Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2733(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

O-0081/2010 (B7-0451/2010)

Разисквания :

PV 07/09/2010 - 17
CRE 07/09/2010 - 17

Гласувания :

Приети текстове :


Пълен протокол на разискванията
Вторник, 7 септември 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

17. Дискриминация срещу сключили брак или официално съжителстващи двойки от един и същи пол (разискване)
Видеозапис на изказванията
Протокол
MPphoto
 

  Председател. — Следващата точка е разискване относно:

— въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Cornelis de Jong и Eva-Britt Svensson, от името на групата GUE/NGL, Marije Cornelissen, Raül Romeva i Rueda и Ulrike Lunacek, от името на групата Verts/ALE, Michael Cashman, Britta Thomsen, Sophia in 't Veld и Sirpa Pietikäinen, към Комисията относно: Дискриминация на лица от същия пол, сключили граждански брак или живеещи в гражданско партньорство (O-0081/2010 — B7-0451/2010),

— въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Claude Moraes, Michael Cashman и Monika Flašíková Beňová, от името на групата S&D, към Комисията относно: Взаимно признаване на бракове и регистрирани съжителства, сключени от еднополови двойки (O-0117/2010 — B7-0459/2010),

— въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Sophia in 't Veld, Renate Weber, Niccolò Rinaldi, Sarah Ludford, Sonia Alfano, Cecilia Wikström, Alexander Alvaro и Gianni Vattimo, от името на групата ALDE, към Комисията относно: Дискриминация спрямо еднополови двойки, свобода на движение, права на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални (LGBT), Пътна карта на ЕС (O-0118/2010 — B7-0460/2010).

 
  
MPphoto
 

  Cornelis de Jong, автор.(NL) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, ние с моя партньор живеем заедно от повече от 21 години. Неотдавна се възползвахме от съществуващата в Нидерландия възможност за официално регистриране на нашето съжителство. Това означава, че в Нидерландия се ползваме от съвсем същите права, както и женените хетеросексуални двойки. Впрочем можехме да изберем и брак, тъй като тази възможност е достъпна за еднополови двойки в Нидерландия.

Да допуснем обаче, че аз реша да отида да работя в Полша и партньорът ми дойде с мен. В такъв случай ние вече няма да сме разглеждани като двойка, тъй като Полша още не е признала еднополовите съжителства. С други думи, упражняването на правото на свободно движение на работници в ЕС би означавало за нас да изгубим редица основни права, например в областта на социалната сигурност и пенсиите. Докато сключилите брак хетеросексуални двойки могат просто да запазят своя статут, еднополовите двойки не могат да направят това. Така правото на свободно движение е ограничено. Конфедеративната група на Европейската обединена левица — Северна зелена левица не препоръчва Комисията да представи предложения за хармонизиране на семейното право в тази област. Това си остава в правомощията на държавите-членки. Ние обаче искаме от Комисията да представи предложения, които да осигурят еднакви за всички права за наетите и самонаетите работници във връзка със свободата на движение.

В момента Комисията сякаш се колебае, най-меко казано, когато се стигне до разработване на такива предложения. Именно затова моите колеги и аз поискахме разискването тази вечер. Искрено се надявам, че членът на Комисията ще може да ни увери, че ще бъдат предприети бързи мерки в тази насока и че, например в областта на социалната сигурност и пенсиите, двойки, които избират местоживеене в друга държава-членка, ще се ползват от същите права, независимо дали са хомосексуална или хетеросексуална двойка.

 
  
MPphoto
 

  Marije Cornelissen, автор.(NL) Г-жо председател, свободното движение на европейските граждани е основна ценност на Европейския съюз. Неприемливо е голяма група хора да бъдат изключвани от упражняването на това право: говоря за хората в еднополов брак или официално съжителство, чиято връзка не е призната в редица държави от ЕС. Това не е дребен технически проблем, а засяга най-важните неща в живота на едно човешко същество. Ще мога ли да взема любимия си партньор с мен и с малките ми деца, ако отида да работя в друга страна? Ще може ли партньорът ми да получава пенсия или обезщетение в случай на внезапната ми смърт? Нещата са още по-дълбоки от това.

Г-жо Рединг, представете си, че сте били в много щастлив брак с жена години наред. Отивате заедно в Италия или в Гърция, където намирате мечтаната си работа. Всичко върви прекрасно няколко години, но после се случва беда. Любимата ви партньорка попада в транспортно произшествие и в интензивното отделение. Може Вие да не можете да вземете никакво решение, което я засяга, може дори да не можете да бъдете до нея и да държите ръката й, защото, поне що се отнася до Италия, вие сте никой и нямате нищо общо с нея.

Г-жо председател, много се радвам, че все повече и повече държави разрешават на еднополови двойки да сключват брак или официално съжителство, а десетки хиляди хора вече са се възползвали от това, като броят им постоянно расте. За съжаление някои държави-членки изостават. Намирам това за жалко, но ние като Парламент не можем да ги принудим да наваксат. Онова обаче, за което можем да отправим призив, е признание, така че всички граждани на ЕС да могат действително да се възползват от правото си на свободно движение.

Бих искала членът на Комисията г-жа Рединг да ни каже как възнамерява да работи заедно с нас, за да стане това реалност.

 
  
MPphoto
 

  Michael Cashman, автор.(EN) Г-жо председател, постиженията на г-жа Рединг в областта на недопускане на дискриминация са достойни за пример, а двете свидетелства, които тя чу тази вечер, са изключително интересни.

