Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/2070(DEC)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

A7-0096/2010

Разисквания :

PV 21/04/2010 - 3
CRE 21/04/2010 - 3

Гласувания :

PV 19/05/2010 - 6.6
CRE 19/05/2010 - 6.6
Обяснение на вота
PV 16/06/2010 - 8.8
CRE 16/06/2010 - 8.8
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0180
P7_TA(2010)0219

Пълен протокол на разискванията
Сряда, 19 май 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

7. Обяснение на вот
Видеозапис на изказванията
PV
  

***

 
  
MPphoto
 

  Bernd Posselt (PPE).(DE) Г-н председател, имам високо мнение за Вас и Вашето председателство, но днес трябва да Ви възразя. Дадохте думата на много колеги, включително два пъти на г-н Lehne, на г-н Gollnisch и на г-н Fox. Аз също имам процедурен въпрос относно графика и той е важен. Искам да Ви помоля да проверите дали изменение 4 е незаконосъобразно. Знам, че отхвърлихме изменението, но въпросът е принципен. Договорът не се отнася за 12 пленарни сесии годишно, а за 12 месечни пленарни сесии годишно. Изменението, внесено от г-н Fox, се опитва да съчетае августовската и септемврийската пленарни сесии в една седмица. Не става въпрос за две сесии през септември, а за една сесия през август и една през септември. Наистина искам да се изясни, че това е незаконосъобразно.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Г-н Posselt, въпросът вече беше гласуван и не можем отново да го разглеждаме. Но можете да бъдете сигурен, че всички изменения относно графика са разгледани внимателно от председателството.

 
  
MPphoto
 

  Carl Schlyter (Verts/ALE).(EN) Г-н председател, членът на Комисията ни информира точно преди гласуването на точката относно тромбина. Можете ли да поискате от него да предостави статистически данни, с които да обоснове своето изявление, че е икономически изгодно за потребителите да заменят евтините части от месо и да ги поставят в продукти, подобни на говеждо месо, вместо да ги използват в колбаси и други продукти?

Искам да покаже статистическо доказателство, че е икономически по-изгодно за потребителите, тъй като все още не е доказано. Членът на Комисията също така направи сравнение с мляното месо, но знаем, че хигиенните стандарти за мляно месо не са същите като за обработените месни продукти, така че питам дали двете му изявления са верни. Ако е предоставил невярна информация на Парламента точно преди гласуването, това би било сериозна грешка. Искам да му изпратите писмо да обоснове изявленията си.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Сега не разглеждаме тази точка, г-н Schlyter, а разглеждаме точката обяснение на вот. Разглеждаме точката обяснение на вот относно коригиращ бюджет.

 
  
  

Устни обяснения на вот

 
  
  

Доклад: Vladimír Maňka (A7-0158/2010)

 
  
MPphoto
 

  Hynek Fajmon (ECR). (CS) Гласувах против доклада на Vladimír Maňka, в който се разглежда бюджетът на ЕС за текущата година. Във време на икономическа криза, когато е важно да се намалят публичните разходи, не съм съгласен Европейският парламент да върви точно в обратната посока и рязко да увеличава разходите си.

Не съм съгласен Европейският парламент да назначава допълнително 150 служители, нито че той трябва допълнително да получи ново финансиране за асистентите извън това, което вече получаваме. Членовете на Парламента получават през тази година според доклада Maňka над 1500 евро месечно над допълнителните 1500 евро месечно според доклада на Helga Trüpel, с който се занимахме вчера.

Това ще струва на данъкоплатците допълнително 13,4 млн. евро годишно. Членовете на ЕП вече са обект на критика от страна на обществото за големите суми обществени пари, които получават. По-нататъшното им увеличаване ще бъде посрещнато от хората навсякъде в Европа със справедлив гняв и поради това не подкрепям предложението.

 
  
MPphoto
 
 

  Bogusław Liberadzki (S&D).(PL) Обратно на предишния оратор подкрепям изменението на бюджета. Това не е изменение, което засяга само отчетността. То има много дълбок смисъл. Защо? Защото произтича от новата функция на Парламента като орган, на който са предоставени законодателни правомощия. Гласоподавателите очакват от нас, членовете на ЕП, че ще бъдем в състояние да разгледаме предложенията, направени от Комисията, и да ревизираме предложенията, направени от Съвета. Позволете ми да припомня, че всеки член на Комисията разполага с екип от стотина души, работещи с него. В момента на нас ни помагат само по един или двама души. Така че тук не говорим показно за спестовност. Това просто е резултат от една нова функция, нова роля. Искам да благодаря на докладчика г-н Maňka за неговия великолепен доклад.

 
  
  

Доклад: Miroslav Mikolášik (A7-0106/2010)

 
  
MPphoto
 

  Кристиан Вигенин (S&D). – Г-н Председател, искам да кажа, че подкрепих докладите, свързани с трансплантацията на органи, плана за действие, както и доклада, свързан с качеството и безопасността на органите. Но искам да кажа, че има големи различия между страните-членки в това отношение и се надявам този план за действие и докладът за качеството и безопасността да помогнат на страните-членки да уеднаквят своите критерии и да бъдат използвани като прецедент за в бъдеще.

Казвам го, защото моята страна България е страната, в която има 35 пъти по-малко донори в сравнение с Испания и проблемите са свързани с цялата верига - от информацията до гражданите, до самата трансплантация и следтрансплантационното лечение. Няма мрежа от донорски бази, апаратурата не е достатъчно, не е надеждна базата данни за донорите. България не членува в Евротрансплант, а и не е осигурено следтрансплантационното лечение, няма изградени диспансери към болниците, които извършват трансплантации.

Ето защо се надявам този доклад и решенията на Парламента да бъдат стимул и тази директива да бъде приложена възможно най-скоро.

 
  
MPphoto
 

  Siiri Oviir (ALDE).(ET) Г-н председател, аз също гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той въвежда еднакви и задължителни изисквания по отношение на качеството и стандартите за човешките органи, използвани при трансплантации, във всички държави-членки и така гарантира защитата на донорите и реципиентите, като в същото време насърчава сътрудничеството между държавите-членки. С доклада дадохме възможност за по-добро качество на живот на тези хора — над 56 000 жители на Европейския съюз — които понастоящем чакат трансплантация на органи.

 
  
MPphoto
 

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE).(LT) Аз също гласувах за този важен документ относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация. Наистина би било чудесно да се въведе и организира една обхващаща цялата Общност система за трансплантация на органи, която да бъде прозрачна и честна и която да гарантира качество и безопасност на равнище ЕС. Това е една от най-важните цели. Петдесет и шест хиляди граждани чакат донори и този недостиг на органи, предназначени за трансплантация, създава и други проблеми, престъпна дейност и проблеми, свързани с престъпността. Затова считам, че документът ще допринесе за създаването на подходяща система, която да осигури безопасни и надеждни методи за трансплантация на органи.

 
  
MPphoto
 

  Martin Kastler (PPE).(DE) Г-н председател, гласувах в подкрепа на доклада и искам да поздравя г-н Mikolášik за отличната работа, която е свършил. Считам, че днес е важен ден, защото гарантирахме, че донорите и реципиентите на органи ще се ползват от единни стандарти и по-голяма безопасност. Надявам се, че това ще спомогне и за по-лесното сътрудничество между страните, поради което съм изключително доволен, че гласувахме в подкрепа на доклада с голямо мнозинство.

 
  
MPphoto
 

  Richard Howitt (S&D).(EN) Г-н председател, приветствам доклада и новите европейски правила за даряване на органи. Ако някой почине в друга държава от Европейския съюз, защо неговите органи да не бъдат използвани, за да бъде спасен човешки живот? Ако някой с рядка съвместимост се нуждае от подходящ орган от друга европейска държава, със сигурност е разумно да се прилагат тези правила.

Макар че това не беше част от разискването, искам също да заявя личната си подкрепа за система, основаваща се по-скоро на изричното заявяване на нежелание за даряване на органи, отколкото на изричното заявяване на такова желание. Осемдесет процента от европейските граждани заявяват, че подкрепят даряването на органи, но само дванадесет процента имат карта за донор на органи. Трябва да намалим тази разлика.

Миналата година 25 души от моя избирателен район, Източна Англия, починаха, защото, макар и да бяха в списъка за даряване на органи, не бяха намерени донори навреме. В болниците „Аденбрук“ и „Папуърт“ в моя избирателен район разполагаме с европейски и световен експертен опит в белодробните и сърдечните трансплантации. Нека дадем възможност на нашите хирурзи да си вършат работата. Нека дадем възможност на нашите пациенти да бъдат лекувани. Това е дарът на живота.

 
  
MPphoto
 

  Karin Kadenbach (S&D).(DE) Г-н председател, мога само да се съглася с предишния оратор. Изключително съм благодарна, че докладът беше приет днес с голямо мнозинство. Имайки предвид, че в момента 56 000 европейци чакат за съвместим орган, за да могат да си осигурят сносно или високо качество на живот или дори просто за да оцелеят, е ясно, че спешно трябва да хармонизираме и подобрим стандартите и да осигурим на реципиентите достъп до органи от цяла Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Janusz Władysław Zemke (S&D).(PL) Аз също подкрепих приемането на документа, защото той със сигурност е стъпка в правилната посока. В същото време обаче, макар и да съм съгласен с тези принципи и с това, че ще се погрижим за качеството на донорите и органите, искам ясно да заявя, че това е едва първата стъпка в правилната посока. Ако искаме да постигнем съществено увеличение на даряването на органи, Съюзът се нуждае от много по-широка кампания, както и от мерки от профилактичен и информативен характер. Ако не продължим с насърчаване на даряването, струва ми се, че просто ще спрем по средата на пътя.

 
  
  

График на месечните сесии на Европейския парламент през 2011 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Seán Kelly (PPE).(EN) Г-н председател, първо, искам да Ви поздравя за начина, по който днес се справихте със сложната тема, любезно обяснихте тълкуването на председателството и отстоявахте позицията си. Ако не го бяхте направили, вероятно все още щяхме да бъдем тук. Не казвам, че съм съгласен с Вас, но не съм в позиция да изкажа мнение и затова приех становището Ви за правилно.

Второ, считам, че забележката на г-н Salatto е основателна, че се нуждаем от по-бързи и по-достъпни маршрути към и от Страсбург в полза на членовете на ЕП и на всички останали. Искам също да поздравя квесторите, включително моя сънародник Jim Higgins, и всички, които работят упорито да поставят летището Франкфурт-Хаан редом с летищата във Франкфурт и Страсбург от гледна точка на транспорта.

И накрая, искам да кажа по отношение на цените за пренощуване в Страсбург, че би било хубаво да бъдат едни и същи през седмиците, в които заседаваме в Парламента, и тези, в които не заседаваме. Това би направило Страсбург по-привлекателен, защото е красив град. Разбирам защо сме тук и когато сме тук, сме много щастливи.

 
  
  

Доклад: Miroslav Mikolášik (A7-0106/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE).(EN) Г-н председател, гласувах в подкрепа на резолюцията относно трансплантацията на човешки органи. Много хора умират всеки ден, защото страдат от функционална недостатъчност на даден орган и защото няма органи в наличност. ЕС може да помогне на чакащите органи пациенти от цяла Европа и така да спаси човешки живот. Нуждаем се от добре координирана система за даряване и трансплантация на органи.

Искам още веднъж да подчертая нещо много важно от политическа гледна точка: а именно, принципа на доброволното и платено даряване на човешки органи. По данни на Световната здравна организация и Съвета на Европа в няколко държави по света се дават огромни суми за даряване на органи. Има дори сведения, че умишлено се убиват хора, за да им бъдат взети органите: такъв например е случаят с практикуващите Фалун Гонг в Китай.

Известни са и случаи в някои страни, при които медицинският риск за донора е висок и трансплантациите често се извършват при много лоши медицински условия. И накрая, искам да благодаря на онези, които инициираха резолюцията, която приехме днес, и специално на нашия докладчик, г-н Mikolášik.

 
  
  

Резолюция: Добавки в храни, различни от оцветители и подсладители (включване на тромбин от говежди или свински произход) (B7-0264/2010)

 
  
MPphoto
 

  Anna Maria Corazza Bildt (PPE).(SV) Г-н председател, аз и останалите шведски консерватори гласувахме срещу предложението за забрана на тромбина. Предложението на Комисията призовава за ясно етикетиране на месото, което е било залепено по такъв начин, и посочва, че то не трябва да бъде допускано в ресторанти и големи обществени заведения, където се сервира храна, тъй като в такива места е трудно на клиентите да бъде предоставена ясна информация.

Трябва да успокоим разискването относно лепилата за месо. Тромбинът естествено присъства в месото. За да се избегне тромбинът, ще бъде необходимо напълно да се спре консумацията на месо. Експертите на Комисията посочват, че тромбинът не е опасен за здравето и това мнение е доказано научно.

Важното е храната да е безопасна, а потребителите да не бъдат заблуждавани. Опаковката трябва да включва точна информация за тромбина и етикетите трябва да бъдат ясни.

Защо да забраняваме тромбина? Ако го направим, това би означавало да отворим кутията на Пандора. Наистина ли е работа на политиците да управляват нашата храна? Докъде може да стигне това? Тук няма основания за ограничаване свободата на потребителите и правото им на свобода на избора.

Когато се стигне до политика на сплашване по отношение на храна, която не е опасна или нездравословна, аз казвам: „Стига!“. Не налагайте забрана — вместо това направете правилата за етикетирането по-строги.

 
  
MPphoto
 

  Renate Sommer (PPE).(DE) Г-н председател, приемането на резолюцията днес, забраняваща тромбина в хранителните продукти, означава просто огъване под натиска на общественото мнение. Това е чист популизъм. Ние не изпълняваме задълженията си, ако не се опираме на научни доказателства. Какви са доказателствата? Какво е тромбинът? Тромбинът е естествен ензим. Той е част от кръвта и следователно от месото. В телата на всички ни има много тромбин. Ако го забраним като добавка в храни, можем ли да продължим да съществуваме или ще трябва постепенно да се самоотстраним като опасни отпадъци?

Разбира се, не трябва да допуснем потребителите да бъдат заблуждавани от продукти, които изглеждат и са направени да изглеждат като други продукти. Можем да постигнем това, използвайки етикети съгласно новия регламент за етикетирането на хранителните продукти. Ще гласуваме на първо четене по този регламент през юни. Има редица правила, които не допускат заблуждаваща реклама, и също допълнително етикетиране за специални продукти. Комисията предложи точно същото решение за етикетирането на продукти, в които като лепило се използва тромбин. Искам да посоча, че има голям брой подобни ензими, които не са забранени и продължават да се използват.

 
  
MPphoto
 
 

  Anja Weisgerber (PPE).(DE) Г-н председател, за мен защитата на потребителите е много, много важен въпрос и поради това съм против потребителите да бъдат заблуждавани или мамени по какъвто и да било начин. Ето защо аз се боря за по-добро етикетиране на имитациите на храна с регламент за етикетирането на хранителните продукти например. Призовавам Съветът да следва този подход, който се подкрепя също от Комисията.

Днес трябваше да гласуваме относно залепеното месо. Залепеното месо е месо, което е съединено заедно и се продава като висококачествен продукт. По мое мнение това не би трябвало да става, по-конкретно когато потребителите не са наясно какво се случва. Днешното решение не беше лесно за мен. Комисията е предложила цялостни правила за етикетиране, но пак остава възможност потребителите да бъдат заблудени, защото е трудно да се докаже, че даден продукт съдържа тромбин. Това значи, че той може да бъде използван, но да не е посочен на етикета. Затова мисля, че изискването за етикетиране в този случай не е достатъчно. Сега гласувах в подкрепа на резолюцията и за забрана на тромбина.

