Пълен протокол на разискванията

Сряда, 19 май 2010 г. - Страсбург

3. Резултат от срещата на високо равнище, състояла се на 7 май 2010 г., и заседанието на Съвета по икономически и парични въпроси (Екофин) — Уместността на политическо равнище на стратегията „ЕС 2020“ в контекста на настоящата финансова и икономическа криза — Последици на финансовата и икономическа криза за стратегията „ЕС 2020“ и нейното управление — Уместността на стратегията „ЕС 2020“ в контекста на настоящата финансова и икономическа криза (разискване)

  Председател. – Следващата точка е:

– общо разискване относно механизми за укрепване на икономическия ред,

– изявления на Съвета и на Комисията: Резултат от срещата на високо равнище, състояла се на 7 май 2010 г., и заседанието на Съвета по икономически и парични въпроси (Екофин) [2010/269(RSP)],

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен към Съвета и Комисията: Каква е политическата значимост на стратегия „ЕС 2020“ в контекста на настоящата финансова и икономическа криза? (O-0052/2010 — B7-0213/2010), (O-0053/2010 — B7-0214/2010),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен към Съвета: Последствия от финансовата и икономическа криза за стратегията „ЕС 2020“ и нейното управление (O-0068/2010 — B7-0301/2010),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен към Съвета и Комисията: Политическата значимост на стратегията „ЕС 2020“ в контекста на настоящата финансова и икономическа криза (O-0065/2010 — B7-0219/2010), (O-0066/2010 — B7-0220/2010).

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-н председател, всички знаем, че преживяваме период на изключителна финансова нестабилност. Такова е положението от няколко месеца насам, а причината за това не е отпреди няколко месеца, а от няколко години, когато възникна първоначалната криза в САЩ.

Произходът следователно беше финансова криза в частния сектор на финансовата система, която бързо се превърна в нещо, засягащо реалната икономика под формата на дълбока депресия, която, технически казано, беше дълбока рецесия. Това включваше спад в производството и значително увеличаване на безработицата, особено тежко в държавите със значително влияние на секторите за строителство на недвижими имоти или жилищно строителство.

Последва незабавна реакция от страна на държавите-членки и централните банки, за да предотвратят сриването на финансовата система, а също така и реакция по отношение на реалната икономика.

Естествено тази реакция имаше последици за обществената икономика и обществените финанси. Вече не говорим за частни финанси, а за обществени финанси. Първо възникна криза във финансовата стабилност на публичните сметки в резултат от подчертано големи дефицити.

Възникна криза и в сферата на държавните облигации. Това излезе на повърхността през последните месеци, насърчавано от действието на силно нестабилните пазари, които понякога бяха очевидно спекулативни. Тези действия доведоха до значително повишаване на лихвите, които пазарите изискват от държавите-членки при издаването на нови облигации. Нещо повече, това ясно засегна цялата еврозона и така се превърна в проблем, който засяга не една, две или три държави, а стабилността на цялата еврозона.

Това е положението. Това са всички събития или същността на фактите, които Европейският съюз взе под внимание, за да реагира и да действа в отговор, и считам, че ЕС действа правилно през целия този период. Възможно е вземането на решения да е изглеждало бавно. Понякога може да е изглеждало мъчително бавно вземането на определени решения, но са постигани необходимите резултати благодарение на разумните действия на ЕС и, което е още по-важно, благодарение на съгласуваните действия на ЕС.

Въпреки че може да изглежда, че различните мерки ни пречат да видим цялото, считам, че ЕС е установил подходяща стратегия предвид обстоятелствата, която трябва да включва някои краткосрочни мерки и да бъде ориентирана повече към средна и дългосрочна перспектива, тъй като е предназначена да предотврати ново възникване на криза.

Както вече казахме, краткосрочните мерки включват инжектиране на обществени средства и координация от страна на Европейския съюз: известният Европейски план за икономическо възстановяване, подкрепен от Комисията; план, който координира тези незабавни действия, тази шокова терапия, която държавите-членки възприемат, за да ограничат щетите, нанесени от огромната криза, но не и да ги премахнат изцяло.

Една от проявите на тези краткосрочни действия несъмнено е помощта за Гърция, която беше предупреждавана от Комисията месеци преди възникването на трудната ситуация с нейните публични сметки. Съветът направи редица препоръки за Гърция във връзка с член 126(9) от Договора за функционирането на Европейския съюз, като Съветът и Комисията наблюдават развитието на събитията в страната.

Препоръки се правят не само във връзка с ликвидността на нейните публични сметки, но и по отношение на структурни реформи в пенсионната система и необходимостта от предприемане на реформи в системата на здравеопазването. След това дойде 23 април, когато беше приет механизъм за действие по отношение на Гърция. Вчера механизмът беше демонстриран за пръв път, като бяха изпратени средства на Гърция от държави от ЕС чрез системата на този договорен механизъм.

Така че това е първата проява на тези краткосрочни действия, които са от съществено значение, когато държава-членка попадне в сериозни затруднения, какъвто е случаят с Гърция.

Естествено, също и в краткосрочна перспектива — а това беше изразено много ясно във въпроса, изискващ устен отговор, зададен от г-н Daul, г-н Verhofstadt, г-н Schulz и други — е необходимо да имаме стратегия, която да ни изведе от кризата. Това трябва да бъде премерена, контролирана стратегия и, разбира се, е необходимо да бъде предназначена за избягване на много сериозните затруднения в областта на публичните сметки, но същевременно е необходимо да поддържа целта за растежа.

Но очевидно краткосрочната стратегия не е достатъчна. Необходимо е да предприемем средносрочни и дългосрочни мерки. В европейската икономика има структурни проблеми; структурни проблеми, които в крайна сметка са отговорни за отслабването на Европа пред лицето на подчертано опасната ситуация на изключителна финансова нестабилност.

Европейският съюз предприема и предлага мерки в средносрочна и дългосрочна перспектива, които е важно да бъдат изтъкнати. Това е така, защото, първо, те ще отговорят на типа на кризата, която възникна в резултат от сериозната икономическа ситуация, която засегна целия ЕС, и по-конкретно системата на еврозоната. За да може да реагира на кризата във финансовия сектор, Европейският съюз планира поредица от мерки, които ще се разискват през следващите няколко дни в Парламента: пакет за надзор, който ще бъде приет, надявам се, колкото е възможно по-скоро. Надявам се също така, че Съветът и Парламентът ще постигнат споразумение в това отношение. Като част от пакета или във връзка с него Екофин вчера прие мярка: регулиране на хедж фондове, алтернативни фондове или високорискови фондове. Тук имам предвид въпроса на г-жа Harms и г-н Cohn-Bendit, които поставят сериозно ударение върху този аспект.

Трябва да се вземе предвид и перспективата за действие в Г-20, а също и реализирането на договореното в Г-20.

Казахме също така, че Европейският съюз има структурни слабости и че са необходими структурни реформи. Стратегия „Европа 2020“ е предназначена за това. Тя се основава на ангажимента на държавите-членки да се заемат с определени цели чрез поредица от интегрирани насоки. Тези насоки ще бъдат придружени и от национални планове, изготвени като известните планове за реформи. Трябва да се каже също така, че наред със стратегия „Европа 2020“ действията, предприемани от Комисията по отношение на системата на производството като цяло, също са важни. В съобщението си от 12 май тя предложи координиране на икономическите политики.

Следователно стратегия „Европа 2020“ е начин за реагиране спрямо основния проблем в производствената икономическа система, която пречи на проявяването на тези основни слабости на системата в бъдеще и която прави икономическата система на Съюза конкурентна и продуктивна. Тя представлява и начин за насочване към целите за постигане на технологична добавена стойност, като се вземат предвид социалното въздействие и необходимостта от специализация на пазара на труда, годност за наемане и борбата с изменението на климата.

Проблемът обаче не е свързан само с частната финансова система, структурата на производството и частния сектор като такъв: съществува и проблем с публичните сметки, към който е насочен друг аспект на средносрочните и дългосрочните марки на ЕС. Това са мерките от предложението на Комисията от 12 май, които Съветът Екофин започна да разисква вчера и ще продължи да ги разисква. Тези мерки са насочени към поддържане на бюджетната дисциплина, гарантиране на спазването на Пакта за стабилност и растеж и въвеждане на мерки за решаване и предотвратяване на кризи.

Предвид горното беше създадена работна група, която ще се събере за пръв път този петък, 21 май, под председателството на председателя Ван Ромпьой. Целта й е бюджетната дисциплина, като групата ще използва документа на Комисията за координиране на икономическите и бюджетни политики, представени от члена на Комисията Рен.

Това е свързано с всички по-дългосрочни мерки, в които е необходимо да включим и разискването, което започва в ЕС, във връзка с данъка върху печалбите във финансовия сектор и един данък, за който започват да говорят дори Г-20, а именно данъка върху финансовите транзакции, който на свой ред се разисква в ЕС. Това е нещо, което г-жа Harms и г-н Cohn-Bendit подчертават в своя въпрос.

По тази тема трябва да се каже, че институциите на Европейския съюз работят в това направление. Това беше обсъждано на Европейския съвет през декември миналата година. На Международния валутен фонд (МВФ) беше възложена задачата да проведе проучване относно данък върху международните финансови транзакции. Той беше обсъждан на Европейския съвет през март, Комисията го предложи на 1 април и беше обсъждан и на Съвета Екофин.

Следователно това е още една мярка, която несъмнено ще бъде обсъждана от Г-20 и която е изключително важна; това са назованите от мен средносрочни и дългосрочни мерки, предложени от ЕС. Вчера например на срещата на високо равнище ЕС-Латинска Америка в Мадрид беше предложена и реформа на финансовата система. С други думи, Европейският съюз повдига тези въпроси на всички форуми, в които участва.

Накратко, г-н председател, правят се стъпки и са създадени условия за движение към онова, което се описва като икономическо управление на Съюза. Европейският съвет играе активна роля в процеса, наред с Комисията и Парламента, като законодателен и контролен орган.

Затова считам, че можем да кажем — в заключение, г-н председател — че е вярно, че кризата ясно показа недостатъците на Европейския валутен съюз при липсата на икономически съюз, нещо, което е предвидено в Договорите, но не съществува в действителност. Ние останахме във валутния съюз, но не преминахме към икономически съюз. Предприетите от ЕС мерки в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план очевидно водят Съюза по пътя към икономически съюз.

Тази криза отслаби нашите икономики и постави на изпитание Съюза, но тя не го унищожи, не го раздели на части. Европейският съюз реагира и понякога ни се струва, че го прави бавно, но той действа сигурно. Понякога изглежда, че се колебае, но е единен и реакцията му е правилна и подходяща за предизвикателствата, пред които сме изправени в момента.

Надявам се, че Европейският съвет през юни ще консолидира това движение към европейско икономическо управление, към единна реакция по отношение на тази криза от страна на ЕС. Затова, надявам се също така, че той ще подготви адекватно общата позиция на ЕС за изключително важната среща на Г-20 в Торонто относно регулирането на финансовата система и за важното разискване относно данъчното облагане на международните финансови транзакции.

  Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, приветствам това разискване относно реакцията на Европейския съюз спрямо кризата и относно непосредствените и по-дългосрочни предизвикателства на икономическото управление, пред които сме изправени. Ще започна с непосредствените предизвикателства и реакцията спрямо кризата.

Преди десет дни Европейският съюз взе смели и необходими решения за опазване на финансовата стабилност в Европа. Това беше двоен отговор на влошаващата се криза, която се превърна и в систематично предизвикателство спрямо еврото. Това беше отговор, който бих нарекъл пакт за консолидация.

Първо, споразумяхме се за Европейски механизъм за финансова стабилност, който предвижда финансова опора в размер до 500 млрд. евро, допълнена с финансиране от МВФ в съотношение 2:1. Второ, споразумяхме се да ускорим фискалната консолидация в онези държави-членки, в които е най-неотложна.

С тези решения Европа представи надежден пакет, който показва на нашите граждани, на пазарите и на широкия свят, че ще защитаваме еврото — нашата обща валута — каквото и да ни струва.

Не го правим заради мистичните пазарни сили, а заради устойчивия растеж и създаването на работни места в Европа, като осигуряваме, че заплахите за финансовата стабилност няма да убият извършващото се в момента икономическо възстановяване — макар че все още е доста скромно и крехко. Това е наша отговорност пред нашите граждани и ние действително сме я поели. Вчера, като координира и управлява от името на държавите-членки от еврозоната, Комисията предостави 14,5 млрд. евро на Гърция, които МВФ допълни с 5,5 млрд. евро. Казахме, че ще бъдем готови да посрещнем непосредствените нужди от рефинансиране, и изпълнихме ангажимента си навреме.

Разбира се, всичко това зависи от пълното и цялостно изпълнение на програмата, изготвена от Комисията заедно с гръцкото правителство, и при поддържане на връзка с Европейската централна банка (ЕЦБ) и МВФ.

Европейската централна банка взе също така извънредни мерки, за да се справи с неотдавнашните атаки срещу еврото. Освен това нашите държави-членки разбраха първостепенното значение на фискалната консолидация за осигуряване на устойчивост на обществените финанси, а с това и предпоставки за устойчив икономически растеж.

Миналата седмица Испания и Португалия представиха нови съществени мерки за фискална консолидация, които са важни и трудни, но същевременно и необходими, за да бъдат намалени растящите дефицити на публичните сметки през 2010 г. и 2011 г. Комисията ще представи цялостна оценка на адекватността на новите цели и мерки през следващите две седмици.

Позволете ми да подчертая, че по-бързото намаляване на обществения дефицит е наистина важен компонент от пакета за финансова стабилност, договорен на 10 май от Екофин. Не по-малко важно е и двете страни да предприемат структурни реформи, които ще допринесат за повишен потенциален растеж, по-специално реформи на пазара на труда и в пенсионните системи.

И докато ускорената фискална консолидация е непосредствен приоритет за цяла Европа, същевременно е необходимо да координираме нашите икономически и фискални политики, като прилагаме диференциация между държавите-членки. С други думи, усилията, свързани с фискални съображения, е необходимо да бъдат диференцирани съобразно фискалното пространство и икономическата уязвимост.

Държавите с малко или никакво фискално пространство ще трябва да приемат предварително и да ускорят мерките, докато други с по-добро фискално пространство трябва да поддържат своята по-слабо ограничителна фискална политика заради растежа и работните места в Европа.

Разбира се, би било грешка да спрем нашите усилия дотук. Да си припомним, че първите 10 години на еврото бяха успешни: това е отправната точка. Но кризата показа, че е необходимо да признаем недостатъците на системата. Натискът от страна на другите членове беше слаб, добрите времена не бяха използвани за намаляване на обществения дълг, а макроикономическите дисбаланси бяха игнорирани.

Именно по тази причина миналата седмица, на 12 май, Комисията представи амбициозен набор от предложения за укрепване на икономическото управление на Европа. Искаме да подсилим превантивния бюджетен надзор, да се заемем с макроикономическите дисбаланси и да установим постоянна и стабилна рамка за управление на кризи. Разчитам на подкрепата на Парламента за тези важни предложения. Те са в основата на това „Европа 2020“ да се превърне в успех в предстоящите години.

Нашите предложения се основават на два принципа. Първо, превенцията винаги е по-добра от корекцията — да не говорим за това да се допусне една ситуация да прерасне в криза, както видяхме. Второ, по-силният фискален надзор трябва да бъде придружен от по-широк макроикономически надзор, който да проникне до същината и произхода на устойчивото икономическо развитие.

Нашите предложения са изградени от три блока. Първо, трябва да засилим и превантивния, и корективния аспект на Пакта за стабилност и растеж. Важният основоположен камък за укрепването на икономическото управление е да се координира фискалната политика предварително, за да се осигури националните бюджети да бъдат в съответствие със съвместно договорените европейски политики и задължения, за да не изложат на риск стабилността на еврозоната като цяло и тази на другите държави-членки.

Позволете ми да бъда съвсем ясен по въпроса: това няма да означава детайлно проучване на националните бюджети, ред по ред. Нямаме нито намерението, нито ресурсите за това. По-скоро това означава анализиране и равнопоставен преглед на най-общите бюджетни насоки и фискалния баланс преди внасянето на проектите за национални бюджети от правителствата в Парламента със законното право, основаващо се на Договора и пакта, ЕС да прави препоръки и да изисква корективни действия от засегнатите държави-членки.

Някои критикуваха това, като казаха, че то представлява незачитане на парламентарния суверенитет. Аз самият съм бивш член на национален парламент и на Европейския парламент и напълно осъзнавам чувствителността на парламентарните фискални правомощия. Но всеки може да види, че става въпрос не за нарушаване на демокрацията или парламентарния суверенитет, а за това държавите-членки да спазват същите правила, за които те самите са взели решение преди: с други думи, прилагане на това, което говорим.

Необходимо е да въведем наистина европейско измерение в провеждането на икономическа политика в Европа: не е достатъчно само да се разглеждат впоследствие международните решения. В ЕС, по-специално в еврозоната, знаем твърде добре, че националните решения оказват въздействие отвъд националните граници, и затова е необходимо да има координация на европейско равнище преди тези национални решения.

Вторият изграждащ блок е да се отиде отвъд бюджетния надзор и да се разшири и задълбочи надзорът, за да се решат макроикономическите дисбаланси. Защо е важно това? Различията в конкурентоспособността и пропастта между държавите с излишък и дефицит в еврозоната са се увеличили през последните 10 години. Това е в същината и произхода на причината за това финансовата криза да засегне толкова тежко ЕС, особено някои от държавите-членки. Трябва да предотвратим и да се справим с възникващите проблеми преди да ескалират до нивото на криза.

Затова предлагаме да бъдат дефинирани индикатори и система за отчитане, да се споразумеем за алармени прагове и да даваме препоръки и ранни предупреждения, ако е необходимо. Тези индикатори могат да включват например тенденции в производителността, разходи за единица труд и събития, свързани с текущите сметки.

Само по себе си е ясно, че това не означава, че искаме да отслабим експортните резултати на която и да е страна; разбира се, че не. По-скоро това е насочено към възстановяване на баланса на икономическия растеж в Европа като цяло. Необходимо е да засилим експортната конкурентоспособност там, където е необходимо, и вътрешното търсене там, където е необходимо и възможно. Това е начинът да играем като европейски екип в полза на цяла Европа.

Трето, трябва да стане съвсем ясно на всеки, който наблюдава еврозоната, че никога няма да бъдем победени. За да обезкуражим всеки дори да опитва да изпита нашата сила, ни е необходима постоянна и силна рамка за управление на кризи за държавите-членки в еврозоната. Временният механизъм, установен на 10 май, е смела първа крачка в това направление, но в средносрочна до дългосрочна перспектива Комисията ще предложи по-траен механизъм при условията на строга политика и, разбира се, като се използват поуките от неотдавнашния опит. Да, необходимо е да избегнем етичните опасности. Ето защо трябва да направим механизма толкова непривлекателен, че никой лидер или държава да не бъдат доброволно изкушени да прибягнат до него. Неотдавнашният ни опит обаче ни показва, че е по-добре да имаме готова пожарна команда за евентуален полски пожар, отколкото да започнем да сформираме пожарната команда, когато пожарът вече се е превърнал в широкообхватен горски пожар. Предпазливостта не вреди.

В заключение, тези предложения на Комисията проправят пътя за квантов скок в икономическото управление на Европа, но искам също така да привлека вниманието ви към едно друго решение от огромна важност — в същия ден, когато предложихме тези мерки — а именно, предложението Естония да стане член на еврозоната по заслуги. Да ви дам само някои данни: докато средният дълг в Европа в момента е около 75%, в Естония той е около 7,5% — не 75%, а 7,5% — при устойчива база.

