Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/2235(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

A7-0129/2010

Разисквания :

PV 19/05/2010 - 10
CRE 19/05/2010 - 10

Гласувания :

PV 20/05/2010 - 7.6
CRE 20/05/2010 - 7.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0191

Пълен протокол на разискванията
Сряда, 19 май 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

10. Прилагане на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации, в Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие и в Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие — Осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите — Дългосрочна устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика — Принос на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на целите на стратегията „ЕС 2020“ (разискване)
Видеозапис на изказванията
Протокол
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е общото разискване по:

– доклада на г-н Van Nistelrooij, от името на комисията по регионално развитие, относно прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации, в Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие и в Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите-членки и в Съюза [2009/2243(INI)] (A7-0138/2010),

– доклада на г-н Grech, от името на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите [2010/2011(INI)] (A7-0132/2010),

– доклада на г-н Hoang Ngocот, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика [COM(2009/0545 - 2010/2038 (INI))] (A7-0147/2010), и

– доклада на г-н Cortés Lastra, от името на комисията по регионално развитие, относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на целите на стратегията „ЕС 2020“ [2009/2235(INI)] (A7-0129/2010).

 
  
MPphoto
 

  Lambert van Nistelrooij, докладчик.(NL) Това наистина е един силно сближаващ пакет. След тазсутрешното разискване на мерките за подпомагане и на по-строгото и оздравително управление на икономиката и финансите сега обсъждаме редица базисни пакети от документи, които са съществени по отношение на ангажиментите, необходими във връзка със стратегията „ЕС 2020“.

Парламентът желае изрично да насочва предложенията на Комисията и особено на Съвета; неприемливо е Съветът да взема решение през юни без изрично да сме постигнали споразумение по редица ключови въпроси. Обсъждаме насоките, а също и прилагането им в близко бъдеще. Да вземем например водещи проекти, които също скоро ще се нуждаят от нашата съвместна подкрепа. Това наистина е важно, поради което сега инвестираме в него толкова време.

Така и в двата доклада — на г-н Cortés Lastra и моя, от името на комисията по регионално развитие — политиката на взаимодействие се разглежда през призмата на растежа на производството или резултатите за Европа. Хубавото е, че можем да направим повече; всъщност трябва да направим повече. Нашите действия са твърде фрагментарни, в различни области — ако разглеждаме световното развитие, конкуренцията и отделни неща, с които желаем да се справим; да обобщя, нещата, които трябва да направим по-умни, по-зелени, по-устойчиви и по-всеобхватни.

Докладите, представени от комисията по икономически и парични въпроси, засягат също управлението и осигуряването на достатъчен финансов ресурс, включително за образование. Накратко, надявам се, че днес следобед ще изясним обосновката на това решение. Не зная дали гласуването ще се проведе утре и дали относно управлението ще бъде постигнато единодушие. Във всеки случай обаче очаквам, че Парламентът ще бъде в състояние през юни да одобри окончателно становище по стратегията „ЕС 2020“.

Връщайки се на моя доклад — това е доклад за внедряването. Разгледахме надлежно как стоят нещата в сферата на научноизследователската и развойна дейност, регионалната политика, малките и средните предприятия и искам да благодаря на колегите, включително на тези от комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията, която съгласно чл. 50 е съвместно отговорна да ни съдейства за постигането на добри резултати.

Какво формулирахме?

1. В Европа разполагаме с първокласни изследвания. Това, което още изостава, е използването на тези изследвания. Знанието е свободно; то обикаля света и не може да го запазиш за себе си. Въпреки че сме много добри при инвестициите в изследвания, изоставаме в използването им, в довеждането на иновациите до пазара и следователно в поддържането на високо качество на продукцията в тази част от света.

2. В моя доклад се отбелязва, че понастоящем разходваме една четвърт от регионалните средства за изследователска инфраструктура и иновации. Това е съществена промяна, чието приоритизиране в сегашния период е възможно благодарение на инициативите на Комисията. Целевото финансиране е сред ефективните инструменти и еднозначно оказва влияние върху дневния ред на регионите и градовете. То води до по-добър профил на икономиката, основана на знанието, която развиваме, и до задълбочаване на специализацията.

3. В моя доклад заедно с колегите правим поредица от предложения за усъвършенстване на веригата изследвания/иновации/производство с цел повишаване на ефективността. Освен това трябва да осъзнаем важността на териториалния аспект, залегнал в Договора от Лисабон. За да постигнем ефект от мащаба, трябва да се съсредоточим върху редица области; за да постигнем специализация на продукцията в даден регион, се нуждаем от смелост — между другото, принципът на специализация в Европейския съюз е стар — при условие че съществуват пътища за предаване на това знание (широколентова или традиционна инфраструктура). Ако ЕС инвестира пари, трябва да е налице и сътрудничество между...

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Liem Hoang Ngoc, докладчик.(FR) Г-н председател, госпожи и господа, докладът по собствена инициатива, по който гласуваме през тази седмица, е от особена, символична важност по време, когато пазарите не са в състояние да оценят рисковете, свързани с икономическата ситуация в еврозоната.

При изискващата се строга политика на бюджетни корекции днес няма съмнение относно капацитета на държавите-членки да форсират началото на растеж и следователно да съберат данъчните си приходи, необходими за лихвените плащания по техните дългове. За съжаление, в условията на голяма несигурност, при която в момента се намира световната икономика, не може да бъде извършена оценка на риска. Тя е толкова по-важна в ЕС, където степента на натовареност на производствените мощности е на рекордно ниско равнище.

Вместо да инвестират, компаниите замразяват оборудването си, тъй като въпреки първоначалните признаци за оживление в края на 2009 г., няма търсене. Ако рестриктивните мерки бяха смачкали възстановяването в зародиш, растежът би се пречупил и дори тръгнал надолу. Първата цел на нашия доклад беше точно да определим оптималното време за стартиране на политиките за излизане от кризата. Ние предложихме продължаването на мерките за подпомагане преди да се възстанови нормалното натоварване на производствените мощности. Следователно предлагаме утвърждаване на принципа на антицикличната фискална политика, който беше успешно формулиран през първия етап на кризата от 2008 г. и 2009 г. и е в съзвучие с духа на реформи в Пакта за стабилност от 2005 г.

Тези политики пускат в действие автоматичните стабилизатори, с други думи, целеполагат излишъци в първичния бюджет за погашения по дълга във върха на бизнес цикъла и позволяват на държавите-членки да заемат финансов ресурс, необходим им за пакети от стимулиращи мерки в дъното на бизнес цикъла. Лихвените проценти безусловно са под натиск и застрашават обслужването на дълга. В такъв случай Европейската централна банка има правото да обяви, че ще изкупува част от дълга, за да даде възможност на държавите-членки да диверсифицират източниците си на финансиране.

Въпреки това в допълнение към факта, че тази концепция за обслужването никога не е била дефинирана в икономическата литература, могат ли търсените от пазарите рискови премии да се считат за оправдани? Не, ако вземем предвид риска на ипотечните пазари на деривати, който точно както на пазарите на публичен дълг е невъзможно да бъде оценен. Поради това в нашия доклад предлагаме да се обърне особено внимание по-скоро на показателя за структурен дефицит, отколкото да се съсредоточим върху...

(Председателят отнема думата на оратора)

Ето защо в нашия доклад предлагаме да се обърне особено внимание по-скоро на показателя за структурен дефицит, отколкото да се съсредоточим върху дефицита по текущата сметка на платежния баланс, чийто размер се дължи на увеличението на текущия бюджетен дефицит. Това е резултат от кризата, която отслабва растежа, а едновременно с него и данъчните приходи. Освен това данъчните приходи са неблагоприятно повлияни от намаляването на данъците, което не оказва очаквания ефект върху предлагането.

Нашият доклад се опитва да предложи три препоръки, комбинирани с отделни показатели за производството. Първо, продължаване на мерките за подпомагане преди възстановяването да се стабилизира. Второ, да се наблюдава структурният дефицит, който все още е близо до балансираност, вместо да се увеличава текущият бюджетен дефицит, с цел да се даде сигнал на пазарите за състоянието на публичните финанси. Трето, да се оцени ефективността на данъчните разходи, и по-конкретно на определени намалени данъци, което е свързано със спада на данъчните приходи.

За съжаление, за либералите и консерваторите в комисията по икономически и парични въпроси здравият разум има малко значение; ефектът от кризата има малко значение; и фактът, че големият дълг също се дължи на спасителните планове на банката, също има малко значение. Само сляпата им съдба посредством ефективността на пазарите е от значение; само догматичното съответствие на очевидно закъснелия Пакт за стабилност е от значение. Те не виждат никаква необходимост да разработят инструментите, необходими за управлението на икономиката, което е същественият въпрос за укрепването на ЕС. Това е начин Европа да бъде поставена на гладна диета и упорито се опитват да изпълнят критериите на пакта, без никаква гаранция за успех и с риск да се противодейства на възстановяването и от твърде слаба степен на сближаване. Това е позицията, която те защитават в комисията по икономически и парични въпроси. От онова гласуване насам икономическото здраве на Европа продължава да се влошава. Европейската централна банка и Комисията накрая излязоха с парични и бюджетни инструменти, които трябва да ни дадат възможност да подобрим управлението на икономиката в еврозоната. Въпреки всичко пазарите отново се влошиха, нестабилни и в резултат от планове за строги икономии.

Съветът Екофин отново започна в понеделник всичко отначало. В тези условия промените, които обсъждаме, са като цяло твърде умерени и ние трябва да разгледаме и някои нови. Те спорят за гъвкавото прилагане на Пакта за стабилност, така че да може да бъде избегната нежеланата строгост. Те отстояват обществените агенции за кредитен рейтинг, за да предпазят държавите-членки от диктата на пазара. Такива са сигналите, които Парламентът трябва да изпрати. Г-н Karas, времето за рефлекторни идеологически реакции отмина, но има време за краткосрочни национални електорални промени. Европа се нуждае от политики, които са мотивирани от реално желание да се укрепи Съюзът. Ако Вие и Вашата група не сте на висотата на тези задачи, ако не сте в състояние повече да сте изразители на общите интереси, трябва да сте сигурни, че нашите граждани ще съумеят да направят за в бъдеще своите изводи, а днес еврозоната е застрашена.

 
  
MPphoto
 

  Ricardo Cortés Lastra, докладчик.(ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, искам да благодаря на докладчиците в сянка и техните асистенти, на секретариата на комисията по регионално развитие за техния принос, както и на генерални дирекции „Регионална политика“ и „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“ на Европейската комисия, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите, на профсъюзите и на европейските регионални мрежи и асоциации за тяхното сътрудничество.

При изготвянето на доклада имах среща с няколко регионални асоциации и институции, и по-специално с Комитета на регионите, с Конференцията на периферните морски региони, с Асамблеята на европейските региони, с Европейската мрежа на регионите за научни изследвания и иновации, с Европейския икономически и социален съвет и с генерални дирекции „Регионална политика“ и „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“ на Европейската комисия. Искам да благодаря на всички тях за способностите им и за интересното сътрудничество.

Променяйки наименованието, което днес съдържа препратка към стратегията „Европа 2020“, основната цел на доклада е да защити политиката на сближаване като силна и със значително финансиране политика, представена във всички региони на Европейския съюз, както и нейната ключова роля в стратегия „Европа 2020“.

Той беше практически единодушно одобрен от комисията по регионално развитие — 40 гласа „за“, 1 „въздържал се“ и 1 „против“.

В първата част на доклада е направен кратък анализ на приноса на политиката на сближаване за Лисабонската стратегия и се посочват ограниченията пред въвличането на регионалните и местните органи на властта, на обществото — икономическите агенти и гражданското общество — в самата Лисабонска стратегия, което направи по-трудни нейните изменения, съгласуване и ефикасност. В доклада освен това се призовава за необходимост от оценка не само на текущите разходи, но също и на реалните последици от нея.

Втората част от доклада е посветена на препоръките за бъдещата стратегия „Европа 2020“ и в нея се подчертава важността на регионите, многостепенното управление и принципът на партньорство — основните стълбове на политиката на сближаване, които трябва да се вградят в стратегията „Европа 2020“ като необходимо и достатъчно условие за нейното успешно прилагане.

Нещо повече, съществено е, че се засили участието на икономическите агенти и обществеността, както и на гражданското общество като цяло, за да се избегне опасността стратегията да бъде откъсната или дискредитирана от ключовите си участници.

В тази част се подчертава главната роля на образованието, обучението, научните изследвания и иновациите, важността на облекчаване създаването на т.нар. триъгълник на знанието и нуждата от подкрепа за малките и средните предприятия, които много често са пионери в сферата на иновациите.

Същевременно обаче трябва да разгледаме специфичните нужди на регионите и социалните групи, изпитващи най-големи трудности. Поради това трябва да бъде допусната известна гъвкавост, за да може:

По-конкретно, с цел да се насърчи т.нар. „ефект на лоста“ при инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, в образование и обучение ние отстояваме необходимостта от засилване на взаимодействието между националните стратегически референтни рамки и националните програми за реформи, както и по-добрата съгласуваност и сближаване между различните европейски, национални и регионални политики, свързани със стратегическите цели.

Европейската инвестиционна банка играе и трябва да продължи да играе съществена роля посредством инструментите на финансовия инженеринг, сътрудничеството и подкрепата при помощта за регионите и малките и средните предприятия. За да облекчим тази задача обаче — и това е от полза за всички — напредъкът следва да върви в посока към по-голямо опростяване.

В заключение, докладът отстоява провеждането в бъдеще на последователна и с достатъчно финансиране политика на сближаване, която да е представена във всички европейски региони и да играе ключова роля в стратегията „Европа 2020“.

 
  
MPphoto
 

  Louis Grech, докладчик.(MT) Г-н председател, по същество в моя доклад от микроикономическо гледище се разглежда единният пазар като общ проект и приемането на рамката за 2012 г. и стратегия „Европа 2020“, имайки предвид неотдавнашната финансова криза.

Стратегиите и развоят на действията, предприети за вдъхването на нов живот на европейския пазар и на единния европейски пазар, трябва да са базирани на прагматично, екстензивно и подробно споразумение, което включва всички държави-членки и е съсредоточено най-вече върху приоритетите, които държавите-членки действително искат да достигнат.

Европа се нуждае от развитие на Стратегиите 2020, даващи възможност на пазара да бъде водещ при икономическото възстановяване, като същевременно поражда приемането му от страна на гражданите, защитавайки техните интереси; от страна на потребителите, гарантирайки техните права; и от страна на малките и средните предприятия, осигурявайки им право на стимули. В моя доклад се предлага поредица от стратегически законодателни и незаконодателни инициативи, тласкащи напред оздравяването на единния европейски пазар. Върхът на тези инициативи е създаването на Закона за единния пазар, който съчетава незабавното действие (2012 г.) с дългосрочната концепция на „Стратегия 2020“.

Също така правя конкретни незаконодателни предложения относно изработването на гражданска харта, в която да залегнат правата и задълженията на гражданите. Окуражаващо е освен това, че реакцията на членовете на Комисията Барние и Дали спрямо моето предложение относно 20-те най-силни опасения, изразени от европейските граждани, беше положителна, а също и относно създаването на колективен защитен механизъм и комуникационна стратегия, насочена в частност към ежедневните проблеми, с които нашите граждани се сблъскват.

Нуждаем се от очертаване на действително нова насока на политическата мисъл, която се основава на защитата на потребителите и на социалното измерение, което ще служи да създаде закони и да набележи цели за постигане от Европейския съюз. Само по този път можем да достигнем истинско социално пазарно стопанство, както е залегнало в Договора от Лисабон.

За съжаление, през изминалите години единният пазар не се ръководеше от убеждението на нашите граждани, че представлява техните интереси и стремежи. Още по-алармиращо е, че нашите граждани и потребителите изпитваха засилващо се чувство на несигурност и липса на доверие в пазара. Ние трябва да приемем факта, че традиционната дефиниция за единен пазар като нещо само ограничаващо икономическото измерение се нуждае от преразглеждане. Необходимо е да стигнем до нова обща позиция, която е цялостна и напълно отразява усещанията на нашите граждани, потребителите и малките и средните предприятия. Това може да се постигне, като им се предложи водещата част от усилията за преоткриване на единния европейски пазар. Всяко усилие, пропиляно в опит за догматично обяснение далеч от единния пазар, ще подцени трудностите, несъответствията, интересите, различните убеждения и противоречията, пред които трябва да се изправим.

Процесът на интегриране на единния пазар не е необратим. Сегашното състояние се нуждае от критична оценка. Единният европейски пазар е в опасност да се превърне в извънредно слаб и поради това незначителен, което се дължи на протекционистичния манталитет, породен от кризата.

Сам по себе си единният пазар не е край, а инструмент, който трябва да допринесе съществено за по-доброто качество на живот на европейските граждани, така че, както каза Evelyne Gebhardt, „европейският пазар работи за гражданите, а не против тях“.

Така че, за да се гарантира жизнеспособен и силен европейски пазар, се нуждаем от приемането на това, на което се позовава Mario Monti в своя аналитичен и стимулиращ доклад като напрежение между пазарната интеграция и социалните цели. В последния анализ преобладаваща система е тази, която успява да постигне забележителен баланс между енергична и конкурентна икономика, която стимулира иновациите и разкриването на нови работни места и осигурява защита на потребителите, както и изискваната от гражданите социална и екологична сигурност. Всичко това е необходимо да бъде постигнато в дух на компромиси и солидарност.

Накрая, г-н председател, искам да благодаря на всички докладчици в сянка и на координаторите за тяхното съдействие.

 
  
MPphoto
 

  Pervenche Berès, автор. (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, най-напред, независимо от всичко в момента ме интересува изготвянето на програмата и умението ни да организираме нашите разисквания. Доволна съм да участвам в разискването за всички тези инициативи на Европейския парламент, но чувствам, че всичко е в процес на радикална промяна, която не съм сигурна, че дава точна представа за виждането на Европейския парламент за стратегия „ЕС 2020“. А може би съм твърде взискателна.

От друга страна, надявам се, г-н председател, че споделяте моите опасения, защото от името на залата на 10 май Вие поставихте пред председателя Ван Ромпьой един извънредно важен въпрос, който има връзка със следното.

По отношение на приемането насоките за заетостта тази година — осмелявам се да кажа като извънредна мярка — като част от специалното партньорство между Комисията и Европейския парламент и в духа на доброто сътрудничество със Съвета, имайки предвид частично променения график — насоките за заетостта, които обикновено се публикуват към края на предходната година, тази година бяха обявени през април и въпреки че те ни обвързват с един продължителен цикъл през следващите години, ще трябва да ги обсъдим преди пролетното заседание на Европейския съвет. Вие любезно подкрепихте от името на всички ни искането, което изпратихме до председателя Ван Ромпьой, изисквайки Европейският съвет да предостави на Европейския парламент правото да упражнява правомощията си съгласно Договора от Лисабон.

Очевидно нито Комисията, нито Съветът има някакво намерение да вземат предвид това искане и следователно съзнателно възнамеряват да нарушат Договора. Считам, че председателството на Парламента трябва да поеме своята отговорност и да извлече поука от това.

Що се отнася до предизвикателството на насоките за заетостта, които ще бъдат фактор при изпълнението на Стратегия 2020, ние трябва да привлечем вниманието на органите към тяхното значение по време, когато 17% от европейците живеят под прага на бедността — искам да подчертая, че тези данни се отнасят за 2007 г., т.е. отпреди началото на кризата — и когато 23 млн. от нашите съграждани са безработни.

Понастоящем в комисията по заетост и социални въпроси съществува голяма загриженост относно два проблема. Първо, относно целта да се намали бедността, което, струва ми се, беше инициатива на члена на Комисията Андор. Тази цел беше включена в Стратегия 2020 и ние го приветстваме. Не разбираме как този проблем може да бъде предмет на обсъждане, колебания и да се поставят под съмнение компетенциите на Съюза в рамките на Съвета, когато Договорът очевидно показва, че това е област, в която ЕС също има отговорности.

Ето защо другият проблем е свързан с връзката и съгласуваността между отделните политики, защото Комисията ясно заявява, че тя фундаментално е променила нещата в Стратегия 2020, тъй като е намалила броя на целите.

Считам, че фундаменталните промени са нещо много повече, отколкото простото намаляване броя на целите. Все пак това, в което сме убедени, е, че Стратегия 2020 трябва да отчита реалността на ситуацията в ЕС. Реалността е, че онези, които в момента страдат най-много в резултат на кризата, онези, които ще бъдат засегнати най-много, са същите, които в действителност създават благоденствието на ЕС.

Фактът е, че виждаме да започват разисквания тук и там, които са обречени да вървят срещу самите европейски интереси, защото ще доведат до намаляване на инвестициите, точно когато те са най-необходими в нашия дългосрочен капитал: образование, обучение и здравеопазване.

По тази причина пред лицето на предизвикателствата комисията по заетост и социални въпроси призовава органите да си дадат сметка, че намалените публични инвестиции в тези области не могат да се компенсират от частни инвестиции, които поради слабия растеж също са намалели и следователно да гарантират възстановяването на публичните финанси в краткосрочен план.

Tова е извънредно важен проблем на графика и не ни остава нищо друго освен да съжаляваме, че министрите на икономиката и паричните въпроси бяха в състояние да привеждат доводи в подкрепа на отказа от мерките за подпомагане на неконвенциалната заетост и за намаляване на безработицата, когато не се консултираха с министрите по социалните въпроси по намиращите се, ние знаем това, в трагично състояние области – заетостта и социалните въпроси в нашия Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Mary Honeyball, автор.(EN) Г-н председател, стратегия „ЕС 2020“ предлага действия за подобряване ефективността на образователната система, за засилване на привлекателността на висшето образование в Европа, за разкриване на програми за по-голяма мобилност и обучение на млади хора, за модернизиране на трудовите пазари, повишаване на трудовата мобилност и подобряване на квалификацията и компетенциите с оглед по-активно участие на трудовия пазар.

През пролетта това беше одобрено от Съвета, който заяви, че основните цели, изискващи мерки на равнище ЕС, включват по-добри условия за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), по-високо равнище на образование, намаляване на ранното отпадане от училище и по-голямо участие на младежта, по-възрастните работници и работниците с по-ниска квалификация на трудовите пазари.

Глобалната икономическа криза доведе обаче до съкращаване на бюджетите на образователния сектор в държавите-членки в целия Европейски съюз. Например Латвия преживява дълбока икономическа криза и беше принудена да извърши сурови бюджетни съкращения в 34-те ВУЗ-а в страната, като заплахата беше за 50% намаление на бюджета на висшето образование. Ирландските университети са изправени пред съкращение от 6%, а Великобритания не прави изключение, защото в Англия Съветът по финансиране на висшето образование признава, че възможното съкращаване на средствата за висше образование може да достигне до 500 млн евро.

Не навсякъде обаче нещата са безнадеждни. Някои държави-членки, като Франция например, се справят добре, но проблемът е, че са налице различия в равнището на финансиране между отделните държави-членки. За да заработи стратегия „ЕС 2020“, имаме нужда от решителен, координиран подход. Ето защо настоявам Комисията да обясни, първо, как възнамерява да гарантира, че държавите-членки ще изпълнят ангажиментите си по отношение на образователните цели на Стратегия 2020 и да осигури условия тази сфера да получи достатъчна подкрепа и финансиране и че няма да бъде забравена сред неразборията по балансиране на бюджетите в условията на икономическа криза, как тя възнамерява да осигури допълнителни бюджетни средства за важни на равнище ЕС стратегии и програми.

 
  
MPphoto
 

  Мишел Барние, член на Комисията.(FR) Г-н председател, госпожи и господа, от името на Комисията и председателя Барозу, искам да направя някои бележки относно Стратегия 2020 и да говоря по извънредно интересните доклади на г-н Grech и г-н Hoang Ngoc; а след това моите колеги и приятели, членовете на Комисията Хаан и Андор, ще отговорят на свой ред — в рамките на разискването, в което всички участваме — на други въпроси, изискващи устен отговор, отнасящи се до други сектори — сближаване, заетост, социалното измерение, НИРД.

От името на трима ни разрешете ми да благодаря на всички докладчици и на Парламента за тази инициатива, предприета в сериозно и предизвикателно за всички нас време — време на икономическа криза, при сегашните затруднения за еврото, които подчертават взаимната зависимост на всички наши държави-членки и нуждата от координация на икономическите политики между нашите страни. Това е време да се реагира и действа заедно, доколкото е възможно, в условията на несигурност и криза. Считаме, че взетите през последните няколко дни решения са извънредно важни.

Няма да се връщам на продължителното разискване, в които взе участие моят колега, членът на Комисията Рен. Очевидно е, че трябва да задействаме инструменти за по-добра координация на нашите икономически политики и ние считаме, че стратегията „Европа 2020“ може да стане първият инструмент за една нова, стабилна и координирана икономическа политика.

В предложението си относно стратегията, направено в началото на март, Комисията вече подчерта необходимостта от стабилизиране на нашите публични финанси. Кризата на еврото, през която току-що преминахме, доказва колко все още е уместна тази позиция. Подобно на колегата ми, члена на Комисията Рен, аз си взех бележки от предложенията по този проблем, съдържащо се в доклада на г-н Hoang Ngoc.

По-нататък, госпожи и господа, имаме и второ предварително изискване за успеха на Стратегия 2020 и то е да поставим нашата икономика, нашите икономики на здрава и по-добра основа. Аз, разбира се, имам предвид необходимостта от наблюдение и регулиране на финансовия пазар, така че той да обслужва реалната икономика, а не обратното.

Обещавам ви, че Комисията ще се придържа към пътната си карта в тези области. През следващата година ще трябва да поставим всички необходими законодателни предложения на масата, така че да можем да формализираме ангажиментите, които всички поехме на срещата на Г-20 по отношение на четири главни проблема: прозрачност, отговорност, наблюдение и предотвратяване на кризи. По отношение на редица от тези проблеми, които бяха разгледани по време на законодателното разискване, аз искрено се надявам, че Парламентът и Съветът ще бъдат в състояние бързо да преодолеят различията си относно текстовете, които се обсъждат. Имам предвид пакета за „финансовия надзор“ и документа за хедж фондовете.

