Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/0161(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

A7-0163/2010

Разисквания :

PV 06/07/2010 - 11
CRE 06/07/2010 - 11

Гласувания :

PV 07/07/2010 - 8.5
CRE 07/07/2010 - 8.5
Обяснение на вота
Обяснение на вота
Обяснение на вота
Обяснение на вота
PV 22/09/2010 - 5.9
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0269
P7_TA(2010)0336

Разисквания
Вторник, 6 юли 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

11. Специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск - Правомощията на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари - Европейски орган за ценни книжа и пазари - Пруденциален надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и създаване на Европейски съвет за системен риск- Европейски банков орган - Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване - Трансгранично управление на кризи в банковия сектор (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е общото разискване по следните доклади:

- доклад от г-н Tremosa I Balcells, от името на комисията по икономически и парични въпроси относно предложението за регламент на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск [05551/2010 - C7-0014/2010 - 2009/0141(CNS)] (A7-0167/2010);

- доклад от г-н Sánchez Presedo, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 1998/26/EО, 2002/87/EО, 2003/6/EО, 2003/41/EО, 2003/71/EО, 2004/39/EО, 2004/109/ЕО, 2005/60/EО, 2006/48/EО, 2006/49/EО и 2009/65/EО по отношение на правомощията на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари.

- доклад от г-н Giegold, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари [COM(2009)0503 - C7-0167/2009 - 2009/0144(COD)] (A7-0169/2010);

- доклад от г-жа Goulard, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски съвет за системен риск [COM(2009)0499 - C7-0166/2009 - 2009/0140(COD)] (A7-0168/2010);

- доклад от г-н García-Margallo y Marfil, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган [COM(2009)0501 - C7-0169/2009 - 2009/0142(COD)] (A7-0166/2010);

- доклад от г-н Skinner, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване [COM(2009)0502 - C7-0168/2009 - 2009/0143(COD)] (A7-0170/2010); и

- доклад от г-жа Ferreira, от името на комисията по икономически и парични въпроси, съдържащ препоръки към Комисията относно трансграничното управление на кризи в банковия сектор [2010/2006(INI)] (A7-0213/2010).

 
  
MPphoto
 

  Ramon Tremosa i Balcells, докладчик.(EN) Г-н председател, в основата на финансовата криза са националните надзорни органи. Нашите финансови пазари са интегрирани на европейско равнище и във всяка държава основните финансови институции са трансгранични институции, но финансовият надзор остава само на национално равнище.

На този етап и предвид огромната криза, която преживяваме, има само две възможности. Можем да укрепим националните надзорни органи или може да създадем европейски надзорни органи, за да приспособим европейския финансов надзор към процеса на глобализация. В доклада предлагам по-близко сътрудничество между Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския съвет за системен риск (ЕССР). Председателят на ЕЦБ също така ще бъде и председател на Европейския съвет за системен риск и ще представлява ЕССР пред трети лица.

Според мен ЕЦБ спечели доверие и се превърна в световно призната институция по време на финансовата криза. Тя е призната в целия свят, включително и от някои англосаксонски експерти, като Дейвид Марш, председател на Лондонската и оксфордската група. Според мен ЕЦБ е единствената независима европейска институция, която притежава моралната и материална възможност да играе важна роля в бъдещето на европейския надзор над финансовите пазари и финансовите институции.

За да докажем защо е необходимо да има тясна връзка между ЕЦБ и ЕССР, трябва да разгледаме какво се случва в други държави извън еврозоната. Преди три седмици имах удоволствието да прочета във „Financial Times“, че Джордж Озбърн, представител на консерваторите и министър на финансите на Обединеното кралство, е решил да направи най-задълбочената реформа за регулиране на Ситито от 1997 г. насам. Обединеното кралство разделя основния финансов регулатор и дава по-големи правомощия и повече власт на централната банка (Bank of England). В същата посока, която предлагаме сега, Обединеното кралство отмени тристранната структура, състояща се от централната банка на Обединеното кралство, Администрацията за финансови услуги и Министерството на финансите. Г-н Озбърн каза, че тя не е успяла да предотврати кризата, защото никой не е знаел кой носи отговорност. Г-н Озбърн ще даде на централната банка на Обединеното кралство пълен контрол над управлението на системния риск в икономиката, като ще й възложи и надзора над отделните банки.

И накрая, напълно съм съгласен с твърдението на г-н Озбърн, че днес само независимите централни банки са най-добре подготвени в макроикономическо отношение, имат властта и необходимите познания за изготвяне на нужните макроикономически преценки.

При проведеното в комисията по икономически и парични въпроси гласуване докладът беше подкрепен с мнозинство от всички партии. Ето защо считам, че предвид тези аргументи представителите на консерваторите в Обединеното кралство също ще гласуват в полза на предложението ми на европейско равнище.

В края на изказването си искам да кажа, че сега не е време за обсъждане на второстепенни реформи. Зная, че в момента все по-често сме свидетели на проява на национализъм от страна на държавите-членки на ЕС, както и че няма консенсус по една толкова прибързана реформа, но нашият избор е между това дали да преминем към политически и икономически съюз или да се върнем към изпадналите в несъстоятелност нации.

Накрая искам да кажа, че според мен само по-тесния и по-силен Съюз може да спаси еврозоната.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Antolín Sánchez Presedo, докладчик. (ES) Г-н председател, пакетът от мерки за финансов надзор е една от най-важните законодателни мерки, с която се сблъсква Европейският парламент, и е решителна стъпка към подобряване на икономическото управление на ЕС.

Работата по него, която стартира официално през септември 2009 г. с представянето пред Комисията на законодателни предложения, които последваха доклада на групата „Дьо Ларозиер“, има дълбоки корени в Парламента.

Искам да спомена по-конкретно работата на всички членове, които години наред защитават европейския финансов надзор, и по-специално на онези, които са представители на моята група.

Когато Съветът прие позицията по време на шведското председателство през декември миналата година, основните парламентарни групи счетоха, че това не е достатъчно за отстраняване на установените пропуски. След това докладчиците успяха да постигнат широкообхватно споразумение в комисията по икономически и парични въпроси, което беше подложено на гласуване през май тази година.

Тристранните срещи започнаха на следващия ден. Оттогава насам се провежда маратон от срещи: 18 по време на шведското председателство и две по време на белгийското председателство. Постигнат е значителен напредък по фундаментални въпроси, които вече са важна основа за споразумението, като определяне на целите, защита на потребителите, ролята на органите в рамките на регулаторния процес; проверка на сближаването на законодателните стандарти; създаването на посредническа роля с обвързващ характер; временна забрана на продукти; въвеждане на понятието за системен риск и засилване на надзора във връзка с него; развитие на понятието „заинтересовано лице“, правилно използване на предпазната клауза; система за гласуване на органите и т.н.

При включването на тази точка в дневния ред на пленарното заседание се надявахме да приключим процеса на преговори към днешна дата. Искахме да изпратим положителен сигнал към обществеността и финансовите пазари, да заявим решителността си органите да започнат да функционират към 1 януари следващата година и да се присъединим към аргументите на Европейския съюз в полза на бързото приключване на преговорите.

Бяхме отворени до последния момент за постигане на компромис, но техническата, правната и политическата сложност на процедурите не ни позволиха да достигнем до окончателен текст.

Освен това новото председателство на Съвета изрично поиска време, за да постигнат съответствие между позициите си, като изгледите са за постигане на споразумение при първо четене.

Като съзаконодатели ние трябва да продължим да полагаме усилия, тъй като това споразумение все още е възможно. Ето защо докладчиците взехме решение да гласуваме за текста, който отразява ангажимента ни, като приема амбициозния мандат на Парламента, но да не подлагаме законодателната резолюция на гласуване. Това оставя известна възможност за постигане на компромис на първо четене в рамките на следващите няколко седмици.

Директивата „Омнибус“, по която съм докладчик, въвежда новата надзорна структура в 11 секторни законодателни директиви на Съюза, които се свързват с банките и пазарите на ценни книжа. Ето защо не става въпрос за обикновен, обобщаващ преглед. Има голям парламентарен консенсус това да се извърши, като се запази acquis communautaire, като се адаптира процедурата по комитология към Договора от Лисабон и се актуализира структурата на рамката Ламфалуси в контекста на финансовите услуги.

Финансовият надзор трябва да се основава на набор от стандарти, на единен правилник на европейско равнище, а за да постигнем това, беше призната ключовата роля на органите за изготвяне на технически или дори нормативни стандарти, чрез делегирани актове или мерки по прилагането им при цялото секторно законодателство в съответствие с Договора от Лисабон. Комисията получи всички необходими правомощия, за да гарантира приемането му в предвидения срок. Всички компетенции и правомощия бяха включени в секторното законодателство.

Надявам се, че преговорите по директивата могат да доведат до задоволителен край.

 
  
MPphoto
 

  Sven Giegold, докладчик.(DE) Г-н председател, госпожи и господа, считам за повече от символичен факта, че местата на Съвета са празни, когато стигаме до тази точка от дневния ред. Зная, че в момента Съветът присъства на церемонията по полагане на клетва, което е добро основание за отсъствието му. Празното място на Съвета обаче е показателно за факта, че сега след толкова много седмици и 18 тристранни срещи по основните пакети от мерки, сред които ЕССР и отделните надзорни органи, все още не сме получили писмена обща позиция от Съвета, в която да се изразява неговата позиция по извършеното от нас като Парламент.

Парламентът има следното послание, което е подкрепено от огромно мнозинство. Няма да позволим Съветът да удави предложенията, направени от групата Ларозиер, и онези, внесени от самата Комисия, в морето на един национално предубеден и тесногръд подход, като не се съобразява с натрупания по време на кризата опит, а вместо това се занимава с тесногръди спорове за правомощия, без да вижда кои решения са ефективни и каква трябва да бъде формата на националния надзор на европейския вътрешен пазар, и по-скоро ни уверява, че няма да се откаже от нито едно от своите правомощия, които, както се вижда през последните години, не се упражняват ефективно, защото финансовите центрове на Европа се съревновават помежду си, за да предложат най-добрите оферти, а хората с радост си затварят очите за случващото се.

От тогава насам водим широкообхватни дискусии по много въпроси. Гражданите на Европа не разбират защо един общ европейски орган за финансов надзор ще се разполага в три различни града. Те също така очакват тези органи да получат големи права за защита на потребители и инвеститори. Това е решението, което взехме в Парламента. Изглежда също така, че за щастие има широк консенсус относно необходимостта от предприемане на тази стъпка.

Регулирането на дериватите ще създаде нови европейски пазарни инфраструктури. Упражняването на надзор над публичните блага на европейско равнище, а не само на ниво национални държавни институции, трябва да бъде превърнато в норма. В Парламента също така настоявахме новите органи да получат правомощия, които да им позволяват да забраняват рискови финансови продукти.

Позволете ми да обясня. Целта не е да спираме въвеждането на иновативни продукти на финансовите пазари. Ако се окажат рискови обаче, трябва да има възможност тези продукти да бъдат забранявани в Европа. Този принцип беше приет при настоящите преговори, но при изглаждане на детайлите бяха направени опити налагането на забрана да бъде затруднено до такава степен, че едва ли ще може да се прилага на практика, или поне не и по отношение на иновативните финансови продукти.

След това имахме дълго разискване относно правото за директно вземане на решения. Това е друг случай, при който трябваше да се борим срещу разводняването на предложенията. Ключовият проблем си остава. Ако избухне истинска финансова криза, кой обявява наличието на извънредна ситуация? Съветът настоява, че самият той трябва да реши, че правата за вземане на решение се прехвърлят от държавите-членки към европейския орган. Питам се дали някога ще го направи. Съветът настоява лисицата да пази кокошарника. Това е лишено от смисъл — факт, който Комисията също непрекъснато посочва. До този момент Съветът не показва никаква гъвкавост.

Съветът също така настоява всяко решение, взето от европейските органи в момент, когато те ограничават бюджетните права на държавите членки, да може да бъде преразгледано. Ще се радваме да приемем този принцип, но не изцяло и не ако включва например намаляване на приходите от данъци. Големите суми би трябвало да се разпределят чрез решение, взето на европейско равнище.

С други думи, въпреки продължилите месеци наред преговори и 18 тристранни срещи, все още не сме близо да финализиране на всички въпроси. Сега всичко зависи от Съвета. Предстои ни да гласуваме по въпроса през тази седмица и да изпратим ясно послание, за да гарантираме, че Съветът най-накрая ще чуе призивите на нашите граждани и ще учреди ефективен, единен европейски орган за финансов надзор, който може да осигури адекватна реакция в случай на криза. В тази връзка съм убеден, че ще продължим конструктивното си сътрудничество в рамките на Парламента и съм задължен на всичките си колеги за това.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Roberta ANGELILLI
Заместник-председател-

 
  
MPphoto
 

  Sylvie Goulard, докладчик.(FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, предвид отсъствието на Съвета ми се струва, че трябва да се замислим от къде сме тръгнали и какво сме постигнали през последните няколко месеца.

Когато преживявахме най-лошия етап от кризата, всеки един от участниците, било то правителствата, Парламентът или Комисията, се съгласи, че се нуждаем от силен и добре организиран финансов надзор в Европа.

Оттогава насам Комисията свърши своята работа. Тя възложи изготвянето на доклад на Жак дьо Ларозиер. Този доклад, който е с изключително високо качество, послужи като основа за пакет от текстове, който, струва ми се, свидетелства за огромната амбицията за въвеждане на тези нови органи.

Парламентът също свърши своята работа, и по-конкретно проведохме гласуване през май, в парламентарната комисия по икономически и парични въпроси за строг текст, който стига дори по-далеч от предложението на Комисията, като отделя особено внимание на последните тенденции, свързани с кризата в Гърция и еврозоната.

