Пълен протокол на разискванията

Вторник, 6 юли 2010 г. - Страсбург

12. Европейски механизъм за финансова стабилност и европейски механизъм за финансово стабилизиране — бъдещи действия (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването относно въпроса, изискващ устен отговор, зададен от г-жа Bowles, от името на комисията по икономически и парични въпроси, към Комисията относно Европейския фонд за финансова стабилност, Европейския механизъм за финансово стабилизиране и бъдещи действия (O-0095/2010 - B7-0318/2010).

  Sharon Bowles, автор. – (EN) Г-н председател, изразът „трудността се крие в подробностите“ се цитира по повод на толкова много проблеми в днешно време. Понякога това се превръща в извинение при обявяване на заключенията относно пазарите, без да осъзнаваме, че непълната информация дава отрицателен отпечатък върху заключенията и по-скоро вреди, а не помага.

Казвам това във връзка със стрес тестовете на банките, при които се нуждаем от прозрачни и надеждни оценки, както и от публикуване на резултатите. По-рано споменах, че подробностите по изготвяне на оздравителните мерки за Гърция ни отнеха твърде много време и всъщност месеци наред комисията настоява за повече подробности. Ние сме хората, които се вглеждат в подробностите и дори искаме още информация.

На 11 май беше създаден европейски механизъм за стабилизиране за усвояване на бюджета на ЕС. Отне ни толкова много време да изпълним дадените по-рано обещания, но това не беше достатъчно и така на 7 юни беше създаден по-общият европейски фонд за финансова стабилност. Щеше да бъде по-полезно, ако бяхме побързали, а вероятно и по-евтино.

Съществува опасност от поява на ефекта на доминото в резултат от въвеждане на тези нови инструменти за бюджета на ЕС, а също и от вземане на кредити, предоставяни от други институции на ЕС, като например Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Ако отново се приложат мерки за спасяване на банките, притежаващи държавен дълг, това би имало отрицателни последици, от което ще пострада кредитирането за МСП в реалната икономика. И така, какви са плановете за смекчаване на подобен ефект, като се има предвид значението на растежа за икономическото възстановяване и фактът, че МСП ще бъдат на преден план?

По отношение на предприятията със специална инвестиционна цел в интерес на солидарността на ЕС е онези държави, които не са част от еврозоната, но искат да се присъединят към механизма за стабилизиране, да могат да го използват. Можете ли да потвърдите, че правилата относно дружествата със специална инвестиционна цел са променени така, че да го позволят? Всъщност, казано по-общо, както беше поставен вчера въпросът в комисията, искаме да знаем повече за този задбалансов механизъм, за счетоводното им третиране от страна на държавите-членки и за препоръките за учредяването им.

Остават много въпроси. Как ще се осъществява координацията между фонда за стабилизиране и МВФ? Дали разпределението ще се извършва в съотношение 2:1, като отразява заложените суми, и каква ще е зависимостта между съответните лихвени проценти? Дали кредитите на ЕС и МВФ са с pari passu (еднакъв) рейтинг или само кредитите на МВФ ще се възползват от изключението при евентуално преструктуриране на задълженията на кредитополучателите? Дали това е най-верният път? Дали МВФ трябва да допълва плана за спасяване на ЕС или трябва да бъде точно обратното? Дали дружествата със специална инвестиционна цел са активни в момента или трябва първо да се използва бюджетният механизъм на ЕС?

Сега искам да се спра на еврооблигациите. Тук трябва да разгледаме един фундаментален въпрос, а именно, ако има обща еврооблигация с общ лихвен процент, тогава една от най-силните инициативи за фискална дисциплина, а именно пазарните сили, ще бъде изгубена. Точно сега пазарните сили не са популярни. Всъщност те спяха докато Гърция и останалите трупаха дългове много по-рано, но има причини за това, които се крият в претегления нулев риск, който се прилага към държавния дълг в Директивата за капиталовите изисквания.