Трябва да възстановим доверието. Трябва също така да оползотворим всеки конкретен ресурс, за да освободим потенциала за растеж на нашата икономика. Работата очевидно обхваща множество аспекти. Разискването, следобедното разискване всъщност, ги показа ясно: преоткриването на вътрешния пазар, регионална политика за всички региони, включително и най-отдалечените и външни региони, сближаването, управлението на икономиката, жизнеспособността на публичните финанси, заетостта, образованието и научните изследвания.

Когато говорим за „Европа 2020“, за какво всъщност говорим? Считам, че Стратегията 2020 трябва да ни даде по-добра перспектива относно икономическите политики на нашите държави-членки, за да избегнем определени неравновесия или определени случаи на конкуренция в бъдеще. Тези неравновесия станаха много явни при настоящата криза, но докато по спешност се занимаваме с кризата, ние същевременно трябва да работим за икономиката в средно- и дългосрочен план. По тази причина въз основа на предложенията на Комисията Европейският съвет одобри пет общи цели: постигане на равнище на заетост от 75%, инвестиции в НИРД в размер на 3% от БВП, както и ограничаване на ранното отпадане от училище, увеличаване на хората с университетска диплома до 40% и цели „20–20–20“ в областта на енергетиката и климатичните промени. Накрая, насърчаване на социалното приобщаване чрез преодоляване на бедността.

На Европейския съвет през юни трябва да се определят количествени показатели за образованието и социалното приобщаване. Работата по тези две цели е в ход на различни форуми в рамките на Съвета. Много важно е ясно да се разбере, че Стратегия 2020 не е само концепция. Тя е преди всичко конкретна програма за реформи, които трябва да се проведат, и по тази причина предлагаме седем водещи инициативи като част от стратегията.

В допълнение към водещите инициативи ще бъдат мобилизирани европейски инструменти, особено единният пазар, финансовите лостове и външнополитическите инструменти за преодоляване на определени препятствия. Искам също да препоръчам доклада Monti, представен преди няколко дни, и да отдам заслуженото на интелигентната работа на г-н Grech, който придава едно хуманно и по-конкретно измерение на вътрешния пазар, така както искам да направя и аз.

Относно изпълнението са налице и определени изисквания. Следователно предложени са по-ефективни механизми за управление, които налагат участието на държавите-членки, както и на Комисията, на всички равнища от процеса на наблюдение. „Европа 2020“ означава също предприемане на реформи, които трябва да се осъществят от самите държави-членки. Последните ще трябва да представят националните си програми за реформи до края на годината, съгласувани с програмите за стабилност и конвергенция при съблюдаване на Пакта за стабилност и растеж. Г-н Hoang Ngoc, искам да изтъкна, ако може, че през почти 10-годишния период към този пакт са се придържали както леви, така и десни правителства.

Накрая, Комисията призовава Европейският парламент да направи това, което прави така добре, и да играе още по-активна роля в тази нова стратегия. По време на кризата ние искаме да дадем ясен сигнал на държавите-членки. Това е целта на интегрираните насоки, предложени от Комисията. Те ще бъдат приети, само след като вие изложите вашите мнения. Ние ще се стремим към постигане на политическо съгласие на заседанието на Европейския съвет през юни.

Г-н председател, госпожи и господа, трябва да сме наясно, че в останалата част от света вече се осъществяват средносрочни, социално-икономически стратегии и Европа не може да изостава в този процес.

В заключение, Европейският парламент изпълнява своята роля и ние сме му благодарни за това, за мобилизацията на гражданите, особено чрез националните парламенти. Аз бях силно впечатлен от инициативата, поета от комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите и нейния председател Malcolm Harbour, във връзка с Директивата за услугите, която обедини националните парламенти и Европейския парламент. Налице са и други примери и това е много важно начинание.

Накрая, искам да потвърдя, че Комисията ще действа в съгласие с вашите искания и ще изпълнява своята роля решително и целенасочено, като допринася за осъществяване на стратегията и за изграждане заедно с вас на този нов, с по-високо качество, по-устойчив и по-справедлив растеж, който гражданите очакват.

 
  
MPphoto
 

  Ивайло Калфин, докладчик по становището на комисията по бюджети. – Уважаеми г-н Председател, уважаеми комисари, ако обсъждахме стратегията „Европа 2020” без да се беше случила икономическата криза, всичко щеше да бъде наред. Проблемът е, че в тези условия на криза и след това, което се случи, стратегията „Европа 2020” стои недостатъчно амбициозно инедостатъчно активно.

Проблемът, около който се въртят всички въпроси, които се задават през последните седмици, е дали е достатъчна координацията, така както и досега се случваше в европейските политики, за да върви Европейският съюз напред, и виждаме, че тази координация в условия на растеж е добра, но в условия на криза не отговаря на изискванията, или е необходимо да се прехвърлят много повече функции -не само координация, но и взимане на решения на европейско равнище, така че Европа да си постави много по-амбициозни задачи и да има много повече лидерство в нея.

В това се състои основният въпрос, на който докато не отговорим няма да можем да начертаем правилно и Програмата 2020. Мисля, че в следващите седмици би трябвало да се съсредоточим предимно върху този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Othmar Karas, от името на групата на PPE.(DE) Г-н председател, членове на Комисията, госпожи и господа, много съм доволен да видя един до друг члена на Комисията Хаан, отговарящ за регионалната политика, и члена на Комисията Барние, отговарящ за вътрешния пазар, защото е от голяма важност да не жертваме регионалната политика в полза на вътрешния пазар. Напротив, трябва да гарантираме, че те взаимно се допълват и са достатъчно силни, за да можем да постигнем целите на „Европа 2020“.

„Европа 2020“ трябва да започне тук и сега и не трябва да бъде просто списък с цели. „Европа 2020“ е проект за растеж и заетост — ние се нуждаем от конкретни проекти, нуждаем се от инструменти, нуждаем се от процедури, нуждаем се от механизми за санкциониране, така че тя да може успешно да се осъществява. Убеден съм, че ще бъдем в състояние да осъществим „Европа 2020“ само ако сме готови, само ако Европа е готова да гледа на ЕС като на Европейски съединени щати. Да мислим по този начин и всеки от нас да даде приноса си за цялото.

„Европа 2020“ означава желание за създаване на политически съюз. Това предполага засилване и разширяване на валутния съюз, засилване и разширяване на вътрешния пазар, премахване на пречките и призоваване на хората да използват възможността, наречена Европа, да използват Европа и да разрушат границите. Трябва да създадем икономически съюз като част от политическия и социалния съюз. Никое от тези неща не е налице и дори не са поставени на дневен ред. „Европа 2020“ е един Съюз на общности, а не националистическа или преградена Европа.

Ние следователно се нуждаем от финансов преглед, от оценка на въздействието на ЕС, от прилагане на Закона за малкия бизнес и очевидно от множество конкретни европейски проекти за растеж и заетост и за разширяване на свободите за образование, наука, изследвания и иновации в Европа.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

 
  
MPphoto
 

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD).(EN) Г-н председател, желая да запитам г-н Karas дали Европейските съединени щати, които спомена в изказването си, ще се създадат със съгласието на народите на Европа или без тяхното съгласие.

 
  
MPphoto
 

  Othmar Karas (PPE).(DE) Г-н председател, всеки един от нас, който представлява гражданите на Европа и постоянно е в контакт с тях, има една цел — да работи с всички граждани на Европа за по-нататъшното развитие на Европа, да я направи по-конкурентоспособна и да постигне растеж и заетост в полза на гражданите на Европа. Ако не действаме заедно, за да бъдем по-силни, и ако всеки човек не поеме отговорност за своите интереси, тази Общност не само че няма да укрепне, а ще отслабне в тези времена на засилваща се глобализация. Гражданите са нашите най-важни съюзници за постигане на общите ни цели.

 
  
MPphoto
 

  Marita Ulvskog, от името на групата на S&D.(SV) Г-н председател, Европа, заради която днес вземаме решения, е също така единствената, която ще реши как Европа ще изглежда през 2020 г. Решенията, които отказваме да вземем днес, ще доведат до нови кризи. Решенията, които ще вземем днес, трябва да бъдат дългосрочни решения.

Сериозен проблем е, че много решения продължават да бъдат недалновидни и определяни от дясна философия, където икономиките в криза се поставят на гладна диета. Друг сериозен проблем е, че обсъждаме гръцките пенсии вместо поведението на големите банкери и играчите на пазарите на недвижими имоти и на финансовите пазари. Трябва да коригираме ситуацията, иначе Европа, която ще видим през 2020 г., може би ще бъде в още по-лоша криза, отколкото тази, която преживяваме сега.

Призовавам Комисията да извърши промяна на курса, така че да изоставим нашата сляпа вяра в пазарните решения. Ние регулираме пазарите и правим големи инвестиции в онези неща, които са за доброто на всеки. Това би могло да означава транспортни системи, доставка на енергия, би могло да означава други важни решения, където държавите-членки не могат да действат самостоятелно, но трябва да действат ЕС и Комисията.

Надявам се също, че Комисията е готова да постави на обсъждане предложенията, които показват, че приемаме сериозно прехода към устойчиво общество. С други думи, ще преструктурираме нашата промишленост, така че да бъде конкурентоспособна и да може да създава работни места. Не бихме могли да го постигнем, като се самозалъгваме, че можем да следваме същите стари пътища. Ще са необходими инвестиции, но те биха могли да повлияят върху броя на регистрираните понастоящем 28 млн. души безработни.

Призовавам също Комисията да покаже необходимото уважение към работниците от ЕС в условията на сегашната икономическа криза, за да бъдат приобщени към изграждането на по-силно и по-добро общество. За да можем да овладеем кризата, се нуждаем от права за профсъюзите и от превръщане на европейските работници в поддръжници

 
  
MPphoto
 

  Lena Ek, от името на групата на ALDE.(EN) Г-н председател, казвала съм, че в Европа имаме тройна криза — на финансовите пазари, с работните места и климата. Сега, за съжаление, имаме четворна криза, ако добавим и кризата с държавните бюджети. Тя показа болезнено ясно, че Европейският съюз има остра нужда от визия. Досега европейската интеграция се фокусираше върху създаването на нови проекти без гаранция, че те ще имат очаквания ефект. Считам, че е дошло времето да се захванем с нашите проблеми, вместо да се задълбочаваме в съществуващите институции. Грешките, които са направени, могат да се поправят и Съюзът все още може да функционира за и със своите граждани.

Европа се нуждае от далновиден Съюз. За мен посоката е ясна. Желая една Европа, която е отворена, приобщаваща и зелена. Водещите предложения, съдържащи се в стратегията „Европа 2020“ на Комисията, са важни инструменти за изграждане на тази Европа, при условие че можем да ги осъществим. Във връзка с това имам няколко въпроса.

Първо, доминираща цел на стратегията е създаването на по-динамична и конкурентоспособна икономика. В някои държави участието на жените в трудовия пазар е едва 40% и това е срамно. Трудов пазар с равнопоставеност на половете е предпоставка за стимулиране на заетостта и справяне с демографските проблеми. Надявам се, че Съветът и Комисията приемат сериозно факта, че в изводите на Комисията от преди няколко месеца влиза и равенството на половете. Едно общество на равните възможности има нужда от повече работни места. Безработицата е главната причина за съществуването на бедността. Младежката безработица в Испания, която възлиза на 44%, е разрушителна.

Имаме безкрайни възможности за създаване на „зелени“ работни места, но нашите политики също трябва да са ориентирани в тази посока. Една енергоспестяваща Европа също е движеща сила на иновациите. За засилване на конкурентоспособността на Европа са необходими високоскоростни влакове, мрежи за пренос на електроенергия на далечно разстояние и високотехнологични интелигенти преносни мрежи.

Трябва да поздравя члена на Комисията от либералите Нели Крус, която първа формулира едно действително водещо предложение за цифровите технологии, и очаквам с нетърпение да получа същите задълбочени материали по останалите водещи платформи преди юни, така че да можем да си сътрудничим при вземането на решение.

Но, г-н член на Комисията, стратегията на ЕС ни води в една посока, докато Вашето предложение относно бюджета, ако бъдем честни, е в друга посока. Това важи и за регионалните, социални и земеделски фондове, като трябва да рационализираме и съгласуваме общите си инструменти. Имаме нужда от прозрачност, уеднаквяване на статистиката, метода на санкции и стимули спрямо държавите-членки — не само да се подписват под обещания, но и да ги спазват. Това е важно за европейските граждани и за нас в Парламента. Трябва да подсилим Пакта за растеж и стабилност и затова напълно подкрепяме пакета от мерки, предложен от на члена на Комисията Оли Рен.

За да възстановим доверието, както споменахте, г-н член на Комисията, са необходими индикатори и за останалите водещи предложения. Това ще възстанови доверието във Вас, като Комисия, а може би, ако можем да съдействаме при вземането на решения, и доверието на гражданите в нас.

 
  
MPphoto
 

  Pascal Canfin, от името на групата на Verts/ALE. (FR) Г-н председател, г-н Барние, в изказванията си споменахте доклада на г-н Monti, който Ви беше предоставен преди няколко дни.

В доклада на г-н Monti се съдържа един интересен аспект — особеното значение, което той придава на неотложната нужда да преминем към следващия стадий при сътрудничеството в сферата на данъчното облагане. Еднозначно беше обяснено, че трябва да се прилагат критериите на Пакта за стабилност и растеж, но и че ако те се прилагат само към разходите посредством тяхното съкращаване, това почти сигурно ще доведе до рецесия. Ето защо от голямо значение е да се използват и двата стълба и особено фискалният стълб, за да се даде възможност на държавите-членки да съберат определен размер допълнителни приходи от стопанската дейност и стопанските субекти, чието данъчно бреме многократно беше намалявано през последните няколко години — печалбите от компаниите, прираста на капитала и финансовите трансакции.

За да направим това, абсолютно необходимо е да имаме европейска координация. Това е заключението, до което се достига в доклада на г-н Monti, представен преди два дни. По този проблем обаче не се споменава нищо в стратегията „Европа 2020“, представена от Комисията. По този проблем не се споменава нищо и в съобщението на г-н Рен, публикувано преди няколко дни. Това е един от основните стълбове, един от фундаменталните приноси, който Комисията може да направи понастоящем. Направете го и така ще се изгради връзка. Г-жа Berès каза преди малко, че това разискване е като радикална промяна — фискалната координация ще спомогне да се създаде връзка между стратегия „ЕС 2020“, доклада за управление на еврозоната, за единния пазар и проблемите на заетостта и образованието.

Добре си даваме сметка, че ако спазваме правилата на Пакта за стабилност и растеж, което между другото е жизнено важно, но го правим само чрез съкращаване на разходите, то тогава сме поели курс на социален регрес и стопанска рецесия.

Ето защо моят въпрос е много ясен. Г-н Барние, като представител на Комисията какво ще предложите за разискване през следващите седмици? Как ще убедите колегите си, ако допуснем, че самият Вие вече сте убеден, в необходимостта от план за действие, план за фискална координация, така че държавите-членки да могат да наберат нови приходи въз основа на поредица от споразумения?

Какви са Вашите предложения? Нямате право да мълчите. Комисията има право на законодателна инициатива, но днес по тези проблеми правото вече е задължение.

 
  
MPphoto
 

  Malcolm Harbour, от името на групата на ECR.(EN) Г-н председател, от името на моята група искам специално да приветствам всички доклади и особено доклада от г-н Grech, по който в комисията бях докладчик в сянка. Искам да се позова на някои положения от него в момента, но искам и да подкрепя това, което г-жа Berès каза този следобед за твърде широкия характер на разискването. От друга страна обаче, това е едно твърде нефокусирано разискване. Налице са някои наистина важни участия от страна на доста колеги, но, честно казано, и аз заявявам това на Комисията и члена на Комисията Барние, това също отразява природата на документа „ЕС 2020“. Той съдържа редица големи идеи, но е твърде нефокусиран и твърде неразвит на този етап. Той говори за седем водещи инициативи. Е добре, ние все още не знаем подробности за тях.

На първо място, можем ли да считаме, че на своето заседание през юни Съветът няма да приеме това предложение в детайли, защото то не е готово да бъде прието? Всички трябва да му посветим повече време, за да разработим детайлите.

На второ място, считам, че трябва да направим преоткриването на единния пазар осма водеща инициатива. Това не би усложнило нещата, защото би трябвало да бъде инициатива номер едно. Колеги, чухте от г-н Grech, че потенциалът за създаване на работни места е в насърчаването на повече иновации и насочването към по-устойчива икономика, но трябва да получим подкрепата на гражданите и потребителите за предложението.

Както беше казано във въпроса на граф Dartmouth към г-н Karas, гражданите трябва да повярват в процеса, но от тях зависи дали да го направят. Облагите ще бъдат за тях. Разполагаме с инструмент с огромен потенциал и в частност с публичните бюджети, които възлизат на 16% от европейската икономика. Защо да не използваме бюджетите за обществени поръчки за задвижване на иновациите, да закупуваме тези нови технологии, да насърчим малките и средните предприятия да се заемат с тях? Това е най-голямата неразвита единна политика, с която разполагаме. Чухме това от г-н Барние и г-н Grech днес и допринесохме с доклада на г-н Monti. Имаме инструментите, но трябва да ги приведем в действие.

 
  
MPphoto
 

  Gabriele Zimmer, от името на групата на GUE/NGL.(DE) Г-н председател, намираме се в най-фундаменталната криза, която Европейският съюз е виждал в своята история, и въпреки това почти всички решения по стратегически направления се вземат на правителствено равнище. Допусна се Европейският парламент да бъде страничен наблюдател, но това не може повече да продължава.

Непрекъснато цялото разискване днес се върти около специфичните проблеми на заетостта и растежа в стратегията „Европа 2020“, което създава погрешната представа, че разговаряме за бъдещето на Европа и хода на бъдещото й развитие. Имаме възможност да поставяме въпроси, изискващи устен отговор, относно политическата актуалност на стратегията „Европа 2020“ в условията на сегашната стопанска и финансова криза, но не се допуска предявяване на изисквания към стратегията и изменението й, отстраняването на недостатъците й и дори промяна в приоритетите й.

Вместо да бъдем включени в търсенето на решения на стратегическите дилеми, това, което преживяваме в залата при разискването по който и да е въпрос, е да бъдем въвлечени в демонстрацията на игра на власт между институциите въпреки или дори поради Договора от Лисабон. А това е главно в ущърб на Европейския парламент. И стратегия „ЕС 2020“, и например насоките за интегрираната система за трудова заетост, които председателят на комисията по заетост и социални въпроси спомена, разглеждат Парламента като орган, който трябва само да бъде информиран или с който се съветват.

Освен нова отделните доклади, представени днес, далеч не дават цялостен поглед върху изискванията или предложенията на Европейския парламент относно европейската стратегия. Искаме да се въведат множество конкретни промени.

По време на последната парламентарна сесия Европейският парламент постави конкретни изисквания към Съвета и държавите-членки по отношение борбата с бедността, въвеждането в ЕС на гарантиран минимален доход и минимална работна заплата като защита срещу бедността. Нищо от това не беше включено в стратегията. Обратно, съществува риск цели като борбата с бедността и намаляването на бедността с 25% да изчезнат въобще от сегашния текст на стратегията, защото не съвпадат с опита и интересите на държавите-членки или правителствата.

Дори официалните данни за заетостта в ЕС през последните десет години ясно показват, че атипичната и особено рисковата заетост е достигнала 60%. Обаче огромното нарастване на атипичната заетост трябва да ни накара да заложим в стратегията и насоките модел, насочен към сигурни работни места и заетост, предпазваща от бедност. Това сега е фундаменталното изискване, с което трябва да се заемем.

Обаче докато Европейският съюз, институциите и техните конкретни политики не изпратят сигнал до онези, които са маргинализирани, които живеят в бедност или нямат работа, или до младите хора, които нямат перспективи в бъдеще, ние няма да можем да спечелим тези групи за идеята, че единният Европейски съюз е проект, гарантиращ сигурно бъдеще. Това представлява дефицит на демокрация, с който сегашната стратегия „ЕС 2020“ не се занимава и заедно с гражданите ние трябва да се борим с него.

 
  
MPphoto
 

  Bastiaan Belder, от името на групата на EFD.(NL) Проблемите, които изпитват Гърция и еврозоната, допринасят за сериозността на ситуацията, а това налага структурен подход. Предлаганата стратегия „ЕС 2020“, целяща стимулиране на стопанския растеж и заетостта, се стреми да гарантира това.

Стратегията справедливо включва и устойчивостта на публичните финанси. Но инициативата ще бъде полезна само ако отговаря на две условия. Първо, трябва да бъде укрепено функционирането на Пакта за стабилност и растеж, така че ситуации от този вид да не се повтарят. Това не е само въпрос на структури и правила, а на манталитет. Решаващ момент е държавите-членки да изпълняват бюджетните си ангажименти, както отбелязах по време на конференция в Атина миналата седмица.

Трябва да се приветства положението, че държавите-членки ще се подканят една друга да се отчитат по-щателно пред Съвета относно структурните реформи, необходими за привеждане в ред на публичните им финанси. Що се отнася до мен, считам, че една засилена стопанска координация трябва да включва и това.

Второто условие, към което искам да привлека вниманието ви, е нежеланието на Европейския съюз да се фокусира върху сфери от политиката като социалните въпроси, заетостта и социалното сближаване. Цели в тези области не могат да бъдат налагани на европейско равнище и това също е справедливо. В случая с Лисабонската стратегия видяхме, че такъв подход не работи. И също е вярно, че представлява ограничение, разкрито от суверена, от европейския суверен.

 
  
MPphoto
 

  Barry Madlener (NI).(NL) Днес разискваме по икономиката на Европа в дългосрочна перспектива и как да постигнем устойчив стопански растеж. Когато Европа обсъжда това, сънят ми е неспокоен, тъй като Европа не е предложила кой знае какво досега. Искам да припомня на пленарната зала за Лисабонската стратегия, в която Европа се договори да се превърне в най-конкурентната икономика на света. Това, разбира се, се оказа пълен провал.

Всичко, което Европейският съюз направи, беше да увеличи бюрокрацията, да създаде ненужни правила, особено в моята страна — Нидерландия — и да доведе до увеличаване на данъците, масова имиграция, престъпност и липса на сигурност. Нещо повече, нека хвърлим поглед върху списъка на страните, желаещи да се присъединят към ЕС, с които ние всеки ден сядаме около масата на преговорите — Албания, Босна, Турция. Все бедни мюсюлмански държави, корумпирани и в добавка с висока престъпност. И Исландия — една банкрутирала държава.

Освен това всеки ден в залата слушаме членове на групата на Зелените/Европейски свободен алианс и групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и дори групата на Алианса на либералите и демократите за Европа да заявяват, че имаме нужда от „зелена“ икономика, че трябва да предоставим милиарди евро субсидии за вятърни турбини и „зелена“ електроенергия, въпреки че нашата промишленост става все по-неконкурентоспособна спрямо Китай, САЩ и Индия.

Учудени ли сте, че нашата икономика стагнира? Има само една рецепта за икономически силна Европа и тя е по-малко бюрокрация и по-малко чиновници в Брюксел, а също по-малко бюрокрация в държавите-членки, вместо увеличаване на данъците — тяхното намаляване, и слагане край на масовата имиграция. Гърция очевидно трябва да бъде изгонена от еврозоната. Нека за миг се погледнем в огледалото и видим членовете на ЕП тук. Какво направихте през последните години, за да накарате Гърция да се придържа към ангажиментите си съгласно Пакта за стабилност и растеж? Аз вече знам отговора — абсолютно нищо. Вие всички тук спите, докато страни като Гърция, които получават милиарди евро от Европа всяка година, прахосват тези пари и оставят администрацията да се разраства безконтролно.

Ако Европа не успее в това, предполагам, че моята страна — Нидерландия, а също и Германия ще напуснат еврозоната.

 
  
MPphoto
 

  Gunnar Hökmark (PPE).(EN) Г-н председател, пакетът с финансова помощ, представен преди почти две седмици, беше необходим, но не е решение на проблемите, с които Европа се сблъсква. В този момент има нужда от действия, решения и възстановяване на доверието в публичните финанси. Бих казал, че разискването по Стратегия 2020 е необходимо, но още по-необходима е Стратегия 2010, описваща действията, които трябва да бъдат предприети за възстановяване на растежа, намаляване на дефицитите и пораждане на оптимизъм.

Но без възстановяване на доверието в публичните финанси няма да има растеж, какъвто е необходим. По този въпрос социалистите се провалят. Те защитават същите политики, които доведоха до дефицитите и кризата в Гърция, Испания и Португалия, както и в други държави. Докладчикът, г-н Hoang Ngoc, казва, че трябва да продължаваме с тези политики и че трябва да изчакаме, докато дефицитите започнат да намаляват. Г-жа Ulvskog от Швеция предлага да увеличим разходите. Социалистите се превърнаха в заплаха за благоденствието, възстановяването и новите работни места, от които Европа се нуждае. Мога да ви уверя, че там, където социалистите се провалят, ние от групата РРЕ ще отстояваме необходимите мерки, които трябва да се вземат — намаляване на дефицитите, възстановяване на доверието и реформи за растеж и нови работни места. Европа се нуждае от това и ние ще го отстояваме, ще вземем трудните решения и ще поемем отговорност там, където другите се провалят.

 
  
MPphoto
 

  Alejandro Cercas (S&D). (ES) Г-н председател, ще отнема няколко секунди, за да помоля оратора преди мен да отиде в Гърция и попита кой е отговорен за проблемите, които понастоящем работниците изпитват. Те не се надяват на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Не, г-не. Те се надяват на реална политическа промяна, каквато може да се извърши от Стратегия 2020.

Ако нашият анализ е погрешен, аналогично и нашите решения ще бъдат погрешни. Анализът, който трябва да направим, е, че Европа страда силно от алчност, от липса на регулиране, от липса на стопанско управление, от недостатъчно образовано и сплотено население, от липса на социална справедливост, от нисък стопански растеж, от слабо нарастване на заетостта и от наличието на огромна група нискоквалифицирани хора извън трудовия пазар.

