Председател. – Искам да ви информирам, че по време на тази месечна сесия ще има повече оператори със специално оборудване в Парламента. Точно както по време на месечната сесия в Брюксел, те ще заснемат нашите разисквания и гласувания, за да направят широкоекранен филм за работата на Парламента за новия център за посетители в Брюксел. В Брюксел ще има изложение по темата. Получих категорично уверение, че техническите лица ще бъдат много дискретни и по никакъв начин няма да пречат на работата по време на заседанието. Благодаря за разбирането. Бихме искали възможно най-много европейци да се запознаят с начина на работа на Парламента.
Преди седемдесет години на 17 юни 1940 г. Литва, Латвия и Естония бяха нападнати от Червената армия и незаконно анексирани към Съветския съюз. Това е пряка последица от пакта между Хитлер и Сталин, сключен през септември 1939 г., с който СССР получава контрол над Финландия и част от територията на Полша и Румъния. Европейският парламент — нашият Парламент — беше първата международна организация, която осъди факта, че балтийските държави са окупирани. Това е резолюция, изготвена преди 27 години през януари 1983 г., която също така припомня, че окупацията не е призната от повечето от държавите в Европа или от САЩ.
Нека си припомним също и първата годишнина от изборите в Иран, особено предвид жестоката репресия, която е широко разпространена там. Миналата година органите извършиха 488 екзекуции и вкараха в затвора хиляда души. Много политически затворници очакват екзекуция, защото се твърди, че са взели участие в миналогодишните демонстрации. Европейският парламент изразява огромната си загриженост за тази ситуация, особено предвид липсата на свобода на слово и право на събрания. Европейският съюз, и по-конкретно Парламентът, постоянно се противопоставя на смъртното наказание независимо от обстоятелствата.
Днес в Милано се състоя погребението на председателя на турската епископална конференция, епископ Луиджи Падовезе, който беше убит в Турция. За съжаление това е поредното убийство на християнски духовник в региона на Близкия изток.
Миналият уикенд в Лисабон и Мадрид представях Европейския парламент по време на празненствата за 25-та годишнина на присъединяването на Португалия и Испания към Европейския съюз. И двете държави постигнаха огромен успех в Съюза и не трябва да забравяме това въпреки факта, че днес и двете са изправени пред трудни икономически реформи. Обсъдихме този въпрос по време на празненствата.
Вчера също така бях в Люксембург, където отпразнувахме 25-та годишнина от подписването на Шенгенското споразумение. Може да се каже, че това е едно от най-полезните за гражданите споразумения. Нашите граждани разбират това много добре. Шенгенското споразумение осигурява голям стимул за изграждането на Европейски съюз на гражданите.
През последните две седмици направих официални посещения в Гърция и Румъния. Изразих подкрепата за народите на тези две държави и ги уверих, че могат да разчитат на европейската солидарност. Говорихме също така за факта, че солидарността трябва винаги да е съпроводена с отговорност.
И накрая, още една информация. Напоследък бяха извършени свободни парламентарни избори в три държави от Европейския съюз: Белгия, Нидерландия и Словакия. На колегите от тези три държави пожелаваме бързо сформиране на правителства. Надяваме се също така на плодотворно сътрудничество с новозавърналите се членове на националните парламенти сред нас — в състава на Европейския парламент. Това е много важно за постигането на нашия общ идеал — идеалът за обединена Европа.
3. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Jędrzejewska, от името на комисията по бюджети, относно мандата за тристранната среща относно проектобюджета за 2011 г. (2010/2002(BUD)) (A7-0183/2010)
Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, докладчик. – (PL) Г-н председател, имам честта днес да Ви представя мандата за нашата тристранна среща с Комисията и Съвета, която ще се състои на 30 юни.
Преди да пристъпя към представянето на мандата, който беше приет от комисията по бюджети и който се надявам да бъде приет при гласуването ни на утрешното пленарно заседание, искам да кажа няколко думи за бюджетната 2011 г. с оглед на специфичното й естество. Това ще бъде новаторска година, защото бюджетът на Европейския съюз за 2011 г. за първи път ще бъде приет съгласно новите разпоредби на Договора от Лисабон. Договорът от Лисабон увеличава правомощията на Европейския парламент и разширява възможността ни за съвместно вземане на решения относно бюджета на Европейския съюз включително в области, в които преди това нямахме възможност да участваме пълноправно при процедурата за съвместно вземане на решения, като селското стопанство например. Това е огромна качествена промяна. Договорът от Лисабон също така въвежда мащабни процедурни изменения, и по-специално отменя изискването за първото и второ четене. Европейският парламент, както и Съветът, ще разглеждат бюджета само на едно четене. Какво означава на практика? Това означава, че срещата за съгласуване вероятно ще се проведе през ноември, но преди всичко означава, че новата бюджетна процедура съгласно Договора от Лисабон ще изисква по-голяма дисциплина и самоконтрол от заинтересованите страни. Няма да разполагаме с втора възможност и няма да можем да преговаряме повторно. Ние, Европейският парламент, трябва преди това внимателно да обмислим какво наистина желаем да постигнем, защото не можем да постъпваме, както през предишни години, когато формирахме очакванията си и ги намалявахме на второ четене. Сега трябва внимателно да помислим на първо четене, какво наистина желаем да постигнем.
Искам да благодаря на докладчиците за становищата и на другите комисии за техния принос. Комисията по бюджети получи няколко интересни и важни становища от различни комисии, които със сигурност ще бъдат взети предвид при последващите етапи на бюджетната процедура. Тези думи на признателност са преди всичко лични. Благодаря на авторите и признавам, че научих много за приоритетите на техните комисии и надявам се това познание ще бъде от огромна полза за мен като докладчик през есента по време на преговорите с Комисията и Съвета. В допълнение много от подробните обяснения на конкретни комисии не могат да бъдат включени в моя доклад, който е издаден от комисията по бюджети, защото мандатът за тристранната среща през юни не може да бъде удължен. Трябва да се концентрираме върху най-важните въпроси и можем да се спрем на подробностите през септември по време на процеса на представяне на отделните изменения. Не можем да стигнем до такова ниво на подробностите по време на първите преговори. Ето защо искам да призова за разбиране относно факта, че бях против много от подробните изменения.
Сега желая да кажа няколко думи за основните приоритети за нашите преговори в края на юни и за най-важните въпроси, които бих желала да подкрепите при утрешния вот, като въпроси, внесени от Европейския парламент. Преди нашите първи разговори с Комисията и Съвета искам да насоча вниманието към най-важното нещо — фактът, че идва краят на многогодишната финансова рамка. Договореното през 2006 г. сега бавно става недостатъчно за новите приоритети. Имаме два паралелни процеса, при които в същото време съществува известно противоречие. От една страна, имаме нарастващите амбиции на Европейския съюз във връзка с Договора от Лисабон и нашите очаквания за Европейския съюз например създаването на дипломация на ЕС и подкрепата за амбициозни научноизследователски проекти, а от друга страна, имаме задълбочаване на икономическата и финансова криза в конкретни държави-членки, което налага реализиране на икономии. Тези два противоположни процеса са засегнати също така от ограниченията на многогодишната финансова рамка. Маржовете се стесняват и Европейският парламент има все по-малко свобода на действие, за да финансира приоритетите си. Важно е да поговорим за това с Комисията и Съвета през юни. Ако имаме големи амбиции, не става въпрос само за Парламента, а също и за Съвета, трябва да обсъдим също така как да финансираме тези планове. В противен случай те ще си останат празни слова на лист хартия.
Много искам финансовата 2011 г. да акцентира върху значението на програмите за младежта, програми, които са изпробвани, доказани, достигат до широк кръг от хора и са ефективни и ефикасни.
Следващият въпрос, който вече беше споменат и трябва да го обсъдим, е Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Трябва да поговорим и за бюджетните последици от европейски механизъм за финансово стабилизиране, който вече беше договорен и приет.
Горещо ви насърчавам да приемете доклада на комисията по бюджети. Той е обобщен в параграф 91. Още веднъж желая да благодаря на всички за техния принос. Много от въпросите ще бъдат преразгледани през септември като изменения.
Кони Хедегаард, член на Комисията. − (EN) Г-н председател, позволете ми преди всичко, от името на г-н Левандовски, да се извиня, за това че той не може да присъства. За съжаление е възпрепятстван заради годишната среща на Комисията със Сметната палата, в която участва активно при представяне на приетото наскоро тригодишно преразглеждане на финансовия регламент, и поради това днес просто трябва да бъде там.
Ето защо го замествам и, разбира се, ще му предам изразените от вас коментари при това първо разискване относно представения от Комисията проектобюджет и предстоящата тристранна среща, която ще се състои преди разглеждането му от Съвета.
Диалогът ни тази година ще излезе извън границите на бюджета за 2011 г., тъй като се обсъждат значими политически инициативи със сериозни последици за бюджета. Нека не забравяме обаче, че един от основните компоненти за тази година е изпълнението на Договора от Лисабон при бюджетните въпроси. Трябва да спазим ангажимента си за гарантиране на добро сътрудничество между институциите, толкова добро, колкото и в миналото, в контекста на новата институционална рамка. Това е от жизненоважно значение за успешния и своевременен изход на бюджетната процедура за 2011 г.
Позволете ми във връзка с това да подчертая, че обръщам сериозно внимание на вашето безпокойство и мога да ви уверя, че Комисията споделя мнението, че има нужда от целенасочена квота на разходите, което става все по-наложително в един ограничен контекст. Комисията представи проектобюджет, който е съобразен с финансовата рамка и се основава на разумни приблизителни оценки. Важно е да припомним, че проектобюджетът за 2011 г. е изготвен в контекста на стриктни тавани за разходите и национални финанси, подложени на натиск.
На фона на тази трудна ситуация Комисията предложи проектобюджет, който съответства на политическите изисквания с оправдано и обосновано нарастване. Да, при трудната икономическа ситуация в момента трябва да се полагат усилия за възстановяване и докладчикът е права да поставя въпроса, както току-що чухме и както се вижда от документа, в центъра на стратегиите за социално приобщаване. Иновативните му възможности са основен ресурс за развитието и икономическия растеж на Европейския съюз.
Искам да призова Парламентът да подкрепи нашето предложение, и по-специално увеличаването на бюджетните кредити за плащания, тъй като това е осезаем принос за постигане на изпълнение на място и подкрепа на европейските икономики. Когато програмите за изпълнение на бюджета достигнат нормален ритъм, по-високите нива на плащания за дейностите по функция Конкурентоспособност за растеж и заетост (+6,8%) и функция Сближаване за растеж и заетост (+16,9%) доказват, че тези политики се провеждат активно, за да се ускори процесът на възстановяване. Важно е и доброто изпълнение на бюджета, и по-специално изпълнението на структурните и кохезионни фондове.
Позволете ми да подчертая, че Комисията запазва ангажимента си за поддържане на административна ефективност и в съответствие с поетите по-рано ангажименти няма да иска нови постове. Комисията иска да подчертае, че подобен ангажимент излиза извън рамките на щатното разписание и се прилага и по отношение на външния персонал, за който Комисията дори предлага допълнително съкращение. Всяка година Комисията предоставя пълна информация относно административните разходи. Тя е готова да обсъди с бюджетния орган всякакви алтернативни методи за представянето й с цел да гарантира прозрачността на тези разходи.
В заключение искам да благодаря на докладчика, че на толкова ранен етап ни предостави примерен списък с потенциални пилотни проекти и подготвителни действия преди да бъдат разгледани от Парламента. Това ще подпомогне нашия диалог и в крайна сметка ще даде възможност за най-доброто изпълнение на проектите, които ще бъдат приети на окончателния етап. Убедена съм, че при предстоящата тристранна среща ще имаме възможност да постигнем конструктивен напредък, както при предишни години. Комисията ще продължи да полага всички усилия, за да помогне за успешния изход от тази бюджетна процедура.
Edit Herczog, докладчик по становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика. − (HU) Госпожи и господа, позволете ми като докладчик на комисията по промишленост, изследвания и енергетика да изразя безпокойството си във връзка с наличието на достатъчен капацитет при сегашната бюджетна рамка за адекватно финансиране на водещите европейски политически инициативи. Компетенциите на Европейския съюз се увеличават съществено с Договора от Лисабон и трябва да финансираме политики в области като промишлеността и научноизследователската и развойна дейност, като политики за космическото пространство и иновациите, и да се укрепят съществуващите политики като тези в областта на научноизследователската и развойна дейност, енергетика и развитие на промишлеността. Колегите ми без колебание ще признаят, че това са области, в които могат да се създадат най-много работни места в рамките на Европейския съюз, и следователно подкрепата за тези политики е от стратегическо значение.
Най-важната ни цел за 2011 г. е да гарантираме, че Седмата рамкова програма няма да бъде обременена от такива политики, но ще намерим други източници, с които да ги финансираме, тъй като удължаването на Седмата рамкова програма само по себе си носи големи рискове. Освен това всички членове на комисията по промишленост, изследвания и енергетика считат, че е необходимо да има устойчивост на бюджета, така че например Европейският стратегически план за енергийните технологии (План SET) да може да се реализира по-ефективно, отколкото в момента. Не е изненада фактът, че искам да приключа с наблюдението, че единственият резултат от последните пет години е приоритетът, който се дава на малките и средните предприятия, и следователно обещанията, които сме поели към малките и средните предприятия не могат да останат неизпълнени. В момента съжаляваме, че те не са включени в плана, внесен от члена на Комисията, и се надяваме, че Съветът и Комисията ще излязат с новаторски идеи, които ще можем да подкрепим.
Mairead McGuinness, докладчик по становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони. − (EN) Г-н председател, според списъка някой друг би трябвало да вземе думата, но Ви благодаря, че ме повикахте в този момент.
Закъснях с пристигането си в Страсбург, както вероятно повечето колеги, но видях по-голямата част от провинцията по пътя. Както знаете, селските стопани и селските общности са под огромен натиск в момента.
Искам да благодаря на докладчика за свършената работа и за готовността й да държи колегите си информирани на всеки етап от процеса.
По отношение на селското стопанство има някои аспекти, които будят безпокойство. Надявам се, че оптимизмът на Комисията във връзка с пазарните тенденции дава своите плодове и е уместен, тъй като в противен случай бих се обезпокоила от бюджетния натиск през 2011 г., ако пазарите не се развият по благоприятния начин, предвиждан от Комисията. В миналото имаше проблеми и се опасяваме да не се появят отново.
Важно е при това разискване на бюджета да споменем трудната ситуация около плащанията за селско стопанство след 2011 г. Хубаво е, че през следващата година няма да се изисква финансова дисциплина. Всъщност се надявам това да е доминиращата позиция, макар че през 2012 г. тя ще бъде строга.
Парламентът обаче трябва да знае, че през 2013 г. ще сме изправени пред ситуация, при която ще има съкращаване на плащанията за селските стопани, при което се прилага модулация, и това ще се случи преди да реформираме общата селскостопанска политика.
Краткото послание на Комисията е, че селското стопанство е уязвимо и е важно за продоволствената сигурност, за защитата на околната среда и защото то е сърцевината на Европейския съюз. Необходимо е да разполага с подходящ бюджет и това трябва да се отрази на ресурсите, които му се предоставят.
Мерките за стимулиране на пазара са жизнено важни във време на криза и поради това подчертавам безпокойството си във връзка с това, че трябва да внимавате за начина на възникване на пазарите в областта на селското стопанство.
Днес, гледайки най-добрата част от провинцията, бих казала, че за да оцелее и да се преодолее кризата в селското стопанство трябва да се плати цена и тя трябва да бъде отразена в бюджетните ресурси, които предоставяме за него.
Britta Thomsen, докладчик по становището на комисията по правата на жените и равенството между половете. − (EN) Г-н председател, от името на комисията по правата на жените и равенството между половете бих искала да подчертая необходимостта от предоставяне на финансови средства с оглед на борбата срещу всички форми на дискриминация срещу жени по-специално срещу неравенството по отношение на заплащането.
Искам да изтъкна и значението на подходящото финансиране за Европейския институт за равенството между половете в Литва и да подчертая необходимостта от обезпечаване на необходимите средства за създаването на европейска обсерватория за насилието срещу жени въз основа на съществуващите институционални структури, в съответствие със съгласуваното от Съвета на 8 март 2010 г.
Накрая искам да призова Комисията да прикани държавите-членки да използват по-ефективно структурните фондове в рамката на Европейския социален фонд като начин за насърчаване на равенството между мъжете и жените.
Salvador Garriga Polledo, от името на групата PPE. – (ES) Г-н председател, госпожи и господа, необходимо е да се отдели огромно внимание на бюджета за тази година. За 16 години в Парламента не помня националните министерства на финансите да си били под такова напрежение.
Съветът със сигурност ще иска съкращаване на бюджетните кредити за плащания дори под 1%, и по-специално на базата на ниската степен на усвояването на структурните фондове, което ще стане ясно сега, поради сериозните проблеми с паричните потоци в държавите-членки.
Съветът ще иска също така да се намалят и бюджетните кредити за поети задължения в категорията административни разходи, за да приведе категория 5 в съответствие с общата тенденция на съкращения, която се наблюдава в националните администрации.
Разбира се, Съветът ще иска да създаде големи маржове при категориите разходи, за да запази някои от приоритетите, които докладчикът спомена, като Козлодуй, международния експериментален термоядрен реактор и „Галилео“, които, макар и да са много важни, не са предвидени в сегашната финансова перспектива.
Явно обстоятелствата са извънредни и не са предвидени при приемането на многогодишната финансова рамка през декември 2006 г. Ако има някаква гъвкавост в бюджетния механизъм на ЕС, сега е моментът тя да излезе на яве, но ще е необходима изключителна гъвкавост и по време на преговорите.
Кризата в националните финанси е факт, но политическите приоритети на Европейския съюз, изразени например в този мандат за бюджета, също са факт.
Разбира се, ще действаме отговорно по време на финансовата година; разбира се, ще открием области в бюджета, в които може да се направят съкращения, но нека не забравяме, че стратегията на Европейския съюз за икономически растеж изисква подходящ бюджет на ЕС. Парламентът ще се бори, за да гарантира този бюджет.
Francesca Balzani, от името на групата S&D. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, мандатът за тристранната среща е важна дейност, особено през тази година, поради влизането в сила на Договора от Лисабон, като разглеждането на бюджета на едно четене е нужно да има възможно най-голяма яснота и изключително тясно сътрудничество между бюджетните институции от самото начало.
Този бюджет се развива, изготвя и формира в труден момент. Маржовете, с които разполагаме, за бюджетни кредити за поети задължения в размер 1 200 000 000 евро —са толкова ограничени — но въпросът става още по-чувствителен поради факта, че 70% от бюджетните кредити са във функция 2, която обхваща политиките за селското стопанство, запазването и управлението на природните ресурси и следователно борбата с измененията на климата.
Изготвянето на бюджета е трудно и поради редицата открити процедури, които до голяма степен ще определят количествата ресурси, които ще бъдат налични в действителност. Такива процедура са прегледът на бюджета, финансовият регламент и Междуинституционалното споразумение, създаването на ЕСВД, но преди всичко сривът и нестабилността на финансовите пазари. Сривът, който застраши еврото, показа също така, че бюджетът и ресурсите имат решаваща роля за всяка европейска ответна реакция, като илюстрираха едновременно значението и ограниченията си.
При тези обстоятелства Европейският парламент трябва да очертае граница и да определи кои приоритети трябва да бъдат поставени на преден план в основния счетоводен документ. Нашата група избра да очертае тънка линия между необходимостта да защити целта на този мандат и необходимостта да не се подценява политическото му значение. Следователно основният ни приоритет е да не повтаряме предишни грешки, като това означава, че трябва да гарантираме подходящи ресурси за постигане на целите на Стратегията 2020, но също така да запазим достатъчно средства за дейностите по функция 2 по-конкретно за тези, които спомагат за справяне с безработицата. Важно е обаче и да гарантираме, че борбата срещу изменението на климата ще се запази като основен приоритет.
Ето защо ни предстои да посрещнем редица предизвикателства. Признаваме също така още едно предизвикателство за основно в началото на мандата: необходимостта да положим сериозни усилия за координиране и възстановяване на съвместимостта между нашия европейски бюджет и бюджетите на отделните държави-членки, тъй като съвместимостта и координираността на икономическите политики в Съюза и на държавите-членки са основни ценности за бъдещето на Съюза.
Thijs Berman, докладчик по становището на комисията по развитие. − (EN) Г-н председател, трогнат съм от пословичното Ви търпение. Благодаря Ви много и Ви поднасям скромните си извинения.
Настоящата икономически криза засегна сериозно развиващите се страни, много по-сериозно отколкото развития свят, макар че първите не са отговорни за причините, довели до нея. Същото се отнася и за изменението на климата: развиващите се страни нямат почти никакъв принос, но страдат най-много от ефектите от тези изменения.
Ето защо е от изключително значение ЕС да се увери, че средствата, предназначени за целите на развитие, всъщност служат само на тази цел. Преди всичко това означава, че бюджетът цели да подкрепи развиващите се държави в борбата им срещу ефектите от изменението на климата трябва да предвиди допълнителни средства. Пакетът за ускорено финансиране във връзка с климата не трябва да бъде за сметка на съществуващите програми за сътрудничество за развитие.
Второ, подкрепям принципа за финансова помощ на основните държави-производителки на банани от АКТБ. Въпреки това той не трябва да се финансира чрез маржовете и твърдо се противопоставям на проектопредложението на Комисията, в което средствата от инструментите за сътрудничеството за развитие се пренасочват за тази помощ. Средствата, използвани по финансовия инструмент за сътрудничество за развитие, трябва да се насочат към намаляване на бедността и макар да подкрепям създаването на инструмент за сътрудничество за индустриализираните страни (ICI+) — този инструмент не трябва да се финансира и от финансовия инструмент за сътрудничество за развитие.
Anne E. Jensen, от името на групата ALDE. – (DA) Г-н председател, аз също искам да благодаря на г-жа Jędrzejewska за твърдостта, с която ръководи изготвянето на този текст, който изпраща ясно послание, което можем да включим в преговорите. Тя е права, като казва, че многогодишната финансова рамка за бюджета на ЕС сега е толкова ограничена, че ще бъде много трудно да изпълним много обещания. Можем да кажем, че през предишни години можехме да намерим неизразходвани средства от бюджета за селско стопанство, но вече няма толкова неусвоени средства. Трябва да можем да продължим стратегията за растеж „Европа 2020“ и да инвестираме в съвместни енергийни проекти, трябва да можем да инвестираме в младите хора и в изследвания и да можем да финансираме силна и обединена ЕСВД. До голяма степен съм съгласна и с г-жа Хедегаард, че трябва да гарантираме, че има достатъчно плащания в структурните фондове, които да ни дадат възможност да изпълним обещанията си към новите държави-членки.
Отчаяно се нуждаем от обещания ни средносрочен преглед на бюджета, за да сме наясно за това как ще финансираме новите потребности. Твърде странно е, че сега сме свидетели на все повече и повече примери за държави-членки, които искат да плащат. Те просто не искат това да става чрез бюджета на ЕС. Виждаме това например при учредяването на трите нови агенции за финансов надзор, които имат за цел да ни предпазят от бъдещи финансови кризи в ЕС. Те ще получават средства както пряко от държавите-членки, така и от бюджета на ЕС. Ако всички разходи трябваше да се покрият от бюджета на ЕС, многогодишната финансова рамка щеше да се срине. Разбира се, че е много по-бюрократично и сложно да се събират средства директно от държавите-членки и по този начин имаме по-ограничен поглед над нещата, по-слаб контрол и по-слаба възможност да наблюдаваме ситуацията. Това е много неблагоприятна тенденция.
И така, дали да не реализираме спестявания в бюджета на ЕС? Да, разбира се, че по време на криза трябва да сме икономични, но просто искам да кажа, че ако всички държави-членки бяха провеждали бюджетните си политики така, както по отношение на бюджета на ЕС, нямаше да има никакви дефицити и нямаше да има проблеми с дълга, защото бюджетът на ЕС има тавани и устойчива рамка. Няма възможност да се създават проблеми. Ето защо вероятно националните органи трябва да се поучат от ЕС и да помислят дали това не е нещо, което биха могли да използват на национално равнище.
Isabelle Durant, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, позволете ми в началото да благодаря на докладчика за висококачествената работа. Глобалната перспектива, която е приела и която не позволява да се изгубиш в твърде много подробности, е напълно подходяща. При договарянето на мандат би било неподходящо да навлизаме в твърде много подробности. Ето защо моята група ще подкрепи мандата.
По отношение на същината на доклада искам да отбележа, че той периодично се позовава на необходимостта Европа да предприеме действия за справяне с икономическата и финансова криза и, разбира се, одобрявам това. За съжаление обаче не се споменава екологичната криза, която все пак би могла да има много по-важни последици в дългосрочна перспектива.
За да се справим с екологичната криза и измененията на климата, трябва да осигурим много по-големи стимули, за да може Европа да предприеме действия. Очевидно това би трябвало да се отрази в бюджета на ЕС и макар да приветствам увеличението на бюджета на програмата LIFE +, това явно не е достатъчно.
Това, от което се нуждаем, е ново европейско „зелено споразумение“, което да бъде със „зелен“ подход към селскостопанската политика, с по-малко влияние върху обработваемата земя и по-голямо върху качеството на нашата храна и устойчивостта на земеделските стопанства; изследователска политика, при която парите на данъкоплатците не изчезват в бездънна яма, а която се концентрира върху възобновяеми източници на енергия; устойчив транспорт и иновации в зелените технологии; структурни фондове, които трябва да бъдат разпределени в съответствие с критериите за борба срещу климатичните изменения, а концентрирането върху пътната инфраструктура наистина не е иновативна политика в областта; и накрая, политика в областта на рибното стопанство, която не влошава проблема със свръхулова.
Въпреки това няма да се задълбочавам в примери за това, какво желая аз. Ще подкрепя доклада, защото считам, че това е един добър мандат за тристранната среща. Що се отнася до останалото, по-късно ще се върнем към проектобюджета, но считам, че ресурсите не са достатъчно.
Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Днес в Парламента обсъждаме мандата при преговорите с Комисията и Съвета за бюджета за финансовата 2011 г. Това е труден мандат, тъй като идва в момент, когато се наблюдават широкоразпространени намаления и съкращения при бюджетните политики в Европа.
Представителите на левите политически сили в Европейския съюз открито се противопоставят на ужасяващата и застрашителна рехабилитация на новата вълна от програми за стабилност, за да се намалят държавните дефицити, което в крайна сметка ще доведе до това, че ще потопим Европа в нова рецесия. Европейският проектобюджет, който е основата за мандата, предмет на днешното обсъждане, е ограничен не само от действащите Договори или от многогодишната финансова рамка, която трябваше да се преразгледа много отдавна. а също от модела, който току-що критикувах накратко.
С драстичното съкращаване на разходите от страна на всички 27 държави-членки, никакъв европейски бюджет, който възлиза на 1% от европейското БВП, няма да може да го компенсира. Нито един от предложените от Парламента приоритети не може да бъде изпълнен задоволително с проектобюджет от 130 млрд. евро.
Мандатът поставя акцент върху младежта, но е ясно, че е бил пожертван на олтара на ограниченото счетоводство.
Поставяме акцент върху околната среда, но е ясно, че правителствата само искат да чуят за тези ангажименти напред във времето.
Призоваваме за спешни действия и солидарност при подкрепата ни за Палестина и палестинците, но е ясно, че това със сигурност не е сред приоритетите на Комисията.
След случилото се на флотилията на свободата не е нужно да казваме каквото и да било.
Marta Andreasen, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, благодаря на докладчика за свършената работа, но днес съм тук, за да поискам драстично намаление на бюджета за 2011 г.
Кризата, която преживяваме, налага Европейският съюз да затегне колана колкото е възможно или дори повече от държавите-членки. Обмислянето на увеличение на бюджета с аргумента, че инвестираме в програми, за да изведем Европа от кризата, не е коректно. Това важи с още по-голяма сила, ако погледнем резултатите от програмите, по които ЕС е похарчил парите на данъкоплатците през последните десетилетия. Щяхме ли да бъдем в такава криза, ако ЕС беше харчил парите на данъкоплатците ефективно?
Онези, които считат, че имат право да получават увеличения на заплатите, когато техните партньори в държавите-членки страдат от намаленията и губят работните си места, грешат. Тези, които считат, че можем да продължим да харчим все повече и повече на равнище Европейски съюз, без никой да забележи това, не са прави. Призовавам ви да спрем да пилеем парите на данъкоплатците сега.
Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-н председател, драстичната икономическа ситуация естествено налага извършването на радикални съкращения в бюджета на ЕС, но в доклада не откривам и следа от тези приоритети, и по-специално необходимата смелост да се направи това. Всъщност точно обратно. Все още има оплаквания, че увеличението на бюджета е твърде малко. По този начин докладът се опитва да запази статуквото и да не постигне истински напредък в конкретна посока.
Би било много лесно, особено в областта на администрацията, да се правят големи спестявания от на пръв поглед тривиални неща. Мисля си например, че това може да стане в областта на агенциите на ЕС. Като закриваме и сливаме агенции на ЕС можем да спестим половин милиард евро на година без в действителност да намаляваме качеството на администрацията или може би бихме могли да прекратим дейността на Комитета по регионите или Европейския икономически и социален комитет. Със сигурност можем лесно да спестим 200 млн. евро на година по този начин, а ако продадем сградите, можем да спестим още толкова. Може би трябва да погледнем и себе си. Може би ние също трябва да реализираме икономии в Европейския парламент. Например можем да спрем да пътуваме в бизнес класа в рамките на Европа. По този начин ще дадем своя съществен принос.
Това, което харесвам в доклада, и исках да го спомена, е определеният приоритет за обучение през целия живот. Във връзка с това трябва по-специално да определим приоритетите за програмата „Леонардо да Винчи“. Обменът на стажанти е много важен. Вероятно трябва също така да създадем финансов инструмент, който може да даде възможност да се покрият поне част от разходите за всички онези граждани, които искат да се възползват от гражданската инициатива.
Alain Lamassoure (PPE). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, бюджетната процедура за финансовата 2011 г. се извършва в мъгла, като след приемането на проектобюджета от състава на Комисията мъглата отново се сгъстява.
Как можем да приемем бюджета за 2011 г,. без да знаем как ще поемем новите отговорности, възложени на Съюза от Договора от Лисабон? От февруари комисията по бюджети иска от Комисията да представи проект за преразглеждане на финансовата перспектива, от която се нуждаем. След като не получихме отговор, в сряда ще обсъдим въпроса, изискващ устен отговор, който внесохме по темата. Това е първият облак на несигурност.
Вторият е новата финансова криза, кризата на публичния дълг. На 9 май 2010 г. Европейският съвет взе решение относно плана за финансово стабилизиране в размер на 750 млрд. Евро. Този план включва 60 млрд. евро, които ЕС може да вземе или даде на заем с гаранцията, която се осигурява от бюджета на ЕС. Това е радикална, нова възможност, която като стойност възлиза на половината от бюджета на ЕС, но не са проведени консултации с Парламента.
Следващият четвъртък вероятно ще доведе нов облак на хоризонта: програмата „Европа 2020“, която трябва да бъде приета от Европейския съвет. Това включва половин дузина водещи приоритетни действия. Без източник на финансиране тази стратегия не е надеждна. Да, тя е представена като пътната карта на Европейския съюз за следващите 10 години.
В това море от несигурност комисията по бюджети, като застава зад докладчика, призовава Съветът да вземе някои политически решения. Повече или по-малко трябва да харчим? Освен това, ако искаме да изразходваме средствата по-ефективно, сега е назрял моментът да направим нещо, което не е правено никога преди това: да поделим отговорността между бюджета на ЕС и националните бюджети, а за целта трябва да превърнем националните парламенти в част от новия модел на управление на Съюза.
Всички наши държави-членки са съсипани, а самият Съюз се финансира от тях. Настъпи моментът да проявим въображение и решителност.
Göran Färm (S&D). – (SV) Г-н председател, искам да изкажа специални благодарности на докладчика, г-жа Jędrzejewska. Тя е установила отлично сътрудничество между политическите групи, и по-специално със секторните комисии. Считам, че при тази ситуация това е изключително важно.
Нуждаем се от широк консенсус за това какво трябва да направим, когато държавите-членки са в толкова трудна икономическа ситуация. Това, което е особено наложително, разбира се, е да постигнем съгласие по онези случаи, при които ще се борим за преразглеждане на бюджетните тавани, за да получим повече средства. Трябва да направим това в няколко области независимо от трудното положение. Имам предвид по-конкретно две области. В категория 1, с други думи, политиката за растеж и работни места, това ще бъде напълно наложително, ако искаме да утвърдим ролята на Парламента по отношение на икономическото възстановяване, а също и в категория 4, ролята на ЕС в световен мащаб, макар че наистина трябва да се концентрираме върху най-ключовите области.
По някои въпроси обаче становището ни явно се различава от това на докладчика и ще внесем изменения в някои важни области. Ще спомена накратко само три от тях.
Първата се отнася до политиката за младежта. Съгласни сме с реда на приоритетите, но сякаш фокусът, който докладчикът поставя върху мобилността, е твърде едностранчив. Ситуацията при младите хора, и по-конкретно безработицата сред младежите, включват много повече от това. Става дума за образование, за политика на пазара на труда и за социални мерки.
На второ място искам да се спра на въпроса за ивицата Газа. Да подкрепим искането към Израел да вдигне блокадата, разбира се, би било естествен курс на действие дори и за групата на Европейската народна партия (Християндемократи), точно както направи и Съветът по-рано днес. Някои казват, че този въпрос не е включен в нито една бюджетна позиция. Според мен това не е вярно. Той има отношение към бюджета, защото блокадата пречи на усилията на ЕС по отношение на възстановяването и не можем да пренесем необходимите материали например.