Това предложение изпраща важен сигнал до всички, че еврозоната ще издържи на натиска с увереност и че устойчивите икономически и фискални политики ще донесат ползи за държавите-членки. Като цяло, инициативите на Комисията, след като бъдат приети, ще доведат до съществено задълбочаване на икономическото управление в Европа и до разумно разширяване на еврозоната. Наистина, време е в Икономическия и паричен съюз (ИПС) „Е“-то да се изпълни с живот.

  Joseph Daul, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, Европа най-после реагира. Държавните и правителствени ръководители най-после започнаха да се справят с проблемите, като взеха решение преди 10 дни за план в подкрепа на нашата валута, еврото. Това е план, който отразява точно мащаба на европейската солидарност, с което се противопоставя на всички онези, които се съмняваха в нея, но той все още е неадекватен и трябва да бъде придружен от мерки за намаляване на нашите национални бюджетни дефицити и мерки за постигане на споразумение между 27-те относно социалните и фискални бюджети. Считам, че всички казват това тази сутрин и всички сме говорили едно и също през изминалите две седмици. Е, нека го направим сега. Този план беше завършен миналата сряда с решението на Комисията, което приветствам, за радикално засилване на надзора и реализиране на Пакта за стабилност.

Госпожи и господа, няма да се спасим, докато не бъдат реализирани всички тези мерки. Няма да се спасим, ако нямаме политическа воля, защото мерките, които би трябвало вече да сме предприели колективно на равнище ЕС и поотделно на национално ниво, ще трябва да бъдат предприети сега. Това важи и за десните, и за левите правителства. Съжалявам много, че на германските социалисти им липсваше тази смелост, когато гласуваха в Бундестага европейския план за помощ.

Трябва да си извадим поуки от това. Първата поука: трябва да знаем истинското състояние на националните публични сметки, така както знаем истинското състояние на публичните сметки на ЕС. Искам от Комисията да се стреми да осигури това и да наказва, а не само да критикува плахо всяка държава, която не изпълни това задължение. Както добре знаете, всички се страхуват от полицаите, които следят за превишаване на скоростта, всички се страхуват от глобите, от точките, които ще им бъдат отнети от книжката, докато са на пътя. Такава е нашата природа, затова трябва да има наказания. Това е основата на всяка сериозна политика в тази област.

Втора поука: 27-те трябва да се съсредоточат върху своите бюджетни политики много рано в хода на процеса. Комисията поиска това миналата седмица. Аз самият поисках това в Парламента преди няколко седмици. Знам, че държавите-членки се ядосват, когато искаме от тях да се съсредоточат, но трябва да свикнат, че ще бъдат ядосвани отсега нататък, ако продължават да се отнасят към своите обществени финанси като че ли живеят на пустинен остров, като че ли не са свързани една с друга от една валута, а оттук и от необходимостта от обща дисциплина.

Освен това, което е вярно за националните бюджети, е вярно и за социалната и фискална политика. Пак искам да кажа, разбирам гнева на някои наши сънародници, когато от тях се иска да правят жертви заради други, които работят по-малко и се пенсионират по-рано. Това също не може да продължава. Това е третата поука, която изведох от кризата. Еврото ще бъде жизнеспособно само ако колективно си дадем ресурсите, за да го направим такова. Не бих противоречил на финансовия съветник на президента Обама, г-н Volcker, който каза, че еврото ще се срине, ако не променим нашата култура и поведение. Трябва да погледнем отвъд националните съображения, към европейските съображения. Трябва да преминем от краткосрочни политики, предназначени да предотвратят спадането на оценката на националните правителства с няколко точки в анкетите, към средносрочни и дългосрочни планове, които се изискват и от нашите предприемачи, за да могат да инвестират и да набират персонал.

Моята група иска Европа да се събуди. Тя иска Комисията да си върши работата, която е да прилага техниката на стимули и санкции спрямо държавите-членки. Да възнаграждава финансово онези, които изчистват обществените си финанси, и да наказва онези, които отказват да направят това.

Комисията, г-н Рен, не бива да се страхува да го прави. Това би било в полза на европейците и на държавите-членки. Основният проблем сред нашите съграждани, който се повдига на всички наши срещи понастоящем, е дали спестяванията им все още са в безопасност. Разбирам тези граждани, които са работили през целия си живот, за да имат малко спестявания. Затова, това е първата гаранция, която трябва да им дадем: че спестяванията им са защитени. Съвсем просто, това е, което Комисията трябва да направи; тя беше създадена за тази цел.

Само в този контекст, госпожи и господа, Стратегията 2020 ще има някакъв смисъл. Само ако отново се отнесем сериозно към целта, ако действаме колективно по отношение на публичните сметки, ще можем да спечелим битката срещу безработицата, за образование, квалификация, научни изследвания и иновации. Казах това вчера и го казвам всеки ден: ако трябва да се правят икономии във всички наши държави-членки, тогава и ние, като членове на Парламента и европейски държавни служители, ще трябва да дадем водещ пример, в противен случай ще загубим доверие.

Това е всичко, които имам да кажа, и продължавам да се надявам — преживял съм няколко много сериозни и много тежки кризи— че тази криза може поне да послужи за нова отправна точка за Европа и нейните граждани.

  Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, това разискване се провежда на фона на много сериозна ситуация, която представлява заплаха за Европейския съюз. Зад гърба ни са десетилетия на идеология laissez-faire (ненамеса) и това бяха десетилетия, през които беше осмиван всеки, който поставяше под въпрос предполагаемото превъзходство на капиталистическата икономическа система. Тази система ни доведе до най-дълбоката финансова и икономическа криза и криза на заетостта, до най-дълбоката криза на морала и законността на институциите след края на Втората световна война.

Системата е неправилна. Тя е до известна степен и неморална, а и деформирана. Искам да ви дам пример, защото много от нашите граждани не разбират жаргона, който се използва. За какво става въпрос, когато говорим за търговия със суапове за кредитно неизпълнение и застраховане срещу кредитно неизпълнение? Това означава, че можете да направите застраховка, която след това може да бъде продавана и купувана като стока. Позволете да ви го обясня в практическо отношение. Сигурен съм, че хубавото селско стопанство, притежавано от г-н Daul, има покритие от застрахователна полица срещу пожар. Ако аз, Martin Schulz, мога да купя застрахователната полица срещу пожар на г-н Daul и ако получа застрахователното плащане вместо него, ако къщата му изгори, тогава просто ми трябва някой, например г-н Cohn-Bendit, който е готов да подпали къщата, и аз ставам един преуспял човек.

Това е деформирана система. Тя трябва да бъде премахната и тези практики трябва да бъдат забранени. Точно тези механизми обсъждаме и примерите от реалния живот не са смешни. Един от тях се отнася до пенсионния фонд на профсъюза на учителите от Калифорния, който искал да закупи германска въздухоплавателна компания чрез хедж фонд. Пенсионният фонд не успял, но си купил нещо друго. След това обаче пенсионният фонд фалирал. Това разорило цяло поколение учители, които плащали вноски във фонда в продължение на 40 години. Такава е реалността на тази икономическа система, която вече достигна своите граници и трябва да бъде държана изкъсо.

Сега е ред на правителствата. Това казахте Вие, г-н Лопес Гаридо и г-н Рен. Всичко това е много добре, но ние сме тези, които реагират, ние сме тези, които са принудени да действат, и според мен реагираме твърде късно. В много области трябваше да бъде въведено регулиране още на много по-ранен етап и ние често сме призовавали за това в Парламента. Сега въвеждаме регулиране на хедж фондове, а кога ще бъде създадена европейската рейтингова агенция? Наистина ли е нормално една американска рейтингова агенция, точно когато спекулациите по отношение на Гърция достигнаха своя връх, да се насочи към следващата цел и да намали рейтинга на Португалия? Що за институции са тези, които могат да решават съдбата на цели нации? Те трябва да бъдат контролирани и регулирани. Това обаче не трябва да става сега. Това трябваше да стане преди години и ние призовавахме за това преди години, но призивите ни бяха отхвърлени. Те бяха отхвърлени от същите правителства, които днес претендират, че управляват кризата.

(Протести)

Г-н Langen, знам, че този следобед внасяте изменение, което да осигури Парламентът да не бъде в сесия по време на карнавала в Германия. Това е добре. Само че, когато Вие сте тук, всеки ден е карнавал, докато Парламентът е в сесия. Наистина съжалявам.

Имаме структурни дефицити в ЕС и институциите са отговорни за преодоляването им. Предполага се, че сме създали Икономически и паричен съюз (ИПС). Но реалността е, че имаме паричен съюз, но не и икономически съюз. В Европа имаме кърпено одеяло от икономически политики. Общо 16 суверенни държави не могат да координират своите икономически политики, някои от които са несъвместими помежду си, в рамките на зона с обща валута. Това представлява огромен риск. Арнолд Шварценегер и неговият красив щат Калифорния са напълно фалирали, но това изобщо не влияе на долара, защото икономическата политика на Калифорния представлява част от единната валутна зона на САЩ. Ако 2,8% от брутния вътрешен продукт в еврозоната бъдат изложени на риск, както е в случая с Гърция, тук ще бъде предизвикана сериозна криза. Трябва да се избавим от дефицита и затова ни е необходимо икономическо управление. Всеки, който още се противопоставя на това, не е чул предупредителните изстрели.

Намираме се по средата на изключително сериозна криза на легитимността. Хората разбират, че икономическата система се е провалила, и вече нямат доверие в нея. Те видяха, че националните и международни институции се движат от тази система, и затова вече нямат доверие и на институциите. На този етап много хора се връщат към убежището на националната реторика пред лицето на това глобализирано, европеизирано предизвикателство. Това трипосочно противоречие между кризата на доверието в нашата икономическа система и нашите държавни институции и отстъплението на много държавни институции към националния подход, вместо да се търсят решения в международните структури, представлява комбинация, която излага ЕС като цяло на риск.

Затова, необходимо ни е икономическо управление и също така в крайна сметка е необходима силата да приложим собствените си регламенти. Накрая, г-н Daul, който е председател на групата, която включва представители на „Нова демокрация“, трябва да е малко по-въздържан в критиките си към други партии.

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, не считам, че националистическата или марксистката реторика ще ни дадат решенията, необходими за кризата, която преживяваме.

(Ръкопляскания)

Това, което преживяваме в момента, г-н председател, по мое мнение не е парична криза в Съюза, не е дори криза на нашата обща валута; а по-скоро криза на управлението на ЕС. Това е положението, в което се намираме в момента. Бих отишъл дори по-далеч, за да кажа, че това е криза, породена от маниакалното убеждение на държавите-членки, че могат да решат проблемите на Европа чрез техния междуправителствен подход, докато една валутна зона, г-н председател, трябва да бъде управлявана чрез общ метод, чрез метода на Общността, въз основа на европейския интерес, а не от синдикат на национални интереси, каквото представляват Европейският съвет и Съветът на Европейския съюз поради самата им същност.

От своя страна, аз имам три послания, които да отправя тази сутрин в разискването. Първото послание, г-н Лопес Гаридо, е адресирано до Съвета. Вероятно бихме могли да поискаме от испанското председателство да прикани членовете на Съвета да бъдат малко по-дискретни във връзка с кризата на еврото, защото всеки път, когато бъде намерено решение да се помогне на еврото, един или друг държавен или правителствен ръководител е принуден да излезе и да каже мнението си и фактически да саботира намереното решение. Затова считам, че първото нещо, които трябва да бъде поискано от Съвета, е да бъде малко по-дискретен и да остави Комисията и Европейската централна банка да намерят решения.

Второто ми послание е към Комисията. Г-н Рен, считам, че взехте някои смели решения миналата сряда в правилна посока, но Комисията трябва да отиде по-далеч. За момента имаме работна група. Тази работна група на Съвета ще се срещне, за да предложи решения някъде около октомври или към края на годината. Според мен това е твърде късно. От Комисията зависи, която има право на инициатива, през следващите седмици и месеци да изготви амбициозен цялостен пакет. Това трябва да бъде направено. Не бива да чакаме работна група на Съвета да ни казва какво трябва да бъде направено; от Комисията зависи да поеме инициативата. От Комисията зависи да изготви цялостен пакет, който да представи на Съвета и Парламента и който да включва според мен четири елемента.

Първо, укрепване на Пакта за стабилност и растеж. Това означава всъщност наказания; аз лично подкрепям идеята на г-н Рен и се надявам, че всички други също я подкрепят. Той казва, че като част от този пакет на Комисията трябва да бъде възложена задачата да преглежда бюджетите преди да бъдат одобрени от националните парламенти. Това не е въпрос на субсидиарност или липса на субсидиарност; това е въпрос на лоялност към Пакта за стабилност и растеж и еврото. Не можем да кажем, от една страна, че сме членове на този Пакт за стабилност и растеж и на еврозоната, а от друга страна, че нашият бюджет няма нищо общо с еврото или че това е въпрос от стриктно национална компетентност.

Второ, считам, че пакетът трябва да включва и убедителна Стратегия 2020. Внесената в Съвета в момента, г-н Лопес Гаридо, изобщо не е убедителна. Ще стигнете ли до заключение през юни? Какво обаче ще заключите през юни по отношение на Стратегията 2020? Ще бъде ли същото, което заключихте по отношение на Лисабонската стратегия, която се провали? Ще бъде ли отново откритият метод на координация? Е, ако сте сериозен, сега трябва да осигурите на Комисията всичките й необходими инструменти, за да управлява наистина Стратегия 2020 —икономическата стратегия, която трябва да ни измъкне от кризата.

Третото нещо, което определено трябва да бъде направено, е да бъде създаден Европейски валутен фонд, който да замени създадения механизъм за стабилност, защото този механизъм, както самият Вие казахте, г-н Рен, няма да се справи със задачата. Това отново е междуправителствен механизъм, който беше измислен в Екофин и който изисква единодушие. Всеки отделен предоставян заем трябва да бъде одобрен от всички държави-членки. Това е система, която не може да функционира в дългосрочен план, и затова е необходим Европейски валутен фонд, управляван от Комисията, и ако е необходимо — от Европейската централна банка (ЕЦБ). Той обаче не бива да бъде оставен да взема решенията, които са отговорност на всички държави-членки в еврозоната. И накрая, трябва да имаме европейски пазар на облигации.

Това е, което очакваме от Комисията, г-н Рен. Искаме да бъдете достатъчно амбициозни и смели да поставите амбициозен план с тези четири точки на масата за преговори и в Съвета, и в Парламента.

(Ръкопляскания)

  Rebecca Harms, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, моята група отново реши да възприеме положителен подход към механизма за финансова стабилизация, за който беше постигнато споразумение по време на разговорите за кризата в края на седмицата в Брюксел преди почти две седмици.

Ние съчетаваме нашата подкрепа с ясен ангажимент за по-единна икономическа и финансова политика. Това не e нещо ново за моята група. За нас това е традиция от много години насам. Обаче, наред с този ангажимент, г-н Рен и г-н Лопес Гаридо, искаме да видим изготвяне на сериозно решение не просто да се продължи борбата със симптомите на кризата, а за справяне с цялостното предизвикателство, което тя представлява.

От наша гледна точка, ние се опитваме да лекуваме симптомите още от 2008 г. Опитваме се да спасим банките от 2008 г. насам, когато фалира „Лемън Брадърс“. Искам да кажа още веднъж, че трябва да бъдем честни спрямо гражданите на Европа. Еврото не беше стабилизирано по-миналата седмица. Вместо това отново бяха спасени голям брой германски и френски банки. Цените на акциите показаха много ясно какво стана. Трябва обаче да излезем от този цикъл на спасяване на банките, който ни струва милиарди и милиарди. Вече не знаем откъде идват парите и смеем само да предприемаме малки стъпки към държавно регулиране на финансовите пазари съгласно споразумението в Съвета по икономически и финансови въпроси (Екофин).

Централният аспект на това, за което призоваваме сега, е, че държавата трябва да се върне на финансовите пазари и да възприеме много решителен подход. Тя не бива да продължава да бъде възпирана от банките и спекулантите, от които се оплакват всички. Вярно е, че банките са жизненоважна част от системата, но в тази система трябва да има нещо много гнило, след като държавите ни многократно биват докарвани до ръба на катастрофа и политическата система допуска това да се случи.

Искам да обобщя накратко ситуацията. Сега трябва да вземем ясни решения по определени въпроси. Има признаци, че някои от държавите-членки на ЕС се движат в правилна посока, но ние считаме, че трябва да има забрана за токсичните вещества и късите продажби в целия ЕС, че хедж фондовете трябва да бъдат обект на много строг контрол и че трябва да спрем да говорим за въвеждането на данък върху финансовите транзакции и действително да направим нещо по въпроса. Този данък ни е необходим, наред с други неща, за да рефинансираме това, което правим с обществените средства. Участието на банките и спекулантите вече не трябва да бъде само тема за импровизирани речи. Можем наистина да гарантираме участието им, като въведем данъка.

Втори въпрос, който предизвиква голяма загриженост у мен, е бъдещето на координираната бюджетна политика в Европейския съюз, с други думи, бюджетната дисциплина. Запозната съм много добре с този термин в германски контекст. Предлагам обаче, на фона на управлението на кризата и гласуването на стратегия „Европа 2020“, отново да се споразумеем за това какво всъщност искаме, за това как държавите-членки и Европа трябва да се представят пред нашите граждани след пет или десет години с оглед отговорността на държавата. Трябва ли европейската стратегия да се използва като стенобойна машина срещу социалната отговорност на държавата? Много бих искала да зная как Вие виждате всичко това: детски градини, училища, университети, библиотеки, грижи за възрастните, болници, музеи и театри.

Преди седмица колегата г-н Cohn-Bendit каза, че на Гърция й е необходимо повече време, за да реализира план за възстановяване. Запозната съм с бедственото финансово положение на много държави-членки и считам, че някои от тях се нуждаят от време, за да решат какво трябва да се направи. Както казах, използването на стенобойна машина срещу системата за социално осигуряване определено би било най-лошото нещо, което Европейският съюз би могъл да направи в момента. Това обаче не ни пречи да се вгледаме внимателно в нашата бюджетна политика, за да осигурим различните поколения да получат равностойно отношение. Като партия на Зелените, ние сме подкрепяли многократно такива бюджети в Германия.

Накрая искам да отбележа още нещо. Ако сега се откажем от нашата политика по отношение на климата и устойчивото развитие, както посочиха някои, наистина ще спомогнем за изпълнението на плана на дявола. Не бива да пренебрегваме иновациите в промишлеността и стопанските субекти, съобразен с климата подход към производството и организацията на обществения транспорт. Трябва да запазим работните места чрез иновации, жизнеспособност в бъдещето и устойчивост, но това струва пари. Въвеждането на нови данъци е тема табу. Аз обаче съм убедена, че ще излезем от кризата само ако нарушим табуто за намеса на държавата, ролята на държавата и необходимостта от разумни данъци.

(Ръкопляскания)

  Timothy Kirkhope, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, тъжно е, че стана характерно за някои от онези, които говорят в подкрепа на Европейския съюз, да вярват, че решението за всеки проблем е повече интеграция. При този подход се пропуска най-важното. Това, което твърде често липсва на Европа, не са допълнителни механизми за реализиране на договорените политики, а по-скоро политическата воля да се изпълнят ангажименти, които вече са поети, но не са реализирани.

Затова сериозно се надявам, че инициативата „Европа 2020“, която определено е необходима за справяне с основната финансова криза, пред която е изправена Европа, няма да се провали по същата причина. Що се отнася до кризата в еврозоната обаче, казват ни, че за да избегне подобни кризи в бъдеще, Съюзът има нужда от правомощия да поиска предварително представяне на проектобюджетите на суверенни правителства и да налага по-тежки санкции на държавите-членки — но информация за бюджетите се предполагаше, че вече е на разположение; тя просто беше неточна и лошо анализирана.