 
  
  

Доклад: Ramón Jáuregui Atondo (A7-0144/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Krisztina Morvai (NI). (HU) През последните осем години посткомунистическата диктатура в Унгария системно потъпква правата на унгарците. Освен това незаконно беше разпръсвана всяка улична демонстрация. С помощта на приблизително 100 отлични адвокати и юрисконсулти от Националната служба за правна защита по-голямата част от делата успяха да получат правна отговорност пред унгарските съдилища, но имаше и дела, като вече известното дело Букта, което се наложи да бъде заведено в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Европейският съюз вече възнамерява, под маската на присъединяването към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, да разглоби гладко работещата система „Страсбург“. Призовавам всички унгарци и всички европейски организации за правата на човека да разгледат критично процеса и да протестират срещу факти като доклада Atondo, приет днес, който, както вече казах, подрива и разрушава европейската система за защита на правата на човека. Унгарското председателство не бива да позволява ускоряване на този опасен процес и следва да вземе превантивни мерки, което ще представлява историческа отговорност за Унгария.

 
  
  

Резолюция: Добавки в храни, различни от оцветители и подсладители (включване на тромбин от говежди или свински произход) (B7-0264/2010)

 
  
MPphoto
 

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE).(LT) Темата е доста чувствителна и широко обсъждана в Европейския парламент и, разбира се, в обществото като цяло. Все още считам, че забраната на някои продукти или добавки не е решение и вероятно трябва да се съгласим, че потребителят има правото да избере, след като разполага с цялата информация, какво да купи и какво да консумира. От друга страна, контролирането на процеса ще бъде доста трудно. Днес, във времето на обществена осведоменост, с много достъпна информация, все пак трябва да формулираме определения, недвусмислени, разбира се, които са приемливи за обществото, така че когато хората купуват даден продукт, да могат да получат необходимата информация и да разберат какви са неговите съставки. Затова считам, че са необходими повече консултации с обществото, с неговото образование и може би допълнителни консултации с учени.

 
  
MPphoto
 

  Martin Kastler (PPE).(DE) Г-н председател, гражданите на Европа са прави. Те искат неподправени храни и честни политици.

Уважавам подобно обществено мнение. Не можем просто да пренебрегнем общественото мнение и да го отхвърлим като популизъм. Не е такова. Трябва да обърнем внимание на това, което нашите граждани ни казват. Ако нашите избиратели и нашите граждани са на мнение, че истинското месо трябва да е истинско месо и че не трябва да е направено от парчета месо, слепени заедно, тогава трябва да се уверим, че месото не се произвежда по такъв начин. Затова гласувах против тромбинът да се използва като „лепило за храна“.

 
  
MPphoto
 

  Karin Kadenbach (S&D).(DE) Г-н председател, аз също гласувах в подкрепа на резолюцията за забрана на използването на тромбин като хранителна добавка, тъй като доводите на члена на Комисията не ме убедиха. Не искаме слепено месо в Европа. Дори и тромбинът да е ензим, който не е вреден за здравето, когато се използва за слепване на парчета от месо за направата на голямо стегнато парче месо, рискът от бактериални инфекции вероятно е значително увеличен. От друга страна, взетото днес решение е явно в полза на потребителите в Европа и в опозиция на чисто финансовите интереси на промишлеността. Потребителите, които искат пържола, трябва да получат пържола, а не парче слепено месо. Това означава, че трябва да призовем Комисията да не разрешава използването на тромбин.

 
  
MPphoto
 
 

  Peter Jahr (PPE).(DE) Г-н председател, настоящото разискване относно т. нар. слепена шунка показва, че някои производители не са честни с потребителите. Искам всички храни да бъдат етикетирани по такъв начин, че да не е възможно да подведат потребителите. Ако този ензим се използва, потребителите трябва да могат да го открият сред съставките. Това е основата за ефективна и честна защита на потребителите. Нашата задача е да гарантираме, че възрастните потребители имат достатъчно информация, за да вземат решения в свой интерес.

И последно относно слепената шунка. Все още не сме обсъдили с потребителите дали я искат, или не. Но е важно поне да знаят какво ядат в действителност.

 
  
  

Доклад: Andres Perello Rodriguez (A7-0103/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Siiri Oviir (ALDE).(ET) Приветствам плана за действие и затова гласувах в негова подкрепа. Това е стъпка в правилната посока и за да решим проблема, трябва всички да работим заедно. Мерките на равнище Европейски съюз ще ни дадат възможност да подпомогнем усилията на държавите-членки да гарантират качеството и безопасността на донорството и трансплантацията на органи, да се справят по-добре с проблемите, произтичащи от липсата на органи, и в същото време да повишат ефективността на системата за трансплантации. Планът за действие, който беше одобрен, ще даде на държавите-членки възможността да използват изложените от нас десет приоритетни мерки като основа, за да съставят по-добре своите национални планове за действие. Задължени сме, в рамките на нашата компетентност, да оказваме съдействие за постигане на високо равнище на опазване на здравето в целия Европейски съюз.

 
  
  

Доклад: Ramón Jáuregui Atondo (A7-0144/2010)

 
  
MPphoto
 

  Clemente Mastella (PPE).(IT) Господин председател, госпожи и господа, присъединяването към Европейската конвенция несъмнено представлява напредък в процеса на политическата интеграция на Европейския съюз, чиято система за защита на основните права се допълва и утвърждава чрез въвеждането на Хартата на основните права в първичното законодателство.

Предоставянето на правото Парламентът да назначава и изпраща определен брой представители в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по време на избора на съдии за Европейския съд по правата на човека, е от изключителна важност и от голямо политическо значение според нас. Нека припомним, че насърчаването на правата на човека е една от основните ценности на Европейския съюз, заложени в първоначалния Договор.

Искам да подчертая също, че важността на конвенцията и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека очертават нова правна регулаторна рамка, която полага основните принципи в областта на гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи най-вече с оглед на новите форми на интеграция и хармонизация, приложени с влизането в сила на Договора от Лисабон и приемането на Програмата от Стокхолм.

Конвенцията ще играе и ролята на допълнителна правна мярка, която позволява подаването на жалба в Европейския съд по правата на човека срещу действие или бездействие на европейските институции или определена държава-членка в рамките на прилагането на европейското право.

Накрая, от съществено значение е, че чл. 1 на Европейската конвенция ще активизира защитата не само на гражданите на Европейския съюз и други лица в рамките на територията на Съюза, но и на лица, попаднали под нейната юрисдикцията, дори ако се намират извън територията на Съюза.

 
  
MPphoto
 

  Alfredo Antoniozzi (PPE).(IT) Господин председател, госпожи и господа, подкрепям присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за правата на човека, защото, както ясно се обобщава в доклада Atondo, конвенцията представлява напредък в процеса на европейска интеграция. Това е стъпка към политическото обединение и ясно послание за съгласуваност между Съюза и държавите от Съвета на Европа и политиката за правата на човека, която ще укрепи доверието към Европа от трети страни. Накрая, конвенцията представлява ясен стремеж за хармонизиране на въпроса за правата на човека и основните свободи на законодателно и съдебно равнище.

Благодарение на Договора от Лисабон за първи път Европейският съюз се превръща в международен субект със собствена правна идентичност. Надявам се, че подписването на конвенцията е само една от първите стъпки към утвърждаването на Европейския съюз като единствена структура на равнището на международни преговори на високо равнище.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI).(FR) Г-н председател, по-сдържан съм относно настоящия въпрос в сравнение с членовете на ЕП, които се изказаха преди малко.

Действително, погледната отвън, идеята европейското право да попадне под юрисдикцията на Европейския съд за правата на човека е твърде привлекателна. Фактът, че националното законодателство може да бъде, както вече се случи, осъдено от Съда по-скоро буди тревога. Въпреки това обаче начинът, по който националната юрисдикция прилага законите, показва, че европейското право попада извън техния обхват, още повече предвид това, че европейското право например в моята родина, Франция, отдава предимство на чл. 55 от нашата конституция пред френското вътрешно законодателство.

Някои може би все пак се питат дали процедурата няма да доведе до известно припокриване. Действително, от една страна, европейското право в редки случаи е пряко приложимо в рамките на държавите-членки — първо трябва да бъде транспонирано в националната правна уредба чрез вторично законодателство.

От друга страна, Съдът на Европейския съюз в Люксембург показа, че силно се стреми към защитата на основните права. Съдът възприе също така настоящото законодателство след приемането на Хартата на основните права. Опасението се състои в това, че накрая по-скоро може да се окаже, че производството се проточва, особено предвид това, че някои хора изискват назначаването на предварителна процедура. Ето защо бихме предпочели да беше направено разграничение между съгласуваност с правилата и участие в процедура на обжалване.

 
  
  

Резолюция: Конференция за преразглеждане на Римския статут на Международния наказателен съд, която ще се проведе в Кампала, Уганда (B7-0265/2010)

 
  
MPphoto
 

  Bruno Gollnisch (NI).(FR) Г-н председател, в момент, когато в Тайланд се случват толкова трагични събития, не можем да не оценим необходимостта да бъдат давани под съд тежките престъпления, извършени срещу цивилното население.

Миналият опит обаче не е така насърчителен в сравнение с посоченото вчера по време на разискването от няколко членове на ЕП. При първия Международен наказателен съд тези, които без никаква военна цел решиха да употребят напалм, за да запалят цивилното население в Дрезден; тези, които решиха да употребят атомна радиация, за да унищожат цивилното население в Хирошима и Нагасаки; и тези, които решиха да убият пленените полски офицери, застрелвайки ги в тила, бяха съдниците, а би трябвало да бъдат сред обвиняемите. Резултатите от работата на бившия Международен наказателен съд относно бивша Югославия, особено по делото Милошевич и делото Шешел, също не е задоволителна.

По отношение на създаването на доверителен фонд, ако държавите-членки се задължават да участват финансово, означава ли това, че Европа ще обезщети жертвите на геноцид, който се извършва извън нейната територия? Стотици хиляди, всъщност милиони хора попадат в тази категория. Боя се, че се намесваме в нещо действително сложно. Идеята да се занимаваме с победените страни, въпреки уверението, което понякога дават, с оглед постигането на мирно споразумение би била равносилна на риск от зараждането на конфликти с неопределена продължителност. Това са основните причини за въздържането ни по отношение на настоящия доклад.

 
  
MPphoto
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE).(LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно Конференцията за преразглеждане на Римския статут на Международния наказателен съд, която ще се проведе в края на месеца в Кампала, Уганда.

През 1998 г. 138 държави взеха решение да основат Международен наказателен съд и приеха Римския статут, въз основата на който настоящият съд функционира вече седем години от 2003 г. насам. Настъпи времето Римският статут да бъде преразгледан — в частност така наречените „временни разпоредби“, относно които не можахме да постигнем споразумение през 2002 г. Всички държави-членки на ЕС ратифицираха Римския статут. Въпреки това обаче част от нашите партньори като САЩ, Русия и Китай не се присъединиха към работата на Международния наказателен съд. С днешната резолюция Европейският парламент отново призовава тези държави да ратифицират Римския статут и да сътрудничат на Международния наказателен съд. През 21 век лицата, отговорни за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления трябва да очакват не само морално осъждане от международната общност, а наказателни санкции. Такива престъпления не могат да остават безнаказани.

 
  
  

Писмени обяснения на вот

 
  
  

Искане за консултиране с Европейския икономически и социален комитет (член 124) — Искане за консултиране с Комитета на регионите — Гражданска инициатива (член 125)

 
  
MPphoto
 
 

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. (PT) Наред с ускоряването на действието на механизмите за вземане на решения Договорът от Лисабон допринася и за борбата срещу дефицита на демокрация, като засилва ролята на националните парламенти и на Европейския парламент и акцентира върху упражняването на правата на европейското гражданство. Въвеждането на петицията за изменение на законодателството или правото на гражданска инициатива, както беше назовано, има изключително значение. Новият инструмент позволява на група от не по-малко от един милион граждани от значителен брой държави-членки да приканят за законодателна инициатива от страна на Комисията по въпроси, за които те считат, че е необходим юридически акт на Съюза.

Договорът от Лисабон внася яснота и по отношение на значението на консултациите и диалога с другите институции и органи, с гражданското общество, както и със социалните партньори. Считам, че Европа трябва да бъде Европа на гражданите и това може да се постигне единствено, ако я направим по-демократична и прозрачна. Във връзка с това съм съгласен, че трябва да се търсят становищата на Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

 
  
  

Препоръка за второ четене: Claude Moraes (A7-0117/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма.(IT) Сигурно изглежда, че повтарям казаното от мен вчера по отношение на доклада на г-н Tavares. Но проблемът с бежанците е европейски проблем и не може да бъде оставен на националните правителства да го управляват и заради географските и икономически различия.

Затова подкрепям създаването на фонд на европейско равнище. Създаването на такъв фонд трябва да има две цели: да подкрепя бежанците, които пристигат в нашите държави, често на нашите брегове, търсейки помощ, а също и държавите, в които пристигат мнозинството отчаяни хора заради географското им положение.

Проблемът е и трябва да бъде европейски проблем и не можем да оставим някои държави да се справят сами. Надявам се, че фондът ще бъде началото на подход, който разглежда въпроса повече като европейска инициатива и дух на солидарност.

 
  
  

Препоръка за второ четене: Anni Podimata (A7-0128/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. (RO) Предложението за директива относно посочването на консумацията на енергия и други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, на етикетите и стандартна информация за продуктите, заедно с двете предложения относно енергийните характеристики на сградите и относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност, съставлява пакета за енергийна ефективност, внесен от Комисията през ноември 2008 г. Гласувахме за него, защото чрез споразумението, подписано между Парламента, Съвета и Комисията, постигнахме въвеждането на по-добра система за етикетиране.

Етикетите ще съдържат повече информация за потреблението на енергия за домакински уреди и продукти, свързани с енергопотреблението. В бъдеще етикетирането ще се прилага и за консумиращи енергия продукти, предназначени за промишлена и търговска употреба, което не беше възможно досега. Не на последно място, всякакъв вид бъдещи реклами, в които се рекламира цената или енергийната ефективност на категории продукти, също трябва да включва енергийния им клас.

Предоставянето на точна, подходяща и съпоставима информация за енергийното потребление на продукти, свързани с енергопотреблението, ще даде възможност на потребителите в бъдеще да взимат правилни и ефективни решения, като по този начин намаляват както енергийното си потребление, така и разходите на домакинството.

 
  
MPphoto
 
 

  John Attard-Montalto (S&D), в писмена форма. (EN) Малтийското правителство е против препоръката за второ четене относно посочването на консумацията на енергия и други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, на етикетите и стандартна информация за продуктите.

Посочената причина е, че националистическото правителство изразява несъгласие с изложението на мотивите в доклада, и в частност със следната фраза: „Строителните продукти, които оказват значително влияние върху консумацията на енергия, също се включват в този списък.“ Немислимо е, че правителството не е съгласно с препоръката на тази основа. Можеше да даде съгласието си за препоръката и да посочи, че има резервации по отношение на строителните продукти, които оказват значително влияние върху консумацията на енергия.