Третият въпрос, на който искам да се спра, е помощта. По отношение на климата, т. нар. мерки за държавите- производителки на банани и сътрудничеството с индустриализираните държави трябва да сме наясно с факта, че това не трябва да пречи на помощта за най-бедните държави или на Целите на хилядолетието за развитие. Ето защо се обръщам към докладчика и политическите групи да подкрепят тези изключително разумни изменения.
Ivars Godmanis (ALDE). – (EN) Г-н председател, искам да кажа няколко думи за рисковете и възможностите. Според „ЕС 2020“ научноизследователската и развойна дейност е един от основните приоритети и в този бюджет вече са предвидени бюджетни кредити в размер 15,8%, което означава 727 млн. евро повече. Тази година бяха планирани само 1,6% бюджетни кредити повече, а изглежда сякаш бюджетните кредити за изследвания са 10 пъти по-големи, но единственият проблем е, че ако разгледаме плащанията, ще видим, че не можем да платим, защото тази година планираме да направим с 13% по-малко плащания отколкото през 2009 г.
И така, единственото нещо, което имам да кажа в момента е, че трябва да направим всичко по силите си — Комисията и всички заедно — за да гарантираме, че изпълнението на научноизследователските проекти ще бъде с необходимото високо качество, за да могат да се изплатят бюджетните кредити. До сега, като се започне от 2007-11 г., това за съжаление не се случи. Ще повярваме и ще работим...
(Председателят отнема думата на оратора)
Vicky Ford (ECR). – (EN) Г-н председател, продължаваме да се намираме в условия на безпрецедентна икономическа криза, а от това страдат обикновените хора в цяла Европа. Двадесет и три милиона граждани на ЕС са безработни, а онези, които имат късмет да са на работа, знаят, че ще работят по-дълго, ще печелят по-малко и ще плащат повече данъци, за да изплащат неустойчиви публични дългове.
Режимът на строги ограничения не беше наложен за първи път в Гърция или Ирландия. Съкращаване на плащанията или замразяване има в Испания, Италия, Португалия, Обединеното кралство и други. Германия обяви 60 млрд. евро от повишаване на данъци и съкращаване на разходите. Миналата седмица в Нидерландия се проведе гласуване и народът гласува за строги ограничения, а французите обсъждат повишаването на пенсионната възраст.
Европейски институции като тази не трябва да остават безучастни към болката на нашите граждани. Особено важно е и да оценим това, което правят държавите-членки, за да контролират собствените си бюджети. И ние трябва да подходим към нашия собствен бюджет със същото чувство за отговорност и реализъм.
С изменение 34 искаме ЕС да служи за пример. Тази година трябва да се уверим, че няма несъществени разходи, да се въздържаме от увеличения, които не можем да си позволим, и да върнем спестяванията в нашите държави-членки.
Избрани сме, за да се вслушваме в гласа на народа. Сега не е подходящ момент да останем глухи за техните вопли.
Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Благодаря Ви много, г-н председател. Искам да добавя кратък коментар към казаното от колегата от комисията по промишленост, изследвания и енергетика Edit Herczog. Зная, че беше споменато, че средствата са ограничени и че трябва да ги изразходваме за толкова много неща, но трябва да кажа, че бих бил много щастлив, ако открием източник на финансиране за онези изследователски програми, които енергийните доставки...
(Председателят отнема думата на оратора)
Председател. − Г-н Mészáros, свързано е с процедурата с вдигане на ръка. Можеше да бъде въпрос към последния оратор, но вие нямахте такъв. Съжалявам.
Monika Hohlmeier (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, всички държави-членки на Европейския съюз страдат под тежкото бреме на огромни дългове и от ефектите от финансовата и икономическа криза. Те също така обаче страдат и в резултат от факта, че в продължение на години високите бюджетни дефицити, някои от които са прекомерни, са приемани и толерирани в голям брой държави. Когато започнем да разглеждаме новия бюджет за 2011 г., не е достатъчно просто да намалим бюджетите на държавите-членки. Трябва да предприемем и цялостен преглед на разходите от нашия бюджет, а също да преразгледаме и новите разходи.
Ще спомена ЕСВД, чиято структура и финансиране все още са изключително неясни. Няма прозрачна структура. Ще призова също и за ефективност на разходите чрез използване на синергии с националните служби за външна дейност. Трябва да има ясни правила относно отговорностите и прозрачност при представяне на сметките пред Европейския парламент и не трябва да се правят опити да се избягва ролята на последния при процедурата за съвместно вземане на решения и надзор при все повече решения. Европейският парламент е готов да сътрудничи и да оказва подкрепа при вземане на трудни решения. Ето защо трябва също така да включим Европейския парламент в разглеждането на тези въпроси като орган, който има правомощия за съвместно вземане на решения.
Освен това считам, че е необходимо най-накрая да превърнем намаляването на бюрокрацията в реалност например в селското стопанство, а също и за малките и средните предприятия, които спешно се нуждаят от разрастване и от въвеждане и използване на иновации. Ако искаме да намалим бюджетните дефицити, както и данъците, и да повишим данъчните приходи, трябва да намалим бремето на бюрокрацията върху малките и средните предприятия, да дадем шанс на иновациите, най-накрая трябва да намалим безмилостната конкуренция, упражнявана чрез широкомащабната промишленост върху малките и средните предприятия, и да не я насърчаваме.
Споделям също така и становището на председателя на комисията по бюджети, че първо се нуждаем от точни данни относно бюджета преди да можем да го приемем окончателно.
László Surján (PPE). – (HU) Благодаря, че ми дадохте думата, г-н председател. Госпожи и господа, докато слушах вашите коментари ми се струваше, че те отразяват два противоположни стила, два противоположни начина на мислене. Някои от нас споменават все по-нови и нови задачи и представят по-нови идеи, като настояват за по-ефективно и бързо изпълнение на съществуващите програми. Това е похвално, тъй като програмите са добри и важни. Други цитират трудностите, пред които са изправени държавите-членки, и искат да съкратят бюджета на Европейския съюз.
Госпожи и господа, бюджетът на Европейския съюз не е причината, а решението на проблема. Ако се използват успешно, инструментите, с които разполагаме, могат да помогнат за подобряване на състоянието на всяка държава-членка на Европейския съюз. Мисля си за подкрепата за малките и средните предприятия, за помощ за изоставащи региони, за да могат да догонят останалите, и за подкрепа за селското стопанство като цяло. В същото време не трябва да забравяме, че сега се подготвяме за тристранна среща и искаме да дадем ясен мандат на докладчика и парламентарната делегация, за да могат да проведат успешно срещата си при тези дискусии. Ако сега се задълбочим в детайлите, ще изгубим голяма част от най-важните си послания.
Напълно съм съгласен със социалистите, че проблемът на Газа е много сериозен, но не считам, че тристранната среща през юни е подходящо място за обсъждането му. Ако ще внасяме ежедневната политика, тогава защо не говорим за наводненията в Централна Европа? Избирателният ми район също страда много. Дъждовете от последните няколко седмици съсипаха живота на редица семейства. Разбира се, че трябва да говорим за това, но Парламентът разполага с други инструменти за тези цели, точно както и с инструменти за решаване на проблема в Газа. Ето защо препоръчвам да подкрепим докладчика.
Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, преди всичко искам да поздравя члена на Комисията и докладчика за обясненията им за това как ще функционира бюджетът в бъдеще. По принцип съм съгласен с бележките, отправени от моите колеги, но желая да се спра на някои други въпроси.
(EN) Първо, искам да се съглася с моя ирландски колега относно значението на селското стопанство и запазването на начина на живот на село, което е изключително важно за качеството на живот и бъдещето на нашите държави.
Второ, съгласно Договора от Лисабон имаме компетенция в областта на спорта и туризма — две области, които са много важни за мен. Искам това да се вземе предвид, когато се изготвя бюджетът, защото няма смисъл да имаме компетенции в областта на спорта и туризма, ако нямаме бюджет, за да предприемем действия своевременно.
(GA) Считам, че това са най-важните въпроси. Не желая да казвам нищо повече, тъй като времето почти свършва, но искам да ги вземете предвид при обсъждането на бюджета.
Bogusław Liberadzki (S&D). – (PL) Г-н председател, преди всичко искам да поздравя г-жа Jędrzejewska не толкова за формата на самия доклад, а за начина й на работа по него и за заключенията, до които е стигнала. Искам да поставя акцент върху няколко основни ценности. Първо, беше разгледана приходната част на бюджета. Второ, бюджетът за 2011 г. също по мандат ни води до следното заключение — делът на фиксираните разходи се увеличава. В тази област, както казаха и други колеги, трябва да обърнем внимание на ефективността на тези разходи, т.е. резултатите, които носят. Все още ни предстои много важен момент, в който да обмислим нещата. Какви ресурси ще ни останат, за да предприемем нови инициативи. Степента на свобода на ресурсите за нови инициативи става все по-ниска. Трябва да го осъзнаем и ясно да го отразим в обсъжданията.
Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, искам да се спра на няколко неща във връзка с бюджета за финансовата 2011 г. По отношение на миграцията: вместо да спираме потока от мигранти към Европа и да обезопасяваме външните си граници, бюджетът на Фронтекс за 2011 г. трябва да бъде намален. От друга страна, трябва да се дадат повече средства за Европейския бежански фонд, чиято цел е пренастаняване на бежанци в ЕС. Подобна бюджетна политика е логична, като ще отвори вратичките на нелегалната имиграция и за нарушения на системата за предоставяне на убежище.
Извън ЕС, финансовата помощ за Палестина трябва да бъде намалена. Вместо това се осигурява значително увеличение на ресурсите за разширяване например за страната кандидатка за членство — Турция. Настоявам за обяснение на въпроса защо Турция, която по-скоро изостава, а не напредва, сега се възнаграждава с повече средства. Осем милиона годишно все пак е значителна сума.
В областта на администрацията Парламентът трябва най-накрая да престане да учредява безброй нови агенции. Неприемливо е по време на икономическа криза ЕС да се впуска в създаване на агенция за всеки проблем. Освен това при специални условия добавената стойност на всяка съществуваща агенция трябва да се преразгледа и наблюдава.
Jan Kozłowski (PPE). – (PL) Първо, искам да поздравя г-жа Jędrzejewska. Считам, че както изготвеният от нея доклад, така и процесът на работа по измененията показват упоритостта й да следва линията, която е избрала, като в същото време поддържа откритост за измененията, които се предлагат.
Що се отнася до доклада, искам да подчертая във връзка с подфункция 1б, че очакваният растеж на плащанията всъщност е значителен и е в съответствие с многогодишната финансова рамка. Предвид трудностите, които изпитахме по-рано при реализиране на проекта във връзка с икономическата криза, и очакваното натрупване на плащания за предложения от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд обаче, планираните от Комисията ресурси за 2011 г. може да се окажат недостатъчни.
Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-н председател, поднасям искрените си благодарности на докладчика. Искам да потвърдя казаното от г-н Färm за политиката за младежта и насърчаването на младите хора.
Превърнахме заетостта и растежа в наши лозунги и това е основната цел за следващите няколко години. Считам също, че е много важно да положим повече усилия в тази посока, за да гарантираме, че от една страна, този растеж е устойчив, и особено във връзка с консолидирането на бюджетите в Европейския съюз, но също и по отношение на индивидуалните бюджети на държавите-членки, че това консолидиране се извършва, като се съобразява със социалните специфики, и преди всичко в процеса на консолидиране не се забравят доказаните интереси и нужди на младите хора, и по-конкретно правото им на най-добро обучение и на работно място.
Считам, че за младите европейци няма нищо по-важно от възможността да използват способностите си. Ще се нуждаем от тях, ако Европа иска да остане коректна в бъдеще.
Elie Hoarau (GUE/NGL). – (FR) Г-н председател, г-н Le Foll и г-н Tirolien внесоха в комисията, а след това и на пленарно заседание, изменение относно проектобюджета за 2011 г.
Нашата група напълно подкрепя изменението и поради това го внесе за разглеждане.
Призовавам колегите си да гласуват за изменението във връзка с параграф 40, с което не се иска намаляване, а увеличаване на бюджетните кредити POSEI, особено с оглед на последиците от подписаните от Европейския съюз, Колумбия и Перу споразумения със Световната търговска организация и от последиците от тези споразумения за традиционните култури в най-отдалечените региони на Европейския съюз.
Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-н председател, без съмнение на настоящата икономическа криза и опасността от рецесия в Европа трябва да се отговори с увеличаване на инвестициите.
Ето защо основната ни грижа ще бъде да запазим ресурсите за финансиране на проекти. За да изпълним бюджета, искам отново да поставя акцент върху едно свое старо предложение. Предлагам да проверим възможността за емитиране на европейски облигации, за да обезпечим финансирането на основни европейски програми за развитие като паневропейските високоскоростни магистрали, новите технологии за борба с измененията на климата на паневропейско равнище, създаването на единни сметки в сектора на здравеопазването, големи инвестиции в енергийния сектор и единна система за навигация.
Считам, че трябва да се борим с риска от рецесия, като предприемем незабавни, координирани действия. Времето лети.
Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Благодаря, г-н председател, и се извинявам за предишното недоразумение. Като член на комисията по промишленост, изследвания и енергетика искам да се спра на две или три изречения от онези изследователски програми, които целят да гарантират устойчива сигурност на енергийните доставки. По-рано беше спомената програмата за термоядрения реактор ITER. Искам да информирам уважаемите си колеги, ако все още не знаят това, че сме поели ангажименти по тази програма, от които всъщност не можем да се откажем. Това е единствената международна изследователска програма, в която Европейският съюз играе ръководна роля. В начинанието участват държави като Русия, Китай и САЩ. Ето защо призовавам колегите и онези, които изготвят бюджета, да имат предвид тази програма. Зная, че е много скъпа, но въпреки това искам да пожертваме необходимото за нея.
Кони Хедегаард, член на Комисията. − (EN) Г-н председател, искам да ви благодаря за ясните и кратки бележки. Както споменах в началото, ще гарантирам, че всичките ви коментари и бележки ще бъдат предадени веднага на г-н Левандовски.
Както винаги, Комисията ще се опита да действа като честен посредник. По време на днешното разискване имахме възможността да чуем много и различни желания, както и колко много политически приоритети бихте искали да има, така че няма съмнение, че това е трудна задача. Мисля, че г-н Garriga Polledo каза, че през целия му 16-годишен опит вероятно не сме имали такава трудна ситуация. Същото важи и за държавите-членки.
Беше споменато, че средствата ще трябва да се изразходват разумно. Мисля, че г-н Lamassoure каза, че трябва да се изразходват по-ефективно. Мога да ви уверя, че Комисията би искала да работи в много тясно сътрудничество с Европейския парламент, за да гарантира, че средствата, които получаваме, се изразходват възможно най-ефективно.
Благодаря за вашия принос. Желая да спомена само няколко факта. Г-н Berman, от името на комисията по развитие, спомена, че средствата за развитие, и по-конкретно ускореното финансиране за измененията на климата, трябва да имат допълващ характер. Много се радвам, че имам възможност да кажа, че средствата за ускорено финансиране на Комисията ще бъдат 100% нови и с допълващ характер. Това е много важно. Също така, в отговор на казаното от г-н Färm за необходимостта да се гарантира, че средствата ще се насочват към най-уязвимите и най-слабо развитите държави, искам да кажа, че това важи и за средствата на Комисията.
Мисля, че това бяха фактите по същество. Ще представя целия списък с желания и всички приоритети така, както бяха изразени днес, на г-н Левандовски.
ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Dagmar ROTH-BEHRENDT Заместник-председател
Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, докладчик. – (PL) Госпожи и господа, благодаря ви много за вашите коментари, за това че ми дадохте свеж стимул и за милите думи. Благодаря и за вашите критики, защото те и коментарите ви относно работата ми до момента и относно доклада със сигурност ще ми помогнат през есента да формулирам позицията на Парламента възможно най-добре, за да можем да постигнем най-добрите възможни резултати при преговорите.
Обобщавайки казаното от вас, искам да спомена няколко неща. Трябва да погледнем какво се случва във връзка с бюджета за финансовата 2011 г. като кумулативен ефект от финансовия натиск, дължащ се на приоритетите, които ние като Парламент определихме, а държавите-членки одобриха. Приоритети като факта, че съгласно Договора от Лисабон Европейският съюз трябва да бъде важно действащо лице на международната сцена, или като това, че имаме амбициозни и много мащабни проекти, свързани с „Галилео“ и ядрения синтез. Всички те са мащабни, скъпи проекти, които не са изникнали от нищото, а фактът, че ситуацията с бюджета на Европейския съюз е такава, каквато е в момента, се дължи точно на тези нови амбиции, които бяха приети, а сега се налага да бъдат финансирани.
За мен, като докладчик на Парламента, е неприемливо амбициите, които идват с Договора от Лисабон и които се насърчават и от Съвета, да бъдат финансирани за сметка на приоритетите на Парламента. Това не трябва да се случва. Ние като Европейски парламент трябва да имаме възможност за действие и финансови възможности, за да можем да следваме приоритетите, които произтичат от нашата работа. Това обяснява списъкът за нашите преговори в края на юни.
Има и още един важен въпрос. Доволна съм от изразената от Парламента подкрепа за моя приоритет за младежта, който за първи път представих в комисията по бюджети. Искам да привлека вниманието по този въпрос на онези от вас, които искат приоритетът за младежта да бъде развит. Субсидиарността е основополагащ принцип и не бих искала да прехвърлям отговорностите на държавите-членки на равнище Европейски съюз, където тя не е необходима. Ето защо се нуждаем и от самоконтрол.
Искам още веднъж да ви благодаря за коментарите.
Председател. – Разискването приключи. Гласуването ще се състои във вторник, 15 юни 2010 г.
Писмени изявления (член 149)
Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (RO) Преди всичко искам да благодаря на докладчика, която успешно си сътрудничи с всички групи и взе предвид различните гледни точки на фона на трудната ситуация с бюджета и новата процедура, с която все още трябва да бъдем изключително внимателни. Все пак се чувствам задължен да коментирам отношението на Комисията и Съвета по отношение на техните отговорности в бюджетната процедура. Вече е юни 2010 г., а проектобюджетът за финансовата 2011 г. все още не успява да отчете ЕСВД и голяма част от новите правомощия на ЕС, произтичащи от влизането в сила на Договора от Лисабон. В него не се отделя и необходимото внимание на дневния ред на целите на стратегията „Европа 2020“. Г-н Левандовски ни обеща бюджет с акцент върху младите хора и образованието. Ако погледнем предложения проектобюджет обаче бюджетният ред за програмата за обучение през целия живот— най-важната в тази област — е увеличен едва с 2%, което е равно на сегашното равнище на годишната инфлация.
Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Процесът на планиране на бюджета за финансовата 2011 г. е първият след влизане в сила на Договора от Лисабон и се осъществява на фона на финансова и икономическа криза. Това се вижда в твърде тесните маржове на бюджета за 2011 г., което би могло да има отрицателни последици за целите на стратегията „Европа 2020“. В положителен план искам да подчертая факта, че младежта е един от основните приоритети в проектобюджета. За съжаление реално предложената финансова подкрепа не отговаря на очакванията на Европейския парламент. Може да се постигне много с относително малко финансиране в области, свързани с политиката за младежта. Накрая желая да припомня на Парламента, че 60 млрд. евро, които са гарантирани от бюджета на ЕС след решението на Съвета от 9 май 2010 г., биха могли да повлияят добре на бюджета. Благодаря ви.
19. Напредък в посока постигане на Целите на хилядолетието за развитие: средносрочен преглед за подготовка на срещата на високо равнище на ООН през септември 2010 г. (разискване)
Председател. − Следващата точка е разискването относно доклад (A7-0165/2010) на г-н Cashman относно напредъка в посока постигане на Целите на хилядолетието за развитие: средносрочен преглед за подготовка на срещата на високо равнище на ООН през септември 2010 г. (2010/2037(INI)).
Michael Cashman, докладчик. − (EN) Г-жо председател, в началото мога да кажа, че считам, че наистина трябва да ги наричаме не Цели на хилядолетието за развитие, а „предизвикателства на хилядолетието за развитие“. Толкова често думите се изплъзват от езика — Цели на хилядолетието за развитие — но дали някога всъщност се връщаме към това какво всъщност означават тези думи?
В далечната 2000 г., когато преживявахме времена на икономически разцвет, давахме обещания и поехме ангажименти. За съжаление, колеги, тези ангажименти все още не са изпълнени. Остават само 5 години до определената от нас 2015 г., когато трябва да сме се справили с тези основни предизвикателства.
Позволете ми да ги припомня. Основните предизвикателства са крайната бедност и гладът, достъп до начално образование за всички, равенство между половете, детска смъртност, здравословното състояние на майките, СПИН, маларията и туберкулозата, устойчивост на околната среда и световно партньорство за развитие — осем предизвикателства на хилядолетието за развитие, които все още си остават предизвикателства. И сега, през тази седмица, ЕС ще се събере с надеждата да представи обединена позиция преди пленарното заседание през септември пред ООН в Ню Йорк.
Трябва да кажа обаче, че сигналите са обезпокоителни. Липсва ангажимент за тези 0,7% от нашия брутен национален доход, които казахме, че ще заделим, за да посрещнем предизвикателствата. В някои от най-слабо развитите страни сме много далеч от постигане на целите, които трябваше да сме постигнали още по средата на пътя.
Постигнат е известен напредък и, да, инвестициите, които направихме — използвам този термин много предпазливо — дават добри резултати. Налице са подобрения при здравословното състояние на майките. Равнищата на детската смъртност са все по-ниски и, да, броят на умиращите деца постепенно намалява.
Проблемът ни обаче е, че не само се нуждаем от повече пари, за да изпълним тези ангажименти, а че сега се нуждаем и от допълнително финансиране за справяне с проблемите, свързани с измененията на климата, които разклащат позициите ни в развиващите се и най-слабо развитите държави.
Ето защо в своя доклад съм се спрял не само на това, което сме направили до момента, но и на това колко още ни остава да направим. А това означава, да се спрем на големия проблем, който имаме в европейските институции, от една страна, с политиките, които целят постигане на положителна промяна, а от друга страна, с политиките, които противоречат и пречат на тази цел.
Да вземем например търговията, общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството. Без последователност на политиките нашите инвестиции в тези държави никога няма да доведат до положителни резултати. А това са инвестиции. В наш икономически интерес в дългосрочна перспектива е да се отървем от тези Цели на хилядолетието за развитие, да ги постигнем и да се избавим от проблемите, които тегнат като проклятие над живота на хората по света.
Това, което искам да видя, е ръководната позиция на ЕС. Не минимума, за който могат да се споразумеят, а обещание за 0,7% от брутния национален доход, ангажимент за допълнително финансиране и не искаме преформулиране на отвъдморската помощ за развитие. Не трябва да има „изглаждане на ръбовете“.
Ето защо тази вечер ни предстои интересно разискване. Искам да благодаря на неправителствените организации в Европа, че подкрепиха моя доклад. Иска ми се тази вечер и особено при гласуването утре да оставим настрана политическите си различия. Това няма да бъде перфектен доклад. Нищо, което се изготвя тук, не е перфектно, но ми позволете да кажа следното: нека сега не използваме политическите различия между партиите, за да се отдалечим от отговорността за постигане на единна позиция в ООН и на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г.
Андрис Пиебалгс, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, силата и значението на Целите на хилядолетието за развитие идват от това, че са колективен ангажимент за споделени цели за развитие. Те са като обща рамка за координиране и проверка на международните дейности за развитие. Те спомагат за галванизиране на усилията за развитие и за осигуряване на възможности за милиони хора по света
Въпреки впечатляващите печалби обаче като цяло има постигнат напредък по отделните цели, но в отделните региони и развиващите се страни напредъкът е различен. Годината 2010 наистина е крайъгълен камък. Необходимо е да помислим върху това какво сме свършили правилно и къде сме допуснали грешки, какви са основните ни успехи и неуспехи след подписването на Декларацията на хилядолетието.
Важно е да намерим и най-добрия подход към следващата фаза и към ускоряване на напредъка в областите, които изостават най-сериозно. От критична важност е и да постигнем напредък в посока по-успешно и устойчиво постигане на Целите на хилядолетието за развитие. Укрепването на държавните институции, политики и системи за предоставяне на услуги ще бъде от съществено значение, както и избягването или смекчаването на шоковете и насърчаването на икономически растеж на широка основа.
Отличният доклад на г-н Cashman отговаря на споменатите въпроси и дава сериозни насоки на Европейския съюз при подготовката за срещата на ООН на високо равнище през септември и след това.
Доволен съм да видя, че има сериозна степен на сближаване между доклада на г-н Cashman и съобщението на Комисията, план за действие с 12 точки в подкрепа на Целите на хилядолетието за развитие. Трябва да се съобразим с ангажиментите си за отпускане на помощ за развитие от 0,7% от брутния национален доход най-късно до 2015 г. Трябва да превърнем ефективността на тази помощ от добра идея в осезаема реалност. Трябва да гарантираме, че последователността на политиките за развитие ще се превърне в мощен инструмент, с който да направляваме процеса на вземане на решения в ЕС. Необходимо е да обърнем специално внимание на най-изоставащите държави, както и на онези, които се намират в ситуация на конфликт или уязвимост. Необходимо е да обърнем специално внимание на Целите на хилядолетието за развитие, по които има най-сериозно изоставане и в същото време да приложим интегриран цялостен подход към последните.
Съгласен съм до голяма степен, че управлението играе основна роля за успешното постигане и устойчивостта на Целите на хилядолетието за развитие. Ангажиментът за ефективно управление е задължително условие за провеждането на всяка стратегия и политика за обществено развитие. По отношение на другите ангажименти се нуждаем от по-голяма степен на предвидимост и ефективност, за да подкрепим ръководените от държавите тенденции, които стимулират икономическия растеж и повишават публичните инвестиции в образование, здравеопазване и инфраструктура, допринасят за успеха на чистата енергия и насърчават развитието на нисковъглеродната икономика. Помощта ни трябва да действа като катализатор за ускоряване на процеса на мобилизиране на финансови ресурси за финансиране на Целите на хилядолетието за развитие.
Искам накратко да се спра и на обсъжданията, които проведохме днес в Съвета по външни работи. Аз съм изключително доволен от направените заключения. Заявена е категорична решителност да изпълним ангажимента за официална помощ за развитие от 0,7% до 2015 г. Съветът прие равенството между половете и овластяването на жените да бъдат включени в плана за действие на ЕС за период 2010-2015 г. Предложеният от Комисията план за действие на ЕС с 12 точки във връзка с Целите на хилядолетието за развитие също беше разгледан.
Съветът се съгласи да предприеме реална стъпка напред по отношение на ефективността на помощите, като призова Комисията да представи конкретни предложения. Считам, че без да бъдем самодоволни, това представлява пакет, който ще ни даде възможност да служим за пример в Ню Йорк. Той в никакъв случай не е перфектен, но осигурява база за постигане на напредък. Отново искам да поздравя Парламента за доклада относно Целите на хилядолетието за развитие.
Alf Svensson, от името на групата PPE. – (SV) Г-жо председател, преди всичко искам да благодаря на г-н Cashman за приятната компания по време на обсъждането на тези изключително актуални и важни въпроси. Желая също така да кажа, че за мен като стар шведски парламентарист беше интересно да бъда тук, в Европейския парламент, и да стана свидетел на опитите за постигане на консенсус. Не очаквахме, че нашите групи ще успеят да постигнат пълно споразумение.
Сега г-н Cashman казва — и аз съм напълно съгласен с него — че се нуждаем от повече ресурси. Въпреки това не считам, че същото винаги трябва да е свързано с увеличаване на данъците. Бих казал следното: дайте на предприемачите свобода на действие и им осигурете възможности в бедните държави, за да могат да се създадат работни места. Не считам също така, че предложеният от г-н Cashman меморандум е разумен ход. Въпреки това искам да подчертая това, което гласи параграф 47, който горещо ни призовава да се захванем с дискриминацията срещу някои групи, която може да се открие в редица бедни държави. Това е нещо, което аз и със сигурност много други хора считат, че е въпрос, на който трябва да се отдели много повече време при нашето обсъждане на Целите на хилядолетието за развитие.
Говори се за 0,7%. Много искам да говорим за 1% от брутния национален доход, защото считам, че богатите държави всъщност носят отговорност да гарантират, че поне могат да постигнат този размер. Има и нещо друго. Не вярвам, че е много мъдро да вземаме решение, че държавите трябва да постигнат целта за 0,7% дори и да искаме, защото считам, че в много отношения това би било загуба на време.
Тези въпроси обаче са спешни и от морална гледна точка са най-актуалните въпроси, с които Парламентът може да се занимава. Фактът, че хората умират от глад и жажда, трябва да бъде неприемлив за всички членове на Европейския парламент.
Corina Creţu, от името на групата S&D. – (RO) Както беше подчертано по-рано, икономическата и финансова криза, която преживяваме, оставя сериозна следа върху целите, приети от държавите-членки като част от Целите на хилядолетието за развитие. Ето защо високо ценя реалистичния, логичен подход, възприет от автора на доклада г-н Cashman.
С радост отбелязваме, че 10 години след определяне на Целите на хилядолетието за развитие, е постигнат голям напредък в борбата с крайната бедност, глада и ХИВ вируса, макар постигнатото да не е достатъчно. При определянето на критичните точки в процеса на постигане на Целите на хилядолетието за развитие докладът на г-н Cashman предлага варианти, с които да се сложи край на пилеенето на средства, заделени за помощта за развитие, като се използва сложна, но балансирана комбинация от законодателни и финансови мерки, както и пазарни механизми.
Искам да подчертая преди всичко колко съм доволна, че в доклада прочетох, че се отправят препоръки към Европейския съюз да разпредели най-малко половината от отпуснатата помощ за най-слабо развитите държави и да се определят групите в най-тежко положение в тези държави с конкретен фокус върху състоянието на жените, децата и хората с увреждания, както и да се включат по-ефективно интересите на тези уязвими групи в стратегиите за развитие. Състоянието на групите в много региони е критично.
През септември тази година, както вече беше споменато, на срещата на ООН на високо равнище, надявам се, ще ни представят по-подробен преглед на ситуацията относно помощта за развитие. Всъщност докладът на г-н Cashman изразява много добре структурирано становище, базирано на философия, вдъхновена от устойчивото развитие.
Leonidas Donskis, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, надявам се колегата Michael Cashman и останалите колеги ще вземат предвид бележките ми като допълнение и като знак за одобрение, а не като преразглеждане. Целите на хилядолетието за развитие ни дават уникална възможност да разгледаме състоянието на хората в началото на 21 век. Ето защо е от критична важност да представим нова и свежа перспектива, вместо да предлагаме тази от 20 век. Факт е, че в днешно време не е възможно да има развитие без сигурност и обратно. Ето защо се опитахме да предложим по-балансиран подход към Целите на хилядолетието за развитие, като обръщаме повече внимание на региони като Централна Азия, в който бедността върви ръка за ръка с липсата на безопасност, несигурност, нестабилност, принудителен детски труд и дори робство.
Освен автократичните режими в Узбекистан и Туркменистан наскоро избухна и етническо насилие в Киргизстан. Извънредно тежкото положение, съчетано с нестабилност и насилие, може да доведе до хуманитарна катастрофа в региона. Ако се нуждаете от доказателство, че не може да съществува трайно и устойчиво развитие без сигурност, то тук можете да го намерите.
Освен това не можем да забравим крайните форми на бедност в европейски държави като Молдова и Албания. Да вземем например някои от сериозните проблеми, свързани със здравеопазването. В Украйна и Молдова 300 от 10 000 души страдат от туберкулоза. Споменатите по-горе държави не попадат в категорията на най-слабо развитите страни, но със сигурност могат да бъдат причислени към развиващите се страни.
Ако Целите на хилядолетието за развитие не обхванат най-нестабилните държави и държавите с най-ниска степен на сигурност, никога няма да постигнем истински социален и морален ред там. Ето защо настъпи моментът да разширим хоризонта си. Макар Африка на юг от Сахара да е от изключително важно значение за нас, не можем да ограничим Целите на хилядолетието за развитие единствено до този добре познат контекст. Изправени сме пред нови предизвикателства и трябва да им отговорим. И накрая, но не на последно място, Целите на хилядолетието за развитие са неделима част от необходимостта да се даде възможност на най-слабо развитите, развиващите се и най-незащитени държави да могат сами да формират бъдещето си.
Judith Sargentini, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Да поздравим с добре дошъл, г-н Пиебалгс, член на Комисията, отговарящ за развитието. Искам до Вас да видя г-н Де Гухт, член на Комисията, отговарящ за търговията, тъй като сега в Парламента се опитваме през следващите пет години да наваксаме изгубеното. Във всички случаи Целите на хилядолетието за развитие изостават и все пак всички сме се подписали под тях, дали сме обещания. Обещахме и все още си спомням лозунга от времето, когато работих за организации за развитие —„Да пратим бедността в историята“. Историята обаче предстои да бъде написана.
И все пак това може да се постигне. Може да говорим за помощи в размер от 0,7% от брутния ни национален продукт или дори за повече. Можем да говорим за нови видове финансова помощ, макар че това става все по-сложно във времена на икономическа криза. И все пак, това, за което наистина трябва да говорим, са различните средства за съвместно съществуване чрез лоялна търговия. Сега се потупваме по рамото, че предоставяме най-голям процент помощи за развитие в света, но всъщност трябва да се потупваме по рамо за това, че сме най-големият потребителски пазар.
Ако се занимавахме със справедлива търговия, голяма част от помощта вероятно нямаше да бъде необходима. Все пак, все още изглежда сякаш е по-просто да се осигурява помощ, отколкото да се предприемат действия, за да се спре подбиването на цените на дребните производители в Африка. Ако бяхме ограничили възможностите многонационалните компании да укриват данъци, много от хазните в Африка щяха да са в по-добро състояние. Също така, когато гледам нашите списъци за гласуване за резолюцията, с всичките плюсове и минуси, се питам какво се случи с големия жест, какво се случи с нашия сигнал, че наистина ще постигнем Целите на хилядолетието за развитие в рамките на пет години?
