Пълен протокол на разискванията

Вторник, 6 юли 2010 г. - Страсбург

10. Икономическо управление в ЕС и еврозоната и надзор над националните бюджети (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на председателя на Комисията относно икономическото управление в ЕС и еврозоната и надзора над националните бюджети (2010/2773(RSP)).

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, икономическото управление е основно предизвикателство за бъдещето на нашия Съюз. Когато през 1993 г. председателят Делор очерта ясно необходимостта от по-задълбочено координиране на икономическите политики, много от държавите-членки отхвърлиха идеята.

Освен това, когато през 2008 г. първата Комисия, която имах честта да председателствам, повдигна този въпрос в доклада си за десетата годишнина от Икономическия и паричен съюз, малцина се вслушаха в него. Въпреки това в своите насоки за настоящия мандат на Комисията, които обсъдихме съвместно преди година, подчертах необходимостта от адекватна реакция, когато става въпрос за икономическо управление.

Тогава членът на Комисията Оли Рен обсъди въпроса с вас по време на своето изслушване. По онова време Комисията вече беше обявила намерението си да внесе предложения за укрепване на икономическото управление в Европейския съюз по-специално в еврозоната. За съжаление кризата показа, че сме били прави. Въпреки това сега се признава, че това разискване е наложително и мога само да приветствам факта, че най-накрая стигнахме до етап, на който да преминем към истинско европейско икономическо управление.

В резултат на това Комисията представи подробни предложения на 12 май. Тези предложения поддържат дискусията жива, включително и тази с Европейския парламент, и по-конкретно дейността на работната група, оглавявана от председателя на Европейския съвет. Комисията е доволна от напредъка и съгласието, постигнати до този момент, което беше ясно засвидетелствано по време на Европейския съвет.

За да поддържаме тази тенденция, миналата сряда Комисията отново прие редица предложения, които, след като се превърнат в законодателни инициативи, ако се приемат своевременно, ще могат да се прилагат от 2011 г. Тези предложения не предвиждат промяна в Договора. Трябва да действаме незабавно със законодателството, с което разполагаме в момента. Това не е ограничение. Новите възможности, които предлага Договорът от Лисабон, могат и трябва да бъдат оползоворени, защото вече няма време за чакане. Нашите граждани, предприятията и икономиката ни изискват от нас да предприемем инициативи. Наша отговорност е да вземам решения и да действаме незабавно.

−(EN) Поради икономическата криза Европейският съюз беше подложен на редица сериозни тестове. Укрепването на икономическото управление, разбира се, е само един аспект от реакцията, предприети от Европейския съюз в отговор на кризата.

Има и други измерения, сред които: задълбочена реформа по отношение на регулирането на финансовите пазари и предложения за нова европейска надзорна структура. Както казах тази сутрин, предстои да бъде постигнато споразумение по този въпрос през следващите дни. Призовавам всички страни да поддържат положителната инерция, за да гарантират, че новите органи могат да започнат да функционират в началото на 2011 г. Така Европа ще остане начело при изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на Г-20, в тази област. Мерките за гарантиране на финансова стабилност, първо, чрез програмата за Гърция и след това чрез механизмите за еврозоната като цяло, и накрая, но не на последно място, програмата за растеж и заетост чрез структурните реформи, включени в стратегията „Европа 2020“.

Подходът ни в отговор на кризата е комплексен. Стабилизираме, консолидираме и модернизираме. Подготвяме своята социална пазарна икономика, за да гарантираме по-добро бъдеще за нашите граждани. Но засега ми позволете да се концентрирам върху икономическото управление.

Предизвикателството от последните няколко месеца е свързано с това дали икономическото ни управление съответства на новия натиск, който се упражнява върху нашата икономическа и фискална стабилност. Имаме на разположение разпоредбите на Договора, които ни позволяват да предприемем действия. Институциите са налице. Просто трябва да задвижим процеса.

Изправихме се пред реален риск и успяхме да му се противопоставим. Сега запълваме празнините, които установихме, за да избегнем подобни рискове в бъдеще. Първо, запознах Парламента с идеите, които изложихме в съобщението на Комисията от 12 май. Разискванията, които се водят оттогава, са отразени в съобщението на Комисията от 30 юни. Сега преминаваме към оперативния етап, като Комисията ще бъде готова да представи законодателни предложения най-рано през септември.

Преди да се спра на въпроса в детайли, желая да подчертая, колко полезна беше за този процес работата на Европейския съвет, на работната група, оглавявана от председателя на Европейския съвет, както и разискванията в Парламента. Тази работа ни помогна да надграждаме над този истински европейски тласък. Надявам се, че това ще допринесе за бързото разглеждане и приемане на законодателните предложения.

Подходът ни към икономическото управление включва създаване на по-задълбочени и по-ефективни правила. Настоящият Договор ни дава много възможности за действие и съм убеден, че отново ще открием правилното решение чрез метода на Общността.