Безполезно е правителството да бъде за енергийната ефективност, когато потенциалното енергоспестяване може да се постигне чрез етикетиране на някои от тези продукти, като се има предвид, че на сградите се дължат 40% от общото потребление на енергия в Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Подкрепих този важен доклад. Директивата за енергийното етикетиране трябва да изиграе основна роля за постигане на целта на Европейския съюз за енергийна ефективност от 20% до 2020 г. В този контекст тя има ключова роля по отношение на борбата срещу изменението на климата, преминаването на Европейския съюз към ефикасна, устойчива и конкурентоспособна икономика и укрепването на енергийната сигурност на Европа. Нашата цел е да проправим пътя към ситуация от обща полза, в която печели както пазарът, така и потребителите, като се гарантира достъпът на всеки потребител до подходяща информация и пълната му осведоменост за въздействието на неговия или нейния избор. В тази рамка съгласието, постигнато по Директивата за енергийното етикетиране, носи важна добавена стойност. Приветствам позицията, извоювана от Европейския парламент, за запазване на модела за „скала A-G“, която, според проучването, е най-удобна и лесна за разбиране от страна на потребителите. Налице е задължение да се включи препратка към енергийните етикети във всички реклами на всички свързани с енергопотреблението продукти, в която се оповестява информация, свързана с цената и енергопотреблението.

 
  
MPphoto
 
 

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. (CS) Доволен съм, че новото законодателство за енергийната ефективност на продуктите най-накрая беше прието след дълго противоборство между Европейския парламент и Съвета, както и че имах честта да бъда докладчик в сянка от името на групата на Европейската народна партия. Разширението на клас A дава възможност да се направи разграничение между постоянно увеличаващите се групи от енергоспестяващи уреди, като същевременно мотивира производителите да произвеждат възможно най-енергоспестяващи уреди. Също така е важно, че няма нарастване на броя класове за посочване на консумацията на енергия на отделни продукти, защото това запазва яснотата на цялата идея. Фактът, че има общо седем нива, дава възможност на потребителите да вземат ефективни решения при избора на стоки на пазара, като по този начин им се помага да намалят енергийните си разходи чрез поведението си. По отношение на новите точки, свързани със задължението да се посочват енергийните класове на продуктите в рекламните материали, считам за успех, че това задължение в било ограничено до реклами, в които се оповестява информация за цената и енергопотреблението на продукта. За щастие надделя виждането, че регулирането на рекламата е приемливо само в случай на нужда и то само доколкото е необходимо.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах за препоръката, защото тя ефективно помага на европейските потребители да изберат продукти, които използват по-малко енергия или които косвено водят до консумацията на по-малко електроенергия. С приемането на препоръката Европейският парламент допринася за доближаване към осъществяването на целта на Европейския съюз за подобрение на енергийната ефективност с 20% до 2020 г. Това е един балансиран текст, който гарантира ситуация, която е от полза за пазара и потребителите.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Тази инициатива, подобно на онази, за която гласувахме вчера, относно енергийните характеристики на сградите, е част от законодателния пакет за енергийна ефективност, който беше представен от Комисията през ноември 2008 г. и беше обект на големи разисквания в Парламента, Комисията и Съвета; най-накрая вече се постигна съгласие относно окончателния текст.

Освен че оказва положително въздействие за околната среда, за европейската цел за намаляване на емисиите и за създаването на икономика, която е устойчива от гледна точка на енергетиката, тази инициатива е добра и защото поставя потребителите в основата на решението. С правилната маркировка и етикети потребителите вече ще знаят точно какво получават и ще могат да направят избор въз основа на критерии като енергийна ефективност и най-ниската цена за околната среда.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Директивата за енергийното етикетиране гарантира, че потребителите ще получат адекватна информация благодарение на задължителното включване на енергийния етикет в рекламите. В контекста на европейските усилия за постигане на енергийна ефективност и намаляване на консумацията на енергия, заедно с борбата срещу изменението на климата, от съществено значение е обществеността да се мобилизира за тази кауза. Това може да се постигне само ако на потребителите се предостави ясна и ефективна информация за консумацията на енергия на закупени продукти или продукти за продан. По този начин всички членове на европейската общественост ще вземат участие в борбата срещу изменението на климата. От изключително важно значение е да се гарантира, че потребителите могат съзнателно да направят по-щадящ околната среда избор. Както вече гарантира директивата, нивата на консумация на енергия на продуктите се оценяват спрямо универсални критерии и параметри, които позволяват да бъдат сравнени по начин, на който може да се вярва. Това ще доведе и до увеличение на доверието в техническата оценка и информацията, посочена на етикетите. Затова директивата има важна роля за консолидирането на Стратегия 2020, и в частност подобряването на енергийната ефективност с 20% до 2020 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) След гласуването продуктите, свързани с енергопотреблението — независимо дали за битови, търговски или промишлени цели — трябва да започнат да посочват новия етикет за енергийна ефективност с цел по-доброто информиране на потребителите. Директивата, приета днес от Европейския парламент, включва разпоредба за новите видове класове за енергийна ефективност, които ще бъдат добавени, като това важи и за продукти, които консумират енергия по косвен начин, като например прозорци.

Някои от подробностите са спорни, като например фактът, че форматът на етикетите ще се основава на класове между A и G — подобно на тези, които вече се използват за хладилниците — с евентуално добавяне на класовете A+, A++ и A+++: по принцип, общият брой класове трябва да бъде ограничен до седем. Въпреки това директивата изглежда разполага с правилната цел.

Всички реклами на продукти, свързани с енергопотреблението или цените им, трябва да включват препратка към класа за енергийна ефективност. Посочената информация трябва да ръководи избора на потребителите към продукти, които консумират по-малко енергия или косвено водят до използване на по-малко енергия.

Затова, в бъдеще, всички реклами, в които се оповестява цената или енергийната ефективност на хладилници, перални машини или печки, трябва да посочват енергийния клас на продукта.

 
  
MPphoto
 
 

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма.(PL) Много се говори за правата на потребителите да бъдат информирани за храните, домакинското оборудване или уредите, които купуват. Искаме да знаем от къде идват те и как са били направени, както и хранителните стойности на храните. В контекста на изменението на климата всички искаме да защитим околната среда и да предотвратим необичайното време и затова, когато избираме храни или стоки за бита, ние се ръководим от екологични принципи. Затова е важно потребителите да бъдат наясно с това колко електроенергия консумират уредите им и затова смятам, че те имат правото тази информация да бъде посочена на етикетите. Поставянето на информация на етикетите на продуктите показва и високото качество на продукта. Тогава това може да бъде инструмент за защита на европейския пазар от евтини имитации на уреди от държави извън Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Гласувах за доклада. Той признава, че пазарът не е в състояние да гарантира рационално енергопотребление. Това определено представлява и отстъпка, която отразява нашите аргументи, което приветствам. Също така приветствам и посоченото желание за хармонизация „отгоре-надолу“ на енергоспестяващото етикетиране. За съжаление обаче никъде не се предлага посочване на общия екологичен отпечатък на етикетите на продуктите, когато наистина трябва да го въведем възможно най-бързо.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Европейският съюз продължава решително да търси най-добрите начини за гарантиране на високи постижения в областта на енергийната ефективност с цел да се постигне подобряване на енергийната ефективност с 20% до 2020 г. Новото етикетиране е много подходящо за потребителите, защото им позволява достъп до по-добра информация, така че те да направят напълно информиран избор и да осъзнаят въздействието си върху въпросите, свързани с енергийната ефективност. Това означава повишаване на информираността на потребителите относно последиците, свързани с енергопотреблението, от своя избор, когато искат да купят потребителска стока, която оказва въздействие върху енергийната ефективност. Одобрението на директивата е особено важно за повишаване на тази информираност. Ето защо гласувах в подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Ако етикетите за консумацията на енергия бъдат въведени, то, при условие че са лесно разбираеми, скоро ще стане ясно дали ще бъдат приети от потребителите или не. Информираността на обществото се е променила в тази област и потребителите обръщат по-голямо внимание на класовете за енергийна ефективност по-специално в случая с електрическите уреди. Разбира се, процесът на възлагане на обществени поръчки трябва да даде добър пример в това отношение. На държавите-членки обаче не трябва да се казва, че могат да купуват само продукти с най-високите нива на производителност, които принадлежат към най-високия клас за енергийна ефективност. Особено в момент, когато всички ще трябва да правят икономии, покупната цена ще бъде все по-решаващ фактор. Наличните възможности в процеса на възлагане на обществени поръчки не са посочени достатъчно ясно, заради което се въздържах.

 
  
MPphoto
 
 

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. (LT) Гласувах за резолюцията относно етикетирането на продукти, свързани с енергопотреблението, и предоставянето на основна информация на потребителите. В Парламента често говорим за правата на гражданите — за правото на избор, правото на достъп до точна и коректна информация. Според мен това е особено важно във всички сфери на живота. В този случай въпросът е свързан с енергопотреблението и енергийната ефективност. Хората в действителност искат да пестят енергия и повечето правят това поради две причини — икономически и екологични. Днес, с напредъка на технологиите, когато гражданите имат възможност да избират електрически уреди съобразно енергийната им ефективност, етикетирането, за което постигнахме съгласие, също ще помогне на потребителите да направят съзнателен избор и да допринесат за енергоспестяването (затова и гражданите биха избрали по-икономични уреди) и опазването на околната среда. Не се съмнявам, че когато европейците видят количеството консумирана енергия, те ще се възползват от възможността да изберат по-ефективни и щадящи околната среда продукти и оборудване. Отново приветствам позицията на Европейския парламент по въпроса и се надявам, че тези решения ще се превърнат в истински стимул и възможност за осъществяване на ангажиментите ни за намаляване на енергопотреблението до 2020 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Преработката на Директивата за енергийното етикетиране има за цел да разшири обхвата на информацията, посочена на етикета, за да включва всички продукти, свързани с енергопотреблението, а не само домакинските уреди.

Директивата е част от плана за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика и също така предвижда инициативи за стимули и обществени поръчки. Тя ще установи опорната точка на една интегрирана и устойчива политика от екологична гледна точка. Един от най-спорните въпроси се отнася до това какъв вид скала да се използва, за да се избегне объркване сред потребителите: беше взето решение да се запази затвореното оформление на „скалата A-G“, след като Европейският парламент прие резолюция в това отношение.

Оценките за енергийна ефективност ще бъдат посочени и във всички реклами, които съдържат информация за енергийното потребление или за цената на продуктите. Поради посочените от мен причини съм съгласен с позицията, застъпена от г-жа Podimata, и подкрепям доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. (IT) Директивата за енергийното етикетиране играе решаваща роля за постигането на целта на Европейския съюз за енергийна ефективност от 20% до 2020 г. Тя носи важна добавена стойност както за пазара, така и за потребителите. По-специално, задължителното упоменаване на енергийния етикет в рекламите ще сложи край на погрешното информиране на крайните потребители, като им предостави цялата информация, необходима, за да направят своя избор при пълна информираност.

Същевременно, поради твърдото настояване на Парламента, въвеждането на отворено оформление на скалата беше избегнато и беше гарантирано запазването на модела „скала A-G“, която до момента има доказана стойност за потребителите. Освен това добавянето на клауза за общ преглед позволява задълбочено преразглеждане в светлината на техническото развитие и разбирането на етикета от потребителите не по-късно от 2014 г. Това е още една гаранция за това, че удобната за потребителите скала, утвърдена до момента, ще остане непроменена поне до провеждане на преразглеждането. Затова убедено повтарям, че напълно подкрепям директивата.

 
  
MPphoto
 
 

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. (RO) Гласувах за доклада, защото чрез включването на всички продукти, свързани с енергопотреблението, изменението на Директивата за енергийното етикетиране ще позволи да се постигне намаляване в размер на 4 млн. евро на разходите за транспониране за всяка мярка за изпълнение, актуализирана и създадена от нулата (ако ще се използват регламенти или решения вместо директиви). Това ще доведе и до допълнително намаление в размер на приблизително 78 млн. тона емисии въглероден двуокис. В бъдеще етикетите за енергийна ефективност ще се прилагат за консумиращи енергия продукти, предназначени за промишлена и търговска употреба като хладилни складови помещения, търговски витрини, промишлени уреди за готвене, автомати (за продажба на сандвичи, закуски, кафе и така нататък), промишлени мотори, продукти, свързани с енергопотреблението, включително строителни продукти, които не консумират енергия, но „оказват голямо пряко или непряко въздействие“ върху енергоспестяването като прозорци и каси на врати.

Един важен фактор за гарантиране на правилното прилагане на директивата е гарантиране на всеки гражданин достъп до точна информация и информиране на потребителите относно въздействието на направения от тях избор. Предоставянето на точна, подходяща и съпоставима информация за конкретната консумация на енергия от продукти, свързани с енергопотреблението, ще помогне на крайните потребители да направят избор въз основа на потенциала за енергоспестяване с цел да се намалят разходите им за енергопотребление в дългосрочен план.

 
  
MPphoto
 
 

  Teresa Riera Madurell (S&D), в писмена форма. (ES) Гласувах в подкрепа на доклада Podimata, защото смятам, че Парламентът и най-вече групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D) са успели да постигнат изключително важен напредък по отношение на ключовата директива за постигане на целта за енергийна ефективност, която сами си поставихме. Не само успяхме да запазим „скалата A-G“, която е позната и приета от европейските потребители, но и гарантирахме, че вече е задължително да се включва препратка към енергийния етикет на домакинските уреди, при условие че е включена информация за цената в промоционалните и рекламни материали. Друг важен аспект, въведен от Парламента, е задължението на Комисията да изготви приоритетен списък с продукти, свързани с енергопотреблението, включително някои строителни материали, които могат да бъдат обект на мерки за в бъдеще. На последно място, като се има предвид водещата роля, която трябва да бъде поета от обществения сектор, смятам, че е от съществено значение за администрациите да се сдобият с продукти, които принадлежат към най-високия клас за енергийна ефективност, в обществените поръчки.

 
  
  

Доклад: Vladimír Maňka (A7-0158/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Докладът на г-н Maňka предлага няколко изменения на бюджета на Европейския парламент за 2010 г. Гласувах в подкрепа на доклада, и по-специално за мерките, които следват от влизането в сила на Договора от Лисабон от 1 декември 2009 г. Те включват увеличение на разходите за асистенти на членовете на ЕП с по 1500 евро на месец. Увеличението има за цел да облекчи членовете на ЕП при изпълнението на новите им задължения, произтичащи от Договора от Лисабон, който значително разширява обхвата на действие на Парламента, като по този начин увеличава влиянието му при вземането на решения в ЕС. Парламентът трябва да увеличи експертните си умения по законодателни въпроси, за да бъде равен на Комисията и на държавите-членки. Ние представляваме европейските граждани и се нуждаем от съответните ресурси, ако искаме да защитим интересите им. Ето защо подкрепих доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Göran Färm (S&D), в писмена форма. (SV) Считам, че комисиите, които след влизането в сила на Договора от Лисабон ще бъдат по-натоварени, трябва да бъдат подпомогнати. Това оправдава едно увеличение на персонала на секретариата на Парламента и на групите в тези комисии. Обаче не споделям мнението, че членовете на ЕП се нуждаят от по-голям персонал. Искам да видя как ресурсите на Парламента се подпомагат преди всичко чрез преразпределяне и чрез мерки за подобряване на ефективността, така че общият бюджет да не се увеличава.

Като ръководител на група в комисията по бюджети от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент заех тази позиция и на преговорите с председателството на Парламента. В крайна сметка стигнахме до компромис в смисъл, че предложението сега ще бъде частично финансирано чрез икономии от 4,4 млн. евро. Все още смятам, че в предложението трябва да бъдат включени допълнителни икономии, но тъй като имах активна роля в преговорите, избрах да подкрепя постигнатия компромис.

