Пълен протокол на разискванията

Вторник, 6 юли 2010 г. - Страсбург

7. Обяснениe на вот

Устни обяснения на вот

Доклад: Othmar Karas (A7-0220/2010)

  Ivo Strejček (ECR). – (CS) Желая да обясня вота си относно доклада на г-н Karas за качеството на статистическите данни. Докладът има много добри страни, разбира се, но се въздържах от гласуване, защото не споделям становището на докладчика, че Евростат трябва да има доминиращо право да се намесва, без каквато и да е форма на предварително уведомление, при упражняване на правата на националните статистически органи.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, да се говори за събитията в Гърция като за трагедия се превърна в журналистическо клише, но според мен можем ясно да ги определим като трагедия в класическия софокълски смисъл. През годините на разцвет бяхме високомерни и се преструвахме, че дълговете на Гърция и Германия са взаимозаменяеми. Сега преживяваме възмездието на закъснелите корекции на пазара.

Но катарзисът се задържаше изкуствено. Вместо да се позволи естественото коригиране на пазара, което означава Гърция да емитира собствената си валута и да ценообразува отново на европейските пазари, се провежда политика, при която се преструваме, че по-добрата статистика, повече регионална помощ, повече размяна на пари чрез данъци за продажби или европейските дългови агенции някак ще избегнат неизбежното.

Всъщност обричаме гръцкия народ и, надявам се да греша, вероятно и народите на другите средиземноморски държави на години на рецесия, стагнация и безработица, но поне генерираме заетост за себе си, защото оправдаваме собственото си съществуване. Ето така виждаме истинската цел на Европейския съюз, а именно, работа за заетите в самия него.

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, ако разгледаме качеството на статистическите данни за някои държави-членки, когато е пределно ясно, че са нагласяли счетоводните отчети и не са предоставили коректни данни за състоянието на националната икономика, мога да разбера призива за по-добри статистически данни. Считам, че всички ние разбираме, че трябва да се подобри събирането на данни, отнасящи се до състоянието на националните икономики. Въпросът е те да не бъдат използвани като претекст за така нареченото „европейско икономическо управление“. Не трябва да се използват и като извинение за институциите на ЕС, Комисията, които искат да имат достъп до националните бюджети на държавите-членки преди въпросните национални бюджети да са представени в парламентите на тези държави.

Нека не използваме кризата и допуснатите по време на тази криза грешки като претекст за допълнително европейско икономическо управление. Вместо това трябва да направим изводи от кризата, да се уверим, че ще събираме по-добри данни, но и че всички ние сме въвели необходимия ред в държавите си.

Доклад: Wojciech Michal Olejniczak (A7-0202/2010)

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, аз подкрепям доклада относно стратегията за региона на Балтийско море и съм доволен, че предложените от мен изменения са приети, но на определени места бих искал да сме по-категорични. В параграф 34 ние призоваваме Комисията да осигури извършване на оценка на въздействието върху околната среда от енергийните инфраструктурни проекти, но не сме споменали, че Комисията не е изпълнила своя дълг да разпореди обективно, безпристрастно проучване на въздействието върху околната среда от проекта Северен поток. Призоваваме всички държави от региона на Балтийско море да се присъединят към конвенцията от Еспо, но аз мисля, че е логично да призовем изрично Русия също да се присъедини. Това би съответствало на нашата цел.

  Erminia Mazzoni (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз подкрепих тази резолюция. Мисля, че инициативата на държавите от Балтийския регион е много важна и че тези държави са успели най-накрая да въведат концепцията за макрорегионите в нашата система.

Считам, че тази инициатива трябва да бъде приветствана и на политическо, и на стратегическо равнище за важните аспекти, които тя добавя към оперативната стратегия в този регион. Преди всичко аз вярвам в значението на перспективата, която откриваме чрез тази инициатива, а тя ще ни даде възможност да предвидим създаването на други макрорегиони, които вероятно ще използват този опит като пилотен проект, за да дадат допълнителен тласък на политиката на сближаване.

По отношение на тази инициатива моето искане към Комисията е за по-голямо внимание към предоставянето на финансови ресурси, тъй като напълно се присъединявам към казаното на различни равнища „не“ относно използването на нови ресурси, допълнителни ресурси. Аз обаче съм също толкова убедена, че без ресурси за тези големи проекти – проектите за макрорегионите – те няма да продължат напред, така че регулирането на осигуряването на тези ресурси е важно.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Аз гласувах в подкрепа на този документ и съм удовлетворена, че той беше приет. Документът обсъжда стратегията за Балтийско море и нейната главна цел – да насърчи координацията в действията на държавите-членки по отношение на политики, които имат териториално въздействие. Тази стратегия се основава на четири фундаментални политики, една от които е за опазването на екологично устойчива околна среда. Ето защо аз съм много доволна, че този документ отразява и предложените от мен изменения относно планирането и изпълнението на енергийни инфраструктурни проекти по Балтийското крайбрежие, които биха могли да имат определено въздействие върху екосистемите на Балтийско море. Ние трябва също да осигурим подходящи принципи за морска дейност, да намалим въздействието на селското стопанство върху Балтийско море и да се съгласим напълно с мнението на Европейския парламент, че като основа на стратегията трябва да засилим сътрудничеството с трети държави. Това е по-конкретно случаят с въпросите за околната среда. Ето защо аз се надявам, че преди оценката за изпълнението на стратегията през 2011 г. ние ще направим съществен напредък и ще можем да поставим нов стандарт.

  Inese Vaidere (PPE). – (LV) И така, говорим за стратегията за региона на Балтийско море. Регионът на Балтийско море съдържа големи възможности за развитие и тази стратегия вече получи определено финансиране от Европейския съюз. Независимо от това е необходима малка структура, която да е конкретно отговорна за прилагането на стратегията за региона на Балтийско море. Има също и нужда от конкретни координирани програми за сътрудничество с частни предприятия, за иновации и за развитие на научните изследвания. Планът за действие за стратегията за региона на Балтийско море предвижда единна патентна политика, мрежа за сътрудничество между отделни малки и средни предприятия, и формиране на фонд за научни изследвания и иновации за Балтийско море. Бъдещият икономически растеж в региона на Балтийско море, както и другаде, ще зависи директно от успешната политика за иновации. Изпълнението на проекта за балтийските железници беше отлагано твърде дълго – той трябва да бъде завършен възможно най-скоро. Докладът относно стратегията за региона на Балтийско море отбелязва нуждата от повишаване на конкурентоспособността на Балтийския регион, но предпоставка за това е развитието на иновациите и инфраструктурните проекти, ето защо аз също подкрепих този доклад.

Доклад: Rodi Kratsa-Tsagaropoulou (A7-0206/2010)

  Inese Vaidere (PPE). – (LV) Що се отнася до доклада относно регионалната политика, втората цел на политиката на сближаване предвижда да се дава помощ на европейските региони, страдащи от безработица, престъпност и бързо обезлюдяване. Финансовата рамка е заделила 54,7 млн. евро за целта, но все още съществуват големи икономически различия между държавите-членки на Европейския съюз, като точно най-бедните региони най-много пострадаха от икономическата криза. Помощта за тези държави трябва да бъде висшият приоритет на регионалната политика на Европейския съюз. Първата стъпка за Европейския съюз, без която устойчиво развитие е невъзможно, е утвърждаването на лоялна конкуренция и икономическо равенство. Регионалната политика трябва да продължи да подкрепя европейските региони, чийто БВП (брутен вътрешен продукт) е по-нисък от средните стойности за Европейския съюз. Позицията, че еластичното финансиране трябва да продължи да се развива, следва да бъде подкрепена. При все това трябва да се стремим към финансова и практическа помощ от този вид за малките и средни предприятия, занимаващи се с иновации [и за подпомагане на] технологиите и предприятията, което също има пълната ми подкрепа. Благодаря ви.

  Председател. – Г-н Hannan, моля, продължете да ни учудвате с познаването си на гръцките класици.

  Daniel Hannan (ECR). – (ES) Г-н председател, Вие сте прекалено любезен и е голямо удоволствие да Ви виждаме на председателското място.

(EN) Г-н председател, кои са най-богатите страни в Европа или по-скоро страните с най-богатите граждани в Европа? Тези дни гледах данните на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество за развитие), като за 2008 г., последната година, за която има числа относно страните, които са най-процъфтяващи, са членовете на ЕАСТ (Европейската асоциация за свободна търговия) — въпреки всичко, което преживяха. Въпреки банковата криза, която непропорционално силно засегна Швейцария и Исландия, доходът на глава от населението в страните от ЕИП (Европейско икономическо пространство) е 214% от този, който е в Европейския съюз. Тези хора в ЕАСТ са два пъти по-богати от гражданите на държавите-членки на ЕС.

Защо е така? Нека предположа, че това може да има нещо общо със сделката, която те сключиха с Европейския съюз, по силата на която те са част от свободния пазар, от четирите свободи — свободното движение на стоки, услуги, хора и капитал — но са извън общата политика в областта на рибарството и извън общата селскостопанска политика; сами контролират собствените си граници и решават кой може да ги преминава; сами решават собствените си проблеми по правата на човека; сами контролират собствените си енергийни запаси; и сами могат да купуват и продават на трети страни, без да се ръководят от общата външна тарифа.

Не би ли могла нашата страна, Обединеното кралство, да постигне нещо поне също толкова добро, каквото са постигнали седем милиона швейцарци и четири милиона норвежци? Ние сме нация от 60 млн. души, търговска и предприемчива нация, нация, чиято страст за колонизация докосна всеки континент. Сигурно бихме се справили не по-зле с управлението на нашите собствени дела в наш собствен интерес?

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, когато и да заговорим за икономическата и финансова криза, важно е да погледнем назад и да извлечем поуките от нея. Извлякохме ли поуката, че неправилното регулиране в САЩ беше това, което принуди банките да отпускат заеми на некредитоспособни клиенти, което неизбежно доведе до кризата с лошите дългове, при което една десета от заемополучателите бяха некредитоспособни клиенти, които не можеха да върнат заемите си и последиците бяха усетени в целия свят? Извлякохме ли поуката за правителствата, които печатат пари, все едно парите нямат стойност, но забравят уроците на казаното от австрийския икономист Лудвиг фон Мизес, единственият икономист, който съумя да предскаже финансовата криза? Той е казал, че парите имат стойност и когато се обезценят, предприятията и отделните хора правят нещо, което той е нарекъл „неправилни инвестиции“ и това създава кредитен балон, но в крайна сметка пазарът наваксва и всичко се срива. Точно това направихме, така започна финансовата криза и нека се постараем да научим тези уроци.

Препоръка за второ четене: Antonio Cancian (A7-0174/2010)

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Напълно подкрепям доклада на г-н Cancian за правата на пътниците при автобусния транспорт. Въпреки ратификацията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания тези хора все още се сблъскват с дискриминация при достъпа до транспорт.

Равният достъп до транспорт е една от основните предпоставки за независим живот. Предвид факта, че повечето пътувания се предприемат на местно равнище, достъпът до автобусен транспорт е от основно значение за лицата с увреждания, включително незрящите и тези с увредено зрение.

Напълно съм съгласен с предлаганите изменения и допълнения, които са в подкрепа на правата на лицата с физически увреждания, и конкретно на правото на транспорт, правото на помощ и правото на информация в достъпни форми, включително Брайлово писмо и печат с едри букви.

Особено приветствам изискването водачите и лицата, работещи в автогарите, да преминат обучение във връзка с физическите увреждания.

Осигуряването на тези права ще бъде от основно значение за подобряване живота на нашите съграждани, които са незрящи или с увредено зрение.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Резултатът от гласуването по доклада на Antonio Cancian показва, че Европейският парламент, за разлика от Съвета, има ясни приоритети, особено когато стане дума за осигуряване правата на гражданите, пътуващи в Европа с автобус. Категоричната ни позиция ще направи възможно да се осигури по-добра защита на правата на пътниците, особено на лицата с физически увреждания и намалена подвижност. Предложението е да се отмени член 11 и с това да се направи невъзможно да се откаже приемане на резервация за хора с увреждания и също така да се наложи задължение върху фирмите безплатно да оказват помощ при качване в автобусите и по време на пътуването, какъвто е случаят при въздушния транспорт. Това ще позволи на лицата с физически увреждания да пътуват независимо из Европа, подобрявайки качеството на живота им. Категоричната позиция, заета от Парламента, е хвърлена ръкавица към държавите-членки, които по мое мнение вече няма да успеят да разводнят предложението ни в Съвета на второ четене.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-н председател, подкрепих изменение 15, защото подкрепям освобождаването, за ограничен срок, за вътрешните, регионални, градски, крайградски и селски превози.

Опасението ми тук по-скоро е, че някои от изискванията и разходите, които ще бъдат прехвърлени върху МСП (малки и средни предприятия), по-конкретно върху малките оператори, ще бъдат такива, че може дори да доведат някои от тях до фалит. Смятам за сигурно, че в някои случаи те може да се оттеглят от определени линии и от определени пазари и че това ще остави клиентите без възможност за обществен транспорт. Особено съм загрижена за селските превози. Вероятно градските и регионални превози ще оцелеят, но стигне ли се до селските превози, мисля, че има опасност — ако това законодателство бъде прието — да се окажем в положение, при което операторите на селски превози ще престанат да работят по тези маршрути.

В Парламента все говорим за прекомерното обременяване на МСП и за разходите им и така нататък. Мисля, че в сегашното икономическо положение един разумен компромис би било да позволим освобождаване за тях за определен период от време.

Доклад: Dirk Sterckx (A7-0064/2010)

  Giovanni La Via (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи в и/или напускащи пристанища в държавите-членки, защото считам, че създаването на пространство за морски транспорт без бариери може да направи крайбрежното корабоплаване по-ефективно. Морският товарен транспорт наистина е обект на много сложни административни процедури.

Освен това налице е и проблемът с липсата на хармонизирано регулиране на сектора, която се дължи на различното прилагане на директивата от 2002 г. в различните държави-членки. Ето защо е необходима точна и подробна директива, която намалява възможността за различни тълкувания, доколкото това е възможно.

Основната цел на този нов закон е да се опростят административните процедури, като същевременно се имат предвид съвременните информационни технологии. За тази цел се надявам на едно добро ниво на сътрудничество между различните заинтересовани компетентни органи.

Доклад: Mathieu Grosch (A7-0189/2010)

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, транспортният сектор е една от областите, оказващи влияние върху множество ключови и важни за Европейския съюз въпроси: от конкурентоспособността на вътрешния пазар до здравето на европейските граждани; от ефективността на градския транспорт до безопасността на пътищата; и от създаването и укрепването на конкретни агенции за различните видове транспорт до намаляването на въглеродните емисии.

Ето защо считам, че именно Европейският съюз има задължението да формулира транспортна стратегия, която гарантира ефективност и устойчивост, както и финансова рамка, която да отговори на бъдещите предизвикателства по подходящ начин. Ето защо изцяло подкрепям доклада на г-н Grosch, когото искам да поздравя за отличната му работа.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, много е важно да се опитаме и да създадем устойчиво бъдеще за транспорта и по този начин да гарантираме, че той ще отделя по-малко емисии в бъдеще, въпреки факта, че, ако погледнем цялостното положение в момента, трафикът е съвсем малък фактор, на който се дължат по-малко от 10% от всички емисии. Като цяло обаче е важно, когато създаваме устойчиво бъдеще, да направим това във всички сектори.

Считам, че е важно да гарантираме прилагането на еднакви правила в целия Европейски съюз. В момента има известни проблеми: както знаем, в момента например съществуват различни подзаконови актове за транспортиране в различни области. Във връзка с това трябва да гарантираме, че се прилагат еднакви правила в Европейския съюз като цяло, когато се създават такива актове и когато се определя устойчивото бъдеще на транспорта. Важно е също така да инвестираме в научни изследвания, технологии и иновации, за да намерим правилните видове транспорт и, нещо повече, да намалим в бъдеще емисиите от превозни средства.

Доклад: Carlos José Iturgaiz Angulo (A7-0186/2010)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, влизането в сила на Договора от Лисабон утвърди правото на отправяне на петиции като крайъгълен камък на европейското гражданство. Без съмнение то представлява инструмент, който предоставя на гражданите възможност да представят на вниманието на Парламента всички свои тревоги, свързани с въздействието върху тяхното ежедневие на различните политики и законодателство на Европейския съюз.

За пореден път тази година статистическите данни показват нарастващо търсене на помощ по въпроси, отнасящи се например до околната среда, основните права, правосъдието, единния пазар и развитието на европейските политики. Както се посочва в доклади от предишни години, ние можем само да се надяваме за пореден път на подобряване на институционалната комуникация относно различните механизми за докладване на разположение на гражданите на европейско равнище чрез създаване на система за обслужване „на едно гише“, която може да им предостави необходимите насоки за търсене на решения за евентуалните нарушения на техните права.

Ние сме съгласни с твърдението на докладчика, че може да се разработи по-интерактивен сайт, за да се даде възможност на гражданите да получават необходимата им информация, преди да вземат решение да се насочат към една или друга институция, да използват един или друг механизъм.

  Inese Vaidere (PPE). – (LV) Благодаря Ви, г-н председател. През 2009 г. комисията по петиции на Европейския парламент получи 1 924 петиции, но само 46% от тях бяха приети за попадащи в рамките на компетентността на комисията. Това свидетелства за факта, че гражданите не са достатъчно информирани за това, как могат да се обърнат към Европейския парламент онлайн. Бих искала да кажа, че собственият уебсайт на комисията трябва да бъде подобрен, тъй като по-голямата част от европейците никога не са чували за SOLVIT, онлайн мрежата за решаване на проблеми. Бих искала също така да подчертая, че трябва да бъдат предвидени и възможности за предоставяне на информация на граждани, които понастоящем са без достъп до интернет. Ще подчертая, че комисията по петиции е най-прекият и най-бърз начин за контакт с Европейския парламент като цяло и че работата на тази комисия трябва според мен да стане много по-отговорна и активна. Именно затова подкрепих този доклад. Благодаря Ви.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, комисията по петиции е един от големите успехи на Европейския съюз. И аз, и други членове на ЕП сме свидетели, че тя предоставя утеха, подкрепа и добронамерено изслушване на хора, които са се сблъскали със стена от неудовлетвореност и бюрокрация в собствените си страни. Необходимо е обаче да се направят някои неща, за да я подобрим: първо, трябва да предаваме посланието по-добре на гражданите, второ, трябва да ускорим процеса, и трето, държавите-членки трябва да бъдат накарани да отговарят на запитванията по-бързо, отколкото правят това сега. Забавянията на отговорите възпрепятстват процеса и така се стига до ситуации, които не са приемливи.

Все пак е налице сериозно развитие и аз поздравявам комисията и всички участници за това, че добронамерено изслушват хората, които най-много се нуждаят от това.

  Председател. – Г-н Kelly, следващия път не забравяйте да се запишете в списъка, преди да започнем обясненията на вот, защото Ви нямаше в списъка, затова и не се обърнах към Вас.

  Seán Kelly (PPE). – Признавам се за виновен и си взимам бележка.

Доклад: Emilie Turunen (A7-0197/2010)

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, икономическата криза оказа особено силно въздействие върху младите европейци, като унищожи перспективите им за професионално развитие и ги обрече на несигурност. Двадесет процента от младите хора на възраст под 25 години са безработни — армия от 5,5 млн. души с несигурно бъдеще.

За щастие, в икономическите и демографски перспективи за следващите 10 години се предвижда разкриването на 80 млн. нови работни места в цяла Европа, за повечето от които ще е необходим професионален профил на високо ниво. Следователно подкрепата за бъдещите поколения е истинското предизвикателство, което следва да преодолеем, а то е и единствената сигурна инвестиция в настоящето и бъдещето на Европейския съюз. Стига с чиракуването и стажуването, които повече наподобяват експлоатация, отколкото период на обучение. Затова се надявам, че от сега нататък, отчасти поради документа, който беше приет днес, всяка инициатива, с която се цели повишаване на заетостта, ще бъде ориентиране — без „ако“ или „но“ — към младежите и техните потребности.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, много е важно да се улесни и насърчи достъпът до пазара на труда за младите хора, важно е и това, че г-жа Turunen изготви доклад по темата и Парламентът го прие. Но това само по себе си не е достатъчно. Необходима ни е драстична промяна в нагласите не само в Парламента, но и в държавите-членки, защото знаем, че беше допуснато младежката безработица да достигне твърде високи стойности. Тя е вече около 20% в Европейския съюз и това просто не може да продължава така. С други думи, необходими са ни практически мерки както в държавите-членки, така и на ниво Европейски съюз, а не толкова много различни резолюции и изказвания. Вместо това са ни нужни подчертано практически действия.

Понастоящем пазарът на труда не функционира и, поради някаква причина, младите хора нямат достъп до този пазар или им липсва опит. Като се има предвид настоящото положение, действително е от голямо значение да се въведат ясни линии на действие — да се създадат такъв вид възможности, които да подобрят перспективите на младежите да бъдат наемани на работа, и по този начин да се положи по-устойчива основа за надеждата и за бъдещето. Надявам се, че докладът няма просто да бъде пренебрегнат и че съдържащото се в него ще бъде приложено на практика и в държавите-членки; така можем да облекчим положението на младежта.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Младежката безработица е особено наболял проблем днес. Двадесет процента от хората на моята възраст в Европейския съюз са безработни. Гласувах за това становище на Европейския парламент, защото считам, че отправяме много важно политическо послание както към Европейската комисия, така и към държавите-членки относно състоянието на младежката безработица. Мисля, че съм напълно съгласна с идеите, изложени в доклада, че трябва да насърчаваме и създаваме програми като „Еразъм“ за младите бизнесмени, както и че е от първостепенно значение да се изтъква колко важно е неформалното образование в живота на младите хора, както и професионалното обучение. Налице са и целите, заложени в стратегията на Европейския съюз „ЕС 2020“. Все още се прогнозира, че икономическото възстановяване ще бъде постигнато посредством иновации, „зелени“ технологии и включване на младежите в пазара на труда, а това е много важно. Искам да споделя опита на Литва, където работодателите се ползват от преференциално данъчно третиране, ако наемат млади хора, които за пръв път се включват в пазара на труда. Надявам се, че ще има тясно сътрудничество между държавите-членки, за да можем да постигнем такива резултати.

Доклад: Pascale Gruny (A7-0193/2010)

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, най-гъвкавите видове работа често пъти добиват формата на нетипични трудови договори, които не могат да гарантират социалната защита на работниците. Борбата срещу новите видове несигурност за работното място трябва да започне от Парламента, който трябва да бъде в състояние да гарантира по-голяма гъвкавост и сигурност за всички работници.

Приемането на резолюцията, г-н председател, е основата за едно ново равнище на сигурност за заетостта. Увеличаването на шанса за намиране на работа, която гарантира добри перспективи за развитие, трябва да бъде основната цел, за да се постигне все по-ускорено възстановяване на европейската икономика. Затова се надявам всички държави-членки да могат да инвестират по-големи ресурси в развитието на все по-специализирани професионални кариери на високо равнище.

„Да“ на Европа на знанията и работата и, разбира се, „не“ на Европа на несигурността за работното място и в обществото.

Доклад: José Manuel Fernandes (A7-0203/010)

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, днешното гласуване относно доклада на г-н Fernandes, за който бях докладчик в сянка за групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент, е ясен сигнал от Парламента, който призовава Европейската комисия за конкретна директива относно биологичните отпадъци, и по-конкретно за създаването на задължителна система за разделно събиране.

Биологичните отпадъци, ако се управляват добре, могат да станат ресурс за Европейския съюз за производството на биогаз – възобновяем енергиен източник, който може да се трансформира в биометан или да се използва за производството на електричество за покриване на базовите нужди. Бях загрижен от неотдавнашното съобщение на Европейската комисия, в което се изразяваше скептично отношение към идеята да се представи конкретно предложение за законодателство. В това отношение, в сътрудничество с други членове на ЕП, беше изпратено писмо до члена на Комисията Поточник, в което се описва случаят ни. Надявам се Комисията да помисли по въпроса и скоро да ни предложи текст.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Биологичните отпадъци, както общите отпадъци, са важен и присъщ проблем за всички граждани на Европейския съюз. Положението е различно в различните държави-членки. В някои държави-членки 10% от биологичните отпадъци се депонират, в други, за съжаление, те са до 90%. Следователно задачите ни трябва да бъдат както следва: първо – предотвратяване и намаляване на отпадъците и второ – специално във връзка с настоящата ситуация, обществото в ЕС следва да се превърне в преработващо отпадъците общество. Що се отнася до компоста, а именно този, който включва биологични отпадъци, трябва да разгледаме и оценим възможностите за използване на компост с ниско качество, така че да не навредим на хората или околната среда. На равнище на Европейския съюз, след като сме определили възможностите за използване на компост с ниско качество и сме определили кога компостът се счита за продукт и кога се счита за отпадък, за държавите-членки ще бъде по-лесно да намерят своя начин да решат въпросите по отношение на използването на компост. Следователно се изисква адекватно правно регулиране на равнище на Европейския съюз.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, много Ви благодаря, че ми предоставяте възможността да обясня вота си относно Зелената книга за управлението на биологични отпадъци. Тя представлява обща рамка и аз одобрявам целите й. Въпреки това бих искала да посоча, че Комисията, преди да изготви законодателните предложения, е трябвало да добави актуален глобален план, като вземе предвид задълженията ни относно продоволствената сигурност и оптималните структури както в ЕС, така и в развиващите се държави, където милиони хора гладуват. Също така следва да се извършат по-задълбочени проучвания на цялостното въздействие върху околната среда от преработката на биомаса като алтернативен енергиен източник. Като лекар считам, че надзорът от страна на държавите-членки за безопасното обезвреждане на опасни токсични и биологични отпадъци на техните територии следва да бъде от основно значение.

Писмени обяснения на вот

Доклад: George Sabin Cutaş (A7-0201/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Парижката конвенция регулира честотата, качеството и организационните процедури на международните изложения. Докладчикът, когото подкрепих, изисква държавите-членки, засегнати от конвенцията, които все още не са изпълнили нейните изисквания, да го направят възможно най-скоро. Считам, че това е много важен проблем. Парижката конвенция може да бъде подписана само от държавите-членки, не и от Европейския съюз. Затова е от жизненоважно значение колкото се може повече държави да подпишат конвенцията, което ще позволи на новите страни по конвенцията да се включат в разпространяването на новаторството, както са правили другите преди тях, и да допринесат за образованието на европейската общественост.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Твърдо подкрепям техническата мярка за улесняване на организирането на международните изложения. Само създаването на ефективна и преди всичко функционираща база от знания, която представя високите постижения и новаторството, ще позволи целта на изложенията, посочена в Парижката конвенция, да бъде постигната на практика; с други думи, не само политическо насърчаване, но също така икономическо и социално сближаване чрез наука.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на препоръката, с която изцяло съм съгласен. Въпреки това искам да посоча, че освен съдържанието й, предвид процедурата на одобрение съгласно член 81 от Правилника за дейността и първоначално въведена в достиженията на правото на Общността с Единния европейски акт, считам препоръката за добър пример за взаимодействието и плавната дейност, които трябва да съществуват между Съвета и Европейския парламент. Всъщност първоначалният документ беше представен от Съвета на 5 февруари тази година, преди пет месеца, и процедурата на одобрение вече приключи в Европейския парламент. Знам, че в бъдеще не всички въпроси ще бъдат предмет на такъв широк консенсус. Но това е добър пример.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Когато комисията по международна търговия беше призована да изрази становище съгласно член 81 и член 90 от Правилника за дейността относно предоставянето на разрешение на държавите-членки да се присъединяват към Парижката конвенция за международните изложения, преобладаващото мнозинство нейни членове подкрепиха гореспоменатото разрешение само с два гласа „въздържал се“ при окончателното гласуване на предложението.

Следователно в резултат от простотата му и общия консенсус въпросното разрешение не заслужава да бъде изменяно, тъй като допринася за запазване на равенството между държавите-членки. Друг въпрос е дали си струва да се разглежда от Парламента и да се поставя на гласуване на пленарно заседание.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) В интерес на по-голямо процедурно единство в ЕС и поощряването на културната дейност, която насърчава новаторството и образованието сред членовете на обществото, подкрепям инициативата на Съвета за създаване на условия за държавите-членки, които все още не са се присъединили към Парижката конвенция, да го направят при спазване на изключителните компетентности на ЕС, залегнали в Договора от Лисабон. От първостепенно значение е да има подходяща митническа процедура за освобождаване от мита и данъци върху временния внос и повторния износ на артикули за международни изложения, които продължават от три седмици до три месеца.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Международните изложения са идеален начин държавите да представят своята култура, икономика и традиционни продукти на хората от други страни. Стоките, представени на изложенията, са обект на специален митнически режим, който се регулира от Парижката конвенция. Понастоящем 24 държави-членки са се присъединили към конвенцията. Решението на Съвета дава възможност на държавите-членки, които още не са се присъединили към Парижката конвенция, да го направят, като едновременно с това зачитат изключителните компетентности на Европейския съюз, залегнали в Договора от Лисабон..

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) Обяснение на вот: Тъй като Европейският съюз не може да се присъедини към Парижката конвенция, защото само суверенни държави могат да бъдат страни по нея, считам, че е изключително важно държавите-членки да се възползват от това право, което също така им е предоставено по силата на Договора от Лисабон. Изключително важно е държавите-членки да подкрепят организирането на международни изложения и по този начин, тъй като подобни събития предоставят на гражданите на Европейския съюз достъп до иновационни изследвания. Напълно съм съгласен, че държавите организаторки трябва да позволят на участниците да внасят стоки временно. Ето защо гласувах в подкрепа на резолюцията. Благодаря.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Парижката конвенция регулира честотата, качеството и процедурите на международните изложения, които попадат в обхвата й. Тя също така точно регламентира митническото законодателство на отделните държави по отношение на внасяните стоки. Така държавите са длъжни да приемат стоките. За изложителите това означава значително опростяване на процедурите при внос. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като от културна гледна точка е необходимо да се опрости вноса на стоки, предназначени за изложби, възможно най-много.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Целта на Парижката конвенция за международните изложения е да се регулира честотата и качеството на изложенията. Приложима е за всички международни изложби, които са с продължителност между три седмици и три месеца и които не са с основно търговско естество.

Поради факта, че с Парижката конвенция се урежда материя, попадаща в обхвата на митническото законодателство на Европейския съюз, за присъединяването на дадена държава-членка към Конвенцията е необходимо разрешение от страна на Съюза. Европейският съюз не може да се присъедини към Парижката конвенция, защото страни по нея могат да бъдат само суверенни държави. Подкрепям обаче целта на решението на Съвета, която е да се даде възможност на съответните държави-членки, които все още не са се присъединили към конвенцията, да го направят, естествено, при зачитане на изключителните компетентности на Европейския съюз.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Целта на Парижката конвенция за международните изложения е да се регулира честотата, качеството и процедурите на международните изложения, които попадат в обхвата й.

Тъй като с Парижката конвенция се урежда материя, попадаща в обхвата на митническото законодателство на Европейския съюз, и Европейският съюз не може да се присъедини към Парижката конвенция, защото страни по нея могат да бъдат само суверенни държави, за присъединяването на дадена държава-членка към Конвенцията е необходимо разрешение от страна на Съюза.

Гласувах в подкрепа на доклада, така че трите държави-членки, които все още не са се присъединили към Парижката конвенция, да могат също да го направят.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Целта на Парижката конвенция за международните изложения е да се регулира честотата, качеството и процедурите на международните изложения, които попадат в обхвата й. Основната цел на международните изложения, както се посочва в Парижката конвенция, е да се улесни показването на новаторството и да се подпомогне образованието на обществеността. Поради факта, че с Парижката конвенция се урежда материя, попадаща в обхвата на митническото законодателство на Европейския съюз, за присъединяването на дадена държава-членка към Конвенцията е необходимо разрешение от страна на Съюза. Европейският съюз не може да се присъедини към Парижката конвенция, защото страни по нея могат да бъдат само суверенни държави. До настоящия момент към Парижката конвенция са се присъединили 24 държави-членки, с изключение на Латвия, Люксембург и Ирландия, а Латвия е заявила своето желание да се присъедини към Конвенцията.

Целта на решението на Съвета е по този начин да се даде възможност на заинтересованите държави-членки, които още не са се присъединили към Парижката конвенция, да сторят това, като едновременно с това зачитат изключителните компетентности на Европейския съюз, дадени му по силата на Договора от Лисабон. Групата на Зелените/Европейски свободен алианс (Verts/ALE) последва предложението на докладчика за съгласие с проекта на решение на Съвета за предоставяне на разрешение на държавите-членки да се присъединяват към Парижката конвенция.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувахме в подкрепа на доклада, тъй като целта му е да се улесни изложенията на иновации и да се подпомогне образованието на обществеността. Италия е особено заинтересована о това с оглед на ЕКСПО 2015, което ще се проведе в Милано.

Доклад: Jo Leinen (A7-0191/2010)

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз е страна по Конвенцията от Барселона, чиято цел е опазване на Средиземно море от замърсяване, и има задължението да насърчава комплексното управление на крайбрежните зони, като обръща внимание на защитата на важни екологични и ландшафтни обекти, както и на ефективното използване на природните ресурси.

Протоколът съдържа разпоредби относно стопанските дейности, включително строителство, туризъм, рибарство, аквакултура и дейности по морско дело в крайбрежните зони на Средиземно море. Механизмите от протокола помагат за подобряване на координацията на действията на националните, регионалните и местните органи за насърчаване на управлението на крайбрежните зони.

Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той съдържа цели и принципи в подкрепа на правилното управление на крайбрежните зони и насърчава устойчивото използване на природните ресурси чрез въвеждането на инструменти за мониторинг.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за сключването на Протокол за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземноморието (КУКЗС). Конвенцията от Барселона отразява общата загриженост за цялостно и устойчиво управление на природните ресурси във всички държави, които споделят крайбрежните зони на Средиземно море.

Но ролята на ЕС не следва да се ограничава до договаряща се страна. Той следва да поеме активна роля в постигането на целите, заложени в Протокола за КУКЗС, като например устойчивото използване на природните ресурси и опазването на крайбрежните екосистеми, както и ефективното спазване на разпоредбите относно стопанските дейности в крайбрежните зони. Ролята на ЕС би могла да обхваща дори мониторинг на правилното използване на инструментите за комплексно управление на въпросните зони, отчитайки значението на околната среда и ландшафта.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Приветствам приемането на Протокола за комплексно управление на крайбрежните зони, който съдържа основните принципи за подобряване на опазването на околната среда във въпросните области, включително устойчивото използване на природните ресурси, опазването на крайбрежните екосистеми, заедно със специфични разпоредби относно определени стопански дейности, които биха могли да повлияят на крайбрежните зони, като например строителство, туризъм, рибарство, аквакултура и дейности по морско дело.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Протоколът за комплексно управление на крайбрежните зони (протокол за КУКЗС) има за цел да обърне тенденцията на влошаване на състоянието на околната среда в Средиземноморието от последните десетилетия, която заслужено се осъжда от природозащитниците и хората на културата, като например испанския писател Артуро Перес-Реверте. Прекомерната експлоатация на рибните ресурси, повишаването на температурите, замърсяването, изчезването на местната флора и фауна и увеличаването на чуждите видове спешно изискват комплексен и координиран отговор от възможно най-голям брой крайбрежни средиземноморски държави. Европейският съюз има особено важна роля в общото усилие.

