Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 14 юни 2010 г. - Страсбург

22. Право на устен и писмен превод в рамките на наказателните производства (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът (A7-0198/2010) на г-жа Ludford, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно директивата на Европейския парламент и на Съвета относно правото на устен и на писмен превод в наказателното производство (00001/2010 – C7-0005/2010 – 2010/0801(COD)).

  Sarah Ludford, докладчик. − (EN) Г-жо председател, мнозина от нас от повече от десетилетие са признали необходимостта ЕС да предприеме действия за укрепване на правата на заподозрените и обвиняемите в Съюза и да предостави необходимите гаранции за гарантиране на справедливи съдебни процеси. Това трябва да стане с оглед на много по-тясното сътрудничество в областта на полицейската дейност и наказателното преследване, въвеждането на европейска заповед за арест и факта, че много граждани на ЕС се възползват от правото си на свободно движение и могат да имат проблеми със законите в непозната среда.

Направен беше опит да се въведе всеобхватната мярка с така наречените процесуални гаранции, която членовете на ЕП подкрепиха категорично, но която удари на камък в Съвета през 2007 г.

Изключително съм радостна от факта, че миналата година Комисията (и сега съм радостна да видя заместник-председателя Рединг на това разискване), подкрепяна от шведското председателство, отново повдигна въпроса под формата на пътна карта от шест отделни мерки. Това е първата, която идва на бял свят. В директивата се посочва, че ако човек е заподозрян или арестуван, разпитван или изправен пред съда и не разбира езика на страната, той има правото на устен и писмен превод при определени условия, което важи за полицейски разпит, изслушвания, срещи с адвоката и т.н. Най-общо казано, той трябва да бъде поставен при същите условия като жителите на въпросната страна.

Основата на сътрудничеството между държавите-членки в областта на наказателното правосъдие е взаимното признаване, почти автоматичното признаване на решенията на съдилищата в други държави от ЕС на базата на взаимно доверие, но не е логично просто да предполагаме, че доверие съществува. То трябва да се спечели с пълно спазване на определени норми за правосъдие и справедлив процес от страна на всички държави от ЕС.

Всички ние, които участваме в това разискване, вероятно сме се сблъсквали със случаи, в които не считаме, че някой е получил справедлив процес. Наскоро се занимавах с делото на Гари Ман, който беше върнат в Португалия по силата на европейска заповед за арест. На първоначалния процес обвинението и присъдата са били произнесени устно. Г-н Ман не е знаел в какво е обвинен чак до издаването на присъдата. Устният преводач бил местен фризьор, приятел на съпругата на съдията. След депортирането си в Обединеното кралство г-н Ман получил обикновено писмо на английски език, в което реално се казвало да не се връща в Португалия две години, и въпреки това години по-късно била издадена европейска заповед за арест, с която да бъде призован обратно в Португалия, за да излежи присъдата си.

Липсата на подходяща и професионална езикова помощ се оказа и една от грешките в делото на Андрю Симеу в Гърция, с което се занимавам.

Целта на тази мярка е не само да гарантира, че държавите-членки прилагат член 6 от Европейската конвенция, но и да доразвие минималните й стандарти. Както беше посочено в пътната карта от ноември миналата година, необходими са допълнителни действия от страна на ЕС за гарантиране на пълно прилагане на стандартите на конвенцията и, при целесъобразност, за осигуряване на последователно спазване и повишаване на тези стандарти.

Считам, че Парламентът използва добре новите си правомощия, придобити съгласно Лисабонския договор, на обща отговорност за приемането на законодателство. Борихме се усилено, с голямата подкрепа на заместник-председателя Рединг, на която искам да отдам дължимото, и нейните служители, да повишим стандартите в някои ключови области, включително устния превод на разговорите между заподозрения и адвоката на всички етапи от производството, правото на заподозрения да оспори решението, че не е необходим устен или писмен превод, както и правото да се подаде оплакване относно качеството.

Издействахме правото да се ограничи прибягването до частичен превод, така че всички важни материали да бъдат превеждани и устните изключения наистина да са изключения, а на заподозрения да не се позволява да се отказва от правото на превод, без преди това да се е посъветвал. Това са само някои от основните моменти.

За да обобщя, изразявам твърдо убеждение, че европейската заповед за арест е необходима, но се нуждаем от програмата от типа пътна карта, за да укрепим правата на гражданите и да осигурим по-доброто им спазване. Укрепването на гаранциите и правото на защита в никакъв случай не означава да бъдем снизходителни към престъпленията. Това означава да бъдем строги към престъпленията. Доброто ефективно правосъдие чрез висококачествени решения означава залавяне на повече престъпници, а от икономисване на разходи няма голяма полза, тъй като ако е налице некачествено съдебно решение или лоша полицейска практика, хората ще обжалват.

