Разисквания

Вторник, 7 септември 2010 г. - Страсбург

11. Положението на ромите в Европа (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявления на Съвета и на Комисията относно положението на ромите в Европа. Бих искал да приветствам на нашето заседание действащия председател на Съвета, г-н Шастел, заместник-председателя на Комисията, г-жа Рединг и члена на Комисията, отговарящ за заетостта, социалните въпроси и приобщаването, г-н Андор. Първи ще вземе думата, от името на Съвета, г-н Шастел.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ценностите и принципите на Европейския съюз са ясно изложени в Договорите и в Хартата за основните права, която стана обвързваща с влизането в сила на Договора от Лисабон.

Зачитането на принципите на правовата държава и на правата на човека, включително правата на лица, принадлежащи към малцинства, са ясно застъпени в текстовете. Поради това Съветът потвърждава ангажимента си към тези ценности.

Съветът многократно е изразявал подкрепата си за мерките за насърчаване приобщаването на ромите. Всъщност нашите държавни или правителствени ръководители, заседаващи в рамките на Европейския съвет, също отчетоха твърде специфичното положение на ромите в Съюза и призоваха държавите-членки и ЕС да направят всичко по силите си за подпомагане на приобщаването им.

Вече изминаха 10 години откакто Съветът прие всеобхватна директива, забраняваща дискриминацията въз основа на расов признак или етнически произход в редица области, включително условията за достъп до заетост; професионално обучение; социална закрила, включително социална сигурност и здравни грижи; образование и предоставяне на стоки и услуги, включително жилища. Всички етнически групи и следователно безспорно и ромите са защитени от тази директива. Накрая, директивата включва клауза за позитивно действие, позволяваща на държавите-членки да поддържат или въвеждат конкретни мерки за недопускане или компенсиране на неблагоприятно положение, свързано с расов или етнически произход.

Някои от вас участваха във Втората европейска среща на върха, посветена на ромите, която се проведе в Кордоба през месец април. Съветът енергично приветства това важно събитие, на което се събраха основните заинтересовани страни. След срещата на върха, през месец юни, Съветът единодушно прие някои заключения, озаглавени „Постигане на напредък в приобщаването на ромите“.

Министрите единодушно признаха, че значителен дял от ромите живеят в условия на крайна бедност, дискриминация и изключване, което включва и ниски нива на образование, неподходящи жилищни условия, липса на достъп до заетост и ненадеждно здраве. Ромските жени и момичета се сблъскват с особени трудности, включително риск от множествена дискриминация. В много случаи горните условия подчертано са се влошили през последните години, антициганските настроения се усилват и зачестяват нападенията с насилие над роми.

Трябва да имаме предвид факта, че макар държавите-членки да носят основната отговорност за напредъка на социалната и икономическа интеграция на ромите, сътрудничеството на равнище на ЕС дава значителна добавена стойност. Затова Съветът прикани Комисията и държавите-членки да постигнат напредък в социалната и икономическа интеграция на ромите в рамките на решенията и препоръките на институциите на ЕС, като се осигури по-ефективно използване на съществуващите политики и инструменти.

Отговорността в тази област е споделена: задача на всички участници е да се постигне напредък в приобщаването на ромите, съобразно съответните им компетентности, и Съветът ще изиграе своята роля за това. Съветът също наблегна на важността на осигуряването на активно участие на гражданското общество, местните органи и самите роми.

Бих искал също да посоча конкретните мерки, които неотдавна бяха приети както от Европейския парламент, така и от Съвета за улесняване на социалното приобщаване на гражданите в неблагоприятно положение. Неотдавна постигнахме съгласие на първо четене за промяна на разпоредбите, регламентиращи Европейския фонд за регионално развитие. Съгласно тези разпоредби сега ще бъде възможно да се отпуска помощ за подобряване жилищното настаняване при най-маргинализираните общности в Европа, част от които са много роми.

Двете институции постигнаха съгласие от решаващо значение, че тези мерки следва винаги да се прилагат като част от единен подход. Подходът включва, по-конкретно, действия в областите на образованието, здравеопазването, заетостта и сигурността и мерки за преодоляване на сегрегацията.

Накрая, бих желал да посоча, че в рамките на Европейския социален фонд също има възможност за финансиране на действия против дискриминацията като цяло.

ЕС трябва да осигури безопасна среда, в която различията ще се зачитат, а най-уязвимите ще са защитени. Това е заложено в Стокхолмската програма, която Европейският съвет прие през декември 2009 г. Мерките за справяне с дискриминацията и ксенофобията трябва да се прилагат енергично. Ромската общност е упомената изрично в Стокхолмската програма, според която държавите-членки трябва да положат съгласувани усилия за пълна интеграция на уязвимите групи.

Както всички граждани на ЕС, ромите трябва да се ползват със свобода на движение и право на закрила и не трябва да бъдат подложени на каквато и да било дискриминация.

В момент, когато нашите общества са притиснати от икономическата криза, нека не превръщаме в изкупителни жертви тези наши съграждани, които са изключени в най-голяма степен. За тази цел е важно да си даваме ясно и честно сметка за причините, последиците и цената на социалното изключване. Какво може да направи едно население, лишено от образование, жилища, здравни грижи и дори по-лошо, от работа? За да се улесни интеграцията на ромите, трябва да разработим интегриран подход, който да е в съответствие с европейското законодателство и ценности и в който заинтересованите страни да са ангажирани активно.

Положението на ромите е включено в работната програма на тройното председателство, приета от Съвета през декември 2009 г., и белгийското председателство си постави за цел да бъде разгледан въпросът за интеграцията на ромите по няколко повода.

Първо, на конференцията относно детската бедност, която се проведе на 2 септември; на Срещата на върха за равенството, планирана за 14-16 ноември, и по-конкретно в частта, където на тази среща ще бъдат разгледани въпроса за равните възможности и разнообразието при заетостта; на конференцията относно проблемите на бездомните, планирана за 9-10 декември; и на срещата на интегрираната платформа за приобщаване на ромите, която ще се проведе в близките дни, от 7 до 17 септември. Накрая, както беше обявено на Съвета по общи въпроси на 26 юли, Съветът на Европейския съюз ще продължи да наблюдава въпроса за приобщаването на ромите.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, позволете ми да започна с благодарност към колегите ми – членове на Комисията – Ласло Андор и Сесилия Малмстрьом, тъй като между нашите екипи имаше много тясно сътрудничество по въпроса за ромите през последните няколко седмици. Това позволи на Комисията да стигне до ясна и балансирана позиция по въпроса през лятото и тя получи пълната подкрепа на колегията на членовете на Комисията днес.

Бих искала също да благодаря на председателя Барозу, с когото работихме в тясно сътрудничество по въпроса през лятото, успоредно с развитието на събитията във Франция. При пълно съгласие с председателя на 25 август аз заех публично позиция относно положението на ромите във Франция и необходимостта да бъдат утвърдени европейското законодателство и правата и принципите, заложени в Хартата за основните права.

Линията, възприета от Комисията – при която, като политици вие сте напълно наясно, трябва винаги да се държи сметка за риска тя да бъде използвана във вътрешнопартийни политически дебати – беше последователна през изминалите седмици.

Първо, държавите-членки отговарят за обществения ред и безопасността на гражданите си на националната им територия. Това означава, че въпреки важното право на свободно движение, държавите-членки трябва да вземат мерки срещу граждани на ЕС, които нарушават закона. Не може да има безнаказаност под чадъра на европейските принципи за свободно движение. При определени обстоятелства държавите-членки могат дори да връщат граждани на ЕС, нарушили закона, обратно у дома, при условие че се спазват принципите на пропорционалност и процесуалните гаранции, които са записани в Директивата на ЕС за свободното движение от 2004 г.

Второ, в нашия Европейски съюз никой гражданин не следва да става прицел на репресивни мерки само защото принадлежи към етническо малцинство или към определена националност. Това ясно е записано в Хартата за основните права на ЕС, която забранява дискриминацията въз основа на националност или етнически произход и която изрично забранява колективното експулсиране. Така че в Европа не трябва да има колективно наказание и заклеймяване на никоя етническа група. Всяко човешко същество има свои собствени права и също свои собствени задължения.

Трето, социалната и икономическа интеграция на ромите – а всички знаете, че със своите 10 до 12 млн. членове, това е най-многобройното етническо малцинство в Европа – е предизвикателство за всичките 27 държави-членки, както за държавите на произход, така и за държавите, приемащи ромите. Съгласно правилото на субсидиарността задължение на държавите-членки е да осигурят достъп до жилища, образование, здравни грижи и заетост, но в същото време институциите на ЕС – вече от повече от десетилетие – са разработили стратегии и политики за финансово подпомагане на дейностите на национално равнище, по-специално чрез Европейския социален фонд, предприсъединителния инструмент и Европейския фонд за регионално развитие, който неотдавна беше променен така, че жилища за ромите да могат да бъдат обхванати от фонда.

Много важно е да се наблегне, че за Комисията социалната и икономическа интеграция на ромите не е въпрос само за месец август. Това е въпрос за всеки ден и за всяка година. Заедно с члена на Комисията Андор представихме по-рано през годината, на 7 април, стратегическо съобщение относно ромите – първото по рода си в Европейския съюз. Въз основа на него проведохме министерската среща в Кордоба съвместно със сдружения на ромите. Както каза тази сутрин председателят Барозу, на срещата присъстваха само трима министри.

Основните правни и политически въпроси, породени от мерките, предприети от Франция това лято, бяха добре обобщени в подробна бележка, която членът на Комисията Андор, членът на Комисията Малмстрьом и аз представихме на колегията на членовете на Комисията миналата седмица и която беше одобрена днес.

Позволете ми да ви дам актуална информация за положението към днешна дата. Най-напред, благодарение на много интензивния диалог между Комисията и френските органи през последните седмици виждам важно развитие. Според мен е от решаващо значение, че във Франция беше ясно дадено да се разбере, че не е имало намерение да се насочват мерки срещу ромската общност, тъй като такова насочено действие би било несъвместимо с основните ценности и права, на които е основан Европейският съюз.

Ето защо беше толкова важно, че министър Éric Besson дойде на среща в Брюксел със Сесилия Малмстрьом и с мен миналата седмица. Той публично ни увери, че френските органи ще третират всички граждани еднакво, че няма целенасочени действия срещу ромите или друга група и че френските органи ще положат всички усилия да действат строго в съответствие с правото на ЕС. Гледам на това уверение, дадено от френския министър, като на едно много положително развитие.

Междувременно службите на Комисията – Генерална дирекция „Правосъдие“ и Правната служба – продължиха проверките на техническо равнище с френските органи от миналия петък, за да се установи дали казаното отговаря на правната действителност по места.

Службите на Комисията установиха редица въпроси, по които френските органи ще трябва да дадат допълнителна информация и за които ще им е необходимо активно съдействие от службите на Комисията, за да се осигури, че действията им сега и в бъдеще са напълно в съответствие с правото на ЕС.

От 2008 г. Комисията настоява пред Франция Директивата на ЕС за свободното движение да бъде приложена изцяло, включително процесуалните и материалните гаранции в нея, които не бяха изцяло приложени във френското законодателство.

Макар и тези средства за защита да са отчасти действителни във Франция, поради съдебната практика, която съдилищата ползват – а вие видяхте напоследък, че съдилищата вземат решения въз основа на директивата на ЕС, макар и тя да не е била приложена във френското законодателство – ние много ясно заявихме пред френските органи, че законодателното прилагане ще укрепи правната сигурност при ситуации във връзка със свободното движение като тези, с които се сблъскахме това лято.

Ето защо след заседанието на колегията днес изпратих писмо до френските органи, в което настоявам на тези аспекти. От само себе си се разбира, че и други държави-членки, които са в подобно положение, също ще получат подобна помощ.

Важен урок, който трябва да извлечем от събитията от това лято, е, че интеграцията на ромите е предизвикателство, което трябва постоянно да бъде в дневния ред на всички държави-членки. Ето защо заедно със Сесилия Малмстрьом и Ласло Андор аз приех пет действия, които колегията на членовете на Комисията току-що одобри.

Първо, за да се осигури съответствие на мерките на всички държави-членки, взети по отношение на ромите, с правото на ЕС относно свободното движение, недискриминацията и Хартата за основните права, ние ще наблюдаваме и оценяваме напредъка, отбелязан по тези въпроси.

Второ, ще създадем специална група на високо равнище по въпросите на ромите, която ще анализира последващите мерки, предприети от държавите-членки във връзка със стратегическото съобщение на Комисията относно ромите от 7 април. По-конкретно, това ще уеднакви, оцени и направи измеримо използването и ефективността на финансирането от ЕС за интеграцията на ромите във всички държави-членки и ще определи основните слабости при използването на тези средства. Правим това просто защото искаме да знаем и да имаме доказателства за случаите, в които тези средства a) не се използват и б) ако се използват, не се прилагат правилно.

Първите констатации на тази специална група ще бъдат представени на колегията преди края на годината и аз ще информирам редовно Парламента и Съвета за констатациите.