 
  
MPphoto
 
 

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма.(PL) Влизането в сила на Договора от Лисабон вероятно ще доведе до значително повишаване на натовареността на Парламента. По-специално това ще доведе до по-широко използване на обикновената законодателна процедура, което ще засегне около 95% от приетото законодателство. Допълнителните бюджетни и човешки ресурси ще позволят на Парламента да изпълни новата си роля на съзаконодател заедно със Съвета.

 
  
MPphoto
 
 

  Mairead McGuinness (PPE), в писмена форма. (EN) Подкрепих доклада Maňka за изменение на бюджета на Европейския парламент, като напълно съзнавам чувствителността на темата за увеличените бюджети в момент, когато гражданите са приканени да приемат по-ниски заплати и когато се губят работни места. Заради Договора от Лисабон работата в Европейския парламент безспорно нарасна. Възнамерявам да използвам сумата за допълнителна помощ, за да осигуря възможност за работа на някои студенти от многото, които кандидатстват за работа в моя офис.

Това ще им даде заплата и ценен опит, който, надявам се, ще им помогне в бъдещата им кариера. Обаче считам, че Парламентът трябва да преразгледа цялостните ни методи на работа и на формиране на персонала с цел да се подобри нашата ефективност и ефикасност.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Договорът от Лисабон даде на Парламента нови правомощия. Това означава допълнителна административна работа, така че членовете на ЕП имат нужда от квалифицирани съветници. Новата ситуация създава два проблема: повишени разходи, произтичащи от необходимостта от повече сътрудници, както и допълнително пространство, за да могат те да изпълняват задълженията си при добри условия на труд. Ситуацията води до повишаване на разходите. Трудно е да се обясни това по време на сегашната криза, но ако работата на Парламента трябва да бъде на ниво, той трябва да разполага с необходимите финансови и човешки ресурси. Ето защо гласувах „за“.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на доклада. Това може да изглежда като демагогия или друга групова привилегия, но в случая не е така. Измененията на бюджета са важни и от съществено значение за правилното управление на жизнеспособността и дейността на Парламента.

Като членове на Европейския парламент след приемането на Договора от Лисабон ние сме призвани да поемем важна и ясна задача. Поради това са ни необходими сътрудници и експерти, които могат да ни помогнат в ежедневната работа. За това са необходими ресурси. Според мен, а надявам се и според моите колеги, тези ресурси ще доведат до още по-ефективна, ефикасна и целенасочена работа.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Заедно с още 16 члена на ЕП от моята група аз се подписах и гласувах в подкрепа на изменението, отхвърлящо транша. Причината е, че според мен е изключително важно да покажем, че голяма част от членовете на ЕП не са съгласни с увеличаването на помощта за сътрудници по време на икономическа криза.

При окончателното гласуване обаче подкрепих доклада Maňka, коригиращ бюджета на Парламента за 2010 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Eva-Britt Svensson (GUE/NGL) , в писмена форма. (SV) Гласувах против доклада относно допълнителния бюджет за 2010 г. Увеличаването на помощта за сътрудници на членовете на ЕП с 1500 евро на месец, за да може те да се справят с нарасналите ангажименти, произтичащи от Договора от Лисабон, не е разумно. Първо, не може да се наемат висококвалифицирани служители за 1500 евро на месец. Второ, в работните помещения на Парламента няма място за нови служители. Трето, една част от бюджетните средства бяха извадени от резерва специално за изграждане на инвестиции. Четвърто, за бюджет 2011 г., категория 5, докладчикът, г-жа Trüppel, заяви, че добавките за секретарска работа не могат да бъдат гарантиране в бъдеще, докато не бъде направена оценка за ползата от тях. Смятам въпросното увеличение за неоснователно, тъй като добавките за секретарска работа и без това са високи, и то в момент, когато безработните, самотните жени, пенсионерите и други социално уязвими групи са принудени да правят жертви, за да спасят заплетения проект за еврото.

 
  
  

Доклад: Ryszard Czarnecki (A7-0096/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) В името на прозрачността — която гражданите изискват — и добрия ред, аз не мисля, че Съветът е свободен от задължението си да дава обществен отчет за средствата, които са му предоставени. Ето защо съм съгласен с решението на докладчика да бъде отложено решението относно освобождаването от отговорност на сметките на Съвета, докато бъде представена изисканата допълнителна информация.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Подкрепям отлагането на решението относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2008 г. в интерес на прозрачността и дисциплината не само от гледна точка изпълнението на бюджета, но също и на пълния контрол върху използването на всички финансови ресурси на ЕС. Това ще даде на Съвета възможност да получи всички обяснения и информация, които са необходими за осигуряване на решение, одобрено от Парламента. Това е от абсолютно жизнена важност за доверието към европейските институции и общественото доверие към управляващите. Нещо повече, тук става дума за основно зачитане на политиките и указанията, определени от демократичните органи, и от тези, които са правно упълномощени да ги осъществят.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Процедурата по освобождаване от отговорност за изпълнението на бюджета е важна и законодателните и контролни функции на Парламента зависят от нея.

Не е необходимо отново да отбелязвам контролните правомощия, които Парламентът е придобил през годините, благодарение не на последно място на бюджетната процедура, въз основа на което той успя да превърне задължителното отчитане на европейските институции в сериозен и важен въпрос. Нещо повече, той е от основно значение също и в светлината на очакванията на нашите граждани.

Във време на криза като сегашната европейските граждани се призовават да направят изключителни жертви и ние трябва да провеждаме внимателен и точен контрол върху бюрократичните или действителните управленски разходи. Поради причините, които изложих, поздравявам докладчика и изразявам съгласието си.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, защото съм съгласен с факта, че трябва да отложим решението за освобождаване от отговорност за октомври.

 
  
MPphoto
 
 

  Konrad Szymański (ECR), в писмена форма.(PL) Гласувах против освобождаването от отговорност по отношение на бюджета на Съвета за 2008 г., защото финансовата документация на Съвета беше получена в Парламента в последния момент. Контролът от страна на Европейския парламент върху финансите на Съвета е далеч от това да бъде прозрачен.

 
  
  

Доклад: Miroslav Mikolášik (A7-0106/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. (RO) През последните няколко години се наблюдава постоянно, бързо нарастване на необходимостта от трансплантации на органи в рамките на Европейския съюз. Макар че за момента недостигът на органи продължава да бъде най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени, има много повече трудности, свързани с различните системи за трансплантации, които се използват в държавите-членки.

През 2008 г. Европейският парламент, посредством приетата през април резолюция, призова Европейската комисия да изготви директива, съдържаща правната рамка за гарантиране на качеството и безопасността на даряването на органи в рамките на Европейския съюз. Впоследствие Комисията внесе предложение за директива, което беше обсъдено в Европейския парламент и което съдържа следните три цели: гарантиране на качество и безопасност за пациентите в целия ЕС, осигуряване на защита на донорите и улесняване на сътрудничеството между държавите-членки.

Гласувахме в подкрепа на компромиса, постигнат между Парламента, Съвета и Комисията, тъй като се нуждаем от общи стандарти за качество и безопасност на равнище ЕС за осигуряването, транспортирането и използването на човешки органи. Това е мярка, която ще улесни обмена на органи и така ще бъде от полза за хиляди пациенти в Европа, които се нуждаят от такова лечение всяка година.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Подкрепям доклада относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация. С оглед на нарастващото търсене на трансплантации в Европейския съюз и дисбаланса между броя на чакащите за трансплантация пациенти и броя на дарените органи трябва да се стремим да избегнем комерсиализирането на донорството и да спрем незаконната търговия с органи. За тази цел трябва да прилагаме стриктно законодателство относно живите донори, да гарантираме прозрачността на списъците на чакащите за органи, да въведем строги правила за поверителност, за да защитим личните данни на донорите и чакащите за органи, и да определим степента на отговорност на лекарите. След като бъдат приети общи стандарти за качество и безопасност, ще бъдат създадени възможности за трансграничен обмен на органи и това може да увеличи броя на извършените трансплантации.

 
  
MPphoto
 
 

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. (PT) През последните пет десетилетия трансплантирането на органи се превърна в ефективна практика на световно равнище, която допринесе за подобряване на качеството на живот и повишаване на продължителността на живота на пациентите. Директивата установява правила, чиято цел е да гарантират високи стандарти за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за присаждане в човешкото тяло, за да се гарантира високо равнище на опазване на човешкото здраве. Директивата въвежда национални програми за качество, които определят стандарти и практики за процесите на трансплантации в държавите-членки. Тя също така излага в по-големи подробности процеса на осигуряване на органите и въпросите, свързани с информационната система.

Проследяемостта и защитата на донорите и реципиентите също заслужават специално внимание. Гласувах в подкрепа на доклада заради трите му главни цели: гарантиране на качество и безопасност за пациентите на равнище ЕС, осигуряване на защита на донорите и улесняване на сътрудничеството между държавите-членки. Все пак искам да подчертая, че програмите за трансплантации на органи трябва да спазват принципа на доброволно и неплатено донорство, вече залегнал в предишното законодателство за веществата от човешки произход, и че те не трябва да се продават под никаква форма.

 
  
MPphoto
 
 

  Gerard Batten, John Bufton, David Campbell Bannerman и Derek Roland Clark (EFD), в писмена форма. (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство счита, че протичащото развитие и подобряване на действащата международна мрежа от бази и агенции за обмен на органи няма да бъде подпомогнато от опитите на ЕС да обсеби и регулира тази мрежа. Напротив, има вероятност даряването на органи в малкото държави, където има много донори, да намалее, ако търсенето на органи от големия брой държави, където има малко донори, бъде направено задължително от ЕС. Нещо повече — има вероятност във втория вид страни полученото като резултат изобилие от пратени от чужбина органи да намали даряването на органи и там. С оглед на това членовете на Партията за независимост на Обединеното кралство гласуваха против доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. (FR) Гласувах за проекта за директива относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация. Директивата обхваща всеки етап от веригата — от даряването до трансплантацията — и гарантира сътрудничество между държавите-членки. Ефективната система за трансплантации не се основава само на подкрепата на донорите; тя зависи и от правилното използване на информацията и качеството на мрежата, посредством която се споделя тази информация. Затова подкрепих идеята за създаване на европейска база данни с информация за наличните органи, както и на общоевропейска система за сертифициране, която да гарантира, че наличните човешки органи и тъкани са били получени законно. Наистина, за да се гарантира равен достъп до налични органи, органите трябва да се даряват само на доброволни начала, без никакво заплащане. Все пак принципът да не се заплаща за органи няма да попречи на живите донори да бъдат компенсирани, при положение че тази компенсация се свежда само до покриване на разходите и пропуснатите приходи в резултат на даряването. Подобна прозрачна, безопасна и ефективна система за даряване е единственият начин да се справим с трафика на органи.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Гласувах в подкрепа на предложението за директива по следните причини: 1. Предвид повишеното търсене на органи за трансплантация и ограниченото предлагане, което често принуждава пациентите да търсят решения на проблема си извън националните граници, приемането на общностно равнище на обща рамка на стандарти за качество и безопасност и създаването на мрежа за сътрудничество и взаимно информиране са абсолютно необходими, за да се подобрят опазването на общественото здраве и услугите за пациентите. 2. Националните разпоредби, уреждащи процедурата за даване на съгласие за даряване на органи, изборът на които остава от компетентността на държавите-членки, не са засегнати по никакъв начин. Напротив, предложението за директива допълва действащата законова рамка на всяка държава-членка на ЕС с конкретни стандарти за качество и безопасност през цялата процедура за трансплантация, като в същото време гарантира отсъствието на каквито и да е спекулации и предпазва анонимността и сигурността на личните данни както на донора, така и на реципиента. 3. Случаите на трафик на органи се свеждат до минимум и се укрепва доверието на потенциалните донори с крайната цел да се увеличи броят на донорите. 4. Държавите-членки налагат санкции в случай на нарушение на законодателството, свързано със самоличността на донорите или реципиентите.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах за доклада относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация, тъй като той допринася за намаляване на списъците на чакащите операция европейски пациенти. Неприемливо е всеки ден да умират средно по 12 души, чакащи за трансплантация. Директива ще улесни даряването и трансплантирането на органи, както и техния обмен между държавите-членки на ЕС, което ще бъде от полза за хиляди болни европейци.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Недостигът на органи за трансплантация подхранва един ужасяващ пазар, който засяга предимно развиващите се страни, но също и нуждаещи се хора в Източна Европа. Споделям опасението, че е трудно да се справим с тази жестока търговия, както и относно ужасяващите последици за хората, които биват лишени от органите си, било то принудително или не: жесток спад в качеството на живот, хронични заболявания и в много случаи — смърт. Приемането на общи правила създава равни условия в Европейския съюз по отношение на изискванията и отговорностите, което е в рязък контраст с мрачната ситуацията, която описах.

Пациентите и донорите ще се ползват от условия, наблюдение и защита, с каквито не разполагат участващите в мрежи за трафик, а държавите-членки вече ще могат да си сътрудничат ефективно. Споделям мнението на докладчика, че даряването трябва да е алтруистично, доброволно и неплатено и че донорът трябва да получава обезщетение само за разходите или неудобствата, понесени при даряването. Считам, че колегата г-н Mikolášik е предложил добри изменения, които подобряват първоначалния текст; те явно се дължат на медицинската му подготовка и на факта, че той следи проблема от миналата парламентарна сесия насам.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Горещо приветствам предложението и трите му основни цели: гарантиране на качество и безопасност за пациентите на равнище ЕС, осигуряване на защита на донорите и улесняване на сътрудничеството между държавите-членки. В ЕС като цяло има широк социален консенсус по въпроса за даряването на органи за трансплантация. Въпреки това, заради различия в културата и традициите, както и в системата на организация, в държавите-членки съществуват различни подходи към този въпрос. Искам да подчертая, че макар и да има за цел поддържане или опит за постигане на хармонизация на мерките за качество и сигурност, директивата не трябва да създава допълнителна административна тежест за държавите-членки. Тя по-скоро трябва да предоставя достатъчно възможности за гъвкавост, за да не застрашава вече съществуващи добри практики. Предложението за директива въвежда общи, задължителни стандарти за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация, с цел да осигури високо равнище на опазване на здравето в целия ЕС. Подкрепям мнението на Комисията, че програмите за трансплантация на органи трябва да спазват принципа на доброволно и неплатено даряване. Даряването на органи трябва винаги да е безвъзмездно и да е защитено срещу евентуална комерсиализация.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Трансплантациите на органи са важно средство за рехабилитация на пациенти, страдащи от редица заболявания, които причиняват водещи до фатален край проблеми с някои органи. Броят на трансплантациите в Европейския съюз е нараснал, спасявайки и удължавайки живота на много хора. Все още обаче има дълги списъци с чакащи за трансплантация. Гласуването ни в подкрепа на доклада е израз на нашето съгласие с подобренията, които той се опитва да внесе в сегашната ситуация. Освен с качеството и безопасността, както и с въвеждането на процедури за осигуряване и транспортиране, тези промени са свързани със защитата на донорите и реципиентите, като се обръща съответното внимание на етичните принципи и принципа на безвъзмездност. Докладът разглежда и пораждащия безпокойство въпрос за трафика на човешки органи по начин, който ни се струва подходящ.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Целта на директивата е пределно ясна: нуждаем се от повече органи за пациентите и от по-тясно сътрудничество между държавите-членки по този въпрос и в борбата срещу трафика на органи. Следователно едно от основните положения на този нов законодателен акт предвижда назначаването на нов орган във всяка държава-членка, който да отговаря за спазването на стандартите за качество и безопасност на органите. Тези органи ще отговарят за гарантирането на качеството и безопасността на органите „в хода на целия процес — от даряването до трансплантирането — както и при оценяването на качеството и безопасността по време на възстановяването и последващото наблюдение на съответния пациент“. Новата директива изисква също работещите в сферата на здравеопазването, които участват във всички етапи на процеса — от даряването до трансплантирането или отстраняването на органа — да бъдат подходящо квалифицирани. За тази цел за тях трябва да бъдат разработени специфични програми за обучение. Заради всички тези причини гласувахме в подкрепа на предложението. Затова и аз гласувах „за“.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Трансплантацията на органи може да спаси човешки живот, но само когато се трансплантира здрав орган от съвместим донор. За съжаление в миналото нееднократно са били допускани грешки, което прави още по-наложително въвеждането на стандарти за качество и безопасност в тази област. Струва си да се обсъди и фактът, че мюсюлманите често охотно приемат даряване на органи, но като цяло не са готови да даряват органи заради религията си. Надявам се, че докладът ще спомогне за подобряване на стандартите за качество и безопасност, поради което гласувах в негова подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Желая да заявя подкрепата си за доклада на г-н Mikolášik. Нарастващата нужда от налични органи за трансплантация с оглед на трансграничния обмен и значителните различия между системите за трансплантация, приети в различните държави-членки, изисква да се задълбочи сътрудничеството и да се укрепят общите разпоредби относно качеството и безопасността на органите.

