споразумение на първо четене със Съвета. За да постигнем споразумението, работихме в много кратък срок. Затова искам да изразя своето признание и благодарност към испанското председателство, Съвета и Комисията, както и към докладчиците в сянка от комисията по международна търговия и всички останали, за положителния и конструктивен подход.

Съгласно предложеното решение, Украйна може да получи заем до 500 млн. евро, за да финансира дефицита на платежния си баланс и да посрещне потребностите от външно финансиране. Заемът ще допълни подкрепата от МВФ и помощта от ЕС в размер на 110 млн. евро, договорена още през 2002 г., но все още неизплатена.

По време на неформалните тристранни преговори Парламентът настоя за запазване на определени условия за изплащане, които бяха важни за нас, като ефективността, прозрачността и отчетността на помощта. Също така, подчертахме колко важно е Парламентът да бъде надлежно информиран за действителното прилагане на помощта.

(Ръкопляскания)

В защита на нашите институционални правомощия, също така, се противопоставихме на исканията да се въведе процедура на управителния комитет за прилагане на мерки, така че накрая консултативен комитет…

(Председателят отнема думата на оратора)

8.14. Специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза (A7-0054/2010, Luís Paulo Alves) (гласуване)

8.15. Бюджетна прогноза за приходите и разходите за 2011 г. - Раздел I - Парламент (A7-0134/2010, Helga Trüpel) (гласуване)

– Преди гласуването:

  Jutta Haug (S&D). – (DE) Г-жо председател, малко необичайно е, но трябва да информирам моята група, че списъкът ни за гласуване по доклада Trüpel е неточен във вида, в който сме го представили. Станало е недоразумение. Отхвърляме всички изменения, с изключение на нашите.

  Председател. – Г-жо Haug, благодаря за информацията. Изглежда, че ръководството на групата Ви е наясно с положението.

8.16. Опростяване на ОСП (A7-0051/2010, Richard Ashworth) (гласуване)

8.17. Развитие в областта на обществените поръчки (A7-0151/2010, Heide Rühle) (гласуване)

8.18. Съгласуваност на политиките на ЕС за развитие и понятието „официална помощ за развитие плюс“ (A7-0140/2010, Franziska Keller) (гласуване)

– Преди гласуването на параграф 34:

  Filip Kaczmarek, от името на групата PPE. – (PL) Г-жо председател, предлагам след текста „въвеждането на данък върху международните финансови операции“ да се добавят три думи: „в световен мащаб“. Струва ми се, че така е по-смислено. Благодаря.

(Устното предложение за изменение не се приема)

8.19. Наказания за сериозни нарушения на социалните разпоредби в автомобилния транспорт (A7-0130/2010, Hella Ranner) (гласуване)

9. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

Доклад: Rui Tavares (A7-0125/2010)

  Philip Claeys (NI). – (NL) Гласувах против доклада Tavares, тъй като въвеждането на съвместна програма за презаселване е поредната стъпка към напълно единна европейска политика за убежище.

Не е нужно да сме ясновидци, за да предскажем, че единна политика като тази ще доведе до голямо увеличение на броя на лицата, търсещи убежище, в държавите-членки. Съображението в доклада, посочващо, че въвеждането на съвместна програма за презаселване ще направи нелегалната имиграция по-малко атрактивна, е особено неприятно. Този лицемерен псевдоаргумент се изтъква отново и отново при гласуванията в залата по текстове, свързани с имиграцията и убежището. Той заблуждава хората. В държави като Белгия нелегалната имиграция обикновено става факт, когато хората се укриват след процедурата за убежище и впоследствие са възнаградени с узаконяване.

Трябва да се борим с това нещо и съвместната програма за презаселване по никакъв начин не предлага решение.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Приехме директива, която несъмнено ще отвори нови възможности за изследвания в областта на енергийната ефективност на сградите и ще допринесе за икономии по отношение на отоплението на сградите. Главно старите сгради представляват проблем, разбира се, а не само жилищните блокове. Вчера колегата Marian-Jean Marinescu спомена специален фонд. Предоставянето на допълнителни ресурси по време на криза е съмнително. Поради това е необходимо по-добро използване на наличните ресурси, които възлизат на 4% за периода 2010-2014 г.

Доклад: Carlos Coelho (A7-0126/2010)

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Исках да се изкажа отново за доклада относно фонда за бежанци и затова се изправям отново пред вас. Устройството отчете, че съм гласувала с „въздържал се“. Но искам да заявя тук, че подкрепям споделената отговорност за по-достойни условия за законните лица, търсещи убежище, и че бях „за“. От друга страна, трябва да се борим по-ефективно с незаконната имиграция.

А сега по точката Шенген, ако позволите. Днес одобрихме по-нататъшни стъпки за пускане на втората версия на Шенгенската информационна система, която повишава гаранциите за сигурността на всички европейци, живеещи в единно пространство без бариери.

Но действията на германската и австрийската полицията хвърлят тъмна сянка върху идеята за Шенген и европейската солидарност, когато много чешки граждани са принудени да преминават през ненужни, задълбочени и унизителни проверки по вътрешните граници. Повдигнах въпроса, заедно с някои други, преди две години пред Европейската комисия, но все още няма задоволително решение. Става дума за явно нарушение на правилата, а в случая с чешките граждани, включително бизнесмени и работници – за ограничаване на свободното движение, което е една от основните свободи, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Доклад: Rui Tavares (A7-0131/2010)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Миграционна политика, г-жо председател, която се стреми да бъде справедлива и реалистична, непременно изисква приемане на общи европейски регламенти в областта на убежището и трябва да предвиди програма за презаселване, която е ефективна, стабилна и устойчива. В това отношение, трябва да подчертая, че презаселването преследва не само хуманитарна цел, но и политическата и икономическа цел да облекчи тежестта на трети държави, свързана с приемането на голям брой бежанци, както и също толкова голямата тежест от споделяне на разходите и финансовите отговорности.

Считаме обаче, че един бюджетен ред и един вид финансова помощ не са достатъчни и затова настоятелно призоваваме държавите-членки да насърчат създаването на допълнителни механизми за частно финансиране, като по този начин се насърчават публично-частните партньорства с неправителствени организации и с други социални партньори, като религиозни и етнически организации, за да се популяризира доброволният труд в тази област. По отношение на новите финансови перспективи, считаме, че е добра идея например да се предвидят конкретни ad hoc средства, може би чрез нов фонд, създаден за целта.

И накрая, предлагаме твърд ангажимент от страна на всички участници да предлагат на бежанците, особено на най-уязвимите, достъп до подходящи жилища, образование и езикови курсове, здравеопазване, психологическа помощ, както и достъп до трудовия пазар, което е от решаващо значение за правилното им интегриране.

Препоръка за второ четене: Astrid Lulling (A7-0146/2010)

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Със задоволство отбелязвам, че докладът на комисията по правата на жените и равенството между половете получи такава широка подкрепа при днешното гласуване. Съзнавам, че отговорността за осигуряването на социални условия за развитие на жените предприемачи, които да са еднакви с тези на жените служители, лежи основно върху държавите-членки. Въпреки това настоящият доклад предоставя ясни предписания, които държавите-членки трябва да следват. Не считам това за нарушаване на принципа на субсидиарност, но ако някой има съмнения, може да започне процедура по преразглеждане. Дори националните парламенти имат това право благодарение на Договора от Лисабон. Любопитна съм дали ще се възползват от тази критика, или просто ще се впуснат в безкрайни празни приказки.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада и смятам, че е важно да подчертая, че средното почасово заплащане на жените в Европейския съюз все още е по-ниско – със 17,4% по-ниско от това на мъжете. Това несъответствие беше намалено едва през последните 15 години, но в някои страни, положението дори се е влошило повече. Съгласна съм с призива на Парламента за изготвянето на редовни доклади относно различията в заплащането на половете в Европейския съюз и подкрепям всички спомагателни мерки за намаляване на дискриминацията срещу жените в Европейския съюз.

Доклад: Toine Manders (A7-0122/2010)

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Ние подкрепихме спорното предложение, защото нашата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите го разшири и засили, като въведе етикетиране за държавата на произход и в рамките на Европейския съюз. Италианските колеги представиха допълнителни предложения на днешното пленарно заседание, включително за разширяване на регламента, така че да важи и за обувките. Аз енергично подкрепях тази идея от дълго време, но текстът й трябва да бъде съставен в съответствие с високи стандарти от Европейската комисия. Това е въпрос на прецизиране на техническите определения, което Парламентът сам не може да направи много добре. Поради това аз не гласувах в негова подкрепа, но в същото време искам от Комисията да пристъпи към работа незабавно и да представи предложение.

  Morten Løkkegaard (ALDE) . – (DA) Г-жо председател, бих искал само да кажа, че аз гласувах „против“ частите от доклада, които се отнасят до етикетирането „Произведено в“, тъй като не мисля, че има някакви доказателства, които да сочат, че предимствата са повече от недостатъците. Считам, че това е тенденция към протекционизъм, а това е нещо, за което ми е трудно да гласувам в подкрепа. Затова гласувах „против“ въпросните части.

Доклад: Luís Paulo Alves (A7-0054/2010)

  Marek Józef Gróbarczyk (ECR). – (PL) Г-жо председател, реших да подкрепя инициативата, предоставяща възможност за развитие на някои райони в Европа. Следва да се обърне внимание на факта, че в икономическо отношение определени райони в самата Европа се превръщат в най-отдалечени региони. Поради това една от целите на програми като тази, наред с другото, е развитието на районите в Европа и аз се надявам, че те ще стимулират тяхното развитието чрез селското стопанство и риболовната промишленост.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (EN) Г-жо председател, бих искала да изразя своята загриженост относно положението на производителите на банани на Канарските острови, Гваделупа, Мартиника и Мадейра, включени според Договора сред най-отдалечените региони.

Положението им се влоши още повече, особено след като Европейският съюз в рамките на Световната търговска организация се сключи споразумение с латиноамериканските държави да намали вносните мита за банани от онзи регион. Бих искала да привлека вниманието върху факта, че през 2006 г. ЕС реформира общата организация на пазара за банани. Той ангажира бюджетни средства в помощ на производителите на банани в тези региони. След реформата ЕС заделя 208 млн. евро годишно като помощ за производителите на банани на Канарските острови, Френските Антили, Мадейра и в по-малка степен на Азорските острови.

Въпреки че следва да приветстваме такава помощ, за много производители на банани тази помощ е недостатъчна. Така че настоявам компетентните институции да приемат необходимите мерки, за да гарантират, че традиционни отрасли на икономиката в ЕС няма да бъдат застрашени от по-стратегически търговски цели.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, подкрепям доклада, защото засяга проблема за разнообразието и селскостопанската политика между регионите. Искам обаче да коментирам заключителните бележки на члена на Комисията Чолош. Той отговори на изразената загриженост относно подновяването на разговорите с държавите от Меркосур и въпреки че думите му внесоха известно успокоение у тези, които го слушаха – защото той каза, че интересите на селското стопанство и селскостопанският модел на ЕС ще бъдат гарантирани – боя се, че не бях успокоен.

От документите на Комисията е съвсем ясно, че, ако се сключи сделка, производителите на говеждо, птиче и свинско месо в ЕС ще бъдат неблагоприятно засегнати. Подновяването на тези разговори става в момент, когато реформираме селскостопанската политика. Бюджетът е поставен под заплаха. Може да се окаже, че не разполагаме с достатъчно бюджетни средства и въпреки това се излагаме на опасност от допълнително дестабилизиране на селскостопанските цени и доходи. Това е лишено от смисъл и аз се надявам членът на Комисията да чуе тези мнения.

Доклад: Richard Ashworth (A7-0051/2010)

  Krisztina Morvai (NI). – (HU) Подкрепям доклада, защото облекчава огромната административна и бюрократична тежест, лежаща сега върху земеделските стопани. Изразявам твърда увереност, че в резултат на доклада ще възникне нова форма на отношения между длъжностните лица, отговорни за прилагането на общата селскостопанска политика в държавите-членки, по-специално в посткомунистически държави като Унгария, и земеделските стопани. С това ще бъде прекратена упражняваната досега практика, която системно наказваше, санкционираше и тероризираше земеделските стопани. Надявам се също, че най-после ще се развие нова форма на сътрудничество между длъжностните лица и клиентите. Смятам за много важно отговорността да не се носи единствено от земеделските стопани, които досега трябваше да плащат глоби за всеки незначителен инцидент, а държавата също да поеме отговорност, например когато службата закъснее с изплащането на дължимите суми на земеделските стопани. Исковете по такива плащания следва да могат да бъдат принудително налагани чрез съда както от земеделските стопани, така и от клиентите.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада Ashworth, защото считам, че опростяването и намаляването на бюрократичните процедури, свързани с общата селскостопанска политика (ОСП) е не само желателно, но и необходимо, за да могат европейските земеделски стопани изцяло да се облагодетелстват от нейните ползи, а не, както често се случва, да се сблъскват с административни трудности и забавяния.

Считам също, че мнозина ще споделят желанието да се гарантира по-ясно и по-разбираемо законодателство за компетентните органи и за земеделски стопани, премахване на излишното законодателство и насърчаване на обмена на добри практики между държавите-членки и местните органи.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, общата селскостопанска политика трябва да бъде постоянно проверявана по отношение на нейната приложимост, тъй като ненужната бюрокрация струва на нас и преди всичко на земеделските стопани много време и пари. Необходимо е безсмислените и неуместни елементи да се премахнат и опростят. По-конкретно, такъв е случаят с често твърде усложнените и оспорвани изисквания за кръстосано спазване.

Заявената от нас цел е да направим селскостопанската политика по-опростена и по-прозрачна. Европейските земеделски стопани следва отново да могат да прекарват повече време на полето, отколкото зад бюрото. Наистина се надявам, че Комисията ще вземе под внимание това важно послание на нашия доклад и ще предприеме действия за неговото осъществяване.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на доклада като много други, активно ангажирани със земеделските стопани в техните региони. Едно от основните неща, за които непрекъснато слушаме, е бюрокрацията в промишлеността. Затова основен аспект на новата обща селскостопанска политика (ОСП) трябва да бъде намаляване на канцеларщината и бюрокрацията. Законодателството трябва да има смисъл за земеделските стопани и ние не трябва да им пречим да произвеждат храни. Важна е обаче не само рационализацията на законодателството, но и гъвкавостта на държавите-членки най-вече по отношение на Комисията и Европейската сметна палата.

Досега Европейската сметна палата е проявявала малко и почти никаква гъвкавост или благоразумие при налагането на санкции. Това законодателство спешно се нуждае от внимание и е необходимо да бъде проявен повече здрав разум. Необходим е и финансов преглед, който да направи оценка на разходите за проверки в земеделските стопанства и размерът на сумите, които се връщат под формата на глоби, за да се види дали това на практика си струва парите на данъкоплатеца.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, мисля, че когато въведохме декуплирането, малцина от нас осъзнаваха последствията от превръщането на кръстосаното спазване в част от пакета, с който трябва сега да се съобразяват земеделските стопани. Мисля, че в него се съдържат повече от 17 различни директиви. Може би в тази зала трябва да се запитаме доколко добре законодателстваме в посока към опростяване.

Въпреки това има една конкретна област, върху която искам да се спра, и това е областта на проверките. Разполагаме с всеобхватната проверка на кръстосаното спазване, провеждана от компетентните органи, но земеделските стопани все повече се сблъскват с други нива и пластове на проверки от преработватели, търговци и всякакви групи; необходима ни е малко координация, за да се избегне дублирането на проверки. Те не прибавят стойност или някакво ниво на безопасност или сигурност към крайния продукт, а добавят огромно количество бюрокрация и неудовлетвореност за производителите, от които се изисква да се срещат с всички тези инспектори. Приветствам този доклад.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-жо председател, бих искал да благодаря на докладчика г-н Ashworth за отличния му доклад. Според мен има много основателна причина да насочим вниманието върху нашата способност да опростяваме процедурите, отнасящи се до селското стопанство в ЕС. Може да се каже, че плащанията са като джунгла и на обикновения земеделски стопанин, бил той от Северна или Източна Финландия или от където и да е другаде в Европа, не му се иска да се задълбочава в тях. Затова се нуждаем от ясни, работещи и достъпни модели. Необходимо ни е също доверие между земеделските стопани и правителството, за да се осъществи напредък.

При наличието на 27 различни държави и 27 различни култури в сегашната селскостопанска политика на ЕС е такъв хаос, че е трудно да се види друго ясно бъдеще освен опростяването и изясняването на системите. Докладът на г-н Ashworth е отличен ход в тази посока и се надявам, че ще можем да продължим по този път: ясни, прости указания и насоки за селското стопанство сега и в бъдеще.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, считам, че днешното представяне пред Парламента на доклад, започващ с думата „опростяване“ е стимулираща. Разбира се, това само по себе си не е задължително, но подсказва, че досега всичко е било прекалено сложно.

Всичко, което включва научен подход към дадена тема, следва да води до опростяване, а не до усложняване. Имали сме прекалено много усложнение досега, както всеки присъствал на събрания на земеделски стопани знае. Земеделските стопани са доведени до състояние на дива ярост от броя на формулярите, които трябва да попълват и от арогантността на инспекционните служби, която трябва да понасят.

Затова приветствам предложението. Разбира се, необходимо е още да се каже, че занимаването с формуляри няма всъщност да реши как да се обработва земята. Начинът, по който земеделските стопани се отнасят към животните си, и начинът, по който обработват земята си, ще ни донесат възможността за проследяване, отговорността, продоволствената сигурност, от които се нуждаем.

Така че това е стъпка в правилната посока. Надявам се да видим още много други такива и когато му дойде времето, да елиминираме необходимостта от въвеждане на думата „опростяване“, защото тя ще e там от само себе си.

Доклад: Helga Trüpel (A7-0134/2010)

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на доклада, но по отношение на изключително важния член 34 от изменение 5 вотът ми беше погрешен. Много е важно да уточним размера на въглеродния отпечатък и освен това да установим какви ще бъдат разходите, свързани с него. Крайно време е Европейският парламент да се установи само на едно място и съм доволна, че новото правителство на Обединеното кралство реши, че следва да повдигне този въпрос като част от програмата си. Надявам се, че и другите държави-членки също ще се заинтересуват от този въпрос. Става въпрос за околната среда и за разходи. Докато Европейският парламент може да харчи толкова средства, колкото в момента за подобни събрания, ще продължаваме да пренебрегваме икономическата криза.

Препоръка за второ четене: Silvia-Adriana Ţicău (A7-0124/2010)

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) По отношение на доклада Ţicău, гласувах в подкрепа на общата позиция относно актуализирането на Директивата за енергийните характеристики на сградите, защото целта е от края на 2020 г. всички новопостроени сгради да имат енергиен баланс равен на нула, цел, за чието постигане европейските институции трябва да направят всички усилия. Европа има общ ангажимент и е твърдо убедена, че в близко бъдеще няма да бъде необходимо да се произвежда повече енергия, а да се използва по-добре вече произведената енергия.

Енергоспестяването и енергийната ефективност всъщност представляват източник на производство на енергия. Не е необходимо да чакаме десет години, за да вървим в тази посока; вместо това, държавите-членки трябва още сега да поемат ангажимент за постигане на целите за енергийна ефективност посредством финансови средства, които до днес са били използвани за производство на по-голямо количество енергия.

Напомням ви особено за незаконния старт на ядрената програма в Италия, която увреди и застраши здравето на гражданите и околната среда. Огромно количество публични средства бяха пропилени за тази програма, за да се произведе, за по-малко от двадесет години, същото количество енергия, което бихме могли да спестим, ако в момента инвестирахме същите средства в енергийна ефективност. Зелени инвестиции за нашите деца, не радиоактивни отпадъци!

Сега ще премина към обяснението на вота за доклада Rühle.

Доклад: Heide Rühle (A7-0151/2010)

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Аз гласувах в подкрепа, защото мисля, че е важно Парламентът да подкрепи опростяването и рационализирането на правото по обществените поръчки. Това ще улесни работата както на административните органи, така и на предприятията, особено на малките и средните предприятия, за които ще стане по-лесно да участват в търгове.

Считам, че е съществено използването на обществените поръчки да се разглежда като средство за насърчаване на пътища за устойчиво развитие чрез въвеждане на екологични и социални критерии в поканите за търгове. На мнение съм също, че е задължение на Парламента и на европейските институции да продължат да оказват натиск за цялостна прозрачност около използването на публични пари, по-конкретно, по отношение на обществените поръчки, използвайки всички възможни средства и особено интернет.

Гражданският контрол има изключително важен принос за използването на публичните средства по начин, който наистина да е в колективен интерес, и, както ни напомня комисията по регионално развитие, за борба с корупцията, която преобладава сред местните и регионалните органи.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) За съжаление, обществените поръчки са сфера, която страда от едно от най-високите равнища на корупция. С радост подкрепих доклада на Heide Rühle, призоваващ за опростяване на обществените поръчки. В същото време обаче бих искала да посоча, че докато Комисията не въведе обществен портал с информация за обстоятелствата около подозрителни договори, финансирани от Съюза, нещата няма да се променят много. Конкуренцията няма да бъде ефективна, лоялна и достъпна за малките и средните предприятия. Говоря за наблюдение и анализ, за референтна цена на един километър автомагистрала например, за публикуване на имената на реалните собственици на спечелилите фирми, включително поделения на дружества-майка, и също за наименования на фирми, които печелят нееднократно, за да може те да бъдат проучени от средствата за масово осведомяване и обществеността.

Доклад: Franziska Keller (A7-0140/2010)

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, аз също исках да се изкажа относно енергийната ефективност, но явно правилото е, ако няма изменения, да не се правят устни обяснения, така че ще внеса писмено такова.

Колкото до доклада Keller, искам да бъда максимално ясна, че го отхвърлям поради параграфи 44 и 45 и съображение И. Намирам параграф 44 за силно обезпокоителен.

И освен това, каква е позицията на Парламента? Миналата година и по-предишната година ние оказвахме натиск върху Комисията да предприеме действия и да подпомогне млекопроизводителите в целия Европейския съюз, които бяха изпаднали в тежко положение. Комисията отговори с възстановявания при износ като спешна мярка. Единствените хора, които се оплакаха пред мен от нея, бяха от Нова Зеландия, която не е развиваща се страна. Мисля, че поставянето на тези параграфи в иначе добрия доклад прави лоша услуга на Парламента и на нашите производители в целия Европейския съюз, които изпитват трудности. Ние намаляваме производството в Европа. Това има последици за развиващите се страни. Трябва да ги вземем под внимание.

  Председател. – Г-жо McGuinness, Вие бяхте абсолютно права за Правилника. Аз си помислих, че г-жа Alfano ще продължи в същия дух, както г-жа Jäätteenmäki, но всъщност по този доклад не трябваше да има никакви обяснения на вот. Права сте.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, искам само да кажа, че съм съгласен с моята колега г-жа McGuinness. Ние имахме затруднения с някои от предложенията тук и поради това не спазихме линията на Европейската народна партия, което обикновено бихме искали да правим. Мисля, че г-жа McGuinness обясни защо. Аз напълно разбирам и съм съгласен с казаното от нея, така че се надявам и Европейската народна партия да ни разбере.

Доклад: Hella Ranner (A7-0130/2010)

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Ranner, въз основа на това, че той предлага добро решение на проблема с времето на управление и периодите на почивка при автомобилния транспорт. Това решение се състои в хармонизирането и тълкуването на законодателството. То се намира в параграф 17, както е изменен.

Европейската комисия, в сътрудничество с Конфедерацията на правоприлагащите организации в областта на автомобилния транспорт (Corte), Европейската мрежа за пътна полиция (Tispol) и организацията „Euro Contrôle Route“, трябва да работи върху изготвянето на тълкуване на законодателството, член по член. Освен това въпросното тълкуване следва да бъде ясно и известно на всеки участник в прилагането на законодателството относно европейските пътища.

Приветствам и изменението на параграф 27 и призовавам водачите на моторни превозни средства да се възползват от услугите на Бюрото за жалби във връзка с непропорционални глоби, създадено от организацията „Euro Contrôle Route“. Уважаеми водачи, положението в Европа трябва да се промени по отношение на времето на управление и периодите на почивка, така че са необходими доказателства. Затова ви насърчавам да докладвате своите оплаквания в това Бюро, създадено от организацията „Euro Contrôle Route“.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-жо председател, докладът на моята колега съвсем точно подчертава, че все още има забележителни несъответствия между начина, по който биват третирани сериозните нарушения на социалните разпоредби за движението по пътищата в различните държави-членки. Затова се обявявам в подкрепа на предложените мерки за хармонизиране и уеднаквяване на класификацията на нарушенията и свързаните с тях наказания в Европейския съюз, както и на евентуалното създаване на координиращ инструмент на равнище на ЕС.

Писмени обяснения на вот

Искане за консултиране с Европейския икономически и социален комитет относно – Към европейско пространство на пътна безопасност: стратегически насоки за пътна безопасност до 2020 г.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) По пътищата на Европа все още се случват твърде много катастрофи. Това е свързано с все по-големия обем на трафика, но също и с прекомерните изисквания към участниците в движението по пътищата, поради стрес в професионален или личен план, преумора, както и объркващо натрупване на пътни знаци и рекламни билбордове и т.н. Не бива да забравяме и че, по-специално в случая с пътнотранспортните произшествия, водещи до фатални последици или сериозни наранявания, натовареният трафик играе отрицателна роля.

В името на околната среда най-сетне трябва да приложим идеите, признавани само на думи, като например прехвърлянето на транспорта на стоки по железопътните линии, но също така трябва да приложим и интелигентни системи за регулиране на движението по пътищата, като например режимите за работа на светофарните уредби. Зоните с нормализиран трафик, забраните за шофиране в централните части на градовете и други подобни мерки все още не са достатъчно проучени и затова следва да не бъдат прилагани в голям мащаб. Има редица проблеми, по отношение на които този доклад просто не предоставя достатъчно подробности и затова гласувах „против“.

Препоръка за второ четене: Jean Lambert (A7-0118/2010)

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението е част от законодателните усилия на Съюза за създаване на Европейска система за предоставяне на убежище. Европейската служба за подкрепа в областта на убежището следователно трябва да предоставя на държавите-членки експертна помощ и да допринесе за осъществяването на последователна и висококачествена обща европейска политика за убежище.

Създаването на новата служба несъмнено ще придаде добавена стойност на укрепването на взаимното доверие и на споделянето на отговорностите между държавите-членки. Службата трябва да улесни обмена на информация, анализите и опита между тях, да организира обучение и да доведе до конкретно сътрудничество между администрациите, на които е възложено разглеждането на молбите за убежище. Важно е да се изправи пред значителните различия в процесите на вземане на решение в 27-те държави-членки по отношение на молбите за международна закрила и да постигне определено сближаване по отношение на начина, по който държавите-членки разглеждат и отговарят на молбите.

Подкрепям предложението на докладчика за включване на предложението за подкрепа по отношение на презаселването. Съгласен съм, че необходимите бюджетни промени, които трябва да бъдат направени в Европейския фонд за бежанци, ще предоставят достатъчно финансиране за новата агенция в началната й фаза.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпросите, свързани с имиграцията, и особено на правото на убежище, са особено чувствителни. Дали това право ще се предостави на лица, които не са граждани на ЕС, може да окаже драматично влияние върху живота им, така че решението трябва да бъде взето насериозно, да се обмисли внимателно и да получи хуманно отношение. Според мен е ясно, че политиката на отворени врати – без критерии, които да ограничават достъпа до територията на Съюза – е неприемлива, но политиката на абсолютна забрана е прекалена. Необходим е справедлив баланс, който да съгласува законните интереси и опасения на гражданите на държавите-членки с потребностите на желаещите да се установят в тях.

Създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището може да представлява важна стъпка към приемането на най-добрите практики в тази област, осигурявайки на държавите-членки по-голямо доверие една в друга и водейки до подобряване на обмена на информация.

При все това, трябва да подчертая, че държавите-членки трябва да запазят свободата на движение във връзка с това дали да допуснат лицата, търсещи убежище, в своите граници. Искам също така да подчертая, че ЕС не трябва да крие факта, че интересите на държавите-членки в тази област не са абсолютно сходни.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището е да предоставя експертна помощ, която да допринесе в осъществяването на последователна и висококачествена обща европейска политика за убежище. Службата позволява развитието на взаимно доверие и споделянето на отговорностите и ще отговаря за координиране на обмена на информация и други дейности, свързани с презаселването между държавите-членки. Тъй като Европейският съюз насърчава човешкото достойнство, което е основен елемент на свободата, демокрацията и социално-икономическото развитие, в контекста на настоящия световен пейзаж той трябва да бъде пионер и пример за другите по отношение на убежището. Създаването на Европейската служба, която да подпомага държавите-членки във връзка с политиката относно граждани на трети държави, ще бъде определящ фактор за прилагане на обща европейска система за предоставяне на убежище и солидарността на държавите-членки по съгласуван начин, който отговаря на ценностите и принципите на проекта за изграждане на Европа. Призовавам механизмите и ресурсите, необходими за създаването на Службата за подкрепа в областта на убежището, да се осигурят бързо.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището с надеждата, че тя ще има известна добавена стойност за Европейската система за предоставяне на убежище, която днес е явно погрешна. Разбира се, бих предпочела мандатът на службата да бъде по-амбициозен и да е инструментът, с който най-накрая да се въведе задължителна солидарност между държавите-членки, за да се сложи край на лотарията с правото на убежище. Това ще остане почти неизпълнима надежда до приемането на общи процедури в областта на убежището. Да се надяваме, че службата поне ще допринесе за по-добро определяне на въпросите и проблемите, свързани с убежището, за да се гарантира най-добрата възможна защита за хората, които са жертви на преследване и търсят убежище в нашата държава.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, тъй като в случая на държавите-членки, чиито национални системи за предоставяне на убежище са подложени на натиск тя може да подкрепи прилагането на механизми за солидарност, предназначени да насърчат по-добро преразпределение на бенефициерите на международна закрила към други държави-членки, като същевременно гарантира прекратяването на злоупотребите със системите за предоставяне на убежище. Приветствам факта, че Европейската служба за подкрепа в областта на убежището ще координира съвместната помощ на държавите-членки, изправени пред специфични ситуации, като например голям приток на граждани на трети държави, търсещи международна закрила.

От съществено значение е да хармонизираме законодателството и практиките в областта на убежището. Европейската служба за подкрепа ще определи добрите практики, ще организира курсове за обучение на европейско равнище и ще подобри достъпа до точна информация за държавите на произход. Освен това считам, че дейността на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището следва да включва и изготвяне на насоки, благоприятстващи по-справедливо разглеждане на молбите за убежище, както и за мониторинг на спазването и прилагането на съответното законодателство на Общността.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Убедени сме в добавената стойност. която Европейската служба за подкрепа в областта на убежището ще осигури за развитието на взаимното доверие и за разпределението на политическите и финансовите отговорности. Държавите-членки на ЕС трябва да постигнат окончателно споразумение за отношението към бежанците, за профила на лицата, на които следва да се предостави статут на бежанец, и преди всичко да преодолеят резервите на някои правителства по отношение на възможните разходи.

Службата ще отговаря за предоставяне на специализирана помощ. Ролята й ще включва координация, обмен на информация и действия, свързани с презаселването на бежанци. Ще организира програми за обучение на отговорните лица от всяка държава, допринасяйки за по-голяма хармонизация на различните практики. Ние, членовете на Парламента, си запазваме правото да назначим изпълнителния директор.

Считам, че съм длъжен да подчертая призива ни да се направят необходимите промени в Европейския фонд за бежанци, за да се гарантира, че новата агенция ще работи по правилния начин. Най-големият политически въпрос остава връзката между човешката солидарност и разпределението на финансовата тежест: ЕС е призован да предложи ефективна подкрепа на държавите, които са засегнати в най-голяма степен от миграционни потоци и от голям брой лица, търсещи убежище, и които са подложени на специфичен и често непропорционален натиск поради относително малката си големина.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) По толкова чувствителен въпрос, свързан с правата на човека, е важно да се създаде Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, за да може предоставянето на специализирана помощ на равнище на ЕС да се превърне в последователна и висококачествена обща европейска политика за убежище. Затова гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Европейската служба за подкрепа в областта на убежището може да бъде много полезна структура, особено ако има координираща роля по отношение на репатрирането и по този начин ускори мерките по репатриране. Така подкрепата ще бъде от полза и за презаселването. Настоящият доклад разглежда този елемент, който намирам за много важен, като второстепенен. Вместо това съдържа множество бюрократични предложения, които ще доведат до раздут апарат и мудно прилагане на мерките. Затова гласувах с „въздържал се“.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Изразявам подкрепата си за предложението за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището. Ролята на службата, първоначално финансирана от Европейския фонд за бежанци, ще бъде да предоставя специализираната помощ, необходима за задействане на обща политика за убежище, и да координира обмена на информация и действията, свързани с презаселването на бежанци. Европейският парламент ще назначи изпълнителен директор съгласно принципите на прозрачност и демократичен контрол. Солидарността в рамките на Общността ще се гарантира чрез споразумение между държавите-членки със съгласието на заинтересованите страни. Подкрепям и създаването на консултативен форум, в резултат на нашия натиск в Парламента, който ще гарантира тесен диалог между Службата за подкрепа в областта на убежището и различните заинтересовани страни.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Днес даваме зелена светлина на създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището. Ползите ще бъдат многобройни. Службата за подкрепа ще има решаващ принос за интегриране на единно европейско пространство в областта на убежището. Ще задейства бързо организация, която ще координира и укрепва сътрудничеството между държавите-членки по въпросите на убежището, като насърчи сближаването между различните национални практики. Службата също така ще допринесе за насърчаване на конвергенцията между регулаторните мерки, които се прилагат в ЕС в областта на правото на убежище. Предвид всички изброени предимства и предвид съгласието на държавите-членки и на европейските институции за създаването на службата с радост гласувах в подкрепа на създаването й.

Препоръка за второ четене: Silvia-Adriana Ţicău (A7-0124/2010)

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Въпреки че положителният вот за доклада е само формалност, защото изпълнението на Договора от Лисабон изискваше известно адаптиране на правното основание и делегираните актове, все пак бих искал да подчертая значението на енергийната ефективност в строителния сектор, когато става въпрос за постигане на целта на Европейския съюз за намаляване на потреблението на енергия и емисиите въглероден диоксид с 20% и за увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници с 20% до 2020 г. Както знаем, постигането на целите за енергийна ефективност и намаляване на емисиите в градските центрове зависи главно от подобряването на енергийната ефективност на съществуващите сгради и тези, които са в процес на изграждане.

Все още смятам обаче, че директивата определя много амбициозни цели, които местните администрации трудно ще постигнат, освен ако не им бъдат предоставени финансови помощи, включително помощи от Европейския съюз. Имам предвид най-вече огромното количество работа по възстановяване на енергията, която се изисква за съществуващия сграден фонд, като социалните жилища, където обновяването на енергийната мрежа (което би помогнало на семействата да намалят разходите си за комунални услуги) ще изисква значителен финансов ангажимент от страна на местните органи.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Целта на този амбициозен текст е да се насърчи строителството/обновяването на сградите съгласно стандарти, които са по-благоприятни за околната среда, защото са по-енергийно ефективни. Гласувах категорично в подкрепа на приемането му. С този вид инициатива Европейският съюз демонстрира ролята си на лидер в областта на устойчивото развитие. Директивата представлява добър компромис между насърчаване и ограничаване по отношение на екологично отговорното строителство.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) На строителния сектор се дължат 40% от потреблението на енергия в Европейския съюз и 35% от емисиите въглероден диоксид. Законодателството предвижда, че до 2020 г. новите сгради трябва да имат приблизително нулево потребление на енергия и че обновените съществуващи сгради трябва да отговарят на определени минимални изисквания за енергийни характеристики. Затова законодателният акт ще спомогне за намаляване на енергийната зависимост в Европа, намаляване на емисиите въглероден диоксид, подобряване на качеството на въздуха и атмосферата, и повишаване на благосъстоянието в градовете. Стимулите за подобряване на енергийните характеристики на сградите също представляват шанс за прекласифициране на градовете ни, което ще допринесе за туризма, създаването на работни места и устойчивия икономически растеж в Европейския съюз. Прекласифицирането обаче изисква по-големи публични и частни инвестиции. Става дума за преки публични инвестиции, които имат пряко въздействие върху създаването на работни места и участието на малките и средните предприятия; една програма за градско възстановяване ще бъде подходяща за икономическото възстановяване. Затова призовавам Комисията и държавите-членки да използват структурните фондове за прекласифициране на сградите от гледна точка на околната среда и енергийната ефективност, като финансирането се използва като катализатор за частно финансиране. Призовавам ги и да намерят подходящ модел за финансиране на обновяването на съществуващите сгради.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Прекарваме 50% от живота си у дома. Днес 30% от съществуващите жилища в Европа са нездравословни, въпреки че има голяма разлика между различните държави-членки. Затова е важно не само да се насърчат нови устойчиви сгради, но и да се извърши устойчиво обновяване. Приветствам новия законодателен акт, който ще помогне на потребителите да намалят разходите си за електроенергия и на целия Европейски съюз да постигне целта си, свързана с климата, за намаляване на потреблението на енергия с 20% в срок от 10 години. Държавите-членки ще трябва да адаптират наредбите си в областта на строителството, за да може всички сгради, построени след края на 2020 г., да съответстват на високи енергийни стандарти. Съществуващите сгради ще трябва да бъдат подобрени, ако е възможно. За Демократическото движение темата за жилищата е и въпрос на градоустройство и качество на строителните работи. Трябва да дадем приоритет на начина, по който се проектират жилищата ни. Затова трябва да насърчим възстановяването на сградния ни фонд например чрез модулация на данъците върху имуществото в зависимост от енергийните характеристики на сградите. Затова призоваваме държавите-членки да създадат система на данъчно облагане, която е преориентирана, за да бъдат насърчавани всички засегнати страни да се държат по един по-отговорен към околната среда начин.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Смятам, че този доклад е от полза за бъдещето на енергийния сектор на Европейския съюз, при условие, че целите, посочени в него, са възможни и съвместими с финансовото състояние на всички държави-членки. Приветствам целите, приети от Съвета на 14 април 2010 г., относно необходимостта от намаляване на големите различия между държавите-членки от гледна точка на топлинната ефективност на сградите, както и предложената цел всички сгради да постигнат нулево потребление на енергия до 31 декември 2020 г. посредством постепенни стъпки, предприети от държавите-членки през 2015 г. и 2018 г. Комисията и Съветът обаче трябва да имат предвид, че много държави-членки все още са изправени пред икономическа рецесия и ще се нуждаят от финансова и логистична подкрепа, за да постигнат предложените цели. Комисията трябва за в бъдеще да помисли за съставянето на план за финансова интервенция, който ще помогне на държавите-членки, които не са в състояние да отделят необходимите средства, особено за ремонтни работи. Тази мярка трябва да се разглежда като полезна за обикновените граждани, защото те са тези, които ще платят част от цената на ремонтните дейности.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на препоръката относно енергийните характеристики на сградите, защото тя представя амбициозни и осъществими предложения за намаляване на потреблението на енергия и емисиите въглероден диоксид с 20% в секторите, които не попадат в обхвата на схемата за търговия с емисии, до 2020 г. Директивата ще има пряко въздействие върху живота на европейската общественост, защото ще помогне на потребителите да намалят разходите си за електроенергия и същевременно ще допринесе за създаването на милиони работни места в целия Европейски съюз чрез планираните инвестиции за подобряване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) През 2008 г. Европейският съюз пое ангажимент за намаляване на потреблението на енергия с 20% до 2020 г. и за това 20% от използваната енергия да бъде произведена от възобновяеми източници. Подобряването на енергийната ефективност на сградите е най-ефективният начин да се намали потреблението на енергия и емисиите с 20% за сектори, които не попадат в обхвата на системата за търговия с емисии. Освен това енергоспестяването за енергийно ефективни сгради е средно 30% по-високо от това при други обикновени сгради.

На 13 ноември 2008 г. Комисията представи своето предложение за изменение на Директива 2002/91/ЕО относно енергийните характеристики на сградите. Тези изменения ще окажат значително въздействие върху живота на европейската общественост, защото ще имат непосредствени последствия за сградите, в които те живеят, и ще създадат необходимост от разработване на по-ефективни технологии в строителния сектор. Освен това стратегията ще създаде работни места и ще допринесе за устойчив растеж. Тъй като настоящият проект се основава на споразумението, постигнато между Парламента и Съвета през ноември 2009 г., аз подкрепям предложението на докладчика.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Приемането на директивата, свързана с енергийните характеристики на сградите, е важна стъпка към намаляването на емисиите въглероден диоксид и енергийната зависимост на Европа. Тези фактори са от все по-решаващо значение за качеството на живот на европейската общественост и за конкурентоспособността на нашата икономика и социална организация. Като се има предвид, че на строителния сектор се дължат 40% от потреблението на енергия и 35% от общото количество емисии въглероден диоксид, енергийната самостоятелност и по-добрите енергийните характеристики на сградите придобиват все по-голямо значение за способността на Европейския съюз до 2020 г. да постигне целта за 20% намаляване на потреблението на енергия и 20% увеличение на използването на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, и енергийна ефективност. Освен че ще помогне на частните потребители и обществените служби да намалят разходите си за електроенергия, смята се, че прилагането на новото законодателство ще спомогне за борбата с кризата в гражданския строителен сектор, както и че ще допринесе за разработването на програми за градско възстановяване, които ще окажат положително влияние върху подобряването на качеството на живот и благосъстоянието на обществото.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Подобряването на енергийните характеристики на сградите е от особено значение за увеличаване на общата енергийна ефективност на Европейския съюз и за намаляване на емисиите парникови газове. Ако Европейският съюз иска да постигне целите, които предлага и които имат за цел да намалят потреблението на енергия с 20%, и да гарантира, че 20% от потреблението на енергия идва от възобновяеми източници, както и да увеличи енергийната ефективност с 20% до 2020 г., той ще трябва да поеме сериозен ангажимент по отношение на енергийните характеристики на сградите.

Политическото споразумение, постигнато между Парламента и Съвета, доведе до изясняване на техническите аспекти, минимални изисквания за енергийните характеристики в зависимост от възрастта на сградата и дали е била ремонтирана или не, оценка на ролята на местните и регионалните органи и подкрепа за обществените органи при прилагането на препоръките.

Въпреки това все още имаме някои опасения по отношение на по-силната роля на Комисията при оценяване на националните планове и докладите от проверки, както и измененията на Договора от Лисабон, които дават по-големи правомощия на Комисията чрез така наречените „делегирани актове“.

  Adam Gierek (S&D), в писмена форма. – (PL) Основните фактори, които оказват влияние върху енергийните характеристики са: 1. Преобразуване на една форма на енергия в друга с цел конкретна употреба. Колкото по-дълга е веригата на преобразуване на електроенергията, толкова са по-големи загубите. На практика това се отнася предимно за потока топлинна енергия, който се отделя от първичните енергийни източници. Голяма част от него преминава в околната среда. Този ефект може да бъде намален в процесите на комбинирано производство на електроенергия, които могат да постигнат енергийна ефективност от до 90%. 2. Електрическо съпротивление, или съпротивление на Ом, което е важно за преноса на електрическа енергия. 3. Топлинно съпротивление. Ниското съпротивление е важно при топлообмена, докато високото съпротивление е важно заради ниската топлопроводимост на изолационните материали. Използването на тези изолационни материали – като полистирен, минерална вата и клетъчен бетон – значително намалява потребността от отопление в жилището. В момента то е доста високо – приблизително 40% от общата използвана енергия. 4. Триене при антифрикционни процеси, като при лагерите, и при фрикционни процеси, като спирачки. Това се отнася главно за автомобилите и турбуленцията при самолетите. При триене се губят приблизително 30% от общата енергия.

Гласувах в подкрепа на регламента без измененията, защото загубата на енергия в жилищните сгради – заедно със загубите при преобразяването на енергията – е най-голяма, а енергоспестяването ще помогне на бедните хора. В случая с Полша модернизирането на топлинните инсталации, заедно с комбинираното производство на енергия, могат да са от икономическа, социална и екологична полза. В тази област следва да е налице определен приоритет на реализация, защото новите регламенти често забавят изпълнението на предишните такива.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах „за“ проекта на преработените директиви относно енергийните характеристики на сградите, защото считам, че новите сгради трябва да се придържат към принципа на енергоспестяване, както и че в тази област трябва да бъдат приложени задължителни стандарти, за да бъдат спазвани ефективно навсякъде. Обществените сгради ще поведат инициативата от 2018 г., което ще предостави на обществените органи по-голяма тежест и легитимност в информационните им кампании за граждани. Тези текстове предвиждат също, че енергоспестяването трябва да бъде основен елемент от ремонта на сградите. Затова бих искала тези мерки да дадат на малките и средните предприятия нов тласък и държавите-членки да засилят програмите си за обучение на работниците, които са отговорни за строежа на енергийно ефективни сгради. По същия начин, по отношение на посочването на консумацията на енергия на етикета на енергоемки продукти, смятам, че потребителите трябва да бъдат наясно с енергийните характеристики на продуктите, които купуват.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпросът за енергийната ефективност е от решаващо значение за стратегията за 2020 г. Беше предприета важна стъпка за намаляване на потреблението на енергия през следващите години с приемането на препоръката, която има за цел постигане на приблизително нулево потребление на енергия за сградите до 2020 г. Трябва да се направи усилие не само при строежа на нови сгради, но и при големите ремонтни проекти, които включват вече съществуващи сгради. Също така ще бъде от решаващо значение да се даде добър пример в публичните строителни проекти. Ето защо гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В миналото често са били осъществявани лесни за изпълнение енергоспестяващи мерки и е трудно да се прецени колко голям е лесно постижимия потенциал за енергоспестяване (тоест такъв, който е възможен без изключително обширни ремонтни работи). Във всеки случай всичко това не трябва да излиза извън контрол до степен, в която сгради, които са били отлично ремонтирани от гледна точка на енергийната ефективност, стоят празни, защото наемът е бил увеличен драстично. Като цяло, дори в интерес на опазването на климата, не трябва да се намесваме по никакъв начин в правата на собственост на гражданите по отношение на ремонтни дейности.

От една страна, мерките за енергоспестяване са много скъпи и не винаги включват напълно зряла технология, така че в това отношение не трябва просто да наложим законодателство, а трябва да предоставим стимули чрез субсидиране. Като се има предвид намалението на заплатите и социалните осигуровки, пред което сме изправени, трябва няколкократно да се уверим, че новите регламенти няма да окажат вредно въздействие върху обикновените строители и ползватели на жилища. Въздействието на търсенето на енергия не може да бъде ясно оценено, поради което гласувах „против“.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Строителният сектор беше определен от Европейския съюз като един от пазарите с най-голям потенциал за енергоспестяване. Енергоспестяването при енергийно ефективни сгради е средно 30% по-високо от това при обикновените сгради. В новите държави-членки на Европейския съюз, включително Литва, в много жилищни блокове приблизително 60% от топлинната енергия се губи. Само в Литва има над 35 000 жилищни блока. Живущите в тях не само плащат големи сметки за отопление, но са отговорни и за тонове емисии въглероден диоксид. Консервативното правителство в Литва не е в състояние да даде началото на проекти за топлоизолация на сгради. След близо две години обещания, че ремонтните дейности ще започнат незабавно, нито една сграда не е била ремонтирана.

Гласувах „за“ препоръката относно енергийните характеристики на сградите, защото тя насърчава целта за постигане на приблизително нулево потребление на енергия за сградите. Това ще гарантира, че след време сградите в Европейския съюз ще станат устойчиви от енергийна гледна точка. С прилагането на тази директива ще започнем процеса на намаляване на потреблението на енергия в Европейския съюз с една пета до 2020 г. Инвестициите за увеличаване на енергийната ефективност ще създадат милиони работни места и ще допринесат за растежа на икономиката на Европейския съюз.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Изразявам подкрепата си за препоръката за подобряване на енергийната ефективност на сградите. Енергийната ефективност означава не само енергоспестяване, но и намаляване на емисиите въглероден диоксид и парникови газове. За да се постигне тази цел, трябва да се ограничи загубата на енергия в домакинствата, която се увеличи благодарение на технология, която измести енергийните разходи от строителството към поддръжката. Изследователската работа в строителния сектор преминава към един по-екологосъобразен подход към строителството.

Днес най-големите проекти са съсредоточени в умерените държави, където този вид технология се разпространява с темпове, които предполагат, че ще разполагаме с устойчиви градове в не много далечно бъдеще. В средиземноморските държави тези нови технологии не се разпространяват със същото темпо. Дори ако проблемът на разсейването на топлината не е толкова сериозен в тези райони, сградите не са по-екологично устойчиви.

Нарастващата употреба на климатични системи, които са все по-широко разпространени в жилищата, всъщност изисква много енергия. Затова Европейският съюз трябва да проведе информационни кампании и да предприеме действия чрез използване на общностни средства, стимули и информационни кампании и чрез прилагане и изследване на нови технологии за производство на енергия.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Постигането на целта „20-20-20“ до 2020 г., с други думи, намаление на енергопотреблението с 20%, увеличение на съотношението на енергията, произведена от възобновяеми източници, спрямо общото потребление на енергия до 20%, и увеличение на енергийната ефективност с 20%, изисква координирани и целенасочени действия както от страна на Европейския съюз, така и от държавите-членки. И което е по-важно, подобряването на енергийната ефективност на сградите е най-ефективният начин за намаляване на потреблението на енергия и емисиите в секторите, които не попадат в обхвата на системата за търговия с емисии, с 20%. За да бъдем точни, енергоспестяването при енергийно ефективните сгради е средно 30% по-високо от това при конвенционалните сгради. Освен това енергийно ефективните сгради използват по-малко количество вода и предлагат по-ниски разходи за поддръжка и комунални услуги. Затова гласувах в подкрепа на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, защото тя се очаква да окаже значително въздействие върху живота на европейските граждани, като се има предвид, че има пряко въздействие върху сградите, в които те живеят и които ползват. Освен това инвестициите в подобряването на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници ще създадат милиони работни места и ще допринесат за растежа в рамките на Европейския съюз; в същото време те ще спомогнат и за намаляване на средствата, които в момента се губят за поддръжка на енергоемки сгради.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) На сградите се дължат близо половината от емисиите въглероден диоксид, които не са включени в схемата на Европейския съюз за търговия с емисии, което предлага голям потенциал за намаляване на тези емисии с отрицателни или ниски цени за намаляването им. Новата Директива за енергийните характеристики на сградите установява набор от минимални показатели и изисквания за енергийните характеристики на сградите, за да могат те да постигнат приблизително нулево потребление на енергия до 2020 г., като голяма част от енергията ще бъде произведена от възобновяеми източници. Това включва и прилагането на тези изисквания за съществуващите сгради.

От жизненоважно значение е гражданите да бъдат информирани за тези изисквания и да бъдат насърчени, дори при ремонт на сгради, за въвеждане на интелигентни измервателни системи (за замяна на инсталациите за топла вода и климатичните системи с енергийно ефективни алтернативи, като например термопомпи с обръщаемо действие). Частично финансиране ще бъде осигурено от бюджета на Европейския съюз за насърчаване на мерките за енергийна ефективност. Държавите-членки трябва да приемат подходящи мерки за бързото прилагане на тази директива. Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото новото законодателство ще помогне на потребителите да намалят стойността на сметките си за електроенергия, като ще даде възможност на Европейския съюз да изпълни целта си за постигане на намаляване на потреблението на енергия с 20% до 2020 г.

  Teresa Riera Madurell (S&D), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на тази важна директива заради необходимостта от подобряване на енергийната ефективност на сградите, което представлява една от областите с най-голям потенциал да допринесе за постигане на общите цели на Европейския съюз за увеличаване на енергийната ефективност с 20% до 2020 г. Според текста, договорен между Парламента и Съвета, преди края на 2020 г. всички нови сгради трябва да имат нулево потребление на енергия и да произвеждат такова количество енергия, какво консумират. Обществените сгради трябва да дадат пример, като спазят законодателството до 31 декември 2013 г. Бюджетът на Европейския съюз ще финансира част от разходите на реформите. Освен това съществуващите сгради ще трябва да отговарят на много високи стандарти за енергийна ефективност, които се изчисляват от държавите-членки въз основа на обща рамка, установена в директивата. Показателят за измерване на енергийната ефективност на сградите трябва да бъде включен в рекламите за продажба и отдаване под наем, които се появяват в медиите. Друг важен нов елемент е включването на интелигентни измервателни уреди и системи за контрол и управление, насочени главно към енергоспестяване. Директивата ще бъде преразгледана преди 2017 г.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Резултатът от днешното гласуване на правилата на Европейския съюз относно енергийните характеристики на сградите представлява голям напредък в областта на енергийната ефективност. Ние обаче изразяваме дълбоко съжаление относно факта, че в законодателство не се вземат предвид изискванията за ремонт на съществуващите сгради, на които се дължат 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите парникови газове в Европа. Вместо да се създаде амбициозна политика за енергийна ефективност чрез големи инвестиции в обновяването на сградите, Европейският съюз съсредоточава вниманието си изключително върху новите сгради. По този начин се пропуска възможността да бъдат създадени милиони работни места, да се намали енергийната ни зависимост от нашите съседи и да напреднем значително в борбата с изменението на климата.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Строителният сектор разполага с огромен потенциал за енергоспестяване. На сектора се дължат 40% от потреблението на енергия и 35% от общите емисии парникови газове.

Подобряването на енергийната ефективност на сградите е най-ефективният начин за намаляване на потреблението на енергия и емисиите.

Споразумението заслужава пълната ни подкрепа. Най-късно до 31 декември 2020 г. всички нови сгради трябва да имат приблизително нулево потребление на енергия. Всички обществени сгради трябва да постигнат тази цел две години по-рано. Минималните изисквания за енергийните характеристики дори ще се прилагат от този момент нататък при ремонт на стари сгради. Сградите с приблизително нулево потребление на енергия са сгради с много високи енергийни характеристики. Също така, нищожното или много малкото количество енергия, което консумират, в голяма степен трябва да бъде произведено от възобновяеми енергийни източници.

Трябва да се приветства, че директивата отделя внимание на осигуряването на инструменти за финансиране на този преход. Държавите-членки трябва да изготвят списък с мерки за постигане на целите на директивата най-късно до 30 юни 2011 г. И накрая, Комисията трябва своевременно да направи оценка на прилагането на директивата; тоест, най-късно до 1 януари 2017 г. Директивата представлява важен принос към борбата с изменението на климата.

Доклад: Rui Tavares (A7-0125/2010)

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Програмата от Стокхолм предвижда създаването на надеждна и устойчива обща политика за убежище в Европейския съюз. Но за да се постигнат и гарантират целите на политиката за убежище, е необходимо да се насърчат държавите-членки да участват доброволно в съвместната програма на ЕС за презаселване на бежанци. Затова Европейският парламент се стреми да предостави на възможно най-голям брой държави-членки възможността да участват в програмите на ЕС за презаселване. Европейският парламент подкрепя предложението на Комисията и счита, че презаселването на бежанците следва да играе централна роля във външната политика за убежище на ЕС. Тя следва да бъде доразвита и разширена в ефективен инструмент за закрила от страна на ЕС.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувайки в подкрепа на доклада, Европа направи крачка напред към постигането на обща политика в областта на убежището. Това ще позволи по-ефективна защита на правата на човека и същевременно ще ограничи нелегалната имиграция.

ЕС трябва да се увери, че мнението му се взема предвид по отношение на миграцията и интеграцията. Той трябва да поеме отговорност за определяне на европейски норми и да помогне в разходите на държавите от ЕС, засегнати от миграционни потоци. Презаселването обаче не може и не трябва да бъде отделено от общите действия срещу незаконната имиграция. Това изисква не само съгласието на съседните държави, но и на държавите, от които ще тръгват бъдещи нелегални имигранти.

  David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) Презаселването на бежанците е процес, при който е възможно хората да бъдат презаселени в резултат на искане от страна на ВКБООН, когато се счита, че се нуждаят от международна закрила. Това е един от допустимите критерии на Европейския фонд за бежанци (ЕФБ). Процесът може да бъде идеално решение за лицата, чиято безопасност не може да бъде гарантирана от държавата, предоставила първо убежище.

Съгласен съм със заключенията на докладчика и затова реших да гласувам в подкрепа на доклада.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Само чрез обща политика за убежище и съвместна схема за презаселване можем да провеждаме правилна политика за правата на човека в ЕС. Презаселването несъмнено е едно от трайните решения за бежанците, чиято закрила не може да бъде осигурена в държавите, предоставящи първо убежище. Важно е да разполагаме с достатъчно средства, въпреки че разпределянето на част от бюджета още не може да се разглежда като истинска програма за презаселване на бежанците.

Не се съмняваме колко важно е изменението на Фонда за бежанците, с което да запълним празнината, която съществува в няколко държави-членки, и да повишим капацитета им за презаселване. Със задоволство отбелязвам, че броят на държавите-членки, участващи в програмата, се увеличи през последните години; важно е да успеем да насърчим и останалите да се включат. Развитието и разширяването на инструмента за презаселване на ЕС трябва да продължи, за да се постигне възможно най-ефективната закрила.

Следователно Комисията ще може да определя общите приоритети на ЕС по отношение на презаселването всяка година. Приоритетите могат да се отнасят до конкретни географски региони, националности или категории бежанци, които да бъдат презаселени, въпреки че съм съгласен, че трябва да се гарантира гъвкавост, за да се се реагира при извънредни ситуации.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Натискът от миграционните потоци се увеличава и трябва да разберем опасенията на редица държави, които са цел на миграцията. Ето защо е важно програмата за презаселване да работи, защото ще спомогне за справедливо разпределяне на отговорността за спазването на международните задължения за защита на бежанците и ще облекчи тежестта на държавите, причинена от огромния брой бежанци, които те настаняват.

Положителна стъпка ще е Европейската служба за подкрепа в областта на убежището да започне да работи тази година, което може да окаже подкрепа на държавите-членки при прилагането на инициативите относно презаселването. Няма значение в коя държава бежанците ще бъдат презаселени, най-важното е, че веднага ще имат достъп до езикови и културни курсове, свързани със съответната държава, както и до други улеснения от религиозен характер и до психологическа помощ, ако е необходимо.

Считам, че устойчивостта трябва да е основната характерна черта на програмата, която разполага с по-дългосрочна бюджетна перспектива в резултат от решението. Бенефициерите вече са травмирани от скъсването с културата и традициите на държавата, от която идват. Трябва да си създадат нова самоличност, което е мъчителен процес, като не е необходимо той да се задълбочава още повече от несигурния характер на бъдещето им.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Необходимостта от презаселване на бежанците придобива все по-голямо значение в Европа, която не желае да бъде затворена за външния свят или сляпа за случващото се там. Гостоприемството и солидарността към страдащите са две европейски характеристики, които са вдъхновени от християнството и които би било добре да се възстановят в пълен размер. Това обаче трябва да се направи, без да се пренебрегват законните ограничения, определени от държавите-членки. Общите годишни приоритети на ЕС по отношение на географските региони и конкретните категории бежанци, които да бъдат презаселени, наистина трябва да отчитат потребностите на държавите-членки и конкретните им условия; трябва да се насърчава и участието на държавите-членки в презаселването.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Една от „допустимите дейности“ на Европейския фонд за бежанци (ЕФБ) е презаселването. Програмата от Стокхолм посочва, че ЕС трябва да действа в партньорство и да си сътрудничи с трети държави, които приемат голям брой бежанци. Комисията определя ежегодно общите приоритети на ЕС по отношение на лица, които да бъдат презаселени, и това определение трябва да бъде достатъчно гъвкаво, за да отговори на извънредните случаи. Особено внимание трябва да се обърне на жертвите на най-репресивните културни, социални и политически системи. Броят на държавите-членки, участващи в програмите на ЕС за презаселване, се увеличава и трябва да достигне възможно най-голям брой държави-членки. Искам да подчертая положителното влияние на въвеждането на средства за подпомагане на презаселването, с по-големи суми за първата и втората година от процеса. Средствата идват в отговор на повишаването на разходите, наложено от създаването на механизми и структури, както и от необходимостта да се гарантират условия за осигуряване на максимална устойчивост и качество на процеса на презаселване на бежанците.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Като се има предвид лошото й представяне, Европа трябва да допринася повече за усилията за презаселване на бежанците, чието съществуване е застрашено в държавите, които са ги приели. За да насърча държавите-членки да се присъединят към движението за колективна солидарност, гласувах в подкрепа на доклада, който има за цел да насърчи приемането и презаселването на бежанци в Европа. Добрите намерения вече не са достатъчни, трябва да превърнем думите в действия и да отдадем приоритет на жените и децата, жертви на насилие или експлоатация, на непридружените непълнолетни лица, на жертвите на изтезания, както и на тежкоболните.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Само 10 държави-членки на ЕС, включително Португалия, приемат бежанци за презаселване. Презаселването означава процес, при който по искане на ВКБООН, мотивирано от потребност от международна закрила, граждани на трети държави или лица без гражданство биват прехвърлени от трета държава към държава-членка. Приемането на препоръката има за цел да увеличи броя на държавите-членки, които презаселват бежанци, като за целта тези, които го правят за първи път, ще разполагат с по-голяма финансова помощ за първите две години. Приоритет трябва да има презаселването на следните лица, независимо от географските приоритети, които ЕС може да е определил за даден период: деца и жени, изложени на опасност от насилие или психическа, физическа или сексуална експлоатация, непридружени непълнолетни лица, лица със специални медицински потребности, лица, преживели насилие и мъчения, и лица, които се нуждаят от спешно или неотложно презаселване поради правни причини и причини, свързани със закрила.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Допустимите мерки за подкрепа от Европейския фонд за бежанци (ЕФБ) включват презаселването на бежанци от трети държави. Презаселването означава процес, при който по искане на ВКБООН, мотивирано от потребност от международна закрила, граждани на трети държави или лица без гражданство биват прехвърлени от трета държава към държава-членка, където получават разрешение: а) да пребивават като бежанци или б) да получат статут, предоставящ същите права и ползи съгласно националното и общностното законодателство, както статутът на бежанец.

В резултат от мерките, предложени в доклада, ЕС – който вече е изправен пред проблема с масовата имиграция – ще стане още по-привлекателен за имигрантите. Данните на ВКБООН го потвърждават. Докато през 2008 г. приблизително 5 000 лица са презаселени в целия ЕС, понастоящем 750 000 души в света се нуждаят от същото. Поради тази причина гласувах против доклада.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) В много държави-членки, включително и в моята родна страна, Австрия, капацитетът за прием на бежанци вече е стигнал пределната си точка и населението с право се противопоставя на нови приемни центрове и други подобни съоръжения. Предвид това, докладът относно Европейския фонд за бежанци, призоваващ за презаселване на бежанци в ЕС, е още по-непонятен. Ето защо гласувах против доклада.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Проблемът с бежанците е европейски проблем и не може да бъде оставен да се управлява от националните държави, особено предвид географските и икономическите им различия. Ето защо подкрепям създаването на фонд на европейско равнище.

Създаването на такъв фонд трябва да има две цели: да подкрепя бежанците, които пристигат в нашите държави, често на нашите брегове, търсейки помощ, а също и държавите, в които пристигат мнозинството отчаяни хора заради географското им положение. Проблемът е и трябва да бъде европейски проблем и не можем да оставим някои държави да се справят сами. Надявам се, че фондът ще бъде началото на разработването на по-европейски и единен подход към проблема.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Предвид необходимостта да се помогне на бежанците в Европа, считам, че решението, взето от Европейския парламент, е изключително важно. Основната цел на фонда е да подкрепя мерките, предприети от държавите-членки, които много често включват допълнителни разходи. Мерките са предназначени да гарантират достойни условия за живот на бежанците и засягат правното регламентиране на престоя им в държавите от Съюза. Считам, че е от съществено значение да се увеличи финансовата помощ за държавите, ангажирани в подпомагането на бежанците.

Не трябва да даваме основания за критика, че като развити държави, вместо да защитаваме бежанците на всяка цена, се опитваме да им попречим да дойдат при нас. Бежанците, които идват в Европа от развиващия се свят и които често се сблъскват с огромни проблеми като насилие, липса на средства за живот и липса на достъп до медицинска помощ, следва да получат внимание от държавите-членки на ЕС, организирано по най-добрия начин.

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. – (SK) Госпожи и господа, в комисията бяха поставени за гласуване много предложения за изменения, които целяха да изтъкнат значението на църквата и вярата за решаването на проблема с бежанците. Всички те бяха отхвърлени. Когато либералите и политиците от левицата твърдят, че ежедневната работа с бежанците е достатъчно добре обхваната от неправителствени организации и с държавни средства, това разкрива техния недалновиден цинизъм и лицемерие. В действителност е точно обратното. Или, може би, не е вярно, че държавите често са критикувани, че условията в бежанските лагери са в по-голямата си част недостойни? Неуместно ли ще е да покажем открито лицемерието на държави като Германия, Испания, Франция, Италия и Малта? Правителствата се провалят в приемането и грижата за бежанците. Нещастието на най-бедните хора е обида за богатата Европа и затова ги връщаме. Заради политическата коректност пренебрегваме факта, че в най-дълбоката мизерия на приемните лагери, където политически коректните неправителствени организации вече са се отказали от борбата, единствено католическите монахини продължават да работят с ентусиазъм. Благодарение на Малтийския орден, Йезуитската бежанска служба и много християнски организации правителствата признават задължението си да се справят със съдбата на бежанците. Християнските организации са трън в очите на съвестта ни. Затова заслужават благодарността ни – сега, когато получават много ограничени средства от бюджета на ЕС и дори не могат да бъдат посочени в доклада по собствена инициатива.

Доклад: Carlos Coelho (A7-0126/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът относно Шенгенската информационна система и нейното модернизиране допринася за великолепния пробив към свободно движение в рамките на Европейския съюз. Изправени пред все по-голямо движение на хора между държавите-членки в Шенгенското пространство и разширяването на последното, трябва да подобрим боравенето с данните, за да гарантираме, че свободата се упражнява при пълна сигурност. Докладът Coelho допринася за търсенето на по-голяма ефективност при обмена на информация, както и за необходимото зачитане на личните свободи, гарантирани от Европейския съюз. Следователно гласувах за доклада.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Целта на предложението е да се гарантира миграцията от Шенгенската информационна система, понастоящем ШИС 1+, към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II). Наистина е жалко, че миграцията беше забавена. Европейският парламент направи всичко по силите си да гарантира, че системата ще започне да функционира възможно най-скоро и че процесът на въвеждане на ШИС II ще бъде напълно прозрачен. Но е необходимо да се потърси одобрението на всички институции. Важно е да се подчертае, че Комисията ще трябва да приложи алтернативна програма, ако проектът ШИС II е неуспешен, и че Парламентът следва да бъдат включен във вземането на решения по отношение на миграцията. Преди преминаването към новата система ШИС II, Парламентът следва да бъде подробно информиран от Комисията за резултатите от изпитванията и да получи възможност да излезе със становище.

  David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) Преди миграцията към новата ШИС, е необходимо съответните изпитвания да бъдат извършени и да се вземат необходимите предпазни мерки. Макар да считам, че това следва да се извърши по професионален и задълбочен начин, споделям разочарованието на докладчика по отношение на закъсненията, които възпрепятстват преминаването към новата система.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах като цяло в подкрепа на предложените изменения на настоящия регламент. Миграцията на данните е последната задача в рамките на мандата за разработване на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II). Това обосновава необходимостта да се даде на Комисията мандат за разработване на системата, докато започне да функционира. Предвид значителните закъснения, които вече са потвърдени, и увеличените разходи за проекта ШИС II, разбирам, че клаузата за изтичане на срока на действие трябва да се запази. Новият мандат, предоставен на Комисията, трябва да се определи в зависимост от предвидената дата, когато ШИС II трябва да започне да функционира, в края на 2011 г.

Но Комисията трябва да разполага с известна гъвкавост, за да може да отложи датите, използвайки процедура по комитология, за да адаптира правната рамка за алтернативен сценарий, ако ШИС II е неуспешен. Неспособността на Комисията да определи вероятна дата, на която ШИС II да започне да функционира, е недопустима, тъй като от нея зависят по-високите гаранции за сигурността, свободата и правосъдието в Европейското пространство. Тя също така повдига съмнения за липса на прозрачност в начина, по който се провежда процесът.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Особената чувствителност на темата оправдава възлагането на доклада на колега, който се е посветил на въпроса в най-голяма степен – г-н Coelho, когото поздравявам за свършената работа. Можем за съжаляваме за забавянията на процеса, но споделям загрижеността му за успеха на миграцията и за правото на Парламента да бъде информиран за развитието.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) „Сагата“ с миграцията от ШИС I към ШИС II просто продължава прекалено дълго. Затова гласувах в подкрепа на доклада: за да посоча необходимостта да се спазват определените срокове и да се прекрати това, което може да се разглежда, след многобройните безплодни резултати и предвид използваните ресурси за осъществяването на миграцията – досега без успех – като лошо управление. Топката е в полето на Комисията, но като бюджетен орган, Европейският парламент трябва да използва правомощията си и да си запази правото да поиска от Европейската сметна палата да извърши подробен одит на управлението на проекта и на финансовото въздействие, което евентуален провал би оказал върху бюджета на ЕС.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Виждам малък напредък в измененията на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, съдържащи се в доклада. Докладът по същество настоява Европейският парламент да участва в процеса на вземане на решения и посочва, че е необходимо одобрението му за миграцията към Шенгенската информационна система от второ поколение. При все това, е неприемлив. Не можем да подкрепим вероятността за миграция към ШИС II – новият инструмент за постигане на „пълна сигурност“ – безнаказано.

С тази система все повече лични данни могат да бъдат събирани и по причини, законността на които подлежи на тълкуване. Как може съмнение за намерение за извършване на терористичен акт да се смята за обосновано? И което е най-лошо, Съединените щати могат да получат достъп до данните. В настоящата криза управляващата еврокрация продължава да гради Европа, характеризирана от конкуренция и от прекалено акцентиране върху законността и реда. Сега, повече от всякога, е време да изградим Европа на солидарност и сътрудничество, от която се нуждаем.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Имаме Шенгенска информационна система, която работи и може да бъде разширена, и престижен проект, струващ милиони, който изглежда се тътри. Време е да спрем да наливаме пари в бездънната яма и да спасим това, което все още може да бъде спасено. Ако ЕС наистина иска да похарчи още милиони, те следва да бъдат похарчени за защита на границите или за местни семейства. Вместо само да изплаща „премии“ за приемане на бежанци, Женевската конвенция за статута на бежанците следва най-накрая да се прилага точно и тя, разбира се, не се отнася за огромния брой икономически имигранти.

И накрая, не се нуждаем от нова служба за подкрепа, която допълнително да разшири джунглата на убежището и блатото от служби на ЕС, които поглъщат милиони. Докато не разполагаме с функционираща Шенгенска информационна система, Шенгенското пространство не трябва да се разширява. Новите предложения са не само лошо обмислени, но ще имат обратен ефект, поради което гласувах с „въздържал се“.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Изразявам пълната си подкрепа за доклада на г-н Coelho. Шенгенската информационна система се доказа като отличен и действащ инструмент за управление и контрол в рамките на Европейския съюз. В процеса на разработването й все пак бяха необходими корекции и приспособяване, а също и с оглед на допълнителните изисквания, които възникнаха.

Предложението на докладчика съответства на това мнение: миграцията към второто поколение не може повече да се отлага. Нуждаем се от ефективни и ефикасни инструменти за координиране на информацията и за контролиране за тези, които влизат и пътуват в рамките на Шенгенската система. Затова се присъединявам към г-н Coelho, подчертавайки необходимостта Комисията да въведе ШИС от второ поколение възможно най-скоро.

Доклад: Carlos Coelho (A7-0127/2010)

  David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) Преди миграцията към новата ШИС е необходимо съответните изпитвания да бъдат извършени и да се вземат необходимите предпазни мерки. Макар да считам, че това следва да се извърши по професионален и задълбочен начин, споделям разочарованието на докладчика по отношение на закъсненията, които възпрепятстват преминаването към новата система.

Освен това считам, че е необходимо да поискаме от Сметната палата да проучи задълбочено управлението на въпроса.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) По-големият брой на държавите-членки сериозно усложни процеса на преход и миграция от Шенгенската информационна система към Шенгенската информационна система от второ поколение. Парламентът изисква точна и актуална информация за последиците от доклада, и с право. Надявам се, че миграцията ще се осъществи по възможно най-ефективния начин, че промяната по никакъв начин няма да навреди на сигурността в Европа и че ще доведе до задоволителен резултат.

Доклад: Rui Tavares (A7-0131/2010)

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като въпросът за бежанците в Общността все още има голямо значение. Понастоящем презаселването на бежанци в Европейския съюз не е правилно координирано и само 10 държави-членки презаселват бежанци на годишна основа, което води до липса на стратегическо използване на презаселването като инструмент на външната политика на ЕС. Приветствам решението на Комисията за създаване на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, която ще може да предложи помощ в инициативите за презаселване на държавите-членки, като същевременно ще гарантира координиране на политиките в рамките на ЕС.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) ЕС участва в много по-малка степен от Съединените щати и Канада в приемането и презаселването на бежанци от трети държави. Гласувах в подкрепа на доклада по собствена инициатива на Европейския парламент относно изготвянето на съвместна програма на ЕС за презаселване. Докладът призовава за създаване на амбициозна и устойчива програма за презаселване в рамките на ЕС и предлага финансова подкрепа за държавите-членки, готови да участват в нея.

Докладът показва също така несъгласието ни с позицията на Съвета. Съветът желае гражданството на бежанците да бъде основа за определяне на приоритетните групи за презаселване. В допълнение към географския произход на бежанците ние искаме да се въведе категория „уязвими бежанци“ (жени и деца, изложени на експлоатация и насилие, непридружени непълнолетни лица, хора, нуждаещи се от медицински грижи, жертви на мъчения и т.н.). Тези групи трябва винаги да имат приоритет.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) От съществено значение е Европейският съюз да разполага със справедлива и реалистична миграционна политика. Ето защо приветствам ефективната, стабилна и устойчива програма за презаселване, която предоставя трайно решение за бежанците, които не могат да се завърнат в държавата си на произход. Програмата за презаселване може да помогне да направим нелегалната имиграция по-малко привлекателна за бежанците, които искат да влязат в Европейския съюз. Успехът на ефективна програма за презаселване изисква достъп до работни места за възрастните и незабавно интегриране на непълнолетните в училищата. По тази причина достъпът до услугите за образователно и професионално ориентиране е от съществено значение. Последващите мерки трябва да бъдат предприети от различни субекти в публичния сектор (например общините) и гражданското общество, както и от неправителствени организации, благотворителни организации, училища и социални услуги; важно е да се насърчи сътрудничеството между тях. Призовавам държавите-членки да насърчат създаването на механизми за частно финансиране и повече публично-частни инициативи, за да подкрепят европейската програма за презаселване.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Положителен факт е, че броят на държавите-членки, участващи в програмите за презаселване, се увеличава през последните години. Въпреки това едва 10 държави-членки презаселват бежанци на годишна основа, без координация помежду им или съвместна програма на ЕС за презаселване. Важно е държавите-членки да покажат солидарност помежду си и да си поделят справедливо отговорността за спазването на международните задължения.

Ефективната и устойчива Европейска програма за презаселване ще донесе ползи за бежанците, които се презаселват, за държавите-членки и за самия ЕС, осигурявайки му водеща роля в международната хуманитарна област. Желателно е да имаме многостранен подход, включващ всички участници на местно равнище и без да се забравя основната роля на Върховния комисариат за бежанците на ООН.

Ефективната програма на ЕС за презаселване трябва да осигури трайна защита и трайни решения, както и създаването на механизми за сътрудничество и координация между държавите-членки. Тя трябва да позволи обмен на добри практики, създаване на съвместна стратегия и намаляване на разходите за презаселването. Подкрепям предложението на докладчика – г-н Tavares, когото поздравявам за отличния доклад – за създаване на служба по презаселване, която позволява координирането и улесняването на процесите на презаселване.

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Проектът на регламент относно програмата на ЕС за управление и регулиране на презаселването приоритетно ще реши въпросите, свързани с презаселването и приспособяването на бежанците в новата им среда. Хуманитарни катастрофи и други непредвидими събития могат да отприщят вълна от бежанци, на която трябва да сме в състояние да реагираме съвместно в рамките на ЕС. Въпреки това съм категорично против бежанците, търсещи убежище на политическа основа в ЕС. Не мога да си представя, че би било оправдано в която и да е държава-членка на ЕС да се преследва гражданин на политическа основа. Участието на местните органи в програма за презаселване следва винаги да бъде доброволно, какъвто е случаят с участието на държавите-членки.

Някои държави са свикнали с голям брой чужденци сред местното население, но и за други, разбира се, това е нещо ново. За да се избегнат фобии и притеснения от чужденци в някои държави или региони, следва да приемем решението им да участват или не. Също така би било уместно, с цел постигане на съответствие и взаимно допълване на програмата на ЕС за презаселване с други политики на ЕС, свързани с убежището, предложената програма да се координира в рамките на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. Независимо от споменатите по-горе резервации, подкрепям целия доклад.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Презаселването на бежанците се оказва необходимо в случаите, когато приемащите трети държави не са в състояние да им осигурят безопасност и прехрана, за да могат да се заселят там. Затова различните субекти, които работят в тази област, считат за необходимо да се подходи към проблема на европейско равнище и съвместната програма на ЕС за презаселване, предложена от Комисията, може да е подходящо средство. Независимо от окончателно избрания модел, очевидно е от неотложна необходимост държавите-членки да сътрудничат повече помежду си и с държавите, които предоставят първо убежище, за да се осигури трайно, устойчиво и взаимносвързано решение на този сериозен хуманитарен проблем.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Европейските граждани не трябва да бъдат заблудени от заглавието на доклада, от презаселването. Не говорим за някакъв пакет от помощи или нещо друго във връзка с репатрирането на имигранти, а за приемането на територията на ЕС, по препоръка на Върховния комисариат за бежанците на ООН, на лица, които вече са потърсили убежище в трета държава – първата държава, предоставила убежище или подслон, която по някаква причина не удовлетворява имигрантите или Организацията на обединените нации. Това е невероятен нов стимул за социално-икономическата имиграция, която се крие зад молбите за международна закрила, а Европейската служба за подкрепа в областта на убежището ще отговаря за разпределянето на все повече кандидати из целия ЕС, независимо дали това ни харесва, или не. Как можем да се доверим на ООН и на държавите, които предоставят първо убежище, че ще организират такава проверка? Как можем да приемем факта, че европейска служба ще казва на държавите-членки кого трябва да приемат на своя територия и с какъв статут? Според ВКБООН 750 000 души в света биха могли да претендират за убежище. Трябва ли да приемем всички тях в нашите държави по заповед на тази организация? Това е напълно безотговорно.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Само 10 държави-членки на ЕС, включително Португалия, приемат бежанци за презаселване. Това трябва да се промени и да се намерят решения и стимули, за да бъдат накарани повечето от държавите-членки да започнат да презаселват бежанци. Изготвянето на програмата представлява важна стъпка в тази посока. Също така ще допринесе за по-голямо участие на ЕС в презаселването в световен мащаб и следователно за амбицията на ЕС да има водеща роля в световните хуманитарни въпроси и на международната сцена.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да изразя подкрепата си за доклада на г-н Tavares. Както подчертах по отношение на създаването на Европейския фонд за бежанци, проблемът изисква европейска линия на действия и европейски подход.

Считам, че за целта процедурите по предоставяне на статут на бежанец следва да бъдат хармонизирани. Не можем да разбираме понятието различно на европейско равнище. Общата концепция би попречила на „миграцията“ на бежанци в рамките на европейските държави, като същевременно би позволила по-подходящо управление. Затова считам, че общата програма ще ни отведе в правилната посока. И накрая, една ефективна програма на ЕС за презаселване следва да осигури закрила и трайни решения не само за дългосрочното убежище, но и за необходимостта от бързи и подходящи ответни действия в извънредни или внезапни неотложни ситуации.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Одобряването на европейската програма за презаселване на бежанци от трети държави в държави-членки на ЕС е стъпка в правилната посока и, разбира се, гласувах в подкрепа на доклада, по който бях докладчик от групата на Европейската народна партия (Християндемократи). В действителност е много важно да се изгради солидарност между ЕС и трети държави по въпросите на бежанците. Но скоро ще трябва да бъдем смели и да покажем същата солидарност в рамките на ЕС, като изготвим програма за връщане, за да намалим прекомерния натиск върху някои държави-членки в сравнение с останалите. Пилотната програма в Малта е много добър пример в това отношение.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Създаването на съвместна програма на ЕС за презаселване е хубаво. Броят на бежанците, които се нуждаят от презаселване, нараства, за разлика от броя на наличните места за прием. Държавите-членки, приемащи бежанци, често са сред най-бедните и средствата им не им позволяват да приемат голям брой хора. Презаселването следва да се разглежда като последен вариант – единственото решение, когато бежанците не могат да се завърнат в собствената си държава и не могат да намерят сигурно убежище в трета държава. Държавите-членки следва да приемат по-амбициозна програма, която да гарантира качеството и ефективността на презаселването.

Трябва да подкрепим създаването на механизми на частно финансиране и приемането на по-чести публични и правни инициативи, за да укрепим европейската програма за презаселване. Особено внимание следва да се обърне на човешките ресурси, необходими за настоящата и бъдещите програми на ЕС за презаселване, за да може да се въведе процедура на добри практики по отношение на приспособяването и интеграцията на бежанците в приемащото общество.

Целта е да се създаде съвместна програма на ЕС за презаселване, така че благодарение на по-тясното сътрудничество между правителствата на държавите-членки на ЕС, броят на презаселените лица да може да се увеличи и да се подобри положението им в ЕС. Трябва да положим всички усилия повече държави-членки да се присъединят към програмата на ЕС за презаселване, което ще положи началото на политическо и практическо сътрудничество между държавите-членки за трайна закрила на чужденци.

Доклади: Rui Tavares (A7-0125/2010 - A7-0131/2010), Carlos Coelho (A7-0126/2010 - A7-0127/2010)

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на докладите, както се договорихме с докладчиците при разискванията ни в комисията по граждански свободи.