Той трябва да гарантира, че Средиземно море, люлката на западната цивилизация, ще запази равновесието си не само по отношение на екология и ландшафт, но и от икономическа гледна точка, и че ще бъде в подходящо състояние като наследство за бъдещите поколения, за да могат да видят следата от миналото, да знаят как да му се радват и как да го запазят за в бъдеще.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз е договаряща страна по Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието (Конвенцията от Барселона), както и всички държави-членки, чиито крайбрежия са на Средиземно море. Съгласно член 4.3 от конвенцията страните по нея трябва да насърчават комплексното управление на крайбрежните зони, като обръщат внимание на защитата на важни екологични и ландшафтни обекти, както и на рационалното използване на природните ресурси. Протоколът за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземноморието (КУКЗС) представя целите и общите принципи за комплексно управление на крайбрежните зони, като устойчивото използване на природните ресурси и опазването на крайбрежните екосистеми. Той съдържа също така специални разпоредби относно стопанските дейности в крайбрежните зони, като строителство, туризъм, рибарство, аквакултура и дейности по морско дело, както и относно инструментите за комплексно управление на крайбрежните зони (като оценка на околната среда, национални стратегии и механизми за мониторинг).

Протоколът за КУКЗС вече е одобрен от Европейския съюз. Сега Комисията предлага, чрез проекторешението на Съвета, както беше споменато по-рано, Съветът да пристъпи към сключване на Протокола от името на ЕС. Съветът сега трябва да получи одобрението на Парламента, преди да вземе решение относно сключването на Протокола.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Протоколът за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземноморието представлява голямо усилие от страна на Европейския съюз да насърчи комплексното управление на крайбрежните зони, като обръща внимание на защитата на важни екологични и ландшафтни обекти, както и на рационалното използване на природните ресурси. Стопанските дейности в региона, като строителство, туризъм, рибарство, аквакултура и дейности по морско дело, трябва да се преосмислят, преоценят и подложат на по-широко проучване, за да не се застраши устойчивостта на региона, което е от жизненоважно значение за бъдещите поколения. Считам обаче, че за да има ефект подобна инициатива в краткосрочен план, е необходимо пълно сътрудничество между държавите от Средиземноморието.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Европейският съюз вече е дал името си на многобройни инструменти по отношение на околната среда и хуманното отношение към животните. Но липсва приложение и мониторинг, както например с квотите за риболов. Опазването на екосистемите за благото на бъдещите поколения трябва да бъде основна грижа за ЕС, дори когато аквакултурите при определени условия представляват полза за околната среда. Като цяло това, което има значение, е да се запази деликатното равновесие между опазването на околната среда и хуманното отношение към животните, от една страна, и икономиката, от друга. С настоящия доклад ЕС ще стане пълноправен член на Протокола за комплексно управление на крайбрежните зони. Но държавите-членки на ЕС от Средиземноморието вече са членове на КУКЗС. Тъй като това влиза в противоречие със субсидиарността, гласувах против.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) На 19 февруари 2010 г. Комисията публикува предложение за решение на Съвета за сключването на Протокол за комплексно управление на крайбрежните зони към Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието, по-известна като „Конвенцията от Барселона“.

Като всички държави-членки на ЕС по крайбрежието на Средиземно море Европейският съюз също е договаряща страна по конвенцията и като такава насърчава комплексното управление на крайбрежните зони, като обръща особено внимание на защитата на важни екологични и ландшафтни обекти.

Протоколът за КУКЗС определя допълнителни цели, включително устойчивото използване на природните ресурси и опазването на крайбрежните екосистеми. Въвежда и някои разпоредби относно стопанските дейности, свързани с туризма, риболова и аквакултурата. Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните настоява Парламентът да одобри сключването на Протокола за КУКЗС. Напълно подкрепям комисията, която предлага Съветът скоро да пристъпи към сключване на Протокола от името на ЕС.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Крайбрежните зони в Средиземноморието продължават да са подложени на голям натиск върху околната среда и растяща деградация на крайбрежните ресурси.

Разрастването на градовете в Средиземноморието е интензивно, водещо до постепенна загуба на природни територии и биологично разнообразие и до растяща конкуренция за водни ресурси. Проблемите, свързани с ерозията на бреговете и заливането на ниските крайбрежни ивици, се влошават допълнително от разрастването на градовете към близките брегове и заливните равнини. Прогнозираният прираст на населението в крайбрежните градове, почти удвояването на туристическите потоци и дори още по-големият ръст на транспорта ще изострят напрежението. Почти 50% от бреговата линия може да бъде изградена до 2025 г., отбелязвайки увеличение от 40% през 2000 г. Освен това Средиземноморският басейн е сред най-уязвимите области що се отнася до изменението на климата.

Протоколът предвижда рамка за насърчаване на по-съгласуван и комплексен подход, необходим за по-ефективно справяне с проблемите и за постигане на по-устойчиво развитие на крайбрежните зони в Средиземноморието. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Ние, Зелените, не сме убедени, че следва да подкрепим предложението Leinen за одобрение на позицията на Съвета по въпроса. Факт е, че на 19 февруари 2010 г. Комисията публикува предложение за решение на Съвета за сключването от името на Европейския съюз на Протокол за комплексно управление на крайбрежните зони (протокол за КУКЗС) към Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието (конвенцията е по-известна като „Конвенцията от Барселона“ – тя беше първоначално подписана на 16 февруари 1976 г. и изменена впоследствие на 10 юни 1995 г.).

Европейският съюз е договаряща страна по Конвенцията от Барселона, както и всички държави-членки на ЕС от Средиземноморието. Съгласно член 4, параграф 3 от конвенцията страните по нея трябва да насърчават комплексното управление на крайбрежните зони, като обръщат внимание на защитата на важни екологични и ландшафтни обекти, както и на рационалното използване на природните ресурси.

Но лично аз намирам предложението за слабо: като се има предвид, че се нуждаем най-малко от 40% защитени зони, не виждам силна позиция в това отношение.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа, тъй като Протоколът съдържа общите цели и принципи, включително устойчиво използване на природните ресурси и опазване на крайбрежните екосистеми, както и специфични разпоредби относно стопанските дейности, като строителство, туризъм, рибарство, аквакултура и дейности по морско дело.

Доклад: Simon Busuttil (A7-0173/2010)

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Договорът от Прюм от 2005 г. определя правна рамка, която има за цел да развие сътрудничеството между държавите-членки в борбата с тероризма, трансграничната престъпност и нелегалната имиграция. През 2007 г. беше взето решение този договор да се включи в правната рамка на ЕС. Решението от Прюм и неговото прилагане предвиждат обмен на ДНК данни, пръстови отпечатъци и данни за регистрацията на превозни средства, както и обмен на информация относно важни събития, свързани с трансграничния контрол, и предоставяне на информация, предназначена да предотврати терористични актове. Целта на настоящото споразумение е да се даде възможност на Исландия и Норвегия да се присъединят към обмена между държавите-членки на ЕС, което цели да укрепи сътрудничеството между органите, отговорни за превенцията и борбата с престъпленията.

Тъй като Исландия и Норвегия са свързани с Шенген, е важно ЕС да подкрепя усилията им за превенция и борба с тероризма и всички форми на трансгранична престъпност, като същевременно гарантира цялостното зачитане на основните права, а именно защитата на личните данни и зачитането на принципите на пропорционалност и необходимост.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на споразумението между Европейския съюз и Исландия и Норвегия. Считам, че задълбочаването на трансграничното сътрудничество, особено когато става дума за борбата с тероризма и престъпността, е положителна стъпка за всички страни. Тясното сътрудничество между ЕС и неговите съседи по въпроси като борбата с организираната престъпност и тероризма или обмена на информация и полицейското и съдебно сътрудничество подхранва чувството на сигурност сред европейците не само в рамките на ЕС, но и в Европа като цяло.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на решението на Съвета за сключването на споразумение между Европейския съюз и Исландия и Норвегия за засилване на трансграничното сътрудничество с оглед на борбата с тероризма и трансграничната престъпност. Решението представя необходимите административни и технически разпоредби за автоматизиран обмен на данни за ДНК, пръстови отпечатъци и данни за регистрацията на превозни средства. Предвид свободите, предоставени от Шенгенското пространство, е необходимо наличните инструменти за борба с трансграничната престъпност и тероризма да се предоставят и на членовете на Шенген извън рамките на ЕС. Подкрепям споразумението, тъй като то ще засили борбата срещу терористичните и престъпни заплахи в Шенгенското пространство. Следва да припомним, че сигурността на Шенгенското пространство ще бъде допълнително подсилена посредством пълното прилагане на системата ШИС II. Комисията следва да положи всички усилия, за да прекрати по-нататъшното забавяне на ШИС II.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Тероризмът представлява една от най-големите заплахи за съвременното общество и затова е достоен за категорично осъждане и възможно най-големи съвместни усилия за изкореняването му. Вече е ясно, че различните държави-членки, взети поотделно, не са в състояние да се справят с все по-глобалната заплаха и че могат да я преодолеят само ако обединят усилията си, споделят информация ефективно и бързо и определят своите действия ефективно по отношение на методи и средства.

С оглед на това считам, че следва да приветстваме споразумението на Европейския съюз с Исландия и Норвегия – съседи, които споделят нашите ценности, особено ангажимента към демокрацията и принципите на правовата държава, както и отхвърлянето на сляпото, екстремистко насилие срещу беззащитни граждани. Надявам се, че споразумението ще даде път на по-твърд и по-добър колективен отговор на предизвикателствата, които тероризмът и трансграничната престъпност представляват за съдебната система и полицията.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Става въпрос за приемането на текста на споразумението между Европейския съюз и Исландия и Норвегия за прилагането на някои разпоредби на Решение 2008/615/ПВР на Съвета за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност. Както и за приемане на Решение 2008/616/ПВР на Съвета за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, и на приложението към него (05060/2009). Тъй като нямам възражения, гласувах в подкрепа на сключването на споразумението.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Категорично подкрепям приемането на настоящото споразумение, което предвижда прилагането на „Решенията от Прюм“ по отношение на Исландия и Норвегия. Макар двете държави да не са членки на Европейския съюз, те все пак са част от Шенгенското сътрудничество, което означава, че няма проверки по вътрешните граници между тях и другите държави от Шенгенското пространство.

Това напълно оправдава засилването на трансграничното сътрудничество с двете държави за ефективна борба с тероризма и международната престъпност. Благодарение на споразумението, норвежките и исландските органи ще могат да сътрудничат по-активно в тези области чрез прилагането на двете „Решения от Прюм“, които по-специално предвиждат обмен на информация, свързана с ДНК профили, пръстови отпечатъци и регистрация на превозни средства.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах против споразумението за трансгранично сътрудничество между Европейския съюз, Норвегия и Исландия. То позволява обмен на данни, събрани в съответствие с критерии, които са неясни и произволни, като презумпция за тероризъм или участие в големи демонстрации. За пореден път правото на мнение се нарушава под претекста на сигурността.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) За да повишим още повече сигурността и благоденствието в европейското пространство, трябва да продължим да си сътрудничим с всички европейски държави, които не са част от ЕС. Споразумението между ЕС, Исландия и Норвегия се включва в този подход, тъй като ще позволи по-голямо сътрудничество в борбата с тероризма и трансграничната престъпност.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) На днешното заседание на Европейския парламент гласувах в подкрепа на препоръката относно проекторешението на Съвета за сключване на споразумението между Европейския съюз и Исландия и Норвегия за засилване на трансграничното сътрудничество в борбата с тероризма и трансграничната престъпност. Споразумението е поредната инициатива от страна на Европейския съюз, която е предназначена да изкорени тероризма и допринася за общите европейски усилия в тази посока. Подобни инициативи трябва да се предприемат непрекъснато, за да се борим ефективно с терористичните действия.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Въпреки че Парламентът подкрепи предложението Busuttil за одобрение на проекторешението на Съвета относно споразумението между ЕС и Исландия и Норвегия за прилагането на някои разпоредби на Решение 2008/615/ПВР и Решение 2008/616/ПВР на Съвета, ние, Зелените, открихме твърде много въпроси без отговор по отношение на приложението му, поради което не го подкрепихме и гласувахме против.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа, тъй като споразумението засилва трансграничното сътрудничество между ЕС, Исландия и Норвегия в борбата с тероризма и престъпността.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Искрено приветствам доклада, който проправя пътя за присъединяването на Исландия към ЕС.

Доклад: Philip Claeys (A7-0172/2010)

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Claeys, защото споделям неговото желание възможно най-бързо да се сключи договореност между Европейския съюз, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн за участието им в дейността на Фронтекс.

Действителният принос на двете държави към контрола и наблюдението на външните граници на ЕС всъщност ще представлява допълнителна добавена стойност за Фронтекс, чиято важна работа сега, повече от пет години след създаването й, започва да дава желаните резултати по отношение на борбата с нелегалната имиграция и подпомагането на държавите-членки.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласуването на доклада призовава Парламентът да изрази своето становище относно изпълнението на работата на Фронтекс. Разширяването на дейността на Фронтекс към Швейцария и Лихтенщайн има практическо значение, но преди всичко е важно от символична гледна точка и от гледна точка на планирането. Европа трябва да предостави на Фронтекс всички възможни инструменти и подкрепа и да се стреми работата на агенцията да бъде максимално ефективна и обширна в географско отношение. Имиграцията и граничният контрол до момента са едно от най-подценяваните предизвикателства пред Европейския съюз, който твърде често се опитва да се скрие от идеята, че защитата на границите и предотвратяването на безконтролната имиграция са задачи, с които цяла Европа трябва да се справи.

Затова приветствам всяка крачка, която приближава континента до създаването на единно пространство за контрол на миграционните явления и границите. Спешността на ситуацията, свързана с имиграцията, трябва да бъде адекватно разгледана от европейските структури: немислимо е да изоставим държавите-членки в лицето на предизвикателство като масовата имиграция, която засяга всъщност целия континент пряко или непряко. Затова трябва да приветстваме всяко усилие за укрепване на Фронтекс.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гласувах против доклада относно участието на Швейцария и Лихтенщайн в дейността на Фронтекс като въпрос на принципи. Аз съм против съществуването и цялостния modus operandi (начин на действие) на Фронтекс. Това е механизъм за залавяне на лица, които се опитват да преминат границите на ЕС без документи за пътуване, по начин, който не само не зачита основните права на човека, но също така принуждава много от тях да прибягват до още по-опасни опити да влязат в Съюза, често с цената на живота им, и разбира се, активизира бандите за трафик на хора.

Това е изключително скъп военен механизъм, бюджетът за който трябва да се използва за борба с бедността в страните на произход на имигрантите и за услуги за социалната им интеграция в държавите-членки на ЕС. Проблемът с имиграцията не може да бъде решен чрез създаване на крепостта Европа, чрез потискане и борба с имиграцията с военни средства или чрез масовите депортирания, извършвани от структурите на Фронтекс.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Основната цел на Фронтекс, създадена през 2005 г., е да координира оперативното сътрудничество между държавите-членки по въпросите, свързани с управлението на външните граници. Всички държави, участващи в изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, трябва да участват в агенцията и начинът, по който всяка една от тях участва, се уточнява в отделни договорености между ЕС и съответните държави. Докато Швейцария, от една страна, се присъедини към Шенген на 12 декември 2008 г. и получи същия статут на членка като Норвегия и Исландия, протоколът, подписан на 28 февруари 2008 г. с Лихтенщайн, от друга страна, не може да бъде сключен преди Договорът от Лисабон да влезе в сила, като в момента се анализира от Парламента.

Въпреки това беше взето решение Лихтенщайн да се включи сега от съображения за ефективност, макар че договореността ще се прилага едва след сключването на протокола. Затова подкрепям одобряването на договореността, в която се посочват правата и задълженията, които ще гарантират, че Швейцария и Лихтенщайн могат да участват ефективно във Фронтекс, особено по отношение на правото на глас, финансовото участие, въпросите, свързани със защита на данните и поверителността, и др.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям предложението за участието на Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн във Фронтекс. Както е посочено в регламента за Фронтекс, държавите-членки, участващи в приложението и развитието на достиженията на правото от Шенген, участват в дейността на Фронтекс. Но начинът, по който участват, се определя чрез договореност с Европейския съюз. Това означава, че сключването на споразумението за участие между ЕС и двете държави при първа възможност ще бъде наистина положително за всички страни. Фронтекс, като основен инструмент в европейската стратегия за борба с нелегалната имиграция, трябва да разполага с необходимите средства и условия за ефективно координиране на оперативното сътрудничество между държавите-членки по въпросите, свързани с управлението на външните граници на Европейския съюз. Следователно сключването на договореност ще позволи на Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн да допринесат за по-тясно сътрудничество по въпросите, свързани с контрола и наблюдението на външните граници, между съответните административни служби на двете държави и на ЕС.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада Claeys относно договореността между ЕС и Швейцария и Лихтенщайн относно реда и условията за тяхното участие във Фронтекс. Важната задача на Фронтекс да координира сътрудничеството между държавите-членки и страните от Шенген, които не са част от ЕС, в областта на управлението на границите само може да бъде подпомогната с участието на Швейцария и Лихтенщайн. Трябва да припомним, че сигурността на Шенгенското пространство ще бъде допълнително подсилена посредством пълното прилагане на системата ШИС II. Комисията трябва да положи всички усилия да прекрати по-нататъшното забавяне на ШИС II.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Участието на Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн във Фронтекс увеличава средствата, с които агенцията разполага, и способността й да отговори на феномена на нелегалната имиграция, който засяга държавите в периферията на Европейския съюз, изправени пред подобни проблеми, свързани с борбата с нелегалната имиграция в ЕС. Приветствам желанието на двете държави да сътрудничат и се надявам, че ще го правят ефективно и ползотворно. Надявам се също така, че съвместната ни работа ще обхване и други области.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Фронтекс е създадена през 2004 г. съгласно член 62, параграф 2, буква а) и член 66 от Договора за функционирането на ЕС и започва работата си на 1 май 2005 г. Агенцията е замислена като важен инструмент на общата европейска стратегия за борба с нелегалната имиграция. Целта на предложението за решение на Съвета, предмет на процедурата на одобряване, е подписването и сключването, от името на ЕС, на споразумение между Европейския съюз, от една страна, и Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн, от друга страна, относно условията на участие на тези държави в Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз — Фронтекс.

Приветствам сключването на споразумението, благодарение на което двете държави ще могат да допринесат за по-тясно сътрудничество по въпросите, свързани с контрола и наблюдението на външните граници. Надявам се, че държавите-членки ще направят всичко, което е по силите им, за да приключат необходимите процедури по ратификация, за да могат Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн да се присъединят към Фронтекс възможно най-скоро.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Като докладчик в сянка по темата, от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, гласувах в подкрепа на доклада, който ще позволи участието на Швейцария и Лихтенщайн във Фронтекс. Основана през 2004 г., агенцията има за цел да позволи оперативното сътрудничество между държавите-членки по отношение на управлението на външните граници. От съображения за ефективност е важно всички държави, асоциирани с Шенгенските споразумения, да участват в агенцията.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в полза на предложението за решение на Съвета, тъй като считам, че Фронтекс — която работи от 2005 г. — несъмнено вече показа, че е важен инструмент на общата европейска стратегия по отношение на нелегалната имиграция, но също така считам, че трябва да бъде допълнително разработена в този смисъл.

Става въпрос за прилагане на законодателството, залегнало при създаването й, което определя участието в дейността й на всички трети страни, асоциирани с прилагането, изпълнението и развитието на достиженията на правото от Шенген, целта на което е предоставяне на подкрепа в обучението на националните гранични служители и анализ на риска.

Макар да сме наясно, че Конфедерация Швейцария е част от Шенгенското пространство от 1 март 2008 г., докато Княжество Лихтенщайн все още очаква приемането на специален протокол, при все това приветстваме сключването на договореността, тъй като считаме, че тя може да позволи на двете държави да допринесат за по-тясна координация между компетентните административни служби на държавите участнички. Затова се надяваме, че държавите-членки ще направят всичко, което е по силите им, за да приключат необходимите процедури по ратификация възможно най-бързо, за да могат Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн да се присъединят към Фронтекс.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на договореността за определяне на реда и условията на оперативното сътрудничество на Швейцария и Лихтенщайн с дейността на агенцията Фронтекс.

Функционираща от 2005 г., агенцията носи голямата отговорност да координира сътрудничеството между държавите-членки в контрола на външните граници. Увеличаването на броя на държавите, участващи в дейността на Фронтекс, е инициатива, която трябва да приветстваме, тъй като тя ще укрепи допълнително оперативните и бюджетни правомощия на агенцията. Заради местоположение си двете държави ще участват повече в засилването на контрола по летищата и сухопътните граници в сравнение с морските пристанища. Засилването на контрола на тези граници е едно от най-големите предизвикателства за Съюза, предвид значителния брой на нелегалните преминавания на сухопътните граници всяка година.

Разбира се, съгласно договореността участието е доброволно, но силно се надявам, че следващото преразглеждане на регламента за създаване на агенцията Фронтекс ще наложи повече задължения на държавите-членки да си сътрудничат в управлението на нашите общи външни граници.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах против доклада. Той подкрепя участието на Швейцария и Лихтенщайн във Фронтекс — агенция, която е показателна за политиката на Европейския съюз да преследва бедстващи имигранти. „Европейските патрули срещу нелегалната имиграция“ на Фронтекс единствено карат имигрантите да поемат все по-големи рискове да стигнат до нашите брегове.

Само политика на справедливо разпределение на богатството, която слага край на метода на споразуменията за икономическо партньорство, ще ни позволи да спрем миграциите, породени от глад. Европа на постоянната конкурентоспособност, която либералите и социалдемократите градят за нас, само ги увеличава.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Агенция Фронтекс е създадена като важен инструмент на общата европейска стратегия за борба с нелегалната имиграция. Нейната основна роля е да координира дейността между държавите-членки в управлението на външните граници. Разширяването на сътрудничеството с други европейски държави е много важно в борбата с нелегалната имиграция, тъй като предоставя на агенцията повече материални и човешки ресурси за постигане на целите й.

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) Обяснение на вот: Още от създаването си през 2004 г. Фронтекс се превърна във важен инструмент на общата европейска стратегия за борба с нелегалната имиграция. Подобни международни конвенции са доказали ефективността си многократно и са показали, че такъв тип съвместни оперативни усилия трябва да обхванат и страни извън Шенгенското пространство. Ето защо на Швейцария и Лихтенщайн трябва също да се предостави възможност да бъдат пълноправни членове на това сътрудничество. Приветствам споразумението и се надявам, че държавите-членки ще положат всички усилия да гарантират, че присъединяването ще се постигне възможно най-скоро. Благодаря.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Считам, че създаването на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (Фронтекс) е неприемливо. Проблемът, свързан с имиграцията, изисква стратегия за борба с бедността и за насърчаване на заетост и мир, както и справедлива търговска стратегия на държавите от ЕС като важен принос за стабилността на прилежащите региони. Според мен начинът, по който ЕС подхожда към явлението миграция, наистина е срам за Европа. Основните показатели на политиката, която криминализира миграцията и отменя основните права на имигрантите, са срамната директива и дейността на Фронтекс. Държавите-членки намалят помощта за развитие и пречат на развиващите се страни да постигнат Целите на хилядолетието за развитие. Аз съм против крепостта Европа, която използва имигрантите като евтина работна ръка без сигурност на работното място и без права, както и против сегашната репресивна имиграционна политика на ЕС.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Целта на предложението пред нас за решение на Съвета е подписването и сключването на споразумение между Европейския съюз, от една страна, и Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн, от друга страна, относно реда и условията на участие на тези държави в Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз, наречена Фронтекс. Агенцията е създадена през 2005 г. и извършва важна работа за предотвратяване на нелегалната имиграция по външните граници на ЕС.

С настоящото споразумение ще бъде възможно Швейцария и Лихтенщайн да осигурят по-тясна координация на контрола и надзора по външните граници между съответните им вътрешни служби и тези на ЕС. Това има безусловната ми подкрепа. Поради тази причина гласувах в подкрепа на безупречния доклад на г-н Claeys.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Целта на предложението за решение на Съвета е подписването и сключването на договореност между Европейския съюз, от една страна, и Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн, от друга страна, относно реда и условията на участие на тези държави във Фронтекс.

Тази агенция е замислена като важен инструмент на общата европейска стратегия по отношение на нелегалната имиграция. Наред с останалото, Фронтекс предоставя подкрепа на държавите-членки в обучението на националните гранични служители и им предлага техническа помощ и съдействие при организирането на съвместни операции по връщане или при наблюдението на границите. Договореността между Европейския съюз и Швейцария и Лихтенщайн също така съдържа разпоредби относно ограничено право на глас на представителите на Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн в управителния съвет на Фронтекс, финансовите вноски на двете държави в бюджета на Фронтекс и поверителността на данните.

Приветствам сключването на договореността, която дава възможност на двете държави да допринесат за по-тясна координация в контрола и наблюдението на външните граници. Затова се надявам, че държавите-членки ще направят всичко, което е по силите им, за да приключат необходимите процедури по ратификация възможно най-бързо, за да могат Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн да се присъединят към Фронтекс.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Целта на предложението за решение на Съвета, предмет на процедурата по даване на съгласие, е подписването и сключването, от името на Европейския съюз, на договореност между Европейската общност, от една страна, и Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн, от друга страна, относно реда и условията на участие на тези държави в Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз, наречена Фронтекс. Ние, Зелените, не открихме много проблеми тук и затова гласувахме в подкрепа на доклада.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Подкрепям подписването на договореността между ЕС, Конфедерация Швейцария и Лихтенщайн за участие на тези две държави във Фронтекс.

Доклад: Bernhard Rapkay (A7-0214/2010)

  Leonidas Donskis (ALDE), в писмена форма. – (LT) Категорично не съм съгласен с твърденията на колегата, г-н Tomaševski, относно положението на полското малцинство в Литва, които считам за необективни и силно преувеличени. Опитът на нашата главна комисия за държавна етика да се отнесе към Европейския парламент като към служител на Литва или държавен служител също беше неуспешен и не отговаря на действителността. Моралните опори, използването на общественото мнение и етническите жалби в медиите са едно, а усилията да се повлияе върху свободата на мисълта и изразяването в политическите решения на член на Европейския парламент е съвсем друго. Допуснахме грешка и следователно единствено можем почтено да признаем, че в случая г-н Tomaševski е прав от техническа и процедурна гледна точка, както е правилна и оценката на Европейския парламент относно положението. Затова подкрепям становището на ЕП. Противното би било недостойно не само от гледна точка на ЕП, но и на Литва.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласен съм с доклада, защото срещу г-н Tomaševski не е образувано съдебно производство по смисъла на член 8 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и случаят не е свързан с парламентарен имунитет, тъй като член 2 от Устава на членовете на ЕП гласи, че „членовете на Европейския парламент са свободни и независими“. Освен това член 3 гласи, че: „1. Членовете на Европейския парламент гласуват на индивидуално и лично основание. Те не могат да бъдат обвързвани с каквито и да било инструкции и не могат да поемат задължителен мандат. 2. Договорките относно начина на упражняване на мандата са нищожни“. Следователно ясно се вижда, че решението на главната комисия за държавна етика представлява нарушаване на принципите на свобода и независимост на члена на ЕП, утвърдени с Устава на членовете на Европейския парламент, който е част от правото на Съюза. Фактът, че литовското законодателство дава на главната комисия за държавна етика правомощие да контролира дейността на членовете на ЕП, избрани в Литва, представлява нарушение на правото на ЕС.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) В Европейския парламент много често предприемаме действия в защита на основните права и гражданските свободи по света. Парламентът присъжда наградата „Сахаров“ на хора, които се отличават с действията си в защита на гражданските права и правата на малцинствата. Въпреки това правата се нарушават и в ЕС; основно правата на националните малцинства. Някои държави-членки, имам предвид Литва, се присмиват на Рамковата конвенция на Съвета на Европа за правата на човека. Valdemar Tomaševski, член на ЕП, е призован да даде обяснения пред литовския парламент за изказванията си в Европейския парламент в защита на правата на малцинствата в Литва. Това е осъдително, недопустимо и скандално. Призовавам подкомисията по правата на човека на Европейския парламент и Европейската комисия да гарантират, че стандартите на Европейския съюз по отношение на основните права, свободите и правата на националните малцинства са максимално високи и се прилагат ефективно.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Отстояването на независимостта на мандата на член на ЕП е отговорност на Парламента; независимостта не може да бъде застрашена. След решение на главната комисия за държавна етика на Република Литва Парламентът трябва да защити парламентарния имунитет на колегата г-н Tomaševski, независимостта на мандата на който е подкопана от това решение.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Случаят с колегата г-н Tomaševski е свързан с два проблема. Първият е положението на полското малцинство в Литва, за чиито права призова г-н Tomaševski. Вторият може да изглежда следствие от първия, но не е. Главната комисия за държавна етика на Република Литва наложи публично порицание на г-н Tomaševski въз основа на Кодекса на поведение за държавни служители. Недопустимо е държавна институция на държава-членка да порицава член на Европейския парламент за изказвания във връзка с изпълнението на задълженията му като член на ЕП. Фактът, че случаят касае публична защита на национално малцинство, не прави ситуацията по-малко важна, а напротив, още по-възмутителна. Затова реших да подкрепя искането за защита на имунитета и привилегиите на Valdemar Tomaševski.

Доклад: Othmar Karas (A7-0220/2010)

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че засилването на правомощията на Евростат е необходима стъпка, за да се избегнат случаи, подобни на гръцкия, и за да се избегне представяне на неточни статистически данни. В действителност предоставянето на по-големи правомощия на Евростат и по-тясното сътрудничество между Евростат и ЕЦБ ще позволи да се планират и извършват по-задълбочени проучвания на икономическите и финансови статистически данни.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът Karas е в съответствие с европейския отговор на гръцката криза. Подобряването на мониторинга и икономическото управление е изключително необходимо днес, особено за ограничаване на недоверието на пазарите, което все още тежи много на Гърция, както и на целия Европейски съюз. Докладът цели засилване на правомощията на Евростат, за да се избегнат бъдещи повторения на гръцкия случай, и по-специално погрешни статистически данни. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че предложението на Европейската комисия е приемливо в настоящия му вид, но е минимумът, който можем да приемем по отношение на допълнителния мониторинг. Освен това докладчикът, според мен правилно, подкрепя перспективата за по-тясно сътрудничество между Европейската комисия (Евростат) и Европейската централна банка и по отношение на ролята и независимостта на двете институции.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласуването в полза на доклада Karas след събитията, главно засягащи Гърция, е въпрос на отговорност. Подправените статистически данни, количествените недоразумения, засягащи главно Комисията и Гърция, изискват не само решително и логично засилване на Евростат и контрола върху данните, представени от държавите-членки, но също така и противодействие чрез осигуряване на минимални гаранции за независимостта на националните статистически структури. Следователно, с оглед на ключовата роля на статистическите данни за доброто, правилно европейско управление, се присъединявам към г-н Karas в призива към Комисията да се намеси решително и категорично в тази област.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз си взе поука от случая с Гърция. Инициативата на Комисията за регулиране и предоставяне на нови правомощия на Евростат ще предотврати подобни случаи в бъдеще.

По тази причина считам, че предложенията на Комисията, изменени от Парламента, трябва да се приложат възможно най-скоро, за да могат да се предприемат незабавни действия, когато има съмнение за предоставяне на неверни статистически данни от държава-членка. Европейският съюз не може да си позволи да поставя на карта доверието в себе си или позицията си на финансовите пазари, тъй като се възприема като едно цяло и вината е споделена, дори ако е само на една държава.

Идеята за превръщането на Евростат в одитна институция беше отхвърлена преди пет години. Няма смисъл да говорим какво можеше да бъде. Това, което има значение, е, че предложението вече има всички шансове да се приложи. Точната, надеждна статистическа информация е предпоставка Икономическият и валутен съюз да функционира правилно. В действителност преразглеждането на функциите на Евростат може само да повиши доверието сред държавите-членки на Европейския съюз и дори да укрепи тяхната надеждност.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията със съответните промени, направени от Парламента. Във връзка с промените искам да подчертая, че държавите-членки ще трябва да предоставят на Комисията (Евростат) статистическата и бюджетна информация въз основа на стандартен, международно приет счетоводен метод. Те трябва също така да гарантират, че стойностите от планираните бюджетни дефицити и равнището на публичния дълг трябва да бъдат стойностите, определени за текущата година от държавите-членки. Стойностите трябва да съответстват на най-актуалните официални прогнози на базата на последните бюджетни решения и икономически развития и перспективи, както и на месечни и тримесечни резултати. Те трябва да се определят възможно най-рано по отношение на срока за уведомяване.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Доброто качество, надеждността и точността на статистическите данни са от съществено значение по време на криза като настоящата, в която се намираме, за да не се повтарят случаи като този в Гърция. По тази причина считам, че е изключително важно политическият ангажимент по въпроса да се прилага ефективно и стриктно и статистическите данни да отговарят на действащото общностно законодателство например чрез представяне на национални отчети за сигурността на Комисията (Евростат).

От друга страна, правомощията за разследване на Комисията (Евростат) трябва да бъдат разширени, като се позволи извършването на проверки на националните статистически служби без предизвестие, с достъп до цялата счетоводна и бюджетна информация. Това ще им позволи да оценят състоянието на публичните финанси на държавата. Трябва да се обмисли и налагане на финансови и нефинансови санкции за статистически данни, които не са представени в съответствие със законодателството на Общността.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът е поредната стъпка към наблюдаване на вътрешните работи на държавите, този път чрез статистиката. Предлага се например провеждане на посещения за мониторинг в държава-членка, чиято статистическа информация е обект на проверка. Те искат Комисията, чрез Евростат, да има правото на достъп до сметките на публичните субекти на равнище централна държавна администрация, местни органи и социално осигуряване, включително да й бъде предоставяна подробна счетоводна информация, статистически проучвания и въпросници и друга, имаща отношение информация, като например задбалансовите операции. Искат всичко това, като добавят, че то трябва да става при спазване на законодателството относно защитата на данните и на статистическата поверителност.

От друга страна, настояват за стриктно прилагане на Пакта за стабилност и твърдят, че Комисията трябва да обмисли въвеждането на санкции в рамките на Пакта за стабилност и растеж във връзка с предоставянето на неверни макроикономически статистики от държавите-членки.

