Пълен протокол на разискванията

Вторник, 7 септември 2010 г. - Страсбург

13. Насоки за политиките за заетостта на държавите-членки (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на Csaba Őry – от името на комисията по заетост и социални въпроси, относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки [COM(2010)0193 - C7-0111/2010 - 2010/0115(NLE)] (A7-0235/2010).

  Csaba Őry, докладчик. – (HU) Благодаря, че ми дадохте думата, г-жо председател. Затова ще се постарая да бъда кратък. Наистина би било добре, ако успеем бързо да приключим успешно разискването. То започна сравнително трудно, тъй като това не е просто стандартен процес на консултиране, при положение че Комисията и Съветът, както и ние тук, в Парламента, гледаме на текущия проект относно насоките за заетостта като на част от общ съвместен анализ – от нашия съвместен анализ на стратегията „ЕС 2020“.

В крайна сметка изглежда, че времето, което имахме на разположение, обогати разискването, но все пак трябва да кажа, че още в самото начало открихме редица полезни и добри препоръки в предложението на Комисията. Въпреки всичко внесохме промени във връзка с някои от точките.

Преди всичко бих искал да насоча вашето внимание към една структурна промяна. Струва ни се, че – макар и образованието, и обучението да са важни – не виждаме необходимост това да бъде посочвано в две различни директиви, особено след като намалихме броя на предишните директиви относно заетостта от 24 на само четири. Именно по тази причина обединихме двете области, въпреки че внесохме и нов елемент.

Бихме искали да поставим акцент върху важността на политиката на сближаване като инструмент, обслужващ заетостта и трудовите условия – защото, след като вземаме решения относно разгръщането и стартирането на инициативи в Европейския съюз, имащи за цел преодоляването на различията между държавите-членки, тези инициaтиви ще сближат държавите, стоящи далеч еднa от друга в много отношения. Тези политики трябва да бъдат свързани помежду си по отношение на заетостта. Подкрепяме промените, допринасящи и за създаване на нови работни места, тъй като всички сме съгласни, че създаването на нови работни места е главен приоритет.

Това е оправдано, особено поради икономическата криза, за която съм убеден, че въпреки насърчителните признаци, все още не е напълно преминала. Още по-неясна представа имаме какво всъщност означава това за заетостта. В периода 2008–2010 г. броят на безработните лица може и да се е увеличил от 16 млн. на 23 млн., което е огромно число, ала за съжаление трябва да кажа, че положението на младите хора е дори по-лошо, тъй като сред тях броят на безработните лица е нараснал до около 20,5%. Мисля, че тези цифри говорят за болест на обществото; те говорят за проблеми, които трябва да ни отворят очите за задачата, пред която сме изправени. Според мен можем да подкрепим значителна част от препоръките, съдържащи се в предложенията на Съвета и на Комисията. Можем да подкрепим целта да се постигне 75-процентен дял на заетите лица – т.е. участие на пазара на труда на 75% от активното население, въпреки че бихме желали това число да бъде по-голямо сред младите хора. Сред лицата на възраст от 15 до 24 години, които или се обучават, или извършват трудова дейност, този дял следва да бъде поне 90%. Младите хора не бива да си пилеят времето. Също така, що се отнася до бедността, бихме искали да обърнем специално внимание на преодоляването на детската бедност като ключов елемент; и въпреки че не желая да повтарям тук целия набор от насоки, нито пълния текст на насока 10, радвам се, че и белгийското, и унгарското председателство го считат за приоритет. Ето защо се надявам, че и Съветът ще вземе решение да постави определен акцент върху тази тема.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, уважаеми колеги, искам да благодаря преди всичко на докладчика, г-н Őry, за неговия доклад и за конструктивния му подход към предложението на Комисията относно насоките за заетостта. Напълно съм съгласен с неговото мнение за небходимостта тези насоки за политиките за заетостта да бъдат поставени в контекста на кризата.

Точно преди две години фалира „Лемън Брадърс“ – 2008 г. беше тежка година за финансовия сектор; 2009 г., със своята безпрецедентна рецесия, беше тежка година за икономиката; а 2010 г. е тежка година за заетостта в Европа, със средно равнище на безработица 10%, а сред младите хора – 20%. Наистина трябва да погледнем сериозно на тези въпроси, ето защо съм изключително благодарен за начина, по който работихме с Парламента през последните месеци – и по-специално през пролетта – както върху насоките, така и върху стратегията „ЕС 2020“.

Комисията проследи съвсем отблизо работата върху този доклад. Разискването беше обширно и плодотворно. То показа също така, че трябва да се зададат приоритети и да се направят компромиси. Приветствам отличното сътрудничество между парламентарната комисия по заетост и социални въпроси и Европейската комисия през последните четири месеца. Както няколко пъти вече съм подчертавал, за Комисията е от жизненоважно значение да има съдействието на всички главни институции на ЕС и особено на Европейския парламент, с цел да се осигури необходимата политическа ангажираност към новата стратегия „ЕС 2020“ и да се гарантира успехът на тази стратегия.

Мога да ви уверя, че Комисията с голямо желание ще включи Парламента във възможно най-голяма степен в осъществяването на стратегията през следващите години. Със задоволство отбелязвам, че голяма част от предложенията и измененията, предложени в проекта за доклад, са внесени от Съвета и включени в текста, получил политическа подкрепа от страна на Европейския съвет през юни. Има редица нерешени въпроси, които ще трябва да бъдат обсъдени съвместно със Съвета.

Комисията няма да подкрепи измененията, имащи за цел да изменят структурата на насоките, като добавят нови насоки. Това би подкопало прозрачността и съгласуваността на предложението на Комисията. Комисията е също така против идеята да се добавят още основни цели към петте, които вече са одобрени на политическо равнище. Според Комисията основният принцип при изготвянето на новата стратегия е бил ограничаването на броя на целите и задачите, с цел по-добро съсредоточаване върху новата стратегия.

При това положение Комисията е съгласна, че някои от въпросите може би имат нужда от по-голямо утвърждаване в текста – например по отношение на грижите за деца, достойния труд и малките и средните предприятия (МСП). Комисията е готова да работи съвместно с Парламента и със Съвета с цел намиране на взаимноизгоден компромисен текст.

  Eva-Britt Svensson, докладчик по становището на комисията по правата на жените и равенството между половете. – (SV) Г-жо председател, не би било преувеличено, ако кажа, че Лисабонската стратегия се е провалила. Ето защо трябва да се поучим от грешките си и да не ги повтаряме в новата стратегия. Някои от основните грешки в предходната стратегия се състояха в това, че не се даде приоритет на равенството на работното място, че не се предоставиха на жените възможностите и условията, необходими, за да могат те да участват напълно на пазара на трудa, както и че не се даде приоритет на усилията за преодоляване на различията в заплащането на мъжете и жените.

Трябва да увеличим участието на жените на пазара на труда, а заедно с това да увеличим също и участието на мъжете в грижите за децата и свързаните с тях задължения. Затова моля да подкрепите подобренията, предложени за тази стратегия и внесени от комисията по правата на жените и равенството между половете. Освен това моля да се премахне формулировката, според която възнагражденията в публичния сектор трябва да бъдат намалени. Много от жените, които получават ниско трудово възнаграждение, са заети именно в публичния сектор. Моля, не увеличавайте още повече различията в заплащането.

  Pascale Gruny, от името на групата PPE. – (FR) Г-жо председател, нуждаем се от дългосрочно законодателство за подобряване на заетостта в Европа и за намаляване на бедността. Трябва да се справим с проблема, наречен безработица, с оглед на устойчивото развитие. Бих искала да изтъкна три момента.

Първо, Съветът предлага насоките за политиките за заетостта в държавите-членки да бъдат определяни на всеки 10 години. Съгласна съм, тъй като имаме необходимост от дългосрочна перспектива, но също и от реални контролни точки на всеки три години, за да се гарантира, че няма да изгубим от поглед развитието на пазара на труда.

Второ, внесох предложение за изменение, което не беше прието и в което предложих да бъде създаден инструмент за наблюдение на заетостта, чрез който да се извършва специфичен анализ на бъдещите работни места. Много млади хора завършват училище или университет, без обучението им да отговаря на нуждите на пазара на труда. Трябва да предвиждаме бъдещите работни места. Нашите млади хора трябва да могат да продължат напред и да се специализират, завършвайки обучение, което ще им гарантира съобразеност с нуждите на пазара на труда.

И накрая, борбата с безработицата включва не само полагане на всички усилия за подобряване на положението със заетостта в Европа, но и борба с бедността. Професионалната интеграция на трайно безработните лица е жизненоважна в борбата с бедността. Европейският социален фонд е инструментът, който може да ни помогне да върнем тези граждани обратно на пазара на труда. Като начало, нека върнем на тези хора тяхното достойнство, като им дадем работа, и нека избягваме да им предоставяме помощ без никаква перспектива за социална интеграция. Аз бих наблегнала на този момент.

