Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2769(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B7-0416/2010

Разисквания :

PV 08/07/2010 - 11.3
CRE 08/07/2010 - 11.3

Гласувания :

PV 08/07/2010 - 12.3

Приети текстове :

P7_TA(2010)0290

Разисквания
Четвъртък, 8 юли 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

11.3. Северна Корея
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. − Следващата точка е разискването на седем предложения за резолюция относно Северна Корея(1).

 
  
MPphoto
 

  Bastiaan Belder, автор. − (NL) Г-жо председател, репресиите на всяка потенциална критика към установения ред в Северна Корея са толкова строги, че в публичното пространство няма никаква информация за нито един дисидент или активист. Това е острото заключение на отворено писмо от 14 юни, с което пет организации на правата на човека се обърнаха към външните министри в Европейския съюз. Това свидетелства и колко е сериозно положението в гладуващата империя на Ким Чен Ир. Не разполагаме с имената на нито един дисидент или активист на територията на Северна Корея. Трябва да се позволи тази информация да достигне до нас. Положението там дори не може да се сравнява с това в бившия Съветски съюз или режима на Чаушеску в Румъния.

В отвореното писмо от 14 юни призовава европейските държавни служители да се направи много повече в отговор на неумолимите нарушения на основните права на гражданите в Северна Корея, в и извън границите на страната. Различни конкретни препоръки в този смисъл могат да се намерят в общата резолюция на Парламента. Браво! Нека например да продължим да напомняме на Китай, на всички европейски политически равнища, за договорните й отговорности по отношение на севернокорейските бежанци.

Категорично подкрепям и параграф 14 от резолюцията. Комисията защитава правата на севернокорейските работници в промишления комплекс Кесън чрез включване на изрична клауза по този въпрос в своето споразумение за свободна търговия с Южна Корея.

Г-жо председател, официално Северна Корея твърди, че гарантира свободата на вероизповеданието на своето 24-милионно население. На практика обаче всеки, който е хванат да разпространява библии или да участва в тайни срещи за молитва, може да бъде изпратен в трудов лагер или дори да бъде екзекутиран според свидетелски показания на бежанци. В началото на този месец се разбра, че Сон Чен Нам е бил измъчван до смърт в севернокорейски затвор, защото е разпространявал божията дума, благата вест, на своите сънародници. Какви доказателства има за престъплението: 20 библии и 10 записи на молитви? Изглежда, че това е нещото, от което севернокорейските власти буквално се боят до смърт.

 
  
MPphoto
 

  Gerald Häfner, автор.(DE) Г-жо председател, госпожи и господа, добре е, че използваме възможността днес да обсъдим положението в Северна Корея – държава, която толкова сериозно се е изолирала от останалата част на света, че само няколко души знаят какво се случват там, а хората в там всъщност не знаят какво се случва в останалата част на света.

Бих искал да се спра на две неща. Първото е положението на правата на човека в Северна Корея, където хора изчезват от улицата и прекарат остатъка от живота си в лагери; където понякога дори второ поколение хора прекарват живота си затворени в лагери, защото родителите им са извършили предполагаеми престъпления; където хора биват публично екзекутирани, а други са задължени да гледат екзекуциите, както и много други неща. считаме, че е крайно време положението на правата на човека в Северна Корея да бъде разследвано от независима комисия, както предложихме в съвместния доклад.

Има и втора точка, на която искам да се спра. Невероятно трудно е да се излезе от страната, да се избяга. Едно от най-основните права на човека, който се разбира от само себе си, трябва да бъде възможността хората да избират къде да живеят и да се придвижват свободно. В момента обаче сме изправени пред ситуация, в която тези, които успяват да напуснат Северна Корея, често не биват приемани в други държави и биват върнати.

Ето защо, по-конкретно, аз бих искал спешно да призова посолствата на Европейския съюз да приемат хората, които успеят да избягат до тези посолства, и да им помогнат да достигнат до по-безопасни страни, където могат да намерят достатъчна подкрепа, за да започнат нов живот. Това е важно, когато се разгледа положението, в което се намират тези хора. Случващото се в момента е безобразие.