Доклад: Maria Badia i Cutchet (A7-0141/2010)

  Maria Badia i Cutchet (S&D). в писмена форма. – (ES) Докладът, за който се надявам, че по-голямата част от вас ще подкрепят, представлява оценка на напредъка, осъществен в Европа, по отношение на политиките за образование и обучение за периода 2007 – 2009 г. Също така, докладът разглежда предизвикателствата, посочени от инициативата „Нови умения за нови работни места“. Резултатът показва, че все още има много какво да се желае от обучението на младите хора както по отношение на подготовката за новите сектори на икономиката, така и по отношение на осигуряване на уменията, които трябва да развият в условия, в които Европа и светът са все по-отворени и все по-взаимно зависими. Стратегията за 2020 г. отразява значението на обучението и образованието за успешно справяне със социалните и икономически предизвикателства, пред които ще бъдем изправени през следващото десетилетие. Затова в условията на икономическа криза в Европейския съюз искам да подчертая значението на запазването на бюджетите за образование и обучение на национално равнище и на равнището на Европейския съюз.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада, защото считам, че трябва да подобрим качеството на образованието и обучението в Европейския съюз. За съжаление, насоките, посочени в Лисабонската стратегия, няма да бъдат изпълнени до края на 2020 г. Въпреки напредъка, осъществен през последните няколко години, много европейски граждани все още не разполагат с необходимите умения, а една трета от населението на Европа разполага с много ниско ниво на образователни квалификации. Също от значение е фактът, че все по-голям брой млади хора напускат училище рано и не придобиват квалификации на по-късен етап. Смятам, че е много важно възможно най-скоро да започне осъществяването на политика, насочена към повишаване на качеството на образование и обучение в държавите-членки. Европейската комисия, държавите-членки и работодателите трябва да си сътрудничат тясно с доставчиците на услуги в областта на образованието и обучението, с цел да се гарантира по-високо ниво на образование и по-широк обхват, за да се отговори на потребностите на професионалните сектори и пазара на труда.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада относно прилагането на работната програма „Образование и обучение 2010“, защото той включва някои много важни параграфи, за които се надявам, че ще намерят конкретно приложение в областта на политиките на Европейския съюз и след това ще бъдат изпълнени изцяло от държавите-членки.

Имам предвид най-вече въпросите за професионалното обучение и връзката между учебните процеси и потребностите на пазара на труда. От тази гледна точка, за бъдещето както на образователната ни система, така и на икономиката ни, която е съставена предимно от малки и средни предприятия, можем само да се надяваме, че ще бъде призната необходимостта от засилване на връзката между институциите, особено институциите за професионално обучение, и светът на бизнеса.

Идеята за насърчаване на създаването на форми на партньорство между националните и местните производствени предприятия, от една страна, и сферата на обучение, от друга, е несъмнено добра: това би дало възможност на учебните заведения да бъдат по-успешни при координирането на програмите си на обучение с действителните потребности на местните предприятия и икономическия свят, който отразяват тези потребности, да не говорим за факта, че идеята също така би помогнала на учебните заведения да преодолеят постоянния проблем за намиране на подходящи средства за осигуряване на младите хора висококачествено обучение, което могат незабавно да приложат на практика в професионален аспект.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах „за“ доклада, защото това е подходящ момент да се преразгледат целите на образованието и обучението, които бяха определени в Лисабонската стратегия, и да се направи оценка на неуспешните елементи в тази област. Радвам се, че една от най-важните цели в новата стратегия „Европа 2020“ е подобряване на нивото на образование, намаляване на броя хора, които напускат училище без квалификация, и увеличаване на броя хора с висше образование или еквивалентно такова. Първо, бих искала да подчертая факта, че благодарение на бързото развитие на информацията и новите технологии, образователната среда става все по-сложна и разнообразна и необходимо да се приспособи към нови потребности в един променящ се свят. Затова е необходимо учебните програми в училищата и университетите да бъдат реформирани и подобрени, като се вземат предвид потребностите на променящия се пазар. Второ, призовавам за по-големи усилия за повишаване на грамотността и насърчаване на повишаването на уменията на хората в неравностойно положение. Една от най-важните цели на програмата е модернизирането на професионалното образование и обучение (ПОО) и висшето образование. С други думи, по-тесните връзки със света на бизнеса са все по-необходими и е от съществено значение да бъдат развити нови, по-привлекателни перспективи за квалификация и възможности за мобилност за студентите, участващи в ПОО. Радвам се, че Европейският парламент обърна голямо внимание на факта, че трябва да се улесни интеграцията на хората с увреждания в областта на образованието и обучението. Също така, споделям мнението, че трябва да отделим достатъчно средства, за да се гарантира интеграцията на хората с увреждания в областта на обучението.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Качественото образование и обучение са задължителни по отношение на личната реализация, равенството, борбата със социалното изключване и бедността, активното гражданство и социалното сближаване. От съществено значение е да се подобри качеството на образование и обучение за всички студенти, за да постигнат по-добри резултати и компетентности. Това е единственият начин да се изпълни обновената социална програма за възможности, достъп и солидарност и да се спомогне за създаване на повече и по-добри работни места. Мобилността между институциите за висше образование, бизнес света и професионалното образование и обучение трябва да бъде насърчена, за да се поощри обучение, в чиито център са студентите, и придобиването на компетентности, предприемачество, междукултурно разбирателство, критично мислене и творчески способности. Също така, призовавам държавите-членки да модернизират програмата на висшето образование, и по-конкретно да координират учебните програми с потребностите на пазара на труда.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) След Лисабонската стратегия, политиките за образование и обучение придобиват все по-голяма важност в рамките на Европейския съюз. Затова приветствам доклада по принцип, и по-специално съобщението на Комисията, озаглавено „Ключови умения в променящ се свят“. Въпреки това аз съм загрижен за несъответствията между нивото на уменията, придобити в училище, и изискванията на пазара на труда в Европейския съюз.

Ясният ангажимент за професионално обучение и учене през целия живот ще спомогне много за успеха на инициативата „Нови умения за нови работни места“, както и за развитието на широко приложими ключови умения, като умения в областта на цифровите технологии, способност за усвояване на по-ефективни методи за учене, социални, граждански, спортни и творчески умения, предприемачески дух и културна осведоменост.

За да могат бъдещите поколения да преодолеят настоящите разлики между придобити умения и потребностите на пазара, считам, че е от съществено значение предучилищното преподаване да е с високо качество, като инструмент за ранно придобиване на основни умения. Също така, според мен основното и средното образование трябва да бъдат насочени към развитие на по-конкретни умения като основни, като например овладяване на чужди езици и приспособяване към потребностите на общностите, в които се намират учебните заведения. От решаващо значение е и висшето образование, което трябва да бъде съгласувано с потребностите на пазара на труда, дружествата и обществото като цяло.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах „за“ доклада относно ключовите умения в един променящ се свят: изпълнение на работната програма „Образование и обучение 2010“. Въпреки някои подобрения, ние все още сме много далеч от постигане на целите в областта на образованието и обучението, посочени в Лисабонската стратегия. В доклада се прави анализ на неуспехите и се предлагат предизвикателства, които все още не са преодолени като по-добро съгласуване между преподаването, професионалното обучение и ученето през целия живот.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Тъй като съм работил в правителството в областта на образованието в моята държава, с голямо съжаление виждам, че тя бива постоянно грешно класифицирана в почти всички показатели, свързани с тези въпроси. Опасявам се, че тези неблагоприятни резултати до голяма степен представляват резултат от една идеология на учене, която изглежда, че напълно липсва от съобщението на Комисията и резолюцията на Парламента: в тях нито веднъж не се споменават думите „заслуга“, „взискателност“, „усилие“, „концентрация“ и „дисциплина“, а „трансфер на знания“ и „запаметяване“ се смятат за по-малко важни от въпроса за „способности“ и „нагласи“, основани на „основни умения“.

Би било полезно, ако правителствата спрат да се тревожат за статистиката и вместо това разгледат причината за проблема, като изоставят методите, които включват много разговори, като по този начин отнемат отговорността от всички хора в сферата на образованието и статистически камуфлаж. Вместо това трябва да възприемат методи, насочени преди всичко към научното съдържание и когнитивните процеси; върху ефективното учене и преподаване. Не трябва да се обръща толкова голямо внимание на посочване на общи позиции, които са толкова несериозни, колкото са и добронамерени. Като се има предвид като цяло положителното съдържание на резолюцията, аз ще гласувам за нея, но не и без да изтъкна дълбокото си несъгласие с тълкуването на това какво следва да представлява образователната система.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Въпросите в областта на образованието и обучението очевидно са от най-голямо значение, като се има предвид непрестанният напредък на науката и технологиите, както и все по-голямото включване на научните и техническите познания в продуктивни процеси. Именно в този контекст обсъжданият доклад счита за „изключително важно въвеждането на политики, които имат за цел подобряване на качеството на образованието и обучението“; естествено, ние споделяме тази загриженост.

Посочвайки тази загриженост обаче, той дори не споменава, както е необходимо, значението на държавните учебни заведения за постигането на тази цел, нито последиците от липсата на инвестиции в държавните училища или отказа на достъп на много млади хора до образование и обучение; вместо това той предпочита да направи погрешна и неясна препратка към увеличаване на „сътрудничеството на публичния и частния сектор“. По отношение на висшето образование, Болонският процес не предлага никакви решения за необходимите подобрения в областта на образованието: напротив, в държави като Португалия това влоши нещата, не на последно място, в държавната система.

Не можем да не отбележим и осъдим застъпването за „гъвкавост“, което тласка младите хора към несигурни, неясни, почасови и ниско платени работни места. Не сме съгласни и с идеята за доброволен труд като заместител на работата, което изостря експлоатацията на младите хора, които искат да навлязат на пазара на труда.

  Emma McClarkin (ECR), в писмена форма. – (EN) Аз и колегите ми британски консерватори можем да се съгласим с голяма част от доклада. Продължаваме да подкрепяме опитите за разработване на стратегии за учене през целия живот и за насърчаване на професионалното образование и обучение (ПОО), както и на по-добрата интеграция на ключови умения като изучаване на чужди езици, математика и наука. Считаме също, че най-важният елемент е да се гарантира, че пазарите на труда са достатъчно гъвкави, за да се гарантира, че младите хора могат да си намерят работа.

Ние обаче не можем да подкрепим точката в доклада, която предвижда всички деца на мигранти да бъдат учени на родния им език. Смятаме, че това ще бъде изключително непрактично, скъпо и неефективно, особено в училищата, където има деца от много различни езикови среди, както и че това няма да е добре за насърчаване на интеграцията на мигрантите в местните общности. Освен това образователната политика е и трябва да продължи да бъде в основата на запазването на отделните национални държави. Поради тази причина гласувахме против доклада.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) След Лисабонската стратегия от 2000 г. бяха осъществени редица инициативи, насочени за постигане на стратегическата цел, определена от Европейския съвет, а именно „до 2010 г. Общността да стане най-конкурентоспособната и динамична икономика, основана на знанието, в света“. Ангажиментът за образование и обучение е от съществено значение и трябва да включва подобряване на качеството и ефективността на образователните системи в Европа. Трябва да се поеме ангажимент за обучение на учители и възпитатели, осигуряване на достъп до системи за образование и обучение за всички, по-голяма привлекателност на учебния процес, отваряне на системите за образование и обучение към останалата част от света и за насърчаване на по-здрави връзки със сферата на труда. Стандартизацията на цели в рамката за ключови умения беше важна стъпка за постигане на целите, предложени за 2020 г., които обаче не бяха изцяло постигнати. От гледна точка на преразглеждането и оценката на свършената досега работа, документът става още по-важен, ако бъде разгледан от гледна точка на подготовката на стратегии за възстановяване, за да се постигнат първоначално предложените цели за сектора на образованието, като се вземе предвид новото предложение за стратегическа рамка на европейското сътрудничество в този сектор: „Образование и обучение 2020“.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Образованието е важно, но реалността е, че доброто образование и обучение от доста време не е гаранция за намиране на работа, да не говорим за добра работа. Вместо да се инвестират средства в подходящи схеми за квалификация, планът е да се внася неквалифициран персонал в Европейския съюз посредством всички възможни видове имиграционни решения, а преходните срокове на пазара на труда да бъдат отхвърлени като ненужни. В контекста на посочените основни условия програмата за обучение не е достатъчна, поради което гласувах с „не“.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Разбирането, че образованието и обучението са от съществено значение за едно общество, основано на знанието, и за бъдещата икономика, вече не е мит. Тези неща представляват основата на обществото ни и основите на собственото ни бъдеще и това на идните поколения.

Образованието (предучилищно, основно, средно и висше) и професионалното качествено обучение са необходими, ако искаме да отговорим на предизвикателствата, пред които Европа трябва да се изправи, включително в рамките на стратегията „ЕС 2020“. Подкрепям комуникационната система, в която се споменава възможността за осъществяване на различни стратегии, като например в подкрепа на развитието на уменията на учителите, актуализиране на методите за оценка и въвеждане на нови начини за организиране на учебния процес. Изразявам подкрепата си и поздравявам докладчика за показаната чувствителност при изготвянето на доклада.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на доклада относно ключовите умения за променящ се свят: изпълнение на работната програма „Образование и обучение 2020“. Текстът представя глобален подход за подобряване и адаптиране на образованието към съвременните изисквания. Определянето на причините, които доведоха до провала във връзка с целта на Болонския процес за сближаване на висшето образование между държавите-членки, значението на адаптирането на образователните системи с цел да се подготвят европейските общества, за да може да се излезе от икономическата криза и да се продължи устойчивия растеж, и значението на навлизането на нови технологии на всички образователни нива представляват основни точки за образователната система на утрешния ден. Ето защо за тази цел внесох предложения за изменения, които бяха приети от комисията по култура и образование.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Много се радвам, че днес приехме доклада, воден от каталонския ми колега от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент (S&D), Maria Badia i Cutchet, относно много важния въпрос за разглеждане на образованието и обучението като ключови умения в променящ се свят.

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада и бих искала да припомня важността на основните умения, които всеки европеец трябва да придобие. Броят на младите хора, които не могат да четат правилно до 15-годишна възраст, нараства значително (21,3% през 2000 г. и 24,1% през 2006 г.). С една европейска стратегия, насочена към качествени работни места и интелигентна икономика, разликите в знанията са нещо, което ще маргинализира все по-голяма част от населението. Държавите-членки трябва да интегрират приоритета за придобиване на основни умения (четене, писане, смятане) в образователните си програми, преди учениците да се специализират. Освен това изучаването на чужди езици е от решаващо значение. Като учител по английски език аз съм особено наясно с това. Фактът, че някои европейски държави изостават в областта на преподаването на чужди езици, затваря много врати пред студентите по време, когато все повече работни места имат международен характер. На последно място, адаптирането на образователните модели към новите професии на „зелената“ икономика или цифровата икономика представлява огромно предизвикателство за образованието в Европа. Поради тази причина помощта за ученето през целия живот е ключът към кариера, която е гъвкава и адаптирана към работните места на бъдещето.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Подкрепих доклада за работната програма „Образование и обучение 2010“ с удоволствие и с надежда за бързо изпълнение на идеите на програмата. Като преподавател и професор с дългогодишен опит обръщам специално внимание на необходимостта от създаване на по-голяма мобилност между институциите за висше образование, бизнеса и професионалното образование и обучение.

Съвременното висше образование следва сериозно да подготвя студентите с оглед на включването им на пазара на труда. Както подходящите знания, компетентностите като предприемчивост, междукултурно разбирателство и творчески способности стават все по-важни и играят решаваща роля, наравно с формалното обучение, за постигане на професионални успехи.

Затова, от тази гледна точка, образованието е много важно. Също така е от съществено значение да се приемат ефективни мерки за по-голямо представяне на жените в науката и научните изследвания. По този въпрос вече поисках от Европейската комисия да излезе със становище и да разгледа възможността за създаване на специални програми за създаване на равни възможности за жените в науката.

Като се има предвид тревожната статистика за квалификациите на европейците – включително, между другото, факта, че 77 милиона души, или близо една трета от населението на Европа на възраст межди 25 и 64 години, или нямат никаква професионална квалификация, или разполагат с много ниска квалификация – считам, че този доклад е изключително важен за поощряване на науката и повишаване на професионалната квалификация. Във връзка с това отправям призив към държавите-членки на Европейския съюз и Комисията за ефективно осъществяване на идеите на програмата.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Образованието има важни социални функции, отваря врати и предлага перспективи за по-добро бъдеще. Затова трябва да положим всички усилия да помогнем за образованието на младите хора посредством програми и помощи на Европейския съюз в съчетание с национални мерки. В епохата на глобализация, засилена конкуренция и бърза промяна е важно участието в програми за учене през целия живот.

Благодарение на програмите за обмен на студенти, като например „Еразъм“, младите ни хора не само придобиват нови знания в конкретни области, но и разширяват мирогледа си. Запознаването с нови култури и езици и създаването на международни контакти води до създаването на по-здрави връзки в Европа и спомага за създаването на европейска идентичност. Амбицията на Европа е да бъде в челните редици по отношение на научноизследователската и развойна дейност, иновациите и новите технологични решения, които позволяват по-добро управление на енергийните ресурси.

Възлагаме надеждите си на младите хора и затова трябва да разглеждаме тази група като приоритет. Младите хора, които са завършили висшето си образование, трудно се включват на пазара на труда, защото работодателите много често държат на професионален опит, с който младите хора не разполагат на този етап от живота си. Поради тази причина трябва да насърчим диалога между университетите и бизнеса, да адаптираме учебните дисциплини към потребностите на пазара на труда и да подчертаем позициите и практическия опит, които ще им дадат възможност по-лесно да си намерят работа.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Госпожи и господа, затягането на колани в цяла Европа – като болезнена и трудна мярка – започва да оказва влияние. Жертвите и компромисите вече са се превърнали в част от ежедневието в много сектори на Европейския съюз, но е важно (особено по време на икономическата рецесия) да не пренебрегваме ангажиментите си в една основни области на политиката като образованието. Както показва историята, образованието е нещо, за което си струва да се борим – независимо дали става въпрос за нелегалните образователни институции в окупираната от нацистите Европа или за „летящия университет” на дисидентите по времето на Сталин. Световната икономическа криза означава, че ние сме принудени отново да се приспособим. Професионалното образование и обучение трябва да бъде адаптирано към потребностите на пазара на труда. Равнището на грамотност в Европа трябва да бъде подобрено, тъй като в тази област Европа е далеч зад Съединените щати и Япония. Трябва да намалим разликите. Важно е не само да се повиши нивото на езикова, математическа и компютърна грамотност сред младите хора, но и грамотността на безработните лица, които принадлежат към по-ниската социално-икономическа класа. Ученето през целия живот от люлката до гроба, както и така наречените програми „втори шанс“ за възрастни хора с ограничени възможности, са важни не само за стимулиране на икономиката и пазара на труда, но и за социалното сближаване и активното гражданство. Наш дълг е да повишим нивото на качеството на обучение в цяла Европа и да направим образованието по-привлекателно. Това е дългосрочна борба, но е нещо, за което си струва да се борим.

Доклад: Klaus-Heiner Lehne (A7-0135/2010)

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Административното и стопанско управление на търговските дружества е област, която поражда нови опасения, особено по време на настоящата криза, макар че е обект на постоянно регулиране. Всъщност въвеждането на отчетност на управленските кадри, като тук не говоря само за административните ръководители, е крайно наложително във връзка с намеренията ни да намалим системните рискове. В случая, когато корпорациите извършват дейност в стратегически сектори и имат или голям оборот, или значителен пазарен дял, финансовите проблеми, на които те могат да се натъкнат, очевидно излизат извън пределите на обикновените интереси на акционерите и навлизат в сферата на „заинтересованите страни“, с други думи, на кредиторите, служителите, потребителите, на съответния промишлен отрасъл или държава.

При това положение предлаганото от мен изменение за въвеждане на отчетност на членовете на управителния съвет чрез налагане на изискването определен процент от членовете на този орган да са професионалисти спомага за намаляване на системните рискове, тъй като в настоящия момент вече не е достатъчно той да представлява акционера, доколкото, точно както посочих, ползата за финансовото здраве и стабилността на определени корпорации надхвърля строго инвестиционната полза под формата на собственост върху акционерен капитал. Освен това, за да се насърчи участието на акционерите в тези корпорации, което е пасивно в множество случаи, когато притежаваният дял от капитала е твърде малък, следва да се регламентира електронно гласуване.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Управлението на дружествата и на етичното им поведение е въпрос от критично значение, особено в настоящата ситуация, в която много акционери търпят загуби от инвестициите си поради нарушаване на някои от тези принципи. Добрите и отговорни управленски кадри, чието поведение се ръководи от етични съображения, са от първостепенно значение за балансирания процес на вземане на решения, благодарение на който дружествата стават конкурентоспособни. Когато говорим за регулиране на определени етични практики, не можем да забравим принципа на частната автономия и това, че трябва да има предел, при който определени практики трябва да се регулират.

Считам също, че е от съществено значение акционерите да взимат по-голямо участие и да поемат по-голяма отговорност, за да се гарантира, че добрите административни ръководители ще бъдат възнаградени от пазара, а по-малко етичните управленски кадри ще бъдат наказани, така че практиките им да не вредят на правата на акционерите и да не оказват отрицателно влияние върху целия пазар.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Неотдавнашната финансова криза засили необходимостта да се вглеждаме в деонтологичните проблеми, свързани с по-отговорното управление на дружествата. Въпросите, засягащи режимите на заплащане и механизмите на управление във връзка с възнагражденията за директорите и управленските кадри на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, следва да се регулират чрез етични и деонтологични принципи, които да не позволяват възникването на ситуации като тези от близкото минало, при които бяха предоставени бонуси на управленските кадри в дружества, които непосредствено след това обявиха банкрут или за които се установи, че изпитват сериозни затруднения. ЕС трябва да разполага с продуктивен, социален и екологичен модел с дългосрочна перспектива, който отчита интересите на всички – на дружествата, на акционерите и на работниците. Затова гласувах по този начин.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Изразявам подкрепата си за доклада на г-н Lehne. Неотдавнашната финансова криза показа необходимостта от анализиране на проблемите, свързани с политиката на възнаграждения за директорите на дружества. Съгласен съм с изложеното от докладчика, когато предлага метод, основан на обвързващи разпоредби, целящи да се избегне положението, при което променливият елемент на възнаграждението (бонус, акции и т.н.) води до инвестиционни политики, които са прекалено рискови и твърде далеч от състоянието на реалната икономика.

Изглежда, че за тази цел са необходими законодателни мерки, които да ни дадат възможност да решим този проблем с несъответствието между националните разпоредби, засягащи заплащането в дружествата, особено в случаите на трансгранични сливания. Необходимо е – особено, когато става въпрос за финансовия сектор – да се отреди централно място на етичните въпроси, не само от морална гледна точка, но също така и преди всичко от социална гледна точка. За да се постигне това, трябва да въведем единни и общи насоки.

  Evelyn Regner (S&D), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада по собствена инициатива относно деонтологични въпроси, свързани с управлението на дружества, тъй като, преди всичко, подкрепям призива на Европейския парламент за насърчаване на назначаването на по-голям брой жени на ръководни длъжности и искането Европейската комисия да представи предложение за въвеждане на система при назначаването на длъжности в ръководните органи на предприятията, както и при назначаването в други органи и на други длъжности. В същото време обаче изразявам съжаление относно факта, че предложеното от мен изменение, което щеше да превърне това в задължение, не беше включено в окончателния вариант на резолюцията.

Щях да се радвам, ако Европейският парламент беше формулирал по-амбициозни изисквания. Във връзка с политиката на възнаграждения бих искала също така да отбележа сериозните различия, които действително преобладават на практика, и да наблегна на това, че принципите, заложени в европейските директиви за равенство в областта на трудовото възнаграждение и равното третиране на мъжете и жените трябва да се спазват и насърчават. Поддържам идеята тези основни принципи да се обявят за задължителни във всяка държава-членка и считам, че следва да се въведе система от санкции за случаите на несъответствие.

Доклад: Georgios Papanikolaou (A7-0113/2010)

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз подкрепих доклада на г-н Papanikolaou, защото съм наясно, че последствията от икономическата и финансовата криза вече достигнаха и засегнаха структурата на обществото, особено младите европейци, които са изложени на тревожното равнище на безработицата.

Ето защо считам, че е дълг на европейските институции да създадат добре дефинирана стратегия, която може да използва в най-голяма степен повечето от съществуващите програми за обучение и мобилност (като „Комениус“, „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“), като в същото време все повече обвързват предоставяното обучение и компетентностите с изискванията и потребностите на пазара на труда, за да се осъществи необходимият преход от професионалното обучение по-гладко и по-сигурно.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз съм съгласен с тази резолюция, защото оформяйки днешната политика, имаме голяма отговорност към младите хора и бъдещите поколения. Европейският съюз притежава важни инструменти по отношение на политиките за младежта, и все пак тези инструменти трябва да бъдат пълноценно използвани, представяни и интегрирани. Аз съм загрижен за нарастващия брой млади хора без работа, с непълна заетост или с несигурно работно място, особено в настоящата икономическа криза. Много е важно да гарантираме младежкото измерение в стратегията за периода след влизането в сила на Договора от Лисабон през 2010 г. и стратегията „Европа 2020“. Подкрепям и предложението за разработване на подходящи мерки в плановете за възстановяване от икономическата и финансова криза, насочени към младите хора, и за осигуряване на по-добра интеграция на младите хора на пазара на труда.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът, в чиято подкрепа гласувах, съдържа интересни размисли и предложения за разработването на конструктивни политики, които имат за цел да дадат на младите хора в днешното общество чувство за отговорност.

Младите хора днес срещат много предизвикателства, когато трябва да проправят пътя си на пазара на труда и в обществото. Съгласна съм с основното предварително условие в доклада: Парламентът би могъл да бъде полезен инструмент за реализирането на европейските младежки стратегии с оглед на неговите демократични корени и съответната му способност да събира желанията на младите хора на място и в държавите-членки, и да поставя техните искания на вниманието на Европа.

Отново споменавам, както направиха и други оратори, значението да осигурим пътеки за обучение, които съответстват на местните модели за стопанска дейност: само ако направим това, ние можем да помогнем на младите хора днес и в бъдеще по-лесно да навлизат на пазара на труда и да получават повече удовлетворение. В днешно време работните места все още са основният проблем за милиони млади хора в Европа, особено по време на настоящата икономическа криза, която повиши безработицата сред младежите до над 20%.

Напълно съгласна съм също и с акцента в доклада върху общественото и човешко значение на участието на младите хора в доброволческа работа като фактор в подпомагането на личното им и колективно израстване.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах за доклада, тъй като подготовката и реализацията на стратегията на ЕС за младежта са много важни, особено сега, когато икономическата и финансова криза оказва отрицателно въздействие върху заетостта на младежите и все още застрашава бъдещото им благоденствие. Тъй като младите хора са бъдещето на Европа, наше задължение е да им помогнем, като прилагаме добре изготвена стратегия за младежта. Затова преди всичко държавите-членки трябва да защитят правото на всички деца и млади хора да получават държавно образование и трябва да предоставят равни възможности за образование на всички, независимо от социалния им произход и финансово състояние. Бих искала да обърна внимание на факта, че, както е предвидено в новата стратегия „Европа 2020“, е необходимо възможно най-скоро да се вземат мерки за намаляване на броя на учащите, които напускат училище без квалификация. Само чрез създаване на по-гъвкави условия за учене за всички млади хора и чрез защита на правото за учене и обучение за всички, можем да създадем възможности за младите хора да стъпят здраво на пазара на труда. Искам също да подчертая, че е необходимо да се изготвят конкретни политически насоки за изпълнението на политиката за заетост и борба срещу безработицата сред младежта. Много е важно да се стимулира предприемачеството сред младежите и да се предлагат на младите хора по-гъвкави условия, за да се възползват те от инструментите за микрокредитиране и микрофинансиране.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Финансовата криза има сериозно въздействие върху живота на младите хора. Затова аз приветствам възобновената стратегия за младежта, която включва благосъстоянието на бъдещите поколения в политическия дневен ред. Тъй като триъгълникът на знанието е основен елемент за растежа и създаването на работни места, аз бих подчертала значението на създаването на повече възможности за младите хора в областта на образованието и заетостта чрез засилване на взаимодействието между образование, научни изследвания и иновации. Членовете на Европейския парламент играят критично важна роля за въвеждането и популяризирането на европейските политики за младежта в държавите-членки. Аз бих привлякла вниманието ви към проблема с ранното отпадане от училищата и необходимостта да се гарантира, че по-голям процент от младите хора завършват задължителната степен на образование.

Европейският парламент играе важна роля и във формулирането, осъществяването, мониторинга и оценяването на стратегията за младежта. От съществено значение е програмите и фондовете на Съюза да отразяват амбициите на Европа за младите хора, както и политиките, програмите и действията на ЕС да бъдат координирани с оглед на стратегията на ЕС за младежта.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, защото макар стратегията на ЕС за младежта по своята същност да е документ с много широк обхват, от решаващо значение е да препотвърдим, че всяка нова стратегия трябва да поставя образованието в центъра на своите цели и политики. В миналото такава политика в областта на образованието би поставила акцента си върху необходимостта всички ученици в ЕС да завършват основно и средно образование. За щастие, сега сме стигнали до етап, когато можем да си позволим да насочим вниманието си към по-амбициозни цели. В последните двадесетина години опитахме много инициативи с цел да изпратим във висши учебни заведения представители на демографски групи, които традиционно не са склонни да посещават университети. Някои от тези инициативи са по-успешни от други, но като цяло преобладаващото мнозинство от студентите с висше образование продължава да се формира от едни и същи социални групи. Не можем да позволим това да продължава. Ако трябва честно да подходим към бедността, която продължава да съществува, но често остава незабелязана в ЕС, трябва да изградим ефективна система, чрез която кръгове от обществото, които проявяват по-слаб интерес, да увеличат своята представителност в университетите.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз подкрепям доклада на г-н Papanikolaou относно стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал. Съгласен съм с неговия призив към държавите-членки да приложат изцяло разпоредбите на Договора от Лисабон в областта на политиката за младежта, като насърчаване на участието на младите хора в демократичния живот, специално внимание към младите спортисти и правното прилагане на Хартата на основните права.

Бих подчертал важната роля на програмите „Комениус“ „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“ за развитието на европейските политики за образование и обучение. Настоятелно призовавам Комисията да даде приоритет на инструменти, които подобряват квалификацията на младите хора и увеличават възможностите за работа, и особено за развитие на програмата „Еразъм: Първо работно място“. Подкрепям борбата срещу употребата на наркотици и алкохол и срещу тютюнопушенето, както и срещу други форми на пристрастяване, включително хазарта.

Бих подчертал ролята на информираността и сексуалното образоване на младите хора в защита на тяхното здраве. Бих изтъкнал и значението на доброволческите дейности, както и това, което Португалската социалдемократическа младеж (JSD) винаги е защитавала – да се дадат на младите хора основните отговорности в разработването и прилагането на политиките за младежта на европейско, национално и регионално равнище.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Инвестициите в политики за младежта са от основно значение за бъдещето на европейските общества, особено в периоди, когато броят на младите хора в населението като цяло продължава да намалява. Приветствах получаването на стратегията на ЕС за младежта, в която за първи път беше събрана информация за положението на младите хора в Европа, както и трите приоритета за младежта, определени от Комисията.

Създаването на повече възможности за младежта в образованието и заетостта, подобряването на достъпа и пълноценното участие на всички млади хора в обществото, подкрепата за социалното включване и солидарността между обществото и младите хора са основни цели за една ефективна европейска политика за младежта, която е в състояние да допринесе за развитието на европейско мислене. Въпреки това съществуването на различни дефиниции за „младеж“ в различните държави-членки, както и фактът, че политиката за младежта се подчинява на принципа на субсидиарност, показват проблемите пред ефективното използване на инструментите на политиката за младежта. От правителствата на държавите-членки се изискват силно желание и голяма ангажираност за обновяване на европейското сътрудничество по въпросите на младежта, както и неотложно засилване на отворения метод на координация.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах за доклада относно стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал. Професионалното бъдеще на милиони млади хора в Европа, поне в краткосрочен план, е изложено на риск поради финансовата криза, най-вече защото навлизането на пазара на труда е все по-трудно. Ние спешно трябва да гарантираме, че мерките за обучение осигуряват по-добро съответствие между уменията и изискванията на пазара на труда и така насърчават автономията на младите хора и икономическата им независимост; в противен случай ние поемаме риска да прахосаме таланта на младите хора.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Във време, когато Европа се бори с най-голямата, най-сериозната икономическа и финансова криза през последните десетилетия, от основно значение е европейската стратегия за младежта, която сега обсъждаме, да бъде фокусирана върху проблемите, които кризата е причинила и които особено силно засегнаха младите хора. Сред тези проблеми ще подчертаем високия процент младежка безработица; трудностите, свързани с достъпа до пазара на труда; ниското заплащане; несъответствие между формалното обучение в училищата и университетите и изискванията на професионалния живот; и трудностите при съчетаването на започването на работа със семейния живот, което винаги е трудно.

Това са въпроси, които трябва да присъстват във всяка европейска стратегия за младежта. Трябва да се търсят също политики и стратегии, които дават възможност на европейците по-добре и по-бързо да се приспособят към предизвикателствата на 21-и век – особено в ситуация на криза. Аз специално бих подчертал важността на мерките, които отдават дължимото значение на образованието, онези, които са насочени към придобиването на нови умения и онези, които стимулират креативност и предприемачество. И накрая, считам, че за да се постигнат успешно предложените цели, е необходимо да се заздрави координацията между различните участници, ангажирани в провеждането на стратегията за младежта.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Поет е ангажимент към младите хора за добра образователна система, която дава абсолютен приоритет на проблемите на ранното отпадане от училище и неграмотността и която поддържа равни възможности за достъп за всички млади хора до висококачествено образование и обучение на всички нива. Застъпихме се също и за насърчаване на възможностите за учене през целия живот. Предвид високото равнище на безработица, на което са изложени младите хора в Европа, и тъй като младите хора с ниска квалификация е по-вероятно да са безработни, от съществено значение е да гарантираме, че те получават най-доброто възможно обучение, което им гарантира бърз достъп до и дългосрочен интерес към пазара на труда. Първото работно място е много важно. Затова ние предложихме схемата „Еразъм: Първо работно място“, която беше одобрена; очакваме последващите действия на Комисията във връзка с това предложение. ЕС следва да подобри информираността относно инструментите, с които вече разполага, както и тяхното развиване и прилагане. Младите хора трябва да бъдат призовани да участват по-активно не само в изграждането на рециклиращо общество, но и в борбата против изменението на климата, към което впрочем те вече щедро допринасят.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Считаме, че този доклад отразява правилната гледна точка при подхода към проблемите на младите хора като към нещо, което пресича няколко сектора на обществото. Така той идентифицира конкретни проблеми в няколко области: образование и обучение; здравеопазване; благосъстояние и околна среда; култура и други. Тези проблеми включват, наред с други: отпадане от училище; несигурни и рискови работни места; неплатена заетост; изтичане на мозъци; увреждане на околната среда; зависимост от наркотици; и социално изключване.

Въпреки че докладчикът представя някои предложения за решаване на тези проблеми, които ни изглеждат справедливи и заслужават нашата подкрепа, има и други, които са категорично недостатъчни, някои са дори двусмислени, а други чак противоречиви. Ние не можем да приемем например, че стратегията „Европа 2020“, която е „по-силно фокусирана върху младите хора“, може да приема несигурната или непостоянна заетост като „стратегическо“ решение за младите хора; тези две концепции присъстват в споменатата стратегия, която защитава също и конкурентоспособността като възможен начин за излизане от кризата.

Както и в други области, тук се изисква хармонизация, постигната чрез общ социален напредък, а не като всички се оказват с нисък жизнен стандарт. Някои държави – включително Португалия – включиха в конституциите си широка гама от права на младежта; важно е те да се прилагат, а не да се ограничават.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Безработица, временна работа, стажове. Какви перспективи очакват младото поколение? Какви очаквания за живота? Как трябва да се чувстват младите хора, когато са принудени да си стоят в къщи и да бъдат издържани от родителите си, без дори да имат възможността да създадат собствени семейства? Временна работа, често ниско платена, и работа, която не съответства на нивото на образованието им. Без перспективи за пенсия. Какво им готви бъдещето?

Г-жо председател, госпожи и господа, младите хора са тези, които понасят тежестта на тази криза.

Те са без илюзии и разтревожени от възможността да бъдат изхвърлени от пазара на труда. Няма смисъл да се крием зад добри намерения и обещания. Младите хора искат факти. Наш дълг е да им дадем правилни отговори.

Трябва да инвестираме; трябва да дадем сигурност, да предложим възможности. Светът на труда се променя и ние трябва да създадем условия, чрез които младите хора първи да се адаптират към тези промени, използвайки максимално новите технологии и следвайки подходящи за новите потребности образователни пътеки.

Трябва многократно да увеличим усилията си, трябва да поставим младите хора в центъра на нашата европейска политика. Ако за младите хора няма бъдеще, няма бъдеще и за цялото общество.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах за доклада относно стратегията за младежта, тъй като мисля, че бъдещето на Европа са днешните млади хора. Трябва да предприемем действия сега, за да гарантираме, че младите хора са подготвени и въоръжени по най-добрия начин за живота занапред и неговите предизвикателства.

Настоятелно призовавам държавите-членки да погледнат сериозно на новата стратегия за младежта и активно да прилагат предложените мерки. Стратегията за младежта трябва да се влее в личното и професионално развитие на всеки млад човек в Европа, като му предостави средствата за учене у дома и в чужбина чрез формално, неформално самостоятелно учене. Стратегията следва също да служи за мобилизиране на потенциала на младите хора и по-активното им включване в обществото.

Още повече, че никоя политика не може да функционира в действителност без многосекторно приложение. Всички участници от съответните сектори трябва да работят заедно за успеха на стратегията. Въпреки че политиката за младежта в Европа се прилага на национално равнище, ние трябва да се учим едни от други и да даваме пример. Публикуването на националните доклади е изключително важна стъпка, за да се доближим до нашите млади граждани, а също и за да се учим едни от други чрез най-добри практики и от евентуални предизвикателства.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Глобалната икономическа криза е само един от факторите, които допринасят за промяна в поведението и условията на живот на младите хора в Европа. Това трябва да бъде тревожен сигнал, както за държавите-членки така и за Европейския съюз като цяло.

От известно време в Европа сме свидетели на намаляване на населението с произтичащите от това драматични последици за икономиката и за системите за социални услуги. Източник на тревога е, че младите хора създават семейства все по-късно и в по-напреднала възраст имат все по-малко деца. В същото време те не разполагат с адекватни условия за развитие на своите умения и активно включване в обществото.

Образованието, заетостта, социалното включване и здравето са основните грижи на младите поколения, но тези фактори поставят предизвикателства за държавите-членки. Именно това е причината, поради която аз гласувах за проектодоклада, изготвен от г-н Papanikolaou. Изразявам твърдо убеждение, че измененията, които сме предложили, ще бъдат съществен принос към задачата да се изработят политики, насочени към младите хора, като им позволят да вземат независими решения и като подкрепят личните им инициативи, равния достъп до образование за млади хора в неравностойно положение и тяхното последващо включване на пазара на труда.

Считам, че партньорството със средствата за масово осведомяване, което цели да популяризира европейските програми и проекти за младите хора, е ключов фактор за постигането на нашите цели.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Стратегията на ЕС за младежта стана много по-важна и сега трябва да гледаме на нея като на един от политическите приоритети на Съюза, тъй като младите хора представляват около 20% от цялото население. Целите са ясни и определени и са свързани с важни области като създаването на повече възможности за заетост или насърчаването на младите хора да играят по-активна роля в обществото. В ситуация на икономическа и финансова криза, каквато преживяваме в момента, съчетана с проблема със застаряващото население, младите хора са една от най-уязвимите групи. Затова аз настоявам за дори още по-голям ангажимент към политиките за младежта на равнище на ЕС. Ето защо гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) По-конкретно, младите хора са особено силно засегнати от настоящата криза. Пред лицето на нарастващата безработица сред младежта е важно да подобрим възможностите за образование. Докато ние на равнище на ЕС все още говорим за насърчаване, държавите-членки вече орязват финансирането за университетите.

Ако наистина искаме да помогнем на младежта, ние трябва здраво да обуздаем явлението „вечни стажанти“. Тези мерки са в най-добрия случай декларация за намерения, но предвид условията по време на криза те едва ли са достатъчни за действителното постигане на нещо. Затова аз се въздържах от гласуване.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах за този документ, тъй като самата аз съм част от същото младо поколение, което оформя бъдещето на ЕС, и съм загрижена за това какво бъдеще очаква мен и хората от моето поколение. Понастоящем безработицата е един от главните проблеми пред младите хора в моята родина Литва и в другите държави-членки и ние вече започваме да наричаме днешните млади хора изгубеното поколение на тази епоха. Друг проблем е несъвместимостта на образователната система с потребностите на пазара на труда. Въпреки че сме съгласни със съобщението на Комисията относно стратегията на ЕС за младежта, аз съм притеснена, че, както много други стратегии, които приехме, и тази може никога да не бъде нещо повече от пакет от хубави декларации на хартия. Ние, Европейският парламент, другите институции на ЕС, държавите-членки, трябва да разберем, че ако не се грижим за младите хора днес, може да се окаже, че нито една от другите ни стратегии, включително „ЕС 2020“, някога ще бъдат осъществени, тъй като няма да е останал някой, който да ги осъществява. Затова призовавам Комисията, другите компетентни институции и държавите-членки да предприемат конкретни действия възможно най-скоро, така че тази стратегия да стане действителност.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент № A7-0113/2010 във връзка с доклада относно стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал (2009/2159(INI)), защото днес е изключително важно дефинирането на стратегия за младите хора. Младата част от европейското общество е изправена пред много предизвикателства, с които трябва да се справим в близко бъдеще. Икономическата криза и застаряването на обществото без съмнение са важни и неотложни въпроси и засягат главно онези, които ще градят бъдещето. Това, което би трябвало да направим и което на практика трябва да направим, е да създадем равни възможности и равен достъп за всички онези, които ще започнат своя живот на възрастни хора в близките няколко години и за онези, които го започват днес. За съжаление, има много млади и талантливи хора, които по различни причини са оставени на заден план. Следва да им дадем втори шанс. Мерки като финансова подкрепа за хора, които са завършили университет, са от съществено значение за гладкия преход към пазара на труда. За съжаление, безработицата сред младите хора е висока, а неравнопоставеността на пазара на труда продължава. Определено проблемите са още повече от тези, които споменах. Затова съм напълно съгласен с докладчика, че „Настоящият доклад представлява нов етап от непрекъснати усилия. Усилия, които са наш дълг. Безкраен дълг пред бъдещите поколения“. Това се очаква от нас днес и това следва да направим.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз съм съгласен с гледната точка, изразена от г-н Papanikolaou. Създаването на нова стратегия на ЕС за младежта е от решаващо значение. Главната цел на новата стратегия за младежта следва да е използването на съществуващите инструменти по-ефективно и насърчаването на знанието. Възможно е да се постигне напредък, като се подтикват правителствата да си сътрудничат повече по този въпрос, независимо от съществуващите разлики между националните политики относно младите хора.

Това е основен фактор, когато се стигне до предлагане на обещаващо бъдеще на бъдещите поколения от европейски граждани. Икономическата криза има силно влияние върху младите хора и представлява заплаха за тяхното благоденствие. Застаряващото население също ще има силно въздействие върху тяхното бъдеще. Предвид силния натиск, на който са подложени младите хора, произтичащия от това дълг да ги подкрепим посредством ефективна стратегия за младежта, факта, че политиките в полза на младите хора са подчинени на принципа на субсидиарност и факта, че сътрудничеството между държавите-членки в тази област е доброволно, от решаващо значение е новата стратегия да превъзмогне слабостите на предходната стратегия и да доведе до конкретни резултати.

  Ioan Mircea Paşcu (S&D), в писмена форма. – (EN) Образованието на младите хора е задача от решаващо значение, защото, ако се допускат грешки и не се поправят навреме, те могат да имат последствия върху цели поколения и лесно могат да се повторят, като по този начин доведат до продължаваща деградация. Бедата с нашите стратегии е, че след като ги изготвим, ние биваме обсебени от прилагането им и пренебрегваме необходимостта от редовното им преразглеждане и коригиране.

Настоящата стратегия относно младежта, в основата си разработена преди кризата, вече среща редица предизвикателства: как да бъдат защитени младите от негативното психологическо въздействие на настоящата криза; как да ги подготвим за утрешния свят, не за днешния; как да осигурим равни възможности за образование, независимо от доходите; как да отделим „мобилността“ от „изтичането на мозъци“; и как да балансираме между „виртуалното привързване“ чрез мрежата и действителното привързване и екипния дух чрез колективни действия.

Това са „стратегически“ предизвикателства, които се нуждаят от „стратегическо“ внимание от страна на лицата, вземащи политическите решения, във всички държави в ЕС.

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (PPE), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах за този доклад, тъй като неговата цел е да насърчи активното гражданство, социалното включване и солидарността между всички млади хора. По отношение на политиката за младежта, където по правило се прилага субсидиарността, ние трябва да насърчаваме държавите-членки да определят общи цели и програми и да усъвършенстват сътрудничеството си, а също и обмена на добри практики. Това е неотложен въпрос, защото ние знаем, че в Европа един от четирима младежи на 15 годишна възраст не може да чете добре. Предвид обсъждането на бюджета за 2011 г. аз съм загрижена за несъответствието между амбициите на доклада, който току-що гласувахме, и намалението на бюджета за програмата „Младежта в действие“ с 3,4%. Защо режем средства за програма, която има за цел именно да развие съзнание за гражданство, солидарност и търпимост сред младите европейци? Ето защо аз се надявам, че стратегията за 2020 г, която се основава на интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика, ще има за резултат амбициозни финансови ангажименти към образованието и обучението на младежта, защото в това време на системна криза средносрочното оцеляване на ЕС зависи от младите хора, които са образовани и мобилизирани от европейския проект.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Аз подкрепих стратегията на ЕС за младежта с пълното убеждение и сигурност в нейния успех. Това е една от основните области от работата на комисията по култура и образование, в която работя аз. Наложително е да подобрим положението на младите хора и техните образователни и професионални шансове. Три въпроса са критични в това отношение.

1. Младите хора в ЕС и в Полша се възползват добре от програмите на ЕС като „Комениус“ „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“. Следователно е много важно да увеличим финансирането за тези програми и да ги признаем за основа за разработването на многогодишна стратегия на ЕС за младежта. В бъдеще тези програми следва да получат по-голяма финансова подкрепа. Инвестицията в образованието на младите хора е най-добрата възможна употреба на бюджета на ЕС. Аз призовавам и за усъвършенстване и пълно прилагане на програмата „Еразъм Мундус“.

2. Като социалист аз подчертавам и необходимостта да се създадат равни възможности за достъп на младите хора до образование. От основно значение е да се подпомогнат финансово онези, които не могат да си позволят да завършат висше образование. Важно е също да се помогне на младите хора, като се улесни достъпа им до пазара на труда.

3. С оглед на влизането в сила на Договора от Лисабон аз бих искала да обърна внимание на задълженията на държавите-членки относно прилагането на стратегията, което включва насърчаване на участието на младите хора в демократичния живот, специално внимание за младите спортисти и прилагане на Хартата на основните права.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Докладът, приет от Европейския парламент, е задълбочен анализ на разностранния въпрос за младежта – въпрос, който понякога остава недостатъчно обсъждан или изтикван на заден план. Днешните млади хора ще създадат Европа на бъдещето, така че трябва да се уверим, че те се развиват правилно и трябва да им помогнем да се възползват по най-добрия начин от възможностите, които предлага Съюза. Младите хора са специален вид добавена стойност – те носят свежест и иновации и могат да превърнат обществената представа за Европа в действителност, основана на търпимост, различност и равенство. Въпросът за младите хора придобива дори по-голямо значение по отношение на сегашната ситуация – икономическата криза и демографските фактори в Европа.

Младите хора са по-уязвими от отрицателните ефекти на настоящата икономическа ситуация. Безработицата в тази група е почти два пъти по-висока от общата и финансовата ситуация, пред която са изправени младите хора, често ги принуждава да се отказват от образование, което в крайна сметка може да доведе до бедност и изключване.

В контекста на застаряващото население трябва да се намерят инструменти, които ще насърчат младите хора да създават семейства. Те често отлагат това решение заради неблагоприятно финансово положение, проблеми с намирането на работа или необходимост да съчетават работата със семейния живот. Що се отнася до въпросите, свързани с организацията и структурите на сътрудничество в областта на младите хора, ние следва да сме по-ясни и конкретни. Въпросът за младите хора е комплексен и изисква включването на политики от много области.

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Резолюцията, приета днес, относно съобщението на Комисията относно стратегия на ЕС за младежта сочи в правилната посока, основана на интегриран подход към проблемите и потребностите на младите хора. Ние очакваме, че ако се вземат под внимание интересите на младите хора и бъдещите поколения, когато се формулират стратегии за политики на всички политически равнища, ще се гарантира ефективно и ефикасно решаване на повечето неотложни въпроси. Например продължителното високо равнище на безработица в тази социална група показва липсата на структурни решения, като грешки в образователните системи, които образоват младите хора изолирано от потребностите на пазара на труда.

Ние трябва да насърчаваме младите хора да бъдат активни в гражданското общество, да бъдат политически активни и да ги стимулираме към предприемачество. Трябва да създадем условия за тях да проявяват творчество в областта на културата и да събудим интереса им към изкуството, науката и новите технологии. От друга страна, ние следва да гарантираме закрилата на младите хора от дискриминация и да водим кампании, които популяризират идеи в полза на околната среда, без да забравяме борбата против злоупотребата с наркотици и други зависимости, към които младите хора са особено уязвими. Ето защо днес аз с удоволствие подкрепих резолюцията, изготвена от г-н Papanikolaou.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) 96-те милиона млади европейци на възраст между 15 и 29 г. представляват приблизително 20% от населението на Европейския съюз. Процентът на безработица сред младите хора достигна до 20% в началото на годината поради икономическата криза, докато процентът на отпадналите от училище достигна 17%, като най-силно от това са засегнати младите хора в селските райони. Освен това на младите хора все повече се предлагат договори за временна заетост и така се намалява шансът им да постигнат финансова стабилност и да си осигурят жилище. Младите хора са нашето бъдеще и ние следва повече да ги включваме в процеса по вземане на решения на европейско равнище. Те са тези, които би трябвало да планират и реализират заедно с нас, като допринасят за развитието на обществото, в което живеем. Призовавам Комисията и държавите-членки да приемат спешно конкретна стратегия и мерки, чрез които да помогнат младите хора да станат по-ангажирани в обществото. Тези мерки би трябвало да имат следните цели: предоставяне на достъп до образование без дискриминация, което дава възможност на младите хора да придобият уменията, от които се нуждаят, за да си намерят работа, която да им осигури приличен живот, предлагане на достъпни услуги за грижи на деца, за да се улесни баланса работа-личен живот и подкрепа за улесняване на навлизането на младите хора на пазара на труда, както и осигуряване на социални жилища за млади хора.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Световната икономическа криза ни връхлетя болезнено. Най-тъжният факт е, че най-силният удар беше понесен от онези, от които зависи нашето бъдеще. Финансовото цунами от последните няколко години остави повечето млади хора без работа или с непълна заетост. Според този доклад безработицата сред младите хора в повечето европейски държави е почти два пъти по-висока в сравнение с работещото население. Сега имаме шанса да превърнем кризата във възможност. Дължим го на бъдещите поколения европейци.

За моята родина Литва е важно, както и за повечето нейни съседи, да спрем увеличаващото се изтичане на мозъци на квалифицирани работници. Както предполага заглавието на доклада, можем да постигнем това чрез инвестиране и предоставяне на възможности. Образованието и заетостта са главните области от инвестиционна гледна точка. Ние трябва да спомогнем за по-гладък преход между образованието и пазара на труда. Въздействието на тази основна инвестиция обаче ще остане ограничено, ако не предоставим на нашите млади хора възможности. Трябва да насърчаваме младежите да станат социално и политически по-активни граждани. Процентът на младите хора в Източна Европа, които гласуват на избори, е много нисък. Следователно ние трябва да съживим техния интерес в политическия процес.

Гражданското общество и съответните неправителствени организации могат да подкрепят интересите на ЕС например проекта „Моят глас“, който използва иновативни интернет технологии, за да допринесе за политическата осведоменост на младите хора. Освен това ние трябва да започнем конструктивен диалог с младите хора и младежките организации в Европа, свободен от паяжината на бюрокрацията и техническия жаргон.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз подкрепих доклада относно европейската стратегия за младежта, тъй като мисля, че тя ще се окаже от жизненоважно значение за включването на младите хора в заетост с пълно работно време през следващите години. При 5,5 милиона безработни европейци на възраст под 25 години е ясно, че е необходима ефективна стратегия за справяне с проблема.

Проблемът за безработицата при младежите не се дължи само на икономическата криза; работодателите търсят хора с професионален опит. Аз съм напълно съгласен с предложението за по-ефективна връзка на по-високите нива на образование с пазара на труда. Сътрудничеството между държавите-членки е от основно значение за справянето с проблема с безработицата сред младежите, която може да има тежка социална и икономическа цена.

Препоръка за второ четене: Astrid Lulling (A7-0146/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Важно беше да се укрепи закрилата на самостоятелно заетите жени. Докладът на г-жа Lulling относно равното третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, е стъпка в тази посока. Той предвижда 14-седмичен отпуск по майчинство и социални осигуровки за помагащите съпрузи, каквито досега те не са имали. За пореден път Европейският парламент гарантира закрилата на жените на работното място. Тъй като споделям това виждане, гласувах в подкрепа на доклада.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид необходимостта от отмяна на Директива 86/613/ЕИО относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, предложеното изменение представлява значителна крачка напред също така и за положението на съпрузите на самостоятелно заетите лица.

Що се отнася до социалната закрила, се прави предложение, където има действаща система за социална закрила на самостоятелно заетите лица, държавите-членки да приемат необходимите мерки, за да предоставят възможност на съпрузите да се възползват от социална закрила в съответствие с националното законодателство. Въпреки че социалната закрила на съпрузите не е задължителна, предложението представлява важна стъпка, тъй като в много държави-членки съпрузите не се ползват с никаква форма на социална закрила нито доброволна, нито задължителна.

В заключение, направеното предложение съдържа текст относно закрилата на майчинството, въпреки че не предвижда помагащите съпруги на самостоятелно заетите мъже да могат да ползват същата продължителност на отпуска по майчинство, както работещите на заплата. Те обаче ще имат право на подходящо парично обезщетение, което да им помогне да преустановят професионалните си занимания за период от най-малко 14 седмици и/или да поискат временен заместник. Поради изложените по-горе причини гласувах в подкрепа на предложението.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) За да преодолеем икономическата рецесия, е много важно да инвестираме в човешкия капитал и социалната инфраструктура, като създаваме условия за мъжете и жените да се възползват от всичките си възможности. Европейският съюз се доближи до целта, посочена в Стратегията от Лисабон, за постигане на 60% равнище на заетост сред жените до 2010 г., но безработицата сред жените в държавите-членки е твърде неравномерно разпределена. Следователно Комисията и държавите-членки трябва да предприемат ефективни мерки за прилагането при първа възможност на Директивата относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица. Въпросът за закрилата на майчинството на самостоятелно заетите жени и помагащите съпрузи или признатите партньори е много съществен. Трябва да се признае, че е необходимо да им се предостави обезщетение, което да им позволи да прекъснат професионалната си дейност за период от време, достатъчен да гарантира доброто протичане на нормална бременност и физическото възстановяване на майката след нормално раждане, а също така и размерът на обезщетението за майчинството на жените да бъде в достатъчен размер. Ето защо съм особено съгласна със становището на докладчика относно предложенията, направени по време на второто четене на директивата. Нещо повече, в хода на консултациите с Комисията по новата стратегия до 2020 г., не беше обърнато достатъчно внимание на въпроса за равенството между половете. Трябва да задълбочим и интегрираме въпросите, свързани с равенството между половете, в новата стратегия.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам приемането на директивата, която създава рамката за прилагането от страна на държавите-членки на принципа за равното третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица или които допринасят за извършването на такива дейности. Намаленото участие на жените в дейности, извършвани от самостоятелно заети лица, представлява неравенство, дотолкова доколкото семейните задължения изглежда оказват отрицателен ефект върху предприемачеството сред жените в сравнение с мъжете. Що се отнася до помагащите съпрузи, липсата на социални осигуровки и на признание на приноса им към семейния бизнес несправедливо дава конкурентно предимство на някои дружества пред други, затова настоящата инициатива ще гарантира равни условия в Европа. Изключително важно е да се приемат мерки за решаване на проблема с неравнопоставеността на половете в областта на предприемачеството с оглед на по-доброто съчетаване на професионалния и личния живот. Призовавам държавите-членки да гарантират на практика пълното равенство между мъжете и жените в професионалния живот с оглед на насърчаване на предприемаческите инициативи сред жените.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Директивата от месец декември 1986 г. се оказа неефективна, тъй като съгласно докладите по изпълнението й, резултатите съвсем не са удовлетворителни. Ето защо е неотложно да се премине към утвърждаване на закрилата на майчинството за самостоятелно заетите жени и да се гарантира равното третиране на жените, които работят за себе си, включително и помагащите им съпрузи.

В Европа 16% от активното население са самостоятелно заети лица, от които само една-трета са жени. Несъмнено това число е резултат от неизброимите пречки пред занимаващите се с бизнес жени, не на последно място, по отношение на балансирането между семейния и професионалния живот. Вярно е, че директивата от 1986 г. не постигна целите си, но настоящото предложение също страда от липса на амбиции.

За съжаление, потенциалът на настоящата директива беше намален, за да бъде постигнат политически компромис в рамките на Съвета. И все пак, това може да се приеме като първа стъпка към подобряване на настоящото положение във връзка със социалната закрила на самостоятелно заетите лица и помагащите съпрузи. Създадени бяха минимални правила, съгласно които за първи път ще се признае правото на обезщетения при майчинство на равнище на Европейския съюз, което ще позволи прекъсване на професионалната им дейност за период от най-малко 14 седмици.

  Anna Maria Corazza Bildt, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark, Anna Ibrisagic и Alf Svensson (PPE), в писмена форма. – (SV) Шведската делегация в рамките на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) гласува вчера (18 май 2010 г.) против препоръката за второ четене относно общата позиция на Съвета на първо четене с оглед на приемането на Директива на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО (A7-0146/2010). От решаващо значение е държавите-членки да работят съвместно, за да гарантират равното третиране на мъжете и жените, така че по-голям брой жени да могат да работят в качеството на самостоятелно заети лица. От друга страна, не считаме, че ЕС е този, който трябва да взема решения относно политиката на равенството, които биха имали всеобхватни последици върху обществените финанси на държавите-членки. Трябва самите държави-членки да решават тези въпроси. Освен това не считаме, че равно третиране на мъжете и жените означава гарантиране само на самостоятелно заетите жени (но не и на мъжете) на придобивки и родителски отпуск при раждане на дете. В заключение, бихме искали да наблегнем на факта, че по-голямата степен на равенство е едно от основните предизвикателства пред ЕС и област, в която Швеция може да служи за вдъхновение на останалите държави-членки. Предвид настоящата икономическа криза е изключително важно да подкрепяме и насърчаваме самостоятелно заетите лица.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Преди повече от две години обсъждахме за последно доклада относно положението на жените в селските райони и тогава отправихме призив за необходимостта от актуализиране на законодателството в областта на социалната закрила. Сега Съветът ни предлага нов вид директива, чиято област на приложение се ограничава единствено до селското стопанство. Не смятам, че има основания за подобно ограничаване. Положението на жените в селските райони е изключително тежко, особено в новоприетите държави-членки, и трябва непрекъснато и активно да сме ангажирани с това. Когато обаче говорим за самостоятелно заети лица, не трябва да забравяме онези, които се занимават със занаяти с цел печалба, търговията, малките и средните предприятия и свободните професии.

В допълнение смятам, че предложените от Съвета разпоредби, които могат да позволят на държавите-членки да ограничат достъпа до схемите за социална закрила, трябва да се избегнат. В съответствие с принципите на пропорционалността и субсидиарността директивата, в изменения вид, предложен от Парламента, предоставя съответната рамка, която е благоприятна за намаляване на различията между мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица. В това отношение, считам, че, от една страна, закрилата на майчинството е от първостепенно значение, на основата на правото на минимум 14 седмици отпуск по майчинство и на съответните социални придобивки. От друга страна, правото на съпрузите или на партньорите на семейни начала да създават законно установени дружества е също толкова важно.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Като яростен защитник на правата на човека и принципа на равенството не искам да подкопавам инициативите, които имат за цел защитата на правата на жените на пазара на труда, както в случая с доклада на моята уважаема колега, г-жа Lulling. Вече казах, че трябва да има справедливо отношение към мъжете и жените, което означава предоставяне на еднакви права, но при отчитане на съответните потребности. В случая с жените това важи особено за области като закрилата на майчинството, съчетаването на професионалния и семейния живот...

Ето защо приветствам факта, че тук откривам, наред с другите неща, загриженост за закрилата на майчинството на самостоятелно заетите лица. Въпреки това продължавам да бъда яростен защитник на принципа на субсидиарността и считам, че много от нещата, които разискваме, трябва да останат в рамките на юрисдикцията на държавите-членки.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам усилията на Европейския парламент за укрепване на механизмите на социалната справедливост и равенството между половете в рамките на Европейския съюз. Освен че е неоспорим принцип на цивилизования свят, и не на последно място в Европа, която разглежда себе си като развита в културно и социално отношение, гарантирането на равното третиране на самостоятелно заетите мъже и жени – особено що се отнася до достъпа до механизми на социална закрила, и преди всичко свързаните с майчинството – става все по-належащо и очевидно в дългия период на дълбока икономическа и социална криза. Ще подчертая загрижеността ни, че различията в третирането на различните професионални дейности трябва да се премахнат предвид добре известните развития както на равнище на организация, така и на оръдия на труда и механизми на работа или производство. Спрямо работниците трябва да се прилагат еднакви критерии за достъп до схемите за социална закрила, особено по отношение на вноските и привилегиите. Искам също така да подчертая, че настоящата препоръка категорично ще засили мотивацията за развитие на предприемачеството сред жените. Европейската икономика все още има много какво да спечели и да претърпи голямо развитие в резултат от по-активното и по-приобщаващо участие на жените.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Предвид това, че съм изключително чувствителна по въпросите на равенството между половете и изобщо на равенството, включително и по отношение на социалните права, приветствам приемането на доклада. Наистина, струва ми се от основно значение държавите-членки да гарантират социалната закрила на самостоятелно заетите жени и помагащите съпрузи, и то в степен, еквивалентна на тази на жените, работещи на заплата. Става дума за мярка, която да повиши дейностите по предприемачеството сред жените в Европа, които все още се държат колебливо в това отношение, и преди всичко да се позволи на тези жени да се възползват от отпуска по майчинство по същия начин, по който се възползват жените, упражняващи друг вид дейност. Отпускът по майчинство трябва да бъде гарантиран от всички държави-членки и за всички жени, независимо от заетостта им. Тъй като тази мярка е подчинена на принципа на субсидиарността, нека се надяваме, че държавите-членки ще извършат необходимото, за да гарантират, че въпросните мъже и жени могат да започнат да съчетават семейния и професионалния живот възможно най-скоро и по възможно най-лесния начин.

  Lívia Járóka (PPE), в писмена форма. – (HU) Искам да поздравя колегата, Astrid Lulling, за приемането на доклада й, който представлява важна стъпка напред към решаването на един наистина дългогодишен проблем. Положението на съпрузите и партньорите, съжителстващи на семейни начала със самостоятелно заетите лица, които допринасят към дейността и приходите на предприятието, без да имат статут на служители или бизнес партньори, не можа да бъде успешно уредено от директивата на Съвета от 1986 г. Затова беше време да отменим гореспоменатото законодателство и да изготвим нова директива, която признава труда на помагащите съпрузи и ги поставя на равна основа със самостоятелно заетите лица по отношение на социално-осигурителна защита

Освен това едно важно постижение на докладчика и на Европейския парламент е, че в сравнение с оригиналната препоръка на Съвета обхвата на приложение вече не се ограничава само до печеливша самостоятелна заетост в сектора на селското стопанство, тъй като целевата група работи също и в малките и средните предприятия например или в търговията на дребно, където представляват мнозинство. Въпреки че Съветът не прие редица важни препоръки, отправени от докладчика и Парламента, като остави предоставянето на равна степен на социална закрила за съпрузите и партньорите на семейни начала на самите държави-членки и позволи на същите да запазят ограничителни разпоредби, свързани с определени схеми или нива на социално-осигурителна защита, все пак предложението за директива като цяло представлява значителна стъпка.

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. – (IT) Аплодирам одобрението на предложението за директива относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица. Най-после Европейският парламент изразява становище по прилагането на този принцип, който е толкова показателен за социалния и икономическия напредък!

При положение, че има пълно зачитане на прерогативите на държавите-членки, считам, че се нуждаем не само от формулиране на минималните стандарти за закрила на самостоятелно заетите жени майки, както и на помагащите съпрузи и признатите партньори, но също и от изравняване степента на тяхната закрила с тази на заетите жени майки, които работят за работодател, за разлика от самостоятелно заетите.

Съществуват надежди, че декларирането на тези права ще бъде последвано от действителното им зачитане и че държавите-членки ще въведат подходящи мерки, особено по отношение на закрилата на самостоятелно заетите жени и помагащите съпрузи по време на бременността и майчинството. Трябва да се борим с дискриминацията на работното място и всичките й форми, за да подкрепим еманципацията на жените, както и на мъжете.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението на Комисията има за цел за гарантира равното третиране на самостоятелно заетите мъже и жени. Затова разглеждам приемането на настоящия текст като важна и много положителна стъпка към приближаването до действащото законодателство спрямо работещите на заплата, тъй като основните права на равенство и социална закрила вече са защитени, а предложените изменения на оригиналния текст се придвижват в посока към общо подобряване на закрилата на съпрузите на самостоятелно заетите лица, конкретно по отношение на обезщетенията при майчинство, предоставяни на самостоятелно заетите жени и съпрузите или признатите партньори на самостоятелно заетите лица. Затова гласувах по този начин.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, не само защото е важен и защото считам, че ще засегне милиони граждани на Европейския съюз. Познавам много артисти, юристи и други самостоятелно заети лица и ми е известно, че много често им помагат членове на семействата, обикновено съпругите или децата. Фактът, че те вече ще имат право на социална закрила със сигурност ще подобри материалното им положение, ще повдигне духа им и желанието им за работа. Това особено важи за Литва, защото сега, когато кризата сериозно засегна държавите в Балтийския регион, материалното положение на голяма част от семействата граничи с бедността.

Повече не можем да гледаме на самостоятелно заетите лица отстрани, докато техните семейства търпят социална несправедливост. Приемането на настоящия доклад е ясен сигнал към правителствата на държавите-членки да подкрепят съпрузите на самостоятелно заетите лица, да им гарантират правото на пенсия, платен отпуск, отпуск по майчинство или бащинство и да им помогнат повторно да се интегрират на пазара на труда.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да изразя подкрепата си за доклада на г-жа Lulling. Предложението е необходимо поради голямата пропаст между половете, която все още съществува по отношение на сектора на самостоятелната заетост и заплашва да стане още по-голяма. Предложението взема предвид също и факта, че следва да се предостави социална закрила на помагащите съпрузи, които често пъти допринасят в значителна степен за дейността на дружествата на самостоятелно заетите лица, при това без да се ползват с каквато и да било закрила в много от държавите-членки.

Предложението, което има за цел да предложи инициативи за предоставяне на достъп на жените до пазара на труда и да подпомогне борбата срещу необявената заетост, внася три съществени промени в действащото право на Общността: терминът „помагащи съпрузи“ се изменя, така че да включва също така и несемейните двойки там, където това се признава от националните законодателства; самостоятелно заетите жени и помагащите съпрузи получават право на надбавки при искане от тяхна страна за платен отпуск по майчинство с продължителност най-малко 14 седмици. Помагащите съпрузи също получават право на принадлежност към схема за социална закрила при искане от тяхна страна.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че приемането на настоящата директива е от изключително значение на равнище на Европейския съюз предвид сегашната икономическа и финансова криза. Отчитайки факта, че в повечето държави-членки помагащите съпрузи не се ползват от социалните осигуровки на другия съпруг, считам, че ако държавите-членки задължат самостоятелно заетите лица да се присъединят към някоя от схемите за социална сигурност, това следва да стане задължително и за техните помагащи съпрузи и партньорите, съжителстващи с тях на семейни начала.

За съжаление, Съветът не приема, че помагащите съпрузи и партньорите, съжителстващи на семейни начала със самостоятелно заетите лица, следва задължително да се присъединят към някоя от съществуващите схеми за социална закрила в държавите, където подобен статут им се признава от националното законодателство. Предвид факта, че преобладаващата част от тези лица не са включени в подобни схеми, следователно те не са запознати с предимствата, предоставяни от схемите за социално осигуряване в случаите на заболяване, загуба на работоспособност и старост.

В качеството ми на докладчик в сянка на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент подкрепих становището, че самостоятелно заетите жени, съпрузи и партньори, съжителстващи на семейни начала, които решават да създадат потомство, следва да се ползват със социална закрила и право на платен отпуск и не следва да бъдат лишавани от детски надбавки, както понастоящем прави румънското правителство.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Изключително много се радвам, че днес Европейският парламент прие позицията си на второто четене относно директивата на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО.

Жените играят съществена роля в поддържането на самостоятелно заетите предприятия като собственици и помагащи съпруги или партньори, съжителстващи на семейни начала. Приветствам решението на Парламента за прилагане на принципа за равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица и на техните съпрузи, като важна част от законодателството на ЕС.

  Marina Yannakoudakis (ECR), в писмена форма. – (EN) В групата на Европейските консерватори и реформисти силно защитаваме работата по преодоляване на разликите между половете при самостоятелно заетите лица и техните партньори. Подкрепяме целта на доклада, защото искаме да се погрижим всички държави в ЕС да оказват подкрепа и социална закрила на самостоятелно заетите лица. Противопоставяме се обаче това подобно законодателство да се изработва на равнище на ЕС. Групата на Европейските консерватори и реформисти винаги е защитавала принципа на субсидиарността и изразява силно убеждение, че държавите-членки следва да заемат водеща роля за създаването и управлението на законодателството по въпросите на заетостта и социалната политика. Поради тези причини групата на Европейските консерватори и реформисти гласува „въздържал се“ по изменения 1 до 17.

Доклад: Toine Manders (A7-0122/2010)

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес Парламентът отново подчерта необходимостта да бъде постигнато високо равнище на защита на потребителите в целия ЕС и важността на хармонизирането на разпоредбите относно етикетирането на текстилните продукти, като направи това задължително за всички артикули от облеклото, предлагани в Европа. Прилагането на един бъдещ регламент относно наименованията на текстилните продукти, както и информацията върху етикетите за материалите, ще опрости сегашната регулаторна рамка и ще я направи прозрачна, ясна и благоприятна за потребителите и малките и средните предприятия.

Потребителите ще могат да ползват етикетите, за да правят информиран избор при покупката на продукти, основавайки се и на етични съображения като здраве, въздействие върху околната среда, права на човека, както и заплащането и условията за работниците, заети в производството на текстилните продукти. Междувременно, малките и средните предприятия и текстилната промишленост като цяло ще могат да защитят качеството, дизайна и иновациите на своите продукти, като всичко това ще ги направи по-конкурентоспособни не само на европейския пазар, но също и в целия свят. Маркировката „Произведено в“ би позволила на потребителите не само да получат допълнителна информация относно характеристиките на продуктите, но и би спомогнала да се укрепи икономиката чрез разработка на нови продукти за много сектори, насърчавайки заетостта и подпомагайки борбата срещу фалшифицирането, доколкото се отнася за продукти от трети държави.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) В ерата на глобализация, когато продуктите все повече са резултат на пътешествие по една международна монтажна линия, е трудно да се разбере тяхната „националност“. Успоредно с това явление потребителите искат да бъдат в състояние да правят покупките си с пълна яснота за фактите, като понякога предпочитат артикули, идващи от държави с по-високи стандарти за качество или социални и екологични стандарти. Във връзка с това аз реших да гласувам в подкрепа на доклада, тъй като той предлага да стане задължително посочването на държавата на произход в етикета. По мое мнение, това е съществена информация, която трябва винаги да се съобщава на потребителя. Аз също подкрепям идеята Европейската комисия да подготви след две години доклад, или дори законодателно предложение, имащо за цел хармонизиране на етикетите на текстила. Наистина, предвид факта, че споделяме един и същи пазар от десетилетия, защо системите на размерите и много други, също толкова важни видове информация, все още се различават в отделните държави-членки?

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах „за“ регламента, тъй като съм на мнение, че той ще донесе повече яснота и за производителите на текстил, и за потребителите. Приветствам избраната форма на регламент, който обединява отделните директиви в сила в момента и така ще намали административната тежест върху държавите-членки при транспониране в националното законодателство на техническите промени, които се налагат всеки път, когато ново текстилно влакно бъде добавено към списъка. Въпреки това смятам, че е време да започнем да обсъждаме промяна на системата за етикетиране на текстила, която да не бъде допълнителна тежест върху производителите, да бъде лесно разбираема и приета от потребителите. Затова подкрепям предложенията, приети в регламента, че докладът на Европейската комисия следва да обхваща въпроси като единна система за етикетиране за размер на дрехи и обувки в рамките на ЕС, посочване на възможни алергени или опасни вещества и въпроси относно екологичното и социалното етикетиране.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Колкото и изненадващо да изглежда, фразата „Произведено в“, която намираме върху много етикети на дрехи, не е задължителна в момента и използването й е твърде различно в отделните държави-членки. След като разгледахме предложението на Комисията за регламент относно времето за пускане на пазара на новите текстилни влакна, ние го използвахме за поправяне на този проблем с етикетирането. Всъщност при отсъствие на европейско законодателство има риск от поява на продукти, произведени в трети държави, но изглеждащи сякаш са произведени в Европа. Докладът също призовава Комисията да помисли за етикетиране, което да дава на потребителите достъп до информация относно социалните и екологичните условия, при които са били произведени продуктите, които те купуват.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам докладчика, г-н Manders, за усърдната му работа по обединяване на три сложни директиви. Докладът опростява съществуващата регулаторна рамка, като осигурява например, че един нов вид текстилно влакно ще може бързо да бъде пуснат на пазара. За нашите малки и средни предприятия това означава икономии на административни разходи и по-бързо получаване на печалба от продажбата на нови текстилни влакна. Тези мерки насърчават иновациите, елемент, който е – по мое мнение – съществен за европейските предприятия. И наистина, само с иновативни и висококачествени продукти ще можем да се преборим със свирепата конкуренция в цял свят и да излезем от трудното време на криза

Текстът също защитава потребителите, чиито интереси – подчертавам – са в центъра на нашите политики. Приетите правила ще осигурят по-ясни и по-прозрачни разпоредби за европейските граждани и ще означават също, че те ще могат по-бързо да се възползват от иновативните продукти. Накрая, общественото здраве ще бъде по-добре защитено: по-подробното етикетиране ще дава на гражданите информация за произхода на преждата и свързаните с нея продукти.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам предложението за регламент, който има за цел да опрости и подобри действащата законодателна рамка с цел да се насърчат иновациите в сектора на текстила и облеклото, като същевременно се позволи на ползвателите на текстилни влакна и потребителите да се възползват по-лесно от иновативните продукти. Въпросът за опростяването е съществен за насърчаването на иновациите в европейската промишленост и увеличаване на обема на информацията, предоставяна на потребителите. Важно е също да бъде намерено алтернативно законодателство, което е по-малко обременяващо по отношение процедури и разходи при транспониране на директивите. Промишлеността ще има полза от съкратеното време между подаването на заявление и способността продуктът да бъде пуснат на пазара, което ще означава икономии на административни разходи и възможност той да стигне до пазара по-рано, увеличавайки печалбите от продажбите.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Най-после приехме разпоредби за „Произведено в“ за текстилния сектор. Парламентът вече беше гласувал в подкрепа на предложението за регламент на Съвета относно обозначаването на държавата на произход за определени стоки, внасяни от трети държави още през 2005 г., но той беше блокиран от Съвета. Тъй като това не беше процедура за съвместно вземане на решение обаче, не беше възможно да се противодейства в значителна степен на съпротивата на някои национални правителства.

Гласуването днес обаче представлява ясен политически сигнал от Събранието, което представлява европейските граждани и сега категорично призовава Съвета да приеме тези разпоредби. Целта днес е по-близо и е в съответствие с целите на Договора от Лисабон.

Дори и да е вот само на първо четене, това е важен резултат, станал възможен след много работа през последните месеци с колеги от други национални делегации и други политически групи. Новият регламент защитава европейските потребители, които желаят да знаят произхода на текстилните продукти, и малките и средните предприятия, които ги произвеждат в рамките на държавите-членки. Това означава например, че повече няма да можем да казваме, че даден продукт е „произведен в“ държава-членка, когато всъщност само 25% от него е произведен там; днес поне 50% от един продукт трябва да е произведен в държавата, чието име е на етикета „Произведен в“.

  Lena Ek, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) Общо казано, ние подкрепяме доклада на нашия колега г-н Manders относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти. Въпреки това сме настроени силно критично към задължителното обозначаване на държавата на произход тъй като сме убедени, че това ще доведе до по-високи цени за потребителите от Европа, както и до по-лоши условия и по-високи разходи, особено за малките и средните предприятия. Ние вярваме в свободната търговия и затова сме на мнение, че е важно да не се създават по-големи технически пречки пред търговията чрез ненужно регулиране. Вместо това подкрепяме доброволна система за етикетиране, основаваща се на искане на потребителя за обозначение на произхода.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) На 30 януари 2009 г. Комисията прие предложение за нов регламент относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти. Предложението обединява цялото съществуващо законодателство относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти в един единствен регламент. По думите на докладчика, докладът е „от техническо естество и няма значително политическо отражение“.

Въпреки това ние знаем, че конкуренцията, с която се сблъскват европейските текстилни продукти – най-вече от продуктите от Китай – налага вземане на по-сериозни мерки относно етикетирането в бъдеще и това трябва да бъде занапред задачата на Комисията. Освен това предизвикателствата, пред които Европейският съюз е изправен днес, налагат подобряване и укрепване на пазара и затова трябва да бъдат положени усилия за отстраняване на пречките това да се осъществи изцяло. Хармонизирането и опростяването на стандартите относно наименованията на текстилните продукти отговаря на тази цел, тъй като те поясняват информацията, предоставена на потребителя, и така спомагат секторът да бъде направен по-конкурентоспособен.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Способността да се определи правилно къде и как е бил произведен даден продукт и от какво по същество е съставен е основно право на потребителите, за да се гарантира доверието им и се защитят правата им; тя също въвежда важен фактор за насърчаване на лоялната конкуренция на световния пазар на текстилни продукти. Във връзка с това стандартизацията на начина, по който се етикетират текстилните продукти, ще бъде от полза за конкурентоспособността на европейската промишленост за текстил и облекло и за тази на Португалия, по-конкретно. Бих подчертал необходимостта от хармонизирани правила относно обозначението на произхода на текстилните продукти, внасяни от държави извън ЕС и точни критерии за употребата на обозначението на произхода „Произведено в“ за продукти, произведени в Съюза, както и за социалното етикетиране, с което потребителите да бъдат информирани за спазването на здравните норми и нормите за безопасност и правата на човека. Считам за важно и екологичното етикетиране, свързано с екологичните показатели на текстилните продукти. Въвеждането на по-ясните и прозрачни правила относно етикетирането – които включват информация относно нетекстилните компоненти от животински произход –ще подобри и способността на потребителите да разграничават продуктите и тяхното качество.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние гласувахме „за“ доклада предвид основната му насоченост, която подкрепя обозначението на произхода и загрижеността му за защита правата на потребителите, работниците и производството на промишлеността за текстил и облекло в нашите държави. Не сме съгласни обаче с някои подробности относно етикетирането, по-конкретно, прекалено подробното съдържание относно текстилните влакна, особено когато става дума за малки и средни предприятия (МСП) поради разходите, които това може да наложи.

Затова, макар да гласувахме в подкрепа като цяло, има предложени подробности, с които не сме съгласни. Склонни сме да твърдим, че те трябва да бъдат преработени или, най-малкото, трябва да се предвидят помощни мерки за предотвратяване проблемите на малките и средните предприятия.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Обозначението на произхода на продукта е важно, за да могат потребителите да знаят точния източник на продукта, който купуват. Не е правилно даден продукт да се обозначава като произхождащ от ЕС, когато той само бива опакован в държава от ЕС, а останалите фази от производството му протичат в държави извън ЕС. Приетите нови правила ще допринесат за по-голяма прозрачност в международната търговия и за по-голяма яснота за потребителите. Затова гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Още веднъж етикетът за биологичен продукт обещава нещо съвсем различно от това, което всъщност дава – нека само си спомним скандала с „памука, получен при биологично производство“ или неотдавнашните провали с биохимикалите. Първо, той поражда още едно объркване на етикети и маркировки на пазара на биопродуктите – което ЕС би могъл с основание да опрости веднъж завинаги, нещо което обикновено обича да прави; и на второ място, крайно време е ЕС да приеме генетично модифицирания памук. Ако все още очакваме проучвания на възможните последици от вредните вещества, тогава, междувременно, етикетите следва най-малкото да посочват, че продуктите съдържат генетично модифициран памук.

Нещо повече, крайно време е ЕС да се погрижи и за радиочестотното идентифициране (RFID). Не може да поставяме върху текстила електронни етикети без знанието на засегнатите лица; ние все още нямаме необходимите правила за етикетиране. Ако пешеходците ще станат видими чрез облекло с етикети за радиочестотно идентифициране (RFID), ще бъде възможно да се следи всяка стъпка на хората. Тъй като докладът също отбеляза това, той получи подкрепата ми при гласуването.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз подкрепям доклада на г-н Manders за обозначението на произхода на текстилните продукти върху етикетите, тъй като той решава проблем, който от дълго време заплашваше свободата на избор на нашите потребители. Обозначението на произхода е от съществено значение, за да се осигури прозрачност, безопасност и информация за европейските граждани и, в същото време, за да бъдат дадени на нашите предприятия ясни общи правила.