Евтиното правосъдие не е правосъдие. Затова ви препоръчвам тази директива. Благодаря на испанското председателство, с което постигнахме добър напредък на преговорите, както и с Комисията, а с внесените пленарни изменения ще се занимая в заключителното си изказване.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Diana WALLIS
Заместник-председател

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-жо председател, наистина е така. Процесуалните гаранции са главен приоритет в областта на правосъдието за идните години, защото се нуждаем от тези минимални стандарти за правата на обвиняемите в наказателни производства. Те са крайно необходими за насърчаване на истинско взаимно доверие между съдебните органи на различните държави-членки. Без такова доверие взаимното признаване никога няма да проработи както трябва.

Съдиите и прокурорите трябва да имат увереността, че, независимо къде в Съюза протича производството, се спазва общо ядро от основни права. Гражданите трябва да бъдат сигурни, че минималните стандарти за процесуалните права ще укрепят доверието им в нашата съдебна система, както и в ЕС като пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Затова сърдечно приветствам споразумението, постигнато от двата съзаконодателни органа. Бих искала да изкажа специална благодарност на докладчика, баронеса Ludford, и на цялата комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) за отличната работа по това досие.

Като член на Комисията съм доволна, че много от компромисните решения са вдъхновени от нашето предложение от март 2010 г. Предложението трябваше да постигне това, което Парламентът постигна сега, а именно да осигури на обвиняемите високи стандарти и да избегне евентуален риск от това да изостанем от достиженията на Европейската конвенция за правата на човека. Директивата, във вида, в който се обсъжда в момента, ще повиши минималните стандарти. Неотменното осигуряване на устен превод на всички етапи от наказателното производство и на превод на жизненоважните документи просто ще доведе до по-систематично и организирано спазване на правото на справедлив процес. Напълно съм съгласна с докладчика, че евтиното правосъдие не е правосъдие и в крайна сметка води до повече разходи и до липса на доверие както от страна на съдиите, така и на гражданите.

Изключително съм доволна и от факта, че успяхме да осигурим много бързо приемане на тази директива. Това е първата стъпка от пътната карта, която сочи, че всички институции спазват даденото обещание да обърнат приоритетно внимание на този въпрос.

Има само един елемент, с който не съм съгласна, и това е искането на някои държави-членки да удължат срока на прилагане до 36 месеца. Комисията счита, че три години са прекалено много, тъй като нито една държава-членка не е представила някакво доказателство, че прилагането на този законодателен акт ще бъде много трудно. Освен това държавите-членки от няколко години насам знаят, че законодателният акт ще бъде приет.

При все това, в духа на компромиса, ще приема решението. Това, което казвам сега, е много важно за бъдещето. При условие че това няма да създаде прецедент за бъдещите мерки от пътната карта – и бих искала дебело да подчертая това – този път ще кажа „да“, но не и следващия. Бих искала също да подчертая, че Комисията ще впрегне всички необходими ресурси, с които разполага, за изпълнението на задълженията на държавите-членки за навременно и правилно прилагане на решението. Това е в съответствие с Договора от Лисабон и Програмата от Стокхолм.

Както знаете, Комисията вече работи по следващите мерки от пътната карта. Много скоро ще внеса предложение относно правото на информация – декларацията за правата. То ще бъде представено през следващата седмица, така че това, което започнахме днес, ще продължи и в бъдеше.

  Elena Oana Antonescu, от името на групата PPE. – (RO) Бих искала да започна, като поздравя докладчика, баронеса Ludford, за усилията й по това предложение и да й благодаря за начина, по който работи с докладчиците в сянка.

Съществуването на общи стандарти е съществено условие за насърчаване на взаимното доверие в правните системи на държавите-членки. Правото на справедлив процес на заподозрените или обвиняемите е основно право, залегнало в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Но ако нямаме подходящи стандарти по отношение на процеса на защита, съществува риск от създаване на дисбаланс между инструментите, с които разполага прокуратурата, и предоставената степен на защита на правата на заподозрените или обвиняемите.

От дълго време се полагат усилия за укрепване на процесуалните права в Европейския съюз. Първите стъпки бяха направени през ноември 2000 г., когато Съветът, в съответствие със заключенията от Тампере, прие програма от мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване на решенията по наказателни въпроси. Тя беше последвана от предложение на Комисията относно рамково решение относно някои процесуални права в наказателните производства през 2004 г. Споразумение не беше постигнато и преговорите бяха прекратени през юни 2007 г. След това дойде пътната карта на шведското председателство през юли 2009 г., което предложи постепенен подход към процесуалните права. Комисията внесе предложение през юли 2009 г. и декември 2009 г, след като Договорът от Лисабон и изменената законова рамка бяха влезли в сила. И накрая, имаме и инициативата на 13-те държави-членки.

Сега, почти седем години по-късно, сме на път да приемем първата мярка, включена в пътната карта за процесуалните права: Директивата относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Бих искала да изразя задоволството си от резултата, постигнат след преговорите между институциите. Текстът, който трябва да гласуваме в сряда, внася значителни подобрения в предложението на държавите-членки.

