Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Разисквания
Четвъртък, 8 юли 2010 г. - СтрасбургВерсия ОВ
 ПРИЛОЖЕНИЕ (Писмени отговори)
ВЪПРОСИ КЪМ СЪВЕТА (Действащото председателство на Съвета на Европейския съюз носи пълна отговорност за тези отговори)
ВЪПРОСИ КЪМ КОМИСИЯТА

ВЪПРОСИ КЪМ СЪВЕТА (Действащото председателство на Съвета на Европейския съюз носи пълна отговорност за тези отговори)
Въпрос № 1, внесен от Mairead McGuinness (H-0303/10)
 Относно: Веригата за снабдяване с храни
 

Може ли Съветът да обясни, какви планове има, ако въобще има такива, да се заеме с въпроса за прозрачността във веригата за снабдяване с храни, по-конкретно за ролята и мощта на големите вериги от супермаркети в ЕС?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през юли 2010 г. в Страсбург.

(FR) Съветът осъзнава напълно необходимостта от намиране на задоволителни и ефективни решения на въпроса за подобряване на функционирането на веригата на предлагане на храни, като мерките за засилване на прозрачността в системата са едно от възможните решения.

Констатираната нестабилност на цените във веригата на предлагането на храни от години заема челно място в политическата програма на институциите на ЕС. Съветът следи отблизо последиците от съществуващия дисбаланс във веригата на предлагането на храни, където малко на брой дистрибутори са се превърнали в единствен партньор на милиони селскостопански производители.

На заседанията си на 18 януари и 29 март Съветът изложи своето становище относно необходимостта да се гарантира установяването на устойчиви и балансирани отношения между селскостопанските производители и големите дистрибутори. Съветът вече забеляза, че прозрачността по цялата верига на предлагането на храни се разглежда като ключов фактор за стимулиране на конкуренцията и борба с нестабилността на цените.

Що се отнася до конкретните мерки в заключенията на председателството от 29 март 2010 г. относно съобщението на Комисията „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“, председателството прикани Комисията да предложи подходящи мерки за повишаване на прозрачността във веригата на предлагането на храни. Мерките включваха, по-специално, засилен контрол върху ценообразуването чрез анализ на разходите, механизмите и добавената стойност в съответствие с конкурентното право и защитата на търговската тайна. Председателството изтъкна, че е важно наличните вече статистически данни да бъдат използвани по възможно най-добър начин, вместо да се налагат нови и скъпоструващи задължения за предоставяне на информация, за да бъдат избегнати неоправдани административни разходи.

Ако бъдат представени от Комисията, тези предложения за конкретни мерки ще бъдат разгледани от Съвета в съответните срокове.

 

Въпрос № 2, внесен от Bernd Posselt (H-0307/10)
 Относно: Ситуацията в Чечения
 

Как оценява Съветът ситуацията от гледна точка на човешките права и политическата ситуация в Чечения и вижда ли той шансове за осъществяване на мирен процес и процес на демократизация в този регион с международна подкрепа?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през юли 2010 г. в Страсбург.

(FR) Съветът споделя загрижеността на уважаемия колега относно ситуацията с политическите права и правата на човека в региона на Северен Кавказ, и по-специално в Чечения, и продължава да следи положението отблизо. Въпросът за значението на приноса за деескалацията на конфликта в региона, насърчаването на социално-икономическото развитие, борбата срещу безнаказаността и зачитането на правата на човека, включително осигуряването на закрила за журналистите и защитниците на правата на човека, се разглежда редовно от ЕС и Русия в рамките на техния диалог по политическите права и правата на човека, последният пример за който беше състоялата се на 31 май и 1 юни в Ростов на Дон среща на високо равнище между ЕС и Русия.

Няколко проекта за помощ от ЕС в Русия са насочени към социално-икономическото възстановяване на целия регион Северен Кавказ, насърчаването на правата на човека и развитието на гражданско общество. До този момент Русия не е поискала международна подкрепа за конкретен процес на установяване на мир и демократизация в Чечения, както се предлага от уважаемия колега.

 

Въпрос № 3, внесен от Marian Harkin (H-0310/10)
 Относно: Приоритетите на белгийското председателство
 

Каква е позицията на белгийското председателство по отношение на преговорите с държавите от Меркосур с оглед факта, че девет държави-членки вече са изразили своята загриженост относно възобновяването на тези преговори?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през юли 2010 г. в Страсбург.

(FR) Както уважаемата колега ще узнае, преговорите между Европейския съюз и Меркосур бяха блокирани в продължение на повече от шест години. През 2009 г. обаче бяха възстановени неформалните контакти на техническо равнище. В светлината на резултатите от този неформален диалог, по-специално последните две срещи, които се състояха на 18–19 март 2010 г. в Буенос Айрес и на 26–27 април 2010 г. в Брюксел, на 4 май Комисията реши да възобнови преговорите с Меркосур. На шестата среща на високо равнище между ЕС и Латинска Америка в Мадрид държавните и правителствени ръководители на Европейския съюз и Латинска Америка припомниха значението на възобновените неотдавна преговори.

Белгийското председателство очерта своите основни приоритети в тази област в 18-месечната програма на Съвета за испанското, белгийското и унгарското председателство. Съгласно програмата „Засилено внимание ще се отдели на сключването и подписването на споразумения за асоцииране с държавите от Централна Америка и подписването на многостранно споразумение с държавите от Андската общност, както и на възобновяването и напредъка на преговорите по споразумението за асоцииране с Меркосур“(1). Белгийското председателство е наясно с изразеното безпокойство по повод на решението на Комисията да възобнови преговорите. Както споменавате във Вашия въпрос, на заседанието на Съвета по селско стопанство през май девет държави-членки представиха съвместен документ, който по време на срещата беше подкрепен и от няколко други държави-членки, и където те изразиха своята загриженост за европейското селско стопанство във връзка със споразумението между ЕС и Меркосур. Ние също така сме добре запознати с изразените становища от комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент на заседанието й на 1 юни.

Същевременно бих желал да отбележа, че в случая с преговорите с Меркосур Комисията е обвързана с одобрения през 1999 г. мандат за преговори. Както г-н Барозу заяви на 4 май, решението за възобновяване на преговорите е съпътствано от редица условия, по-специално в областта на устойчивото развитие, интелектуалната собственост и географските означения. Ще бъдат въведени и специални мерки в случай на отрицателно въздействие върху някои сектори, по-конкретно в селскостопанския сектор.

Наистина, както знаем, г-н Cioloş призна, че преговорите са деликатни за сектора на селското стопанство в ЕС.

Надлежно сме отбелязали поетия от Комисията ангажимент да зачита изготвения през 1999 г. мандат и да продължи да следи внимателно за евентуално отрицателно въздействие на споразумението, особено по отношение на най-уязвимите продукти.

Що се отнася до предимствата като цяло на споразумение за свободна търговия с Меркосур, ЕС разбира се не би сключил споразумение, което е против неговия общ икономически интерес или което застрашава напредъка на Кръга от преговори за развитие от Доха в СТО.

Както и при други търговски преговори, Съветът ще следи отблизо развитието на тези преговори въз основа на докладите на Комисията и ще гарантира изпълнението на предвидени в директивите за преговори условия. За да бъдат успешни, целта на преговорите между ЕС и Меркосур трябва да бъде да се обхванат всички аспекти, по-специално ключовите области, които са: промишлени стоки, услуги и селско стопанство, както и защита на правата върху интелектуална собственост, включително географските означения и обществените поръчки.

 
 

(1)Док. 16771/09 POLGEN 219.

 

Въпрос № 4, внесен от Georgios Papanikolaou (H-0312/10)
 Относно: Улесняване на достъпа на млади предприемачи до финансовия пазар
 

Европейският съюз предприе редица инициативи, насочени към засилването на предприемачеството сред младите хора, като например програмата „Еразмус“, която е насочена към младите предприемачи. От друга страна обаче, кризата, която засяга много от държавите-членки, създава нови предизвикателства като необходимостта от насърчаване и финансово подпомагане на младите хора, които желаят да основат собствено предприятие.

Съветът готов ли е да предприеме инициативи, основаващи се на сътрудничеството и координацията между държавите-членки, така че да улесни в целия Европейски съюз достъпа на младите предприемачи до финансовия сектор?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през юли 2010 г. в Страсбург.

(FR) Съветът не е получил предложение или препоръка от Комисията, в което се посочва, че на младите хора следва да бъде предоставен преференциален достъп до финансиране, за да могат да започнат стопанска дейност.

Въпреки това съгласно Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007—2013 г.) на равнище ЕС бяха приети редица механизми за улесняване на отпускането на бюджетни кредити за съществуващи малки и средни предприятия (МСП) за инициативи за повишаване на тяхната конкурентоспособност и потенциал за растеж.

На първо място следва да се отбележи Програмата за предприемачество и иновации, която е част от Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (2007–2013 г.). Подходът на програмата се състои в оказване на подкрепа за най-иновативните дружества („газели“), които показват отлични постижения и е най-вероятно да успеят и постигнат бърз растеж.

Програма „Еразъм“ за млади предприемачи“ и други подобни инициативи са много подходящи с оглед на това, че дават на младите хора предварителните умения и опит, от които се нуждаят, за да бъдат готови да започнат свой собствен бизнес и по този начин да имат по-големи шансове за успех.

Освен това Европейският механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ предоставя микрокредити на малки предприятия, както и на хора, които са загубили работата си и искат да започнат свой собствен бизнес. С първоначален бюджет от 100 млн. евро механизмът би трябвало да осигури 500 млн. евро под формата на кредити в сътрудничество с международни финансови институции като Европейската инвестиционна банка.