  Jutta Steinruck, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо председател, бих искала да започна изказването си с критика към процедурата. Дейността на Парламента беше силно разстроена от закъснялото внасяне на този доклад. Беше възможно да се представи неговата позиция само защото бяха направени изключения и сега Съветът няма да разисква този въпрос преди срещата на високо равнище през есента.

Най-накрая беше постигнат реалистичен компромис. Сътрудничеството между докладчика и докладчиците в сянка беше чудесно. Това може да се види и от факта, че за нашата позиция в комисията получихме явно мнозинство. Като социалдемократи, можахме да включим много от въпросите, които за нас са повод за загриженост, въпреки че не всички точки ни удовлетворяват. И все пак съм благодарна за уверението от страна на белгийското председателство, че то ще подкрепи позицията на Парламента.

За да улесним тази процедура, внесохме за разискване четири предложения за изменение, за които бихме искали да получим подкрепа по време на утрешното гласуване. За нас беше важно, че насоките за политиките за заетостта съдържат социални елементи, с други думи – определение за добра работа, условието тази работа да бъде също и добре платена, както и да бъдат поставени измерими междинни цели. Но все пак в държавите-членки ще се погледне сериозно на насоките само ако Комисията и Съветът също се отнесат сериозно към тези цели. Ето защо призоваваме Комисията да гарантира, че ще бъдат приложени подходящи мерки и че резултатите също ще бъдат изследвани.

Доволна съм от уверението от страна на г-н Андор, че нашите мнения също ще бъдат включени, тъй като Парламентът е добавил един много социално ориентиран и благоприятен за заетите лица елемент, който ще облагодетелства европейците. Именно това и очакват гражданите от Парламента; то е едно подобряване на социалните условия.

  Siiri Oviir, от името на групата ALDE. – (ET) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, обсъждаме насоките за заетостта в условия на икономическа криза. Това несъмнено ще окаже силно въздействие върху пазара на труда за години напред. Важно е да постигнем споразумение за една ефективна стратегия на равнище Европейски съюз, която наистина да помогне за решаване на проблемите. Не беше възможно да се постигнат целите, заложени в Лисабонската стратегия, главно заради проблемите, свързани с тяхното осъществяване, а не защото самите цели са били погрешни.

Успехът на новата стратегия зависи в голяма степен от това, дали можем да се поучим от предишните си грешки. Създаването на нови работни места и повишаването на заетостта трябва да останат в сърцето на новата стратегия. Затова за нас е приоритет създаването на висококачествени работни места, нужни и в по-дългосрочен план, които ще бъдат източник на висока добавена стойност. Политиката за заетостта трябва да гарантира на наетите лица възможно най-плавен преход както между различните икономически сектори, така и между различните нива на пазара на труда. По тази причина е необходимо да удължим сроковете на дългосрочните цели и да се съсредоточим повече върху координирани действия в областта на стопанската и образователната политика, както и на политиката за заетостта.

Борбата с бедността и изключването е особено значима днес. Ето защо следва да създадем възможности за участие на пазара на труда (или за повторно навлизане на този пазар) за всички социални групи, независимо от тяхната възраст и пол, като се обърне специално внимание на всички нуждаещи се групи.

Също като докладчика в сянка за групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, и аз се радвам, че, в сътрудничество с колеги от Парламента, сега и ние успяхме да открием в доклада знак за това, че на жените и мъжете ще бъдат гарантирани равни права. И накрая, при приемането на доклада очакваме Комисията и държавите-членки да приемат навреме съответната законодателна рамка; очакваме не само това, но и близко сътрудничество между Комисията и Парламента, както и между самите държави-членки. В противен случай приказките на Европейския съюз за единен пазар ще бъдат, най-малкото, само отчасти верни. Бих искала и да благодаря на г-н Őry за неговите усилия и високо ниво на сътрудничество.

  Emilie Turunen, от името на групата Verts/ALE. – (DA) Г-жо председател, госпожи и господа, г-н Őry, много беше казано за съдържанието на тези насоки за заетостта и за похватите, свързани с тяхното прилагане. Няма съмнение, че Парламентът значително е подобрил насоките по време на своята работа върху внесения за обсъждане проект. Бих искала днес да подчертая два момента от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Първо, успяхме да осигурим подкрепа за една амбициозна инициатива, насочена към заетостта на особено уязвимите групи, в това число и младите хора. Парламентът призовава да бъде намалена наполовина безработицата сред младежта, така че да останат безработни не повече от 10% от младите хора на възраст между 15 и 25 години, за разлика от сегашните данни, сочещи повече от 20%. Това е амбициозна цел, но е необходима, ако искаме да съхраним работна сила за бъдещето и да гарантираме напредък и социално сближаване.

Второ, мнозинството в Парламента призовава към по-голям ангажимент за една социална Европа. По-конкретно това означава, че трябва не просто да се борим с бедността посредством по-висока заетост, но и че, както гласи насока 10, изискваме работата да бъде със задоволително качество и да осигурява трудово възнаграждение, с което може да се живее. Равният достъп до напредък и социални услуги е друго ключово изискване. Днес в Парламента изпращаме ясно послание, че ще се борим да изчезне самото понятие „работещи бедни“ и че отказваме да позволим на Европа да въведе американски стил на пазара на труда. Тези два аспекта – заетостта на младите хора и социалните насоки, са две съществени подобрения, които според мен не могат да бъдат пренебрегнати от Съвета и от Комисията.

  Milan Cabrnoch, от името на групата ECR. – (CS) Госпожи и господа, положението с безработицата в държавите-членки на Европейския съюз е критично. Безработицата, задържала се на 10,1%, е най-висока от въвеждането на еврото през 1999 г. насам. Повече от 23 млн. души са без работа, 16 милиона от тях живеят в еврозоната. Всички тук навярно сме съгласни с това, че спешно трябва да се намери решение на този проблем, но внесеният доклад не предлага никакъв изход от кризата. Не сме убедени, че прилагането на правото на пълна заетост може да бъде решение само по себе си. Поставяме си изкуствени цели, въпреки че не знаем как да ги постигнем. Защо да имаме административни предписания относно процентното участие в пазара на труда, по-голямата заетост на жените и младите хора и намаляването на дела на учащите, прекъсващи преждевременно своето образование, щом като не знаем кой и как ще измерва и сравнява постигането на тези цели. Заставаме на позицията, че изграждането на задълбочен и ефективен единен пазар е ключов инструмент за гарантиране на общите макроикономически резултати на ЕС, а един гъвкав пазар на труда е най-доброто средство за създаване на нови работни места.

  Thomas Händel, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, предложението на Комисията за интегрирани насоки за повече и по-добри работни места беше значително подобрено чрез работата на Парламента.

Въпреки редица подобрения, все още сме далеч от постигането на целите си. Не отричаме факта, че бяха осъществени подобрения по отношение на равенството между мъжете и жените, но би било по-добре да се включи отделна насока в този набор от насоки. Ще поискаме това много настоятелно утре на пленарното заседание.

Второ, важно е оценката на резултатите и задълженията за докладване да бъдат строго определени в обхвата на компетентност на Парламента и вече в доклада да има по-взискателни цели и подцели по отношение на участието на пазара на труда и активната политика за пазара на труда. И все пак за Парламента би било важно утре да потвърди, че в доклада са взети предвид принципите на Международната организация на труда (МОТ), свързани с добрите и достойни условия на труд, както и въпроса за минималните доходи, които да бъдат категорично над прага на бедността.

Въпреки това съм на мнение, че този доклад все още има редица недостатъци. Той твърде много напомня за старата Лисабонска стратегия. Провалилите се принципи за гъвкава сигурност се повтарят като мантра, а голяма част от формулировките напомнят на старата политика на дерегулиране.

Второ, ако се споменават принципи като съвместяване на професионалния и семейния живот, социално сближаване, устойчиво икономическо управление, инвестиции и образование, без да има конкретни мерки за тяхното прилагане, това е слабо място на доклада. За по-голяма и по-добра заетост фокусът ще трябва да се постави върху намаляване на несигурността на сегашното положение и да се наблегне на принципа на „равно заплащане за равен труд на едно и също работно място“, моделът на пълна заетост отново да се превърне в централен въпрос, да се ограничи максималната работна седмица и да се обмисли намаляване на работното време, както и, преди всичко, по отношение на сближаването да се включи социалният напредък като задължителен елемент и да не се позволяват никакви крачки назад.

  Mara Bizzotto, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, инертност и късогледство – това е моята диагноза на болестта, поразила 27-те държави-членки на ЕС в днешно време.