На практика, ако предложенията бъдат приети от Комисията и Съвета, Комисията (Евростат) ще има достъп до цялата статистическа и бюджетна информация, необходима за оценка на качеството на данните от националните, регионални и местни сметки, списъците, нотификационните таблици, използвани при процедурата при прекомерен дефицит (ППД), сметките на извънбюджетните органи и на организациите с нестопанска цел и подобни органи, които са част от публичната администрация в националните сметки.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Настоящата криза се дължи не на статистическите неточности, а на догматизма, демонстриран от управляващия либерален елит. Докладът препоръчва абсолютно спазване на Пакта за стабилност и растеж. Настоява за въвеждане на внезапни проверки на бюджетите на държавите-членки. Превръща съмнението в политическа доктрина, изисквайки санкции за държавите-членки, които подправят своята статистика.

Европейският проект не може да позволи да бъде бъркан с този авторитаризъм, който противоречи на суверенитета на народа. Крайно време е да изградим Европа на сътрудничество и солидарност и Европа, основана на споделеното доверие, от което се нуждаем.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Качеството и приложимостта на статистическите данни за икономическите показатели на държавите от ЕС са от решаващо значение за установяване на реалното състояние на икономиките в държавите-членки. Гръцките статистически данни, които, доколкото разбираме, са предубедени и не отразяват действителното състояние на икономиката, са важно предупреждение за хората да се вземат мерки за предотвратяване на подобни ситуации в бъдеще. Затова увеличаването на правомощията и техническите средства на Евростат е от жизненоважно значение, ако ЕС не иска да се изправи пред ситуация, в която статистическите данни се изопачават от държавите-членки. Засилените проверки от Евростат, които се прилагат на практика без предупреждение, ще бъдат изключително важни за бъдещата надеждност на статистическите данни в икономиките на държавите-членки.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Изменението на регламента по отношение на качеството на статистическите данни в условията на процедурата при прекомерен дефицит представлява особено важна и неотложна мярка с оглед на настоящите проблеми в повечето от националните бюджети на държавите-членки. Пактът за стабилност и растеж, който сега ще се възобнови и строго ще се спазва, може да се наблюдава на практика само ако Евростат получава данни, които не са подправени и които отговарят на действителността. Сега знаем, че Гърция ни измами по време на присъединяване към еврозоната, като умишлено представи на ЕС подправени данни.

От само себе си се разбира, че това е скандал. Не трябва да се повтаря. Затова е още по-важно правомощията на Евростат да се разширят и да се позволи провеждането на внезапни проверки за контрол на различните държавни служби. Само по този начин Пактът за стабилност ще има стойност. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Качеството на статистическите данни е особено важно в момента, предвид необходимостта от бърза реакция при евентуални икономически предупредителни знаци. Ако предишните данни са известни, няма нужда от допълнителни аргументи. Освен това статистическите данни са полезен инструмент във всички сектори, където Европейският съюз има правомощия, тъй като са от съществено значение за вземането на краткосрочни, средносрочни или дългосрочни решения. Колкото по-високо е качеството на статистическите данни, толкова по-добре взетите решения ще отговорят на предизвикателствата, пред които държавите-членки и Европейският съюз като цяло са изправени.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението на Европейската комисия е много положително и е подобрено чрез съответните промени, внесени от Парламента, а именно:

- Комисията (Евростат) да получи подходяща рамка на правомощия, достатъчно персонал и възможно най-висока степен на независимост;

- хармонизиране на събирането на статистически данни;

- стандартизиране на статистическата и бюджетна информация, предоставена от държавите-членки;

- изготвяне на санкции в рамките на Пакта за стабилност и растеж във връзка с представянето на неверни макроикономически статистики от държавите-членки.

Затова гласувах в подкрепа на доклада.

Доклад: Wojciech Michal Olejniczak (A7-0202/2010)

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз подкрепих този доклад. Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море е първият и досега единствен опит да се създаде комплексна стратегия за общо развитие. Днес е ясно, че действията, извършвани от отделни държави-членки, са фрагментарни и не достатъчно ефективни, следователно е необходимо да се насърчава сътрудничеството на регионално равнище. Понастоящем е налице диспропорция по отношение на икономическото развитие и иновациите, следователно има необходимост да се увеличи потенциалът на всички области, включително транспорт, енергетика и туризъм. Ние не трябва да пропускаме възможността да използваме добавената стойност на стратегията за Балтийско море и други бъдещи макрорегионални стратегии, за да постигнем ново равнище на синергия, което може да намали съществуващите диспропорции, за да се създаде постоянна област на общо благоденствие с високо равнище на конкурентоспособност, което е критично важно с оглед на застаряващото население и новите предизвикателства на глобализацията.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Аз приветствам доклада относно стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море. Концепцията за макрорегионите предоставя конкретни отговори на голям брой предизвикателства, пред които сме изправени сега и които прехвърлят националните граници. Стратегията за Балтийско море е първият опит да се възползваме от макрорегионите. Тя ще даде възможност различни територии, които имат сходни проблеми, да предприемат съвместни действия в гъвкава институционална рамка. Този макрорегион няма да се конкурира с държавите-членки, а ще ги допълва. Той ще се основава на принципа на партньорство между публични органи на различни равнища, частния сектор и доброволческия сектор.

Тази нова форма на управление безспорно ще добави стойност към местната, националната и европейските политика. Ще си струва прилагането на концепцията за макрорегионите за други територии, които се характеризират със силна икономическа, природна и културна взаимозависимост.

Докладчикът основателно подчертава факта, че стратегията за Балтийско море е пилотен проект, от който бъдещите стратегии относно макрорегионите могат да черпят вдъхновение. Според мен атлантическата дъга би трябвало да е в центъра на нашите мисли относно тези бъдещи стратегии. Предвид съвместните проблеми на тези крайбрежни територии – Бретан, Корнуол, Галисия и Алгарве, наред с другото, създаването на атлантически макрорегион ще допринесе за съвместното им хармонично развитие.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейската стратегия за Балтийския регион е първи опит за създаване на стратегия за общо развитие на макрорегион. Целта на стратегията е да реши общи проблеми и да насочи действията към постигане на споделени цели. Има две главни области на интерес за този регион: околната среда и развитието на научните изследвания. Това е една комплексна стратегия, а освен това е интересна, защото може да се разработи за други региони в Европа.

  Leonidas Donskis (ALDE), в писмена форма. – (LT) Като литовец и член на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (ALDE) аз винаги ще подкрепям стратегията, която ще помогне на региона на Балтийско море да стане най-добрият практически пример за устойчиво развитие и регионално сътрудничество. Резолюцията относно Европейската стратегия за региона на Балтийско море, която Европейският парламент одобри днес с подкрепата на групата ALDE е ориентирана към възможностите за Литва. Стратегията има за цел да намали зависимостта на Балтийския регион от руската енергетика, да свърже енергийните мрежи на държавите в региона и да диверсифицира източниците на енергия, да гарантира разширяването на железопътната ос от Берлин до брега на Балтийско море и да разреши трудностите при преминаването на границата с Русия. Това са четири особено важни стъпки за Литва. Освен това, заедно с други членове на ЕП, ние можем да привлечем вниманието към факта, че Европейската комисия трябва да следи и наблюдава дали се спазва един и същ подход и международни конвенции в съседните държави, особено в тези, които планират изграждането на ядрени електроцентрали близо до външните граници на ЕС. Всички държави в региона на Балтийско море, включително Русия и Беларус, трябва да се придържат към най-строгите стандарти за ядрена безопасност и за опазване на околната среда. Именно към това се стремя в моето писмено изявление относно изграждането на нова ядрена електроцентрала в Беларус, което аз представих на колегите за подпис и се надявам, че след този вот то ще получи още по-голяма подкрепа

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Както отбелязах по-рано, във връзка с проблемите си с околната среда Европейският съюз трябва да изведе Балтийско море като свой приоритет поради особено сериозните обстоятелства, които го засягат. Тъй като сега това е един от главните пътища за комуникация и обмен между държавите-членки, той ни напомня за ролята на Балтийско море в миналото. Изпъква също и необходимостта Европейският съюз и държавите-членки да признаят съществуването на региони, които имат преимуществото, че заради тяхната идентичност, проблеми и предизвикателства пред развитието биват възприемани от държавите-членки като функционално интегрирани единици.

Балтийско море и регионите на държавите-членки, които са разположени по неговите брегове, притежават необходимото, за да станат част от и да оперират като пилотни макрорегиони. Надявам се, че изводите от практическото прилагане на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море ще позволи бъдещата роля на макрорегионите в Европейската политика на сближаване да бъде оценена по-точно и адекватно.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Да се насърчава сътрудничеството между балтийските държави, за да се защити областта и да се отговори на предизвикателствата, свързани с икономически, социални, енергийни и транспортни въпроси, и т.н.; и наистина – защо не? Струва ми се обаче, че това сътрудничество много лесно би могло да се осъществява без намесата на Европейската комисия.

В действителност обаче основната част от този доклад представлява предлагане на макрорегионите като допълнително „равнище на управление“ и вероятно, макар само в бъдеще – като част от политиката на Европейския съюз на „сближаване“. Това сближаване ще включва смесването на региони от двете страни на границите, ако е възможно под формата на европейски групи от местни и регионални органи и тези групи задължително ще имат юридически статут и по „суверенен“ начин ще избират националното право, което да ги управлява. Няма значение, ако за да направим това, трябва да търсим или измисляме общи интереси като критерий за смесване на регионите и да създаваме европейски данък, за да го финансираме.

Каквото и да твърди докладчикът, не е от значение, щом става дума за премахване на национални граници и възстановяване на европейския ландшафт. Затова, независимо от интереса, който Балтийско море и неговите проблеми могат да породят, ние гласувахме против доклада.

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на стратегията на Европейския съюз за Балтийско море и ролята на макрорегионите за бъдещата политика на сближаване. Съгласна съм с г-н Olejniczak, че стратегията за региона на Балтийско море трябва да послужи като портал, като пилотен проект за бъдещи макрорегионални стратегии. В еволюцията на Европейския съюз новият „макрорегионален“ подход трябва да се стреми да създава условия, необходими да гарантират заетост на бъдещите поколения, да насърчава сближаването и да осъществява дейности по опазване на околната среда чрез иновации в европейските държави, устойчиво развитие, подобряване на мобилността и достъпността в регионите и насърчаването на полицентрично развитие.

Това са общи интереси и цели, които могат да еманципират и балансират държавите, които днес съставляват Европейския съюз, както и да създадат стимул за присъединяването на нови държави, за укрепването на европейския проект и неговото развитие в най-голяма близост със съседните държави. Съгласна съм с централната роля, предоставена на държавите-членки, които по този начин са тласнати към ново равнище на управление, което ще им даде възможност да подпомогнат периферните региони, намиращи се в най-неравностойно положение. В заключение подчертавам значението на ролята на Комисията, като я призовавам бързо да въведе в действие стратегията за региона на Балтийско море и създаването на други макрорегиони.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Единствената заслуга на този доклад е, че изисква премахване на замърсяването на Балтийско море. Това премахване е необходимо за съхраняването на нашата екосистема. То трябва да се извърши възможно най-скоро. Този текст обаче се характеризира със същия догматизъм като повечето доклади, които гласуваме. Докато претендира за екологична отговорност, той цитира развитието на ядрената енергетика в региона, без да я заклеймява. Що се отнася до заявеното желание да се създадат висококонкурентни макрорегиони, то е напълно неприемливо. Навсякъде в тези региони те отново се стремят да разрушат постигнатото благосъстояние. Възстановяването на региона на Балтийско море не може да стане по начина, който либерализмът препоръчва.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Балтийско море е едно от най-замърсените морета в света, което означава, че концепцията за макрорегионите, където фокусът е върху общи, споделени цели или проблеми в развитието, дължащи се на географските характеристики и условия, и върху опита да се създаде стратегия за общо интегрирано развитие за този макрорегион, е напълно основателна. Общите ресурси на Балтийско море се споделят от много държави, което води до значителна взаимна зависимост между тях и обосновава необходимостта от широка стратегия за този регион. Стратегията за региона на Балтийско море е първият и засега единствен опит да се създаде стратегия за общо, интегрирано развитие на макрорегион и тя трябва да се разглежда като пилотен проект и пример в Европейския съюз.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и ролята на макрорегионите в бъдещата политика на сближаване преди всичко защото процесът на прилагане на стратегията трябва да се ускори, по-конкретно в прилагането на енергийната политика – една от приоритетните области в тази стратегия. Това е важна част от външните отношения на ЕС и държавите-членки. Ние трябва да развием сътрудничеството между балтийските държави и съседните държави, като не забравяме да намалим енергийната зависимост на региона. Много добър момент е, че в тази стратегия са намерили място и въпросите за ядрената безопасност. Надявам се, че, с оглед на предвижданото разрастване на ядрената енергетика в региона на Балтийско море, държавите от ЕС трябва да спазват най-стриктни стандарти за безопасност и защита на околната среда, като Европейската комисия трябва да наблюдава и следи дали същият подход и международните конвенции се спазват в съседните държави, а не остават само на книга, особено в тези, които планират изграждане на ядрени електроцентрали в близост до външните граници на ЕС. Ние трябва да гарантираме, че и държавите-членки на ЕС, и съседните държави, особено Русия и Беларус, където се планира изграждането на ядрени електроцентрали, приемат тези разпоредби сериозно. Създаването на балтийски ядрен триъгълник не е тревожно само за Литва, а и за цяла Европа. Плановете на Русия и Беларус да изградят нови ядрени електроцентрали близо до източните граници на ЕС поставят под сериозна заплаха безопасността на околната среда в Скандинавския регион и Западна Европа.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) В ЕС е важно да имаме макрорегионална визия за региона на Балтийско море. Сътрудничеството в областите на защита на околната среда, енергетиката и други с държавите, които не членуват в ЕС, като Русия и Беларус, също е полезно. Без съмнение аз също гласувах в подкрепа на доклада, защото той правилно посочва, че държавите-членки на ЕС трябва да станат пример в областта на опазването на околната среда и ядрената безопасност, по-конкретно при изграждането на ядрените електроцентрали. Ние трябва също да изискваме спазване на най-високи стандарти и добро сътрудничество от нашите съседи, особено от тези, които планират изграждане на ядрени електроцентрали в близост до външните граници на ЕС. За съжаление, не мога да нарека приятелски жест решението на Беларус да разположи нова ядрена електроцентрала само на 25 километра от литовската граница и на 50 километра от столицата Вилнюс. Никоя от столиците на другите държави-членки на ЕС не е толкова близо до външните граници на Съюза и няма да бъде поставена в подобна ситуация. Неправителствените организации за защита на околната среда в Беларус предупреждават, защото според тях международните стандарти за безопасност и опазване на околната среда не се спазват при планирането и изграждането електроцентралата. Съществува опасение, че представянето на проекта и пред беларуското, и пред литовското общество се организира повърхностно и не отговаря на главните въпроси. ЕС не може да забрани строителството на ядрени електроцентрали точно до границите на Съюза. Ние обаче заедно можем да преговаряме с правителството на Беларус за мястото на строежа. Брюксел трябва да вземе всички мерки да гарантира, че по време на строителството на ядрената електроцентрала ние ще следим дали Беларус стриктно спазва международните ангажименти съгласно конвенциите от Еспо и Орхус.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Стратегията за региона на Балтийско море e първият опит за създаване на стратегия за общо развитие на макрорегион. Това е функционална област с фокус върху целите и проблемите на общото развитие при определени характеристики и географски дадености. Подобно на Зелените, ние считаме за важно, че измененията, предложени от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, бяха приети на етапа на разглеждане в комисията, включително подчертаването, че развитието на макрорегионите по същество има допълващ характер и няма за цел да замени финансирането от ЕС на индивидуални местни и регионални програми като приоритет за финансиране, и отдаването на първостепенна роля на превоза на стоки по море.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад защитава значението на разработването на стратегии за макрорегиони в Европейския съюз. Те се разглеждат като територии, групирани около общи цели и предизвикателства. Докладът е посветен на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море като пилотна инициатива. Аз подкрепям това предложение, тъй като считам, че интегрираният териториален план, който предлага стратегия, основана на общи интереси на териториите в засегнатите региони, които трябва да разчитат на приноса на всички европейски политики, особено тези, които имат за цел сближаване, има основно значение.

В този смисъл докладът се позовава на Зелената книга относно териториалното сближаване, като подчертава значението на намесата на Европейския съюз в различни региони, основана на техните функционални нужди. Надяваме се, че тази инициатива ще бъде първата от поредица други, които могат да предоставят на различни европейски макрорегиони подходяща правна и програмна рамка, основана на идеята за европейското териториално сътрудничество.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (EN) Стратегията на ЕС съдържа огромен потенциал за нас и нашите съседи в няколко политически области. Успешното изпълнение на стратегията би могло да повиши благоденствието и достъпността, и да гарантира сигурност и опазване на околната среда в региона.

Оптимални резултати могат да се постигнат само с обединени ресурси, насочени към съвместно определени цели. По-близкото сътрудничество между балтийските държави ще намали различията между нашите държави, ще помогне за хармонизирането на нашите пазари и ще ги направи по-достъпни.

Уникалното географско положение и взаимната зависимост поставя балтийските държави в силна позиция да използват стратегията на ЕС, за да подобрят отношенията си с нашите съседи, които не членуват в ЕС. Възможните области за сътрудничество с Русия включват: транспортни връзки, туризъм, трансгранични опасности за здравето, защита на околната среда и енергетиката. Ние трябва също да обърнем внимание на липсата на подходяща инфраструктура и достъпността между различни транспортни мрежи.

Балтийско море е една от най-замърсените морски области в света; само координирани съвместни действия могат да поправят това. Изпълнението на стратегията засега върви бавно. Ние трябва да задвижим процеса и да увеличим усилията си.

Гледайки напред, аз вярвам, че дневният ред на стратегията ще има по-нататъшен напредък, когато председателството на ЕС се поеме от балтийски държави – Полша през 2011 г. и Литва през 2013 г.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Поздравявам докладчика за много добре написания доклад. Разбира се, аз подкрепих доклада относно стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и ролята на макрорегионите в бъдещата политика за сближаване. Документът засяга няколко критично важни въпроси: околната среда, енергетиката и външните работи. Според мен едно от най-важните предизвикателства за региона на Балтийско море е създаването на ефективна мрежа от различни видове транспорт. Доволен съм, че окончателният вариант на документа включва предложените от мен изменения, които подчертават значението на Централноевропейския транспортен коридор. Развитието на транспортни мрежи и осигуряването на добро ниво на достъп до инфраструктурата за всички региони ще гарантират действително сближаване в Европейския съюз.

  Joachim Zeller (PPE), в писмена форма. – (DE) Аз съм доволен, че докладът относно стратегията за региона на Балтийско море получи толкова широка подкрепа в Парламента и като докладчик в сянка за моята група искам да благодаря на докладчика за конструктивното сътрудничество. Докладът отразява различните предизвикателства пред държавите, които граничат с Балтийско море, и призовава за разглеждане на проблемите, свързани със справянето с щетите върху околната среда в Балтийско море, с проблемите в икономическото развитие и развитието на транспортната инфраструктура, както и в трансграничното макрорегионално сътрудничество, и за намирането на решения. Русия, Беларус и Норвегия трябва да бъдат включени в това сътрудничество. Тук е необходимо интердисциплинарно сътрудничество, включително в комисиите на Европейския парламент. Тази макрорегионална стратегия за Балтийско море е пилотен проект. Дали макрорегионалната структура е пътят напред към политиката за сближаване ще зависи от успеха на този пилотен проект. Регионите по балтийското крайбрежие, по-конкретно държавите-членки, които вече си сътрудничат помежду си, сега се призовават да осъществят стратегията на практика. Европейските институции, по-специално Европейската комисия, трябва да изпълнят своята роля да осигуряват координация и подкрепа.

Доклад: Rodi Kratsa-Tsagaropoulou (A7-0206/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, тъй като мисля, че приносът, който регионалната политика на ЕС може да даде към плана за съживяване на европейската икономика, е съществен. Регионалната политика трябва да се разглежда като дългосрочна политика за развитие на ЕС, която насърчава възраждането на конкурентоспособността и заетостта в държавите-членки. Борбата срещу икономическата и финансова криза спомогна също за ускоряване и опростяване на програмите по политиката на сближаване, която според мен е от най-голяма важност за по-доброто рационализиране на бюджетната политика. Това е необходимо също за преминаване през сегашната трудна ситуация: като ускори програмите, тя ще спомогне за укрепването на ЕС, държавите-членки и техните региони. Поради това е от съществено значение да продължим по пътя към основната цел за по-голяма конкурентоспособност, устойчивост и гъвкавост на програмите в контекста на глобализирания свят. И аз съм на мнение, че е от съществено значение да продължим да отделяме особено внимание на регионите, споменати в цел 2, чрез подкрепа за икономическото и социално преобразуване на тези области, разкривайки пълния им потенциал и насърчавайки координацията на всички техни средства и възможности в подкрепа на растежа и заетостта.

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото си давам сметка от каква съдбоносна значимост е регионалната политика, която ни помага да се изправим срещу последиците от продължителната икономическа и финансова криза, която преживяваме. За съжаление, така наречените европейски региони от цел 2 платиха много висока цена под формата на безработица и социално изключване вследствие на кризата. Поради това съм на мнение, че предложението активно да подкрепим МСП в тези региони, с цел запазване на съществуващите работни места и евентуално създаване на нови, е особено полезно.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Трябва да сме наясно, че регионалната политика на Европейския съюз е основният фактор за съживяване на икономиката; както подчертава докладът, тя е най-важният източник за инвестиции от ЕС в реалната икономика. Важно е обаче икономическото съживяване в нашите региони да не става само сега, а също и в средносрочен и дългосрочен план. Ето защо докладът Kratsa, който подкрепих, има за цел борба със структурните проблеми, особено по отношение конкурентоспособността и заетостта. Днес всички фактори в нашите региони са засегнати от кризата. Малките и средните предприятия например се сблъскват с все повече трудности при използването на микрофинансиране и микрокредитиране. Основна цел следователно е да направим нашите региони по-привлекателни, което да позволи евентуално увеличаване на инвестициите в нашите региони, ако това се окаже необходимо.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада. Една правилно координирана регионална политика на ЕС може да засили конкурентоспособността и заетостта в регионите на ЕС. В контекста на световната финансова и икономическа криза и настоящото забавяне в икономиката, регионалната политика на ЕС е лост за въздействие от възлово значение, който може да има решаващ принос за Плана за икономическо възстановяване на Европа. Мисля, че в бъдеще регионалната политика трябва да се опира на приоритетите, заложени в стратегията „Европа 2020“, като интелигентен, устойчив растеж, постигнат с използване на нови начини за поддържане на устойчив икономически растеж и насърчаване на по-добри условия за стопанска дейност с лоялна конкуренция, разкриване на работни места, предприемачество и иновации за всички региони, развитие на МСП и подпомагане потенциала им за растеж. Използването на структурните фондове е особено уместно в контекста на регионалната политика и поради това мисля, че подобряването на гъвкавостта на структурните фондове би ни позволило да започнем незабавно планираните програми, изпълнението на които би дало принос за подобряване на икономическото и социално положение в отделните региони.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Европейският съюз винаги е отделял недостатъчно внимание на света на МСП, ангажирайки се повече с думи, отколкото към дела при политиките, насочени към конкурентоспособност и иновации. Преди всичко тази Европа е твърде далеч от местните институции и от тези административни органи, които са най-далеч от центъра, но най-близо до гражданите.

Обаче основните аргументи, изложени от докладчика в нейния доклад, по който гласуваме днес, основната логика, която тя очертава, заслужават похвала, защото според мен той отделя дължимото внимание на необходимостта по-широко да се използват средства на ЕС за борба с кризата и обедняването на областите в депресия или в тези изложени на риск от икономически или социален упадък. Нещо повече, както посочва докладът, именно към наистина огромния свят на МСП трябва да се насочи днес ЕС с нови и по-последователни усилия, ако наистина иска да помогне континентът да бъде спасен от кризата.

Нашите МСП, които образуват 99 % от производителната тъкан на Европа, имат нужда от свобода от бюрокрацията. Днес обаче, поради трудните условия, с които те по-конкретно се сблъскват, имат нужда и от подкрепа, за да преодолеят проблемите при достъпа до кредити и приспособяване към все по-сложния и по-конкурентен световен пазар.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз и неговите държави-членки са изправени пред голяма финансова, икономическа и социална криза. Те трябва да положат значителни усилия за осигуряване на колкото е възможно повече работни места и за постигане на възможно най-високия процент на заетост в Европа.

За да победи кризата, ЕС трябва да активизира усилията си и да инвестира в умения, професионално обучение и разкриване на устойчиви работни места. Целта на стратегията „Европа 2020“ трябва да бъде ефикасно задействане на широка европейска инициатива по заетостта, която например да подсили схемите за активизиране, особено на нискоквалифицираните, чрез индивидуализирани съвети, интензивно обучение или преквалификация и подобряване уменията на работниците, стажове, субсидирана заетост и безвъзмездни помощи за започване на дейност от самостоятелно заети лица и предприятия.

Тези мерки могат да бъдат финансирани от Комитета по платежния баланс на Европейския социален фонд. Ранна намеса е необходима в момента, в който работните места реално се губят, не на последно място за да се намали рискът хората да бъдат изключени от пазара на труда. Тези мерки са необходими в момент, когато процентът на безработицата се покачи в ЕС-27 от 8% през 2009 г. на 9,6%.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Политиката на сближаване се явява важен източник на финансиране за европейските региони и в този смисъл тя играе решаваща роля в борбата срещу икономическата и финансова криза.

Присъединявам се към докладчика, като наблягам на особената важност на цел 2. Макар структурните фондове да трябва определено да допринесат, първо и най-вече, за да се помогне на регионите, изоставащи в развитието си, да наваксат, другите региони трябва да имат достъп до финансиране, приспособено към проблемите, с които те се сблъскват. След реформата от 2006 г. цел 2 допринасяше за укрепването на регионалната конкурентоспособност и заетост, с финансиране от 54,7 млрд. евро за периода 2007-2013 г. Тази инвестиция в конкурентоспособността на регионалните икономики е още по-важна в период на икономическа криза.

Именно чрез усилия в областите на иновациите, научните изследвания и технологичното развитие Европейският съюз ще бъде в състояние да възобнови и стабилизира устойчивия растеж и квалифицираните работни места. В контекста на разискването върху финансовите перспективи на Европа през периода след 2013 г. от съществено значение е Европейският парламент да помни ангажимента си към цел 2. Политиката на сближаване трябва да остане една силна и добре финансирана политика и поради това ще наблегна на необходимостта да се запазят финансовите ресурси за цел 2. Това е важно за улесняване сближаването на всички европейски региони.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е съсредоточен върху приноса на регионалната политика на ЕС за преодоляване на икономическата криза. Структурните фондове са от съществено значение за инвестициите в областите, които помагат за подобряване на производителността и за икономически растеж. Ролята на структурните фондове е толкова по-значима във времена на бюджетни ограничения, когато се правят съкращения в публичните инвестиции в държавите-членки. Фондовете са също от възлово значение за финансирането на инициативи, които имат за цел да подготвят Европа за положението след кризата, като дейности за изграждане на капацитет в нови области и нови технологии за европейците.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Като отбелязах, че приетата неотдавна стратегия „Европа 2020“ е структурирана около икономическото, социално и териториално сближаване, една динамична политика на сближаване, и че структурните фондове са незаменими средства за постигане на целта за устойчив и приобщаващ растеж в държавите-членки, и по-конкретно в регионите, гласувах изцяло в подкрепа на предложенията, съдържащи се в доклада. В контекста на икономическата и финансова криза, която ЕС преживява понастоящем, регионалната политика и политиката на сближаване, и по-конкретно програмите по цел 2, придобиват по-голямо значение в процеса на икономическо възстановяване като стимул за конкурентоспособността и създаването на работни места на регионално и местно равнище, давайки съществена подкрепа за публични инвестиции.

Поради това мисля, че въвеждането на по-голяма гъвкавост е много положително и че опростяването на програмите по политиката на сближаване е от жизнено важно значение. От друга страна, това означава подобряване гъвкавостта при отпускането на средства от ЕС, така че да се позволи на регионите пълноценно да използват подкрепата за инвестиции в инфраструктура, да се подпомогнат техните делови общности, които се състоят предимно от малки и средни предприятия, и да се насърчат изследванията и модернизацията в промишления или селскостопанския сектор.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид значението на принципа на солидарността мисля, че е важно средствата на Общността за политиката на сближаване да се използват ефикасно. Както вече съм имал възможност да кажа по други поводи, ефективното разпределяне на средствата на ЕС за сближаване е от жизнено важно значение за намаляване на дисбалансите в различните региони на ЕС-27, за да се помогне за облекчаване на дисбалансите и да се подкрепи конкурентоспособността на Европа. Съществено е да се помогне на необлагодетелстваните райони да се развият, да се подобри ефективното разпределение на средствата за иновации, технологии и образование и да се приложат мерки за насърчаване на заетостта и конкурентоспособността по-конкретно. Целите на стратегията „Европа 2020“ също трябва да бъдат движеща сила в тази област.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Регионалното сближаване е основна цел на Европейския съюз и тя е от особено значение в настоящия период на тежка и продължителна икономическа криза със силно отражение върху нивото на безработица, особено в по-бедните региони.

С реформата от 2006 г. цел 2 бе обвързана със засилването на регионалната конкурентоспособност и заетост в общо 168 региона в 19 държави-членки, което съответства на 314 млн. души, с общо финансиране от 54,7 млрд. евро (почти 16% от всички средства) за 2007-2013 г. Около 74% от тази сума е предвидена за подобряване на знанията и иновациите (33,7%) и за повече и по-добри работни места (40%).

Призовавам към ангажимент за инвестиции в реалната икономика и подкрепа за малките и средните предприятия, за третиране на иновациите като приоритет, за конкурентоспособност и заетост. Това са насоки, които определят рамката и подпомагат стратегия „ЕС 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Поради това искам да подчертая неотложната необходимост държавите-членки и техните съответни региони да кандидатстват за европейските фондове, които са на тяхно разположение. Това е въпрос, който придоби по-голяма важност в сегашната икономическа и финансова криза, както вече предупредих и тук, в Парламента, и в редица мои изказвания в Португалия.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Обсъжданият доклад не е пореден опит за освобождаване от вина на тези, които наистина са отговорни за икономическата и социална криза, която преживяваме в момента, нито пореден опит да се припише заслугата за предполагаемото излизане от кризата единствено на работниците и обществеността. Документът горещо подкрепя основните приоритети на стратегията „ЕС 2020“ и призовава за по-нататъшно развитие на политиките за подобряването й чрез мерки за използване предимствата на единния пазар в Европа. Не трябва да забравяме, че това са същите приоритети, които са заложени в обновената Лисабонска стратегия, същите като тези, които обосноваваха и прокарваха процесите на приватизация на обществените услуги, дерегулиране на уволненията и влошаване на условията на работа, на нарастване на безработицата и кампанията за социален упадък — с други думи, структурните причини за системната криза на капитализма, пред която сме изправени.

Структурните фондове или всеки друг финансов инструмент на регионалната политика, която е насочена основно към сближаване, трябва да бъдат насочени към истински ангажимент за икономическо развитие и обществен напредък, териториално сближаване и намаляване на регионалните различия. Те не трябва съзнателно да се използват погрешно за финансиране на политики, които ще имат последици в разрез с обявените им цели и които сами по себе си ще посеят семената на нови и по-дълбоки кризи в бъдеще.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Г-н председател, днес обсъждаме икономическата и финансова криза, но можем ли наистина да се поучим от уроците на кризата? Неадекватното регулиране в САЩ, когато банките даваха заеми на неплатежоспособни клиенти, които не бяха в състояние да ги връщат, неизбежно доведе до убийствената криза със заемите и ние ще продължим да усещаме последиците от това в цял свят още дълго време. Поради това регионалната политика на Европейския съюз става основна част от Европейския план за икономическо възстановяване, явявайки се най-големия източник на Общността за инвестиции в реалната икономика, но ЕС не разполага с ефективни механизми за икономическа координация и балансиран растеж. Политиката на сближаване, чрез структурните фондове и други действия, е от първостепенна важност. Регионалната политика не е само средство за незабавно смекчаване на отрицателното влияние на икономическата и социална криза, но също и дългосрочна политика за борба със структурните проблеми, открити и създадени на фона на кризата, особено по отношение на конкурентоспособността и заетостта в държавите-членки. За Литва е важно също да се възстанови от кризата възможно най-бързо и да се отделя специално внимание на повишаването на конкурентоспособността и заетостта в държавите-членки.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за доклада, защото разглеждам регионалната конкурентоспособност и заетост като ключов елемент на политиката на сближаване, предвид сегашната финансова криза, която забави процеса на икономически растеж.

Сега за нас е важно да държим сметка за приоритетите на стратегия „ЕС 2020“, за да изнамерим и приложим нови елементи, които насърчават икономическия растеж и утвърждаването на социалното и териториалното сближаване в ЕС. Териториалното сближаване помага да бъде засилена конкурентоспособността на различните региони, за да бъдат направени те възможно най-привлекателни. То също създава идеални условия за предприемачеството и развитието на МСП.

Освен това в доклада се отбелязва възловата роля на използването на мерки за ускоряване изпълнението на програмите по политиката на сближаване. Целта е да се привлекат необходимите ресурси и инструменти за предоставяне на финансова подкрепа на местно и регионално равнище. Имайки предвид тази цел, внимание се отделя както на актуалните нужди, продиктувани от сегашното икономическо положение, по-конкретно необходимостта да се намират отговори в реално време, така и да бъдат определени мерки в дългосрочен план.

Структурните програми трябва да се прилагат не като защитна намеса, насочена към икономическо оцеляване, а с оглед целите за устойчиво развитие в бъдеще.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Положителната реакция на борбата срещу финансовата и икономическа криза доказа значението на регионалната политика на ЕС. Въпреки това в конкретния случай на цел 2 са обхванати повече от 300 млн. души в по-бедните региони, които също страдат от последиците на тежката криза. Затова сега е моментът за укрепване механизмите на цел 2, за да се постигнат съществените приоритети на стратегия „ЕС 2020“.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Kratsa-Tsagaropoulou относно приноса на регионалната политика на ЕС към борбата срещу финансовата и икономическа криза. Регионалната политика на ЕС, най-големият източник на Общността за инвестиции в реалната икономика, може да даде решаващ принос за Европейския план за икономическо възстановяване. Не по-малко от 55 млрд. евро са заделени за мерките в подкрепа на предприятията в контекста на регионалната политика в Европа за периода 2007-2013 г. Тази помощ е съществена — особено помощта за МСП, които бяха сериозно отслабени от икономическата криза — и трябва да бъде увеличена. Инвестициите в научни изследвания, развойна дейност, иновации и образование трябва също да бъдат засилени, за да се подпомогнат икономическият растеж и заетостта в нашите територии —говоря конкретно за югозападния избирателен район на Франция, който представлявам. Накрая, регионалната политика на ЕС ще бъде наистина ефикасна само ако се постигне истинско сътрудничество между местните, регионални, национални, презгранични и европейски органи.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) В контекста на световната финансова и икономическа криза регионалната политика на ЕС дава принос към Европейския план за икономическо възстановяване, като ускорява изпълнението на програмите по политиката на сближаване. Политиката на „предварително финансиране“ на програмите по политиката на сближаване за 2007-2013 г. осигури незабавна ликвидност от 6,25 млрд. евро за инвестиции през 2009 г. в рамките на пакетите за финансиране, договорени с държавите-членки.