 

Въпрос № 5, внесен от Vilija Blinkevičiūtė (H-0315/10)
 Относно: Необходимост от нормативна уредба на ЕС относно лицата с увреждания и борбата срещу дискриминацията
 

Понастоящем някои държави-членки на Европейския съюз не одобряват Директивата на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426) (Директива относно борбата дискриминацията). През месец април миналата година Европейският парламент прие законодателна резолюция относно предложението за директива относно борбата дискриминацията, но посочената директива трябва да бъде одобрена единодушно от 27 държави-членки на ЕС. Дискриминацията представлява сложно явление и то следва да бъде разгледана на различни равнища. Следователно националните правителства трябва да зачитат, спазват и прилагат правото на лицата на защита от дискриминация.

Като имаме предвид, че броят на лицата с увреждания в Европа вече надвишава 65 милиона, Съветът не счита ли за необходимо да ускори приемането на посочената директива във всички държави-членки на ЕС, за да гарантира, че лицата с увреждания живеят като пълноправни граждани? Каква е позицията на Съвета по въпроса за приемането на отделен законодателен акт относно лицата с увреждания, защото въпреки че правата им ще бъдат защитени по силата на европейската директива за борба срещу дискриминацията, все още е необходима специална нормативна уредба на ЕС относно правата на лицата с увреждания?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през юли 2010 г. в Страсбург.

(FR) Съветът осъзнава фундаменталното значение на поставените от уважаемата колега проблеми, като вече прие директива, забраняваща дискриминацията на различни основания, включително увреждане, в областта на заетостта и труда.

Освен това на 26 ноември 2009 г. Съветът прие решение относно сключването на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания. Въпреки това конвенцията все още трябва да бъде ратифицирана от някои държави-членки. Затова новата стратегия за лицата с увреждания, която се изготвя от Комисията, ще играе решаваща роля за прилагането на конвенцията.

В приетата на 7 юни 2010 г. резолюция Съветът и неговите държави-членки приканиха държавите-членки и Комисията съобразно съответните им области на компетентност „да насърчават ратифицирането и прилагането на Конвенцията на ООН, да продължат да полагат усилия за одобряването на Кодекс на поведение и при необходимост да адаптират законодателството на ЕС и националното законодателство към разпоредбите на Конвенцията“.

Бих искал също така да Ви информирам, че органите на Съвета все още разглеждат предложението на Комисията за директива за борба с дискриминацията, което уважаемата колега споменава в своя въпрос. Както уважаемата колега отбелязва, директивата не може да влезе в сила, докато не бъде приета единодушно в Съвета. Следователно Съветът не е в състояние да предвиди изхода или продължителността на преговорите.

И на последно място, по отношение по-специално на идеята за отделен законодателен акт, който да защитава правата на хората с увреждания, важно е да се отбележи, че Съветът може да действа като законодателен орган само въз основа на предложение на Комисията. Към настоящия момент Комисията не представила предложение по този въпрос.

 

Въпрос № 6, внесен от Jim Higgins (H-0319/10)
 Относно: Еврото
 

Страховете от разразяване на епидемия от задлъжнялост в еврозоната са широко разпространени, тъй като еврото продължава да се обезценява. Бездействието от страна на ЕЦБ е подхранило единствено страховете, че гръцката дългова криза ще дестабилизира банковия отрасъл. Възнамерява ли Съветът да очертае какви действия ще бъдат предприети на европейско равнище за повишаване на доверието в нашата валута?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през юли 2010 г. в Страсбург.

(FR) Съгласно член 127 от Договора за функционирането на Европейския съюз паричната политика е отговорност на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), която се състои от Европейската централна банка и националните централни банки. Основната цел на ЕСЦБ е да поддържа ценова стабилност и да защитава стойността на еврото.

Съветът е наясно с опасенията, свързани с финансовата стабилност на еврозоната, и продължава да следи отблизо бюджетните политики на държавите-членки по процедурата при прекомерен дефицит, за да гарантира жизнеспособността на техните публични финанси. Краткосрочната и средносрочната бюджетна консолидация трябва да се постигне чрез стратегии за насърчаване на растежа, които са насочени към ограничаване на разходите, и да бъде придружена от изпълнението на дългосрочни политики, проектирани с оглед на отстраняване на пречките за растеж.

През последните месеци бяха въведени няколко инструмента като мярка за поддържане на финансовата стабилност в еврозоната и за да се помогне на изпитващите трудности държави-членки от еврозоната. Те включват инструмента в подкрепа на стабилността за Гърция, Европейския механизъм за стабилизиране и Европейския механизъм за финансова стабилност.

Докато инструментът в подкрепа на стабилността за Гърция и Европейският механизъм за финансова стабилност са временни механизми за справяне с текущата ситуация, предвижда се икономическата политика на еврозоната и на ЕС като цяло да бъдат хармонизирани в още по-голяма степен. За тази цел създадената на заседанието на Европейския съвет през март работна група понастоящем разработва необходимите мерки за постигане на целта за подобряване на рамката за преодоляване на кризи и повишаване на бюджетната дисциплина и ще представи окончателен доклад през октомври.

Във връзка с това работната група вече взе решение да заздрави Пакта за стабилност и растеж, като подобри бюджетния надзор нагоре по веригата, поставяйки акцент на превантивните мерки и по-ефективния набор от санкции за неспазване на Пакта, както и като засили наблюдението на нивото и коефициентите на държавния дълг. Налице е и съгласие относно необходимостта от по-голям контрол на макроикономическите дисбаланси.

Групата планира да извърши по-подробен анализ на тези аспекти до октомври, за да разработи някои конкретни мерки. Групата също така планира да обсъди възможностите за създаване на постоянен механизъм за управление на кризи и за укрепване на управлението.

На заседанието си през юни Европейският съвет приветства изготвения от председателя на работната група доклад относно напредъка в областта на икономическото управление и постигна съгласие по първоначален набор от насоки: заздравяване на превантивните и коригиращите аспекти на Пакта за стабилност и растеж, ако е необходимо, чрез комбиниране на процеса на стабилизиране със средносрочната цел на санкциите. Работната група и Комисията бяха приканени да усъвършенстват и приложат незабавно тези насоки.

 

Въпрос № 7, внесен от Seán Kelly (H-0321/10)
 Относно: Правата на пациентите в предложението относно трансграничното здравно обслужване
 

Може ли Съветът да предостави на Парламента актуална информация за евентуален напредък при продължаващите преговори в Съвета във връзка с предложението за прилагането на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през юли 2010 г. в Страсбург.

(FR) Съветът разбира се надлежно отбеляза приемането от Парламента на резолюцията от 24 април 2009 г., в която се подкрепя системата на предварително одобрение като инструмент за планиране и управление, при условие че системата е прозрачна, предвидима, недискриминационна и че пациентите получават ясна информация по отношение на нея. Що се отнася до състоянието на обсъжданията в Съвета относно предложението за прилагане на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, на заседанието на Съвета от 8 юни 2010 г. с квалифицирано мнозинство беше прието политическо споразумение.

Споразумението съдържа някои нови елементи, засягащи по-специално двойното правно основание на предложението за директива (членове 114 и 168 – ДФЕС), приложното поле на директивата и направените изключения по отношение на нейното прилагане, разпоредбите за качество и безопасност, изчисляването на действителните разходи, условията на системата за предварително разрешение, възстановяването на разходите, свързани с доставчиците на здравно обслужване на извъндоговорни начала, покриването на разходите за здравно обслужване на пенсионери, живеещи в чужбина, и сътрудничество между държавите-членки в тази област, например, в областта на електронното здравеопазване.

Текстът на политическото споразумение в момента е предмет на лингвистичен правен преглед, за да се даде възможност на Съвета да изготви своята позиция на първо четене и изложение на мотивите. Официалното представяне пред Европейския парламент ще бъде през септември 2010 г., а преговорите с оглед на постигане на съгласие на второ четене ще се осъществят под белгийското председателство.

 

Въпрос № 8, внесен от Jürgen Klute (HH-0323/10)
 Относно: Скандал с Разузнавателната служба към Агенцията за разузнаване и отбрана на Колумбия
 

Международната преса сериозно повлия на „Операция Европа“, като разкри, че кампания за „оклеветяване“, „неутрализиране“ и „съдебни бойни действия“, провеждана от разузнавателната служба към Агенцията за разузнаване и отбрана, пряко подчинена на президента на Колумбия, г-н Alvaro Uribe, е била насочена срещу европейската съдебна система, комисията по правата на човека на Европейския парламент, службата на върховния представител по правата на човека и европейските правителства. Тази информация подкрепя други разкрития за многобройни действия, насочени срещу европейски организации и граждани, не само на колумбийска земя, но и на самата територия на Европа: правенето на снимки, наблюдение, инфилтриране на местата на провеждане на мероприятия на гражданското общество и т.н. кампании за оклеветяване, насочени срещу европейски НПО и лица, поради естеството на тяхната работа, свързано със защитата на правата на човека в Колумбия са били ръководени и подпомагани от Агенцията за разузнаване и отбрана.

Каква е реакцията на Съвета във връзка с „Операция Европа“, проведена на европейска земя?

Може ли Съветът да информира кои са европейските разузнавателни служби, които са сътрудничили на Агенцията за разузнаване и отбрана за провеждането на такава операция в Европа?

Дали Съветът все още счита, че колумбийското правителство е подходящ партньор за сключването на споразумение за свободна търговия?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през юли 2010 г. в Страсбург.