Необходим ни е по-строг режим на наблюдение. Това означава по-строг и по-широкообхватен режим, който включва бюджетната, макроикономическа и структурна политики; режим, който отчита реалността, че всяка държава-членка има своите специфики, но който също така отразява взаимната зависимост, която, както всички ние знаем, е от основно значение за европейската икономика.

Какво означава това всъщност? Първо, нуждаем се от по-добра координация. От ключово значение за това е „Европейското полугодие“. То ще спомогне за повишаване на икономическата прозрачност и ще насърчи предварителните партньорски проверки сред държави-членки. Ако държавите-членки предадат своите програми за стабилност и сближаване, както и програмите си за национални реформи едновременно, ще имаме наистина свързан подход. Тази европейска перспектива ще бъде от огромна полза за държавите-членки, когато планират, обсъждат и приемат националните си бюджети съгласно националните си конституционни процедури.

Второ, необходима ни е надеждността, която идва с по-ефективното прилагане на мерките. Това означава усъвършенстване на набора от стимули и инструменти за налагане на санкции, една по-ефективна комбинация от превантивни и коригиращи мерки. Нуждаем се от Пакт за стабилност и растеж, който е насочен не само към изпълнение на критерия за дефицита, но също и за дълга: пакт, който наистина е добър и се зачита. Разбира се, най-ефективните санкции са онези, които не се налага да бъдат използвани, защото стимулират спазването на правилата, а за да постигнем това, правилата трябва да бъдат толкова строги, че да будят такова уважение.

Искам това да бъде пределно ясно. Без по-строга система от стимули и санкции няма да можем да укрепим икономическото управление по надежден начин. Ако една държава-членка не спазва общоприетите правила, тя трябва да бъде готова да понесе последиците. Това означава също, че санкциите трябва да бъдат оформени така, че да се прилагат към всички държави-членки на равни основания. Уверявам Парламента, че Комисията ще направи всичко възможно, за да гарантира, че това ще бъде така.

По отношение на финансовите санкции, ние предложихме те да се основават на повече разходи от бюджета на ЕС, отколкото до сега. Накратко, всички държави-членки в бъдеще трябва да се изправят пред риска да загубят средства от бюджета на ЕС в случай на непрекъснато неизпълнение на фискалните правила. Прилагането на тези правила трябва да бъде квазиавтоматично, когато става въпрос за предпазната мярка на Пакта за стабилност и растеж.

От ключово значение е и времето за прилагане на мерките. Не трябва да попадаме в капана на прекалено дългото изчакване преди да се наложат санкции. Стимулите и санкциите трябва да бъдат изведени на преден план, за да може да се предприемат действия, преди ситуацията да е излязла извън контрол. Превантивните мерки могат да бъдат много по-ефективни от корективните, но са необходими дисциплина и политическа воля.

Едно от най-слабите места на сега действащите правила е липсата на механизми за справяне с проблеми, които се появяват в т.нар. „добри времена“. Обръщаме внимание на този въпрос в предложенията си, особено по отношение на еврозоната.

Трето, нашият надзор трябва да обхваща всички ключови фактори. Не трябва да се ограничава само до фискалната политика. Видяхме, че подобна тясна перспектива не действа. Трябва да разполагаме с инструменти за установяване на макроикономическите дисбаланси сред държавите-членки.

Подобни несъответствия отслабват процеса на сближаване на ЕС, и по-конкретно на държавите от еврозоната. Една подробна таблица от показатели ще ни даде това, от което се нуждаем, за да установим нарастващите различия и да предложим оздравителни мерки. Те, разбира се, трябва да бъдат допълнени от подходящи механизми за прилагане на такива оздравителни мерки.

Четвърто, наред с по-строгите фискални правила се нуждаем и от ускоряване на структурните реформи, иновации и търговия, които ще възстановят Европа по отношение на бъдещия растеж на икономиката и създаването на работни места. Ето в това е същността на стратегията „Европа 2020“, която Европейският съвет прие преди две седмици. Сега трябва да я приложим на практика, за да гарантираме, че националните и европейски политики са напълно синхронизирани, като създадем пълен цикъл, при който икономическият растеж в една част на Европа да помогне за стимулиране на растежа в друга.

Пето, позволете ми още веднъж да подчертая колко са важни прозрачността и сериозното регулиране на пазара и да призова всички участници в процеса да приемат нужните реформи възможно най-бързо.

Искам да подчертая историческите измерения на реформите, които предлагаме. Те са отговорът на предизвикателствата, пред които е изправена единната валута в Европа, но също така оказват съществено влияние върху световните финансови пазари.

Настъпи моментът да дадем на Икономическия и паричен съюз инструментите, от които се нуждае, за да функционира напълно ефективно, и които гарантират надеждността му. Не става въпрос само за технически правила, а за бъдещето на еврото и можем да кажем, в известна степен, за бъдещето на европейския проект.

За да дадем възможност всичко това да се реализира, трябва да покажем, без каквито и да е съмнения, че светът се е променил и че нашите предложения относно икономическото управление са истински напредък. Днес имаме необходимите условия да обединим Пакта за стабилност и растеж, икономическото управление и структурните реформи в една последователна система в рамките на Икономическия и паричен съюз.