Дали качеството на информацията и компетентността на онези, които анализират данните, биха се подобрили само защото е въведена по-взискателна процедура? И преди имаше санкции на разположение; те просто не вдъхваха доверие. Разширяването на обхвата им не увеличава вероятността да бъдат налагани. Дали новите мерки ще бъдат възприети по-сериозно? Освен това емитирането на дългове, което поражда риск от увеличаване на бюджета на ЕС, и прякото гарантиране на кредити в ЕС представлява важно отклонение, което подкопава принципите на разумното обществено финансиране, които се предполага, че ние тук укрепваме.

В групата ECR искаме еврото да успее и заради онези, които са решили да се присъединят към него, и заради онези от по-широката европейска икономика, но това изисква държавите-членки да приемат сериозно своите отговорности, да бъдат честни една спрямо друга и да изпълняват ангажиментите, за които са се споразумели.

Според собственото й признание Комисията счита, че нейните предложения ще доведат до съществено задълбочаване на икономическия и валутен съюз. Не е особено учудващо, че докато в английската версия на текста от срещата на върха през март се използва думата „управление“ (governance), което всъщност Комисията има предвид, във френската версия се използва „правителство“ (government). Изглежда, че за някои централизираното европейско правителство наистина е амбиция, но това няма да реши проблемите, пред които сме изправени: ще бъде лошо за нашите граждани, за нашите държави-членки и, бих казал, за самия Европейски съюз.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, последните заседания на Съвета показват, че се извършват важни промени. Понастоящем изживяваме процес на правителственизация на европейската политика. Договорът от Лисабон възхвали ролята на Парламента и укрепването на тази роля. Ние също се изказахме похвално за това.

Понастоящем се постигат фундаментални споразумения между правителства и се изразходват невъобразимо големи суми пари. Досега парламентите нямаха думата по въпроса и ние трябва да сложим край на това. Методът, използван от управляващите, доведе до това да се харчат огромни суми за спасяване на банки, които сами са отговорни за това, че са затънали в дългове. Тези правителства спасиха хазартния капитализъм, като използваха парите на данъкоплатците. Те обаче възприеха много колеблив подход към спасяването на държавите, които са задлъжнели. Някъде успяха да съберат 750 млрд. евро. Въпросът е дали печатницата за пари ще спаси икономическото развитие. Считам, че е по-вероятно да спаси капитала на банките. Но Европейският съюз трябва да бъде нещо повече от свободен вътрешен пазар с обща валута.

Г-н Барозу е прав, като казва, че без икономически съюз можем да забравим за валутния съюз. Но аз все още не виждам ясни очертания. Упорстването с провалилия се Пакт за стабилност и растеж има относително малко общо с разумната координация на икономическата политика. Липсва ни социален съюз. Липсва ни трайна и ефективна пререгулация на финансовия сектор. Липсва ни координирана данъчна политика, политика по отношение на заплатите и данък върху финансовите транзакции. Въпреки че говорим за този данък от доста време, това си остават само приказки.

Време е да защитим социалната държава чрез институциите на ЕС, а не да я ликвидираме. Гърците и други нации се страхуват, защото виждат мерките, които се предприемат в социален аспект. Време е да се борим за хармонизиране на социалните стандарти на високо равнище.

Хедж фондовете трябва да бъдат забранени, а данъчните убежища — премахнати. Имаме много бавен напредък в борбата с кризата на финансовите пазари. В светлината на бързината, с която действат спекулантите, ние правим твърде малко. По време на спешни ситуации като тези, пред които многократно се изправяме, е съвсем погрешно да се национализират милиардите, които се изразходват като загуби, и да се приватизират печалбите. На банките не бива да се позволява пряк достъп до парите на данъкоплатците с подкрепа на държавата. Между другото, едно нещо ми е ясно и то е, че при сегашните условия ще трябва да дефинираме наново термина „банков крадец“.

  Niki Tzavela, от името на групата EFD. – (EL) Г-н член на Комисията, искам да използвам възможността да Ви благодаря лично за трудната и ефективна работа във връзка с икономическата криза в Гърция. Искам също така да благодаря на всички партии в Парламента за подкрепата и солидарността, която показаха по отношение на Гърция.

Имам три предложения и искам да помоля най-настоятелно те да бъдат подкрепени. Що се отнася до приемането на постоянен инструмент за икономическо управление, институтът „Брьогел“, който е генератор на идеи в областта на икономиката, предлага следното: Европейската централна банка трябва да гарантира европейски облигации в размер на до 60% от БВП на всяка държава; това са така-наречените „сини облигации“. Когато облигациите надхвърлят лимита от 60%, излишъкът трябва да бъде заеман при пазарни условия; това са така-наречените „червени облигации“. Това е предложение за постоянен инструмент за икономическо управление; не е необходимо да създаваме нови механизми и т.н. Той може да бъде приет много бързо.

Имам две ad hoc предложения за Гърция: Международният валутен фонд би могъл да удължи срока за погасяване на заема за Гърция от три на пет години. Ако същото продължение бъде прието от нашите европейски заемодатели, би било много по-лесно и по-реалистично за Гърция да изплати дълга си и би било добро послание за пазарите. Второто предложение е следното: сумата, предоставена като помощ за Гърция, би могла да се използва за погасяване на нашите облигации. Би било рационално управление на въпроса, ако Европа освободи ресурсите сега, те да бъдат дадени на Гърция в бъдеще и да се използват от нея за развитие на гръцката икономика. В момента гръцкото правителство е в отбрана; то се опитва да събере пари, за да намали дълга си. Не можем обаче да се опитваме едновременно с това да стимулираме растежа. Ето защо, г-н член на Комисията, считам, че би било добра идея, ако се подкрепи паралелно усилие за стимулиране на растежа.

В заключение искам да кажа, че се надяваме гръцката криза да бъде единствената цена, която Европейският съюз трябва да плати за прибързаното установяване на икономическо управление, което трябваше да бъде установено преди десет години. Да се надяваме, че гръцката криза ще бъде единствената цена, която трябва да се плати.

  Председател. – Г-жо Tzavela, не Ви прекъснах, защото сте от Гърция и този въпрос е много важен, а защото говорихте повече от една минута. Моля, следващия път спазвайте времето си.

  Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Г-н председател, когато станахте председател на Парламента миналата година, Вие казахте, че ще се отнасяте равностойно към всички групи. Забелязах, че в това интересно разискване г-н Schulz просрочи времето с две минути — всички групи просрочиха времето си — но Вие избрахте една група. Бихте ли ни обяснили защо?

  Председател. – Искам да кажа, г-жо Sinclaire, че следя времето. Тези изказвания наистина продължиха повече с няколко секунди. Членът на Парламента, който говори преди малко, просрочи най-много времето, но допуснах това, защото тя представлява Гърция, а това е мнението и на някой, който живее в Гърция. Въпросът ми изглеждаше важен. По правило не допускам ораторите да надвишават определеното време, но считам, че всички сме съгласни, че изявлението на г-жа Tzavela беше особено важно за нас.

  Francisco Sosa Wagner (NI). – (ES) Г-н председател, трябваше да се окажем на ръба на икономическата бездна, за да разберат държавните и правителствени ръководители, че пътят напред не е повече национализъм, а повече Европа.

Някои от приетите мерки са в тази насока като ограничаването на правото на вето в Европейския съвет или зачатъците на Европейска публична хазна.

Накрая, макар и много късно, разбрахме, че всички сме в една лодка и няма смисъл да се занимаваме с отделните ситуации, особено чрез импровизации.

Чудя се обаче дали това отношение е отклонение, или обратното, дали не е истинско начало на европейско икономическо управление, защото това, което не ни е необходимо, госпожи и господа, е управление. Това, което ни е необходимо, е истинско правителство, ако искаме да бъдем верни на волята на основателите на Съюза.

Затова Парламентът трябва да подкрепи всички реформи, насочени към укрепване на Европа, и да превърне бюджетната и фискална дисциплина в реалност, като същевременно забрави за носталгичния суверенитет.

Госпожи и господа, укрепването на Европейската комисия и укрепването на Парламента е единствената правилна рецепта за изграждане на Европа, тъй като в противен случай тя ще изчезне като крадец в нощта.

  Corien Wortmann-Kool (PPE). – (NL) Г-н председател, това, което научих, е, че ако стопанството на г-н Daul е обхванато от пожар, първо, трябва да потушите пожара. Затова нашата група, групата на Европейската народна партия (Християндемократи), подкрепя изцяло спасителния пакет, за който е взето решение от Съвета и Комисията.

Че решението в пакета от порядъка на стотици милиарди евро е неизбежно за един-единствен край на седмицата, се оказа призив за осъзнаване на факта, че по-стриктните и по-последователни бюджетни правила са от решаващо значение и трябва да бъдат подсилени.

Г-н председател, Съветът беше единодушен; нека и ние демонстрираме такова единодушие. За съжаление обаче, като слушам г-н Schulz, председателят на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, забелязвам, че такова единодушие не може да бъде открито в Парламента. Всички ние в Парламента искаме Европа с устойчив икономически растеж, достатъчно работни места за нашите граждани и предприятия в добро състояние. Можем да постигнем това само ако имаме стабилна валута и стабилна икономика.

Прилагането на Пакта за стабилност и растеж е от решаващо значение за една амбициозна стратегия „ЕС 2020“. И за двете гореспоменати обаче успехът зависи от разумното европейско управление. Това е в основата на резолюцията, която обсъждахме с групите в Парламента миналата седмица. Членът на Комисията Рен заслужава нашата подкрепа и считам, че е безотговорно колегите от групата S&D да отказват тази подкрепа.

Макар че безотговорното поведение на спекулантите не е причината, то разпали пламъците на еврокризата. Що се отнася до нашата група, членът на Комисията Барние трябва да работи енергично по предложения за ограничаване на безотговорното поведение на финансовите пазари.

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, г-жа Wortmann-Kool греши в два аспекта. Първо, определено не искаме стопанството на г-н Daul да изгори. Не искаме никое стопанство да изгори. Искаме да вземем предпазни мерки, това е нашата цел.

Второ, определено подкрепяме мерките, предложени от г-н Рен. Просто в някои случаи те не отиват достатъчно далеч, защото по-голямата част от мерките бяха предложени, когато стопанството на г-н Daul вече гореше. Правилно казвате, че преди всичко трябва да предпазим стопанството от пожар, и това е решаващата точка, която искам да обсъдим. Г-н Лопес Гаридо каза днес, че е било необходимо отчайващо много време, за да бъдат взети решения. По същия начин ни беше необходимо отчайващо много време да отбележим промените, които се извършваха в Европейския съюз през последните десет години.

Г-н Рен правилно изтъкна, че различията между отделните евродържави по отношение на конкурентоспособността са се увеличили, а не са намалели. Това, което не споменавате, г-н Рен, е нещо, което е много важно за нас, а именно факта, че пропастта между богатите и бедните в Европа се разраства. Ако това звучи като марксизъм за г-н Verhofstadt, за нас то е въпрос на социална сигурност и социална политика. Това обаче просто не представлява интерес за някои хора.

Въпросът е как възнамерявате да накарате хората да възприемат икономическите мерки и стриктните бюджетни изисквания, които правилно предлагате, след като хората разберат, че Европа и еврото се характеризират с увеличаваща се пропаст между богати и бедни. Това е неприемливо и затова има повече протести срещу необходимите мерки, отколкото би било нормално.

Затова призоваваме Комисията и Съветът да действат. Трябва да намалим различията в конкурентоспособността. Считам, че сте абсолютно прав, като казвате, че трябва да успеем да увеличим конкурентоспособността на държави като Гърция и Испания. Не става въпрос да влошим условията за конкуренция в Германия, Нидерландия, Австрия или други държави, а за подобряване на условията за конкуренция в икономически по-слабите държави. Това е абсолютно правилна стратегия, но вашето предложение, г-н Рен, не включва никакви конкретни мерки за реализирането му.

Говорихте днес за реформата на пазара на труда и пенсионната система. Това е правилният подход, но не е достатъчно само да се реформират пазара на труда и пенсиите. Трябва да погледнем и бюджета. Ако не развием нашата инфраструктура и ако не използваме всички средства, с които разполагаме в стратегия „Европа 2020“, включително зелени технологии и т.н., няма да успеем да постигнем тази цел. Затова искам да си отбележите факта, че конкурентността и социалната сигурност в Европа трябва да бъдат подсилени.

  Adina-Ioana Vălean (ALDE). – (EN) Г-н председател, искам да се спра на положението в онези държави-членки, които не са членове на еврозоната, но които споделят същата загриженост. Политическите лидери в нашите държави пропагандираха идеята, че членството в ЕС ще се счита за гаранция в трудни икономически времена, но реалността доказа друго. Еврото бива постоянно атакувано от всички страни, въпреки всички полагани усилия, и всички знаем, че свежите пари са само бърза корекция на много по-дълбок проблем. Това е изключително сериозна ситуация и са ни необходими изключителни отговори.

Нека си признаем; няма спасение от по-дълбока икономическа интеграция и от това да се подразбира по-тесен политически съюз. Тъй като това неравновесие води до застрашителни различия между държавите-членки и за да осигурим финансова дисциплина на европейско равнище, ни е необходимо добро управление, санкции и механизми за съответствие. Необходимо е да намерим начини да насърчим инвестициите, да привлечем капитал и смело да съкратим бюрократичните разходи. Необходимо е да видим как правителствата приемат разумни мерки. В Румъния например правителството намалява пенсиите и заплатите, вместо да намали бюрократичните разходи или парите за политически клиенти. В Румъния имаме повече служители на тайните служби, отколкото ФБР, но вместо да бъдат съкратени те, биват съкращавани лекари и учители.

Определено насърчавам Комисията да не отстъпва от предложените мерки и да не се поддава на натиска от страна на държавите-членки, защото само някои могат да бъдат считани за пример в тези дни.

  Philippe Lamberts (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, да, необходими са ни отговорни публични разходи. Да, необходимо е да балансираме нашите бюджети. Това изисква отговорно управление на разходите и за това беше казано достатъчно за момента. Да, разбира се, това изисква засилен взаимен надзор между равноправни. Но, не, господа членове на Съвета — и това, бих добавил, се отнася преди всичко до всички господа членове и не толкова до жените членове — измама е да караме хората да вярват, че ще отговорим на настоящите предизвикателства единствено чрез намаляване на разходите, тъй като това със сигурност ще вкара Европа в рецесия; това със сигурност ще унищожи социалната тъкан; това социално сближаване, което е част от идентичността на ЕС. Затова, ако искаме да възстановим баланса на публичните финанси, което е единственият избор, а също така да можем да инвестираме — защото не става въпрос просто да намалим дефицитите, а да инвестираме в нашето бъдеще — ще трябва да открием нови притоци на доходи. Това означава да накараме финансовия сектор да допринесе; това означава налагане на данък върху финансовите транзакции, но също така и върху банките, и не става въпрос да изберем едното или другото. Това означава да накараме онези, които най-много спечелиха от ситуацията, да дадат своя принос — тук имам предвид енергийния сектор; това означава да се спре раздаването на подаръци, като всички данъчни реформи, проведени до сега, на най-богатите индивиди в обществото или на компании, които се възползват от данъчни убежища, и да се опитаме наистина да заличим данъчните измами. Следователно това означава да се наруши още едно табу, госпожи и господа: не данъчното табу, а табуто на суверенитета, което Вие, членовете на Съвета — и за съжаление с подкрепата на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) — ще защитавате до смърт. По-добре да имаме данъчен суверенитет и провал, отколкото наистина да се захванем със същината на проблема.

Накрая, по отношение на финансовия надзор, искам да насърча…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Derk Jan Eppink (ECR). – (EN) Г-н председател, действащият председател току-що попита дали има стратегия за изход от кризата и аз бих казал, да, има: нарича се фискален консерватизъм. Нашият структурен проблем е, че преразходът на публични средства продължи твърде дълго. Публичният сектор беше извън контрол в продължение на много години. Дори в добрите времена германското правителство на г-н Шрьодер премина тавана от 3%, а Гърция, разбира се, счупи всички рекорди, защото гръцката политическа класа е абсолютно неспособна да управлява пари.

Имахме Пакта за стабилност. Какво каза г-н Проди за Пакта за стабилност през 2002 г.? Знаете: Вие бяхте началник на кабинета на г-н Лийканен. Той каза, че Пактът за стабилност е глупав. Затова трябваше да го променим. Това беше пазителят на Договорите. Ние го променихме и го поставихме на хлъзгав наклон — и днес виждаме резултатите. ЕС ще следва пътя на фискалния консерватизъм в продължение на много години и това ще бъде много важно.

Необходими са ни иновации, повече свободни пазари и повече предприемачески умения, г-н Schulz. Г-н действащ председател (от Испания): необходимо ли ни е данъчно облагане? Не, то влошава нещата още повече. То тласка ЕС към стагнация, а Вие ще бъдете противоположното на Робин Худ.

Разбирам гнева на хората — хората с пенсии, хората със спестявания. Разбирам германските данъкоплатци. Те знаят, че ще трябва да платят, но германските данъкоплатци не могат да плащат винаги. Считам, че е малко превзето от страна на г-н Verhofstadt (ако още е тук) да казва на г-жа Меркел да престане да говори за еврото. Това се каза от бивш ръководител на правителство, който обърка собствената си страна. Така че какво се опитва да докаже?

  Patrick Le Hyaric (GUE/NGL). – (FR) Г-н председател, няма да можете да успокоите финансовите пазари, без да се откажете от свещения принцип, който защитавате — напълно свободното движение на капитал и така-наречената свободна конкуренция, което всъщност означава нелоялна конкуренция.

Днес на масата се слагат много пари, но те всъщност са предназначени да успокоят финансовите пазари, докато на хората обещавате само болка. Вие върнахте МВФ отново в лоното на Европа. Защо не бяхме консултирани за това решение? Сега, като демонстрирате сила, Вие искате всъщност да узурпирате властта, като се стремите да постигнете надзор върху националните бюджети от самата Комисия.

Говорите все повече за дефицити и дългове. Защо обаче никога не говорим за съществуващи възможности за приходи? В момента имаме дефицит, защото последователно намалявахме данъците върху капитала и създавахме условия за все по-неравномерно разпределение на богатството. Затова мерките, които трябва да бъдат предприети, трябва да включват изменение на статута и ролята на Европейската централна банка. Необходима ни е истинска солидарност...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Mario Borghezio (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, колко дълго ще просъществува еврото в сегашната си форма? Може би сме се насочили към унищожаването му след година-две?

Не съм съгласен със създаването на нов допълнителен дефицит от 750 млрд. евро, за да покрие предишен такъв, или че тези мерки са достатъчни за изграждане на социално-икономическото бъдеще на 500 млн. европейци, нито пък съм съгласен с догмата да запазим еврото, каквото е, защото това трябва да стане чрез поддържане на еврото колкото е възможно по-ниско и намаляване на лихвите, за да се инжектира капитал в производствени инвестиции за нашите промишлености, които се борят за глътка въздух, а не в публично финансиране.

Не съм съгласен с Европейската комисия, която очаква да разглежда и одитира счетоводството на бюджетите на държавите-членки преди националните парламенти: сбогом на суверенитета. Не съм съгласен с икономическа и финансова стратегия, която не може да обмисли такива конкретни потребности.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-н председател, аз съм против неприемливия антиевропейски подход на Съвета. Вие се оплаквате от кризата, а сега въвеждате икономически протекторат, докато Ваша е основната отговорност за много от причините за кризата. Вие на допуснахте прилагането на разпоредби, когато бяха необходими. Само един пример за това е Евростат. Длъжностните лица, които бяха обект на толкова порицания и които съм критикувал многократно в други области, насочиха вниманието към проблемите в Гърция, а също така в Испания и Португалия, още на ранен етап. Комисията призова на Евростат да бъдат дадени подходящи правомощия да проведе разследвания. Кой блокира това предложение? Испанците, британците — г-н Martin не е тук — германците, г-н Daul и неговите хора от Франция, и австрийците, защото не искахте да бъде прегледано Вашето счетоводство, защото знаехте колко много е скрито в него. Това се отнася и до г-н Грасер, бившият финансов министър, който сега се появява навсякъде по германската телевизия, вместо да бъде подведен под съдебна отговорност в Австрия.