Предложението за директива предвижда да постигне тези цели, като се съсредоточи върху увеличаването на броя на трансплантациите и повишаването на стандартите за качество в процесите на даряване, осигуряване, проверка, съхраняване, транспортиране и присаждане. Освен това, подчертавайки принципа на доброволно даряване в противовес на търговията или трафика на органи, то цели да гарантира правата на донорите и пациентите. Макар и да признава необходимостта от хармонизиране на мерките за качество и безопасност, докладчикът подчертава, че директивата не трябва да създава допълнителна административна тежест за държавите-членки и трябва да предоставя достатъчно гъвкавост, без да застрашава съществуващите добри практики.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Трансплантацията е една от медицинските специалности, които отбелязаха най-голям напредък през последните десетилетия, постигайки значителен успех и играейки решаваща роля за спасяването на човешки живот. Парадоксален е фактът, че именно успехът на трансплантацията, наред с други фактори, доведе до нарастващ брой кандидати за трансплантации на органи, в резултат на което има дълги списъци от чакащи. Той стана причината и за човешки трагедии — смъртта на близо 12 пациенти в ЕС всеки ден, които не са получили органа, от който се нуждаят, за да оцелеят. Един от начините този проблем да се ограничи максимално е обменът между държавите-членки на ЕС, който да осигури по-добра съвместимост между донор и реципиент за по-кратък период и по-висока степен на приемане на органи. Този обмен обаче изисква да се въведат повсеместно стандарти за качество и безопасност, както е посочено в настоящата директива на Парламента и на Съвета. Така докладът Mikolášik относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация, допринася значително за намаляването на недостига на органи и осигуряването на основна защита за здравето на реципиента и живия донор. Затова сме щастливи да го приветстваме.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. (IT) Трансплантациите на органи без съмнение са един от най-позитивните аспекти на напредъка в областта на здравеопазването, но в същото време те откриват пътя за редица проблеми, свързани с правата на донорите и пациентите, които трябва да се разглеждат от етична, социална, правна и икономическа гледна точка.

Въпросът е да се даде ход на положителен процес за справяне с големия дисбаланс между потребностите и броя на наличните органи, без да се прави компромис с принципа на неплатено, доброволно даряване, за да се предотвратят всякакви форми на търговия и незаконен трафик, като в същото време се гарантира качеството и безопасността на органите за трансплантация с мерките, които осигуряват както поверителност, така и проследяемост.

Приемането на общи стандарти за качество определено е стъпка напред, която трябва да бъде приветствана като част от рамка, към която Световната здравна организация може да даде допълнителен принос. При създаването на европейска база данни обаче е важно да внимаваме да не налагаме ненужно строга рамка и да не създаваме допълнителна бюрокрация, която да застраши сегашния напълно подходящ и ефективен процес.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Подкрепих доклада на нашия колега Mikolášik относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация, тъй като той е една много спешна мярка за удължаване на продължителността на живота на над 60 000 души в Европа, които чакат за трансплантация. Надявам се, че това ще даде възможност за по-лесно и по-безопасно получаване на органи.

 
  
MPphoto
 
 

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма.(CS) Гласувах в подкрепа на доклада, макар че е необходимо, наред с желаното усилие за уеднаквяване на изискванията за безопасност и качество на човешките органи, предназначени за трансплантация, да се фокусираме в частност върху повишаването на броя на донорите в различните държави-членки, отчитайки различните национални традиции на здравните системи. Затова е необходимо да се направи обстойна оценка на тази област от гледна точка на принципа на субсидиарност.

 
  
MPphoto
 
 

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. (EN) С радост подкрепих доклада при гласуването му в Парламента. В югоизточните райони на Англия много семейства стават жертва на суровата действителност на недостига на органи, необходими за трансплантация. Докладът спомага за създаването на трансграничен стандарт на ЕС, който може да осигури по-добро предлагане към и в рамките на ЕС, така че семействата на хора, нуждаещи се от органи, да могат по-лесно да получат надежда да облекчат състоянието си.

 
  
MPphoto
 
 

  Konrad Szymański (ECR), в писмена форма.(PL) Подкрепих доклада относно стандартите за безопасност при даряването на органи, тъй като той включва принципа за некомерсиализация.

 
  
  

График на месечните сесии на Европейския парламент през 2011 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма.(PT) Европейският парламент прие графика на пленарните сесии през 2011 г. Жалко е, че 200 млн. евро годишно от парите на данъкоплатците продължават да се харчат за провеждане на 12 сесии в Страсбург на година. Лицемерието стига дотам, че дори не спазва разпоредбите на Договорите, тъй като спазването означава по една сесия месечно, с други думи, включително и през август. Законните стремежи на Страсбург могат да бъдат удовлетворени чрез постоянно установяване на една или две служби на Европейския съюз в града. Що се отнася до „цирка“, очевидно трябва да спре. Освен това няма никакъв смисъл Европейският парламент да се събира 48 дни от годината в град, който не разполага с преки въздушни връзки почти с нито една от столиците на държавите-членки.

А съществуващите линии са с търговски разписания, които са напълно несъвместими с парламентарната дейност. Очевидно е, че държавните и правителствени ръководители, които вземат тези решения, пътуват с частни самолети и не губят десетки или стотици часове годишно, за да стигнат до Страсбург.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма.(DE) Гласувах против предложението на някои колеги една сесия да се раздели на две части, но все пак да се провежда в рамките на една седмица. Освен факта, че е безсмислено, допълнителното пътуване ще доведе до излишни разходи и загуба на ценно работно време.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма.(EN) Подкрепих с готовност изменението, предлагащо двете септемврийски сесии да се обединят в една. Аз съм голям привърженик на идеята двете седалища на ЕП да се ограничат до едно в Брюксел. Затова подкрепям всяка инициатива да се откажем от седалището в Страсбург.

 
  
  

Резолюция: Добавки в храни, различни от оцветители и подсладители (включване на тромбин от говежди или свински произход) (B7-0264/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Въпросите, свързани с начина на хранене и здравето на гражданите, са изключително чувствителни и трябва да бъдат разглеждани внимателно и обективно. Случаят е тъкмо такъв при разискването относно разрешаването на добавките в храни като тромбин. Тромбинът е продукт, извлечен от животинска (говежда или свинска) плазма и кръв, заздравяващите свойства на който се използват в производството на храни от селскостопански произход за възстановяване на месо от отделни парчета. Тази добавка отговаря на четирите критерия от Регламент (ЕО) № 1333/2008 за допускане на употребата й: добавките в храни не трябва да пораждат опасност при употреба (потвърдено от Европейския орган по безопасност на храните в становището му от 2005 г.); трябва да има основателна технологична необходимост за употребата им (много е полезен като стабилизатор); употребата им не трябва да заблуждава потребителя (употребата се ограничава до предварително опаковани, следователно етикетирани продукти); те трябва да носят предимства и ползи за потребителя (стабилизира се крайният продукт). Освен това преобладаващото мнозинство от държавите-членки призовават тромбинът да бъде одобрен. Поради това, тъй като тази добавка не представлява риск за здравето и играе реална роля при приготвянето на храните, нямаше причина за съпротива срещу одобряването й.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах „за“ резолюцията, която има за цел да ограничи употребата в хранителните продукти на добавки в храни, които са опасни за здравето, за да се опази здравето на потребителите. Действащото понастоящем законодателство в Европейския съюз предвижда, че добавки в храни могат да се използват, ако носят предимства и ползи за потребителите. Тъй като предимствата и ползите от тромбина („лепило за месо“) за потребителите не са доказани и процесът на съединяване на много отделни парчета месо значително повишава риска то да бъде заразено с бактерии, аз не подкрепих предложението за допускане употребата на тази добавка в храни в говежди и свински продукти. Освен това трябва да се стараем да не допуснем такива продукти, обработени с „лепило за месо“, да попадат в обществени заведения, където се сервира храна.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. (FR) Аз гласувах „за“ резолюция, призоваваща тромбинът да не се използва в месо. Тромбин се използва като „лепило“ във възстановено месо. Той представлява риск за здравето, защото процесът на съединяване в едно на различни изрезки от месо значително увеличава повърхностната част на храната, която може да е била заразена с бактерии. Освен това възстановеното месо би могло да заблуди потребителите, желаещи да купят месо.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента, тъй като тя не позволява използване на храни, съдържащи добавки и ензими, като например тромбин, които са опасни и увреждат качеството на храната и безопасността на потребителите. Гаранциите, дадени от Комисията, са не само неубедителни и недостатъчни, но също така засилват загрижеността ми. Освен това Комисията и самият член на Комисията не показаха необходимата информираност, както показа и неотдавнашното им решение за даване на лиценз за модифицираните картофи.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Предложението за резолюция изразява някои резерви относно употребата на ензимен препарат на основата на тромбин с фибриноген като добавка в храни за възстановяване на храни, които според нас са уместни. Предложенията на Комисията не дават отговор в пълна степен на резервите. Остават съмнения за възможността за използване на непакетирани възстановени продукти, скривайки информация, необходима за потребителя, както и относно ефикасността на забраната на използването на тези продукти в ресторанти и други обществени заведения, където се сервира храна.

Комисията сама отчита, че използването на тази добавка в храни би могло да заблуди потребителя относно състоянието на готовата храна. Предлаганото решение за горния проблем при етикетирането не би могло да е достатъчно, само по себе си, за справяне с проблема. Остават съмнения и по отношение процеса на свързване на храните (например студено свързване без добавяне на сол и без последващ процес на нагряване) и безопасността на крайния продукт. Поради това смятаме, че резолюцията заслужава нашата подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. (FR) Много съжалявам за приемането на резолюцията относно забраната на тромбин от говежди или свински произход. Текстът няма сериозна научна основа. Наистина, тази добавка в храни, която се извлича от животинска плазма или кръв и се използва в предварително опаковани продукти за съединяване на отделни парчета месо, отговаря на всички критерии за здраве и безопасност, определени от Европейския орган по безопасност на храните. Тя е разрешена във Франция и се използва в приготвянето на кървавица например. Затова е важно да вземаме решенията си на основата на данни, предоставени от учените, а не от средствата за масово осведомяване. Нека не изпадаме в емоционално разискване! Нещо повече, твърди се, че изискванията към етикетирането на продуктите, съдържащи тази добавка, са направени по-строги. Думата „тромбин“ и фразата „възстановено месо“ като че ли ясно се посочват. Поради това никога не е ставало дума за заблуждаване на потребителите, които, по всичко личи, са били по-добре информирани.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. (FR) Заложени са безопасността на храните и здравето на европейските граждани. Този въпрос е бил повдигнат в рамките на Парламента в случая с тромбин, който е добавка в храни, използвана за „залепване“ заедно на парчета месо и чиито окончателен външен вид би могъл лесно да подведе потребителя. Производителите на хранителни продукти от селскостопански произход вече бяха доволни от това колко разпространена беше станала употребата на това вещество и с право, защото тя им позволяваше да се отървават от отпадъците си от месо и да продават евтино парчетата с лошо качество. Макар че Европейският орган по безопасност на храните стигна до заключение, че тромбинът е безвреден, аз продължавам да съм много скептично настроена за тези резултати. Време е да се покаже на Комисията, че безопасността на храните и здравето са неща, които са предмет на загриженост за Европейския парламент. Поради това приветствам гласуването, чрез което този ензим беше отхвърлен.

 
  
MPphoto
 
 

  Christa Klaß (PPE), в писмена форма. (DE) Не можем да допуснем потребителят да бъде заблуждаван от добавката в храни тромбин. Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. регламентира условията за добавките в храни в целия ЕС и сега се готвим да включим нови вещества в него. Възловото нещо тук е безопасността на веществата. За да отговори на потребителското търсене на храна, която изглежда привлекателно, хранителната промишленост е създала вещества, които се добавят само за по-добър външен вид. Едно такова вещество е тромбинът, който се получава от годни за консумация от човек части от животни и който не е вреден за здравето. Ролята му е да съединява отделни парчета месо, за да се получи един цял месен продукт.

Макар сам по себе си да не представлява опасност за здравето, представянето на отделни парчета залепено заедно месо за едно парче шунка се явява измама на потребителя. Макар такива продукти да не могат следователно да бъдат забранени на основание грижа за човешкото здраве, те трябва да бъдат етикетирани много ясно и недвусмислено, посочвайки не само наименованието на продукта, но също и въздействието му и ясно обозначение като преработен продукт. Парче месо, съединено в едно цяло с тромбин, никога не трябва да се пуска в продажба като шунка. Вместо това то трябва да бъде ясно означено като „съчетание от парчета месо, обработени с тромбин“. Аз ще гласувам в подкрепа на одобряването на това вещество само ако наложим изискване за ясно етикетиране.

 
  
MPphoto
 
 

  Mairead McGuinness (PPE), в писмена форма. (EN) Днес Парламентът гласува за блокиране разрешаването на тромбин за употреба като добавка в храни. Ние още не знаем за последиците от това решение, което се основава на емоционална реакция по повод възстановено месо, а не на научна оценка на самия ензим. Комисията ясно посочи, че EFSA, Европейският орган по безопасност на храните, е заявил, че проблеми във връзка с безопасността няма.