Трето, призовавам председателството възможно най-скоро да проведе съвместен Съвет по правосъдие и вътрешни работи, сигурност и социални въпроси, за да се намери по-целенасочено използване на националното и допълнителното финансиране от ЕС за насърчаване на социалната и икономическата интеграция на ромите. Това заседание на Съвета би трябвало да бъде последвано от ежегодни заседания на министерско равнище, тъй като вече имаме печалния опит с държави-членки, които не поемат отговорност сами да променят нещата на своя територия. Трябва да ги съберем, официално и публично, и да ги тласнем във вярната посока.

Четвърто, ще призова бъдещите председателства на Съвета да се занимаят с приоритетите, установени в пътната карта, съгласувана през миналия юни от Европейската платформа за приобщаване на ромите. В това отношение следва да бъде засилен диалогът с представителите на ромската общност. Следващата платформа ще се проведе при унгарското председателство.

Пето, ще призовем държавите-членки да разгледат и въпроса за трафика на хора, във връзка с който ромите са особено уязвими, съвместно с Комисията и, ако е необходимо, с Европол и Евроюст, когато е целесъобразно.

Сега ще предам думата на Ласло Андор, който ще говори по важната тема за използването на Европейския социален фонд за интеграцията на ромите.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, както заместник-председателят Рединг посочи току-що, Европейският съюз се опира на основни права и ценности и Комисията е изцяло ангажирана да защитава основните права на ромите и тяхната пълноценна социална и икономическа интеграция в нашите общества.

Второто съображение, на което искам да наблегна е, че приобщаването на ромите е обща отговорност на Европейския съюз и държавите-членки. За успешна социална и икономическа интеграция на ромите се изисква траен ангажимент, основан на сътрудничество между всички заинтересовани: Комисия, държави-членки, местни органи и неправителствени и международни организации.

Комисията не чакаше неотдавнашните, достойни за голямо съжаление, събития да я подтикнат към действие. На 7 април тази година Комисията очерта стратегически и цялостен подход в своето първо по рода си политическо съобщение относно социалната и икономическа интеграция на ромите в Европа. В него са определени приоритетите за действие на Комисията и държавите-членки в широк кръг от области, имащи отношение към интеграцията на ромите.

Комисията е ангажирана да подобри ефективността на инструментите и политиките по отношение както на съдържанието, така и на процедурата и подчертава значението на по-тясното сътрудничество между ЕС, вътрешните и международните фактори и ромските общности.

Съобщението потвърждава също ангажимента на Комисията за насърчаване и съдействие на държавите-членки пълноценно да използват структурните фондове за подпомагане на социалната и икономическа интеграция на ромите.

Структурните фондове на ЕС са един много полезен финансов лост за подпомагане на националните усилия за подобряване на положението на ромите. От 27-те държави-членки, 12 държави-членки – включително стари и относително нови държави-членки – прилагат програми за подпомагане, ориентирани към ромите, наред с други уязвими групи, на обща стойност 17,5 млрд. евро, включващи 13,3 млрд. от Европейския социален фонд.

Сред примерите за проекти са инициативите по места за насърчаване заетостта на ромите и разработването на нова програма за обучение по въпросите на ромите в училищата.

Освен това, както каза и заместник-председателят, ЕФРР беше променен през месец май тази година и този фонд сега може да се използва за подпомагане на обновяването на жилищния фонд в селските райони, където живеят много роми.

Приобщаването на ромите е също важен политически критерий за членство в Европейския съюз и ЕС подкрепя страните кандидатки и потенциални кандидатки в тази връзка посредством предприсъединителни инструменти.

Понастоящем Комисията изпълнява или планира проекти на стойност 50 млн. евро, които са насочени изключително или отчасти към ромите.

Комисията е провела мероприятия на високо равнище в държавите-членки с многобройни ромски малцинства за подпомагане на по-доброто използване на средствата от ЕС за интеграция на ромите. В Унгария това даде начало на диалог между националните органи и ромите под егидата на Комисията.

Втора поредица от мероприятия на високо равнище с участието на члена на Комисията Чолош и с мое участие ще се проведе в Румъния през месец октомври.

Накрая, по искане на Парламента, Комисията изпълнява пилотен проект, озаглавен „Паневропейска координация на методи за интеграция на ромите – приобщаване на ромите“. Той включва три компонента, свързани с образованието и грижите в ранна детска възраст, самостоятелна заетост и микрокредитиране и дейности за информация и разясняване. Съответните дейности започнаха през май 2010 г.

Налице са средства и инструменти на ЕС, които да помогнат за решаването на деликатните правни, човешки и практически въпроси, свързани с интеграцията на ромите. Ние в Комисията сме готови да положим всички усилия за решаването им. Твърдо съм убеден, че „Европа 2020“ е най-точната рамка за борба с бедността и така също за подобряване на условията за ромите в Европа.

Нека се придържаме към принципите си, да не се подлъгваме по лесни, но неверни решения и да се заемем заедно с този въпрос в дух на солидарност.

  Lívia Járóka, от името на групата PPE. – (EN) Г-н председател, радвам се, че институциите на ЕС изглеждат толкова чувствителни към тежкото положение на ромите днес. Именно поради тази причина е жалко, че политическите среди от всички части на политическия спектър като че ли използват ромския въпрос като оръжие срещу съперниците си.

Всички сме съгласни, че свободата на движение е един от основните принципи на правото на Общността и приемаме, че тя, като право, не е безусловна. Както потвърди Комисията, всички държави от ЕС имат право да вземат мерки на сигурност по отношение чужденците, постоянно пребиваващи на тяхна територия. Основните ценности на Европейския съюз като недопускането на дискриминация, толерантността и солидарността, трябва да бъдат зачитани в изцяло и до експулсиране на граждани на ЕС трябва да се прибегне в зависимост от всеки конкретен случай, въз основа на надлежни съдебни решения или със свободното, пълно и информирано съгласие на всички засегнати лица. Ако мога да припомня отново казаното от Комисията, никой не трябва да бъде подлаган на експулсиране само защото е ром.

Политическите мнения и правните преценки са различни неща. Може да сметнем случаите на експулсиране за отвратителни или отиващи твърде далеч и трябва да привлечем внимание към средствата за защита и принципите, които трябва да се прилагат, но преценката за законността на мерките, предприети от Франция, е отговорност единствено на Комисията. Случаите на репатриране в големи мащаби може да са отблъскващи, но те стават още по-отблъскващи предвид подкрепата само на думи за правата на човека от последните десетилетия, през които на практика нищо не беше направено за облекчаване на ужасната бедност на ромите, освен изреждането на няколко студени фрази против дискриминацията и за толерантност, когато това стана политически удобно.

Ние, европейските роми, отхвърляме политическата злоупотреба и погрешното тълкуване на нашите проблеми. Ромите трябва да насочват дискусията за себе си към изясняване на проблемите и установяване какви действия и мерки трябва да бъдат предприети. Както на няколко пъти беше обявено от Парламента, и по-конкретно от Европейската народна партия, бедността и социалното изключване на ромите са европейски въпрос, който изисква собствена стратегия; за общ европейски проблем е необходимо общо европейско решение.

Стратегията трябва да се занимае с икономическите страни на социалното изключване както на ромите, така и на хората, които не са от ромски произход, като структурна безработица, ниска квалификация, пребиваване в микро-региони в много неблагоприятно положение и пречки пред самостоятелната заетост – все въпроси, от които нашите хора бягат, когато мигрират.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Hannes Swoboda, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, дълбоко съм разочарован – и моята група също – от това, което чух Комисията да казва днес.

Първо, г-н Барозу: г-н Барозу беше по-малко критичен към предприетите действия, отколкото много министри във френското правителство. Това е скандално. Г-жо Рединг, казаното от Вас не дава ясен отговор. Аз и много граждани на Европа искаме да знаем: наруши ли френското правителство закона или не? Седмици, след като мерките бяха взети, не можете да казвате „ще разгледаме въпроса“. Кажете „да“ или „не“, но моля да ни дадете ясен отговор.

Вие вярвате на всичко, казано от френските министри, след като те вече предприеха действията. Те не дойдоха при нас предварително. Те първо експулсират хората и след това Ви казват „ние сме справедливи и няма да дискриминираме никого“. Мисля, че е скандално един член на Комисията да застане тук днес и да казва това. То не отговаря на истинските Ви убеждения или на изпълнението на задълженията Ви до момента. Затова съм дълбоко разочарован, че, доколкото става дума за този въпрос, Вие искате да се измъкнете някак от това и то толкова примирено.

(Ръкопляскания)

Вие изобщо не си давате сметка за отговорността, която поемате, защото след няколко седмици следващата страна – Италия може би или евентуално Унгария или друга страна – ще каже: „Ще отнемем гражданството на тези хора. Тогава, вече без гражданство, все някъде ще ги настанят в лагери“. Почвата за това вече е подготвена, а Комисията не казва нищо за него. Мисля, че това е скандално и, доколкото става дума за нашата група, това е неприемливо.

(Ръкопляскания)

  Renate Weber, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, след Втората световна война международното законодателство забрани масовите гонения и депортации. Човешката раса вече изстрада достатъчно вследствие на подобни варварски политики.

През 2010 г. Франция – родината на правата на човека – прибягва до трикове. Тя се възползва от невежеството на ромите, най-уязвимото население в Европа, като им плаща по 300 евро на възрастен и по 100 евро на дете, ако напуснат страната. Френското правителство претендира, че това е доброволно репатриране, цинично представяйки позорното купуване на съзнанието на ромите като хуманитарна помощ.

Не се вдига шум и около факта, че органите са снели пръстови отпечатъци от възрастните и дори от децата или че мнозина от тях не са дали свободно съгласие при пълно осъзнаване на последиците, както заяви също и Комисията на ООН за премахване на расовата дискриминация, което съставлява безспорно нарушение на европейското и международното право.

Италия обаче постъпи по същия начин преди две години, макар Европейската комисия да предпочете да замълчи по въпроса, и поради това Комисията носи част от отговорността за тази нова вълна депортации на роми в Европа.

Комисията сега е длъжна да докаже, че наистина е пазител на принципи и основни права в рамките на Европейския съюз и застъпник на неговите закони.

(Ръкопляскания)

  Hélène Flautre, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, г-жо Рединг, трябва да заявя, че напълно споделям смайването на г-н Swoboda и г-жа Weber. Напълно потресаващо е, че след различните срещи, които имахте възможност да проведете, и документите, които получихте, Вие все още сте на етапа на признаване или по скоро непризнаване на явните нарушения, които френското правителство извърши, експулсирайки ромите. А това не е нова тема: преди година група доброволни организации се обърнаха към Вас с петиция по въпроси, които се повдигат отново днес, като например пропускът да се спази едномесечният срок на предизвестие, преди да бъдат върнати обратно европейски граждани, който е заложен в Директивата за свободно движение.

Колкото до правото на индивидуално разглеждане на случаите, не мисля, че са Ви необходими други експертни становища, за да заключите, че когато в един лагер en masse [масово] се връчват заповеди за „ескортиране до границата“, всичките адресирани по идентичен начин, това е в разрез с индивидуалното разглеждане на положението на лицата. Шестгодишните деца представляват ли заплаха за обществения ред? Наистина ли са Ви нужни допълнителни доказателства, когато правосъдието и френските съдилища са се произнесли по случая и френското правителство използва изключително широко и незаконно тълкуване на заплаха за обществения ред?

Ако са Ви необходими съдии, експерти или неправителствени организации, можем да Ви осигурим такива. Моля, спрете обаче да отричате действителността и неспособността да изпълнявате задълженията си!

Разискването, което се проведе тази сутрин, беше един позор. Чухме председателя на най-голямата политическа група в Европейския парламент да говори за ромите във връзка с кражби на трактори в неговия местен район. Чухме Жозе Мануел Барозу, председателят на Европейската комисия, да говори по време на разискването относно ромите за потребностите за сигурността на европейските граждани. С други думи, тенденцията ромите автоматично да се свързват с престъпност, проституция и трафик, се укрепва и подхранва на най-високото равнище на политическите ръководители в Европа.

Правейки това, те излагат на риск основните права и целия смисъл на Европа като такава. Както каза г-н Cohn-Bendit тази сутрин: това е изпитание за Вас, г-жо Рединг; това е изпитание за Договора от Лисабон, изпитание за Вашата адекватност. Ще съумеете ли да докажете в тази ситуация, че Хартата за основните права е нещо различно от измама? Зависи от Вас, Ваше задължение е и сега е моментът това да бъде заявено.

(Ръкопляскания от левицата)

  Timothy Kirkhope, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, като бивш министър на Обединеното кралство по въпросите на имиграцията, аз и моята група подкрепяме изцяло предоставянето на еднакви права и еднакви възможности за всички хора. Съгласен съм с председателя на моята група, Michał Kamiński, който каза тази сутрин, че континентът никога повече не трябва да съживява призраците на национализма от миналото и че ЕС е зона на свобода, а толерантността е най-голямото му постижение. Можем да се гордеем с това, но не следва никога да се самозалъгваме, че все още нямаме мащабни проблеми.

