Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 20 май 2010 г. - Страсбург

8. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

Доклад: Louis Grech (A7-0132/2010)

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, много съм доволен, че малките и средните предприятия (МСП) се споменават в доклада относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите. В параграф 46 правилно е посочено, че най-големият им проблем е достъпът до финансиране. Това е вярно, тъй като все още е по-лесно да се осигури финансиране на милиони евро за хедж фонд, отколкото да се получи заем в размер от 100 000 евро за малко предприятие.

Във връзка с това бих искал докладът не просто да описва какво следва да стане в най-добрия случай, но също и да изиска от Комисията да предприеме конкретни действия.

Доклад: Pál Schmitt (A7-0108/2010)

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) По-близкият диалог между университетите и бизнеса според мен ще допринесе за икономическия растеж. Много съм притеснен от нарастващата безработица сред младите хора. Несигурното положение в областта на заетостта, с което се сблъскват младите хора, често ги демотивира да създават семейства или ги кара да отлагат тази стъпка прекалено много, а това в крайна сметка има негативно въздействие в икономическата и социалната област по отношение на демографската трансформация в Европа.

Затова диалогът следва да включва мерки за подкрепа на младите хора при навлизането им на пазара на труда, като им се даде възможност напълно да развият потенциала си. Другите теми следва да включват използването на образованието като средство за борба с бедността, неравенството и социалното изключване, като специално внимание се обърне на хората с увреждания. Поради причините, които споменах, аз подкрепих предложения доклад.

Доклад: Rebecca Harms (A7-0142/2010)

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, гласувах в подкрепа на доклада и решението ми за това беше правилно.

По отношение на ядрената енергетика като цяло обаче, бих искал да кажа, че много граждани са объркани и в моята държава почти всички са против ядрената енергетика заради ужасните бедствия, възникнали в Селафилд и Чернобил. Затова препоръчвам на Комисията да проучи предимствата и недостатъците, свързани с ядрената енергетика, и да публикува документ, за да се даде възможност на гражданите да вземат решение въз основа на истината, а не на емоциите.

И накрая, бих искал да Ви поздравя, г-н председател, за отличната работа, които свършихте през първия ден на Вашето председателство.

  Sergej Kozlík (ALDE). – (SK) Европейската общност осигурява финансова помощ на Литва, Словакия и България в подкрепа на усилията им за изпълнение на задълженията, свързани с извеждането от експлоатация на първо поколение ядрени реактори. Финансовата помощ за извеждането от експлоатация, която беше предоставена на България до 2009 г., беше предназначена главно за подготвителните работи. Целта на предложеното продължение е да бъде предоставена помощ на България, за да може държавата да управлява и гарантира безопасността и поддръжката на ...

(Председателят прекъсва оратора)

Г-н Kozlík, не можете да променяте темата на изказването си.

Доклад: Liem Hoang Ngoc (A7-0147/2010)

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-н председател, някои от измененията, които докладчикът е представил в доклада си, са направо изумителни. Той предлага да отпаднат всички текстове относно устойчивите публични финанси, нарушаването на Пакта за стабилност и растеж, на което трябва да се сложи край, и значението на стриктното прилагане на Пакта за стабилност и растеж, а 250 членове на Европейския парламент всъщност подкрепят тези негови предложения. Изумително!

Целта на докладчика и на още 250 членове на ЕП е да съсипят икономиката. Как е възможно все още да имаме 250 членове на ЕП, които отказват да се простират според възможностите си. Двеста и петдесет членове на Европейския парламент, които не могат да разберат, че земята на изобилието не съществува! Всички държави-членки ще трябва да пролеят доста кръв, пот и сълзи, за да изчистят дълговете си, да възстановят финансите си и да поемат различен курс.

Очевидно това е тежко послание и няма да бъде прието леко от избирателите. Ако не успеем да направим това обаче, цяла Европа ще банкрутира. Пътят, предложен от докладчика, е указание за това, как да разрушим устойчивостта на публичните финанси в краткосрочен план. За щастие, измененията не бяха приети.

  Vicky Ford (ECR). – (EN) Г-н председател, одобрявам доклада относно публичните финанси. Той е много по-добър от първия проектодоклад.

Високите равнища на дълга и дефицита са много обезпокоителни за Обединеното кралство и за редица държави-членки. Трябва да се откажем от използването на финансови стимули и количественото облекчаване на паричната политика, които не следва да бъдат приемани като норма. Сега е необходимо да се съсредоточим върху това, как да преодолеем високите равнища на безработица и да намалим данъчната тежест върху заетостта и малките и средните предприятия. Ресурсите са оскъдни и сме съгласни, че там, където има налични средства, те следва да са насочени към инвестиции за стимулиране на растежа, в области като научноизследователска и развойна дейност и „зелени“ и „интелигентни“ иновации. И накрая, не можем да се скрием от познатия ни до болка проблем за застаряването на населението. Пенсионните схеми трябва да бъдат прозрачни и да се вземат предвид, когато се разглежда публичният дълг.

Този доклад съдържа някои въпроси, към които се отнасям с предпазливост. Към миграцията например трябва да се подходи внимателно. Тя може да запуши някои празнини при работната сила, но трябва да бъде контролирана и да се отчитат местните фактори. Да, съгласна съм, че европейските проблеми се нуждаят от европейски решения, но трябва да сме наясно със световната икономика и трябва също така да зачитаме основните правомощия на националните ни правителства.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Гласувах против доклада Hoang Ngoc главно поради безразличието, с което призовава за по-масова имиграция в Европа.

Всъщност доколко Европейският парламент може да се откъсне от реалния свят? Градовете ни вече стенат под тежестта на проблемите на масовата неконтролирана имиграция. Време е да направим анализ на приходите и разходите на европейско равнище на имиграцията на чужденци от държави извън Европейския съюз. Правителствата на няколко държави-членки, които вече са се сблъскали с този проблем отказват да изчислят цената на разходите за имиграция и изглежда считат, че не е желателно да увеличат познанията си по въпроса. Как е възможно подобно нещо?

Трябва също така да вземем предвид проблемите, които произтичат от това за развиващия се свят, който ще стане свидетел на изтичане на мозъци и на жизнени сили от собствените им държави към Европа. Проблемите им ще се задълбочат допълнително, което ще доведе до повече имиграция.

Доклад: Vincent Peillon (A7-0133/2010)

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, аз гласувах против доклада по собствена инициатива относно Съюза за Средиземноморието по няколко причини.

Без съмнение едно стабилно Средиземноморие е огромна награда за разширена Европа. Във време, когато икономическият климат в цяла Европа е рискован обаче, е напълно неподходящо Парламентът да обмисля разходи, свързани с такъв план. Големи срещи на държавни ръководители, секретариат от 40 души и пакети относно съседството не представляват пестелива икономическа политика в този конкретен момент.

Освен това аз се противопоставям на изменение 5 заради изискването да не се продължава с развитието на отношенията между ЕС и Израел в рамките на преференциалното икономическо споразумение за асоцииране. При деликатния баланс, който се изисква от Европа, такива призиви няма да допринесат за укрепване на доверието на Израел, че този Парламент ще действа като честен посредник.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-н председател, в началото на 80-те години, като млад журналист посетих краля на Мароко – Хасан, чиято кандидатура за присъединяване към ЕС току-що беше отхвърлена. След посещението написах статия, в която призовавах в полза на средиземноморската общност. Имах привилегията да работя за Ото фон Хабсбург тук, който казваше, че Средиземно море никога не е разделяло Европа и нейните съседи, а трябва да ги обедини. В биографията на президента Саркози Жан-Пол Пикапер писа, че идеята за Съюза за Средиземноморието е дошла от паневропейското движение.

Защо споменавам това? Защото искам да стане ясно, че това не е просто френска идея фикс, както казаха много хора и не е прахосване на средства, както заяви предходният оратор. След Източното партньорство това е най-важният външнополитически инструмент на Европейския съюз. Именно поради тази причина ние трябва да гарантираме, че той е правилно проектиран и има политическа структура. Той не трябва да бъде просто зона за свободна търговия, защото ние знаем, че Средиземноморието, както е казал Чърчил и аз отправям тази бележка към британските ми колеги, е слабото място на Европа. Трябва да гарантираме, че това няма да продължи да бъде така в бъдеще.

Доклад: Евгени Кирилов (A7-0123/2010)

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, аз подкрепих първоначалния параграф 12 от този доклад, в който се изразяваше загриженост относно етническото прочистване като прелюдия съм признаването от страна на Русия на марионетните райони Южна Осетия и Абхазия. Моето предложение беше Русия да бъде призована да спази ангажиментите си за прекратяване на огъня без никакво отлагане и незабавно да освободи блокирания от нея достъп на мисията за наблюдение на ЕС до Южна Осетия и Абхазия. Според мен наистина е непоносимо и унизително да се налага представителите на ЕС да молят за достъп до тези райони, когато това е било договорено. За съжаление, като имаме предвид това, призивът към Русия да зачита суверенитета и целостта на Република Грузия няма никаква сила.

Писмени обяснения на вот

Доклад: Louis Grech (A7-0132/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Вътрешният пазар и еврото представляват два истински щита за Европейския съюз при разразилата се в момента в 27-те държави-членки финансова, бюджетна, икономическа и социална буря. Гласувах в подкрепа на доклада, защото той утвърждава ключовата роля на вътрешния пазар и прави много добър обзор на положението в момента (бюджетно координиране, развитие на образованието и научноизследователската дейност, помощ за МСП, укрепване и достъпност на SOLVIT и мрежата „Enterprise Europe Network“). Този доклад e отражение и пътна карта, идеално допълваща тази на професор Монти, който наскоро предаде доклада си „Нова стратегия за единния пазар“ на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада, който очертава проблемите на вътрешния пазар в момента. Икономическата и финансова криза чувствително засегна процеса на интеграция на единния пазар. Жалко е да ставаме свидетели на повторното възникване на икономическия протекционизъм на национално равнище, което би се отразило на разделението във вътрешния пазар. Голям брой МСП напускат пазара, защото достъпът им до финансови средства по време на кризи е силно ограничен. Не бива да се забравя, че МСП формират една значима част от гръбнака на европейската икономика и са основният двигател на икономическия растеж и социалното сближаване. Държавите-членки следва да положат по-големи усилия.в прилагането на Закона за малките предприятия и да премахнат бюрократичните и други административни пречки пред МСП.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гласувах против доклада, защото той насърчава елементи, които изключително обременяват реално ефективния растеж и интереса на работниците и потребителите в ЕС като цяло. Първо, докладчикът, не само че прави погрешни изводи, но започва и с грешно допускане при формулирането на своите предложения, според които той твърди, че „единният европейски пазар заедно с еврозоната, илюстрират по най-добрия начин истинското значение на икономическата интеграция и единство в ЕС и със сигурност представлява най-видимото постижение на европейската интеграция за гражданите на ЕС“. Забравя за липсата на основното социално и политическо единство и пропуска реалните условия в много държави от еврозоната в момента.