Инертност, защото въпреки че един на всеки четирима млади хора в Италия е безработен и че в еврозоната има 16 милиона души без работа, Европейският съюз все още не е предприел никакви наистина ефективни действия в отговор на недоволството, надигнало се в Европа през последните месеци.

Късогледство, защото Европа не само че предложи все същата стара формула за излизане от кризата, но и напълно загуби поглед върху по-действителното регионално измерение на икономическата политика и политиката на сближаване. Само чрез поставяне на регионите в центъра на политическите действия, само чрез зачитане на техните специфични културни цели ще бъде възможно да се възродят европейските политики за развитие и заетост, подхранвани от природната енергия, извличана от всяка географска област: окръзи, малки и средни предприятия и занаяти.

За да решим проблема със заетостта, трябва в началото да мислим в малък мащаб, да инвестираме в местните органи и да дадем приоритет на субсидиарността, опазвайки едно наследство, съставено от езиково и културно многообразие.

Ако стрелката на европейския компас не насочи европейските политики към регионите, европейският проект е обречен на провал.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, на 2 септември един австрийски вестник написа, че „на стажантите им липсва образователна подготовка“. За съжаление, това е вярно. Днес има повече свободни позиции за стажанти, отколкото подходящи кандидати, които да ги заемат, а 30% от нашите търговски предприятия не са в състояние да попълнят позициите си за стажанти. Предприятията все повече се оплакват от лошата образователна подготовка на завършилите училище. Едно на всеки пет предприятия поема грижите за общото образование на своите стажанти.

Въпреки всичко, като мярка в отговор на това положение, Европа иска да внесе от трети държави добре обучени опитни работници. Това е чудодейното лекарство: повече имиграция, тъй като нашата младеж вече не получава достатъчно добро образование в училище. Това е наистина недопустимо, тъй като би било равносилно на обявяване на пълния провал на нашата образователна система – на пълния провал на Европа. Ето защо спешно се нуждаем от промяна на курса на образователния сектор. Без добра квалификация няма достъп до пазара на труда, защото това се отнася за нашите млади хора и в края на краищата – за бъдещето на Европа.

  Veronica Lope Fontagné (PPE). – (ES) Г-жо председател, Европа се нуждае от стратегия, която ще й позволи да излезе по-силна от икономическата и финансова криза и да се справи с дългосрочните предизвикателства, които трябва да посрещне – като например застаряващото население.

В стратегията за следващото десетилетие, стратегията „Европа 2020“, политиката за заетостта трябва да изиграе много важна роля. Нейните цели трябва да бъдат устойчиво развитие, създаване на нови работни места и търсене на по-голямо социално сближаване, а борбата с бедността е нов приоритет за Съюза, към който моята политическа група е поела ангажимент.

Стратегията разкрива нуждата от предприемане на структурни реформи с цел подобряване на начина, по който функционира пазарът на труда, същевременно подобрявайки също конкурентоспособността и производителността. Не бихме били последователни, ако мислим само за създаване на бъдещи работни места и позволяваме да бъдат съкращавани съществуващите работни места, както се случва в някои от секторите, като например понастоящем във въгледобивния сектор, където е възможно да бъдат изгубени голям брой работни места в цяла Европа. Минният сектор трябва да бъде поддържан като стратегически резерв и като допълнение към възобновяемите енергийни източници.

Ако ми позволите, ще говоря за моята страна, Испания, и за моя регион – Арагон. За една от провинциите, Теруел – където гъстотата на населението е около 12 жители на квадратен метър – загубата на близо 5 000 работни места би означавало запустяване на цялата околност. Ето защо трябва да се съсредоточим, от една страна, върху укрепването и запазването на работните места, с които разполагаме към момента, а от друга – върху предприемането на реформите, заложени в този доклад.

  Alejandro Cercas (S&D). – (ES) Г-жо председател, това разискване е много важно за групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, тъй като е много важно да се даде надежда на милионите европейци, които са загубили своята работа, които се страхуват да не загубят работата си или искат да работят, но все още не са намерили свободна позиция на нашия пазар на труда.

Важно е да поставим заетостта в сърцето на стратегията „Европа 2020“; освен това твърдим, в известен смисъл, че не е достатъчно да се преодолеят икономическите неравновесия. Нуждаем се по-скоро от включване на социалното измерение в нашата стратегия, тъй като бездушната икономика сама по себе си няма да осигури отговор на икономическите проблеми.

Важно е също така сами да си поставим цели, защото – макар и да е вярно, че чрез целеполагане може и да не постигнем своята крайна цел – определено никога няма да постигнем целта си, ако не знаем накъде сме се запътили. Затова благодаря на г-н Őry за това, че привлече мнозинство в подкрепа на тези принципи. Благодаря още и на г-н Андор и на испанското и белгийското председателство за това, че предоставиха на Парламента възможност да бъде изслушан в съответствие с член 148 от Договора – не само защото това е добре за Парламента като структура, но също и защото той е свързващо звено между европейската общественост и – за в бъдеще – националните парламенти, с общата задача, за която всички носят отговорност.

Сега е необходимо да ни слушате; и не само това, а и да прилагате всички наши препоръки. Няма значение как точно ще ги прилагате, а това, че за първи път трябва да включите в своята дейност работата на Парламента, което ще е от голяма полза за Комисията, Съвета, Парламента и преди всичко – за европейската общественост.

  Marije Cornelissen (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, голяма част от моите колеги в Парламента работиха много усилено върху този доклад. Постигнахме компромис и широко съгласие относно пет приоритета за подобряване на текста на Комисията: по-добро управление, добра работа и равно заплащане за равен труд, подцели за уязвимите групи, равенство между половете и политика на сближаване.

И все пак целият ни усилен труд ще отиде напразно, ако Съветът реши просто да го пренебрегне – а би могъл, ако избере да го направи.

Г-н Шастел, бих искала да Ви попитам дали ще дадете най-доброто от себе си за нашите приоритети. Освен това бих искала да знам дали е вярно, че приоритетите ни имат по-голям шанс да бъдат приети като част от съображенията, както посочи г-жа Milquet. От съществено значение е да знаем това, преди утре да пристъпим към гласуване.

А моите колеги искам да призова всички да се придържаме към постигнатите компромиси. Не сме един екип със Съвета, ако се делим от него. Групата на Зелените/Европейски свободен алианс със сигурност ще подкрепи нашето обещание, а ние разчитаме на всички вас да направите същото.

  Jacek Olgierd Kurski (ECR). – (PL) Единният пазар и свободното движение на работници са сред най-големите придобивки на европейската интеграция. Насоките за политиките за заетостта на държавите-членки в съответствие със стратегията „Европа 2020“ са темата на нашето разискване в момент, когато все още усещаме последиците от кризата, ударила европейските икономики и пазари на труда. Затова борбата с безработицата следва да се превърне в приоритет за политиката на Европейския съюз, а финансирането за нея следва да се включи в общия бюджет. От тази гледна точка е от съществена важност да има близко сътрудничество на равнище ЕС и равновесие в настоящите цели, продиктувани от кризата, както и в целите с по-стратегическо естество. Защото Европа е изправена пред дългосрочни предизвикателства, като например демографски промени и глобализация. Трябва да гарантираме – както на равнище ЕС, така и на равнище държави-членки – че разполагаме с потенциал за създаване на нови работни места и че ще помогнем на гражданите да се интегрират на пазара на труда. Тези приоритети обаче не могат да бъдат преследвани с цената на по-голяма административна тежест и повече правни разпоредби. Трябва да се погрижим да има съгласуваност на мерките, предприемани от държавите-членки в области като икономика, заетост и социални въпроси. И все пак, насоките и общите цели на ниво ЕС не трябва при никакви обстоятелства да подкопават компетентностите на държавите-членки.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Думите, колкото и да са впечатляващи, не са достатъчни да променят трагичното положение в социален план, което се наблюдава в различни държави-членки на Европейския съюз. Има необходимост от прелом в настоящите икономически и финансови политики: трябва да се сложи край на Пакта за стабилност и растеж, с ирационалните му критерии, които наистина задушават държавите в икономически и финасови затруднения; тук това, за съжаление, не се случва.

Докато продължава настойчивото искане за преустройствени планове, съответстващи на Пакта за стабилност и растеж и принципа за гъвкава сигурност, няма да избегнем програмите с режим на строги икономии, прилагани в страни като Гърция, Португалия и Испания. Тези програми ще имат трагични последици, водещи до увеличаване на безработицата, бедността, социалното неравенство и добре познатите протести сред работещите.