Искрено се надявам, че тригодишният срок на прилагане няма да създаде прецедент за следващите мерки от пътната карта и че държавите-членки ще положат максимални усилия да приложат възможно най-бързо всички разпоредби на директивата по подходящ, последователен и справедлив начин.

  Carmen Romero López, от името на групата S&D. – (ES) Г-жо председател, аз също съм доволна от приключването на този труд и искам да благодаря специално на баронеса Ludford за начина, по който работи с всички докладчици в сянка.

Това е първият текст по обикновената законодателна процедура, при който Парламентът имаше решаващата дума по отношение на проекта на директива, представен от трите държави-членки, и фактът, че британски член на ЕП беше докладчик за този текст, е важен.

Както вече беше споменато, държавите-членки се възползваха от предоставените им от Договора от Лисабон правомощия относно сътрудничеството да предлагат инициативи в областта на наказателното правосъдие, а липсата на напредък по отношение на процесуалните права от 2004 г. насам беше частично преодоляна с това първо право от пътната карта, предложена от шведското председателство.

Пътят беше открит, но беше временно блокиран от избора на новата Комисия. В този случай Комисията реши също да предложи свой проект на директива, който изготвяше. Парламентът внесе изменения в работата на Комисията. Следователно това беше пример на добро институционално сътрудничество, което позволи да не се губи време и тези основни процесуални права да бъдат въведени по-бързо.

Това означаваше, че работата можеше да бъде ускорена. Сега се надяваме, както членът на Комисията току-що каза, че останалите права, Хартата на правата, която е втората в пакета от процесуални гаранции, ще бъде внесена в Парламента възможно най-скоро. Надяваме се също, че останалата част от пакета ще бъде готова скоро, тъй като ще е безсмислено той да бъде отлаган и да не може да бъде завършен в разумен срок.

Както вече казаха останалите оратори, не може да бъде създадено пространство на свобода, сигурност и правосъдие, ако не започнем с принципа на тези процесуални гаранции. Как ще живеем в безопасно, справедливо и свободно пространство, ако европейците могат да бъдат задържани произволно и да стават заподозрени, ако те не разполагат с тези процесуални гаранции, тези минимални стандарти в държавите-членки? В такъв случай какъв е смисълът на тази Европа, която искаме да изградим?

Вярно е, както казаха и други оратори, че заплахата от тероризма и организираната престъпност ни принуждават да затегнем мерките за сигурност и пример за това е европейската заповед за арест. Всички обаче сме наясно, че ако не съществува тази Европа на правосъдие и свобода, няма да създадем бъдещето, което искаме.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен по процедурата с вдигане на синя карта (член 149, параграф 8)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-жо председател, бих искал да попитам г-жа Romero дали й е хрумвало, че граждани на държави с много по-високи стандарти за индивидуалните права, например Обединеното кралство, са подлагани на много по-ниските стандарти за индивидуалните права, които преобладават в други европейски държави, по силата на европейската заповед за арест и другите европейски директиви в областта на правосъдието.

Това хрумвало ли Ви е?

  Carmen Romero López (S&D). – (ES) Да, въпросът вероятно се отнася до минималните стандарти, които се надяваме да постигнем в държавите-членки, но очевидно всяка държава-членка може да повиши тези стандарти и такова, разбира се, е намерението Ви.

Това означава да изградим Европа, така че да можем да живеем в пространство с желаните минимални стандарти за всички държави-членки, но предвид историческите традиции на Вашата страна и на толкова много други държави, които са част от Европа, съм сигурна, че без съмнение тези стандарти ще се повишат още повече.

  Alexandra Thein, от името на групата ALDE. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, органите по сигурността и правоприлагащите органи работят във все по-тясно сътрудничество, за да подобрят трансграничното наказателно преследване, за да гарантират безопасността на гражданите в Европейския съюз. Във връзка с това мога например да спомена европейската заповед за арест. За сметка на това обаче основните права на гражданите, обвинени в престъпения, не се включват в законодателството. Досега всички опити за осигуряване на гаранции, предоставени от правовата държава в наказателни производства в целия ЕС, не успяха да постигнат необходимото единодушие в Съвета или да получат взаимно признаване.

С влизането в сила на Договора от Лисабон сега разполагаме с нови възможности да защитим основните процесуални права на гражданите в рамките на наказателни производства. Сега за първи път Европейският парламент има правомощия за съвместно вземане на решения, а в Съвета се изисква само квалифицирано мнозинство.

Както знаете, ние в групата на Алианса на либералите и демократите за Европа сме за това правата на гражданите да се защитят и допълнително да се разширят. По тази причина работихме за това да се гарантира, че в бъдеще всички граждани на ЕС ще имат правото на устен преводач и писмен превод, ако бъдат арестувани от полицията или изправени пред съда като обвиняеми в държава-членка, чийто език не говорят и не разбират.

От жизненоважно значение е не само наказателните производства да се координират по-добре между различните държави, но и правата на гражданите при наказателни разследвания и производства – например правото на справедлив процес – да се предоставят адекватно за гражданите в цяла Европа.