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik, автор. − (EN) Г-жо председател, Корейската народно-демократична република (КНДР) е всичко друго, но не и демократична, защото тя се слави с най-лошите нарушения на правата на човека в света. Всъщност на личната ми среща с представители на гражданското общество на корейския полуостров получих допълнителни болезнени доказателства за изключително тревожните и критични нарушения на правата на човека в страната. Аз съм дълбоко разочарован, че положението на правата на човека в КНДР не се е подобрило, а се в влошило след последната резолюция на Европейския парламент. Над 150 000 политически затворници са все още задържани в концентрационни лагери, подложени на принудителен труд, измъчвани и умишлено държани гладни. Освен това аз съм шокиран от практиката на вменяване на вина по асоциация, която води до лишаване от свобода на цели семейства, включително деца. Ето защо Европейският съюз и държавите-членки трябва да обединят усилията си и да окажат по-голям дипломатически и политически натиск върху правителството на КНДР, за да зачита то правата на човека на своите граждани.

Позволете ми да завърша с една мисъл. В същото време трябва да не позволяваме двустранните и многостранните санкции да имат сериозно отрицателно въздействие върху обикновените бедни граждани на Северна Корея, които вече страдат от системен глад и потисничество.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Janusz Wojciechowski, автор.(PL) Г-жо председател, много е добре, че Парламентът проявява интерес към положението в Северна Корея, защото това е причина за огромна тревога в нашите общества.

Неотдавна успяхме да видим как спортисти от Северна Корея играят на Световното първенство по футбол на ФИФА. Бяхме особено впечатлени от първия им мач, където те играха наравно в оспорвана игра с Бразилия. На следващите мачове те не се представиха толкова добре. Защо говоря за това спортно събитие? Е, има съобщения, че по време на предишното представяне на Северна Корея на финалите на Световното първенство по футбол преди 40 години, когато играчите на страната постигнаха голям успех, тяхното представяне обаче не е било задоволително за органите на корейския режим. Впоследствие играчите са били репресирани и затворени в лагери за принудителен труд. Обръщам внимание на този факт, така че да разгледаме ситуацията в момента и да се опитаме да се уверим, че нещо подобно няма да се случи и сега. Спортните организации трябва да отправят призиви и да окажат натиск по този въпрос, защото те разполагат с някои възможности за оказване на натиск върху корейските органи, така че да се уверим, че нещо подобно няма да се случи и този път. Много сме разтревожени от това какво ще се случи със спортистите.

 
  
MPphoto
 

  Jaromír Kohlíček, Автор. – (CS) Корейската народно-демократична република (КНДР) от дълги години е представяна като държавата с най-лошите нарушения на правата на човека. Със сигурност е необходимо да се съгласим с проекта за резолюция относно моментите, които призовават за прекратяване на публичните екзекуции, премахването на смъртното наказание, прекратяване на изтезанията и освобождаването на политическите затворници.

От друга страна, призивът да се гарантира достъп до храни и хуманитарни помощи за всички граждани, които се нуждаят от тях, според мен е лицемерен. Известен е факта, че Северна Корея среща дългосрочни проблеми за осигуряване на достатъчно количество храна, и освен ако не греша, много държави в Африка и Азия имат подобни проблеми, но все пак Европейският парламент не е отправял подобни призиви към правителствата на тези държави.

Това не променя факта, че има недостиг на храна и че, обективно погледнато, този недостиг представлява огромен проблем, който води до недохранване и свързаните с това здравни проблеми сред гражданите на държавата. Положението безспорно е тежко и аз не съм сигурен, че няколко проекта за мерки в резолюция ще доведат до значителни подобрения. Критиките, отправени от авторите, които ги използваха срещу Китай, е класически пример за лицемерни прехвърляне на топката и разкрива политиката на двойни стандарти, прилагана от страна на авторите. Налице е призив към държавите от Европейския съюз да приемат бежанци от Северна Корея, като същевременно Европейският съюз прилага споразумения за реадмисия с всичките си южни съседи. Ако това не е пример за двойни стандарти, тогава аз наистина не зная как да нарека тези лицемерни формулировки.

В цялата резолюция няма следа от опит за намаляване на напрежението и демилитаризация на корейския полуостров, а именно, необходимите стъпки в правилната посока. Нито един член на Конфедеративната група на европейската обединена левица – Северна зелена левица не може да гласува за резолюция, формулирана по този начин.