Тази система трябва да насочи всички наши инструменти към общата ни цел: структурните фондове, надзора над бюджета и реформите, предвидени в стратегията „Европа 2020“.

Това е стратегия за целия Съюз, а не просто надграждане на различни стратегии. Това е реална икономическа стратегия за Европа, но можем да имаме европейска икономическа стратегия само при наличие на истинска система за икономическо управление. Въпреки това системата от стимули и санкции трябва да отразява конкретните отговорности на държавите-членки, които вече са приели единната валута, при стриктно спазване на правната рамка. Тези държави-членки споделят общо благо, наречено евро, и не бива да се допуска лошото поведение на някои от тях да излага всички останали на риск.

Убеден съм, че тези предложения поетапно ще променят икономическото единство на Съюза, като в същото време ще се запазят неизбежните специфики между онези държави-членки, които са членове на еврозоната, разбира се, като се зачитат и правата на онези, които все още не са част от нея.

Ситуацията в момента налага амбиция и смелост. Предложенията на Комисията ще изпратят силно послание както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб, че Европейският съюз може успешно да се справи с тази задача. Ето защо е от изключително значение нашите три институции да работят последователно и в дух на тясно сътрудничество, за да финализират и одобрят тези предложения с взаимно доверие и с убеденост в общото ни бъдеще.

Важно е всичките ни партньори по света да разберат, че сме готови да направим всичко необходимо, за да защитим еврото и стабилността на общата ни валута. Задачата на Комисията е да използва правото си на инициатива в името на общия интерес на Европа и нейните граждани. Тя е решена да изпълни задачата и е убедена, че тези предложения са верният път за бъдещето на Европа.

(Ръкопляскания)

  Corien Wortmann-Kool, от името на групата PPE. – (NL) Г-н Барозу, г-н Рен, Вашите предложения са важна стъпка напред към укрепване на икономическото управление в Европа. Искам да Ви благодаря за това, че активно упражнявате правото си на инициатива, вместо да чакате да видите какво ще направи работната група на Съвета. Нашата група, групата на Европейската народна партия (Християндемократи), одобрява предложенията и би искала да си сътрудничи тясно и енергично с Вас и Съвета за реализирането им. Искам също така да сътрудничи и при предприемането на първата стъпка към метода на Общността. Това, от което се нуждаем сега, не са нови институции, а силна, независима роля на Европейската комисия и на Европейския съвет, която да се посвети на общия подход и демократичен контрол от страна на Европейския парламент. Що се отнася до групата PPE, това са елементите на законодателните предложения, които предстои да ни представите в началото на септември.

Имаме големи очаквания във връзка с „Европейското полугодие“ и координирането на националните програми за действие. Необходими са важни реформи и болезнени мерки в държавите-членки, за да се повиши тяхната конкурентоспособност. Това ще доведе до създаване на работни места и просперитет за нашите граждани. Имаме големи очаквания и във връзка с мерките за укрепване на Пакта за стабилност и растеж, дори да трябва да се налагат санкции. Нарекохте серията от мерки „набор от инструменти“. До голяма степен това ще зависи от конкретното съдържание на този набор от инструменти.

Мотото на един от нашите нидерландски футболни отбори е „дела, а не думи“. Дела, а не думи иска и Парламентът, когато става въпрос за икономическото управление, а също и когато става въпрос за законодателство в областта на европейския надзор над финансовите институции. Съветът прие доклада на Жак де Ларозиер, но сега трябва да го приложи на практика, да го транспонира в законодателството. Необходими са реални правомощия за тези надзорни органи, които да могат да започнат да функционират от 1 януари. И така сега Съветът трябва да превърне това в реалност. Утре Парламентът ще гласува, но ще дадем възможност на Съвета да сключи споразумение по време на срещата на Съвета по икономически и финансови въпроси през този месец. Това означава да приеме позицията на Парламента относно правомощията за този нов надзорен орган, тъй като Парламентът ще заеме твърда позиция — не в свой интерес, а в интерес на обществеността, за да се възстанови спокойствието на финансовите пазари, за да можем отново да погледнем с доверие в бъдещето.

  Stephen Hughes, от името на групата S&D. – (EN) Г-н председател, безпокои ни фактът, че липсва баланс в предложенията на председателя Барозу и члена на Комисията Рен. Фискална стабилност не може да съществува без силен икономически растеж и високи равнища на заетост. Настоящите и плануваните бъдещи строги мерки ще доведат до устойчив период на нисък растеж, нарастваща безработица и допълнително социално изключване.