Ако той не беше залегнал в нея, банките постепенно щяха да се освобождават от по-рисковите облигации и спредовете щяха по-добре да отразяват фискалните позиции на държавите-членки, а ние нямаше отново да спасяваме банки с механизма за стабилизиране, и всъщност предстоящите стрес тестове нямаше да бъдат толкова стресиращи.

Като част от новото икономическо управление това със сигурност трябва да бъде определено в дългосрочна перспектива и бих казала автоматично, а не като част от политически определена процедура при прекомерен дефицит, която премахва нулевото тегло за кредитен риск. Считам обаче, че сега имаме възможност да превърнем проблема в Директивата за капиталови изисквания в полезен инструмент за в бъдеще.

От момента, в който написах този въпрос, изискващ устен отговор, се радвам, че Комисията заяви намерението си да включи Парламента в икономическото управление, процедурите за надзор и предстоящия процес на изготвяне на законодателство, а комисията по икономически и парични въпроси заявява готовността си да участва в него активно.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: SILVANA KOCH-MEHRIN
Заместник-председател

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-жо председател, както разбрахте, аз ще отговарям от името на моя колега Оли Рен, който по погрешка използва малко повече от моето време при последния отговор. Г-жа Bowles спомена ангели. Не зная дали има много ангели, когато говорим за финансови услуги. Искам да кажа на г-жа Bowles, че наистина трудността винаги се крие в подробностите, и ще отговоря възможно най-подробно на въпросите, които задава.

По първия въпрос: за какви финансови измерения говорим, когато става дума за европейския механизъм за стабилизиране? Каква е връзката между тавана и собствените ресурси? Г-жо председател, в заключенията на Съвета Екофин се посочва сумата от 60 млрд. евро за европейския механизъм за финансово стабилизиране, но законовото ограничение е определено в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета, който ограничава кредитите до съществуващия резерв в рамките на тавана на собствените ресурси.

Решението относно собствените ресурси ограничава възможността за бюджета на Европейския съюз да се изискват плащания от собствените ресурси на държавите-членки до 1,23% от брутния национален доход на Европейския съюз. Това означава, че общият таван на многогодишната финансова рамка и общият размер на потока от обслужване на дълга по кредити, гарантирани от бюджета на Европейския съюз, не може да надвишава 1,23% за една бюджетна година. Това е точният отговор, който г-н Рен искаше да Ви даде по този въпрос.

По втория въпрос: дали Комисията ще изготви оценка на въздействието за тези два инструмента? Съгласно регулирането на европейския механизъм за стабилизиране Комисията следва да изготви шест месеца след създаването на този механизъм и, ако е необходимо, на всеки шест месеца, доклад относно функционирането му. Докладът ще бъде предаден на Европейския икономически и финансов комитет и на Съвета. Той ще включва предимно оценка на въздействието на текста. По отношение на европейския механизъм за финансова стабилност това е междуправителствена структура, чието функциониране не подлежи на изискванията за оценка, приложими към текстовете на Европейския съюз.

Третият въпрос: какво е влиянието на тези инструменти върху финансовите възможности на ЕИБ? Европейският механизъм за стабилизиране и европейският механизъм за финансова стабилност няма да имат пряко влияние върху кредитирането и финансирането от страна на ЕИБ. ЕИБ само ще управлява ликвидността, ще осигурява логистична подкрепа и ще провежда някои функции на бек-офис за европейския механизъм за финансово стабилизиране. Тя няма да отпуска или получава заеми чрез този механизъм.

Четвъртият въпрос: кога ще има законодателно предложение за постоянен механизъм за управление при кризи за държавния дълг и какво ще бъде неговото правно основание? Г-жо председател, Комисията работи по потенциални предложения в тясно сътрудничество с работната група начело с председателя Ван Ромпьой. Все още не е избрано точното правно основание. Току-що споменахте въпроса за ролята на Европейския парламент. Европейският парламент ще бъде информиран за всяка промяна във връзка с тези нови процедури. Правното естество на участието на Европейския парламент ще зависи от правното основание на законодателните предложения, както е посочено в Договора.