Също като г-н de Jong, и аз съм хомосексуалист в гражданско съжителство, в 27-годишна връзка, която беше призната от държавата едва преди пет години.

Както беше вече казано, ако ми се случи да попадна в катастрофа, докато съм в Италия, моят партньор дори няма да получи основното право да реши дали в такъв случай животът ми да бъде поддържан от животоспасяващи устройства или не.

Именно от такива частни и лични аспекти сме лишени единствено на основанието на предразсъдъци. Някои казват, че взаимното признаване и зачитане на гражданските закони и гражданските права, придобити в друга страна и признати и прилагани в друга държава-членка, могат да засегнат компетентността за брака на държавата-членка.

Това са абсолютни глупости. Боя се, че този аргумент се изтъква от хората, които се хващат за всякакво оправдание, само и само да не бъде постигнато равенство.

Пет от държавите-членки признават еднополовите бракове. Дванадесет признават гражданското съжителство. Десет от 27-те остават извън този блестящ кръг на толерантността, равенството и разбирането.

Г-жо член на Комисията, Ваша задача е — и аз знам, че това е задача, с която Вие ще се заемете — да ги подтикнете към този кръг на толерантността и разбирането. Тогава действително ще разполагаме с пространство на свобода, сигурност и правосъдие не само за някои, а за всички, независимо от полова ориентация, пол или полова идентичност.

В политиката е много лесно да се следва общественото мнение. Най-тежко и най-трудно е да се предвожда това мнение и да се застава лице в лице с предразсъдъците. Ако Парламентът избере правилния ход и Вие, г-жо член на Комисията, изберете правилния ход, тогава действително ще можем да променим Съюза и да променим живота на хората към по-добро, не само за нас самите, а и за идните поколения.

Записите от Вашето изслушване са недвусмислени. Вие казахте, че смятате, че придобити в една страна права трябва да бъдат зачитани в друга. Текстът е пред мен, но знам, че не е необходимо да Ви го припомням, тъй като Вие сте човек на принципите, който ще се изправи срещу преследването и дискриминацията.

 
  
MPphoto
 

  Sophia in 't Veld, автор.(EN) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, само преди няколко дни гледах документален филм по BBC World за някои страни в Кавказ, където е обичайно мъжете да крадат девойки за омъжване. Когато видят красиво момиче, те го отвличат, водят го в дома си, изнасилват го и то става жена на този човек. Разбира се, семействата на момичетата протестират активно срещу това, тъй като смятат, че не мъжете трябва да решават дали да вземат момичето — а нейният баща трябва да реши дали да я даде за жена.

Това беше сърцераздирателен документален филм. Беше шокиращ, и знаете ли защо? Защото ние чувстваме, че изборът на партньор, изборът на съпруг или съпруга е най-личният и съкровен избор, който човек може да направи в живота си. Не мъжът, не бащата, не братът — и без съмнение не държавата — са тези, които трябва да определят кой ще бъде или не ваш партньор.

В историята са известни, а и до днес съществуват страни, в които държавата забранява брак между чернокожи и бели. В моята страна не много отдавна — моите баби и дядовци са се сблъсквали с това — на католиците не се е разрешавало да се женят за протестанти, дори и ако се обичат взаимно. Все още има консервативни мюсюлмани, които смятат, че техните дъщери не бива да се омъжват за немюсюлмани. Има много подобни примери и ние усещаме, че всичко това е крайно шокиращо. Все още обаче има страни в Европейския съюз, които забраняват брак между съгласни възрастни хора от един пол.

Знам, за някои е много шокиращо, че хората от един и същи пол могат да се обичат, но това изобщо не е релевантно. Релевантното тук е, че всички граждани на ЕС трябва да имат едни и същи права. Не е работа на Европейския съюз или на правителствата на държавите-членки да съдят лична връзка.

Европейският съюз няма компетентност в семейното право, но както току-що посочи Michael Cashman, вече пет страни са отворили семейното си законодателство за еднополови двойки. В редица други страни има различни форми на признато съжителство. Най-малкото, което трябва да направим в Европейския съюз, е да приложим принципа за взаимното признаване. Правим го за конфитюри, вино и бира: защо да не го правим за бракове и съжителства?

Бих искала да помоля Комисията да поеме инициатива за взаимно признаване между онези държави-членки, които вече имат признати бракове или официални съжителства, както и да ни даде пътна карта за стигане до положение, в което тези съжителства ще бъдат признати навсякъде.

 
  
MPphoto
 

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията.(EN) Г-жо председател, ясно е, че правото на свободно движение и пребиваване на граждани на ЕС и членове на техните семейства е един от крайъгълните камъни на ЕС. Това е не само основно право, а и лично право.

Член 21 от Договора е много ясен и дава сила на това право. Забраната на дискриминацията, включително на дискриминацията на основата на сексуална ориентация, е крайъгълен камък на ЕС, а освен това е призната и в друг член, 21, този път от Хартата на основните права.

Директивата донесе много значително подобрение за еднополовите двойки. Бих искала да благодаря на Парламента, тъй като именно той даде реалния импулс за това. За първи път законодателството на ЕС осигурява както на еднополовите, така и на разнополовите двойки право на свободно движение и пребиваване в рамките на Европейския съюз.

Като се има предвид това, се подразбира, че ако имате право на свободно движение и пребиваване, то във второто си място на пребиваване трябва да имате същите права, както и в първото. Както беше казано, държавите-членки са тези, които трябва да решат дали осигуряват официални съжителства или правен ред, но ние постепенно ставаме свидетели на все повече и повече държави-членки, които се движат или към признаване, или към разрешаване на еднополови бракове.