(FR) Съветът приема много сериозно твърденията, посочени във въпроса на уважаемия колега, и следи отблизо въпроса, като му отдава пълното внимание, което той заслужава, по-специално въз основа на информацията, предадена от делегацията на ЕС и посолствата на държавите-членки на място. Съветът приветства последните решения на колумбийското правителство в тази област, по-специално по отношение на новия мандат, предоставен на Административния отдел по сигурност (DAS), новата структура и организационните промени в органа. Съветът също e информиран за започването на съдебни производства срещу няколко бивши служители на DAS.

ЕС изказва своето становище, като редовно изразява загрижеността си по отношение на всички въпроси, свързани със зачитането на правата на човека и основните свободи, в рамките на двугодишния диалог относно правата на човека с колумбийските органи.

Съветът също следи внимателно информацията за предполагаемата „Операция Европа“ на DAS, която се споменава от уважаемия колега. Към настоящия момент обаче Съветът не е приел официална позиция по тази тема. По отношение на поставения от уважаемия колега въпрос относно предполагаемото участие на разузнавателни служби на държави-членки Съветът не знае за такива твърдения. Следва да се отбележи, че въпросът не попада в областта на компетентност на Съвета. Поради това Съветът не може да даде становище по тези теми, за които пълната отговорност се носи от държавите-членки.

И накрая, по отношение на последния въпрос на уважаемия колега ще отбележа, че когато настъпи моментът, към Съвета ще бъде отправено искане за представяне на становище относно договорения от Комисията проект на споразумение, след като бъде получено съответното предложение за решение за сключване. Съветът, разбира се, ще вземе предвид всички релевантни фактори в този контекст, за да вземе решение по проекта на споразумението.

Във връзка с това Съветът отбелязва, че Парламентът също ще бъде длъжен да приеме позиция по този въпрос в съответствие с разпоредбите на Договора.

 

Въпрос № 9, внесен от Gay Mitchell (H-0328/10)
 Относно: Разлив на нефт в Европа
 

Съединените щати неотдавна преживяха една от най-големите екологични катастрофи в историята си, причинена от разлива на нефт в Мексиканския залив.

Като се има предвид международния характер на който и да е подобен разлив край бреговете на Европа, какво прави Комисията, за да гарантира, че държавите-членки вземат всички предпазни мерки да предотвратят подобно бедствие и да реагират бързо, координирано и ефективно в случай на такава ситуация?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през юли 2010 г. в Страсбург.

(EN) Въпреки че политиката на превенция е преди всичко отговорност на държавите-членки, Съветът смята, че в духа на солидарност би било желателно ЕС да изпълнява допълваща дейност, която да подкрепи предприеманите на национално, регионално и местно равнище мерки за предотвратяване на бедствия. В приетите през ноември 2009 г.(1) заключения относно рамка на Общността за превенция на бедствия в ЕС Съветът призова Комисията да предприеме първоначален набор от действия, съвместно с държавите-членки, за да укрепи политиката на превенция. В рамката на тези мерки се предлага, по-специално: до края на 2010 г. да разработи общностни насоки относно определяне и оценка на рисковете; до края на 2012 г. да изготви междусекторен общ преглед на основните природни и причинени от човека рискове, пред които Съветът може да се изправи в бъдеще; и да разработи насоки по отношение на минималните стандарти за превенция на бедствия, насочени към конкретни рискове, по-специално към общите за дадени държави-членки или за региони в различни държави-членки видове риск.

В случай на разлив на суров петрол, засягащ бреговете на ЕС, Съюзът разполага с редица механизми, които могат да помогнат, за да се гарантира бързата, координирана и ефективна реакция на инцидента.

Затова една от отговорностите на Европейската агенция за морска безопасност (EMSA) е да осигури допълнителни ресурси в подкрепа на механизмите за реагиране, с които разполагат държавите-членки в случай на замърсяване, ако последните отправят такова искане. EMSA, която може да се възползва от услугите на резервен флот от плавателни съдове за оползотворяване на петролни продукти, с които има сключени договори в целия ЕС, може да допълни ресурсите на държавите-членки за борба срещу морското замърсяване.

Освен това съгласно механизма за гражданска защита на ЕС, който обхваща случайните морски замърсявания, Комисията е в състояние да оказва помощ на държавите-членки чрез Центъра за наблюдение и информация (MIC) при възникване на сериозни извънредни ситуации на или извън територията на Съюза. Този механизъм беше задействан по искане на американските власти след разлива на петрол в Мексиканския залив.

И накрая, на заседанието си на 31 май 2010 г. Комисията уведоми Съвета, че нейните служби са започнали проверка на действащото законодателство на ЕС в тази област, за да се гарантира, че рисковете от възникване на бедствие, подобно на това в Мексиканския залив, могат да се сведат до минимум.

 
 

(1)Док. 15394/09.

 

Въпрос № 10, внесен от Liam Aylward (H-0333/10)
 Относно: Подкрепа за туристическата индустрия
 

Туризмът е съществена част от европейската икономика, като представлява над 5% от БВП на ЕС и осигурява работа за около 5,2% от работната сила на Европа. Предвид настоящия икономически климат е важно този сектор да бъде подкрепян и насърчаван.

Договорът от Лисабон обръща специално внимание на туризма и поставя за цел развитието на ЕС като една от най-предпочитаните туристически дестинации в света. С оглед на горното, Договорът предоставя специална компетентност в тази област на Съюза и изисква решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство. Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз „Съюзът допълва действията на държавите-членки в сектора на туризма, по-специално чрез насърчаване на конкурентоспособността на предприятията в Съюза в този сектор“ (Дял XXII, Туризъм, член 195).

Какво е направено към днешна дата за подкрепа на туристическата индустрия в ЕС, за развитието й и за насърчаване на нейната конкурентоспособност? Какво се прави на европейско ниво за подкрепа на този сектор по време на икономическата криза?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през юли 2010 г. в Страсбург.

(FR) Политиката на ЕС в областта на туризма следва да се допълва от политики, провеждани в държавите-членки, тъй като последните носят изключителната отговорност за воденето на политиката в областта на туризма.

Досега обхватът на дейностите за подпомагане на туристическия сектор в ЕС и за подобряване на неговото развитие и конкурентоспособност беше ограничен, тъй като преди влизането в сила на Договора от Лисабон Съюзът нямаше официални правомощия в областта на туризма. Въпреки това през 2006 г. и 2007 г. Комисията прие две съобщения(1), основната цел на които беше да се подобри конкурентоспособността на европейската туристическа индустрия и да се създадат повече и по-добри работни места чрез устойчиво развитие на туризма в Европа и в света.

Що се отнася до предприетите на равнище ЕС мерки за подпомагане на сектора на туризма въпреки икономическата криза, може да се посочи подготвителното действие за социален туризъм, което беше стартирано през 2009 г. под името „Калипсо“ и е с бюджет в размер на 1 млн. евро за 2009 г. и минимална продължителност от три години.

На европейско равнище беше създадена „Enterprise Europe Network“ (EEN), за да даде тласък на туристическия сектор и да се укрепят връзките с индустрията, съответните организации, държавните органи, дестинациите и академичните среди.

Бих искал също да Ви информирам, че на 15 април 2010 г. се проведе неформална среща на министрите на туризма, на която те приеха Декларация от Мадрид под надслов „Към социално отговорен модел за туризъм“. Министрите подчертаха своя интерес към развитието на обединена политика за туризма на равнище ЕС в съответствие с принципа на субсидиарност, както и подкрепата си за насърчаването на отговорен и етичен туризъм при надлежно зачитане на социалната, екологичната, културната и икономическата устойчивост. Предложено беше и използването на нови инструменти и подход, във фокуса на който в по-голяма степен попадат знанието и иновациите в областта на туризма, по-специално чрез използването на нови технологии, работа в мрежа и обмен на добри практики.

 
 

(1)COM(2006) 134 окончателен от 17.03.2006 г.
COM(2007) 691 окончателен от 23.10.2007 г.

 

Въпрос № 11, внесен от Pat the Cope Gallagher (H-0337/10)
 Относно: Конференцията на ООН за изменението на климата в Канкун
 

Какви конкретни мерки ще предприеме Съвета през следващите шест месеца, за да осигури постигането на всеобхватно споразумение на предстоящата Конференция на ООН за изменението на климата в Канкун?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през юли 2010 г. в Страсбург.

(FR) Съветът трябва да започне работа по позицията на Европейския съюз преди конференцията в Канкун, която ще бъде предшествана от две подготвителни срещи: в Бон през август 2010 г. и в Китай през октомври 2010 г.

На заседанието си на 25–26 март 2010 г. Европейският съвет заключи, че единственият ефективен начин за постигане на договорената цел за ограничаване на повишаването на средната световна температура до 2 °C в сравнение с прединдустриалните равнища остава сключването на всеобхватно международно правно споразумение и че е необходимо да се внесе нова динамика в международния процес на преговори. Предвид тази цел беше счетено за уместно да се възприеме поетапен подход, основаващ се на окончателното споразумение от Копенхаген. Първо, на предстоящите срещи в Бон следва да се определи пътната карта за постигане на напредък в преговорите. Второ, конференцията на страните в Канкун следва да доведе поне до постигането на конкретни решения, за да може окончателният документ от Копенхаген да се впише в процеса на преговори, воден съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), и да се преодолеят съществуващите пропуски, включително по отношение на адаптирането, горското стопанство и технологиите, както и наблюдението, докладването и проверката. ЕС е готов да даде своя принос към този процес: ЕС и държавите-членки ще изпълнят ангажимента си за осигуряване на 2,4 млрд. евро годишно през периода 2010–2012 г.

Що се отнася по-специално до процеса по РКООНИК, Европейският съвет остава изцяло ангажирана с него, като отправи искане той да бъде успешно допълнен и подкрепен с обсъждания по конкретни въпроси в рамките на други форуми. За да гарантира, че това ще стане, ЕС ще засили усилията си за повишаване на информираността по отношение на трети държави. Председателството и Комисията активно ще се консултират с други партньори и ще докладват на Съвета. Във връзка с това председателството може уверено да заяви, че изменението на климата ще продължи да бъде един от основните въпроси, които ще се разглеждат на срещите на Европейския съюз с неговите основни партньори през следващите няколко месеца.

 

Въпрос № 12, внесен от Brian Crowley (H-0339/10)
 Относно: създаване на общ патент за целия ЕС
 

Създаването на общ патент за целия ЕС е основна цел на стратегията „ЕС 2020“. Възнамерява ли белгийското председателство да даде приоритет на работата по това важно досие през следващите шест месеца?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през юли 2010 г. в Страсбург.

(FR) Съветът осъзнава факта, че подобряването на патентната система в Европа е предпоставка за стимулиране на растежа чрез иновации и подпомагане на европейските предприятия, по-специално МСП, да се справят с икономическата криза и международната конкуренция. Тази подобрена патентна система се смята за ключов елемент от вътрешния пазар и следва да се основава на два стълба – създаване на патент на Европейския съюз (наричан по-долу „патент на ЕС“) и прилагане на консолидирана и специализирана единна юрисдикция за решаване на патентни спорове – които следва да укрепят изпълнението на патентите и повишат правната сигурност.

За съжаление 10 години след предложението на Комисията все още не сме успели да създадем необходимата правна рамка за постигането на тази цел.

Трябва да посоча обаче, че вече не сме далеч от този момент. През декември миналата година успяхме да постигнем съгласие относно текста на регламента за създаването на патент на ЕС и относно редица заключения по други свързани въпроси.

Всъщност, както знаете, този регламент е само един от необходимите елементи за създаването на патента на ЕС. Ако бъде създаден патент на ЕС, правилата относно езиците на този документ все пак ще трябва да бъдат определени от Съвета съгласно член 118, параграф 2 ДФЕС. На 1 юли 2010 г. Комисията представи предложение относно езиковия режим. Белгийското председателство ще се стреми да постигне напредък в дискусиите. Освен това все още трябва да бъдат разгледани и други аспекти, като например подходящо ниво на годишните такси за патенти на ЕС и подходяща скала за разпределение на част от данъците към националните патентни ведомства, без да се забравя създаването на Европейски патентен съд или евентуалните изменения на Европейската патентна конвенция.

Съгласно Договора от Лисабон на Европейския парламент беше отредена ролята на съзаконодател, което ние приветстваме. Освен това по този въпрос отбелязахме надлежно вашата резолюция от 5 май, която потвърждава становището ви от 2002 г. като позиция на първо четене.

Белгийското председателство възнамерява да засили усилията на Съвета, за да създаде подходяща правна рамка за създаването на патент на ЕС. Тази цел е един от приоритетите на белгийското председателство по отношение на вътрешния пазар.

 

Въпрос № 13, внесен от Ryszard Czarnecki (H-0341/10)
 Относно: Сътрудничество между Председателството на държава-членка и председателя на Съвета
 

Как Съветът оценява опита, придобит през първото полугодие след влизането в сила на Договора от Лисабон, в областта на сътрудничеството между Председателството от страна на държава-членка (Испания) и председателя на Съвета? Както е известно, това сътрудничество премина в контекста на неясноти относно компетенциите, поради не особено точните разпоредби на Договора. Какви изводи Съветът ще извлече от това с оглед на следващото Председателство (Белгия)?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през юли 2010 г. в Страсбург.

(FR) Договорът ясно определя ролите на Европейския съвет и на Съвета.

Ето защо съгласно член 15, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Европейският съвет дава на Съюза необходимия тласък за неговото развитие и определя неговите общи политически насоки и приоритети. Той не изпълнява законодателни функции.

Освен това в член 16, параграф 1 от Договора за Европейския съюз ролята на Съвета на Европейския съюз е определена по следния начин: „Съветът съвместно с Европейския парламент осъществява законодателни и бюджетни функции. Той осъществява функции по определяне на политиките и координиране, в съответствие с условията, предвидени в Договорите.“

Също така член 16, параграф 6 от Договора за Европейския съюз гласи, че „Съветът по общи въпроси осигурява съгласуваност в работата на различните състави на Съвета. Той подготвя заседанията на Европейския съвет и съвместно с председателя на Европейския съвет и с Комисията следи за изпълнението на взетите решения.“

Тези нови разпоредби бяха въведени за първи път по време на испанското председателство. От самото начало на това председателство председателят на Европейския съвет и председателството на Съвета работят в много тясно сътрудничество, за да гарантират последователността в работата на Европейския съвет и на Съвета.

Така на 8 януари председателят на Европейския съвет се срещна в Мадрид с министър-председателя на Испания г-н Сапатеро, за да положи основите на съвместната им работа, и те продължават да провеждат редовни срещи. Председателят на Европейския съвет се среща също най-малко веднъж месечно с председателя на Съвета по общи въпроси и при необходимост с председателите на други състави на Съвета. Това означава, че Европейският съвет и Съветът успяха да съгласуват и да си сътрудничат в своята работа.

Създаването на новата стратегия „Европа 2020“ също е добър пример за отличното сътрудничество между двете институции, тъй като председателството на Съвета винаги е гарантирало, че различните състави на Съвета прилагат насоките, определени от Европейския съвет през февруари и март.

Нещо повече, на заседанието си през юни 2010 г. Европейският съвет успя да завърши новата стратегия благодарение на важната работа, извършена по време на испанското председателство в подкрепа на различните състави на Съвета, по-специално Съветът по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси и Съветът по образование, младеж и култура.

Въведените по време на испанското председателство практически механизми за оптимизиране на това сътрудничество разбира се ще бъдат запазени и развити под белгийското председателство.

 

Въпрос № 14, внесен от Richard Howitt (H-0346/10)
 Относно: нови и допълнителни санкции на ЕС срещу Иран
 

Сега, след като Съветът за сигурност на ООН одобри нов режим на санкции срещу Иран, какви обсъждания и какви планове се обмислят от Съвета във връзка с нови и допълнителни санкции на държавите-членки на Европейския съюз срещу Иран?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през юли 2010 г. в Страсбург.

(FR) На заседанието си на 17 юни Европейският съвет подчерта своята нарастваща загриженост за иранската ядрена програма и приветства приемането на Резолюция 1929 на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) за въвеждане на нови ограничителни мерки срещу Иран.

Признавайки текущата ситуация, Европейският съвет заяви, че налагането на нови ограничителни мерки е станало неизбежно. Като припомни декларацията си от 11 декември 2009 г. и в светлината на работата, предприета след това от Съвета по външни работи, Европейският съвет прикани Съвета по външни работи да приеме на следващото си заседание на 26 юли мерки за изпълнение на мерките, предвидени в Резолюция 1929 на Съвета за сигурност на ООН. Европейският съвет също така прикани Съвета да приеме съпътстващи мерки с оглед на решаване чрез преговори на всички нерешени въпроси, свързани с разработването от Иран на чувствителни технологии за неговата ядрена и ракетна програма. Те следва да са насочени към следните области:

търговския сектор, особено търговията с изделия с двойна употреба и налагането на допълнителни ограничения върху търговското застраховане; финансовия сектор, включително замразяване на активи на допълнителен брой ирански банки и налагане на ограничения върху банкирането и застраховането;

иранския транспортен сектор, по-специално Islamic Republic of Iran Shipping Line (IRISL) и нейните дъщерни дружества и въздушни превози на товари;

ключовите сектори на газовата и петролната промишленост със забрана върху новите инвестиции, техническата помощ и трансфера на технологии, оборудване и услуги, свързани с тези области, по-специално технологиите за рафиниране, втечняване и втечнен природен газ (LNG);

и нови визови забрани и замразяване на активи, особено на Корпуса на Ислямската революционна гвардия (IRGC).

Европейският съюз се ангажира да работи за дипломатическо решение на въпроса за иранската ядрена програма. Европейският съвет призовава Иран да покаже своето желание да спечели доверието на международната общност и да отговори на поканата за подновяване на преговорите и потвърждава отново валидността на предложенията, отправени към Иран през юни 2008 г.

Необходими са сериозни преговори относно иранската ядрена програма и други въпроси от взаимен интерес. Европейският съвет подчерта, че върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност е готов да възобнови разговорите в това отношение.

 

ВЪПРОСИ КЪМ КОМИСИЯТА
Въпрос № 24, внесен от Sarah Ludford (H-0336/10)
 Относно: Споразумение за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Сърбия
 

Наскоро Съветът деблокира процеса на ратификация на споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Сърбия. Този процес беше спрян отчасти поради неспособността на Сърбия да предаде заподозрени във военни престъпления на Международния съд за военните престъпления в бивша Югославия.

Интегрирането на Сърбия в ЕС е важна цел. Като се има предвид обаче, че обвинените в престъпления Ратко Младич и Горан Хаджич все още са на свобода, какви средства ще използва Комисията сега, за да гарантира пълното сътрудничество на Сърбия с Международния съд за военните престъпления в бивша Югославия, а също и задържането на оставащите военнопрестъпници?

 
  
 

(EN) Решението за започване на процес на ратификация на Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) със Сърбия беше много положително развитие. Наличието на пълно ССА означава, че Сърбия ще продължи да се приближава до всички политики на ЕС чрез правно обвързващо споразумение. Сега Комисията се надява процесът на ратификация да протече бързо и гладко.

Що се отнася до сътрудничеството с Международния наказателен съд за бивша Югославия (МНСБЮ), това условие ще остане през целия път на интеграция на Сърбия в ЕС. Пълното сътрудничество с МНСБЮ е основен елемент от Споразумението за стабилизиране и асоцииране и ЕС може да спре изпълнението на споразумението по всяко време, ако Сърбия не изпълнява основните елементи.

Г-н Брамерц лично осведоми Съвета по външни работи (СВР) на 14 юни 2010 г. Необходими са допълнителни усилия в оперативен аспект и Комисията очаква сръбските власти да вземат изцяло предвид препоръките на г-н Брамерц, за да постигнат още положителни резултати.

Комисията ще продължи да следи отблизо сътрудничеството на Сърбия с МНСБЮ и да призовава сръбските власти да полагат всички усилия, докато останалите две лица, които се укриват от МНТБЮ – а именно Ратко Младич и Горан Хаджич – не бъдат заловени и прехвърлени в Хага.

И накрая, Комисията ще продължи да разглежда специално тези въпроси в рамките на структурния диалог със сръбските органи, както и в годишния си доклад, който ще бъде оповестен през ноември 2010 г.

 

Въпрос № 38, внесен от Charalampos Angourakis (H-0314/10)
 Относно: Премахване на ограниченията за каботаж за корабите за круизи
 

Напоследък Гърция се сблъсква с мобилизиране на морските работници срещу проектите на правителството на ПАСОК относно премахването на ограниченията във връзка с каботажа на корабите за круизи, които плават под знаме на трети държави извън ЕС. Според подадените от Европейския съвет относно круизите цифри за 2008 г. броят на морския персонал, зает в сектора на туристическите круизи в Европа, надхвърля 50 000. Твърденията, че една „здравословна конкуренция“ би донесла полза за развитието на туризма, се опровергават от данните, които показват, че по-голямата част от плавателните съдове за круизи са регистрирани под фиктивни флагове в регистрите на държавите-членки на Европейския съюз и на трети държави, като това води до условия на брутална експлоатация на моряците. 83% от този флот принадлежи на пет монополистки групи морски предприятия.

Комисията счита ли, че премахването на ограниченията, свързани с каботажа на корабите за круизи, носи ползи на монополистките групи предприятия от сектора, които реализират значителни приходи като жестоко експлоатират морския персонал? Ще се засили ли още повече масовото преследване на гръцки моряци, които работят на круизни кораби?

 
  
 

(EN) Както Комисията вече посочи в отговора си на устен въпрос H-0227/10, законодателството на ЕС изисква държавите-членки да отворят каботажното плаване, включително круизите, за кораби, плаващи под флага на държави от ЕС, но не и за кораби, плаващи под флага на държави извън ЕС. Държавите-членки обаче имат право да направят това. Комисията няма намерение да се намесва в решението на Гърция да отвори каботажните круизи за кораби, плаващи под флага на трети държави, нито да прави догадки относно икономическите ползи от този избор.

На корабите от други държави-членки се прилагат същите социални правила на ЕС, както на борда на корабите, плаващи под гръцки флаг. Тези правила гарантират подходящ набор от минимални изисквания, които предотвратяват „бруталната“ експлоатация на моряците, както се посочва от уважаемия колега.

Освен това Комисията би желала да подчертае, че Директива 1999/63/ЕО(1) за прилагане на Споразумението за организацията на работното време на морските лица, сключено със социалните партньори, се прилага за морските лица на борда на всеки морски кораб, притежаван от публични или частни субекти, който е регистриран на територията на държава-членка и обичайно извършва морски търговски дейности. Директивата определя минимални изисквания по отношение на условията на труд на морските лица, по-специално максимална продължителност на седмичното работно време, минимална възраст за полагане на нощен труд или работа на борда на кораба, платен годишен отпуск ... Освен това Директива 1999/95/ЕО(2) предвижда проверка и привеждане на корабите, посещаващи пристанища на държави-членки, в съответствие с Директива 1999/63/ЕО с цел подобряване на морската безопасност, условията на труд и здравето и безопасността на морските лица на борда на корабите. Следователно тя се прилага към всеки кораб, влизащ в пристанища на държава-членка, независимо от мястото на регистрация.

Същият механизъм се предвижда и за изпълнението на Директива 2009/13/ЕО(3) и за да се гарантира прилагането на установените със същата директива стандарти за морски труд на борда на кораби от ЕС и на кораби, регистрирани извън ЕС, които посещават пристанища на ЕС, когато е в сила Морската трудова конвенция.

 
 

(1)Директива 1999/63/ЕО на Съвета от 21 юни 1999 г. относно Споразумението за организацията на работното време на морските лица, сключено между Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Федерацията на синдикатите на транспортните работници в Европейския съюз (FST), ОВ L 167, 2.7.1999 г.
(2)Директива 1999/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г, относно изпълнението на разпоредбите по отношение на работното време на моряците на борда на кораби, които посещават пристанища на Общността, ОВ L 14, 20.1.2000 г.
(3)Директива 2009/13/ЕО на Съвета от 16 февруари 2009 г. за изпълнение на Споразумението, сключено между Асоциациите на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF) относно Морската трудова конвенция от 2006 г. и за изменение на Директива 1999/63/ЕО, ОВ L 124, 20.5.2009 г.

 

Въпрос № 39, внесен от Vilija Blinkevičiūtė (H-0316/10)
 Относно: Отпускане на микрокредити
 

През месец март тази година беше одобрено решение на Европейския парламент и Съвета относно отпускането на микрокредити в рамките на инструмента „Прогрес“. Комисията обеща, че посоченото решение ще влезе в сила това лято и че от началото на следващата година националните кредитиращи институции ще могат да започнат да отпускат кредити, след като получат средства от Европейския инвестиционен фонд. От известно време Комисията вече води преговори с ЕИФ (Европейски инвестиционен фонд) относно конкретните условия за отпускане на средства (член 5, параграф 2 от решението), но все още не знаем кога ще приключат преговорите, въпреки че Комисията се ангажира да информира Съвета относно техния ход. Може ли Комисията да посочи колко още време ще продължат преговорите с ЕИФ и кога се предвижда те да приключат?

 
  
 

(EN) Комисията има удоволствието да информира уважаемата колега, че средствата по европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ (ЕММП) ще бъдат поети като задължение по два рамки:

Гаранции за микрокредити (в размер до 25 000 евро), отпуснати на крайни бенефициери;

Предоставени заеми и капитал на финансови посредници с оглед на разширяване на техните възможности за предоставяне на микрокредити на крайни бенефициери.

Преговорите с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) относно прилагането на рамката за гаранции по ЕММП вече завършиха. След подписването на рамково споразумение през първите седмици на юли ЕИФ ще обяви покана за изразяване на интерес от посредници. Поканата ще бъде публикувана на интернет страницата на ЕИФ (http://www.eif.org" ) и на нея ще могат да отговорят финансови посредници от всички държави-членки. Това ще доведе до осигуряването на заеми, които ще бъдат гарантирани със средства на ЕС. 25 млн. евро от вноската на Съюза в ЕММП ще бъде посветена на тази рамка за гаранции.

В момента се водят преговори за втората рамка. Това налага създаването на специално дружество с инвестиционна цел с участието на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), ЕИФ и Комисията. Планира се тази втора рамка на ЕММП да бъде стартирана до края на 2010 г. Останалата част от вноската на Съюза (75 млн. евро) ще бъде инвестирана в специалното дружество, което ще бъде учредено през есента на тази година. Очаква се Европейската инвестиционна банка да добави до 100 млн. евро към вноската на Съюза.

Допълнителна информация за ЕММП може да бъде намерена на http://www.ec.europa.eu/epmf" .

 

Въпрос № 40, внесен от Salvatore Iacolino (H-0317/10)
 Относно: Финансова подкрепа за миграционните политики в евро-средиземноморското пространство
 

Съюзът за Средиземноморието откри нов подем за своите дейности чрез създаването на секретариат, който ще осигури оперативна подкрепа за осъществяването на големи регионални проекти със стратегическо значение. Става ясно също така, че Комисията и Европейската инвестиционна банка ще осигурят подходящо финансово обезпечение за енергийния и водния сектор, за инфраструктурата и транспорта и за развитието на предприятията през следващите години. От друга страна е видно, че в съответствие с миграционните политики на Европейския съюз, в тази област Съюзът за Средиземноморието беше недостатъчно ефикасен.

Може ли Комисията да изясни какви мерки са предприети за подобряване на сътрудничеството с трети страни в областта на управлението на миграционните потоци?

Освен това, като се има предвид, че приближава срока за определяне на финансовите перспективи за периода 2014–2020 г., какво възнамерява да направи Комисията, за да гарантира, че се използват подходящи финансови ресурси в подкрепа на равнопоставени миграционни политики в евро-средиземноморското пространство?

 
  
 

(EN) Комисията се ангажира с изпълнението на амбициозните цели, поставени в програмата от Стокхолм. В областта на миграцията програмата предвижда предприемане и прилагане на няколко нови инициативи както в областта на легалната миграция, така и в областта на борбата с незаконната имиграция и укрепването на външните граници. Неотдавнашното предложение на Комисията(1) относно засилване на капацитета на Frontex и предложенията относно сезонните работници и лицата, участващи във вътрешнофирмени прехвърляния, които предстои да бъдат приети в най-скоро време, се вписват в тези цели.

По отношение на трети държави програмата от Стокхолм защитава по-нататъшното развитие на сътрудничеството с държавите, които са източник на миграция или през които транзитно преминават мигранти, в съответствие с глобалния подход към миграцията. Във връзка с това Комисията смята, че управлението на миграционните потоци в региона на Средиземно море е от ключово значение и отделя приоритетно внимание на тази тема.

Усилията на Комисията намират израз в засилен диалог и сътрудничество в двустранен и регионален аспект с държавите от Северна Африка и от региона на юг от Сахара, които са източник на миграционни потоци към Средиземноморието. Освен това Комисията финансира проекти, насочени към насърчаване на по-доброто управление на миграцията, включително проекти, които си поставят като цел воденето на борба с нелегалната миграция, улесняването на използването на законни канали за миграция, установяването на връзки между миграция и развитие, насърчаването на правата на мигрантите, както и оказването на подкрепа за зачитане на правата на бежанците.

Подкрепяните от Комисията инициативи на ЕС в областта на миграцията в държави от региона на Средиземно море, които не са членки на ЕС, се финансират чрез финансовия инструмент на ЕС, предназначен за целите на сътрудничеството с определен регион (програма MEDA до 2006 г. и от 2007 г. Европейският инструмент за съседство и партньорство), както и чрез финансовия инструмент на ЕС, който е предназначен да служи на сътрудничеството на ЕС с трети държави в областта на миграцията (програма Aeneas до 2006 г., сега тематичната програма).

Без да предрешава изхода на разискванията по бъдещата финансова рамка за периода 2014–2020 г., Комисията смята, че ще бъде от решаващо значение ЕС да разполага с достатъчно финансови средства, за да се справи по интегриран и балансиран начин с предизвикателствата в областта на миграцията и да се даде възможност за активно сътрудничество с всички партньори на Съюза, по-специално в Средиземно море.

 
 

(1)COM(2010) 61 окончателен

 

Въпрос № 42, внесен от Seán Kelly (H-0322/10)
 Относно: Туризъм и международна търговия
 

Туризмът е третият по големина стопански отрасъл в ЕС, що се отнася до оборот и трудова заетост, като допринася за 5% от БВП на ЕС, с почти два милиона фирми, повечето от които са МСП, и осигурява работа за 9,7 милиона души в ЕС.

Имайки предвид горепосоченото, изготвила ли е Комисията някакви стратегии за насърчаване на туризма в ЕС на световните пазари, визирайки по-конкретно държавите от групата БРИК, чието нарастващо богатство и чийто повишаващ се стандарт на живот би трябвало да осигурят за сектора на туризма в ЕС значителен и непрекъснато увеличаващ се потенциал за търговия?

 
  
 

(FR) Европейският съюз е водещата туристическа дестинация в света с 370 млн. посещения на международни туристи или 40% от посещенията в света(1), от които 7,6 млн. са от държавите от BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай) – съществено повишение в сравнение с 4,2 млн. през 2004 г. Китай е особено добър пример, тъй като независимо от икономическата криза броят на китайските туристи, пътуващи в чужбина, е нараснал с 5,2% до 42,2 млн. през 2009 г. в сравнение със 7 млн. през 2001 г. Още по-голямо повишение е регистрирано в направените разходи, които например са нараснали с 16% до около 42 млрд. щ. д. през периода от 2008 до 2009 г.

Според предвижданията на Световната организация по туризъм (СОТ) посещенията на международни туристи в Европа следва да нараснат значително през следващите години. Въпреки това европейската туристическа индустрия е изправена пред нарастваща международна конкуренция, като бързоразвиващите се държави и развиващите се страни, въпреки потенциала, който притежават като източник на посетители за европейските дестинации, привличат все повече туристи.

В лицето на тази конкуренция Европа трябва да предложи устойчив и качествен туризъм и да разработи съвместна стратегия, която да утвърди реномето и образа на Европа като съвкупност от туристически дестинации сред трети страни, особено държавите от BRIC, предвид големия им потенциал като източник на туризъм. За да направи това, Европа ще трябва да използва конкурентоспособността и устойчивостта на европейския туризъм(2). Освен това ще бъде изключително важно да се задълбочи сътрудничеството с онези държави, чието население може да бъде важен източник на посетители на европейски дестинации с повишаването на техния стандарт на живот.

Предвид динамиката на международната конкуренция, но също така и потенциала, който притежават редица трети държави като източници на посетители за европейските дестинации, от първостепенно значение е правилното провеждане на действия за стимулиране на търсенето на европейски туристически услуги.

Приетото на 30 юни ново съобщение „Европа – водеща световна туристическа дестинация – нова политическа рамка за европейския туризъм“ е насочено към постигането на тази цел и очертава стратегия за утвърждаване на реномето и образа на Европа като съвкупност от устойчиви и качествени туристически дестинации(3):

- създаване в сътрудничество с държавите-членки на истинска „марка Европа“, която да допълни усилията за популяризиране на национално и регионално равнище и по-добре да разграничи европейските дестинации от другите световни дестинации;

- популяризиране на портала „visiteurope.com“ за повишаване на привлекателността на Европа като съвкупност от устойчиви и качествени туристически дестинации, по-специално в нововъзникващите икономики;

- насърчаване на съвместните действия за рекламиране по време на важни международни мероприятия или на големи панаири и салони, свързани с туризма;

- засилване на участието на Европейския съюз в международните организации, а именно в контекста на Световната организация по туризма, ОИСР, Т20 и Евро-средиземноморското партньорство (Euro-Med);

- популяризиране на реномето и образа на Европа като съвкупност от устойчиви и качествени туристически дестинации на световните пазари, по-специално в страните от BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай) (но също и в САЩ и Япония), чрез съвместни инициативи с държавите-членки и представители на европейската индустрия.

 
 

(1)Световна организация по туризъм към ООН, „World Tourism Barometer“ (Барометър на световния туризъм), том 8, януари 2010 г. – данни за 2008 г.
(2)Проучване за конкурентоспособността на туристическия сектор в Европейския съюз, септември 2009 г. (вж. http://ec.europa.eu/enterprise/newsroom/cf/document.cfm?action=display&doc_id=5257&userservice_id=1&request.id=0).
(3)като другите приоритетни дейности са: насърчаване на конкурентоспособността на туристическия сектор в Европа; насърчаване на развитието на устойчив, отговорен и качествен туризъм; и оптимално използване на потенциала на политиките и финансовите инструменти на ЕС за развитието на туризма.

 

Въпрос № 43, внесен от Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (H-0324/10)
 Относно: Действия в областта на културата в рамките на стратегията „Европа 2020“
 

Предлагайки в стратегията „Европа 2020“ конкретни цели във връзка с борбата с безработицата, финансирането на изследванията или борбата с изменението на климата, Комисията е забравила ролята на културата за благоденствието на Европа в най-широк смисъл. Съгласно доклада на Комисията от юли 2009 г. секторът на културата в ЕС е произвел през 2003 г. приходи в размер на 654 млрд. евро, което представлява 2,6% от БВП на Съюза. Музеите в Париж генерират приходи за икономиката между 1,84 и 2,64 млрд. евро – или около 43 000 работни места годишно. Днес е невъзможно влиянието на културата върху развитието на икономиката да бъде поставено под въпрос. Културата създава работни места и оказва влияние върху туристическата привлекателност на регионите.

По какъв начин Комисията възнамерява да използва потенциала на културата и творческите индустрии в рамките на стратегията „Европа 2020“? Защо проектът на стратегията не разглежда отделен приоритет, отнасящ се до културата? Подкрепата за процеса на цифровизация ли е единствената идея на Комисията в тази област? Защо в съобщението са пропуснати такива приоритети като опазването на наследството на ЕС?

 
  
 

(EN) Комисията споделя становището на уважаемата колега, че културата и съпътстващите я индустрии са важна движеща сила за европейската икономика, по-специално за постигането на основните цели на стратегията „Европа 2020“. Причината те да не бъдат изрично посочени в документа на Комисията е, че „Европа 2020“ няма конкретна секторна насоченост. Културата, както и културните и творческите индустрии, обаче играят ясна роля по отношение на най-малко четири от водещите инициативи на „Европа 2020“: „Съюз за иновации“, „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, „Индустриална политика за ерата на глобализация“ и „Програма за нови умения и работни места“.

Обществената консултация относно приетата на 27 април 2010 г. зелена книга под заглавие „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ ще помогне на Комисията да гарантира благоприятна среда за тези отрасли и да насърчи приноса им към гореспоменатите инициативи. Комисията ще използва получените резултати, за да направи оперативни заключения, които да бъдат реализирани чрез използване на наличните инструменти на ЕС или в рамките на следващите финансови перспективи. Целта е да има подходящи програми и политики на ЕС, които оказват въздействие върху културната и творческата индустрия, но също и върху сектора на културата като цяло.

В този контекст още през 2010 и 2011 г. Комисията ще стартира различни инициативи в подкрепа на творческите индустрии. Програма MEDIA ще създаде гаранционен фонд за аудиовизуалните продукции и ще въведе подкрепа за цифровизацията на киното. В контекста на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации инициативата „Европейско сдружение на творческите индустрии“ (ECIA) ще бъде насочена към мобилизирането на повече и по-добра иновативна подкрепа за по-нататъшното развитие на творческите индустрии чрез взаимното обучение и пилотни дейности.

Комисията е напълно съгласна, че европейското културно наследство играе важна роля не само в културната и социалната област, но и като основен ресурс за икономическото и териториалното развитие. Това активно се подпомага от Комисията в рамките на Европейската програма за култура чрез програма „Култура“ (2007–2013 г.) на ЕС и други програми за финансиране на ЕС, по-специално структурните фондове на политиката на сближаване. Нещо повече, появяват се нови инструменти. Комисията неотдавна прие предложение за създаването от Европейския съюз на Знак за европейско наследство. Това беше едно от първите предложения, които бяха одобрени от новата Комисия веднага след встъпването й в длъжност, имащо за цел да открои обектите, които отбелязват и символизират европейската интеграция, идеали и история. Комисията е твърдо убедена, че знакът има потенциала да се превърне в изключително видима и ценна инициатива на Европейския съюз.

 

Въпрос № 44, внесен от Bendt Bendtsen (H-0332/10)
 Относно: Задължителен свободен начин на отглеждане на свине от 2013 г. нататък
 

В директива на Съвета 2001/88/EО(1) от 23 декември 2001 г. (която се споменава в Директива на Съвета 2008/120/EО(2)) се предвижда от 2013 г. всички свине да бъдат отглеждани по свободен начин. Като се смята от 2013 г. назад, държавите-членки са имали на разположение 12 години за преустройването.

Във връзка с това признава ли Комисията, че едно евентуално отказване или преразглеждане на гореспоменатите разпоредби към сегашния момент би нарушило конкуренцията и би се отразило неблагоприятно върху страните, които въз основа на тези разпоредби са предприели широкообхватни реформи?

Ще предостави или изготви ли Комисията данни, от които да става ясно, какъв е делът на отглежданите по свободен начин свине в отделните държави-членки и какво развитие е налице от приемането на разпоредбите?

Съществуват ли преходни разпоредби за страните, които са се присъединили към това сътрудничество в рамките на ЕС едва след приемането на тези разпоредби?

Какво смята да предприеме Комисията, за да бъдат спазени тези разпоредби? Какви възможности за санкции съществуват?

 
  
 

(EN) Комисията е съгласна с уважаемия колега, че отлагането на крайния срок 1 януари 2013 г., установен в Директива 2008/120/ЕО(3) за групово отглеждане на свине майки и женски свине, ще постави в неизгодно положение с оглед на конкуренцията производителите, които са инвестирали да спазят този срок.

Комисията не разполага с налични данни относно относителния дял на свинете майки и женските свине в ЕС, които в момента се отглеждат групово. Докладите на органа за проверки на генерална дирекция „Здравеопазване и потребители“ на Комисията, DG SANCO, (FVO – Хранителната и ветеринарна служба на Европейската комисия в Грейндж, Ирландия) показват, че някои държави-членки са по-подготвени в сравнение с други да спазят срока 1 януари 2013 г.

Всички нови държави-членки бяха наясно със срока 1 януари 2013 г. Освен това програмите на ЕС за финансиране предвиждаха възможности за съответното преустройство на тези стопанства от държавите кандидатки.

Държавите-членки носят основната отговорност за прилагането на Директива 2008/120/ЕО. Комисията, като пазител на Договорите, трябва да гарантира, че държавите-членки прилагат законодателството на ЕС. За тази цел FVO редовно провежда проверки на място в държавите-членки. По време на тези проверки свинефермите се инспектират и се оценява въведената от държавите-членки система от контролни механизми, гарантиращи прилагането на законодателството на ЕС.

Ако са налице достатъчно доказателства, които показват, че административната практика в държава-членка като цяло и системно не съответства на разпоредбите на директивата, Комисията може да обмисли започването на процедура за нарушение срещу тази държава-членка съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

 
 

(1)ОВ L 316, 1.12.2001 г., стр. 1
(2)ОВ L 47, 18.2.2009 г., стр. 5.
(3)ОВ L 47, 18.2.2009 г., стр. 5.

 

Въпрос № 45, внесен от Ivo Belet (H-0335/10)
 Относно: Такси върху международни самолетни билети
 

След Франция, Великобритания и Ирландия сега и Германия взе решение да въведе такса върху международни самолетни билети. Таксата ще се разграничава въз основа на различни критерии като цена, шум и разход.

Подобни такси създават неравностойни условия между различните европейски летища. Възнамерява ли Европейската комисия да предприеме мерки за координиране на подобни такси на европейско равнище?

Възнамерява ли Комисията да преразгледа режима на ДДС в сектора на авиацията, тъй като тези такси отчасти компенсират обстоятелството, че международните самолетни билети не се облагат с ДДС?

 
  
 

(EN) Комисията възприема строг подход, за да гарантира, че събираните в държавите-членки данъци върху авиацията не представляват бариери за ефективността на вътрешния пазар на авиационни услуги.

Поради тази причина Комисията проучи различните данъци, които бяха въведени през последните години от държавите-членки, за да гарантира, че те не пречат на вътрешния пазар, като налагат непропорционално голяма тежест при изпълнението на трансгранични въздушни услуги в сравнение с изпълняваните в една държава-членка услуги.

Летищата обаче, както и извършваните от тях услуги, функционират в политическа среда, която отчасти се определя от европейски и отчасти от национални или регионални разпоредби. Освен това съществуването на различни режими на данъчно облагане за самолетните билети и тарифи в държавите-членки само по себе си не представлява пречка за лоялната конкуренция между летищата.

По отношение на данъчното облагане на самолетните билети/тарифи следва също да се вземе предвид, че член 1, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО(1) предвижда, че държавите-членки могат да прилагат непреки данъци върху услуги (като например самолетните билети/тарифи), при условие че същите не могат да се определят като данъци върху оборота и не може да водят до формалности при преминаването на граници.

Комисията също така би желала да спомене работния документ на персонала на Комисията от 1 септември 2005 г.(2), който съдържа анализ как вноската за солидарност върху самолетните билети може да се използва от държавите-членки на ЕС като източник на помощ за развитие, за да се подпомогне постигането на Целите на хилядолетието за развитие. Документът беше обсъден от Съвета по икономически и финансови въпроси, който обаче не се възползва от тази възможност.

Комисията възнамерява да разгледа недостатъците на сегашната система на ДДС inter alia, за да създаде по-ефективен единен пазар, предотврати и води борба с измамите, заздрави събирането на ДДС и помогне на стопанските субекти да станат по-конкурентоспособни. За тази цел Комисията възнамерява да представи Зелена книга до края на годината. Тя вероятно ще бъде последвана от среща на високо равнище с държави-членки. Становищата на обществеността, бизнеса и експертите по ДДС ще бъдат потърсени и чрез обществена консултация и конференция. В резултат на това през 2011 г. ще бъде изготвено съобщение за определяне на новите приоритети на ДДС.

 
 

(1)ОВ L9, 14.1.2009, стр. 12.
(2)SEC(2005) 1067

 

Въпрос № 46, внесен от Kathleen Van Brempt (H-0343/10)
 Относно: Дейност на колумбийската тайна служба и споразумението за свободна търговия с Колумбия
 

Наскоро колумбийската и международната преса разкриха „Операция ЕВРОПА“ на колумбийската тайна служба. Целта на тази операция е била да бъдат дискредитирани европейската правна система, подкомисията по правата на човека на Европейския парламент и Върховният комисар на ООН за правата на човека, някои институции, както и различни неправителствени организации и европейски граждани и да се упражни влияние върху тях.

Беше ли Комисията информирана за обстоятелството, че официални канали на Република Колумбия се опитват активно да подкопават и дискредитират европейски институции? Какви последствия ще имат тези разкрития по отношение на сключването на споразумение за свободна търговия между ЕС и Колумбия?

 
  
 

(EN) Комисията е наясно с тези твърдения и ги приема много сериозно. Ето защо въпросът е поставян многократно в диалога с колумбийското правителство, inter alia по време на посещението на директора на Административния отдел по сигурност (DAS) Felipe Muñoz в Комисията през март, а също и чрез контакти между нашата делегация и DAS и други държавни ведомства.

Комисията разбира, че разследванията по тези случаи – и съответните досиета относно незаконните дейности за наблюдение – са предадени на прокуратурата (Fiscalía) за провеждане на наказателно разследване, което вече е в ход и е довело до задържането и/или отстраняването на много служители на DAS и внасянето на наказателни или дисциплинарни обвинения срещу някои от тях.

Комисията също така разбира, че са предприети редица вътрешни реформи с цел да се предотврати повтаряне на скандала, включително прекратяване на DAS, създаване на нова агенция, която ще подлежи на парламентарен контрол, както и цялостно изчистване на архивите на DAS. По изрично искане на колумбийското правителство този процес се наблюдава от службата на върховния комисар на ООН за правата на човека в Богота.

Становището на Комисията, което отчасти се основава на предишния опит, е че колумбийското правителство е готово да помогне за разясняване на фактите около тези събития и е отворено да разговаря за стъпките, които могат да се предприемат по отношение на тях. Комисията също така отбелязва, че на съвместно заседание на делегацията на ЕП за връзки със страните от Андската общност и подкомисията по правата на човека на Европейския парламент на 27 април 2010 г. посланикът на Колумбия посочи, че колумбийското правителство е готово да изпрати директора на DAS Muñoz в Брюксел за по-задълбочен обмен с Европейския парламент.