Nirj Deva, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, нашият докладчик е свършил отлична работа и прикани Парламента да даде 100% подкрепа за доклада и за усилията ни в ООН. Моята група ще даде 99,9% подкрепа, поради някои различия в становищата.
Продължаваме да говорим за Целите на хилядолетието за развитие. Какви са тези цели? Всъщност има осем Цели на хилядолетието за развитие, а считам, че трябва да са повече. Ако имахме повече, щяхме да сме постигнали някои от целите, които се опитваме да постигнем по-бързо. Едно от нещата, което е най-важно за премахване на бедността, е да имаме дялово участие, да притежаваме нещо, да имаме своя собственост или да имаме малък бизнес.
Колегите са пътували в чужбина и докато са пътували в своите коли с климатици по пътя са видели милиони, милиони бедни квартали в развиващите се страни и стотици и хиляди малки предприятия — гаражи, магазини, работилници, различни хора, които правят различни неща. Проблемът е, че нито един от тези бедни квартали или нито едно тези предприятия не са регистрирани. Те нямат капиталова стойност. Ако можехме да рекапитализираме тези имоти и тези предприятия, щяхме да сложим в ръцете на лидерите на развиващите се страни капиталови активи в размер девет трилиона долара. Да, девет трилиона. Това е повече от целия дълг, за който се притесняваме в Европа, и повече от стойността на пазарите на акции в Ню Йорк, Лондон и Токио.
Ние обаче не сме открили начин да капитализираме тази собственост или тези предприятия. Те са извън правната система. Ако можехме да направим това, щяхме да премахнем бедността по-бързо. Това се случи в други части на света.
Gabriele Zimmer, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, изказвам благодарностите си конкретно към г-н Cashman за това, че внесе доклада, който получи голяма подкрепа, когато го приехме в комисията по развитие, и се надявам като Парламент заедно да успеем непосредствено преди заседанието на Съвета категорично да заявим, че считаме Целите на хилядолетието за развитие са изключително важни.
Очакваме също така държавите-членки да са наясно със задълженията си за изпълнение на Целите на хилядолетието за развитие, и по-специално с поетите от тях задължения, а именно да плащат съответния дял за помощта за развитие. Г-н Cashman много правилно отбеляза, че като Европейски съюз ние имаме дефицит от 20 млрд. евро. Това, което трябва да излезе на преден план, е едно много ясно послание, че ние се борим тези Цели на хилядолетието за развитие да бъдат изпълнени до 2015 г. и че няма да позволим този срок да се отложи за по-късна дата, използвайки редовното оправдание, че в крайна сметка като държави-членки няма да можем да го спазим поради ефектите от кризите, и ще бъдем напълно оправдани за това. Фактът обаче, че повече от един милиард души живеят в бедност и глад, а живеещите само в бедност са дори 1,5 млрд., доказва, че през последните години бедността дори се е повишила в някои региони на света, в района на Африка на юг от Сахара например, не ни остава друга възможност освен категорично да настояваме за постигане на целите си в тази посока.
Ето защо искам да ви приканя, уважаеми колеги, и най-вече вас от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), да не омаловажавате доклада, внасяйки вашите изменения. Докладът представлява балансирана смесица от реални искания, изисквания и необходимия натиск, който трябва да упражним, като не трябва да отменяме нищо от нито една част от него.
На места дори бих отишла още по-далеч. Бих отправила също така някои много по-конкретни искания да не подписваме или да не позволяваме да влиза в сила никакъв друг договор, който не служи за изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие. Считам, че сме затворили кръга. Ние не просто се нуждаем от последователна политика в рамките на политиката за развитие, но е важно и политиката на ЕС като цяло да се ангажира по осезаем начин с борбата срещу бедността и изоставането в развитието.
Gerard Batten, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, всички са съгласни с Целите на хилядолетието за развитие, формулирани през 2000 г., и няма човек, който да не е изумен от липсата на връзка с реалността на твърдението, че тези цели могат да бъдат постигнати до 2015 г.
Отделно от напълно нереалистичните срокове за постигане на тези гигантски цели в доклада се посочва и размерът на средствата, които трябва да се изразходят.
Откъде ще дойдат тези средства? Повечето държави в Европа, включително Великобритания, са на ръба на фалита, като единственият изход от тази ситуация е драстично намаляване на публичните разходи. При тези обстоятелства единственият начин да помогнем на по-бедните държави да станат по-богати и да намалим изобилието от социалните им проблеми е да стимулираме световната икономика.
Не трябва да обмисляме повече начини за облагане с данъци на предприятията, които все още имат печалби, и да ги принуждаваме да излизат извън границите и контрола на ЕС. Вместо това трябва да направим следното: да намалим търговските бариери в ЕС и протектионистичните мерки, които ограничават търговията с по-бедните нации; да премахнем непрекъснато увеличаващото се бреме на регулациите и бюрокрацията, които задушават предприятията в Европа; да отменим единната европейска валута и да позволим на държави като Полша, Италия, Ирландия, Гърция и Испания да се върнат към световната икономическа реалност.
И, разбира се, Обединеното кралство трябва да напусне Европейския съюз възможно най-бързо.
Santiago Fisas Ayxela (PPE). – (ES) Г-жо председател, госпожи и господа, борбата с бедността и останалите Цели на хилядолетието за развитие трябва да ни обединяват. Ето защо съжалявам, че някои политически групи поставиха въпроси, които биха затруднили постигането на това единодушие.
Има морални въпроси като предлагането на аборта като метод за контролиране на раждаемостта или икономически въпроси като въвеждането на данък върху валутните транзакции. Считам, че би било трудно да се въведе, контролира и събира такъв данък и ако не се приеме повсеместно, особено в основните финансови блокове, транзакциите ще бъдат изнесени в страните, където той не се начислява.
Съжалявам, че докладът, който има много положителни страни, няма да получи единодушната подкрепа на всички политически групи заради тези конкретни въпроси.
David-Maria Sassoli (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, благодаря на докладчика, г-н Cashman, за свършената работа и за това, че ни напомни колко е важна срещата на върха в Ню Йорк.
Пред Европа се разкрива голяма възможност — да се представи като световен партньор в областта на развитието. Информацията, с която разполагаме, все още е обезпокоителна. През 2009 г. един милиард души страдат от хроничен глад, а с днешната икономическа криза броят им нараства. Към това трябва да добавим и щетите, причинени от измененията на климата — фактор, който продължава да задълбочава проблемите, които се опитваме да държим под контрол.
Трябва да признаем, че целите, които сами си определихме през 2000 г., със сигурност бяха амбициозни и можеха да се изпълнят единствено от държавите-донорки. В светлината на тези ангажименти към развиващите се страни е жалко, че сме свидетели на това как някои европейски държави сериозно изостават с изпълнението на договорените ангажименти. Разочароващ е и фактът например, че приносът на моята държава — Италия — сега става все по-малък — 0,16% от БВП.
Трябва да въведем обвързващ ангажимент за всички държави, за да достигнем 0,7 % от БВП до 2015 г., както е определено от Европейската комисия. Всички държави трябва да чувстват, че изпълнението на този ангажимент е техен морален дълг и политическо задължение. Изключителната работа на докладчика, г-н Cashman, дава възможност на Европейския парламент да играе ключова роля, за да се защити достойнството на хората.
Franziska Keller (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, Целите на хилядолетието за развитие със сигурност не са идеални, но това, което ги прави ценни и различни, е, че напредъкът по изпълнението им трябва да може да се измерва, и благодарение на това можем да разберем, че в момента изоставаме и трябва да увеличим усилията си.
Институциите на ЕС, в това число и нашата, могат да направят много за постигане на тези цели. Например можем да използваме реформата в политиката в областта на рибарството, за да подкрепим рибарите в развиващите се страни, вместо компаниите за промишлен риболов. Можем да използваме реформата в общата селскостопанска политика, за да се концентрираме върху устойчивото селско стопанство и да премахнем всички пречки и косвени субсидии за износ, и можем да спрем Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), за което Комисията все още не е представила доказателства, че то няма да пречи на достъпа до лекарства и трансфера на технологии. И накрая, трябва да признаем, че не можем да постигнем целта за здравословното състояние на майките, без да имаме права на жените.
Всички тези примери показват, че политиката за развитие е нещо повече от ограничена област. Аспекти на политиките за развитие могат да се открият във всички наши комисии и трябва да имаме това предвид. Без последователност на политиките — и не просто някаква последователност, а последователност на политиките за развитие, както се посочва в член 208 на Договора от Лисабон — няма да стигнем до никъде. Това също трябва да бъде отчетено при изграждането на ЕСВД.
В заключение, искам да зная какви са плановете на Комисията за ангажиментите, които ще последват след Целите на хилядолетието за развитие — нещо, което също ще трябва да обсъдим на някакъв етап.
Elie Hoarau (GUE/NGL). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, трябва да признаем със съжаление, че на две трети от пътя сме много далеч от първоначалните цели, определени чрез Целите на хилядолетието за развитие. Въпреки че се намираме в период на криза, най-малкото, което можем да направим, е да поискаме всички развити страни, включително Европейският съюз, да спазят обещанията си, и най-вече тези към бедните страни, като дадат 0,7% от техния брутен национален доход за помощи за развитие.
Освен това съгласно споразуменията за икономическо сътрудничество между ЕС и държавите от Африка Карибския и Тихоокеанския басейн, които проследявам стриктно като член на Съвместния парламентарен комитет, е заделен твърде голям дял за търговия за сметка на програми, които дават възможност Целите на хилядолетието за развитие да бъдат постигнати. Според мен е необходимо да преразгледаме тази ситуация в полза на Целите на хилядолетието за развитие в рамките на тези споразумения.
Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Като начало искам да подчертая, че считам, че е изключително важно ЕС да насърчи създаването на амбициозен план за действие по време на обзорната конференция в Ню Йорк. Трябва също така спешно да приеме конкретни нови мерки, които да ни дадат възможност да спазим всичките си обещания за солидарност по отношение на групите в най-неблагоприятно положение в световен план.
От тази гледна точка, приетото днес заключение от Съвета бележи стъпка в правилната посока, защото, бих казал, че Европа трябва да остане в челните редици на борбата с бедността и надежден партньор в световния пакт за развитие, в който се включи, като прие Целите на хилядолетието за развитие. За постигането им се нуждаем, както всички знаете, не само от това да намерим нови ресурси за помощи за развитие, но също и от политическа воля, за да превърнем въпросните цели в реалност.
От една страна, считам, че е настъпил моментът да обмислим автоматичното включване на подход, основан на правата на човека, към всички мерки, приети с цел постигане на Целите на хилядолетието за развитие. Зачитането на правата на човека и използването на механизми за насърчаване на отчетността са изключително важни с оглед подобряването на условията на хората, живеещи в бедност, и в крайна сметка за постигане на Целите на хилядолетието за развитие.
Искам също да очертая някои проблемни области от доклада на г-н Cashman. Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) не може да приеме едностранното въвеждане на данък от типа „Тобин“, както се посочва в параграф 8, защото е трудно това да се съчетае с идеята за финансиране на световни обществени блага. Освен това е трудно да подкрепим идеята за отписване на дълговете на развиващите се страни, изложена в параграф 13, когато се водят разисквания за необходимостта тези държави да поемат своята отговорност за процеса на развитие и да постигнат Целите на хилядолетието за развитие.
И накрая, параграф 42 разглежда проблемите, свързани с личната свобода на съвестта. Не считам за правилно да налагаме на държавите-членки позиция, която да заемат по отношение на аборта.
Norbert Neuser (S&D). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, постигането на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г. в голяма степен зависи от това колко средства отпускат богатите индустриализирани страни за борбата с глада и бедността, намаляването на детската смъртност и смъртността на майките и борбата с маларията и СПИН.
Заключението ни се избистря. Обещанията ни няма да бъдат изпълнени. Преди финансовата криза ние в Европа, като богати индустриализирани нации, бяхме обещали на най-бедните държави 50 млрд. щатски долара за тази година (2010 г.), но те ще получат значително по-малко: около 36 млрд. щатски долара. Дори договореният план за действие от 12 точки, според който богатите държави искат да дадат 0,7% от техния брутен национален доход за помощ за развитие, няма да бъде изпълнен. Някои държави дават добър пример, но моята — Германия — не се представя добре. Трябва да последваме примера на други държави като Швеция, Люксембург, Белгия, Ирландия, Обединеното кралство и дори Испания.
Enrique Guerrero Salom (S&D) – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, г-н Cashman, през 2000 г. уточнихме и определихме целите, които трябва да постигнем, за да се борим с бедността, изключването и неравенството, но също така направихме нещо още по-важно — поехме конкретни ангажименти и създадохме световен стимул, който беше подкрепен от правителства, неправителствени организации и самите развиващи се страни.
Оттогава насам постигнахме напредък, но не достатъчен, а кризата ни тегли назад. Преди малко ни беше представена егоистичната евроскептична перспектива, от която имахме нужда, за да се върнем към реалността. Искам да кажа, че днес реализъм означава да се борим със световната реалност; означава да подкрепим този доклад утре на пленарно заседание и да подкрепим Съвета, който във второто си заключение от днешното си заседание каза, че е възможно целите да бъдат постигнати до 2015 г., както определихме през 2000 г.
Rareş-Lucian Niculescu (PPE). – (RO) Искам да се спра на параграф 22 от предложението, който призовава Европейският съюз да сложи край на субсидиите за износ и други вредни аспекти на нашата земеделска политика. Считам, че подобен подход е рискован, тъй като европейската селскостопанска политика не може да оцелее без субсидии, особено във време на сериозна икономическа криза и сериозни колебания на цените.
Във всички случаи европейските селскостопански производители понасят огромната тежест на определените условия за качество на продуктите и хуманно отношение към животните, които трябва да спазват. Считам, че премахването на субсидиите за експорт, под каквато и да е форма, ще бъде грешка, която ще има сериозни последици, и ви призовавам, уважаеми колеги, да гласувате против този параграф.
Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, благодаря на докладчика, г-н Cashman, за доклада и за пламенния начин, по който го представи.
Благодаря най-вече за параграфи 48, 49 и 50 относно продоволствената сигурност. Всъщност считам, че пояснителните бележки са много по-силни от параграфите в доклада, защото имаме истински проблем в Европейския съюз. Изразходваме все по-малка част от нашия бюджет за помощи за развитие там, където има най-голяма нужда, а именно за полупазарните стопанства и дребните селскостопански производители. Данните, които бяха включени и в нашата резолюция относно продоволствената сигурност през януари 2009 г., са, както следва: намалихме помощта за развитие, определена за селското стопанство от 17% през 1980 г. на едва 3% през 2006 г.
Вероятно Комисията ще ни каже какви действия предприемат по този въпрос — виждам утвърдително кимане и това ме радва — както и по отношение на това да накарат правителствата в африканските държави да признаят, че гладът е факт в селските райони, където хората всъщност могат да се занимават със земеделие, ако имаха съответните инструменти.
Не съм съгласен по същество с параграф 22 и вие знаете причините за това. Не трябва да се спираме на това, проблемът не е във възстановяването на средства за износ.
Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-жо председател, искам да благодаря на г-н Cashman за изключителната работа, която е свършил. Всички наистина трябва горещо да подкрепим доклада и да изпратим послание към държавите-членки, че трябва да изпълнят ангажиментите си за изпълнение на целите на хилядолетието, за да се борим с бедността.
В разгара на икономическата криза, която — нека не забравяме — може да ни навреди, но също така вреди и на развиващите се страни, често продуктите, които не консумираме, са тези на развиващите се страни, а в тях бедността нараства, и всички тези показатели за нещата, с които искаме да се справим чрез Целите на хилядолетието, нарастват.
В същото време измененията на климата, които ние причинихме, влошават достъпа до храна, вода и услуги в здравеопазването, както и самото здраве. Ето защо се нуждаем от допълнителни ресурси, с които да се борим с измененията на климата и да помагаме на тези държави да се приспособят към тях.
В същото време обаче трябва да останем верни на Целите на хилядолетието. Ето защо тези ресурси трябва да бъдат независими. Одобрявам направената от г-жа Хедегаард декларация, че Комисията се присъединява към този призив.
Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, трудно е да се отговори на призива на докладчика г-н Cashman. Той призова всички групи да оставят партийните си различия настрана и да подкрепят доклада, въпреки факта, че докладът съдържа някои елементи от чисто идеологическо естество.
Например параграф 42 от доклада относно ангажимента за безопасен аборт и семейно планиране намеква за принципи, които не можем тайно да споделяме. Като Европа ние не призоваваме държавите да финансират живот или да финансират отговорното майчинство и бащинство или да подкрепят непрекъснатите бременности, а ги приканваме да финансират инструмент за прекратяване на бременност като контрацептив или като инструмент за планиране на раждаемостта и населението.
По този въпрос ние никога не можем да бъдем съгласни. Категорично заявяваме, че не сме съгласни с каквато и да е форма на евгеника от страна на държавите, която насърчава смърт, а не живот, която подкрепя прекратяването на бременността и въпреки това не подкрепя онези, които избират да я прекратят заради неравностойно социално-икономическо положение.
Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-жо председател, благодаря на докладчика за отличната работа, която е свършил. Всъщност невъзможността да постигнем средносрочните цели трябва да бъде причина за сериозни притеснения както поради показаното от някои държави-членки нежелание, така и поради обективната икономическа слабост, причинена от кризата.
Позволете ми да се спра на нещо конкретно: средносрочна цел 8, която се отнася до помощта за развитите за развиващи се държави — въпрос, на който няколко колеги вече се спряха. Макар че средносрочната цел беше да увеличим помощта за развиващите се държави на 0,56% от БВП, днес сме достигнали до едва 0,3% на световно равнище, т.е. половината от планираната цел и само 0,4% на европейско равнище. Към това можем да добавим и етичната дилема за това дали ресурсите, с които разполагаме, се насочват там, където има нужда, към онези, които наистина се нуждаят, и дали не се пилеят посредством корумпирани практики и правителства.
Накрая искам да подчертая, че се нуждаем от философия за развитие, от икономически подход към тази ситуация, а не просто понякога от смекчаване на вината, която развитите страни изпитват към развиващите се държави.
Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, Целите на хилядолетието за развитие без съмнение са важни, ако искаме да гарантираме, че най-бедните сред бедните страни ще могат да живеят достойно в собствените си държави. Всеки, който има разумно основание за оцеляване в родната си страна, няма да има нужда да се оставя в ръцете на контрабандисти на хора. Искам да обърна особено внимание и на борбата със сериозните болести, особено онези, засягащи майките и децата. Във връзка с това обаче трябва да напомним на фармацевтичната индустрия за задължението й и да гарантираме, че може да се осигури интензивно предлагане на генерични лекарства.
От друга страна, ако ще осигуряваме помощи за развитие, трябва да очакваме и сътрудничество. Във връзка с това очаквам сътрудничество от получателите на помощи във връзка с репатрирането на нелегални мигранти в съответните им страни по произход. И накрая, необходимо е също да се погрижим да гарантираме, че средствата се използват рационално и разумно. Спечелените с тежък труд пари на данъкоплатците не трябва да изчезват по мистериозни канали.
Едно нещо е напълно ясно: производственият капацитет на нашите държави-членки е сериозно ограничен и колкото по-бързо се възстанови, т.е. колкото по-бързо се възстанови ЕС, толкова по-скоро ще имаме възможност да предоставяме устойчива помощ в дългосрочен план.
Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-н председател, искам да благодаря най-вече на г-н Cashman. Помощта за развитие и борбата с бедността не трябва да бъдат под формата на благотворителна политика чрез прилагане на принципа „поощрение-наказание“ например. Обратно, нуждаем се от надеждни, предвидими, устойчиви рамкови условия, които да дадат на хората възможност да живеят и работят в поносима среда и да печелят прехраната си. Не трябва просто да гледаме безличните цифри, а засегнатите хора и техните съдби. Не трябва да хабим енергията си, за да се извиняваме защо не можем или не искаме да изпълним задълженията си. Вместо това трябва да я използваме, за да проведем сериозно разискване по внесените предложенията за финансиране на помощта за развитие — например за данъка върху финансовите транзакции.
ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Roberta ANGELILLI Заместник-председател-
Андрис Пиебалгс, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, разискването беше забележително. Ще се спра само на няколко неща, които, струва ми се, трябва да бъдат изяснени.
Целите на хилядолетието за развитие трябва и могат да бъдат постигнати и заявявам това напълно отговорно. Това не е само моето становище, а и становището на ООН. Това е становището на развития и развиващия се свят и ние трябва да положим усилия.
Важно е също така, че Парламентът призовава много настоятелно за ангажимент от 0,7% от брутния национален доход. Зная, че е част от суверенитета на всяка държава сама да взема решения за бюджета си, но ако Парламентът не призове за това, кой друг ще го направи с толкова силен глас? Вярно е, че трябва да се отчитаме, но Парламентът има големи правомощия по въпроса. Не бива да подценявате силата си по темата и считам, че е много важно да направим това.
Считам за важно да заздравим връзките си с държавите от Африка на юг от Сахара. Зная, че е имало много разочарования, но тъй като съм нов в тази работа и наистина се опитвам да обхвана всички сложни въпроси с колониалното им минало, годините на Студената война и развитието им, считам, че Африка на юг от Сахара заслужава особена грижа и внимание.
Важно е да обърнем внимание на въпроса с търговията, но знаем, че до сега тези едностранни приоритети за търговията не са допринесли за развитието на държавите. Не бяха достатъчни и в регионалната търговия и нашия подход сега е наистина да създадем условия за справедлива търговия, инвестиции за търговия, и по-конкретно регионалната търговия. Считам, че това е правилният подход и ние трябва да го заздравим. Ще работя съвместно с колегата от Комисията, отговарящ за търговията. За кратко той отговаряше за развитието, а и приема проблемите много присърце.
Укриването на данъци и незаконните потоци са важен въпрос, но считам, че страните от Г-20 и ние носим част от отговорността за изграждането на силна глобална система, за да направим укриването на данъци и незаконните потоци невъзможни. В нашите проекти отделяме и особено внимание, за да насърчим регистрирането на собствеността, защото определено растежът е невъзможен без регистър на собствеността и правни системи, които да го поддържат.
По отношение на селските райони и продоволствената сигурност е вярно, че те са във фокуса на нашата политика, но част от средствата за продоволствената сигурност идват чрез нашата бюджетна подкрепа и поради това статистиката не винаги ги отразява точно. Трябва да помислим как по-добре да ги отразяваме, но е демонстриран ясен ангажимент от нашето съоръжение за храните и средствата, определени за неговото изграждане.
Желая да приключа изказването си с призива, отправен от Michael Cashman: че докладът наистина заслужава подкрепата на всички партии. Зная, че някои въпроси са противоречиви, но те не трябва да разделят Парламента при оказване на сериозна подкрепа за доклада. Нуждаем се от тази подкрепа, защото обществото има нужда от нея, и ако Парламентът даде изумителна подкрепа за доклада, за общностите, които се интересуват от политиката за сътрудничество за развитие, наистина ще бъде по-лесно да дадат тласък на дневния ред и да постигнат по-голям успех.
Michael Cashman, докладчик. − (EN) Г-жо председател, г-н член на Комисията, искам да Ви благодаря за заключителните слова. Напълно съм съгласен с Вас.
Разискването беше много интересно. Искам да благодаря на докладчиците в сянка, с които наистина беше удоволствие да работя — г-н Svensson, г- Donskis, г-жа Sargentini, г-жа Zimmer и всички останали. За съжаление паметта ми изневерява, но това е от възрастта. Позволете да кажа няколко думи за възрастта. Не искам да живея много години и да съм свидетел на все повече страдания, повече глад, повече бедност и нарастващи равнища на смъртността сред родилките и сред децата под пет години. Искам да видя, че Целите на хилядолетието за развитие са постигнати.
На тези, които говориха с известни резерви по някои елементи от доклада, искам да кажа следното: нека да не се обръщаме към гражданите и да казваме, че не сме успели да се споразумеем и не сме гласували в подкрепа на доклада, защото съдържа елементи, за които не бихме гласували. Какъв сигнал изпращаме по този начин към хората, живеещи в бедност и лишения, без вода, без достъп до здравеопазване, без достъп до образование, без достъп до равностоен живот? Може би, видите ли, по време на разискване в Брюксел е имало елементи в един доклад, които са ни попречили да направим това, което е правилно за по-голямата част от тази планета.
Приканвам всички колеги, които присъстват тук днес, да гласуват в подкрепа на доклада утре — не заради мен, защото Michael Cashman ще се прибере в дом с течаща вода, със здравеопазване, ще бъде обичан и ще се грижат за него, когато получи амнезия и остарее. Помислете за децата и жените, които умират при раждане, помислете за това, че деца умират от малария, диария, туберкулоза, СПИН и ХИВ, и за младите жени, на които се отказва достъп до образование, за да нямат право на избор до края на живота си. Не мислете за нас, които сме тук, а за онези извън Европа.
Председател. − Разискването приключи.
Гласуването ще се състои във вторник, 15 юни 2010 г.
Писмени изявления (член 149)
Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) На фона на световните демографски промени, бързия растеж на населението и все по-малкото ресурси трябва да вземем сериозни мерки във връзка със сътрудничеството за развитие. Изкореняването на бедността и глада, осигуряването на достъпа до образование и подобряването на здравеопазването, освен другото, чрез борба с болестите, трябва да имат най-висок приоритет в Целите на хилядолетието за развитие. Европейският съюз трябва незабавно да даде своя принос за сътрудничеството за развитие като част от търговската си политика и международното сътрудничество. Основната му цел трябва да бъде да се насърчава автономността, независимостта и инициативата на съответните държави. Важно е и да гарантираме, че финансовите мерки в тази област имат желания ефект и постигат ясно определените цели. Според мен един от ключовите модели за устойчива циркулярна икономика, основана на справедливи правила, е екосоциалната пазарна икономика, основана на дребното, многофункционално селско стопанство. Ето защо Целите на хилядолетието за развитие трябва да насърчават модела на дребното селско стопанство, което е независимо и устойчиво на кризи, семейството, което се занимава с него и е в центъра му, и да насърчава развитието на експертиза, която се развива от местната култура и е предназначена за посрещане на регионалните нужди. Тази устойчива форма на селско стопанство е средство за развитие на регионалната независимост и за гарантиране на доставките на храна, като отчита екологичните и социални фактори.
20. Европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен железопътен товарен превоз (разискване)
Председател. − Следващата точка е препоръката за второ четене (A7-0162/2010) на комисията по транспорт и туризъм относно позицията на Съвета на първо четене за приемане на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз (11069/5/2009 – C7-0043/2010 – 2008/0247(COD)) (Докладчик: Marian-Jean Marinescu).
Marian-Jean Marinescu, докладчик. – (RO) Европейският парламент е длъжен да изготви законодателство, което ще подобри положението и ще предостави по-голяма добавена стойност в съответната област. Считам, че разискваният днес компромис отговаря на тези условия. Компромисът беше постигнат след безброй обсъждания, които, за съжаление, понякога се провеждаха заради натиск, оказван от страните, участващи в настоящия регламент.
Съветът направи положителен принос чрез въвеждането на приложение, което съдържа първите нови коридори. Инициативата ускорява прилагането на регламента, въпреки че аз смятам, че сроковете от три и пет години, поискани от държавите-членки, в някои случаи са прекомерни.
Коридорите са установени въз основа на определени критерии, най-важният от които е икономическата ефективност. Всеки коридор ще се управлява от изпълнителен съвет и управителен съвет. Те ще координират изпълнението на инвестициите, изготвянето на графиците, развитието на терминалите и стандартизирането на разпоредбите.
Сроковете все още ще се изготвят в съответствие с Директива 2001/14/ЕО. Ще се установи единно звено на контакт чрез разпределение на капацитет във вече одобрените графици. Това е голяма крачка напред по отношение както на прозрачността, така и на ефективността на дейността на транспортните дружества.
Товарният превоз не представлява приоритет. Пътническият транспорт няма да бъде нарушен. Напротив, това може да има своите предимства благодарение на координирането на решения на равнище коридор. Ако движението бъде нарушено, ще бъдат приложени правилата, решени на равнище коридор, за да се сведе до минимум времето, необходимо за възстановяване на нормалното функциониране.
Считам, че съгласието на Съвета за отваряне на коридорите за всички съответни бенефициери е друго голямо предимство на регламента. Възможно е също държавите-членки да не вземат участие в създаването на коридор по важни причини.
Госпожи и господа, кризата, предизвикана от вулканичната пепел, подчерта липсата на координация на железопътния транспорт на европейско равнище. Дружествата пропуснаха важна възможност да покажат, че железопътният транспорт може да предложи алтернатива на въздушния превоз. В действителност етапът на изпълнение на първия пакет от директиви в областта на железопътния транспорт ни показва много ясно, че секторът не разполага с истински вътрешен пазар.
Този регламент бележи стъпка напред по отношение на постигането на по-голяма ефективност на железопътния товарен превоз. От държавите-членки зависи да се финансира развитието на железопътната им инфраструктура. Изразявам твърдо убеждение, че потребностите на пазара ще подчертаят ползата от тези инвестиции. В условията на настоящата криза, когато е налице и необходимост да се намалят емисиите от въглероден диоксид, е очевидно, че железопътният превоз на стоки е положителен фактор, към който трябва да се подходи сериозно.
Искам да използвам възможността да благодаря на докладчиците в сянка, г-н Liberadzki, г-жа Bilbao, г-н Eppink, г-н Cramer, испанското председателство и най-вече Jesús Izarzugaza, както и на служителите на комисията по транспорт и туризъм. Трябва да изразя и благодарността си към Mathieu Grosch за оказаната подкрепа.
Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-жо председател, бих искала първо да благодаря на докладчика, защото г-н Marinescu и неговите докладчици в сянка са свършили много положителна и важна работа. Сега се намираме в края на второто четене и Комисията би искала отново да потвърди – по възможно най-категоричен начин – политическото и промишлено значение на темата, по която Парламентът трябва да вземе решение.
Въпреки неблагоприятния икономически цикъл, в който се намираме, трябва да си извлечем някои поуки: как да съживим сектора на железопътния товарен превоз, защото железопътният товарен превоз е предимно международен, а безспорен фактор за неговия успех е наличието на железопътна инфраструктура с добро качество на европейско равнище. Това искат клиентите. Трансграничната железопътна инфраструктура с добро качество е изключително важно условие за конкурентоспособността на много сегменти на пазара на железопътния товарен превоз и е от първостепенно значение, ако железопътният транспорт иска да се конкурира с другите видове транспорт.
Това обяснява и защо в края на 2008 г. Комисията предложи развитието на европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз въз основа на товарни коридори. Тези коридори свързват основните промишлени райони в Европа, откъдето започва и свършва най-същественият поток от стоки по основните международни оси. Законодателното предложение, което сте разгледали днес, съдържа решаващи елементи, които подкрепят развитието на висококачествена железопътна инфраструктура на международно равнище. То включва сътрудничество между управителите на железопътната инфраструктура, надеждност на капацитета на инфраструктурата, разпределен на коридорите, добра координация между управлението на железопътната инфраструктура и управлението на товарните терминали, както и недискриминационен достъп до тези коридори за всички оператори.
Позицията на Съвета на първо четене поддържа основния принцип, изложен в първоначалното предложение на Комисията, но отслабва действието на някои от елементите. Комисията по транспорт и туризъм (TRAN) отново въведе, на второ четене, важни изменения, които укрепват регламента и връщат първоначалното предложение на Комисията. Комисията счита, че компромисът, постигнат по време на преговорите, е балансиран, както и че общите цели на предложенията на Комисията са надлежно взети под внимание. Много сме благодарни на Парламента, че успя да засили ролята на „обслужване на едно гише“, която беше сведена просто до пощенска кутия в общата позиция на Съвета.
Г-н докладчик, знам, че някои хора искат да се върне общата позиция. Приканвам Вас и Парламента да се противопоставите на тези опити, защото те само биха отслабили компромиса, който успяхте да постигнете.
За железопътните предприятия и за другите кандидати, които искат да имат достъп до коридорната инфраструктура, „обслужването на едно гише“ представлява значително опростяване на настоящата, много тежка процедура, защото при „обслужването на едно гише“ могат да се взимат самостоятелни решения, вместо да се препраща въпроса към отделните управители на инфраструктурата, които обхващат само националните отдели на всеки коридор. Разбира се, „обслужването на едно гише“ обаче е ограничено до каталожния или резервния капацитет: тоест, капацитетът, който самите управители на инфраструктурата вече са решили да отделят за товарните влакове. Управителите на коридори разполагат и с няколко варианта по отношение на начина на установяване на „обслужването на едно гише“.
Нека подчертая, че „обслужването на едно гише“ е съвместен орган, създаден или определен от управителния съвет на всеки коридор: то има функцията на инструмент за координация. Това може да бъде технически орган в рамките на структурата за управление на коридора или един от управителите на инфраструктурата, или органите, които вече са създадени от „Rail Net Europe“. Така че това не представлява наднационален орган, а инструмент, който ускорява и опростява, по един много прозрачен и недискриминационен начин, процеса на разпределяне на маршрути.
Управителите на инфраструктурата носят отговорност за предварителното определяне на капацитета. „Обслужването на едно гише“ просто продава маршрути на кандидатите въз основа на решения, които вече са взети от управителите на инфраструктурата по отношение на предварително определения капацитет на инфраструктурата. Някои дори изказаха мнение, че с този регламент Комисията иска да даде приоритет на товарните влакове за сметка на пътнически влакове, като по този начин се застрашава ефективното предоставяне на железопътни пътнически услуги, по-специално на регионално и местно равнище. Нека бъда много откровен: това е неуместно, това не е правилното тълкуване на предложението и изобщо не отговаря на текстовете, които всеки може да прочете в член 14 и член 15. Приоритетните правила за влаковете не са нещо, което Комисията би поискала да решава от Брюксел. Товарният превоз бива системно дискриминиран днес, защото пътническият превоз винаги има приоритет, дори в случаи на нарушения на движението.
