Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Пълен протокол на разискванията
Вторник, 7 септември 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

12. Хуманитарната ситуация след наводненията в Пакистан (разискване)
Видеозапис на изказванията
Протокол
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно хуманитарната ситуация в Пакистан след наводненията.

 
  
MPphoto
 

  Кристалина Георгиева, член на Комисията.(EN) Г-н председател, искам да Ви благодаря, че включихте Пакистан в дневния ред. Нещо повече, искам да благодаря и на Парламента за активния му принос до момента за реакцията на ЕС чрез организирането на много полезни заседания на равнище комисии и за това, че много бързо упражни правото си на контрол това лято, всъщност в рамките на един ден. Това ни позволи бързо да приемем решения за финансиране, така че помощта да може да бъде предоставена.

Целта ми днес е да предам впечатленията от неотдавнашната ми мисия в Пакистан, да посоча следващите стъпки в нашите усилия и да завърша с някои изводи, които можем да направим за Европейския съюз.

Затова ми позволете да започна с впечатленията си от Пакистан, които се определяха от факта, че става въпрос за изключително сложна ситуация, в която всъщност две бедствия са обединени в едно.

На север има 3 милиона вътрешно разселени лица и бежанци, които са били принудени да избягат от въоръжените конфликти, само за да видят как техните лагери и новопостроени жилища биват отнесени от водата и новоизграденият им живот се разрушава. Надолу, в плодородните равнини на Южен Пакистан, селските общности загубиха не само домовете си, но и своя поминък и голяма част от икономиката на Пакистан, на която страната разчита.

След като информирах комисията по развитие, цифрите, показващи последиците от бедствието, всъщност нараснаха. Общо над 20 милиона пакистанци бяха засегнати от наводненията в цялата страна. Над 12 милиона души се нуждаят от незабавна помощ.

(Председателят отправя молба към някои членове на ЕП да запазят тишина).

Знам, че въпросът, който беше обсъден преди малко, е много важен за европейските ценности. Какъвто всъщност е и въпросът, който разглеждам сега, така че ви благодаря.

Що се отнася до цифрите, само преди седмица говорехме за 8 милиона души, които се нуждаят от незабавна помощ. Сега този брой нарасна до 12 милиона. Над 1,8 милиона домове бяха разрушени или повредени, като техният брой в началото беше 1,2 милиона. Над 3,4 милиона хектара селскостопански земи са под вода. Има сведения за избухване на епидемии от диария и холера. При тези условия нашата помощ се концентрира върху очевидните неотложни приоритети: храна, чиста вода, санитарни материали, медицинска помощ и подслон. При наличието на бедствие от толкова голям мащаб е необходимо да се предостави значителна международна помощ за възстановяване. Затова ми позволете да продължа веднага със следващия въпрос. Какво направи Европейският съюз и какво възнамеряваме да направим още?

Реагирахме със значителна хуманитарна помощ. До момента Европейският съюз, т.е. държавите-членки и Комисията, участва с общо 231 милиона евро за незабавна помощ за възстановяване, като 70 милиона евро бяха осигурени от Комисията, а останалите 161 милиона – от държавите-членки. Освен това дванадесет държави-членки мобилизираха помощ в натура чрез механизма на ЕС за гражданска защита. Това ни превръща в най-големия донор. Нашето участие следва да се измерва на фона на призива на ООН за 460 милиона щатски долара за незабавна помощ, но трябва да подчертая също, че тази стойност ще бъде преразгледана и увеличена и вероятно до седмица ще има нов призив от страна на ООН.

Освен това нашата помощ беше предоставена бързо. На 30 юли стана ясно, че наводненията ще бъдат опустошителни и нашето първо финансово решение за 30 милиона евро беше взето на следващия ден, 31 юли.

По искане на пакистанските органи на 6 август задействахме незабавно Европейския механизъм за гражданска защита и изпратихме екип от 18 експерти да координира нашата помощ с ООН и пакистанските органи, за да бъде тя възможно най-ефективна.

За първи път помощ в натура от държавите-членки беше доставена чрез използване на гражданския стратегически капацитет за въздушен транспорт в координация с военен персонал от ЕС. Това ни позволи да осигурим изключително необходимите съоръжения за пречистване на водата, подвижни болници, лекарства, тенти и палатки. Но няма да скрия факта, че въпреки огромните усилия ни предстоят големи предизвикателства.

Позволете ми да отбележа четири основни предизвикателства. Първо, хуманитарната криза далеч не е свършила. Вероятно дори още не е настъпила нейната връхна точка. Знаем от хуманитарни работници, че сега се очаква през септември да бъдат достигнати 6 милиона души от 12-те милиона, които се нуждаят от помощ. Така че в известен смисъл кризата се разраства по-бързо, отколкото може да бъде мобилизирана помощта за нейното преодоляване. Положението може да се влоши, преди да се е подобрило, особено по отношение на епидемиите.