Директивата е много модерна в това отношение, тъй като не прави разлика между еднополови двойки и двойки от различни полове. Всъщност тя е неутрална в това отношение. Така тя прави възможни подобни ситуации и позволява на двойките да се себеизразяват и да имат това право. В този смисъл изменение на директивата не е необходимо.

Друг е въпросът, как тази директива се изпълнява на практика. Сама по себе си директивата не е проблем; проблем по-скоро има при нейното тълкуване. За Комисията е съвсем ясно, че директивата следва да се прилага с пълно зачитане на принципа за забрана на дискриминация на основата на сексуална ориентация.

Комисията трябва да осигури правилното прилагане на законодателството на ЕС. Това означава, че Комисията трябва да проследи дали като прилагат директивата, държавите-членки спазват основните права, включително забраната на дискриминация на основата на сексуална ориентация — добре известният член 21 от Хартата.

Комисията отдава голямо значение на премахването на всички пречки, които ограничават правото на свободно движение и пребиваване, и ще продължи да работи с държавите-членки за правилното прилагане на директивата.

Вероятно знаете, че Комисията е приела насоки за по-доброто транспониране на директивата. Тези насоки са от юли 2009 г., така че сега проверяваме как държавите-членки ги прилагат в практиката.

Комисията приветства доклада на Агенцията за основните права относно хомофобията и дискриминацията на основата на сексуална ориентация. Този доклад, изготвен по искане на Парламента, предоставя всеобхватни и съществени данни относно човешките права на хомосексуалистите, лесбийките, бисексуалните и транссексуалните лица.

Имаше необходимост от тези данни и аз поисках от агенцията да задълбочи изследванията в тази област — както публично обявих на Международния ден срещу хомофобията на 18 май — защото ние трябва да знаем какво всъщност се случва в държавите-членки. Предстоящият годишен доклад относно прилагането на Хартата, който се очаква през ноември, ще засегне дискриминацията и хомофобията. Можете да разчитате на моята решимост да действам в рамките на правомощията, дадени на Комисията от Договора.

Вие без съмнение разбирате, че за някои държави-членки това е много деликатен политически и социален въпрос, тъй като начинът на възприемане на нещата не е един и същ в рамките на Европа. Независимо от това фактът, че все повече и повече държави-членки или признават, или прилагат браковете независимо от сексуалната ориентация на партньорите, е много добър знак.

Трябва да напредваме постепенно. Трябва най-вече на основата на нашите насоки да подтикнем държавите-членки да приемат тези правила. За много от тях това е нещо твърде ново и твърде необичайно. За някои е много шокиращо. Трябва да напредваме внимателно, защото ние всъщност не искаме — и смятам, че всички, които споделиха тук от сърце своя опит, също разбират това — да бъдем прекалено резки.

Като казвам това, нямам предвид основните ценности, които не се поставят под въпрос, а искам да кажа, че трябва постепенно да подтикнем съпротивляващите се държави-членки да приемат общите правила. Ние не искаме хората да започнат да се противопоставят на еднополовите бракове, признаването на правата и недопускането на дискриминация.

Нека видим в доклада подробности относно прилагането на нещата в различните държави-членки и в различните региони на държавите-членки. Не искам да има каквито и да било съмнения относно основните въпроси, относно правото на свободно движение независимо от социалната ориентация или националността. Ще ги прилагаме постепенно. Отново ще се върнем към това.

Някои от членовете на Европейския парламент споделиха много лична гледна точка и бих искала да им благодаря. За мен е много важно да възприема чувствителното естество на този въпрос, който не е само принципен, а е също така и въпрос на човешки същества, които живеят своя личен живот. Благодаря ви за това. Сигурна съм, че заедно ще успеем да променим положението през идните месеци и години.

 
  
MPphoto
 

  Salvatore Iacolino, от името на групата PPE.(IT) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, изслушах с интерес моите колеги, които се изказаха по един без съмнение отличаващ се и особен въпрос.

За разлика от разискването преди малко, когато прекарахме много време да говорим по въпрос, който беше свръхобсъждан, и малко по същество — въпросът за свободата на словото в Европа — настоящият без съмнение е уместен и реален въпрос.

Ще посоча, че преди известно време, когато се одобряваше резолюцията относно Стокхолмската програма, в комисията не беше одобрено изменение, чиито характеристики имаха основно сходство с въпроса, който обсъждаме днес. Може би причината за това беше, като се позовем конкретно на текста на тази резолюция — с други думи, как националната идентичност и чувствителност на всяка държава-членка трябва да бъде зачитана — в това, че гледната точка на Комисията беше същата като неотдавна формулираната от Съда на Европейския съюз, който по повод на конкретно дело се произнесе, че отказването на брак на еднополови двойки не е нарушение на право.

Моето мнение е, че някои основни позиции трябва да бъдат гарантирани, тъй като всичко, което се отнася до личния и частен живот на хората, действително трябва да се зачита, но в същото време ние трябва да отдадем дължимото внимание на онова, което г-жа Рединг току-що каза, а именно, че е необходим постепенен преход, съставен от малки конкретни стъпки, към признаване с времето.

Постигнат е немалък напредък, но не можем да пренебрегваме понятието за семейство, което според нашата гледна точка е естествено, и което се състои от мъж, жена и деца, противопоставено на друг модел, който вземаме под внимание, но който не е онова, което дори и днес повечето хора в Европейската общност смятат за семейство.