Г-н председател, през следващите десет години усилията трябва да бъдат насочени към увеличаване броя на хората, които работят, и за гарантиране, че тези, които са по-добре подготвени в образователно отношение, ще спечелят битката за производителността на труда. Европа не може да спечели в сферата на конкурентоспособността, без да спечели битката за производителността на труда. Няма да си извоюваме място в света чрез намаляване на заплатите, чрез разрушаване на социалните стандарти, а по-скоро чрез увеличаване равнището на нашите знания, чрез повишаване степента на солидарност и социално сближаване на нашите общества. Това са нашите силни страни. Трябва да превърнем Европа в действително единен континент с ясни проекти, ясни цели, със стопанско управление, което не само ни позволява да откликваме на извънредните обстоятелства на днешния ден, но и на предизвикателствата на утрешния.

Такива са нашите надежди. Това са надежди, изковани от значително мнозинство от членовете на комисията по заетост и социални въпроси, които пренебрегват коварните, съблазнителни призиви на онези, които искат връщане към идеята „всеки за себе си“ и по този начин разрушават солидарността за всички.

Г-н председател, надяваме се, че Стратегия 2020 ще се приеме от всички европейски граждани, които искат от нас повече работни места, повече и по-качествена заетост, стопанско управление и данъчна консолидация. Данъчната консолидация е чудесно нещо, но трябва да има и социална и стопанска консолидация. В противен случай няма да постигнем нищо.

 
  
MPphoto
 

  Michael Theurer (ALDE).(DE) Г-н председател, членове на Комисията, госпожи и господа, както вече чухме, финансовите пазари се нуждаят да бъдат обхванати в нова регулаторна рамка, така че в бъдеще да можем да избегнем излишъка, довел до кризата.

Но ако като основна причина виждаме задлъжнялостта на правителствата, тогава ще стане ясно, че в Парламента говорим прекалено много за публичния дълг и твърде малко за това как да постигнем благоденствие и растеж. Какви са детерминантите на нашия растеж? Растежът и благоденствието ни зависят от хората в Европейския съюз, разработващи продукти и раждащи нови идеи, които освен това могат да бъдат продадени на световния пазар.

Поради това е правилно, че една от главите в стратегия „ЕС 2020“ се нарича „Съюз за иновации“. Необходимо е да се съсредоточим върху изобретенията и върху това как можем да ускорим научноизследователската и развойната дейност. Затова е важно да насърчаваме взаимодействието между финансирането на научните изследвания и развитието на регионалната политика. В тези области може да бъде постигнат голям напредък. Заедно с либералите и с германската Партия на свободните демократи искам да обоснова фокусирането ни върху малките и средните предприятия. Трябва да видим това, че както ЕС харчи нашите средства, така тези малки и средни предприятия наистина имат достъп до средствата и съществува технологичен трансфер между, от една страна, университетите и колежите, и от друга, малките и средните предприятия. Трябва да насърчим хората да вземат своята собствена съдба в ръцете си чрез лична отговорност и свободна инициатива. Работните места не могат да се създават от правителствата, те следва да се създават от самата икономика.

 
  
MPphoto
 

  Elisabeth Schroedter (Verts/ALE).(DE) Г-н председател, членове на Комисията, госпожи и господа, ясно е, че вие осъзнавате, че преходът на развитие към „зелена“ икономика трябва да започне сега, тъй като климатичните промени ще изложат икономическия напредък на ЕС на риск.

Въпреки всичко това, което липсва на стратегия „Европа 2020“, е обвързаност между изменението на околната среда в икономиката и стратегията за „зелена“ заетост. Съществуват изследвания, които показват, че само преминаването на енергетиката на „зелени“ релси може да създаде 8 млн. нови работни места. Следователно в стратегия „Европа 2020“ е необходима инициатива за „зелени“ работни места. Тя трябва да отразява конкретните мерки и общите насоки. Затова се нуждаем от стабилна правна и политическа рамка, така че инвеститорите наистина да правят вложения в „зелени“ работни места. Това включва в еднаква степен създаването на обвързаност между НИРД и икономиката, насърчаването на иновационните ядра, а също и възможност за поощряване на такива ядра в изостаналите региони. Това отстоява г-н Van Nistelrooij в доклада си и аз го подкрепям. Макар че не подкрепям тези, които искат да наложат на регионите по-големи изисквания, що се отнася до целевите програми, въпреки всичко тласъкът в резултат от доклада и направените предложения водят в правилната посока и ще допринесат за създаването на „зелени“ работни места.

Но в стратегията за заетост трябва да се съсредоточим върху очертаването на курса на преход към „зелена“ икономика, върху присъединяването към нас на заетите и подготовката им за този преход. Тези мои думи са към члена на Комисията Андор. По принцип структурата на насоките на политиката на заетост е добра и е балансирана. Особено важен е фактът, че на образованието като независима област се обръща специално внимание. То предлага големи възможности за разкъсване на затворения кръг на бедността и представлява крайъгълния камък на стратегията за „зелена“ заетост, поради което представлява ключова област за успеха на стратегия „Европа 2020“. Въпреки това ние все пак се нуждаем от усъвършенстване на насоките за заетостта. Те играят важна роля — да ни дадат възможност наистина да се възползваме от потенциала на „зелените“ работни места.

 
  
MPphoto
 

  Konrad Szymański (ECR).(PL) От бавния икономически растеж на Европа и причинения от кризата спад могат да се направят твърде различни изводи. Някои сигурно ще са съгласни с хора в тази зала, които призовават за намаляване на компенсацията, на административното и информационното бреме, които се пораждат не само от държавите-членки, но и от Европейския съюз и Парламента. Съществува обаче риск да се приложи лечение, което е по-лошо от болестта. Такава мярка, която би била вредна за европейския растеж, би било засилването на ролята на ЕС в сферата на данъчното коопериране и сътрудничество и логично следващата го хармонизация на данъците. Като всяка конкуренция, данъчната конкуренция е благоприятна и за гражданите, и за пазарите. Тя създава условия за по-добри резултати и е съществен фактор за нашата конкурентоспособност в световен мащаб. Затова гражданските свободи, общият пазар и неразширяването на правомощията на Съюза трябва да бъдат основен принцип в икономическата политика на ЕС.

 
  
MPphoto
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL).(PT) Г-н председател, при това разискване искаме да кажем, че е време да спрем с тези словесни еквилибристики и да говорим за реалните проблеми, с които се сблъскват повечето мъже и жени в нашите държави; за страданието, за това, че в ЕС — една от най-богатите части на света, където, без да се вземат каквито и да било мерки за проверяването им, продължават да се правят скандални печалби, в бедност живеят над 85 млн. души. Искаме да се говори за липсата на сигурност на работното място и за нищожното заплащане, пред които са изправени работниците, за младите хора и жените, които не могат да намерят работа, за 23-те млн. безработни. Искаме да говорим за старите хора, на които се отказва достойно пенсиониране, и за децата, чието бъдеще е заложено.

Нека бъдем ясни — това, което се предлага в стратегията „Европа 2020“, е същият път, на който бяхме в началото на кризата. Европейската комисия не пожела да анализира причините за сегашната ситуация, нито да направи нещо във връзка с последиците върху политическите принципи в резултат от прилагането на Лисабонската стратегия — либерализация на икономическите отрасли, включително на финансовите услуги, и гъвкавост на работната сила, наричана „гъвкава сигурност“.

Това, в което се целят сега, е намирането на начин за по-голяма концентрация на богатството чрез използване на различни директиви, които ще улеснят приватизацията на стратегическите отрасли на икономиката и посегателство върху публичните услуги, което е в интерес на икономически групи от сферите на здравеопазването, социалната сигурност и образованието — която от тях може да излезе на печалба. Те предпочитат да прикриват факта, че само преустановяването на тези политики ще позволи промяна на курса и единствено това ще доведе до социален прогрес. Въпреки това настояваме за преустановяването им и казваме, че е време да изоставим Пакта за стабилност и да го заменим с програма за социално развитие и прогрес. Тази програма трябва да постави като приоритет производството, качеството на публичните услуги, създаването на работни места с права, заплати, прилични пенсии и условия за пенсиониране, социално приобщаване и справедлива подялба и разпределение на богатството. Приоритетите ще изискват действително икономическо и социално сближаване при явна подкрепа за бюджета на Европейския съюз, солидарност, обществена политика и контрол върху основните икономически отрасли от страна на държавата.

Сигурни сме, че работниците и народите ще продължат да се борят за това — например утре в Гърция или на 29 май в Португалия —– и ние приветстваме тяхната борба.

 
  
MPphoto
 

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD).(EN) Г-н председател, без съмнение в Стратегия 2020 са казани много интересни неща, но според нея в процеса на разширяване към ЕС ще се присъединят пет нови държави, а по-вероятно осем. През 2010 г. в ЕС вече 12 държави нетно са приносители в Съюза, които субсидират останалите 15 държави-членки.

Изглежда никоя от новите държави не е внасяща. През 2020 г. ще има не по-малко 23 страни, които са субсидирани. Следователно до 2020 г. ЕС ще стане на практика съюз за трансфер на средства, който ще превежда суми от 12-те внасящи на 23-те субсидирани държави. За жалост, може и да е несправедливо, но данъкоплатците от Обединеното кралство се наситиха на това. Сравнително разореното Обединено кралство е втората по ред държава с най-големи вноски в бюджета на ЕС.

При последните местни избори в Германия гласоподавателите от Северен Рейн-Вестфалия казаха „не“ на своята коалиция, като отхвърлиха и съюза за трансфер. Гласоподавателите от другите внасящи страни също ще се произнесат с „не“ през следващите 10 години. До 2020 г. недостигът ще стане неизпълним. Не е от интерес за Обединеното кралство отвъд Ламанша да съществува стопански хаос, но ако разширяването не спре незабавно, това, което ще настъпи, е икономически хаос. Затова Стратегия 2020 пропуска същността.

 
  
MPphoto
 

  Krisztina Morvai (NI). (HU) Госпожи и господа, почтително искам да ви попитам дали не смятате, че тук става нещо твърде странно. При това извънредно важно разискване по финансовата и икономическа криза, които са причина за трагедията на много милиони европейци, присъстват само 40 души. Ние подтикваме европейските икономически агенти и гражданите да спестяват енергия, докато през последните три дни, което обаче е вярно и за всяко пленарно заседание, наблюдаваме, ако камерите го показват, прахосване на енергия за осветяването на залата с размери на стадион, където присъстват не повече от 40 души, освен при самото гласуване. В кабинките на преводачите има 27х3, което прави 81 висококвалифицирани симултанни преводачи, които ни превеждат. За 40 души членове на Парламента това прави по двама преводачи на всеки един. Не смятате ли, че е време да се погледнем в огледалото и да спрем да принуждаваме пенсионерите, пожарникарите, медицинските сестри и учителите да затягат коланите си?

 
  
MPphoto
 

  Lena Kolarska-Bobińska (PPE).(PL) Във времена на криза, когато е застрашена целостта на Европейския съюз, ние, подпомагайки икономическия растеж, трябва да обърнем специално внимание на сближаването в ЕС. Ние още не знаем дали кризата ще продължи да задълбочава различията между отделните региони на Европа. Историческите различия в равнището на развитие на регионите може да се увеличат, а може да установим и поява на нови раздалечаващи ни фактори.

В тази ситуация това, от което се нуждаем, са механизми, които да намалят различията между регионите, а продължаването на последователната регионална политика е пътят за постигането на целта. Би било неразумно в тази ситуация да се отказваме от тази политика и съществено да намалим финансирането, с което разполагат местните и регионални органи. Това би представлявало сериозна заплаха за стимулирането на икономическия растеж, но би било заплаха и за единството на Съюза като цяло.

Както стратегия „Европа 2020“, така и политиката на сближаване се стремят да постигнат една и съща цел. Те имат съществен ефект върху икономическото съживяване и огромно значение за европейската политика на солидарност. Това, от което се нуждаем обаче, е по-добра координация между тях. Създаването на нови и обособяването на целеви фондове в отговор на новите предизвикателства би било загуба и на време, и на пари, а би довело и до закъснение при осъществяването на Стратегия 2020 и я обрича на съдбата на Договора от Лисабон. Трябва да осигурим финансирането на основните инфраструктурни проекти и да отхвърлим повторната национализация на регионалната политика.

В момента често чуваме за силен натиск от страна на правителствата на отделни държави-членки, а също и от Европейската комисия за орязване на разходите за регионална политика. Но посланието на Европейския парламент в доклада, по който съм докладчик в сянка, е ясно — нуждаем се не от по-слаба, а от по-силна политика на сближаване, от истинска европейска солидарност.

 
  
MPphoto
 

  Evelyne Gebhardt (S&D).(EN) Г-н председател, г-н Grech, искам да Ви поздравя за наистина чудесния доклад, който представихте пред нас и който ни осигурява основата, за да вървим напред. Благодаря Ви също, че използвахте фразата, която аз самата споменавам през цялото време, а именно, че икономиката е за хората и няма път назад. Точно на това трябва да се основава политиката на Европейския съюз.

Освен това във Вашия доклад Вие съвсем точно отбелязвате, че е от особена важност изготвянето на адекватна оценка за социалните, свързаните с потребителите, с околната среда и с икономиката последици върху вътрешния пазар, както и за решенията, които вземаме за вътрешния пазар. Точно това ни липсваше до сега или това е, което не беше в достатъчна степен видимо за нашите граждани. Този подход е много важен, за да се подчертаят сегашните елементи на хуманност и цялостност в нашата политика, дори и когато това засяга вътрешния пазар.

Във Вашия доклад Вие твърдите и нещо, което е извънредно съществено за нас, социалдемократите, и то е, че социалната политика трябва да бъде разглеждана като сърцевина на политиката за вътрешния пазар и че защитата на услугите е особено важна и е от интерес за цялата икономика. Освен това Вие призовавате за развитие на стратегията за по-добра комуникация по отношение на социалните предимства на вътрешния пазар.

Ако вземем предвид само тези няколко пункта, ще осъзнаем, че можем да постигнем голям напредък, само ако Европейската комисия ни подкрепи. Освен това силно се надявам, че Комисията наистина ще се възползва от възможността, представена й от доклада на г-н Grech, да повери прогреса на ЕС в ръцете на гражданите. Молбата ми е много настоятелна, тъй като зная, че г-н Барние вече изрази съгласие да го направи. Ако подходим към вътрешния пазар от този ъгъл, политиката на Европейския съюз ще бъде посрещната по-радушно и в бъдеще ще можем да очакваме по-добри времена.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Robert Rochefort (ALDE).(FR) Г-н председател, при това разискване относно Стратегия 2020 искам също да изведа полза от много интересния доклад на г-н Grech и да кажа, че съм убеден, че потребителите не трябва да останат извън тази бъдеща стратегия.

Когато чета текста на Комисията по Стратегия 2020, ми прави впечатление, че фактически потребителите изобщо не се споменават. При сегашната криза трябва да си спомним, че макар, разбира се, инвестициите да са ключова променлива, в различните държави-членки потреблението представлява близо 60–70% от БВП на ЕС.

Поради това желая при стратегията да направим крачка в тази посока. Ще ми се да видя Европа първа по отношение на разни видове потребление — едното, базирано на триъгълника на знанието, на устойчивото развитие, Европа, която е в състояние да развива условията на производството и продукцията, което обслужва интересите на създаваните от тях потребители, Европа, съсредоточена върху качеството, а не вече върху количеството заради самото него. Искам да видя известно изостряне на конкуренция, която не насърчава „поевтиняване заради самото него“, а цели в по-голяма степен да осигури удовлетворяване изискванията на потребителя.

Г-н член на Комисията, поради това моят въпрос е съвсем прост. Възнамерявате ли да предложите на председателя Барозу и на останалите колеги, членове на Комисията, групата да бъде формирана по такъв начин, че потребителите вече да не се разглеждат като променлива, подлежаща на корекции, като пасивни индивиди, а по-скоро като активни участници, които са на Ваша, на наша страна, така че да можем да изградим общество на бъдещето, от което отчаяно се нуждаем?

 
  
MPphoto
 

  Emilie Turunen (Verts/ALE).(DA) Г-н председател, искам да отделя малко време, за да поговорим за социалните аспекти и заетостта в „ЕС 2020“, както и за усилията на Комисията във връзка с тези въпроси. Сигурна съм и това не е тайна, че групата на Зелените/Европейски свободен алианс би желала да види доста по-амбициозен от разглеждания понастоящем план за 2020 г., в който да личи искрено желание да бъде формулирано как Европа в бъдеще сама ще си помогне и със стремеж да се набележат високи цели в социалната сфера и заетостта. Точно сега обаче сме в ситуация, при която държавите-членки не възнамеряват да развиват плана, който Комисията предложи. Вместо това те се връщат назад.

Първо, що се отнася до борбата с бедността, много държави-членки се питат дали действително ЕС има правомощия да воюва с бедността и да набелязва във връзка с това конкретни цели. По тази причина искам само да кажа, че за това съществува правно основание в различни разпоредби на Договора от Лисабон, например в член 3 от Договора за ЕС и в членове 9 и 153 от Договора за функционирането на ЕС. Следователно към този въпрос просто трябва да се пристъпи. Второ, други държави-членки, включително моята страна, Дания, критикуват дефиницията за бедност. Разбира се, трябва да формулираме удачна дефиниция. Аргументите обаче не могат да прикрият факта, че се отнасят за едно нещо — дали наистина искаме да се борим с бедността в Европа. Истинското разискване е за това.

Искаме ли да намалим броя на бедните хора в Европа, които понастоящем наброяват 84 млн. души? Искаме ли да са по-малко бедните работници, възлизащи сега на почти 17 млн.? Искаме ли не просто всеки да има работа, но да има добра и подходяща работа? Искаме ли младите хора да имат достъп до трудовия пазар? Да, разбира се, искаме и то точно защото се нуждаем от конкретни цели в социалната област и заетостта. Европа сега е в разгара на икономическата криза, но ние не трябва да й позволим да блокира разума ни и да ни попречи да си поставяме амбициозни цели в тези области. Ако нямаме смелостта да направим това сега, това ще подкопае икономическата ситуация в Европа, както и социалното ни сближаване. Следователно, членове на Комисията, госпожи и господа, искам да ви кажа, че е важна политическата воля. Надявам се, че Парламентът и Комисията ще поведат и подтикнат онези държави-членки, които се двоумят вместо да се придържат към социална Европа за 2020 г. Надявам се, че като членове на Комисията вие сте готови за това.

 
  
MPphoto
 

  Oldřich Vlasák (ECR). (CS) Ние през целия ден обсъждахме желаната стратегическа цел за Европейския съюз. По мое мнение обаче трябва, на първо място, да поставим въпроса относно желаната посока на бъдещо развитие пред нашите граждани и пред онези, които са най-тясно свързани с тази цел, с други думи, кметовете и общинските съветници по места. Във връзка с това за мен е голямо разочарование, че ролята на местните власти не е отразена достатъчно задълбочено в стратегията за развитие на Европейския съюз до 2020 г. В нея правилно е изтъкната необходимостта от по-здрави връзки между регионалните и местни партньори, но не е ясно как трябва да се прилага на практика принципът на партньорството. Освен това процесът на консултиране е доброволен, така че той по никакъв начин не е обвързващ за държавите-членки при вземането на решения. Мога да потвърдя това с един конкретен пример. Когато Федерацията на общините на Чешката република представи своите бележки върху позицията на нашето правителство по отношение на стратегията за развитие на Европейския съюз до 2020 г., те не само че не бяха включени в стратегията, но федерацията дори не получи адекватен отговор относно начина на разглеждане на тези бележки.

Ако искаме да избегнем повторния провал на Лисабонската стратегия, ние не трябва да продължаваме да игнорираме ролята на местните органи, които формират част от публичната администрация във всички държави-членки и чиято роля е от ключово значение за осъществяването на европейската политика. Тъкмо обратното, задължителното консултиране с участниците „по-долу“ би допринесло съществено за правилното, ефикасно и ефективно прилагане на приетите мерки. Ето защо искам да призова Комисията да наблюдава внимателно начина, по който се осъществяват връзките с местните органи в целия процес.

 
  
MPphoto
 

  Kyriacos Triantaphyllides (GUE/NGL).(EL) Г-н председател, настоящата Лисабонска стратегия беше просто преименувана в стратегия „Европа 2020“. Всъщност предложенията на Комисията като цяло не променят текущите цели, като те не само че не са постигнати, но напредъкът през последните десет години показа, че стандартът на живот на гражданите от Европейския съюз се понижава. Въпреки това внесените от Комисията предложения не предполагат достатъчно количество социални критерии. Поради това ние питаме: какви мерки предлага Комисията, за да предотврати липсата на отчетност на пазара, произволните уволнения и увеличаването на несигурността на пазара на труда? Намесата на Международния валутен фонд не означава ли по-тежки условия за държавите-членки и хората? По наше мнение, ако Пактът за стабилност не бъде заменен с пакт, който ще си постави социални цели, примката около врата на народите ще се затегне, тъй като от тяхна страна ще са необходими повече и по-големи жертви.

 
  
MPphoto
 

  Timo Soini (EFD).(FI) Г-н председател, когато следвах в Университета на Хелзинки през осемдесетте години на двадесети век, Съветският съюз все още демонстрираше сила. Когато там се появиха проблеми, те призоваваха за повече социализъм. Сега аз съм глава на семейство от Европейския съюз на средна възраст и когато тук възникват проблеми, ние призоваваме за по-голяма интеграция. Тази философия удивително напомня на първата и резултатът също ще бъде подобен: тя няма да проработи.

Нека градим върху основата на националните държави. За тази цел е необходимо първо да опечем хляба, а после да го раздадем, както казваме ние във Финландия. Нека създаваме работни места и адекватни условия. Това ще е изворът на нашата сила. По този начин ще осъществим напредък. У нас има недостиг на работодатели, не на наети лица, а на работодатели, които могат да осигурят работа на хората.

Малките предприятия са от решаващо значение. Трябва да отложим за следващата месечна сесия разискването върху директивата относно работното време на самостоятелно заетите водачи. Това е типичен случай за ситуация, в която трябва да се застъпим за независими предприемачи, които създават работни места, които правят добро и наемат служители. Сега съществува опасност обаче да загубим работни места поради административни решения. Аз действително обичам Европа, дори ако трябва да кажа, че не обичам Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Franz Obermayr (NI).(DE) Г-н председател, в годината на Световното първенство по футбол дамите и господата от Съвета могат да си извлекат поука от футбола, а именно, че не е възможно да се получи добър мач, ако съдията надзирава всеки играч. Ако обаче играта се води без правила, без съдия и без да се наказват фаловете, ще се получи хаос. Точно такова е положението на нещата в момента.

Крайно време е стратегията „Европа 2020“ да сложи край на спекулативната игра на хедж фондовете. Онези, които си осигуряваха добър стандарт в резултат на спекулации и прекомерно високи лихвени проценти години наред, сега трябва да плащат. Не малките спестители, а предприятията с високи спекулативни печалби трябва да бъдат приканени да платят сметката.

Също така не бива политиката на сближаване да игнорира кризата на еврото. Освен настоящия пакет от мерки за спасяване на икономиката в миналото Гърция се възползваше в непропорционално голям размер от финансирането в областта на селското стопанство и регионалното развитие. Без необходимите структурни промени тези пари очевидно изтичат и въпреки финансирането през годините страната е на ръба на разрухата. Не виждам защо трябва да отпускаме финансирането при това положение. Защо не послушаме члена на Комисията Рен, който направи съвсем разумно предложение за намаляване на финансирането? Накрая, не можем да позволим на Европейския съюз да се изроди в съюз на трансферите. Централизираната планова икономика, каквато някои от вас желаят да видят, все още не е доказала достойнствата си, въпреки че идва от Брюксел.

Какво е необходимо да направим в такъв случай? Отговорна бюджетна политика и ако това не проработи — смели и ефективни механизми за санкциониране. Всичко това трябва да се включи в стратегията „Европа 2020“.

 
  
MPphoto
 

  Jean-Paul Gauzès (PPE).(FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, икономическата и финансова ситуация в Европа напълно оправдава драстичните мерки, които бяха предприети по-специално с цел стабилизиране на еврозоната и избягване на подкопаването на общата ни валута. Неотложността на ситуацията оправдава възприетия практически подход. Когато обаче се стигне до прилагане на приетите мерки, трябва да се гарантира, че Парламентът е ангажиран в рамките на пълномощията си и той може да упражнява демократичен контрол при подходящи условия.

Наистина трябва да гарантираме, че нашите съграждани не губят, а напротив възвръщат доверието си в политическите институции. Без доверие не са възможни структурни реформи или приемане на необходимите мерки на строги ограничения.

Изправена пред финансовата криза Европа не беше пасивна. Ние не споменаваме това достатъчно често. През 2009 г. изготвихме и приехме регламент относно агенциите за кредитен рейтинг, като разпоредбите за неговото прилагане ще бъдат публикувани много скоро от Комисията. Комисията по икономически и парични въпроси на Парламента гласува преди няколко дни пакета за надзор върху финансовите дейности. Миналия понеделник същата комисия прие с голямо мнозинство доклада за регламент относно управителите на хедж фондовете.

Бяха организирани тристранни срещи за търсене на консенсус със Съвета. Той трябва да се постигне бързо, така че нашите институции да запазят надеждността си. Нашите съграждани често ни питат: „Какво прави Европа?“. Ние трябва да оправдаем очакванията им.

Във връзка с това искам да Ви поздравя, г-н член на Комисията, за Вашата решимост и да Ви окуража да продължите с изпълнението на работната програма, която подготвихте в съответствие с ангажиментите, поети по време на изслушването. Вашата амбициозна, но крайно необходима програма има нашата подкрепа. Ние ще стоим рамо до рамо с Вас, така че да подготвим необходимия регламент на финансовите услуги. Не става въпрос грубо да потискаме финансовия сектор, а да установим правила, гарантиращи, че онези дейности, които трябва да се регулират, се регулират, а трансакциите се осъществяват по сигурен и прозрачен начин.