Позовава се по-конкретно на социалната пазарна икономика – неясно понятие, което по принцип означава либерализиране на пазара за сметка дори на последните останки на социална политика. Докладчикът напълно е приел философията за конкурентоспособност и стратегията „ЕС 2020“, която е не само неоснователна, но дори ще има и повече негативни последици за хората в Европа.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Всички ние знаем, че стратегията „Европа 2020“ бе създадена с цел да помогне на ЕС да се справи с настоящата икономическа криза и да подготви неговата икономика за новото десетилетие. Поради тази причина считам, че стратегията „ЕС 2020“ следва да поставя реалистични цели за постигането на „зелена“, основана на знанията социална пазарна икономика и устойчиво развитие. Друга цел е да се създават работни места в селскостопанския и екологичния сектор, тъй като единният европейски пазар следва да бъде в основата на стратегията „ЕС 2020“ за справяне с предизвикателствата на икономическия растеж и защитата на потребителите.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като според него единният пазар не се свързва единствено с икономическия аспект. Важно е да се гарантира, че при съживяването на единния пазар ще се възприеме цялостен и общ подход, при който целите на потребителите и гражданите, и по-конкретно техните икономически, социални, здравни и екологични интереси са напълно интегрирани в съживения единен пазар.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Вътрешният пазар, както и политиките, свързани с него, осигуриха по-добър достъп на европейската общественост до стоки и услуги, както и по-голямо разнообразие на по-ниска цена. Принципите на вътрешния пазар означават, че европейските потребители имат достъп до повече информация и по-добра защита на техните права, но също така аз все повече се запознавам и с техните задължения. Ето защо реалността на вътрешния пазар не е статична, а динамична. Това е променяща се реалност в един глобален свят и трябва да продължим да мислим как да я доразвием и да подобрим нейното използване. Съгласен съм с докладчика и бих искал да подчертая значението на единния пазар на ЕС за европейската интеграция, за по-голямото социално сближаване, за устойчивото развитие, за конкурентоспособността и икономическия растеж, който ще ни даде възможност да посрещнем бъдещите тенденции и да се конкурираме на глобализирания пазар.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Изграждането на интегриран и напълно функциониращ единен пазар е процес, който е съществен за задълбочаване на европейската интеграция, социалното сближаване, икономическия растеж и устойчивото развитие в ЕС. За съжаление, икономическата криза несъмнено засегна общественото и потребителското доверие в единния пазар. Важно е, че европейската общност разбира значимостта на единния пазар, начина по който работи и най-важното ползите, които той носи на Общността, потребителите и малките и средните предприятия. Съживяването на единния пазар означава, че заинтересованите страни в него трябва да възприемат един цялостен и общ подход, който включва целите на потребителите и обществото, и по-конкретно техните икономически, социални, здравни и екологични интереси, в обновен единен пазар. Тази нова програма за консолидиране на единния пазар трябва внимателно да бъде наблюдавана, така че да зачита социалната справедливост, да гарантира интегритета на пазара, да стимулира иновациите и да спомогне за прехода към новата цифрова ера. Това може да даде на единния пазар конкурентно предимство спрямо други големи световни икономики. За да се изгради доверие в единния пазар, е необходимо да се гарантира, че потребителите са защитени, както и да се защитят социалните и екологични потребности на обществеността.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Възхищавам се на докладчика, че е успял да напише с цялата си сериозност и не на шега, че единният пазар и еврото са послужили като защитен щит на Европа по време на дълбоката криза, която ни засегна през последните две години. Нищо не ни е защитило, най-малко от всичко Европа на Брюксел. Напротив, създаде за нас всички необходими условия, за да понесем цялата тежест на удара: свободното световно движение на капитал, премахване на публичните услуги и системите за социална защита, повишена несигурност относно работните места и парична политика, оставена в ръцете на централна банка, която е безразлична към икономическите потребности на държавите-членки. Това са последиците от създаването на единен пазар, който остава незавършен от 1992 г. насам. Съществува също така и елемент на инерция, елемент, който не си заслужава се взема предвид, когато държавите-членки вземат нещата в ръцете си. Що се отнася до еврото, считам, че следва да попитаме всички онези държави, които страдат от спекулации, какво мислят за възможностите му да ги защити. Днес самото то е кризисен фактор.

  Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. – (PL) Общият европейски пазар е важно постижение в процеса на интеграция на Европейския съюз. Той дава много възможности на гражданите ни, както и на малките и средните предприятия.

В доклад относно стратегията и бъдещето на пазара на Европейския съюз, публикуван и представен миналата седмица, професор Марио Монти ясно посочва факта, че гражданите и потребителите следва да бъдат сред основните бенефициери на общия пазар. Пазарът не винаги е благосклонен към тях. Ето защо, когато работим по бъдещи законодателни предложения, техните съображения следва да бъдат взети предвид до възможно най-голяма степен. Следва да се опитаме да гарантираме, че въпроси като например признаването на професионалната квалификация, правилното прилагане на директивата за услугите, електронната търговия, малките и средните предприятия и защитата на потребителите ще продължат да бъдат приоритети в процеса на изграждане на общия пазар.

Както професор Монти правилно е забелязал, в държавите-членки може да се забележи известна умора по отношение на въпросите, свързани с пазара на ЕС, но точно в този момент, както ни показа кризата от последните месеци, се нуждаем от силен общ пазар повече от всякога. Ето защо приветствам доклада на г-н Grech, по който имах възможност да работя и който е нашият коментар по въпроса за потребителите и гражданите на пазара на ЕС.

  Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (EN) Този доклад не можеше да се появи в по-критичен момент. Съществуващата финансова криза породи чувство на недоверие и доведе до повече обсъждания на протекционистични мерки от страна на правителствата. В дългосрочна перспектива това би имало пагубни последици за европейската икономика. Считам, че съществува зависимост между икономическите проблеми и липсата на мотивация за завършването на вътрешния пазар. Г-н Grech правилно отбелязва в доклада си, че гражданинът е в центъра на вътрешния пазар и че икономиката следва да работи в името на гражданите, а не обратното. В доклада си „Нова стратегия за вътрешния пазар“ г-н Монти предупреждава, че вътрешният пазар е по-непопулярен, но и по-необходим от всякога. Считам, че трябва да действаме смело, като в същото време отчитаме и съображенията на гражданите, за да вдъхнем нов живот на вътрешния пазар. Гласувах в подкрепа на доклада Grech, макар да считам, че трябваше да обърне по-сериозно внимание на въпроса относно състоянието на малките и средните предприятия. С приетите важни изменения обаче резултатът беше добре балансиран и се надявам, че ще доведе до добре обмислени законодателни инициативи от страна на Комисията.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Изграждането на единен пазар винаги е било и продължава да бъде една от основните цели на Европейския съюз. Добре функциониращият единен пазар е основен процес за допълнителната европейска интеграция, социално сближаване, икономически растеж и устойчиво развитие в рамките на Съюза. Появиха се съмнения относно това, на какъв етап от развитието си е единният пазар, породени от последната икономическа криза. Според някои в момента пазарът е доста крехък. Ако е вярно, това би нанесло вреда на процеса на интегриране на единния пазар и на историята на самия Съюз. На този етап е изключително важно да открием инструмент, който ясно и недвусмислено да информира европейската общественост за това, как работи единният пазар, както и за огромните ползи, които би могъл да донесе на потребителите и малките и средните предприятия. Ето защо гласувах по този начин.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Докладът се движи в грешната посока. Сега е моментът да се защитят дружествата в различните държави-членки от последиците от световната финансова криза и да се въведат ясни нормативни правила за спекулантите и свободния пазар. Вместо това културните и икономическите различия между пазарите, дружествата и стопанските практики биват жертвани в името на глобализирания пазар. По тези причини гласувах против доклада.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада Grech относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите. Всъщност в този документ е постигнато равновесие между, от една страна, отворената икономика, способна да стимулира икономическия растеж и създаването на работни места и да даде единен отговор на големите предизвикателства на бъдещето (конкурентоспособност, научноизследователска и развойна дейност, политика в областта на промишлеността, демографски проблеми, околна среда), и, от друга, икономическата система, която е в състояние да предостави защита на потребителите, както и социалните и екологичните гаранции, от които се нуждаят гражданите. Не трябва да забравяме гражданите и потребителите в нашата стратегия за възстановяване.

Европа трябва също така да приеме системен подход, който напълно интегрира интересите на гражданите и други области на хоризонтални политики, по-специално здравеопазването, социалната закрила и защитата на потребителите, трудовото право, опазването на околната среда, устойчивото развитие и външните политики. Докладът настоятелно призовава Комисията да представи законодателно предложение за гарантиране на прилагането на достъпна и ефективна общоевропейска система за колективно обезщетение в срок до май 2011 г., което подкрепям.

  Carl Schlyter (Verts/ALE), в писмена форма. – (SV) Докладът съдържа най-добрата лишена от съдържание реторика, на която съм бил свидетел през настоящата година и поради това не мога да го подкрепя. Предвид това в него има както добри, така и лоши предложения и поради това се въздържам от гласуване.

Доклад: Pál Schmitt (A7-0108/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада относно диалога между университетите и бизнеса, защото според мен е важно да се подобри връзката между обучението и пазара на труда. Това не е въпрос за ориентирането на студентите в съответствие с желанията на частния сектор, а да се даде възможност на младите хора да вземат предвид последиците от включването си в трудовия живот. Връзките между университетите и бизнеса следва да бъдат укрепвани с цел да се улесни достъпът на студентите до пазара на труда, а за предприятията – да приемат нетипичните професии по-лесно.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепям доклада за по-активното партньорство между университетите и бизнеса. Университетите играят ключова роля за успешния преход към основана на знанието икономика, но активното участие на други заинтересовани страни, т.е. предприятията и държавните институции, също е необходимо. За да се постигнат ефективни резултати, секторът на образованието трябва да се преустрои и модернизира и учебните програми трябва да се реформират и осъвременят, за да удовлетворят потребностите на пазара на труда. Щом веднъж бъдат създадени условия за завършилите висше образование да си намерят работа в малки и средни предприятия, ще можем да преодолеем разликата между предлагането на млади специалисти и търсенето на пазара на труда.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът по собствена инициатива съдържа наистина положителни идеи за бъдещето на нашите университети. Всяка промяна в академичната система за обучение, която способства за модернизирането на учебните програми, и най-вече сближава абсолвентите и света на заетостта, следва да се приветства и решително да се насърчава.

Днес системата на европейските университети, един от най-важните компоненти на нашето ежедневие, чрез който можем да посеем семената на устойчиво и дългосрочно икономическо възстановяване, трябва да се отворят към пазара на труда: изграждането на стабилни връзки с оглед на взаимния обмен между университетите и предприятията е приоритет на институциите на държавите-членки и главно мнението на местните и регионалните органи трябва да има тежест в усилията за успешното сближаване на икономическия сектор и сектора на обучението. Само университетите, които разговарят с предприятията в съответните региони могат да се надяват, че ще подготвят младите хора да навлязат и трайно да се задържат на пазара на труда.

Сега, а и винаги, ние се нуждаем от съвременни учебни заведения, които преди всичко отразяват регионалните потребности: това със сигурност също е жизненоважен компонент на растежа в нашите региони. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Днес знанието е по-важен приоритет от когато и да било. Необходимо е да се направи повече относно трите опорни точки на знанието, като приемем рамка за реформи, необходими, за да стане знанието социална ценност, и като укрепим връзките между предприятията и университетите, както е случаят с Общностите на познания и новаторство към Европейския институт за технологии (EIT). От решаваща важност е университетите да включат икономическата и социалната среда в своята главна област на действие в рамките на изследователските и иновационните си програми. Важно е да се разработи инвестиционна стратегия за нови източници на растеж, които стимулират изследванията, развитието, иновациите и образованието с оглед на укрепването на нашата промишлена база, един отличен сектор на услугите и модерна селскостопанска икономика. Ролята както на държавните, така и на частните институти за висше образование, университетите и политехническите институти ще бъде много ценна за изграждането на доверие на държавата към тези институции. Те следва да се радват на автономия, така че да могат да направят своя съществен принос за развитието на Европа. Необходимо е да се засили междудисциплинарния и трансдисциплинарния аспект в образователните и научноизследователски програми, както и сътрудничеството между университетите. Информационните и комуникационните технологии са ключов инструмент в това отношение.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно диалога между университетите и бизнеса: ново партньорство за модернизирането на европейските университети, защото той представя мерки, които допринасят за подобряване на възможностите за наемане на работа на учащите се. Сътрудничеството между образованието и бизнес средите е ефективно средство за преодоляване на различията между логиката на предлагане на сектора на образованието и логиката на търсене на сферата на заетостта.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Смятам, че партньорства, които дават възможност за модернизация на университетите, особено онези, които предлагат по-добро образование и квалификации за хората, са от съществена важност за засилването на конкурентоспособността на Европа. Тази квалификация ще има отражение по отношение на иновациите, научноизследователската и развойна дейност, които са решаващи за устойчивия икономически и социален растеж. Между университетите и предприятията трябва да се установят партньорства с цел да се улесни навлизането на тези работници на пазара на труда, което ще помогне да се намали високото равнище на безработицата, особено характерно днес. В това отношение бих повторил също така значението на политиката на сближаване на Европейския съюз, средствата, от която ще бъдат изключително полезни за тази цел.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) През март 2000 г. в Лисабон и март 2002 г. в Барселона Европейският съвет одобри стратегическата цел да превърне ЕС в най-конкурентоспособната и динамична, основана на знанието икономика в света, като направи своята система за образование и обучение глобален еталон за качество и създаде европейско пространство за научни изследвания и иновации. Държавите-членки отговарят за политиките в образованието и обучението, докато ролята на ЕС е да подкрепя подобряването на националните системи чрез нови инструменти на равнище ЕС, взаимно учене и обмен на информация и най-добри практики. Основаната на знанието икономика и бързото технологично развитие отправят предизвикателства към европейското висше образование и научни изследвания, но също така предлагат възможности, които трябва да се използват ефективно. Във връзка с това е от изключително значение да се осъществяват качествени партньорства във висшето образование и бизнеса. Смятам, че сътрудничеството между образованието и бизнес средите на местно, регионално, национално и транснационално равнище е ефективно средство за преодоляване на различията между логиката на предлагане на сектора на образованието и логиката на търсене на сферата на заетостта.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът относно диалога между университетите и бизнеса възприема позиция, която според нас не е начинът да се модернизира образованието. Трябва да се отнесем много сериозно към надигащите се заплахи пред свободния, публичен и демократичен достъп до образованието. Смятаме, че грешките, произтичащи от Болонския процес, трябва незабавно да бъдат признати и противно на това, което казва докладчикът за Болонския процес, а митът за въпроса за мобилността като средство за сближаване на държавите-членки и за установяване на равенство между тях трябва да бъде развенчан.