Що се отнася до Съвета, той извади ножиците и от самото начало беше настроен да орязва предложенията, внесени от Комисията. Миналият декември шведското председателство постигна единодушно споразумение, което обаче според Парламента не беше задоволително дори към датата на подписването му. Испанското председателство се бори през тези последни няколко месеца, но не успя да попълни празнините и сега се оказваме с ново председателство, което от миналия четвъртък показва много енергия, но доста дълго не беше на място.

Поради тази причина Парламентът прие, че то трябва да предприеме доста сложна стъпка, но такава, която можем да обясним на гражданите и която предвижда да се даде на белгийското председателство възможност, без да се жертва нищо съществено.

Полагаме забележителни усилия, за да кажем, че утре ще гласуваме измененията по текста на комисията по икономически и парични въпроси. Има внесен текст от Парламента за разглеждане на пленарно заседание. Много просто, не приключваме процедурата на първо четене, така че да дадем шанс на белгийските ни приятели.

Искам да подчертая въпросите, по които според мен държавите-членки ще трябва да отстъпят, за да може Парламентът да приеме споразумение. Първо, има въпроси, засягащи ефективността. Това ни беше напомнено от предишните оратори и желая да подчертая, че има забележително ниво на съгласие между четирите основни политически групи, което ни дава възможност да продължим напред с общ фронт.

Необходимо е органите да бъдат европейски. Нуждаем се от тях, за да можем да вземаме решение на европейско равнище в някои точно определени случаи. Не става въпрос за замяна на националните надзорни органи, но когато има спешна нужда, когато има токсични продукти на пазара, когато има нарушение на правото на Общността, когато националните органи спорят, ние на вътрешния пазар наистина имаме нужда решенията да се вземат на европейско равнище. Не ни е необходима предпазна клауза. Не бих желала обаче да засягам този въпрос. От кого искат да се предпазват държавите-членки, когато планират предпазна клауза срещу Европа? Сякаш има някаква конспирация и хора, които желаят да бръкнат в хазната на държавите-членки. Всичко тoва е гротескно. Нуждаем се от система, която работи и в която могат да се вземат решения, без да се злоупотребява, както ни напомни г-н Giegold, но също и без да се дава някакъв вид общо вето на държавите-членки, които не искат да вършат нищо.

Искаме също така тези органи да бъдат разположени на едно място с цел ефективност. Направихме предложения и контрапредложения, на които няколко поредни председателства не благоволиха да дадат отговор до момента. Считам, че когато искаме от наетите лица да правят корекции, които са толкова важни, колкото тези в момента, като казваме, че държавите-членки не могат да предвидят прехвърлянето на някои органи в един град, е подигравка за нашите съграждани.

Накрая искам да се спра на въпросите относно информацията от Парламента и контрола на органите, които искаме да бъдат независими. Искаме да бъдат независими, но точно поради това искаме също да имат отговорности и възможност за диалог с избранниците на народа. По този въпрос също отправихме няколко искания. Поискахме и повече откритост от страна на тези органи.

Желая да кажа още нещо, свързано със САЩ. Винаги се изненадвам, когато хората ни казват, че американците са дръпнали напред. Забелязвам също, че редица правителства водят разисквания на два етапа. Първо, ние отказваме федерално устройство. Отказваме всеки нов етап на интегриране и осъждаме метода на Общността. И така, след това винаги се сравняваме със САЩ. Настъпва момент, когато трябва да поемем своите отговорности.

Искаме по-силна Европа. Искаме надзорни органи, които могат да функционират и които могат да намерят място за Европа на глобално равнище на фона на огромната конкуренция в момента.

 
  
MPphoto
 

  José Manuel García-Margallo y Marfil, докладчик.(ES) Г-жо председател, Касандра е имала дарба да предсказва бъдещето. Над нея е тегнело и проклятието никой да не се вслушва в това, което казва. Ето защо Троя е паднала.

Преди повече от десет години Парламентът предвиди, че либерализирането на пазарите, без едновременно с това да се въведат европейски механизми за надзор, ще доведе до криза в системата поради една много проста причина. Трансграничните институции не могат да бъдат надзиравани от национални органи, чиято юрисдикция се простира в рамките на техните граници. Надзор върху тях може да упражняват единствено европейски органи. Не отчетохме този факт и кризата избухна. Екзотични продукти, които са непознати дори за своите създатели, наводниха пазарите. Никой не вярва на другия, никой не отпуска кредити и кредитирането секна. Резултатът е следният: 22 млн. безработни и 3,5 млрд. евро — една трета от продукцията ни се заделя за подпомагане на финансовия сектор. А сега какво?

От няколко дни Парламентът не е в добри отношения със Съвета. Парламентът, както и Комисията, дадоха много, за да се положат основите за постигане на споразумение. Белгийското председателство демонстрира изключителна готовност за работа. Помоли ни за време. Ще му дадем времето, но нека днес покажем, че Парламентът е единен, че има много ясни идеи. Поради тази причина ви приканвам утре да гласуваме с мнозинство в полза на измененията, внесени съвместно от най-влиятелните групи в Парламента. Има няколко идеи, които Парламентът би искал да подчертае. Първата от тях е, че кризата може да се преодолее, само когато се възстанови доверието и отново има прозрачност в рамките на пазарите, институциите и продуктите. Това ще бъде възможно само когато има европейски надзорни органи, които са надеждни, силни, независими и подлежат на демократичен контрол — органи, които не са ограничени до това просто да повтарят лозунгите на националните правителства.

Какво означава, когато казваме, че те са европейски институции? Означава, че трябва да имат истински правомощия да забраняват продажбата на токсични продукти; че имат реални правомощия да отменят нормативни нередности, които пречат на функционирането на пазара; означава, че трябва да имат реални правомощия да изискват националните надзорни органи винаги да функционират в защита на европейските интереси. Националните надзорни органи не могат да бъдат феодални господари, облечени с абсолютна власт. Европейският орган трябва да гарантира, че законът се спазва, че националните органи правят това, което трябва, когато има опасност от пандемия, и че могат да разрешават конфликти, когато надзорните колегиуми не искат или не могат да направят това. Необходимо е да могат да изискват от частните институции да правят необходимото, когато националните надзорни колегиуми забелязват пропуски в европейските насоки.

Вторият извод е, че сред трансграничните институции има един специален, изключително рядък вид — онези, които са познати като системни институции. Една простичка истина за капитализма е, че когато тази политика се води добре, се правят пари, а когато се води зле, се губят пари. Този принцип важи за всичко освен за системните институции. Когато нещата се правят добре, тези институции печелят, а когато се вършат зле, данъкоплатците са тези, които поемат тежестта за предоставяната за тях помощ. Има само две решения за справяне с проблема със системните институции. Само две! Или да се дадат по-големи правомощия на надзорните органи в рамките на държавите, в които функционират, за да контролират тяхната платежоспособност и ликвидност, което изважда Европейския парламент от уравнението, или да се създадат истински европейски институции, което всъщност предлага Парламентът.

Това означава, че европейските органи трябва ревностно да упражняват надзор над тези институции, тъй като техният крах би бил крах за всички. Това означава, че на европейските институции трябва да се дадат механизми за контрол и разрешаване на проблеми, за да се стабилизират застрашените институции, ако това е възможно, или да бъде прекратена дейността им, ако това е невъзможно. Спасителните лодки наистина трябва да бъдат подготвени преди пътуването, а не по средата на бурята. Също така трябва да се изисква от тези системни институции да извършват предварително финансиране, за да осигурят средства за гарантиране интересите на вложителите, което е основното ни безпокойство, и за заплащане на цената на кризата, когато настъпи такава. Това, което не може да се случи, е данъкоплатците отново да понесат отговорността. Това, което не може да се случи, както американците посочват твърде често, е да се наложи отново Мейн стрийт да плаща за невъздържаността на Уолстрийт.

Искам да помоля госпожите и господата от Съвета, които отсъстват от днешното заседание — те бяха много заети тази сутрин да говорят по телефоните, но изглежда бурята е преминала и нещата са се успокоили, а те все още не са тук — да предадат същото послание чрез члена на Комисията. Съветът поиска време. Парламентът му даде време. Нека все пак никой не се смущава. Това не е знак за слабост. Това е знак за силата на Парламента. Силата на орган, който вярва в това, което казва, и чувства, че има подкрепата на обществеността, която застава зад него. Съветът и Комисията, която върши забележителна работа, трябва да използват това време, за да се постигне парламентарен консенсус за европейската посока в управлението на Европа. Не трябва това време да се използва, за да се създават блокиращи малцинства в опозицията на Парламента. Призовавам Съветът поне веднъж да се вслуша в това, което казва Касандра. Днес Касандра са докладчиците, които се изказаха. Касандра е и г-н Барние. Онези, които не са Касандра, знаят много добре, какво имам предвид.

Вслушайте се в Парламента, потърсете съгласие, кажете тук онова, което беше казано в Торонто. Не говорете едно нещо тук и друго на други места. Както казват старите кастилиянци, ако Съветът направи това, Бог ще го възнагради, ако ли не, Бог ще го съди. Бог и Парламентът.

 
  
MPphoto
 

  Peter Skinner, докладчик.(EN) Г-жо председател, искам да се спра върху доклада относно Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО). Както повечето от вас знаят, застраховането и професионалното пенсионно осигуряване са две теми, които са ми много скъпи, всъщност това са въпросите, към които проявявам най-голям интерес в рамките на комисията по икономически и парични въпроси.

Законодателният акт „Платежоспособност II“, по който беше проведено гласуване миналата година и по който бях докладчик, е част от законодателството, с което се гордея най-много към момента. Това остава най-изчерпателната част от законодателството за секторните финансови услуги, подлагано на гласуване в Парламента. Очаквам то да доведе до намаляване на разходите за потребителите и ограничаване на системните рискове, на които е изложен секторът на застраховането. Голяма част от „Платежоспособност II“ е посветена на справяне с предизвикателствата, пред които са изправени надзорните органи и надзорните колегиуми при управлението на рисковете и трудностите, които се свързват с големите трансгранични застрахователи. Поради това докладът „Платежоспособност II“ е неразривно свързан с предложенията за ЕОЗППО. Според мен ЕОЗППО е елементът, който ще позволи на „Платежоспособност II“ да функционира по-ефективно.

Вероятно удоволствието, с което работих по настоящия доклад, се дължи на опита ми с „Платежоспособност II“. Знаех, че това е контекстът, в който можем да накараме „Платежоспособност II“ наистина да заработи. Това също означава, че при разискването в рамките на комисията по икономически и парични въпроси не можех да подкрепя известни аспекти от по-амбициозните планове на някои от моите колеги докладчици в областта на надзора в областите, които описаха и които първоначално бих могъл да подкрепя като например ежедневния надзор над финансовите институции или фондовете за преобразуване до януари 2011 г. Това може или не може да бъде подходящо за банките или капиталовите пазари, но за застраховането дикусията наистина остава отворена. Застраховането не е банкиране и съм доволен, че колегите докладчици приеха това.

Изразеното от мен безпокойство сега се признава от много хора като основателно и всички партии вече са на мнение, че няма спор по този въпрос. Проектите за пряк надзор и за фондове за преобразуване на проблемни банки са за идните години и вярвам, че докладчиците сближиха становищата си по този въпрос. Целта на Комисията всъщност е трите секторни застрахователни надзорни органа да имат еднаква структура. Секторното законодателство, и по-конкретно „Платежоспособност II“ и институциите за професионално пенсионно осигуряване, ще определят какви ще бъдат конкретните правомощия на ЕОЗППО.

И така, докладчиците работиха, водени от това, че каквото се включи в единия застрахователен надзорен орган, трябва да важи и за останалите два. Още от самото начало имах известни притеснения, че някои скрити зад това амбиции вероятно не са подходящи за застраховките и пенсиите, които имаме, ако щете нюансите, които можем да разграничим в ЕОЗППО. Те няма да бъдат различни, но ще са балансирани. Това не са непременно областите от първостепенна важност, но считам, че можем да разчитаме на нещо, което ще работи и то толкова добре през граница, колкото ако беше в който и да е друг сектор.

Една от основните ми цели беше да гарантирам, че има равновесие между микроравнището на всички сектори и равнището, което се управлява от представителите на централните банки в ЕССР. Макар да приемам становището на г-жа Tremosa за централните банки, важно е също така, че сме постигнали този баланс и в областта на микронадзора. Ето защо съм доволен толкова за съвместния комитет, който имахме възможност да представим и да му дадем тласък, където се вижда, че този баланс се поддържа. Доволен съм и че моите колеги докладчици приеха тази точка, както, надявам се, ще сторят и Светът и Комисията. Това е истински напредък за Парламента. Считам също, че възможността представител на един от трите застрахователни надзорни органа да заема на ротационен принцип едно от председателските места — това на заместник-председател — в ЕССР, е много важно и за многообразието от становища, които трябва да бъдат чути.

Трябва да отчетем факта, че ЕОЗППО отразява два свързани, но различни сектора, затова трябва да включим и групи на заинтересованите лица, които представляват тези сектори. Както казах, Решенията за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISAs) идват от секторното законодателство и аз например считам, че има отлична симбиоза между „Платежоспособност II“ и ЕОЗППО.

Въпросът за пенсиите все още е висящ. Сега много неща ще зависят от доклада на Комисията относно ЕОЗППО, като се надявам да работим в тясно сътрудничество по въпроса, но считам, че трябва да сключим сделка, споразумение, което да изготвим през идните дни, може би седмици, което ще бъде от голяма полза за ЕОЗППО и за ролята, която Парламентът изигра при определяне на неговите правомощия, които вярвам ще бъдат в услуга на потребителите както, разбира се, и на органите в Европа.