Проблемът обаче остава нерешен за текстилните продукти, идващи от трети държави, наши търговски партньори. Поради това приканвам колегите да потвърдят подкрепата си за регламента относно обозначението на произхода, който е в процес на обсъждане в комисията по международна търговия. Това ще защити нашите потребители и предприятия не само по отношение текстилните изделия и облеклото, но също и в сектори, които са чувствителни, що се отнася до европейския икономически растеж.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейската текстилна промишленост реагира на големите икономически предизвикателства от последните години, като измина труден път на преструктуриране, модернизация и технологични иновации. Европейските предприятия подобриха собственото си положение на световния пазар, съсредоточавайки се върху конкурентните си предимства като качество, дизайн и технологични иновации при продукти с най-висока добавена стойност. Европейската промишленост играе основна роля в света в разработката на нови продукти, високотехнологични и несвързани видове текстил за нови приложения и продукти за почистване, автомобилостроенето или медицинския сектор.

Приветствам предложението на Комисията за регламент, тъй като според мен той опростява съществуващата регулаторна рамка за разработка и отглеждане на нови текстилни влакна и има потенциала да насърчи иновациите в секторите на текстила и облеклото, и същевременно да позволи на ползвателите на текстилни влакна и потребителите по-бързо да се възползват от иновативните продукти.

Накрая ще изразя пълната си подкрепа за регламента „Произведено в“, тъй като съм на мнение, че това е от съществено значение, за да се гарантира, че потребителите ще разполагат с достатъчна информация за състава и произхода на продукта, който купуват.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Ние, от групата на Зелените, се въздържахме при окончателното гласуване на доклада главно защото бяха приети някои от основните изменения, предложени от групата на Европейската народна партия (ЕНП), либералите и групата „Европа на свободата и демокрацията“. Накратко, всички тези изменения са в посока разширяване разпоредбите за „Произведено в“.

  Tokia Saïfi (PPE), в писмена форма. – (FR) Аз не подкрепих измененията в доклада Manders относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти във връзка с „Произведено в“ (47/49, 48, 12 и 67). Тези изменения, които целят да бъде наложено обозначение на произхода за текстилните продукти, внасяни от трети държави (с изключение на Турция и страните от ЕИП), или да се регулират прецизно условията за доброволно обозначение на произхода за текстилните продукти, произведени в Европа, посредством регламент, би означавало застрашаване на приемането в разумен срок на това важно законодателство. Предложението за регламент относно обозначението на произхода, представено от Европейската комисия, все още се обсъжда в Съвета и е тема на доклад от комисията по международна търговия.

Аз не съм против прозрачността и възможността за проследяване на продуктите в интерес на потребителя. Въпреки това, като членове на Европейския парламент, ние сме длъжни да спазваме определени регулаторни рамки. По мое мнение, преди да се приеме задължително обозначение за „Произведено в“ върху етикетите на дрехите, продавани в Европа, трябваше първо да се уверим, че проекта за регламент относно етикетирането „Произведено в“ съдържа всички необходими гаранции, по-конкретно, при методите за прилагането му.

Доклад: Vital Moreira (A7-0058/2010)

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих този документ. Връзките между ЕС и Украйна винаги са били тесни и основани на конструктивен диалог. Украинската икономика, подобно на икономиките на държавите-членки на ЕС, беше поразена от международната финансова криза, довела до сериозен спад на производството, влошаване на фискалната позиция и по-голяма необходимост от външно финансиране. Макрофинансовата помощ от Съюза от 500 млн. евро не следва просто да допълва програмите и ресурсите от МВФ и Световната банка, а да гарантира добавената стойност от участието на Европейския съюз. Тази помощ обаче може да допринесе за икономическа стабилизация в Украйна само ако основните политически сили гарантират политическа стабилност в страната и постигнат широк консенсус относно строгото изпълнение на необходимите структурни реформи.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Макрофинансовата помощ за Украйна е от особено значение в този момент. Тя може да увеличи влиянието на Европейския съюз при формирането на украинската политика и да помогне на Украйна да преодолее сегашната сериозна икономическа криза. Финансовата помощ на Общността показва, че Украйна е стратегически важна като потенциална страна кандидатка за присъединяване към Европейския съюз. Макрофинансовата помощ (МФП) ще бъде предоставена в момент, когато ЕС помага също така да се мобилизира финансова подкрепа за реформиране на енергийния сектор в Украйна. Комисията и другите съответни институции работят съвместно върху пакет от подкрепящи мерки за украинските власти, имащи за цел да помогнат за изработването на устойчиво решение на средносрочните задължения на Украйна за транзит и потребление на газ. Въпреки че предложената МФП няма за цел да бъде пряко свързана с този пакет, тя би подпомогнала икономическото стабилизиране и реформите в Украйна. Съгласна съм, че с това решение ще дадем на Украйна изключителна МФП. Без тази помощ Украйна няма да може да да продължи процеса на интеграция интегрира в редица области на икономиката и да изпълнява други свои цели.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Сега Украйна заплаща цената за тежката икономическа криза, както и за продължителната политическа нестабилност, които позволиха на органите в Киев да изостанат по отношение на поетите ангажименти към международните финансови институции. За Европейския съюз е важно да участва при предоставянето на помощ на съседна държава, с която гранични на изток, в момент, когато социалната ситуация се влошава на фона на липсата на парични потоци, необходими за функционирането на всяка държава.

В Украйна трябва да има стабилност. Заемът, отпуснат от Европейската комисия с одобрението на законодателните органи на Общността, също потвърждава, че Киев може да се счита за кандидат за присъединяване. От сега нататък Европейската комисия обаче трябва да обърне сериозно внимание на механизмите за проследяване на заема, отпуснат на Киев.

Освен това Европейският съюз е в позиция да изисква от Украйна да провежда по-решително жизненоважните реформи, което ще помогне за консолидирането на принципите на правовата държава. Преходът на Украйна от икономика, контролирана от държавата, към пазарна икономика е труден и болезнен процес, особено за населението й. Този икономически преход трябва да бъде подкрепен от усилия, насочени към институционална реформа. Украйна трябва да действа решително и на двата фронта, независимо колко трудно може да изглежда това в момента.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам приемането на законодателна резолюция за предоставяне на макрофинансова помощ на Украйна, тъй като това ще позволи на страната да се справи с последиците от глобалната финансова криза, като гарантира, че фискалните и външните сметки са устойчиви. Този отговор на искането от страна на Украйна е важен за икономическата стабилизация във връзка с настоящата програма на Международния валутен фонд. Необходимо е обаче Украйна да предприеме мерки за предотвратяване на и борба срещу измамите, корупцията и други нередности, свързани с тази помощ, както и да даде възможност за контрол от страна на Комисията и за извършване на одити от Сметната палата. По този въпрос се позовавам на меморандума за разбирателство и на споразумението за кредит, което предстои да бъде договорено с украинските органи, което ще предвижда прилагането на конкретни мерки от страна на държавата във връзка с предотвратяването на и борбата срещу измамите, корупцията и други нередности, засягащи помощта.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) С удоволствие гласувах за предложението на Парламента за предоставяне на макрофинансова помощ за Украйна. Като потенциален кандидат за присъединяване към европейския съюз Украйна е привилегирован партньор и трябва да бъде обект на конкретни политики, насочени към решаване на конкретни проблеми. Макрофинансовата помощ от Европейския съюз за Украйна обаче ще допринесе за икономическото стабилизиране на страната само ако партийно-политическата обстановка се стабилизира и доминиращите политически сили, които през последните години са прекалено заети с малките си вътрешни войни за сила и власт, установят широк консенсус за стриктно прилагане на структурните реформи, необходими за бъдещето на страната.

Изключително важно за украинското правителство е да предприеме действие, за да се сложи край на липсата на независимост на законодателните органи, тъй като те са подложени на много голямо въздействие не само от политическите сили, но и от всички икономически участници. Без свободна и независима правна система не е възможно да има принципи на правовата държава, правата на човека не са гарантирани и няма никакви чужди инвестиции или прогрес. Всички механизми, очертани от споразумението за заем, трябва да отчитат тези фактори, за да се даде възможност на институциите на ЕС стриктно да наблюдават как се изпълняват.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Украйна, която е непосредствен съсед на Европейския съюз, също е сред европейските държави, които са силно засегнати от глобалната икономическа криза. Изключително неблагоприятното влияние на кризата върху украинската икономика застрашава не само стабилността вътре в страната, но също и тази на региона като цяло. Гласувах за предоставянето на макрофинансова помощ за Украйна, което ще бъде изключително важен принос за създаване на стабилност и продължаване на икономическите реформи в тази страна.

Комисията и другите съответни институции (Международният валутен фонд, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка) трябва да ускорят процеса на сформиране на пакет от подкрепящи мерки за Украйна с цел да се установи и приложи устойчиво решение във връзка с реформирането на икономиката й и най-вече на енергийния сектор.

Решаването на проблемите, свързани с транзита на природен газ през територията на Украйна, е стратегически важно. Приветствам включването на този въпрос в Програмата за асоцииране Европейски съюз – Украйна. Изразявам твърдо убеждение, че сътрудничеството трябва да бъде консолидирано, а това също така означава да открием нови форми на сътрудничество. Украйна трябва да бъде подкрепена да продължи реформите, които ще и помогнат да постигне напредък по пътя на европейската интеграция, което означава да се спазват целите на Европейския съюз, очертани в рамките на европейската политика на съседство.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Последните новини за разправата между членовете на украинския парламент е повод за безпокойство за цяла Европа и ясно отразяват разделението в украинското общество, кръстопътя, на който то се намира днес, и неизбежната роля на Русия в региона. Считам, че Европейският съюз не трябва да спре да показва на Украйна пътят към Европа. За тази цел макрофинансовата помощ, която в момента предоставяме, трябва да бъде поредния знак за сближаване с Украйна и за солидарност със страната в момент на особена социална, икономическа и финансова слабост.

Надявам се Украйна безрезервно да предприеме процес на конвергенция с Европейския съюз, че предложеното споразумение за асоцииране ще влезе в сила и ще заздрави двустранните взаимоотношения и обмен и че накрая Украйна ще може да се присъедини към нашата обща зона. Надявам се също необходимостта от подобна помощ постепенно да намалява, Украйна да възстанови политическата си стабилност и да успее отново да постигне социално равновесие, както и да поднови търговското устройство, както и че ще продължи да избира демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Украинската икономика понася все по-тежки удари от международната финансова криза с драстично намаляващо производство, влошаваща се фискална позиция и нарастващи потребности от външно финансиране. Финансовата помощ на ЕС отразява стратегическото значение на Украйна като потенциална страна кандидатка за присъединяване към Съюза. Затова гласувах за предоставянето на Украйна на извънредна макрофинансова помощ под формата на заем с максимален размер на главницата 500 млн. евро с оглед на подпомагане на икономическото стабилизиране на Украйна и облекчаване на нейния платежен баланс и бюджетните й потребности, както е определено в настоящата програма на Международния валутен фонд. Считам, че е важно да помогнем на Украйна да си върне минималните социално-икономически равнища и да й дадем възможност да стабилизира публичните си сметки, като по този начин създадем възможности за икономически растеж и политическа увереност. Съгласен съм също, че следва да се осигурят механизми за повишаване на яснотата, прозрачността и отчетността. Европейският парламент следва редовно да получава актуална информация за работата на Икономическия и финансов комитет.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Макрофинансовата помощ за Украйна, която се предлага в момента, не е форма на истинска, безрезервна помощ, а точно обратното. Освен другото, подчиняването на тази помощ на изискванията на Международния валутен фонд и на „ключовите принципи и цели за икономическа реформа, заложени в Програмата за асоцииране ЕС-Украйна“ означава следното: установяване на напълно свободна зона за търговия между ЕС и Украйна; подчиняване на целите на общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС; по-тясно сътрудничество по военни канали, за да се решават проблеми от взаимен интерес; евентуално участие на Украйна във военноморската операция „Аталанта“; установяването на завършена и напълно функционираща пазарна икономика и на принципите за макроикономическа стабилност, определени от ЕС; и обмен на най-добрите практики между ЕС и Украйна относно реформирането на социалната държава с цел пенсионната система на Украйна да стане по-устойчива. В резултат на всичко, което е ясно заявено, и на всичко, което може да се прочете между редовете, предвид добре познатото значение на по-голямата част от гореспоменатото на езика на ЕС нашият вот, разбира се, може да бъде само срещу това предложение. Гласувайки по този начин, изразяваме солидарността си с украинския народ.

  Filip Kaczmarek (PPE), в писмена форма. – (PL) Г-жо председател, госпожи и господа, одобрих доклада за макрофинансова помощ за Украйна. Това е важно решение, което означава, че ще помогнем на много важен съсед на Европейския съюз и на Полша.

Заем от 500 млн. евро ще помогне на Украйна да излезе от финансовата криза. Не считам за необходимо да убеждавам когото и да било, че икономическата стабилизация на Украйна и реформата в украинския енергиен сектор са в интерес на Съюза. Дали ще могат да постигнат тези цели, зависи от самите украинци. Радвам се, че днес показахме, че искаме да работим заедно с тях и да помогнем.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на предоставянето на финансова помощ от Европейския съюз за Украйна, тъй като считам, че трябва да покажем солидарност, което също така означава да подпомогнем процеса на възстановяване от настоящата икономическа криза. Като съседна европейска държава, която иска да се присъедини към ЕС в бъдеще, Украйна трябва да получи ясен политически сигнал, който да насърчи органите да приложат пакет от мерки за реформа, одобрен от ЕС.

В същото време за нас европейците е важно да имаме преуспели съседи със стабилно вътрешнополитическо положение, които да спазват европейските стандарти и ценности. Във връзка с това се надяваме, че заемът, предоставен от ЕС на тази съседна държава, ще бъде използван, за да се помогне на цялото украинско общество. То включва над половин румънци, живеещи в Северна Буковина, Северен Марамуреш и Южна Бесарабия. Европейската комисия трябва, разбира се, да предприеме всички мерки, за да гарантира, че тази извънредна финансова помощ се използва благоразумно и на местата, където е необходима, за да се постигнат очакваните резултати. Условията за предоставяне на тази помощ трябва да са в съответствие с основните цели на Програмата за асоцииране ЕС-Украйна, а процесът на усвояване на средствата трябва да подлежи на строг европейски контрол, като Европейският парламент следва редовно да получава информация за него.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Неприемливо е европейски заеми и субсидии да полежат на ограничения, наложени от МВФ. Неприемливо е, че Европейската комисия си поставя задачата да проверява дали политиката на Световната банка и МВФ се прилага от държавите-членки, които са бенефициери на тези помощи, независимо от суверенитета на украинския народ.

Гласувам срещу макрофинансовата помощ, представена днес пред Европейския парламент. Това не означава, че не подкрепям народа на Украйна. Точно обратното, не бих искал да страдат повече, отколкото в момента, от неясната и опасна неолиберална система, която МВФ, Световната банка и Европейската комисия им налагат.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Процесът на икономическо стабилизиране и възстановяване в Украйна е подкрепен от финансовата помощ на Международния валутен фонд. С оглед на влошаващите се икономически перспективи Украйна поиска макрофинансова помощ от Съюза. Програмата за макрофинансова помощ е от жизненоважно значение за подобряването на финансовата стабилност на европейските нации, които преодоляха последната глобална криза и пострадаха от последиците от нея за основните им търговски партньори. Финансовия дисбаланс се свързва с бюджетите и платежния баланс. Тази помощ е важна, за да може Украйна да се справи с кризата възможно най-последователно. Ето защо ЕС трябва да бъде пространство на солидарност. Ето защо гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Украйна, основен и важен партньор на ЕС сред източните съседи, беше силно засегната от глобалната икономическа криза. Поради тази причина предоставянето на макрофинансова помощ в размер до 500 млн. евро под формата на заем съгласно предложението на Комисията трябва да бъде одобрено. Това финансиране трябваше да покрие изискването за консолидирания платежен баланс на страната и липсата на външно финансиране, определени от Международния валутен фонд (МВФ).

Украйна трябва да бъде подкрепена в процеса на укрепване на макроикономическата стабилност в дългосрочен план, тъй като е и важен търговски партньор на ЕС. За мен обаче беше важно също така, че отпуснатата от бюджета на ЕС помощ не само съответства на програмата на МВФ, но и на най-важните принципи и цели на политиката на ЕС по отношение на Украйна. Благодарение на помощта на ЕС въз основа на положителна условност се дава старт на допълнителни структурни реформи в Украйна. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада от г-н Moreira. Предложената макрофинансова помощ има за цел да допълни помощта на МВФ, предоставена като част от рамковото стенд-бай споразумение, както и помощта от Световната банка, която се очаква да бъде отпусната под формата на заеми за подпомагане на бюджета.

Програмата за макрофинансова помощ има за цел да допълни друго финансиране от Съюза. Финансовата помощ от Съюза отразява стратегическото значение на Украйна като потенциален кандидат за членство в ЕС. МФП се отпуска в момент, когато ЕС участва и в мобилизирането на финансови средства за реформиране на енергийния сектор на Украйна. Съгласен съм с целта на докладчика да се подобри яснотата, прозрачността и отчетността на предложеният проект.

  Ioan Mircea Paşcu (S&D), в писмена форма. – (EN) Никой не оспорва, че Украйна е наш „стратегически партньор“, чието състояние е от огромен интерес за нас. Днес Украйна е на кръстопът както икономически, предвид трудната ситуация, така и политически с новото правителство, което подкрепя по-близки отношения с Русия. Ето защо оказването на подкрепа на Украйна чрез предоставяне 500 млн. евро е правилно решение от стратегическа гледна точка, което ние ще подкрепим. Тактически обаче ми се струва, че има несъответствие между равнището на финансова подкрепа – едва половин милиард в сравнение с други схеми, включващи финансова помощ от десетки милиарди – и контролът върху икономическата политика на Украйна, който искаме да получим в замяна. Европейският съюз, разбира се, има стриктни правила, които бенефициерите на финансова помощ трябва да съблюдават, независимо от размера на средствата, които получават, но понякога, особено когато равнището на тази помощ е сравнително ниско, поддържането на същата условност отразява липсата на политическа гъвкавост, което води единствено до намаляване на ефективността на този инструмент, особено във време, когато другите са много по-гъвкави при оказване на подкрепа.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) В качеството си на заместник-председател на Евронест гласувах в подкрепа на макрофинансовата помощ за Украйна. Надявам се да бъде предоставена бързо в съответствие с условията, стоящи в основата на предоставяне на макрофинансова помощ. По-конкретно, одобрявам участието на Европейския парламент в процеса на вземане на решения като следствие от влизането в сила на разпоредбите на Договора от Лисабон. Макрофинансовата помощ за Украйна е първият случай, при който се взема решение съгласно новата процедура. В същото време е жалко, че на нея се дължи отчетеното закъснение в процеса на вземане на решение.

Настоявам институциите на ЕС да се опрат на опита от предоставянето на макрофинансова помощ за Украйна и да избегнат допълнителни закъснения. Следва да спестим закъсненията за източните ни партньори. Имам предвид, по-конкретно, Република Молдова и нейното проевропейско правителство, които все още искат да им бъде предоставена макрофинансова помощ. Република Молдова се нуждае спешно от помощ, а предложението на Европейската комисия вече бележи неприемливо закъснение. Предложението ще бъде внесено в Европейския парламент едва през тази седмица. Призовавам всички институции на ЕС да избягват допълнителни закъснения при вземането на решение за предоставяне на финансова помощ за Република Молдова.

Доклад: Luís Paulo Alves (A7-0054/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Нашите девет най-отдалечени региона (Азорските острови, Канарските острови, Гваделупа, Френска Гвиана, Мадейра, Мартиника, Реюньон, Сен Бартелеми и Сен Мартен) са истинска ценност за Европейския съюз. Поради това, че тяхната отдалеченост пречи на развитието им ЕС трябва да приеме конкретни компенсаторни мерки. Така например на остров Реюньон трябва да може да се произвежда UHT мляко, възстановено от мляко на прах, за човешка консумация. Много полезната дерогация, предоставена на Мадейра, трябва да обхване и Реюньон, който се отличава със същата голяма географска отдалеченост. Затова гласувах в подкрепа на доклада за целта на въвеждане, разширяване и адаптиране на съществуващите дерогации по отношение на Азорските острови, Канарските острови, Реюньон и Мадейра в секторите на захарта, млякото и виното.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Най-отдалечените региони са изправени пред по-големи предизвикателства поради географското си положение, заради което се намират далече от центъра на Съюза. Поради тази причина приветствам приемането на специфични мерки в областта на селското стопанство, за да се помогне на тези региони в настоящата икономическа криза. По-конкретно, бих подчертала специфичния характер на регионите на Азорските острови и Мадейра, като приветствам приетите главни мерки. Те са свързани с въвеждането, разширяването и адаптирането на някои дерогации в секторите на захарта, млякото и виното. Съществено е да се подчертае необходимостта от интегрирана стратегия за най-отдалечените региони, без да се забравя, че всеки от тях има собствени специфични особености: важно е да се намерят най-добрите отговори за всеки отделен регион. Трябва да се посочат няколкото съществуващи инструменти на ЕС като регионалните стратегии и Европейската политика за съседство, както и важността на продължаващото разискване на стратегическите насоки за най-отдалечените региони, за да се повиши осведомеността на лицата, вземащи решения, относно специфичността и потенциалните възможности на тези региони.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Съществуват повече от един най-отдалечени региони. Всеки остров, всяка територия има свой специфичен характер, идентичност и проблеми. Току-що приетият доклад ще позволи въвеждането на някои освобождавания в областта на селското стопанство, за да се помогне на най-отдалечените региони. Хората на остров Реюньон например сега ще могат да произвеждат UHT мляко, възстановено от мляко на прах, с произход от Общността като компенсация на недостатъчното производство на прясно мляко. Същевременно Азорските острови ще се облагодетелстват от освобождаването от регламента, ограничаващ износа на захар за ЕС, тъй като производството на захарно цвекло е най-добрата приложима алтернатива за острова – както за икономиката, така и за околната среда – при изчерпване на квотите за мляко. Тези освобождавания ще са от полза на най-отдалечените региони. Това е нещо добро и затова бих искала те да са дългосрочно гарантирани. Това е, което очакваме от Комисията.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза. Освен че предоставя възможност за разнообразяване на селското стопанство, приемането на доклада означава, че е отменена забраната за реекспортиране на определени продукти. По време на икономическа криза това е решителен принос към преструктурирането и запазването не само на десетки работни места на Азорските острови, но и на дейността на захарната промишленост в региона.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението на Комисията предвижда изменения в Регламент (ЕО) No 247/2006 за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза. Измененията се отнасят за секторите на захарта, млякото и виното. Поздравявам докладчиците, взели участие, за качеството на тяхната работа. Един от основните принципи на настоящата многогодишна финансова рамка и на следващите финансови перспективи трябва да бъде принципът на солидарност; по този начин трябва да се осигури постигането на социално и териториално сближаване. Всички сме запознати с естествените трудности, с които се борят най-отдалечените региони на ЕС, породени от географското местоположение и условия, оказващи отрицателно въздействие върху икономическата дейност и производствения капацитет. Предложените изменения съответстват на принципа на солидарност и затова ги подкрепям.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Бюджетът, залегнал в основата на този доклад – както изрично е заявено в първата точка на преамбюла на компромисното предложение, с което се приема прекратяването на квотите за мляко – е неприемлив за нас, поради което гласувахме „против“. Всъщност прекратяването на квотите за мляко ще има – както приетият доклад признава, представяйки това като свършен факт – изключително сериозно въздействие върху млечния сектор на Азорските острови и върху сектора на млечната промишленост в целия регион.

Последствията за икономиката на региона от премахването на квотите за мляко – срещу което сме се борили и ще продължаваме да се борим – няма да бъдат смекчени от сега предлаганите мерки, насочени към промишлеността за производство на захар, като се има предвид удължаването на реекспортирането на захар. Това е една справедлива цел. Слабото й място е явно още в началото с решението тази мярка също постепенно да отпадне в срок от пет години.

Що се отнася до Мадейра, процесът на преобразуване на лозовите насаждения значително изостава и дори може да се компрометира, ако стимулите не бъдат утвърдени. Отрицателните последствия за региона на така нареченото „Женевско споразумение“ относно търговията с банани също се пренебрегват. Друг проблем, който е важно да се вземе под внимание, е възможността за помощ, която да стимулира междуостровния пазар за търговия на местни селскостопански продукти.

  Elie Hoarau (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на окончателния текст, който беше прокаран спешно, тъй като прилагането на различните освобождавания за Реюньон, Азорските острови, Канарските острови и Мадейра беше от основно значение за запазването на работни места и продължаването на селскостопански дейности, по-специално производството на мляко на остров Реюньон. Аз обаче гласувах против компромиса, предложен от Европейската комисия и Съвета, тъй като предложенията, направени от последния, в голяма степен се разминаваха с мерките, предложени от нас и приети от комисията по регионално развитие и комисията по земеделие.

За съжаление, квотите за износ на захар не бяха запазени на 3 000 тона за Азорските острови, освобождаването, предоставено на Реюньон за производство на мляко, не беше разгледано и за другите френски отвъдморски департаменти и гаранциите относно устойчивостта на резултатите, постигнати от млекопроизводителите на Реюньон, не бяха приети от Комисията. Ще поставя всички тези въпроси за разглеждане отново по време на преговорите относно реформата на програмата POSEI.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Най-отдалечените региони обикновено се отличават с малко население, малка територия, стагнация и трудни икономически условия. Това са региони, силно зависими от климатичните и географски условия, чийто достъп до стоки и услуги се основават на сътрудничество с континенталната част на Съюза. Помощта за тези региони следва да бъде постоянно гарантирана, така, както са постоянни трудностите, които хората в най-отдалечените региони трябва да преодоляват. За да гарантираме на тези региони развитие на предприемачеството, стимулиране на професионалната дейност и същото ниво в селскостопанския сектор като в цяла Европа, трябва да въведем нови законодателни отстъпки – продължавайки вече съществуващите – адаптирани към потребности на конкретните региони.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Икономическото и социално развитие на най-отдалечените региони на ЕС се обуславя от голямата им отдалеченост и изолираност, малката им площ, труден релеф и климат, и икономическата им зависимост от малко на брой продукти. Тъй като взети заедно тези фактори силно ограничават тяхното развитие, в член 349 от Договора от Лисабон има клауза за специфични мерки за облагодетелстване на най-отдалечените региони, които трябва да се осъществят на практика чрез подходящи инициативи, насочени в отговор на конкретни потребности, не на последно място в секторите на селското стопанство и риболова. Главните изменения са свързани с въвеждането, разширяването или адаптирането на някои дерогации в секторите на захарта, млякото и виното. Гласуваме в подкрепа на тези мерки заради всичките ограничаващи обстоятелства и международната криза, която ни мъчи. Ето защо гласувах по този начин.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент (A7-0056/2010), защото вторият стълб на общата селскостопанска политика (ОСП), по-конкретно политиката за развитие на селските райони, е изключително важен за подобряване на ефективността на самата ОСП, а така също за подпомагане на управлението на земя с неблагоприятни природни условия. Документът, изготвен от докладчика, е много необходим не само за нас, но и за целия ЕС. Трябва да разполагаме с информация относно земя, която по причини, независещи от собствениците, не може да се използва ефективно или добре. Подкрепям становището на докладчика в оценката му на преразглеждането, започнало през 2005 г., на критериите за класифициране на необлагодетелстваните райони. Предшестващите критерии за подкрепа на тези райони трябва да бъдат променени, за да отразят реално съществуващите недостатъци. Следва също да се помни, че има райони, попадащи под специфични критерии, където недостатъците са вече отстранени след прилагане на ефективни мерки. Държавите-членки са тези, които следва да са отговорни за идентифицирането на по-малко облагодетелстваните райони и за развитието на програми за помощ и развитие. Разбира се, всички мерки трябва да са основани на рамка на Общността.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Предложението на Комисията, както е подобрено от докладчика, предвижда някои изменения на предишен закон на Общността, и по-конкретно на Регламент No 247 от 2006 г. Основните промени засягат въвеждането, разширяването и адаптирането на някои дерогации в секторите на захарта, млякото и виното. Считам, че предложените промени са положителни по отношение на засегнатите най-отдалечени региони.

Положението е много сложно, особено в някои райони, чиито главни икономически сектори бяха засегнати от последните кризи (млечния сектор на Азорските острови, захарното цвекло и т.н.). Затова ще е препоръчително да се насърчи разнообразяването на икономическите дейности. Но за да се насърчи това разнообразяване, на производителите и преобразувателите трябва да се предложат дългосрочни перспективи, а на икономическите оператори да се позволи да достигнат подходящо ниво на промишлена и търговска активност. С оглед на системата, изложена от докладчика, и измененията, представени от моите колеги от съответната комисия, обявявам подкрепата си за доклада.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Като докладчик по становището на комисията по регионално развитие относно доклада на г-н Alves аз съм удовлетворен от пътя, по който тръгнахме с оглед на по-бързо, по-ефективно регулиране на максимални експортни количества за продуктите, включени в спогодбите за доставка от най-отдалечените региони. Рамката на този доклад е член 349 от Договора от Лисабон, в който фигурира разпоредба за помощ на най-отдалечените региони с цел преодоляване на постоянните трудности, произтичащи от тяхното географско местонахождение, топография и климат.

Разпоредбите на регламента трябва да отговорят на конкретните потребности на тези региони и на действителността на местния пазар. Именно тази цел имах предвид при изготвянето на своите предложения, които Европейската комисия се ангажира да разгледа повторно при общия преглед на регламента, чието провеждане през 2010 г. все още предстои.

Бях загрижен също и относно запазването на доходите на производителите от Мадейра и Азорските острови на вино от хибридни сортове, забранени от общата организация на пазара на вино, предоставящо им възможност да продължат да отглеждат тези сортове за семейна консумация, което означава, че те няма да са принудени да ги изкоренят. Както се надявах, компромисът, постигнат по време на тристранния диалог между Парламента, Комисията и Съвета, днес беше потвърден от преобладаващото мнозинство в Парламента.

Доклад: Helga Trüpel (A7-0134/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът на г-жа Trüpel относно бюджета за 2011 г. е нов етап от процедурата за приемане на бюджета на Европейския парламент. През март Парламентът прие насоките за 2011 г. Целта е да се приеме проекта на бюджетна прогноза след преговорите, проведени между комисията по бюджети и Бюрото на Европейския парламент, което е органът, отговорен за този въпрос. Подкрепих доклада, който ясно предвижда приемането на втората вноска за повишаване на надбавките за асистенти от 1500 евро на месец, финансирането на 18 нови члена на Европейския парламент след започване на техния мандат, подобряване на помощните услуги, които се предоставят на членовете на ЕП (политически отдели, библиотечни услуги), и увеличаване на броя на посетителите, за които всеки член на ЕП може да отпусне субсидия, от 100 на 110. Тези разнообразни разпоредби съответстват на новите отговорности на Европейския парламент, възложени му от Договора от Лисабон, а именно ролята си на съзаконодатели с министрите на държавите-членки по почти всички въпроси в сферата на компетентност на ЕС, членовете на ЕП трябва да могат да се ползват от задълбочената техническа експертиза по законодателни въпроси, но също така да информират гражданите за своята работа, по-конкретно, като ги приемат в Парламента в Страсбург или в Брюксел.

  Martin Ehrenhauser (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах против доклада на г-жа Trüpel. По този начин категорично заявявам, че съм против увеличаването на секретарските надбавки и на каквото и да е увеличение на броя на служителите в Европейския парламент. Аргументът, че с Договора от Лисабон ще има повече работа, първо трябва да се докаже.

Ако това е така, решението в тези времена на главоломно растящи държавни дългове обаче може да бъде единствено повишаване на ефективността, а не на бюрокрацията. Съществува огромен потенциал за повишаване на ефективността в Парламента и ще бъде лесно да постигнем по-добри резултати с по-малко персонал и по-малко финансиране.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Както казах по-рано, съгласно Договора от Лисабон въпросите, с които ще се занимава Парламентът съгласно законодателната процедура, ще се увеличат. За бързата и ефективна работа са необходими подходящи технически и логистични средства.

Предвид бъдещото разширяване на Европейския съюз и необходимостта обществеността да бъде по-добре информирана относно работата на Парламента е необходимо да разпределим средства, които ще ни дадат възможност да работим ефективно през 2011 г., така че да не се забави целият законодателен процес в Съюза поради недостатъчно финансиране на Парламента.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) В съответствие с политиките, които защитавам, считам, че е важно да се приеме бюджетиране на нулева основа в началото на всеки парламентарен мандат. В резултат от това бюджетът на Парламента ще отразява реалните потребности и ще се повишат прозрачността, бюджетната дисциплина и ефективността. Подкрепям и разграничаването между фиксираните и променливите разходи, като последните бъдат оправдани чрез анализ на приходите и разходите. Този анализ е важен, за да се гарантират по-добри резултати и по-успешно управление на ресурсите. Новите компетентности, които се възлагат с влизане в сила на Договора от Лисабон и с включването на 18-те нови члена на ЕП, налагат създаването на условия, които да им дадат възможност да упражняват мандата си по подходящ и ефективен начин. Бих искал да подчертая, че високото качество на законотворчеството трябва да бъде приоритет на Парламента. Парламентът трябва да получи необходимите ресурси, за да функционира правилно, особено в такива трудни времена, които преживяваме в момента, при които институциите трябва да играят решаваща роля за европейците и обществото като цяло.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Ние – Зелените – гласувахме в подкрепа на доклада, изготвен от колегата Helga Trüpel. Всички предложени изменения към доклада бяха отхвърлени. Бюджетната прогноза на ЕП за 2011 г. беше предадена на Комисията за включване в предложението за проектобюджет за финансовата 2011 г. Що се отнася до увеличаването на втори транш на надбавките за асистентите за 2011 г., понастоящем бюджетните кредити са записани в резерва, докато бъде изготвен подробен финансов отчет за всички свързани разходи. Парламентът може да се върне на този въпрос на първо четене на бюджета за 2011 г., което ще се проведе през септември/октомври. Що се отнася до първия транш от увеличението на секретарските надбавки, той ще бъде подложен на гласуване утре, като част от доклада Maňka относно коригиращ бюджет № 1/2010. Той попада в подходящата бюджетна процедура и резултатът от вота ще бъде окончателен.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. – (PL) Свикнахме с факта, че бюджетът на Европейския парламент отразява сложни компромиси между ЕП и другите институции на ЕС, а също така и косвено между Европейския съюз и държавите-членки.

Следващата година може да се окаже изключително трудна в това отношение, ако разгледаме значението и обема на работа, която Парламентът предстои да свърши. Това е така, тъй като, от една страна, Парламентът трябва да се справи с новите условия, дължащи се на влизането в сила на Договора от Лисабон и на разширяването на ЕС с присъединяването на Хърватия – всъщност споменавам само 18 нови члена на ЕП, 68 допълнителни позиции и 62 поста, свързани с това разширяване. От друга страна, бюджетът на Парламента няма да нарасне значително в сравнение с 2010 г. (5,5%), което поражда въпроса за това как да актуализираме сумата в съответствие с новата реалност. С оглед на това приветствам предложението, което се повтаря в целия доклад, за разумно планиране на разходите.

Подобно на автора на този документ и аз считам, че е необходимо да се преразгледа равнището на субсидиите, които се дават за семействата на служителите, да се увеличи броят на работните места в библиотеката едва след като бъде направен задълбочен анализ на потребностите на членовете на ЕП и да се гарантира сигурността на служителите в Парламента на разумна цена и въз основа на принципа на откритост спрямо обикновените граждани. Парламентът остава твърде затворена институция и, доколкото е възможно, следва да финансираме проекти като този за Дома на европейската история и обиколките в сградата на Парламента.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Влизането в сила на Договора от Лисабон означава, че правомощията на Европейския парламент се увеличават, което, естествено, означава нови средства, с които да се посрещнат увеличените потребности. Предвид това оценката за бюджета за 2011 г. представлява нарастване с 5,8% в сравнение с финансовата 2010 г., с което се цели да се гарантира, че Парламентът може да използва и упражнява изцяло своите правомощия.

Бюджетът за финансовата 2011 година ще се увеличи до 1 710 574 354 евро, от които 20,32% ще бъдат за функция 5 (администрация), което ще даде възможност да се осигури съответстващото на политическите цели финансиране. Това бюджетно предложение включва разпоредби, свързани с представителството за Хърватия, с допълнителните средства за секретарски услуги за членовете на ЕП, с допълнителните работни места, увеличаването на броя на посетителите, които членовете на ЕП могат да канят, намаляването на въглеродния отпечатък на сградите на Парламента и финансирането за Дома на Европейската история и Центъра за посетители.

Докладът представя един разумен бюджет, насочен към политика на устойчивост на Парламента. Не е лишен обаче и от задълбочен подход за ефективно използване на наличните ресурси.

Доклад: Richard Ashworth (A7-0051/2010)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD), в писмена форма. – (EN) Гласувахме против доклада в съответствие с принципите на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) и на основанието, че подкрепяме законодателни актове само тогава, когато ограничават властта на ЕС или я връщат в ръцете на националните държави. Измененията, които считаме, че ненужно вредят на британските земеделски стопани, не бяха подкрепени, както и измененията, с които се разширява контрола на ЕС в този сектор. Партията за независимост на Обединеното кралство ще продължи да защитава интересите на британските земеделски стопани срещу намесата на ЕС, тъй като считаме, че британският селскостопански сектор е напълно способен да се самоуправлява и вече е създал високи нива на качество и безопасност. Партията се противопоставя на това британският данъкоплатец да бъде принуждаван да субсидира стопанства в други части на Европа, които конкурират собствените ни земеделски стопани. Ние се обявяваме за търговия със селскостопанска продукция съгласно условията на правилника на Световната търговска организация (СТО).

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Административната тежест, наложена върху земеделските стопани, трябва да се намали и да се намали прекомерната бюрокрация, която често присъства в селскостопанския сектор. Земеделските стопани следва да могат да се съсредоточат върху основната си отговорност да произвеждат висококачествени продукти.

Гласувах в подкрепа на разпоредбите на доклада, отнасящи се до премахването на сегашното дублиране и подобряването на гъвкавостта. Подкрепям и изразените в доклада становища относно законодателството в този сектор, а именно това, че всеки законодателен акт следва да бъде пропорционален на целта и следва да бъде приет само след извършване на цялостна оценка на въздействието, анализираща потенциалната финансова тежест. Прекомерната бюрокрация трябва да се намали, ако искаме да постигнем ефективен, конкурентоспособен селскостопански сектор в Европа.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа, тъй като считам, че е необходимо да продължи опростяването на регламента и разпоредбите на общата селскостопанска политика, започнато през 2005 г. Земеделските стопани и другите икономически оператори в селскостопанския сектор следва да бъдат освободени от бюрокрация и изисквания, които не са необходими за постигането на политически цели, като бъде гарантирано правилно управление на парите на данъкоплатците. Опростяването на ОСП е от съществено значение с оглед на по-голяма конкурентоспособност на селското стопанство, запазване и създаване на работни места и принос за стабилното развитие на селските райони. В някои държави-членки са отчетени голям брой грешки в заявленията, а това затруднява навременното получаване на помощ от земеделските стопани. Държавите-членки следва да осигурят на потенциалните бенефициери системи, които са прости, ясни и прозрачни. Затова призовавам Комисията да включи този въпрос в двустранните обсъждания с държавите-членки.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Три години след началото на реформата на ОСП се чудим как да адаптираме селскостопанската политика към днешните предизвикателства. Докладът по собствена инициатива предлага полезни и широко споделяни предложения, чиято цел е постигането на селскостопански сектор, съчетаващ качество и конкурентоспособност. Трабва да приветстваме духа на доклада с положителна нагласа, защото с него Парламентът призовава за въвеждането на нова ОСП през 2013 г., която да е с по-малко бюрократични формалности за земеделските стопани. Всяка мярка с възможност да намали административните процедури и тежести, лежащи върху селскостопанските стопани – без да споменаваме заинтересованите местни органи – и която не компрометира стандартите за качество, определено заслужава нашата подкрепа. Доклад като този, който е загрижен за потребностите на земеделските стопани, включително необходимостта от гарантиране, че няма да им се пречи с излишни бюрократични тежести, със сигурност ще е полезен принос към процеса на реформиране на общата селскостопанска политика, който по очевидни причини неминуемо ще бъде сложен и много чувствителен процес за бъдещето на европейската икономика и за запазването на безбройните видове традиционни местни продукти. Затова гласувах в подкрепа на доклада.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Селското стопанство винаги е било вземана присърце от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и ние считаме, че то е основен сектор на европейската икономика. Но твърде дълго земеделските стопани бяха обременявани с бюрократични и административни тежести: време е да ги облекчим от този товар.

Всъщност убеден съм, че опростяването на бюрократичните процедури, което предстои да бъде прието с реформата на ОСП през 2013 г., е не само желателно, но и необходимо. Затова мисля, че е правилно да се опрости правилника за електронна идентификация на животни и във всяка държава-членка на ЕС да се създаде гореща телефонна линия с цел осигуряване на по-добър достъп до информация. Освен това е много важно да се възстанови доверието между органите и земеделските стопани.

Земеделските стопани не трябва повече да прекарват дни наред в попълване на формуляри и декларации, а да обработват нивите си, за да доставят по-добри селскостопански продукти, отговарящи на по-високи стандарти. Затова гласувах в подкрепа на тези мерки, които представляват част от процеса на опростяване на бюрокрацията, смело подкрепен от моята парламентарна група, която реагира по съществен начин по време на криза.

  David Campbell Bannerman (EFD), в писмена форма. – (EN) Гласувахме против доклада в съответствие с принципите на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) и на основанието, че подкрепяме законодателни актове само тогава, когато ограничават властта на ЕС или я връщат в ръцете на националните държави. Измененията, които считаме, че ненужно вредят на британските земеделски стопани, не бяха подкрепени, както и измененията, разширяващи контрола на ЕС в този сектор. Партията за независимост на Обединеното кралство ще продължи да защитава интересите на британските земеделски стопани срещу намесата на ЕС, тъй като считаме, че британският селскостопански сектор е напълно способен да се самоуправлява и вече има създадени високи нива на качество и безопасност. Партията се противопоставя на това британският данъкоплатец да бъде принуждаван да субсидира стопанства в други части на Европа, които конкурират нашите собствени земеделски стопани. Ние се обявяваме за търговия със селскостопанска продукция съгласно условията на правилника на Световната търговска организация (СТО).

  Derek Roland Clark (EFD), в писмена форма. – (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) гласува против доклада относно опростяването на ОСП, защото въпреки че прилагането на практика на доклада би направило политиката по-понятна, прозрачна и работеща, опростяването на проверките на земеделски стопанства с оглед на повече гъвкавост в процедурите на плащане и за по-голямо удобство на земеделските стопани, ще се осъществи с цел зорко следене ОСП и евентуално удължаване на срока й за следващото поколение! Затова Партията за независимост на Обединеното кралство гласува против резолюцията като цяло, особено поради липсата на законодателно въздействие

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада относно опростяването на общата селскостопанска политика, като поздравявам г-н Ashworth и докладчиците в сянка за отлично свършената от тях работа. Трябва да се предприемат действия за опростяване на бюрократичните процедури и изисквания, наложени на земеделските стопанства, за да се намалят разноските по тях и същевременно да се увеличи тяхната конкурентоспособност и правна сигурност. Често забравяме, че макар и да произвеждат основен продукт, земеделските стопанства са и частни предприятия, чиято конкурентоспособност страда от прекомерна бюрокрация.

Именно поради тази причина мисля, че доклади като този са важни, защото в тях се подчертават проблемите, породени от условности или прекалено усложнени процедури, като същевременно предлага решения за опростяване и подобряване на, все пак, най-важната програма на ЕС, поне във финансово отношение. Считам, че гласувайки в подкрепа на доклада, Парламентът прави още една крачка към по-модерна, ефективна и икономична ОСП и че преди всичко може да гарантира, че потребностите на Европа от храна ще бъдат удовлетворени не само днес, но и през идните години.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Земеделските стопани винаги са били най-ревностните и непоколебими поддръжници на европейската интеграция. Те твърдо вярват, че ОСП все още е обща политика в истинския смисъл на думата. В условията на глобализация ЕС със своя общностен пазар трябва да предприеме действие, за да гарантира сигурността на снабдяването с храни и да насърчава възобновяеми ресурси. Той трябва да се бори и с изменението на климата, както и да ускори научните изследвания, за да оползотвори по най-добър начин възможностите, които предлага науката.

Потенциалното орязване на бюджета на ОСП ще причини значително социално и икономическо разцепление, с което ще се попречи на селското стопанство да се справи с предизвикателствата на бъдещето. За нас е важно да разберем, че доходите на земеделските стопани зависят от преките плащания, независимо, че сами по себе си те не им осигуряват приличен стандарт на живот. Средният доход в селското стопанство в ЕС, включително всички директни плащания, възлиза на едва половината от средната заплата в останалите сектори на икономиката.

Считам, че намаляването на преките плащания като част от стълб I на ОСП ще има опустошителни последици не само за земеделските стопани, но и за селските райони, както и за обществените услуги, свързани със селскостопанското производство, за потребителите и за обществото, което като цяло е облагодетелствано от тези плащания. Преките плащания са от жизненоважно значение и трябва да се запазят.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Като цяло гласувах в подкрепа на усилията за опростяване на общата селскостопанска политика (ОСП). Опростяването следва да позволи на земеделските стопани да се съсредоточат върху предоставяне на безопасни и качествени храни и на националните органи, както и на органите на ЕС, да намалят бюрократичните тежести, произтичащи от прилагането на ОСП.

ОСП има изключително голямо значение за ЕС поради това, че гарантира производството на безопасни храни, както и поради загрижеността за опазването на околната среда и земеделските райони с оглед на подходящо устойчиво развитие. Опростяването трябва да означава по-голяма отговорност за всички заинтересовани лица.

Затова бих искал да подчертая необходимостта от преобразуване на ОСП в по-малък, по-справедлив и по-прозрачен инструмент. Като начало бих изтъкнал предложението да се създаде уеднаквена система за идентификация на животните. Тази система трябва да включва възможността за самосертифициране, ограничаване на квотата за инспекции до граници, по-ниски от заложените в момента, и въпроса за възможността за проследяване на месото от овце и кози; имам предвид, по-конкретно, предложението за идентификация на стадото. И накрая, необходимата реформа на ОСП ще трябва да прави разграничение между подпомагането на отделните земеделски стопани или техните кооперативи и оставянето на големите дружества за производство на селскостопански хранителни продукти на благоволението на пазарите.

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Проектодокладът относно опростяването на общата селскостопанска политика е следваща крачка към по-улеснена и по-ефективна ОСП. Разбира се, ще трябва да направим много повече, за да увеличим конкурентоспособността на европейското селско стопанство, да запазим и създадем допълнителни работни места и да подпомогнем естественото развитие на селските райони. Във връзка с това бих искал да спомена проблема за преките плащания в граничните райони, където има нелоялна конкуренция и дискриминация, основаваща се на регистрацията на селскостопанските субекти.

В съседски региони на държавите-членки с различни ценови равнища има признаци за мащабни икономически действия от страна на някои селскостопански субекти поради ценовите разлики. Даден селскостопански субект, който получава по-високи цени в собствената си държава на произход, извършва стопанска дейност в друга държава (с по-ниски директни цени) при по-ниски производствени разходи и регистрира продажбите от другата страна на границата. По този начин селскостопанските субекти в държави с по-ниски директни цени са дискриминирани и поставени в икономически неблагоприятно положение на местния пазар, докато селскостопанските субекти от държави-членки с по-високи директни цени си осигуряват икономическо предимство в резултат на политиките на ЕС. Поради тези причини при реформирането на ОСП е необходимо да се вземат под внимание последиците по отношение на цените; т.е. да се сравни мястото на производство с мястото, където се регистрират директни цени. С това законодателство ще допринесем и за създаването на нов и справедлив пазар в селското стопанство. Подкрепям предложения доклад.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че опростяването на общата селскостопанска политика е от решаващо значение за конкурентоспособността на европейското селско стопанство, запазването на работните места и устойчивото развитие на европейските селски райони. Правилникът за проверките трябва да се опрости и да се направи по-достъпен за земеделските стопани чрез оказванe на помощ и съвет от националните структури с оглед на гарантиране, че качеството на европейските селскостопански храни няма да породи излишни тежести и допълнителни затруднения за лицата, свързани със селскостопанска дейност.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Опростяването на законодателството е цел, която е крайно необходима за сближаването между Европа и хората. Необходими са прости и перспективни политики за онези, които не са усвоили лексиката на Съюза и не говорят „евросъюзен“ език. Поради тази причина една толкова основополагаща и дълготрайна политика като общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да бъде разбираема за основните си бенефициери, в този случай европейските земеделски стопани.

Затова бих признала колко е прав докладчикът, като казва, че „новата ОСП следва да позволи на земеделските производители да се съсредоточат върху основната цел на предоставяне на безопасни, качествени и проследими храни, като същевременно ги подпомага да осигуряват непазарни обществени блага“. Надявам се новата ОСП да бъде по-опростена, по-прозрачна и по-справедлива; да е по-добре ориентирана към потребностите на земеделските стопани и пазара; и нейните процедури да са по-бързи и по-малко бюрократични, но надеждни и ефективни. Правната сигурност не налага сложност или мудни процедури, а по-скоро опростеност и ефективност. Точно това желаем за новата ОСП.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Общата селскостопанска политика (ОСП), от една страна, трябва да гарантира достатъчни доставки на безопасни храни, а, от друга, да отговори на такива предизвикателства като опазването на селски райони, планински региони, необлагодетелствани райони и многофункционалността на европейското селско стопанство. Хармонизирането на законодателството трябва да е съпроводено с премахване на излишните процедури. Надяваме се, че целта от 25-процентово намаляване на административната тежест ще бъде постигната преди 2012 г. ОСП трябва да бъде опростена, тъй като това ще направи нашето селско стопанство по-конкурентоспособно, като по този начин се запазват и създават работни места и се допринася за устойчивото развитие на селските райони. Опростяването на ОСП следва да облагодетелства преди всичко земеделските стопани, а не само националните органи и разплащателните агенции в държавите-членки. Земеделските стопани трябва да имат достъп до работещи системи, които да им позволяват лесно и без излишна бюрокрация да подават заявления за директни плащания в района, където живеят. Опростяването на ОСП трябва да върви ръка за ръка с опростяването на нейното прилагане, а държавите-членки да сведат до минимум бюрократичните формалности, изисквани от бенефициерите, особено в областта на развитието на селските райони. Необходима е по-голяма гъвкавост, затова се застъпваме за одобряването на по-гъвкави процедури за плащане, дори преди окончателното приключване на всички проверки.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът има положителни страни, сред които бихме изтъкнали следните: опростяването на общата селскостопанска политика (ОСП) не е необходимо да води до по-малко подкрепа за земеделските стопани и премахване на традиционни инструменти за пазарно управление; необходимостта от изменение на глобите, не на последно място в случаите, когато са наложени заради нарушения, за които производителят не носи отговорност; опростяването на процедурата по подаване на заявления; и много положителни изменения по отношение на идентифицирането на животните, по-конкретно, на овцете и козите.

Въпреки това подходът, предложен от докладчика, в голяма степен е насочен към пазара, към конкурентоспособността, към „намаляването на прекомерния протекционизъм“ и към по-нататъшна либерализация с нейните добре известни и пагубни последствия. Докладът също така продължава да подкрепя сегашния модел за разпределение на помощи. Той заявява, че „разпределението на единните плащания сред земеделските производители следва да гарантира равнопоставеност“, без да предлага конкретни мерки как това да бъде постигнато.

Той изразява схващането, че настоящата дефиниция за селскостопанска дейност за целите на единното плащане следва да бъде преразгледана, но не предлага нищо за изменението на настоящия модел, при който на хората се плаща, за да не произвеждат. Накратко, на доклада преди всичко (но не само) му липсват предложения и мерки за промяна на сега действащия модел на ОСП по отношение на разпределението на помощи.

  Marian Harkin (ALDE), в писмена форма. – (EN) Изцяло съм съгласна, че опростяването на ОСП не следва да води до по-малко подкрепа за земеделските стопани и премахване на традиционни инструменти за пазарно управление. Освен това подкрепям отлагането на задължението за електронна идентификация на овцете.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Опростяването на принципите, определящи действието на общата селскостопанска политика, е изключително важно. Не е необходимо ОСП да се свежда единствено до разпределянето на пари. Лично аз бих желал повече ресурси да се насочат към индивидуални селскостопански инвеститори, които могат по-ефективно да модернизират земеделските стопанства и да разширят производството. Според мен обаче увеличеното финансиране на преките плащания води до запазване на бедността в най-изостаналите региони, изхранващи хора, които в действителност не са свързани със селско стопанство и възпрепятства преструктурирането му. Само субсидирането на „реалните“ земеделски стопани – производителите на здравословни храни и висококачествени продукти – може да гарантира сигурност в тази област на Европа и света.

  Cornelis de Jong, Kartika Tamara Liotard и Eva-Britt Svensson (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Гласувах против доклада Ashworth относно опростяването на ОСП (A7-0051/2010), заради параграф 12. Земеделските стопани не се нуждаят от повече пряка помощ от ЕС; те се нуждаят от по-справедливи цени за техните продукти.

Аз обаче подкрепям същността на доклада. ОСП е прекомерно усложнена и ненужно обременява земеделските стопани, държавите-членки и децентрализираните правителства и органи. Има голяма необходимост от облекчаване на административната тежест и намаляване на бюрокрацията, особено в тези времена на криза.

Нещо повече, следва да има възможност за поправяне на грешки от земеделските стопани, които неволно или поради независещи от тях фактори са нарушили правилата и поради това са глобени, както и по-голяма прозрачност по отношение на тези наказания.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Общата селскостопанска политика е съществен елемент от ЕС, независимо дали говорим за доставянето на храни за неговите гражданите, или за опазването на планинските региони и селските райони, както и най-отдалечените или необлагодетелствани райони. Гласувах в подкрепа на доклада, защото подкрепям необходимостта от опростяване на ОСП. Необходимо е тя да е ориентирана към постигане на резултати и да предлага по-голям капацитет за реагиране. Считам също, че е необходимо по-тясно сътрудничество между държавите-членки и местните органи по отношение на обмена на добри практики. Същевременно земеделските стопани трябва да са добре осведомявани и да получават повече съдействие от органите.

  Erminia Mazzoni (PPE), в писмена форма. – (IT) Селското стопанство е един от основните ресурси в Европа, но така също и секторът, който е най-обременен от воденичните камъни на европейската бюрокрация. Не трябва да се подценява и въздействието на климатичните и екологични фактори, които, поради самата си същност, са трудно предвидими и изправят световното селско стопанство пред нови и тежки предизвикателства, породени от глобалните промени.

На този фон Европейският парламент счита за необходимо да се има предвид, че целта от 25-процентово намаляване на административната тежест, залегнала в програмата от 2003 г., е недостатъчна и недостатъчно амбициозна с оглед на това, че вероятно ще бъде постигната преди крайния срок през 2012 г. Парламентът счита и че трябва да предложи спешни стратегии на Комисията и Съвета за по-нататъшно намаляване на тежестите, потискащи нашите земеделски стопани.

Предложенията на парламентарната резолюция предвиждат и преработка на ОСП в светлината на стратегията „Европа 2020“. Тази стъпка е съществено важна за гарантиране на растеж в този сектор, както и че разпределението на финансовите средства за него ще се запази в светлината на предвижданото съкращение на европейските ресурси през 2013 г.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Достойнство на доклада е акцентът, че само публичните органи гарантират независимост и безпристрастност на проверките и подчертаването на идеята, че селското стопанство е обществено благо. Изискването за проследимост на храните също е важно, въпреки че по-ясното обозначаване на техния екологичен отпечатък е по-вероятно да повиши осведомеността сред всички граждани (производители и потребители) относно важността на релокацията и екологичното качество на продуктите.

Изразената в доклада решимост да се опрости административната уредба на общата селскостопанска политика също е важна. Но фактът, че ОСП се разглежда само от перспективата конкурентоспособност и неолиберализъм като пряко продължение на политиките, въведени от ЕС през последните няколко години, не ми позволява да гласувам в подкрепа на доклада. Затова гласувам с „въздържал се“ по този текст в знак на добронамереност към напредъка, постигнат в изложените намерения.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Опростяването на общата селскостопанска политика е крайно наложително, ако целта за 25-процентово намаляване на административната тежест в селскостопанския сектор трябва да бъде постигната до 2010 г. Бюрокрацията е сериозна пречка за земеделските стопани, които пренебрегват ежедневните си задължения на полето поради това, че губят много време за бюрокрация. В допълнение новите изменения ще означават и съкращаване на стотици милиони евро от административната тежест, лежаща върху земеделските стопани, с осезаеми ползи, особено на фона на трудното икономическо положение, в което се намираме. Опростяването на стандартите и механизмите на проверка е от съществено значение за земеделските стопани, които трябва да гарантират доставянето на храни за 500 милиона души на разумни цени. Ето защо гласувах по този начин.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, съдържащ важни разпоредби, насочени към премахването на бюрокрацията, което е от значение за европейските земеделски стопани, особено в настоящия момент, когато селското стопанство е много силно засегнато от финансовата криза. Бих искал да благодаря на колегите, които гласуваха в подкрепа на внесените от мен изменения, като с това подкрепиха текста, вече одобрен в комисията.

Имам предвид най-вече изменение 49, засягащо големия брой грешки в заявленията за директни плащания, отчетени в някои държави-членки, което подчертава, че тези грешки се дължат основно на използваното ортофотографско оборудване, а не толкова на земеделските стопани. Имам също предвид изменение 65, засягащо отмяната на задължението за електронна идентификация на овце и кози в сила от 2010 г., с оглед на свързаните с това прекомерни разходи в условията на сегашната икономическа криза.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Предложението за опростяване на ОСП е част от по-широкия процес на намаляване на бюрократичните процедури, процес, започнат преди известно време по инициатива на различни държави-членки на ЕС с цел гарантиране на по-ефективни и достъпни услуги за гражданите.

Реформата е необходима и за селскостопанския сектор, за да се позволи на земеделските стопани да пестят време и пари, и да получат достъп до паричните помощи според системата от условия и директни плащания, както и по отношение на някои аспекти на развитието на селските райони и методите на идентификация на отглежданите животни.

В настоящия момент, когато вече тече дебатът за ОСП след 2013 г., предложението за опростяване представлява изпитателна мярка, с която може да се подчертаят благоприятните възможности и заплахите, които стоят в основата на предложението за европейското селско стопанство в бъдеще. Поради посочените по-горе причини гласувах в подкрепа на доклада.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът относно опростяването на общата селскостопанска политика (ОСП) разглежда един проблем, източник на сериозна загриженост за земеделските стопани, които са основните бенефициери на ОСП, а също и за европейската общественост като цяло, за която ОСП е трудноразбираема поради сложността на своите механизми. Затова мерките за опростяване се считат за необходими и спешни от всички. От съществена важност е тези мерки да имат пряко въздействие върху земеделските стопани, а не само върху администрацията на отделната държава-членка, както много често се случва. Премахването на инструментите за пазарно управление не може да се изтъква като едно от средствата за опростяване.

Едно нещо, към което трябва да се насочи опростяването, е необходимостта от премахване на дискриминациите от схемата за единно плащане в различните държави-членки, които са проблеми, произтичащи от неефективността на националните администрации като проверки, крайни срокове, плащания и така нататък. Отстраняването на тези дискриминации ще ни предпази от една прибързана ОСП, поощряваща неравнопоставеността сред земеделските стопани от различните държави-членки.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах за доклада Ashworth в подкрепа на една опростена обща селскостопанска политика, която е по-лесна за разбиране и от земеделските стопани. Административното обслужване на ОСП често е прекомерно усложнено. Поради това неговото опростяване е от първостепенна важност за целия селскостопански сектор и за улесняване на живота на земеделските стопани. Правилата, предложени от Европейската комисия, в много случаи са изключително трудни за прилагане и в държавите-членки има много висока степен на бюрокрация, свързана с прилагането на законодателството в областта на селското стопанство. По-конкретно, е необходимо преразглеждане на законодателството относно идентификацията на животните с оглед то да стане по-гъвкаво и по-малко бюрократично. Съществуващото законодателство в тази област е твърде строго и в много случаи контрапродуктивно.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Процесът на опростяване на общата селскостопанска политика (ОСП) е от решаващо значение с оглед на постигане на по-голяма конкурентоспособност на селското стопанство, запазване и насърчаване на създаването на работни места, както и допринасяне за развитието на селските райони. За мен е особено важно Комисията да се постарае да премахне ненужните бюрократични пречки, като същевременно предложи ново законодателство в тази област.

Колкото по-опростено е законодателството, толкова по-лесно за разбиране е то от заинтересованите страни, били те земеделски стопани, национални и регионални органи или структури, проследяващи използването на фондовете. Същевременно, колкото по-малко време е необходимо на тези лица да изготвят заявленията, толкова по-малко грешки ще се допускат. Разходите за наблюдение на финансирането също ще бъдат по-ниски.

Опростяването е необходимо и за проследяване на начина, по който се оползотворяват фондовете, като външните одиторски проверки ми изглеждат най-ефективният начин за постигане на това. Глоби следва да се налагат по начин, който е прозрачен и съразмерен, като трябва да се отчитат мащабите на земеделското стопанство и местните условия, не на последно място в най-отдалечените региони като Мадейра. Гласувах в подкрепа на доклада в тази зала днес, защото той прави опит за справяне с тези проблеми. Сега трябва да гарантираме по-добра координация между селскостопанската политика и политиката на сближаване в общия преглед на ОСП.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Подкрепяйки документа, даваме израз на нашата решителна позиция относно опростяването на общата селскостопанска политика. Този процес е съществено важен за гарантиране на добро ниво на конкурентоспособност в европейския селскостопански сектор. Очевидно е, че чрез хармонизиране на законодателството, намаляване на бюрократичните тежести и ограничаване на разходите имаме възможност да постигнем по-опростена, по-справедлива и по-разбираема обща селскостопанска политика. Не трябва да се забравя обаче, че предвидените адресати на резултатите от процеса на опростяване не следва да са единствено органите и националните структури, управляващи селскостопанския сектор, а преди всичко земеделските стопани, които са прекомерно обременени със закони.

Доклад: Heide Rühle (A7-0151/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът, представен от г-жа Rühle, е доклад по собствена инициатива, целящ проучване на начините за подобряване процедурите за възлагане на обществени поръчки в Европа, за да се стигне до една по-стабилна и прозрачна правна рамка. Неправилното прилагане на правилата относно обществените поръчки е, фактически, една от най-често срещаните причини за грешки при усвояването на европейските структурни фондове. Подкрепям основните тези, застъпени в доклада по собствена инициатива: призив за по-добра координация на процедурите за възлагане на обществени поръчки в рамките на различните дирекции на Европейската комисия, заявление, че целите, поставени от преразглеждането от 2004 г. на директивите относно обществените поръчки (изясняване на правилата и по-голяма правна сигурност) все още не са постигнати изцяло. Одобрявам също позицията на доклада, що се отнася до това, че малките и средните предприятия, по-конкретно, страдат от сложността на тези процедури, което може понякога да им попречи да участват при покана за търг поради липса на правна помощ и средства. Затова аз гласувах в подкрепа на доклада и ще наблюдавам отблизо правилното прилагане, в нашите държави-членки и във Франция, по-конкретно, на директивите относно обществените поръчки, които вече са в сила.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада, тъй като една система за обществени поръчки, която работи правилно и прозрачно, е особено важна за вътрешния пазар, за да се насърчи трансграничната конкуренция и иновациите и да се постигнат оптимални изгоди за държавните институции. Целите на преразглеждането от 2004 г. на директивите относно обществените поръчки все още не са постигнати, особено по отношение на опростяването на правилата за поръчките и създаването на по-голяма правна сигурност. Съдът на Европейския съюз разгледа несъразмерно голям брой дела за нарушения в областта на обществените поръчки, което показва, че много държави-членки трудно са постигнали съответствие с директивите относно обществените поръчки. Договорът от Лисабон включи в първичното законодателство на Европейския съюз първото признаване на правото на регионално и местно самоуправление и утвърди принципа на субсидиарността. Предвид това, че правото в областта на обществените поръчки служи, за да се осигури, че публичните средства се управляват правилно и ефективно и за да се даде на заинтересованите дружества възможност да им бъдат възлагани обществени поръчки в условия на лоялна конкуренция, аз призовавам Комисията да опрости процедурите за възлагане на обществени поръчки, за да се облекчи отделянето на много време и пари от страна както на органите на местно управление, така и на дружествата, за решаването на чисто бюрократични проблеми, и да улесни достъпа на МСП до такива договори и те да могат да участват по по-равностоен и справедлив начин.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Значителна част от средствата от бюджетите на държавите-членки се изразходват за обществени поръчки. Поради това съм съгласен с мнението на докладчика, че публичните средства следва да бъдат прозрачни и открити за контрол от обществеността. Договорите за обществени поръчки следва да се възлагат при прозрачни условия, при което всички заинтересовани лица се третират еднакво и съотношението между цената и изпълнението на проекта е окончателният критерий, така че да печели най-добрата оферта, а не просто най-евтината оферта. За да се повиши прозрачността на обществените поръчки, е необходимо да бъдат опростени процедурите за възлагане на обществени поръчки, за да се облекчи отделянето на много време и пари от страна както на органите на местно управление, така и на предприятията, за решаването на чисто бюрократични проблеми. Опростяването на процедурите ще улесни и достъпа на МСП и те ще могат да участват в такива поръчки по по-равностоен и справедлив начин. Поради процесите на глобализация за Комисията е особено важно да се съсредоточи върху процедурите за прилагане на социални критерии. Затова насоките или друга практическа помощ, предоставяна на държавните органи и другите държавни структури във връзка с устойчивите обществени поръчки, са от съществено значение.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам резолюцията, която цели опростяване на правилата за обществените поръчки, като същевременно допринася за повишаване на равнището на правна сигурност. Европейските инициативи във връзка с обществените поръчки изискват координация на европейско равнище, за да се избегнат несъответствия и правни проблеми. Правното изясняване на условията, при които правото в областта на обществените поръчки се прилага по отношение на институционализираните публично-частни партньорства, също е важно. Призовавам Комисията да опрости процедурите, за да се облекчи отделянето на много време и пари от страна както на органите на местно управление, така и на предприятията, за решаването на чисто бюрократични проблеми. Опростяването на процедурите ще улесни и достъпа на МСП и те ще могат да участват в такива поръчки по по-равностоен и справедлив начин. Държавните органи трябва да бъдат насърчавани да основават обществените поръчки на екологични, социални и други критерии. Призовавам Комисията да проучи възможността за използване на договори за „зелени“ обществени поръчки като средство за насърчаване на устойчиво развитие.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) През 2004 г. Комисията преразгледа директивите относно обществените поръчки, като целта беше опростяване на процедурите, чрез което обществените поръчки да станат по-прозрачни, по-ефективни, по-гъвкави и по-малко бюрократични.

Както казва докладчикът: „Основна цел на обществените поръчки е икономичното и разходно-ефективно придобиване на стоки и услуги с оглед на изпълнение на обществени задачи. Публичните органи обаче не са участник на пазара като всеки друг; те носят особена отговорност, тъй като управляват обществени средства“.

Принуден съм да повторя, че един сложен закон не би обслужвал в най-голяма степен интересите на държавите; в случая на обществените поръчки е тъкмо обратното. Колкото по-сложни, колкото по-непрозрачни и колкото по-бавни са процедурите, толкова по-вероятно е законът да бъде заобиколен и, в крайни случаи, да има корупция. Поради това е от решаващо значение, в процеса на преразглеждане на действащите директиви относно обществените поръчки, да бъдат потърсени по-прости и по-ефикасни правила за регулиране на сектор, който представлява почти 16% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Общите годишни разходи за обществени поръчки на стоки и услуги в Европейския съюз възлизат на 1 500 млрд. евро, или повече от 16% от брутния вътрешен продукт на ЕС. На фона на настоящата икономическа криза, директивите относно обществените поръчки не трябва да забавят или оскъпяват процеса на възлагане на обществени поръчки. Изпълнителите, по-конкретно малките и средните предприятия, искат правна сигурност и бързи процедури. Считам, че Комисията и държавите-членки следва да преразгледат, в сътрудничество с регионалните и местните органи, различните набори от правила, приложими към обществените поръчки, за да бъдат те обединени и да се опрости цялата правна рамка за обществените поръчки с цел намаляване на риска от грешки и повишаване ефективността при усвояването на структурните фондове. Следва да се отбележи, че неправилното транспониране на правилата на ЕС за възлагане на обществени поръчки води до голяма част от нередностите в изпълнението на европейските проекти, съфинансирани от структурните фондове и от Кохезионния фонд. Считам, че Комисията трябва да разгледа възможността да продължи да използва ускорени процедури във връзка със структурните фондове, дори и след 2010 г., така че държавите-членки да не губят тези ресурси.

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Макар да подкрепям изложената в доклада цел Комисията да бъде приканена да опрости процедурите за възлагане на обществени поръчки, за да се облекчи отделянето на много време и пари от страна както на органите на местно управление, така и на предприятията, за решаването на строго бюрократични проблеми, изразявам съжаление относно формулировката на втората част от параграф 9.

Според мен това тълкуване на решение на Съда на Европейския съюз, сочещо че местните органи могат да сътрудничат без дори да прибягват до пазара, е отклонение от принципа на неутралност. Това лесно може да се окаже вредно за предприятията (с частен или публичен капитал), които така се оказват изключени от всякаква възможност да се конкурират за обществени поръчки за доставка на публични услуги от икономическо естество.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Докладът хвърля някаква светлина върху социалните и екологичните стандарти, които трябва да бъдем в състояние да включваме в поканите за участие в търг; той също така дава препоръки за улесняване достъпа на МСП до пазарите на обществени поръчки. Въпреки това е налице сериозният недостатък от него изрично да отсъства каквото и да било споменаване на необходимостта от приемане на правен инструмент, уточняващ определението и статута на концесиите за услуги в момента на преразглеждане на директивите относно обществените поръчки. Не можем да се задоволим със сегашната съдебна практика на Съда на Европейския съюз във връзка с концесиите на обществени услуги; усеща се сериозна необходимост от една рамкова директива относно услугите от общ интерес. Правното изясняване е от съществено значение и е в интерес на всички. Ето защо се въздържах при окончателното гласуване на доклада.

  Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. – (PL) Обществените поръчки на вътрешния пазар на Европейския съюз възлизат на около 15% от брутния вътрешен продукт. Отварянето на пазара на обществените поръчки е от полза за възлагащите институции, тъй като по-големите пазари дават по-големи възможности за избор, а оттам за по-ниски разходи и по-добро качество. Как се изразходват обществените средства е изключително важно, особено сега, когато икономиката се нуждае от стимулиране след кризата, а държавите-членки имат бюджетни проблеми. Както правилно отбеляза докладчикът, сегашното законодателство е доста сложно, което е особено предизвикателство за местните и регионалните органи и за малките и средните предприятия. Освен това е необходимо изясняване и по въпроси като публично-частните партньорства, градоустройственото планиране и концесиите за услуги.

Поради това съм съгласна с основните точки от доклада на г-жа Rühle, който показва необходимостта от по-голяма правна прозрачност в областта на обществените поръчки и който не призовава настоящите директиви да се променят на този етап, а за извършване на цялостен анализ на съществуващите проблеми от службите на Европейската комисия.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) За обществените поръчки се заделя значителен дял от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз. Неговото предназначение е да бъдат закупувани стоки и услуги при най-доброто съотношение цена/качество. Европейските директиви относно обществените поръчки бавят процеса на възлагане на обществени поръчки, оскъпяват го и ограничават възможностите за действие на възложителите. За съжаление, с подобни проблеми се сблъскват все по-голям брой държави-членки. По тази причина аз гласувах „за“ доклада, тъй като енергично подкрепям мерките за опростяване и актуализиране на процедурите. Всички държави-членки се нуждаят от опростено и уеднаквено законодателство. Това ще ни позволи да преодолеем сегашните несъответствия между регламентите, прилагани от държавите-членки, наред с грешките, както и да използваме по-ефективно обществените средства.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Обществените поръчки са една много деликатна материя, която заслужава много сериозно отношение, тъй като се отнася за обществени средства. Поради това обществените поръчки трябва да бъдат прозрачни и изцяло отворени за обществена проверка, за да не възникват никакви съмнения. Поради това обществените поръчки трябва да бъдат възлагани при прозрачни условия, като всички заинтересовани страни бъдат третирани еднакво, а основният критерий да бъде съотношението между цена и изпълнение на проекта, така че да печели най-добрата цялостна оферта, а не тази, която може би е само най-евтината. Ето защо гласувах по този начин.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) На обществените поръчки се падат около 18% от брутния вътрешен продукт на Общността и поради това те ще играят решаваща роля за повторното задвижване на икономиката и заетостта. Обществените поръчки имат също значително влияние върху малките и средните предприятия, които често действат като подизпълнители.

В сегашните условия, при които взаимодействието между вътрешния пазар и международните пазари става все по-ясно, европейските предприятия са изправени пред сериозния риск да пострадат от нелоялна конкуренция от предприятия от трети държави (например Китай), ползващи държавни субсидии, каквито не са позволени на европейските предприятия и които могат да предложат значително по-ниски разходи и по-кратки срокове за производство, поради неспазването от тях на европейските стандарти за безопасност и правата на работниците.

За противодействие на тази последица са необходими съгласувани действия на европейско равнище. Накрая бих искал да ви напомня за важността на спазването на принципа на реципрочност и пропорционалност. Например китайските предприятия имат достъп до европейския пазар, но европейските предприятия не могат да се отзоват на покани за участие в търг Китай. Аплодирам докладчика за нейната работа и гласувам в подкрепа на доклада.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Изразявам голямо задоволство, че изменението, предложено от групата на Социалистите и демократите беше отхвърлено, което позволи на нашата група – групата на Зелените/Европейски свободен алианс, да гласува в подкрепа на доклада Rühle.

  Bernadette Vergnaud (S&D), в писмена форма. – (FR) Аз осъждам политиката на щрауса на тези, които смятат, че актуалната съдебна практика на Съда на Европейския съюз във връзка с концесиите за услуги, е задоволителна и че не е необходимо да се приемане законодателство. От години социалистите се борят и водят кампании за приемане на рамкови директиви, защитаващи услугите от общ интерес, и не може да става и дума за това да се откажем от този ангажимент. Единствената дългосрочна гаранция за публичните услуги е истинското европейско законодателство, не съдебните решения, колкото и добре обосновани да са. Както можем да видим от трудностите при транспонирането на Директивата относно услугите във връзка със социалните услуги, само една конкретна рамка може да осигури правна сигурност и качество на обслужване. Малките и средните предприятия и местните и регионалните органи очакват яснота и правна сигурност при възлагането на договори за обществени поръчки, като договори за обществени поръчки за социално жилищно настаняване. Ние обаче не искахме да гласуваме и „против“ доклада, който съдържа важни елементи, по-конкретно във връзка със социалните и екологичните стандарти, които трябва да съумеем да включим в нашите тръжни процедури, препоръки за улесняване достъпа на МСП и ясен призив за бдителност при договорите за публично-частни партньорства.

Доклад: Franziska Keller (A7-0140/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) От съществено значение е европейските политики за развитие да бъдат съгласувани. Докладът на г-жа Keller обаче понякога показва склонност да или е прекален, или неясен във формулировките си. Аз много категорично казвам „Да“ на съгласуваността на политиката на ЕС и „Не“ на поставянето под въпрос на ангажиментите, поети от Европейския съюз (и от Франция) в рамките на Световната търговска организация. Нашето селско стопанство трябва да се развива постепенно и като се отчитат трудностите, пред които са изправени нашите земеделски стопани, които са основни фактори не само в нашите селски райони, но също и в градовете ни. Поради това гласувах „против“ доклада.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз е най-големият донор на помощи в света. Всъщност тази година се очаква размерът на помощите за развитие, отпуснати на държави извън ЕС, да достигне 69 млрд. евро, отбелязвайки нарастване с 20% спрямо 2008 г. Европейският съюз доказа своята последователност по отношение на ангажиментите, поети от него към международните институции. Сблъскването между политиките на Европа за развитие и нейните търговски политики е реалност. Европейският съюз обаче пое ангажимента че при изпълнението на всички политики, които оказват въздействие върху развиващите се страни, ще се вземат предвид поставените цели на сътрудничеството за развитие.

Противно на първоначалните прогнози, икономическата криза засяга, по-конкретно, бедните държави, много от които участват в проекти за развитие, финансирани с европейски средства. От друга страна, политиките в областта на износа и селското стопанство, които прилага ЕС в тези държави, имат отрицателно въздействие върху тяхното развитие. Поради това се налага да се справяме един нежелателен краен резултат от всичко това: ЕС е градивен на макро-равнище и има отрицателно въздействие на микро-равнище. При тези обстоятелства целите, приети чрез резолюцията, която беше гласувана вчера на пленарното заседание на Европейския парламент, придобиват огромно значение и трябва да бъдат приети от всички институции на ЕС.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Пред лицето на икономическата и хуманитарната криза, с която светът се бори в момента, е по-неотложно от всякога политиките на Съюза относно помощите за развитие да бъдат прилагани по начин, който е последователен и уеднаквен между тях и който е изцяло обвързан с другите политики на Съюза в областта на търговията, околната среда и други. Вече е ясно, че въпреки ангажираността на ЕС с политика за развитие и факта, че той е най-големият донор на помощи за развитие в света, не винаги има ефикасна връзка между неговите политики, което подкопава постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР).

Ние се стремим да променим статуквото, и то с основание. Трябва да гледаме на Официалната помощ за развитие в дългосрочен план с оглед на осигуряване на полезно взаимодействие между всички държави-членки и последователност между политиките. Последователността трябва да бъде постигната, тъй като тя допринася за посрещане потребностите от развитие на нуждаещите се. Като цяло аз подкрепям доклада на Европейския парламент и считам, че е от жизненоважно значение участниците от ЕС да направят всичко по силите си за отстраняване пречките пред развитието, за постигане на ЦХР, за борбата срещу бедността и за гарантиране, че човешките, социалните, икономическите и екологичните права в действителност се упражняват в развиващите се страни.

  Anna Maria Corazza Bildt, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark и Anna Ibrisagic (PPE), в писмена форма. – (SV) Шведската делегация на консерваторите вчера (18 май 2010 г.) гласува „против“ доклад A7-0140/2010 относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и концепцията „официална помощ за развитие плюс“ (2009/2218(INI)). Основната причина за това е, че не подкрепяме предложението за въвеждане на международен данък върху финансовите операции. Въвеждането на данък Тобин само би навредило на развиващите се страни и би довело до по-голяма бедност. Искаме да подчертаем обаче, че в доклада има елементи, които съответстват с нашето мислене например, точката че субсидиите на ЕС за износ на европейски селскостопански продукти оказват пагубно въздействие върху продоволствената сигурност и развитието на жизнеспособен селскостопански сектор в развиващите се страни.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Един милиард и четиристотин милиона души в света преживяват с по-малко от 1 евро на ден. Европейският съюз е длъжен да се бори с това положение. Това изисква по-ефективно и по-ефикасно сътрудничество за развитие и политики за подпомагане. Ангажиментите в рамките на Официалната помощ за развитие (ОПР) все още не се изпълняват по задоволителен начин. За да се отговори на неотложната потребност от развитие, ние призоваваме Комисията спешно да определи новаторски допълнителни източници на финансиране за развитие, като например данък върху международните финансови операции, предназначен да генерира допълнителни ресурси, за да бъдат преодолени най-тежките последици от кризата. В същия дух, държавите-членки следва да потвърдят ангажимента, поет на срещата на високо равнище на хилядолетието да бъдат отделени 0,7% от брутния вътрешен продукт за ОПР през следващото десетилетие, отчитайки капацитета за усвояване и доброто управление в страните получателки. Накрая, европейската политика за развитие трябва да бъде обвързана с гъвкаво регулиране на движението на хора, стоки и капитал с развиващите се страни.

  Lena Ek, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) Ние подкрепяме замисъла на доклада политиката на ЕС да бъде съгласувана с целта му да насърчава развитието в страните с ниски и средни доходи. И все пак, в доклада на г-жа Keller развитият пазар на услуги и ясните правила за конкуренцията се разглеждат като пречки за постигането на Целите на хилядолетието за развитие. В резултат на това ние не смятаме, че сме в състояние да подкрепим доклада като цяло. Ясните основни правила са предпоставка за способността на една пазарна икономика да функционира правилно, а търговията с услуги е важен елемент за развитието на икономиките на държавите.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз често се сблъсква с парадокси, които са негово собствено творение, и с несъвместимите неща, които неговите политики носят за държавите-членки и техните граждани, както и за трети държави и техните народи. В качеството си на най-големия донор на помощи за развитие в света, Европейският съюз и държавите-членки следва да се стремят техните помощи за развитие да бъдат не само ефективни, но и последователни и съгласувани; това не винаги е ставало. Всички усилия за насърчаване на тази последователност и да се държи сметка за многобройните потребности на народите, които получават помощите, трябва да се приветстват. Търговската политика не може да не бъде несъобразена с тази цел.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Темата на доклада е много уместна, тъй като знаем, че политиките и дейностите на ЕС в няколко области често влизат в противоречие с обявените цели на „помощите за развитие“. Има няколко значими и положителни аспекта, като например: привличането на вниманието към трагедията на глада в световен мащаб; подчертаването на несъответствието и неефективността на споразуменията за рибарството на фона на обявените цели на сътрудничеството за развитие; осъждането на последствията от субсидиите от Съюза за износа; критикуването на либерализацията на услугите, въвеждането на правилата за конкуренцията, зоните на „данъчен рай“, изтичането на капитали от развиващите се страни към ЕС, причинено от несъгласувани политики, малкият обем на помощите, предназначени за селското стопанство; и искането за създаване на патентен пул за лекарствата за HIV/СПИН. За съжаление, накрая докладчикът сама изпада в непоследователност, особено като се обявява за по-нататъшно развитие на инструменти като зони за свободна търговия и така наречените споразумения за икономическо партньорство. Докладчикът пренебрегва факта, че тези инструменти заплашват интересите на развиващите се страни в няколко области, както стана ясно от съпротивата на много от тях да подписват такива споразумения, която в някои случаи беше преодоляна само с недопустим натиск и шантаж от страна на ЕС.