На етапа на разглеждане в комисия бяха приети изменения на Зелените/Европейския свободен алианс относно: подкрепа чрез инструментите за финансиране, заделени за органите по цел 2, които работят за социална, приобщаваща икономика; включване на опазването на околната среда и потенциалното разработване на добив на енергия от възобновяеми източници или технологии като области, в които е налице добавената стойност от интервенциите от страна на ЕС; и предприемане на подходящи действия (краткосрочни и дългосрочни мерки) за градските региони и центрове, които представляват по своето естество значителни и специфични социални проблеми (висока безработица, маргинализиране, социално изключване и така нататък), утежнени от въздействието на кризата.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Много е важно да предприемем колективни действия в целия ЕС за борба срещу световната икономическа криза, пред която сме изправени. Изцяло приветствам доклада.

  Eva-Britt Svensson (GUE/NGL) , в писмена форма. – (SV) Въздържах се при гласуването по доклада. Има някои мнения, които изцяло споделям, например пасажът относно засилване участието на жените на пазара на труда. Обаче имам своите съмнения за натрапчивата идея за конкурентоспособността, от която е пропит документът. Докладът по собствена инициатива призовава за увеличаване с над 25% конкретно за регионите от цел 2, за да се повиши конкурентоспособността. Това трябва да стане в бюджетната рамка на регионалната политика. В тази връзка не са направени нужните оценки на въздействието. Необходима е цялостна оценка на 450 програми по линия на Кохезионния фонд, Европейския социален фонд и най-новия Европейски фонд за приспособяване към глобализацията от 2007 г., за да се види какви резултати дават тези форми на подпомагане в социален аспект и с оглед равнопоставеността между половете. Понастоящем те се припокриват, което води до липса на яснота. Не съм съгласна също с доклада, че регионалната политика на ЕС по-конкретно е от възлово значение за възстановяването на Европа. От такова значение са неправилно функциониращите критерии на Пакта за стабилност и растеж, които изискват от държавите-членки да въвеждат ограничения за заплатите, пенсиите и социалното осигуряване, което означава, че за възстановяването ще бъде необходимо много повече време — независимо от приноса на ЕС.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) В доклада на Комисията по регионално развитие е възприет реалистичен и много актуален подход към положението, в което се намират държавите-членки и техните региони, предвид контекста на икономическа и финансова криза, опустошаваща Европа. Тъй като аз съм от Мадейра, най-отдалечен регион, класифициран като регион, обхванат от цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“, разглежданият тук въпрос ми е много добре познат и ме вълнува, ето защо реших да гласувам в подкрепа на доклада. Цел 2 на политиката на сближаване на Общността е замислена да подкрепи регионите, сблъскващи се със сериозния проблем на безработицата и имащи структурни проблеми, които допълнително се изострят от сегашната криза.

За да бъдат напълно постигнати целите на регионалната политика и на стратегията „Европа 2020“ е необходимо да се засили конкурентоспособността на регионите чрез развитие на заетостта и икономическата политика. Само по този начин за Европа ще бъде възможно да постигне ефективен, устойчив и приобщаващ растеж. Поради тези причини се присъединявам към мнението на докладчика, която предлага по-голяма гъвкавост при разпределянето на средствата и помощта от Общността, така че засегнатите региони да могат да се възползват от модернизацията и подкрепата, която ще се превърне в истинско развитие и с течение на времето ще създаде условия за по-устойчива икономика.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (EN) Поради липсата на единен ефективен механизъм за икономическа координация и балансиран растеж в рамките на Европейския съюз, политиката на сближаване играе водеща роля, за да ни помогне отново да стъпим на крака. По-конкретно, цел 2 от структурните фондове беше — и остава — един от най-важните стълбове на политиката на сближаване, особено в контекста на излизането от икономическата криза. За страни като Литва по-гъвкавият достъп до регионалните фондове на ЕС би бил от голяма полза за подпомагане възстановяването на районите, най-силно засегнати от кризата. Това гъвкаво финансиране би могло да създаде нови работни места и би трябвало да включва различни области: инвестиции в инфраструктура, подкрепа за малки фирми, професионално обучение и модернизация в промишлеността и селското стопанство. Важното е тези средства да не се използват само за „гасене на пожари“. Усилията ни трябва да бъдат насочени също към резултати за дългосрочно преструктуриране и преминаване към по-устойчива икономика — гъвкавостта е от възлово значение и за дългосрочната политика. Цел 2 и другите направления на политиката на сближаване също могат да помогнат за намаляване различията между държавите-членки на ЕС. За Литва е особено важно да се върне на позицията, в която беше преди да се разрази финансовото цунами, и да си върне заслужения с много труд статут като „Балтийски тигър“.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих резолюцията, тъй като регионалните фондове на ЕС са от жизнено важно значение, за да се подпомогнат районите, най-силно засегнати от сегашната икономическа криза. Гъвкавият достъп до тези фондове е необходим, за да могат регионите да се възползват от инвестициите в инфраструктурата и подкрепата за малките предприятия. Напълно съм съгласен с важността да се подобрява помощта за регионите, обхванати по цел 2; през последните години в тези региони е отбелязан голям напредък и трябва да направим необходимото сегашната криза да не препятства по-нататъшното развитие в тези бедни райони. Изпълнението на програмите по политиката на сближаване трябва да бъде ускорено, за да се помогне на тези региони сега. Важно е да се осигури „конкурентоспособността“ да се запази и след 2013 г. и да не бъде извадена от сферата на регионалната политика.

Препоръка за второ четене: Antonio Cancian (A7-0174/2010)

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада защото считам, че оценките и препоръките, направени от Европейския парламент в документа, който следва да има за цел издигане на сектора на автобусните превози до равнището на качество в секторите на въздушния и железопътния транспорт, трябва да бъдат категорично подкрепени. За съжаление, вместо това Съветът отслаби, даже отмени, както от разпоредбите на Комисията, така и от повечето изменения, внесени от Европейския парламент на първо четене.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът има за цел подобряване на правата пътниците при автобусен превоз – една амбиция, която приветствах, като гласувах в подкрепа. Заех също позиция в подкрепа на по-голямо удобство при тези видове транспорт за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, както и за повече гаранции за всички пътници в случаи на злополуки и също в случай на закъснение или отмяна.

Сметнах за по-уместно обаче да се въздържа при изменение 14. Макар то да дава възможност на държавите-членки да разрешават освобождаване от регламента по отношение на градските, крайградските и регионалните транспортни услуги, според мен той няма достатъчен обхват и налага прекалено много ограничения, особено за оказването на помощ, които несправедливо биха засегнали малките и средните предприятия.

Всичко това имаше отношение към гласуването на второ четене. Сега важното е да се стигне до съгласие със Съвета на Европейския съюз, така че регламентът да може да влезе в сила.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Приветствам казаното в предложението относно установяването на правила за превоза на пътници с автобуси, за да се премахне дискриминацията на основание на увреждане. Приветствам казаното в него относно пропорционалното обезщетение и осигуряването на подходяща помощ на пътниците в случай на отмяна или закъснение.

Трябва да се гарантира обаче, че като резултат от това предложение малките превозвачи няма да бъдат принудени да спрат превозите в селските райони поради бюрократични спънки или силно нараснали разходи за застраховка. Твърде много автобусни превози в Ирландия се извършват от местни превозвачи, малки и семейни предприятия. Прекомерното регулиране на местните и регионалните превози би било значителна финансова и административна тежест върху предприятия, които и без това са затруднени.

Автобусните превози в селските райони са от решаващо значение за живота в същите тези райони. Те са една „по-зелена“ транспортна система и често са единственото средство за превоз за живеещите в отдалечени селски райони. Трябва да се гарантира, че няма да бъде стоварено прекалено голяма тежест върху тези предприятия, тежест, която може да ги принуди да изпаднат в несъстоятелност. Пътниците не следва да пострадат от предложението, било то под формата на по-ограничени услуги или на по-високи цени.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепям регламента относно правата на пътниците при автобусен превоз. Целта му е да се защитят правата на пътниците при автобусен превоз, за да се увеличи привлекателността на пътническия транспорт по шосе и да се създадат равни условия за превозвачите от различните държави-членки и между различните видове транспорт. Освен това трябва да гарантираме, че правата на пътниците при автобусен превоз са равностойни на тези, които вече са определени в областите на въздушния и железопътния транспорт. Пътниците трябва да имат право на обезщетение, ако пътуването им бъде забавено или отменено, багажът им бъде изгубен или в случаи на смърт или телесна повреда на пътници. Трябва също да се въведе система за обработка на жалби и за изплащане на обезщетения. Трябва да гарантираме правото на мобилност на лицата с увреждания и тези с намалена подвижност, като при необходимост им се предоставя безплатна помощ.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Автобусният транспорт е единствената форма на транспорт, при която все още няма общоевропейска мярка относно правата на пътниците. Продължаващото съществуване на различни равнища за защита на пътниците в зависимост от използваната форма на транспорт е неприемливо. Поради това аз гласувах в подкрепа на доклада относно правата на пътниците при автобусен превоз. За съжаление, държавите-членки работят в тясно сътрудничество с транспортните оператори и се противопоставят на по-големите права за пътниците. Европейският парламент обаче дава сигурност, че хората, пътуващи с автобус, ще имат същите права както и тези, пътуващи със самолет или влак. Приветствам факта, че в случай на закъснение при пристигането по вина на превозвача, пътниците ще имат право на обезщетение в размер на 25% от цената на билета, в случаите на закъснение над един час, и на 50% от цената, в случаите на закъснение над два часа. Според мен правата на пътниците също значително се засилват от възможността, в случай че връзка бъде отменена или забавена с повече от два часа, пътниците да могат да избират между продължаване на пътуването до крайното местоназначение без допълнителни разходи или да им бъдат възстановени средствата за цената на билета и обезщетение в размер на 50% от цената на билета.

Друго постижение е правото на пътниците да претендират за храна, настаняване в хотел и услуги по замяна в случай на отмяна или на закъснение при заминаване с над един час при далечни пътувания. Европейският парламент одобри и изискването транспортните оператори да носят отговорност за загуба или повреда на багаж до сума от 1 800 евро и до 1 300 евро за ръчен багаж.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Регламентът има за цел установяване на обща рамка за правата на пътниците при автобусен превоз, като им гарантира равнище на защита, съпоставимо с това, вече въведено за другите превозни средства, като влаковете и самолетите. На равнището на пътническия автомобилен транспорт е важно да се стигне до сравними условия между превозвачите от различните държави-членки и между различните превозни средства, което трябва да включва отговорност при смърт и телесна повреда, обезщетения и незабавна помощ в случай на отмяна или закъснение, без да се забравя възможността пътниците да могат да подадат жалба, ако сметнат, че правата им не са били спазени.

Разочарован съм от липсата на амбиция в предложението на Съвета не само защото то значително ограничава обхвата на регламента, но и защото намалява равнището на защита на пътниците, пътуващи с автомобилен транспорт в ЕС. Не се съмнявам, че е важно да се запази стопанската жизнеспособност на предприятията и да се отчетат специалните обстоятелства, свързани с предприятията от този сектор, голямото мнозинство от който представляват малки и средни предприятия. Също така обаче е важно да се осигури баланс между икономическия стълб и стълбът, свързан със защитата на правата на пътниците.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно правата на пътниците при автобусен превоз, тъй като той означава укрепване на правата на членовете на обществото, които използват този вид транспорт, включително обезщетяване на пътниците за закъснения, отмяна или злополуки и подпомагане на лицата с увреждания.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Независимо от транспортните средства, които използват, пътниците имат право на добро качество и безопасна услуга. Поради това съм на мнение, че предложението да бъдат въведени хармонизирани правила за правата на пътниците при автобусен превоз в целия ЕС е положителна стъпка. Освен това считам, че правата на пътниците следва да бъдат като цяло същите, независимо от използваните транспортни средства, освен ако това не би съответствало на характеристиките на въпросните транспортни средства. Изглежда разумно държавите-членки да защитят правото си на освобождаване на определени оператори на редовни градски, крайградски и регионални превози включително превози, попадащи в обхвата на действие на регламента, при условие че същите ще бъдат обвързани с вътрешни закони или договорни задължения за зачитане правата на пътниците. Не бива да забравяме, че в Европа има не само големи превозвачи, но също малки и средни транспортни предприятия и би следвало да полагаме особени грижи за последните. Накрая, бих искал да поздравя докладчика и на докладчиците в сянка за работата им за постигане на спогодба със Съвета и се надявам, че скоро ще може да бъде постигнато съгласие по окончателния вариант на регламента.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз следва да се ръководи от стратегически съображения и да разглежда като приоритет създаването на условия за насърчаване и по-широко използване на обществения транспорт. Това е въпрос от решаващо значение за успеха на Европа, решена да се бори с изменението на климата и градското замърсяване, насърчаваща използването на енергия от възобновяеми източници и намаляваща зависимостта си от изкопаемите горива.

Във връзка с това искам да подчертая приноса на доклада за осигуряване не само на ефективна мрежа от връзки, но също и на условия за удобство, качество на услугите, безопасност и помощ. Той прави опит да съгласува правата на обществеността – по която точка привличам внимание към загрижеността си за правата на лицата с увреждания или намалена подвижност – с необходимостта да бъде взета под внимание и жизнеспособността на превозвачите, което е още по-вярно в сегашното време на тежка икономическа криза.

Това означава, че е необходимо да се съгласува запазването на стопанската жизнеспособност на предприятията, имайки предвид специфичните характеристики на бранша на автобусния транспорт, с високо равнище на защита на пътниците, сравнима с тази, която е въведена за другите транспортни средства.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Промените, предложени за второто четене, общо взето гарантират подобрение по отношение на правата на пътниците при колективния автомобилен транспорт, което ние подкрепяме. Отбелязваме, че одобрените промени също са напредък в сравнение с предишния вариант, като гарантират, по-конкретно:

– че пътниците следва да могат да се възползват от правила относно отговорността, сравними с тези, приложими при другите видове транспорт, в случай на произшествия, които завършват със смърт или телесна повреда;

– че превозвачите следва да носят отговорност за загуба или повреда на багажа на пътниците при условия, сравними с тези, приложими при другите видове транспорт;

– че превозвачите трябва да отделят специално внимание на потребностите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност;

– че държавите-членки следва да насърчават използването на обществен транспорт и да въведат оперативно съвместими и интермодални системи за информиране на пътниците за разписанията и цените и за издаване на билети, с цел оптимизиране използването и оперативна съвместимост на различните видове транспорт. Тези услуги следва да бъдат достъпни и за лицата с увреждания;

– че дружествата от автобусния транспорт следва да носят отговорност за загуби или щети вследствие на смърт или телесни повреди на пътниците, причинени от произшествия, свързани с ползването на транспортни услуги.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) От няколко месеца Комисията е насочила вниманието си към правата на потребителите, и по-конкретно тези на пътниците, пътуващи с всички видове транспорт. Тя не може обаче да разглежда сектора на автобусния транспорт, който по същество се състои от малки и средни предприятия, по същия начин, по който разглежда едно авиационно или железопътно дружество, нито може да налага задължения, които пропорционално са по-ограничителни и много по-скъпи за едно малко предприятие, което рискува да прекрати дейността си, отколкото за една голяма многонационална компания.

Огромната разлика, която съществува между измененията на Парламента, които са твърде догматични, и компромиса, получен в Съвета, който е по-прагматичен, също е многозначителна. Освен това мисля, че има една основна груба несправедливост в това дружества, които по определение са „пленници“ на европейската територия, да бъдат подлагани на тежките условия на задълженията, предлагани в случай на произшествия, докато въздухоплавателните или морските дружества са регулирани от международни споразумения, позволяващи им да избягнат плащането на обезщетения за реално причинени вреди, което се доказва от трагичният случай с полета Рио де Жанейро-Париж.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Автобусните пътници трябва да се ползват с права, подобни на тези, вече предоставени по европейското законодателство на пътниците по въздух и море. Автобусните пътници не могат и не трябва да бъдат единствените, които не са защитени с регламентация на Съюза. Това е основното послание, което искам да отправя гласувайки „за“ доклада и изразявам дълбоко съжаление, че не беше възможно да се приеме обща рамка за всички видове транспорт. По-конкретно, гласувах в подкрепа на голям брой изменения, които имаха за цел да наложат по-големи отговорности на транспортните дружества в случай на загуба или повреда на багаж и особено в случай на телесна повреда или смърт на пътници. Преди всичко, аз твърдо подкрепих предложенията, имащи за цел увеличаване на правата на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, за да се направи транспортът достъпен за тези хора и за да им се предоставя информация в достъпни формати, тъй като имаме задължение в тази област. Разочарована съм, че не можа да бъде намерен компромис със Съвета, който не показа никакво желание за напредък. Макар това да не е лесна тема обаче, трябва да имаме европейска рамка за защита на правата на тези пътници и помирителната процедура ще ни даде повод, през есента, още веднъж да обсъдим това.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Cancian, от името на всички пътници, които трябва да получат вниманието, което заслужават в случай на телесна повреда или повреда на багажа, или на отмяна или закъснение на услугите, извършвани от превозвачите. По този начин превозвачите следва да носят отговорност за загуба или повреда на багажа на пътниците при условия, сравними с тези, приложими към другите видове транспорт. Особено внимание следва също да бъде отделено на защитата на правата на пътниците с увреждания или пътниците с намалена подвижност, които трябва да са в състояние да получат подходяща помощ и да се ползват съоръжения, които биха улеснили за тях, по-конкретно, достъпа до обществени транспортни услуги. За тази цел се надявам, че държавите-членки ще поемат реален ангажимент за подобряване на съществуващите условия и инфраструктура, за да се гарантира, че на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност е осигурено обслужване, което отговаря на потребностите им.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) По-големи права за пътниците при автобусен превоз са наистина наложителни и това второ четене на проекта за регламент възстановява някои твърде необходими разпоредби за отговорността на превозвачите, за правата на пътниците в случаи на закъснение или отмяна, и по-конкретно за правата на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. В момент, в който следва да насърчаваме обществения транспорт като ефективна и благоприятна за околната среда възможност, новите разпоредби за пътниците ще им дадат съответните права, които те заслужават.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Недостатъчното регулиране на правата на пътниците при автобусния транспорт доведе до необходимостта от приемане на тази законодателна резолюция, тъй като правата на пътниците следва винаги да бъдат защитени, независимо от типа транспорт, който ползват. Много е важно също да бъде приспособена транспортната инфраструктура, новите превозни средства и ремонтираните употребявани превозни средства, към потребностите на пътниците с намалена подвижност.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Една от ролите на институциите на ЕС е да застават на страната на гражданите в конфликтите с деловия свят – свят, който прави всички усилия да увеличава до максимум печалбата. Тези усилия често засягат правата на лицата с увреждания, които често се сблъскват със ситуации на дискриминация, когато се опитат да бъдат мобилни и когато пожелаят да ползват транспортни услуги. Забраната на дискриминацията поради намалената подвижност на пътниците при автобусен превоз е голяма крачка напред в борбата за равно участие на лицата с увреждания в обществото. Важна черта на регулирането на автобусните транспортни услуги е обезщетението при отмяна или закъснение на услуга, което е вече познато при въздушния транспорт. Това следва да бъде стандарт при всички видове транспортни услуги, защото то показва уважението на превозвача към пътниците. На същото мнение съм и за правилата, които задължават транспортните дружества да плащат обезщетение на пострадалите при произшествия както за увреждане на здравето, така и при повреда на багажа. Това са стъпки в правилната посока, защото те подсилват позицията на гражданите в отношенията им с транспортните дружества. Предвид тези правила реших да подкрепя препоръката за второ четене по позицията на Съвета на първо четене за приемане на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правата на правата на пътниците при автобусен превоз и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа и поздравявам г-н Cancian за неговия доклад, който според мен е задълбочен. Приветствам също вниманието, отделено на потребностите на пътниците с увреждания и пътниците с намалена подвижност, за които общественият транспорт се явява основно средство, с което да се интегрират в обществото, и на потребностите на малките и средните предприятия. В повечето случаи всъщност автобусният транспорт се осъществява от малки предприятия. Както и при пътниците с влак и самолет смятам, че за автобусните пътници следва да се въведе набор от права и гаранции, но като се вземат под внимание специфичните характеристики на този вид услуга. Поради това изцяло подкрепям предложението на г-н Cancian и неговия много добре балансиран подход.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Това е регламент, който засяга ежедневието на европейските граждани, но приемането му е закъсняло, тъй като според Европейския парламент в позицията на Съвета липсва амбиция и тя е неприемлива. Също както пътуващите с други видове транспорт, пътниците при автобусния превоз имат съществени права, които ние се опитваме да гарантираме с регламента: обезщетение в случай на закъснение, отмяна, загуба или повреда на багажа; недопускане на дискриминация на пътниците с увреждания и пътниците с намалена подвижност; и, преди всичко, отговорност на водачите на автобусите в случай на телесна повреда или смърт.

Пътуванията значително се демократизираха през последните години и трябва да бъдем доволни от това. Не можем обаче да намаляваме цените, ако това би означавало компромис с безопасността на стотици хиляди деца, възрастни хора и семейства, които пътуват по пътищата на Европа всяка година. Като прие регламента, Парламентът също показа амбиция да бъде сложен край на безскрупулните практики на дружествата с изкусителни оферти, привличащи клиенти, които не винаги имат алтернативни възможности за пътуване.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах в подкрепа на доклада Cancian относно правата на пътниците при автобусен превоз. Регламентът е съществен от гледна точка защита правата на пътниците с това, че въвежда европейски правила относно информацията, която трябва да бъде дадена на пътниците преди и по време на пътуването им, помощ и обезщетение, ако пътуването бъде прекъснато, и конкретни мерки за хората с намалена подвижност.

След като Съветът явно се отклони от амбициозния подход, който нашето събрание беше възприело на първо четене, гласуването днес показва желанието ни да постигнем един широкообхватен доклад и ние спокойно се насочваме към съгласуване. От тази гледна точка съм особено доволен от ясния сигнал, който изпращаме на Съвета, като приехме днес всички изменения, имащи отношение към отговорността на транспортните дружества, независимо дали това е обезщетение в случай на загуба или повреда на багажа или обезщетение в случай на телесни повреди или, дори още по-трагично, на смърт на пътници. Сигурен съм, че Съветът е отбелязал нашата решимост.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Препоръката Cancian относно „правата на пътниците при автобусен превоз“ беше приета, включително параграфите, свързани с такива важни аспекти, като правилата относно отговорността при произшествия (2), отговорността при загуба/повреда на багаж (3), отговорността в случай на смърт или телесна повреда (4) и по-прецизни формулировки за грижите за пътниците в случаи на закъснения или прекъсване на пътуване. Сега се насочваме към съгласуване.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Макар предложението на Съвета да изключва редовните градски, крайградски и регионални превози, както и трансграничните превози, давайки на държавите-членки възможността да избягват прилагането на законодателството към националните превози в продължение 15 години, докладът по същество възстановява важните мерки от първоначалния доклад. Сред тях са: отговорността на операторите, която трябва да бъде уеднаквена с тази при другите видове транспорт, с особено внимание към помощта и предсрочни плащания в случай на произшествия; правата на пътниците в случай на отмяна и закъснения при заминаване; и правата на лицата с увреждания или с намалена подвижност. Поради това гласувахме в подкрепа.

  Vilja Savisaar (ALDE), в писмена форма. – (ET) Днешното гласуване по доклада относно правата на автобусните пътници носи промени, които от една гледна точка са скъпи, но които въпреки това са необходими, за да се гарантират на всички европейци равни възможности при използването на такива услуги. Считам, че следва изцяло да подкрепим принципа, че в бъдеще закупуваните автобуси и изграждащите се автогари следва също да са обзаведени с оглед да са подходящи за хора с увреждания и хора със специални потребности. В същото време считам, че е съществено да бъдат направени допълнителни корекции и да се прилагат правилата, за да се гарантират правата на пътниците както в случаи на отмяна, така и при обработката на багажа. Народът на Европа заслужава прецизни и конкретни правила, които гарантират качеството на услугата и определят правата и задълженията и на двете страни.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Днес ние гласувахме по два доклада, които са изключително важни за ежедневието на пътниците и които имат за цел да се гарантира, че ползвателите на съответните услуги имат широк кръг от права, възможно най-съпоставими с тези, които вече са въведени за другите транспортни средства. Позицията, очертана от Съвета във връзка с предлагания регламент, не само обезсилва съдържанието на предложението, внесено от Комисията през 2008 г., но също и позицията, възприета от Парламента на първото четене. Ако бъде следвана, тя ще ограничи в голяма степен обхвата на доклада и ще освободи мнозинството на доставчиците на автобусни превози от обсега на бъдещия регламент. Вместо това бих искал да видя рамка за правна защита, която да може изцяло да покрие случаи като изгубен багаж, закъснения и отмяна на превози и особено която да държи дружествата отговорни в случаи на смърт или телесна повреда.

Затова аз гласувах в подкрепа на измененията, внесени от моя колега г-н Cancian, за да се гарантира, че въпросните пътници, особено тези с увреждания или намалена подвижност, могат да се ползват от този тип транспорт и да получат достатъчно равнище на защита, имайки предвид трудната икономическа обстановка, в която се намираме, и необходимостта да запазим дружествата, които предлагат този вид услуги.

Препоръка за второ четене: Inés Ayala Sender (A7-0177/2010)

  John Attard-Montalto (S&D), в писмена форма. – (EN) Опасенията ми във връзка с гласувания доклад са следните:

– разширяването на обхвата на регулирането, така че да обхване и малките лодки, би наложило допълнителна тежест върху операторите на малки лодки и, в много случаи, за тях не би било възможно да изпълнят изискванията на регламента;

– в няколко от измененията задължения по съответствието се възлагат на пристанищните органи. Когато пътническите терминали биват приватизирани, какъвто е случаят в Малта, тези задължения следва да се възложат на пристанищните терминали, а не на пристанищните органи;

– равнищата на обезщетенията твърде често изглеждат прекалено високи, а периодите на закъснения, предложени в доклада, изглеждат прекалено ограничителни, като се вземе предвид, че корабоплаването много повече зависи от метеорологичните условия, отколкото другите видове транспорт, при спазването на часовете за заминаване и пристигане;

– предложеният срок за изпълнение от 12 месеца е прекалено кратък; срок от 24 до 36 месеца е по-уместен.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах в подкрепа на проекта за регламент относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешен воден път, тъй като според мен е от жизненоважно значение да се разширяват правата на моите европейски съграждани. По-конкретно, правата на лицата с увреждания и тези с намалена подвижност ще бъдат разширени благодарение на доклада и процеса за защита на пътниците в рамките на Европейския съюз. Оценявам също факта, че извънредните обстоятелства бяха взети под внимание в доклада. Дори и тези обстоятелства да останат извънредни, те могат да породят сериозни проблеми за пътниците, когато възникнат. Докладът има също за цел да бъдат улеснени помощта, пренасочването, възстановяването на средства и обезщетяването на пътниците в такива обстоятелства. Всичко това имаше отношение към гласуването на второ четене. Сега важното е да се стигне до съгласие със Съвета на Европейския съюз, така че регламентът да може да влезе в сила възможно най-скоро.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Пълната либерализация на пазара на морския пътнически транспорт може да бъде постигната само когато потребителите (не само дружествата) могат да извлекат максимални изгоди. От решаващо значение е на потребителите да бъдат дадени ефикасни права за да се гарантира, че либерализацията позволява реален избор. Не следва да забравяме, че 22 от 27-те държави-членки на ЕС са крайбрежни страни, така че е наложително да се гарантира сигурността и надежността за ползвателите на тези транспортни средства, за да може да се уеднаквят мерките за защита на тези пътници с мерките при другите видове транспортни средства. Заслужава си да се помни, че при някои въпроси регулирането на правата на пътниците по море беше разпиляно и различно при отделните държави. С тази нова правна уредба европейската общественост ще може да очаква случаите на закъснение, отмяна или отказ за качване да бъдат уредени незабавно и задължително да бъде предоставяна информация за пътниците и за средствата за подаване на оплаквания и искания за компенсации.

Считам, че разпоредбите, определени от Европейския парламент по отношение на пътниците с увреждания или намалена подвижност, са особено важни, по-конкретно по отношение на достъпността, недопускането на дискриминация и помощта. Въвеждайки обща забрана за отказ да бъдат превозвани такива хора, той ще допринесе за борбата против социалното изключване и за създаване на Европейски съюз на народи без вътрешни граници.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) След успеха на инициативите на Общността в регламентирането на правата на пътниците във въздушния и железопътния транспорт,сега има предложение за регламентиране на правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища. Те посочват, както казах за препоръката, по която току-що гласувахме, че независимо от транспортните средства, които използват, пътниците имат правото на добро качество и безопасна услуга. Поради тази причина съм на мнение, че предложението да бъдат въведени хармонизирани правила за правата на пътниците при автобусен превоз в целия ЕС е положителна стъпка. Освен това мисля, че правата на пътниците следва да бъдат по като цяло същите, независимо от използваните транспортни средства, освен ако това не би било в разрез с характеристиките на въпросните транспортни средства.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям доклада, защото той препоръчва равно третиране и критерии за ползвателите на различни видове обществен транспорт, независимо дали е по въздух, море или суша, за да се гарантира, че правата на обществеността са защитени при извънредни и изключителни ситуации, които могат да възникнат при използване на морски транспорт. Отговорността за доказване, че даден кораб не може да извърши превоз поради извънредни обстоятелства или неблагоприятни метеорологични условия със сигурност следва да бъде на превозвача. Бих искал да посоча, че условията на безопасността не могат при никакви обстоятелства да бъдат пренебрегвани и разглеждани като относителни.

Системата за жалби следва да бъде достъпна и ясна за пътниците. Доволен съм, че сроковете за подаване на жалби, закъсненията за уведомяване, възстановяване на оборудването и обезщетяването също са подсилени от гледна точка на пътника. Борбата против изключването е приоритет за ЕС. Поради това считам, че правата на пътниците с увреждания и намалена подвижност следва категорично да бъдат гарантирани.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах за доклада Ayala Sender относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешен воден път, защото смятам за важно тези пътници да имат същите права и гаранции, както пътуващите със самолет. Независимо дали в случай на закъснение, авария, загуба на багаж или, което е по-сериозно, в случай на произшествие, транспортните дружества трябва да изпълняват отговорностите си и пътниците трябва да бъдат защитени и, при необходимост, правилно обезщетени. Доволна съм от приемането на конкретни мерки, задължаващи транспортните дружества да обслужват лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност и съответно да обучават персонала си.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Новите права, дадени на пътуващите с лодки и кораби, трябва да бъдат приветствани. Много райони в Шотландия зависят от пътническите фериботи за оцеляването си и е правилно хората, живеещи в тези общности, да се ползват с надеждна защита на потребителите. Като общо за целия ЕС това законодателство ще осигури също защита на моите избиратели, пътуващи в чужбина, както и на многото хиляди хора от цял свят, които идват да се насладят на великолепието на високите планински области и островите на Шотландия.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласен съм с предложението относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешен воден път, което, заедно с това относно правата на пътниците при автобусен превоз, е част от пакет, предложен от Европейската комисия през декември 2008 г. Тези предложения имат за цел да доразвият правата, извоювани от пътниците на въздушния и железопътния транспорт според действащото законодателство на Европейския съюз – един пример на много успешно законотворчество в ЕС, който донесе осезаеми права за гражданите на Съюза – като осигурят подобни права, отчитайки спецификата на въпросните сектори, за транспорта по море или по вътрешен воден път. Този вид транспорт би станал по-привлекателен, по-надежден и би имало еднакви условия за конкуренция за превозвачите от различните държави-членки. Приемането на регламента, определящ новите правила, ще подобри защитата на всички пътници като цяло, и по-конкретно на лицата с увреждания и тези с намалена подвижност. Прекаленото разширяване на обхвата на регламента, така че да включи и малките лодки, обаче би стоварило допълнителна тежест върху операторите на малки лодки и следователно, в много случаи, вероятно за тях би било невъзможно да изпълнят изискванията на регламента.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз следва да се погрижи за правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, за да имат те високо равнище на защита, сравнимо с това, което вече е въведено при другите транспортни средства. Пътниците с намалена подвижност поради болест, възраст или друг фактор, също следва да ползват точно същите условия, както и другите пътници. Това означава, че трябва да има инвестиции в терминали и пристанища.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Пътниците на корабите, независимо дали пътуват по вътрешни водни пътища или по море, следва да получат същите права, както пътуващите със самолет или влак. Тези пътници също следва да имат възможност да подават искове за обезщетение. И в този случай също става дума най-вече за намиране решение за хората със специфични потребности. Аз гласувах „за“ доклада, тъй като напълно подкрепям цялостния пакет, който включва още и правата на пътниците при автобусен превоз.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) С приемането на препоръката Ayala относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешен воден път, беше постигнато пълно съгласие със Съвета по транспорт, така че регламентът е завършен на второ четене. Трябва обаче да изразя загрижеността си от факта, че едно от включените изменения, изменение 82, внесено съвместно от групите Прогресивен алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент (S&D), Европейска народна партия (Християндемократи) (EPP), Алианс на либералите и демократите за Европа (ALDE) и Европейски консерватори и реформисти (ECR), видимо подкопава правата на лицата с намалена подвижност.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Въпреки факта, че докладът отделя специално внимание на правата на пътниците с намалена подвижност и че законодателството в полза на пътниците е подобрено, ние гласуваме „против“ предложението, тъй като считаме, че има количествени ограничители, които не позволяват законодателството да бъде приложимо в пълен обем.

  Laurence J.A.J. Stassen (NI), в писмена форма. – (NL) Холандската партия на свободата (PVV) е много силно ангажирана с правата на пътниците, особено на пътниците с увреждания, и затова искаме да осигурим възможно най-добрата защита на правата им. Ние не смятаме обаче, че европейското законодателство е правилният инструмент за защита на правата на пътниците. Холандската партия на свободата е на мнение, че следва да остане отговорност на държавите-членки да гарантират адекватна защита на правата на пътниците. Самата Нидерландия най-добре може да формулира специално пригодена политика. Например Нидерландия вече е въвела политика на местно равнище за пътническата инфраструктура и достъпа на пътниците с увреждания, пътуващи по море или по вътрешен воден път. Самите държави-членки, провинции и общини най-добре могат да преценят какво е необходимо за посрещане на национални и местни потребности.