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). (HU) Г-да членове на Комисията, госпожи и господа, Европа е изправена пред две огромни задачи — изработването на нова стратегия, която обсъждаме в момента и която по мое мнение се развива в правилната посока. За Европа обаче настъпва повратен момент, ако тя не намери нов начин на действие. Събитията от изминалите седмици във връзка с гръцката криза — и тук изразявам несъгласие с г-н Gauzès, тъй като за жалост Европейският съюз и държавите-членки, по-конкретно г-жа Меркел, закъсняха с реакцията си по отношение на тази ситуация — означават, че за Европа настъпва повратен момент. Това е изключително опасна повратна точка, която ще определи дали ще се движим в посока ренационализиране, затваряне в рамките на нацията и егоизъм или в посока комунитаризъм. Ако не се движим към комунитаризъм, програмата, очертана от г-н Барние, няма да бъде изпълнена и става безсмислена. Много е важно да не забравяме, когато определяме новите цели, нашата предишна политика, политиката на сближаване, общата селскостопанска политика или, ако се обърна към члена на Комисията Андор, обновяването на европейския социален модел. За нас настъпва повратен момент, уважаеми колеги. Изминалите няколко седмици го показаха — предишният модел не работи, а настоящият не работи, както трябва. Подкрепям идеята за наблюдение от страна на Комисията върху националните бюджети преди те да бъдат представени пред парламентите на държавите-членки.

 
  
MPphoto
 

  Carl Haglund (ALDE).(SV) Г-н председател, моето изказване засяга доклада на г-н Hoang Ngoc относно устойчивостта на финансите в публичния сектор. Това беше много интересен доклад, върху който работихме. Ситуацията показва, както ясно се разбра и от речта на докладчика, че от идеологическа гледна точка имаме твърде различаващи се мнения по въпроса.

Във връзка с това е важно да помним какво се случи в Европа през последните седмици по време на икономическата криза, каквато рядко сме виждали преди. Тя в голяма степен се дължи на неуспеха на част от държавите-членки да се погрижат за собствените си финанси и да внесат ред в къщата си. Ето защо може би е малко изненадващо, че имаме такива големи идеологически различия относно това дали е действително разумно да се вземат заеми и да се харчат толкова много пари, каквато практика се наблюдава в много държави през последните години.

Както казах, имаше твърде големи различия по тези въпроси — нещо, което сме виждали и в пленарната зала. За щастие твърде широко мнозинство в комисията също е на мнение, че се налага да вземем по-строги мерки за справяне със ситуацията, в която се озовахме. Комисията представи много добри предложения през последните седмици. Най-после беше положено началото на вземане на решения, които наистина ще ни доведат до възстановяването на реда в икономиката на Европа. Точно от това имаме нужда.

Ето защо разискванията в комисията бяха, меко казано, вълнуващи. Важно е да припомним, че ние не се занимаваме само с текущите заеми, но и с бъдещите предизвикателства, като например демографските проблеми, застаряването на населението и т. н. Това беше важен доклад и мисля, че внесохме положителни изменения в него. Аз съм убеден, че решението, до което ще стигне Парламентът, ще бъде разумно.

 
  
MPphoto
 

  Bas Eickhout (Verts/ALE).(NL) Настоящото разискване, посветено на кризата, обхваща най-вече бюджетната дисциплина и това е правилно, тъй като тя е много важна. Тя не е всичко обаче. Нека разглеждаме настоящата криза в правилната перспектива, която предполага, че всъщност все още говорим за банкова криза.

Години наред банките правеха съмнителни пари, използвайки непрозрачни структури, и през 2008 г. балонът се спука. Тогава страните преоформиха натрупания частен дълг в публичен дълг и това е проблемът, с който трябва да се бори Гърция сега — непоносимото бреме на публичния дълг. В светлината на казаното, когато обсъждаме Стратегия 2020, ние трябва да разгледаме и ролята на банките. При Комисията се наблюдава абсолютно отсъствие на цели в това отношение. Почти нищо не беше казано за банките. Настоящата криза показа, че трябва да се прави ясно разграничение между спестовните банки и инвестиционните банки. Накъде са насочени амбициите на Комисията, когато става въпрос за плановете за справяне с това положение? Това беше първият въпрос, който засегнах.

Ние обаче трябва да разглеждаме и икономиката на бъдещето. Тя ще използва ефективно природните ресурси. При нея също амбициите на Комисията са твърде малки. Или задачите, които тя си поставя, са твърде неопределени, или целите са твърде ниски например намаление с 20% на емисиите на парникови газове, което е абсолютно неподходящо за насърчаване на „зелените“ иновации. Как ще стигне до предприятията посланието, че те трябва да инвестират в „зелени“ технологии? Считаме, че плановете на Комисията трябва да включват и този проблем.

В заключение, що се отнася до нашия собствен бюджет, този въпрос също трябва да съответства на нашата стратегия. Това означава, че структурните фондове трябва да се използват в крайна сметка за популяризиране на новите „зелени“ технологии. В момента ние основно субсидираме повече емисии на парникови газове. Къде са парите за иновации, а къде са заделените средства за устойчив аграрен сектор в бюджета за селско стопанство? Нужно е Комисията да бъде по-скоро конкретна и амбициозна, отколкото да изработва неясни планове; това не е начинът за справяне с настоящата криза.

 
  
MPphoto
 

  Kay Swinburne (ECR).(EN) Г-н председател, най-важният компонент на „ЕС 2020“ не трябва да бъдат стабилизационните фондове и мерките за спасяване на икономиката. Нашите страни трябва да се стремят към възстановяване и съживяване на вътрешния пазар на Европейския съюз. Трябва да търсим начини да променим нашите икономики, така че те да отговарят на предизвикателствата. Единственият начин за в бъдеще е да се обърнем към новите сектори чрез научноизследователска дейност, развитие и иновации. Европейският съюз трябва да насърчава новото икономическо динамично развитие в областта на европейската научноизследователска дейност, да създава мрежи за повишаване на квалификацията, научни групи за интегрирани проекти, основани на иновации за разработване на нови продукти и услуги, като се търсят нови процеси и технологии, както и нови стопански концепции. Трябва да разгледаме съществуващите успешни проекти и да използваме връзките, създадени в Европейския съюз, за да открием най-добрите практики.

В моя избирателен район посетих университета „Glyndŵr“, който стимулира преките връзки с високотехнологични фирми в Северен Уелс, като 90% от завършилите университета са назначени в тези фирми през миналата година. Той не само подобрява перспективите за намиране на работа на младите хора, които учат там, но съживява и целия район на Северен Уелс. Вместо да търсим проекти за милиарди долари и просто решение на проблемите, трябва да се върнем към основните елементи на онова, което прави успешна една икономика. В Южен Уелс има пет огромни фармацевтични предприятия, притежаващи технологии на световно равнище. С малко помощ от Европейския съюз тази група от високотехнологични предприятия може да се превърне в център от световна класа, който ще дръпне цялата икономика, бореща се в момента да получи средства от кохезионните фондове, в светлото бъдеще. Ние се нуждаем от решения, които ще работят ефективно за нашите граждани.

 
  
MPphoto
 

  Jacky Hénin (GUE/NGL).(FR) Г-н председател, госпожи и господа, вие няма да приемете тази теза, но реалността е абсолютно очевидна: идеята или най-малкото митът за либерална Европа се изчерпа. Как може някой да продължи да вярва в задълбочаването на общосъюзното измерение, когато Европа се готви да изнудва най-задлъжнелите страни да помогнат за извеждането на финансовите пазари от трудното положение?

Дори проектът и дейностите на либерална Европа са на изчерпване и това е очевидно. С последователните кризи, последната от които беше най-тежка, публичният дълг рязко се увеличи. По-лошото е обаче, че доверието в еврозоната се изпари. Ситуацията изисква действителна солидарност. Договорът от Маастрихт обаче отхвърля солидарността между страните в еврозоната. Това е най-големият европейски парадокс.

Краят на линията за Европа се вижда и в преговорите на Световната търговска организация, както и в разказваната не на шега история за Европа, която ще ни защити от глобализацията. Директивите на Европейския съюз, които далеч не са наш щит и закрила, често изпреварват Световната търговска организация. Всъщност сега сме изключително уязвими, което се дължи на Европейския съюз, като именно сега плащаме цената с процеса на деиндустриализация и различните форми на пренасочване. За благото на хората политиката на Европейския съюз спешно трябва да пренасочи приоритетите си.

 
  
MPphoto
 

  Mara Bizzotto (EFD).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, 308 млрд. евро е общата сума на средствата, предназначени за изпълнение на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г. Досега Европа е изхарчила, а съдейки по резултатите, прахосала известно количество от тези приоритетни средства, заложени от Лисабон. За да бъде успешна „ЕС 2020“ и за да се използва огромното количество неизхарчени пари за стимулиране на икономическия растеж и подпомагане на конкуренцията, са необходими два типа действия: опростяване и преглед.

Опростяването ще бъде от ключово значение за освобождаване на достъпа до тези средства от парализиращата бюрокрация — регионите, гражданите и предприятията искат да могат да действат по-свободно, за да разкрият своя потенциал.

Що се касае до прегледа, той е необходим спешно, за да се променят критериите, определящи начина на разпределяне на средствата, като преосмисли цялостния дух, залегнал в политиката на сближаване.

Сега, както никога преди това, трябва да се даде възможност на политиката на сближаване да докаже мощта си като действаща на много равнища инструмент на управление чрез действително огласяване на проблемите, които засягат територията ни, както и в Брюксел, формулирайки дългоочаквания отговор относно бъдещето на нашия социален и икономически модел.

Госпожи и господа, задължение е на всички, които, подобно на Европейския съюз, са отговорни за управлението на тези средства, да наложат строг надзор върху финансираните проекти и да се борят енергично с разхищаването на средства. Това е единственият начин, посредством който стратегията „ЕС 2020“ ще успее да не се превърне в лошо копие на лош оригинал.

 
  
MPphoto
 

  Regina Bastos (PPE).(PT) Г-н председател, изправени сме пред ускоряваща се глобална промяна, която има унищожителни последствия за нашите икономически, политически и социални системи и следователно за всички наши граждани. Понастоящем сме свидетели на безпрецедентно отслабване на способността на държавите да реагират. Поради това Европейският съюз трябва да установи общите каузи и съюзници и да действа открито и сплотено на световната сцена.

Извънредните ситуации изискват категорични обединени действия. Ако не предприемем необходимите строги мерки и не поемем колективна отговорност, Европа ще бъде предадена на маргинализацията и бедността. Само една силна Европа, която зачита общите правила, ще може да даде адекватен отговор на новата ера.

Обеднелите и задлъжнели държави нямат капацитет да защитят гражданите си. Ето защо ние трябва да успеем да спечелим отново доверието на обществото, да спечелим битките за стабилност, бюджетна строгост, създаване на работни места, стабилност на паричния съюз, глобализация, стратегически алтернативи.

Трябва да направим всичко това или рискуваме да компрометираме нашето бъдеще. Бъдещето се печели, като се ангажираме със социалното сближаване, осигурим мир, създадем нов модел на основата на ценностите свобода, социална справедливост и отговорност. По такъв начин Стратегията 2020 и интегрираните насоки „Европа 2020“ съставляват важни елементи от новия цикъл на растежа и заетостта в Европа.

За да изпълним коректно задачите и осъществим това дело, трябва да се поставят ясни, измерими цели по отношение на заетостта, образованието и намаляването на бедността. Важно е също така да се направи всичко възможно, за да се улеснят държавите-членки при транспонирането на националните цели, ако искаме стратегията да бъде успешна и коректно осъществена.

 
  
MPphoto
 

  Constanze Angela Krehl (S&D).(DE) Г-н председател, началото на настоящата политика на сближаване беше заложено още в заглавието на Лисабонската стратегия. Аз обаче смятам категорично, че политиката на сближаване може и ще има огромен принос за стратегията „Европа 2020“ не само защото ние управляваме значителен бюджет в сравнение с другите европейски политики, но преди всичко защото политиката на сближаване ни позволява да имаме устойчиво развитие в регионите и осигурява добро наблюдение на процесите на преструктуриране и предизвикателствата, наблюдавани в нашите региони.

Има обаче един основен въпрос, който искам да изясня още веднъж, и той се отнася и за нашата група: политиката на сближаване може да работи, единствено ако икономическото ни развитие се разглежда като еднакво важно наред със социалното развитие и предоставянето на обучение за работниците. По принцип трябва да поемем съвместна отговорност за средствата, които ни се предоставят. Това донякъде прилича на хардуер и софтуер — те не могат да работят един без друг.

 
  
MPphoto
 

  Ramona Nicole Mănescu (ALDE).(RO) Искам в началото да поздравя г-н Cortés Lastra за положените усилия при изготвянето на настоящия доклад. В него още веднъж се подчертава важният принос на политиката на сближаване за постигане целите на стратегията „ЕС 2020“. Следователно трябва да гарантираме, че в регионално отношение фокусът на политиката на сближаване се признава за част от стратегията.

Всички осъзнаваме, че ефективното осъществяване на стратегията ще зависи в огромна степен от начина, по който тя е разработена. В резултат на това считам, че местните и регионални органи трябва да бъдат ангажирани още на етап подготовка, за да се гарантира, че на по-късен етап ще се постигнат действително ефективни резултати. В същото време по-доброто управление на редица равнища гарантира ефективното осъществяване на политиката на сближаване на национално, регионално и местно равнище.

Като бенефициери на тези политики считам, че държавите-членки трябва да поддържат ключовата роля, която имат в процеса на вземане на решения относно политиката на сближаване в рамките на Съвета. В заключение, искам да приветствам признаването на ролята на структурните фондове за постигането на целите на стратегията. Желая обаче да привлека вашето внимание още веднъж към факта, че трябва да избягваме капана, свързан с използването на средствата в бъдеще като средство за наказване на държавите-членки. Считам, че една такава мярка ще бъде в пълен противовес на действителните цели на политиката на сближаване.

 
  
MPphoto
 

  François Alfonsi (Verts/ALE).(FR) Г-н председател, ключовата дума в Стратегията 2020 е растеж. Няма значение дали ще изберем да го наричаме интелигентен, устойчив или приобщаващ, ние в Европа сега сме в криза, която няма да приключи утре. Количествените цели на Стратегията 2020 — ускоряване на темпа на нарастване на заетостта, намаляване на темпа на прираст на бедността и т. н. — са единствено похвални надежди, защото те използват същия модел, както и Лисабонската стратегия, която се провали.

Европа е изправена пред криза, която изисква значително повече въображение и политически планове с нови идеи, които напълно отсъстват в настоящата Стратегия 2020.

Искам да очертая пред вас една идея. Няма ли най-после да насочим усилията си за увеличаване на културното разнообразие в Европа — основна ценност на Европейския съюз, което ще осигури суровия материал, нямащ равен на себе си в света и гарантиращ икономическото развитие на нашата Европа, като се използват нематериални активи например икономика на културата, както и материални активи, като например нашите регионални особености?

Нещо повече, разработва се стратегическа визия, която почти изцяло е насочена към държавите-членки. Все още тези държави с техните граници, традиционни начини на мислене и централизирани администрации продължават да държат Европа като в консерва.

Регионалното измерение трябва да бъде застъпено в по-голяма степен в бъдещата стратегия на Европейския съюз. Следва да се насърчават също така макрорегионалните стратегии, които реорганизират политиките, свързани с използването на земята, разположена в близост до поддържащите живота природни басейни, които в същото време са и европейски културни и исторически центрове — Балтийско море, Западното Средиземноморие, Дунав, Алпите, Атлантическата арка и др.

Този подход постепенно се възприема например по отношение на Балтийско море, но той не е застъпен в Стратегията 2020 и поради това много лесно може да бъде унищожен в зародиш, когато се стигне до отпускането на средства за изпълнението на стратегията. Ето защо по наше мнение представената пред нас стратегия се характеризира със силно конвенционален и технократски подход; на нея й липсва политическа визия.

 
  
MPphoto
 

  Zbigniew Ziobro (ECR).(PL) Стратегията „ЕС 2020“ е документ, чиято цел е да зададе посоката на развитие на Европейския съюз през следващото десетилетие. Ако искаме обаче документът да не сподели участта на Лисабонската стратегия, той трябва да е по-реалистичен и да стои по-близо до амбициите на държавите-членки. Имайки предвид това, трябва да одобрим измененията, приети от Парламента по предложение на Комисията, които засягат по-конкретно укрепването на общия пазар, намаляването на протекционизма, продължаването на политиката на сближаване и подпомагането на селското стопанство.

От друга страна, и това също трябва да се подчертае, необходимо е политиката за климата да се води по-честно, с други думи, по начин, който не означава, че страните от Централна и Източна Европа с прекомерния за тях товар винаги ще бъдат бедните роднини на Европейския съюз.

В заключение, искам да отбележа, че основната концепция на Европейския съюз са иновациите, но ние трябва да продължим политиката на сближаване и подпомагането на селското стопанство, защото именно то позволява на по-бедните региони да премахнат различията в развитието.

 
  
MPphoto
 

  Mario Borghezio (EFD).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, по мое мнение индустриална политика, която се концентрира изключително върху предприятия, функциониращи в международен план и използващи най-нови технологии, не е най-добрият път към успеха. Не трябва да забравяме целия сектор на малките и средните предприятия, включително дребните производители и търговците на дребно. Политиката в областта на иновациите също трябва да е насочена към тях.

По-конкретно стратегията трябва да гарантира такива условия, които правят малките и средните предприятия равнопоставени с конкурентите извън Европейския съюз посредством приемането на предпазни клаузи и мощни, ефективни мерки за борба с изключително сериозния проблем, свързан с фалшифицирането на пари, включително чрез ефективни инструменти за търговска защита. От съществено значение е управлението на стратегията „Европа 2020“ да не се поверява единствено на Комисията, а да бъде осъществявано на различни равнища, включително на национално и макрорегионално равнище.

Трябва да започнем да формулираме политика и стратегия, които се концентрират на местно равнище и следят реалността в производствената сфера на място, като искам да подчертая тук необходимостта да се обърне внимание на състоянието на производството в област Падания. С други думи, молим да се обърне повече внимание на действителното състояние на производството на място, концентрирайки се по-специално върху структурата на малките и средните предприятия, които, както казах, са гръбнакът на промишлеността във всяка европейска страна и поради това представляват действителната надежда за бъдещето на индустрията и развитието на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Bendt Bendtsen (PPE).(DA) Г-н председател, и така, нашата цел беше да станем „най-конкурентната икономика в света, основана на знанието“, но това не се случи. Предизвикателствата, пред които ще се изправи Европа през следващите няколко години, са огромни. Проблемите, които сега наблюдаваме в Гърция и вероятно ще видим не след дълго и в редица други страни, се дължат на две неща: липсата на конкурентоспособност в Европа и факта, че европейците са живели не според средствата си, с други думи, ние сме харчили повече, отколкото сме печелили, и сме похарчили повече, отколкото позволява нашата производителност.

Много икономисти обичат да представят икономиката като по-сложна наука, отколкото всъщност е, но обяснението е съвсем просто: пазарите просто са загубили вярата си, че задлъжнелите страни от Европа могат да се конкурират и да бъдат достойни за собствените си отговорности — именно такава е причината за всичко това. Главният проблем на Европа, както казах, е липсата на конкурентоспособност, като това е проблемът, с който трябва да се справи Стратегия 2020. Трябва да увеличим конкурентоспособността си по отношение на другите страни, а държавите-членки трябва да въведат ред в икономиките си, като в същото време инвестират в бъдещето.

Действително може да се наложи да се направят съкращения в сферата, която ние наричаме социални услуги, за да използваме парите за образование и научноизследователска дейност. Малките и средните предприятия са гръбнакът на европейската икономика. Следователно трябва да ги разглеждаме сериозно в настоящата стратегия. На тях не им стига капитал и те считат, че е трудно да вземат пари назаем. Трябва да направим нещо по въпроса. Много малки и средни предприятия са изключени от участие в публичните търгове както в държавите-членки, така и по-конкретно когато това касае търгове на ЕС, по време на които се дава приоритет на големите предприятия.

В заключение искам да кажа, че административното бреме също е един от факторите, с които трябва да се борим през цялото време. Разбира се, административните правила, които заложихме, са по-голям товар за малките предприятия, които имат твърде малко служители. И накрая, трябва да помогнем на малките и средните предприятия да излязат на експортните пазари.

 
  
MPphoto
 

  Sergio Gaetano Cofferati (S&D).(IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, считам, че поемаме сериозен риск, като насочваме нашето внимание единствено към кризата. След предприетите действия за създаване на фонд за защита на еврото с цел подпомагане на страните, изпаднали в затруднение, и прекратяване на спекулациите разискванията в Парламента се концентрираха изключително върху въпроси, свързани с възстановяване и стабилност, като се пренебрегваше всичко останало. Тези въпроси засягат държавите-членки.

Ние толкова силно съсредоточихме нашето внимание върху кризата, че проблемите на финансите и банковата система, както и свързаните с тях проблеми на надзора и регулирането останаха встрани и бяха почти забравени. Аз обаче считам категорично, че при формулирането на нашата политика е необходимо и усещане за перспектива. Не е случайно, че пактът беше наречен „Пакт за стабилност и растеж“. Още по-правилно би било да се нарече „Пакт за стабилност, осигуряващ растеж“.

Ние отново трябва да започнем да говорим за растеж и развитие. Това е най-добрият начин да сложим край на спекулациите и да спечелим доверието на истинските инвеститори. Без предложения, които са свързани с растежа — имам предвид фискалната еднаквост, за която говори г-н Monti, без инвестиционни средства, които да направят еврооблигациите достъпни, и без инструментите за сближаване, тъй като сближаването е много важен фактор на конкурентоспособността — ще бъде трудно да се създаде този положителен климат, особено в настоящия момент.

 
  
MPphoto
 

  Olle Schmidt (ALDE).(SV) Г-н председател, събитията в последно време ни показаха колко важни са стабилните държавни финанси. Ето защо е странно, меко казано, искането на докладчика, г-н Hoang Ngoc, да намалим и дори да премахнем стриктните изисквания на Пакта за стабилност и растеж. Точно обратното, истината е, че за Европейския съюз е от съществено значение да концентрира вниманието си върху възстановяването на контрола върху стремително растящия дълг. В противен случай бъдещето може да се окаже още по-ужасно.

Аз бях член на шведския парламент, Riksdag, през деветдесетте години и участвах в работата на комисията по финанси, когато се сринаха нашите публични финанси. Не се гордея особено с този факт, но истината е, че за известен период от време нашите лихвени проценти достигнаха 500%. Те растяха, приближавайки 2000%, което означаваше, че ние бяхме на път да се превърнем в бананова република, но дори тези 500% не бяха достатъчни — валутата ни се срина и Джордж Сорос спечели.

За шведския народ идват трудни времена, но, г-н Hoang Ngoc, ние научихме едно нещо и то е — да поддържаме фискална дисциплина. Същото се отнася и за Европа — добрата дисциплина осигурява стабилност и растеж.

 
  
MPphoto
 

  Michail Tremopoulos (Verts/ALE).(EL) В настоящия момент Европа все още се бори с кризата, обхванала много сфери, като заетостта и ниските доходи са най-тежко засегнати. Когато се създаваше Европейският съюз, бедността съществуваше само там, където нямаше работа. Днес 9,6% от европейците са безработни и 8% от работниците живеят с доходи под чертата на бедността. Какви са перспективите за 2020 г.?

Съчетанието от безработица и бедност се влошава от натиска, породен от лесния начин, по който се извършват уволненията. На европейско равнище няма защита срещу уволненията, а националното законодателство се пренебрегва, какъвто е случаят в Гърция. Всичко това се случва в годината на борбата с бедността и социалното изключване.

Ето защо се нуждаем от минимална рамка на препятствията пред уволненията. Бяха направени предложения. Като начало следва да се установят масовите уволнения от страна на предприятията, които отчитат печалби в същата страна под формата на корупционна практика. Логичният резултат е те да бъдат изключени от списъка за европейски субсидии и да бъдат облагани с по-високи данъци и такси, а също трябва да възстановяват финансирането. Въпросът е: дали корпоративната отговорност на предприятията включва в техните задължения да функционират като част от обществото, или те считат за приемливо да се държат като конкуренти на работниците?

 
  
MPphoto
 

  Vicky Ford (ECR).(EN) Г-н председател, приветствам много от целите на стратегия „ЕС 2020“ като акцента върху растежа, характерен за новаторските предприятия, върху устойчивия растеж и постигането на висока заетост. За да постигнем това обаче, ние в Европейския съюз трябва да подкрепим думите с действия.

Например когато предприемаме съществени реформи на финансовите услуги, трябва да помним, че новаторските предприятия и работодателите в тях се нуждаят от достъп до капитали на световните пазари. Нашите държави-членки също имат нужда от достъп до световните капиталови пазари и докато всички очи са устремени към Европейския стабилизационен фонд независимо от това дали той е постигнал към настоящия момент отслабване на непосредствената колебливост, дългосрочно доверие може да се постигне по принцип, ако подобно на амбициозната цел за растежа дефицитите ни бъдат поставени под контрол и самите публични финанси се възприемат като устойчиви.

 
  
MPphoto
 

  Йоханес Хаан, член на Комисията.(DE) Г-н председател, считам, че днешното разискване показа и доказа, че Парламентът може и трябва да има значителен принос за развитието на стратегията. В рамките на моите компетенции искам да благодаря по-конкретно на г-н Van Nistelrooij и г-н Cortés Lastra за подготвените доклади. Благодаря също така на всички онези, които бяха активно ангажирани в работата, защото те в голяма степен ще имат думата при формулирането на регионалната политика и защото и двата доклада показаха колко важно е да се вземат под внимание всички региони в Европа и как регионалната политика може и трябва да бъде политика за всички региони, като това следва да продължи и в бъдеще.

И в двата доклада в крайна сметка се подчертава положителното влияние на тази мярка. Искам да благодаря по-специално на г-н Cortés Lastra за значителния принос и най-после за изтъкването на ролята на Лисабонската стратегия независимо от всички критики. В края на краищата не просто самата идея, а последващото прилагане на концепцията за целевите средства имат значително влияние тук, особено в областта на иновациите и научноизследователската дейност.

Г-жа Schroeder може да счита това за добро лекарство, но очевидно вие трябва да си набележите цел. От друга страна, регионите, които имат местни структури и собствени екипи за разработване на проекти, имаха и ще имат в бъдеще възможността за осъществяване на конкретни проекти и за постигане на цели под обща рамка. Разбира се, имаме нужда от акценти и от определяне на приоритети и именно това е идеята, която стои зад целевото предназначение. Ние обаче можем да осъществим голям напредък, като използваме едновременно двата подхода „отдолу нагоре“ и „отгоре надолу“.