Предложението на Комисията би позволило продуктът да бъде използван само в предварително опаковани, ясно етикетирани, комбинирани месни продукти като наименованието на ензима тромбин — продукт, извлечен от кръв — фигурира в списъка на съставките. Понастоящем тромбинът се използва. След днешния ден той няма да бъде разрешен. Разумно ли е Парламентът да започне да казва на хората какво да ядат, вместо да им осигурява информация какво ядат? Има разлика.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Предложението, което казва, че тромбинът от говеда и/или свине трябва да бъде включен в списъка на добавките в храни, одобрени в ЕС, не ни дава никаква гаранция, че това вещество има ясни предимства и изгоди за потребителите, и в крайна сметка това може да заблуди потребителите. Освен това целият процес на съединяване на различни парчета месо много увеличава повърхността, която може да бъде заразена с болестотворни бактерии. Ето защо гласувах по този начин.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Като погледнем по-конкретно нарастващите равнища на алергии и непоносимост към храните и факта, че знанията в тази област постоянно се развиват, наложително е да регламентираме добавките. Именно поради скандалите в миналото е много важно да не допуснем никаква възможност потребителят да бъде заблуждаван. Желателно е да се проведат повече изследвания за безопасността и поносимостта на някои добавки, като например аспартам, но това не беше предметът на резолюцията. При все това гласувах в нейна подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. (RO) Гласувах против резолюцията, тъй като тромбинът е добавка, която не може да се разглежда като повод за загриженост от гледна точка безопасност на храните. Месото, което включва тромбин сред своите съставки, би могло да се продава само с етикет, посочващ „комбинирани части месо“, а всички съставки би могло да бъдат изписани на етикет в съответствие с правните разпоредби. Това би позволило на гражданите да правят информиран избор и означава, че не бихме могли да заблудим никого. Използването на тромбин би могло да позволи на много граждани да купуват хранителни продукти на много по-достъпни цени.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. (DE) Аз съм против използването на тромбин за залепване заедно на различни парчета месо, предимно от лошо качество. Като цяло потребителите не са наясно какво се случва и биват заблудени. От друга страна, процесът не води до доказуеми изгоди и предимства за потребителите. Поради това гласувах в подкрепа на доклада, който цели да ограничи тези практики.

 
  
MPphoto
 
 

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах „за“ резолюцията, тъй като съм съгласен, че употребата на добавки в храните трябва да бъде умерена — тя е оправдана само ако дава на потребителите допълнителни предимства или изгоди. Но не мисля, че „лепилото за месо“ тромбин отговаря на това изискване. Ако употребата на „лепило за месо“ стане много широко разпространена, за потребителите би било трудно да разграничат между истинското месо и парчетата месо, залепени заедно. Както се отбелязва в доклада, това увеличава риска от инфекция на месото. Тромбинът би бил изгоден само за производителите, на които би позволил да предлагат парчетата месо, които иначе не биха били полезни за никого. Във всички други отрасли Европейският съюз се опитва да се бори с имитациите и фалшификациите. Не мисля, че хранителната промишленост трябва да прави изключение.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Защитата на потребителите е една от основните задачи на Европейския парламент, а европейските потребители често не са наясно с естеството на продуктите, които се готвят да купят, и добавките, които те съдържат.

Ясното и точно етикетиране безспорно е важно. Но в качеството ни на законодатели трябва да забраним определени вредни продукти. Макар проектът за директива на Комисията да не позволява използването на тромбин като добавка в храни в месни продукти, предлагани в ресторанти или други обществени заведения, където се сервира храна, съществува безспорен риск месо, съдържащо тромбин, да намери място в месни продукти, сервирани в ресторанти или други обществени заведения, където се сервира храна, предвид по-високата цена, която може да бъде получена за парчетата месо, поднесени като отделен месен продукт.

Условията за етикетирането, съдържащи се в проекта за директива на Комисията, не биха могли да предпазят от създаване на невярно или заблуждаващо впечатление в потребителите, че става дума за отделен продукт от месо, и поради това има риск потребителите да бъдат заблудени и да им се попречи да направят информиран избор по отношение потреблението на месни продукти, съдържащи тромбин. Поради това съм съгласен с мнението, изразено в резолюцията.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (FR) Много съм доволен от днешния вот, забраняващ тромбина. Това е победа за потребителите. Проблемът при тромбина не е рискът, който той създава, макар и да има свързани с това здравни въпроси, а заблуждаващото му естество. Ако човек не е подготвен, невъзможно е да разграничи с просто око парче месо от друго парче месо, което е съединено с тромбин.

Това е много заблуждаващо. Използването на тромбин е равносилно на пускане на пазара на някакво предварително фабрикувано, изкуствено месо. Не мога да разбера как това би било от полза за потребителите. При все това тромбинът се използва в някои държави-членки без дори потребителите да бъдат информирани. Опитите за измама на потребителите и за прикриване на истината трябва да се прекратят. Не това е начинът, по който производителите ще си върнат доверието на потребителите.

 
  
MPphoto
 
 

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. (EN) Напълно подкрепям резолюцията и усилията да не се допусне одобряването на тромбин или „лепило за месо“. Той е заблуждаващ за потребителите, защото те приемат, че купуват отделно парче месо, а всъщност купуват много парчета, които изкуствено са свързани заедно. Браншът твърди, че използването на това вещество им позволява да създават евтино месо за хора, които не могат да си позволят по-скъпи продукти, но фактът е, че той позволява на бранша да продава по-малки парчета месо за повече пари, а не за по-малко.

Съществува също и въпросът за здравето — многото малки парчета месо, залепени заедно, имат много по-голяма площ на повърхността, отколкото отделното по-голямо парче, които значително увеличава площта, на която могат да се развият болестотворни бактерии.

Заблуждаването на потребителя противоречи на правото на ЕС и съществуват потенциално сериозни последици за здравето от използването на това вещество по този начин. Ето защо гласувах в подкрепа на резолюцията.

 
  
MPphoto
 
 

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. (FR) Приветствам приемането, със „съвсем малко мнозинство“ (370 гласа, като ни трябваха 369), на резолюцията, която предпазва потребителите от употребата на тромбин като „лепило за месо“ като добавка в храни, използвана за залепване на парчета месо, за получаване на продукт на основа отделно парче месо. Използването му очевидно е потенциално заблуждаващо за потребителите от гледна точка на качеството на продукта, който купуват. Поради това беше мой дълг и дълг на колегите ми от ЕП категорично да се противопоставим на желанието на Комисията да позволи на производителите на храни от селскостопански произход да използват новата добавка в храните, единствената цел на което в крайна сметка е да се получат нови печалби, съпроводено с незачитане защитата на правата на потребителите, едно от които е да получават точна информация за храната, която изберат да консумират.

 
  
  

Доклад: Andres Perello Rodriguez (A7-0103/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. (RO) През 2008 г. Европейската комисия изготви план за действие относно донорството и трансплантацията на органи (2009-2015 г.) с цел да активизира сътрудничеството между държавите-членки в областта на даряването на органи чрез обмен на добри практики. Посочените в този план дейности допълват европейската правна рамка, изложена в предложението за директива на Комисията относно донорството и трансплантацията на органи. Макар че в момента има значителни различия между държавите-членки по отношение на практиките и резултатите, обменът на информация и добри практики ще помогне на държавите, където има недостатъчна наличност на органи, да повишат тази наличност.

Останалите посочени в плана действия целят да подобрят качеството и безопасността на трансплантациите на органи, създавайки регистър за оценка на резултатите след трансплантацията и изграждайки система за обмен на органи за специфични случаи, като например деца или възрастни със специални нужди. Гласувах, заедно с колегите си членове на ЕП, в подкрепа на този план, който ще улесни сътрудничеството между държавите-членки и ще предприеме мерки за борба с незаконния трафик на органи.

 
  
MPphoto
 
 

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. (PT) Трансплантацията на органи е доказано незаменима при лечението на определени заболявания и предоставя възможността да се спаси човешки живот, предлага по-добро качество на живот на пациентите и има най-добро съотношение разходи/ползи в сравнение с други заместващи лечения. И все пак има няколко обезпокоителни проблема, свързани с това лечение, не на последно място рискът от пренасяне на болести, ограничената наличност на органи и трафикът на органи.

Към момента няма база данни, обхващаща целия Европейски съюз, която да съдържа информация за органите, предназначени за даряване и трансплантация, или за живите или починали донори, нито пък общоевропейска система за сертифициране, която да удостоверява, че човешките органи и тъкани са били придобити законно. Гласувах в подкрепа на доклада, защото приветствах Плана за действие относно донорството и трансплантацията на органи (2009-2015 г.), който беше приет от Комисията през декември 2008 г. и който създава подход на сътрудничество между държавите-членки под формата на набор от приоритетни действия, основаващи се на определянето и развиването на общи цели, и оценяването на дейностите за донорство и трансплантация посредством договорени показатели, които могат да спомогнат за идентифицирането на нормативи и най-добри практики.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. (FR) Ежедневно в Европа умират по 12 души, защото не са получили орган за трансплантация навреме, а към момента 60 000 души чакат за трансплантация. Въпреки това все още не е създадена мрежа за обмен на органи на равнище ЕС-27. Макар че скоро на бял свят ще се появи нова директива, гласувах заедно с останалите членове на ЕП в подкрепа на резолюция, която начертава курса, който да следва Парламентът по въпроса. Има три особено чувствителни проблема: трансграничният обмен на налични органи; информацията за гражданите; и идентифицирането на потенциални донори. Така например резолюцията предлага гражданите да могат да използват интернет, за да се обявят за „желаещи да станат донори“.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. (RO) Трансплантацията на органи е последният шанс за живот на хиляди хора всеки ден. В Румъния 13 души в списъците на чакащите умират всеки ден заради липса на донори.

Румъния се сблъсква с трагична ситуация, при която на милион жители се пада по един донор. Румънският парламент се опита да въведе концепцията за „презумпция за съгласие“, но общественият дебат всеки път блокира предприемането на тази стъпка. Предприетите от Комисията и Европейския парламент мерки могат само да внесат някакъв ред и да отправят препоръки в една система, която е важна за спасяването на възможно най-много хора. Финансирането на медицинската система не струва малко пари. Отстраняването на органите и извършването на трансплантацията, наред с грижите след това, са скъпи медицински процедури, но всяка държава-членка трябва да положи усилия да насърчи този вид медицинска процедура.

Всъщност Испания предлага добър модел, тъй като е успяла да постигне най-големия брой донори в Европейския съюз. Няма нужда отново да изобретяваме колелото, след като сред нас има успешен модел. При тези обстоятелства мерки като популяризиране посредством тази директива, сътрудничество между държавите-членки и обмен на органи, всички от които регулирани стриктно от стандарти за качество и безопасност, ни дават поводи за оптимизъм.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Цифрите говорят сами по себе си. Приблизително 60 000 пациенти са включени в списъците на чакащите за трансплантация в държавите-членки на ЕС. Всеки ден 12 от тях умират. Наличността на органи варира значително между различните държави-членки: от 33,8 мъртви донори в Испания до 1 мъртъв донор в Румъния на един милион души. Разликата между предлагането и търсенето на органи се използва от престъпни банди, които са превърнали това в печеливш бизнес. Планът за действие на Комисията относно донорството и трансплантацията на органи има добавена стойност, тъй като предложеното задълбочаване на сътрудничеството между държавите-членки ще повиши наличността на органи, ще подобри ефективността и достъпността на системите за трансплантация, ще повиши качеството и безопасността на органите и ще насърчи обмена на най-добри практики.

Гласувах в подкрепа на доклада Perello, защото той предлага пакет от приоритетни действия, които увеличават максимално процента на дарения на донори, въвежда идеята за координатори на трансплантанти във всички болници, в които могат да бъдат дарени органи, поставя си за цел повишаване на общественото съзнание, подобряване на знанията и уменията на работещите в сферата на здравеопазването и групите за подкрепа на пациентите и създаването на регистри за улесняване на оценката на резултатите след трансплантацията.

 
  
MPphoto
 
 

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. (FR) Броят на даренията на органи и трансплантациите в Европа нараства с всяка изминала година, позволявайки да бъде спасен животът на хиляди хора. Все още обаче трябва да бъдат преодолени редица пречки, защото все още няма достатъчно органи в отговор на търсенето. Всеки ден в ЕС умират 12 пациенти заради липса на съвместими донори. Даряването на органи варира значително между различните държави-членки; така например в Испания има 34,6 дарения на един милион жители в сравнение с 0,5 в Румъния. Нещо повече — между държавите-членки рядко се обменят органи. Вотът на Парламента е първата стъпка към европейска мрежа, която да отговори на изискванията за бързи, гъвкави и безопасни трансплантации по модела на Евротрансплант (Австрия, Бенелюкс, Хърватия, Германия, Нидерландия и Словения) и Скандиатрансплант (Швеция, Дания, Финландия, Норвегия и Исландия). ЕС ще разшири използването на картата за донори, каквато притежават едва 12% от жителите на Европа, макар и да се ползва с подкрепата на 81% от тях. Държавите-членки трябва да гарантират, че даренията не се заплащат по никакъв начин, както и да осигурят тяхната проследяемост и поверителност в частност за целите на борбата с международния трафик на органи.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Несъответствието в процента на донорите на органи в различните страни в Европа очевидно означава, че системите в някои държави-членки са по-ефективни, отколкото в други. Следователно тези системи трябва да бъдат проучени и евентуално приети от държавите, които са постигнали по-слаби резултати. В област, която е тясно свързана със здравеопазването и живота на хората, освен приемането на най-добри практики, очевидно е необходимо да се оптимизират ресурсите и да се използва колективно европейската скала за наличност на органи.

Абсурдно е да умират хора, защото в страната им няма наличен орган, при положение че такъв може да има другаде. Подкрепям идеята всеки, който окуражава или насърчава т.нар. „трансплантационен туризъм“, да бъде наказван, както трябва да се наказва и прибягването до мрежи за трафик на органи. Наказанията трябва да бъдат особено сурови за работещите в сферата на здравеопазването или застрахователните дружества. Искам да подчертая необходимостта от ефективно наблюдение както на реципиентите, така и на алтруистичните и доброволни донори, на които обществеността не може да не отдаде дължимата благодарност.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Към момента в ЕС има 56 000 пациенти, чакащи подходящ донор на органи, и всеки ден 12 души умират в очакване на трансплантация на солидни органи. Трансплантацията на органи е единствената алтернатива за лечение на пациенти в краен стадий на недостатъчност на черен дроб, сърце и бял дроб. Има обаче значително несъответствие между броя на чакащите трансплантация пациенти и броя на пациентите, които наистина получават органи. Това несъответствие е резултат от недостиг на органи за трансплантация в сравнение с търсенето. Включването на по-голям брой пациенти в списъците на чакащите в съчетание с минималното увеличение на броя на пациентите, получаващи трансплантанти, води до по-дълъг период на чакане. Този период струва скъпо и може да има отрицателно въздействие върху процента на оцелелите пациенти и процента успешни трансплантации. Предложението на Комисията да състави европейски план за действие относно донорството и трансплантацията за периода 2009-2015 г. излага подход за сътрудничество между държавите-членки, формиран около набор от приоритетни действия и основаващ се върху идентифицирането и развиването на общи цели, установяването на съгласувани количествени и качествени референтни показатели и параметри, редовни доклади и идентифицирането на най-добри практики.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Трансплантирането на органи може да осигури много години пълноценен живот в добро здраве на хора, които в противен случай биха се нуждаели от интензивни грижи или просто не биха оцелели. Броят на трансплантациите в Европейския съюз е нараснал, спасявайки и удължавайки живота на много хора.

Все още обаче има дълги списъци от чакащи за трансплантация. В момента има 56 000 пациенти, които очакват подходящ донор на органи в Европейския съюз, като всеки ден приблизително 12 души умират в очакване на трансплантация на солидни органи. Броят на починалите донори на органи сам по себе си не е достатъчен, а броят на живите донори не отговаря на нуждите.