  Georgios Papastamkos (PPE), в писмена форма. – (EL) Аз напълно признавам важността на политиката на ЕС за развитие и за помощи за развиващите се страни. Въпреки това гласувах „против“ доклада Keller заради позицията, която заема относно въздействието на субсидиите за износ на ЕС върху селскостопанския сектор в развиващите се страни, която е изцяло неточна.

Нещо повече, ЕС е един особено отворен пазар що се отнася до вноса на продукти от развиващите се страни, в резултат, между другото от инициативата „Всичко без оръжия“ и други преференциални споразумения. Следва да се отбележи, че ангажиментът, поет от държавите-членки на Световната здравна организация на министерската среща в Хонконг (2005 г.) се отнася за успоредното премахване на субсидиите за износ и налагане на правила върху всички мерки за износ с равностойно въздействие върху конкуренцията.

  Evelyn Regner (S&D), в писмена форма. – (DE) Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като за мен е въпрос на особена загриженост международните споразумения за свободна търговия да съдържат правнообвързващи социални и екологични стандарти. Мисля, че е особено важно за Европейския съюз не само да прилага принципа на социалната пазарна икономика в рамките на ЕС, но също и да го разпространява извън границите си. Нашите партньори в споразуменията за свободна търговия следва да поддържат определени стандарти и мисля също, че следва да прекратим преговорите с държави, които не спазват такива стандарти.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах с ентусиазъм в подкрепа на доклада на Franziska Keller относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и съм много доволен, че той беше приет с мнозинство. Изразявам съжаление за отрицателния вот на групите на Европейската народна партия и Европейските консерватори и реформисти.

  Alf Svensson (PPE) , в писмена форма. – (SV) При гласуването в Европейския парламент аз гласувах „против“ доклада относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и концепцията „официална помощ за развитие плюс“. Провеждането на отговорна, ефикасна политика за развитие трябва да бъде основен фокус за Европейския парламент. То е нещо, за което аз, както и много други, работим ежедневно в Комисията по развитие. Явно е абсурдно и всичко друго, но не и отговорно ЕС да взема с едната ръка – например чрез субсидиите за селското стопанство, които отслабват конкурентоспособността на развиващите се страни – и след това с другата да отпуска помощи за „поправяне на щетите“. Разискването за съгласуваността на политиките на ЕС за развитие е важно и ценно.

Настоящият доклад обаче съдържа елементи, които не мога да подкрепя, като например параграфа за налагането на данък върху финансовите операции и използването на мъгляво дефинирания термин „свързани с околната среда права“. Големи части от доклада – който мина на гласуването в пленарна зала – обаче са много обосновани и моят глас „против“ не следва да се тълкува като нежелание да участвам в работата по съгласуваността на политиките за развитие. Напротив – това е процес, към който проявявам много голям интерес и като съм силно заинтересован това да стане по най-добрия възможен начин.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Аз съм особено доволен от приемането на доклада относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и концепцията „официална помощ за развитие плюс“, който е един отличен доклад, целящ да се гарантира по-голямо зачитане на развиващите се страни. Особено приветствам приемането с малко мнозинство на параграф 70, който изисква от Комисията в подписаните от ЕС търговски споразумения системно да включва правнообвързващи социални и екологични стандарти. Това е важна стъпка към една по-справедлива търговия. Европейският съюз трябва да дава пример в тази област.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид сегашното икономическо положение в света докладът е особено важен, тъй като се стреми да направи политиките на Съюза по-съгласувани с цел той да постигне целите, които си е поставил, като например Целите на хилядолетието за развитие. ЕС е най-големият донор на помощи за развитие в света – най-новите цифри сочат около 49 млрд. евро – и неговата намеса взема под внимание както държавите, така и техните граждани, така че това е една всеобхватна политика на Съюза, която отчита търговски, екологични и социални аспекти.

Тук се подчертава необходимостта от насърчаване на достъпа на продукти от тези държави до европейските пазари; наред с другото, развитието на инструментите на Съюза за намаляване на митата. Искам обаче да изразя загрижеността си във връзка с някои предложения, тъй като трябва да бъде казано, че те биха могли да имат последствия за европейските производители, не на последно място тези, които идват от географски места, заслужаващи специално внимание. Помощите за развитие и изкореняването на бедността са изискване от най-голяма важност, което заслужава моята подкрепа. При все това мисля, че ангажименти, които не могат да бъдат изпълнени, без да се застрашат интересите на нашите съграждани, не трябва да се поемат. Нашите граждани не трябва да бъдат забравени или оставени на втори план: имаме специални задължения към тях.

Доклад: Hella Ranner (A7-0130/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на този доклад по собствена инициатива на Европейския парламент, който е отговор на анализа на Европейската комисия на наказанията за сериозни нарушения на социалните разпоредби в автомобилния транспорт. Днес съществуват различия между държавите-членки, които оказват неблагоприятно въздействие върху доброто функциониране на вътрешния пазар и безопасността на движението по пътищата. В това отношение комисията по транспорт и туризъм към Европейския парламент предлага пътища за намиране на решения. По-конкретно, докладът предлага да се хармонизират наказанията посредством единна категоризация на глобите. Той призовава към създаването на координационна структура, която да отговаря за подобряване на сътрудничеството между държавите-членки в прилагането на социалните разпоредби, както и създаването на контролни органи. И накрая, докладът подчертава необходимостта на превозвачите и водачите да се осигури достатъчно информация за съответните социални разпоредби и наказанията за нарушаването им посредством печатни медии, информационни технологии и интелигентни транспортни системи. Тъй като напълно подкрепям тези предложения, гласувах в подкрепа на доклада.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Наказателните системи в държавите-членки на Европейския съюз показват големи несъответствия и затова правната система във връзка с международния транспорт е станала трудно разбираема за предприемачите и особено за водачите. Действащите регламенти и директивата относно социалните разпоредби в автомобилния транспорт предоставят на държавите-членки много голяма свобода за интерпретация и това води до невъзможност да се постигне единно транспониране в националното законодателство на държавите-членки. Договорът от Лисабон предоставя възможност за сближаването на клаузите в законовите разпоредби на държавите-членки в областта на наказателното право, както и в други законодателства. Считам, че Комисията трябва да се възползва от тази възможност, за да разработи и насърчава такива хармонизирани подходи към проверките, както и да предприеме регулиращи стъпки за премахване на пречките пред европейския единен пазар и за подобряване на безопасността на движението по пътищата. С цел гарантирането, по възможно най-ефикасния начин, на прилагането на социалните разпоредби в автомобилния транспорт Европейската комисия следва да предложи единно и задължително тълкуване на Регламента относно времето на управление и периодите на почивка, което контролните органи на отделните държави-членки следва да вземат под внимание.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) От 2006 г. насам има европейски регламент, задължаващ всички пътни превозвачи, управляващи моторни превозни средства в Европа, да спазват едни и същи ограничения за максимално дневно време на управление и периоди на почивка с цел гарантирането на безопасността на движението по европейските пътища. За съжаление, начинът, по който се прилагат тези мерки, е далеч от оптималния: наказанията за едно и също нарушение са съвсем различни във всяка от държавите-членки.

Така глобата, наложена на водач, превишил максималното ограничение за дневно време на управление с повече от два часа, в Испания е десет пъти по-висока в сравнение с Гърция. В някои от държавите-членки за сериозни нарушения може да бъде наложено наказание лишаване от свобода, докато в други просто се отнема временно свидетелството за управление на МПС. Тази липса на хармонизация подкопава ефективността на регламента и води до голяма правна несигурност за пътните превозвачи.

Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Ranner, призоваващ Комисията да предложи минимални и максимални наказания за отделните нарушения, които да бъдат хармонизирани във всички държави-членки. Докладът призовава и към създаването на лесно разбираема и достъпна информационна брошура, която да осведомява водачите на товарни автомобили за рисковете, които поемат в случай на нарушение.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Изразената загриженост на Европейския съюз по повод липсата на единна система за регулиране на наказанията за пътнотранспортни нарушения на равнище на държави-членки е напълно оправдана. Влизането в сила на такива наказания, поне на нефинансовите, които да бъдат налагани на водачите в държавите-членки, ще намали объркването на мнозина превозвачи или отделни водачи, появило се в резултат на законодателните несъответствия между държавата на произход и трета държава-членка на ЕС, в която управляват моторното превозно средство.

От друга страна, Европейската комисия и специализираните парламентарни комисии са прави в своето твърдение, че за нас е твърде рано дори да мислим върху стандартизиране на финансовите наказания, прилагани при пътнотранспортни нарушения. Европейският съюз показва значителни несъответствия по отношение на икономическото положение на дружествата и населението, което означава, че налаганите глоби за едно и също пътнотранспортно нарушение не могат да бъдат еднакви във всички държави-членки. И все пак, едно стандартизиране на разпоредбите, прилагани за пътническия превоз, би наложило по-голяма отговорност на транспортните дружества.

Хармонизирането на разпоредбите във всички държави-членки, подкрепено от тяхното строго прилагане, и то без да се оставя на всяка от държавите-членки да решава сама дали да приеме европейските препоръки или не, също би повишило безопасността по европейските пътища.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Нарушенията са сериозен проблем в автомобилния транспорт, което поставя важни въпроси по отношение на прекосяването на граници. Затова е важно Комисията да разгледа положението в различните държави-членки, както и това, как се определят самите нарушения в различните правни системи на отделните държави, както и съответните наказания и глоби. По този въпрос докладчикът защитава мнението, че „една ефективна, хармонична и възпиращо действаща наказателна система може да се основава единствено на ясни, прозрачни и съпоставими между държавите-членки наказания“, и „призовава държавите-членки да намерят законодателни и практически решения, за да намалят отчасти много големите различия във вида и тежестта на наказанията“.

Склонен съм да се съглася с важността на една ефективна и балансирана наказателна система, както и че държавите-членки следва да работят съвместно, за да намалят различията в начина, по който се третират пътнотранспортните нарушения. И все пак, имам по-голям проблем с мисълта, че националните законодателни институции следва да загубят част от своите правомощия по криминалните въпроси в полза на хармонизирането на равнище на Европейския съюз по отношение на естеството на наказанията и размера на глобите.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът, изготвен от Европейската комисия, обобщава различните видове наказания, съществуващи в държавите-членки, и посочва различията между системите, възприети от всяка държава-членка в тази област, стигайки до заключението, че положението е незадоволително. Ето защо той призовава държавите-членки да приложат социалните разпоредби в автомобилния транспорт по един хармонизиран начин. Докладчикът на Европейския парламент предлага да се увеличат усилията за хармонизиране в тази област, особено на равнището на „тълкуването на прилагането на социалното законодателство“ и наказанията, чрез тяхното „категоризиране“, и по този начин „да се постигне вътрешен пазар в транспорта и да се увеличи правната сигурност“.

Безопасността на движението по пътищата е, без съмнение, важен въпрос, както и подобряването на условията на труд в сектора на автомобилния транспорт, или поне на времето на управление и периодите на почивка. Отново ще заявим, че тези цели не се постигат задължително посредством всеобщо хармонизиране. Хармонизирането наистина е необходимо, но по пътя на напредъка, а не като всички слязат до едно и също ниско равнище, каквато беше досега общоприетата практика там, където бяха правени опити „да се постигне вътрешен пазар“. Повишената безопасност на движението по пътищата е необходима, както и по-добрите условия на труд в сектора на автомобилния транспорт. Това ще гарантира по-добра безопасност на движението по пътищата във всяка от държавите-членки.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Безопасността на движението по пътищата винаги е била грижа на Европейския съюз. Приемането на тази резолюция е още една стъпка към отстраняването на сериозните нарушения на социалните разпоредби в тази област. Необходимо е по-добро сътрудничество между държавите-членки, за да се създаде мрежа, осигуряваща лесна комуникация между всички професионалисти в сектора винаги, когато работят в държава-членка, различна от тяхната. Необходимо е и финансово усилие за създаването на подходяща инфраструктура, включително и достатъчен брой безопасни места за паркиране и услуги в мрежата на европейските пътища, така че водачите да могат наистина да спазват разпоредбите за времето на управление и периодите на почивка. Това е причината да гласувам по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Статистиката сочи, че, по-конкретно, тежкотоварните превозни средства са участници в голям дял от пътнотранспортните произшествия. Ето защо е още по-важно превозното средство да бъде в безупречно състояние. Вниманието на водачите се снижава вследствие на преумора почти толкова, колкото и под влиянието на алкохол. Следователно в името на общата безопасност трябва да гарантираме спазването на тези разпоредби. В това отношение е важно да се прилагат еднакви условия както към наетите, така и към самостоятелно заетите лица, така че да не бъдат принудени все повече граждани да прибягват към фалшива самостоятелна заетост, а после да бъдат експлоатирани до или отвъд границите на своята толерантност.

И все пак, глобите често са неподходящ начин за гарантиране на спазването на периодите на почивка, което може да стане възможно само когато превозното средство бъде спряно от движение. Тъй като не се планира никакво разширяване на мерките за безопасност на движението по пътищата, аз гласувах „против“.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът на г-жа Ranner, която поздравявам за нейната работа, хвърля светлина не само върху различията между глобите в различните държави-членки, но също и върху различията по отношение на видовете наказания, подчертавайки незадоволителния характер на това положение за водачите и транспортните предприятия.

Съгласен съм с подхода на парламентарния доклад, изтъкващ важността за вътрешния пазар на цялостното прилагане на социалните разпоредби, чрез извършването на по-чести проверки при необходимост, създаването на европейски инструмент за координиране и хармонизиране на нарушенията и свързаните с тях наказания. Само чрез създаването на единна организация ще бъде възможно гарантирането на бързото събиране на дължимите суми за нарушенията. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад на колегата ми от комисията по транспорт и туризъм е отлична инициатива за решаването на някои от съществуващите проблеми по отношение на наказанията, приложими за сериозни пътнотранспортни нарушения. Правилата, приложими в случаите на сериозни нарушения на социалните разпоредби, значително се различават във всяка от държавите-членки, по отношение както на размера на глобите, така и на естеството и категоризацията на наказанията, което води до необходимост от по-голямо хармонизиране.

Приветствам решенията относно тези различия, предложени в доклада – най-малкото, необходимата хармонизирана категоризация на сериозните нарушения, както и прилагането на система от проверки – координирани на равнище на Европейския съюз посредством структура с подходящите характеристики – предназначението на която ще бъде подобряването на сътрудничеството за прилагането на социалните разпоредби и гарантирането на обучението на контролните органи, отговарящи за прилагането на тези разпоредби.

Освен това бих изтъкнал важността на разгръщането на инициативи за предоставяне на подходяща информация относно социалните разпоредби, както и за създаване на подходяща инфраструктура и зони за паркиране, за да се гарантира спазването на разпоредбите. Поради горните причини гласувах в подкрепа на доклада, внесен за гласуване днес в Парламента.

10. Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола

(Заседанието, прекъснато в 13,05 ч., се възобновява в 15,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа KOCH-MEHRIN
Заместник-председател

11. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

12. Норми за качество и безопасност на човешките органи за трансплантация – План за действие относно донорството и трансплантацията на органи (2009-2015 г.) (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

– доклада на г-н Mikolášik, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация (COM(2008)0818 - C6-0480/2008 - 2008/0238(COD)) (A7-0106/2010);

– доклада на г-н Perello Rodriguez, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно Съобщение на Комисията: План за действие относно донорството и трансплантацията на органи (2009-2015 г.): активизирано сътрудничество между държавите-членки (2009/2104(INI)) (A7-0103/2010).

  Miroslav Mikolášik, докладчик. – (SK) Щастлив съм, че имам уникалната възможност да застана днес пред вас и да говоря за напредъка, който постигнахме в преговорите в Парламента, както и в последвалия тристранен диалог по изключително важния въпрос за донорството и трансплантацията на органи.

Лично аз не само като главен докладчик, но и като лекар, считам, че този акт е изключително важен. Изразявам твърдо убеждение, че тази нова директива намира принципно решение на най-голямото предизвикателство, пред което се изправени в момента в процеса на даряване и трансплантиране на органи, а именно недостига на органи, с който се сблъскват пациентите, които чакат за тях.

С оглед на осигуряване на най-добрата здравна защита на гражданите на Европейския съюз нашата цел е да гарантираме, че човешките органи, предназначени за трансплантация, са безопасни и с високо качество.

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните гласува проектодоклада на 16 март, когато той беше приет с категорично мнозинство в съответствие с препоръките на докладчика. Впоследствие приключихме три междуинституционални тристранни диалога между Парламента, Комисията и Съвета под ръководството на испанското председателство.

По-конкретно, бих искал да изтъкна следните моменти, които бяха основни за нашето обсъждане.

Първо, принципите, които се прилагат спрямо даряването на органи.

Доброволното и неплатено даряване е основен принцип, който не трябва да бъде оспорван по никакъв начин и при никакви обстоятелства. Алтруистичният характер на даряването трябва да бъде запазен, за да можем да предотвратим всякакъв вид комерсиализация или финансова мотивация на донорите. В същото време на живите донори трябва да бъде гарантирана възможно най-добрата защита. Тук бих искал да спомена оживеното обсъждане, което предизвика темата за даряването на органи от живи донори. От една страна, този метод продължава да има само допълваща функция спрямо придобиването на органи от починали донори, но от друга, е алтернатива със забележителен потенциал.

Разбира се, намерението ни не е да спъваме напредъка в тази област, но трябва да гарантираме, че даряването на органи от живи донори, които нямат генетична или семейна връзка с реципиента, е винаги доброволно и неплатено. Принципът на безвъзмездност не се прилага спрямо случаи на така нареченото обезщетение, когато жив донор може да получи компенсация за разходите, свързани с даряването. Държавите-членки обаче трябва изрично да определят конкретните условия, при които може да се изплаща подобна компенсация, за да се избегне какъвто и да било финансов стимул или печалба за потенциалните донори.

Друг важен въпрос по отношение на принципите са критериите за разпределяне – гарантирането, че органите се взимат от дадено лице след удостоверяването на неговата смърт в съответствие със закона и с напълно информираното съгласие на донора. Обосновахме тези критерии в уводните дялове на постановителната част, известни като съображения.

Вторият принцип включва проследяемост, защита на личните данни и поверителност. Държавите-членки трябва да гарантират, че всички органи, които се взимат, разпределят и трансплантират на тяхна територия, могат да бъдат проследени от донора до реципиента и обратно. Тази концепция замени първоначалното предложение за анонимност, което не благоприятства безопасността на процеса. Личните данни трябва да останат поверителни.

Третият принцип е рамката за качество и безопасност. Заехме ясната позиция, че държавите-членки следва да създадат национална рамка, която да подготви всички етапи на процеса от организационна гледна точка, от даряването до трансплантацията. След това държавите-членки ще информират Комисията за дейностите и постигнатите резултати в прилагането на тази разпоредба в срок от три години след влизането й в сила. Тук очакваме голям напредък, особено в държавите, където системата не е достатъчно добре развита и които могат да повишат значително броя на трансплантациите чрез приемането на подходящи систематични мерки.

Бих искал да подчертая специално ролята на координатора на трансплантациите или координационния екип, чието значение е извън всякакво съмнение. Ползата от тях е доказана в много държави, където операциите протичат безпроблемно.

Бих искал да завърша, като спомена критерии като организирането и протичането на събиранията, уточняването на ролята на компетентните органи, участието на трети държави, размяната на органи с трети държави и безопасността на процеса. Одобрихме така наречените делегирани актове в съответствие с разпоредби, основани на Договора от Лисабон (скоро приключвам).

И накрая, бих искал да подчертая от какво огромно значение е да се повиши обществената осведоменост и затова бих искал да призова Комисията да насърчи държавите-членки да популяризират даряването на органи посредством специални програми. Бих искал да благодаря на всички, които допринесоха за успешния ход на преговорите, и специално да похваля ефективния и конструктивен подход на испанското председателство.

  Andrés Perelló Rodríguez, докладчик. – (ES) Г-жо председател, г-жо Хименес Гарсия-Ерера, г-н член на Комисията, изминаха 43 години, откакто д-р Кристиан Барнард изрече думите „Jesus, dit kan werk“, което на африкаанс означава „Господи, ще се получи“, гледайки в изумление биещото сърце, което току-що е присадил. Оттогава стана обичайна практика да се присажда полезен орган от човек, който вече не се нуждае от него, на друг, който има нужда от него, за да продължи да живее.

Истината обаче е, че въпреки това 56 000 европейци все още са в списъците на чакащите и е възможно 12 от тях да починат до приключването на това разискване, защото им липсва орган, от който се нуждаят. Тук се крие предизвикателството за Парламента, който на това пленарно заседание трябва да приеме както директивата, която беше обяснена толкова добре от д-р Mikolášik, така и плана за действие.

Без съмнение трябва да предложим ясни и ефективни канали за подкрепа на европейската общественост, така че нито един европеец да не умира заради липса на органи вследствие на пропуски в системата за трансплантации.

По-голямата продължителност на живот на европейците, намаляването на пътнотранспортните произшествия и постиженията на науката, разбира се, заслужават да бъдат приветствани, но това означава също така, че са необходими повече органи, тъй като повече хора се нуждаят от тях.

Отговорът на европейците на въпроса дали са готови да дарят органи, за да спасят живота на свой съгражданин, е много категоричен и положителен. Причината често това да не се отразява пряко в броя на извършените трансплантации във всяка държава без съмнение е необходимостта от подобряване на съществени аспекти на нашата система за трансплантации като координацията, информацията, професионалното обучение и образоването на обществеността по този въпрос.

В някои държави има примери, които показват, че когато координацията и подготовката са на оптимално равнище, броят на трансплантациите на един милион души нараства. Ако ми позволите, ще дам пример с Испания, където беше въведен модел, който трябва да бъде използван като еталон.

В допълнение към установените в директивата гаранции за качество и безопасност на трансплантациите и допълващия, безвъзмезден и доброволен характер на трансплантациите от живи донори, планът за действие съдържа препоръки относно необходимостта от непрекъснато обучение на професионалистите в областта и от информиране и просвещаване на обществото по този проблем, без които е трудно да се работи.

Всичко това формира основата за оптимизиране на това, което можем да наречем хармонизирана европейска система за трансплантации, използвана съвместно от всички държави-членки като инструмент за постигане на целта, която сме си поставили. Целта ни е просто да стигнем до момент, в който нито един европеец няма да умре вследствие на липса на орган, от който той се нуждае, за да продължи да живее, заради системи, които не са били усъвършенствани.

В Европа на 21-ви век не можем да допуснем липсата на координация или на оптимизирани системи да води до загуба на органи, от които друг европеец би могъл да се възползва. Именно това ще бъде постигнато с приемането на директивата и плана за действие, които са резултат от усилена работа.

Бих искал да използвам възможността да изтъкна готовността и сътрудничеството, демонстрирани както от докладчиците – в този случай г-н Mikolášik – така и от докладчиците в сянка. Бих искал също да изтъкна сериозния тласък, който испанското председателство – в лицето на испанския министър на здравеопазването и д-р Матесанц, директор на Испанската национална организация по трансплантация – дадоха на тази директива и на плана за действие, тъй като можехме да разчитаме на тях във всеки един момент.

Бих искал да подчертая, че хората, които работиха толкова усилено, заслужават нашата благодарност, и да ви помоля да ги възнаградите, като приемете единодушно този доклад. Като член на ЕП съм благодарен за свършената работа, а като европеец съм благодарен, че се предприема тази стъпка, за да се спаси животът на всички граждани на Съюза, които могат се нуждаят от това във всеки един момент.

  Тринидад Хименес Гарсия-Ерера, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, щастлива съм да присъствам на пленарното заседание на Парламента, за да взема участие в общото разискване относно донорството и трансплантацията на органи.

Това без съмнение е важно разискване, първо, защото има пряко въздействие върху живота на хората и здравето на хиляди европейци. С оглед на това бих искала да ви припомня, че въпреки непрекъснатото нарастване на броя на дарените органи и трансплантациите през последните години, към момента 56 000 пациенти в Европейския съюз са в списъците на чакащите за подходящ орган, а много от тях умират, преди да получат такъв.

Второ, разискването е важно, тъй като ни дава възможност да увеличим щедростта и солидарността на нашето общество. Нека ви дам един пример: в момента в Европейския съюз има 18 донора на всеки милион жители. Ако можем да повишим тази цифра до най-високите равнища, например 34 в Испания и над 30 в Португалия, животът на още 20 000 души в Европа може да бъде спасен.

По същия начин, ако даряването на органи от живи донори в Европейския съюз достигне равнищата в скандинавските държави, Обединеното кралство и Нидерландия, това ще освободи още 2 000 души от необходимостта да се подлагат на диализа всеки ден. Никога не следва да забравяме, госпожи и господа, че без донори не може да има трансплантации.

Разискването днес следобед ще ни позволи да дадем решаващ тласък на стартирането на една обща стратегия на Съюза за постигане на най-добрата структура в света за даряване и трансплантация на органи. Освен това член 168 от наскоро приетия Договор от Лисабон ни предоставя възможността да създадем тази обща, висококачествена и безопасна рамка за процеса на даряване и трансплантация.

Сега разполагаме с две важни инициативи на Комисията по този въпрос, които бяха представени през 2008 г. и по които Съветът, наред с Парламента, работи много усилено и много отдадено през последните месеци.

Първата е предложението за директива, уреждаща аспектите, свързани с качеството и безопасността на органите, предназначени за трансплантация. Както казах, директивата създава обща правна рамка, която трябва да ни позволи да ограничим някои рискове на всички етапи от процеса на използване на органи за лечение, от даряването до трансплантацията. Това включва гарантиране на качеството и безопасността на органите, но и осигуряване на защита на донорите и реципиентите чрез определяне на компетентни органи.

Второ, разполагаме и с план за действие, които спомага за активизиране на сътрудничеството между държавите-членки, с три цели: първо, увеличаване на наличността на органи; второ, подобряване на ефективността и достъпността на системата за трансплантации; и трето, повишаване на качеството и безопасността.

Госпожи и господа, тези две инициативи ни предоставят обща рамка, която е европейска рамка, включваща не само най-добрите споделени елементи, но и най-добрата практика в областта на организацията и социалните грижи, която държавите-членки са постигнали в тази област. С други думи, това е рамка, основаваща се на качество, сигурност и иновации.

Постигаме това, като създаваме европейски модел за донорство и трансплантация, основан на ценности и принципи, които всички споделяме: солидарност, безпристрастност и сближаване, които са символите на идентичността на Съюза. Това ще спомогне за постигането на самодостатъчност в даряването на органи, а следователно и за борбата с трансплантационния туризъм.

Сигурна съм, ще се съгласите с мен, че влизането в сила на тази директива и подкрепата на Парламента за плана за действие сами по себе си ще активизират обмена на органи между държавите-членки и ще насърчат донорството.

Първо, създаваме рамка на ЕС, която да осигури на европейците равен достъп до здравеопазването като цяло, и по-конкретно до трансплантационното лечение. Второ, тази по-ефективна рамка на Съюза ще облагодетелства пряко пациенти, които заради характеристиките си имат по-малък шанс да намерят орган, отговарящ на потребностите им. В резултат на това ще намалее броят на органите, които не се оползотворяват заради отсъствието на подходящ реципиент в определен географски район.

Госпожи и господа, преди да завърша, испанското председателство би искало да благодари на чешкото и шведското председателство за работата, която свършиха в началото на преговорите през 2009 г., създавайки условия за значителен напредък благодарение на сътрудничеството на държавите-членки и Комисията.

Испанското председателство би искало да благодари и на Парламента за усилената му работа, и по-конкретно на докладчиците, г-н Mikolášik и г-н Perello, за свършената от тях работа за постигане на необходимото единомислие и консенсус.

Благодарение на съвместната работа на всички институции на Съюза постигнахме споразумение, което ще ни позволи да стартираме европейска услуга, която от една страна ще даде на 500 милиона души най-добрите гаранции за качество и безопасност и, от друга страна, ще осигури равен достъп до лечение, от което всяка година зависи животът на толкова много хора, и ще насърчи солидарността на нашето общество. Нека дадем нов импулс на това, което Европейският съюз означава днес.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, 56 000 европейци чакат за трансплантация на органи в Европа; за много от тях успешната трансплантация е въпрос на живот и смърт. По тази причина сме се събрали тук днес: да гарантираме висококачествени и безопасни трансплантации на органи в цяла Европа. Това е целта на предложението за директива и плана за действие на Комисията. Бих искал да благодаря на докладчика, д-р Mikolášik, и на докладчиците в сянка за отличната им работа по предложената директива относно качеството и безопасността на органите. Бих искал също да благодаря на г-н Perello Rodriguez за подкрепящия му доклад по собствена инициатива относно плана за действие относно донорството и трансплантацията на органи.

Нека ви припомня, че основните цели на тези две инициативи са да подобрят качеството и безопасността на човешките органи за трансплантация, да повишат наличността на органи и да направят системите за трансплантация по-ефективни и достъпни. Предложението за директива излага правната рамка на изискванията за качество и безопасност, а планът за действие се съсредоточава върху повишаването на наличността на органи и ефективността на системите за транспортиране.

Шестгодишният план за действие съдържа 10 приоритетни действия за активизиране на сътрудничеството между държавите-членки чрез общи действия и обмен на най-добри практики. Забелязвам желанието на Парламента да включи в плана за действие дейности, които не биха могли да бъдат правни задължения в директивата съгласно член 168 от Договора, по-конкретно, относно критериите за разпределяне на органите, регистрирането на желанията на потенциалните донори и въпросите, свързани с медицинските практики. Комисията иска да помогне на държавите-членки да обърнат внимание на тези важни за Парламента въпроси.

Относно директивата, изключително съм щастлив, че сега сме близо до споразумение на първо четене след бърз и конструктивен диалог между Парламента, Комисията и Съвета. Считам, че това е първото споразумение, постигнато на първо четене след влизането в сила на Договора от Лисабон.

Убеден съм, че текстът с предложените изменения включва основните въпроси от значение за Парламента, изложени в доклада на д-р Mikolášik. Позволете ми да коментирам някои конкретни въпроси.

Решително подкрепям укрепването на принципите на доброволно и безвъзмездно даряване, които са от основно значение за гарантирането на качеството и безопасността на органите. Приветствам и уточнението, че принципът на безвъзмездност не възпрепятства живите донори да получават обезщетение, при условие че то бъде строго ограничено до възстановяване на разходите и пропуснатите доходи, свързани с даряването. Напълно споделям загрижеността на Парламента относно борбата с трафика на органи. Обхватът на предложението обаче се свежда до качеството и безопасността, както това е посочено в члена от Договора, отнасящ се до общественото здраве. С оглед на това приветствам текста, в който се посочва, че директивата ще допринесе косвено за борбата срещу трафика на органи, например посредством разрешения за центрове за трансплантация, установяването на условия за доставяне и системи за проследяване на органите.

Разбирам и загрижеността на Парламента да се въведат прозрачни, недискриминационни и научни критерии за разпределяне на органите. Макар че въпросът попада извън сферата на отговорност на ЕС, мога да приема включването на този принцип в съображение. Приветствам и факта, че предложеният текст признава, че даряването на органи от живи донори съществува паралелно с даряването на органи от починали донори в повечето държави-членки. Даряването на органи от живи донори увеличава броя на наличните органи и аз приветствам текста, който активизира усилията за осигуряване на защита на живите донори като средство за гарантиране на качеството и безопасността на органите за трансплантация.

По-нататък, що се отнася до разпоредбите относно системите за съгласие и удостоверяване на смъртта, тези въпроси се уреждат от националното законодателство. Въпреки това като компромис Комисията може да приеме предложените допълнителни уточнения. Отбелязвам и желанието на Парламента да включи в плана за действие дейности, които не могат да бъдат обхванати от директивата, по-конкретно относно критериите за разпределяне на органите, регистрирането на желанията на потенциалните донори и въпросите, свързани с медицинските практики. Комисията е готова да помогне на държавите-членки да се справят с тези въпроси.

Бих искал да се спра на още един въпрос: приемането на закон е първата стъпка. Това, което на практика е от значение, е той да бъде прилаган. Затова Комисията настоява държавите-членки да докладват как транспонират директивите в националното законодателство: т.нар. „таблици на съответствието“. Парламентът вече подкрепи това. Изразявам съжаление, че за пръв път Парламентът не подкрепя включването в директивата на задължението държавите-членки да докладват за транспонирането.

И накрая, няколко изменения привеждат в съответствие предложенията с разпоредбите на Лисабонския договор за комитологията. Приветствам предоставената на Комисията възможност да приема, в ясно определени случаи, делегирани актове в съответствие с процедурата по спешност в такива случаи. Заявявам, че Европейската комисия поема ангажимента да информира Европейския парламент и Съвета напълно за възможността да се приеме делегиран акт в съответствие с процедурата по спешност. Щом службите на Комисията предвидят възможността за приемане на делегиран акт в съответствие с процедурата по спешност, те ще предупредят неофициално секретариатите на Европейския парламент и на Съвета.

Също така заявявам от името на Комисията, че разпоредбите на тази директива няма да засегнат нито една бъдеща позиция на институциите по отношение на прилагането на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз или отделни законодателни актове, съдържащи подобни разпоредби.

В заключение, бих искал да заявя, че Комисията е готова да подкрепи компромисния пакет.

  Cecilia Wikström, докладчик по становището на комисията по правни въпроси. – (SV) Г-жо председател, бих искала да започна, като благодаря на г-н Mikolášik за отличното и много конструктивно сътрудничество по този важен доклад.

Има много предизвикателства в областта на донорството и трансплантацията на човешки органи. Ние носим отговорност и трябва да отговорим на очакванията на огромния брой хора в списъците на чакащите, които живеят в несигурност ден за ден, докато чакат новия живот, който един нов орган може да им даде. Няма друг случай, в който границата между живота и смъртта да е толкова очевидна.

Една от задачите на Европейския парламент е да продължи решителната битка срещу недостойната търговия с човешки органи. Това също е едно от нещата, по които работим. Създавайки ясни правила за етиката и безопасността, можем по-добре да гарантираме безспорното право на хората над собственото им тяло, неприкосновеност и самоопределяне. Щастлива съм, че мнението, изразено от комисията по правни въпроси, беше взето под внимание.

Трудно е да се обрисува по-точна картина на общата ни цел от тази на опазването на живота на хората в различните държави-членки. Този доклад описва тази картина много ясно.

  Eva Lichtenberger, докладчик по становището на комисията по правни въпроси. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, да, вярно е, това е въпрос на живот и смърт. Именно по тази причина настоящото разискване носи такъв емоционален заряд.

В различните държави в Европа има напълно различни системи за трансплантация на органи и за това как хората дават своето съгласие или несъгласие, дали могат да бъдат използвани собствените органи на хората, или дали членовете на семейството могат да дадат съгласие за трансплантация. В бъдеще, съгласно този доклад, държавите с много ограничителни системи следва да се вгледат отблизо в примерите в други държави, за да забележат положителните резултати. Понеже, след като толкова много хора чакат за трансплантация, това трябва да бъде сигнал за нас, не само да създадем повече възможности и по-широк достъп, но и да гарантираме качество, безопасност и достъпност. Това ще ни снабди и с важен инструмент за борба срещу търговията с органи – наистина позорна дейност – и ще позволи по-добро регулиране на трансплантациите от живи донори, които наистина трябва да се извършват безвъзмездно.

  Peter Liese , от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, г-жо Хименес Гарсия-Ерера, г-н член на Комисията, госпожи и господа, испанците са европейски шампиони по футбол, повечето хора го знаят и това е чудесно, но не е толкова важно, колкото факта, че испанците са шампиони на Европа в трансплантациите на органи.

Ключът към испанския модел – всички трябва ясно да разберем това – е организацията в болниците. В други европейски държави, за съжаление, се губят органи не защото членовете на семейството не желаят да дадат съгласието си, или защото жертвата няма донорска карта или е заявила, че не иска да дари органите си, а, в повечето случаи, просто заради факта, че лекарите нямат достатъчно време да се занимават с това.

Испания е организирала това много по-добре със своите координатори по трансплантациите. Навсякъде, където бъде приета тази система, могат да бъде спасени повече хора и повече хора могат да живеят здрави, без да им се налага да се подлагат на диализа или на други мъчителни процедури. Ето защо наистина следва да убедим държавите-членки в преимуществата на този елемент от доклада Perello.

Директивата се отнася преди всичко до качеството и безопасността, но и до последиците за хората, които чакат за органи. Причината за това е, че в момента един орган в държава-членка може да не бъде използван, защото не може да се намери подходящ реципиент достатъчно бързо. Ако имаме общи стандарти за качество и безопасност, можем да подобрим и трансграничния обмен на органи, за да помогнем на хората. Оттук следва, че това също е важен момент.

Друг много важен елемент от директивата е, че трябва да се борим срещу търговията с органи. Това е въпрос, който не трябва просто да пренебрегваме. Затова аз и още няколко членове на ЕП поканихме и експерт, който е разследвал търговията с органи и предумишленото избиване на хора в Китай заради органи за трансплантация, да дойде утре и да говори пред нас. Бих искал колегите ми от ЕП също да се поинтересуват от тази тема.

С директивата и плана за действие отправихме ясен сигнал. Доброволното и безвъзмездно даряване е установено по правнообвързващ начин и бих искал да благодаря на всички, които ни помогнаха да постигнем тези цели.

  Karin Kadenbach, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо председател, г-жо Хименес Гарсия-Ерера, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз също бих искала да се съглася с предходните оратори и да започна с думите „животът е хубав“. Чувам тези думи непрекъснато от мой бивш колега, заместник-губернатора Ернст Хьогер, който страдаше от сериозни проблеми със сърцето след ухапване от кърлеж, но през декември 2004 г. имаше късмета да се възползва от дарено съвместимо сърце. Ернст Хьогер все още е жив и здрав, все още е сред нас, пълен с живот и енергия, и ни казва „животът е хубав“.

Днес чухме какви са цифрите: 55-60 000 европейци чакат възможността да могат и в бъдеще да ни кажат, както Ернст Хьогер, че „животът е хубав“. Всеки ден губим дванадесет от тях само защото нашите системи не са стигнали до етапа, в който да доставяме органите на хората, които се нуждаят от тях, от друго място, когато такива се появят навреме. Затова е наша задача да изпълним това на практика. Считам, че този план за действие е нещо наистина важно, че трябва да гарантираме сигурността на донорството и трансплантацията на органи, че трябва също така да дадем на живите донори, от които се нуждаем също толкова – имам предвид многото пациенти на диализа – сигурността на най-добрия медицински стандарт и че трябва да бъдем абсолютно непоколебими в борбата си срещу търговията с органи – с други думи, доброволното и безвъзмездно даряване е абсолютно наложително.

Трябва да гарантираме съгласието на донорите. Трябва да развием системите в Европа по такъв начин, че да можем да преодолеем огромната разлика между един дарен орган на един милион жители в много държави-членки и близо 40 дарени органа на милион души в Испания, шампионът на Европа. Трябва да се стремим, заедно с нашите национални системи на здравеопазване, да приложим тези планове за действие възможно най-скоро и да гарантираме най-високия стандарт, така че 55 000 души, които все още чакат, да могат да кажат „животът е хубав“.

  Frédérique Ries, от името на групата ALDE. – (FR) Г-жо председател, очакваме утре директивата относно донорството и трансплантацията, която е от жизненоважно значение. В Европа близо 60 000 пациенти, чакащи за сърце, бял дроб, черен дроб или бъбрек, очакват този закон от години. Дванадесет от тях умират всеки ден, защото са чакали прекалено дълго.

Подобно на говорилите преди мен, бих искала да изтъкна отличния резултат, който постигнахме, който нямаше да бъде възможен без сътрудничеството между нашите докладчици, г-н Perello Rodriguez и г-н Mikolášik, докладчиците в сянка, един от които съм аз, и испанското председателство. Бих искала да използвам възможността да похваля д-р Матесанц, който ни беше отличен водач при посещението ни в Мадрид.

Нека не бъркаме каква е целта ни тук. Главният приоритет наистина е да увеличим броя на дарените органи в Европа и в същото време, разбира се, да запознаем по-добре европейските мъже и жени с донорството, тъй като различията говорят сами по себе си, те са направо крещящи: в Испания има 34 починали донори на един милион жители, в моята страна Белгия – 27, и само един-единствен донор в Румъния. Затова трябва да образоваме хората по въпроса за донорството; да предоставим на потенциалните донори достъп до информация; да премахнем административните пречки, което е от основно значение; да създадем във всяка една от 27-те държави-членки национален орган, който да отговаря за контрола на качеството и безопасността на органите, от изваждането от донора до трансплантацията; и след това да насърчим – както вече беше казано – по-добри примери на организация, каквито съществуват отново в Испания, където напредъкът се дължи на един вид система за ранно предупреждение, постоянни предупреждения нявсякъде по веригата, от смъртта на донора до трансплантацията.

Компромисът на нашата директива, прословутото изменение 106, което обобщава всичките ни усилия, изпраща точното послание към пациентите, послание на надежда, като разрешава – и това понякога беше след много задълбочени обсъждания – използването на неоптимален орган в случаи на крайна спешност, особено като насърчава даряването на органи от живи донори, когато това е възможно, разбира се. Тук имам предвид главно даряването на бъбрек или черен дроб, дарявания, които са необходими, увеличават се с бързи темпове, насърчавани са от практикуващите лекари и специалистите, и които към момента все още възлизат средно на 5% от донорството.

Да направим повече и да си сътрудничим по-добре: това е смисълът на плана за действие, който беше ръководен от г-н Perello Rodriguez. Пример за това е предложението ми за онлайн записване в регистър, в национален или европейски регистър на донорите, с идеята в личната карта или шофьорската книжка да се впише дали човекът е донор, което да позволи да се процедира по-бързо, когато е необходимо.

Бих искала съвсем накратко да обобщя с думите, че свършихме отлична работа и че предпочетохме етиката на надеждата пред етиката на забраната.

  Satu Hassi, от името на групата Verts/ALE. – (FI) Г-жо председател, госпожи и господа, благодаря на г-н Mikolášik и г-н Perello Rodriguez за отличната работа. Най-трудният въпрос при разговорите беше този за живите донори. От една страна, има дълги списъци от чакащи за трансплантация на бъбрек, а от друга, е необходимо да се защитят живите донори и да се предотврати незаконната търговия с органи и свързаната с нея крайна експлоатация на бедните.

Не постигнахме добрия резултат, който ние в групата на Зелените/Европейски свободен алианс искахме да видим. Най-безопасното решение по въпроса за правата на човека на донорите би било да се настоява държавите-членки да въведат стриктна национална система за предотвратяване на незаконната търговия с органи, в случай че се позволи даряването на органи от живи донори извън членовете на семейството и близките. Макар че договореният законодателен текст е доста по-мек по отношение на целите си, надявам се, че всички държави от ЕС ще предприемат строги мерки за изкореняване на незаконната търговия с органи. Според Съвета на Европа 5-10% от трансплантираните бъбреци идват от незаконна търговия с органи, което означава хиляди жертви всяка година. Доброволното даряване, което е безвъзмездно, е най-безопасният вариант, дори за реципиентите на органи.

Не може да има престъпления, свързани с търговията с органи, ако няма посредници и търсене. Потресаващо е да четем сведения за това как се получават органи от бедни държави в региони като Африка, Азия и дори Източна Европа. Най-шокиращи са сведенията, според които реално се убиват хора за тази цел. Така например австралийски хирурзи, извършващи трансплантации на органи, осъдиха практиката в Китай да се убиват затворници заради органите им. Ние в Европа трябва да направим всичко по силите си, за да избегнем създаването на пазар за такъв вид престъпност.

  Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, г-жо Хименес, липсата на органи за трансплантация е огромен проблем. На няколко пъти вече беше споменато, че това е огромен проблем, който повдига въпроси както във връзка с общественото здраве, така и с някои свързани с това проблеми, като активизирането на черния пазар и трафика на органи; последният по никакъв начин не е от полза за нашите здравни системи или нашите граждани. Затова трябва да се борим с тази престъпност и един от начините за това, който ми се струва особено значим и подходящ, е посредством законодателство и предложения като тези, които обсъждаме тук днес. Затова искам да наблегна на най-важните въпроси, повдигнати от тези две предложения.

В досегашната система има огромни неравенства, тъй като й липсват тези две предложения. Неравенства между държавите-членки, неравенства между съществуващите системи, неравенства при достъпа до органи, неравенства между членовете на обществото: считам, че не можем да се примиряваме с тези неравенства. Затова е важно да ги намалим още повече и тези предложения имат точно тази цел. Въпреки това считам, че една европейска система, която запазва някои от специфичните особености на някои държави, така че те да не бъдат задължавани да въвеждат по-рестриктивни системи, е решението на този проблем. Работата, свършена от докладчиците, г-н Mikolášik и г-н Perello Rodriguez, е изключително важна и спомага за решаването на проблема, пред който сме изправени.

Ако говорим за предложения, които се основават на и се подкрепят от въпроси като донорството, доброволчеството, безвъзмездността, поверителността, защитата на данните, проследяемостта, отчетността – и тук считам, че заявеният от Парламента интерес към подпомагането на възстановяването на пациентите, а не само на даряването, е важен – и сътрудничеството между държавите-членки, значи сме на прав път.

Що се отнася обаче до даряването от живи донори, трябва да отбележа, че съм доволна от разширяването с включването на тези нови права. Очевидно се гарантират всички права и всички условия, но е много важно, че излязохме извън ограничения кръг на стандартното семейство, тъй като в противен случай това би означавало да се наложат други форми на неравенство. Затова насърчаването на донорството като основен източник за трансплантациите, както и защитата на данните и сигурността на пациентите, ми се струва повече от добра причина да се съберем тук тази сутрин и да гласуваме в подкрепа на тези две предложения, които са изключително важни за Европейския съюз.

  Anna Rosbach, от името на групата EFD. – (DA) Г-жо председател, надявам се, че на никого тук никога няма да му се налага да се възползва от тази директива. Двадесет и седем държави в ЕС означава 27 различни набори от разпоредби плюс хора от държави извън Съюза, които са влезли незаконно и които, тъй като са бедни, искат да дарят бъбрека си срещу малко пари. За съжаление, през последните години бяхме свидетели на редица примери на нескопосна работа, която се отрази както на пациентите, така и на донорите. Затова се нуждаем от координация на равнище на ЕС и, разбира се, трябва да гарантираме, че както реципиентите, така и донорите получават възможно най-доброто лечение. В няколко държави-членки на ЕС се раждаш донор, докато в повечето държави можеш да дариш орган само ако вземеш активно лично решение да направиш това. Така се стига до ситуация, в която имаме 27 различни административни уредби и осигурителни схеми, което не благоприятства възможностите за сътрудничество.

Говорим за изключително сложен проблем, защото трябва също да гарантираме, че качеството на органите е приоритет номер едно. Дори само от съображения за здравето е важно да се заемем с въпроса за незаконното донорство, тъй като в много случаи не познаваме донора и следователно неговото или нейното здравословно състояние. Би било изключително неудачно да получаваме бъбреци, сърца и други органи от донори, страдащи от заразни заболявания, инфекции, левкемия или по-лошо. Затова трябва да се прави скрининг на съответните органи, преди те да бъдат използвани. Трябва да бъдем сигурни, че операциите се извършват безопасно, с други думи, че отговарящият за операцията персонал е добре подготвен в своята област и че се осигурява възможно най-доброто наблюдение.

  Pilar Ayuso (PPE). – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, г-жо Хименес Гарсия-Ерера, бих искала преди всичко да изтъкна работата, свършена от докладчиците – г-н Mikolášik и г-н Perello – и целия положен от тях труд за постигане на възможно най-добрия компромис за политиката в областта на трансплантацията в Европейския съюз.

Бих искала също да изтъкна приноса на испанското председателство и д-р Матесанц, директор на Испанската национална организация по трансплантация, тъй като Испания в момента е световен лидер в областта на даряването на органи, с 34,4 дарени органа на всеки милион жители. Това се дължи единствено на непрекъснатите подобрения в организацията и на предприетите мерки за повишаване на осведомеността на населението относно даряването на органи.

Трябва да постигнем същото в целия Европейски съюз: да повишим броя на дарените органи, да гарантираме, че всички трансплантации се извършват при едни и същи стандарти за качество, както и да насърчим сътрудничеството между всички държави-членки.

Трябва също така да гарантираме, че всяко даряване е доброволно и безвъзмездно, с изключенията, които изброи членът на Комисията Дали, за да се преборим с трафика на органи, който несъмнено е свързан с недостига на органи. Планът за действие може да допринесе за това, като спомогне за решаване на проблема с недостига на органи и подобри обществения достъп до трансплантации.

Решението, което беше намерено по въпроса за живите донори, е много важно, тъй като не бива да забравяме, че даряването на органи от живи донори е с допълваща функция и е доказало ефективността си, дори в случаите, когато няма генетична връзка между донора и реципиента.

  Gilles Pargneaux (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, насърчаване, координиране и надзор над даряването на органи: това са нашите цели и затова е много важно, че сме тук днес, за да дадем възможност за развитие на донорството и трансплантацията на органи в Европа.

В момента 60 000 души – европейци и европейки – чакат за трансплантация в Европа и според нашите оценки 12 души, нуждаещи се от трансплантация, умират всеки ден, защото, макар и 81% от европейците да заявяват, че подкрепят картата на донор на органи, едва 12% имат такава. Следователно въпросът е преди всичко да се хармонизират практиките, следвайки примера на Испания, отличника на 27-те. Равнищата на даряване на органи се различават значително между отделните държави. Следователно става въпрос за хармонизация.

Както посочихте преди малко, г-н член на Комисията, предизвикателството се състои в това да се създаде европейска мрежа от донори на органи, която да ни позволи да отговорим по-добре на потребностите на европейските граждани.

Въпросът е и да се подобри сътрудничеството между всички държави-членки. Трябва да гарантираме, че можем да създадем национални органи, които да отговарят за контрола на качеството и безопасността на органите, от изваждането от донора до трансплантацията. Така например, човек, чакащ за трансплантация на черен дроб във Франция, би могъл да получи съвместим орган от Германия или Италия, знаейки, че в цяла Европа се прилагат минимални общи стандарти.

Въпросът е и да се потвърди, както вече беше посочено, неплатения и доброволен характер на дарението като по-ефективен начин за борба с трафика на органи и трансплантационния туризъм и така да се спре практиката богати пациенти да ходят в чужбина – например Китай – за да получат орган за трансплантация.

И накрая, приветствам плана за действие, целящ да развие трансплантациите в Европа, който също ще гласуваме днес, и съм изключително доволен от работата на докладчиците, и по-конкретно от доклада на г-н Perello Rodriguez.

  Miroslav Ouzký, от името на групата ECR. – (CS) Бих искал първо да изразя изумлението си от факта, че представител на моята група беше прекъснат по време на уводната част на изказване от името на групата. Явно това беше просто някаква грешка.

В изказването си бих искал да похваля работата на двамата докладчици, която считам за много ценна. Ако има област на здравеопазването и общественото здраве, която да е чисто европейска, това със сигурност са трансплантациите. Този стандарт е логична и изключително благоприятна стъпка. Бих искал също поздравя докладчиците за това, че са пропуснали етичния елемент, който, естествено, е от компетентността на държавите-членки. Както вече беше казано, съществува различен подход и в моята страна например използваме споменатия преди малко принцип на съгласието по презумпция. Някои държави, от друга страна, изискват изрично съгласие.

Според мен това е крайъгълен камък, който може да подобри и да разшири обхвата на съществуващия Интертрансплант, и ако тук беше казано, че това очевидно е първият стандарт, който може да бъде приет на първо четене след приемането на Договора от Лисабон, то това ме радва. Но още повече ме радва фактът, че това е тема, която е чисто европейска. Ценя това много високо.

  Председател. – Що се отнася до списъка с ораторите, причината се изяснява.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, увеличаване на наличността на органите, подобряване на тяхното качество и достъпа до тях и повишаване на осведомеността на обществеността по тези въпроси: това са исканията на европейската парламентарна комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на Европейския парламент с цел да се намалят списъците с чакащи за трансплантация.

За тази цел трябва да насърчим биотехнологичните изследвания и разпространението на органи в рамките на Европейския съюз, но трябва също така да въведен европейска донорска карта, да спрем трансплантационния туризъм и да засилим противодействието срещу нелегалния трафик на органи, като налагаме строги наказания на отговорните. За да се избегнат нелегалните практики, даряването на органи от живи донори трябва да се смята само за крайна мярка, когато няма други възможни варианти като даряване на орган след смъртта. Живият донор не трябва да получава възнаграждение под никаква друга форма освен обезщетение за неудобствата след операцията, което следва да се определя от националните разпоредби.

Държавите-членки следва също така да одобрят или да прилагат стриктни законови мерки относно трансплантациите и живите донори, които не са кръвни роднини, за да направят системата прозрачна и да изключат възможността за незаконна търговия с органи или даряване по принуда. Те трябва също да гарантират възстановяването на социалните разходи на живите донори и да ги защитят срещу дискриминация, особено чрез осигурителната система.

Парламентът обаче изтъква, че даряването на органи от живи донори трябва да има допълваща функция спрямо даряването на органи след смъртта. Даряването на органи трябва да остане лишено от какъвто и да е търговски характер, подпомагайки мерките, чиято цел е да защитят донорите и да гарантират, че даряването на органи се извършва на доброволни начала и от алтруистични съображения.

  Председател. – Г-н Ouzký, отново Ви благодаря за това, че ни обърнахте внимание. Проучихме въпроса. Случилото се се дължи на проблем в разпределението, причинен от компютърната система. Ще бъдете вписан в протокола като оратор от името на Вашата група. Надявам се, че това решава проблема. Благодаря Ви, че ни съобщихте за него.

  Elisabetta Gardini (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, г-н член на Комисията, днес обсъждаме трансплантациите на органи, които без съмнение са един от най-положителните аспекти на напредъка в областта на здравеопазването, но който също така поражда редица проблеми, свързани с правата на донора и на пациента, към които трябва да се подходи на етично, социално, правно и икономическо равнище.

Въпросът е да тръгнем по правилен път, който да търси решение на значителния дисбаланс между необходимостта от и количеството на наличните органи, без да нарушава принципа на неплатено, доброволно даряване. Целта трябва да бъде да се предотвратят всякакви форми на комерсиализация и незаконен трафик, да се гарантират качеството и безопасността на органите, предназначени за трансплантация, и да се въведат мерки, които да съчетават поверителност и проследяемост. От само себе си се разбира, че с оглед на трансграничния обмен и значителните различия между системите за трансплантация, използвани в различните държави-членки, тези цели могат да бъдат постигнати само с насърчаване на координацията и сътрудничеството.

В този ред на мисли, считам, че е много важно да се създаде европейска база данни и да се приемат общи стандарти за качество и безопасност. Трябва обаче да внимаваме да не налагаме ненужно строги правила и да не създаваме допълнителна бюрократична тежест, които да застрашат процесите, които към момента протичат правилно и ефективно. Това не само ще е в разрез с нашите цели…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Кристиан Вигенин (S&D). – Г-жо Председател, г-н Комисар, колеги, обсъждаме тема, която сама по себе си засяга пряко ограничен брой хора в сравнение с други важни за здравеопазването на Европейския съюз проблеми. От друга страна тя е обект на повишен интерес по две основни причини. Първо, защото трансплантациите се възприемат като върхово достижение на съвременната медицина и второ, защото на практика всеки гражданин е потенциален донор и това повдига много въпроси от различно естество.

Заедно с това искам да подчертая, че човешкият живот няма цена и всяко усилие, което може да спаси такъв живот, трябва да бъде направено. Статистиката показва, че ситуацията е много различна в различните страни-членки. Има страни, в които е създадена добра организация по цялата верига, има други страни, където здравните системи изпитват огромни трудности и трансплантациите са по-скоро в графата „медицинска екзотика“. Там нуждаещите се са принудени да прибягват до трансплантационен туризъм с ясното съзнание за високия риск, за нарушаването на закона и етиката, затова че техният живот често е спасен с цената на друг насилствено отнет или разбит живот.

Важно е да се избегне комерсиализацията на донорството и да се гарантира, че даряването на органи от живи донори е напълно безплатно, като разбира се се гарантират всички необходими грижи и компенсации за пропуснати доходи. От особено значение е да се установи ясна система за проследяване на органите в рамките на Европейския съюз, включително и след трансплантацията.

Смятам, че предложената директива ще подобри достъпа на нуждаещите се европейски граждани до органи за трансплантация, ще повиши доверието в системата за донорство и ще насърчи обмена на добри практики, които да бъдат прилагани на наднационално равнище.

  Marina Yannakoudakis (ECR). – (EN) Г-жо председател, всички ние подкрепяме директиви, които помагат за спасяването на човешки животи, и бих искала да поздравя докладчика за работата му по доклад, който изглежда принципно прост, но всъщност е сложен от гледна точка на детайлите.

В областта на донорството след смъртта трябва да се обърне внимание на някои деликатни въпроси като етиката, мнението на семейството на починалия, въпроса дали донорската карта следва да бъде задължителна и дали следва да има европейска донорска карта. Към всички тези области трябва да се подходи с уважение, тъй като няма правилен или грешен подход.

Сферата на даряването на органи от живи донори ни постави пред най-много предизвикателства. Съществува важна червена линия, която не може да бъде пресичана и която гарантира, че даряването от живи донори може да се извършва безвъзмездно и без финансова облага.

Директивата постигна баланс между осигуряването на добро качество на донорството след смъртта, като в същото време призна необходимостта от даряване от живи донори. Силата й се крие в признанието, че само донорството след смъртта не може да осигури необходимия брой органи и с оглед на това тя въведе проверки и насоки, които да гарантират, че когато се правят дарения от живи донори, това става по правилния начин, като се защитават както донорите, така и реципиентите, и се гарантира, че се осъществява на безвъзмездни и доброволни начала.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Horst Schnellhardt (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, мой служител се нуждаеше от трансплантация на орган. Видях колко беше щастлив, когато успя да намери такъв. Но видях също как чакаше и как качеството на живота му беше влошено. Затова сега е важно да приемем това предложение. Хиляда пациенти все още умират в Германия всяка година – и това е факт – защото няма наличен орган и затова е важно да поправим този недостатък и да гарантираме качество. Това е много важно от социална гледна точка.

В Европа имаме най-добрите условия за внасяне на подобрения благодарение на съществуването на вътрешния пазар и на европейските институции. Нека се възползваме от тези условия. Изключително съм щастлив, че в директивата постановихме, че даряването трябва да е доброволно и неплатено, като така гарантирахме запазване на човешкото достойнство.

Що се отнася до спада в броя на донорите, бих искал да призова Комисията – тя вече е правила това няколко пъти – да създаде култура на обсъждане и информираност в Европа, за да се увеличи подкрепата сред гражданите. Наистина не считам, че трябва да хармонизираме различните системи. Това, което трябва да направим, е да ги координираме и считам, че назначаването на координатор по трансплантациите в болниците е важна стъпка.

(Председателят отнема думата на оратора)

  António Fernando Correia De Campos (S&D). – (PT) Г-жо председател, г-жо Хименес, г-н член на Комисията, способността да се заменят нефункциониращи човешки органи с тези на друг човек, предотвратявайки възможността те да бъдат отхвърлени, е един от най-големите успехи на съвременната медицина. Европейският сравнителен анализ показва разлики. Той сочи, че средни по големина държави като Португалия се справят много добре при такива сравнения и че по-големи държави като Испания днес са признати за лидери по отношение на организацията и най-добрите практики.

Има някои принципи и практики, които трябва да бъдат запазени. Първо, укрепването на всяко научно знание и информация, които водят до повишаване на броя на живите донори и превръщането на даряването след смъртта в повсеместна практика. Второ, забраната на донорството с търговска цел не само в държавите-членки, но и извън тях, забраната на трансплантационния туризъм и борбата с трафика на органи. Трето, далновидното насърчаване на донорството в болниците като начин за преодоляване на недостига.

И последно, г-жо председател, гарантиране на равен достъп до трансплантации за всички, които се нуждаят и са подходящи за трансплантация съгласно хармонизирани клинични критерии, подчиняващи се на принципа на всеобщ достъп до здравеопазване: образец на социална Европа, с който се гордеем. Поздравявам докладчиците за тяхната работа.

  James Nicholson (ECR). – (EN) Г-жо председател, преди всичко бих искал да благодаря на двамата докладчици, които работиха много усилено по тези доклади и създадоха заедно отличен труд, съдържащ реален план за донорството и трансплантацията на органи в цяла Европа.

Цифрите са ни известни – хиляди хора в Европа се нуждаят от трансплантация на органи всяка година. С оглед на това съм радостен да видя, че ще положим съгласувани усилия да увеличим цифрите в регистрите за донори на органи, като насърчим различните видове схеми за регистрация и задълбочим нашето трансгранично сътрудничество, така че да може да бъде осигурена най-добрата съвместимост между донори и реципиенти. За мен ключовият въпрос е повишаването на осведомеността и считам, че тези доклади ще спомогнат за постигането на тази цел.

Бих искал да допълня, че се радвам да видя, че в тези доклади сме подчертали основните принципи, според които даряването на органи следва винаги да бъде алтруистично, доброволно и неплатено. Това има значение, ако искаме да насърчим хората да даряват и да гарантираме качеството и безопасността на системата като цяло. Животът на много хора беше спасен. Могат да бъдат спасени още много животи. Препоръчвам този доклад.

  Theodoros Skylakakis (PPE). – (EL) Г-жо председател, директивата, която обсъждаме днес, ще засегне все повече хора през следващите години, с напредъка на медицинската технология и генетиката. Днес буквално не можем да предвидим броя на трансплантациите, които в даден момент ще бъдат обхванати от директивата, която може да добие много по-голямо значение, отколкото си представяме.

Затова е много добре, че текстът почива на здравите основи на алтруизма и доброволното даряване и изисква държавите-членки да приемат много стриктни процедури за цялото начинание. Все пак компромисът, който ще бъдем призовани да гласуваме, има един недостатък – че размива контрола в сравнение с текста, който гласувахме първоначално, посочвайки, че ще се извършва или проверка, или „одит“, докато първоначалният текст предвиждаше както проверка, така и оценка на организациите, които ще извършват трансплантации и ще осигуряват органи. Това е слабост, но се надявам и считам, че няма да се окаже сериозна. Считам обаче, че е важно това да се изтъкне, тъй като прозрачността е ключът към проблема за трансплантациите.

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-жо председател, трансплантацията и трансплантологията се нуждаят от силната ни подкрепа и като приоритет се нуждаят от по-добра организация и координация като част от услугите за предоставяне на здравни грижи. Изключително важно обаче е и да се повиши доверието на обществото в този клон на медицината, особено защото нерядко до общественото мнение в Европа достигат новини за различни нередности, включително незаконен трафик на органи от неизвестни източници.

Като главен прокурор на Полша упражнявах надзор над разследване, което установи редица нередности при получаването на органи, включително незаконно изплащане на суми на лекарите, което ги е мотивирало да търсят информация за донори с предполагаема мозъчна смърт. За предоставяне на информация за един-единствен донор лекарите в Полша могат да спечелят повече от месечната си заплата.

По въпроса за трансплантацията, обществото трябва да бъде сигурно, че всичко се извършва в съответствие със закона, при пълна прозрачност и без никакви скрити интереси, и че тази благородна медицинска процедура не се използва като прикритие за други съображения освен спасяването на човешки живот. Доверието е от жизненоважно значение.

  Françoise Grossetête (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-жо министър, г-н член на Комисията, днес провеждаме разискване, което ясно сочи, че сведенията са обезпокоителни и че, за да отговорим на това предизвикателство, трябва да активизираме трансграничния обмен на органи, за да осъществим връзката между донорите и получателите. То също така сочи, че, предвид размера на списъците с чакащи отсъствието на подобни действия ще означава, че има много малък шанс пациентите да получат органите, от които се нуждаят.

Задължително трябва да бъдат приети общи задължителни стандарти за качеството и безопасността на даряването в 27-те държави-членки, за да се подобри трансграничният обмен и да се повишат равнищата на даряване. Затова е необходима европейска рамка в тази област.

Разбира се, трябва да бъдем изключително бдителни по въпроса с нелегалния трафик на органи. Трябва да се приложат всички възможни мерки за борба с мафиотските мрежи и трансплантационния туризъм. Трябва обаче да внимаваме да не застрашим даряването на органи от живи донори, което трябва да бъде въпрос на свободен и информиран избор. Трябва да гарантираме принципа на безвъзмездни трансплантации и да предотвратим оказването на какъвто и да било натиск върху потенциалните донори.

Затова трябва да насърчим пациентите, които искат да дарят безвъзмездно органите си, за да спасят човешки живот, защото рисковете от отхвърляне по време на трансплантацията са значително по-малки в сравнение със случаите, когато органите са от починали донори.

Бих искала също да предупредя онези, които по етични съображения искат даряването на органи от живи органи да бъде ограничено в Европа, като изтъкна, че съществува риск от трафик. Даряването на органи от живи донори трябва преди всичко да се регулира много стриктно и това е единственото решение.

  David Casa (PPE). – (MT) Г-жо председател, както спомена членът на Комисията, в Европейския съюз има около 56 000 души, чакащи за операция за трансплантиране на орган. Много от тези случаи, както вече беше казано, са на живот и смърт и затова считам, че това са важни развития, които заслужават допълнително обсъждане. Мерките няма пряко да увеличат броя на органите за трансплантация, но прилагането на общи практики в държавите-членки следва да повиши равнището на доверие и надеждност между тези държави, което на свой ред ще доведе до увеличаване на даряването на органи както в, така и между държавите.

Някои от споменатите в доклада проблеми, като трафикът на органи, не могат да бъдат решени директно. Все пак оценявам усилията на докладчика за повишаване на информираността по този въпрос и се надявам, че те са приложени към окончателния документ под незадължителна форма. В заключение, бих искал да поздравя члена на Комисията Дали, и докладчиците за добрата им работа по този чувствителен въпрос.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D). – (RO) Трансплантациите и даряването на органи спасяват и удължават живота на хиляди европейски граждани всяка година. За съжаление, хиляди други пациенти умират, докато чакат за трансплантация, макар и в Европейския съюз да има съвместими донори. Това е сложен и противоречив проблем, който повдига важни въпроси. Посредством този доклад Парламентът потвърждава общото мнение, че всички евентуални търговски елементи в този процес, които могат да доведат до продажба и купуване на органи, са незаконни.

От жизненоважно значение е да одобрим и приложим ефективна система възможно най-бързо не само защото ще спасим живота на пациенти, но и защото тази система ще намали търсенето на органи, които в противен случай ще бъдат осигурени незаконно срещу заплащане или дори против волята на донорите.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-жо председател, бих искала да поздравя всички за тази инициатива, тъй като тя ще доведе до увеличаване на продължителността на живота на много хора и ще превърне солидарността и братството в нещо повече от думи.

Баската държава – Еускади – държи световния рекорд по даряване на органи. През 2009 г. имахме 38,5 дарени органа за всеки един милион жители. Това означава, че всяка година извършваме 60 трансплантации на бъбрек и 30 трансплантации на черен дроб на всеки един милион жители. В Съединените американски щати тези цифри са 54,7 и 21,4; в Европа те са 35,1 и 13,4; а в Испания – 48,8 и 24,6.

Този успех се дължи на използвания в болниците протокол за осигуряване на даряване на органи и процеса на организиране и повишаване на осведомеността, които са двете идеи, които трябва да подкрепим. Дължи се и на работата, която започна през 1986 г. със създаването на регионалната система за координация на трансплантациите: друг пример за това как регионите могат да дадат своя принос на Европа.

  Frieda Brepoels (Verts/ALE). – (NL) Преди близо две години Европейският парламент прие доклада Adamou с преобладаващо мнозинство. Докладът беше първият, който разгледа политиките на равнище на ЕС в областта на донорството и трансплантацията на органи. За мен беше огромно удоволствие да допринеса за него в качеството си на един от докладчиците в сянка.

Днес установих с огромно задоволство, че докладчикът, г-н Mikolášik, и неговите докладчици в сянка са свършили прекрасна работа и дори и за такъв кратък период са успели да постигнат споразумение със Съвета на първо четене. До голяма степен основните моменти от доклада от преди две години са включени и доразвити. Затова се надявам, че тази директива и планът за действие ще доведат до увеличаване на броя на донорите на органи в Европейския съюз, така че повече да не се налага пациентите да влизат в списъци на чакащите.

  Krisztina Morvai (NI). – (EN) Г-жо председател, бих искала да получа някои разяснения от докладчика по два въпроса. Единият се отнася до системата на „презумпция за съгласие“ и системата на „презумпция за липса на съгласие“. Доколкото разбирам, тези две системи все още съществуват паралелно в държавите-членки. При едната система се подразбира, че починалият донор се е съгласил на трансплантация. Съвсем очевидно е, че тази система е много по-ефективна от гледна точка на броя на извършените трансплантации. Не следва ли да се препоръча на всички държави-членки да използват системата на презумпция за съгласие?

Другият въпрос се отнася до анонимността и проследяемостта. Изглежда има някакво противоречие между двете. Какви са проблемите тук? Какво е анонимност и проследяемост?

  Alf Svensson (PPE). – (SV) Г-жо председател, около 95% от хората заявяваме, че бихме искали да се подложим на трансплантация на орган, ако това би удължило живота ни. За сметка на това не повече от приблизително половината от нас са готови да дарят органи. Затова е необходимо да повлияем на общественото мнение в тази област.

Може ли да се подобри координацията? Разбира се. Сърце, което е извадено от тялото на починал човек, е жизнеспособно в продължение на едва четири часа. Така беше преди. Днес обаче то е жизнеспособно до 24 часа, ако решим да използваме модерната медицинска технология, която беше разработена за целите на трансплантацията.

Сега разполагаме и с медицински познания, които ни позволяват да „почистим“ или възстановим белия дроб, казано по-просто – така че той да може да бъде използван за трансплантация по начини, които преди бяха немислими. Всеизвестен факт е, че белият дроб живее до два часа след настъпването на смъртта.

Нека настояваме реалните познания да бъдат използвани на практика. Считам, че това е основна предпоставка, за да може тази координация да се превърне в реалност, а не да остане само на думи.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Благодаря за предоставената ми възможност да се изкажа. Бих искал да се върна на нещо, което според мен е основен въпрос.

В различните държави-членки на Европейския съюз се използват много различни методи за идентифициране на потенциални донори. В някои държави се изисква писмено съгласие от потенциалния донор, докато в други се предполага, че ако няма възражения, от донора може да бъде взет орган. Тези мерки, разбира се, оказват съществено влияние върху броя на донорите. Във връзка с това бих искал да попитам представителя на Европейската комисия дали Комисията не следва да подкрепи по-активно втория вариант, при който не се изисква писмено съгласие? Ситуация, при която органите могат да се взимат от онези, които не са възпротивили на това, би била достатъчна, за да се постигне драстично повишаване на броя на донорите.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, повече от 55 000 пациенти са в списъците на чакащите за трансплантация на органи. Близо 10 души умират всеки ден, докато чакат.

Трансплантация на органи – да, разбира се, но наистина само доброволно, при заявяване на съгласие и без заплащане, за да можем да противодействаме на незаконната търговия с органи и, разбира се, при възможно най-високо качество и безопасност на засегнатите.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE). – (PL) Щастлива съм, че въпросът за донорството и трансплантацията на органи е приоритет за испанското председателство, защото може да се каже, че това е въпрос на живот и смърт. Въпреки че всяка година броят на трансплантациите нараства, броят на чакащите за трансплантация не намалява.

Въпреки нарастващата осведоменост на обществото, се забелязва огромна непропорционалност между държавите-членки по отношение на донорството и трансплантологията. Затова, освен да се създаде европейски модел за донорство и трансплантация, който да използва най-добрите практики и решения, е много важно и да се подобри осведомеността и одобрението в обществото. Затова съм щастлива, че моделът за предложените мерки е Испания, която постигна най-добрите резултати както по отношение на броя на донорите и броя на извършените трансплантации, така и в спечелването на огромна социална подкрепа за идеята за даряване и трансплантация на органи.

  Ricardo Cortés Lastra (S&D). – (ES) Г-жо председател, г-жо Хименес Гарсия-Ерера, позволете ми да започна с думите, че съм родом от Кантабрия, малък регион в Испания, където на милион жители има 61 дарени органи – най-високото равнище в Испания и в Европа. Бих искал да поздравя г-н Perello и г-н Mikolášik за този доклад и за това, че подкрепиха предложението за директива, което дойде в отговор на недостига на органи в Европейския съюз.

Успехът на Испания е модел, който може да бъде полезен на останалите държави от Европейския съюз с елементи като компетентните национални органи, проследяемостта на органите и живите донори.

Бих искал също да поздравя испанското председателство за твърдата му подкрепа за този въпрос като част от неговите приоритети.

Госпожи и господа, както ви е известно, в момента в списъците на чакащите има близо 56 000 пациенти. Равнищата на даряване и наличността на органи варират значително в различните европейски държави. Липсата на органи е основен фактор, който засяга програмите за трансплантация. Добрата практика, която може да бъде постигната, създава много по-големи ползи в някои държави-членки, отколкото в други. Поради това – с което приключвам – приемането на този доклад е от жизненоважно значение за подобряването на ситуацията във всички държави-членки.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-жо Хименес Гарсия-Ерера, г-н член на Комисията, госпожи и господа, напоследък на хората често им се отказва правото да се подложат на трансплантация. Отричането на това право е може би най-проблематичният аспект на социалните услуги, не на последно място заради психологическите последици от него, и все пак има хронично несъответствие между броя на хората в списъците на чакащите и броя на пациентите, които получават орган. Освен това процедурата по даряване е изключително деликатна с оглед на здравните и правните въпроси и често е отслабена от процедури, които като цяло са тромави и бавни, докато вместо това трябва да укрепим ответните мерки в областта на социалните услуги.

Затова Европейският съюз трябва да се посвети на гарантирането на истинска солидарност и доброволни действия, без процедурите да са по-малко стриктни, като подобри професионалния характер и културата на самото донорство. Следователно приемането на общи стандарти за качество е решителна крачка напред, на която трябва да се гледа благосклонно като на част от цел, за постигането на която Световната здравна организация може да даде допълнителен принос.

  Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-жо председател, проследих това разискване много внимателно. Думите рисуват картини в съзнанието на хората. Днес слушахме нееднократно за незаконната търговия с органи – за незаконна дейност и за търговия. Считам, че тази директива пределно ясно заявява, че търговията с органи сама по себе си е незаконна дейност. Не трябва да отправяме посланието, че търговията с органи може да бъде законна при определени обстоятелства.

Бих искала да помоля членовете на ЕП да изтъкват, включително когато говорят пред медиите, че подкрепяме даряването на органи, с други думи, дейност, при която едната страна има волята да помогне на друг да живее по-дълго, но не получава отплата, с изключение на благодарността. По този начин не може да има никаква незаконна търговия с органи, защото не се допуска никаква търговия с органи. Има единствено даряване на органи.

  Тринидад Хименес Гарсия-Ерера, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искала да благодаря на всички политически групи и на всички изказали се за подкрепата и конструктивния тон на изказванията. Бих искала също да изразя задоволството си, защото със споразумението, което постигаме тук днес, в това разискване, приключваме един процес.

Освен затруднението от факта, че създаваме законодателство за технически аспекти, които биха могли да се променят с напредъка на науката, трябваше да се справим и с практическите трудности при прилагането на Договора от Лисабон през този шестмесечен мандат. Затова испанското председателство би искало искрено да благодари на всички европейски институции – Парламента, Комисията и Съвета – и на всички държави-членки за тяхното сътрудничество при завършването на това начинание. Това беше начинание, което изискваше, първо, гъвкавост и приспособяване и, второ, отговорност и желание за консенсус, каквито бяха изразени днес следобед.

Госпожи и господа, успяхме да направим Съюза по-ефективен и по-близък до обществеността и следва да сме доволни от това. Все пак, както знаете, работата не свършва с приемането на директивата. Напротив: трябва за продължим да работим, за да гарантираме, че духът на защита на общественото здраве, който търсихме и който постигнахме, ще бъде запазен при транспонирането.

Трябва да продължим да работим за постигането на по-голяма солидарност и да запазим социалната стойност, към която се стремят всички, които участваха в създаването и задействането на тази директива. Остава ни да свършим още много работа по отношение на плана за действие, който ни предоставя уникална възможност за непрекъснато усвояване на нови знания, приспособяване и усъвършенстване.

Още веднъж благодаря на всички парламентарни групи за тяхната подкрепа, тон и конструктивно поведение. Заедно ще постигнем тази цел. Вече я постигнахме.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, след отличното сътрудничество между Комисията, Парламента и Съвета съм убеден, че вече сме постигнали споразумение по всички основни въпроси. Бих искал отново да поздравя и да благодаря на д-р Mikolášik и г-н Perello Rodriguez за техния принос.

Считам, че като гарантира стандарти за високо качество и безопасност на човешките органи, предложената директива ще бъде от голяма полза за европейските пациенти. Директивата ще осигури съпоставим стандарт за безопасност в целия Съюз и повишено доверие в системите за трансплантация. Убеден съм, че предложената директива постига точния баланс между защитата на данните на гражданите и проследяемостта на органите и косвено допринася за борбата срещу трафика на органи.

Това не е решение на всички проблеми в областта на трансплантацията на органи; директивата осигурява рамката, уточнява границите на отговорност и определя някои стандарти. Трябва обаче да се положат още усилия в областта на организирането на нашите болници, събирането и разпространението на информация, правилното характеризиране на органите и действията срещу нелегалния трафик. Във връзка с последното проследяемостта ще спомогне до някаква степен това да се коригира, но това зависи от прилагането от страна на държавите-членки.

На държавите-членки се предоставя значителна гъвкавост и се надяваме, че всички държави-членки ще отдадат на този проблем значението, което той заслужава. Компетентните органи, които те трябва да учредят, следва да бъдат адекватно оборудвани и осигурени, за да гарантират подходящо събиране на данни и контрол, проследяемост, стандарти, над които се упражнява контрол, характеризиране на органите и при трансплантацията, и за да извършват ефективно наблюдение с цел да докладват евентуални неблагоприятни развития и реакции, което ще помогне на всички нас в бъдеще да сведем риска до минимум.

Г-жо председател, г-жо министър и действащ председател на Съвета, уважаеми членове на ЕП, от изказванията на уважаемите членове на ЕП по време на това разискване става ясно, че компромисният текст, който обсъждаме днес, дава отговор на опасенията на всички. Благодаря ви за вашия принос, сътрудничество и подкрепа.

Аналитична таблица на измененията в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация

(COM(2008)0818 – C6-0480/2008 – 2008/0238(COD))

Докладчик: Miroslav Mikolášik (PPE)

Изменения:

Директно приемливо: изменение 106 (Текста в цялост, Блок № 1, компромисно изменение). Комисията подкрепя приемането на компромисен текст от съзаконодателите

  Miroslav Mikolášik, докладчик. – (SK) Бих искал да ви благодаря за участието ви в това разискване и да изразя твърдото си убеждение, което мисля, че всички споделиха по време на преговорите, че тази директива минава отвъд политическото противопоставяне, защото се отнася до хората, до пациентите и до спасяването на човешки живот.

Според мен повече органи и повече успешно излекувани пациенти ще означава, че повече хора се връщат към пълноценния живот, при своите семейства и започват нова работа, или се връщат на предишната си, постигайки коренна промяна в качеството си на живот.

Откритост, достъпност, безопасност, качество, наличност, алтруизъм, повече живи донори, неплатено и доброволно даряване – това са принципите, които са включени в директивата.

Считам, че директивата също така ще осигури повече органи благодарение на по-доброто сътрудничество и трансграничния обмен между отделните държави и че тя свърже държавите-членки по нов, основополагащ начин.

Считам, че посредством тази директива всички ние ще допринесем с нещо, което решихме още в началото: повече консенсус, повече любов, повече сътрудничество и най-вече повече щастливи пациенти.

  Andrés Perello Rodríguez, докладчик. – (ES) Г-жо председател, фактът, че по време на трудния кризисен период, през който в момента преминават Европа и светът, Парламентът успя да приеме първата директива след влизането в сила на Договора от Лисабон на първо четене, говори много за чувствителността на Парламента. Той също така повишава доверието в демократичните институции и показва, че членовете на Парламента искат да вървят напред и да постигат напредък със същия темп като науката и със същата степен на готовност и солидарност като европейското общество.

Не знам дали направихме всичко достатъчно добре, или пък можехме да направим нещо повече, но искам да разсея всички съмнения, които биха могли да възникнат. Това, в което съм сигурен, е, че ако изпълним всичко, което ще приемем в Парламента, ще осигурим на хората по-дълъг живот и ще предотвратим извършването на свързани с трафика на органи престъпления в Съюза. Такива престъпления могат да бъдат извършвани навсякъде другаде по света, но в никакъв случай в Европейския съюз.

Затова, акo вследствие на някое изказване в нечие съзнание са останали някакви съмнения, както казаха колегите от ЕП, аз искам да ги разсея. Това не беше задачата ни. Опитахме се да зачетем убежденията на всички, критериите на етиката и морала, без да губим от поглед основната цел: нито един европеец да не бъде лишен от трансплантацията, от която се нуждае, за да живее, защото можем да постигнем повече трансплантации и следователно по-малко трафик на органи.

Затова – и с това приключвам – не знам дали сме успели да зачетем убежденията на всички с работата, която свършихме, но съм напълно убеден, че ще спасим живота на много хора. Това беше нашата задача и именно това направихме.

  Председател. – Общото разискване приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 19 май 2010 г.

(Заседанието, прекъснато в 16,25 ч., се възобновява в 16,30 ч.)