Г-н Барозу, зная, че Вие не считате, че още милиони безработни и допълнително социално изключване са приемлива цена, с която да заплатим за бързата фискална консолидация, но изглежда това е пътят, по който вървите. Във Вашите предложения от последната седмица ми се струва, че пропускате най-важното. Има необходимост от качествено подобряване на европейската икономическа политика и на нейното управление, но това трябва да доведе до балансиран политически дневен ред, който да съчетава отговорността с икономическа ефективност и социална справедливост. Не включихте няколко изключително подходящи варианта, които наистина биха довели до качествен скок в тази област. Истинското координиране на икономическата политика трябва да предвижда по-диференциран план за консолидиране на Европа, а не недалновидни строги ограничения от типа „всички под един знаменател“, които са лишени от икономически смисъл.

Второ, трябва да предложите дневен ред за икономическа политика за създаване на работни места и фискална консолидация. Днес имаме само дневен ред за намаляване на дефицитите за сметка на работните места.

Трето, необходими са силни предложения за това как да осигурим подходящо публично финансиране за договорената наскоро стратегия „Европа 2020“, включително приходи от нови данъци от облагането на финансовите транзакции и от други източници. Спешно се нуждаем и от оперативни предложения от Ваша страна, т.е. от страна на Комисията, за това как да премахнем данъчната тежест върху труда възможно най-бързо. Данъчното облагане на трудовите доходи е твърде високо в редица държави-членки.

И накрая, но не на последно място, Вие се отказахте от положителните инициативи и ги заменихте с отрицателни санкции в един обновен Пакт за стабилност и растеж, макар че това можеше да бъде доста многообещаващ подход. Надявам се да преосмислите нещата и да предложите по-балансирани предложения през есента.

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, много съм доволен от представения от председателя на Комисията пакет от мерки и, ако ми позволите да споделя своето становище, искам да предложа да го внесете възможно най-скоро, като се позовете на правото си на инициатива. Внесете го за разглеждане в Съвета и Европейския парламент, защото това е механизмът, по който функционира Съюзът. Тук инициативата е в ръцете на Комисията.

В тази връзка искам да пожелая много успехи на нововъведената работна група, но в крайна сметка Комисията ще трябва да спази задълженията си и да внесе предложение в различните институции.

Въпреки това, г-н председател, остават някои въпроси, свързани с пакета от мерки.

Първият от тях, който е фундаментален, е кой ще определя икономическото управление? Дали държавите-членки, Съветът или институциите на Общността, т.е. Европейската централна банка и Европейската комисия? За Европейския парламент отговорът на този въпрос е пределно ясен. Това трябва да бъдат органите на Общността, защото никога не съм виждал държавите-членки да показват, че имат възможност сами да упражняват контрол. Този подход не е ефективен. Никога не е работил в миналото и няма да сработи и в бъдеще.

Второ, съгласен съм, че трябва да се предвидят санкции, но не само по отношение на Пакта за стабилност, защото, както казахте, това е само един аспект на политиката. Трябва да направим това например и по отношение на конкурентоспособността, структурните реформи и европейската икономика. Трябва да има санкции и в тази връзка искам да призова някои държави-членки да покажат повече последователност. Те подкрепят, дори изискват налагането на санкции във връзка с Пакта за стабилност, но когато става въпрос за санкции по отношение на стратегията „Европа 2020“ от гледна точка на перспективата за конкурентоспособността, са много по-резервирани. Необходимо е да се предприемат действия, но ако искаме наказания, те трябва да се прилагат за всички.

Третата ми бележка е, че трябва също така да помислим, г-н председател на Комисията, за стратегия за икономически растеж. Не можем просто да кажем, че ще намалим дефицитите. Необходимо е наистина да ги намалим и като бивш министър на финансите искам това да се случи, но освен това ни е нужна и политика за икономически растеж, а единственият орган, който може да я осигури, е Европейският съюз. Съюзът има възможност за кредитиране и разполага с проекти за паневропейска инфраструктура, от която се нуждаем, както се подчертава в доклада на г-н Monti, и поради това Комисията трябва да направи предложения и в тази посока. Трябва да направи това не само с оглед намаляване на дефицитите, което е необходимо, тъй като Пактът за стабилност го изисква, но също и поради необходимостта от разработване на надеждна стратегия за икономически растеж, така че да не попаднем в капана на икономическа стагнация от японски тип като онази, която наблюдаваме в продължение на над десет години.

Четвъртият елемент са „стрес тестовете“. Доволен съм, че е взето решение да бъдат публикувани. Трябваше да го направим още преди година, както сториха американците, защото това е единственият начин да възобновим предоставянето на кредити в частния сектор.

И накрая, с което ще приключа, г-н председател, що се отнася до финансовия надзор, трябва да сме пределно ясни за следното: няма да има никакво споразумение с Парламента, ако Съветът и държавите-членки не зачитат факта, че в случай на конфликт европейският орган има последната дума. Това е ключов въпрос. Освен това този елемент се повтаря в предложенията на Комисията. Това е отправната точка за „упражнението Ларозиер“. Държавите-членки все още не са разбрали. Време е, г-н председател, държавите-членки да приемат това, иначе няма да има споразумение относно финансовия надзор.

  Sven Giegold, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, много Ви благодаря, че направихте това изявление. Според мен трябва да бъдем много внимателни, за да не продължим да следваме старите пътища в една много трудна ситуация. Това, което имам предвид под „старите пътища“, е, че политическите групи от дясното политическо крило поставят акцент върху бюджетните дефицити и проблемите с конкурентоспособността, а групите от лявото крило продължават да говорят за рисковете от ограничителните мерки.

Според мен така няма да постигнем напредък. От друга страна, ако погледнете безпристрастно към предложението, трябва да признаете, че то съдържа признаци за значителен напредък например по отношение на координирането на бюджета. Посочва също така и дисбалансите. До скоро беше почти невъзможно да говорим сериозно за дисбаланси. Фактът, че трябва да се налагат санкции, ако държавите-членки не успяват да си „напишат домашното“, също е знак за напредък.

Това предложение обаче има и недостатъци, а това е нещо, за което не може да се очаква да бъде прието нито от нас, нито от нашите граждани. То очевидно означава икономическо управление, както и обсъждане на данъчни въпроси. Факт е, че има данъчни убежища, големи сфери от икономиката, които не се облагат с данъци, а да не споменаваме и прекомерната данъчна конкуренция. Те трябва да престанат да бъдат теми табу и очевидно имат своето място в подобно изявление.

Второ, не е достатъчно да координираме бюджетната политика само по описания начин. Трябва да гарантираме, че бюджетната политика е антициклична и следователно ни дава възможност да се противопоставим на кризата. За съжаление това не е включено в текста. Освен това очевидно все още е табу да се казва, че за да има дисбаланси, има държави, които са на дефицит, и други, които са на излишък, като и двете страни имат своя специфичен принос. За съжаление все още Ви липсва смелост да обясните нещата толкова ясно, колкото е необходимо.

Имаме проблеми с цените на активите и с „балоните“. Това също не се споменава ясно. Искам да кажа, че трябва поне да бъдем честни и да оставим настрана идеологическите си различия след тази криза за известно време и да потърсим причините за нея вместо да търсим причините за тези проблеми само от една перспектива. Вече не е достатъчно да постигаме напредък в кризата. Нашите граждани очакват последователни, задълбочени решения, а това е най-малкото, което заслужават.

  Kay Swinburne, от името на групата на ECR. – (EN) Г-н председател, икономическо управление, надзорна структура, презгранични инструменти за управление на криза —това са важни области в период след криза. За всички тези области трябва да осигурим силна и устойчива структура възможно най-бързо, за да гарантираме, че можем да предоставим общ набор от правила независимо дали става въпрос за сметките на държавите-членки, за поведението им при икономическо управление или за реформата на нашите финансови услуги. Трябва да постигнем споразумение. Резултатът трябва да се прилага изцяло и да се спазва от всички 27 държави-членки. Всички нови институции трябва да бъдат деполитизирани, а наемането на персонал трябва да се основава освен всичко останало на заслугите и възможностите да изпълняват задачата бързо. Трябва да изпратим ясен сигнал, че тези нови процедури и надзорни органи, особено предложеният Европейски съвет за системен риск, са необходими и могат да работят в полза на нашите избиратели и колективните ни икономики.

Последната финансова и икономическа криза изисква смели мерки. В Европа установихме области, в които могат да се отстранят нормативните пропуски и, надявам се, ще повишим прозрачността на пазарите си и финансовите услуги като цяло. Твърди се, че последното споразумение за финансовия проектозакон в САЩ дава предимство на регулаторната реформа в САЩ пред тази в ЕС. Не съм съгласна с това заключение. Ако можем да постигнем споразумение относно надзорната архитектура през идните дни и седмици, ще имаме устойчива рамка на ЕС, концентрирана около новия Европейски съвет за системен риск и трите комитета Ламфалуси, трансформирани в европейски органи. След установяване на тази рамка, тя трябва да повиши безопасността на финансовата система и може дори да се окаже механизъм за подобряване на функционирането на единния пазар на финансови услуги.

Следвайки този дневен ред, трябва обаче да гарантираме, че всеки нов орган, който бъде учреден, ще работи ефективно с националните надзорни органи и че целта на тези обсъждания и преговори е да се постигне най-добрата структура, най-добрият надзор и най-добри резултати, а не дали това е повече или по-малко Европа. Одобрявам факта, че Комисията се фокусира върху основни въпроси, пораждащи безпокойство, и считам, че макар и чрез много различни методи скоро ще имаме световна финансова система, която ще бъде по-безопасна и ще служи по-добре на нашата икономика.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, в унисон с мерките, предложени от Комисията през последните месеци за избягване на евентуални кризи, включително пакетът от оздравителни мерки за еврото и стратегията „Европа 2020“, които предвиждат спасяване на банки, от една страна, и съкращения при социалната сигурност, заплатите и пенсиите, от друга, сега са внесени за разглеждане предложения за реформиране на Пакта за стабилност и растеж. Според нас тези предложения от Комисията за реформиране на Пакта за стабилност и растеж са стъпка в погрешна посока.

Комисията, която следва примера на работната група, оглавявана от председателя Ван Ромпьой, не иска да промени съдържанието на Пакта, а вместо това иска да затегне санкциите и да наложи спазването му. Както Комисията, така и Съветът призовават за допълнителни механизми за контрол и наказания за държавите-членки, които са на дефицит. Това не действаше в миналото и няма да работи и в бъдеще. Ние от Конфедеративна група на Европейската обединена левица — Северна зелена левица (GUE/NGL) в Европейския парламент обаче при всички случаи сме доволни, че най-строгите наказания, предложени от Комисията за държавите на дефицит, не бяха приложени.

Регулирането на финансовите пазари е неотложен въпрос. Ние ще свършим своята работа, за да намерим решение за тази ситуация. На европейските граждани вече им се налага да плащат. Сега Съветът най-накрая трябва да премине към действие.

Проблемите с Пакта за стабилност и растеж не се дължат на липсата на съответствие или на бързото намаляване на годишния дефицит до предвидената в Договора от Маастрихт цел за нов дълг от 3%. Това може да спре растежа в еврозоната, който все още е слаб и изложен на риск.

Настоящите икономически дисбаланси в ЕС трябва да бъдат премахнати, тъй като от това печелят спекулантите. Един от начините за постигане на тази цел е държавите със силни икономики да се откажат от агресивните си експортни стратегии, които имат разрушителни последици за други държави. Тези държави трябва да положат по-големи усилия, за да укрепят вътрешните си пазари и да стимулират търсенето. Критерии като равнището на безработица и разпространението на бедността трябва да бъдат включени в Пакта за стабилност и растеж. Необходимо е да се направи цялостен преглед, а не да се затягат условията.

  Godfrey Bloom, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, уважаеми членове на Комисията, тримата „амигос“, ако мога да Ви нарека така, при последното пленарно заседание Ви се наложи да излетите от залата. Мисля, че имахте някакъв спешен ангажимент. Така пропуснахте мъдрите ми слова и се радвам, че сега Ви виждам тук, за да ги чуете, защото считам, че има какво да Ви предложа.

В момента се намирате в такава каша, нали? Някой дори би Ви съжалил, но, разбира се, Вие знаете, че отчасти сами сте си виновни за това. Експериментът с общата валута е експеримент, обречен на неуспех. Спомням си как още по времето, когато преподавах в университета в Кеймбридж през 90-те години, обяснявах защо това е сериозна грешка и не може да заработи и давах на експеримента около 10 години и се страхувам, че съм бил прав, защото той е погрешен дори в собствения Ви набор от правила. Това, което се случи на практика, когато го въведохте, е, че всъщност сами скъсахте този правилник. Вие просто го изхвърлихте. Приветствахте всяка икономика с фискални проблеми в еврозоната, включително тази на Гърция, която щеше да ускори неуспеха на еврозоната, така че това не е никаква изненада. Обречеността на еврото не е нещо ново за мен. Това беше ясно от самото начало, от момента на създаването му. Да се казва, че едва сега сме открили, че Гърция е разорена, е интелектуално непочтено. По онова време работех в лондонското Сити и купувахме гръцки облигации при купон 10%. Те паднаха до пет и изходът беше ясен — нещо като да знаеш кой кон ще победи преди надбягването да е започнало.

Нашите търговски банки се забъркаха в ужасен проблем, защото купуват лош дълг. Те го преразпределят и препакетират при рейтинг три пъти А. А какво правят централните ни банки сега? Абсолютно същото. Те купуват на вторичния пазар и продават лоши облигации, препакетирайки ги с рейтинг три пъти А. Като начало точно така се забъркахме в тази каша. Ако искате да се измъкнете от нея, трябва да се освободите от политиката на номенклатурна подкрепа за търговските банки и да се освободите от централните банки, които всъщност са част от проблема, а не решение.

  Marine Le Pen (NI). – (FR) Г-н председател, Европа на еврозоната преживява безпрецедентен икономически спад в своята история, най-ниския растеж в света, най-високото равнище на безработица и непрекъснато отслабване на конкурентоспособността. Този пълен неуспех се превърна в манифест за всеки по време на последната криза за държавния дълг, която засегна Гърция и която ще продължи да засяга Испания, Португалия, Италия и Франция и ще доведе до общото обедняване на населението в тези държави.

Обещахте сближаване и хармонизиране на държавите от Европа. Днес ни тласкате към социална и политическа експлозия. Вие сте отговорни за настоящата трагедия, защото налагайки политика на единна, еднаква и тоталитарна парична политика на икономики, които са толкова различни, Вие насърчихте безумните спекулации сред някои хора и икономическата тромавост сред други.

Как можем да обясним факта, че Испания, която имаше бюджетен излишък от 2% през 2007 г., днес има дефицит от 12%, ако не с единните и еднакви лихвени проценти на ЕЦБ, които стимулираха безпрецедентни спекулации на недвижими имоти в тази държава, която днес е пълна с празни жилища. Целостта на европейския банков сектор ефективно се заразява от тази нова криза на пазара на високорискови ипотечни кредити, последиците от която будят още по-големи страхове.