Това, което наистина ни е необходимо, разбира се, не е аварийно правителство. Вие няма да направите онова, което американците разумно направиха при подобна криза, а именно да приемат указа Глас-Стийгъл, да увеличат капитала на банките, да ограничат банките посредници и да намалят системните рискове. Вместо това ни е необходима демократична легитимност, двукамерна система, която най-после ще сложи край на глупостите на Съвета, който отвън е проевропейски настроен, но вътрешно взема решения без демократична легитимност, за да можем да въведем истинска демокрация в Европа.

  Othmar Karas (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, първо, кризата посочи много ясно ограниченията на Договорите, нашите собствени слабости, двойните стандарти в отношенията с Европейския съюз, дефицитите, грешките и липсата на сериозно отношение.

Второ, тя посочи също така, че всеки, който не си свърши домашната работа, вреди на себе си и излага ЕС на риск. Това важи за държавите-членки, но и за Комисията, и за нас.

Трето, когато Европейският съюз определя цели и правила за себе си и се споразумява за процедури и санкции, Комисията не бива да зависи от съгласието на държавите-членки, за да може да изпълнява задълженията си. Процедурите за дефицит и санкции е необходимо да бъдат автоматизирани.

Четвърто, искам да призова Съветът да прекрати блокадата на Евростат. Трябва да е възможно Евростат да извършва разследвания в държавите-членки, когато поиска, и неговите служители трябва да могат да разговарят с необходимите хора, като осъзнават, че това е правилно. Необходима ни е информация, но без предварително упълномощаване.

Пето, споменахте хедж фондове и ние още не сме стигнали до решение по въпроса. Призовавам Съветът да влезе в преговори с Парламента много бързо, за да можем да проведем първо четене на регламента за хедж фондовете преди лятото.

Шесто, по темата за данъка върху транзакциите не трябва само да призоваваме за него, трябва да го въведем на практика. Комисията трябва бързо да внесе предложение за Европейски данък върху транзакциите.

Осмата ми точка е насочена към Съвета. Ние се ангажираме да направим оценка на въздействието на цялото национално законодателство, свързано с ЕС.

Деветата ми точка е, че е необходимо да проучим ефектите от всички мерки върху реалната икономика и ни е необходима повече Европа и по-малко междуправителствена теория.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Udo Bullmann (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н Лопес Гаридо, госпожи и господа, имам много конкретен въпрос, който ще ни позволи да излезем от положението на безсилие и объркване, в което ни остави кризата, при което никой не знае как възникна кризата и как да намерим път за изход от нея. Г-н Schulz спомена подчертано критичните спекулативни продукти, застраховките срещу кредитно неизпълнение и вредната практика на къси продажби, които доведоха Гърция до ръба на катастрофата и могат да представляват основен проблем за Португалия и много други държави. Г-н Лопес Гаридо, Вие често присъствате в Екофин през последните месеци: защо не беше възможно държавите-членки да предприемат съгласувани действия за забрана на тези продукти?

Задавах този въпрос в столицата на собствената си страна през последните седмици и месеци, а на Вас Ви отне месеци, всъщност до снощи, за да въведете забрана за вредната практика на къси продажби. Питам се защо трябва да чакаме, докато нещата се объркат, преди да използваме подходящите законодателни мерки, които вече съществуват, за да защитим хората и икономиките на Европа. Мисля, че това има нещо общо с ужасното, обезкуражаващо бавно действие на Съвета, което споменахте. Искам да се договоря с Вас. В Европейския парламент представяме конкретни предложения. В контекста на регулиране на надзорните органи и дискусията за хедж фондовете ние предложихме да вземем подходящи мерки на европейско равнище и ще приемем същата резолюция и за дериватите, ако Вие, г-н Langen, направите това, което винаги казвате.

Ние Ви призоваваме да осигурите спешно Съветът най-после да започне да работи с нас, за да бъде въведено законодателство, и в Европа да можем да действаме, а не да чакаме вечно Съветът да направи своя ход. Трябва да разполагаме с инструменти в Европа, които да ни позволят да напреднем. Моля Ви, помогнете да се осигури това да се случи в Съвета. Решаващата точка обаче е, че Съветът трябва да предприеме действия във връзка със законодателството.

  Marielle De Sarnez (ALDE). – (FR) Г-н председател, това е може би най-сериозната криза, с която се е сблъсквала Европа, и за това са необходими спешни действия; трябва да вземем решения, и при това добри решения, и не можем да чакаме до октомври.

Спасителният план беше първото взето решение и вероятно беше взето твърде късно, но по-добре късно, отколкото никога. Сега трябва спешно да го последваме със създаването, в дългосрочен план, на истински Европейски валутен фонд, европейски пазар на облигации и европейска рейтингова агенция, защото, както всички знаем, единната валута няма да може да действа без бюджетно, данъчно, икономическо и политическо сближаване. Освен това, докато Европа покаже, че желае да бъде управлявана, пазарите и спекулантите съвсем лесно могат да хванат юздите. Много се говори за икономическо управление, но може би трябва да се съсредоточим върху въпроса за действителното управление на Европейския съюз, което напоследък е недостатъчно.

Според мен трябва да си поставим две цели. Да, разбира се, дългът трябва да бъде намален, но трябва да го намалим по реалистичен и надежден начин и същевременно трябва да получим пространство за маневриране и да реализираме реформите, които са необходими, за да се подготвим за бъдещето. Трябва да направим двете неща едновременно. Ето защо е жизнено важно да създадем синергия между националните бюджети на държавите-членки — бих предпочела Комисията да го беше нарекла така — и вероятно затова е жизнено важно да реформираме нашата данъчна система и да я насочим повече към развитие и растеж, и да я хармонизираме. Няма да има валутен съюз, ако няма бюджетно, икономическо и политическо сближаване.

  Pascal Canfin (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, г-н Рен, както знаете, има два начина за намаляване на дефицити. Могат да се съкратят разходите или да се увеличат данъците. Всички държави могат да намалят разходите си едновременно, макар и поотделно, без да е необходима европейска координация. Обаче, за да увеличат данъците, и по-специално данъците върху капитала, компаниите, печалбите и банките, им е необходима европейска координация.

Във Вашето съобщение от миналата седмица не се споменаваше абсолютно нищо по този въпрос. Моят въпрос, който е доста често срещан сред колегите от всички групи, е следният: в хода на следващите няколко седмици ще предложите ли план за данъчна координация, за да предоставите на държавите-членки средства за възстановяване на пространство за маневриране, за да могат да увеличат определени данъци, което е нещо, което те не могат да направят поотделно? Това е добавената стойност, която Европейската комисия може да осигури понастоящем. За съжаление, Вие нямате никакви планове в тази област. Г-н Verhofstadt каза, че имате право да поемете инициативата. При сегашното положение Вие имате задължение да поемете инициативата в тази област.

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-н председател, съществуват опасения, че пакетът за подкрепа на Гърция няма да проработи. В края на краищата, никоя държава в света никога не е успявала да намали бюджетен дефицит от 14% до 3% за три години. Гърция няма да е различна. В Гърция има много голямо противопоставяне срещу мерките на строги икономии, така че е много вероятно страната да бъде всмукана в спирала на отрицателен растеж с рязко намаляване на разходите за потребление, макар че всъщност е необходимо увеличение на потреблението, за да се изплатят заемите с лихвите.

Затова Атина отново ще даде сигнал за тревога в даден момент и ще каже „не успяваме да го изплатим“. Съществува голяма вероятност тогава Европа да отпише заемите с познатите думи „нямаме избор; трябва да предотвратим случването на нещо по-лошо“. Г-н председател, поуката, която трябва да си извадим от кризата, е: бъдете честни и дръжте на думата си. Държавите в еврозоната трябва да въведат ред в бюджетите си, да публикуват неподправени данни, да спазват изискванията на Пакта за стабилност и растеж и да изчистят дълговете си. Държавите, които не направят тези неща, трябва да напуснат еврозоната.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, утре в Гърция ще се състои най-големият митинг срещу безработицата през последните десет години. Гръцките работници протестират срещу мерките, взети от правителството, работници, които нито работят по-малко, нито са по-заплатени от своите колеги; можете сами да видите данните.

Г-н Рен, голямо лицемерие е да наречете този тристранен механизъм за финансиране механизъм „за спасение и солидарност“. Това е европейски наказателен механизъм, в който Международният валутен фонд играе ролята на лошото ченге. В продължение на шест месеца ние предлагахме да използвате член 122 от Договора от Лисабон. В продължение на шест месеца призовавахме Европейската централна банка да промени политиката си. В продължение на шест месеца Ви призовавахме да разследвате неприемливите американски агенции за кредитен рейтинг. Вие не го направихте. Вие оставихте спекулантите да се развихрят, допуснахте Международния валутен фонд в еврозоната и сега искате сурови програми за стриктни икономии. Механизмът трябва да бъде разискван в Европейския парламент в съответствие с член 218 от Договора от Лисабон; необходимо ни е истинско разискване относно политиката на солидарност.

  Marta Andreasen (EFD). – (EN) Г-н председател, всички можем да си спомним помпозното представяне на испанския министър-председател в началото на тази година. Испания обаче сега следва Гърция с дефицит от 11% от БВП. Бюрокрацията в ЕС веднага се оглежда, за да стовари вината върху някого, но е факт, че тази бюрокрация е виновна за кризата, защото тя вкара държави в еврозоната със знанието, че техните икономики не са набрали необходимата скорост — или сме наели 1000 души в Евростат само за да събират данни?

Хедж фондовете могат да се възползват от ситуацията, но те не са предизвикали кризата. ЕС сега изисква намаляване на разходите, но реалистично ли е да се очаква разходите в обществения сектор в Гърция да намалеят, ако 20% от работещото население е наето от държавата, а за 50% от малките и средните предприятия държавата е единствен клиент? Сега е предложен спасителен пакет, но реалността е, че повечето от държавите, от които се очаква да участват в него, нямат пари за това, какъвто е случая с Обединеното кралство.

При всички случаи, ЕС винаги използва възможността...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, твърде бързата централизация и европеизация, възможно е и във връзка с въвеждането на европейска валута, са част от причината за сегашните проблеми. Факт е, че европейската валута просто не може да бъде твърда валута в дългосрочна перспектива, защото тя събра под един чадър на валутна политика много и различни национални икономики, някои от които са в слаби позиции.

Сега призивът е за обща, централно управлявана икономическа политика, която да придружава общата валута и която е почти равностойна на европейско икономическо управление. Несъмнено е вярно, че слабите национални икономики трябва да бъдат подложени на строги контроли по отношение на техните бюджети и стратегията им за управление на дълга, ако искат да останат в еврозоната. Обаче типът централизация, който се осъществява под формата на това Брюксел да упражнява бюджетна власт спрямо всички държави-членки, според мен би бил масивна и неправилна намеса в суверенитета на държавите-членки. Това наистина би означавало да се върви от лошо към по-лошо.

Кризата не трябва да се използва като оправдание за въвеждане на повече централизация в ЕС, нещо, което много хора искат още от преди влизането в сила на Договора от Лисабон. Ако наистина искаме да извлечем поуки от настоящата криза, ще трябва да намерим съвсем друга структура за европейската валутна политика. Това може да е нещо като Европейски съюз на твърдата валута в една основна Европа, в която националните икономики, които не отговарят на критериите за конвергенция, биха се изключили от еврозоната.

Знаем, че програмите за строги икономии скоро ще бъдат на дневен ред в цяла Европа. Едно нещо е ясно: държавите-членки и гражданите на Европа трябва да започнат да спестяват, след това същото трябва да направи и Европейският съюз, може би като проучи припокриващите се области на правомощия и дублирането на усилия сред своята гора от агенции и като подреди бюджетните си контроли. Ние в Парламента също трябва да помислим дали като увеличаваме нашия бюджет за персонал и повишаваме добавките за секретарски услуги изпращаме правилен сигнал по време, когато навсякъде се въвеждат икономии.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н LAMBRINIDIS
Заместник-председател

  Werner Langen (PPE). – (DE) Г-н председател, в деня, в който празнувахме 60-ата годишнина на плана Шуман на 9 май 2010 г., Съветът официално погреба метода Моне с помощта на Комисията. Например избрана е правна основа за финансовата помощ, която пречи на Парламента да участва, а именно член 122, параграф 2. Комисията толерира всичко това. Искам да се присъединя към критиките на г-н Verhofstadt. Това не е криза на системата или на еврото, а криза на управлението. Когато видя испанския действащ председател на Съвета тук, трябва да се запитам какво всъщност постигна испанското председателство. Не излезе с някакви идеи или инициативи. Докато ние обсъждаме най-трудния проблем, пред който се е изправяла Европа, Вие организирате разкошни срещи на върха в Мадрид — няма да Ви завиждаме за това — но това изисква ние да сме тук.

Комисията прие всичко, което й беше подхвърлено. Тя позволи да бъде размотавана от Съвета и след тежки родилни мъки роди съобщение, което не съдържа нито едно конкретно предложение. В това отношение мога само да се съглася с г-н Bullmann. Къде са конкретните предложения? Отново ли ще ни се даде база за дискусии за следващите две или три години? Това просто не е достатъчно. Искаме Комисията да има смелостта да поеме инициативата по метода Моне, по метода на Общността и общите институции и предложения.

Всеки тук знае, че сътрудничеството между държавите-членки по икономически и социални въпроси е много закъсняло. Това е причината за кризата. Тя е причинена от равнището на дълга в държавите-членки и факта, че те са загубили контрол върху него. Отклоняващата тактика, насочена към области от финансовия пазар, е неправилен подход. Г-н Schulz не говори, като че ли е подходящ за нещо повече от лидер на неговата партия, но той е прав по една точка и аз искам да му го кажа. Съжаляваме също за факта, че нашите гръцки колеги от тази група не подкрепиха пакета в гръцкия парламент. Считам, че това е безотговорно. Трябва обаче да изтъкнем също, че всички държави в криза в Европа, всички онези, които блокираха новите предложения, включително Великобритания, Унгария, Португалия и Испания, имат социалистически правителства.

  Juan Fernando López Aguilar (S&D). – (ES) Г-н председател, настоящата сесия на Европейския парламент започна преди една година и не е имало нито едно пленарно заседание, на което да не обсъждаме кризата. Вярно е, че няма нищо по-важно за нас от това да говорим за криза, която унищожи 20 млн. работни места в Европа. Много е важно обаче да дефинираме нашата цел правилно, защото едно лошо формулирано уравнение не може да бъде решено.

Кризата не е „криза на еврото в Гърция“. Това е криза, която демонстрира три нетърпими асиметрии, които трябва да бъдат преодолени.

Първата е асиметрията между реалната икономика и финансовата икономика.

Втората е асиметрията между валутния съюз и липсата на фискален, бюджетен и икономико-политически съюз, който да е в крачка с валутния съюз.

Третата е силата на кризата и нейните предизвикателства и въпреки това отчайващата мудност на реакцията и механизмите за вземане на решения, които са типични за Европейския съюз.

Затова изоставаме с отговора си на всички онези милиони безработни, които гледат към нас, и пораждаме трудности, които не възникват в други страни, които се справят с кризата с по-голям капацитет за вземане на решения.

Видяхме извънредни решения по едно и също време: съобщението на Комисията, извънредните решения на Съвета на министрите миналата седмица и, разбира се, Стратегия 2020.

Но тези извънредни мерки не идват безплатно: те са придружени от важни изисквания, ограничения и заплахи от санкции за държавите, които не са способни да ограничат разходите и които следователно могат да застрашат растежа.

Вчера говорихме в Парламента за Европейската конвенция за правата на човека и плана за действие по Програмата от Стокхолм. Имахме възможността да си припомним, че Европа не може да бъде изградена единствено с вътрешен пазар и валутен съюз. Европа по принцип не се гради на тези неща, а на гражданството. Затова е време да си припомним отново, че онези милиони европейци изразяват своето недоволство от Европа, която им предлагаме, от Европа, която отправя повече заплахи и санкции за държавите, които са в несъответствие, отколкото стимули за модел на растеж, който може да възстанови заетостта и социалното сближаване и да помогне за борбата срещу бедността.

Без тази Европа на гражданите кризата няма да може да бъде решена.

  Sylvie Goulard (ALDE). – (FR) Г-н председател, първо искам да благодаря на г-н члена на Комисията и на испанското председателство за всичко постигнато напоследък, макар и късно. Плаването с кораб в буря не е лесно.

Вие счупихте повече бариери за две седмици, отколкото през всички предишни години взети заедно, и искам да Ви насърча да продължите в същата насока. Имам по едно послание за всеки от вас. Първо, искам да кажа на испанското председателство, че през юни ще отговаряте за приемането на стратегията „Европа 2020“. Не слагайте името си под тази подигравка. Лисабонската стратегия не проработи; някои от проблемите, пред които е изправена Южна Европа, се дължат на липсата на конкурентоспособност. Както каза г-н Verhofstadt, необходим ни е друг начин. Необходим ни е и финансов надзор. Току-що ни беше обяснено, че Парламентът отива твърде далеч. Аз съм докладчик за Европейския комитет за системен риск. Забелязах, че по време на най-бурния край на седмицата през последните няколко седмици думата „системен“ беше произнесена няколко пъти. Вашето председателство е отговорно за този пакет. Бъдете амбициозни! Имате нашата подкрепа. Не слушайте онези в Съвета, които извличат полза от липсата на регулиране.

Второто ми послание е адресирано до г-н Рен, чиято смелост приветствам; подкрепям предложението на Комисията националните парламенти да работят на много по-високо ниво с ЕС. Към това обаче трябва да се подходи много внимателно или то ще предостави на всички популисти и всички критици на Европа златна възможност. Имате нашата подкрепа, но нека да се опитаме да имаме по-обхващащ подход спрямо националните парламенти, а не да оставим впечатлението, че Брюксел диктува всичко. Забелязвам, че същите тези национални парламенти, които претендират да са защитници на демокрацията, поставиха Европа в сегашната ситуация, като гласуваха година след година за бюджети с дефицит.

  Kay Swinburne (ECR). – (EN) Г-н председател, ние сме в ситуация създадена от нашите собствени правителства; не че е нямало правила, които да предотвратят тези кризи по начало. Ако бяха спазвани правила като Пакта за стабилност и растеж и критериите от Маастрихт, нямаше да имаме такова ниво на кризата, каквото е понастоящем в много държави-членки. Намирам се в много странна ситуация да правя паралели между поведението и финансовите умения на правителствата на държавите-членки и ръководствата на нашите инвестиционни банки.

Ние заседаваме в комисията по икономически и парични въпроси всяка седмица и обсъждаме неуместното поведение на нашите банки, като казваме, че не са спазвали правилата или са ги прилагали гъвкаво с финансово нагласени счетоводни мерки. Това е точно същото, което правят и нашите правителства. Настояваме за отговорно корпоративно управление и въпреки това нивото на задбалансовите финансови инструменти, инструментите със специално предназначение и необявените условни пасиви, с които се занимават нашите правителства, не показват как да се осъществява отговорно управление.

В Обединеното кралство бяхме шокирани от разликата между обявения дефицит на отиващото си правителство и това, което всъщност открихме, след като бяха отворени счетоводните книги. Новото ръководство в Обединеното кралство ни дава ясен мандат да направим преоценка на истинското състояние на финансите. Наистина се надявам, че в останалата част от Европа могат да направят същото, да обявят наново своите финанси и да намерят път напред.