Освен това съществуват големи различия между държавите-членки в равнищата на даряване на органи от починали лица, а към момента не съществува и обхващаща целия Европейски съюз база данни, която да съдържа информация за органите, предназначени за даряване и трансплантация, или за живите или починали донори, нито пък система за сертифициране, която да удостоверява, че човешките органи и тъкани са били придобити законно. Именно в този контекст обсъжданият доклад предлага стъпки, които считаме за важни за задълбочаването на сътрудничеството между държавите-членки в тази област, от което всички те могат да извлекат полза.

 
  
MPphoto
 
 

  Nick Griffin (NI), в писмена форма. (EN) Постоянният недостиг на органи за трансплантация застрашава невероятните усилия на работещите в сферата на здравеопазването да помогнат на пациентите. Тъжен факт е също, че има недостиг на донори и че това подхранва някои ужасни престъпни дейности. Но да се опитваме да решим тези проблеми чрез създаването на обща за целия ЕС база данни е грешка. Наивно е да възлагаме надежди на една база данни, обхващаща целия ЕС с всички негови различни езици и ИТ системи, след като проваленият опит за изграждане на база данни за здравните грижи само за Обединеното кралство пропиля милиарди британски лири.

Здравните служби в Европа не са в състояние да финансират дори най-необходимото и се сблъскват с жестоки съкращения, докато обикновените граждани плащат за фалита на глобализма. При това положение може да се направи много повече, за да се насърчат даренията на органи, като се инвестира в образователни програми на национално равнище, вместо да се отклоняват средства за заплащане на доброжелателно бюрократично вмешателство. Освен това съществуват строги времеви ограничения за жизнеспособността на органите. Затова една обхващаща целия ЕС мрежа би била от полза за много малко пациенти. Предложенията за създаване на такава са поредното благовидно извинение за по-нататъшното изпълнение на дневен ред, който няма нищо общо с благополучието на пациентите, а е свързан най-вече с федералистката догма.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. (FR) Всяка година в Европа умират няколко хиляди души, защото не са се подложили на трансплантация навреме. Затова необходимостта от прилагане на общи за целия ЕС мерки за улесняване на вътрешнообщностния обмен на човешки органи за трансплантация чрез подобрени стандарти за качество и безопасност в тази област се превръща във все по-неотложен проблем. По тази причина гласувах за директивата, която цели да предпази живите донори и лицата, които се облагодетелстват от техните дарения, и да съхрани основни етични принципи като анонимност, доброволчество и ненакърнима цялост на човешкото тяло, което не трябва да бъде източник на печалба. Идеята за създаване на мрежа от компетентни органи в държавите-членки също ми се струва изключително позитивна, както и идеята за онлайн регистрация в национални или европейски регистри. Естествено трябва да се вземат всички възможни предпазни мерки, за да се гарантира, че тези мерки работят както трябва.

 
  
MPphoto
 
 

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. (FR) Гласувах в подкрепа на доклада относно Плана за действие относно донорството и трансплантацията на органи за 2009-2015 г. Техническият прогрес, постигнат в областта на трансплантацията на органи, е огромен извор на надежда за всички хора, за които трансплантацията остава единственото възможно лечение. Днес основното предизвикателство е недостигът на донори на органи, както се вижда от дългите списъци с чакащи за трансплантация. За справяне с това предизвикателство е жизненоважно да се приемат мерки за идентифициране на потенциалните донори, като така може да се постигне значителен напредък за увеличаване броя на дарените в Европа органи. Както подчертава докладчикът, назначаването на отговорно лице за донорството на органи в болниците вероятно е ключовият фактор за подобряване на процедурите в тази област.

По-тясното сътрудничество между държавите-членки ще гарантира по-добър обмен на информация и добри практики с цел да се повиши броят на донорите. Така например, да се позволи на гражданите да включат имената си в донорски регистри, когато подават заявление за паспорт или шофьорска книжка, е инициатива, която трябва да бъде взета под внимание от държавите-членки и която аз и повечето мои колеги считаме за положителна.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Одобрихме тази нова директива по няколко причини, но най-вече защото считаме, че това е план, който ще има решаваща роля за спасяването на живота на много хора в ЕС. Дванадесет пациенти умират всеки ден, а 60 000 чакат съвместим донор на органи за трансплантация в ЕС. Трансплантациите се увеличават непрекъснато през последните две десетилетия и са единственото възможно лечение за случаи на водеща до фатален край недостатъчност на органи като черен дроб, бял дроб и сърце. Смъртността сред хората, чакащи за трансплантация на сърце, черен дроб или бял дроб, е между 15% и 30%, така че пациентите, които се нуждаят от трансплантация на орган, ще трябва да чакат по-малко за подобна операция благодарение на директивата. Затова гласувах „за“.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Трите ключови цели в областта на донорството и трансплантацията на органи са гарантиране на качество и безопасност за пациентите на равнище ЕС, осигуряване на защита на донорите и улесняване на сътрудничеството между държавите-членки.

Съществуването на европейски подход към този проблем е важно, предвид, наред с останалото, мобилността на пациентите в рамките на Европейския съюз. Като цяло в Европейския съюз има широк обществен консенсус относно даряването с цел трансплантация. Въпреки това, заради различните особености в културата, традициите и организационната система, все още има различия между държавите-членки в подхода към проблема.

Някои държави имат високо равнище на дарения, докато в други културата на даряване тепърва трябва да бъде развита. Споделянето на най-добри практики, модели и експертен опит в Европейския съюз може да се окаже много полезно за повишаване равнището на дарения на органи.

Трябва да се насърчи сътрудничеството, за да се идентифицират успешните елементи на различните системи за трансплантации и те да се популяризират на европейско равнище, което да доведе до подобрения в осигуряването на високо качество и безопасност на даряването и трансплантацията на органи. По тази причина подкрепих доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Настоящият доклад установява набор от действия, които целят да насърчат сътрудничеството между държавите-членки в областта на трансплантацията, за да допринесат за увеличаване броя на трансплантациите, намаляване на списъците с чакащи и последващо намаляване на броя на пациентите, които умират, докато чакат орган. В същото време планът за действие въвежда и общи стандарти за качество и безопасност за държавите-членки, които не само допринасят за защитата на пациентите, но и улесняват сътрудничеството между държавите. Създаването на национални и европейски регистри на процесите, свързани с трансплантацията (предотвратяване на дискриминация, наблюдение на резултатите и т.н.), също се откроява. Това ще доведе до повишена и по-задълбочена информираност за сегашната ситуация в Европа, както и до ограничаване на възможностите за трафик на органи. Докладът подкрепя плана за действие и подчертава необходимостта и неотложността на курса на действие, който излага, като заема твърда позиция срещу всякакви форми на търговия с органи, които понастоящем се извършват в различни части на света. Считам, че докладът е важно допълнение към постигнатото от Комисията и ценен принос към една неотложна човешка кауза в контекста на здравеопазването, осигурявано на европейците.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма.(ES) Искам да поздравя г-н Perello Rodriguez от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент за доклада, който току-що гласувахме. Планът за действие трябва да даде възможност за значително повишаване на продължителността на живота на 60 000 души, които в момента се надяват да получат орган. Важно е да се подчертае също водещата позиция, която има испанската здравна система по този въпрос. Това трябва да бъде признато от всички докладчици и групи.

 
  
MPphoto
 
 

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма.(CS) Гласувах в подкрепа на доклада, макар че според мен трябва, на първо място, да се съсредоточим върху повишаването на броя на донорите в различните държави-членки, отчитайки различните национални традиции в здравните системи. Затова е необходимо да се направи обстойна оценка на тази област от гледна точка на принципа на субсидиарност.

 
  
MPphoto
 
 

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. (LT) Госпожи и господа, статистиката говори сама по себе си. Според доклада в момента в Европейския съюз има 56 000 пациенти, които чакат подходящ донор на органи. Всеки ден 12 умират в очакване на орган за трансплантация. За съжаление много хора умират заради големия недостиг на донори на органи и недостатъчната трансгранична координация. Този чувствителен въпрос е свързан с различни правни и културни аспекти. Нещата обаче се усложняват още повече от различните национални политики и напълно различни равнища на даряване на органи в държавите-членки на ЕС. Би било възможно някои от тези недостатъци да бъдат смекчени с помощта на база данни и система за сертифициране на ЕС, които да предоставят информация за наличността на органи и да гарантират тяхното качество и законност.

Важно е също да се информира и мобилизира обществеността. Много граждани на ЕС принципно не са против даряването, но се страхуват да включат името си в регистъра. Затова дарителството трябва да бъде възможно най-достъпно — популяризирането може да се окаже ефективно в много случаи. Така например приветствам варианти, които биха предоставили на гражданите възможността да вписват директно името си в регистъра на донори на органи, когато подават заявление за шофьорска книжка. Недостигът на органи за трансплантация е и мощен стимул за търговията на органи и хора. ЕС трябва да въведе по-добра координация в областта на донорството и трансплантацията, защото, както виждаме, най-бедните райони на Европа се превръщат в плодотворна почва за незаконната търговия с органи.

 
  
  

Доклад: Ramón Jáuregui Atondo (A7-0144/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Договорът от Лисабон предвижда, че Европейският съюз трябва да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), и аз приветствам това. За да се осъществи действително присъединяването, се изисква единодушното съгласие на членовете на Съвета и одобрение от Европейския парламент. Аз лично напълно подкрепям присъединяването, което ще допълни европейската система за защита на основните права.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. (FR) Договорът от Лисабон предвижда, че Европейският съюз трябва да се присъедини към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Присъединяването не е само символично — то дава възможност за подобряване на защитата на основните права на гражданите на Европейския съюз. То ще окаже въздействие и върху взетите решения и предприетите действия в рамките на общата външна политика и политика на сигурност съобразно Европейската конвенция, въпреки че те са извън компетентността на Съда на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Договорът от Лисабон определя правното основание за присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ — най-важният инструмент за защита на правата на човека и основните свободи в Европа, същината на Европа. Присъединяването на Европейския съюз още повече ще укрепи системата на Европейския съюз за защита на основните права. Съгласна съм с предложението, защото то представлява историческа възможност, която дава възможност за гарантиране на правата на човека и основните свободи за гражданите на Европейския съюз и държавите-членки при същите условия. Европейският съд по правата на човека в Страсбург ще получи правомощия да разгледа дали законодателството на институциите, органите и агенциите на Европейския съюз, включително решенията на Съда на Европейските общности, са в съответствие с разпоредбите на ЕКПЧ. Много е важно хората да разполагат с нова възможност за защита на техните права. След като са изчерпали всички национални средства за правна защита, те ще могат да завеждат дела в Европейския съд по правата на човека относно нарушения на основните права на човека от страна на Европейския съюз, което ще насърчи развитието на една по-хармонична съдебна система, основана на практиката, в областта на правата на човека. Единното и пълно прилагане на Хартата на основните права на равнище Европейски съюз е също толкова важно за гарантиране на доверието в Съюза. Понеже присъединяването към конвенцията ще окаже огромно въздействие върху създаването на хармонична система за защита на правата на човека, призовавам Комисията и държавите-членки да обмислят възможността за изготвяне на насоки с ясно обяснение на всички последици от присъединяването, последиците върху правата на човека и предвидената процедура за подаване на жалби.

 
  
MPphoto
 
 

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. (PT) Правата на човека и основните свободи са съвкупността от ценности и принципи, които ни правят хора, и основата на съвместното ни съществуване; те са универсални, неделими и взаимно зависими. Влизането в сила на Договора от Лисабон представлява важна стъпка от гледна точка на правата на човека не само защото прави Хартата на основните права задължителна, но и защото чрез превръщането на Европейския съюз в юридическо лице това му позволява да се присъедини към ЕКПЧ. Присъединяването е от голямо значение както на политическо, така и на правно равнище за създаването на истинско пространство на правата на човека. По отношение на действията от страна на Съюза, на който бяха прехвърлени значителни правомощия от държавите-членки, това дава възможност да се гарантира защитата на обществеността подобно на вече съществуващата по отношение на държавите-членки.

Европейските институции са задължени да се съобразят с нея, не на последно място по време на процеса на изготвяне и приемане на законопроекта. От друга страна, хармонизацията на законодателството и съдебната практика между Европейския съюз и ЕКПЧ в областта на правата на човека трябва да спомогне за създаването на цялостна система, в която европейските съдилища по правата на човека (Съдът на Европейския съюз и Европейският съд по правата на човека) трябва да действат в синхрон с отношение, което не представлява йерархична връзка, а такава на специализация.

 
  
MPphoto
 
 

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. (EN) Подкрепям доклада за присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ, както е предвидено в Договора от Лисабон. Институциите на Съюза вече попадат в обхвата на тази система за защита на основните права. Присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ подобрява позицията на Съюза при отправяне на призиви към трети страни за спазване на стандартите в областта на правата на човека и предоставя на гражданите в Европейския съюз същото равнище на защита срещу действия на Съюза, които съществуват по отношение на действията на държавите-членки. Независимо от факта, че Европейският съюз няма да се присъедини към Съвета на Европа (СЕ), присъединяването към конвенцията трябва да включва правото да се номинират кандидати за поста на съдия и да позволява представяне на Европейския парламент в Парламентарната асамблея на СЕ, когато този орган избира съдии в Европейския съд по правата на човека. Във връзка с постигнатия напредък Комисията трябва да бъде упълномощена да преговаря за присъединяване към протоколите в допълнение към ЕКПЧ, които се отнасят до правата, залегнали в Хартата на основните права. Следващата логична стъпка, също в съответствие с Хартата на основните права, е присъединяването на институциите на Европейския съюз към Европейската социална харта.

 
  
MPphoto
 
 

  Philippe de Villiers (EFD), в писмена форма. (FR) Защитата на основните права на човека трябва да продължи да бъде национална компетентност, защото тълкуванията варират в различните държави и култури. Това важи особено за понятията за дискриминация, секуларизъм и самото определение на човешкия живот (от зачеването до естествения му край).

Съдът на Европейския съюз — институция, чиито решения стават все по-политически — ще се стреми да разруши още малко националните конституционни системи, както и основните на европейската цивилизация. Освен че няма смисъл и представлява загуба на средства, присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ ще доведе до объркване и неразрешими правни конфликти със Съда в Страсбург.

От логични съображения се противопоставям на това ново следствие от правосубектността на Европейския съюз, както е предвидено в Договора от Лисабон.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах за доклада, защото смятам, че присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ представлява ясно послание, което повишава доверието в Съюза от трети страни, които той редовно призовава за спазването на ЕКПЧ.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ е резултат от процеса, започнал в Маастрихт, в смисъл, че той даде на Европейската общност статут на юридическо лице и завърши с Договора от Лисабон. Приемането на Хартата на основните права, която първоначално имаше ограничен обхват и по-късно беше разширена като беше включена в Договора, представлява важен етап от този процес.