 
  
MPphoto
 

  Elisa Ferreira, докладчик. (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, през последните 50 години европейският проект, създаден с толкова много усилия, никога не е бил застрашаван така, както днес. Европейската общественост изпитва огромно чувство на безсилие. Финансовата система, която трябва да й служи, съсипа спестяванията на гражданите, пенсиите им, инвестиционните им проекти, работата им. Накратко, разруши бъдещето им.

Що се отнася до цялостното укрепване на пазара на финансови услуги, банковото дело, застраховането и ценните книжа, пътят, който трябва да следваме, е ясен и е залегнал в структурата, която обсъждаме днес тук. Всъщност се нуждаем от силна европейска надзорна структура, която да обхваща всички продукти и участници, снабдена с ефективни методологии и инструменти за интервенция, които могат да отговорят на пазарната реалност, която не признава националните граници, особено в европейски контекст.

Рискът не може и не трябва да бъде премахван от финансовия пазар, но се нуждаем от регламент, който прави този риск по-прозрачен и с който се избягва акумулирането на спекулативни балони, които засягат цялата система, когато се спукат, като ефектът се разпространява върху реалната икономика. Ако обаче в бъдеще се появят нови кризи, независимо от тези защити, от ключово значение ще бъде да имаме на разположение механизми, които ограничават разпространението на неблагоприятните ефекти, особено що се отнася до банковата система, защото тя е от жизнено важно значение за функционирането на икономиката и е депозитар за европейските спестявания. Тук, в самите правомощия и компетенции на Европейския банков орган (ЕБО), е заложен капацитетът за изпълнение на нова стратегия за управление при транснационални кризи в банковия сектор, тема, която разглеждам в доклада си.

Не е в нашата компетенция да предотвратяваме фалита на банките, а по-скоро да гарантираме, че тяхната реорганизация или евентуалното прекратяване на дейността им се провеждат по надлежния ред, като се ограничават страничните ефекти в останалата част от системата и преди всичко като не допуска данъкоплатците да плащат за резултатите от кризата. За тази цел са ни необходими серия от нови механизми, трябва да приемем правила, определения, методологии, инструменти и терминология, които да са общи за всички онези, които се намесват в операциите за преструктуриране, реорганизиране и прекратяване на дейността. Необходимо е да хармонизираме съответните национални правни рамки за управление на кризи и не на последно място законите за фалит и прекратяване на дейността. Необходимо е да дадем на надзорните органи по-големи правомощия за интервенции. Трябва да определим ясни критерии, не само количествени, но и качествени, които позволяват интервенцията в институция, която изпитва затруднения. Необходимо е да изготвим планове за действие при извънредни обстоятелства. За целия този процес 27-те държави-членки се нуждаят от време.

Седемдесет процента от активите са съсредоточени в близо 50 от 12 000 банки, функциониращи в Европа. Това означава огромна концентрация на риск, но също и възможност за намеса най-вече в тях. Ето защо разполагаме с необходимите условия, за да предложим специален и неотложен процес за включване в списък на онези банки, чиито размер и връзки с други банки ги превръщат в транснационални, като им дават възможност да оказват системно влияние върху финансовата система. За тези банки е възможно да се предвиди специален надзор от новия ЕБО, дори ако функционират в колегиума на националните надзорни органи. Благодарение на риска, който генерират, е възможно и наложително да започнат да правят вноски във фонд за финансиране при необходимост от интервенции и е важно ЕБО да създаде специализирано звено за координиране на интервенциите в случаите, когато тези банки изпаднат в затруднения.

Пакетът от предложените елементи гарантира, че интервенциите в транснационални банки със системен характер са последователни и се съгласуват между отделните държави и преди всичко, че те съответстват на един принцип, който е много скъп на Европа, а именно, че разходите от щетите, причинени от тези банки, трябва да се поемат от виновника.

Предложението е идеално за това, което обсъждаме, преди всичко по отношение на компетенциите на ЕБО. Дори бих казала, че това е най-красноречивият тест за неговата ефективност. Имаше голямо мнозинство — 87% — в полза на това предложение при гласуването в комисията по икономически и парични въпроси. Разчитаме на огромна подкрепа и при гласуването в Парламента предвид това, че като подкрепим прозрачното, реалистично и прагматично предложение, ще предприемем спешни и необходими действия за възстановяване на доверието на европейците в Европа, в нейната финансова система и най-вече в банковата й система.

 
  
MPphoto
 

  Оли Рен, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, Комисията оценява конструктивния дух, при който се провеждат тристранните срещи, на които беше договорен ЕССР. Искам да благодаря на докладчиците за огромните усилия, които положиха до момента, а се очаква работата да продължи.

Както добре знаете, последната тристранна среща всъщност се проведе вчера вечерта. Съжаляваме, че не можахме да постигнем споразумение за приемането му на първо четене на това месечно пленарно заседание, но сме доволни, че всички партии са решени това да се случи до септември.

Разбирам, че много от дискусиите между Съвета и Парламента се въртят около хората и институциите и около въпроса кой какво ще прави в ЕССР. Дали председателят на ЕССР трябва да бъде избиран или тази позиция автоматично трябва да се заеме от председателя на ЕЦБ? Дали генералният съвет на ЕССР или координационният комитет включват независими експерти отвън и ако е така, дали те ще имат, или няма да имат право на глас? Дали председателят на Европейския финансов комитет участва в работата на ЕССР? Убеден съм, че тези различия в исканията на Съвета и Парламента могат да бъдат обединени в едно взаимно приемливо решение.

Същото важи за множеството дискусии, възникнали около включването на Съвета и Парламента в продължението на препоръките на ЕССР. И тук не сме далеч от постигане на споразумение. Вярвам, че няма различие, което да не може да бъде изгладено чрез задълбочени преговори и подходящи формулировки, за да се избегне каквото и да е недоразумение относно съответните прерогативи на двата органа.

И така, макар в известна степен да съжалявам, че Парламентът няма да може да гласува текст, по който е постигнато пълно споразумение със Съвета на това заседание, все пак съм доволен от категорично заявената от всички готовност да се постигне споразумение до септември.

И накрая, позволете ми да бъда откровен и да кажа, че отчаяно сме се нуждаели от модерна надзорна структура, както и от орган, който да извършва анализ на системните рискове за макрофинансовата стабилност, много преди финансовата криза да порази Европа. Щяхме да се справим много по-успешно с финансовото възстановяване, ако вече разполагахме с такава.

Ето защо искам отново да подчертая факта, че новата надзорна рамка ще бъде създадена бързо и може би 1 януари следващата година всъщност е една разумна дата. Нашите граждани очакват действия без допълнително отлагане, което би трябвало да е възможно, като се има предвид до каква степен сме постигнали съгласие по основните въпроси и колко близко сме до постигане на споразумение дори по детайлите.

Също толкова важно е, че ЕССР е основен градивен елемент на истинския икономически и паричен съюз, на здравия му икономически стълб и следователно на системната реакция към финансовата криза. Той е основен градивен елемент и за възстановяване и укрепване на доверието в европейската икономики, от което толкова много се нуждаем в момента. За да укрепим финансовото възстановяване, да засилим доверието, трябва да действаме на всички фронтове, да гарантираме финансова стабилност, да провеждаме фискална консолидация, да приключим процеса на финансово възстановяване и най-вече новата финансова структура и да укрепим икономическото управление. Само чрез постигане на конкретен и бърз напредък на всички изброени фронтове можем да ускорим възстановяването и да укрепим Икономическия и паричен съюз. Разчитам на подкрепата ви в тези толкова важни начинания.

 
  
MPphoto
 

  Мишел Барние, член на Комисията.(ES) Г-жо председател, госпожи и господа, идеята Парламентът да се присъедини към общото разискване относно надзора и управлението на кризата беше добра.

Беше справедливо също така да обсъждаме тези две основни теми в един по-общ контекст, тъй като ще трябва да действаме, за да постигнем по-добри капиталови изисквани и по-добро корпоративно управление и да приключим работата по тях. Ще се върнем на този въпрос, тъй като ще имам възможност да се върна, както знаете, през следващите седмици или месеци, към редица предложения, които бяха обединени в дневен ред, одобрен от Комисията на 2 юни, който беше подкрепен от Съвета на финансовите министри и приет от Европейския съвет. Ще видим също така, и тук допълвам казаното от вас, дали наистина решенията, взети на ниво Г-20, Европейски съвет и Съвета на министрите са съгласувани в една посока.

Има много теми, които са част то тази структура на превенция, управление на кризи и надзор. И аз като г-жа Ferreira си мисля за фондовете за преобразуване на проблемни банки, които предложихме, в контекста на управлението на кризи. Мисля си и за направените по-рано предложения от г-н García-Margallo y Marfil и ще представим законодателни предложения по тези въпроси през 2011 г. Стоят също така и въпросите за корпоративното управление и капитала на банките. Ще се върна на тези въпроси, когато се изказвам по доклада на г-н Karas.

Искам да кажа няколко думи по двете теми за днес. Първо, ще се спра на надзора, който всъщност е гръбнакът на тази структура. Това е изключително сериозен въпрос и, както казахте, ако не успеем да създадем надеждни органи и ЕССР, много други реформи няма да бъдат ефективни. Преди няколко седмици говорихме за агенциите за кредитен рейтинг — ще се върна на тях — и за провеждането на пруденциални реформи. Нуждаем се от тази надеждна европейска надзорна структура. Ето защо искам да приветствам огромната амбиция, засвидетелствана от нашите докладчици, през последните няколко месеца: г-н García-Margallo y Marfil, г-н Skinner, г-н Sánchez Presedo, г-жа Goulard, г-н Giegold, г-н Tremosa I Balcells и г-н Balz, и по-конкретно амбицията във връзка с правомощията на тези органи и правно обвързващата власт.

Тук откриваме духа и философията на предложенията на Комисията. Тук открихме някои нови идеи, които трябва да използваме, за да подобрим европейската система за финансов надзор, както и засилването на доверието на потребителите, както предложи г-н Giegold, главно за да забраним някои финансови продукти. Мисля си за ролята, която е отредена на органите при установяване на системните рискове в ситуации на кризи. Мисля си за укрепване на съвместния комитет, както беше предложено от г-н Skinner. Мисля си за повишаване на прозрачността на пазарите, което обсъдихме в контекста на директивата „Омнибус“, която се изготвя от г-н Sánchez Presedo.

Това са само няколко примера. Най-трудното все още ни предстои. Естествено свършихме доста работа или, във всички случаи, аз работих заедно с вас в продължение на пет месеца. Постигнахме голям напредък, но дори да сме на финалната права, както се надявам, все още не сме стигнали до споразумение и до това, което бих нарекъл динамичен и надежден компромис, за да може да функционира. Макар да не присъства тук днес, искам да поздравя белгийското председателство, което от първите няколко часа — от 1 юли в 10,00 ч. сутринта — е поело отговорността чрез своя министър на финансите, Дидие Рейндерс, който участва до късно вчера вечерта в тристранната среща редом с много от вас.

Искам да повторя казаното от г-н García-Margallo y Marfil. Необходимо е Съветът да разбере, че сега трябва да се действа и да се постига напредък. И други твърдят същото. Във всеки случай, Комисията с компетенциите, с които разполага, ще направи каквото е необходимо, за да насърчи Съветът да се възползва от възможността, която му предоставят. Това е моето разбиране за ситуацията. Топката е в неговата страна на игрището и трябва да използва тези няколко дни, за да постигне интелигентно и надеждно споразумение. Можете да разчитате на мен.

Искам да кажа и няколко думи относно управлението и предотвратяването на кризи, за да благодаря на г-жа Ferreira за готовността й. Самият аз вярвам в предпазните мерки от дълго време. Много дълго време мислих върху това, че що се отнася до екологичния риск, промишления риск и финансовия риск, виновникът трябва да плаща, защото лечението често е по-скъпо от превенцията и когато се нуждаем от защита или оздравяване, данъкоплатците не трябва да плащат.

Такъв е духът на набора от инструменти, които ще представим пред Съвета на министрите. Ще изведем на преден план много от инструментите, които г-жа Ferreira сама предложи и ще ги превърнем в законодателни предложения. Поемем ангажимент да ви бъде представен законодателен текст. Това е предмет, по който самият аз поех ангажимент още от първия ден — 13 януари — пред вас и министрите по време на моето изслушване и пред Съвета Екофин в Мадрид. Можете да разчитате на мен, че ще представя този набор от надеждни инструменти, като разчитам на предложенията на г-жа Ferreira, и отново ще кажа, че и аз като други съм убеден, че в тази област превенцията е много по-евтина от лечението.

 
  
MPphoto
 

  Sebastian Valentin Bodu, докладчик по становището на комисията по правни въпроси.(RO) Искам да кажа, че говоря в качеството си на докладчик в сянка по становището.

Настоящата финансова криза очерта липсата на ефективно управление при кризисни ситуации, които възникват в трансграничните финансови предприятия в ЕС.

На национално равнище са приети различни подходи. По принцип органите или използват публични средства, за да спасяват банки, или изолират активите на банките в тяхната собствена държава, като прилагат национални инструменти за справяне с кризисната ситуация, но само на равнището на собствените си клонове.

Тези действия увеличиха рисковете, свързани със загубата на доверие, нарушаване на конкуренцията, правната несигурност и високото равнище на разходите, натрупани за спасяване на банки, които се поемат от данъкоплатците.

И накрая, нуждаем се от мерки на Европейско равнище, за да спрем управлението на кризи, включващо трансгранични банкови групи, използващи национални системи, които биха могли да бъдат изключително различни и които имат склонност да защитават клоновете, разположени на тяхната собствена територия и да не решават проблема на групата като цяло.

 
  
MPphoto
 

  Raffaele Baldassarre, докладчик по становището на комисията по правни въпроси.(IT) Г-жо председател, г-н Барние, госпожи и господа, кризата ни показа, че по-добрата координация на европейско равнище е абсолютен приоритет за развитието и стабилността на финансовите пазари.

Предвид това ще се огранича до един фундаментален въпрос, особено в светлината на продължаващите трудни тристранни срещи. Ако предоставянето на институциите за финансов надзор на правото да вземат собствени, директно обвързващи решения, както е предвидено в член 10 от регламентите, е в съзвучие с политическата воля да се реагира бързо при извънредни ситуации, то тогава при ежедневния надзор това правомощие е в противоречие с членове 17 и 258 от Договора, съгласно които Комисията има изключителното право да гарантира прилагането на правото в Съюза. Освен това в случай, че се създаде парадоксална ситуация, при която държавите-членки са представени в най-високопоставения орган чрез техните органи, те ще бъдат косвено отговорни за прилагането на правото на Съюза.

Като докладчик по становището на комисията по правни въпроси предложих компромисно изменение, което има за цел да реши това разминаване между правомощията, възложени на органите, и ролята и компетенциите на Комисията, което напълно съответства на Договора. Надявам се, че приносът на комисията по правни въпроси може да се използва като основа за допълнителни компромиси с други европейски институции, за да се стигне бързо до нужното решение, което напълно да съответства с правото на Съюза.

 
  
MPphoto
 

  Klaus-Heiner Lehne, докладчик по становището на комисията по правни въпроси.(DE) Г-жо председател, госпожи и господа, може да имаме единен пазар, но надзорните ни органи са фрагментирани. Очевидно е, че това не може да работи. Нуждаем е се от силни централни европейски структури, които да използват експертизата и задълбочените познания на агенциите на държавите-членки, като в същото време имат право на интервенция при извънредни ситуации. Дори само в контекста на огромната данъчна тежест, наложена върху гражданите от кризата, те очакват Парламентът да вземе разумни решения без каквото и да било отлагане. Гражданите ни най-малко не се интересуват от това, че на национално равнище се играят игри, за да се мерят сили кой какви решения може да взема. Това, което искат, е да се вземе ефективно решение, за да се решат проблемите.

Обективно погледнато, ако са необходими мерки за извънредни ситуации, може да се вземе решение на централно европейско равнище, в случай че липсва подходяща координацията между държавите-членки и този механизъм не работи. Това е линията, която е прието да се следва при вземане на решения от Г-20 и Г-8, както и от държавните и правителствени ръководители, но за съжаление не и на равнище Съвет. Единствено Съветът е приел тесногръд подход. Според обществеността тази политика е неприемлива. Очакваме Съветът да предприеме действия.

 
  
MPphoto
 

  Evelyn Regner, докладчик по становището на комисията по правни въпроси.(DE) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, ако държавите-членки на Европейския съюз искат да бъдат силни в икономически и външен план, те трябва да имат общ фронт като Европейски съюз. Пакетът от мерки за надзор над финансовите пазари с ЕССР, който е с възможно най-големи правомощия, е точно това, от което се нуждаем, наред със силни европейски — подчертавам думата „европейски“ — органи за банков надзор и надзор над ценните книжа и застраховките.

Европейският съвет за системен риск е, ако ми позволите да направя едно сравнение, нещо като федералния канцлер на Германия. В сегашния си вид, той няма големи правомощия за интервенции, иска ми се да имаше повече, но има реална възможност да засвидетелства големи морални възможности. Това означава, че може да издава предупреждения, да прави препоръки и всичко това да става публично. Европейският парламент — и считам това за особен напредък — също настоя заинтересовани лица от цивилното общество, с други думи, групи за защита на потребителите, профсъюзи и учени, да бъдат включени в съвета на ЕССР. Наистина считам, че това е изключително положителна стъпка, която трябва да бъде подчертана.

Във връзка с това искам да призова държавите-членки да не се връщат към остарелите методи от миналото за създаване на икономически ред на 21 век, а да мислят и да действат в унисон с европейския дух.

 
  
MPphoto
 

  Françoise Castex, докладчик по становището на комисията по правни въпроси.(FR) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, европейският надзор над финансовите пазари е най-малкото, което можем да направим. Това ще наложи регулиране на рейтинговите агенции. Видяхме какви са инструментите за спекулации срещу държавите, но надзорните органи, които въведохме, не трябва да повтарят същите грешки и да бъдат едновременно съдии и съдебни заседатели. В резултат от това не е решен въпросът за контрола. Контролът трябва да бъде политически. Това регулиране е необходимо, но не е достатъчно, ако не го допълним с икономическо управление на еврозоната и Европейския съюз, което излиза извън рамките на Пакта за стабилност. Няма да бъде достатъчно и ако не предприемем реални мерки срещу изтичането на капитали към данъчни убежища. Накрая, този европейски надзор няма да бъде достатъчен, ако не вземем мерки, за да може регламентът да се прилага и на световно равнище.

Регулирането на европейско равнище е полезно, но не е достатъчно. Трябва да има световен надзор над финансовите пазари.

 
  
MPphoto
 

  Sajjad Karim, докладчик по становището на комисията по правни въпроси. (EN) Г-жо председател, ясно е, че не всичко е наред с финансовото регулиране в много от нашите държави-членки. Не можем просто да позволим нещата да продължат по този нефункционален и непоследователен начин.

В Обединеното кралство новото правителство предприе радикални действия с цел задълбочена промяна и осигуряване на нужната реформа на национално равнище. По същия начин новата европейска рамка трябва радикално да подобри качеството и съгласуваността на регулаторния надзор. Нуждаем се от независима структура, наистина независима в регулаторния смисъл, но трябва да бъде постигнат баланс. Настоящите предложения ще дадат на ЕС предимство пред националните регулатори, но съществува опасност техническите стандарти всъщност да се използват, за да се формира и диктува политика на равнище ЕС.

Нашите държави-членки са прави да се противопоставят на подобен ход. Обединеното кралство и Германия са прави да приемат позициите, които заявиха. Г-н Рен, г-н Барние, Обединеното кралство ще спази своя ангажимент, но е необходимо съответно да се зачитат и принципите на субсидиарност.

 
  
MPphoto
 

  Íñigo Méndez de Vigo, докладчик по становището на комисията по конституционни въпроси. (ES) Г-жо председател, считам, че може да има само две решения за справяне с финансовата криза, която преживяваме: или да дадем повече правомощия на националните надзорни органи, или да създадем европейски надзорен орган и да му дадем правомощия. Доволен съм, г-жо председател, че в този момент Парламентът е твърдо решен, политически ангажиран с европейския надзор и считам, че има широк консенсус по въпроса сред всички политически групи.

Комисията по конституционни въпроси ще подкрепи и подкрепи всички институционални мерки в тази посока. В момента ми се струва, г-жо председател, че след като този ангажимент се превърне в манифест утре, Комисията ще има първостепенна роля при преговорите със Съвета. Струва ми се, че по време на тези преговори основният въпрос ще бъде дали тези европейски органи ще могат да се справят с дружествата, които са пряко засегнати на национално равнище, без участието на националните надзорни органи.

Ето защо, г-н Барние, Ви пожелавам късмет с тази задача, която, струва ми се, е определящ фактор за бъдещия надзор и за капитала в този момент за онези от нас, които искат по осезаемо присъствие на Европа.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Искам да направя съобщение. Много от вас правилно се оплакаха, че Съветът не присъства, но днес в Белгия се провежда първото пленарно заседание на новия парламент и следователно поради force majeure обстоятелства не беше възможно да осигурим присъствието на Съвета. Нека сега преминем към разискването с ораторите от политическите групи.

 
  
MPphoto
 

  Markus Ferber, от името на групата PPE.(DE) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, госпожи и господа, някой би се запитал какво сме постигнали след едногодишни разисквания, дискусии и редица тристранни заседания, а аз със сигурност мога да си представя да се занимавам с много по-приятни неща от това да прекарвам времето си по този начин. Една година след европейските избори, когато публично обявихме как искаме да приведем финансовите пазари в съответствие, сега се намираме на етап, в който успехът ни може да бъде определен като много слаб или нулев.

Вече беше дадено обяснение на проблема. Става въпрос за пазари, които днес функционират на глобално равнище. Държавите-членки все още считат, че могат да използват националните надзорни структури, за да прилагат правилата в тази среда. Фактът, че това не се случи, всъщност не е причината за финансовата криза, но допринесе за това Европа също да бъде засегната от нея. Ето защо искам да попитам кога това реализиране, което често се споменава в грандиозните изказвания, ще се превърне в политическо действие, където изведнъж се оказва, че то ще защитава фондовите борси, а не гражданите.

Това е задачата, на която сме се посветили като Европейски парламент. Надявам се, че държавите-членки също ще се ангажират с тази задача, защото споделяме отговорността за прилагането на подходящи надзорни регулации за гражданите, които ще гарантират постоянна сигурност за спестяванията на физическите лица. Надявам се, разбира се, и сега се обръщам към членовете на Комисията, че сега всички усилия на Комисията ще са насочени към постигане на благоприятен изход възможно най-скоро в името на хората, живеещи в Европа.

 
  
MPphoto
 

  Gianni Pittella, от името на групата S&D. (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, изглежда е ясно, че решението, което Парламентът предстои да вземе — да гласува измененията или да не гласува, да отложи вота по законодателните резолюции — е отчаян опит да напомни на Съвета за неговите отговорности, за да може до следващата сесия през септември този пакет да бъде одобрен на първо четене. Честно казано, не мога да повярвам, че сред правителствата все още има такива, които са достатъчно късогледи, за да не дадат на надзорните органи, които създаваме, реални права. Това е нещо, като да създадем структури, които не могат да упражняват надзор. Какъв е смисълът на създаването им тогава?

Както е добре известно, Европейският парламент не е армия от екстремисти, които отправят революционни искания. Ние сме нормални хора, които живеят сред гражданите, т.е. сред онези, които усетиха срива на финансовите пазари, които не се регулират на наднационално ниво, в своето ежедневие, а и той се отрази и на джобовете им. Предложенията ни са тези на Дьо Ларозиер, а не на Робеспиер, както знае многоуважаваният г-н Барние.

Приятели от Съвета, дори и да не сте тук, ще прочетете какво сме казали. Очакваме да отговорите положително на нашия жест на отговорност, но ако това не се случи, ще преминем към гласуване през септември и ще кажем на всички европейски граждани, че искаме орган, който да упражнява директен надзор над финансовите посредници, че искаме надзорът над Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да се разпростре и над паневропейските органи и че желаем европейските органи да имат последната дума в случай на несъгласие между националните органи.

Скъпи приятели в Съвета, не заравяйте глави в пясъка като щрауси. Реалността е тежка, но трябва да бъде посрещната и да направим смел и решителен избор.

 
  
MPphoto
 

  Sharon Bowles, от името на групата ALDE.(EN) Г-жо председател, въпреки добрите страни на „Платежоспособност II“, за които вече чухме, в групата се отказахме от режима на подкрепа, защото имаме опасения относно практичността му в периоди на икономически стрес, относно взаимодействието с националните закони за несъстоятелност и недоверието към надзорните органи на други държави. Примери за кризата, като този на Fortis Bank, дадоха основания за подобни съмнения и за необходимостта от европейска надзорна структура и дисциплина. „Платежоспособност II“ ме убеди, че с трансграничната несъстоятелност и „полунесъстоятелност“ на финансовите институции трябва да се справяме на европейско равнище. Това звучи предизвикателно, но е сериозен пропуск, ако разглеждаме цялостната концепция за единен пазар.

Докладът на г-жа Ferreira обхваща много от тези въпроси и искам да й благодаря, че включи мои идеи относно избягването на моралния риск и 28-я режим за несъстоятелност на трансграничните банки. Сега планирането е всичко, а плановете за действия при извънредни ситуации, волеизявления и механизмите за разрешаване на проблеми ще ни разкрият много повече неща за настоящето, като в същото време ще ни предпазят в бъдеще.

 
  
MPphoto
 

  Philippe Lamberts, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, искам да се обърна към Съвета. Очевидно аз, както и много от нас, съм разстроен, че не мога да направя това лично, защото бих желал да кажа на Съвета, че по този въпрос Парламентът е разумен. Той просто иска европейски надзор за европейските участници и национален надзор за националните участници. Иска защита на потребителите, и по-конкретно забрана на продукти, които всеки тук би описал като токсични, и не само тук, но също и в промишлеността и на работните места. Ако те са токсични, защо ги разрешаваме? Очевидно има необходимост от забранителни действия. Струва ми се, че всичко това не е достигнало размерите на екстремизъм. Защо Съветът не може да приеме това? Считам, че търпението на нашите граждани и търпението на Парламента е на път да се изчерпи. Ако дадем на белгийското председателство възможност да действа, тази възможност ще бъде използвана и ще имаме резултати през следващата седмица.

Знаете, че ние в Белгия сме изправени пред лозунги като „Eigen volk eerst“ („Нашият народ преди всичко“) или „Това което правим, го правим по-добре“ и за съжаление откриваме този национален егоизъм все по-често и на европейско равнище Точно това със сигурност очертава пътя към бъдещия упадък на гражданите на този континент, граждани, с които въпреки всичко можем да се гордеем. И така, както каза Жан Клод Трише след въвеждането на паричната федерация се нуждаем от икономическа и бюджетна федерация. Не мога да измисля друго название за това освен политическа федерация.

 
  
MPphoto
 

  Ivo Strejček, от името на групата ECR. (CS) Слушах разискването този следобед и си мисля, че бяха изречени някои много сериозни слова. Първите бяха произнесени от председателя Барозу, когато каза, че са готови да направят каквото трябва, за да защитят еврото. Вторите бяха произнесени от вас, когато казахте, че един по-здрав и по-близък Европейски съюз може да защити финансовата стабилност“. В това се крие същността на цялото разискване относно финансовата структура и надзора над финансовата структура. Имаме валутен съюз. Валутният съюз не може да бъде отделен от фискалния съюз дори според икономическата наука, а последният не може да съществува без политически съюз.

Гражданите, които стоят тук и ни наблюдават, може би правилно ще попитат какво е нашето решение в този случай. Ще им кажем, че искаме да създадем политически съюз, но тъй като сега преминахме през катарзиса на Договора от Лисабон, трябва да направим нещо без вас. Трябва да направим нещо, без да ви дадем право на глас. За мен това е погрешен подход.

 
  
MPphoto
 

  Thomas Händel, от името на групата GUE/NGL.(DE) Г-жо председател, госпожи и господа, в Европейския парламент сме натоварени с отговорността твърдо да регулираме финансовите пазари. Всички предложения, които направихме, бяха сериозно разводнени по време на тристранните срещи. Съветът и правителствата не желаят правила за решителна намеса. Г-н Giegold е прав, когато описва случващото се като „тесногръдо“. Изглежда намерението не е да се затегнат регулациите, а просто да се изгради система, която по-трудно се поддава на разбиване. Ще имаме фрагментирана надзорна структура, която няма да може да упражнява подходящ контрол над финансовите пазари. Правят се неподходящи изводи от тази финансова и икономическа криза, което означава, че следващата криза вече чука на вратата.

Много национални икономики, включително тези в Европа, няма да устоят на предстоящите трусове с всичките социални и икономически последици, които ще имат за хората, живеещи в Европа. Те очакват този хищнически капитализъм на финансовите пазари да бъде укротен и политиката отново да бъде водеща. Ако СЕО на UniCredit Bank, Алесандро Профумо, твърди, както направи през уикенда, че се нуждаем от силен единен Европейски орган за финансов надзор и от общ набор от правила за всички държави-членки, като призовава за по-строги правила относно капитала, всъщност това е призив към Парламента да изготви тези правила. Работата на този Европейски парламент е да упражнява натиск върху Съвета и незабавно да приложи ефективни нормативни правила. Това ще бъде само първата стъпка към status quo ante.

Най-накрая настъпи моментът грандиозните обещания да бъдат последвани от действия. Моята група одобрява силните европейски регулации. Всяка друга ситуация, без регулации, би застрашила еврото, единния ЕС и демокрацията.

 
  
MPphoto
 

  Claudio Morganti, от името на групата EFD.(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, споделям целта за гарантиране на сигурността на пазарите и инвестициите на европейските граждани. Все пак се чудя, дали пътят, по който се каним да поемем, е правилният. Не бих искал реакциите на европейските институции, и в частност на нашата, да не постигнат целите си, когато предприемат действия в отговор на кризата и на последните финансови скандали.

Създаването на нови закони и нови, т. нар. независими органи, всъщност може да не бъде същественото и решително разрешаване на сегашните проблеми. В Европа вече има както на европейско, така и на национално равнище твърде много и прекалено скъпо струващи независими органи, които, във всички случаи, не избегнаха кризата на пазара или трудностите и финансовите скандали, на които станахме свидетели напоследък в Европа.

Съгласен съм, че се нуждаем от по-тясно сътрудничество между различните национални органи, но също така считам, че не е нужно да одобряваме всичко в тази област. Поддържането на възможността да имаме автономни надзорни органи според мен със сигурност е за предпочитане, за да осигурим по-голяма защита за инвестициите и вложителите.

И накрая, убеден съм, че политиката трябва да поема повече отговорности. Като единствена европейска институция, която е пряко отговорна пред народа, считам, че не трябва да се отказваме от прерогативите си. Не трябва и не можем да вярваме сляпо на така наречените независими органи. Те са технически инструмент, от който трябва да се възползваме, но не са и никога няма да бъдат решение сами по себе си.

 
  
MPphoto
 

  Martin Ehrenhauser (NI).(DE) Г-жо председател, Европейският съюз вече има около 40 агенции. Всяка година тези организации поглъщат 1,5 млрд. евро. Съветът и държавите-членки никога преди това не са се затруднявали да вземат прибързани решения за създаване на подобни агенции. Съветът и държавите-членки също така никога не са имали проблеми с факта, че агенциите много често нарушават принципа на субсидиарност посредством дейността си. Освен това много често за съществуването на тези агенции няма никаква логична причина.

Сега става въпрос за създаването на три нови агенции, три смислени агенции с правомощия, които трябва да се упражняват в област, в която Европейският съюз може най-накрая да покаже колко много се нуждаем от тях. Въпреки това сега държавите-членки се противопоставят в ситуация, при която в продължение на години, ако не на десетилетия, политиката изостава в сравнение с глобалното влияние на финансовите пазари. Ако, от една страна, Европейският съюз функционира там, където не е нужно, а от друга страна, ако не го направи в области, в които има спешна необходимост от него, то раздразнението, което предизвиква това у гражданите, е напълно разбираемо.

Всичко, което ми остава да направя, е да поискам Съветът най-накрая да започне да действа разумно и да се откаже от своето обструктивно отношение.

 
  
MPphoto
 

  Astrid Lulling (PPE).(FR) Г-жо председател, признавам, че ми е трудно да следвам колегите, които толкова много обичат да показват мускули и да обявяват монопол на нашата легитимност във връзка с други институции на Съюза. За съжаление много често заемат абсурдни позиции. Когато обаче членовете на Парламента представят чрез труд и убеждение добре обоснована позиция, когато защитаваме това, което е от общ европейски интерес в спор с малко по-напрегнати нации, тогава става въпрос за нещо различно.

При това разискване за европейския надзор Парламентът изпълни своята роля. По въпроса за ЕССР, за който аз съм докладчик в сянка за моята група, и аз като докладчика, г-жа Goulard, защитих амбициозна позиция. Подкрепих механизми, които ще гарантират някаква степен на ефективност, и подчертах върховенството на ЕЦБ. Защо ли? Защото ЕЦБ е единствената институция на Общността в тази група и защото е доказала, че е сериозна.

Само от християнско милосърдие няма да спомена имената на всички институции и всички онези велики фигури, които внезапно изчезнаха по време на бурята. Можем да се радваме, че поне имахме капитан на борда по време на най-тежкия период на кризата. Ето защо бих била по-уверена, ако утре видим как макропруденциалният надзор се възлага на една силна институция на Общността, като макропруденциалното наблюдение непременно остава фрагментирано.

В тези тежки времена ЕССР трябва да започне да работи възможно най-бързо. Бъдещето ще покаже дали са необходими промени, но е важно да започнем с една здрава основа, защото системните рискове засягат целия европейски и световен банков сектор.

 
  
MPphoto
 

  George Sabin Cutaş (S&D).(RO) Настоящата икономическа криза ни показа, че се нуждаем от система за предотвратяване на кризи и ограничаване на неблагоприятните ефекти от тях.

Докладът Дьо Ларозиер, публикуван през февруари 2009 г., направи преглед на финансовия надзор в Европейския съюз, като предложи създаването на единствен по рода си орган, който да носи отговорност за макрофинансовия надзор на равнище Европейски съюз и да предложи решение за съществуващите сега слабости.

Освен това Европейският парламент поиска от Комисията още през 2000 г. да направи предложения, с които да се гарантира стабилността на финансовите пазари в Европейския съюз. От практическа гледна точка Европейският съюз е в критична ситуация, при която трябва да докаже себе си пред гражданите, които очакват от него да осигури решения за настоящата икономическа рецесия и ефективни механизми за предотвратяване на бъдещи икономически рецесии.

Говореше се за липса на демокрация в Европейския съюз, за по-слабата активност на европейските граждани при изборите за Европейски парламент, за невъзможността на гражданите да се идентифицират с европейските политики. Ето защо считам, че Договорът от Лисабон може наистина да отбележи важна стъпка напред към отстраняване на тези недостатъци. Това обаче е само началото. Трябва да се изгради здрава основа, която ще засили доверието в европейската икономическа и политическа система чрез стабилност и извлечени ползи.

Нуждаем се от ефективна система за надзор, която ще създаде условия за осигуряване на стабилни финанси за икономиката и за гарантиране на икономически растеж и трайна заетост. Единството на единния европейски пазар също трябва да се наблюдава, ако искаме да избегнем фрагментиране.

Ето защо в крайна сметка считам, че е подходящо да се създадат ЕССР и органи за финансов надзор.

 
  
MPphoto
 

  Wolf Klinz (ALDE). (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, дори членовете на Съвета осъзнават, че слабостите на системата за надзор са или бяха една от причините за най-голямата финансова криза от 30-те години на миналия век насам. Те също така знаят, че само националните мерки не са достатъчни, за да се справим с последиците от тази криза, а че трябва да търсим световни или най-малко европейски решения.

Би следвало Съветът да знае, че Европейският парламент не желае независимата европейска надзорна структура и ЕССР да се създават от догматизъм или на инат, а с убеденост от страна на всички партии. Единственият начин да се гарантира прозрачността и да се защитят инвеститорите е на базата на единна регулаторна рамка и с еднозначното тълкуване и прилагане на тази рамка.

Едно ясно послание от кризата е, че се нуждаем не от по-малко, а от по-голямо участие от страна на Европа във финансовия сектор. Ако не вървим напред, ще изостанем. Държавите-членки трябва да се откажат от лицемерието, което показаха, когато призоваваха за световни решения на срещите на Г-20 и искаха европейски регулации у дома, а всъщност отказваха да направят компромиси по време на тристранните срещи.

 
  
MPphoto
 

  Lajos Bokros (ECR).(EN) Г-жо председател, не трябва да бъдем самодоволни от работата си в тази област и не е редно да гледаме от високо на САЩ. Всъщност, от една страна, САЩ са много по-близо до изготвяне на широкообхватно ново законодателство за регулиране и надзор над финансовия сектор. Те също така съсредоточават усилията си върху същността на нещата, а не ги пилеят в безсмислени спорове. Внесеното в американския Конгрес ново законодателство предвижда създаване на бюро за потребителите със значителни правомощия за издаване на постановления, включително и за пълна забрана на специфични финансови продукти. Стандартизираните деривати ще се търгуват на създадените борси и ще бъдат продавани чрез клирингови къщи. Хедж фондовете и дружествата за акционерен капитал ще трябва да се регистрират в Съвета по вериги на доставките, когато надминават определени много високи лимити за капитал.

Обсъждаме как да разпределим правомощията между европейските институции и националните институции. Е добре, решението е много просто. Макропруденциалните институции като ECSRB трябва да бъдат тясно свързани с ЕЦБ, която е европейска институция, но микропруденциалните институции трябва да се координират с националните институции.

 
  
MPphoto
 

  Mario Borghezio (EFD).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, мерките за надзор над европейската финансова система трябва — и това трябва по-добре да се подчертае в доклада — да имат приоритетна цел, която следва да бъде ясно определена и да се ползва със силна подкрепа, а именно да се създадат строги правила за контрол на пазара на деривати, тъй като той е една от основните причини, ако не основната, за настоящата финансова криза.

Вместо това ние преди всичко изграждаме централизирана институция, която до известна степен копира модела на ЕЦБ. Това не е добре, защото на този етап не се знае или не е напълно ясно каква ще бъде ролята на националните надзорни органи — в нашата страна това е централната банка на Италия (Banca d'Italia). Струва ми се, че тяхната роля се свежда до нещо като тази на агента, която не е много добре определена. Вместо това трябва да започнем да упражняваме надзор в нашите държави. В Италия например това се случва чрез система от местни клонове, които имат възможност добре да наблюдават ситуацията.

Освен това защо трябва седалището на европейската агенция да бъде във Франкфурт? Кой взе това решение? На базата на какви критерии, ако не с цел да се осигури удобство на ЕЦБ, ако мога да се изразя така. Ние предлагаме тя да бъде в Милано например, който е основен финансов и банков пазар, включително от геоикономическа гледна точка, тъй като се намира в центъра на Европа.

Считам, че по принцип този план трябва да стигне много по-далеч с мерки, за чието прилагане е нужна смелост, като въвеждането на разграничение между търговски и инвестиционни банки в европейското законодателство на базата на принципите, залегнали в старото американско право.

 
  
MPphoto
 

  Danuta Maria Hübner (PPE).(EN) Г-жо председател, настоящата криза ни научи, че когато една европейска банка се забърка в проблеми, те могат да се разпространят и през граница. Създава се европейска система за финансов надзор, за да се предотвратят подобни ситуации, като се надяваме интегрираната европейска рамка за трансгранично управление на кризи възможно най-скоро да допълни надзорната структура.

Последните две години доказаха, че да се разчита на национални подходи за справяне с кризи не е достатъчно добро решение. Новата система ще трябва да бъде разработена така, че да можем да се справяме с кризата по-ефективно с по-малко разходи, да се премахнат моралните заплахи и да се изключи възможността данъкоплатците да финансират мерките за спасяване на банки. Прехвърлянето на активи трябва да се регулира по такъв начин, че да гарантира равнопоставеност, особено за приемащите държави.

Системата за трансгранично управление на кризи, която се основава на 28 концепции за режим, трябва да бъде създадена така, че да премахва взаимозависимостта между банките и националните бюджети. Тя трябва също да допринесе за създаването на единен банков пазар на Съюза. В крайна сметка, ако имахме единен банков пазар в Европа, нямаше да се налага да обсъждаме трансграничното управление на кризи.

И накрая, но не на последно място, позволете ми да подчертая, че всички елементи на Европейската рамка за финансова стабилност, както и режимът за разрешаване на проблеми за трансграничните институции, трябва да бъдат приети незабавно, за да се намали несигурността и уязвимостта в банковия сектор. Наличието на европейски механизъм също така ще позволи на Европа да бъде по-ефективна, за да гарантира, че световните решения ще бъдат намерени бързо.

 
  
MPphoto
 

  Edward Scicluna (S&D).(EN) Г-жо председател, първо, искам да поздравя всички докладчици за тяхната работа по този пакет от изключително важни реформи. Преразглеждането на финансовата структура на ЕС е огромно начинание за комисията по икономически и парични въпроси и беше водещо през по-голямата част от първата ми година като представител на Европейския парламент.