  Heidi Hautala, от името на групата Verts/ALE. – (FI) Г-жо председател, въпросът, който преди малко беше зададен на г-жа Romero López, очевидно е от основно значение. Именно поради тази причина искаме да въведем минимални процесуални стандарти, които да ни позволят да имаме доверие в другите държави-членки, когато става въпрос за екстрадиране на заподозрян или обвинен в престъпление например.

Бих искала да благодаря на докладчика за отличната й работа в екип с всички наши докладчици в сянка. Най-важното е, че сега имаме директива, която трябва да гарантира, че всеки има правото да разбира органите и производствата в съда и да бъде разбиран в подобни ситуации, което е една от основните предпоставки за принципите на правовата държава.

Бих искала също да благодаря на докладчика, че си е направила труда да намери решения, които да ни помогнат да преодолеем някои проблеми, които съществуват в различните държави-членки в резултат на различните съдебни култури. Разбира се, жалко е, че директивата ще влезе в сила чак след 36 месеца. Въпреки това считам, че трябва да приемем този резултат, защото при всички случаи, по отношение на съдържанието си, той ни позволява да вървим напред.

  Bairbre de Brún (GUE/NGL). – (GA) Г-жо председател, вниманието ми беше привлечено от един важен проблем прекалено късно за внасяне на изменения в комисията – комисия, на която не съм член. Той се отнася до езиците, които са обхванати от директивата.

Оценяваме препратката към „устен и писмен превод… на родния език на заподозряното лице или обвиняемия“ в параграф 10д от одобрения текст. Има обаче опасност разпоредбата „или на всякакъв друг език, който те разбират“ да бъде използвана, за да се ограничи изборът на езици и обвиняемият или заподозряното лице да бъде принуждаван да използва език, който не е по негов избор, език, който би могъл да го постави в неизгодна позиция, когато става въпрос за потенциално сложни правни проблеми.

Може ли членът на Комисията да гарантира, че това не е така и че тази директива се отнася и до малцинствените езици?

Нашите изменения се позовават на различни международни и европейски инструменти във връзка с използването на малцинствени и регионални езици. По-конкретно, се позоваваме на член 21 от Хартата на основните права, който включва, наред с други неща, принципа на недопускане на дискриминация по отношение на избор на език.

Надяваме се, че измененията ще изяснят този проблем с езика, ще премахнат всяко съмнение и ще бъдат подкрепени.

  William (The Earl of) Dartmouth, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, директивата е част от поредица мерки, които като цяло водят до това всеки гражданин и жител на Обединеното кралство да може да бъде хвърлен в затвора в други европейски държави. Независимо дали държавата е Португалия, както в случая на Гари Ман, или Унгария, в случая на двама избиратели от югозападните райони, просто хората не разполагат със същата правна защита, каквато има в Обединеното кралство – каквито и илюзии да се създават тук в тази зала.

Затова тази директива за превода е просто димна завеса. Тя се опитва да замаже почти обезглавяването на трудно извоюваните свободи във Великобритания от европейската заповед за арест. Бих отбелязал, че, дори по отношение на собствените си понятия, директивата е сбъркана. Решението какво следва да се преведе до голяма степен се предоставя на прокурора. Освен това има хроничен и пълен недостиг на писмени и устни преводачи, не на последно място защото институциите на Европейския съюз поглъщат толкова голям брой от тях.

Изтъкнатата ни колега, баронеса Ludford, многократно се определи като застъпник за правата на човека. Затова бих поискал от нея само този път да остави настрана вманиачеността си по федерална Европа и да се присъедини към кампанията ни за отменяне на европейската заповед за арест. Това е, което има значение.

  Simon Busuttil (PPE). – (MT) Предложението, което е представено на вниманието ни тази вечер, е добро и заслужава нашата подкрепа, тъй като предоставя повече – а не по-малко – права на гражданите на Европейския съюз. Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) ще гласува в подкрепа, но няма да гласуваме за измененията, които ще бъдат внесени, за да не нарушаваме крехкия компромис, който беше постигнат. В това изказване бих искал обаче да засегна донякъде неясната ситуация, която се получи между Съвета и Комисията по отношение на представянето на това законодателно предложение. Всъщност бяха внесени не едно, а две предложения. През декември миналата година беше внесено законодателно предложение на Съвета на министрите, а през март тази година Комисията представи друго предложение по абсолютно същата тема. Въпросът, който стои пред Парламента, се отнася до неяснотата около това по кой текст ще работим в Парламента. В действителност не считам, че това е първият път, в който се случва нещо подобно, нито ще е последният. Всъщност трябва да разгледаме друго предложение на Съвета на министрите относно Европейската заповед за осигуряване на защита, а Европейската комисия вече заяви намерението си да представи свое собствено предложение. Съветът иска от нас да приемем неговото предложение – имам предвид предложението относно Европейската заповед за осигуряване на защита – а Комисията иска от нас да не го приемаме. Онези, които съставиха Договора, които дадоха правомощия на Съвета да представя свои собствени законодателни предложения, със сигурност никога не са имали намерението да създават подобен род неясни ситуации, в които две институции спорят чие предложение следва да бъде прието. Според мен в случаите, когато Комисията възнамерява да представи предложение, следва да й се позволи да го направи, а Съветът следва да се въздържа от представяне на собствено предложение. В противен случай ще се окажем в ситуации, белязани от неяснота и препирни, каквито е най-добре да бъдат избягвани.