Освен това на практика това законодателство, наложено от Европа, би могло да доведе до допълнителни разходи за малките терминали и самостоятелно заетите предприемачи, което би могло да ги принуди да изпаднат в несъстоятелност. Освен това предложението ще доведе до необходимост Нидерландия да трябва да плати част от сметката в бъдеще за необходимите промени в държави, които не са въвели сами ред в делата си. Това ни принуди да гласуваме „против“ предложението.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на доклада е да даде на пътниците в морския транспорт рамка на правна защита, която да е подобна на съществуващата при железопътния и въздушния транспорт, с особено внимание към пътниците с увреждания и намалена подвижност. Със задоволство отново отбелязвам, че има препратка към природните бедствия, които, за съжаление, се случваха все по-често в Европа и които причиняват щети в големи размери, водейки до потенциално трагични случаи. Поради това те следва да бъдат взети под внимание, за да се позволи прилагане на предпазни мерки и подаване на искания за помощ впоследствие.

Считам също, че е уместно да се подчертае значението, което се отдава на необходимостта информацията за пътниците, особено ако са чужденци, да се предоставя по един ясен начин, особено когато се отнася за правата им в случаи на закъснения и жалби. Поради тези причини аз гласувах в подкрепа на измененията, внесени към позицията на Съвета.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз изцяло подкрепям решението на пътуващите с фериботи и кораби да се дава обезщетение, когато се стигне до закъснения или отмяна. Както при сектора на авиокомпаниите, пътниците заслужават да бъдат защитени в случаи на прекъсване. Достъпът до услугите следва да бъде приоритет и се радвам да видя, че правата на пътниците с увреждания се вземат под внимание в регламента – уврежданията не следва да стават причина на пътниците да се отказва правото на качване. Надявам се в близко бъдеще да бъдат предприети по-нататъшни стъпки, чрез които да се стигне до договореност относно правата на автобусните пътници, за да се гарантира защитата на хората, пътуващи в Европа.

Препоръки за второ четене: Antonio Cancian (A7-0174/2010) и Inés Ayala Sender (A7-0177/2010)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Правата на потребителите трябва да бъдат защитени. Това законодателство е ориентирано в правилната посока, давайки повече права на пътниците, пътуващи с кораб или автобус. Пътниците в морския транспорт ще имат права, подобни на тези, определени в европейското законодателство за пътуващите със самолети и влакове. Например пътниците ще имат право на обезщетение в случай на закъснение, отмяна или произшествия, а пътниците с увреждания ще имат право на помощ.

  Carlo Fidanza (PPE), в писмена форма. – (IT) Можеше вече да празнуваме, ако бяхме одобрили заедно двата регламента относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешен воден път, и правата на пътниците при автобусен превоз; вместо това пропуснахме една възможност. Приветствам приемането на регламента относно пътуването по море или по вътрешен воден път. По-конкретно, въвеждането на нови правила за обезщетенията при закъснение и отмяна и гарантирането на всеобхватна помощ за пътниците с увреждания, са два много положителни аспекта. Въпреки отличната работа, свършена от Парламента, обаче не беше възможно да се приеме на второ четене регламентът относно правата на пътниците при автобусен превоз. Почти изглежда сякаш Съветът не иска регламента, като ограничава прекалено обхвата му, отлага влизането му в сила и почти не предлага защита за лицата с увреждания. Не искаме да стоварим прекалено голяма тежест върху хилядите малки и средни предприятия в сектора, но едно достойно равнище на защита трябва да бъде гарантирано. Надявам се при съгласуването да може да се постигне приемлив компромис.

Препоръка за второ четене: Anne E. Jensen (A7-0211/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът има за цел да ускори внедряването и оперативната съвместимост на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт на равнището на Европейския съюз. Аз винаги съм загрижена за подобряване на териториалното сближаване в рамките на Съюза и считам, че тази директива ще бъде крачка напред в тази посока. Затова я подкрепих, още повече защото директивата, във вида, в който е приета от комисията по транспорт и туризъм, разглежда въпроса за защитата на личните данни по един балансиран начин. Затова се надявам, че ще бъде постигнато споразумение със Съвета на второ четене, защото това е една директива, която може само да повиши доверието на европейците в транспорта в рамките на Европейския съюз.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих регламента за внедряването на интелигентни транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и взаимодействието му с останалите видове транспорт. За да се решат все по-честите проблеми, свързани с пътната инфраструктура, съществуват предложения за внедряване на съвременни информационни и комуникационни технологии. Преди всичко обаче следва да се изготвят спецификации за използването на тези средства, като информация за пътувания посредством различни видове транспорт, предоставяне на услуги за пътното движение, информация за безопасни и сигурни места за паркиране за камиони и търговски превозни средства и хармонизирано въвеждане на „eCall“ в цяла Европа. Комисията обаче първо следва да изготви годишна работна програма, която да бъде приложена от държавите-членки. Държавите-членки от своя страна следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират ефективното и хармонизирано внедряване и използване на транспортни средства и услуги в Общността: актуализирането на информацията за автомобилния транспорт и сътрудничество между центровете за управление.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Ефективността на използването на информационни и комуникационни технологии в сферата на автомобилния транспорт е безспорна. Беше потвърдено обаче, че интелигентните транспортни системи (ИТС) се използват по един разпокъсан и неефективен начин. Има спешна необходимост да се определи законодателна рамка, която хармонизира работата на системите и създава механизъм за ефективно сътрудничество между всички страни, заинтересовани от ИТС. Затова подкрепям приемането на директивата за ИТС възможно най-скоро, за да се ускори прилагането на тази технология в сектора на автомобилния транспорт и взаимодействието му с останалите видове транспорт. Новата директива значително ще допринесе за подобряване на екологичните показатели, енергийната ефективност, безопасността на автомобилния транспорт и мобилността на пътниците и товарните превози. Трябва да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада за интелигентните транспортни системи в сферата на автомобилния транспорт и взаимодействието му с останалите видове транспорт, като се има предвид, че те ще позволят по-голяма безопасност и по-добра организация на европейските транспортни системи, като ги направи по-ефективни от икономическа и екологична гледна точка.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящото предложение е за създаването на правна рамка за въвеждането на интелигентни транспортни системи (ИТС) в Европа в сферата на автомобилния транспорт и взаимодействията с останалите видове (система за глобално позициониране, автоматична предупредителна система и инструменти за контрол на движението по пътищата). Директивата има за цел да гарантира по-голяма оперативна съвместимост в транспортната система и да създаде ефективна система за сътрудничество между всички заинтересовани от ИТС страни. Четирите приоритетни области са: (i) по-добро използване на данните за маршрутите и пътуванията; (ii) управление на европейските транспортни коридори; (iii) пътна безопасност; и (iv) интеграция на превозните средства в транспортната инфраструктура. Всички тези цели ще позволят на автомобилния транспорт да стане по-ефективен, по-безопасен и по-екологичен и ще гарантират по-добра оперативна съвместимост с останалите видове транспорт и поради тази причина ще създадат условия за ефективно прилагане на ИТС системите. Постигнатото споразумение със Съвета, очертано в тази препоръка, според думите на докладчика, позволява „да се компенсират забавянията относно приложенията и услугите, свързани с ИТС, и да се отстранят проблемите при пътуване, като се подобрят ефективността, безопасността и сигурността на транспорта, и същевременно допринася за постигането на политическата цел за по-чист транспорт“.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Създаването на рамка за прилагането на система, която насърчава координираното взаимно свързване и споделянето на информация между различните интелигентни наземни транспортни системи ще бъде от съществено значение, за да се гарантира по-голяма ефективност при наземната мобилност в рамките на Европейския съюз.

Обединяването и хармонизирането на пълния потенциал на различните информационни системи на сухоземен транспорт, които понастоящем работят по един разединен начин, независимо една от друга, ще има големи икономически и социални предимства, както и от гледна точка на качеството на живот, позволявайки по-природосъобразно планиране на пътуванията и по-къси или по-бързи пътувания. По-доброто публично управление на инфраструктурата и развитието на транспортната политика също ще бъдат от решаващо значение. Ако искаме инициативата да има по-голямо въздействие, бих искал да подчертая значението на разработването на спецификации за автомобилния транспорт, особено по отношение на връзките с другите видове транспорт.

Подкрепям позицията на Парламента за ангажиране на държавите-членки при внедряването на приложения и оперативно съвместими услуги за интелигентни транспортни системи и подчертавам необходимостта да се осигури безпроблемен достъп и създаването на ефективен механизъм за сътрудничество между всички заинтересовани страни.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Гласувах ентусиазирано за този доклад, защото той насърчава развитието на така наречените интелигентни транспортни системи; тоест, използването на нови технологии в областта на транспорта. Тези системи ще дадат възможност за по-добро наблюдение и управление на движението по пътищата, както и по-голяма безопасност и сигурност за участниците в движението по пътищата. Те ще позволят да се осигури по-безопасен и по-евтин автомобилен транспорт, както и намаляване на задръстванията и емисиите от парникови газове. В това отношение, приемането на този доклад представлява голям напредък за европейците, които ще бъдат основни ползватели на тези нови технологии, свързани с транспорта, и аз съм доволна от това.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах „за“ този документ, защото той ще ускори въвеждането на система от интелигентни транспортни решения. През последните няколко години тези решения бяха прилагани по-бавно отколкото при други видове транспорт с разпокъсано внедряване, което води до разнородни национални, регионални и местни решения. Внедряването на съвременни транспортни системи следва да бъде приветствано и ние трябва да направим това посредством тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни от публичния и частния сектор. Следователно споразумението дава възможност да се компенсират забавянията и да се отстранят проблемите при пътуване, като се направи транспортът по-ефективен, по-безопасен и по-чист и като се намали времето за пътуване, което очевидно ще бъде от полза за потребителите на транспортни услуги.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Внедряването на интелигентни транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и взаимодействието му с останалите видове транспорт е от съществено значение за осигуряване на оперативна съвместимост на системите, като се гарантира безпроблемен достъп до всички видове транспорт и създаването на механизми за сътрудничество между всички заинтересовани страни при внедряването на интелигентните транспортни системи. Одобрението на този проект за законодателна резолюция е важна стъпка към внедряване на интелигентните транспортни системи.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Ако интелигентните системи за движение по пътищата наистина бъдат изпълнени, то те трябва да бъдат оперативно съвместими. Именно във връзка с това объркването със зарядните устройства на мобилните телефони беше урок за нас: трябва да се установят общи стандарти предварително. Обърнато е внимание и на взаимното признаване и защитата на данните и затова давам одобрението си.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Групата на Зелените/Европейски свободен алианс подкрепи препоръката на Jensen относно „интелигентните транспортни системи“. Споразумението със Съвета беше прието и директивата беше завършена на второ четене.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Ние гласувахме в подкрепа на доклада, тъй като той предвижда рамка за внедряване на интелигентни транспортни системи в държавите-членки, с цел да се създаде координирана и интегрирана система. Особено внимание трябва да се обърне на въпроса за неприкосновеността на личния живот, като се посочат основни принципи, които следва да се използват за бъдещи действия.

  Vilja Savisaar (ALDE), в писмена форма. – (ET) Приветствам факта, че в днешното гласуване одобрихме използването на интелигентни транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и взаимодействието му с останалите видове транспорт. В комисията по транспорт и туризъм аз многократно обърнах внимание на полезността и необходимостта от интелигентни транспортни системи и, разбира се, свързания с тях ефект от използването им върху транспорта и околната среда. Добре е, че Съветът промени първоначалното си становище и че подкрепи бързото прилагане на тези системи в широк мащаб. С две думи, можем да кажем, че интелигентните транспортни системи ще ни помогнат да гарантираме гладкото и безпроблемно движение по пътищата, да повишим безопасността на пътниците и да опазим околната среда.

Доклад: Dirk Sterckx (A7-0064/2010)

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Всички мерки, насочени към опростяване на процедурите и освобождаване на транспорта в рамките на Европейския съюз от ненужни формалности, са полезни и заслужават моята подкрепа. Не можем да забравяме, че повече бюрокрация означава по-високи разходи за дружествата и често и загуба на ефективност, което не можем да си позволим в условията на кризата, с която се борим в момента. Знаем, че административните тежести (и допълнителните разходи, свързани с тях) направиха морския товарен транспорт по-малко атрактивен и представляваха сериозна пречка пред цялостното му развитие; това е така въпреки че този вид транспорт е по-малко вреден за околната среда и поради тази причина следва да бъде насърчаван и подкрепян в най-висока степен във връзка с чистото развитие. Поради тази причина аз ентусиазирано подкрепям предложението за административно опростяване (чрез по-малко митнически формалности, насоки за фитосанитарни проверки и рационализация на документи), което се предлага в момента, и се надявам, че това ще даде тласък на морския транспорт в рамките на Европейския съюз.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) В сегашните условия на тежка икономическа криза и мудност в различните сектори, допълнени от трудности с публичните финанси на държавите-членки, считам, че опростяването на законодателството и подзаконовите разпоредби следва да бъде приоритет, така че условията за работа за дружествата и институциите да станат по-ефективни.

Корабоплаването е обект на сложни административни процедури, дори за кораби, които плават между две пристанища в рамките на Европейския съюз и които не навлизат в пристанища на трети държави, а това води до такси и ненужни разходи. Затова подкрепям мерките за намаляване на бюрокрацията, което прави използването на нови технологии полезно и подобрява идеята за единно европейско пространство, като се премахнат сложните административни процедури и се гарантират по-нататъшни печалби чрез намаляване на административната тежест.

Инициативата за освобождаване на морския транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз от бюрократични пречки и опростяване на процедурите в пристанищата на различните държави-членки е от съществено значение за насърчаване на европейско пространство за морски транспорт без бариери и за осигуряване на условия за по-привлекателни, ефективни, икономични и щадящи околната среда транспортни услуги.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Гласувах с убеденост за приемане на законодателната резолюция, защото тя предвижда опростяване на административните формалности, приложими за корабите, пристигащи или напускащи пристанищата в държавите-членки. Доволна съм, че тя беше приета с огромно мнозинство. Корабите вече няма да бъдат обект на сложни и повтарящи се административни формалности: ще бъде създадена стандартна формула, както и нова електронна система, която ще даде възможност за бързо и лесно споделяне на информация между кораба и пристанищните власти. Този доклад представлява важна стъпка към създаването на голяма европейска морска мрежа без бариери, за която призовавам от няколко години.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада, защото морският транспорт е обект на сложни административни процедури, дори в случаи на кораби, плаващи между две пристанища в рамките на Европейския съюз, които не навлизат в пристанище на трета държава. В резултат на това е налице допълнителна административна тежест, а оттам и допълнителни разходи, свързани с транспортирането на стоки с кораб. Това прави морския превоз на стоки по-малко привлекателен и означава, че не се използва в оптимална степен. Трябва да насърчим по-широкото използване на електронен обмен на данни и въвеждането на „електронна морска система“, едно гише, намаляване на формалностите, рационализиране на потока и пространството в пристанищата, използване на общ език и опростяване на процедурите за получаване на разрешение за освобождаване на кораб от пилотаж.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Морският транспорт безспорно е един от най-екологосъобразните видове транспорт и затова следва да бъде насърчаван, така че да може да помогне за постигането на целите, свързани с околната среда, посочени в стратегията „ЕС 2020“. В условията на международна криза увеличаването на този вид транспорт включва намаляването на разходите, свързани с административните задачи, които се изискват от корабните дружества. Следователно формалностите, които се изискват от законодателството на Европейския съюз, следва да бъдат опростени и хармонизирани. Създаването на голямо европейско пространство за транспорт без бариери е от съществено значение.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Групата на Зелените/Европейски свободен алианс подкрепи доклада на г-н Sterckx относно формалностите за корабите в пристанищата. По този начин беше прието споразумението със Съвета и директивата беше завършена на първо четене.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Независимо от факта, че създаването на европейско пространство за морски транспорт без бариери е от решаващо значение за европейски морски транспорт, тъй като разширява вътрешния пазар, като включва в него морския транспорт в рамките на Европейския съюз чрез премахване на пречките и опростяване на административните процедури, на които подлежи, ние се въздържахме от гласуване, защото докладът включва някои чувствителни точки, като защитата на данните.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Постигането на свободно движение в Европейския съюз също така включва и осъществяването на концепцията за европейско морско пространство без граници, в която целта е да се премахне или опрости контрола върху корабите и стоките в рамките на Европейския съюз. Ето защо формалностите за даване на сведения, които се изискват от корабите при пристигане или напускане на пристанища в държавите-членки трябва да бъдат опростени и да бъде създадена система за електронно предаване на данни („SafeSeaNet“), с която националните системи следва да бъдат оперативно съвместими, достъпни и съгласувани.

Като се има предвид, че морско пространство с по-малко формални пречки ще позволи на морския транспорт да стане по-привлекателен и по-ефективен и вследствие на това ще допринесе за насърчаване на свързаните с това дейности, а именно в съответните крайбрежни зони, като например островите, аз гласувам в подкрепа на мерките, предложени в настоящия доклад.

Доклад: Mathieu Grosch (A7-0189/2010)

  John Attard-Montalto (S&D), в писмена форма. – (EN) Един от основните проблеми на въздухоплаването, свързан с намаляването на емисиите на въглероден диоксид, е, че секторът има изключително ограничена възможност да ги намали, макар в случая да става въпрос за 2% от емисиите, причинени от човека (това са 3% от всички емисии, като се има предвид, че емисиите от природата са 97%). Единствените области, в които този сектор може да постигне намаление на въглеродните емисии, са посредством: по-добри технологии – най-съвременните такива са вече внедрени; оперативни процедури – цената на горивото се погрижи те да бъдат изпълнени; Единно европейско небе – това зависи от правителствата и по него се водят разисквания вече 40 години: единственият резултат миналия април беше единно европейско небе с кризата от вулканичната пепел – природно бедствие, за което сметката платиха авиокомпаниите; и биогоривата – освен ако няма сериозни държавни инвестиции или инвестиции от Европейския съюз, те никога няма да бъдат налични в промишлени количества.

Секторът на въздухоплаването на Европейския съюз вече се намира в остра криза. Предлаганото в доклада не предвещава нищо добро за устойчивото бъдеще на транспорта, по-специално ако имаме намерение да гарантираме свободата на движение, залегнала в Договора, за хората, като например малтийците, които нямат достъп до алтернативен вид транспорт, за да достигнат останалата част от Европейския съюз и други части на света.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Трябва сериозно да се замислим за бъдещето на европейската транспортна система поради три причини: разширяването на Европейския съюз до 27 държави-членки, отговорностите ни към околната среда и ангажиментът към безопасността на пътниците. Този доклад представлява такъв размисъл, който считам, че е актуален в две направления: първо, по отношение на идеята за „ефективна интермодалност“, която предвижда взаимна допълняемост, а не конкуренция между различните видове транспорт, и второ, по отношение на необходимостта от устойчивост на транспорта, която изисква работа в посока „намаляване на въглеродните емисии“ от транспорта, както и развитие на интелигентни транспортни системи. Подкрепих все пак предложеното изменение на параграф 32, който предвижда въвеждането на европейски Транспортен фонд. Струва ми се, че един независим фонд, специално предназначен за транспорта, би създал риск от нарушаване на последователността на политиката на сближаване, 60% от чиито средства се заделят за транспорт. Обсъждането на организацията на структурните фондове трябва да бъде проведено съвместно и вземайки предвид всички гледни точки в контекста на многогодишната финансова рамка.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Подкрепих доклада, защото е налице необходимост от ясна и последователна политика в транспортния сектор. Въпросите на транспорта са в основата на единния пазар: транспортният сектор създава работни места, подпомага и съдейства на предприятията в цяла Европа и насърчава устойчивия растеж и конкурентоспособността в Европа.

Докладът съдържа стремеж към по-добри резултати и по-високи стандарти в областта на околната среда. Също така като приоритет трябва да бъде поставена и сигурността в транспортните политики, като докладът изисква от Комисията да проведе проучване на стандартите за сигурност и на разпоредбите, свързани с превишаване на ограниченията на скоростта в държавите-членки, с цел да се насърчи най-добрата практика.

Считам, че трябва да бъдат поставени конкретни цели, за да бъдат постигнати значителни резултати. Докладът посочва цел за намаляване с 40% на смъртните случаи и тежко ранените сред ползвателите на пътния транспорт, пешеходците и мотоциклетистите. Ирландия вече е постигнала добри резултати в тази област, а тази година получи похвала от Европейския съвет за транспортна безопасност. От 2001 г. насам беше постигнат спад от 41% на смъртните случаи по пътищата на Ирландия и този доклад може да допринесе за още по-добри резултати.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Транспортният сектор е много важен по пътя към създаването на европейския общ пазар. Също така този сектор е важен елемент от развитието на Европейския съюз и неговите региони, защото на него се дължат 10% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз и той осигурява над 10 млн. работни места. Ето защо трябва да гарантираме по-добра достъпност до транспорт и създаването и подобряването на инфраструктурни връзки, и да насърчим използването на различни видове транспорт. Трябва също така да се борим с основния проблем – отрицателното въздействие на трафика върху здравето и околната среда, и да постигнем намаление на въглеродните емисии от транспорта с помощта на устойчиви мерки, като например координация на енергията, получена от различни източници, подкрепа за научните изследвания и развойната дейност, и за видове транспорт, които са по-малко вредни за околната среда. За да изпълним тези цели обаче, трябва да осигурим повече средства – не само от държавите-членки, но и от фондовете на Европейския съюз.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Транспортният сектор е жизненоважен за Европа, що се отнася до услугата, която той предоставя на европейската общественост, а също и по отношение на заетостта и въздействието върху околната среда. Тази резолюция създава основните инструменти на европейската транспортна политика за следващите 10 години, като обръща специално внимание на намаляването на въздействието на транспортните системи при решаване на проблема с изменението на климата. На транспорта се дължат 25% от емисиите на въглероден диоксид в Европа. От решаващо значение е да имаме по-чисти превозни средства и по-ефективни транспортни системи, за да можем да намалим това въздействие.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Докладът относно устойчивото бъдеще на транспорта е положителен сигнал в подкрепа на Европа, която използва ефективен и интегриран транспорт. Без ускоряване на процедурите за взаимно признаване и разрешаване на автомобили достъпът до пазара ще продължи да бъде времеемък и скъп. По-малък дял на автомобилния транспорт, по-голям – на железопътните, речните и морските връзки за превоз на товари, околна среда, която е обект на опазване и защита – тези проекти съставят картина на една идеална Европа. Реалността обаче е малко по-различна. Всички тези проекти са закъснели, защото липсваше политическа воля, координация между държавите-членки, както и финансиране. Няма много доказателства за колективни амбиции. От този момент до 2020 г. Европейският съюз ще трябва да се изправи пред много предизвикателства: следващата Бяла книга на Европейската комисия относно европейската транспортна политика за следващите десет години представлява възможност за разработване на глобална, интегрирана и напречна стратегия, която да може да отговори на предизвикателствата на бъдещето. Резолюцията, която току-що приехме, е ясен сигнал към Европейската комисия, това е първият градивен етап от тази стратегия и цели да осигури отново място на транспорта в европейската политика.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепих доклада относно устойчивото бъдеще на транспорта, тъй като устойчивостта на транспорта е от основно значение не само що се отнася до околната среда, но и от гледна точка на социалното, икономическото и териториалното сближаване на Европейския съюз. Необходими са повече усилия и новаторски начини на инвестиране, за да бъде възможно завършването на трансевропейската транспортна мрежа и да се гарантира устойчивото развитие на транспорта в средносрочен и дългосрочен план.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Според данните в този доклад транспортният сектор в Европейския съюз произвежда 10% от неговия БВП, осигурява заетост за над 10 млн. души и на него се дължат 25% от всички емисии на въглероден диоксид. Тези цифри са още едно доказателство, че да се говори за бъдещето на Европейския съюз, за стратегията „ЕС 2020“, или дори да се говори за политиките на сближаване, означава да се говори за транспорт. Ако приоритет на транспортната политика е безопасността на пътниците и участниците в движението (и именно с такава цел днес одобрихме две инициативи, свързани с правата на пътниците), тя не може да обърне гръб на други цели, като например съгласувано и хармонично развитие на всички региони, свързването на брега и вътрешността към по-слабо развитите региони, или опазване на околната среда и намаляване на емисиите на въглероден диоксид, като отдава приоритетно значение на най-малките замърсители, като например морския и железопътния транспорт като предпочитани за превоз на товари. Подходяща и ефективна транспортна мрежа е в основата на създаването на вътрешен пазар, който е работещ и дава възможност за свободно движение на хора и стоки. Поради тази причина гласувахме и за предложението за интелигентни транспортни системи (ITS), които ще създадат възможност за едва по-интегрирана, по-безопасна и по-ефективна Европа.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Транспортният сектор е от огромно значение за европейския вътрешен пазар. Чрез този сектор на практика се реализира свободното движение на хора и стоки в Европейския съюз. Освен това той представлява съществен елемент в развитието на Европейския съюз и неговите региони и оказва непосредствено влияние върху социалното сближаване в регионите. Ето защо транспортната политика не бива да се разглежда отделно от другите политики, било то регионална, политиката в областта на опазването на околната среда, икономическата, социалната или политиката в областта на заетостта. По отношение на брутния вътрешен продукт транспортният сектор произвежда 10% от богатството на Европейския съюз и осигурява над 10 млн. работни места, но от друга страна на него се дължат 25% от всички емисии на въглероден диоксид. Ето защо бих искал да подчертая, че намаляването на въглеродните емисии от транспорта следва да бъде поставено като приоритет. В този контекст следва да бъде подчертана възможността за интернализиране на външните разходи.

При все това тя може да допринесе в значителна степен за намаляване на отработените газове и на шума, както и за понижаване на претовареността на транспортната инфраструктура при две условия: от една страна, интернализацията на външните разходи трябва да обхваща всички видове транспорт, а от друга, приходите трябва да се използват за устойчивост на инфраструктурата.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът съдържа насоки за бъдещето на транспортния сектор, които считаме за абсолютно задължителни, като например инвестиции във видове транспорт, които в по-голяма степен са съобразени с околната среда и свързването им по подходящ начин, изготвянето на планове за устойчива градска мобилност, насърчаване на обществения транспорт, зачитане на правата на пътниците, по-специално на пътниците с ограничена подвижност, и приемането на мерки, насочени към повишаване на безопасността по пътищата и зачитане на правата на работещите в сектора. Все пак това деклариране на насоките, които да бъдат следвани, е в противоречие с акцента, поставен върху завършването на вътрешния пазар; с други думи, то е в противоречие с акцента, поставян върху дерегулиране на сектора, независимо дали това е железопътният, морският, крайбрежният или въздушният транспорт.

Както ясно показва опитът (не е включен в доклада) в различни държави-членки, разрухата в сектора на обществения транспорт, приватизацията му и последващата съдба на сектора, подчинена на логиката на изгодата, го поставя встрани от демократичния контрол на обществото, което в крайна сметка води до резултати, които противоречат изцяло на намеренията, изразени в този доклад. Резултатът е позорен срив на услугата, като социалните й функции са премахнати и вече не са характерна нейна особеност, на равнището на безопасност, качеството и достъпността или, освен всичко друго, на правата на работниците.

  Carlo Fidanza (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът Grosch е отлична отправна точка в периода до публикуването на Бялата книга на Европейската комисия. По-активно развитие на интермодалността и оперативната съвместимост, специален акцент върху въпроса с безопасността (която ще бъде гарантирана в някои сектори посредством по-активната роля на агенциите), завършването на единния пазар и инвестиции в научни изследвания и развойна дейност за ITS са насоките, които трябва да бъдат следвани. Все пак едно от най-големите предизвикателства пред нас, без което останалите цели биха били игнорирани, е да гарантираме създаването на подходящо финансиране за мрежите TEN-T, като започнем от следващата финансова перспектива и стигнем до създаването на подходящия фонд. От тази гледна точка Средиземноморието трябва да бъде разглеждано като естествена връзка между Европейския съюз и нововъзникващите пазари на Изтока. В заключение, съгласен съм, че съществува необходимост от по-големи инвестиции в градската мобилност и по-съвременна логистика в областта на товарните превози, за да се облекчи натовареността на градските зони и да се намалят вредните емисии.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Докладът призовава за по-безопасен, по-ефективен транспорт, който замърсява по-малко. С други думи, за нищо необичайно, а за съвсем обикновени и очевидни неща.

Все пак няколко аспекта привлякоха вниманието ни и послужиха като аргумент да гласуваме против доклада. Постоянният акцент върху емисиите на въглероден диоксид със задължителни цели, а в същото време емисиите на SOx и NOx от морския транспорт са само бегло споменати и на практика им се приписват екологични характеристики; предложението за създаване на европейска транспортна агенция, чиято целесъобразност, меко казано, е под въпрос, като се имат предвид критиките за намалена ефективност, значителни разходи и хаотичното управление на множество вече съществуващи европейски агенции; предложението за създаване на европейски Транспортен фонд, а оттук и допълнителни разходи, без да се предоставят никакви подробности за това, как ще бъде финансиран; и най-вече повторното твърдение, че по-голямото либерализиране на сектора и увеличено крайбрежно корабоплаване щели да решат всичките ни проблеми.

Знаем обаче, че това либерализиране е имало отрицателни последици, по-специално за поддръжката на съществуващата железопътна инфраструктура, а оттук и за безопасността. Известна ни е също така – или поне би следвало да ни е известна – степента, до която отварянето на националния транспорт за чуждестранни оператори води до проблеми с нелоялната конкуренция.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Днес Парламентът изпраща ясно послание, че Европа трябва да се насочи към използването на по-устойчив транспорт. Моята страна, Шотландия, притежава едно от най-амбициозните законодателства в света в областта на борбата с изменението на климата, а шотландското правителство активно насърчава инициативи за устойчив транспорт, включително в подкрепа на използването на велосипеди и ходенето пеша, превозни средства с ниски въглеродни емисии и алтернативни горива. Днешното гласуване призовава за обединен начин на мислене в цяла Европа.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) Подкрепих окончателната версия на доклада. Изразявам огромни резерви относно резултата от гласуването по изменение 6, което беше внесено от група членове на ЕП от групата на Европейската народна партия (Християндемократи).

По същество в първоначалния текст се казваше, че неизползвани средства от Кохезионния фонд могат да се използват за инвестиционни нужди на транспорта. Това е обосновано с инвестиционните нужди на държавите-членки бенефициери, което ясно се вижда в случая на Полша. Също така за TEN-T очаквахме сума от около 23 млрд. евро, но получихме три пъти по-малка. Изменение 6 не предвижда никакви допълнителни средства за транспорт, а и не освобождава средства, които не са използвани според планираното. Вместо да правим фондовете по-гъвкави, създаваме фонд, който по никакъв начин не е гъвкав. Искам да благодаря на членовете на ЕП, които гласуваха за отхвърляне на изменение 6.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Транспортът има многофункционална природа, като оказва пряко въздействие върху икономически, социални и териториални аспекти. Това е важен фактор за развитието на Европейския съюз и регионите му и е от жизненоважно значение за неговата икономика. Транспортният сектор генерира приблизително 7% от БВП на Европейския съюз и над 5% от работните места.

В същото време транспортът осигурява на гражданите достъп до много свободи, от които се ползват, като например свободата да работят и живеят на различни места в света, свободата да извършват стопанска дейност и да създават лични контакти.

Подкрепих доклада, защото подкрепям целите на европейските транспортни политики. Те предвиждат създаването на устойчива транспорта система, която да отговори на всички икономически, социални и екологични нужди на нашите граждани и да насърчи формирането на общество, което допринася за включването, както и на напълно интегрирана, конкурентна Европа.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Текстът не предвижда средствата за въвеждането на високи социални и екологични стандарти, които са от основно значение за транспортния сектор. Поставяйки се в контекста на пазара на въглеродни емисии, допускайки възможността за увеличен въздушен трафик, защитавайки решителното либерализиране на този сектор с цел повишаване на конкурентоспособността, докладът обезсмисля всички реални екологични изисквания.

Като се съсредоточава единствено върху инфраструктурата и без да казва нищо за условията на заплащане на лицата, заети в този сектор, докладът показва социално безразличие, което е характерен белег на вредния либерализъм, който унищожава европейския проект. Няма да подкрепя доклада.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Транспортният сектор е ключов за икономическото развитие на Европейския съюз и регионите му, оказвайки пряко въздействие върху конкурентоспособността и социалното сближаване на регионите. Той също така допринася за развитието и консолидирането на вътрешния пазар. Като се има предвид важността му за икономиката, секторът ще играе съществена роля в стратегията „ЕС 2020“, по-специално по отношение на намаляването на емисиите на въглероден диоксид. Следователно въпреки значението му за икономиката, заетостта и професионалната, и личната мобилност в обществото, трябва да бъдат направени инвестиции за подобряване на транспорта по отношение на опазването на околната среда, най-вече в автомобилния транспорт, както и за безопасността, тъй като на този сектор се дължат приблизително 39 000 смъртни случая през 2008 г. Следователно въпреки кризата, която оказа негативно влияние върху сектора, сега е моментът да бъде извършена кардиналната му трансформация и той да стане по-безопасен, по-устойчив и по-ефективен.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Сега сме по-далеч от всякога от постигането на устойчив транспорт. Проблемът не се заключава единствено в липсата на координация в самите държави, но и липсата на такава между тях, както пролича от примера на трансграничния железопътен транспорт. Изоставаме значително дори и по отношение на важни транспортни връзки, които са част от проекти по TEN, да не споменаваме огромното изоставане, що се отнася до координираните графици, за които отново се настоява. Докладът на практика е преработка на стари, неосъществени стратегии. Въздържах се при гласуването.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Текстът, приет на пленарното заседание, насърчава Европа да постигне напредък в един доста деликатен сектор, какъвто е транспортът, който представлява оста на единния пазар. Движението на хора и стоки зависи от него и той гарантира необходимото териториално сближаване за растеж на заетостта и икономиката, което оказва влияние на разходите и опазването на околната среда.

Считаме, че трябва да бъде обърнато повече внимание и на безопасността в транспортния сектор, що се отнася до безопасността на транспортираните стоки, на пътниците и на мрежата като цяло.

Европейската икономика, и следователно заетостта, зависи от устойчивото бъдеще на транспорта. Следователно Съюзът трябва да работи с ускорени темпове, за да постави на държавите-членки някои неотложни цели, като например времева рамка за реализация на малки инфраструктурни проекти, чиято липса не позволява безпрепятствен поток на стоки и хора, което води до сериозни щети за икономиката и увеличава замърсяването.

Ето защо са ни необходими времеви рамки в цяла Европа за завършването на тези проекти, както и конкретни времеви рамки за ремонта на пътища и железопътни линии, затворени поради природни бедствия или непредвидени събития. Прехвърлянето на част от потока от автомобилния транспорт към железопътния и воден транспорт, което понастоящем се извършва тромаво в резултат на многото забавяния, трябва да бъде завършено, за да бъде избегната загубата на работни места и последващото обедняване на част от населението.