Доволен съм, че сме близо до постигане на споразумение. За доброто функциониране на световната финансова система и тази на ЕС и за смекчаването на заплахите за тях се изисква по-добра съгласуваност между надзора на макро- и микроравнище. В ретроспективен план изглежда забележително, че не сме имали единен макропруденциален орган за целия Европейски съюз, който да върши точно това. Финансовите ни пазари за държавите както в еврозоната, така и извън нея са толкова тясно интегрирани, че наличието на надзорен орган, който да наблюдава тенденциите на пазара, да следи за спекулативни балони при акциите, за бъдещи случаи на системни рискове и дисбаланси вероятно щеше да допринесе за една по-бърза и по-координирана реакция в отговор на кризата.

До момента кризата ни показа много неща: че регулаторната ни рамка не е достатъчно силна, че пазарите не винаги се самокоригират и най-лошото, че са били изложени на системни рискове, без да бъдат наблюдавани. Одобрявам по-специално създаването на ЕССР — орган, предназначен да действа като куче пазач и да дава ранно предупреждение за системни рискове или дисбаланси.

Във връзка с това непосредствен приоритет е да се даде качествено определение на „системен риск“, за да се осигури възможност за ефективното функциониране на ЕССР. Одобряваме и последните тенденции за публикуване на резултатите от стрес тестовете за някои от най-големите банки в ЕС. Надявам се, Комисията да последва този пример, като редовно провежда и публикува резултатите от стрес тестовете за публичните финанси на всички държави-членки.

В заключение, Парламентът положи огромни усилия и показа политическа воля, за да постигне компромис и да договори пакета от реформи преди ваканцията, но трябва да се окуражаваме, че вече сме близо до постигане на споразумение и все още можем да извършим реформи преди януари 2011 г.

 
  
MPphoto
 

  Vicky Ford (ECR).(EN) Г-жо председател, в началото искам да благодаря на докладчиците за усърдната работа и на члена на Комисията, членовете на Парламента и председателството, които вчера в полунощ все още търпеливо преговаряха. Всички ние сме съгласни, че ЕССР и застрахователните надзорни органи ще осигурят един изцяло нов и необходим подход към управлението на финансовия риск в Европа. Това е нещо хубаво, но не е лесно да се реализира.

Пакетът включва пет различни директиви, които внасят изменения в или засягат още 11 директиви, а има и значителни промени в начина, по който националните регулаторни органи, централни банки и министри ще си взаимодействат. Много се радвам да видя, че сме толкова близко до постигане на споразумение. От 67 члена в ISAs виждам, че вече е постигнато съгласие по 64, а при останалите три члена е постигнато съгласие по повечето подточки. Всички ние и самите докладчици трябва да се гордеем.

Приканвам ви през следващата седмица да продължим да поддържаме открит диалог по време на преговорите в Екофин. Необходимо е да създадем тези органи, да гарантираме, че имат висококачествен персонал и, ако е необходимо, да им дадем допълнителни правомощия по-късно.

 
  
MPphoto
 

  Theodor Dumitru Stolojan (PPE) . – (RO) Аз също искам да насоча вниманието ви върху дейността на чуждестранните банки в новите държави-членки, които не са част от еврозоната.

Към дейността им трябва да се отнасяме с най-голямо внимание, като част от надзора на финансовата система на равнище Европейски съюз и на национално равнище, за да предотвратим разпространеното на неразумно или дръзко поведение.

Подкрепям това, защото чуждестранните банки в някои нови държави-членки са създали изключително чувствителен риск, тъй като са взели външни краткосрочни кредити и са предоставили средно- и дългосрочни кредити на дружества и граждани в тези държави. Това е една от основните причини, поради която съответните държави поискаха условната подкрепа на Международния валутен фонд.

 
  
MPphoto
 

  Burkhard Balz (PPE).(DE) Г-жо председател, нуждаем се от повече надзор на финансовите пазари и в Европа. Икономическата и финансова криза ни показа ярко и болезнено, че в миналото сме пропуснали известни възможности.

Европейските органи за финансов надзор трябва да получат широки правомощия. Те не трябва да се разпадат на малки частички, които пасивно да наблюдават тенденциите на пазара. Особено за финансовите институции, функциониращи зад граница, е необходим централен орган, който да обедини усилията си с националните надзорни органи в критични ситуации и да гарантира бърза и целенасочена намеса. Правата за директна намеса са задължителни тогава, когато има различия между националните органи в случай на извънредни обстоятелства, а също и когато е нарушено правото на Общността.

Съветът трябва най-накрая да приеме, че Европейският парламент е законодател от същия ранг. Със сигурност е имало подготвителна работа от страна на отговорните членове на Европейския парламент. Бяха проведени редица дискусии, а Парламентът свърши работата си бързо и целенасочено. Сега чакаме Съветът да даде ясни отговори и да представи конкретни предложения в писмена форма. Мисля, че в момента бих могъл да опиша ситуацията, като използвам за сравнение терминологията на ФИФА. Сега топката е в половината на Съвета.

 
  
MPphoto
 

  Enikő Győri (PPE).(HU) Кризата ни даде няколко болезнени урока. Не можем да позволим финансовите институции да провеждат спекулативни дейности или дейности без надзор, които излагат на риск сигурността за работните места на милиони граждани. Новите надзорни органи ще служат точно на тази цел. Доволна съм, че компромисните предложения, внесени в Съвета, включваха изменения, които са важни за държавите от Централна и Източна Европа. Например беше прието, че председателите на централните банки на държавите-членки извън еврозоната ще имат право да участват в ръководните органи на ЕССР, както и че в процеса на вземане на решение ще се използва обикновено мнозинство при възникване на спор между надзорните органи. Новите надзорни органи ще трябва да бъдат създадени в началото на унгарското председателство, т.е. към 1 януари 2011 г. Считам, че за да се постигне компромис, е необходимо както Съветът, така и Парламентът да правят отстъпки, когато последните са технически целесъобразни и смислени. Например Съветът трябва да позволи седалищата на всички нови органи да бъдат във Франкфурт, трябва да позволи трансграничните финансови институции да бъдат под надзора на европейските надзорни органи и трябва да даде възможност на тези органи да функционират независимо от Комисията. Парламентът също трябва да направи отстъпки. Уважаеми колеги, мисля, че ще бъде достатъчно, ако се концентрираме най-вече върху стратегическите насоки вместо да установяваме технически стандарти. И накрая, Екофин трябва да получи правото да обявява наличието на икономическа криза. Смятам, че може да бъде постигнато компромисно съгласие по тези въпроси най-късно до септември и че новите институции ще заработят от 1 януари 2011 г.

 
  
MPphoto
 

  Jean-Pierre Audy (PPE).(FR) Г-жо председател, радвам се, че откривам моя приятел Мишел Барние в Парламента. Искам също така да кажа на г-н Manuel García-Margallo y Marfil колко съм му благодарен за това, че прие, че след като една кредитна институция вече не се регулира от национален орган, бъдещият ЕБО ще има компетенции в тази област. Мисля си за международните публични банкови институции, и по-конкретно за Европейската инвестиционна банка.

Искам да се спра на две неща, които ми се струват важни. Първо, стандартите за отчетност, и второ, спорът, който водим с американските си приятели относно справедливата стойност.

Ще трябва да можем да се справим с това споразумение във финансовия сектор и в контекста на застрахователните дружества и органите за надзор на пазара, а ако не можем, ще изготвим свои собствени стандарти за отчетност в тези финансови сектори.

И накрая, би трябвало да разгледаме въпроса за неуспеха на държавите. Предлагам да помислим за отговорността на кредитните институции, и по-конкретно за вината на последните за неправилно оказване на подкрепа на държава, която изпитва финансови затруднения. Не мисля, че е редно една кредитна институция да продължава да отпуска кредити на държава, която не спазва правилата на Пакта за стабилност и растеж.

 
  
MPphoto
 

  Elena Băsescu (PPE).(RO) Кризата ни показа, че се нуждаем от по-добри механизми за регулиране и надзор над финансовите пазари зад граница.

Основната цел на целия законодателен пакет е да се поддържа финансова стабилност в рамките на ЕС, да се установяват съществуващите рискове в „добри времена“ и да се защитят инвеститорите. Особено важно е обаче да се избягва свръхрегулирането на пазара, което би могло да доведе до повече бюрокрация и дори до корупция.

Считам, че трите европейски надзорни органа и ЕССР ще допринесат за засилване на надзора на равнище ЕС. Ето защо е важно възможно най-бързо Парламентът, Съветът и Комисията да постигнат компромис по предложенията за подобряване на надзора и регулирането на финансовите пазари.

 
  
MPphoto
 

  Zigmantas Balčytis (S&D). (LT) В действителност до момента много от нас — политиците — не можеха да отговорят на един обикновен въпрос, а именно: защо се случи финансовата криза, къде бяхме преди нея и защо не можахме да предвидим, че ще има такива размери? Според мен пропуснахме нещо много простичко — контролът за самите участници на финансовия пазар. Считам, че днес създаването и възникването на тези три институции е неизбежно и наистина трябва да се случи. Данните, които ще се събират от трите институции, ще бъдат много важни и отчасти поверителни. Считам, че, както Мишел Барние спомена, за да затворим главната верига, е нужно да създадем европейска рейтингова агенция. Ако имаме затворена верига, в бъдеще ще можем да използваме данните, които сме събрали, за да повишим конкурентоспособността на Европейския пазар.

 
  
MPphoto
 

  Marielle De Sarnez (ALDE).(FR) Г-жо председател, преживяхме много сериозна и дълбока финансова криза, която разтърси света, дестабилизира икономиката ни, влоши положението с безработицата, повиши дълга ни, като продължаваме да изпитваме неблагоприятните ефекти от нея.

Ето защо ми се струва, че нашата отговорност е ясна. Трябва да направим всичко, което е в нашите компетенции, за да не позволим това да се случи отново. Поради това е изключително важно докладчиците, Комисията и Съветът да продължат заедно напред и бързо да достигнат до разумно окончателно споразумение. Нуждаем се от регулиране и надзор. Нуждаем се от независими, силни органи, което е в интерес на европейците. Това, което успяха да постигнат САЩ, трябва да го постигне и Европейският съюз.Това е единствената ни възможност да променим нещата. Ето защо трябва да успеем.

 
  
MPphoto
 

  Jaroslav Paška (EFD). (SK) Непрекъснатите сътресения на финансовите пазари са знак, че глобалната финансова система реагира много чувствително на всякаква информация относно кредитоспособността и платежоспособността на отделните участници.

Дори държавите от Европейския съюз не могат да избегнат подозрителните погледи отвън независимо дали са членове на еврозоната, или не са. Ето защо едно елементарно предварително условие за функционирането на Съюза е всяка държава да провежда отговорна и надеждна икономическа политика. Опитите да се създаде по-строго регулиране и по-непосредствен надзор сами по себе си няма да предотвратят евентуални кризи.

Несъразмерният растеж на финансовия сектор спрямо този на реалната икономика и жаждата му за печалба водят до рискови практики, които превърнаха световната икономика в нещо като казино, където държавите и техните граждани накрая отново предоставят гаранциите за финансовите „комарджии“.

Ето защо трябва да продължим да работим търпеливо, за да постигнем възможно най-балансирана реформа на финансовата система, за да може новите правила да забранят хазарта както в сферата на политиката, така и за финансовите институции.

 
  
MPphoto
 

  Salvatore Iacolino (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, сериозната и надеждна финансова политика на Европейския съюз трябва да постави координацията между европейките политики и тези на държавите-членки в центъра на своя дневен ред. Новата програма за периода 2014-2020 г. трябва да се възползва от възможността своевременно, тъй като тя също така представлява сериозна възможност за устойчиво развитие.

Органите, които трябва да бъдат създадени във връзка с това, следва да разработят стратегии за интервенция, които да са в съзвучие с устойчивия растеж на Европейския съюз, и да упражняват по-строг надзор, за да предотвратят евентуален срив на икономиката, без да пречат на здравословното предприемачество. Трябва да има банкова система, и бих казал — защо не, която едновременно да защитава семейството, да осигурява по-добра регулация и по-строг надзор, да вдъхва допълнителна жизненост на европейската икономика, която се нуждае от непрекъснат просперитет.

 
  
MPphoto
 

  Othmar Karas (PPE).(DE) Г-жо председател, искам да се обърна към отсъстващия Съвет със следното. Върнете се към една силна Европа с чувство за общностност, не бягайте от реалността, гледайте гражданите в очите и не прехвърляйте отговорността на бъдещите поколения.

Нуждаем се от по-голямо участие на Европа. Внесеното от Комисията предложение вече осигурява минимален сценарий. Нуждаем се от силен надзор, право на намеса и функция на посредник. Нуждаем се от възможност за вземане на решения без допълнително уведомление при извънредни ситуации. Искаме банков надзор като част от управлението на кризи. Предпазната клауза е обструктивен инструмент и противоречи на солидарността на Общността.

Необходим ни е по-строг надзор. Трябва да се споразумеем през следващата седмица, да спрем бездействието и да кажем на нашите граждани, че сме готови и искаме да поемем предизвикателството.

 
  
MPphoto
 

  Janusz Władysław Zemke (S&D).(PL) Г-жо председател, благодаря Ви много, че ми дадохте думата. Искам да подчертая категорично, че това, което обсъждаме днес, не се отнася само до икономиката на отделните държави-членки, а засяга 500 млн. души.

Чудесно е, че Съюзът не е пасивен при гарантиране на финансовата сигурност. Във връзка с това трябва да се отбележи повишената активност от страна на самия Парламент, Европейската комисия и ЕЦБ. Напълно съм съгласен с идеята, че трябва да подкрепим държавите-членки в кризисна ситуация, но „подкрепа“, не означава „мерки за спасяване на банки“. Нека не забравяме, че отговорността на Съюза се свързва с отговорността на държавите-членки. По-добрият надзор на европейско равнище е чудесна идея, но би следвало да имаме и по-големи изисквания в областта на надзора в отделните държави-членки.

 
  
MPphoto
 

  Alexandra Thein (ALDE).(DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, финансовата криза подчерта, че единният орган за финансов надзор е абсолютно необходим за Европейския съюз. В тази връзка трите надзорни органа в ЕС, които са предвидени за банковото дело, застраховането и ценните книжа, би трябвало да имат правото за директна намеса в националните институции както Deutsche Bank.

Тези права за намеса са ограничени само до абсолютно извънредни случаи, като се надяваме никога да не бъдат използвани. Като член на комисията по правни въпроси съжалявам, че отговорната комисия не е разглеждала никакви въпроси, свързани с конституционните ни възражения във връзка с предвидените права за намеса на европейско и национално равнище, особено в светлината на Лисабонското решение на Германския федерален конституционен съд. Препоръката на комисията по правни въпроси, според която Комисията, като гарант по Договорите ще действа като последна инстанция в процеса на вземане на решение в рамките на една установена процедура или, иначе казано, ще има последната дума, не беше изпълнена.

Във връзка с това комисията по правни въпроси признава, че техническа експертиза, необходима за изготвянето на становища, несъмнено принадлежи на националните и европейски надзорни органи, а не на Комисията. Надявам се, че по време на настоящите преговори ще бъде намерено решение и на този конституционен проблем.

 
  
MPphoto
 

  Oreste Rossi (EFD).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, по време на икономическа и финансова криза Европейският съюз трябва да приеме строги мерки на европейско равнище, засилващи контрола над банковите институции и финансови пазари.

Създаването на четири нови контролни органа може да бъде добра алтернатива, гарантираща тясното сътрудничество с националните надзорни органи. Не става въпрос за органи, които да наблюдават целия им спектър от отговорности, а за специфични финансови институции, които се състоят от високопоставени представители на националните надзорни органи, които биха допринесли за хармонизирането на стандартите и нормативните разпоредби в държавите от ЕС. По-конкретно ЕБО ще оценява достъпа до, възможността за и цената на кредита за потребителите и малките и средни предприятия.

След срещата на Г-20 за съжаление идеята за облагане на банките с данъци, която получи силната подкрепа на председателя Барозу и г-н Ван Ромпьой, дори не беше разгледана. В Европа, която търпи все по-голяма криза, трябва да действаме заедно, за да създадем общи правила, с които да защитим гражданите и инвеститорите.

 
  
MPphoto
 

  Thomas Mann (PPE).(DE) Г-жо председател, ефективният Европейски банков надзорен орган, както е представен в доклада на г-н García-Margallo y Marfil, ще допринесе за изграждането на новата система за финансов контрол. Ние искаме постоянно да поддържаме системния риск на минимално равнище. За да стане това, очевидно освен останалото, трябва да засилим капиталовата база на банките, за да осъществяват дейността си с по-малък риск. Въпреки това се дава предимство на националните надзорни органи, които най-накрая започнаха са си сътрудничат и да обменят помежду си всякаква информация, като по този начин се предотвратяват рисковите транзакции.

Значението на собствените национални интереси, подчертано от някои финансови министри на държави-членки на ЕС, трябва да отиде на заден план. Това би било пагубно, дори ако една държава-членка направи грешна стъпка и това не се отнася само до държавите от еврозоната. Председателството на Съвета, което отсъства от заседанието, трябва да поеме отговорността за провеждането на близки разговори с Европейския парламент и Комисията, както и за пренасочването на настоящето национално мислене в посока единни, последователни и дългосрочни действия. За доброто на данъкоплатците се нуждаем от повече ангажираност от страна на Европа, а не от по-малко.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE).(EN) Г-жо председател, фактът, че 64 от 67 члена вече са одобрени, показва не само, че хората са доволни от предложенията, но и че са изключително доволни от факта, че някой някъде се опитва да овладее ситуация, която беше извън контрол прекалено дълго и доведе до ужасното положение, в което се намираме в момента. Що се отнася до обикновените хора, те виждат в тези предложения лъч на надеждата в тъмата на отчаянието, контрол, там където цареше безпорядък, честност, там където властваше корупцията, и оптимизъм, там където имаше песимизъм.

Със сигурност днешното послание е гръмко и ясно не само за банките, регулаторите и спекулантите, а всъщност за слабите правителства — не защото са прекалено големи, за да се провалят, а защото от сега нататък ще бъдат прекалено големи, за да не могат да се справят. Ако това се случи, ще трябва да отговарят пред някого. Това е ключово съобщение.

В заключение искам да кажа, че за мен не е проблем институциите да бъдат базирани във Франкфурт. В крайна сметка Германия е по-добрият модел за финансова коректност в сравнение с много други държави.

 
  
MPphoto
 

  Gay Mitchell (PPE).(EN) Г-жо председател, до голяма степен проблемът в Ирландия, причинен от банковата и финансова криза, се дължи на надценените активи, най-вече недвижими имоти, но и на други имоти, за които банките са отпускали заеми.

Европейската централна банка постигна огромни успехи при овладяването на инфлацията в Европейския съюз, с изключение на инфлацията на цената на активите. В продължение на две години и половина на всяко заседание на комисията по икономически и парични въпроси с председателя на ЕЦБ поставях въпроса за това какво може да се направи, за да се контролира инфлацията на цената на активите.

Поддържането на ниски лихвени проценти, когато лихвеният процент се използва като средство за контролиране на инфлацията, е много добър инструмент, когато се прилага към по-ниски или по-високи лихвени проценти. Проблемът е, че пренебрегваме инфлацията на цената на активите. С тези нови институции трябва да намерим начин да включим инфлацията при активите в изчисленията и да въведем система за ранно предупреждение, която се занимава с активите, и по-специално инфлацията при цените на жилищата, защото тя е в центъра на проблема в някои държави, и по-специално в моята държава.

 
  
MPphoto
 

  Мишел Барние, член на Комисията.(FR) Г-жо председател, първо трябва да се извиня за отсъствието на г-н Рен, който трябваше да пътува със самолет, но внимателно изслуша голяма част от нашите изказвания. Ще му докладвам за всички въпроси, които го засягат директно.

Искам да обърна внимание на председателите, г-жа Bowles и г-жа Ferreira, за значението, което придавам на цялата тази система за превенция и защита. Г-жа Bowles ни напомни за необходимостта от мерки за ранна намеса. Мисля, че това са добри идеи. Вие ще ги откриете отново в съобщенията на Комисията през октомври, в набора от инструменти, както и в законодателството, което ще представя през 2011 г. Г-жо председател, накрая искам да кажа, че внимателно ще следя за правилното изпълнение на „Платежоспособност II“, а също и за всичко, което засяга прилагането на Базелските правила.

Много от вас, госпожи и господа, сред които г-н Ferber преди малко, г-жа Győri, г-н Balčytis и сега г-н Karas, говориха за гражданите. Мисля, че е добре да напомним на хората за шока, за ефекта на хармониката, социалните последици за хората от финансовата криза, наред с нейните икономически и социални последици, които все още не са приключили. Ние наистина провеждаме реформата за гражданите. Като много от вас и аз считам, че ако се зададе нова криза — преди малко бяха споменати рисковете за различни сектори, за които говорихме досега — без да сме извлекли поуки от финансовата криза през последните две години и без да сме създали инструменти за превенция и защита, гражданите не биха ни простили. До голяма степен това е реформа за гражданите. Става въпрос за това да поставим финансовите услуги и в услуга на реалната икономика и заетостта — следователно на гражданите. Един от моите приоритети, който е малко встрани от това, което обсъждаме в момента, г-жо председател, касае други въпроси, предизвикващи безпокойство у гражданите, като например защитата на гражданите в качеството им на потребители на някои финансови продукти.

Днес, по мое предложение, Комисията прие преглед на директивата за гарантиране на депозитите, преглед на директивата за компенсиране на инвеститорите и Бяла книга за гаранции в сектора на застраховането.

Г-жа Lulling спомена нещо, което представлява интерес за моя колега Оли Рен. Г-жо Lulling, ясно е, че председателят на ЕЦБ трябва да има водещата роля в ЕССР. Точният механизъм за номиниране на председателя е въпрос, по който работим с моя колега Оли Рен.

Г-н Klinz, искам да Ви благодаря за подкрепата, която ни оказвате. Напомнихте ни колко е важно да прилагаме нашите правила коректно. Това е и идеята на правилника, която аз лично горещо подкрепям.

Искам да кажа отново на г-н Lamberts и на г-н Giegold, който е тук, че въпросът за европейските органи, забраняващи определени продукти или определени транзакции, е идея, която ме интересува. Отворен съм за тази идея, което означава, че надзорните органи, групирани в новата европейска мрежа, трябва да бъдат активни по отношение на надзора на продукти, и по-специално на най-вредните от тях, които могат да изложат на риск финансовата стабилност и защитата на потребителите, която споменах преди малко. Трябва да се заемем с това, г-н Giegold, много преди да започнем да говорим за каквато и да е забрана. Мога да приема важната координираща роля на органите в тази област. Съветът също прие, че органите могат да играят такава роля. Мисля, че е възможно да се постигне съгласие по текст с голямо приложно поле, като в същото време предвижда възможността за предприемане на действия срещу опасни стоки или транзакции.

Г-жа Hübner, г-н Méndez de Vigo, г-н Balz и г-н Audy говориха за трансграничната роля на тези институции. Предложението на комисията по икономически и парични въпроси контролът на трансграничните институции да се възложи на органите, е вариант, който създава политически и технически проблеми, които ви предлагам да не пренебрегвате. За мен е важно до 1 януари 2011 г. да въведем органи, които имат реални обвързващи правомощия да се справят с липсата на координация и забелязаните в миналото слабости и неуспехи в областта на надзора, както и да действа в извънредни ситуации и да гарантира спазването на правото на Общността и да контролира агенциите за кредитен рейтинг, за които много от вас говориха този следобед.

След това, след като тези органи функционират в продължение на три години и когато утвърдят репутацията си на пазарите, заедно с вас ще извършим оценка, за да видим дали е необходима промяна в компетенциите.

Г-н Bodu, председателят, г-н Lehne и г-н Regner също подкрепиха съвместната ни работа. Както току-що казах, считам, че наистина се нуждаем от реален ефективен и координиран европейски надзор. Ето защо е много важно да използваме оставащото време разумно, за да успеем да убедим Съвета да поеме топката, която сега е в неговата част на игрището, и да се възползва от възможността, която му предложихте, за да предостави подробности по тези въпроси и за да се постигне истинско споразумение.

Г-н Baldassarre спомена за безпокойство, което споделя и г-н Lehne, относно правомощията на органите. Искам да напомня на г-н Baldassarre, че предложенията, които съм направил от името на Комисията, които са били направени преди мен, са изготвени с нашата правна служба, без да се засягат правомощията на Комисията.

Г-н Pittella, г-н Méndez de Vigo, г-жа De Sarnez току-що, г-жа Goulard, г-н Ferber и г-н Lulling ни припомниха за амбицията на предложенията, направени от групата Дьо Ларозиер. Както спомена и г-жа Goulard, ще ви припомня, че това са предложения, направени по искане на г-н Барозу. Опитахме се да бъдем колкото е възможно по-близко и дори на моменти да стигнем и по-далеч от амбицията на доклада Дьо Ларозиер за тази европейска структура. Искам да ви припомня желанието си през следващите дни и седмици с помощта на сътрудничеството на Съвета на финансовите министри да останем възможно най-близо до надеждността и амбицията на тези първоначални предложения на Комисията, които се базират на предложенията, направени от г-н Дьо Ларозиер.

Желая да кажа нещо по тема, която г-н Bokros и г-н Audy засегнаха по-рано, свързана със стандартите за отчетност. Този въпрос е свързан с трансатлантическото калибриране, за което говоря понякога. Нямам притеснения относно енергичното взаимодействие между американци и европейци. В момента 80% от финансовите борси са намират от двете страни на Атлантическия океан. Другите региони на света се намират между американците и европейците. Забелязах, че президентът Обама и европейските лидери подписаха споразуменията и заедно взеха решения по време на срещата на Г-20. Следователно имаме една и съща пътна карта. Според мен последната среща на Г-20 бе нещо като продължение на предходната. Дори да е така, важното е, че показваме същата решителност за прилагането на вече взетите решения и за това, което предстои да се прилага в дългосрочен план. Американците възприеха метод, различен от нашия. Те приеха глобален пакет от мерки. Сега ще трябва да отворят чекмеджетата едно по едно, за да изпълняват тези решения. Що се отнася до нас, ние имаме серия от предложения, които в момента са в процес на разглеждане, относно регламентите за хедж фондовете и дружествата за акционерен капитал, единият, който току-що беше приет с Директивата за капиталовата адекватност 3, и другият, за надзора, който, надявам се, ще бъде приет.

Тухла по тухла, седмица след седмица ще представим всички очаквани от Комисията предложения при прилагането на решенията на Г-20. Ето защо не исках да правя същото като американците, а да ви дам една обща представа, така че журналистите, предприятията, пазарите, гражданите и европейските и национални парламентаристи да имат обща глобална визия и да превърнат цялата тази програма в един завършен и съгласуван документ, който беше приет на 2 юни и сега е нашата пътна карта.

В някои отношения американците са постигнали повече, но ние също ще предприемем действия по един изключително важен въпрос, а именно регулирането на дериватите и късите продажби през септември.