  Cornelis de Jong (GUE/NGL). – (NL) Г-н председател, необходима ни е координирана европейска политика за справяне с последствията от кризата; но Европа ще трябва да престане да се води от големите компании, да не забравяме и големите финансови институции.

Правителствата трябваше на два пъти да спасяват финансовите ни институции без тези институции да платят дори част от сметката. През последните две години помощта за тези институции само от Нидерландия доведе до увеличаване на разходите за лихви с 2,5 млрд. евро. През същия този период най-големият нидерландски пенсионен фонд, ABP, похарчи 1 млрд. евро за гръцки държавни облигации, за да получи донякъде по-голяма лихва. С други думи, спекулациите продължават, както и преди, и скоро може да се наложи да спасяваме и пенсионните фондове.

„ЕС 2020“ трябва да достави сметката на правилния адрес. Вместо да се правят крайни съкращения на важни обществени услуги, разходите трябва да се покрият от онези, които печелят най-много, и спекулантите чрез частично опрощаване на дълговете на държави като Гърция и чрез данък върху банките например. По този начин запазваме европейския социален модел.

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-н председател, искам да кажа, че на теория абсолютно подкрепям предложенията, направени от Оли Рен, когото съм достатъчно смел да считам за политически ръководител на Европа и лице, което заслужава нашето специално уважение.

Но това, което искам да кажа и да изтъкна, е, че една силна треска е също толкова опасна, колкото и хипотермия и в човешкото тяло, и в икономиката. Не трябва да скачаме от бавното адаптиране към Маастрихт, през което премина цялата икономика на Европа в продължение на много години, към принудително и внезапно адаптиране, което ще удължи рецесията. По-богатите ще стават по-богати, а по-бедните ще стават по-бедни. Ето защо искам да изтъкна, че продължаващите глобални икономически безредици се дължат главно на създаването на големи нежелани резерви на глобално равнище и срещу тях трябва да се борим чрез усилия за стимулиране на растежа на Европейско равнище, за да можем да се справим с кризата по рационален начин.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, г-н Verhofstadt се оплака, че националистическата и марксистката реторика не са достатъчни да ни изведат от кризата. Аз ще направя опит с европеистка реторика. Само преди няколко седмици в Парламента мнозина от нас се врекоха в нашата солидарност с Гърция. Всъщност каква полза от Европа, ако не подкрепя държави-членки в нужда?

Но каква е ползата от еврото и еврогрупата, ако не подкрепят култура на отговорност и стабилност? Какво ще стане, ако солидарността се превърне в синоним на Европейски съюз, който в нарушение на Договорите бъде сведен до това да плаща сметката на онези държави, които жертват своята отговорност за бъдещето на своите граждани за мимолетния консенсус за един сезон?

Г-н член на Комисията, европеистка реторика ли е, ако поискаме Европейската комисия да бъде независима и властна и да не уважава правителства, които подправят счетоводните книги? Европеистка реторика ли е да поискаме нови регламенти за финансовите пазари? Европеистка реторика ли е, ако се оплакваме от грешки в конструкцията на еврото, за което още няма общи фискални и пенсионни политики?

Ние сме в разгара на криза, това е вярно, но тази криза не беше предизвикана от излишък или твърде много Европа, а от недостиг на или недостатъчно Европа. Европа трябва строго да порицае държавите да бъдат отговорни, стабилни и да служат на бъдещите поколения. Всичко това не е реторика, ако инициативите, за които говорим, просто бъдат създадени, реализирани и формират част от политическа стратегия, която е една стъпка преди събитията, за да не бъдем принудени да тичаме след тях.

  David-Maria Sassoli (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, Европа на хората, а не Европа на държавите. Кризата, която преживяваме, е криза на неспособността на европейската политика да управлява пазара. За да бъде спасено еврото, политическите институции трябва да бъдат укрепени, а междуправителствената логика да бъде изоставена, за да отстъпи място на европейското управление.

Това не е реторика, защото преди няколко минути в Берлин германският канцлер, Ангела Меркел, вдигна тревога, като заяви, че еврото е в опасност. Изразяването на тревога, без да се посочат силни и убедителни мерки, рискува по-нататъшно отслабване на общата валута за инвеститорите и пазара и отслабване на цяла Европа. Представете си реакцията на пазарите в предстоящите часове, като се има предвид, че само преди няколко минути еврото се срина отново.

Когато излезем от Парламента, г-н председател, може да се окажем по-бедни и по-несигурни. Само ново европейско управление ще ни позволи да защитим общата валута, да подпомогнем растежа, заетостта и социалното включване. Трябва да отхвърлим стария подход към координиране на националните политики и да се снабдим със силни инструменти за вземане на решения.

Новото европейско управление трябва да осигури три нива на намеса: политика за растеж, подходящи финансови инструменти и управление при спешни ситуации. Спасителният пакет от 750 млрд. евро беше важен, но разбрахме, че не е достатъчен. Днес ни е нужна силна политическа инициатива, която да води пазара и да позволи по-голяма мобилност на ресурсите. Валутните и бюджетни политики се оказаха неадекватни за осигуряване на производителност и конкурентоспособност. Не бива да се страхуваме да инвестираме преди всичко в проекти от интерес за Общността като инфраструктура, енергетика, околна среда, знания и човешки капитал.

Г-н председател, Парламентът носи голяма отговорност: да укрепи капацитета на държавите-членки, за да изоставят междуправителствената политика и да стартират наново европейския дух чрез собствената му независимост.

  Wolf Klinz (ALDE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, европейските правителства се водят от пазарите. Най-после те реагират, но реагират след събитието, а не предварително. Скандално е, че правителствата и Комисията реагират само когато истинските слабости се проявят на пазарите.

Те самите би трябвало да са установили тези слабости още на ранен етап. Когато беше въведено еврото, знаехме, че няма да имаме обща валутна и фискална политика, както е нормално в отделните държави. По тази причина взехме мерки да намерим заместители, но не се придържахме тясно към тези мерки. Правилата бяха нарушени твърде бързо и още от самото начало, дори от по-големите държави-членки. Необходим ни е друг ефективен набор от правила с механизми за санкции, включително политика за назоваване и засрамване, загуба на право на глас и временно спиране на плащания от европейските фондове, докато не бъдат платени глобите.

Второ, стана ясно, че съществуват вътрешни напрежения в еврозоната, които са на ръба да поставят на изпитание силата му и които приемат формата на различия в конкурентоспособността. Комисията трябва да предприеме действия в тази област. Тя трябва да проучи бюджетите на отделните държави-членки, за да установи дали представляват риск за еврозоната.

Разбира се, знаем, че правото да изготвя бюджет е основно право на националните парламенти. Но това не е причина да не може да бъде изработен общ европейски подход. Това е спешно необходимо. Необходима ни е повече Европа, не по-малко Европа. Това може да се окаже и последният ни шанс. Ако Комисията и Съветът не преговарят с Парламента, страхувам се, че резултатът ще бъде голямо бедствие в определен момент в бъдещето.

  Janusz Wojciechowski (ECR). – (PL) Съгласен съм с г-н Mauro, че в борбата срещу кризите нямаше достатъчно действия от страна на Европейския съюз. През последните години се съсредоточихме върху политическата интеграция — бяхме заети с Договора от Лисабон и укрепване на компетентността на политическите институции — но пренебрегнахме сътрудничеството в борбата срещу кризите. Имам предвид различни кризи, които изискват сътрудничество и солидарност. Нямам предвид само финансови кризи.

Докато провеждаме разискването, няколко държави в Европейския съюз, включително моята страна, Полша, са засегнати от огромно наводнение. Загинаха хора и има големи материални загуби. Хората очакват, че в такива ситуации Европейският съюз ще им дойде на помощ, но няма много такава помощ. Европейският съюз е слаб, защото бюджетът е твърде малък и няма достатъчно пари за конкретни мерки. Политическото укрепване не е последвано от съответното финансово укрепване. Надявам се, че в резултат от кризата тенденцията за намаляване на бюджета няма да се засили още повече, защото тогава ще бъдем още по-слаби и по-безпомощни.

  Jean-Pierre Audy (PPE). – (FR) Г-н председател, дойде моментът в тази криза, която е не само европейска, но и глобална, когато трябва да има истина и ясна мисъл и когато трябва да се поеме отговорност.

Установява се глобално управление. Какво влияние ще имат европейците? Как ще влияем на това глобално управление, ако не можем да установим наше собствено европейско управление? Едва ли някой не е забелязал, че след 50 години на интеграция нарастващият национален егоизъм ни излага на риск от 50 години дезинтеграция. Едва ли някой не е забелязал, че се опитвахме да създадем гражданство без граждани, да провеждаме политика без гласоподавателите, да установим вяра в идеала на принципите на правовата държава, без да го спазваме.

След падането на Берлинската стена обединихме наново нашия континент с вяра в нашата сила, но бяхме твърде горди, за да видим слабостите си. И сега какво става? Кризата ни удря право в лицето по време, когато европейската интеграция е крехка и включва лошо управлявани, а в някои случаи корумпирани държави. Веригата на солидарността в Съюза в момента е подложена на изпитание, а всички знаем, че здравината на една верига е равна на тази на най-слабото й звено. Прави сме да спасяваме най-слабите, защото е дошло времето за това, и нашата сила ще ги спаси. Не регламентите на ЕС са неадекватни, а приложението им от държавите-членки и Европейската комисия, която не наблюдаваше адекватно държавите, и това се оказа неправилно.

Необходима ни е не по-малко Европа, а повече Европа, но Европа на истината, ясната мисъл и отговорността. Разбира се, трябва да съблюдаваме Пакта за стабилност и растеж, който трябва да бъде реформиран. И все пак, задачата пред нас сега е да си върнем доверието на нашите граждани, което означава осигуряване на растеж и работни места. Растеж означава инвестиции. Ако общественият сектор не инвестира, не можем да очакваме частният сектор да го прави.

В допълнение към промишлената политика от решаващо значение, предлагам за десетте години на стратегията „ЕС 2020“ основен инвестиционен план в размер на 1000 млрд. евро, насочен към това да направи територията на ЕС най-конкурентоспособна в света по отношение на трансевропейски мрежи, инфраструктура, взаимни връзки, високоскоростни влакове, широколентови услуги, автомагистрали, води, космос, научни изследвания, здравеопазване, енергетика и образование, който да бъде реализиран чрез реформа на нашите мерки за подкрепа на бюджета в сътрудничество с всички обществени заинтересовани страни, и по-специално ЕИБ.

  Elisa Ferreira (S&D). – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, когато икономическият и валутен съюз навърши десет години, Комисията считаше, че еврото е най-големият успех на Съюза. Сега за нас би било трудно да направим такова изявление без известни уговорки, защото кризата показа, че икономическият и валутен съюз са незавършен проект.

Минималните мерки, необходими за спасяването му, бяха взети в атмосфера на неотложност, но нека не се заблуждаваме: условията на натиск, преките интереси на държавите-членки и болезненото и бавно естество на решенията доведоха до несигурната представа, която обществеността и света имат за еврото и Европейския съюз.

Трябва да приемем фактите. Европейският съюз и еврото представляват процес на интеграция, а не просто сътрудничество между държави: те са незавършен процес и той трябва или да бъде засилен сега, или ще се изправи пред сериозен риск да изчезне. Има три въпроса, които трябва да бъдат решени. Първо, важно е да се консолидират инструментите, създадени в тази атмосфера на неотложност: трябва да бъде създаден Европейски валутен фонд; трябва да бъде реализиран напредък с еврооблигациите; трябва да бъде реализиран напредък с европейската надзорна и регулаторна структура и трябва да бъде реализиран напредък с европейско измерение за управление на банковите кризи.

Второ, важно е да се разбере, че няма силна валута, ако икономиката е слаба: прогнозата от 1% ръст за Европейския съюз е неустойчива и по отношение на демографското си разпределение, и по отношение на борбата с безработицата; а Стратегия 2020 не е нищо повече от набор от добри идеи, ако няма средства за реализирането й.

Трето, г-н Рен, фискалната консолидация е важна, но тя не може да съществува наред с нарастващите различия между държавите-членки, които съставляват Съюза: политиката на конвергенция трябва спешно да бъде преразгледана.

  Mirosław Piotrowski (ECR). – (PL) Вече за трети път Европейският парламент отделя внимание на централно изготвен 10-годишен план, наречен „Европа 2020“. Планът породи антипатия между много членове не само поради асоциациите, които поражда с исторически излезли от мода политически системи, но и поради грандиозното фиаско на неговия предшественик — Лисабонската стратегия.

По време на предишното ключово разискване привлякох вниманието към това, че в документа липсва ангажираност по отношение на настоящата финансова и икономическа криза в ЕС. Оттогава Съветът и Комисията предприеха решителни мерки, насочени към стабилизирането на еврозоната и икономиките на държавите-членки. Обявеното вливане на стотици милиарди евро има за цел да възстанови икономиките на западноевропейските нации, които се борят с огромни бюджетни дефицити. Не можем обаче да позволим това да се случи за сметка на програмите за финансова помощ за новите държави-членки, включително Полша, които не пренебрегнаха икономическите показатели.

Ако искаме „Европа 2020“ изобщо да бъде запазена, тогава трябва да се справим с проблема по балансиран начин.

  Jaime Mayor Oreja (PPE). – (ES) Г-н председател, считам, че най-лошата криза, която бихме могли да преживеем, е не само тази, която преживяваме в момента, но и тази, която ще преживеем, ако не можем да извлечем правилните политически поуки от това, което се случва.

Живеем не според средствата си, особено в някои държави. Отдалечихме се от реалната икономика и прегърнахме въображаемата икономика в публичните си сметки, а същевременно и в нашия семеен и личен живот.

Не можахме да разберем, че както при всеки жив организъм, растежът не е едно и също като надебеляването. Растежът изисква усилия и пропорционалност, докато процесът на дебелеене включва липса на пропорционалност и равновесие в сравнение с работата, която вършим, и благосъстоянието, на което се радваме.

Тази криза не е статична. Ситуацията с кризата преди няколко месеца беше различна, съвсем различна от положението днес. Ситуацията с кризата след няколко месеца ще бъде различна от положението, което имаме днес.

Кризата е икономическа и финансова и ще има нарастващо социално измерение, включващо социални конфликти. Това означава, че докато сме на този етап, преди конфликтът да стане социален, онези от нас, които участват в политиката, трябва да осъзнаят, че главната ни криза е криза на доверието. Това не е само криза на еврото.

Нека анализираме всички политически и електорални процеси през последните месеци. Има криза на доверието и това означава, че трябва да се запитаме как трябва да се променим, как е необходимо да променим отношението си: нашето политическо, институционално и лично отношение. В тази връзка, вместо да мисли за други институции, въпросът, който Парламентът трябва да си зададе, е какъв принос може да даде за промяна на институционалното и политическо отношение в Парламента.

Смея да кажа, че днес, след като чух много причини за кризата — бюрокрация, агенции, правителства — има два въпроса, по отношение на които е необходимо да се променим. Първо, Европа изисква минимално ниво на сплотеност от Парламента: той не може да се изразходва докрай в такова задълбочено разискване по две концепции за европейското общество. Второ, необходимо е да се осмелим да кажем истината за това, което се случва с нас.

  Anni Podimata (S&D). – (EL) Преди всичко, искам да използвам десет секунди от заседанието, за да възстановя истината. Г-н Langen, който не е в залата, каза, че е неприемливо гръцките членове от Парламента да гласуват против тригодишната програма за стабилизация в гръцкия парламент. Искам да изтъкна, че би било добра идея г-н Langen да повтори препоръките си на следващото заседание на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), защото онези членове на Парламента, които отговаряха за управлението на страната до преди няколко месеца, принадлежат към групата PPE.

Да се върнем на по-общия въпрос, факт е, че сегашната криза насочи вниманието към хронични заболявания и слабости по отношение на икономическата координация на еврозоната и по отношение на глобалната система на икономическо управление, като в резултат огромна, неконтролирана власт беше натрупана в глобализираната финансова система. Затова днес трябва преди всичко да решим въпрос, свързан с демокрацията, и Европа, ако иска да зачита своите ценности и история, трябва да поеме водещата роля.

Решението за установяване на механизъм за подкрепа и стабилност в еврозоната е важна стъпка — в това не може да има никакво съмнение. Но механизмът за управление на кризи не е достатъчен, необходимо е да се справим със същинските причини не само на национално, но и на европейско равнище. Правим грешка и подкопаваме собственото си бъдеще и бъдещето на следващите поколения, като наблягаме единствено на незабавното финансово възстановяване и подценяваме въздействието на растежа, заетостта и основните структури на социалната държава, която се гради от няколко десетилетия.

Г-н член на Комисията, предложенията за засилване на икономическото сътрудничество, които представихте на 12 май, могат да помогнат за изграждане на по-сплотена Европа с по-малко макроикономически неравновесия, при две условия: първо, те не бива да бъдат ограничени до стриктно прилагане на Пакта за стабилност и растеж, и второ, те трябва да включват изцяло специализирани цели за жизнеспособен растеж и заетост в рамките на Стратегия 2020.

  Paulo Rangel (PPE). – (PT) Г-н председател, няколко колеги от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) вече нарисуваха много пълна картина на ситуацията. Считам, че това, което е необходимо сега, е да се спомене ролята на държавите-членки.

Факт е, че националното правителство на всяка държава-членка има роля и тук във връзка с налагането на изискванията и условията за укрепване на общата валута, и за придвижването напред на този проект за валутна и икономическа интеграция. Искам да кажа, че нашата партия — партията, свързана с групата PPE, която е Португалската социалдемократическа партия (PSD) — подкрепя мерките на правителството за строги икономии, защото вярваме, че направените грешки по време на 15 години социалистическо управление в Португалия, които сега за съжаление се виждат от всички, трябва да бъдат коригирани, PSD ще подкрепи мерки за коригирането им.

Независимо от това, макар че подкрепяме мерките за строги икономии, ние бихме и критикували португалското правителство — и това е добър пример за други в подобни ситуации — защото то не съкращава разходите. За да бъде намален дефицитът, от съществено значение е не само да бъдат увеличени данъците, но също така да бъдат намалени разходите, като правителството трябва да има смелостта да вземе мерки за намаляване на разходите, за намаляване на дефицита и за изплащане на част от публичния дълг.

Това е вярно за Португалия и е вярно и за други държави-членки, които са в затруднено положение. Ние, като членове на Европейския парламент, сме отговорни и за това да защитаваме в нашите страни мерките, които са необходими, за да може еврото да стане по-силно и тази интегрирана област, тази мечта — мечтата на групата PPE и мечтата, която всички ние споделяме — да стане реалност. Ето защо се отнасяме критично към правителства, които нямат смелостта да вземат необходимите мерки в своите страни.

  Göran Färm (S&D). – (SV) Г-н председател, в някои ключови точки тази по-общностна икономическа политика оказва въздействие и върху бюджета на ЕС. Говорим за финансирането на стратегическия водещ проект „Европа 2020“. Говорим за някои разходи, гаранции и т.н., за заемния механизъм и за контрол на финансовите пазари. Говорим, не на последно място, за поредица от нови задължения, които произтичат от Договора от Лисабон. В Европейския парламент силно осъзнаваме факта, че много държави-членки понастоящем се намират в изключително деликатна икономическа ситуация, често пъти с трудни проблеми, свързани с националния бюджет.

От друга страна, ясно е, че в тази ситуация ЕС може да помогне, като вземе мерки, които са важни за икономическото възстановяване на държавите-членки и които ще дадат нов тласък на растежа и създаването на работни места. Затова бюджетът на ЕС трябва да се съсредоточи върху области, в които ЕС може да осигури добавена стойност — европейска добавена стойност — и в които бюджетите на държавите-членки и на ЕС могат да се допълват и подкрепят взаимно. Но това означава също, че държавите-членки не могат да дадат на ЕС значителни допълнителни отговорности, без да предоставят необходимите ресурси.