В заключение, особено внимание трябва да бъде обърнато на отдалечените и необлагодетелстваните райони, които продължават да бъдат такива поради липсата на достатъчно жизнеспособна инфраструктура.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепих доклада Grosch, защото считам, че насоките и изискванията, които се съдържат в него, са балансирани и са насочени към устойчиво развитие на транспорта, което подкрепя както един сектор от стратегическо значение за икономическия растеж, така и растежа на самата Европа, като в същото време обръща внимание на въпроси, свързани с околната среда.

Транспортният сектор допринася за развитието и конкурентоспособността на Европейския съюз и за завършването на вътрешния пазар, като също така оказва влияние на качеството на живот на гражданите. Интермодалността, качеството на обществените услуги, подобрените дългосрочни планове за инфраструктурна и техническа оперативна съвместимост, както и подкрепата за технологичните иновации, научните изследвания, енергийната ефективност, чистите технологии и безопасността са ключови фактори и изразявам надеждата си, че Комисията ще ги вземе под внимание, когато изготвя бъдещата Бяла книга.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Намаляването на въглеродните емисии от трафика е значителна политическа цел, която следва да бъде постигната с по-голяма ангажираност в бъдеще, тъй като отрицателните последици за здравето и околната среда, причинени от транспорта, са поредно съществено предизвикателство, най-вече в контекста на усилията в борбата срещу изменението на климата.

Това намаляване на въглеродните емисии може да доведе до намаляване на обема от отработени газове, шума и пренатовареността на транспортната инфраструктура само при две условия: интернализиране на външните разходи, което да обхваща всички видове транспорт, и използване на приходите за повишаване на устойчивостта на инфраструктурата.

Последиците от финансовата и икономическата криза за транспортния сектор не трябва да бъдат пропускани, тъй като този сектор е доказано уязвим при кризата. Считам, че тази криза следва да бъде разглеждана като възможност за предоставянето в бъдеще на целева подкрепа за транспорта посредством насърчаване на инвестициите. Тези инвестиции не следва просто да осигуряват бърза подкрепа, а трябва също така да спомогнат за подобряването на екологичните показатели и безопасността, а също и за създаването на нови „зелени“ работни места посредством разработването на национални инструменти и европейски политически инструменти. Комисията и държавите-членки трябва да продължат да обменят най-добри практики (например като част от Конвента на кметовете и инициативата CIVITAS), които предлагат възможност на общностите да се учат от опита на други европейски граждани.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Докладът по собствена инициатива, изготвен от г-н Grosch, относно устойчивото бъдеще на транспорта беше приет с огромно мнозинство (559 гласа „за“; 34 „против“; 82 „въздържал се“). Групата на Зелените/Европейски свободен алианс подкрепи доклада. За съжаление, внесените от нас изменения 4 (относно намаление с 30% на въглеродните емисии за целия транспортен сектор (169 гласа „за“; 497 „против“) и 5 (относно критериите за съфинансиране на устойчива инфраструктура на Европейския съюз (123 гласа „за“; 540 „против“) бяха отхвърлени. Също така изменение 6, внесено от комисията по регионално развитие (относно координирането на транспорта на Европейския съюз, вместо създаването на транспортен фонд ) беше отхвърлено с незначително мнозинство (311 гласа „за“; 364 „против“).

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Предложението служи като основа за изготвянето на Бялата книга на Комисията, по-специално що се отнася до опазване на околната среда. Подкрепяме резолюцията, въпреки рисковете, създадени от твърде крайните становища, изразени от Парламента. Трябва да балансираме между необходимостта от опазване на околната среда и икономическата криза, в която се намираме в момента. Считаме за положителен силния акцент върху безопасността.

  Eva-Britt Svensson (GUE/NGL) , в писмена форма. – (SV) Този доклад ще повлияе на една бъдеща Зелена книга относно интегрираната транспортна политика. Подкрепих доклада, тъй като той защитава пълното либерализиране на транспортната политика. Държавите-членки трябва да бъдат накарани да се откажат от големи части от своите фискални и социални политики, както и области като образование и обучение – въпроси, които са от компетентността на държавите-членки.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че транспортният сектор е от основно значение за развитието на Европейския съюз и регионите му, като се има предвид влиянието на сектора върху конкурентоспособността и икономическото, социалното и териториалното сближаване на регионите, както и неговия принос за реалното създаване на вътрешния европейски пазар. Важно е да сме подготвени за бъдещето на транспорта, що се отнася до устойчивост и оперативна съвместимост, и в този смисъл приветствам предложенията на документа, който предвижда целите да бъдат постигнати до 2020 г., с оглед намаляване на емисиите на въглероден диоксид и вредните последици от тях. Също така считам за положителна идеята за ефективна интермодалност, която е още по-целесъобразна в най-отдалечените райони, като например Мадейра, особено що се отнася до взаимното свързване на автомобилен, морски и въздушен транспорт.

Не подкрепям обаче инициативата за създаване на специален фонд за подпомагане на транспортния сектор, тъй като считам, че такова финансиране следва да продължи да бъде предоставяно чрез вече съществуващите приоритети на политиката на сближаване, чиято координация следва да бъде улеснена при прилагането на различните европейски политики.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Подкрепих доклада Grosch относно устойчивото бъдеще за транспорта, тъй като считам, че препоръките, които той съдържа, трябва да бъдат включени в бъдещата Бяла книга относно развитието на трансевропейския транспорт.

Транспортният сектор е ключов фактор за икономическото развитие и конкурентоспособността на Европейския съюз, както и за неговото икономическо и социално сближаване. За съжаление финансите, заделени за този сектор, не са достатъчни. Бюджетът на TEN-T за периода 2007–2013 г. е едва 8,013 млрд. евро, а средствата, заделени за транспорта чрез политиката за сближаване, са само 11% от общия бюджет, заделен за тази политика.

Призовавам Европейския съюз да задели допълнителни средства за развитие на трансевропейската транспортна система и за интегрирането й в транспортните системи на съседните държави-членки на Европейския съюз. Поради тези причини не подкрепих изменение 6. То съдържа намерението да се замени създаването на Транспортен фонд, който ще разполага с повече ресурси, отколкото вече определените в бюджета на Европейския съюз, с механизъм за координиране на използването на различни текущи източници за финансиране на транспорта. Несъмнено Европейският съюз трябва по-добре да координира съществуващите източници за финансиране на транспорта, но е особено важно да бъдат създадени нови инструменти за финансиране на дейностите по развитие на транспортната инфраструктура.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (EN) В настоящия момент балтийските държави до голяма степен са изолирани от европейската транспортна мрежа. Трябва да се стремим да интегрираме по-тясно региона на Балтийско море с приоритетните оси на TEN-T, включително железопътната ос от Берлин до брега на Балтийско море (TEN-T 1) и морските магистрали (TEN-T 21). Следва също така да бъде обърнато повече внимание на морския транспорт на къси разстояния и транспорта по вътрешни морски пътища, който е икономически ефективен и е все повече екологосъобразен. За да останат конкурентни и в бъдеще, много европейски пристанища – като например Клайпеда в Литва – трябва да модернизират своята инфраструктура. Все пак не трябва да бъдат пренебрегвани и последиците от финансовата криза за транспортния сектор. Като се има предвид мащабът на необходимите транспортни инвестиции, от жизненоважно значение е да се гарантира европейско сътрудничество и проектите да се степенуват по важност разумно. Транспортът не е само камиони, трафик и тарифи. Транспортът е и свобода на движение на хора и стоки, както и развитие на единния европейски пазар. Той също така повишава заетостта. Както за съжаление ни припомниха неотдавнашните катастрофи на високоскоростен влак и на самолет, преди всичко безопасността трябва да продължи да бъде една от приоритетните области на бъдещата транспортна политика.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Посрещнах със задоволство резултатите от днешното гласуване. Докладът Grosch предлага постигането на необичайно амбициозни цели до 2020 г. Наред с други неща, той предлага повишаване на безопасността по пътищата, намаляване на смъртните случаи с 40%, намаляване с 20% на емисиите на въглероден диоксид и удвояване на броя на пътниците в автобуси, трамваи и влакове.

Съгласен съм с цялостното послание на документа: особено важно е да създадем устойчива и единна визия за бъдещето на транспорта като основен сектор на вътрешния пазар, което ще гарантира свободно движение на хора и стоки и ще гарантира териториалното сближаване на целия Европейски съюз.

Не приемам обаче едно от предложенията на докладчика. Изразявам съмнения по отношение на предложението за създаване на транспортен фонд. В бъдеще това може да доведе до отклоняване от сегашната система на разделяне на структурни фондове от Кохезионния фонд.

Доклад: Carlos José Iturgaiz Angulo (A7-0186/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Договорът от Лисабон ни даде възможност да потвърдим правото на отправяне на петиции до Европейския парламент, което се вписва добре в процеса на създаване на европейско гражданство. Въпреки това продължаващото объркване между европейските и националните компетентности и компетентностите на европейските институции подчертава факта, че европейските граждани все още не са напълно запознати с правата си. Ето защо като гласувах за този доклад, аз подкрепих осигуряването на по-добра информация относно процедурата по петиции. Европейската петиция трябва да дава възможност на гражданите да споделят с Парламента тревогите си относно въздействието на различните политики и законодателството на Европейския съюз върху ежедневния им живот. Този доклад също така предлага разнообразни възможности, които ми изглеждат разумни, като например усъвършенстването на посветения на петициите уебсайт в портала на Парламента или въвеждането на единен информационен център, който би могъл да дава насоки на гражданите.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Парламентът се избира пряко от народа. Чрез правото на петиции европейската общественост има възможност да се обърне към своите представители, ако смята, че правата й са били нарушени. Парламентът има задължението да проучи ситуацията и да направи всичко в рамките на своите правомощия, за да спре тези нарушения, като предоставя на обществеността най-подходящите и бързи средства за правна защита. Броят на петициите расте, независимо че не всички от тях са допуснати, което показва, че все повече хора осъзнават това право. Това позволява да се направи оценка на въздействието на европейското законодателство върху ежедневния живот на гражданите.

Договорът от Лисабон отново потвърди това право като крайъгълен камък на европейското гражданство и създаде необходимите условия за по-голямо участие на обществеността в процеса на вземане на решения в ЕС, така че да укрепи неговата легитимност и отговорност. Считам, че е жизненоважно да се създадат стимули за по-голямо участие. Създаването на портал, който включва интерактивен модел с различни стъпки за петиции, може да помогне за това чрез информиране на обществеността за възможните резултати от петиции и обхванатите области.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувам за основните точки от този доклад и поздравявам комисията по петиции за свършената през 2009 г. работа. Това беше особено трудна година за комисията, чийто дневен ред се определя от обществеността, упражняваща правото си на петиции до Европейския парламент.

Влизането в сила на Договора от Лисабон потвърждава правото на петиции като крайъгълен камък на европейското гражданство. Същевременно статистическите данни за броя на недопустимите петиции показва, че правото на петиция като инструмент, който позволява на европейските граждани да изразяват пред Парламента опасенията си във връзка с въздействието на европейските политики и законодателство върху ежедневния живот, все още не се използва правилно от всички онези, които прибягват към него.

Този факт показва необходимостта от продължаващи усилия за информиране и изясняване за европейските граждани на механизмите и инструментите на ЕС, с които те разполагат. И така, аз приветствам предложението за създаване на европейска система за обслужване „на едно гише“, предназначена да насочва европейските граждани, когато търсят отговори и решения на всички въпроси, възприемани като нарушаване на правата им.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Договорът от Лисабон, който влезе в сила на 1 декември 2009 г., създаде необходимите условия за по-голямо участие на обществеността в процеса на вземане на решения в ЕС, така че да укрепи неговата легитимност и отговорност. Ясно е, че европейското законодателство има пряко въздействие върху обществеността. Ето защо обществото следва да бъде насърчавано да възприема изявен подход на участие, така че да коментира ефективността, слабостите и пропуските в законодателството. Правото на петиция, залегнало в Договора от Лисабон, предвижда възможността европейските граждани да се обръщат към Европейския парламент, когато считат, че правата им са нарушени.

Чрез своята комисия по петиции Парламентът разследва и се стреми да решава всички случаи на нарушения. Сигурен съм, че Парламентът ще участва в определянето на правото на гражданска инициатива, така че този инструмент да може напълно да постигне целите си и да осигури по-голяма прозрачност и отговорност в процеса на вземане на решения в ЕС, което позволява на гражданите да предлагат подобрения или допълнения към правото на ЕС.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) От годишния доклад на комисията по петиции се вижда, че европейските граждани все повече търсят връзка със своите представители, когато считат, че правата им са нарушени. Ето защо е важно да се подобри достъпът до петиции за заинтересуваните лица, най-вече чрез интернет и чрез електронните медии. Повечето петиции продължават да изразяват загриженост по отношение на прилагането на европейското законодателство в областта на вътрешния пазар и околната среда, тъй като това са областите, в които е най-вероятно държавите-членки да не прилагат директивите на Съюза.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) ) Гласувах в подкрепа на годишния доклад на комисията по петиции.

С влизането в сила на Договора от Лисабон бяха положени необходимите основи, за да могат гражданите да участват по-пълноценно и отговорно в процеса на вземане на решения в Европейския съюз. Петициите са прекрасен и извънредно важен инструмент за мониторинг на прилагането на законодателството на ЕС от държавите-членки и от тази гледна точка сътрудничеството с компетентните национални и местни органи и с Комисията — с които е важно да се насърчава различно и по-ефективно ниво на сътрудничество — е от жизненоважно значение.

Насърчаването на гражданската инициатива действително е от съществено значение за намаляване на липсата на комуникация между гражданите и европейските институции, към която гражданите са чувствителни. Този механизъм, насочен към намаляване на прословутия дефицит на демокрация, трябва да бъде допълнително укрепен и развит, и преди всичко да бъде представен на вниманието на европейските граждани. Затова приветствам предложените инициативи за разработване и разпространение чрез нови технологии, включително и особено чрез интернет.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Докладът Iturgaiz за разискванията в комисията по петиции през 2009 г. е приет с голямо мнозинство, без поименно гласуване. Аз обаче съм малко разстроен, защото ние, групата на Зелените/Европейски свободен алианс, загубихме четири от пет изменения: относно правото на комисията по петиции да разглежда съдебни решения на националните съдилища, когато същите нарушават правото на ЕС; относно задълженията на Комисията по отношение на процедурата за нарушение; относно посочването на конкретни примери за петиции в годишния доклад, както и относно вътрешните процедури и работни методи на комисията по петиции. Единственото предложено от нас изменение, което беше прието, беше съображение за прекомерните разходи за съдебни производства в някои държави-членки. Така че резултатът можеше да бъде по-добър.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент, защото тя засяга доклада за дейността на парламентарната комисия по петиции през 2009 г. С тази резолюция комисията прави преглед на положението по отношение на едно от преките права, с които разполагат европейските граждани за изтъкване на своята гледна точка на равнището на европейските институции. Следователно това е инструмент за демокрация и гражданство.

Основните теми на петициите се отнасят до околната среда, основните права, правосъдието и вътрешния пазар, и те идват предимно от Германия, Испания, Италия и Румъния.

Изключително удовлетворена съм от напредъка, постигнат в прилагането на препоръките на комисията по петиции на Европейския парламент за подобряване на нейната работа, но също и от направените предложения с цел по-доброто упражняване на това право от европейските граждани, като заявката за опростяване на процедурите и по-специално възможността за започване на петиция по интернет.

Все пак изпитвам известно съжаление, че френските граждани използват много малко тази процедура.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Carlos Iturgaiz относно разискванията в комисията по петиции през 2009 г. Въпреки че докладът беше предимно от технически характер, мисля, че той засегна някои важни въпроси, по които трябва да се работи в бъдеще. Според доклада 46% от подадените петиции през 2009 г. са счетени за недопустими. Този брой е твърде голям. Така аз твърдо подкрепям препоръката в доклада за подобряване на наличната информация за гражданите чрез интернет страница за петиции на портала на ЕП. Петициите са важни, защото предоставят на Европейския парламент средство за връзка с неговите избиратели и обратното. Много е важно гражданите да разберат какви конкретни въпроси се засягат в петициите и, впоследствие, с какви възможности за действие разполагат.

Доклад: Emilie Turunen (A7-0197/2010)

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Насърчаването на достъпа до пазара на труда и висококачествените работни места са основни приоритети в Лисабонската стратегия за растеж и работни места и в Европейския пакт за младежта. Тези цели трябва да се отстояват чрез непрекъснати усилия както от страна на държавите-членки, така и на Европейската комисия. Докладът по собствена инициатива, който беше подложен на гласуване днес, съдържа редица формулировки, в които се подчертава необходимостта от увеличаване на усилията на държавите-членки за разработване на съгласувани политически стратегии, в които да са акцентира върху търсенето и предлагането на работна ръка и да се обръща внимание както на количеството, така и на качеството на възможностите за наемане на работа, като по този начин се спомогне за насърчаване на достъпа на младите хора до пазара на труда.

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на този документ, защото съзнавам, че последиците от финансовата криза се усещат силно от младите европейци, при които равнището на безработицата възлиза на около 20% – два пъти по-високо от общата стойност за ЕС, като, за съжаление, предстои по-нататъшното му увеличение. Следователно необходими са стратегии за насърчаване и улесняване на достъпа на младите хора до пазара на труда, както и за укрепване и улесняване на прехода от училищната/университетската среда към работната среда.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Икономическата рецесия, която засегна целия Европейски съюз, повече от всякога изложи младите хора на риска от несигурност на работното място, и по-специално от безработица. Несигурността на работното място сред младите хора има цена, която е не само икономическа, но и, преди всичко, социална. С този доклад по собствена инициатива се цели да се установят настоящите трудности и да се предложат някои решения. Що се отнася до основните му аспекти, в него се призовава за осъществяване на икономически и политически инвестиции с цел насърчаване на разкриването на работни места, образованието и обучението, укрепването на системите за социална сигурност, засилването на динамиката на пазара на труда и насърчаване на предлагането на достойна работа. Тъй като съм напълно съгласна с тези цели, гласувах в подкрепа на доклада. Разбира се, тук не става въпрос само за гръмогласно и ясно потвърждаване на тези цели. По-скоро от сега нататък трябва да провеждаме истинска икономическа и социална политика на равнище на Европейския съюз, за да подобрим достъпа на младите хора до пазара на труда.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Не мога да не подкрепя доклада на г-жа Turunen относно насърчаване на достъпа на младежите до пазара на труда и укрепване на статуса на стажантите, стажовете и чиракуването. Действително, кризата в младежката заетост е един от най-тревожните проблеми на днешния ден и една от последиците от икономическата криза, които изискват незабавна и конкретна намеса.

В тази връзка бяха внесени моите изменения в текста. С моята намеса беше подчертано, от една страна, значението на връзката между сферата на обучението и европейските стопански организации за изграждане на необходимите умения и, от друга страна, значението на гъвкавостта и сигурността, чрез които се съгласуват потребностите на стопанските организации и на младите работници.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Приблизително една четвърт от младите хора под 25 години в Европейския съюз са без работа в момента. В реално изражение това означава, че понастоящем почти 6 милиона младежи са безработни. Това действително състояние намира отражение и в оскъдицата на националните бюджети, от които се изразходват средства, за да се издържат тези младежи, без да се събират данъци и налози от тях.

Разработката – на европейско равнище, както и на национално равнище, в рамките на всяка от държавите-членки – на програми за насърчаване на заетостта на тази огромна съкровищница от човешки ресурси, току-що завършили училище, преливащи от ентусиазъм, не може да не доведе до отлични резултати за всички от икономическа гледна точка.

За пръв път през последните 30 години Европа се сблъсква с такива драстични стойности, що се отнася до броя на наетите на работа младежи. Както се подчертава в някои проучвания, съществува съвсем реална вероятност за безработните млади хора това състояние на нещата да се повтори в даден момент от живота им. Единственият възможен изход от него е ненужен дългосрочен товар, който трябва да се поеме от европейския и националните бюджети.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Въздържах се от гласуване в подкрепа на доклада, защото, въпреки положителните формулировки относно правата на младите работници, които се съдържаха в първоначалния му вид, за съжаление, бяха приети някои силно отрицателни изменения от комисията по заетост и социални въпроси. При това, въпреки опитите си да подкрепи трудовите права на младите работници и да им осигури социални услуги, докладчикът, за съжаление, настоя да се заложи на подхода на гъвкавостта и сигурността. Знаем обаче, че не само е невъзможно да се постигне „балансирано“ съчетание между гъвкавост и сигурност при трудовата заетост на младите хора, но и че този подход предизвика преструктуриране на трудовите отношения и отмяна на основни трудови права и че той действа в полза на капитала, а не на работниците и обществото.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящата икономическа криза доведе до огромно нарастване на равнищата на безработицата и се отрази изключително тежко на младите хора. Около 21,4% от младежите в ЕС са безработни и биват държани в периферията на икономиката; нещата стават още по-сериозни, когато отчетем, че със застаряването на населението се застрашава самото икономическо и социално бъдеще на ЕС. Освен това именно младите работници заемат длъжностите с най-висока степен на несигурност – често временни и нискокачествени, с по-малко трудово възнаграждение и с по-ниска степен на социална сигурност.

Крайно необходимо е да се намерят нови възможности за заетост, която да е по-достойна, по-редовна и по-постоянна по характер и да позволява на тези млади хора да се издържат самостоятелно. От държавите-членки зависи да инвестират в разкриването на работни места на политическо и икономическо равнище. Те трябва да осигурят равенство по отношение на достъпа до образование, инвестиции в образованието и обучението и укрепване на системата за консултации в училищата, така че да се намали рискът от отсъствия без уважителни причини, както и ниските оценки.

Задължение на Европейския съюз е да формулира общи стратегии и поради тази причина подкрепям предложението на докладчика за създаване на „европейска гаранция за младите хора“, която да обезпечи правото на всеки млад човек в ЕС да му бъде предложена работа, стаж или професионално обучение след максимален срок от четири месеца без работа.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Младежката безработица е един от най-важните и неотложни проблеми, пред които е изправена Европа и който понастоящем засяга 5,5 милиона души на възраст под 25 години в целия Европейски съюз – структурен проблем, чиито социални и икономически последици се увеличиха значително поради неотдавнашната икономическа криза. Ето защо, водейки се от чувство за отговорност и съзнавайки, че младежта следва да заеме място сред приоритетите в политическия дневен ред, гласувам в подкрепа на този доклад. С този открояващ се проблем, засягащ младежката безработица, са свързани други социални и икономически рискове и разходи за нашите общества. Сред тях са например, загубата на възможности за икономически растеж, отслабването на данъчната основа и съответните последици от тях за публичните инвестиции, повишените разходи за социално подпомагане, или дори опасността от трайната безработица и социално изключване. Смятам, че не трябва да се примиряваме с възможността младите европейци да станат жертва на социалното изключване. Точно обратното, Европа ще спечели много, ако приобщи тези младежи към пазара на труда и към обществото чрез интегриран подход, общи стратегии и последователно съчетаване на образователни, финансови, трудови и социални политики, които да укрепят нашата политика за младежта.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям този доклад, с който се насърчават държавите-членки да създадат ефективни стимули, като например субсидии за заетост или осигурителни вноски за млади хора, които им гарантират достоен живот и условия на труд. Необходимо е младите родители да разполагат с по-добри възможности за грижи за децата, като например целодневни училища, а работодателите както в публичния, така и в частния сектор, да се стимулират да създават структури за полагане на грижи за децата, като по този начин се улесни възможността младите майки да участват в пазара на труда. Също така, държавите-членки се насърчават да гарантират на всички млади хора право на достойно равнище на доходите, което да им дава възможност да водят независим живот като пълнолетни лица. Парламентът предлага Съветът и Комисията да представят „европейска гаранция за младите хора“, която да гарантира на всеки млад човек в ЕС предложение за работа, чиракуване, допълнително обучение или съчетание от работа и обучение след максимален срок от шест месеца безработица. Младежта ни може да стане жертва на настоящата криза. Европа трябва да помогне на младите хора, завършили образованието си, както и на други младежи, които за пръв път се включват в пазара на труда, да получат достъп до висококачествени стажове и работни места.

  Harlem Désir (S&D), в писмена форма. – (FR) Днес над 20% от младите хора в Европа са безработни, а много други са на непостоянни длъжности без социална закрила. Нарастването на броя на курсовете за обучение води до прехвърляне на активните млади хора от категорията на постоянните работници в тази на временните, то е средство за осъществяване на социален дъмпинг, засягащ други наети лица, тъй като упражнява натиск върху дружествата да понижават заплатите и води до замяна на обичайните работни места. В доклада на г-жа Turunen се призовават Комисията и държавите-членки да организират дейността си така, че достъпът на младите хора до висококачествени курсове за обучение и работни места да се превърне в приоритет и да им се гарантира достоен доход.

Неприемливи са плановете на някои държави-членки да понижат равнището на минималното заплащане на младите хора. В доклада Парламентът призовава и за въвеждането на „европейска гаранция за младите хора“, с която да се предостави на всеки млад човек в ЕС правото да му бъде предложена работа, чиракуване, допълнително обучение или съчетание от работа и обучение, ако този млад човек е бил безработен в продължение на четири месеца. В него се призовава и за създаването на „Европейска харта за качеството на практикантските програми“, която да включва норми за ограничаване на продължителността им, за минималното заплащане и за свързаните с курса обезщетения за социална сигурност.

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Икономическата криза, разбира се, доведе и до по-висока безработица в Европейския съюз. Тя оказа най-силно въздействие върху младежите и хората, наближаващи пенсионна възраст. Имаме над 5,5 милиона безработни млади хора на възраст до 25 години, с други думи, 21,4%, което е почти два пъти повече от средното равнище на безработицата в ЕС. Безработицата сред младите хора е огромен проблем. От една страна, тя води до загуба на надежда и амбиция у засегнатите хора, както и до постепенното им и пълно социално изключване, до отслабване на данъчната основа на страната и до по-високи социални разходи от страна на държавата, а от друга страна, тя води до по-голяма бедност, до болести и престъпност. Ние, в Европа, по традиция очакваме младите хора да помагат на родителите си и на бабите и дядовците си, и по-конкретно да ги подпомагат финансово по време на икономическа криза.

Как биха могли да изпълнят очакванията ни, когато самите те са безработни в периода, в който трябва да навлязат в света на труда? Всички държави-членки следва да приемат приоритети и стратегии въз основа на вътрешното си положение, но следва да имаме обща стратегия на ЕС за противодействие на младежката безработица в целия Съюз. Докладът на г-жа Turunen е първата стъпка и аз напълно го подкрепям.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Приветствам приемането на доклада относно насърчаване на достъпа на младежите до пазара на труда, укрепване на статуса на стажантите, стажовете и чиракуването като стъпка към повишаване на качеството на труда в Европа, което е една от целите в стратегията „ЕС 2020“.

Безработицата сред младежта е един от най-належащите проблеми, с които се сблъсква Европа. Всички държави-членки трябва да вземат мерки и да противодействат на безработицата сред младежта с приоритети на политиката и стратегии, които отразяват специфичното положение в тяхната страна. В същото време ЕС трябва да се обедини около общи стратегии. Справянето с предизвикателството, засягащо младежта, изисква единен и последователен подход, който съчетава намеса на макро- и микроикономическо равнище, фокусира се върху търсенето и предлагането на пазара на труда и взима под внимание както количеството, така и качеството на заетостта. Необходимо е съгласувано съчетание от образователни, финансови, социални и трудови политики.

С икономически и политически инвестиции в нови работни места, образование и професионално обучение, в по-динамичен пазар на труда, както и в осигуряване на достоен труд ще можем да преобразим европейския пазар на труда и да преориентираме сегашните тенденции към по-добро бъдеще за младежта.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно насърчаване на достъпа на младежите до пазара на труда, укрепване на статуса на стажантите, стажовете и чиракуването, като и двата аспекта на доклада са от съществено значение, за да се гарантира, че цената на настоящата криза няма да бъде платена от младежта. Следва да се насърчи и участието на младите майки в пазара на труда чрез разширяване на мрежата от заведения за качествени грижи за децата.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладчикът завършва своето изложение на мотивите със следния призив: „Нека превърнем изгубеното поколение в поколение на надеждата“. Подкрепям желанието и добрата воля, които се съдържат в това изявление и ми се иска да съм по-сигурен, че тази трансформация все още е възможна. Признавам, че съществува ясно разделение между училищния и академичния живот и пазара на труда, както и че е необходимо да се преодолеят разликите между тях, така че преходът от училище към трудова заетост да е по-лесен, и продължавам с оценка на пригодността на онова, което се преподава при подготовката за професионалния живот. Макар че настоящото положение на лицата, които преминават обучение, е очевидно по-добро в сравнение с миналото, също така е вярно, че в много случаи днешните стажанти не получават ефективното обучение, което съответства на техните потребности и очаквания.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид настоящата икономическа криза, днес в ЕС имаме над 5,5 милиона безработни млади хора на възраст под 25 години – стойност, която е двойно по-голяма от общото равнище на безработицата. Обществото плаща висока социална и икономическа цена за безработицата сред младежите, което води до загуба на възможности за икономически растеж, отслабване на данъчната основа, което възпрепятства инвестициите в инфраструктура и публични услуги, повишени разходи за социално подпомагане и неефективно използване на инвестициите в образование и обучение. Младежта на Европа е съкровищница на неоползотворени човешки ресурси и икономическите и социалните прогнози сочат, че са необходими действия.

Затова съм удовлетворен от приемането на този доклад, чрез който се цели по-голямо приобщаване към пазара на труда чрез по-добри работни места, гладък преход към него и борба срещу несигурните условия за труд. В тази връзка бих искал да изтъкна предложенията, които направих, а именно, че младежта трябва да се заложи като приоритет в бюджета на ЕС за 2011 г. Бих искал отново да спомена предложението да се помогне на младежите да бъдат назначени на първата се длъжност на европейския пазар на труда чрез програмата за първо работно място по линия на „Еразъм“.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) С този доклад определено се дава гласност на сериозния проблем с младежката безработица, която в момента е двойно по-висока от общата безработица, но в него не се предлагат кардинални мерки за реално справяне със ситуацията, за което се изисква да се скъса със сегашните политики на Пакта за стабилност, както и с други парични, либерални и антисоциални политики, които в момента са в сила.

Въпреки че в него се набляга на борбата срещу младежката безработица, на насърчаването на обучението и заетостта на младежта и на необходимостта от прекратяване на злоупотребите, свързани със стажовете и практиките, които често са неплатени и се използват по-скоро като заместител на работно място, отколкото като допълнение към образованието и обучението, в доклада не се посочват надеждни начини за излизане от това положение.

По-голямо безпокойство обаче буди любителското позоваване на концепцията за гъвкавост и сигурност като на начин за прекратяване на младежката безработица и като вид преход от образователната система към пазара на труда. Всъщност реалността ни показва, че в действителност това означава ненадеждност на нископлатена и несигурна работа, която не позволява на младите хора да правят каквито и да било планове за живота си. Поради тази причина гласувахме с „въздържал се“.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Днес 5,5 милиона европейци под 25 години – тоест, почти един от всеки пет младежи – са безработни, при това без да се отчитат тези на непостоянни длъжности. Хората на възраст под 25 години първи бяха засегнати от настоящата икономическа криза. Ето защо политиките за обучение на младежта трябва да са амбициозни, за да се даде възможност на младите хора да придобият умения, които да са по-добре пригодени към потребностите на стопанските организации. Трябва да има повече стажове и възможности за чиракуване, но трябва също така да гарантираме доброто им качество от гледна точка на съдържанието на стажовете, продължителността на чиракуването и заплащането на стажантите, за да се защитят младите хора срещу потенциални злоупотреби от страна на техните работодатели. Следователно Европейският съюз трябва да насърчи провеждането на мобилизация в тази област, въпреки ограничените си „социални“ компетентности и това е причината, поради която убедено гласувах в подкрепа на тази резолюция, в която се предлагат някои напредничави начини за справяне с тежкото положение, в което се намират младите европейци.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Като се имат предвид множеството трудности, пред които са изправени младите европейци – безработица, както и свързана с трудовото възнаграждение, финансова и социална несигурност – Европейският парламент трябваше спешно да предприеме по-твърди действия за излизане от това положение. Затова гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Turunen, защото считам, че в него се предлагат много гаранции с оглед да се защитят младите европейци – например изготвянето на „Европейска харта за качеството на практикантските програми“, определянето на минимално трудово възнаграждение за всеки млад човек, както и въвеждането на „европейска гаранция за младите хора“. Макар че не всички предложения ще се превърнат в задължения, мисля, че е необходимо политиката на Съюза да отчита по-ефективно положението на младите европейци, защото те са бъдещето на Европейския съюз.

  Nadja Hirsch, Britta Reimers и Michael Theurer (ALDE), в писмена форма. – (DE) Определено е важно да се въведат по-строги разпоредби относно стажовете. Това беше подкрепено от представителите на германската Свободна демократическа партия в Европейския парламент. Младите хора често работят с месеци без заплащане с надеждата, че все пак след това биха могли да получат постоянна работа. Това е неустойчиво положение. Стажовете не следва да унищожават работни места. Днешното гласуване на пленарния състав обаче ще подготви почвата за пълна забрана на неплатените стажове в бъдеще. Считаме, че по този начин се изпраща погрешно послание. Би трябвало и занапред да има възможност за провеждане например на неплатен тримесечен стаж. Съществуват множество организации с нестопанска цел или социални организации, където един млад човек може да придобие вълнуващ, интересен опит. Такива организации обаче често нямат възможност да изплащат каквото и да било възнаграждение за стаж. Основният фактор следва да е продължителността на стажа. В случай че даден стаж продължи повече от шест месеца, работодателят може да разчита да получи определен обем продукция от стажанта. От този момент нататък следва да се изплаща и възнаграждение. Решението, което беше взето днес, е неизпълнимо и крайно. Ето защо ние не подкрепяме тази част от резолюцията.