Освен това стратегическият доклад, който представих наскоро, посветен на докладите на двадесет и седемте държави-членки, относно резултатите от изпълнението през текущия програмен период показва колко устойчиво и разумно е целевото предназначение всъщност, тъй като 63 млрд. евро от общо заделените досега 93 млрд. евро са похарчени съгласно лисабонските цели, а именно за научноизследователска дейност, иновации, инвестиции в обучение и накрая — за транспорт и инфраструктура в най-широк смисъл на тези понятия.

Регионалната политика — и това е показано много ясно в доклада на г-н Van Nistelrooij — е движещата сила, която стои зад иновациите, способни да придвижат нещата напред и да направят и задържат европейското общество конкурентно в световен мащаб. Беше показано, че от повече от 450 оперативни програми само 246 са насочени към научноизследователска дейност и иновации. Това съвсем ясно свидетелства, че акцентите като научноизследователска и развойна дейност са необходими и трябва да останат в центъра на вниманието и в бъдеще.

Поради тази причина стана очевидно, че през настоящия програмен период трябва да заделим точно 86 млрд. евро в тази област, което е три пъти повече спрямо периода 2000–2006 г. Ние обаче трябва да осигурим, разбира се, по-добра координация, особено в сферата на научноизследователската дейност и иновациите. Няма никакъв конфликт между високите постижения, от една страна, и широкото географско разпространение, от друга. Наша цел трябва да е насърчаване движението на мозъци, а не изтичането на мозъци от няколко или много региони в малко на брой други региони. Напротив, трябва да гарантираме движението на знания и на хора, носители на тези знания, особено когато става дума за научноизследователска дейност, иновации и развитие.

Една от главните цели трябва да бъде, особено ако визираме следващия програмен период, осъществяването на преход от основаващия се на постигнатите резултати подход, казано с други думи — подходящо финансово управление към по-мощния, насочен към резултатите подход и перспектива. Това трябва да е едно от главните предимства на стратегията „Европа 2020“ в сравнение с Лисабонската стратегия, като тя действително ни позволява да направим разбивка на европейските цели на национални, регионални и в крайна сметка местни цели и по този начин стратегиите да станат конкретни, ясно очертани и разбираеми.

Един последен коментар: моето разбиране за регионалната политика е, че това е инвестиционна политика, като с това имам предвид инвестиции във всички региони. Накрая, всички региони могат да се възползват от успешните инвестиции в отделни региони, защото трябва да помним, че две трети от европейския износ на всяка държава-членка са предназначени за Европейския съюз, за 26-те останали държави. Това означава, че ако тези страни се справят добре, двадесет и седмата държава също ще се справят добре. Това трябва да е една от нашите цели. Ако днес говорим също така и за начина, по който да се справим с кризата, тогава преструктурирането на бюджета не може да бъде единствената ни грижа, тъй като растежът също представлява много важен фактор. Единствено той ще гарантира успешното ни излизане от кризата в дългосрочен план, а регионалната политика може да има значителен принос за това.

 
  
MPphoto
 

  Ласло Андор, член на Комисията.(EN) Г-н председател, бяха повдигнати пет въпроса плюс два въпроса, свързани с икономическото управление и стратегията „Европа 2020“. Ще се постарая максимално, за да отговоря в рамките на пет минути и за да успея, ще говоря на английски вместо на родния ми език.

Уважаеми членове на Парламента, първият въпрос е как Комисията възнамерява да засили наблюдението на общите насоки на икономическата политика и как Комисията възнамерява да осигури активната роля на националните парламенти и на Европейския парламент по време на многостранния процес на надзора.

В отговор на първия въпрос искам да се позова на съобщението на Комисията относно стратегията „Европа 2020“, в което тя предлага Европейският парламент да играе важна роля не само в качеството си на съавтор на нормативни актове, но и като движещ фактор за мобилизирането на гражданите и националните парламенти. Комисията подчертава също така значението на изграждането на постоянен диалог между различните равнища на изпълнителната власт, включително национални, регионални и местни власти и национални парламенти, както и социални партньори и представители на гражданското общество.

Вторият въпрос засяга Пакта за стабилност и растеж и допълнителните инструменти, които Комисията може да планира в допълнение към съществуващите в пакта. Тук искам да се позова на нашето съобщение относно заздравяването на координацията на икономическата политика, което беше прието миналата седмица. В него Комисията прави предложения относно зачитането в по-голяма степен на Пакта за стабилност и растеж и по-доброто координиране на фискалната политика. По-конкретно Комисията възнамерява да направи бюджетния надзор и координацията на политиката по-далновидни. В еврозоната в частност един по-широкообхватен подход към оценката на бюджетните политики изглежда оправдан, включително по-обстоен преглед на слабостите на националните бюджетни планове преди тяхното приемане. Освен това, за да се предоставят правилните стимули за държавите-членки за справяне с фискалните дисбаланси, може да се подобри функционирането на процедурата при прекомерен дефицит, като се ускорят отделните процедури, особено по отношение на онези държави-членки, които многократно нарушават пакта. Комисията предлага също така да се заздрави макроикономическата рамка за превенция, предназначена за държавите-членки от еврозоната, като се създаде постоянна рамка за разрешаване на кризи. Съгласно предложения механизъм Европейският съюз ще може да емитира дълг за финансиране на спешни заеми за държави-членки от еврозоната, които преживяват сътресения.

Третият въпрос касае различията между два документа на Комисията — от една страна, съобщението за публичните финанси в доклада за Икономическия и паричен съюз (ИПС) за 2006 г. от юни 2006 г., и от друга страна, докладът, посветен на десетгодишнината от създаването на Икономическия и паричен съюз от 2008 г. Препоръките за политиката, които отправихме през 2006 г., насочиха вниманието към промените, предизвикани от реформата на пакта през 2005 г. Докладът от 2008 г., посветен на 10 години от създаването на ИПС, е в съответствие с написаното по това време например относно значението на дългосрочната устойчивост, относно необходимостта от създаване на стимули през добрите времена и относно положителната роля на националните фискални рамки. Същевременно поуките от над 10 години съществуване на ИПС и неотдавнашното влияние на кризата налагат актуализирана, но в същото време последователна оценка. Съобщението от миналата седмица относно подобряване на координирането на икономическата политика насочва вниманието върху това да се направи пактът по-безкомпромисен по отношение на предпазния и корективния лост. В него се правят и подробни предложения в контекста на новите възможности, предоставени от Договора от Лисабон.

Предлагаме заздравяване на рамката на Пакта за стабилност и растеж както по отношение на предпазното, така и на корективното измерение, което ще засили надзорната дейност, свързана с макроикономическите дисбаланси и тенденциите в конкурентоспособността, в рамките на еврозоната чрез въвеждането на шестмесечен срок в ЕС, т. нар. „Европейски семестър“, с цел подобряване на предварителното интегрирано координиране на икономическата политика; и накрая, разработване на стабилен, постоянно действащ механизъм за разрешаване на кризи за държавите-членки от еврозоната, подложени на фискални сътресения.

Четвъртият въпрос е свързан с оперативната група, създадена от Европейския съвет през март 2010 г. с цел подобряване на икономическото управление в Европейския съюз. Комисията ще си сътрудничи с нея конструктивно в интерес на Съюза и при пълно зачитане на правото й на инициатива. Съобщението от миналата седмица вече е съществен принос към работата на оперативната група. В този контекст Европейският парламент е очевидно много важен участник в реформата на икономическото управление на ЕС. Чрез работата си и докладите в съответните комисии, в частност комисиите, свързани с икономическата криза, Парламентът вече дава своя ценен принос в обсъжданията, организирани от оперативната група.

Петият и последен въпрос касае необходимостта от възстановяване на доверието в европейските банки и финансовите пазари, както и в европейския проект като цяло. Много бързо ще обобщя това, защото е обширна тема. Мисля, че има три значими проблеми, които трябва да очертаем тук: първо, значението на финансовото регулиране за създаването на много по-стабилна финансова система; второ, да направим правилата за финансовата стабилност много ясни, прозрачни и разбираеми за всички; и трето, да възстановим потенциала за растеж на Европа. Ето защо стратегията „Европа 2020“ играе важна роля и в този контекст. И така, тези елементи по мое мнение са еднакво важни за възстановяването на доверието в европейския проект.

Това ме отвежда до два въпроса, свързани със стратегията „Европа 2020“. В съответствие със заключенията на пролетната среща на Европейския съвет, по-конкретно във връзка с първостепенните цели на стратегията, Комисията започна работа с държавите-членки по определянето на националните цели, които ще подпомогнат първостепенните цели на стратегията. За да улесни работата, работната група по измерване на показателите към комисията по заетост разработи два алтернативни технически подхода, които показват какво е необходимо да направи всяка държава-членка, за да гарантира, че Европейският съюз спазва заложената цел от 75% по отношение на равнището на заетостта.

През последната седмица на април и първата седмица на май Комисията и председателството проведоха кръг от двустранни дискусии за обмяна на първоначални идеи относно потенциалните национални цели на стратегията. Дискусиите бяха много плодотворни и ни позволиха да добием първоначална представа за позицията, в която се намират държавите-членки, както и да открием най-специфичните икономически обстоятелства, които са характерни за всяка отделна държава-членка. Двустранните срещи показаха, че повечето държави-членки горещо подкрепят първостепенните цели и са готови да начертаят амбициозни национални цели, които да отговарят на първостепенните цели, заложени по време на априлската среща на Съвета. Базирайки се на цялостния резултат от срещите, Комисията ще обобщи резултатите, които впоследствие ще послужат като информация за различните състави на Съвета през май и юни. Ако има несъответствия между заложената за Европейския съюз цел и съвкупните национални цели, ние възнамеряваме да продължим дискусиите с държавите-членки, за да видим как действията ни на национално равнище или на равнище Европейски съюз могат да приближат Съюза по-близо до целта. Европейският съвет обяви, че ще направи преглед на първостепенната цел през юни на основата на по-нататъшната работа.

Наблюдава се особен интерес в обяснението на целта по отношение на бедността, ако ми позволите да обясня. На срещата на Съвета през пролетта Комисията беше помолена да помогне на държавите-членки да определят подходящи показатели, на базата на които да се формулира първостепенната цел на ЕС по отношение на социалното включване по-конкретно чрез намаляване на бедността. След като бяха изслушани опасенията на отделните държави-членки, Комисията представи възможно компромисно решение. Предложението се основава на три основни показатели за бедността в Европейския съюз, а именно: изложени на риск от бедност; материални лишения и брой на домакинства на безработни. Взети заедно те отразяват многоаспектния характер на бедността и целия спектър от ситуации в държавите-членки. Въпреки че редица делегации изразиха подкрепа за предложението на Комисията в рамките на комисията за социална закрила, някои настояват за включването на измерението „пазар на труда“ в набора от цели на Европейския съюз. Комисията активно проучва възможните решения.

По отношение на управлението искам да ви уверя, че възлагаме големи надежди по отношение на вашата роля в новата стратегия, както и на вашия принос. Председателят Барозу ясно даде да се разбере, че ангажирането на Парламента в по-голяма степен в стратегията „Европа 2020“ е една от основните му задачи по време на втория мандат. Правим всичко възможно, за да гарантираме, че Парламентът има достатъчно време да изработи своето становище през тази година. Аз лично съм поел ясен ангажимент да ви помагам през целия процес по всички възможни начини. Ние се нуждаем от помощта на всички основни институции на Европейския съюз, за да имаме необходимата политическа отговорност и стратегията да постигне успех.

По отношение на образованието и обучението, които са предмет на втория въпрос относно стратегията „Европа 2020“, искам да кажа следното. Още през ноември 2008 г. в плана за излизане от кризата Комисията призоваваше държавите-членки да запазят инвестициите в образованието и обучението и ние ще поддържаме тази теза. Като цяло, държавите-членки реагираха положително на призива за насочване на мерките за възстановяване към разумни инвестиции в ресурси, осигуряващи бъдещия растеж. Много правителства не намалиха нито средствата за подпомагане на студентите, нито броя на студентите. Напротив, редица пакети с мерки за възстановяване включваха и такива в подкрепа на увеличения прием, особено по отношение на висшето образование. Независимо от кризата бюджетите за образование през 2010 г. останаха непроменени или бяха увеличени в много държави-членки. Наблюдават се обаче някои случаи на планирано намаляване на бюджетите за образование в други държави.

Трябва да имаме предвид, че някои правителства вече планираха, а в някои случаи и осъществиха, общо орязване на публичните бюджети преди началото на кризата. В много случаи това орязване ще засегне образованието. Други държави-членки проучват начини за диверсифициране на източниците на финансиране. Комисията ще продължи да наблюдава внимателно проблема. В някои държави тепърва ще се въвеждат финансови ограничения. Ние ще наблюдаваме общото състояние на бюджетите, както и ефективността на инвестициите.

На европейско равнище и в рамките на съществуващата многогодишна финансова рамка Комисията възнамерява да планира приоритетни действия в подкрепа на целите на стратегията „Европа 2020“. Активизирането на икономическото възстановяване, инвестирането в младото поколение на Европа и изграждането на инфраструктурата на бъдещето са приоритети на проектобюджета за 2011 г., който наскоро прие Комисията. Подкрепата на водещата инициатива „Младежта в движение“ означава стимулиране на програмите „обучение през целия живот“ и „младежта в действие“, както и инициативите „Мария Кюри“ и „Еразъм за млади предприемачи“.

Нека не забравяме, че ние също вземаме участие в тази сфера чрез структурните фондове. Европейският социален фонд с бюджета си от 76 млрд. евро за периода 2007–2013 г. помага на младите хора да направят прехода от образованието към работата. Той също така подпомага хората да се върнат към образованието, за да подновят и разширят уменията си. Около една трета от бенефициерите на Европейския социален фонд са младежи. Фондът разпределя и сумата от 8,3 млрд. евро, което представлява около 11% от целия му бюджет, за реформата на образователните и учебните системи на държавите-членки.

Всичко това показва, че стратегията „Европа 2020“ затвърдява идеята за икономика, основана на знанието, като образованието и обучението са в центъра й. Ние ще се погрижим за осигуряване на средствата, необходими за постигане на нашите цели.

 
  
MPphoto
 

  David Casa (PPE). (MT) Обезпокояващо е, че икономическата криза ще има отзвук в дългосрочен план. С прогресивното застаряване на населението за държавите-членки нарастват и предизвикателствата, свързани с гарантирането на устойчивостта в областта на социалното подпомагане. Макар и да разбирам необходимостта от диверсифициране на публичните разходи с цел реализиране на визията на Европа за 2020 г., считам също така, че тези разходи трябва да формират част от националната фискална политика. Забавянето на темпа на прираст на раждаемостта и непрекъснатото ускоряване на застаряването на населението изискват промяна в политиката, ако искаме да гарантираме фискалната устойчивост. Освен това трябва да имаме предвид и нарастващите искания за пенсии и медицинско обслужване.

Що се отнася до динамиката на демографските промени, Европейският съюз се нуждае от мотивационна стратегия, насочена към по-възрастните граждани, за да ги задържи на работа за по-дълъг период от време. От съществено значение е да разглеждаме тези стратегии в светлината на конкретните изисквания на различните държави-членки. Не можем да прилагаме унифицирана политика, без да отчитаме индивидуалните особености. Всеки случай заслужава отделно внимание. Следователно от фундаментално значение е да има повече заети лица на пазара на труда и ние да увеличаваме възможностите за осигуряване на високо равнище на заетост. Това не само ще намали зависимостта от социалните услуги, но и ще гарантира по-голям брой лица, внасящи данъци и осигуровки по тези схеми.

По въпроса за работните места и обучението за Европейския съюз е важно да концентрира усилията си към активната и „приобщаваща“ заетост, т. е. да използва в максимална степен потенциала на всички, които могат да работят, особено жените, за да насърчи приобщаването на онези, които са отчуждени в най-голяма степен от пазара на труда, и им предостави всички необходими инструменти, които ще им помогнат да постигнат целта си. Г-н член на Комисията, след като вече няколко седмици заемаме постовете, на които сме избрани, време е да запретнем ръкави и да се захванем за работа, така че да постигнем целите, които ще повишат заетостта в Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Ole Christensen (S&D).(DA) Г-н председател, всеки ден европейците губят хиляди работни места и стратегията „Европа 2020“ е създадена, за да даде отговор на бъдещите предизвикателства пред Европейския съюз в тази област, както и за да покаже начина, по който можем да поддържаме и подобряваме нашата конкурентоспособност, така че да създаваме растеж и повече работни места. Трябва да изберем пътя, по който да вървим: дали ще се конкурираме на базата на ниски заплати и лоши условия на работа, или на базата на знания и умения, качествени „зелени“ работни места и достойни условия на пазара на труда.

Във връзка с това е малко обезпокоително наблюдаваното небалансирано съсредоточаване на вниманието на Комисията върху гъвкавостта в модела на гъвкавата сигурност. Това няма да доведе доникъде. Хората трябва да живеят в безопасност и сигурност, за да бъдат гъвкави. Трябва да има и някаква форма на подпомагане, на което ще разчитат хората, ако загубят работата си. Следва да се осигурява допълнително обучение, за да могат хората да намират най-добрите възможности за работа на пазара на труда. Необходими са инвестиции в държавите-членки, но те трябва да се изплатят в дългосрочна перспектива.

Комисията трябва да положи повече усилия, за да се справи със социалния дъмпинг. Всеки, който отива да работи в чужда държава, трябва да работи според условията, приложими в тази държава. Комисията трябва да гарантира, че всеки гражданин е защитен съгласно правилата за мигриралите работници — приложими на равнище Европейски съюз — като правилата за вътрешния пазар не трябва да имат превес над тези за правата на работниците.

 
  
MPphoto
 

  Marian Harkin (ALDE).(EN) Г-н председател, искам да споделя, че разискването в днешния следобед отразява готовността на Парламента, всъщност настойчивостта, с която той се ангажира с процеса. Предвид ограниченото време, с което разполагам, желая да изтъкна само три неща. Подкрепям изявлението на члена на Комисията Рен, както и днешното изявление на члена на Комисията Андор, свързано с внимателното наблюдение на бюджетите на държавите-членки. На първо място, изглежда, че еврозоната и Европейският съюз няма да осъществят това наблюдение до 2020 г. като един субект. Така че, за да гарантираме, че не само ще оцелеем, но и ще процъфтяваме, от решаващо значение е държавите-членки да изпълнят ангажиментите и обещанията, които вече са поели. Да заключваме вратата на конюшнята, след като конят вече е избягал, винаги се оказва безполезно занимание.

На второ място, за изминалите 18 месеца държавите-членки и Европейският съюз насочваха вниманието си изключително към стабилизирането на финансовите институции. Всъщност ние бяхме погълнати от тази тема. Въпреки че тя е важна, изключително много граждани загубиха доверието си и сега се чувстват изоставени. Те търсят подкрепа от държавите-членки и очакват от Европейския съюз да установи рамка, която способства за създаването на работни места, за развиване на предприемачеството и подкрепа на малките и средните предприятия, но от решаващо значение е тази рамка да свърже растежа в икономиката със създаването на достойни работни места и подобряването на благосъстоянието на всички граждани, особено онези, които са под чертата на бедността.

Накрая бих отбелязала, че има огромна криза, свързана с безработицата сред младежите. В публикуван вчера документ на Комисията се потвърждава, че безработицата сред младежите от Европейския съюз е 20%, което е два пъти повече от прогнозираната обща безработица. Тази криза е точно толкова реална и непосредствено ни засяга, колкото и икономическата криза, и наред с казаното от члена Комисията относно инициативите, свързани с младежта, които аз приветствам, трябва да има действителна координация между държавите-членки, както и активно взаимодействие, за да се превърнат тези инициативи в конкретни работни места.

 
  
MPphoto
 

  Janusz Wojciechowski (ECR).(PL) Стратегията „Европа 2020“ съдържа амбициозни цели, които трудно могат да бъдат оспорени, но те са формулирани по начин, който предполага наличието на един богат Европейски съюз, лишен от загриженост и мислещ единствено за изграждането на успешно бъдеще. В същото време знаем, че има много неща, за които трябва да се тревожим, и преди всичко има много различия между равнището на развитие на богатите и бедните страни и региони на Европа.

Отбелязвам с удивление, че сред приоритетите на стратегията няма място за развитието на селското стопанство, а ние знаем все пак, че до 2050 г. светът трябва да увеличи производството си на храна със 70%, тъй като населението в света се увеличава прогресивно, а все по-малко и по-малко земя се използва за земеделско производство. Трудно е да разберем защо развитието на селското стопанство не се разглежда като приоритет в стратегията.

Селското стопанство означава продоволствена сигурност, то означава екологична сигурност, като тези неща са много важни за нас и за бъдещите поколения. Не мога да си представя една отговорна стратегия за развитие на Европейския съюз, която не включва загриженост за развитието на европейското селско стопанство.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Koumoutsakos (PPE).(EL) Г-н председател, преди да говорим относно Стратегия 2020 според мен е нужен отговор на определени въпроси, поставени по-рано от един или двама членове във връзка с позицията на гръцката дясноцентристка партия относно механизма за подпомагане на гръцката икономика. Трябва да изясним някои въпроси. Нашата партия никога не се е противопоставяла на eвропейския механизъм за подпомагане на Гърция. Нашата партия просто имаше собствено схващане относно мерките, които трябваше да се приложат. Мерките, които се прилагат в момента, със сигурност ще предизвикат дълбока рецесия и стагфлация, като правителството прие тези мерки самò, без предварителна информация или съгласие на останалите политически партии в Гърция и гръцкото общество. Мнозинството в правителството отказа предварително споразумение, което можеше да доведе до широкото и така необходимо политическо и социално одобрение. Повтарям, партията „Нова демокрация“ не беше против европейския механизъм за подпомагане с участието на Европейския съюз и на Международния валутен фонд. Ние зачитаме всяко едно евро на нашите партньори и им благодарим за подкрепата. Ето защо отговорно подкрепихме комплекс от различни, по-ефективни политики. Заставаме и зад необходимостта от строга финансова дисциплина и политика на растеж, така че Гърция да може да излезе от омагьосания кръг на дълбока рецесия и галопираща инфлация, които имат катастрофални последици за гръцкото общество и икономика, а в крайна сметка и негативно влияние върху Европа.

Що се отнася до разискването относно икономическата криза и Стратегия 2020, считам, че е дошло време за конкретни действия и осезаеми резултати. Стига приказки. Това е смисълът на изказването ми. Да продължим да назоваваме нещата просто. Еврото е исторически успех на европейската интеграция и трябва да го защитим и спасим. Ето защо се нуждаем от силно финансово и икономическо управление, защото без Стратегията 2020 еврото е изложено на риск да се провали и да последва прецедента, създаден с Лисабонската стратегия.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

 
  
MPphoto
 

  Marc Tarabella (S&D).(FR) Г-н Koumoutsakos, в известен смисъл проявявате нахалство. Слушах Ви как говорите за гръцкото правителство и как то не си направило труда да се консултира с Вас, както и с другите партии или гражданското общество преди да приложи мерките. Макар че трябва да кажа, че настоящото гръцко правителство по никакъв начин не е отговорно за положението. То е жертва на борсови играчи, към които ще отправя критика след малко, по време на моето изказване. От друга страна, мой дълг е и да подчертая отговорността на предишното правителство, което фалшифицираше данните в продължение на много години, както и факта, че Вашата партия беше на власт в продължение на поне два парламентарни мандата. Ето защо мисля, че отговорността пада в по-голяма степен върху Гърция, а политическата отговорност носи Вашата партия. Имате ли отговор на този въпрос, г-н Koumoutsakos?

 
  
MPphoto
 

  Georgios Koumoutsakos (PPE).(EL) Уважаеми господине, изказването Ви е резултат на слаба информираност. Предишното гръцко правителство пое една икономика, затънала в дългове, много дългове, икономика върху прогнила основа, като тези проблеми, които са хронични, дълбоко вкоренени за последните 30 години, се задълбочиха и влошиха от сериозната международна икономическа криза.

Разбира се, предишното правителство направи някои грешки, но много по-големи грешки бяха направени в резултат на слабост или липса на кураж от страна на настоящото правителство, което закъсня най-малкото с пет месеца да вземе решенията, необходими за удържане на положението, като по такъв начин кризата, породена от дефицита и съществуваща във всяка страна, както Вие много добре знаете, се превърна в криза на кредитирането.

По този начин стигнахме до днешната драстична ситуация. Това е отговорът, който Ви давам с оглед ангажимента ни за самокритика; но именно тук може да се приложи древният израз: „нека който няма грях, пръв да хвърли камъка“.

 
  
MPphoto
 

  Edward Scicluna (S&D). (MT) Г-н председател, никога досега значението на дългосрочната устойчивост на публичните финанси не е излизало на преден план по такъв драматичен начин. Лесно и естествено е да кажем „ние ви предупредихме да не изпускате от контрол дефицита и дълга“ и имахме всички причини да го направим. Сега обаче, когато много държави-членки на Европейския съюз, включително тези от еврозоната, се оказаха в нестабилно положение, ние не можем просто да преобърнем ситуацията, като се опитаме да го направим възможно най-бързо, игнорирайки сериозното икономическо положение, в което се озовахме.

Това не е апел за отлагане на нашите действия в областта на публичните финанси. Аз нямам предвид нищо подобно. Да искаме обаче прилагането в Европейския съюз на програмите за строги икономии по безскрупулен начин би означавало да обречем целия европейски регион на дълъг период на бавен икономически растеж, ако не и по-лошо. Не можем да си позволим да ограничаваме търсенето, дори и в държави, които се гордеят, че имат излишък както във вътрешен, така и във външен план, и имат възможности да харчат повече, а не по-малко.

Трябва да помогнем на по-слабите държави от Европейския съюз да стимулират икономиките си чрез износ и по този начин да подобряват и перспективите за повече работни места. Нека не бъдем догматици. Ситуацията изисква да действаме интелигентно. Тя също така изисква елемент на гъвкавост в много сектори, не само в икономическата политика.

 
  
MPphoto
 

  Elizabeth Lynne (ALDE).(EN) Г-н председател, ние съвсем логично слушахме дълго за икономическото възстановяване в предложението на Комисията относно стратегията „ЕС 2020“, но недостатъчно по мое мнение за бедността, поради което аз съм доволна, че Вие споменахте в речта си проблема за намаляването на бедността.