Имам предвид политика за научни изследвания, водещи проекти и инвестиции в образованието и инфраструктурата, които са необходими, ако искаме да имаме по-добро икономическо бъдеще. Затова считам, че е невероятно важно духът на тази все по-общностна икономическа политика също да бъде отразен в конструктивно отношение в преговорите за бюджета на ЕС за 2011 г. при преразглеждането на дългосрочния бюджет в средата на мандата и в разискването на новата финансова рамка след 2013 г. В противен случай няма да можем да вървим напред и да въвеждаме общи мерки за подпомагане на растежа и за работни места.

  Theodoros Skylakakis (PPE). – (EL) Г-н председател, като гръцки член на Европейския парламент искам да повторя в залата нещо, което казах публично в Гърция още в началото, и да изразя моята благодарност за помощта, която моята страна получи от европейския механизъм за подкрепа, който заедно със суровите, но преди всичко неизбежни мерки предотврати непосредствения срив на гръцката икономика.

Би било полезно, ако механизмът за Гърция беше приет със скоростта, с която механизмът за подкрепа се задейства за други икономики, когато Европа най-после разбра риска, на който сме изложени. Днес за пръв път виждам истинска решителност и в Парламента, и в други европейски институции да се погледнат пряко и реалистично реалните икономически безизходици в Европа. Защо сме в тази ситуация? Главната причина е, че харчим повече от възможностите си и натрупваме кредити. Харчихме, когато нямаше криза, харчихме по време на кризата и харчим сега на излизане от кризата. Всеки, който иска да научи какво става, когато постоянно харчиш повече, отколкото имаш, просто трябва да дойде в Гърция.

Европейският валутен фонд и другите институции, предложени в резолюцията, за която се водят преговори, са в правилна насока. Но ако ще предоставя реални стимули, фондът трябва да вземе предвид не само абсолютния размер на дълга и дефицита, но и скоростта на намаляване на дълга и дефицита. Нашият истински проблем е, и казвам това на левицата, че 4 млрд. души в развиващия се свят, живеещи с 200 евро на месец, са открили капитализма и присвояват глобални ресурси и пазари от нас, богатите, които живеем с 2000 евро на месец. Ние на запад нямаме монопол върху капитализма, върху който е изграден старият европейски модел. Ако не се променим, ако не побързаме със структурните промени, конкурентоспособността и иновациите, просто ще живеем още по-бедно.

  Danuta Maria Hübner (PPE). – (EN) Г-н председател, едва ли има съмнение в сериозността на настоящата криза и „цената за ползването“ на безпрецедентни методи и политики е много висока. Задачата на регулаторите и създателите на политики е да предприемат действия, които правят възможно възстановяването на равновесието, нарушено от провалите на пазара, и да коригират провалилите се политики на правителствата. Това се прави, но все още предстои да се види колко бързо и чрез какви политически мерки държавите-членки на Европейския съюз ще се върнат към своя път на растеж.

Повечето регулиране не е гаранция срещу рисковете на настоящата криза. Тъй като сме избрали пътя на повече регулиране, то трябва да върви ръка за ръка с повече простота и намаляване на сложността на финансовите пазари. Ясно е също така, че фискалните и валутните политики не са заместители на структурните реформи. Структурните реформи трябва да бъдат насочени към основните слабости на икономиката на Европейския съюз: рязко нарастващи дългове и дефицити, застаряване, много вероятната нова инфлационна вълна, рискове, породени от политики във връзка с изменението на климата, ниска производителност и липса на конкурентоспособност.

С по-малко публични средства ще трябва да се свърши повече; затова публичните средства, и европейски, и национални, ще трябва да бъдат използвани по-ефективно. Регулаторна среда с благоприятно отношение към бизнеса, ефективно правителство, данъци без деформации, висок процент на участие на работниците, особено жените, добра образователна система, научни изследвания и иновации — всичко това представлява минимален основен пакет от мерки за постигане на растеж, работни места и конкурентоспособност. Несъмнено европейската печеливша стратегия трябва да се основава на фискална дисциплина, но тя трябва да бъде съсредоточена върху иновациите — единственият начин за увеличаване на производителността и растежа по устойчив начин.

Европейската комисия и Европейският парламент трябва да си възвърнат стратегическата роля и да търсят смели европейски решения. И гражданите, и пазарите имат нужда от повече Европа.

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Г-н председател, приемам за даденост, че от суверенните държави трябва да се търси отговорност за поетите ангажименти и от тях да се изисква да постигат договорените цели, затова започвам от там. Но също така е време да се огледаме и да видим какви други действия допринасят за последната бъркотия. През 1930-те години златният стандарт и протекционизмът допринесоха за задълбочаване на рецесията. За разлика от тогава в рамките на Европейския съюз имаме солидарност и институционален капацитет, чрез Европейската централна банка и Комисията, да се поучим от предишни грешки.

Работата на институциите беше впечатляваща, предвид че има 27 държави-членки на ЕС, включително 16 членки на еврозоната. Освен това институциите си сътрудничиха с Федералния резерв на САЩ, Централната банка на Обединеното кралство (Bank of England), Японската централна банка (Japanese Central Bank) и други. Въпреки това пазарите — така наречените пазари — се ориентираха всъщност към отрицателно отношение към почти всяка предприета стъпка. Аз съм изцяло за свободни пазари, протекционизмът не действа. Но свободни ли са пазарите ни? Пазарите бяха добре нагласени и повлияни да ни вкарат в кризата по начало. Няма ли вече разумно подозрение, че властни интереси имат капацитета да се заиграят със суверенни държави и да спечелят и че някои — заради каквито и да е цели — използват тази власт, за да задвижат собствения си дневен ред, като използват пазарите за собствените си цели?

Един политически дневен ред би могъл да включва загриженост, че еврото би могло в бъдеще да замени долара като валута за определяне на цената на нефта например, един дневен ред на бизнес и икономически интереси би могъл да включва просто натрупване на повече власт и богатство чрез унищожаване на суверенни права, включително споделени суверенни права в Европейския съюз. Време е политическите лидери да помислят за това, какво точно се случва. Повтарям: държавите-членки трябва да бъдат дисциплинирани, включително държавата-членка, от която идвам аз. Но ние наблягаме изцяло върху държавите-членки и много малко върху това, което се крие зад някои дейности на пазара.

Искам да чуя мнението на председателството на Съвета и на члена на Комисията. Какво се прави, за да се контролира положението? След като не контролирахме тези хора в миналото, вижте докъде ни докараха. Затова не използвайте вилица само с един зъб: време е за два зъба.

  Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Стратегията „Европа 2020“ е много важна, особено сега, във време на нарастваща финансова и икономическа криза. Кризата насочи вниманието към такива фундаментални въпроси и негативни процеси, че ако не ги включим в нашата стратегия, това може да застраши успеха на нашата икономическа политика.

Не бива да допускаме престижа на еврото да бъде накърнен, а трябва да направим всичко по силите си за устойчивостта на валутния съюз. Представлявам последната държава, която се присъедини към еврозоната. Гражданите на Словакия считат въвеждането на еврото за успех и затова тя също допринася за защитата на еврото с всички налични средства.

Трябва да засилим съзнанието, че валутната криза може да има сериозни политически последици. Те могат да включват засилен евроскептицизъм и несигурност сред онези държави, които се подготвят за влизане в еврозоната. Необходимо е да помогнем и да насърчим тези държави, които още не са въвели общата валута.

При изработването на стратегията „ЕС 2020“ главна роля трябва да се отдели на политиките, които гарантират устойчиво развитие. Въпреки че работата по решения за разнообразяване на енергийните източници в Централна Европа напредва, трябва да има и повишено използване на алтернативни енергийни източници, за да бъде ограничено изменението на климата. Трябва също така да накараме хората да осъзнаят, че капацитетът на настоящите алтернативни енергийни източници е краен. От гледна точка на нашата дългосрочна енергийна сигурност атомната енергия е решението, което може да гарантира достатъчно количество енергия с най-малко емисии на въглероден диоксид, и затова трябва да наблегнем на съответния въпрос за безопасно съхранение и производство на гориво. Осигуряването на стимул за по-нататъшни научни изследвания в областта на съвременните енергийни технологии като иновации с използването на реактори за синтез е също належащо. Възникват много важни въпроси, които искаме да включим в нашата стратегия, и сме изправени пред важната задача да подобрим координацията и интеграцията в различни области. Само като направим това, можем да осигурим, освен валутния съюз, да бъде реализиран и изключително важният икономически съюз.

  Marian-Jean Marinescu (PPE). – (RO) Приветствам сърдечно мерките, предложени от Комисията и Съвета. Ако тези мерки бяха приети преди време, можехме да избегнем голяма част от ефектите на кризата, които изпитваме. Липсата на икономическо управление доведе до това да се вземат решения под натиск и без консултации с Европейския парламент. Освен това няма съществуващи механизми за мониторинг на приетите мерки.

Миналата година бяха инжектирани големи суми пари в банките. Това беше необходима мярка, но спасяването на банките не помогна за смекчаване на кризата по-късно. Кризата продължи. Пактът за растеж и стабилност не беше спазван. Натрупани бяха неприемливи дефицити. Държавите предприеха различни мерки в сходни ситуации. Някои решиха да кажат истината на своите граждани и да вземат мерки за строги икономии. Липсата на общи правила има различно въздействие върху гражданите на Европа, въпреки че всички държави-членки помогнаха за задействане на кризата. Не можем да консумираме повече, отколкото произвеждаме, нито пък да харчим повече, отколкото можем да съберем.

Необходима ни е финансова стабилност. Ето защо предложенията за създаване на нов механизъм за финансова стабилност или Европейски валутен фонд са абсолютно необходими. Но мерките трябва да бъдат подкрепени от съгласувана стратегия за икономическо възстановяване и от механизми за контрол и санкции. Това ще ни позволи да кажем, че ще установим реално, ефективно икономическо управление в полза на всички държави-членки.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, ще спазя Вашето правило. Приветствам коментара на испанското председателство за производствените системи и съсредоточаването върху конкурентоспособността. Считам, че са ни необходими малко повече такива разговори в Парламента, в Съвета и в Комисията.

Във връзка с Вашия коментар за бавната реакция, трябва да обърнем внимание на това, защото съществува проблемът с летаргията в европейската система по отношение на реакцията. Държавите-членки можеха да реагират по-бързо, когато избухна банковата криза. Способни сме да го направим, но изглежда, че в този конкретен случай не сме го направили.

Накрая, Комисията търси четири стълба за нова стратегия. Считам, че е необходимо Комисията да разгледа собствената си роля в тази криза. Според мен мониторингът на правилата на Пакта за растеж и стабилност се осъществяваше на базата на „мек“ силов подход, който не подейства. Ако всички ние, както казаха други, бяхме спазвали правилата, не бихме имали този проблем. Предоставянето на повече власт ще подейства само ако всъщност използвате властта, която вече имате.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) По време на настоящата икономическа криза стратегията „Европа 2020“ като че ли поставя едно истинско предизвикателство. От друга страна, тя предоставя и възможност. Тя може да даде важен подтик за подкрепа на отдавна необходимите икономически и социални реформи. Солидарността и адаптивността трябва да бъдат принципите, върху които тя се основава.

Считам, че разпределените средства за кохезионните фондове трябва да бъдат запазени, тъй като те играят основна роля за намаляването на различията в икономическото развитие между регионите на ЕС. От друга страна, от само себе си се разбира, че целите, приети на равнище Европейски съюз, не могат автоматично да станат национални цели. Те трябва да бъдат адаптирани съобразно възможностите на всяка държава. Румънското правителство е сформирало група на високо равнище, която ще определи националните цели. Същевременно тя ще помогне за координиране на изготвянето на националния план за реформа.

  Antigoni Papadopoulou (S&D). – (EL) Поведението на пазарите и на банките е като на глутница вълци, както ги нарече шведският министър на финансите, глутница вълци, готова да разкъса икономически слабите държави. Първата жертва беше Гърция, следвана от Испания и Португалия. В случая с Гърция видяхме как спекулантите й нанасят безмилостно удари, от една страна, и солидарността на Общността, която дойде много късно и при много тежки условия и която принуди хората в Гърция да правят много неприятни жертви и да се вдигат на основателни стачки, от друга страна. Изглежда, че главните действащи лица в международната икономическа криза сега са държавите, а не банките.

Трябва да се поучим от това нещастие. Европейският съюз се нуждае от повече солидарност на Общността, по-добър надзор на финансовата система, по-строго национално спазване на Пакта за стабилност, по-координирана финансова политика и мерки за предотвратяване на конкурентните дисбаланси. Хората на Европа искат по-хуманна Европа, с по-малко неравенства между държавите-членки. Дошло е времето за по-реалистична и благоприятно настроена към хората програма на Европейския съюз за 2020 г., която се вслушва в предизвикателствата на времето.

  Olle Schmidt (ALDE). – (SV) Г-н председател, Европа се нуждае от повече сътрудничество и повече солидарност — без протекционизъм и национализъм. Знаем това — историята ни е научила.

За мен е трудно да разбера страха, който финансовите министри очевидно изпитват, когато са изправени пред това предложение за предварително разглеждане на бюджетите на държавите-членки. През последните месеци дори закалените финансови министри бяха и би трябвало да са уплашени. Тук определено може да се открие жилка на национално самоутвърждаване. Нямам нищо против да проучвате детайлно други страни, но не и моята. Проучвайте Гърция, Испания и Португалия, но не и моята страна. Noli me tangere — не ме пипайте!

Нашата взаимна зависимост изисква откритост и доверие. И шведското, и финландското правителство имат опит от сериозните кризи през 1990-те и би трябвало и двете да подкрепят изцяло предложенията на члена на Комисията Рен.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Отговорната бюджетна политика във всички държави на Европейския съюз е само първата крачка към решаването на сегашната ситуация. Следващата стъпка, която със сигурност е по-трудна за реализиране, трябва да бъде стремеж към премерена промяна в структурата на нашата работна сила. Голяма част от гражданите на ЕС, може да се каже, че са заети в непроизводителни сектори, особено публичната администрация, а производствената сфера не може да издържа толкова голям брой бюрократи, които само усложняват живота, като измислят нови разпоредби и ограничения.

Погледнете Азия, г-н член на Комисията. Там няма толкова голям процент образовани хора или толкова много университети като при нас. Но те имат малка публична администрация и неусложнена предприемаческа среда, която им позволява да развиват естествената конкурентоспособност, която много хора притежават. Неусложнена, прозрачна предприемаческа среда, по-малко администрация и повече пространство за независими, предприемачески и творчески дейности на нашите граждани: това е най-добрият начин за излизане от сегашните проблеми.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, икономическата криза не е временно заболяване, от което членовете на ЕС скоро ще се възстановят до пълно икономическо здраве. Съществуват системни недостатъци в подхода към икономическата политика на ЕС и нейните държави-членки. Целта за обща валута, евентуално за повече от 27 държави, се основава на фалшивото допускане, че една валута може да бъде подходяща за много и доста различни икономики. Стойността на валутата трябва да отразява здравословното състояние на икономиката, която тя обслужва.

Съществуват обаче други отделни проблеми. Възприемането на глобализацията от ЕС и нейните отделни държави-членки е гаранция за беда. Не можем да допуснем стоки и работници от държави с ниски заплати да наводнят Европа. Не можем да се конкурираме с техните стоки, без да намалим равнището на нашите заплати до тяхното. Законните минимални равнища на заплатите няма да попречат заплатите на нашите работници да бъдат скрито подбивани от работници мигранти, на възлагането на външни изпълнители на работата на нашите хора или на преместването на нашето производство в Третия свят.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, искам да благодаря на члена на Комисията Рен за неговите любезни думи и доверие в усилията на Естония за присъединяване към еврозоната и мога да ви уверя, че с настоящото финансово бреме от 7,5% от БВП Естония няма да допринесе за повишаване на средното равнище на дълга в ЕС. Вярвам също така, че колегите от еврозоната ще могат да приемат Естония като положителен пример, който ще изпрати насърчителен сигнал и до Латвия и Литва, за да убеди техните народи, че има смисъл да се полагат усилия и че всички кандидати ще бъдат третирани според достойнствата им.

Присъединяването към еврозоната в този момент е не само привилегия. Това означава да се поемат ангажименти за солидарност и да дадем нашия принос към пакта за консолидация от самото начало, но аз съм убеден, че това е правилно решение; ние ще гледаме на ЕС не само като на възможност да получаваме, но преди всичко като на възможност да допринасяме за напредъка към нашата обща кауза.

  Danuta Jazłowiecka (PPE). – (PL) Днешното разискване относно икономическото управление в Европейския съюз е фундаментална дискусия, защото тя засяга въпроса за продължаване на укрепването на европейската интеграция. С оглед на широките им икономически връзки всички държави-членки трябва да чувстват равна отговорност за Европейски механизъм за стабилизация и за цялата икономическа ситуация в Европа.

Не считам, че някой от нас трябва да се съмнява, че точният мониторинг на публичните пасиви и разходи (Председателят прекъсва оратора), координирането на процесите на създаване на бюджети и планове за реформа в държавите-членки на предварителен етап и механизмът за помощ във време на криза са мерки, които са насочени в правилна посока. Съзнателното прилагане на принципите на Пакта за стабилност и растеж трябва да бъде приоритет. Това е ключ за осигуряване на бюджетна и макроикономическа стабилност в Европейския съюз. Докато един набор от наказания и принципът на назоваване и порицаване са от съществено значение за дисциплинирането на държавите-членки при въвеждане на принципите на пакта и съществените реформи, аз имам известни резерви по отношение на финансовите наказания. Защото тези наказания, използвани в случай на държави-членки, които вече са в трудно финансово положение, биха могли да имат обратен ефект, неблагоприятно въздействие върху икономиките на тези държави…

(Председателят прекъсва оратора)

Затова искам да планираме отговорно бъдещето на Европа.

  Liisa Jaakonsaari (S&D). – (FI) Г-н председател, когато има криза, психологическата реакция е или човек да се свие на кълбо, да обвини другите, да се огледа за врагове, или да се опита да намери решения. Европа сега е свидетел на този тристранен подход: от една страна, национализмът и протекционизмът нарастват в много държави; от друга страна, търсят се нови решения, какъвто е случаят с Комисията. Трябва да ги оценим високо. Колкото по-силна е политическата система в Европейския съюз и на национално ниво, толкова по-добре можем да укротим пазарните сили. В противен случай нещата отиват на зле.

Считам, че има едно нещо, което можем да спрем да правим, и това е да спрем да се подиграваме на Гърция. Гръцката нация, министър-председателят и политиците сега заслужават нашето уважение, тъй като вземат някои много трудни решения. Както каза г-н Schmidt, Финландия и Швеция бяха Гърция в началото на 1990-те. Трябваше да вземем решения, които бяха също така тежки, но успяхме.

  Председател. – Съжалявам, че Ви прекъсвам. Залата ще забележи, че въпреки, че колегата казва много хубави неща за Гърция, аз я прекъснах точно на една минута, така че се опитвам да бъда колкото е възможно по-обективен.

  Michael Theurer (ALDE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, в настоящото разискване относно действаща система на европейско икономическо управление дългосрочната перспектива се пренебрегва според мен. Сега е точното време да се включат мерките за краткосрочна стабилизация в дългосрочна стратегия. Необходима ни е визия за пазарна икономика. Основният принцип на социалната пазарна икономика вече е заложен в Договора от Лисабон. Сега трябва да го приложим в живота.