  Tatjana Ždanoka (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, преди всичко бих искала да благодаря на баронеса Ludford за отличната й работа в името на правата на човека.

Сега говоря от името на членовете на Парламента от Европейския свободен алианс, представляващи регионите и малцинствата. Подчертавам, че директивата се прилага и по отношение на неофициалните езици на Европейския съюз. Това означава, че посочените в документа писмен и устен превод следва да бъдат гарантирани за регионалните и малцинствените езици. Така например, в съдебните райони, където броят на жителите, използващи регионални или малцинствени езици оправдава това, трябва да се предостави възможност за използване на такива езици. Жалко е, че Европейската харта за регионалните или малцинствените езици все още не е част от достиженията на правото на Общността, но съм сигурна, че един ден ще бъде и че използването на такива езици в рамките на наказателни производства ще бъде гарантирано в по-голяма степен, макар и само от ЕС.

  Kinga Gál (PPE). – (HU) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, преди всичко позволете ми да поздравя докладчика за нейното постоянство, тъй като една мярка, която се обсъжда от години, изглежда най-накрая е на път да се осъществи, благодарение на Договора от Лисабон. Това е първата от петте мерки от пътната карта на Съвета, които предстоят да бъдат осъществени. Директивата е от основно значение, тъй като във време, в което можем да живеем и да се придвижваме свободно на територията на Европейския съюз, е важно гражданите да могат да разбират, в трудни ситуации като започването на наказателно производство, какво им се случва и да могат да бъдат разбирани.

Тази инициатива, която произтича от контекста на Програмата от Стокхолм, е сред онези, които осъществяват на практика основните цели на Европейския съюз. Именно това създава усещането, че правото на ЕС и усилията на Общността се отнасят до реалния живот на хората и прави Програмата от Стокхолм достъпна за гражданите. Неизменно подкрепям включването на съответните разпоредби от Хартата на основните права и Конвенцията за правата на човека на Съвета на Европа. След Лисабон и на прага на присъединяването ни към Конвенцията за правата на човека се очаква именно това.

В същото време считам за важно да се обърне внимание на един жизненоважен въпрос, който докладът не разглежда. Гражданите, които принадлежат към национално малцинство, нерядко доста голямо, в дадена държава-членка, следва да имат същото право да използват родния си език при наказателни производства като гражданите, които по случайност се намират в тази държава-членка. Освен това именно съгласно тази мярка на правото на ЕС това лице ще може да използва своя роден език.

Този важно правно достижение следва да подтикне държавите-членки да гарантират, че този принцип се спазва и по отношение на собствените им граждани, които говорят национален малцинствен език. Последователността в рамките на Съюза изисква при транспонирането на правото на ЕС разпоредбите, които попадат в сферата на компетентност на държавите-членки, както в този случай използването на малцинствени езици, също да бъдат актуализирани.

  Carlos Coelho (PPE). – (PT) Фактът, че правителствата на държавите-членки не можаха да постигнат съгласие, сложи край на първия опит за въвеждане на законова мярка на ЕС, която да гарантира по-голяма еднородност на процесуалните гаранции в Съюза.

Този нов, постепенен подход започва с правото на писмен и устен превод в наказателни производства и е първата от шест планирани мерки от пътната карта. Към момента не във всички държави-членки съществува право на писмен превод на важни процесуални документи. Дори когато съществува, това право може да се различава значително. Правото на устен превод между заподозрените и техните адвокати например не винаги е гарантирано. Директивата предоставя тези права на всички заподозрени или обвинени в извършване на престъпно деяние до приключване на производството.

Подкрепям споразумението, постигнато в рамките на тристранния диалог. Постигнатите компромиси дават отговор на много от опасенията, изразени от Парламента, както и на онези, които произтичат от предложението на Комисията. Поздравявам члена на Комисията Рединг за това, че още в началото представи добро предложение, и поздравявам баронеса Ludford, нашия докладчик, за компромисите, които успя да издейства по повечето точки.

По-конкретно, искам да подчертая писмения превод на документи, които са от съществено значение за производствата, и гаранцията, че равнището на защита не трябва никога на бъде по-ниско от установеното в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на Европейския съюз.

Надявам се, че държавите-членки бързо ще приложат това, което беше договорено, и няма да оставят транспонирането на тази важна директива за последния момент.