Трябва да помним, че най-уязвимите слоеве в обществото страдат по време на икономическа рецесия повече, отколкото всички останали, поради което трябва да създадем механизми за защитата им. Например искам да видя намаляване с 25% на броя на живеещите в бедност граждани от ЕС, както и гарантиране, че онези, които са изключени понастоящем от пазара на труда, могат да получат достъп до висококачествена работа, а в същото време имаме за цел да изкореним практиката на недекларирана работа.

Трябва да гарантираме също така, че държавите-членки ще инвестират в социално-осигурителните си системи и системите за социална защита, както и да осигурим достъпа до права, средства и универсални услуги. Искам да видя осъществената на равнище ЕС цел, която ще сложи край на безпризорността в държавите-членки до 2015 г. и ще доведе до разработване на интегрирани стратегии, насочени към бездомните.

Във всички тези области трябва да се осъществяват консултации не само с Парламента, като аз съм много доволна, че Вие споменахте това, но и с неправителствените организации, които също работят в тази област. Що се отнася до „открития метод на съгласуване“ в социалната сфера, той трябва да бъде укрепван. Всички знаем, че той не работеше с пълния си потенциал, но считам, че в бъдеще може да работи добре, ако се приложат правилните механизми, но единствено в случай че те се приложат.

 
  
MPphoto
 

  Ryszard Czarnecki (ECR).(PL) Стратегията се одобрява във възможно най-неблагоприятния момент, когато промишленото производство в Европа се понижи до равнището от деветдесетте години на двадесети век и брутният вътрешен продукт на Европейския съюз спадна с 4% през миналата година. Моментът на приемане обаче не е най-слабото място. Всъщност най-слабото място е, че трудно можем да разглеждаме като европейски най-малкото четири от пет приоритети, които ни се представят като главни движещи сили на европейското развитие, по-конкретно заетост, научноизследователска дейност и развитие, образование и борба с бедността. По същество при тях няма нищо наднационално. Това са проблеми, за които отговорност носят отделните държави. Може да се каже, че само политиката в областта на климата е сфера, в която можем да предприемем определени действия на европейско равнище. Другите, честно казано, са проблеми на отделните държави-членки.

 
  
MPphoto
 

  Marc Tarabella (S&D).(FR) Г-н председател, Стратегията 2020 трябва да включва становища относно икономическата криза и да предлага по-скоро нова форма на управление, отколкото да се опитва да промени настоящата неудачна система.

Преди всичко нека се отървем от някои фалшиви идеи, особено онези, които касаят Гърция. Това не е гръцка криза. Гърция и нейното население са днешните жертви на хищническата икономическа и финансова система, която позволи на страните от Г-20 да платят общо няколко хиляди милиарди долара, за да спасят банките, като в същото време оставят Гърция да агонизира в течение на няколко месеца.

Международните срещи на високо равнище сега се игнорират; това, което има да се случи, ще се случи. Накрая финансите бяха на път да се подчинят на правилата, а Европа проведе безкрайни обсъждания, но хищниците не са изчезнали. И така, какво казват всички сега? Че пазарът трябва да се презастрахова. Кой е все пак пазарът? Борсовите играчи, чиито искания трябва да удовлетворяваме, сякаш са полубогове, и на които трябва да правим предложения, сякаш ги молим за милост.

Още колко време хората трябва да търпят този циничен подход? Колко дълго трябва да живеем с илюзията за пазар, който дава на финансистите повече, отколкото те заслужават, като лишава хората от средства. Не можем да позволим тероризмът на финансовите пазари да поставя на колене цели държави.

Фалшификаторът поема голям риск, защото той атакува елемент на държавния суверенитет: валутата. Когато обаче търговец спекулира с държавния дълг, той не рискува нищо. Кога ще бъдат справедливо наказани престъпниците с бели якички от финансовата олигархия? Борсовите играчи, които алчно използват обществото, трябва да се забранят; казината банки, които играят комар с живота и бъдещето на гражданите, трябва да се закрият, а от Европейския съюз трябва да се изисква да упражнява адекватен надзор над финансовите пазари, вместо да атакува публичните услуги.

Госпожи и господа, в заключение бих казал, че те са играли тази игра в наш ущърб достатъчно дълго. Можем да провеждаме извънредни срещи на високо равнище всеки петък и да отпускаме милиарди, но ако не отстраним корените на тази порочна практика, ще закрием една от петъчните срещи, обявявайки, че Европейският съюз е банкрутирал.

 
  
MPphoto
 

  Филиз Хакъева Хюсменова (ALDE). – Г-н Председател, Европейската политика на сближаване доказа през годините своята съществена роля и се превърна в ключова за Общността. За европейските граждани тя е видимият и количественоизмерим израз на солидарност. Признание за нея е и включването й сред целите на Лисабонския договор. Всичко това обуславя подобаващотой мястов стратегията „Европа 2020”.

В проекта на стратегията не беше отделено необходимото място на тази политика, затова оценявам високо доклада за приноса на Политиката на сближаване към постигане на целите от Лисабон и Стратегията 2020, който дава ценни насоки. Имаме нужда от силна политика на сближаване и днес, когато икономическата криза намалява работните места и отслабва конкурентоспособността и в бъдеще, за да утвърждаваме Европейския съюз като силен световен играч.

Има нужда от надеждни измерители, които да показват ефективността и ефикасността на вложените в тази политика средства. Както пише в доклада, трябва да се оцени въздействието на разходите по Политиката на сближаване върху регионалното развитие въз основа на конкретни показатели. За да се изработят показатели за оценка, Комисията следва да обмисли и предложи ясна дефиниция на понятието „териториално сближаване”, защото именно то фигурира в Лисабонския договор. Обективни и точни критерии за оценка могат да се изведат само след осмисляне на самото понятие. То ще даде конкретика в политикатаи за институциите изагражданите.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н PITTELLA
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Tamás Deutsch (PPE). (HU) Г-н председател, госпожи и господа, на първо място, искам да изразя своята признателност към докладчиците за тяхната изключителна работа и да благодаря на членовете на Комисията за смислените и ценни отзиви.

Преди няколко години един добър приятел и наставник ми каза, че през живота си човек винаги се озовава в ситуации, в които той се явява или част от проблема, или част от решението. Според мен в момента стратегията „ЕС 2020“ все още представлява много повече част от проблема, отколкото част от решението. Смятам, че е наша обща отговорност да я направим в много по-голяма степен част от решението. Позволете ми да прекъсна за момент и да ви помоля любезно да се замислите върху самото название на стратегията, което е проблематично. В по-голямата част от езиците на Европейския съюз названието „EU 2020 strategy“ няма никакво значение. Трудно е да си представим, че общност от над 500 млн. граждани може да се идентифицира с една стратегия, която има претенциите да е основана на идея, даваща рецепта за решаване на проблемите в личния им живот, а името й е толкова неясно и отдалечено от действителния им живот. Това название може да е много смислено, ако се обсъжда от специалисти по маркетинг. Тук обаче не става въпрос за специалисти по маркетинг, а за обикновените европейци.

Има една унгарска мъдрост, която гласи: „който ламти за много, губи и малкото“. По мое мнение стратегията, която все още е част от проблема, обхваща много неща, но ни дава малко. В най-добрия случай тя би трябвало да разреши най-важния въпрос. Във връзка с това искам да посоча, че по мое мнение това, което трябва да направим, е да засилим регионалното развитие. Това е свързано с инвестиции, растеж и създаване на работни места, като мисля, че най-сериозният проблем, пред който са изправени хората днес, е необходимостта от работни места, повече работни места. Това са въпросите, които искам да предложа на вашето внимание.

 
  
MPphoto
 

  Francesco De Angelis (S&D).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, стартирането на стратегията „ЕС 2020“ действително бележи края на предходната фаза на действие на Лисабонската стратегия, като тя ще трябва да се справи с отрицателните структурни последици, които има и ще продължава да има финансовата, икономическа и социална криза.

Считам, че за да бъде ефективна, стратегията трябва да се съсредоточи върху два основни аспекта, първият от които е система за оценка на напредъка, която се състои в прилагането на механизма на стимули и санкции, а вторият предполага активна политика на инвестиране в инфраструктура наред, разбира се, с инструментите за регулиране на финансовата система и политиките, насочени към възстановяване на социалния диалог и сближаване.

Инфраструктурата е крайъгълният камък на активизираната иновационна политика в промишлеността, малките и средните предприятия, производствените консорциуми или научноизследователски институти, както и в отношенията между тях и университетите, от една страна, и местните институции, от друга. Поради това докладът на г-н Van Nistelrooij трябва да бъде горещо приветстван, тъй като наред със задълбоченото описание на работата, извършена до този момент в държавите-членки, той за първи път разглежда и въпроса относно критериите за хармонизиране на финансовите инструменти и оперативните планове, насочени към иновации.

Хармонизирането на правилата, процедурите и административните практики за управление на проекти на Европейския съюз, както и опростяването и ускоряването на процедурите, са решения, които заинтересованите страни по места и гражданите искат от много дълго време. Считам, че в тази област Европа може и трябва да свърши много работа за насърчаване на растежа, развитието и трудовата заетост

 
  
MPphoto
 

  Marietje Schaake (ALDE).(EN) Г-н председател, тъй като се опитваме да се справим с финансовата и икономическа криза, искам да посоча един съществен дефицит: този на знанието. Със съжаление ще кажа, че Европа прогресивно оглупява, въпреки че знанието е нашият най-плодотворен и богат ресурс. Инвестициите в него не носят никакъв риск.

От друга страна, младите поколения европейци плащат цената на кризата, тъй като безработицата сред младите хора расте и бюджетите за образование и иновации се замразяват или орязват. Трябва да свиваме бюджетите, но нека го направим по начин, достоен за двадесет и първи век, защото къде отива половината от бюджета на Европейския съюз сега? За селското стопанство. Той трябва да се изразходва за младото поколение и неговото развитие. Не само за традиционното образование, но и за онова, което е насочено например към електронни умения и предприемачество.

Знаем, че колкото по-добро образование има човек, толкова по-малка е възможността за загуба на работното място. Все още държавите-членки не са ангажирани в необходимата степен с насърчаването на амбициозна икономика на знанието. По такъв начин Европа наказва следващото поколение европейци, като не им позволява да развиват талантите и амбициите си в максимална степен, което позволява на Китай, Индия и САЩ да се превърнат в по-атрактивни места за таланта, научноизследователската дейност, творческите способности и иновациите.

Краткосрочните мерки ще имат висока цена в дългосрочен план. Предприемачеството, високите постижения и устойчивото бъдеще на европейската икономика могат да се насърчават, единствено ако желаем да инвестираме в знания, тъй като който си мисли, че знанието е скъпо, не знае колко струва глупостта.

Днес членът на Комисията Крус представи своята визия относно програмата на Европа в областта на цифровите технологии — една от водещите инициативи в „ЕС 2020“. Това е амбициозна и въпреки това конкретна стратегия, която се стреми да засили позициите на европейския пазар на цифрови технологии в глобалната икономика, както и да предостави на много европейци достъпен интернет.

Считам, че сега трябва да приемем повече разумни решения и да гарантираме, че младото поколение няма да стане заложник на настоящата криза и няма да се наложи да връща лихви, които никога не може да изплати.

Подкрепя ли Комисията координиран подход, отдалечавайки се от междуправителствената процедура при вземане на решения и предоставяйки по-голяма роля на Комисията и Парламента, за да гарантират, че държавите-членки изпълняват ангажиментите си?

 
  
MPphoto
 

  Thomas Mann (PPE).(DE) Г-н председател, Лисабонската стратегия не може да се похвали с траен успех. Защо това е така? Държавите-членки, социалните партньори и значителна част от гражданското общество бяха ангажирани съвсем слабо, вследствие на което те не споделяха отговорността. Стратегията „ЕС 2020“ може да бъде различна. Тя би могла да е успешна, г-н член на Комисията, ако ангажира и онези, които са изключени, които са губещи и които често нямат свое лоби.

В Европейския съюз по-малко от две трети от онези, които са трудоспособни, работят. Дори по-малко от половината от по-старите работници имат работа. Осемдесет милиона европейци са недостатъчно квалифицирани и имат все по-малко възможности на пазара на труда. Не можем да приемем тази ситуация. От друга страна, истинската бъдеща стратегия се нуждае от социална ориентация. Качественият растеж в икономиката и заетостта, от една страна, трябва да бъдат приведени в съответствие със социалното равенство и устойчивостта. Г-н Андор, и двамата работим в тази посока.

Какво конкретно означава това? Системите за социално осигуряване на държавите-членки трябва да се адаптират към демократичните промени. Чрез обмена на най-добри практики в Европа можем да дадем своя принос в този процес, както и да обменим знания с другите страни. Европейският социален фонд, който представлява една от любимите Ви теми, трябва да се адаптира към новите предизвикателства, така че да бъдем още по-ефективни на място. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията е изграден по такъв начин, че застрашените с риск от безработица да могат да си стъпят на краката. Обществото ни трябва да е интеграционно и да интегрира младите хора например чрез подходящо образование и обучение, така че те да се развиват в професионален и в личен план.

Въпреки необходимото консолидиране на националните бюджети — въпрос, който разисквахме тази сутрин, има още едно нещо, за което не трябва да пестим средства: инвестиции в нашите граждани — в икономически, дългосрочен и социален план. Стратегията „ЕС 2020“ ще отбелязва успехи и неуспехи, основавайки се на тези три стълба.

 
  
MPphoto
 

  Jutta Steinruck (S&D).(DE) Г-н председател, г-н Mann, надявам се, че Вие поддържате постоянен контакт с канцлера на Германия, след като виждате нещата по същия начин, по който и аз.

Стратегията „ЕС 2020“ е една реална възможност да направим Европа по-социална и имаме нужда от тази възможност именно в този момент, когато се изричат много враждебни думи по отношение на Европа и тя се дистанцира от хората. Категорично имаме нужда да предложим нещо положително на нашите граждани, което ще компенсира неблагоприятното положение. Когато става въпрос за растеж и заетост, трябва да спрем да поставяме интересите на хората зад тези на стопанските субекти. Всъщност това трябва да е основна цел на стратегията „ЕС 2020“, защото Европа се нуждае от социален напредък.

Вече говорих за това миналия понеделник по време на разискването в комисията относно насоките на политиката по заетостта: не трябва да изпускаме от поглед целта, насочена към пълна заетост, но не можем да я постигнем на всяка цена, защото ни трябват добри работни места. Винаги казваме, че ни трябват работни места, но това, което има значение за мен, е, че тези работни места са добри, че има социално осигуряване, че хората не трябва да получават помощи, а действително могат да разчитат за прехраната си на тези работни места.

Стратегията „ЕС 2020“ трябва окончателно да сложи край на все по-трудния начин, по който хората си изкарват прехраната, на нарастващото неравенство в доходите, както и на растящата бедност, за която говориха много оратори днес. Имаме нужда от по-активна политика на пазара на труда, която да обхваща много области. В заключение, хората очакват повече конкретни отговори, всъщност — съвсем конкретни отговори, а не абстрактна стратегия.

 
  
MPphoto
 

  Bogusław Sonik (PPE).(PL) Икономическата криза, която засегна нашия континент, съсредоточи вниманието ни — и то с право — върху спасяването на икономиките на държавите-членки и върху изграждането на общ европейски механизъм за защита от икономически колапс. Разбираемо е, че днес вниманието на европейците е насочено към ускоряване на развитието и към създаване на работни места, но при изграждането на стратегията за Европейския съюз не можем в продължение на много години да се ограничим само с икономическо разискване. Европейският съюз не може да се държи като добър бизнесмен, който изгражда икономическия успех на фирмата си.

Стратегията „ЕС 2020“ трябва да съдържа важни препоръки за ролята на културата при постигането на поставените социални и икономически цели. В крайна сметка тези приоритети ще влияят върху разпределението на бъдещия бюджет и затова трябва да запазим възможността за финансиране на такива области като развитието на културната инфраструктура и опазването на културното наследство като част от Европейския фонд за регионално развитие. В стратегията „ЕС 2020“ трябва да подчертаем значителното влияние на културата върху социалното и икономическото развитие на Съюза, защото в крайна сметка именно интелектуалният капитал и творческата индустрия прославиха Европа. Точно в тази област можем да изградим конкурентоспособност по отношение на други части на света. Творческите способности трябва да се стимулират и развиват от най-ранна възраст. Само тогава ще можем да считаме, че те с голяма вероятност ще доведат до иновации в Европейския съюз, включително и в областта на съвременните технологии.

В европейската политика културата не бива да бъде пренебрегвана. Не бива да пропускаме всички възможности за увеличаване на нейната роля в политиката на Европейския съюз като казваме, че това е от компетентността на държавите-членки. Днес Европа се гордее с проекти като „Европейска столица на културата“, но това е проект, който беше създаден от европейските градове и именно те носят основната тежест на тази грандиозна програма.

Ето защо очаквам по-голяма решителност от страна на Европейската комисия, за да се гарантира, че в окончателния вариант на Стратегия 2020 е включена и културата.

 
  
MPphoto
 

  Silvia Costa (S&D).(IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, 10 години след въвеждането на Лисабонската стратегия и в навечерието на стратегията „Европа 2020“ в разгара на пълна икономическа и социална криза знаем, че няма да можем да излезем от кризата, нито да положим основите на нов и устойчив растеж, както и на ново социално сближаване, както казахте, ако не укрепим механизмите и инструментите, които са на разположение на Европейския съюз, за поддържане на инвестициите в триъгълника на знанието: образование, обучение и научни изследвания.

Точно сега Вие, г-н член на Комисията, потвърдихте, че що се отнася до тази цел едни европейски правителства се представят добре, а други не толкова добре. За да не се излиза от границите, определени от Лисабонската стратегия, смятам, че в тази област Комисията трябва да засили отворения метод на координация с държавите-членки, да предостави стимули и санкции от Европейския социален фонд и да контролира резултатите.

Не смятам, че правителствата са последователни в това отношение. Например италианското правителство за три години отряза 8 млрд. евро от образованието и университетите, без да реинвестира икономиите в тези области, особено като се има предвид, че 19% от младите хора напускат училище рано, а 25% от тях са безработни.

В заключение, не смятате ли, че е уместно да се засилят правомощията на Директива 2005/36/ЕО за улесняване на взаимното признаване на професионалните квалификации между държавите-членки? Според доклада на проф. Monti в момента по-малко от 3% от европейските работници работят в друга държава-членка, като една от причините за това изглежда е точно този проблем за взаимното признаване на квалификациите.

 
  
MPphoto
 

  Amalia Sartori (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, и аз имам наблюдения за това какво става през последните десет години (2000–2010 г.) що се отнася до Лисабонската стратегия. Вярно е, че много от нас, като се има предвид какво се случи до 2008–2009 г., не са напълно удовлетворени от постигнатите резултати. Въпреки това несъмнено точно тези десет години поставиха началото на надежди и стремежи; беше направено много за постигането на поставените цели, особено в сферата на заетостта.

Днес започваме едно ново, по-проблематично, по-трудно десетилетие и що се отнася до предложенията, които ни бяха представени досега, отчасти съм съгласна с тях, въпреки че, когато ги чета подробно, все още виждам твърде много недостатъци. Ще продължавам да мисля за основните принципи на това предложение, но ще се огранича само до разглеждане на растежа и заетостта.

Повече работни места, по-голям икономически растеж: ето целта, която трябва да си поставим, като се има предвид, че работим при високо ниво на публичния дълг, нисък структурен растеж и висок процент на безработица. Следователно целите, които си поставяме, са твърде амбициозни и понякога твърде строги. Може би с по-малко амбиция и с по-голяма гъвкавост целите за растеж и заетост ще бъдат постижими.

 
  
MPphoto
 

  Zita Gurmai (S&D).(EN) Г-н председател, макар че членът на Комисията Рединг потвърди, както и председателят Барозу в днешното си писмо, че Хартата на жените задължава Комисията да насърчава и гарантира равнопоставеността на половете и правата на жените във всички сфери на политиката, аз съм разочарована, че на практика това не е приложено в стратегията „ЕС 2020“. Не трябва ли да сме по-амбициозни, отколкото бяхме при Лисабонската стратегия? Пренебрегването на 52% от наличните умения, знания и работната сила на Европа за всеки сектор или за всяко ниво ще бъде сериозна загуба.

Ако Европа иска да използва целия си потенциал и да излезе от кризата, трябва да осигурим повишаване на нивото на заетост на жените поне до 70%, което да бъде показано чрез недвусмислени статистики. Необходими са и конкретни цели, така че да можем да преценим отговорността на всяка държава-членка към равенството между половете и да я подобрим.

Как? Необходимо е разликата в заплащането на мъжете и жените да се намали с 10% във всяка държава-членка. Трябва да преоценим преобладаващо женския характер на здравния сектор чрез повишаване на заплатите и подобряване на условията, както и възможността да се предоставят услуги, тъй като този сектор е все по-важен за застаряващото ни общество.

Трябва да увеличим броя на жените в органите, вземащи решения, такива като управленски и изпълнителски съвети, основани на норвежкия модел за квота от 40%. Трябва да увеличим съществуващите възможности за жените в научноизследователската и развойната дейност и иновациите и да ги обучаваме за нови „зелени“ работни места.

Държавите-членки не могат да не се грижат за разширяването, подобряването и прилагането на целите от Барселона във всички държави-членки. Нуждаем се от истинска ангажираност на Европейския съюз и на всички държави-членки чрез включване на всички хора, като се работи за едно умно, прогресивно зелено общество. Убедена съм, че членът на Комисията Андор ще работи в тази насока.

 
  
MPphoto
 

  Jan Olbrycht (PPE).(PL) Дискусията относно стратегията „Европа 2020“ трябва да отчете опита на предишната стратегия. Всички знаем, че неуспехите на тази стратегия бяха предизвикани преди всичко от това, че тя се основаваше на отговорността на отделните държави-членки при открит метод на координация, а успехите дойдоха, наред с други неща, от „лисабонизацията“, т.е. от включването на някои от целите на Лисабон в политиката на сближаване.

В тази връзка трябва да се запитаме как да подходим към новата стратегия. На първо място, изключително е важно ясно да се покаже, че имаме работа с политики на „договор“, които не са подготвени за целите на стратегията, а функционират в течение на по-дълъг времеви график, като например политиката за сближаване. Това означава, че трябва да използваме отделни политики, които да приведат стратегията в действие, но тя, както показва предишният опит, ще бъде успешна само ако отделните политики са интегрирани помежду си. Всички мерки, които разделят отделните политики, разделят средствата и си поделят ролите, ще завършат със същия провал като последната стратегия. Ето защо трябва да се обединим, да се интегрираме и да действаме координирано.

 
  
MPphoto
 

  Liisa Jaakonsaari (S&D).(FI) Г-н председател, задлъжнялостта на националните икономики и застаряването на населението заедно представляват реална бомба със закъснител за Европа. Знаем, че броят на старческите заболявания, като например болестта на Алцхаймер, ще се удвои през следващите десет години. Това означава огромна тежест върху националните икономики. Обаче дългът не бива да е нещо тайно. Доколкото си спомням по времето на Чаушеску Румъния беше страна без дългове, каквато е и Северна Корея. Има и „разумен полезен дълг“ — интелигентен дълг, ако се инвестира в хората. В това отношение например много изгодна инвестиция за обществото е премахването на бедността, както и намаляването на безработицата сред младите хора.

Това, от което съвсем основателно се страхувам в момента, когато държавите-членки започват да намаляват дефицита си, е къде да бъдат направени съкращенията. В образованието, наемането на работа на по-възрастни хора и на хора с увреждания, къде? Това няма да бъде разумно или интелигентно. Ето защо стратегията „ЕС 2020“ е един много важен документ и аз съм от тези, които казват: „повече Европа“, а не „по-малко Европа“. „Повече Европа“ означава нещо като лечение на основните проблеми: държавите-членки ще бъдат задължени да реализират целите, посочени в стратегията „ЕС 2020“.

 
  
MPphoto
 

  Angelika Niebler (PPE).(DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ще бъда откровена. Изобщо не смятам, че обсъждаме стратегията „Европа 2020“. Преди десет години приехме една стратегия, Лисабонската стратегия. Когато се обърнем назад към последното десетилетие, ще видим, че резултатите, меко казано, са ограничени.

Мисля, че сега трябва да се съсредоточим върху това, което наистина е важно за хората в нашите държави, отколкото отново да допускаме същата грешка. Те се чудят дали ще бъдем в състояние да гарантираме стабилността на нашата валута. Ще има ли инфлация? Какви поуки трябва да извлечем от събитията през последните две години, от финансовата и икономическа криза, а сега и от валутната криза? Наистина ли искаме отговор от действащите лица на финансовите пазари, които допринесоха за кризата?

Категорично призовавам Комисията, на първо място, да предприеме стъпки, осигуряващи бързото регулиране на финансовия пазар и напредъка в Европа, за да предотврати това, което ставаше през последните години — парите да се изпращат по света пет пъти в един и същ ден, от което много хора реализират печалба, а загубите да бъдат национализирани. Ще поискам от Комисията да настоява държавите-членки да спазват строга бюджетна дисциплина и да прилагат съответните правила. Също така ще поискам възможно най-бързо затягане на Пакта за стабилност и растеж.

Ето къде трябва да съсредоточим усилията си. Настоявам Комисията да предприеме необходимите мерки, но не както преди — самостоятелно или като ги обсъжда подробно с държавите-членки. Вместо това тя трябва най-накрая да погледна на Парламента като на равноправен законодател редом до 27-те държави-членки.

 
  
MPphoto
 

  Sylvana Rapti (S&D).(EL) Съгласна съм с предишния оратор; Пактът за стабилност трябва да се прилага. Обаче много други неща трябва да бъдат приложени преди Пакта за стабилност. Тези, които взимат решенията в Европейския съюз, трябва да реагират бързо, да действат, когато е необходимо, защото ако г-жа Меркел беше решила навреме и ако Европейският съюз беше взел необходимите мерки, щяхме да спестим много пари за европейските граждани.

За да може Европейският съюз да бъде силен икономически и да има значение в световен мащаб, той се нуждае от своите граждани. Гражданите трябва да бъдат здрави, образовани и да имат работа. Европейският съюз не трябва да забравя това, когато прави планове за 2020 г. и за единния пазар. Единният пазар трябва да бъде насочен към гражданите, трябва да бъде единен пазар с човешко лице.