Единственият Ви отговор е, че предлагате да запазим тази грешка, макар че сте сгрешили за всичко, като продължавате поглъщането от Европейския съюз и да увеличавате правомощията чрез по-голям контрол на националните бюджети и като налагате на хората в Европа безпрецедентно строга политика на ограничения. Errare humanum est, perseverare diabolicum – да грешиш е човешко, да продължаваш в грешка е позорно.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, ще се опитам да отговоря на някои конкретни въпроса. Преди всичко искам да се обърна към Corien Wortmann-Kool. Благодаря Ви за подкрепата. Всъщност вярваме, че това ще повиши надеждността на нашия Пакт за стабилност и растеж, но също и на еврото и на европейския проект като цяло, и считаме, че Парламентът трябва напълно да се присъедини към тези усилия.

На последния Европейски съвет, на който присъстваше председателят Buzek, отбелязах, че Парламентът трябва да бъде напълно информиран за напредъка на дискусиите относно бъдещото икономическо управление на Европа.

Мисля, че някои от опасенията, изразени от г-н Hughes и г-н Bisky, трябва да бъдат взети предвид, но всъщност считам, че те са отчетени в нашето предложение, защото в него казваме нещо ново, а именно, че Пактът за стабилност и растеж не е всичко, че свързваме анализа на прилагането на мерките в рамката на Пакта за стабилност и растеж с макроикономическите дисбаланси, с проблемите на отклоненията при конкурентоспособността. И така, всъщност това, което предлагаме, е комплексен подход, който не разглежда само макроикономическите аспекти, но също и растежа, както предлага Guy Verhofstadt, и иновациите и реформите. Точно това е целта на „Младежи 2020“. И да, г-н Verhofstadt, както правилно споменахте, сега се безпокоим за вътрешния пазар и работим по този въпрос, като използваме доклада, представен от Mario Monti — доклад, който исках да представи като основа, а през есента колегата Барние ще ни представи някои много важни предложения, всъщност законодателен акт за единния пазар, за да го решим.

И така, нашето предложение не касае само благоразумието по отношение на макроикономическите аспекти. Днес обсъждаме икономическото управление, следователно е естествено да се спрем на това, което не е било добре, но искам да подчертая, че не става въпрос само за макроикономическо благоразумие, а и за растеж и за нашата програма за реформа. Новото тук е, че сега за първи път — ако, разбира се, се споразумеем най-накрая за този план — имаме задълбочен подход, при който се опитваме да обхванем всички аспекти. Навярно ще си спомните, че когато представих стратегията „Европа 2020“ преди няколко месеца, в някои части на Европа някои хора казваха: „Не, не можете да я свържете с Пакта за стабилност и растеж, защото тя би могла да го отслаби“. Считам, че сега всички са съгласни, че да се обсъждат макроикономически ограничения, без да се обсъждат структурни реформи и без да се взема предвид конкурентоспособността, е безсмислено.

Ето защо не мога да се съглася и с идеята, че подходът ни не е балансиран. В „Младежи 2020“ се борим за включване на цели като намаляване на бедността, образование и заетост. Ето защо всъщност това е много добре балансиран подход, при който се опитваме да съчетаем всички инструменти на икономическата политика, да има европейско и национално измерение и в същото време да има цели, свързани с конкурентоспособността, и цели, свързани със социалното приобщаване и образованието.

Прав сте, г-н Verhofstadt, че предложенията трябва да дойдат от Комисията и това и правим. Ще направим официални предложения. Това, което се случва, е важна реформа. Ето защо Оли Рен също дава своя важен принос от страна на Комисията в работната група. Ние считаме, че е важно да постигнем известен консенсус, защото това са значими промени, но, разбира се, когато настъпи моментът да се представят законодателните предложения на Комисията, ние ще го направим, а това точно е най-добрият начин Парламентът да се приобщи към процеса.

Искаме също така обаче да включим и този комплексен подход за макроикономически надзор на търговията, промишлеността и финансите. Не става въпрос само за санкции за онези, които не изпълняват критериите за задлъжнялостта и дефицита. Опитваме се също да засилим координацията по отношение на макроикономическите дисбаланси.

Някои от вас споменаха надзор и отново искам ви припомня, че нашата цел остава новите органи да започнат да функционират в началото на 2011 г. Нуждаем се от това, тъй като цялата ни реформа се основава на тази нова структура. През последните няколко дни новото белгийско председателство даде нов стимул за постигане на споразумение. И от двете страни преобладава чувството на конструктивен прагматизъм. Доволен съм на амбицията, която показва Парламентът. Благодарен съм за подкрепата ви. Същевременно искам да продължите да полагате усилия за постигане на приемливо предложение през следващите няколко дни. Считам, че сега сме само на крачка от него. Комисията допринесе за това чрез редица компромисни текстове и е доволна от постигнатия напредък. Сега призоваваме и двата съзоконодателни органа да поддържат тази положителната динамика. Както правилно отбеляза г-жа Swinburne, американците обявиха политическото споразумение, но все още не са приключили със законодателната дейност в областта. Понякога, когато четете пресата, изглежда сякаш американците са много по-напреднали в сравнение с нас, но това не е вярно. На срещата на Г-20 президентът Обама обяви, че двете партии са постигнали съгласие. Чудесно! Ние приветстваме този факт. Но всъщност ние би следвало да можем да приключим законодателната работа много преди американските си партньори и считам, че трябва да направим това, за да покажем лидерската си роля по отношение на финансовите регулации и надзора на световно равнище. Това би могло само да засили ролята на Европа по този въпрос.