Второ, изключително важно е, тъй като се стремим да достигнем до колкото може повече хора, да се насочим към тези, които са най-уязвими. Това са бедните общности, жените, особено домакинствата, издържани от жени, децата, възрастните хора и хората с увреждания, тъй като има вероятност те да бъдат пропуснати, ако вниманието не бъде насочено специално към тях. Така че именно това се стреми да направи Комисията, работейки с нашите 26 партньори.

Трето, бързото доставяне на помощта не е важно единствено за оцеляването на хората. То е свързано и със запазване на стабилността на държава, която е изправена пред сериозни предизвикателства за сигурността. Всеобщото недоволство може лесно да прерасне в отчаяние и поради това трябва да бъдем твърдо решени да опитаме да помогнем на хората възможно най-бързо и във възможно най-голяма степен.

Четвърто, също толкова важно, колкото и спасяването на живота на хората в момента, е да помислим и за възстановяването, което да започне сега. Във връзка с ранното възстановяване има две важни задачи. За да осигурим възстановяване на селското стопанство, когато водата се оттегли, трябва да бъдем готови с инструменти и семена, и с помощ за земеделските стопани, за да могат да наваксат сезона за засаждане. Същевременно е необходимо да се възстанови най-важната инфраструктура, която свърза земеделските стопани с пазарите и която ни позволява да достигнем до отдалечените общности.

Очевидно е, че в дългосрочен план страната е изправена пред огромното предизвикателство на възстановяването. В момента се извършва оценка, ръководена от Световната банка и Азиатската банка за развитие, заедно с Комисията и Програмата на ООН за развитие (ПРООН), с цел да се определят дългосрочните нужди във връзка с възстановяването. През цялото време работихме много активно с върховния представител и заместник-председател, г-жа Аштън, членовете на Комисията г-н Пиебалгс и г-н Де Гухт, за да може Европейският съюз да представи всеобхватно и цялостно предложение за това, как можем да подпомогнем развитието на държавата.

Пакистан ще бъде в дневния ред на следващата неофициална среща на министрите на външните работи (срещи Gymnich) и на срещата на „Приятели на демократичен Пакистан“ в Брюксел на 14 и 15 октомври.

Сега ми позволете да направя няколко извода за ЕС. Според мен те са три. Първо, наводненията в Пакистан са само едно от многото напомняния, че въздействието на изменението на климата е огромно. Като разглеждаме свързаните с това разходи, много е важно да обърнем внимание на готовността при бедствия, както и на възстановяването на една силно уязвима държава, опустошена от бедствие, по начин, чрез който може да се преодолее рискът от изменението на климата.

Възприемайки предпазлив подход, не мога да твърдя, че тези наводнения са причинени от изменението на климата. Със сигурност знам обаче, че научното становище е много ясно, че увеличената честота и интензивност на бедствията се дължи на изменението на климата. Второ, в година, в която имаше земетресение в Хаити, суша в Сахел, конфликт в Судан и сега наводнения в големи части от Пакистан, положението с бюджета отново е несигурно, тъй като собственият ни бюджет и резервът за спешна помощ са почти изчерпани. А е едва началото на септември.

Поради възходящата тенденция в броя и интензивността на бедствията все повече нараства недостигът в нашия бюджет за хуманитарни цели и това трябва да се вземе под внимание, когато изготвяме следващата финансова перспектива, за да можем да съчетаем ресурсите си с ангажимента на нашите граждани да помагат на нуждаещите се.

Третият въпрос е, че ЕС е в първите редици от началото на кризата, но въпреки това в първите дни нашето присъствие не беше широко отразено в медиите. Поради това трябва да се концентрираме много силно върху подобряване не само на ефективността, но също и на видимостта на инструментите на ЕС за реагиране при бедствия, както беше отбелязано тази сутрин на вашето заседание с председателя Барозу. Ще представим предложение следващия месец.

Позволете ми да завърша, като отбележа с гордост от името на нашите граждани, че Пакистан показа, че солидарността на ЕС не е само на думи, а е подкрепена с дела. Можем да се гордеем с това, тъй като нашата работа не е свързана само със спасяване на живот, но и с отстояване на принципи и ценности, които са основата на европейския проект.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа Rodi KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Filip Kaczmarek, от името на групата PPE.(PL) Г-жо председател, г-жо Георгиева, наводненията в Пакистан са много сериозно хуманитарно бедствие, което засегна десетки милиони хора. Не трябва да се надпреварваме взаимно, като съобщаваме броя на жертвите и сравняваме тяхното страдание, така че няма да сравнявам това бедствие с други. То беше огромна трагедия. Искам да благодаря на г-жа Георгиева за бързите и уместни действия на Комисията. За съжаление не успяхме да организираме извънредно заседание на парламентарната комисия по развитие по време на лятната почивка. Не трябва да забравяме, че милиони хора все още се нуждаят от помощ, подкрепа и сътрудничество. Вашите приоритети, г-жо Георгиева, освен незабавната помощ, селското стопанство и транспорта, действително са от решаваща важност. Ако възстановяването на пакистанското селско стопанство се окаже невъзможно, следващата година страната ще пострада от друго хуманитарно бедствие – глад. Парадоксално е, че има вероятност наводненията да окажат известно благоприятно въздействие. Например те може да възпрепятстват дейността на екстремистите или да улеснят решаването на проблема с бежанците.