Социалната пазарна икономика беше успешният модел, който стоеше зад икономическото чудо на Германия. Walter Eugen, пътеводната светлина на икономическото чудо, отбеляза още през 1950 г., че икономическата дейност на държавата трябва да се съсредоточи върху проектирането на регулаторни системи за икономиката, а не върху управляване на икономическите процеси. Затова призовавам за регулаторен подход, с други думи, мерки, взети от държавата, за повлияване на основните условия за икономическа дейност чрез общо законодателство. Държавата не създава работни места, но тя трябва да създаде регулаторна рамка за създаване на работни места и върху това трябва да се съсредоточим. Конкурентоспособността не е началото, а резултатът от икономическата дейност.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, в стратегия „Европа 2020“ трябва да се справим със същността на настоящата криза. Би ли било разумно да се въведе валутен съюз по американски модел без необходимите централни контроли върху финансовата политика? Отговорът е „не“. Не бива да се допуска еврото да превърне ЕС в огромен механизъм за преразпределение въз основа на задължителна солидарност. Ако ще имаме валутен съюз, това трябва да е твърд валутен съюз.

Освен това свободните финансови пазари в бъдеще не бива да се считат за отделени от реалната икономика. Затова са ни необходими ясни правила в стратегията „Европа 2020“, които да се прилагат спрямо спекулантите и хедж фондовете. Пътят, предложен от Австрия и вчера от Германия, към данък върху финансовите транзакции, който включва данъчно облагане на печалбите на банките и финансовия сектор, е определено правилният подход. Нека дадем пример на данъкоплатците и да напомним най-после на финансовия сектор неговите задължения. Необходимо е и да бъдем по-смели в прилагането на правилата спрямо държавите-членки. Всяка държава, която умишлено фалшифицира своите данни, трябва съвсем просто да бъде изхвърлена от еврозоната. Държавите, които извършват измама, трябва да напуснат.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Рен, госпожи и господа, стратегията „Европа 2020“ ни изправя пред специфично предизвикателство. Като цяло трябва да се съсредоточим върху малките и средните предприятия (МСП). Трябва да се уверим, че до 2020 г. малките и средните предприятия имат средна минимална капиталова квота от 20%.

Необходими са ни МСП в Европа, защото те наемат две трети от работната сила, произвеждат 50% от брутния национален продукт и плащат 80% от данъците. Комисията просто е забравила да включи в програмата цели за укрепване на малките и средните дружества.

Г-н Рен, призовавам Вас конкретно да предприемете действия от името на МСП и да изготвите цели за засилване на позицията на тези дружества и техните служители.

  Milan Zver (PPE). – (SL) Днес се проведе едно от по-добрите разисквания относно финансовата и икономическата криза, особено по отношение на проявлението й в Гърция, като повече от участията по същество се съсредоточиха върху въпроса как трябва да управляваме Европейския съюз в бъдеще. Аз обаче бих се съгласил с това, което изтъкнаха онези оратори, които се стремят да разпределят вината за това положение. Според мен това е правилният път напред и е важно да поемем по него. Необходимо е да задаваме въпроси за отговорността на някои европейски институции и не просто за колективната отговорност на институциите, а кой точно за какво е отговорен.

Затова мога ли да предложа да се накараме на г-н Алмуния, бившият член на Комисията, отговарящ за икономическите и парични въпроси, тъй като той се отнасяше доста критично към някои държави по време на своя мандат, а след това възникна гръцкият въпрос. Призовавам го да изясни своята роля в тази история и ако не го направи, трябва да си подаде оставката.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, първо, през последните няколко седмици приехме мерки за справяне с финансова криза, която вече възникна — финансова криза, причинена от липсата на регулация, липсата на надзор и липсата на управление. Чрез днешните мерки се опитваме да предвидим тези ситуации, така че да не възникват в бъдеще, и такива мерки трябва да се приветстват.

Всички работим по-добре, когато някой ни гледа зад рамото. Това важи и за правителства, и за отделни лица. Затова оценявам направеното днес и считам, че от днес нататък трябва да продължим към справяне с финансовите терористи на рейтинговите агенции и спекулантите, които предизвикват хаос в живота на хората и се опитват да свалят суверенни правителства. Чрез възприемането на този двоен подход — работа с управлението на политическо равнище и справяне с финансовите терористи — може би ще можем да очакваме по-добро бъдеще.

  Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н Рен, г-н Лопес Гаридо, днес говорим за общо европейско икономическо управление. Считам, че е време да разберем, че пазарът няма независима стойност и че гражданите на Европа не трябва да служат на пазара, а по-скоро пазарът съществува, за да служи на хората, на 500 млн. европейци.

Убедена съм, че се нуждаем от консолидация и растеж, но и двата термина винаги са свързани с друг аспект, с други думи, социално отговорна консолидация, от една страна, и устойчив растеж, от друга. Необходима ни е увереност, за да постигнем това — хората на Европа се нуждаят от перспективи. Но ние ще можем да им предложим тези перспективи само ако можем да им обещаем, че ще живеят в Европа, в която ще могат да споделят просперитета или да въведат мерки, за да осигурят това. В Европа на бъдещето растежът не бива да е в полза само на малцина.

  Rachida Dati (PPE). – (FR) Г-н председател, вярно е, че внезапното възникване и дълбочината на гръцката криза породиха много страхове сред нашите съграждани, страхове, които според мен са основателни. Още веднъж, това не означава, както каза преди малко колега, че трябва да сочим Гърция с пръст. Обаче важно е, неотложно е — както казваме от известно време насам — да извлечем необходимите поуки, за да можем да изградим по-политическа Европа и да продължим към икономическо управление. Икономическото управление трябва сега да бъде предложено като неотложен въпрос.

Разбирам, че Комисията предлага да разглежда подробно националните бюджети предварително. Лично аз не считам, че трябва да правим големи промени. Това, което е основно и неотложно необходимо, е европейско икономическо управление, а не предварително подробно разглеждане на националните бюджети от Комисията. Считам, че това предложение не само ще разкрие конституционни несъвместимости, но ще породи и забавяния и сложност, което определено не е това, от което се нуждае Европа в момента. Неотложно необходимо е европейско икономическо управление, а не предварително подробно разглеждане на националните бюджети.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Всички знаем, че стратегията „Европа 2020“ беше стартирана с цел да помогне на Европейския съюз да излезе от настоящата икономическа криза и да подготви икономиката й за новото десетилетие. Сериозен въпрос е обаче, че стратегията „Европа 2020“ не осигурява дори ясни насоки за преразглеждане на една от най-важните общи политики, а именно, реформата на общата селскостопанска политика (ОСП).

Още по-сериозно е, че селското стопанство като жизнено важен политически инструмент за постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“ се споменава едва в последната минута. Ето защо дори не се изненадваме, че селскостопанските политики се споменават твърде малко в документа. В това отношение стратегия „ЕС 2020“ включва някои идеи за бъдещето на ОСП. Тя обаче не й придава ключова стратегическа роля като част от по-широк, глобален подход, който взема предвид огромните предизвикателства, породени от перспективите за двукратно увеличение на глобалното търсене на храни и от изменението на климата.

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Госпожи и господа, нямаме подробен анализ на причините за кризата в еврозоната и икономическия срив в Гърция или на опасностите, пред които са изправени други държави. Дали глобалната финансова криза, която се превърна в икономическа криза, е причината за тази ситуация или тук се натъкваме на нашите собствени грешки — небрежност и липса на действие?

Нека кажем ясно и честно, че няма координация на финансовата политика в нашия Съюз. Пактът за стабилност и растеж не се спазва и не се поддържа финансова дисциплина. Националните бюджети често са откъснати от реалността: високи разходи, ниски приходи и липса на отговорност при управлението на държавата. Искам да попитам: къде беше Европейската централна банка? Къде беше Комисията?

Нека си кажем честно, че проблемът се крие във факта, че държавите-членки не позволяват мониторинг, оценка и анализ на техните бюджети от институциите на ЕС. През последните години се бяхме съсредоточили главно върху Договора от Лисабон и отделихме по-малко внимание на икономическия съюз, и по-специална на валутния съюз.

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-н председател, можем наистина да кажем, че Европейският съюз е изправен пред ситуация, която е подобна на други в неговата болезнена история, които са били решени благоприятно. Европа е на кръстопът, така както беше след Втората световна война, който доведе до раждането на това, което тогава не беше известно като Европейски съюз. Това стана и когато падна Берлинската стена, когато Европа се обедини наново, когато имаше, по случайност, криза в европейската валутна система. Отговорът беше да се продължи напред и да се приеме нов договор. Това направихме в началото на този век с Договора от Лисабон и това е единственият начин за излизане от трудна ситуация като тази, в която се намираме в момента.

Другите алтернативи, разбира се, са очевидно популизъм или протекционизъм, като те не са възможен избор. Ясният избор е да се продължи към Европа, която се справя със своите недостатъци, демонстрирани при възникването на тази изключително сериозна криза, подобна на която ние в Парламента никога не сме познавали.

Затова начинът да се отговори на ситуацията с дерегулирани пазари; липса на конкурентност на производствената система, която оказва сериозно въздействие, със социално въздействие по отношение на безработицата; проблемът с дефицита, като 20 държави от 27 са започнали процедура за прекомерни дългове; и на очевидната липса на икономическо управление в Европейския съюз, не е по-малко Европа, а е повече Европа. Това е начинът да се отговори на тази ситуация точно сега.

Трябва да се каже, че има реакция, че Европейският съюз реагира, като имам предвид предишните изказвания на члена на Комисията Рен и моите, в които ние изложихме как реагира Европейският съюз. В момента обаче времената се променят още по-бързо и считам, че е необходимо да бъдем по-бързи в нашия отговор, който трябва да помогне за решаване на фундаментални проблеми, които още съществуват в Европейския съюз и бяха подложени на изпитание в резултат на кризата.

Затова искам да предложа институциите на Европейския съюз и, разбира се, Парламентът, да си сътрудничат по това, което аз считам за петте аспекта, по отношение на които трябва да действаме бързо. Необходимо е да ускорим, да приключим или завършим задачата, която беше планирана и започната правилно.

Първият аспект е солидарността. Необходимо е да задълбочим солидарността в еврозоната и затова помощта за Гърция беше така правилна и затова решението беше така правилно да се създаде този фонд от 750 млн. евро — за тригодишен период, така че още не е изцяло постоянен — за да предотврати евентуални трудни ситуации с публичните сметки или дисбаланси в публичните сметки. Считам, че това е основен елемент и че беше правилно Съветът да го предложи и да го приеме на 9 май. Наред с това имаше действия от страна на Европейската централна банка, която се намесва дори сега, като изкупува дълг от държавите-членки по канали, позволени от Договора от Лисабон.

Второ, точно днес Парламентът разглеждаше пакет за финансов надзор. Имаме до известна степен някаква предварителна представа за него с приемането на регламент относно хедж фондовете вчера в Екофин. Така че можем да го направим, разбира се, че можем да го направим. Този регламент е готов, но е необходимо да приключим преговорите между Съвета и Парламента по целия пакет за финансов надзор колкото е възможно по-скоро. Този пакет също, между другото, регулира рейтинговите агенции, защото — във връзка с едно от предложенията или въпрос, повдигнат от членове на Парламента — рейтинговите агенции ще бъдат обект на надзор от европейските органи.

Трето, необходимо е да се ангажираме с конкурентоспособността. Затова е много важно Стратегия 2020 да бъде приета и стартирана в Европейския съвет през юни и тя да определи количествено целите, включително във връзка с бедността и социалното включване, които все още не са количествено определени. Това трябва да бъде стратегия, която установява свое собствено управление, и това управление трябва да е много по-взискателно от практически несъществуващото управление по Договора от Лисабон, както каза г-н Verhofstadt по-рано. То трябва също така да използва положителни стимули, за да осигури постигането на целите като използване на европейски фондове или структурни фондове.

Четвъртият важен елемент е пакетът за координиране на икономическите политики, представен от члена на Комисията Рен на 12 май, който беше разгледан вчера в Съвета Екофин. От абсолютно съществена важност е да спазим Договора от Лисабон, както той посочва в член 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), че държавите-членки са задължени — не че е по-добре или желателно — да координират своите икономически политики и политики по отношение на заетостта, като могат да координират и социалните си политики. В това отношение считаме, че прилагането на член 136 от ДФЕС, установено от предложението на Комисията, е много важно и е необходимо също така да ускорим приложението му на практика.

Накрая, аз също считам, че трябва да ускорим разискването или вземането на решение, което мисля, че трябва да бъде повдигнато и пред Г-20, относно данък върху международните финансови транзакции.

Бих помолил Парламентът да подкрепи тези много съществени и много важни точки, които ще представляват крачка напред към това, което се описва като икономическо управление или правителство на Съюза, така че да може да се вземе решение за него колкото е възможно по-скоро. Не можем да чакаме още много по отношение на проблема.

Считам, че единството в ЕС никога не е било от толкова съществено значение като сега, и не говоря просто за единство между държавите-членки на ЕС, а и между институциите. Парламентът е европейска институция, Комисията е европейска институция и Съветът също е европейска институция. Необходимо е институциите да работят заедно сега, за да може движението към правителство на Съюза и решаването на фундаменталните проблеми, които възникнаха, да бъде консолидирано. Нека това бъде израз на нашия ангажимент за започване на нова политическа фаза в ЕС, която е от полза за гражданите, които очакват това от нас. Не очаквайте нищо друго; очаквайте да направим точно това.

  Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, благодаря на членовете на Парламента за много сериозното и съществено разискване, отразяващо сериозната ситуация, пред която сме изправени сега в Европа. Позволете ми първо да кажа, че оценявам високо широката подкрепа, оказана от Европейския парламент, за укрепване на икономическото управление. Слушах също много внимателно министър Лопес Гаридо и благодаря на испанското председателство за тяхната подкрепа и за отличното сътрудничество по този и по други въпроси.

Определено съм съгласен с онези от вас, които призоваха за икономически съюз, който да допълни валутния. Това е пътят напред и това е поуката от критично значение, която трябва да извлечем от кризата. Трябва да работим по три силни страни. Преди всичко, необходима е бдителност за непосредственото решаване на кризата в Гърция и другаде в Европа. Избегнахме случилото се с „Лемън Брадърс“ („Lehman Brothers“) на европейска почва, но определено още не сме вън от опасност и затова трябва да продължим с бдителност и решителност да пазим финансовата стабилност в Европа и така да защитим все още крехкото икономическо възстановяване на нашия континент.

Второ, необходимо е да ускорим, да засилим и да завършим регулаторната реформа на финансовите пазари, банковите налози, късите продажби и кредитните агенции. Много по-добре е да се действа на европейско равнище и при това колкото е възможно по-скоро.

Необходимо е да създадем рамка за коригиране на системните грешки на финансовите пазари и по този въпрос съм определено съгласен с г-жа Jaakonsaari и г-н Swoboda. Пазарът може да бъде добър слуга, но е лош господар и, както каза г-н Theurer, необходимо е да работим за основната идея за социална пазарна икономика, за да създадем надеждна правна рамка за финансовите пазари чрез завършване на регулаторната реформа.

Трето, необходимо е да преминем към решения във връзка с укрепването на икономическото управление в Европа; необходимо е да укрепим Пакта за стабилност и растеж чрез превантивен фискален надзор; трябва да въведем действащи санкции и те трябва да се основават на правила, както каза г-н Калас, като е необходимо да получим одиторски правомощия за Евростат...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Председател. – Колеги, с това приключваме едно много важно разискване. Моля ви да сведете разговорите си до минимум в залата и да уважите заключителните бележки на члена на Комисията. Има думата членът на Комисията.

  Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, свикнал съм с това, но ще съм благодарен, ако има някакъв интерес в залата към това, което ще кажа.

Непосредствено решаване на кризата, пълна реформа на финансовия пазар и укрепване на икономическото управление: това са трите главни задачи, по които трябва да работим сега, колкото е възможно по-скоро.

Съгласен съм с г-н Marinescu, който спомена съобщението на Комисията, и наистина това е повече, отколкото би си помислил всеки дори преди половин година. Моля, прочетете тези 10 страници на съобщението за укрепване на икономическото управление в Европа. Десет страници изглеждат малко, но те са пълни с конкретни инициативи. Това е сериозен материал, това е, което ни е необходимо в Европа. Ще направя конкретни предложения, законодателни предложения, след малко.

Ние поехме инициативата и ще продължим. Г-н Verhofstadt каза, че не бива да чакаме работната група. Е, ние участваме активно и конструктивно в работата на работната група, ръководена от председателя Херман ван Ромпьой, но, да, ще използваме нашето право на инициатива и скоро ще направим конкретни законодателни предложения за укрепване на икономическото управление.

Това е същността на метода на Общността и за това също вие призовавахте днес — с право. Не разполагаме с лукса да имаме време. Вместо това трябва да действаме без забавяне. Сега е абсолютно важно да продължим с тези инициативи.

Затова искам да приключа, като кажа, че ни е необходим съюз на институции за постигане на целите. Европейският съюз винаги е постигал най-добри резултати чрез алианс на Парламента и Комисията, така че разчитам на вашата подкрепа в това отношение. Важно е също така да привлечем и националните парламенти, като възприемем всеобхватен подход, както предложи г-жа Goulard.

Но, най-важното, моля, не забравяйте, че Европейският парламент може да помогне на всички ни в Европейския съюз да действаме по-бързо и решително. Затова, моля, убедете вашите избиратели и ни помогнете да убедим държавите-членки, а не само испанското председателство, което е много убедено. Вярвам, че можете, и ще накарате гласовете ви да бъдат чути; разчитам на вас да заемете много силна и решителна позиция в резолюцията относно „Европа 2020“ през тази седмица от сесията на Парламента.

Скъпи приятели, необходима ни е посока пълен напред, за да укрепим икономическото управление в Европа.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Ако има поука, която си заслужава да извлечем от настоящата икономическа криза, това трябва да е солидарността. Фактът, че живеем в глобализиран свят, където икономиките на държавите са взаимнозависими, не е нещо ново. Но държавите не успяха да се откажат от своята изолационистична логика в прилагането на решения на икономически предизвикателства на национално равнище без оглед на въздействието им в по-голям мащаб.

Лисабонската стратегия се провали поради липса на политически ангажимент от страна на държавите-членки да поемат водачеството за постигане на целите й. За да се осигури, че стратегията „ЕС 2020“ ще успее там, където Лисабонската стратегия се провали, националните програми за реформа трябва да бъдат наблюдавани по-ефективно на европейско равнище. Социалното включване също трябва да бъде главната цел на доброто икономическо управление и държавните доставчици трябва да се научат да поставят хората пред финансовата печалба.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Малко повече от десетилетие след създаването на еврото предупрежденията, които отправихме навремето, се потвърдиха. Интеграцията на икономики на много различни етапи на развитие, с номинални критерии за конвергенция и индивидуални валутни и курсови политики — всичко това за да се отговори на потребностите на великите сили — влошиха още повече кризата с различията в ЕС и доведоха до ситуация, в която периферните икономики се поставят под въпрос.

Изправени пред кризата, която те създадоха, центровете за вземане на решения на спекулативния финансов капитал — както и техните институционални продължения в институциите и правителствата на ЕС — току-що започнаха нова и различна атака срещу хората и работниците на Европа. Господарите на ЕС решиха да узурпират бюджетните правомощия на държавите-членки и направиха това не в името на солидарността, която концепция им е все по-чужда, а в името на стабилността, която великите сили изискват за еврото; това е нетърпима обида спрямо демокрацията и суверенитета на народите. Тази обида е придружена от мерки, които са чист социален тероризъм, на който националните правителства кротко се подчиниха. Отговорът на така-нареченото „европейско икономическо управление“ и на все по-антидемократичното естество на интеграционния процес се дава от борещите се работници в цяла Европа. Необходимата промяна ще се роди от тази борба и от стремежа й към прогрес.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Може да се съжалява, че Европейският съвет и Комисията дойдоха тук да заявят, че вземат мерки за решаване на финансови и производствени проблеми в рамката на бюджетна дисциплина и че представят създаването на работна група като голям триумф за дългосрочните мерки.