  Elie Hoarau (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Младите хора не следва да остават без работа повече от четири месеца – това е твърдение, с което съм съгласен. В доклада относно младежката заетост се предлага „европейска гаранция за младите хора“, за да могат младите хора да се възползват от достойно трудово възнаграждение и висококачествени стажове. Във връзка с увеличилата се младежка безработица в най-отдалечените региони, и по-специално на остров Реюньон, напълно подкрепям всяка мярка за включване на младите хора в света на труда и съм против това те да се прехвърлят от категорията на постоянните работници в тази на временните. Ако трябва да има някаква сила, която да гарантира, че след като е бил безработен в продължение на четири месеца, всеки младеж трябва да има право на работа, чиракуване, допълнително обучение или съчетание от работа и обучение, то сега, в резултат на този доклад, от Парламента трябва произлязат конкретни мерки. Ето защо гласувах в подкрепа на този доклад.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) В доклада на моята колега, г-жа Turunen, се отправя важен призив към държавите-членки за подкрепа на повече и по-добри схеми за чиракуване. Чиракуването дава възможност за изключително важното навлизане на младите хора в света на заетостта, което на свой ред ще ни помогне отново да задвижим икономиката. Миналата година правителството на Шотландия определи целта да се осигурят възможности за чиракуване на 18 500 души в рамките на годината; до март тази цел беше надвишена като бяха осигурени около 20 000 работни места. От съществено значение е да се доразвива тази добре свършена работа, като правителствата в ЕС трябва да се стремят да създават повече възможности за нашето по-младо поколение.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Изразих съгласието си с този доклад, тъй като икономическият спад доведе до внушително повишаване на безработицата в Европейския съюз, като младите хора бяха засегнати много тежко. Днес над 5,5 милиона млади хора под 25 години са безработни (21,4%), което е двойно повече от общото равнище на безработицата. Безработицата сред младежта е един от най-належащите проблеми на Европа. Той води до загуба на възможности за икономически растеж и отслабване на данъчната основа, което подкопава инвестициите в инфраструктура и публични услуги, до повишени разходи за подобряване качеството на живота и неефективно използване на инвестициите в образование и обучение. Всички държави-членки трябва да вземат мерки и да противодействат на безработицата сред младежта, като отчитат националните специфики. Трябва да осигурим растеж и да разкрием нови работни места, особено за младежите, и да изведем като приоритет сътрудничеството между бизнеса и образователните институции. Държавите-членки трябва да осигурят равен достъп до образование за всички, като гарантират минимално право на безплатно добре финансирано образование от детската градина до университета и като осигуряват финансово подпомагане на младите студенти. Трябва да насърчим държавите-членки да инвестират повече в образование и обучение, макар и да са налице фискални и социални ограничения. Важно е младите хора да са финансово независими, за да си осигурят възможност да водят икономически независим живот.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада относно насърчаване на достъпа на младежите до пазара на труда и укрепване на статуса на стажантите, стажовете и чиракуването, защото считам, че е от решаващо значение да се насърчи и подкрепи младежката заетост. За съжаление, днес сме свидетели на период на тежка финансова криза, която предизвика значително увеличение на безработицата, и по-специално на младежката безработица. Всъщност неотдавна събраните статистически данни показват, че над 5,5 милиона млади хора под 25 години са безработни, което се равнява на 21,4% от младежкото население на Европа – двойно повече от общото равнище на безработицата. При това положение беше необходимо да се изиска от Съвета и Комисията да разработят стратегия за заетост, акцентираща върху създаването на политики, с цел да се гарантира на младите европейци достъп до пазара на труда, за да се избегнат социално-икономическите разходи на нашето общество, свързани с младежката заетост. Друг приоритет беше приемането на пакети от мерки за осигуряване на силен стимул за инвестиции в образованието, в изследователската дейност и в мобилността, както и на възможности за младите хора, които искат да започнат свой собствен бизнес, да получат по-лесен достъп до схеми за финансиране.

  Thomas Mann (PPE), в писмена форма. – (DE) Днес гласувах в подкрепа на доклада по собствена инициатива относно противодействието на безработицата сред младите хора. Чрез приемането на този доклад ние решихме да предприемем решителни действия срещу злоупотребите със стажовете. Парламентът изиска от Комисията и държавите-членки да препоръчат минимални стандарти за стажовете. Предстои да бъде изготвен проект на „Европейска харта за качеството на практикантските програми“. От години предлагам на много млади хора шанса да стажуват в офисите, които ползвам в Брюксел и Страсбург като член на Европейския парламент. Ето защо подкрепям повишаването на статуса на стажовете. В днешното време на глобализирани пазари на труда и на финансова криза е особено важно да се получи качествено и практически ориентирано обучение. Стажовете предлагат отлична възможност на младите хора да разберат какво се изисква в трудовия живот и да изпробват своите способности.

За тази цел е необходимо стажантите да работят при добри условия, като се набляга на обучението, а не на замяната на постоянните служители. Освен описание на стажа и на квалификацията, която може да се придобие, хартата трябва да съдържа и ограничения относно работното време и препоръки за възнаграждението. Така се изпраща ясен сигнал към нашата европейска младеж.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Това е доклад от огромно значение, с който се насърчават държавите-членки да обърнат специално внимание на младежката заетост. Финансовата криза оказа значително въздействие върху безработицата сред младите хора, която в момента достига цели 40% в някои държави-членки. Идентифициарнето на пречките, с които се сблъскват младите хора – свързани например с трудовото възнаграждение, осигуряващо издръжката им, и с достъпа на младите родители до грижи за децата – е от решаващо значение, за да им се помогне да се върнат на работа. Подкрепям призивите на Парламента за въвеждане на „европейска гаранция за младите хора“ с цел осигуряване на обучение, чиракуване и работни места за младежите в Европа и за осъзнаване на трайните последици от високата младежка безработица за обществото.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Често казваме, че младите хора са бъдещето на Европа. Въпреки стратегиите, вдъхновени от този факт, статистическите данни сочат, че младежите са несъразмерно засегнати от безработицата. Ужасно е, че равнището на младежката безработица е двойно по-високо от средното равнище в Европа. За съжаление, перспективите също не са обещаващи.

Именно поради тази причина приветствам проектодоклада относно насърчаването на достъпа на младежите до пазара на труда, още повече че в момента не можем да предвидим точно кога ще приключи икономическата рецесия. Аз лично внесох редица изменения, основани на становището на комисията по култура и образование относно проектодоклада, който беше гласуван днес. Подчертах значението на предприемаческото образование като неделима част от развитието на уменията, необходими за новите видове услуги, както и потребността от разработване на специфични програми за младежи с увреждания. Ако не предприемем тези мерки, ще ни бъде трудно да гарантираме максималните възможности за достъп до пазара на труда.

На последно място, считам, че би било полезно да се насърчи реализирането и на програми за мобилност, ориентирани към младите работодатели, като също така е от първостепенно значение да въведем общо практически стажове, с цел да се допълни учебната програма и да се даде шанс на младите хора да придобият опит и да получат достъп до пазара на труда.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Безработицата сред младежта е един от най-неотложните проблеми на Европа. Поради глобалната икономическа рецесия този проблем е придобил дори по-обезпокоителни размери, тъй като трябва да се справим с над 5,5 милиона безработни младежи на възраст под 25 години. Това означава, че залагайки на карта икономическото и социалното бъдеще на ЕС, рискуваме цяло едно поколение да стане жертва на социалното изключване. Нашето общество плаща висока социална и икономическа цена за безработицата сред младежите, изразяваща се в загуба на възможности за икономически растеж. Това води до отслабване на данъчната основа, което възпрепятства инвестициите в инфраструктура и публични услуги, до повишени разходи за социално подпомагане и неефективно използване на инвестициите в образование и обучение. Затова гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) От безработицата са засегнати предимно младите хора и жените. Тази тенденция продължава да се засилва по време на рецесията. Все по-трудно става дори да се добереш до кариерната стълбица. С това положение се злоупотребява и младите работници и служители са принудени да постъпват на несигурни временни длъжности, или биват експлоатирани по време на поредица от последователни стажове. Едва когато се погрижим за младото поколение и подобрим шансовете му за включване в пазара на труда, младежите ще могат, от една страна, да влеят своя потенциал в обществото и, от друга страна, да се замислят за създаването на семейство в някакъв момент. Наличието на несигурни работни места означава, че не бива да се изненадваме от ниските нива на раждаемостта. Въздържах се от гласуване, тъй като в доклада действително е изложен един подход, но има някои проблеми, които не са разгледани достатъчно подробно.

  Elisabeth Morin-Chartier (PPE), в писмена форма. – (FR) Бих искала да поздравя г-жа Turunen за доклада й, в който се предлага Съветът и Комисията да представят „европейска гаранция за младите хора“, чрез която да се предостави на всеки млад човек в ЕС право да му бъде предложена работа, чиракуване, допълнително обучение или съчетание от работа и обучение след максимален срок от четири месеца без работа.

Призовавам Комисията и Съветът да разработят, в светлината на този доклад, „Европейска харта за качеството на практикантските програми“, за да се гарантира образователната стойност на курсовете и да се избегне експлоатацията. Не трябва да забравяме, че някои национални законодателни актове могат да се сметнат за дискриминационни от гледна точка на доходите, защото възпрепятстват финансовата самостоятелност на младежите. Нека се опитаме, заедно със Съвета и Комисията, да гарантираме достойно възнаграждение на младите хора.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) С мярката, одобрена по време на гласуването в пленарен състав се подчертава значението от възприемането на основан на права подход към младежта и заетостта и се набляга на качествения аспект на достойния труд, който не трябва да се компрометира от параметри, отклоняващи се от основните трудови стандарти, като например качеството на труда, работното време, минималното възнаграждение, социалната сигурност и здравето и безопасността на стажантите и работниците.

В тежко за икономиката и заетостта време си заслужава да си припомним, че младежите трябва недвусмислено да заявят, че бъдещето на Европа не може да се свързва единствено с укрепването на икономиката на услугите, а че трябва да се защитава производството, както и да се развива научноизследователската дейност чрез европейско финансиране, което, в епохата на глобализацията, трябва да се насочи и към защитата на интелектуалната собственост и на занаятчийството, като инструмент, с който малките и микро-предприятията да движат развитието и да увеличават заетостта.

Освен това все още има много неща, които трябва да се свършат, при това бързо, за да се гарантира хармонизирането на всички образователни квалификации. Държавите-членки трябва да положат колективни усилия за хармонизиране на договорите, за да се улесни навлизането на младите хора в света на труда и да се насърчи облекчения достъп до кредити, така че да се подпомогне закупуването, или най-малкото наемането, на жилище за живеене и на помещение, в което евентуално да се извършва дейност с характер на самостоятелна заетост.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Кризата засегна най-тежко онези, които едва навлизат в пазара на труда. Несъмнено, безработицата сред младите хора е един от най-големите проблеми на ЕС в момента. Дори да успеят да си намерят работа, младите хора обикновено сключват временни договори. Стажовете също са причина за много вълнения. От една страна, те играят много полезна роля, като дават възможност на младежите да придобият важна практическа квалификация. От друга страна, на практика те често подсказват, че работата, която трябва да се свърши от служител, се извършва безплатно от стажант. Някои дружества в Полша действат на принципа, че всеки добре платен специалист може да бъде заменен от определен брой неплатени стажанти. Този подход не влияе добре на пазара на труда, нещо повече, той не подобрява положението на наетите лица. Силно приветствам факта, че Парламентът се зае с този проблем и че това доведе до редица мерки, с които се цели да се подобри положението на младите работници и служители. Заставам зад тези мерки и затова реших да подкрепя доклада относно насърчаване на достъпа на младежите до пазара на труда и укрепване на статуса на стажантите, стажовете и практикуването.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепям подхода, възприет в доклада на г-жа Turunen: безработицата сред младежта е един от най-неотложните проблеми, с които трябва да се справи Европейският съюз. Съществува опасност да се обрече едно цяло поколение на социално изключване и да се заложи на карта социалното и икономическото бъдеще на ЕС.

Нашите общества плащат висока социална цена за безработицата сред младежите, изразяваща се в загуба на възможности за икономически растеж, отслабване на данъчната основа, което подкопава инвестициите в инфраструктура и публични услуги, повишени социални разходи за и неефективно използване на инвестициите за насърчаване на образованието и обучението. Европейският съюз трябва да разполага с общи стратегии.

Необходим ни е единен и последователен подход, който съчетава мерки на макро- и микроикономическо равнище, който се основава на върху търсенето и предлагането на пазара на труда и гарантира както количеството, така и качеството на работните места. С икономически и политически инвестиции в нови работни места, образование и обучение, по-стабилни системи за социална сигурност, по-динамичен пазар на труда и осигуряване на достоен труд, можем да преобразим европейския пазар на труда и да преориентираме сегашните тенденции към по-добро бъдеще за младежта.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) В параграф 63 от този конкретен доклад, се признава важността на това младите хора да са финансово независими и държавите-членки са призовани да гарантират, че всички млади хора имат право на достойно равнище на доходи, което да им дава възможност да водят финансово независим живот. Този конкретен параграф, засягащ цяла Европа, е добавен в особено тежко за младите хора време. Равнището на безработицата в множество държави-членки отбелязва безпрецедентен ръст; типичен пример в това отношение е Гърция, където безработицата сред младите хора в момента е 27,5%. В същото време принудителното намаляване на заплатите поради финансови корекции не позволява на младите хора да станат независими и да напуснат дома, за да създадат свое семейство. Днес младежите се нуждаят от достойно равнище на доходите, така че да могат да стъпят здраво на собствените си два крака и да си проправят свой път в живота. Въпреки че параграф 63 e декларативен по характер, той е стъпка в правилната посока и затова аз го подкрепих с гласа си.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Предизвикателствата, на които се натъкнахме по пътя към една „Европа на младото поколение“ включват активно привличане на инвестиции, създаване на нови работни места и предлагане на възможности за професионално обучение.

Държавите-членки трябва да насърчават работодателите да предлагат стабилни, дългосрочни работни места на младите хора, както и заплащане, което отразява степента на техните усилия, както и професионалните и интелектуалните им способности, да защитават младежите от договори, които съдържат клаузи, поставящи ги в несигурно положение във връзка с работодателя им, да гарантират баланс между половете по отношение на условията на трудова заетост между младите жени и мъже в началото на тяхната кариера и не на последно място, да осигурят на младежите и младите майки достъп до механизми за социално подпомагане.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) В един идеален свят безработицата сред младежта щеше да е престъпление. Действителността обаче е съвсем различна: 5,5 милиона европейци под 25 години са без работно място или заплата и ежедневно живеят в несигурност и съмнения. Въпреки че Обединеното кралство, Испания и Франция са най-тежко засегнатите страни, положението в Белгия не е много по-различно. От 2000 г. до сега равнището на безработицата в Брюксел никога не е спадала под 30%. Това се дължи на преждевременното отпадане на учащите от образователната система, на липсата на езикови умения, както и на липса на партньорства между училищата и стопанските организации.

Поради тази причина, въпреки ограничените си компетентности по отношение на социалната политика, Европейският съюз трябва да подпомогне достъпа на младите хора до пазара на труда. Това е основната идея в доклада на г-жа Turunen. В него се очертават нови начини за ограничаване на безработицата сред младежите. Новата препоръка за „Европейска харта за качеството на практикантските програми“, чиято цел е да се избегне обезличаването на курсовете на обучение, е част от тази логика. Паралелно с това е изложена и амбициозната идея да се гарантира курс на обучение на всеки младеж, останал без работа в продължение на четири месеца. Също така, в доклада се защитава идеята за „достойно равнище на доходите“ на активните младежи, независимо дали имат или нямат диплома. Причината за това е, че винаги помним първата си заплата.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Подкрепих доклада, изготвен от моята колега, г-жа Turunen, с който се цели да се предложат отговори относно тежкото положение, в което се намира европейската младеж, сблъскваща се с безработица – която, според Евростат, в момента засяга един от всеки 5 младежи под 25 години – несигурност на работното място и злоупотреби от страна на работодателите. Политиките за обучение на младите хора трябва да са амбициозни и да им дават възможност да придобият умения, пригодени към потребностите на бизнеса, така че младежите да могат по-лесно да се включат в пазара на труда. Трябва да увеличаваме броя на курсовете и предложенията за чиракуване, с които се дава възможност за развиване и усъвършенстване на тези умения, както и да насърчаваме дружествата да повишат броя на възможностите, които предлагат на младите хора. Освен това трябва да гарантираме високото им качество. За това би могло да допринесе създаването на минимални норми относно педагогическото съдържание на курсовете и чиракуването. Ако те се разширят, така че да включат продължителността на професионалното чиракуване и размера на заплащането, което се предоставя на хората, записали се за курсове и чиракуване, тези норми също така ще ни дадат възможност да защитим младите хора срещу злоупотреби от страна на работодателите им.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Текстът, внесен от нашата колега, г-жа Turunen, беше одобрен във вида, в който беше гласуван в комисията по заетостта. Запазихме всички добри формулировки, особено що се отнася до финансовата независимост и достъпа до безплатно образование (разделно гласуване на PPE). Докладът беше приет с голямо мнозинство. Това е един добър „Зелен“ доклад по собствена инициатива с някои отлични формулировки, които могат да се използват на място, когато се работи с млади хора и младежки неправителствени организации. Основни елементи в него са „европейската гаранция за младите хора“, „Хартата за качеството на практикантските програми“, работната група на ЕС за младежта и призива към институциите на ЕС да се прекрати насърчаването на неплатените стажове и практикантски програми.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) От съществено значение е Европа на бъдещето да гарантира пълна и сигурна заетост на младите хора. Европа трябва да има смелостта да инвестира в дружества, които не местят дейността си, а създават работни места. Също така, тя трябва да има смелостта да забрани търговията със стоки от трети държави, които не зачитат правата на работниците. Професионалното обучение е крайно необходимо. Ние гласувахме в подкрепа на доклада.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Потресаваща е цифрата 5,5 милиона младежи, или 21,4% от всички млади хора под 25 години, които в момента са безработни. Това е почти двойно повече от средното равнище на безработица. В Европейската година за борба с бедността и социалното изключване практическите предложения на г-жа Turunen идват тъкмо навреме. Трябва да предотвратим социалното изключване на цяло поколение млади хора и излагането на риск на икономическото и социално бъдеще на Европа. След четири месеца без работа, младежите трябва да имат право на работно място или на платено чиракуване, на обучение, или на комбинация от двете. Следва да има харта за качество, която да гарантира ограничена продължителност и добри приходи от чиракуването. В допълнение, в резолююцията се призовава за заделяне на 10% от Европейския социален фонд за проекти за подпомагане на млади хора в намирането на работа. Освен това Европейската комисия трябва да направи необходимото, така че действащото законодателство в различните държави-членки да не съдържа дискриминационни клаузи, насочени срещу младежта, и да им гарантира достъп до социални предимства във връзка със заетостта. Трайната безработица на млади години има пагубен ефект върху самоувереността на даден човек и върху оптимизма му за бъдещето. Решаването на този въпрос е важна задача за политиците на отговорни длъжности.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Приветствам приемането на доклада Turunen относно насърчаване на достъпа на младежите до пазара на труда и укрепване на статуса на стажантите, стажовете и чиракуването, в който се предлагат мерки за борба с безработицата сред младежта, които са амбициозни, но и конкретни и реалистични. При 21,4% безработни млади европейци под 25 години определено е време да се предприемат действия. Бихме искали също така да се въведе „европейска гаранция за младите хора“, така че младежите да не могат да остават без работа повече от четири месеца и да им се гарантират висококачествени стажове, както и достойно заплащане.

Наблягам по-конкретно на необходимостта от осигуряване на висококачествени стажове на младите хора, за да се избегне експлоатацията, която съществува в много предприятия и административни структури. Стажантите не са неплатени работници и не могат да заменят наетите лица; за тях ползата трябва да е свързана с наставничеството и минималното заплащане.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (EN) Трагично е, че най-тежко засегнатите от икономическата криза са тези, от които зависи бъдещето ни. При 5,5 милиона безработни хора под 25 години равнището на безработица сред младежта в ЕС е почти два пъти по-високо от това, което се наблюдава сред работещото население като цяло.

В Литва миналата година всеки единадесети младеж беше без работа в сравнение с 2008 г., когато всеки двадесет и четвърти беше без работа. Трябва да повишим пригодността на младежите да бъдат наемани на работа, като спомогнем за адаптирането на образователните умения към потребностите на пазара на труда. Мерките за подкрепа, като качествени практикантски програми, чиракуване и стажове, могат да спомогнат за плавния преход от образованието към заетостта. Важно е обаче тези стажове да не заменят реалните работни места – трябва да предпазим младите работници от експлоатация; не следва да се пренебрегват и предимствата на неформалното обучение.

За Литва е от първостепенно значение да се предотврати нарастващото изтичане на квалифицирана работна ръка. Държавите-членки на ЕС трябва да разработят стратегии за задържане на младежта – въпреки че тези схеми могат да постигнат успех само ако младежите чувстват, че са ценени членове на обществото. Ако не успеем да понижим равнището на безработица сред младежта, ще трябва да се справяме с едно изгубено поколение от работници, които ще израснат със слаби перспективи за работа, като същевременно ще са обременени с растящ държавен дълг.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Въздържах се от гласуване по този доклад относно заетостта сред младежите, в който отново централно място заемат гъвкавостта и сигурността – „гъвкави“ и „надеждни“ договори – и краткосрочните потребности на стопанските организации, въпреки че той съдържа някои положителни елементи, включително приемането на някои изменения, които аз предложих в комисията по култура и образование: създаването на работни места в социалната икономика, борбата срещу дискриминацията, отказът за обезличаване на курсовете на обучение и признаването на неформалното обучение.

В доклада се набляга на последиците от огромната безработица сред младежта – както и във връзка с кризата – но в същото време в него все още се подкрепя запазването на мерки за подпомагане на икономически субекти, които се оказаха неуспешни и които само влошиха положението във връзка с изваждането от щатната таблица на длъжностите на младите хора и отнасянето им към категорията на непостоянните работни места.

Освен това докладът остава верен на догмата за „модернизиране“ на образованието; в него дори се говори за извеждане на сътрудничеството между бизнеса и „доставчиците на образователни услуги“ като приоритет и се призовава за сътрудничество на ранен етап между училищата и света на труда.

Доклад: Pascale Gruny (A7-0193/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) В трудните времена на икономическа криза нашият европейски обществен модел трябва да бъде, повече от когато и да било, ключ към възстановяването и растежа. На него не трябва да се гледа като на тежест, а напротив – като на двигател за напредъка на нашите общества. Аз гласувах в подкрепа на доклада Gruny, чиято цел е да се даде ефективен ход на широка европейска инициатива за създаване на работни места. Идеята е да се гарантира възможността за учредяване на предприятие където и да е в рамките на Европейския съюз в тридневен срок и без да се заплащат такси. Формалностите във връзка с наемането на първите служители биха могли да се уреждат на „едно гише“, като се усъвършенстват плановете за повишаване на активността – по-конкретно, за нискоквалифицираните лица – чрез предоставяне на индивидуални консултации, интензивно обучение на работниците или преквалификация, повишаване на квалификацията на работниците и така нататък. Мисля, че поддържането на заетостта, както и създаването на нови перспективи за заетост за най-младите хора, както и за тези, които са на пазара на работна сила, но вече нямат работни места, е непременно условие, за да могат европейците да върнат доверието си към нашия обществен модел. Освен това доверието е от съществено значение за нашето бъдеще както по социални, така и по икономически и политически причини.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно нетипични трудови договори, гарантиране на професионалното развитие, „гъвкавост и сигурност“ и нови форми на социален диалог. Нетипичната заетост се определя с новите договорни форми, които имат една или повече от следните характеристики: работа на непълен работен ден, непостоянна работа, временна работа, работа по срочни договори, работа в домашни условия и дистанционна работа, заетост на непълен работен ден в размер от 20 часа или по-малко седмично. Финансовата и икономическа криза, която Европейският съюз преживява, би могла да доведе до нестабилност на пазарите на труда и нарастване на социалното изключване. Поради тази причина е необходимо спешно да се помогне на държавите-членки да запазят възможно най-много работни места и заетост в Европа. Трябва да бъдат положени повече усилия за инвестиции в умения, обучение и устойчива заетост, както и развитие и насърчаване принципите на „гъвкавостта и сигурността“. Като част от стратегията „Европа 2020“ следва да бъдат представени ясни предложения и конкретни мерки за защита на работните места и създаване на възможности за заетост.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Не мога да не дам гласа си в подкрепа на доклада на г-жа Gruny, за който допринесох чрез внасяне на многобройни изменения, които бяха приети от комисията по заетост и социални въпроси.

Приносът ме беше основно по две линии. Първо, важността на връзката между курсовете за обучение и потребностите на пазара на работната сила. В това отношение, младите хора трябва да преосмислят схващането си за професиите, предполагащи ръчен труд, на които днес се гледа като унижаващи личността или социалния статут на лицето, дори и когато данните потвърждават, че тези професии предлагат един важен професионален избор както от гледна точка включване в работната сила, така и като икономическа доходност.

Второ, защитата на такъв вид гъвкавост, която не се изражда в експлоатация на лицето, осъждайки работника на несигурност през целия живот, и която не маскира незаконни намерения за подмяна на формите на постоянни трудови отношения. По-скоро аз подкрепям една интелигентна гъвкавост, която може интелигентно да се приспособи към променените условия за начин на работа на предприятието, в отговор на потребностите на пазара, като се гарантира заетостта и се улесни включването дори и на най-уязвимите групи в света на труда.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Аз гласувах „против“ доклада Gruny, защото въпреки подобренията, направени с измененията, съгласувани в комисията по заетост и социални въпроси, това е доклад, който прокарва подхода на „гъвкавост и сигурност“ и други неолиберални мерки, които водят до несигурност на работното място. Въпреки факта, че докладът изглежда „по-балансиран“, отколкото в първоначалната си форма, той все още е в съответствие със Зелената книга на Комисията, озаглавена „Модернизиране на трудовото законодателство“ и все още застъпва тезата, че гъвкавостта е и трябва да бъде основно средство на икономиката.

Той се основава на превръщането на схващането за „обучение през целия живот“ в средство, в полза на капитала и предприятията, а не за лично и професионално развитие на работниците. Той също прокарва мнението, че видът работа, който следва да се популяризира, е „самостоятелната заетост“. Поради същите причини, под които разбирам запазването на подхода на „балансирана гъвкавост и сигурност“, аз гласувах „против“ предложението за резолюция, внесено от групата на Зелените/Европейски свободен алианс.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувам в подкрепа на повечето мерки, предложени в доклада. Факт е, че икономическата криза значително увеличи броя на нетипичните трудови договори и несигурните ситуации във връзка с работата. Те имат по-голямо влияние върху младите хора и жените. Аз обаче съм на мнение, че европейският социален модел, чиито цели са насочени към устойчив растеж, пълна заетост, подпомагане на социалната държава и социалната защита, могат да осигурят необходимите условия и средства за преминаването на ЕС и неговите държави-членки през кризата. В това отношение, бих искал да подчертая два въпроса, които считам за жизненоважни предвид сегашното положение на икономическа криза и ненормално високи показатели за безработицата в ЕС, с оглед защитата на качеството, достойната заетост и създаването на нови възможности за работни места съгласно стратегията „Европа 2020“. Първият е свързан с необходимостта от увеличаване на инвестициите в умения, професионално обучение и обучение през целия живот. Вторият има отношение към важността на ефективното прилагане на стратегиите за „гъвкавост и сигурност“, което да позволи реална борба срещу нелегалната заетост и намаляване несигурността на работното място.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям доклада, който има за цел да се даде ход на действие на равнище ЕС, за защита на нетипичните работници и по-нататъшно подобряване на социалния диалог както на национално, така и на равнище на ЕС. Той има за цел и да предефинира политиките за „гъвкавост и сигурност“, които в миналото бяха прекалено съсредоточени върху гъвкавостта и недостатъчно върху сигурността за работниците Нетипичната работа включва работа на непълен работен ден, срочна и временна заетост, дистанционна работа, но също и нови видове трудови договори, като договори за „нула часове“ и засилващата се тенденция към фиктивна самостоятелна заетост. Макар целта на тези трудови договори да е въвеждане на гъвкавост на пазара на труда както за работодателите, така и за служителите, изследванията показват, че те често се свързват с несигурност на заетостта и оттам с несигурност на доходите. Тези работници често биват лишени от важни права, включително правото на обучение или присъединяване към профсъюз. Наш приоритет трябва да бъде борбата срещу всички форми на несигурна заетост и този приоритет добива особена важност по време на криза. Кризата не следва да се използва като претекст за развитие на по-несигурна заетост. Всички работници следва да бъдат третирани еднакво, независимо от техния трудов договор. Права, като достъп до социално осигуряване и обучение и правото на присъединяване към профсъюз никога не следва да бъдат отказвани на нито един работник.

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Докладът относно нетипични трудови договори, гарантиране на професионалното развитие, „гъвкавост и сигурност“ и нови форми на социален диалог е отговор на положението на пазара на труда в сегашната икономическа криза. Следва да положим всички усилия за запазване на възможно най-много работни места, но това трябва да бъдат работни места от високо качество. Понастоящем има огромно увеличение на броя хора, заети чрез така наречени нетипични и силно нетипични трудови договори в целия Европейски съюз. Това са договори за периоди, по-кратки от шест месеца, с работно време, по-кратко от 10 часа седмично, или устни договори. Става дума за предимно млади хора на възраст до 25 години, хора пред пенсия и, от гледна точка на пола, жени, които са принудени от икономически и социални обстоятелства да се съгласяват да работят въз основа на такива договорености. Следва също да обмислим дали това е разумна реакция към положението на пазара и дали да изясним или ограничим възможността за сключване на такива договори, полагайки в същото време всички усилия за преминаване към работни места от по-високо качество, вместо да задържаме броя работни места, ако са предимно със същата стойност. Изцяло подкрепям доклада и ще гласувам в подкрепа на приемането му.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) През последните години, следвайки световната икономическа криза, безработицата в ЕС нарасна експоненциално (до около 10% в края на 2009 г.). След като сегашният модел доказа, че не работи и че не е най-подходящият за защита на заетостта, от основно значение е да намерим нови начини за преодоляване на кризата и създаване на устойчива дългосрочна политика за заетостта. Поради това съм на мнение, че ключът е в това да се инвестира в обучението на работниците, в специфични умения за всяко лице и в иновациите. Негъвкавите модели на трудовото право се провалиха. Примерът на Съединените щати показва, че гъвкавостта не е синоним на несигурността, а на динамичен пазар на работната сила. Числата, цитирани в доклада, показват това, като сочат, че само 10% от случаите на безработица в САЩ траят повече от една година в сравнение с 45% (!) в ЕС. Това е, по мое мнение, което Европа следва да се стреми да постигне с концепцията на ЕС за „гъвкавост и сигурност“. На нетипичните трудови договори (работа на непълен работен ден; на смени, непостоянна или временна заетост; работа в домашни условия; дистанционна работа и така нататък) не следва да се гледа с недоверие само защото са нетипични. Обществото се е променило, светът се е променил и трудовите отношения по необходимост трябва да следват промените.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Нетипичната заетост се определя с новите договорни форми, които имат една или повече от следните характеристики: работа на непълен работен ден, непостоянна работа, временна работа, работа по срочни договори, работа в домашни условия и дистанционна работа, заетост на непълен работен ден в размер от 20 часа или по-малко седмично. Работните места, изгубени в резултат от настоящата криза, бяха основно тези в сектора на нетипичната работа, където имаше по-големи трудности при намирането на ново работно място. Повече от една пета от европейските работници сменят работните си места ежегодно. В ЕС 45% от всички периоди на безработица траят по повече от една година в сравнение с около 10% в САЩ.

Съветът трябва да се съобразява с действителността и да приеме конкретни мерки за защита на качествените, достойни работни места и за създаване на устойчиви възможности за работни места съгласно стратегията „Европа 2020“. За всички служители следва да се осигури набор от основни права, независимо от статута на заетостта им. Аз продължавам да се застъпвам за неотложно разширяване на защитата на труда, полаган при нетипичните форми на заетост. ЕС не може да изостави своя европейски обществен модел, а по-скоро следва да го укрепи.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние гласувахме „против“ доклада относно нетипични трудови договори, гарантиране на професионалното развитие, „гъвкавост и сигурност“ и нови форми на социален диалог предвид това, че макар да има някои положителни елементи, като стимули за промяна на нетипичните форми на работа във формални такива, като цяло докладът повече от всичко друго прокарва „гъвкавостта и сигурността“. Много от членовете на доклада са пример за това, особено когато се заявява:

„счита, че е от съществено значение да се актуализират вижданията относно гъвкавата сигурност на европейско равнище в светлината на настоящата криза по начин, който допринася за увеличаването както на производителността, така и на качеството на работните места, чрез гарантиране на сигурност и защита на заетостта и правата на работниците […] като същевременно на предприятията се предоставя необходимата организационна гъвкавост, за да разкриват нови работни места в отговор на променящите се потребности на пазара […].“

Това, което знаем обаче, е че едрият бизнес и правителствата на равнище на ЕС не са търсили „справедливо и балансирано прилагане на принципите за гъвкавост и сигурност“, което „може да помогне за укрепване на пазарите на труда в случай на структурни промени“. Напротив, както стана в Португалия, това, което се увеличи, беше несигурността, а това, което намаля, беше сигурността, като постоянно се накърняваха трудовите отношения и правата на тези, които работят.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Това, което показва предполагаемата популярност на независимата работа, не е някакъв нов ентусиазъм за създаване на предприятия, а дълбокото обезсърчаване сред безработните, сблъскващи се с безсилието или неефективността на службите по заетостта.

Несигурността на договорите и заетостта е последица от политиките, които отвориха пазарите за външната конкуренция. Това отваряне оказа натиск върху нивата на заплатите и заетостта, едва ли не последната оставаща променлива величина, върху която предприятията могат да въздействат в един свят на нелоялна конкуренция. Настоящите политики по имиграцията в Европа също оказват натиск върху заплатите и условията на заетост за най-неквалифицираните работници, както показват многобройни статистически проучвания. И това става без да се вземат под внимание несъразмерните им разходи в обществените финанси и оттам отговорността им за дефицитите и държавните дългове, както и фискалното изтощаване на европейската общественост.

Игнорирайки всичко това обаче, докладчикът продължава с една обща политическа логика, която води до несигурност, безработица и увеличаване броя на бедните работници. Тя проповядва „гъвкавост и сигурност“, като в същото време знае, че в света, създаден от Европейския съюз, предприятията неизбежно ще запомнят само частта „гъвкавост“. Безработните хора и работници не трябва да очакват приветствие от Брюксел – точно обратното!

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах „за“ доклада Gruny относно нетипични трудови договори, гарантиране на професионалното развитие, „гъвкавост и сигурност“ и нови форми на социален диалог, защото през последните няколко години нетипичните форми на работа – заетост на непълно работно време, плаващи смени – значително се увеличиха като брой и защото трябва да защитим работниците. Кризата не трябва да се използва като претекст за развитието на непостоянна работа. Всички служители трябва да бъдат защитени от правото на работа, независимо каква форма ще приеме договорът им. Докладът също изисква от държавите-членки да преразгледат политиките на „гъвкавост и сигурност“, за да ги направят по-малко покровителстващи работниците и ни напомня за значението на социалния диалог и социалните партньорства за предизвикателствата.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Днешният пазар на труда и свързаните с него трудови отношения се характеризират с един израз: „гъвкавост и сигурност“. На този фон има две неща, които трябва да бъдат взети под внимание: от една страна, трябва да бъде възможно да има гъвкавост при начина, по който се структурират трудовите отношения, които не се вместват в конвенционалните рамки. От друга страна, социалната сигурност трябва да бъде гарантирана за работещите в такива „нетипични“ форми на заетост. Подкрепям предложенията на докладчика за активизиране на усилията за създаване на устойчиви работни места, както и за обучение, и същевременно, за да се помогне на безработните и тези, които търсят работни места, в тяхното търсене, чрез предоставяне на активни консултации и връщането им на работното място. Затова подкрепям доклада на г-жа Gruny.