Изключително съм доволен, че г-жа Рединг ни увери, че незабавно ще представи още предложения от пътната карта и бих искал да я насърча да го направи. Трябва да дадем ясно да се разбере, че последователно изграждаме Европа на правосъдието, а не просто Европа на сигурността и Европа на свободата. И накрая, доволен съм да видя че всички държави-членки освен Дания ще бъдат обхванати от тези правила, след като Обединеното кралство и Ирландия упражниха правото си да изберат да участват.

  Axel Voss (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, бих искал да изкажа искрената си благодарност за начина, по който се изказахте толкова категорично в подкрепа на процесуалните права и стандарти, които ще ни приближат още повече към един вътрешен пазар на правосъдие. Изключително съм доволен, че най-накрая успяхме, благодарение и на г-жа Antonescu, да премахнем опростените производства от тази сфера. Би било хубаво да въведем дори още повече изисквания за преводачите, защото каква е ползата от превода, ако не можем да гарантираме качеството на преводача? Според мен тригодишният срок на прилагане е смущаващ, но не считам, че той ще ощети засегнатите лица по някакъв начин, тъй като те разполагат с Европейската конвенция за правата на човека и цялата съдебна служба също ще трябва да бъде променена. Това е важно и за юриспруденцията. Затова ви благодаря, че всичко мина толкова добре. Много ви благодаря.

  Evelyn Regner (S&D). – (DE) Г-жо председател, този доклад е напредък за Европа. Той е добра стъпка към създаването на Европа на законността. И все пак това до голяма степен ще зависи от това дали рамковото решение сега наистина ще бъде прилагано еднакво, тъй като еднаквото му прилагане е от решаващо значение. Ако има разлики в минималния правен стандарт, няма да бъде възможно да се изгради доверие в съответните правни системи. Трябва да изградим доверие.

Лично аз бих искала да кажа, че ми се искаше да беше включена и процедурата за административно наказание, тъй като това означава, че сега не е обхваната една много важна правна област. Все пак аз, разбира се, съм наясно, че това е особено важна и широка област. Надявам се, че на този аспект също скоро ще бъде обърнато внимание по време на прилагането на Програмата от Стокхолм.

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-жо председател, основният проблем с европейската заповед за арест не са неадекватните преводачески услуги, а това, че тя най-вече отне всички правомощия на националните съдилища да защитят своите граждани от несправедливи екстрадиции.

Андрю Симеу, който е от моя избирателен район, беше задържан в продължение на 11 месеца в очакване на съдебен процес в гръцкия затвор Коридалос. Още шестима британски граждани, включително Даниел Бел и Джордж Холандс, са застрашени от екстрадиране и все още са задържани в Коридалос.

На британския съд не се разрешава дори да разгледа така наречените доказателства срещу тях. В Коридалос затворниците се държат по четирима в килия, предназначена за един човек, тоалетната е дупка в ъгъла, тоалетна хартия не се осигурява, наркотиците и насилието са навсякъде, а нощем се чуват писъците на изнасилваните.

Британското правителство трябва да се срамува, че въз основа на един лист хартия е готово да изостави британски граждани в нещо, което може да се опише само като клоака.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-жо председател, от само себе си се разбира, че хората, срещу които е заведено наказателно производство, следва да се ползват от устни и писмени преводачески услуги, особено предвид факта, че европейската заповед за арест позволява хора да бъдат екстрадирани за деяния, които дори не са закононарушения в тяхната страна. Това обаче е една от неизречените последици от широкомащабната миграция – която не беше призната по времето, когато започна.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-жо председател, аз също искам на свой ред на благодаря на докладчика за ползотворното сътрудничество, което имахме. Много от нас в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи внесоха изменения в този много важен доклад и тези изменения сега са включени в окончателния текст.

Всъщност процедурата беше изключително трудна. Резултатите обаче бяха ползотворни. Всъщност, когато стигнем до гласуването на директивата, следва всички да признаем, че укрепваме допълнително защитата на правата на обвиняемите, които говорят различен език, в рамките на наказателни производства.

Но трите години, които са пред нас, в рамките на тази пътна карта за прилагане, са достатъчно време. Очакваме много от Комисията по отношение на прилагането и реалните резултати след транспонирането на директивата. Имаме големи очаквания. Надяваме се, че много неща ще се променят. Това, което е важно обаче, както предишните оратори уместно отбелязаха, е да не оставяме всичко за последния момент.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-жо председател, бих искала да благодаря на всички членове на Парламента, които много убедително и категорично подкрепиха пространството на правосъдие, което започнахме да градим.

Европейският Договор от Лисабон сега ни дава възможността – предоставяйки ни инструментите за това – да вървим напред стъпка по стъпка, укрепвайки правата на гражданите, било то правата на осъдените или правата на жертвите. Всичко е в ход и скоро ще бъде готово.

Въпросът за повече предложения, които са част от пътната карта: да, след правото на устен превод, което съм сигурна, че Парламентът ще одобри утре, ще последва правото на информация, декларацията за правата, която ще внеса в Парламента преди лятото. По-нататък следва правото на правни съвети и правото на комуникация с близките.