Писмени изявления (член 149)

  Jim Higgins (PPE), в писмена форма. – (EN) Приветствам новото законодателство, уреждащо стандартите за качество и безопасност на даряването на органи в ЕС. По-конкретно, въвеждането на практически мерки, които да помогнат да се гарантира, че няма да се пропиляват животоспасяващи органи, като например създаването на общоевропейска база данни за органи. Новият закон ще спаси живота на много хора и ще гарантира оптимално използване на дарените органи, като позволи на държавите-членки да ги обменят. Преди това законодателство, ако нямаше подходящ реципиент в дадена държава-членка, органът оставаше неизползван. Сега органът може да бъде даден на един от 56 000 граждани на ЕС, които чакат за трансплантация. Тази разпоредба представлява важна рамка, която трябва да бъде доразработена от съответните държави-членки. Що се отнася до Ирландия, там се нуждаем от независима структура, която да наблюдава трансплантирането и събирането на дарени органи. Към момента Ирландия и Малта са единствените две държави в ЕС без национален орган по трансплантации, който да гарантира максимално използване на органите. За да премахнем списъците от чакащи за трансплантация пациенти, една от основните цели на резолюцията, трябва да популяризираме даряването на органи сред гражданите на ЕС – в Ирландия това може да стане чрез въвеждане на подкрепена от правителството програма за повишаване на осведомеността.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа ANGELILLI
Заместник-председател

13. Институционални аспекти на присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - Конференция за преразглеждане на Римския статут на Международния наказателен съд – Кампала, Уганда (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

- доклада на Ramón Jáuregui Atondo, от името на комисията по конституционни въпроси, относно институционалните аспекти на присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (2009/2241(INI)) (A7-0144/2010), и

- изявленията на Съвета и на Комисията относно Конференцията за преразглеждане на Римския статут на Международния наказателен съд – Кампала, Уганда.

  Ramón Jáuregui Atondo, докладчик. – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, г-н Лопес Гаридо, мисля, че днес е важен ден. Знам, че в Парламента значимите дни са много, но искрено вярвам, че след приемането на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. мандатът на Европейския съюз за подписване на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи беше сред главните приоритети в процеса на европейска интеграция.

Затова смятам, че сега ставаме свидетели на резултата от един продължителен стремеж – част от историческия процес на европейската интеграция – защото човешкото достойнство, правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава са част от същността на процеса на европейска интеграция, който е от историческо значение.

Докладът, който ще бъде приет утре, осъществява този мандат, възложен на Европейския съюз, след като в Договора от Лисабон се изисква присъединяването към Конвенцията. Бих искал да обобщя съдържанието на настоящия доклад, основаващ се на три основни идеи.

Най-напред, бих искал да изтъкна, че не само държавите-членки защитават правата на човека. Чрез новия си статут на юридическо лице съгласно Договора от Лисабон сега Европейският съюз е защитник на правата на човека, а държавите-членки могат да постигнат развитието на държава на Европейския съюз. Това е осъществимо, ако всяка държава възприеме принципите на Европейската конвенция и подлежи на външен за Европейския съюз съд, който да гарантира изпълнението на тези принципи навсякъде и по всяко време.

Втората идея е осигуряването на ново право и нов съд за европейската общественост: правото на европейците да се обръщат към този нов съд с оглед на гарантирането на правата, заложени в Конвенцията по отношение на Европейския съюз или държавите-членки, когато прилагат правото на Съюза.

Дори дейностите на Европейския съюз, свързани с външната политика, полицията, сигурност извън нашите граници и международното сътрудничество, подлежат на принципите на Европейската конвенция за правата на човека. Какво означава това? Според мен, госпожи и господа, в исторически план това е голяма крачка напред в процеса на интеграция и в изграждането на най-съществената европейска идея за човешко достойнство, която, както беше споменато по-рано, отговаря на исканията на европейското общество.

Също така, това предполага утвърждаване на европейската система за защита на основните права, тъй като, заедно с Хартата на основните права и Договора от Лисабон, тя създава предпоставки, правна защитна рамка, която е почти идеална и следователно е най-напредничавата в света. Присъединяването ще засили също така доверието в Съюза от страна на трети държави, тъй като той редовно изисква спазването на правата на човека в рамките на своите двустранни отношения.

Настоящият доклад разглежда институционални и правни въпроси, които няма да описвам сега. Това, което искам да подчертая е, че тук и сега се поставя началото на един процес, тъй като, заедно с настоящия доклад, изготвен съвместно с комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по външни работи, Комисията вече разполага с позиция, рамка за преговори, която ще й позволи да се върне в Парламента, за да приеме настоящото споразумение и ще предостави възможност на държавите-членки да ратифицират присъединяването към Европейската конвенция. Бих искал да благодаря на г-жа Рединг за бързината, с която Комисията прие мандата за преговори, както и на Европейския съвет, който ще направи това в близко бъдеще. Освен това бих искал да благодаря и на г-жа Gál и г-н Preda за тяхното сътрудничество в другите две комисии. Госпожи и господа, смятам, че това е водеща новина.

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, както каза г-н Jáuregui, разискването, което предстои да проведем, както и това, което току-що приключи, са от изключителна важност. Смятам, че човечеството предприема историческа крачка напред поради факта, че защитата на правата на човека престава да бъде отговорност единствено на държавата, която е традиционен политически участник през последните няколко века, и се превръща в нещо, което по отношение на защитата на човечеството се простира отвъд границите на държавите и установява редица механизми и институционални гаранции с оглед на по-добрата защита на общочовешките ценности.

Европейската конвенция за правата на човека, която вероятно е едно от най-големите богатства, които притежава Европа, и Международният наказателен съд, който излиза извън рамките на Европа, са примери за напредъка, който се осъществява в днешно време, към глобализация и защита на правата на човека.

По отношение на Европейската конвенция за правата на човека, не би могло да се добави много към речта на г-н Jáuregui и неговия отличен доклад, изготвен съвместно с докладчиците, г-н Preda и г-жа Gál, относно въпроса за подписването от страна на Европейския съюз на Европейската конвенция за правата на човека.

Бих искал да повторя голяма част от казаното от г-н Jáuregui и да подчертая, че подписването на конвенцията представлява неразделна част от европейската интеграция, което следователно укрепва Европейския съюз. Освен това към конвенцията се присъединява главния нов елемент от Договора от Лисабон – Хартата на основните права на Европейския съюз – чрез което се обединяват усилията в общата работа. Това е една от задачите – не само от политически, но и от технически характер – на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз, без дори най-малко да нарушава тяхната юрисдикция.

Освен това настоящата инициатива, предвидена в Договора от Лисабон, повишава и авторитета на Европейския съюз по отношение на защитата на правата на човека, тъй като ние не изискваме от държавите от ЕС, а от европейските държави да допринесат за укрепването на Европейската конвенция за правата на човека. С други думи, изискваме от тях да гарантират, че правата, заложени в Конвенцията, се зачитат и защитават и по този начин самият Европейски съюз, а не само държавите-членки, ще подлежат на компетентността на Европейския съд по правата на човека. Това повишава нашият авторитет, както много точно е казано в доклада на г-н Jáuregui.

По отношение на Международния наказателен съд, смятам, че настоящият момент също ще бъде посочен като исторически и от голямо политическо значение, защото след няколко дни ще се състои Конференцията за преразглеждане на Римския статут. Това е единствената задължителна конференция, която трябва да се състои за преразглеждане на Римския статут при необходимост и за изготвяне на оценка на изключително важната стъпка напред, а именно Международния наказателен съд.

Ето защo това е събитие от особено значение, което днес се разглежда в Комитета по политика и сигурност, и утре ще подлежи на обсъждане в Комитета на постоянните представители (Coreper). Надяваме се, че през следващата седмица ще бъде приета резолюцията на Съвета, така че да можем да се присъединим към положителната оценка на Международния наказателен съд, дадена от други държави, като например държавите от Латинска Америка, които членуват в Съюза на южноамериканските нации (Unasur).

Говорим за Международен наказателен съд, който се ангажира да защитава правата на човека и следователно да завежда дела за престъпления срещу човечеството в международен план. Този ангажимент беше поет от Европейския съюз и неговите държави-членки. Бих искал да ви припомня, че през 2003 г. имаше общо становище, през 2004 г. имаше план за действие и споразумение на Европейския съюз относно сътрудничество със Съда през 2006 г. Всички държави-членки на Европейския съюз сега са страна по Римския статут затова сега попадат в компетентността на Международния наказателен съд.

Смятам, че това е изключително важно с оглед на подчертаването на ролята, която Международният наказателен съд играе на световната сцена, както и ангажимента на Европейския съюз за укрепването на тази позиция. В настоящия момент Международният наказателен съд работи основно в Африка, но Конференцията в Кампала показва на хората в Африка, че ние не сме срещу Африка – напротив, ние подкрепяме Африка.

Това е още една причина, поради която Конференцията за преразглеждане е много важна. Тя е отворена за всички държави, както и за гражданското общество и международните и регионални организации, а също и ще ни даде възможност да оценим състоянието на международното правосъдие във време, когато Международният наказателен съд придобива статут на единствения постоянен международен наказателен съд.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, съгласна съм с всички изказали се и с всички колеги, които работиха по този въпрос. Присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека е стъпка от конституционна важност. Така ще бъде завършена системата за защита на основните права в рамките на Съюза и отлично знаете, че съгласно Договора от Лисабон това не е възможност, а цел.

Следователно приветствам това, че Парламентът показва такъв голям интерес по това досие – като, между другото, прави това от самото начало – свидетелство за което е резолюцията, внесена от Парламента.

По-конкретно, бих искала да благодаря на докладчиците от комисията по конституционни въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи за отличното им сътрудничество по досието. Бих искала да им благодаря за организираното изслушване, което действително подпомогна и беше полезно за напредъка по настоящото досие.

Проектодокладът, представен от Jáuregui Atondo, е до голяма степен в съответствие със становището на Комисията. Нека спомена само три точки, които според мен са много важни.

Първо, Комисията споделя становището, че присъединяването на ЕС към допълнителните протоколи на Европейската конвенция – които, между другото, не са ратифицирани от всички държави-членки – също е в голяма степен желателно. Действително голяма част от протоколите потенциално се отнасят до упражняването на правомощията на Съюза, а някои от гаранциите, заложени в тези протоколи, също са отразени в Хартата. Ето защо директивите за преговори следва да възложат на Комисията да договори разпоредба, гарантираща, че Съюзът може да се присъедини към всеки от допълнителните протоколи.

В такъв случай решението към кои протоколи де факто ще се присъединим, освен към самата конвенция, трябва да бъде взето единодушно от Съвета след получаването на съгласие от страна на Парламента. Според Комисията подобни решения следва да обхващат по възможност всички допълнителни протоколи и следва да бъдат вземани заедно със самото решение за присъединяване.

Второ, важно е да се има предвид конкретната ситуация на Съюза като отделен правен субект с автономни правомощия, който ще представлява договаряща се страна в механизъм, първоначално предназначен единствено за държави. Затова е необходимо налагането на редица технически процедурни адаптации към Конвенцията с оглед на специфичното естество на правото на Съюза.

Сред тях е т.нар. „механизъм на ответника“, който да вземе под внимание децентрализираното прилагане на правото на Съюза от страна на държавите-членки. Чрез този механизъм Съюзът ще получи правото да обединява производствата като ответник в дела, заведени срещу държава-членка в случай че правото на Съюза се оспорва. Радвам се, че докладът на Парламента също привежда доводи в тази насока.

Трето, изцяло подкрепям доклада, в който се препоръчва участието на представители на Съюза в структурите на Конвенцията наравно с тези от договарящите страни. Такова участие е действително основен елемент с оглед на плавната интеграция и включването на Съюза в системата на Конвенцията. Това, по-конкретно, означава, че в Съдът в Страсбург ще присъства съдия, избран от всяка договаряща страна.

Ето защо Комисията категорично подкрепя назначаването на постоянна длъжност на съдия, избран да представлява Съюза, който има същия статут и същите задължения като своите колеги. Един съдия ad hoc, който би се намесвал само в дела, заведени срещу Съюза или които засягат правото на Съюза, според нас не би бил достатъчен.

Що се отнася до начина на избиране на съдия, представляващ Съюза, следва да бъде приложена обикновената процедура, заложена в Конвенцията.

Това означава, че Парламентарната асамблея на Съвета ще избере съдия от предложени трима кандидати, представени от Европейския съюз, и изразявам своето съгласие с проектодоклада по отношение на това, че на подходящ брой членове на ЕП следва да бъде позволено да участват в заседанията на Асамблеята при избирането на съдии на Европейския съд.

Процедурата за съставяне на списъка с тримата кандидати не е свързана със споразумението за присъединяване – тя зависи от нас. Ще трябва да направим това чрез вътрешни юридически правила, а идеята, че Парламентът следва да участва така, както е посочено в чл. 255 относно подбора на кандидати за Съда, е твърде интересна и заслужава по-задълбочен анализ.

Уважаеми колеги, както знаете, испанското председателство поставя на челно място сред своите приоритети настоящото досие и се стреми към постигане на споразумение преди края на юни. Ако Съветът успее да постигне споразумение дотогава – което се надявам да се случи – това ще ни предостави възможност да започнем преговори по присъединяването след края на лятото. Както вече казах преди две седмици в Брюксел, ще гарантирам, че Комисията – като преговарящ от страна на Съюза – да предоставя на Парламента пълната информация по време на преговорите.

Всичко това се отнася до европейските дейности, но пред нас стои и въпроса за международните права на човека. Както знаете, през 1998 г. 138 държави предприеха стъпка напред, като приеха Римския статут, създавайки за пръв път в историята постоянен международен съд, за да гарантират че извършителите на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления ще бъдат подведени под отговорност. Съдът започна своята работа през 2003 г. и сега, седем години по-късно, предстои Конференцията за преразглеждане в Кампала, която ни приканва да направим начален анализ на дейностите на Съда, на предстоящите предизвикателства и на ефективността на подкрепата на ЕС.

По отношение на дейностите, знаем, че Съдът е напълно функциониращ, но все още се намира в ранен стадий на своето развитие. Нито един юридически цикъл не е завършен, но Международният наказателен съд разглежда ситуацията в пет държави: започнато е едно дело, друго предстои да започне на 5 юли, а трето дело е в досъдебна фаза – всички те се отнасят за DAR и DRC.

Нека не забравяме, че това е юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, така че първоначалната отговорност остава в самите държави. В повечето случаи Съдът играе ролята на катализатор за държавите, за да се разследват и завеждат на съответните дела в националните съдилища. Същевременно през краткото си съществуване Съдът способстваше за предотвратяването на бъдещи жестокости, тъй като извършителите вече знаят, че справедливостта ще надделее и в този смисъл Съдът се изправя пред предизвикателства.

След ратифицирането от страна на Бангладеш броят на държавите, участващи в Римския статут, се увеличи на 111. Пределно ясно е обаче, че трябва да се стремим към всеобщо приемане на Статута и на Съда. За Съда е необходимо участието и сътрудничеството на всички участващи държави и на тези, които не участват, както и на международните и регионалните организации. Съдът не може да изпълнява своите функции без съдействието на държавите, които да задържат лицата, на които е издадена заповед за задържане от Международният наказателен съд; нито без да бъде осигурена защита на свидетелите; нито ако няма затвори за осъдените. Ето защо през последните десет години ЕС даде своята подкрепа на Съда, за да подпомогне решаването на тези проблеми.

Като Европейски съюз от самото начало сме верни поддръжници на установяването на Съда като основен механизъм в новия световен ред, чието предназначение е прекратяването на безнаказаността, поради която, както знаем, милиони хора в близкото минало са станали жертва на престъпления, но само малцина от отговорните за тези престъпления са осъдени.

Според ЕС наличието на ефективен Международен наказателен съд е необходимият инструмент за международната общност в борбата с безнаказаността и в насърчаването на основан на правила международен ред. Ето защо подкрепяхме Съда чрез различните методи на разположение, които министърът вече спомена. Общото становище премина в план за действие. Ние бяхме първата организация, която през 2006 г. встъпи в сътрудничество и сключи споразумение за съдействие със Съда, предоставяйки на Международния наказателен съд пълна политическа и дипломатическа подкрепа чрез ходове, политически диалози и изявления. Включването на клаузите на Международния наказателен съд в международни споразумения вече е постоянна практика за Европейския съюз.

От 2000 г. насам европейската инициатива – по-късно наричана Европейски инструмент за демокрация и права на човека – внесе сумата от 29 млн евро в подкрепа на Съда, пряко или косвено, изключително чрез кампании на световното гражданско общество. Освен това Европейският съюз прие няколко решения в областта на справедливостта, свободата и сигурността с оглед на заздравяването на сътрудничеството между държавите-членки при разследването и подвеждането под отговорност на престъпления от Римския статут на национално равнище, като по този начин правим всичко възможно за напредъка на системата. Тя се нуждае от по-нататъшно усъвършенстване, но и от силното участие на всички държави по света, за да можем да осъществим тази цел.

  Cristian Dan Preda, докладчик на становището на комисията по външни работи. – (RO) Ще се позова на доклада на г-н Jáuregui Atondo. Най-напред бих искал да го поздравя за изготвения от него отличен доклад, който според мен предлага цялостна картина на ползите и предизвикателствата, произтичащи от присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

От гледна точка на становището, което изготвих, от името на комисията по външни работи, бих искал да наблегна на главното преимущество от присъединяването на ЕС към ЕКПЧ. Днес, след приемането на Договора от Лисабон, тази стъпка може да изглежда напълно очевидна, но през последните 30 години съществуваше постоянен стремеж към нея. Считам, че присъединяването към ЕКПЧ ще засили доверието на трети държави към ЕС при разговори, свързани с правата на човека, потвърждавайки още веднъж пред всички, че Европейският съюз е преди всичко общност, основаваща се на правото.

Ето защо институциите на ЕС, както и тези на държавите-членки от Съвета на Европа, ще подлежат на външния, независим контрол на Европейския съд по правата на човека в Страсбург въз основа на принципа за единен стандарт на правата на човека и един съд. От гледна точка на възможността да разполагаме с единен стандарт на правата на човека, трябва да подчертая, че присъединяването към ЕКПЧ същевременно предлага възможност ЕС да се присъедини и към другите договори на Съвета на Европа. Разбира се, имам предвид допълнителните протоколи, ревизираната Европейска социална харта, която, както знаете, допълва и укрепва защитата на правата на човека на общоевропейско равнище. Освен това считам, че засиленото участие на европейските органи в структурите на Съвета на Европа, занимаващи се със защита на правата на човека, е логична последица от споменатия единен стандарт за защита.

Друг въпрос, който изтъквам в становището, изготвено от мен, от името на комисията по външни работи, е, че, от една страна, е необходимо да се постигне баланс между запазването на спецификата на европейската съдебна система, и, от друга страна, съхраняването на системата за компетентност в Страсбург, показала своята ефективност при защитата на правата на човека на общоевропейско равнище.

  Kinga Gál, докладчик на становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. – (HU) Госпожи и господа, най-напред, позволете ми да благодаря на автора на доклада на комисията по конституционни въпроси, г-н Jáuregui Atondo, за неговото сътрудничество. Считам, че тясното сътрудничество между комисията по конституционни въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, съвместно с подкомисията по правата на човека, която допълни нашата работа, успешно подпомогна решаването на въпросите, свързани с нашето присъединяване към конвенцията, и уместно посочи възникналите въпроси, които предстои да бъдат изяснени.

От името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, твърдо реших, най-напред – и това накрая беше потвърдено от комисията – да се уверя, че нашето присъединяване действително предоставя добавена стойност за гражданите на ЕС и че те ясно съзнават тази стойност и произтичащите от нея възможности, въпреки че следва да избягваме и възникването на прекалено високи очаквания.

Съществуват безброй въпроси от решаващо значение, които трябва да бъдат изяснени по време на предстоящите преговори; сред тях са взаимоотношенията между Съда в Страсбург и Съда в Люксембург, тъй като в нито един от тях няма да настъпи промяна по отношение на системата на компетентност. Считам, че е важно да подчертаем, че реформата на Съда в Страсбург съвпада с присъединяването и на това следва да се обърне особено внимание. Освен това бих искала да подчертая, че настоящото присъединяване ще има успех единствено ако действително спомогне за укрепването на настоящите институции, като съдебната система във всяка държава-членка трябва да предприеме необходимите мерки в тази насока. Присъединяването на ЕС към Конвенцията е единствен по рода си експеримент, но той не бива да застрашава вече постигнатото по отношение на прилагането на правата на човека. Особено важно е да знаем, че успехът на присъединяването зависи от укрепването на вече съществуващите институции и постигането на действителна добавена стойност за гражданите.

  Laima Liucija Andrikienė, от името на групата PPE. – (EN) Г-жо председател, Конференцията за преразглеждане на Международния наказателен съд (МНС) е дългоочаквано и значимо събитие за развитието на самия Съд и, в по-широк смисъл, международното наказателно правосъдие.

Конференцията за преразглеждане е добра възможност за заинтересованите страни да обърнат внимание на съществуващите недостатъци на МНС и да предложат възможни промени или насоки за реформа. Бих искала да спомена няколко въпроса, които държавите-членки на ЕС, както и делегацията на ЕП, следва да поставят на дневен ред.

Един от тях несъмнено е позицията на нашите трансатлантически партньори относно МНС. Бих искала да подчертая, че неучастието на САЩ в МНС е единственият най-важен фактор, който понижава общественото значение и авторитета на МНС. Ето защо би било от голяма полза, ако нашите американски партньори изразят по-ясно настоящата си позиция и ангажираност по отношение на МНС.

Бих искала също така да призова ЕС да настоява за обсъждане и – да се надяваме за преразглеждане – на член 124, познат също като преходна разпоредба, относно Римския статут, който позволява на държавите да избират техните граждани да не влизат в обхвата на компетентност на МНС за военни престъпления за седемгодишен период след ратифицирането на Римския статут. Това е непростима „вратичка“, която следва да бъде премахната от Римския статут.

Не на последно място, бих искала да подчертая, че Европейският съюз следва да се стреми към по-мащабното ратифициране и прилагане на Римския статут по отношение на държавите, които досега не са направили това. Европейският съюз трябва да приеме това за своя цел по време на преговорите за разширяване и фазите на присъединяване на новите държави-членки на ЕС. Това също така следва да заеме предна позиция в дневния ред при нашите сделки с Русия, особено предвид факта, че сега протичат преговорите относно задължителните параметри на партньорското споразумение с руските ни партньори.

  Debora Serracchiani, от името на групата S&D. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, благодаря на докладчика за отлично свършената работа относно членството на Европейския съюз в Конвенцията за правата на човека, което е в полза на европейските граждани: благодарение на Конвенцията, ще има нов съд, външен за Европейския съюз, който ще бъде гаранция за това, че правата на европейските граждани ще бъдат винаги зачитани от Европейския съюз и държавите-членки.

Съгласно демократичния принцип Европейският съюз и държавите-членки следва винаги да имат правото да могат да се защитят. Ето защо считам, че е от решаващо значение всяка нация, която участва в Конвенцията, да има свой представителен съдия, който да разяснява обстоятелствата, свързани с всяка жалба. Също така смятам, че е важно Европейският парламент да разполага с неформална структура, която да координира обмена на информация между Парламента и Парламентарната асамблея на Съвета и че по време на преговорите Парламентът следва също да бъде консултиран.

Бих искала да добавя и че европейските граждани имат правото да познават механизмите, от които се ръководи това членство, както имат правото да знаят своите права. Ето защо считам, че е от съществено значение за Съвета на Европа и Европейския съюз да обмислят създаването на насоки, разясняващи всички последици и изводи, които ще произтекат от членството.

  Andrew Duff, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, присъединяването на ЕС към ЕКПЧ беше дългоочаквано и представлява основна част от пъзела, който в завършен вид следва да представлява режим на неприкосновени права, подпомаган от Съда и под външния надзор на Съда в Страсбург.

Настоящата мярка е с неминуемо сложно естество, защото е компенсация за обвързващия характер на Хартата на основните права. Това налага необходимостта за постигане на нов консенсус между тези, които като консервативните британци предпочетоха междуправителствения подход на Съвета на Европа, и федералистите като мен, които предпочетоха наднационалния подход. Подобно побратимяване е крайно подходящо в сегашния период на коалиционна политика в Обединеното кралство между партиите на британските либерал-демократи и консерваторите.

  Barbara Lochbihler, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, приемането на Римския статут и установяването на Международния наказателен съд (МНС) е истински успех. Съществуват редица примери, които показват това, но основното е, че за пръв път в историята сега е възможно високопоставени представители от една държава – цивилни или военни – да бъдат подвеждани под отговорност за наредени от тях военни престъпления или престъпления срещу човечеството.

ЕС подкрепи създаването и работата на МНС по множество положителни начини и трябва да продължи да подкрепя и подпомага Съда, както и да защитава неговата независимост. На предстоящата конференция за преразглеждане в Кампала ще се извърши преглед на дейността на Съда и ще бъдат поставени въпроси относно успехите и необходимостта от подобрения. Сега е моментът ясно да се посочи, че държавите трябва да се стремят да приемат закони или да въвеждат съществуващото законодателство последователно на национално равнище, за да окажат съдействие на МНС.

Все още нещата се бавят, щом стане дума за задържане на високопоставени лица, на които е била издадена заповед за арест. Членът на Комисията Рединг вече подчерта този факт. Често пъти страхът от дипломатически усложнения взема превес над разбирането, че МНС се нуждае от реална подкрепа, за да покаже резултати.

Необходимо е на Конференцията в Кампала да се поработи върху определението на термина „агресивна война“. Работна група от държавите, които са страни по Римския статут, посветена на този въпрос, извърши някои успешни подготвителни дейности в това отношение и вече предостави подходящ текст, който се съдържа в нашата резолюция. Призоваваме Комисията и държавите-членки да работят усилено за въвеждането на това определение в Статута и съответното му включване в компетентността на Съда.

По този начин трябва да се обърне строго внимание на гарантирането, че няма да се въвеждат ограничения по отношение на независимостта на Съда. Позволете ми в заключение да наблегна на особената важност на призива Европейският съюз да бъде представляван на Конференцията от възможно най-високопоставени лица. Това ще бъде знак за нашата подкрепа към Международния наказателен съд, както и положителен пример за другите правителства.

  Ashley Fox, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, моята група е ангажирана със защитата на правата на човека, но не сме убедени, че да позволим Европейският съюз да подпише Конвенцията е мъдро решение. Предвид това, че всяка държава-членка вече е подписала Конвенцията, каква е ползата за ЕС също да постави своя подпис? Много бих се радвал, ако някой в тази зала може да ми даде практически пример за това как правата на един от моите избиратели ще бъдат по-защитени вследствие на подписването на Конвенцията от страна на ЕС.

Понастоящем държавите-членки не са длъжни да прилагат Конвенцията пряко в своето законодателство. Искам да се уверя, че ако ЕС подпише Конвенцията, това няма да се промени. Не желая властта на британския парламент да променя начина, по който решаваме да защитим правата на човека, да бъде подкопавана. Подозирам, че сред мотивите на настоящото предложение е желанието да се подобри статуса на ЕС, който да покаже, че е участник на международната сцена. Според мен това е твърде основателна причина да не позволим Европейският съюз да подпише Конвенцията.

  Helmut Scholz, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, моята група силно приветства присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за правата на човека. Без съмнение, това е най-значимият инструмент на Европа в областта на правата на човека и важността на базирания в Страсбург Европейски съд по правата на човека е ясна – може би дори за г-н Fox – поради факта, че разглежда средно 30 000 жалби годишно. През 2009 г., между другото, жалбите бяха 57 000 и Съдът издаде 2 000 присъди, или, по-точно, трябваше да произнесе тези присъди.

Европейският съюз също има съд, но за разлика от Европейския съд по правата на човека, Съдът на Европейския съюз не отговаря единствено за защитата на основните права и не е съвсем погрешно при сегашните обстоятелства да установим, че в миналото Съдът не е заемал единствената водеща роля в развитието на европейските основни права.

Както Съветът на Европа, така и Европейският съюз наричат предстоящото присъединяване историческо и смятам, че мнозинството сред нас тук в пленарната зала ще дадем своята подкрепа при гласуването. Надявам се преди всичко настоящото решение действително да докаже историческото си значение за европейските граждани, тъй като ще създаде пространство на приложими права на човека, с което ще са обвързани не само 47 правителства, но също и институциите на Европейския съюз. По този начин Европейският съюз ще даде ясен знак на гражданите на Европа, че не стои над закона по отношение на правата на човека, както и че те, гражданите, могат да вземат мерки в случай, че институциите на Общността нарушат техните права на човека.

Специфичният формат на присъединителния процес със сигурност ще породи някои проблеми и поради това е важно да намерим най-добрите решения за бързото и градивно уреждане на техническите и правни трудности, като освен това се подхожда непредубедено и творчески.

  Morten Messerschmidt, от името на групата EFD. – (DA) Г-жо председател, лесно е да видим предимствата от присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека. То ще бъде от полза за хората, които са били наети на работа в ЕС и са били уволнени, защото са отказали да подпишат фалшиви документи и са подали сигнал за корупция. Съгласно член 6 в подобни случаи те могат да заведат дело в Европейския съд по правата на човека. Присъединяването ще бъде от полза и на колегите тук в Парламента, които получават невъзможни глоби поради това, че изразяват мнението си свободно и няма къде да се оплачат. Съгласно член 10 подобни дела могат да бъдат заведени в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. В този смисъл е лесно да видим ползите.

Причината, поради която аз и моята група, въпреки всичко, не сме съгласни с присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека, е фактът, че недостатъците от тази стъпка очевидно надвишават предимствата. Няма съмнение например, че Съдът на Европейския съюз, по-конкретно, ще използва присъединяването, за да разшири още веднъж правомощията на Европейския съюз. В много други области – социалната сфера, политиката за чужденците и основните свободи – ще видим как е възможно да се използва присъединяването към Конвенцията за правата на човека като пореден аргумент в полза на увеличаването на броя на решенията, взимани на равнище ЕС, което означава по-малко решения, вземани от държавите-членки. Не искаме да бъдем свидетели на ситуация, в която държавите-членки не могат да определят собствената си политика относно чужденците или въпросите, свързани с техните свободи, свободата на изразяване и всичко останало, включено в Конвенцията. Тези въпроси трябва да се решават на национално равнище и затова Европейският съюз следва да се откаже от тази инициатива.

  Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Г-жо председател, докладчикът посочва в разработения от него доклад, че присъединяването към ЕКПЧ ще осигури на гражданите защита срещу действията на Съюза. Много повече ме интересува защитата на жителите в моя избирателен район, Уест Мидландс в Обединеното кралство, срещу Конвенцията за правата на човека.

В Обединеното кралство, разбира се, включихме това в нашето законодателство през 1998 г., позволявайки на ЕКПЧ да е валидна във всички наши съдилища. В манифеста на новото правителство на консерваторите беше обещано, че те ще отменят акта за правата на човека, но трябваше да знаят, че съгласно Договора от Лисабон ЕС е правен субект и има по-големи правомощия от електората на Обединеното кралство. Всичко това ни напомня за Джордж Оруел. Това е зловещо предзнаменование и, както знаем, някои са по-равни от други, когато става дума за правата на човека.

По-рано този месец моите избиратели в Меридън и Хатън пострадаха от нашествието на т. нар. „пътешественици“, които нарушиха спокойствието, застроявайки без разрешение и най-вероятно незаконно малкото останали ценни зелени площи. Благодарение на Конвенцията за правата на човека тези пътешественици имат специални неприкосновени права. Те са с предимство в системата на здравеопазването и образованието, като всичко е за сметка на местните данъкоплатци!

Докладчикът желае да включим в този процес нашите национални съдилища и министерства на правосъдието. Смятам, че Конвенцията за правата на човека вече нанесе достатъчно щети. Може би докладчикът би искал да посети моя избирателен район и да види със собствените си очи оскверняването на нашата земя. Може би ще поиска да поговори с трудещите се селяни, които са станали свидетели на рязкото падане на цените на техните домове. Може да направи оглед на полицейските ограничителни ленти, поставени за да запазят обществения ред и, разбира се, да бранят специалните права на пътешествениците. Той би могъл дори да се порадва на зрелището от 90 камиона, натоварени с чакъл, които разбиват селските улици, където родителите се разхождат със своите деца. Той може да подпомогне жителите, които се втурват да поставят охранителни съоръжения в очакване на голямата вълна от престъпна дейност, която често съпътства подобно застрояване.

Това, разбира се, са дребни грижи, които са нищо в сравнение с важния политически проект, който представлява Европейския съюз, но нека обърнем внимание на това, че когато предлагаме специални права на една група граждани, автоматично накърняваме правата на друга част.

Конвенцията за правата на човека накърни правата на моите избиратели. Не би следвало длъжностни лица, които не са избрани, да решават кой е специален и кой не. В Обединеното кралство имаме новоизбрано правителство, което даде обещания в тази област. В името на демокрацията, позволете му да изпълни тези обещания!

  Íñigo Méndez de Vigo (PPE). – (ES) Г-жо председател, преди повече от 20 години – всъщност преди 23 години – имах щастието да стана свидетел на подписването в другата парламентарна сграда на споразумение между тогавашния председател на Европейската комисия, Жак Делор, и генералния секретар на Съвета на Европа, Марселино Ореха, за включване от страна на тогавашните европейски общности в Европейската конвенция за защита на правата на човека. Това се случи преди 23 години.

Това ми напомня на отговора на поета Хайнрих Хайне, когато беше запитан: „Къде бихте желали да умрете?“ Той отговаря: „В Англия, защото там всичко се случва 100 години по-късно“. Въз основа на някои от изказванията, които чухме, изглежда, че всичко се случва с 200 години закъснение, г-жо председател. Надявам се обаче, че благодарение на влиянието на г-н Duff в новата правителствена коалиция между либерал-демократите и консерваторите положението ще се подобри.

Ето защо, г-жо председател, моята група, групата на Европейската народна партия (Християндемократи), от дълго време подкрепя присъединяването и сърдечно приветстваме отличния доклад на г-н Jáuregui. Това е неговият първи доклад и съм уверен, че няма да бъде последният.

Нашата позиция е такава, защото усещаме, че това ще увеличи гаранциите за обществото, тъй като това, което правим, е да предоставим повече гаранции за хората, че законодателството на Европейския съюз, прилагано в държавите-членки, както и законите на Европейския съюз, са съгласувани с набора от права, признати в Европейската конвенция за защита на правата на човека.

Настоящият доклад е предпоставка за решаването на редица проблеми от технически и правен характер, които тепърва ще възникнат, защото не бива да забравяме, че Конвенцията беше създадена, за да бъде подписана и приложена от държавите-членки. Независимо от пропагандата, която провеждат някои групи в Парламента, Европейският съюз не е държава, нито свръхдържава. Той е международна организация и поради това съществуват известни трудности при приспособяването на международна организация към нещо, първоначално предназначено за държавите.

Г-жа Giannakou, която беше нашият докладчик в сянка и свърши отлична работа, за което искрено й благодаря, ще говори за конкретните проблеми. Всичко, което искам сега, е да се присъединя към заместник-председателя, г-жа Рединг, и да призова Съвета да даде на Комисията мандат за бързи преговори, като съм уверен, че моят приятел, г-н Лопес Гаридо, ще се погрижи за това. Това означава, г-жо председател, че скоро ще имаме възможността да честваме присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

  Juan Fernando López Aguilar (S&D). – (ES) Г-жо председател, бих искал да се присъединя към поздравленията към докладчика, г-н Jáuregui, и докладчиците в сянка, които работиха по изготвянето на настоящия доклад. Правя това, преди всичко, за да подчертая факта, че по същия начин, по който работихме за преодоляването на икономическата криза в Паричния съюз по време на тазгодишния парламентарен мандат, сега ще заявим, че Европа няма да бъде изградена чрез вътрешен пазар или единна валута, а от хората.

Правата на хората са утвърдени в Хартата на основните права на Европейския съюз – тази „декларация за правата“, която трябва да вземе под внимание политическото и обществено измерение на европейската интеграция.

Правата на хората се утвърждават и чрез мандата на член 6 от Договора относно присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за правата на човека.

Това не ограничава никое от основните права, гарантирани на европейските граждани от законодателството на държавите-членки, поради факта, че те са граждани на тези държави-членки. Напротив, чрез тази стъпка правата, с които разполагаме всички ние като участници в един съвместен проект, се увеличават и утвърждават.

Като председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, също искам да подчертая факта, че обсъждахме всички проблеми, които ще възникнат с въвеждането на Европейската конвенция за правата на човека в рамките на общата култура на укрепване и гарантиране на правата и гражданството. Организирахме изключително плодотворни посещения на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека и свикахме трета конференция на 21 юни, на която ще присъстват важни специалисти и съдии от Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз, за да определим съвместно и предварително правните гаранции на правата на гражданите.

Британски правен експерт на име Харт писа, че няма права без правни гаранции и няма правни гаранции без съдии, както не може да има Европа без граждани, нито европейски граждани, ако те не съзнават, че европейската интеграция ни помага да израстваме и да утвърждаваме основните права, с които вече разполагаме като членове на държавите-членки на ЕС.

  Marietje Schaake (ALDE). – (EN) Г-жо председател, при преразглеждането на Римския статут на Международния наказателен съд нека припомним, че неговото създаване бележи истински успех за либералната демокрация и представлява отговорност за ефективното прилагане на международно право. Чрез ратифицирането на Римския статут от страна на всички държави-членки на ЕС преминаваме към следващата глава в изпълнението на нашите амбиции и отговорности в областта на правата на човека, мира и правосъдието.

Критичната оценка е важна, но МНС вече е институция от особена важност, тъй като гарантира, че основните ценности не са само европейски, но имат универсален характер. Съдът е последна инстанция, както каза членът на ЕК Рединг, ное изключително важен. Европейският съюз и държавите-членки следва да продължат своя ангажимент към Международния наказателен съд и принципите, защитавани от него, приемайки насоките на ЕС относно МНС. Основно задължение е разследването и даването под съд на извършителите на военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството.

Следвайки Договора от Лисабон, работим за ефективна обща външна политика на ЕС. Върховният представител следва активно да насърчава присъединяването на други световни участници към Римския статут – Китай, Индия, Русия и важни кандидати за членство като Турция – но същевременно дългосрочният съюзник на ЕС, Съединените американски щати, следва да влезе в диалог за приноса към световното правосъдие и сериозно да обмисли присъединяването си към своя съюзник. Като европеец от Холандия бих искал да уверя нашите граждани, че никога няма да прибегнем до т.нар. закон за „нахлуването в Хага“.

Европейският съюз се нуждае от конструктивна работа с Турция и САЩ с оглед на прекратяването на безнаказаността в Иран – един от най-неотложните случаи на агресия, където гражданите ежедневно и систематично са подложени на екзекуции, изнасилвания и мъчения от страна на собственото си правителство. Трябва да работим за действителното глобализиране и световно приложение на правата на човека, правосъдието и принципите на правовата държава и МНС е важно средство за постигането на тази цел. Необходима е също така световна подкрепа за Съда. Европейският парламент е обединен по отношение на този въпрос и работи конструктивно в тази насока.

  Gerald Häfner (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, това, към което се стремим тук, днес, е извеждането на правото на наднационално равнище. Значимостта на това може да се проследи чрез поглед към ужасяващата история на моята страна, както и към нарушенията на правата на човека, които понастоящем се извършват. В действителност германците не са извършили най-ужасните престъпления в историята поради това, че са нарушавали закони, а защото са изготвяли закони, които са узаконявали неетичните действия и това например е превърнало убийствата на евреи, комунисти, християни, хомосексуалисти и други в правно задължение. Ако такива хора, и преди всичко тези, които са издавали заповед за подобни действия, казват по-късно, че просто са изпълнявали повелята на закона, което на по-късен етап прави тяхното осъждане невъзможно, то това показва неимоверна слабост в правото и в хуманността.

Ето защо работата ни относно Международния наказателен съд представлява огромна стъпка към това всички такива хора да съзнават в бъдеще, че има съдия над националното право, както и че до края на живота си ще трябва да живеят със съзнанието, че ще им бъде потърсена отговорност. Това е голяма крачка напред, както присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за правата на човека, за което ние и аз лично се борихме дълго време. Радвам се, че днес ще имаме възможността да осъществим това заедно и бих искал да благодаря на докладчика, г-н Jáuregui Atondo, за изключителния му доклад.

  Charles Tannock (ECR). – (EN) Г-жо председател, моята национална партия, британските консерватори – за тези, които не знаят, аз съм консерватор – в миналото изрази сериозна загриженост относно МНС и прилагането на международната наказателна съдебната практика, както се посочва в Римския статут, по отношение на престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид.

Десетата годишнина от влизането в сила на Статута обаче сега ни позволява да изготвим ясна оценка на ролята на МНС и според мен прави чест на Съда, който строго се придържаше към своята работа, отбягвайки някои съдебни дела за дребни престъпления и призовавайки на съд само най-големите тирани.

Главният прокурор на Съда, Луис Морено-Окампо, умело подпомогна Съда за утвърждаването на неговата безпристрастност в световен мащаб. Агресивното водене на дела с политически подбуди, слава Богу, не успя да бъде осъществено, което беше една от основните грижи на нашите американски съюзници. Великобритания се присъедини към МНС при предходната администрация на лейбъристите. Може би неотдавнашното установяване на коалиция между консерватори и либерали в Обединеното кралство сега ни предоставя възможност да преоценим отношенията между Великобритания и МНС и на Конференцията в Кампала да коригираме някои от оспорваните области като отговорността на командването.

Не можем да позволим жизненоважните национални интереси на Обединеното кралство да бъдат подложени на риск от Международния наказателен съд, но същевременно следва да приемем и че при известни обстоятелства МНС може да играе конструктивна роля, като премахне условията за безнаказаност на диктаторите, отговорни за геноцид.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL). – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, бих искала да засегна въпроса за присъединяването към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и същевременно да разгледам въпроса за присъединяване към Международния наказателен съд (МНС).

Най-напред бих искала да благодаря на докладчиците за качеството на техните доклади и за волята им да включат всички предложения в чудесен дух на общо разбирателство.

В допълнение към всичко казано дотук в подкрепа на присъединяването бих искала да подчертая две точки, които смятам за важни: установяването на контрол извън Съюза и екстратериториалността на Конвенцията; с други думи, нейното приложение във всички актове на Съюза, включително извън територията на ЕС. Позволете ми да изразя надеждата, че клаузите за „правата на човека и демокрацията“ така ще придобият малко по-голям смисъл. Ето защо мандатът за преговори на Комисията трябва да се отнася не само до самата Конвенция, до всички протоколи и споразумения, които вече се съдържат в Хартата на основните права, но освен това ние трябва поемем задължението много бързо да възприемем всички правни средства на ЕКПЧ, за да разполагаме с съгласувана система за защита на правата на човека.

Що се отнася до МНС, бих искала да изразя две желания. Първо, бих искала Европейският съюз да бъде особено бдителен по отношение на правата на жертвите и техните законни представители. Това предполага правно съдействие ad hoc, което да позволява достъп до външни адвокати специалисти.

Втората ми молба, г-жо член на Комисията, е Съюзът да използва цялата си енергия и авторитет, за да гарантира, че държавите-членки като цяло адаптират своето законодателство към международното право. Франция, по-конкретно, все още не го е направила. Изразявам съжаление за това, както и че някои големи държави като Съединените американски щати, не участват в прилагането на международното право в областта на престъпленията срещу човечеството.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-жо председател, присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията за правата на човека на Съвета на Европа ще бъде последвано от законодателство, което ще направи Конвенцията част от правото на Европейския съюз, а също така, като документ на друга организация, ще служи като външен ориентир. Това означава, че Съдът на ЕС в Люксембург ще има компетентността да тълкува и привежда в действие два потенциално конкурентни документа – Хартата на ЕС и Конвенцията на Съвета.

Отправих запитване до няколко експерти в комисията по конституционни въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи какво би последвало, ако възникне конфликт между двата документа или между отделни части на единия документ. Кой документ или коя част от него ще има предимство?

Беше ми обяснено преди всичко, че документът или частта, която дава повече свобода, ще бъде с предимство пред този, който предоставя по-малко свобода. По-късно попитах какво решение ще бъде взето, ако са налице две спорещи страни и всяка предявява различни, но конкурентни и вероятно противоречиви права – например правото да се изповядва религия, стига това да не накърнява околните, и правото на свобода на изразяването, включващо критика на убежденията на последователите на дадена религия. Това не е изцяло теоретичен въпрос, както показва случаят с датските карикатури.

Ставаше дума за кучето, което не лае или по-скоро експертът, който не се осмелява да изкаже мнението си. Тишината беше толкова оглушителна, колкото и ясна и разбираема за всички. Свободата на словото винаги ще бъде жертвана, защото това е позицията по подразбиране на ЕС. Отричането на свободата на словото е това, което Европейският съюз прави най-добре.

Говорим за две различни категории права – политическото право на свобода на изразяването срещу даване по съд от страна на държавата и правото да не бъдем накърнявани от критика. Правото да не бъдем накърнявани се счита за много по-важно от правото да се разисква въпрос от голям обществен интерес. Не следва ли да има някакви ограничения на свободата на словото? Следва да има ограничения за тези, които подбуждат към насилие, но критиката, която не влиза в тази категория, следва да не бъде обект на наказателното право.

  Marietta Giannakou (PPE). – (EL) Искам, по-конкретно, да благодаря на г-н Jáuregui Atondo за неговия доклад и нашето отлично сътрудничество, както и, разбира се, на г-н Preda и г-жа Gál, представляващи две различни комисии, за техния принос.

Присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за правата на човека и следователно към компетентността на Съда се основава, разбира се, на факта, че Съюзът е придобил своята правна същност съгласно Договора от Лисабон. Разбира се, някои се питат защо, след като Хартата за основните права е вече въведена, е необходимо да приемем компетентността на Европейският съд по правата на човека.

На първо място, Европейският съд по правата на човека, по смисъла на res judicata, разполага с много повече възможности в сравнение с тези, предлагани от основните права, както намекнаха председателството и члена на Комисията Рединг.

Второ, това по някакъв начин изгражда връзка между Европейския съюз и случващото се в Европа като цяло, а оттук и с държавите от Съвета на Европа. Разбира се, някои се чудят дали това ще причини по-сериозни общи усложнения, но в доклада се подчертава, че не следва да бъдат отправяни транснационални жалби, както и че съдилищата са равнопоставени. Всяко съдилище ще има юрисдикция по отношение на неотменните си правомощия, както и Европейският съюз по отношение на Съда в Люксембург.

Считам, че присъединяването към Европейската конвенция за правата на човека е важна стъпка, както и процедурата за присъединяване към протоколите, свързани със съответните правомощия; това, разбира се, ще предостави на Европейския парламент възможност за активно участие в преговорите и за подпомагане в избора на съдия чрез Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

  Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-жо председател, горд съм да председателствам делегацията на Парламента на Конференцията за преразглеждане на Международния наказателен съд, да чествам приноса му в изграждането на световното правосъдие и борбата с безнаказаността на престъпленията срещу човечеството, както и да представя решителността на Европейския съюз, в нашата обща външна политика и политика на сигурност, да работи за всеобща компетентност на Съда.

Призовавайки за по-добър достъп на жертвите на престъпления до правосъдие, следва да отбележим, че 15 от 24-те държави в света, които се включиха в доверителния фонд за жертвите, са сред нашите държави-членки на ЕС. Но освен това следва да отбележим със смирение, че това означава, че 12 държави-членки на ЕС не участват във фонда и че 14 от нашите държави не са посочили национални контактни точки, нито са се включили в годишното проучване, както се предвижда в Хартата. Всеобщата компетентност извън националните граници предполага първо всеобщото й прилагане тук у дома и, г-жо председател, със съжаление ще отбележа, че едно от първите решения на коалиционното правителство на Обединеното кралство е на Конференцията за преразглеждане да се противопоставим на компетентността за престъплението агресия, както и на предложението на Белгия за категоризиране на употребата на забранени оръжия във вътрешен конфликт като военно престъпление.

Агресията, незаконната употреба на сила срещу друга държава, беше подведена под съдебна отговорност на трибуналите в Нюрнберг и Токио в края на Втората световна война и за мен е трудно да разбера защо не бъде използван МНС, за да бъдат подведени под съдебна отговорност, извършителите на военните престъпления на 21-и век. Междувременно, не разбирам как може да се оправдае твърдението, че употребата на отровен газ или дум-дум куршуми е незаконна отвъд границите на страната, но не и вътре в страната. Твърди се, че когато Садам Хюсеин обгазява шиитите от Юга („блатните араби“) или когато демонстрантите в Газа биват застрелвани с куршуми, които преднамерено се разбиват на шрапнели в телата им, извършителите не се безпокоят, че ще бъдат подведени под отговорност. Съвсем просто казано, те грешат.

  Charles Goerens (ALDE). – (FR) Г-жо председател, дългоочакваният Международен наказателен съд, предназначен да дава под съд извършителите на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, е началният отговор към жертвите, които прекалено често, за съжаление, напразно са търсили обезщетение и правосъдие.

Преди създаването му мнозина от нас искаха Съдът да играе превантивна роля. Може ли действително международна структура, оправомощена да наказва извършителите на ужасяващи престъпления като тези в Босна, Руанда, Камбоджа и Дарфур, да не разубеди даден диктатор-екзекутор, който знае, че след като е извършил престъпление, вече няма да се чувства сигурен извън границите на страната, където се е радвал на пълна безнаказаност?

Във връзка с това бих искал да попитам Комисията и Съвета дали според тях превантивната цел е постигната? Например може ли Комисията да ми отговори, дали заповедта за задържане на президента Омар ал-Башир, издадена от Международния наказателен съд, представлява част от решението, или е част от проблема? Лично аз продължавам да смятам, че е част от решението.

Независимо от всичко, какви поуки могат да бъдат извлечени от краткия период на съществуване на Съда?

Отчитайки тези поуки, възнамерява ли Комисията – и това е последният ми въпрос – да внесе изменения по време на Конференцията за преразглеждане на МНС в Кампала, която ще предостави възможност за внасяне и при необходимост приемане на изменения в текста, който представлява правното основание на Съда?

  Konrad Szymański (ECR). – (PL) Присъединявайки се към Европейската конвенция за защита на правата на човека, на всяка цена трябва да избегнем някои сериозни опасности.

Налице е значителен проблем, свързан с конкуренцията между двете съдилища: Съдът в Страсбург и Съдът на Европейския съюз. Фактът, че два документа ще влязат в сила – Хартата на основните права и Европейската конвенция – ще създаде проблеми. Ще бъде много трудно да обясним на нашите граждани към кой съд да отправят своите жалби. Вследствие на това ще нарасне броят на случаите на отказ да бъдат разглеждани дела поради конфликт на компетентности на съдилищата и съответните правни основания. Освен това съществува опасност, че присъединяването на Съюза към Европейската конвенция ще доведе до намаляване на авторитета на конституционните традиции на държавите-членки, на които днес се градят общите правни принципи. По-конкретно, присъединяването на Съюза към Конвенцията не бива да бъде средство за заобикаляне на протокола от Договора от Лисабон, който гарантира освобождаването на Обединеното кралство и Полша от непредвидени последици по отношение на Хартата на основните права.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Госпожи и господа, съжалявам, че ми се полага само една минута по този важен въпрос, така че, позволете ми, независимо от краткото време, да ви съобщя, че северните части на Унгария, Словакия и Полша в момента са подложени на опустошително наводнение. Застрашен е животът на стотици хора. Необходимо е да ги уверим от залата на Европейския парламент в Страсбург, че сме солидарни с тях и съчувстваме на жертвите, както и че се надяваме това разрушително наводнение да утихне в най-скоро време. Отправям искане към ръководителите на Европейския парламент при необходимост да предложат съдействие на жертвите. В настоящия момент десетки градове в Северна Унгария са изцяло под вода. Надяваме се, че съдбата и господ ще имат милост към регионите, засегнати от бедствието.

Основният проблем по отношение на настоящия доклад е, че е важно всички присъстващи, в качеството си на членове на ЕП, да издигнем правата на човека до по-високо измерение, а именно защитата на правата на човека. Присъединяването към Конвенцията обаче не повишава защитата на правата на човека. Това е просто новопоявилата се идеология за Съединени европейски щати, която ние не подкрепяме, тъй като суверенните държави, държавите-членки, вече подписаха Конвенцията. Противопоставяме се също на схващането, че това символично решение следва да бъде взето поради внушението, че сме част от голяма империя.

  Carlo Casini (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н Лопес Гаридо, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, настоящото членство със сигурност е белег за една от мисиите на Европейския съюз – мисията за защита и насърчаване на правата на човека.

Мисия, която вече е изцяло формулирана и породена от историята, от факта, че държавите-членки вече са част от Конвенцията на Съвета на Европа, от повторното заявление, че основните принципи на Конвенцията и конституциите на държавите-членки вече представляват част от европейското право. Така че този символичен жест е от изключително значение.

Материализирането на тази идея в юридически правила обаче не е така лесно: настоящият доклад се отнася главно единствено до институционални въпроси и е напълно приемлив. Следва да изкажа моята благодарност и на г-н Atondo, както и се непременно искам да докладвам, че комисията по конституционни въпроси – на която съм председател – почти единодушно одобри настоящия документ. Ето защо сме удовлетворени от доклада и няма да се спирам на отделни части от него, тъй като ние изцяло подкрепяме всичко, което казаха председателят на Съвета и членът на Европейската комисия.

Имам само едно предложение предвид това, че становището относно институционалното присъствие на членовете на Европейския парламент в рамките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа при назначаването на съдия или съдии не е съвсем ясно. Бих казал, че има известен проблем по отношение на взаимоотношенията между населението на Европа, на Европейския съюз и населението на другите държави. За щастие, както вече е постановено в регламента за членството и представителността в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, всяка държава следва да има не по-малко от двама и не повече от 18 представители като цяло. Предвид значението на Европейския съюз предлагам да установим границата на 18.

В заключение обаче настоящата резолюция излага проблем, който си струва да бъде разгледан по-задълбочено, с други думи, проблемът, който вече неколкократно беше подчертан във връзка с взаимоотношенията между съдилищата. Считам, че трябва да поразсъждаваме малко повече върху него, но, преди всичко, трябва да помислим върху въпроса за европейския дух: ние сме Европейският съюз и, както е посочено в член 2 от Договора от Лисабон, ние се основаваме на човешкото достойнство и правата на човека, а равенството се основава на човешкото достойнство. В Европа не сме единни по този въпрос затова трябва внимателно да помислим върху понятието човешко достойнство – какви са неговите граници и какво включват те. Това обаче не е предмет на настоящото решение и настоящия доклад. Благодаря на докладчика.

  Maria Eleni Koppa (S&D). – (EL) Г-жо председател, Европейският съюз е и продължава да бъде ревностен поддръжник на Международния наказателен съд и неговата роля при защитата на универсалния характер на правата на човека. Всички се надяваме, че Конференцията за преразглеждане на Римския статут в Кампала ще бъде крайъгълен камък в по-нататъшното развитие на Съда.

Международната общност е призована да заздрави валидността на институцията и да гарантира защитата и по-нататъшното укрепване на независимостта и ефикасността на международното наказателно правосъдие. В рамките на процеса на преразглеждане бяха представени различни предложения, сред които най-важното без съмнение е това, което се отнася до престъплението агресия. Това, което е от първостепенно значение обаче, е да стане ясно, че Европейският парламент набляга на това, че ужасяващите престъпления срещу човечеството не могат да останат ненаказани. Искаме яснота на закона и сътрудничество между възможно най-много държави-членки от международната общност, за да сложим край на безнаказаността чрез справедлив и безпристрастен процес.

Военните престъпници трябва да бъдат напълно сигурни, че ще трябва да отговарят за своите действия. Именно тази сигурност за наказание може да подпомогне предотвратяването на подобни действия в бъдеще и да проправи пътя към помирение след ожесточени сблъсъци.

Затова заявяваме нашата пълна подкрепа на предназначението на Съда и нашата отдаденост на правата на човека и международното хуманитарно право и пожелаваме успех на Конференцията за преразглеждане в Уганда.

  Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Конференцията за преразглеждане на Международния наказателен съд ще бъде важна възможност за държавите-членки на Съюза да се застъпят за ценности, които според нас са от решаващо значение. За щастие, е налице общото убеждение сред европейците, че най-големите престъпления трябва да бъдат съдени, а извършителите – наказвани.

С оглед на това е добре, че Конференцията за преразглеждане ще се състои в Африка. Африка е континент, в който много престъпления все още остават ненаказани. Понастоящем Съдът провежда разследване в пет африкански държави: Кения, Демократична република Конго, Судан, Уганда и Централноафриканската република.

Трябва да се сложи край на безнаказаността на извършителите на тежки престъпления срещу собствените им граждани и срещу други хора, независимо от тяхното гражданство. Тук ролята на Съда е решаваща. Ако Съдът съществуваше преди 70 години, може би масовото убийство в Катин нямаше да се случи. Съществуването на ефективен съд само по себе си може да има превантивен ефект.

Европейските държави следва да подпомогнат Съда в основната му роля: разследване и даване под съд във връзка с военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството. Важно е повече държави да се присъединят към Римския статут, защото ефективността на Съда зависи от сътрудничеството между държавите и международните организации. Ето защо всички държави, участващи в Римския статут, следва да се включат в това сътрудничество, защото в противен случай, ефективността няма да бъде постигната.

  Ana Gomes (S&D). – (PT) В дневния ред на Конференцията в Кампала са включени важни въпроси, като престъплението агресия. Въпреки това даването под съд на обвинения Омар ал-Башир в настоящия момент е най-значимата стъпка за укрепване на всеобщата компетентност на Международния наказателен съд (МНС).

Именно благодарение на натиска на Европейския съюз Съветът за сигурност на ООН отнесе престъпленията в Дарфур към МНС. Сред заповедите за арест, издадени от МНС, е заповедта към настоящия държавен глава на Судан за престъпления срещу човечеството и военни престъпления.

Действията на Европейския съюз трябва да бъдат съгласувани с оценката на наблюдателите на изборите в Судан, чието заключение е, че изборите не съответстват на международните стандарти. Дори ако Омар ал-Башир беше избран законосъобразно, Европейският съюз отново следва да изиска даването му под съд. Европейският съюз не може да продължава да отправя противоречиви сигнали.

Предаването на президента Омар ал-Башир на МНС е наложително. Това ще бъде ясен знак, който ще обезсърчи други диктатори да употребяват насилие срещу своя народ, а провалът на това дело ще има обратен ефект.

  Monica Luisa Macovei (PPE). – (EN) Г-жо председател, ще засегна въпроса за присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за правата на човека. Искам да подчертая, че ще говоря като адвокат.

Бих искала да насоча вниманието ви към ролята на Съда в процеса на присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция. По-конкретно, изискването в Европейската конвенция за правата на човека, съгласно което жалбоподателят трябва да изчерпи всички вътрешни способи за защита, преди да се обърне към Европейския съд по правата на човека, трябва да бъде транспонирано в процедура, която във всички случаи ще предостави на Съда възможността да вземе решение като последен вътрешен способ за защита, преди Съдът в Страсбург да се заеме със случая. Имам предвид главно делата, при които държавите-членки прилагат правото на ЕС и държавите-членки биват съдени от индивидуални жалбоподатели след прилагането на правото на ЕС. Съдът в Люксембург първо трябва да получи възможността да прилага Конвенцията при подобни дела. Да не забравяме, че Съдът в Люксембург от години прилага Конвенцията. Във връзка с това бих искала да припомня решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Босфор Еърлайнс“ срещу Ирландия през 2005 г. То гласи, че защитата на основните права чрез правото на Общността може да бъде считана за равносилна на заложената в системата на Конвенцията.

Заедно с моите колеги приветствам присъединяването на Съюза към Конвенцията, но същевременно отправям искане за много внимателен анализ на процедурата, която въвеждаме, тъй като е необходимо да защитим интересите на гражданите, както и да съхраним работещите механизми.

  Paulo Rangel (PPE). – (PT) Бих искал да подчертая, че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и нейните португалски членове с голямо задоволство, бих казал, проследяват началото на процеса по присъединяване на Европа към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

В крайна сметка, в държава като Португалия – която винаги е била сред най-изявените защитници на правата на човека, премахвайки робството в Португалия през 1761 г., и която е сред първите държави, премахнали смъртното наказание – категорично сме заинтересовани да подкрепим настоящия процес на присъединяване.

Бих искал обаче, да наблегна на факта, че според нас е изключително важно Парламентът да наблюдава процеса на присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Считаме, че това е изключително важно от техническа, правна и политическа гледна точка, защото Парламентът сам по себе си защитава и поставя на челно място правата на човека. Уважаеми колеги, бих искал да отбележа и това, че според нас е изключително важно да поддържаме връзка с много трети държави; така ще отправим важно послание към членовете на Съвета на Европа (влизането на Европейския съюз в Съвета на Европа), които не са държави-членки.

За тези членове на Съвета на Европа това е сигнал за укрепване, за отговорност от страна на Европейския съюз към ситуацията, равнището на демокрация и зачитането на правата на човека.

  Milan Zver (PPE). – (SL) Уважаеми представители на Комисията и Съвета, от известно време правата на човека и основните свободи се ограничават до равнището на обособена национална държава. Това придава повърхностен характер на основната дилема дали Европейският съюз следва да се основава на вътрешноправителствени споразумения, или следва да се превърне в някакъв вид наднационална държава. Смятам, че присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека е стъпка към укрепване на свободата на човека и свободата на личността. Този ход ще придаде и добавена стойност и ние трябва да си поставим за цел Европейският съюз да се превърне в зона, където свободата на човека е на най-високо равнище в световен мащаб.

Въпреки това не смятам, че Европейският съюз изведнъж ще се превърне в царство на свободата само поради присъединяването си към Конвенцията. Напротив, ще продължава да има случаи на нарушаване на някои основни права, но е важно въпросните права и свободи да не подлежат на систематична и цялостна заплаха.

В заключение на моето изказване искам да отбележа, че трябва да укрепим функционирането на съдебните институции и да определим границите на техните компетентности.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Бих искал да изкажа своето становище по темата на днешното заседание. Следва да се има предвид, че в Африка, за съжаление, често са налице редица случаи на престъпления и геноцид. Европейският съюз не бива да остава безучастен в това отношение. За щастие, значението на Международния наказателен съд в Кампала нараства все повече с мерките, предприемани срещу тези престъпления. Престъпниците трябва да знаят, че никога и никъде няма да останат ненаказани. Във връзка с това се присъединявам към тези, които решително застават зад Съюза, подкрепяйки работата на Съда. Не смятам, че днес можем да имаме съмнения по този въпрос. Мисля, че трябва да обсъдим и да помислим как да направим работата на Съда в Кампала още по-ефективна и ефикасна.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Както вече беше споменато, присъединяването на ЕС към настоящата Конвенция има, преди всичко, символичен характер. Въпреки това считам, че това може само да активизира процеса на интеграция и че представлява стъпка напред в политическото обединение на Европейския съюз.

Освен символиката, настоящата правна мярка има и практическо значение за политиката на ЕС относно правата на човека. На формално равнище ще бъдат заличени и двойните стандарти. Съюзът, така да се каже, досега не е бил задължаван да съблюдава правата на човека. Оттук нататък обаче законодателството на ЕС ще подлежи да външни съдебни проверки, които ще следят за спазването на Конвенцията.

Друго практическо предимство от присъединяването на ЕС към Конвенцията ще бъде гарантирането на защитата не само на гражданите на ЕС, но и на лицата, попаднали в обхвата на компетентност на Съюза извън неговата територия. Лично аз съм доволна от идеята, че целта на Съюза ще бъде да спазва клаузите на Конвенцията изцяло във всички свои външни отношения и дейности.

Важно е, че в настоящия доклад се споменават възможните технически и административни усложнения на цялостния процес, като се предлагат начини за намаляването им във възможно най-голяма степен. При присъединяването си към Конвенцията, първоначално предназначена за държави, Европейският съюз, който не представлява обособена държава, следва да не изисква ненужни промени в Конвенцията или нейната съдебна система. Европейският съд за правата на човека вече достатъчно прехвърли границите. Освен това ненужните усложнения могат да подкопаят легитимността и популярността на процеса на присъединяване на ЕС към Конвенцията.

  Krisztina Morvai (NI). – (HU) Госпожи и господа, от близо година съм член на ЕП и започвам да свиквам с това, с което е невъзможно да се свикне, а именно, че разискванията на всеки доклад се провеждат по един и същи начин. От почти 800 членове на ЕП тук присъстват 20-30 души, като някои дори не са тук поради чувството си за дълг, а просто защото не желаем да гласуваме съгласно партийната линия, а въз основа на личните си убеждения и обоснована информация и всички са преминали през същия опит. Задаваме въпроси, но никога не получаваме техните отговори, които се пазят вероятно за някои общи изказвания. Искрено моля уважаемия член на Комисията, отговарящ за правата на човека, този път да направи изключение и да даде точен отговор на моя въпрос. Въпросът е каква ще бъде добавената стойност и полза за европейските граждани от присъединяването на Европейския съюз към същата Конвенция за правата на човека, към която всяка държава-членка на ЕС вече се е присъединила. Моля любезно да предоставите един единствен пример, който да показва какъв ще бъде новият принос от присъединяването за европейските граждани по отношение на защитата на техните права на човека. Благодаря предварително за това, че най-накрая правите изключение от общото правило.

  Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, членството в Европейския съд по правата на човека е решаваща стъпка в развитието на Съюза: двете системи ще гарантират и укрепят защитата на основните права на човека както в нашите 27 държави, така и извън техните граници, имайки предвид всички държави, членки на Съвета на Европа. Ето защо това е дългоочаквана възможност, която не бива да бъде пропилявана и която очакваме години наред.

Доктрината и законът както на Съда на Европейския съюз, така и на Съда в Страсбург, от дълго време работят за постигането на тази цел, или по-скоро проправят пътя за постигането й, защото според мен това е цел: цел за всички нас. Ето защо съм длъжен да спомена значението на членството за всички граждани на Съюза, които вследствие на присъединяването ще могат да внасят дела в Съда в Страсбург срещу европейска институция или държава-членка заради по-голямата закрила, с която могат да се ползват.

Завършвам изказването си, съзнавайки, че независимостта на двете съдилища ще остане непроменена, както ясно е обяснено и ратифицирано в доклада – нещо повече, поздравявам моя колега относно настоящия доклад – и е в съответствие с всичко, към което се стремим, с очевидното изключение на сътрудничеството между двете институции, които се придържат към своите собствени сфери на отговорност.

  Íñigo Méndez de Vigo (PPE). – (ES) Г-жо председател, бих искал да изясня две неща. Първо, членовете в Хартата за основните права съвпадат с тези в Европейската конвенция за правата на човека и имат едно и също значение: член 52 и член 53 от Хартата; следователно няма противоречие.

Второ, компетентността на Европейския съд по правата на човека е наднационална. Ето защо, ако някой желае да подаде жалба до този съд поради решение на Европейския съюз или прилагането на правото на Съюза, първо ще трябва да се обърне към Съда на Европейския съюз за преюдициално заключение.

Разбирам, че еврофобите винаги искат да гласуват против Европа, но поне от парламентарна учтивост следва да прочетат доклада на г-н Jáuregui, в който всичко е посочено пределно ясно.

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, във връзка с първата точка, относно Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, бих искал да се присъединя към поздравленията към докладчиците и Комисията за бързото внасяне на мандат за преговори. Бих искал също да приветствам речта на г-н Duff, който ясно заяви, че правителството, образувано в Обединеното кралство между консерваторите и либерал-демократите напълно подкрепя подписването от страна на Европейския съюз на Европейската конвенция за правата на човека и следователно спазването на Договора от Лисабон.

Някои от сънародниците на г-н Duff обаче изказаха противоположното мнение: представители на Европейските консерватори и реформисти и представители на групата „Европа на свободата и демокрацията“ – които не са британци – заедно с г-жа Sinclaire и впоследствие г-жа Morvai ясно поставиха въпроса защо Европейският съюз трябва да подписва Европейската конвенция за правата на човека, щом всяка държава-членка вече е направила това?

Всъщност се случи така, че държавите-членки прехвърлиха част от своите компетентности и правомощия на Европейския съюз, така че те биват упражнявани не от държавите-членки, а от Европейския съюз. Ето защо Европейският съюз теоретично може да наруши Европейската конвенция за правата на човека. Така е, освен ако не се прецени, че Европейският съюз няма никаква власт или компетентности, но той действително разполага с власт и правомощия, прехвърлени от държавите-членки. Това означава, че не е достатъчно държавите-членки да са подписали Конвенцията. Съюзът трябва също да подпише Конвенцията с оглед на пълноценната защита на правата на човека в рамките на целия Европейски съюз.

Не разбирам как хора като представителите на двете групи, които споменах, показали очевиден евроскептицизъм, отричат наднационалния контрол над Европейския съюз. Напълно противоречиво е някой, който желае Европейският съюз да бъде контролиран, или смята всичко, постигнато от Европейския съюз, за лошо или твърди, че жалките бюрократи не си вършат работата, да отхвърля наднационалния контрол върху Европейския съюз. Това е пълно противоречие. Ще се намерят други причини, свързани с правата на човека, или с това, че една международна организация, която защитава правата на човека, е по-легитимна, по-силна и по-солидна. Може би има други основания, но не и вече предоставените.

Считам, че необходимостта да се подпише Конвенцията е пределно ясна и считам също, че това трябва да се направи с бързината, с която Комисията вече започна работата си в тази насока. Както г-н Méndez de Vigo заяви, Комисията действа бързо и Съветът следва да направи същото. Сигурен съм, че възлагането на преговорите ще бъде прието на 4 юни на срещата на Съвета по правосъдие и вътрешни работи в Брюксел, така че той не бива да се тревожи.

По отношение на Международния наказателен съд, смятам, че Конференцията за преразглеждане е среща от голяма важност. Това е много важна среща, която ще присъства председателството, от чието име говоря, за да докаже и потвърди ясно, че държавите-членки трябва сътрудничат на Международния наказателен съд и че ще работят съгласно направленията, естествено основани на принципа на допълняемост, който е съществен за работата на Наказателния съд.

Съгласен съм с една от основните цели на Конференцията, а именно включването на престъплението агресия и отстраняването от Римския статут на възможността за забавяне със седем години преди предаването на вероятни и предполагаеми военни престъпници. Съгласен съм и с разисквания въпрос – предложение, внесено от Белгия – относно това дали употребата на някои оръжия в конфликти сама по себе си представлява военно престъпление.

Във всеки случай председателството ще даде изявление в подкрепа на Наказателния съд и ще представи оценка на неговата дейност. Предполагам също, че редица членове ще присъстват на разискванията на конференцията в Кампала. Ето защо смятам, че тя е от съществена важност с голямо политическо, символично и правно значение предвид това, че решенията, които ще бъдат взети, засягат правни текстове.

Изключително съм благодарен, разбира се, на Парламента за провеждането на днешното разискване, което ни предостави възможността да потвърдим общите ни ценности и да напомним, че по принцип, когато говорим за Международния наказателен съд, става дума за хора, станали жертва на жестокостите, които Римският статут се стреми да осъди и в крайна сметка става дума за борбата с безнаказаността и изясняването на това, че през 21-и век няма място за безнаказаност.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, Хартата на основните права и Конвенцията за правата на човека представляват изключителни текстове. Те лежат в основата на ценностите, съгласно които изграждаме нашето общество и нашия Европейски съюз. Смятам, че са прекалено важни и имат твърде важно историческо значение, за да се впускаме в политически спорове. Трябва съм да кажа, че съм истински горда от това, че в настоящия момент на изграждане на Европейския съюз можем да продължим напред, като приложим на практика Хартата на основните права и се присъединим към Европейската конвенция за правата на човека.

Съдейки по казаното от ваше име в Парламента от вашия докладчик, Диего Лопес Гаридо, и съдокладчиците, Cristian Dan Preda и Kinga Gál, съм уверена, че вие също съвсем ясно съзнавате историческата задача, която стои пред нас. Добавената стойност от присъединяването беше много добре обяснена в текстовете и мненията на мнозина от членовете на ЕП.

Всички държави-членки подписаха Конвенцията, но също така – както действащият председател на Съвета току-що обясни – те прехвърлиха съществени компетентности на Европейския съюз. Следователно е нормално Европейският съюз, когато действа като Европейски съюз, да подлежи на същия външен контрол на специализирания Съд за правата на човека, както държавите-членки.

Конкретен пример за това може да е решение на Европейската комисия срещу отрасъла в областта на конкурентното право, което би могло да бъде отнесено директно до Съда в Страсбург, а това трудно може да се направи днес. Както вече подчертахте, ще има много и конкретни примери: конкретни примери, които ще бъдат от полза на гражданите, защото – и това е нещо ново – сега те вече ще разполагат с двойна гаранция. Съдът на Европейския съюз в Люксембург ще се произнася въз основа на Хартата на основните права, която, между другото, е обвързваща за всички държави-членки. Това следва да бъде заявено веднъж завинаги.

Не разбирам как лице, което има назначен мандат и е избрано от гражданите, поставя по въпрос правата на тези граждани. За гражданите е по-добре да имат два пъти повече права, отколкото да не разполагат с никакви права. Сега им предоставяме тези права и това е основната идея зад Европа. Европа означава права за европейските граждани и съм изключително горда, че Парламентът отстоява тези права. Да, вече ще разполагаме с декларациите за правата и така гражданите ще знаят, че могат да се обърнат към съдилищата, за да отстояват своите права.

Въпросът дали да се присъединим към Конвенцията за правата на човека вече не стои пред нас, защото съгласно член 6 от Договора ЕС се задължава да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека. Така че не смятам, че е необходимо повече да обсъждаме този въпрос, тъй като това е вече уредено.

Освен това следва да знаем, че настоящото присъединяване няма да промени по никакъв начин позицията на всяка държава-членка по отношение на Конвенцията стига да не е застрашено европейското право. Отделните взаимоотношения между дадена държава-членка и Конвенцията не подлежат на промяна. Сега ще бъдат налице допълнителни гаранции по отношение на правото на ЕС.

Въпросът за рисковете от случаи на противоречива съдебна практика, разбира се, трябва да бъде разгледан. Той подлежи на анализ в настоящия момент и съм благодарна на докладчика, който се зае с това. Досега противоречивите практики се считаха за несъществени, защото Конвенцията е вече част от нормите, които отчита днес Съдът на Европейския съюз в Люксембург, и Конвенцията ще функционира като минимално изискване. Комисията очаква съдебната практика на Съда в Страсбург и Съда в Люксембург да се развива хармонично и в следващите години да се обедини.

Сега преминавам към по-конкретни въпроси.

Относно уреждането на спорове: това не е въпрос за Европейския съд по правата на човека, нито за Съда на Европейския съюз Засега това е въпрос за британската система за уреждането на спорове и вече започнах обсъждане по този въпрос с британското правителство с оглед на това да се разгледат възможностите за преразглеждане на тази система, която в някои случаи, когато става дума за свободата на печата например, може да се окаже действително пагубна.

Досега Европейският парламент работи много успешно под ръководството на своите докладчици. Разчитам на Парламента да продължи да участва в процеса, който със сигурност ще бъде дълъг и труден, и предстои да решим техническите трудности – а техническите проблеми лесно могат да се превърнат в политически – така че разчитам на Парламента да продължи да участва в тази твърде трудна задача.

Що се отнася до отношенията между Европейския парламент и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, оставям това на Парламента. Ако се нуждаете от съдействие, можете да разчитате на мен, но въпросът е самите парламентьори да се опитат да намерят общ език и считам, че това не е толкова трудна задача.

Относно МНС, Парламентът вече прие прокурора, г-н Морено-Окампо, и председателя на Съда, г-н Сонг. Смятам, че това беше силно политическо послание от страна на Европейския парламент за проявяваното сериозно отношение към правата на човека не само в рамките на Европа, но и отвъд нейните граници.

Считаме също, че Конференцията в Кампала е най-важната международна конференция, посветена на международното правосъдие, от десетилетия. Трябва да я превърнем в значимо събитие. И отново разчитам на Парламента, защото знам, че на Конференцията в Кампала ще присъстват членове на ЕП и ще вземат отношение.

Знаем, че ЕС играе и ще продължава да играе важна роля, прилагайки резултатите от Конференцията в политиката на Съюза относно международното правосъдие, в подпомагането на трети държави и преди всичко във всички преговори, които предстоят през следващите месеци и години. По-конкретно, ще продължим да подкрепяме изграждането на национален капацитет с оглед на укрепването на националните юрисдикции и тяхното подпомагане в провеждането на надеждни и ефективни национални разследвания и процеси, свързани с престъпления по Римския статут.

Нашата политика в това отношение остава непроменена и не по-малко активна, но вече разполагаме с ново средство – Договорът от Лисабон – което ни предоставя нови възможности за последователност и ефективност на нашата подкрепа на Съда. В съответствие с насърчението от страна на Парламента, изразено в резолюцията и по време на разискването, Върховният представител/заместник-председател и нейните служби ще продължават решително да насърчават всеобщото присъединяване към Римския статут. Ще действаме методично в тази насока по време на всички наши разговори с партньори извън Европа.

Имаше и два много конкретни въпроса, на които искам накратко да отговоря.

Първият от тях се отнасяше до това дали заповедта за арест на президента Ал-Башир е част от решението, или е част от проблема. Според Комисията това е част от дългосрочно решение, защото тази заповед за арест показва, че с основаването на Съда правосъдието става неизбежно. Независимо за коя личност става дума, дори и за държавен глава, и дори ако заповедта за арест не е приложена незабавно, тя няма да изчезне, защото МНС е постоянен съд, така че нека ви уверя, че ЕС ще продължава да призовава Судан да окаже пълно съдействие на Съда.

На въпроса дали Комисията ще представи изменения на срещата в Кампала отговорът е „не“, защото ЕС сам по себе си не е страна – държавите-членки са тези, които ще преговарят относно измененията. Комисията обаче ще играе активна роля в политическия анализ по време на Конференцията и ние изцяло разчитаме на испанското председателство така да води европейските нации, че техният глас да се отличи на предстоящата конференция.

  Ramón Jáuregui Atondo, докладчик. – (ES) Г-жо председател, бих искал да изразя своите благодарности към всички, които се изказаха, защото голямото мнозинство от тях изразиха подкрепа – всъщност почти единодушна подкрепа – по отношение на споразумението за присъединяване, гласуването на което ще се проведе утре.

Бих искал специално да благодаря на г-жа Рединг за предоставената възможност да продължим да работим заедно, тъй като предстоят преговори от твърде сложен характер и считам, че Парламентът трябва да следи отблизо тези преговори.

Бих искал да отговоря на няколко въпроса и накратко да изясня някои неща. Присъединяването не е символичен акт, госпожи и господа – то е с правен характер. Някои задават въпроса какъв е смисълът и какъв е приносът. Ще ви дам пример.

Нека предположим, че конкуренцията сред служителите на Европейския съюз дискриминира унгарските адвокати например поради технически причини или каквито и да било причини. Къде да подадат жалба унгарските адвокати? В Съда на Европейския съюз. Каква е ползата от присъединяването? Възможността тези адвокати да внесат своята жалба в Европейският съд по правата на човека, в случай че правото им на равнопоставеност не е било признато от Съда на Европейския съюз. Този съд е нов и представлява нова възможност за гарантиране на основните права на човека например правото на равнопоставеност. Ето защо е ясно, че това е събитие с правно значение, а не със символичен характер.

Бих искал да изясня две неща, госпожи и господа. Членовете на ЕП изразиха своето желание преговорите да не се ограничават единствено до присъединяването към Европейската конвенция за правата на човека, но да обхванат и въпроса за включването на протоколите, формирани от Конвенцията през годините, особено тези, отнасящи се до правата, признати в Хартата на основните права, тъй като това ще осигури равнопоставеност на двата документа.

Накрая, Парламентът призовава също за присъединяване към структурите и органите на Конвенцията и Съвета на Европа, защото това ще бъде предпоставка за признаването на системата за защита на универсалните права на човека, включително Европейската социална харта, подписана в Торино.

  Председател. – В края на разискването беше внесено предложение за резолюция⁽¹⁾.

Общото разискване приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 19 май 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Влизането в сила на Договора от Лисабон създава правната рамка за присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ) и по този начин ЕС става 48-та подписваща страна по Конвенцията. Присъединяването на ЕС към ЕКПЧ ще допълни равнището на защита, установено в Договора от Лисабон чрез Хартата на основните права, която има правнообвързваща сила.

Европейският съд по правата на човека ще придобие властта да упражнява съдебен контрол върху актовете на институциите, структурите и агенциите на ЕС, включително решенията, взети от Европейския Съд по отношение на съответствието с Конвенцията, като по този начин ще осигури допълнителен съдебен контрол на основните права в рамките на ЕС. След присъединяването на ЕС Конвенцията ще осигури минимален стандарт на защита на правата на човека и основните свободи в Европа, който задължително ще бъде прилаган, особено в ситуации, когато равнището на защита, осигурено от ЕС, е по-ниско от предлаганото в Конвенцията.

Считам, че както държавите-членки, така и Комисията ще трябва да подготвят информационни брифинги, на които ще бъдат разяснявани всички последици и резултати от присъединяването, за да бъдат гражданите на ЕС напълно наясно със значението на този процес.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи е логична стъпка след влизането в сила на Договора от Лисабон и задълбочава интеграцията и създаването на общо политическо пространство. Присъединяването на ЕС към ЕКПЧ ще осигури по-голяма съгласуваност във взаимоотношенията между Европейския съюз и държавите, които са част от Съвета на Европа и общоевропейската система за правата на човека.

Според мен най-важната последица от присъединяването към ЕКПЧ е осигуряването на защита на гражданите срещу действията на ЕС, подобна на защитата, с която се ползват срещу действията на държавите-членки. Това е съществено развитие предвид това, че държавите-членки прехвърлиха важни правомощия на Европейския съюз. Логично е да има възможност за подаване на жалба в Европейския съд по правата на човека относно решения, взети от ЕС. Тъй като говорим за европейското гражданство, следва да внесем в това понятие конкретно съдържание, което включва предоставянето на тази възможност.