Ето защо настояваме за предложения, които ще променят съществуващите макроикономически политики чрез прекратяване на Пакта за стабилност и растеж, чрез приключване на процесите на приватизация и либерализация, чрез даване на приоритет на качествените работни места с права и трудови възнаграждения, с които може да се живее, и без дискриминиране на жените; както и чрез насърчаване на достойния труд посредством пакт, който наистина поощрява заетостта и социалния напредък.

  Derek Roland Clark (EFD). – (EN) Г-жо председател, единствената насока е Европейският съюз да спре своята намеса. Директивата за работното време е спирачка за работния процес. Защо не можете да позволите на хората да работят извънредно, когато самите те го искат? Моля, не ми казвайте, че това е с цел предпазване на работниците от експлоатация, след като марионетният съд на ЕС, Съдът на Европейските общности, постанови в полза на дружествата, експлоатиращи групи работници, заплащайки им минимални трудови възнаграждения в не по-малко от четири държави.

Осъзнавате ли, че повече от една пета от току-що придобилите своята квалификация младши лекари в Обединеното кралство биват отхвърлени като кандидати за работа, защото съгласно Директивата за работното време те нямат опит; осъзнавате ли, че все повече такива лекари прекъсват преждевременно обучението си поради същата причина?

Неотдавна Парламентът прие доклад относно независимите водачи на камиони, който ще доведе до това, че много от тези шофьори ще преустановят своята дейност. По време на днешното гласуване членовете на ЕП одобриха един параграф в доклада на г-н Bové – който ще стовари върху малките и средните предприятия (МСП) огромна отчетна тежест – само часове след като президентът Барозу изрази недоволство, че МСП се задушават от прекомерна бюрокрация.

Европейският съюз е самият проблем, а не решението на проблема, както вече започват да осъзнават европейските граждани.

  Edit Bauer (PPE). – (HU) Много Ви благодаря, г-жо председател. Бих искала да благодаря на докладчика за усилията му, насочени към укрепване на връзките между стратегията „Европа 2020“ и насоките за политиките за заетостта. Считам това за изключително важно. Бих искала да разгледам накратко два въпроса. Първият е повишаването на равнището на заетост за жените на 75%. Въпреки че тези 75% не изглеждат много повече от 60%, на практика това би увеличило заетостта сред жените с една четвърт. В това отношение искам да заявя, че ако не положим основите на тази политика в сектора на обществените услуги, най-вероятно постигането на тази цел ще се окаже невъзможно.

Другият въпрос, който бих искала да изтъкна в тази зала и върху който докладчикът също постави акцент, е детската бедност. Убедена съм, че въпреки факта, че Съветът определи детската бедност като приоритет още преди години, в действителност не е постигнато много и ако не следим този проблем отблизо, ако не можем да убедим държавите-членки да се отнесат към него сериозно и да си поставят сериозни цели в това отношение, ние пропиляваме собственото си бъдеще. Не бива да се отнасяме с такова пренебрежение към собствените си човешки ресурси.

  Pervenche Berès (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, както знаете, това разискване е жизненоважно за Европейския парламент.

В наши ръце е специфичният инструмент да се произнесем как точно трябва да бъде приложена стратегията „ЕС 2020“. Предвид неясното разискване, което проведохме относно тази стратегия, за нас е абсолютно жизненоважно да определим тези насоки за заетостта; ето защо толкова много настоявахме те да не бъдат приемани от Съвета преди това разискване и преди утрешното гласуване. За нас това вече е много важен въпрос.

И все пак, очевидно извън тази подготовка, свързана с планирането, ние също искаме да бъдем изслушани относно същината на проблема. Контактите, които сме имали с белгийското председателство, ни карат да се надяваме, че когато бъде изправен пред видимо полезни предложения, като например допълнителните ползи, които би могла да донесе позицията на Европейския парламент, Съветът няма да се лиши от тези допълнителни ползи и ще се съгласи да преразгледа текста, който вече е приел, с цел да бъдат включени тези основателни предложения.

След като обсъдиха това с белгийското председателство, всички политически групи, участващи в обмена, се съгласиха, че трябва да приемем, под формата на съображения, елементите, включени в основната част на нашия текст и – от тази гледна точка – между нас има широко съгласие да направим това. Ето защо се надявам, че четирите предложения за изменение в тази насока, внесени за разискване, ще бъдат приети утре.

Първото – за което, предполагам, несъмнено ще постигнем най-голямо единодушие – гласи, че с цел да бъдат от полза тези насоки за заетостта, те трябва да бъдат подчинени на основното правило: добро управление. Понастоящем доброто управление означава, че членовете на националните парламенти и на Европейския парламент, както и социалните партньори, следва да бъдат консултирани на всеки от етапите в процеса на изготвяне на проекта и осъществяване на тези насоки.

По отношение на същността има две изменения, които от политическа гледна точка са жизненоважни, поне що се отнася до самата мен. Те имат връзка с повторението на нашето определение за достойни условия на труд. Как може Европейският съюз да гласува всички тези конвенции, без самият той да прилага идеите за достойни условия на труд и да изпълнява тези насоки, които в крайна сметка ще дадат отговор на положението на най-уязвимите граждани, независимо дали това са млади хора със съответното образователно равнище или граждани в неравностойно положение, с цел преодоляване на бедността?

Това са предложенията, които внесохме, и разчитам, че ще подкрепите тези изменения, ако – както се надявам – те бъдат приети с мнозинство утре в Парламента.

  Timo Soini (EFD). – (FI) Г-жо председател, не можем да позволим увеличаване на разходите в държавите-членки като резултат от мерки на националните правителства или на Европейския съюз. Няма зелени данъци, нито сини или червени данъци: има само данъци, които плащат гражданите.

Едно увеличаване на разходите би било фатално за заетостта. Всяко увеличаване на разходите поглъща работни места. Европейският съюз и Европейската централна банка понастоящем нямат никаква самостоятелна политика относно лихвените проценти. Това затруднява държавите-членки в управляването на техните финанси, тъй като не са в състояние да провеждат финансова политика.

Въпреки тези негативни фактори, все пак се нуждаем от политика относно растежа и заетостта И финландските, и европейските трудови ресурси постигат успехи с индивидуални продукти и с качеството на тези продукти.

Правилата относно конкуренцията при търгове трябва да бъдат справедливи, безпристрастни и прозрачни. За нас е от решаващо значение Финландия да наема работна ръка сред финландците и положението е същото във всички останали държави-членки. Национална работна ръка за износ и за собствената държава: това е рецептата за успех.

  Ria Oomen-Ruijten (PPE). – (NL) Г-жо председател, г-н докладчик, госпожи и господа, бих искала да започна с благодарност към докладчика, като също така го поздравявам за доклада, който разискваме сега. Най-сетне вече имаме конкретни цели, които трябва да се стремим да постигнем през следващите няколко години. Проблемите, пред които сме изправени, не са лесни за решаване. Трябва да се положат всички усилия за устойчиво възстановяване. Освен това трябва да вземем под внимание демографските промени. За да излезем по-силни от кризата и да изградим стабилни европейски пазари на труда, трябва да поемем нови предизвикателства. Затова съм убедена, че нашето внимание към образованието е от първостепенна важност, тъй като това е единственият начин да се умножат възможностите за всички.

Г-жо председател, акцентът, който се поставя върху намаляването на бедността, и особено на детската бедност, също е от голямо значение. В този доклад ние, членовете на комисията по заетост и социални въпроси, очертахме специфични препоръки и постигнахме добър консенсус относно тези препоръки; така че считам този въпрос за много важен – най-малкото защото ще трябва да се оценяваме взаимно на базата на тези препоръки. Това означава не само да се захванем за работа на равнище ЕС, но също и че правителствата в държавите-членки трябва да обединят усилия със социалните партньори в работата за постигането на тези цели.

От дълго време мисля върху това, че трябва да предотвратим възникването на ситуация, в която младите хора не са в състояние да намерят работа при навлизането си на пазара на труда, което просто е неприемливо. Една от добрите страни на настоящия доклад е това, че той отстоява идеята, на всеки млад човек, който не посещава учебно заведение, в рамките на четири месеца да бъде осигурено обучение или по-нататъшно образование, или някаква друга възможност.

  Olle Ludvigsson (S&D). – (SV) Г-жо председател, бих искал да изтъкна няколко аспекта, които е особено важно да бъдат подчертани при определянето на насоките.

Първо, равнището на заетост трябва да се повиши с цел да се развие икономиката по един положителен начин. Съществува тенденция да си затваряме очите за мащаба на проблемите с изключително високото равнище на безработица, пред което реално сме изправени. Само ако работим активно за намаляване на безработицата, можем да стимулираме растежа и да коригираме неравновесията в публичните финанси.

Второ, инвестициите в заетостта имат положително въздействие върху националните бюджети. По-ниската безработица води както до данъчни приходи, така и до намалени социални разходи, затова си струва да се инвестира в политика за заетостта.