Така че виждате, че вървим в посока, която цели да постигне следното: еднакво равнище на права за всички граждани на ЕС, където и да се намират, какъвто и да е техният проблем. Няма значение дали пътуват за обучение, по работа или за развлечение: те следва да се чувстват у дома си и да имат същите права, каквито имат у дома, където и да се намират в Европа.

Един много важен въпрос, който беше изтъкнат от няколко членове на ЕП, е този за езика. В член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1 се посочва пределно ясно, че на обвиненото лице, което не разбира или не говори езика на съответното наказателно производство, трябва да се осигури устен превод и писмен превод на документите. Сега това косвено означава, че езикът, на който се превежда производството, е езикът, който това лице разбира. Така че на практика това не се отнася само до езиците на Европейския съюз или малцинствените езици. То се отнася до езика на лицето, който е изправено пред съда. Считам, че само това е справедливо, тъй като трябва да имаме справедливи производства, за да изградим доверие у гражданите в нашата съдебна система, както и – и това е от критична важност – за да гарантираме взаимно доверие на съдиите и прокурорите в системите на съседните държави, което не може да бъде постигнато, освен ако нямаме съпоставимо равнище на права.

Зададен беше въпрос от г-н Busuttil и други членове на ЕП относно процедурите – не за процесуалните права, а за вътрешните процедури – заради съвместното съществуване на инициатива от държава-членка и предложение на Комисията. Трябва да отбележа, че в този случай това реално по никакъв начин не възпрепятства бързото приемане на един висококачествен и добре балансиран законодателен инструмент.

Защо стана така? В момента се намираме в много особен период. Излизаме от третия стълб и се оказваме в обикновена ситуация на съвместно вземане на решения. Предполагам, че след няколко месеца ще сме се научили как най-добре да използваме инструментите, с които разполагаме, за да стигаме бързо до най-добрите решения. И когато казвам да стигаме до най-добрите решения, имам предвид по начина, по който преди изготвяхме такива решения: като се извършва оценка на въздействието, както и се отправя призив към хората да дойдат и да кажат какво мислят за нашите предложения. Това са нормалните процедури, с които сме свикнали и които в крайна сметка ще гарантират, посредством процедурата за съвместно вземане на решения и след провеждане на обществено допитване и оценка на въздействието, че изготвяме добра политика. Добра политика, която след това може да бъде приложена на национално равнище, без да се създават повече изкривявания, отколкото права, както, за съжаление, се е случвало в миналото.

Сега сме тук с нов Договор, с Харта на основните права, ще станем част от Европейската конвенция за правата на човека. Твърдо съм убедена, че, ако се срещнем след няколко години, ще кажем: да, заедно изградихме това пространство на правосъдие и основни права, в каквото трябва да се превърне нашият континент.

  Sarah Ludford, докладчик. − (EN) Г-жо председател, бих искала искрено да благодаря на моите изключително способни докладчици в сянка за тяхната подкрепа. Щастлива съм, че разискваме и гласуваме директивата тази седмица все още в рамките на испанското председателство. Тя е историческа, тъй като е първата мярка в областта на наказателното правосъдие, договорена със съвместно вземане на решение, и първият закон на ЕС относно справедливия процес.

Напълно съм съгласна със заместник-председателя Рединг по въпроса за тригодишния срок на прилагане. Беше много безочливо от страна на държавите-членки да прокарат това едностранно, след като бяхме постигнали договорка между Съвета и Парламента. Това няма да им се размине втори път. Отговарям на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP), че няма никакви основания да подхождаме националистически към качеството на правосъдието. Настроена съм много критично към по-ниските стандарти на Обединеното кралство, които бяха развити през последното десетилетие, като заповедите за ограничаване на свободите, които са домашен арест и 20-дневно задържане без повдигане на обвинения. Надявам се, че новото правителство ще възстанови напълно спазването на принципите на правовата държава.

Изключително съм доволна, че моята страна и Ирландия упражниха правото си на отказ от участие, вследствие на което тази директива ще обхване 26 държави. Директивата е в духа на Магна Харта, habeas corpus и Декларацията за правата, докато Партията за независимост на Обединеното кралство би позволила на банкови обирджии и терористи да избягат от правосъдието.

По въпроса за измененията, г-жа de Brún обясни измененията относно правото да се използват европейски регионални или малцинствени езици. Макар и да симпатизирам на мотивите им, трябва да им се противопоставя, тъй като реално те не са подходящи за директивата. Критерият в директивата е за разбиране и способност за изразяване, както каза заместник-председателят Рединг. Не става въпрос за правото на избор само по себе си, така че трябва да има процедура за удостоверяване на способността на лицето да говори и разбира и, ако то не приеме предложения език, другият вариант би бил да оспори решението. Националните закони на държавите-членки, които уточняват малцинствените езици, не са засегнати, макар че на практика тези права вероятно се увеличават с това, че ако говорещият малцинствен език не може да разбере производството, тогава установените в директивата права се прилагат по същия начин към него.