Шестият въпрос: как се осъществява координацията с Международния валутен фонд? Политическите условия за потенциална програма за подпомагане на дадена държава-членка ще се определят чрез съвместно споразумение с Международния валутен фонд, когато има общ пакет, предоставен от европейския механизъм за финансово стабилизиране и МВФ, както обикновено.

Седмият въпрос, на който се спряхте подробно, е относно това, как трябва да отговорим на потенциалните нужди на страните, които не са членове на еврозоната. Държавите-членки, които не участват в нея, могат, ако е необходимо, да действат съобразно съществуващите правила относно помощта за платежния баланс. Миналата година таванът за помощта, която може да бъде предоставена чрез улеснението, беше повишен с 25 млрд. евро до 50 млрд. евро, от които 15 млрд. евро вече са заделени за кредити за Унгария, Латвия и Румъния. Освен това условията за получаване на кредити, свързани с правилата за платежния баланса, са много по-благоприятни от тези, установени от правилата на европейския механизъм за финансово стабилизиране.

Осмият и последен въпрос е свързан с избора на правно основание. Член 122, параграф 2 от Договора се използва като правно основание за правилата за механизма за финансово стабилизиране, защото Комисията и Съветът са действали при извънредна ситуация, при която редица държави-членки са били сериозно застрашени от големи затруднения, причинени от извънредни събития извън техния контрол. Комисията и Съветът, които бяха поставен под изключителен натиск, по-специално от страна на финансовите пазари, трябваше да действат много бързо, за да защитят еврото. Щеше да бъде трудно да постигнем това с дълга процедура, при която важна роля играят някои национални парламенти. Бих добавил, че самият Европейски парламент, г-жо председател, призова Комисията в резолюция, приета през април 2009 г., да приеме регламент за финансовата помощ за държави-членки на базата на член 122.

Това е най-изчерпателният отговор, който бих могъл да дам на г-жа Bowles в отговор на подробните въпроси, които постави.

  Othmar Karas, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, за съжаление сега не мога да навляза в подробности относно незачитането на парламентарните права и базата за мрежата за сигурност. Въпреки това искам да кажа следното по въпроса. Според нас механизмът за финансово стабилизиране не може да замени създаването на Европейски валутен фонд. Считам, че се нуждаем от европейски банкови налози, които да бъдат използвани преди всичко за събиране на необходимия капитал за европейска рейтингова агенция, и второ, за създаване на Европейски валутен фонд.

Механизмът за финансово стабилизиране показва колко спешно се нуждаем от реформи на финансовия пазар. Това обаче също показва липса на какъвто и да е механизъм за действия при кризи, както и фактът, че се нуждаем от политически, икономически и социален съюз и от по-силна Европа като цяло.

Най-добрият механизъм за стабилизиране според мен е да се спазват Маастрихтстките критерии и Пактът за стабилност и растеж, да се прилага вътрешен пазар и да се изготви политика за конкурентност, основана на интензивно обучение, изследвания и инвестиционна капания, за да можем да постигнем растеж и заетост, без да се налага да бъркаме в джобовете на данъкоплатците при спешни ситуации.

  Anni Podimata, от името на групата S&D. – (EL) Г-жо председател, г-н Барние, без съмнение взетото на 9 май решение за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране е от съществено значение за запазването на единната валута и за стабилността на еврозоната като цяло. Ето защо Парламентът, който много отдавна поиска от Съвета да продължи усилията в тази посока, го одобри незабавно.

Това решение, както и решението за създаване на европейски механизъм за финансова стабилност, най-накрая изпратиха, макар и закъсняло послание към международните пазари за единството и солидарността в еврозоната. Европейската централна банка показа същата готовност и солидарност чрез решението си за временна намеса на вторичния пазар на облигации — практика, която напълно съответства на по-общия дух на решението на финансовите министри от еврозоната.

Това обаче са временни механизми и мерки и ако наистина искаме да извлечем поуки от настоящата криза очевидно не трябва да чакаме следващата криза да очертае недостатъците и слабостите в еврозоната и Съюза преди да решим да се намесим. Сега моментът е подходящ за създаване на постоянни механизми за координиране на икономическата политика и за надзор, които ще функционират едновременно като предпазни и оздравителни механизми.