Трето, политиката за заетостта може да работи само ако има здравата подкрепа от страна на социалните партньори и ако бъде даден простор за ефективно сътрудничество. Нещо повече: трябва да претворим думите си в дела.

  Raffaele Baldassarre (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, новите насоки за насърчаване на заетостта представляват фундаментална крачка напред към икономическо възстановяване и растеж в Европа.

Икономическият срив предизвика значително повишаване на равнището на безработица. През 2010 г. то достигна 9,6%, а безработицата сред младите хора – 20,3%; с други думи, милиони хора са без работа. Ала безработицата е само част от проблема. Всъщност задачата не е просто създаването на нови работни места, а и подобряването и запазването на вече съществуващите.

За да постигнем целите, заложени в доклада, се нуждаем и от структурна промяна в икономиката. В това отношение въпреки значителните усилия, положени от докладчика, г-н Őry, отговорът на Парламента на току-що споменатата от мен статистика остава общ и разпокъсан, а това е в ущърб на европейската стратегия Показателите и ключовите цели не са достатъчни. Не е достатъчно само да се употребяват термини като „координиране“, „диалог“ и „сътрудничество“. Не е достатъчно само да има споразумение между различните поколения. Необходима ни е европейска политика, която да отговаря на нуждите на европейските граждани.

Ограниченията, наложени от бюджетните политики, трябва да бъдат премахнати посредством по-специализирани, насочени към развитието, обществени програми. Трябва да насочим действията, които предприемаме днес, към подпомагане на младите хора и бъдещите поколения; нуждаем се от политики за образованието и обучението, позволяващи инвестиции в човешки капитал с цел подобряване на неговото качество и свързването му с пазара на труда. Трябва да направим избор, който ще подпомогне производствената система. Нека да обобщя: нуждаем се от по-малко бумащина, от повече инвестиции и по-категорични решения по отношение на икономиката.

  Evelyn Regner (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, проблемът, който особено много ме занимава, е не просто да създаваме работни места от стария тип, а висококачествени, сигурни и добри работни места.

Струва ми се, че в насоките за политиките за заетостта – такива, каквито са към момента – на аспекта „качество на работното място“ е било обърнато твърде малко внимание. Ако Европейският съюз си постави за цел увеличаването на средното участие в пазара на труда в Европа на гражданите на възраст от 20 до 64 години на 75% до 2020 г., тогава според мен има голяма опасност от фиксиране върху цифрите – идеология, базираща се на измервания и количества, каквато сме виждали отдавна, във времето на Съветския съюз. Следователно въпросът не трябва да опира само до постигане на количествени цели; важно е и качеството на работните места. Не би следвало всички несигурни, зле платени, лоши, временни работни места да бъдат включвани в сметката. Стабилните трудови договори и надеждната заетост на трудов договор следва да бъдат главна цел.

  Thomas Mann (PPE). – (DE) Г-жо председател, поставили сме си високи цели. В отличния доклад на г-н Őry призоваваме държавите-членки да предприемат увеличаване на участието в пазара на труда на 75% от активното население в срок до 2020 г. Г-жа Bauer току-що подробно обясни колко важно е това. Специално внимание е отделено на младите хора. Инициативата „Европейска гаранция за младите хора“ е замислена така, че да предостави възможност на всички млади хора да си намерят работа или по-нататъшно обучение в рамките на четири месеца след завършване на обучението си, а крайната цел е да се намали делът на преждевременно прекъсналите системата на образованието на по-малко от 10%.

Като Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване, 2010 г. също е отразена в тези насоки. Броят на живеещите под прага на бедността трябва да бъде намален с 25%. Това е мащабна инициатива, тъй като от нея ще бъдат облагодетелствани 20 милиона души. Същевременно активизираме борбата с изключването на трайно безработните лица. За най-малко 25% от тях се изискват активни мерки на пазара на труда под формата на специализирано обучение, образование и професионална преквалификация.

Друг въпрос в центъра на вниманието е относно новите форми на заетост, като например работа на срочен трудов договор и временна работа. И все пак, нетипичната заетост не бива да се превръща в типична за всеки човек. Тези форми на заетост имат смисъл, ако предлагат преход към постоянни, сигурни и висококачествени работни места – но само ако това наистина е така.

Едно друго искане на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) би могло да получи подкрепата на мнозинството – а именно, да се използват пълноценно ресурсите от Европейския социален фонд за повишаване на заетостта и качеството на работните места. Това е важен знак за държавите-членки на Европейския съюз.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н Edward McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

  Danuta Maria Hübner (PPE). – (EN) Г-н председател, има голяма опасност от „несъпроводено от работни места възстановяване“ или „несъпроводен от работни места растеж“, а Европа не може да си позволи това да се случи.

Първо, трябва да съсредоточим своята стратегия за заетостта върху относителните предимства на Съюза – които са образованието, научноизследователската дейност и „зелените“ технологии. Второ, трябва да избягваме компромис между иновациите и създаването на нови работни места; подобен компромис би могъл да бъде избегнат, ако иновацията е приобщаваща.

Трето, трябва да намерим устойчиво равновесие между подкрепата за съществуващите работни места и създаването на нови такива. Инвестициите във висококвалифицирана работна сила ще вървят ръка за ръка с иновациите. Разбира се, ще има и работни места, които не са достатъчно добре възнаградени на пазара, затова трябва да разполагаме с политически инструменти за справяне с този проблем.

Четвърто, необходимо е да се задвижат мерки за политиките както на търсене, така и на предлагане на пазара на труда. Имаме на разположение много инструменти на политиките за заетостта, но те трябва да бъдат обединени в една подходяща и всестранна политическа рамка.

Пето, трябва успешно да дирижираме усилията и отговорностите, както и политическите инструменти на всички равнища на управление – европейско, национално, регионално и местно. И не на последно място, вътрешният пазар трябва да предвиди неограничено движение на работна сила, особено по отношение на професионалната кариера и обучението през целия живот; при това трябва да го осъществи хоризонтално, на географски принцип.

  Elisabeth Morin-Chartier (PPE). – (FR) Г-н председател, мога ли да започна с поздравления към г-н Őry за изключително сложния документ, изготвен във време на криза, когато насоките за заетостта за периода до 2020 г. не са точно израз на очевидното. Работата, свършена в комисията по заетост и социални въпроси, като допълнение към предложението на Комисията, е изключително съществена.

Бих искала да подчертая три момента. Първият е нуждата от строга политика относно интеграцията на младите хора в трудовата дейност. За да постигнем това, освен казаното по-рано от моя приятел, г-н Mann, трябва още и да се борим с преждевременното прекъсване на образованието, оставящо хората без квалификация. Всъщност прекъсването на образованието и оставането без квалификация води младите хора право към професионално и социално изключване. Всички трябва да свършим много работа в това отношение с цел да се преборим с безработицата сред младите хора.

Втората група въпроси, върху които трябва да съсредоточим своите усилия, се отнася до жените. В това отношение трябва да положим значителни усилия на два фронта: първо, трябва да се борим за техните работни места, за равно заплащане и равностойна кариера на жените и мъжете; и второ, трябва да подпомогнем съвместяването на семейния с професионалния живот, защото само така ще постигнем равенство между мъжете и жените.

И накрая, трябва да гарантираме, че ще разчупим омагьосания кръг на ранното пенсиониране, че по-голямата продължителност на живота няма да се превърне в по-кратък период на трудоспособна възраст, лишавайки ни по този начин от умения от първа необходимост.

Разчитам на Съвета.

  Horst Schnellhardt (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, моите поздравления към докладчика. Той е внесъл за разискване отличен доклад. Бих искал специално да приветствам факта, че насоките са ясно и разбираемо подразделени и ще послужат на Съвета и Комисията като добър пътеводител за бъдещото законодателство. Особено горещо приветствам факта, че тези насоки и въпросът за заетостта бяха обединени с политиката на сближаване, така че от 2014 г. нататък политиката на сближаване ще бъде използвана специално за намаляване на безработицата.

И все пак, трябва да изразя и известна критика. От съображение 6 беше изтрито едно изречение, а аз просто не мога да разбера защо. Ако изречението гласи, че еврото беше стабилизиращ фактор в ограничаването на последиците от икономическата и финансова криза, това е действително отражение на реалността. Не мога просто така да изтрия това в името на някакъв компромис. В това отношение мисля, че допуснахме грешка. Допълнителната формулировка, следваща от това, е вярна, но в тази форма не мога да я подкрепя.

  Sylvana Rapti (S&D). – (EL) Г-н председател, наистина трябва да поздравя г-н Őry за отличния му доклад. Този доклад се основава на общо единодушие. Това дава на доклада много по-голяма гласност, а Комисията и Съветът трябва да му обърнат сериозно внимание.