Текстът гласи, че управителите на инфраструктурата сами трябва да поемат отговорност за определяне на прозрачни, последователни, недискриминационни правила за двата вида транспорт, така че товарните влакове, които пристигат навреме, да не бъдат системно забавяни в случай на нарушение на движението. Считам, че това е един много добър компромис и ако вие, парламентаристите, го приемете и ако бъде приложено правилно, Комисията е убедена, че това ще спомогне за съживяването на железопътния товарен превоз и ще помогне на европейската икономика да започне отново след настоящата криза.
Mathieu Grosch, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, срамота е, че изявлението и обяснението на Комисията тук в залата не бяха толкова добре посрещнати в печата, колкото изказванията на определени страни относно регламента.
Днес бяхте абсолютно прави: създаването на интегрирана железопътна мрежа за товарен превоз, за нас поне, е абсолютно наложително и изключително важно. За дружествата в крайна сметка това ще доведе до практика, която не харесват особено, както показва опитът от миналото. Това е практиката просто да се работи заедно с други държави.
Неотдавна стана дума за либерализацията. С държавите-членки се обявяваме за либерализация, но 21 държави-членки успяват да не правят нищо по отношение на железопътния транспорт.
В момента става дума за товарен превоз. Обикновено не би трябвало да изготвяме такъв вид регламент. Искаме да помогнем, за да направим товарния транспорт по-ефективен. Редица проучвания показват, че е необходимо да прехвърлим повече движение от пътищата към железопътната мрежа и с всяка инициатива, насочена за представяне на европейска перспектива по отношение на железопътния транспорт, винаги има някое дружество или държава, което казва: не, ние го правим по-добре и трябва да приемете нашите правила.
Бих искал да благодаря на докладчика и на докладчиците в сянка за работата, която постигнаха заедно с Комисията и Съвета. Ние подкрепяме това сътрудничество. Бихме подчертали, че пътническият транспорт остава приоритет, както беше посочено през 2001 г. Искаме прозрачни правила от самото начало, за да не се позволи вземането на опасни решения в особено важни ситуации. Всичко това има за цел да даде на тези, които печелят от пътнически транспорт, както и на управителите на инфраструктурата в самата държава, доверието, необходимо, за да вземат участие. Но не, те не искат това! И защо? Просто защото тази директива ще постави нов акцент, който ще премахне някои монополи, включително някои национални монополи.
Железопътната система на бъдещето не може да работи по този начин. Затова се надявам, че утре ще разполагаме с голямо мнозинство, което ще гласува в подкрепа на този компромис, който постигнахме заедно, както и че 40-те подписа, които идват най-вече от моята група, няма да получат подкрепата на мнозинството. Във всеки случай бих искал да ви благодаря за свършената работа.
Bogusław Liberadzki, от името на групата S&D. – (PL) Г-жо председател, разполагаме с близо година работа с две председателства зад нас, за щастие, под същото добро ръководство на г-н Marinescu, по отношение на проекта за регламент, който в действителност би променил облика на железопътния транспорт.
Бих искал да подчертая две основни точки. Първо, това, което искаме, е конкурентоспособен железопътен товарен превоз. Второ, искаме регламентът да предоставя пълна добавена стойност. Политическата ми група вижда възможност за добавена стойност във факта, че ще започнем да създаваме структурата на европейско железопътно пространство, нещо подобно на единен европейски железопътен пазар, така че да преминем от държавните железопътни системи към европейска система.
Разпоредбите и решенията, които бяха най-важни и които в крайна сметка ни убедиха да подкрепим регламента, са, първо, „обслужването на едно гише“ като концепция, която е удобна за клиента. Второ, фактът, че искаме да отворим девет коридора в система, която обхваща континента, така че за пръв път ще бъде възможно да се прекосят границите с участието на всички заинтересовани страни. Трето, става дума за факта, че това представлява възможност за повишаване на оперативната съвместимост. Защото каква е причината за лошото състояние на железопътния транспорт? Много ниската оперативна съвместимост. Четвърто, създадохме условия, в които можем, в рамките на пет години, да определим стратегически инвестиционни потребности. И накрая, налице са срокове, така че да не се отлага проектът безкрайно, както и има и институционално единен метод за управлението на всеки транспортен коридор.
Това са точките, които ни убедиха да дадем подкрепата си и може би те ще бъдат обещаващи точки, ако песимистичният сценарий, описан от г-н Grosch, не се осъществи, с други думи, ако железниците искат да бъдат бизнес и промишленост.
Izaskun Bilbao Barandica, от името на групата ALDE. – (ES) Г-жо председател, искрено се надявам, че тази директива ще превърне железопътния товарен превоз в реална алтернатива на пътния транспорт веднъж и завинаги.
Необходимо е да постигнем тази цел заради енергийната ефективност и околната среда, но и защото консолидацията на някои истински трансевропейски железопътни коридори ще увеличи гъвкавостта, ефективността, интермодалността и възможностите за движение на стоки, по-конкретно, и в за логистика като цяло. И двата фактора са важни за конкурентоспособността на реалната икономика в Европа.
В основата на решенията, които приемаме днес, стоят много часове упорита работа, която направи подобрения на първоначалния проект. Уместно е да се създадат правила по отношение на необходимите характеристики, за да може част от железопътната инфраструктура да постигне категоризация като европейски коридор, защото това ще помогне на държавните и регионалните органи да планират, координират помежду си и да се разбират.
Също така е много важно институциите на всички нива да бъдат включени в това планиране, защото това е по-ефективно по отношение на оптимизацията на инвестиции и защото това представлява един наистина видим начин на интегриране и изграждане на Европа отдолу нагоре, което позволява на всички да се чувстват значими в европейските проекти.
Противно на това, което чуваме и четем напоследък, бих искала да кажа, че също така е подобрение да се предостави на всеки коридор „обслужване на едно гише“ като инструмент за управление. Това е най-ефективният и най-балансиран вариант от чисто политическа гледна точка, отговаря повече на идеите за субсидиарност и пропорционалност и се вписва в идеята за европейския проект. „Обслужването на едно гише“ ще дава възможност за вземане на самостоятелни решения, което ще опрости настоящите процеси и ще представлява прозрачен и недискриминационен начин за разпределяне на маршрути.
Управителите също разполагат с различни варианти по отношение на начина на създаване на „обслужване на едно гише“. Бих искала да кажа също, че, както заяви членът на Комисията Рединг, регламентът не дава приоритет на товарния транспорт за сметка на пътническия транспорт. Това също е нещо, което беше казано и не е в съответствие с тълкуването на членове 14 и 15.
На последно място, бих искала да благодаря на всички групи за работата им по включване на част от железопътния проект, който е много важен за моята държава: „Y Vasca“. Това е важен въпрос за този вид икономика на баските, която очевидно е износна икономика и ясно подобрява перспективите и възможностите за развитие на търговските ни пристанища, което ще изиграе важна роля в бъдеще като основен елемент на така наречените „морски магистрали“.
И накрая, надявам се, че ще бъдем в състояние и да подобрим прозрачността и интеграцията на ролята на Парламента в бъдещия проект, защото в известна степен беше трудно да приеме нашата позиция в разискването.
Michael Cramer, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, първо бих искал да благодаря на докладчика и на докладчиците в сянка.
Ние в групата на Зелените/Европейски свободен алианс не искаме да се дава приоритет на товарния транспорт. Искаме възможно най-голяма степен на гъвкавост, за да се използва ефективно наличния капацитет за всички видове железопътен транспорт. Ние обаче искаме „обслужване на едно гише“ като звено за контакт за клиентите.
Целта сега обаче е „обслужването на едно гише“ да взема решения и по отношение на влаковите маршрути. За държави със силно развити железопътни мрежи и смесени видове транспорт, това ще бъде катастрофа. Все още смятам, че настоящата формулировка е неразбираема. Затова се консултирах с квалифицирани юристи и икономисти. Те обаче не можаха да ми помогнат и при всички случаи няма да подкрепим едно противоречиво езиково чудовище.
Въпреки че размерът на финансирането беше намален с близо една трета, от 20 млрд. евро на 8 млрд. евро, броят на коридорите беше увеличен от шест на девет. Това е просто отказ да се приеме реалността! Налице са четири проблема например с коридор №3 – Стокхолм-Малмьо-Копенхаген-Хамбург-Инсбрук-Верона-Неапол-Палермо. В Хамбург има стеснен участък, постоянната връзка от Фермарнбелт е циментирана, двата алпийски тунела, които неотдавна бяха завършени в Швейцария, биват игнорирани, а мостът над Месинския пролив е предвиден да бъде европейски проект. По-евтината, по-къса и по-бърза алтернатива е връзката от Копенхаген през Росток за Нюрнберг през новопостроения тунел през Алпите до Неапол. Искаме да спрем изменението на климата с политика за алтернативен транспорт. Безсмислени широкомащабни проекти, заедно с отказа да се приеме реалността, само ще погълнат още средства. Ето защо отхвърлихме доклада.
Anna Rosbach, от името на групата EFD. – (DA) Г-жо председател, аз съм силен привърженик на железопътния товарен превоз. Настоящата европейска железопътна мрежа се нуждае от подобрение и координация предвид претоварената пътна мрежа и екологичните въпроси. Много държави-членки на Европейския съюз в продължение на години не успяха да поддържат железопътната си мрежа, като по-голямата част от превоза на товари се извършваше по пътищата. Сега плащаме цената на това. Крайно време е да дадем по-голям политически приоритет на железопътния транспорт. Необходими са действия и нова визия за железопътния транспорт в Европа като цяло.
Но – защото има „но“ – железопътният транспорт не е вълшебно решение без проблеми. То има своята ахилесова пета. Товарите трябва да бъдат транспортирани от мястото, на което са произведени, до влака с камион, след което да бъдат транспортирани с влак до гара в близост до крайния потребител. След това се прехвърлят на друг камион за последния участък. Това автоматично прави продукта по-скъп, удължава времето на транспортиране и увеличава административната тежест. Затова, освен ако не преместим цялото си промишлено производство в непосредствена близост до железопътни линии, тези недостатъци ще продължат да съществуват.
Трябва да разгледаме националното положение в отделните държави-членки и да видим как може да бъде подобрено и съгласувано. Трябва да разгледаме как можем да работим заедно, вместо да налагаме отгоре някаква форма на хармонизация на държавите-членки. Нашите държави-членки и железопътните ни системи са много различни и ние трябва да зачитаме това и да го използваме като отправна точка, от която да започнем работа.
Michel Dantin (PPE). – (FR) Г-жо председател, бих искал да започна като поздравя докладчика за отличната работа, която е била свършена. Текстът се е развил между двете четения и изглежда отива в правилната посока. През годината, откакто започнахме да обсъждаме този въпрос, забелязах, че обществеността – поне в моята област – е шокирана от минималната координация между железопътните дружества днес.
Как можем ние, в тази зала, с основание да призоваваме за повече амбиция по отношение на околната среда? Следва ли просто да изразяваме съжаление, че Копенхаген не е бил пълен успех, когато ние в Европа не сме в състояние действително да преминем към железопътен товарен превоз, независимо дали става дума само за железопътен превоз или за комбиниран превоз?
Някои сектори на комбинирания транспорт се развиха и на пътните превозвачи им трябваше време да се приспособят, но те бяха в състояние да оценят допълващия характер на тази система и да покажат, че тя е ефективна. Не можем днес да провеждаме разискване, ако нищо не произлезе от него след това; длъжни сме да действаме, и то бързо.
Вярно е, че отвъд този текст може да има някои проблеми с инфраструктурата. Г-жо член на Комисията, бих искал да ви обърна специално внимание на въпроса за трансграничните участъци. Често пъти те не са ничия отговорност и все пак, те са връзката, която е необходима, за да завършим успешно нашия европейски проект.
Дочух от някои страни, и по-специално от социалните партньори, съмнения, че някои правомощия могат да бъдат загубени. Аз обаче съм убеден, че успехът на проекта ще ни даде възможност да работим по-усилено и да работим по-усилено заедно. Смятам, че това е въпрос, по отношение на който Европа може да покаже практическата си страна на съгражданите ни. Определено се нуждаем от това.
Saïd El Khadraoui (S&D). – (NL) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, аз, от своя страна, бих искал да благодаря на докладчика и на докладчиците в сянка за отличната им работа. Според мен резултатът е важен и трябва да се гордеем с него. В крайна сметка, през последните 20 години, железопътният товарен превоз почти систематично изгуби пазарния си дял на пътищата и беше тежко засегнат от икономическата криза. Затова трябва да бъдат взети мерки, за да се даде допълнителен тласък на железопътния транспорт.
Разбира се, настоящият регламент е само едно средство за подобряване на конкурентоспособността на железопътния товарен превоз. Редица други мерки също ще бъдат необходими, като например такива по отношение на техническата оперативна съвместимост и финансирането на инфраструктурата. Други необходими мерки включват оптимизация на функционирането на пазара и насърчаване на интермодалния транспорт. Ясно е обаче, че развитието на международните коридори за товарен превоз, които улесняват преминаването на товарни влакове през Европа, е важна стъпка в правилната посока.
Системата за „обслужване на едно гише“, на която някои колеги се противопоставят, в действителност представлява начин да се направят коридорите по-лесни, по-прости и по-прозрачни за ползване от потенциални клиенти. Няма дублиране на това, което управителите на националната инфраструктура вече правят днес. Напротив, това допълва работата им и гарантира по-добра координация.
Съгласен съм и с колегите, които подчертаха, че регламентът няма да бъде в ущърб на пътническите влакове. Трябва обаче наистина да бъдат определени ясни критерии за приоритетност, за да се оптимизира разгръщането на товарния и пътническия превоз.
Gesine Meissner (ALDE). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, напълно споделяме мнението за необходимостта от вътрешен пазар и в железопътния товарен превоз. Това е много важно. Разполагаме с това на хартия от доста време, но, за съжаление, не и на практика.
Ако все още мненията ни донякъде се различават, то това се дължи на факта, че в различните държави-членки имаме различен опит по отношение на функционирането и нефункционирането на железопътната мрежа.
Аз съм от Германия, където би било ужасно, ако товарният транспорт има предимство за сметка на пътническия транспорт. Това би имало много отрицателни последици за местния обществен пътнически транспорт. В същото време ние много добре осъзнаваме, че в Европа е необходима непрекъсната система. Това е нещо, които искаме и от което се нуждаем. Стои обаче въпросът как да бъде приложена, колко коридори ще има, както и, разбира се, кой ще определя правилата за „обслужването на едно гише“ и кой ще разпределя маршрутите на влаковете. По тази тема съществуват напълно различни мнения. Някои хора смятат, че ще създадем паралелна система, ако имаме „обслужване на едно гише“ за всеки коридор вместо функционално национално „обслужване на едно гише“, което може би трябва да бъде включено. Това е единственият източник на разногласия, който имаме. Иначе всички сме съгласни, че в Европа се нуждаем от този товарен транспорт.
Tomasz Piotr Poręba (ECR). – (PL) Г-жо председател, контролът на регламента на Европейския парламент и на Съвета по отношение на железопътната мрежа за конкурентоспособен железопътен товарен превоз разкрива какво огромно предизвикателство е било да се постигне съгласие по един толкова сложен и политически обусловен въпрос. За съжаление обаче, регламентът все още включва разпоредби, които смятам за спорни, както в контекста на конкурентоспособността на железопътния транспорт, така и на предприемаческата независимост на управителите на железопътната инфраструктура. Имам предвид тези разпоредби, и по-специално новия параграф към член 12, които дават право на „обслужването на едно гише“ на всеки коридор да определя капацитета на инфраструктурата, като по този начин се нарушава изключителното право на управителя в това отношение и се ограничава независимостта му.
Намирам за много спорно и предложението, включено в параграф 3, че в случай на други дейности, управителят трябва да уведоми „обслужването на едно гише“, че такива са били определени, а „обслужването на едно гише“ трябва да даде отговор на кандидата. Евентуалното предаване на отговор чрез агенцията на „обслужването на едно гише“ несъмнено би увеличило бюрокрацията и би забавило процеса на определяне на влаков маршрут, като същевременно се ограничава възможността за реагиране по един гъвкав начин на променящите се потребности на превозвачите. Очевидно е, че това би могло да намали конкурентоспособността на железопътния транспорт.
Спорни са и разпоредбите, включени в параграф 4, които представляват нарушение на принципа на поверителността на търговската информация. Вместо да се гарантира прозрачност на дейността на „обслужването на едно гише“, това би могло да се превърне в инструмент за борба с конкуренцията посредством нелоялни практики.
Inés Ayala Sender (S&D). – (ES) Г-жо председател, току що се завърнахме от дните на програмата TEN-T, които неотдавна се проведоха в Сарагоса. На конференцията Комисията, Парламентът, испанското председателство и транспортните министри на Европейския съюз потвърдиха диагнозата си: делът на товарите, превозвани от железопътната мрежа, сериозно намалява, дори в държавите, които не много отдавна бяха начело в областта, като Германия.
Освен това беше постигнато и споразумение по отношение на последващото лечение: необходимостта от шокова терапия за възраждане на този вид превози, първо, ако искаме да изпълним ангажиментите по Протокола от Киото за намаляване на емисиите, както и заради спешната необходимост от диверсификация на алтернативите на неконтролируемия пътен транспорт, преди да се срине напълно.
Затова има неотложна необходимост от увеличаване на квотата на товарите, превозвани с влак, но това трябва да стане на европейско и трансгранично равнище, с ясна визия за бъдещето. Това включва влакове с дължина от 900 метра и повече или напълно сигурни приоритетни коридори, както беше предложено чрез Европейската система за управление на железопътното движение.
Ето защо този въпрос е толкова важен. Затова бих искала да поздравя г-н Marinescu и всички, взели участие в преговорите по ангажимента, който въпросът представлява, един все още първоначален ангажимент с възможност за включване на други коридори. Особено съм доволна, че беше изяснено, че вече е планирано силно полезно взаимодействие с прегледа на трансевропейските мрежи. Ето защо бих искала, по-конкретно, да призная и изразя благодарност за включването на товарен коридор №16 след завършването му и за значението на морските или вътрешните пристанища, както и площадките за съхраняване на контейнери и насипни товари.
Както вече беше казано, до този момент станахме свидетели на увеличаване на дела на железопътния пътнически превоз за сметка на превоза на стоки и смятам, че най-добрият пример за това е моята държава. Така че не се притеснявайте, защото няма абсолютно никакъв риск пътниците да загубят придобитите си права за сметка на товарните превози.
По отношение на разпределянето на слотовете на „обслужването на едно гише“, колегите ми от Германия не следва да се притесняват: националните оператори ще имат право да взимат решения. „Дойче бан“ (Deutsche Bahn) е защитена.
Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, според мен този регламент за създаване на европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз ще има отрицателни последици върху железопътната дейност в цяла Европа. Използването на чук за изглаждане на пътя за европейското управление на мрежи няма да реши съществуващите проблеми. Напротив, централизирането и фрагментирането на отговорностите ще създаде нови проблеми. Ако товарните влакове имат приоритет в бъдеще, това би поставило пътническия превоз, който искаме да насърчим по причини, свързани с опазването на околната среда, в още по-неблагоприятно положение.
Европейският съюз не може да призовава за природосъобразно поведение, да направи автомобилния транспорт по-скъп посредством разпоредби за биодизела и след това, посредством разпоредби за приватизацията, да отдели второстепенните линии от железопътния транспорт и да наложи, че следва да има товарни коридори на големите връзки за сметка на пътническия транспорт. Особено по време на най-натоварените часове, трябва да се процедира по един чувствителен начин в това отношение, така че да не санкционираме хората, които отиват или се връщат от работа.
Прехвърлянето на правомощия от националните оператор на инфраструктурата към „обслужването на едно гише“ ще доведе до фрагментация на отговорностите, а оттам и до надуване на бюрократичния апарат. Чрез отслабването на националните органи явно целта е успешно да се създадат собствени европейски оператори на инфраструктурата, което не е нито разумно, нито уместно. Освен загуба на правомощия, правилата, които се съдържат в разпоредбите, ще доведат до загуба на капацитет вследствие на ранните кандидатури за влакови маршрути. Затова според мен предложеният компромис следва да бъде отхвърлен.
Axel Voss (PPE). – (DE) Г-жо председател, бих искал да подчертая, че по принцип е хубаво, че работим на един общ пазар, както и че включваме железопътния транспорт и товарния превоз в това и насърчаваме сътрудничеството. Аз просто бих искал да посоча, че разполагаме с различни системи и железопътни мрежи в държавите-членки. Следователно това, естествено, би било много трудно в гъсто населените райони. Не разполагаме с отделни системи; с други думи, „обслужването на едно гише“ фактически ще доведе до определяне на някакъв вид приоритет на товарния превоз и дори когато нови влакови маршрути бъдат установени, един такъв централен орган ще оказва и съответното въздействие върху пътническия превоз. Във връзка с това също ще можем да видим как се дава приоритет на товарния превоз, дори и това да не е изрично казано. Трябва обаче да се гарантира, че пътническият транспорт ще продължи да бъде привлекателен вариант в гъсто населените райони.
Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) През последните години Комисията се съсредоточи върху три основни насоки за развитие на железопътния транспорт: отваряне на конкуренцията, подобряване на оперативната съвместимост и безопасност на националните железопътни мрежи и развитие на инфраструктурата за железопътния транспорт. Железопътният товарен превоз в Европейския съюз обаче възлиза на едва 18% от общото количество вътрешни товарни превози.
С цел подобряване на ефективността на железопътния товарен превоз в сравнение с другите видове транспорт, Европейският съюз трябва да създаде и гарантира възможно най-ефективното функциониране на коридорите за железопътен товарен превоз Те трябва да имат за цел да гарантират вътрешната непрекъснатост на всеки коридор, като гарантират необходимите връзки между различните съществуващи железопътни инфраструктури и разпределят необходимия капацитет по целия маршрут на коридора.
Създаването на един такъв коридор трябва да гарантира по-добри връзки с железопътната инфраструктура в съседните държави. Смятам, че е от съществено значение за управителите на инфраструктурата, които участват в товарния коридор, да използват оперативно съвместими ИТ приложения за обработка на заявки за международни маршрути и управление на международното движение в коридора.
Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, първо, Европейският съюз върши изключително много добра работа. Още миналата седмица станахме свидетели на успеха на Съда на Европейския съюз по отношение на цените на роуминга. Смятам, че членът на Комисията Рединг имаше много важна роля в това отношение, за което я поздравявам.
Морските магистрали са още един пример, който беше споменат от колегите, а сега обсъждаме този много важен въпрос: железопътния превоз на товари. Смятам, че казаното от г-н Marinescu е много важно. Въпреки че количеството товари, превозвани с влак, е намаляло с течение на годините, климатът вече се промени. Предвид глобалното затопляне и вулканичната пепел, хората вече са по-склонни да пътуват с влак и да изпращат товари с влак. Има трудности, знам, но ползите са огромни от гледна точка на разходите, от гледна точка на по-малко замърсяване, по-малко задръствания, по-малко произшествия на пътищата. Ако мога да използвам една игра на думи, вие сте на прав път – железопътния път! Продължавайте в същия дух и дано постигнете същия успех, както с таксите за роуминг.
Werner Kuhn (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, аз също бих искал да подчертая, че, по отношение на продължаващата либерализация и отварянето на железопътния пазар, законодателството, което дава приоритет на товарния превоз, е стъпка в правилната посока от гледна точка на конкурентоспособността на железопътните мрежи в цяла Европа.
Ако искаме това законодателство, което дава приоритет на товарния превоз, да бъде прието, ние, разбира се, трябва да разгледаме и факта, че в Европа има държави като Германия, които ще трябва да поемат по-голямата част от превоза. Няколко оратори вече споменаха, че в Германия коридорите ни преминават през големите градове. Комисията постави коридорите за приоритетен товарен превоз тук, а интегрираната система, която позволява създаване на графици на местния железопътен пътнически транспорт и позволява превоз на дълги разстояния на редовни интервали в Германия, както и превоз на товари, трябва да бъде особено добре координирана. Затова, ако искаме „обслужването на едно гише“ да работи добре, то просто трябва да може да работи в пълна хармония със съответните национални оператори на инфраструктурата.
Josefa Andrés Barea (S&D) – (ES) Г-жо председател, един от трансевропейските транспортни коридори е железопътният коридор, известен като „Средиземноморския коридор“. Това е много важна връзка, която ще свърже Северна Африка с Европа.
Коридорът е много важен за Испания защото тази линия е приоритет, като се има предвид, че ще свърже Алхесирас с Европа. Тя няма да изключи други приоритетни коридори и ще премине през Алмерия, Мурсия, Валенсия и Каталония. Причината беше спомената от членът на Комисията Рединг: по-голяма икономическа активност и по-голяма концентрация на наземния транспорт. Това е едно от двете условия. То ще отвори възможност за свързване с различни морски пристанища на Средиземно море. Трябва да предоставим икономически стимули и да бъдем конкурентоспособни – нещо, която заяви и членът на Комисията – защото тази област произвежда над 50% от износа на Испания.
Затова, ако насърчим една стратегическа железопътна мрежа през Средиземноморието, ще постигнем по-добра конкурентоспособност за Испания и за Европа.
Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, железопътна, а не пътна система, следва да бъде ръководният принцип на европейската политика за товарен превоз през 21-и век и вместо да се разширява директивата на Европейския съюз за одобряване на „мегакамионите“, нашата цел трябва да бъде прехвърляне на товарния превоз към железопътния транспорт. Железопътният транспорт в крайна сметка следва да бъде по-бърз и по-рентабилен за превозвачите, а оттам и достатъчно привлекателен, за да се спре автомобилния товарен превоз.
Това, което ме изненадва за този проект, е фактът, че не се споменава основния тунел „Бренер“. Тунелът е все пак основен елемент от дългата 2 200 км железопътна връзка от Берлин до Палермо, както и важен проект в контекста на трансевропейската мрежа. Както знаем, има голяма несигурност относно финансирането от страна на Италия, а Европейският съюз отказва да прави допълнителни правнообвързващи финансови обещания за периода след 2013 г.
Основният тунел „Бренер“ не трябва да се превърне в черна дупка, поглъщаща милиарди евро. Очаквам ясна информация за този строителен проект. Дължим това на данъкоплатците, които живеят на север и на юг от тунела „Бренер“ в Италия и Австрия.
Georges Bach (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, съгласен съм с моя колега, който по-рано спомена, че трябва да се свърши още много работа; аз все пак считам, че това предложение е голяма крачка в правилната посока. Смятам, че текстът има потенциал да завърши с един амбициозен европейски проект. Крайно време е да предприемем действия за увеличаване на конкурентоспособността на железопътния товарен превоз, най-вече чрез насърчаване на сътрудничеството и координацията на всички нива.
Не споделям опасенията на някои държави-членки, които разглеждат текста като заплаха за контрола на националните оператори на железопътната мрежа и се боят, че това може да окаже неблагоприятно въздействие върху пътническия транспорт. Не смятам, че регламентът ще има някакви отрицателни последици върху железопътния пътнически транспорт. Напротив, това ще помогне да се увеличи качеството на товарния превоз и ще предотврати по-нататъшно преминаване към автомобилния транспорт.
Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-жо председател, позволете ми да благодаря на Парламента за свършената работа и да заявя, че заключенията, които бяха представени от докладчика, ще изпратят ясно послание на държавите-членки и на заинтересованите страни, защото всички знаем, че коридорите за товарен превоз са необходими за съживяване и развитие на железопътния товарен превоз. Също така знаем, че изпълнението им трябва да бъде координирано и съгласувано на европейско равнище. Виждаме активно участие на всички железопътни участници.
В светлината на това разискване, позволете ми отново да настоя по два въпроса. На първо място, „обслужването на едно гише“ не е наднационален орган, а оперативен инструмент, за да се направи процесът на разпределяне на маршрути по-ефективен. Второ, регламентът може да се прилага при пълно спазване на необходимостта от капацитет за други видове транспорт, по-конкретно пътнически транспорт. Комисията, смята, че би било много добре за Европа, ако се гласува категорично за предложението утре.
Marian-Jean Marinescu, докладчик. – (RO) Компромисът се подкрепя от най-малко четири политически групи. Той се подкрепя и от Комисията, която утре ще излезе с декларация в това отношение. Компромисът се подкрепя от европейските сдружения на превозвачите и управителите на инфраструктурата.
Налице е само едно изменение, което беше внесено под натиск от страна на един единствен оператор на пазара на железопътния товарен превоз, който според мен всъщност се опитва да хитрува. В местната преса се води обсъждане за нарушение на пътническия транспорт, докато изменението, внесено в Парламента, в действителност се отнася за премахване на единното звено на контакт, което предоставя прозрачност и гарантира лоялна конкуренция.
Одобряването на това изменение ще доведе до помирителна процедура и ще премахне всяка добавена стойност от текста на регламента. Този регламент ще стане безполезен без единното звено на контакт и ще внесе твърде малко промени в настоящата ситуация. Има един въпрос, който бих искал да спомена. Изявленията, направени в залата относно разпределянето на капацитет от страна на единното звено на контакт, не са верни, защото капацитет се разпределя в съответствие с Директива 2001/14/ЕО, точно както в момента управителите на инфраструктурата също решават за маршрута на товарните влакове и за резервациите за специални заявки, докато „обслужването на едно гише“ извършва този процес на разпределяне в рамките на вече взетите решения от страна на управителите на инфраструктурата. Затова, съжалявам, но становището, поддържано от някой друг, е грешно.
Настоящият компромис беше постигнат в резултат на трудни преговори. Настоящият текст включва точно това, от което се нуждае секторът на товарния превоз: координиране на движението, инвестиции, управление, стандартни правила в случай на нарушение, лесен достъп до свободния пазар за кандидатите. Помирението не може да ни даде повече от това, с което разполагаме в момента. От друга страна, това може да отслаби съдържанието на регламента и да го направи безполезен. Бих счел за странно, ако едно единствено дружество е в състояние да спечели дело срещу Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия. От само себе си се разбира, че моята препоръка и искане са за гласуване в подкрепа на този компромис във формата, в която е представен в момента.
Председател. − Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в четвъртък, 15 юни 2010 г.
Писмени изявления (член 149)
Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) Развитието на ефективна и устойчива европейска транспортна система изисква съживяването на железопътния товарен превоз посредством координирани действия между държавите-членки и сътрудничество между управителите на железопътната инфраструктура за развитие на интермодалността, отварянето на пазара и управлението на товарния и пътническия транспорт.
Предложението за регламент има за цел да подобри обслужването на железопътния товарен превоз посредством процедура за определяне на европейските коридори, които трябва да гарантират висококачествено обслужване на товарния превоз. Товарен коридор №5 вече беше изготвен на министерско равнище през 2006 г., в съответствие с Балтийско-Адриатическия коридор, общоевропейския коридор VI и приоритетен проект 23. Затова е уместно да се продължи с поетите ангажименти и да се постигнат установените цели; въпрос, който беше обсъден няколко пъти на конференцията на TEN-T в Сарагоса.
21. Избор на заместник-председател на Европейския парламент
Председател. − Информирам ви, че с оглед на свободния пост за заместник-председател на Европейския парламент беше внесена кандидатурата на László Tőkés от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи).
Гласуването ще се проведе утре, вторник, 15 юни 2010 г., от 12,00 ч.
22. Право на устен и писмен превод в рамките на наказателните производства (разискване)
Председател. – Следващата точка е докладът (A7-0198/2010) на г-жа Ludford, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно директивата на Европейския парламент и на Съвета относно правото на устен и на писмен превод в наказателното производство (00001/2010 – C7-0005/2010 – 2010/0801(COD)).
Sarah Ludford, докладчик. − (EN) Г-жо председател, мнозина от нас от повече от десетилетие са признали необходимостта ЕС да предприеме действия за укрепване на правата на заподозрените и обвиняемите в Съюза и да предостави необходимите гаранции за гарантиране на справедливи съдебни процеси. Това трябва да стане с оглед на много по-тясното сътрудничество в областта на полицейската дейност и наказателното преследване, въвеждането на европейска заповед за арест и факта, че много граждани на ЕС се възползват от правото си на свободно движение и могат да имат проблеми със законите в непозната среда.
Направен беше опит да се въведе всеобхватната мярка с така наречените процесуални гаранции, която членовете на ЕП подкрепиха категорично, но която удари на камък в Съвета през 2007 г.
Изключително съм радостна от факта, че миналата година Комисията (и сега съм радостна да видя заместник-председателя Рединг на това разискване), подкрепяна от шведското председателство, отново повдигна въпроса под формата на пътна карта от шест отделни мерки. Това е първата, която идва на бял свят. В директивата се посочва, че ако човек е заподозрян или арестуван, разпитван или изправен пред съда и не разбира езика на страната, той има правото на устен и писмен превод при определени условия, което важи за полицейски разпит, изслушвания, срещи с адвоката и т.н. Най-общо казано, той трябва да бъде поставен при същите условия като жителите на въпросната страна.
Основата на сътрудничеството между държавите-членки в областта на наказателното правосъдие е взаимното признаване, почти автоматичното признаване на решенията на съдилищата в други държави от ЕС на базата на взаимно доверие, но не е логично просто да предполагаме, че доверие съществува. То трябва да се спечели с пълно спазване на определени норми за правосъдие и справедлив процес от страна на всички държави от ЕС.