Приветствам факта, че планирате да представите инициатива за повишаване на ефективността на нашите инструменти за реагиране при хуманитарни бедствия. Изразявам също задоволството си, че белгийското председателство е готово да приеме инициативата като приоритет на своето председателство. Европейският парламент със сигурност ще подкрепи подобни инициативи.

 
  
MPphoto
 

  Véronique De Keyser, от името на групата S&D.(FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, позволете ми да Ви поздравя за Вашата ангажираност. Със сигурност бяхте подготвена да се справите със задачата.

Въпреки това все още има да се прави много, има и известно несъгласие от страна на обществеността по отношение на Пакистан. Положението е объркано, хората не желаят да даряват и това е действителен проблем. Сега участието е много слабо и понякога хората ми казват: „О, знаете ли, вече няма проблем в Пакистан, водата се оттегля.“ Добре, водата се оттегля, но все още сме изправени през изключително тежко бедствие, също толкова сериозно, колкото и вълната цунами.

Има два въпроса, които ме вълнуват. Първият е усъвършенстването на нашия механизъм за бързо реагиране. Направили сте колкото е възможно по отношение на координацията и прочие, и със средствата, с които разполагате. Това изобщо не е критика. Въпреки това мисля, че Европа е заинтересована да усъвършенства своя механизъм за бързо реагиране по подобие на белгийския екип B-Fast и призовавам белгийското председателство да работи по този въпрос заедно с Комисията.

Вторият въпрос е проблемът с жените. Както вече Ви казах, г-жо член на Комисията, жените често биват забравяни при конфликти и бедствия. Знаем каква е съдбата на пакистанските жени. Знаем, че днес, в този момент, има 300 000, на които предстои раждане през следващите седмици. Знаем, че около 30 000 от тях ще се нуждаят от хирургическа намеса и Ви моля да предприемете целенасочени действия във връзка с този проблем.

Има местни неправителствени организации, които имат достъп почти до всяко място там – например тези, които са свързани с Международната федерация по семейно планиране (International Planned Parenthood Federation). Търсете възможности за местни споразумения и ни информирайте редовно. Това, което искаме от Вас, г-жо член на Комисията, не са отчети, а новини за тези жени. Надявам се, че ще можете да ни предоставите тези новини.

 
  
MPphoto
 

  Charles Goerens, от името на групата ALDE.(FR) Г-жо председател, в момента най-голямото езеро на Земята се намира в Пакистан, ако цитирам представителя на „Oxfam“ за тази държава.

Всъщност, предвид страданията и нещастието, причинени от наводненията, които са изключително сериозни, ми се струва, че вече можем да говорим за океан от проблеми, мъка, страдание и отчаяние.

Наша е колективната отговорност да действаме. Защо?

Първо, защото тези 20 милиона души, пряко засегнати от бедствието, не могат да се възстановят без помощ. Освен това нашата отговорност е отговорност на Европейския съюз, но това също е отговорност на държавите-членки, което означава същото. С влизането в сила на Договора от Лисабон настъпи моментът да прекратим това изкуствено разграничаване, за което вече няма основание.

Европа действително поема своите отговорности и Вие, г-жо член на Комисията, сте пример за това. Европа дори прави това по начин, който може да служи за подражание. Не се ли оказва общо взето, че Европейският съюз е водещ доставчик на средства за хуманитарни действия? Може други да почерпят вдъхновение и да увеличат приноса си, за да помогнат на Пакистан да излезе от бедственото положение, причинено от сегашните наводнения. По-конкретно имам предвид богатите държави и богатите на нефт влиятелни страни в тази част на света.

Това означава ли, че европейците са идеални? Не. Мисля, че можехме да се справим дори още по-добре, без да правим повече разходи. Първо, имаме доклада „Барние“, призоваващ да се обединят ресурсите и инструментите, които 27-те държави могат да приложат при бедствие. Какво чакаме, за да изпълним най-после заключенията на този доклад?

Съществува и недостатъчна видимост на Европейския съюз. Това със сигурност не е най-важният аспект, но той трябва да бъде решен – и то не чрез самохвалство или демонстриране на щедрост. В настоящия случай от значение е, че Европейският съюз прави всичко възможно, за да се отличи с това, което знае как да постигне най-добре – категорично да се утвърди като водещо действащо лице на световната сцена в хуманитарната област и да се усъвършенства в това, което започва да се възприема като негово истинско призвание, а именно, да стане истински, стабилен носител на мир.