Освен това не следва да забравяме, че Болонският процес не е неутрален и включваше първоначални инвестиции или че той в същото време следва политика за поемане на отговорност за финансиране на университетите без участието на държавата. Проблемът около автономията на университетите се споменава няколко пъти във въпросния доклад, заедно с идеята за „партньорство“ между университетите и дружествата като начин за осигуряване на финансиране на институциите. Идеята за диалог между университетите и бизнеса ни отдалечава от истинската същност и ценността на образованието като универсално право и налага неговата комерсиализация, като го лишава от съдържание и качество. Това е неолиберален подход, срещу който ние възразяваме.

  Filip Kaczmarek (PPE), в писмена форма. – (PL) Аз одобрих доклада Schmitt относно диалога между университетите и бизнеса: ново партньорство за модернизирането на университетите в Европа. Искам да изразя искрените си благодарности на докладчика, който, за съжаление, вече не е член на Европейския парламент. Поздравявам г-н Schmitt за избирането му за председател на унгарския парламент. Желая му всичко най-хубаво.

  Jaromír Kohlíček (GUE/NGL), в писмена фирма. – (CS) ЕС понастоящем се оказа в шизофренична ситуация. От една страна, съществува ясно искане университетите да подготвят практически ориентирани професионалисти, обучаващи се в степен „бакалавър“. От друга страна, хората, които наистина разбират от техническо образование, знаят, че първите три години на истинското обучение в университета следва да дадат на студентите теоретичната основа за по-нататъшното успешно обучение. Това е в основата на цялото недоразумение. Един форум на университетите и бизнеса, какъвто и формат да има, винаги ще набляга най-вече на „практически полезни“ абсолвенти. И все пак, истинските носители на основните изследвания и важните иновации са главно завършили инженерство, магистри и доктори. Ако трябва да постигнат важни резултати в своите области, тези абсолвенти трябва да получат сериозна основа в най-важните технически дисциплини през първите три години на обучението си. Трудно е да си представим, че те ще могат да се справят с математиката от средното училище и бегли знания по основните технически науки, допълнени с изпит по едностранно и двустранно счетоводство и практически знания за подготвяне на проекти за кандидатстване в агенции за отпускане на безвъзмездна помощ. Компетентните университетски преподаватели защитават становище, което не се различава много от моето, въпреки различните декларации, форуми, съобщения и нови партньорства. Ето защо за бъдещите обсъждания препоръчвам да се направи ясно разграничение между университетско образование според Декларацията от Болоня и „традиционно“ университетско образование. Новите допълнителни форми на така нареченото учене през целия живот са, разбира се, също желателни.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Диалогът между университетите и бизнеса е важен за висококачественото обучение, към което се стремят младите хора в ЕС. Сътрудничеството между образованието и бизнес средите на всички равнища е решаващо за преодоляване на различията между логиката на предлагане на сектора на образованието и логиката на търсене на сферата на заетостта. Партньорствата между институциите за образование и обучение и дружествата са изключително важни за подобряване на възможностите за наемане на работа на учащите се, за подобряване на предприемаческия потенциал и повишаване на знанията за трудовата област. Ето защо гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В съобщението на Комисията се казва, че на университетите и колежите се дава реална автономия. Тази автономия следва да върви ръка за ръка с финансова автономия, което е нереалистично през периода на икономии, който ни предстои. Има много примери за плодотворно сътрудничество между образователните институции и бизнеса. Необходимостта от засилен диалог в контекста на Болонския процес не е формулирана достатъчно ясно и по тази причина аз се въздържах.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Вероятно нито една държава-членка няма съмнения, че сътрудничеството между образованието и бизнеса е от съществена важност. Като се има предвид, че кризата изведе на преден план не само проблемите на безработицата, но и значението на образоването, което отговаря на изискванията на пазара, радвам се, че с одобряването на този документ Европейският парламент се стреми да инициира диалог между академичния свят и деловите кръгове. Това следва да се разглежда като нещо дългосрочно от самото начало на обучението в университетите: различни програми за обмен, насърчаване на стажове във фирми, може би дори консултации между университетите и фирмите, когато се изработват учебните планове. Ако бъдещите работодатели се включат в системата на образованието от самото начало, има по-добър шанс да подготвяме специалисти, които могат по-добре да отговорят на потребностите на работодателите и на трудовия пазар.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент № A7-0108/2010 относно диалог между университетите и бизнеса: ново партньорство за модернизирането на университетите в Европа (2009/2099 (INI)), защото динамиката на днешния пазар на труда, икономическото развитие и промяната на приоритетите на развитие изискват сътрудничество на много равнища. Висшето образование в цяла Европа е изправено пред голямо предизвикателство. То трябва да не изостава от динамично развиващия се свят и изменящите се очаквания на пазара по отношение на новите служители. Днес фактът, че възможностите в образованието и равнището на образование не отговарят на очакванията на пазара, е много важен проблем. Запазването на система, изобилстваща от неравенства, е грешка, която не можем да приемем. Само по тази причина промените, които следва да направим трябва да засягат цялата област на образованието и начина, по който младите хора се справят на пазара на труда. Като бивш председател на Студентския парламент на Република Полша, законна институция, която представлява всички студенти в Полша, аз често се срещам с хора, които току-що са постъпили в или току-що завършват университет. Разбирането за трудовия пазар и неговите изисквания е много неясно и нивото на образование също е незадоволително. В политическите, както и в студентските структури, господства разбирането, че важното е колко практически и свързани с трудов стаж назначения хората са имали, колко предмета са изучавали, колко езика говорят. Пазарът обаче иска качество, а не количество. Ето защо е важно да предприемем действия, за да подобрим сътрудничеството между университетите, академичните среди и бизнеса.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), in writing. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада Schmitt, който насърчава сътрудничеството между университетите и бизнеса. В наши дни университетите трябва да се ангажират с по-близко сътрудничество с деловите кръгове, за да могат да дадат подходящ отговор на изискванията на пазара на труда, особено в глобализираната икономика. Във връзка с това диалогът и сътрудничеството между университетите и фирмите следва да се основава на взаимност, доверие и уважение.

Тази цел може да се постигне чрез въвеждането на система на ваучери за знание като понастоящем използваните в редица държави-членки, която да позволи в частност на малките и средните предприятия да повишат своя изследователски капацитет, без да се накърнява независимостта, автономията и публичният характер на университетите. Както университетите, така и предприятията биха могли да имат полза от съвместното развитие на мулти-, интердисциплинарни и предприемачески умения, както и от гъвкавото приспособяване на научните области, специалности и специализации към потребностите на икономиката, включително към потребностите на малките и средните предприятия.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада относно диалог между университетите и бизнеса: ново партньорство за модернизирането на университетите в Европа.

EС трябва да установи по-тесни връзки и партньорства между университетите и деловите кръгове с цел да развива основано на знанието общество, приложните изследвания и да подобри интегрирането на пазара на труда за завършилите висше образование. За съжаление, все повече се забелязват несъответствия между уменията на завършилите и квалификациите, необходими на пазара на труда.

Насърчавам Комисията и държавите-членки да изготвят средносрочни и дългосрочни прогнози относно необходимите умения с цел съгласуване на образователните програми с икономическото развитие. Освен това, искам да обърна внимание на необходимостта от увеличаване на броя на работните места, което е приоритет за ЕС, особено по време на настоящата рецесия.

Призовавам Комисията да насърчи използването на наличните ресурси и инструменти за развитието на култура на предприемачество чрез опростяване на процедурите и съкращаване на бюрокрацията с цел да се насърчи обменът между университетите и бизнеса.

Накрая, искам да подчертая значението на ученето през целия живот, особено чрез курсове за дистанционно обучение, специално адаптирани към новите технологии и полезни, особено за лицата над 45 години, които са по-уязвими и изложени на по-голям риск от социално изключване.

Доклад: Rebecca Harms (A7-0142/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейският съюз защитава гражданите си. Освен европейските регламенти относно опасните продукти, за които има опити да бъдат внесени на вътрешния пазар, освен съвместните мерки срещу тероризма, освен съвместните инициативи, които имат за цел гарантиране на мира в Европа, Европейският съюз участва в закриването на атомните електроцентрали, построени по време на Съветската епоха, които могат да изложат здравето ни на опасност по всяко време. Двадесет и четири години след ужасната катастрофа в Чернобил, аз се радвам, че допринесох за сигурността на нашия континент, като гласувах в подкрепа на доклада. В действителност е от съществено значение мерките, предприети в България по програма „Козлодуй“, да продължат в периода между 2010 г. и 2013 г.

  Gerard Batten, John Bufton и Derek Roland Clark (EFD), в писмена форма. – (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) счита, че безопасността на ядрената енергетика е от съществено значение, но смята, че помощта на Европейския съюз за България, уж за тази цел, е мотивирана от политически съображения (предотвратяване на повторната преработка на ядрени материали удобно близо до България, в съседна Русия) и теоретични такива (налагане на нереалистични политики за вятърна енергия), както и от желание за финансиране на местни проекти за опазване на околната среда, които не са свързани с правомощията за извеждане от експлоатация. Затова членовете на UKIP гласуваха против допълнителното финансиране, което се иска в този доклад.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Правилата в сила в държавите от Централна и Източна Европа по отношение на ядрената енергия и радиоактивните отпадъци преди присъединяването бяха по-малко амбициозни от правилата, прилагани в Европейския съюз в този момент. Затова намесата и финансовата помощ на Европейския съюз бяха необходими с цел да се повиши нивото на защита на човешкото здраве и околната среда. Предложението, за което гласуваме, се вписва в тази рамка.

Предложението за регламент, представено от Комисията, има за цел да осигури финансова помощ за извеждането от експлоатация на блокове 1–4 на АЕЦ „Козлодуй“ в България и да гарантира премахването на получените радиоактивни материали. Според докладчика без помощ от страна на Европейския съюз безопасността може да бъде нарушена, защото реакторите от типа ВВЕР 440/230 имат сериозни дефекти в проектирането, които не би било възможно да се преодолеят.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Опазването и насърчаването на човешкото здраве и околната среда са приоритетни цели в европейската политика за развитие. Предвид това, смятам, че е абсолютно необходимо Европейският съюз да гарантира достатъчно финансови и технически ресурси за извеждането от експлоатация на блокове 1–4 на АЕЦ „Козлодуй“ в България, както се препоръчва от Парламента в настоящата резолюция. По този начин Европа затваря един голям производител на високо радиоактивни емисии и премахва риска от сериозни аварии. Наред с условията за безопасност при извеждане от експлоатация, от съществено значение е Европейската общност да поеме активна роля в подпомагането на България за преодоляване на отрицателните последици, което извеждането от експлоатация на блоковете ще окаже върху икономическата конкурентоспособност, енергийната устойчивост и състоянието на пазара на труда. Във връзка с това стратегията за намеса на Европейския съюз трябва да гарантира подкрепа за насърчаването на създаването на нови работни места и устойчива промишленост в областите, засегнати от затварянето на реакторите.

  Rebecca Harms (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Днес Парламентът одобри 300 млн. евро за по-нататъшно подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрените реактори 1–4 на АЕЦ „Козлодуй“. Аз подкрепям това, защото по-нататъшното подпомагане ще е необходимо, за да се гарантира безопасното извеждане от експлоатация на реакторите. Парламентът обаче отхвърли финансирането от тези средства за замърсяващите електроцентрали, захранвани с лигнитни въглища. Също така, предложението да се използва част от средствата, за да се помогне на България да намери решение за окончателно складиране на ядрените отпадъци беше отхвърлено. Това ме накара да гласувам против измененото предложение. Аз обаче се въздържах относно законодателната резолюция за позволяване на финансиране за извеждане от експлоатация от страна на Европейския съюз.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Можем само да се радваме на всеки ход по отношение на извеждането от експлоатация на дадена атомна електроцентрала и изпълнението на изследователските програми за възобновяеми източници на енергия и ядрени отпадъци. Това е крачка напред към постепенното извеждане от експлоатация на ядрената енергия, което одобряваме. Аз обаче искам да подчертая, че съм объркан от настоятелните искания за „окончателно погребване“ на ядрените отпадъци. Този метод не може да осигури дългосрочно решение, като се имат предвид рисковете за нашата екосистема.

Загрижен съм и относно липсата на гаранции по отношение на отпускането на финансова помощ от страна на Европейския съюз, насочена към улесняване на процеса на извеждане от експлоатация. Как можем да бъдем сигурни, че 300 млн. евро няма да бъдат частично използвани за финансиране на новата атомна електроцентрала „Белене“ в България? Членът на Комисията Йотингер вече не пое ли ангажимент за финансиране на проекта? Аз гласувам в подкрепа на доклада с надеждата най-накрая да станем свидетели на извеждането от експлоатация на реакторите на АЕЦ „Козлодуй“.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Присъединяването на държавите от Централна и Източна Европа към Европейския съюз и използването на ядрена енергия от тяхна страна доведе до необходимостта да се осигури финансова помощ за тези държави, за да могат те ефективно да се справят с радиоактивните отпадъци и да могат да подобрят опазването на човешкото здраве и околната среда. Ето защо приетото тук финансово подпомагане е в тази рамка. Затова гласувах по този начин.

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) В споразумението за присъединяване България, подобно на Словакия и Литва, се съгласи да изведе от експлоатация част от производството си на ядрена енергия. До 2009 г. беше предоставяна финансова помощ за окончателното извеждане от експлоатация на атомната електроцентрала в Козлодуй, но беше внесено искане, както беше направено и с другите държави-членки, срокът да бъде удължен до 2013 г. За тази цел тя ще получи помощи в размер на приблизително 860 млн. евро. Пълното извеждане от експлоатация обаче отнема много време, защото не е достатъчно просто да се изключи електроцентралата напълно от мрежата. В такива случаи, в които има желание за затваряне на атомна електроцентрала по-рано от планираното, трябва да се вземат мерки за подмяна на енергийните доставки. България не унищожи енергийните си доставки, но това засяга съседните държави, защото спират да получават електричество. Затварянето на четирите реактора означава загуба на енергия в размер на 1 700 мегавата за България.

Без финансовата помощ на Европейския съюз българското правителство не е в състояние да погребе безопасно изразходваното гориво, част от което във всеки случай е погребано някъде извън държавите-членки на Европейския съюз. Също така съм наясно с факта, че българското правителство не разполага с резерви, които да използва, в случай на окончателно извеждане от експлоатация и затова трябва да осигурим подпомагане. Вече сме инвестирали много средства в окончателното затваряне на атомните електроцентрали, но нека преценим дали не би било по-полезно, ако вместо да затваряме атомни електроцентрали, не е по-добре да ги модернизираме. Тук не става въпрос конкретно за „Козлодуй“. Трябва да подкрепим подобряването на нормите за безопасност в държавите от Централна и Източна Европа, защото именно заради тяхното ниско равнище е необходимо да бъдат затваряни атомни електроцентрали.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Докато не се намери задоволително решение на проблема с окончателното погребване на радиоактивните отпадъци, едва ли е изненадващо, че страните кандидатки не знаят коя алтернатива следва да изберат. Трябва да гарантираме, че няма да бъде предоставена финансова помощ за увеличаване на защитата на хората и околната среда, а след това да се установи, че горивни елементи се продават и се използват за военни цели. Разбира се, в интерес на сигурността и околната среда на цяла Европа е да се намери решение на проблема с окончателното погребване. Препродажбата на ядрени отпадъци обаче трябва да бъде спряна.

Когато сме достигнали точката, в която извеждането от експлоатация на два реактора струва 1,78 млрд. евро, става ясно, че е свършено с приказката за евтина, благоприятна за климата ядрена енергия. Докладът подчертава някои от проблемите, свързани с ядрената енергия и извеждането от експлоатация на ядрени реактори, и заради това аз гласувах в негова подкрепа.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) В съответствие с ангажиментите, поети чрез договора за присъединяване към Европейския съюз, България трябва за затвори блокове 1–4 на АЕЦ „Козлодуй“, за което Европейският съюз предоставяше финансова помощ до 2009 г. Аз гласувах в подкрепа на доклада за подпомагане на действията на България да се отпусне допълнително финансиране в размер на 300 млн. евро до 2013 г., за да се завърши извеждането от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“, почистване на обекта и управление на всички получени отпадъци по един устойчив начин при условия, които няма да причинят вреда на здравето на хората и околната среда.

Също така, подкрепям искането на Комисията за наблюдение и одит на изпълнението на всички проекти, които ще бъдат реализирани посредством тази безвъзмездна помощ: изследвания/иновации, които имат за цел да въведат технологии, основани на възобновяеми източници на енергия, за да се отговори на изискването да се постигне намаление в размер на 18 000 кт въглероден диоксид еквивалент вследствие на извеждането от експлоатация. Особено внимание трябва да се обърне на преквалификацията на работната сила с цел да се предотврати още по-голямото покачване на безработицата, както и на развитието на местните общности, особено в условията на настоящата криза. Всички тези процеси трябва да бъдат извършени по начин, който е напълно прозрачен за гражданите, в съответствие с разпоредбите на всички многостранни споразумения в областта на околната среда, по които България е страна (Орхус, Еспо и т.н.).

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Както се очакваше, ние, Зелените, загубихме последния си шанс за поправка на доклада Harms по време на пленарното гласуване на финансовата помощ от Общността по отношение на извеждането от експлоатация на четирите блока на АЕЦ „Козлодуй“ в България.

Днес ЕП се съгласи да даде 300 млн. евро (до 2013 г.) на България за настоящата им програма за извеждане от експлоатация на 4 ядрени блока в Козлодуй. Този положителен сигнал към България беше причината, поради която докладчикът и групата на Зелените/Европейски свободен алианс се въздържаха по отношение на законодателното предложение.

Благодарение на Зелените, ЕП най-накрая призна, че България няма почти никаква политика по отношение на окончателното погребване на ядрените отпадъци. Българското правителство обаче – с помощта на групата на Европейската народна партия и групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент – успя да премахне всяка разпоредба, която би спомогнала за реален напредък по въпроса за окончателното погребване. Понастоящем основните опасни за хората и околната среда материали се погребват в Русия, където се изнасят повечето облъчени горивни елементи.

Европейският парламент все пак успя да осигури повече разпоредби за обществено участие, прозрачност, контрол и отчитане, отколкото първоначалното предложение на Комисията. Ще видим сега дали някое от тях ще бъде включено от Съвета, който има последната дума, защото с ЕП се провеждат само консултации по въпроси, свързани с ядрената енергетика.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Госпожи и господа, подобно на АЕЦ „Козлодуй“ в България, извеждането от експлоатация на АЕЦ „Игналина“ в Литва беше едно от условията за присъединяване към Европейския съюз. Извеждането от експлоатация на АЕЦ „Игналина“ през 2009 г. имаше тежки последици за Литва. След като Литва възвърна независимостта си през 1991 г. АЕЦ „Игналина“ допринесе много за икономиката ни и осигуряваше над 70% от енергийното потребление на държавата ни. Заради извеждането от експлоатация, ние бяхме принудени да се откажем от статута си на енергиен износител и да станем вносител на най-различни видове енергия. АЕЦ „Игналина“ представляваше евтин източник на енергия за промишлеността и потребителите, както и източник на доходи заради износа. Подобно на извеждането от експлоатация на „Козлодуй“, затварянето на „Игналина“ ще доведе до загуба на работни места и загуби за бизнеса и местната икономика. Пълната финансова подкрепа от страна на ЕС за „Козлодуй“ и „Игналина“ е от съществено значение, за да се коригират някои от икономическите и социални последици вследствие на извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали. Финансовата криза от последните години разтърси Литва и много държави-членки на ЕС и прекъсна надеждите за построяването на нови модерни атомни електроцентрали в близко бъдеще. Би било глупаво от наша страна обаче да се откажем напълно от атомните електроцентрали. Ядрените технологии по никакъв начин не представляват панацея за енергийната ни сигурност и природните бедствия, но използването на ефективна и безопасна ядрена енергия би могло да допринесе за преодоляване на дългосрочните стратегически предизвикателства.

Доклад: Lambert van Nistelrooij (A7-0138/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Структурните фондове, задействани в нашите региони, трябва да бъдат обвързани по-добре с европейските заеми за научни изследвания и иновации. Докладът van Nistelrooij съдържа полезни препоръки относно подобряване на използването на всички тези заеми. Тук има безспорен потенциал за финансиране и растеж за нашите територии. По същия начин по-доброто взаимно допълване между различните финансови инструменти може да бъде само от полза в момент, когато е необходимо стопанската дейност да бъде отново задвижена с импулс отвън. Най-накрая, всички тези фондове следва да бъдат включени в изпълнението на Стратегията на ЕС „Европа 2020“. Като отбелязах качеството на доклада, аз го подкрепих с гласа си.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпросът с иновациите може най-ефективно да бъдат уреден на регионално равнище, при близостта на субекти като университети, публични научноизследователски организации или отрасли, които насърчават партньорствата в трансфера на знания и обмена на добри практики между регионите. Политиката на сближаване е основен стълб в процеса на европейска интеграция и една от най-успешните политики на ЕС, като подпомага сближаването на все по-различните един от друг региони и стимулира растежа и заетостта. Насърчаването и прилагането на успешни модели в триъгълника на знанието е от жизненоважно значение, както и осигуряването на устойчиво развитие на регионалните научноизследователски и стратегически рамки за иновации в сътрудничество с предприятията, научноизследователските центрове, университетите и публичните органи. Бих искала да подчертая потенциала на регионалните иновативни „клъстери“ за мобилизирането на регионалната конкурентоспособност и включването на развитието на „клъстери“ както в Рамковата програма „Конкурентоспособност и иновации“, така и в Седмата рамкова програма. Бих искала също да привлека вниманието към значението на общностите на знанието и иновациите, създадени в рамките на Европейската инициатива за прозрачност, за свързването на водещи европейски регионални „клъстери“, интензивно използващи знание в рамките на Европа. Призовавам обменът на знания в регионалните „клъстери“ да бъде подпомогнат и от структурните фондове, тъй като тези „клъстери“ представляват голяма възможност специално за необлагодетелстваните региони.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Мисля, че е целесъобразно да се анализира начинът, по който индикативната рамка на Стратегическите насоки на Общността за периода 2007-2013 г., и по-конкретно Насока 1.2 относно Подобряване на знанията и иновациите за растеж, беше следвана от държавите-членки и регионите в техните национални стратегически референтни рамки (НСРР) и оперативните програми. Този анализ позволява да се добие по-конкретен поглед върху това, какво е извършено и какви предизвикателства остава да бъдат преодолени в една област, която все повече е на дневен ред. Във време на криза да се избягва разпиляването на усилия и дублиране е не само полезно, но и наложително: считам, че е важно да се направи цялостна оценка за това, как политиките на сближаване, научни изследвания и иновации са свързани с техните инструменти (структурните фондове, Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие и Рамковата програма „Конкурентоспособност и иновации“), за да бъдат направени те по-ефективни и резултатни.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Научните изследвания и иновациите са приоритетни области, които са от абсолютно възлово значение за конкурентоспособността и успеха на европейската икономика в сегашния климат на световна икономическа криза, силна конкуренция и активизирани усилия за справяне с нови предизвикателства, като изменението на климата и териториалното сближаване. Кризата изостря риска от регионални дисбаланси и влошаване на икономическите и социалните условия в най-необлагодетелстваните региони. В светлината на това аз подкрепям резолюцията, която подчертава спешната необходимост от постигане на по-голяма ефективност, гъвкавост и опростяване на процеса на достъп до структурните фондове, за да се осигури бърз достъп до механизмите за подпомагане и финансиране за нови стопански проекти и съживяване на малките и средните предприятия. Това е стратегия, която е изключително уместна и важна за териториалното сближаване в ЕС, тъй като позволява кризата да стане едновременно възможност за възползване от силните страни и подобряване на ефективността в използването на ресурсите.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като научноизследователската и развойната дейност и иновациите са ключови елементи, които могат да помогнат на Европейския съюз да излезе по-бързо и по-силен от сегашната икономическа криза, като в същото време постигне приетите цели за икономическо развитие. За да стане това, е необходима последователна политика, която да е добре насочена и подходящо финансирана. Мисля обаче, че трябва да се разгледат различните социални и икономически особености на регионите. Ограниченията трябва да бъдат приети, а целите да бъдат определени съобразно действителното състояние, като изискванията трябва да бъдат определени чрез консултации с всички местни, регионални и национални агенции.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Иновациите са важни, но те не могат да се спускат отгоре, както се опитва да направи Стратегията „Европа 2020“. Те обаче могат да бъдат подпомогнати с програми за субсидии. Няма особен смисъл кандидатите за субсидии да се сблъскват с джунгла от различни финансиращи институции и регламенти поради липсата на координация между ЕС и държавите-членки. Всяка стъпка, която правим в посока към опростяване, е нещо хубаво, при условие че с това не се отваря възможност за злоупотреби. Подходите, описани в доклада, ми се струват добри и аз гласувах в тяхна подкрепа.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Политиката на сближаване е основен стълб в процеса на европейската интеграция и е една от най-успешните политики на ЕС, като подпомага сближаването на регионите и стимулира растежа и заетостта чрез използване на финансиране от структурните фондове. През настоящия период 2007-2013 г. всички държави-членки отделиха значителна част от своите общи финансови вноски за иновационни и развойни дейности. Мисля, че политиката на сближаване може да доведе до тясно взаимодействие между политиките в областта на научните изследвания и иновациите по отношение на изграждането на капацитет, работата в мрежа и трансфера на знания.

По-доброто използване на средствата ще означава по-добър капацитет за научни изследвания, знания и иновации в различните региони, със засилване на териториалния аспект на партньорствата при формулирането и прилагането на публичните политики. Докладът е инициатива, която аз подкрепям, защото я намирам за съществена за взаимодействието, което трябва да бъде постигнато между структурните фондове, посветени на научните изследвания и иновациите, и Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, за по-голяма ефективност при постигане на целта за общество, основано на знанието.

Доклад: Liem Hoang Ngoc (A7-0147/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията, приета от комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент. Дългосрочната устойчивост на публичните финанси днес е в основата на надеждността на европейската икономическа и фискална политика. Кризата в Гърция доказа това. Изправени пред пазари и агенции за кредитен рейтинг, публичните органи трябва да демонстрират, че носят отговорност. Това също така е необходимост, наложена от демографската реалност на днешния ден и идните години. Ето защо твърдо отричам позицията, която защитава докладчикът, г-н Liem Hoang Ngoc, като призовава за провеждане на политика на публичния дефицит. Днес трябва да имаме предвид, че публичните финанси на редица държави-членки не са устойчиви и да имаме смелостта да се справим с това. Лодката ни пропуска вода. Дори да не потъва все още, крайно време е да започнем изгребваме водата от нея.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) По време на гласуването в четвъртък, 20 май, по доклада от члена на Европейския парламент, представител на социалистите Liem Hoang Ngoc, относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси групите на Съюза за народно движение (UMP) и на Демократичното движение (Modem) в Европейския парламент гласуваха ентусиазирано за текст, който групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и групата на Алианса на либералите и демократите за Европа измениха ред по ред, за да го превърнат в неолиберален манифест. Гласувах против този текст, който е обиден за гражданите на Европа. Съюзът за народно движение (UMP) и Демократичното движение (Modem) издигат заплахата на неустойчивите дефицити, за да оправдаят безпрецедентно строгите мерки в цяла Европа от 2011 г. Те предлагат трансформиране на Пакта за стабилност в Пакт за социална регресия. В този текст десницата стига до там, че отхвърля създаването на европейска обществена агенция за кредитен рейтинг, докато частните агенции бият барабан и водят спекулативни нападки срещу държавите от еврозоната. Въпреки това тя забравя, че повишаването на дефицитите се дължи преди всичко на кризата, пакетите от мерки на банките за излизане от кризата и на неуспеха на неолибералните политики. Днес десницата връчва фактурата на гражданите.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Огромните дефицити и дългове, пред които са изправени държавите-членки на ЕС, всъщност са важен проблем, допринесъл за финансовата криза, която изпитваме и с която всички ние трябва да се справим. Причините за тези финансови грешки обаче не са причините, установени от докладчика. Държавните бюджети дерайлираха по следните причини: a) при всяка криза държавните разходи (разходи за социално осигуряване, разходи за стимулиране на растежа) се повишават, б) търговските банки бяха спасени и в) данъчната конкуренция се засилва, като през последните двадесет години се наблюдава ясно изразено намаляване на корпоративните данъци. Следователно нашият анализ на фактите е коренно различен от анализа, направен от докладчика, който счита, че правителствата са отговорни за финансовите проблеми.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Миналата година бюджетният дефицит и публичният дълг в еврозоната достигнаха съответно до 6,3% и 78,7% от БВП, което е много по-високо равнище от определеното в Пакта за стабилност и растеж. Ограниченията на Пакта за стабилност и растеж изпъкнаха при сегашната криза, тъй като това не е подходящ инструмент за хармонизиране на националните икономики. Следователно подкрепям прегледа на Пакта и търсенето на алтернативни механизми за възстановяване на сближаването на икономиките в рамките на ЕС, както и учредяването на европейска публична агенция за кредитен рейтинг и по-добрата координация на бюджетните и паричните политики на държавите-членки. Всъщност считам, че взетото миналата седмица от Европейската централна банка решение да закупи облигации, емитирани от правителствата в еврозоната, е положителна стъпка. Реших да гласувам против окончателния доклад относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси, тъй като тези аспекти, които считам за основни при гарантиране на стабилността на единния европейския пазар и поддържането на модерна социална държава в Европа, бяха премахнати от доклада.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Във времената, които преживяваме в момента, при които много държави са изправени пред сериозни затруднения с публичните си финанси, е важно да се приемат политически мерки, които водят до икономическа и социална стабилност, и най-вече такива, които стимулират икономическия растеж. Както дефицитът, така и равнището на публичния дълг трябва да бъдат анализирани и да се възприемат най-добрите практики по този въпрос, и да се използват по начин, който да доведе до стабилизиране на положението и да предотврати повтарянето на същите грешки в бъдеще. Считам също така за важно да се приемат разумни критерии за понятието „възстановяваща се икономика“, тъй като положението в държавите-членки е различно. Накрая, бих искал да подчертая необходимостта от конкурента данъчна политика не само за рамките на ЕС, но и по отношение на инвестициите от трети държави.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Както стана ясно от настоящата криза, която оказа сериозно влияние върху икономическото развитие, качеството на живот на гражданите и социалната стабилност, устойчивостта на публичните финанси е предпоставка за икономическото възстановяване и надеждността на развитието. Стана ясно също така, че преразглеждането на Пакта за стабилност и растеж е неадекватно. Ето защо бих искал да подчертая необходимостта от укрепване на механизмите на институциите на ЕС с оглед на по-добрата интеграция и териториално сближаване, за да се гарантира по-голяма възможност за намеса и защита с цел да се противодейства на рискове и отклонения от общата политика. Бих искал също така да подчертая изразеното безпокойство по социални въпроси, на което е акцентирано в доклада, който предупреждава, че съществува огромна несързмерност на доходите на членовете на обществеността. Това е положение, което подкопава продуктивността и икономическата конкурентоспособност. Ето защо съм съгласен, че е необходимо държавите-членки да бъдат насърчени да въведат подходящи реформи, за да се справят с тези дисбаланси. Данъчната справедливост и ефективните правителствени публични разходи са важни за процеса на икономическо възстановяване и социално сближаване. Намаляването на бедността, гарантирането на социално сближаване и стимулирането на икономически растеж и производителността са неоспорими приоритети на Европейския съюз и със сигурност ще бъдат подпомогнати чрез постепенно намаляване на данъчната тежест върху работните места и малките и средните предприятия.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Съгласен съм с доклада: идните поколения трудно ще понесат тежестта на сегашните равнища на дълга и дефицита, но те и днес са огромен проблем. Въпреки това не съм съгласен с предложените решения. Не считам, че един доклад, който пропуска причината за наблюдавания напоследък взрив на този дълг и дефицит може да се приеме сериозно. Вместо това следва да бъде отбелязан фактът, че частните дългове на банките и финансовият сектор бяха поети от държавите-членки и следователно от гражданите и данъкоплатците на Европа, което доведе до нарастването на тези дефицити до такава степен. Трябва непрекъснато да повтаряме факта, че ЕС и Еврогрупата сега само предприемат действия, за да задоволят онези пазари, които считат, че ще бъдат рационални и ефективни, но които изпадат в паника, когато дефицитът стане твърде голям, защото се страхуват, че предприетите мерки за намаляването му могат да попречат на видимото икономическо възстановяване. Погълнати са от това да начисляват висока цена за риска, поет по дълга на Гърция, който току-що погасихте, като приехте последните мерки. Спечелиха по всички фронтове, като дори допълнително увеличиха приходите си. Няма значение какви са последиците за реалната икономика и хората.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Бях принудена да гласувам против доклада на моя колега Liem Hoang Ngoc, който европейската десница и либералите допълниха по начин, който го лиши от неговата същност, като го превърна в текст, който просто защитава догматичното спазване на Пакта за стабилност, а оттук и строгите политики. Бюджетната политика не е самоцел, тя е инструмент, който съответства на политически цели. Приоритетът не следва да бъде строгост, в противен случай ще унищожим в зародиш и малкото, което е постигнато. Това, от което се нуждаем, е философия на повишаване на заетостта, която трябва да защитим. За тази цел ЕС трябва да получи средства, за да действа, което означава да си осигурим инструменти, с които да насочваме икономиката, които далеч надхвърлят предвидените в Пакта за стабилност, с които разполагаме в момента и които не са подходящи.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Този документ е доказателство за желанието да се създаде система за преразпределение, която се грижи за обществото като цяло. Съдържащите се в него положителни предложения са свързани с миграционната политика. Той отхвърля „произволните съкращения“, направени в областта на публичните инвестиции в името на кризата. След това обаче в някои предложения се въвежда противоположна на тази логика.

Повишаване на пенсионната възраст; определяне на Пакта за стабилност и растеж като решение на кризата, макар да е ясно, че той е една от причините за нея; поздрав към Европейската централна банка за това, че е спасила банковия сектор; насърчаване на социална икономика, основана на устойчив, конкурентен пазар – толкова много неолиберални догми, които непрекъснато се повтарят в текста. Кризата няма да промени нищо. Европа е заслепена от собствения си догматизъм и е глуха за исканията на своите граждани. Гласувам против доклада.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Независимо от факта, че световната икономическа и финансова криза се разпространява върху устойчивостта на националните бюджети в обезпокоителна степен, докладът, който разглеждаме в Парламента, съдържа пасажи, които ме карат да се въздържа да гласувам в негова подкрепа.

Преди всичко параграф 59 предвижда, че можем да помогнем за прекратяване на кризата, като повишим равнището на заетост и предлага да се приемат политики в полза на имиграцията от държави извън ЕС, като дори предлага да се стигне до поучаване на гражданство. От една страна, текстът несправедливо смесва икономическите въпроси с миграционната политика, като по-конкретно не отчита и без това високото равнище на безработица.

От друга страна, не считам, че Европа следва да насърчава получаването на гражданство. Освен това някои от предложените изменения предвиждат създаването на данък върху финансовите операции и създаване на европейска рейтингова агенция. Със сигурност няма да постигнем по-добро регулиране на финансовия пазар, като въведем нов данък.

И на последно място, във връзка със създаването на публична рейтингова агенция, предложеното изменение не попада точно в целта, тъй като най-практичният начин да запазите доверието на инвеститорите е, като гарантирате безпристрастност и независимост на рейтинговите агенции, а не като ги подложите на политическо влияние.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Дълбоко съжалявам, че в крайна сметка десницата успя да „отвлече“ този доклад относно публичните финанси и напълно промени основната му цел, като го превърна в един твърде неолиберален доклад. Приветствам решението на докладчика Hoang Ngoc да оттегли името си от него.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Просто е неприемливо, че докладът беше приет от по-голямата част от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа в Европейския парламент. Ето защо групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент заедно с нашия докладчик г-н Hoang Ngoc гласувахме против него. Как е възможно някой да иска да накара нашите съграждани да плащат за криза, вината за която в най-голяма степен е на банките и спекулантите? Мерките, подкрепяни от групата PPE и групата ALDE, а именно бързо консолидиране на публичните финанси, съкращаване на публичните разходи, и по-специално тези за пенсии и здравеопазване, и безусловното прилагане на Пакта за стабилност и растеж ще имат катастрофални последици за нашите общества в дългосрочен план. Насочваме се направо към катастрофа, ако не въведем данък върху финансовите операции, както предложи г-н Hoang Ngoc и ако не започнем да прилагаме оздравителни мерки. Нека не поставяме гражданите на Европа на колене.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Основната цел на този доклад беше да анализира дългосрочната устойчивост на публичните финанси на Европейския съюз с оглед на икономическото му възстановяване. Разискването на този въпрос на пленарно заседание не би могло да се проведе в по-подходящ момент предвид безпрецедентното икономическо и финансово споразумение, постигнато миналата седмица от европейските лидери. От една страна, приетият пакет от мерки – деблокирането помощта за Гърция, ускореното преструктуриране на публичните финанси на държавите-членки и създаването на механизъм за финансово стабилизиране – показва силно изразена солидарност. Въпреки това обаче те предвиждат период на загуби, който ще засегне всички европейци. Тези загуби трябва да бъдат разпределени по справедлив и балансиран начин. Сега е време за смели решения на национално равнище, които да важат в дългосрочна перспектива, които не се вземат лесно. Националните сметки се балансират чрез намаляване на разходите и увеличаване на приходите или и с двете едновременно.