Въпреки признанието за забавянето на колебливите мерки, които взеха, това, което представителите на испанското председателство на ЕС и на Комисията потвърдиха тук беше, че ще продължат по същия път на капиталистическа интеграция и ще отидат още по-далеч; те продължават да тичат наоколо като пилета без глави. Те предпочитат да игнорират така-наречената „временна мярка за стабилизация“ и съответният фонд няма да бъде нищо повече от средство за облекчаване на болката от финансовата криза, използвано за прикриване на факта, че само прекратяването на сегашните политики и смяната на курса може да доведат до социален напредък. За тази цел е жизненоважно да се даде приоритет на производството, качествените обществени услуги, създаването на работни места с права, заплати, пожизнени пенсии, социално включване и справедливо разделение и разпределение на доходите.

Но всичко това изисква истинско икономическо и социално сближаване, с ясно укрепване на бюджета на Съюза, солидарност, повече обществени политики и мониторинг на важните сектори на икономиката от страна на държавата.

  Edit Herczog (S&D), в писмена форма. – (HU) Пътят за излизане от икономическата криза е неравен и освен това фискалните проблеми на Гърция и други държави-членки разклатиха еврозоната. Тези проблеми повдигнаха въпроса дали Европа е способна да се конкурира с икономическата сила на САЩ или Китай. Затова, със своята стратегия „ЕС 2020“, Европейският съюз трябва да даде ефективен отговор на икономическата и финансова криза и да осигури икономическият капацитет на този блок от 500 млн. души да остане конкурентен, с други думи, че 27-те от ЕС няма да изостанат от своите икономически и политически съперници. Сложността на днешните предизвикателства изисква интегриран набор от политически инструменти. ЕС трябва да придаде основно значение на научните изследвания и иновациите за справяне с предизвикателства като изменението на климата и намирането на решения за нарастващата глобална конкуренция. Тъй като в периода след кризата осигуряването на стимули за растеж и създаване на работни места стана по-важно от всякога, предлагам това да бъде установено като главна цел на стратегията „ЕС 2020“. Имаме основание за нашата загриженост обаче, че сегашният бюджет не покрива адекватно паричните потребности за посрещане на предизвикателствата на ХХI век. Като член на комисията по бюджети искам Европейската комисия да предложи нов бюджетен модел, който е смел и амбициозен, но също така приложим на практика, за да се гарантира успехът на стратегията „ЕС 2020“.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. – (FI) Отлично е, че стратегията „Европа 2020“ трябва да вземе предвид младите хора. Но тя не отива достатъчно далеч. Съдържанието е ограничено и песимистично. Няма достатъчно конкретни цели, а са необходими повече такива. Цифрите за безработицата сред младежта са тревожни. Тя е повече от два пъти от тази в други категории безработни. Почти половината от младите хора в Латвия и Испания са безработни. Колкото по-дълго хората остават без работа, толкова по-голям е рискът не само от бедност, но и от изключване. Младите хора с много малък трудов опит са в по-лошо положение на пазара на труда, особено когато става въпрос за съкращения на персонала. Прогнозите показват, че ще има недостиг на работници. Не можем да приемем за даденост обаче, че младите хора, които са безработни сега, ще могат да покрият тази бъдеща нужда от работници. Интегрирането на трайно безработните млади хора обратно в обществото не е непременно лесна процедура. Необходими са ни конкретни мерки. Младите имат нужда от работни места, а не от обещания. Много е важно да поемем отговорността за бъдещето, като децата и младите хора останат в центъра на всички наши планове.

  Lívia Járóka (PPE), в писмена форма. – (HU) Стартирането на стратегията „ЕС 2020“, предназначена да хармонизира икономическите политики и политиките за заетостта на държавите-членки в съответствие с общи принципи, е може би най-важната задача, която стои пред нас. Приветствам факта, че в допълнение към аспектите, свързани с устойчивата социална пазарна икономика, опазването на околната среда и иновациите, стратегията поставя голямо ударение и върху борбата срещу безработицата и изключването, с други думи, върху засилването на социалното сближаване, предпоставка за гореказаните цели и един от основните стълбове на програмата на тройното испано-белгийско-унгарско председателство. Считам за важна стъпка напред това, че Европейската комисия във втората половина на своите интегрирани насоки за стратегията е заложила амбициозни, количествено определени цели в това отношение. Две от тези цели са 75% от населението в трудоспособна възраст да бъде заето и броят на хората, живеещи под националната граница на бедността, да бъде намален с 25%. За целите на мониторинга и потвърждаване на напредъка в постигането на тези цели и за оценка на борбата срещу социалното изключване трябва да се вземат предвид „показателите от Лаакен“, приети от Европейския съвет в Лаакен през 2001 г., наред с техните компоненти, които бяха междувременно разширени и дефинирани по-подробно. Показателите от Лаакен осигуряват подробна, надеждна картина на позицията на различните социални групи в определени сегменти от обществения живот. Те са били използвани успешно през изминалите няколко години от множество институции на ЕС, включително Евростат.

  Danuta Jazłowiecka (PPE), в писмена форма. – (PL) Главната цел на стратегията „Европа 2020“, която обсъждаме, трябва да бъде да се осигури икономически растеж в Европейския съюз и да се увеличи заетостта. Мерките, които вземаме, трябва да бъдат насочени към увеличаване на икономическата активност и по този начин към постигане на устойчив икономически растеж в дългосрочна перспектива. Предложените от Комисията показатели трябва да бъдат допълнени с индикатор за насищане с инфраструктура в областта на телеинформатиката, транспорта, енергетиката, околната среда и социалните въпроси. Добре развитата инфраструктура е основата за ефективното функциониране на вътрешния пазар, което впоследствие води до растеж на вътрешното търсене и икономическата активност. Освен това добре развитата инфраструктура е необходима за намаляване на различията в развитието между регионите, което води до по-голяма конкурентоспособност и по-силно икономическо, социално и териториално сближаване. Освен това искам да спомена показателя за заетостта, който трябва да бъде разглеждан като приоритетен. Предприеманите от нас стъпки трябва да се съсредоточават не само върху структурни реформи, но и върху по-добра подготовка и използване на работната ръка и интелектуалния капитал на ЕС. Предполагам, че никой от нас не се съмнява, че наред с осъществяването на стратегията „ЕС 2020“, ни е необходимо и по-силно лидерство и по-голяма политическа отговорност от страна на държавите-членки, а също така и от Европейската комисия в областта на предприемане на структурни реформи. В този контекст би било полезно да се направи цялостна оценка на стратегията „ЕС 2020“ около пет години след въвеждането й, с други думи, в края на мандата на настоящата Европейска комисия. Това би позволило засилване на политическата отговорност и свързване на действията с резултатите.

  Sandra Kalniete (PPE), в писмена форма. – (EN) Реализирането на стратегията „ЕС 2020“ трябва да наблегне на икономическото сближаване, което означава, че все още е от решаващо значение да бъдат намалени икономическите различия между регионите на ЕС, които изостават, и онези, които са най-проспериращи. Считам, че вниманието на ЕС трябва до голяма степен да се насочва към принципа на солидарност и инструментите за изравняване на различията в доходите. Вниманието трябва да се задържи върху регионите на ЕС, които са пострадали най-много от икономическата и финансова криза, като трябва да се направи оценка на конкретната ситуация във всеки от тези региони и да се предприемат подходящи действия спрямо съответните предизвикателства.

В стратегията „Европа 2020“ селскостопанският сектор се разглежда като всеки друг сектор от нашата съвременна икономика и аз приветствам това. Аз съм силен поддръжник на обща селскостопанска политика, която осигурява равнопоставеност за всички държави-членки. Лоялната конкуренция на вътрешния пазар е ключ към конкурентоспособността на европейското селско стопанство на глобалното тържище. Трябва да има синергия между Стратегия 2020 и реформата на ОСП след 2013 г. — и двете трябва да се съсредоточат върху подпомагане на интелигентен зелен растеж.

  Filip Kaczmarek (PPE), в писмена форма. – (PL) Полският министър на културата и националното наследство Богдан Здроевски изтъкна, че един аспект, който трябва да бъде включен в стратегията „Европа 2020“, е културата. Трябва да призная, че аргументът на министъра е убедителен. Това, което той иска да направи, е да подчертае необходимостта да се използва изцяло потенциалът на културата и творческите отрасли — интелектуалният и социалният капитал на Европа.

Творческите отрасли могат да се разглеждат като нещо, което ще позволи на Европа да изгради конкурентно предимство. Стратегията „Европа 2020“ беше обсъждана на неформална среща на министрите на културата през март тази година. В резултат от тази дискусия испанското председателство призова Съветът да признае и използва творческия потенциал на Европа чрез културата и свързаните с нея отрасли в Стратегия 2020“ и държавите-членки и Комисията да работят в своите съответни области за постигане на целите ... чрез представителни инициативи, свързани с иновации, конкурентоспособност, цифровия дневен ред и социалното включване.

Надявам се, че тези призиви ще бъдат чути и приложени на практика.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Мащабната икономическа криза от последните няколко години допринесе за провала на целите, поставени от ЕС в началото на века. По тази причина за нас е важно да идентифицираме недостатъците на дневния ред от Лисабон и да се съсредоточим върху постигнатите положителни резултати, както и да избегнем направените в миналото грешки. Считам, че за нас е важно сега да можем да извлечем поука от провала на Лисабонската стратегия и също така до можем да предприемем действия за смекчаване на въздействието от него в бъдеще. Мисля, че имаме голямото преимущество да знаем причините за неуспеха и успешно да ги избегнем като част от новата стратегия „ЕС 2020“. По-специално искам да се съсредоточа в този момент върху укрепване на управлението на множество нива. Трябва да ангажираме местните и регионални органи, както и гражданското общество, в процеса на управление, тъй като според статистиката на ЕС местните и регионални органи се ползват с най-високо ниво на доверие от страна на обикновените граждани. Същевременно засилването на регионалния аспект е включено в списъка на приоритетите на стратегията „ЕС 2020“. В това отношение считам, че ролята на бъдещата политика за сближаване е да идентифицира и използва специфичния местен потенциал.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Докладът описва точно важният принос на структурните и кохезионни фондове към икономическия живот на Европа и за постигането на целите, които ни бяха представени като част от дневния ред „ЕС 2020“. Някои идеи заслужават да бъдат подчертани: ключовата роля на градовете за постигането на тези цели и ролята на научните изследвания и образованието.

Същевременно искам да изразя своята тревога, че докладът не е по-изчерпателен, като се включи и ролята на фондовете за развитие на селските райони. Чрез съживяването на икономическия живот в селските райони, модернизирането на селското стопанство в Европа и помагането за установяване на младите селски стопани и разпространяване на най-добра практика самите фондове за развитие на селските райони правят важен и добре приет принос към общия икономически напредък в целия Европейски съюз.

  Kristiina Ojuland (ALDE), в писмена форма. – (ET) Г-н председател, при очертаването на стратегията „Европа 2020“ Комисията определено е успяла да изрази много от нещата, които бихме пожелали, но все пак като че ли са забравили настоящата реалност. Няколко държави-членки, включително Естония, направиха значителни съкращения в интерес на балансиране на националния бюджет. Докато изпълняваше критериите от Маастрихт за еврозоната, Естония успя да стабилизира бюджета си. Същевременно последиците от безотговорната бюджетна политика, действаща досега в няколко държави-членки, очевидно ще продължат да витаят в Европейския съюз през следващите няколко години. Като се вземе предвид настоящата усложнена икономическа ситуация, остава неясно как стратегията на Комисията и големите проекти, включени в нея, възнамеряват да се справят с това. Можем да се поучим от нашите грешки, така че за разлика от провалилата се Лисабонска стратегия, бихме имали по-ясно разбиране за това как да постигнем поставените цели, какви видове финансови ресурси ще можем да използваме и дали нашите ресурси ще ни позволят да постигнем някоя от целите. Не са ни необходими големи думи на равнището на Европейския съюз, всяка държава-членка също трябва да се стреми да балансира бюджета си и да постигне икономически растеж. Докато отбелязваме структурните промени, които се извършват в световната икономика, главно затягането на конкуренцията, а също и демографските промени в Европа, ние трябва, вместо възвишени, но безсъдържателни идеи, да се съсредоточим върху радикално реформиране на цялата икономическа и социална система на Европейския съюз. Няма друг начин да се избяга днес от обществото на социални помощи, което макар и все още комфортно, бързо става неконкурентоспособно и затова се изражда. По необходимост сме изправени пред някои непопулярни решения, но като вземаме тези решения днес, ще се адаптираме много по-бързо към новата реалност.

  Sirpa Pietikäinen (PPE), в писмена форма. – (FI) Икономическата криза, на която сме свидетели, е изградена от цялост от три кризи, свързани помежду си. Това са финансовата криза, кризата на реалната икономика, която я последва, и кризата на публичните икономики, която сега следва от тях.

Тези кризи разкриват проблемите на европейския и глобалния контрол и надзор: икономическата криза е до голяма степен въпрос на криза в системата, която някога е доминирала, и в политиката. И светът на финансите, и икономическата активност вече не знаят граници. Не е възможно да се управлява дейност, която надхвърля границите си, като се прибягва само до национални инструменти: необходими са ни регионални и глобални правила.

Както се казва в доклада на г-н Monti, който се появи миналата седмица, едно ad hoc решение на всяка криза вече не е достатъчно за Европа. Необходими са ни предвидливи и дългосрочни решения и инструменти, които да ни помогнат да управляваме бъдещите кризи по-добре, отколкото сега. От решаващо значение тук са готовността и способността на държавите-членки да сътрудничат, а в това отношение все още има много да се желае. Съветът заслужава похвала за своите решителни действия в решението си за кризата, която заплашваше целия Съюз, но не и за бързината на действията си: реалните действия от страна на държавите-членки последваха само защото бяха наложителни. Тази мудност вероятно предизвика ескалация на ситуацията.

Една от най-очевидните форми на действие в бъдеще е необходимостта да се реформира бюджетът на ЕС и да се осигури националните бюджети да бъдат повече в съответствие с общите цели. Финансовите контроли и регулирането вече се правят по-ефективни, но все още са ни необходими повече мерки, за да се осигури всички финансови продукти да бъдат поставени в обсега на действие на ефективно и жизнеспособно регулиране.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Постигането на намаляване с минимум 25% на равнището на бедността в ЕС до 2020 г. е цел, тясно свързана с увеличаването на заетостта на населението, което е приоритет на политиката за социално включване. Поради тази причина е необходима амбициозна дългосрочна стратегия за борба с бедността, с мащабни цели за намаляване на бедността, чиито „ключови цели“ трябва да включват увеличаване на процента на заетостта и на добрите работни места, включително за жени, младежи, възрастни и бедни работници.

Стратегията трябва да включва мерки, насочени към постигане на баланс между живота и работата, и по-голямо участие на отворен пазар на труда, което означава и премахване на ограниченията за достъп за румънски и български работници. Друга цел за намаляване на бедността е да бъде определен минимален доход от поне 60% от националния усреднен доход, минимална заплата от поне 60% от средната заплата в съответните сектори на национално ниво, наред с координирана стратегия за жилищно строителство в Европа. Всички тези мерки трябва да бъдат придружени от ясен график, който може лесно да бъде реализиран и наблюдаван.

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Една от целите на стратегията „Европа 2020“ е да се увеличи заетостта сред хората на възраст 20-64 години до 75%. Друга цел е борбата с бедността, която е предназначена да подобри положението на 20 млн. души. Тези въздействия са много желателни и много амбициозни. Нашата цел е модернизиран пазар на труда с високо специализирана, точно ориентирана и високо ефективна работна ръка. Обаче мисля, че това ще бъде трудно да се постигне. Понастоящем 15% от младите хора не завършват докрай средното си образование. Повече от 30% завършват трета степен на образование, но въпреки това не си намират работа, защото квалификацията, която са придобили, не отговаря на потребностите на пазара. Програмата за обучение през целия живот не взема предвид конкретното положение на хора, които не притежават университетско образование. Ако говорим обаче за явлението бедност, същите социални групи са изложени на най-голям риск от такава: безработните, слабо образованите и възрастните. Тази висока безработица несъмнено е ефект от кризата, която причини, наред с други неща, спад на промишленото производство до равнището от преди 20 години. Подкрепям Комисията в последователните й усилия за превръщането на икономиката на ЕС в конкурентна на тази на САЩ и Япония, но предлагам по-реалистичен подход в изключително трудната финансова ситуация.

  Csaba Sógor (PPE), в писмена форма. – (HU) Икономическата и финансова криза наложи в много държави-членки да бъдат въведени мерки за намаляване на разходите и за реформиране на съществуващите структури. Отново се доказа, че една криза може да ускори въвеждането на големи промени и реформи. Европейският съюз също трябва да помисли в коя посока трябва да поеме, за да отговори на новите предизвикателства и да повиши конкурентоспособността, и дали ще може да хармонизира интересите на държавите-членки по-успешно, с което да засили вътрешното сближаване. Считам, че засиленият подробен анализ на конкретното положение в новите държави-членки в процеса на реализиране на реформи е от решаващо значение не само за успеха на стратегията „Европа 2020“, но и за бъдещето на самия Съюз. Искам Съветът да обърне повече внимание на проблема, особено по отношение на структурните промени в областите на общата селскостопанска политика и политиката на сближаване.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Могат да бъдат установени различни аспекти на Лисабонската стратегия, в които нямаше голям успех. Постигнати бяха малко от установените цели, поради различни фактори: наред с другите, липса на политическа воля и на инструменти — не на последно място финансови. Местните и регионални органи също изтъкваха, че не са били достатъчно ангажирани нито в определянето, нито в реализирането на стратегията и че европейските и национални цели не са били добре съгласувани.

Всичко това беляза програмата на Лисабонската стратегия с дефицит на доверие, който е резултат и от факта, че макар да беше дефинирана с големи подробности, начинът, по който беше изпълнена, не беше достатъчно отговорен. Във време на икономическа несигурност, крехки публични финанси и висока безработица новата Стратегия 2020 трябва да се счита за възможност да бъде отразена посоката, която обществеността желае за Европейския съюз. Независимо от това, ще бъде трудно всички да се насочат в една посока, докато държавите-членки и техните региони — особено най-отдалечените региони — останат все така неравностойни, както са и сега.

Може би също така е време да развием нови видове икономически, финансови и дори бюджетни връзки, особено в еврозоната. Убеден съм, че такива връзки могат да дадат решаващ принос за постигането на целите, които се определят понастоящем по-специално онези, които са свързани с териториалното сближаване.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (PL) През март Европейската комисия представи нов план за икономическо развитие на Европа. След Лисабонската стратегия „Европа 2020“ е следващият опит за съживяване на европейската икономика. Този път обаче предизвикателството е по-трудно, защото планът трябва да бъде приложен в ситуация на икономическа криза. Разумен растеж, устойчив растеж и обхващащ растеж са приоритетите, предложени в новата стратегия, като те определят къде иска да бъде Европа към 2020 г.

Но преди да започнем да действаме по тези приоритети, трябва да извлечем някои поуки от икономическия срив, който се разпростря трайно по света. Икономиките на Европа са силно свързани. Никоя от държавите-членки не е в състояние сама да окаже ефективна съпротива на глобалните заплахи. Когато действаме заедно, сме по-силни и затова, за да излезем успешно от кризата и да приложим принципите на „Европа 2020“, ние се нуждаем от тясна координация на икономическите политики на всички държави от Европейския съюз. Ако не направим това, може да се стигне до още едно загубено десетилетие, трайно спиране на растежа и масова безработица.

Новата стратегия се основава на много амбициозни идеи. Във връзка с това трябва да положим всички усилия този опит за разработване на нова икономическа стратегия за Европа да не завърши като Лисабонската стратегия, която се предполагаше, че ще превърне Европейския съюз в най-динамичната, базирана на знания икономика в света до 2010 г., но която се оказа грандиозен провал. Благодаря.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател