Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2037(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0165/2010

Внесени текстове :

A7-0165/2010

Разисквания :

PV 14/06/2010 - 19
CRE 14/06/2010 - 19

Гласувания :

PV 15/06/2010 - 7.15
CRE 15/06/2010 - 7.15
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0210

Пълен протокол на разискванията
Понеделник, 14 юни 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

19. Напредък в посока постигане на Целите на хилядолетието за развитие: средносрочен преглед за подготовка на срещата на високо равнище на ООН през септември 2010 г. (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател. − Следващата точка е разискването относно доклад (A7-0165/2010) на г-н Cashman относно напредъка в посока постигане на Целите на хилядолетието за развитие: средносрочен преглед за подготовка на срещата на високо равнище на ООН през септември 2010 г. (2010/2037(INI)).

 
  
MPphoto
 

  Michael Cashman, докладчик. (EN) Г-жо председател, в началото мога да кажа, че считам, че наистина трябва да ги наричаме не Цели на хилядолетието за развитие, а „предизвикателства на хилядолетието за развитие“. Толкова често думите се изплъзват от езика — Цели на хилядолетието за развитие — но дали някога всъщност се връщаме към това какво всъщност означават тези думи?

В далечната 2000 г., когато преживявахме времена на икономически разцвет, давахме обещания и поехме ангажименти. За съжаление, колеги, тези ангажименти все още не са изпълнени. Остават само 5 години до определената от нас 2015 г., когато трябва да сме се справили с тези основни предизвикателства.

Позволете ми да ги припомня. Основните предизвикателства са крайната бедност и гладът, достъп до начално образование за всички, равенство между половете, детска смъртност, здравословното състояние на майките, СПИН, маларията и туберкулозата, устойчивост на околната среда и световно партньорство за развитие — осем предизвикателства на хилядолетието за развитие, които все още си остават предизвикателства. И сега, през тази седмица, ЕС ще се събере с надеждата да представи обединена позиция преди пленарното заседание през септември пред ООН в Ню Йорк.

Трябва да кажа обаче, че сигналите са обезпокоителни. Липсва ангажимент за тези 0,7% от нашия брутен национален доход, които казахме, че ще заделим, за да посрещнем предизвикателствата. В някои от най-слабо развитите страни сме много далеч от постигане на целите, които трябваше да сме постигнали още по средата на пътя.

Постигнат е известен напредък и, да, инвестициите, които направихме — използвам този термин много предпазливо — дават добри резултати. Налице са подобрения при здравословното състояние на майките. Равнищата на детската смъртност са все по-ниски и, да, броят на умиращите деца постепенно намалява.

Проблемът ни обаче е, че не само се нуждаем от повече пари, за да изпълним тези ангажименти, а че сега се нуждаем и от допълнително финансиране за справяне с проблемите, свързани с измененията на климата, които разклащат позициите ни в развиващите се и най-слабо развитите държави.

Ето защо в своя доклад съм се спрял не само на това, което сме направили до момента, но и на това колко още ни остава да направим. А това означава, да се спрем на големия проблем, който имаме в европейските институции, от една страна, с политиките, които целят постигане на положителна промяна, а от друга страна, с политиките, които противоречат и пречат на тази цел.

Да вземем например търговията, общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството. Без последователност на политиките нашите инвестиции в тези държави никога няма да доведат до положителни резултати. А това са инвестиции. В наш икономически интерес в дългосрочна перспектива е да се отървем от тези Цели на хилядолетието за развитие, да ги постигнем и да се избавим от проблемите, които тегнат като проклятие над живота на хората по света.

Това, което искам да видя, е ръководната позиция на ЕС. Не минимума, за който могат да се споразумеят, а обещание за 0,7% от брутния национален доход, ангажимент за допълнително финансиране и не искаме преформулиране на отвъдморската помощ за развитие. Не трябва да има „изглаждане на ръбовете“.

Ето защо тази вечер ни предстои интересно разискване. Искам да благодаря на неправителствените организации в Европа, че подкрепиха моя доклад. Иска ми се тази вечер и особено при гласуването утре да оставим настрана политическите си различия. Това няма да бъде перфектен доклад. Нищо, което се изготвя тук, не е перфектно, но ми позволете да кажа следното: нека сега не използваме политическите различия между партиите, за да се отдалечим от отговорността за постигане на единна позиция в ООН и на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г.

 
  
MPphoto
 

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, силата и значението на Целите на хилядолетието за развитие идват от това, че са колективен ангажимент за споделени цели за развитие. Те са като обща рамка за координиране и проверка на международните дейности за развитие. Те спомагат за галванизиране на усилията за развитие и за осигуряване на възможности за милиони хора по света

Въпреки впечатляващите печалби обаче като цяло има постигнат напредък по отделните цели, но в отделните региони и развиващите се страни напредъкът е различен. Годината 2010 наистина е крайъгълен камък. Необходимо е да помислим върху това какво сме свършили правилно и къде сме допуснали грешки, какви са основните ни успехи и неуспехи след подписването на Декларацията на хилядолетието.

Важно е да намерим и най-добрия подход към следващата фаза и към ускоряване на напредъка в областите, които изостават най-сериозно. От критична важност е и да постигнем напредък в посока по-успешно и устойчиво постигане на Целите на хилядолетието за развитие. Укрепването на държавните институции, политики и системи за предоставяне на услуги ще бъде от съществено значение, както и избягването или смекчаването на шоковете и насърчаването на икономически растеж на широка основа.

Отличният доклад на г-н Cashman отговаря на споменатите въпроси и дава сериозни насоки на Европейския съюз при подготовката за срещата на ООН на високо равнище през септември и след това.

Доволен съм да видя, че има сериозна степен на сближаване между доклада на г-н Cashman и съобщението на Комисията, план за действие с 12 точки в подкрепа на Целите на хилядолетието за развитие. Трябва да се съобразим с ангажиментите си за отпускане на помощ за развитие от 0,7% от брутния национален доход най-късно до 2015 г. Трябва да превърнем ефективността на тази помощ от добра идея в осезаема реалност. Трябва да гарантираме, че последователността на политиките за развитие ще се превърне в мощен инструмент, с който да направляваме процеса на вземане на решения в ЕС. Необходимо е да обърнем специално внимание на най-изоставащите държави, както и на онези, които се намират в ситуация на конфликт или уязвимост. Необходимо е да обърнем специално внимание на Целите на хилядолетието за развитие, по които има най-сериозно изоставане и в същото време да приложим интегриран цялостен подход към последните.

Съгласен съм до голяма степен, че управлението играе основна роля за успешното постигане и устойчивостта на Целите на хилядолетието за развитие. Ангажиментът за ефективно управление е задължително условие за провеждането на всяка стратегия и политика за обществено развитие. По отношение на другите ангажименти се нуждаем от по-голяма степен на предвидимост и ефективност, за да подкрепим ръководените от държавите тенденции, които стимулират икономическия растеж и повишават публичните инвестиции в образование, здравеопазване и инфраструктура, допринасят за успеха на чистата енергия и насърчават развитието на нисковъглеродната икономика. Помощта ни трябва да действа като катализатор за ускоряване на процеса на мобилизиране на финансови ресурси за финансиране на Целите на хилядолетието за развитие.

Искам накратко да се спра и на обсъжданията, които проведохме днес в Съвета по външни работи. Аз съм изключително доволен от направените заключения. Заявена е категорична решителност да изпълним ангажимента за официална помощ за развитие от 0,7% до 2015 г. Съветът прие равенството между половете и овластяването на жените да бъдат включени в плана за действие на ЕС за период 2010-2015 г. Предложеният от Комисията план за действие на ЕС с 12 точки във връзка с Целите на хилядолетието за развитие също беше разгледан.

Съветът се съгласи да предприеме реална стъпка напред по отношение на ефективността на помощите, като призова Комисията да представи конкретни предложения. Считам, че без да бъдем самодоволни, това представлява пакет, който ще ни даде възможност да служим за пример в Ню Йорк. Той в никакъв случай не е перфектен, но осигурява база за постигане на напредък. Отново искам да поздравя Парламента за доклада относно Целите на хилядолетието за развитие.

 
  
MPphoto
 

  Alf Svensson, от името на групата PPE.(SV) Г-жо председател, преди всичко искам да благодаря на г-н Cashman за приятната компания по време на обсъждането на тези изключително актуални и важни въпроси. Желая също така да кажа, че за мен като стар шведски парламентарист беше интересно да бъда тук, в Европейския парламент, и да стана свидетел на опитите за постигане на консенсус. Не очаквахме, че нашите групи ще успеят да постигнат пълно споразумение.

Сега г-н Cashman казва — и аз съм напълно съгласен с него — че се нуждаем от повече ресурси. Въпреки това не считам, че същото винаги трябва да е свързано с увеличаване на данъците. Бих казал следното: дайте на предприемачите свобода на действие и им осигурете възможности в бедните държави, за да могат да се създадат работни места. Не считам също така, че предложеният от г-н Cashman меморандум е разумен ход. Въпреки това искам да подчертая това, което гласи параграф 47, който горещо ни призовава да се захванем с дискриминацията срещу някои групи, която може да се открие в редица бедни държави. Това е нещо, което аз и със сигурност много други хора считат, че е въпрос, на който трябва да се отдели много повече време при нашето обсъждане на Целите на хилядолетието за развитие.

Говори се за 0,7%. Много искам да говорим за 1% от брутния национален доход, защото считам, че богатите държави всъщност носят отговорност да гарантират, че поне могат да постигнат този размер. Има и нещо друго. Не вярвам, че е много мъдро да вземаме решение, че държавите трябва да постигнат целта за 0,7% дори и да искаме, защото считам, че в много отношения това би било загуба на време.

Тези въпроси обаче са спешни и от морална гледна точка са най-актуалните въпроси, с които Парламентът може да се занимава. Фактът, че хората умират от глад и жажда, трябва да бъде неприемлив за всички членове на Европейския парламент.

 
  
MPphoto
 

  Corina Creţu, от името на групата S&D.(RO) Както беше подчертано по-рано, икономическата и финансова криза, която преживяваме, оставя сериозна следа върху целите, приети от държавите-членки като част от Целите на хилядолетието за развитие. Ето защо високо ценя реалистичния, логичен подход, възприет от автора на доклада г-н Cashman.

С радост отбелязваме, че 10 години след определяне на Целите на хилядолетието за развитие, е постигнат голям напредък в борбата с крайната бедност, глада и ХИВ вируса, макар постигнатото да не е достатъчно. При определянето на критичните точки в процеса на постигане на Целите на хилядолетието за развитие докладът на г-н Cashman предлага варианти, с които да се сложи край на пилеенето на средства, заделени за помощта за развитие, като се използва сложна, но балансирана комбинация от законодателни и финансови мерки, както и пазарни механизми.

Искам да подчертая преди всичко колко съм доволна, че в доклада прочетох, че се отправят препоръки към Европейския съюз да разпредели най-малко половината от отпуснатата помощ за най-слабо развитите държави и да се определят групите в най-тежко положение в тези държави с конкретен фокус върху състоянието на жените, децата и хората с увреждания, както и да се включат по-ефективно интересите на тези уязвими групи в стратегиите за развитие. Състоянието на групите в много региони е критично.

През септември тази година, както вече беше споменато, на срещата на ООН на високо равнище, надявам се, ще ни представят по-подробен преглед на ситуацията относно помощта за развитие. Всъщност докладът на г-н Cashman изразява много добре структурирано становище, базирано на философия, вдъхновена от устойчивото развитие.

 
  
MPphoto
 

  Leonidas Donskis, от името на групата ALDE.(EN) Г-жо председател, надявам се колегата Michael Cashman и останалите колеги ще вземат предвид бележките ми като допълнение и като знак за одобрение, а не като преразглеждане. Целите на хилядолетието за развитие ни дават уникална възможност да разгледаме състоянието на хората в началото на 21 век. Ето защо е от критична важност да представим нова и свежа перспектива, вместо да предлагаме тази от 20 век. Факт е, че в днешно време не е възможно да има развитие без сигурност и обратно. Ето защо се опитахме да предложим по-балансиран подход към Целите на хилядолетието за развитие, като обръщаме повече внимание на региони като Централна Азия, в който бедността върви ръка за ръка с липсата на безопасност, несигурност, нестабилност, принудителен детски труд и дори робство.

Освен автократичните режими в Узбекистан и Туркменистан наскоро избухна и етническо насилие в Киргизстан. Извънредно тежкото положение, съчетано с нестабилност и насилие, може да доведе до хуманитарна катастрофа в региона. Ако се нуждаете от доказателство, че не може да съществува трайно и устойчиво развитие без сигурност, то тук можете да го намерите.

Освен това не можем да забравим крайните форми на бедност в европейски държави като Молдова и Албания. Да вземем например някои от сериозните проблеми, свързани със здравеопазването. В Украйна и Молдова 300 от 10 000 души страдат от туберкулоза. Споменатите по-горе държави не попадат в категорията на най-слабо развитите страни, но със сигурност могат да бъдат причислени към развиващите се страни.

Ако Целите на хилядолетието за развитие не обхванат най-нестабилните държави и държавите с най-ниска степен на сигурност, никога няма да постигнем истински социален и морален ред там. Ето защо настъпи моментът да разширим хоризонта си. Макар Африка на юг от Сахара да е от изключително важно значение за нас, не можем да ограничим Целите на хилядолетието за развитие единствено до този добре познат контекст. Изправени сме пред нови предизвикателства и трябва да им отговорим. И накрая, но не на последно място, Целите на хилядолетието за развитие са неделима част от необходимостта да се даде възможност на най-слабо развитите, развиващите се и най-незащитени държави да могат сами да формират бъдещето си.

 
  
MPphoto
 

  Judith Sargentini, от името на групата Verts/ALE.(NL) Да поздравим с добре дошъл, г-н Пиебалгс, член на Комисията, отговарящ за развитието. Искам до Вас да видя г-н Де Гухт, член на Комисията, отговарящ за търговията, тъй като сега в Парламента се опитваме през следващите пет години да наваксаме изгубеното. Във всички случаи Целите на хилядолетието за развитие изостават и все пак всички сме се подписали под тях, дали сме обещания. Обещахме и все още си спомням лозунга от времето, когато работих за организации за развитие —„Да пратим бедността в историята“. Историята обаче предстои да бъде написана.

И все пак това може да се постигне. Може да говорим за помощи в размер от 0,7% от брутния ни национален продукт или дори за повече. Можем да говорим за нови видове финансова помощ, макар че това става все по-сложно във времена на икономическа криза. И все пак, това, за което наистина трябва да говорим, са различните средства за съвместно съществуване чрез лоялна търговия. Сега се потупваме по рамото, че предоставяме най-голям процент помощи за развитие в света, но всъщност трябва да се потупваме по рамо за това, че сме най-големият потребителски пазар.

Ако се занимавахме със справедлива търговия, голяма част от помощта вероятно нямаше да бъде необходима. Все пак, все още изглежда сякаш е по-просто да се осигурява помощ, отколкото да се предприемат действия, за да се спре подбиването на цените на дребните производители в Африка. Ако бяхме ограничили възможностите многонационалните компании да укриват данъци, много от хазните в Африка щяха да са в по-добро състояние. Също така, когато гледам нашите списъци за гласуване за резолюцията, с всичките плюсове и минуси, се питам какво се случи с големия жест, какво се случи с нашия сигнал, че наистина ще постигнем Целите на хилядолетието за развитие в рамките на пет години?

 
  
MPphoto
 

  Nirj Deva, от името на групата ECR.(EN) Г-жо председател, нашият докладчик е свършил отлична работа и прикани Парламента да даде 100% подкрепа за доклада и за усилията ни в ООН. Моята група ще даде 99,9% подкрепа, поради някои различия в становищата.

Продължаваме да говорим за Целите на хилядолетието за развитие. Какви са тези цели? Всъщност има осем Цели на хилядолетието за развитие, а считам, че трябва да са повече. Ако имахме повече, щяхме да сме постигнали някои от целите, които се опитваме да постигнем по-бързо. Едно от нещата, което е най-важно за премахване на бедността, е да имаме дялово участие, да притежаваме нещо, да имаме своя собственост или да имаме малък бизнес.

Колегите са пътували в чужбина и докато са пътували в своите коли с климатици по пътя са видели милиони, милиони бедни квартали в развиващите се страни и стотици и хиляди малки предприятия — гаражи, магазини, работилници, различни хора, които правят различни неща. Проблемът е, че нито един от тези бедни квартали или нито едно тези предприятия не са регистрирани. Те нямат капиталова стойност. Ако можехме да рекапитализираме тези имоти и тези предприятия, щяхме да сложим в ръцете на лидерите на развиващите се страни капиталови активи в размер девет трилиона долара. Да, девет трилиона. Това е повече от целия дълг, за който се притесняваме в Европа, и повече от стойността на пазарите на акции в Ню Йорк, Лондон и Токио.

Ние обаче не сме открили начин да капитализираме тази собственост или тези предприятия. Те са извън правната система. Ако можехме да направим това, щяхме да премахнем бедността по-бързо. Това се случи в други части на света.

 
  
MPphoto
 

  Gabriele Zimmer, от името на групата GUE/NGL.(DE) Г-жо председател, изказвам благодарностите си конкретно към г-н Cashman за това, че внесе доклада, който получи голяма подкрепа, когато го приехме в комисията по развитие, и се надявам като Парламент заедно да успеем непосредствено преди заседанието на Съвета категорично да заявим, че считаме Целите на хилядолетието за развитие са изключително важни.

Очакваме също така държавите-членки да са наясно със задълженията си за изпълнение на Целите на хилядолетието за развитие, и по-специално с поетите от тях задължения, а именно да плащат съответния дял за помощта за развитие. Г-н Cashman много правилно отбеляза, че като Европейски съюз ние имаме дефицит от 20 млрд. евро. Това, което трябва да излезе на преден план, е едно много ясно послание, че ние се борим тези Цели на хилядолетието за развитие да бъдат изпълнени до 2015 г. и че няма да позволим този срок да се отложи за по-късна дата, използвайки редовното оправдание, че в крайна сметка като държави-членки няма да можем да го спазим поради ефектите от кризите, и ще бъдем напълно оправдани за това. Фактът обаче, че повече от един милиард души живеят в бедност и глад, а живеещите само в бедност са дори 1,5 млрд., доказва, че през последните години бедността дори се е повишила в някои региони на света, в района на Африка на юг от Сахара например, не ни остава друга възможност освен категорично да настояваме за постигане на целите си в тази посока.

Ето защо искам да ви приканя, уважаеми колеги, и най-вече вас от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), да не омаловажавате доклада, внасяйки вашите изменения. Докладът представлява балансирана смесица от реални искания, изисквания и необходимия натиск, който трябва да упражним, като не трябва да отменяме нищо от нито една част от него.

На места дори бих отишла още по-далеч. Бих отправила също така някои много по-конкретни искания да не подписваме или да не позволяваме да влиза в сила никакъв друг договор, който не служи за изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие. Считам, че сме затворили кръга. Ние не просто се нуждаем от последователна политика в рамките на политиката за развитие, но е важно и политиката на ЕС като цяло да се ангажира по осезаем начин с борбата срещу бедността и изоставането в развитието.

 
  
MPphoto
 

  Gerard Batten, от името на групата EFD.(EN) Г-жо председател, всички са съгласни с Целите на хилядолетието за развитие, формулирани през 2000 г., и няма човек, който да не е изумен от липсата на връзка с реалността на твърдението, че тези цели могат да бъдат постигнати до 2015 г.

Отделно от напълно нереалистичните срокове за постигане на тези гигантски цели в доклада се посочва и размерът на средствата, които трябва да се изразходят.

Откъде ще дойдат тези средства? Повечето държави в Европа, включително Великобритания, са на ръба на фалита, като единственият изход от тази ситуация е драстично намаляване на публичните разходи. При тези обстоятелства единственият начин да помогнем на по-бедните държави да станат по-богати и да намалим изобилието от социалните им проблеми е да стимулираме световната икономика.

Не трябва да обмисляме повече начини за облагане с данъци на предприятията, които все още имат печалби, и да ги принуждаваме да излизат извън границите и контрола на ЕС. Вместо това трябва да направим следното: да намалим търговските бариери в ЕС и протектионистичните мерки, които ограничават търговията с по-бедните нации; да премахнем непрекъснато увеличаващото се бреме на регулациите и бюрокрацията, които задушават предприятията в Европа; да отменим единната европейска валута и да позволим на държави като Полша, Италия, Ирландия, Гърция и Испания да се върнат към световната икономическа реалност.

И, разбира се, Обединеното кралство трябва да напусне Европейския съюз възможно най-бързо.

 
  
MPphoto
 

  Santiago Fisas Ayxela (PPE).(ES) Г-жо председател, госпожи и господа, борбата с бедността и останалите Цели на хилядолетието за развитие трябва да ни обединяват. Ето защо съжалявам, че някои политически групи поставиха въпроси, които биха затруднили постигането на това единодушие.

Има морални въпроси като предлагането на аборта като метод за контролиране на раждаемостта или икономически въпроси като въвеждането на данък върху валутните транзакции. Считам, че би било трудно да се въведе, контролира и събира такъв данък и ако не се приеме повсеместно, особено в основните финансови блокове, транзакциите ще бъдат изнесени в страните, където той не се начислява.

Съжалявам, че докладът, който има много положителни страни, няма да получи единодушната подкрепа на всички политически групи заради тези конкретни въпроси.

 
  
MPphoto
 

  David-Maria Sassoli (S&D).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, благодаря на докладчика, г-н Cashman, за свършената работа и за това, че ни напомни колко е важна срещата на върха в Ню Йорк.

Пред Европа се разкрива голяма възможност — да се представи като световен партньор в областта на развитието. Информацията, с която разполагаме, все още е обезпокоителна. През 2009 г. един милиард души страдат от хроничен глад, а с днешната икономическа криза броят им нараства. Към това трябва да добавим и щетите, причинени от измененията на климата — фактор, който продължава да задълбочава проблемите, които се опитваме да държим под контрол.

Трябва да признаем, че целите, които сами си определихме през 2000 г., със сигурност бяха амбициозни и можеха да се изпълнят единствено от държавите-донорки. В светлината на тези ангажименти към развиващите се страни е жалко, че сме свидетели на това как някои европейски държави сериозно изостават с изпълнението на договорените ангажименти. Разочароващ е и фактът например, че приносът на моята държава — Италия — сега става все по-малък — 0,16% от БВП.

Трябва да въведем обвързващ ангажимент за всички държави, за да достигнем 0,7 % от БВП до 2015 г., както е определено от Европейската комисия. Всички държави трябва да чувстват, че изпълнението на този ангажимент е техен морален дълг и политическо задължение. Изключителната работа на докладчика, г-н Cashman, дава възможност на Европейския парламент да играе ключова роля, за да се защити достойнството на хората.

 
  
MPphoto
 

  Franziska Keller (Verts/ALE).(EN) Г-жо председател, Целите на хилядолетието за развитие със сигурност не са идеални, но това, което ги прави ценни и различни, е, че напредъкът по изпълнението им трябва да може да се измерва, и благодарение на това можем да разберем, че в момента изоставаме и трябва да увеличим усилията си.

Институциите на ЕС, в това число и нашата, могат да направят много за постигане на тези цели. Например можем да използваме реформата в политиката в областта на рибарството, за да подкрепим рибарите в развиващите се страни, вместо компаниите за промишлен риболов. Можем да използваме реформата в общата селскостопанска политика, за да се концентрираме върху устойчивото селско стопанство и да премахнем всички пречки и косвени субсидии за износ, и можем да спрем Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), за което Комисията все още не е представила доказателства, че то няма да пречи на достъпа до лекарства и трансфера на технологии. И накрая, трябва да признаем, че не можем да постигнем целта за здравословното състояние на майките, без да имаме права на жените.

Всички тези примери показват, че политиката за развитие е нещо повече от ограничена област. Аспекти на политиките за развитие могат да се открият във всички наши комисии и трябва да имаме това предвид. Без последователност на политиките — и не просто някаква последователност, а последователност на политиките за развитие, както се посочва в член 208 на Договора от Лисабон — няма да стигнем до никъде. Това също трябва да бъде отчетено при изграждането на ЕСВД.

В заключение, искам да зная какви са плановете на Комисията за ангажиментите, които ще последват след Целите на хилядолетието за развитие — нещо, което също ще трябва да обсъдим на някакъв етап.

 
  
MPphoto
 

  Elie Hoarau (GUE/NGL). (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, трябва да признаем със съжаление, че на две трети от пътя сме много далеч от първоначалните цели, определени чрез Целите на хилядолетието за развитие. Въпреки че се намираме в период на криза, най-малкото, което можем да направим, е да поискаме всички развити страни, включително Европейският съюз, да спазят обещанията си, и най-вече тези към бедните страни, като дадат 0,7% от техния брутен национален доход за помощи за развитие.

Освен това съгласно споразуменията за икономическо сътрудничество между ЕС и държавите от Африка Карибския и Тихоокеанския басейн, които проследявам стриктно като член на Съвместния парламентарен комитет, е заделен твърде голям дял за търговия за сметка на програми, които дават възможност Целите на хилядолетието за развитие да бъдат постигнати. Според мен е необходимо да преразгледаме тази ситуация в полза на Целите на хилядолетието за развитие в рамките на тези споразумения.

 
  
MPphoto
 

  Cristian Dan Preda (PPE).(RO) Като начало искам да подчертая, че считам, че е изключително важно ЕС да насърчи създаването на амбициозен план за действие по време на обзорната конференция в Ню Йорк. Трябва също така спешно да приеме конкретни нови мерки, които да ни дадат възможност да спазим всичките си обещания за солидарност по отношение на групите в най-неблагоприятно положение в световен план.

От тази гледна точка, приетото днес заключение от Съвета бележи стъпка в правилната посока, защото, бих казал, че Европа трябва да остане в челните редици на борбата с бедността и надежден партньор в световния пакт за развитие, в който се включи, като прие Целите на хилядолетието за развитие. За постигането им се нуждаем, както всички знаете, не само от това да намерим нови ресурси за помощи за развитие, но също и от политическа воля, за да превърнем въпросните цели в реалност.

От една страна, считам, че е настъпил моментът да обмислим автоматичното включване на подход, основан на правата на човека, към всички мерки, приети с цел постигане на Целите на хилядолетието за развитие. Зачитането на правата на човека и използването на механизми за насърчаване на отчетността са изключително важни с оглед подобряването на условията на хората, живеещи в бедност, и в крайна сметка за постигане на Целите на хилядолетието за развитие.

Искам също да очертая някои проблемни области от доклада на г-н Cashman. Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) не може да приеме едностранното въвеждане на данък от типа „Тобин“, както се посочва в параграф 8, защото е трудно това да се съчетае с идеята за финансиране на световни обществени блага. Освен това е трудно да подкрепим идеята за отписване на дълговете на развиващите се страни, изложена в параграф 13, когато се водят разисквания за необходимостта тези държави да поемат своята отговорност за процеса на развитие и да постигнат Целите на хилядолетието за развитие.

И накрая, параграф 42 разглежда проблемите, свързани с личната свобода на съвестта. Не считам за правилно да налагаме на държавите-членки позиция, която да заемат по отношение на аборта.

 
  
MPphoto
 

  Norbert Neuser (S&D).(DE) Г-жо председател, госпожи и господа, постигането на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г. в голяма степен зависи от това колко средства отпускат богатите индустриализирани страни за борбата с глада и бедността, намаляването на детската смъртност и смъртността на майките и борбата с маларията и СПИН.

Заключението ни се избистря. Обещанията ни няма да бъдат изпълнени. Преди финансовата криза ние в Европа, като богати индустриализирани нации, бяхме обещали на най-бедните държави 50 млрд. щатски долара за тази година (2010 г.), но те ще получат значително по-малко: около 36 млрд. щатски долара. Дори договореният план за действие от 12 точки, според който богатите държави искат да дадат 0,7% от техния брутен национален доход за помощ за развитие, няма да бъде изпълнен. Някои държави дават добър пример, но моята — Германия — не се представя добре. Трябва да последваме примера на други държави като Швеция, Люксембург, Белгия, Ирландия, Обединеното кралство и дори Испания.

 
  
MPphoto
 

  Enrique Guerrero Salom (S&D) (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, г-н Cashman, през 2000 г. уточнихме и определихме целите, които трябва да постигнем, за да се борим с бедността, изключването и неравенството, но също така направихме нещо още по-важно — поехме конкретни ангажименти и създадохме световен стимул, който беше подкрепен от правителства, неправителствени организации и самите развиващи се страни.

Оттогава насам постигнахме напредък, но не достатъчен, а кризата ни тегли назад. Преди малко ни беше представена егоистичната евроскептична перспектива, от която имахме нужда, за да се върнем към реалността. Искам да кажа, че днес реализъм означава да се борим със световната реалност; означава да подкрепим този доклад утре на пленарно заседание и да подкрепим Съвета, който във второто си заключение от днешното си заседание каза, че е възможно целите да бъдат постигнати до 2015 г., както определихме през 2000 г.

 
  
MPphoto
 

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE).(RO) Искам да се спра на параграф 22 от предложението, който призовава Европейският съюз да сложи край на субсидиите за износ и други вредни аспекти на нашата земеделска политика. Считам, че подобен подход е рискован, тъй като европейската селскостопанска политика не може да оцелее без субсидии, особено във време на сериозна икономическа криза и сериозни колебания на цените.

Във всички случаи европейските селскостопански производители понасят огромната тежест на определените условия за качество на продуктите и хуманно отношение към животните, които трябва да спазват. Считам, че премахването на субсидиите за експорт, под каквато и да е форма, ще бъде грешка, която ще има сериозни последици, и ви призовавам, уважаеми колеги, да гласувате против този параграф.

 
  
MPphoto
 

  Mairead McGuinness (PPE).(EN) Г-жо председател, благодаря на докладчика, г-н Cashman, за доклада и за пламенния начин, по който го представи.

Благодаря най-вече за параграфи 48, 49 и 50 относно продоволствената сигурност. Всъщност считам, че пояснителните бележки са много по-силни от параграфите в доклада, защото имаме истински проблем в Европейския съюз. Изразходваме все по-малка част от нашия бюджет за помощи за развитие там, където има най-голяма нужда, а именно за полупазарните стопанства и дребните селскостопански производители. Данните, които бяха включени и в нашата резолюция относно продоволствената сигурност през януари 2009 г., са, както следва: намалихме помощта за развитие, определена за селското стопанство от 17% през 1980 г. на едва 3% през 2006 г.

Вероятно Комисията ще ни каже какви действия предприемат по този въпрос — виждам утвърдително кимане и това ме радва — както и по отношение на това да накарат правителствата в африканските държави да признаят, че гладът е факт в селските райони, където хората всъщност могат да се занимават със земеделие, ако имаха съответните инструменти.

Не съм съгласен по същество с параграф 22 и вие знаете причините за това. Не трябва да се спираме на това, проблемът не е във възстановяването на средства за износ.

 
  
MPphoto
 

  Kriton Arsenis (S&D).(EL) Г-жо председател, искам да благодаря на г-н Cashman за изключителната работа, която е свършил. Всички наистина трябва горещо да подкрепим доклада и да изпратим послание към държавите-членки, че трябва да изпълнят ангажиментите си за изпълнение на целите на хилядолетието, за да се борим с бедността.

В разгара на икономическата криза, която — нека не забравяме — може да ни навреди, но също така вреди и на развиващите се страни, често продуктите, които не консумираме, са тези на развиващите се страни, а в тях бедността нараства, и всички тези показатели за нещата, с които искаме да се справим чрез Целите на хилядолетието, нарастват.

В същото време измененията на климата, които ние причинихме, влошават достъпа до храна, вода и услуги в здравеопазването, както и самото здраве. Ето защо се нуждаем от допълнителни ресурси, с които да се борим с измененията на климата и да помагаме на тези държави да се приспособят към тях.