Без съмнение, този въпрос налага разискване, разглеждане и действие относно това как третираме малцинствените групи, как можем по-добре да интегрираме ромите и пропорционалност между правата и пълномощията на националните правителства и ЕС. Аз обаче също считам, че нашият Съюз е основан на принципите на правовата държава.

Макар да е право на един парламентарист да повдига оправдани въпроси в разискването, бих искал също да изчакаме Комисията, като пазителка на договорите, всъщност да излезе с официално решение по този въпрос. Тогава ще можем да правим информирани преценки, основаващи се на всички факти, и да решим как да се съсредоточим върху по-добра интеграция на ромите в Европа, вместо предварително да осъждаме дадена държава-членка.

  Cornelia Ernst, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, така нареченото доброволно изселване на ромите от Франция е ясен случай на експулсиране – и при това на най-голямата и най-стара група от населението, явяваща се малцинство в Европа. Това ще окуражи привържениците на политическата десница, крайната десница. Трябва да отхвърлим това – включително тук, в Европейския парламент. Това е от жизненоважно значение.

Поради това Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица настоява да се сложи край на тези депортации. Г-жо Рединг, бих искала и Вие също да призовете, първо, да поискаме да се прекратят тези депортации и после всичко друго, което следва от това. Правителството на президента Саркози нарушава правото на ЕС, тъй като извършва депортация на едро на ромите, които произхождат от държави-членки на ЕС, без да се разглеждат отделните случаи, тъй като това обезсилва принципа на свободно движение, нарушава Хартата за основните права и нарушава Хартата по отношение равното третиране.

Казвам Ви съвсем искрено, че най-после дойде време за действие. Вече сме обсъждали проблема при много случаи. Сега трябва да вземем реални мерки, които да доведат до промяна.

Ромите са у дома си в Европа. Те са част от Европейската общност и следва да останат такава. Трябва да осигурим това. Затова сме настроени критично и към депортацията на роми от Германия, Австрия, Швеция, Италия, Белгия и други страни от Западните Балкани. Необходима е интегрирана европейска стратегия, и то за всички роми, а не само за някои от тях. Трябва да се борим за това.

Заключителната ми бележка е, че европейската идея за солидарност и самоопределение трябва да се забелязва в отношенията ни с ромското малцинство, в противен случай тя не съществува.

  Mario Borghezio, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, изслушах нападките срещу френското правителство, както и тези срещу италианското правителство преди това и също и някои много силни нападки срещу Комисията. Тези обвинения са изцяло фалшиви по отношение реалните факти.

Не чух нито едно позоваване на статистиката, предоставена от френските полицейски органи и показваща, че през 18-те месеца след напускането на ромите от България и Румъния, броят кражби се е увеличил с над 250%. В тази връзка, може би, Румъния и България следва да бъдат накарани да отговорят на някои въпроси, след като твърде безотговорно им беше позволено да влязат в Европейския съюз, без първо да са решили този проблем.

Трябва също да говорим честно с тези хора, които идват като гости на други страни. Трябва да им кажем да уважават гражданите на приемащите страни и да не влизат незаконно в домовете им и да се въздържат от действия, които не подобават на гост. Те трябва да бъдат уважавани и да бъдат защитени – използвайки думите на тези, които говорят за възвишени принципи – но трябва също да помислим и за жертвите на престъпленията им: другите честни граждани на Европейския съюз, които, може би поради основателна причина, не винаги се радват да имат роми за свои съседи.

Това са неудобните факти, за които мислят мнозинството от гражданите и хората и които някои добряци нямат куража да признаят, защото истината е, че понякога трябва да имаме политическия кураж да кажем...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, не защитавам френското правителство. И г-н Саркози, и г-н Hortefeux бяха членове на Европейския парламент. Те трябваше да знаят, че договорите, които те подкрепиха – Договорът от Маастрихт, Договорът от Амстердам, договорът за ратификация и Договорът от Лисабон, за оформянето на който Никола Саркози претендира да е изиграл голяма роля, на практика биха отворили границите ни за всеки, който би пожелал да дойде и да се засели в нашата страна.

Независимо от това обаче аз съм изненадан и поразен, първо, от погрешното тълкуване на правното положение от моите колеги от ЕП, тъй като те забравиха, че гражданите на Европейски съюз от Централна и Източна Европа все още нямат окончателното право да се установят в нашата страна, което те няма да получат до 2013 г.

Второ, хората говорят за потиснато малцинство, но, госпожи и господа, сериозно ли мислите, че за шест века ромите не са успели да се интегрират в страните от Централна и Източна Европа, в които живеят, само защото румънците, българите и унгарците са лоши или защото са били преследвани от словаците, чехите, словенците или сърбите?

Вашата поза на светци е всъщност една друга форма на расизъм срещу местните жители, които, със съжаление казвам, както и жителите на моята страна, не желаят 12 млн. роми да дойдат да живеят там. Единственото решение, както вие самите казахте, е да се напусне тази Европа.

(Ръкопляскания)

  Manfred Weber (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, не е случайно че ние, като група на Европейската народна партия (Християндемократи), дадохме възможност на нашата колега, г-жа Járóka, която е единствената представителка на ромското малцинство в Парламента, да говори първа днес. Това е, защото групата на ЕНП би предпочела много повече да говори да проблемите на хората днес. Не искаме да правим политическо представление – не ни е грижа за г-н Саркози – искаме да обсъдим проблемите, пред които сме изправени с ромското малцинство, и как можем да им помогнем.

Това е и основата на нашата резолюция. Г-н Swoboda, Вие нарекохте скандално, че Комисията е направила този извод. В отговор мога само да кажа, че това явно е скандално за Вас, защото Комисията не се присъединява към политическото представление, в което искате да превърнете случая, и е направила сериозен коментар на положението.

Второ, що се отнася до свободата на движение, вече всичко беше казано. В Европейския съюз имаме ясни основни правила. Свободата на движение не е неограничена; тя може да бъде ограничавана на индивидуална основа и това е, което беше направено във Франция.

Третата ми бележка всъщност е важната. В политическия дебат по темата въпросът е как можем да интегрираме малцинствата в Европа в нашите общества. Ако всички приемем факта, че сме с широк кръгозор и толерантни, значи имаме общи допирни точки. Ако, като втора стъпка, всички също приемем, че около 90% се ориентират към обществото на мнозинството, че трябва наистина да се заловим всички заедно и да приемем интеграцията сериозно, отново ще сме в съгласие. Разделени сме по въпроса какво да правим с мигрантите – независимо какъв вид мигранти са – които просто не приемат това, което има да предложи обществото на мнозинството, които отказват да сътрудничат и не желаят да приемат основните правила.

Левицата в залата нееднократно привежда аргумента, че трябва да предложим нещо на тези хора. Ние от групата на ЕНП казваме, че и мигрантите трябва да приемат предложеното. Ако не добавите това изискване и не го формулирате категорично, ако нямате държава, която призовава за това, вие ще унищожите желанието на гражданите да интегрират хората и ще вършите черната работа на десницата в Парламента, ако не позволите на държавата да прояви тази твърдост. Допустимо е също така това да се каже.

(Ръкопляскания)

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен с вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Rui Tavares (GUE/NGL). – (EN) Г-н председател, благодаря на моя колега, Manfred Weber, че се съгласи да отговори на въпроса.

Вие казахте, че свободата на движение не е неограничена в Европа – и юридически сте прав – но че тя може да бъде ограничавана само на индивидуална основа.

С какви доказателства разполагате, че този вид депортация се извършва на индивидуална основа и как можете да опровергаете информацията, с която разполагаме както от пресата, така и от неправителствените организации, които наблюдават случая, че основният критерий за депортацията, всъщност единственият, е етническият критерий?

  Manfred Weber (PPE). – (DE) Г-н председател, благодаря Ви за въпроса. Отговорът също е съвсем прост. Въпросът дали даден закон е бил транспониран не се решава в Европа от политици или от журналисти. В Европейския съюз съдилищата решават. В Европейския съюз – и във Франция също – има положение, при което хора, спадащи към въпросните ромски групи, могат да се обърнат към съдилищата и да подадат жалба на индивидуална основа. Това вече е направено.

Членът на Комисията посочи, че френските съдии използват и европейското право като основа за решенията си. Така че не журналистите са тези, които решават дали законите са приложени в Европейския съюз, това правят съдилищата и съгласно изявлението на Комисията именно по този начин работи механизмът във Франция, също както и в другите държави-членки на Европейския съюз.

  Ioan Enciu (S&D). – (RO) На 24-и юни тази година Вие потвърдихте в отговор на парламентарен въпрос, че докладът от Агенцията по основните права рисува мрачна картина за 12-те млн. роми в Европейския съюз.

Ако Комисията не заеме категорична позиция срещу кризата, която започна с етническите гонения, извършени от френските органи, рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия има всички шансове да остане само добро намерение. Същото важи и за плана за действие по Стокхолмската програма, която споменахте в изказването си.

След като претендираха за предполагаемо активизиране на престъпността по етнически признак, което е невъзможно да се провери, както и цифрите за стотици хиляди роми, за които се твърди, че заплашват мира в градовете на Запада, френските органи не успяха да дадат аргумент, освен извеждането на няколкостотин граждани от окаяните условия в импровизираните лагери, които те убедиха да бъдат върнати обратно в държавите на произхода им срещу заплащане.

Трябва да приемем, че освен ромите във Франция има и още няколкостотин хиляди роми в Румъния, пренебрегнати от собственото им правителство, които обаче не могат да бъдат подминати от никоя стратегия, целяща да ги интегрира и да подобри положението им в контекста на обединена Европа.

И в двата случая трябва да приложим конкретен, независим подход. Въпросът не е дали ромите принадлежат само на Румъния или на цяла Европа, а как мерките за интеграция, вземани на европейско равнище, могат да бъдат съотнесени с тези, които имат за цел да се подобри положението им в национален мащаб. Комисията трябва да премине от думи, стратегии и факти…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Sophia in 't Veld (ALDE). – (EN) Г-н председател, в Европа имаме вътрешен пазар, което е голям успех. Една от основните причини за това е, че Комисията е много строга при прилагането на пазарните правила. Иска ми се обаче Комисията да бъде също толкова строга, когато се стигне до прилагане на основните права в Европа.

(Ръкопляскания)

Ето защо, г-жо член на Комисията, моята група толкова настояваше да има специален член на Европейската комисия, отговарящ за основните права. Това сте Вие. И ние очакваме от Вас да се застъпите не за европейските правителства, а за европейските граждани и ако не Ви харесва това, което виждате, не следва да затваряте очи пред ставащото в Европа, а да действате.

Не искаме думи в залата нито от г-н Барозу, нито от Вас. Можеше да минем и без това разискване, ако бяхме сигурни, че Европейската комисия е готова да приложи правилата – не само правилата за имиграцията и свободното движение, но също и основните права – тъй като това е единственият начин, по който можем да направим от Европейския съюз общност на ценности, която да е също толкова успешна, колкото и вътрешният пазар.

(Ръкопляскания)

  Franziska Keller (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, много е хубаво и много е важно да говорим за интеграцията на ромите и се питам защо Комисията едва сега забелязва, че някои пари не бяха изразходвани добре. Важно е също да се говори за това как действителностите в държавите-членки могат да бъдат приспособени, така че да отговорят на потребностите на ромите, но не мисля, че това е темата, разглеждана днес. Днес говорим за масовите депортации, извършени от Франция срещу ромите, и дори липсата на интеграция не е оправдание за масова депортация.

Напълно ясно е, че ромите не се експулсират от Франция на индивидуална основа – и се питам как може това да не се забелязва. Много е плашещо, че Комисията, пазителката на Договорите, не смее да каже това на глас, не смее да пази Договорите и Хартата за основните права. Не можем да допуснем колективно наказание. Изисквам да заемете категорична позиция и да не затваряте очи пред дискриминацията на ромите във Франция, а също и в другите държави-членки, защото това е позор за Европейския съюз.

(Ръкопляскания)

  Derk Jan Eppink (ECR). – (NL) Г-н председател, при работата си като кореспондент в Източна Европа станах очевидец на проблема на ромите. Това беше един колосален обществен проблем и социалистическите режими по онова време не съумяха да намерят решение. Сега това е проблем пред Европа. Много лесно е да се гледа на положението на ромите само през призмата на расизма или ксенофобията, както прави това левицата в момента. Групите от хора, пътуващи с караваните си из Европа без редовни доходи, причиняват неудобство в дългосрочен план. Това е неизбежно, защото от какво да живеят тези хора? Европа осигурява свободното движение на хора и това е голямо предимство. При все това всеки, който разчита на това право, има и задължения, за които почти не се говори в Парламента. Първото от тях е въздържане от причиняването на неудобство. Мъжете изпращат ромските жени на улиците да просят. Какво е положението при правата на жените в ромската общност? Виждал съм деца да просят навън по време, когато трябва да са на училище; какво е положението относно задължителното посещение на училище? Ако се извършват престъпления, жертва стават обикновените граждани, а не, като правило, политическите лидери от левицата, които живеят в кулите си от слонова кост. За да се стигне до дъното на проблемите, аз ги призовавам да проявят гостоприемство и да приемат по едно ромско семейство в домакинството си.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL). – (FR) Г-н председател, с ромите са свързани много предразсъдъци. Вече беше казано много. Споделям негодуванието на някои колеги, но бих искала да дам някои основни факти, за да дойдат нещата на място.