  Thomas Mann (PPE), в писмена форма. – (DE) Днес гласувах в подкрепа на доклада по собствена инициатива на г-жа Gruny относно нетипичните трудови договори в ЕС. Това ни позволява да отправим две категорични послания до пазара на труда. Нетипичните трудови договори трябва да останат изключението в Европа. Трябва да се осъществи преход към стабилни, защитени и по-качествени трудови договори. Бързината на структурните промени налага по-гъвкави форми на работа. Нетипичните трудови договори обаче не трябва да стават норма, ако се свързват със слаба социална защита или дори преднамерена експлоатация. Злоупотребата с нетипичната заетост е в разрез с европейския социален модел. Този модел е различен в приложението си в държавите-членки и е гръбнакът на обществената подкрепа за отговорни политически действия. Няма алтернативна възможност за защита на групите в неравностойно положение не само през настоящата Европейска година за борба с бедността и социалното изключване и не само през кризисния период след срива през 2008 г.

Участието, справедливите условия на труд и защитата на основните права трябва да бъдат гарантирани за тези, които са несъразмерно засегнати от нетипичната заетост: жените, възрастните и младите хора. За справяне с положението трябва да бъдат предприети активни мерки на национално и европейско равнище, като масова кампания срещу нелегалната заетост, освобождаване от несигурните работни места и гарантиране достъпа до по-нататъшно образование, квалификация и обучение през целия живот. Трябва да се намери балансът между производителността, от една страна, и защитата на правата на служителите, от друга.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Ако Европа иска да обърне по-голямо внимание на обществеността, тя трябва да се стреми да бъде приобщаваща по отношение на пазара на труда. В сегашното време на остра икономическа и финансова криза, тя трябва да използва всички средства, с които разполага, за запазване на работните места, особено сред тези, които са с най-ограничена защита на пазара на труда. Диалогът и колективното договаряне могат много да допринесат за подобряването и запазването на пазара на труда.

  Elisabeth Morin-Chartier (PPE), в писмена форма. – (FR) Бих искала най-напред да поздравя за добросъвестната работа г-н Gruny, който се постара да намери възможно най-добрия компромис относно нетипичните трудови договори, което е една важна тема. Не трябва да забравяме, че реформите при правото на труд трябва да са насочени към увеличаване на защитата на работещите на нетипични трудови договори и улесняване на преминаването между различни видове заетост и безработица. Затова бих искала Комисията и националните правителства да спазват задълженията си относно положението на „изключените“ хора – работещите на нетипични или „силно нетипични“ трудови договори – и да намерят баланс между техните права и тези на така наречените „приобщени“. Накрая, по-конкретно, бих наблегнала на факта, че безсрочните трудови договори следва да бъдат правилото и че „гъвкавостта и сигурността“ не могат да функционират без силна социална защита.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Gruny, който според мен е балансиран и разглежда редица социални и икономически аспекти. Нетипичните работници могат да бъдат актив в настоящите условия на икономическо възстановяване, поради което те също следва да бъдат защитени и обхванати от действащите директиви.

Докладът приема добре определени насоки и конкретни мерки за защита на работните места, гарантирайки висококачествена заетост в цяла Европа. Считам, че е много важно държавите-членки да бъдат подтиквани да подпомагат работниците и да гарантират, че те имат гъвкави условия на работа, права на отпуск, организация на работата, включваща заетост на непълно работно време, и стимули за работа у дома.

Европа трябва да върви към общи принципи, целящи, по-конкретно, повишаване на производителността и качеството на заетостта и гарантиране на сигурността, социалната защита и специална подкрепа за групите в неравностойно положение.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз е изправен пред голяма финансова, икономическа и социална криза. За да превъзмогне кризата, трябва да бъдат активизирани усилията под формата на инвестиции в умения, професионално обучение и разкриване на устойчиви работни места.

На този фон нетипичните трудови договори осезаемо се увеличиха, като най-силно се отразяват на младите работници на възраст между 19 и 29 години или на тези над 50 години, жените и нискоквалифицираните работници. Що се отнася до качество на работата, тези работници са изправени пред несигурност на работното място, липса структуриран план за кариерата, имат по-малко възможности за обучение и растеж в кариерата и по-големи затруднения при балансирането на работата и семейния живот.

Следователно трябва да бъде разширена защитата на работниците, заети на нетипични трудови договори, да се вземат мерки срещу недекларирания труд и да се осигури плавен преход между различни ситуации на заетост и безработица.

Всяка форма на заетост трябва да бъде придружена от набор права, включващи: равно третиране, защита на здравето и безопасността на работниците, достъп до обучение, колективно договаряне и свобода на сдружаване и представителство.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Докладът, както беше приет в комисията, беше приет и в пленарна зала. Текстът не е вреден, но е относително слаб. Ние от групата на Зелените/Европейски свободен алианс внесохме алтернативна резолюция от съображения за видимост и за да изложим виждането си в пленарна зала. За съжаление, нямаше възможност за нея да бъде осигурено мнозинство. Както се очакваше, тя беше отхвърлена, но получи подкрепата на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и на част от Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица.

Като отрицателни страни оценяваме: липсва позоваване на правна рамка за равни права; липсва позоваване на определението за работник (важно за заобикалянето); има прекалено много гъвкавост и формулировки на ЕНП за административна тежест; и прекалено много се говори за „гъвкавост и сигурност“, като текстът като цяло е прекомерно в подкрепа на „гъвкавостта и сигурността“.

Като положителни страни, текстът гарантира основните трудови права, независимо от статуса на заетост, увеличава защитата на нетипичните работници, посочва, че преходът между видовете заетост трябва да бъде безопасен, изразява загриженост във връзка с делата пред Съда на Европейския съюз и набляга на необходимостта от укрепване на социалните партньори.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Ние гласувахме в подкрепа на доклада, тъй като, от една страна, е оправдано да има гъвкавост на пазара на труда и младите хора да бъдат готови да приемат нетипични трудови договори, които са полезни за развитието им, от друга страна, наистина трябва да бъдем бдителни, за да се гарантира, че тези възможности няма да бъдат използвани от безскрупулни оператори, опитващи се да експлоатират младите хора, като им плащат по-малко.

  Elisabeth Schroedter (Verts/ALE), в писмена форма. – (DE) Разпространението на нетипичните трудови договори значително се увеличава в Европейския съюз. Следователно анализът, представен в доклада Gruny, е добър и заслужава да бъде приветстван. Културата, медиите, и по-конкретно новите медии, са сектори, където вече почти не са останали нормални трудови договори. Например операторите на камери и техниците във филмовите екипи се описват като лица на свободна практика, дори и всъщност да има известна степен на зависимост. В светлината на това обаче докладът пропуска да спомене политическите стъпки, които са необходими за да се предоставят на съответните служители права за длъжността им, като пенсионни права и права на представителство. Поради това отиваме по-далеч в алтернативната си резолюция. Призоваваме едни и същи права да важат за всички трудови договори и този принцип да бъде правно заложен в ЕС. Не трябва да има две категории трудови договори. Ние в групата на Зелените/Европейски свободен алианс също намираме за важно да се ограничи сивата зона относно „фиктивната“ самостоятелна заетост. Така че това, което искаме да постигнем, е ако съществува организационна и финансова зависимост, трудовото отношение да бъде признато от статута на служителя. Това е единственият начин, по който можем да гарантираме, че хората, които работят през целия си живот, могат да се радват на старините си с достойнство.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) В наши дни хората работят в какви ли не качества: като служители или като („фиктивни“) самостоятелно заети лица, на пълно или непълно работно време, на срочни или безсрочни договори, като работници у дома или като временни работници. Факт е, че гъвкавостта, изисквана от работодателите, често пъти е за сметка на необходимата защита на работниците. Днес групата на Зелените/Европейски свободен алианс внесе алтернативна резолюция, целяща да се постави основен акцент върху изясняване на статута на „работник“ (независимо в какво качество) и настояхме за директива, която да гарантира равни права на всички работници. Тази резолюция не успя и Парламентът пропусна възможност да изгради една по-силна социална Европа. При все това, аз подкрепих също и първоначалната резолюция, тъй като тя се застъпва за разширяване защитата на работниците и се стреми да гарантира основните им права и плавния преход между работните места, както и да се укрепи ролята на профсъюзите.

През Европейска година за борба с бедността и социалното изключване този подход със сигурност е полезен, особено като се има предвид, че все повече хора са заети по нетипични трудови договори. В Европа, бедността сред заетите засяга 8% от работниците, 17% от европейците са нископлатени работници. Затова със сигурност е желателно да се действа и затова аз приветствам позицията на целия Европейски парламент.

  Eva-Britt Svensson (GUE/NGL) , в писмена форма. – (SV) Аз гласувах „против“ доклада, застъпващ се за нетипични работни места, но при по-добри условия, отколкото тези, които в доклада са наречени силно нетипични работни места, които не са регулирани изобщо и които често се уреждат само с едно ръкостискане между работодател и служител. Ако сравним доклада със съобщението на Комисията, основаващо се на Зелената книга на Комисията, озаглавена „Модернизиране на трудовото законодателство“, в хода на процедурата бяха внесени подобрения. Докладът също подчертава загрижеността от въздействието на антипрофсъюзните съдебни решения върху пазара на работната сила в Европа. Това е важно. В големи страни като Германия и Обединеното кралство например едно от четири работни места понастоящем е в нископлатен сектор. Безработицата и социалният дъмпинг на вътрешния пазар на ЕС принудиха профсъюзите и работническите движения да преминат в защита. При все това, аз считам, че ЕС не следва да се занимава с формите на заетост. Това е въпрос, който трябва да бъде решаван на национално равнище. В родната ми страна колективните договори, с които се уреждат тези въпроси, се договарят от независими страни. Отправната точка трябва да бъде правото на труд на пълно работно време като стандарт, но и с възможност за работа на непълно работно време.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах „против“ резолюцията, защото тя е съответствие с линията за прокарване на гъвкава заетост, „гъвкавост и сигурност“ и нещата, които обикновено ги съпътстват: възможност за наемане, склонност и адаптивност към заетост и предприемачески дух.

Резолюцията има за цел и да опрости различните трудови договори под претекст да се намали броя на нетипичните трудови договори и да се улеснят преходите между различните видове трудови договори.

Вярно е, че резолюцията признава социалните последици от сегашната криза, особено нарастването на броя на бедните работници и нетипичните форми на заетост, но тя също оплаква факта, че предприятията не успяват да развият нови форми на трудови договори, даващи достатъчна гъвкавост за реакция в кризисни положения.

Накратко, резолюцията все още се характеризира с неолиберален подход, на чиито бедствени последици за заетостта и правото на труд вече можахме да бъдем свидетели в продължение на много години.

Доклад: José Manuel Fernandes (A7-0203/2010)

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Повишаването на ефективността на ресурсите в Европа е сред приоритетните цели на стратегията „ЕС 2020“. Позволете ми да ви дам един пример за това. Биогазът е ценен ресурс, който се използва за производство на електричество и гориво за транспорта, както и за снабдяване на газопреносната мрежа. Най-ефективният метод за производство на биогаз е използването на органични отпадъци, което е благотворно едновременно за промишлеността, икономиката и околната среда.

Рециклирането на биологични отпадъци също така може да помогне да се намали използването на химически торове в селското стопанство, особено на тези, които са на базата на фосфор, и да се повиши капацитетът на почвите за задържане на вода, за да се поддържа високо равнище на производителност. Тази връзка между прехода към рециклиращо общество, развитието на нисковъглеродна икономика и потенциала за създаване на работни места в тази област е важна за настоящия икономически, екологичен и социален климат.

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че ефективното и устойчиво управление на биологичните отпадъци е абсолютен приоритет за ЕС, включително в светлината на факта, че количеството биологични отпадъци, произвеждани в ЕС всяка година, се оценява на между 76,5 и 102 милиона тона хранителни и градински отпадъци и 37 милиона тона отпадъци от хранително-вкусовата и питейна промишленост.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Г-н Fernandes получи подкрепата ми по отношение на доклада си относно Зелената книга на Европейската комисия за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз. Считам, че съвсем правилно е успял да разгледа всички предизвикателства, от които най-важни са превенцията и рециклирането. Биологичните отпадъци следва да изиграят роля в един по-глобален въпрос: борбата срещу изменението на климата. Следователно трябва изцяло да разделим биологичните отпадъци от обикновените отпадъци, което е най-лошото решение в дългосрочен план. Вместо това следва да ги използваме за компостиране или за производство на биоенергия, както докладът решително подчертава. Накрая, между държавите-членки съществува голяма разнородност по отношение на настоящото управление на биологични отпадъци. От своя страна аз подкрепям един законодателен акт като предложения от доклада. Накрая бих добавила, че управлението на биологични отпадъци може да подкрепи социалното сближаване на Европейския съюз, тъй като рециклиращото предприятие например е активен източник на работни места.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) С растежа на икономиката и територията на ЕС продължават да се произвеждат и постоянно нарастващи количества отпадъци. За да се управляват ефективно биологичните отпадъци, приоритетът следва да бъде превенция или намаляване на отпадъците. За да се постигне тази цел, самите граждани трябва да се включват. Освен това биологичните отпадъци могат да се използват като суровина за производството на биогориво, което се използва в секторите на биоенергията, електричеството и транспорта. Ефективното управление на биологични отпадъци може да допринесе за постигане на целта на ЕС за най-малко 20% енергия от възобновяеми източници до 2020 г. Въпреки това, за да се постигне целта за по-ефективно управление на източниците на отпадъци и намаляване на разходите за управление на биологични отпадъци, Европейската комисия следва да изготви директива относно управлението на биологични отпадъци. Директивата следва да включва създаването на системи за събиране на отпадъци, които ще бъдат задължителни за държавите-членки и също така ще определя националните методи на преработка на биологични отпадъци, за да се избегнат по-малко подходящи методи като депониране и изгаряне.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Въпреки че имам известни резерви относно осъществимостта на някои от посочените в него цели, реших да одобря и следователно да гласувам в подкрепа на доклада на г-н Fernandes. Прилагането на техники за управление на биологични отпадъци, които имат за цел да предотвратят депонирането на такива отпадъци, изглежда не е само проява на отговорност към околната среда и общностите, но и стратегическа инвестиция за активизиране на потенциален нов източник на възможности за работа.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Разделното събиране и рециклирането на биологични отпадъци е от основно значение за устойчивото развитие на Европа. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той изисква от Европейската комисия да изготви проект на предложение до края на годината за специална директива относно биологичните отпадъци. Новото законодателство следва да определи изискването за система за разделно събиране на биологични отпадъци и рециклиране.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Преработването на отпадъци е проблем, който засяга Европа и цялото човечество. Тонове отпадъци се генерират всеки ден, причинявайки вреди на околната среда и отрицателно въздействие върху общественото здраве и качеството на живот. Първо, бих искал да поздравя докладчика, г-н Fernandes, за отличната му работа. Действащото законодателство в областта на биологичните отпадъци не отговаря на изискванията на регламента относно материалите. Приветствам инициативата за предложение на специални разпоредби за постигане на целите на ефективно и устойчиво управление на биологични отпадъци (по-добро законодателство, опростяване на правото, яснота и сигурност). Не се разглежда само вредното въздействие върху околната среда на отпадъците в обикновените депа за отпадъци; разглежда се също и важната роля при наторяване на почвата и целият основен енергиен потенциал (чрез биогаз), който може да се използва за генериране на електричество в отоплението или като гориво за автомобилите.

Специалните разпоредби за управлението на биологични отпадъци ми изглеждат основно следствие от изпълнението на принципите, които се съдържат в Рамковата директива за отпадъците. Трябва да бъде съставен набор от стандарти, да бъдат хармонизирани практиките и вътрешният пазар да бъде насърчаван чрез взаимодействие между околна среда, рециклиране и създаването на „зелени“ работни места. Ефективна Европа в областта на ресурсите не е само „Европа 2020 г.“; това е Европа на бъдещето.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Ефективното управление на биологични отпадъци не само носи предимства за околната среда, но има и положителен принос за икономическата и социалната област. Ето защо гласувах в подкрепа на предложенията в доклада. Значението на подобряването на ефективността в управлението на биологични отпадъци, както и превръщането в приоритет на тяхното предотвратяване/намаляване, ще допринесат за повишаване на устойчивото развитие и управлението на природните ресурси. Също така е важно да не се пренебрегва положителното въздействие от подобреното управление на биологични отпадъци, а именно въздействието върху функционирането на вътрешния пазар, върху бъдещето на селското стопанство чрез опазването и възстановяването на плодородието на почвата и насърчаването на енергията от възобновяеми източници. Следва да се даде приоритет на обединяването на разнообразните разпоредби за управлението на биологични отпадъци в един законодателен акт, както и на необходимото хармонизиране на политиките на държавите-членки чрез специални разпоредби относно биологичните отпадъци.

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Отпадъците, след енергията, промишлеността и селското стопанство, са четвъртият по големина източник на емисии на парникови газове, като основният източник на емисии е депонирането на отпадъци. Депата за отпадъци представляват огромна заплаха не само заради производството на метан, но и заради евентуалното замърсяване на подпочвените води, почвите и, разбира се, повърхността на депата за отпадъци. Все по-големи площи претърпяват непоправимо влошаване на състоянието на почвите. В световен мащаб биологичните отпадъци най-често се депонират и само малък процент се сортира и преработва. Всяка година в Европейския съюз се произвеждат до 100 милиона тона кухненски и градински отпадъци и до 37 милиона тона отпадъци от хранително-вкусовата и питейна промишленост. Въпреки това биологичните отпадъци играят важна роля в борбата срещу изменението на климата и, ако могат да бъдат използвани, представляват огромен потенциал за производството на енергия от възобновяеми източници. Европейците понастоящем разбират необходимостта от сортиране на отпадъци. Въпреки това биологичните отпадъци почти винаги накрая се оказват в депа за отпадъци.

В някои от по-старите държави-членки е възможно да се съхраняват биологични отпадъци в контейнери, да се преработват и да се използват допълнително. В новите държави-членки почти не съществува възможност за разделяне на биологични отпадъци, както и на пластмаса, стъкло и хартия, тъй като хората няма къде да ги съхраняват. Ето защо е от основно значение да се създадат условия за рециклирането и допълнителното използване на биологични отпадъци за генериране на енергия във всяка държава-членка на ЕС. Докладът разглежда въпроса адекватно и ще гласувам за неговото приемане.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно Зелена книга на Комисията за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз предвид факта, че условието за задължителни системи за разделно събиране и рециклиране на биологични отпадъци ще позволи по-високо равнище на защита на околната среда в ЕС и подкрепа на борбата срещу изменението на климата.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Само наблюдението на количеството биологични отпадъци, изхвърляни дневно в резултат на частното ни потребление, следва да ни предупреждава за необходимостта от изпитване на най-добрите начини за използването им и свеждането до минимум на въздействието им върху околната среда. Ако промишленото потребление се добави към частното потребление, необходимостта бързо приема неотложни пропорции и следва да мотивира както лицата, отговорни за взимането на решения на политическо равнище, така и специалистите, да продължават да проучват най-подходящите процеси и методи. Считам, че директива, имаща за цел ефективно подобряване на управлението на такъв вид отпадъци, ще бъде от голяма полза за гражданите на всички държави-членки.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам приемането на резолюцията, за която съм докладчик, която подкрепя съставянето на специална директива относно биологичните отпадъци до края на 2010 г. и създаването на система за разделно събиране за държавите-членки, с изключение на случаите, в които това не е най-добрият вариант от гледна точка на околната среда и от икономическа гледна точка.

Количеството биологични отпадъци, произвеждани в ЕС всяка година, се оценява на около 100 милиона тона. Този вид отпадъци е четвъртият по големина източник на емисии на парникови газове в ЕС, особено когато се депонира. Представената резолюция цели да насърчи пренасочването на биологичните отпадъци от депата за отпадъци, да насърчи производството на висококачествен компост за възстановяване на почвите без химикали и да насърчи създаването на енергия от възобновяеми източници. До момента Европейската комисия настояваше върху липсата на каквато и да било необходимост от директива относно тези отпадъци.

Надявам се, че членът на Комисията, отговарящ за Генерална дирекция „Околна среда“, ще прочете доклада, ще отбележи позицията на мнозинството в Парламента и ще престане да има такова ограничено становище по въпроса. Позицията ни е амбициозна и реалистична. Изискваме специална директива, която да внесе яснота и сигурност, и се надяваме, че членът на Комисията е благоразположен към желанията на Парламента.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Управлението на биологични отпадъци, абсолютно необходимо за здравословното съществуване на човешкия род и за хармоничното му съвместно съществуване с природата, не трябва да се разглежда в светлината на стриктно търговските интереси. Обсъжданият доклад се отнася до „създаването на задължителна система за разделно събиране за държавите-членки“ и подходящата преработка на биологични отпадъци чрез анаеробно разлагане и компостиране. Макар да одобряваме принципите като цяло, не можем все пак да не посочим някои проблеми. В допълнение към техническите трудности, присъщи за препоръчваната обработка, които не могат да бъдат пренебрегнати, това е много по-скъпо. Въпросът, на който не се предоставя отговор в доклада, е: кой ще плаща?

Докладът не обръща достатъчно внимание на мерките за предотвратяването на производството на отпадъци, като е насочен почти изцяло към рециклирането им. Намаляването е един от най-добрите начини за решаване на проблемите, свързани с отпадъците. Имам предвид възможността за домашно компостиране, което ще позволи голяма част от биологичните отпадъци да заобиколят системата за преработка – въпрос, който не се разглежда в доклада. По отношение на компостирането – не е достатъчно да кажем, че трябва да го направим. Следва да се създадат условия за използването му, без ограничения и без технически или научни основания, които са в полза само на по-силната конкуренция от отрасъла на изкуствените торове.

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на Зелената книга за управлението на биологични отпадъци (биоразградими отпадъци) в Европейския съюз.

Съществува голямо несъответствие между държавите-членки, които рециклират най-малко – 90% депониране, 10% рециклиране и оползотворяване на енергията – и тези, които прилагат най-ефективните подходи – 10% депониране, 25% оползотворяване на енергия и 65% рециклиране.

Биологичните отпадъци играят важна роля в борбата срещу изменението на климата и предлагат интересен потенциал по отношение на опазването на почвите и насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници. Държавите-членки трябва да предприемат мерки за насърчаване на разделното събиране на биологични отпадъци – например производство на компост. Трябва да имаме реален европейски пазар за компост, тъй като компостирането е най-подходящият начин за третиране на „зелени“ отпадъци и има предимството, че може да се използва за наторяване на почвата.

Следователно задоволителното управление на биологични отпадъци ще има не само екологични, но и икономически предимства.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Широката подкрепа, която Парламентът предостави на доклада на г-н Fernandes, е благоприятен знак. Той показва, че Парламентът е единен относно приемането на въпроса сериозно и изпраща ясно послание до другите институции, както и до държавите-членки. Шотландското правителство едва миналия месец публикува План за нулеви отпадъци, който разглежда много от въпросите, разисквани в Зелената книга на Комисията. Трябва да се предприеме действие на равнище на ЕС и днешното гласуване следва да гарантира постигане на напредък.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Докладът избира правилния подход. Като предлага отказване от депата за отпадъци, предпочитане на компостирането и изгарянето и осигуряването, че изгарянето включва оползотворяване на енергия, отчасти се връща към рамката за екологично планиране, която ние препоръчваме. Приветствам това. Като препоръчва възстановяване на биогориво и стимули за приватизиране на управлението на отпадъци обаче, той се придържа към старите либерални идеи, без да взема предвид неуспеха им. Следователно се въздържам от гласуване.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че мерките, целящи подобряване на управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз, са от жизненоважно значение с оглед на произтичащите от тях всеобхватни предимства за околната среда и икономиката. С разширяването на икономиката и територията на Европейския съюз количествата генерирани отпадъци продължават да нарастват и се оценява, че количеството биологични отпадъци, произведени годишно в ЕС, е около 100 милиона тона хранителни и градински отпадъци и 37 милиона тона отпадъци от хранително-вкусовата и питейна промишленост. Много от биоразградимите градински, готварски и хранителни отпадъци могат и следва да се използват като източник на възобновяема енергия и в рециклирани материали. По този начин можем да допринесем не само за борбата срещу изменението на климата, но и за насърчаване на по-здрави почви и забавяне на загубата на биологично разнообразие.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) За околната среда е важно наличните суровини да се използват разумно, което означава също така рециклиране на биологични отпадъци, ако отпадъците не могат да се избегнат. Този вид осведоменост по отношение на околната среда сред гражданите постоянно нараства, като им позволява по-добре да разбират целта на опазването на околната среда и климата. По традиция съществуват разлики в държавите-членки например по отношение на това как да се използват биологичните отпадъци за генериране на енергия. Предвид факта, че в тази област вече са направени голямо количество инвестиции ще бъде разумно да се признаят националните различия в съответствие с принципа на субсидиарност. Не е обърнато достатъчно внимание на това в доклада, поради което аз също се въздържах от гласуване.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно Зелена книга на Комисията за управлението на биологични отпадъци в ЕС, който поема твърд ангажимент за борба с изменението на климата и намаляване на отрицателното въздействие на икономическия растеж. Въпреки че преработката на биологични отпадъци вече е била широко обсъждана в европейските институции, не може да не се отбележи настъпилата промяна в положението през последните няколко години. Като се има предвид, че технологичният напредък трябва да бъде включен в разискванията, не по-малко от 11 нови държави-членки се присъединиха към ЕС, заедно с Литва, като всички допринесоха със специфични практики в управлението на отпадъци. Докато годишното количество биологични отпадъци в ЕС се оценява на 76,5-102 милиона тона хранителни и градински отпадъци и до 37 милиона тона отпадъци от хранително-вкусовата и питейна промишленост, считам че е изключително важно да се проправи път към разискване за необходимостта от евентуално бъдещо политическо действие. Подобряването на управлението на биологичните отпадъци и развитието на използването на биологичните отпадъци като ресурс ще доведе до значителни икономически, социални и екологични ползи и ще помогне да се превърне ЕС в „рециклиращо общество“, използващо ефективно наличните ресурси.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Биоразградимите отпадъци – биоразградимите градински, кухненски и хранителни отпадъци представляват около една трета от битовите отпадъци и оказват значително въздействие върху околната среда. Когато такива отпадъци се депонират, те излъчват метан, парников газ, който е с 23 пъти по-мощен ефект в сравнение с въглеродния диоксид и е една от основните причини за изменението на климата.

Макар управлението на отпадъците в Европейския съюз да е предмет на редица нормативни актове в областта на биоразградимите отпадъци, съществува възможност за още подобрения, още повече че такива отпадъци могат да бъдат рециклирани и използвани като възобновяем енергиен източник.

Следователно една специална директива относно управлението на биологичните отпадъци би била основен фактор за прилагането на принципите, произтичащи от Рамковата директива за отпадъците и други директиви, отнасящи се до управлението на отпадъците като цяло. Имам само една резерва и тя се отнася до гъвкавостта, която директивата трябва да има на местно равнище, за да позволи вземането на най-доброто решение от икономическа и екологична гледна точка.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам приемането на доклада с преобладаващо мнозинство, тъй като той се отнася до първостепенния въпрос за управлението на биологични отпадъци в ЕС и изисква от Европейската комисия да изготви постановление за създаването на задължителна система за разделно събиране за всички държави-членки.

Действително управлението на отпадъци е сериозен и актуален проблем, който спешно трябва да бъде разрешен, особено като се има предвид, че ЕС произвежда около 100 милиона тона биологични отпадъци на година. Също така следва да се подчертае, че борбата срещу изменението на климата, с която ЕС е обвързан и в която е лидер на световно равнище, изисква правилно управление на биологичните отпадъци предвид факта, че те са четвъртият по големина източник на парникови газове в ЕС.

Биологичните отпадъци могат също така да бъдат повторно използвани за производството на биоенергия и биогорива. Преработвателната промишленост понастоящем разкрива около 250 работни места за рециклирането на всеки 10 000 тона отпадъци. Призивът за изготвяне на специална директива относно управлението на биологични отпадъци е важен принос на доклада от гледна точка на признаването на факта, че действащите стандарти за биологичните отпадъци са разпръснати и на необходимостта от по-голяма яснота, опростяване и юридическа точност.

  Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) Избрахме да подкрепим доклада на г-н Fernandes, за да покажем, че екологосъобразното управление на отпадъци в Европа е важно, ако искаме да противодействаме на изменението на климата и да се борим срещу унищожаването на околната среда. Въпреки това бихме подчертали, че това следва да се извърши чрез правилното прилагане и в съответствие с действащото законодателство, а не чрез сложно увеличаване на разпоредбите.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Стратегическа цел на политиката за управление на отпадъците е превръщането на ЕС в рециклиращо общество. Огромното количество отпадъци, което се произвежда всяка година в ЕС (оценява се на между 76,5 и 102 милиона тона биологични отпадъци, включително около 8 милиона тона в Румъния), не може да бъде пропилявано. Биологичните отпадъци играят важна роля в борбата срещу изменението на климата (през 2004 г. секторът на отпадъците е отговорен за отделянето на 109 милиона тона парникови газове), като предлагат ценен потенциал от гледна точка на опазването на почвите и насърчаването на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници.

Това означава, че устойчивото развитие може да бъде насърчавано чрез ефективно управление на ресурсите. Това включва правилно управление на биологичните отпадъци в съответствие със стандартните разпоредби на ЕС, насърчаване на технологичните иновации и създаване на „зелени“ работни места (например преработвателната промишленост разкрива до 250 работни места за рециклирането на всеки 10 000 тона отпадъци).

Следователно е необходима задължителна система за разделно събиране, рециклиране на биологични отпадъци, специална директива относно биологичните отпадъци, насърчаване на научноизследователската дейност и иновациите и повишаване на осведомеността на гражданите относно мерките за предотвратяване на натрупването на отпадъци са необходими, за да подпомогнат икономиката и околната среда, както и да подпомогнат постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Проектодокладът вече съдържаше най-уместните въпроси за нас, Зелените. Съсредоточихме се върху очертаване на проблемите във връзка с оползотворяването на биологичните отпадъци под формата на изгаряне на отпадъците с оползотворяване на енергията, като уточняваме, че рециклирането на биологичните отпадъци е за предпочитане пред изгарянето, тъй като то не само избягва образуването на метан, но и допринася за борбата с изменението на климата чрез поглъщането на въглерод и подобряването на качеството на почвата. Това беше включено в съображенията от приетия в комисията текст.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Ние подкрепяме Зелената книга на Комисията за управлението на биологични отпадъци. Въвеждането на системи за разделно събиране, установяването на стандарти за компоста, насоките за предотвратяване на органични отпадъци, прилагането на концепцията за жизнения цикъл и оценката на отпадъците са изходни позиции за гарантиране на по-голяма ефективност и икономии с надеждата за задължителна система за разделно събиране във всички държави-членки, с изключение на случаите, в които това не е практично по икономически или екологични причини.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Управлението на биологичните отпадъци в ЕС е изключително важен въпрос за нашето време не само поради значителното количество отпадъци, което се произвежда всяка година (оценява се на 139 милиона тона), но и поради продължаващото изменение на климата, на което сме свидетели. Производството на биологични отпадъци е неизбежно по определение, но незадоволителното им управление може да бъде избегнато, особено в случаите, когато се депонират, което представлява основният източник на газове, отделяни в озоновия слой.

Отпадъците могат да бъдат преобразувани, като по този начин ще представляват добавена стойност за обществото, предвид факта, че, ако можем да получим ползи от тях, ще можем да обновим промишлеността и да използваме ресурсите, които в противен случай не биха се използвали. Имам предвид, наред с другото, техния капацитет на увеличаване на стойността им в производството на биоенергия, която може да се преобразува в електричество и отопление или биогорива, алтернатива за доставката на изкопаеми горива – почти изчерпани в резултат на непрекъснато използване. Докладът е важна стъпка за устойчивото развитие на Съюза и съм напълно съгласен с докладчика, че най-добрият начин за постигане на поставените цели както по отношение на политиката в областта на околната среда, така и по отношение на вътрешния пазар, ще бъде възможно чрез създаването на постановление относно биологичните отпадъци.

  Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Членовете на ЕП от Гръцката комунистическа партия гласуваха против доклада, който е съобразен със Зелената книга на Комисията и лоялно следва антиекологичната линия на поведение на ЕС в полза на изгарянето на смесени отпадъци, приета от органите на Общността (Съвет и Комисия) и политическите представители на монополите в Европейския парламент. Докладът отдава приоритет на „оползотворяване на енергия“ от битови биологични отпадъци чрез „анаеробно“ разлагане за производството на биогаз и счита изгарянето за „възможна алтернатива“, въпреки че е известно, че имат неблагоприятно въздействие по отношение на замърсяването на околната среда, вредите и нулевите ползи. Същевременно той сваля на второ място аеробното третиране – безобидна, опростена, изпитана и безопасна технология, която произвежда устойчив, висококачествен продукт на много по-ниска цена. Това се дължи на факта, че не гарантира големи печалби за капитала, нито го свързва с други еднакво пагубни за околната среда политики за европейско уеднаквяване с цел насърчаване на изгарянето на биомаса и биогорива. Докладът доказва, че ЕС и политическото лице на капитала в Европейския парламент съществуват, за да служат на свързани с монопола ползи за сметка на здравето и живота на работниците.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията, в която Европейският парламент призовава Европейската комисия да предприеме действие относно преработката и управлението на биологичните отпадъци – а именно, отпадъци от ястия и приготвянето им, „зелени“ отпадъци (градини, паркове и т.н.), промишленост (дървен материал и т.н.) – и по-специално чрез представянето на проект на специална директива. Така Европейският парламент потвърждава искането, което отправи по време на преразглеждането на законодателството на Общността в областта на отпадъците през 2008 г.

По-конкретно, Европейският парламент изисква сортирането на биологични отпадъци да стане задължително, биологичните отпадъци да бъдат рециклирани и компостите да бъдат класифицирани според качеството им.

Комисията и държавите-членки трябва да предприемат мерки, за да могат европейците да бъдат осведомени относно ползите за околната среда от преработката на биологични отпадъци. Това е така, защото тези отпадъци представляват между 118 и 138 милиона тона органични отпадъци и до голяма степен се събират като обикновени отпадъци, при положение че могат да бъдат оползотворявани за други цели.

Комисията спешно трябва да предприеме решителни действия, още повече че след неуспеха на срещата на високо равнище в Копенхаген екологичните проблеми понастоящем са, меко казано, на заден план.