На този фон последното съобщение на Комисията относно по-добрата икономическа координация със сигурност е стъпка в правилната посока, но не трябва да забравяме, че основната ни цел е стабилното и реално възстановяване на европейската икономика и поради това се нуждаем от рамка за икономическо управление, която да се фокусира не само върху стълба за финансово преструктуриране, а също и върху запазването на работните места и растежа и социалното сближаване.

За да постигнем това, не санкциите трябва да бъдат наш приоритет, а инициативите и превантивните мерки, които ще гарантират равното третиране за всички държави-членки на Съюза и за техните граждани.

  Pervenche Berès (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-н Барние, както знаете, в Парламента сме много щастливи, че най-накрая се прояви солидарността, дори и някои от нас да съжаляват, че това беше направено няколко месеца след инициативата на председателя Ван Ромпьой за свикване на извънреден Европейски съвет по тези въпроси на 11 февруари. Междувременно пазарите си свършиха работата.

Когато разглеждаме инициативата за европейска солидарност, считам, че трябва да отчетем откъде идваме и да признаем, че тази ситуация се създаде, защото наистина не разполагаме с подходящите елементи за управление на еврозоната. Нашият колега Othmar Karas говори за Пакта за стабилност. Струва ми се, че само прилагането на Пакта за стабилност не е достатъчно и че по принцип от самото начало сме подценявали рисковете от различията относно оценките на рейтингите на държавния дълг на държавите-членки.

Днес имаме механизъм, който беше създаден в извънредна ситуация, както вече споменахте. Припомнихте ни също, че в Парламента от октомври 2008 г., т.е. след прилагането на улеснението относно платежните баланси, някои хора поискаха член 122 да бъде преразгледан. Направихме това в извънредна ситуация. Тя никога не е най-добрият съветник, а Вие споменахте, че ще проучите потенциалното предложение за превръщането на този механизъм в постоянен. Надявам се, че ще внесете по-смели предложения в тази област, защото сме убедени, че еврозоната се нуждае не само от добро управление, за да избегне подобни ситуации в бъдеще, но ако това се случи, тя трябва също да разполага с постоянен механизъм.

След това искам да кажа, че съжалявам, че вместо да прибягваме към еврооблигации, държавите-членки предпочетоха да въведат дружества със специална инвестиционна цел в момент, когато си задаваме въпроси относно това как функционира този вид структура на пазарите.

Още един последен коментар. Считам, че в отговор на въпроса на г-жа Bowles относно ЕИБ...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Председател. – Процедурата на действие е добра. Тъй като все още разполагаме с време, това е най-добрият начин да го направим, защото така ще спазим правилата и няма да отнемаме от времето на ораторите. Благодаря за разбирането.

Сега преминаваме към ораторите по процедурата с вдигане на ръка.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) На 9 май министрите на финансите на държавите-членки взеха решение за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране. Той е част от пакета от законодателни мерки, които целят да защитят еврото и да подпомогнат възстановяването на финансовата ситуация в Европейския съюз.

Считам, че новият механизъм ще трябва да осигури навременно и добре координирано решение, ако една държава не може сама да финансира собствения си публичен дълг. Всъщност той ще може да допринесе за устойчивостта на публичните финанси на държавите-членки бенефициери. Европейският съюз вече отговори на кризисната ситуация, като използва европейския механизъм за финансово стабилизиране, за който не беше добре подготвен.

И накрая, искам да Ви задам един въпрос, г-н Барние. Предвид временния характер на механизма, който е с продължителност три години, и като отчитате необходимостта ЕС да реагира своевременно при кризисни ситуации, кога считате, че механизмът ще стане постоянен и откъде ще дойдат необходимите за това източници на финансиране?

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, в случай на криза в други държави-членки, държавите от ЕС сега не трябва да ги спасяват чрез пакети от мерки за пряко финансиране, както до този момент, а да гарантират за тях. Това изглежда е една добра идея, но в никакъв случай не решава основния проблем.