На първо място, нито един ром не участва в събитията, които поставиха началото на ксенофобската и нагнетяваща страх полемика във Франция от това лято. Това беше само за отвличане на вниманието. То няма нищо общо с връщането в собствената им страна на хора, извършили или заподозрени в извършване на престъпни действия. Всички лица, които бяха върнати обратно, бяха с чисто съдебно минало. Това е изцяло въпрос на вземане на прицел на една етническа група и превръщането й в изкупителна жертва.

Как се подхожда към тези гонения? Те се правят систематично чрез действия по евакуация от импровизираните лагери. Полицията идва, обикновено рано сутрин, и установява самоличността на хората. След това данните се използват за en masse издаване на заповеди за напускане на страната, по стандартен шаблон. Това означава липса на индивидуално разглеждане. След това лагерите се събарят, а на хората дори не им се позволява да вземат личните си вещи. За това свидетелстват очевидци.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-н председател, Франция е решила, че не желае огромен брой неканени роми да се явят на прага й, само че те бяха поканени. Целият този проблем е пряк резултат от Директива 2004/38/ЕО относно правото на свободно движение на граждани на ЕС.

Всеки гражданин на ЕС има правото да живее в друга държава от ЕС. Както и твърде много от останалото законодателство на ЕС, в практиката това се оказа абсурд. То не води само до приток на добре образовани и умели хора със здраво отношение към работата, които идват от друга държава-членка на ЕС. То означава също, че нямаме защита срещу влизането на социално нежелателни и престъпни елементи.

Френските правителства винаги са се отнасяли с ентусиазъм към Европейския съюз. Сега те установяват на собствен гръб, че не могат да имат ЕС без ромите. Французите сега искат да се присъединят към италианците и да кажат „Довиждане, роми!“ [arrivederci Roma]. Но не могат. По-добре е да се присъединят към Партията на независимостта на Обединеното кралство и да кажат „Сбогом, Европейски съюз!“

  Corneliu Vadim Tudor (NI). – (RO) Ако държавите от Европа имат общ знаменател, това не е валутата, икономиката или дори цивилизацията; общият им знаменател са циганите.

Като историк и социолог аз ще използвам думата „цигани“, която няма никакъв унизителен или обиден подтекст, особено предвид факта, че терминът „роми“ е изкуствен и измислен. Все пак, точно преди 125 години Йохан Щраус композира оперетата „Цигански барон“, а не „Ромски барон“.

Достойно за съжаление е, че продължава отсъствието на разграничение между роми и румънци. Установил съм, че когато става дума за цигани, расовите предразсъдъци, както и фалшивите стереотипи и неверни разкази, продължават да изобилстват по цял свят. Има хора, които ги наричат роми и ги мразят, докато аз ги наричам цигани и ги обичам.

Нито циганите, нито моята страна, Румъния, могат да бъдат винени за ставащото в момента. Най-голямата вълна на циганска миграция към Европа е била през 1241 г., по време на голямото монголско нашествие. Те били доведени в Европа като умели занаятчии, служещи в спомагателните военни части.

Фактът, че след толкова дълго време в Румъния има повече цигани, отколкото в останалата част на Европа, се дължи на последователните вълни на гонения и преследвания, провеждани в течение на над 500 години в повечето страни от „Стария континент“. Сега Румъния е обект на подигравки, защото е била прекалено толерантна и гостоприемна.

Масовото експулсиране на цигани не е решение. Разбира се, не е приятно нечий спокоен живот да бъде смутен, но когато се извършват престъпления, законът трябва да се прилага във всеки случай конкретно, вместо да се прибягва към колективни санкции.

Защо правителството в Париж не ги експулсира направо в Индия – държавата на произход?

  Simon Busuttil (PPE). – (MT) Без съмнение, ужасното положение, в което се намира голяма част от ромската общност, е смущаващо за Европа. Много от тези хора живеят в клопката на бедността и трябва да бъдат незабавно освободени от нея. Ако обаче има едно нещо, което да е още по-смущаващо от това, то е политическата манипулация и опортюнизъм на тези, които превръщат този въпрос в безсрамна политическа игра. Считам, че това също е скандално и смущаващо за Европа, защото този вид политическа манипулация изкривява целия въпрос. Истинският въпрос се отнася до положението на ромската общност и как да й се помогне да излезе от него. Ето защо Европейската народна партия работи всеотдайно за да се изготви ефективна стратегия за подпомагане на тези хора; такава, която да събере заедно институциите и държавите-членки и която пряко да ангажира ромите. Трябва да се вземат под внимание и законодателството в областта на свободата на движение. Това законодателство дава права, както и задължения, като и двете трябва да бъдат реализирани пълноценно. Затова, ако някой наруши закона, това лице може да бъде депортирано. Ако ние, особено идващите от основните партии, не съумеем да приложим това законодателство, като се придържаме към правата на човека, народът, нашите избиратели, ще гласуват за екстремистки и популистки партии и ще поискат от тях да го прилагат.

  Sylvie Guillaume (S&D). – (FR) Госпожи и господа, аз ще изразя най-острото си осъждане на поведението на френското правителство, което се възползва от положението на ромите, за да ги превърне в изкупителна жертва, както и други правителства от Европейския съюз са правили преди и продължават да правят.

Принуждаването на хора да напуснат страната, внезапни набези призори по лагерите, разделянето на семейства, унищожаване на оскъдното имущество на хората и експулсиране: ето как френското правителство използва ромите това лято с цел да им прехвърли вината за климата на несигурност, в същото време прикривайки собствените си затруднения да се справи с икономическите и социалните проблеми на страната.

Такива твърдения и поведение са достойни за презрение и порицание. Сега обаче те трябва да дадат импулс за решителен отговор от всички тези, които считат, че задължението да се защитават права не е просто въпрос на декларации, а една неосезаема реалност, която ни задължава да действаме.

Затова, ако Европейската комисия наистина счита, че е длъжна да произнесе присъда, тя трябва да ни уведоми за това своевременно, без отлагане, дали френското правителство е нарушило правото на ЕС и Хартата за основните права или не. Мисля, че имам предчувствие какъв би бил отговорът.

Европейската комисия трябва да приложи всички аспекти на плана за действие за интеграция на ромите като част от съгласуван подход, който разглежда, по-конкретно, образованието, заетостта, благосъстоянието и здравните грижи. За да успее, Комисията трябва да е ангажирана при координацията на политиката си. Борбата срещу дискриминацията е една от общите ни цели и Комисията трябва да докаже силна политическа воля по тази тема. Считам, че това е едно уместно предизвикателство за 2010 г., която, бих напомнила на всички, е Европейската година за борба с бедността и социалното изключване.

  Sarah Ludford (ALDE). – (EN) Г-н председател, заместник-председателят Рединг определено ме убеди, че тя ще се отнесе към този въпрос сериозно и че работи усилено по него заедно с нейните колеги.

Въпреки това, както и други хора, нямам търпение да чуя каква е присъдата на Комисията относно това дали Франция е нарушила правото на ЕС или не. Надявам се да чуем това много скоро, а също и дали Комисията възнамерява да предприеме процедура за нарушение срещу Франция – а всъщност и други държави-членки, които заслужават това – за нарушаване на Директивата за свободното движение.

Както вече беше казано от други, приемам, че има ограничения върху правата на постоянно пребиваване според Директивата за свободното движение и всъщност съгласно – за съжаление – преходната уредба по присъединяването, но искаме да чуем от Комисията изрично дали те са били нарушени.

Един аспект, който не беше споменат другаде – и това е един много чувствителен въпрос, който позволява на френското правителство да се измъкне от въпроса за етническата дискриминация – е, че Франция не събира данни за етнически произход. Така че когато министър Льолуш заяви на среща, на която присъствах, че един от всеки четирима младежи, арестувани във Франция, е от румънска националност, той каза по заобиколен път, че те са роми.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Catherine Grèze (Verts/ALE). – (FR) Да, сега е ред на Франция да мине през период на гонения. Това са масови гонения на база етническа група, което е изцяло в разрез с правото на ЕС. В тази ера на „социал-Саркозизъм“ единственият въпрос, който задават моите френски съграждани, е: „Днес са ромите: чий ред ще бъде утре?“ Ако искаме да „мислим по европейски“, както г-н Барозу ни напомни да правим тази сутрин, моментът е дошъл да покажем, че европейското ни мислене не е ограничено в сферата на икономиката.

Европа трябва скоро да се изправи с лице пред миналото си и да признае геноцида над циганите. Настръхвам, като чувам някои от колегите ни от крайната десница. Сега, когато искаме да осигурим към нашите малцинства да се проявява уважение, да защитим ценностите си и да спазваме Хартата за основните права, която е включена в Договора от Лисабон, пред вас има само един избор и това е да бъде осъдена Франция.

  Димитър Стоянов (NI). - В България проблемът с ромите е огромен. Стотиците хиляди роми, които живеят у нас биват държани нарочно в бедност от циганските барони. Тези барони имат възможност да бъдат глави на огромни организирани престъпни групи за сметка на мизерията на останалите роми. От това страдат всички български граждани, които стават жертва на ромската престъпност.

Преди присъединяването на България към ЕС имаше много критики към нашите скромни възможности за интеграция, обусловени от слабата икономика. Днес обаче виждаме: какво? Мощната Франция, страна основател, водеща икономика в съюза, не може да се справи с интеграцията дори на няколко стотин роми. Какво остава за бедната икономика на България, където живеят стотици хиляди. Действията на френското правителство не са полезни за никого. Но особено по отношение на Европейския съюз. Eкспулсациите показват двоен стандарт, не просто към ромите, а към всички български граждани, което от своя страна води до тежко разочарование. Очакванията на българите и на Атака като консервативна партия са за солидарност при решаване на тези проблеми. Обявеният от г-н Барозу общоевропейски план за действие е необходим, защото проблемът вече е общоевропейски.

Благодаря ви.

  Monica Luisa Macovei (PPE). – (RO) Дискриминацията и колективното експулсиране са забранени. Това е законът, който всички подкрепяме, независимо от коя политическа група сме. Комисията трябва да представи незабавно, по един ясен и публичен начин, преглед на всеки случай и да посочи кой носи отговорността и какви мерки следва да бъдат взети.

Всяко общо свързване на ромската етническа група с престъпността води до расизъм и дискриминация. Наказателната отговорност е индивидуална и се потвърждава въз основа на доказателства и процедури.

Бих искала обаче да подчертаем честно отговорността на всеки, включително отговорността на румънските органи и на политиците от всички политически партии, за това, което са направили и не са успели да направят през последните 20 години за това етническо малцинство. Между другото, за тези от вас, които не знаят, аз съм с румънско гражданство.

Трябва сега да обединим силите си като държави-членки и европейски институции и да приложим стратегия за ромите, независимо къде са тези хора.

  Claude Moraes (S&D). – (EN) Г-н председател, въпросите от решаващо значение за Парламента са централните въпроси на бедността и социалното изключване на ромите и ние ще приемем сериозно отговорностите си. Но никой не се съмнява, че причината, поради която сме днес тук, в тази зала, и членовете на Комисията присъстват тук заедно със Съвета, е, за да установим какво Комисията, пазителката на Договорите, мисли за френската колективна мярка – както каза г-жа Рединг – срещу ромите.

Ако случаят сега е такъв, че тя желае да отложи и да ни каже на по-късен етап, добре. Но ние сме тук, за да научим, г-жо член на Комисията, не само дали ще изпълните своето решение, а и какво е то. Ако има слаб и объркан отговор относно това дали е имало колективно наказание – с думите, които Вие използвахте – или е имало действие поотделно за всеки конкретен случай, както се изисква от директивите на ЕС относно свободното движение, ще трябва да научим това. Очакваме от Вас този отговор.

Когато получим този отговор, ще бъдем в положение да разберем, че други страни нямат право да използват като прецедент колективното наказание на етническо малцинство, едно от най-големите в Европейския съюз. Това е фактор от критично значение за нас днес и Ви призовавам да бъдете по-конкретна, да бъдете пазителка на Договорите. Само тогава ще можем да преминем към стратегията за ромите, каквато всички в Парламента като че ли искат да има и която трябва да излекува основните проблеми, които водят до износ на бедност и социално изключване в целия ЕС.

Но днес говорим за гонения. Ние считаме, че те са незаконни и че дадохте слаб и объркан отговор. Бъдете по-конкретна. Бъдете пазителка на Договорите.

  Marielle De Sarnez (ALDE). – (FR) Според мен разискването може да бъде от полза при две условия: първо, ако води до подобряване в условията на живот на населението, с други думи, на тези от 10-те млн. роми, които в момента са в изключително уязвимо положение, и, второ, ако ни насочи към това всички ние да бъдем на висотата на отговорностите си. Лично аз считам, че всички ние трябва да въведем ред в собствените си домове, започвайки от държавите на произход. Те трябва да приложат по-ефективни политики за интегриране, тъй като ромите биват прекалено често отблъсквани и маргинализирани в тези страни. Това трябва да се промени. Приемащите страни също – имам предвид Италия в миналото или за собствената си страна, Франция, сега – в която политическите лидери твърде често оставяха впечатлението, че сочат с пръст и заклеймяват цяла общност и използват ромите като лесни изкупителни жертви за общите страхове и недоверие. Това е неприемливо. Европейският съюз не може да търпи дискриминационни политики – Европейският съюз, който не прецени мащаба на проблема в момента на разширяването. Милиардите, които бяха изразходвани, с нищо не подобриха ежедневния живот на ромите. Трябва да наваксаме изгубеното време и да въведем широкообхватен план за действие за интеграция, в който да участват Комисията, държавите-членки и местните органи, които прекалено често поемат работата на централното правителство при посрещането на ромите. Благодаря ви.

  Андрей Ковачев (PPE). - Първо искам да призова колегите да устоят на изкушението да използват темата „Ситуацията на ромите в Европа“ за постигане на краткотрайни политически цели и атаки срещу едно или друго правителство в Европа. Темата не е подходяща за партийно противопоставяне. Освен нападки отляво, аз не чух никакви конкретни предложения. Това, което ни трябва, е дългосрочна стратегия за интеграцията на това малцинство. Очаквам, разбира се, от страните-членки да съблюдават европейското законодателство и да гарантират пълноценно реализация на свободното движение на гражданите на Европейския съюз при спазване на законовите норми и административните изисквания, валидни във всяка страна-членка. Това също включва равни права и задължения, като дебело подчертавам – задължения, за всеки един гражданин на съюза.

Трябва да има индивидуален подход, не може да се генерализира, не може да се допуска цели хора или групи да бъдат осъждани или заклеймявани заради техния етнически произход или какъвто и да било друг малцинствен признак. Интеграцията на ромите не е въпрос, който касае само една страна-членка, на чиято територия се е установило това малцинство през годините. Това е общоевропейски въпрос и на нас ни трябва такова общоевропейско решение.

Трябва ни стратегия, изготвена от европейските институции и държавите-членки на Европейския съюз, представителите на ромската общност и гражданското общество. Но за да не остане тази стратегия само на хартия, тя трябва да бъде успешно приложена в практиката, а това изисква желание и от двете страни. Както от страна на малцинството, така и от страна на мнозинството. Трябва да се обединим на основата на нашите общи ценности, толерантност, свобода, сигурност и солидарност, за да намерим балансиран отговор на това огромно предизвикателство пред нашия континент.

И накрая искам да не се включва индиректно или директно връзката с Шенген...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Kinga Göncz (S&D). – (HU) Експулсирането на ромите от Франция повдига въпроси както за основните права, така и за основополагащите ценности. За тях вече беше изговорено много днес. Дори още по важно от политическа гледна точка е, че на една уязвима, особено бедна етническа група, се лепят етикети и се третира като престъпна. Това нарушава правото на свобода от дискриминация и може също да породи опасни тенденции. Президентът Саркози вече намери последователи. В Унгария, крайнодясната партия, Движението за по-добра Унгария (Jobbik), вече говори за отнемане на гражданството на унгарските роми и хвърлянето им в лагери. Членът на ЕП от Jobbik говори за обществени охраняеми селища и принудителна интеграция.

През лятото Комисията предприе бавни и несигурни, неефективни стъпки. Сега имам няколко въпроса. Какво възнамерява Комисията да предприеме във връзка с разпространяващото се подбуждане към омраза, със засилващото се изключване на етническа основа, които все повече тровят Европа? Кога ще имаме една всеобхватна европейска стратегия за ромите, която да предотврати прехвърлянето на проблема от една държава на друга, и какво планира да направи Комисията, за да наблюдава изразходването на средствата от ЕС, за да се гарантира, че те ефективно подобряват положението на ромите?

  Luigi de Magistris (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, намирам решението на президента Саркози за много сериозно: отново, в опит да прикрие вътрешни политически проблеми – както вече стана в Италия – той се опитва да си възвърне подкрепата, като обявява за престъпници чужденци и мигранти, играейки със загрижеността на хората за социалната им безопасност.

Преди Европа да стане Европа на пазарите, тя трябва да бъде Европа на правата, Европа на солидарността и Европа на приобщаването. Ето защо изявлението на президента Саркози беше веднага последвано от много сериозното изявление на италианския министър на вътрешните работи, който желае да възприеме метода на Саркози и да го приложи към граждани на ЕС, като ги експулсира без доходи или жилища.

Затова, вместо да се насърчават политики на приобщаване, политики, които намаляват социалните неравенства и се стремят да обединяват хората, целта е отново хора да бъдат третирани като престъпници. Това е много сериозно, защото мигрантите, чужденците, тези които се смятат на периферията на обществото, са полезни, когато има нужда от тях, например за нелегална работа; с други думи, когато имат да изпълняват задължения, но не и права. Ако чужденец, ром или мигрант, извърши престъпление, той се наказва, но това не може да бъде претекст, оправдаващ много сериозните гонения.

Комисията е длъжна да реагира, ако желае Европа на солидарност, равенство и свобода.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, както вече казах тази сутрин в друго разискване, бих искал да си помагаме взаимно за по-сериозно отношение към нещата, които казваме.

Ако е вярно – както твърдят нашите колеги социалисти и либерали – че поведението на френското правителство е антидемократично и ако е вярно, че Комисията – по думите на г-н Swoboda – е слаба или дори е в сговор с такова поведение, защо г-н Swoboda беше подкрепен от членове на Комисията от социалистическото и либералното семейство? Освен това защо тези членове на Комисията не подадат оставка, принуждавайки Комисията и правителствата да се заемат сериозно със задълженията си?

Ако, от друга страна, всичко това е пропаганда, тогава това е пропаганда, водена именно с целта да не се работи по основата на проблема, защото основата на проблема и основната стратегия е, че хората са в центъра на всичко. Гражданите от ромската етническа група са хора, нашите бедни са хора, защото трудностите при интеграцията са съсредоточени в маргинални райони и засягат най-бедните слоеве от населението; за всички тези хора са необходими твърди правила.

За какво следва да призовем, за какво призова френското правителство? Да бъдат прилагани директивите на Европейския съюз, за които гласувахме в Парламента, да се заложат твърди правила, така че за нашите хора да има добро бъдеще.

  Rita Borsellino (S&D). – (IT) Г-н председател, г-н Шастел, г-н член на Комисията, госпожи и господа, решението на френското правителство да експулсира повече от хиляда роми е изключително сериозен въпрос, преди всичко, като вземем предвид, че мярката е взета от пропагандни и популистки съображения в момент, в който френското правителство е далеч от това да се радва на благоприятно обществено мнение, и това е истинска политическа манипулация.

Първо и най-важно, мярката подкопава принципа на европейското гражданство. Съгласно Директива 2004/38/ЕО относно правото на свободно движение този принцип може да бъде ограничаван само в конкретни случаи и ограничението да се преценява за всеки случай поотделно. Не мисля, че точно това се е случило.

Като пазителка на Договорите работа на Комисията е да се намесва бързо и внимателно да преценява поведението на държавите-членки, което е ксенофобско и не отговаря на правото на ЕС. Бих искала също да ви напомня, че когато влезе в сила Договорът от Лисабон, Хартата за основните права стана обвързваща и забранява всякакъв вид дискриминация въз основа на етнически произход или националност.

Днес разискването ни дава възможността да установим какво Комисията и Съветът мислят за тези мерки и какви действия ще предприемат в тази връзка, не на последно място, защото, честно казано, мисля, че отговорът на Комисията малко закъсня.

Приключвам, като питам Комисията и Съвета какво стана с плана за действие за разработване на европейска стратегия за ромите и тяхната интеграция и как Франция и останалите държави-членки използват европейските пари, определени за интеграция на етническите малцинства.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: László TŐKÉS
Заместник-председател

  Jean-Pierre Audy (PPE). – (FR) Г-жо заместник-председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, изумен съм от лицемерието в някои от изказванията, които току-що чух, и искам да кажа, че принципите на правовата държава продължават да бъдат в сила във Франция. Ние не сме възприели политика на дискриминация; нещо повече, ние дори не признаваме малцинства. Републиката е единна и неделима. Вземаме решения по отделните случаи под контрола на съдия и решенията доказват това. Благодаря Ви, г-н член на Комисията, че ни напомнихте за това. Френският народ обаче избра сигурността. Франция е щедра към хората, които пребивават в нея законно. Вземаме мерки срещу тези, които пребивават незаконно, и френският народ не търпи незаконни ситуации. Разбира се, свободата на движение съществува. Очевидно свободата на движение важи при условие че лицата не извършват нарушения на обществения ред и че след период от три месеца те имат достатъчно средства на разположение. Свободите обаче – това е Глава II от Хартата за основните права – не могат да бъдат разбрани при липса на сигурност. Свободата не може да съществува без ред, защото свободата без ред се равнява на анархия. Освен това при тези обстоятелства всички отговорни местни политици призовават органите на реда да се намесят. Това, което трябва да направим сега, е да приемем една голяма общоевропейска програма за интеграция – още повече, това е нещо, за което призова президентът Басеску – за борба срещу мафиотските организации и трафика на хора, за решаване проблемите в образованието, за подобряване на достъпа до социални грижи и за гарантиране, че ромите ще бъдат политически представени. Следва енергично да приветстваме едно общо решение. Би било жалко, ако не постигнем общо решение, само за да осъдим Франция. Пропускаме политическа възможност и се надявам, че до четвъртък ще имаме средствата за намиране на това общо решение.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Г-н министър, г-жо член на Комисията, много ви благодаря за вашите изказвания. От тези изказвания обаче е съвсем ясно, че вие нямате представа какво се случва в ромските селища в Европейския съюз и в държавите-членки на ЕС.

Станалото във Франция е само върхът на айсберга, а решението, взето от г-н Саркози, не е първото такова решение на европейски държавник. Такива решения са вземани и преди и в други страни. Те са вземани в Обединеното кралство и в Италия и със сигурност ще бъдат вземани отново и в бъдеще. Напълно ясно е, че Комисията не съумя да даде адекватен отговор и не ние, социалистите, правим политически въпрос от това, а всъщност вашата група, която не е способна да признае, че такива неща са неприемливи в Европейския съюз.

Г-жо член на Комисията, ако наистина желаем да решим ромския въпрос, трябва да спрем да говорим с празните думи и фрази, които разменяме тук вече от доста години. Необходимо е да се проведе наистина задълбочен анализ и да се намери решение за това положение в сътрудничество с ромите, и то не само с интелектуалците сред ромите, които често имат твърде различни мнения за това как всъщност живеят ромите, а пряко с представители от тези селища, за които говоря.

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, колко широко разпространени заблуди за оценките изслушахме днес! Оценки, които стават по-прозрачни, ако погледнем правата: правото да не бъдеш репатриран – за което всички сме съгласни – но също и правото на децата да живеят и учат в достойна среда.

Ако аз принудя детето си да стои с дни в количката си на някое кръстовище под слънцето и дъжда и го карам да се храни сред отработените газове на служебните коли, ако аз направя това, съдът ще ми отнеме сина. Ако държава-членка предприеме нещо за справяне с подобна ситуация, предизвикана от общност от етническо малцинство, ще я обвинят в расизъм.

Член 7 от Директива 2004/38/ЕО постановява, че всеки записан в училище, за да премине курс на обучение, има право на местопребиваване за повече от три месеца. Ние обаче не можем да снемаме пръстови отпечатъци от деца. Това значи, че не можем да ги идентифицираме, ако едно дете се яви в училище един ден и отговори на проверката, а на другия ден се яви друго дете и заяви „Не, това съм аз“. В училище проверката не може да се прави по имена, а със звуци, защото не можете да ги идентифицирате или сте расисти.

Правилото, според което следва да зачитаме правото да не репатрираме хора, но не и правото на достоен живот, е малко странно, а ние трябва да се задължим да го гарантираме и за етническите малцинства в ЕС, присъстващи в нашата Европа.

  Juan Fernando López Aguilar (S&D). – (ES) Г-н председател, тази сутрин в разискването относно състоянието на Съюза беше подчертана увеличаващата се дистанция между европейските институции и обществеността. Това е политически и освен това европейски проблем. Затова той е демонстрация, че Европа не се основава на вътрешния пазар и единната валута, а на обществеността, основните права и пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

Това означава, че липсата на социална интеграция на малцинство, което е обективно изключено, не е проблем на въпросната страна или проблем на тези страни, в които има високо равнище на интеграция на ромското население, като Испания.

Това е европейски проблем и поради това, независимо от правния отговор – който е задължение първо на Комисията и в крайна сметка на съдилищата – има политическа процедура, която е задължение на Парламента. Парламентът трябва преди всичко да каже съвсем ясно, че експулсирането на етническа основа е против необходимата европейска интеграция на гражданите. Второ, той трябва да каже, че популистките жестове, за които се претендира, че решават проблемите на правителствата на държавите-членки в отговор на анкетите на общественото мнение в търсене на изкупителни жертви, са насочени против Европейския съюз и против необходимата европейска интеграция на гражданите. Накрая, трябва да заявя, че всеки път, когато има жест на презрение, излъчващ посланието, че има правителства, които не ги е грижа какво казват европейските институции, защото те вярват на анкетите, те ще трябва да се изправят срещу Парламента, Комисията и европейските институции като цяло.

  Jan Mulder (ALDE). – (NL) Г-н председател, почти всички оратори казаха, че законът трябва да се прилага еднакво в целия Европейски съюз, а Комисията каза, че Франция все още трябва да отговори на някои въпроси по случая с експулсирането на ромите. Въпросът ми към Комисията е следният. Определен ли е срок за Франция да отговори на тези въпроси; кога Комисията ще каже: „Дойде време да ни дадете ясен отговор?“ Също така, вследствие на това, кога Комисията ще може да заеме категорична позиция?

Съществува и аспектът на голямата сума средства, изразходвани за интеграцията на ромите. Членът на Комисията, отговарящ за заетостта, социалните въпроси и приобщаването, даде редица примери, един от които беше, ако съм разбрал добре, успешен диалог с ромите в Унгария. По мое мнение, един диалог не следва да струва толкова много пари. Няма ли по-добри примери за успешни интеграционни проекти от диалога, който е започнал в Унгария?

  Ulrike Lunacek (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, г-жо Рединг, през годината, в която бях член на ЕП, впечатленията ми за Вас бяха като за член на Комисията, който предприема мерки против дискриминацията в много области и до този момент смятах за правилно Вие да сте членът на Комисията, отговарящ за основните права. Днешното Ви изказване обаче, изявленията Ви от последните няколко седмици и колебливият начин, по който подхождате към станалото във Франция – масовата депортация на роми – дълбоко ме разочароваха. В тази връзка съгласна съм с мнозината, които считат това за скандално.

От една страна, Вие казвате, че френското правителство Ви е уверило, че не е имало целенасочени действия, при които основните права са били нарушени, след това, от друга страна, по-късно казвате, че искате да се уверите, че Франция също спазва европейското право. Тогава това означава, че Франция е нарушила европейското право в това отношение. Защо не кажете това ясно и просто?

Очаквам да използвате същата яснота, която Комисията винаги показва в защита на свободата на пазара – както вече беше казано – също и за защита на правото на установяване и свободата на движение на всички европейски граждани, а не просто да приемате безропотно това.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Страните от Източна Европа, в които има многобройни ромски малцинства, често биват критикувани за недостатъчните си грижи за ромите. След тази обща критика обаче не следват никакви конкретни предложения с възможни начини за интегриране на ромите в обществото на мнозинството по един цивилизован и културен начин.

Сегашната депортация на стотици роми от Франция към държавите на произхода им показва, че начинът на живот на имигрантските ромски семейства, скалата на техните ценности, отношенията им с обществото на мнозинството не се разбират, дори в страна, която има огромен опит при интегрирането на имигранти на практика от целия свят.

Не искам да давам оценки на решението на френското правителство. Знам обаче, че то няма да реши проблема на ромите. И все пак то може да стане задвижващ механизъм за един нов общ процес в Европейския съюз и държавите-членки по посока на цялостно и интензивно решение на проблема. Европейският съюз следва да поеме водеща роля в това обаче, тъй като отделните държави, повече или по-малко, подхождат към проблема с определена доза самоизтъкване.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, правят се опити президентът Саркози да бъде обвинен в политиканство с цел отклоняване на вниманието от френските проблеми, но тази достойна за съжаление депортация на роми е доказателство за големи проблеми. В стотици селища ромите се живеят изолирани в някакъв паралелен свят и често постепенно стигат до престъпност. Това, разбира се, създава притеснения и страх у хората, живеещи в околностите.

Нека не забравяме инцидента, довел до сегашното положение. Причината все пак беше нападение срещу френски полицейски служители от страна на 50 маскирани роми. Свободата на движение, която имат гражданите на ЕС, не трябва да се използва като извинение. Искам също да се вземе под внимание фактът, че Румъния, по-конкретно, има щедра политика на натурализация и ромите, по-конкретно, но също и членовете на мафията в Молдова, твърде щедро получават паспорти.

За нас, разбира се, е неприемливо, от една страна, да искаме неограничена свобода на движение в рамките на ЕС – мобилност, за която днес беше призовано многократно – докато, от друга, паспорти и гражданства се раздават либерално, насърчавайки по този начин неконтролиран приток към Европа.

  Roberta Angelilli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, не за първи път водим разисквания за ромите. Има много добри намерения, но резултатите са откровено незадоволителни. Всички ние, разбира се, сме до голяма степен отговорни; в този случай можем да кажем, че този, който е безгрешен първи да хвърли камък, що се отнася за интеграцията на ромите.

При все това бих искала да благодаря на Комисията за новите политики, които очерта днес; щях да се зарадвам на едно задълбочено разискване по тези теми, но това не беше възможно. Станахме свидетели на обичайното представление и това, което най-много ме дразни, е фактът, че ромите биват използвани като идеологически пионки за политически цели, както левицата ги използва днес; същата тази левица, която управлява от години на национално и местно равнище и е позволила на ромите да продължат да живеят в недостойни бидонвили, където децата са принудени да просят, вместо да посещават училище и така нататък.

Затова, г-н Swoboda, когато левицата беше на власт, нямаше чувство на гняв; не чух никакво негодувание, когато тези неща се случиха. Искам да отправя призив към председателя: следващия път нека проведем истински дебат по политиките, програмите и фактите.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Видях действията и изявленията, използвани за заклеймяване на една етническа група. Видях също и изявленията, които създават отрицателен образ за държава или народ, нещо, което противоречи на европейския дух и принципи и създава популистки и ксенофобски нагласи, които подкопават принципите на ЕС.

Не можем да допуснем за политически цели да се насаждат предразсъдъци срещу ромите. Не можем да приемем наличие на граждани от първа и от втора категория в Европейския съюз. Целта на координацията на равнище на ЕС трябва да бъде да се подобри положението на ромите и да не се ограничават правата на гражданите.

12-те млн. роми, цигани, пътници или романи, както биват наричани в държавите на произхода им, са общ проблем, изискващ общи решения. Намирам за неприемливо да се прави връзка между ромския въпрос и теми, свързани с шенгенските визи или присъединяването на Румъния и България.

  Rui Tavares (GUE/NGL). – (PT) Беше малко смущаващо да видим председателя на Комисията да отбягва въпроса тази сутрин, но трябва да заявя, че през следобеда това стана смехотворно. Членът на Комисията, отговарящ за основните права, идва да ни види и първото, за което говори, е престъпност? Г-жо Lulling, Вашият ресор е „Основни права“ и аз бях голям застъпник за съществуването му и за енергията, с която Вие му се посветихте, но не Ви виждам в тази роля в момента, г-жо член на Комисията.

Докато ние тук говорим обаче, основните права на европейските граждани – правото на свободно движение, както и правото на недискриминация – се нарушават. Духът на Договорите се нарушава и самата история на Съюза се пренебрегва; не само отдалечената история на Втората свободна война, но също и тази на 90-те години на XX век.

Нека си припомним какво всички ние казахме на Румъния и България, когато те искаха да се присъединят към Европейския съюз. Казахме им, че ако не преследват малцинствата, ако не извършват етнически прочиствания, ако се държат добре от гледна точка на правата на човека, те биха могли да се присъединят към Европейския съюз. Те се присъединиха само за да установят, че по-силните държави в центъра на Европейския съюз могат, без проблеми и без Комисията да забележи, да правят неща, за които казвахме на Румъния и България, че не могат да правят, преди да се присъединят към Европейския съюз.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, много беше казано и имаше много полемика. Няма да отговоря по същия начин, защото трябва да се успокоим и да разгледаме това, за което сме тук – а именно, за да решаваме проблемите, а не да създаваме повече проблеми. Един конкретен въпрос, който беше зададен, е: Кой беше на Срещата на върха в Кордоба с представителите на ромите? Отговорът е Ласло Андор и аз, двама испански министри, френски държавен секретар и финландски министър. Това беше всичко от 27-те правителства.

Ако погледнете материалите, които са на разположение за това кой какво харчи за ромското население, ще разберете, че в основни линии нашите правителства не използват средствата, за да инвестират в по-добър живот за ромското население, макар че ще оставя колегата ми, Ласло Андор, да говори по тази тема.

Ще се спра на изказването на г-н Swoboda, тъй като тонът му беше същият като този, използван от мнозина членове на Европейския парламент. Изумена съм, защото споделяме същите ценности и принципи и когато погледна резолюцията на Социалистическата партия, тя копира дума по дума това, което казах от името на Комисията през август. Ще припомня това, което казах тогава, а именно, че изразих съжаление, че ... риториката, която беше използвана в някои държави-членки през последните седмици, беше открито дискриминационна и отчасти провокационна. Положението на ромите е сериозен въпрос. То следва да бъде на дневен ред не само през месец август, а през цялата година и той трябва да бъде третиран внимателно и отговорно от средите, определящи политиката. Лицата, вземащи решения на национално равнище, имат важна роля, за да се осигури както общественият ред, така и социалната интеграция на всички европейци, избрали да живеят на тяхна територия. Защото Европа не е само общ пазар – тя е, в същото време, Общност на ценности и основни права. Европейската комисия ще следи за това.

Така че такава беше официалната декларация от Комисията. Комисията обаче отказва да гледа на ромския въпрос в черно и бяло и да прави от това партийно политически въпрос.

Както и вие, аз осъдих много ясно риториката, която беше използвана не само във Франция, но също и в много други държави-членки. Както и вие, мисля, че свободата на движение е една от основните свободи на нашия Европейски съюз. Цялата Комисия подкрепя това.

Обаче има не само права. Има също и задължения и Комисията е длъжна да балансира правата и задълженията, които не бяха поставени на масата от нас, а за които залата взе решение през 2004 г., изразявайки интересите на гласоподавателите. За да бъде приложен в практиката този баланс между права и задължения, ние сме в ежедневна връзка с френските органи. Дадохме това да се разбере съвсем ясно и ето защо министрите дойдоха в Брюксел, за да проведат много открито и много ясно обсъждане с Комисията. Съобщих ви какво казаха министрите на Комисията.

В същото време, нашите правни служби продължават да анализират какви са фактите на място, тъй като не можем просто да обявим война на една държава-членка. Има правила за анализа какво е направила една държава-членка и аз ви казах съвсем ясно, че анализът още не е приключил и че още нямаме всички доказателства дали е имало дискриминация или не и дали са били приложени процесуалните гаранции след оценка за всеки отделен случай, с мотивирано решение в писмена форма и едномесечен период, в който да се напусне.

Всичко това все още се анализира. Знаем – и това са голите факти – че Франция не е приложила Директивата за свободното движение от 2004 г. що се отнася до процесуалните гаранции и именно за тези процесуални гаранции говорим, така че Комисията се е заела да проследи този въпрос. Ето защо днес аз изпратих писмо от името на Комисията до френските органи точно по този въпрос. Можете да сте сигурни, че ако има правни доказателства по отношение на Франция или някоя друга страна – и вие знаете от миналото, че и „големите“ страни могат да станат обект на обвинения от мен и че аз обикновено ги печеля в съда – аз ще действам. Но за да спечели в съда, човек трябва да има сериозни основания; не може само да прави партийни политически декларации. Комисията е сериозна организация, която трябва да спазва правилата и точно това тя правеше и продължава да прави.

Съжалявам за едно нещо. Нека забравим за партийните политически страсти, тъй като те са нормални в политиката. Съжалявам, че всъщност говорихме съвсем малко за съдбата на ромите, при положение, че за това сме тук.

Имахме съобщението и плана за действие. Имаме платформите за ромите. Имаме всички мерки налице. Защо тези мерки не се прилагат? Съществува и клопката на бедността и въпросът за дискриминацията. Следва да помогнете на Комисията да тласка държавите-членки да прилагат тези мерки. Пари има, но те не се използват за решаване на проблема.

Защо е така? Защото, по мое лично мнение, може би не е много популярно в нашите държавите-членки да се вземат пари на ЕС и те да се инвестират в ромската общност. Дано да греша и се надявам с петте мерки, които предложих, нещата да се променят в бъдеще. Разчитам на Парламента да ми помогне да се придвижим в тази посока, защото сама, с помощта на г-н Андор, няма да съумея да свърша това.

Нуждая се от помощта ви, но не за партийна полемика. Нуждая се от помощта ви за предприемане на конкретни действия за решаване и преодоляване на проблемите.

  Anna Záborská (PPE). – (FR) Г-н председател, току-що разисквахме една много важна тема. При все това, повече от 20 колеги не получиха възможността да се изкажат по темата. Затова предлагам в близко бъдеще председателят да намери възможност да промени реда на работа и да удължи разискванията, за да имат всички колеги възможност да вземат участие в едно толкова важно разискване като настоящото.

  Hannes Swoboda (S&D). – (EN) Г-н председател, ще бъда съвсем кратък. Първо, г-жо член на Комисията, проведохме разискване по въпросите на ромите преди няколко месеца. Парламентът настояваше за това разискване.

Второ, не съм напълно удовлетворен, но това, което току-що казахте в отговора си, беше много по-категорично и ясно, от казаното от Вас в началото на разискването.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, както и в миналото, аз винаги ще съм на разположение занапред за обсъждане на въпросите на ромите.

Позволете ми да съсредоточа моята част от отговора върху няколко основни точки. В началото на тази година, скоро след като настоящата Комисия встъпи в длъжност, първото ми официално посещение беше в Париж за конференцията по откриването на Европейската година за борба с бедността и социалното изключване. Бях силно впечатлен от атмосферата и много искреното желание на неправителствените организации и държавните служители да се борят с бедността и да работят заедно за това, което по-късно формулирахме като цели на нашата стратегия „Европа 2020“.

Несъмнено събитията от последните два месеца не бяха това, което предвиждахме или насърчавахме през февруари в Париж. Това е разочарование за мнозина от нас и разбирам тази част от залата, която се отнася много критично към това развитие на събитията.

Дори и да разбираме много сложното естество на тези въпроси обаче, мисля, че трябва да насочим вниманието си към далеч по-скандалното положение, което съществува в държавите на произход на ромите, които сега се оказват в много трудни ситуации, след като Франция и други страни решиха да ги експулсират. Говорим за десет милиона души, мнозина от които живеят в невъзможни условия.

Не е вярно, както чух в едно от днешните изказвания, че тези хора никога не са били интегрирани. Не е вярно, че ромите не са способни поради културни – или други причини – да се интегрират с основните общества. Трябва да заявя тук, че макар и отново това да е сложен въпрос, преди 1989 г. повечето роми имаха работа. Те много често бяха бедни и имаха неквалифицирани работни места, но те бяха интегрирани в определена степен в пазара на труда и имаха базово равнище на поминък.

Трябва да кажем съвсем ясно, че икономическият преход беше също и сътресение. Ромите очевидно станаха главните жертви на преходния период. Ако не оценим това, няма да разберем произхода на проблема днес и няма да оценим колко големи ще бъдат необходимите усилия. Те трябва да бъдат европейски усилия, защото засегнатите страни нямат достатъчни ресурси, енергия и ангажираност, за да се справят сами с проблемите.

Бих искал категорично да отхвърля предположението – или обвинението – че Комисията едва сега е забелязала, че част от парите – Социалния фонд и структурните фондове – не достига до адресатите си и не дава резултат.

Обсъдихме това много открито в Кордоба с участието на Джордж Сорос. Обсъдихме го на парламентарната конференция, председателствана от г-н Swoboda; има и други срещи, които ще се занимават с това. Двудневната конференция на ЕСФ през юни също отдели внимание на въпроса, както и конференцията, която се провежда в момента в Будапеща. Подобни конференции са насрочени за България и Словакия догодина. Основната, в която се очаква да вземе участие президентът Басеску, ще се проведе през октомври в Букурещ и тя ще се съсредоточи изключително върху това как европейските средства могат да бъдат използвани по-добре за справяне с тези проблеми.

Ние бяхме много активни заедно с Парламента в създаването на новия механизъм за микрофинансиране. Един от основните аргументи „за“ механизма за микрофинансиране беше фактът, че маргинализираните общности – и по-конкретно ромите – не са достатъчно обхванати и подпомагани от основния финансов сектори или дори от европейските механизми за финансиране.

Но трябва да имаме дългосрочна стратегия. Никой не следва да мисли, че е налице вълшебна формула – един вид бързо решение за проблема – и че въпросът е само да се намери бързото решение. Трябва да има дългосрочна стратегия. Такава има, това е „Европа 2020“ с категоричен ангажимент за борба с бедността и количествени цели. Държавите-членки работят по свои собствени програми за реформи. Просто няма да бъде приемливо ако, в страни в които живеят голям брой роми, не бъде поет категоричен ангажимент за програмата за намаляване на бедността за ромските общности от гледна точка заетост и, също толкова важно, образование.

Образованието в ранна детска възраст е от решаващо значение. Членът на Комисията Василиу е с нас в духа на всички тези разисквания и също ще вземе участие в специалната група, предложена от Вивиан Рединг, когато тя започне дейността си. То започва от образование в ранна детска възраст и продължава с необходимата подготовка за участие на пазара на труда. Но това е едно наистина трудно начинание и то ще отнеме много енергия.

Ще се съглася обаче с тези, които подчертават, че трябва да се отнесем сериозно към положението в настоящия момент, а не само да говорим за дългосрочни планове за интеграция. Наистина, има риск от надигане на расизъм и ксенофобия. Както председателят заяви в изказването си тази сутрин, те нямат никакво място в Европейския съюз.

  Председател. – Накрая, позволете ми да направя една лична бележка. Тъй като аз председателствам това заседание, нямах възможност да се включа в обсъждането по темата, но съм представил собствените си бележки в писмена форма, тъй като смятам, че въпросът е от голяма важност.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, само няколко бързи думи за приключване на разискването, което определено беше изключително интересно. Бих искал да кажа, че разискването ще е полезно ако в бъдеще то ни помага да постигнем напредък по въпроса за интеграцията на ромите. Мисля, че преди всичко това е, което трябва да съхраним от това заседание в днешния ранен следобед. Както казах току-що, този въпрос редовно фигурира в заключенията, приемани от различните конфигурации на Съвета, включително Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (ЗСПЗПВ); всички тези заключения имат за цел насърчаване на интеграцията на ромите в държавите-членки. Четейки различните материали на Съвета, човек може да забележи колко често Съветът редовно се занимава с този въпрос и се обявява против заклеймяването на една етническа група. Освен това неотдавна белгийското председателство отбеляза, че интеграцията остава един от основополагащите принципи на Европейския съюз и че този въпрос заслужава да бъде разискван на подходящи форуми. Със сигурност в разискването трябва да участват всички заинтересовани страни и с хладнокръвието, което е необходимо. Явно правилно сме отбелязали неотдавнашните решения на Комисията и искането да бъде свикан съвместен Съвет ЗСПЗПВ-Правосъдие и вътрешни работи (ПВР). Въпреки това няма да правя други бележки относно уместността на искането. Бих желал само да кажа, че Съветът ЗСПЗПВ и без това отчасти предвиди това искане, тъй като въпросът за интеграцията на ромите е включен в дневния ред на следващото му заседание, което ще се проведе на 21 октомври.

  Председател. – Внесени са шест предложения за резолюции⁽¹⁾ в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 9 септември 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Изразявам твърдо убеждение, че проблемите, пред които са изправени ромите, не могат да бъдат решени чрез драстични мерки. Трябва да действаме отговорно и да приобщим всички европейски страни в процеса, без значение колко голямо може да изглежда това усилие. Ромите са европейски граждани и трябва да се ползват от всички основни права, гарантирани от европейското законодателство: правото на установяване на местоживеене и свободата на движение. Нарушаването на тези права във Франция създава опасен прецедент и може да има отрицателни дългосрочни последици. Според мен наш дълг е да не допуснем обвинения и особено инкриминирането на дадена група имигранти, особено предвид факта, че доброволно репатрираните роми са били с чисти криминални досиета. Смятам също, че решението е не да се експулсират ромски граждани от един регион на Европа в друг или, дори по-лошо, да се провеждат колективни гонения. Трябва да предприемем съвместни европейски действия за интегриране на това малцинство и разработване на европейска стратегия за ромите. Приоритетни области на стратегията ще трябва да бъдат образованието, здравеопазването и улесняването достъпа до пазара на труда. За нас е от жизненоважно значение да намерим заедно конкретни решения, подпомагащи социалното приобщаване на ромите и да не допуснем по никакъв начин представителите на тази общност да се чувстват маргинализирани.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Искам да наблегна, че експулсирането на ромските граждани, извършено от френските органи, не са непременно в нарушение на Договора. Въпросът трябва да се разглежда поотделно за всеки случай, защото европейските граждани нямат безусловно право на свобода на движение, а упражняват това право в съответствие с разпоредбите на Директива 2004/38, която ясно определя условията за пребиваването им. Нещо повече, граждани на ЕС могат да бъдат експулсирани от съображения за сигурност, обществен ред и обществено здраве. Въпросът дали тези мерки са незаконни възниква само ако бъдат експулсирани легално пребиваващи роми. От друга страна, ромите, както и останалите европейски граждани, имат както права, така и задължения. Решението е да се разработи ефективна, съгласувана европейска стратегия за подпомагане приобщаването на ромите, за да им се позволи да изпълнят задълженията си на граждани. Друг основен аспект е да бъде изкоренена дискриминацията чрез промяна на възприятието на хората за ромите. Нито Франция, нито останалите държави-членки трябва да оставят Румъния да носи цялата отговорност за поправяне на положението на ромите. Преувеличенията на средствата за масово осведомяване във Франция и опитът да се трупа капитал от експулсирането за предизборни цели не носят никаква полза. Трябва да покажем солидарност и отговорност при работата по този чувствителен въпрос. Действително способността ни да постигнем това е изпитание за ценностите, обявени от ЕС през годините.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Безусловно осъждам нарушението на правата на човека, извършено от френското правителство при колективното експулсиране на ромите. За съжаление, този модел на екстремистко популистко поведение, прокарван от Силвио Берлускони, работи и в страна, която е склонна да обявява, че е родината на правата на човека. В същото време съм длъжна да посоча на Европейската комисия, че пасивната й позиция по отношение нарушаването от страна на Франция на разпоредбите на членове 14, 27 и 30 от Директива 2004/38 сочат съучастието й в утвърждаването и изострянето на дискриминацията на най-многобройното малцинство в Европа. Положението на ромите се влошава както поради липса на съгласувана европейска политика за интеграция, така и поради екстремистки постъпки, които компрометират европейските ценности. Затова аз призовавам за решителна намеса на Комисията, за да се сложи край на колективните експулсирания в съответствие с правомощията, предоставени й съгласно член 258 от консолидирания Договор за ЕС. В противен случай рискуваме подобно недемократично, позорно поведение да се разпространява, както сочат изявленията, направени от представители на финландското правителство, и обратната информация от вчерашната неформална среща на министерско равнище в Париж.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) За всички е ясно, че свободата на движение в рамките на ЕС е основно право, гарантирано на европейските граждани. Друго право от решаващо значение е те да не бъдат прицел на действия, предизвикани от това, че са част от група, обособена на полов, расов, етнически или социален признак, или защото говорят даден език, изповядват религия или имат определени политически убеждения. Ето защо бих искал да наблегна, че опитът да бъде свързан въпросът за социалната интеграция на определени граждани на ЕС с процеса на присъединяване на Румъния или България към Шенгенското пространство е неоправдан и несправедлив. Отговорността за социалната интеграция на ромите не е само на Румъния, България или Франция, а на Европа. Поради това считам, че интеграцията на ромите трябва да бъде приоритет за ЕС и че трябва да бъдат намерени общи решения от държавите-членки заедно с Европейската комисия.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (RO) Резолюцията на Парламента относно експулсиранията на роми от Франция е необходим акт в борбата срещу злоупотребите, извършвани от десни правителства. Това е резолюция, която използваме, за да призовем към зачитане на основно право, от което се ползват гражданите на Европейския съюз, правото на свободно движение и достъп до пазара на труда.

Макар френските органи да твърдят, че репатрирането на роми е извършено доброволно, налице са безброй изявления, които могат да докажат обратното. Взетите от френското правителство решения показват неспособността му да се справи с такова положение. От политическа гледна точка, настоящото френско правителство създава изкупителна жертва, за сметка на която се надява да заграби някакъв политически капитал. Необходимо е Франция да преосмисли отношението си към имигрантите, независимо от тяхната националност или етнически произход.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Положението на ромските граждани, които извършват престъпления в държавите от ЕС, трябва да бъде разглеждано без обобщаващи предразсъдъци и стереотипи, особено въз основа на неприемливи критерии като етнически произход или без колективен подход. Що се отнася до положението на ромските общности, Европейската комисия трябва да изиска от държавите-членки да осигурят конкретни мерки за подпомагане на решаването на проблемите им, както са изяснени на национално равнище във всяка държава, в партньорство с техните представителни структури. Нещо повече, Комисията може да насърчи такива подходи, като отпуска допълнителни ресурси от бюджетни пера, останали неизползвани. Въпросът за социалната интеграция на гражданите на Европейския съюз няма нищо общо и не попада в сферата на компетентност на достиженията на правото на Шенген. Шенген е общо пространство на свободно движение и Румъния отговаря на изискванията на правото на Общността, приложимо към области като полицейско сътрудничество, защита на личните данни, визи и контрол на морски и сухопътни граници, което беше потвърдено от всички експертни оценки. Следователно Румъния вече е доказала, че е способна ефективно да управлява потока от мигранти по външната граница на Шенгенското пространство в съответствие със стандартите, които се прилагат от сегашните държави, членки на Шенген, занимаващи се с този въпрос понастоящем.

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Всички европейски граждани трябва да спазват националните и европейските закони. Ромите са европейски граждани. Всички държави-членки трябва да спазват собствените си закони и тези на ЕС. ЕС има 27 държави-членки. Реалността е, че ромите представляват специфичен проблем. Той не се свежда до обстоятелствата, при които те са изправени пред дискриминация, а до социалните им условия. Това е положение, което се налага от икономическото положение като цяло, но особено от аспектите на собствената им традиция: чергарство и ниско образователно равнище, водещо до липса на професионална квалификация. Ако наистина искаме да решим този специфичен проблем, трябва да разработим и приложим европейска политика, която да се прилага от всички държави-членки. Тази политика трябва да се основава най-вече върху образованието. Образованието може да предложи възможности за работа, които да дадат значим принос за социалната интеграция на ромите.

  Katarína Neveďalová (S&D), в писмена форма. – (SK) Госпожи и господа, положението на ромското малцинство в Европа е наистина критично. Членовете на тази група често стават жертва на нападения и дори на етническо прочистване. Искам да присъединя гласа си към критиките на неотдавнашните мерки, взети от френското правителство, което експулсира няколкостотин от тези граждани на Съюза и ги заплаши с различни нарушения на закона. Фактите по случая обаче са, че ние не знаем за друго масово експулсиране на хора, обвинени в подобни нарушения на закона. Поради това събитията във Франция могат да бъдат окачествени като етническо прочистване. Въпросът ми е: кой ще бъде следващият? Ще бъдат ли това граждани от други малцинства или имигранти? Движим се по много тънък лед в ЕС. Търпяхме подобни мерки в миналото в случаите на други държави-членки, а именно Великобритания и Италия, и ето ги сега отново. Трябва недвусмислено да се дистанцираме от такива мерки и строго да накажем страните, които ги прилагат. Чрез мерки от такъв вид ще създадем две равнища на равенство и ромите ще се окажат на по-ниското равнище. Трябва да намерим решения за сегашното положение. По мое мнение, трябва да инвестираме повече в образованието за тази общност, тъй като това е единственият начин. Може би е прекалено късно, за да бъде спасено настоящото поколение, но може би ще успеем да спасим бъдещите поколения.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Трябва да започнем сериозно разискване с цел да намерим европейско решение за проблем, който засяга много от нашите държави. При все това, разискването трябва да се води градивно, избягвайки превзети пози или действия, имащи за цел да се угоди на тълпата.

И този път европейската левица се показа сляпа пред лицето на извънредна ситуация като тази с ромите, която тя не желаеше и не знае как да се справи с нея. Тя използва проблема, за да раздухва огъня, превръщайки извънредната ситуация в средство за чисто пропагандни цели.

Винаги съм се застъпвал за общество на приобщаването и приемането и именно затова всички тези, които желаят да станат част от и да се влеят в едно общество, в една нация, трябва да спазват определени правила. Социалистът, Тони Блеър, заяви, че имиграцията и сплавта между културите винаги са били форма на обогатяване, но хората, които пристигат в друга държава, се срещат със система от ценности. И тези ценности трябва да се зачитат от всички. Ето защо, оставяйки настрана всички културни или религиозни различия, има определени споделени принципи на правовата държава, които са част от колективното ни наследство и трябва да бъдат приемани от всички.

  Sirpa Pietikäinen (PPE), в писмена форма. – (FI) Основополагащите ценности на Европейския съюз включват зачитане на човешкото достойнство, толерантност и откритост. Освен това свободното движение на хора е един от носещите му стълбове. С Договора от Лисабон Хартата за основните права става правнообвързваща, придавайки тежест на измерението на Съюза във връзка с правата на човека. Положението на ромите в Европа показва, че по въпросите на равенството в ежедневието и упражняването на основните права все още има много какво да се желае. Колкото до правните инструменти, които съществуват на европейско равнище, проблемът е, че отделно от всичко друго и въпреки правнообвързващото естество на Хартата за основните права, Европейската комисия не е в състояние да се намеси във въпроси, които, поне за момента, не са в нейната компетентност. Директивата за равенството, която забранява всякаква дискриминация и напредъкът по която се бави от Съвета, е според мен едно от най-важните средства за борба срещу дискриминацията на ромите и много други европейци. Има много уязвими групи, сред които възрастните хора и сексуалните малцинства. Важно е да се гарантира, че директивата има хоризонтално покритие, да се забрани както активната, така и пасивната дискриминация по всякакъв признак без вратички или изключения. В цивилизованото европейско общество с неговото зачитане на правата на човека и равенството няма място за дискриминацията и всеки от нас следва да има еднакъв шанс да се включи в него. Основните права трябва да бъдат приложени незабавно, а не след пет или десет години.

  Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма. – (RO) Ромите не само са най-многобройното малцинство, но също и най-маргинализираната общност в Европейския съюз. Участта им няма да се подобри, ако спорът между левица и десница се измести от национално на европейско равнище и ако породи по-голяма социална нетърпимост вместо повече политическа отговорност. Ромите се нуждаят от политики на приобщаване на национално равнище, независимо в коя страна живеят, и европейска намеса, когато националното равнище не е достатъчно, какъвто е случаят с общностите от мигранти. От друга страна, опитът на някои неправителствени организации в Румъния или България, във Франция или в Испания следва да се използва за модели за най-добри практики за правителствени агенции или агенции на ЕС.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (RO) Искам да присъединя гласа си към тези, които осъдиха неприемливите мерки, предприети от френското правителство срещу ромите. Ромите са най-многобройното етническо малцинство в Европейския съюз. Говорим за около 10 или 12 млн. души, повече от населението на Белгия. Проблемите на ромите не са проблеми на някоя конкретна държава: те са проблеми на Европейския съюз. Докато не осъзнаем това и не вземем това съображение под внимание, всички предприети мерки ще завършват с неуспех. Темата за интеграцията на ромите няма да се реши нито чрез принудителни експулсирания, нито чрез насилие, премии от по 300 евро или симпозиуми за културното многообразие. Ако продължим с подобни методи, ще загубим време и средства и проблемът ще се влоши, като ромското население ще става все по-бедно, по-изолирано и склонно към престъпност. Трябва да сложим край на бруталните подходи и да погледнем сериозно на причините за тяхното поведение, а това означава на несигурното им положение от гледна точка образование и здравеопазване, затворен достъп до пазара на труда, дискриминация и неефективна борба срещу престъпността. Ясната стратегия за интегриране на тези хора в обществото трябва да се стреми към постигане на дългосрочни резултати. Трябва да вземем тези мерки заедно, без да прехвърляме безкрайно топката от една държава на друга.

  Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма. – (PL) Ромите или циганите, както те се наричаха някога, са също толкова достойни за уважение, колкото и всички други етнически групи. Те са народ, който е присъствал в Европа от векове. Ромите са донесли и богатствата на своята култура в европейската култура и именно така следва да бъдат възприемани – с тяхната поезия, песни и музика, с тяхното познаване на занаятите и с традицията им на пътуване и безкрайно скитничество. Правени са опити те да бъдат изтребени, докато други са опитвали да ги принудят да се установят на едно място, да ги научат да се откажат от обичаите си и да ги накарат да се откажат от традициите и ценностите си. Те не са се огънали – ромите продължават да са с нас. Светът обаче се променя. Днес техният собствен свят е коренно различен от този, който ги заобикаля – свят на кариера на всяка цена, на потребление, на забогатяване и успех. Положението е предизвикателство за всички нас, за цяла Европа. Европейският съюз трябва да разработи ефективна програма за подпомагане на хората от тази общност, така че при зачитане на техните традиции да им позволим да се освободят от своята изолация и изключване. Европейският съюз не е бил основан само за да живеят хората в мир и да забогатяват. Той трябва да се справя и с най-трудните предизвикателства. Нито пък считам, от друга страна, че никоя от държавите-членки на Европейския съюз не е в състояние да изправи истинските извършители на престъпления пред съда, вместо само да се задоволи с общо подозрение към някоя група, че тя има престъпни наклонности.

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма. – (FR) Положението на ромите в Европа е проблем, който особено ме безпокои, не като член на ЕП от Франция, а като европейска гражданка. Огромното мнозинство роми са европейски граждани. Като такива те изцяло се ползват от свободата на движение и правото на пребиваване, предвидени съгласно Договорите и Директива 2004/38/ЕО.

Това право обаче, както всички права, е свързано със задължения. Нещо повече, законът, във всичките му измерения, трябва да се спазва от всички. По оценки в момента има 11 млн. роми в Европа. Това безспорно е проблем за цяла Европа и моята група е единствената, отново, която показва, че наистина е помислила по въпроса, като даде принос за разискването по един градивен начин.

Трябва например да обмислим как най-добре да мобилизираме европейски средства, за да подобрим условията за интегриране на ромите в техните държави на произход. Трябва също така да превърнем една реална стратегия за ромите в действия на европейско равнище и да включим ромската общност в нейното изготвяне, изпълнение и последващ контрол.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D), в писмена форма. – (HU) През последните няколко седмици събитията във Франция показаха, от една страна, че прекаленото опростяване на проблема не може да доведе до трайно решение, което да подобри положението на засегнатите. Ромите са особена малцинствена група, доколкото имат статут на двойно малцинство. Те образуват етническа общност и повечето от тях спадат към обществените групи в неравностойно положение. Днес, ромите все още са жертви на дискриминация, маргинализация и сегрегация в различни области на обществения и личния живот. Ромската общност все още не е призната за национална или етническа малцинствена група във всички държави-членки и затова не се ползва с правата, свързани с този статут във всички заинтересовани страни. В резултат на това способността им да участват пълноценно в обществения живот е ограничена и в много случаи може да бъде осъществена само на доброволна основа. Обществото на мнозинството и ромите споделят социалната отговорност за интеграцията на ромските общности в асиметрична пропорция. Обществото на мнозинството трябва да приеме ромите без асимилация и да ги подкрепя като обществена група в неравностойно положение. От друга страна, ромите трябва да приемат правилата, от които се ръководи обществото като цяло, и следва да поемат по-голяма инициатива за решаване на собствените си проблеми. Друг урок от събитията във Франция е, че социалната интеграция на ромските общности не може да се осъществи единствено на национално равнище. В допълнение към местното, регионалното и националното равнище държавите-членки следва да сътрудничат също на равнище на ЕС. За тази задача следва да бъдат предоставени съществени ресурси в бюджетния цикъл след 2013 г. от структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС.

  László Tőkés (PPE) , в писмена форма. – (HU) Ден след ден ставаме свидетели на остри атаки срещу политиката на Франция и строгите мерки срещу румънските и българските роми. Някои сред социалистите и либералите наричат президента Никола Саркози популист, ксенофоб и расист, използвайки за техни собствени партийни политически цели нещастието на циганите, стичащи се в Западна Европа. За съжаление, проблемът на експулсираните роми беше прекалено политизиран. Наблягайки прекомерно на принципа на свободно движение в рамките на Европейския съюз по едностранчив начин, много хора са склонни да забравят, че въпроса на ромите в Централна и Източна Европа не може да бъде решен чрез емиграция или „номадизация“ в рамките на континента; по-скоро, положението им може да бъде задоволително уредено в техните собствени родни страни от държавите-членки и със сътрудничеството на ЕС.

Някои хора, движени от чисто пропагандни цели, забравят също, че свободата на движение не може да бъде цел сама по себе си. Напротив: правото да остават в собствената си страна и да водят достоен човешки живот е основна всеобща и европейска ценност, на която най-многобройното етническо и социално малцинство в Европа също има право. Поради това трябва да се стремим да гарантираме, че всички граждани на Европейския съюз се чувстват у дома в собствената си страна и – като следствие – да не бъдат принудени да търсят късмета си в чужбина. Най-добрият отговор на фалшивите демократични защитници на ромите, чието поведение граничи с политически цинизъм, може да се даде с думите на нобеловия лауреат Ели Визел, че все пак, ромите не ги връщат в Аушвиц, а само в Румъния.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) Има два начина за справяне с ромския въпрос. Единият е да се присъединим към нашите колеги социалисти и либерали и да кажем: „Сега всички сме расисти!“ Но това само би било от полза за моралното позьорство на левицата. То не би помогнало на ромите.

Другият начин е честно да се справим с истинския проблем. Следва да признаем, че правото на безопасност и правото на свободно движение са от еднаква важност. Освен това, вместо да свързваме ромския проблем с присъединяването на Румъния към Шенген, следва да разберем, че Румъния направи много за улесняване на образованието и интеграцията на ромите. Върху румънския опит следва да се гради – в сътрудничество с другите европейски страни – защото ромският проблем не е национален проблем, а общоевропейска действителност, която изисква общоевропейска политика.

(1) Вж. протокола.