Мисля, че съществува истински паралел между американците и европейците. Ние не винаги ползваме еднакви инструменти и не винаги ще използваме същите методи. Нашите банкови сектори са доста различни. Бих ви припомнил, че в Европа банките финансират между две трети и три четвърти от икономиката. В САЩ нещата стоят другояче. Не винаги банковите ни структури са еднакви. Не винаги ще имаме същите инструменти, но трябва да постигнем същите цели в рамките на сходен срок. Единственият въпрос, г-жо председател, по който водим спор и който може да стане обект на различия, е този, за който говори г-н Audy, а именно, изключително важният въпрос относно счетоводните стандарти. По този въпрос водим уверен, но не наивен диалог с американците.

С това ще приключа. Благодаря ви за изказванията.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: MIGUEL ANGEL MARTÍNEZ MARTÍNEZ
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Ramon Tremosa i Balcells, докладчик.(EN) Г-н председател, предлагам да си представим за момент какво би станало в Европа с тази огромна криза, ако го нямаше еврото. В този случай бих могъл да кажа, че Испания вероятно е имала голям corralito.

Еврото бе създадено преди 11 години. Създаването на единна валута не беше лек процес и имаше големи спекулативни атаки срещу много важни европейски валути. Въпреки това считам, че ползите и предимствата от наличието на еврото за гражданите от еврозоната са много повече от разходите, свързани с него.

Скъпи колеги, сега сме свидетели на нов европейски стимул, друг европейски влак — европейският финансов надзор, който пристигна на европейската гарата и чака страните да скочат в него.

Позволете ми също да кажа, че няма да имаме друга възможност да спасим финансовия сектор, ако има друга финансова криза и продължаваме да работим както обикновено. Няма да кажа „Вярваме в ЕЦБ“, защото знам, че моят колега Sven Giegold не обича да смесва икономика и религия, но следващата стъпка към европейския финансов орган увеличава ролята на ЕЦБ в областта на европейския финансов надзор.

 
  
MPphoto
 

  Antolín Sánchez Presedo, докладчик. (ES) Г-н председател, г-н Барние, госпожи и господа, Европейският съюз има специална отговорност в областта на финансовите услуги, тъй като той е световен лидер по отношение на банковото и застрахователно дело и вторият най-голям пазар на ценни книжа в света. Европейците очакват система за надзор, която да гарантира надеждността и силата на нашите финансови услуги, и ние не можем да ги разочароваме.

Считам, че трябва да се възползваме от момента, за да стигнем бързо до споразумение. Можем да продължим напред в три посоки: първо, да гарантираме ефективността на решенията на органите в извънредни случаи; второ, да заявим ясно ангажимента си вложителите да имат приоритет по отношение на защитата на депозитните институции; трето, да преминем към европейска система за разрешаване на кризи. Онези, които подкрепяха саморегулирането в миналото, сега трябва да приемат самофинансирането. Обществеността не може да плаща сметките и да носи бремето по време на следващата криза.

Има три направления в рамките на директивата „Омнибус“ Първо, да се адаптираме към Договора от Лисабон; второ, да повишим прозрачността, като предоставяме информация за санкциите на ЕОЦКП, гарантираме, че финансовите институции предоставят необходимата информация, за да се гарантират отговорните инвестиции, и трето, да гарантираме наличието на таблици на съответствието при транспониране на директивите.

Накрая искам да завърша, като изкажа благодарността си към докладчиците, към моите сънародници г-н Tremosa и г-н García-Margallo, г-н Giegold и г-жа Goulard, г-н Skinner и г-жа Ferreira. Също така искам да благодаря на докладчиците в сянка, на онези, които предложиха поправките, на всички, които дадоха своя принос, секретарите, групата на администраторите и моите сътрудници. Те свършиха отлична работа, която още не е дала плодове. Желая също да кажа, че признавам работата на представителите на председателството и на Комисията. Все пак нашето призвание не е като това на Касандра. Ние искаме да вършим законодателната си работа и да провеждаме ефективен надзор.

 
  
MPphoto
 

  Sven Giegold, докладчик.(DE) Г-н председател, г-н Tremosa I Balcells, госпожи и господа, дори и да се изкушавам в момента да се спра на въпроса за религията, главно поради акцентът, който беше поставен на няколко пъти върху принципа на субсидиарност, винаги се дразня, когато този принцип, вдъхновен от християнската социална етика, се използва, за да се твърди, че трябва да имаме възможно най-малко на европейско равнище. Този принцип ясно посочва, че всичко трябва да се регулира на равнището, на което може да бъде регулирано, и на възможно най-ниското равнище. Все пак видяхме, че финансовият надзор върху основните трансгранични институции на единния вътрешен пазар просто вече не работи на национално равнище. Ето защо е жалко, че уважаемите колеги вече не са в залата. В противен случай с удоволствие щях да ги запозная по-отблизо с принципите на християнската социална етика.

Нещо, което също е много важно за мен обаче, е компромисът, който се опитваме да постигнем в момента. Надяваме се, очевидно с помощта на г-н Барние, че това ще стане бързо, за да се избегне каквото и да било недоразумение. Миналата седмица Парламентът предложи компромис в последния момент. Според сегашното тълкуване точките, по които посочваме, че сме склонни да променим позицията си отново като част от един тежък компромис, сега се считат за прочетени, а всички останали точки ще трябва да бъдат предоговорени.

Причината за това е следната. Парламентът ще приеме, защото всички ние искаме органите да стартират дейността си на 1 януари 2011 г. Единственото нещо, което мога да кажа по този въпрос, е, че всички искаме те да заработят, но ще се борим за по-големи правомощия. Не е приемливо да отстъпиш с един инч, но в крайна сметка да вземеш цяла миля. Този метод ще се провали. Консенсусът в Парламента по въпроса е твърде голям и ние искаме компромис, но само с големи правомощия. Надявам се Съветът също ясно да разбере този сигнал. В противен случай всички ще се окажем в много неприятна ситуация през следващата седмица.

 
  
MPphoto
 

  Sylvie Goulard, докладчик. (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, желая да кажа три неща.

Първото е, че гъвкавостта на процедурата ни дава възможност да сме по-взискателни към същността на нещата. Нека бъдем наясно. Положихме усилие. Парламентът се съгласи да прекъсне процедурата на първо четене. Нищо не ни е принудило да направим това. Водени сме само от желанието, което всички вие засвидетелствахте — да намерим компромис, да има дискусия между нас. Това не трябва да се свежда до тенденциозно подбиране. Не. В продължение на няколко месеца Парламентът разработва много становища, за което искам да благодаря на всички колеги. Не мога да изброя всичките. Ще спомена само г-н Karas например, който подчерта факта, че искаме европейско решение. Това е линията, която следваме. В това вярваме от съображения за ефективност.

Втората ми бележка е за датата. Да, наистина искаме нещо до 1 януари и освен това, струва ми се, че мога да повторя точно думите на г-н Giegold: „прекарваме толкова много време заедно и между нас има такова съгласие, че накрая започваме да се повтаряме“, но ще повторя това още веднъж. Датата не е култ. Не настояваме на 1 януари просто така. Имаме добри основания за това. Това, което не искаме, е да се оказва натиск върху Парламента, само за да може на 1 януари да претендираме за европейски надзор.

Накрая искам да благодаря на всички докладчици в сянка и на всички свои колеги, които се изказаха, защото чувстваме, че в Парламента има истинско единство по основните въпроси. Разбира се, всички тук си имат своите наболели въпроси, но трябва да се запитаме, г-н Барние, а бих задала този въпрос и на председателството, ако беше тук, какво ще предложим на гражданите в крайна сметка. Дали ще сме положили поне основите — не бих стигнала толкова далеч, че да говоря за последния етаж, а поне за основите на една солидна европейска къща — или ще се върнем при гражданите с един от онези псевдо компромиси, които са по вкуса на Съвета, но без които Парламентът би бил много щастлив.

 
  
MPphoto
 

  José Manuel García-Margallo y Marfil, докладчик. (ES) Г-н председател, г-н Барние, моля да уведомите Съвета, че има сближаване на становищата в Парламента — нещо, на което рядко сме свидетели.

Съветът трябва да отчете следното. В продължение на шест месеца ни се казва, че има фиксиран мандат от шведското председателство, но сега и ние имаме мандат.

Когато говорим за Касандра, важно е не да предсказваме миналото, което направи шведското председателство, а да предсказваме бъдещето, което изглежда прави белгийското председателство.

Постигнатият консенсус е толкова силен, колкото този в рамките на Съвета, с едно предимство, а именно, че ветровете духат в посока позицията на Парламента, а не в полза на остарялата анахронична позиция, която поддържаше Съветът до началото на белгийското председателство.

Имаме предимство, защото включихме предложения, които бяха отхвърлени, предложения, съдържащи се в доклада Дьо Ларозиер като механизмите за разрешаване на проблеми, на които се спря г-жа Ferreira. Какъв е смисълът да създаваме надзорен орган, който може да прави прогнози за времето, но не може да направи нищо в случай на корабокрушение?

Имаме предимство, защото предвидихме неща, които останалите институции казаха по-късно. Когато ние говорихме за системни институции, ни казваха, че такива същества няма. Европейският съвет призна съществуването им през март.

Когато говорихме, за това как данъкоплатците не трябва да заплащат цената на кризата и че секторът трябва да създаде предварително финансирани фондове, за да посрещне своите отговорности, ни казаха, че това е незряло, утопично или просто малоумно. По-късно това беше казано в стратегията „Европа 2020“, приета от Комисията, от Екофин, от Европейския съвет, и беше обявено и в Торонто, но не мога да разбера защо не изразят подкрепата си сега.

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Peter Skinner, докладчик.(EN) Г-н председател, веднъж журналисти попитаха Bill Shankly, известен мениджър на футболния отбор Ливърпул, дали счита, че във футбола всичко е въпрос на живот и смърт. Той отговори по следния начин: „Не, много по-сериозно е от това“. Струва ми се, че разпознах страстта, която показа той тогава, в много от докладчиците и докладчиците в сянка в тази конкретна област. Искам да благодаря на всички, които взеха участие. Успяхме да сближим позициите си от различни посоки и в резултат излизаме със силен парламентарен глас. Мисля, че е убедителен фактът, че сме обединени и можем да убедим много хора, че това е правилно и подходящо за обсъждане на европейско равнище.

Бялата книга за схемите за гарантиране на влоговете, която споменахте, г-н Барние, е всъщност много важна за нас и я очакваме с нетърпение. Във връзка с въпросите за посредническата роля с обвързващ характер стигаме до казаното от Sharon Bowles по въпроса за груповата подкрепа, нещо, което беше пропуснато в „Платежоспособност II“. Всъщност що се отнася до надзора, по редица въпроси считам, че бихме могли да се гордеем, че това, с което разполагаме, все пак е един много амбициозен проект — нещо, което вярвам, че ще доведе до правилни действия на европейско равнище в бъдеще. Трябва да се гордеем.

Трябва да се гордеем и на международно равнище. Ще се съглася с Вас, г-н Барние, че в сравнение със САЩ можем да говорим положително за това, което сме свършили в задния си двор по отношение на структурните реформи, които те не можаха да постигнат дори в последния си финансов проектозакон, особено в областта на застраховането, и че можем да покажем това и във Вашингтон, когато ни се налага.

Все пак не мога да се съглася с Вас относно международните стандарти за финансова отчетност. И, струва ми се, това няма да ви изненада. Не съм съгласен да се използват исторически тенденции.

Що се отнася до надзора обаче, докладчиците заслужават похвала. Предстои ни дълъг път и ми се струва, че е много близо, но в крайна сметка това е като игра на футбол. Мина редовното време. Сега предстоят продълженията. Да се надяваме да не се стига до дузпи.

 
  
MPphoto
 

  Elisa Ferreira, докладчик. (PT) Ще се опитам накратко да очертая само четири въпроса. Първият от тях е, че беше изключително преживяване да работим в такова единство с моите колеги от останалите политически групи. Благодаря ви, че ме включихте в работата по пакета от мерки за надзора, и по-специално искам да благодаря на г-н García-Margallo за сътрудничеството.

Второ, искам да благодаря на личните си асистенти и на колегите, които дадоха своя принос за доклада, с който бях натоварена. Това ми даде възможност да включа 90% от техните предложения.

Искам специално да спомена и административния персонал, Susana Vravova и службите на комисията.

И накрая, искам да благодаря на г-н Барние за работата на неговите служби и за това, че много ясно изрази надеждата си, че освен доклада, който, надявам се, ще бъде приет утре, ще има възможност да изградим здрава основа, истинска европейска основа за защита на европейските граждани.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Общото разискване приключи. Гласуването ще се проведе утре, сряда, 7 юли 2010 г. от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма.(IT) ЕС не може да се справи с подобна извънредна ситуация бързо и ефективно, защото му липсват подходящи политически и икономически механизми и общи правила. Първо, нуждаем се от система за надзор, която наистина работи, която надхвърля бюрократичния подход, използван до момента за справяне със ситемни кризи. Второ, от критична важност е да координираме и хармонизираме икономическите и фискалните си политики, дори това да означава да оставим държавите, които проявяват най-голяма неохота за хармонизиране на тези политики. Европейският съюз има политическа, социална и морална отговорност да се намеси. Това задължение намира своето оправдание в ценностите, залегнали в основите на Съюза и в Договорите. Преди всичко обаче Съюзът има своя грижа. Последната финансова криза вече ясно ни показа до каква степен финансовите системи са свързани помежду си, а при държавите-членки от еврозоната тази зависимост е дори още по-голяма. Ето защо, за да предотвратим криза, която би могла да има много по сериозни последици, е необходимо да наблюдаваме и да се намесим чрез по-строг външен контрол. Икономиката може да функционира само ако има здрави финансови пазари. Това е едно от условията, които трябва да бъдат изпълнени, ако гражданите искат да имат свой вътрешен европейски пазар

 
Правна информация - Политика за поверителност