Европейският съюз вече участва по-тясно в областта на правата на човека в цяла Европа. Приветствам това развитие. Надявам се, че могат да бъдат намерени решения на различните правни, технически и институционални въпроси, които възникват в момента, както и че тези решения ще се основават на принципа на субсидиарност, на доброволно сътрудничество между държавите-членки и на зачитане на суверенитета и националните им правни системи, както и на принципите на правовата държава.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Приветствам приемането на доклада, който допринася за ангажимента на Европейския съюз към ЕКПЧ. Ангажиментът е крачка напред в процеса на европейска интеграция и още една крачка напред към политическо единство. Освен това, понеже системата на Европейския съюз за защита на основните права на човека е консолидирана и укрепена чрез включване на Хартата на основните права в първичното законодателство, присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ ще представлява ясно послание по отношение на съгласуваността между Европейския съюз и държавите, които принадлежат към Съвета на Европа и общоевропейския режим в областта на правата на човека. Присъединяването още повече ще повиши доверието в Европейския съюз от трети страни, които той редовно призовава по отношение на ЕКПЧ като част от двустранните им отношения. По отношение на дейностите на Европейския съюз присъединяването също така гарантира защитата на обществеността подобно на тази в отношенията с всички държави-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. (FR) Гласувах за доклада, за да се даде началото на преговорите за присъединяване на Европейския съюз, като юридическо лице, към ЕКПЧ. Присъединяването в действителност ще предостави на гражданите нови средства за действия: те вече ще могат да повдигнат дело в Европейския съд по правата на човека, ако техните основни права бъдат нарушени от дадена европейска институция или държава-членка поради действие или отказ за действие от тяхна страна. Също така трябва да настояваме Европейският съюз да се присъедини към допълнителните протоколи на ЕКПЧ и към преработената Европейска социална харта, защото Европейският съюз трябва да постигне напредък и в тези насоки.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. (RO) След влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата на основните права на Европейския съюз задължава Европейския съюз да се присъедини към ЕКПЧ. Подкрепям тази мярка, защото тя ще повиши доверието в Европейския съюз от страна на гражданите, като гарантира зачитането на правата. Присъединяването към конвенцията ще осигури на гражданите защита срещу действия от страна на Европейския съюз и неговите институции, подобно на защитата, с която разполагат в момента, срещу действията на държавите-членки. В същото време ще постигнем и по-тясно сътрудничество между Съда на Европейския съюз, Европейския съд по правата на човека и националните съдилища.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Решенията на Европейския съд по правата на човека по отношение на отделянето на църквата от държавата са в съответствие със светската традиция на Френската република. Решенията в подкрепа на забраната за носене на було от жени учителки в класната стая и разполагането на разпятия в училищата свидетелства за това. Съдът на Европейския съюз обаче предлага ограничаване на гражданските свободи само ако това се изисква от ценностите, залегнали в основните текстове на Европейския съюз. Факт е, че тези текстове нито веднъж не споменават задължителното отделяне на църквата от държавата или светския характер на институциите. Затова Европейският съюз не е в състояние да гарантира свободата на съвестта на европейците.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма.(PL) Една от основите на Европейския съюз при създаването му беше зачитане на правата на човека — ценност, която продължава да бъде в основата на интересите на Европейския съюз. Правото на Европейския съюз свидетелства за това, но то важи и за конституционните разпоредби на всяка от държавите-членки. Присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ е значителна крачка към по-силна защита на основните права на гражданите. Това решение прави Европейския съюз част от международната система за зашита на правата, благодарение на което се повишава доверието в него от трети страни, както и от собствените му граждани. Въпреки че не променя институционалната структура на Европейския съюз, конвенцията добавя още един съд, Европейския съд по правата на човека, който ще спомага да се следи начинът, по който Съюзът изпълнява задълженията си във връзка с разпоредбите на ЕКПЧ. С оглед на факта, че докладът относно институционалните аспекти на присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ включва разпоредби, които са в съответствие с посочените по-горе забележки, реших да гласувам за приемането му.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Значението на присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ е свързано както със символичното и политическо доверие в него, така и с факта, че Европейският съюз и институциите му ще бъдат задължени да спазват основните права на гражданите. Влизането в сила на Договора от Лисабон представя правната основа за започване на преговорите за присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ.

Подкрепям присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ. Един предварителен въпрос обаче се отнася до спазването на определени гаранции, които споразумението за присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ трябва да съдържа, особено по отношение на запазването на специфичните характеристики на Съюза и на правото на Европейския съюз. Присъединяването не трябва да влияе на компетенциите на Съюза, нито на задължението на държавите-членки да не представят спорове, които попадат в обхвата на правото на Европейския съюз, пред външни системи за разрешаване на спорове. Затова е важно да се запазят прерогативите на Съда на Европейските общности в случаите, в които Съдът в Страсбург е призован да излезе с решение за съвместимостта на даден акт на Съюза, свързан с основните права, преди Съдът на Европейските общности да е имал възможност да го направи.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. (IT) Искам да благодаря на докладчика за отличната му работа по присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ, което ще бъде от полза за гражданите на Европа, защото ще добави нов съд, който не е част от Европейския съюз, и ще гарантира, че правата на европейските граждани винаги се спазват от Европейския съюз и държавите-членки.

В съответствие с принципите на демокрация Европейският съюз и държавите-членки винаги трябва да имат правото да се защитят. Затова смятам, че е от съществено значение всяка държава, която се присъедини към конвенцията, да разполага със съдия, който ще разяснява обстоятелствата около всеки случай, както и смятам, че е важно Европейският парламент да разполага с неформален орган за координация на споделянето на информация между Европейския парламент и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Също така е важно Парламентът да бъде консултиран и да вземе участие в процеса на преговорите.

 
  
MPphoto
 
 

  Evelyn Regner (S&D), в писмена форма. (DE) Гласувах за резолюцията, защото съм на мнение, че присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ би представлявала добра стъпка към създаване на правна сигурност и последователност. През последните десетилетия Европейският съд по правата на човека прие пакет от решения, които конкретизираха защитата на основните права на европейските граждани. Присъединяването на Европейския съюз към конвенцията ще допринесе и за повишаване на доверието към Съюза от трети държави.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма.(ES) Доволен съм от приемането на доклада, изготвен от моя колега, г-н Jáuregui, относно присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ. Загрижен съм, че някои членове-еврофоби продължават да отричат необходимостта от тази мярка, докато аз смятам, че присъединяването към конвенцията предлага по-голяма гаранция за защитата на правата на човека и в рамките на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ вече беше застъпено в Договора за Европейския съюз; влизането в сила на Договора от Лисабон направи това задължително. Присъединяването ще засили защитата на правата на човека в Европа и ще представи правната система на Съюза на външен правен контрол. Това ще гарантира хармонизиране на съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Европейския съд по правата на човека и ще осигури на европейската общественост защита от действия от страна на европейските институции при условия, подобни на тези, които вече съществуват по отношение на държавите-членки.

Трябва да се отбележи, че присъединяването не предоставя на Европейския съюз членство в Съвета на Европа и не поставя под въпрос независимостта на правото на Съюза, защото СЕС продължава да бъде единственият орган, който може да се произнася по въпроси, свързани с валидността и тълкуването на правото на Съюза. Също така искам да подчертая значението на възможността Съюзът да е в състояние да предлага кандидати и избира съдия, който да го представлява, както и необходимостта да се спомене, че Парламентът трябва да бъде надлежно информиран за преговорите за присъединяване, както и че в бъдеще трябва да бъде създаден механизъм за обмен на информация между парламентарните асамблеи на двете институции.

 
  
MPphoto
 
 

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма.(PL) Подкрепям доклада, най-вече защото той разширява системата за защита на правата на човека в Европейския съюз и повишава доверието в него от страна на гражданите. Когато не е възможно да се обжалва на национално равнище или на равнище Европейски съюз, когато на жалбоподателя не се разрешава да заведе иск или когато не може да бъде заведено дело срещу институция на Европейския съюз — това са случаи, в които добавената стойност ще стане очевидна. Затова нека продължим борбата за укрепване на системата за защита на правата на човека в Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. (LT) Госпожи и господа, както знаете, зачитането на правата на човека е основна ценност на Европейския съюз, която е заложена в Договора за функционирането на Европейския съюз. Няма съмнение, че ако всичко бъде направено правилно, присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ би могло да бъде историческа възможност за засилване на положението с правата на човека в Европейския съюз и в цяла Европа. Това би могло да бъде нашият шанс да гарантираме правата на човека и основните свободи на гражданите на Европейския съюз. Присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ би дало на Европа отлична възможност да действа като морален фар, да бъде за пример. Това събитие не само би повишило доверието в Европейския съюз от гледна точка на отношенията с държавите извън Европейския съюз, но и би подобрило общественото мнение за структурите на Европейския съюз. Това обаче би станало само ако използваме всичките си съвместни усилия за премахване на двойните стандарти в нашата политическа програма и правна система.

За съжаление, както се видя от събитията през последните години, обвиненията често имат чисто политически оттенък. Съдилищата както в моята държава, така в останалата част на Европа все още са твърде податливи на политическа манипулация. Ако това не се промени, многообещаващи събития като присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ ще бъдат просто загуба на време. Затова напълно подкрепям присъединяването към ЕКПЧ, при условие че това наистина ще защити основните свободи и права на човека и, което е още по-важно, в рамките на самия Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Geoffrey Van Orden (ECR), в писмена форма. (EN) Подкрепям ЕКПЧ, като същевременно отчитам, че съдебните тълкувания на определени разпоредби на конвенцията са създали пречки пред депортирането на лица, заподозрени в терористична дейност. Това трябва да се промени.

Независимо от изявленията за зачитане на позицията на държавите-членки по отношение на ЕКПЧ, присъединяването на Европейския съюз към конвенцията ще усложни и евентуално ще попречи на свободата на държавите-членки да ползват дерогация или отделно да тълкуват аспекти на ЕКПЧ.

От политическа гледна точка твърдо се противопоставям на мотива за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ като „напредък в процеса на европейска интеграция [и] нова крачка напред към политически съюз“. Този погрешен стремеж се подчертава по-нататък в изявлението, че присъединяването на Европейския съюз представлява „присъединяване на страна, различна от държава, към правен инструмент, създаден за държави“. Поради всички тези причини гласувах против резолюцията.

 
  
  

Резолюция: Конференция за преразглеждане на Римския статут на Международния наказателен съд — Кампала, Уганда (B7-0265/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. (RO) Провеждането на конференцията на Международния наказателен съд в Уганда е важен знак за приемането на тази международна институция на Африканския континент, по-специално защото първоначалните разследвания на съда, след като беше създаден през 2002 г., започнаха тук. Никой не може да отрече значението на един такъв международен съд, който разследва сериозни случаи, свързани с нарушения на правата на човека, геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Затова е важно, че все по-голям брой държави признават авторитета на Международния наказателен съд (МНС), както и че страните, подписали Римския статут, спешно ратифицират споразумението. Идеята за създаване на международен съд за разследване на престъпления срещу човечеството е възникнала още през 1919 г. по време на Парижката мирна конференция. Бяха необходими 83 години да се постигне международно споразумение и да се създаде МНС. В момента държавите, които са ратифицирали Римския статут на МНС, трябва да уредят и правото на съда да разследва престъпления на агресия. Освен това държавите, подписали документа, трябва да хармонизират националното си законодателство с разпоредбите на Римския статут, в съответствие с ангажимента, който са поели.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Европейският съюз е твърд поддръжник на МНС и всички негови държави-членки споделят присъединяването към този важен съд. Надявам се, че държавните субекти ще са в състояние да изпълнят отговорностите си, както и че резултатът от конференцията в Кампала е един МНС, който е по-способен да се изправи срещу предизвикателствата на нашето време, че той ще получи адекватно съдействие от националните правни системи и че ще му бъдат отпуснати достатъчно средства, за да упражнява ефективно дейността си; това се изисква заради сериозността на престъпленията, които ще разследва.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Европейският съюз е твърд поддръжник на МНС, който насърчава универсалност и е израз на целостта на Римския статус с цел опазване и укрепване на независимостта, легитимността и ефективността на международните съдебни процеси. Доказателство за това е, че Европейският съюз системно насърчава включването на клауза, свързана с МНС, при преговорите за мандати и споразумения с трети страни. Европейският съюз вече осигури 40 млн. евро за срок от десет години в рамките на Европейския инструмент за демокрация и човешки права за проекти, насочени към подпомагане на МНС и международното наказателно право. Конференцията за преразглеждане на Римския статут на МНС, която ще се проведе в Кампала, Уганда, представлява единствена по рода си възможност за държавните субекти, недържавните субекти, гражданското общество и другите заинтересовани страни отново решително да потвърдят ангажимента си за справедливост и отговорност. Страни по МНС са 111 държавни субекти, като някои региони са по-слабо представени (Близкия изток, Северна Африка и Азия). Надявам се, че държавите-членки ще вземат участие в конференцията и ще бъдат представени на най-високо равнище и публично ще потвърдят ангажимента си към МНС.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) С удоволствие отбелязвам, че резолюцията, предложена от Парламента, относно преразглеждането на Римския статут изисква престъплението на агресия да бъде официално включено като военно престъпление, както и че няма да бъде необходим юрисдикционен филтър, за да се определи дали е било извършено такова престъпление. Как обаче новото законодателство може да бъде изпълнено, ако основните държави, които са извършили престъпления на агресия след влизането в сила на Римския статут през 2002 г. (САЩ и Израел), не са длъжни да го ратифицират?

Как може да бъде ефективен, ако тези държави не бъдат приканени да спрат да оказват натиск върху държавите, които са страни по МНС, за гарантиране на имунитета на техните граждани? Също така е достойно за съжаление, че Парламентът, който претендира, че стои начело на борбата с изменението на климата, не предлага включването на екологичните престъпления като престъпления срещу човечеството, както беше предложено на срещата на върха в Кочабамба. Най-сериозните престъпления срещу човечеството трябва да бъдат наказани. Международният наказателен съд би могъл да бъде полезен инструмент в тази област. Всъщност става въпрос само за осигуряване на необходимите средства. И понеже това не се случва, аз се въздържам.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Длъжен съм да изразя съгласието си с предложението за резолюция относно Конференцията за преразглеждане на Римския статут на МНС, която ще се проведе в Кампала, Уганда.

Самата Европа възникна от необходимостта да се сложи край на проявите на расова омраза, които достигнаха върха си при зверствата от Втората световна война. Европейският съюз винаги е бил последователен в стремежа си за засилване на сътрудничеството между държавите с цел да се докажат и осъдят престъпленията срещу човечеството.

Вярно е, че осем години след влизането в сила на Римския статут, държавите трябва да потвърдят категоричния си ангажимент към изграждането на мир, стабилност и принципите на правовата държавата. По-специално, държавите трябва да се ангажират с политики, насочени към сътрудничество с МНС и защита на жертвите на насилие. В много случаи на практика жертвите се сблъскват със сериозни трудности в областта на достъпа до информация относно съда и опитите им да защитят правата си се провалят.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) С удоволствие гласувах в подкрепа на резолюцията и съм особено доволен, че устното предложение за изменение на моя колега беше прието, а именно за включване на „коренното население“ в списъка с групи, на които трябва да се обърне специално внимание.

 
  
MPphoto
 
 

  Sabine Wils (GUE/NGL), в писмена форма. (EN) Приветствам предложението за резолюция относно Конференцията за преразглеждане на Римския статут на МНС, която ще се проведе в Кампала, Уганда, защото то съдържа много съществени и важни въпроси и искания, свързани с ратифицирането и прилагането на МНС. Затова гласувах в подкрепа на предложението.

Искам обаче да изразя дълбоката си загриженост за някои фрази в резолюцията, които се отнасят положително към „Програмата от Стокхолм“, „Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ)“ и към Европейския съюз като „глобален фактор“. В този случай „Програмата от Стокхолм“ и „ЕИДПЧ“ можеха да имат положително въздействие, но в много други области тези две програми (инструменти) не се използват по един демократичен и прозрачен начин. Европейският съюз наистина действаше като „глобален фактор“, но според мен изобщо не в положителна насока към един по-справедлив и сплотен световен ред.

 
Правна информация - Политика за поверителност