 
  
MPphoto
 

  Monika Flašíková Beňová, от името на групата S&D.(SK) Изслушах много съсредоточено Вашата реч и бих искала да приветствам разумния Ви избор на думи и да кажа, може би само за сведение на г-н Iacolino: тук ние не говорим за това, как Европейският парламент иска да въведе или да нареди на държавите да въведат официални съжителства. Тук говорим по абсолютно друга тема, говорим за толерантност и за това, че повечето от приемащите държави-членки не признават брак или правно регистрирано съжителство — подчертавам, правно регистрирано — между граждани от един пол. Всичко обаче сочи, че това се равнява на нарушение на Директивата за правото на свободно движение.

На пръв поглед се касае за технически и правен проблем, тъй като директивата определя член на семейството на гражданин на Европейския съюз като съпруг/съпруга или партньор, с когото гражданинът на Съюза е сключил регистрирано съжителство.

Първият проблем е, че свободното движение на регистрирани партньори се определя от това, дали законодателството на приемащата страна разглежда регистрираното съжителство като еквивалентно на брака. В противен случай директивата няма да бъде напълно изпълнена и следователно техните основни човешки права са ограничени.

Вторият проблем е, че няма последователност относно това, дали думите „съпруг/съпруга“ или „партньор“ включват и партньори от същия пол. Въпреки усилията на Европейския парламент Комисията не е разрешила тази несигурност в директивата. Тук стигаме до същината на въпроса. Това, което изглежда проблем от правно и административно естество, всъщност, както Вие казахте, е въпрос на политическа воля.

Бих искала да вярвам, че Комисията ще изтълкува правилно ясния сигнал от повечето политически групи, защото ние вече пропиляхме една възможност с плана за действие за изпълнението на Стокхолмската програма, или по-точно Комисията я пропиля, но се надявам, че тя ще се възползва от първата възможност да приложи основните стъпки за премахване на всички потенциални несигурности, които понастоящем създават дискриминация и неизпълнение на духа на европейското законодателство в областта на правата на човека.

 
  
MPphoto
 

  Sarah Ludford, от името на групата ALDE.(EN) Г-жо председател, в настоящото разискване засягаме някои от нещата, за които вече говорихме в разискването днес относно експулсирането на ромите от Франция, а преди това от Италия. Разполагаме с прекрасни принципи в Договорите и правните инструменти на ЕС — недопускане на дискриминация, равенство, права на малцинствата, човешко достойнство, право на семеен живот и право на свободно движение — но по тяхното прилагане в държавите-членки има много още да се желае, тъй като то не винаги спазва тези ценности и ангажименти. Проблемът е, че Комисията, която е пазител на договорите, също твърде често се колебае да преследва държавите-членки дори за сериозни и много сериозни нарушения.

Тук представлявам Лондон, а следователно, смея да заявя, един от най-прогресивните региони в Европа, що се отнася до правата на хомосексуалистите. Не твърдя, че в моя град или дори в моята страна няма хомофобски предразсъдъци или дискриминация — ние все още нямаме бракове за хомосексуалисти — но напредъкът ни е голям. Когато обаче моите избиратели в регистрирано гражданско съжителство пътуват или се преместват в друга държава на ЕС, те губят правата си и правния си статут, както вече беше посочено: наследство, данъци, социални блага, дори правото да бъдат третирани като партньори се изгубва.

Същевременно цялата програма в една област, в която аз работя много, а именно, европейското наказателно правосъдие, се основава на принципа на трансгранично взаимно признаване — признаване и изпълнение на правни решения, приети в други държави-членки на ЕС. Защо в такъв случай да не се признават и правните решения относно съжителство и брак, които са дори много по-точни, отколкото що се отнася до конфитюри или други по-несъществени неща, за които говори приятелката ми Sophie?

Ето защо аз не съм съгласна със заместник-председателя г-жа Рединг, че директивата за свободно движение не се нуждае от изменения. Тя определено се нуждае от изменения, за да се премахне полупреценката, с която разполагат държавите-членки да дискриминират двойки от еднополови партньори или съпрузи, които се преместват от една държава-членка в друга. Поради това според мен е необходимо действие от страна на Комисията. Стигнали сме до своеобразна критична маса, дори и да се приеме аргументът, че трябва да се изчакат социалните промени. Налице е критична маса от държави-членки, които признават правно еднополовите двойки.

Време е да се въведе еднакво третиране на тези еднополови партньори, които се преместват в друга европейска държава. Всъщност в едно неотдавнашно интересно решение на Европейския съд по правата на човека се посочва, че може би няма да мине много време, преди този Съд — на Съвета на Европа — да подчертае, че бракът трябва да бъде достъпен за еднополови двойки. Би било особена ирония на съдбата, ако ЕС не предприеме действия и се окажем изпреварени от Съвета на Европа, а същевременно твърдим, че сме златният стандарт в нашето собствено самоопределение в сравнение със Съвета на Европа.

 
  
MPphoto
 

  Ulrike Lunacek, от името на групата Verts/ALE. (EN) Г-жо председател, наистина вярвам във всяка дума на члена на Комисията и в това, че лично тя вярва в изпълнението на правото на движение на всички европейски граждани, независимо дали са хомосексуалисти, лесбийки, хетеросексуални или каквито и да е, независимо дали са в брак или в регистрирано съжителство, или в каквито и да било отношения.

Проблемът за мен, както и за всички, които се изказаха, или поне за повечето от нас, е когато Вие казвате, че трябва да напредваме постепенно и трябва да подпомогнем държавите-членки в тяхното разбиране, и да ги убедим, и да работим срещу предразсъдъците. Знам, че това е така, но също така смятам, че във всички държави в ЕС гражданите са много по-напред от своите правителства.

Нека да ви разкажа за EuroPride във Варшава тази година, в което участвах. Преминах заедно с близо 20 000 души — лесбийки, хомосексуалисти, хетеросексуални, бисексуални, транссексуални — през главните улици на Варшава, докато полицията изтикваше екстремистки демонстранти назад, където им е мястото, а много хетеросексуални граждани —жени, които ни гледаха от сградите с кучетата си — ни поздравяваха и ни казваха, че ние, лесбийки и хомосексуалисти, сме в центъра на обществото, в основната му тенденция. Еднаквите права в Хартата на основните права, която с основание цитирахте, са за всички нас.

Както казаха г-н Ludford и много други, необходимо е Комисията да окаже натиск, а не да чака държавите-членки бавно, някой ден може би, да направят онова, което трябва да направят за своите граждани, за всеки от нас.

Ще ви приведа моя собствен пример. В продължение на 17 години в моята страна за мен не беше възможно да имам регистрирано съжителство с моята партньорка, но от няколко месеца това вече е възможно. Ако се наложи да отида да живея в друга страна, като Италия или Гърция, не искам да трябва да чакам отново, докато бъдем признати, и искам да мога в трудни ситуации да кажа, че сме партньори, принадлежим една на друга и искаме да се грижим една за друга. Така че, моля, окажете натиск. Много хора в Парламента искат да ви съдействат в това.

 
  
MPphoto
 

  Konrad Szymański, от името на групата ECR.(PL) Държавите-членки прилагат директивата, която често беше споменавана тук, в съответствие с принципите на съответното им семейно право. Трудно е да си представим, че това може да бъде другояче. В противен случай те биха засегнали собствения си суверенитет в областта на семейното право, а техният суверенитет е утвърден с Договорите. Смятам, че Комисията може да потвърди това. Държавите-членки, които не разрешават еднополови съжителства, не могат да признават такива съжителства, регистрирани в друга държава-членка, и в това няма нищо необичайно. Все едно да поискам тук и сега полското или ирландското законодателство относно абортите да се прилага по отношение на полските граждани, когато се намират в Швеция или във Великобритания. Според мен няма усещане, че в такива области има взаимност, и не предполагам, че някой тук призовава за такава. Освен това позоваването на европейската система за защита на правата на човека е изключително неуместен довод. Съгласно съдебната практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург липсата на правно признаване на еднополово съжителство и, още повече, на еднополов брак, не представлява дискриминация. По тези причини за пореден път цялото това разискване е пълно губене на време.

 
  
MPphoto
 

  Eva-Britt Svensson, от името на групата GUE/NGL.(SV) Г-жо председател, бих искала да кажа на г-н Szymański, че това е въпрос на дискриминация. Членът на Комисията, г-жа Рединг, изтъкна крайъгълните камъни на ЕС, а именно, свободата на движение и основните права. Що се отнася до Парламента, аз към сигурна, че мнозинството подкрепя всяка дейност, насочена към борба с дискриминацията. Това си заслужава нашата подкрепа.

Нима вече не е време Комисията да предприеме действия за спиране на дискриминацията срещу хора в еднополови бракове и граждански съжителства? Въпросът е уместен, тъй като в Стокхолмската програма е изтъкнато, че свободното движение трябва да се прилага за всички граждани. Трябва да се избягват всички форми на дискриминация. Имайте предвид, че това включва и дискриминация на основата на сексуална ориентация.

Дотук добре, но в Плана за действие на Комисията за Стокхолмската програма не откриваме мерки за гарантиране на еднакви права на хората в еднополови бракове. Гражданите, сключили еднополови бракове в държавите, в които това е разрешено, не могат да чакат повече. Те трябва да имат същото право да се преместват в други държави-членки, без да бъдат дискриминирани във връзка с различни граждански права в приемащата държава.

Ние в Парламента и нашите граждани искаме отговор от Комисията и се надявам, че този отговор ще се отнася до предприети действия за равните права на всички, независимо от сексуалната им ориентация.

 
  
MPphoto
 

  Oreste Rossi, от името на групата EFD.(IT) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, Европа не може да заеме мястото на суверенните народи и да принуди другите да правят онова, което тя иска или не иска, защото ако случайно не знаете, Европа си има девиз: „Единство в многообразието“, с други думи, всеки е господар в дома си.

Парламентарните въпроси, които се обсъждат днес, много си приличат; тяхната цел е Комисията да наложи на държавите-членки задължението да признават бракове между еднополови двойки и да предотврати всякаква дискриминация по отношение на осиновяването. Групата Lega Nord не може да се съгласи с това Европейският съюз да изземва правата на хората да пазят собствените си култури, традиции и корени.

Традиционният брак, с други думи, между мъж и жена, който евентуално води до раждането на деца, е единствената форма, която може и трябва да бъде признавана. Всяка друга форма на съюз между хора от един и същи пол може да съществува, но без съмнение не може и не бива да се разглежда като брак.

Ние сме още по-обезпокоени от призива на изготвилите въпроси за това, еднополови двойки да могат да осиновяват деца. Какво възпитание биха могли да получат тези деца? Никой не иска да възпрепятства хомосексуални двойки например, да подпомагат сираци или бедни деца чрез дистанционно осиновяване, но докато е едно да ги подпомагат да растат в собствените им семейства или в собствените им страни, съвсем друго нещо е да се иска да ги осиновяват.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен по процедурата с вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8)

 
  
MPphoto
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE).(ES) Г-жо председател, колеги, можете ли да ми обясните с какво може да навреди на двойка от мъж и жена това, двойка от двама мъже или от две жени да имат същите права като тях? По какъв начин може да навреди на хетеросексуална двойка това, еднополовите двойки да имат права? Къде е заплахата? Къде е опасността?

 
  
MPphoto
 

  Oreste Rossi, от името на групата EFD.(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, това не е опасност, а нещо, което по мнението на повечето италианци — говоря от името на Италия — е неприемливо: това е нещо различно. Да може една двойка да съществува, да живее мирно живота си и да не иска нищо повече, също като двойка от мъж и жена — които, ако е възможно, имат и деца, като се има предвид, че Европа продължава да остарява — това е нещо по-различно.

Казвал съм го и преди: ние смятаме, че двойка, която има право на формален, официален брак, трябва да се състои от мъж и от жена, защото те могат да създават деца, а основната цел на застаряваща Европа е да се раждат деца.

 
  
MPphoto
 

  Crescenzio Rivellini (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, днешното разискване засяга основата на Европейската общност: съюзът на различни общности, на различни чувствителности и на различни мнения. Способността за обединяване на тези различни чувствителности е залегнала в самата основа на Европа и на Европейския парламент, така че това разискване, макар и трудно, ни е необходимо.

Вниманието ми беше привлечено от нещо, казано от г-жа Рединг, когато тя предложи да действаме внимателно, за да предотвратим граждански недоволства.

Правилно е да се дадат права на всички европейски граждани, така че те да могат да се борят срещу дискриминацията и да защитават свободата си, но свободата е за всички, включително за общности, които в исторически план в продължение на хиляди години са споделяли схващане за общество, основано на семейството, на традиционното семейство от мъж и жена. Ето защо трябва да има свобода на изразяването на мнението, че семейството е съюз между мъж и жена.

Разбира се, всеки може да сключва различни съюзи, но не можем да сложим знак за равенство между семейство от мъж и жена, което осигурява продължаването на рода, и други съюзи, колкото и почтени да са те.

Разбира се, разискването трябва да продължи, тъй като в Европа, която трябва да бъде обединена, като същевременно зачита всички чувствителности, дори и такива трудни, сложни и взривоопасни разисквания трябва да търсят решение, което обаче да зачита всички общности. Това е така, защото — и тук се обръщам към г-жа Рединг — категорично не бива да допускаме този израз, „граждански вълнения“, да подрони европейското единство.

 
  
MPphoto
 

  Emine Bozkurt (S&D).(NL) Г-жо председател, гражданските съжителства и бракове между еднополови партньори не са правно признати във всички приемащи държави-членки. Това води до множествена дискриминация не само в областта на семейни въпроси, като попечителство и право на наследяване, но и на данъчни въпроси и социални права — сякаш тези бракове и съжителства са по-малко истински или по-малко важни. Планът за действие, предложен в Стокхолмската програма, не съдържа предложение за решаване на този проблем. Няма специални нови инициативи за правата на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални (LGBT). Вие обаче преди малко изрекохте някои красиви думи, като казахте, че възнамерявате да предприемете действия. Това много ме радва. Вие говорихте за конкретни стъпки — конкретни малки стъпки — и за необходимостта от много внимателно действие при убеждаването на някои държави-членки, които имат проблеми в това отношение.

Първият ми въпрос е дали това ще стане преди края на Вашия мандат. Вторият ми въпрос е дали тази неудобна ситуация се отнася и за други области на дискриминация, например на основата на раса, увреждания и възраст. Смятам, че във всички области е необходима смелост, тъй като всички те са равни и трябва да се борим ефективно и едновременно с дискриминацията на всякаква основа.

Позволете да направя едно предложение. Вие казахте, че през ноември очаквате доклад от Европейската агенция за основните права, който засяга и хомофобията и дискриминацията на основата на сексуална ориентация. Мога ли да Ви попитам дали след този доклад, чието предназначение е да представи реалното положение на нещата, Вие ще представите доклад на Парламента относно Вашата оценка на положението и конкретните стъпки, а за предпочитане, гигантски крачки, които възнамерявате да предприемете?

 
  
MPphoto
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE).(ES) Г-жо председател, аз имам щастието да съм от държава, отбелязала съществен напредък през последните години по въпроса за правата на хомосексуалистите. И при нас се смяташе, че Испания трябва да действа по-бавно, а обществото още не е готово да предприеме тази стъпка. Независимо от това ние я предприехме, и нищо не се случи. Нищо не се случи: нещо повече, днес хората са много по-щастливи, защото вече не се страхуват.

Гарантирането на правото на хора от един пол да сключват брак и да правят съвместни планове не ви принуждава да го правите, ако не желаете. Фактът, че аз мога да сключа брак с мъж, не означава, че трябва да го направя, а ми дава правото да го направя. Именно това дава на всички нас свободата да можем ясно да бъдем Европейски съюз, който гарантира тези принципи и права.

Имам късмет, че мога да направя това, също като някои други колеги тук. В Европейския съюз обаче има държави, в които това не е възможно, а това положение не може да бъде прието в днешния Европейски съюз. Ние искаме от Европейската комисия да покаже същата водеща позиция, която беше показана в Испания при необходимост, и ви призоваваме да насърчавате този проект в Европейския съюз днес, тъй като не го откриваме в Плана за действие по Стокхолмската програма. Искаме от Вас специален план и гаранции, че тази дискриминация, на която сме свидетели и за която говорим, никога вече няма да се случи.

Както беше показано в Испания, това е възможно само при наличие на политическа воля. Ако имате тази политическа воля, ние ще застанем зад вас, но ако я нямате, ние ще ви се противопоставим.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен по процедурата с вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8)

 
  
MPphoto
 

  Crescenzio Rivellini (PPE).(IT) Г-жо председател, по повод на изказването на моя колега искам да попитам: ако тази възможност за промяна е предложена в Испания и ако испанският народ е приел тази промяна, защо да не се зачита чувствителността на други държави, които искат да възприемат по-различен подход? Защо да се налагат вашите решения на други държави и да се засяга историческата чувствителност на други общности?

Европа е съвкупност от общности, и ако една от тях не разбира ценностите на друга, то тя не може никога действително да бъде Европа. Ето защо ако ние зачитаме изборите, направени в Испания, защо да не можем да зачитаме изборите на други общности?

 
  
MPphoto
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE).(ES) Отговорът е: защото ние сме и искаме да бъдем европейски граждани. Трябва да можем да се движим свободно в Европейския съюз със същите права, защото така е посочено в Договорите. Това е основният принцип, а вторият елемент също е много прост: ние казваме, че не бива да има страх, тъй като обществата, които исторически са били основани на двойки от мъже и жени, не се подкопават днес. Не се безпокойте, земята продължава да се върти, нещо повече, така тя е много по-щастлива.

 
  
MPphoto
 

  Joanna Senyszyn (S&D).(PL) Неприемливо е, че има държави в Европа, в които правата на хората, които са в брак или в съжителство, се различават според тяхната сексуална ориентация. В някои държави-членки хомосексуалните хора не могат да узаконят своите съжителства, а съжителства, официално регистрирани в други държави, не се признават. В Полша дори ако се случи трагедия като смърт на най-близкия ви човек, хомосексуалният партньор е третиран като второкласен гражданин. Как може да се сложи край на това съгласие за дискриминация на основата на сексуална ориентация, след като дори тук, в Парламента, понякога чуваме скандални хомофобски изявления? Онези, които ги правят, очевидно не осъзнават, че хомофобията е неудобна болест, която трябва да бъде лекувана. Нека спрем да поставяме гражданите в категории като „по-лоши“ и „по-добри“. Всички ние заслужаваме еднакви права да сключваме законно регистрирани съжителства, да осиновяваме деца, да работим по професиите си, да получаваме добро образование и да не трябва да крием сексуалните си предпочитания, и също така имаме право на любов, гордост и щастие.

 
  
MPphoto
 

  Anna Záborská (PPE).(FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, това разискване показва как доводът за недопускане на дискриминация на основата на пола и сексуалната ориентация бива съединен с довода за свободното движение на работници с една-единствена цел: да бъдат принудени държавите-членки да внесат основни промени в своите национални традиции в областта на гражданското законодателство, което управлява определението на семейството.

Националните парламенти зачитат мненията на своите граждани. За 80% от гражданите семейството представлява на първо място устойчив съюз между мъж и жена. Тези данни са публикувани от Евростат, но никой не говори за това. Ако говорехме открито за факта, че огромното мнозинство от граждани днес все още подкрепят семейния модел, основан на брака между мъж и жена, това разискване би се развило другояче.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен по процедурата с вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8)

 
  
MPphoto
 

  Sarah Ludford (ALDE).(EN) Г-жо председател, бих искала само да попитам г-жа Záborská дали тя би могла да приеме, че ние не говорим за принуждаване на държавите-членки да изменят семейното си законодателство, а да ги задължим да признават продуктите на законодателството на други страни относно съжителството и брака. Има основна разлика.

Говорим за изпълнение на принципа на взаимно признаване. Бих искала да помоля другите оратори, изразили приблизително сходни чувства, да приемат, че днес ние разполагаме с добре развит принцип на взаимното признаване в много области от живота и компетентността на ЕС.

Това е пътят, по който трябва да поемем в областта на недопускането на дискриминация и свободното движение. Не става дума за принуждаване на държавите-членки да изменят семейното си законодателство, а само за признаване на семейното законодателство на други държави.

 
  
MPphoto
 

  Anna Záborská (PPE).(FR) Г-жо председател, с радост ще отговоря.

Може би не става дума за промяна на семейния кодекс или семейното законодателство в държавите-членки, но става дума за промяна в гражданския кодекс. Именно гражданският кодекс ще трябва да бъде променен в държавите-членки. Някои промени се въвеждат с основни закони, други — с правителствени наредби. Правителството и парламентът обаче трябва да зачитат мнението на гражданите, включително когато приемат законодателни актове, които не са изцяло свързани със семейното право.

 
  
MPphoto
 

  Nicole Sinclaire (NI).(EN) Г-жо председател, аз не бях планирала да се изказвам днес. Нямах намерение да го правя и нямам подготвено изказване, но реших да кажа няколко думи.

Като открито хомосексуална личност смятам, че всеки има право да обича, когото иска да обича, и да живее живота, който иска, независимо с кого е той. Онова, което се потвърди тук днес, е колко права бях, че напуснах групата „Европа на свободата и демокрацията“ и нейните фашистки възгледи — например, възгледите от XIX век на тяхната италианска група. Припомням на Парламента, че техният кмет на Тревизо каза как хомосексуалистите трябва да бъдат етнически изчистени от техния град.

Като открито хомосексуална личност и открито хомосексуален политик аз понякога съм изпитвала известни опасения да водя кампании за онова, в което вярвам по отношение на равните права за хомосексуалистите. Това е така, защото не желая да бъда обвързана с определено амплоа. Искам да се боря за онова, в което вярвам. Това без съмнение е дискриминация, която все още засяга нашите държави-членки.

Разбира се, ако хората се присъединяват към Европейския съюз — имало е много референдуми, чрез които хората са се присъединявали към Европейския съюз — те следователно са се присъединили към тези права. Всички знаят, че аз вярвам в държавите-членки, но както каза г-жа in ’t Veld, това е нещо отвъд държавите-членки. Става въпрос за основни права на човека. Смятам, че ако допуснете други страни да се присъединят към Европейския съюз — колкото и аз да съм против това — те трябва да се присъединяват към неговите права. Така че кога ще приложите тези права? Равни ли сме или не сме?

 
  
MPphoto
 

  Sophia in 't Veld (ALDE).(EN) Г-жо председател, съвсем накратко бих искала да задам въпрос на италианския ми колега — извинявам се, че не знам името му — който поиска другите държави-членки да зачитат чувствителността на неговата държава.

Това разискване не е за приемане на чувствителността на други държави, а за приемане на законите на други държави. Така че бих искала да попитам този колега дали той иска да признае законите на другите държави-членки на ЕС.

 
  
MPphoto
 

  Crescenzio Rivellini (PPE).(IT) Достатъчно е да се отговори, като се посочи решението на Съда от 2008 г., което абсолютно се разминава с онова, което Вие твърдите, и което предлага на държавите-членки възможността в подобни ситуации да приемат закони и да не са задължени да зачитат разисквания като това.

Така че се позовавам на решението на Съда от 2008 г.

 
  
MPphoto
 

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията.(EN) Г-жо председател, за мен е лесно, защото законът е много ясен. Той е за недопускане на дискриминация, право на свободно движение и взаимно признаване.

Бих искала да наблегна на това. Ако живеете в правно признато еднополово съжителство или брак в държавата А, вие имате правото — и това е основно право — да вземете този ваш и на партньора ви статут в държавата Б. В противен случай е налице нарушение на правото на ЕС, това не подлежи на дискусии. Това е съвършено ясно и няма място за колебания по него.

Такъв е законът днес и можете да разчитате на мен, че ще ви помогна той да бъде прилаган. Само че, вижте, такъв е законът. Реалността на място — в реални измерения — може и да е различна, така че ние трябва да променим тази реалност. Именно по тази причина аз казах, че провеждаме двустранни срещи на техническо равнище с държавите-членки, за да видим как можем да изменим техния начин да прилагат нещо, което в правно отношение е съвсем ясно. Позволете ми тук да не се съглася с баронеса Ludford. Обикновено нашите анализи вървят в една и съща посока, но не и тук.

Директивата за свободно движение не дава на държавите-членки право на преценка за дискриминация — нито една директива не дава такова право. Не бива да позволяваме да бъде развита митология, която да твърди, че действително е възможно да се упражнява дискриминация. Трябва да бъдем много строги по принципните въпроси. Мисля, че в това отново сме единодушни, нали?

Така че за мен не може да има обсъждане по основата на нашата правна система и по това, как трябва да бъде тълкувана тя. Ще се опитаме да осигурим прилагането на това навсякъде по един и същи начин така, както е заложено в текстовете, и тук съм на ваша страна.

Беше зададен въпрос: кога ще стане това? Сега! Не след пет или десет години. Не знам за промяната на манталитетите в различните държави-членки. Мога само да ви говоря за опита, който имам като политик от толкова десетилетия насам. Понякога правителствата са по-предпазливи от своите населения, и казвам това от личен опит тук, в Парламента. Понякога населението реагира по много естествен и спокоен начин, а правителството си мисли, че съществува огромен проблем.

Онова, което се опитвам да направя, е да накарам правителствата да разберат това. Ако няма разбиране, тогава могат да бъдат приложени по-строги мерки.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма.(IT) Никой не може да отрече, че недопускането на дискриминация е основна ценност. И никой не може да отрече, че изборът на партньор попада в сферата на личната свобода, но в този случай Европа се меси там, където не й е мястото. За нас, както това е утвърдено в италианската конституция, семейството е основано на брак между мъж и жена. Това е принципът в основата на нашата правна система, която отразява културата, традициите и чувствителността на италианския народ. Трябва също така да не забравяме, че съгласно принципа за субсидиарност, укрепен с Договора от Лисабон, Европейският съюз не може да се намесва в области, които попадат в компетентността на държавите-членки, като семейното право. Действително член 9 от Хартата на основните права на Европейския съюз гласи: „Правото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство са гарантирани в съответствие с националните закони, които уреждат упражняването на тези права“. Следователно отделните държави отговарят за тази област. Всяка нация има правото да пази своята национално идентичност и убеждения при зачитане на всички други нации в международната общност. Именно това е изразено в девиза на Европейския съюз „Единство в многообразието“.

 
  
MPphoto
 
 

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма.(IT) Правната рамка за еднополовите двойки в Европейския съюз е много разнообразна и между различните държави-членки съществуват коренни разлики. Случаи на дискриминация срещу еднополови двойки има практически ежедневно, а следователно е необходимо да се осигури спазване на Директива 2000/43/EО и Директива 2000/78/EО относно борбата с дискриминацията на основата на религия, увреждания и сексуална ориентация. Европейският съюз трябва да полага повече усилия, за да гарантира на еднополовите двойки същите права, които са дадени на хетеросексуалните двойки, когато се преместват в друга държава-членка от Европейския съюз за учене или работа, по силата на директивата за свободното движение на европейските граждани.

 
Правна информация - Политика за поверителност