 

Въпрос № 47, внесен от Georgios Toussas (H-0345/10)
 Относно: Експлоатация на моряци от страна на монополни групи от сектора на корабоплаването
 

Експлоатацията на моряци от страна на монополни групи от сектора на корабоплаването се разпространява. Характерен случай за това са корабите „ROPAX 1“ – „ROPAX 2“, плаващи под британски флаг, собственост на корабната компания „V – SHIPS“/„Adriatic Lines & Spa“, със седалище в Италия, които осъществяват редовна линия Коринт (Гърция) – Равена (Италия). Екипажите им се състоят съответно от 33 и 29 моряка (въпреки че в съответствие със законодателството трябва да бъдат поне 48), всички румънци, които не се осигуряват и получават мизерни заплати, въпреки че работят при режим на терор, наложен от корабособствениците и агенциите за намиране на работа. Следователно тези моряци са съсипани от огромно натоварване с работа, в нарушение на Международна конвенция 180 относно организацията на работното време, по такъв начин, че сигурността на живота им в морето е изложена на опасност. Освен това компанията, която е собственик на корабите, не се задоволява с това да нарушава недостатъчното действащо законодателство, дори стига по-далеч – завежда дела срещу моряците, които се осмелят законно да й се противопоставят.

Каква позиция възнамерява да приеме Комисията срещу експлоатацията на тези моряци от страна на въпросните корабособственици? Получава ли тази компания общностни субсидии за редовните линии, които осигурява и за корабите „ROPAΧ 1“ и „ROPAX 2“? Осъжда ли Комисията поведението на компанията в ущърб на тези моряци?

 
  
 

(EN) Комисията не е запозната с конкретната ситуация, която се описва от уважаемия колега.

Комисията подчертава, че Директива 1999/63/ЕО(1) установява ясни минимални стандарти за работното време и почивките на борда на всеки морски кораб, който е регистриран на територията на държава-членка и обичайно извършва морски търговски дейности. Всички държави-членки са транспонирали директивата в своята правна уредба. Съгласно член 3 от директивата държавите-членки „трябва да приемат необходимите мерки, които да им позволят във всеки един момент да са в състояние да гарантират резултатите, изисквани от настоящата директива“. Директива 1999/63/ЕО въвежда на равнище ЕС еднакви стандарти, както съдържащите се в Конвенция 180 на Международната организация на труда (МОТ). Комисията припомня, че съгласно правото на ЕС държавите-членки носят отговорността да гарантират, че националното законодателство, с което се прилагат директивите на ЕС, се прилага правилно и ефективно.

Съгласно член 153 ДФЕС ЕС няма компетенции в областта на заплащането. Приложими са обаче разпоредбите от законодателството на ЕС относно свободното движение на работници, които забраняват дискриминацията на основата на националност.

Ако описаната от уважаемия колега ситуация бъде потвърдена, Комисията ще прикани заинтересованите страни да потърсят защита, включително чрез използването, ако е необходимо, на националните извънсъдебни или съдебни процедури.

Що се отнася до финансирането, дружество не е ползвало подкрепа от фондовете, които се управляват пряко от службите на Комисията.

 
 

(1)Директива 1999/63/ЕО на Съвета от 21 юни 1999 г. относно Споразумението за организацията на работното време на морските лица, сключено между Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Федерацията на синдикатите на транспортните работници в Европейския съюз (FST) – Приложение: Европейско Споразумение за организацията на работното време на морските лица, ОВ L 167, 2.7.1999 г.

 

Въпрос № 48, внесен от Konrad Szymański (H-0349/10)
 Относно: Партньорството за модернизация и Източното партньорство
 

Европейският съюз предлага на Русия „Партньорство за модернизация“, като в същото време желае да укрепи Източното партньорство.

По какъв начин целите на „Партньорството за модернизация“ ще подобрят последователността на политиката на ЕС в региона на Източното партньорство?

По какъв начин в рамките на „Партньорството за модернизация“ се планира гарантиране на прилагането на принципа на условност между развитието на икономическите отношения и напредъка в областта на зачитането на правата на човека, и по-конкретно на свободата на словото и свободата на печата?

Европейският съюз възнамерява ли да се придържа към принципа на пропорционалност по отношение на премахването на визите за жителите на Руската федерация и държавите от Източното партньорство?

 
  
 

(EN) Инициативата „Източно партньорство“ има за цел да насърчи политическото асоцииране и икономическата интеграция в ЕС на шестте съседни източни държави. Подобно на „Партньорство за модернизация“ с Русия, по същество „Източно партньорство“ цели да подпомогне усилията за осъществяване на цялостни вътрешни реформи. Като такива двете инициативи са взаимно съгласувани и се подкрепят.

За да бъдат успешни, всички реформи и усилия за модернизация трябва да се основават на принципите на правовата държава, демократичните ценности и зачитането на правата на гражданите и трябва активно да ангажират гражданското общество. Ето защо ефективното функциониране на съдебната система, укрепването на борбата срещу корупцията и засилването на диалога с гражданското общество са приоритетни области на инициативата „Партньорство за модернизация“ между ЕС и Русия.

Що се отнася до въпроса за либерализирането на визовия режим, това е дългосрочна цел на ЕС по отношение на Русия и на държавите от „Източно партньорство“. Въпреки че регионалната свързаност наистина е важен елемент на нашата визова политика, осъществяването на целта за либерализиране на визовия режим зависи преди всичко от въвеждането на условия за добре управлявана и сигурна мобилност от всяка отделна държава.

По отношение на бъдещите стъпки, с Украйна неотдавна беше договорено в диалога относно визовия режим да се премине към напълно оперативен етап и да се работи за изготвянето на план за действие, в който да бъдат изложени всички технически условия, които Украйна трябва да изпълни преди евентуалното установяване на безвизов режим за пътувания. Що се отнася до Русия, стремим се да напредваме поетапно, следвайки ориентиран към резултатите подход. Постепенни стъпки в подкрепа на мобилността на гражданите и либерализирането на визовия режим като дългосрочна цел се предприемат и към други държави от „Източно партньорство“.

 

Въпрос № 49, внесен от Saïd El Khadraoui (H-0350/10)
 Относно: Приложенията на iPhone за онлайн планиране на пътувания за белгийската железопътна компания NMBS/SNCB
 

В белгийската преса се появиха множество съобщения относно гражданин, който е разработил мобилна онлайн програма за планиране на пътуванията за пътуващите с влак. Той е предложил това приложение безплатно на уебсайта www.irail.be/a>. Самата NMBS/SNCB наскоро е разработила подобно приложение и твърди, че нейните права на интелектуална собственост, като авторското право и правата върху базите данни, са нарушени.

Като приема за отправна точка целта за постигане на устойчива и интегрирана европейска транспортна мрежа, подкрепя ли Комисията идеята, че всяка възможна информация следва да бъде със свободен достъп за пътниците, дори ако това не включва официални комуникационни канали? Счита ли Комисията, че подобни приложения трябва да бъдат насърчавани с цел постигане на интегрирана информационна и билетна система за всички видове транспорт?

 
  
 

(EN) Комисията не е запозната с точните факти по визирания във въпроса случай. Действително някои бази данни заслужават защита на авторското право заради направените инвестиции за събиране на съдържащата се в тях информация. Тази закрила обаче обикновено се отказва, ако данните не са получени от различни независими източници. Следователно един от ключовите въпроси е дали железопътният оператор публикува свои данни или данни, събрани от различни други източници (вж. British Horseracing Board срещу William Hill, 9 ноември 2004 г., дело C-302/02).

Що се отнася до въпроса за свободния достъп до пътническа информация, член 10 и приложение II от Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, съдържат разпоредби относно механизмите за резервиране за трансевропейски пътувания с железопътен транспорт в Европа, които са предназначени да подобрят координацията и стандартизацията на системите за резервации на железопътните оператори в различните държави-членки. Съгласно член 10 от регламента железопътните предприятия и лицата, извършващи продажби на билети, ще бъдат длъжни да използват Компютризирана система за информация и резервации за железопътния транспорт (КСИРЖТ).

Изграждането на интегрирана система за информация и издаване на билети за всички видове транспорт би било важна стъпка към изграждането на единно европейско транспортно пространство и предлагането на гражданите и бизнес клиентите на ефективни, устойчиви и надеждни транспортни услуги. В своя План за действие за градска мобилност(1) Комисията определи крайната цел да предостави на потребителите портал за пътувания с обществен транспорт на равнище на ЕС в интернет, в който да се постави специално ударение върху основните звена на мрежата TEN-T. Във връзка с това Комисията подкрепя много активно проучването, разработването и въвеждането на интегрирана система за информация и издаване на билети за пътувания.

В тази област има редица обещаващи проекти за научноизследователска и развойна дейност (напр. iTravel, WISETRIP, LINK) и това е специален приоритет на Плана за действие за интелигентните транспортни системи и предложената директива относно интелигентните транспортни системи. В Плана за действие относно интелигентните транспортни системи се обръща специално внимание на лесния достъп и обмена на данни за движението и пътуванията с цел на пътниците да се предоставят услуги „от врата до врата“. Информацията за протичането на специалния семинар, започващ на 21 юни 2010 г., ще бъде публикувана скоро на уебсайта EUROPA (вж. Transport/Intelligent Transport Systems/Road/ITS Action Plan). След приемането на директивата относно интелигентните транспортни системи (COD/2008/0263) Комисията ще разработи задължителни спецификации за информация за пътувания с различни видове транспорт.

Комисията също така възнамерява през 2011 г. да приеме специален общ стандарт за железниците (известен като „Телематични приложения за пътнически превози – технически спецификации за оперативна съвместимост“), включително връзки с други видове транспорт(2), който е първата стъпка към постигането на тази цел. Разрешаването на разработването на мобилни транспортни приложения в съответствие с този стандарт ще бъде от полза за мобилността на гражданите. Предоставянето на точни данни в реално време е ключов въпрос в този процес. Комисията ще обмисли начините за постигането на тази цел.

 
 

(1)COM (2009) 490
(2)Вж. също писмен въпрос E-5674/09, внесен от г-н Simpson
http://www.europarl.europa.eu/QP-WEB/home.jsp

 
Правна информация - Политика за поверителност