Надявам се, че този допълнителен инструмент, предоставен на европейските граждани, ще бъде лесно достъпен, и по-конкретно се надявам, че решението за присъединяване към Конвенцията ще подпомогне изграждането на по-съгласувана рамка на правата на човека в Европейския съюз.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. – (PL) Във връзка с предстоящите преговори относно присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи бих искала да наблегна на въпроса за външните отношения. Тази област ще бъде особено засегната след присъединяването на Съюза към Конвенцията. Защо? Първо, ще си позволя да припомня, че съгласно Договора от Лисабон Съдът на Европейския съюз има твърде ограничена компетентност по отношение на външната политика. Присъединяването към Конвенцията частично ще компенсира тези ограничения чрез гарантирането на външен съдебен надзор на всички дейности на Съюза. Европейският съд по правата на човека в Страсбург ще получи правото да оценява начина, по който Съюзът съблюдава основните права във всички области на своята дейност, както и във външната политика. Второ, не е необходимо да припомням колко често възниква обсъждане в отношенията на Съюза с трети държави относно необходимостта да бъдат съблюдавани правата на човека, включително във форума на Европейския парламент. Следователно присъединяването към Конвенцията ще заздрави доверието към Съюза при диалози с трети държави относно правата на човека. Няма съмнение, че ако приеме надзора на Европейския съд по правата на човека, Съюзът има възможността да активизира външната политика и сигурност по отношение на правата на човека и така по-ефективно да насърчи идеята за правата на човека по света, така че ЕС да се отнася сериозно към своите задължения във връзка с правата на човека. Нека се надяваме, че ще бъде така.

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи е, без съмнение, стъпка в правилната посока по пътя към гарантиране на нашите граждани на равни и справедливи привилегии. Трябва да бъдем сигурни, че принципите на Конвенцията се поддържат във всички държави-членки. Това ще подобри и законодателното сближаване между Съюза и държавите от Съвета на Европа и ще увеличи броя на институциите, към които ще могат да се обръщат гражданите, ако правата им са били нарушени. Освен това ще повиши значението и авторитета на множеството инициативи на Европейския парламент в областта на защитата на основните свободи, които са право на всеки човек. Нека не забравяме обаче, че освен насърчаването на правата на лица от трети държави, Съюзът следва първо да се погрижи за това тези права да не бъдат нарушавани в рамките на държавите-членки.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Има държава-членка на Европейския съюз, където в продължение на почти 20 години се нарушават правата на човека и основните свободи на около 20% от населението. Независимо от този факт, Латвия беше приета в Европейския съюз през 2004 г. По време на преговорите за присъединяване на Латвия латвийското правителство обеща на тогавашния член на Комисията, отговарящ за разширяването на ЕС, Гюнтер Ферхойген, да реши проблема с негражданите, но до днес, независимо от дадените обещания, въпросът все още не е решен. Вследствие на това приблизително 340 000 лица неграждани живеят на територията на ЕС. В Латвия те са хора втора класа, които нямат правото да работят в обществения сектор или да заемат официална длъжност, дори в региони, в които повее от 60% от населението са неграждани. В един град в Латвия, Даугавпилс, повече от 90% от населението говори руски език. Въпреки това употребата на руския като официален език е забранена в града и 30% от населението нямат право на глас в местните избори. Местните съветници, избрани в град, в който се говори руски език, нямат право да използват родния си език при своите срещи. Странно, но до и днес Европейската комисия не намира необходимите аргументи, нито време, за да повлияе на латвийското правителство да сложи край на езиковата дискриминация. Важно е без отлагане да се създаде работна група, която да проучи положението в Латвия, в противен случай не виждам смисъл в присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Трябва ясно и недвусмислено да покажем, че в Европейския съюз съществува държава, в която правата на повече от 25% от населението цинично биват нарушавани в продължение на много години.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Когато обсъждаме присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, говорим за работа, която продължава вече 10 години, и за редица опасения относно, inter alia, конкуренцията между Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Това със сигурност ще предизвика проблеми в областта на компетентността и автономията на Съда на Европейския съюз. Смятам обаче, че постигнатото от нас през тези 10 години може да означава взаимно допълване на двете системи, така че вероятно е необходимо да се разделим с подобно йерархично мислене. Съдът на Европейския съюз отдавна следи работата на Европейския съд по правата на човека и обратното. Двете системи съществуват съвместно и между тях няма конкуренция, така че вероятно опасенията са неоправдани. Присъединяването към Конвенцията има и символично послание, но то е необходимо най-вече поради това, че ще допълни системата за защита на правата на човека в Европейския съюз и ще повиши авторитета на Съюза не само в очите на европейските граждани, тъй като ще им бъде осигурена защита срещу Европейския съюз и неговите институции, и не само срещу държавите-членки, какъвто беше случаят досега. Така че следва да бъдем доволни, че системата ще бъде активизирана. Необходимо е обаче да има известна лоялност, за да не се подкопава доверието в системата. Ето защо предлагаме държавите-членки да не дават под съд други държави-членки във връзка с въпроси на правото на ЕС, използвайки възможностите, заложени в Конвенцията.

(1) Вж. протокола.

14. План за действие от Стокхолм (разискване)

  Председател. – Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно Плана за действие от Стокхолм.

Предишното разискване беше много интересно, но просрочихме определеното време и затова моля всички, които ще правят изказвания, да се придържат стриктно към графика.

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, Европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие е едно от най-големите постижения на Европейския съюз. То е част от напредъка в сътрудничеството между държавите-членки, сътрудничеството в гражданското и наказателното право, както и вътрешната сигурност. То е един от най-важните резултати от европейския проект и един от резултатите, който се доближава в най-голяма степен до постигане на това, което Европейският съюз никога не успява да постигне и което е свързано с обществеността.

Именно това е аспектът на политиките на Съюза, който неговите граждани считат, че добавя най-голяма стойност към най-важните аспекти от тяхното ежедневие, към възползването от техните свободи, например сигурност. Несъмнено това е едно от най-значимите постижения на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

Имаше дори някои решения, приети от Съвета, за това пространство на свобода, сигурност и правосъдие, преди Договора от Лисабон – когато пространството на практика беше междуправителствено – свързани с въпроса, който разисквахме преди това: разследване на престъпления на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления на национално равнище.

Например решенията на Съвета от 13 юни 2002 г. и 8 май 2003 г. създадоха възможностите на държавите-членки за сътрудничество на национално, междуправителствено равнище за наказателно преследване на тези престъпления, които, за съжаление – и всички си спомняме случая с генерал Пиночет – са дори част от законодателството в някои държави-членки.

Например в Испания, да не говорим за други държави, съществува така нареченото универсално правосъдие, което означава престъпления, които са толкова тежки, че дори и да са били извършени извън дадена държава, те могат да се разглеждат в съд в тази държава, ако е възможно, дори и това да означава нарушаване на свещения в наказателното право принцип на териториалност. Този принцип на практика е отменен в някои държави, в които престъпления, които са особено тежки и уронват сериозно достойнството на личността, могат да бъдат наказателно преследвани дори извън територията, на която са извършени.

Един от аспектите на това пространство на свобода, сигурност и правосъдие е така наречената Програма от Стокхолм в момент, когато Договорът от Лисабон вече отваря това пространство не само към междуправителствената сфера, но и към сферата, която е ясно и определено Европейският съюз. Съвсем конкретно е насочена към метода на Европейския съюз и следователно предоставя на Парламента и на Съда на Европейския съюз водещи роли, които преди това не са имали.

Програмата от Стокхолм е изключително важна и поради тази причина приветстваме приемането й от Съвета през декември 2009 г., а след това от Съвета на Европейския съюз. Тя определя ясна програма за работа на Европейския съюз и неговите държави-членки и поставя интересите и потребностите на хората в основата на своите приоритети за следващите няколко години.

Ето защо това е изключително важна програма. Програмата предвижда – и ако ми позволите отново ще спомена предишното разискване – задължението на държавите-членки да си сътрудничат с Международния наказателен съд при наказателното преследване на престъпления на геноцид и престъпления срещу човечеството, така че тези престъпления да не останат ненаказани. Това е част от Програмата от Стокхолм, която беше приета в края на миналата година при шведското председателство.

Следователно тук става въпрос за изключително важна програма, която трябва да бъде изпълнявана и следвана стриктно. Във връзка с това признаваме важността на съобщението на Комисията, озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа – План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“, което съдържа инициативи, целящи да подпомогнат прилагането на програмата.

Програмата от Стокхолм ни дава възможност да се основаваме на предишни постижения и да се изправим пред нови предизвикателства, като се възползваме от новите възможности, предоставени от Договора от Лисабон. Това е нова ера. От институционална гледна точка може би до известна степен е истинска революция – ако ми позволите да бъда толкова категоричен – защото е истинска правна и институционална революция за това пространството на свобода, сигурност и правосъдие, което в миналото беше изцяло в междуправителствената сфера, сега ясно да премине в сферата на Европейския съюз. Това придобива първоначална форма във важната Програма от Стокхолм. Съветът признава важността на Парламента като съзаконодател, като институционален партньор във връзка с мнозинството от мерките, които ще приемем през следващите пет години.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, уважаеми колеги, вече сте запознати, но ми позволете накратко да ви представя плана за действие на Комисията, озаглавен „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа“, план за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм. Този план за действие е ръководство за съвсем конкретни мерки, които ще бъдат предприети през следващите пет години.

Но нека първо да се върна за кратко в миналото: събитията от последните седмици и месеци показаха, че е налице едно всеобщо усещане, че незабавно трябва да се справим с икономическото и социално положение в Европа, както и съвсем ясно очакване от нашите граждани, че Европейският съюз трябва да действа бързо и решително. Спомняте си приемането на работната програма на Комисията в края на март, чието съдържание показа, че Комисията не само има намерения, но и вече предприема действия. Програмата акцентира, наред с други неща, върху необходимостта Европа да създаде гражданска програма, която да постави хората в центъра на европейските действия. Планът за действие в областта на правосъдието и вътрешните работи е първата стратегическа инициатива на новата Комисия, която се стреми да приложи тази програма на практика; тя се придържа много стриктно към мандатите, както и към по-широката философия на Програмата от Стокхолм, и взима под внимание предложенията и идеите на Парламента и Съвета.

Предизвикателството да гарантираме спазването на основните права и свободи, като в същото време интегрираме и гарантираме сигурност в Европа, са въпроси, които считаме, че тук са разгледани задълбочено. Наборът от предвидени инициативи представлява пътна карта – пътна карта към свободна и сигурна Европа. Считаме, че свободата не може да бъде отделена от сигурността: това са две страни на една и също монета; те са свързани с гражданите и това е един от начините да повишим тяхната информираност за Европа.

Планът за действие ще ни насочва при изпълнението на амбициозен набор от много конкретни мерки в област, в която добавената стойност на Европа ще бъде видяна съвсем ясно от нашите граждани. Той е и мощно послание, което отново потвърждава, обсъжданото от нас и преди – че Договорът от Лисабон и Хартата за основните права на Европейския съюз са действия в полза на гражданите. Тъй като всички тези действия са взаимносвързани, необходими и съответстват на степента на амбицията, която е заложена в Договора от Лисабон и Хартата за основните права на човека, трябва да постигнем този амбициозен резултат възможно най-скоро в съответствие с очакванията на гражданите.

Това е и причината Парламентът да не разглежда този план за действие като константа; може да настъпят неочаквани събития и, в случай че има такива, Комисията със сигурност ще се възползва от правото си на инициатива, за да съдейства за решаване на проблемите. Ето защо възнамеряваме – и това ще е важно за Парламента – да представим през 2012 г. средносрочен преглед на изпълнението на Програмата от Стокхолм, за да бъдем сигурни, че програмата продължава да е в съответствие със случващото се в Европа и по света.

Но, както действащият председател на Съвета вече каза, в този план за действие не става въпрос само за предложенията на Европейската комисия. Той до голяма степен засяга и действията на държавите-членки: как последните ще осъществят инициативите си, когато става въпрос за субсидии; как ще прилагат решенията на Европейския съюз в своето национално законодателство; и как ще си сътрудничат с останалите държави-членки.

Следователно този план за действие ще има успех единствено ако всички институции изиграят своята роля и съм убедена, че Парламентът ще ни помогне да напреднем бързо в правилната посока.

  Anna Maria Corazza Bildt, от името на групата PPE. – (EN) Г-жо председател, първо бих искала да поздравя Комисията за това, че съвсем навреме представи изключително конкретен план за действие, който оправомощава европейските граждани. Взех активно участие в обсъжданията в Парламента, защото искрено считам, че Програмата от Стокхолм е най-добрият начин за постигане на напредък към Европа, ориентирана към гражданите: Европа за гражданите, с хората.

Ето защо приканвам Комисията да се придържа към визията на Програмата от Стокхолм, когато представя конкретните предложения за следващите пет години. Приетата програма представлява реален баланс между осигуряването на сигурност на гражданите, зачитайки техните права, свободи и неприкосновеност, и укрепването на гражданството им.

По отношение на плана за действие, приветствам, по-конкретно, представените наскоро мерки за борба с трафика на хора и малтретиране на деца и за повишаване на закрилата на непридружени непълнолетни лица – споменавам само някои мерки. Приветствам също така факта, че планът за действие предвижда стратегия за борба с женското генитално осакатяване, домашното насилие и насилието над жени. Въпреки това, г-жо член на Комисията, щеше ми се това предложение да беше представено по-рано от планираното.

Трябва също така да насърчаваме участието на граждани в хода на процеса и да гарантираме прозрачността на вземането на решения и откритостта на документите. Надявам се, че мерките ще бъдат представени по начин, който е удобен за гражданите.

В заключение, искам да кажа, че очаквам с нетърпение да продължа работата си с колегите в Парламента и с Комисията и Съвета, за да можем действително да установим пространство на свобода, сигурност и правосъдие и да го видим на практика.

  Kinga Göncz, от името на групата S&D. – (HU) Бих искала да отправя няколко общи и няколко конкретни забележки по отношение на плана. Разбира се, считаме, че Програмата от Стокхолм е много важна. Именно поради тази причина планът за действие до известна степен ни разочарова, тъй като амбициозните му цели не отразяват напълно важността, която Парламентът му придава, или мнозинството, с което той гласува по измененията относно няколко теми. Виждаме, че най-важните или много важни точки от плана са отложени за периода 2013-2014 г., а що се отнася до тази година, вече ставаме свидетели на известно изоставане. Изглежда, че проблем представлява и това, че все още не е изяснено сътрудничеството между Комисията и Парламента по отношение на международните договори. Макар обратната информация да е значително по-добра, като например по отношение на преговорите със Съединените американски щати относно SWIFT и Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (TFTP), все още има аспекти, които трябва да бъдат изяснени.

Бих искала да направя няколко конкретни предложения: изразяваме съжаление, че изказванията, подбуждащи омраза, не са намерили място в проектозаконодателството, а сред плановете са само докладите и рамковото решение, отнасящи се до прилагането. Също така, предоставянето на информация относно правата на човека не е достатъчно категорично. Знаем, че прилагането е свързано със степента, до която хората са запознати с правата си. Във връзка с имиграцията бих искала да посоча, че вече е сложено началото на сътрудничество, но изглежда равнището на целите не е адекватно. Има два важни въпроса. Първият е свързан с реципрочността на визите, където са необходими нови, ефективни решения, които се налагат както поради повторното въвеждане на изискването за виза, така и поради неравенства. Вторият е свързан със свободното движение на работна сила и там е важно да бъде прекратена дискриминацията, която продължава да съществува спрямо новите държави-членки.

  Renate Weber, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, Програмата от Стокхолм несъмнено е амбициозна, но тепърва трябва да приемем план за действие, който да я приложи възможно най-ефективно. Ефективност означава не само подходящ график, но също включва и съдържанието на законодателството, което ще приемем през следващите години и институциите, които ще бъдат основани в бъдеще.

За да бъде Съюзът по-последователен, трябва да работим за постигне на равнище на доверие и взаимно признаване в съдебното пространство или за полицейско сътрудничество, сходни с принципа, на който е подчинен единният пазар на Европейския съюз. За да постигнем тази цел, трябва да променим възгледите си относно правните традиции, които вече не следва да се възприемат, използват и с които не трябва да се злоупотребява по начин, който не ни позволява да имаме минимални стандарти, по-конкретно, в наказателното право.

Гражданите ни изискват и заслужават по-добра защита от тероризъм и срещу организирана или трансгранична престъпност. Наш дълг е да осигурим тази защита, но трябва да го направим зачитайки не само правата на жертвите, но и тези на обвиняемите. Ето защо спрямо всички държави-членки на Европейския съюз трябва да се прилагат минимални процесуални стандарти и ако е необходимо, ще отстояваме решително това. Ще бъдем решителни, когато предоставяме повече правомощия на Евроюст и когато трябва да защитим данните на нашите граждани, или когато трябва да изготвим правила за пакета мерки в областта на убежището.

Моята политическа група е решена да работи конструктивно с Комисията и Съвета и в същото време да отстоява последователно защитата на правата на човека.

  Judith Sargentini, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-жо председател, докато слушах изказванията на члена на Комисията и представителя на Съвета, у мен възникнаха няколко въпроса.

Остават пет седмици до края на испанското председателство. В началото чухме чудесни идеи от испанското председателството относно убежището, миграцията, Директивата срещу дискриминацията и еманципацията на жените, но трябва да кажа, че при пет оставащи седмици се питам къде са конкретните резултати и предложения.

Комисията и Парламентът свършиха своята работа по отношение на убежището и миграцията и сега очакваме Съветът да свърши неговата. Тук не става въпрос само за това – както каза г-жа Рединг – че отделните държави-членки трябва да прилагат своето право. Съветът е този, който трябва да представи идеи относно Дъблин, относно Директивата за приемането, относно системата Евродак и относно Директивата за признаването. Именно това очакваме.

Директивата срещу дискриминацията беше гласувана на това пленарно заседание и Зелените я очакват с нетърпение. Във връзка с това искам да кажа на Комисията, че, разбира се, равенството и борбата срещу дискриминацията са в основата на Програмата от Стокхолм, но защо Комисията не избра да постави като приоритет в този план за действие еднополовите партньорства? Казвате, че хората трябва да бъдат поставени в центъра. Правното уреждане на еднополовите партньорства означава хората да бъдат поставени в центъра. Бихте ли ми обяснили защо взехте такова решение?

По отношение на Европол, в периода преди Договора от Лисабон, Парламентът упражняваше съвсем минимален контрол върху Европол и до момента това положение не е променено, въпреки че Договорът от Лисабон е вече приет. Например правомощията за водене на преговори по споразумения за сътрудничество с трети държави се основават на решения на Съвета, които са изготвени преди две години. Носят се слухове, че в момента Европол разисква договор с Израел, а с неизвестен брой други държави се водят преговори. Договорът от Лисабон определя нова роля за Парламента и бих искала Комисията да го има предвид.

  Mara Bizzotto, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, 170 мерки за пет години, цифри, които са твърде амбициозни за програма, лишена от реално съдържание, особено по отношение на конкретни въпроси.

Що се отнася до имиграцията, програмата е смущаващо слаба, когато човек погледне отвъд официалните документи: какъв е смисълът да се обещава укрепване на органи и агенции, ако няма политическа стратегия? Реално работеща стратегия, която трябва да се основава на определени ясни аспекти: борбата срещу незаконната имиграция по южната граница, която да гарантира, че при противодействието срещу незаконната имиграция отговорностите се споделят между европейските държави, политика на споразумения с трети държави, особено признаването, че имиграцията не е ресурс в момент на криза.

Уеб страницата на Парламента посочва, че над 20% от младежите в Европа са безработни. На континент, в който 25 млн. души са без работа, членът на Европейската комисията, отговарящ за вътрешните работи, заявява, че въпросът за имиграцията трябва да се основава на солидарност. Вместо това в действителност са необходими общи доводи и реализъм: приоритет на днешния ден е да осигурим работа за нашите граждани! Всичко останало е наивна и лишена от реализъм реторика, която не помага на имигрантите да се интегрират и определено не помага на нашите граждани.

  Agustín Díaz de Mera García Consuegra (PPE). – (ES) Г-жо председател, става въпрос за над 360 дейности за период от пет години. От моя гледна точка, на представянето на плана за действие в Парламента трябваше да бъде отделено повече време, за да могат членовете му да разискват и, което е по-важно, да внесат изменения в предложенията.

Да разгледаме няколко примера: борбата срещу радикализацията; проследяване на финансирането на терористична дейност и възможността за създаване на Европейска програма за проследяване на финансирането на тероризма (TFTP); координиране на Съвместния ситуационен център (SitCen), Европол и Евроюст в борбата срещу тероризма и организираната престъпност; борбата с използването на интернет за терористични цели; изменение на регламента относно Фронтекс; и проучване на целесъобразността на създаването на европейска система за гранична охрана. Освен всичко, което споменах, има и много други аспекти. Това са много важни въпроси, които трябваше да бъдат разгледани в друг парламентарен формат.

Също така заслужава внимание фактът, че във връзка със защитата на жертвите на престъпления планът предлага една мярка: създаване на един глобален инструмент за защита на жертвите, включително на жертвите на тероризъм. Считам – и това щеше да е изменение, което нямаше да имам възможност да внеса заради правилата– че създаването на специален инструмент за защита на жертвите на тероризма следва да бъде неотменим приоритет на Европейския съюз. Искам да подчертая, че това е мое становище.

В заключение, г-жо Рединг, по отношение на Европол, бих искал да знам защо решение на Съвета ще бъде заменено от регламент относно Европол до 2013 г.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Има няколко области в плана за действие по Програмата от Стокхолм, за които искам да говоря, и тъй като трябва да продължим по-нататък, ще посоча тези проблемни области.

Определено считам, че общата система за убежище на Европейския съюз е проблемна област, която сме разисквали заедно тук поне няколко пъти, като във връзка с нея, от една страна, Комисията говори за необходимостта законните мигранти или имигранти да бъдат успешно интегрирани в общата система, но, от друга, планът за действие съдържа твърде малко цели в тази посока.

Също така, изглежда не очакваме предложение за съвместно обработване на заявленията за предоставяне на убежище преди 2014 г., а оттук следва, че няма да има и взаимно признаване на правата на бежанците между държавите-членки на Европейския съюз. Независимо от това плановете Ви са доста конкретни в областта на ограничаване на масовия наплив и движение на имигранти или мигранти, например сезонните работници.

И така, накратко казано, скоро не се очаква да имаме прогресивна и справедлива обща система за убежище, а планът определя доста репресивни мерки.

Бих искала да спомена поне още две области. Първата е тъжният факт, че, дори и както самата Комисия казва, не е приоритет постигането на напредък по общото признаване на регистрираните еднополови партньорства в рамката на Европейския съюз, а протакането на този въпрос наистина ме тревожи.

Последната област, която искам да спомена, са правата на корпорациите Планът за действие от Стокхолм често споменава гражданите и техните права, но много ясно подчертава свободата за създаване на дружества без достатъчни подзаконови разпоредби, което е най-малкото изненадващо, особено в контекста на настоящата финансова и икономическа криза.

  Sarah Ludford (ALDE). – (EN) Г-жо председател, според мен най-добрата част от плана за действие е списъкът с пет конкретни мерки, свързани с правата на лицата в наказателното производство, които представляват пътната карта, приета от Програмата от Стокхолм.

Изказвам се като докладчик по първата от тези мерки относно писмения и устния превод за обвиняеми, по която, имам удоволствието да заявя, постигнах временно споразумение с испанското председателство днес сутринта и се надявам, че съответните наши институции ще подкрепят този резултат.

Благодаря на г-жа Рединг за нейната решителна подкрепа, тъй като заимствахме в голяма степен от предложението на Комисията и представителите на Комисията дадоха своята пълна подкрепа, за което лично й благодаря.

Най-сетне, макар и със закъснение от едно десетилетие, но най-накрая изграждаме взаимното доверие, което е необходимо за взаимното признаване. Подкрепата ми за европейската заповед за арест се измерва с тревогата и дори раздразнението по повод някои съдебни грешки и начина, по който тя в момента функционира, като например делата на Гари Ман и Андрю Симеу, в които участвам. Ако разполагахме с тези мерки преди десет години, считам, че тези съдебни грешки нямаше да се случат.

  Simon Busuttil (PPE). – (MT) Г-жо председател, съгласен съм с онези, които казват, че общият европейски пазар, единният пазар, е може би най-мащабният проект, предприеман някога от Европейския съюз. Считам, че този проект, който е в полза на европейските граждани, е следващата голяма задача пред Европейския съюз. Интересно е, че единният пазар беше създаден през 1992 г. – годината, в която приехме Договорът от Маастрих, който въведе концепцията за европейско гражданство.

Посредством този план за действие, сега създаваме пространство, в което може да бъде упражнено на практика европейското гражданство. Това може да се случи в няколко области: права на човека, граждански права, достъп до правосъдие и право на свободно движение в границите на Европейския съюз. Европейският съюз може да служи и като пример в много области, а именно трафик на хора, борба с педофилията, права на детето, престъпления в кибернетичното пространство и, разбира се, въпросите на имиграцията и убежището.

Все пак считам, че на този проект му липсват три неща: първо, политическа насоченост ще му придаде важност и значение за нашите граждани. Второ, спазването на принципа на субсидиарност, защото има определени важни области, при които не може да отпадне правото на използване на субсидиарност. Трето, срокове: те трябва да бъдат спазени в този план за действие, в противен случай той се обезсмисля.

  Juan Fernando López Aguilar (S&D). – (ES) Г-жо председател, като председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, бях съавтор на резолюцията, приета през ноември, относно Програмата от Стокхолм, заедно с г-н Casini и г-н Berlinguer. Бих искал да подчертая, че тогава казах, че Програмата от Стокхолм няма да направи живота на Парламента по-лесен в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, а тъкмо обратното – ще го направи много по-тежък.

Във връзка с това искам да заявя, че някои от изискванията в приетата резолюция не са отразени чрез ясни формулировки в плана за действие, предложен от Комисията. Ето защо, тъй като са ми известни ограниченията на парламентарното разискване и парламентарната намеса в разискването на плана за действие, искам да обърна внимание, че параграфи 148 до 150 от резолюцията на парламента съдържаха някои конкретни индикации, свързани с изключително важни въпроси.

Много от тях бяха споменати – от защитата на жертвите до институциите и агенциите, свързани с Шенген, Европол, Евроюст, Фронтекс и Европейската служба за подпомагане на предоставянето на убежище и нейните разпоредби, които предстои да бъдат приети, но имаше и някои разпоредби относно съществени и основни проблеми, като например защита на данните и клаузата за борба срещу дискриминацията. Взаимнозависимостта на защитата на данните и сигурността определено вече е разисквана в Парламента, по-конкретно, по време на разискването относно Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (TFTP), като разискването подчерта необходимостта Европа да поеме свой собствен ангажимент за подходящ баланс между сигурност и неприкосновеност на личния живот.

Най-важното обаче е, че на Комисията й предстоят пет години работа по поетапното прилагане на всяка от връзките в плана за действие за Програмата от Стокхолм. Ето защо я призовавам да работи усърдно с Парламента, за да вземе под внимание всички ангажименти, свързани с параграфи 148 и 150 от резолюцията, като не забравя, че ако Комисията не работи съвестно и в тясно сътрудничество с Парламента, той ще бъде бдителен и ще представи предложения. Тя, разбира се, ще работи и със Съвета, който може да приеме инициативи, които може да заслужват да бъдат обсъдени и разгледани от Парламента.

  Nathalie Griesbeck (ALDE). – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, г-н Лопес Гаридо, на свой ред искам изразя задоволството си от това, че ще говоря за този план за действие, пътната карта, както я нарече г-жа Рединг, за изпълнение на Програмата от Стокхолм. Той засяга множество основни въпроси, като вместо да нахвърлям случаен списък в малкото време, което имам, ще се спра само на точките, които ще предизвикат известна неудовлетвореност – едната е свързана с формата, а другата със съдържанието – когато се говори по този въпрос.

Що се отнася до формата, както вече казахме по време на разискването, поставили сме си съвсем ясни крайни срокове за изпълнението на мерките и бих искала да се опитаме да дадем всичко от себе си за предприемането на конкретни действия, така че не просто да си говорим празни приказки за идеали.

За тази цел, що се отнася до съдържанието, трябва да разгледаме два основни аспекта, за да постигнем успех при изпълнението. Трябва да определим някои приоритети. По отношение на съдържанието, г-жа Рединг говори за добавена стойност. Предлагам да проявим упоритост по някои точки, които считаме за по-належащи от други: първо, относно правното сътрудничество, така че да постигнем съгласуваност в правната терминология, разбира се, с някакъв вид програма „Еразъм“ за съдии, а защо не „Еразъм“ за всички юридически професии и отделна друга програма за полицейските професии?

След това вторият аспект, свързан със съдържанието, а и ключов приоритет, е този за предприемането на всички възможни мерки, за да се гарантират правата на детето, те да бъдат защитени и да се борим с престъпленията в кибернетичното пространство, детската порнография и сексуалната експлоатация.

  Stavros Lambrinidis (S&D). – (EL) Ключовата дума, която отсъства от имиграционните програми, е „солидарност“. Днес гласувахме относно презаселването на лицата, търсещи убежище, от трети държави в Европа, но програмата на Комисията отказва да насърчи сходна разпоредба за заселването на лицата, търсещи убежище, от една европейска държава в друга или срещу заплащане. Къде остана солидарността?

Над 100 000 незаконни имигранти пристигат всяка година в Гърция от Турция. Защо не се спазва споразумението между Европа и Турция за връщането на тези незаконни имигранти? То се заобикаля и е бегло споменато в нашата програма. Какво се случи със споразумението, по което днес Фронтекс води преговори с Турция? Можете ли да ни уверите, че то няма пряко или косвено да оспори суверенните права на Гърция, а оттам и на Европа, върху границите?

И накрая, разбира се, налице е огромно задължение да бъдем солидарни спрямо самите имигрантите, което се нарича „интеграция“. Без интеграцията на имигрантите няма никакви шансове 40 млн. души, които са дошли да живеят сред нас, да могат да го правят наравно с нас. Може би залагаме бомби със закъснител. Необходими са програми, необходими са средства, а в момента Комисията не разполага с тях.

  Ramón Jáuregui Atondo (S&D). – (ES) (При започване на изказването микрофонът е изключен) Смятам, че на Европа без граници и в която има все по-увеличаваща се наднационална престъпност й е необходима повече амбиция от гледна точка на възможността да отговори на проблема с наднационалната престъпност.

Считам, че ни е необходима повече амбициозност по отношение на полицейската координация, с други думи, Европол; съдебна координация, с други думи, Евроюст; Европейската прокуратура; техническата стандартизация на наказателните разследвания; унифицирането на наказателно-процесуалното право; и по отношение на сближаване на съответните наказателно правни системи.

Госпожи и господа, считам, че е налице малко амбиция и твърде много национална съпротива и настоятелно ви призовавам, особено в Съвета, да преодолеете склонността на държавите-членки да се вкопчват в суверенитета си и да уеднаквите системите на наказателно правосъдие, за да можем ефективно да се борим с несигурността и наднационалната престъпност.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, възможността, която предоставя Програмата от Стокхолм, определено е важна: по-голям брой положителни действия, които Комисията трябва да изпълни, оформяйки истинско общо пространство на свобода, правосъдие и сигурност.

Постигането на тези цели обаче изисква метод на сътрудничество между европейските институции и между тези институции и държавите-членки, които са незаменим инструмент на едно реално сътрудничество. Въпроси като регулирането на миграционните потоци според обективни критерии за справедливост, достойнството на хората в днешните претъпкани затвори, грижите за лицата, които се възстановяват от наркотична зависимост, възобновяване на работата на агенциите, борбата с организираната престъпност на трансгранично равнище несъмнено правят това реално сътрудничество истински необходимо.

Дейностите на Парламента ни очевидно са съсредоточени върху това предизвикателство и също така дават силен и категоричен стимул на Комисията и други институции на Общността, както и на държавите-членки.

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-жо председател, баронеса Sarah Ludford каза, че има известни опасения относно съдебните грешки във връзка с европейската заповед за арест в делата на Андрю Симеу и Гари Ман. Това е много меко казано, ако е имало такива! Самата европейска заповед за арест е огромна съдебна грешка. Екстрадицията е сведена до обикновена бюрократична формалност. На британските съдилища е отнета възможността да защитават британските граждани от несправедливи арести и лишаване от свобода, когато са екстрадирани в чужбина. Знам, че е така, защото присъствах в апелативния съд на делото на Андрю Симеу, когато двама старши съдии от апелативния съд не успяха да предотвратят екстрадицията на г-н Симеу, макар да беше ясно на всички в съда, че доказателствата или не съществуваха, или бяха изфабрикувани от полицията. Но, разбира се, именно в това е смисълът, защото на съда не се разрешава да се запознае с доказателствата; нямат право. Баронеса Sarah и либералдемократите могат да ронят крокодилски сълзи за дела като това на г-н Симеу, но трябва да понесат отговорността за човешкото нещастие, което причиняват.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-жо председател, с истинско задоволство гласувахме в Програмата от Стоколм да бъдат включени разпоредби, които се отнасят до солидарността по въпросите на имиграцията и борбата срещу незаконната имиграция. В плана за действие прочетох, че през 2011 г. Комисията ще създаде инструмент за оценка на системите за предоставяне на убежище на държавите-членки, така че да може да подпомогне по-ефективно държавите-членки по отношение на техните възможности и потребности.

В същото време обаче в Парламента даваме зелена светлина на Европейската служба за подпомагане предоставянето на убежище да започне дейност в Малта. Въпросът е следният: ще има ли нещо общо Европейската служба за подпомагане предоставянето на убежище с този механизъм и, чрез този механизъм, с извършваното оценяване? Предвидена ли е разпоредба за вътрешна програма за презаселване на бежанци с цел да премахне напрежението между държавите-членки?

  Monica Luisa Macovei (PPE). – (EN) Г-жо председател, бих искала да говоря за механизма за оценка на корупцията в държавите-членки – механизмът, предвиден плана за действие. Този въпрос е включен в решение на Съвета относно Програмата от Стокхолм, а имаме и план за действие на Комисията относно изпълнението на Програмата от Стокхолм. И в двете се посочва извършване на оценка на усилията за борба с корупцията в държавите-членки. Следователно държавите-членки трябва да проявят силна политическа воля и ангажираност, за да може да бъде задействан такъв механизъм. Казвам това, защото на всички ни е известно, че до момента националните усилия, меко казано, не са ефективни във всички държави-членки.

Второ, крайният срок за съобщението в плана за действие относно политиката на Съюза и механизма за борба с корупцията е 2011 г. Искам да предложа то да бъде изготвено преди края на 2010 г. Това би отговорило в по-голяма степен на необходимостта от борба с корупцията в Съюза, тъй като корупцията също се счита за причина за икономическата криза. Следователно това би било мярка за спирането и предотвратяването й.

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, в основата на това разискване относно европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие е нещо, което считам, че беше правилно формулирано от г-н Busuttil, когато говореше за европейското гражданство.

Тук става въпрос за същината на това европейско гражданство, която се нуждае от задълбочаване. Това определено е един от основните въпроси на новия политически етап, който започва в Европа с приемането на Договора от Лисабон, и, разбира се, заема основно място по време на испанското председателство.

В тази връзка г-жа Sargentini постави много ясен и прям въпрос към Съвета относно това какво е свършено от испанското председателство за този период и какво е планирано за в бъдеще.

Благодаря й за този прям въпрос и ще се опитам да структурирам отговора си около няколко точки, които са свързани с европейското гражданство и съдържанието на правата, свободите, сигурността и правосъдието: накратко казано, статусът на европейските граждани през 21-и век.

По отношение свободите, по-рано говорихме за присъединяване към Европейската конвенция за защита на правата на човека. Това е един от приоритетите на испанското председателство. Имам предвид пространното разискване, което проведохме по-рано.

Считам също така, че, във връзка с правата и свободите трябва да поговорим за директива относно правото на устен и писмен превод при наказателните производства. Както ви е известно, вече се работи по тази директива.

Очакваме Европейската комисия да направи най-общо предложение относно конкретната директива, спомената от г-жа Sargentini: Директивата за недопускане на дискриминация. Това е много амбициозна и важна директива. Председателството на Съвета, разбира се, я подкрепя и сега очакваме инициативата на Комисията.

Въпросите, свързани с жертвите, са грижа и приоритет на испанското председателство, особено на жертвите на насилие въз основа на пола. Бих искал да ви кажа, че през този период беше отбелязан напредък по директивата относно борбата срещу трафика на хора. По отношение на директивата относно борбата със сексуалното малтретиране, в момента работим за постигането на обща позиция през юни. Работим и по законодателна инициатива за борба с насилието въз основа на пола: Европейската заповед за осигуряване на защита, която се разисква в момента в различни парламентарни комисии: комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете. Насилието въз основа на пола несъмнено е най-големият бич, който взема най-голям брой жертви в европейските общества. Съветът по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) също прие миналия месец Европейската обсерватория за насилието срещу жени и телефонната линия за оказване на помощ на жертви.

По отношение на въпросите, свързани със сигурността, стратегията за вътрешна сигурност беше приета през март от Европейския съвет. Във връзка с това беше приета нормативната уредба за Постоянен комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност. Има споразумения по въпросите на сигурността със Съединените американски щати, а по други се преговаря: Декларацията от Толедо относно сигурността и гражданското въздухоплаване; въпросът със SWIFT, който е добре познат на Парламента и по който има мандат за преговори за политическо споразумение със Съединените американски щати възможно най-скоро. Работим със Съединените американски щати и по съвместна декларация относно борбата срещу тероризма и споразумение за защита на данните.

Що се отнася до гражданското сътрудничество, надявам се да договорим Регламента Рим ІІІ, законодателство, което се прилага спрямо гражданските бракове.

По отношение на въпроса за имиграцията и убежището, който също беше споменат в много изказвания, следва да се каже, че испанското председателство отговаря за първата оценка на Европейския пакт за имиграцията и убежището, което то ще подготви съвместно с Комисията. В същото време, отново съвместно с Комисията, се подготвя програма за обратното пътуване на непридружени непълнолетни лица.

Също така, във връзка с убежището, продължават операциите на Фронтекс и се работи по европейска програма за бежанците и за презаселването на бежанци, а и с някои държави и по програми за репатриране.

В допълнение към посочените работи се и по Европейски фонд за бежанци, който трябва да бъде готов до 2011 г.: докладът Tavares от Парламента предвижда приемането на фонда до този срок. Така че са в ход различни важни инициативи, свързани с имиграцията.

Към отговора си бих искал да добавя, че в Комисията тече много конструктивно разискване – по-конкретно от г-жа Рединг – относно Европейската прокуратура, която е предвидена в Договора от Лисабон. Считам, че това разискване ни е необходимо. Ще бъде много важно, както се посочва в Договора от Лисабон, не само да защитим икономическите интереси на Съюза, което, разбира се, е въпрос от първостепенна важност. Ще бъде също много важно на по-късен етап, за да бъде възможно съдебното преследване на транснационални престъпления. Това също е разискване, започнато от испанското председателство на Европейския съюз.

Това са няколко конкретни елемента, които са в процес на стартиране или вече са стартирали по време на испанското председателство съвместно с Комисията и Парламента. Считаме, че е от решаващо значение да има доверие що се отнася до изграждането на открита, сигурна Европа, която защитава своите граждани. Това е духът, в който испанското председателство иска да продължи, заедно с трите председателства, които ще се поемат от нашите партньори: Белгия и Унгария. Това е намерението на испанското председателство и, разбира се, разчитаме на изграденото сътрудничество с Европейския парламент.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, всички говорят за Програмата от Стокхолм. Това е коледно дръвче с няколкостотин желания. Иска ми се всички да говорят за реалността. Какво се случваше с тези коледни желания преди Договора от Лисабон? При закрити врата, без да се отчита достатъчно мнението на гражданите и техните потребности, желания или очаквания; при третия стълб, където министрите на вътрешните работи не питаха нито Европейския парламент, нито Комисията и когато Съдът на Европейския съюз нямаше никаква възможност за намеса.

Това е изходната ни точка: невъзможна ситуация. Ситуация, при която de minimis решения не са изпълнявани дори на национално равнище, при която гражданите нямаха средствата или инструментите да се обърнат към съда, да протестират или да търсят справедливост.

За щастие, сега имаме Договора от Лисабон. Вече няма трети стълб. Има предложения на Комисията, съвместно вземане на решения, изпълнение на равнище държава-членка, контрол от Съда на ЕС, но това също така означава, че нещата вече не могат да се случват незабавно. Правилата и предложенията трябва да следват обичайните процедури, според които вие, парламентаристите, искате Комисията да си върши работата.

Първо, трябва да се направи щателен анализ на това какво е целесъобразно, добро, какво има добавена стойност. Второ, обществено допитване, за да разберем дали идеите, които внасяме за разглеждане, ще бъдат приети или не от гражданското общество, от промишлеността, от държавите-членки, от националните парламенти, които вече са страна по всички тези въпроси и които провеждат теста за субсидиарност. А после и оценките на въздействието, за да видим дали това, което правим, е правилно. И чак тогава идват конкретните предложения от Комисията.

Ако искате Комисията да продължи практиката от последните няколко години, само ми кажете и ще представям предложение всяка седмица. И знаете ли какво ще се случи с тези предложения? Първо ще бъдат блокирани в националните парламенти, и то съвсем основателно, защото трябва да представяме сериозни предложения, основани на правните предположения, че това, което правим, е устойчиво, целесъобразно и може да бъде приложено в държавите-членки.

Не искам първото предложение, което изготвим, да бъде оспорено в Съда на Европейския съюз или в Европейския съд по правата на човека. Искам да изведа всички ни до момент, в който гражданите ще осъзнаят, че добавената стойност на онова, което правим тук, е от реална, практическа полза за тях. Да, като член на Европейската комисия, отговарящ за въпросите на жените, чух Парламентът да разисква какво е необходимо да направим, най-вече, за да вдъхнем правна сигурност на жените във всички държави-членки, така че, когато имат проблем, свързан с насилие, да могат да получат справедливост, а не илюзията, че се надяват да получат справедливост, а след това не постигат и не получават нищо. По този въпрос наистина трябва да работим заедно.

Има стотици мерки, които трябва да бъдат направени „по лисабонски“, които трябва да бъдат извадени от забвение и да видят бял свят, които да бъдат адаптирани към действителните законови разпоредби – стотици мерки, които не работят.

Заповедта за арест: г-жа Ludford преди малко говори по този въпрос. Естествено, тя не се прилага в държавите-членки, защото структурата около взаимното признаване и взаимното доверие, която е в основата на взаимното признаване, не е изградена. Колеги, всичко това не може да се постигне, без да е налице взаимно доверие. Съжалявам, но не мога със заповед да създам взаимно доверие в главите на всички съдии в Европа!

Трябва да изградим това взаимно доверие със законодателство и с мерките, които да утвърдят правата на гражданите във всичките ни държави-членки, така че и съдиите да прилагат правилата, към които сме се стремили, и, да, напредваме бързо в тази посока.

План за действие, очевидно колегата вече го няма, но план за действие за борба с насилието срещу жени. През 2011 г. трябва да бъде обсъден цялостен текст за защита на жертвите, жертви на всякакво насилие – за мен не съществува жертва на едно насилие, на друго насилие и трета категория жертви.

Да, работихме по защитата на данните; когато за щастие вие, Парламентът, казахте „не“ на начина, по които се случваха нещата преди влизането в сила на Договора от Лисабон. Няма да продължим по този начин и, да, г-н председател на комисията, знаете, че Вашата комисия и другите комисии участват пълноценно в начина, по който работим.

Предстои ни да свършим много работа заедно: много технически въпроси, които ще имат важни последици за нашето общество. Трябва да направим нещо; трябва да обясним на гражданите какво правим. Защото и това е част от цялото начинание, а не е най-лесната част от целия въпрос.

Да, трябва да предприемем мерки например относно незаконната имиграция и убежището, и, както видяхте, моята колега Сесилия Малстрьом има съвсем конкретни предложения относно незаконната имиграция, относно граничния контрол, относно законната миграция. Да, ще бъде важно ако Парламентът съумее, съвместно със Съвета, да приеме съществуващите предложения, пакета мерки в областта на убежището, предложението за единно разрешително, съвместната програма за презаселване, взаимното признаване и току-що приетия план за действие за непридружените непълнолетни лица. Предстои ужасно много работа.

Не става въпрос за това кой какво ще направи, защото има някои неща, които просто не могат да се направят. Ето един пример: искахте Директива за недопускането на дискриминация. Съжалявам, но въпросът за тази директива трябва да бъде решен единодушно и е блокиран в Съвета. Така че какво искате да направя – не аз лично, защото тя е отпреди встъпването ми в длъжност – Комисията внася Директивата за недопускането на дискриминация, но в Съвета няма единодушие? Затова се обърнете към Съвета; обърнете се към онези, които я блокират.

Еднополовите двойки: отлично знаете, че е в прерогатива на субсидиарността, в компетентностите на държавите-членки да уреждат начина, по който ще се третират еднополовите двойки. Европейският съюз има думата, когато става въпрос за трансграничното третиране на еднополовите двойки. Не мога обаче да свърша работата на Франция, на Италия, на Полша, на Румъния, на Гърция и на Люксембург; тя трябва да бъде свършена от самите държави-членки. Считам, че няма дискриминация, ако тези хора, независимо откъде са, упражняват правата си на трансгранична мобилност и именно това ще направим.

Вече виждаме това да се случва по отношение на мобилността, на правата на гражданите, на сътрудничество между правните системи, по отношение на премахването на все още съществуващите пречки в единния пазар, който, съжалявам, че трябва да го кажа, не е единен пазар от гледна точка на гражданите. Затова съм изключително радостна; четох доклада на Марио Монти. В него има много елементи, които ни показват накъде да се насочим. Знаете ли коя е моята библия? Докладът, изготвен от един от вашите колеги, съдържа всички елементи на свободното движение на граждани и всички проблеми, които трябва да бъдат решени.

Предлагам ви да се заемем с всеки един и да ги решим, като си сътрудничим активно. Когато внеса предложение и вие се запознаете с него, ще имате толкова много предложения, че ще се наложи да работите през нощта – не знам дали е разрешено според трудовото законодателство и правата на човека, но съвсем няма да ме интересуват вашите права на човека като членове на Парламента. Ще работим, докато решим тези проблеми – има стотици проблеми за решаване, а не мога да се справя сама. Необходима ми е вашата изключително конструктивна помощ. Знам, че ще я получа, но ми помогнете да работя по елементите един след друг, дори и това да означава по един елемент седмично. Ще ви бъде представян. Склонна съм да се явявам в комисиите ви колкото пъти ме повикате, г-жо председател, ще обсъждаме елемент по елемент. След пет години, с ваша помощ, ще сме променили този континент.

  Председател. – Разискването приключи.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

15. Време за въпроси (въпроси към Комисията)

  Председател. – Следващата точка е времето за въпроси (B7-0211/2010).

Следните въпроси са отправени към Комисията.

Първа част

Въпрос 17, зададен от Zbigniew Ziobro (H-0238/10)

Относно: Съобщение относно повишаването на целта за намаляване на емисиите на газове с парников ефект

В последно време в медиите се появи проект за съобщение на Комисията до Съвета, Парламента, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно възможността за увеличаване на целта за намаляване на емисиите на газове с парников ефект, която се съдържа в енергийно-климатичния пакет, от 20% на 30% през 2020 година.

По отношение на горното предложение следва да се представят редица забележки. На първо място, понижаването на разходите за намаляването на емисиите може да бъде съществено облекчение за националните бюджети, които държавите-членки се стараят с всички сили да балансират. На второ място, с оглед на икономическата рецесия равнището на емисии действително спадна. Все пак може да се очаква количеството излъчвани газове с парников ефект да се повиши отново наред с излизането от кризата и нарастването на производството. В резултат от това разходите за намаляване на емисиите отново ще се повишат. На трето място, изглежда съмнително, че именно сега е подходящият момент за увеличаване на целта за намаляване на емисиите. Подобна мярка би ускорила повторното покачване на разходите за намаляване на емисиите, а това, във време на излизане от рецесията, би могло да предизвика обоснована съпротива от страна на предприемачите.

Как Комисията смята да вземе отношение по изложените забележки?

  Кони Хедегор, член на Комисията. – (EN) Обещавам да започна да отговарям много накратко, тъй като документът, който уважаемият член на Парламента спомена, не е документ, приет от Комисията и няма разрешение за неговото публикуване, но Комисията възнамерява по-късно този месец да приеме съобщение до Съвета и Парламента, в което ще бъде направена оценка на ползите и разходите, свързани с повишаването до 30% на целта за намаляване на емисиите на газове с парников ефект.

Всъщност искане за такова съобщение беше отправено от Съвета по околна среда в заключенията му от 15 март тази година. Така че е излишно да се споменава, че имахме на разположение много кратко време, но смятаме, че това разискване е важно; впоследствие, разбира се, ще има много детайли, които ще трябва да разгледаме по-внимателно. В допълнение, в това съобщение ще бъде представен, съгласно изискванията в Директивата за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове, анализ на състоянието на енергоемките отрасли, за които е установено, че са изложени на риск от изтичане на въглерод в светлината на резултатите от Копенхаген.

Но нека само да посоча едно нещо много ясно. Комисията не възнамерява да взема решение за преминаване към 30% на следващия ден след представянето на това съобщение. Това е просто една стъпка, с която се опитваме да гарантираме, че когато обсъждаме тези цели за намаляване на емисиите, ще е налице много добра осведоменост като основа за постигане на напредък в това обсъждане. Това е целта тук – да се сдобием с анализа, с данни за разходите, с цифрите и изчисленията, за да можем да проведем информирано разискване. Наистина се надявам, че Парламентът също ще вземе участие в него.

  Zbigniew Ziobro, автор. – (PL) В документа се посочва, че по-голямото намаление на емисиите на газове с парников ефект в Централна и Източна Европа ще има основополагащо значение за постигането на новата цел. Вярно е, че Комисията действително отчита, че такива мерки ще изискват значителни финансови разходи, но тя се стреми да намери тези средства от структурните фондове за тези държави. С други думи, това ще зависи от пренасочването на средства, заделени за други цели, по-конкретно за намаляване на несъответствията в развитието на държавите-членки на Европейския съюз и в жизнения стандарт в тези страни, а това ще се случи например за сметка на развитието на пътната инфраструктура в държавите от Централна и Източна Европа.

  Кони Хедегор, член на Комисията. – (EN) Надявам се, че уважаемият член на Парламента ще отчете факта, че няма да се спирам подробно на един от многото проекти на документи, за който е изтекла информация. Не би било правилно да постъпя по този начин.

По време на изслушването ми в Европейския парламент казах, че трябва да се погрижим, когато изразходваме пари на Европейския съюз за различни цели, също така да гарантираме, че различните проекти – бяха споменати, например, инфраструктурните – ще са съобразени с изменението на климата. Не считам обаче, че на този етап някой може да даде отговор на въпроса как точно ще го направим, ако трябва да преминем към 30-процентно намаление до 2020-а година. Вместо това, ние се опитваме да осигурим анализ и да приканим членовете на Парламента и Съвета, наред с останалите, да участват в разискването.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Днес гласувахме доклада относно изменението на Директивата относно енергийните характеристики на сградите. Това е само началото на един нов процес, чрез който можем на практика значително да намалим емисиите и енергийното потребление в сградите. Както обеляза и колегата, все още се нуждаем от средства. Надявам се, че имаме вашата подкрепа за занчително увеличение на процента от средствата на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), заделяни за енергийна ефективност в жилищното строителство, както и за създаването на фонд, от 2014 г., за повишаване на енергийната ефективност и в промишления сектор.

  Chris Davies (ALDE). – (EN) Г-жо член на Комисията, първоначалният въпрос не показва ли мащаба на проблема, пред който сте изправени, когато се заемате с тази задача? Много членове на Парламента тук и много правителства, представени в Съвета, просто не приемат необходимостта от спешни действия за предотвратяване на изменението на климата. За тях е лесно да подкрепят похвални резолюции в периоди на икономическо благополучие, но сега това не е така – те не са склонни да се включат в практически действия. Дали не e необходимо да атакувате проблема с отричането на изменението на климата, ако трябва да засилите нашите амбиции?

  Кони Хедегор, член на Комисията. – (EN) Първо, бих искала да се запозная с всичко, по което сте постигнали съгласие днес във връзка с енергийната ефективност на сградите. Има много начини за справяне с този проблем, като се положат по-големи усилия.

Съществуват и някои алтернативни финансови модели, които могат да се използват така, че да е в интереса на онези, които се грижат за сградите, да повишат значително енергийната им ефективност. Ще има много начини да се направи това – без непременно да са необходими финансови средства – и аз ще се радвам да проуча този въпрос.

До голяма степен съм съгласна с вносителя на въпроса, че една от областите, в които можем да направим много повече в Европа, е в областта на енергийната ефективност на сградите. В това отношение има толкова голям потенциал и е просто глупаво, че използваме голямо количество енергия, от която на практика никой от нас не извлича полза, защото не я оползотворяваме достатъчно ефективно.

В отговор на питането на Chris Davies, както и относно хората, които отричат наличието на изменение на климата: Опитвам се да реша даден проблем, когато се сблъскам с него. Въпреки всички обсъждания – по-конкретно в Обединеното кралство тече широко обсъждане по този въпрос с Университета в Източна Англия и въпреки че Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC) би трябвало по-добре да се справя с коригирането на грешките, когато ги открие – до ден днешен не ми е попадало нищо, което действително да противоречи на основната констатация на науката, а именно че трябва да се заемем с този въпрос и трябва да подходим сериозно към него.

Считам, че има толкова много други причини – с които скептиците по отношение на климата също следва да се съгласят – поради които е толкова важно да се предприеме нещо във връзка с енергийната ефективност и енергийните технологии. Ако Европа няма амбиции в това отношение, силно се опасявам, че ще загубим разрастващите се в настоящия век пазари в надпреварата с нашите конкуренти. Изтичането на въглерод не е положение, при което, ако предприемем действия, рискуваме да загубим работни места. Наистина се боя, че ако прекалено много се колебаем през следващите няколко години, рискуваме да загубим работни места в много голям мащаб. С голяма радост забелязвам, че новото британско правителство изглежда също много държи на амбициите си в областта на изменението на климата. Мисля, че това е от много голямо значение за всички ни.

  Председател. – Въпрос 18, зададен от Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (H-0220/10)

Относно: Действия на Комисията в областта на авторските права

Член 118 от Договора за функционирането на Европейския съюз установява правомощията на Съюза в законотворчеството в областта на интелектуалната собственост, като предвижда, че „в рамките на установяването или функционирането на вътрешния пазар Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват мерки за създаване на европейски права на интелектуална собственост с цел гарантиране на единна защита на правата върху интелектуалната собственост в Съюза, и за въвеждане на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза“.

Липсата на единни за целия ЕС правни рамки в областта на авторските права е съществена пречка за развитието на вътрешния пазар по отношение на благата, обхванати от тези права.

Бих желала да запитам Комисията какви инициативи в областта на авторските права възнамерява да предприеме въз основа на член 118 от ДФЕС?

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Най-напред бих искал да благодаря на г-жа Geringer de Oedenberg за нейния въпрос. Той засяга самата същност на настоящите дебати относно авторското право и интернет.

За съжаление, твърде често авторското право се представя като пречка за създаването на единен цифров пазар. Мисля, че това е несправедливо. Авторското право позволява на твореца да продава своите творби и му гарантира възвръщаемост на инвестициите. Нещо повече, това е валидно не само в областта на културното творчество, което г-жа Geringer de Oedenberg познава толкова добре. То се отнася и за сферата на промишлеността, творческата дейност и промишлените иновации; възвръщаемост на инвестициите, благодарение на които след това творецът ще може да продължи да създава други творби и ново съдържание. Този икономически модел, който лежи в основата на авторското право, съществува от много стотици години, но управлението на правата е претърпяло естествена еволюция с развитието на технологиите, радиото, телевизията, кабелните и сателитни услуги и, в днешно време, интернет. Всеки път новите технологии ни дават възможност да преминем към нови икономически модели, които водят до промяна в ползването и извличането на търговска печалба от авторското право.

Г-н председател, госпожи и господа, вместо да предлагам някакви радикални изменения по отношение на авторските права, искам да защитя творчеството, като същевременно потърся правна рамка, която ще допусне възникването на нови икономически модели. Обявих това, когато се явих пред вас на 13 януари, и именно от този принцип ще се ръководя в своите действия. Нещо повече, това е ролята, която предвиждам, заедно с вас, за европейския законодател. Програмата в областта на цифровите технологии, приета от Комисията на 19 май, по енергичната инициатива на моята колега и приятелка г-жа Крус, съдържа моята пътна карта, която обхваща авторското право и инернет.

Също така, тази година ще предприема три инициативи в това направление. На първо място, проект на рамкова директива относно колективното управление на авторски права. Тук идеята е най-напред да се даде възможност на дружествата за колективно управление на авторски права да се организират по-добре, за да предлагат нови интернет услуги като справочници и указатели по поръчка или обслужване на едно гише. От друга страна, целта е също така да се уеднаквят правилата за управление, прозрачност и надзор на дружествата за колективно управление, за да се създаде възможност за по-прозрачно ценообразуване и възнаграждение на членовете на тези дружества.

Второ, директива относно осиротелите произведения: целта е да се внесе необходимата правна сигурност в подкрепа на усилията за цифровизация на културното ни наследство. Мисля си за европейска дефиниция на осиротелите произведения.

Трето, ще представя зелена книга относно аудиовизуалното съдържание и интернет. Тук става въпрос за анализиране на условията за възникване на нови услуги от типа „видео по заявка“ в Европа. През 2011 г. ще започнем диалог с различните заинтересовани страни по теми, които оказват влияние върху възникването на нови услуги с добавена стойност, свързани със съдържание, за да можем да уточним как да разясняваме съществуващите правила. Идеята е да се види каква роля може да изиграе технологията при определянето и заплащането на цифровото съдържание, да се идентифицират проблемите, свързани с цифровите медии и да се натрупат знания за по-ефективно противодействие на черната икономика на интернет пиратството. Методът ми ще е прост – искам да чуя различните заинтересовани страни, докато ви предлагам действия. Искам една Европа, която отчита възникването на нови икономически модели. Не съм предубеден относно вида на намесата, която ще бъде необходима, било то законодателна или друга. Не съм и догматик и не страдам от заблуди относно шансовете за намиране на универсални решения без отчитане на индивидуалните особености. Бих искал обаче да използвам този нов процес на възстановяване на вътрешния пазар и на цифровия дневен ред – който, между другото, г-н Монти засегна в своя доклад – за разработване на реална икономическа политика за културния сектор в Европа.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, автор. – (PL) Приветствам инициативите, които Комисията предприема. Имам един допълнителен въпрос относно Зелената книга от 2008 г., озаглавена „Авторското право в икономиката на знанието“, в която Комисията признава, че настоящата система от незадължителни изключения от закрилата на авторското право, въведена с директивата от 2001 г., не изпълнява предназначението си, с други думи, не улеснява разпространението на произведения, закриляни от авторското право и не отразява баланса между правата на авторите и правата на хората, които използват техните произведения.

Важно е освен това, че задължителните изключения от закрилата на авторското право са много необходими за библиотеките, за предоставяне на произведения на слепи хора, а също така за разпространение на осиротели произведения. Бих искала да попитам какви инициативи планира да представи Комисията в близко бъдеще във връзка с тези изключения от закрилата на авторското право?

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-жо Geringer de Oedenberg, Вие също така отправихте запитване към мен по един въпрос, който бих искал да потвърдя – относно това какви действия ще предприеме Комисията; Вие бихте желали тя да направи изявление относно прилагането на член 118 от Договора. Мога да потвърдя, че по този въпрос това не е подходът, който сме избрали. Предпочитаният от нас подход е да се създаде регулаторна рамка, благоприятстваща въвеждането на общоевропейски лицензи за авторски права. Това е прагматичен подход, който ще ни позволи да постигнем желаните резултати по по-ефективен начин, отколкото чрез въвеждане на ново уникално и централизирано авторско право. При това бих казал, че тази Зелена книга е много важна и трябва да ни даде възможност да задаваме много въпроси и да развиваме идеи. По-специално, имам предвид въпроса за частично зрящите хора.

Питате се защо не сме по-амбициозни по отношение на създаването на единно европейско авторско право. Най-голямата пречка за въвеждането на авторско право на Европейския съюз, г-жо Geringer de Oedenberg е, че за да бъде ефективно, то безусловно трябва да има предимство пред националното авторско право. С други думи, авторското право на Европейския съюз трябва да надделее над националното авторско право, което, откровено казано, изглежда трудно може да се прокара както на културно, така и на политическо равнище. Дори ако един такъв подход бъде приет от държавите-членки, той би имал твърде ограничено въздействие, защото не би могъл да се приложи спрямо стари произведения, а само спрямо неотдавна създадени творби. Следователно новите авторски права не биха били приложими към всички преждесъществуващи музикални композиции.

Обясних и защо искам да работя по директива относно осиротелите произведения. Но преди да се стигне до окончателната формулировка на този проект на директива, внимателно ще се консултирам с онези членове на Парламента, включително със самите вас, които са най-силно ангажирани с този въпрос.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Бих искала да ви попитам дали възнамерявате да преразгледате директивата относно авторското право и сродните му права в информационното общество. Задавам този въпрос, защото ни е необходима правна сигурност. За съжаление, изключенията бяха изтълкувани по различен начин в отделните държави, което доведе до различни решения по един и същи въпрос в различни държави-членки. Затова считам, че е от полза за нас да извършим преглед, особено в светлната на новия Договор от Лисабон.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-жо Ţicău, за да отговоря съвсем ясно на въпроса Ви, ще отбележа, че за момента не възнамеряваме да внасяме изменения в списъка на изключенията в директивата от 2001 г. Възприехме подход, който считам за прагматичен и прогресивен, с трите инициативи, които споменах – относно колективното управление, осиротелите произведения и Зелената книга, така че именно в тази рамка ще се справим с изразените от Вас опасения. Не възнамеряваме обаче да изменяме списъка на изключенията.

  Председател. – Въпрос 19, зададен от Alan Kelly (H-0190/10)

Относно: Картата на ЕС на държавната помощ

Комисията би ли била склонна да преразгледа изцяло картата на ЕС на държавната помощ за периода 2007-2013 г.?

Въпреки че тази година се очаква преразглеждане, вярно ли е, че преразглеждането на картата на държавната помощ допуска единствено някакъв вид „обмен“, а не определяне на регионите наново, което би отразило новите икономически реалности вследствие на финансовата криза?

Настоящата карта на държавната помощ беше изработена въз основа на статистически данни от 2006 г. Европейската икономика сега е коренно различна. Би ли се съгласила Комисията с констатацията, че този факт представлява слабост на настоящата карта, и как смята тя да се справи с него?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-н Алмуния ме помоли да отговоря на този въпрос.

За да се осигури непрекъснатост на усилията в областта на регионално развитие, през 2006 г. Комисията реши, че списъкът на регионите, определени от държавите-членки като част от картите за регионална помощ, следва да е в сила за целия период 2007-2013 г. Комисията обаче призна в насоките си за националната регионална помощ, че могат да възникнат ситуации, в които са необходими корекции и поради тази причина, съгласно точка 104 от насоките, на държавите-членки се предлага възможността да пристъпят към междинен преглед на картите за регионална пoмощ по отношение на регионите, посочени в член 107, параграф 3, буква в) от Договора за функциониране на Европейския съюз.

Три от седемнадесетте държави-членки, имащи отношение към междинния преглед, решиха да се възползват от тази възможност. Въз основа на междинния преглед държавите-членки могат да заменят до половината от регионите, които към настоящия момент отговарят на условията за регионална помощ, с новоопределени райони. При известни условия е възможно и да се увеличи интензитета на помощта за региони, които вече са обозначени на първоначалната карта за регионална помощ. Като част от междинния преглед допустимостта на новоопределените региони и на евентуалното увеличение на интензитета на помощта се оценяват въз основа на средната стойност на данните на Евростат за последните няколко години, отнасящи се до брутния вътрешен продукт на глава от населението и безработицата в съответния регион на ниво 3 от Номенклатурата на териториалните звена за статистика (NUTS). Това спомага да се гарантира насочването на регионалната инвестиционна помощ към икономическото развитие на региони, които са в неравностойно положение от гледна точка на средното равнище за страната.

Фактът, че само три от държавите-членки, имащи отношение към междинния преглед, решиха да изпратят уведомления за изменения в картите за регионална помощ като че ли навежда на мисълта, че мнозинството от държавите-членки считат, че икономическата криза не е засегнала съществено групата от региони, нуждаещи се от помощ за развитие.

  Alan Kelly, автор. – (EN) Много Ви благодаря за отговора. Изумен съм, че на практика само три държави са кандидатствали. Това не е за вярване.

Аз съм от район, в който загубихме хиляди работни места – 3 000 във фирмата „Дел“ (Dell); а само днес бяха закрити 800 работни места във фармацевтичната компания „Пфайзър“ (Pfizer), като 300 от тях са в моята област, а именно Южна Ирландия, в която брутният еквивалент на помощта е нула процента. Нашето правителство кандидатства отново и се надявам, че това ще се промени, защото противното би потвърдило, че правителството не може да прилага действително активни мерки, от държавна гледна точка, за привличане на по-големи дружества. Според мен това е много назадничаво и трябва да се промени. Затова активно ще работя за прилагането на различна стратегия от страна на Комисията, защото считам, че картата за държавна помощ е остаряла.

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Може би наистина е странно, както отбеляза уважаемият член на Парламента, че само три държави-членки са отправили искане за такъв междинен преглед. Но така стоят нещата съгласно цифрите, които ни бяха представени тази сутрин.

Разбира се, много държави-членки и много региони са тежко засегнати от икономическата криза, но може би някои държави-членки откриват, че има други начини и други средства за справяне с положението, защото, както видяхме, много малко държави са отправили искане за такъв преглед. Тази възможност беше предоставена на седемнадесет държави-членки, но само три са се възползвали от нея.

Мисля, че уважаемият член на Парламента ще се съгласи с мен, че основната цел на дългосрочната програма е, естествено, да осигурим непрекъснатост на процеса в регионите, за да осъществим дългосрочно планиране. Има, разбира се, и други, различни средства за справяне с кризата, но съм сигурна, че членът на Комисията – г-н Алмуния, е готов да обсъди допълнително този въпрос с Вас при бъдеща възможност.

Втора част

  Председател. – Въпрос 20, зададен от Bernd Posselt (H-0179/10)

Относно: Полицейско сътрудничество ЕС-Украйна

Как се развива трансграничното полицейско сътрудничество между ЕС и неговия най-важен източен съсед, Украйна, и какви действия планира Комисията за интензифициране на сътрудничеството?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Благодаря Ви, г-н Posselt, за Вашия въпрос, който засяга една много важна тема. Трансграничното полицейско сътрудничество със съседни на Европейския съюз държави е преди всичко в сферата на компетентност на държавите-членки. Европейският съюз обаче подкрепя двустранното сътрудничество между държавите-членки и Украйна главно чрез дейността на Европол. На 4 декември 2009 г. беше подписано споразумение за стратегическо сътрудничество между Европол и Украйна, което ще позволи да се координира работата по противодействието на международната организирана и тежка престъпност и на тероризма. Стратегическото споразумение обаче не предоставя възможност за обмен на лични данни за заподозрени лица. Такива могат да се разменят само със държави, които са сключили оперативно споразумение с Европол, а за да може да се сключи такова споразумение, Украйна трябва да приеме закон за защитата на лични данни и да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа oт 1981 г. за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни и протокола към нея.

Това е част от по-мащабен приоритет на Комисията, който визира въвеждането на режим на защита на личните данни в Украйна в съответствие с европейските стандарти. Това би позволило създаването на реален независим надзорен орган за защита на личните данни, който може да бъде подкрепен чрез техническа и експертна помощ от ЕС. Европейският съюз подкрепя полицейското сътрудничество с Украйна и във финансов план, чрез туининг проект, с който се повишава капацитета на украинската полиция и на Мисията на Европейския съюз за оказване на съдействие в областта на граничния конторол (EUBAM). А миналата година EUBAM, в сътрудничество с Агенцията за външните граници на ЕС (Фронтекс), Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа, подкрепи съвместната операция за граничен контрол „Никоний“ за подобряване на сътрудничеството между полицейските сили на Украйна и Молдова в борбата с трансграничната престъпност и незаконната миграция.

  Bernd Posselt, автор. – (DE) Исках само да попитам какво е положението във връзка с подпомагането на обучението на полицаи и укрепването на органите на съдебната власт и на вътрешните работи в Украйна. Дали то се осъществява като основно направление в рамките на Източното партньорство и дали Комисията и Европейския полицейски колеж също са ангажирани с него? Или това подпомагане се осъществява само на равнище на държави-членки?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Ние, разбира се, водим постоянен диалог с Украйна по този въпрос. Моят колега, членът на Комисията Щефан Фюле, представи матрица на сътрудничество и аз също съм силно ангажирана с нея. Тя действително обхваща вътрешните работи, за да се види как можем да помогнем на украинските органи да се развият в това отношение и как можем допълнително да задълбочим нашето сътрудничество. Това също ще бъде обсъдено на среща с украинските органи само след няколко седмици.

Полицейско сътрудничество и обучение като такива не се предвиждат в най-близко бъдеще, но това, разбира се, би могло да се обсъди, след като Украйна проведе необходимите реформи. Готови сме да си сътрудничим с нея. Тя е важен съсед. Имаме много общо помежду си. Имаме общи предизвикателства, свързани с трансграничната престъпност, затова би било добре и за нас да се ангажираме повече в това отношение. Разбира се, украинците също трябва да се усъвършенстват, но могат да разчитат на нас, готови сме да им помогнем и да им окажем съдействие, пък ще видим до какво ще доведе това в по-дългосрочен план.

  Председател. – Въпрос 21, зададен от Georgios Papanikolaou (H-0184/10)

Относно: Бум на престъпността в Европа

В европейските общества се наблюдава значително увеличение на престъпността и на проявите на насилие, както личи и от данните на Евростат, станали обществено достояние преди няколко месеца. Предвид факта, че икономическата криза е в пряка връзка с увеличаването на тези явления, престъпността и насилието се явяват с особено голяма честота в държавите, изправени пред по-големи икономически затруднения.

Възнамерява ли Комисията да предприеме по-смели инициативи за по-ефективното сътрудничество между държавите-членки, както по отношение на предотвратяването на престъпността в европейските общества, така и по отношение на борбата с нея, като се вземе предвид необходимостта от зачитане на личните свободи на европейските граждани?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Последното публикувано издание на статистическите данни на Евростат за престъпността и наказателното правосъдие е от 29 май; то обхваща периода от 1998 до 2007 г. и не посочва увеличението, описано от уважаемия член на Парламента. Въпреки това Комисията признава, че организираната престъпност е заплаха за гражданите и икономиката в целия Европейски съюз.

Комисията е поела ангажимента да предложи подходящи проекти на законодателни актове и да осъществи действия за предотвратяване и противодействие на различните форми на престъпна дейност, било то организирана или друга. Ето защо тези цели са част от всеобхватната рамка на Програмата от Стокхолм за действия на равнище на ЕС в областта на политиката относно гражданите, правосъдието, сигурността и миграцията през следващите пет години. Неотдавна Комисията прие Плана за действие от Стокхолм и мисля, че моята колега и заместник-председател на Комисията, г-жа Рединг, беше тук само преди половин час, за да го представи и обсъди с участниците в настоящото пленарно заседание.

Освен това преди края на тази година Комисията ще представи съобщение относно стратегията за вътрешна сигурност, което ще съдържа конкретни предложения и оценки на заплахите за идните пет години. Разбира се, организираната престъпност също ще бъде включена.

Общите заплахи изискват общи решения, затова общите инструменти следва да се използват ефективно от всички държави-членки, органи на публичната власт и частни организации. Нека спомена три вида престъпления, които са типични за Европа, а имат и международно измерение: трафика на хора, престъпленията в киберпространството и кражбата на самоличност. Комисията е решена да разшири сътрудничеството в тази област, като също така подготвя оперативни и законодателни предложения в това отношение. Ще направим това в сътрудничество с държавите-членки, с Европейския парламент, както и с неправителствените организации и с частния сектор.

„Координация на диалога“ и „оперативна дейност“ са ключови думи за бъдещето; споделянето на най-добри практики, стандарти и насоки, развитието на обучението и научните изследвания следва да повишат общата ефективност и разбирателството. Сътрудничеството със страните кандидатки и с трети държави е важно за ефективната борба срещу престъпленията.

Бих искала да подчертая, че прилагането на амбициозен подход в процеса на вземане на решения зависи от политическата готовност на държавите-членки. Ефикасното и ефективно изпълнение на приетите мерки зависи от националните ресурси, заделени за постигане на целите. Комисията може да окаже подкрепа на държавите-членки чрез финансови програми, за да си сътрудничат на европейско равнище.

Както е известно на всички ви, с Договора от Лисабон се предоставят нови компетентности на Европейския парламент в тази област и аз бих искала да наблегна на вашата отговорност и на важната ви роля в оформянето на облика на сигурността в Европейския съюз.

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Благодаря на члена на Комисията за нейния отговор. Миналата година изготвих доклада на Парламента за Европейската централна банка и един от въпросите, които повдигнах, беше значителното увеличение на броя на банкнотите от 500 евро, а мисля, че и на тези от 200 евро, но в значителна степен на банкнотите от 500 евро. Обърнах внимание, че е възможно те да се използват с цел пране на пари, с престъпни цели. Сега разбирам от Обединеното кралство, че има реални опасения в това отношение.

Дали мога да приканя члена на Комисията да обсъди с Европейската централна банка опасенията, които изложих, за да се види кой използва такива големи количества банкноти от 500 евро? Трябва да отбележа, че би следвало да има разумни подозрения за укриване на данъци или може би за друга престъпна дейност.

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Искам само да благодаря на уважаемия член на Парламента за тази информация. Непременно ще проуча въпроса и ще проверя дали можем да проследим някакви схеми в тази връзка. За момента не съм в състояние да отговоря, но непременно ще проуча нещата и Ви благодаря за идеята.

  Georgios Papanikolaou, автор. – (EL) Благодаря Ви, г-жо член на Комисията, за Вашия отговор. Дадохте информация и бяхте откровена в този конкретен отговор относно датата, до която имате данни, с други думи, до 2007 г. Този въпрос Ви беше зададен от мен на 6 април 2010 г. и на 5 май 2010 г. Както знаете, трима души загинаха трагично и напразно по време на мирни демонстрации на гръцки граждани, настояващи за по-добро бъдеще.

Ще повторя въпроса, за да получа по-конкретен отговор. Предвижда ли Комисията да се намеси по-систематично и да отправи препоръки към държавите-членки по тези въпроси? Възнамерявате ли да съберете информация във връзка с тях по-пряко и по-бързо, като се има предвид, че проблемът сякаш се влошава, особено в днешно време, в множество държави-членки?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Комисията – и самата аз – изразяваме дълбоко съжаление за смъртта на тези трима души по време на неотдавнашните размирици, както отбеляза уважаемият член на Парламента. Винаги настъпва трагедия, когато невинни хора биват засегнати от тези проблеми. Изразяваме дълбоко съжаление за случилото се и в мислите си сме със семействата на загиналите.

Както твърдите, необходимо е постоянно да обновяваме статистическите си данни и Евростат проучва този въпрос. Да се надяваме, че в скоро време ще можем да разполагаме с по-добра оценка. За момента не планираме никакви инициативи във връзка с това. Тези престъпления и смъртта на тези хора са ужасни, но компетентностите на Комисията са ограничени в рамките на трансграничната престъпност и улесняването на сътрудничеството между националните и европейските органи. За момента няма планирана инициатива в това отношение.

  Председател. – Въпрос 22, зададен от Pavel Poc (H-0185/10)

Относно: Обща визова политика на ЕС

Според член 77, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз и в съответствие с правните разпоредби, произхождащи от това правно основание, и по-конкретно Регламент (ЕО) № 539/2001⁽¹⁾ на Съвета от 15.3.2001 г. за съставяне на списък на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки и тези страни, чиито граждани са освободени от това изискване (в изменената версия), държавите-членки се обвързват с обща визова политика и с взаимност.

Разбира ли Комисията под понятието „обща визова политика” изключително определянето на единни правила за държавите-членки на ЕС спрямо трети държави? И може ли този член от Договора за ЕС – независимо от факта, че той регулира визовата политика спрямо трети държави – да се разглежда също така като задължение на Европейската комисия и на държавите-членки на Европейския съюз да полагат усилия, така че в трети държави да се прилагат еднакви условия за всички държави-членки на ЕС?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Визовата политика на Европейския съюз е хармонизирана и обща. Тя се основава на три правни акта, приложими спрямо държавите-членки, а именно Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, и тези, чиито граждани са освободени от това изискване; второ, визовият кодекс, обхващащ всички процедури и условия за издаване на шенгенски визи за краткосрочен престой; и накрая, Регламент (ЕО) № 1683/95 за определяне на единeн формат за визи. Тези правила се отнасят за гражданите на всички трети държави, за които важи изискването за притежание на виза.

С регламента, който споменах на първо място, се въвежда списък на трети държави, чиито граждани трябва да притежават визи, когато преминават външните граници; това е т.н. „отрицателен списък“. Има и положителен списък: държавите, чиито граждани са освободени от това изискване въз основа на различни критерии, сред които основен принцип е реципрочността. Този регламент е приложим спрямо всички държави-членки на Европейския съюз, с изключение на Обединеното кралство и Ирландия, а също и спрямо Исландия, Норвегия и Швейцария.

В съответствие с принципа на реципрочността ЕС счита, че в случая, когато граждани на трети държави са освободени от изискването за визи при пътуване до държавите-членки на ЕС, третата държава трябва да осигури реципрочно третиране на гражданите на ЕС, като ги освободи от изискването за визи, когато пътуват за тази държава. Когато третa държава от положителния списък поддържа или въвежда задължение за притежаване на визи за граждани на една, две или повече държави-членки, се прилагат механизмите за реципрочност. Това е рамката, в която Комисията може да предприеме действия за отмяна на задължението за виза за пътуване от третата държава, или, ако това не е постижимо, да предложи ответни мерки относно временното възстановяване на задължението за виза за гражданите на тази трета държава.

Тази система се оказа доста ефикасна, както показват действията, предприети от Комисията и изложени в периодичния доклад относно реципрочността, като чрез този механизъм за реципрочност, приложим от 2005 г., са изпратени уведомления от държави-членки за 75 случая на липса на реципрочност, засягащи 13 трети държави от положителния списък. Оттогава са въведени реципрочни мерки спрямо повечето от тези 13 страни – например Япония, Панама, Сингапур, Австралия, Уругвай и Коста Рика, а неотдавна Комисията приключи преговорите за отмяна на визовия режим с Бразилия, с които съвсем скоро ще запознае вас и Съвета.

Продължават да съществуват проблеми за някои държави-членки, свързани с липсата на реципрочност във взаимоотношенията им със САЩ и Канада, и това е въпрос, който винаги повдигаме пред тези държави.

Механизмът не се прилага в случаите, когато трета държава от отрицателния списък поддържа или налага изискване за виза за гражданите на една или повече държави-членки или когато тази трета държава прилага различни условия за гражданите на различни държави-членки. В достиженията на правото на Общността не се съдържат правила за такива случаи и не се предвижда конкретен механизъм, така че за ЕС е много трудно да се намесва.

  Pavel Poc, автор. – (CS) Г-жо член на Комисията, след като Европейската комисия е гарант на общата визова политика и след като тази политика се основава главно на принципа на реципрочността, то колко дълго възнамерява Комисията да продължава да толерира безпрецедентния, асиметричен визов режим, въведен от трета държава, а именно Канада, срещу държава-членка на ЕС, а именно Чешката република?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Разбира се, аз съм много добре запозната със случая, на който се позовава уважаемият член на Парламента, и Комисията е изключително ангажирана с него.

Канадските органи създадоха свой офис в Прага – това е условие, което ние им наложихме – а също така разработват пътна карта за възстановяване на безвизовия режим. Проведохме няколко срещи на високо равнище с участието на Канада, Чешката република и Комисията за набелязване на действията, които следва да се предприемат. Канадците обявиха, че ще променят закона си и че в най-скоро време ще го внесат в своя парламент, за да бъде изменен. Водим диалог с тях и с чешките органи, за да гарантираме поддържането на този диалог, неговия конструктивен дух и възможността да стигнем до решение. Въпросът ще бъде обсъден отново от държавите-членки на заседанието на Съвета в началото на юни.

Съжалявам, че този конфликт все още не е решен, но мога да уверя уважаемия член на Парламента, че се опитваме, заедно с нашите чешки колеги, да намерим решение във възможно най-кратки срокове.

  Председател. – Въпрос 23, зададен от Nikolaos Chountis (H-0205/10)

Относно: Неразрешени въпроси във връзка с общата декларация на Турция и ЕС (5.11.2009 г.)

Като имаме предвид:

Общата декларация от страна на министъра на вътрешните работи на Турция, г-н Аталай, на г-н Баро, в качеството му на заместник-председател на Комисията и на г-н Билстрьом, в качеството му на действащ председател на Съвета (5.11.2009 г.) и по-специално точка (3), отнасяща се до подновяването на официалните преговори за постигането на споразумение за подновяване на усилията за укрепване на отношенията между Турция и ЕС, както и точка (5), която посочва, че споразумението между Турция и Frontex е доведено до успешен край от техническа гледна точка;

Казаното от г-жа Малстрьом, в качеството й на действащ председател на Съвета, на пленарното заседание на Европейския парламент на 16.12.2009 г., в отговор на моя въпрос Η-0431/09

Постоянните провокативни действия от страна на турски въздухоплавателни съдове срещу въздухоплавателни съдове на Frontex, въпросът към Комисията е следният;

На какъв етап се намират преговорите по точка (3) от общата декларация? Има ли евентуално взаимодействие с провежданите с Frontex разговори? Провокативните действия срещу летателни апарати на Frontex свързани ли са с отказа на Турция да признае изрично границите на ЕС в Егейско море?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Днес програмата ми е натоварена! Искам да припомня, че историята на преговорите ни с Турция е изпълнена с трудности още от мандата през 2002 г., но напоследък бяха предприети голям брой положителни стъпки. Миналата година в заключенията на Съвета относно незаконната имиграция се съдържаше настоятелен призив за ускоряване на преговорите с Турция и, също миналата година, моят предшественик, г-н Баро, посети Турция заедно с шведския министър г-н Билстрьом. Тогава имаше обща декларация, с която се правеше крачка напред.