Ние, социалистите, се радваме, че докладът включва нашата неподлежаща на обсъждане основна позиция, която, убедени сме, ще реши проблемите с безработицата и човешкото достойнство. Говорим за равно заплащане за равен труд на едно и също работно място. Аз все пак бих добавила към всичко това и въпроса за достойнството. Работните места трябва да бъдат сигурни, а условията на труд – достойни.

Съветът изглежда иска да вземе под внимание всичко това; и все пак, бих казала, че не е достатъчно да се вземат тези въпроси под внимание само в съображенията – те трябва да бъдат включени и в основната част на текста.

  Danuta Jazłowiecka (PPE). – (PL) Г-н председател, по време на европейските разисквания относно политиките за заетостта обикновено говорим за борбата с безработицата и за подходяща социална защита, но за съжаление посвещаваме много по-малко време на въпроси, свързани с връщането на хората на работа или с подкрепата за гражданите с предприемачески дух, насочен към създаване на нови работни места. Насоките включват подкрепа за участие на пазара на труда като приоритет. Нека обаче си припомним, че веднъж след като бъдат зададени приоритетите, изключително важно е те да бъдат приведени в изпълнение. Обезпокоително е да четем съобщението на Комисията, посочващо, че хора с образование, както и такива, които вече са в системата на заетостта, са потребили 70% от Европейския социален фонд за повишаване на участието на пазара на труда, а само 30% от този фонд се използва от безработни лица. Надявам се, че изпълнението на стратегията „Европа 2020“ ще обърне това съотношение и че ще постигнем действително повишаване на ефективността на Европейския социален фонд, а същевременно ще допринесем за повишаване на заетостта, а също и че най-сетне ще станем конкурентоспособни на световния пазар на труда.

  Derek Vaughan (S&D). – (EN) Г-н председател, приветствам този доклад. Мисля, че има много неща, за които можем да го похвалим. Като горещ привърженик на политиката на сближаване и на структурните фондове, специално приветствам коментарите относно това, колко са решаващи тези фондове в подпомагането на гражданите да се върнат обратно на работа.

В Южен Уелс например съм свидетел как Европейският социален фонд предоставя програми за усвояване на умения и много други програми за подпомагане на гражданите за връщането им на работа. На г-н Андор може и да не му се понрави, че казвам това, но то е една от причините за моето убеждение, че Европейският социален фонд трябва да остане в областта на регионалното развитие, а не да бъде прехвърлян към заетостта. Това е едно обсъждане, което несъмнено ще проведем в някакъв бъдещ момент.

Приветствам също и това, че докладът признава важността на социалните партньори. Разбира се, под „социални партньори“ имам предвид профсъюзите, но също и местните органи и регионалното управление. Това са големи доставчици на услуги, но също и големи работодатели, и затова следва да бъдат включени във всеки социален диалог относно политиките за заетостта.

  Jan Kozłowski (PPE). – (PL) Преди всичко, искам да поздравя моя колега, г-н Őry, за изготвянето на проекта за този отличен доклад. Насоките следва да бъдат ясни и прости, а намаляването на броя им е стъпка в правилната посока. Постигането на по-високо равнище на заетостта е ключово предизвикателство. Не е достатъчно просто да намалим структурната безработица. Важно е да предвиждаме и предотвратяваме проблемите, както и да култивираме и развиваме предприемачество и гъвкавост. Не е достатъчно само да увеличим броя на хората, приети във висши учебни заведения. Институциите на висшето образование трябва да обучават гражданите на подходящо равнище и в области, в които има нужда от наети лица. Заетостта е най-добрият начин да избегнем бедността. Често обаче са необходими и програми за индивидуална подкрепа. От съществена важност е също така да се проследява ефективността на работата в тази област. Едно от условията за успех на стратегията „Европа 2020“ е тя да бъде тясно обвързана с политиката на сближаване. Опростяването на структурните фондове и намаляването на свързаната с тях бюрокрация трябва да бъде в услуга на целите на тази стратегия.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, г-н докладчик, госпожи и господа, както знаете, след като бъдат получени всички становища, изисквани съгласно Договора, общият подход на Съвета ще бъде преразгледан. Ето защо, след гласуването в пленарната зала, Съветът и неговите групи за подготовка ще разгледат обстойно измененията на Парламента. Първото заседание на работната група по социални въпроси е планирано за 14 септември, а неговата цел е приемането на тези насоки в Съвета по заетостта, социалната политика, здравеопазването и защитата на потребителите на 21 октомври.

Според нас по същество няма никакви значими различия между общия подход на Съвета и позицията на Парламента. Нещо повече: Съветът вече измени първоначалното предложение на Комисията, включвайки редица важни за Парламента въпроси и по-специално равенство между половете, защита на лицата с увреждания, изменението на климата, разгръщане на предприемачеството, насърчаване на търсенето на работа и защита на работещите бедни. Освен това всички държави-членки искат кратък и сбит текст с цел подобряване на неговата ефикасност.

Ето защо белгийското председателство би могло да предложи на Съвета в съображенията да се вземат под внимание редица изменения, предложени от Парламента, особено по отношение на управлението на Европейската стратегия за заетостта и отчасти във връзка с формулировката на целите, които държавите-членки сами си поставят, по отношение на качеството на работа и на достойния труд, по отношение на връзката с производителността и насърчаването на малките и средните предприятия, и накрая – по отношение на равенството между половете.

Освен това в сформираната работна група – специално по искане на белгийската делегация – бяха проведени обсъждания за определяне на подцелите във връзка със заетостта, особено по отношение на определени целеви групи. В крайна сметка, както знаете, държавите-членки не одобриха тази възможност. Тъй като ще бъде много трудно в насоките да се включат количествено определени подцели, белгийското председателство би могло да предложи този въпрос да бъде свързан с новия контекст на социално-икономическото управление, стратегията „Европа 2020“ и икономическото управление.

Следователно председателството би могло да предложи на Съвета последният да гарантира, че ще има ефикасно наблюдение на насоките. Това наблюдение ще включва ежегодното приемане на препоръките за заетостта за всяка от държавите, дадени от Съвета по заетостта, социалната политика, здравеопазването и защитата на потребителите, който би могъл да препоръча подцели за всяка държава в зависимост от националните особености.

Освен това, както Комитетът по заетостта вече подчерта в своя принос към стратегията „Европа 2020“, държавите-членки се насърчават да определят подцели за целеви групи, съобразявайки се с националните особености.

Бих искал в заключение да благодаря на Парламента за работата му върху тези насоки и да го уверя, че тя ще бъде взета под внимание.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми колеги, разбирам, че времето ни притиска, така че ще се постарая да бъда сравнително кратък. Бих искал да разгледам няколко въпроса, свързани с тази процедура, а също и съществените моменти от това разискване, тъй като то е ключово за настоящето и бъдещето на Европейския съюз.

Наистина през пролетта работихме доста усилено и е известно, че самата Комисия встъпи в длъжност със закъснение поради забавилото се ратифициране на Договора от Лисабон в много от държавите. Част от документите трябваше да бъдат изготвени в кратки срокове, в това число, очевидно, и стратегията „Европа 2020“. Това се отрази и на графика за насоките за заетостта, затова работата във връзка с икономическото управление трябваше да бъде свършена бързо.

Предизвикателствата обаче оправдаваха това бързане, а аз съм признателен, че при тези предизвикателства постигнахме добро сътрудничество с докладчика и с Парламента като цяло. Сега аз също трябва да дам бърз отговор, но искам да обърна внимание на няколко съществени момента.

Преди всичко, в няколко забележки се прави сравнение с Лисабонската програма. Сега имаме много по-структурирани цели и много по-добри предложения за управление на стратегията, а това ни дава надежда, че успехът ще бъде гарантиран, за разлика от Лисабонската стратегия, която имаше само частичен успех. Оправдано е да има известна критика, но не е вярно, че Лисабонската стратегия е била напълно неуспешна до 2008 г. и финансовата криза.

Още няколко въпроса: с насоките за заетостта възнамеряваме да повишим и количеството, и качеството на работните места. Количеството се изразява също и в количествени стойности на целите в стратегията „Европа 2020“ и според мен това е амбициозна цел, предвид факта, че сега се намираме в период на спад, безработицата е много висока и имаме несъпроводено от работни места възстановяване. Това положение не е предстоящо – то вече е налице.

За съжаление, има твърде малко държави-членки, в които броят на наетите лица в момента се увеличава, но добрата новина е, че Германия е една от тях. С растящия брой работни места в Германия сега имаме надежда, че това положение може да се задържи и ще се разпростре върху други държави. Фактът, че сега в центъра на европейската икономика имаме по-благоприятна тенденция, подчертава важността на сближаването.