 
  
MPphoto
 

  Arturs Krišjānis Kariņš (PPE).(LV) Благодаря Ви, г-н председател. Вкъщи имам куче. Преди известно време кучето взе една наденица от масата и я изяде. Въпросът е — кой е виновен за това, че кучето изяде наденицата? Виновно ли е кучето, че е направило нещо, което е естествено за него? Или по-скоро съм виновен аз, защото не съм прибрал наденицата и не съм я сложил в хладилника, след като съм се нахранил?

На световните финансови пазари стойността на еврото продължава да пада всеки ден. Кой е виновен за това? Много колеги обвиняват спекулантите и пазара за това, че атакуват еврото и го обезценяват. Госпожи и господа, предполагам, че пазарът може би не е виновен. Напротив, именно пазарът определи точно основната грешка, основната причина. Основната причина за днешните ни трудности е съвсем проста — европейските страни прекалено дълго са живели отвъд средствата си, като са харчили много повече, отколкото са могли да спечелят. Пазарът реагира на това по същия начин, по който кучето ми реагира на миризмата на наденицата, която съм оставил на масата. Преди година и половина Латвия преживя криза подобна на тази, която сега преживява останалата част на Европа; по-конкретно финансовите пазари нападнаха валутата ни и цялото доверие в нея беше загубено. Вместо да се оплакваме от тази ситуация, ние коригирахме основните си показатели, възстановихме и събрахме публичните си финанси. Според мен, ако искаме стратегията „Европа 2020“ да има смисъл, първият ни и най-важен приоритет трябва да бъде необходимостта европейските страни да контролират публичните си разходи, така че доходите им да съответстват на разходите. Това ще възстанови доверието, ще облекчи кризата и ще възстанови спокойствието на финансовите пазари. Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Stavrakakis (S&D).(EN) Г-н председател, днес, наред с други неща, обсъждаме и двата отлични доклада на Ricardo Cortés Lastra и Lambert van Nistelrooij. И двата по ясен начин показват важния принос на политиката на сближаване при постигането на целите на конкурентоспособността и заетостта, както и значителната роля, която играе икономиката на знанието в насърчаването на иновациите и растежа.

По няколко пункта стратегията „ЕС 2020“ прилича на Лисабонската стратегия, но се опитва да усъвършенства съсредоточаването върху целите и тяхното стесняване. Обаче има една област — доста важна област — която все още остава неясна, а именно механизмите за доставка. Тя е оставена на държавите-членки и на партньорски проверки, подкрепени от контрол от страна на Комисията.

Струва ми се, че не сме се поучили от опита на слабата доставка на Лисабонската стратегия. Настоявам Комисията да излезе с предложения, които да гарантират по-силни механизми на доставка в стратегията „ЕС 2020“, за да се уверим, че целите й ще бъдат подкрепени с действия, а не само на думи.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Papanikolaou (PPE).(EL) Лисабонската стратегия постави високи цели, но Европа не успя да ги изпълни. Сега отиваме към нова стратегия за следващите десет години, откровено казано, при една изключително трудна и неблагоприятна обстановка. Всички сме съгласни, че приоритетът и акцентът върху изграждането на триъгълника „образование, изследване, иновации“ е най-добрата инвестиция, ако искаме да се измъкнем от кризата, и това ни позволява да бъдем оптимисти за бъдещето на Европа.

Важно е да се подчертае, че стратегията трябва да се изпълнява в условия на солидарност, в условия на тясно сътрудничество между държавите-членки. Тук искам да изясня, за да се избегнат всякакви недоразумения, че независимо от закъснението механизмът за подкрепа на Гърция демонстрира тази солидарност, и бъдете сигурни, че ние оценяваме това.

В „Нова демокрация“, дясноцентристката партия в Гърция, ясно показахме, че уважаваме парите на другите европейски народи, които бяха вложени в механизма за подпомагане. Обаче наред с необходимите жертви, които трябва да бъдат разпределени справедливо, а по този въпрос имаме критики към някои мерки, наред с необходимите съкращения на разходите с цел да се намалят дългът и дефицитът, са необходими и инициативи за растеж, които да изведат страната от рецесията и които до този момент не сме видели. Това е единственият начин, по който и ние в Гърция ще можем да се обърнем към амбициозните цели на Стратегията 2020, единственият начин, по който ще излезем от кризата по-силни.

(Ораторът се съгласява да отговори по установения ред на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149,параграф 8)

 
  
MPphoto
 

  Derek Vaughan (S&D).(EN) Г-н председател, лично аз видях колко е важна за Уелс политиката на сближаване и затова приветствам доклада Lastra относно политиката на сближаване и „Европа 2020“. Има много проекти точно за Уелс, които дадоха възможност както на отделните лица, така и на общностите да се възползват. Така че не се съмнявам, че структурните фондове могат да ни помогнат да постигнем целите до 2020 г. Въпреки това искам да кажа следното.

Стратегията 2020, петият доклад за сближаването и бюджетът трябва да бъдат приведени в съответствие. В бъдеще структурните фондове трябва да бъдат добре финансирани, структурните фондове не трябва да се национализират, трябва да има преходен статут за регионите, на които е необходима конвергенция.

Ако можем да постигнем всичко това, със сигурност смятам, че политиката на сближаване ще ни помогне да постигнем целите на стратегията „ЕС 2020“. Това ще я направи близка до отделните лица и до гражданите в цяла Европа.

 
  
MPphoto
 

  Sylvana Rapti (S&D).(EL) Искам да използвам възможността и след позицията, възприета от моя близък колега от Гърция, г-н Papanikolaou, от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), да направя следните разяснения, които считам за изключително важни в тези времена на криза, особено за Гърция:

Гърция не взема пари от други държави. Държавите-членки на Европейския съюз взимат средства при нисък лихвен процент и ги предоставят на механизма, а чрез него на Гърция, при по-висок лихвен процент. Ние не взимаме пари от други държави.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Papanikolaou (PPE).(EL) Напълно сте права, г-жо Rapti. Разбира се, потребностите на Гърция от кредит щяха да бъдат по-малки и Гърция щеше по-лесно да намери пари на пазарите, ако нямаше такова закъснение, вече шест месеца, от страна на настоящото гръцко правителство.

 
  
MPphoto
 

  Thomas Ulmer (PPE).(DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, г-жа Niebler вече каза неща, които много ме притесняват. Силно съм загрижен за нашето общо бъдеще в ЕС. Не мога просто да премина към дневния ред, без да спомена кризата.

Една от главните ни цели — еврото и високата му валутна стабилност — е пред пълен провал. Благоденствието и работните места са невъзможни без стабилна парична стойност. Говорим за „Европа 2020“, но дори не знаем как ще изглежда Европа през 2011 г. Разискваме слепването на месото с тромбин и работното време на самонаетите шофьори, като че ли най-съществените въпроси на Съюза ще се решат от само себе си.

Необходимо е да изпратим силни и бързи сигнали за регулиране, организиране и подобряване на дефицита както в държавните бюджети, така и в банковия сектор. Нека ви дам няколко примера: нуждаем се от ясни определения и строги санкции за виновниците за дефицита, като например отнемане на финансиране. Нуждаем се от ясни правила за банките, като например забрана на суаповете за кредитно неизпълнение или на изискванията за застраховане и депозиране на същите срещу съответните номинални стойности. Позволете ми да добавя едно изречение от известен немски кмет, който от много години е председател на Немската асоциация на градовете: Човек, който не харчи пари, които не са негови, далеч не е спестовник.

 
  
MPphoto
 

  Kerstin Westphal (S&D).(DE) Г-н председател, искам да се върна към доклада на г-н Cortés Lastra, който според мен е много добър. Всъщност политиката на сближаване действително е най-добрият инструмент за мобилизиране на инвестициите в растеж и заетост. Въпреки това отново искам да подчертая важността на малките и големите градове, защото те ще играят ключова роля в постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“.

Четирима от всеки пет европейци живеят в градските райони. Малките и големите градове са движещата сила на икономическия растеж в Европа. В същото време те изпитват множество проблеми особено остро. Ключови думи тук са например социално включване, околна среда и транспорт, но също така и демографски промени. Ето защо малките и големите градове имат специална роля, когато става дума за реалното подобряване на условията на живот на гражданите.

Освен това малките и големите европейски градове са основни действащи лица в сферата на иновациите, научните изследвания и образованието и следователно играят основна роля в изпълнението на Лисабонската стратегия и на стратегията „ЕС 2020“. Всичко това трябва да се има предвид при изпълнението на тези стратегии и при формирането на бъдещето развитие на политиката за сближаване.

 
  
MPphoto
 

  Raffaele Baldassarre (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, последните две години, които оставиха милиони хора без работа, станаха причина за по-нататъшното увеличаване на националния дълг, който ще плащаме в продължение на много години, и подновиха напрежението и новите проблеми в социалната кохезия.

Трябва да реагираме своевременно и решително и за да избегнем грешките, допуснати в Лисабонската стратегия, „Европа 2020“ трябва да бъде много реалистична в целите си и уравновесена при набелязването на такива. Три от целите, г-н член на Комисията, считам за изключително важни. Първата със сигурност е стабилна валута и стабилни национални бюджети, които обаче не трябва да бъдат отделяни от развитието и икономическия растеж. Нуждаем се от инвестиции в научни изследвания и иновации, за да направим нашата промишленост по-конкурентна, а нашите продукти — по-качествени. Трябва да подкрепяме малките и средните предприятия и новите отрасли, като например информационните технологии, устойчивите енергийни източници и, разбира се, инфраструктурата. Трябва да повишаваме общото ниво на образование, да, но преди всичко трябва да насочим подготовката към нуждите на пазара на труда и производството. Парадоксално е, че предприятията все още имат нужда от специализации, които пазарът не е в състояние да предложи. Ясно е, че всяка цел трябва да бъде свързана с националните условия, но в рамките на по-широка европейска стратегия.

Ще завърша, като кажа, че гръцката криза, както и икономическата криза и кризата на заетостта в цяла Европа, говорят за това, че за да защитим социалното сближаване, развитието и стабилните национални бюджети, ние се нуждаем от силно и солидно икономическо управление на европейско ниво, за да позволим на европейките институции, в това число и на Парламента, да действат ефективно и превантивно.

 
  
MPphoto
 

  Damien Abad (PPE).(FR) Г-н председател, госпожи и господа, всички сме съгласни с основните цели на стратегията „ЕС 2020“ и след като сме съгласни с тези цели, сега трябва да осигурим средствата за тяхното постигане. Тези средства включват например създаването на икономическо правителство на ЕС.

За да могат хубавите думи и главните цели да се превърнат в реалност и този път да избегнем това, което, бих нарекъл, един вид колективно разочарование от Лисабонската стратегия, много е важно да осигурим ресурсите, необходими за предприемането на действия. Поради това напълно подкрепям предложението на Комисията националните бюджети да бъдат проверявани предварително от ЕС, но при условие че националните парламенти и Европейският парламент ще участват във въпросните проверки.

Искам да кажа нещо за кризата и младите хора. Мисля, че младите хора са основните жертви на кризата и че трябва да се възползваме от предоставената ни възможност, за да ги поставим в основата на стратегията „Европа 2020“.

Първо, стратегията „Европа 2020“ трябва да бъде всеобхватна. Мобилността, която е конкретен израз на концепцията за свободното движение в рамките на ЕС, трябва да се превърне в реална възможност за всички млади хора, а не само за студентите. Ето защо се надявам, че Комисията ще подкрепи предложението ми за разширяване на европейските програми за мобилност и включването в тях на стажанти.

Освен това считам, че стратегията трябва да насърчава подобряването на уменията на младите хора, така че бичът на безработицата да не се стовари върху тях, защото всички знаем, че преходът от учебната скамейка към първото работното място е едно от най-големите предизвикателства, пред които са изправени младите хора. Начинът да се постигне напредък в тази област е да се подобряват уменията им например чрез по-ефективно насочване на средства от ЕС към политиките за младите хора.

И накрая, на всички млади европейци трябва да бъде дадена възможност за мобилност и повишаване на уменията, защото това, от което най-много се нуждаем, е едно новаторско младо поколение. Точно младите хора са тези, които днес ще създадат растежа и иновациите на утрешния ден. Ето защо не искам младите хора да бъдат оставени извън стратегията „Европа 2020“.

 
  
MPphoto
 

  Rosa Estaràs Ferragut (PPE). (ES) Г-н председател, през 2000 г. одобрихме Лисабонската стратегия и нейните много амбициозни цели. Някои от тях бяха постигнати, но други не. Няма съмнение, че регионалните фондове дадоха своя принос за Лисабонската стратегия.

Десет години по-късно се оказваме разтърсени от най-тежката икономическа криза, която сме виждали. Смятам, че тази криза ще ни позволи да установим във връзка с новата стратегия „Европа 2020“, къде сме сбъркали, както и да я подобрим, така че да постигнем по-добри резултати.

Първо, научихме, че координацията между всички нива на управление е от съществено значение, както ясно беше заявено в доклада на г-н Cortés Lastra. Също така научихме, че приносът на регионалните фондове е изключително важен за постигането на целите, които предлагаме.

Считаме, че комбинирането на точно определени действия на всички нива — Европейски съюз, национални, регионални и местни органи — е абсолютно необходимо. Ако работим заедно, ще бъдем много по-силни. Също така е важно политиката на сближаване, която има икономически, социални и териториални аспекти, да бъде включена в стратегия „Европа 2020“.

Искам да направя и една забележка по отношение на въпроса за политиката на сближаване, а именно, че бюрократичните процедури трябва да бъдат много по-гъвкави и ефективни. Нещо повече, в раздела за хората с увреждания тази разлика трябва да бъде взета под внимание по някакъв начин.

На последно място, искам да подчертая важната роля, която имат европейските региони и градове, и по-специално необходимостта да се обърне повече внимание на районите със специални нужди, като например планинските райони, крайбрежните зони и островите.

Накратко, ако искаме да успеем, трябва да се осланяме на европейските региони, на малките и големите градове и на една реформирана политика на сближаване в съответствие с новата ситуация.

 
  
MPphoto
 

  Petru Constantin Luhan (PPE).(RO) „Европа 2020“ трябва да бъде Европа на гражданите и да отговаря на техните нужди. Този подход според мен трябва да бъде в основата на стратегията. Важно е, че в новата европейска рамка продължаваме с плана за действие, насърчаващ развитието и вече поставените цели, което трябва да се следи, така че да постигнем реални резултати и положителен ефект. Тук имам предвид инвестициите в инфраструктури от всякакъв вид, които ни позволяват да станем много по-конкурентоспособни от икономическа гледна точка.

Трябва да продължим да провеждаме политиката на икономическо, социално и териториално сближаване, за да преодолеем различията между регионите и да създадем платформа за балансирано икономическо развитие, както е предвидено и в Договора от Лисабон.

„Европа 2020“ трябва да бъде Европа на глобалните действия, които могат да бъдат постигнати, ако Европейският съюз има еднакво равнище на развитие, което увеличава възможностите на местните и регионални действащи лица да отговорят на глобалните предизвикателства.

„Европа 2020“ е Европа, в която регионите се развиват съобразно специфичния си потенциал и използват регионалния аспект на научните изследвания, развитието и иновациите за насърчаване на икономическото развитие и увеличаване на заетостта.

 
  
MPphoto
 

  Richard Seeber (PPE).(DE) Г-н председател, когато говорим за „Европа 2020“, говорим преди всичко за бъдещето на нашия континент. Накъде отиваме? Какъв ще бъде животът на нашите граждани?

Според мен първото нещо, което трябва да направим, е да анализираме настоящата ситуация, така че да можем да намерим правилните инструменти за постигане на поставените цели. Също така е важно да се прави разлика между причина и следствие. Кои са наистина основните проблеми, пред които сме изправени днес? Мисля, че един от тях със сигурност е застаряването на европейските общества. За съжаление до този момент не успяхме да направим Европа достатъчно привлекателна за хората, така че те да създават семейства и да имат деца. Това означава, че в бъдеще ще бъдем изправени пред голям натиск върху публичните бюджети, защото пенсионните ни системи са застрашени от недостатъчно финансиране.

Второ, вече имаме високи държавни дефицити. Според класическата теория на Кейнс по време на настоящата криза сме похарчили много пари. Сега е време да се пести. Обаче това означава, че валутата ни ще бъде подложена на натиск. Виждаме признаци за това в гръцката криза и всички тук сме изправени пред проблема, че фактически не успяхме да направим икономиката си достатъчно конкурентоспособна, за да генерира икономически растеж, така че да можем да отговорим на високите държавни дефицити.

В Европа имаме правила, регулиращи сферата на действие, да кажем, на Пакта за стабилност и растеж, но за съжаление никой не се придържа към тях. Това е един от основните проблеми. Създаваме нови правила, но понякога си мисля, че по-добре би било да прилагаме съществуващите правила, така че те наистина да имат ефект. Ето защо призовавам Комисията най-вече да създаде атмосфера на строгост, така че да можем да постигнем договорените цели.

 
  
MPphoto
 

  Sabine Verheyen (PPE).(DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, искам да обърна внимание на това, което каза г-н Seeber. Ако наистина искаме успешно да осъществим целите на стратегията „Европа 2020“, първо трябва да свършим сегашната си работа.

Нуждаем се от силна финансова регулация, регулация, която наистина ще бъде по-добра при контролиране и регулиране на бъдещото поведение в този сектор. Обаче трябва да сложим в ред и Парламента, което означава да гарантираме по-добър контрол върху изразходването на средствата от съответните структурни фондове и да решим по какъв начин ще подкрепяме по-нататъшното развитие. Освен това трябва повече да включим в структурите на планиране местните и регионални органи, защото в крайна сметка те са тези, които ще трябва да изпълняват задачите по места, и да изясним кои задачи трябва да бъдат изпълнени, ако искаме да постигнем целите, които напълно правилно сме си поставили. Обаче поставянето на цели без сериозно и последователно съобразяване с настоящото статукво и със задачите, които трябва да бъдат изпълнени, без анализ на настоящите потребности според мен е лишено от смисъл.

Както преди малко каза г-н Ulmer, ние се движим по дневния ред и разискваме ежедневните задачи на Парламента например безопасността на храните и т. н. без наистина да знаем кои въпроси са от първостепенно значение. Именно това трябва да бъде отправната ни точка. Първо трябва да се съсредоточим върху това финансовата ситуация да бъде под контрол и правилата да бъдат ясни за всички. Също така трябва да гарантираме, че в бъдеще Парламентът и особено Комисията ще прилагат по-стриктно наличните механизми за контрол; трябва да имаме по-решителна последна дума по отношение на случващото се в някои държави-членки.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE). (GA) Г-н председател, за мен е чест да взема отношение по разискването на стратегията „Европа 2020“. Искам да кажа следното.

(EN) Трябва да кажа, че съм разочарован и малко потиснат от това, че всички оратори в Страсбург и в Брюксел говорят за провала на Лисабонската стратегия. Тя не беше изцяло провал, а ако беше, не мисля, че миналия октомври 67% от ирландците щяха да гласуват в подкрепа на Договора от Лисабон. Имаше много ползи за всички, особено на регионално ниво, както посочи членът на Комисията. Въпреки това има доста неща, за които съм загрижен.

Първо, как се вписва шестмесечното ротационно председателство във всичко това? Виждам, че всяка страна, която идва тук, изтъква своите приоритети за шест месеца, а не как те се вписват в общите цели, определени за следващите десет години. Мисля, че това е много важно; нито един футболен отбор не си сменя мениджъра на всеки шест месеца, така че да се поставят различни цели, които не могат да бъдат постигнати за кратък период от време.

Второ, приветствам инструментите, които бяха въведени с цел да дадат възможност на държавите-членки да изпълняват отговорностите си, а в противен случай да платят за неуспеха си. „Бавно, внимателно“ вече не върши работа. Всеки, който е част от някой отбор и играе лошо или отпада, или му казват да подобри играта си. Ние трябва да подобрим играта си.

И накрая, искам да кажа, че приветствам и предложението за упълномощаване на регионите и градовете като част от този процес.

 
  
MPphoto
 

  Sophie Auconie (PPE).(FR)Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, на 9 май по инициатива на министрите на икономиката и финансите ЕС даде твърд отговор на финансовите пазари. Европейският парламент, въпреки че е подчинен на по-дълги парламентарни процедури, не бива да бъде осъден на бездействие.

Мисля, че Парламентът и ние, неговите членове, имаме три важни роли. На първо място, трябва да подкрепим, доколкото е възможно, правителствата и Комисията в инициативите, които наскоро бяха предприети. Второ, трябва незабавно да започнем работа, за да намерим решенията, които в средносрочен и дългосрочен план ще ни дадат възможност да излезем от кризата и да съдействаме за такъв модел на растеж, който наистина е динамичен и подкрепя реалната икономика. Това е предизвикателството на стратегията „ЕС 2020“ и на главните цели, които ще определим за европейските структурни фондове за периода 2014–2020 г.

Г-жо Bowles, искам да Ви кажа, че ако до някаква степен Лисабонската стратегия се провали, то това се дължи на факта, че тя беше създадена преди няколко години, когато икономическата ситуация беше различна от днешната. Някои не одобряват стратегията, защото не била гъвкава и подходяща за настоящата ситуация. Това е проблемът със стратегиите. Ето защо Стратегията 2020 ще бъде по-силна, ако можем да я адаптираме към преобладаващите обстоятелства.

И накрая — според мен това е най-важният въпрос — трябва да обясним на хората какво се случва в ЕС и да получим одобрението на обществеността. В понеделник, 10 май, европейските граждани се събудиха в една нова Европа. Те не са предизвикали тази метаморфоза. На този етап никой не може да прецени дългосрочните последици. Тази метаморфоза няма да даде плод, ако не се корени в демокрацията. Досега бяхме единни в разнообразието, сега трябва да сме единни и в страданието.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Antonio Cancian (PPE).(IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, днес чух много неща, което беше доста полезно, но искам да насоча вниманието ви и към един въпрос, който смятам за важен. Според мен няма да успеем, ако поставим цялата стратегия в рамките на един не добър пазар, който е предмет на съмнителни спекулации и който се намира в дълбока криза. Докато обсъждаме стратегията „Европа 2020“, не трябва да забравяме това.

Ще разделя обсъждането на две части: първо, пазарът трябва да служи на реалната икономика, а не обратното; второ, смятам, че Европа трябва да бъде локомотивът на тази икономика. Що се отнася до първата част, по този въпрос е говорено много и е крайно време да се създаде преграда пред пазара, така че да не сме зависими от когото и да е. Но това, което е по-важно, е локомотивът, а за да може локомотивът да се движи, също са необходими средства.

Нека имаме смелостта да променим бюджета, нека имаме смелостта да поемем отговорността за създаването на значителен фонд, който да служи като финансова преграда, но най-вече да накараме трансевропейските мрежи TEN-T, TEN-E и E-TEN да заработят. Това е локомотивът, от който имаме нужда и който ще дръпне реалната икономика; имаме нужда и от частния сектор чрез механизма на публично-частното партньорство (ПЧП). Ето какво трябва да направим незабавно, г-н член на Комисията, защото кризата не е приключила, кризата е тук, а ние трябва да действаме точно сега.

 
  
MPphoto
 

  Diogo Feio (PPE).(PT) Г-н председател, разискването относно стратегията „Европа 2020“ естествено води до по-добра координация между различните национални политики, до повече Европа и до приемането на път на структурните реформи за постигане на растеж на нашите икономики. Обаче, за да достигнем до 2020 г., трябва да преминем през 2010 г. и във връзка с това искам да обърна внимание на необходимия баланс между политиката за оздравяване на бюджета и необходимостта да се избегне повторното изпадане в рецесия.

Аз съм португалец и предложението, което се прави в момента, е да се увеличат данъците. По принцип държавите-членки трябва да тръгнат по пътя на сериозно намаляване на публичните разходи: чрез конкуриращи се данъчни системи и чрез структурни реформи, така че да можем да постигнем необходимия растеж.

Трябва да мислим не само в дългосрочен и средносрочен план, трябва да мислим и в краткосрочен план и именно сега да насърчаваме създаването на творчески дружества. Трябва да поемем ангажимент към университетите и научноизследователската и развойна дейност, това е съвсем ясно. За да достигнем до 2020 г., трябва да направим всичко това през 2010 г.

Искам сега да оставим назад причините за безпокойство. Ясно е, че има Пакт за стабилност, но има и Пакт за растеж, а ключовата дума за нашите икономики в близко бъдеще е растеж.

 
  
MPphoto
 

  Veronica Lope Fontagné (PPE). (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, бъдещата Стратегия 2020 трябва да позволи на Европейския съюз да поправи недостатъците, открити в Лисабонската стратегия, ако наистина искаме да създадем конкурентно икономическо пространство, което е икономическо, социално и териториално сплотено.

Независимо от това, че принципите на остарялата вече Лисабонска стратегия все още са в сила, искам да посоча, че една от причините, поради които тя губи сила, е нейната много сложна структура и особено липсата на яснота при определянето на отговорностите и задачите, възложени на Европейския съюз и на други нива на управление, особено на тези от регионален и местен характер.

Ако искаме Стратегията 2020 да донесе плодове в средносрочен план, регионалните и местни органи трябва да бъдат включени в разработването и прилагането на политиките.

Регионите и градовете са основните действащи лица в разработването и изпълнението на голяма част от публичните инвестиции на ЕС, свързани с растежа и заетостта.

Така разпределението на средствата за регионална политика се превръща в ключов фактор по отношение на постигането на европейските цели, които определяме. Искам да подчертая, че средствата, инвестирани за периода 2000–2006 г. чрез Европейския фонд за регионално развитие, позволиха създаването на 1 400 000 работни места в Европейския съюз, както и изграждането на над 2000 км автомагистрали.

Ще завърша като още веднъж изтъкна значението на европейската регионална политика по отношение на такива стратегически цели като растеж и заетост. Основната цел, обещана от Договорите, е постигането на икономическо, социално и териториално сближаване.

 
  
MPphoto
 

  Joachim Zeller (PPE).(DE) Г-н председател, госпожи и господа, искам специално да поздравя посетителите на Парламента, които проследиха разискването по един от основните въпроси за Европейския съюз през следващите десет години по-внимателно, отколкото много от депутатите.