 
  
MPphoto
 

  Jean Lambert, от името на групата Verts/ALE.(EN) Г-жо председател, както беше отбелязвано, това, което се случва в Пакистан в момента, е истинска трагедия и занапред ще е необходима дългосрочна ангажираност от страна на народа на Пакистан и неговото демократично избрано правителство.

Приветствам категорично реакцията на члена на Комисията и особено нейната дългосрочна перспектива, и в не по-малка степен връзката с устойчивостта спрямо изменението на климата. Споделям загрижеността, която тя изрази по отношение на дългосрочното финансиране за подобни бедствия. Надявам се, че всички ще призовем настоятелно международната общност да засили реакцията си. Със сигурност ще бъде добре да приветстваме увеличеното участие на Индия във фонда на ООН, тъй като това представлява важен политически знак.

Според нас международната общност може да направи повече. Тя може да освободи повече от собствените финансови средства на Пакистан, като предприеме действия за опростяване на външния дълг на Пакистан, голяма част от който беше натрупан при военни режими. През 2008 г. Пакистан изразходва 3 милиарда щатски долара за изплащане на дългове: това намалява значително необходимостта от международни усилия за предоставяне на помощ. Франция и Германия са важни двустранни донори. Мисля, че следва внимателно да обмисляме условията за изплащане, които могат да се предоставят за заемите, които се предлагат сега.

Искам да отбележа също, че според мен е важно да има подобна реакция и в самия Пакистан, не на последно място от страна на богатите собственици на земи, които например могат да предложат някакви облекчения за бедните земеделски стопани, които няма да бъдат в състояние да плащат наемите си известно време.

 
  
MPphoto
 

  Sajjad Karim, от името на групата ECR.(EN) Г-жо председател, позволете ми първо да приветствам бележките, които членът на Комисията представи в комисията и тук днес. Нашата реакция – ръководена от члена на Комисията – наистина беше достойна за похвала както на равнище ЕС, така и от страна на държавите-членки, които действаха на двустранна основа. Обединеното кралство със сигурност направи всичко възможно.

Много е тъжно да се отбележи, че докато хората в Пакистан бяха изправени пред тази катастрофа, техният президент се възползваше от всичко най-добро, което Европа имаше да предложи. Докато той правеше това, ние започнахме да се мобилизираме и застанахме рамо до рамо с народа на Пакистан. Много съм горд, че направихме това.

Когато гражданската инфраструктура се разруши, се наложи да се намесят военните. Фактът, че работихме, за да осигурим необходимата спешна помощ, е много похвален. Извънредната ситуация обаче продължава да е налице, докато ние заседаваме тук. Докато тя съществува, ние правим каквото можем, но трябва да започнем да планираме нашата реакция в средносрочен и дългосрочен план.

Безпрецедентният мащаб на наводненията налага безпрецедентна международна реакция. Трябва да започнем възстановяването на Пакистан, но трябва да го направим по такъв начин, че народът на Пакистан да участва в него, в противен случай наистина може да има невъобразими последици. Имаме програма за развитие, но в нея трябва да включим и програма, свързана с търговията, за да могат хората в Пакистан сами да възстановят страната си.

Колеги, призовавам Ви да бъдем истински амбициозни и да представим план на ЕС – подобен на плана „Маршал“, който помогна за възстановяването на части от Европа. Това е необходимо. Такъв е мащабът на предизвикателството. Моля да се изправите пред него.

 
  
MPphoto
 

  Michèle Striffler (PPE).(FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, хуманитарната ситуация в Пакистан е трагична; тя е по-лоша от вълната цунами, която връхлетя Азия.

Одобрявам решението на Европейската комисия да увеличи размера на хуманитарната помощ за подпомагане на жертвите от наводнението на 70 милиона евро и приветствам реакцията на г-жа Георгиева, която отново беше незабавна.

Един от най-сериозните проблеми е достъпът до жертвите, тъй като инфраструктурата беше разрушена, жертвите са заобиколени от вода, а положението със сигурността е много нестабилно. Изключително важно е да се зачитат хуманитарните принципи на безпристрастност, неутралитет, независимост и хуманност при изпращането на помощта, което трябва да става единствено въз основа на нуждите на населението.

Въпреки че механизмът на Европейския съюз за реагиране при бедствия работеше добре, кризата в Пакистан показа отново необходимостта от подобряване на ефективността от гледна точка на бързина, координация и видимост. Бедствието отново подчерта необходимостта от развитие на капацитет на ЕС за бързо реагиране. Поради това повтарям желанието си да стана свидетел на създаването на Европейски сили за гражданска защита.

Г-жо член на Комисията, през ноември ще представите документ относно разширяването на способността на Европейския съюз за реагиране при бедствия, който ще бъде последван от предложения за законодателство. Следователно имате възможността да предложите амбициозни решения и съм уверена, че ще го направите.

 
  
MPphoto
 

  Thijs Berman (S&D).(NL) Г-жо председател, Европейският съюз участва с огромна част от помощта, но сега е необходимо неговите ангажименти – 230 милиона евро от ЕС и неговите държави-членки – да бъдат изпълнени. Пакистан не трябва да става жертва на прикрито недоверие. Хуманитарната помощ е задължение, което няма нищо общо с политиката и в което няма дискриминация. ЕС е един от главните донори и поради това е особено важно да координираме усилията си ефективно. Имам въпрос към г-жа Георгиева. Кои аспекти на нашата координация могат да бъдат подобрени и какво е необходимо – какво изисквате Вие – за да се направи това?

На хората трябва да бъде осигурен постоянен достъп до чиста питейна вода, медицински грижи и храна. Докато съществува заплахата от нови наводнения, изграждането на засегнатите райони ще бъде съпътствано от трудности. Когато стане възможно, международната общност трябва също да помогне на народа и на правителството на Пакистан за облекчаване на въздействието от бедствието в дългосрочен план и ако за това е необходим по-голям бюджет, трябва да намерим възможности за осигуряването му.

 
  
MPphoto
 

  Louis Michel (ALDE).(FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, искам да Ви поздравя, разбира се, г-жо Георгиева, за огромната работа, която сте свършили.

Благодарение на Вас държавите от Европейския съюз осигуриха 230 милиона евро спешна помощ, като 70 милиона от тях са от европейски фондове. Както казаха и други, това е забележително, това е прекрасно. Вашето присъствие там също доказва факта, че наистина сте се заели активно с проблема.

Преди всичко искам да подкрепя това, което вече беше казано тук по отношение на проблема с жените, проблема с медицинските грижи, както и на политическия проблем, тъй като съществува и рискът тази държава да попадне в ръцете на екстремистите. Искам да повторя – това също беше казано, но за съжаление няма как да не го повторя отново – че трябва бързо да развием европейски капацитет за гражданска защита. Вече имах възможността да кажа това по няколко повода, особено в периода на земетресението в Хаити.

Докладът „Барние“ е идеален източник на вдъхновение за въвеждането на такъв механизъм. Искам да разбера по-подробно намеренията Ви във връзка с този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Peter van Dalen (ECR).(NL) Г-жо председател, в Нидерландия борбата с водата не ни е непозната, поради което изпитвам силна съпричастност към пакистанския народ, който е засегнат толкова тежко от опустошителните наводнения. Призовавам Европейския съюз, държавите-членки и международната общност да застанат до пакистанския народ и да не го оставят на волята на талибаните.

Като християнин изпитвам съпричастност и към пакистанските християни. Чух от организации като „Open Doors International“ и „Compass Direct News“, че в няколко области християните са подложени на дискриминация при разпределянето на храната и медицинската помощ. Според мен тази информация е шокираща и искам да помоля члена на Комисията да обърне внимание и на това. Още по-важна е информацията, че вероятно трима чуждестранни хуманитарни работници от християнска организация са убити от пакистанските талибани. Искам да помоля члена на Комисията да обърне специално внимание и на това, както и да подкрепи пакистанското правителство, тъй като то има задачата да защити местните и чуждестранните хуманитарни работници, а по отношение на помощта не трябва да има дискриминация.

Искам да чуя отговора на тези въпроси от члена на Комисията.

 
  
MPphoto
 

  Eija-Riitta Korhola (PPE). – Г-жо председател, искам да предам съчувствието си към пакистанския народ във връзка с трагичната загуба на човешки живот. Също така искам да благодаря на г-жа Георгиева за нейната всеотдайна работа за превръщането на Пакистан в неотложен приоритет в нейната програма.

На света и на ЕС беше необходимо известно време, за да осъзнаят пълния мащаб на бедствието. Сега, когато разбираме по-добре нуждите на засегнатите хора, реакцията ни трябва да бъде незабавна и да е съобразена с тези нужди. Необходимо е да предоставим повече финансова и материална помощ, като същевременно гарантираме, че помощта ще достигне до всички, включително до малцинствата, в зависимост от техните нужди.

Не трябва да забравяме и това, че Пакистан е основна страна, в която се води международната война срещу екстремизма и тероризма. Ако не успеем да им помогнем, бедността и отчаянието могат да укрепят позициите на военните сили. Еднократните действия за предоставяне на хуманитарна помощ няма да бъдат достатъчни. Те следва да се съчетаят с помощ за възстановяване на инфраструктурата на страната – пътища, мостове, училища и т.н.