Аз съм последният, който би отрекъл важността на политиката на сближаване, но бих искал да кажа, че ако трябваше да свържа сближаването с интегрираните насоки, тогава бих предпочел да го причисля към насоките за развитие на икономиката, а не към насоките за заетостта, тъй като в Европа съществува неравенство, но има много по-голямо неравенство в центъра и в периферията по отношение на икономическите резултати, отколкото по отношение на равнищата на безработица.

Все пак аз се радвам, както винаги, да работя с вас по въпросите на сближаването и връзката му с политиките за заетостта. Имаме амбициозната цел да постигнем 75%, но бих искал да внеса една поправка, а именно че тези 75% не се отнасят за всяка отделна подгрупа. Например изводът не е, че при жените също следва да има средно 75%. Това е число, което сме дали общо за мъже и жени. Това е от значение, когато държавите-членки започнат да разработват собствените си програми за заетост и да се свързват с водещата инициатива през следващите месеци.

Провеждаме амбициозна дейност с подгрупи, като например младите хора, а аз искам само да насоча вниманието ви към факта, че следващата седмица стартираме водещата инициатива „Младеж в движение“. Това отново е нещо, което е присъща и силна страна на цялостната ни работа върху заетостта. Ако разгледате съдържанието на документа относно инициативата „Младеж в движение“, ще видите, че то включва 50% образование и 50% заетост, тъй като Комисията разбира важността на предизвикателствата пред заетостта на младите хора в Европа.

Само още няколко основни подточки – заради времето, което ни притиска. Не можем да обещаем, че ще поддържаме нивото на заетост във всеки един сектор, като например въгледобивната промишленост, която беше спомената. Комисията оценява важността на поддържането на работни места в западащите промишлени сектори. Удължихме възможността за предоставяне на правителствени субсидии за въгледобивния сектор и за следващите няколко години, но не и безкрайно.

Трябва да се подготвим за промяна и да дадем приоритет на прехода към зелени работни места за в бъдеще. Ето защо работим върху зелените работни места с цел да улесним този преход и с цел да предвидим по-добре какви работни места ще съпътстват тази неизбежна структурна промяна в икономиката, както и да помогнем на хората да се подготвят по-добре за една по-различна структура по отношение на енергопроизводството, енергопотреблението, строителната промишленост, автомобилната промишленост, селското стопанство и т.н, и т.н.

Напълно съм съгласен с казаното относно детската бедност. Тъкмо се координирахме с белгийското и унгарското председателство за това, че едното ще инициира препоръка, а другото ще довърши работата върху нова препоръка относно детската бедност, която ще бъде в пълна координация с нашата работа върху европейската платформа.

Съгласен съм още и че трябва да погледнем отвъд ограничения набор от инструменти – комплекта инструменти на политиките за заетостта – когато се целим високо към повишаване на равнищата на заетост и в крайна сметка – към пълна заетост. Въпросът не опира само до работа върху умения, въпреки че развиването на уменията е централен проблем. Трябва да вземем участие в по-широко макроикономическо обсъждане – например в обсъждането на стратегии за излизане от кризата – и трябва да гарантираме, че едно преждевременно прекратяване на мерките за подкрепа не би застрашило възстановяването и създаването на нови работни места в Европа.

Но все пак бих се въздържал от всякакви инициативи в това отношение, които биха поставили под съмнение структурата на икономическия и паричен съюз, както и на новосъздадените структури на икономическо управление, защото урокът трябва да бъде научен. Трябва да се обединим, а това означава и по-близка макроикономическа координация. Идеята е, когато полагаме усилия за преодоляване на всеобщите неравновесия в условията на новите структури на икономическо управление, да вземем под внимание безработицата, която е едно от най-големите неравновесия на икономиката.

Европейският социален фонд ще продължи да бъде основен инструмент за повишаване на заетостта и особено за подобряване на качеството на предлагането, с цел да се помогне на безработните лица да си намерят отново работа – нови работни места, по-добри и по-конкурентоспособни работни места, с потенциалната възможност за самостоятелна заетост. Имам преки контакти с органите в Уелс, които ми обясниха с голямо удовлетворение как работи Европейският социален фонд (ЕСФ) в Уелс. Бих искал ЕСФ да се запази в рамката на политиката на сближаване, но е вярно също и че при тези предизвикателства на безработицата и бедността трябва да дадем по-голяма видимост на ЕСФ. Бих искал да видя как Парламентът играе по-значима роля и участва повече в планирането на бъдещето на ЕСФ и по отношение, например, на бъдещ нов регламент.

Сигурен съм, че заедно можем да работим много добре по всички тези въпроси. Бих могъл да коментирам още много други проблеми, но времето е твърде малко, а аз вече участвах в двустранни срещи на ниво парламентарни комисии и в обсъждания с мнозина от тук присъстващите.

В заключение бих искал да благодаря на белгийското председателство за сътрудничеството, което имахме със заместник министър-председателя и с всички останали, отговарящи по въпросите на заетостта и социалните въпроси в белгийското правителство.

  Csaba Őry, докладчик. – (HU) Г-н председател, искам да кажа на г-н Андор, че определихме не нови цели, а по-скоро нови подцели. Това означава, че сме се стремили не да добавим нови цели, а да прецизираме вече съществуващите. Наистина се надявам, че това е приемливо в тази си форма. Във връзка с разискването виждам, че всички сме съгласни, че за да оцелеем в кризата и да устоим на конкуренцията от страна на бързоразвиващите се региони на света, по-голямата част от нас трябва да работят повече и по-добре, както и че при осъществяването на тази цел възрастните хора, жените, лицата с увреждания, както и нискоквалифицираните лица не са тежест, нито спънка, а по-скоро възможност и резервен фонд, както и че, естествено, политиките трябва да бъдат приспособени в това отношение. Имаше също и всеобщо съгласие – а аз се радвам, че представителите на белгийското председателство подчертаха това – че трябва да се обърне специално внимание на малките и средните предприятия и на тяхната фискална среда, тъй като това е онази област, която може да генерира нови работни места, при това в големи количества. Очевидно трябва да съсредоточим усилията си в тази област.

Важно е да обсъдим новите форми на заетост. Те съществуват, те са налице и често предизвикват увеличаване на недоразуменията. Ясно е, че има необходимост от по-добри разпоредби по отношение на определението на Международната организация на труда за „справедливи условия на труд“ и свързаните с това очаквания и изисквания. Също така съм оптимистично настроен към казаното от г-н Шастел, че като мислим за добро управление, имаме предвид и че трябва да наблюдаваме и проверяваме, т.е. да държим всеки от нас самите отговорен за това, дали в действителност можем да осъществим онова, за което сме постигнали общо споразумение, дали сме обещание и сме взели решение да го направим.

Така че бих искал да благодаря на всички за сътрудничеството. Нашето сътрудничество – между Комисията, Съвета, колегите и докладчиците в сянка – беше наистина чудесно. Наистина се надявам, че в крайна сметка тези общи съвместни усилия ще бъдат отразени в резолюцията на Съвета, в неговото решение и във всички последващи консултативни процеси. Бих искал да подчертая, че настояваме – ако считате, че има нужда от много промени – да се върнем отново на този въпрос под формата на съвместно консултиране. Ние, от наше име и от името на Европейския парламент, сме, разбира се, готови за консултиране. Благодаря ви много за съдействието и се надявам, че сме успели да свършим добра работа.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, всъщност исках да отговоря на изказването на г-н Clark, който заяви, че в Европейския съюз имаме марионетен съд. Искам да изразя несъгласие с това твърдение. Сигурен съм, че г-н Clark не е марионетен член на ЕП – бил е избран по демократичен път; затова съм убеден, че той също следва да запази чувство на благоприличие в Парламента. Живеем в демократично общество и следователно не бива да определяме даден съд като марионетен.

  Председател. – Благодаря Ви за забележката. Г-н Clark отсъства, но съм сигурен, че той ще вземе под внимание Вашите забележки.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре (сряда, 8 септември 2010 г.).

Писмени изявления (член 149)

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Както Международният валутен фонд подчерта наскоро в своя полугодишен доклад, безработицата представлява най-големият проблем, пред който трябва да се изправят напредналите икономики, а положението ще остане същото за години напред.

Положението на младите хора, навлизащи за първи път на пазара на труда, е особено тежко: съгласно най-новите данни на Евростат безработицата сред младежта расте в цяла Европа, отчасти заради неотдавнашната икономическа и финансова криза. През април Комисията внесе предложените от нея „Интегрирани насоки Европа 2020“, очертаващи рамка за новата стратегия и предлагащи реформи, които трябва да бъдат осъществени от държавите-членки.