Провеждаме разискването по един твърде технократски начин. Израснал съм в страна, където обществото беше организирано в съответствие с многогодишни планове. Тази страна, Германската демократична република, вече не съществува. Затова аз все още изпитвам известен скептицизъм към програми, които смесват в едно стратегия, желани цели и планирани икономически кодове, които се отнасят за дълъг период от време и предават изпълнението на други хора. Без значение какви решения ще вземем за Европейския съюз в рамките на стратегията „Европа 2020“, държавите-членки, националните правителства и парламенти, както и регионалните и местните органи са тези, които ще трябва да поемат изпълнението. Такива процедури предизвикват безпокойство.

Европа не може да работи, управлявана отгоре надолу. Обединена Европа може да работи само ако продължаваме да я изграждаме съвместно с националните и регионални институции и с гражданите. Комисията се отказа от Лисабонската стратегия твърде бързо, без да извърши задълбочен анализ на причините, поради което целите на тази стратегия не бяха постигнати. Затова вероятно не е случаен фактът, че днес в Парламента докладите и въпросите са обединени заедно под надслов „Европа 2020“, въпреки че всеки един от тях заслужава отделно разискване. В тях се съдържат поне две неща, в които до този момент европейската политика беше успешна: създаването на вътрешния пазар и кохезионните и структурни политики. Обаче стратегията „Европа 2020“ посочва, че политиката на сближаване ще има само поддържаща роля в постигането на нейните цели. Ето, това е противоречие. Нямаме нужда от по-планова икономика в Европейския съюз, в тази област други вече се провалиха.

Следователно преди да поставим пред държавите-членки списък с планирани икономически кодове, за които в момента никой не знае как ще бъдат постигнати, и като имаме предвид несигурността и сътресенията на икономическите и финансови пазари сега и през последните няколко години, както и влиянието им върху работните места и социалната ситуация в държавите-членки, имаме нужда от задълбочено разискване за това, къде Европейският съюз е бил успешен, къде можем да постигнем общите цели например при един договор с регионите на ЕС и как можем да разширим общността, без да се нарушава принципът на субсидиарност.

Ако действаме по този начин, разискването може и ще завърши с една цялостна стратегия. Обаче това разискване — както днес виждаме — едва сега започва и ние в Европейския съюз сме тези, които трябва да го доведат до край.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа WALLIS
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sógor (PPE). (HU) Г-н член на Комисията, мисля, че водещият принцип на всеки план или стратегия за европейско развитие трябва да изгражда една Европа, която действа като истински единен регион в полза на европейските граждани. Казахме много неща за икономическите и социални измерения на стратегията „Европа 2020“. Обаче Европейският съюз е нещо много повече. ЕС не е само общност на интереси, а и на стойности; именно това му дава икономическа сила и политическо влияние. Ако наистина искаме до края на десетилетието да създадем една по-успешна и конкурентоспособна Европа, трябва да обърнем сериозно внимание и да гарантираме, че нашите общи ценности, които са получили заслужено уважение, се засилват и осъществяват на практика. Необходимо е също така да се съсредоточим върху по-тясното хармонизиране на образователните политики в държавите-членки, намаляването на регионалните неравенства и продължаването на процеса на разширяване, както и върху защитата на основните права и правата на малцинствата, като споменавам само някои от политиките, основани на европейските ценности. Икономическият растеж и подобряването на условията на живот на гражданите са немислими без подобни политики.

 
  
MPphoto
 

  Frédéric Daerden (S&D).(FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, Стратегията 2020 е глобална и изчерпва много въпроси, както стана ясно от разискването днес следобед. Искам само да обърна внимание на два специфични въпроса.

Първо, що се отнася до социалното измерение на стратегията, напълно подкрепям г-жа Berès и въпросите й към Комисията, и в частност тези, засягащи определянето на количествените цели за намаляване на бедността, което за мен е нещо задължително. Освен това смятам, че за постигането на тези цели принципът за минимален доход в целия ЕС очевидно е необходим и трябва да бъде приложен на практика.

Второ, относно съгласуваността на бюджета на ЕС с тази стратегия. До този момент нито Съветът, нито Комисията са дали някакви признаци, че са готови да преразгледат многогодишната финансова рамка за текущия период, въпреки че тя разкри ограниченията си. Обаче ако не я приспособим към новите предизвикателства в стратегията, всички ние поемаме голям риск. Нито бюджетът на ЕС, който е твърде рестриктивен, нито националните публични бюджети няма да могат да осигурят необходимите инвестиции за подпомагане на различните водещи инициативи в Стратегията 2020.

 
  
MPphoto
 

  Andrew Henry William Brons (NI).(EN) Г-жо председател, на с. 7 в стратегията „Европа 2020“ се казва: „Европа има много силни страни: можем да разчитаме на таланта и креативността на нейните граждани“. Разбира се, стратегията няма предвид, че другите народи са по-малко талантливи или креативни — това би било ужасно нелюбезно и с абсолютна сигурност несправедливо — но със сигурност прави специален комплимент на европейците.

На друго място стратегията оплаква факта, че Европа има застаряващо население. Разбира се, това се дължи основно на рязкото спадане на раждаемостта, макар че документът не го отбелязва. Може би държавите-членки трябва да насърчават, доколкото могат, повишаването на раждаемостта. Това със сигурност ще възстанови баланса на населението. Нещо повече, това може да доведе до пропорционално увеличение на онези талантливи и креативни хора, които са така необходими за икономическото и културно развитие. Силно се надявам, че не развалям документа на Комисията, като свързвам отделните му части с разумни аргументи, но все пак успях да се вместя в определеното ми време.

 
  
MPphoto
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE).(PL) Стратегията „Европа 2020“ не може да направи всичко това, което тук днес изброяваме. Не е възможно да се направи толкова много с малко под 1% от БВП, защото това е бюджетът на Европейския съюз. Нека да покажем какво можем да направим, като създадем подходящо и модерно законодателство, нека да покажем целите, които ще бъдат финансирани със средства на Европейския съюз.

Нека да кажем ясно: няма достатъчно реализъм в очакванията ни от стратегията „Европа 2020“, трябва да се направят твърде много неща и вероятно се правят, но ролята на държавите-членки не е определена. Повишаване на заетостта, намаляване на бедността, образование и преди всичко икономически растеж — това са големите задачи и основните приоритети, които трябва да бъдат въведени в действие в сегашната кризисна ситуация и които трябва да доведат до съживяване на икономиката, защото проблем номер едно в стратегията „Европа 2020“ е възстановяването на икономиката.

 
  
MPphoto
 

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D).(RO) Политиката на сближаване на ЕС помогна и продължава да помага за създаването на тясно взаимодействие между научноизследователските и иновативните политики. Също така тя акцентира върху ролята на териториалното сближаване.

Считам, че регионите трябва да се специализират в интелигентно и зелено развитие и да определят за себе си набор от иновативни приоритети, основаващи се на целите на ЕС и техните изисквания, както и да насочват ресурсите на Общността към определените приоритети. В същото време те трябва да поощряват успешните модели в триъгълника на знанието и връзките между предприятията, изследователските центрове, университетите и публичните органи, особено между тези, установени чрез публично-частни партньорства.

Също така считам, че обменът на знания в рамките на регионалните групи може да бъде улеснен от структурните фондове, защото политиките на ЕС постоянно са насочени към устойчиво развитие, което предлага конкретни резултати на национално ниво. Всички изброени елементи формират конкретното задължение за постигане на териториално сближаване в рамките на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Iosif Matula (PPE).(RO) Искам да поздравя днешните докладчици и особено г-н Van Nistelrooij за отличния доклад, който ни представи. Научните изследвания и технологичното развитие ще ни дадат решенията, които трябва да бъдат взети, с цел успешното преодоляване в бъдеще на големите предизвикателства, пред които се изправяме, независимо дали става дума за тежка икономическа криза или за постигането на дългосрочните цели на Стратегията 2020. Със стимула, даден от политиката на сближаване, чиято цел е насърчаването на иновациите и предприемачеството, както и икономиката, основана на знанието, към научните изследвания и технологичното развитие трябва да има два подхода.

Въз основа на подхода „отгоре надолу“ научните изследвания и иновациите ще бъдат основните области за намиране на решения, насочени към преодоляване на проблемите, пред които сме изправени, и за стимулиране на икономическия растеж и устойчивото развитие. Много е важно иновациите да излязат от лабораториите и изследователските центрове и да бъдат използвани така, че да отговорят на нуждите на европейските граждани. Въз основа на подхода „отдолу нагоре“ трябва да насърчаваме местните и регионални икономики, за да се подобри способността им за иновации и за вземане на най-ефективните решения, като по този начин се оползотворява регионалният и местният потенциал.

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D).(RO) Сега Европейският съюз е изправен пред икономическа, финансова и социална криза. Политиката на деиндустриализация, провеждана през последните години, доведе до загубата на милиони работни места, до преместването на европейската промишленост в трети страни и до 10-процентна безработица, даже до 20-процентна сред младите хора, като по този начин беше застрашена конкурентоспособността на ЕС.

Смятам, че Европейският съюз трябва да направи огромни инвестиции в транспортната и енергийната инфраструктура, в селското стопанство, здравеопазването, образованието и научните изследвания, но преди всичко в устойчивото икономическо развитие. Развитието на промишленото производство, съответно и създаването на работни места в ЕС, изисква инвестиции в модернизирането на европейските дружества, така че промените да доведат до създаването на екологично производство. В следващите десет години енергийната ефективност трябва да бъде нашият основен приоритет.

На всичко отгоре населението на ЕС застарява, раждаемостта спада, а високото ниво на безработицата се отразява върху ефективността на пенсионните системи. Смятам, че е време Европейският съюз да защити основните си принципи и ценности, а най-голямата ценност на ЕС са 500-те милиона европейски граждани.

 
  
MPphoto
 

  Angelika Werthmann (NI).(DE) Г-жо председател, госпожи и господа, говорим за стратегията „Европа 2020“ и основните й приоритети. От гръцката криза може да се научи следното: трябва да действаме, а не да противодействаме.

Координирането и контролирането на бюджетната политика, както и надзорът и регулирането на финансовия пазар са абсолютно необходими. В името на нашите граждани трябва да обърнем внимание на инвестициите в растеж и заетост с цел да се намали безработицата, да се създадат работни места и да се запазят съществуващите такива. Това означава също така укрепване на образователния сектор, инвестиране в образование, научни изследвания и технологично развитие, които са крайъгълният камък на една устойчива социална пазарна икономика и на една устойчива и по-екологична икономика.

 
  
MPphoto
 

  Anna Záborská (PPE). (SK) Стратегията 2020 и Лисабонската стратегия имат нещо общо: вярата, че икономиката трябва да бъде управлявана. Рецептата на Комисията „конкуренция или криза“ за съжаление остава непроменена. В Стратегията 2020 се твърди, че наличието на леснодостъпни кредити и краткосрочното мислене стимулираха поведение, което доведе до необоснован растеж и до големи дисбаланси.

Но по-нататък в текста на стратегията се посочва, че Комисията ще се стреми да подобри достъпа до капитали и да улесни достъпа до финансиране за малките и средните предприятия. Това отново дава по-голям достъп до кредити, което отново ще доведе до спекулации и необоснован растеж.

През 1991 г. тогавашният министър-председател на Малайзия обяви проекта „Визия 2020“ или „Vavasan 2020“ на малайзийски. Съгласно този проект Малайзия до 2020 г. трябваше да достигне нивото на Обединеното кралство, Франция, Германия и Япония. Госпожи и господа, плановите икономики не работят, както могат да потвърдят всички наши колеги от новите държави-членки, в това число и членът на Комисията.

 
  
MPphoto
 

  Ласло Андор, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, днешното разискване на стратегията „Европа 2020“ беше изключително интересно и полезно за нас, за Комисията, както и тазсутрешното разискване за икономическото управление. Благодаря ви за тази възможност и за всички бележки, отправени относно стратегията. От името на Европейската комисия изказвам специална благодарност на г-н Van Nistelrooij, г-н Grech, г-н Cortés Lastra и г-н Hoang Ngoc за докладите им.

Готов съм да продължим обсъждането по различни детайли и дори нюанси на стратегията „Европа 2020“. Обаче този път нека да съсредоточа отговорите си по някои основни аспекти на дискусията и да кажа няколко заключителни бележки.

Преди всичко искам още веднъж да подчертая, че Европейският парламент активно ще участва в следващите стъпки, свързани със стратегията „Европа 2020“, което е много важно: първо, становището на ЕП по интегрираните насоки; второ, на по-късен етап, ролята на ЕП като съавтор на законопроекти по различни предложения, които се правят във връзка с водещите инициативи; трето, да не забравяме следващата многогодишна финансова рамка, за да се уверим, че бъдещите бюджети на ЕС отразяват по-добре приоритетите на Европейския съюз по стратегията „Европа 2020“.

Нека да бъда много ясен, когато говоря за целите на стратегията. Тя цели две неща. На първо място, тя е основен стълб на отговора на Съюза на настоящата криза. Тя е основен инструмент за засилване на координирането на икономическата политика в рамките на ЕС-27 и естествено в рамките на еврозоната. Но освен тази краткосрочна цел новата стратегия дава на Европа програма — в действителност, както изтъкна Мишел Барние в приветствието си, програма за действие — за да може Европейският съюз да излезе от икономическата криза, като възстанови икономическия растеж и като се увери, че този растеж създава повече и по-добри работни места.

Но ние трябва да се стремим към създаването на работни места, различни от предишните — по-устойчиви не само в екологичен план, но също така икономически, социално и финансово устойчиви. Става въпрос за възстановяване на конкурентоспособността на Европейския съюз, която да гарантира устойчивостта на уникалния му социален модел — конкурентоспособен ЕС, който е световен лидер по отношение на борбата с изменението на климата, ЕС, който инвестира повече в хората чрез повече и по-добро образование, и накрая, ЕС, който засилва социалното сближаване, като се бори с бедността.

Разбира се, както беше посочено в заключенията на Комисията по време на тазсутрешното разискване, връщането към силен растеж е възможно само ако сме сигурни, че през следващите години държавите-членки ще гарантират необходимата фискална консолидация, като вземат предвид изходните си позиции, а не като подкопават крехкото възстановяване и като гледат на разходната част по същия начин, както на приходната част. Това са все много важни елементи.

Искам още веднъж да подчертая важността и сложността на фискалните проблеми, които в момента са в дневния ред, но искам да обърна внимание на факта, че настоящата финансова и икономическа криза е нещо много по-сложно от това просто да говорим за бюджетните дефицити. В основата на кризата стои едно принципно неправилно функциониране на финансовия сектор, като се започне с банковия сектор, чието реформиране също е от съществено значение, ако искаме от настоящата ситуация да тръгнем към устойчиво възстановяване. Също така трябва да се заемем и с другите причини за последната рецесия като липсата на индустриална политика и до известна степен частичния неуспех на предишните стратегии, за да постигнем икономически растеж, основан на знанието, който да достигне до всеки регион, до всеки ъгъл на Европейския съюз.

Ето защо трябва да засилим усилията си в сферата на икономическото управление, да засилим усилията си за финансово регулиране, както и за постигане на по-добро икономическо, социално и териториално сближаване.

Като цяло напълно убедено смятам, че за Европа няма друга алтернатива, освен да започне тази стратегия и да я започне много бързо. Ако Европа не тръгне по пътя на растежа, тя ще западне в икономическо, а следователно и в политическо отношение. Докато обсъждаме новата стратегия, повечето от основните ни търговски партньори вече не само създадоха 10-годишни дългосрочни стратегии за социално-икономическо развитие, но вече ги изпълняват.

От настоящата икономическа криза, както и от нейния предшественик Лисабонската стратегия — съгласен съм с г-н Kelly, че въпросната Лисабонската стратегия често се подлага на твърде сериозна критика — може да се научи, че ключът към успеха се крие в започването на реформи. Ето защо е наложително „Европа 2020“ да бъде представена на Европейския съвет през юни и да се уверим, че както ЕС, така и държавите-членки веднага ще започнат прилагането й.

Тук искам да благодаря на испанското председателство за усилията, които положи, за да обедини държавите-членки, както и за това, че подкрепяше стратегията през последните месеци, а несъмнено ще продължи да я подкрепя и през следващите седмици. Не може да има забавяне, като се има предвид настоящата икономическа ситуация и кризата, в която се намираме. Задължени сме да предложим на гражданите решения за излизане от настоящата криза и да засилим координирането на икономическите политики, като в същото време се подготвим за връщането към интелигентен, устойчив и всеобхватен икономически растеж. Ако действаме заедно и съгласувано, ще успеем и в световен мащаб. Комисията разчита на подкрепата на Парламента, така че стратегията „Европа 2020“ да стартира бързо и успешно.

 
  
MPphoto
 

  Lambert van Nistelrooij, докладчик.(NL) След разискването искам да изразя благодарността си за подкрепата на моя доклад. Искам да кажа още нещо; да повдигна няколко въпроса, свързани със социалното и икономическо управление в краткосрочен план. Финансовата страна привлече достатъчно внимание и се превърна в основен приоритет. Този следобед можахме да обсъдим въпроса и в средносрочен план и да изкажем различни мнения.

Ще включим всичко в резолюцията на Парламента, която ще се обсъжда в залата по време на пленарната сесия през юни.

Искам да кажа още две неща: първото е за управлението. Някой попита чия всъщност е тази стратегия. Една от грешките на Лисабон е, че децентрализираните страни — общините, регионите, нашите партньори — не бяха достатъчно въвлечени в прилагането на стратегията. Ето защо предлагам към споразумението на Съвета с държавите-членки и Комисията да се сключи териториален договор с регионите и градовете. В противен случай ще допуснем същата грешка и ще говорим за тях, а не на тях.

Ако този път нещата не достигнат до гражданите, едно е ясно със сигурност, а именно, че можем да си поставяме големи цели, но те да останат само на думи. Участието в Лисабонската стратегия и в стратегията „Европа 2020“ би трябвало да е по-вълнуващо. В действителност това е възможно, когато например става въпрос за предоставяне на субсидии, за предоставяне на подкрепа, така че тези, които си слагат главата в торбата, които предоставят финансиране, също да могат да участват. Работата е твърде проста. Ето защо призовавам Комисията да сключи териториален договор с регионите и градовете.

И накрая, интегрираната политика, особено между отделните сектори, е от решаващо значение; разпокъсаността на всички видове нови финансови структури не носи полза и няма да ни помогне да изпълним набелязаната програма. Моят доклад засяга въпроса за взаимодействието между научни изследвания, технологично развитие, иновации, производство и трудова заетост в Европа. Трябва да се борим срещу раздробяването и призовавам члена на Комисията Андор да запази Европейския социален фонд в сегашния му вид, а не да го разделя, както понякога се предлага в залата.

 
  
MPphoto
 

  Louis Grech, докладчик.(MT) В малкото време, което ми е дадено, искам да отговоря на бележките на някои депутати към моя доклад.

Съгласен съм с Malcolm Harbour за това, че изглежда няма желание единният пазар да се разглежда като основен инструмент в Стратегията 2020, която все още не е точно формулирана и развита. Това наистина е срамно, като се има предвид, че единният пазар, който използва един по-широк и по-цялостен поглед, може да бъде сред главните начинания, а даже и най-главното — осигуряващо на европейските граждани по-добро качество на живот в рамките на стратегията на Съюза.

Evelyne Gebhardt също е права, като казва, че днес е ясно, че в рамките на Стратегията 2020 единният пазар се нуждае от нов импулс, който изисква силно лидерство от страна на всички институции на Съюза, особено от страна на Комисията, така че единният пазар отново да спечели доверието на нашите граждани.

В заключение, г-жо председател, трябва да гарантираме, че новата стратегия за 2020 г. няма да става по-амбициозна и по-обременена, тъй като това ще доведе до политика, изпълнена с приоритети, които няма да бъдат изпълнени, както стана през последните години.

 
  
MPphoto
 

  Liem Hoang Ngoc, докладчик. (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, през последните седмици две табута бяха разбити. Първо, ЕЦБ вече може да осребрява суверенните дългове. Второ, разходите на ЕС вече могат да бъдат финансирани от заеми, особено след като се създават стабилизационни фондове.

Има и едно трето табу, което за съжаление не беше разбито, и това е Пактът за стабилност и растеж, който някои членове на Парламента догматично настояват да бъде подсилен. Уважаеми членове на Комисията, ние, социалистите, подкрепяме федерализма. Ние не подкрепяме координирането на бюджетните политики. Но ако координирането на бюджетните политики означава погазване на националните парламенти, така че техните граждани да бъдат поставени на гладна диета, страхувам се, че една добра идея на ЕС ще доведе до това, че гладуването ще завърши със смърт. Това е реалната заплаха, пред която всички сме изправени в момента.

Уважаеми членове на Комисията, плановете за строги икономии в Гърция, Испания, Португалия и Франция нямат никакви шансове за успех. Умолявам ви да разберете това.

 
  
MPphoto
 

  Ricardo Cortés Lastra, докладчик.(ES) Г-жо председател, искам да благодаря на всички членове на ЕП за приноса им и за климата на конструктивна критика, който доминираше по време на това важно разискване.

Докладът относно приноса на политиката на сближаване за постигане на целите на Лисабон и на стратегия „Европа 2020“ представлява един от основните приноси на Европейския парламент към бъдещата стратегия „Европа 2020“ за растеж и заетост, което е един от приоритетите на испанското председателство.

В доклада се обръща внимание на създаването на работни места, на насърчаването на устойчива икономика, на образованието и обучението, които да съдействат за развитието, заетостта и конкурентоспособността, както и на ключовата роля на инвестициите в научни изследвания и технологично развитие, като се отчита необходимостта да се приемат специални мерки за регионите с неблагоприятни природни условия.

Обаче осъществяването на стратегията „Европа 2020“ няма да е успешно без участието и пълното одобрение от страна на регионалните и местни органи, както и на гражданското общество.

Регионите не само участват във финансирането на проектите, те са в състояние по-точно да определят нуждите на гражданите и на малките и средните предприятия благодарение на по-голямата си близост до тях, както и да установяват директна връзка с университетите и иновационните центрове, като по този начин насърчават триъгълника на знанието.

В този контекст политиката на сближаване е не само източник на стабилни финансови средства, тя е и мощен инструмент за икономическото развитие на всички региони в Европа.

Нейните цели за премахване на съществуващото неравенство между регионите и за въвеждане на икономическо, социално и териториално сближаване, както и основните й принципи за интегрирана насоченост, многостепенно управление и истинско сътрудничество, са основните елементи за успеха на стратегията „Европа 2020“.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Точката е приключена.

Гласуването ще се проведе утре (четвъртък, 20 май 2010 г.).

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма.(RO) Принципите на стратегията „Европа 2020“ са жизнено важни за стимулиране на конкурентоспособността на европейската икономика. Структурните реформи са ключът за излизане от кризата, в която се намираме. До този момент решенията за излизане от кризата не бяха насочени към причините, които ни доведоха до настоящата ситуация. Причините за кризата могат да бъдат разрешени само чрез структурни реформи. Трябва да съсредоточим вниманието си върху иновативните възможности на нашите икономики, защото именно тук се крие ключът към конкурентоспособността на ЕС в предстоящия период. Необходимо е да приемем координиран подход към използването на средствата, предназначени за иновации и регионално развитие. Иновациите трябва да станат част от регионалното развитие. Иновациите бяха цел в Лисабонската стратегия, но, за съжаление, тя остана само на хартия. Имаше много големи различия в напредъка, постигнат от държавите-членки, но крайната цел не беше постигната. Ето защо призовавам всички държави-членки да покажат отговорност и да се придържат към поетите ангажименти. Също така Комисията трябва да играе по-активна роля при координирането на въпросната стратегия, за да я предпази от катастрофален провал подобно на Лисабонската стратегия.

 
  
MPphoto
 
 

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма.(FR) Стратегията „Европа 2020“, предложена от Комисията с цел да стимулира растежа и заетостта в ЕС, придава особено значение на научноизследователската дейност и иновациите. Вече са налице различни инструменти, предоставящи голяма подкрепа за проекти, изпълнявани в посочените области: структурните фондове, Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации. Тези различни програми предоставят финансиране в размер на 86 млрд. евро за периода 2007–2013 г. Стратегията „Европа 2020“ подчертава и взаимозависимостта на различните политики на ЕС. Следователно за целите на ефективността взаимодействието между отделните инструменти е изключително важно. Ако става дума за това, приветствам значението, дадено от докладчика, на ролята, която една силна, достатъчно финансирана регионална политика може да има при постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Също така съм съгласен с докладчика, че потенциалните бенефициери не винаги са напълно наясно с възможностите, които съществуват за установяване на взаимодействие в областта на финансирането. Ето защо мисля, че подобряването на комуникацията е от решаващо значение например по модела на Практическото ръководство за възможностите за финансиране на научноизследователска дейност и развитие по линия на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма.(PL) В контекста на дискусиите относно ефективното използване на всички средства, заделени от Европейския съюз за научноизследователска дейност и иновации, трябва да поставим въпроса за подходящо насърчаване на иновативните решения, които се появяват в отделните държави-членки.

Често в резултат от бедния поток информация се инвестира в научноизследователски проекти, които вече са били направени от учени в някоя от държавите-членки. Това е загуба на пари на ЕС, което не можем да си позволим по време на икономическа криза. Необходимо е да се акцентира върху подобряването на комуникацията и върху подкрепата при закупуване от страна на Европейския съюз на съществуващите нови технологии, което също така ще осигури допълнителна финансова подкрепа за иновативните предприятия.

Също така е важно да се финансират „меки“ проекти, такива като обучение и разпространение на знания за значението на иновациите за икономическия растеж, по-добра информираност на местните органи за достъпните програми, както и гъвкавост при определяне на условията за отпускане на помощ, така че страни, които в момента са с ниско ниво на иновации, да могат чрез развитието на съответния сектор да допринесат за конкурентоспособността на Европейския съюз в световен мащаб.

Също така е важно да се създадат стимули за инвестиции в местни научноизследователски центрове. Малките и средните предприятия не могат да си позволят това, докато големите, международните фирми не искат да ги използват, което задълбочава диспропорциите в нивото на иновации между държавите-членки на Европейския съюз.

 
Правна информация - Политика за поверителност