Призовавам директивата да бъде приета без изменения и бързо, за да бъде включена в съвкупното законодателство. Очаквам с нетърпение предложенията на Комисията за следващите мерки от пътната карта – първото се очаква след около две седмици – и знам, че в ръцете на нашия борбен защитник, заместник-председателя Рединг, те са в много добри ръце.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен с вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-жо председател, баронеса Ludford заяви по-рано по време на тези разисквания, че по някакъв начин Партията за независимост на Обединеното кралство и лично аз искаме да улесним живота на гангстерите и банковите обирджии в Коста дел Сол. Сега тя отново спомена нещо подобно.

Баронесо Ludford, мога ли да Ви попитам: разполагате ли реално с цифри за броя на престъпниците и банковите обирджии, които са били върнати във Великобритания от Коста дел Сол, откакто влезе в сила европейската заповед за арест?

  Sarah Ludford, докладчик. − (EN) Г-жо председател, не, но съм сигурна, че мога да проуча този въпрос и да съобщя цифрата на г-н Batten.

На свой ред, г-н Batten, мога ли Ви да задам един въпрос – на Вас, когото, подобно на мен, представлявате Лондон? Хюсеин Осман, един от извършителите на неуспешните бомбени атаки в Лондон през юли 2005 г., избяга в Италия, без съмнение с надеждата да се укрие там. Преди можеше да се крие с години, без да бъде върнат в съда. Сега беше върнат в рамките на шест седмици. Беше осъден и сега излежава присъда по обвинение в тероризъм. Предполагам щяхте да сте доволен, ако така и не бяхме успели да го върнем за процеса.

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 16 юни 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Raffaele Baldassarre (PPE), в писмена форма. – (IT) Предложението за проект на рамково решение налага основни задължения, основани на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Европейския съд. Правото на устен и писмен превод е от жизненоважно значение за хората, които трябва да се защитават в рамките на наказателен процес и не говорят езика на производството. Освен това, съгласно член 6 от Договора, Съюзът зачита основните права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, която потвърждава правото на справедлив процес.

Текстът, който обсъждаме днес, е задоволителен и напълно приемлив компромис. В компромисните решения председателството всъщност запази ключовите точки, посочени от държавите-членки относно разходите, произтичащи от прилагането на директивата и периода на транспониране. С оглед на всичко това съм доволен от резултата, постигнат от Съвета и Европейския парламент: трябва да се осигури устен превод на майчиния език на заподозрения или на език, който той разбира, а писмен превод се осигурява единствено за най-важните документи и се преценява възможността за съставяне на устни резюмета на основните документи.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Една от целите на Европейският съюз е да създаде единно пространство на правосъдие с общи правила, високо равнище на сътрудничество и в същото време процесуални гаранции за заинтересованите страни. Темата е още по-чувствителна, когато става въпрос за наказателни процеси, при които, заради чувствителността на проблема и, в много случаи, тежестта на престъплението и наказанието, е необходимо да се постигне високо равнище на съдебна сигурност и да се гарантира, че правата се спазват.

С влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският съюз трябва не само да спазва Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), но и да я използва като основа за установяването на закони на равнище ЕС, които да осигурят защита на заподозрените и обвиняемите в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз.

По-конкретно, по отношение на правото на устен и писмен превод е от жизненоважно значение на всички обвиняеми да бъде осигурена възможност да се запознаят напълно с всички документи в рамките на процеса и да могат да разбират и да се изразяват на собствения си език с гаранция за предоставяне на писмен и устен превод. Възможността всеки гражданин да има същите условия и да се ползва от същите права и гаранции, от които се ползва в държавата си на произход, е съществено изискване на единното пространство.

  Zbigniew Ziobro (ECR), в писмена форма. – (PL) Независимо от предимствата си, свободното движение на хора, което е едно от най-големите постижения на Европейския съюз, и продължаващата имиграция имат и тъмна страна, която е нарастването на броя на престъпленията, извършвани от чуждестранни граждани. Когато заподозреният е чуждестранен гражданин, езиковата бариера представлява значителен проблем за ефективното провеждане на наказателното производство. За да може съдебните решения да бъдат признавани безрезервно от останалите държави-членки, във всяка страна трябва да има в сила минимални процесуални гаранции. Правото на обвиняемия да бъде информиран за обвинението на собствения му/й език без съмнение е основен елемент от правото на защита, без който нито един процес не може да бъде справедлив. Затова проектът на директива относно устния и писмения превод в наказателното производство ще изпълни предназначението си, независимо дали в държавите-членки на ЕС вече са в сила адекватни принципи. Изключително съм доволен, че благодарение на компромиса между Парламента, Съвета и Комисията Парламентът най-накрая се отказа от внасянето на много неразумни искания, които можеха да парализират наказателните производства, особено в по-ясните случаи. Убеден съм, че проектът на директива в настоящия си вид ще послужи за изграждането на доверие между съдебните системи на държавите-членки, като в същото време зачита различните им правни традиции.