По отношение на доклада, разискван от нас днес, който разглежда обстойно свързаните със заетостта въпроси, включени в интегрираните насоки, по-специално съм съгласен с твърдението, че броят на насоките следва да бъде ограничен с цел по-доброто съсредоточаване на действията на Европейския съюз за борба срещу проблема с растящата безработица.

Бих искал да се възползвам от тази възможност и да подчертая важността на инвестициите в човешки капитал: трябва да насърчим инвестициите в човешки ресурси и да дадем приоритет на професионалното обучение през целия живот, като същевременно поощряваме иновациите в малките и средните предприятия, които са движещата сила на европейската икономика.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Поради икономическата и финансова криза положението на европейския пазар на труда ще продължи да бъде много напрегнато през следващите години. При тези обстоятелства борбата с безработицата трябва да бъде една от най-важните политически задачи пред Европейския съюз и държавите-членки и следователно това трябва да бъде по-добре отразено в насоките, предложени от Комисията.

Бих искала да подчертая, че в тези насоки за заетостта като цяло е обърнато твърде малко внимание на политиката за равенство между половете и на насърчаването на предприемачеството сред жените. С цел реалното намаляване на опасността от бедност в Европа трябва да зададем обвързващи цели, за да сме в състояние да премахнем свързаните с пола стереотипи, съществуващата дискриминация на трудовия пазар и структурните причини, водещи до това, че мъжете и жените получават неравно заплащане, както и да премахнем бариерите, пречещи на жените да упражняват определени професии и ограничаващи възможностите пред жените за предприемачество.

Насоките също така не успяват да придвижат напред целта да се ограничи дейността на незаконната, или „сивата“, икономика, защото при тази неблагоприятна конюнктура в много държави хората работят незаконно, тъй като просто не са в състояние да намерят друг начин да излязат от сегашното положение. Насоките не насърчават никакви амбициозни цели за борба с бедността, а в борбата с бедността трябва да се предприемат мерки на политиката за заетостта и образователната политика, насочени към най-уязвимите групи, които са изправени пред крайна бедност – например самотни майки, възрастни хора с ниски пенсии и хора с увреждания.

Затова призовавам държавите-членки и Комисията да се стремят към осъществяването на целите от насоките в най-голяма степен, защото в противен случай Европа няма да постигне резултатите, заложени в насоките.

  Martin Kastler (PPE), в писмена форма. – (DE) Приветствам доклада относно насоките за политиките за заетостта на държавите-членки, изготвен от г-н Őry. Защо? В този доклад Европейският парламент съвсем ясно описва онова, което ние, европейците, можем да очакваме през следващите години в областта на трудовата дейност и заетостта. Освен въпросите на миграцията и демографските промени, възможността за заетост в Европа в областта на т.нар. „зелена икономика“ е също много важен въпрос. Тази възможност може да бъде успешно оползотворена само ако има достатъчно налични качествени работни места. Това предоставя уникална възможност особено за жените на равнище ръководни длъжности. И мъжете, и жените имат равни възможности в тази динамична и все още сравнително нова област на предприемачеството – нещо, което понякога е по-трудно постижимо в други области. Трябва да гарантираме, че е възможно хармоничното съвместяване на професионалния и семейния живот, например чрез създаването на работни места, благоприятстващи семейния живот, и чрез предоставяне на достъп до детски заведения. Трябва да бъде възможно създаването на индивидуални модели за работно време, както и за почасова заетост, особено за лицата на ръководни длъжности. За съжаление това все още не е възможно във всички региони на европейския пазар на труда.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) Както каза г-н Daul тази сутрин, нуждаем се от по-активно присъствие на Европа. По-силното европейско присъствие не означава по-голяма намеса в дейностите на нашите граждани или на държавите-членки. Това означава да станем по-ефективни и по-способни като Съюз. Интегрираните насоки в голяма степен ще спомогнат за това разбиране.

Равнищата на безработица са достигнали най-високите си нива за последните десет години, като безработицата сред младежта е на тревожно равнище. Това заплашва да подкопае опитите за възстановяване на икономическия растеж в обозримото бъдеще.

Същевременно всяко решение следва да има и качествено измерение. Председателят Барозу днес подчерта, че има четири милиона незаети работни места. В по-голямата си част тези свободни работни места изискват квалифицирана работна сила. Настоятелно призовавам Комисията без никакво отлагане да въведе предложената Европейска система за мониторинг на свободните работни места, която ще включва също и европейски паспорт за придобити умения и квалификации.

Най-непосредственото предизвикателство обаче е да осигурим качествено образование на младите хора, което много по-точно да съответства на действителните нужди на пазарите на труда. Образователните програми следва да бъдат преразгледани предвид тази цел, а държавите-членки трябва да намалят броя на преждевременно напусналите образователната система.

Общоевропейската цел следва да бъде осигуряване на квалифицирана работна сила на нашия континент.

И накрая, нуждаем се от решителност и смелост, за да намалим драстично бюрократичните пречки и нетарифните бариери през малките и средните предприятия.

  Ádám Kósa (PPE), в писмена форма. – (HU) Моят уважаван колега г-н Őry е свършил чудесна работа, за която заслужава само похвала. Като член на Европейския парламент и като лице с увреждане, аз съм убеден, че без неговата работа и откритост Европейската народна партия (Християндемократи), най-голямата политическа групировка в Европа, нямаше да подкрепи включването на лица с увреждания в работата на Европейския парламент в тази степен, в която го подкрепя сега. Новаторският подход на г-н Őry и акцентът, който той поставя върху опростяването, може да произведат трайни резултати както в подбора на подходящи теми, така и в тяхното подходящо приложение. Моите колеги не само че избраха добре неговата главна тема, но и – благодарение на професионалните му усилия за координиране – целите на Европейския парламент, и по-специално на Европейската народна партия, могат да бъдат осъществени в по-голяма степен чрез доизглаждане на очевидни допирни точки. Най-важната от тези цели е инвестирането в човешки капитал. Нуждаем се от все повече сигурни работни места. Освен създаването на качествени работни места, считам за жизненоважна цел също и заетостта на лица с увреждания, равнището на безработица при които е между 60 и 70%, стигащо дори до 90% в определени държави-членки. Освен иновации и екологични работни места, Европа трябва също така да осигури работа на групите, които трудно се поддават на обучение. Това може да доведе дори и до преосмисляне на глобализацията, като се съпостави експлоатацията на уязвими в социално отношение работещи лица, идващи отвъд границите на Европейския съюз, и подбиването на цени, с растящата безработица сред хората с увреждания.

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Европейската икономика се намира в период на бавно възстановяване след кризата, започнала през 2008 г. Равнището на заетост в повечето държави-членки на ЕС обаче все още е тревожно ниско – по-ниско, отколкото преди кризата. Младите хора са една от социалните групи, които бяха най-зле засегнати от проблема с повишаването на безработицата по време на икономическата криза. От 2008 г. насам броят на младите хора без работа значително се е увеличил, а понастоящем в много държави-членки равнището на безработица сред лицата на възраст между 15 и 25 години е по-високо от общото равнище на безработица. Тези данни са тревожни, особено по отношение на явлението „застаряващо население“ в Европейския съюз, което означава, че намалява броят на лицата в трудоспособна възраст в сравнение с на броя на пенсионираните лица. Затова е особено важно да се помогне на младите хора да започнат първата си работа и да намерят сигурно работно място. Докладът относно насоките за политиките за заетостта за Европа 2020 е успешна стъпка към подобряване на положението на младите хора на пазара на труда. И все пак, за да гарантираме значително подобрение, е необходимо да въведем допълнителни мерки на равнище държави-членки. Трябва да се постави специален акцент върху подкрепата за младите хора при намирането на първата им работа и върху борбата с безработицата сред висшистите. Осигуряването на квалифицирана работна сила, притежаваща уменията, търсени на пазара, а също и подготвянето на висшистите за включването им на пазара на труда, са само част от задачите, които трябва да бъдат решени на равнище учебни заведения.

  Theodor Dumitru Stolojan (PPE), в писмена форма. – (RO) Създаването на нови работни места в Европейския съюз също зависи от пълното дерегулиране на пазара на труда. Наш дълг, като членове на Европейския парламент, е да предприемем действия в тази насока. Нека призовем онези държави-членки, които все още са запазили ограниченията върху свободното движение на работна сила от определени държави-членки, да предприемат действия в това отношение. Нека призовем всички държави-членки, Европейската комисия и Съвета да приемат нужните мерки, за да направим пазара на труда по-гъвкав, тъй като засега все още е твърде разпокъсан от прекалено много ограничения на национално равнище. Без тази по-голяма гъвкавост, приспособяването на пазара на труда към икономическия цикъл ще бъде забавено и затруднено, което ще доведе след себе си много по-големи загуби за гражданите.