Проблемът е, че държавите в еврозоната с огромни различия по отношение на финансовата политика и сложни условия за провеждане на финансова политика естествено са изправени пред изключително трудни ситуации. При тези случаи проблемът просто се измества, а гарантът бързо се превръща в длъжник. Освен това възниква въпросът за зависимостта от рейтинговите агенции. За да може да осигури капитал при възможно най-ниски лихвени проценти, европейският механизъм за финансово стабилизиране ще трябва да получи най-висок рейтинг от рейтинговите агенции, което прави този инструмент твърде зависим от американските агенции.

Следователно е безсмислено да се създава публично дружество, да му се възлагат такива важни отговорности и след това да бъде поставено под огромното влияние на частни рейтингови агенции. Що се отнася до европейския вариант на агенция обаче възниква въпросът за това как ще се гарантира неутрален рейтинг. Ето защо считам, че тази мярка не е обмислена много добре. Тя отново излага държавите-членки на риск от натрупване на дългове и пасиви за сметка на други.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, интересува ме въпросът за стабилизирането и за това как можем да постигнем икономически растеж. Въпросът ми е, предвид факта, че сме по средата на процеса на преговорите относно бюджета за финансовата 2011 г., знаете ли дали има бюджетни редове, които наистина биха могли да увеличат заетостта? Как можем да осигурим по-добра подкрепа за малките и средните предприятия и да имаме повече и по-добри предприемачи? Считам, че това е основният проблем на стабилизацията. Ако генерираме по-голяма печалба, след това можем да разпределим повече ресурси и да превърнем Европа в по-справедливо място.

Програмата за конкурентоспособност и иновации е точно мярката, която би могла да ни помогне много, за да постигнем допълнителен напредък в бъдеще. Всяко съкращаване на тази програма би било непродуктивно. При анализа трябва да обърнем внимание на това кои бюджетни редове не стимулират заетостта, кои са неутрални и кои създават нови работни места. Бихте ли предложили как да постигнем това?

  Pervenche Berès (S&D). – (FR) Г-жо председател, по отношение на ЕИБ считам, че един от задаваните въпросите беше какви са условията, при които тя ще може да взема заеми на пазарите наред с тези механизми, които се въвеждат, и дали това ще има отражение върху лихвените проценти.

Искам да Ви задам само един въпрос, г-н Барние. В този контекст не считате ли, че в рамките на работната група, ръководена от г-н Ван Ромпьой, Вие и г-н Рен трябва да предложите да се проучи идеята за създаване на общ резерв за част от държавния дълг. Това не е предложение, което е внесено за разглеждане, но се обсъжда активно извън работната група. Може би си заслужава да предвидите създаването на резерв за част от държавния дълг в предложенията, които ще изготви тази работна група.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-жо председател, ако ми позволите, искам да предложа г-н Рен да Ви отговори по важния въпрос относно еврооблигациите, и по-конкретно по отправените преди минута последни бележки на г-жа Berès. Той ще Ви отговори в писмена форма през следващите няколко дни.

При встъпителното си слово г-жа Bowles спомена стрес тестовете, с които се проверява устойчивостта към събития, които все още не са се случили и които вероятно няма да се случат. Ето защо трябва правилно да разберем същината на въпроса, а в Комисията много отдавана сме на мнение, че прозрачността ще бъде от голяма полза, което вече беше изразено от председателя Барозу и от Оли Рен. Позовавам се на твърде изчерпателния отговор, който председателят Барозу даде на този въпрос.

Г-н Karas спомена един много важен въпрос, който беше поставен и при предходното разискване относно превенцията и предпазните мерки, и по-специално идеята, че банките трябва да плащат за банките, а не данъкоплатците. Искам да потвърдя, че освен съобщението, което направих по въпроса, ще предложим законодателство в началото на 2011 г., което регламентира създаването на тези предпазни мерки или фондове за преобразуване на проблемни банки, за да се въведе принципът „нарушителят плаща“, като поставяме акцент върху друга идея, която ще повторя, а именно, че превенцията винаги излиза по-евтино от лечението. Това обаче е само един инструмент, г-н Karas. Този фонд за преобразуване на проблемни банки, този данък или банков налог е само един инструмент от цял набор от инструменти, чиято цел е да се установят рисковете достатъчно рано, за да се предотврати превръщането им в криза и съответно прерастването й в катастрофа.

По отношение на агенциите за кредитен рейтинг ние проучваме всички въпроси, включително и за рейтингите на държавния дълг, който спомена г-жа Berès преди малко. Потвърждавам, че работим върху диверсифицирането на този пазар, който почти изцяло е концентриран в ръцете на няколко агенции, и по-специално върху възможността за създаване на европейска агенция. Тези идеи ще бъдат превърнати в законодателни предложения в края на 2010 г. и началото на 2011 г. Г-жа Berès спомена прилагането на Пакта за стабилност. И аз като Вас считам, че трябва да напреднем в тази посока. Както разбрахте, въведохме европейския механизъм за финансово стабилизиране при извънредна ситуация. По-рано вече казах — и с това отговарям на г-жа Băsescu — че работим върху създаването на постоянни механизми и Комисията съвместно с ръководената от председателя на Европейския съвет работна група все още не е избрала правното основание, на базата на което ще изградим предложенията, свързани с постоянния механизъм за управление на кризи.

И накрая, г-жо Podimata, искам да спомена и работата, която свърши Гърция, с която сте добре запознати. Трябва да отчетем твърде важния ангажимент, поет от правителството на Гърция, да участва в този работен процес. Искам да Ви напомня, че последната криза, засегнала Вашата държава, и не само нея, и рисковете, свързани с разпространението й, са неоспоримо свидетелство за взаимозависимостта на държавите-членки, особено в еврозоната. Според мен тази криза подчерта необходимостта Европа да покаже решителността си да предприеме фундаментални реформи, за да осигури безпроблемното функциониране на Европейския съюз и еврозоната като цяло. В решенията си относно създаването на тези два инструмента от 9 май Съветът Екофин недвусмислено показва, че Европейският съюз може бързо и ефективно да отговори на огромни политически и икономически предизвикателства. Несъмнено обаче считам, че е необходимо да подобрим икономическата и бюджетна координация, и зная, че можем да излезем и извън контекста на думата „координация“ и да стигнем и по-далеч, когато става дума за Съюза.

Искам също да кажа на г-н Rübig, че и аз също като него считам, че сме извлекли поуки от сегашната ситуация, а тя все още не е приключила. Говорихме за надзор и трябва да следваме взетите във връзка с надзора и регулациите решения — предвид силните трусове за еврото и Гърция, и предложенията за управление и координиране, както и тази система за реагиране и стабилизиране. Комисията направи също така важни предложения, свързани с бюджетния надзор. Считам, че трябва да направим всичко това и дори повече и да разговаряме с гражданите, които очакват от нас да се справим с икономическата ситуация по отношение на растежа и заетостта. По въпроса за надзора, стабилизацията, усилията, регулациите и правилата считам, че трябва да говорим за инициативи в контекста на стратегията „Европа 2020“, за да възстановим растежа и заетостта.

Ето защо във втората част от своето изложение поставям акцент върху значението на предложението, върху което работя с дузина мои колеги и което ще представя в началото на октомври, относно идеята за законодателен акт за единния пазар с цел да създадем здрава основа за платформата за цялата европейска икономика, т.е. единния пазар, за да работим по-добре. Това е пазар за 500 млн. граждани, на който малки предприятия, които са много на брой, граждани и потребители не се справят добре. Все пак знаем, че ако този пазар функционира по-добре за малките и средните предприятия, гражданите и потребителите, можем да открием 2% от растежа на този пазар в самите себе си.

В обобщение, считам, че трябва да продължим това разискване, като предприемем необходимите действия, за да отговорим на всички въпроси, които нашите граждани задават в момента.

  Председател. – Комисията по икономически и парични въпроси е внесла предложение за резолюция за прекратяване на разискването⁽¹⁾.

Разискването приключи. Гласуването ще се състои в сряда, 7 юли 2010 г., от 12,00 ч.

(1) Вж.протокола