Всички ние, които участваме в това разискване, вероятно сме се сблъсквали със случаи, в които не считаме, че някой е получил справедлив процес. Наскоро се занимавах с делото на Гари Ман, който беше върнат в Португалия по силата на европейска заповед за арест. На първоначалния процес обвинението и присъдата са били произнесени устно. Г-н Ман не е знаел в какво е обвинен чак до издаването на присъдата. Устният преводач бил местен фризьор, приятел на съпругата на съдията. След депортирането си в Обединеното кралство г-н Ман получил обикновено писмо на английски език, в което реално се казвало да не се връща в Португалия две години, и въпреки това години по-късно била издадена европейска заповед за арест, с която да бъде призован обратно в Португалия, за да излежи присъдата си.
Липсата на подходяща и професионална езикова помощ се оказа и една от грешките в делото на Андрю Симеу в Гърция, с което се занимавам.
Целта на тази мярка е не само да гарантира, че държавите-членки прилагат член 6 от Европейската конвенция, но и да доразвие минималните й стандарти. Както беше посочено в пътната карта от ноември миналата година, необходими са допълнителни действия от страна на ЕС за гарантиране на пълно прилагане на стандартите на конвенцията и, при целесъобразност, за осигуряване на последователно спазване и повишаване на тези стандарти.
Считам, че Парламентът използва добре новите си правомощия, придобити съгласно Лисабонския договор, на обща отговорност за приемането на законодателство. Борихме се усилено, с голямата подкрепа на заместник-председателя Рединг, на която искам да отдам дължимото, и нейните служители, да повишим стандартите в някои ключови области, включително устния превод на разговорите между заподозрения и адвоката на всички етапи от производството, правото на заподозрения да оспори решението, че не е необходим устен или писмен превод, както и правото да се подаде оплакване относно качеството.
Издействахме правото да се ограничи прибягването до частичен превод, така че всички важни материали да бъдат превеждани и устните изключения наистина да са изключения, а на заподозрения да не се позволява да се отказва от правото на превод, без преди това да се е посъветвал. Това са само някои от основните моменти.
За да обобщя, изразявам твърдо убеждение, че европейската заповед за арест е необходима, но се нуждаем от програмата от типа пътна карта, за да укрепим правата на гражданите и да осигурим по-доброто им спазване. Укрепването на гаранциите и правото на защита в никакъв случай не означава да бъдем снизходителни към престъпленията. Това означава да бъдем строги към престъпленията. Доброто ефективно правосъдие чрез висококачествени решения означава залавяне на повече престъпници, а от икономисване на разходи няма голяма полза, тъй като ако е налице некачествено съдебно решение или лоша полицейска практика, хората ще обжалват.
Евтиното правосъдие не е правосъдие. Затова ви препоръчвам тази директива. Благодаря на испанското председателство, с което постигнахме добър напредък на преговорите, както и с Комисията, а с внесените пленарни изменения ще се занимая в заключителното си изказване.
ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Diana WALLIS Заместник-председател
Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-жо председател, наистина е така. Процесуалните гаранции са главен приоритет в областта на правосъдието за идните години, защото се нуждаем от тези минимални стандарти за правата на обвиняемите в наказателни производства. Те са крайно необходими за насърчаване на истинско взаимно доверие между съдебните органи на различните държави-членки. Без такова доверие взаимното признаване никога няма да проработи както трябва.
Съдиите и прокурорите трябва да имат увереността, че, независимо къде в Съюза протича производството, се спазва общо ядро от основни права. Гражданите трябва да бъдат сигурни, че минималните стандарти за процесуалните права ще укрепят доверието им в нашата съдебна система, както и в ЕС като пространство на свобода, сигурност и правосъдие.
Затова сърдечно приветствам споразумението, постигнато от двата съзаконодателни органа. Бих искала да изкажа специална благодарност на докладчика, баронеса Ludford, и на цялата комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) за отличната работа по това досие.
Като член на Комисията съм доволна, че много от компромисните решения са вдъхновени от нашето предложение от март 2010 г. Предложението трябваше да постигне това, което Парламентът постигна сега, а именно да осигури на обвиняемите високи стандарти и да избегне евентуален риск от това да изостанем от достиженията на Европейската конвенция за правата на човека. Директивата, във вида, в който се обсъжда в момента, ще повиши минималните стандарти. Неотменното осигуряване на устен превод на всички етапи от наказателното производство и на превод на жизненоважните документи просто ще доведе до по-систематично и организирано спазване на правото на справедлив процес. Напълно съм съгласна с докладчика, че евтиното правосъдие не е правосъдие и в крайна сметка води до повече разходи и до липса на доверие както от страна на съдиите, така и на гражданите.
Изключително съм доволна и от факта, че успяхме да осигурим много бързо приемане на тази директива. Това е първата стъпка от пътната карта, която сочи, че всички институции спазват даденото обещание да обърнат приоритетно внимание на този въпрос.
Има само един елемент, с който не съм съгласна, и това е искането на някои държави-членки да удължат срока на прилагане до 36 месеца. Комисията счита, че три години са прекалено много, тъй като нито една държава-членка не е представила някакво доказателство, че прилагането на този законодателен акт ще бъде много трудно. Освен това държавите-членки от няколко години насам знаят, че законодателният акт ще бъде приет.
При все това, в духа на компромиса, ще приема решението. Това, което казвам сега, е много важно за бъдещето. При условие че това няма да създаде прецедент за бъдещите мерки от пътната карта – и бих искала дебело да подчертая това – този път ще кажа „да“, но не и следващия. Бих искала също да подчертая, че Комисията ще впрегне всички необходими ресурси, с които разполага, за изпълнението на задълженията на държавите-членки за навременно и правилно прилагане на решението. Това е в съответствие с Договора от Лисабон и Програмата от Стокхолм.
Както знаете, Комисията вече работи по следващите мерки от пътната карта. Много скоро ще внеса предложение относно правото на информация – декларацията за правата. То ще бъде представено през следващата седмица, така че това, което започнахме днес, ще продължи и в бъдеше.
Elena Oana Antonescu, от името на групата PPE. – (RO) Бих искала да започна, като поздравя докладчика, баронеса Ludford, за усилията й по това предложение и да й благодаря за начина, по който работи с докладчиците в сянка.
Съществуването на общи стандарти е съществено условие за насърчаване на взаимното доверие в правните системи на държавите-членки. Правото на справедлив процес на заподозрените или обвиняемите е основно право, залегнало в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Но ако нямаме подходящи стандарти по отношение на процеса на защита, съществува риск от създаване на дисбаланс между инструментите, с които разполага прокуратурата, и предоставената степен на защита на правата на заподозрените или обвиняемите.
От дълго време се полагат усилия за укрепване на процесуалните права в Европейския съюз. Първите стъпки бяха направени през ноември 2000 г., когато Съветът, в съответствие със заключенията от Тампере, прие програма от мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване на решенията по наказателни въпроси. Тя беше последвана от предложение на Комисията относно рамково решение относно някои процесуални права в наказателните производства през 2004 г. Споразумение не беше постигнато и преговорите бяха прекратени през юни 2007 г. След това дойде пътната карта на шведското председателство през юли 2009 г., което предложи постепенен подход към процесуалните права. Комисията внесе предложение през юли 2009 г. и декември 2009 г, след като Договорът от Лисабон и изменената законова рамка бяха влезли в сила. И накрая, имаме и инициативата на 13-те държави-членки.
Сега, почти седем години по-късно, сме на път да приемем първата мярка, включена в пътната карта за процесуалните права: Директивата относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Бих искала да изразя задоволството си от резултата, постигнат след преговорите между институциите. Текстът, който трябва да гласуваме в сряда, внася значителни подобрения в предложението на държавите-членки.
Искрено се надявам, че тригодишният срок на прилагане няма да създаде прецедент за следващите мерки от пътната карта и че държавите-членки ще положат максимални усилия да приложат възможно най-бързо всички разпоредби на директивата по подходящ, последователен и справедлив начин.
Carmen Romero López, от името на групата S&D. – (ES) Г-жо председател, аз също съм доволна от приключването на този труд и искам да благодаря специално на баронеса Ludford за начина, по който работи с всички докладчици в сянка.
Това е първият текст по обикновената законодателна процедура, при който Парламентът имаше решаващата дума по отношение на проекта на директива, представен от трите държави-членки, и фактът, че британски член на ЕП беше докладчик за този текст, е важен.
Както вече беше споменато, държавите-членки се възползваха от предоставените им от Договора от Лисабон правомощия относно сътрудничеството да предлагат инициативи в областта на наказателното правосъдие, а липсата на напредък по отношение на процесуалните права от 2004 г. насам беше частично преодоляна с това първо право от пътната карта, предложена от шведското председателство.
Пътят беше открит, но беше временно блокиран от избора на новата Комисия. В този случай Комисията реши също да предложи свой проект на директива, който изготвяше. Парламентът внесе изменения в работата на Комисията. Следователно това беше пример на добро институционално сътрудничество, което позволи да не се губи време и тези основни процесуални права да бъдат въведени по-бързо.
Това означаваше, че работата можеше да бъде ускорена. Сега се надяваме, както членът на Комисията току-що каза, че останалите права, Хартата на правата, която е втората в пакета от процесуални гаранции, ще бъде внесена в Парламента възможно най-скоро. Надяваме се също, че останалата част от пакета ще бъде готова скоро, тъй като ще е безсмислено той да бъде отлаган и да не може да бъде завършен в разумен срок.
Както вече казаха останалите оратори, не може да бъде създадено пространство на свобода, сигурност и правосъдие, ако не започнем с принципа на тези процесуални гаранции. Как ще живеем в безопасно, справедливо и свободно пространство, ако европейците могат да бъдат задържани произволно и да стават заподозрени, ако те не разполагат с тези процесуални гаранции, тези минимални стандарти в държавите-членки? В такъв случай какъв е смисълът на тази Европа, която искаме да изградим?
Вярно е, както казаха и други оратори, че заплахата от тероризма и организираната престъпност ни принуждават да затегнем мерките за сигурност и пример за това е европейската заповед за арест. Всички обаче сме наясно, че ако не съществува тази Европа на правосъдие и свобода, няма да създадем бъдещето, което искаме.
(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен по процедурата с вдигане на синя карта (член 149, параграф 8)
William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-жо председател, бих искал да попитам г-жа Romero дали й е хрумвало, че граждани на държави с много по-високи стандарти за индивидуалните права, например Обединеното кралство, са подлагани на много по-ниските стандарти за индивидуалните права, които преобладават в други европейски държави, по силата на европейската заповед за арест и другите европейски директиви в областта на правосъдието.
Това хрумвало ли Ви е?
Carmen Romero López (S&D). – (ES) Да, въпросът вероятно се отнася до минималните стандарти, които се надяваме да постигнем в държавите-членки, но очевидно всяка държава-членка може да повиши тези стандарти и такова, разбира се, е намерението Ви.
Това означава да изградим Европа, така че да можем да живеем в пространство с желаните минимални стандарти за всички държави-членки, но предвид историческите традиции на Вашата страна и на толкова много други държави, които са част от Европа, съм сигурна, че без съмнение тези стандарти ще се повишат още повече.
Alexandra Thein, от името на групата ALDE. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, органите по сигурността и правоприлагащите органи работят във все по-тясно сътрудничество, за да подобрят трансграничното наказателно преследване, за да гарантират безопасността на гражданите в Европейския съюз. Във връзка с това мога например да спомена европейската заповед за арест. За сметка на това обаче основните права на гражданите, обвинени в престъпения, не се включват в законодателството. Досега всички опити за осигуряване на гаранции, предоставени от правовата държава в наказателни производства в целия ЕС, не успяха да постигнат необходимото единодушие в Съвета или да получат взаимно признаване.
С влизането в сила на Договора от Лисабон сега разполагаме с нови възможности да защитим основните процесуални права на гражданите в рамките на наказателни производства. Сега за първи път Европейският парламент има правомощия за съвместно вземане на решения, а в Съвета се изисква само квалифицирано мнозинство.
Както знаете, ние в групата на Алианса на либералите и демократите за Европа сме за това правата на гражданите да се защитят и допълнително да се разширят. По тази причина работихме за това да се гарантира, че в бъдеще всички граждани на ЕС ще имат правото на устен преводач и писмен превод, ако бъдат арестувани от полицията или изправени пред съда като обвиняеми в държава-членка, чийто език не говорят и не разбират.
От жизненоважно значение е не само наказателните производства да се координират по-добре между различните държави, но и правата на гражданите при наказателни разследвания и производства – например правото на справедлив процес – да се предоставят адекватно за гражданите в цяла Европа.
Heidi Hautala, от името на групата Verts/ALE. – (FI) Г-жо председател, въпросът, който преди малко беше зададен на г-жа Romero López, очевидно е от основно значение. Именно поради тази причина искаме да въведем минимални процесуални стандарти, които да ни позволят да имаме доверие в другите държави-членки, когато става въпрос за екстрадиране на заподозрян или обвинен в престъпление например.
Бих искала да благодаря на докладчика за отличната й работа в екип с всички наши докладчици в сянка. Най-важното е, че сега имаме директива, която трябва да гарантира, че всеки има правото да разбира органите и производствата в съда и да бъде разбиран в подобни ситуации, което е една от основните предпоставки за принципите на правовата държава.
Бих искала също да благодаря на докладчика, че си е направила труда да намери решения, които да ни помогнат да преодолеем някои проблеми, които съществуват в различните държави-членки в резултат на различните съдебни култури. Разбира се, жалко е, че директивата ще влезе в сила чак след 36 месеца. Въпреки това считам, че трябва да приемем този резултат, защото при всички случаи, по отношение на съдържанието си, той ни позволява да вървим напред.
Bairbre de Brún (GUE/NGL). – (GA) Г-жо председател, вниманието ми беше привлечено от един важен проблем прекалено късно за внасяне на изменения в комисията – комисия, на която не съм член. Той се отнася до езиците, които са обхванати от директивата.
Оценяваме препратката към „устен и писмен превод… на родния език на заподозряното лице или обвиняемия“ в параграф 10д от одобрения текст. Има обаче опасност разпоредбата „или на всякакъв друг език, който те разбират“ да бъде използвана, за да се ограничи изборът на езици и обвиняемият или заподозряното лице да бъде принуждаван да използва език, който не е по негов избор, език, който би могъл да го постави в неизгодна позиция, когато става въпрос за потенциално сложни правни проблеми.
Може ли членът на Комисията да гарантира, че това не е така и че тази директива се отнася и до малцинствените езици?
Нашите изменения се позовават на различни международни и европейски инструменти във връзка с използването на малцинствени и регионални езици. По-конкретно, се позоваваме на член 21 от Хартата на основните права, който включва, наред с други неща, принципа на недопускане на дискриминация по отношение на избор на език.
Надяваме се, че измененията ще изяснят този проблем с езика, ще премахнат всяко съмнение и ще бъдат подкрепени.
William (The Earl of) Dartmouth, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, директивата е част от поредица мерки, които като цяло водят до това всеки гражданин и жител на Обединеното кралство да може да бъде хвърлен в затвора в други европейски държави. Независимо дали държавата е Португалия, както в случая на Гари Ман, или Унгария, в случая на двама избиратели от югозападните райони, просто хората не разполагат със същата правна защита, каквато има в Обединеното кралство – каквито и илюзии да се създават тук в тази зала.
Затова тази директива за превода е просто димна завеса. Тя се опитва да замаже почти обезглавяването на трудно извоюваните свободи във Великобритания от европейската заповед за арест. Бих отбелязал, че, дори по отношение на собствените си понятия, директивата е сбъркана. Решението какво следва да се преведе до голяма степен се предоставя на прокурора. Освен това има хроничен и пълен недостиг на писмени и устни преводачи, не на последно място защото институциите на Европейския съюз поглъщат толкова голям брой от тях.
Изтъкнатата ни колега, баронеса Ludford, многократно се определи като застъпник за правата на човека. Затова бих поискал от нея само този път да остави настрана вманиачеността си по федерална Европа и да се присъедини към кампанията ни за отменяне на европейската заповед за арест. Това е, което има значение.
Simon Busuttil (PPE). – (MT) Предложението, което е представено на вниманието ни тази вечер, е добро и заслужава нашата подкрепа, тъй като предоставя повече – а не по-малко – права на гражданите на Европейския съюз. Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) ще гласува в подкрепа, но няма да гласуваме за измененията, които ще бъдат внесени, за да не нарушаваме крехкия компромис, който беше постигнат. В това изказване бих искал обаче да засегна донякъде неясната ситуация, която се получи между Съвета и Комисията по отношение на представянето на това законодателно предложение. Всъщност бяха внесени не едно, а две предложения. През декември миналата година беше внесено законодателно предложение на Съвета на министрите, а през март тази година Комисията представи друго предложение по абсолютно същата тема. Въпросът, който стои пред Парламента, се отнася до неяснотата около това по кой текст ще работим в Парламента. В действителност не считам, че това е първият път, в който се случва нещо подобно, нито ще е последният. Всъщност трябва да разгледаме друго предложение на Съвета на министрите относно Европейската заповед за осигуряване на защита, а Европейската комисия вече заяви намерението си да представи свое собствено предложение. Съветът иска от нас да приемем неговото предложение – имам предвид предложението относно Европейската заповед за осигуряване на защита – а Комисията иска от нас да не го приемаме. Онези, които съставиха Договора, които дадоха правомощия на Съвета да представя свои собствени законодателни предложения, със сигурност никога не са имали намерението да създават подобен род неясни ситуации, в които две институции спорят чие предложение следва да бъде прието. Според мен в случаите, когато Комисията възнамерява да представи предложение, следва да й се позволи да го направи, а Съветът следва да се въздържа от представяне на собствено предложение. В противен случай ще се окажем в ситуации, белязани от неяснота и препирни, каквито е най-добре да бъдат избягвани.
Tatjana Ždanoka (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, преди всичко бих искала да благодаря на баронеса Ludford за отличната й работа в името на правата на човека.
Сега говоря от името на членовете на Парламента от Европейския свободен алианс, представляващи регионите и малцинствата. Подчертавам, че директивата се прилага и по отношение на неофициалните езици на Европейския съюз. Това означава, че посочените в документа писмен и устен превод следва да бъдат гарантирани за регионалните и малцинствените езици. Така например, в съдебните райони, където броят на жителите, използващи регионални или малцинствени езици оправдава това, трябва да се предостави възможност за използване на такива езици. Жалко е, че Европейската харта за регионалните или малцинствените езици все още не е част от достиженията на правото на Общността, но съм сигурна, че един ден ще бъде и че използването на такива езици в рамките на наказателни производства ще бъде гарантирано в по-голяма степен, макар и само от ЕС.
Kinga Gál (PPE). – (HU) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, преди всичко позволете ми да поздравя докладчика за нейното постоянство, тъй като една мярка, която се обсъжда от години, изглежда най-накрая е на път да се осъществи, благодарение на Договора от Лисабон. Това е първата от петте мерки от пътната карта на Съвета, които предстоят да бъдат осъществени. Директивата е от основно значение, тъй като във време, в което можем да живеем и да се придвижваме свободно на територията на Европейския съюз, е важно гражданите да могат да разбират, в трудни ситуации като започването на наказателно производство, какво им се случва и да могат да бъдат разбирани.
Тази инициатива, която произтича от контекста на Програмата от Стокхолм, е сред онези, които осъществяват на практика основните цели на Европейския съюз. Именно това създава усещането, че правото на ЕС и усилията на Общността се отнасят до реалния живот на хората и прави Програмата от Стокхолм достъпна за гражданите. Неизменно подкрепям включването на съответните разпоредби от Хартата на основните права и Конвенцията за правата на човека на Съвета на Европа. След Лисабон и на прага на присъединяването ни към Конвенцията за правата на човека се очаква именно това.
В същото време считам за важно да се обърне внимание на един жизненоважен въпрос, който докладът не разглежда. Гражданите, които принадлежат към национално малцинство, нерядко доста голямо, в дадена държава-членка, следва да имат същото право да използват родния си език при наказателни производства като гражданите, които по случайност се намират в тази държава-членка. Освен това именно съгласно тази мярка на правото на ЕС това лице ще може да използва своя роден език.
Този важно правно достижение следва да подтикне държавите-членки да гарантират, че този принцип се спазва и по отношение на собствените им граждани, които говорят национален малцинствен език. Последователността в рамките на Съюза изисква при транспонирането на правото на ЕС разпоредбите, които попадат в сферата на компетентност на държавите-членки, както в този случай използването на малцинствени езици, също да бъдат актуализирани.
Carlos Coelho (PPE). – (PT) Фактът, че правителствата на държавите-членки не можаха да постигнат съгласие, сложи край на първия опит за въвеждане на законова мярка на ЕС, която да гарантира по-голяма еднородност на процесуалните гаранции в Съюза.
Този нов, постепенен подход започва с правото на писмен и устен превод в наказателни производства и е първата от шест планирани мерки от пътната карта. Към момента не във всички държави-членки съществува право на писмен превод на важни процесуални документи. Дори когато съществува, това право може да се различава значително. Правото на устен превод между заподозрените и техните адвокати например не винаги е гарантирано. Директивата предоставя тези права на всички заподозрени или обвинени в извършване на престъпно деяние до приключване на производството.
Подкрепям споразумението, постигнато в рамките на тристранния диалог. Постигнатите компромиси дават отговор на много от опасенията, изразени от Парламента, както и на онези, които произтичат от предложението на Комисията. Поздравявам члена на Комисията Рединг за това, че още в началото представи добро предложение, и поздравявам баронеса Ludford, нашия докладчик, за компромисите, които успя да издейства по повечето точки.
По-конкретно, искам да подчертая писмения превод на документи, които са от съществено значение за производствата, и гаранцията, че равнището на защита не трябва никога на бъде по-ниско от установеното в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на Европейския съюз.
Надявам се, че държавите-членки бързо ще приложат това, което беше договорено, и няма да оставят транспонирането на тази важна директива за последния момент.
Изключително съм доволен, че г-жа Рединг ни увери, че незабавно ще представи още предложения от пътната карта и бих искал да я насърча да го направи. Трябва да дадем ясно да се разбере, че последователно изграждаме Европа на правосъдието, а не просто Европа на сигурността и Европа на свободата. И накрая, доволен съм да видя че всички държави-членки освен Дания ще бъдат обхванати от тези правила, след като Обединеното кралство и Ирландия упражниха правото си да изберат да участват.
Axel Voss (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, бих искал да изкажа искрената си благодарност за начина, по който се изказахте толкова категорично в подкрепа на процесуалните права и стандарти, които ще ни приближат още повече към един вътрешен пазар на правосъдие. Изключително съм доволен, че най-накрая успяхме, благодарение и на г-жа Antonescu, да премахнем опростените производства от тази сфера. Би било хубаво да въведем дори още повече изисквания за преводачите, защото каква е ползата от превода, ако не можем да гарантираме качеството на преводача? Според мен тригодишният срок на прилагане е смущаващ, но не считам, че той ще ощети засегнатите лица по някакъв начин, тъй като те разполагат с Европейската конвенция за правата на човека и цялата съдебна служба също ще трябва да бъде променена. Това е важно и за юриспруденцията. Затова ви благодаря, че всичко мина толкова добре. Много ви благодаря.
Evelyn Regner (S&D). – (DE) Г-жо председател, този доклад е напредък за Европа. Той е добра стъпка към създаването на Европа на законността. И все пак това до голяма степен ще зависи от това дали рамковото решение сега наистина ще бъде прилагано еднакво, тъй като еднаквото му прилагане е от решаващо значение. Ако има разлики в минималния правен стандарт, няма да бъде възможно да се изгради доверие в съответните правни системи. Трябва да изградим доверие.
Лично аз бих искала да кажа, че ми се искаше да беше включена и процедурата за административно наказание, тъй като това означава, че сега не е обхваната една много важна правна област. Все пак аз, разбира се, съм наясно, че това е особено важна и широка област. Надявам се, че на този аспект също скоро ще бъде обърнато внимание по време на прилагането на Програмата от Стокхолм.
Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-жо председател, основният проблем с европейската заповед за арест не са неадекватните преводачески услуги, а това, че тя най-вече отне всички правомощия на националните съдилища да защитят своите граждани от несправедливи екстрадиции.
Андрю Симеу, който е от моя избирателен район, беше задържан в продължение на 11 месеца в очакване на съдебен процес в гръцкия затвор Коридалос. Още шестима британски граждани, включително Даниел Бел и Джордж Холандс, са застрашени от екстрадиране и все още са задържани в Коридалос.
На британския съд не се разрешава дори да разгледа така наречените доказателства срещу тях. В Коридалос затворниците се държат по четирима в килия, предназначена за един човек, тоалетната е дупка в ъгъла, тоалетна хартия не се осигурява, наркотиците и насилието са навсякъде, а нощем се чуват писъците на изнасилваните.
Британското правителство трябва да се срамува, че въз основа на един лист хартия е готово да изостави британски граждани в нещо, което може да се опише само като клоака.
Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-жо председател, от само себе си се разбира, че хората, срещу които е заведено наказателно производство, следва да се ползват от устни и писмени преводачески услуги, особено предвид факта, че европейската заповед за арест позволява хора да бъдат екстрадирани за деяния, които дори не са закононарушения в тяхната страна. Това обаче е една от неизречените последици от широкомащабната миграция – която не беше призната по времето, когато започна.
Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-жо председател, аз също искам на свой ред на благодаря на докладчика за ползотворното сътрудничество, което имахме. Много от нас в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи внесоха изменения в този много важен доклад и тези изменения сега са включени в окончателния текст.
Всъщност процедурата беше изключително трудна. Резултатите обаче бяха ползотворни. Всъщност, когато стигнем до гласуването на директивата, следва всички да признаем, че укрепваме допълнително защитата на правата на обвиняемите, които говорят различен език, в рамките на наказателни производства.
Но трите години, които са пред нас, в рамките на тази пътна карта за прилагане, са достатъчно време. Очакваме много от Комисията по отношение на прилагането и реалните резултати след транспонирането на директивата. Имаме големи очаквания. Надяваме се, че много неща ще се променят. Това, което е важно обаче, както предишните оратори уместно отбелязаха, е да не оставяме всичко за последния момент.
Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-жо председател, бих искала да благодаря на всички членове на Парламента, които много убедително и категорично подкрепиха пространството на правосъдие, което започнахме да градим.
Европейският Договор от Лисабон сега ни дава възможността – предоставяйки ни инструментите за това – да вървим напред стъпка по стъпка, укрепвайки правата на гражданите, било то правата на осъдените или правата на жертвите. Всичко е в ход и скоро ще бъде готово.
Въпросът за повече предложения, които са част от пътната карта: да, след правото на устен превод, което съм сигурна, че Парламентът ще одобри утре, ще последва правото на информация, декларацията за правата, която ще внеса в Парламента преди лятото. По-нататък следва правото на правни съвети и правото на комуникация с близките.
Така че виждате, че вървим в посока, която цели да постигне следното: еднакво равнище на права за всички граждани на ЕС, където и да се намират, какъвто и да е техният проблем. Няма значение дали пътуват за обучение, по работа или за развлечение: те следва да се чувстват у дома си и да имат същите права, каквито имат у дома, където и да се намират в Европа.
Един много важен въпрос, който беше изтъкнат от няколко членове на ЕП, е този за езика. В член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1 се посочва пределно ясно, че на обвиненото лице, което не разбира или не говори езика на съответното наказателно производство, трябва да се осигури устен превод и писмен превод на документите. Сега това косвено означава, че езикът, на който се превежда производството, е езикът, който това лице разбира. Така че на практика това не се отнася само до езиците на Европейския съюз или малцинствените езици. То се отнася до езика на лицето, който е изправено пред съда. Считам, че само това е справедливо, тъй като трябва да имаме справедливи производства, за да изградим доверие у гражданите в нашата съдебна система, както и – и това е от критична важност – за да гарантираме взаимно доверие на съдиите и прокурорите в системите на съседните държави, което не може да бъде постигнато, освен ако нямаме съпоставимо равнище на права.
Зададен беше въпрос от г-н Busuttil и други членове на ЕП относно процедурите – не за процесуалните права, а за вътрешните процедури – заради съвместното съществуване на инициатива от държава-членка и предложение на Комисията. Трябва да отбележа, че в този случай това реално по никакъв начин не възпрепятства бързото приемане на един висококачествен и добре балансиран законодателен инструмент.
Защо стана така? В момента се намираме в много особен период. Излизаме от третия стълб и се оказваме в обикновена ситуация на съвместно вземане на решения. Предполагам, че след няколко месеца ще сме се научили как най-добре да използваме инструментите, с които разполагаме, за да стигаме бързо до най-добрите решения. И когато казвам да стигаме до най-добрите решения, имам предвид по начина, по който преди изготвяхме такива решения: като се извършва оценка на въздействието, както и се отправя призив към хората да дойдат и да кажат какво мислят за нашите предложения. Това са нормалните процедури, с които сме свикнали и които в крайна сметка ще гарантират, посредством процедурата за съвместно вземане на решения и след провеждане на обществено допитване и оценка на въздействието, че изготвяме добра политика. Добра политика, която след това може да бъде приложена на национално равнище, без да се създават повече изкривявания, отколкото права, както, за съжаление, се е случвало в миналото.
Сега сме тук с нов Договор, с Харта на основните права, ще станем част от Европейската конвенция за правата на човека. Твърдо съм убедена, че, ако се срещнем след няколко години, ще кажем: да, заедно изградихме това пространство на правосъдие и основни права, в каквото трябва да се превърне нашият континент.
Sarah Ludford, докладчик. − (EN) Г-жо председател, бих искала искрено да благодаря на моите изключително способни докладчици в сянка за тяхната подкрепа. Щастлива съм, че разискваме и гласуваме директивата тази седмица все още в рамките на испанското председателство. Тя е историческа, тъй като е първата мярка в областта на наказателното правосъдие, договорена със съвместно вземане на решение, и първият закон на ЕС относно справедливия процес.
Напълно съм съгласна със заместник-председателя Рединг по въпроса за тригодишния срок на прилагане. Беше много безочливо от страна на държавите-членки да прокарат това едностранно, след като бяхме постигнали договорка между Съвета и Парламента. Това няма да им се размине втори път. Отговарям на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP), че няма никакви основания да подхождаме националистически към качеството на правосъдието. Настроена съм много критично към по-ниските стандарти на Обединеното кралство, които бяха развити през последното десетилетие, като заповедите за ограничаване на свободите, които са домашен арест и 20-дневно задържане без повдигане на обвинения. Надявам се, че новото правителство ще възстанови напълно спазването на принципите на правовата държава.
Изключително съм доволна, че моята страна и Ирландия упражниха правото си на отказ от участие, вследствие на което тази директива ще обхване 26 държави. Директивата е в духа на Магна Харта, habeas corpus и Декларацията за правата, докато Партията за независимост на Обединеното кралство би позволила на банкови обирджии и терористи да избягат от правосъдието.
По въпроса за измененията, г-жа de Brún обясни измененията относно правото да се използват европейски регионални или малцинствени езици. Макар и да симпатизирам на мотивите им, трябва да им се противопоставя, тъй като реално те не са подходящи за директивата. Критерият в директивата е за разбиране и способност за изразяване, както каза заместник-председателят Рединг. Не става въпрос за правото на избор само по себе си, така че трябва да има процедура за удостоверяване на способността на лицето да говори и разбира и, ако то не приеме предложения език, другият вариант би бил да оспори решението. Националните закони на държавите-членки, които уточняват малцинствените езици, не са засегнати, макар че на практика тези права вероятно се увеличават с това, че ако говорещият малцинствен език не може да разбере производството, тогава установените в директивата права се прилагат по същия начин към него.
Призовавам директивата да бъде приета без изменения и бързо, за да бъде включена в съвкупното законодателство. Очаквам с нетърпение предложенията на Комисията за следващите мерки от пътната карта – първото се очаква след около две седмици – и знам, че в ръцете на нашия борбен защитник, заместник-председателя Рединг, те са в много добри ръце.
(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен с вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)
Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-жо председател, баронеса Ludford заяви по-рано по време на тези разисквания, че по някакъв начин Партията за независимост на Обединеното кралство и лично аз искаме да улесним живота на гангстерите и банковите обирджии в Коста дел Сол. Сега тя отново спомена нещо подобно.
Баронесо Ludford, мога ли да Ви попитам: разполагате ли реално с цифри за броя на престъпниците и банковите обирджии, които са били върнати във Великобритания от Коста дел Сол, откакто влезе в сила европейската заповед за арест?
Sarah Ludford, докладчик. − (EN) Г-жо председател, не, но съм сигурна, че мога да проуча този въпрос и да съобщя цифрата на г-н Batten.
На свой ред, г-н Batten, мога ли Ви да задам един въпрос – на Вас, когото, подобно на мен, представлявате Лондон? Хюсеин Осман, един от извършителите на неуспешните бомбени атаки в Лондон през юли 2005 г., избяга в Италия, без съмнение с надеждата да се укрие там. Преди можеше да се крие с години, без да бъде върнат в съда. Сега беше върнат в рамките на шест седмици. Беше осъден и сега излежава присъда по обвинение в тероризъм. Предполагам щяхте да сте доволен, ако така и не бяхме успели да го върнем за процеса.
Председател. − Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в сряда, 16 юни 2010 г.
Писмени изявления (член 149)
Raffaele Baldassarre (PPE), в писмена форма. – (IT) Предложението за проект на рамково решение налага основни задължения, основани на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Европейския съд. Правото на устен и писмен превод е от жизненоважно значение за хората, които трябва да се защитават в рамките на наказателен процес и не говорят езика на производството. Освен това, съгласно член 6 от Договора, Съюзът зачита основните права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, която потвърждава правото на справедлив процес.
Текстът, който обсъждаме днес, е задоволителен и напълно приемлив компромис. В компромисните решения председателството всъщност запази ключовите точки, посочени от държавите-членки относно разходите, произтичащи от прилагането на директивата и периода на транспониране. С оглед на всичко това съм доволен от резултата, постигнат от Съвета и Европейския парламент: трябва да се осигури устен превод на майчиния език на заподозрения или на език, който той разбира, а писмен превод се осигурява единствено за най-важните документи и се преценява възможността за съставяне на устни резюмета на основните документи.
Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Една от целите на Европейският съюз е да създаде единно пространство на правосъдие с общи правила, високо равнище на сътрудничество и в същото време процесуални гаранции за заинтересованите страни. Темата е още по-чувствителна, когато става въпрос за наказателни процеси, при които, заради чувствителността на проблема и, в много случаи, тежестта на престъплението и наказанието, е необходимо да се постигне високо равнище на съдебна сигурност и да се гарантира, че правата се спазват.
С влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският съюз трябва не само да спазва Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), но и да я използва като основа за установяването на закони на равнище ЕС, които да осигурят защита на заподозрените и обвиняемите в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз.
По-конкретно, по отношение на правото на устен и писмен превод е от жизненоважно значение на всички обвиняеми да бъде осигурена възможност да се запознаят напълно с всички документи в рамките на процеса и да могат да разбират и да се изразяват на собствения си език с гаранция за предоставяне на писмен и устен превод. Възможността всеки гражданин да има същите условия и да се ползва от същите права и гаранции, от които се ползва в държавата си на произход, е съществено изискване на единното пространство.
Zbigniew Ziobro (ECR), в писмена форма. – (PL) Независимо от предимствата си, свободното движение на хора, което е едно от най-големите постижения на Европейския съюз, и продължаващата имиграция имат и тъмна страна, която е нарастването на броя на престъпленията, извършвани от чуждестранни граждани. Когато заподозреният е чуждестранен гражданин, езиковата бариера представлява значителен проблем за ефективното провеждане на наказателното производство. За да може съдебните решения да бъдат признавани безрезервно от останалите държави-членки, във всяка страна трябва да има в сила минимални процесуални гаранции. Правото на обвиняемия да бъде информиран за обвинението на собствения му/й език без съмнение е основен елемент от правото на защита, без който нито един процес не може да бъде справедлив. Затова проектът на директива относно устния и писмения превод в наказателното производство ще изпълни предназначението си, независимо дали в държавите-членки на ЕС вече са в сила адекватни принципи. Изключително съм доволен, че благодарение на компромиса между Парламента, Съвета и Комисията Парламентът най-накрая се отказа от внасянето на много неразумни искания, които можеха да парализират наказателните производства, особено в по-ясните случаи. Убеден съм, че проектът на директива в настоящия си вид ще послужи за изграждането на доверие между съдебните системи на държавите-членки, като в същото време зачита различните им правни традиции.
23. Приемане на еврото от Естония на 1 януари 2011 г. (разискване)
Председател. − Следващата точка е докладът (A7-0182/2010) на Еdward Scicluna, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно приемането на еврото от Естония на 1 януари 2011 г. (COM(2010)0239 – 2010/0135(NLE)).
Edward Scicluna, докладчик. − (EN) Г-жо председател, доволен съм, че мога да представя доклада за одобрението на кандидатурата на Естония за присъединяване към еврозоната.
Много е важно, че една малка, но изключително решителна държава-членка на ЕС потропа на вратата на еврозоната в толкова трудни времена. Това говори много за страната, както и за еврото и еврозоната.
Причината, поради която Естония трябва да се присъедини към еврозоната, е много ясна. Естония изпълни критериите от Маастрихт, определени в Договорите. А нещо още по-важно е, че не трябва да забравяме, че тези постижения са достигнати в момент, когато преживяваме най-лошата световна финансова, икономическа и социална криза, на която сме свидетели в наши дни. Подобни постижения, трябва да се каже, са резултат от целенасочени надеждни и устойчиви усилия на успешни естонски правителства и на естонския народ. Освен това, въпреки затрудненията, които изпитва еврозоната напоследък, общественото мнение в Естония подкрепя присъединяването към еврото.
Като докладчик съм в непрекъснат контакт с Комисията, Европейската централна банка и естонското правителство; посетих Естония в средата на май, когато Комисията и ЕЦБ публикуваха конвергентните си доклади. Извършената от естонското министерство на финансите, парламента, статистическата служба и централната банка подготвителна работа е предимство за Естония.
Трябва да изразя безпокойството си обаче от изключително краткото време, което получи Парламентът, за да представи своя доклад след публикуването на тези конвергентни доклади. Не считам, че този срок е подходящ. Както беше казано и по-рано, това е знак за липса на уважение към Парламента. Признавам, че има някои осезаеми подобрения като срещата на ЕЦБ и Комисията с Бюрото и даденото от тях устно обяснение на процеса. Въпреки това искрено се надявам следващия път, когато някоя държава-членка поиска да се присъедини към еврозоната, да не се използват такива срокове.
Въпреки че битуват мнения, че еврозоната трябва първо да реши собствените си проблеми и след това да приема нови членове, считам, че те са недалновидни. Като членове на еврозоната ние сме достатъчно уверени и мотивирани, за да намерим изход от тези бурни времена, които преживява еврото, и сме готови да помогнем, когато е необходимо.
В борбата за връщане на доверието в еврозоната чрез мерки за повишаване на устойчивостта на публичните финанси, чрез по-строго управление на статистиката, считам, че Естония ще бъде истински актив за еврозоната. Благоразумният й подход към публичните финанси означава, че към края на 2009 г. тя е имала много нисък, ако не най-ниския бюджетен дефицит в еврозоната. Освен това, въпреки сериозното свиване на икономиката с близо 15% през 2009 г., фактът, че е натрупала големи бюджетни излишъци в добри времена, означава, че съотношението държавен дълг-БВП (7,2%) е най-ниското в ЕС и едно от най-ниските в света. Казано по-простичко, по време на най-лошата икономическа и социална криза Естония успя да се защити.
Това твърдо поставя Естония в групата на държавите от еврозоната, които имат по-добра фискална дисциплина и са подготвени да вземат трудни решения, за да поддържат устойчиви публични финанси. Тя носи и значителна политическа символика. Кандидатурата на Естония за присъединяване към еврозоната е символ за съседните й държави, че присъединяването към еврото би трябвало да бъде привлекателна възможност за онези държави, които се подготвят добре.
И накрая, не може да се каже, че на Естония и предстои да извърви лесен икономически път. Безработицата е изключително висока, от една страна, а инфлационният риск също не е много добър. Ето защо правителството трябва зорко да контролира цените, особено по време на периода на преминаване към еврото.
Във връзка с това предавам доклада на Парламента.
Оли Рен, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, преди всичко искам да благодаря на Edward Scicluna за неговия балансиран и съдържателен доклад относно изпълнението от Естония на конвергентните критерии и влизането й в еврозоната.
Искам да поздравя и приятелите ни от Естония за това, че достигнаха до такова знаменателно събитие.
Оценявам огромната подкрепа за приемането на еврото от Естония, която оказа парламентарната комисия по икономически и парични въпроси на заседанието си от 2 юни. Всъщност това е изключително важно, за да се придвижи предложението на Комисията, и в крайна сметка да се въведе еврото в Естония на 1 януари следващата година.
Всички знаем, че оценката на конвергенцията и решението относно приемането от Естония на еврото ще се случат, когато преживяваме едни от най-тежките времена за еврозоната, ако не и най-тежките от създаването й.
Във връзка с това положителната оценка за Естония е изключително важен сигнал, който показва, че рамката на ИПС е напълно функционална. Тя също така подчертава, че оценката за конвергенция на държавите-членки се извършва на базата на индивидуалното представяне, на техните собствени заслуги и при пълно зачитане на принципа за равнопоставеност.
Положителната оценка за Естония е положителен сигнал и за пазарите, както и за държавите-членки на ЕС извън еврозоната при сегашните обстоятелства.
Позволете ми да подчертая, че Естония влиза в еврозоната от много силна позиция с надеждни политики, една от най-силните фискални позиции и до момента с най-ниското равнище на дълга в Европейския съюз, както посочи и г-н Scicluna. Когато средният публичен дефицит в Европейския съюз е около 75%, равнището на дълга в Естония е 7,2%, което, разбира се, е далеч от средното. Макар и да не е имунизирана срещу кризата, естонската икономика показа способността да функционира и да се приспособява при режим на фиксиран валутен курс в продължение на близо две десетилетия от 1992 г. насам. Ето защо приемането на еврото не се очаква да бъде голям шок за условията за финансиране, защото финансовите пазари са добре развити.
Разбира се, приемането на еврото няма да бъде краят на пътя. Точно обратното. Ако Естония приеме еврото следващата година, от ключово значение ще бъде да поддържа политическа дисциплина и да направлява фискалните, структурни и благоразумни политики към успешно внедряване в еврозоната.
Приветствам готовността на естонските органи да уверят еврозоната и партньорите от ЕС чрез официално писмо за твърдия си ангажимент към политики, ориентирани към стабилност, както и че ще определят политическите си приоритети в съответствие с това.
Успоредно с това Европа имаше спешна нужда от укрепване на икономическото управление. Направените напоследък предложения от страна на Комисията имат за цел задълбочаване на икономическото управление в Европа и разумно разширяване на еврозоната на базата на заслугите на съответните държави.
Това е пътят към изграждането на един по-силен и по-ефективен икономически и паричен съюз.
В заключение, след проведените тази седмица консултации с Европейския парламент, през тази седмица въпросът ще бъде поставен за обсъждане и в Европейския съвет. Ако всичко върви по план, очакваме да имаме правни актове, приети от Съвета на Екофин на 13 юли, като по този начин ще дадем на Естония достатъчно време да се подготви за преминаването към еврото на 1 януари следващата година.
И така, още веднъж ви благодаря за подкрепата за предложението и поднасям искрените си поздравления на естонския народ.
Gay Mitchell, от името на групата PPE. – (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на докладчика за чудесния доклад. Подкрепям коментарите му като цяло, както и посочените от него въпроси, които будят безпокойство.
Искам да кажа по-конкретно, че можем да приемем Естония в еврозоната, заради жертвите, направени от естонския народ, и управлението на естонските правителства и парламент. Това управление далеч надхвърля въвеждането на ред и жертвите, които вървят ръка за ръка с това. Докато някои от нас си ближат раните, тъй като са много несигурни относно бъдещето на еврозоната, се появява една малка държава. Тя е пример не само за останалите държави в региона, които искат да се присъединят към Европейския съюз, но и знак към цяла Европа, за да засили доверието ни в трудните времена, които преживяваме.
Желая да напомня на Парламента, докато имам думата, че през първите 10 години от съществуването на еврото бяха създадени 16 млн. работни места в Европа — много повече, отколкото за същото време в САЩ. Това наистина е одобрение на целия проект в момент, когато той се нуждае от подкрепа от смел парламент, смело правителство и смел народ. Поздравявам Естония и считам, че постъпва правилно.
Опитът от моята държава — друга малка държава — почти изцяло е положителен. Помислете за това къде биха били малките държави в противен случай. Къде щяхме да бъдем, ако нямахме Европейската централна банка и Комисията и подкрепата на министрите на държавите от еврозоната в тези трудни времена? Щяхме да сме изгубени.
Искам да обърна внимание на два въпроса: въпросът за цикъла „подем–рецесия“, който трябва да се разгледа и да бъде наблюдаван, и този за инфлацията на активите. Поставях тези въпроси пред председателя на Европейската централна банка в продължение на две години преди да започнат да се обсъждат открито. Комисията и ЕЦБ трябва някак да се споразумеят как инфлацията и ниските лихвени проценти водят до инфлация на активите. Трябва да има някакъв начин да се справят с това.
С радост подкрепям общата линия на доклада, представен от докладчика.
Ivari Padar, от името на групата S&D. – (ET) Госпожи и господа, вдругиден ще гласуваме по доклада на Европейския парламент, с който да подкрепим присъединяването на Естония към еврозоната. След това, само след по-малко от месец, Съветът ще вземе официално решение. За Естония присъединяването към еврозоната е следващият преломен момент в процеса на интеграция в Европейския съюз, а присъединяването естествено е част от разумна бюджетна политика, която се провежда в Естония в продължение на години. С началото на икономическата криза нашето общество осъзна, че предизвикателствата, произтичащи от нея, изискват напълно нов подход и преосмисляне на редица политики, провеждани до този момент. По-конкретно това означаваше няколко съкращения на бюджета през 2008 г. и 2009 г.
Присъединяването означава, че полаганите през последните години усилия са били в правилна посока и че тенденциите от последните години са показали колко важно е да имаш надеждна статистика и да се избягват двойните стандарти. Сигурен съм, че и в бъдеще Естония ще продължи да провежда своята много подходяща, прозрачна и разумна фискална политика. Осъзнахме, че в малка страна с отворена икономика това е единственият възможен избор. Присъединяването на Естония е положителен знак за цяла Европа. Вярваме, че единната валута е обнадеждаващата светлина в края на тунела предвид трудната икономическа ситуация, пред която е изправена Европа днес.
Считам, че след присъединяването на Естония, еврозоната ще има член, който разбира правилата на играта и ще бъде от полза за укрепването на паричния съюз и единната валута. Аз самият искам да благодаря на колегите, и по-конкретно на докладчика Edward Scicluna и на докладчиците в сянка за огромния труд. Искам да ви уверя, че Естония е готова да се присъедини към еврозоната. Благодаря ви.
Wolf Klinz, от името на групата ALDE. – (DE) Г-жо председател, доволен съм, че мога да поздравя Естония като 17-я член на еврозоната от 1 януари 2011 г. Нашата балтийска съседка, както беше споменато и от ораторите преди мен, наистина е една от малкото държави, която изпълнява критериите от Маастрихт при това с ентусиазъм.
При сегашната обстановка сме убедени, че Комисията, Евростат и Европейската централна банка са разгледали всичко много внимателно и не са правили компромиси при оценката на данните. Съветът също ще вземе решението си без каквито и да е политически предимства.
Десет години след въвеждането си еврото, както знаете, е изправено пред най-големия си тест и най-трудното предизвикателство. Фактът, че Естония успя наистина да отговори на критериите за присъединяване при тези обстоятелства, е свидетелство за огромна степен на ангажираност, невероятна воля и огромни усилия. Считам, че това е показателно и за факта, че тя наистина иска да изпълни критериите, залегнали в Договора. Естония знае, че като член на Европейския съюз, тя също така е задължена да стане член на еврозоната и фактът, че иска да го направи толкова бързо на мен лично ми носи удовлетворение. Това показва, че все още има държави, които наистина вярват в европейския проект.
За щастие на естонското правителство не му се наложи да провежда референдум, за да се вземе решението за присъединяване, тъй като добре знаем, че в известна степен гражданите се тревожат. Ако следят медиите, могат да сметнат, че еврото е слаба валута, а еврозоната е преходен съюз, и се безпокоят, че въвеждането на еврото ще доведе до сериозно нарастване на цените. Словения и Германия са примери за това, а в Германия не без основание скъпото евро беше наричано „Teuro“ (т.е. „der teure Euro“, което означава „скъпото евро“). Фактът, че всичко това е само очаквана инфлация, както твърди Европейската централна банка, със сигурност е омаловажен.
Като член на еврозоната Естония ще трябва да се справя с проблемите, с които се бори единната валута, и така ще се включи в плана за спасяване на еврозоната. Как би се отразило това на бюджета, ние не знаем. Искам да призова Комисията да внесе някаква яснота по въпроса. Надявам се, че Естония ще продължи отличното си развитие и постиженията й, особено по отношение на бюджетната дисциплина и борбата с инфлацията, ще се окажат устойчиви и в бъдеще.
Kay Swinburne, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на докладчика, г-н Scicluna, за ясния и изчерпателен доклад. Напълно подкрепяме неговите заключения. В това време на безпрецедентни икономически сътресения, породени от финансовата криза от 2008-09 г., фактът, че Естония отговори на критериите за приемане на еврото, е свидетелство за финансовите възможности и фискалната дисциплина на естонското правителство.
Способността им да поддържат публичния дефицит в добро състояние въпреки огромния натиск от безработицата заслужава аплодисменти. Според мен, ако всяка държава-членка отговори на строгите критерии за влизане в еврозоната и ако наистина иска това дори и в бурни времена, тогава решението в крайна сметка ще бъде на поданиците, а аз им пожелавам всичко добро по пътя, по който са поели.
Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-жо председател, много хора са на мнение, че Естония трябва да бъде поздравена. Аз поднасям своите съболезнования на естонския народ. Стойността на една национална валута трябва да отразява съответно търсенето на вноса и износа на нейните стоки и услуги, както и други парични операции, и трябва да се променя в съответствие с нуждите. Държава, която е закрепена към стойността на дадена валута, която не отразява нуждите на икономиката й, ще открие, че всички икономически проблеми се задълбочават.
Обединеното кралство установи това, когато бяхме членове на предшественика на еврото — валутния механизъм. Изведнъж се озовахме ограничени не само по отношение на стойността на единната валута, но и в рецесия, от която излязохме едва след като напуснахме валутния механизъм.
Докладът на г-н Scicluna поздравява Естония за това, че заменя дефицита по текущата и капиталова сметка с излишък по текущата и капиталова сметка. Това би трябвало да е добра новина, но има опасности на хоризонта. В резултат от този излишък Комисията и Европейската централна банка могат да определят твърде висок валутен курс крона-евро. Ако след това в Естония обемът на износа съотнесен към вноса намалее, ще последват рецесия и дефицит по платежния баланса, от които няма да може да избяга. Естония ще загуби паричния си и фискален суверенитет, което е ирония за държава, която само преди 19 години се изтръгна от лапите на Съветския съюз.
Arturs Krišjānis Kariņš (PPE). – (LV) Г-жо председател, когато става дума за футбол, ние — феновете — очакваме нещата да се случват логично. Очакваме отборът с най-добра дисциплина и най-голяма отдаденост да спечели Световната купа. Тази логика трябва да се прилага и по отношение на разширяването на еврозоната. Бюджетната дисциплина и прилагането на реформите трябва да бъдат възнаградени с приемане в еврозоната. По време на световния икономически подем в периода 2005-2008 г. повечето европейски държави изразходваха много повече средства, отколкото можеха да си позволят, т.е. не се простираха според възможностите си. Всъщност те подготвиха почвата за днешната криза на еврото. По това време, когато другите харчеха средства, нашите приятели в Естония бяха малко по-предпазливи — те трупаха бюджетни излишъци. Благодарение на тези излишъци и на бюджетната им дисциплина резкият икономически спад, който преживяха и през 2009 г., не доведе Естония до ръба на фалита. Вместо това, спазвайки строга дисциплина, Естония отговори на всички критерии от Маастрихт и трябва да бъде допусната в еврозоната. Въвеждането на еврото в Естония ще бъде добра новина от три гледни точки. Първо, това ще бъде много важен и силен сигнал в международен план, че въпреки всички трудности еврозоната продължава да се разширява. Второ, ще бъде положителен сигнал за всички балтийски държави и балтийския регион, че балтийските държави са стабилни и способни да следват прагматични политики. Трето, ще бъде много важен сигнал за Латвия и останалите кандидатки за членство в еврозоната, че спазването на критериите от Маастрихт ще бъде възнаградено с приемане в еврозоната. В същото време в Европа държавите-членки трябва да приведат бюджетите си в ред, за да може населението им и финансовите пазари да възвърнат доверието си в еврозоната. Според мен приемането на Естония в еврозоната ще послужи като добър пример за правителствата и обществата на останалите държави по отношение на факта, че е възможно да има бюджетна дисциплина в тежки времена. Благодаря за вниманието.
George Sabin Cutaş (S&D). – (RO) В началото на икономическата криза в Европейския съюз балтийските държави бяха сред най-сериозно засегнатите. Балтийските тигри се превърнаха в боледуващите мъже на Европа след продължилия няколко години икономически бум. Въпреки това сега Естония се подготвя да се присъедини към еврозоната рекордно бързо. Приемането на тази държава обаче ще заздрави и еврозоната в много критичен момент. Похвална е амбицията на Естония да приеме единната валута въпреки кризата, която остави своя отпечатък и върху нея. Тя успя да се справи с подходящите строги мерки и фискална дисциплина. Въпреки че бяха засегнати тежко от кризата, балтийските държави се радват на предимството да имат ниско равнище на публичен дълг, което им дава голяма гъвкавост по отношение на външните кредити. Това е важно да се отбележи, като се има предвид, че съотношението държавен дълг/БВП в Естония е 7,2%, далеч под референтната стойност от 60%.
Считам, че сега трябва да извлечем поуките от европейската криза и от решителността на Естония и да открием подходящия баланс между амбицията и благоразумието. Като част от този процес обаче, не трябва да пренебрегваме социалния аспект от преминаването към еврото. Опитът на държавите, които са го приели по-рано, сочи, че има голям риск от повишаване на цените. Ето защо се надявам, че естонските органи ще могат да постигнат равновесие между фискалните политики, за да не се налага гражданите да правят огромни жертви. Във връзка с това г-н Sciclunaе е напълно прав, като насочва вниманието ни към риска от инфлация.
И накрая, но не на последно място, преминаването на Естония към еврото крие определена символика. То може да послужи за модел на държавите в Източна Европа, чийто ентусиазъм е бил смекчен от кризата и от факта, че реалните шансове за тях да спазят крайните срокове за приемане на еврото намаляват.
Olle Schmidt (ALDE). – (SV) Г-жо председател, искам да изразя личното си възхищение от Естония. В момента Европа и еврото са изправени пред тежки проблеми. В трудни времена се отсява сеното от плявата. Тук можем да видим разликата между онези, които наистина вярват в Европа и искат да допринесат за един по-силен Европейски съюз, като Естония, и онези, които нервно стоят на страничната линия и чакат да видят как ще се развият нещата, като родната ми държава — Швеция, родната страна на председателя — Обединеното кралство, както и Дания.
Нека за момент допуснем, че бащите на Европейския съюз стояха и чакаха по същия начин, кога ще започне всичко. Къде щеше да бъде Европа в този случай? Точно по време на криза ЕС се развива и показва, че има смелостта да направи Европа по-единна и силна. Еврото е най-видимият символ на обединена Европа. Изцяло подкрепям Естония.
Elena Băsescu (PPE). – (RO) Преди всичко искам да поздравя Естония за конкретните усилия, които е положила, за да изпълни критериите за конвергенция, като е възприела благоразумни политики. Тя ще бъде 17 държава, която приема еврото. В труден период за европейската икономика, когато непрекъснато се спекулира с това, че държавите-членки ще напуснат еврозоната, Естония показва, че е готова да приеме единната валута.
По този начин изпраща силен сигнал за евентуално разширяване на еврозоната на изток. Останалите осем държави, които се разглеждат в конвергентния доклад за 2010 г., Румъния включително, отчитат неравномерен напредък в посока към приемане на единната валута и към настоящия момент не отговарят на критериите за присъединяване към еврозоната. Накрая искам да кажа, че всяка държава-членка трябва да приема еврото тогава, когато е напълно готова за тази стъпка.
Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Аз също искам да се присъединя към отправените днес поздравления към администрацията на Естония. Преди няколко години Литва беше в същата ситуация, но не ни достигна една десета от процентния пункт при инфлационния показател. Всъщност всяка държава има своето историческо минало. Имаме ясно определена икономическа структура и трудни решения, взети в резултат на определени проблеми в миналото. Това, което отличава Естония, е, че вероятно в миналото са вземали по-малко популистки решения, централната банка води много предпазлива политика и много други неща. Това наистина е пример за всички нас, особено за балтийските държави, и, надявам се, след няколко години и ние ще имаме щастието да преживеем този момент. Отново искам да поздравя сегашния член на Европейския парламент и бивш министър на финансите, който също е дал своя принос за процеса, и да поздравя цялото естонско правителство за наистина успешното прилагане на някои от принципите на икономическия и паричен съюз. Пожелавам ви късмет.
Graham Watson (ALDE). – (EN) Г-жо председател, фактът, че г-н Brons, който се изказа по-рано при това разискване, дриблира с думите си и след това уместно напусна залата, говори много за интереса, който той и партията, която представлява, показват към разискването.
Интересното във връзка с преминаването на Естония към еврото е, че това е вот на доверие към Естония и вот на доверие към еврото. Еврото беше обект на много критики, както може да се предположи, най-вече в англосаксонската преса. Реалността е, че без еврото и без бюджетната дисциплина, която държави като Естония показват, за нас нямаше да има никаква надежда.
Milan Zver (PPE). – (SL) Предполагам, че никога не бих си простил, ако пропусна възможността да поздравя колегите си от Естония.
През последните десетилетия в редица области Естония има една от най-добрите репутации сред всички страни в преход.
Да си припомним например извършените отлични данъчни реформи. На един много ранен етап, още през 90-те години на миналия век, те либерализираха икономическата си система по начин, който не може да бъде достигнат от другите държави в преход.
Убеден съм, че Естония ще бъде сериозен стълб за еврозоната, че ще действа много по-подходящо, отколкото редица нейни членове, и че ще даде своя принос за стабилността на общата ни валута.
Оли Рен, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на уважаемите членове на Европейския парламент за тяхната подкрепа.
Позволете ми да използвам възможността да ви осведомя за причините за кратките срокове за приемане на конвергентния доклад — въпрос, на който се спря г-н Scicluna. Крайната дата за оценката зависи от наличността на прогнозни данни, което от своя страна зависи от датата на проверката на данните за публичните финанси от Евростат. Всъщност, за да дадем повече време на Европейския парламент, Евростат се съгласи да изтегли напред проверката на фискалните данни. Въпреки това процесът на изготвяне на доклада от страна на Комисията също е много сериозен, защото искаме да гарантираме качеството му, а допълнителното съкращаване на процеса не би било възможно, без да се направят компромиси с цялостната оценка на Съюза и на всички държави-членки, както и по отношение на процедурите за прекомерен дефицит и цялостното зачитане на Пакта за стабилност и растеж, който е основата на Икономическия и паричен съюз.
Всъщност ще използваме същия суров материал утре и в Комисията, когато ще вземаме решения по общо 16 процедури за прекомерен дефицит, 12 съществуващи и четири нови процедури при прекомерен дефицит за държави-членки на ЕС. И така, това всъщност е цялостен процес, който обхваща цяла Европа, и налага известни ограничения върху работата на Комисията в това отношение.
Във всички случаи оценявам прагматизма ви и мога да кажа, че се срещнах с членове на комисията по икономически и парични въпроси на 13 април, когато проведохме предварително неформално обсъждане относно перспективите за конвергенция за Естония. Искам да добавя също, че Комисията е готова да запознае Парламента по всяко време с икономическата и фискална ситуация в Естония. Ясно е, че Естония трябва да остане бдителна, за да гарантира стабилността на публичните си финанси и макроикономическото си развитие, а Комисията със сигурност трябва зорко да наблюдава процеса.
И накрая, разчитам на Естония като партньор при спазване на фискалната дисциплина, когато става въпрос за упражняване на „партньорски натиск“ в рамките на еврогрупата. Необходими са ни съюзници и разчитаме на Естония в това отношение. Необходимо е да работим заедно, за да гарантираме устойчивостта на публичните финанси, а по този начин и устойчивия растеж и създаването на работни места в Европа.
Мисля, че г-н Brons говори за Естония, като държава, която вероятно ще загуби наскоро върнатата си независимост и свобода. Може би в отговор трябва да кажа на г-н Brons каква е била логиката, която е следвал моят дядо, когато е гласувал положително на референдума във Финландия за членството на Финландия в ЕС преди около 15 години. Той ми каза, че е прекарал пет години на фронта, за да защитава страната си, гледайки на изток, но от тогава насам винаги гледа само на запад.
Edward Scicluna, докладчик. − (EN) Г-жо председател, благодаря Ви за обяснението, г-н Рен. Разбирам сроковете като такива. Безпокойството ми по-скоро е свързано с това, че ролята на Парламента не може да се разглежда като нещо тривиално, което, сигурен съм, е било отчетено от Комисията.
В заключение искам да благодаря на своите колеги — докладчиците в сянка — за полезните съвети и измененията по същество, които напълно подкрепих и включих в доклада. Искам да спомена конкретно моя уважаван колега от Европейския парламент Ivar Padar, бивш министър на финансите на Естония, както и настоящия министър Юрген Лиги, и да благодаря за изключително честните и открити обяснения, които ми даваха всеки път, когато се нуждаех от помощта им.
Пожелавам всичко най-добро на естонския народ. До този момент те успяха да оборят критиката. Сега ги приканвам да продължат да правят това и да останат бдителни към своята икономика, особено по отношение на конкурентоспособността й, за да гарантират бъдещия си успех като членове на еврозоната.
С това предавам доклада на Парламента. Кандидатурата на Естония заслужава подкрепата ни и се надявам, че при гласуването в сряда Парламентът ще даде на естонците доверието, което заслужават, с убедително мнозинство и ще покаже, че еврозоната е жива.
Председател. − Разискването приключи.
Гласуването ще се състои в сряда, 16 юни 2010 г.
Писмени изявления (член 149)
Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Г-жо председател, в тези тежки икономически времена е лесно да не забележим колко далеч е стигнала Европа през последните години. Само преди 20 години Естония беше част от Съветския съюз. Днес тя е готова да се присъедини към еврозоната. Не трябва да подценяваме трудностите, пред които са изправени държавите от цяла Европа независимо дали са приели или не са приели еврото. Въпреки това Естония посреща предизвикателствата като независима нация в рамките на ЕС и съответно ще бъде ключов партньор за намиране на решенията. С нетърпение очаквам независимостта на Шотландия, когато шотландският народ също ще играе пълноправна роля в бъдещето на Европа.
Kristiina Ojuland (ALDE), в писмена форма. – (ET) Благодаря на докладчика, Edward Scicluna, че е изготвил доклад в подкрепа на присъединяването на Естония към еврозоната. Доволна съм, че усилията на Естония да изпълни критериите от Маастрихт са оценени по достойнство, и се надявам, че колегите ще подкрепят доклада при гласуването в сряда. Приемането на еврото в Естония на 1 януари следващата година ще се случи в момент с решаващо значение за цялата еврозона. Световната икономическа и финансова криза извади на показ онези държави-членки, които системно са избягвали съвместно одобрените критерии и които по този начин са изложили на опасност икономиките на другите държави-членки. Тази криза е много поучителна и е изключително важно всички държави-членки в еврозоната, както и Европейската централна банка, стриктно да следят за изпълнението на критериите от Маастрихт. Критериите се обезсмислят, ако на държавите-членки се позволява да се отклоняват от тях и да се „возят безплатно“ за чужда сметка. Макар че е създаден прецедент, не можем да разчитаме на пакетите от оздравителни мерки да компенсират безотговорните решения на държавите-членки по отношение на икономическата и финансова политика. Естонското правителство трябваше да вземе няколко драстични, но необходими решения, за да стабилизира националния бюджет и да спре икономическия спад. Предстоящото присъединяване на Естония към еврозоната е свидетелство за факта, че действията на правителствата дадоха резултати. Надявам се, че и другите държави-членки са готови да приемат мерки, които да гарантират европейската икономическа и финансова стабилност, както и конкурентоспособността предвид структурните промени, които се извършват в световната икономика. Приемането на Естония в еврозоната изпраща важен и утвърдителен сигнал и дава основания да вярваме, че единната валута, въпреки наблюдаваната напоследък низходяща тенденция, скоро ще се стабилизира.
24. Едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост
Председател. − Следващата точка е посветена на едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост.
Elena Oana Antonescu (PPE). – (RO) В Румъния и много други държави-членки на Европейския съюз се появиха така наречените „магазини за мечти“, където се продават химически обработени вещества като заместители на наркотиците. Румънското правителство издаде извънредна наредба, налагаща забрана върху десетки такива вещества.
Заради начина, по който работят тези магазини, обаче това не успя да спре заплахата от смъртоносните наркотични вещества. Реално тя няма да може да се предотврати без цялостна реакция от страна на европейските институции и правителствата на всички държави-членки. Регистрирани бяха много смъртни случаи, а здравето на хиляди хора е изложено на риск.
Множество неправителствени организации в Румъния предупреждават за наличието на огромен брой химически обработени вещества, които могат да причинят подобни ефекти. Налагането на постепенна забрана върху тях не може да бъде реалистично решение за справяне с проблема. Румъния има късмет, защото своевременно забеляза ескалирането на това явление. То обаче може би се разраства също толкова активно и в други европейски държави.
Затова считам, че институциите на Европейския съюз трябва да приемат инициативи, които да гарантират, че водим непрекъсната битка не само срещу наркотиците, но и срещу техните смъртоносни заместители.
Rovana Plumb (S&D). – (RO) В Румъния продължава поредицата от неправомерни мерки, предприемани от дясното правителство срещу правото на свободно изразяване. В румънския парламент се разисква законопроект относно организирането и функционирането на обществените радио и телевизионни услуги. Предложението на правителството е пряко посегателство върху свободата изразяване в Румъния и представлява сериозно нарушение на конституцията, правата на малцинствата, както и на международните разпоредби в тази област.
Работещи в сектора европейски и румънски организации вече отправиха критики към проекта. Всички разпоредби в областта на масмедиите в Европа налагат спазване на правото на свобода на изразяване и информация, гарантирано от член 10 на Европейската конвенция за защита на правата на човека.
Призовавам Европейската комисия и румънските органи да намерят подходящо, демократично решение, което да осигури механизъм, позволяващ на обществените радио и телевизионни услуги да функционират в съответствие с безпристрастни, етични и европейски принципи.
Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, извинете ме за момент.
(Ораторът запушва устата си за няколко секунди, за да покаже, че не може да говори)
Ето това щеше да се случи в Италия, ако законът, който миналата седмица беше внесен и одобрен от италианския Сенат – „проектозаконът относно подслушването“ – беше одобрен и от долната камара.
Тази наредба-закон малко или много забранява на журналистите, блогърите – на всички – да публикуват подслушани разговори. Това очевидно противоречи на конституцията и на Хартата на основните права на Европейския съюз, чийто член 11 постановява, че всеки има правото на свобода на изразяване, както и да получава и разпространява информация.