 
  
MPphoto
 

  Кристиян Вигенин, автор. − (EN) Г-жо председател, преди всичко бих искал да подчертая, че в Парламента съществува широко съгласие по отношение на положението в Северна Корея. Беше много лесно да се достигне до обща резолюция и, както виждате, няма изменения към резолюцията, така че ние сме обединени зад нея.

От друга страна, бих искал да повдигна един въпрос – който беше обсъден и в групата ми вчера – че използването на процедурата по спешност за такива въпроси може би не е най-добрият начин, защото нищо наистина спешно не се е случило в Северна Корея. Може би си заслужава да имаме малко повече време, за да се подготви по-изчерпателна резолюция и да се проведе разискване за възможните препоръки и по-сложните решения, които може да предложим.

Не искам да повтарям вече посоченото в резолюцията относно сериозните нарушения на правата на човека. Това вероятно е държава, която понастоящем няма аналог в света. Бих искал да подчертая обаче, че от всички тези нарушения публичните екзекуции, на които присъстват деца, са може би най-възмутителни. Не смятам, че следва да степенуваме всички тези нарушения, но това е наистина нещо много възмутително.

За щастие, в нашата резолюция признаваме ролята на Китай. Промените в Китай, включително по въпросите на правата на човека, може да са недостатъчни за нас, но те са добър пример и може би Китай може да използва връзките си за насърчаване на някои промени в Северна Корея. Това трябва да бъде една от следващите теми на разговорите ни с Китай при провеждането на двустранния диалог.

И накрая, позволете ми да кажа, че назначаването на специален представител на Европейския съюз за Северна Корея би могло да е много добра стъпка, за да бъдем в състояние да насърчим по-комплексен подход в това отношение.

 
  
MPphoto
 

  Monica Luisa Macovei, от името на групата PPE. – (EN) Г-жо председател, трафикът на хора в Северна Корея продължава да бъде сериозен проблем. Говори се, че 80% от севернокорейците в Китай се оказват жертви на трафика на хора. Жените са особено уязвими към проституция, изнасилване, уредени бракове и трафик с цел женитба. Много жертви на трафика на хора не могат да говорят китайски и фактически биват държани затворници.

Правният статус на севернокорейците и политиката на китайското правителство на задържане на бежанците и връщането им в Северна Корея увеличава уязвимостта на бежанците към трафика на хора с цел принудителен труд и сексуална експлоатация. Те не разполагат със защита нито от органите в Китай, нито в Северна Корея, а международната общност почти не осъзнава окаяното им положение. Китай трябва да промени закона си, за да защити жертвите на трафик на хора, вместо да ги връща в Северна Корея. И накрая, ако хора биват убивани, изтезавани и лишавани от свобода незаконно, то това е спешен въпрос всеки ден.

 
  
MPphoto
 

  David Martin, от името на групата S&D. – (EN) Г-жо председател, почти всички в Парламента са на мнение, че положението с правата на човека в Северна Корея е потресаващо. Затова няма да се спра на казаното от другите колеги.

В действителност, въпросът е, какво можем да направим? Само защото Северна Корея е решила да бъде Грета Гарбо на международната общност – „искаме да ни оставите на мира“ – това не означава, че ние трябва да ги оставим на мира. Има 24 милиона души в Северна Корея, които се нуждаят от нашата помощ. В духа на резолюцията бих искал да предложа четири неща, които можем да направим.

На първо място, трябва да продължим да предоставяме хуманитарни помощи, но трябва да се уверим, че помощите достигат до населението, а не подкрепят режима по никакъв начин. На второ място, трябва да продължим да увеличаваме финансирането на неправителствените организации, които се опитват да получат помощ в Северна Корея, и най-вече тези неправителствени организации, които се опитват да получат информация за Северна Корея. Осигуряването на радио в една държава, където няма информация, всъщност е инструмент от решаващо значение. На трето място, трябва да поискаме от Катрин Аштън да се назначи специален представител, който да започне диалог с китайците, руснаците и Организацията на обединените нации, с цел оказване на натиск върху Северна Корея. На последно място, трябва да направим всичко възможно да се помогне на бежанците. Както други колеги вече казаха, хората бягат от Северна Корея, а не получават помощта, която заслужават.