В същото време обаче трябва да останем верни на Целите на хилядолетието. Ето защо тези ресурси трябва да бъдат независими. Одобрявам направената от г-жа Хедегаард декларация, че Комисията се присъединява към този призив.

 
  
MPphoto
 

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, трудно е да се отговори на призива на докладчика г-н Cashman. Той призова всички групи да оставят партийните си различия настрана и да подкрепят доклада, въпреки факта, че докладът съдържа някои елементи от чисто идеологическо естество.

Например параграф 42 от доклада относно ангажимента за безопасен аборт и семейно планиране намеква за принципи, които не можем тайно да споделяме. Като Европа ние не призоваваме държавите да финансират живот или да финансират отговорното майчинство и бащинство или да подкрепят непрекъснатите бременности, а ги приканваме да финансират инструмент за прекратяване на бременност като контрацептив или като инструмент за планиране на раждаемостта и населението.

По този въпрос ние никога не можем да бъдем съгласни. Категорично заявяваме, че не сме съгласни с каквато и да е форма на евгеника от страна на държавите, която насърчава смърт, а не живот, която подкрепя прекратяването на бременността и въпреки това не подкрепя онези, които избират да я прекратят заради неравностойно социално-икономическо положение.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Papanikolaou (PPE).(EL) Г-жо председател, благодаря на докладчика за отличната работа, която е свършил. Всъщност невъзможността да постигнем средносрочните цели трябва да бъде причина за сериозни притеснения както поради показаното от някои държави-членки нежелание, така и поради обективната икономическа слабост, причинена от кризата.

Позволете ми да се спра на нещо конкретно: средносрочна цел 8, която се отнася до помощта за развитите за развиващи се държави — въпрос, на който няколко колеги вече се спряха. Макар че средносрочната цел беше да увеличим помощта за развиващите се държави на 0,56% от БВП, днес сме достигнали до едва 0,3% на световно равнище, т.е. половината от планираната цел и само 0,4% на европейско равнище. Към това можем да добавим и етичната дилема за това дали ресурсите, с които разполагаме, се насочват там, където има нужда, към онези, които наистина се нуждаят, и дали не се пилеят посредством корумпирани практики и правителства.

Накрая искам да подчертая, че се нуждаем от философия за развитие, от икономически подход към тази ситуация, а не просто понякога от смекчаване на вината, която развитите страни изпитват към развиващите се държави.

 
  
MPphoto
 

  Franz Obermayr (NI).(DE) Г-жо председател, Целите на хилядолетието за развитие без съмнение са важни, ако искаме да гарантираме, че най-бедните сред бедните страни ще могат да живеят достойно в собствените си държави. Всеки, който има разумно основание за оцеляване в родната си страна, няма да има нужда да се оставя в ръцете на контрабандисти на хора. Искам да обърна особено внимание и на борбата със сериозните болести, особено онези, засягащи майките и децата. Във връзка с това обаче трябва да напомним на фармацевтичната индустрия за задължението й и да гарантираме, че може да се осигури интензивно предлагане на генерични лекарства.

От друга страна, ако ще осигуряваме помощи за развитие, трябва да очакваме и сътрудничество. Във връзка с това очаквам сътрудничество от получателите на помощи във връзка с репатрирането на нелегални мигранти в съответните им страни по произход. И накрая, необходимо е също да се погрижим да гарантираме, че средствата се използват рационално и разумно. Спечелените с тежък труд пари на данъкоплатците не трябва да изчезват по мистериозни канали.

Едно нещо е напълно ясно: производственият капацитет на нашите държави-членки е сериозно ограничен и колкото по-бързо се възстанови, т.е. колкото по-бързо се възстанови ЕС, толкова по-скоро ще имаме възможност да предоставяме устойчива помощ в дългосрочен план.

 
  
MPphoto
 

  Karin Kadenbach (S&D).(DE) Г-н председател, искам да благодаря най-вече на г-н Cashman. Помощта за развитие и борбата с бедността не трябва да бъдат под формата на благотворителна политика чрез прилагане на принципа „поощрение-наказание“ например. Обратно, нуждаем се от надеждни, предвидими, устойчиви рамкови условия, които да дадат на хората възможност да живеят и работят в поносима среда и да печелят прехраната си. Не трябва просто да гледаме безличните цифри, а засегнатите хора и техните съдби. Не трябва да хабим енергията си, за да се извиняваме защо не можем или не искаме да изпълним задълженията си. Вместо това трябва да я използваме, за да проведем сериозно разискване по внесените предложенията за финансиране на помощта за развитие — например за данъка върху финансовите транзакции.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Roberta ANGELILLI
Заместник-председател-

 
  
MPphoto
 

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, разискването беше забележително. Ще се спра само на няколко неща, които, струва ми се, трябва да бъдат изяснени.

Целите на хилядолетието за развитие трябва и могат да бъдат постигнати и заявявам това напълно отговорно. Това не е само моето становище, а и становището на ООН. Това е становището на развития и развиващия се свят и ние трябва да положим усилия.

Важно е също така, че Парламентът призовава много настоятелно за ангажимент от 0,7% от брутния национален доход. Зная, че е част от суверенитета на всяка държава сама да взема решения за бюджета си, но ако Парламентът не призове за това, кой друг ще го направи с толкова силен глас? Вярно е, че трябва да се отчитаме, но Парламентът има големи правомощия по въпроса. Не бива да подценявате силата си по темата и считам, че е много важно да направим това.

Считам за важно да заздравим връзките си с държавите от Африка на юг от Сахара. Зная, че е имало много разочарования, но тъй като съм нов в тази работа и наистина се опитвам да обхвана всички сложни въпроси с колониалното им минало, годините на Студената война и развитието им, считам, че Африка на юг от Сахара заслужава особена грижа и внимание.

Важно е да обърнем внимание на въпроса с търговията, но знаем, че до сега тези едностранни приоритети за търговията не са допринесли за развитието на държавите. Не бяха достатъчни и в регионалната търговия и нашия подход сега е наистина да създадем условия за справедлива търговия, инвестиции за търговия, и по-конкретно регионалната търговия. Считам, че това е правилният подход и ние трябва да го заздравим. Ще работя съвместно с колегата от Комисията, отговарящ за търговията. За кратко той отговаряше за развитието, а и приема проблемите много присърце.

Укриването на данъци и незаконните потоци са важен въпрос, но считам, че страните от Г-20 и ние носим част от отговорността за изграждането на силна глобална система, за да направим укриването на данъци и незаконните потоци невъзможни. В нашите проекти отделяме и особено внимание, за да насърчим регистрирането на собствеността, защото определено растежът е невъзможен без регистър на собствеността и правни системи, които да го поддържат.

По отношение на селските райони и продоволствената сигурност е вярно, че те са във фокуса на нашата политика, но част от средствата за продоволствената сигурност идват чрез нашата бюджетна подкрепа и поради това статистиката не винаги ги отразява точно. Трябва да помислим как по-добре да ги отразяваме, но е демонстриран ясен ангажимент от нашето съоръжение за храните и средствата, определени за неговото изграждане.

Желая да приключа изказването си с призива, отправен от Michael Cashman: че докладът наистина заслужава подкрепата на всички партии. Зная, че някои въпроси са противоречиви, но те не трябва да разделят Парламента при оказване на сериозна подкрепа за доклада. Нуждаем се от тази подкрепа, защото обществото има нужда от нея, и ако Парламентът даде изумителна подкрепа за доклада, за общностите, които се интересуват от политиката за сътрудничество за развитие, наистина ще бъде по-лесно да дадат тласък на дневния ред и да постигнат по-голям успех.

 
  
MPphoto
 

  Michael Cashman, докладчик. (EN) Г-жо председател, г-н член на Комисията, искам да Ви благодаря за заключителните слова. Напълно съм съгласен с Вас.

Разискването беше много интересно. Искам да благодаря на докладчиците в сянка, с които наистина беше удоволствие да работя — г-н Svensson, г- Donskis, г-жа Sargentini, г-жа Zimmer и всички останали. За съжаление паметта ми изневерява, но това е от възрастта. Позволете да кажа няколко думи за възрастта. Не искам да живея много години и да съм свидетел на все повече страдания, повече глад, повече бедност и нарастващи равнища на смъртността сред родилките и сред децата под пет години. Искам да видя, че Целите на хилядолетието за развитие са постигнати.

На тези, които говориха с известни резерви по някои елементи от доклада, искам да кажа следното: нека да не се обръщаме към гражданите и да казваме, че не сме успели да се споразумеем и не сме гласували в подкрепа на доклада, защото съдържа елементи, за които не бихме гласували. Какъв сигнал изпращаме по този начин към хората, живеещи в бедност и лишения, без вода, без достъп до здравеопазване, без достъп до образование, без достъп до равностоен живот? Може би, видите ли, по време на разискване в Брюксел е имало елементи в един доклад, които са ни попречили да направим това, което е правилно за по-голямата част от тази планета.

Приканвам всички колеги, които присъстват тук днес, да гласуват в подкрепа на доклада утре — не заради мен, защото Michael Cashman ще се прибере в дом с течаща вода, със здравеопазване, ще бъде обичан и ще се грижат за него, когато получи амнезия и остарее. Помислете за децата и жените, които умират при раждане, помислете за това, че деца умират от малария, диария, туберкулоза, СПИН и ХИВ, и за младите жени, на които се отказва достъп до образование, за да нямат право на избор до края на живота си. Не мислете за нас, които сме тук, а за онези извън Европа.

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се състои във вторник, 15 юни 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. (DE) На фона на световните демографски промени, бързия растеж на населението и все по-малкото ресурси трябва да вземем сериозни мерки във връзка със сътрудничеството за развитие. Изкореняването на бедността и глада, осигуряването на достъпа до образование и подобряването на здравеопазването, освен другото, чрез борба с болестите, трябва да имат най-висок приоритет в Целите на хилядолетието за развитие. Европейският съюз трябва незабавно да даде своя принос за сътрудничеството за развитие като част от търговската си политика и международното сътрудничество. Основната му цел трябва да бъде да се насърчава автономността, независимостта и инициативата на съответните държави. Важно е и да гарантираме, че финансовите мерки в тази област имат желания ефект и постигат ясно определените цели. Според мен един от ключовите модели за устойчива циркулярна икономика, основана на справедливи правила, е екосоциалната пазарна икономика, основана на дребното, многофункционално селско стопанство. Ето защо Целите на хилядолетието за развитие трябва да насърчават модела на дребното селско стопанство, което е независимо и устойчиво на кризи, семейството, което се занимава с него и е в центъра му, и да насърчава развитието на експертиза, която се развива от местната култура и е предназначена за посрещане на регионалните нужди. Тази устойчива форма на селско стопанство е средство за развитие на регионалната независимост и за гарантиране на доставките на храна, като отчита екологичните и социални фактори.

 
Правна информация - Политика за поверителност