Също така е необходимо да предприемем спешни мерки, за да помогнем на Пакистан да възстанови икономиката и търговията си. Подобряването на пазарния достъп за износа от Пакистан и нови договорености за дълговете могат значително да променят положението. Държавите-членки на ЕС следва да разгледат задълбочено опрощаването на дълг като начин за предлагане на помощ в тази трагедия.

 
  
MPphoto
 

  Enrique Guerrero Salom (S&D) (ES) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, общото мнение сред световната общественост, както и сред самите нас, е че реакцията на международната общност по отношение на хуманитарното бедствие в Пакистан беше бавна и слаба. Пристигнахме твърде късно и с по-слаба активност, отколкото при други хуманитарни бедствия от подобен мащаб.

Освен това се почувства, че има известно съпротивление по отношение на покриването на нуждите, установени от Организацията на обединените нации. Някои колеги отбелязаха възможното неодобрение в нашите общества поради вида на политическия режим или проблемите, които може да съществуват в Пакистан. Въпреки това считам, че трябва да положим усилия като членове на Европейския парламент и да обясним на нашите общества, че помагаме на хората – на едни човешки същества в затруднено положение, а не на конкретен политически режим. Хуманитарната дейност следва да се основава на неутралитет, безпристрастност и независимост и това следва да са ценностите, които да ни направляват в нашите действия.

 
  
MPphoto
 

  Elena Băsescu (PPE).(RO) Наводненията в Пакистан представляват безпрецедентно бедствие.

Засегнати бяха 20 милиона души. Две хиляди души загубиха живота си, над 1 милион домове бяха разрушени, а части от инфраструктурата и голяма част от селскостопанската земя са неизползваеми.

Европейският съюз не можеше да остане равнодушен към тази трагедия, особено поради факта, че някои от неговите държави-членки, включително Румъния, преживяха жестокостта на наводненията това лято.

Приветствам твърдата ангажираност от страна на Европейската комисия и държавите-членки, които осигуриха средства за помощ в размер на 230 милиона евро. Това превърна ЕС в най-големия външен донор за Пакистан.

Въпреки това хуманитарната ситуация остава изключително сериозна, с последици в дългосрочен план.

Считам, че устойчиво възстановяване може да се постигне единствено чрез ръст на икономиката на тази държава. Във връзка с това ЕС може да окаже принос, като отвори пазарите си за Пакистан.

 
  
MPphoto
 

  Corina Creţu (S&D).(RO) Действително Европейският съюз реагира бързо на трагедията в Пакистан, въпреки че, както отбелязахте, това не винаги става публично достояние в достатъчна степен. Въпреки това посещението Ви в засегнатите от наводненията райони показа солидарността, засвидетелствана от Европейския съюз за преодоляване на хуманитарното бедствие.

Жертвите на бедствието – говорим по груби изчисления за около 18 милиона души – сега са изложени на сериозни рискове от болести. За съжаление ООН получи само една трета от поисканите ресурси, което се дължи и на съмненията, изразени от страна на държавите-членки по отношение на широкоразпространената корупция в Пакистан.

Считам, че е необходим механизъм за контролиране на начина, по който хуманитарната помощ да се изпраща направо на жертвите на наводненията, вместо с нея да се извършват злоупотреби от страна на местните феодали, като същевременно се ускори дейността на хуманитарните мисии.

Аз също мисля, че предвид ислямистките заплахи следва да превърнем грижата за мерките за сигурност на хуманитарните работници в един от нашите приоритети.

 
  
MPphoto
 

  Jürgen Creutzmann (ALDE).(DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, бяхме свидетели на опустошителни наводнения в Пакистан и трябва да помогнем на страдащия, бедстващ народ на тази държава. Ето защо това, което ме натъжава особено, е фактът, че в Пакистан има райони, в които органите на централната власт не допускат достигането на подходящата помощ.

Така например районът Гилгит-Балтистан, северно от Джаму и Кашмир в рамките на пакистанския граничен район, също беше сериозно засегнат от проливните дъждове и последиците от тях. Според информацията, която получих, само в Гилгит-Балтистан са загинали 500 души, а 50 000 са останали без домове. Водата е отнесла четири моста и много области са напълно откъснати от външния свят. До момента обаче до Гилгит-Балтистан е стигнала помощ, равняваща се едва на около 10 000 евро.

Поради това Европейският съюз следва не само да предоставя помощта на пакистанската централна власт, но и да осигурява пряко подкрепа на неправителствените организации, които също се грижат за интересите на отдалечените райони в Пакистан.