Във време на икономически спад нямаме алтернатива освен значително да намалим публичните разходи чрез икономии и като оптимизираме операциите на държавата. След няколко изменения окончателният текст на това предложение за резолюция акцентира върху някои от тези предизвикателства и поради това го подкрепих.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Госпожи и господа, през 2009 г. Литва и някои съседни държави-членки на ЕС почти достигнаха дъното. Може би над главите ни не кръжат лешояди, но все още не се чувстваме в безопасност. С всяко тримесечие БВП на Литва намалява с 4,1%. Това се случи и през първото тримесечие на 2010 г. Повечето литовци разбират, че необходимостта от болезнени жертви и строги мерки няма да изчезне за една нощ. Дългосрочната устойчивост на публичните финанси е важна за постигане на стабилност и икономически растеж. Решението е да се намали бюджетният дефицит. В доклада правилно е отбелязано, че високото равнище на задлъжнялост и на дефицита застрашават устойчивостта и биха могли да имат катастрофални последици за заетостта, общественото здравеопазване и пенсиите. Решението, което трябва да вземем, не е лесно – нарастващият държавен дефицит се превръща в огромна тежест за бъдещите поколения. Финансовата стабилност е важна за възстановяването на литовската и европейската икономики. Ето защо съм съгласен с мерките, обсъдени през тази седмица, например с предложенията относно Европейския съвет за системен риск и Европейска система на органите за финансов надзор. Сега повече от всякога се нуждаем от гладко координиране на пазарите и хедж фондовете и от по-добър надзор. Трябва да продължим сериозно да изпълняваме международните си ангажименти. И най-важното, от съществено значение е да се възвърне общественото доверие и да се възстанови икономическото самочувствие на всяка от държавите ни. Можем да постигнем това, като гарантираме дългосрочна устойчивост на публичните финанси, като говорим открито и запазим прозрачността при всички свои действия.

Доклад: Ricardo Cortés Lastra (A7-0129/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и „Европа 2020“ е от основно значение, тъй като илюстрира степента, до която може да послужи за бъдещето на Съюза. Структурните фондове, които гарантират сближаването на европейските територии и финансират иновациите, спомагат за предприемането на инициативи, които несъмнено ще доведат до растеж в регионите. Искрено вярвам, че политиката на сближаване ще бъде ключов инструмент за постигане на целите на „Европа 2020“, поради което гласувах в подкрепа на доклада.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Трудностите, винаги откроявани от политическото, социалното и икономическото многообразие на наследството на Европа – като част от голяма, но коренно различна територия – след осемдесетте години на миналия век доведоха до развитието на политиката на сближаване. Циклично, преминавайки от един програмен период към следващия, Европа е изправена пред необходимостта да актуализира целите на сближаването. Това се постига чрез обновяване както на средствата, за които структурните фондове бяха, са и ще продължат да бъдат финансовата основа на всяка политика на ЕС, насочена към укрепване на вътрешното единство, така и на резултатите, с които различните цели и индивидуални действия непрекъснато се съгласуват в съответствие с изискванията на времето. Подкрепям доклада по собствена инициатива на г-н Cortés Lastra: стратегията „ЕС 2020“ трябва да бъде включена сред целите на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г., подкрепена от целта за териториално сближаване и прагматичния подход за споделяне на целите на местно равнище. Само по този начин ще избегнем риска стратегията „ЕС 2020“ да се превърне в самохвалство на еврокрацията, както в случая с Лисабонската стратегия.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Структурните фондове имат ключова роля за осъществяването на стратегията „ЕС 2020“, тъй като представляват мощен инструмент за икономическото развитие на всички региони на Европа. Докладът на г-н Cortes Lastra правилно отбелязва, че Лисабонската стратегия постигна конкретни резултати едва след като беше свързана с политиката на сближаване. Затова съм съгласен с препоръките на докладчика относно подобренията, които трябва да бъдат направени в системата за управление в стратегията „ЕС 2020“ в сравнение с Лисабонската стратегия. Изключително важно е да се установят по-тесни връзки между местните и регионалните органи и заинтересованите страни от гражданското общество в рамките на многостепенното управление. Присъединявам се към докладчика, който подчертава значението на един опростен подход към използването на структурните фондове в бъдещата регулаторна рамка. В крайна сметка, простотата е един от факторите за ефективност.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Напълно подкрепям предложенията в доклада целите на стратегията 2020 да бъдат включени в политиката на сближаване, за да бъдат постигнати. Новият Договор от Лисабон укрепва принципа на икономическо, социално и териториално сближаване и без клаузата за солидарност ЕС няма смисъл. Крайната цел на политиката на сближаване е да се намалят различията в равнището на икономическо развитие на различните региони и да се преодолее структурната изостаналост на най-необлагодетелстваните и най-отдалечените региони. В подхода към стратегията 2020, която цели насърчаване на растежа, конкурентоспособността и заетостта, е важно да се отбележи, че политиката на сближаване може да бъде важен инструмент за успешното постигане на целите на стратегията.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Крайната цел на политиката на сближаване е да се намалят различията в равнището на икономическо развитие на различните региони, насочвайки ресурсите специално към растежа и работните места. Стратегията 2020 представя значителни и амбициозни предизвикателства за Европа в пет области, разглеждани като стратегически: (I) заетост; (II) иновации и научни изследвания; (III) изменение на климата и енергетика; (IV) образование, (V) борба с бедността. Както казах, стратегията е амбициозна и смела. Съгласен съм с докладчика, че трябва да е в хармония с бъдещата политика на сближаване и че трябва да се приложи на регионално и местно равнище, което не се случи с Лисабонската стратегия. Това е от съществено значение за икономическото развитие и растежа в различните региони. Тъй като произхождам от регион в Португалия, чиито интереси и желания често са пренебрегвани в интерес на централизираната власт, както вече публично заявих, считам, че постигането на целите на стратегията 2020 на регионално равнище може да бъде от голяма полза за по-балансирано регионално развитие.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) В проекта за европейско развитие трябва да се постигне голям напредък по отношение на териториалното сближаване, което е от решаващо значение в борбата с бедността и социалното изключване, за насърчаване на заетостта и устойчивото развитие и за социалното сближаване. Не се съмнявам, че малките и средните предприятия имат ключова роля за успешното изграждане на Европа. Затова подкрепям препоръките в доклада, като например необходимостта от опростяване на правилата за достъп и управление на предоставените финансови средства, за да се насърчи тяхното използване и ефективно прилагане на цялата територия на ЕС. Регионите усвояват повече от една трета от всички публични инвестиции в ЕС и все повече съсредоточават изразходването на средства от структурните фондове за цели, свързани с растежа и работните места. Считам, че е от съществено значение ЕС да предприеме незабавни конкретни мерки, „с цел удовлетворяване на специалните потребности на регионите, характеризиращи се със сериозни и постоянни недостатъци, свързани с природни или демографски особености, като крайбрежните региони, островите, планинските масиви, трансграничните и най-отдалечените региони“. Искам също да повторя, че „образованието и обучението са основни предпоставки за развитието на ЕС и могат да го направят по-конкурентоспособен пред глобалните предизвикателства“.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладчикът изразява съжаление, че стратегията 2020 не включва оценка на Лисабонската стратегия, и ние споделяме това мнение. Заявените цели на Лисабонската стратегия – икономически растеж, заетост и социално сближаване – не са постигнати, а напротив, положението в тези области се е влошило. Както многократно сме казвали, положението е резултат от целите на Лисабонската стратегия и тяхната същност. По-точно: либерализация, приватизация и по-слабо регулирани и по-гъвкави разпоредби относно трудовата заетост. Същите опции, инструменти и цели са подети отново в стратегията 2020. В същия дух докладчикът се застъпва за завършването на „свободния, отворен и функциониращ вътрешен пазар“. Е, именно „свободният, отворен и функциониращ вътрешен пазар“ доведе в най-голяма степен до бедността и социалното изключване в ЕС и подкопа териториалното сближаване. Затова не приемаме обвързването на политиката на сближаване със стратегията 2020 в името на истинската й цел: намаляване на различията в равнището на развитие на различните региони и установяване на истинско икономическо, социално и териториално сближаване.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Основната цел на политиката на сближаване е постигане на еднаква степен на развитие на всички региони в ЕС. Благодарение на многогодишните програми и стратегиите, въведени като част от политиката, отделните региони, и в частност най-бедните, имат възможност за устойчив икономически растеж, повишаване на конкурентоспособността и създаване на работни места. Повече от половината от всички инвестиции в публичния сектор се усвояват на регионално равнище, така че местните органи се превръщат в основните участници в осъществяването на настоящата Лисабонска стратегия и в бъдеще – на стратегията „ЕС 2020“. Следва да окажем пълна подкрепа за реализирането на проекти по линия на политиката на сближаване, като имаме предвид, че най-големите бенефициери най-често ще бъдат селските райони, и насърчаването на партньорския подход от страна на автора дава възможност гражданите да се информират ефективно за целите и резултатите от проектите, които са предприети.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Изглежда, че предоставяме средства на необлагодетелствани региони, които впоследствие се харчат в относително богати региони. Съществуват проблеми с политиката на субсидии в целия ЕС. От една страна, инвестират се средства за възраждане на села, за да се предотврати изчезването на селските райони, а от друга страна, тези усилия са осуетени от регламенти за приватизация и дерегулация.

Безполезно е да имаме изпълнен с живот селски център, ако селото е почти откъснато от мрежата на обществения транспорт и пощенската служба е затворена. Докладът не се съсредоточава достатъчно подробно върху проблемите на политиката на сближаване и затова гласувах против.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Резолюцията е важен документ, тъй като определя най-добрия курс за необходимото обвързване на политиката на сближаване и стратегията „ЕС 2020“. Сега, когато обмисляме европейската политика на сближаване след 2013 г., е наистина важно да я представим като необходимо средство за съобразяване със стратегията „ЕС 2020“, повтаряйки, че политиките на сближаване са от съществено значение за прилагането на първоначалния план за интеграция в ЕС. Политиката на сближаване е важна за постигането на по-добър баланс между европейските региони и сега се разглежда като ключова за преодоляване на настоящата финансова криза в ЕС чрез повишаване на конкурентоспособността и потенциала на местно равнище. Във време, когато бюджетът на ЕС не се очаква да се увеличи и когато бюджетът за политиката на сближаване е под натиск (приблизително 45% от бюджета на ЕС), считаме, че добрата връзка между целите на политиката на сближаване и тези на стратегията „ЕС 2020“ е от съществено значение за укрепване на сближаването и същевременно допринася за положителен отговор от всички региони и членове на обществото на предизвикателствата пред ЕС.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Жалко е, че нашата алтернативна резолюция относно политиката на сближаване и „ЕС 2020“ беше отхвърлена. Затова ние, Зелените/Европейски свободен алианс, решихме да гласуваме „въздържал се“ при окончателното гласуване на резолюцията Cortés Lastra.

  Elisabeth Schroedter (Verts/ALE), в писмена форма. – (DE) Докладчикът, г-н Cortés Lastra, първоначално изготви много балансиран доклад относно връзката между политиката на сближаване и стратегията „Европа 2020“. Целта на доклада беше да се коригира мащабното заклеймяване на политиката на сближаване, проведена от първата Комисия Барозу. В него основателно беше зададен въпросът дали политиката на сближаване е инструмент на Лисабонската стратегия и на новата стратегия „Европа 2020“, или има самостоятелно значение и собствена стойност. Докладчикът беше постигнал баланс между тези два аспекта. Следва да му бъдем благодарни, че насърчи независимостта на политиката на сближаване. Подкрепихме подхода му. За съжаление, измененията, повечето от които бяха внесени от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), силно размиха първоначалния замисъл на доклада. Ние от групата на Зелените/Европейски свободен алианс много съжаляваме за това. Поради тази причина отново внесохме на пленарно заседание доклада като алтернативна резолюция, до голяма степен в първоначалния му вид.