 
  
MPphoto
 

  Marek Henryk Migalski, от името на групата ECR.(PL) За съжаление, нещата не стоят по начина, описан от г-н Вигенин и г-н Martin. За съжаление, не е вярно, че в Парламента сме постигнали съгласие по този въпрос, защото преди малко чухме от комунистическата страна, че те имат някои резерви по отношение на нашата позиция. Това е жалко, защото би трябвало да бъдем единни по този въпрос.

Аз съм родом от държава, която беше управлявана от комунизма. Като младеж станах свидетел на какво е способен комунизмът и си спомням надеждата, с която очаквахме гласа на свободния свят, на Запада. Понякога надценявахме значението му, но очаквахме с голямо вълнение и се надявахме някой да се застъпи за правата ни и аз смятам, че ние, като свободния свят, трябва да гарантираме, че този глас ще бъде чут, днес. Само заради това, както заяви г-н Häfner, трябва да гарантираме съществуването на свободни медии, както и най-малкото на достъп до тези медии в Северна Корея. Трябва да работим в тази насока, разбира се, заедно със Съединените щати, защото единствено чрез едно такова сътрудничество ще бъдем в състояние да гарантираме, че севернокорейците имат достъп до свободни медии. Това е нещо, което трябва да гарантираме.

 
  
MPphoto
 

  Thomas Mann (PPE).(DE) Г-жо председател, ние футболните запалянковци в момента изживяваме това, което е хубавото на спорта: отборен дух, радостта от победата и, от вчера вечерта, уважение към противниковия отбор. Имаше обаче и опити футболистите да бъдат държани лично отговорни за загубите.

Говори се, че след ранното си отпадане от Световното първенство по футбол играчите от националния отбор на Северна Корея са били изпратени на принудителен труд – да се надяваме, че това е невярна информация. Призовавам правителството на Северна Корея да даде сведения за местоположението на футболистите. Фактът, че сме загрижени за тях не е учудващ, като се има предвид, че това е държава, в която държавните ръководители наказват всяка критика, където десет хиляди души биват изтезавани и малтретирани и където безброй хора гладуват.

Европейският съюз трябва несъмнено да продължи сериозния диалог с така наречения „любим ръководител“ на Корейската народно-демократична република. Време е да се сложи край на принудителния труд и изтезанията и да се премахне смъртното наказание и публичните екзекуции. Дори потенциалните победи във футболна не могат да скрият реалността на ситуацията. Северна Корея все още има проблеми във всички области: правата на човека, шансовете за оцеляване и зачитането на човешкото достойнство.

 
  
MPphoto
 

  Charles Tannock (ECR). - (EN) Г-жо председател, изолацията на КНДР е такава, че можем само да гадаем какви са нарушенията на правата на човека, които се извършват там. От време на време изтича информация от страна на дезертьори и реалността е наистина ужасяваща. Лагери за принудителен труд, отвличания, произволни арести и изтезания изглежда са отличителните белези на тираничния режим на Ким Чен Ир. Смъртното наказание се прилага редовно без оглед на принципите на правовата държава.

Всички оставаме изключително загрижени за Северна Корея. Не само заради вътрешното положение, но и заради войнолюбивото и импулсивно и дори параноично поведение на страната на международно равнище. За съжаление, Пхенян разполага с ядрени оръжия и иска сътрудничество с други престъпни режими по света, като Иран. Също така, неотдавнашното потопяване на южнокорейския военен кораб несъмнено е целенасочена атака от страна на Северна Корея.

В тази връзка КНР трябва да поеме своята отговорност като член на Съвета за сигурност на ООН, като окаже натиск върху Северна Корея. Аз смятам обаче, че трайно подобряване на положението с правата на човека в Северна Корея ще се осъществи единствено чрез смяна на режима и демократизация и, да се надяваме, чрез евентуално обединяване с демократичния юг.

 
  
MPphoto
 

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE).(PL) Г-жо председател, моето име е трудно и съм свикнала с факта, че хората го произнасят трудно.

Историята показва, че в държавите, управлявани от тоталитарни режими, нарушенията на правата на човека са извършват ежедневно, но положението в Северна Корея е безобразно. Правителството на Корейската народно-демократична република отрича съществуването на проблема с нарушаването на правата на човека. Това обаче е в пълен разрез със сведенията на очевидци от страна на бежанци и дезертьори. Има трудови лагери, които са места за изтезания, робски труд и глад за десетки хиляди корейски граждани, които са се осмелили да критикуват тоталитарната система или които са политически „опасни“. В Корея човек е сведен до ранга на предмет, без свободна воля или без възможност за свободно изразяване. Знаем например за случаи на женени двойки, които са били принудени да се разведат, защото принадлежат към различни класи.

Ето защо призовавам всички държави, които имат някакъв вид икономически отношения със Северна Корея, да окажат натиск върху правителството там, да покажат, че светът не е безразличен към положението на десетки хиляди корейци и че това няма да остане въпрос само за Северна Корея.

 
  
MPphoto
 

  Jacek Protasiewicz, (PPE).(PL) Г-жо председател, Северна Корея и Куба са последните останки от комунизма в света. За съжаление, трагично е, че 20 годни след падането на тази престъпна система в Европа все още има държави, където в името на тази болестна идеология хора умират от хлад, биват изтезавани, лишавани от свобода или принудени да работят в трудови лагери и концентрационни лагери.

Мечтата на много севернокорейци е просто да избягат от собствената си страна. Като хора на свободния свят ние сме задължени – особено при отношенията си с Китайската народна република, защото тези отношения се развиват – да гарантираме, че тези бежанци не се връщат на корейските органи, защото за тях това означава тежки присъда или просто смърт. Концентрирам се върху този аспект на резолюцията, защото нямам доверие в ефективността на призивите на нашия Парламент или призивите на целия свободен свят за спиране на нарушенията на правата на човека в Северна Корея. И понеже не можем ефективно да постигнем подобряване на положението в самата Корея, нека направим всичко възможно, така че тези, които са успели да избягат от този затвор, имат шанс за по-добър живот – дори в Китай, която, разбира се, сама е държава, в която европейските стандарти по отношение на свободата, демокрацията и зачитането на правата на човека далеч не се спазват. Животът там обаче е по-добър, отколкото в Северна Корея.

 
  
MPphoto
 

  Elena Băsescu (PPE).(RO) Положението с правата на човека в Северна Корея представлява особено сериозна причина за безпокойство. Ръководството в тази страна забранява всяка форма на политическа опозиция, демократични избори, свобода на печата и на вероизповеданията.

Не можем да останем равнодушни от страданието на жителите на Северна Корея, защото те нямат никакъв достъп до основни храни и хуманитарна помощ. Аз съм особено загрижена за положението на жените и децата в Северна Корея, защото повече от една трета от тях страдат от недохранване.

Според докладите, над 150 000 севернокорейци продължават да са лишени от свобода в шест трудови лагера. На тях не им се предоставят никакви медицински грижи и получават много малко количество храна. В действителност паричната реформа от ноември 2009 г. се провали и доведе до покачване на равнището на бедността сред населението.

Смятам, че Европейският съюз трябва да даде пълната си подкрепа за създаването на анкетна комисия на ООН, която да намери доказателства за нарушенията на правата на човека в Северна Корея.

 
  
MPphoto
 

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D).(PL) Г-жо председател, Организацията на обединените нации и многобройни неправителствени организации постоянно предоставят сведения на международната общност за репресиите, които се извършват спрямо десетки хиляди севернокорейци. Изтезанията и присъдите в лагери за принудителен труд, често заради политически възгледи, са ежедневие там. Значителна част от населението страда от недохранване и липса на подходящи медицински грижи, а севернокорейското правителство отхвърля всички форми на сътрудничество с органите на Организацията на обединените нации, което не позволява на хората в Северна Корея да имат какъвто и да било достъп до международни хуманитарни помощи.

Смятам, че Европейският парламент има моралното задължение да призове органите на Корейската народно-демократична република да прекрати тези практики възможно най-бързо. Също така, с оглед на огромното влияние на Китайската народна република върху политиката в Пхенян, Европейската комисия трябва да повдигне тези въпроси като част от диалога на Европейския съюз със Китай. С цел по-добрата координация на действията би било добра идея да се назначи специален представител на Европейския съюз за Северна Корея.

 
  
MPphoto
 

  Jaroslav Paška (EFD). (SK) Корейската народно-демократична република е може би последната оцеляла реликва от Втората световна война. Идеологически различия и интереси за власт са разделили корейския народ на две държави, чиито ръководители все още се надпреварват по отношение на техните права и философския им възглед за света.

Северните части на корейския полуостров са се превърнали в едно огромно гето, в което са затворени милиони корейци, който при милитаристичната администрация на техния режим могат единствено да мечтаят за свободен живот.

Ръководството на Северна Корея, под предлог, че страната е в състояние на война, продължава да държи гражданите си в този милитаристичен режим. Как можем да помогнем на корейците при това положение?

Чрез активен съвместен подход от страна на великите сили. Великите сили разделиха корейците и затова сега те трябва да работят заедно за оказване на последователен натиск върху ръководството на Северна Корея, включително заплахата за наказателно преследване за престъпления срещу човечеството, с цел освобождаване на хората в Северна Корея.

 
  
MPphoto
 

  Cristian Dan Preda (PPE).(RO) В Северна Корея са налице толкова много нарушения на правата на човека, че не можем да ги изброим всичките. Най-сериозното от тях вероятно е гладуването на населението и диференциацията при разпределянето на храни между тези, които са близки до режима и правителството, и тези, които не са.

Според „Амнести интернешънъл“, миналата година приблизително 9 милиона севернокорейски граждани, повече от една трета от населението, е страдало от глад.

Също така считам за особено обезпокоително положението по отношение на колективните наказания, при които понякога до три поколения от едно семейство са хвърлени в затвори, където преобладава бруталност, изтезания, принудителен труд и публични екзекуции, както спомена и г-н Tannock. По голямата част от изпратените в тези трудови лагери остават завинаги лишени от свобода. Ако имат деца, последните прекарват целия си живот зад решетките.

Бих искал да приключа, като заявя, че, въпреки че севернокорейското правителство се съгласи да участва в универсалния периодичен контрол, осъществяван от Съвета за правата на човека на ООН, ужасно е, че до този момент страната не е приела нито една от препоръките, предоставени като част от тази рамка.

 
  
MPphoto
 

  Tadeusz Zwiefka (PPE).(PL) Г-жо председател, към този списък с изключително драматични истории за Северна Корея трябва да добавим още един. Става дума за ядреното изнудване, използвано от Ким Чен Ир, което в известен смисъл парализира света. Въпреки че може би неохотно Западът често пъти не обръща внимание на случващото се на корейския полуостров. Затова трябва да поговорим, по-конкретно, за извършваните престъпления и да подновим призивите си. Международната общност трябва да намери някакви санкции, които да бъдат усетени възможно най-малко от самите граждани на Северна Корея. Не трябва обаче да се заблуждаваме: всички санкции върху режима оставят своя отпечатък и върху обществото.

Затова смятам, че в момента единствената ефективна мярка може да бъде сътрудничеството с най-близките съседи на Северна Корея, особено по отношение на предоставяне на помощ на бежанците, защото само когато разполагаме с конкретна информация за положението под комунистическия режим, ще бъдем в състояние в бъдеще да действаме ефективно от името на хората, които понастоящем не разполагат с никакъв избор.

 
  
MPphoto
 

  Кристалина Георгиева, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, бих искала да поздравя Парламента за провеждането на това разискване. Ако ми позволите, бих искала да спомена момчето зад седалка №582, защото бъдещето на Северна Корея е от значение за бъдещето на нашите деца.

Много е тъжно да се констатира, че през последните седем години, след приемането на първата резолюция във връзка с осъждането от страна на ООН на плачевното състояние на правата на човека в Северна Корея, не е постигнат почти никакъв напредък към подобряване. Комисията напълно споделя опасенията за необходимостта да се разгледа много сериозното положение с правата на човека в държавата, както беше посочено в съвместното предложение за резолюция, което обсъждаме днес.

Европейският съюз работи за такова подобряване в международен план от 2003 г. насам, когато в Женевската комисия за правата на човека представи първата резолюция, осъждаща положението в Корейската народно-демократична република, която, както мнозина от вас споменаха, не е много демократична. Също така, Европейският съюз продължава да повдига въпроса за правата на човека в двустранния ни политически диалог със Северна Корея. Както редица оратори посочиха, повдигаме въпроса и в разговорите си с Китай, и по-специално въпроса за принудителното връщане на севернокорейски граждани, които са влезели в Китай незаконно. Ще продължим да правим това. Тези хора не могат просто да бъдат считани за „икономически мигранти“.

Толкова много от елементите, включени в предложението за резолюция, вече са част от настоящата политика на Европейския съюз за правата на човека по отношение на Северна Корея. Горещо приветстваме постигнатото съгласие сред членовете на Парламента и между членовете на Парламента и Комисията. На едно мнение сме по отношение на това, което трябва да се направи, включително относно бележка, направена от много оратори, че трябва да запазим съществуващите програми за оказване на помощ на най-уязвимите хора в Северна Корея, които са изправени преди огромни трудности. Не трябва да ги наказваме за греховете на техните лидери.

В общи линии сме на едно мнение и по въпроса за това как да се подходи, но по три конкретни точки Комисията е на различно мнение – и аз бих искала да обясня какви са те и защо имаме някои различия.

На първо място, става въпрос за предложението за включване в споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Южна Корея на клауза за наблюдаване на севернокорейските работници, заети в промишления комплекс Кесън. Договореният текст за това споразумение за свободна търговия предвижда възможност за определяне на зони за пасивно усъвършенстване. И двете страни са на мнение, че такива зони могат да насърчат целта за постигане на мир на полуострова, но преди дадена зона да бъде призната за такава съобразно споразумението за свободна търговия, тя трябва да бъде предложена от едната страна и разгледана от специална комисия с представители и на двете страни. В настоящата политическа ситуация е малко вероятно да се изготви едно такова предложение в краткосрочен план след влизането в сила на споразумението за свободна търговия. Бих искала обаче да ви уверя, че Комисията ще се опита да намери по-добри възможности за справяне с този въпрос на по-късен етап.

Второто предложение, съдържащо се в предложението за резолюция, се отнася до възможното назначаване на специален пратеник на Европейския съюз в Северна Корея и редица оратори подкрепиха това предложение днес. Европейският съюз е поел ангажимент за активизиране на приноса си за международна координация и върховният представител и заместник-председател е силно заинтересована от този въпрос. Тя обаче в момента разглежда всички възможности за действие съобразно две неща. Едното е преразглеждането на мандата на всички специални представители на Европейския съюз, а второто е създаването на служба за външна дейност. Именно в това отношение върховният представител и заместник-председател ще се опита да издейства по-голямо участие от страна на Европейския съюз в международната координация.

Третата точка е предложението да се настоява за създаването на анкетна комисия в ООН. Европейската комисия дълбоко оценява обосновката на това предложение в предложението за резолюция. В същото време считаме, че би било разумно на този етап да съсредоточим усилията върху подкрепата за мандата на новия, неотдавна назначен специален докладчик на ООН за правата на човека в Северна Корея, Марзуки Дарусман, който беше упълномощен от съвета на ООН за правата на човека да работи по въпроса за правата на човека в Северна Корея. С оглед на това трябва да се гарантира, че той разполага с необходимата подкрепа, за да върши работата си. От позицията на Комисията в момента смятаме, че това е по-добрата насока, в която трябва да вървим.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе след малко.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Положението, свързано с правата на човека и хуманитарните помощи в Северна Корея, продължава да бъде деликатен предмет на безпокойство за Европейския съюз, като международна сила, която насърчава правата на човека в световен мащаб. От друга страна, в Организацията на обединените нации резолюцията от 25 март 2010 г. изразява безпокойство по отношение на сериозно нарушения на гражданските, икономическите, политическите, социалните и културните права в Корейската народно-демократична република. Жалко е, че правителството на Северна Корея взе решение за отказ от сътрудничество с ООН посредством механизмите за насърчаване на правата на човека, включително мандата на специалния докладчик за положението на правата на човека в Северна Корея.

Задължение на Европейския съюз е да призове настоятелно Северна Корея да зачита правата на човека. Също така, Европейският съюз трябва да действа независимо, за да помогне на населението на тази страна чрез продължаване на програмите за хуманитарни помощи, запазване на каналите за комуникация в Северна Корея и предоставяне на убежище на севернокорейските бежанци, които са пристигнали в държавите-членки.

Назначаването на специален представител на Европейския съюз за Северна Корея би ни дало възможност да наблюдаваме положението на правата на човека в страната по-отблизо и да гарантираме по-добра координация на отговорите на държавите-членки по този въпрос.

 
  

(1)Вж. протокола.

Правна информация - Политика за поверителност