Оттогава има напредък. През зимата се състояха няколко разговора и сега сме много близо до постигане на съгласие в преговорите за сключване на споразумение за реадмисия с Турция.

Комисията е уверена, че частите от текста, по които е постигнато съгласие, са балансирани и че те отразяват нашите потребности, като същевременно отчитат опасенията на Турция. Работим, за да подготвим окончателния вариант на този текст в най-кратки срокове и поддържаме постоянен контакт с турските органи.

Целта е да се постигне окончателен вариант и да се докладва относно резултатите от преговорите по време на заседанието на Съвета през юни. Ще информираме Парламента изцяло, тъй като към него ще бъде отправено искане да даде съгласието си за сключване на споразумението след оформянето му.

По отношение на споразумението с Фронтекс, няма формална връзка между договарянeто на работното споразумение и споразумението за реадмисия между ЕС и Турция. Въпреки това Комисията предприема необходимите действия, за да гарантира цялостна съгласуваност при решаването на сходни проблеми в двата акта.

Комисията не е в състояние да коментира определянето на територията или границите на дадена държава-членка, тъй като тези въпроси са отговорност единствено на държавите-членки и се регламентират единствено от приложимите разпоредби на международното право. Бихме искали да насърчим Фронтекс и държавата-членка домакин да се погрижат да се предоставя адекватна информация на съседни трети държави относно разполагането на военни сили, като например въздухоплавателни средства, в близост до границите преди започване на съвместна операция.

  Nikolaos Chountis, автор. – (EL) Г-жо член на Комисията, затруднението да се даде ясен отговор на поредица от сходни въпроси ме кара да осъзная, че във всички случаи тези преговори са тежки и според мен потвърждават, че от турска страна се повдигат многобройни политически въпроси, което затруднява приключването на преговорите.

Ще Ви бъда признателен, ако непосредствено след края на тези преговори, щом споразумението стане факт, ни запознаете с актуалното състояние по този въпрос. Бих искал да отбележа и следното: по време на неотдавнашното посещение на турския министър-председател в Гърция, в Атина, беше подписан протокол, меморандум за сътрудничество с Гърция по въпросите на незаконната имиграция. Искам да Ви попитам следното: може ли този меморандум, това – да речем – споразумение за реадмисия между Гърция и Турция да замени споразумението между Европейския съюз и Турция, по което се водят преговори?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Без да съм запозната с конкретните детайли на сключеното между Турция и Гърция споразумение, смятам, че то показва конструктивния дух, който цари сред нас по отношение на гръцките органи, от една страна, и турските – от друга страна.

Водят се паралелни преговори с Турция. Както посочих, много сме близо до приключването на тези преговори. Те протичат в много градивна атмосфера и мисля, че това е показателно за необходимостта Европейският съюз да го постигне, както и за интереса от страна на Турция да се споразумее с нас относно реадмисията. Това, разбира се, е от полза за всички.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-жо член на Комисията, при други отговори на наши въпроси изрично посочихте, че Фронтекс води преговори с Турция по технически въпроси. Разбирам това. Наскоро ни съобщихте в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, когато дойдохте, за да ни предоставите актуална информация по въпроси от вашата компетентност, че, както казахте днес, има голям напредък към постигане на окончателно споразумение с Турция по въпросите на незаконната имиграция и че наближава моментът на неговото сключване.

В това споразумение между Европейския съюз и Турция, не следва ли да има и разпоредба за мястото на Фронтекс между Европейския съюз и Турция? Нима Фронтекс не е много важен фактор в борбата с незаконната имиграция? Не знам колко от онова, което е включено в преговорите, можете да разкриете пред нас, но не ни ли подсказва здравият разум, че в този момент следва да има разпоредба за операции и действия на Фронтекс?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Имах възможността да говоря пред комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи миналия понеделник и ще повторя това, което казах тогава, а именно, че има напредък в преговорите с Турция.

Що се отнася до Фронтекс и граничния контрол на Турция, страните постигнаха първоначално съгласие по проект на работно споразумение на техническо ниво. И двете страни са активни в разговорите, като в момента Фронтекс очаква отговор от Турция, за да могат да продължат обсъжданията. Фронтекс е важен участник в този процес, но преди всичко трябва да сключим споразумението, а след това да продължим паралелно разговорите с Фронтекс. Съгласна съм, че тук има големи възможности за сътрудничество.

  Председател. – Въпрос 24, зададен от Sarah Ludford (H-0236/10)

Относно: Политиката на ЕС за борба срещу тероризма и програмата на ЦРУ за извънредно предаване

Редица неотдавнашни събития хвърлиха още светлина върху участието на държави-членки в програмата на ЦРУ за извънредно предаване. Съвместно проучване на ООН от 2010 г. показа, че държави-членки на ЕС са сключвали тайни споразумения и участвали в дейности, свързани с програмата на ЦРУ за извънредно предаване и тайни затвори⁽²⁾.

Предвид на многобройните злоупотреби с власт от страна на държавите-членки през последните осем години и в контекста на предложеното съобщение на Комисията относно прегледа на политиката за борба срещу тероризма може ли Комисията да представи подробно конкретни мерки, които тя възнамерява да вземе, за да се гарантира, че политиката на ЕС за борба срещу тероризма предотвратява такива злоупотреби в бъдеще?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Благодаря на Sarah Ludford за този въпрос. Както знаете, аз се интересувам от него и в миналото ние сме си сътрудничили в тази връзка. Разбира се, свободата и сигурността вървят ръка за ръка и зачитането на основните права и на принципите на правовата държава са в основата на подхода на Европейския съюз към противодействието на тероризма. Мерките за борба срещу тероризма следва винаги да се предприемат в рамките на пълното зачитане на основните права и ЕС трябва да служи за пример в това отношение.

Това е не само законово изискване, но и ключово условие за гарантиране на надеждността и легитимността, както и за повишаване на взаимното доверие между националните органи и на доверието сред широката общественост. Ето защо Комисията ще продължи да прилага подхода на противодействие на тероризма, с който се цели съчетаването на оперативната и правната ефективност и осъществимост с ясна ангажираност относно зачитането на основните права.

Практиките, наричани извънредно предаване и тайно задържане, представляват нарушение на правата на човека. Комисията винаги е подчертавала това и съответните държави-членки следва да решат по собствено усмотрение дали да започнат или да продължат задълбочени, независими и безпристрастни разследвания, за да установят истината. Това е положително задължение, произтичащо от Европейската конвенция за правата на човека, с което се цели да се установят отговорностите и да се даде възможност на жертвите да получат компенсация. Ние, от страна на Комисията, насърчихме Полша и Румъния да проведат разследвания по повод твърдения за наличие на тайни места за задържане и приветстваме започването на криминални разследвания в Полша през март 2008 г.

Комисията също така изпрати писмо до литовските органи, в което ги приветства за активното им отношение към започване на разследвания. Що се отнася до дебата относно полетите за предаване и последиците от него за авиационната политика на ЕС, Комисията си извлича някои поуки във връзка със съобщението относно гражданската авиация и бизнес авиацията от януари 2008 г. Освен това инициативата „Единно европейско небе“, която влезе в сила през януари миналата година, осигурява допълнителни мерки за наблюдение на реалното движение на летателните апарати и ние ще продължаваме да следим този въпрос внимателно – в рамките на нашите правомощия, разбира се.

През 2008 г. Комисията представи панорамна фактологическа информация в публичния документ на своите служби относно тероризма и основните права. Това е обобщение на отговорите на държавите-членки на въпросника относно наказателното право, административното право, процесуалното право и основните права в борбата срещу тероризма. Всички държави-членки отговориха на този въпросник и точно сега, като допълнение, подготвяме, от страна на Комисията, обзор на основните мерки и инициативите, свързани с политиките на ЕС, предприети в областта на противодействието на тероризма до влизането в сила на Договора от Лисабон.

Антитерористичните политики, реализирани на национално равнище от държавите-членки, и участието в програмата на ЦРУ за предаване няма да бъдат конкретно оценявани във връзка с това, но е напълно ясно какво е мнението на Комисията по този въпрос и ние ще продължим да следим събитията в държавите-членки, включително правните предизвикателства, причинени от националните съдилища, които възпрепятстват антитерористичните мерки, и да си извличаме поуки от формирането на устойчиви политики на равнище ЕС.

  Sarah Ludford, автор. – (EN) Г-жо Малмстрьом, смятам, че изразът „променям възгледите си на 180 градуса“ никога не е бил по-подходящ и за мен винаги е удоволствие да работя с вас по тези въпроси.

Мисля, че това, което казахте, звучи донякъде обнадеждаващо, в смисъл, че е знак за известно засилване на надзора и укрепване на механизмите, с които Комисията ще разполага в бъдеще, но миналото си остава факт. Държави-членки са участвали в провеждани от ЦРУ незаконни действия като предаване, изтезания и изчезване на хора при липса на надзор и отчетност. Имаше много прояви на ораторско майсторство във връзка с правата на човека, точно както е и сега, но има огромна разлика между красивите слова и действителността. Ние все още не искаме пълна сметка.

Има ли още нещо, което Комисията, като пазител на договорите, счита, че може да се направи не само като опит да се гарантира изпълнението на задълженията на държавите-членки в бъдеще, но и за това как да предизвикаме и други разследвания – включително, силно се надявам, истинско официално разследване сега, при управлението на новото правителство на Обединеното кралство – за да се уверим, че сме напълно осведомени за случилото се в миналото и за онова, което се е объркало?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Мисля, че работата, извършена от Европейския парламент по този въпрос, беше изключително важна за изобличаване на програмата за предаване и за разкриване на онова, което се случваше. Тя даде импулс, но също така създаде силно обществено мнение за откриване на истината. Както казах, Комисията настоятелно призовава и съдейства за пълни и задълбочени разследвания в засегнатите държави и ще продължи да предприема последващи действия, както и да гарантира тяхното действително осъществяване. С предложението за единно европейско небе се цели да се подпомогне по-нататъшното ни наблюдение и контрол в това отношение.

Ще следим този въпрос и ще продължаваме да настояваме за яснота. Освен това няма големи възможности за конкретни действия, които Европейската комисия може да предприеме, но с радост ще работим с Европейския парламент, за да продължим усилията за постигане на яснота и за да гарантираме, че това няма да е част от Европейската антитерористична политика.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-жо Малмстрьом, искам от Вас да ми предоставите информация по въпрос, който считам за важен. Борбата срещу тероризма – а, разбира се, всички ние много добре знаем, че трябва да се борим срещу тероризма – също така изисква европейските държави да си сътрудничат. Във връзка с това искам да задам следния въпрос: според Вас наблюдава ли се тенденция на засилване на сътрудничеството между държавите-членки на Съюза, а също така има ли тенденция на засилване на взаимния обмен на различните и много важни видове информация, необходими за борба срещу тероризма? Има ли някакви положителни промени в това отношение?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Борбата срещу тероризма, разбира се, е елемент от първостепенно значение в политиката на Европейския съюз. Основните действия се предприемат от националните служби, полицейските органи и политиците на отделните държави. Европейският съюз може да подкрепя тези инициативи, ние можем да осигурим определена правна рамка и да се погрижим за съблюдаването на Хартата на основните права. Имаме известни финансови средства, можем да осигурим подкрепа на пострадалите и да насърчим по-нататъшното сътрудничество.

Моите впечатления са, че има голямо сътрудничество между държавите-членки в пази област. Разбира се, продължава да съществува много деликатния въпрос за обмена на разузнавателна информация. Той се основава на доверие – или понякога на липсата на доверие. Той трябва да се развива, а това може да се постигне единствено чрез хармонизиране на нашите системи на равнище на Европейския съюз и чрез гарантиране на пълното им съответствие с принципите на правовата държава и на тяхната надеждност. Това е област, в която Европейският съюз може да окаже съдействие. В Програмата от Стокхолм и по време на обсъжданията в процеса на изготвянето й беше изразено ясно желание за засилване на сътрудничеството на държавите-членки – между самите тях в рамките на Европейския съюз, но и с трети държави – за целите на борбата срещу тероризма. Тя, разбира се, трябва винаги да се води при пълно съблюдаване на основните права, а програмата на ЦРУ за предаване не част от него.

  Председател. – Tъй като засягат една и съща тема, на следващите въпроси ще бъде даден общ отговор:

Въпрос 25, зададен от Marian Harkin (H-0188/10)

Относно: Предприемачите и МСП

В светлината на предстоящата седмица на МСП (25 май – 1 юни 2010 г.) и връчването на Европейските награди за предприемачество (31 май), може ли Комисията да предостави актуализирана информация относно изпълнението на Закона за малките предприятия и по-специално относно мерките, свързани с инвестиционната готовност на предприемачите, подобряването на достъпа им до финансови средства, намаляването на административните тежести и в частност инициативите и политическите решения на държавите-членки за подпомагане на МСП за справяне с проблемите, възпрепятстващи тяхното развитие?

Въпрос 26, зададен от Jim Higgins (H-0198/10)

Относно: МСП

Има ли Комисията някакви планове за въвеждане на мерки в подкрепа на изпитващи затруднения МСП в ЕС и би ли разгледала възможността за въвеждане на специална схема за подпомагане на млади предприемачи, опитващи се да изградят успешни МСП в Съюза като по този начин се намали разчитането на преки чуждестранни инвестиции (FDI) за развитието на промишлеността?

Въпрос 27 зададен от Gay Mitchell (H-0213/10)

Относно: МСП и създаване на работни места

Широко известно е, че малките и средни предприятия са ключов фактор за намаляване на безработицата в Европа, обаче те се сблъскват с прекомерно голяма регулаторна тежест в сравнение с по-големите компании поради реализирането на икономии от мащаба от страна на последните. Ако всяко МСП можеше да създаде по едно работно място утре, това би оказало огромен положителен ефект върху равнището на заетост.

Какво прави Комисията за насърчаване на създаването на работни места чрез МСП, например посредством регулаторни реформи и инвестиции? Какви цели е заложила Комисията и как предлага да се следи изпълнението на тези цели?

Въпрос 28, зададен от Liam Aylward (H-0225/10)

Относно: Eвропейска седмица на МСП

Следващата седмица е Европейска седмица на МСП. Целта й е да се стимулира предприемачеството, новаторството и конкурентоспособността и да се предостави информация относно работата, извършвана от Европейския съюз и органите на всички равнища за подкрепяне и финансиране на микропредприятията, малките и средните предприятия.

Най-голямото предизвикателство, пред което са изправени малките и средните предприятия в момента, е да си осигурят капитал и финансиране. Съществуват много малки предприятия, малки семейни предприятия и новосъздадени предприятия, които са развивали много успешна дейност, но сега са в уязвимо положение, защото не могат да си осигурят капитал. Какво може да се направи на европейско равнище за решаване на този проблем?

Въпрос 29, зададен от Brian Crowley (H-0234/10)

Относно: Мерки за намаляване на административните разходи за МСП

Може ли Комисията да посочи какви мерки взема, за да се намалят ненужните административни разходи за малките и средни предприятия в Европейския съюз?

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, предвид на новата Ви роля като либерал, моля да разясните на кои въпроси действително ще бъде даден отговор? Ще получи ли отговор въпрос 33 от част 3? Всички се опитваме да участваме в няколко заседания. Ще е от полза, ако можете да уточните онези, които няма да получат отговор.

  Председател. – Мисля, че има много малка вероятност да стигнем до въпрос 33. Ако чакате него, на Ваше място не бих го направил.

Сега г-н Таяни ще отговори наведнъж и след това ще дам възможност на вносителите на въпросите – и на други колеги – да зададат уточняващ въпрос.

Позволете ми да отбележа, че ще приключим в 20,30 ч., защото служителите и преводачите трябва да хапнат нещо, преди да възобновим заседанието в 21,00 ч.

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. – (IT) Г-н председател, вече от две години се изказвам в качеството си на титуляр на новата ми длъжност. Малките и средните предприятия продължават да бъдат приоритет за новата Комисия, която е убедена в необходимостта да прави всичко по силите си, за да предотврати превръщането на финансовата криза в социална криза, която би засегнала предимно малките и средните предприятия и техните служители.

След приемането на Закона за малките предприятия през 2008 г. беше отбелязан значителен напредък. Комисията прие пет проекта на законодателни актове във връзка със Закона за малките предприятия, два от които вече са приложени: регламентът за групово освобождаване по отношение на държавната помощ и Директивата относно намалените ставки на ДДС; другите три – Директивата относно забавените плащания, Директивата относно фактурирането на ДДС и регламентът относно статута на Европейското частно дружество, все още се обсъждат тук, в Парламента и в Съвета.

Комисията също така задейства необходимите незаконодателни мерки; вече е въведен „МСП тест“ в целия съвет за проучване на въздействията с цел подобряване на качеството на законодателството. Ето един пример: Директивата относно забавените плащания и освобождаването на микросубектите от счетоводната тежест.

Държавите-членки демонстрираха и силно политическо желание за изпълнение на Закона за малките предприятия – така, например, те включиха „МСП теста“ в националните процедури за вземане на решение и малките и средните предприятия бяха сред основните бенефициери съгласно мерките, приети от държавите-членки за справяне с кризата във връзка с Европейската програма за възстановяване. Например отпускането на заеми на малки и средни предприятия и учредяването на гаранции в тяхна полза беше една от мерките, приети с цел подобряване на достъпа до финансови средства.

Избраните методи и получените резултати в отделните държави обаче се различават и затова трябва да продължим да работим по изпълнението на Закона за малките предприятия на национално равнище. Ето защо считам, че е от решаващо значение да продължи следването на възприетите начини на действие и да се гарантира прилагането на принципите и на препоръчаните начини на действие както на европейско, така и на национално равнище.

Политиката в полза на малките и средните предприятия изцяло се подкрепя в стратегията „Европа 2020“, тя е неделима част от много от предвидените водещи инициативи и ще бъде обект на конкретна проверка, когато стратегията бъде въведена в държавите-членки. В една от 10-е допълнителни насоки, предложени от Комисията, държавите-членки се призовават да въведат поредица от мерки за малките и средните предприятия в съответствие с принципите, залегнали в Закона за малките предприятия.

По време на следващия етап ще се гарантира включването на тези мерки от страна на държавите-членки в националните им програми за реформи. До края на тази година ще извършим задълбочено проучване на изпълнението на Закона, за да направим оценка на постигнатия напредък и за да определим нови начини на действие, които са съобразени и с приоритетите на „Европа 2020“. Сред основните сфери на действие ще бъдат подобряването на достъпа до кредити и иновации, стимулирането на предприемаческия дух и подпомагането на интернационализацията на малките и средните предприятия. Малките и средните предприятия, особено тези, които се управляват от млади предприемачи, ще са сред основните бенефициери на тези нови инициативи.

Отчитайки трудностите, на които се натъкват понастоящем малките и средните предприятия, когато се опитват да получат достъп до финансови средства, Европейската комисия внимателно следи събитията в сектора, като си сътрудничи, по-конкретно, с Европейската централна банка с цел осъществяване на редовни проучвания на положението.

Комисията също така разработи поредица от програми, предлагащи финансова подкрепа за улесняване на достъпа на малките и средните предприятия до капитала, който им е необходим, за да развиват дейността си. Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации например включва определени финансови инструменти, разработени съвместно с Европейския инвестиционен фонд, които осигуряват стимули за рискови операции и операции, свързани с гаранции по заеми за предприятия. Програмата „Джереми“ (Jeremie), финансирана от Европейския фонд за регионално развитие, предлага широка гама от конкретни финансови продукти за развитие и укрепване на малките и средните предприятия на територията на Европа като цяло. Накрая, новият европейски инструмент за микрофинансиране – съвместна инициатива на Комисията и на Европейската инвестиционна банка, е ориентиран конкретно към микропредприятията, които се сблъскват с трудности при получаването на финансиране ad hoc.

Има подобрение и в достъпа на малките и средните предприятия до кредити благодарение на увеличението на сумата по кредитните линии, отпуснати от Европейската инвестиционна банка на банките посредници, които отговарят за преразпределението на сумите сред малките и средните предприятия под формата на заеми. През 2009 г. Европейската инвестиционна банка е отпуснала общо 13 млрд. евро на финансови институции; това е равносилно на 55-процентно увеличение през предходната година. За ваше сведение, над 75% от сумата в размер на 21 млрд. евро, отпусната в периода 2008-2009 г., е достигнала до малките и средните предприятия, за които е била предвидена, т.е. до 50 000 малки и средни предприятия в целия Съюз.

Преди няколко дни Комисията организира и конференция на високо равнище, на която се събраха банки, фондове за рисков капитал и малки и средни предприятия; на тази среща присъстваха и представители на Европейския парламент. Това ни даде възможност да разгледаме настоящото положение на пазара и да се запознаем с нови идеи и стратегии за подобряване на достъпа на малките и средните предприятия до финансови средства. Това беше важно събитие и подходящ случай за обсъждане на възможни начини на действие, чрез които да се помогне на предприятията да постигнат устойчиво възстановяване и икономически растеж.

Един от одобрените начини на действие беше да се създаде постоянен дискусионен форум с участието на финансови институции, фондове за рисков капитал и представители на малки и средни предприятия. Всяко тримесечие ще се провеждат срещи под председателството на Европейската Комисия. Заключенията от този форум ще съставляват първият етап от стратегия за изготвяне на план за действие за осигуряване на достъп на малките и средните предприятия в нашия Съюз до кредити.

Накрая, ще се възползвам от възможността, свързана с това разискване, за да информирам Парламента, че като част от първата Европейска седмица на МСП ще се проведат над 1 200 мероприятия на национално, регионално и местно равнище, свързани с широка гама от въпроси, засягащи този сектор. Седмицата на МСП ще се състои в периода между 25 май и 1 юни, по времето на церемонията по връчването на Европейските награди за предприемачество за 2010 г., планирана да се проведе на 31 май в Мадрид.

Всичко това би трябвало да затвърди увереността ви в личната ми ангажираност да се гарантира защитата на заетостта в нашия Съюз чрез предлагане на подкрепа на малките и средните предприятия. Необходимото преструктуриране на големите частни промишлени предприятия ще доведе до загуба на определен брой работни места и единственият начин, по който можем да подпомогнем заетостта, е като подкрепим развитието на малките и средните предприятия, които са гръбнакът на нашата европейска икономика.

  Marian Harkin, автор. – (EN) Искам да поздравя члена на Комисията за постигнатия напредък. Но Вие, г-н член на Комисията, посочихте, че един от основните проблеми е достъпът до капитали и споменахте Европейската инвестиционна банка. Тя е разпределила парични средства сред ирландски банки, които да ги разпределят между МСП. Значителна част от тези средства обаче не е разпределена, главно поради несъответствието между потребностите на МСП – някакъв вид рефинансиране – и целта на Европейската инвестиционна банка, която е отпускане на парични средства за средносрочни инвестиции. Ето защо искам да Ви попитам дали приемате, че трябва да се въведат някакви мерки за МСП, които се нуждаят от рефинансиране, и каква роля би могла да играе Комисията. Също така, бихте ли насърчили създаването на някакъв вид гаранционна схема за предприятията, подобна на тази в Обединеното кралство?

  Jim Higgins, автор. – (GA) Г-н председател, напълно съм съгласен с твърдението на заместник-председателя на Комисията, че МСП са много важни – не само поради броя на работните места, които създават, но и защото са по-стабилни от големите компании, които идват отвън и не проявяват лоялност към съответния регион или държава.

Напълно съм съгласен с твърдението на моята колега Marian Harkin, че липсата на финансиране е най-голямата пречка в момента, което беше споменато и от Комисията. А също и че има прекалено много бюрокрация или „канцеларщина“.

  Gay Mitchell, автор. – (EN) Искам да попитам заместник-председателя на Комисията дали би проучил свързаните с непрякото финансиране аспекти на проблемите, с които се сблъскват МСП.

Например не знам как стоят нещата във вашата страна, но в моята вече няма такова нещо като мениджър на банка. Ние даваме пари на банките, но банките не оценяват хората въз основа на резултатите от предишната им дейност, на характера им и познанията им за тяхната дейност. Попаднахме в бъркотията, в която се намираме в момента, защото хората действаха автоматично. До известна степен те все още са на автопилот. Как се печелят избори? Като събираме гласове един по един. Ако успеем да създадем по едно работно място във всяко малко и средно предприятие в Европа, ще сложим край на кризата с безработицата.

Настойчиво Ви призовавам да се консултирате с Европейската централна банка и с Европейската инвестиционна банка и да се опитате да използвате влиянието си, за да ни върнете към състоянието с традиционните мениджъри на банки, които се ангажират с малките и средните предприятия и им помагат да развият своята дейност. Ще спечелим от това.

  Liam Aylward (ALDE). – (EN) Очевидният въпрос е дали Комисията действително счита, че седмицата на МСП може да допринесе за изпълнението на нейните цели? Мога ли да попитам Комисията какви действия могат да се предприемат, за да се гарантира, че Европейският съюз и държавите-членки ще създадат среда, в която предприемачите и малките предприятия могат да оцеляват, да се развиват и да процъфтяват, а предприемачеството да се възнаграждава, а не да се възпрепятства, което често се случва при настоящото състояние на икономиката?

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. – (IT) Г-н председател, ще бъда кратък: Съгласен съм със забележките на всички членове на Парламента, които се изказаха по време на това разискване.

Що се отнася до Европейската инвестиционна банка, след като встъпих в длъжност като член на Комисията, отговарящ за промишлеността и предприемачеството, предприех незабавни действия да се срещна с нейния председател, г-н Мейщад, и да го призова настоятелно да предостави 30 млрд. евро от Европейската инвестиционна банка, които да бъдат предназначени за подпомагане на малките и средните предприятия. Това обещах на Парламента по време на моето изслушване, преди той да ми повери поста на член на Комисията, отговарящ за промишлеността и предприемачеството.

Ще продължа с това, че отговорът на председателя беше доста положителен – той ми каза, че след първоначално замразяване около 6 до 7 млрд. от отпуснатите 30 млрд. евро са достигнали до получателите, за които са били предвидени. Призовах председателя да съкрати сроковете за предоставянето на тези средства.

Има проблем и с банките в нашия район – въпрос, повдигнат от последния оратор – защото европейската банкова система е доста разнородна: не всички банки са еднакви. Някои банки се впускат във финансови спекулации, но, за щастие, все още имаме банкова мрежа, в която мениджърът познава безнесмена, който отива, за да поиска кредит, и затова може да му има доверие, а също така знае, че средствата, които се инвестират, ще бъдат реинвестирани в банката и че това, което се случи в Съединените щати, няма да се случи тук.

Срещата, която организирах преди няколко дни и на която присъстваха много от вашите колеги от Европейския парламент, на практика беше насочена към следното: създаване на стратегия. Затова казах, че сме учредили форум, който по-късно ще доведе до план за действие за предоставяне на кредити.

Целта е нашите малки и средни предприятия да са конкурентоспособни. За да са конкурентоспособни, трябва да има иновации, но това е невъзможно, ако няма средства, заделени за тази цел. Затова моето основно задължение е да ангажираме банките – дори да направим нужното те да предоставят кредити. Много от тях се ангажираха да го направят в бъдеще. Предприемаме сериозни действия, стимулирани от Комисията, за да ангажираме банки и финансови оператори, а също и Европейската инвестиционна банка, която е изпратила двама заместник-председатели да вземат участие в настоящото разискване. Целта на тези действия е да се изпълнят поне някои от тези задачи, тъй като сме убедени, че днес малките и средните предприятия са най-добрият инструмент за излизане от кризата и – както казах е началото на своето изказване – за предотвратяване на прерастването на икономическата и финансова криза в социална.

Можете да разчитате на пълната ми ангажираност със защитата, закрилата и подкрепата на малките и средните предприятия – като това се отнася и за финансовите аспекти – с надеждата, че те ще успеят да отбележат растеж и че ще възникнат нови предприятия, защото нашата цел остава същата, както винаги досега: при наличие на пазарна икономика, която позволява на малките и средните предприятия все повече да повишават конкурентоспособността си, можем да създадем истинска социална политика съгласно формулировката в Договора от Лисабон.

  Председател. – Поднасям извиненията си на колегите за съкратеното време за въпроси, което се дължи на факта, че предишното разискване продължи 25 минути след определеното време.

Въпросите, на които не беше отговорено поради липса на време, ще получат писмен отговор (вж. приложението).

Времето за въпроси приключи.

(Заседанието, прекъснато в 20,30 ч., се възобновява в 21,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

(1) ОВ L 81, 21.3.2001 г, стр. 1

(2) http://www2.ohchr.org/english/bodies/hrcouncil/docs/13session/A-HRC-13-42.pdf

16. Принцип на субсидиарност и общовалидност на социалните обществени услуги в ЕС (разискване)

  Председател. – Заседанието се възобновява.

Следващата точка е въпросът, изискващ устен отговор (Β7-0218/2010), зададен от Jan Olbrycht и Lambert van Nistelrooij, от името на групата PPE, Heide Rühle, от името на групата Verts/ALE, Oldřich Vlasák, от името на групата ECR, Peter Simon, Françoise Castex, Evelyne Gebhardt и Proinsias De Rossa, от името на групата S&D, и Ramona Nicole Mănescu и Olle Schmidt, от името на групата ALDE, към Комисията, относно принципа на субсидиарност и общовалидност на социалните обществени услуги в ЕС (O-0062/10).

  Jan Olbrycht, автор. – (PL) Искам да подчертая, че зададеният тук въпрос, изискващ устен отговор, беше продиктуван от едно решение на Европейската комисия за определяне на групите, които могат да се възползват от социално настаняване в Нидерландия. Това решение предизвика значително обсъждане и голям интерес сред членовете на Европейския парламент, защото има важни последици. Трябва да се разбере, че в различните държави-членки на Европейския съюз се използват различни определения за социалното настаняване, разглеждано като обществена услуга. Тези определения засягат и факта, че имаме различни критерии за право на ползване на социални жилища, както и различен кръг от отговорности. Отговорността се носи от обществените органи, но изпълнителите са както обществени, така и необществени.

Интересът към социалното настаняване произтича, от една страна, от разпоредбите, отнасящи се до държавната помощ, но той е свързан и с определението, което се използва при установяване на допустимите разходи по линия на структурните фондове. Във връзка с това, като допълнение към въпроса, би било интересно да се разбере дали Комисията счита, че следва да има единно определение за целия Европейски съюз. Следва ли същите принципи да действат по отношение на държавната помощ за социалните жилища? Възнамерява ли Комисията да установи за всеки случай допустимо равнище на доходите на домакинствата, както в случая с Нидерландия? Съществува ли несъмнено съответствие между този вид действия и принципа на субсидиарността, който функционира в Европейския съюз?

  Heide Rühle, автор. – (DE) Г-жо председател, бих искала да се позова на едно съобщение за пресата, което самата Комисия публикува на 19 декември миналата година във връзка с решението относно държавната помощ за нидерландската система за социално настаняване.

Сега ще цитирам това изявление. В него се казва, че решението на Комисията потвърждава дългогодишната й политическа линия, съгласно която националните органи разполагат със значителни възможности при определянето на критериите и условията за социално настаняване и други услуги от общ икономически интерес (УОИИ). Това е цитатът.

Моят въпрос е следният. Как това изявление на Комисията кореспондира с факта, че посредством това решение Комисията е определила фиксирани граници на доходите за социално настаняване в Нидерландия? Дали това действително попада в компетентността на Комисията и как се съотнася със субсидиарността и пропорционалността?

Освен това бих искала също така да попитам Комисията как решението за официално признаване на необходимостта от социално смесване, съпроводено от гръмки изказвания против социалната сегрегация, може да съответства на факта, че същевременно е определен фиксиран размер – не повече от 10% над прага от 30 000 евро, като Комисията също така отбелязва, че ако в някакъв момент повече от 10% над този праг от 30 000 евро за социално настаняване получат жилища, това ще трябва да се компенсира в други области в Нидерландия? Струва ми се, че това е много твърда и строга мярка от гледна точка на въпроса за социалното смесване.

Как се съвместява това със субсидиарността и – както самите вие заявявате във вашето съобщение за пресата – със значителните възможности при определянето на критериите и условията за социално настаняване и други услуги от общ икономически интерес (УОИИ)?

  Françoise Castex, автор. – (FR) Г-жо председател, аз също бих искала да се обърна към Комисията по повод на уведомлението за помощи за социално настаняване от страна на Нидерландия, на което Европейската комисия е отговорила, че те трябва да се приведат в съответствие с правилата за конкуренцията. Ето защо тя е препоръчала радикална реформа в социалното настаняване и в целите на страната от общ интерес и, по мое мнение, е формулирала ограничително определение на това какво представляват социалните услуги от общ интерес.

Всъщност, Комисията признава социалния характер на тази обществена услуга, но подчертава, че тя трябва да се определи в пряка връзка със социалните групи в неравностойно положение и че следователно предоставянето на социални жилища в Нидерландия надвишава индивидуалните потребности на социалните групи в неравностойно положение. С предложението за реформа в социалното настаняване, представено по този начин от нидерландското правителство, се ограничава до 10% количеството на социалните жилища, които могат да се предоставят на други социални групи, но винаги в съответствие със социални критерии или по реда на тяхната приоритетност.

Това ограничение е равносилно на подкопаване на друга мисия на обществените услуги, която се изпълнява от службата за социално настаняване, а именно целта за социално разнообразие и многообразие на градската среда, която е определена по отношение на социалното настаняване от нидерландския законодател. Следователно, по мое мнение, г-н член на Комисията, уважаеми членове на Комисията, въпросът е на какво правно основание в договора може Комисията да постави под съмнение универсалния характер на социалните услуги и да принуди държава-членка да предефинира целите, които е определила за една от тези социални услуги?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, въпросът, представен от уважаемите членове на ЕП, е разделен на три части. Първата: дали Комисията е на мнение, че следва да има едно единствено определение на социалното настаняване в ЕС. Втората: въпросът за принципите на субсидиарността и универсалността. Третата: въпросът за границите на доходите за достъп до социални жилища. Преди да отговоря на тези въпроси, бих искал да подчертая, че Комисията придава голямо значение на социалното настаняване. Социалното настаняване е ключов инструмент за политиките на социално приобщаване в Европейския съюз.

На първия и втория въпрос бих искал да отговоря много ясно. Комисията не налага единно определение на социалното настаняване на равнище на ЕС и напълно съблюдава принципа на субсидиарността. Уважаемите членове на Парламента правилно споменаха решението на Комисията от 2005 г. относно държавната помощ за услуги от общ икономически интерес. С това решение се обезпечава правна сигурност при предоставянето на услугите и се намалява административната тежест върху публичните органи, които ги финансират.

Съгласно това решение помощта за социално настаняване, която отговаря на условията, определени в решението, е обект на преференциално третиране, тъй като е освободена от изискването за уведомление – независимо от нейния размер. В съответствие с това решение освобождаването се прилага, когато социалното настаняване е квалифицирано от съответната държава-членка като услуга от общ икономически интерес. Всяка държава-членка сама задава обхвата на социалното настаняване в съответствие със своите традиции, култура и държавна намеса.

Бих искал, също така, да се позова на съобщенията на Комисията от 2006 и 2007 г., в които ясно се изтъква отговорността на държавите-членки и тяхната свобода да взимат решения по широка гама от аспекти на социалните услуги от общ интерес. Нещо повече, този момент беше акцентиран в по-ново време в Протокола относно услугите от общ интерес. Но както подсказва термина „социално настаняване“, тук не става въпрос за жилищно настаняване от общ тип, а за такова, основано на социални критерии.

Ето защо в съображенията към решението от 2005 г. се споменава за настаняване на граждани или групи от граждани в неравностойно социално положение, които поради неразрешими ограничения нямат възможност да получат настаняване при пазарни условия. Следователно държавите-членки трябва да определят целева група за социално настаняване, за да създадат възможност за прозрачно разпределение на социалните жилища и за предотвратяване на изключването на най-нуждаещите се.

Държавите-членки имат големи възможности за лавиране при определяне на размера на целевата група и при прилагане на системите за социално настаняване. Ролята на Комисията се свежда до това да провери за явна грешка в определението.

Този подход беше потвърден в решение на Комисията, прието през декември 2009 г., относно социалното настаняване в Нидерландия. Също така, този подход е в пълно съответствие с член 34 от Хартата за основните права, съгласно който всички лица, които не разполагат с достатъчно средства, имат право на социална помощ и на помощ за настаняване.

Едно ясно определение на социалното настаняване гарантира и липсата на възможност за насочване на държавната помощ за финансиране на търговски дейности извън обхвата на услугите от общ икономически интерес.

Вторият въпрос също се отнася до всеобщото право на жилище. Но както вече посочих, жилищата от общ тип не са същите както социалните жилища. Ясно определените, прозрачни критерии за допустимост и разпределение на социалните жилища са в интерес на бенефициерите и гарантират правилното оползотворяване на публичните средства.

В отговор на третия въпрос, в който уважаемите членове на Парламента питат защо достъпът до социални жилища е ограничен и те се предоставят на домакинства с доход под 33 000 евро, бих искал, и тук, да обясня съвсем ясно. Няма граница на доходите, определена на равнище на ЕС, за достъп до социални жилища.

Тази сума се отнася за една държава-членка – Нидерландия. Тя беше част от промените, въведени от нидерландските органи за привеждане на националната система за социално настаняване в съответствие с европейските правила за държавните помощи. Нидерландските органи зададоха тази граница, за да определят целевата група за социално настаняване в Нидерландия. Комисията не откри никакви грешки в тази дефиниция на социалното настаняване и затова одобри нидерландската схема за държавна помощ. Бих добавил, че целевата група, определена от нидерландските органи, е много широкообхватна и съставлява 43% от населението на Нидерландия.

  Lambert van Nistelrooij, от името на групата PPE. – (NL) В период на криза и на дебати за това, как да поддържаме едно устойчиво общество, както и конкурентоспособността си, обсъждаме една привидно незначителна подробност, която въпреки това според мен лежи в основата на опасенията на много хора.

Въпросът, поставен за разглеждане, е на кого да се предостави жилище? По-конкретно, сега, когато банките са много по-сдържани, отколкото в началото на дебата – което в Нидерландия беше през 2005 г., когато положението беше много по-различно – е ясно, че някои хора действително изпадат в затруднение. Прагът, определен към настоящия момент, е 33 000 евро. Тези предложения тепърва трябва да се представят за одобрение от депутатите в долната камара на нидерландския парламент, а те веднага ще ни кажат, че този праг следва на практика да е в съответствие с прага, определен за нидерландския фонд за здравно осигуряване, който е приблизително 40 000 евро.

Дебатът в Нидерландия все още тече с пълна сила, следователно: не може да се каже, че е постигнато всеобщо съгласие. Смятам, че не се залагат достатъчно възможности за гъвкавост и за индивидуални решения. Държавите-членки трябва да са в състояние да се адаптират към обстоятелствата. Тези 10% са много малък дял. След като завърших висше образование, моите доходите също бяха над прага, но имах възможност да задържа наетата от мен квартира в продължение на доста години, преди да взема окончателно решение да закупя жилище и да отида да живея на друго място.

Говорим за гъвкавост; няма достатъчно възможности за маневри. Така стигам до заключението, че субсидиарността – способността на държавата да урежда нещата в рамките на доста по-широк диапазон – не се зачита достатъчно. След днешното разискване трябва да обсъдим дали отново да предложим резолюция. Като цяло считам, че Комисията се справя добре в това отношение, но мисля, че възможностите за маневриране на държавите-членки са крайно ограничени, което е в ущърб на хората, чиито жилища зависят от тях.

  Evelyne Gebhardt, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, следейки настоящото разискване, забелязвам, че в действителност има доста голяма неопределеност относно това как да се прилага правото в тези области. Г-н Андор, преди малко отбелязахте, че няма разпоредба на европейско равнище, в която сумата в размер 33 000 евро да е определена като фиксирана граница. Нидерландските законодателни органи обаче са определили тази граница по собствена свободна воля, вероятно, защото са се опасявали, че в противен случай в някакъв момент Комисията ще постави изискване за въвеждане на ясни критерии.

Тази неопределеност води до изключително много трудности в държавите-членки при вземането на решения от тяхна страна, по-конкретно по отношение на оформянето на тези решения така, че те наистина да съответстват на потребностите ни, засягащи тези хора, и по-конкретно социалното им настаняване, тъй като това са хора, които нямат достатъчно парични средства, за да могат свободно да се местят.

Затова е много важно да създадем правна рамка и правна сигурност, която също така добре да разяснява кое е възможно. Услугите от общ икономически интерес, разбира се, трябва действително да бъдат защитени. Те се предоставят на местно равнище в държавите-членки и имат всеобщ характер, а ние трябва да гарантираме, че те реално се предлагат на всички.

Следователно трябва да разгледаме възможността – а аз знам, че тя се разглежда в комисията по заетостта и социалните въпроси – за отправяне на искане към Комисията за правна рамка за защита на услугите от общ икономически интерес, особено в социалната област, и считам, че една такава рамка, в случай че бъде представена, ще бъде нещо добро.

  Isabelle Durant, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, тук говорим за правно основание, което очевидно е много важно. Бих искала обаче да наблегна на факта, че отвъд правното основание е ясно, че жилищното настаняване, и по-конкретно социалното настаняване, не е обикновен пазар или обикновена търговска дейност. Освен това социалните жилища са много повече от жилища, запазени за хора с ниски доходи или за нуждаещи се.

Съществуват проблеми, свързани със социалното многообразие, за което говорихме, но стои и въпросът за интеграцията на тези жилища и на хората, които живеят в тях, в техния квартал, в техния град – понякога в центъра на града, понякога в покрайнините. Много се работи с наемателите – работи се, за да им се помогне да се интегрират и да изградят отношения на солидарност, включително между различните поколения, които живеят в тези квартали и в тези жилища, така че, в това отношение действително считам, че това е тема от различен тип.

В допълнение, по време на настоящия парламентарен мандат ще работим по услугите от общ интерес. Струва ми се, че като идваме тук и подчертаваме проблемите, свързани с помощите или с ограничения достъп до социални жилища, изпращаме погрешен сигнал. Що се отнася до границата на доходите, спомената и от други членове на Парламента, освен от мен, и определена на 33 000 евро, считам, че тя представлява проблем, защото има цяла гама от най-различни семейства: семейства с един родител, семейства, състоящи се от възрастни хора, семейства, състоящи се от членове с минали и настоящи връзки и разделени семейства. Как можем да изчислим доходите им? Всичко това ме кара, подобно на други, да призова за повече гъвкавост и субсидиарност, ако искаме да осъществим реални социални проекти в тези квартали.

  Patrick Le Hyaric, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, преди малко заявихте, че Комисията отдава голямо значение на социалното настаняване. В действителност ние говорим за основно право, което не се прилага в нашите държави-членки. Нещо повече, това е още едно петно върху сегашния ни модел на европейска интеграция.

Що се отнася до останалата част от Вашия отговор, г-н член на Комисията, Вие изрецитирахте обичайната проповед на Комисията, но опитът показва, че Комисията, Вашата Комисия и Съдът на Европейския съюз постановяват решения въз основа на европейските договори, в съответствие с един пагубен принцип, а именно този на свободната и лоялна конкуренция, като по този начин дават незаконен достъп до жилищното строителство и до самите жилища. Още по-лошо, през 2005 г. Европейската комисия определи социалното настаняване като настаняване, запазено изключително за, цитирам „граждани или групи от граждани в неравностойно социално положение“. По този начин Комисията насърчава създаването на градове-гета за бедните в ущърб на социалното многообразие.

Подобно на много членове на Парламента, аз подкрепям идеята за нова рамкова директива, която да е положителна и напредничава, но се опасявам, че следва да се промени самият принцип на конкуренцията, залегнал в Договорите.

От друга страна, се боя, че изявленията, направени от председателя Барозу и потвърдени днес от Съвета за икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), в които по принцип се препоръчва контролиране на бюджетите, ще доведат до намаляване на разходите, предвидени за службите за настаняване в нискобюджетни жилища, и по-конкретно за социално настаняване. Определено считам, че Европа трябва да започне от нулата.

  Frank Engel (PPE). – (FR) Г-жо председател, бих искал, в известен смисъл да повторя становището, изразено от г-жа Durant, която правилно заяви, че социалното настаняване не е търговски сектор или такъв, в който задължително има конкуренция, както във всеки друг отрасъл. Г-н член на Комисията, считам, че ще постигнем съгласие по този въпрос.

Тук се поставя под въпрос държавната помощ. Питам се защо в една област, каквато е социалното настаняване, да не попадаме теоритично именно в сферата на държавните помощи. Всъщност ние говорим за държавната помощ, предназначена за бенефециерите на социалното настаняване, а не толкова за предприятията. В крайна сметка помощта се предоставя, защото се счита, че тя е необходима; въпросите, свързани с конкуренцията, не са изложени на риск в чак толкова голяма степен.

Обръщам внимание – а аз, разбира се, мога да говоря единствено въз основа на личния си опит в национален план – че социалното настаняване е свързано с толкова различни условия, че трябва действително да сме доволни, че Европейската комисия, европейските институции, Европа и Брюксел не са ни предоставили, както винаги се смята, точно определение за помощи и че не ни нареждат кой гражданин от какъв вид помощ може да се възползва и при какви обстоятелства.

Бих подчертал, че онова, което е заложено на карта тук, са конкретните местни условия и промените в семейното положение на всеки един от нас. Как е възможно на даден човек, който е имал семейство, но след това семейното му положение се е променило, на човек, чиито доходи варират в хода на неговия живот, както каза г-н van Nistelrooij, в даден момент да се предостави право на социално жилище, а впоследствие то да му се отнеме? Мисля, че това е неприемливо и при тези обстоятелства не считам, че Комисията следва отново да излиза извън сферата на своята компетентност и да ни предлага, а в крайна сметка и да ни налага правила, на които неизбежно липсва гъвкавост, а вероятно и хуманност.

  Proinsias De Rossa (S&D). – (EN) Г-жо председател, участвам в това разискване като докладчик на комисията по заетостта по въпроса за бъдещето на социалните услуги от общ интерес. Целта на този въпрос, изискващ устен отговор, е да се получи информация от Комисията какви предложения има за справяне с един сериозен проблем във връзка с предоставянето на социални жилища на гражданите.

Съжалявам, че членът на Комисията не посочи никакви такива предложения, а вместо това се опита да оправдае съществуващата система. Комисията упорито отказва да приеме необходимостта от внасяне на правна яснота и създаване на възможности за гъвкавост на държавите-членки по отношение не само на предоставянето на съществуващите обществени услуги – и по-конкретно социални услуги – но и на удовлетворяването на нови социални потребности. Трябва да сме в състояние не само да обезпечим гражданите със защитна мрежа в период на необходимост, но и да осигурим здрава социална рамка, която да служи на всички граждани. Здравеопазването, жилищното настаняване и образованието са услуги, които очевидно следва да се предоставят на всеобща база, а не просто съгласно капризите на пазара. Това, че пазарът е неспособен да гарантира универсалност въз основа на равенство и еднакво качество в тези области е очевидно от само себе си.

Всичко това са услуги, които се простират отвъд пределите на мотива за печалба и осигуряват социална стойност, която не може да се отрази в счетоводния отчет. Впрочем, те са необходими и за създаването на солидна основа за една съвременна икономика. Не можем повече да позволяваме по-нататъшното съществуване на настоящата правна неадекватност относно онова, което правителствата както на национално, така и на местно равнище, могат да правят при предоставянето на услугите, определени като крайно необходими за благосъстоянието на обществото.

  Sophie Auconie (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, най-напред бих искала да се отбележи нещо в протокола: Общността няма компетентности в областта на жилищната политика като цяло, и по-конкретно в сферата на социалното настаняване.

В решението, което споменаваме в този въпрос, изискващ устен отговор, обаче Комисията дава определение на социалното настаняване. Както многократно беше отбелязано, г-н член на Комисията, въпросът за социалното настаняване и достъпа до жилища е голям проблем днес, във време на криза. Нека отново внесем малко хуманност в нашите технически, правни и дори технократски разисквания.

Освен, че по своето същество социалното настаняване е жилищно настаняване, то е и основата на реалната интеграция, на действителното социално приобщаване на онези, които се ползват от него. Определението на държавната помощ, което беше дадено по време на извършения от Комисията преглед, е много спорно. Г-н член на Комисията, Декарт, великият френски философ, роден в моя регион, долината на река Лоара, е казал, че общият интерес е кръг с известен център, но с неизвестна обиколка.

Ето защо имам два въпроса към вас. Първият е лесен: какъв е правният статут на това определение? Ще се прилага ли то спрямо всички държави-членки?

Вторият въпрос е много по-общ. Според Комисията къде започва и къде свършва компетентността на Общността що се отнася до организацията на обществените услуги? Защото в крайна сметка този въпрос е важен. Застрашени са всеобщият характер и достъпността на обществените услуги.

  Peter Simon (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, нявсякъде в Европа градските и общинските управи се сблъскват с трудности, свързани с проблемни области. Навсякъде в Европа се опитваме да решим този проблем, като повишаваме нивото на тези области в неравностойно положение и на хората, живеещи в тях, до равнището на нормалния живот в останалата част от нашите големи и малки градове.

Но ако сега формулираме критерии в областта на социалното настаняване, както прави Комисията тук, ако определим критерии, които – както няколко членове на Парламента вече споменаха – изрично изключват възможността за смесване на населението в тези области, това ще подкопае всички усилия, полагани по места от компетентните страни в продължение на десетилетия. Това ще разклати основите и на начинанията, стимулирани от Европейския съюз чрез инициативите на Общността „Урбан“ (Urban) и „Урбан ІІ“ (Urban II).

Ако тук ограничим критериите, съгласно които социалното настаняване може да се субсидира по такъв начин, че само най-бедните от бедните, хората в най-неравностойно положение от всички уязвими лица да получат субсидии и да могат да бъдат подпомогнати в рамките на социалното настаняване, на практика ще създадем пречки за смесването на този сегмент от населението в областите в неравностойно положение – нещо, от което всъщност има спешна необходимост. Това ще доведе до по-голямо социално изключване именно на тези групи от населението и само ще увеличи тези проблеми в нашите градове. Като се има предвид това, на дневен ред е изготвянето на широко определение и широко тълкуване на принципа на субсидиарността и бих бил признателен на Комисията, ако може да изложи накратко позицията си по този въпрос.

  Joachim Zeller (PPE). – (DE) Г-жо председател, това, което разглеждаме, е по-скоро глобален въпрос – конкретно този за принципа на субсидиарността и всеобщия характер на обществените социални услуги в ЕС като цяло. Социалното настаняване обаче е поставено в центъра на вниманието на настоящото разискване, като се използва примера с Нидерландия. Това не е еднократен случай – по-конкретно, асоциациите и представителите на наемателите от години подозират, че голямото значение, което Европа отдава на конкурентоспособността най-малкото ограничава социалното настаняване в Европа, или дори цели да го направи напълно невъзможно.

В крайна сметка след необходимостта от храна и дрехи, нуждата от жилище е основна човешка потребност и поради тази причина жилищното настаняване е едно от социалните обществени блага, а предотвратяването на бездомността е социално предизвикателство.

Илюстрация в това отношение е фактът, че в държави, които са загрижени за благоденствието на своите граждани, или се подпомага социалното настаняване, или, в противен случай, се субсидират жилищата на индивидуален принцип въз основа на доходите на хората. Разбира се, сега, след присъединяването на множество държави от Източна, Централна и Югоизточна Европа, в Европейския съюз, е налице специален случай. Поради различното структуриране на предлагането на жилища в бившите западни и източни части на Европа, съществува необходимост, особено след последните разширявания на Европейския съюз, да се направи сравнение на структурите на субсидиите за жилищно настаняване и за предлагане на жилища в държавите-членки.

В резултат на метода на приватизация на жилища, прилаган в много държави-членки от Източна, Централна и Югоизточна Европа непосредствено след политическите промени, и по-специално в резултат на осезаемия недостиг на жилища в тези държави, Европейският парламент реагира, като предостави средства за жилищно строителство в тези държави по линия на структурните фондове.

Въпреки това във всички случаи жилищната политика неизменно продължава да се формира като реакция на национални, регионални, и по-специално местни условия; или с други думи – това е класически случай на област на политиката, в която се прилага субсидиарността, в която не е необходимо наднационално регулиране и в която не съществува такова регулиране. Спрямо жилищата като обществено социално благо пазарните закони могат да се прилагат в много ограничена степен, в рамките на обществените услуги.

  Evelyn Regner (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, предоставянето на обществени и социални услуги бива възпрепятствано от огромни икономически и политически катаклизми, още повече като се имат предвид националните мерки за намаляване на разходите. Ние, в Европейския съюз, се сблъскваме с нарастващи разлики в доходите. Особено в периоди на несигурност, икономическа криза и страх за бъдещето, социалните стабилизиращи фактори са по-важни от всякога.

В моя роден град, Виена, основната идея при социално настаняване е да се осигурят достъпни жилища за широки слоеве от населението, без ограничение за тяхното предлагане – съгласно определението на Комисията – на граждани или групи от граждани в неравностойно социално положение. Резултатът от това е „гетоизация“, т.е. формирането на гета. Затова нямам намерение да променям мнението си в това отношение – трябва да съществува принцип или право на местното самоуправление да определя социалните услуги, включително социалното настаняване, на това местно равнище и да изключва социалните услуги от приложното поле на конкурентното право и н правото в областта на държавните помощи.

Така или иначе обаче, ние, в Европейския съюз, се нуждаем от правна яснота и от правен акт на равнище на ЕС, който да регламентира и определя социалните услуги в съответствие с нея.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, най-напред бих искал да благодаря на члена на Комисията за това, че разясни някои аспекти, които бяха засегнати във въпросите. Трябва да се отбележи, че осигуряването на жилище е абсолютна необходимост за всеки, особено в една съвременна социална държава. От жизненоважно значение е да имаш покрив над главата си; това е право, а и нещо, за което всеки ще се съгласи, че следва да се осигури, било то чрез лични средства, или с помощта на държавни агенции и т.н.

Въпреки това трябва да се проведе разискване относно това до каква степен следва да се намесва правителството на която и да било страна в предлагането на жилища. В собствената ми страна имотният балон беше създаден от данъчните облекчения – които бяха в прекалено голям размер и не добре обмислени – предвидени за строителни фирми с цел изграждане на къщи, като им се осигуряваше разрешително за строеж – понякога дори в заливни равнини, които след това бяха наводнени – и се извършваше презониране на територии, които не е трябвало да бъдат презонирани. След това, разбира се, се включиха банките, като предоставиха щедри кредити на строителни организации, които те не можеха да погасят, както и заеми на физически лица за закупуване на жилища, които те не можеха да издължат.

Така се стигна до кризата, в която се намираме в момента. И сега там се задават много въпроси за това до каква степен държавата трябва да участва в цялостната дейност по застрояване на терени.

Що се отнася до предлагането на социални жилища обаче, считам, на първо място, че ако то се основава на дохода, това просто би било прекалено прескриптивно и не би било логично поради причините, изтъкнати от много хора. Мисля, че Комисията определено може да играе известна роля в по-широк смисъл – може би да дава насоки за предлагането на социални жилища, но не е разумно да се прилага прекалено предписателен подход към такива неща като доходи и прочее; нищо няма да се получи и не бива да се правят опити в това отношение.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) В действителност социалното настаняване не спада към услугите от общ интерес. За съжаление, в момента нивото на младежката безработица в Европейския съюз достига 20%.

Съгласно европейския регламент 4% от средствата, предоставяни по линия на Европейския фонд за регионално развитие, могат да се използват от всички държави-членки за финансиране на строителство на социални жилища и за повишаване на енергийната ефективност в сградите. За съжаление, поради икономическата криза, финансовото положение на европейските семейства се влошава, а нивото на безработицата, което е изключително високо сред младите хора, е повод за безпокойство. Именно поради тази причина Ви призовавам, г-н член на Комисията, да ни подкрепите по време на предстоящия период на финансово програмиране, за да повишим на 15% дела, предназначен за строителство на социални жилища и за подобрения във връзка с енергийната ефективност на сградите.

В мнозинството от държавите-членки здравеопазването, образованието, социалните услуги и грижите за младите хора и за лицата в напреднала възраст се управляват от държавата. Тези обществени услуги играят съществена роля за гарантиране на защита и приобщаване на всички граждани към обществото, при условие, че са достъпни за всички граждани. За да се гарантира, че това ще е валидно за целия Европейски съюз, призоваваме Комисията да изготви рамкова директива за обществените услуги, с която да се въведат минимални изисквания в тази област и да се гарантира както равен и всеобщ достъп за всички европейски граждани, така и добро качество и прозрачност на тези услуги.

  António Fernando Correia de Campos (S&D). – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, социалното настаняване е икономическа услуга от общ интерес, която играе важна роля на пазара, тъй като води до положителни резултати за благото на цялото общество. В съответствие с Протокол 26 – приложение към Договора от Лисабон, въвеждането и организацията на този вид услуга зависи от националните, регионалните и местните органи на властта. Затова е трудно да се разбере това ограничаване на целевия пазар до семейства, чийто доход е под 33 000 евро. Това е измерване на бедността, което се извършва в абсолютно и чисто финансово изражение и при което не се отчитат разликите между 27-те държави-членки; доводите в негова полза могат да се обобщят в един – обикновена платежоспособност.

При социалното настаняване се отчитат културни и социални въпроси; близостта на жилището до работното място; същественото предефиниране на ролята на жените на пазара; както и мобилността на работниците в европейското пространство. Борбата, която Европейският съюз води, за да излезе от настоящата криза, изисква икономически растеж, който води до имиграция и до етнически, икономически и културни малцинства, както и до необходимостта от тяхната интеграция, дори с риска от гетоизация, с който тя се свързва и с който трябва да се борим чрез осигуряване на справедливо съотношение на интересите. Не се ли намесва Комисията в компетентностите на държавите-членки?

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (EN) Г-жо председател, в Договора от Лисабон се признава значението на наличието и достъпността на социалните услуги, както и ролята на местните и регионалните органи на властта в тяхното предоставяне. Въпросите, свързани със социалното настаняване, са изключително важни за хората с ниски доходи, а истината е, че кризата остави без работа голям брой хора, които се нуждаят от социални жилища.

Понастоящем държавите-членки прилагат различни стандарти, когато вземат решения относно своите критерии за социално настаняване. Разбираемо е, че икономическото и социално състояние на държавите-членки се различава значително. Считам, че за да се въведе правото на достъп до всеобщи услуги, би било разумно да се определят общи принципи и да се постави препоръчаната горна граница на доходите на равнище ЕС. Необходимо е обаче да предоставим на държавите-членки голяма свобода на взимате на решения относно снижаването на тази граница, като се отчитат икономическите и социалните различия.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE). – (RO) Искам да благодаря на члена на Комисията за разясненията, които даде по този въпрос. И аз считам, че не следва да има единно определение за социално настаняване. Прилагането на такова определение би било трудно при положение, че има големи разлики в жизнения стандарт. Към това разискване има отношение въпросът за субсидиарността. Ако позволите, ще се отклоня малко от конкретния обхват на въпроса.

Считам, че въпреки всичко трябва да има набор от по-ясни стандарти, но в друго отношение – например в ситуации, които включват прилагането на новите разпоредби относно допустимостта на маргинализираните общности по отношение на социалното настаняване. Става въпрос за регламента, който беше приет от Парламента през февруари и който беше споменат и от г-жа Ţicău. Аз също искам да се възползвам от възможността и да заявя, че бих приветствал увеличаването на разполагаемите средства въз основа на този регламент.

  Frédéric Daerden (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, исках това разискване да се състои, защото и аз, подобно на други тук, съм загрижен.

Няколко региона в Европа, включително и моят, в момента извършват оценка с цел реформиране на своята политика за разпределяне на социалните жилища, за да се избегне явлението гетоизация и струпването на социални групи в неравностойно положение в едни и същи сгради и в едни и същи квартали. Вашето решение е в разрез с тази политика на възстановяване на социалния баланс и на необходимото социално многообразие.

Г-н член на Комисията, не е правилно Комисията да възпрепятства провеждането на политики на социално многообразие от страна на държавите-членки. Несъмнено, от една страна, достъпът до социални услуги от общ интерес, свързани с жилищното настаняване, може да се ограничи до определени категории хора, но, от друга страна, трябва да се заложат известни възможности за маневриране, така че те да са достъпни и за хора с други доходи, за да се подобри социалното многообразие в нашите квартали.

Във всички случаи балансът между тези два аспекта следва да се определи от или съвместно с държавите-членки и регионите, а не от Комисията.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, всички ние знаем, че правото на жилище е основно право. Следователно държавите-членки на Европейския съюз са длъжни да гарантират социално жилище на всеки, който се нуждае от такова. В период на дълбока социална криза, когато нараства броят на лицата и семействата с висока степен на задлъжнялост, за които е трудно да погасяват заемите, с които са закупили своите жилища, или които са принудени да плащат високи наеми, е още по-важно да се предоставя пълна подкрепа на лицата и семействата, които не могат да си позволят подходящо жилище с необходимите удобства и комунално-битови услуги.

Ето защо за държавите-членки е от съществено значение да могат да използват европейските и националните фондове за изграждане на социални жилища и за гарантиране на основните права, полагащи се на всички граждани, а оттук и за премахване на социалното неравенство и за стимулиране на социалното приобщаване. Европейската комисия трябва да предприеме спешни действия в тази област, без да застрашава принципа на субсидиарността, но като подкрепи всеобщия характер на социалните обществени услуги.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Понякога европейската централизация се съпровожда от фанфарен звън, както видяхме при приемането на Договора от Лисабон. В други случаи обаче тя настъпва, без да бие на очи. Създаването на различни фондове за подпомагане на равнище на ЕС, които често деформират пазарната среда, наложи въвеждането на задължително уведомление при предоставяне на държавна помощ.

След това стана ясно, че е необходимо социалното настаняване да се освободи от това задължение. Изведнъж се оказва, че трябва да се погрижим за европейско определение. Ако определим задължения на това ниво, а после разпоредим на тези на по-ниските нива да ги изпълняват, това не би било субсидиарност.

Отговорността за социалното настаняване попада изцяло в сферата на компетентност на националните, регионалните и местните органи на властта. Нека не поставяме под въпрос способността на националните организации и на местните общности да решават собствените си проблеми. Те най-добре познават тези проблеми. Известни са им и алтернативите за тяхното решаване.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D). – (PL) Ясно е, че разглеждаме проблем, който е различен в различните държави-членки.

В новите страни, включително Полша, има твърде много региони, в които много голям брой хора нямат дом, поради изключително ниските си доходи. За тези хора обикновено се грижат местните органи. Местните органи и регионалните институции имат задължението да оказват помощ на такива хора във възможно най-кратки срокове. Без допълнително финансиране, което да е на разположение на местните органи, и без обществена подкрепа е невъзможно да се помогне на хората, които се намират в това крайно затруднено положение. Същевременно ще е необходимо да се разгледа и въпроса за това как в бъдеще, чрез изготвяне на обща политика и общо определение в тази област, да се опитаме да се сдобием с допълнителни средства, които биха могли да се използват от органите на регионално равнище. Те биха оползотворили средствата и биха създали социални жилища, каквито, реално, има съвсем малко в много държави от Европа.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, напълно съм съгласен, че трябва да разглеждаме този въпрос в по-широк контекст – в този случай, в контекста на финансовата и икономическа криза. Видяхме, че през последните две години тя беше изпитание за политиките в областта на конкуренцията, независимо дали ставаше въпрос за финансовия сектор, за автомобилната промишленост или, в този случай, за жилищния сектор, беше тест и за социалните ни политики, независимо дали засягаха децата, възрастните хора или бездомниците.

В набора от въпроси, който получих, тези два елемента – конкуренцията и социалните политики – се припокриват. Поради тази причина нещата са още по-сложни, отколкото биха били при липса на криза.

Кризата показа нагледно огромния провал на пазара не само във финансовия, но и в жилищния сектор и съвсем ясно доказа, че пазарните сили сами по себе си не могат да решат тези проблеми не само по отношение на крайно бедните, но и на по-големи групи от обществото. Ето защо бих бил твърдо против всеки принцип, който би ограничил прилагането на концепцията за социалното настаняване само до най-бедните групи в обществото, особено от гледна точка на многообразието на европейските държави и на принципа на субсидиарността. Със сигурност ще настоявам да се даде свобода на държавите-членки сами да формулират дефинициите в това отношение, както вече посочих във встъпителното си слово.

Връщайки се на случая с Нидерландия, който беше в центъра на обсъждането, бих искал да повторя, че Комисията не налага на никоя друга държава критериите, които бяха определени по отношение на Нидерландия. При пълно зачитане на субсидиарността, държавите-членки са тези, които следва да вземат решение относно действителните условия за социално настаняване.

Това се потвърждава от решението, засягащо схемата на Нидерландия за държавни помощи и бих искал да припомня, че границите, определени от нидерландските органи – които са приложими единствено в Нидерландия – включват 43% от нидерландското население, което несъмнено е далеч повече от най-бедните групи. Нещо повече, нидерландското решение потвърди, че социалното смесване и социалното сближаване са валидни цели на обществената политика, за които може основателно да се отпуска държавна помощ, а не само за хората, живеещи в крайна бедност или изложени на риск от изпадане в бедност.

Считам, че социалната беда в това отношение през последните няколко години дестабилизира обществото в много по-голям мащаб и затова трябва да проявим чувствителност по този въпрос. Трябва също така да добавя, че Комисията одобрява само помощите, предоставени на жилищностроителни дружества. Правилата за държавните помощи не се прилагат спрямо която и да било субсидия, предоставяна пряко на граждани.

По време на обсъждането беше бегло засегнат по-широкия контекст, а именно социалните услуги от общ интерес. Ето защо трябва да взема отношение и по този въпрос и да наблегна, че извън жилищното настаняване има други услуги от общ интерес, и по-специално други социални услуги, които спомагат за социалното сближаване и играят превантивна роля, ориентирана към цялото население, независимо от богатството или доходите на хората. Комисията изясни този въпрос в съобщението си от 2007 г., в което наблегна на целите и принципите на организация на социалните услуги.

Комисията се е ангажирала с повишаването на качеството на социалните услуги. Например ние подкрепяме разработката на качествена рамка за социалните услуги от общ интерес в Комитета за социална закрила.

Няколко последни мисли в заключение на моя отговор. Тъй като някои от въпросите засягат по-дълъг срок, който продължава в следващия финансов период, бих се съгласил, че някои условия от различен характер ще окажат влияние върху жилищното настаняване; действително обновяването във връзка с енергийната ефективност – което, от наша гледна точка, спада към категорията „зелени“ работни места – несъмнено ще бъде област, в която ще осъществяваме дейност, без, разбира се, да се опитваме да въвеждаме обща европейска жилищна политика.

Ще има и други въпроси като жилищата за най-уязвимите групи в обществото, каквито са например ромите, където вече е поставено начало и смятам, че ще има трайна подкрепа от страна на структурни фондове за справяне с жилищните проблеми, в този конкретен случай, за изключително уязвимите маргинализирани групи в различни държави-членки. Това също така подчертава колко важно е наличието на много разнообразни идеи и мнения, защото държавите се различават по отношение на социалните си потребности и някои решения, които се вземат и прилагат в държавите с високи доходи на населението, безспорно не бива непременно да се следват – и определено не бива да се налагат на други държави-членки.

  Председател. – Разискването приключи.

17. Мерки за сигурност и превенция относно офшорните нефтени платформи в ЕС (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно мерки за сигурност и превенция относно офшорните нефтени платформи в ЕС.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-жо председател, 20 април беше мрачен ден за Мексиканския залив, за Съединените американски щати, не – за целия свят. В продължение на вече точно четири седмици промишлеността и органите опитват всякакви решения – досега без окончателен успех – за спиране на огромното изтичане на нефт и за свеждане на екологичните щети до минимум, по-конкретно на бреговата линия.

Аварията е недвусмислено свидетелство за рисковете, свързани с добива на нефт и природен газ в морето. Общественото възприятие се е увеличило, и то с право, не само в Съединените щати, но и в Европа. Европа, заедно с Норвегия, произвежда повече от 200 милиона тона суров нефт на година, по-голямата част от който идва от Северно море.

Дори ако добивът и транспортирането на нефт и природен газ не се извършват при сравнително екстремни условия или на същата дълбочина като в Мексиканския залив, все пак трябва да предвидим възможността за авария в рамките на Европейския съюз и трябва да бъдем подготвени. Разполагаме с компетентни органи и механизми, за да можем да реагираме бързо при евентуална авария.

Разполагаме с Европейската агенция за морска безопасност, разполагаме със спасителни кораби, механизми за гражданска защита, добра координация на мерки за подпомагане и така членът на Комисията Георгиева беше в състояние на предложи европейска помощ за продължаващите мерки в Мексиканския залив на един ранен етап.

Нашата цел трябва да бъде превенцията, така че изобщо да не трябва да се справяме с голямото почистване след подобно бедствие. Затова, заедно с члена на Комисията Поточник, поисках от службите ни да разгледат приложимото законодателство на Европейския съюз. Европейското законодателство представлява рамка от мерки за безопасност и защита на околната среда както по принцип, така и в случай на конкретна авария.

Директивите ни гарантират минимални стандарти за безопасност за оборудването и съдържат подробни минимални стандарти за здравето и безопасността на работниците. Сега ще направим преглед на всички тези правни текстове, за да видим дали те предлагат адекватен и оптимален инструментариум за подобно бедствие или най-лошия възможен сценарий. Това означава тясно сътрудничество с националните регулаторни органи като основна част от разпоредбите за безопасност, които уреждат транспортирането на нефт и природен газ, а защитата на здравето е в ръцете на държавите-членки и не зависи пряко от нас.

Разбира се, никой набор от правила не може да предложи 100% гаранции. Голяма част зависи от подхода и поведението на оперативната област в промишлеността ни. Затова имаме всички основания да работим заедно: политиката и промишлеността трябва да си сътрудничат, за да се гарантира, че околната среда в Европа и обществеността са възможно най-защитени.

Искам безопасността и устойчивостта при транспортирането на нефт и природен газ да са в основата на разговорите ни със заинтересованите страни. Ето защо през последната седмица проведох среща на високопоставени длъжностни лица от големи енергийни дружества, които осъществяват дейност в европейски води. Членът на Комисията Георгиева също присъстваше. По време на тази техническо-ориентирана среща поискахме от промишлеността да гарантира, че се полагат всички възможни усилия за предотвратяване на сравними аварии в близост до бреговете на Европа.

Представихме каталог от въпроси, на които дружествата отговориха през следващите няколко дни. Бяха зададени 12 въпроса и те много конкретно включваха всичко, което е от решаващо значение за безопасността на нефтените платформи и газовите платформи, както и за водите, бреговете и държавите-членки. Смятам, че тази среща с промишлеността е началото на един процес, който ще засили прозрачността на дейностите на промишлеността и ще насърчи спазването на правилата и прилагането на най-добри практики.

Планираме да се проведе втора среща през следващите няколко месеца, когато ще имаме по-добро разбиране на причините за аварията, за да се направи оценка на положението и Европа да си вземе поука от злополуката в Мексиканския залив.

В този момент във времето, когато причините и обстоятелствата все още не са анализирани, би било прибързано да се правят заключения или да се отправят призиви за нови законодателни инициативи. Ако се разбере обаче, че е необходим регулаторен отговор, мога да ви уверя, че Комисията незабавно ще внесе предложения за европейско законодателство пред вас.

Виждате ли, госпожи и господа, в Европа се полагат постоянни усилия за предотвратяване на подобна трагедия тук. В случай обаче че възникне подобна авария, разполагаме с редица мерки и механизми, с които да се реагира ефективно и без забавяне и да се намали размера на подобна авария за гражданите и околната среда в Европа.

Ще бъда повече от щастлив да ви докладвам за нашите планове след следващата ни среща.

  Bogusław Sonik, от името на групата PPE. – (PL) Експлозията на платформата в Мексиканския залив е най-голямото екологично бедствие по рода си в историята. Все ден 800 000 литра суров нефт изтича в Залива, което означава над 22 милиона литра от началото на катастрофата. Нефтеното петно вече покрива над 43 000 квадратни километра, което е територия по-голяма от Нидерландия.

В момента сме длъжни да декларираме солидарност със Съединените щати и всички жертви на трагедията, както и да гарантираме, че ще предоставим възможно най-голяма помощ. С оглед на това бедствие смятам, че е от съществено значение незабавно да извършим специална оценка – подробна и широкомащабна техническа проверка на сондажните платформи, които работят в териториалните води на Европейския съюз. Това следва да бъде първата стъпка на наднационално равнище за гарантиране на безопасността на моретата в Европа. Също така, бих искал да обърна специално внимание на факта, че ако една такава авария се случи в района на Балтийско море, което представлява затворено море, това би довело до трайно и необратимо разрушение на целия регион и крайбрежните райони.

От съществено значение е всички дейности, извършвани в териториалните води на Европейския съюз, да бъдат обект на специално наблюдение, да следва да отговарят на най-високите стандарти за безопасност и да бъдат оборудвани с най-модерните системи за безопасност. В това отношение смятам, че е от съществено значение да се разработи и обща трансгранична процедура за реагиране и сътрудничество, която незабавно би влязла в сила в случай на изтичане на суров нефт.

Наблюдателите в Съединените щати посочват, че в много случаи е било давано разрешение за инсталиране на платформи в Мексиканския залив под натиска и в интерес на нефтената промишленост за сметка на природната среда. Във връзка с това няма как да не се спомене решението за изграждане на северния газопровод „Северен поток“, което представляваше политическо решение, взето без оглед на опасността, която тази инвестиция може да представлява за екосистемата на Балтийско море.

Г-н Йотингер, предвид трагедията в Мексиканския залив никога не трябва да се позволява да се изграждат сондажни инсталации за добив на суров нефт или природен газ без 100% гаранция за безопасността на засегнатите морета и океани. Не трябва да се позволява взимането на решения под натиска от страна на промишлени или политически лобисти.

  Kriton Arsenis, от името на групата S&D. – (EL) Г-н член на Комисията, често пъти не е достатъчно просто да се увеличат мерките за превенция. Неотдавнашната експлозия в Мексиканския залив възникна на платформа, която беше построена едва през 2001 г., а последващото й потъване доведе до една от най-големите екологични катастрофи досега. До този момент, а вече изминаха 29 дни от началото на аварията, не е възможно да се спре изтичането и, както заяви г-н Sonik, над 5 000 тона нефт на ден изтичат във водите на Залива.

Огромното замърсяване стана в момент, когато голям брой видове, много от които са на изчезване, са в период на размножаване. Имам предвид пет от седемте вида морски костенурки, делфини, много видове китове и различни важни морски бозайници. Неизбежно беше засегнат и човекът. Тази експлозия, тази авария настъпи точно когато морето започваше да се възстановява от опустошителните последици от урагана „Катрина“; и отне 11 човешки живота.

В Съединените щати обаче се предприемат мерки. През 1981 г. Конгресът гласува за мораториум за забрана на офшорните нефтени сондажи в 85% от крайбрежните води на Съединените щати. Правителството на г-н Обама потвърди мораториума след аварията, въпреки първоначалните си изявления за противното. В същото време обаче все още продължават да се извеждат в експлоатация нефтени платформи, главно в Северно море. Понастоящем има стотици офшорни платформи за добив на нефт и природен газ.

Неотдавнашната авария в Мексиканския залив наистина потвърди опасността от унищожаване на морската среда от страна на офшорните нефтени платформи. Въпреки това съгласно европейското законодателство добивът на нефт в морето е изключен от обхвата на Директивата Севезо за опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества.

Скорошното бедствие ни показа, че никой не е в състояние да гарантира, че подобно бедствие няма да се случи в Европейския съюз и, понякога, само увеличаването на мерките за превенция не е достатъчно. Правителството на г-н Обама беше принудено да отстъпи заради мащаба на бедствието. Може би е дошло времето, наред с допълнителните мерки за превенция, Европейският съюз да въведе мораториум за незабавна забрана на офшорните сондажи във водите на Европейския съюз в съответствие с мораториума на САЩ? Трябва да се действа веднага, преди друга авария като тази в Мексиканския залив да се случи и на нас.

  Corinne Lepage, от името на групата ALDE. – (FR) Г-жо председател, срутването на платформата край бреговете на Луизиана на 22 април доведе до нефтен разлив с невероятни размери. Това повдига три основни въпроса. Фактът, че предварително не са били въведени системи за спиране на подобен разлив с такива размери е труден за разбиране, както и липсата на достатъчен контрол от страна обществените органи, в допълнение към системите за сигурност, които се изискват и прилагат от операторите на платформи за избягване на риска от замърсяване и, в крайна сметка, конкретния риск, свързан със замърсяването с въглеводороди на особено чувствителните и/или особено обитаваните райони. Преди малко нашият колега, г-н Sonik, ни припомни какво катастрофално въздействие едно такова замърсяване би имало в Балтийско море например.

В Северно море вече станахме свидетели на поне две сериозни аварии на офшорни платформи – това е и един от районите в света с най-голяма концентрация на платформи. При тези условия е абсолютно задължително да се направи оценка на ситуацията, за да се гарантира, че една такава авария не е възможна до нашето крайбрежие и ние се радваме, г-н член на Комисията, че е предприета инициатива от такъв характер.

Въпреки това какви мерки възнамерявате да предприемете в краткосрочен план за подобряване на безопасността и предотвратяването на аварии на офшорните платформи, разположени в териториалните ни води? Говорихте за минимални стандарти, г-н член на Комисията, но това не е достатъчно.

Второ, какви мерки за контрол са предприети, за да се гарантира, че изискванията за безопасност са напълно удовлетворени? Наличието на правила за безопасност на хартия не е достатъчно; те трябва да бъде приложени, а прилагането им да бъде наблюдавано в действителност. Какво възнамерявате да направите в тази насока?

Трето, в случай на авария, с какви ресурси разполагаме, за да се избегне замърсяването на крайбрежието? Добре е, че имаме плавателни съдове и граждански сили, но с какво разполагаме в наличност? Не е ли време да поискаме операторите да разполагат със конкретни технически средства, които могат да бъдат обединени? Не е ли също така необходимо, предвид включването занапред на вредите върху околната среда в законодателството на Европейския съюз, да се осигури адекватна система за компенсация и свързаните с това гаранции?

И накрая, нефтените дружества оперират на все по-голяма дълбочина, което прави намесата много трудна в случай на авария и излага морската среда на риск. Какви мерки са планирани за офшорния добив на нефт на по-голяма дълбочина, и по-конкретно в Далечния север?

В заключение ще се върна към въпрос, който нашият колега, г-н Arsenis, зададе преди малко: не е ли време да помислим за разширен мораториум при същите условия като тези, които Съединените щати искат да въведат? Искаме и трябва обществото ни да намали зависимостта си от нефтени продукти. Не е ли време за това?

  Isabelle Durant, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, аз също смятам, че трябва да попречим на тази промишленост да играе ролята на Господ.

Днес, повече от всякога, индустриализираните държави са жадни за нефт. Те правят сондажи навсякъде, където могат, и на все по-голяма дълбочина, което ясно увеличава риска от аварии. В последно време промишленостите подкрепяха сондажа и добива на нефт за сметка на безопасността и околната среда; вече в продължение на месец всеки ден 800 000 литра суров нефт изтича в Мексиканския залив, а щетите за околната среда и икономиката ще бъдат катастрофални. Виждам огромна разлика между колосалните суми, които се харчат за добив на все по-голяма дълбочина, и напълно неадекватните ресурси, посветени на превенцията нагоре по веригата и очакваните рискове.

Подобно на моите колеги аз също искам няколко неща. Първо, смятам, че трябва да се извърши проверка на всички нефтени платформи, за да се установи състоянието им, нивото им на безопасност и съответствието им със стандартите. Разбира се, трябва да извършим проверки на платформите, дори и тези проверки да са отговорност на държавите-членки, и са необходими проверки от страна на Комисията на самите проверки.

Освен това смятам, че трябва да защитим най-крехките екосистеми веднъж завинаги. В това отношение, както и инициативата, която сте поели и която приветствам, да се опитаме да установим как можем да се справим с такива обстоятелства, ако подобна авария се случи край нашите брегове, действително смятам, че Европа трябва да предприеме инициативи за защита на най-крехките екосистеми веднъж завинаги. Имам предвид Аляска например. Необходима е международна спогодба като тази, която съществува за опазването на ресурсите в Антарктика, и Европа би могла да застане начело на един такъв проект и една такава спогодба.

И накрая, ако все още е необходимо, това е една много добра причина да се инвестира повече и по-скоро във възобновяеми енергийни източници. Вулканът – няма да кажа името му, защото е непроизносимо – беше сигнал за нас по отношение на въздушния транспорт; по същия начин тази ужасна авария е още един сигнал за нас по отношение на добива на нефт. Време е да признаем, че глупостта от надпреварата за добив на нефт навсякъде и на всяка цена е вече зад нас.

  Giles Chichester, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, приветствам изявлението на члена на Комисията. Светът гледа с изумление както огромния поток от нефт и газ, изтичащ от спуканата тръба след взрива и бедствието в Мексиканския залив, така и привидната неспособност на промишлеността и на органите на САЩ да спрат изтичането; трябва да се надяваме, че неотдавнашните развития ще бъдат успешни.

Ние имахме, както споменаха колегите, наши собствени аварии с платформи в Северно море. Сещам се за един пример – платформата „Пайпър алфа“ и считам, че си извлякохме поука от това. Но нека не забравяме, че има значителна разлика между морската дълбочина, на която са работили в Мексиканския залив, и дълбочината на Северно море. Нека отправя настоятелен призив да бъдем внимателни и да не прибързваме с ново законодателство. Нека сме сигурни какво се е случило. Нека сме сигурни, че съществуващите ни правила биха предотвратили това да се случи тук, и нека се уверим, че всички нови правила биха го предотвратили.

Аварии и природни бедствия се случват и не можем да гарантираме, че ще сме в състояние да ги предотвратим. Трябва да има ограничение на това, което можем да направим, за да ги предотвратим. И накрая, бих искал да ви обърна внимание на един въпрос при обмислянето на относителния риск: аварии като тази поставят относителната безопасност на ядрената енергетика в една по-различна перспектива.