За съжаление, не получи мнозинството от гласовете. Това не беше изненадващо, предвид гласуването в комисията. Но нашата цел беше да използваме алтернативната резолюция, за да покажем, че в Парламента има малцинство, което иска да предостави на регионите повече права за независимо развитие в сравнение с модела на разпределяне на структурния фонд от настоящия период.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Политиката на сближаване е от съществено значение за постигането на целите на стратегията 2020: насърчаване на образованието, обучението и научните изследвания, създаване на работни места и икономически растеж. След неуспехите на Лисабонската стратегия по отношение на целта „Сближаване“, не на последно място при липсата на адекватни консултации с Европейския парламент и на участие на регионалните и местните органи, докладът отбелязва значението на приноса на политиката на сближаване към бъдещите стратегически цели. Затова е важно отговорността за целите на стратегията да бъде поета в по-голяма степен от местните и регионалните органи и субекти.

Регионите имат решаваща роля като инструмент за достигане до икономическите и социалните участници, по-специално малките и средните предприятия. Предвид хоризонталния подход, само чрез стабилна и подходящо финансирана политика на сближаване може да се стимулира развитието в Европейския съюз и Съюзът да стане по-конкурентоспособен в контекста на глобалните предизвикателства. Регионалното измерение на Европа трябва да бъде подкрепено от стратегия, която отчита спецификата на отделните региони или групи от региони, като например най-отдалечените. Поради изброените причини считам политиката на сближаване за важен инструмент за постигане на целите на стратегията 2020, така че гласувах в подкрепа на доклада.

Доклад: Vincent Peillon (A7-0133/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Съюзът за Средиземноморието (СзС) е страховит проект, който изисква силен политически ангажимент от страна на Европейския парламент. Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото той съдържа следните три идеи, които са много важни: 1) новата институционална структура трябва бързо да стане ефективна, за да започне да работи СзС; 2) адекватното финансиране е жизненоважно, за да може СзС да постигне целите си и така да изясни шестте големи стратегически проекта (обезлюдяване на Средиземноморието, транспорт, възобновяеми източници на енергия, образование, малки и средни предприятия, гражданска защита); 3) успехът на СзС зависи от решаването на регионалните конфликти в средиземноморския басейн.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Съюзът за Средиземноморието е амбициозен проект с някои несъмнено положителни аспекти, по-конкретно по отношение на бъдещата възможност за укрепване чрез политическо и икономическо партньорство на инструментите за контрол на имиграцията и борба с потоците от незаконни имигранти, които засягат Средиземноморието през последните години. Това е друга причина Европа да може да се възползва от перспективата за форум за диалог със средиземноморските държави, почти винаги транзитни държави за мнозинството от незаконни имигранти, които достигат южните брегове на континента.

Разбира се, каналът за диалог, който ще бъде отворен, не трябва да се схваща като инструмент за подпомагане на потоците, а такъв за регулация и за борба с незаконността; това ще обхване икономическата търговия, както и общото умиротворяване на района на Близкия изток – към което СзС ще трябва да се стреми да допринася – за да бъде насърчено социалното и икономическото развитие в родните държави на имигрантите. Следователно, ако Съюзът е изграден върху здрава политическа основа и има конкретни цели, той ще ни даде възможност да помогнем в техните собствени държави на тези хора, които днес масово биха искали да пристигнат на южните европейски брегове. С надеждата, че на предстоящите срещи на най-високо равнище на Съюза за Средиземноморието на миграцията ще се отдели по-голямо внимание, аз гласувам „за“.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Като гласувахме в подкрепа на доклада Peillon ние всички признахме, че средиземноморският басейн е област от ключово значение и, че в един многополюсен и взаимообвързан свят големите интегрирани региони като Средиземноморието ще са в по-добра позиция да се справят със социалните, културни, икономически, екологични, демографски, политически и свързани със сигурността предизвикателства.

Средиземноморието обхваща едновременно всички тези предизвикателства, които са критични за стабилността в целия регион и които изискват съгласувани, решителни действия.

На предстоящата среща в Барселона евро-средиземноморските държавните или правителствени ръководители ще се съберат отново, за да оценят напредъка, постигнат от Съюза за Средиземноморието.

Според мен тогава следва да се разгледат три политически въпроса:

a) времето, което отне създаването на институционалната структура, определена в Париж, и неуспехът да се използва в най-голяма степен парламентарното измерение, предложено от Евро-средиземноморската парламентарна асамблея;

б) недостатъчните финансови ресурси и постигнатата синергия; въпреки признаването на напредъка и значителните, осезаеми ангажименти, поети от някои от нашите държави, включително Италия, цялостното въздействие на Съюза за Средиземноморието по отношение на създаването на пространство на икономическо благоденствие остава слабо;

в) трудността решително да се справим с проблеми като мира, стабилността и сигурността, основно изискване, за да се осигури на Съюза за Средиземноморието политическото измерение и единството, които цели.

  John Bufton (EFD), в писмена форма. – (EN) Ние сме против Съюза за Средиземноморието. Той ще улесни масовата имиграция от обеднелите държави в Северна Африка. Той ще позволи също така и на дейците на северноафриканската Ал Кайда в тези държави да влизат по-лесно в Европа и да извършват терористични атаки. Отбелязваме също така начина, по който ЕС предоставя на Мароко привилегирован икономически статут, въпреки насилническата окупация на Западна Сахара и ограбването на нейните ресурси.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) За да бъде ефективен лост в изграждането на мир и благоденствие и в насърчаването на човешките права, сътрудничеството между европейските държави и другите средиземноморски държави трябва да се основава на принципите на равенство и взаимноизгодно сътрудничество за хората в района. То следва да помага за решаването на международни и двустранни проблеми на базата на Хартата за създаване на ООН и международното право, като постави специално ударение върху необходимостта от справедливо и жизнеспособно решение за Палестина, Западна Сахара и Кипър. За съжаление, в доклада за това не се споменава нищо, както не се споменава нищо и за неприемливите условия, при които хиляди хора, които пътуват без съответните документи, са задържани на острови и в градове в Средиземноморието, което засяга човешкото достойнство на всички нас. За да има истинско сътрудничество, трябва да се подобрят процедурите за диалог и разбирателство и във всички търговски споразумения да се вземат предвид асиметриите в района, така че да бъде защитено равенството между държавите. Такъв вид сътрудничество следва да засили и насърчи социалния и културния обмен и да помогне за оформянето на общи политики и действия за опазването на околната среда и борбата с изменението на климата.

  Anna Maria Corazza Bildt, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark и Anna Ibrisagic (PPE), в писмена форма. – (SV) Шведските консерватори днес гласуваха против доклад A7-0133/2010 относно Съюза за Средиземноморието (2009/2215(INI)). Постъпихме така, защото не можем да подкрепим вноските на ЕС, които се отпускат, за проекти, част от Съюза за Средиземноморието, тъй като те значително увеличават ресурсите в новата финансова перспектива 2014-2020 на ЕС. Много е важно да имаме конструктивно сътрудничество с държавите около Средиземно море, основано на принципите на равнопоставеност, солидарност, диалог и уважение на различията и характерните черти на всяка държава. Регионалното сътрудничество с ЕС в Съюза за Средиземноморието не трябва да се превръща в заместител на интеграцията в ЕС и членството в ЕС, както някои сили биха искали. Освен това е критично важно ЕС да поеме отговорност и да поддържа доверието в себе си, което означава, че не трябва да обещава средства за различни цели без устойчиво финансиране.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) След Парижката декларация от 13 юли 2008 г., която създаде нов Съюз за Средиземноморието (СзС), предходният Процес от Барселона следваше да признае новия тласък, както е отразено в декларацията: „подновяване на усилията за превръщане на Средиземноморския регион в пространство на мир, демокрация, сътрудничество и благоденствие.“ За Европейския съюз обаче 2009 г. беше година на големи промени (европейски избори за председател на Комисията, влизане в сила на Договора от Лисабон, борба срещу икономическата и финансова криза и т.н.), които отложиха реализирането на СзС. Според мен този доклад правилно идентифицира следващите стъпки към постигането на целите, очертани при създаването на СзС. Аз също така очаквам с нетърпение резултатите от втората среща на най-високо равнище на държавните или правителствени ръководители, планирана за 7 юни тази година в Барселона. Укрепването на средиземноморските отношения на ЕС е от основно значение и аз мисля, че само политически диалог и разширено сътрудничество между Съюза и другите средиземноморски държави ще стимулира създаването на пространство на свобода, справедливост, мир и устойчив и траен просперитет.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз подкрепих този доклад относно Съюза за Средиземноморието (СзС). Европа и Средиземноморието споделят много трансгранични предизвикателства, с които могат да се справят по-добре чрез процес на регионална интеграция, с ефективни институции, които могат да превъзмогнат границите на двустранното сътрудничество. Такива предизвикателства са още по-сериозни в контекста на криза и в интерес на ЕС е да обърне внимание на растящите неравенства между двата региона, чрез което да допринесе за жизнеспособното и сигурно бъдеще за хората в Средиземноморието. ЕС и правителствата от СзС трябва да дадат приоритет на създаването на институциите на последния и да им вдъхнат живот със съгласувана политическа стратегия, която в същността си съхранява насърчаването на демокрацията и напредъка по отношение на правата на човека, включително на социалните права. Ако тези цели трябва да бъдат подкрепени по същество, в Близкия изток трябва да се постигнат мирни споразумения. Това изисква край на израелската окупация в Газа и политика на заселване, ангажимент от страна на Палестина за ненасилие, съчетан с програма за изграждане на нейна държава, заедно с взаимното зачитане на границите от 1967 г. Аз ще продължа да се противопоставям на разширяването на споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, докато Израел не постигне съответствие със задълженията си относно правата на човека.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно Съюза за Средиземноморието (СзС), защото той изисква по-голямо участие на Европейския парламент в тази регионална инициатива. Ако срещата на най-високо равнище през юни в Барселона трябва да премине успешно след две години опити да се задвижи, от основно значение е Европейският парламент да може да допринесе, защото резултатът е от огромно значение за успеха на СзС.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Всеки безпристрастен наблюдател би казал, че евро-средиземноморското партньорство не постига желания напредък и че има още много работа, преди то действително да се оформи и да придобие реално и продуктивно съдържание. В исторически план Средиземно море е обединявало, а не е разделяло. Културите, възникнали по крайбрежието му представляват ядрото на западната цивилизация и двата му бряга са допринесли за изграждането на идентичност с ясни сходства. Религиозните войни замениха съществуващия мост с пропаст, но по някакъв начин този мост все още съществува. Надявам се, че Европейският съюз заедно със своите партньори ще предприеме действителни стъпки към насърчаването и структурирането на евро-средиземноморското партньорство, способно да овладее страха, разликите и недоверието и да оцелее в бъдеще, без да се разпадне. Двата бряга на едно море, което някога е било мощно цивилизационно средище могат само да спечелят от такова развитие.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид несигурното социално-икономическо положение в южните държави задълбочаването на отношенията с държавите от Средиземноморието сега е още по-важно. В това отношение мисля, че съществува неотложна необходимост да се придвижим напред по конкретен и ефективен начин с консолидацията на Съюза за Средиземноморието. Укрепването на евро-средиземноморските отношения става все по-наложително поради въздействието, което със сигурност ще има върху консолидирането на пространство на мир и културно, икономическо, политическо и социално развитие. Аз обаче искам подчертая загрижеността, произтичаща от положението с правата на жените, равенството между половете и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация: области, в които засилването на европейското влияние може да бъде фактор за положителна промяна. От друга страна, огромният потенциал на възобновяемите източници на енергия в Средиземноморския регион е пример за ползите, които Европейският съюз би могъл да има, за да постигне ефективна енергийна политика, освен разширяването на търговския обхват на ЕС до 800 милиона души.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние изобщо не сме съгласни с насоките, заложени в този доклад, които в основата си целят да засилят икономическото господство на големите предприятия от ЕС над южната част от Средиземноморието; да осигурят достъп до и контрол над природните ресурси, по-конкретно енергийни; експлоатацията на работна сила и репресии над имигранти. Забележително е, че мнозинството в Парламента изглежда живее в кула от слонова кост, в пълно неведение за последствията от т.нар. „свободна търговия“; те постоянстват с тези политики и така допринасят за влошаване на положението. В Португалия например повече от 100 000 работни места в текстилната промишленост бяха изгубени, защото хиляди предприятия фалираха заради нарасналата външна конкуренция.

Ето защо трябва да се сложи край на прогресивното либерализиране на международната търговия. Този път означаваше, че правата, спечелени от работниците и суверенитетът на хората са застрашени, природните ресурси и биологичното разнообразие са присвоени от големите мултинационални дружества, природата е унищожена, безработицата се увеличи, милиони дребни земеделски стопани са разорени и суверенитетът и сигурността на храните са изложени на риск. Ние искаме установяването на равноправни и справедливи икономически отношения в служба на хората и държавите в двата региона.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Аз подкрепих доклада на моя френски колега социалист Vincent Peillon, защото Съюзът за Средиземноморието (СзС) има за цел да насърчи процеса на евро-средиземноморското сътрудничество чрез конкретни стратегически мерки както за Европа като цяло, така и за средиземноморската зона. Фактически, регионалната интеграция е необходима за насърчаването на мира, който е един от основните рискови въпроси в това сътрудничество, и следователно трябва да се засилва. Според мен СзС е отличен инструмент за намеса със здрава ръка в конфликтите, които продължават в зоната, и дори за намиране на решения за тях. Надявам се, че следващата среща на най-високо равнище в Барселона ще бъде успешна, че държавите-членки наистина ще „рестартират“ СзС и че след като се създаде секретариата в Барселона, ще се оформят редица проекти в интерес на всички.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Този доклад определено има достойнството, че подчертава неотложността на признаването на две държави – държавата Палестина и Държавата Израел, мира и борбата за правата на жените и премахването на дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация. Достойнствата му обаче свършват дотук. Текстът по същество е залог за настоящите и потенциалните частни инвеститори в региона, както свидетелстват многобройните предписания относно необходимата защита и финансова сигурност на инвестициите. Този текст също така утвърждава Процеса от Барселона и критерия за Евро-средиземноморска зона за свободна търговия, което е в пълно противоречие с регулаторните цели, които изисква положението.

Аз гласувам против този доклад. Мисля, че интересите на европейските и средиземноморските граждани винаги следва да стоят над тези на финансистите. Ролята на избраните представители е да се борят за общото благо. За съжаление, тези, които са изготвили текста, не са имали този приоритет.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Съюзът за Средиземноморието се счита от някои хора в Европа за престижен проект, иницииран от няколко политически лидери. Аз мисля обаче, че засилването на сътрудничеството между държавите в от бреговете на Средиземно море е нещо много положително. По-конкретно, по отношение на увеличаването на притока на имигранти от Африка, от основно значение е тези държави да координират мерките, които те предприемат в отговор. Структурите на Съюза за Средиземноморието предлагат идеалните средства за подкрепа на работата на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Fronted) и в частност за включването на африкански държави в проекти, така че икономическите мигранти да бъдат насърчавани да останат в Африка.

Различните планирани проекти, като увеличаването на обмена на студенти и многобройните икономически програми, предназначени да насърчат търговията между ЕС и африканските държави, също са много положителни. Въпреки това тези държави не трябва да бъдат притискани да приемат зона за свободна търговия, защото това представлява сериозен риск от причиняване на голяма вреда на местните и регионални пазари. Въпреки че аз не съм напълно съгласен с някои от съображенията по споменатите причини, докладът е балансиран и затова гласувах в негова подкрепа.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) С оглед на конструктивното развитие на отношенията между Европейския съюз и трети държави, аз подкрепих доклада относно Съюза за Средиземноморието. За да засилим сътрудничеството ние трябва да подкрепим Процеса от Барселона, който напоследък не е толкова активен. Срещата на най-високо равнище на Съюза за Средиземноморието, планирана за 7 юни 2010 г. в Барселона е отлична възможност да въведем в действие настоящите декларации, тъй като Европейският съюз не може да си позволи да изгуби значението си в региона, с който има традиционни връзки. Институционалните структури, като съпредседателството следва да се използват за засилване на мерките за по-голяма интеграция на обществата и икономиките от двете страни на Средиземно море.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Държавните или правителствени ръководители от двете страни на Средиземно море ще се срещнат в Барселона на 7 юни 2010 г. Жизненоважно е тази среща да доведе до действителен напредък – имам предвид по-конкретно до установяването на институциите на Съюза за Средиземноморието, но също така и напредък в областта на икономиката и търговията, заетостта, ограничаването на бедността, селскостопански проблеми, сигурността на храните, водата и развитието на селските райони. От основно значение е също да се отделят повече ресурси за Съюза за Средиземноморието, което ще бъде главният въпрос в предстоящите финансови преговори за периода 2014-2020 г.

Предвид това, ние следва да не забравяме, че трябва да е възможно помощта на ЕС да се комбинира с частни фондове и да се координира с предложените от Европейската инвестиционна банка и инвестиционни фондове като Инфрамед. Още повече, че разширяването на търговията Юг-Юг и създаването на Евро-средиземноморска зона за свободна търговия са от основно значение за икономическото развитие и ограничаването на бедността в държавите по южния бряг. Тези мерки са ясно споменати в резолюцията, внесена в Парламента и затова аз я подкрепям.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) В измененията, внесени от Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица (всички отхвърлени) нямаше големи изненади, освен първата част от изменение 6 (Западна Сахара).

Искам да кажа категорично, че аз гласувах в подкрепа на изменение 6, което подчертава отговорността на Мароко в ситуацията с нарушаването на правата на човека в Западна Сахара.

Втората част на изменение 1 (което подчертаваше необходимостта от увеличаване на финансите за СзС), внесено от Brok, също беше отхвърлено.

Ние гласувахме в подкрепа на доклада като цяло (приет с голямо мнозинство).

Доклад: Евгени Кирилов (A7-0123/2010)

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно „Необходимостта от стратегия на ЕС относно Южен Кавказ“. Южен Кавказ е стратегически важен за Европейския съюз. В същото време Европейският съюз може и е длъжен да помогне на този неспокоен регион да се развие в икономическо и търговско отношение. Можем да използваме търговската политика, за да насърчим зачитането на правата на човека, енергийната сигурност, демокрацията и доброто управление. В качеството си и на фактически докладчик на моята политическа група за тази резолюция, настоятелно призовавам да бъдат подписани споразумения за свободна търговия с Грузия, Армения и Азербайджан. Смятам, че тези споразумения ще насърчат икономическото развитие в региона чрез стимулиране на инвестициите и създаване на нови работни места, което ще намали равнището на бедността.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Напълно съм съгласен с доклада, смятам, че след съвместната декларация от срещата на най-високо равнище в Прага за Източното партньорство ЕС следва да укрепи партньорствата си на изток, особено с трите държави от Южен Кавказ, чрез ясна и добре дефинирана стратегия. Поддържането на мира, стабилността на границите и решаването на граничните спорове, напредъкът към демокрация, принципите на правовата държава и насърчаването на регионалното сътрудничество са изключително важни за развитието на този регион от света. Затова смятам, че действията на ЕС трябва да се отличават с насърчаване на устойчиво развитие, основано на принципите на доброто управление, абсолютното зачитане на правата на човека и провеждане на политика на добросъседство, което предполага, че мирното съвместно съществуване между тези държави и техните съседи следва да бъде тяхна първостепенна задача. Във връзка с това искам да подчертая важната роля, която ще имат държавите от парламентарната асамблея ЕС–Източно съседство. Геостратегическата важност на региона, особено във връзка с доставките и транспортирането на суровини между Изтока и Запада, трябва да бъде значим фактор за сключването на бъдещи споразумения между ЕС и тези държави.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Неотдавнашният конфликт между Русия и Грузия, държава, която е декларирала, че желае да се присъедини към Европейския съюз и че споделя идеалите на ЕС, недвусмислено показва, че е необходимо да се дефинира стратегия за региона на Южен Кавказ. В исторически план, разоряван от кръвопролитни конфликти и несъмнено в рамките на сферата на интересите на Русия, Южен Кавказ предприема плахи стъпки към стабилизация. Все пак потенциалните източници на конфликти остават и с тях трябва да се занимаваме с възможно най-голяма сериозност и грижа; напрегнатите отношения между Армения и Азербайджан са красноречив пример. Надявам се, че Европейският съюз ще разшири това, което вече знае за региона, и ще допринесе за мира и напредъка сред народите от Южен Кавказ. Също така се надявам, че ЕС ще допринесе за възприемането и общото зачитане на свободата, демокрацията, основните права и принципите на правовата държава в региона.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Политиката на разширяване и укрепване на търговските, политическите и културните отношения на ЕС с трети държави подчертава стратегическата важност на държавите от Южен Кавказ: Армения, Азербайджан и Грузия. Като има предвид геостратегическото разположение на държавите, граничещи с могъщата Русия, Турция и Иран, Европейският съюз може и следва чрез своето влияние и сътрудничество да укрепва мира и сигурността в региона. Това ще бъде решаващо за гарантирането на най-добрите икономически условия за развитие, както културни, така и социални, наред с демократизацията на региона, който ще включва и Черно, и Каспийско море. Процесът на задълбочаване на отношенията, насочен към интегриране на държавите в Европейския съюз, със сигурност ще помогне да се подобри равнището на справедливостта, свободата и човешкото развитие. Също така подкрепям значението на една стратегия за развитие на енергийния пазар за ЕС, както се предвижда в доклада.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът относно необходимостта от стратегия на ЕС относно Южен Кавказ е още един етап от процеса на разпространяване на една ограничена гледна точка, за да се прикрият икономическите и геополитическите интереси в региона. Тази гледна точка се съсредоточава върху конфликта между Русия и Грузия от 2008 г. и върху проблема за територията и суверенитета на Русия над Южна Осетия и Абхазия.

Както самият докладчик казва, това, което е заложено на карта, е, че трите държави от Кавказ са важни за „транзита на енергийни ресурси“ и „енергийните доставки на ЕС“, от които Съюзът е силно зависим, и споразуменията за „свободна търговия“, за да направят „икономиката по-привлекателна за чуждестранните инвеститори“.

В контекста на тези интереси следва да се разбира скритата подкрепа за отново лансираната надпревара във въоръжаването и изграждането на военни арсенали в региона; ЕС участва в този процес, като се въвлича в дрънченето на саби между САЩ, НАТО и Русия. Мнозинството в Парламента участва в това лицемерие: Парламентът се изживява като рицар в блестящи доспехи, който защитава териториалната цялост на държавите, когато това се отнася за Грузия, но насърчи, подпомогна и продължава да подпомага процеса на отделяне на Косово от Сърбия.

  Jaromír Kohlíček (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Южен Кавказ е много интересен район, който е постоянна тема за обсъждане в Европа от вече двеста години. През целия този период между Русия, Иран и Турция е имало конфликт на интереси по тези места. Суровият релеф и богатата история подсказват, че там съществуват невероятни етнически и религиозни усложнения. Сега ЕС също откри този регион. Наистина е удивително как г-жа Талявини е успяла да придобие пълни познания за целия район, включително в исторически и съвременен план, на основата на преговорите в Грузия. Аз, всъщност, й се покланям дълбоко. Прекрасно е, че авторите на доклад относно необходимостта от развитие на стратегия на ЕС относно Южен Кавказ, са забелязали организация като ОССЕ. За съжаление, те очевидно не са успели да забележат отношенията между държавите в района и Иран, както и специфичните намерения на Турция в региона. Авторите очевидно са забравили „славната“ декларация относно независимата държава Косово и техните неприкрити атаки срещу Русия и непризнаването на местните избори в Абхазия и Южна Осетия включват формулировката „де факто управляващите органи в окупираните територии“. Това твърде много ми напомня за изводите на мисията на известния лорд Рънсинам в предвоенната Република Чехословакия. Въпреки това аз смятам, че ще бъде възможно в близко бъдеще съответните държави-членки да подобрят познанията си за тази част от Европа и да имат по-балансирано отношение за следващата сесия. По гореспоменатите причини групата GUE/NGL ще се въздържи от окончателното гласуване на резолюцията.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) За съжаление, този доклад относно необходимостта от стратегия на ЕС не е балансиран и аз вече споменах това в комисията по външни работи. Въпреки че комисията взе под внимание някои от моите изменения, аз все пак смятам, че докладът взема неправилна посока. Вместо да бъде заета неутрална и балансирана позиция по въпроса с Грузия, в него се използва реторика от външната политика на Съединените американски щати, които целят отслабването и изолирането на Русия. Във връзка с отношенията с Армения, и по-специално за положението в Нагорни Карабах, ЕС е променил позицията си. Това е напълно неразбираемо и следва да бъде осъдено. Докладчикът изглежда никога не е посещавал региона и затова не е могъл да формира собствено мнение за положението. По тези причини аз гласувах против доклада Кирилов.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах против изменение 7, защото така беше заличена съществена част от текста на доклада, в която Парламентът призовава Русия да зачита суверенитета и териториалната цялост на Република Грузия и неприкосновеността на нейните граници, които са международно признати. Там също така се осъжда признаването от страна на Руската федерация на независимостта на сепаратистките грузински региони Южна Осетия и Абхазия като противоречащо на международното право. Твърдото заявяване на тази позиция ще помогне да се избегне установяването на подобен прецедент в бъдеще.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ЕN) Радвам се, че всичко, което искахме, беше прието в комисията по външни работи и всички поправки, внесени от групите на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, на Европейската народна партия и на Зелените бяха приети. Окончателният вот, който беше положителен, беше много лесен за нас.