Бих искала да посоча един-единствен пример, за да привлека вниманието на европейските институции, тъй като това наистина е невероятна форма на цензура. Бих искала да използвам пример, който е поразителен, очевиден и действителен. Баща ми беше журналист, убит от мафията, и през последните седем години действителните обстоятелства около това мафиотско убийство излязоха на бял свят чрез подслушване. Така успяхме да разберем, че той е загинал, тъй като беглец от правосъдието се е укривал в района, където той живееше. Затова призовавам европейските институции да обърнат внимание на този въпрос.
James Nicholson (ECR). – (EN) Г-жо председател, бих искал да привлека вниманието на Парламента върху сегашната ситуация, пред която е изправено регионалното правителство в Северна Ирландия, което е заплашено от допълнителна глоба от 60 млн. евро, наложена от Комисията заради така наречени грешки в отпускането на субсидии на земеделските стопани.
Искам ясно да заявя, че, макар и напълно да разбирам, че трябва да се придържаме към съответните процедури, погрешно отпуснатите средства възлизат на около 3 млн. евро за период от пет години, и затова настоявам, че това решение е изключително несправедливо и по-скоро налага фиксирана глоба, отколкото да е пропорционално.
Напълно сме наясно с бюджетните ограничения, пред които са изправени правителствените органи в цяла Европа, и при всички случаи публичните финанси в Северна Ирландия несъмнено ще пострадат от това.
Не знам кой в крайна сметка е виновен, но знам, че това не са непременно земеделските стопани, които не са го направили умишлено, нито пък министерството или който и да било друг, но именно бюджетът на Северна Ирландия трябва да плаща за това в момент, в който не могат да си го позволят.
Søren Bo Søndergaard (GUE/NGL). – (DA) Г-жо председател, бих искал да благодаря на председателя Buzek за това, че във встъпителното си изказване спомена положението в Иран. Той определи го като „обезпокоително“. Това сигурно е израз на дипломатична сдържаност. Положението в Иран е ужасяващо! Хората, които се борят за демокрация, са задържани и измъчвани, профсъюзите са потискани, представители на религиозни малцинства като бахаите прекарват години в затвора заради абсурдни обвинения и всеки ден се извършват екзекуции. Нещо повече, много от тях се извършват публично, за да се сплашат опозицията и всички критици на правителството. Председателят обаче не спомена факта, че след последната сесия Парламентът беше посетен от иранския министър на външните работи. Затова бих искал да призова Бюрото да обсъди позицията, която следва да заемем по отношение на официалните посещения на представители на престъпния ирански режим.
Corneliu Vadim Tudor (NI). – (RO) Преди няколко седмици филм, сниман със скрита камера, беше излъчен в цял свят. Сара Фъргюсън, херцогиня на Йорк, бивша снаха на британската кралица, поиска подкуп в размер от 500 000 британски лири, за да осигури незабавен достъп до бившия си съпруг принц Андрю, който да помогне за решаването на проблем. Извинението, че била пияна, което тя след това изтъкна, не успя да заблуди никого, тъй като това е обичайното й състояние.
Какво чудо на технологията е скритата камера! Трябва да й издигнем паметник във всяка страна. Без нея можеше и да не разберем за скритата страна на нещата, за прикритото поведение на толкова много публични фигури.
Преди двеста години Наполеон взел от бюрото на Фридрих Велики в двореца Сан Суси сребърен будилник, който оставил на свой близък приятел, когато пишел завещанието си на остров Света Елена. Това било военен трофей.
В наши дни тези военни трофеи се наричат комисионна, оказване на внимание или спонсорство. Ако Източна Европа е на ръба на фалита, това се дължи не само на корупцията в нашите държави, но и на корупцията и изнудването, практикувани от някои публични фигури и институции на запад, особено банки. Време е да обединим усилията си и да унищожим мафията, тези все по-находчиви паразити…
(Председателят отнема думата на оратора)
Luis Yáñez-Barnuevo García (S&D). – (ES) Г-жо председател, бих искал да използвам възможността да благодаря на испанското ротационно председателство за усилията, които положи през този шестмесечен период, за да преодолее общата позиция по отношение на Куба и да създаде нов тип отношения между Европейския съюз и Куба, които, естествено, дават предимство на защитата на правата на човека.
Политиката не се увенча с успех, главно заради непреклонността на кубинската диктатура. През януари тази година, в началото на испанското председателство, кубинското правителство експулсира член на Парламента, който говорил с тях, когато се опитал да посети острова – напълно легално, с всички необходими визи – за да се съсредоточи върху правата на човека.
Тази нова политика, която предприе испанското председателство, обаче рано или късно ще постигне резултати.
Sergej Kozlík (ALDE). – (SK) Новото дясно унгарско правителство на министър-председателя Орбан, което има конституционно мнозинство в унгарския парламент, залага на суровия национализъм. Първият законодателен акт на новото унгарско правителство се отнася за двойното гражданство. Той дава възможност на членове на унгарските малцинства в съседните държави да получат унгарско гражданство изключително на основата на етническата си идентичност.
Унгарското правителство отказа да обсъжда този акт, който има драстични трансгранични последици, със съседните държави. Това е грубо нарушение на европейския принцип на приятелско съжителство на нациите. Освен това във висшите политически кръгове в Унгария съвсем открито се хвърля съмнение върху заключенията на Договора от Трианон и следвоенната организация на Европа. Това следва най-малкото да вдигне тревога в Европа. Всички военни конфликти на нашия континент са били предшествани от подобни сигнали.
Rareş-Lucian Niculescu (PPE). – (RO) Според броя на италианския вестник „Република“ (La Repubblica) от 31 май 2010 г. някои италиански застрахователни дружества прилагат така наречената такса за риск, основан на националност. Резултатът от тази такса е, че граждани на държави с големи мигрантски потоци, като Румъния и България, се задължават да плащат по-високи такси, когато купуват автомобилна застрахователна полица.
Според италиански правни експерти италианското законодателство за имиграцията осигурява недискриминационен достъп до услуги, независимо от националността на кандидата.
Въпросът, който задавам на Парламента тази вечер, е дали може да се счита, че подобна практика е съобразена с европейското законодателство относно дискриминацията.
Илияна Малинова Йотова (S&D). - Днес трябваше да говоря за Шенген, но една друга тема се оказа доста по-важна. Европейският парламент и министрите ще дадат повече власт на Евростат за финансов одит на бюджетите на държавите-членки. Междувременно комисарят Оли Рен посочи България като страна, в която Евростат ще изпрати първата проверка с новите одитни функции поради съмнения в достоверността на данните, които е подало българското правителство за бюджетен дефицит и дълг. Само за броените дни в резултат на това изявление позициите на България на световните финансови пазари рязко се влошиха.
Болшинството от нас подкрепят разширените правомощия на Евростат и увеличените възможности за контрол. Бихме искали обаче в тях да се предвидят механизми, които да изключват предварителни оценки за една или друга страна членка, които могат да навредят на нейния финансов имидж. Преди това Комисията трябва да разполага с анализ дали наистина е извършена фалшификация на данни, умишлено или не.
Очевидно в случая българското правителство е нарушило комуникацията с Комисията, като е оставило впечатление за непрозрачност и неверност на предоставените данни. Не е коректно обаче една отделна страна да се посочва и използва като аргумент в полза на решението за новите контролни правомощия на Евростат.
Антония Първанова (ALDE). – (EN) Г-жо председател, масовите протести, организирани в резултат на оспорваните президентски избори през юни 2009 г., бяха използвани от иранския режим като претекст да продължи да преследва правозащитниците и да не зачита правата на жените и религиозните свободи. Според няколко организации, включително „Амнести интернешънъл“, Върховният лидер на разузнавателните служби на Революционната гвардия е затегнал контрола им над страната и засилил впечатлението, което съществува от години.
Въпреки неотдавнашното освобождаване на 81 затворници, според сведенията още 450 затворници остават в затвора, в много случаи осъдени на позорни съдебни процеси след изборите. Само за месец юни беше съобщено за двадесет и седем екзекуции. Считам, че Европейският парламент трябва да отправи ясен сигнал на солидарност с иранския народ. Не можем да си затваряме очите за нарушенията на правата на човека и, в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 10 февруари 2010 г., бих предложила да предприемем твърди мерки в подкрепа на правозащитниците, като им предоставим временно убежище. Европа също така следва отново да призове Иран да наложи мораториум върху смъртното наказание в съответствие с резолюциите на Общото събрание на ООН.
Diane Dodds (NI). – (EN) Г-жо председател, искам да изразя пред Парламента безпокойството си от ескалиращия в последно време тероризъм в Северна Ирландия.
Някои членове на ЕП може би знаят за неотдавнашното убийство на Боби Мофат. Г-н Мофат беше застрелян от лица, за които се смята, че са свързани с така наречените паравоенни лоялисти, посред бял ден в Шанкил Роуд в Белфаст, докато хората, млади и стари, пазарували и вършели ежедневните си занимания.
Извършителите на това страхливо деяние, макар и малко на брой, считат, че справедливост може да се въздава с убийства, побои и сплашване. Неотдавна висш командир от полицейската служба на Северна Ирландия заяви, че заплахата от тероризма на републиканците е на най-високото си равнище от много години насам.
Сигурна съм, че членовете на ЕП ще се присъединят към думите ми, че Парламентът споделя отвращението на добрите хора в Шанкил Роуд в Белфаст и на голямото мнозинство от хората в Северна Ирландия от това убийство, и ще ги подкрепи в борбата им срещу тероризма във всичките му форми.
Nuno Teixeira (PPE). – (PT) В момента се сключва споразумение за свободна търговия между Европейския съюз, Колумбия и Перу, което отваря още повече нашия пазар за селскостопански продукти, които са от жизненоважно значение за нашите най-отдалечени региони. Имам предвид банатите, рома и захарта.
Споразумението осигурява на европейските предприятия лесен достъп до пазара на промишлени стоки в тези две държави и ще облагодетелства държавите-членки, които изнасят високотехнологични продукти и внасят селскостопанска продукция. Споразумението обаче нанася реални щети на всички най-отдалечени региони, за които е известно, че са крайно уязвими. През първите четири месеца на тази година само Канарските острови са изгубили около 20% от дела си от пазара на банани.
Бих искал обаче ясно да заявя, че ние не сме против споразумението. Всичко, което искаме, е да бъде извършена оценка на въздействието на това споразумение върху регионите, които то засяга в най-голяма степен – да вземем например производителите на банани в Мадейра и Канарските острови – и да бъдат приети компенсаторни мерки, които да сведат до минимум причинените щети.
Edit Bauer (PPE). – (HU) Регионът на Централна Европа пострада от наводнения от, може би, безпрецедентен мащаб. Заедно с Полша, Унгария и Чешката република, Словакия също е тежко засегната от поредицата наводнения. Затова солидарността на Европейския съюз е изключително важна в този момент. От особено значение е помощта да пристига бързо. Бих искала да призова Комисията да мобилизира всички възможни ресурси, за да спомогне за смекчаване на щетите, тъй като нито една държава-членка не разполага с необходимите резерви да се справи с такива значителни щети.
Другият проблем, на който бих искала да обърна внимание, е дискриминацията, която произтича от изменението на словашкия закон за националността относно хората, които след 17 юли могат да получат второ гражданство освен словашко, независимо дали гражданство на друга държава-членка или на трета държава. По силата на новия закон гражданите, които кандидатстват за двойно гражданство, няма да имат достъп до редица професии, например няма да могат да бъдат държавни служители и дори пожарникари с мотива, че са заплаха за държавната сигурност. Подобна дискриминация на гражданите е напълно неприемлива.
Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) През следващите девет месеца Комисията, държавите-членки и Европейският парламент ще определят бъдещата централна мрежа TEN-T и възлите за свързване с транспортната мрежа в съседните на ЕС държави. Развитието на системата TEN-T – както инфраструктурата, така и транспортните услуги – трябва да бъде важна част от стратегията „ЕС 2020“ на ЕС. Вътрешният пазар и икономическото и социалното сближаване на Европейския съюз зависят от ефективната, безопасна и оперативно съвместима инфраструктура. ЕС се нуждае от високоскоростна железопътна транспортна инфраструктура, която да обслужва всички столици на ЕС и главните градове в Европа. Той трябва също така да модернизира инфраструктурата на морските и речните пристанища.
Призовавам Комисията, в рамките на бъдещите финансови перспективи, да увеличи бюджета, отпускан за развитието на трансевропейската транспортна система, от 11% от бюджета на политиката на сближаване до поне 20% и да спомогне за преодоляване на разликите по отношение на развитието на транспортната инфраструктура между държавите в централните и югоизточните части на Европейския съюз. Настоявам също така Комисията да увеличи равнището на съфинансиране от бюджета за TEN-T, особено за трансграничните участъци, за да насърчи държавите-членки да инвестират в инфраструктурата на TEN-T.
Graham Watson (ALDE). – (EN) Г-жо председател, искам да привлека вниманието ви върху блокадата в индийския щат Манипур. Магистрала 39, която свързва щата с останалата част на Индия, е блокирана от 12 април насам. Това възпрепятства снабдяването с храни, гориво и медицински консумативи на близо два милиона и половина души; болниците бяха принудени да преустановят всички операции освен спешните; цените на основните стоки скочиха с 300% на черния пазар; а сред най-тежко засегнатите са половин милион деца под осемгодишна възраст.
Пътят се блокира от представители на племето нага, и по-конкретно от Асоциацията на студентите нага. Надявам се, че Парламентът ще се присъедини към моя призив към индийското правителство спешно да договори споразумение, което да включва отмяна на Закона за специалните правомощия на въоръжените сили, за да сложи край на хуманитарна криза, която почти достига мащабите на тази в Газа.
László Tőkés (PPE). – (HU) Г-жо председател, наводнения предизвикват опустошения в Унгария и съседна Словакия. Почти по същото време и в двете държави се провеждат парламентарни избори. Тези паралелно протичащи събития извикват една навеждаща на размисъл метафора. Докато участваме в широкообхватна съвместна акция в помощ на опустошените от наводнения територии, не можем да не се сетим за държавите от бившия Източен блок, които бяха опустошени от комунизма. Моята страна Румъния е една от онези, които се борят с посткомунистическата криза.
Изразявам съчувствието си към хората, които понасят щети от наводненията, и настоятелно призовавам Европейския съюз и Парламента да предоставят бърза и ефективна материална помощ. Радостен съм, че на изборите в Унгария и Словакия победиха антикомунистите. Искам от Европейският парламент да подпомогне и усилията на държавите ни да преодолеят наследството на сеещото раздор комунистическо минало.
George Sabin Cutaş (S&D). – (RO) Европейската комисия изготвя Зелена книга относно пенсиите, която европейският изпълнителен орган ще използва, за да се опита да даде ход на обсъждане за европейска стратегия за пенсиите. Основните линии на тази стратегия трябва да имат за цел да решат демографските и бюджетните проблеми, с които се сблъскват държавите-членки. Предвид застаряващото население на Европейския съюз, натискът върху публичните финанси ще нарасне значително през следващите години.
Независимо от политическата ситуация в държавите-членки, главният приоритет на подобна стратегия трябва да бъде гарантирането на добър стандарт на живот на пенсионерите. Не трябва да забравяме, че те са „затворена“ социална група. В много случаи заради напредналата си възраст те вече не могат да търсят алтернативен източник на приходи и заетост. Затова настоятелно призовавам този приоритет да бъде основната цел на документа.
Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Този месец отбелязваме 90-та годишнина от подписването на Договора от Трианон. По силата на Договора от Трианон историческа Унгария изгуби две трети от територията си и повече от половината от населението си. Милиони унгарци се оказаха под управлението на чужда държава, без да са напускали родните си места. Въпреки това трябва да надживеем тази несправедливост, която няма аналог в историята на съвременна Европа, и в името на щастливото, единно европейско бъдеще трябва да приемем ситуацията със смирение. Не мислим за промяна на границите, за да решим проблема с отнетите територии, а настояваме само за едно: зачитане и свободно упражняване на нашия език и култура. За съжаление, в това отношение ние, унгарците в Словакия, не можем да бъдем напълно доволни. Решението на новото правителство на Унгария за предоставяне на двойно гражданство на унгарците, пръснати извън нейните граници, е символичен жест, чиято цел е да покаже пълното единение на унгарската нация. Това не представлява никаква заплаха за съседните държави и затова настояваме те да дадат възможност на съответните граждани да се възползват от това предложение, без да налагат никакви условия.
Frédéric Daerden (S&D). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, бих искал да изтъкна един успех в борбата срещу бедността в настоящата Европейска година на борбата срещу бедността и социалното изключване. Съветът на министрите на труда и социалната политика действително установи и одобри количествената цел в борбата срещу бедността – намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност, с 20 милиона души.
Тази количествена цел беше посочена като една от основните цели на белгийския вицепремиер г-жа Онкелинкс, която отговаря за социалната политика, и в нашите разговори аз лично подкрепих този стремеж, от името на Европейския парламент. Работейки рамо до рамо с останалите европейски министри в Съвета, г-жа Онкелинкс положи максимални усилия да гарантира, че това ще бъде поставено като цел.
Белгийското правителство е решено да постигне успех в работата на бъдещото председателство и да изпълни целите на неговата социална програма, въпреки сегашната ситуация с нашите институции. Съдейки по нашите резултати от изборите, съм убеден, че бъдещото белгийско председателство на Съвета ще бъде активно и ще се посвети на постигането на тези социални цели.
Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) През 2010 г. ни споделяха нови наводнения по поречието на река Дунав, които причиниха материални загуби на местните общини и наложиха използването на много средства за смекчаване на последиците. Начинът, по който наводненията се отразяват на предприятията, развиващи се в общините по поречието на Дунав, е важно съображение, което трябва да бъде отразено в стратегията на ЕС за Дунав.
Последните обсъждания, които се проведоха в Констанца, Румъния, бяха фокусирани върху новите опасения на държавите-членки относно икономическото и социалното развитие на Дунав. Тези предложения трябва да бъдат подкрепени в съчетание с иновативни мерки, които да спомогнат за намаляване на материалните загуби, причинени от наводнения.
В противен случай тези региони ще търпят все по-големи загуби както по отношение на съществуващата бизнес дейност, така и по отношение на потенциала за развитие, който тя създава. Регионите се нуждаят от помощ, за да могат да отговорят на тези предизвикателства и да сведат до минимум загубите, причинени от наводненията в района на Дунав.
Edward Scicluna, докладчик. − (MT) Бих искал да се обърна към Парламента по един важен въпрос, който стои в основата на демократичните принципи: свободата на словото.
Като член на ЕП мой дълг е да упражняван демократичните си права, в съответствие със закона, като информирам избирателите си за парламентарната си работа посредством медиите, включително телевизионните предавания. Законът изисква Съветът за електронни медии, в качеството си на регулаторен орган, да гарантира политически баланс сред различните предавания, излъчвани от различните частни телевизии като цяло. Той не изисква всяко отделно предаване да бъде балансирано така, че човек, който участва в тях самостоятелно, да не може да изрази своите възгледи по въпросите на обществената политика. Въпреки това на три пъти бях обвинен, че нарушавам закона – а телевизията беше глобена за излъчването на докладите, които бях съставил за Европейския парламент – с нелепото обвинение, че съм създал дисбаланс в собственото си предаване. Зад тези решения се крие погрешното схващане, че трябва да се търси баланс не като се насърчава плурализмът и/или се окуражават хората с различни политически възгледи да излязат и да изразят мнението си, а като им се пречи да направят това.
Много малтийци, които таяха много големи надежди по отношение на Европейския съюз и неговите ценности, са разочаровани, че когато обстоятелствата се оценят като тревожни, цензурата надига глава.
Г-жо председател, искам от Парламента да ме защити от нарушаване на демократичните ми права на европейски гражданин, както и на избран член на Европейския парламент.
Milan Zver (PPE). – (SL) В едно от последните си изказвания изтъкнах проблем, който беше потвърден от няколко проучвания. Имам предвид регреса, който се наблюдава в развитието на демокрацията както в Европейския съюз, така и на световно равнище.
Днес бих искал да привлека вниманието ви върху факта, че свободата на медиите имаше подобна съдба. Дори някои развити страни преживяват такъв регрес и това важи в още по-голяма степен за някои нови държави-членки, които все още са в процес на установяване на стабилна демокрация.
Единственият пример, който ще посоча, е родната ми страна Словения, която през последната година падна с няколко места в класацията на свободата на медиите на Репортери без граници и с три места в тази на „Фрийдъм хаус“ (Freedom House).
Именно в тези държави в преход журналистите са най-уязвими и бързо попадат под влиянието на собствениците на медии, политическата власт и капитала. Те са уязвими заради несигурния си социален статус и липсата на професионална компетентност, опит и така нататък.
Считам, че тези общи тенденции не трябва да остават незабелязани. Затова призовавам Европейската комисия и държавите-членки да разработят ефективна стратегия за противодействие, която да постигне по-голяма свобода на медиите. Обективността на информацията е не само стълб на демокрацията, но и едно от основните права на човека.
András Gyürk (PPE). – (HU) Г-жо председател, през март Европейският парламент прие резолюция, с която призова Куба да освободи политическите си затворници. Причината за заемането на тази позиция беше трагичната смърт на задържан, който провеждаше гладна стачка. Кубинският режим отговори цинично и заяви, че няма да се поддаде на международен натиск. В светлината на този прецедент е непонятен фактът, че по време на испанското председателство се чуват все повече гласове, които настояват Европейският съюз да преразгледа стратегията си за Куба.
Светът се промени и трябва да смекчим подхода си – така можем в общи линии да обобщим доводите. Наистина през последните години се промениха много неща, но не и потисническата диктатура в Куба. Затова основната предпоставка за всяко сближаване между ЕС и Куба трябва да продължи се изразява в това комунистическият режим първо да направи някои жестове и да освободи политическите си затворници възможно най-скоро. Госпожи и господа, общият външнополитически подход на ЕС не може да бъде опетнен от компромиси в областта на правата на човека. Нашата обща външна политика трябва да се отличава с последователност и надеждност.
Tamás Deutsch (PPE). – (HU) Г-жо председател, госпожи и господа, милиони европейски граждани очакват от нас да взимаме бързи решения. Жертвите на наводненията в Централна Европа и милионите европейски граждани в затруднение ни гледат с очакване и доверие. През последните седмици животът на милиони поляци, чехи, словаци и унгарци беше нарушен от наводненията и природните бедствия в Централна Европа. Една унгарска поговорка гласи, че онзи, който дава бързо, дава два пъти. Изглежда Европейският парламент изпълнява това очакване. Съставено беше предложение за решение относно помощта, което ще бъде внесено за приемане още тази седмица. Очакваме Европейската комисия да предприеме подобни бързи и ефективни мерки за предоставяне на подходяща материална помощ на гражданите в Централна Европа, която да им помогне да възстановят щетите.
Cristina Gutiérrez-Cortines (PPE). – (ES) Г-жо председател, говоря от името на възпитаниците на европейските училища, чиито квалификации не се признават от испанското министерство на образованието.
Почти всички от тях са деца на испански длъжностни лица и са жертва на дискриминация и несправедливо отношение. Таблицата на съответствията, която се използва и която наскоро беше утвърдена от испанското министерство, отнема половин или една точка на възпитаниците, които са учили в европейските училища. Още повече че това са момчета и момичета, които говорят чужди езици. Това означава, че когато се опитат да кандидатстват за степени, които имат висок праг, те остават извън системата.
Считаме, че това е несправедливо по своята същност. Първо, защото Испания е подписала всички споразумения и конвенции и не ги спазва. И второ, защото това е принципна дискриминация. Една държава не може да продължава да претендира, че е европейска, когато в действителност се отнася несправедливо към възпитаниците на европейските училища и ги дискриминира.
Nuno Melo (PPE). – (PT) Г-жо председател, бих искал да подам оплакване и да внеса искане. Оплакването се отнася до екологично престъпление: 320 000 тона изключително опасни отпадъци, изхвърлени на открито в гъсто населен район на Северна Португалия между 2001 и 2002 г, които замърсяват почвата и водите. Това са продукти с изключително високо съдържание на олово, цинк, кадмий, хром и арсеник. Макар че бяха предупредени, португалските национални органи не предприеха никакви действия.
През този управленски мандат социалистическото правителство даде отговор на член на португалския парламент, който потвърди, че не са били предприети такива действия, макар че при предишния мандат друг министър на околната среда, също социалист, увери, че това ще бъде направено. Затова, г-жо председател, призовавам европейските институции да се намесят. Вече се обърнах към Европейската комисия, за да поискам такава намеса. Днес внасям това оплакване в Европейския парламент и се надявам, че резолюцията, която възнамерявам да внеса, може да бъде разисквана и гласувана, така че здравето на хората да не се излага повече на риск.
Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, със сигурност не можем да постигнем равенство между половете, като изтегляме увеличаването на пенсионната възраст при жените на 65 години напред във времето, през 2012 г. Първоначално това беше планирано като постепенен процес, който предвиждаше изравняване на възрастта при мъжете и жените в Италия чак през 2018 г.
Макар че правителството се съгласи веднага, това не означава, че не трябва да поставяме под въпрос това прибързано и напълно неоправдано решение. Всяка социална система има своите особености и възможности за гъвкавост и всички икономии, които могат да бъдат осигурени, трябва да гарантират активни компенсаторни мерки в подкрепа на жените.
Що се отнася до казаното преди малко от г-жа Alfano относно закона за подслушването в Италия: закон все още няма. Има законопроект, който постига баланс между правото на свобода на печата, което е неприкосновено, и правото на лично пространство. Това са основни елементи, които ще бъдат взети предвид от италианския парламент.
Anna Záborská (PPE). – (SK) На 3 юни беше убит архиепископ Луиджи Падовезе, представител на Католическата църква в Турция. Бих искала да направя две забележки.
Тази трагедия беше обяснена по познатата формула: психическо разстройство на убиеца. Същият аргумент беше използван като обяснение и на други религиозни убийства в Турция. Диагнозата беше поставена почти веднага след като започна разследването. Най-лесно е целият случай да се сложи в тази графа, а извършителят да се определи като религиозен екстремист.
Втора забележка: учудена съм, че нито един високопоставен европейски политик не реагира на политическо равнище, с изключение на председателя на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Това показва как работата на медиите дава резултати. Когато става въпрос за католически проблем, те реагират както им е изгодно. Или запазват мълчание, или отприщват кампания на омраза.
Бих искала да призова европейските институции не само да наблюдават отблизо разследването на това убийство, но и да поставят преследването на християни и нарушенията на правата на човека в Турция като основен въпрос в преговорния процес.
Joe Higgins (GUE/NGL). – (EN) Г-жо председател, тази вечер деца, жени и мъже от три различни работнически общини в Дъблин – Кулок, Кръмлин и улица Шон Макдермот в квартал Норт Инър Сити – протестираха пред кметството в Дъблин в отчаян опит да попречат на затварянето на обществените басейни, които кметството твърди, че не може да финансира.
В тези общини, които вече са засегнати от висока безработица, местата за отдих и без това са малко и затварянето на тези басейни ще бъде равносилно на варварски акт на социален вандализъм. Заплахата за затварянето им отразява жестокото орязване на публичните разходи, предприето от ирландското правителство с пълната подкрепа на Европейската комисия.
Разходите за функционирането на тези басейни вероятно ще възлязат на 1 млн. евро годишно. В същото време ирландското правителство отпуска 30 млн. евро за рекапитализиране на банките и предприемачите. Не е за вярване, че Дъблин беше избран за Европейска столица на спорта през 2010 г. Присъединявам се към искането на тези общини басейните да бъдат запазени; да запазим местата за отдих в работническите общини отворени за хората и да закрием предприемачите и собствениците на облигации.
Председател. − С това разглеждането на тази точка от дневния ред приключва.
25. Пазари на деривати: бъдещи действия, свързани с политиката (кратко представяне)
Председател. − Следващата точка е докладът (A7-0187/2010). на Werner Langen, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно пазарите на деривати: бъдещи действия, свързани с политиката (COM(2009)0563 – 2010/2008(INI)).
Werner Langen, докладчик. – (DE) Г-жо председател, преди всичко искам да благодаря на колегите, които ми помогнаха да съставя един широкообхватен доклад съгласно съобщението на Комисията, за тяхната готовност да постигаме съгласие и за факта, че се обединихме не около най-простото решение, а около едно работещо споразумение.
Искам също така да благодаря на члена на Комисията Барние за това, че сега той има желание да направи нещо на практика по въпроса. Г-н Макрийви — Вашият предшественик, г-н Барние — трябваше да бъде подтикван към действие. Сега ние сме сигурни, че Вие бързо ще представите надеждни и уместни предложения за регулиране на финансовите пазари и ще можете да ги прилагате заедно с нас. Мога да кажа само това, че Вие действате в правилна посока, но не трябва да се бавите заради възпиращото или рушително влияние на Съвета. Парламентът стои изцяло зад Вас за ясно и справедливо регулиране на пазарите на деривати.
В комисията приехме доклада с голямо мнозинство — 43 „за“, 1 „против“, 1 „въздържал се“ — като някои от експертите наблюдатели от други държави-членки бяха изненадани от това, че след спорно разискване бе изготвено регулиране, което получи толкова голяма подкрепа. Всеки от нас се опита да намери приемливи компромиси, особено що се отнася до двата пункта, които бяха досега обект на спор: управление и условия за клиринговите къщи, и второ, текстовете, засягащи регулациите за трети страни, въпроси, върху които имахме интензивни и спорни разисквания. Днес инициирахме процедура за публична консултация по две подобласти — документите са налични от днес следобед — като двете области са, първо, късите продажби, и второ, дериватите и пазарните инфраструктури. Мисля, че се нуждаем от по-стриктни правила на регулиране и сега, когато кризата на финансовите пазари е вече наполовина преодоляна, поне донякъде, но предстои да я преодолеем докрай, ние не можем да си позволим един огромен пазар, включващ дванайсетократния размер на световния брутен продукт, да остане нерегулиран. Консултацията обхваща извънборсово търгуваните деривати, но и други въпроси, а и всички ние знаем, че това е само част от регулирането на финансовите пазари, съвсем не всичко.
Кризата на финансовите пазари и дериватите, които не се търгуват на фондовата борса, без съмнение задълбочиха кризата още повече. Счетоводните правила от САЩ и нетирането на вътрешнобанковите операции нарушиха прозрачността и застраховането срещу кредитно неизпълнение по-специално при държавните ценни книжа бе дискредитирано.
По отношение на Гърция също така няма доказателства, че кризата е причинена от суаповете за кредитно неизпълнение. Напротив, съвсем ясно е, че основната причина са не борсовите играчи, а дълговите проблеми на държавите-членки. Ето защо ние ще бъдем в състояние да решим проблема, ако решим дълговите проблеми.
От опита, натрупан в последните няколко години, идентифицирахме друг проблем и той се състои в това, че пазарната позиция на шестте най-големи института създава проблем. Тези шест най-големи института — от които три са от Европа и три от САЩ — обхващат 80% от пазара на деривати. Помним случая от 1992 г. с борсовите игри спрямо британската лира, когато от името на Сорос беше осуетено преминаването от британската лира към еврото, а също така и случаите с отделни участници, които подаваха предизвестия точно по времето, когато някои централни банки бяха изчерпали всички свои ресурси.
Пазарът се нуждае от правила. Той трябва да бъде стриктно регулиран и решенията на комисията по икономически и парични въпроси съдържат общо 48 отделни точки: стандартизиране на дериватите, депозитари, изграждане на клирингови къщи — централни контрагенти, използване на независими места за търговия, усъвършенстване на пазарния интегритет и на надзора върху пазара; дериватите за компании и за крайни потребители трябва да бъдат регулирани отделно и имаме нужда от вече споменатите правила относно собствеността.
И накрая, искам да Ви уверя, г-н член на Комисията, че Парламентът безусловно ще Ви подкрепи с голямо мнозинство. Не стойте в задните редици и не чакайте другите, а застанете начело и ние ще бъдем с Вас.
Kay Swinburne (ECR). – (EN) Г-жо председател, приветствам доклада на г-н Langen като част от трудния път към ефективно регулиране на деривативните продукти. Ясно бе показано, че липсата на прозрачност в тази област може да предизвика появата на неизвестни рискове за нашата финансова система. Докладът на г-н Langen обаче посочва също така, че деривативните продукти играят и противоположната роля да разсейват рисковете пред бизнеса — както пред малкия, така и пред големия — а той стои в основата на икономическото възстановяване на Европа.
Доволна съм, че Парламентът ясно огласи своето становище за това, че много крайни потребители ще бъдат освободени не само от клиринга, но и от обезпечаването и от капиталовите изисквания. И все пак аз не съм съгласна с всичко в окончателния доклад на г-н Langen, по-специално що се отнася до забраната на някои типове продукти, тъй като мисля, че този въпрос изисква по-задълбочено проучване, за да се избегне възможността новаторите във финансовата сфера да намерят прост път за пускането под нова форма или за създаването на още по-сложни продукти, за да заобикалят прекалено строгите правила. Аз обаче съм уверена, че процесът на законотворчество в Европа и в света продължава и че ще достигнем до работещо и ефективно решение за деривативните инструменти.
Elena Băsescu (PPE). – (RO) Преди всичко искам да поздравя г-н Langen за неговата работа върху доклада. Смята се, че дериватите са една от основните причини за разразяването на финансовата криза. Имайки за задача предотвратяването на нови кризи, проектопредложенията на Комисията за пазара на деривати ще намалят риска, който тези инструменти пораждат за икономиката на Европа.
С цел да се възстанови доверието във финансовите пазари е необходима правна рамка, която ще подпомогне засилването на прозрачността и ще позволи на пазарните играчи да правят точна оценка на включените рискове. В краткосрочен план важна цел е намаляването на риска, свързан с контрагента. Това може да бъде постигнато чрез по-честото използване на клирингови къщи — централни контрагенти. Необходимо е трансакциите да бъдат централизирани посредством централен контрагент с цел засилване на прозрачността. От тази гледна точка централните контрагенти подпомагат запазването на интегритета на фондовия пазар.