  Elie Hoarau, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-жо председател, разливът от нефтената платформа в Мексиканския залив представлява истинско бедствие както от гледна точка на околната среда, така и на икономиката. Очевидно е имало някои нередности при предоставянето на разрешения за сондиране от секретаря на вътрешните работи на Съединените щати. Това би представлявало непростима безотговорност, последиците от която са неизчислими и не засягат само Съединените щати.

Знаем, че стотици разрешения за офшорни сондажи се дават от държави в цял свят и ако тези разрешения се дават също толкова безотговорно, това би представлявало сериозен проблем за целия свят. Като членове на Европейския парламент за най-отдалечените региони в Европа и за отвъдморските страни и територии (ОСТ), които са съставени почти изцяло от острови, приблизително общо 130 на брой, разпръснати на три континента, трябва да изразя голямата си загриженост за нашите острови предвид проектите за офшорен добив на нефт. Ето защо е от съществено значение за Европейския съюз, който трябва да даде пример, да преразгледа особено внимателно мерките за сигурност и превенция на собствените си офшорни нефтени платформи.

Освен това случайни или оперативни разливи в морето, които не са задължително причинени от Европа, се оценяват на няколко десетки хиляди тона всяка година. Не е ли време Европейският съюз да поеме инициатива, така че отсега нататък, офшорните платформи да попадат в обхвата на една неоспорима научна институция, която трябва да бъде създадена под формата на международен орган?

След Копенхаген и подготовката за Канкун Европейският съюз трябва с гордост да насърчава едно истинско глобално управление по отношение на търсенето, защитата и експлоатацията на дълбоководни ресурси.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, като съсед на „Швабско море“ бих искал да ви призова да разгледате аварията, бедствието, в Мексиканския залив толкова сериозно, колкото ако се беше случила в нашето езеро Констанц. Тогава вече няма да имате вода за пиене, а в родния ми град вече няма да има фестивал, с всички драматични последици, което това би включвало, както и много други неща.

Какво означава това? Сигурни ли сте, че нефтените платформи, които се намират далече от нас – с други думи, в Северно море и в Балтийско море – наистина ще се справят по-добре при различните климатични условия, пред които ще трябва да се изправим, вследствие на изменението на климата? Сигурни ли сте, че вашата Европейска агенция за морска безопасност наистина е в състояние да се справи с нещо такова? Говорихте за добра координация. Вече често изпитвахме трудности с радио връзката между различните държави. Направена ли е проверка на този въпрос, преди да се случи спешна авария? Когато нещо наистина се случи, какво е правното положение по отношение на съдебните дела, заведени срещу нефтените дружества? Дали един фонд за риска би бил полезен в тази връзка?

И накрая, наясно ли сте, че контролните органи в САЩ и нефтената промишленост са твърде взаимнозависими? Можете ли да изключите наличието на същите проблеми на европейско равнище? Условието не следва да бъде „Можете да правите всичко, с изключение на...“.

  Elena Oana Antonescu (PPE). – (RO) Аз също приветствам инициативата на Комисията. Смятам, че е важно да обсъдим тази тема, въпреки че аварията не се е случила в район под юрисдикцията на държава-членка на Европейския съюз.

В момента има огромен брой платформи, добиващи нефт в териториалните води на държавите-членки. Тази дейност се очаква да се увеличи в момент, когато Международната агенция по енергетика изчислява, че само 5% от морските запаси на нефт са известни в момента. Важно е да видим каква поука трябва да си извлечем от бедствието в Мексиканския залив и какво е настоящото положение във води, където се извършват сходни производствени дейности в държавите-членки на Европейския съюз. Ако е необходимо, трябва да предприемем и допълнителни мерки за подобряване на безопасността на работниците на тези платформи, както и по-нататъшни мерки за предотвратяване на аварии с катастрофални последици за уязвимите региони в Европа.

Друга поука, която трябва да си вземем от бедствието с „Дийпуотър хърайзън“ (Deepwater Horizon), както и от миналото, е, че трябва да разгледаме много внимателно как се издават лицензи за дейност и какви договорни практики се използват в момента. Трябва да гарантираме, че дружествата не могат да избягат от поемане на отговорност. Дружество, което сключва сделка с определена степен на риск, с който трябва да се справи с конкретни мерки за безопасност и който може да генерира огромни приходи, трябва да е готово и да понесе последиците в случай на авария.

Ако сте проследили хода на разследването на бедствието в Съединените щати, веригата на договорни отношения, създадена между няколко дружества, им позволява да си прехвърлят отговорността, докато нефтът продължава да се излива в морето. Не можем да се примирим с подобна ситуация тук. Ето защо трябва да разгледаме законодателството в тази област и да внесем подобрения в законодателната рамка, така че да можем да гарантираме намаляване на рисковете от възникването на една такава авария.

Предишният опит показва, че вследствие на аварии остават огромни загуби за човека и за околната среда, а процедурите за установяване на отговорност могат да продължат години наред. Комисията трябва да гарантира, че законодателството за експлоатиране на нефтените ресурси при безопасни условия не съдържа разпоредби, които не са достатъчно строги, и да направи оценка до каква степен законодателството трябва да бъде изменено, за да се намали използването на средства за избягване от отговорност.

  Marek Józef Gróbarczyk (ECR). – (PL) Примерът, предоставен от бедствието в Мексиканския залив, ни принуждава внимателно да помислим за инвестиционните проекти в процес на разработка в Европейския съюз. Имам предвид северния газопровод, който в момента се изгражда в противоречие с препоръките на Европейския парламент.

Източникът на газ ще бъде руското газово поле Щокман в Баренцово море. Проектът планира добив в размер на 24 милиарда кубични метра газ на година през първия етап, но той ще достигне до 68 милиарда. За да се получи това количество газ, трябва да бъдат направени множество сондажни отвори за много кратък период от време. Няма да бъде възможно да се спре поток от 148 000 тона метан, защото няма клапани или транзитни станции. Повреда на тръбопровода в никакъв случай не означава неговото спиране. Газът ще продължи да изтича, докато повредата не бъде отстранена, защото ако вътре попадне вода, това ще спре работата на целия тръбопровод. Затова призовавам Комисията да направи подробен анализ на опасностите, които могат да възникнат вследствие на проекти за развитие от този вид.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, това разискване е много навременно. Все още не сме решили проблема в Мексиканския залив и не знаем къде ще възникнат следващите проблеми.

Това е причината за първия ми въпрос, г-н член на Комисията, който е следният: къде, в момента, Европа може да помогне с експертно мнение на специалисти, Съвместния изследователски център или с различни други органи, с които разполагаме, за да можем заедно да се опитаме да намерим решение на бедствието в Мексиканския залив възможно най-бързо и ефективно? Чрез намаляване на емисиите въглероден диоксид с 20% и производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, Европейският съюз е избрал правилния път, а ние можем да постигнем много чрез по-голяма ефективност. Считате ли, че например бихме могли да дадем началото на нови инициативи заедно с Норвегия в рамките на Европейското икономическо пространство?

  Saïd El Khadraoui (S&D). – (NL) Подобно на други оратори, аз съм ужасно шокиран, че е било възможно стотици хиляди литри суров нефт да се изливат в морето в продължение на седмици, без да успеем да спрем това. Ужасно съм шокиран и от огромните щети, които това причинява, и от факта, че въпросното дружество, „Бритиш петролиум“, постоянно омаловажава ситуацията. Принудени сме да се изправим пред фактите, а дори все още не сме в състояние да направим оценка на всички дългосрочни последици.

Затова е от съществено значение да се предприемат мерки не на национално, а на европейско равнище, които са необходими, за да се предотврати възникването на такива случаи за в бъдеще. По този начин трябва да се съсредоточим върху процедурните и техническите аспекти, като наложим необходимите системи за безопасност. Това, разбира се, си има цена, но цената на бездействието очевидно би била много по-висока.

В миналото играехме водеща роля в световен мащаб, като наложихме двойните корпуси за петролните танкери. Смятам, че в това отношение също трябва да поемем инициативата и да дадем добър пример.

  Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н Йотингер, като член на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и като докладчик в сянка относно биологичното разнообразие това бедствие очевидно ме засяга лично. Много видове, които трябва да бъдат опазвани, биват унищожени. Някой вече каза днес, но истината е, че въпреки всички предпазни мерки, се случват аварии, защото превенцията си има своите граници.

Авариите обаче не се ограничават до нефтените платформи – атомните електроцентрали също не са имунизирани срещу инциденти и аварии. В Австрия имаме поговорка, която задава въпроса дали винаги трябва се случи нещо, преди да се направи нещо? С други думи, винаги ли първо трябва да стане авария, преди да си вземем поука? Това нефтено бедствие следва да ни накара да се замислим дали няма да е крачка напред за Европа да изостави ядрената енергия. Следва да съсредоточим всичките си умствени усилия и финансови ресурси и в инвестиции във възобновяема енергия.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-жо председател, добре е, че обсъждаме този важен въпрос, но не знам какво ще излезе накрая от разговорите ни или с какво ще се отрази това на големите дружества – нефтените дружества, които притежават нефтените кладенци, които причиниха щетите и бедствието.

В същото време Комисията трябва да бъде похвалена за препоръките й, че по този въпрос трябва да бъдат въведени мерки, за да се гарантира, че същото нещо няма да се случи и на собствената ни територия. Ако трябва да си вземем поука от това бедствие обаче, то тя е, че отчаяно се нуждаем от въвеждане на други източници за производство на енергия на собствената ни територия, по-конкретно природна енергия като вятърна и слънчева енергия. Колкото по-скоро направим това, толкова по-добре би било за всички. Ако не успеем в това начинание, нефтените дружества ще навлизат все по-дълбоко в океана в търсене на нефт, а щети и бедствия като това няма да се случат само веднъж, а отново и отново. Не бива да позволяваме това да се случи.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Подкрепяме инвестициите, направени в енергийната инфраструктура на Европа, но само ако гарантират пълна безопасност за строителните и производствените дейности. Също така, използвам възможността да призова всички проекти, които включват подводно извличане или транспортиране на въглеводороди, да бъдат прилагани само след като се извърши съответната оценка на въздействието върху околната среда.

Няколкократно призовавах за създаването на европейски центрове за интервенция в случай на морски аварии във всички държави-членки с излаз на море. Този вид аварии също попадат в обхвата на тази категория. Не на последно място, всички дружества, чиято дейност включва подводно извличане и транспортиране на въглеводороди, трябва да предлагат гаранции и да разполагат със застрахователни полици за изплащане на обезщетения в случай на аварии.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Считам, че целият свят следи със загриженост събитията, които продължават да се случват днес по бреговете на Мексиканския залив. Никой не можеше да предвиди и прогнозира, че една такава голяма държава, водещата световна сила, Съединените щати, няма да е състояние да се справи с нещо, което на пръв поглед изглежда лесно управляемо. Смятам, че и ние в Европа също отделяме значителни средства и човешки ресурси за решаване на проблемите, свързани с изменението на климата. Природата обаче си иска своето. Смятам, че е много добре, че ще имаме възможности да се поучим от грешките на другите, но отново бих искал да ви припомня проблема със северния газопровод и считам, че ние в Европа ще бъдем политически отговорни за неговата експлоатация и затова бих искал настоятелно да призова члена на Комисията да гарантира, че отново ще преразгледаме условията за експлоатацията на този газов проект и също така приветствам възможността и волята за засилване на собствения капацитет за спасяване на Европа.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-жо председател, уважаеми членове на Европейския парламент, подобно на вас, аз съм шокиран не само в ролята ми на член на Комисията, но също и на гражданин, когато виждам как в такива случаи природата се разрушава и унищожава години наред.

Въпреки че сме шокирани, ние все пак трябва да останем спокойни и да не губим самообладание, защото тук няма място за паника и истерия. Точните причини за аварията в Мексиканския залив все още не са известни. Повреда ли е било? Човешка грешка ли е било? Имам доверие на правителството на САЩ и обществеността, че ще потърсят обяснение със същата строгост, която съществува в наш интерес, за да разясним причините тук в Европа.

Също така смятам, че населението на Съединените американски щати очаква, със същия шок и строгост, да се извлекат поуки от ситуацията. В това отношение, имам доверие на Съединените щати като индустриална държава в техническите й умения и демокрацията й.

На второ място, трябва да намалим зависимостта си от нефта. Ясно е обаче, че сме вървели по нефтения път в продължение на много поколения и това се отнася за индустриализираните държави най-вече в Европа. Гражданите ни имат далеч над 200 милиона автомобила – и всички ги караме. Аз шофирам много, а и също често летя в командировка. През почивните дни стотици хиляди души отново ще летят на юг и ще прекарат почивката си за Петдесетница в Майорка. По отношение на Гърция и Испания, се казва, че само туризмът може да реши икономическата криза, а това означава повече полети до Атина, до Палма, до Марбеля и до други дестинации. Всички употребяваме нефт – и аз, и вие. Струва ми се, че дори и през август Парламентът, уважаемата зала, не е построен по един енергоспестяващ начин. Тази вечер тук има повече неонови лампи, отколкото членове на Европейския парламент. Точно заради всичко това смятам, че просто трябва да осъзнаем, че в продължение на години все още ще трябва да употребяваме нефт, но че все пак трябва да бъдем амбициозни при намаляването на зависимостта си от нефта: 20% възобновяеми източници на енергия за следващите 10 години.

В момента подготвяме „Пътна карта 2050“, където ще ви представим различните алтернативи през годината. Според експертите за четири десетилетия можем да получим 80% от енергийните ни потребности от източници, различни от изкопаемите горива, тоест, различни от нефта. Тук възможност представлява електромобилността, но по-голямата част от автомобилите дълги години няма да бъдат задвижвани с електричество, а вместо това ще се използва нефт под формата на дизел и бензин.

Ясно е, че добивът на нефт в Северно море или в Мексиканския залив представлява опит да се намали зависимостта от редица държави. Без това, без собствените ни залежи, нашата зависимост от държавите, членуващи в ОПЕК, и държавите, които невинаги се характеризират с демокрация, би била още по-голяма, отколкото е в момента.

Налице е обаче една съществена разлика: в Северно море сондажите се извършват на дълбочина от около 150-200 метра, докато в Мексиканския залив дълбочината е от 3 000 до 4 000 метра, което предлага много по-малка възможност да се гарантира безопасността. Дълбочина от 150-200 метра може да бъде достигната с подводници с екипаж. В Мексиканския залив хората по принцип са далече от източника на опасност, далеч от осигурената техническа безопасност.

Също така, имам доверие на нашите държави-членки. Имаме всички основания да се доверим на националните ни органи и техническите ни екипи в Обединеното кралство, Германия, Норвегия и Дания. Освен това при настоящото партньорство между Европейския съюз и нашия орган (Европейската агенция за морска безопасност – ЕАМБ) и националните екипи за безопасност, е налице отлично високо ниво на съвместна безопасност между Европейския съюз и онези държави-членки, които са външна граница на ЕС.

В случая със „Северен поток“ също, естествено, трябваше да разгледаме въпроса за безопасността. Това включваше сложни процеси на безопасност и одобрение, всеки от които беше изпълнен, и искам да поясня, че „Северен поток“ вероятно ще бъде най-модерния и най-безопасен газопровод в света. Във връзка с това също е налице една съществена разлика: ако някога възникне проблем с газопровода, газът може да бъде спрян при източника или на брега. „Северен поток“ не може да се сравнява със случващото се в Мексиканския залив.

В крайна сметка, постепенно ще трябва да намалим използването на нефт, но за това все още са необходими десетилетия. Всички ние в политиката и в обществото трябва да поемем по този път. Същевременно трябва да проверяваме дали стандартите ни за безопасност, законите и насоките, както и екипите за безопасност отговарят на най-високото ниво. Поставили сме съответните въпроси. През есента, когато сме наясно с причините, когато разполагаме с отговори, когато сме разпитали енергийните дружества, с удоволствие ще ви предоставим повече информация. Считам, че енергийните дружества са добре запознати със сериозността на ситуацията.

На последно място, бих искал да спомена, че вече има правно основание за търсене на обезщетения с наказателен характер. Между другото, нито една от засегнатите страни в Съединените щати не оспорва това. Когато стане ясно кой е виновен, въпросната страна ще бъде подведена под отговорност и вече можем да видим, че тук ще става въпрос за милиарди. В европейското екологично право, както и в националните регламенти за опазване на околната среда, въпросът за отговорността, за причиняване на щети и за обезщетенията с наказателен характер е ясен. Това също ще заздрави подхода на предпазливост по отношение на безопасността.

Предполагам, че след няколко седмици ще знаем дали ние в Европа имаме някаква правна или техническа необходимост от действия и тогава с удоволствие отново ще докладваме на Парламента. Думите ви също показват колко е важно за вас, във всички партии, да се действа по един далновиден и предпазлив начин по този въпрос, а не да се реагира след като бедствието вече се е случило. Така работим в Комисията.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  András Gyürk (PPE), в писмена форма. – (HU) След бедствието с дълбоководната нефтена платформа край бреговете на САЩ е препоръчително ние също да си извлечен някои поуки. На първо място, трябва да заявим, че въпреки че дълбоководните сондажи показват най-съвременните промишлени технологии, те все пак предполагат известен риск. Също така, трябва да заявим категорично, че увеличаването на частните инвестиции в нефтения сектор не трябва да означава, че политическите стратези трябва да се откажат от правото на строги регламенти за опазване на околната среда. Нефтената катастрофа в Съединените щати представлява добра възможност за Европейския съюз да преразгледа собствените си регламенти за безопасност. Те все още са твърде общи по своя характер. Трябва само да се сетим за Директивата за оценка на въздействието върху околната среда или рамката за безопасност на труда. Преразглеждането е допълнително обосновано, защото правилата, които са донякъде по-конкретни, се отнасят предимно за стъпките, които трябва да бъдат предприети след възникването на бедствието. Следователно съображенията, които се отнасят до превенцията, заемат второстепенно място. Като си вземем поука от примера на САЩ, трябва ясно да очертаем областите на отговорност за собствениците и операторите на нефтени кладенци и тези на надзорните органи. Промишлените регламенти и доброволните гаранции от страна на дружествата не предлагат успокояващо решение. Напълно ясно е, че са необходими законово определени гаранции за безопасност.

18. Кризата с вулканичната пепел (разискване)

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е въпросът, изискващ устен отговор, към Комисията, зададен от Brian Simpson, от името на комисията по транспорт и туризъм, относно кризата с вулканичната пепел (O-0061/10) (B7-0217/10).

  Silvia-Adriana Ţicău, автор. – (EN) Г-жо председател, г-н Simpson поднася своите извинения за това, че не присъства по време на обсъждането относно кризата с вулканичната пепел. По ирония на съдбата – като имам предвид обсъждането тази вечер – той беше възпрепятстван от ограниченията на полетите, свързани с ограниченията в Обединеното кралство поради вулканичния облак, и затова не беше в състояние да пътува до Страсбург за обсъждането. Ето защо тази вечер аз ще говоря от негово име.

Въпросът, изискващ устен отговор, относно кризата с вулканичната пепел, е също толкова актуален днес в условията на продължаващите смущения във въздушното пространство, колкото беше и по време на първото изригване на исландския вулкан миналия месец, когато станахме свидетели как голяма част от въздушното пространство на Европейския съюз беше затворено в продължение на шест дни. Сега се занимаваме не само с последиците от тези смущения и финансовото им въздействие, но също и с настоящите нестихващи опасения от трайни и продължителни и смущения в европейското въздушно пространство.

Макар да считам, че след безпрецедентния мащаб, продължителност и причина за първото затваряне на въздушното пространство си извадихме важни поуки и действахме съобразно тези поуки, ясно е, че реакцията на равнище на ЕС се нуждае от известно ускорение в условията на продължаващите смущения.

Изправени лице в лице с предизвикателствата, пред които е изправено нашето въздухоплаване вследствие на безпрецедентния характер, неопределеното времетраене и смущенията, моята грижа днес е да получа гаранции, че механизмите за преодоляване на смущенията, които сме задвижили, работят ефективно, както и че там, където през последните седмици бяха открити пропуски, те ще бъдат третирани по подходящ начин.

Със задоволство отбелязвам, че Регламентът относно правата на пътниците, пътуващи с въздушен транспорт, се е доказал като съществено важен за осигуряването на мрежа на безопасност, която да гарантира, че не пътниците ще понесат основния удар на финансовите последици от смущенията и че те няма да бъдат изоставени в бедствено положение поради хаоса. Затварянето на въздушното пространство обаче повдигна важни въпроси относно изпълняването на задълженията от страна на авиокомпаниите, когато въпросът опре до правата на пътниците, пътуващи с въздушен транспорт, особено в светлината на всички компенсации, предоставени на сектора на въздухоплаването.

Каква обратна информация получава Комисията за отношението към пътниците и какви гаранции може да даде тя, че авиокомпаниите изпълняват своите задължения в съответствие със законодателството? Още повече че сегашното положение разкри уязвимостта на пътниците с резервации към авиокомпаниите на трети държави, за които не е приложимо законодателството относно правата на пътниците, пътуващи с въздушен транспорт. Как предлага Комисията да се отнесе към този пропуск в законодателството?

Освен това ние – още в самото начало на тази криза – посочихме особено тежките финансови загуби, понесени от сектора на въздухоплаването по време на затварянето на въздушното пространство. Моята грижа по отношение на всеки пакет от компенсации, предоставен на сектора на въздухоплаването, е да гарантирам, че те ще бъдат насочени към различните сектори на въздухоплаването – не само към авиокомпаниите – и че мерките за компенсация ще бъдат прилагани в целия Европейски съюз.

Знам, че някои държави-членки ще бъдат по-отзивчиви в сравнение с останалите, когато се стигне до предоставяне на финансова помощ на своите авиокомпании. Какви гаранции е в състояние да даде Комисията, че някои обстоятелства ще бъдат нормализирани, за да се избегнат всякакви смущения в компенсациите, предоставени на равнище на държави-членки, както и да се гарантира равнопоставеност?

Сега преминавам към най-належащия въпрос днес, който се отнася до задвижените процедури за определяне на зоните, забранени за полети, в ЕС. Продължаващите смущения в европейското въздушно пространство за пореден път поставиха в центъра на вниманието процедурите, прилагани за определяне на зоните, забранени за полети. Има опасения, че държавите-членки са твърде предпазливи в прилагането на забраната за полети в определените за това зони и че е безопасно самолетите да летят сред по-висока плътност на вулканичната пепел, отколкото понастоящем се позволява от разпоредбите на ЕС.

Продължаващия процес на затваряне и отваряне на въздушното пространство от страна на държавите-членки през последните няколко седмици силно подчерта необходимостта от по-единен подход на равнище на ЕС, вместо разнородния подход, който наблюдаваме в момента. Известно ми е и че Комисията отново е поставила голям акцент върху по-доброто събиране на данни и разработването на методологии за постигане на по-подробна картина на евентуалните рискове от прелитането на самолети през облак от вулканична пепел.

Какво е въздействието на новата налична информация върху действащите в момента ограничения и върху определянето на зоните, забранени за полети?

И накрая, осъзнахме колко е ценна повишената европейска координация, що се отнася до реагирането на кризата с вулканичната пепел. Други области, за които сме осъзнали важността на по-добрата координация, включват насърчаването на инициативата „Единно европейско небе“ и създаването на план за действие за мобилност, който да допринесе за по-доброто справяне на ЕС с подобни кризи.

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, бих искал да представя актуална информация относно развитието на кризата с исландския вулкан, която, разбира се, е свързана с въздухоплаването.

Европейският съюз беше тежко засегнат от последиците от изригването на вулкана Ейяфятлайокутл в Исландия. Изригването на вулкана доведе до надвисването на облак вулканична пепел над по-голямата част от Европа. Вулканичната пепел съдържа проблематични вещества, нанасящи вреда на въздухоплавателните средства, и по конкретно на техните двигатели. Наличието на тази заплаха за сигурността във въздушното пространство принуди органите на държавите-членки да вземат решение, съгласно съответните процедури, разработени на международно равнище, да затворят цялото засегнато въздушно пространство.

Европейският съюз незабавно мобилизира своите ресурси за преодоляване на най-належащите проблеми. Вземайки под внимание развоя на събитията и необходимостта от по-диференциран подход към примерните процедури и процедурите за управление на риска, Комисията започна инициативата, по време на почивните дни в периода 17 – 18 април, съвместно с испанското председателство и Евроконтрол, да предложи координиран европейски подход. Като резултат от тази дейност, в цялостно сътрудничество с държавите-членки и с промишлените отрасли, бяха определени нови процедури. По време на извънредното заседание на европейските министри на транспорта, проведено на 19 април 2010 г., беше приета новата процедура, което позволи постепенното координирано отваряне на въздушното пространство, считано от 8,00 ч. на 20 април 2010 г.

Като следствие от тези незабавни действия, Комисията изготви доклад, разглеждащ въздействието на кризата с облака вулканична пепел върху сектора на въздушния транспорт. Този доклад получи широка подкрепа от страна на Съвета на министрите по транспорта на извънредното му заседание на 4 май 2010 г. Въпреки че фокусът на доклада беше предоляването на настоящата криза с вулканичната пепел, неговата цел беше също така и да се откликне на необходимостта на Европейския съюз да може да се справя ефективно с подобни кризисни положения и в бъдеще, ако се появят такива.

Събитията през последните десет дни показаха, че на този етап далеч не е намерено решение на положението. Вулканът продължава своята активност, а периодичното затваряне на въздушното пространство продължава в зависимост от метеорологичните условия, оказващи въздействие върху разпространението на облака вулканична пепел. Ето защо Комисията се ангажира с гарантирането на незабавното прилагане на заключенията от заседанието на Съвета по транспорта, както бяха приети на 4 май 2010 г. С радост докладвам за първите стъпки, предприети вследствие на това.

Беше постигнато споразумение за създаването на Европейско координационно звено при кризи във въздухоплаването (EACCC), което е действащо от 11 май 2010 г. Последните приготовления за неговото създаване се извършват през тази седмица. Назначаването на координатор на функционалните блокове въздушно пространство беше одобрено от Комитета за единно небе на 7 май 2010 г. Назначаването на комисията за оценка на изпълнението към Евроконтрол като структура за оценка на изпълнението към инициативата „Единно европейско небе“ (ЕЕН), също беше осъществено от Комитета за единно небе на 7 май 2010 г. На Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) беше възложена задачата да определи стандартите за допустимите количества пепел в двигателите.

Комисията в най-кратък срок ще призове за създаването на работна група, която да проучи как могат да бъдат усъвършенствани сегашните европейски модели за прогноза на разпространението в атмосферата, така че да се подобрят оценката и управлението на риска в подобни кризисни ситуации. Но това не е всичко – Комисията работи върху задоволяването на исканията на Съвета на министрите по транспорта, изразени в техните заключения от 4 май 2010 г.

  Marian-Jean Marinescu, от името на групата PPE. – (RO) Изригването на вулкана през април привлече вниманието към факта, че движението в европейското въздушно пространство не е подготвено с подходящи ответни действия в случай на неочаквани смущения. Нямаше никаква координация, нито гъвкавост, нито някакви усилия да се оползотворят максимално условията за въздухоплаване.

Пакетът на инициативата „Единно европейско небе II“ (ЕЕН II) беше одобрен за рекордно време през ноември 2009 г., както е споменато и в информационната бележка на Комисията. Пакетът беше одобрен въпреки съпротивата от страна на държавите-членки. Всъщност преводът и публикуването отнеха повече време, отколкото самите преговори. Кризата е вече тук и се убедихме в ползата от прилагането на пакета на ЕЕН II.

Според мен, ако държавите-членки оттеглят сегашните си възражения, бихме могли да постигнем Единно европейско небе почти веднага. За да направим това, ни трябва мрежа от преки маршрути и ефективна система за контрол на движението, която отсега нататък да не се влияе от националните граници. За съжаление, няма никакви изгледи това да се случи. Следователно единственото решение е изключително бързото прилагане на пакета на ЕЕН II.

Комисията предложи спешни мерки, които всъщност вече са били изисквани в одобрените регламенти. Това са отлични мерки. Главното, което трябва да направим обаче, е да създадем функционални блокове въздушно пространство не по-късно от определения краен срок или до края на 2012 г. Това изисква също и справочник за регулаторните документи, който, за съжаление, не е споменат в заключенията на Съвета от 4 май. Отсъствието на справочника би могло да бъде използвано от държавите-членки като претекст за отлагане. Освен това справочникът трябва да бъде инструментът, който да се използва за гарантиране, че до определения краен срок не само ще разполагаме с координираните зони за движение, но и със съответното Единно европейско небе.

Справочникът следва да подсигури контрол на движението в рамките на функционалните блокове в координация със съседните блокове, така че да няма застъпващи се зони. Иначе ще заменим съществуващите национални граници с границите на блоковете, като с това съвсем неоснователно ще удължим крайния срок за осъществяване на инициативата „Единно европейско небе“. Не считам, че трябва да обмисляме необходимостта в бъдеще от регламент за ЕЕН III, за да успеем да обединим блоковете. Този подход позволява също и прилагането на системата SESAR (Single European Sky Air Traffic Management Research – програма за изследване на управлението на въздушния трафик „Единно европейско небе“) при идеални условия с минимални разходи.

През 2011 г. последните държави-членки ще се присъединят към Шенгенското пространство. Според мен за нас е недопустимо да поддържаме граници в небето, когато те вече не фигурират на земята.

  Saïd El Khadraoui, от името на групата S&D. – (NL) Искам да започна, като Ви благодаря за отговора. Според мен все още не е даден отговор на редица въпроси и затова бих искал да чуя по-нататъшно обяснение по няколко от въпросите.

Отсъствието на г-н Simpson показва, че въпросът наистина е все още актуален и че последиците от такива изригвания са непредвидими и могат да бъдат доста мащабни по отношение на мобилността на гражданите, а също в икономически план, ако положението се проточи. Доколкото разбирам, това показва също и че ние всъщност не можем да изключваме възможността да се случи нещо подобно през следващите няколко седмици например – в разгара на летния сезон – и да се наложи отново да се затвори въздушното пространство.

Следователно, за да повишим ефективността на нашето въздухоплаване и транспортната ни система в общ план – след малко ще се върна на тази тема – трябва да продължим да работим не само върху структурните мерки, но също и върху по-доброто управление на кризи. Преди малко Вие споменахте също създаването на някаква форма на координационно звено. Повече яснота по този въпрос ще бъде предоставена тази седмица.

Въпреки това навярно вече можете да ни кажете малко повече за типа задачи, които предвиждате за това координационно звено? Какви по-точно ще бъдат първите му задачи? Събитията през април разкриха с кристална яснота, че координацията между засегнатите страни – като например летищата, авиокомпаниите и туристическите агенции – е недостатъчна и че няма налични механизми за предоставяне на информация на засегнатите страни относно това какви действия трябва да предприемат в подобни случаи. Освен това изоставените бедстващи пътници например наистина не знаят какви са техните права.

И така, според мен се нуждаем от европейски план за подготовка, който да позволи бързото вземане на правилните решения и осъществяването на подходящите контакти. Всъщност същото важи и за репатрирането на пътниците; все пак, когато става въпрос за десетки хиляди граждани, трябва да се създаде някаква система за улесняване на този процес.

Правата на пътниците са много важен момент. Европа е свършила огромна работа в тази област, за което заслужава поздравления. Както знаете обаче, има пропуски в законодателството. Говорим за аеролинии на трети държави, които на практика не попадат в обхвата на нашето законодателство, затова бих се застъпил за интегрирането на тези права в нашите споразумения относно въздухоплаването с трети държави. Освен това съм на мнение и че трябва да следим прилагането на законодателството в тази област от страна на държавите-членки. Едва тази седмица чухме, че италианските органи са глобили авиокомпанията „Райънеър“ (Ryanair). Това е добра новина, но какво се случва в останалите държави-членки? Може ли да ни бъде предоставена оценка за това?

Разбира се, налице са и многобройните структурни мерки, но не желая да се спирам твърде дълго върху тази тема: Единното европейско небе е в процес на изграждане, както и железниците например. Железниците доказаха, че не са осъществима алтернатива. Има много причини за това: те имат отношение към различните системи, а също и към обстоятелствата, като например това, че засега ни липсва интегрирана система за продажба на билети. Според мен това също е много важно, г-н член на Комисията. Ето защо пред нас стои още много работа, но имате нашата подкрепа в това отношение.

  Gesine Meissner, от името на групата ALDE. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, вече проведохме разискване относно облака пепел и свързаните с него проблеми, засягащи въздухоплаването, непосредствено след изригването на вулкана.

Открихме много неща по време на кризата. Първо, открихме, че въздухоплаването наистина е от съществена важност за транспортния сектор, тъй като не само пътниците биват изоставени в бедстващо положение, но и стоките също може да бъдат оставени без превоз. В Германия например „БМВ“ имаше известни производствени затруднения поради неполучени доставки. Открихме, че се нуждаем от всякакви видове транспорт, включително и от въздухоплаване. Другото, което открихме, е, че невъзможността да се извършват полети в продължение на няколко дни води до съществена криза за авиокомпаниите. Те твърдят, че могат да се справят с едно прекъсване от пет дни. Но прекъсване от 20 дни вероятно би причинило срив на целия сектор, който може да продължи доста дълго. Все още не е необходимо да обсъждаме компенсации, но самите авиокомпании заявиха, че ако прекъсването беше продължило по-дълго, това щеше да е наложително.

Правата на пътниците бяха обект на различни коментари от страна на отделни оратори. Сега те подложиха на проверка правилото, според което и в такива извънредни ситуации може да се направи всичко за пътниците по отношение на информацията, компенсациите и обезщетенията, в необходимата за тях степен и по начина, който сме утвърдили първоначално тук.

Останаха още два въпроса, върху които бих искала да се спра, по-конкретно. Първият е инициативата „Единно европейско небе“. Нямаме единно европейско въздушно пространство, а това е нещо, чиято липса болезнено изпитахме и този път. Единното европейско въздушно пространство очевидно не би предотвратило изригването на вулкана, всички знаем това, но със сигурност щяхме да сме в състояние по-добре да организираме безпроблемната евакуация на пътниците. Назначихме, разбира се, координатор на функционалните блокове въздушно пространство (ФБВП). Сега той започва работа и всички много се надяваме, че работата му сравнително скоро ще доведе до единство на европейското въздушно пространство. Въпросът е: колко време ще отнеме в действителност постигането му? Навярно не сте в състояние дадете точен отговор на този въпрос.

По-рано обсъждахме и въпроса дали по-добрата европейска координация на железопътния сектор – нещо, което отдавна очакваме, а го имаме отдавна на хартия – би могло да помогне на пътниците да се приберат по-бързо у дома. В това отношение, също доста бързо забелязахме къде се коренят затрудненията ни.

Сега ще на премина към последния ми въпрос. Имаме ли добро управление на кризи за случаи като този? Разполагаме с института в Лондон, който всъщност съществува, за да ни предоставя информация кога има земетресения. Той се занимава и с вулканични изригвания като второстепенна задача. Напоследък институтът разработваше компютърни прогнози въз основа на вторични данни, за което беше подложен на критика. Какво можем да научим от други региони на света, където вулканичните изригвания са по-обичайно явление, като например Съединените щати, Индонезия и други? Какви други мерки предприемат те? Според информацията, с която разполагам, те са по-добре подготвени за такива ситуации. Може би в Европа не сме се подготвили за това, но тогава ще се наложи да научим съответните уроци. В Германия се намираме във високотехнологичен регион, разполагаме с много възможности и изследователи – например призовахме към създаването на специализирана мрежа за проследяване на аерозолите и миниатюрните частици, които се съдържат във вулканичната пепел. Как мислите, какво още можем да направим? Как можем да усъвършенстваме своите технологии в интерес на въздухоплаването, хората и стоките?

  Eva Lichtenberger, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, затварянето на европейското въздушно пространство несъмнено беше необходима превантивна мярка в интерес на сигурността. Като следствие от това и преди да се наложи поредното затваряне на въздушното пространство следва да бъдат изнамерени по-подходящи методи за справяне с този проблем. За съжаление, трябва да кажа, че тази мярка очевидно съвсем не беше успешна както по отношение на координирането на измерванията, така и по отношение на анализите и на подхода към самите пътници. Вторият път отношението към пътниците, забавени заради провалени полети, също беше изключително неадекватно затова подобряването на това отношение следва да бъде приоритет. Откривам, че и самата аз се питам кога наистина ще има налице някакво планиране.

Освен това, г-н член на Комисията, не сте дали особено подробен отговор на въпроса, свързан с финансирането и възможната компенсация на авиокомпаниите. Това е основен момент, тъй като въпросът продължава да е предмет на постоянно обсъждане. Тогава как точно ще бъде решен този проблем? На кого точно ще бъдат дадени компенсации? На авиокомпаниите? И тогава те ще предадат ли парите на пътниците? Например ще получат ли компенсации собствениците на предприятия, пропуснали важни делови срещи? Ще получат ли компенсации онези търговци, онези дружества, които трябваше да чакат доставката на резервни части? Защо само авиокомпаниите да получат компенсации? Не приемам това за оправдано на фона на икономическите последици от тази криза. Нещо повече, наистина трябва да вземем под внимание факта, че, в крайна сметка, авиокомпаниите дълго време получаваха субсидии от европейските граждани чрез премахването на данъка върху керосина, което, разбира се, означава a priori, че те вече получават субсидии.

Г-н член на Комисията, този въпрос все е още неуреден, поради което чакам отговор от Вас.

  Roberts Zīle, от името на групата ECR. – (LV) Благодаря Ви, г-жо председател. Може би искам да започна, отправяйки благодарност към члена на Комисията Калас за неговата издръжливост през тези пет дни. Вероятно бихме могли да преценим, че през първите два – три дни можеше да има повече действие, но като цяло, считам, че членовете на Комисията свършиха работата си изключително добре и че Съвета взе такива решения, които да насърчат особено много, по отношение на Единното европейско небе, мерките, предприемани за назначаването на координатори на функционалните блокове въздушно пространство, и прилагането на мерки от страна на Европейската агенция за авиационна безопасност, като бяха предприети бързо и голям брой други такива мерки. Същевременно според мен е много важно това, че посредством осъзнаването на това напрежение между интересите на предприятията и на политиците и чрез застъпването за правата на пътниците се запазва правилото, по силата на действащото законодателство, че решенията за затваряне и отваряне на дадена част от въздушното пространство ще се вземат от отделните държави-членки. Тъй като, ако си представим, че, не дай Боже, се случи някакво произшествие, тогава Комисията или съответните европейски институции навярно биха превишили своите правомощия и тогава би възникнал много голям въпрос не за това колко са големи загубите за предприятията, а за това кой е отговорен за погрешно взетите решения, подпомогнали произшествието в дадена част от въздушното пространство над някоя от държавите-членки на Европейския съюз – тогава положението би било доста по-различно. Вследствие на това считам, че следва да си извадим някои заключения от тази сравнително кризисна ситуация. В краткосрочен план бяха предприети няколко мерки, както вече казах, но, разбира се, що се отнася до правата на пътниците, както вече спомена г-н El Khadraoui, няколко нискотарифни авиокомпании на практика пренебрегнаха правата на пътниците (и това не са авиокомпании на трети държави, а на държави-членки на ЕС), и, принципно погледнато, изоставиха своите пътници в бедствено положение цели пет денонощия; в действителност те ще бъдат победителите – те ще спестят пари – и това остава нерешен проблем пряко в областта на прилагането на правата на пътниците такива, каквито са понастоящем в Европейския съюз. Друго предизвикателство в дългосрочен план е отсъствието на връзка на няколко европейски държави с централната част на Европа чрез други транспортни средства. Благодаря ви.

  Jacky Hénin, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-жо председател, преди всичко, считам за съществено да подчертая, че в този случай, както и в други случаи, трябва да вземе надмощие принципът на предпазните мерки, тъй като са заложени на карта човешки животи. Ако той надделее обаче, неговото прилагане не бива да довежда до крайни решения, които биха подтикнали гражданите да гледат на предпазните мерки като на нещо абсурдно.

Следователно защо в този случай взехме предвид само прилагането на един остарял виртуален математически и метеорологичен модел и пренебрегнахме профсъюзите на пилотите, които препоръчаха пробни полети и използването на метеорологични балони? Навярно тогава щяхме да избегнем тоталното парализиране на летищата и последвалия от това хаос.

Докато към ВИП личностите отношението винаги е било добро, голям брой европейски граждани бяха изоставени от целия свят, включително и от собствените си правителства.

И накрая, повтарям искането си парламентарна анкетна комисия да хвърли светлина върху измамите, в които бяха замесени някои хора по време на тази криза.

  Juozas Imbrasas, от името на групата EFD. – (LT) Няма да повтарям изразените вече от мнозина оратори мнения относно последиците от исландския вулкан, затварянето на въздушното пространство и загубите, понесени от авиокомпаниите и потребителите, т.е. пътниците, хванати в капан по летищата. Доволен съм да чуя днес, че скоро ще има решения относно създаването на Единно европейско небе и че според г-н члена на Комисията координаторът на въздушното пространство вече е започнал работа през месец май. Днес обаче, тъй като не сме сигурни дали ще сме в състояние в бъдеще да координираме подобни положения на нестабилност или дори положения, които дори малко наподобяват случилото се, считам, че следва да помислим как да разработим и да посветим по-голямо внимание на други, алтернативни транспортни средства и начини за превоз на пътници, както спомена моята колега от Германия, например железопътните линии. В нашия регион, региона на Балтийско море, представен от Литва, Латвия и Естония (които са на границата на Североизточна Европа), положението с изригването на вулкана особено подчерта необходимостта ни от добри железопътни услуги и в случая имам предвид железопътния проект „Балтика“ (Rail Baltica). Разбирам, че и други европейски региони вероятно имат същия проблем и че положението им не е по-добро (така ли е?), но днес говоря за моя регион и поради това в този случай бихме искали да получим възможност да пътуваме до Западна и Централна Европа през Полша, след като Полша се присъедини към нашия железопътен маршрут. В противен случай ще бъдем изолирани от транспортната система на Европейския съюз. Други държави имат железници и вероятно влакове за превоз на автомобили, но нашите три балтийски държави все още нямат такива възможности. Ето защо искам да запитам члена на Комисията дали в най-близко бъдеще ще бъде посветено достатъчно внимание или вече се обръща такова внимание на устойчивото изпълнение на алтернативни транспортни проекти? С помощта на Европейския съюз ще съумеем да съберем достатъчно политическа воля и да гарантираме алтернативни средства за превоз на пътници, така че да избегнем подобни последици в сходни кризисни ситуации.

  Luis de Grandes Pascual (PPE). – (ES) Г-жо председател, искам да благодаря на г-н Калас за присъствието му тук и за работата, която свърши в този труден момент.

Настоящото разискване трябваше да се случи, госпожи и господа, но, за съжаление, мисля, че няма да бъде последното по рода си. Ще ви спестя всякакви повторения на статистиката във връзка с това сериозно събитие и отрицателните последици от него върху икономиката. Просто искам да припомня кои бяха засегнати от събитието.

На първо място, това бяха пътниците. Десет милиона души бяха оставени без полети и без насоки какво да правят. Влиянието върху пътниците беше толкова сериозно, че разпоредбите в директивите и нормите не можаха да им осигурят защита. Клаузите в договорите, съгласно които не се носи отговорност в случай на катастрофа или форсмажорни обстоятелства, ни навежда на мисълта за необходимостта от съвместен фонд за справяне с последиците от глобално бедствие като причиненото от вулкана.

Стигаме до авиокомпаниите. Международната асоциация за въздушен транспорт (МАВТ) е изчислила, че загубите й са 1 700 000 000 евро в световен мащаб. Оценката на Асоциацията на европейските авиокомпании (АЕА) определя размер на загуби от 850 млн. евро на равнище на Европейския съюз. Този удар беше достатъчен, за да изтъкне задълбочаващата се криза, която заплашва да затвори много авиокомпании.

Другата жертва беше туризмът. Последиците за туризма бяха опустошителни. Първо, поради анулирането на предварителни договори, които са характерни за този сектор, и второ, поради несигурност, причинила промяна в обичайната тенденция да се правят резервации.

Това е моята диагноза, г-н член на Комисията, госпожи и господа. Заключението може да бъде само едно: европейските институции не разполагат с инструменти за ефективно преодоляване на криза от подобна величина.

Стигам до темата за критиките, тъй като критиките са нещо необходимо и неизбежно – дори и самокритика, ако е необходимо. Никой не може да бъде оправдан, тъй като всички участници в събитията действаха неправилно, със закъснение и неефективно понякога не по собствена вина. Държавите-членки не могат да бъдат оправдани, защото, въпреки че решенията бяха в обхвата на тяхната компетентност, те все пак не бяха в състояние да предприемат действия. Европейските институции не могат да бъдат оправдани, защото им бяха необходими цели четири дни, за да реагират, и защото реакцията им, която призоваваше към безопасност като главен приоритет, за съжаление, не доведе до спокойствие, а до парализиране.

Сега ще разгледам отговора на Комисията. Днес Комисията отново посочва мерките, които беше оповестила за нас. Според мен това са разумни мерки, но липсва яснота относно времетраенето на тяхното прилагане.

Не говорим за нещо в миналото. Дори днес има потенциална заплаха за отмяна на полети, а е обезпокоителен фактът, че сме зависими от въздушните течения. Знам, че не можем да се борим с природните стихии. Тази мисъл е изказана от прочут испански мореплавател по повод на голяма морска битка, която сме изгубили.

Кризата няма да ни помогне да предприемем мерки. Държавите-членки няма да са склонни да предоставят средства. Ако сме твърде дребнави обаче, този вулкан би могъл да навреди на европейската икономика повече, отколкото беше предвидено.

Призовавам Комисията да бъде категорична, призовавам и Съвета незабавно да отговори на необходимостта да се вземат решения. Призовавам всички да проявят щедрост в прилагането на алтернативни мерки, за да се компенсира неспособността на институциите. Не търся отговорност от страна на Комисията и Съвета, но трябва да приемем диагнозата, че институциите не са били способни, при сегашното си състояние, да се справят с криза с такъв мащаб и такива размери.

  Inés Ayala Sender (S&D). – (ES) Г-жо председател, искам да благодаря на члена на Комисията Калас за работата му през последните няколко дни и да кажа, че кризата, свързана с пепелта от исландския вулкан, довела до блокирането на европейската мобилност, което вчера дори причини допълнителното затваряне на европейското въздушно пространство над Ирландия и Обединеното кралство, заедно с двете извънредни заседания на Съвета, свикани от испанското председателство по предложение на Комисията, ни накараха да си извадим няколко поуки.

Първата поука е, че кризата е засегнала целия сектор – не само авиокомпаниите, но също и летищата, затова поздравяваме Комисията за всеобхватната й прозорливост при оценката на последиците и потребността от помощ. Тя беше изготвена от г-н Калас, г-н Алмуния и дори г-н Таяни, който е отчел въздействието върху туризма и туристическите агенции. Ето защо приветстваме този подход на Комисията.

Второ, въпреки че ни беше известна необходимостта от създаването на Единно европейско небе, сега вече знаем, че въпросът е неотложен. Ето защо определено трябва да назначим координатора – бивш наш колега, който е висококвалифициран – и, разбира се, да отстраним препятствията, които все още са налице в Съвета.

Спешно трябва да стартираме и системата „Single European Sky Air Traffic Management Research“ (програма за изследване на управлението на въздушния трафик „Единно европейско небе“), лежаща в основата на Единното европейско небе, заедно с гарантирано финансиране. Може ли Комисията да ни каже какво нежелание или какви резерви е забелязала на заседанието на Съвета на 4 май? Трябва да знаем. Дори оставаме с впечатлението, че има държави-членки, които отварят своето въздушно пространство повече от останалите, а това не е добро явление в един толкова конкурентен сектор като въздушния транспорт.

Освен това, въпреки че Парламентът даде приоритет на правата на пътниците, което беше многократно повтаряно, като имаше силно противопоставяне от страна на Съвета, сега вече ясно пролича необходимостта от преразглеждане на прилагането на тези закони. Необходимо е Комисията да бъде непреклонна към нискотарифните авиокомпании, които всяха объркване, като лъгаха пътниците и обществеността. Естествено, трябва да последват съответните наказателни производства.

Призовавам и Вас, г-н член на Комисията, да стартирате пилотния проект, предложен от моята група за бюджета за 2010 г., предвиждащ на летищата да има потребителски центрове, улесняващи прилагането на необходимите мерки спрямо пътниците и потребителите в условия на всеобщо объркване.

Докато някои от нас вече се бореха за изграждането на железопътни мрежи, трансевропейски мрежи, като алтернатива на транспортни средства с по-мащабно въздействие – което беше демонстрирано от Испания посредством високоскоростния влак „AVE“ например, свързващ Барселона и Мадрид – сега знаем, че спешно трябва да изградим алтернативна второстепенна система за придвижване, както вече благоразумно е направено с електрическата и телекомуникационната мрежа. Именно затова преразглеждането на трансевропейските мрежи трябва да бъде по-амбициозно с оглед на финансовите перспективи.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-жо председател, моето внимание в това разискване е насочено главно към въздействието върху летищата в по-периферните региони и върху авиокомпаниите, които вече имат икономически затруднения.

Живея на остров, намиращ се зад друг остров отвъд европейското крайбрежие. В качеството си на такива нашите периферни летища са особено важни за осигуряване на връзка и мобилност. По западното крайбрежие на Ирландия има редица регионални летища. Това са Донигал, Слайгоу, западноирландското летище Нок, Шанън и Кери. Предвид нашата близост с Исландия и островния ни статут имаме особено тежки проблеми за преодоляване вследствие на пепелта.

По отношение на периферните летища, считам, че Комисията следва да насърчава изцяло международните маршрути съгласно задълженията за обществени услуги (ЗОУ) по отношение на свързаността на периферните летища с разпределителните центрове, както и че на държавите-членки следва да бъде дадена реална възможност за гъвкавост що се отнася до държавните помощи за периферните летища. Още повече че много авиокомпании вече имат финансови проблеми и може да прекратят дейността си заради кризата. Нека не се самозалъгваме. Кризата няма да си отиде скоро. Това ще доведе до загуба на работни места в сектора на въздухоплаването и в резултат на това до понижена конкуренция на пазара. Трябва да погледнем много сериозно на това как Европейският съюз би могъл да изиграе конструктивна роля от гледна точка както на справедливото разпределяне на финансовата помощ, така и на инструментите за управление на кризи, които имаме на разположение.

В заключение, важно е да осъзнаем, че действащото законодателство беше създадено, за да спре авиокомпаниите да анулират полети, защото така им е удобно, но вече се намираме в положение, в което въздушното пространство е затворено и авиокомпаниите не могат да осъществяват полети. Всички участници – пътници, авиокомпании и летища – понасят сериозна финансова тежест. Въпросът е: кой носи отговорността и кой – финансовата тежест?

  Isabelle Durant (Verts/ALE). – (FR) Г-жо председател, тъй като това ново изригване на вулкана ни сблъсква със същите проблеми, които вече сме срещали, бих искала да изляза извън темата за управлението на кризи и системата за координация, в които беше постигнат напредък, и да подчертая, както и други преди мен, оперативната съвместимост и системата за резервации в железопътния транспорт. Сухопътният транспорт, и по-конкретно железопътният, трябва да може по-лесно да заема мястото на въздушния транспорт, когато последният спре да функционира. Не само вулканите водят до неговото спиране; причините може да се коренят и в други обстоятелства.

Но все пак, отвъд този аспект – и което е още по-съществено – бих искала да Ви запитам за покритието на риска от страна на самия сектор в случаи на подобни кризи – и подчертавам, от страна на самия сектор. Всъщност мисля, че държавните помощи, всеки път, когато биват предоставяни (т.е. всеки път, когато има проблем), много бързо ще се окажат несъстоятелни на бюджетно равнище и ще доведат до твърде неприемлива дискриминация между авиокомпаниите, между операторите в сектора на въздухоплаването, които ще излязат с еднакви искания, и накрая, между крайните бенефициери на евентуалните помощи и онези, на които ще бъдат отказани помощи.

Предвид обхвата на авиокомпаниите, мисля, че трябва да постъпим като банковия сектор и да се ориентираме към благоразумни правила в техния случай – правила, които ще ги задължат сами да си осигуряват някаква форма на задължителна застраховка. Застраховката би им позволила да покрият такъв вид риск чрез получената сума по покритието на застраховката, без винаги да изискват от държавите-членки да ги застраховат безплатно, особено след като авиокомпаниите днес вече се възползват от придобилото историческо значение освобождаване от данък върху керосина и върху самолетните билети.

И накрая, трябва да гарантираме също и че тези авиокомпании дават съответните компенсации на своите пътници, но без да прехвърлят разходите на данъкоплатците.

  Jacqueline Foster (ECR). – (EN) Г-жо председател, на всички ни е известно какви ужасни безредици бяха причинени и продължават да бъдат причинявани от облака вулканична пепел. Бяха отменени повече от 100 000 полета, а близо 12 милиона пътници не можаха да пътуват съгласно плановете си. Стоки и товари бяха забавени или изобщо не бяха превозени, от което пострадаха и големи, и малки предприятия. Нашите европейски авиокомпании и летища претърпяха катастрофални финансови загуби. Считам, че само европейските авиокомпании загубиха повече от 2 млрд. евро.

Сред целия този хаос едно нещо е ясно: въздушният транспорт е от огромно значение за европейската икономика. Ние, като отделни личности, зависим от процъфтяващия и ефективен сектор на въздушния транспорт, където безопасността на екипажа и пътниците е първостепенно и неотменимо право. Именно като отделна личност, приветствам решението на Комисията да даде категоричен отговор на задължителната забрана на полетите в европейския сектор на въздушния транспорт.

Комисията призна необходимостта не само от разглеждане на финансовите компенсации, но и от ускоряване на прилагането на мерките на системата SESAR (Single European Sky Air Traffic Management Research – програма за изследване на управлението на въздушния трафик „Единно европейско небе“). Принципно считам, че държавата не следва изкуствено да поддържа предприятията. Рискът, както всички знаем и признаваме, е част от управлението на едно предприятие. И все пак, това са извънредни обстоятелства. От 11 септември 2001 г. насам не бяхме виждали такива трайни смущения в промишлеността с толкова големи финансови загуби затова, въпреки финансовите затруднения, срещани в момента от всички държави-членки, настоятелно ще ги призова да субсидират плановете за подкрепа на една промишленост, която просто не може да понесе повече загуби.

Сега въпросът е: какво може и следва да се направи в бъдеще за преодоляването на подобни кризи? На първо място, авиокомпаниите трябва да се включат в обсъждания относно възможното затваряне на въздушното пространство от самото начало. Второ, законодателният пакет на SESAR трябва да бъде внесен за разискване по разумен начин. Все още имам известни резерви относно назначаването на мрежови мениджър. Не се противопоставям на идеята по принцип, но изразявам твърдо убеждение, че някои въпроси все още очакват своя отговор. Например каква точно ще бъде неговата роля? Пред кого точно ще отговаря този човек? Как това ще подобри сегашното положение? Очаквам с интерес сериозно разискване по този въпрос, г-н член на Комисията, преди да бъде приложено каквото и да е законодателство, тъй като една първосигнална реакция би могла да нанесе по-голяма вреда от предвидената.

Освен това мисля, че би било разумно да проучим как се справят с проблема с вулканичната пепел в Северна Америка и други държави. В Обединеното кралство прилагаме същите инструкции, каквито се прилагат и в Международната организация за гражданска авиация (ICAO), но американците използват друг метод за изчисляване на атмосферното движение на облаците пепел. Те изглежда прилагат по-премерен подход, от който според мен вероятно можем да научим нещо.

Освен това не бива да забравяме, че когато в Европейския съюз се вземат решения относно затварянето на въздушното пространство, въздействието на подобни решения не спира до нашите граници, затова трябва да се проведат обсъждания с останалите държави, членки на международно партньорство за действие в областта въглерода (ICAP).

В заключение, като европейски политици е наш дълг да разработим надеждна дългосрочна стратегическа визия за въздухоплаването в Европейския съюз, отчитайки международното измерение. Считам, че трябва да подкрепим създаването на мерки за подобряване на управлението на кризи, уреждането на основателните искове за компенсация, без да се нарушава конкуренцията, както и насърчаването на добре хармонизирани, рентабилни структурни реформи.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Затварянето на въздушното пространство след изригването на исландския вулкан през април потвърди тезата, че въздушният транспорт е много чувствителен към различните ограничения на летателните условия. Не само облаци вулканична пепел, но също и интензивен снеговалеж, вихрушки, гъста мъгла и други атмосферни явления причиняват на въздухоплавателните дружества огромни усложнения в осигуряването на редовни полети.

Ето защо отговорните авиокомпании сключват споразумения за най-различни политики със застрахователните дружества, от които се очаква да покриват финансовите им загуби вследствие на непредвидени извънредни ситуации. Разходите по тези застраховки на авиокомпаниите, разбира се, са включени в цената на самолетните билети, така че пътниците също плащат на авиокомпанията, като част от стойността на самолетния билет, да им осигури необходимите услуги и да организира алтернативен транспорт в случай на извънредна ситуация.

Искам още веднъж да подчертая и да повторя, г-н член на Комисията, че пътниците плащат, като част от цената на самолетния билет, на авиокомпаниите, така че последните да могат, в случай на извънредна ситуация, да се справят с последвалите проблеми по организационен път, а по-късно да изискат подходяща компенсация от застрахователното дружество за последвалите щети.

Обикновеният гражданин на Европейския съюз, който не ползва пряко услугите на въздушния транспорт, няма нищо общо с този сектор. Ето защо е напълно неуместно да се прехвърлят загубите на въздухоплаването върху държавите-членки на ЕС. Затова е съвсем оправдано това, че правителствата, които провеждат разумно управление, не желаят да съгласят с тези абсурдни искания. Ако някой трябва да обезщети въздухоплавателните дружества за ограниченията вследствие на извънредните метеорологични условия, това следва да бъдат техните застрахователи, които трябва да изпълнят договорните си задължения в обхвата, договорен в тяхната застрахователна политика.

В крайна сметка същото важи и за всеки гражданин на ЕС: ако домът му изгори например или лед счупи покрива, той получава компенсация само от своя застраховател, ако изобщо е застраховал дома си. Няма да получи нова къща, нито по-добро жилище, от никоя авиокомпания или правителство в ЕС.

Тогава защо тези граждани трябва да допринасят за компенсиране на изгубените ползи от страна на авиокомпаниите? Това със сигурност би било абсурдно. Затова, госпожи и господа, изразявам твърдо убеждение, че в една здравословна за предприемачите среда никаква подкрепа – имам предвид съвсем никаква подкрепа – от този род за авиокомпаниите не може да бъде оправдана от страна на правителствата, а следователно и от страна на гражданите, на ЕС.

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE). – (PL) През април едно вулканично изригване причини пълно парализиране на движението в европейското въздушно пространство. Това събитие, което, разбира се, не беше причинено от човешка дейност, доведе до неблагоприятни последици както за пътниците, така и за всички европейски авиокомпании. В десетки летища пътниците бяха изоставени сами да се справят с положението си и нямаха достъп до информация относно подновяването на полетите. Единствената сравнително конкретна информация идваше от изявления относно поредното затваряне на още зони от въздушното пространство.

Въпреки че не можем да обвиним никого за природните сили и тяхното въздействие върху ежедневието ни, трябва да зададем много директни въпроси относно това положение и да обобщим действията на европейските институции, които носят отговорност по такива въпроси, като например гарантирането на безопасността на пътниците във въздушния транспорт.

За съжаление, мисля, че техните действия бяха определено незадоволителни и много закъснели по отношение на случилото се събитие. Защото в крайна сметка всеобщият хаос във въздушното пространство, сред който се оказаха пътниците, както и пълната им неосведоменост за това, кога ще бъдат възобновени полетите, представят европейските институции, в това число предимно Европейската комисия, в изключително лоша светлина. Ето защо искам да разбера какво възнамерява да предприеме Комисията в бъдеще в случай на други вулканични изригвания. Какви стъпки ще предприеме Комисията, за да предотврати, в подобна ситуация, ново парализиране на почти цяла Европа и преди всичко за подобряване на информационния поток, насочен към пътниците, който до този момент определено отсъстваше? Мисля, че мерките, понастоящем предложени от Комисията, за съжаление, не са достатъчни.

  Spyros Danellis (S&D) . – (EL) Г-н член на Комисията, затварянето на две големи летища вчера – в Лондон и в Амстердам – поради новия облак вулканична пепел показа, че забраната за полети през април не е била резултат от някакво невероятно събитие без никакви дълготрайни последици и без опасност да се повтори. Още повече че отсъствието на г-н Simpson от разискването тази вечер е много по-красноречиво, отколкото присъствието му.

Намираме се в тежък период за икономиката, водещ до сливания на дружества в сектора на въздухоплаването и обусловен от несигурност за авиокомпаниите и техните служители. В продължение на три последователни дни през април международната промишленост е губела по 400 млн. щатски долара на ден, заплашвайки да провали с трясък усилията за преструктуриране на финансово по-слабите авиокомпании. Сигурното е, че липсваха, и все още липсват, подходящи институционални инструменти за извършване на анализ на риска на европейско равнище и за прилагането на специфични методи за обработка на всички данни, които са на разположение на държавите-членки и органите на Европейския съюз.

Опасността да се повторят тези смущения, носещи огромни щети, които преживяхме под облака пепел, е реална, затова и предприетите мерки трябва институционално да защитават правото на Съюза да се намесва по един координиран и обмислен начин в такъв вид кризисни ситуации, като по този начин да намалява невероятното неудобство за милиони пътници, както и финансовите загуби за превозвачи и туристически агенции.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE). – (EN) Г-жо председател, тъй като Ирландия няма сухопътна връзка с континенталната част на Европа, ирландските пътници във въздушния транспорт се сблъскаха с изключително големи трудности – смея да заявя, повече, отколкото всяка друга държава-членка. Например самият аз се придвижих тази седмица до Страсбург по суша и ми се наложи да пътувам с ферибот до Уелс, с автомобил до Фолкстън и с влак до Страсбург. Повдигам този въпрос, тъй като той е типичен за многобройните пътувания, предприети от ирландци през последните седмици.

Министрите на транспорта в Европейския съюз определиха три отделни въздухоплавателни зони въз основа на риска за безопасността на въздухоплавателните средства. Трябва да кажа, че откакто беше обявена третата зона, бяха извършени над 300 000 часа въздухоплавателни операции. Приветствам този напредък, но, разбира се, все още има необходимост от по-нататъшни мерки.

Решително подкрепям усилията за ускоряване на реализирането на проекта „Единно европейско небе“. Декларацията от Мадрид, приета през февруари от испанското председателство, определи пътна карта за прилагането на тази политика. Не се и съмнявам, че г-н Калас, който тази вечер е тук с нас, ще оглави тази инициатива.

Ролята на Евроконтрол също трябва да бъде щателно проучена. Трябва да й се дадат законови правомощия, за разлика от координиращата роля, която понастоящем играе. Още вчера между Ирландия и Обединеното кралство беше постигнато съвместно споразумение да се съкрати прекъсването на въздухоплаването – един желан развой на събитията.

(GA) Вулканичната пепел не признава никакви политически и физически граници. Тази катастрофа за пореден път ни напомни за могъщата сила на природата. Сега вече е ясно, че има реална необходимост от обща транспортна политика относно европейското въздушно пространство. Ролята на Европейския съюз трябва да бъде укрепена в условията на последиците от тази криза.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Последиците от кризата с вулканичната пепел имаха отрицателно въздействие върху транспортната система на цяла Европа, след като пепелта от избухналия вулкан наложи отмяната на повече от 100 000 полета и прекъсна пътуванията на 10 милиона пътници. Тази криза засегна особено тежко източноевропейските държави-членки на Европейския съюз, защото те останаха напълно изолирани от Западна Европа и, за разлика от други държави-членки на ЕС, нямаха възможност да избират измежду алтернативни средства за транспорт. И отново, това потвърждава важността на развитието на транспортната инфраструктура и на трансевропейските транспортни мрежи, както и на създаването на система от алтернативни средства за транспорт, за превоз както на стоки, така и на пътници. Затова трябва да създадем ефективно работеща пътническа транспортна система, която да не е толкова зависима от въздушния транспорт, а в нея да преобладават алтернативни видове транспорт, особено по отношение на транспорта в Централна Европа. Наистина трябва да създадем транспортна система, която не само ще гарантира ефективния превоз на пътници, но и плавното функциониране на икономиката. Съгласен съм със споменатите идеи за създаване на допълнителни връзки и затова настоятелно ви призовавам да подкрепите проекта за европейски железопътен коридор за конкурентен превоз на товари, който ще позволи на споменатите балтийски държави да имат връзка с други западноевропейски държави и ще позволи и създаването на добавена стойност за цялата Общност. Освен това след реализирането на този проект жителите на въпросния регион ще имат алтернатива на въздушния транспорт.

  Gabriel Mato Adrover (PPE). – (ES) Г-жо председател, ще говоря за туризма – основен сектор за Канарските острови, посрещащи близо 12 милиона туристи годишно. Ако има нещо, от което туризмът се нуждае, това е сигурност. Ситуации като тази, която преживяхме – и която може да се повтори – имат драматични последици за този стратегически сектор на Канарските острови.

Загубите бяха понесени не само от авиокомпаниите, летищата и туроператорите – хотелите, дружествата, отдаващи автомобили под наем, ресторантите и услугите като цяло понесоха огромни щети. Само в периода 15 – 23 април на Канарските острови бяха отменени 313 818 самолетни резервации, със загуби от около 57,3 млн. евро като резултат от отлива на туристи. Това, разбира се, е значителна загуба.

Нуждаем се от незабавни мерки още в самото начало на събитието – като например да се отварят летища през нощта без допълнителни такси и да се полагат необходимите грижи за всички пътници; нуждаем се също и от компенсации.

Няма да критикувам това, което беше или не беше направено, нито ще се изказвам дали кризата беше или не беше управлявана добре. Има смисъл само да съзнаваме, че може да се случи отново и че трябва да сме подготвени за това.

  Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, искам да Ви благодаря за Вашата непоколебимост, що се отнася до въпросите, свързани със сигурността на пътниците. През последните дни разбрахме, че очевидно не само във финансовия сектор се извършват големи спекулации, но и че няколко авиокомпании също са готови да спекулират със сигурността на пътниците, поне на думи – макар и, за щастие, все още не на дела. В края на краищата не говорим само за пътниците във въздушния транспорт, но също и за хората на земята. Ще Ви помоля да продължите работа в тази насока. Ще Ви помоля също така и да продължите работа за предоставянето на информация на пътниците и защитата на техните права.

През последните дни разбрахме, че не всеки човек и не всяка възрастова група имат неограничен достъп до интернет. Бяха прекъснати телефонни линии, интернет мрежата не беше достъпна и така хората, които не са редовни пътници от бизнес класа на въздушния транспорт, каквито сме тук присъстващите в пленарната зала, т.е. туристи и групи от по-възрастни хора, едва ли са имали някаква информация. Ще Ви помоля да продължите работа в тази насока.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, положението, причинено от изригването на вулкана в Исландия, показа нагледно значителното въздействие, което биха могли да имат определен тип природни явления – които, за щастие, са редки, но явно се случват периодично – върху икономиката и обществото. С това за пореден път беше изтъкната важността на превантивния подход към тези явления. В случая това означава стремеж към прилагане на всички мерки, които намаляват споменатото въздействие, а не го предотвратяват, тъй като последното очевидно е невъзможно.

Въпреки това не е основателно да се използва претенцията за по-добра координация при кризи в отговор на това явление като претекст за опитите да се вдъхне нов живот на широк кръг инициативи. Говоря за инициативата „Единно европейско небе“ и за целта да се отвори контрола на европейското въздухоплаване към либерализиране, а после и към приватизация. В това отношение, ако има нещо, което да е потвърдено от настоящата криза с вулканичната пепел, това е колко е важно контролът на въздухоплаването да остане обществено достояние: това се прави в обществен интерес и е, преди всичко, основна гаранция за обществената безопасност.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, говорим за смущения в движението във въздушното пространство, а също и за тяхното икономическо въздействие върху въздухоплаването. Бих искала още веднъж да подчертая, че най-важна е безопасността на европейските граждани.

Г-н член на Комисията, бяха предприети много стъпки и вече е време да обмислим конкретни алтернативи и да ги приложим – например разширяването на трансевропейската високоскоростна транспортна мрежа, което може да помогне също и за намаляването на емисиите на въглероден диоксид.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, по света има 2 000 вулкана, от които 50 са активни. Така че това е не само европейски проблем, а проблем на международното въздухоплаване.

Необходимо е в хода на проучването да изясним къде точно се крият рискове, а също и точно кои дейности носят със себе си определена степен на отговорност. Затова ще призова г-н Калас, заедно с Евроконтрол, евентуално да възложи на Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ) задачата да проведе изследване за правилна оценка на риска. В крайна сметка отговорността винаги пада върху пилота на въздухоплавателното средство, а всеки от потребителите е призован сам да прецени дали за него това представлява риск или не. Всеки може да отстрани риска, като просто се откаже от пътуването по въздух. И все пак във фокуса на вниманието трябва да стои обективното представяне на целия проблем.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, Джоксър – героят, чийто образ е създаден от великия ирландски драматург Шон О’Кейси – отбелязва, че целият свят се намира в „състояние на хаос“. И наистина, доказателството за това е видно за всички. Погледнем ли надолу, виждаме как петролните кладенци бълват петрол и това е пагубно за околната среда; погледнем ли нагоре, ще видим как вулканът бълва вулканична пепел, което е пагубно за авиокомпаниите; погледнем ли навън, виждаме как банките бълват рецесия и погубват икономиката.

Разбира се, и аз, както и много други като мене, пострадах от вулканичната пепел – първият път това се случи на връщане към дома: прибирането ми отне два дни, а част от пътя бях принуден да пътувам на автостоп. Вторият път не успях да се добера навреме за последното пленарно заседание; отне ми ден и половина да стигна до Брюксел и още ден и половина да дойда дотук – но научих едно нещо, а именно, че е невъзможно да си резервираш билет за железопътната линия „Евростар“, докато си на път. Трябва ти кредитната карта, за да го резервираш, а също и за да си купиш самия билет, което е невъзможно, докато пътуваш.

Призовавам Комисията да упражни своето влияние, за да се опита да ги застави да въведат същата система, която се използва при фериботите и авиокомпаниите.

  Inés Ayala Sender (S&D). – (ES) Не съм единствената, г-жо председател, но все пак Ви благодаря. Исках само да добавя, че трябва да сме в състояние да прилагаме широко всички налични технологии за измерване на пепелта. Всъщност няколко дни след затварянето на въздушното пространство, по време на посещение във филиала „Астриум“ в Тулуза, ни разказаха за една изключително подробна информационна система за състава на въздуха, работеща посредством сателитна мрежа, но не ни е ясно дали тази съществуваща систематична информация е била използвана – още повече че тази информация идва от европейско предприятие, а именно Европейското дружество за въздушна отбрана и космически изследвания. Би ли могъл г-н Калас да ни каже дали тази информация е била използвана и дали е била взета под внимание?

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, уважаеми колеги, много ви благодаря за множеството интересни и подробни коментари относно проблема с пепелта. В началото разполагах само с три минути. Сега мога да се спра поне десет пъти по-дълго върху всички тези въпроси, но ще бъда кратък – не се притеснявайте – или поне няма да говоря твърде дълго.

Мога само да кажа, че това наистина беше много вълнуващ и необикновен период, който отново се завръща. Ясно е, че вулканите продължават да изригват, както и исландския вулкан. Това е част от живота в сектора на въздухоплаването – но не само вулканите, а и гръмотевичните бури, снеговалежите и други подобни явления, водещи до прекъсване на полетите. Това е част от тази дейност – с което трябва да сме съвсем наясно. Никой поотделно не може да носи отговорност за този риск – нито авиокомпаниите, нито правителствата, нито Европейският съюз. Трябва да кажа още и че засега Европейският съюз няма никаква компетентност по отношение на управлението на движението във въздушното пространство. Досега с това се занимаваха междуправителствените структури, както и органите на отделните държави-членки.

Да се отстрани, предотврати или предвиди всичко, което може да се случи във въздухоплаването, е невъзможно. Рисковете трябва да бъдат споделени, затова потребителите, които решават да ползват услугите на въздухоплаването, трябва да бъдат подготвени – както и всички ние – за евентуално забавяне, ако например пистата в Брюксел не е почистена от снега или поради друга причина.

Относно критиките, че сме действали със закъснение и относно това кой всъщност предприе действията: бях на място в Евроконтрол; рискът от пепелта е реален риск и не можем да бездействаме, разчитайки на вероятността най-сетне да намерим научно решение на въпроса, какъв размер на частиците да се счита за опасен за двигателите, тъй като никой не желае да даде такава оценка. Можем да определим размера на частиците и да направим оценка на облака, но никой не желае да дава оценка и да се изказва, че тази пепел вече не е опасна за двигателите. Този въпрос се очертава като много сложен. Решението за затваряне на въздушното пространство беше взето в строго съответствие с действащите разпоредби и с всички съответни институции, отговорни за това. Колкото до онези, които питат кой сега е отговорен за затварянето на въздушното пространство, на свой ред ще ги попитам кой би понесъл отговорността, ако въздушното пространство не беше затворено и ако нещо се беше случило.

Когато Евроконтрол се опитваше да намери някакви други подходи към проблема с облака пепел, не беше лесно нито решението, нито обсъждането, тъй като трябваше да се вземе решение да бъде поета огромна отговорност за безопасността на въздухоплаването. Безопасността на самолетите и съхраняването на живота трябва да стои на първо място. Мисля, че това беше направено сравнително бързо при тези обстоятелства, тъй като положението с вулкана беше и продължава да бъде твърде извънредно и необичайно.

Относно бъдещето, споменатият основен проблем опира до това как стои този въпрос в Индонезия и в Съединените щати. Има отговорност, която носят главно пилотите. Днес в Европа пилотите са склонни да отхвърлят този нов вид отговорност. Движението в европейското въздушно пространство е много натоварено, затова трябва да има някакво съчетание от по-голяма гъвкавост и ясна информация относно възможните заплахи и рискове. Не знам за Индонезия, но в Съединените щати системата е много елементарна: пилотът решава как да заобиколи облака пепел и трябва да кажа, че това работи много добре. Но в Европа очевидно първо трябва да изнамерим някакъв общ подход към методологията за оценка на възможните рискове.

Относно пътниците, трябва да отбележа, че от страна на Комисията винаги последователно и настоятелно сме твърдели, че трябва да се спазва законодателството относно правата на пътниците. Това е много ясно послание. И отново, прилагането на това законодателство е в ръцете на държавите-членки; но разбирам, че повечето авиокомпании и повечето държави-членки също имат много сериозно отношение към този въпрос. Има разнообразни примери за това – разбира се, впоследствие ще бъдат посочвани също и отрицателни примери, но преобладаващото отношение е много сериозно, така че планираме преразглеждане на правата на пътниците. Тогава определено ще преценим как да постъпим с опитите за нарушаване на правата на пътниците и с неприемливото тълкуване на тези права. В общ план, законодателството, свързано с правата на пътниците, досега работеше много добре и това ще ни послужи като отправна точка. Правата на пътниците определят, че при такива извънредни обстоятелства на пътниците трябва да се осигуряват информация, грижи и пренасочване или възстановяване на средства, но не и компенсации. Има разлика във формулировката.

В ход е мащабна програма в рамките на инициативата „Единно европейско небе“, имаща за цел да се рационализира управлението на движението във въздушното пространство, и аз не мога да се оплача от сътрудничеството между държавите-членки по време на този конкретен период. Съветът на министрите по транспорта показа силен дух на сътрудничество и взе много решения, които навярно при други обстоятелства биха отнели доста повече време. Наистина, не мога да твърдя, че сме имали слабо сътрудничество с държавите-членки при подготовката и управлението на този извънреден съвет по въпросите на транспорта.

Относно финансирането и финансовите последици, правилата са много прости и много ясно описани в нашия доклад, подготвен от трима членове на Комисията – от г-н Рен, г-н Алмуния и мен. Това е държавна помощ, а държавните помощи могат да бъдат отпускани, ако държавите-членки счетат, че има достатъчно основания да се даде държавна помощ на авиокомпания, изпаднала в затруднения, тъй като всички разходи, свързани със зачитането на правата на пътниците, трябва да бъдат понесени от авиокомпанията. Ако авиокомпанията има проблеми и ако държавата-членка счете, че положението й е наистина много тежко, тогава може да бъде отпусната държавна помощ, но преди да бъде отпусната, следва да бъде изготвена много щателна оценка, за да не се стигне до нарушаване на конкуренцията и несправедливо предимство на пазара. Това беше и главната грижа на авиокомпаниите, а справедливият подход към всички е грижа на Комисията; нашият отдел, отговарящ за конкуренцията, определено ще разгледа много внимателно всички възможни случаи на отпускане на държавна помощ.

Нямам информация дали до този момент има подадени заявления за отпускане на държавна помощ в тази конкретна област, защото, както вече споменах в началото, авиокомпаниите разполагат с планове за действие при извънредни обстоятелства.

Някой спомена, че авиокомпаниите трябва да имат застраховка. Попитах ги и относно застраховките. Застраховките са повече или по-малко невъзможни, тъй като продуктът или не подлежи на описание, или може да бъде описан, но цената му би била толкова висока, че не може да бъде покрита. Авиокомпаниите разполагат с планове за действие при извънредни обстоятелства, прекъсващи графика на полетите. Разбира се, като икономист виждам, че има големи възможности за размах на въображението – какво да се причисли към загубите и какъв е реалният им размер. Изисква огромен труд да се определят точните последици от вулканичната пепел, които могат да бъдат представени като основание за предявяване на иск.

Относно алтернативния транспорт – ние, разбира се, ще продължаваме решително напред. Скоро ще проведем заседание относно трансевропейската транспортна мрежа („TEN-T“), на което Комисията ще придвижи напред развитието на мрежа от алтернативни средства за транспорт. Отправих към железопътните линии запитване какво може да се направи и какво всъщност са направили те по време на тази криза, и те ми изпратиха голям обем интересна информация. Имало е извънредни влакове, но информацията за достъпа до тях, за разписанието и други, все още е твърде недостатъчна. Един от главните ни приоритети в близко бъдеще ще бъде достъпът до по-добра информация относно всички тези възможности.

В случай че отново се появи криза във въздухоплаването, превозването на пътниците до дома или до крайната дестинация на пътуването пак ще бъде главно в ръцете на авиокомпаниите. Важно е още в периода на планиране на пътуването да се обмислят и други начини и даже други двигатели. Това е друг интересен въпрос. Трябва да си извадим поуки, което и правим – ще придвижим напред много планове и мерки за постигане на по-рационализирано управление на движението в европейското въздушно пространство.

Трябва да подчертая, че вулканите не се подчиняват на никакви правила, затова не можем да изключим от плановете си възможните извънредни ситуации. Винаги ще има някакъв риск, който трябва да се вземе под внимание, и този риск следва да бъде част от планирането на нашата дейност.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Jaromír Kohlíček (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Г-н член на Комисията, госпожи и господа, когато през 18-и век в Исландия изригнал вулкан, държавата потънала в облак от пепел, а в Европа се провалила реколтата през следващите три години. Нямаме данни за нанесените вреди на въздушния транспорт. Тазгодишното далеч по-слабо изригване на Ейяфятлайокутл буквално вся хаос във въздушния транспорт в Европейския съюз. Щетите, нанесени на авиокомпаниите и летищата – с други думи, преките щети – са отчасти вследствие на хаотичните грижи, полагани за изоставените бедстващи пътници в различни краища на света. Правата на пътниците със сигурност са интересна тема за академичен спор, но в този случай те са били с най-нисък приоритет за засегнатите служители. Нямаме данни да са били използвани други форми на транспорт, за да се превозят хората до техните домове. Хаотичните ответни действия към кризата показват липса на координация, а също и колебание, и то в момент, когато следва да бъдат вземани бързи решения относно отварянето на въздушното пространство. Г-н Калас, Комисията ще ускори ли своята работа по прилагането на частичните резултати от проекта SESAR в практиките за управление на въздухоплавателните операции? Другият ми въпрос само повтаря въпроса, зададен от г-н Simpson.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Има 56 000 граждани на Европейския съюз, които са болни и чакат органи за трансплантация, включително 2 000 души в Полша. Всеки ден 12 души умират поради недостиг на налични органи за трансплантация. Равнището на донорство на органи варира от по-малко от един донор на милион пациенти в България до 34 – 35 донори на милион пациенти в Испания. В Полша числото е 11. Повечето органи се вземат от починали донори на основание на предварително съгласие (подход на съгласие за участие) или предварителен отказ (подход на отказ от участие). В Полша клетки, тъкани и органи могат да бъдат вземани от починали донори, ако лицето, което е починало, не се е регистрирало в Централния регистър за възражения. Процесът на трансплантация изисква атмосфера на социално одобрение за попълването на декларации за изразяване на личната воля, което прави възможно вземането на органи след смъртта на лицето, както и осъждане на всяко противопоставяне на донорството.

Лично аз съм активно ангажирана с работа за насърчаване на трансплантациите, затова призовавам всички колеги да сторят същото. В Полша съм разпространявала значки и гривни, насърчаващи подкрепата за трансплатационната медицина. Заедно с колеги от други политически групи започнах инициативата „Верига от роднини“ – национална социална кампания за популяризиране на трансплантацията и доброволното кръводаряване. Популяризирането на идеята за трансплантацията и координирането на обмена на опит между държавите-членки може да спаси хиляди животи. От съществено значение е създаването на обща база данни на ЕС за наличните органи за даряване и трансплантация, както и база данни за всички живи и починали донори. Това също би било значим инструмент в борбата срещу трафика на органи и трафика на хора.

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) Случаят с исландския вулкан и текущите последици от него ни карат да осъзнаем, че Европейският съюз не бива да е неподготвен за извънредни или непредвидени ситуации, а трябва да предпазва пътниците преди всичко посредством прилагането на съществуващи или нови инструменти и мерки за управление. Като пример за подобни мерки, не можаха ли авиокомпаниите да предложат да закупят билети за влак, за да избегнат дългите опашки пред бюрата за продажба на такива билети, особено за пътници с намалена подвижност?

19. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

20. Закриване на заседанието

(Заседанието се закрива в 23,50 ч.)