 
  
MPphoto
 

  Janusz Władysław Zemke (S&D).(PL) Г-жо председател, когато това огромно хуманитарно бедствие връхлетя Пакистан, реакцията на Европейския съюз беше по-ефективна, отколкото в други случаи. Мисля, че всички ние тук сме в значителна степен удовлетворени, когато виждаме постигнатия напредък, например в сравнение с помощта, предоставена за Хаити. Искам да насоча вниманието към два много важни въпроса. Първият е свързан с увеличаването на това, което Съюзът наистина може да направи – като подчертавам думите „това, което Съюзът наистина може да направи“ – по отношение на предоставянето на хуманитарна помощ. Например необходимо е да решим въпросите, свързани с въздушния транспорт. Ако такъв транспорт не се предлага, е трудно помощта да се предоставя ефективно. Вторият въпрос е свързан с подобряване на координацията на дейностите на равнище ЕС. Съюзът полага огромни усилия, но проблемът е, че усилията, полагани от Съюза и от държавите-членки, следва да бъдат координирани в по-голяма степен.

 
  
MPphoto
 

  Кристалина Гиергиева, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, искам да благодаря на колегите за техните изключително полезни коментари. Ще се опитам да организирам отговора си около три групи от въпроси. Първо, краткосрочните и дългосрочните приоритети и как можем да включим съветите, които ни дадохте тук. Второ, политическата обстановка и как можем да защитим неутралитета и независимостта на хуманитарната дейност, както и безопасността на хуманитарните работници. Трето, капацитетът на ЕС за реагиране при бедствия и какво правим понастоящем, за да гарантираме, че той ще бъде по-голям в бъдеще.

По първата група от въпроси съм съгласна в голяма степен с мненията, които бяха изразени в залата във връзка с това, че трябва да направим необходимото да се концентрираме върху хората, които са в риск от изолация. Това се отнася особено за по-консервативните области в Пакистан, жените и, разбира се, децата в домакинства, издържани от жени, които са в много голям риск, както и малцинствата, включително религиозните малцинства, които бяха споменати тук.

Във всяка държава, включително в случая с Пакистан, общностите, които е трудно да бъдат достигнати, са в особено висок риск. Те са изолирани или заради природата, или поради конфликти. Уверявам ви, че разглеждаме предложенията на нашите партньори много внимателно, за да гарантираме, че нашето финансиране е насочено предимно към хората, които са в риск от изолация.

С моя персонал ще проследя по-подробно конкретните въпроси, които ми бяха зададени във връзка с отношението към религиозните малцинства. Знам, че обръщаме сериозно внимание на малцинствата и съм сигурна, че имаме по-конкретна информация за това, както и за положението в Кашмир. Мога да кажа, че там работим с партньори от неправителствени организации, за да можем да достигнем до хората.

Тук се наблегна силно на това, че селското стопанство е основа за голяма част от пакистанското общество и пакистанската икономика. Когато водата се отдръпне, почвата може да стане по-плодородна, но това ще бъде добра възможност само ако стигнем там бързо, за да помогнем на земеделските стопани да възстановят капацитета си за сеитба. Както винаги при бедствие, ако реакцията е организирана добре, особено по отношение на дългосрочното възстановяване, тя може да доведе до подобрения и по отношение на сигурността.

Това ме насочва към темата, която беше засегната във връзка с необходимостта да помислим за осигуряване на средства от други места. С други думи, трябва да използваме нашия морален авторитет, за да призовем другите съседни държави, народите от Персийския залив, да дадат своя принос за Пакистан. Те правят това и е истина, че като реагира бързо и широкомащабно, сега Европейският съюз има възможност да призове другите. Ще продължаваме да го правим при подготовката за срещата на „Приятели на демократичен Пакистан“ тук на 14 и 15 октомври. Върховният представител и заместник-председател, г-жа Аштън, и министърът на външните работи на Пакистан, министър Куреши, ще съпредседателстват срещата и вече сме се договорили да проведем специално разширено заседание, за да се опитаме да привлечем вниманието, да подкрепим усилията на другите и да призовем за участие на други страни.

Що се отнася до ресурсите на държавите-членки и на собствените ни ресурси, мога да кажа следното. По отношение на ресурсите на Комисията вече са определени 70 милиона евро и голяма част от тях вече са изплатени. Тази седмица бях в Пакистан, изчерпаха се средствата за неотложните проекти за възстановяване, които подкрепяме с много надеждни организации и изключително компетентни лица, които работят на място. Нашият персонал там вече показа ясно, че ще трябва да осигурим допълнителни ресурси.

Що се отнася до държавите-членки, искам да отдам дължимото на Обединеното кралство, Германия и Швеция. Те са най-големите донори. В много случаи те вече са предоставили своята помощ. Комисията и държавите-членки имат обща компетентност в тази област. Разбира се, ние си сътрудничим и искаме да видим всичките ни ангажименти напълно осъществени.

По отношение на приоритетите за нашата дългосрочна реакция е много ясно, че икономическата прогноза за Пакистан ще трябва да бъде занижена. С други думи, прогнозата за растеж за следващата година ще спадне от 4,5% преди наводненията може би на 1% или дори под нулата. Имаше огромни разрушения, които предстои да бъдат оценени, но те ще бъдат от порядъка на милиарди. Поради това ще бъде необходимо да мобилизираме подкрепа за Пакистан чрез цялостен подход. Това означава, че ще бъдат разгледани всички възможни варианти за това, как може да бъде осигурена помощта.

Ясно е, че Комисията няма капацитет за отпускане на заеми, така че облекчаването на дългове не е нещо, с което мога да се ангажирам от гледна точка на това, какво може да направи Комисията, но един от вариантите ще бъде да се разгледат възможностите на Пакистан. Ще направим необходимото вашите становища да бъдат взети под внимание при обсъждането на тези варианти.

Освен това ще има въпроси за търговията и какво може да бъде направено. Мога да ви кажа, че членът на Комисията Де Гухт вече проучва много сериозно какво можем да предложим чрез този цялостен подход за преодоляване на проблемите на държавата.

Позволете ми да добавя още един въпрос. Работата ни с Пакистан трябва да включва и подкрепа на правителството в реформите, които предприемат с цел стабилизиране на икономиката – включително реформиране на начина, по който организират публичните финанси и бюджетите си – за да може наводненията да не станат причина правителството да се разколебае за извършване на правилните действия за собствения му народ в дългосрочен план. Това също е нещо, което обсъждаме.

Разбира се, помощта за Пакистан е свързана и с политическата стабилност в държава, която е изключително важна за своя регион и за останалата част на света. В този смисъл много се надяваме нашите колективни действия не само да спасяват живот, но и да предотвратят възникването на хаос на това много чувствително място. Като правим това, за тези от нас, които се вълнуват от хуманитарната страна на въпроса, е много важно винаги да подчертаваме пред органите – както направихме, когато бях там – че сигурността на хуманитарните работници е от решаващо значение.

Другата страна на въпроса е да гарантираме неутралитет. Това, на кого помагаме, не може да се основава на фактори като религия, пол или местоположение в селски или градски район. Въпросът за неутралитета и сигурността на хуманитарните работници е изключително важен. 19 август беше денят на хуманитарните работници. За съжаление на този ден отбелязахме, че миналата година сме загубили повече хуманитарни работници, отколкото участници в мироопазващи сили. Загинали са 102 хуманитарни работници. Във връзка с положението в Пакистан всеки ден се събуждам с голямо безпокойство дали ще бъде загубен човешки живот при справянето с това бедствие. Само искам да потвърдя, че се отнасяме много сериозно към това.

Позволете ми да завърша с въпроса за подобряването на реакцията на ЕС при бедствия. Много съм благодарна на тези от вас, които изразиха положително мнение за това, което правим по отношение на по-добрата организация и координация. Също така съм благодарна на тези от вас, които казват, че трябва да направим повече, и аз съм съгласна с това.

Позволете ми да ви дам само един пример за това, какво значи координация в случая с Пакистан. Както казах, изпратихме нашия екип за координация на гражданската защита в Пакистан. Дванадесет държави-членки предоставиха помощ в натура. Организирахме десет полета като въздушен мост на ЕС за Пакистан – два на Чешката република, един финансиран от Финландия и седем съфинансирани от Комисията. Всъщност предоставихме помощ от името на няколко държави по координиран начин и след това, отново координирано, я разпределихме на място.

Така че постигаме напредък, но за тези, които казват, че е необходимо да се направи повече, моят отговор е: „вашето мнение е решаващо“. Надявам се, че ще видите много решителен и амбициозен подход от страна на Комисията по отношение на това, какво означава да имаме голям капацитет на ЕС за реагиране при бедствия.

Тъй като това е обсъждане, което ще проведем в бъдеще, ще го обобщя накратко в четири точки.

По отношение на планирането на сценарии трябва да бъдем много по-добре подготвени за предвиждането на видовете бедствия, които може да се случат.

Второ, нуждаем се от предварително определени и отделени ресурси от страна на държавите-членки, на които можем да разчитаме, когато настъпи бедствие. Когато има бедствие и призова за помощ, в този момент не знам дали ще получа това, което е необходимо. До момента съм имала щастието всеки път, когато сме ги призовавали, държавите-членки да откликват, но ще бъде много по-разумно, ако можем да предвиждаме предварително какво е участието на държавите-членки и с какви ресурси разполагаме.

Третият въпрос засяга подобряването на координацията. Няма да говоря повече за това. Очевидно трябва да накараме нашите 27 държави-членки и Комисията да действат като едно цяло.

Четвърто, нуждаем се от цялостен подход към справянето с кризи, който включва предотвратяване, готовност, реакция и обратна информация за възстановяването.

Тези четири точки са основата на предложението, което ще ви представя.

Г-жо председател, уважаеми колеги, благодаря ви отново за съветите към мен и към моя екип.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

 
Правна информация - Политика за поверителност