И накрая, някои от вас говориха за стрес тестовете. Както знаете, Комисията играе важна роля при насърчаване на прозрачността и съобщаване на резултатите от текущите стрес тестове на банките. На последния Европейски съвет настоях резултатите от тези тестове да бъдат обявени публично. Както знаете, това е въпрос от национална компетентност, но всъщност съм много доволен, че Европейският съвет се съгласи с това предложение. Решението трябва да вдъхне увереност на инвеститорите или като разсее неоснователните подозрения, или като се справи със съществуващите все още проблеми. Убеден съм в устойчивостта на банковата индустрия в ЕС като цяло, но трябва да установим уязвимите места и да се справим с тях. Напълно прозрачните стрес тестове дават възможност да реализираме това. Защитните механизми трябва да могат да бъдат активирани в случай на нужда и това също е национална отговорност. Ако се налага държавна намеса, въпросът ще бъде разгледан от Комисията своевременно съгласно правилата на Общността, приложими за държавна помощ. Европейското решение за публикуване на резултатите от стрес тестовете на банките всъщност беше посрещнато много добре от лидерите на Г-20 на срещата в Торонто, проведена миналия уикенд, и считаме, че по този начин ще възстановим доверието в цялата ни система.

И така, както виждате, действаме на няколко фронта. Днес ви представих направените наскоро предложения относно икономическото управление, но не трябва да отделяме тези предложения от другите усилия, които полагаме, за да направим икономическата си политика по-последователна, да разберем, че паричен съюз без някакъв вид икономическа координация е лишен от смисъл. Считам, че стабилността на еврото е в интерес на всички граждани. Тя със сигурност е в интерес и на еврозоната, но и на целия Европейски съюз и на всички онези, които искат открити пазари, отворени икономики и отворени общества.

(Ръкопляскания)

  Председател. – (EN) Г-н Барозу, благодаря Ви за подхода и за сътрудничеството с Европейския парламент.

−(EN) Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) Одобрявам предложенията, направени от Комисията. Мога да ви уверя, че групата PPE и Европейският парламент са готови да работят с Вас и със Съвета по въпроса. Европа — това е съвместна работа и тясна взаимозависимост. Настоящата криза ни показа колко е важно да знаем повече за предизвикателствата и безпокойствата, които изпитват другите членове, както и да бъдем подготвени за общи действия. Предложените механизми за координация и контрол са необходими, като се вземат предвид както европейските измерения, така и специфичните реалности на всяка държава-членка. Въпреки това механизмите за контрол не са решение, а просто средство. Те не трябва да бъдат надценявани. Решението е по-ефективна работа, предприемачество и иновации. Ключът към решението е превенцията. Необходимо е да се обърне специално внимание на бюджетните рамки и на държавните дългове. Вместо да раздробяваме финансовия контрол, трябва да наблюдаваме макроикономическата ситуация като цяло. Новата двойна сиситема от стимули и санкции заслужава подкрепа. Препоръчвам също така Евростат да се използва по-добре. Надеждните и навременни данни са важен компонент за вземане на правилни решения. Призовавам Съветът да покаже политическа воля по отношение на предложените мерки, за да можем да преминем към етапа на практическото им приложение.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Искам да насоча вниманието на уважаемите колеги към формирането на националните бюджети. Данъчната система не може да служи само като средство за събиране на приходи. Тя трябва също така да регулира и оптимизира икономическото развитие и да гарантира социална защита за населението. Данъчната система в Латвия цели постигане само на един резултат, а именно с всички възможни средства да съберем приходи днес. Изглежда министерството на финансите на Република Латвия не се интересува какво ще се случи утре. Програмата, която следва правителството на Латвия, може за една година да доведе до ситуация, при която броят на данъкоплатците драстично да намалее, а равнището на безработица да нарасне значително в резултат на огромните социални разходи. Всичко това се дължи на нелогично и неясно законодателство в областта на данъчното облагане. В отделни случаи служителите на данъчните органи могат да прилага това „неясно“ законодателство, както си пожелаят. Това доведе до фалита на много предприятия и търговски структури. Трябва незабавно да основем комисия, група от експерти, натоварени със задачата да изготвят оценка на данъчната система на Латвия. Това, което се случва в областта на данъчното облагане на Латвия, може да се опише само с една дума — беззаконие. По същество, държавата лишава предприемачите от ликвидните им средства.