Мишел Барние, член на комисията. − (FR) Г-жо председател, почитаеми членове, позволете ми първо да изкажа своите благодарности на г-н Langen за доклада, а също така и на комисията по икономически и парични въпроси. Това е навременен доклад, той е много качествен, освен това е важен и от икономическа, и от политическа гледна точка. Г-н Langen отговори на всички важни въпроси — и това не е изненада за мен, тъй като го познавам — той е приел и ни предлага една амбициозна гледна точка към проблема. Смятам, че това е наистина верният подход към проблема, имайки предвид неговата финансова и икономическа важност.
Почитаеми членове, всички вие осъзнавате, че когато обсъждаме пазара на деривати, ние говорим за една пазарна стойност от 600 трилиона щатски долара и за продукти, които ежедневно се използват от банките, а също и от стопанските субекти, за покриване на потенциални колебания в обменните курсове и в лихвените проценти или за покриване на колебания в цените на петрола.
Както каза г-жа Swinburne, тези продукти са полезни за нашите икономики, но същевременно те могат да бъдат източник на риск и понастоящем не подлежат на никаква форма на прозрачност и регистриране. Точно това трябва да променим и точно това предлагате Вие, г-н Langen, в своя доклад. Това е и подходът, който Комисията обяви в своето съобщение за пазарите на деривати през октомври 2009 г. и който лично аз подкрепих пред парламента на 13 януари 2010 г., както може би си спомняте. Това е доказателство, г-н Langen, че се стремя, както казах на 13 януари, да бъда на волана, а не на задната седалка.
А сега по-конкретно, искам да потвърдя своето намерение да представя законодателно предложение за извънборсовите деривати през това лято — по-точно в началото на септември. Целите са ясни: ние искаме да засилим прозрачността, да установим процес на обща стандартизация и да затегнем пазарите.
При това трябва да направим всичко това бързо, ефективно и без импровизации. Оценката на Парламента е на масата, моите служби работиха няколко месеца и поддържаха постоянен диалог с всички заинтересовани страни. В действителност ние днес инициирахме публична консултация, за да финализираме нашите предложения в някои специфични аспекти. Бих споменал например критерия, който трябва да бъде приет с цел да направи задължителен клиринга на дериватите; не всички деривати могат да бъдат стандартизирани.
Второ, типът и равнището на изискванията за благоразумие при управлението на риска, които трябва да имаме по отношение на клиринговите къщи; г-жа Băsescu правилно повдигна въпроса. Тези клирингови къщи трябва да ни позволяват да намалим системните рискове и ние трябва много грижливо да им осигурим тази възможност и да им предоставим всички изисквани условия, за да изпълняват тази роля.
Трето, условията, при които клирингови къщи в трети страни могат да предлагат тези услуги в Европа. Друг въпрос е потенциалната оперативна съвместимост между клиринговите къщи, а също и въпросът за депозитарите; те са основни инфраструктури, доколкото ще събират цялата информация за трансакциите. Как ще ги регулираме? Ще искаме ли от тях да са установени в Европейския съюз? На всички тези въпроси трябва да се обърне специално внимание и да имаме предвид отговорите, които ще ни бъдат дадени. Трябва да имаме предвид резултатите от консултацията както при оценката на въздействието, така и при законодателното предложение.
Искам да обърна внимание на няколко по-специфични пункта от доклада Langen. Първо, взех предвид опасенията на Парламента относно собствеността на клиринговите къщи и относно прекомерния контрол върху клиринговите къщи от страна на техните потребители. И аз като Вас, г-н Langen, искам да съм наясно с всеки потенциален конфликт на интереси, но в същото време трябва да имаме предвид основните правила на Европейския съюз в еврозоната за свободата на инвестициите, а тези правила не се схождат с регулациите за собствеността на клиринговите къщи. Но ние ще продължим да работим по въпроса.
Това е много деликатен проблем и аз не искам да го избягвам; повдигнах въпроса на консултацията, защото при всички случаи се нуждаем от стриктни механизми на управление с цел минимизиране на потенциалния конфликт на интереси.
Искам също да отбележа това, че Вие предпочитате клиринговите къщи и централните депозитари да са установени в Европа. Аз лично, г-н Langen, също съм привърженик на този подход. Ето защо представихме три различни опции по отношение на депозитарите в нашата консултация.
И все пак ако тези услуги са установени отчасти в Европа, отчасти другаде, ще бъде предизвикателство да направим така, че всички тези институти да се подчиняват на едни и същи правила и нашите компетентни органи да имат пряк, непосредствен и безусловен достъп до информацията, която им е необходима.
В доклада е изразено и предпочитанието да се даде на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) важна роля в извършването на надзор на клирингови къщи и в регистрирането и наблюдението на депозитари. Това също е много важен въпрос, по който ще продължаваме да работим. Г-н Langen, отговорността в областта на надзора и пълномощията за това е свързана с данъчните задължения.
Да се предоставят надзорни отговорности на ЕОЦКП означава теоретично, че ЕОЦКП ще носи също така и бюджетна отговорност, която трудно може да бъде определена на този етап, но ние не сме взели окончателно решение по въпроса.
Аз също споделям Вашите опасения относно колебанията на пазарите на стокови деривати; понастоящем работя именно върху тези колебания, и както казах в Парламента, върху контрола относно всички рискове за спекулации и хиперспекулации, контрола относно тези според мен възмутителни трансакции в сферата на селскостопанските борсови стоки. Тук също трябва да се стремим към обща прозрачност на пазарите и да изработим средства за борба с прекомерните им колебания.
И накрая, Комисията иска да намери решение на проблемите, наблюдавани напоследък на пазарите на деривати, по-специално по отношение на държавния дълг. Госпожи и господа, днес инициирах и консултация за късите продажби, която засяга също и държавногарантираните суапове за кредитно неизпълнение (CDS). През септември ще представим и законодателно предложение по въпроса.
Ето защо искрено считам и съм доволен да ви кажа, че докладът Langen показва необходимото равнище на ангажираност с тези изключително сериозни въпроси и има за цел да подпомогне изграждането и прилагането на стратегия за пазарите на извънборсови деривати, така че те да бъдат по-сигурни, по-прозрачни и по-ефективни. И нещо повече, в много отношения докладът представлява един много полезен и много важен стимул за нашите правителства и за Комисията, за което ви благодаря.
Председател. − Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе утре (четвъртък, 15 юни 2010 г.).
Председател. − Следващата точка е докладът на Maria Badia i Cutchet, от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно интернет на нещата (COM(2009)0278 – 2009/2224(INI)) A7-0154/2010).
Maria Badia i Cutchet, докладчик. – (ES) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, честно казано, не смятам, че ще използвам четирите си минути, защото по това време на нощта и с толкова много присъстващи членове на парламента не е необходимо да се дават дълги обяснения. Бих искала обаче да заявя, че това е доклад по една тема, която напълно ще революционизира отношенията между хората и нещата и между самите неща през следващите 10 или 15 години: ново приложение на интернет.
Бих искала да приветствам съобщението, изготвено от Комисията, и своевременното му представяне, защото става дума за факта, че можем да предвидим някои от последиците на това ново приложение, което предлага много предимства. Те биха могли да подобрят много аспекти от живота ни и да разкрият възможности за нови предприятия и подобрения в производството.
Очевидно е обаче, че те носят и рискове. По отношение на доклада, по който работих с докладчиците в сянка от други политически групи, на които благодаря за тяхната работа, нашето намерение беше потребителите да разполагат с цялата сигурност и лична неприкосновеност, които искат при използването на тези нови технологии. Разглеждахме дали правната рамка обхваща всички възможности на тези нови приложения и понастоящем това изглежда е така, но беше взето решение, че следва да се изготвя постоянна оценка. Тъй като тези приложения се включват в различни аспекти на живота ни, те трябва да бъдат оценени, за да се гарантира, че сигурността и личната неприкосновеност на потребителите наистина са защитени, от гледна точка на тяхното здраве, но и от гледна точка на личната неприкосновеност и много други въпроси.
Смятам, че това е един добър подход. Това е само началото. Може би, като изключим това, което се казва в доклада, г-жо член на Комисията, следва да помислим как да информираме потребителите правилно, така че те наистина да знаят с какво си имат работа. Истината е, че когато говорим за интернет на нещата, не само потребителите, но и по-голямата част от членовете на Парламента, които не се занимават с тези въпроси, ни гледат сякаш ни питат „какво е това“. Не е ли така?
Смятам, че би било интересно, като изключим всички възможности и отговорности, включени в доклада, както и в съобщението Ви, да помислим как ще обясним на хората, на обществеността, на потребителите, какво представлява интернет на нещата, какво могат да правят с тези приложения и как е защитена сигурността и личната им неприкосновеност. Смятам, че това е основният въпрос за новото приложение: обществото да му има доверие и да се чувства в безопасност.
Lena Kolarska-Bobińska (PPE). – (PL) Г-жо председател, интернет на нещата е част от програмата в областта на цифровите технологии. Една от основните цели на програмата е универсален достъп до интернет и борба с цифровото изключване. За съжаление, в Европа в момента има много големи различия по отношение на достъпа до интернет. Полша изостава от много европейски държави – само 13% от домакинствата там имат достъп до широколентов интернет. Затова плановете на програмата в областта на цифровите технологии за въвеждане на универсален достъп до интернет до 2013 г. са изключително важни за нас.
Когато говорим за интернет на нещата, не трябва да забравяме да не увеличаваме разликите, които вече съществуват по отношение на достъпа до интернет. Защото има опасения, че към съществуващите различия ще бъдат добавени нови, както и че в Европа ще възникне нова вълна на цифрово изключване. Някои хора, които тепърва ще навлязат в света на интернет, ще изостанат изключително много от тези, които вече използват нови технологии, които са добре запознати с този свят и знаят как да използват възможностите му. Затова, когато говорим за интернет на нещата, не трябва да забравяме какво предизвикателство представлява това за Европейската комисия, така че разликите в достъпа до програмата в областта на цифровите технологии да не се задълбочат.
Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) За да се постигне икономическо възстановяване в Европа, трябва да бъдат направени инвестиции в нови информационни и комуникационни технологии като средство за стимулиране на икономическия растеж.
Интернет на нещата може да осигури средство за задоволяване на потребностите на възрастните и хората с увреждания и да се гарантират надеждни грижи. Трябва обаче да подчертая необходимостта от изпълнение на мерки, насочени към гарантиране на защитата на личната неприкосновеност, по-лесно инсталиране и работа на съответните системи и предоставяне на информация на потребителите за наличните услуги.
Призоваваме Комисията да следи стриктно изпълнението на вече приетите на европейско равнище разпоредби в този сектор. Също така, искаме до края на годината тя да представи график с насоките, които възнамерява да предложи на общностно равнище, с цел укрепване на сигурността на интернет на нещата и приложенията за радиочестотна идентификация (RFID).
Комисията трябва и да положи допълнителни усилия, за да се гарантира, че технологиите, свързани с интернет на нещата, отговарят на изискванията на потребителите, като например способността за изключване на възможността за проследяване, както и че се зачитат индивидуалните права и свободи.
Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-жо председател, бих искал да благодаря на докладчика за отличната й работа. Всъщност разискването представлява разискване за бъдещето. В известен смисъл говорим за революция в общуването, общуване между хората и нещата и общуване между самите устройства.
В същото време обаче с предизвикателствата, повдигнати от темата, която разискваме – и прави чест на Парламента, че провеждаме разискването днес и че са налице всички тези действия и този доклад – трябва да видим и опасностите, които се крият в нея, като се има предвид че се използват технологии за радиочестотно разпознаване, които включват достъп до личния живот на потребителите. Опасността, която възниква, е ясна: достъпът, от една страна, и защитата, от друга, широколентовия достъп до интернет срещу личната неприкосновеност.
Проблемите са ясни. Кой ще управлява новата технология? Какво ще се случи с чувствителните лични данни? Колко защитени ще бъдат личните ни данни в крайна сметка? Колко висока ще бъде сигурността?
Необходим е баланс в тази нова технология, необходима е технология, която е надеждна, технология, която при обработването на данните напълно ще зачита основните права и принципите на защита на личните данни.
Zuzana Roithová (PPE). – (CS) В продължение на повече от 10 години видяхме как интернет постепенно променя нашия свят и навиците ни, а ние сме едва на прага на възможностите на супер-цифровата революция. Доволна съм от доклада на г-жа Badia i Cutchet, защото той изтъква, че се нуждаем от ново европейско законодателство в подкрепа на развитието на допълнителна мрежова структура за интернет на нещата, което да гарантира оперативна съвместимост между различните системи и да предвижва по-големите рискове за сигурността на киберпространството. Необходима е обаче и висококачествена и своевременна оценка на въздействието на по-голямото количество радиовълни върху здравето на хора и животни, включително птици и дребни животни в градовете. На всяка опаковка потребителите следва да научат къде се намират пасивните и активните RFID транспондери, какъв е техният обхват на четене и какви данни се получават и предават. Следва да гарантираме, че гражданите могат да използват и живеят с микрочипове безопасно, което означава да защитим чиповете им от вируси и злоупотреба с данни, но и да позволим на хората да деактивират чиповете, които са вградени в нещата, които ни заобикалят. Не трябва да позволяваме интернет на нещата да се развие без разпоредби, които да предвиждат предпазни мерки. Това е ясен политически сигнал и задача за Европейската комисия.
Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Бих искал да подкрепя доклада, който наистина позволява въвеждането на новите технологии и технологиите на бъдещето. Чрез използването на тези технологии в промишленото производство, животът на гражданите ни наистина ще се промени и ще настъпи и промяна в характеристиките и оценката или оповестяването на свойствата на отделните продукти и стоки.
Във връзка с новите технологии обаче е необходимо много сериозно да се разгледа въпросът за защитата на личната неприкосновеност на гражданите чрез законодателство, защото технологиите дават възможност за наблюдение и проследяване не само на продукти, но и на потребителите на тези продукти. Затова е много важно да се гарантира, че технологиите, които ще бъдат въведени в действие, са правно подкрепени по такъв начин, че няма да нарушат личната неприкосновеност на потребителите.
Нели Крус, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-жо председател, с голямо възхищение към г-жа Badia i Cutchet, искам да подчертая, че споделяме едно и също мнение и че Парламентът е възприел активна и важна роля и наистина глобална цел – не само местна за тази част на света – за насърчаване на интернет на нещата. Това е доста добре формулирано във Вашия доклад, и по-специално отделеното внимание върху значимите събития, които следва да окажат огромно влияние върху ежедневието на европейските граждани през следващите десетилетия. Бях впечатлена от другите членове на Парламента, които изразиха уважението си към доклада на г-жа Badia i Cutchet и които подчертаха значението му за европейските граждани.
С право беше споменато, че става въпрос и за общуване, защото трябва да обърнем по-голямо внимание на този много важен въпрос. Затова поздравления за пионерската роля при посочването на основните предизвикателства на интернет на нещата. Бих искала да повторя, че докладчикът е свършил чудесна работа при изтъкването на редица важни въпроси на обществения ред.
Споделям мнението й, че Европейският съюз следва да осигури регулаторна и правна рамка и аз неотдавна говорих в тази област за ценностната рамка, която защитава европейските граждани и която същевременно насърчава както публичните, така и частните инвестиции на сектора в интернет на нещата.
За да може интернет на нещата да се развие ефективно и да постигне обещаното, от една страна, е необходим обществен дебат, и от друга страна – условия за инвестиции.
Също така определено трябва да се избегне вероятността хората да смятат, че интернет на нещата им е наложен насила. Не става въпрос за задължение; става въпрос за получаване на възможност, предизвикателство, така да се каже, и евентуално въздействие. Това е чудесно. Трябва да си даваме сметка за решенията, които вземаме, и същевременно трябва да дадем на изследователите и предприятията перспектива за средносрочни и дългосрочни инвестиции, като се създадат равни условия и набор от общи правила. Смятам, че това е едно от предизвикателствата, пред които са изправени Парламентът и Комисията.
След създаването на програмата е време да запретнем ръкави, така да се каже, и да се започне изпълнението. Започнахме работа, защото сега в действителност е време за изпълнението и от 14-те насоки за действие, посочени в съобщението ни относно интернет на нещата, щастлива съм да обявя, че по някои от тях вече се работи.
В момента се провежда изследване на екологичните аспекти на радиочестотната идентификация и се провежда институционален диалог. А в по-дългосрочен план, първата вълна от осем изследователски проекта, финансирани от Европейския съюз, ще започнат тази година и това несъмнено ще създаде безпрецедентни полезни взаимодействия в бъдеще.
Има и някои други действия като управлението на интернет на нещата, правото на заглушаване на чиповете, лична неприкосновеност, защита на личните данни, стандарти и сигурност, които ще изискват устойчива ангажираност на време и колективно усилие.
И затова реших да сформирам експертна група, която ще трябва да разгледа тези въпроси, и не само тези, но и други въпроси. Тя ще бъде съставена от представители на гражданското общество, промишлеността, регулаторните агенции, университетите, правителствата. Това, което имам предвид, е, че те ще се срещат всяко тримесечие в продължение на над две години, а техните доклади за напредъка, разбира се, ще ви бъдат представени.
В заключение, вече става въпрос за общуване, както и за действително изпълнение на това, което сме обещали на хората. И само за да дам кратък отговор на членовете на Парламента, съвсем ясно е, че Комисията излезе с изявление, че всеки европеец следва да бъде представен цифрово през 2013 г. и дадохме на това изявление статут на „това смятаме“ или по-скоро „това ще направим“ и „това можем да направим“. Имам привилегията да бъда поканена в комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) и в комисията за култура и е съвсем ясно, че трябва съобщим, че това е списъкът, по който трябва да се работи.
Има една насока, която е очевидна, а именно, че всеки европеец следва да бъде представен цифрово, като това гарантира, че опасението ви дали това може да бъде направено е формулирано ясно.
По въпроса за защитата на личните данни на хората, защитата е важен аспект от нашата програма в областта на цифровите технологии. Става въпрос за доверие и сигурност. Ако нямате доверие, тогава не можете да очаквате хората да използват това явление, така че това един кръг, в който трябва да се справим с всички тези аспекти и след това наистина да дадем възможност, която представлява предизвикателство за европейските граждани.
Председател. − Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе утре (вторник, 15 юни 2010 г.).
Писмени изявления (член 149)
George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Интернет на нещата е една ИТ архитектура, съставена от мрежа от предмети, свързани помежду си посредством RFID технологии и интернет. Ползата от тези иновации е, че те улесняват търговията на стоки и услуги и предават информация за предметите, които ни заобикалят, в реално време. Основните аспекти на регулаторната рамка в тази област включва насърчаване на инвестициите, за да се даде възможност на европейските дружества да се възползват от добавената стойност, която се предоставя от тези иновации, и да се създаде система за управление на ИТ структурите, което ще позволи на потребителите да се предостави подходящата информация и да се гарантира, че личните данни на европейските граждани са защитени. Следователно считам, че е задача на Европейската комисия да продължи да финансира проектите, свързани с интернет на нещата, под егидата на Седмата рамкова програма за конкурентоспособност и иновации, както и да създаде прозрачна, надеждна система на управление за интернет на нещата.
Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Технологиите, свързани с интернет на нещата, ще насърчат постигането на значителен напредък в областта на здравеопазването, транспорта, енергийната ефективност, опазването на околната среда, търговията на дребно и борбата срещу фалшифицирането. Развитието на нови приложения за интернет на нещата ще зависи от доверието на европейските потребителите в системата. Ефективната сигурност е една от основните характеристики на всяко развитие, за което има вероятност да представлява риск за личните данни. Комисията трябва да положи допълнителни усилия, за да се гарантира, че технологиите, свързани с интернет на нещата, отговарят на изискванията на потребителите (по-специално, възможността за деактивиране на проследяването), и зачитат правата и свободите на хората. В бъдеще Европейската комисия трябва да извърши по-задълбочена оценка на тази технологии, особено по отношение на въздействието върху здравето на хората от радиовълни и други средства за активиране на технологиите за идентификация. Комисията ще трябва да разработи прозрачна система въз основа на принципа на зачитане на личната неприкосновеност от самия етап на проектиране, което позволява наличието на средства за идентификация и проследяване да бъде изрично посочено, като в същото време се гарантира на потребителите и упълномощените органи възможност да се проверят достоверността на данните и начина на действие на системата, както и да се гарантира, че данните ще бъдат достъпни само за упълномощени потребители.
27. Управление на интернет: следващи стъпки (кратко представяне)
Председател. − Следващата точка е докладът на Francisco Sosa Wagner, от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно управлението на интернет: следващи стъпки (COM(2009)0277 – 2009/2229(INI)) (A7-0185/2010).
Francisco Sosa Wagner, докладчик. – (ES) Г-жо председател, докладът, който аз, в тясно сътрудничество с докладчиците в сянка, имах честта да изготвя, се отнася до определяне на интернет като световна обществена собственост, която трябва да се управлява в съответствие с обществения интерес.
Въз основа на публично-частния модел, не трябва да позволяваме интернет да бъде контролиран от един субект или от група субекти, и да предотвратим всеки опит от страна на държавните и наднационалните органи да контролират потока на информация в мрежата.
Основна загриженост на доклада предизвика позицията на Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN) в глобалното управление на интернет. Тъй като тя представлява частна организация, подвластна на законите на САЩ, ние подчертахме необичайния й характер, като се има предвид деликатната й дейност, и въпреки че препоръчваме запазването й, защото в общи линии е била ефективна, предлагаме реформа, която ще позволи на европейските институции да играят по-голяма роля в управителните й органи.
Интернет е преди всичко важен инструмент за упражняване на основните свободи, който дава възможност на обществеността да се радва на истинска демокрация. Затова обаче трябва да има значителни гаранции за защита срещу нови форми на наблюдение, контрол и цензура от публични или частни участници, така че свободата на достъп до интернет и защитата на личната неприкосновеност са действителни, а не неефективни. По-конкретно, от правителствата се иска да се въздържат от ограничаване на интернет чрез цензура, блокиране, филтриране или други средства, както и от ангажиране на частни организации за тази дейност.
Всички ограничения, които се считат за съществени, например тези за предпазване на непълнолетни лица, трябва да бъдат ограничени до строго необходимото в едно демократично общество. Те трябва да се основават на закона и да спазват принципа на пропорционалност, както е посочено от Съда на Европейския съюз и Съда по правата на човека.
Всички европейци трябва да имат достъп до интернет ефективно и преди всичко трябва да се положат особени недискриминационни усилия по отношение на тези, които живеят в селските райони, в съответствие с програмата в областта на цифровите технологии, приета от Парламента.
Смятаме, че е много важно позицията на Европа да бъде единна и силна при управлението на интернет както в ICANN, така и на други международни сцени, особено във Форума за интернет управление, тъй като той представлява ефективен инструмент за диалог между правителствата, гражданското общество и частния сектор. Следващото заседание на форума ще се проведе през септември във Вилнюс, а значението му не остана незабелязано по време на изготвянето на доклада. Затова категорично го подкрепихме, като същевременно предложихме някои корекции относно начина, по който функционира.
На тези етапи е много важно принципите на Европейския съюз, както е посочено в член 2 от Договора, да бъдат защитени, особено в отношенията ни с държави, чиито ценности могат да бъдат различни от европейските ценности.
Уважаеми колеги, интернет е голямото море: океанът, който трябва да обедини европейците по отношение на свободата.
Бих искал да приключа, като изразя своята благодарност към моите колеги, които работиха с мен по изготвянето на доклада, както и на служителите на Комисията, които ми оказаха безценна помощ. Благодаря ви много, че ме изслушахте в този късен час.
Axel Voss (PPE). – (DE) Г-жо председател, значението на интернет – и това се връзва безпроблемно с предишната тема – се е увеличило значително през последните 20 години. Появиха се цели сектори, бизнес моделите зависят от непрекъснатото използване на интернет, а вече свързваме и образованието с него. Интернет предлага заместител на социалните срещи. Разполагаме обаче и с много различна форма на частно общуване, която вече разполага с инфраструктура, която наподобява тази на обществените услуги. Затова е необходима и някаква позиция относно решенията, засягащи по-нататъшното развитие на интернет.
Винаги се налага да казваме обаче, че, първо, естествено ще се злоупотребява със свободата на интернет, и второ, тя сама по себе си също има стойност, която трябва да запазим и не можем да позволим нещо онлайн, което е забранено офлайн. Това саморегулиране обаче не работи по начина, по който бихме искали. Затова, свободата, от една страна, и защитата на личната неприкосновеност и личните данни, от друга, не представляват противоположни цели, а принадлежат към една обща концепция.
Затова бих искал да призова Комисията също да се включи в тези консултации и по-нататъшното развитие на интернет.
Zuzana Roithová (PPE). – (CS) До този момент интернет се управлява без участието на правителството. От гледна точка на сигурността, саморегулирането вече не е приемливо. Кибертероризмът или едностранното влияние на държави като Китай и тайните й служби представляват неотложни въпроси. Правителството на САЩ в момента има влияние върху основни решения по отношение на интернет, тъй като основната организация е подвластна на законите на щата Калифорния, а това може да бъде неблагоприятно за Европейския съюз в бъдеще. Подкрепям Комисията, която иска да реформира вътрешните структури на органите за управление на интернет за постигане на по-голяма прозрачност и отговорност. Включването на управлението на интернет в агенция на ООН според мен не би било добро решение, защото ще предостави слаба гъвкавост. Необходим е ефективен механизъм за обжалване на всяко основно решение, взето от организацията към днешна дата, например под формата на арбитраж. Необходимо е и да увеличим демократичното представителство. Потребителите или организациите на потребителите, както и сдруженията на доставчиците на интернет услуги, в момента не разполагат с достатъчно възможности, за да изразят своите становища. Надявам се, че Европейската комисия ще вземе всичко това предвид.
Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) В момента сме достигнали точката, в която граждани и организации не могат да не използват интернет. Понеже интернет улеснява достъпа ни до редица услуги и удобства, той може да се разглежда като глобално общо благо, до което всеки трябва да има безусловен достъп.
Подкрепям използването на конкретни европейски програми за финансиране за улесняване на достъпа до тази услуга и развитие на комуникационната му инфраструктура във всеки регион на Европа, особено в селските райони и в развиващите се държави-членки. Това ще ни позволи успешно да намалим цифровите, социалните и културните различия в Европа в сравнение с останалата част на света.
В същото време Европейският съюз трябва да гарантира, че съществуването и сигурността на собствената ни интернет инфраструктура са добре защитени срещу всякакъв вид кибератаки. Считам, че положените усилия в тази насока трябва да бъдат определени и придружени от други мерки за защита и добри практики, приети от международната общност.
Piotr Borys (PPE). – (PL) Бих искал да изкажа поздравленията си за този доклад.
Програмата в областта на цифровите технологии е, разбира се, въпрос от решаващо значение, който ще позволи на всеки европеец да има достъп до широколентов интернет в рамките на следващите няколко години. Освен това тук наистина става въпрос за един класически въпрос за признаване. Участието в Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси трябва да се основава на партньорство. Затова смятам, че тази реформа трябва да превърне Европейския съюз в пълноценен партньор с възможност за влияние върху дейността на ICANN.
Разбира се, свободата в интернет и основните права са принципи от съществено значение. Нека не забравяме обаче най-важните неща, предимно свързани със защитата на непълнолетни лица. Въпросът за хазарта в интернет, който се обсъжда успоредно с това, също представлява важен фактор. Ще има и много въпроси по отношение на това какви видове данни могат да бъдат филтрирани, разбира се, като се вземат предвид основните права и това, което правителствата на държавите-членки ще искат сами да наблюдават. Най-важното обаче е, че Европейският съюз наистина ще бъде признат в ICANN и ще бъде в състояние да дава своя принос, в качеството си на партньор, към принципите, които ръководят организацията.
Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Интернет без съмнение е огромен източник на информация – море или дори океан от информация. Трябва обаче да разгледаме и стойността на тази информация, защото част от нея е заблуждаваща и невярна и не информира хората, а ги дезинформира.
Интернет предлага също порнография и онлайн хазарт в домовете ни и в стаите на децата ни. Според мен това е проблем, с който трябва да се справим по същото време, когато отваряме интернет пазара. Трябва да вземем под внимание и последиците от открития му характер, както и дали родителите или семействата са в състояние да се предпазят срещу цялата тази информация и всички тези неща, които предлага интернет.
По мое мнение, откритият характер на интернет трябва да върви ръка за ръка с отговорността, включително отговорността на институциите, които предоставят тези възможности.
Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Европейският парламент предлага Комисията да създаде възможност за европейското гражданско общество да бъде подходящо представено на международните форуми за управление на интернет и в организациите и консорциумите, насърчаващи интернет стандартизацията.
Най-важните приоритети на Европейския съюз са защитата на интернет инфраструктурата и гарантирането на устойчивостта й срещу кибератаки, както и защитата на личната неприкосновеност и личните данни. Комисията и държавите-членки трябва да положат по-големи усилия за гарантиране на сигурността на киберпространството в Европейския съюз и участие в международното сътрудничество в тази област.
Считам, че са необходими допълнителни мерки за постигане на по-добро разбиране и осведоменост за юрисдикцията във връзка с компютърните престъпления и „изчислителните облаци“ (cloud computing) на стандартна основа, както и за установяване на ясни задължения и отговорности за заинтересованите страни.
Трябва да подчертая значението на електронните услуги, особено на електронните подписи, както и на необходимостта от създаване на инфраструктура с публични ключове на общоевропейско равнище, като по този начин се осигури трансгранична оперативна съвместимост на електронните подписи и увеличаване на сигурността на интернет.
Искам да завърша, като подчертая, че за да се увеличи доверието на потребителите в достъпа до информация и услуги, достъпни чрез интернет, налице е все по-голяма необходимост да се издават сертификати за сигурност на уебсайтовете.
Нели Крус, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-жо председател, активният интерес на Европейския парламент във важната област на управлението на интернет спомогна за укрепване и засилване на позицията на Европейския съюз.
През последните години измерението на публичната политика на управление на интернет стана все по-видимо и по-важно, тъй като използването на интернет се увеличи, а управлението му вече е свързано с по-мащабни последици. Докладчикът г-н Sosa Wagner – и му поднасям почитанията си – и колегите му трябва да бъдат поздравени, че са разгледали съответните въпроси на публичната политика в доклада.
Парламентът и Комисията споделят много сходни идеи и цели в това отношение. Сигурно сте забелязали, че, когато ви представих програмата в областта на цифровите технологии за Европа, много от повдигнатите в доклада въпроси са отразени в действията му. Принципът, който бих искала да подчертая, е необходимостта да се гарантира, че европейските ценности, както изтъкнахте, са заложени в глобалния дебат. Трябва да гарантираме, че интересите и правата на гражданите и предприятията на Европейския съюз са взети предвид в международния дебат за управление на този глобален ресурс.
Ще си взаимодействаме с някои от глобалните заинтересовани страни в управлението на интернет на следващата среща на Интернет корпорацията на присвоени имена и адреси (ICANN) по-късно този месец в Брюксел. Друго важно събитие през тази година, което вече беше споменато, определено ще бъде Форумът за управление на интернет във Вилнюс през септември. Сърдечно приветствам намерението на Европейския парламент да участва отново тази година с голяма делегация. Разбира се, наясно съм, че вие, като председателство, ще решите кой ще бъде включен в тази делегация, но искрено се надявам, че ще имаме привилегията в делегацията да бъде включен г-н Sosa Wagner и неговите идеи. Активното ви участие в този форум през последните четири години наистина насърчи европейските ценности и аз само мога да ви благодаря като членове на Парламента за това, както и за отличното сътрудничество между нашите институции. Надявам се, че ще можем да продължим да работим в този дух в областта на управлението на интернет.
Бих искала да подчертая, по отношение на направената забележка от вашия докладчик, г-н Sosa Wagner – и това е един много емоционален въпрос – че ние носим отговорност за защитата на непълнолетните лица от злоупотреба в интернет, както и че трябва да обединим усилията си, за да постигнем успех. Това не е лесно, не защото не сме наясно с необходимостта този проблем да бъде решен, а защото тези, които участват в процеса, са хора, които ще използват всички средства, с които разполагат. Можете да бъдете напълно сигурни в това. Ако прочетете основните планове за действие, ще видите, че в тях става дума за безопасност, защита, сигурност и доверие. Основно действие 6 например е вече формулирано, но има редица други основни действия, които са тясно свързани с проблемите, които споменахте.
Напълно съм съгласна с тези, които заявиха, че ролята на Европейския съюз в ICANN не може да се подценява. Следва да поемем отговорност и да изпълним важната си роля. Разбира се, при едно такова огромно предизвикателство, като това, представено от интернет, са налице и недостатъци и ние следва да направим всичко възможно да решим проблемите в това отношение. Във всеки случай можем да постигнем повече заедно, отколкото поотделно.
Председател. − Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе утре (вторник, 15 юни 2010 г.).
Благодарности на всички преводачи и служители.
Писмени изявления (член 149)
Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Бих искал да спомена едно изменение, което внесох в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, относно необходимостта да се улесни достъпа до интернет в новите държави-членки, особено в селските райони. Европейските селища, особено тези в източните части на Европейския съюз, не трябва да бъдат изключени от обсъжданията на следващите стъпки при управлението на интернет. През 2009 г. равнището на достъп до интернет сред домакинствата беше 38% в Румъния, което е най-ниското равнище в Европа, следвайки това на България. Затова приветствам европейската финансова помощ, която ще даде възможност на Румъния да гарантира достъп до интернет на всяко домакинство. Трябва да подчертая, че тази инвестиция ще допринесе много за модернизирането на румънските селища, както и за икономическото развитие на селските райони.
28. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола