Пълен протокол на разискванията

Вторник, 7 септември 2010 г. - Страсбург

1. Откриване на заседанието

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Jerzy BUZEK
Председател

(Заседанието се открива в 09,05 ч.)

2. Внесени документи: вж. протокола

3. Разисквания по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава (обявяване на внесените предложения за резолюции): вж. протокола

4. Състояние на Съюза (разискване)

  Председател. – Заседанието се открива.

Следващата точка е изявлението на председателя на Европейската комисия относно състоянието на Съюза. Както помните, вчера обсъждахме проблема, свързан с присъствието по време на най-важните разисквания в Парламента. Бюрото разгледа въпроса вчера и е на същото мнение като Председателския съвет, че е необходимо по-голямо присъствие по време на основни разисквания. Стигнахме до извода също така, че е необходимо повече време и че трябва да помислим за начини да повишим присъствието по време на най-важните разисквания. След проведените вчера вечерта консултации с председателите на политическите групи ви информирам, че по време на разискването няма да има проверка на присъствието в пленарната зала. Приветствам ви в специално разискване, което твърдо считаме за изключително важно за бъдещето на Европейския съюз. Радвам се, че присъствието е сравнително високо, за да се проведе разискването в подходящата обстановка. За първи път провеждаме разискване относно състоянието на Съюза. Това е стъпка към парламентарна структура за Европа. Договорът от Лисабон ни предостави специални правомощия, но по-големите правомощия означават по-голяма отговорност. Ние сме отговорни пред 500-те милиона граждани, които ни избират. Веднъж годишно ще обсъждаме въпроси като текущото състояние на Съюза, политическите, икономическите и социалните приоритети, как да работи Съюзът и как да се вземат решения, така че да отговорим на очакванията на нашите граждани. Това е част от демократичния контрол над изпълнителната институция на Европейския съюз, Европейската комисия.

Докладите ще бъдат представяни пред нас от председателя на Комисията. Искам да приветствам г-н Барозу. Приветствам и всички членове на Комисията, които придружават г-н Барозу в залата. Искам да подчертая отново, че Европейският парламент вече направи много за сближаване с гражданите и за определяне на възможностите за демократичен надзор и контрол над изпълнителната институция. През юли г-н Барозу представи своя манифест, а през септември миналата година, преди да го изберем за председател на Комисията, проведе разговори с всички политически групи. Също така всички членове на Комисията бяха изслушани в парламентарните комисии. Европейският парламент сключи ново рамково споразумение с Комисията, което също гарантира функционирането на метода на Общността, в който решително вярваме в Европейския парламент. И накрая, в следващите няколко седмици ще бъде представена законодателната програма на Комисията за 2011 г. Така че вършим работата, възложена ни от гражданите на Европа.

Г-н Барозу, времената, в които живеем, не са леки и са изпълнени с предизвикателства. Уверени сме, че Европейската комисия ще изпълнява задълженията си на пазител на Договорите и на източник на законодателни инициативи и проекти в рамките на Съюза. Нямаме търпение да чуем Вашето становище и това на Комисията относно състоянието на Съюза, какво може да се направи и кои са многобройните нерешени въпроси в Европейския съюз.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми колеги, за мен е голяма привилегия да представя за първи път състоянието на Съюза в залата. Отсега нататък речта за състоянието на Съюза ще бъде поводът да очертаем съвместната ни работа за следващите 12 месеца.

Много от решенията, които ще вземем през тази година, ще имат дългосрочно отражение. Те ще очертаят тази Европа, която искаме. Те ще очертаят една Европа на възможностите, в която тези, които имат стремежи, са възнаградени, а тези, които са в нужда, не са забравени. Една Европа, която е отворена към света и към своите граждани, Европа, в която е постигнато икономическо, социално и териториално сближаване.

През последната година финансовата и икономическа криза подложи нашия съюз на едно от най-тежките изпитания в историята му. На преден план изпъкна взаимната ни зависимост, а солидарността ни беше подложена на изпитание както никога досега.

Обръщайки се назад към реакциите ни, вярвам, че сме издържали теста. Дадохме много от нужните отговори – за финансовата помощ на държави-членки, намиращи се в извънредни обстоятелства, за икономическото управление, за финансовото регулиране, за икономическия растеж и заетостта. И бяхме в състояние да изградим „базов лагер“, от който да тръгнем към модернизиране на нашите икономики. Европа даде знак, че ще се опълчи на кризата. Онези, които предричаха краха на Европейския съюз, бяха опровергани. Европейските институции и държавите-членки демонстрираха лидерство. Посланието ми към всеки един европейски гражданин е, че той може да разчита на Европейския съюз да направи необходимото, за да осигури бъдещето му.

Изгледите за икономиката в Европейския съюз днес са по-добри, отколкото преди година и това се дължи, не на последно място на нашите решителни действия. Макар и неравномерно, възстановяването набира скорост в рамките на Съюза. Икономическият ръст тази година ще бъде по-висок от предвижданото. Равнището на безработицата, макар и все още твърде високо, спря да нараства. Няма съмнение, че все още съществуват несигурност и рискове, не на последно място и извън Европейския съюз.

Не следва да храним илюзии. Далеч не сме приключили работата си и няма място за самодоволство. Равнището на безработица е изключително сериозен проблем. Бюджетната експанзия изигра ролята си за овладяване на спада в икономическата активност, но сега е време да излезем. Без структурни реформи няма да генерираме устойчив икономически растеж. Трябва да използваме следващите 12 месеца за ускоряване на изпълнението на нашата програма за реформи. Дошъл е моментът да модернизираме нашата социална пазарна икономика, за да може тя да се конкурира на глобално равнище и да посрещне демографските предизвикателства. Сега е моментът и за правилните инвестиции в името на нашето бъдеще.

За Европа това е моментът на истината. Европа трябва да докаже, че е нещо повече от 27 различни национални решения. Или ще плуваме заедно, или ще потънем поотделно. Независимо дали действаме на национално, регионално или местно равнище, ще успеем само ако мислим като европейци.

Днес ще очертая това, което считам за приоритетите на съвместната ни работа през следващата година. Тук не мога да обхвана всички въпроси на европейската политика или всички инициативи, които ще предприемем. Чрез председателя, г-н Buzek, ви предоставям по-пълен програмен документ.

По същество, виждам пет основни предизвикателства пред Съюза през следващата година: справяне с икономическата криза и управлението, възстановяване на растежа и заетостта чрез ускоряване на програмата за реформи „Европа 2020“, изграждане на пространство на свобода, правосъдие и сигурност, начало на преговорите за осъвременяване на бюджета на ЕС и придаване на по-голяма тежест на Съюза на световната сцена.

Нека да започна с икономическата криза и управлението. По-рано тази година предприехме решителни действия, когато членове на еврозоната и самото евро се нуждаеха от помощта ни.

Натрупахме труден, но поучителен опит и сега отбелязваме съществен напредък в икономическото управление. През май и юни Комисията представи идеите си и те бяха посрещнати добре както от Парламента, така и от работната група, оглавена от председателя на Европейския съвет. Тези идеи са основата, върху която сега се изгражда консенсус. На 29 септември ще представим най-неотложните законодателни предложения, така че да не губим набраната скорост.

Неустойчивите бюджети ни правят уязвими. Дългът и дефицитът водят до възходи и спадове, а те „разнищват“ мрежата за социална сигурност. Парите, харчени за обслужване на дълг, са средства, които не могат да се вложат в социални блага, нито в подготовката ни да посрещнем разходите, свързани със застаряващото население. Задлъжняло поколение означава неустойчива нация. С укрепване на надзора и правоприлагането нашите предложения ще заздравят Пакта за стабилност и растеж.

Трябва да се справим с тежките макроикономически дисбаланси, особено в еврозоната. Ето защо направихме своевременно предложения за идентифициране на т.нар. „балони“ при активите, на липсата на конкурентоспособност и на други източници на дисбаланс.

Сега виждам готовност от страна на правителствата да приемат по-стриктен мониторинг, подкрепен със стимули за спазване и със своевременни санкции. Комисията ще укрепи ролята си на безпристрастен арбитър, който прилага новите правила. Ще съчетаем паричния съюз с истински икономически съюз.

Ако бъдат реализирани както предлагаме, реформите ще гарантират също така дългосрочно устойчивостта на еврото. Еврото е от основна важност за икономическия ни успех.

За растежа на икономиката се нуждаем и от стабилен финансов сектор – сектор, който обслужва реалната икономика и който се гордее с доброто си регулиране и надзор.

Предприехме действия за увеличаване на прозрачността на банките. Днес положението е по-добро, отколкото преди една година. С огласяването на резултатите от стрес тестовете банките сега би трябвало да са в състояние да си отпускат заеми една на друга, така че кредитният поток към европейските граждани и предприятия да не пресеква.

Предложихме спестяванията на хората до 100 000 евро да бъдат защитени. Ще предложим да бъдат забранени злоупотребите с „голите“ къси продажби и ще предприемем действия по отношение на суаповете за кредитно неизпълнение. Свърши времето на обзалаганията с чуждото нещастие. Продължаваме да настояваме, че банките, а не данъкоплатците, трябва в аванс да покриват финансово цената на собствения си риск от провал. Въвеждаме законодателство, с което стават незаконни премиите за бързи печалби днес, които утре се превръщат в огромни загуби. В рамките на същия подход подкрепям и данъци върху финансовата дейност и през есента ще излезем с предложения.

Току-що сключеното политическо споразумение по пакета за финансов надзор е много добра новина. Благодарение на предложенията на Комисията, произтичащи от доклада на дьо Ларозиер, ще имаме ефективна европейска система за надзор. Бих искал да благодаря на Парламента за конструктивната роля, която изигра, и да изразя надеждата си, че в края на този месец ще даде окончателното си одобрение.

Ще предприемем по-нататъшни мерки относно регулирането. Скоро ще имате пред себе си инициативите за дериватите, за по-нататъшни мерки по отношение на агенциите за кредитен рейтинг и рамката за преобразуване на банки и кризисно управление. Целта ни е до края на 2011 г. да имаме един реформиран финансов сектор.

Стабилните държавни финанси и отговорните финансови пазари ни дават увереността и икономическата сила за устойчив икономически растеж. Трябва да изоставим спора дали да имаме финансова консолидация или икономически растеж. Можем да имаме и двете.

Уважаеми колеги, стабилните публични финанси са средство за постигане на целта: растеж и заетост. Нашата цел е растеж – устойчив и приобщаващ растеж. Това е главният ни приоритет, в който трябва да инвестираме.

„Европа 2020“ започва сега. Трябва да ускорим реформите от програмата ни, които стимулират растежа в най-голяма степен. Това би могло да повиши нивата на икономически растеж с повече от една трета до 2020 г.

Това означава да се съсредоточим върху три приоритета: повишаване на заетостта, нарастване на конкурентоспособността на нашите предприятия и задълбочаване на интеграцията на единния пазар.

Първо, хората и работните места. От 2008 г. насам над 6,3 милиона души загубиха работата си. Всеки един от тях трябва да има възможност да си намери отново работа. Средното равнище на трудова заетост в Европа за възрастовата група от 20 до 64 години е 69%. Споразумели сме се равнището да се повиши до 75% до 2020 г., като в работната сила се влеят предимно повече жени и по-възрастни работници.

Все още държавите-членки разполагат с повечето от компетентностите по отношение на политиката по заетостта. Знаем това. Но няма да останем безучастни. Искам един Европейски съюз, който помага на гражданите си да се възползват от новите възможности и който е социален и приобщаващ. Това е Европа, която ще изградим, ако държавите-членки, европейските институции и социалните партньори напредват в изпълнението на нашата обща програма за реформи.

Тя следва да се съсредоточава върху уменията, работните места и върху инвестирането в ученето през целия живот. Да акцентира върху отключването на потенциала за растеж на единния пазар, върху изграждането на по-стабилен единен пазар в името на заетостта.

Има възможности. Нашите равнища на безработица са високи, но понастоящем в Европа има четири милиона свободни работни места. По-късно тази година Комисията ще направи предложение за Европейски наблюдател на свободните работни места. Системата ще информира хората къде има свободни работни места в Европа и какви умения са необходими за тях. Ще предложим и планове за Европейски паспорт на уменията.

Трябва да предприемем също така действия за борба с бедността и социалното изключване. Трябва да направим всичко необходимо, така че най-уязвимите да не са пренебрегнати. Това е фокусът на нашата Платформа срещу бедността. Тя ще обединява дейностите на европейско равнище, насочени към уязвими социални групи като децата и възрастните.

Тъй като все повече хора пътуват, учат или работят в чужбина, ние ще укрепваме правата на гражданите с оглед на тяхното трансгранично движение. Още през тази есен Комисията ще се заеме със съществуващите препятствия.

Растежът трябва да се основава на конкурентоспособността на нашите предприятия. Следва да продължим да въвеждаме улеснения за нашите малки и средни предприятия. Те осигуряват две трети от работните места в частния сектор. Сред основните им грижи са иновациите и бюрокрацията и ние работим и по двата въпроса.

Непосредствено преди лятото Комисията оповести най-големия досега пакет по Седмата рамкова програма за научни изследвания, възлизащ на 6,4 млрд. евро. Тези пари ще отидат както в МСП, така и при учените.

Да инвестираме в иновации означава също така да се стремим университетите в Европа да са на световно равнище. Искам да бъда свидетел на това как нашите университети привличат най-интелигентните и най-добрите студенти от Европа и от света. Ще предприемем инициатива за модернизирането на европейските университети. Искам да видя една Европа, която е силна в науката, образованието и културата.

Трябва да подобрим представянето на Европа по отношение на иновациите не само в университетите, но и по цялата верига – от научните изследвания до продажбите на дребно, и това може да бъде направено най-вече чрез партньорства за иновации. Нуждаем се от Съюз на иновациите. Следващия месец Комисията ще изложи вижданията си как да постигнем това.

Друг ключов тест ще бъде готовността на държавите-членки да постигнат пробив в преговорите относно патент, който да бъде валиден в целия Европейски съюз. Нашите изобретатели често плащат десет пъти по-висока цена от тази, плащана от конкурентите им в Съединените щати или Япония. Предложението ни е внесено за разглеждане. С него разходите се намаляват драстично, а защитата се увеличава двойно. След десетилетия обсъждания е време да се вземат решения.

Ще продължим да работим и за намаляване на бюрокрацията. МСП се задушават в регулаторни примки. Седемдесет и един процента от изпълнителните директори споделят, че най-голямата пречка пред успеха им е бюрокрацията. Комисията е внесла предложения, с които на европейските предприятия ще бъдат спестени 38 млрд. евро годишно.

Насърчаването на иновациите, намаляването на бюрокрацията и развитието на висококвалифицирана работна сила са начините да гарантираме, че европейското производство ще продължи да бъде на световно ниво. Искаме стабилна, но модерна промишлена база в Европа. Една цветуща промишлена база в Европа е от изключителна важност за нашето бъдеще. Следващия месец Комисията ще представи нова промишлена политика за епохата на глобализацията.

Разполагаме с хората и с предприятията. Това обаче, от което и хората, и предприятията се нуждаят, е един отворен и модерен единен пазар.

Вътрешният пазар е най-голямото преимущество на Европа, но ние не го използваме достатъчно. Спешно трябва да задълбочим интеграцията на този пазар. Едва 8% от 20-те милиона европейски МСП извършват трансгранична търговска дейност, а процентът на тези с трансгранични инвестиции е още по-малък. Дори и с интернет, повече от една трета от потребителите нямат необходимото доверие, за да правят трансгранични покупки. По мое искане, Марио Монти представи отличен доклад и идентифицира 150 липсващи връзки и слабости на вътрешния пазар. Следващия месец ще изложим вижданията си как да бъде задълбочена интеграцията на вътрешния пазар във всеобхватен и амбициозен Акт за единния пазар.

Енергетиката е основен двигател на икономическия растеж и основен приоритет за действие. Трябва да довършим изграждането на вътрешния енергиен пазар, да построим енергопреносните мрежи и да ги свържем помежду им и да гарантираме енергийната сигурност и солидарност. За енергетиката трябва да направим това, което направихме за мобилните телефони – да създадем възможност за истински избор на потребителите на един европейски пазар. В резултат ще имаме истинска енергийна общност в Европа.

Трябва да направим така, че границите да не съществуват за нефтопроводите и електропроводите. Трябва да разполагаме с необходимата инфраструктура за слънчевата и вятърната енергия и да гарантираме, че в цяла Европа имаме общ стандарт, така че зареждането на батерията на електромобила да става толкова естествено, колкото пълненето на резервоара.

Тази визия ще бъде приведена в изпълнение през следващата година, когато ще внесем план за действие в областта на енергетиката, пакет за инфраструктурата и план за действие за енергийна ефективност. Аз лично ще посетя района на Каспийско море по-късно тази година, за да лансирам Южния коридор като средство за укрепване на нашата сигурност на доставките.

За изграждането на Европа, която използва ефективно ресурсите, трябва да погледнем отвъд енергетиката. През XX век светът се радваше на феноменален и интензивен откъм използване на ресурсите икономически растеж. През XX век станахме свидетели на четирикратно нарастване на населението в света, съпроводено от четиридесеткратно увеличение на икономическия продукт. Но през същия период потреблението ни на изкопаеми горива е нараснало 16 пъти, риболовът ни – 35 пъти, а консумацията ни на вода – девет пъти. Въглеродните ни емисии са се увеличили 17 пъти.

Всичко това означава, че трябва да постигнем резултати по нашия пакет за климата и енергетиката, който е един от основните двигатели на промяната. Това означава да интегрираме различните политически области като изменението на климата, енергетиката, транспорта и околната среда в съгласуван подход за ресурсна ефективност и за бъдеще с ниско съдържание на въглерод.

Един далновиден сектор на селското стопанство ще играе основна роля сред европейските мерки срещу най-големите предизвикателства пред нас като глобалната продоволствена сигурност, загубата на биоразнообразие и устойчивото управление на природните ресурси. Същото важи и за морската политика.

Всичко това не само ще заздрави нашата утрешна икономика, но и още днес ще имаме нови възможности. От 2000 г. насам работните места в екологичната промишленост нарастват със 7% годишно. До 2020 г. искам да видя три милиона „зелени“ работни места, три милиона зелени якички, които допълват нашите работници с бели и сини якички.

Трябва да имаме устойчив и интелигентен икономически растеж. През последните 15 години половината от растежа на европейската производителност се осигуряваше от информационните и комуникационни технологии. Тази тенденция става все по-интензивна. Нашата Европейска програма за цифрови технологии ще доведе до изграждането на единен цифров пазар, който до 2020 г. ще съставлява 4% от БВП на ЕС.

Г-н председател, всичко, което правим, е за гражданите на Европа. Изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие е фундаментално измерение на нашия европейски проект. Работим усилено за изпълнението на Плана за действие от Стокхолм. Ще дадем истински тласък на дебата по въпросите на убежището и миграцията.

Законните имигранти ще открият в Европа място, където човешките ценности се зачитат и спазват. Същевременно ще вземам решителни мерки срещу експлоатацията на нелегални имигранти вътре в Европа и по нашите граници. Комисията ще направи нови предложения относно контрола на външните ни граници и ще излезе със стратегия за вътрешна сигурност, с която ще се борим срещу организираната престъпност и тероризма.

Европейците ще открият, че техните основни права и задължения съществуват, където и да отидат. Всички в Европа трябва да спазват закона, а правителствата трябва да зачитат правата на човека, включително и на малцинствата. Расизмът и ксенофобията нямат място в Европа.

(Ръкопляскания)

Когато възникне проблем, свързан с такива деликатни въпроси, всички ние трябва да действаме отговорно. Настоятелно призовавам да не събуждаме отново призраците от миналото на Европа. Едно пространство на свобода, правосъдие и сигурност, подкрепено с граждански права за всички, ще създаде място, където европейците могат да благоденстват.

Уважаеми колеги, следващото предизвикателство е вземането на решение за бъдещия бюджет на Европейския съюз. Следващия месец Комисията ще излезе с първите си идеи за прегледа на бюджета. Ще поставим началото на открити обсъждания без табута, имащи за цел подготовката на нашите законодателни предложения, които ще бъдат представени през второто тримесечие на следващата година.

Трябва да изразходваме парите оптимално и да ги инвестираме така, че да водят до растеж и до постигане на целите на нашата европейска програма. Качеството на разходите следва да бъде мерило за всички ни. Важно е да обсъдим не само количеството, но и качеството на разходите и инвестициите. Считам, че Европа предлага действителна добавена стойност. По тази причина ще настоявам за амбициозен бюджет за Европа след 2013 г.

Считам, че трябва да обединим нашите средства в подкрепа на политическите ни приоритети. Въпросът не е дали да се харчи повече или по-малко, а да се харчи по-интелигентно, като се вземат предвид едновременно националните бюджети и европейския бюджет. Бюджетът на ЕС не е за Брюксел – той е за хората, които вие представлявате, за безработните, които се преквалифицират с помощта на Социалния фонд, за студентите, които участват в програмата „Еразъм“, за регионите, които се ползват от средствата на Кохезионния фонд.

Енергийните междусистемни връзки, научноизследователската и развойна дейност и помощта за развитие са ясни примери за това, че едно евро, изразходвано на европейско равнище, има по-голям ефект от едно евро, похарчено на национално равнище. Както знаете, някои държави-членки виждат тази логика, дори и в такива области от изключителна национална компетентност като отбраната. Те признават, че могат да се осъществят огромни икономии, ако обединят някои от своите средства и дейности. Обединяването на парични средства на европейско равнище позволява на държавите-членки да намалят своите разходи, да избегнат припокриванията и да постигнат по-добра възвращаемост на инвестициите си.

Ето защо следва също така да проучим нови източници на финансиране за големите европейски инфраструктурни проекти. Ще предложа например емитирането на облигации по проекти на ЕС съвместно с Европейската инвестиционна банка.

(Ръкопляскания)

Ще доразвием също и публично-частните партньорства.

Както беше посочено от Парламента, трябва да се заемем също и с проблема на собствените ресурси. Сегашната система изчерпа възможностите си и се крепи на набор от изключително сложни корекции. Нашите граждани заслужават по-справедлива, по-ефикасна и прозрачна система. Някои няма да се съгласят с всички идеи, които ще предложим. Действително намирам за странно, че някои вече ги отхвърлят, преди дори да са узнали какви ще бъдат.

(Ръкопляскания)

Зная, че един от въпросите, които интересуват Парламента, е времевата перспектива на следващия бюджет. Съществуват различни варианти. Бих искал да разгледаме възможността за десетгодишна рамка със средносрочен преглед на финансовото измерение след пет години – да го наречем вариант „пет плюс пет“. Той ще ни предостави възможност за по-дългосрочно планиране и по-ясна връзка с мандатите и на двете институции.

Постоянният стремеж към икономии, разбира се, е част от един достоен за доверие европейски бюджет. Погледът ми се спира на административните разходи на Комисията и другите органи на Общността, например агенциите. Трябва да премахнем всички неефективни ниши. За да подобрим финансовото управление, ще се възползваме от препоръките на Сметната палата.

Уважаеми колеги, последното предизвикателство, на което искам да се спра днес, е представянето ни на световно равнище. Когато се занимаваме с ежедневните си проблеми, понякога губим от поглед цялостната перспектива и забравяме за постиженията си: мирен и успешен преход към Европейски съюз, който удвои размера си и води преговори за по-нататъшни присъединявания; еврото – стабилна валута със световно значение; солидно партньорство със съседите ни, което прави всички ни по-силни. Ако действаме решително, XXI век няма с какво да ни уплаши.

С появата на стратегическите партньорства на XXI век Европа трябва да се възползва от възможността да очертае своето бъдеще. С нетърпение очаквам да видя, че Съюзът играе своята роля в световните икономически дела по начин, който съответства на икономическата му мощ. Нашите партньори ни наблюдават и очакват от нас да се ангажираме като Европа, а не просто като 27 отделни държави. Ако не действаме заедно, Европа няма да представлява световна сила и те ще продължат напред без нас: без Европейския съюз, но също и без неговите държави-членки. Ето защо в своите политически насоки призовах Европа да бъде фактор от световно значение и световен лидер – приоритетна задача и изпитание за нашето поколение.

Заедно с върховния представител и заместник-председател на Комисията, г-жа Аштън, ще представя нашата визия за това как можем да извлечем пълна полза от ролята на Европа в света. Европейската служба за външна дейност е средството, което отговаря на нашите амбиции.

В нашия глобализиран свят отношенията, които градим със стратегически партньори, определят нашето благоденствие. За да бъдем ефективни на международната сцена, се нуждаем от тежестта на Европейския съюз. Сега повече от всякога размерът има значение.

Подходящ пример е борбата с изменението на климата. Срещата в Копенхаген показа, че другите не отговориха на нашата амбиция, но и ние не си помогнахме много с това, че нямахме единна позиция. Преговорите може да са в застой, но не и изменението на климата. Искам да се ангажираме по-интензивно с международните ни партньори, така че техните съобщения за медиите да се превърнат в надеждни ангажименти за намаляване на емисиите и да продължим напред с финансиране за незабавен старт.

През следващите два месеца ще се проведат важни срещи на високо равнище със стратегически партньори. Колкото повече сме в състояние да изготвим общ дневен ред с ясно очертан европейски интерес, толкова повече ще постигнем. Виждам например огромен потенциал в разработването на трансатлантическа програма за растеж и работни места.

Мястото, на което думата ни вече тежи с пълна сила, е Г-20 – форумът, където основните икономически участници на световните пазари посрещат общите предизвикателства. Когато през ноември отидем в Сеул с г-н Ван Ромпьой като представители на Европейския съюз, искаме да видим конкретни резултати: по-нататъшен напредък в координирането на световната икономика, по-стабилни и отговорни финансови пазари и споразумение за реформа на международните финансови институции, по-ефикасни предпазни мерки в световните финанси и по-голям напредък по програма за развитие на Г-20. Ще продължаваме да играем водеща роля на този форум и ще работим в тясно сътрудничество с френското председателство на Г-8/Г-20 през следващата година.

Искаме също така да видим подкрепа за кръга от преговори от Доха. Търговията увеличава растежа и благоденствието. Ще работим и за сключването на двустранни и регионални споразумения за свободна търговия. През октомври Комисията ще представи обновена търговска политика, която да донесе нови ползи за Европа.

Да си отворен към света означава също и да стоиш рамо до рамо с развиващите се страни, особено с Африка. Когато след две седмици отида в Ню Йорк за срещата на високо равнище по въпросите на Целите на хилядолетието за развитие, възнамерявам да се ангажирам, с вашата подкрепа и от името на Европейския съюз, с предоставянето на допълнително един милиард евро за Целите на хилядолетието за развитие.

Да бъдеш участник на световната сцена означава също и да отстояваш своите ценности. С правата на човека не се правят компромиси. Шокиран съм от начина, по който се потъпкват правата на жените в много държави. Ужасен съм от това, че Sakineh Mohammadi-Ashtiani е осъдена на смърт чрез пребиване с камъни. Това е неописуема варварщина.

(Ръкопляскания)

В Европа осъждаме такива актове, които не могат да бъдат оправдани с никакви морални или религиозни повели.

Нашите ценности ни диктуват също да оказваме помощ на тези, които се намират в кризисна ситуация, където и да са по света. Нашата хуманитарна помощ за Пакистан е най-пресният пример за солидарността на Европа, приведена в действие. Удивителен пример за това, че помощите на Комисията и държавите-членки трябва да бъдат представяни като истински европейски пакет за помощ. Държавите-членки разполагат с хеликоптери и с екипи за гражданска защита. Сега е необходимо да ги обединим, така че да създадем истински европейски капацитет за реакция при кризи. Това ще предложи Комисията през октомври. Приканвам държавите-членки да покажат, че наистина се стремят Съюзът да утвърди своята роля в тази област.

Отбелязваме напредък в работата си по общата външна политика. Но нека не се залъгваме: без обща политика за отбрана няма да имаме необходимата тежест в света. Считам, че е настъпил моментът да се изправим пред това предизвикателство.

(Ръкопляскания)

Уважаеми колеги, все още сме във фаза, в която новото институционално устройство на Европа, създадено с Договора от Лисабон, трябва да улегне. Това, което действително има значение, е какво институциите правят за хората. Важна е ползата от Европа за ежедневието на хората.

Тайната на успеха на Европа се крие в нейния уникален общностен модел. Повече от всякога Комисията със своите визии и предложения трябва да тласка напред изпълнението на политическата програма. Призовах за установяване на специални отношения между Комисията и Парламента – двете общностни институции par excellence. Моето политическо сътрудничество с вас ще стане по-интензивно.

Европа не е само Брюксел или Страсбург. Европа са нашите региони. Европа са вашите градове и села. Когато обикаляте вашите избирателни райони, можете да посочите европейските проекти, които са толкова важни за тяхното благоденствие.

В крайна сметка всички сме един отбор – европейските институции, държавите-членки, регионите. Съюзът няма да постигне целите си в Европа без държавите-членки и държавите-членки няма да постигнат своите цели в света без Европейския съюз.

Европейските граждани очакват от нас да предприемем необходимите действия за излизане от кризата. Трябва да им покажем, че общите усилия, които полагаме днес, ще доведат до нови работни места, нови инвестиции и ще подготвят Европа за бъдещето.

Убеден съм, че Европа има необходимите качества и ще постигнем резултатите, към които се стремим. Едно е сигурно: не с песимизъм ще спечелим битката, а с увереност и силна обща воля.

Днес изложих вижданията си как Европейският съюз ще постигне всичко това. Ангажирал съм се с представянето на предложенията за изграждане на нашия икономически съюз. Настоях да се ускори изпълнението на програмата ни за реформи. Посочих как да се модернизира нашата социална пазарна икономика, така че да имаме растеж и работни места в една интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика посредством нашите водещи инициативи по стратегията „Европа 2020“. Посочих начина за постигането на обща енергийна политика в Европа. Защитих необходимостта от пространство на свобода, сигурност и правосъдие, където европейците ще открият, че техните основни права и задължения съществуват навсякъде. Ясно заявих, че Комисията ще се стреми към амбициозен бюджет. Предложих да се емитират облигации по проекти на ЕС за финансирането на големите европейски проекти. Заявих нашия твърд ангажимент по Целите на хилядолетието за развитие. Обясних защо се нуждаем от общ капацитет за реакция при кризи, от обща външна политика и от обща политика за отбрана. Приканих европейските лидери да действат заедно, ако искат Европа да бъде световен фактор и да защитава европейските интереси.

Политическата ни програма е наистина реформаторска, амбициозна и изпълнена с предизвикателства. За да успее Европа, Комисията се нуждае от вашата подкрепа за една по-силна и по-справедлива Европа за благото на нашите граждани.

(Ръкопляскания)

  Председател. – Г-н Барозу, благодаря Ви за изявлението относно състоянието на Съюза.

  Joseph Daul, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, г-н Барозу, г-да председатели на Съвета, госпожи и господа, председателите са щастливи тази сутрин, показахте, че можете да присъствате без санкции. Е, това е наистина демокрация. Благодаря на всички вас.

(Ръкопляскания)

Какво е състоянието на Европейския съюз? Къде успяхме заедно през последните няколко години и къде се провалихме? Какви са плановете ни? С какви политически и финансови средства ще ги осъществим?

Г-н председател, приветстваме разискването и се радвам, че Парламентът и Комисията – двете институции на Общността, които представляват и защитават общия европейски интерес, участват тази сутрин в упражнението, което групата на Европейската народна партия (Християндемократи) иска да бъде ориентирано към бъдещето.

Европейците понякога – всъщност, много често – се чудят какво прави наистина Европа, за да отговори на техните проблеми и очаквания. В същото време, както показват проучванията на общественото мнение през годините, те искат не по-малко, а повече Европа.

Повече Европа по отношение на миграцията; въпросът с ромите, който изисква дългосрочна европейска стратегия, е добра илюстрация на въпроса за зачитането на хората.

Повече Европа да ги представлява в света. Как, например, можем да оправдаем отсъствието си от преговорите между Израел и Палестина, когато сме основните донори в региона?

(Ръкопляскания)

Европейците не го разбират и са прави. Нашите съграждани са наясно и че се нуждаем от повече Европа, а не от по-малко, за да гарантираме нашата сигурност, независимо дали личната сигурност, енергийната сигурност или продоволствената сигурност. Знаят, че е необходима по-добра координация в Европа, за да се генерира растеж и работни места, както обяснихте добре, да се регулират пазарите и да се избегнат нови спекулативни атаки. Разбират, че се нуждаем от повече Европа, за да намалим неравенствата и да укрепим нашия европейски социален модел, нашата социална пазарна икономика.

Нуждаем се от повече Европа, не да се намесва в подробностите на ежедневието, а за да се изправим заедно пред общите предизвикателства по много по-ефективен начин и – нещо, на което отново ще се върна – по по-изгоден и по-евтин начин.

Както казах, нашите съграждани се питат защо Европа не е по-ефективна и по-организирана и защо гласът й не се чува повече на световната сцена. С основание очакват поисканите от тях икономически и финансови усилия да дадат плод и да изведем всички заедно от трудностите.

Имаме нужда от повече европейско управление. Ние, Парламентът и Комисията, трябва да работим за постигането на тази цел, да убедим държавите-членки да работят заедно и да инвестират заедно. Това не е атака срещу суверенитета и авторитета на нашите държави-членки. Напротив, това е единственият начин да изградим стабилно и ефективно бъдещето на 500-те милиона европейски граждани и бъдещите поколения.

Затова призовавам Комисията – Вас, г-н Барозу, но и всички останали членове на Комисията – да предприемете повече инициативи да предложите мерките и реформите, от които се нуждаем в Европа, за да функционират нещата по-добре, и да обясните проектите на нашите съграждани.

Искам Парламентът, включително и моята група, да подкрепим усилията, като използваме новите ни правомощия на съзаконодател заедно със Съвета. Не става въпрос само за власт, а за разбиране, въпрос, който трябва да обсъдим, за да постигне Европа напредък.

Г-н председател на Комисията, госпожи и господа, трябва да бъдем амбициозни, но и да погледнем пътя, който сме изминали. Считам, че по няколко важни теми Европа няма причини да се срамува от действията си през последните няколко месеца. Именно Европа пое инициативата за реформа на финансовите пазари след кризата на „Уол Стрийт“ от есента на 2009 г. Именно Европа, след безпрецедентни спекулативни атаки през пролетта, взе мерки, също безпрецедентни, за укрепване и стабилизиране на икономиката си. Първите резултати от тази политика вече са налице, но трябва да отидем и по-далеч.

Европа играе водеща роля и в борбата срещу глобалното затопляне. Наистина, конференцията в Копенхаген остави горчив привкус. Амбициите ни са непроменени и твърди. Можем да се гордеем с това.

Какво трябва да направим през следващите месеци и години, за да обединим действията си, да укрепим доверието на нашите съграждани в съвместните ни действия? Предлагам три неща.

Първото е да укрепим нашата икономика, да намалим неравенствата чрез серия от мерки, които насърчават възвръщаемостта на инвестициите, доверието на предприемачите и възможността за разработване на нови творчески източници на богатство и работни места. Г-да членове на Комисията, г-н председател, трябва да накараме правилата да „прескочат“, както казахте, границите. Недопустимо е в XXI век все още да имаме драконовски правила, които вече нямат нищо общо с реалността в Европа.

Второто е да вземем по-сериозно отношение в нашата обща външна политика и, както повторихте няколко пъти, да станем по-уважаван участник на световната сцена. Вече не можем да се задоволяваме с твърдението, че Европа е сложна, че отнема време и трябва да бъдем търпеливи. Не можем да се задоволяваме да бъдем основният донор в световен мащаб, без да можем да гарантираме, че помощта, която изпращаме, пристига на местоназначението си с хеликоптерите на г-н Путин и г-н Обама. И тук считам, че трябва да вземем сериозно отношение.

Европа е основна световна сила и главният й приоритет, по мое мнение, трябва да бъде изграждането на отношения на равнопоставеност с основните й партньори, и по-специално със Съединените щати. Казах го и по-рано, когато говорих за трансатлантическите отношения.

Сега искам да подчертая значението за Европа на изграждането на стратегически и целенасочени отношения не само с Русия, но и с Китай, Индия и Бразилия. Искам Европейската служба за външна дейност да бъде ефективен инструмент от тази гледна точка и можем да гарантираме икономии в различните държави-членки, ако той влезе в сила.

Третият начин да гарантираме, че Европейската структура може да устои на предизвикателствата, е ключовият фактор във всичко: парите. Знам, че предстои да го обсъдим задълбочено. Ще продължаваме ли да инвестираме поотделно в иновациите и научноизследователската дейност, в образованието и обучението, в сигурността и отбраната, в енергийната ни политика?

Докато Съединените щати, Китай и Индия са в състояние да дадат тласък на основните или приложните изследвания, позиционирайки се на пазарите на утрешния ден, ние ще продължаваме ли да се колебаем да обединим ресурсите си, за да постигнем икономии от мащаба и по-голяма ефективност? В момента принуждаваме нашите учени да напуснат Европа. Задължително трябва да направим така, че нашите учени да поискат да се завърнат и да останат в Европа.

Г-н Барозу, това са въпросите, които ние, Парламентът и Комисията, трябва да поставим при преговорите относно финансирането на европейските проекти за периода 2014-2020 г. Това са въпросите, които нашите съграждани си задават и на които очакват сериозни отговори.

Определено е време Европа да използва собствените си ресурси. Нека не се страхуваме от тези думи. Освен това въпросът за европейски данък не трябва да бъде табу. Не става дума за нов данък в добавка към националните данъци, а напротив, за постигане на икономии от мащаба и за по-добро използване на публичните средства като цяло, а оттук, в крайна сметка, за намаляване на сметките на домакинствата и предприятията.

Г-н Барозу, госпожи и господа, европейското и международното измерение е доказателство за младите поколения, които очакват не дълги речи от нас, а решения на проблемите им и перспективи за бъдещето им. Нашата основна цел трябва да бъде да гарантираме образованието и обучението на 15-25 годишните. Стабилизирането на публичните ни финанси и инвестициите в иновации, отварянето на нови врати за използването на талантите в Европа, а не непременно в други страни – това са приоритетите, които трябва да ръководят действията ни и по които нашите съграждани ще ни съдят.

Г-н председател, г-да членове на Комисията, трябва да ни отправите предложения и тук ще повторя думите на един човек, когото всички познавате – Йоан Павел II: „Не се страхувайте“. За да има Европа напредък за нашите съграждани, за групата PPE, ние ще бъдем с вас, ако направите добри предложения.

Тъй като имам само няколко секунди, искам да ви кажа още нещо: бъдете оригинални, с амбициозни предложения и заедно ще успеем да излезем с добри предложения за нашите европейски съграждани.

(Ръкопляскания)

  Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, точката от дневния ред е озаглавена „Изявление на председателя на Комисията относно състоянието на Съюза“. Днес чухме за работна програма, наистина, амбициозна и ангажирана. Но не чухме много за действителното състояние на Съюза. Тогава какво е състоянието на Съюза днес? Състоянието на Съюза не е добро. Би било добре, ако бяхте посочили защо не е добро.

Не е добро, отчасти защото Вие, г-н Барозу, и Комисията не изпълнявате адекватно основните роли, възложени Ви с Договорите. По време на кризата често се питах къде е Комисията, а когато се обръщах към Вас, Вие казвахте: „Да, направих изявление относно това и изпратих съобщение до медиите относно онова, г-н Шевчович каза нещо за това и г-жа Рединг каза нещо за онова“. Когато се върна и го прочета, да, Комисията наистина е направила изявление. Но се запитам защо посланието не стига до хората. Това е състоянието на Съюза! Защото по време на Вашия мандат Вие правите отстъпки прекалено дълго, особено след влизането в сила на Договора от Лисабон, отстъпки за развиващо се директорско правителство в Европа, в Съвета, под германско-френско ръководство.

(Ръкопляскания)

Вашата работа е да защитавате общностния подход. Голяма част от казаното от Вас тук е правилно и можете да разчитате на подкрепата на три четвърти от залата. Така е. Но три четвърти от членовете на Съвета ще застанат срещу Вас, ако говорите за собствени ресурси. Нямам търпение да видя дали ще подкрепите днешните си думи с дела и дали ще започнете борба срещу междуправителствената нагласа в Европейския съюз.

(Ръкопляскания)

Ще Ви дам един пример. Съгласен съм с Вас, че Европа ще успее само ако защитаваме основните си ценности. Основните ценности в Европа не включват расизъм и ксенофобия. Тук всички сме съгласни. Но включват факта, че правителство, подложено на вътрешен политически натиск, не трябва да прибягва към преследване на малцинства като решение. Можем да назовем имена. Това е правителството на Никола Саркози, Франсоа Фийон и Брис Ортфьо. Добре щеше да бъде да посочите имената, защото тогава щяхме да видим, че Вие, г-н Барозу, сте започнали борбата.

(Ръкопляскания и протести)

Преди всичко, основните ценности на Европейския съюз – голяма част от това, което казахте по въпроса, е правилно – включват социалната справедливост. Но какво е социалната справедливост в Съюза? Описахте драматичното нарастване на равнището на безработицата в Европа. Това нарастване ще доведе до масово обедняване и риск за хората. Все повече хора – включително тези, които все още работят – се страхуват – за работата си, за социалната си стабилност и за бъдещето си. Това трябва да се илюстрира с цифри. От една страна, имаме увеличаване на броя на милионерите – с хиляди всяка година – а от друга страна, имаме милиони хора, изпаднали в бедност. Това социалното разслоение е най-голямата заплаха за демокрацията в Европа.

(Ръкопляскания)

През август „Гардиън“ публикува данни, които показват, че „Ейч Ес Би Си“, „Барклис банк“ и „Роял банк ъф Скотланд“ имат повече от 20 млрд. евро печалба за миналата година, девет милиарда от които са заделени за премии за техните управители. Това се случва по време, когато правителствата в Европейския съюз орязват пенсиите в Европа. Очаквам да излезете с предложения как можем да избегнем социалното разслоение.

(Ръкопляскания)

Затова заявявам, че трябва да се въведе данък върху финансовите операции. Трябва да включим банките, по-специално спекулативния сектор, в периода след икономическата криза. Сключихме междуинституционално споразумение, г-н Барозу, съгласно което ако Парламентът, със законодателно мнозинство, призове Комисията да внесе съответно предложение за директива, ще го направите. Можете да бъдете сигурни, че групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент ще направи такова искане. Очакваме след това да предприемете съответната инициатива.

Г-н Шемета каза, че не е нужно и няма да получим данък върху финансовите операции. Вие казвате, че искате такъв данък. Ние ще подкрепим г-н Барозу срещу г-н Шемета. Ако не го направите, ще използваме гражданската инициатива, бъдете сигурни. След това ще изведем въпросните хора на улицата, докато спекулантите допринесат за справяне с финансите в Европа.

(Ръкопляскания)

Европа се нуждае и от образование, квалификация и възможности за развитие. Човек, роден беден в Съюза, не трябва да остава в гетото, в което живее. Трябват ни възможности за развитие. За да ги има, е важно Европа да допринесе за образованието, квалификациите и равни възможности за младите хора, по-конкретно. Затова считам, че сте прав: немотивираните европейски министри на финансите, които понеже трябва да намалят прекомерния дълг в собствените си държави и затова съкращават бюджети си, грешат, когато казват, че и бюджетът на ЕС също трябва да бъде съкратен. ЕС не трябва да балансира прекомерния дефицит. С инвестициите си той трябва да използва регионалната политика, социалната политика, научните изследвания, квалификациите и инвестициите в мерки, стимулиращи растежа, за да се справи със социалния дисбаланс и да бъде в състояние да го направи. За целта се нуждаем от стабилен бюджет на ЕС. Казахте същото днес. Тук имате нашата подкрепа. Опълчете се на г-жа Лагард, г-н Шойбле и министрите на финансите на други държави. Ако се нуждаете от помощ, г-н Барозу, обадете ни се. Ще Ви се притечем на помощ.

(Ръкопляскания)

Социалната справедливост означава и че не трябва да оставим на следващото поколение континент, на който вече не си струва да се живее. Следователно сте прав: за социалната справедливост е необходима нова, устойчива промишлена политика, която комбинира екологични и икономически въпроси. Това е правилният подход.

Нямам търпение да видя дали ще успеете да гарантирате, че бедствието, фиаското от Копенхаген няма да се повтори – ситуация, в която видяхме, че Европейският съюз не беше в състояние да преговаря. Вината не е на Комисията. Пак ще го кажа. Вината е на 27-те правителства, които просто не можаха да се споразумеят на международно равнище.

(Ръкопляскания)

Това показва, че днес има две противоположни школи: едната застъпва междуправителствения подход, а другата – метода на Общността. След влизането в сила на Договора от Лисабон въпросът е дали лисабонска Европа е Европа на държавните и правителствените ръководители, които обсъждат какво според тях е правилно за континента при закрити врата. Видяхме го по време на кризата в Гърция. Окончателният документ беше договорен само от двама – г-жа Меркел и г-н Саркози, които са казали на г-н Ван Ромпьой да изчака отвън, да остави нещата на тях. Не знам дали е вярно, но можем да си представим, че е така. В Европа ще има или междуправителствен, или общностен метод. Европа на общностния метод е Европа на Комисията и на Европейския парламент, които работят заедно.

Считам изявлението Ви за непълно. Повечето от идеите и съобщенията Ви са добри и правилни. След една година, при следващия доклад относно състоянието на Съюза ще премерим обявеното днес и за какво сте успели да се преборите дотогава. Речта Ви беше консервативно-либерална, зелена, радикално-социалистическа. За всекиго по нещо.

(Протести)

Така можете да спечелите подкрепата на всички. Ако се борите срещу коварния междуправителствен подход и ако активно защитавате подхода на Общността, можете да разчитате на нас. Ако не, ще Ви потърсим отговорност при следващия доклад относно състоянието на Съюза.

(Ръкопляскания)

  Председател. – Благодаря за изказването, г-н Schulz.

Сега г-н Verhofstadt ще се изкаже от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа.

Г-н Verhofstadt, доколкото разбирам, не желаете да разделяте изказването си на две части, а едно по-дълго. Така ли е?

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, състоянието на Европейския съюз означава преди всичко да погледнем назад и да се поучим от уроците на миналото, а след това да се обърнем към бъдещето. Нека бъдем честни и да кажем, че миналата година беше много трудна за Съюза.

Годината беше трудна за Съюза, защото имаше големи проблеми и недостатъчно единство за решаването им. Гърция беше на ръба да рухне, еврото беше атакувано в продължение на месеци и бяха необходими няколко месеца на правителствата най-накрая да се съгласят да спасят държава-членка и общата ни валута. Затова за мен не е изненада, нито, струва ми се, за останалите в Парламента, че общественото доверие в Европа спадна драстично.

Виждаме го в последното проучване „Евробарометър“, което показва, че по-малко от половината от гражданите смятат, че членството на страната им е нещо добро. Доверието в нашите институции спада през миналата година до 42%. Такова е състоянието на Съюза днес. Тревожно е, но в същото време трябва да признаем, че не е изненадващо. Парламентът призова европейските лидери много пъти да излязат от застоя, да вървят напред, да се откажат от протекционизма и национализма и да работят за европейски решения.

Именно това желаят европейските граждани, защото ако погледнете същото проучване „Евробарометър“, ще видите, че 86% от хората искат европейско икономическо управление. Те считат, че само Съюзът може да предостави изход от финансово-икономическата криза. Не смятат обаче, че това може да се случи днес и това е причината за разочарованието им от Съюза.

Зная, че годината беше трудна и за Комисията, тъй като в действителност беше само половин година. Толкова време беше необходимо на нашите столици да осъзнаят, че има нов Договор и нов начин на работа, както и ново разпределение на правомощията в Съюза. Следователно можем да кажем, че днес е действителното начало на втория мандат на председателя на Комисията.

Втори мандат, който се нуждае от нова визия и от нови решения. Във всеки случай е време да преминем на по-висока предавка и да осъществим важни реформи сега. За нашата група има седем големи, важни реформи.

Първото е да финализираме отговора на финансовата криза. Готови сме със законодателството относно капиталовите изисквания и премиите. Проведохме стрес тест, а миналата седмица постигнахме и споразумение относно финансовия надзор, което е добро, не на последно място, защото ръководството на председателя на Европейската централна банка гарантира европейски подход към надзора.

Това обаче не означава, че сме приключили. Не сме изминали дори и половината път. Комисията все пак трябва да излезе спешно с предложения относно дериватите, късите продажби, агенциите за кредитен рейтинг, преобразуването на банките, злоупотребите на пазара, търговията и финансови инструменти.

Втората голяма задача е, че се нуждаем от истинско европейско икономическо управление. Миналата година показа, че общата валута при отсъствието на обща икономическа политика просто няма смисъл. Това е безсмислена ситуация, дори по-лошо – опасна ситуация. Не можем да си позволим да бъдем един Съюз, а в същото време да имаме 27 различни икономически стратегии, както е понастоящем.

(Ръкопляскания)

Пределно ясно е, че ако искаме Пактът за стабилност и растеж и новата икономическа стратегия да успеят, се нуждаем от сериозни поощрения и санкции.

Според мен – а струва ми се и според мнозинството в залата – е добре е, че Съветът го обмисля заедно с работна група, но не може да замени правото на инициатива и задължението на Комисията да излезе възможно най-скоро със законодателно предложение относно икономическото управление.

(Ръкопляскания)

Радвам се, че обявихте, че ще го направите на 29 септември. Какво се случва в рамките на Съвета не е важно. Ваша задача и задължение е да го направите на 29 септември.

Това ме отвежда до третия приоритет: единния пазар. Имаме отличен доклад по въпроса от Марио Монти и нашето послание е много просто: да действаме. Защото е непонятно например, че днес все още са необходими повече от 40 часа, за да се стигне с влак от Централна и Източна Европа до Париж, Брюксел или Амстердам. Как да очакваме хората да се чувстват свързани с Европейския съюз? Как да се интегрират напълно тези пазари? Трябва да инвестираме в трансевропейски мрежи.

Четвъртият важен приоритет, а може би и най-важното послание днес, е бюджетът и новата финансова рамка. Трябва да бъде много ясно: желанието на някои национални правителства да намалят бюджета с 20% или 30% е нелепо във време, когато са необходими повече европейски решения.

(Ръкопляскания)

Напълно разбирам, че изправени пред огромен бюджетен дефицит, те искат да намалят своите преки вноски в Съюза. Това е нормална, спонтанна реакция. Оттук и нашето предложение да се заменят националните вноски със собствени европейски ресурси.

Това ме отвежда до петия приоритет: доверието на света в нас. Имаме Службата за външна дейност, но това, от което се нуждаем сега и което поискахме от баронеса Аштън, заместник-председателя на Комисията (би било добре, ако тя беше тук), е да се разработи и нова стратегия за Съюза. Нашата стратегия в областта на външната политика все още се основава на документ на Хавиер Солана от 2003 г. Светът се е променил от 2003 г. и нашата стратегическа рамка следва също да се адаптира и осъвремени.

Това ме отвежда към изменението на климата. В Копенхаген загубихме водещата си роля и единственият начин да успеем в Канкун е да си я възвърнем. За да си върнем лидерството, едно нещо е необходимо: да имаме един глас и една визия, а не 27, както направихме в Копенхаген.

(FR) Накрая, г-н председател, госпожи и господа, трябва да кажа, че съм объркан от – ако позволите да използвам тази дума – правото на съществуване на нашия Съюз, а именно, защитата на гражданските свободи и правата на човека, както извън Европейския съюз, разбира се, така и най-вече в рамките на ЕС.

Трябва да кажа, съвсем сериозно, че това, което се случва във Франция, е според мен недопустимо.

(Ръкопляскания)

За съжаление обаче, случаят не е единствен. Подобно на много от вас забелязвам, че правителства, изправени пред икономическата криза, се поддават все повече на изкушението, така да се каже, на популизма, ксенофобията и понякога дори на расизма.

(Ръкопляскания)

Те се възползват от тревогите на хората и страха от другите. Заклеймяват малцинствата. Дори бих казал, че използват съмнителни методи, за да всеят объркване, когато става въпрос за миграцията. Категорично заявявам, че считам това поведение за несъвместимо с принципите и ценностите, които правят нашия Съюз една от най-красивите и най-големите политически идеи, родени от човешкия дух и сърце.

(Ръкопляскания)

Г-н председател, искам да подчертая: ромите са европейски граждани, пълноправни граждани.

(Ръкопляскания)

Не можем да приемем правата им да бъдат нарушавани в свят, раздиран от несигурност. Считам, че Европа трябва да продължи да бъде континент на свобода, търпимост и правосъдие. Г-н председател, Комисията – пазител на Договорите, трябва да реагира безкомпромисно. Това не е само нейно право, а институционално задължение.

(Ръкопляскания)

  Daniel Cohn-Bendit, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, ще направя като г-н Verhofstadt: ще използвам времето си за изказване наведнъж.

Г-н председател, госпожи и господа, считам, че г-н Schulz и г-н Verhofstadt посочиха основния проблем в сегашната ситуация, и съжалявам, че не помислихте трезво и не бяхте честни да го посочите.

От влизането в сила на Договора от Лисабон се води битка относно тълкуването му. Считам, че повечето правителства не са го били прочели и след като влезе в сила, са открили, че Договорът от Лисабон е всъщност средство и инструмент за постигане на общностни европейски политики. Във всички разисквания битката, която се води – видяхме го при Службата за външна дейност, видяхме го при финансовото регулиране – винаги стига до едно и също. А именно – вече беше казано – дали вървим към междуправителствена Европа или към укрепване на общностна Европа? Такова е състоянието на Съюза днес.

Надявам се Комисията да направи публично изявление. В европейските институции в момента се води политическа битка за тълкуване на Договора от Лисабон, което се отразява на европейските политики. Европейските граждани трябва да знаят какво се случва в междуинституционалните разисквания. По този въпрос, г-н Барозу, не казахте нищо.

Така стигам до втория въпрос. Комисията, в изявленията си, е шампионът на Европа. Изявленията са много красиви. Но когато трябва да се посочи с пръст, да се опише положението в държава-членка, да се назоват имена или правителства, мълчите. Не съществувате. Мога да ви дам много примери.

Позволете да се върна на Гърция. Всеки знае, че губехте контрол над ситуацията в Гърция. На практика знаехте две или три години преди кризата – разполагахте с доклади. Нямаше официално изявление. Смятахте, че ако отидете на църква и се помолите, всичко в Гърция ще се оправи. Не се получи. След това подкрепихте – и ние подкрепихме с мнозинство – оказването на невероятен натиск върху Гърция и гръцкия народ, който направи също толкова много грешки, колкото и гръцкият елит.

Но, г-н Барозу, докато оказваме натиск върху гръцкия народ, за да решим проблема, не чух да споменавате факта, че през август са проведени преговори между гръцкото правителство и големите френски и немски оръжейни компании за продължаване на продажбите на оръжие от европейски фирми на Гърция.

(Ръкопляскания)

Всички сме се побъркали напълно, както казвам вече три или четири пъти, но ще предприемем ли действия? Знаете ли колко пари Гърция е похарчила за оръжие през последните десет години? Каква е цифрата? Петдесет милиарда евро за десет години! Г-н Барозу, знаехте го. Един от проблемите на тези държави е именно структурата, свързана с европейския проблем на национализма и с борбата или дебата между Гърция и Турция.

Къде е инициативата на Комисията и инициативата на Европа да се намеси, така че чрез интегрирането на Турция да сложим край на нелепия дебат, който струва на гръцкия народ милиарди за абсолютно нищо, защото Гърция изкупува оръжието, ненужно на войските на Франция и Германия. Много умно! Това е пример, г-н Барозу, за ненамесата на Вашата Комисия.

Ще Ви дам и втори пример, споменат от г-н Verhofstadt. Случващото се днес с ромите е изпитание за надеждността на Хартата на основните права, която е част от Договора от Лисабон. За да го предам по морален и философски начин, ще цитирам Албер Камю, който казва, че демокрацията означава защита на малцинствата, а не само изпълнение на волята на мнозинството.

(Ръкопляскания)

Комисията чака ли? Разполага ли с доклад? Кажете го открито: делата на Франция противоречат на европейските Договори. Лесно е да го кажете и да се знае.

(Ръкопляскания)

Ще дам още един пример за това, което не казвате. Говорихте за икономиката, безработицата и растежа. Не казахте и дума за промяната, която е необходима в характера на растежа. Не казахте, че екологичната катастрофа и изменението на климата ни задължават да преразгледаме представата си за растеж. Нищо.

Не говорихте за Канкун. Дотогава остават три месеца. Нямаше и дума за факта, че ако искаме доверие относно изменението на климата, трябва да се върнем към целта от 30% намаляване на емисиите на въглероден диоксид и да бъдем в челните редици на дебата относно изменението на климата. Мълчите по въпроса, г-н председател.

В резултат на това, искам да кажа, че Вие сте отсъстващият председател, от който Европа се нуждае. Това е проблемът ни и това е състоянието на Съюза.

В заключение, искам да Ви кажа следното. Говорихте например за европейски инвестиции. Можете да гледате часовника, имам още три минути. Знам, че е досадно, но такъв е животът. Искам да Ви кажа едно: обърнете сериозно внимание на нещата. Четиридесет процента от въглеродния диоксид в Европа идва от сградите. Използвайте европейските средства за създаване на европейски енергиен фонд; дайте на европейските градове възможност да обновят сградите в цяла Европа чрез създаването на европейски фонд „Кейнс“, тъй като националните държави не са в състояние да го направят.

(Ръкопляскания)

Това е посланието ми. В Европа се води сериозен дебат дали се нуждаем от публични инвестиции. Ще Ви кажа следното, г-н Барозу: сложете Кейнс в Брюксел. Публичните инвестиции днес трябва да бъдат европейски инвестиции в екологичната трансформация на икономиката ни. Разбирате ли го, г-н Барозу? Ако да, надявам се, че при следващото обсъждане на Европа ще покажете, че сте разбрали, че вече не сме в седемдесетте години на миналия век, а сме изправени пред финансова криза и екологична криза.

В заключение ще спомена цифра, върху която всички трябва да помислим. Загубите вследствие на кризата са почти 50 000 млрд. евро. Това се равнява на пет века публични инвестиции в помощ за развитие. С тях могат да се построят 10 милиарда училища в африканските страни. Такова е състоянието на света, г-н Барозу.

(Ръкопляскания)

  Michał Tomasz Kamiński, от името на групата ECR. – (PL) Ще започна с добра новина за г-н Барозу, за която той дори може да бъде поздравен. Присъствието му днес се оценява по-високо от билетите за следващия концерт на Стинг в Прага, които струват по-малко от 150 евро. Ще започна с една приказка. Г-н Барозу, в Полша има една известна приказка, която разказва как един човек се качил на едно дърво и започнал да реже клона, на който седял. Отдолу минал друг човек и му казал: „Ако отрежеш клона, ще паднеш.“ След което продължил, а клонът се счупил. Човекът на дървото паднал, изправил се, погледнал към другия и казал: „Той да не е пророк?“

Госпожи и господа, европейските консерватори, още преди да бъде сформирана нашата политическа група, бяхме като втория човек, който казал на човека, седнал на клона на европейската бюрокрация: „Режеш клона, на който седиш“. В речта Ви днес виждам възможност рязането на клона да спре. Изложихте много идеи, които със сигурност заслужават подкрепа, и смятам, че са предложени по такъв начин, че да задоволят всички групи в Парламента. Но трябва да се съгласим с г-н Schulz, че чухме ориентиран към бъдещето план, но не и – а това не ме радва – анализ на сегашното състояние на Съюза. Защо е такова представянето на Съюза? Защо Съюзът не е харесван от толкова голям брой граждани и защо не отговаря на техните очаквания? Тук стигаме до важен въпрос. Много е хубаво, че се съсредоточихте върху икономическото развитие, необходимостта от това развитие в Европа и необходимостта от нови работни места. Споделям мнението, че един от най-големите проблеми на икономиката в Европа днес е безработицата. Но нека бъдем честни. Не може хем да сме загрижени за съдбата на безработните и за изчезването на работни места в Европа, хем да предлагаме икономически решения, които съвсем естествено водят до износ на работни места от Европа към други континента. Двете са свързани. Не можем да казваме, че искаме да повишим равнището на заетостта в Европа, а в същото време да налагаме нови бюрократични тежести и да осъждаме европейските предприятия и европейската икономика. Това трябва да спре. От речта Ви, г-н Барозу, разбирам, че мислите в правилната посока. Посочихте, че Европа трябва да говори в света с един глас. Казваме го много често тук, но в края на краищата виждаме, че различните правителства в Европа имат съвсем различни подходи в основните области на външната политика. Това е факт, който не трябва да се пренебрегва. Как тогава Европа да говори с един глас на световната сцена, когато различните европейски правителства говорят на различен глас? Госпожи и господа, нека не се заблуждаваме – така ще бъде. В залата можете да затворите очи и да се престорите, че 27-те правителства не съществуват, но тях ги има. Избрани са от гражданите на Европейския съюз и ние защитаваме правото им да представляват своите граждани на арената на Съюза. Искаме баланс между въпросите на Съюза и националните въпроси в Европа и затова ще защитаваме идеята за националната държава в контекста, разбира се, на Европейския съюз. С това искам да кажа, че съм съгласен с всичко, казано в залата. Казвам го съвсем искрено. Не можем да допуснем ситуация, в която правителство в Европа се опитва, за свои вътрешни цели, да запали в Европа национализма и шовинизма. Не можем да се съгласим, но това се случва в много европейски държави. Тази година вече имахме примери за страни, граничещи с Полша, които се опитаха да извлекат политическа изгода от въпроси, свързани с малцинствата. Едно от най-големите постижения на Европейския съюз е фактът, че Европа е пространство на демокрация и търпимост, в което не се е водила война от 60 години. Признавам го с готовност, макар да не съм голям любител на Европейския съюз, но оценявам този факт. Това е нещо, което трябва да съхраним. Искам да кажа и че трябва да бъдем по-открити и надеждни в това, което даваме на гражданите на Европейския съюз. Най-големият проблем на нашата Общност е, че в нашите декларации се твърди едно, а фактите и това, което гражданите виждат, е съвсем друго. Аз вярвам в Европа и ние, европейските консерватори, вярваме в Съюза. Но в многообразието на Съюза. А не в една нова единна държава, която да прелее в една нация. Този план няма да бъде приет. Гражданите на Европа разбират много добре, че можеш да бъдеш добър поляк, добър европеец или добър германец и че можем да живеем заедно в уважение и заедно да изградим общо бъдеще. Г-н председател, надявам се да успеете. Но начинът да се справим с положението е да не повтаряме старите грешки. Искам да Ви кажа много ясно, че според мен, Европа не трябва да се опитва да реши проблемите, като повтаря грешките от миналото. Днес в речта Ви видях възможност за по-голяма икономическа свобода и по-тясна интеграция в Европа, като имам предвид общия пазар. Много съм доволен, че идеята за Акт за единния пазар идва от Парламента, от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. Тя дойде от доклада Монти, изготвен в комисията, чийто председател е моят колега, г-н Herber, и ние сме горди от това. Именно този вид укрепване на пазара искаме. Искаме общ пазар и по-голяма свобода в икономиката.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, предоставихте впечатляващ поглед върху задачите от различните области на политиката. Но Вие и всички ние тук трябва да признаем, че доверието на европейските граждани замира. Няма да навлизам в подробности, тъй като г-н Verhofstadt вече обърна внимание на въпроса. Проучванията са надеждни.

Гражданите видяха как пакети за спасяване и икономическо възстановяване в размер на милиарди евро се вливат в т.нар. системно релевантни банки и как опасно високи национални дългове се натрупват навсякъде. Сега те се питат кой е отговорен за това, особено когато въпреки по-добрите икономически изгледи, те са засегнати от мерките за строга дисциплина на държавите-членки. Тези строги мерки ще доведат до повишаване на цените на обществените услуги, до орязване на социалните помощи, на образователните услуги, на заплатите, до удължаване на трудовия стаж при несигурни пенсии и често несигурна работа.

Протестът не се ограничава само в държавите, засегнати от кризата. Днес синдикатите във Франция стачкуват, а на 29 септември ще се проведе стачка в много градове в Европа срещу политиката на строга дисциплина на държавите-членки. На гражданите беше обещано, че Договорът от Лисабон ще направи Европейския съюз по-социален и по-демократичен. ЕС, включително Комисията и Парламентът, просто ще загубят доверието, ако сега кажат, че държавите-членки са отговорни за строгите мерки. Ефективната реформа на финансовия пазар например забрана на хедж фондовете или на спекулациите със суровини и хранителни деривати, дори и данък върху финансовите операции, но и отказът от идеологията на съчетанието от гъвкавост и сигурност сега са категорично отговорност на Европейския съюз. Всички трябва да участваме през следващите няколко месеца.

Състоянието на Европейския съюз се различава значително за различните слоеве от населението и е изпълнено с противоречия. Социалното разделение в обществата на държавите от ЕС във всички случаи се задълбочи опасно. В Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване голяма сума пари, милиарди евро, отидоха за спасяване или за гарантиране на сигурността на банките. Не стигнаха до хората с реални социални нужди, нито до образованието.

Никой не оспорва, нито омаловажава успехите на ЕС. Но прикриването на реалните несъответствия в Европейския съюз няма да помогне на никого. Аз също ще завърша с няколко думи относно ромите във Франция. Считам, че Европейският съюз има добра традиция. Но този, който се опитва да се справи със социалните тревоги за сметка на социално малцинство, при това използвайки нечестни средства, злоупотребява с политическата власт. Искам ясно да заявя: злоупотребата със социалните тревоги е недопустимо за една Общност, която винаги отстоява универсалните права на човека и моралните ценности. Моралните ценности и правата на човека важат за французите, поляците, англичаните, испанците или германците в Европейския съюз, точно както важат за всички синти и роми, които живеят в Европа.

(Ръкопляскания)

  Nigel Farage, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, този важен повод – изказването на г-н Барозу относно състоянието на Съюза, не го поставя наравно с г-н Обама. Има една основна разлика, г-н Барозу: президентът Обама е избран, а Вие не сте. Четиридесет и осем милиона души са гледали неговото обръщение, а тук, в Европейския парламент, ние дори трябва да молим колегите да се появят, за да Ви чуят.

Напълно игнорирахте състоянието на Съюза. Казахте как смятате, че вървят нещата, посочихте пътя напред. Но Евробарометър, организацията на Комисията за проучване на общественото мнение, ни казва истината. Казва ни, че през последните шест месеца се наблюдава рязък спад в доверието на хората, дори в принадлежността към Съюза: спад с 10% в Германия, 17% в Гърция и 9% в Португалия. По-малко от половината от гражданите на ЕС смятат, че си струва да бъдеш член на клуба.

Още по-красноречиво е, че във Вашата собствена държава, Португалия, през последните шест месеца още един на всеки четирима души е изгубил изцяло вяра в институциите на ЕС. Това, г-н Барозу, едва ли е потвърждение за успех или вяра, но при все това повечето хора днес изглеждат толкова самодоволни.

Е, не бъдете твърде доволни, защото хората са разбрали сами: реалното състояние на Съюза е, че той е все повече ненавиждан и презиран. А някои твърдят, че е така, защото искат повече Европа! Г-н Verhofstadt заяви, че хората искат повече общи политики. Не! Доказателствата са ясни.

(Възклицания)

Интересно, г-н председател. Когато аз подвиквам, съм заплашван с глоби. Но няма значение.

(Ръкопляскания от групата EFD)

Доказателствата показват, че колкото повече общи политики имаме, толкова по-малко хора ни харесват. Хората видяха поражението на общата политика в областта на рибарството, неравенството в общата селскостопанска политика, пропуснатите бизнес възможности на обща търговска политика и, разбира се, най-голямото поражение – общата валута, този зле замислен политически опит да се наложи на хората паричен съюз, без да бъдат запитани дали го искат. Е, напълно ясно е, че валутата не подхожда на Германия, нито на Гърция. Едната е затворена в икономически затвор. Можете да се преструвате, че кризата е отминала, но не е, защото спредът в момента е 8% на петгодишните и десетгодишните облигации.

Може да се усмихвате, г-н Schulz, но не знаете нищо за финансовите пазари и работата им. И защо във Вашата държава германският данъкоплатец трябва да плаща все по-големи сметки?

Това управление не работи и все пак днес чухме, че ще имаме обща политика по отбрана и обща външна политика.

Другата причина проучванията да са такива е, че хората не Ви уважават, защото ги излъгахте, за да прокарате Договора от Лисабон. Беше ни казано, че той ще опрости всичко, че ще знаем къде се намираме. Но не знаем. Кой ръководи ЕС? Вие ли, г-н Барозу? Или моят приятел, Херман Ван Ромпьой? Или белгийското председателство? Много хубаво! Не можете да съставите правителство в собствената си държава, а председателствате Европейския съюз! Както и да го погледнете, всичко е голяма каша.

ЕС никога не е разполагал с толкова голяма власт и същевременно да е бил толкова нехаресван. Но не сте доволни от 2,4 млрд. евро годишно, които се харчат за пропаганда на ЕС, и искате общият бюджет да се увеличи с 6%, като разбираме, че ще разполагате с личен телевизионен екип на пълен работен ден, които да се мотаят около Вас, нови служители, които да отговарят за пресата и интернет. Вие не анализирате защо нещата не вървят, г-н Барозу, просто не го разбирате.

(Ръкопляскания от групата EFD)

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, ако позволите, аз също ще обединя двете си изказвания в едно триминутно.

Европейският проект – ако разискваме състоянието на Съюза – според мнозина в Европа е в сериозна опасност в четири отношения. Просперитетът и социалната сигурност в Европа са изложени на риск. Финансовата криза и – може би безсмислената – помощ, предоставена на Гърция, го доказаха пред хората, както и увеличаването на масовата безработица и масовата имиграция в нашите социални системи. В това отношение, Съюзът изглежда като беззъб тигър, който не е в състояние да упражнява контрол над финансовите пазари или да разработи подходящи критерии.

Второ, хората считат, че гражданската свобода е изложена на риск. Почти няма пряка демокрация в Съюза. Тя се третира с презрение, като например в първия референдум в Ирландия или в референдумите във Франция и Нидерландия. Съхранението на данни например в следствие на споразумението SWIFT със Съединените щати, кара хората да се чувстват постоянно шпионирани. Регулирането в контекста на патерналистична система се разпространява все повече в Съюза, а гражданите остават с впечатлението, че личната им свобода се ограничава. Свободата на мисълта и словото също е все по-застрашена от политическата коректност. Във връзка с това се позовавам на дебата относно г-н Саразен в Германия.

Трето, хората смятат, че културното многообразие и националната идентичност на европейските народи са изложени на риск. Такива ще бъдат последствията от културната асимилация и духовната глобализация, както и от масовата имиграция, ислямизацията и злоупотребите със системата на убежището, разбира се. Националната идентичност на европейските народи е може би в сериозна опасност.

Четвърто, зачитането на Европа в света е в сериозна опасност. По отношение на външната политика, Европа се превърна в посмешище. Беше споменат примерът с преговорите в Близкия изток, в които Европа дори не участва, макар че сме най-големият донор в целия свят. Европа почти не се зачита в света и в действителност не е голям фактор по отношение на външната или световната политика.

Успяхме да доведем Европейския съюз до сегашното положение, при което във вътрешен план гражданите считат системата за все по-репресивна и строга, система, която не отчита регионализма, културното многообразие и подобни фактори и която изглежда слаба пред външния свят. Вътрешно тежка и строга със своите граждани, основана на централизъм и бюрокрация, а външно Европа, която е слаба, няма място в света и в действителност не може да защити европейските интереси в световен мащаб.

Такова е състоянието на Съюза, Съюз, който вече не може да защити интересите на европейските народи и на европейските граждани.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, изслушах всички ви с голямо внимание и интерес. Опитах се да преценя кои са основните въпроси.

По същество, считам, че поне по-голямата част от Парламента очевидно иска повече Европа, метода на Общността и повече амбиция. Не бяха отправени конкретни критики към предложенията на Комисията.

Някои от вас казаха, че биха предпочели анализ на положението. Вместо да се коментирам миналото и настоящето, предпочитам да градя бъдещето. Считам, че най-важното е не да коментираме – това го оставям на коментаторите, които много уважавам, между другото – а че нашата роля, ролята на Комисията, е да правим предложения. За мен изказването относно състоянието на Съюза касае и състоянието, в което искаме да доведем Съюза с общи усилия. Това представих пред вас днес, с конкретни и амбициозни предложения.

Не искам да избегна никои въпроси. Вярно е, че Съюзът се намира в повратна точка. Вярно е, че имаме нов Договор. Вярно е и че някои хора на национално равнище преследват чисто междуправителствено тълкуване на институциите.

Вече разяснихме нашата визия и – както казах в речта си, между другото – подкрепям метода и духа на Общността. Но най-добрият начин да го постигнем не е като участваме в безкрайни обсъждания на институциите и още по-малко – в институционална партизанска война, каквато не искам и в каквато няма да участвам. Най-добрият начин е Комисията да изпълни своята роля да поема инициативи, като представя значими, смели и висококачествени предложения, а вие да можете да работите с нас в този дух, както и правите. Направихме предложения във връзка с това и считам, че именно тук ще имаме възможност да подложим на изпитание нашия ангажимент за по-силна Европа.

Някои от вас се позоваха на проучванията на общественото мнение, измерващи подкрепата или доверието в европейските институции. Вярно е, че има трудности – сериозни трудности – на които трябва да отговорим. Но ако ги бяхте анализирали по-пълно, щяхте да забележите, че макар доверието в европейските институции понякога да поражда притеснение, има много по-голям проблем, а именно доверието в националните политици и правителства, а истината е, че никой не го спомена.

Намираме се в изключително труден момент от икономическа и социална гледна точка и всеки трябва да покаже отговорност. Знаем добре, че в тежка икономическа ситуация е обичайно да липсва доверие в политическите институции, независимо дали на национално, или на европейско равнище. Считам, че най-добрият начин да се справим с тези притеснения е с резултати и предложения.

По същество, считам, че имаме съгласие – поне с проевропейското мнозинство в Европейския парламент. Подкрепяме укрепването на финансовото регулиране. Ясно заявихме, че няма да изоставим правото на Комисията на инициатива. Искаме също така банките и финансовите институции да помогнат за решаването на проблема, за чието възникване също допринесоха. Затова подкрепяме данъчното облагане на финансовата дейност. Искаме предложения за растеж в Европа. Към това ще се стремим.

Някои от вас споменаха въпрос, който ще бъде обсъден на заседанието следобед: въпроса за ромите. Тъй като ще бъде обсъден днес следобед, сега няма да навлизам в подробности. Ще ви кажа, обаче, че Комисията се интересува от проблема от дълго време.

В началото на годината организирахме министерска среща по въпроса за ромите. Струва ми се, че едва двама-трима министри от цяла Европа присъстваха. Г-жа Рединг представляваше Комисията. Разполагаме с важни програми за подпомагане на ромите и интеграцията им. Водим конструктивен и сериозен диалог с всички правителства в Европа както от държавите на произход на ромите, така и от държавите с голямо присъствие на роми.

Искрено ви моля да не правите въпроса политически. Това е изключително чувствителен и сериозен проблем. Ние, европейците, няма да помогнем, ако поляризираме обсъждането на такъв чувствителен въпрос.

Заявихме – преди малко казах съвсем ясно – че принципната позиция на Комисията и на Европейския съюз е да се противопоставя на всички форми на дискриминация. Те са категорично недопустими. Но когато отговаряме на въпроси, зададени в някои от нашите държави, трябва да кажем и че всички наши граждани имат права и задължения. Освен това винаги трябва да подчертаваме баланса между свободата, по-специално свободата на движение, и сигурността.

Ако не спазваме баланса, рискуваме екстремистките сили да се възползват по популистки начин от несигурността, която съществува в много от нашите общества. Затова трябва да действаме сериозно и отговорно и да избягваме да използваме изключително сериозни и чувствителни въпроси за политически цели. Комисията ще заеме отговорна позиция.

Ето защо смятам, че ни предстои огромна работа. Ако критиките, отправени от някои от вас към мен, са, че търся консенсус между основните европейски политически сили, то с радост ги приемам. В действителност Комисията трябва да представлява общия европейски интерес и да го прави, като се опитва да получи съдействие от различни проевропейски политически сили. Това и правим.

Беше споменат и бюджетът. Чух вашите изказвания. Струва ми се, че повечето от вас искат амбициозен бюджет за Европа. Но, госпожи и господа, нека бъдем пределно ясни и тук: Комисията ще представи амбициозен бюджет, но освен разискването в Европейския парламент, трябва да спечелим и европейското обществено мнение. Ето защо търся вашата помощ и подкрепа, за да можем да обясним в нашите държави на политическите сили, които съставляват правителствата в нашите столици, защо – както г-н Daul правилно отбеляза, между другото – много често парите, които харчим на европейско равнище, в действителност представляват спестяване в сравнение с многото пари, похарчени на национално равнище.

Трябва да спечелим битката с общественото мнение с демократичен дебат в нашите държави. Затова търся вашата подкрепа, за да може дебатът да се проведе с политическите сили, които представлявате, не само в Страсбург или Брюксел, а и в столиците, защото трябва да постигнем консенсус между Парламента и Съвета. Отделните институции трябва да постигнат съгласие. Комисията ще бъде там. Ще представи амбициозни предложения, но винаги в истински дух на партньорство за по-силна Европа, Европа на сътрудничеството, а не на разделението.

  Joseph Daul, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, ще използвам моите две минути да се върна към въпросите и да им отговоря. Няма да отправям лични нападки – познавате ме: не съм го правил и няма да го направя.

Първо, по отношение на бюджета и това, за което се споразумяхме заедно: мнозинството в Парламента реши, че ни трябва наш собствен бюджет, за да можем да намалим ресурсите, използвани на национално равнище. Това е първото обобщение, което правя, но нека не забравяме, че става въпрос за единодушно решение. Не става дума да критикуваме нашите държавни или правителствени ръководители, г-жа Лагард или г-н Шойбле, а да убедим партиите си, както каза г-н Барозу, надлежно да обсъдим и да работим по въпроса на съответните равнища в нашите партии и държави, тъй като това са единодушни решения. Ще бъде много по-сложно от изказванията тук, но ще се борим за собствени ресурси на европейско равнище.

(Ръкопляскания)

Второ, по отношение на ромите, нека наричаме нещата с истинските им имена. Госпожи и господа, г-да председатели, ние сме отговорни хора и трябва да намерим решения. Като кмет ще ви кажа следното: натъкваме се на огромни проблеми, когато става дума за нашите съграждани, които са истински демократи и които рискуваме да преминат в популисткия лагер. Имаме задължение. Независимо от това тежките престъпления трябва да се осъждат. Не съм казал, че са ромите. Не слагайте думи в устата ми. Това, с което трябва да се борим, са бандитизмът, престъпността и проституцията.

Единадесет трактори са откраднати от земеделски стопани в моя кантон от 1 януари насам. Смятате ли, че хората са щастливи? Вижте какво се случва и в различните ни градове. Госпожи и господа, въпросът е много деликатен, трябва да го решим, като вземем предвид всички наши съграждани, и – не започвам национален, а европейски дебат – тук съм съгласен с г-н Барозу. Трябва да работим по въпроса, да предложим решения по отношение на ромите, които са в Парламента, в Румъния и в други държави.

Считам въпроса за много важен. Ако успеем да позволим на децата на тези имигранти да се възползват от образованието и обучението, ще спечелим битката в рамките на десет години. Това предлагам за обсъждане.

  Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, искам накратко да коментирам двете точки, посочени от г-н Daul. Първо, съгласни сме, че се нуждаем от наши собствени ресурси. Борим се заедно за тях, но понеже е необходимо единодушие и тъй като най-вероятно няма да стигнем до единодушно решение, няма да имаме собствени ресурси, така че следователно, трябва да обясним, че в такъв случай няма да има и намаление на бюджета на ЕС. Надяваме се, до този извод ще стигнем също заедно.

Сега като бивш кмет: в продължение на 11 години бях кмет на град, който имаше много общо с ромите. Моят град е на границата, която разделя Германия, Белгия и Нидерландия. Ние сме транзитна зона за много роми. Работих по проблема в продължение на 11 години и искам да кажа едно нещо на Вас, г-н Daul, и на колегите: да, ромите са трудно малцинство. Това е вярно, но дори и трудните малцинства имат право на защита на техните основни права. Това е посланието. Така че Бернар Кушнер е прав.

Второ, страните, ръководещи се от принципите на правовата държава, са задължени да преследват криминалните деяния. При кражби, проституция или измами страната, ръководеща се от принципите на правовата държава, трябва да гарантира прилагането на закона, без значение кой е заподозрян в извършването на деянието. Това е право на всяка държава. Но е и задължение на всяка държава да разследва всеки отделен случай, без да създава впечатление, че цели групи от населението са заподозрени поначало. Намираме това за недопустимо.

(Ръкопляскания)

Последният ми коментар е, че не трябва да предприемате партизански действия. Казахте, че аз предприемам институционални партизански действия. Категорично не е така. Трябва да водите фронтални институционални атаки – за това става въпрос, г-н Барозу. Критиката ни към Вас не засяга ясната Ви способност да постигате консенсус. Със сигурност го можете. Видяхте днес, че всички са доволни от Вас.

В личните си разговори, г-н Барозу, определено сте способен да нападате – аз и членовете на Комисията го знаем много добре. Но поне веднъж го покажете по отношение на държавните и правителствените ръководители, защото от това се нуждаем в Европа – от някого, който е готов да се изправи срещу тези, които искат да ренационализират Европа.

На Вас, г-н Farage, ще кажа следното: може и да не знам как стават нещата, как някои си пълнят джобовете спокойно, но знам много добре как да се сложи край на игрите им.

  Michał Tomasz Kamiński, от името на групата ECR. – (PL) Г-н Барозу, искам да Ви уверя, че не Ви критикувах, когато казах, че се опитвате да вземете предвид потребностите на всяка група. Оценявам дипломатическите Ви способности в тази област и считам, че поддържането на баланса между различните държави-членки е още по-трудно. То, сигурен съм, изисква по-големи усилия от Ваша страна, отколкото щастието на всички политически групи. Понеже говорихте за проевропейско мнозинство и антиевропейско малцинство, искам да кажа на всички, в името на демократично и честно разискване, да не слагат под общ знаменател тези, които не харесват плановете за Европа или не искат Европейския съюз – защото не съм съгласен с тях – и онези, които казват, че искат да променят нещо в Европа, и се интересуват от плановете. Ние не сме съгласни по много въпроси, които имат подкрепата на мнозинството в залата, но сме тук за по-добра Европа и сме винаги готови за обсъждане. Благодарен съм, г-н Барозу, че участвате в разискването с нас.

Що се отнася до въпроса за ромите, който беше повдигнат, рядко се съгласявам с г-н Schulz, но тук съм съгласен с него. Считам, че ако една държава има проблем от криминален характер, тя трябва да направи всичко възможно да го реши, защото гражданите плащат данъци, за да се бори държавата с престъпниците. Това е очевидно. Но не трябва да допускаме да обвиняваме дадена етническа група в склонност към извършване на престъпления, защото това, според мен, е много опасно и граничи с расова дискриминация. Това са въпроси, към които трябва да се подходи дипломатично и които не трябва да се политизират. Необходими са конструктивен подход и решение на проблема.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, искам да се върна към това, което г-н Барозу толкова правилно каза против расизма и ксенофобията.

Но във връзка с това искам да кажа, че все още не съм доволен от разискването относно ромите, което, разбира се, ще продължим следобед. Обсъждат се странични въпроси, които са изключително опасни. В Германия например тече дебатът относно г-н Саразен, който е изключително проблематичен. Пренебрегва се фактът, че в Германия има слабо образовани слоеве от населението – германци, имигранти, роми и граждани на други държави – на които се обръща малко внимание в училищата, и не разполагаме с достатъчно средства и интелигентни методи наистина да помогнем на тези деца. Това поражда расизъм. В заключение искам да кажа, че понякога расизмът може да възникне неволно.

Не бих искал да забравя обсъждането на Гърция. В това отношение съм видял неща в моята държава, която не е особено ксенофобски настроена, които не съм смятал, че са възможни. Не трябва да допускаме националистически, ксенофобски и расистки изявления в Европейския съюз.

(Ръкопляскания)

  Nigel Farage, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, скандалът с ромите във Франция се дължи, разбира се, на провалилите се политики на Европейския съюз.

Огромна грешка беше да се позволи на България и Румъния да се присъединят към Европейския съюз, когато в тях милиони роми са сериозно дискриминирани. Не е чудно, че сега, когато са част от Съюза, те искат да се преместят другаде.

Това се отнася за всичко, нали? Всяка една от политиките се проваля и води до проблем – дали този, или с еврото – и през цялото време виждаме фанатична политическа амбиция за създаване на Съединени европейски щати, независимо от последствията. Нищо от това никога не е било одобрено от гласоподавателите. Такова, г-н Барозу, е истинското състояние на Съюза.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, г-н Барозу, госпожи и господа, от името на председателството на Съвета, аз също искам да приветствам изявлението на председателя на Комисията относно състоянието на Съюза.

Това важно изявление идва в точното време. То ни позволява да поставим всички европейски теми обратно на масата след дълъг институционален преход и след финансово-икономическата криза в целия Съюз.

Г-н председател, отбелязах си ориентирания към бъдещето, амбициозен подход на Комисията, която има за цел да отговори на настоящите предизвикателства и – както казахме тази сутрин – да отстоява ценностите на Съюза.

Петте теми, определени от председателя на Комисията – излизане от кризата и подобряване на икономическото управление, преоткриване на пътя към растеж чрез структурните реформи на „Европа 2020“, прилагане на Стокхолмската програма за укрепване на пространството на свобода, правосъдие и вътрешна сигурност, осъвременяване на бюджета на Съюза и накрая, позволяване на Европа да заеме своето място на международната сцена – напълно отговарят на приоритетите на председателското трио, но също така, очевидно, и на приоритетите на белгийското председателство, представени в залата от министър-председателя през юли.

Но постигането на тези цели ще изисква време и следователно няколко председателства ще трябва да положат необходимите усилия. Председателството и Съветът ще проучат изявлението Ви в детайли, г-н председател, както и работния документ, който го съпровожда. Все пак, позволете сега да направя две забележки.

Първата е, че нашите съграждани очакват от институциите ни да придадат конкретна форма на нашите проекти, което ще им позволи да мислят по-спокойно за бъдещето. Ефективният финансов надзор и регулиране, достъпният и конкурентен патент на Общността и функциониращата европейска дипломатическа служба са сред неотложните проекти, по които нашите три институции ще бъдат съдени.

Подчертавам, че единствено колективната, общностна работа на нашите институции – Европейския парламент, Комисията и Съвета, председателя на Европейския съвет и върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност – ще направи проектите възможни и вероятно ще ни позволи също така да се борим срещу евроскептицизма, който продължава да се разраства в държавите-членки.

Ето защо белгийското председателство предложи, г-н председател, да се укрепи сътрудничеството с Европейския парламент за постигане на настоящите приоритети. Планирали сме редовни срещи на административно и на политическо равнище, за да активизираме нашето сътрудничество. Именно в този дух председателството възнамерява да работи през следващите четири месеца.

  Corien Wortmann-Kool (PPE). – (NL) Г-н председател, макар изказванията на лидерите на политическите групи да се различаваха значително по тон тази сутрин, едно е ясно: много от политическите действия, обявени от Европейската комисия, могат да разчитат на широка подкрепа в залата, тъй като всички ние подкрепяме метода на Общността. Още много обсъждания ще трябва да се проведат относно състоянието. Днес искам да обърна специално внимание на младите хора, на нашите деца. В края на краищата те трябва да бъдат добре подготвени да генерират благоденствие за нас в бъдеще, за да се запазят добрите обществени услуги и нарастващата група от възрастни хора да продължат да получават пенсия. Ето защо трябва да решим проблема с високия държавен дълг сега, да предприемем болезнени мерки за тази цел и затова не можем да приемем равнище на безработица от 20% сред младите хора. Процентът е заложен в целите на стратегията „ЕС 2020“, но това означава, че децата в неравностойно положение и децата от малцинствата продължават да бъдат пренебрегвани. Ето защо Съветът е изправен пред предизвикателството да повиши заетостта сред младежта, за да отговори на амбицията на Парламента 90% от младите хора да работят или да учат и безработните да бъдат само 10%. Постигането на това до 2020 г. е изключително важна цел за нашия Европейски съюз.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, след международната финансова криза и икономическия спад се появиха нови разделения в Европейския съюз. Вече няма никакво основание да правим разлика между стари и нови държави-членки. Г-н Барозу не посочи причината за задълбочаването на пропастта между източните и южните части на ЕС. Преди присъединяването ни ние в новите държави-членки виждахме успеха на Ирландия, Испания и Португалия в догонването на останалата част от Европа като вдъхновяващ пример. Ще продължи ли това догонване? Европа на няколко скорости ли ще се развива? Дали новите централноевропейски и балтийски държави ще имат възможност да наваксат? Ще има ли достатъчно ресурси след 2014 г.? Г-н председател, новите държави-членки искат Европейски съюз, белязан от сила, солидарност и динамика.

  Reinhard Bütikofer (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, поднесохте ни много хубави думи. Чувам ги, но се питам къде са действията. Ромите например. За мен не е важно, че решително критикувате г-н Саркози. Това, което искам да знам, е какво ще направите Вие, какво Комисията ще направи, за да постигнете това, в което всички тук вярваме, а именно, че правата на гражданите са неприкосновени и трябва да се прилагат за всички. На този въпрос, задаван Ви от всички страни на Парламента, отговаряте: „Ще действаме по отговорен начин.“ Но този отговор, за съжаление, се основава на идеята, че баналностите са най-силните оръжия на европейската политика. Не може да е така!

Второ, споменатата тук загуба на доверие от страна на европейските граждани. Почти не говорихте за гражданите в обръщението си. А европейските институции трябва да покажат и скромност към гражданите. Така твърдението, че „всяко евро е по-добре похарчено в Европа“ е невярно. Без подходящата скромност към гражданите, дори и най-високите цели ще се сринат.

  Timothy Kirkhope (ECR). – (EN) Г-н председател, както председателят на Комисията призна, вярата, че ЕС е нещо добро, значително отслабна и много хора считат, че техните държави-членки нямат полза от членството. Има причина да се тревожим, но се боя, че Комисията е под натиск от страна на тези, които смятат, че решението на всяка криза е повече Европа. Някои твърдят, че проучванията показват подкрепа за по-голямо европейско икономическо управление. Но обществото не иска повече Европа, а по-добра Европа и Европа, която добавя стойност с лекота.

Държавите-членки са делегирали на Европейския съюз основни функции, които трябва да бъдат постигнати, като завършването на вътрешния пазар и разширяването на международната свободна търговия. Те следва да са приоритети и поради тази причина подкрепяме принципите на основната инициатива на г-н Барозу – „Европа 2020“ – и възстановяването на единния пазар, с което са ангажирани членове на моята група.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, г-н Барозу, госпожи и господа, няма съмнение, че много правителства унищожават създаденото от Комисията още на другия ден. Затова е важно за Комисията да допринесе своевременно за правилното тълкуване на принципа на субсидиарност, за да не се превърне в извинение за осуетяване и ограничаване на напредъка, постигнат с Договора от Лисабон.

На колегите либерали и социалисти ще кажа следното: ако толкова искате да обвините демократични правителства в расистки политики, наистина си вярвате и считате, че Комисията е съучастник или има слабост към тези политики, защо не поискате членовете на Комисията от либералните и социалистическите среди да подадат оставка?

И накрая, предложение към г-н Buzek: на отсъстващите членове на Парламента трябва да налагаме същите санкции, които Европейската комисия със сигурност ще наложи на заместник-председателя си, г-жа Аштън, за нейното отсъствие.

  Catherine Trautmann (S&D). – (FR) Г-н председател, състоянието на Съюза за нас днес във Франция е, че гражданите, хората и улиците кипят от недоволство. Свидетели сме на безпрецедентна криза с доверието и съгражданите ни решиха да продължат с отказ и изисквания, но и с надежда. Причината е неуспялото предложение за реформа на пенсиите, но не само това. Залогът е да остаряваме по достоен начин. Залогът е да се гарантира солидарност между поколенията, за да изживеят младите хора трудовия си живот, професионалния си живот с пенсия, която да им бъде от полза.

По темата, г-н Барозу, Комисията публикува Зелена книга относно реформата на пенсионната система, която доведе до тревога сред синдикатите преди началото на лятото. Предложението Ви за увеличаване на пенсионната възраст ми се струва нереалистично. Би било полезно Комисията да ни каже как да гарантираме, че работниците ще могат да запазят работата си до достигане на пенсионната възраст. Искам да чуя Вашите предложения и повече за това, което наричате фискална консолидация, а не икономическа координация между държавите-членки, която според мен трябва да бъде насочена към социалната солидарност.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-н председател, от изявлението на г-н Барозу чух за една работна програма. Помислих си, че е проблем, че в ЕС не може да бъде направен анализ на състоянието на Съюза.

В изявлението бяха споменати много отлични цели, но нищо наистина конкретно. Мисля си, например, за обещанието на г-н Барозу, че ЕС ще подкрепи малките и средните предприятия. Прозвуча някак познато, но когато се върнем назад, не виждам предложения. Надявам се, че ще сега ще има такива.

Другото, което искам да видя в по-осезаема форма, е външната политика. Проблемът със сигурност е, че държавите-членки няма да отстъпят място на представителите на ЕС. Предстои среща на Г-20 и чух, че Франция ще я председателства. Какъв е смисълът? Представител на ЕС, самият ЕС трябва да е там. Смятам, че този въпрос трябва да се повдигне и ако ЕС иска да намери нов глас, негов представител трябва да произнесе речта. Трябва да има дебат за това.

  Eleni Theocharous (PPE). – (EL) Г-н председател, понякога ни вижте тук, горе в Хималаите. Г-н Барозу, визията Ви за Европа на правосъдие, свобода, демокрация, просперитет и висок съвременен политически морал е много важна. Иска ми се да анализирам казаното по въпроса от г-н Kaminski, но времето е твърде кратко. Тази визия е и нашата визия, поради което моята малка държава, Кипър, е допринесла много за свободата и демокрацията в Европа и в света. Тя се бори упорито да се присъедини към Европейския съюз.

Така че защо, г-н Барозу, подкопавате и осуетявате тази визия, която е и Вашата визия? Защо позволявате да се направи опит за събаряне на основните принципи и ценности, на които се основава Съюзът? Имам предвид случая с Кипър, при който настояването Ви за прилагане на член 207 от Договора от Лисабон при регулирането на директната търговия нарушава Договора за присъединяване, по-специално Протокол 10 относно присъединяването на Кипър към Европейския съюз, и представлява тежък удар срещу суверенитета на Кипър и същевременно срещу солидарността към държавите-членки и доверието в Европейския съюз.

  Proinsias De Rossa (S&D). – (EN) Г-н председател, г-н Барозу, искам да Ви кажа, че грешите. Не можете да имате надеждни предложения без анализ и ретроспекция. Грешите и че не можете да имате едновременно фискалната консолидация, която понастоящем прилагаме, и растеж с работни места.

Не успяваме да се поучим от миналото. Социалните буфери, въведени след кризата от 1929 г., се премахват в почти всяка държава-членка.

В изявлението си подчертахте социалната пазарна икономика и социално сближаване, но програмата Ви набляга на конкуренцията на пазара и фискалната консолидация, която прави невъзможна социалната пазарна програма.

Искам да видя да използвате членове 3, 9, 14 и протокол 26 в пълна правна и политическа степен, за да разработите нов социален пакт за Европа. В противен случай, няма да възстановим доверието на хората в Европа и единството им зад развитието на Съюза.

  Charles Goerens (ALDE). – (FR) Г-н председател, искаше ми се да чуем и г-н Ван Ромпьой, председателя на Европейския съвет, в разискването.

Според мен, състоянието на Съюза следва да отразява и институционалната действителност в Съюза. След влизането в сила на Договора от Лисабон станахме свидетели на поемането на президентски функции от председателя на Европейския съвет в някои ключови области на европейската политика.

При справянето с кризата с еврото, работната група, създадена от Европейския съвет и председателствана от г-н Ван Ромпьой, можеше да бъде, според мен, предмет на дебат за състоянието на Съюза. Никой не кара председателя на Европейския съвет да дойде и да се обърне към Европейския парламент, но и никой не го спира.

Искам да коментирате този въпрос, г-н Барозу, и да посочите хората, за които присъствието на г-н Ван Ромпьой може да е неудобство.

  Rui Tavares (GUE/NGL). – (PT) Г-н Барозу, няма смисъл от изказвания относно състоянието на Съюза, ако в момент, когато е нападнат един от основните принципи на Съюза, отговорът на председателя на Комисията е мек, страхлив и слаб. Г-н Барозу, първата Ви забележка по отношение на случващото се с ромите във Франция беше повече или по-малко адекватна, но втората беше, честно казано, срам за Комисията. Защото това, което започна с ромите, вече касае и бедните: президентът Саркози заяви вчера, че европейците, които не разполагат със средства, не могат да останат във Франция повече от три месеца. Това не само ни води до ръба на унищожаването на принципа на свободно движение, който е от основно значение за ЕС, но ще бъдем и по-уязвими в лицето на кризата, защото както знаем много добре, мобилността на работната сила е един от начините държавите да отговорят на кризата.

В Съединените щати при проблеми в автомобилната промишленост в Детройт хората отиват в Чикаго; това не е възможно в Европа. Ако Комисията говори открито сега, ще направи голяма услуга на Европа, като се изправи пред унищожаването на основните принципи на ЕС. Ако не го направи, услугата ще е много лоша.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-н председател, г-н Барозу, госпожи и господа, ако бяхме в Италия, щяхме да опишем изявлението Ви като „християн-демократично“, т.е. предназначено да се хареса на всички.

Има ли четири милиона свободни работни места в Европа? Ако е така, нека ги предоставим на нашите безработни лица, които, както знаете, са десетки милиони, за да създадем европейски пазар на труда. Излизаме от кризата? Добре, тогава нека помогнем на предприятията и работниците със субсидии за нов икономически растеж и с подходящи заплати и пенсии, нека създадем европейски енергиен пазар. Европа застарява? Това е лошо, нека помогнем на традиционните семейства от мъже и жени да имат деца, като им предоставим подкрепа и услуги.

Да ускорим борбата срещу изменението на климата? Добре, но това не е еднопосочна улица; предприятията не могат да поемат сами всички финансови жертви в полза на неевропейските им конкуренти. Да защитим правата на малцинствата? Трябва да го направим, но когато членовете на малцинствата не спазват законите ни, е правилно да ги връщаме обратно в държавите им. Немислимо е да се превърнем в сборен пункт на отчаяните хора в света, трябва да им помогнем в собствените им държави.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, г-н Барозу говори за устойчив растеж. Всъщност видяхме отрицателен ръст. Той говори за увеличаване на заетостта, докато равнището й спадна. Той говори за повишаване на конкурентоспособността на европейските стоки и услуги. Но ЕС, като всяка една от неговите държави-членки, прегръща глобализма и доброволно приема потопа от евтини стоки, създадени от евтина работна ръка в страни от третия свят.

Единственият начин да се конкурираме с тези страни е да понижим заплатите ни до техните нива. В случай че нашите работодатели и работници не схващат посланието, пълним държавите си с работници от третия свят, които превръщат големи части от нашите държави в части от третия свят, със заплати, по-ниски от минималните, и с незадоволителни условия на труд. Нашите работници стават излишни в сектора на търговските услуги и отстъпват местата си на работници от третия свят.

Отделните национални държави на Европа и Европейският съюз от името на континента като цяло погубват своята идентичност и икономика.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Rodi KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

  Marian-Jean Marinescu (PPE). – (RO) Повечето държави-членки са изправени пред проблеми, свързани с дефицит и дълг.

Законодателни предложения са изготвени на европейско равнище. Те трябва да бъдат завършени и приложени. Само обща финансова политика и европейско икономическо управление могат да се справят със сегашното положение. Надявам се, че с новото законодателство банковата система ще участва не само в печалбите, но и в развитието и в поемането на икономическия риск.

Бъдещият бюджет трябва да отчете сегашното състояние, но не и да бъде намален. Трябва да се намерят надеждни средства да се гарантира, че парите се изразходват ефективно на национално и европейско равнище. Размерът и разпределението на бюджета трябва да се основават на изискванията на общата селскостопанска политика, политиката на сближаване, енергийната политика и политиката по отношение на изменението на климата.

Споменахте, че има недостиг на милиони работни места в Европа. В настоящия бюджет има неусвоени средства. Те трябва да бъдат пренасочени към области, които създават работни места.

От друга страна, държавите-членки трябва да могат да прехвърлят средства от области, където търсенето е слабо, в други, в които заявленията надвишават отпуснатите средства.

Преди известно време някой беше ровил в шкафовете в кабинета ми тук, в Парламента. Не реших, че проблемът е свързан с определен регион или народ, а с някой, който трябва да бъде намерен и наказан.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Вашият доклад представи много амбициозна и ангажирана програма за предстоящия период и Европейският парламент със сигурност ще очаква с нетърпение мерките, които споменавате.

Една минута е много кратко време и искам да кажа само, че Европейският парламент – членовете на Европейския парламент – може да сме Ваши противници, но сме конструктивни противници, и искаме да Ви помогнем да осъществите това, което представихте тук. Можем да обединим усилията си срещу онези, които в действителност спират интеграцията в Европейския съюз, а именно Европейския съвет.

Искаме да Ви предложим своето приятелството и подкрепа в борбата Ви срещу правителствата, които проповядват национален егоизъм и така забавят развитието и по-нататъшната интеграция на Европейския съюз. Ето защо се надявам, че скоро ще се срещнем тук, за да обсъдим конкретни мерки, и че заедно ще победим Съвета.

  Glenis Willmott (S&D). – (EN) Г-жо председател, председателят на Комисията говори за устойчив растеж и равнище на заетост от 75% в целия ЕС, цел, с която всички сме съгласни.

В същото време в целия ЕС драстични съкращения на публичните услуги се прибавят към броя на безработните, с което парите излизат от икономиката и се съкращават основни служби. Как помага това на икономиката и да се избегне криза със заетостта? Нелогично е. То излага на риск възстановяването, риск, поет между другото и в моята държава, Обединеното кралство, от правителството на г-н Камерън.

Запазването на инвестициите в области, в които ЕС има потенциал да играе водеща роля, като например възобновяемите енергийни източници и високоскоростния железопътен превоз, ще допринесе за създаването на Европа, която искаме, от която се нуждаем, и ще помогне за опазване на икономиката.

И накрая, трябва да осигурим бюджет за помощи в чужбина, което за някои е лесна цел. Държавите, които не спазват, никак дори, обещаните цели, трябва да се насърчат да преосмислят тази катастрофална политика.

  Ulrike Lunacek (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, г-н председател на Комисията, подчертахте категорично колко е важно, що се отнася до въпроса за ромите, да се действа внимателно, а не да не се говори на висок глас и открито за това, което се случва във Франция. Г-н Барозу, очаквам от Вас и Комисията да бъдете много по-ясни по въпроса.

Разбира се, че е правилно да се действа внимателно, но в отношенията ни с хората, с ромите, които са изгонени от Франция и изпратени вкъщи. Според мен не бяхте нито достатъчно бързи, нито достатъчно ясни в това, което казахте на френското правителство. Ще разискваме въпроса отново следобед.

Имаме нужда от обща европейска политика, която позволява на тези групи от населението – не само във Франция, но и в други държави – да живеят в страните, в които желаят. Както някои от ораторите вече казаха, ромите в Европа са европейци. Във Франция, смятам, 90% имат френско гражданство. Сегашната политика във Франция противоречи на всички европейски основни права и поради това очаквам да говорите ясно.

  Miloslav Ransdorf (GUE/NGL). – (CS) Искам да кажа нещо на г-н Барозу. Индианците от племето дакота имат една поговорка: „Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него“. Препоръчителната Ви политика 20-20-20 (целите 20-20-20) е точно такъв умрял кон. Като поставим поговорката в контекста на Европейския съюз, нашето поведение е противоположно на поведението на индианците. Сформираме екипи за подобряване на работата на умрял кон, на хранителния режим на умрял кон и на имиджа на умрял кон. Призовавам Ви да помислите, г-н председател, дали не е време да слезете от умрелия кон.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н Барозу, в доклада си относно състоянието на Съюза поставихте акцент върху бъдещото икономическо управление на Европа, може би защото Европа все още не успява да върви в крак с динамично развиващите се икономики на Азия и Америка.

Виждате изход от тежкото положение в мерките, заложени в стратегията „ЕС 2020“. Не оспорвам желанието Ви да изведете Европа от затрудненията, но за мен най-голямата пречка пред икономическия растеж в Европа е един проблем, който изобщо не споменахте. А именно сложната бизнес среда в Европейския съюз с изключително голяма бюрокрация, която задушава творчеството и предприемачеството, черти, които са също толкова разпространени тук, в Европа, колкото в САЩ, Япония, Китай и Индия. Една опростена, прозрачна правна среда със скромна бюрократичната тежест със сигурност ще даде силен нов тласък на Европа, повишавайки икономическия растеж. Помислете по въпроса, г-н Барозу.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, разискването е интересно. Искам да посоча, обаче, че има криза с доверието и може би председателят на Комисията следва честно да го признае. Има криза с доверието в демокрацията, защото гражданите са на мнение, че избраните представители не успяват да регулират финансовите пазари и всички пазари. Считам, че трябва да признаем слабостта ни в това отношение.

Съществува мнението, че Европейският съюз може да се справи по-добре от отделните държави-членки, и то със сигурност е силно подкрепено в държавата-членка, която представлявам – Ирландия, където сме изправени пред сериозна икономическа и банкова криза, която изисква задълбочен анализ. Най-големият проблем е безработицата и ако сега приложим стриктно Пакта за стабилност и растеж, се притеснявам от последиците за заетостта: увеличаване на броя на разочарованите млади хора и последваща криза.

Приветствам Вашите коментари относно продоволствената сигурност, биоразнообразието и устойчивото развитие, но внимавайте Доха и двустранните търговски споразумения да не разрушат тези благородни цели.

  Othmar Karas (PPE). – (DE) Г-жо председател, първо трябва да подчертая, че много от повдигнатите по време на разискването въпроси са важни. Нуждаем се от нова динамика. Трябва да защитим Европейския съюз, нашите цели и ценности. Бъдещето започва днес, а не вдругиден. Затова е необходим добър анализ, в съчетание с правилни последствия за бъдещето.

Изправени сме пред проблеми. Налице е борба между бъдещето и една по-обединена Европа, от една страна, и засилване на национализма, от друга. Трябва да я спечелим, както и в миналото, за пореден път да се възползваме от кризата да предприемем следващата стъпка към интеграцията. Запазването на статуквото не е вариант. Ако не вървим напред, ще отпаднем.

Затова трябва да подкрепим проекта за създаване на икономически и социален съюз в допълнение към паричния. За целта се нуждаем от инициативи, срокове и конкретни механизми за налагане на санкции, а не само от намерения. Трябва да се застъпим за забраната на дискриминацията, за принципа „Договорите трябва да се спазват!“ (pacta sunt servanda) и за принципа на солидарност. Нуждаем се от повече прояви на солидарност, които да се разглеждат не като разходи, а като инвестиции.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-жо председател, Европа трябва да превърне своите добри намерения в действия, г-н Барозу. Лидерската ролята на постоянния председател на Съюза трябва да се признае, защото той изигра решаваща роля в споразумението за финансов надзор. Това е начинът държавите-членки да се споразумеят относно икономическите и външнополитическите стратегии, които са ефективни само ако има обща позиция. В противен случай, ще продължим да губим позиции и международно признание както по отношение на мира и сигурността, така и по икономически и социални въпроси.

Интеграцията протича отгоре надолу, но трябва да се интегрираме и отдолу нагоре и да създадем истинска Европа на регионите. Трябва да го направим, като приложим протокола относно принципите на субсидиарност към Договора от Лисабон, който, според информация на Комисията, не работи през последните девет месеца, и като се възползваме от опита и познанията на регионите в областта на иновациите и конкурентоспособността, защото това ще направи нещата по-добри за Европа.

Освен това, как да бъдем по-иновативни, ако според информацията Ви по-голямата част от държавите-членки ще намалят бюджетите си за иновации? Не говорите много за гражданите: трябва да им бъдем полезни и наистина да разчитаме на тях, ако искаме да приближим Съюза по-близо до тях.

  Malika Benarab-Attou (Verts/ALE). – (FR) Г-жо председател, г-н Барозу, госпожи и господа, ситуацията с ромите – тяхното експулсиране и отказ на правото им на свободно движение в Европа – е недопустима и противоречи на европейските ценности. Но тази ситуация е само симптом на по-тежък и по-общ проблем. Тя е само отражение на заболяване в нашите т.нар. съвременни общества, в които забравяме какво ни обединява като човешки същества. Не, хората не са стоки, които могат да бъдат прибирани и изваждани от склада.

Политиката, която ние, като Европейски съюз, водим по въпроси, свързани с движението на лица в рамките на Съюза и влизането и излизането от трети страни, е неприемлива. Не можем да се държим като обсадена и плаха Европа.

Свободното движение на лица е от основно значение. Винаги е било и е основата, върху която се градят нашите съвременни общества. Днес равенството вече не е гарантирано по отношение на движението на европейски и неевропейски граждани.

Докато много европейски туристи и пенсионери пътуват свободно на юг, особено в страните от Магреб, гражданите на същите тези държави не могат да пътуват насам. Шенгенските визи и прилагането им от държавите членки на ЕС са нечовешки. Сериозните бариери пред движението възпрепятстват гражданите от Юга да дойдат в страните от Севера като туристи, приятели или членове на семейството.

Г-н Барозу, какви действия – смели, конкретни действия – ще предприемете, за да се придържаме към нашите ценности отново?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (FR) Г-жо председател, първо искам да приветствам белгийското председателство на Съвета и да го поздравя за изказването.

Смятам, че целта на Парламента с провеждането на разискването относно състоянието на Съюза е също така да започнем нашата работа по програмиране. Ето защо трябва да се фокусираме и върху законодателната работа. Както знаете, в Европа Комисията има право на инициатива, но след това, разбира се, Парламентът и Съветът трябва да се намесят, за да можем да завършим законодателния процес.

Искам също така да подчертая един аспект, посочен от белгийското председателство, а именно значението на постигането на конкретни резултати. Представихме ви, както в изявлението ми, така и в документа, който ви предоставих чрез председателя, г-н Buzek, много амбициозен проект на програма, който включва, например, патента на Общността, обществените услуги – за които споменаха някои от вас – и много други мерки, които са истинско изпитание не само за метода на Общността, но и за реалните амбиции за Европа.

По отношение на амбицията ще ви дам пример за положително развитие. Току-що научих, че Съветът по икономическите и финансови въпроси е одобрил предложението ни за „Европейски семестър“. Това е един добър пример. Както несъмнено си спомняте, когато преди няколко месеца Комисията представи идеята за „Европейски семестър“ или период в началото на годината, когато заедно да изготвяме бюджетите ни, за да видим как можем да координираме икономическите политики, някои добре познати лица незабавно реагираха остро, заявявайки, че това подкопава националния суверенитет и дори националните парламенти. Това беше категорично невярно.

Истината е, че в крайна сметка, благодарение на усилията на работната група, председателствана от г-н Ван Ромпьой, благодарение на предложенията, твърдо подкрепени от Комисията и Съвета, и с постоянната подкрепа на Парламента, ние успяхме. Вървим към въвеждането на европейско икономическо управление. Пак ще повторя: не е достатъчно да имаме парична икономика, а трябва да имаме истинска европейска икономическа политика.

Това е посоката, в която вървим. Обявих го в речта си и Комисията ще се бори за тези предложения.

Колега в залата попита: „Представихте някои интересни предложения, но как можете да бъдете сигурни, че ще успеят?“ Това е добър въпрос. Трябва да работим заедно. Ще постигнем напредък с амбицията. В крайна сметка, трябва да имаме ясната подкрепа на Парламента, както и подкрепата, понякога единодушна, на нашите държави-членки. Комисията поема своите отговорности и сега призовавам останалите институции да последват примера й.

По въпроса за ромите ще се проведе специално разискване следобед. Заместник-председателят и член на Комисията, отговарящ за правосъдие и основни права, г-жа Рединг, и членът на Комисията, отговарящ за социалните въпроси, г-н Андор, ще присъстват на него. Считам, че тогава е най-подходящо да се разгледат подробно много важните въпроси, които повдигнахте.

По въпроса за субсидиарността искам да подчертая, че подкрепяме субсидиарността и солидарността в Европа. Не твърдя, че еврото винаги се харчи по-добре на европейско, отколкото на национално равнище. Това, което казах и пак ще кажа, е, че има наистина много области, в които можем да се възползваме от полезните взаимодействия и мащаба. Разходването на средствата на европейско равнище е единственият начин да се гарантира, че Европа може да действа и да извлече максимална полза за нашите съграждани.

Трябва да проведем сериозен дебат по въпроса, защото виждам, че мнозинството в Парламента има амбициозна идея за предстоящия бюджет. Трябва да спечелим дебата в очите на обществеността в нашите държави-членки. Очевидно ще имаме много сложен дебат в изключително тежка икономическа ситуация. Ако държавите-членки не могат да увеличат своите вноски, трябва да се намерят средства, за да може Европейският съюз да дава резултати.

Това, което не можем да направим, е да искаме от Европа да дава резултати, без да й предоставим необходимите средства. Това би било невъзможно и затова трябва да проведем изключително сериозен дебат по въпроса за солидарността и субсидиарността.

Някои от политиките, които споменахте тук, трябва да бъдат разработени на национално равнище. Пенсионната възраст, социалната сигурност – това са предимно национални въпроси. Има различни модели. Това, което Комисията казва в различни документи, е, че са необходими реформи в сектора. Ако искаме да гарантираме устойчивостта на нашите пенсии – не само на нашите, но и на нашите деца – в контекста на демографските промени в Европа и застаряването на населението, то тогава очевидно са нужни реформи. Сега е ред на всяко правителство да постигне съгласие и да определи темпото и обхвата на реформата.

Все пак искаме да спечелим световната битка на конкурентоспособността, но не можем да го направим, ако работното време и броят на активно заетите намалява. Не можем да го направим и трябва да имаме смелостта да кажем, че ако Европа иска да спечели битката на конкурентоспособността, особено с определени развиващи се страни, трябва да работим повече и по-дълго. Ако някой твърди обратното, не казва истината. Повече и по-добре, това е ключът.

По същия начин трябва да се каже много ясно, че без бюджетна консолидация няма да имаме доверие. Ако няма доверие, няма растеж. Ако няма растеж, няма работа. Ето защо бюджетната консолидация е от ключово значение.

В същото време се нуждаем от инвестиции в области, които са насочени, разбира се, към бъдещето, както на европейско, така и на национално равнище. Това е огромно предизвикателство – за нас в европейските институции, но и за онези, които отговарят за вземането на решения на национално равнище. Как можем да гарантираме в този труден период, че инвестициите, които правим, са насочени към бъдещето? В момента определяме въпросните области. Споменах тези, в които ще направим предложения за по-амбициозна Европа.

По отношение на малките и средните предприятия, разбира се, посочихме някои конкретни идеи. Призовавам ви да разгледате документа, придружаващ изявлението ми, по-специално Акта за единния пазар, законодателството, което ще предложим по отношение на електронните подписи, многобройните мерки за опростяване и премахването на някои пречки, които понастоящем затрудняват много нашите предприятия, особено нашите малки и средни предприятия. Истината е, че за повечето малки и средни предприятия все още няма интегриран пазар. Те основно работят на националните си пазари и не съществуват реални възможности за трансгранична дейност, от които да се възползват.

В заключение трябва да ви кажа, че разбираме, подобно на тези от вас, които повдигнаха въпроса, че има проблем с доверието. Проблем с доверието не само на европейско равнище, но и в политическите институции като цяло. Това означава, че всички политици са изправени пред голямо предизвикателство и голяма отговорност. Считам, че само с твърдо убеждение можем да дадем сериозен и твърд отговор; не да търсим средата и фалшив консенсус, а да имаме смелостта да отстояваме политиката на равновесие, на уважение към различията, които съществуват в Европа.

Съществуват различия в Европа. Има различия между нашите държави-членки, чиито национални интереси понякога си противоречат. Това е истината и правителствата, естествено, трябва да защитават националните си интереси. Въпросът е как да им докажем, че могат да постигнат повече на национално равнище, ако Европа е по-силна. Понякога има и идеологически различия. Те са оправдани. Ако погледнем отвъд тях обаче, можем ли или не да имаме стабилен консенсус в полза на Европа?

Вярвам, че можем. Комисията постига консенсус всеки ден; моите колеги, от 27 държави, имат различен културен и национален произход и различна идеология. Работим усилено всеки ден в интерес на Европа. Считам, че с вас, представителите, избрани пряко от нашите съграждани, можем да направим повече за Европа, която представлява този дух, Европа на солидарността, Европа на убежденията, Европа, която е в същото време Европа на единния пазар и Европа на сближаването.

  Председател. – С това разглеждането на тази точка от дневния ред приключва.

Писмени изявления (член 149)

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Наистина оценявам речта на председателя Барозу относно състоянието на Съюза, в което той обърна внимание на предстоящите събития. Жалко е обаче, че той не засегна въпроса за взаимоотношенията с държавите-членки с оглед на предоставянето на необходимите на гражданите гаранции, че стратегиите наистина ще бъдат приложени. Накрая нашите граждани ще се объркат от различните световни, национални, европейски и междуправителствени елементи. Изразявам задоволство относно предложения инвестиционен фонд, който ще ни позволи да постигнем напредък по отношение на инвестиционна стратегия на ЕС за следващите 10 години. Фондът предлага перспектива за планирани 1 000 млрд. евро за период от 10 години в Европейски съюз, който не инвестира достатъчно. Време е заедно да помислим за бъдещето на нашия континент, Европа: разполагаме с 27 армии и нямаме врагове, с един митнически съюз и 27 митнически администрации – списъкът продължава. За съжаление, председателят на Европейския съвет, г-н Ван Ромпьой, не можа да присъства на разискването. Бих предложил да се създаде структура, която, може би, ще бъде наречена Конгрес на ЕС и която ще е съставена от Европейския парламент заедно с делегациите на парламентите и правителствата на държавите-членки, и бъдещите речи относно състоянието на Съюза може да се отнасят към нея, като по този начин държавите-членки ще участват по-активно във връзка с бъдещето на континента.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Твърдения, като направеното от председателя на Европейската комисия тук днес, че най-лошото от кризата е минало, се срещат толкова често, колкото и неумолимият отказ от действителността, пред която сме изправени. Факт е, че Европейският съюз все още е затънал в дълбока криза, краят на която не се вижда, както се потвърждава от растящото равнище на безработицата и бедността в много държави. Председателят на Комисията е тук днес, за да говори за бъдещето на ЕС. А обяви възобновяването на практиките и политиките от миналото – точно тези, които ни докараха до това мрачно положение: Пакта за стабилност и растеж; „структурните реформи“, т.е. атака срещу социалните и трудовите права; „консолидирането на вътрешния пазар“, т.е. по-нататъшната либерализация и приватизация; либерализацията и дерегулацията на международната търговия; както и рязкото увеличаване на външната намеса на ЕС, включително и военна. Този път само ще изостри икономическата и социална криза в ЕС и в световен мащаб. Това е път, който работниците и населението отхвърлят, както е видно от протестите на милиони хора в много държави срещу мерките, предложени от г-н Барозу тук.

  András Gyürk (PPE) , в писмена форма. – (HU) В изказването си г-н Барозу спомена и основните приоритети за действия в областта на енергийната политика. Имам три забележки в това отношение. Първо, съгласни сме, че инфраструктурните проекти са необходими. Но все още не виждаме каква част от средствата на Общността Европейският съюз ще отдели за тази цел. Свързването на мрежите и изграждането на южния газов коридор са впечатляващи цели, но ще останат само на хартия, ако Съюзът не се ангажира финансово в допълнение към усилията на частния сектор. Значението на преговорите относно бюджета за следващите седем години, следователно, не трябва да се подценява.

Второ, в енергийната стратегия на ЕС не виждаме да се обръща внимание на създаването на работни места. В същото време е абсолютно задължително да се отдаде приоритет на проектите, които освен че изпълняват останалите критерии, създават и нови работни места. Планът за стимулиране, възлизащ на почти четири милиарда евро, не отговори на това очакване от наша страна. Докато технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS), със скромния си потенциал за създаване на работни места, получиха щедра подкрепа, повечето проекти за енергийна ефективност, които наистина създават работни места, се появиха за първи път едва в уточняващото законодателство.

Не на последно място, добре звучи зареждането на батерията на електромобила да става толкова естествено, колкото пълненето на резервоара. Но за целта ще са необходими много усилия от страна на законодателите. Трябва да се отстранят огромните пречки пред възобновяемите технологии, свързани със законодателството и стандартизацията, и да се разширят научноизследователските и развойните програми.

  Edit Herczog (S&D), в писмена форма. – (HU) Добра новина е, че настоящата икономическа ситуация в източната част на Централна Европа вече получава по-благоприятна оценка. Въпреки това все още е рано да се счита, че кризата е изцяло зад нас. Икономическите перспективи на Унгария също се подобряват. В същото време оценката на настоящата икономическа ситуация в държава донякъде се е влошила. Очаква се инфлация през следващите шест месеца. Съответно Унгария е единствената държава, в която се очаква краткосрочните лихвени проценти да се запазят за известно време. Тази неблагоприятна тенденция допълнително се усилва от повишаването на стойността на швейцарския франк, тъй като по-голямата част от ипотеките са деноминирани в тази валута. Всяка държава в региона вече свива разходите, което утежнява социалните условия.

Очакванията са, че Чешката република има най-голям шанс за успех. Прогнозите по отношение на Унгария, обаче, са предпазливи: оценките показват, че шансовете свиването на разходите в Унгария да постигне успех са ниски. Задълбоченото проучване на предложението на деветте държави-членки към председателя на ЕС е важно за страните от региона. Предложението отбелязва, че изчисляването на националния дълг следва да отразява точно вече направените разходи за реформа на пенсионната система. Зелената книга на Комисията за пенсиите, приемайки за своя отправна точка неблагоприятната демографска тенденция в Европа, настоява за реформа на пенсионната система, а при все това сегашната методология поставя държавите от Централна Европа, които вече въвеждат такива реформи, в неизгодно положение. Призовавам Европейския парламент да следи отблизо развоя в това отношение.

  Stavros Lambrinidis (S&D), в писмена форма. – (EL) Г-н Барозу, разходите за излизане от кризата следва да бъдат разпределени справедливо и изходът от кризата не може да се търси едностранно, като се правят съкращения, които неизбежно ще доведат до повишаване на равнището на безработицата в някои държави-членки (което пък ще облагодетелства икономиките на други държави-членки). Точно обратното, нуждаем се от справедливо развитие, което във време на съкращения на публичните разходи означава откриване на нови инвестиционни фондове. За да осъществи тези цели в пълен размер, Европейският съюз следва да насърчи две много конкретни политики, както сред държавите-членки, така и в международен план по време на следващата среща на Г-20, и да го направи, най-сетне, убедено и твърдо. Първо, трябва да предприеме решителни действия срещу данъчните убежища. Във време, когато работниците и пенсионерите в нашите държави страдат от тежки съкращения, е недопустимо шепа частни лица и предприятия да извеждат най-малко един трилион евро от икономиките ни чрез тази форма на „законно“ укриване на данъци. Второ, необходим е данък върху кредитните сделки, така че тези, които ни вкараха в кризата, най-накрая да си платят. Ставка от 0,05% в световен мащаб ще привлече над 400 милиарда евро годишно в приходите, необходими за устойчив растеж и заетост в държавите-членки.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Основната грижа на гражданите в момента е как да преодолеем икономическата криза и неблагоприятните последици от нея. Ето защо твърдо подкрепям въвеждането на европейско икономическо управление, което може да ни помогне да излезем от кризата. Институциите на ЕС трябва да разполагат с ефективни ресурси за предприемане на действия. Затова подкрепям създаването на постоянни структури за управление на кризи, като предложените от Европейската комисия. Институциите на ЕС трябва да следят и за спазването на Пакта за стабилност и растеж, включително и фискалната дисциплина. Бюджетните и икономическите решения на всяка една държава имат пряко въздействие върху икономическата ситуация във всички държави-членки на ЕС (факт, доказан на практика от кризата в Гърция и посочен в Договора от Лисабон). В бъдеще своевременните икономически анализи от експерти на Европейската комисия ще бъдат много полезни за предотвратяване и преодоляване на кризи. Въвеждането на „Европейски семестър“ ще даде възможност на държавите-членки да се възползват своевременно от професионални оценки и анализи на бюджетите и макроикономическите показатели, с което диалогът между Европейската комисия и правителствата на държавите-членки ще стане изключително полезен. Искам да подчертая, че въвеждането на икономическо управление на европейско равнище следва да помогне на държави, които са в затруднено положение. Всяка криза подлага на изпитание прилагането на принципите на солидарност и отговорност, както и съгласуваността и ефективността на Европейския съюз.

  Kristiina Ojuland (ALDE), в писмена форма. – (ET) Г-н председател на Комисията, Вашата реч днес беше изумителна. Напомня ми на „добрия стар съветски период“, през който речите винаги зачестяваха повече, когато икономическото положение се влошаваше. Все още чуваме призивите „нека се разширяваме, нека растем, нека се усъвършенстваме“. Вместо „комунистическа партия“, сега използвате термина „Европейска комисия“. Речта Ви днес беше изцяло подвеждаща и популистка. Вие искате да се харесате на всички политически партии от левицата до крайната десница. Говорите за социална справедливост и за социална пазарна икономика, както и за това по какъв начин Европейската комисия ще гарантира създаването на работни места. Не мисля, че дори самият Вие вярвате в това, което казвате. Откога Европейската комисия създава работни места; откога правителствата на държавите-членки създават работни места? Доколкото ми е известно, работните места все още се създават от предприемачи, които, между другото, забравихте да споменете в речта си! Защо заблуждавате европейските граждани, като им обещавате социална справедливост, когато се намираме в положение, при което икономиката ни виси на косъм? Вместо да подкупвате хората и да им обещавате по-добър живот, би трябвало да им кажете истината: а тя е, че те трябва да разчитат главно на себе си, да работят по-усърдно и да полагат усилия да останат конкурентоспособни на пазара на труда. Също така очаквах от Вас да кажете нещо в подкрепа на европейските предприемачи във връзка с увеличаващата се световна конкуренция, като предвидите по-ниска данъчна тежест и опростено законодателство. Трябва да изразя разочарованието си от Вашата реч.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Проведохме първото по рода си разискване относно състоянието на Съюза. Няма съмнение, че то е много необходимо, и се надяваме, че инициативата ще продължи и през следващите години. Имам резерви, обаче, по отношение на напредъка и съдържанието на самото разискване. Първо, считам, че г-н Барозу почти не говори за сегашното състояние на Съюза. Вместо това каза много за бъдещите предизвикателства и, по мое мнение, изказването му беше твърде общо и не особено конкретно. Не спомена също така Договора от Лисабон и последиците от него за функционирането на Съюза и неговите институции. В изявлението на г-н Барозу липсваше и задълбочен анализ на сегашната тежка икономическа ситуация в Европа, която се дължи, наред с други неща, и на неспазването на Пакта за стабилност и растеж от държавите от еврозоната. Следва да се подчертае и че липсваше ефективен контрол на спазването от страна на Европейската комисия. Това е любопитно с оглед на факта, че г-н Барозу заемаше поста си и по време на предишния мандат, както и г-н Алмуния, който тогава отговаряше за икономическите и паричните въпроси и който сега отговаря за конкуренцията. Възможно ли е Комисията, която разполага с персонал от стотици хора, да не забележи нередностите, например в Гърция? Съмнително е, като се има предвид и липсата на реакция спрямо най-големите държави-членки, които често нарушаваха препоръките на Пакта и критериите за конвергенция.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам обръщението на председателя на Комисията пред Парламента, но не одобрявам позицията му по отношение на тежкото положение на ромите във Франция. Пропускът да спомене решението на френската администрация беше грешка.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейците живеят в драматично време, с изключително високо равнище на безработицата, много слаб икономически растеж и нестабилни публични финанси. Освен това не се чувстват наистина близо до Европейския проект и работата на европейските институции. Нещата могат да се променят само ако съгражданите ни видят, че отново са сред приоритетите на Европейския съюз, определени от същите тези институции, и ако считат, че приоритетите могат да бъдат постигнати.

Първото изявление на председателя на Европейската комисия относно състоянието на Съюза показва неговото желание тези опасения да намерят отново отражение в насоките за краткосрочната и средносрочната политика. Убеден съм, че ако всички сме ангажирани, можем да се възползваме от тежката ситуация и да вдъхнем нова надежда на хората. Стратегията „Европа 2020“ е уникална възможност да го направим, но тя има смисъл само ако, освен с амбициозни цели, разполага и със средствата за постигането им.

Стабилният икономически растеж ще бъде от решаващо значение за осъществяването на плановете на стабилност и растеж и може да бъде стимулиран с реформите и инвестициите, залегнали в новата стратегия; те насърчават териториалното сближаване чрез намаляване на съществуващите дисбаланси между държавите-членки и техните региони, особено най-уязвимите, като например най-отдалечените региони.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) В ЕС имаме социална пазарна икономика. Икономическото и социалното развитие на ЕС зависи в еднаква степен от наличието на конкурентен отворен пазар и от броя и качеството на работните места, способни да осигурят достоен живот. Финансово-икономическата криза оказа огромно влияние върху заетостта в ЕС. Равнището на безработица нарасна с обезпокоителни темпове през последните две години от 6,8% (през май 2008 г.) до 10% (през юли 2010 г.). Именно поради тази причина основният проблем за европейските граждани е запазването на работните им места. Създаването на работни места изисква големи инвестиции в области, способни да повишат конкурентоспособността на ЕС. Считам, че приоритетите на ЕС по отношение на инвестициите трябва да бъдат модернизирането и развитието на енергийната и транспортната инфраструктура, селското стопанство, образованието и здравеопазването, икономическото и социалното сближаване и екологично ефективна и конкурентоспособна промишлена политика за гарантиране на устойчиво развитие. Но тези приоритети трябва да бъдат отразени и в бюджета на ЕС, и в националните бюджети. Освен това ЕС трябва да определи за своя цел повишаването на енергийната ефективност и ограничаването на енергийната зависимост от традиционните доставчици на енергия, за да даде тласък на конкурентоспособността на ЕС и на създаването на работни места.

(Заседанието, прекъснато в 11,55 ч., се възобновява в 12,05 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Jerzy BUZEK
Председател

5. Тържествено заседание — Мали

  Председател. — Г-н председател, г-н Туре, Ваши превъзходителства, г-н член на Комисията, г-н министър, госпожи и господа, имам удоволствието да ви представя днес Негово превъзходителство г-н Амаду Тумани Туре, президент на Република Мали, и неговата съпруга. Не за първи път г-н Туре посещава Европейския парламент, но днес той за първи път ще произнесе реч тук. Предходното му посещение беше преди година и половина, през април 2009 г.

Днешната му реч е особено важна, тъй като ще бъде произнесена непосредствено преди срещата на високо равнище на ООН в Ню Йорк след две седмици. Целта на тази среща е да бъдат преразгледани целите на хилядолетието за развитие. Ние също си спомняме събитията от последните години и месеци във връзка с тероризма. Добре си даваме сметка, че Република Мали играе особено важна роля в борбата срещу тероризма. Знаем също така, че Република Мали е държава, в която процесът на демократизация постигна реален успех. Тя е пример за забележителен напредък по пътя към демокрацията. Бих искал отново да подчертая това. Именно благодарение на предводителството на г-н Туре се случиха събитията от началото на 90-те години на ХХ век. След 23 години военна диктатура беше въведена демократична система и икономика на свободния пазар. Много добре знаем, че още немалко има да се извърши в тази насока. Всички ние се учим, и всички ние живеем във време на промяна. Разбираме също така, че реформата е продължителен процес, както самите ние си даваме сметка в Европейския съюз. Така е и в Република Мали. Затова сме уверени, че онова, което Вие днес ще ни кажете, ще бъде важно не само от гледна точка на ставащото в Африка, където Вашата страна може да представлява целия континент по пътя към демократично и свободно пазарно развитие, а ще бъде важно и за нас в Европа. Бихме искали да сме в предните редици в политиката за страни, които се нуждаят от подкрепа. Бихме искали също така да сме в предните редици на страните, които защитават демократичната система, правата на човека и основните ценности, тъй като ние в Европа силно вярваме в тях. Сигурен съм, че стремежите на нашите граждани са сходни със стремежите на гражданите на Република Мали. Г-н президент, имате думата.

  Амаду Тумани Туре, президент на Република Мали. – (FR) Г-н председател, г-н Барозу, г-жо върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, г-н член на Комисията, отговарящ за развитието, почитаеми членове на Европейския парламент, почитаеми членове на парламента на Мали, бих искал да започна, като поздравя г-н Buzek за избирането му за председател на Европейския парламент, а също така бих искал искрено да благодаря на председателите на парламентарните групи и на всички членове на ЕП за честта, която ми оказаха, като ме поканиха тук днес, за да споделя с вас вижданията си относно някои основни предизвикателства, които среща моята страна и цяла Африка, и най-вече за да изтъкна ежедневните усилия, които моята страна полага, за да намира подходящи решения.

Госпожи и господа, Мали има площ 1 240 000 км2 и е разположена в сърцето на Западна Африка, има седем съседни държави и граница с дължина 7 000 км. Мали е държава с вековна цивилизация, богато и разнообразно културно наследство; нейната славна история може да бъде представена чрез редица събития, ориентири и символи.

Един от тях, който бих искал да посоча, е хартата Kurukan Fuga. Хартата Kurukan Fuga, приета преди 776 години, когато империята Мали е основана през 1236 г. от Sundiata Keita, притежава всички качества на конституция. Тя кодифицира организацията на властта, границите и задълженията, защитата на правата на човека и публичните свободи, закрилата на професионалните дейности, на хората и тяхната собственост.

Един от нейните членове гласи следното: „Човешката личност е свещена и неприкосновена“. По този начин той провъзгласява с няколко века преднина онова, което ще се превърне в основен принцип на модерните демократични конституции. Сметнах за важно да припомня това в Европейския парламент — върховно място за изразяване на демокрацията.

В историята на Мали присъства и Тимбукту: загадъчният град, градът на 333 светии, в който още през XVI век учат 25 000 студенти, надошли от много страни да слушат наставленията на учените в сянката на древната джамия Sankoré и нейния университетски комплекс.

Ще цитирам Mahmud Kati, автор на „Tarikh al-fattash“, който разказва за този период по следния начин: „Тимбукту беше признат заради устойчивостта на институциите си, политическите свободи, сигурността на хората и на собствеността, милосърдието и състраданието към бедняци и чужденци, учтивостта към студентите и учените, и съдействието, което им се оказва.“

През 2006 г. Тимбукту беше обявен за столица на ислямската култура.

Мали също така е известна с района на догоните, прочут в цял свят с изключителната си природа и културното си богатство, които го превръщат в най-популярната туристическа дестинация в страната.

Историята на Мали е и история на вековната й връзка с Европа. Ще припомня само, че император Mansa Musa, по-известен под името Kanku Musa, установява дипломатически отношения с Португалия още през XIV век.

Г-н председател, госпожи и господа, бих искал тук пред вас, почитаеми представители на Европа, да изразя дълбоката признателност на малийския народ за качеството и равнището на сътрудничеството между Европейския съюз и Мали.

Европейският съюз е основният партньор за развитие на Мали. Ние получаваме втората по големина помощ от Европейския фонд за развитие (ЕФР) в Африка на юг от Сахара.

Бих искал да изразя удовлетворението си най-вече от доброто функциониране на нашето сътрудничество.

Например деветият ЕФР беше стопроцентово разпределен, а изпълнението на десетия ЕФР, което започна преди около две години, продължава с много добри темпове.

Г-н председател, госпожи и господа, резултатите от нашето сътрудничество имат пряко отражение върху качеството на живот на хората, а също така укрепват основите на нашата демократична система.

Процесът на демократизация в Мали, започнал след събитията, довели до преврата от 26 март 1991 г., беше белязан от някои ключови етапи, включително демократичния преход от 26 март 1991 г. до 8 юни 1992 г., който беше завършен в срок и при спазване на поетите ангажименти.

След 14-месечен преходен период през 1992 г. бяха проведени свободни и демократични избори. Десет години по-късно, през 2002 г., аз бях избран на поста си в президентски избори, които отбелязаха първата мирна и демократична смяна на политическата власт в Мали.

Госпожи и господа, след избирането ми аз предложих на политическата общност в Мали консенсусно упражняване на властта, чиято философия се основаваше в общи линии на следната формула: да управляваме заедно при зачитане на нашите различия.

Уникалността на малийския опит е в това, че той не е резултат от следизборна криза. Той се дължи на съзнателен и волеви подход към необходимостта от обединяване на усилията на политическите, социални и асоциативни групи за по-нататъшното развитие на Мали.

По мое мнение властта трябва да бъде сила на сближаване, а не на разделение, като при това се зачитат всички основни свободи.

Трябва да посоча, че постигнатият политически консенсус в Мали, предложен от мен, не се равнява на единодушие. Консенсусът по-скоро предполага компромиси.

Политическият консенсус в Мали е прогресивен опит в изграждането на новата политическа система, която днес се установява в Африка, а именно, широките правителствени коалиции.

Опитът на Мали групира всички политически сили около визията на избран независим президент.

Политическият консенсус укрепи основите на помирението между основните участници в политическата общност и институциите на републиката, от една страна, и между самите политици, от друга страна.

Г-н председател, госпожи и господа, в същия този дух на консенсус ние започнахме да обмисляме укрепването на демокрацията в Мали след 20 години практика.

Натовареният с тази мисия комитет от експерти проведе срещи с политическата класа, гражданското общество, вероизповеданията, профсъюзите и традиционните институции.

Предложените след тези консултации реформи са насочени на първо място към коригиране на разкритите от институционалната практика пропуски и недостатъци, постигане на силно гражданско участие в изборите и намаляване на разходите за избирателни цели, укрепване на капацитетите на политическите партии и изработване на статут на опозицията и на нейния лидер. Те ще бъдат подложени на конституционен референдум, разбира се, след като бъдат приети от Националното събрание на Мали.

По този повод бих искал да приветствам тук пред вас малийските депутати, с които поддържам прекрасни взаимоотношения, независимо дали са от президентското мнозинство или от опозицията. Позволете ми да изразя искрената си благодарност към тези депутати за това, че приеха да ме съпроводят тук, в Страсбург.

(Ръкопляскания)

Г-н председател, госпожи и господа, децентрализацията ще продължи да заема водещо място в политическото и институционално развитие на Мали. Бих искал да припомня, че всички наши велики империи — каквито сме имали много от X век насам — са били децентрализирани. Така децентрализацията в нашата страна е факт.

Оригиналните подходи за децентрализация, разработени и приложени в Мали, са основани на следните фактори: на първо място, основа от политическа воля, хармонираща с убедеността, че децентрализацията не може да се осъществи без деконцентрация, която да се въведе поетапно. Тя не може да бъде успешна без разработване и прилагане на значими реформи с оглед на подобряването на икономическото и социално управление, особено на местно равнище. Тя няма как да успее без продължаващата финансова и най-вече техническа помощ на Европейския съюз.

Както Проектът за подкрепа на административната реформа (PARAD), така и Програмата за институционално развитие (PDI) се възползваха от европейска подкрепа. Те допринасят за по-добра държавна организация и модернизиране на държавната администрация чрез укрепване на нейния капацитет.

В Мали има 703 градски и селски общини, 49 „кръга“, или териториални единици, обхващащи по няколко общини, 8 региона и 1 област, които се управляват от общински съвети, съвети на кръговете и регионални събрания. Върховният съвет на териториалните единици осигурява национално представителство на нашите децентрализирани органи. Предвижда се създаването на Сенат като част от предложените политически реформи за задълбочаване на процеса на децентрализация.

За подкрепа на местното развитие беше създаден оригинален финансов инструмент — Национална агенция за инвестиции на териториалните единици (ANICT), с чиято помощ бяха осъществени множество комунални проекти, и най-вече предлагане на основни социални услуги на нашите общности.

Г-н председател, госпожи и господа, в изказването си пред почитаемото събрание бих искал също така да засегна въпроса с имиграцията. Миграцията засяга всички нас, тя притежава множество измерения за всеки от нас, за всяка от нашите страни: в нейната проблематика се откриват демографски и икономически проблеми, социални и хуманитарни съображения, въпроси, свързани с идентичността и със сигурността.

Днес задачата ни е да намерим области на общи интереси и инициативи, които да могат да превърнат миграциите в принос за общия растеж и благоденствието на двата ни континента. Това е днешното предизвикателство пред нас.

Изтичането на мозъци днес е най-високата цена на миграцията за африканските страни, като се има предвид ограниченият брой квалифициран персонал в много области като образованието, но най-вече здравеопазването. Според Международната организация за миграциите (IOM) в 40% от африканските страни 35% или повече от завършилите висше образование са се преместили в чужбина.

Да не се подвеждаме обаче: африканците мигрират на първо място и най-вече в границите на самата Африка. От около 1 милиард африканци само 2 милиона души от Африка на юг от Сахара живеят в Европа.

Трагедията на тези млади хора, на тези жени и деца, които се опитват да прекосяват пустини, морета и океани, за да стигнат до рая Европа, изложени на всякакви опасности — и на безскрупулни, простете за израза, водачи — остава жива в паметта ни. Колко са загиналите от жажда? Колко са удавените на дъното на морето, колко са изчезналите?

Никоя статистика не би могла да установи това.

(Ръкопляскания)

Да вземем примера с моята страна, Мали, в която процентът на имиграция и на емиграция е висок: от 4 милиона малийци по цял свят 3,5 милиона живеят на африканския континент и приблизително 200 000 — в цяла Европа и в останалата част от света.

В икономическо отношение преводите на доходи от малийската диаспора се преценяват на 456 милиона евро годишно, или 11% от БВП според проучване на Африканската банка за развитие, проведено през 2005 г. Според същите източници тези преводи се равняват на 85% от официалната помощ за развитие, която Мали получава ежегодно.

Г-н председател, госпожи и господа, сега е моментът да приветствам качеството на политическия диалог между Европейския съюз и Мали по въпросите на миграцията.

Развитието благодарение на мигрантите е предимство. То позволява на редица наши партньори да финансират програми за професионална подготовка на млади хора в различни сектори на заетост и да подкрепят местни предприемачески инициативи, без да се забравят програмите за преквалифициране на завърналите се мигранти.

Политическият диалог по миграцията между Европейския съюз и Западна Африка ни даде възможност да започнем пилотен проект със създаването в Бамако на Център за информация и управление на миграцията (CIGEM). Мисията на центъра е да подобрява познанията във връзка с миграционните тенденции, да осъществява приемане, консултации, насоки и подкрепа за потенциални и за завръщащи се мигранти, да осигурява информация относно правните условия на миграцията, да повишава осведомеността на населението с оглед на превенцията на незаконната миграция и да валоризира човешките, финансови и технически ресурси на малийците в чужбина.

Г-н председател, госпожи и господа, въпросът за сигурността е важен аспект на нашите взаимоотношения с Европейския съюз. Поради това е уместно да повдигна въпроса за ивицата Сахел—Сахара, която днес е обща заплаха, включително за Европа.

Ивицата Сахел, която покрива площ от 8 милиона км2, или една четвърт от африканския континент, се простира от Мавритания до Судан, като преминава през Мали, Буркина Фасо, Нигер, Алжир, Либия и Чад; в нея гъстотата на населението на квадратен километър е близо нулева, там са разположени някои от най-трудните релефи, планински масиви, простиращи се на стотици километри, и пясъчни дюни, покриващи стотици хиляди квадратни километри. Това е много негостоприемно място с особено неблагоприятен климат.

Температурата там може да бъде само 1 градус през декември и 50 градуса на сянка от февруари нататък.

Единствената дейност в региона е интензивното животновъдство в една от най-неблагоприятните околни среди. Например сушата тази година ни струваше 50% от добитъка в ивицата Сахел—Сахара.

Местното население живее в несигурност, а единствената алтернатива за младежите там е да се присъединяват като бойци към всякакви престъпни групи. Младите хора остават основна грижа.

Мали е разположена в централно-западната част от ивицата Сахел—Сахара, която покрива 650 000 км2, или 70% от общата площ на нашата страна.

Мали е зона на транзит и днес искам да заявя категорично: моята страна също е едновременно заложник и жертва на трансграничните заплахи, идващи от другаде, които са основно предназначени за други региони и други континенти. Тези заплахи са, на първо място, контрабанда на цигари, трафик на незаконни имигранти към Европа, наркотици от Южна Америка и салафистки групировки от Магриба.

Те се осъществяват под формата на вземане на заложници и убийства, но основната им характеристика е изключителната им мобилност: те се движат покрай границите между страните.

Никоя от заплахите, които споменах, не е възникнала в нашата страна; никоя от тях не е предназначена пряко за нас. Мали е светска страна, в която, разбира се, има голямо мюсюлманско мнозинство. Тук се изповядва ислям от девети век насам. Ние винаги сме изповядвали исляма мирно и най-вече със зачитане на човешката личност.

Ето защо ние не разбираме ислямската фундаменталистка идеология, проповядвана в ивицата Сахел—Сахара.

(Ръкопляскания)

Тя все още няма голямо идеологическо въздействие, но колко време още ще е така? Това е въпросът, който се поставя пред нас.

Г-н председател, госпожи и господа, страните от региона Сахел—Сахара, включително Мали, отдавна полагат усилия както в човешко, така и в материално и финансово отношение, за да възпират явленията на несигурност, чиято транснационална природа, нека да кажем и признаем това, е все по-обезпокоителна. Размахът на това явление е такъв, че обосновава определянето и приемането от Мали на национална политика за борба с несигурността и тероризма в ивицата Сахел—Сахара.

Тази политика ще се основава най-вече, на първо място, на подкрепа за населението, за да се гарантира неговото участие в политиката за сигурност, на съдействие за уязвимите групи хора посредством задоволяване на техните основни нужди и най-вече на устойчив достъп до основни социални услуги, приемане на нови мерки за изпълнение на тази политика за сигурност, укрепване на програмите за събиране на леките и малокалибрени оръжия като част от борбата срещу тяхното разпространяване, и въвеждане на подрегионално сътрудничество, което да ни даде възможност за предприемане на действия на местно равнище.

За да изтъкне голямата важност на тези въпроси, свързани със сигурността, Мали създаде център за анализи и предложения по борбата с тероризма и другите заплахи, който е подведомствен на президента на републиката. Тази инициатива се подкрепя от Европейския съюз, който приветстваме и на който благодарим, както и от някои от тук представените държави-членки.

Освен това ние създадохме и национална служба за превенция на трафика на наркотици, а също така укрепихме правния си арсенал.

Госпожи и господа, в съответствие със стратегическите приоритети на програмата за превенция на несигурността и тероризма Мали започна неотложна програма, която нарекохме PIRIN, за намаляване на несигурността и борба с тероризма в северната част на Мали през периода 2010–2012 г.

Основната цел на PIRIN е да постигне съществено намаляване, дори пълно премахване на причините за несигурност в северната част на Мали посредством прилагането на действени мерки в областта на сигурността и най-вече, бих искал да подчертая това, в областта на развитието на общностите.

Стратегията, която предстои да бъде развита, ще се основава, на първо място, на отговорно и най-вече разумно заемане от страна на държавната администрация, повишена мобилност на военните части, участващи в операции по превенция или интервенция, създаване на съответна мрежа в целевата област от инфраструктури за военните сили и силите за сигурност, и мобилизация на обществото за намаляване на въздействието на религиозни секти и престъпни групировки.

Що се отнася до финансирането за спешната програма, правителството на република Мали и местните органи ще посрещнат от наша страна разходите за персонал, операции и административни, социални и комунални услуги.

Проектът ще се управлява от ad hoc орган под формата на администрация за мисия, която може да получава средства от секторна бюджетна подкрепа и да координира няколко участници и няколко министерски отдели.

Госпожи и господа, управлението на ивицата Сахел—Сахара преди всичко се свързва с проницателен и обективен анализ в рамките на една най-вече обща визия. Ето защо през 2006 г. аз лично предложих конференция за развитието и мира в ивицата Сахел—Сахара.

Днес ние трябва да поемем съвместно тази отговорност. Никоя от страните в ивицата Сахел—Сахара не е пощадена, но също така никоя страна не може да действа сама срещу различните заплахи.

Важно е обаче да се изтъкне съществената липса на подрегионално сътрудничество пред лицето на трансграничните предизвикателства.

Също така е важно да се подчертае, че тази борба срещу тероризма не се води само заради сигурността. Ние вече познаваме ограниченията на подобен подход.

Борбата срещу тероризма се води основно на базата на ангажирането на избраните представители, местните органи и населението, които се присъединяват и участват. Гръбнакът на тази борба обаче ще бъде местното развитие, така че да можем да предложим алтернативи на общностите от Севера, и по-специално на младите хора.

Като обучаваме хората, без съмнение можем да укрепим нашите оперативни, логистични и информационни капацитети, но борбата срещу престъпните мрежи е най-вече отговорност на страните, разположени в ивицата Сахел—Сахара.

Г-н председател, госпожи и господа, преди малко аз подчертах необходимостта да предложим по-добро бъдеще на жителите на страдащите от засуха зони в ивицата Сахел—Сахара. Ще добавя обаче, че този стремеж към социален напредък и благоденствие се споделя от всички наши съграждани.

Именно затова въпросите на развитието, и по-специално постигането на целите на хилядолетието за развитие, трябва да се разглеждат на най-високо възможно равнище.

Мали пое редица инициативи за ускоряване на своята програма. Те включват инициативата на 166 селски общини, в които проблемите със сигурността са най-големи, инициативата „Селата на хилядолетието“ и инициативата COMPACT в областта на здравеопазването.

Убедени сме, че не всички цели ще бъдат постигнати, но отбелязахме съществен напредък както в Мали, така и в Африка като цяло по отношение на образованието, намаляването на показателите за болестност от СПИН и най-вече осигуряването на достъп до питейна вода.

Ние храним големи надежди за срещата на високо равнище, която ще се проведе след няколко дни в Ню Йорк и на която целта ще бъде да се ускори изпълнението на целите на хилядолетието за развитие. Съсредоточаването на усилията върху страните и регионите, които изостават, както Европейският съюз подчерта в пролетния пакет, според нас е от основно значение.

Г-н председател, г-н Барозу, г-жо върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, г-н член на Комисията, отговарящ за развитието, почитаеми членове на Европейския парламент, почитаеми членове на парламента на Мали, моята държава, Мали, която след две седмици ще празнува 50-годишнината от своята независимост — и тук бих искал да припомня, че Федерална република Германия беше първата държава, която призна Мали два дни след нашата независимост, или по-точно, на 24 септември 1960 г. — моята държава е признателна на Европейския съюз за съществената роля, която той е изиграл в нейното развитие.

Честта, която ни е оказана днес да сме приети в пленарната сесия на вашия Парламент, ме изпълва с големи надежди във връзка с нашата воля и възможност да продължим още по-напред в дух на доверие и най-вече на приятелство.

Госпожи и господа, благодаря за любезното ви внимание.

  Председател. — Благодаря Ви, г-н президент. Вие казахте, че приветствате политическия диалог между Европейския съюз и Мали. Ние казваме същото: ние приветстваме политическия диалог. Вие говорихте за реформи във Вашата страна. Реформи са необходими навсякъде, включително в Европейския съюз. Позовахте се на изграждането на политически компромис за по-добро бъдеще за Африка. Ние приветстваме тези Ваши думи, тъй като именно с това се занимаваме в Европейския съюз. Това сме правили през последните 60 години. Ние Ви приветстваме като истински представител на демократична Африка. Благодаря Ви, че дойдохте и произнесохте Вашата реч на това пленарно заседание.

(Ръкопляскания)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Gianni PITTELLA
Заместник-председател

6. Време за гласуване

  Председател. – Следващата точка е гласуването.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

6.1. Свободно движение на работници в Съюза - кодифициран текст (A7-0222/2010, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg) (гласуване)

6.2. Установяване на истинността на евро монетите и обработка на негодни за употреба евро монети (A7-0212/2010, Слави Бинев) (гласуване)

6.3. Предоставяне на макрофинансова помощ на Молдова (A7-0242/2010, Iuliu Winkler) (гласуване)

6.4. Временно суспендиране на автономни мита от Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти в автономните области Мадейра и Азорските острови (A7-0232/2010, Danuta Maria Hübner) (гласуване)

6.5. Проект на коригиращ бюджет №2/2010: ОЕРЕС (Орган на европейските регулатори на електронните съобщения) (A7-0240/2010, László Surján) (гласуване)

6.6. Искане за снемане на парламентарния имунитет на Viktor Uspaskich (A7-0244/2010, Bernhard Rapkay) (гласуване)

- Преди гласуването:

  Viktor Uspaskich (ALDE). – (LT) Госпожи и господа, подложен съм на политическа атака. Докладчикът лъже, че не съм представил доказателства. Комисията по правни въпроси не ми позволи да коментирам доклада по време на нейното заседание. Официално признат съм за жертва на политическо преследване съгласно Европейската конвенция.

Обвинението беше повдигнато не от полицията, а от корумпираната и политизирана Държавна сигурност. Опитаха се да ме отвлекат през нощта, по време на изборите, съдът ми попречи да се срещна с избирателите, но ми беше позволено да пътувам до Тайланд и Индонезия по време на изборите. Докладчикът иска от вас да нарушите шест предишни решения на Европейския парламент. Никога досега Европейският парламент не е снемал имунитет на политически лидер в подобен случай.

Не това казах в комисията. Изобщо не ми беше позволено да коментирам решението в комисията. С вързани ръце съм. Решението беше взето без мен, като в епохата на Сталин.

6.7. Споразумение между Европейския съюз и Япония за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси (A7-0209/2010, Salvatore Iacolino) (гласуване)

- Преди гласуването:

  Salvatore Iacolino, докладчик. – (IT) Г-н председател, уверявам всички ви, че ще бъда кратък.

Тъй като това е първото споразумение между Европейския съюз и Япония, неговата символична стойност не е незначителна. То е важно и със сигурност представлява решаващ момент в борбата ни с организираната престъпност. Беше постигнат баланс между коренно различните нужди, което позволява да считаме, че сме отговорили напълно на очакванията.

По тази причина споразумението трябва да бъде одобрено, тъй като със сигурност представлява недвусмислена стъпка към това, което и двете страни искат: модернизиране на съдебната система, конкретно чрез прилагането на двустранни споразумения.

6.8. Взаимно свързване на търговските регистри (A7-0218/2010, Kurt Lechner) (гласуване)

6.9. Развитие на потенциала за работни места на една нова устойчива икономика (A7-0234/2010, Elisabeth Schroedter) (гласуване)

- Преди гласуването:

  Elisabeth Schroedter, докладчик. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, искам да обърна внимание на историческия характер на гласуването. Ние, Парламентът, поехме инициативата за зелени работни места и сега проправяме пътя пред тях и създаваме нови възможности за устойчива заетост и добра работа.

В това отношение следваме примера на „Синьозеления алианс“ („Blue Green Alliance“) в САЩ. Изменението на околната среда ще създаде нови работни места и ще запази съществуващите. Шест парламентарни комисии работиха по доклада. Искам да благодаря на всички докладчици и докладчици в сянка, които взеха активно участие, като съм доволна, че белгийското председателство показа, че ще поеме инициативата на Парламента и че Съветът ще разгледа въпроса с цел да бъде приет на срещата на върха през декември и включен в заключенията. Това е инициатива на Европейския парламент за бъдещето.

6.10. ЕИП-Швейцария: Пречки пред пълното прилагане на вътрешния пазар (A7-0216/2010, Rafał Trzaskowski) (гласуване)

- Преди гласуването:

  Rafał Trzaskowski, докладчик. – (EN) Г-н председател, искам само да благодаря на председателя на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите Malcolm Harbour, че пое инициативата по въпроса, и да благодаря на всички докладчици в сянка за отличното сътрудничество.

6.11. Двустранна защитна клауза на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея (A7-0210/2010, Pablo Zalba Bidegain) (гласуване)

- Преди гласуването на законодателната резолюция:

  Pablo Zalba Bidegain, докладчик. – (ES) Г-н председател, Споразумението за свободна търговия с Южна Корея ще открие възможности и за европейската, и за корейската промишленост, но за да се избегнат неблагоприятни последици за европейската промишленост, е важно да има ефективна защитна клауза.

Всички политически групи единодушно решиха миналата седмица, че е време Парламентът да изкаже становище по отношение на измененията, приети през юни с 27 гласа „за“ и само един „въздържал се“ в комисията по международна търговия, които са важни, за да бъде защитната клауза приложима и ефективна.

Както знаете, ще гласуваме само измененията и, в съответствие с член 57, ще отложим гласуването на законодателния доклад за втората месечна сесия през октомври.

В същото време, единодушно решихме да не пренебрегваме възможността за споразумение на първо четене, което твърдо вярваме, че ще бъде възможно. Но за целта е необходимо да изпратим ясно послание за единство и твърда позиция на всички политически групи.

Затова е важно Парламентът като цяло да подкрепи категорично целия пакет от изменения.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, както членът на ЕК, г-н Де Гухт, припомни вчера, Комисията приветства ползотворното сътрудничество с Парламента по това досие. Днешното гласуване обхваща само измененията, а не цялото законодателно предложение, за да се сближат мненията и евентуално да се постигне споразумение на първо четене. Първият тристранен диалог се състоя на 30 август, а следващият е предвиден за около 22 септември.

На този етап Комисията се въздържа от публични изявления, за да позволи на тристранния диалог да играе пълноценно ролята си. Комисията ще изкаже становището си и ще поеме ангажименти, ако е необходимо, по време на гласуването на първо четене.

(Предложението се приема)

6.12. Справедливи доходи за земеделските производители: По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа (A7-0225/2010, José Bové) (гласуване)

- Преди гласуването на параграф 21:

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-н председател, искам да бъдат добавени няколко думи към параграф 21. Така текстът на английски език ще гласи следното:

(EN) „Счита, че е необходимо да се забрани на общностно равнище продажбата на земеделски продукти на цена под покупната“.

(Устното предложение за изменение се приема)

6.13. Финансиране и функциониране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (A7-0236/2010, Miguel Portas) (гласуване)

6.14. Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела (A7-0219/2010, Tadeusz Zwiefka) (гласуване)

6.15. Социалното приобщаване на жените, принадлежащи към етническите малцинства (A7-0221/2010, Антония Първанова) (гласуване)

6.16. Ролята на жените в едно застаряващо общество (A7-0237/2010, Sirpa Pietikäinen) (гласуване)

6.17. Журналистиката и новите медии - създаване на публична сфера в Европа (A7-0223/2010, Morten Løkkegaard) (гласуване)

  Председател. – Времето за гласуване приключи.

7. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

Доклад: Kurt Lechner (A7-0218/2010)

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Благодаря Ви много, г-н председател, поисках обяснение на вот относно доклада по собствена инициатива Lechner, защото мисля, че е изключително важен, а и предполагам, че сега следват обяснения на вот относно доклада, след като се обърнахте към мен. Благодаря Ви много наистина.

Госпожи и господа, накратко: докладът по собствена инициатива Lechner, който разисквахме тук вчера вечерта, по мое мнение е изключително важен. Докладът предлага взаимно свързване на търговските регистри или подобни регистри на юридически или физически лица в различните държави-членки с цел да се осигури надежден и достоверен източник на информация за дадено търговско дружество, предназначена за потенциални търговски партньори, потребители или кредитори, като по този начин се постигне прозрачност и правна сигурност в правните и търговските отношения.

Предварително условие за функционирането на единния пазар е създаването на основен пакет данни за всеки регистриран субект, а оттам и взаимното свързване на търговските регистри. Подкрепих доклада и защото предлага интегриране на системата на европейските търговски регистри в тъй наречения проект „Електронно правосъдие“, който ще гарантира по-добро прилагане на тази мярка.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, сигурен съм, че ще си спомните прекрасната сцена от филма „Д-р Живаго“, в която буржоазията и аристократите се наслаждават на шампанско в обления в ярка, топла светлина ресторант, а навън в дълбокия мрак хората негодуват. Слушайки разискването тази сутрин, не за първи път си припомних този кинематографичен момент.

Току-що проведената анкета на Евробарометър показа, че доверието в ЕС е най-ниско от всякога досега. Малка част от гражданите на ЕС сега смятат, че ЕС е от полза. Но ние чухме от г-н Verhofstadt, г-н Daul и други, че това е така, защото не правим достатъчно, защото те искат от Европа да върши повече. Чухме от председателя на Комисията, че всичко е по вина на националните държави. Е, предполагам, че е в човешката природа да не търси вината в себе си за собствената си непопулярност, но би било добре да се дадат някои знаци, че кризата може да е свързана с еврото, със спасителните планове, с явното несправедливо разпореждане с обществените средства, което се извършва със същата арогантност, с която се отхвърлят изборни резултати.

Позволете ми да завърша с думите на Едмънд Бърк, които звучат необичайно подходящо за настоящите ни недоволства: „Ако половин дузина скакалци, скрити в тревата, цвърчат и карат полето да ехти, докато хиляди говеда мълчаливо си почиват под сянката на дърво, моля, не си мислете, че тези, които вдигат цялата тази врява, са единствените обитатели на полето“.

Доклад: Pablo Zalba Bidegain (A7-0210/2010)

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Ахилесовата пета на споразумението с Корея е възстановяването на митническите тарифи или освобождаването от такива, особено за продукти, внасяни в Корея от Китай, които трудно се контролират и се очаква да навредят на европейската промишленост. Това отваря пазара по безпрецедентен начин без да осигурява някакво предимство, особено за ЕС. Ето защо не подкрепям подписването на такова споразумение с Корея. Докладът на комисията по международна търговия се опитва да привлече вниманието към тези проблеми и да улесни въвеждането на предпазни мерки. Във връзка с това, преди да го ратифицираме, споразумението следва да бъде изменено. В противен случай ще счупим клона, на който стои европейската, а не само автомобилната промишленост. Приветствам отлагането на вота. Това е разумна стъпка.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, бих искал да зная със сигурност, че тези, които искат да се изкажат по време на обяснението на вот по двата доклада ще имат възможността да го направят.

Имам предвид докладите Бинев и Winkler. Тъй като започнахме с последващите доклади, исках да се уверя, че ще имам възможност да се изкажа, в противен случай …

(Председателят информира оратора, че в съответствие с член 170, параграф 3 от Правилника за дейността няма да има възможност да даде обяснения на вот по въпросните два доклада.)

В такъв случай няма да има обяснение на вот по тези два доклада.

Доклад: José Bové (A7-0225/2010)

  Paolo Bartolozzi (PPE). – (IT) Благодаря Ви, г-н председател, и Ви се извинявам. С изказването си искам да подчертая как постепенното намаляване на доходите на европейските земеделски производители, въпреки увеличаващите се маржове на печалба за селскостопанския и хранително-вкусовия сектор, води до тревожна икономическа маргинализация на селскостопанските работници с последващото преустановяване на селскостопанска дейност.

Това следователно налага промяна на курса, което признава и самата Европейска комисия и което докладът, който се разглежда и гласува тази сутрин в Парламента – изразявам своята подкрепа за него – подчертава с множество разяснения и предложения на законодателно ниво и на ниво служби.

Действително трябва да се борим срещу спекулацията със стоки в световен мащаб и да гарантираме сигурността на хранителните доставки. Също така трябва да се гарантира по-голяма прозрачност на цените, която не само да осигури на земеделските производители справедливост и достойни доходи, но и да премахне сериозните дисбаланси, които съществуват по отношение на възможностите за преговаряне, и да прекрати нелоялните практики между различните оператори.

Селското стопанство трябва да се утвърди като сектор на икономическа и социална стабилност и трябва да възвърне значимостта си в европейския и в глобализирания търговски контекст.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, считам, че днес приехме едно добро решение. Решението, което е добро за земеделските производители, добро е за потребителите, а е добро и за европейската икономика като цяло. Най-важният аспект на този доклад по собствена инициатива е политическият сигнал, който той изпраща. Това е сигнал към веригата за създаване на стойност, че и земеделските производители – всъщност най-вече земеделските производители – имат право на подходящо възнаграждение за своята работа. Сегашното положение не може да продължава.

Не съм настроен по никакъв начин против предлагането и покупката на евтини, изгодни храни, но тук ударението е върху изгодни. Всеки обаче, който продава храни под енергийната стойност на храната, с други думи, ако термичното оползотворяване на храната би било по-печелившо от продажбата й, то системата не работи добре. В такъв случай конкуренцията няма да е лоялна. Ако конкуренцията не е лоялна, трябва да се намеси политиката. Именно това е предвидено в предложението, което приехме днес.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, аз също подкрепих доклада Bové и споделям коментарите на моя колега, г-н Jahr.

Докладът изпраща много ясен сигнал към всички – както в политиката, така и по икономическата верига – че Парламентът има сериозни намерения. Миналата вечер проведохме оживено разискване. Не всички са съгласни с цялостното съдържание на доклада, но всички сме съгласни, че притискането на земеделските производители не може да продължи. В момента буквално ги обезкървяват. Получават все по-малко от крайната цена, която заплащаме за храната си в супермаркетите, и това положение трябва да бъде прекратено.

Трябва да разгледаме внимателно ролята на участниците в господстващо положение. Необходим ни е обмудсман за хранително-вкусовата промишленост и трябва да обърнем внимание на това, което световният пазар причинява на нашите производители на храни. Необходимо е да разгледаме законодателството в областта на конкуренцията. Изразявам задоволството си, че по доклада се проведе такова разискване и че той получи подкрепата, която заслужаваше от Парламента. Той е важна стъпка, която да подкрепи неотдавнашните дискусии.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Подкрепих доклада относно справедливи доходи за земеделските производители и отбелязвам със задоволство, че комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент насочи своето внимание към лошо функциониращата верига на предлагането на храни и противоречието между ниските изкупни цени за земеделските производители и високите цени за потребителите. Искам все пак отново да подчертая, че това е неприемлива дискриминация и нелоялна конкуренция спрямо земеделските производители от 12-те нови държави-членки на Европейския съюз поради по-големите субсидии, от които се възползват 15-те стари държави-членки на Европейския съюз. За чешките потребители например е трудно да си купят мляко, зеленчуци, яйца и други стоки от чешки земеделски производители, защото многонационалните вериги предпочитат по-добре субсидираните, и следователно по-евтини, стоки от 15-те стари държави-членки на Европейския съюз. Това трябва да се промени възможно най-скоро.

  Inese Vaidere (PPE). – (LV) Благодаря Ви, г-н председател. Считам, че този доклад, в който се разглеждат справедливите доходи за земеделските производители, е жизненоважен, по-специално защото цените на селскостопанската продукция се повишиха много по-рязко, разходите се повишиха много по-драстично, отколкото сумите, които земеделските производители получават за своята продукция. При тези обстоятелства единствено големите вериги за търговия на дребно не губят нищо в този процес. Бих искала да заявя, че целта на Европейския съюз винаги е била да повишава доходите на земеделските производители, но виждаме, че е невъзможно да изпълним тези критерии по отношение на развитието на селските райони. Ресурсите, влагани в селско стопанство, продължават да се увеличават, но резултатът е нулев. Земеделски производители от няколко нови държави-членки на Европейския съюз, включително Латвия, регистрират значителни загуби в сравнение с промишлените производители и колегите им от икономически по-силните европейски държави, които могат да си позволят да им предоставят допълнителна подкрепа. По този начин се възпрепятства значително и прилагането на принципа на сближаване на Европейския съюз. Приветствам по-специално декларацията в доклада, че трябва да е налице пълна яснота относно печалбите, които се генерират във веригите на предлагане, и тези за търговия на едро, които са за сметка на земеделските производители. Благодаря ви.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, със задоволство ще подкрепя този доклад. Заглавието „Справедливи доходи за земеделските производители“ резюмира всичко, посочвайки, че доходите към момента и от дълго време са били несправедливи.

За щастие, предприемаме стъпка в правилната посока. Печалбите трябва да се разпределят справедливо между производители, преработватели и търговци на дребно, което не се случва към момента. Този доклад поне ще изпрати правилния сигнал, след което ще можем да продължим в тази посока.

Когато това бъде постигнато, се надявам, че ще можем да създадем силна и добре финансирана ОСП, която да гарантира жизнеспособността на семейните стопанства и продоволствената сигурност в бъдещето. Днес поставяме едно добро начало. Да се надяваме, че скоро ще се поздравим с изпълнени обещания.

Доклад: Miguel Portas (A7-0236/2010)

  Romana Jordan Cizelj (PPE). – (SL) Гласувам в подкрепа на доклада относно финансирането и функционирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. За много хора Европейската солидарност е абстрактно понятие, но тя е механизъм, който следва да е от пряка полза за индивидуалните европейски граждани, особено сега, когато те са притиснати в трудна ситуация.

Беше доказано обаче, че фондът не функционира правилно и ето защо очаквам Комисията да приеме сериозно искането за междинен преглед на функционирането на фонда и преразглеждане на регламента.

Имам резерви по отношение независимостта на фонда; те са свързани с неговото неограничено времетраене. Считам, че фондът е политически отговор на сегашната ситуация и че в бъдеще Европейският съюз ще насърчава трудовата заетост чрез други инструменти. Той трябва да осигури конкурентоспособността на европейската икономика. Трябва да внимаваме да не създадем механизъм, който да е играчка в ръцете на тези, които не са успели да се адаптират към променящите се глобални условия. Аз гласувах именно във връзка с това.

  Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-н председател, като докладчик в сянка за групата на Европейската народна партия (Християндемократи) по този доклад, изготвен по собствена инициатива, първо, бих искала да благодаря на докладчика за важната работа, която той свърши в началото, по-конкретно, заедно с всички политически групи.

Считам, че този доклад съдържа някои много важни позиции за подобряването на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) в светлината на междинно оценяване. Тези предложения за изпълнение са в съответствие с моите констатации при случаите, които преглеждах през 2010 г. в комисията по бюджети, и те са съвместими с необходимостта да се опростят и ускорят процедурите, свързани с фонда.

С оглед на особено тежката икономическа ситуация за европейските предприятия и нарастващият брой искания от държавите-членки за подкрепа, считам, че е било важно да се изтъкне в доклада, че обхватът на фонда трябва да се продължи до 2013 г. за работници, които са си изгубили работата в резултат на икономическата криза.

В заключение, изисква се от европейските институции да изпратят ясен сигнал, за да стимулират икономическото възстановяване и ЕФПГ представлява важно послание към нашите граждани.

  Inese Vaidere (PPE). – (LV) Благодаря Ви, г-н председател. Като вземем предвид факта, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията беше създаден, за да намали последиците от безработицата и да увеличи възможностите за нова работа, достъпни за хора, пострадали от глобализацията, все още буди безпокойство фактът, че се използват толкова малко от заделените 500 милиона евро годишно за целите на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и че има най-малко девет страни, които не са подали дори едно заявление. Очевидно положителното начало, когато след започването на кризата Комисията реши да направи механизма за плащанията от фонда по-лесни и по-прости, а също така и да го подобри, трябва да продължи. Тази работа обаче трябва да продължи. Считам, че това е така особено по отношение на новите държави-членки, които имат много малки и средни предприятия, където не са много хората, които губят работата си в едно предприятие, но са много хората, които губят работата си в много предприятия. Именно това е аспектът, който трябва да се подобри по-нататък, така че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията да може действително да се прилага за страните, чийто брутен вътрешен продукт е по-нисък от средния за Европейския съюз. Благодаря.

Доклад: José Bové (A7-0225/2010)

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Днес приехме важен доклад относно справедливи доходи за земеделските производители и по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа. Ефективното функциониране на веригата на предлагането на храни е резултат не само от дължината на маршрута, по който поемат селскостопанските продукти, от полето до преработвателя, търговеца на едро, търговеца на дребно и масата на потребителя, но и от характерните му особености и сложност. До голяма степен селскостопанското производство е зависимо от природните и климатичните условия, на които земеделските производители могат да влияят съвсем ограничено. Хранително-преработвателният сектор диктува цените за земеделските производители, а дистрибуторите правят същото за преработвателите и потребителите. Ето защо е важно да бъде направен анализ на цените и да бъде контролирана тяхната прозрачност. Това не означава нарушаване на закона на свободния пазар, а ограничаване на ефекта на монополизиране от посредниците. В момента е в ход създаването на институции за надзор и мониторинг на финансовите пазари. Някои се обявиха за премахване на надзора и мониторинга върху селскостопанския пазар. Те не взимат под внимание факта, че производителите са малки и независими и че губят битката с мощните търговски интереси, като трупат огромни загуби.

Доклад: Tadeusz Zwiefka (A7-0219/2010)

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, докладът на г-н Zwiefka е показателен за големи умения и значителна по обем работа по проучването на действащото законодателство, на международните конвенции, по-специално на Хагската конвенция, и на съдебната практика, някои аспекти от която, това наистина трябва да се каже, са на места противоречиви.

В действителност обаче този доклад решава само част от проблема. Ако има област, в която европейското законодателство има пълна легитимност, то това е хармонизацията не на материалното право, което би довело до стандартизация на правото във всички държави-членки, а на правилата, регламентиращи споровете за компетентност – главно, за да се знае кой е компетентният съд – и, на второ място, на правилата, регламентиращи стълкновителните правни норми; с други думи, установяването на приложимото право.

Кое право се прилага по отношение на договорите, включително в случаите, когато хората се намират на различни места? По отношение на собствеността, било то недвижима, движима или нематериална, каквато е индустриалната собственост? По отношение на договорите, дори когато договарящите се страни се намират на различни места?

Всичко това трябва да се регламентира, г-н председател, в европейски кодекс. Докато не се сдобием с такъв европейски кодекс на международното частно право, ще се натъкваме на значителни трудности. Достойнството на този доклад е, че частично ги разрешава, що се отнася до екзекватурата.

Доклад: Антония Първанова (A7-0221/2010)

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Съгласна съм с автора на доклада, че жените от етническите малцинства в рамките на ЕС са изложени на различни форми на дискриминация и е наш дълг да се опитаме да подобрим условията за тях, особено по отношение на достъпа до образование, пазара на труда, социалната сигурност и здравеопазването. Докладът обаче също така настоява Комисията да събере статистически данни, категоризирани по етнически групи. Хартата на основните права и свободи изрично забранява събиране на данни, групирани по раса.

Затова искам да задам два въпроса: може ли Комисията да направи такъв анализ, без да нарушава международното право, или имаме опит за изменение на съответния член от Хартата, така че извършването на такива анализи да стане възможно? Дали авторът, или членовете на Парламента изобщо си дават сметка за това противоречие? Въпреки това гласувах в подкрепа на доклада.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, гласувах против доклада на г-жа Първанова относно социалното приобщаване на жените, принадлежащи към етническите малцинства, тъй като той, подобно на почти всички политически коректни инициативи от този вид, не води до желаните резултати. Например неимоверните усилия, които докладчикът полага, само за да избегне употребата на термина „ислям“, са почти комични. Друг пример е признанието, че жените от етническите малцинства са дискриминирани от мъжете от същите тези малцинства. Докладчикът твърди, че няма оправдание за насилието на основание обичаи, традиции или религиозни съображения, но не се решава ясно да посочи и открито да каже, че много от принципите, поддържани от исляма, не могат да бъдат приобщени към нашето европейско общество. Докато ние, Европейският парламент, не излезем от фазата на отрицанието, всички мерки, целящи приобщаването на жените от ислямските държави, ще бъдат обречени на провал от самото начало.

Доклад: Sirpa Pietikäinen (A7-0237/2010)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Твърде често възрастните хора неправомерно се считат за неефективни и негодни за работа, въпреки че законът на ЕС не допуска дискриминация, основана на възраст. Огромната добавена стойност, която те внасят в националните икономики, благодарение на многогодишния си опит, е забравен. Във връзка с това, поради продължаващата дискриминация, основана на пола, жените се намират в особено тежко положение на пазара на труда. В допълнение, според статистиките, жените живеят по-дълго от мъжете, което означава, че те в по-голяма степен са изложени на риск от бедност и на по-ниски пенсии, тъй като са получавали по-ниски заплати в сравнение с мъжете на същите длъжности. Всички тези проблеми най-отчетливо се забелязват в селските райони. Във връзка с горното, доволен съм, че ще бъдат взети решения, които ни напомнят за този проблем и ни мобилизират да полагаме постоянни усилия, за да подобрим настоящата ситуация.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, подкрепям доклада, и по-специално искам да привлека вниманието ви към три параграфа, които наистина считам за важни, като имаме предвид трескавото желание грижите за възрастните хора да бъдат прехвърлени на социалните институции, вместо да бъдат предоставяни в общността, където те живеят, или в дома им. Параграфи 17, 19 и 25 са особено обнадеждаващи в това отношение. Трябва да гарантираме, че има основаващ се на правата подход към грижите за възрастните хора. Трябва да гарантираме, че възрастните хора могат да водят независим живот в собствените си домове и че получават помощ, за да могат да правят това. Не трябва да позволяваме да се извличат печалби от насочването на възрастните хора към частния сектор в социалните грижи.

Също така искам да обърна вниманието ви към параграф 13, който съчетава работата и полагането на грижи. Иска ми се да предложа на Парламента това, както и на другите парламенти в Европа и извън нея, че е необходимо да видим как можем да съчетаваме политическата работа с полагането на грижи. С голямо удоволствие ще проведа проучване за това колко хора в Парламента изпълняват политическата си роля и едновременно полагат грижи за някого. Твърде малко, предполагам.

  Erminia Mazzoni (PPE). – (IT) Г-н председател, гласувах в подкрепа на доклада, защото той съдържа някои много важни принципни положения.

Първо: въпреки че стареенето обикновено се разглежда в негативна светлина, възрастните хора представляват икономически и социален ресурс, на който разчитаме, но не признаваме; икономическата криза има по-сериозни последици за жените, особено за по-възрастните; дискриминацията, основана на възраст, не трябва да съществува във връзка с приобщаването; жените са изложени на по-голям риск от бедност и преди всичко от перспективата да получават по-ниски пенсии, независимо че са стълбовете на социалните грижи.

Докладът предлага важен начин да се вдъхне живот в Европа на нациите и следователно Европа на народите, на всички народи. Подходът включва разработване на метод за дефиниране на оценки, статистически и други данни, основаващи се на съзнанието за неравенство между половете в по-напреднала възраст, което произтича преди всичко от натрупване през целия живот на недостатъци, основаващи се на пола. Също така счита, че възприемането на подход, който се основава на целия цикъл на живота и който взема предвид взаимовръзките между стареенето и пола, ще осигури напредък на политиките по отношение на стареенето.

Резолюцията настоява на три основни и важни неща: да се разработят механизми, с които да се гарантира, че натрупването на пенсионни права е достатъчно, дори когато едно лице изпълнява задължения по полагане на грижи за друго; да се вземе предвид измерението, свързано с равенството между половете, при извършването на реформи на пенсионните системи и приспособяването на пенсионната възраст; да се предоставя възнаграждение за изпълнение на задължения по оказване на грижи.

Това е важна информация, тъй като отделните държави-членки, и в частност Италия, приспособяват националните си пенсионни системи, за да отговорят на европейските насоки. Това са истинските европейски насоки.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Гласувах против доклада, защото беше прието предложение държавите да вземат предвид специфичното положение на възрастните лесбийки, бисексуални и транссексуални жени. Това означава ли, че те ще се радват на по-висок статус от другите възрастни жени? По време на разискването вчера, подчертах, че по-големият риск от бедност при жените в пенсионна възраст се дължи на факта, че те се грижат за семействата си и отглеждат деца, че средните доходи през живота им са по-ниски от тези на мъжете и че това трябва да се промени. Това обаче изобщо не е свързано със сексуалната им ориентация.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, с удоволствие подкрепих доклада. Аз бях единственият човек, който присъства на разискването снощи и всъщност не се изказа. Причината за това беше, че ми се стори, че в някакво отношение заглавието му е неподходящо. Вместо да говорим за ролята на жените в едно застаряващо общество, ние всъщност обсъждахме отношението към възрастните жени в едно застаряващо общество.

Очевидно някои от изказаните мнения бяха напълно правилни, особено по отношение на разликата в пенсиите на мъжете и жените, което не е приемливо в едно демократично общество. Съществува обаче голяма и неотложна необходимост да се продължи обсъждането на ролята на мъжете и жените в едно застаряващо общество. Това трябва да се отчете, особено когато става въпрос за бюджетиране. Мисля, че това не е правено в миналото. Икономическите последици от едно застаряващо общество не са достатъчно добре оценени, а това трябва да се направи спешно, ако не искаме да провалим начертаните планове.

Доклад: Morten Løkkegaard (A7-0223/2010)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-н председател, останахме Вие, аз и още неколцина. Гласувах в подкрепа на този доклад, защото считам, че е важен за отношенията между политиците, предвид отговорността, която носят, и избирателите и всичко това може да служи като основен елемент за представителната ни демокрация. Считам, че това е важно изискване за осигуряване на пълноценно, разумно и демократично участие на гражданите в процеса на интеграция на ЕС.

За съжаление, трябва да се отбележи, че последните европейски избори също се характеризираха с висок процент на въздържали се и това е често срещано явление във всички европейски държави и не само в Европа. Това ясно показва колко малко информация получават гражданите за европейските политики и проблеми и за съжаление, колко отдалечени се чувстват от нашата институция.

С оглед на факта, че Договорът от Лисабон въвежда нова форма на участие на гражданите в процеса на вземане на решения на Европейския съюз е важно да положим усилия, за да отстраним този пропуск. Всъщност институциите трябва да се борят да осигурят безплатен неограничен достъп до цялата публична информация, публикувана от Европейската комисия.

Накрая трябва да отбележа колко важно е да се гарантира, че европейските институции работят съвместно с хората и отговорните национални органи за подобряване на комуникацията. В допълнение всичко това трябва да се постигне, като се насърчават държавите-членки да вземат по-активна роля при предоставяне на информация на гражданите за проблемите, засягащи нашата Европа.

  Morten Løkkegaard (ALDE) . – (DA) Г-н председател, преди всичко бих искал да кажа, че се радвам, че днес приехме доклад относно подобряване на комуникацията в ЕС. Аз също гласувах в подкрепа на съвместната резолюция с групата на Европейската народна партия (Християндемократи), групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, тъй като това е доклад, който ни осигурява добра основа. По същество той включва всички предложения, приети през март в Комитета по културни въпроси. Въпреки това бих искал да кажа, че междувременно бяха предложени допълнителни компромиси, които, естествено, се надявах да запазим до окончателното гласуване. Това беше невъзможно, тъй като определени лобистки сили отслабиха решителността на някои от заинтересованите страни в последния момент. Все пак ще го имам предвид и виждам, и съм доволен, че резултатът от тези предложения е едно добро разискване, което сега имаме възможност да представим и съдържа 46 предложения за по-добра комуникация в ЕС.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, като бивш журналист с особена радост подкрепих доклада. Познавайки и двете страни на спора – преди това като журналист, а сега като политик – считам, че съществува опасност да се сложи знак за равенство между информация и журналистика. Трябва много да внимаваме с това.

В момента моята загриженост е свързана с факта, че в резултат от икономическата криза много журналисти остават без работа. Това се случва в Ирландия. Местните вестници и радиостанции губят персонал и има натиск за освобождаване на хората. Това означава, че качеството на журналистиката ще пострада, защото хората няма да имат време и ресурси да проучват историите, а проблемите няма да бъдат отразявани качествено.

Опасявам се, че Европа е непопулярна, защото се отразяват местните истории, а европейските не, освен ако не се отнасят до хората в нашите държави-членки. Това е предизвикателството за избраните членове на Парламента – работата, която вършим, да бъде от практическо значение за родните ни места, защото тя наистина е важна.

  Oldřich Vlasák (ECR). – (CS) Положителното в този доклад е, че със сигурност той многократно признава все по-голямата роля на националните парламенти и поставя акцент върху принципа на субсидиарност. Той също така включва различни предложения, като по-голяма прозрачност, публикуване на информация, по-лесна акредитация за журналисти и т.н., които определено заслужават подкрепа. От друга страна, той включва идеи, които меко казано са противоречиви. В доклада се предлага да бъде създадена група кореспонденти, чиято задача да бъде отразяването на темата за Европейския съюз по един по-обяснителен начин. В него също така се призовава всяка държава-членка да има специализирана служба по въпросите на ЕС, чиято роля да бъде разясняване на влиянието на политиките на ЕС. В същото време се предлага повишаване на бюджетните кредити за информационното бюро на Парламента. Според мен по-добър резултат би могъл да се постигне чрез повишаване на ефективността и нови методи, а не чрез увеличаване на бюджета. Ето защо отхвърлих този доклад.

  Inese Vaidere (PPE). – (LV) Благодаря Ви, г­н председател. Одобрявам най-вече факта, че този доклад ни напомня за задължението на масмедиите да информират хората за случващото се в Европейския съюз и че въпросите, с които се занимава Европейският съюз, следва да бъдат включени в учебната програма. В ситуация, при която като цяло има огромно количество информация за Европейския съюз, ролята на информационните бюра на Парламента в държавите-членки става все по-голяма. Бих искала да подчертая необходимостта от контрол върху дейността на тези бюра, както и въпроса доколко ефективно се използват средствата, които Европейският съюз им предоставя. Приветствам и акцента, който докладът поставя върху ролята на телевизионния канал „Euronews“. Искам да отбележа, че този канал следва да излъчва точно както е посочено в доклада, да излъчва на всички езици на Европейския съюз. Например в Латвия получаваме информация от въпросния канал на руски език, но няма достъпна информация на латвийски език – на официалния език. Независимата журналистика има специална роля. Бих желала също така да предложа да въведем законодателство „чадър“ на Европейския съюз, което ще ни позволи да учредим истински масмедии и в онези държави, където просто липсва политически капацитет за въвеждане на такъв вид национално законодателство. Благодаря ви.

  Emma McClarkin (ECR). – (EN) Г-н председател, този доклад и резолюцията относно журналистиката и новите медии, която гласувахме, днес трябваше да разглежда начините, по които новите медии променят журналистиката. Вместо това всъщност той се превърна в списък от желания на членовете на Европейския парламент, които искат да се увеличи размерът на колонките за тях във вестниците и да манипулират до каква степен се отразява информацията за ЕС. Предложенията включват европейски програми за обучение на журналисти, повече средства за информационните бюра на Парламента и още средства за комуникационната политика на ЕС.

Вярвам в свободата на словото. Вярвам и в независимата надеждна журналистика. Притискането и финансирането на журналисти и обществените независими медии, за да отразяват въпроси, засягащи ЕС, с цел рекламиране на европейския идеал е чиста пропаганда и поради това гласувах против доклада и резолюцията. Заради самолюбието си пропуснахме една възможност да потърсим начини за насърчаване на демократичното участие чрез социални медии.

Устни обяснения на вот

Доклад: Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (A7-0222/2010)

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на моята колега от Полша, г-жа Geringer de Oedenberg, относно предложението за кодифициране на регламент на Европейския парламент и на Съвета от октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Съюза, който беше изменен през 1968 г., 1976 г., 1992 г. и два пъти през 2004 г. През април 1987 г. Комисията инструктира своите служби да преминат към кодифицирането на всички законодателни актове не по-късно от десетото им изменение, като същевременно подчерта, че това е минимално правило, както и че в интерес на яснотата и правилното разбиране на разпоредбите службите на Комисията ще трябва да положат усилия, за да кодифицират текстовете, за които отговарят, на още по-кратки интервали. Въпреки че в Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. беше установен ускорен метод на работа, за съжаление, имаше забавяния в кодифицирането на европейското законодателство. Те оказаха влияние както на нашите граждани, така и на държавите-членки, особено на публичните администрации, юридическите професии, студентите и професорите по право, и така нататък. Бяха правени неколкократни изменения на твърде много разпоредби, които сега са разпръснати в оригиналния текст и в следващите актове за изменение.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. − (IT) В стремежа си да затвърдя междуправителствените и териториалните си възгледи относно политиката на ЕС винаги категорично защитавам принципа на субсидиарност и оспорвам скъпоструващите бюрократични и административни тежести, които ЕС често налага на държавите-членки, гражданите и предприятията.

Затова мога да гласувам единствено в подкрепа на доклада на г-жа Geringer de Oedenberg, който ни припомня значението на „по-доброто законотворчество“. Отчасти това може да бъде постигнато чрез по-строга оценка на въздействието на правните процедури, преди даден проект на законодателен акт да бъде представен като официално законодателно предложение от страна на Комисията.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) В това ново предложение се съдържа кодификация на Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно свободното движение на работниците на територията на Общността. Предложението запазва съдържанието на кодифицираните актове и се стреми към изясняване на прилагането на правните норми относно свободното движение на работници. Европейският съюз трябва да постигне дългосрочна цел и да гарантира свободното движение на работниците във всички държави-членки. Всички работници трябва да имат правото да се движат свободно и да получат работа в държавите-членки.

Европейският съюз трябва да гарантира, че мобилността на работната сила е по-прозрачна, трябва да помогне на работниците да подобрят условията си на живот и да получат подходяща опора в обществото, ето защо дискриминацията, основана на национална принадлежност и условия на труд, трябва да бъде премахната без изключение. Трябва да има по-добро сътрудничество между държавите-членки по отношение на въвеждането на по-гъвкави условия на работа.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Свободното движение е основно право и средство за увеличаване на възможностите за подобряване на условията на работа и живот. Това желание трябва да може да бъде възможно за работниците на постоянен договор, сезонните работници и пограничните работници, както и за тези, които преследват своите дейности с цел предоставяне на услуги във всяка държава-членка. Гласувам в подкрепа на настоящата резолюция, защото признавам нейния принос за подкрепата, осигурена от службите за заетост на граждани на други държави-членки, за равното третиране и за правото на общо образование, стажове и обучение за децата на граждани на държава-членка, които са или са били наети в друга държава-членка.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият регламент има за цел да замени регламента от 1968 г. относно свободното движение на работници, както и различните актове, които се съдържат в него. Следователно това е процес на кодификация, в който според становището на консултативната работна група, състояща се от представители на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, промени по същество не са извършени. Безрезервно подкрепям инициативата, чиято цел е опростяване и изясняване на законодателството на Съюза, което е било обект на чести изменения и обхваща няколко акта. Само по такъв начин ще сме в състояние да гарантираме по-голяма прозрачност на законодателството на Съюза, като го направим по-достъпно и лесно за разбиране от обикновените европейци, с което те ще получат нови възможности и ще могат да се възползват от специалните права, които им се дават, формирайки по този начин Европа на гражданите.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах за доклада, за да гарантирам, че гражданите на една държава-членка, работещи на територията на друга държава, ще бъдат третирани еднакво като работниците, произхождащи от тази държава, по отношение на заетостта и условията на труд и не на последно място по отношение на заплащането, съкращенията от работа и връщането им на пазара на труда.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Настоящата резолюция се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове относно свободното движение на работниците в Съюза без промяна по същество, така че гласувах в подкрепа на нейното приемане. Искам да спомена обаче, че свободното движение означава повишаване на политическата интеграция. Само една нова концепция за социалност в Европейския съюз, която е в състояние да гарантира на всеки европеец минимални социални права, ще способства за свободното движение на работници, без да възникнат социални проблеми, не на последно място социален дъмпинг.

Считам, че от свободата на движение произтича необходимостта да се прилагат минимални стандарти в областта на здравеопазването, образованието и социалните пенсии, които следва да бъдат гарантирани на равнище на ЕС. По отношение на социалните права, установяването на тези минимални стандарти води до увеличение на хомогенността на условията на заетост и регулира движенията на предприятията, осъществяващи дейност в областта на ръчния труд.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Приветствам доклада, който правилно отбелязва значението на Швейцария и ЕИП за търговските въпроси на ЕС. В доклада изрично се посочва, че Парламентът изцяло зачита причините за специфичния характер на отношенията между Швейцария и ЕС. Ще отида по-далеч и ще настоявам за пълно зачитане на гражданите на всичките четири държави от ЕАСТ при вземането на решения относно връзките на собствените им държави с ЕС.

Една област от взаимен интерес за ЕС и държавите от ЕИП, която не попада в обхвата на споразуменията на вътрешния пазар, е рибарството. През последните месеци Исландия едностранно определи квота за запаси от скумрия, която може да застраши цялата устойчивост на този вид риболов. Макар че силно подкрепям идеята за национален контрол на риболова, това трябва да се осъществява на основата на регионалното сътрудничество и международното право. Настоятелно призовавам правителството на Исландия да дойде до масата за преговори на своите съседи, за да се постигне взаимно приемливо и отговорно решение на това положение.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. − (EN) Процедурата запазва свободното движение на работници в рамките на Общността, което е едно от великите постижение на ЕС.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Свободното движение на работници в Съюза е една от основните цели на държавите-членки и води до развитие на икономиките на всички държави в Европейския съюз. Следователно не може да има каквато и да било дискриминация. Оттук следва, че е много важно всички регламенти, спомагащи за постигането на тази цел, да бъдат отлично предвидени и кодифицирани. Приемането на този регламент дава възможност да бъдат насочени държавите-членки в посока към координиране на техните политики по заетостта. Ето защо гласувах по този начин.

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) Европейската комисия отдава голямо значение на опростяването и повишаването на прозрачността на правото на ЕС, за да го направи по-бързо и по-лесно достъпно за гражданите на държавите-членки. Въпреки това тази цел не може да бъде постигната, докато съществуват множество разпокъсани регулации със значителни изменения. При това положение в някои случаи е необходимо сериозно проучване, за да се определи кое законодателство е в сила. Тъй като решението на Съвета относно заетостта в рамките на ЕС също е претърпявало няколко изменения, и този текст трябва да бъде кодифициран. Считам, че е важно да се систематизират този и други подобни закони на ЕС колкото е възможно по-скоро. Ето защо гласувах в подкрепа на регламента.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз твърде рано. Големите социално-икономически разлики между старите и новите държави-членки, по-конкретно България и Румъния, водят до огромна миграция на работна ръка от изток на запад в рамките на ЕС. Оправдаването на този факт въз основа на свободното движение на работници в случая не е валиден аргумент, защото различията са толкова големи, че пораждат проблеми, свързани с евтината работна ръка и интеграцията на пазарите на труда в старите държави-членки. Затова гласувах против доклада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото това е въпрос от първостепенна важност, особено в момент, когато в ЕС се обсъжда мобилността на граждани от ромски произход.

  Zuzana Roithová (PPE) , в писмена форма. – (CS) Гласувах в подкрепа на регламента на Европейския парламент и на Съвета относно свободното движение на работници в ЕС във варианта, който взема под внимание правните възражения на ЕП. Приемането на първо четене ще ускори въвеждането на регламента, което е важно. Независимо от това трябва да кажа, че някои държави-членки все още поставят различни препятствия по пътя на свободното движение на хора в ЕС и вършат това на различни равнища и под различни предлози, нарушавайки по този начин Договора за функционирането на Европейския съюз. Тук искам да обърна внимание на текущия, неоправдан тормоз, упражняван върху чешките шофьори от немската полиция в пограничните райони. Вчерашната работна среща между висши полицейски служители от двете страни не постигна много за решаването на проблема и дори завърши със словесна битка, която стигна и до медиите. Искам настоятелно да призова Комисията да се заеме с решаването на въпроса в цялата му сериозност.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Това беше един доста специализиран, но недвусмислен доклад. Затова ние, Зелените, го подкрепихме.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, който ще защити свободното движение на работници в ЕС. Вътрешният пазар разчита на квалифицирани работници, които могат безпрепятствено да преминават от една държава-членка в друга, поради което подкрепих доклада.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Опростяването и изясняването на европейското законодателство е от много голямо значение, за да станат законите по-разбираеми и по-достъпни за обществеността. Разбирането на законите може да даде на хората по-добро познаване на правата, от които те се възползват и които следователно създават нови възможности.

Кодифицирането на разпоредбите, които са разпокъсани и предмет на чести изменения, е необходимо, за да се гарантира, че европейското законодателство е ясно и прозрачно, и за да го приближи до обществеността.

Това е още по-важно в областта на свободното движение на работници: въпрос, превърнал се в един от най-важните форуми за изграждане на европейската интеграция и предоставил на гражданите на държавите-членки нови възможности, защото те имат право да работят свободно в друга държава-членка при равно третиране и при забрана на всякаква дискриминация.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно свободното движение на работници в Съюза, защото считам, че свободата на движение е основен принцип на ЕС и вътрешния пазар. Призовавам Европейската комисия и Съветът да използват възможността за приемане на този регламент и да поискат от държавите-членки да премахнат съществуващите понастоящем бариери пред румънските и българските работници. Настоящите бариери, възпрепятстващи свободното движение на работници от държавите-членки, присъединили се към ЕС след 1 май 2004 г., налагат ограничения на правата на гражданите от тези страни. Те могат също така да доведат до нелегална работа и социален дъмпинг. Премахването на тези бариери ще защити еднакво както мигрантите, така и местните работници. Постигането на тази цел ще гарантира още защитата и зачитането на основните принципи на ЕС. Надявам се, че Комисията и държавите-членки ще покажат необходимата политическа воля.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Госпожи и господа, свободното движение е основно право на работниците и техните семейства. Докладът уместно отбелязва, че движението на работната сила в ЕС трябва да бъде едно от средствата, чрез които европейските граждани могат да подобрят своя живот и условия на труд. Това е въпрос както на свобода, така и на достойнство. В този смисъл присъединяването към ЕС оказа голямо влияние върху моята страна — Литва. С изключение на няколко страни на теория ние можем да работим свободно във всяка държава-членка.

Сега сме свидетели на златната епоха на нискобюджетната авиокомпания „Ryanair“, която прави пътуването още по-лесно. Хората могат да летят от трите най-големи летища на Литва до повече от 40 европейски градове. Това е едновременно благословия и проклятие. Съществуват много опасения, че поради непрекъснатата миграция Литва претърпява изтичане на мозъци. Почти 60 000 литовци живеят в Обединеното кралство, докато през 2001 г. те бяха по-малко от 5 000.

Приблизително 90 000 литовци живеят в Ирландия. Ние сме малък народ и след като сме осигурили и инвестирали в тяхното образование, сега губим най-активната част от населението на 20 и 30-годишна възраст. Ние, Литва и някои държави-членки на ЕС, трябва да положим повече усилия, за да спрем тази опасна тенденция.

Доклад: Слави Бинев (A7-0212/2010)

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Както категорично се посочва в разглеждания доклад, фалшифицирането на еврото е реална и огромна заплаха.

Точно поради тази причина приемането на конкретен регламент би могло в голяма степен да ограничи обращението на фалшиви монети чрез прилагане на общи процедури за удостоверяване на истинността на монетите в обращение и на механизми за контрол на тези процедури от органите. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада на г-н Бинев и бих искал да му благодаря за свършената работа.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Това предложение за регламент определя мерките, необходими за защита на еврото от фалшифициране. Наред с другото то изисква кредитните институции и някои други икономически агенти като фирмите за превоз на пари да проверят истинността на евробанкотите и евромонетите, които получават и възнамеряват да пуснат отново в обращение. Предложението също така предвижда те да установят наличието на фалшиви евробанкноти или евромонети. Липсата на правнообвързващ общ стандарт за установяване на истинността на монетите доведе до използването на различни практики в отделните държави-членки, което означава, че ние не можем да осигурим последователна защита за валутата в Съюза. Като докладчик за моята група аз работих в тясно сътрудничество с г-н Бинев по предложението за регламент. И аз като него подкрепям предложението на Европейската комисия и гласувах в съответствие с това.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Съществуването на механизми и на законодателна рамка, която да гарантира, че всяка валута в обращение се проверява от съответните органи, е от изключително значение за предпазване на финансовите институции и на пазарите от измами. За гарантиране на валидността на валутата и обращението й също е необходимо целесъобразно третиране, което ще трябва да се осигури на национално равнище. С оглед на това е важно да въведем обвързващи правила, които да определят прилагането на процеса на установяване на истинността на еврото наред с контрол за тези процедури. Подобни въпроси следва да се решават от професионалисти с необходимата квалификация, които имат достатъчно познания в областта, за да се гарантира, че процедурите са ефективни. Освен това считам, че това оптимизиране е изключително важно за повишаване на доверието в еврозоната от страна на потребителите и на пазара като цяло.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Фалшифицирането на евромонети представлява значителна опасност, особено за монетите с най-голяма стойност. Липсата на задължителна обща рамка за установяване на автентичността на монетите може да представлява пречка за защитата на металните монети. Приетият току-що регламент представлява правнообвързващ инструмент, който дава възможност да се създаде общ метод за установяване на истинността на евромонетите.

Една от основните цели на регламента е да е сигурно, че институциите гарантират, че евромонетите, които се връщат в обращение, подлежат на процес за проверка на истинността. Проверката на истинността трябва да се извършва чрез машините за обработка на монети, включени в списъка по член 5, параграф 3, или чрез надлежно обучен персонал в съответствие с методи, разработени от държавите-членки. Освен това поради факта, че проверката на истинността на евромонетите неизбежно води до разходи за институциите, участващи в този процес, като кредитни институции и определен брой други институции, като дружествата за превоз на пари, предлагам да се включи правото институциите да удържат такси за обработка.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Борбата с фалшифицирането на евробанкноти и евромонети, както и процедурите за проверка на истинността на евромонетите, са причината за приемането на този регламент, за да може да се въведе задължителна обща рамка за проверка на истинността на монетите. Ето защо гласувах по този начин.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът разглежда проблема за пускането на фалшиви монети в обращение.

Досега държавите-членки имаха различни практики за изтегляне от обращение на фалшивите монети. В този контекст с предложението се цели гарантиране на ефективното прилагане в еврозоната на общи процедури за установяване на истинността на евро монетите в обращение и на контролните механизми за тези процедури от страна на органите. Гласувах „за“, тъй като считам, че е важно да има единни процедури в цяла Европа.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Като член на комисията по икономически и парични въпроси активно участвах и следих законодателния процес при този доклад, който одобрих.

Високата степен на уеднаквяване на системите, използвани в Европа за борба с фалшифицирането на монети, е нещо, което силно желаем, особено след като постигнахме отлични равнища на защитеност в борбата срещу фалшифицирането на банкноти. Съгласно предложението, което предстои да приемем, ще бъде възможно да контролираме и наблюдаваме обращението и количеството на фалшивите монети в отделните държави-членки, които понастоящем нямат стандартизирани, достатъчно сигурни системи за тази цел. Всъщност трябва убедително да се справим с проблема с фалшифицирането с ефективни, най-съвременни инструменти, за да предотвратим натоварването на гражданите, търговските оператори и, в крайна сметка, нашите собствени национални бюджети с огромни тежести.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Фалшифицирането на евро монети представлява значителна опасност особено за монетите с най-голяма стойност.

Липсата на задължителна обща рамка за установяване на истинността на монетите може да бъде пречка за заинтересованите институции в някои държави-членки при активното издирване на фалшификати. Това създава различия в степента на защита на валутата в рамките на ЕС.

Предложеният регламент представлява правно обвързващ инструмент, станал необходим за определянето на общ метод за установяване на истинността на евро монетите, който да се прилага от заинтересованите институции и при извършването на необходимите проверки от държавите-членки. Във връзка с това с настоящото предложение се цели гарантиране на ефективното прилагане в еврозоната на общи процедури за подобряване на контрола и премахване на фалшифицирането на монети.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Всички фалшиви монети и монети, които са негодни за обращение, трябва да бъдат изтеглени от обращение и изпратени на съответните национални органи за унищожаване.

Гласувахме в подкрепа на този текст въпреки факта, че не съдържа мерки за защита на гражданите, които добросъвестно притежават фалшиви пари и които трябва да стоят и да гледат как банката им ги взема, когато внасят депозитите си. Възрастните хора често са жертва на измама от страна на тези, които вкарват фалшива валута в обращение. Ето защо трябва да бъде въведена система, която да възстановява поне част от средствата, които им се изземат. Необходимо е също така да се въведат по-строги мерки за фалшификаторите и за тези, които вкарват фалшиви монети в обращение.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, който предлага създаването на общи мерки с цел гарантиране на ефективни действия срещу фалшифицирането на еврото в държавите от еврозоната. В момента няма хармонизирани правила за установяване на истинността и изтеглянето от обращение на евро монети, които са негодни за обращение. Подобни правила ще служат за защита на потребителите от фалшиви монети, поради което подкрепих доклада.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, гласувах в подкрепа на доклада на г-н Бинев, който цели въвеждане на общи процедури за установяване на истинността на монетите и за обработка на негодни за обращение монети.

Банките и институциите, които са отговорни за разпространението на парите, понастоящем са задължени да извършват проверки за установяване на истинността на банкнотите и монетите, които получават, преди отново да ги пуснат в обращение. При установяване на наличие на фалшиви монети, последните трябва да бъдат изтеглени от обращение. Все пак държавите от Европейския съюз имат различни практики за проследяване на фалшивите монети. Ето защо считам, че е редно да подкрепим тази инициатива, която цели да се осигури уеднаквена защита на валутата в еврозоната.

Доклад: Iuliu Winkler (A7-0242/2010)

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепям предоставянето на макрофинансова помощ на Република Молдова, защото това е една от държавите, която беше най-сериозно засегната от последиците от световната икономическа криза. Както се посочва в доклада, всъщност тази мярка следва да спомогне за покриване на външните финансови потребности на държавата през 2010 г. и 2011 г., но преди всичко следва да засили инерцията за провеждане на реформи, като подкрепи икономическата програма на правителството и усилията, които полага за интегриране в ЕС. Благодаря ви.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепям предложението за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Молдова. Молдова е една от държавите от Източното партньорство, която е най-силно засегната от световната криза, като производството отчете силен спад, фискалната позиция се влоши и потребностите от външно финансиране се повишиха. Ето защо считам, че ако се предостави навреме, помощта ще помогне на държавата да се справи с последиците от финансовата криза по-бързо и ефективно и ще облекчи платежния й баланс и потребностите, свързани с бюджета.

Също така ще се създадат условия за укрепване на реформите, които се провеждат в държавата, като се подкрепи програмата на правителството за икономическо стабилизиране и усилията му за интегриране на страната в ЕС. Въпреки това, за да се гарантира ефективността и прозрачността на предоставената помощ, е необходимо да се засилят надзорът и контролната роля на Европейската комисия в тази област.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Световната икономическа криза оказа сериозно неблагоприятно влияние върху икономиката на Република Молдова. Тази държава има един от най-ниските доходи на глава от населението сред държавите от Източното партньорство на Европейския съюз. Предвид факта, че ЕС подкрепя държавите от Източното партньорство и че новото правителство на Република Молдова ясно е заявило благоразположението си към Европейския съюз, считам, че предоставянето на макрофинансова помощ на Република Молдова под формата на безвъзмездна помощ в размер 90 млн. евро е инициатива, която е повече от необходима.

Трябва да отбележа, че предлаганата помощ ще бъде от голяма полза, тъй като несигурното икономическо положение на Република Молдова се влоши допълнително от тежките наводнения, които сполетяха страната през това лято. Важно е да се спомене, че през април беше подписано междуправителственото споразумение, на базата на което Румъния предложи да предостави на Република Молдова неподлежаща на връщане финансова помощ на стойност 100 млн. евро, предназначена за подпомагане на инфраструктурата на държавата. В заключение бих искала да кажа, че финансовата помощ от ЕС ще бъде използвана за подпомагане на процеса на политическа и икономическа интеграция на Република Молдова в ЕС.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах против доклада главно по причини от прагматично и практическо естество. Идеята да се предлага финансова помощ на Република Молдова може по принцип да изглежда добра, в смисъл че подпомагането на съседни на Европа държави може да ни помогне да избегнем проблеми, дължащи се на бедност и произтичащата от нея имиграция, която засяга нашия континент. Въпреки това гласувах против предложението по две причини. Първо, изпитвам силни съмнения във връзка с реалното и сериозното използване на средствата, които следва да бъдат отпуснати за ЕС. Въпреки думите и уверенията, които получихме от молдовските органи, знаем, че в тази държава има широко разпространена корупция и нейната икономическа и финансова система все още е много остаряла. Ето защо няма достатъчни гаранции, че европейските средства ще бъдат използвани рационално и добросъвестно. Освен това, дори да имахме достатъчно гаранции за ефективното изразходване на средствата, предложената сума изглежда недостатъчна. Просто не разбирам как обсъжданите в доклада 90 млн. евро биха могли да помогнат на държавата да тръгне по пътя на вътрешно модернизиране и икономическо и политическо възстановяване.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Република Молдова е една от европейските държави, която беше най-сериозно ударена от икономическата криза. Освен това органите в Кишинев са изправени пред политическа несигурност в продължение на повече от една година, което само може да влоши въздействието на икономическата криза не само върху населението, но също така върху държавните финанси. Предоставянето на Молдова на безвъзмездна помощ от приблизително 90 млн. евро, чието усвояване ще бъде наблюдавано, има за цел най-вече да покрие платежния баланс и да финансира държавния бюджет. То ще помогне на Молдова да постигне макроикономическите цели, определени от МВФ, като в същото време ще повиши надеждността на страната на световните финансови пазари в средно- и дългосрочна перспектива.

Приветствам факта, че Парламентът и Комисията ще наложат механизми за контрол, за да гарантират, че безвъзмездната помощ от ЕС ще достигне желаната дестинация. Молдова се намира в трудно политическо положение и е възможно да се появи изкушение за популистки жестове с оглед на наближаващите предсрочни избори. Приветствам също така уверенията от страна на министър-председателя Филат и решителността му да спазва своите ангажименти, което само би могло да повлияе положително върху икономиката на Молдова. Молдова се нуждае от знак за добрите намерения на международната общност, защото преживява тежки времена. В интерес на Европейския съюз е да подаде ръка на Молдова, за да има за свой съсед на изток една икономически и политически стабилна държава.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Въздържах се от гласуване по този доклад за финансова помощ за Молдова макар да считам, че ЕС следва да предостави финансова помощ, за да може Молдова да изпълни икономическите си задължения. За съжаление обаче финансирането зависи от спазването на условията, поставени за тази държава от МВФ. Фактът, че ЕС обвързва разпоредбата за финансова помощ с необходимостта държавата да постигне съответствие с политики, диктувани от МВФ, е морално и политически неприемлив. Пагубните последици от МВФ се виждат в Гърция и в други държави, през които е минал или в които все още присъства, и ние се противопоставяме на това.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на проекта на законодателна резолюция на Европейския парламент за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Молдова. Като докладчик в сянка за моята политическа група аз призовах да бъде предоставена финансова помощ до 90 млн. евро възможно най-бързо. Република Молдова, държава, която е част от Източното партньорство, беше ударена тежко от финансовата и икономическа криза. В същото време тя предприе важни политически реформи, които трябва да бъдат консолидирани и придружени от прилагането на практика на европейските стандарти. Ето защо считам, че предоставянето на тази финансова подкрепа е средство, с което може да се ускори темпът на реформите.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид въздействието, което сегашната икономическа и финансова криза оказва върху Молдова и пътя за интеграция в ЕС, по който страната иска да поеме, считам, че би било разумно ЕС да избере да предостави на страната макрофинансова помощ. Солидарността с онези, които попадат в полето на европейската политика за съседство, не следва да се използва като средство за отхвърляне на необходимостта ЕС да упражнява необходимия контрол върху начина, по който се усвояват предоставените от него средства, или да очаква отчетност от страна на местните органи, които получават помощта.

Ако помощта не се контролира строго, тя няма да бъде от полза и дори би могла да окаже разрушително влияние в държави като Молдова, които се опитват да стабилизират институциите си и да укрепят демокрацията и принципите на правовата държава.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Предлаганата в момента макрофинансова помощ за Молдова не е форма на истинска безкористна помощ. Напротив, тази помощ е подчинена на изискванията и надзора на Международния валутен фонд (МВФ) и на основните принципи и цели на икономическата реформа, определени в Меморандума за икономическа и финансова политик, и по-специално съкращения и замразяване на работни места в публичния сектор; въвеждане на мерки за допълнително отслабване на трудовите правоотношения; намаляване на правата на работниците; повишаване на пенсионната възраст; увеличаване на цената на енергията; приватизация; замразяване на заплатите в публичния сектор; намаляване на помощта за земеделските стопани; повишаване на преките и косвените данъци; закриване на училища и подчиняване на университетите на частно финансиране; и дерегулиране и допълнително либерализиране на вътрешните и външните инвестиции.

Тези причини са повече от достатъчни, за да не подкрепим предоставянето на макрофинансова помощ за Молдова. Този пакет от мерки ще допринесе за допълнителното обедняване на държавата, която днес вече е една от най-бедните в региона. Предвид факта, че ЕС и МВФ насърчават подобно брутално нарушаване на правата на молдовския народ, бихме могли да кажем, че с такива „приятели“ не са му нужни врагове.

  Filip Kaczmarek (PPE), в писмена форма. – (PL) Одобрих доклада за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Молдова. Помощта за Молдова е важен въпрос, тъй като може да окаже съществено влияние за бъдещето на тази държава като част от Европа. По време на посещението си в Европейския парламент през миналата седмица президентът на Полша, Бронислав Коморовски, каза, че сътрудничеството с Молдова следва да се превърне в приоритет на външната ни политика.

Много от членовете на ЕП бяха малко изненадани от това изявление, но Молдова в крайна сметка е европейска държава и един ден може да стане държава-членка на Европейския съюз. Точно поради тази причина следва да си сътрудничим с Молдова и сериозно да помислим върху идеи за нейното бъдеще. Надявам се, че сегашната конституционна криза в Молдова скоро ще бъде преодоляна и че новите избори ще доведат до съставяне на парламент, способен да направи исторически промени.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Европейският съюз се радва на добри политически и икономически отношения с Република Молдова и е важно те да бъдат поддържани и разширени. Поради тази причина макрофинансовата помощ за Република Молдова, която беше тежко ударена от икономическата криза, е нещо, което, разбира се, трябва да бъде одобрено. Обещаните от ЕС средства са обвързани с ясно определени условия и ще достигнат областите, за които са предназначени. Тази финансова помощ, наред с финансирането от МВФ, ще допринесе за стабилизирането на националния бюджет на Република Молдова и ще повлияе положително на преговорите за споразумението за присъединяване на страната. Подкрепям пакета с макрофинансова помощ, който ще спомогне за заздравяване на политическите и икономическите връзки и който в крайна сметка ще бъде от полза не само за Молдова, но и за целия ЕС.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма – (RO) Икономиката на Република Молдова беше сериозно засегната от световната финансова криза, което ясно личи от влошаването на бюджетната позиция и все по-голямата необходимост от външно финансиране. Поради неблагоприятното състояние, в което се намира икономиката й, Република Молдова поиска макрофинансова помощ от Европейския съюз. Гласувах за предоставяне на тази помощ, тъй като вярвам, че Европейският съюз трябва да участва наред с Международния валутен фонд, Световната банка и другите международни институции в облекчаването на трудното положение, в което се намира Република Молдова. Тази помощ ще помогне на правителството в Кишинев да финансира дефицита на платежния баланс и други потребности във връзка с бюджета. В същото време тази мярка ще укрепи двустранните отношения между тази държава и Европейския съюз и ще даде възможност на ЕС да засвидетелства своята солидарност към една държава – страна в Източното партньорство.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, представен от нашия колега Iuliu Winkler, тъй като подкрепям предоставянето на макрофинансова помощ за Република Молдова, която да й помогне в борбата с икономическата криза. Европейската комисия предлага 90 млн. евро да се предоставят най-малко на три транша. Финансирането от ЕС ще допълни поисканата от тази държава финансовата подкрепа от МВФ и Световната банка. Европейската макрофинансова помощ има за цел да ускори процеса на провеждане на реформи в Република Молдова, като подкрепи икономическата програма на правителството и усилията му за присъединяване към ЕС.

Алиансът за европейска интеграция, оглавяван от изпълняващия длъжността президент Михай Гимпу и министър-председателя Влад Филат, потвърди ангажимента си за провеждане на демократични реформи и въвеждане на европейски стандарти. Като член на Парламентарната асамблея Евронест и румънски гражданин категорично считам, че е в интерес на целия Европейски съюз да има стабилни, преуспели и приятелски настроени държави за съседи на изток.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Процесът на стабилизиране и възстановяване на икономиката в Молдова се подпомага чрез финансова помощ от Международния валутен фонд. На фона на влошаващите се икономически прогнози Молдова поиска макрофинансова помощ от Съюза. Програмата за макрофинансова помощ е от жизненоважно значение и за повишаване на финансовата стабилност на европейските държави, които се борят с последната световна криза и бяха засегнати от последиците от нея върху основните им търговски партньори. Финансовите дисбаланси са свързани с бюджетите и платежния баланс. Тази помощ е важна, за да може Молдова да се справи с кризата възможно най-последователно. Следователно ЕС трябва да бъде пространство на солидарност. Ето защо гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Икономиката на Република Молдова бе силно засегната от международната финансова криза, като производството отчете силен спад, фискалната позиция се влоши и потребностите от външно финансиране нараснаха. Тъй като страната граничи непосредствено с ЕС и има силни връзки с държавата-членка на ЕС Румъния, Европейският съюз е изключително заинтересован положението в региона да се стабилизира и бързо да се сложи край на мащабната икономическа имиграция.

Икономическото стабилизиране и процесът на възстановяване в Република Молдова са подкрепени също така от предоставената от Международния валутен фонд (МВФ) финансова помощ. Европейската комисия трябва да гарантира, че макрофинансовата помощ от Съюза съответства правно и по същество на мерките, предприети в различните области на външната дейност и други съответни политики на Съюза. Макрофинансовата помощ от Съюза следва да бъде управлявана от Комисията. За да се гарантира, че Европейският парламент и Икономическият и финансов комитет могат да следят изпълнението на настоящото решение, Комисията следва редовно да ги информира за развитието на събитията във връзка с помощта и да им предоставя съответните документи. Това следва да гарантира правилното прилагане на решението и внимателното използване на парите на данъкоплатците. Поради тази причина гласувах в подкрепа на решението.

  Sławomir Witold Nitras (PPE), в писмена форма. – (PL) С огромно задоволство отбелязвам днешното одобрение на доклада Winkler за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Молдова. Една от основните ни роли като държави-членки на Европейския съюз е да подкрепяме с всички възможни средства онези държави, които се нуждаят от помощта ни. Този въпрос е актуален, тъй като е важно да обръщаме по-голямо внимание на нашите партньори на изток, включително на Молдова.

Силна Европа е Европа, която е единодушна, в която солидарността, разбирана в широкия смисъл и включваща икономическата солидарност, е основен принцип. Според мен стабилната икономика в Молдова със сигурност ще бъде важен фактор, който ще спомогне за подобряване на политическите отношения в държавата.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) До този момент политиката на Зелените по отношение на макрофинансова помощ е била да се проверява дали има реални политически причини, поради които тази помощ да не бъде предоставяна. Тъй като в момента няма конкретни проблеми по отношение на Република Молдова, няма причини да отказваме предоставянето на макрофинансова помощ. Ето защо Зелените гласуваха в подкрепа на доклада в комисията и направиха същото по време на днешното пленарно заседание. Въпреки това ние, Зелените, отново подчертаваме, че очакваме Комисията най-накрая да определи рамка за нейната политика за предоставяне на макрофинансова помощ.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Ние сме много скептично настроени към това Европа да поема тежестта на финансовото участие за държави извън ЕС.

Едно е да предприемаме действия в унисон с така популярното мото на „Северната лига“ „Да помогнем на хората в собствените им домове“ с проекти, насочени към подпомагане на населението чрез използване на хуманитарни мерки, да се борим с бедността и да финансираме схеми за защита на деца; съвсем различно е обаче да предоставяме макрофинансова помощ на национална държава. Ясно е, че подобни действия не осигуряват директна помощ за бедните, а за една държавна система, която не е успяла да управлява собствените си финанси. Ето защо гласувахме против.

  Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма. – (PL) Подкрепата за политиката на сближаване между държавите-членки на ЕС и Молдова изисква усилия от страна на целия Съюз. Съюзът следва да убеди Русия да позволи на Молдова да вземе независимо решение за Транснистрия, която е неразделна част от Република Молдова. Следва да се създадат условия за ефективното използване на помощта от Европейския съюз в региона.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) В качеството си на докладчик в сянка от групата PPE по доклада относно споразумението за асоцииране с Република Молдова приветствам приемането с преобладаващо мнозинство на пакета на ЕС за макрофинансова помощ за Република Молдова. Проевропейското правителство на Република Молдова спешно се нуждае от тази помощ, а вотът на Европейския парламент по този въпрос е силен сигнал за подкрепата на ЕС на сегашната власт в Молдова и на опитите й да смекчи неблагоприятните последици от множеството кризи.

Надявам се, че по този начин подкрепата на ЕС за европейските сили и пътят, по който е поела Република Молдова, ще станат по-видими за хората и ще потвърдят посланието, че Република Молдова ще продължи да се радва на конкретна подкрепа от страна на ЕС при всичките си опити да достигне стандартите на ЕС и ценности като доброто управление и укрепване на демократичните институции.

Накрая бих искал да изразя отново разочарованието си от неприемливо дългия процес на вземане на решение от страна на ЕС за предоставяне на макрофинансова помощ за Молдова и настоятелно призовавам институциите на ЕС да се позоват на опита си от тази година, за да избегнат подобни закъснения в бъдеще.

  Iuliu Winkler (PPE), в писмена форма. – (EN) Като докладчик по предложението за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Молдова приветствам безпроблемното приемане на доклада на пленарно заседание с необходимото мнозинство, отразяващо единодушната подкрепа на политическите групи в Европейския парламент. Република Молдова е една от държавите от Източното партньорство, която беше най-сериозно засегната от световната криза. Помощта ще подпомогне опитите за възстановяване от кризата и ще отговори на потребностите на държавата от външно финансиране. Освен това съм убеден, че допринася за укрепване на реформите в Молдова и подкрепя усилията на съседската държава да се интегрира в ЕС. В съответствие с основните принципи и цели на групата на Европейската народна партия внесох изменения с цел повишаване на ефикасността, прозрачността и отчетността във връзка с помощта, в това число по-специално на системите за управление на публичните финанси в Молдова.

Докладът определя задължението на Европейската комисия редовно да информира ЕП за развитието на събитията във връзка с управлението на помощта и да ни предоставя съответните документи. Вотът на пленарното заседание на ЕП се характеризира с изключителен европейски дух. Бих искал да подчертая постигнатото при гласуването в рамките на комисията по международна търговия единодушие. Искам също така да благодаря на комисията по външни работи за подкрепата й за бързото приемане на доклада.

Доклад: Danuta Maria Hübner (A7-0232/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, който има за цел да увеличи конкурентоспособността на икономическите субекти на Азорските острови и по този начин да гарантира по-стабилна заетост и съответно преодоляване на икономическите недостатъци, дължащи се на географското им положение.

Това временно суспендиране на митата ще позволи на местните икономически субекти на Азорските острови и в Мадейра да внасят определено количество суровини, части, компоненти и готови продукти без мито и ще обхване области като риболов, селско стопанство, промишленост и услуги. При влошена икономическа ситуация това ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността, а в дългосрочна перспектива за една по-благоприятна рамка за инвеститорите.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) След влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент играе истинска роля в европейския законодателен процес. Сега, след като докладът беше приет, Европейският парламент ще получава уведомление всеки път, когато има предложение за изменение на статуса на делегирани актове (член 290 от Договора за функциониране на Европейския съюз). Това е важна характеристика, защото Парламентът трябва да бъде в позиция да допринася за разискването относно това какви са понякога необходимите технически корекции на списъка от стоки, за които ще важи временното суспендиране на автономни мита от Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти в автономните области Мадейра и Азорските острови.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) С радост гласувам в подкрепа на съдържанието на този доклад. Във време на икономическа криза е изключително важно да се предприемат необходимите мерки, за да се реагира на конкретните проблеми на най-отдалечените региони на Съюза. Географската изолираност на автономните региони Мадейра и Азорските острови създава значителни неудобства за развитието на търговията на икономическите агенти, които осъществяват дейността си там. Тези недостатъци влияят отрицателно върху демократичните тенденции, безработицата и икономическото и социалното развитие.

Регионалните икономики на Мадейра и Азорските острови зависят в огромна степен от туризма – сравнително колеблив икономически ресурс, който зависи от редица фактори и който не може да се контролира или стимулира от съответните местни органи и от португалското правителство. Ето защо икономическото развитие на Мадейра и на Азорските острови страда от произтичащите ограничения.

При тези обстоятелства е наистина важно да подкрепим икономическите сектори, които зависят в по-малка степен от туристическата индустрия, за да компенсираме колебанията в нея и по този начин да стабилизираме заетостта в региона. По-специално, необходимо е да се подкрепят местните малки и средни предприятия и земеделските стопани, за да могат да инвестират и да се създаде стабилна заетост в региона.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада за „временно суспендиране на автономни мита от Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти в автономните области Мадейра и Азорските острови“, тъй като в условията на международна криза е наложително да се укрепи конкурентоспособността на местните икономически субекти и да се осигури по-стабилна заетост в тези най-отдалечени региони.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Както казах през януари по същия въпрос, считам, че временното суспендиране на автономните мита е важно за укрепване на конкурентоспособността на икономическите субекти в автономните португалски региони Мадейра и Азорските острови и следователно за гарантиране на по-стабилна заетост на тези острови.

Приемането на това изключение е от съществено значение за развитието на тези автономни португалски региони, които в голяма степен зависят от туристическата индустрия и следователно са изключително уязвими от колебливостта в този сектор. Това означава, че цялостното им икономическо развитие е ограничено от характеристиките на местната им икономика и от географското им положение. На този фон всеки стимул за местната промишленост определено осигурява необходимата подкрепа за подобряване на условията на живот на хората и отваря пътя за създаване на работни места на островите, а това е от решаващо значение, за да се задържат хората и да се създадат условия за развитие.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) По искане на местните органи в Мадейра и Азорските острови, отправено съответно през август и декември 2007 г. за разрешаване на временно суспендиране на автономни мита от Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2019 г., Парламентът приема регламента на Съвета, като въвежда необходимостта Парламентът да бъде нотифициран и информиран в случай на приемане на делегиран акт или в случай, че Съветът възнамерява да внесе възражение.

Съгласни сме с поисканото от тези два региона суспендиране, тъй като то е важна мярка за развитието им, както и за малките и средните предприятия в тях и за местните земеделски стопани и други производители. Това е признание за ограниченията, произтичащи от това, че са едни от най-отдалечените региони. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам приемането на този доклад, съобразен с действителността в най-отдалечените региони. Тези региони имат крехки икономики, което се дължи на природните особености и твърде специфичните характеристики, които налагат предприемане на конкретни мерки, съобразени с тези характеристики. Мерките, които бяха одобрени сега, са насочени към укрепване на конкурентоспособността на местните икономически субекти. Това би трябвало да помогне на малките и средните предприятия и местните земеделски стопани да инвестират и да създават работни места. Това ще насърчи по-стабилната заетост в автономните региони Мадейра и Азорски острови. В условията на мащабната икономическа криза това е конкретна мярка за стимулиране на икономическата активност и заетостта в средносрочна перспектива и е важен принос за сближаването и конвергенцията в Европа. Суспендирането на митата ще продължи десет години и обхваща широк спектър от продукти като крайни продукти за промишлена употреба, суровини, части и компоненти за употреба в селското стопанство, за преработка или за промишлена поддръжка. Макар да е невъзможно да се изготви точна оценка на въздействието на тези мерки, тъй като те са част от редица други мерки, предназначени за специфичните проблеми на тези автономни региони, Европейската комисия предвижда, че договорените мерки ще окажат въздействие върху собствените й ресурси и приходи от близо 0,12% на година за периода 2010–2019 г.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепих доклада, тъй като са заложени жизненоважни интереси на двата португалски региона.

  Zuzana Roithová (PPE) , в писмена форма. – (CS) Госпожи и господа, бих искала да се възползвам от възможността да отбележа, че в проекта на регламент Комисията е забравила, че съгласно Договора от Лисабон не може да заобикаля Европейския парламент, когато става въпрос за сътрудничество при прехвърляне на правомощия за приемане на такъв вид актове. Изглежда е забравила, че Договорът от Лисабон вече е в сила. Бих искала да благодаря на докладчиците, че внесоха изменения във важни членове, като тези, че Комисията трябва да информира Европейския парламент преди приемането на актове за прехвърляне на правомощия в областта на митата и да взема предвид нашите становища. Считам, че това също така ще служи за урок на Комисията при други случаи.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Регионалните органи в Мадейра и Азорските острови са поискали разрешение за временно суспендиране на митата от Общата митническа тарифа с цел укрепване на конкурентната позиция на местните икономически субекти и осигуряване на по-стабилна заетост в тези най-отдалечени региони на Съюза. Резултатът от предложеното суспендиране ще се ограничи само до въпросните региони и ще подпомогне местните МСП и земеделски стопани да инвестират и създават работни места в тези от най-отдалечени региони. В първоначалния доклад комисията по регионални въпроси подкрепи предложението. Бяха внесени и приети изменения (опростена процедура – член 46, параграф 2 от Правилника за дейността) за: включването на допълнителни продукти към първоначалното предложение (добавен е нов код по КН) и нова начална дата на влизане в сила на регламента (1 февруари 2010 г. вместо 1 януари 2010 г.), който ще се прилага до 31 декември 2019 г. При днешното гласуване ние, Зелените, гласувахме „за“, тъй като подкрепяме повторната консултация и включването на задължението за предоставяне на информация на Европейския парламент.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Временното суспендиране на автономни мита за определени промишлени продукти, внасяни в Мадейра и на Азорските острови, е мярка, насочена към засилване на конкурентоспособността на местните икономики и следователно към осигуряване на заетост в тези два от най-отдалечените региони на Европейския съюз. Суспендирането зависи от крайната употреба на продуктите и е от полза за икономическите субекти в тези региони, като цели да привлече инвестиции чрез осигуряване на дългосрочна перспектива, която ще позволи да се постигне стабилна икономическа и социална среда в тези региони.

Предложението не само ще даде възможност суспендирането да се прилага за отраслите, разположени в зоните за свободна търговия, но от него ще могат да се възползват всички видове икономически субекти в тези региони. Спектърът от продукти също беше разширен, за да включи крайни продукти за промишлена употреба, суровини и други материали, както и части и компоненти, използвани в селското стопанство, преработката или промишлената поддръжка.

Икономиките на най-отдалечените региони са крехки и имат твърде специфичните характеристики, налагащи конкретни мерки, които трябва да бъдат адаптирани към специфичните особености на тези региони. Макар, за съжаление, документът да не обхваща голям брой продукти, той осигурява положителен стимул за икономиките на най-отдалечените региони и поради тази причина гласувам „за“.

Доклад: László Surján (A7-0240/2010)

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Тъй като от предложението не произтичат допълнителни разходи, а само се уточняват бюджетните кредити за административни и оперативни разходи, като по този начин раздел III от бюджета става по-конкретен и точен, и аз като докладчика подкрепям решението на Съвета.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Договорът от Лисабон даде на Парламента нови отговорности. Това означава допълнителна административна работа, в резултат на което членовете на ЕП се нуждаят от квалифицирани служители, които да изпълняват ролята на съветници. Това ново положение води след себе си два проблема: повишаване на разходите във връзка с необходимостта от повече сътрудници и допълнително пространство, за да могат те да изпълняват задълженията си при добри условия на труд. Това положение води до повишаване на разходите. Трудно е да се обясни това по време на криза, но за да може Парламентът да върши работата си отлично, той трябва да разполага с необходимите финансови и човешки ресурси.

Доклад: Bernhard Rapkay (A7-0244/2010)

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Отговорност на Парламента е да защитава независимостта на мандата на своите членове и тази независимост не може да бъде застрашавана. В този случай, тъй като се отправят обвинения към член на ЕП за фалшиво счетоводство във връзка с финансиране на политическа партия за период преди избирането му за член на Европейския парламент, те не са свързани с дейността му като такъв. Следователно в този случай ще трябва да снемем неговия имунитет. Затова гласувах по този начин.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Въздържах се от гласуване относно имунитета на нашия колега Viktor Uspaskich, защото не считам, че имунитетът е нещо като „малка промяна“. Или имате имунитет, или нямате. Имунитетът дава на членовете на ЕП възможност да вършат работата си и ги предпазва от евентуален натиск. Считам, че имунитетът не може да бъде вдигнат без решение на Европейския съд.

Не съм сигурен, че съдът в Литва е бил справедлив, тъй като правителството и президентът на Литва често са споменавани във връзка с корупцията на високо равнище в държавата. Каква гаранция имаме, че решението е взето обективно? Ако днес решим да вдигнем имунитета на Viktor Uspaskich, тогава трябва да премахнем понятието имунитет от Правилника за дейността на Парламента.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах против снемането на имунитета на г-н Uspaskich, защото при по-внимателен преглед на документите става ясно, че зад предприетите действия срещу г-н Uspaskich се крият партийно-политически подбуди. Като член на руското малцинство той и неговата партия в Литва са подлагани на непрекъснати публични нападки от страна на правителството. Сега го обвиняват в неправилно изчисляване на партийните финанси за период от три години. Интересното обаче е, че няма заведено дело срещу лицето, отговорно за плащанията. Освен това г-н Uspaskich е бил координатор на партията и следователно носи отговорност само през първата година. Картината се допълва и от некоректния начин, по който въпросът беше разглеждан в Европейския парламент, където на г-н Uspaskich дори не му беше дадена възможността да изложи своето становище или да направи изявление пред комисията по правни въпроси. Ето защо докладчикът – представител на социалистите – изглежда също е въвлечен в този политически процес. Докладът следва да бъде отхвърлен, защото всеки случай трябва да се разглежда в съответствие с принципите на правовата държава, което поне в този случай не е станало.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Тази точка беше добавена към дневния ред за първата месечна сесия през септември в последния момент. Миналата седмица комисията по правни въпроси взе решение да снеме имунитета на г-н Uspaskich. Нашата група подкрепи решението на същата комисия, тъй като това е случай, свързан с фалшиво счетоводство във връзка с финансиране на политическа група, а не с изразени мнения или с подадените гласове при изпълнение на задълженията му като член на Европейския парламент. Изразихме това становище на днешното пленарно заседание като гласувахме в подкрепа на доклада.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Докладът на г-н Rapkay е незаконен. Европейският парламент наруши правото ми на защита. Представих на докладчика съществени доказателства за политическо преследване, но той умишлено отказваше да предаде моите доказателства на останалите членове на комисията по правни въпроси.

Не ми беше даден достъп до проекта на решение, нито възможност да го коментирам по време на заседанието на комисията. Не ми беше позволено да говоря за факта, че в Русия официално съм признат за жертва на политическо преследване, нито да коментирам прецедентите в Европейския парламент. В проекта на решение докладчикът представя погрешна версия и интерпретация на конституцията на Литва – членовете на Сейма (Литовския парламент) имат имунитет също така за дейността, която са извършвали преди изборите. Не ми беше позволено да се спра на въпроса по време на заседанието.

Освен това Европейският парламент наруши собственото си задължително прецедентно право. Никога в историята на ЕС не е снеман имунитет в ситуация като моята: първо, имам официален статут на жертва на политическо преследване; второ, както Сеймът сам признава, отдел Държавна сигурност, който започна атаката, е политизиран – според показанията на един от началниците на отдела заповедта за започване на атаката е издадена от говорителя на Сейма; трето, прокурорите ми забраняват да се срещам с избирателите си – да пътувам до друг град в Литва, но по време на самите избори ми дават разрешение да отида на почивка, да посещавам спортни събития и да посещавам места с религиозно значение; четвърто, според прецедентите, изложени от Herkotz, Blumenfeld, Venelzi, Amadei, Gaibisso, Marchiani от политически лидер не може да се търси отговорност за счетоводство.

Ще обжалвам това незаконно решение в Съда на Европейския съюз и то ще бъде отменено.

Препоръка: Salvatore Iacolino (A7-0209/2010)

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, на този конкретен етап от историята, глобализацията характеризира всички области на ежедневието ни и за съжаление, това важи и за престъпността. Както компетентно е обяснено в доклада, статистическите данни за процедурите на сътрудничество по наказателноправни въпроси между отделните държави-членки и Япония показват, че въпреки липсата на правна рамка, европейските и японските съдебни органи са задължени да си сътрудничат помежду си.

Ето защо считам за свое задължение да гласувам в подкрепа на доклада и ще се възползвам от възможността да благодаря на г-н Iacolino за отлично свършената работа.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Международното сътрудничество по наказателноправни въпроси днес е цел, която ЕС трябва да следва възможно най-отговорно. Предвид наблюдаваното в момента нарастване на организираната престъпност в международен мащаб, настъпва етап, на който държавните, националните и международните организации трябва да установят споразумения за облекчаване на бюрократичните и административни формалности и улесняване на разследването на престъпления и производствата по наказателното преследване. Споразумението между Европа и Япония, по което трябва да гласуваме, предлага достатъчно гаранции за зачитане на закона и индивидуалните права. Преди всичко това е историческа възможност, тъй като за първи път се дава законен израз на желанието на двете страни да установят някакви форми на сътрудничество по наказателноправни въпроси и въпроси за борба с престъпността. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада Iacolino.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Това споразумение има за цел да установи по-ефективно сътрудничество на равнището на правната взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на ЕС и Япония. Считам, че подписването на споразумението е важно не само защото дава възможност да се създаде ясна и съгласувана правна рамка за регулиране на това сътрудничество, но също така, защото до сега не са съществували дори двустранни споразумения между държавите-членки и Япония в тази област. Предизвикателствата в момента, дължащи се на глобализацията, все повече налагат необходимостта от предприемане на ответни мерки на транснационално равнище. Ясен пример за това е борбата с престъпността, при която сътрудничеството и взаимопомощта между отделните държави от международната общност играят огромна роля.

Съгласно това споразумение може да се подаде официално искане или може да има основание само за спонтанен обмен на информация например свидетелски показания и обяснения, записи, банкови извлечения или установяване на местонахождението и самоличността на лица. Замолената държава винаги има правото да отхвърли това искане на базата на едно от „класическите“ основания за отказ, но преди да откажат помощ, въпросните държави трябва да проведат консултации помежду си.

Ето защо подкрепих това споразумение, което дава възможност за по-ефективна правна взаимопомощ, като в същото време осигурява подходящи гаранции.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Организираната престъпност отдавна се разпространява извън границите на отделните държави, а сега и в много други региони на света. Това положение, което е реалността на нашето време, изисква хармонизиран, единен отговор от националните организации, държавите и народите, които са жертви на престъпни деяния. Споразумението между Европейския съюз и Япония за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси е поредната стъпка в тази посока. Държавите съгласно принципите на правовата държава имат задължението да гарантират, че границите, които ги делят по отношение на международното право, не се използват от престъпници като начин да избегнат правосъдие, изпълнение на присъда или да бъдат отказани справедливи компенсации на техните жертви.

Колкото по-ефективни са полицията и съдебните органи на отделните държави, толкова по-полезни ще бъдат обменът на информация и приемането на най-добри практики за всички и толкова по-голяма ще бъде ползата за всички ни от правната взаимопомощ. Надявам се това да се случи.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) През февруари 2009 г. Съветът даде разрешение за започване на преговори с цел създаване на споразумение за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси между Европейския съюз и Япония. Съветът разреши подписването на това споразумение с решение от 30 ноември 2009 г. въз основа на членове 24 и 38 от Договора за Европейския съюз. След влизането в сила на Договора от Лисабон от Парламента беше поискано да приеме решението на Съвета, както е предвидено в член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Споразуменията се изготвят въз основа на други споразумения за правно сътрудничество, сключени в миналото и отнасящи се по-специално до сътрудничеството при провеждане на разследвания или събиране на доказателствени средства, както и други дейности като уведомяване за предаване на данни в замолената държава. Най-важните разпоредби на споразумението включват снемане на свидетелски показания или обяснения, което ще позволи провеждането на изслушвания чрез видеоконференция, получаването на записи, документи или банкови извлечения или дори установяването на местонахождението или самоличността на лица, или предоставянето на доказателствени средства, притежавани от законодателните, административните или съдебните органи на замолената държава или нейните местни органи.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Регулиране на правното сътрудничество в областта на наказателноправните въпроси с цел улесняване на разследването, ефективна борба срещу престъпленията в международен план: това е целта на международните споразумения за правна взаимопомощ, а в конкретния случай на споразумението между Европейския съюз и Япония за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси. Лесно е да си представим трудностите, с които ще трябва да се сблъска един европейски следовател (съдебен, полицейски или митнически орган) при събиране на доказателства в трета държава, а днес глобализацията и международната престъпност означават, че сътрудничеството между държавите, правната рамка и оперативното взаимодействие между Европейския съюз и трети държави са изключително важни за наказателноправните въпроси. Добавената стойност на това споразумение е извън всякакво съмнение: провеждане на разследвания, събиране на доказателства, снемане на показания, получаване на банкови документи и установяване на самоличността или местонахождението на лица – всичко това са области, в които от този момент нататък се установява сътрудничество между Европейския съюз и Япония с цел по-голяма ефективност и бързина. Ето защо Парламентът с готовност одобри сключването на това международно споразумение и аз наистина приветствам този факт.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Преди всичко бих желал да поздравя г-н Iacolino за отличната му работа.

Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че огромният брой процедури за правно сътрудничество в областта на наказателноправните въпроси между отделните държави-членки и Япония през последните години отразява необходимостта от единна правна и законодателна рамка най-вече заради необяснимата липса на двустранни споразумения между държавите-членки на ЕС и Япония.

Споразумението е изготвено въз основа на други споразумения за съдебно сътрудничество, сключени в миналото и отнасящи се по-специално до сътрудничеството при провеждане на разследвания или събиране на доказателствени средства, както и други дейности като уведомяване за предаване на данни в замолената държава. Разпоредбите, предмет на настоящото споразумение, имат за цел постигането на възможно най-ефикасна и способна да преодолее съвременните предизвикателства правна взаимопомощ, като се признаят подходящи равнища на гаранции.

Що се отнася до основанието за отказ, бих искал да отбележа значението на разпоредбата, която предпазва държавите-членки от евентуално използване на споразумението в случай на съдебно преследване за престъпления, които се наказват със смърт. Ето защо то е изцяло в унисон с неотдавна заявеното от Европейския съюз становище, с което призовава за премахване на смъртното наказание или поне за налагане на мораториум върху него.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Характерната за наши дни глобализация се наблюдава не само в икономиката, но сега също така се разпростира и в други области, не на последно място при престъпността. Ето защо съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси между държавите винаги присъства в дневния ред. В случая на Япония, въпреки липсата на правна рамка, европейските и японските законодателни органи си сътрудничат помежду си. Следователно е изключително важно да започнем преговори за създаването на споразумение за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси между Европейския съюз и Япония. Затова гласувах по този начин.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да благодаря на г-н Iacolino за отличната работа, която е свършил по този доклад. Съдебната и процедурна основна на доклада е отлична и той представлява решителна стъпка напред при правното сътрудничество – не само с Япония – и се надявам, че ще бъде използван и като модел за бъдещи доклади за подпомагане с трети страни.

Европейските граждани често извършват закононарушения в чужбина, като понякога не знаят, че нарушават законите на приемащата държава. Във всеки случай е важно да се гарантира правна и съдебна помощ, като се започне с превода – възможността да изразиш себе си на собствения си език и възможността да получиш помощ и подкрепа на собствения си език. Несъмнено трябва да вземем предвид някои трудности, свързани с различните правни системи, но аз считам, че във всички случаи трябва да се спазват определени гаранции.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Глобализацията, която характеризира историческия момент, в който живеем, се проявява във всички области на ежедневния живот, включително и в престъпността.

Статистическите данни за процедурите на сътрудничество по наказателноправни въпроси между отделните държави-членки и Япония показват, че въпреки липсата на правна рамка, европейските и японските съдебни органи са задължени да си сътрудничат помежду си.

Като отбелязва липсата на двустранни договори между държавите-членки на Европейския съюз и Япония и осъзнава предимствата на една хармонизирана и съгласувана правна рамка, през февруари 2009 г. Съветът разреши започването на преговори за сключване на споразумение за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси между Европейския съюз и Япония.

В заключение изглежда, че предвидените в настоящето споразумение стандарти за защита надвишават стандартите, гарантирани в аналогични споразумения, включително в тези, сключени неотдавна. Предвид на гореизложеното, споразумението не съдържа особени елементи, даващи основание за критика.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Това е друга важна стъпка напред при установяването на широкобазирано правно сътрудничество с трети държави.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Правилно е да се търси сътрудничество между Европейския съюз и държави извън него в борбата срещу престъпността, защото глобализацията води до разширяване на националните престъпни мрежи – представете си само мафията или Триадата.

Укрепването и разширяването на тези споразумения с държави с високо равнище на престъпност също би могло да спомогне за намаляване на разпространението на престъпността в Европейския съюз. Ето защо гласувахме в подкрепа на доклада.

  Rui Tavares (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Съгласно доклад на Международната федерация по правата на човека от 2008 г. Япония продължава да прилага смъртно наказание и да държи престъпници в карцер в продължение на десетилетия в затвори, в които тайната и изолацията са ежедневие. През последните години броят на екзекуциите се е увеличил, най-вече през 2008 г. Няма нито едно преразглеждане на смъртно наказание от 1986 г. насам. Споразумението, което ЕС предстои да подпише, не включва процедури за екстрадиране.

Все пак то позволява да бъдат приети различни видове доказателства, които да се използват за справяне с някои възможни присъди. Сред тях са временното прехвърляне на задържаното лице с цел снемане на свидетелски показания. Член 11 позволява на държавите-членки на ЕС да откажат искане за предоставяне на помощ при определени условия, но не забранява удовлетворяване на исканията, когато изходът от делото може да бъде смъртно наказание.

Подкрепям правното сътрудничество по наказателноправни въпроси, когато се зачитат правата на защита, процедурните гаранции и правата на човека. В случая с Япония положението меко казано е смущаващо. Ето защо не мога да подкрепя този нов договор.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на внесения от г-н Iacolino текст, защото представя много важно споразумение за правно сътрудничество и е реална стъпка към модернизиране на международната правна система, чиято цел е борбата с организираната престъпност.

Европейските и японските органи често са длъжни да си сътрудничат в борбата срещу организираната престъпност и това международно споразумение без съмнение гарантира ползите от разработването на хармонизирана и съгласувана правна рамка за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между Европейския съюз и Япония.

Бих желала да отбележа, че споразумението между Европейския съюз и Япония гарантира по-високи стандарти за защита от тези, гарантирани в аналогични сключени споразумения относно правното сътрудничество.

Доклад: Kurt Lechner (A7-0218/2010)

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепям доклада. Взаимното свързване на търговските регистри е подходящ начин за насърчаване на по-нататъшната интеграция на икономическата област в рамките на ЕС и за подобряване на правната сигурност за търговските дружества и потребителите. Търговските регистри обикновено се управляват на национално и регионално равнище. Въпреки това увеличаването на трансграничната икономическа дейност налага по-добро взаимно свързване на търговските регистри с оглед на правната сигурност и прозрачността; това също ще спести време и пари.

Появата на съществуващата финансова криза разкри още веднъж важността от прозрачност на всички финансови пазари. Като се имат предвид мерките за възстановяване на финансовото състояние, увеличаването на възможностите за възползване от най-актуалната официална информация за дружествата, това ще помогне за възстановяването на доверието във всички европейски пазари.

В тази връзка търговските регистри са много важни; те проверяват, регистрират и съхраняват информация за дружествата по такива въпроси като правна форма на дружеството, седалище, капитал и законно представителство, като правят информацията достъпна за обществеността. Така ще бъдат създадени условия, при които кредиторите, партньорите на стопанските субекти и потребителите да получават официална и надеждна информация за дружествата на трансгранична основа, с цел да се гарантира необходимата прозрачност и правна сигурност във всички европейски пазари.

  António Fernando Correia De Campos (S&D), в писмена форма. – (PT) Взаимното свързване на търговските регистри е от съществено значение, тъй като съществуващата в момента разпокъсаност не само вреди на света на бизнеса, но и води до липса на доверие у потребителите. От особено значение са проблемите, които тази разпокъсаност създава за малките и средните предприятия, които са част от гръбнака на европейската икономика, за създаването на работни места, за икономическия растеж, както и за социалното сближаване в ЕС и трансграничните отношения; тези неща са причина за очевидните проблеми на единния европейски пазар.

Напълно одобрявам създаването на единен пункт за достъп до информация, която трябва да бъде предоставяна на всички езици на ЕС и надлежно оповестена, за да се осигури достъп до висококачествена, надеждна и актуална информация относно търговския регистър на ЕС.

В настоящия контекст, в който се приемат широкообхватни мерки за излизане от кризата, този инструмент може да бъде добавена стойност в укрепването на доверието на 500 млн. европейци в единния пазар и за подобряване на трансграничните търговски отношения. Ето защо приветствам доклада, който се гласува днес в залата.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Когато говорим за вътрешния пазар, трябва да разберем, че една от неговите последици е повишената трансгранична търговия. Това е желателно и трябва да се насърчава, но търговията е свързана с необходимостта от предоставяне на обществеността на официална и надеждна информация за дружествата, които развиват дейност в рамките на ЕС. Липсата на съгласуваност между данните, включени в различните търговски регистри, означава, че е налице и правна несигурност. Това не е от полза нито за търговските дружества, нито за потребителите в ЕС. Ето защо е необходимо да се създаде централизиран европейски портал, който да съдържа архива с данните на всички държави-членки по стандартизиран начин.

Това ще увеличи прозрачността, ефективността и правната сигурност и ще засили доверието на 500 млн. европейски потребители, което е жизнено важно, ако Европа иска да се възстанови от кризата. Накрая, тясно следвайки комисията по икономически и парични въпроси, искам отново да повторя, че новата система или портал не трябва да се превърне в допълнителна административна тежест за европейските търговски предприятия. Тази система трябва да облекчи живота на всички участници на пазара, а не да представлява още една бюрократична пречка за преодоляване.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Увеличението на трансграничните икономически дейности създава необходимост от по-добро взаимно свързване между търговските регистри за целите на сигурността и прозрачността. Също така, това би намалило разходите и би увеличило ефективността. Взаимното свързване на търговските регистри е подходящ начин за насърчаване на по-нататъшна интеграция на икономическото пространство в рамките на ЕС и за подобряване на правната сигурност за предприятията и потребителите.

Регистрите се управляват на национално и регионално равнище и в тях се съхранява информация само за дружества, които са регистрирани в зоната – държава или регион – за която отговарят. Понастоящем вече съществуват различни механизми за взаимно свързване на търговски регистри: инициативата за Европейския търговски регистър (ЕТР) и проекта „Оперативна съвместимост на търговските регистри в цяла Европа“ (BRITE). Инициативата ЕТР и проекта BRITE са на доброволни начала, а BRITE е само научноизследователски проект. Една обща точка за достъп до делова информация, свързана с всички европейски дружества, би спестила време и разходи. Затова следва участието на всички държави-членки да бъде разглеждано като задължително.

  Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. – (CS) Подкрепям инициативата на Европейската комисия относно взаимното свързване на търговските регистри. Считам, че възможността за предаване на информация през границите е не само начин за съживяване на вътрешния пазар, но най-вече за увеличаване на доверието в пазара и укрепване на правната сигурност за всички страни, участващи във вътрешния пазар. Не бива също да забравяме значителния ефект по отношение намаляването на административната тежест върху дружествата. Според групата за намаляване на административната тежест, водена от Edmund Stoiber, възможността за трансграничен електронен достъп до бизнес информация ще спести на търговските дружества административни разходи в размер на повече от 160 млн. евро годишно.

Въпреки това настоятелно призовавам Комисията да обърне специално внимание на оперативната съвместимост и техническия неутралитет на цялостното решение при прилагането на този план. Няма да бъда удовлетворен, ако, от една страна, от административни тежести бъдат спестени 160 млн. евро, но от друга страна, същата сума бъде заделена за технически решения и изпълнението на взаимното свързване на търговските регистри.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Няма съмнение, че икономическата глобализация води до необходимостта от взаимното свързване на търговските регистри. В момента цялата информация за предприятията се управлява само на национално и регионално равнище, така че поради увеличаващото се търсене на достъп до информация за дружества в трансграничен аспект е необходимо в обхвата да бъдат включени всички държави-членки. Много е важно търговските регистри да бъдат взаимно свързани, за да спрат икономическите загуби и проблемите, които засягат всички заинтересовани страни, независимо дали това ще са самите дружества, техните служители, потребителите или широката общественост.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В света на бизнеса от съществено значение е някои данни да са публично достъпни. В тази връзка има смисъл търговските регистри да се управляват на национално и на регионално ниво — от една страна, за да се гарантира правната сигурност, а от друга страна, за да се спази принципът на субсидиарност — за да е възможен трансграничният достъп до данните. Трябва да бъде гарантирана оперативната съвместимост, особено за дружествата със задгранична дейност в резултат на прехвърляне на седалището на дружеството или на сливане например. Административното сътрудничество не трябва при никакви обстоятелства да доведе до бюрократични пречки, като проблемите, свързани със езика и качеството, също трябва да бъдат взети предвид. Това трябва да проправи пътя за директивата за услугите. Въпреки това, по отношение по-специално на професионалните предпоставки, трансграничното сътрудничество не е напълно задоволително.

В Австрия например, за да се работи като екскурзовод, е необходимо интензивно обучение и полагане на изпити, докато в други страни това не е така. Обещаните съответствия и проверки за решаването на подобен проблем са твърде незадоволителни. С оглед на високото качество на професионалното обучение в Австрия, аз се въздържах от гласуване.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на разглеждания доклад.

Взаимното свързване на търговските регистри е подходящ начин за насърчаване на по-нататъшната интеграция на икономическата област в рамките на ЕС и за подобряване на правната сигурност за търговските дружества и за потребителите. Данните, предоставени от търговския регистър, не може да се съпоставят с друга информация в икономиката. Техният смисъл и правна значимост са различни за различните държави-членки и потребителите трябва категорично да бъдат информирани за това при достъп до данните.

Като се има предвид тази специална ситуация, взаимното свързване на регистрите и достъпът до данни трябва да се извършва в определен контекст, който е лесен за използване и достъп. И накрая, истинският успех на проекта предполага участието на всички държави-членки, така че това би следвало да бъде предвидено като задължително веднага щом се появят необходимите- технически стандарти.

  Evelyn Regner (S&D), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада относно взаимното свързване на търговските регистри, защото като докладчик в сянка за групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП имах възможност да постигна добър компромис с докладчика г-н Lechner. Основните ми опасения са както следва -<BRK>

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Докладът Lechner е доклад по недвусмислена инициатива, който не ни беше трудно да подкрепим.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Идеята за взаимното свързване на търговските регистри, така че заинтересованите страни да имат достъп до тях, е в съответствие с исканията за прозрачност, предложени от професионалните сдружения.

Глобализацията води до постоянно движение на търговските дружества в рамките и извън ЕС и фактът, че всяка заинтересована страна може свободно да се консултира с тези регистри, е нещо добро. Твърде често фирми-фантоми извършват измами, именно като се възползват от възможността да не бъдат идентифицирани със сигурност като търговско дружество и затова можем да гледаме на тази инициатива единствено благоприятно.

  Catherine Soullie (PPE), в писмена форма. – (FR) Искам да поздравя докладчика за много добре обоснования текст, който беше приет с голямо мнозинство в Парламента. Като докладчик по становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите относно търговските регистри искам да подчертая важността на доклада. Данните за търговията в рамките на ЕС са от решаващо значение за положителното развитие и растеж на нашия единен пазар и очаквам с нетърпение законодателните предложения на Комисията по този въпрос.

Задължителното участие на всички държави-членки в общ търговски регистър ще бъде от полза за целия Съюз. Това обаче е възможно само ако се вземат мерки да не се налагат допълнителни административни тежести на дружествата и ако личните данни са запазени в тайна, за да се поддържа климат на доверие.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада, защото съм убедена, че взаимното свързване на търговските регистри може да спомогне за подобряване на прозрачността в правните и търговски трансакции. Главната цел на проекта е да бъде улеснен достъпът до информация за участниците на пазара. Целта му беше да даде възможност на всеки да разбере кой всъщност стои зад дадено търговско дружество независимо от правната форма, която може да е приело. Взаимното свързване ще бъде също в интерес на защитата на потребителите и кредиторите.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, гласувах в подкрепа на доклада на г-н Portas относно взаимното свързване на търговските регистри, защото е добра идеята да се разгледа задължителната интеграция на европейските търговски регистри за всички европейски държави с цел премахване на съществуващите пречки пред мобилността на дружествата в рамките на ЕС.

Въвеждането на единен европейски портал като вход към търговските регистри — валиден и достъпен портал в 27-те европейски държави-членки — който позволява на всички граждани достъп до информация за европейските търговски дружества, е определено добър начин за оптимизиране развитието на дружествата в Съюза.

Доклад: Elisabeth Schroedter (A7-0234/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че новата устойчива икономика трябва да бъде основана на наличието на квалифицирани работни места, които насърчават иновацията в сектори, които са стратегически благоприятни за бъдещето на Европа — по-специално енергията и научно-изследователската дейност. По-голямото значение на тези сфери на познанието, възможностите за мобилност, които те предлагат, и начинът, по който могат да бъдат базирани както в крайните, така и в централните региони на Европа, предполагат огромен потенциал на новите технологии и тяхната способност да се приспособяват към промените в околната среда и човека.

Жизненоважно е да инвестираме в сектори, които насърчават предотвратяването и смекчаването на последствията от изменението на климата. Морските райони следва да изиграят изключително важна роля в този смисъл, наравно с алтернативните начини за производство на енергия, които използват природните ресурси, открити във всеки европейски регион.

Познанията, свързани с иновации в сферата на опазването на околната среда, са бъдещето на новата икономика, като трябва да поставим силен акцент върху прилагането на тези познания към нови икономически употреби. Така тези познания могат да генерират добавена стойност, но те могат да създадат заетост единствено чрез взаимодействие между центровете за научни изследвания, производство и разпространение, създавайки заетост в най-разнообразни сфери — от научните изследвания до услугите и търговията.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Несигурността на работните места на сегашния пазар на труда оказва изключително въздействие върху трудовата заетост на младите хора в ЕС. Приветствам акцентите в доклада относно достъпа до пазара на труда, подобряването на възможностите за заетост за младите хора и накрая усъвършенстването на програмите за обучение.

Младите хора трябва да имат възможност да се възползват от пазара на труда и аз специално приветствам напредъка във взаимоотношенията между центровете за обучение, университетите и стопанските субекти. Тези взаимоотношения ще помогнат на младите хора да излязат за пръв път на пазара на труда и ще създадат възможности за заетост за завършващи и квалифицирани млади хора.

Второ, подкрепям мнението, изразено в доклада, за създаването на многостепенно съгласуване между схемите за финансиране на ЕС, националните и регионалните схеми за финансиране.

Но не подкрепям разпоредбата за промяна от изплащането на преки помощи към развитие на селските райони и развитие на екологично устойчиво селско стопанство, тъй като преките помощи са най-добрият начин за предоставяне на подкрепа и приходи на селските стопани.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада. За да постигнем устойчива икономика за ЕС, трябва да осигурим балансирано икономическо и социално развитие. От първостепенно значение е намаляването зависимостта на икономическия растеж от използването на ресурси и енергия, ограничаването на парниковите емисии и съответно противодействие на глобалното затопляне. Трябва също да изследваме потенциала за създаване на „зелени“ работни места в сферата на услугите и социалната икономика. За да постигнем това, Комисията трябва да състави стратегия за създаване на „зелени“ работни места, която да бъде последвана от регионалните органи, когато приемат регионалните стратегии за развитие. Прилагането на тази стратегия трябва да бъде финансирано от ЕС, от национални и регионални фондове, разпределението на които трябва да бъде внимателно координирано. Помощта би могла да се използва за развитие на научна и развойна дейност, за адаптиране на иновации и инфраструктура и за създаване на нови технологии в сферите на възобновяемата енергия и енергийната ефективност например.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Европа все още се намира във финансова криза и много части от света са в стагнация, без политиците да се запитат как могат да разрешат това. Нещо повече, много от тях дори мислят, че единствено оцеляването по време на бурята е достатъчно, за да се върнем във времето преди септември 2008 г.

Аз не споделям този възглед. Ако изключим oколната среда от нашите обсъждания, същите причини ще доведат до същите последствия. Околната среда представлява възможност за създаване на нов модел на развитие. Потенциалът за нови работни места е значителен, при условие че се сдобием с необходимите инструменти за създаване на устойчива икономика.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Съгласна съм с доклада, тъй като той насърчава създаването на устойчиви работни места, с други думи – работни места, които отчитат потребностите на съвременното поколение по начин, който не застрашава способността на бъдещите поколения да задоволяват своите потребности. Той също така подчертава, че тези работни места трябва да подпомагат социалните грижи, така че те трябва да бъдат в служба на човека и природата. Целта на една нова устойчива икономика трябва да бъде общата екологична и социална устойчивост, създаването на дългосрочни перспективи за увеличаване на конкурентоспособността, социалните грижи и по-добра екологична защита. С увеличаването на несигурните трудови правоотношения при слабо квалифицирани работници въпросът за качеството на работата става особено важен, така че докладът насърчава и създаването на добри работни места.

Тези работни места трябва да осигурят стабилна и социално-ориентирана работа, при което особено внимание се обръща на здравето и безопасността на служителите, достойния труд и изискванията към техните умения. Следователно призовавам държавите-членки не само да създават работни места с високо равнище на квалификация, но и да разширят обхвата от дейности със средно и ниско равнище на квалификация чрез създаването на добри условия на труд. Съгласна съм и с инициативата стратегиите за учене през целия живот да се приспособят към изискванията на по-възрастните служители, за да се осигури висока степен на участие от страна на работниците над 55 години.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Политиката на сближаване на ЕС играе решаваща роля за развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в една устойчива икономика, тъй като спомага за премахването на регионалните различия и за стимулирането на икономиката. От тази гледна точка, на регионално и местно ниво европейските структурни фондове трябва да се използват повече за предприемане на инициативи за създаване на нови, устойчиви и трайни работни места. Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) подпомага регионалното групиране чрез свързването на научноизследователската дейност, иновациите и инфраструктурата на местно равнище в контекста на новите технологии.

Регионалните и местни органи са в най-добра позиция и с най-големи възможности за създаване на необходимите условия за развитието на тези групи, което може да даде решаващ импулс за икономическото развитие на местно равнище и да създаде нови работни места в регионите. Малките и средни предприятия (МСП) също играят основна роля за насърчаването на иновациите в Европа. Те трябва да бъдат подтиквани да използват Европейския социален фонд като средство за насърчаване на предприемаческите нагласи и умения.

Но липсата на координация между схемите за финансиране на ЕС и националните и регионални схеми за финансиране е пречка, която възпрепятства постигането на тези цели. Поради това е необходимо много по-добро многостепенно съгласуване за постигане на по-добро взаимодействие между различните общи политики.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото признавам значението на създаването на „зелени“ работни места за икономиката с цел да се постигне устойчивост. „Зелено“ работно място би трябвало да бъде също така работно място, което допринася за спестяване на енергия и природни ресурси чрез използване на възобновяеми източници на енергия, чрез запазване на екосистемите и чрез намаляване на вредното влияние от производството на отпадъци и замърсяването на въздуха. Всъщност положителният страничен ефект от насърчаването на тези сектори е съществен и следва да се развие. В същото време трябва да бъдат гарантирани подходящи условия за труд, наред с професионално обучение и повишаване на квалификацията на хора.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той критикува стратегията „ЕС 2020“, която не предвижда нищо по проблемите на безработицата и социалното сближаване, а и защото докладът призовава към промени Регионалния фонд за развитие и Европейския социален фонд, така че те наистина да насърчат заетостта и справедливата социална интеграция. Докладът също така цели да постави началото на разискване и последващото приемане на специални мерки за разкриване на висококачествени работни места на пълен работен ден и със социални осигуровки чрез насърчаване на екологосъобразен и социално устойчив растеж.

С тези основни акценти, докладът се произнася в подкрепа на силната роля на публичния сектор чрез насърчаване на неговото устойчиво развитие с обществени услуги и развитие на инфраструктури, които да отговарят на екологичните и социални стандарти. Докладът застава в подкрепа на разработването на нова индустриална, образователна и квалификационна политика, която ще създаде жизнеспособна икономика чрез насърчаване на равенството между половете и засилване ролята на представителите на работещите.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. − (EN) Подкрепям този доклад, в който се казва, че при оптимизиране на работния потенциал трябва да се отдели специално внимание на достойните условия на труд и здравето и безопасността на работниците. За да сме подготвени за промяна и да избегнем безработица, е важно да насърчаваме социалния диалог и колективните споразумения (които често не съществуват в новите сектори), наред с увеличаването на социалната сигурност, системите за подкрепа на доходите и проактивни секторни инициативи за обучение, равенството между половете и социално ориентиран пазар на труда. Докладът допълва определението на Международната организация на труда (MOT) за „зелени“ работни места, в съответствие с което всички работни места, насърчаващи устойчивото развитие, са „зелени“ работни места. За да се гарантира социално справедлива промяна, работниците трябва да играят ролята на участници и партньори в процеса. В доклада се призовава за участието на представители на служителите, отговарящи за „екологизирането“ на работните места, определени от МОТ, за постигане на по-голяма устойчивост на работните места, дружествата и промишлените предприятия. Повишената устойчивост следва да бъде включена във финансовите перспективи на различните фондове, включително структурните фондове и Кохезионния фонд, като една от насърчаваните цели. Трябва да поставим създаването на устойчиви работни места на челно място в дневния ред на ЕС с постепенно преминаване към и инвестиции в качество и екологосъобразни работни места.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика, защото той застъпва схващането, че създаването на „зелени“ работни места не трябва да се възприема само в цифров аспект. Важно е и да се знае как да се осигурят добри условия на труд и как промяната към устойчива икономика може да бъде прилагана по социално справедлив начин

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Броят на парламентарните комисии, участвали в съставянето на доклада — шест — показва голямата значимост на проблемите на заетостта днес и начинът, по който понятието за устойчивост се превърна в термин, който неизбежно присъства при всяко политическо обсъждане. Устойчивостта на икономиката и нейният потенциал за създаване на работни места са проблеми, споделени от работещи, предприемачи и политици, технически работници и обикновените хора, природозащитници и индустриалци, както и много други. Един от основните проблеми тук засяга разходите, свързани със създаването на устойчива икономика, и начина на тяхното разпределяне.

Интересуваме се до каква степен тази потребност, която не винаги е забележима или задоволително постижима, не се отразява неблагоприятно върху способността на пазарите за инициативност и организираност или не носи още повече проблеми на една икономика, която вече е била поразена от кризата и несигурността. Днес възниква нарастваща необходимост да превърнем думата „устойчивост“ в нещо повече от общо понятие, което в този си вид изглежда трудно постижимо. По-скоро би трябвало да го схващаме като вероятна възможност за промяна на човешката дейност в света, включително в икономически план, така че от тази промяна да можем да се възползваме всички, а не само някои отделни лица.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Развитието е устойчиво, когато задоволяването на потребностите на днешното поколение не застрашава задоволяването на потребностите на бъдещите поколения. Нуждаем се от подход, който включва разглеждане на икономически, социални и екологични въпроси, задълбочаване на социалния диалог, увеличаване на корпоративната социална отговорност, предохранителния принцип и принципа „замърсителят плаща“. Мисленето трябва да е дългосрочно, а целите да бъдат конкурентоспособност, както и социално, икономическо, териториално и екологично сближаване. Следователно ние подкрепяме инвестициите в човешки, социален и екологичен капитал, технологичните иновации и новите екологични услуги.

С този ангажимент ние вземаме участие в борбата с измененията на климата. ЕС се е ангажирал да намали емисиите от парникови газове най-малко с 20% до 2020 г., да покрие 20% от своите енергийни нужди с възобновяеми източници на енергия и да повиши енергийната ефективност с 20%. Според проучване на Междуправителствения комитет по изменение на климата глобалното затопляне може да се ограничи до 2°C, само ако до 2050 г. индустриализираните държави намалят емисиите си от парникови газове с 80-90% от нивото на същите през 1990 г. Следователно одобряваме създаването на „зелени“ работни места, които допринасят за устойчив растеж, основан на социална справедливост и екологична ефективност, както и насърчаването на заетостта в селските райони с цел да се предотврати опустиняването им.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът по собствена инициатива има положителни аспекти в множество сфери и допринесе за оформянето на становището, за което бях отговорна в комисията по промишленост, изследвания и енергетика, макар че докладът не подчертава така, както би трябвало, необходимостта от по-голямо внимание към характерните особености на всяка държава-членка. Желая да откроя няколко положителни аспекта:

- Докладът отчита, че една нова устойчива икономика за ЕС трябва да осигури балансирано икономическо и социално развитие, като настоява на важността на публичния сектор.

- Призовава за амбициозна устойчива индустриална политика, като подчертава ефективността на ресурсите и настоява, че „зелената“ икономика трябва да предложи перспективи за достойни, добре платени работни места, които допринасят за енергийната ефективност или сами по себе си спомагат за индустриалната диверсификация.

- Посочва, че преходът към нова устойчива икономика е много сложен, и затова призовава да се обърне специално внимание на тези области, които са засегнати от деиндустриализацията чрез прилагане на подходящи механизми за финансова подкрепа, както и интегрирана намеса, насочени към устойчиво развитие и икономика, основана на иновации, способна да създава достойни, добре платени работни места с необходимите права, като в същото време намалява социалните неравенства и регионалните несъответствия, съгласува действията си със социалните партньори, оказва подкрепа на малките и средни стопански субекти, които са особено важни.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Добре е, че гласуваме по доклада днес — денят, в който шотландското правителство обяви, че Шотландия е постигнала наполовина своите цели за 2020 г. за емисиите на парникови газове. Скорошен доклад подчерта, че офшорната вятърна енергия сама по себе си може да осигури приблизително 48 000 работни места в Шотландия и шотландското правителство се ангажира да заеме челно място в усилията на ЕС да създаде нови работни места в една устойчива икономика. За съжаление правителството в Уестминстър продължава да дискриминира шотландските доставчици на енергия чрез наказателни такси за националната мрежа, с което задържа значително развитието на целия ЕС. Гласувах в подкрепа на призивите, отправени с доклада, и настоятелно призовавам правителството на Обединеното кралство също да обърне внимание на тях.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Увеличаването на броя на краткосрочните договори при по-лоши условия на труд днес е особено характерно за младите хора. Това е сериозна бариера, възпрепятстваща стабилния живот на гражданите и съответно създаването на устойчива икономика. Екологичните насоки в развитието и индустриалните иновации са предвидени да помогнат за постигане увеличаване на заетостта, като в същото време съдействат за опазването на околната среда.

комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните предлага екологосъобразни технологии да бъдат наложени като изискване в селското стопанство, което ще съдейства за увеличаване на заетостта и приходите на селските стопани. Това е интересна теза, която със сигурност си струва да се дискутира и анализира по-задълбочено. Предложението да се проведат информационни кампании, за да бъдат запознати гражданите с важността на екологията, също заслужава да бъде подкрепено.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. − (EN) Устойчивостта на енергията е един от основните въпроси, пред които са изправени обществата в Европа днес, и има потенциал да стане един от основните източници на заетост в бъдеще. Подкрепям тази инициатива, защото тя насърчава създаването на работни места и защитава правата на работниците.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Бавно отминаващата икономическа криза трябва да насърчи ЕС да управлява ресурсите по-разумно и конкурентно. Това е възможно единствено с помощта на устойчив подход към стопанските субекти, който носи със себе си широк обхват от положителни социални придобивки за околната среда и за нашите граждани. Трябва да създадем стабилни общи условия, при които потенциалът за заетост в „зелената“ икономика на ЕС ще може да бъде реализиран, осигурявайки устойчиво развитие на стопанските субекти. Гласувам в подкрепа на доклада, защото икономическият растеж, опазването на околната среда и социалното сближаване вървят ръка за ръка и взаимно се допълват. Целта ни трябва да бъде не само да създадем нови, устойчиви „зелени“ работни места, но също така да окуражим бизнес общностите и обществото като цяло да участват в този нов начин за правене на бизнес. Трябва напълно да оползотворим потенциала на „зелената“ икономика, като по този начин допринасяме за глобалния имидж на Европа като пример за подражание в качеството си на прогресивен, устойчив и екологосъобразен икономически съюз.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) В резултат от кризата икономическият растеж и заетостта се превърнаха в основен приоритет за Европейския съюз. Гласувах за доклада, тъй като считам, че е жизненоважно да положим усилия с добре определена цел за повишаване нивото на заетостта чрез политики за насърчаване на активното застаряващо население и за интегриране на младите хора, хората с увреждания, законните мигранти и други уязвими групи на пазара на труда. Тези политики, наред с добро качество на образованието и професионалното обучение, трябва да бъдат подкрепени с ефективни стимули, подкрепящи ученето през целия живот и предоставящи възможност за усъвършенстване на квалификациите.

Друг елемент, който не можем да пренебрегнем, са младите дипломанти. Трябва да насърчим силно партньорство между държавите-членки и социалните партньори, което ще подпомогне младите хора да намерят своята първа работа или ще им предложи нови възможности за допълнително обучение, включително стаж. В това отношение държавите-членки трябва да мобилизират и да се възползват докрай от наличните фондове на ЕС, особено от Европейския социален фонд.

  Ramona Nicole Mănescu (ALDE), в писмена форма. – (RO) Нуждаем се от мерки, съставени с цел да създадат нови работни места, особено сега, когато държавите-членки са изправени пред тежка икономическа и социална криза. При тези обстоятелства политиката на сближаване на ЕС играе жизненоважна роля за развитието на потенциала за създаване на нови работни места в една устойчива икономика чрез намаляване на регионалните разлики и създаване на общество с пълна работна заетост. Трябва да насърчим регионите да оползотворяват структурните фондове за финансиране на национални, местни и регионални проекти, както и Европейския социален фонд да създава по-добри образователни възможности и възможности за осигуряване на заетост.

Европейският социален фонд е налично решение за държавите-членки, които желаят да инвестират в усъвършенстването на уменията, предоставянето на трудови дейности и дейности по обучение, професионална преквалификация и професионална ориентация за безработните с цел създаване на повече и по-добри работни места. За да подпомогнем общностите и регионите в държавите-членки, помолих Европейската комисия да финансира пилотен проект, насочен към предоставянето на обучение и съдействие за обмен на модели на добри практики за тези държави, които пряко участват в управлението и прилагането на европейските фондове на местно и регионално ниво.

  Thomas Mann (PPE), в писмена форма. – (DE) Днес гласувах в подкрепа на доклада по собствена инициатива на г-жа Schroedter относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика. Докладът се основава на „зелените“ работни места. Това са работни места в почти всички важни индустриални сектори, както и в сферата на услугите, които допринасят за устойчива икономика. Опазването на околната среда може да се превърне в движеща сила за икономиката, ако ние създадем условията на предвидима, благоприятстваща инвестирането рамка на достатъчно ранен етап. Въвеждането на многобройни допълнителни критерии за доставка противоречи на обявената цел на ЕС за незабавно намаляване на бюрокрацията. Доволен съм, че успяхме да се споразумеем да ограничим увеличаването на критериите до минималните социални стандарти. Повечето европейски дружества без съмнение са глобални пионери на успешната политика за опазване на околната среда. За да им гарантираме честна конкуренция, трябва да предотвратим преместването на производство извън ЕС в трети държави с ниски стандарти за опазване на околната среда. Европейската комисия и държавите-членки трябва да предприемат незабавни и решителни мерки за борба с тази тенденция. Моето изменение в този смисъл получи подкрепата на мнозинството днес.

На работното място трябва да бъдат насърчавани анти-дискриминацията и равното третиране. Механизмите за санкциониране и квотите са грешен начин за решаване на проблема. Задължителен дял от 40% жени в управителния съвет на фирми е нереалистично изискване, затова предложението не получи подкрепа. Жените не се нуждаят от квоти. Те се нуждаят от по-добри възможности за кариерно развитие. Затова трябва да бъдат премахнати пречките, които възпрепятстват професионалното развитие на жените.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Концепцията за заетост в нова устойчива икономика създава нова парадигма във връзка с икономическите бюджети, които досега бяха разглеждани като основополагащи за икономическото развитие и създаването на работни места. Устойчивата икономика предполага големи промени по отношение на потенциала за заетост, тъй като дружествата от сектора на енергийната ефективност ще играят основна роля при създаване на нови работни места в световен мащаб. Примерът на Германия в това отношение е много показателен за успеха на дружествата в този сектор при създаване на нови работни места. Следователно е важно другите държави от ЕС да последват примера на Германия, за да има мултиплициращо въздействие върху заетостта на устойчивата икономика в Европа.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Още веднъж виждаме красиви думи в доклад на ЕС. Например докладът говори за оптималния работен потенциал за мъжете и жените в една нова, устойчива икономика, достоен труд, социално справедлива трансформация и покриване на квалификационни изисквания. В същото време обаче ЕС трябва да бъде наясно, че точно поради разширението на изток натискът върху пазара на труда значително е нараснал в някои сектори без ни най-малък знак за подобрение. Освен това през последните няколко години значително се увеличиха работните места с несигурни условия на труд като работа чрез агенции за временна заетост, работа на непълен работен ден, „MacJobs“ и привидна самозаетост. Сега дори висококачественото обучение не дава гаранция за осигуряване на работа.

Докато продължава разговорът за зелени карти за работници от трети държави, за да снабдяваме търговията и индустрията с евтина работна ръка, вместо да се опитаме да снабдим местното население с подходящите квалификации, всичко това вероятно ще останат само празни думи. Изискванията звучат добре, но вие можете да изложите всичко, което ви харесва на хартия. Тъй като не можем да приемем, че това ще бъде последвано от подходящите мерки, с каквито наистина бихме могли да приложим тези изисквания, аз се въздържах при гласуването.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Schroedter, тъй като съм съгласен с неговото послание и подход.

Устойчивото развитие взема предвид потребностите на съвременното поколение по такъв начин, че да не застраши възможностите на бъдещите поколения да удовлетворяват своите потребности. Освен че вземат предвид икономическите и екологични интереси, решението на Съвета предвижда инвестиции в човешки и социални ресурси, както и в иновации с цел да се създадат предпоставки за конкурентоспособност, благоденствие и социално сближаване.

Освен това друга много важна точка в документа е свързана с определението за „зелени“ работни места. Тези работни места не се ограничават до секторите на заетостта, които са пряко свързани с опазването на околната среда. Те включват всички онези сектори, които имат принос за промяната към устойчива икономика, допринасят за пестенето на енергия, използвайки възобновяема енергия и избягвайки производството на опасни отпадъци.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Устойчивият растеж трябва да бъде основан на социална справедливост и екологична ефективност. Превръщането на европейските икономики в ефикасни в екологично отношение икономики на всяко ниво — местно, национално, регионално и европейско — ще доведе до значителни промени в производството, разпределението и потреблението. Подкрепям усилията за организиране на обществени информационни кампании, които трябва да подчертаят, че нашата стратегия за преминаване към „зелена“, устойчива икономика е социално справедлива и цели да подпомогне повишаване нивото на заетост.

Искам да подчертая необходимостта да обърнем специално внимание на биологичното разнообразие в контекста на създаването на нови „зелени“ работни места в Европа по-специално при прилагането на мрежите на Натура 2000. Призовавам Комисията до 2011 г да предложи стратегия, която включва както законодателни, така и незаконодателни мерки за насърчаване създаването на „зелени“ работни места, които да бъдат източник на растеж и просперитет за всички.

Моля Комисията и държавите-членки да включат политики, насочени към преквалифициране на работници за „зелени“ работни места във всички други политики на ЕС.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Разкриването на „зелени“ работни места в Европа е жизненоважно. От една страна, тези работни места правят възможно поддържането на устойчив растеж, а от друга страна – те спомагат за постигането на амбициозните количествени цели, които ЕС си постави във връзка с борбата против изменението на климата. Гласувах за доклада на моя колега г–жа Schroedter, който защитава прилагането на мерки, които целят да насърчат гореизброените цели. За да увеличим броя на „зелените“ работни места, предприятията трябва да бъдат специално насърчавани да инвестират в чисти технологии, по-точно мисля си за прилагането на данъчни облекчения за малките и средните предприятия. Регионите трябва да бъдат насърчавани да използват европейските структурни фондове и Кохезионния фонд за създаване на нови, устойчиви и трайни работни места. Трябва да осигурим, че националните квалификационни и образователни системи са подготвени да отговорят на изискването за квалифицирана работна ръка, както и да гарантират, че лицата, чиито работни места са застрашени от тези структурни промени в икономиката, могат да бъдат преквалифицирани.

  Zuzana Roithová (PPE) , в писмена форма. – (CS) Въздържах се от гласуване относно доклада за развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика, тъй като не споделям гледната точка на докладчика, че ще премахнем безработицата чрез намаляване на вредните емисии с 90% за 40 години. Докладът със сигурност подкрепя въвеждането на нови технологии, но това не означава непременно работа за европейските граждани. Ние сме част от свободния глобален пазар, който предлага на стопанските субекти, общностите и потребителите нови технологии от Азия, които се конкурират с европейските технологии основно със своите ниски цени. Това не означава, че не трябва да внедряваме стандарти за подобряване на околната среда, но нека не се преструваме, че така ще се справим с безработицата.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Приветствам факта, че Европейският парламент днес прие доклад върху развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в една устойчива икономика, подготвен от моя немски колега от Зелените — Elisabeth Schroedter. Както тя каза след гласуването, Зелените отдавна подкрепят становището, че Европа трябва да се ангажира с истински „зелен нов курс“, ускорявайки прехода към „зелена“ икономика, като единствен жизнеспособен отговор на сегашната икономическа криза. Затова е много добре, че голямото мнозинство членове на Парламента от различни политически групи подкрепиха доклада, който разкрива огромния потенциал за създаване на нови „зелени“ работни места и за превръщане на съществуващите работни места в Европа в „зелени“ и който дава препоръки в този дух.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Макар да подкрепяме определени принципи, представени в доклада, гласувахме против него.

Разкриването на нови работни места в „зелените“ сектори, употребата на възобновяеми източници, възстановяването на екосистемите и спестяването на енергия са желателни и трябва да бъдат подкрепени. Обаче не можем да си позволим разходите, свързани с прехода към устойчиви работни места, които трябва да бъдат понесени от нашите стопански субекти, и то в тези времена на криза.

Източниците на финансиране трябва да бъдат направени достъпни за фирмите, които са заинтересовани в пълното или частично преминаване към екологично устойчивия сектор. Процедурите за замяна на системите, които произвеждат високи нива на замърсяване със системи, които имат ниско екологично въздействие, също трябва да бъдат опростени, тъй като, както често се случва в Италия, хората възразяват против тяхната сложност.

  Edward Scicluna (S&D), в писмена форма. – (EN) Щастлив съм да подкрепя доклада. Важно е, че икономическата и социална криза не възпрепятства държавите-членки в тяхното движение към по-устойчива, нисковъглеродна, ефективна по отношение на използването на ресурсите икономика. Това ще направи нашите икономики по-издръжливи, по-конкурентоспособни и по-малко зависими от нарастващия скъп внос на продукти. Комисията трябва да постави специален акцент върху „зелените“ работни места, особено откакто Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показа, че стоките и услугите от екологичния сектор имат потенциал да предоставят работни места, за които е нужна квалификация и умения с широк обхват, включително пригодени за нискоквалифицирани работници. Желая също да видя как държавите-членки създават системи за финансиране и данъчни стимули за насочване на малките и средните предприятия към „зелени“ политики за заетост. Новата европейска стратегия за заетостта дава възможно най-широко определение на „зелени работни места“, но трябва да установим разграничения между средствата за контрол на замърсяването, рециклирането, управлението на водния ресурс, опазването на природата, производството на екологични технологии и технологии за производство на енергия от възобновяеми източници и екологосъобразна научна и развойна дейност. „Зелената“ икономика има потенциал да доведе до икономически растеж и да се пребори с нарастващата несигурност на работните места, която се появи в ЕС през последните десетилетия, особено сред младите хора. За да постигнем това, имаме нужда от подходящи квалификационни и образователни програми. Само тогава ще сме способни да разгърнем потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Европейският съвет определи развитието като устойчиво, в случай че то отчита потребностите на съвременното поколение по начин, който не застрашава способността на бъдещите поколения да задоволяват своите потребности. В доклада се казва много за създаването на „зелени“ работни места. Изключително важен факт е, че има голям потенциал за създаване на нови работни места в сферата на възобновяемите енергийни източници. В Европа Германия е добър пример за отговорно следване на такава политика. В прехода към устойчива икономика трябва да обърнем внимание и на социалната справедливост, тъй като това ще гарантира, че гражданите ще приемат промяната. Подходящото обучение и системното подобряване на квалификациите на работниците са също важни в този смисъл. Устойчивото развитие изисква спазване не само на екологичните стандарти, но и на стандартите в заетостта.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Докладът върху развитието на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика получава моята пълна подкрепа. Г-жа Schroedter се позова на определението на Международната организация на труда (МОТ), което гласи, че едно работно място е „зелено“, ако допринася за устойчиво управление и социална Европа, така че тази дефиниция обхваща повече дейности от високотехнологичните работни места в енергийния и екологичния сектор, на които се позова Комисията. Една от целите е разработването на амбициозна, устойчива индустриална политика, която се фокусира върху ефективността на ресурсите, както и разкриването на достойни, добре платени работни места. Препоръчва се да бъде увеличено участието на индустрията, регионалните органи да бъдат насърчени да приведат в съответствие с тези цели нормативните уредби, инструментите за управляване на пазарната икономика, субсидиите и възлагането на обществени поръчки и да се отговори по-целесъобразно не само на необходимостта от развиване на нови умения, но и за установяването на социален диалог или колективни трудови споразумения в новите сектори.

Има много силен натиск за продуктивност в новите сектори и много малко желание да се гарантират добри условия на труд. В резултат от това, не е лесно да се убедят работниците в традиционните индустрии с традиционно стабилна социална защита да сменят своята сфера на дейност. Съюзът е задължен да се бори срещу глобалното затопляне, затова има нужда от добра стратегия за социално справедлива трансформация към по-зелена икономика.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, който призовава за развиване на европейска стратегия за разкриване на работни места за устойчива икономика. Той също така призовава Съвета за преглед на субсидиите, които оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда, и настоява върху необходимостта от достоен труд.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах за доклада относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика, защото смятам, че държавите-членки трябва да осъществят преход към конкурентоспособна, ефективна, нисковъглеродна икономика. Затова призовавам ЕС да разработи устойчива индустриална политика и да включи индустриалния сектор в екологичните иновации, за да направи икономическия растеж по-малко зависим от потреблението на ресурси и енергия и да намали замърсяващите емисии. Смятам, че за да можем да разкриваме работни места в ефикасна в екологично отношение икономика, трябва да инвестираме в енергийната ефективност и в употребата на възобновяеми източници на енергия и „зелени“ технологии в сградите, транспортния сектор и селското стопанство. Настоявам за разработването на европейска стратегия за заетостта за постигане на устойчива икономика като част от стратегията „ЕС 2020“, като подчертаем ролята на регионалните органи в този процес.

Освен това призовавам за създаването на ефективни системи за финансиране и данъчни стимули, за да се помогне на МСП да се насочат към „зелени“ иновации и производствени процеси. Накрая, считам, че политиката за заетостта играе централна роля в борбата с бедността и социалното изключване, и настоявам държавите-членки да използват Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, за да насърчат необходимите нови умения, които се изискват за развитието на ефикасна в екологично отношение икономика.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Госпожи и господа, стремежът към устойчива икономика е не само екологична необходимост, а също така е един от основните стълбове на нашата стратегия за социална Европа. Но такива промени ще дадат положителни резултати, единствено ако са социално справедливи и ако има вероятност да доведат до увеличаване на заетостта, подобряване условията на труд и увеличаване на социалните осигуровки.

Следователно една устойчива икономика трябва да включва не само социална и екологична, но също така и технологична и икономическа устойчивост. Това не е противоречие. Налага се да предприемем по-творчески мерки.

Да вземем за пример енергийната ефективност. В Литва строителният сектор беше един от най-лошо засегнатите от икономическата криза. Повечето стари сгради са много неикономични, поради което вносната енергия се използва неефективно, което лесно се вижда от огромните сметки за отопление на живущите.

Национални проекти за осигуряване на изолация и повишаване на енергийната ефективност на сградите ще върнат парите обратно на пазара чрез заплатите и инвестициите в строителния сектор. В същото време това ще позволи на Литва да бъде по-малко зависима от вносна енергия.

Разбира се, това е само един пример и не е задължително да бъде приложим към всички държави-членки. Обаче той показва, че особено по време на криза трябва да мислим по-креативно и да обединяваме силите си, когато се налага да поставим основите на устойчиво бъдеще.

Доклад: Rafal Trzaskowski (A7-0216/2010)

  Zuzana Brzobohatá (S&D), в писмена форма. – (CS) Подкрепих доклада относно ЕИП-Швейцария: пречки пред пълното прилагане на вътрешния пазар, главно защото той поставя на преден план и насърчава Европейската комисия във връзка с цял пакет от мерки, насочени към улесняване и задълбочаване на икономическото сътрудничество между Европейския съюз и Швейцария. Преди всичко докладът много правилно отбелязва необходимостта от сложна система от 120 двустранни споразумения в отделните икономически сектори между Швейцария и ЕС. Желанието да направим всичко възможно, за да опростим и сближим законодателството, е правилно особено по отношение на премахването на пречките, блокиращи швейцарския пазар за предприятията в ЕС и обратно. Например докладът посочва напълно излишното правно изискване да се представя финансова гаранция за влизане на предприятията на швейцарския пазар. Според мен това е ненужна пречка, която може да бъде премахната и която правилно е посочена в доклада.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като пълното въвеждане на вътрешния пазар и ефективното му функциониране са важни за ЕС, както и за търговските му партньори – по-специално за държавите-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Швейцария – четвъртият най-важен търговски партньор на ЕС по отношение на обема на търговията – има свой модел на икономическо интегриране, без да се присъединява към Съюза, базиран на двустранни секторни споразумения. Този факт й създава допълнителни проблеми, тъй като за разлика от споразумението относно Европейското икономическо пространство, тези двустранни споразумения не съдържат разпоредба за автоматични механизми, с които съдържанието им да се актуализира спрямо съответните достижения на правото на ЕС.

Въпреки положителните тенденции по отношение на Споразумението за свободно движение на хора, сключено между държавите-членки на ЕС и Швейцария, съществуват проблеми относно прилагането на споразумението, които заслужават допълнително внимание. Ето защо считам, че трябва да се очертаят всички възможности, които целят по-успешно прилагане на Споразумението за свободно движение на хора, по-голяма степен на хармонизиране при прилагането му и по-успешно сближаване между правото на Съюза и швейцарското право по отношение на вътрешния пазар.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Швейцария има история и редица конкретни характеристики, които се отразяват не само във вътрешното управление на страната, но също и в начина, по който е избрала да се свърже с останалите държави и във уговорките и резервите, които налага при тези взаимоотношения. Нежеланието на Швейцария да се интегрира в големи международни организации или да се ангажира като страна по многогодишни договори, които засягат вътрешната й правна система, е дългогодишна практика. Не е ново и преференциалното третиране на собствените й граждани и на компаниите, разположени в нея, което е в ущърб на конкуренцията от чужбина, която често страда неоснователно от пораждащите се от това правни или административни пречки.

Независимо от това Швейцария е важен партньор на Европейския съюз и вече е подписала над сто двустранни споразумения, уреждащи отношенията й с него. Макар решението на Швейцария да остане извън Европейското икономическо пространство да не помогна особено за ускоряване и улесняване на икономическите отношения на ЕС с тази страна, то не попречи те да бъдат установени по един като цяло положителен начин. Надявам се тези отношения да се укрепят и задълбочат.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Четирите държави-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария) са основните търговски партньори на Европейския съюз, като Швейцария и Норвегия са съответно четвъртият и петият най-важни търговски партньори по обем и принадлежат към обща културна зона по отношение на споделяне на основни ценности и културно и историческо наследство.

Като се има предвид, че новите разпоредби на Договора от Лисабон биха могли да доведат до по-бавното прилагане на законодателството за вътрешния пазар в държавите от Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), съм съгласен, че Комисията трябва да формализира процеса на уведомяване за нови правила и законодателство на ЕС, които попадат в приложното поле на Споразумението за ЕИП, за да се намалят несъответствията между приемането на новото законодателство и потенциалното му възприемане от държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП.

Съгласен съм също така, че парламентите на държавите от ЕАСТ/ЕИП, следва да бъдат по-тясно приобщени към законодателния процес в ЕС по отношение на предложенията от значение за ЕИП. Следователно предлагам Комисията да представи на националните парламенти на държавите от ЕАСТ/ЕИП законодателните предложения, изпратени за консултация до националните парламенти на държавите-членки на ЕС.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Като председател на делегацията на Европейския парламент за връзки с Швейцария и ЕИП добре разбирам същността на въпросите, които се разглеждат в доклада. В Европейската асоциация за свободна търговия членуват четири държави: Швейцария, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. С подписването на споразумението за Европейското икономическо пространство през 1994 г. три от тези четири държави станаха част от вътрешния пазар. С референдум Швейцария избра да не участва в Европейското икономическо пространство с 50,3% „против“ и 49,7% „за“. Ето защо Швейцария взе решение да изгради отделни отношения с останалата част от Европа. Швейцария е подписала приблизително 120 двустранни споразумения с ЕС.

Тези споразумения са свързани със свободното движение на хора, сухопътен транспорт, цивилна авиация, научноизследователска дейност, технически пречки пред търговията, пазари за обществени поръчки и селскостопански въпроси. Швейцария е вторият по важност икономически партньор на ЕС, като швейцарските компании наемат над един милион души от целия ЕС.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като приветствам постигнатия напредък по отношение на либерализиране предоставянето на презгранични услуги между ЕС и Швейцария, и по-конкретно положителните ефекти от Споразумението за свободно движение на хора. Постоянно нарастващият брой на командированите работниците и самостоятелно заетите доставчици на услуги от ЕС, осъществяващи дейност в Швейцария между 2005 г. и 2009 г. (според статистическите данни има приблизително 200 000 трансгранични работници от държавите от ЕС или ЕАСТ, които всекидневно пътуват до Швейцария, за да работят), се оказва взаимно изгоден. Считам, че за в бъдеще швейцарското правителство и органите в кантоните ще трябва да се позоват на опита на ЕС и ЕИП по отношение на дерегулирането на сектора на услугите като транспонират Директивата за услугите.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Швейцария, наред с Исландия, Норвегия и Лихтенщайн, е част от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и е важен търговски партньор на ЕС. Исландия, Норвегия и Лихтенщайн обаче допълнително консолидираха търговските си отношения с ЕС, когато приеха споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Тъй като Швейцария е четвъртият най-важен търговски партньор на ЕС по обем на търговията, приемането на Споразумението за ЕИП е изключително важно. Затова гласувах по този начин.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) В настоящия доклад не е отделено достатъчно внимание на суверенитета на Швейцария. Поради тази причина гласувах против доклада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Изграждането на Европейско икономическо пространство, както е посочено в Договора от Порто, е изключително важно.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Ние – Зелените – подкрепихме доклада, който включва редица примери за пречки пред прилагането на правилата на вътрешния пазар от Швейцария и държавите от ЕИП. По-конкретно той формулира следните идеи: след влизането в сила на Договора от Лисабон Европейската комисия да изпраща до националните парламенти на държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, законодателните предложения, изпратени за консултация до националните парламенти на държавите в ЕС. Държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, трябва да предоставят необходимите ресурси за прилагането на Директивата за услугите, и по-конкретно за създаване на национални единични звена за контакт, както и да участват по-активно в обсъжданията относно Директивата за правата на потребителите, наред с другите предложения.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувахме за доклада, защото премахва пречки пред свободната търговия между държавите от ЕС и важни европейски търговски партньори.

Вярваме, че особено когато става въпрос за Италия, по-доброто прилагане на правилата на вътрешния пазар от страна на Швейцария може да окаже положително въздействие върху нашите предприятия и работници. Трябва да приветстваме взетото от Швейцария решение да намали значително банковата сигурност, за да отговори на нуждата от прозрачност, за която призовава Европейският съюз.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, който съдържа препоръки за по-тясно сътрудничество и споделяне на най-добрите практики, наред със съвети относно промените, които трябва да бъдат въведени след влизане в сила на Договора от Лисабон. Докладът предлага обещаващо четиво, като отчита среден дефицит по транспонирането от 0,7%, който се приближава до този на държавите-членки на ЕС.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Много съм доволен, че докладът беше приет от Парламента с такова огромно мнозинство. Надявам се, вашите гласове в полза на приемането му също така да означават, че и вие като мен подкрепяте двете цели на доклада. Първо, аз и комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите искахме да включим държавите от Европейското икономическо пространство, които не са членове на ЕС, и Швейцария в дневния ред на комисията, която се занимава със същината на ЕС – вътрешния пазар. Надявам се, тези партньори, а те в крайна сметка са най-големите икономически партньори на Съюза, да останат там постоянно. Втората цел е най-накрая да се обърне внимание на конкретните пречки за постигане на това сътрудничество, особено на онези, които съществуват между Брюксел и Берн. Надявам се вотът на Парламента по въпроса да убеди и двете страни – и Европейската комисия, и органите на Швейцарската конфедерация – да преразгледат механизмите, които в момента регулират сътрудничеството помежду им.

Доклад: Pablo Zalba Bidegain (A7-0210/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Споразуменията за свободна търговия позволяват на страните по тях да се възползват от широко разнообразие от продукти и да разчитат на съответните си силни страни. Следователно се радвам, че Европейският съюз скоро ще подпише споразумение за свободна търговия с Южна Корея. Ние обаче наистина трябва да останем изключително бдителни по отношение на условията в предлаганите търговски споразумения. В този случай трябва да избегнем бързите промени, които биха могли да дестабилизират търговските потоци. Следователно трябва да има предпазни клаузи и не на последно място да защитим нашата автомобилна промишленост. От практична гледна точка съм доволна, че докладът беше приет, тъй като той съдържа призив от страна на членовете на Европейския парламент да се даде възможност за започване на разследване във връзка с потока от вносни стоки по искане на държава-членка, на Европейския парламент, на вътрешната консултативна група, юридическо лице, сдружение, действащо от името на промишлеността на Съюза и представляващо най-малко 25% от нея, или по собствена инициатива на Комисията. Ако се окаже, че европейските производители са сериозно засегнати от драстично повишаване на вноса на определен продукт, тогава може да се въведат предпазни мерки под формата на защитни мита.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада относно прилагане на двустранната защитна клауза на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея. Предпазната клауза ще защити европейската промишленост и работни места от вредата, която нанася вносът от Корея. Непосредственият мониторинг на потока на износ и своевременното отстраняване на всяка нередност във връзка със спазването на принципа за справедлива конкуренция са особено важни аспекти. Следователно считам, че Парламентът трябва да даде знак на Съвета и Комисията, че иска да приеме регламента възможно най-бързо.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Парламентът одобри измененията за предпазната клауза, която следва да се включи в Споразумението за свободна търговия с Южна Корея. Това обаче е едва първото гласуване: окончателното гласуване беше отложено до следващата месечна сесия на 18-21 октомври, за да осигурим възможност за постигане на споразумение със Съвета на първо четене. Всички изготвени от Европейската комисия оценки на въздействието показват, че за Южна Корея търговската полза ще бъде по-голяма, отколкото за ЕС. Най-малкото, което Комисията може да направи, е да ни осигури надеждна предпазна клауза. Считаме нашето искане за регионални предпазни мерки за легитимно, тъй като отварянето на пазара на ЕС за продукти от Южна Корея може да окаже различно влияние в отделните държави-членки. Много по-лесно е да се предвиди въздействието на европейския износ в държава с 50 милиона жители (отколкото в такава с 500 милиона). От съществено значение също така е Парламентът и съответните промишлени сектори да имат право да започват разследване с предпазна цел и Парламентът да има по-голяма роля при одобряване или отхвърляне на предпазните мерки.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Надявам се, че Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Южна Корея ще бъде взаимно изгодно и че ограниченията пред свободната търговия могат да се сведат до минимум и за двете страни. Целта на предпазните мерки е предотвратяване нанасянето на сериозни вреди върху промишлеността в ЕС. След като включва подписаното през октомври споразумение с Южна Корея, двустранната предпазна клауза трябва да съдържа повече подробности, за да се определят различните аспекти на прилагането й, да е съобразена с изискването за прозрачен процес и да включва контрагента.

Като пречки пред свободната търговия клаузите трябва да се ограничат до това какво е необходимо, за да се избегнат по-големи вреди. Клаузите трябва да бъдат подходящи и да съответстват на ситуациите, за които са разработени. Надявам се европейската промишленост да се окаже все по-силна и изобретателна, за да не трябва в крайна сметка да ги използваме.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Това предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета представлява правен инструмент за прилагане на защитната клауза на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея. Споразумението за свободна търговия между ЕС и Република Корея беше подписано на 15 октомври 2009 г. То включва двустранна предпазна клауза, която дава възможност за повторно налагане на ставката за най-облагодетелствана нация, когато в резултат на търговската либерализация вносът се осъществява при толкова увеличен обем и по такъв начин, че причинява или е възможно да причини сериозна вреда на промишлеността на Съюза, която произвежда сходен или пряко конкурентен продукт. За да бъдат ефективни мерките, тази защитна клауза трябва да бъде включена в законодателството на ЕС, тъй като е необходимо тя да определя не само процедурните аспекти на прилагането на предпазни мерки, но и правата на заинтересованите страни.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Приемането на предпазна клауза, която е признание за трагичните последици от либерализирането и дерегулирането на световната търговия, не отстранява опасностите и безпокойството, които носи свободната търговия между ЕС и Южна Корея по отношение на бъдещето на редица сектори на икономическа активност. Това важи с особена сила в някои държави-членки като Португалия и в регионите, които са най-зависими от тези сектори.

Нека си припомним текстилната промишленост и производството на облекла, които са в центъра на това споразумение; нека си припомним проучването на Генерална дирекция „Трудова заетост“ и Еврофонда, които представиха сценарии, включващи понижение от 20 до 25% на работните места в Съюза до 2020 г., като дори представи по-сериозен сценарий, при който ще загубим 50% от съществуващите в момента работни места в Европейския съюз. Нека също така си припомним сектори като тези на електрониката и на производството на компоненти за автомобилната промишленост.

Неолибералният фундаментализъм на ЕС продължава да принася в жертва на олтара на свободната търговия работни места и производствен капацитет в името на печалбата на своите многонационални компании; продължава да влошава дефицитите и да насърчава външната зависимост на чуждестранните пазари, както и хроничните и нарастващи дисбаланси в търговията. Тази идеология продължава да оправдава нарушаването на правата на работниците, социалния дъмпинг и съсипването на милиони производители на дребно и на множество малки и средни предприятия.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Това споразумение е първото търговско споразумение, постигнато след влизането в сила на Договора от Лисабон, първото споразумение, което Европейският парламент одобрява, следователно е важно гласът на Парламента да бъде чут. Ето защо, за да утвърдим новите правомощия на Парламента при определяне на търговската политика на ЕС, гласувахме в подкрепа на внесените от парламентарната комисия по международна търговия изменения, но решихме да не подкрепим цялостния текст на резолюцията, за да се опитаме да постигнем по-добро споразумение със Съвета. По-добро споразумение, в което трябва да бъдат преразгледани няколко основни точки: искаме истинска предпазна клауза, ефективна клауза, която ще даде възможност да обхванем регионалните несъответствия между отделните държави-членки на ЕС и която преди всичко ще даде възможност да предотвратим ситуации, при които производителите от Европейския съюз биха могли да понесат „сериозна вреда“. След това идва въпросът за правото на Парламента на инициатива за провеждане на запитване по предпазната клауза.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея е от изключително значение за икономическото развитие на държавите-членки на ЕС. За да няма нарушения и да има баланс между вноса и износа и на двете страни обаче, трябва да има двустранни предпазни клаузи. Тези клаузи дават възможност да се предотврати евентуално причиняване на сериозна вреда върху промишлеността на ЕС в случай на прекомерно повишен внос на определени продукти. Следователно, за да бъдат ефективни тези мерки, споменатите по-горе предпазни клаузи трябва да бъдат включени в законодателството на ЕС.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В сравнение с други държави, с които Европейският съюз е водил преговори или вече е подписал споразумения за свободна търговия, бившата японска колония Южна Корея има по-високи стандарти за социално и трудово законодателство. Възможността за въвеждане на предпазни клаузи за ограничен период от време на регионално равнище в отделните държави-членки е важна и всъщност много пропорционална. Предишният опит ни показва, че е важно, особено във връзка с вноса и износа на стоки, да можем да се намесим така, че да е възможно да се предприемат необходимите структурни корекции или други подобни мерки.

От изключително значение също така е износът и вносът в тези области с най-голям потенциал за евентуално неблагоприятно влияние да бъдат наблюдавани, за да се избегне нанасянето на значителни вреди на промишлеността в Съюза. По принцип сключването на търговски споразумения стимулира икономическия растеж в рамките на ЕС и поради това гласувах в подкрепа на доклада.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Напълно подкрепям текста на резолюцията, с който се установява регламент, предлагащ възможността за въвеждане на предпазна клауза в случаите, при които съществува опасност вносът от Южна Корея да нанесе сериозни вреди на европейските производители и на производствената промишленост в резултат от прилагането на Споразумението за свободна търговия.

Регионалното прилагане на тази клауза е важно, за да може не само държавите-членки, но също и промишлеността и Парламентът да поискат да бъдат проведени разследвания, за да може в кратък период от време да се защити европейският износ. Гласуването в подкрепа на резолюцията „Zalba“ ни дава възможност да възприемем ясна и решителна позиция спрямо Съвета, за да потвърдим ролята на Парламента, който е участник във, а не просто изпълнител на европейската политика в областта на търговията.

Много сме изненадани, че белгийското председателство е включило предложението за решение и подписването и условното приложение на договора в дневния ред на следващия Съвет по външни работи преди Парламентът да е започнал обсъждането на договора и преди изходът от парламентарния вот относно предпазната клауза, без официални тристранни преговори, въпреки че е запознат с неяснотите около окончателното му съдържание. Ето защо очевидно има нужда да призовем всички институции да спазват повече принципа за взаимно зачитане, както е посочено в Договора от Лисабон.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз е най-взискателната производствена област в света и най-лесно достъпният пазар в света. Тази ситуация създава изключително сериозни проблеми най-вече за нашите производители, които, тъй като са задължени да спазват широк набор от закони, които тегнат над тях, понякога имат по-високи производствени разходи от тези на своите конкуренти в други части на света. Ако тези конкуренти получат свободен достъп до нашите пазари, това ще създаде система с несправедлива конкуренция, която не може да бъде понесена от производителите, нито пък от преработващата промишленост, промишлеността и търговците, и ще нанесе съществени вреди върху европейското общество в средносрочна перспектива.

На този фон с готовност приветствам доклада за търговията между Европейския съюз и Южна Корея. Тъй като включва разпоредба за двустранна предпазна клауза за предотвратяване на съществени вреди за европейската промишленост в случай на голям обем на вноса, докладът признава хроничния проблем и се опитва да предложи подходящи мерки за минимизирането му.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, на 23 април 2007 г. Съветът оправомощи Комисията да започне преговори с Република Корея с цел сключване на Споразумение за свободна търговия между ЕС и Корея.

Споразумението беше подписано на 15 октомври 2009 г. и съдържа двустранна защитна клауза, която дава възможност за повторно налагане на ставката за най-облагодетелствана нация, когато в резултат на търговската либерализация вносът се осъществява при дотолкова увеличен обем, в абсолютно изражение или спрямо производството на вътрешния пазар, и по такъв начин, че причинява или е възможно да причини сериозна вреда на промишлеността на Съюза, която произвежда сходен или пряко конкурентен продукт.

За да бъдат ефективни мерките, тази защитна клауза трябва да бъде включена в законодателството на Европейския съюз не само поради съображения, свързани с процедурните аспекти на прилагането й, но и поради необходимостта от уточняване на правата на заинтересованите страни. Приложеното предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета представлява правен инструмент за прилагане на защитната клауза на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея.

  Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея е много важно споразумение за ЕС. Като либерали ние имаме много положително отношение към споразуменията за свободна търговия и вярваме в благоприятното им влияние върху европейската икономика и търговия. Ето защо сме скептично настроени към регионалните предпазни клаузи, които Европейският парламент иска да включи в споразумението като начин за ограничаване на свободната търговия. Вместо това бихме искали да подчертаем значението на свободната търговия за развитието на ЕС. За да даде възможност на ЕС да бъде конкурентен партньор в областта на световната търговия, Европейският парламент трябва да предприеме действия за улесняване и да създаде възможности за развитие на търговията с останалия свят чрез споразумения за свободна търговия без ограничения.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Зелените не внесоха изменения в проектодоклада, тъй като ние се разграничаваме от предложението, и при предстоящата процедура по одобрение ще гласуваме срещу споразумението за свободна търговия с Корея в този му вид, защото се противопоставяме на ситуация, при която промишлеността в ЕС ще се определя произволно от едно споразумение за свободна търговия. Освен това се противопоставяме на договорената от ЕС възможност в Споразумението за свободна търговия, която позволява износа за Корея на големи автомобили с висок разход на гориво, които не отговарят на по-строгите стандарти и срокове на Корея за ограничения на емисиите на CO2. Освен това за нас стратегията „Европа 2020“ е опит да се стимулира промишлената политика на равнище ЕС, която трябва да бъде съпроводена от временен мораториум върху предстоящи споразумения за свободна търговия, които са в противоречие с установяването на такава политика.

Въпреки това в този случай подкрепяме формулирането на строги предпазни клаузи, а конкретната предпазна клауза ще се превърне в концепция, която ще се използва при други споразумения за свободна търговия. Ние също така подкрепяме докладчика, тъй като той овладя ситуация, при която предпазната клауза за Корея беше изготвена само в интерес на автомобилната промишленост, както и за това, че взе предвид целият спектър от търговски отношения и необходимостта от евентуални защитни механизми в областта на търговията.

Доклад: José Bové (A7-0225/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, за който отговарях от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, защото считам, че той е необходим с цел да се намери нов баланс в отношенията, създадени по цялата верига на предлагането на храни, и да ги направи прозрачни, запазвайки справедлива и конкурентна рамка на добра практика и система за надзор, за да гарантира доброто й функциониране. Надявам се, че Комисията ще вземе под внимание насоките, приети днес от Парламента, и че те намерят отражение в законодателното предложение, което ще ни бъде представено до края на годината.

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Докладът се ограничава до декларации относно трагичното положение във веригата на предлагането на храни, което се влошава ежедневно, и критикува Комисията за недостатъците в съобщението й. Той обаче приема комерсиализацията на хранителните продукти и предлага решения в рамките на подобрена конкурентоспособност, прозрачност и информация на пазара на хранителни стоки, без да засяга основната причина за проблема, която се крие в капиталистическия метод на производство, който лишава малките и средните стопанства от плодовете на техния труд и работещите потребители от техните доходи. В Гърция антисоциалната политика на Европейския съюз и на правителствата на ПАСОК и Нова демокрация подкрепи контрола, който имат монополистите на пазара на хранителни стоки и създаването на картели за хранителни стоки, като например млечни продукти и брашно. В резултат на това цените на дребно се повишиха неимоверно, като по този начин допълнително увеличиха огромните печалби на хранително-вкусовия сектор и семействата на работниците и обикновените хора просто не могат да си ги позволят.

Хранителните нужди на народа ще бъдат задоволени единствено ако работническите класи, собствениците на малките и средните стопанства, и обикновените хора се обединят срещу монополистите, борейки се за прекратяването и премахването на антисоциалната политика и нейните представители, като дадат властта на народа, направят средствата за производство обществена собственост и организират планово селскостопанско производство според нуждите на семействата на работниците и обикновените хора в рамките на социална икономика.

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, гласувах в подкрепа на доклада, защото – както компетентно се посочва в параграф 3 от доклада – всички цели, свързани със селското стопанство, посочени в Договорите от Рим (увеличена производителност, разумни потребителски цени, стабилизиране на пазара), са били постигнати, с изключение на целта да се осигурят справедливи доходи за земеделските производители. Следователно Комисията следва надлежно да отчете това във всички бюджетни предложения.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Нашите земеделски производители трябва да бъдат в състояние да печелят прилични доходи за труда си, като същевременно произвеждат хранителни продукти, които отговарят на строги стандарти за качество и са достъпни за потребителите. Благодарение на работата в комисията по земеделие и развитие на селските райони докладът на г-н Bové е балансиран и предлага редица решения на тези предизвикателства. Укрепването на организациите на производителите, предлагането на стандартни договори в определени сектори и насърчаването на саморегулацията: според мен това са аспекти, които си заслужава да бъдат разгледани. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) През 2009 г. доходите на земеделските производители са спаднали средно с 12%, а оперативните разходи са се увеличили с 3,6%. При това положение земеделските производители няма още дълго да могат да продължат да извършват дейност в рамките на веригата на предлагането на храни – в която цените, заплащани от потребителите, са се повишили с 3,3% на година от 1996 г. насам.

Веригата на предлагането на храни е сложна структура, която в момента не функционира правилно. Земеделските производители не получават подходящо възнаграждение за времето и инвестициите, които са вложили в производството на качествена храна. За да можем действително да разчитаме на земеделските производители да гарантират продоволствена сигурност в Европа, трябва да вземем мерки за нестабилността на пазара и нарушаването на веригата на предлагането на храни. Трябва да се гарантират справедливи доходи за земеделските производители.

Трябва да се гарантират справедливи цени за земеделските производители, съответна прозрачност на пазара и справедливи цени на дребно за потребителите. Комисията трябва да проучи веригата на предлагането на храни, като по-специално подкрепям онези, които желаят да бъде извършен задълбочен преглед на разпределението на маржовете на печалба, така че да бъде точно посочено звеното от веригата на предлагането на храни, в което нарушението влияе негативно на конкуренцията.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Аз подкрепих доклада и изразената в него загриженост относно положението, пред което са изправени земеделските производители в Европейския съюз. Световната икономическа и финансова криза и нестабилността на цените на храните и стоките доведе до значителни затруднения за земеделските производители и затова потребителите също не получават полагащото им се. Въпреки че цените на храните се увеличават с 3,3% годишно от 1996 г. насам, цените, които земеделските производители получават, са се увеличили едва с 2,1%, като същевременно оперативните разходи са се увеличили с 3,6%, което свидетелства за неправилното функциониране на веригата на предлагане. Освен това средният доход на земеделските производители е намалял с над 12% в 27-те държави-членки на Европейския съюз през 2009 г., което означава, че земеделските производители вече не могат да генерират необходимите приходи от работата си. Въпреки това земеделските производителите и хранително-вкусовият сектор все още трябва да произвеждат хранителни продукти, които да отговарят на изключително високи стандарти за качество, на цени, които са достъпни за потребителите. Съгласен съм, че е налице необходимост от повече прозрачност в селскостопанския сектор и че Европейската комисия трябва да играе водеща роля и да предложи въвеждане на задължителни годишни отчети от най-големите европейски търговци, преработватели, търговци на едро и на дребно относно техните пазарни дялове.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) При всяка криза в селското стопанство земеделските производители и потребителите отправят следното настойчиво искане: направете веднъж завинаги цените и доходите на земеделските производители прозрачни по цялата верига на селскостопанското производство. Този доклад е насочен именно в тази посока и това ни дава всички основания да го подкрепим. Изразявам съжалението си обаче от това, че беше отхвърлено, с едва няколко гласа, предложението да се предостави преференциално третиране на кооперациите, малките и средните предприятия и организациите на производителите при възлагането на обществените поръчки.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. − (IT) Прозрачността, конкуренцията и предлагането са само някои от аспектите, разгледани от г-н Bové, който призовава Комисията и Съвета да се намесят с цел подобряване на функционирането на веригата на предлагане на храни в Европа.

Реших да гласувам в подкрепа на доклада Bové, защото твърдо считам, че стъпките за подобряване на ефективността на веригата на предлагането на храни трябва да включва премахването на нелоялните търговски практики, наблюдение на цените и по-голямо участие от страна на производителите и потребителите при изготвянето на критерии за качество и местно икономическо развитие.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Гласувах в подкрепа на доклада „Справедливи доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“, защото считам, че на този въпрос следва да бъде обърнато по-голямо внимание в контекста на Европейския съюз. Имам обаче едно съображение по доклада. Считам за грешка това, че в него не се обръща по-голямо внимание на различната сила на позициите при договарянето на земеделските производители в сравнение с преработвателите. Макар хранително-преработвателният сектор да е интегриран и икономически силен, земеделските производители често работят поотделно и в неизбежно по-слаба позиция, що се отнася до търговски преговори. Комисията все пак желае да подкрепи по-голяма степен на интегрираност на хранително-преработвателния сектор на вътрешния пазар, в рамките на по-силна конкуренция в европейската верига на предлагането на храни.

В доклада не се казва почти нищо за това, как да станат земеделските производители равностойни партньори с хранителната промишленост и търговските вериги. Интересно ми се стори и искането да се спре разработването на национални и регионални правила за отбелязване на произхода върху етикетите и да бъдат заменени от нова рамка за географските указания съгласно политиката за качеството. Считам, че регионалните правила за отбелязване на произхода може да са подходящо допълнение към европейската система на етикетиране, при условие че не ограничават свободното движение на стоки на вътрешния пазар.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът относно цените на храните и доходите на земеделските производители в Европа беше приет от Европейския парламент днес, вторник, 7 септември. Той е резултат от широко сътрудничество между всички политически групи, със значителен принос от страна на групата на Европейската народна партия (Християндемократи).

Приветствам предложенията, отправени към Европейската комисия, насочени към укрепване на позицията на производителите в преговорите с дистрибуторите. Присъединявам се към призива на докладчика европейското законодателство в областта на конкуренцията да бъде адаптирано, за да се предотвратят злоупотребите с господстващо положение.

Предложението за създаване на стандартни договори, в които да бъдат включени клаузи за обеми и цени, които ще дадат възможност на земеделските производители да получават справедливи доходи, според мен е съвсем уместно. Необходима ни е нова нормативна уредба за пазара, която ще осигури на общата селскостопанска политика инструменти, с които по-добре да преодолява кризи.

Както и с продуктите от рибарство и аквакултури, считам за изключително важно насърчаването на качествените продукти и устойчивото производство. Именно поради тази причина е от ключово значение продуктите, внасяни от трети страни, да отговарят на същите изисквания, на които отговарят и европейските, за да се предотврати нелоялната конкуренция.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Тъй като проблемите с веригата на предлагане на храни са установени на европейско и световно равнище, трябва спешно да бъдат намерени решения. В настоящия доклад са предложени някои решения, сред които бих подчертала необходимостта от насърчаване на увеличение на добавената стойност на европейското производство на храни; значението на обмислянето на мерки за предотвратяване на злоупотреби, като въвеждането на санкции и „посочване и порицаване“ на дружествата, които не ги изпълняват; и създаването на Европейска обсерватория на цените и маржовете на земеделските продукти. Също така според мен е от съществено значение да се насърчи рационализацията на веригата на предлагане на храни, за да се намали въздействието на превоза на храни върху околната среда, да се насърчи пускането на пазара на местни хранителни продукти и устойчиво да се развие икономиката в селските райони.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Подкрепих доклада Bové не само защото е в правилната насока и съдържа цялата важна информация, но и защото прави важни промени в първоначалния доста слаб текст на Комисията. Докладът насърчава разнообразието на продукти, културното наследство в селското стопанство, магазините за търговия на дребно и възможността за директна продажба на продукти от земеделските производители, както и работни места и финансиране за малките и средните стопанства и кооперации, по начини, които ще гарантират задоволяване на собствените нужди и опазване на околната среда. Той подчертава необходимостта за защита на справедливите доходи на земеделските производители и поради тази причина призовава Комисията да вземе предвид всички бюджетни предложения. Докладът настоява за подобряване на правната рамка за индивидуалните етикети за качество с цел да се предотврати тяхното увеличаване и да се гарантира по-голяма прозрачност за потребителите, и по-лесен достъп до пазара за производителите.

Докладът също така счита за необходимо да бъде забранена продажбата под изкупната цена на общностно равнище и настоятелно призовава Комисията да преразгледа критериите, които се използват понастоящем за оценка на нарушаващото конкуренцията поведение, защото макар че индексът на Херфиндал може да се използва за оценка на риска от възникване на монопол, той не е в състояние да отрази действителния размер на нарушаващите конкуренцията практики, характеризиращи се с тайни споразумения или господстващо положение на малък брой дружества, каквито изглежда се прилагат при търговията на дребно от голям мащаб.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Основната цел на общата селскостопанска политика (ОСП) винаги е била да гарантира справедливи доходи за земеделските производители. След преразглеждането, извършено от Комисията, се откроиха няколко различия спрямо първоначалния принцип, които не можем да подминем. Земеделските ни производители са убедени, че работата им е подценена в икономическо отношение.

Преместването им от първия етап на веригата на предлагане към превръщането им във важни участници от втория етап днес вече не се счита за определящ фактор за стабилизиране на крайната цена, която да бъде заплатена от потребителите. Трябва да контролираме промените в цените на стоките, които са единствено в ущърб на потребителя. Считам, че би било добре да се направи преглед на това, как артикулите се движат по веригата на предлагането, с цел да не се допуска увеличаване на цените на стоките, което е несъвместимо със справедливо разпределение на разходите според извършената работа.

Важно е да се провери дали несиметричността в стойността на даден продукт между първия и последните етапи от веригата на предлагането се повишава и така ощетява потребителите. Би било опасно на пазара да се предлагат продукти на по-високи цени, които не са резултат от повишено качество. Потребителите трябва да играят водеща роля, за да се гарантират справедливи доходи за всички оператори от веригата на предлагането.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Като се има предвид, че селското стопанство е един от секторите, които бяха засегнати най-тежко от икономическата криза, считам, че Европейската комисия трябва да предвиди и да гарантира мерки, насочени към насърчаване на земеделските производители да постигат устойчиво и етично производство, както и да получат компенсации за направените инвестиции. Това ще установи равновесие, което ще спомогне за подобряването на веригата на предлагането на храни в Европа.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Продоволствената криза и възникналата като резултат от нея нестабилност на цените на храните и основните продукти разкри съществуващите опасения относно начина, по който функционират веригите на предлагането на храни на европейско и световно равнища. Те също така загатнаха за разликата между годишното увеличение от 3,3% на цените на храните и увеличението от 2,1% на цените, които получават земеделските производители, спрямо увеличение от 3,6% на техните разходи. Това отразява липсата на прозрачност на цените по цялата верига на предлагането. Тъй като считам, че балансираните търговски отношения могат не само да подобрят функционирането на веригата на предлагането на храни, но да бъдат и в полза на самите земеделски производители, гласувах в подкрепа на съдържащото се в доклада.

Ето защо ще повторя, че основната цел на общата селскостопанска политика следва да е запазване на конкурентоспособността на европейското селско стопанство и подкрепа за земеделието в Европейския съюз, за да бъде гарантирано производство на храни на местно равнище и балансирано териториално развитие. Това обаче трябва да се постигне, без да се пренебрегва възможността за осигуряване на справедливи доходи в селскостопанския сектор. Следователно насърчаването на устойчиви и етични производствени системи е възможно единствено ако на земеделските производители бъдат осигурени компенсации за техните инвестиции и ангажименти в тази област.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Европейският парламент призова за по-справедливи доходи за земеделските производители във връзка с по-доброто функциониране на веригата на предлагане на храни. Неприемливо е приходите на земеделските стопани да спадат постоянно, докато печалбата на хранително-вкусовата промишленост, мултинационалните търговци на едро и на дребно се увеличава. Ето защо призоваваме Европейската комисия да въведе някои практически мерки (за борба с господстващото положение, нелоялните търговски и договорни практики, забавените плащания и така нататък), за да се създаде прозрачна, ефективна икономика, в която стоките се продават на справедлива цена и земеделските производители могат да си изкарват прехраната.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Подкрепих този доклад, защото в него се разглежда предприемането на действия, по отношение на проблема, свързан с несправедливото разпределение на печалби в рамките на веригата на предлагането на храни, по-специално по отношение на справедливите доходи за земеделските производители.

Средният доход на земеделските производители през 2009 г. е намалял с повече от 12% в 27-те държави-членки на Европейския съюз, а потребителите продължават да са изправени пред непроменени или увеличаващи се цени на крайните продукти, които закупуват, което е пример за липсата на прозрачност по веригата на предлагането на храни, както и за нарастващата нестабилност на цените на стоките. Ето защо трябва да се стремим към по-голяма прозрачност във веригата на предлагането на храни, за да бъдат прекратени нелоялните практики на големите супермаркети и на преработвателната промишленост.

  Diane Dodds (NI), в писмена форма. – (EN) Подкрепям по принцип този доклад, защото считам, че той се противопоставя на най-съществените проблеми във веригата на предлагането на храни. Трябва да вземем мерки спрямо сегашното положение в системата, при което е налице злоупотреба с пазарна мощ. Търговците на дребно са твърде силни, което принуждава производителите на суровини да бъдат просто приемници на цената, а не страна, която определя цената. Макар да съм съгласна с принципите на доклада, имам силни резерви по отношение на решенията, предложени от докладчика. Не съм привърженик на свърхрегулирането. Допълнителната бюрокрация ще доведе единствено до повече натиск и допълнителни разходи в сега съществуващата система. Не съм съгласна също така да бъде създадена структура за целия Европейски съюз, която да следи всички сделки на пазара. Разходите, свързани с такава структура, ще бъдат твърде високи.

Тази роля може да се изпълнява от омбудсман за супермаркетите на равнище държава-членка. Макар да съм съгласна с някои от измененията на групата на Европейските консерватори и реформисти, се опасявам, че бързият преход към по-свободен пазар би бил в ущърб на производителите в моя избирателен район. Тяхната неохота да се борят срещу мощта на търговците на дребно от веригата на предлагането няма да спомогне по никакъв начин да се гарантира постоянството на хранителните доставки от производителите на суровини.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно „справедливи доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“, защото са необходими мерки, които да гарантират по-справедливи доходи за земеделските производители, по-голяма прозрачност на потребителските цени и по-добре функционираща верига на предлагането на храни, по-специално посредством законодателни предложения, които да променят несправедливото разпределение на печалби в рамките на веригата на предлагането на храни и за да се реагира на нестабилността на цените, и да се намали уязвимостта на земеделските производители.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Всички сме съгласни, че земеделските производители са изложени в значителна степен на нестабилността на цените поради естеството на работата им. Докладът предлага някои добри идеи, за да бъдат те защитени, но други предизвикват единствено съмнение. На първо място, задължителното докладване на пазарния дял създава опасност от това да се превърне просто в една бюрократична мярка. Имам известни съмнения и относно акцента, който се поставя върху случаите на злоупотреба с господстващо положение и нелоялните практики във веригата на предлагането на храни, защото ако действително има злоупотреби и нелоялна практика, следва да бъде приложено действащото законодателство в областта на конкуренцията, за да се накажат нарушителите.

Именно поради тази причина не виждам реална необходимост за ново обвързване между правилата в областта на конкуренцията и общата селскостопанска политика. Що се отнася до собствените марки, вече знаем, че те дават възможност за по-голяма свобода на избор на потребителите, а проучванията показват, че впоследствие те ги предпочитат. Така функционира пазарът. Следователно в доклада има много въпроси, които изискват по-нататъшно обсъждане.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Земеделските производители трябва да получават справедливи приходи. Неприемливо е, че от 1996 г. насам цените, получавани от земеделските производители, са се увеличили едва с 2,1%, докато оперативните разходи са се увеличили с 3,6%. Цените на храните обаче се увеличават с 3,3% годишно, което означава, че ощетени са именно земеделските производители. Прави впечатление, че доходите на средния земеделски производител са намалели с над 12% в 27-те държави-членки на Европейския съюз през 2009 г.

Всички цели, свързани със селското стопанство, които се посочват в Договора от Рим – увеличена производителност, адекватно предлагане на храни, разумни цени за потребителите, стабилизация на пазара – са постигнати, с изключение на целта за справедливите доходи в областта на селското стопанство. Ето защо призоваваме Комисията да подобри европейския инструмент за наблюдение на цените на храните с цел да се отговори на необходимостта на потребителите и земеделските производители от по-голяма прозрачност по отношение на ценообразуването за храните. Също така призовавам Комисията незабавно да осъществи пилотния проект, свързан със създаването на Европейска обсерватория за цените и маржовете на земеделските продукти, който да се допълни с данни за цените, маржовете и обемите, за които Парламентът и Съветът приеха бюджетни кредити на стойност 1,5 млн. евро в бюджета за 2010 г.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът не отговаря на амбициите, които предполага заглавието му. Текстът в крайна сметка предлага съвсем малко – почти нищо – конкретно по въпроса, как да бъдат постигнати справедливи доходи за земеделските производители, като се ограничава с неясни и дори двузначни изрази. Той оставя на Комисията задачата по представянето на предложения, която е задължение на Европейския парламент.

На първо място, за да се постигнат справедливи доходи за земеделските производители, е необходимо да се прекратят категорично политиките на либерализиране на селскостопанските пазари, които са приети като част от реформата на общата селскостопанска политика, както и да бъде извадено селското стопанство от Световната търговска организация и „споразуменията за свободна търговия“, чието действие донесе ползи за някои големи корпорации, участващи във веригата, и се оказа пагубно за малките и средните земеделски производители. Необходима е политика на ценообразуване, която взема под внимание деликатната същност на тази дейност и която, наред с други мерки, установява справедливи минимални суми, които да бъдат заплащани на земеделските производители.

Необходимо е количествено наблюдение на вноса; трябва да бъдат въведени преференции за продукти от Европейския съюз, като се отдаде приоритетно значение на собственото производство на всяка държава и нейната продоволствена независимост. Супермаркетите трябва да бъдат задължени да продават значителни квоти от националното производство на всяка държава, като особено внимание трябва да бъде обърнато на равнищата на зависимост в селскостопанския и хранително-вкусовия сектор, както и на неговия търговски баланс и равновесието в селскостопанския и хранително-вкусовия сектор.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът на г-н Bové относно по-доброто функциониране на веригата на предлагането на храни в Европа представлява първа важна крачка в посока към по-справедливо разпределение на доходите и признаване на истински важната роля на производителите, които в последните години пострадаха най-тежко от нелоялни търговски практики. Считам, че е необходимо да се намесим в сектора, за да въведем мерки, насочени към подобряване на възможностите за преговори на производителите.

Както повечето европейски производители, тези от моя район също бяха засегнати тежко от дисбаланса на доходите във веригата на предлагането на храни и понижението на цените на селскостопанските продукти, което повлия много култури и стада. Регистрираните през 2005 г. в областта Венето 91 000 холдинга са намалели с 14% и на практика това намаление включва предимно малки производители. Тези, които имат най-малко значение за пазара. Ето защо ще подкрепя доклада по собствена инициатива, като се надявам, че той ще бъде последван от предложение на Съвета, което е също толкова в съзвучие с бедственото положение, в което се намират много производители.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Приветствам приетия днес доклад относно по-доброто функциониране на веригата на предлагането на храни.

Няма съмнение, че във веригата на предлагането на храни съществуват проблеми, и именно земеделските производители са тези, които търпят най-големи загуби от това. Цените, които получават земеделските производители, трябва да бъдат категорично и прозрачно определени. Искам Европейската комисия да включи препоръките на този доклад в съобщението относно общата селскостопанска политика за периода след 2013 г., което предстои да бъде публикувано тази година.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, проблемът е налице от дълги години и положението се влошава поради повишената сила и концентрация във веригата на предлагане.

Малките и средните селскостопански производители се борят за достойни доходи, а потребителите продължават да са изправени пред постоянни повишения на цените. Няма съмнение, че правилата на веригата на предлагането се диктуват от големите вериги за търговия на дребно, участникът с най-силни позиции при воденето на преговори. Ето защо е важно да бъдат приложени преки мерки за борба срещу нелоялните търговски практики и да бъдат въведени механизмите за прозрачност на цените, предвидени в тази директива, която подкрепям изцяло. Това обаче съвсем не е достатъчно, за да се гарантират справедливите маржове на печалба, към които се стреми ОСП.

Трябва да направим механизма за контрол на цените още по-прецизен, да предоставим стимули за създаване на организации на производителите с цел да увеличим възможностите за преговаряне на отделните стопанства и да подобрим организацията на веригата на предлагането на храни, като вземем под внимание разнообразието в мащабите на стопанствата и характерните особености на различните пазари.

И в обобщение, за да гарантираме справедливи доходи за всеки участник във веригата на предлагането, по-специално за да гарантираме качеството и да защитим потребителите, трябва да предприемем по-ефективни мерки по въпроса, и то на глобално равнище.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Целта на една селскостопанска политика трябва да бъде не само да гарантира достъпни или евтини цени за потребителите. Тя трябва също така да гарантира справедлив доход за работата на земеделските производители, да насърчава къси вериги на предлагане, да насърчава потребителите, производителите, преработвателите и дистрибуторите да се насочат към местните и сезонните продукти – качествените продукти и т.н. – и да прекрати определени практики, прилагани от едромащабни дистрибутори или посредници.

Както споменахме вече няколко пъти в Парламента, селското стопанство – поради това, че осигурява храна за хората – запазва ландшафта, то е в основата на цивилизациите и се различава от всички други икономически дейности.

Като такова, спрямо него не следва да се прилагат правила за конкуренция и категорично не трябва да се прилагат международни правила за конкуренция. Скандално е, когато виждаме селскостопански стоки, от които зависи животът на човешки същества, да бъдат третирани като финансови продукти на силно спекулативни пазари. Докладът на г-н Bové е ориентиран в правилната посока. Жалко е, че благодарение на проевропейското мнозинство в Парламента, докладът си остава до голяма степен ограничен в погрешната концептуална рамка на Европейския съюз и нейните догми.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Подкрепих категорично този текст, който призовава Европейската комисия да предприеме конкретни мерки, така че земеделските производители да се възползват от справедливи доходи и за да функционира по-добре веригата на предлагането на храни в Европа. Това е важно гласуване, защото земеделските производители не получават справедливо възнаграждение за произведеното от тях и често са първите жертви на нелолялни търговски практики. Текстът представлява напредък, защото заявява, че преговорните позиции на всички страни трябва да бъдат балансирани и че трябва да бъде установена лоялна конкуренция в рамките на пазарите на хранителни продукти, с цел да се гарантират справедливи доходи за земеделските производители и прозрачност на цените за потребителите. Поради тези причини приветствам приемането на този текст, което представлява важна стъпка напред за земеделските производители и потребителите. За да запазим динамично селското стопанство и за да имаме качествена верига на предлагането на храни в Европа, която е в полза на потребителите, земеделските производители трябва да получават повече за произведеното от тях.

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на този текст, защото последиците от земеделското производство при предварително сключени договори с изкупвачи може да подкопаят позициите на земеделските производители при воденето на преговори.

Следователно е необходимо ново законодателство, което да интегрира производителите на суровини по-тясно с останалите участници от веригата и да гарантира прозрачност на цените за потребителите.

Предложението за създаване на стандартни договори, които да включват клаузи за обеми и цени, би дало възможност на производителите да имат по-силни позиции при воденето на преговори в долните звена на веригата на предлагането на храни. Тези стандартни договори могат да служат като инструменти за предотвратяване на определени практики, като например промени на договорните условия, забавяне на плащания и препродажба на стоки на цени под тяхната себестойност. В някои сектори тези договори дори следва да бъдат въведени като задължителни.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Bové относно цените на храните, защото трябва действително да гарантираме стабилни доходи на земеделските производители, като същевременно защитаваме и потребителските цени. Няколко неотдавнашни колебания на цените на хранителните стоки, като случая с млякото, привлякоха вниманието към тежкото положение, пред което в момента са изправени голям брой земеделски производители. Изкупните цени намаляват и производителите вече не са в състояние да изкарват прехраната си. В другия край на веригата потребителите никога не се възползват от намаляването на цените, ако и когато те се появят. В същото време обаче, когато цените се вдигнат, не на последно място вследствие на спекула, увеличението веднага преминава към крайната цена. Налице е неотложна необходимост от по-голяма прозрачност по отношение на ролята на посредниците, особено големите дистрибутори.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, защото е ужасно да ставаме свидетели как земеделските производители биват ограбени от големите мултинационални компании. Богатството трябва да бъде преразпределено справедливо по веригата на предлагането на храни. Надявам се, че Комисията ще действа бързо и ще предложи механизъм за справяне с повдигнатите въпроси. Ако бъде приложена, тази инициатива ще спомогне значително за препитанието на земеделската общност в Ирландия и затова я подкрепям.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. − (DE) Подкрепям доклада Bové относно по-добре функционираща верига на предлагането на храни. В доклада са разгледани основни въпроси за бъдещото развитие на селскостопанския сектор, а оттам и осигуряването на контролирано предлагане на здравословни, пресни хранителни продукти за европейското население. Главните тревоги на земеделските производители включват ценовата прозрачност, лоялната конкуренция, ограничаването на злоупотребата с покупателната способност, подобряване на договорите, повишаване на статута на групите от производители и ограничаване на спекулата със селскостопански суровини. Докладът изпраща ясен сигнал от Парламента към малките семейни земеделски стопанства в момент на световна икономическа криза. Докладът също така е насочен срещу всички участници във веригата на предлагане на храни, които допринасят за проблемите, свързани с цените. Трябва да решим въпроса с високите маржове на печалбата, реализирана само в долната част на веригата на предлагане на храни. Не трябва да позволяваме на земеделските производители да се заплащат изкупни цени, които са под нивото на разходите им за производство.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Европейският съюз ще съумее да разполага със силен селскостопански сектор, който му позволява да бъде самостоятелен само ако земеделските производители са в състояние да получават справедливи приходи и ако произведеното от тях се продава на справедливи цени. Големият натиск от страна на основните вериги на предлагането на храни обаче доведе до намаляване на цените, изплащани на земеделските производители, и до увеличение на цените на продуктите за потребителите. Необходимо е увеличението в потребителските цени да бъде отразено в цената, плащана на земеделските производители, тъй като само по този начин могат да се постигнат балансирани търговски отношения. Ето защо гласувах по този начин.

  Marine Le Pen (NI), в писмена форма. – (FR) Макар, от една страна, да приветствам изводите, направени в този доклад относно катастрофалното положение на европейското селско стопанство, от друга, изразявам съжаление, че единственото, което ни се предлага, е да има още по-мащабна европейска вмешателство, повече европейски закони и повече проейвропейска, бюрократична намеса.

Предвид разнообразието на нашата местна, регионална и национална идентичност и традиции и предвид дълбоките разлики по отношение на практики и нужди на различните икономически и социални условия на земеделските производители в Европейския съюз, направеното от проевропейски настроените трябва незабавно да бъде поставено под въпрос. Имаме политика, която се провали и която засили опустиняването на селските райони, увеличи почти пълните монополисти и нелоялните практики на едромащабните дистрибутори и изкупвачи, както и различните форми на спекулация, които вредят на земеделските ни производители.

Макар че на земеделските производители трябва категорично да бъде оказана подкрепа, за да могат да получават справедливи доходи в рамките на сигурна, по-добре функционираща и качествена верига на предлагането на храни, логиката диктува също така, че това трябва да се извърши на национално равнище. Трябва да върнем общата селскостопанска политика (ОСП) отново на национално равнище и да не придаваме значение на либералните, интернационалистичните доводи на Европейската комисия.

  Astrid Lulling (PPE), в писмена форма. – (DE) Поради факта, че не ми беше дадена възможност да направя изказване по време на разискването по доклада Bové и не успях за изложа основанията, поради които гласувам против него, бих искала отново ясно да заявя, че поне към момента продължаваме да живеем в Европейския съюз, а не в съветски съюз.

Поради тази причини отхвърлям всички решения на г-н Bové, които не са съвместими с нашата система на социална пазарна икономика.

Съгласна съм с посочените сериозни причини за проблемите, като например злоупотребата с господстващо положение от страна на изкупвачи, забавени плащания, ограничен достъп до пазара и много други, които са в основата на лошото функциониране на веригата на предлагането на храни.

Ето защо трябва да предприемем действия и действително имаме тази готовност. Трябва да гарантираме справедливи доходи за земеделските производители, без да пренебрегваме преработвателната промишленост или търговците в световен мащаб. За разлика от националните органи, преработвателната промишленост и търговците имат пряк контакт с реалната икономика. Ако обаче помощта, на която имат право земеделските производители, и на която определено разчитат, бъде предоставяна с повече от 12 месеца закъснение, то тази порочна практика ще има също толкова отрицателни последствия върху доходите на земеделските производители, колкото и определени практики, прилагани от преработвателната промишленост и търговците, които предстои да бъдат проверени.

Ето защо няма да подкрепя този доклад, ако противоречията, които са в разрез със системата, не бъдат успешно отстранени.

  Marisa Matias и Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Подкрепихме тази резолюция, защото включва множество предложения, насочени към балансиране на силите между различните участници във веригата на производство и предлагане на храни. В момента малките и средните земеделски производители са слабите участници в тази верига и без справедливи доходи ще бъде невъзможно да бъде постигнат успех в борбата срещу опустиняването на селските райони и в същото време да се реорганизира от екологична гледна точка дребномащабното селско стопанство и свързаната с него преработвателна промишленост.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Съгласен съм с всички становища, изразени в доклада на г-н Bové. Безрезултатният подход на Европейската комисия спрямо земеделските производители и несекващото й желание да увеличава данъците върху производството и предлагането, продажбата и съхранението, могат да доведат до положение, при което съотношението на селскостопанска продукция в Европа може да спадне с 30% до 50% в сравнение с днешното равнище.

След това европейците ще изпаднат в пълна зависимост от доставки от Китай, Индия, Южна Америка и Русия, където разходите в този сектор са значително по-ниски. Докладът на г-н Bové ясно заявява на Европейската комисия, че членовете на Европейския парламент няма да позволят на г-н Барозу и членовете на неговата Комисия да упражняват натиск върху земеделските производители и да ги лишават от доходи в полза на публичните финанси на Европейския съюз. Трябва да отправим сериозно предупреждение към всички онези, които искат да направят живота на земеделските производители по-тежък и по-сложен.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Има нещо дълбоко погрешно във веригата на предлагането на храни. Например продажбените цени в магазините нямат нищо общо с това, което получават малките производители за тежкия си труд. За пореден път ставаме свидетели на злоупотреба с господстващо положение на изкупвачи и нелоялни практики. Дистрибуторите трябва да извадят пари от собствения си джоб, когато веригите от супермаркети празнуват годишнини или въвеждат планове за реструктуриране например. Малките предприятия биват подложени на безжалостен натиск, след което дружествата прилагат скандални измамни практики на етикетиране за продукти с изтекъл срок на годност, кулминация на което представлява делото Gammelfleisch & Co.

За да не позволим селскостопанските ни региони да продължат да западат и броят на земеделските производители да намалява, крайно време е да спрем да изплащаме субсидии за селското стопанство на големите многонационални селскостопански концерни и на милионерите, а вместо това да ги предоставим на онези, които се нуждаят от тях, за да оцелеят. Ако това не е възможно в условията на централизма в Европейския съюз и механизма на Брюксел за отклоняване на вината, връщането на субсидиите за селското стопанство на национално равнище ще се окаже единственото жизнеспособно решение. Този доклад не може по никакъв начин да подобри реално сегашното положение, въпреки че някои от подходите в него са правилни. Ето защо гласувах „въздържал се“.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че той е от полза за италианската хранителна промишленост.

По-специално считам, че е от ключово значение да приемем инструменти, с които да подкрепим развитието на къси вериги на предлагане, и на пазари, които са пряко управлявани от земеделски производители, като по този начин ще намалим броя на посредниците. Това ще бъде в полза на потребителите, защото ще имат възможност да закупуват продукти на по-справедливи цени. Призовавам също така Комисията да предприеме сериозни мерки срещу нелоялната конкуренция, която оказва отрицателно въздействие върху малките производители.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Изправени пред предизвикателствата както на икономическата рецесия, така и на прищевките на климата, пред европейските земеделски производители стоят неизбежни проблеми. Значителни проблеми произтичат по отношение на нестабилните цени на основните продукти от селскостопанския и хранително-вкусовия сектор. В съобщението на Европейската комисия се споменават прозрачност на цените, конкуренция и повишено качество на продуктите, но отсъстват някои основни елементи, което прави особено важна приетата днес резолюция, в която Европейският парламент, изразявайки своето становище, насочва вниманието към изключително неравностойните възможности на земеделските производители за водене на преговори, в резултат на което различни участници за селскостопанския пазар злоупотребяват със сегашното положение, вредят на доходите на земеделските производители и сключват нелоялни договори и картелни споразумения. Подкрепих тази резолюция, защото считам, че трябва да гарантираме по-добро функциониране на веригата на предлагането на храни и да стимулираме справедливи доходи на земеделските производители, да насърчаваме прозрачност на цените по цялата верига на предлагането на храни, конкуренция, борба срещу нестабилността на цените и по-добър обмен на информация между пазарните партньори, предвид новите предизвикателства, като например изменението на климата и загубата на биоразнообразие.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Подкрепих доклада Bové, в който се разглежда много сериозен текущ проблем и се предлагат полезни мерки за неговото отстраняване. Аз обаче гласувах против параграфите, предлагащи мерки, които не постигат нищо освен насърчаване на икономическата свобода и конкурентоспособността. Не трябва да забравяме, че няма алтернатива на справедливата икономическа политика. Този принцип трябва да се спазва и в селското стопанство, въпреки характерните особености на този сектор. Отново бих искал да изразя тревогата си, че този доклад не споменава политиките за развитие на селските райони. Все пак се надявам, че справедливите, полезните мерки ще намерят своето подходящо място в бъдещите законодателни предложения на Комисията.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) Докладът съдържа някои много положителни и важни елементи, като опита за борба с монополистите в селскостопанския сектор, с цел да се гарантира сигурен доход на дребните земеделски производители. Аз обаче съм против подхода, използван в доклада, който включва решаване на проблемите в селскостопанския сектор чрез въвеждане на повече разпоредби на Европейския съюз. Това е грешен начин да се подходи към въпроса. Това, от което се нуждаем, е мащабен преход обратно към национално и регионално равнище, където предизвикателствата, пред които сме изправени, са най-непосредствени. Ето защо се въздържах от гласуване.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада на Европейския съюз относно справедливи доходи за земеделските производители, защото една от ключовите цели на общата селскостопанска политика на Европейския съюз – да гарантира достатъчни доходи за земеделските производители – все още не е постигната. Макар цените на храните да са се повишавали с 3,3% на година от 1996 г. насам, цените, които се предлагат на земеделските производители, са се повишавали само с 2,1%, като същевременно оперативните разходи са нараствали с 3,6%, което доказва дисбаланса във веригата на предлагането на храни, дължащ се на господстващото положение на търговците от селскостопанския сектор, снабдителните дружества, преработвателите и търговците на дребно. Поради тези причини считам, че е необходимо да насърчаваме развитието на икономически организации на земеделски производители и създаването на кооперации, тъй като те увеличават влиянието на земеделските производители и тяхната сила при водене на преговори. Съгласен съм с предложенията, съдържащи се в доклада, които целят да гарантират по-голяма прозрачност на цените в хранителния сектор, по-специално с онези, насочени към борбата срещу спекулацията с хранителни стоки в световен мащаб, контрола на нестабилността на цените на тези стоки и гарантиране на по-добър обмен на информация между пазарните партньори. От ключово значение е да предотвратим злоупотребата с пазарна мощ от страна на изкупвачите във веригата на предлагането на храни. Изразявам категоричното си съгласие с предложението, прието от комисията по земеделие, за въвеждане на програми, които да насърчат продажбата на продукти на местните пазари и да гарантират преференциално третиране на организациите на производителите, земеделските кооперации и малките и средните предприятия при възлагането на обществени поръчки в рамките на веригата на предлагането на храни. За съжаление, Парламентът отхвърли това предложение.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепих доклада поради причините, посочени в заглавието му: да се гарантират справедливи доходи на земеделските производители. Макар това да е една от целите на общата селскостопанска политика, тя винаги е привличала по-малко внимание, отколкото други цели, като например повишена производителност и конкурентоспособност на европейската хранителна промишленост в световен мащаб. Известни са ми факторите, които оказват влияние на правилното функциониране на веригата на предлагането на храни в Европа. Те станаха ясни вследствие на огромната нестабилност на цените на стоките в селскостопанския и хранително-вкусовия сектор.

Тези проблеми изглежда са тясно свързани с повишената концентрация в секторите на преработвателната промишленост, търговията на едро и дребно и веригите супермаркети, тяхната увеличаваща се пазарна мощ и различни практики на злоупотреба с господстващо положение от страна на изкупвачи във веригата на предлагането на храни. Съгласен съм посоченото от докладчика, че най-добрият начин да се отговори на тези проблеми е да има по-прозрачни цени по цялата верига на предлагането на храни с цел да се повиши конкуренцията и да се преодолее нестабилността, както и да се подобри обменът на информация между пазарните партньори по отношение на търсенето и предлагането.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Подкрепих този доклад, защото той съдържа конкретни предложения, които да подобрят функционирането на веригата на предлагането на храни и да гарантират справедливи доходи за земеделските производители.

Подобряването на функционирането на веригите на предлагане на храни следва да включва следните елементи: диференциране и преразглеждане на хигиенните нормативи; децентрализиране и опростяване на системите за сертифициране и контрол; насърчаване на преки отношения между производители и потребители и къси вериги на предлагане на храни; участие на производители и потребители в създаването на критерии за качество и лоялна търговия, както и на критерии за устойчиво развитие на доставките на храни (услуги за обществено хранене) като средство за повишаване на качеството на храните и засилване на местното икономическо развитие, като в същото време се ограничават разстоянието, което изминават продуктите от мястото на производство до потребителите, и зависимостта от агрохимията; високите загуби на храни по веригата на предлагането на храни, което в повечето държави-членки достига до 30% от произведените и предложени на пазара храни; важното влияние на Европейската програма за хранителни помощи върху веригата на предлагането на храни, която изхранва 43 милиона нуждаещи се в Европа и която трябва да бъде преразгледана с цел по-добра връзка на местно равнище между производителите и потребители.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Изказвам задоволството си от приемането на доклада Bové, който, макар да приветства предложенията на Комисията за насърчаване на създаването на организации на селскостопанските производители, посочва също така, че комисията все пак подчертава, че преразглеждането на законите в областта на конкуренцията следва да отразява различните равнища на конкурентоспособност по отношение на пазарите и веригите на предлагането. Следователно трябва да бъдат взети под внимание размерът на независимите местни търговци на дребно, пазарите, местните вериги на предлагане на храни и полупазарните системи за предлагане на храни. Европейските правила в областта на конкуренцията следва да подобрят възможностите за преговаряне на организациите на производителите, така че да им позволят да постигат справедлива цена за своята продукция.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (RO) Подкрепям доклада Bové, защото е необходима по-голяма прозрачност на европейския пазар на храни. Веригата на предлагането на практика не функционира правилно и от това печелят най-много спекулантите. Европейските земеделски производители се нуждаят от справедливи и сигурни доходи. Именно поради тази причина трябва да гарантираме, че не те са вечните губещи във веригата на предлагане на храни. За да постигнем това, трябва да им гарантираме лоялна конкуренция.

  Christel Schaldemose (S&D), в писмена форма. – (DA) От името на датските социалдемократи в Европейския парламент (Dan Jørgensen, Christel Schaldemose, Britta Thomsen и Ole Christensen). Датските социалдемократи считат, че е необходимо да бъде осигурена яснота и прозрачност по отношение на цените на храните в Европейския съюз. Ние обаче считаме, че този доклад има различна цел, която би могла да доведе до увеличаване на предоставяната в момента селскостопанска помощ и допълнителен централизиран контрол на цените на храните. Ето защо гласувахме против окончателната резолюция, макар че подкрепяме необходимостта от прозрачност по отношение на цените на храните и разпределението на доходите в рамките на хранително-вкусовата промишленост.

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. – (CS) Приветствам този доклад, тъй като това е инициатива, която най-сетне ще постави въпроса за това, какво действително се случва по отношение на функционирането на веригата на предлагането на храни в Европа. Земеделските производители са изправени пред непрекъснато понижаване на цените на селскостопанските продукти в повечето продуктови сектори, но в същото време потребителите плащат или същите, или дори по-високи крайни потребителски цени за крайните продукти в мрежата за търговия на дребно. Без съмнение е необходимо да бъде укрепена позицията на производителите при водене на преговори и като цяло да бъде премахнат дисбалансът във възможностите за водене на преговори между отделните елементи на веригата на предлагането на храни. Тази тема трябва също да бъде включена в разискванията по нова обща селскостопанска политика. Гласувах в подкрепа на приемането на доклада.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Подкрепих с готовност доклада на г-н Bové относно справедливи доходи за земеделски производители и по-добро функциониране на веригата на предлагането на храни. Съществува огромна разлика между цените, които земеделските производители получават за своите продукти, и тези, които в крайна сметка потребителите плащат за тях. Никой не знае какво се случва с разликата. Поради тези причини е добре да се гарантира по-голяма прозрачност както за земеделските производители, така и за потребителите, за начина, по който се формират цените на храните. Докладът призовава Комисията да посочи реалните производствени разходи на земеделските производители и цената, която те получават за продуктите си, в интерес на прозрачността на маржовете на печалба на всички участници във веригата на предлагането на храни. Земеделските производители не трябва да бъдат жертва на непрозрачно ценообразуване между веригите супермаркети.

Яснотата по отношение на размера на печалбата на посредниците и веригите супермаркети от определен продукт ще постави земеделските производители в по-силни позиции при воденето на преговори. Също така по-голямата прозрачност в системата ще даде възможност да бъде ограничена злоупотребата с господстващо положение на веригите супермаркети при определянето на цени. Прозрачността и лоялната конкуренция ще допринесат за по-устойчива верига на предлагането на храни. В момента сме свидетели как Фландрия внася домати от Испания, а Испания внася домати от Фландрия. По-голямата прозрачност на цените и маржовете на печалба ще дадат възможност за предотвратяване на тези неефективни и вредни за околната среда практики.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Приветствам приемането на отличния доклад на г-н Bové, в който призоваваме за по-справедливи доходи за нашите земеделски производители и по-прозрачна и по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа. Изразявам съжаление обаче за това, че становището на мнозинството, прието от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, които, отказвайки се от компромисните изменения, договорени преди няколко месеца, отхвърлиха определени основни параграфи от този доклад. Всъщност отхвърлянето, наред с други параграфи, и на параграф 52, призоваващ към преференциално третиране на организациите на производителите, земеделските кооперации и малките и средните предприятия при възлагането на обществени поръчки, не оставя място за съмнение. Сега вече е ясно, че се отдава приоритет на интересите на дистрибуторския и преработвателния сектори за сметка на нашите производители.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Със задоволство научих резултатите от днешното гласуване. От икономическа гледна точка доброволните сдружения на производители са най-ефективният начин за съвместни действия на земеделските производители. Тези организации подобряват възможностите за преговаряне на земеделските производители на пазара, изравняват възможностите им при воденето на преговори с хранително-преработвателния сектор и дават възможност да бъде оптимизирано производството, без да е необходима прекомерна външна подкрепа. За да се преборят с конкуренцията, земеделските производители трябва да работят заедно много по-активно. Сътрудничеството и координацията като организация на производители дава възможност да бъдат предприети набор от инициативи, като например насърчаването на регионални продукти и провеждането на информационни кампании за потребителите, като в същото време се гарантира разнообразието на продукти на пазара на Европейския съюз.

Също така тези организации най-добре могат да определят нуждите в областите на стратегическо планиране, рационализация на разходите, повишаване на ефективността на селскостопанското производство и организацията на продажби на селскостопански продукти. Средствата, насочени към организации на производители, ще имат благоприятен ефект върху използването на човешкия и инвестиционен капитал, а оттук и върху доходите и пазарната позиция на стопанствата.

Доклад: Miguel Portas (A7-0236/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писменa форма – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно финансирането и функционирането на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), тъй като напълно подкрепям виждането, че този фонд трябва по-бързо да бъде мобилизиран. Това е вярно още повече в момент, в който е необходимо да се отговори на увеличението на безработица в резултат на икономическата и финансова криза, като ЕФПГ стане едно гъвкаво и постоянно действащо средство за подкрепа.

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, ЕФПГ се доказа като един ефективен инструмент за справяне с последиците от финансовата криза на равнище на ЕС, по-конкретно, що се отнася до последиците за заетостта. Увеличението на броя на подадените заявления за подпомагане от ЕФПГ и трудностите при прилагането на процедурите по неговото активиране и функциониране изискват бързи промени в неговите процедурни и бюджетни разпоредби. Гласувах в подкрепа на този доклад с надеждата, че промените ще се въведат бързо и енергично.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) има за цел да окаже подкрепа на работниците, особено в регионите и секторите, които се намират в неравностойно положение в новата глобализирана икономика. Фондът получава потенциално годишно финансиране в размер на 500 млн. евро, чието предназначение е да се помогне на хората да се върнат на работа. Наложително е да се подобри финансирането и функционирането на ЕФПГ: тези процеси трябва да бъдат опростени, което да позволи по-бързо и по-лесно мобилизиране на ЕФПГ. Това е залегнало в измененията на доклада, които внесох в комисията по икономически и парични въпроси. ЕФПГ трябва да бъде ефикасен инструмент на европейската социална политика, която понякога има недостатъци. Поради това считам, че той следва да бъде запазен, макар и в опростен вид, и затова подкрепих доклада на г-н Portas.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Напълно одобрявам това, което се казва в този доклад за съкращаването на времето, което отнема изплащането на финансовата помощ от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията на работниците, които са изгубили работата си в резултат на глобализацията или икономическата криза. Помощта от този фонд трябва да бъде предоставена бързо и ефективно в полза на тези работници.

Ясно е, че е необходимо забавянето при използването на този фонд да се намали значително. В доклада е описано ясно, как може да бъде намалено забавянето между подаването на заявлението и плащането на парите, което ще подобри резултата от действието на фонда.

В допълнение приветствам това, което се казва в доклада относно изграждането на комуникационна и административна структура за фонда на национално равнище, нещо, което ще позволи заинтересованите лица да бъдат по-добре информирани за статуса на заявленията и резултата от тях, както и за последващата процедура след предоставянето на парите.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Подкрепих доклада. Първоначално Европейският фонд за приспособяване към глобализацията беше създаден единствено като средство за противодействие на отрицателното въздействие на глобализацията върху най-уязвимите и най-ниско квалифицирани работници в някои сектори, които губят работните си места вследствие на значителни промени в моделите на световна търговия, водещи до тежки икономически сътресения. На 1 юни 2009 г. неговият обхват беше разширен, като бяха обхванати работниците, които губят работните си места като пряко следствие от икономическата и финансова криза. По отношение на тях, заявления за подпомагане могат да бъдат подавани през периода 1 май 2009 г. – 31 декември 2011 г. Въпреки неотдавнашното увеличение в броя на заявленията, използването на ЕФПГ остава ограничено в най-бедните региони на ЕС, където съкратените работници се нуждаят най-много от помощ. Това неравномерно използване на ЕФПГ е свързано с различните стратегии на държавите-членки. Подкрепям предвидените в документа разпоредби, че финансовата помощ от ЕФПГ следва да се предоставя колкото се може по-бързо и ефективно, така че той да може да подкрепи възможно най-много работници. Необходимо е да се подготвят и одобрят нови мерки, така че държавите-членки да могат да изготвят заявления за мобилизиране на средства от ЕФПГ веднага след обявяването на колективни съкращения, а не след тяхното осъществяване, и да се съкрати периодът до произнасянето на решение за отпускане на помощ.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах за този доклад, защото отрицателното въздействие на икономическата и финансова криза върху заетостта и пазара на труда в Европа все още е огромно. Продължават масови съкращения в различни сектори на икономиката, така че броят на държави-членки, които подават заявления за финансова помощ от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, също драстично се увеличава. Действащите в момента процедури за получаване на финансова подкрепа обаче са твърде сложни и получаването на средства отнема твърде много време. Предоставянето на финансовата подкрепа от ЕФПГ на държава-членка понастоящем отнема от 12 до 17 месеца, а това означава, че болшинството съкратени работници не получават финансова подкрепа навреме и стават заложници на последиците от глобализацията и кризата. Затова трябва неотложно да опростим процедурите на този фонд, защото само тогава ще стане възможно да съкратим наполовина времето, необходимо за получаване на финансова помощ. За европейските институции освен това е много важно да осигурят гладко и бързо приемане на решения по въпросите относно осигуряването на финансовата помощ, тъй като отлагането на такива решения може само да утежни сегашното трудно положение, в което са работниците.

Аз също така призовавам държавите-членки да обменят примери на добра практика и, по-конкретно, да се учат от държавите, които вече са въвели национални информационни мрежи за ЕФПГ, ангажирайки социалните партньори и заинтересованите страни на местно равнище, и имат изградена подходяща система за помощ в случай че възникнат масови съкращения.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Целта на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е да се противопостави на неблагоприятното въздействие на глобализацията върху най-уязвимите и най-ниско квалифицираните работници, загубили работата си по икономически причини. Това още по-необходимо в условията на настоящата икономическа криза. Добавената стойност на ЕФПГ се състои в това, че той предоставя видима, специфична и временна финансова помощ за индивидуални програми за реинтеграция на съкратени работници в заетостта.

От решаващо значение е дерогацията, включена през юни 2009 г. с оглед на подпомагане на работниците, които са си загубили работата вследствие на финансовата криза, да бъде продължена до приключването на настоящата многогодишна финансова рамка. За да се ускорят и опростят процедурите, трябва да се осигури по-ефективна координация между Комисията и Европейския парламент, така че да може да се намали времевото ограничение за взимане на решение.

Затова Комисията следва да има предвид графика на парламентарната работа и да информира своевременно Парламента за трудностите, срещани при оценяването на заявленията на държавите-членки. Накрая следва да се надяваме, че Комисията ще подобри отчитането на използването на ЕФПГ, като предоставя редовно информация на Парламента за изпълнението на финансовите вноски от страна на държавите-членки.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съм съгласна с призивите на Европейската комисия за подобряване на ефективността на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), включително, наред с другото, да бъде направен анализ на отпуснатите вноски, при който да бъде взето под внимание въздействието на ЕФПГ върху мрежата от бенефициери и върху потенциално засегнатите от планове за съкращения малки и средни предприятия, чийто работници биха могли да се възползват от фонда. Съгласна съм и с предложенията на Комисията, които имат за цел да бъде намалено наполовина времето, необходимо за мобилизиране на средства от ЕФПГ, по-специално, че Комисията следва да разполага с необходимия човешки и технически капацитет, като се зачитат принципите на бюджетна неутралност, за да обработва бързо и ефективно подадените от държавите-членки заявления.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Във връзка със средносрочния преглед на финансовите инструменти на Съюза аз гласувах в подкрепа на тази резолюция, защото комисията по бюджети изготви проект на доклад относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ). Това е една мярка, насочена да подкрепи преквалификацията и реинтегрирането на работници на пазара на труда, за които връзката между тяхното съкращение и глобализацията или икономическата криза е ясно установена.

Проучването на този доклад разкри за нас, социалистите, че левицата и десницата виждат нещата много различно. Според социалистите е жизненоважно да се продължи с този фонд, след като, отделно от кризата, глобализацията има отрицателно въздействие върху промишлената ни мрежа като цяло. Обратното, десницата счита, че този фонд следва да бъде ограничен във времето, до 2013 г., защото според тях глобализацията може има само положително въздействие при един икономически климат, който отново се е стабилизирал.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на доклада на Miguel Portas, член на ЕП от Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, който направи правилна оценка на важността и ролята на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и същевременно подсказа и предложи начини за пълното му използване, така че да се осигури подкрепа за уволнените „жертви“ на неолибералната глобализация и икономическата криза, която има особено сурово въздействие върху работниците в Европа.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах за доклада относно финансирането и функционирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Увеличението на броя на заявленията за финансиране от ЕФПГ и трудностите при прилагането на неговата процедура за мобилизиране и изпълнение изискват да се направят бързи изменения в процедурните и бюджетни разпоредби. Предвид несъразмерността между различните случаи Европейската комисия трябва да изготви предложение за постигане на по-голяма гъвкавост на критериите за намеса, които се прилагат към всяка държава-членка, така че да се избегне неравнопоставеността при достъпа към този инструмент.

  Göran Färm (S&D), в писмена форма. – (SV) Ние, шведските социалдемократи, направихме днес своя избор да гласуваме в подкрепа на доклада относно финансирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Фондът за приспособяване към глобализацията подкрепя отделните работници, които са били засегнати от съкращенията, дължащи се на въздействието на глобализацията, и осигурява финансова помощ за преквалификация и придобиване на допълнителна квалификация, за да могат работниците по-лесно да се ре-интегрират на пазаря на труда.

Докладът съдържа конкретни предложения за намаляване наполовина на времето, което се изисква за мобилизирането на фонда за приспособяване към глобализацията както на национално, така и на европейско равнище. Предлага се също да се включат и социалните партньори както по време на процеса на подаване на заявленията, така и във връзка с изпълнението на осигурените с финанси средства. В допълнение на това докладът предлага да се удължи периода на действие на дерогацията, която дава възможност на работниците, загубили работата си в резултат на финансовата криза, също да получат помощ. Разглеждаме това като много важен инструмент за борбата с последиците от финансовата криза и за предотвратяване на изключването на работници от пазара на труда за постоянно.

В параграф 16 от доклада се предлага също Комисията да проучи възможността за създаване на постоянен фонд за приспособяване към глобализацията. Бихме искали обаче да подчертаем, че текстът не показва някаква определена позиция по този въпрос. В него се казва единствено, че Комисията трябва да проучи и оцени ползата от един постоянен фонд. Бихме желали да изтъкнем, че политиката по пазара на труда е в компетентностите на държавите-членки. Следователно Европейският фонд за приспособяване към глобализацията не трябва никога да става заместител на мерките на национално равнище, а следва да се възприема като допълнение към мерките, предприемани от държавите-членки.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Превратностите на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията разкриват както неравенството, така и относително малкия брой заявления за помощи от ЕФПГ, едновременно с недостатъците на това средство по отношение на подкрепата на реинтеграцията на съкратените работниците на пазара на труда. Важно е да се проучат подробно причините за недостатъчното използване на фонда, както и да се идентифицират начините за рационализиране на използването му от държавите-членки, по-конкретно от тези, които са най-засегнати от безработицата.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) За да противодейства на отрицателното въздействие на глобализацията върху засегнатите от колективни съкращения работници и за да покаже своята солидарност към тези работници, Европейският съюз създаде Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), който предоставя финансова подкрепа за индивидуални програми за реинтегриране на съкратените работници на пазара на труда. Максималният годишен размер на ЕФПГ е 500 млн. евро.

Като се има предвид икономическата и социална криза, изненадващо е колко малко е бил използван ЕФПГ. Всъщност от 2007 г. до първите шест месеца на 2009 г. са мобилизирани само 80 млн. евро финансиране от наличните общо 1,5 млрд. евро за 18 заявления, подадени от името на 24 431 работници от осем държави-членки. След направените през май 2009 г. промени в ЕФПГ броят на подадените заявления нарасна от 18 на 46, общият размер на поисканите вноски – от 80 млн. евро на 197 млн. евро, а броят на подалите заявления държави-членки от 8 достигна 18. Въпреки това 9 държави-членки все още не са се възползвали от ЕФПГ.

Освен това от ЕФПГ са се възползвали в най-голяма степен регионите на ЕС с най-голям брутен вътрешен продукт. За да може ЕФПГ да се мобилизира по-бързо и по-често и за да се превърне той в независим фонд със собствени бюджетни кредити за поети задължения и плащания, е необходимо да се направи оценка на причините за тези факти.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма.– (PT) Осъществявянето на този фонд показа, че бяхме прави, когато още на първия му етап ние веднага разкритикувахме няколко аспекта на наредбите за него, които тогава пак подехме частично по време на последвалия преглед, който Комисията трябваше да предложи, приемайки част от критиките ни по отношение на първоначалния вариант.

Ето защо ние сме съгласни, че следва да се поиска от Комисията да изтегли напред за 30 юни 2011 г. внасянето на междинната си оценка и по същото време да внесе предложение за преразглеждане на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията с цел да се поправят „най-явните недостатъци“ на фонда.

Както вече казах в речта си в залата обаче, от съществено значение e да не се забравят превантивните мерки, които трябва да се предприемат за предотвратяване на преместването на многонационални дружества, да се води борба с безработицата и да се увеличават нивата на трудова заетост с права. Също така е много важно да гарантираме, че фондът няма да бъде използван за някакъв вид прикриване или улесняване на съкращения, мотивирани от преструктуриране на дружества или преместване на многонационални дружества.

В заключение настояваме за необходимостта да се увеличи съфинансирането на фонда от ЕС от 65% на най-малко 80%, за да бъде той на разположение на държавите-членки с най-големи финансови затруднения, така че да може безработните, които се нуждаят най-много, да получат бърза и ефективна помощ.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) постига добри резултати в усилията си да се справи с въздействието на широко-мащабната безработица в Ирландия и Европа. ЕФПГ беше основан през 2007 г. в отговор на проблемите и предизвикателствата на глобализацията.

Инициативата е еквивалентна на 500 милиона евро на година. Тя осигурява помощ и подкрепа на региони, където има повече от 1 000 съкращения в резултат на преместване на дружества поради промяна на глобалните обстоятелства. И отново Европейският съюз се е заел с проблема, свързан с безработицата в Ирландия. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията и Европейският социален фонд са от решаващо значение в това отношение.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах за доклада Portas. Подкрепям основната му цел, която е да се продължи с ЕФПГ, тъй като, отделно от кризата, през която минаваме, глобализацията има неблагоприятно въздействие върху заетостта в нашата промишленост, което Европейската десница отказва да приеме. Освен това аз помогнах да се измени този текст така, че при отпускане на ЕФПГ да се взимат предвид малките и средните предприятия и подизпълнителите. Техните служители са особено уязвими поради зависимостта им от многонационалните дружества, така че за тях е от жизненоважно значение ЕФПГ да им даде реална перспектива за професионална преквалификация в случай на съкращения. Изразявам задоволство, също така, че се оцени необходимостта от провеждане на проучване на държавните органи, които отговарят за изготвянето на досиета, за да се оптимизира използването на ЕФПГ, който често не е добре познат и не достатъчно използван, по-специално във Франция. Предвид това, че Европейската десница отказва да продължи действието на ЕФПГ след 2013 г., по време на разискванията относно следващата финансова перспектива на ЕС аз ще се боря фондът да бъде запазен за постоянно.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Тъй като средствата за работниците, които са загубили работата си поради глобализацията или финансовата криза, следва да бъдат мобилизирани по-бързо, аз гласувах за набор от препоръки, насочени към подобряване на процедурните и бюджетни разпоредби на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ). Този фонд беше създаден през 2006 г., но много малко заявления бяха подадени, отчасти поради сложната процедура за намеса и критериите за съфинансиране. Ето защо моите колеги и аз искахме да се направят изменения на този механизъм. За това този текст представлява значителен напредък, тъй като в него се иска от Комисията да опрости още повече процедурата, за да се поправят най-явните слабости, и призовава да се намалят сроковете. Освен това финансирането на този фонд досега се осъществяваше по различни бюджетни редове. В текста се предлага в бюджета за 2011 г. да се определи отделен бюджетен ред за това, което е значително развитие. Затова приветствам приемането на тези препоръки, които са от жизненоважно значение в момент, когато нашите съграждани са засегнати от икономическата криза.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. − (EN) Предвид неотдавнашните промени във финансовия свят и произтеклото от това закриване на работни места сферата на преквалификацията и реинтеграцията в работната сила е от изключително значение за сектора на създаване на работни места и аз приветствам преоценката на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията като инструмент на социалната политика на ЕС. Бих искал обаче да призова за по-голяма гъвкавост в процеса след попълването на заявлението и за повече консултации със самите работници, когато се съставят планове за ЕФПГ. Това, което се случи в Ирландия с работниците на „Дел“ (Dell) и „Уотърфорд кристъл“ (Waterford Crystal), не трябва да се повтаря.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Фондът за приспособяване към глобализацията не е само важен инструмент за подпомагане на тези, които не са могли да се приспособят към отварянето на пазарите. Това също е начин да се засили доверието в Европейския съюз, и считам, че е много важно да се подчертае това. Това ни дава възможност да покажем, че, изправени пред лицето на икономическите промени, не сме изгубили от погледа си онези, които не могат да реагират достатъчно бързо на новата ситуация. Считам обаче, че е важно доверието да се основава на принципа на взаимността. Средствата, предназначени за хора, които, въпреки най-големите си усилия, се оказват жертви на промените на пазара, трябва действително да стигнат до получателите, за които са предназначени. Важно е разпределението на средствата да бъде прозрачно и разбираемо, и тези средства да не бъдат разпределени напосоки без конкретна насоченост. Положението, в което са тези хора, изисква трансграничен и специфичен за всеки регион подход, поради което отпускането на средства трябва да се осъществява бързо. Единствено по този начин Европейският фонд за приспособяване към глобализацията може да изпълни своята мисия и да увеличи доверието в ЕС чрез възможността за незабавно отпускане на помощ. Затова подкрепям този доклад.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, дами и господа, подкрепих доклада относно финансирането и функционирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), защото считам, че този инструмент е ефективен източник за подпомагане на работниците, попаднали в затруднение в резултат на финансовата криза.

Фондът беше създаден, за да предлага действителна помощ на работниците, съкратени поради причини, свързани с преместването на дружествата, в които работят, или в резултат на кризата, с цел да им се помогне да се върнат на пазара на труда. Докладът, изготвен по инициатива, който гласувахме днес, разкрива определени критични области във функционирането на фонда и насочва определени предложния както към Комисията, така и към държавите-членки, с цел да се преразгледа функционирането на този фонд, за да се оптимизират и ускорят процедурите за достъп до него.

Един основен въпрос, към който искам да привлека вниманието ви, се отнася до предложението за удължаване срока на дерогацията, въведена през 2009 г. – с което стана възможно да се разшири областта за действие на фонда, включвайки икономическата криза сред изискванията – до края на 2013 г.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Ролята на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията е да подкрепя работниците, съкратени в резултат на трансформациите на равнище на глобална икономика. Освен това от 2009 г. насам този фонд беше ангажиран за подпомагане на засегнатите от кризата с оглед намаляване на нивото на безработицата. Аз лично считам, че е много подходящо този фонд да бъде превърнат в постоянен инструмент за подкрепа на лицата, търсещи работа, и допълване на социалните политики на държавите-членки.

Тази мярка би трябвало да измести фокуса към използването на потенциала на всеки работник като противовес на мерките, въведени в подкрепа на дружествата. Не трябва също да забравяме, че в момента продължават трудностите по отношение на процедурите за мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и сроковете за изпълнение.

Имайки предвид, че основните проблеми, с които се сблъскват съкратените работници, са професионалната преквалификация и временната помощ, мерките за опростяване на процедурите на фонда са абсолютно задължителни, за да бъде мобилизирана помощта колкото е възможно по-бързо и ефективно.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Европейският фонд за приспособяване към глобализацията е много важен инструмент за оказване на помощ на милионите безработни хора в ЕС, които се намират в това положение заради преместването на производства на други континенти. Във връзка с настоящата криза и поради нарасналия брой на колективните съкращения е необходимо този инструмент да бъде подобрен и да се намерят нови източници на финансиране. Ето защо гласувах по този начин.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Наблюдаваме структурно увеличение на безработицата в Европа, дължащо се на икономическия срив и политиките на преместване.

Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е един полезен инструмент, който ЕС може да използва, за да предлага помощ и солидарност на работниците, загубили работата си. До 2009 г., по бюрократични причини, фондът беше малко използван и считам, че искането на Комисията да въведе мерки за намаляване срока на мобилизационните процедури на фонда е от основно значение. ЕФПГ би могъл да стане много съществен инструмент за социалните политики на държавите-членки, ако се подобри неговата гъвкавост и достъпност.

Поради тези причини гласувах в подкрепа на доклада.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих желал да изразя подкрепата си за доклада на г-н Portas. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е съществен инструмент за осигуряване на допълнителна помощ за работниците, съкратени вследствие на преместване на дружества. Това средство се доказа като дори по-важно за работниците, помагайки им да се върнат на пазара на труда по време на неотдавнашната криза.

Докладът на г-н Portas е решаваща стъпка, която цели да подобри и опрости един важен ресурс за европейските граждани. Той представлява и осезаемо свидетелство за начина, по който ЕС се стреми да помогне за справянето с мрачната финансова ситуация, да се бори с безработицата и да подкрепя своите граждани.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах за резолюцията, защото съм съгласна с исканията, адресирани към Европейската комисия да оптимизира Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ). Тези искания включват оценка на направения принос, взимайки предвид процента на успеха при реинтеграцията и повишаването на професионалните квалификации сред бенефициерите, което е един сравнителен анализ на финансово осигурените мерки в отговор на всяко заявление за ЕФПГ и резултатите, основани на реинтеграцията, както и въздействието на ЕФПГ върху мрежата от бенефициери и малките и средните предприятия, които могат да бъдат потенциално засегнати от планове за съкращения и чиито служители биха могли да се възползват от фонда.

Съгласна съм също с искането на Комисията да предостави поредица от насоки за проектиране и изпълнение на заявления за финансиране от ЕФПГ за държавите-членки. Тези насоки ще целят кратка процедура по кандидатстване и широк консенсус между страните, участващи във въпросите, свързани със стъпките по кандидатстването и необходимите мерки за ефективното реитегриране на работниците на пазара на труда.

На последно място, съгласна съм с искането към държавите-членки да въведат комуникационна и административна структура за ЕФПГ на национално равнище, свързващи всички засегнати страни, включително и социалните партньори, и да обменят най-добри практики на европейско равнище.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Помощта, която предоставя ЕФПГ, трябва да бъде динамична и да може да се приспособява към непрекъснато променящите се и често неочаквани ситуации, възникващи на пазара. Целта на фонда е да предложи специфична бърза помощ за улесняване на професионалната преквалификация на работници, загубили работата си в резултат на суровите икономически катаклизми на пазара на труда.

Призовавам държавите членки да ангажират социалните партньори и да съдействат за диалог между социалните партньори и предприемачите още от самото начало при подаването на заявленията за средства от ЕФПГ. Едновременно с това настоятелно призовавам държавите-членки да използват този фонд, за да насърчават нови умения за превръщането на съществуващите работни места в „зелени“ и за отриване на нови „зелени“ работни места, както и за насърчаване на ученето през целия живот, за да се даде възможност на работниците да развият личен път в кариерата и да се помогне за процъфтяването на конкурентоспособността в глобализираната среда.

Подкрепям също функционирането на този фонд след 2013 г. като независим фонд със собствен бюджет. Комисията и държавите-членки трябва да работят заедно в тясно сътрудничество, за да наблюдават ефективно помощта, предоставяна на многонационалните дружества, и твърдо да се ангажират със създаването на работни места, подкрепящи правата на работника, за да се попречи на социалния дъмпинг.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съм съгласен със съдържащите се в нея призиви към Европейската комисия да се повиши ефективността на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), включително да се направи анализ на отпуснатите вноски, като се вземе под внимание процентът на успех в реинтеграцията и се направи оценка на повишаването на уменията на бенефициерите. Съгласен съм и с предложенията на Комисията, които имат за цел да бъде намалено наполовина времето, необходимо за мобилизиране на средства от ЕФПГ, по-специално, че следва да бъдат предоставени всички средства, за да се гарантира бърза и интензивна комуникация със съответната държава-членка, участваща в процеса.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE) в писмена форма. – (EN) Разискването по този въпрос изобщо не беше лесно. През последните месеци бяха повдигнати въпроси за способността за „реагиране“ на фонда (без същевременно да се фокусира много върху противодействието на причините чрез подобряване на основните стратегии за иновация и обучение в условията на глобализиран свят, по-добра целева насоченост и използване на ЕФПГ в или от държавите-членки); ограниченият брой на подпомогнати сектори (особено по това време), по-конкретно автомобилният и текстилният сектор (съответно 15 и 13 заявления), където могат да бъдат повдигнати въпроси, като например дали съкращенията са резултат от глобализацията или липсата на иновации в сектора; дали/до каква степен мерките заемат/са заели мястото на националната помощ; парадоксът, че, от една страна, (само) 500 милиона евро са на разположение за фонда всяка година (от неизразходваните задължения на бюджета на ЕС), а, от друга, по принцип могат да се подадат неограничен брой заявления, ако са изпълнени критериите за заявление (първите подадени); фактът, че е по-трудно за малките и средните предприятия да извличат полза от такъв фонд; връзката с държавната помощ/данъци. Накрая все пак беше приета консенсусна позиция и докладът беше одобрен, включително и от нас като Зелени.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Подкрепих резолюцията по финансирането и функционирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ). Важно е да се подобрят правилата, които регулират функционирането на ЕФПГ, така че той да може да се използва по-ефективно. Надявам се, че Комисията ще използва предложенията на Парламента, което ще способства за намаляване поне на половина на процедурите по одобряване на помощите. Увеличението на безработицата, причинено от кризата, означава, че финансовите средства от ЕФПГ са от особено значение, защото те осигуряват отделна подкрепа на хора, които са били съкратени, за връщането им към трудова заетост. Строгите критерии за подпомагане и продължителната същност на участващите процедури означава, че държавите-членки не използват напълно предоставените им възможности за получаване на подкрепа от ЕФПГ. Например в моята страна, Полша, са изготвени само три заявления за финансова подкрепа от ЕФПГ. Главната причина за този слаб интерес определено е продължителността на необходимите процедури.

Заедно с подобряването на правилата, които регулират функционирането на фонда, е необходимо да се продължи, най-малко до края на сегашната финансова рамка, въздействието на критерия за подкрепа на работниците, които са си загубили работата в резултат на настоящата криза, и запазване на размера на съфинансиране на ниво от 65%. Ще усещаме последиците от кризата за трудовия пазар още доста години, така че тази подкрепа е и ще бъде необходима. Бих искала да обърна внимание на Комисията и държавите-членки върху координацията и обмяната на най-добри практики на европейско равнище, което ще позволи бърза и ефективна намеса на ЕФПГ в случаи на масови съкращения.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Структурните фондове се проявиха като инструменти с неоценима стойност при намаляването на дисбаланса в Европа, не на последно място, като подкрепят най-уязвимите от най-отдалечените региони. Създаването на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията представя признаването на Европейския съюз, че явлението глобализация е довело до големи и не винаги положителни промени и има неравномерно въздействие в Европа, тъй като има региони, които са спечелили от процеса, и други, които са загубили значително.

Въпреки всичко този фонд не се радва на популярността, която заслужава, което считам, че е в резултат от огромния период на време, който минава между искането за помощ от държавата-членка и действителното получаване на средства. Това забавяне има сериозни последици за засегнатите семейства и е свързано със сложността в основата на процеса на кандидатстване, мобилизиране и прилагане на фондовете; така че е много належащо и с абсолютно предимство той да бъде опростен. Само по този начин ще бъде възможно постигането на целите на фонда чрез ефективно реинтегриране на всички работници, които са съкратени в резултат на значителните промени в моделите на международната търговия. Докладът, който гласуваме днес, представлява опит за компромис между различните политически групи и поради тази причина го подкрепям.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Съгласно последните статистики на ЕС броят на безработните в ЕС-27 се е повишил с 1,1 милион за последната година в резултат на икономическата и финансова криза. Това обяснява защо броят на исканията за мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията са се увеличили от 18 на 46 за периода от май 2009 г. до април 2010 г. В допълнение, въпреки че броят на държавите-членки, подали заявление за помощ, се е увеличил от 8 на 18, има девет държави-членки, които все още не са прибягнали до Европейския фонд за приспособяване към глобализацията.

Като се има предвид всичко това, гласувах за предложението за резолюция на Европейския парламент относно финансирането и функционирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, тъй като икономическата криза може да продължи да оказва въздействие върху трудовата заетост. Именно поради тази причина е важно да поискаме Комисията да предостави своята междинна оценка за използването на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и прегледа на съответния регламент, за да се намали значително продължителността на процедурата за мобилизиране на фонда.

Бих искала също да привлека вниманието на Комисията към съкращенията в публичния сектор, които не се облагодетелстват от наличието на подобен инструмент, въпреки че тези съкращения са пряка последица от намаляване на бюджета в публичния сектор в резултат на сегашната икономическа и финансова криза.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Изцяло подкрепям доклада на г-н Portas относно финансирането и функционирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. В него са разгледани много въпроси, които включват ефективността на процеса на подаване на заявление, както и по-бързото мобилизиране на фонда, за да се осигури помощ за тези, които са си загубили работата. Въпреки че Обединеното кралство в момента не кандидатства за пари от фонда (заради отстъпката за него), можем да видим колко полезен е бил този фонд за други държави-членки по време на трудни икономически времена.

Аз подкрепям създаването на постоянен фонд след 2013 г., за да се помогне на тези, които са засегнати от промените, причинени от глобализацията или финансовата и икономическа криза, и считам, че е от жизненоважно значение Комисията да проучи възможността за установяване на ЕФПГ като независим фонд, с негови собствени бюджетни кредити за поети задължения и плащания съгласно новата многогодишна финансова рамка (2013-2020 г.)

Доклад: Tadeusz Zwiefka (A7-0219/2010)

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Подкрепих доклада. Гласуваният днес регламент се основава на Брюкселската конвенция, един от най-успешните законодателни актове на ЕС, полагащ основите на европейското съдебно пространство. Прилагането на единни европейски правила, основаващи се на съдебната практика, способства за постигането на по-голяма правна сигурност и предсказуемост на решенията и избягване на паралелни производства. Едно от основните условия за функционирането на европейското съдебно пространство е свободното движение на съдебни решения. Затова съм съгласен с изразената в документа позиция, че е необходимо регламентът да бъде преразгледан, за да се гарантира ефикасното движение на съдебни решения.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Регламентът Брюксел I служи за основа на европейското съдебно сътрудничество по граждански и търговски въпроси. Той е един най-успешните законодателни актове на ЕС, който постави основите на Европейското съдебно пространство. Показал е своята ефективност в съдействието за решение за трансгранични съдебни спорове чрез система от съдебно сътрудничество, основано на глобални правила относно съдебната компетентност, както и при координиране на паралелни производства и движение на съдебни решения. Съгласен съм с необходимостта да се въведат подобрения, като отменянето на процедурата на екзекватура във всички области, обхванати от този регламент, чрез което да стане възможно ускоряването на свободното движение на съдебни решения, при условие че всички необходими гаранции са защитени.

Считам също, че е важно да се създаде европейска съдебна култура чрез обучение и прибягване до помощ от системи като Европейската мрежа за съдебно обучение и Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, което следва да спомогне за подобряване на комуникацията между съдиите. От съществено значение е да се създаде правна мрежа, която е логично структурирана и лесно достъпна и която трябва да бъде преразгледана от Комисията по отношение на взаимовръзката между различните регламенти, които се отнасят за съдебна компетентност, привеждане в действие и приложимо право.

  Anna Maria Corazza Bildt, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark, Anna Ibrisagic и Alf Svensson (PPE), в писмена форма. – (SV) Гласувахме в подкрепа на облекчаване на съдебните производства за все по-мобилните граждани на Европа. Това не означава, че сме съгласни с всички детайли и безрезервно подкрепяме реформите, които могат да произтекат от доклада Zwiefka в дългосрочна перспектива. Например оставаме критични към амбициите да се въведе колективно обезщетяване и също бихме искали да изтъкнем позицията, че промените на гражданското сътрудничество, което се обсъжда, не могат да са от такова естество, че да засегнат свободата на печата в Швеция.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Тъй като съм запознат с огромното значение на Регламент (ЕО) № 44/2001 относно международното частно право и необходимостта от адекватна правна рамка, която позволява признаването и изпълнението на правни решения относно граждански и търговски въпроси, също като докладчика признавам, че преразглеждането на този регламент повдига изключително важни технически и правни въпроси. Склонен съм да се съглася с отменянето на процедурата на екзекватура, както е предложено в доклада, и намирам много от предложенията, които се съдържат там, за интересни и прагматични. Обсъждането ще си заслужава да се следи отблизо.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Резолюцията разглежда прилагането на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Брюксел I) в светлината на Зелената книга на Комисията. Този регламент, както и неговият предшественик – Брюкселската конвенция, е един от най-успешните законодателни актове на ЕС, тъй като полага основите на европейското съдебно пространство и служи както на гражданите, така и на бизнеса. Той насърчава правната сигурност и предвидимостта на решенията чрез единни европейски правила.

Въпреки това регламентът трябва да бъде актуализиран. Съгласен съм с премахването на екзекватурата (заповед за изпълнение), тъй като това би ускорило свободното движение на съдебни решения и би представлявало важен етап от изграждането на европейското съдебно пространство. Тази отмяна обаче трябва да бъде балансирана с подходящи предпазни мерки, предназначени да защитят правата на страната, срещу която се иска изпълнение. Считам, че Комисията следва да преразгледа взаимните връзки между различните регламенти, които третират компетентността, изпълнението и приложимото право, като основната цел следва да бъде създаването на правна рамка, която е последователно структурирана и лесно достъпна.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. – (PL) Докладът Zwiefka, който беше гласуван днес, се отнася за Зелената книга на Комисията за преразглеждането на Регламент Брюксел I относно компетентността и признаването на съдебни решения по граждански и търговски дела. Обсъждането на Зелената книга ни позволява, до известна степен, да се подготвим за действителното преразглеждане на регламента, което очакваме скоро. Това ще е огромно предизвикателство за Парламента, поради изключително сложната техническа същност на регламента. Освен това по този толкова труден и чувствителен материал Парламентът ще изготви решение заедно със Съвета за първи път съгласно обикновената законодателна процедура. На сегашния етап между политическите групи има много различия в становищата относно предложените изменения, например тези, които се отнасят за екзекватурата, и по-конкретно компетентността, свързана с трудовата заетост.

По тази причина групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент реши да не подкрепи доклада в сегашната му форма. Считам обаче, че в бъдеще всички политически групи ще се ангажират с конструктивно сътрудничество в тази област, защото Брюксел I е регламент от основно значение за общия пазар. Един ефикасен преглед на Брюксел I ще покаже как Парламентът използва новите си компетентности, за които, в крайна сметка, се бори толкова дълго.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Приетият вчера доклад на заседанието на Европейския парламент, макар и доста технически, е много важен предвид все по-голямата интеграция на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие, на европейското съдебно пространство и следователно предвид консолидацията на европейския вътрешен пазар. Регламентът „Брюксел I“ доведе до значителен напредък в съдебната област: той определя компетентните съдебни органи по граждански и търговски дела в случай на трансгранични съдебни спорове и урежда признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела от други държави-членки. Сега следва този регламент да бъде преразгледан и неговите разпоредби да бъдат модернизирани, а някои процедури да бъдат „подобрени“: комуникациите между съдиите, въпросът за автентичните актове, въпросът за арбитража и най-вече въпросът за екзекватурата. Без да навлизам в подробности по тези сложни правни въпроси, очаквам с нетърпение изменението на регламента, изменение, което ще осигури по-добра правна защита на европейските граждани: по-добро „свободно движение“ на съдебните и правните решения, по-голямо „взаимно доверие“ между юрисдикциите и правните системи на различните държави-членки, а именно, укрепване на правната сигурност в Европа и правата на гражданите.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. − (EN) Тази инициатива послужи като средство за установяване на юридическо сътрудничество по граждански и търговски дела.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Подкрепих доклада, защото смятам, че той е стъпка напред в областта на международното частно право. Този клон на правото трябва да бъде актуализиран поради по-голямата степен на взаимосвързаност между правните системи.

По-конкретно, подкрепям идеята за премахване на екзекватурата, но въпреки това считам, че тази стъпка трябва да бъде предприета в рамките на извънредна процедура, придружена с подходящи гаранции за длъжниците, срещу които е постановено съдебно решение. Също така съм против премахването на изключването на арбитража от обхвата на регламента, но считам, че трябва да бъде обмислено много по-добре отношението между арбитражното и съдебното производство и че докато не бъде осъществен цялостен преглед и задълбочени консултации, идеята за изключителна компетентност за съдебните арбитражни производства по граждански дела в държавите-членки не следва да се прилага.

Съгласен съм и с настояването на докладчика за обширни консултации и политически дебат преди предприемането на каквото и да било действие в тази област, преминаващо отвъд предложенията в неговия проектодоклад.

  Evelyn Regner (S&D), в писмена форма. – (DE) Реших да гласувам против доклада за Регламента Брюксел I, защото считам, че липсват някои важни позиции от резолюцията. Считам, че е важно да се възприеме холистичен подход за подобряване на регламента. Това включва защита на по-слабата страна чрез по-изгодни за нея правила за компетентността в рамките на производството. Това важи както за работниците, така и за потребителите, което е изричното намерение на регламента. Нито едно от моите предложения за изменения, насочени към заздравяване на позицията на по-слабата страна не са намерили своето място в доклада. Считам, че е важно да се създаде отделен съдебен окръг за трудови спорове, за да се постигне съгласуваност в регламентите Брюксел I и Рим II. В Рим II вече е формулирано кой закон следва да се прилага относно вредите с трансгранично въздействие, свързани със стачки. Не разбирам защо не може да се заведе дело в държавата-членка, където се е провела стачката. Това би оставило възможност за търсене на най-благоприятния съд (т.нар. „forum shopping“). Целта ми е да изключа тази възможност в рамките на законодателния процес.

Също така съм против и въвеждането на правилото „forum non conveniens“ и забрани за водене на съдебни производства в други съдилища („anti-suit injunctions“), тъй като те са правни инструменти на общото право, за които вече е установено, че са несъвместими с европейското разпределение на областите на компетентност в няколко постановления на Съдa на Европейския съюз.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Групата на социалистите в Европейския парламент представи алтернативна резолюция относно доклада на г-н Zwiefka относно прилагането и преразглеждането на „Брюксел I“, която ние, Зелените, решихме да не подкрепим, защото докладът е доклад относно прилагането, което беше предмет на широко обсъждане сред всички докладчици в сянка в комисията по правни въпроси. Алтернативното предложение за резолюция подчертава едни справедливи въпроси, които въпреки това не са пряко свързани с този доклад. Ето защо днес ние просто гласувахме в подкрепа на резолюцията, такава, каквато беше приета в комисията по правни въпроси.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Регламентът, който одобрихме, е балансиран и предназначен да предлага сигурност например при установяване кой съдия в рамките на европейската съдебна система е компетентен, когато възникнат граждански или търговски спорове по време на трансгранични конфликти.

Европейският парламент ще действа като съзаконодател за всякакви бъдещи изменения на регламента. На практика измененията ще се правят съгласно обикновената законодателна процедура.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, в който се препоръчва валидността на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) да бъде продължена до 2013 г. и настоятелно предлага след това той да стане постоянен. ЕФПГ осигурява финансова подкрепа за преквалификация на работници, засегнати от съкращения. Това е необходимо особено сега поради дълбоката икономическа криза, пред която е изправена Европа, и аз подкрепям този доклад, за разлика от моите колеги консерватори и либерали, които искат да отменят този фонд.

Доклад: Антония Първанова (A7-0221/2010)

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) С днешното гласуване, вторник, 7 септември 2010 г., за доклада по собствено инициатива относно социалното приобщаване на жените, принадлежащи към етническите малцинства, Европейският парламент стига до сърцевината на актуалния политически дебат. Приобщаването на етническите малцинства в държавите-членки е всъщност въпрос от изключителна важност и заслужава подкрепата на европейските институции, още повече като се има предвид, че остават няколко месеца до края на Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване. Ето защо приветствам приемането на доклада, който ще съживи разискването на ниво ЕС и който цели решаването на въпроса с приобщаването на етническите малцинства и борбата за равенство между мъжете и жените.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Редица общности на етнически малцинства, които живеят в ЕС, особено жените и момичетата сред тях, се сблъскват с различни форми на дискриминация и са по-уязвими по отношение на социалното изключване и бедността отколкото местните жени. Да бъдеш жена в определено етническо малцинство не е недостатък в едно демократично общество. По тази причина Европейският съюз си поставя за цел да предостави на жените още повече права и да разработи новаторски подходи за повишаване на осведомеността относно правата на жените. Както Комисията, така и държавите-членки трябва да гарантират пълното прилагане на съществуващото законодателство относно равенството между половете и за борба с дискриминацията, така че етническите малцинства да имат достъп до услугите по оказване на помощ и възможност да участват в различни образователни програми. Въпреки това проблемите, свързани със социалното приобщаване на жените от етническите малцинства в Европейския съюз, остават неразрешени.

Все още не е разработена последователна политика на ЕС относно приобщаването на мигрантите и затова призовавам Комисията спешно да изработи насоки на ЕС, за да се помогне на държавите-членки да предоставят на жените от етническите малцинства по-добър и по-бърз достъп до системата на образование, системата на здравеопазване, заетост, социални помощи и финансова помощ. Съгласна съм с позицията на Парламента относно пълното приложение на законодателството в областта на равенството между половете сред етническите малцинства.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Настоящият доклад анализира социалното приобщаване на жените в областта на политиката на Европейския съюз. Той също така анализира ролята на жените в етническите малцинства. Тази база от знания е от съществено значение, за да бъдат разбрани трудностите, с които се сблъскват жените при интегрирането, включително установени или традиционни малцинства, както и новосъздадени малцинства като имигрантите.

Гласувах в подкрепа на доклада, защото мисля, че е важно да бъдат задоволени легитимните стремежи на жените, принадлеждащи към малцинства. Трябва да бъдат взети конкретни мерки на равнище на ЕС, най-малкото когато се приемат политики, насочени към социалното приобщаване. Освен това, както твърди докладчикът, е важно да се насърчава политическото и социалното участие на тези жени в области като политическото ръководство, образованието и културата. Това ще допринесе за борбата срещу сегашното им слабо представителство.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах за доклада, защото той посочва важността от изследването на политиките на ЕС за социалното приобщаване на жените, принадлежащи към етническите малцинства, и установяване на областите, където то работи, и областите, където намирането на решения е проблематично.

Живеем в мултикултурно общество, съставено от различни културни, етнически и религиозни общности. Във връзка с това е уместно политиките за приобщаване за граждани на трети страни да включват допълнителна, специфична за пола гледна точка, което е необходимо, за да се гарантира, че специфичните потребности на жените, принадлежащи към етническите малцинства, са взети под внимание.

Целенасоченият подход към социалното приобщаване на жените, принадлежащи към етническите малцинства, е необходим, за да се избегне многостранната дискриминация, стереотипите, стигматизацията и етническата сегрегация.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото мисля, че жените, принадлежащи към етнически малцинства, се сблъскват с различни форми на дискриминация. Затова е необходимо да се повиши осведомеността относно правата на жените, да се предоставят повече права на жените и да се окуражат жените да поемат ръководни роли в техните общности, като това е и начин за насърчаване на правата на човека. Въпреки че социалното приобщаване е изключителна отговорност на държавите-членки, Европейската комисия трябва да вземе предвид проблема с равенството между половете, когато взема решения относно политиките и мерките, насочени към социалното приобщаване.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) В едно все по-мултикултурно общество политиките за приобщаване на етническите малцинства са приложими преди всичко като начин за борба с дискриминацията, расизма, насилието, изключването и маргинализацията на етническите малцинства, което ги поставя в периферията на обществото. Знаем, че стигматизацията и изключването на етническите малцинства води единствено до недоволство и бунт, което в крайна сметка поражда закононарушенията и насилието.

От нашето общество зависи да се научи как да приобщава, без да дискриминира, да приема, без да изключва. Това обаче не означава, че следва безкритично да приемаме всички страни от културата, традициите или вярванията на етническите малцинства. Това особено важи за обичаите, свързани с жените. Следователно е необходимо твърдо да се противопоставяме на всички културни практики, свързани с дискриминацията, основана на пола, както и на всички форми на насилие, все още съществуващи по отношение на жените, принадлежащи към етническите малцинства. Приобщаването означава и защита и в този случай защитата на жените, особено на децата от женски пол, които твърде често са мълчаливи жертви на практики и традиции, които ние просто не можем да приемем.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Резолюцията обхваща политиките на Европейския съюз за жените, принадлежащи към етнически малцинства. В тази област аз бих подчертал необходимостта да се насърчава образованието и обучението сред тези жени, както и да се подкрепя достъпа им на пазара на труда, така че да се предотвратят социалното изключване и дискриминацията.

Само чрез социално приобщаване можем да се справим със заклеймяването и предубежденията, причинени от етническото разделение. Важно е да се отбележи, че в това отношение няма правнообвързваща политика относно социалното приобщаване в Европейския съюз главно поради това, че интеграцията е отговорност на държавите-членки. Интеграционната политика обаче става все по-важна на равнище на ЕС, а интеграцията става дори по-важна, тъй като значението на основните икономически и социални аспекти на демографското застаряване се повишава. Правилата и принципите на ЕС, в множеството случаи, се прилагат само за граждани на ЕС, които едновременно с това са и граждани на държавите-членки. Членовете на малцинства, които са установени и са придобили правен статус на граждани, са защитени от правилата и принципите на Европейския съюз. Тази защита обаче следва да обхване и мигрантите, които все още не са граждани на държава-членка.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена фирма. – (PT) Социалното приобщаване на жените, принадлежащи към етническите малцинства, е важен въпрос, тъй като тези жени са по-застрашени от социално изключване; всъщност положението в момента, свързано с недопустимото колективно експулсиране на роми от страна на Франция, е добър пример в това отношение.

От изключителна важност е борбата с всички форми на дискриминация да бъде в центъра на вниманието и на политиката на Съюза независимо дали е основана на пол, етнически произход или цвят на кожата.

Ето защо е време да скъсаме с макроикономическите политики, които задълбочават безработицата, социалното неравенство и дискриминацията. Както се отбелязва в доклада, необходима е борба за истинското социално приобщаване, като поемем ангажимент за създаване на качествени обществени услуги, които са универсални и достъпни за всички хора от двата пола, включително за семействата на имигрантите и децата, по-специално става въпрос за образование, здравеопазване, жилищно настаняване и социална защита.

Достатъчно безсмислени декларации са приети и безсъдържателни думи са изречени: неотложни мерки са необходими за насърчаването на достойнството и равенството, мерки, които дават ясни отговори на социалните проблеми и не се израждат в ксенофобски или дискриминационни действия. Подобни действия стават още по-отвратителни, когато се предприемат от самото правителство.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Не може да пледираш за „приемане на различните култури“ и за общуване на етническите малцинства, независимо дали са от женски пол, или не, на родния им език и в същото време да твърдиш, че искаш да насърчиш социалното приобщаване на същите тези малцинства.

Тук наблюдаваме основно противоречие, защото минималното изискване за подобно „приобщаване“ е наличието на минимален набор от общи неща с приемащата страна, като например общ език и основни кодове на „съвместно съществуване“, като се започне със зачитането на социалните закони и практики на приемащата страна.

Единственото изключение от тази изцяло проевропейска логика на доклада е признанието (и то направено по колеблив и заобиколен начин), че няма оправдание за насилието или дискриминацията на основание обичаи, традиции или религиозни съображения.

Отворете си очите: европейците не са отговорни за повечето практики на насилие и дискриминация. Полигамията, ексцизията, инфибулацията, третирането на жените като непълноценни човешки същества и т.н. са практики на общностите, които отказват да зачитат нашите закони и нашите обичаи и които дори се опитват да ни наложат техните собствени закони и обичаи. Това е резултатът от политиките на масова имиграция, които налагате на съгражданите си от десетилетия. Време е да се сложи край на всичко това.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада Първанова относно социалното приобщаване на жените, принадлежащи към етнически малцинства. За съжаление, дискриминацията е кумулативен процес и жените, принадлежащи към етнически малцинства, биват все по-засегнати от него. Текстът изисква политиките на Съюза да контролират по-строго дискриминацията на основание на пола срещу тези жени. Те трябва да бъдат в състояние да участват по-активно в обществото и за да направят това, трябва да имат достъп до образование и до пазара на труда, тъй като това са основните фактори за еманципирането на тези жени.

  Lívia Járóka (PPE), в писмена форма. – (EN) Като един от докладчиците в сянка по доклада, искам да поздравя д-р Първанова с приемането на доклада й, който има за цел да предложи решения, за да се минимизира неравностойното положение на жените от етническите малцинства, произтичащо от етническия им произход и подсилено от специфичните за половете структури. Въпреки че равенството между половете далеч не е постигнато в обществото като цяло, жените от ромски произход, сравнени с останалите жени, се характеризират с по-ниска продължителност на живота, по-ниско образование, значително по-висок процент на безработица и по-високо равнище на бедност. За да се постигне пълно приобщаване, статистическите данни, свързани с равенството между половете, показателите и критериите за сравнение, както и разбивка на статистическите данни, наред с другите, по пол и етнически произход, са незаменими инструменти и изключително необходими, ако искаме напредъкът да се измерва достоверно.

Събирането на категоризирани данни е предпоставка за защитата и насърчаването на правата на етническите малцинства и трябва да се извършва в съответствие с правилата на държавите-членки, свързани със защитата на личните данни. Съществува силна зависимост между равнището на образование, степента на икономическа активност и вероятността за избягване на бедността за цялото семейство. Ето защо, преди всичко са необходими целенасочени политики, за да се подобри достъпът на жените от ромски произход до образование и декларирана заетост.

  Marisa Matias и Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме за резолюцията, защото, наред с другите неща, смятаме, че има нужда от по-структурирано координиране на европейските политики в тази област с цел да се подобри социалното приобщаване на жените от етническите малцинства и че следва да се подчертае важността да се информира приемащата общност, за да може да приеме различните култури, като се предупреди за въздействието на расизма и предразсъдъците. Гласувахме за доклада и защото той призовава жените, принадлежащи към етнически малцинства, да играят активна политическа и социална роля във всички сфери на обществения живот, включително ръководни роли в политиката, образованието и културата, с цел да се преодолее съществуващото в момента ограничено представителство.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Европа е пространство на интеграция и в нея не може да има каквато и да било форма на дискриминация, особено когато тя се практикува срещу етнически малцинства и е най-силно проявена към жените, принадлежащи към тези малцинства. Целта на политиката на равенство между половете в ЕС е да насърчава равенството между мъжете и жените, като това се постига във все по-голяма степен в основната част от обществото. Въпреки това жени от определени етнически малцинства са подложени на всякакви видове дискриминация. Затова е необходимо да се повиши обществената осведоменост относно тези практики, за да могат жените, принадлежащи към етнически малцинства, да бъдат напълно интегрирани. Ето защо гласувах по този начин.

  Miroslav Mikolášik (PPE), в писмена форма. – (SK) Г-н председател, госпожи и господа, смятам, че социалното приобщаване на жените, принадлежащи към етническите малцинства, е изключително важна и чувствителна област, в която държавите-членки на Европейския съюз трябва да покажат зрелост и истинска решимост да се разпространяват ценностите толерантност и равенство в ежедневния живот.

Смятам, че е неприемливо членове на етническите малцинства да бъдат изложени на дискриминация, социално изключване, стигматизация и дори сегрегация. Затова подкрепям призива към Комисията и преди всичко към държавите-членки, които носят пълната отговорност за политиката на социалното приобщаване, за да се гарантира пълното прилагане на съществуващото законодателство в областта на равенството между половете и недискриминацията.

Правните инструменти трябва да се допълват от административни мерки, както и културни кампании, целящи преодоляването на стереотипите и осигуряване на алтернативи на социалното изключване и бедността.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) За социалния мир във всички държави е изключително важно етническите малцинства да се приобщят към обществения живот. За разлика обаче от доклада смятам, че отговорността за това носят онези, които се стремят да се приобщят. С оглед на трудната финансова ситуация в цяла Европа, не мога да одобря доклад, който изглежда предлага разходоинтензивни и неефективни мерки. По тези причини гласувах против доклада.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът акцентира върху проблем, който обществеността показва, че все повече осъзнава не само поради трагичните ситуации, случващи се извън Европейския съюз, които въздействат върху нашия морал и съвест, но и поради признанието, че подобни проблеми съществуват и сред нас и изискват нашата политическа и гражданска намеса.

Жените, принадлежащи към етническите групи, често са подложени на натиск от страна на членове на семейството с по-висок авторитет, които предпочитат да съхраняват традициите, заробващи жените. Обикновено те имат ниско равнище на образование и малко информация за възможните средства, с помощта на които могат да се противопоставят на авторитета на семейството и да се утвърдят в обществата, към които се приобщават или приемащите общества. В тези общества могат да се сблъскат с ксенофобско отношение.

Разработването и осъществяването на европейската политика за равенството между половете трябва да помогне, веднъж завинаги, да се минимизират сериозните несправедливости по отношение на жените по целия свят и в Европейския съюз.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Известно е, че антиромските настроения са все още широко разпространени в Европа, като ромите са постоянна цел на расистки атаки, на изказвания, подбуждащи омраза, незаконни евакуации и експулсирания, извършвани от местни и централни органи. Трябва да спомена по-специално последните действия на френските органи, свързани с експулсирането на роми.

Като имаме предвид, че ЕС разполага с редица механизми и инструменти, които могат да бъдат използвани, за да се гарантира зачитането на основните права на европейските граждани от ромски произход с цел да се подобри достъпът им до качествено образование в рамките на конвенционалната образователна система, както и до работни места, жилищно настаняване, здравеопазване и социални и частни услуги, като по-този начин се подпомогне социалното им приобщаване; призовавам държавите-членки:

- за отстраняване на стереотипното отношение и дискриминацията против жени и момичета от ромски произход, които са жертви на различни форми на дискриминация, основана на етнически произход и пол, особено що се отнася до правото им на образование, заетост и здравеопазване;

- за пълно приложение на директивите на ЕС за борба с дискриминацията и свободата на движение и да се предложат мерки и активни програми за подкрепа на приобщаването на ромското население в социалната, политическа, икономическа и образователна среда.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Много съм доволен, че беше приет докладът, който по-специално призовава: държавите-членки да зачитат основните права на етническите малцинства и жените имигранти независимо от тяхното правно положение (P. 11); държавите-членки да гарантират достъп до услугите по оказване на помощ, насочени към превенцията на основаното на пола насилие и защитата на жените от подобно насилие независимо от тяхното правно положение (P. 17); Агенцията за основните права да включи напречен подход, свързан с равенството на половете и правата на жените, във всички аспекти, включително онези, свързани с дискриминацията, основана на етнически произход, и основните права на ромите (P. 22); Европейският институт за равенство между половете системно да събира данни с разбивка по пол и етническа група; националните органи, занимаващи се с проблемите на равенството, да създадат инструменти и да развият форми на обучение относно множествената дискриминация; и накрая, за целенасочен подход, за да се избегнат многостранната дискриминация, стереотипите, стигматизацията и етническата сегрегация.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Ние сме изключително смутени от доклада и затова гласуваме против, защото, докато е правилно да информираме жените от държави извън ЕС за техните права в рамките на семействата им, където те често са сегрегирани, от друга страна, не можем да третираме онези, които живеят като гости в нашата държава по-добре от собствените ни граждани, които винаги са живели и са плащали данъци в държавите-членки.

Дори сега, ако сравним процента на жители на държави извън ЕС и процента на европейските граждани, които използват безплатни социални услуги като здравеопазване, образование, жилищно настаняване, ще видим, че той е в полза на първите. Това означава, че хората, които живеят, работят и плащат данъци в собствените си държави, ще получават по-малко услуги, отколкото онези, които са пристигнали неотдавна в Европа.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, чиято цел е да направи оценка на политиките в рамките на ЕС за социално приобщаване на жените, принадлежащи към етническите малцинства. Това ще позволи да се приемат специфични мерки за насърчаване на равенството между половете сред етническите малцинства и за пълното прилагане в държавите-членки на съществуващото законодателство за борба с дискриминацията.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Докладът поставя въпроса за това дали жените, принадлежащи към етническите малцинства, са всъщност изключени от мерките на ЕС за постигане на равенство между половете поради липсата на социално приобщаване. Жените от националните малцинства бяха незабележими в течение на много години, въпреки че повечето от тях са в неравностойно положение както в социално, така и в икономическо отношение.

  Marina Yannakoudakis (ECR), в писмена форма. – (EN) Групата ECR изцяло подкрепя принципа за равно третиране за всички, което, разбира се, включва и жените, принадлежащи към етнически малцинства. При все това ние не подкрепяме доклада поради някои конкретни причини.

Първо, не сме съгласни с каквото и да било допълнително увеличаване на финансирането на социални дейности в ЕС. В цяла Европа националните правителства намаляват публичните разходи и групата ECR смята, че ЕС трябва да направи същото. Второ, твърдо се противопоставяме на всяко действие в посока на установяване на обща политика в областта на имиграцията и убежището и считаме, че части от доклада се отнасят именно до политиката в областта на имиграцията и убежището, която най-добре се изработва и осъществява на национално равнище. Трето, проблеми като грижите за децата, образованието и здравеопазването, включително сексуалното и репродуктивното здраве, остават в правомощията на държавите-членки, а не на ЕС.

Доклад: Sirpa Pietikäinen (A7-0237/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно ролята на жените в едно застаряващо общество, защото смятам, че е време да се повиши осведомеността за неравенство между половете в по-напреднала възраст, което произтича преди всичко от натрупване през целия живот на недостатъци, основаващи се на пола. Днес е ясно за всички, че възрастните жени са изложени на по-голям риск от бедност, тъй като получават по-ниски пенсии поради голямата разлика в заплатите между мъжете и жените или често защото са прекратили временно или изцяло професионалното си развитие, за да се посветят на семействата си, без заплащане или право на социално осигуряване. Във време на икономическа рецесия жените са в по-голям риск от изпадане в бедност.

Крайно време е нашите институции да приемат по-положително отношение към стареенето. Ето защо горещо приветствам инициативата на Комисията 2012 г. да стане година на активното стареене и солидарността между поколенията. Възприемането на подход, който взема предвид взаимовръзките между стареенето и пола, трябва да се превърне в крайно необходим инструмент при определянето на политиките във всички съответни области (икономика, социални въпроси, обществено здраве, права на потребителите, цифрови технологии, развитие на селските и градските райони и др.).

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) В настоящия доклад г-жа Pietikäinen ни припомня, че жените по традиция са изложени на по-висок риск от бедност и ограничени пенсии поради различни причини като голямата разлика в заплащането между мъжете и жените, фактът, че са си взели почивка или са спрели работа, за да се заемат със семейни отговорности, или фактът, че са работили в предприятието на съпруга си, главно в сектора на бизнеса и селското стопанство, без да получават заплащане и без да са включени в системата за социално осигуряване. Мога само да се съглася с това наблюдение. В качеството си на председател на сдружението „Femmes au Centre“ (Жени в центъра), аз постоянно се боря да привлека вниманието към социалните неравенства, които понякога се пренебрегват, и според мен това е едно от тях. Във време, когато разискваме реформата на нашите пенсионни системи, е от жизненоважно значение да се вземат предвид различията в отношението между мъжете и жените.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) С влизането в сила на Договора от Лисабон, забраната на дискриминацията по всякакъв признак стана част от законодателната компетентност на Европейския съюз. Затова е необходимо да се наложи положителното отношение към по-напредналата възраст и да се създадат възможности за възрастните хора да водят пълноценен живот.

Доволна съм, че Парламентът представи доклад, който призовава да се предприемат действия по отношение на застаряващото общество. Преди всичко важно е да се обърне сериозно внимание на възрастните жени, живеещи в бедност, защото техните пенсии обикновено са по-малки поради по-ниските заплати в секторите, където те са наети на работа. В допълнение, възрастните хора представляват голяма потребителска група, като търсенето на услуги за хората в по-напреднала възраст нараства с бързи темпове и ще продължи да нараства и в бъдеще. При все това съществуват пречки за получаването на лесно достъпни и качествени обществени и частни услуги, които да са и на достъпни цени.

Ето защо е важно за Комисията да предприеме действия за регулиране на достъпа до много основни услуги и да гарантира качеството на живота, за да се избегнат физическите, психологически и икономически злоупотреби. На застаряването на обществото прекалено често се гледа като на нещо отрицателно, т.е. като на предизвикателство към възрастовата структура на работната сила и устойчивостта на социалната защита и здравеопазването. Възрастните хора наистина са актив, предоставят важна подкрепа на обществото и семейството следователно трябва да гарантираме правото им да водят достоен и независим живот.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) В сравнение с мъжете жените са изправени пред по-големи трудности в света на работата. Ние спешно трябва да премахнем дискриминацията, на която те са подложени, когато започват работа, в професионалното си развитие и във връзка с правото им на справедливо заплащане. Здравните и социалните услуги също трябва да са насочени към конкретните потребности на жените. Всички тези трудности се задълбочават с напредването на възрастта, което показва важността на този доклад. По-конкретно, бих посочила, че трябва да се използват знанията на по-възрастните жени. Накрая, механизмите за наблюдение, предвидени в доклада, обосновават гласуването ми в негова подкрепа.

  Anna Maria Corazza Bildt, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark, Anna Ibrisagic и Alf Svensson (PPE), в писмена форма. – (SV) Вчера, 7 септември 2010 г., гласувахме против доклада (A7-0237/2010) относно ролята на жените в едно застаряващо общество (2009/2205(INI)). Главната причина за това е фактът, че не подкрепяме предложението за система, в която всички граждани на ЕС имат право на основни доходи, нито призива на доклада за прилагането на мерки за положителна дискриминация в полза на жените. Също така има предложение Европейският парламент да призове държавите-членки да въведат нови видове отпуск, които да дават възможност за вземане на платен отпуск за полагане на грижи, различен от отпуск за отглеждане на дете. Във връзка с това, искаме да подкрепим принципа на субсидиарност. В същото време обаче искаме да подчертаем, че има части от доклада, с които сме съгласни.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада, защото на застаряването на обществото прекалено често се гледа като на нещо отрицателно, въпреки че възрастните хора представляват и икономически ресурс, и резерв с незаменим опит. Освен това възрастните хора са изправени пред по-висок риск от бедност, отколкото населението като цяло, като през 2008 г. в ЕС-27 делът на изложените на риск от изпадане в бедност над 65-годишна възраст достигна около 19%, докато през 2000 г. той е бил 17%.

Съгласна съм, че е необходим цялостен и мултидисциплинарен подход по отношение на стареенето и създаването на възможности, особено в областта на пазарите за продукти и услуги, насочени към потребностите на възрастните хора, както и към потребностите на лицата, които неофициално полагат грижи за зависими лица. Ето защо трябва да се настоява, до края на 2011 г., Комисията да предложи план за действие, съдържащ различни мерки във връзка с това.

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Много беше вече казано за неравната позиция на жените в обществото. Жените са непрекъснато дискриминирани на работното място чрез по-ниско заплащане за равен труд и са принуждавани от обстоятелствата да прекъсват професионалното си развитие или да избират работа с по-ниско заплащане в близост до дома. Причините за това са преди всичко раждането и отглеждането на деца, а след това грижата за възрастни родители или болни членове от семейството. В повечето случаи именно жените се „жертват“ при полагане на грижи за семейството и децата за сметка на работата и професионалното развитие. Трябва да се каже, че обществото обикновено очаква това от тях. Оттук произтича финансовата зависимост от партньора, с малко или никакви социални осигуровки и пенсии в по-напреднала възраст. По тези причини жените много повече са изложени на риск в по-напреднала възраст, отколкото мъжете, и са най-застрашената от бедност група в обществото.

Положението се задълбочава от факта, че жените все още често се грижат за родителите си, както и за внуците си, когато са в напреднала възраст, за което не им се заплаща, но за което те изразходват целия си доход и спестявания. Потенциалът на възрастните хора не е достатъчно използван. Моделът на социален живот допринася за това, тъй като младите и възрастните хора живеят отделно. В „разширените семейства“ в миналото всеки имаше собствена роля и функция, а възрастните хора не бяха изключвани и осъдени да живеят в бедност. Подкрепям доклада на г-жа Pietikäinen и ще гласувам в подкрепа на неговото приемане.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах за доклада относно ролята на жените в едно застаряващо общество. Има разлика от повече от 17% между заплатите на мъжете и жените в Европейския съюз. Отчасти поради това и отчасти защото жените често остават вкъщи, когато са в активна възраст, за да се грижат за деца или други зависими членове от семейството, и често предпочитат да работят на непълно работно време, разликата в заплатите между жените и мъжете се увеличава, когато достигнат пенсионна възраст. Държавите-членки трябва спешно да приемат мерки, като вземат предвид измерението, свързано с равенството между половете, при извършването на реформи на пенсионните системи и приспособяването на пенсионната възраст, като се отчитат различията между жените и мъжете по отношение на моделите на трудова дейност и по-високия риск за възрастните жени от дискриминация на пазара на труда.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) С оглед на това че, както се твърди в доклада, „полът е важен фактор за застаряването, тъй като продължителността на живота при жените е с около шест години повече, отколкото при мъжете“, и че в Европа населението застарява, ние сме изправени пред факта, че броят на възрастните жени в нашето общество ще се увеличава. Налага се да гарантираме, че тези жени ще имат адекватни условия на живот и в много случаи активен живот.

Не трябва да забравяме, както докладът справедливо ни припомня, че възрастните жени са най-застрашени от бедност и затова следва да им се отдели особено внимание. Все пак, освен решенията, свързани със социалните помощи или социалната държава, смятам, че тези жени трябва да имат активна роля в обществото. Много от тях са професионалисти с огромен опит, който може да бъде използват в интерес на младите хора. Други са баби и прабаби и могат да поемат основната роля за полагане на грижи в семейството, като дадат възможност на младите майки по-добре да съчетават семейството с професионалното си развитие. Тези роли са много ценни и ще ни помогнат да насърчим и защитим възрастните жени, като създадем общество на истинска солидарност между поколенията.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Настоящата резолюция разглежда уязвимостта на по-възрастните жени във връзка с явлението на застаряващото население в ЕС, което се възприема като бъдеща тежест за националните икономики, а потенциалът на възрастните хора често бива пренебрегван, тъй като на тях по-често се гледа като на пасивни „обекти“, отколкото на активни „субекти“. Бих подчертал особения риск от бедност, на който са изложени по-възрастните жени, затова съм съгласен с предоставянето на стимули за наемане на по-възрастни хора, например чрез обезщетяване на работодателите. Не съм съгласен обаче с конкретните договорености за по-възрастните жени ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални и трансексуални).

С влизането в сила на Хартата на основните права на ЕС забраната за дискриминация на каквото и да било основание премина в обхвата на законодателната компетентност на Европейския съюз. Съгласно член 21 от Хартата: „Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация“; междувременно, член 25 постановява, че „Съюзът признава и зачита правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот и да участват в социалния и културния живот“. Считам, че прилагането на тези директиви ще послужи в борбата срещу всяка форма на дискриминация.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Въпреки че докладът като цяло е положителен, той можеше да стигне по-далеч в много отношения, особено относно анализа на причините за двойната дискриминация, чиито жертви са милиони жени в Европейския съюз, като положението става по-лошо, когато те са в по-напреднала възраст: жени мигранти, жени с увреждания, жени, принадлежащи към етническите малцинства, и жени, притежаващи ниска квалификация.

Работещите жени, които са били жертви на дискриминация поради ниските заплати и обезценяването на труда им, към което в много случаи се прибавя дискриминацията на майчинството, получават по-малки пенсии и живеят под прага на бедността. Време е да сложим край на това положение като променим политиките на Европейския съюз и скъсаме с неолибералните политики и като се ангажираме с повишаването на цената на труда, със спазването на правата на човека и с гарантирането на достъп до качествени обществени услуги, по-специално в здравеопазването и социалната защита, както и с осигуряването на пенсии, които дават възможност на жените да водят достоен живот.

По тази причина ще продължим да се борим за политики, които оценяват ролята на жените и напълно зачитат правата им.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада Pietikäinen относно ролята на жените в едно застаряващо общество, защото макар че продължителността на живота при жените да е по-голяма, отколкото при мъжете, жените са изложени на по-голям риск от несигурност с напредване на възрастта. Можем да видим това сега във Франция, където се провежда дебат относно пенсиите, разликата в заплащането и жените, които си взимат почивка или спират работа, за да се заемат със семейни отговорности, като съответно се намаляват техните пенсии. Текстът ни припомня, че сега повече от всякога ни е необходима широкообхватна директива относно недопускането на дискриминация.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) С влизането в сила на Хартата на основните права на Европейския съюз през декември 2009 г. и на Договора от Лисабон в началото на 2010 г. Европейският съюз предприе мерки за забраната на дискриминацията, основана на каквито и да е характеристики, в рамките на ЕС, независимо дали тя се основава на социален произход, раса, цвят на кожата или пол. Въпреки това граждани на ЕС, по-специално възрастни жени, все още са жертви на дискриминация. Одобрявам доклада, защото мисля, че е особено необходимо да се поставят жените от всички възрастови групи на равни начала с младите хора. Възрастните жени са в неравностойно положение в много области на обществения живот. Сериозен пример в това отношение е зависимостта им от обществените услуги, тъй като, ако услугите са зле организирани, това пряко се отразява върху жените. В допълнение, ниските пенсии, свързани с равнището на заплатата, са друг отрицателен фактор, защото мъжете като цяло имат по-високи доходи. Възрастните жени не трябва да се възприемат като бреме, а като активни участници в нашето общество и трябва да се признават като такива в Европейския съюз.

  Marisa Matias и Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме в подкрепа на резолюцията, защото сме съгласни с подхода към стареенето, основаващ се на повече права, така че възрастните хора да могат да действат като личности, разполагащи с права, а не като обекти. Жените продължават да страдат от пречки в професионалното си развитие, което води до свръхпредставителство на мъжете на по-добрите работни места с по-висока заплата; това е особено забележимо при възрастните мъже и жени. Тук можем да прибавим, че възрастните жени се натъкват на непреодолими препятствия, когато търсят нова работа, тъй като са напълно дискредитирани в очите на работодателите.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Застаряването на населението и намаляването на демографския растеж, които се случват в ЕС, са причини за безпокойство по отношение на устойчивостта на социалната сигурност и системите на здравеопазване. Горепосоченото обаче важи дори повече за жените, тъй като по-възрастните жени усещат неравенството между половете в много по-голяма степен. Това положение е повод за особена загриженост, защото жените играят изключително важна роля в обществото, особено по отношение на съществената подкрепа за общностите и семействата, която оказват като лица, полагащи грижи за хора, нуждаещи се от помощ. Затова е много важно да се борим с дискриминацията, основана на възраст, която засяга най-вече жените. Ето защо гласувах по този начин.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Гласувах за резолюцията, по-точно специално да се привлече вниманието към по-възрастните жени. Техните пенсии обикновено са значително по-ниски от тези на мъжете. Обичайно жените живеят по-дълго от мъжете и остават самотни в по-напреднала възраст. Малко политици си дават сметка, че извън работното място, където те заработват пенсиите си, практически всички жени работят в семейството си, отглеждайки деца и внуци, и че техният принос в тази област на живота е много по-голям от този на мъжете.

Като имаме предвид, че жените физически са по-слаби от мъжете, трябва да се отнасяме към самотните възрастни жени с особена грижа. Наше задължение е да инициираме обсъждане по въпроса, така че вниманието на обществото да бъде привлечено към несправедливото, а понякога и безразлично отношение към „слабия пол“. Гласувах за оказване на по-голямо внимание към нашите майки и баби, към жените, които са посветили целия си живот на децата и внуците си. Не бива да ги оставяме сами, не бива да ги забравяме.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Докладът относно ролята на жените в едно застаряващо общество поставя много важни въпроси, които според мен не трябва да се разглеждат на специфична за пола основа. Рамковите условия трябва да се определят за населението като цяло, което ще даде възможност на наетите да работят, докато имат желание за това, и да водят независим живот, докато е възможно. Все пак съм малко скептичен относно използването на положителната дискриминация. По тази причина се въздържах при гласуването.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (EN) От хуманитарна гледна точка трябва да подобряваме услугите и здравеопазването, както и да предоставяме все повече права на един бързо растящ сектор от нашето население, а именно, възрастните жени, тъй като те, като всички останали европейци, имат право да водят здравословен, достоен и независим живот. От икономическа гледна точка трябва да се стремим към по-високи равнища на заетост и възможности за по-гъвкава работа на непълен работен ден за възрастните жени. Използването на този често пренебрегван източник на потенциал и опит ще стимулира икономически растеж, ще намали бедността в по-напреднала възраст, ще подобри общия стандарт на живот на пенсионерите и ще насърчи социалното сближаване. Гласувах за резолюцията с надежда, че справянето с тези проблеми чрез двоен подход, ще проправи път към решаването на по-основните, но не по-малко важни въпроси за неравенството, основано на възраст и пол на работното място, на подценените и недостатъчно компенсирани полагащи грижи лица и, накрая, присъщото за нашето общество предпочитание на формата пред съдържанието, когато става въпрос за решаването на проблеми, свързани с пола и възрастта. Възрастта, полът и стареещите близки хора трябва винаги да се възприемат като актив, а не като задължение.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепям доклада на г-жа Pietikäinen по ред причини. Населението на Европейския съюз е застаряващо. Според статистиката жените живеят по-дълго от мъжете. Дискриминацията, основана на възраст, е забранена в законодателството на ЕС що се отнася до работния живот. Действащото законодателство обаче не води пряко до положение, в което дискриминацията, основана на възраст, вече не съществува на работното място.

Като цяло, жените все още се сблъскват с трудности при професионалното си развитие, което води до ситуация, характеризираща се със силна липса на равновесие и непропорционалност, в която висшите ръководни длъжности се заемат предимно от мъже, като това важи по-специално за възрастните жени и мъже. Освен това жените по-често се сблъскват със затруднения при опитите си да се върнат на пазара на труда и колкото една жена е по-възрастна, толкова по-ниска в очите на работодателите е добавената стойност, която тя предлага. Успоредно със защитата на работното място, възрастните жени трябва да бъдат защитени във всички сфери на живота, тъй като дискриминацията, основана на възраст или пол, е в разрез с основните права.

С оглед на борбата срещу двойната дискриминация, с която възрастните жени често се сблъскват, следва да се отчетат изложените в доклада аспекти, както и да предприемат действия в това отношение.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът акцентира върху проблем, който става все по-важен в западните държави, като се има предвид допълнителната работа, която жените традиционно извършват в обществото, и факта, че положението може да стане по-лошо във връзка с обърнатата демографска пирамида. Освен тези въпроси също така е важно да се отчита и по-високата средна продължителност на живота при жените от тази при мъжете и това, че тя продължава да расте. Само по себе си това е положителен факт, но то означава и че все по-голям брой жени трябва да се грижат за себе си в по-напреднала възраст.

Често срещано явление днес е една жена да се грижи за децата си, родителите си и роднините на съпруга си, по-късно тя се грижи за внуците си, за майка си, за свекърва си; още по-късно тя е сама, вдовица и с деца, които са далеч поради голямата мобилност, която характеризира съвременните общества, като няма кой да се грижи за жената, която се е грижила за всички.

Гласувах в подкрепа на доклада, защото той призовава за внимание към проблема, посочва средствата за мониторинг на положението и предлага намеса в тази област.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Застаряващото население са смята за бъдещо бреме за националните икономики. Всъщност потенциалът, предлаган от възрастните хора, често се пренебрегва. Със застаряването на населението, жените, които живеят по-дълго от мъжете и в Румъния (средната продължителност на живота през 2008 г. беше 76 г. за жените и 69 г. за мъжете), стават по-уязвими, особено с намаляването на доходите на разширените семейства. По-големите възможности за работа на непълен работен ден ще помогнат за увеличаване на доходите на възрастните жени.

Възрастните жени в по-голяма степен са зависими от обществените и частните услуги, както и от системата на здравеопазване. Призовавам държавите-членки да разработят услуги, които улесняват дългосрочната грижа в дома, което ще има въздействие не само върху жените, които полагат грижи, но и върху лицата, за които се полагат грижи.

Качеството на грижите може да се гарантира чрез достатъчно средства и обучение в сектора на здравеопазването. Призовавам държавите-членки да предложат публични политики, които обръщат сериозно внимание на тези проблеми и предоставят достатъчно средства, които ще намалят дългосрочното въздействие. Политическите инициативи трябва да бъдат последвани от изработването на ефективни програми и тяхното осъществяване.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Като имаме предвид застаряващото население в Европа, баланса на националните пенсионни системи и поемането на отговорност за зависимите хора са значителни предизвикателства за ЕС. Европа трябва да действа бърдо и решително, за да се предотврати бързото отслабване на нейния социален модел и увеличаващата се бедност сред възрастните хора, особено жените, тъй като според статистиките съществува по-голяма вероятност жените да живеят в бедност, отколкото мъжете.

Подкрепям доклада на г-жа Pietikäinen, който по-специално призовава за мерки за по-ефективна борба срещу дискриминацията, основана на възраст, на работното място, особено по отношение на жените. Освен това одобрявам подкрепата за солидарността между поколенията например с планове за подкрепа на жените, които се грижат за внуците си, докато родителите са на работа. И последно, подкрепям идеята за увеличаване на последователността в областта на социалната сигурност, включително пенсионни системи, отпуски за полагане на грижи и условия за работа на непълно работно време.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Поздравявам приемането на доклада, който включва специфични „зелени“ предложения като: да се вземе предвид измерението, свързано с равенството между половете, при извършването на реформи на пенсионните системи; да се вземат мерки за насърчаване на по-равното разпределение между жените и мъжете на грижите, полагани без трудово възнаграждение; да се отдели по-голямо внимание на болести, които се срещат най-вече сред възрастните жени, например ревматоиден артрит и интегриране на принципа на недискриминация по отношение на възрастните мигранти и на лесбийките и хомо-, би- и транссексуалните лица, наред с другите въпроси.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Приетият доклад засяга една важна тема, която въпреки всичко често се пренебрегва.

Европейските граждани живеят все по-дълго, като понякога „третата възраст“ продължава с много повече години, отколкото в миналото. На този етап от живота обаче често се гледа като на нещо отрицателно, като това е обусловено от предубежденията на едно общество, което пренебрегва този източник на опит на възрастните хора и разглежда стареенето като истинско бреме, което преобразува активните личности в пасивни обекти.

Това опасно явление засяга главно жените, които средно живеят по-дълго от мъжете и които бяха жестоко засегнати от настоящата икономическа криза, която драстично намали услугите, предназначени за тях. Много жени все още са изложени на риск от бедност и са обречени да живеят с недостатъчни пенсии. В интерес на всички жени в Европа и млади, и възрастни, аз се надявам, че днешното гласуване ще спомогне за подчертаване на основната им роля в днешното общество.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Въпреки че напълно подкрепям призива за равен достъп до заетост и равно заплащане на мъжете и жените, смятам, че трябва да поставим по-голям акцент върху семейните услуги, защото в по-голямата част от случаите, именно жените поемат по-голяма отговорност, когато в семейството има деца и болни възрастни.

Подобряването на услугите за оказване на помощ на семействата (например, детски ясли и градини, ефикасен обществен транспорт, грижи в дома за възрастни и болни хора), както в икономическо, така и в структурно отношение, би освободило жените, най-вече работещите жени, от много от отговорностите, които са принудени да поемат. Ние сме против доклада, защото той призовава за план за действие, който специално включва приобщаването на лесбийките, хомо-, би-, и транссексуалните лица.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Одобрявам доклада на г-жа Pietikäinen, защото той показва застаряващото общество в нова светлина. Обикновено процесът се представя по несправедлив начин и доста песимистично. Обсъждането се съсредоточава върху разходи и бреме. Резултатът е дискриминация на възрастните хора и особено на жените, които живеят по-дълго, изложени се на по-голям риск от бедност, получават по-ниски пенсии и имат трудности при достъпа до обществени и частни услуги. Според статистиката делът на населението в ЕС на възраст 65 и над 65 години ще се повиши от 17,1% през 2008 г. на 30% през 2060 г., а при лица на 80 и над 80 години от 4,4% на 12,1% за същия период. В Полша, според Централното статистическо управление, възрастните хора ще съставляват 26% от населението през 2030 г., което представлява 10 млн. души.

Крайно време е да се промени отношението към възрастните хора. Те представляват огромен потенциал, очакващ да бъде използван. Този потенциал включва, наред с другите неща, огромен опит, интелектуален капитал, знания и социални умения. Колкото по-рано осъзнаем тези качества и започнем да ги използваме, толкова по-добре ще бъде за нас, за нашите икономики и за стратегиите на ЕС. Ето защо приветствам инициативата на Комисията да обяви 2012 година за година на активното стареене и солидарността между поколенията. Предлагам да насърчим сребърната икономика, да инвестираме във възрастните хора, да се борим със стереотипите. Важно е за нас, че възрастните хора желаят да работят. За стандарта, обществената култура и мъдростта на едно общество може да се съди по отношението към възрастните хора.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) По време на икономическа криза, жените са една от най-силно засегнатите групи от последиците от кризата. На тях се пада отговорността да свързват двата края на семейния бюджет в трудната ситуация. Броят на икономически активното население намалява, като съотношението му спрямо един пенсионер също намалява. Ориентираната към семейството политика трябва да стане приоритет за държавите-членки на ЕС. Трудно е за жените да съчетават отглеждането на децата и семейния живот с живота на работното място. Често научаваме за дискриминация на жените, защото имат задължения по отглеждане на деца, като подобна дискриминация се проявява както в процеса на подбор за наемане на определено работно място, така и когато има възможност за повишение. По-голямата част от хората на ръководни позиции на работното място са мъже. По-късно в живота тази разлика се отразява и на пенсиите. Друг важен момент е възрастта за пенсиониране. Като работят по-кратко време, жените автоматично натрупват по-малко престации и това се отразява на стандарта им на живот и може да доведе до бедност.

Разликата във възрастта за пенсиониране има неблагоприятен ефект върху шансовете им на пазара на труда, защото на жените и мъжете на една и съща възраст се гледа различно от работодателите, които не желаят да наемат жени, на които им предстои да навършат възраст за пенсия в близко бъдеще. Появява се и разлика в пенсиите поради разликата в доходите и това също трябва да се преодолее.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, който се стреми да защити основните права на възрастните жени в рамките на ЕС. Възрастните жени са изложени на по-голям риск от бедност като резултат от по-ниски натрупвания за пенсия и отсъствието от работа, за да се полагат грижи за други лица. По тази причина гласувах в подкрепа на доклада.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Като цяло, терминът „застаряващо общество“ се разбира като непредвидимо бъдещо бреме върху националните икономики. Разискването се фокусира върху пенсионните системи и системите за социални грижи. Както показва докладът, поради семейните им ангажименти, жените имат по-малки пенсии, което ги излага на по-голям риск от бедност в по-напреднала възраст. Това е спирала, която трябва да се пречупи, като се справим със съществуващата промяна в нашето общество посредством цялостен подход, който в частност ще включва образование и политика в областта на пазара на труда.

  Marina Yannakoudakis (ECR), в писмена форма. – (EN) Докато докладът на комисията по правата на жените и равенството между половете обръща внимание на трудностите, с които се сблъскват жените, полагащи грижи за застаряващото население на Европа, групата ECR не може да подкрепи доклада, тъй като смятаме, че той се занимава с проблеми, които не са отговорност на ЕС, а на нашите национални парламенти. По-конкретно ние се противопоставяме на намесата на ЕС във въпроси, свързани със здравеопазване, образование, обучение, пенсии, възраст за пенсиониране и домове за възрастни хора.

Доклад: Morten Løkkegaard (A7-0223/2010)

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Европейският парламент предприема инициативи в момент, когато капиталистическата криза се задълбочава, за да манипулира съзнанието на работниците и да организира пропаганда за ЕС в частните и обществените медии, за да заглуши всеки глас, който се противопоставя на интересите на капитала, и да създаде представа за неистинско съгласие с империалистичните планове. Докладът насърчава възможностите за пълно подчиняване на публичните медийни агенции на пропагандата за обединение около еврото и на взаимната им свързаност с частните медийни монополисти. За да постигне това, предложението предвижда увеличаване на ресурсите на Общността за публични и частни медии, създаване и укрепване на централни структури за контрол и „филтриране“ на новините. Той насърчава обучението на журналисти, които да обслужват интересите на капитала, намеса в дейността на медиите на държавите-членки чрез Европейската аудиовизуална обсерватория и подкрепа за плановете на ЕС чрез засилване на информационните бюра – и пропаганда – и на идеологическата/политическата намеса в полза на ЕС и прогнилата експлоатационна система, като още веднъж доказва, че независимостта на медиите, както и техният плурализъм и разнообразие, са крещящ опит да се подведат работниците, които обаче не могат да елиминират единствените перспективи за социални интереси, и трябва да се борят, за да го осуетят и да си осигурят временните социални нужди.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Създаването на публична сфера в Европа според мен е от решаващо значение. Това в никакъв случай не е чисто теоретично разискване, а по-скоро въпрос на демокрация, въпрос, при който на карта е заложена легитимността на Европейския съюз. Медиите, а също така и новите социални мрежи, са ключът към процъфтяващата европейска публична сфера. Ние – членовете на ЕП – трябва да информираме европейската общественост за нашата работа чрез журналистите, а и чрез нашите уебсайтове, профилите ни във Facebook и Twitter и т.н. По-добрата комуникация относно Европа днес е приоритет и аз изцяло подкрепям този доклад, който насочва вниманието ни към отговорността на медиите в тази област, а също така и на европейските институции, които трябва да направят всичко възможно, за да улеснят достъпа до информация относно работата си и да я разпространяват чрез медиите.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Съгласно Договора от Лисабон сега Парламентът има по-голямо значение в ежедневието на хората от Европа от всякога. Ето защо е изключително важно да подобрим съществуващите отношения между Парламента, членовете на Европейския парламент, европейските институции и хората от Съюза. Поредица от проучвания на Евробарометър показват, че хората от ЕС искат да научат повече за въпросите, касаещи ЕС, и да бъдат по-добре информирани за Европа.

Както се посочва в доклада, на европейските граждани трябва да бъде предоставена ясна и съществена информация чрез медиите и центровете за комуникация, за да участват по-активно в европейските въпроси. По-конкретно одобрявам посоченото в доклада във връзка с ограничаване употребата „на жаргона на ЕС“ и използването на прекалено технически език.

Информацията, която институциите предоставят на гражданите на ЕС, трябва да бъде ясна, разбираема и значима. Ето защо подкрепям включеното в доклада искане Комисията да продължи с „местния“ подход, който е възприела в момента – подход, насочен към подобряване на яснотата относно ЕС на местно равнище.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Да се обясни как функционира Европа означава да се разруши опростеният и системен процес на любимата ни игра, която се състои в повтаряне на исконната фраза „Брюксел е виновен“. На това ниво усилията да се обяснят проблемите ще бъдат много полезни. Правителствата, политическите партии, образователните институции и публичните радио- и телевизионни оператори трябва да участват и следователно да допринасят повече за разясняване на европейските въпроси на обществеността. Новите средства за комуникация имат потенциала да направят революция в европейската демокрация. Да се захващаме за работа!

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейките въпроси не намират пътя си към националната преса и са по-широко застъпени в международните медии, които се следят само от малък дял от широката общественост. Безразличието към случващото се в Брюксел и Страсбург пролича и от по-ниската избирателна активност на европейските избори.

Това се случва в момент, когато няма преобладаващо становище срещу Европейския съюз. Отношението на европейците към Европейския съюз вероятно може да се опише най-добре като безразлично. Намираме се в парадоксална ситуация, при която всички решения, които се вземат в Брюксел и Страсбург, засягат пряко ежедневния живот на европейските граждани.

Договорът от Лисабон постави европейските граждани в центъра на ЕС и реши да ги включи в процеса на вземане на решения на равнище ЕС, като даде повече правомощия на Парламента – единствения пряко избиран орган. В допълнение към внесените за разглеждане предложения в доклада, обсъдени на законодателната месечна сесия, всеки член на ЕП и всеки национален политик, отговарящ за тези въпроси, очевидно има право да подкрепи и ясно и разбираемо да обясни въздействието на решенията, които се вземат на ниво ЕС, върху нашите страни на произход.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на алтернативното предложение за резолюция, защото, първо, то признава липсата на прозрачност и демокрация в европейските институции и следователно необходимостта да се развият нови форми на онлайн медии и журналистика, за да може гражданите да бъдат по-добре информирани относно ЕС, и второ, признава значението на гарантирането на независимостта на медиите и свободата на словото.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) С приемането на Договора от Лисабон Европейският съюз получи по-широки правомощия най-вече на законодателно равнище.

Осемдесет процента от националното законодателство произтича от решенията, взети от Европейския парламент, но гражданите не знаят за това влияние върху тяхното ежедневие. Местните медии не помагат много в тази област, тъй като отделят прекалено много място за национални събития. Важно е да се подобри обменът на европейска информация между журналистите, да се разшири обхватът на езиците на „Euronews“ и да се засили общуването между членовете на ЕП и техния електорат.

Ако се използват правилно и разумно, новите технологии биха могли да допринесат съществено за разпространението на новините. Интернет помага да се разпространяват новини, особено сред младите хора, които впоследствие усещат, че участват по-активно в социалния живот. Много от тях създават блогове, чатове и уебстраници за Европейския съюз, които провокират конструктивни обсъждания. Критиката е право и задължение на гражданите, при условие че се основава на доказани факти, а не на слухове.

  Mário David (PPE), в писмена форма. − (PT) Публичният достъп до информация и комуникацията между електората и политическите представители, отговорни за вземане на решения, са важни фактори във всяко демократично общество, както и задължително условие за това гражданите да упражняват правото си на участие в обществения живот. Напълно подкрепям този доклад (алтернативата с внесените от моята група и други групи в Парламента изменения), тъй като знам какво е значението на полагането на основи на европейска публична сфера, като „по-широко обсъждане [увеличаване на присъствието в социалните медии на държавите-членки] на европейски въпроси в националните сфери“. Прозрачната и независима „публична сфера“, не трябва да се бърка с манипулиране на социална медия или „скрито“ наблюдение, което струва ми се непрекъснато се наблюдава в моята страна. Искам да ви напомня за случая „TVI“, който представих пред Парламента.

От този доклад бих искал да подчертая наблюдението и последващото отчитане пред Парламента относно съдържанието на обществените и частните медии на държавите-членки от страна на Европейската аудиовизуална обсерватория, както и предложението за по-ефективно интегриране на EuroParlTV в интернет комуникационната стратегия на Европейския парламент. Първото, защото е отличен принос към политическите действия, а второто като важен елемент от процеса на комуникация.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада за журналистиката и новите медии – създаването на публична сфера в Европа, защото считам, че е важно да се очертаят стратегии, за да се запознае европейската общественост по-добре с органите за вземане на решения в Европейския съюз. Необходимо е да се подобри комуникацията в европейските институции, за да се насърчи по-голяма прозрачност и по-активно обществено участие в политическите разисквания, тъй като решенията, които се вземат на европейско равнище, оказват пряко влияние върху живота на обществеността.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Макар създаването на европейска публична сфера като цяло да е положително и доста необходимо, що се отнася до националното обществено мнение тя тъне в безразличие и равнодушие, което изглежда не съответства на огромните инвестиции на институциите в областта на информацията и оповестяването, а вместо това обезпокоително се отдалечава от европейския проект. Както казва докладчикът, подобна сфера на информация ще трябва да се изгради от самото начало, от искрения, индивидуален и обществен ангажимент за изграждането на реалността, която всички ние споделяме. Въпреки това схващане, резолюцията трябва да се съсредоточи повече върху средствата, с които да постигнем това, а не върху ефективното разбиране на причините за тази отдалеченост и липса на интерес от страна на обществеността.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) В настоящия доклад са представени редица предложения за повишаване на ангажираността на европейската общественост по въпроси, свързани с Европейския съюз. Важно е да насърчим участието на обществото в процеса на европейска интеграция и да се опитаме да общуваме с хората, вместо просто да ги информираме. Информирането само чрез предоставяне на информация не е гаранция за създаване на интерес сред гражданите на държавите-членки. Поради това е задължително „изпращащият“ информацията да следва принципите на комуникацията, за да създаде диалог с гражданите.

Има програми, фондове и помощи, които са достъпни за гражданите на ЕС, но много от тях не знаят за съществуването им. Следователно бих искал да подчертая необходимостта от присъствието на кореспонденти от държавите-членки, които биха могли да изградят мост между това, което се прави в Брюксел, и въздействието му върху отделните страни и региони. Сам по себе си ЕС е сложен организъм и не е лесно да бъде обяснен. Няма едно единствено просто решение за създаване на публична сфера в Европа. Въпреки това институционалната и технологична рамка сега е по-добра от всякога. Договорът от Лисабон е важна стъпка при демократизирането на ЕС, а новите социални медии предоставят на обществеността нови възможности за участие в процеса на европейска интеграция.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Наблюдаваната при последните европейски избори тенденция към намаляване на участието в тях отново показа колко е спешно да се удвоят усилията за преодоляване на различията между ЕС и неговите граждани. Икономическата криза, в която се намират в момента държавите от Съюза, налага истинска подкрепа и постоянно доверие в европейските институции от страна на гражданите в него. На този фон Договорът от Лисабон, особено със стартирането на гражданската инициатива, насърчава по-демократичен Съюз, но това не може да бъде обяснено без въвеждане на цялостна комуникационна политика. Следователно гласувах в подкрепа на резолюцията, в която се насърчава създаването на публична сфера в Европа. Всички ние – членовете на ЕП, членовете на националните парламенти, политическите партии, образователните институции и публичните радио- и телевизионни разпространители – определено носим отговорността за това. Все пак трябва да се внимава, тъй като по-реалната комуникация означава по-добра комуникация. Създаването на европейска публична сфера трябва да се основава на надеждна, подкрепена с факти и независима информация. Освен този критерий за качество трябва да се използва педагогичен подход за предоставяне на информация, за бъде работата на европейските институции по-разбираема и по-привлекателна.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (RO) Въпреки че докладът на Morten Løkkegaard е просто доклад по собствена инициатива, той представи нова перспектива за ролята на журналистиката и масмедиите в едно непрекъснато променящо се общество.

Нашата група с подкрепата на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа и на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент внесе алтернативна резолюция, която премахва някои от разпоредбите, включени в първоначалния доклад, като наблюдението от страна на Европейската аудиовизуална обсерватория на излъчването на новини, свързани с ЕС, от обществени или частни канали в държавите-членки или създаването на група от „независими“ журналисти в Брюксел. Окончателният вариант на доклада, макар и не толкова амбициозен, колкото първоначалния, е реалистичен и балансиран, поради което аз и моите колеги го подкрепихме.

  Ramona Nicole Mănescu (ALDE), в писмена форма. – (RO) Искам да поздравя г-н Løkkegaard за изготвянето на този заключителен доклад. Комуникацията в рамките на Европейския съюз в момента е жизнено важен аспект на една интегрирана европейска политика. За съжаление обаче тя си остава предизвикателство за европейските институции. Всъщност европейските граждани трябва да знаят за реалното влияние на решенията, които се вземат от европейските институции. За да стане това възможно обаче, те трябва да имат достъп до достатъчно информация за последиците от европейските решения на национално, регионално и местно равнище, където публичните радио- и телевизионни оператори играят изключително важна роля.

В допълнение местните информационни бюра на европейските институции трябва да възприемат много по-активен и по-добре координиран подход за насърчаване на комуникацията. Ето защо считам, че е изключително важно Европейската комисия да подкрепи и насърчи на институционално равнище формите на европейска комуникация, която вече съществува на национално ниво. Освен това Комисията трябва да установи тесни връзки с публичните радио- и телевизионни оператори, за да осигури по-ефективно използване на ресурсите, разпределени чрез европейската комуникационна стратегия. Всички знаем, че отговорност за комуникацията носят държавите-членки. Все пак има нужда и от по-активно участие и по-добра координация от страна на европейските институции в това отношение.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Напредъкът на технологиите през последните години кара професионалистите в много области да приспособяват своите способности и професионални умения, както и работата, която вършат, към ситуацията. Средствата за масово осведомяване са една от областите, в които новостите в областта на технологиите оказват силно влияние. Това означава, че границата между журналистиката и читателската аудитория вече не е ясно определена, тъй като ролите им са станали взаимозаменяеми. Това и е причината, поради която одобрявам проектодоклада относно журналистиката и новите медии.

Освен това той подчертава желанието на Европейския парламент да допринесе за създаване на публична сфера на европейско равнище и да насърчи по-активно участие. Аз съм твърдо убеден, че трябва да насърчим журналистите редовно да предоставят информация за институциите на ЕС и в същото време редовно да извършваме оценка на това какъв е приносът на новите медии за създаването на европейска публична сфера. Наред с появата на нови средства и технологии за комуникация трябва да се изготви и европейски етичен кодекс на журналистите.

В същото време в учебните програми трябва да се постави по-голям акцент върху курсове, които могат да подготвят за такъв вид журналистика. Всъщност като знак за признание от страна на Европейския парламент подкрепям включването на новите медии в категориите за наградите на Европейския парламент за журналистика, които присъждаме ежегодно.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) За институциите на ЕС е трудно да общуват с европейската общественост, тъй като мнозинството от тях не разбират ползата от различните институции, от които се състои ЕС. Ето защо е време да представим начини, по които да повишим ангажираността на европейската общественост по въпроси, свързани с ЕС. Необходимо е да открием начини за комуникация, които да започнат, насърчат и развият допълнително европейския дебат и потока на информация, независимо дали чрез по-активно обсъждане на европейски въпроси в националните медии или чрез европейска публична сфера. Следователно създаването на публична сфера в Европа е важна стъпка към по-доброто разбиране на европейските събития от страна на цялото население на държавите-членки.

  Marek Henryk Migalski (ECR), в писмена форма. – (PL) Според мен докладът на г-н Løkkegaard за журналистиката и новите медии – създаване на публична сфера в Европа, съдържа много смущаващи разпоредби, които ограничават свободата на медиите. Имам предвид по-специално, че параграфи 8, 14, 20, 23, 31 и 39 и съображения З и O са неприемливи. Според мен докладът Løkkegaard е в разрез с журналистическата свобода. Той подчертава, освен всичко останало, че публичните радио- и телевизионни оператори имат задължението да предоставят информация за Европейския съюз. Искам да насоча вниманието ви и към факта, че докладът определя нови финансови задължения за Европейския съюз, като предлага, освен другото, увеличение на бюджетните редове за информационните бюра на Парламента.

Докладът за журналистиката и новите медии също така предлага ЕС да бъде включен като предмет в учебните програми. Според мен институциите на ЕС не трябва да се занимават с оформяне на образователните програми, тъй като това е отговорност на държавите-членки. Не съм съгласен с докладчика относно ролята на медиите в Европейския съюз, нито с налагането на допълнителни финансови тежести върху Съюза и държавите-членки, поради което реших да гласувам против доклада.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Гласувах за резолюция на Европейския парламент за по-ефективно предоставяне на обществеността на информация относно Европейския съюз. Хората в Латвия не правят разлика между Съвет на ЕС, Европейска комисия и Европейски парламент. Деветдесет и девет процента от хората в Латвия не разбират функциите и значението на институциите на Европейския съюз. Трябва да обясним същността на дейността на ЕС на всеки гражданин на Съюза. Ако не успеем бързо да сторим това, избирателната активност на европейските избори ще бъде минимална, а хората ще загубят доверие в решенията и законите, които се изготвят и приемат от институциите на ЕС.

Гласувах в подкрепа на това да се обърне по-голямо внимание на комуникационната политика на ЕС. Следователно и в подкрепа на предоставяне на възможно най-много информация за това как и с каква цел се изразходват средствата от бюджета на ЕС. Ако успеем да постигнем възможно най-голям напредък в тази посока, тогава бихме могли да вдъхнем повече доверие у хората в ЕС, а те от своя страна ще се отнасят по-отговорно към изборите. Ако това се случи, работата на представителите в Европейския парламент ще бъде много по-професионална.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) На 7 септември гласувах за предложението за приемане на проекта за резолюция на Европейския парламент относно журналистиката и новите медии – създаване на публична сфера в Европа (A7-0223/2010). Според резултатите от различните проучвания на общественото мнение, проведени от Евробарометър, гражданите на ЕС не са добре информирани за политиките и проблемите на ЕС. Същите допитвания до общественото мнение обаче показват, че тази информация е важна за обществото. Участниците в тях също така твърдят, че липсата на информация е една от основните причини за решението на хората да не гласуват и за липсата на доверие в институциите на ЕС. Считам, че за да бъде ефективна, комуникацията трябва да покаже ясно, че политическите решения, взети на равнище ЕС, са от пряко значение за ежедневния живот на гражданите на ЕС, които все още гледат на ЕС като на нещо прекалено далечно, което има прекалено малко влияние от гледна точка на решаването на реалните им проблеми.Освен това съм съгласен, че подобряването на познанията за ЕС на хората изисква изучаването на ЕС да бъде включено в учебната програма на училищата.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах за доклада, защото предлага начини, чрез които гражданите на ЕС и обществото могат да участват по-активно в националния и обществен живот в целия ЕС. До този момент на гражданите на ЕС не е било достатъчно добре обяснено, че политическите решения, които се вземат на равнище ЕС, имат пряко отражение върху ежедневния им живот. В медийното пространство в държавите-членки липсва обоснована и задълбочена информация за ЕС. Съгласен съм с докладчика, че държавите-членки трябва да увеличат броя на акредитираните журналисти в институциите на ЕС. В момента например Литва няма нито един акредитиран журналист в институциите на ЕС. Трябва да продължим да обучаваме журналисти и да обогатяваме познанията им относно сложния процес на вземане на решения в ЕС. Телевизионният канал „Euronews“ може да започне да излъчва на езиците на повечето държави-членки, а институциите на ЕС могат да изготвят доклади в социалната медия, която става все по-популярна сред младите хора. По-конкретно подкрепям призива на докладчика да се зачита свободата и редакционната независимост на медиите, особено правото на публичните радио- и телевизионни оператори да изготвят програмите си, както намират за добре. Все пак правителствата на някои държави-членки на ЕС ограничават финансирането за публичните радио- и телевизионни оператори и по този начин се опитват да оказват влияние върху подбора на персонала и съдържанието на програмите.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) В света на политиката комуникациите са нещо изключително важно. Ето защо при липса на надлежно предоставяне на информация относно политиките, възникват проблеми. Точно поради това Европейският съюз е изправен пред тежко и трудно предизвикателство. Време е да открием нови системи, с които европейските граждани да вземат по-активно участие във въпросите, касаещи ЕС.

Докладът разглежда средствата, с които комуникацията може да активира и насърчи европейския дебат и потока на информация както чрез по-широкообхватно обсъждане на европейски въпроси в националните медии, така и чрез европейска публична сфера. Въпреки че подкрепям духа на доклада, считам, че някои точки и някои искания може би са прекалени.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) С въвеждането на еврото беше въведен набор от съгласувани мерки за предпазване на единната валута от фалшифициране, който включва законодателни инициативи, технически инструменти и институционални промени, като фокусът пада върху тясното сътрудничество между всички заинтересовани агенции на национално равнище и на ниво ЕС. Съгласно полученият наскоро отговор на поставено от мен питане (E-0107/10), Комисията отбелязва, че броят на фалшифицираните монети все още е твърде малък – по-малко от 0,2 на хиляда от всички монети в обръщение. Освен това член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 338/2001 гласи, че техническата и статистическата информация относно фалшивите банкноти и фалшивите монети, открити в държавите-членки, ще се събира и завежда от компетентните национални органи. Въпреки всичко това сегашното предложение за регламент допълнително укрепва инструментите за борба с фалшифицирането, като изяснява процедурите за установяване истинността и управлението на евромонетите, които са негодни за обръщение.

В същото време се предлага разпоредба за прилагане на съвместни процедури за установяване на истинността им и контролни механизми за тези процедури, които да се прилагат от националните органи. Въпросните предложения са в подкрепа на действията срещу фалшифицирането и поради това гласувах за съответните разпоредби и за доклада като цяло.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Løkkegaard относно журналистиката и новите медии при създаването на истинска „европейска публична сфера“. Както непрекъснато повтаряме, разривът между европейските институции и обществеността трябва незабавно да бъде премахнат. Сега е моментът да си припомним депресиращо ниската избирателна активност по време на европейските избори. Трябва да отбележим също, че всички показатели за равнището на доверие на европейците в европейската интеграция в момента свети в „червено“. Последното допитване до общественото мнение, проведено от Евробарометър, е твърде красноречиво в това отношение, тъй като повече от половината от анкетираните се изказват отрицателно за членството на страната си в ЕС. Интересното обаче е, че в същото време има големи очаквания, тъй като над 80% от тях казват и подчертават, че ЕС е решението на съществуващите проблеми.

За да обясним по-добре какво прави Европа и как и чрез какви средства го прави и по този начин да намалим разочарованието, по-добрата комуникация, както и по-широко отразяване на европейските новини трябва да се превърнат в приоритет. Въпреки това настоявам, както се подчертава в текста, който приехме, това да стане в атмосфера на доверие и като се засвидетелства уважение към редакционната независимост и журналистическата свобода.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Повечето от измененията, внесени от Зелените/Европейски свободен алианс, бяха приети в комисията по култура и образование, където докладът беше приет с 24 гласа „за“, 3 гласа „против“ и един „въздържал се“.

Повечето от внесените от Зелените/Европейски свободен алианс изменения са включени в компромисните изменения. Това се отнася и за параграф 33, който гласи, че институциите на ЕС следва да децентрализират комуникационната политика на ЕС, за да й се придаде местно и регионално измерение, и за параграф 36, в който се подчертава, че трябва да бъде извършван преглед на решенията, за да се създадат междупарламентарни връзки между националните или регионалните парламенти и Европейския парламент.

Днес трябваше да гласуваме за алтернативна резолюция, предложена от Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент (S&D) и подкрепена от Европейската народна партия и Алианса на либералите и демократите за Европа. Зелените/Европейски свободен алианс подкрепиха направените изменения, така че в крайна сметка гласувахме за доклада.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Правилно е да искаме да обясним на европейките граждани какво правят Европейският съюз и всичките му органи и с каква цел.

По-конкретно целта ни трябва да бъде да гарантираме, че гражданите играят централна роля, което също така означава да им позволим да избират кой да ги представлява. Дори днес назначенията на най-важните постове като тези на върховния представител по въпросите на външните работи, председателя на Комисията и председателя на Съвета се извършват без участието на гражданите. Националните медии трябва да бъдат насърчавани да публикуват новини за дейностите, извършвани от членовете на ЕП, които се избират пряко от европейците и които следователно ги представляват.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, който предлага възможности за повишаване на осведомеността на гражданите за политиките и процеса на вземане на решение на ЕС чрез използване на различните налични медийни инструменти. Като избран представител считам, че за членовете на обществеността е важно да могат да виждат как политиките на ЕС се отразяват върху ежедневния им живот, поради което подкрепих доклада.

Доклад: Слави Бинев (A7-0212/2010, László Surján (A7-0240/2010), Salvatore Iacolino (A7-0209/2010)

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Това беше технически доклад, в който нямаше противоречия и ние – Зелените – го подкрепихме

8. Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола

(Заседанието, прекъснато в 13,50 ч., се възобновява в 15,05 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Jerzy BUZEK
Председател

9. Одобряване на протокола от предишното заседание

  Председател. – Възобновявам заседанието.

Протоколът от вчерашното заседание вече е достъпен. Бих искал да попитам дали има бележки по протокола. Не виждам такива. Протоколът е одобрен.

10. Случаят Sakineh Mohammadi-Ashtiani (внесени предложения за резолюция): вж. протокола

11. Положението на ромите в Европа (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявления на Съвета и на Комисията относно положението на ромите в Европа. Бих искал да приветствам на нашето заседание действащия председател на Съвета, г-н Шастел, заместник-председателя на Комисията, г-жа Рединг и члена на Комисията, отговарящ за заетостта, социалните въпроси и приобщаването, г-н Андор. Първи ще вземе думата, от името на Съвета, г-н Шастел.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ценностите и принципите на Европейския съюз са ясно изложени в Договорите и в Хартата за основните права, която стана обвързваща с влизането в сила на Договора от Лисабон.

Зачитането на принципите на правовата държава и на правата на човека, включително правата на лица, принадлежащи към малцинства, са ясно застъпени в текстовете. Поради това Съветът потвърждава ангажимента си към тези ценности.

Съветът многократно е изразявал подкрепата си за мерките за насърчаване приобщаването на ромите. Всъщност нашите държавни или правителствени ръководители, заседаващи в рамките на Европейския съвет, също отчетоха твърде специфичното положение на ромите в Съюза и призоваха държавите-членки и ЕС да направят всичко по силите си за подпомагане на приобщаването им.

Вече изминаха 10 години откакто Съветът прие всеобхватна директива, забраняваща дискриминацията въз основа на расов признак или етнически произход в редица области, включително условията за достъп до заетост; професионално обучение; социална закрила, включително социална сигурност и здравни грижи; образование и предоставяне на стоки и услуги, включително жилища. Всички етнически групи и следователно безспорно и ромите са защитени от тази директива. Накрая, директивата включва клауза за позитивно действие, позволяваща на държавите-членки да поддържат или въвеждат конкретни мерки за недопускане или компенсиране на неблагоприятно положение, свързано с расов или етнически произход.

Някои от вас участваха във Втората европейска среща на върха, посветена на ромите, която се проведе в Кордоба през месец април. Съветът енергично приветства това важно събитие, на което се събраха основните заинтересовани страни. След срещата на върха, през месец юни, Съветът единодушно прие някои заключения, озаглавени „Постигане на напредък в приобщаването на ромите“.

Министрите единодушно признаха, че значителен дял от ромите живеят в условия на крайна бедност, дискриминация и изключване, което включва и ниски нива на образование, неподходящи жилищни условия, липса на достъп до заетост и ненадеждно здраве. Ромските жени и момичета се сблъскват с особени трудности, включително риск от множествена дискриминация. В много случаи горните условия подчертано са се влошили през последните години, антициганските настроения се усилват и зачестяват нападенията с насилие над роми.

Трябва да имаме предвид факта, че макар държавите-членки да носят основната отговорност за напредъка на социалната и икономическа интеграция на ромите, сътрудничеството на равнище на ЕС дава значителна добавена стойност. Затова Съветът прикани Комисията и държавите-членки да постигнат напредък в социалната и икономическа интеграция на ромите в рамките на решенията и препоръките на институциите на ЕС, като се осигури по-ефективно използване на съществуващите политики и инструменти.

Отговорността в тази област е споделена: задача на всички участници е да се постигне напредък в приобщаването на ромите, съобразно съответните им компетентности, и Съветът ще изиграе своята роля за това. Съветът също наблегна на важността на осигуряването на активно участие на гражданското общество, местните органи и самите роми.

Бих искал също да посоча конкретните мерки, които неотдавна бяха приети както от Европейския парламент, така и от Съвета за улесняване на социалното приобщаване на гражданите в неблагоприятно положение. Неотдавна постигнахме съгласие на първо четене за промяна на разпоредбите, регламентиращи Европейския фонд за регионално развитие. Съгласно тези разпоредби сега ще бъде възможно да се отпуска помощ за подобряване жилищното настаняване при най-маргинализираните общности в Европа, част от които са много роми.

Двете институции постигнаха съгласие от решаващо значение, че тези мерки следва винаги да се прилагат като част от единен подход. Подходът включва, по-конкретно, действия в областите на образованието, здравеопазването, заетостта и сигурността и мерки за преодоляване на сегрегацията.

Накрая, бих желал да посоча, че в рамките на Европейския социален фонд също има възможност за финансиране на действия против дискриминацията като цяло.

ЕС трябва да осигури безопасна среда, в която различията ще се зачитат, а най-уязвимите ще са защитени. Това е заложено в Стокхолмската програма, която Европейският съвет прие през декември 2009 г. Мерките за справяне с дискриминацията и ксенофобията трябва да се прилагат енергично. Ромската общност е упомената изрично в Стокхолмската програма, според която държавите-членки трябва да положат съгласувани усилия за пълна интеграция на уязвимите групи.

Както всички граждани на ЕС, ромите трябва да се ползват със свобода на движение и право на закрила и не трябва да бъдат подложени на каквато и да било дискриминация.

В момент, когато нашите общества са притиснати от икономическата криза, нека не превръщаме в изкупителни жертви тези наши съграждани, които са изключени в най-голяма степен. За тази цел е важно да си даваме ясно и честно сметка за причините, последиците и цената на социалното изключване. Какво може да направи едно население, лишено от образование, жилища, здравни грижи и дори по-лошо, от работа? За да се улесни интеграцията на ромите, трябва да разработим интегриран подход, който да е в съответствие с европейското законодателство и ценности и в който заинтересованите страни да са ангажирани активно.

Положението на ромите е включено в работната програма на тройното председателство, приета от Съвета през декември 2009 г., и белгийското председателство си постави за цел да бъде разгледан въпросът за интеграцията на ромите по няколко повода.

Първо, на конференцията относно детската бедност, която се проведе на 2 септември; на Срещата на върха за равенството, планирана за 14-16 ноември, и по-конкретно в частта, където на тази среща ще бъдат разгледани въпроса за равните възможности и разнообразието при заетостта; на конференцията относно проблемите на бездомните, планирана за 9-10 декември; и на срещата на интегрираната платформа за приобщаване на ромите, която ще се проведе в близките дни, от 7 до 17 септември. Накрая, както беше обявено на Съвета по общи въпроси на 26 юли, Съветът на Европейския съюз ще продължи да наблюдава въпроса за приобщаването на ромите.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, позволете ми да започна с благодарност към колегите ми – членове на Комисията – Ласло Андор и Сесилия Малмстрьом, тъй като между нашите екипи имаше много тясно сътрудничество по въпроса за ромите през последните няколко седмици. Това позволи на Комисията да стигне до ясна и балансирана позиция по въпроса през лятото и тя получи пълната подкрепа на колегията на членовете на Комисията днес.

Бих искала също да благодаря на председателя Барозу, с когото работихме в тясно сътрудничество по въпроса през лятото, успоредно с развитието на събитията във Франция. При пълно съгласие с председателя на 25 август аз заех публично позиция относно положението на ромите във Франция и необходимостта да бъдат утвърдени европейското законодателство и правата и принципите, заложени в Хартата за основните права.

Линията, възприета от Комисията – при която, като политици вие сте напълно наясно, трябва винаги да се държи сметка за риска тя да бъде използвана във вътрешнопартийни политически дебати – беше последователна през изминалите седмици.

Първо, държавите-членки отговарят за обществения ред и безопасността на гражданите си на националната им територия. Това означава, че въпреки важното право на свободно движение, държавите-членки трябва да вземат мерки срещу граждани на ЕС, които нарушават закона. Не може да има безнаказаност под чадъра на европейските принципи за свободно движение. При определени обстоятелства държавите-членки могат дори да връщат граждани на ЕС, нарушили закона, обратно у дома, при условие че се спазват принципите на пропорционалност и процесуалните гаранции, които са записани в Директивата на ЕС за свободното движение от 2004 г.

Второ, в нашия Европейски съюз никой гражданин не следва да става прицел на репресивни мерки само защото принадлежи към етническо малцинство или към определена националност. Това ясно е записано в Хартата за основните права на ЕС, която забранява дискриминацията въз основа на националност или етнически произход и която изрично забранява колективното експулсиране. Така че в Европа не трябва да има колективно наказание и заклеймяване на никоя етническа група. Всяко човешко същество има свои собствени права и също свои собствени задължения.

Трето, социалната и икономическа интеграция на ромите – а всички знаете, че със своите 10 до 12 млн. членове, това е най-многобройното етническо малцинство в Европа – е предизвикателство за всичките 27 държави-членки, както за държавите на произход, така и за държавите, приемащи ромите. Съгласно правилото на субсидиарността задължение на държавите-членки е да осигурят достъп до жилища, образование, здравни грижи и заетост, но в същото време институциите на ЕС – вече от повече от десетилетие – са разработили стратегии и политики за финансово подпомагане на дейностите на национално равнище, по-специално чрез Европейския социален фонд, предприсъединителния инструмент и Европейския фонд за регионално развитие, който неотдавна беше променен така, че жилища за ромите да могат да бъдат обхванати от фонда.

Много важно е да се наблегне, че за Комисията социалната и икономическа интеграция на ромите не е въпрос само за месец август. Това е въпрос за всеки ден и за всяка година. Заедно с члена на Комисията Андор представихме по-рано през годината, на 7 април, стратегическо съобщение относно ромите – първото по рода си в Европейския съюз. Въз основа на него проведохме министерската среща в Кордоба съвместно със сдружения на ромите. Както каза тази сутрин председателят Барозу, на срещата присъстваха само трима министри.

Основните правни и политически въпроси, породени от мерките, предприети от Франция това лято, бяха добре обобщени в подробна бележка, която членът на Комисията Андор, членът на Комисията Малмстрьом и аз представихме на колегията на членовете на Комисията миналата седмица и която беше одобрена днес.

Позволете ми да ви дам актуална информация за положението към днешна дата. Най-напред, благодарение на много интензивния диалог между Комисията и френските органи през последните седмици виждам важно развитие. Според мен е от решаващо значение, че във Франция беше ясно дадено да се разбере, че не е имало намерение да се насочват мерки срещу ромската общност, тъй като такова насочено действие би било несъвместимо с основните ценности и права, на които е основан Европейският съюз.

Ето защо беше толкова важно, че министър Éric Besson дойде на среща в Брюксел със Сесилия Малмстрьом и с мен миналата седмица. Той публично ни увери, че френските органи ще третират всички граждани еднакво, че няма целенасочени действия срещу ромите или друга група и че френските органи ще положат всички усилия да действат строго в съответствие с правото на ЕС. Гледам на това уверение, дадено от френския министър, като на едно много положително развитие.

Междувременно службите на Комисията – Генерална дирекция „Правосъдие“ и Правната служба – продължиха проверките на техническо равнище с френските органи от миналия петък, за да се установи дали казаното отговаря на правната действителност по места.

Службите на Комисията установиха редица въпроси, по които френските органи ще трябва да дадат допълнителна информация и за които ще им е необходимо активно съдействие от службите на Комисията, за да се осигури, че действията им сега и в бъдеще са напълно в съответствие с правото на ЕС.

От 2008 г. Комисията настоява пред Франция Директивата на ЕС за свободното движение да бъде приложена изцяло, включително процесуалните и материалните гаранции в нея, които не бяха изцяло приложени във френското законодателство.

Макар и тези средства за защита да са отчасти действителни във Франция, поради съдебната практика, която съдилищата ползват – а вие видяхте напоследък, че съдилищата вземат решения въз основа на директивата на ЕС, макар и тя да не е била приложена във френското законодателство – ние много ясно заявихме пред френските органи, че законодателното прилагане ще укрепи правната сигурност при ситуации във връзка със свободното движение като тези, с които се сблъскахме това лято.

Ето защо след заседанието на колегията днес изпратих писмо до френските органи, в което настоявам на тези аспекти. От само себе си се разбира, че и други държави-членки, които са в подобно положение, също ще получат подобна помощ.

Важен урок, който трябва да извлечем от събитията от това лято, е, че интеграцията на ромите е предизвикателство, което трябва постоянно да бъде в дневния ред на всички държави-членки. Ето защо заедно със Сесилия Малмстрьом и Ласло Андор аз приех пет действия, които колегията на членовете на Комисията току-що одобри.

Първо, за да се осигури съответствие на мерките на всички държави-членки, взети по отношение на ромите, с правото на ЕС относно свободното движение, недискриминацията и Хартата за основните права, ние ще наблюдаваме и оценяваме напредъка, отбелязан по тези въпроси.

Второ, ще създадем специална група на високо равнище по въпросите на ромите, която ще анализира последващите мерки, предприети от държавите-членки във връзка със стратегическото съобщение на Комисията относно ромите от 7 април. По-конкретно, това ще уеднакви, оцени и направи измеримо използването и ефективността на финансирането от ЕС за интеграцията на ромите във всички държави-членки и ще определи основните слабости при използването на тези средства. Правим това просто защото искаме да знаем и да имаме доказателства за случаите, в които тези средства a) не се използват и б) ако се използват, не се прилагат правилно.

Първите констатации на тази специална група ще бъдат представени на колегията преди края на годината и аз ще информирам редовно Парламента и Съвета за констатациите.

Трето, призовавам председателството възможно най-скоро да проведе съвместен Съвет по правосъдие и вътрешни работи, сигурност и социални въпроси, за да се намери по-целенасочено използване на националното и допълнителното финансиране от ЕС за насърчаване на социалната и икономическата интеграция на ромите. Това заседание на Съвета би трябвало да бъде последвано от ежегодни заседания на министерско равнище, тъй като вече имаме печалния опит с държави-членки, които не поемат отговорност сами да променят нещата на своя територия. Трябва да ги съберем, официално и публично, и да ги тласнем във вярната посока.

Четвърто, ще призова бъдещите председателства на Съвета да се занимаят с приоритетите, установени в пътната карта, съгласувана през миналия юни от Европейската платформа за приобщаване на ромите. В това отношение следва да бъде засилен диалогът с представителите на ромската общност. Следващата платформа ще се проведе при унгарското председателство.

Пето, ще призовем държавите-членки да разгледат и въпроса за трафика на хора, във връзка с който ромите са особено уязвими, съвместно с Комисията и, ако е необходимо, с Европол и Евроюст, когато е целесъобразно.

Сега ще предам думата на Ласло Андор, който ще говори по важната тема за използването на Европейския социален фонд за интеграцията на ромите.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, както заместник-председателят Рединг посочи току-що, Европейският съюз се опира на основни права и ценности и Комисията е изцяло ангажирана да защитава основните права на ромите и тяхната пълноценна социална и икономическа интеграция в нашите общества.

Второто съображение, на което искам да наблегна е, че приобщаването на ромите е обща отговорност на Европейския съюз и държавите-членки. За успешна социална и икономическа интеграция на ромите се изисква траен ангажимент, основан на сътрудничество между всички заинтересовани: Комисия, държави-членки, местни органи и неправителствени и международни организации.

Комисията не чакаше неотдавнашните, достойни за голямо съжаление, събития да я подтикнат към действие. На 7 април тази година Комисията очерта стратегически и цялостен подход в своето първо по рода си политическо съобщение относно социалната и икономическа интеграция на ромите в Европа. В него са определени приоритетите за действие на Комисията и държавите-членки в широк кръг от области, имащи отношение към интеграцията на ромите.

Комисията е ангажирана да подобри ефективността на инструментите и политиките по отношение както на съдържанието, така и на процедурата и подчертава значението на по-тясното сътрудничество между ЕС, вътрешните и международните фактори и ромските общности.

Съобщението потвърждава също ангажимента на Комисията за насърчаване и съдействие на държавите-членки пълноценно да използват структурните фондове за подпомагане на социалната и икономическа интеграция на ромите.

Структурните фондове на ЕС са един много полезен финансов лост за подпомагане на националните усилия за подобряване на положението на ромите. От 27-те държави-членки, 12 държави-членки – включително стари и относително нови държави-членки – прилагат програми за подпомагане, ориентирани към ромите, наред с други уязвими групи, на обща стойност 17,5 млрд. евро, включващи 13,3 млрд. от Европейския социален фонд.

Сред примерите за проекти са инициативите по места за насърчаване заетостта на ромите и разработването на нова програма за обучение по въпросите на ромите в училищата.

Освен това, както каза и заместник-председателят, ЕФРР беше променен през месец май тази година и този фонд сега може да се използва за подпомагане на обновяването на жилищния фонд в селските райони, където живеят много роми.

Приобщаването на ромите е също важен политически критерий за членство в Европейския съюз и ЕС подкрепя страните кандидатки и потенциални кандидатки в тази връзка посредством предприсъединителни инструменти.

Понастоящем Комисията изпълнява или планира проекти на стойност 50 млн. евро, които са насочени изключително или отчасти към ромите.

Комисията е провела мероприятия на високо равнище в държавите-членки с многобройни ромски малцинства за подпомагане на по-доброто използване на средствата от ЕС за интеграция на ромите. В Унгария това даде начало на диалог между националните органи и ромите под егидата на Комисията.

Втора поредица от мероприятия на високо равнище с участието на члена на Комисията Чолош и с мое участие ще се проведе в Румъния през месец октомври.

Накрая, по искане на Парламента, Комисията изпълнява пилотен проект, озаглавен „Паневропейска координация на методи за интеграция на ромите – приобщаване на ромите“. Той включва три компонента, свързани с образованието и грижите в ранна детска възраст, самостоятелна заетост и микрокредитиране и дейности за информация и разясняване. Съответните дейности започнаха през май 2010 г.

Налице са средства и инструменти на ЕС, които да помогнат за решаването на деликатните правни, човешки и практически въпроси, свързани с интеграцията на ромите. Ние в Комисията сме готови да положим всички усилия за решаването им. Твърдо съм убеден, че „Европа 2020“ е най-точната рамка за борба с бедността и така също за подобряване на условията за ромите в Европа.

Нека се придържаме към принципите си, да не се подлъгваме по лесни, но неверни решения и да се заемем заедно с този въпрос в дух на солидарност.

  Lívia Járóka, от името на групата PPE. – (EN) Г-н председател, радвам се, че институциите на ЕС изглеждат толкова чувствителни към тежкото положение на ромите днес. Именно поради тази причина е жалко, че политическите среди от всички части на политическия спектър като че ли използват ромския въпрос като оръжие срещу съперниците си.

Всички сме съгласни, че свободата на движение е един от основните принципи на правото на Общността и приемаме, че тя, като право, не е безусловна. Както потвърди Комисията, всички държави от ЕС имат право да вземат мерки на сигурност по отношение чужденците, постоянно пребиваващи на тяхна територия. Основните ценности на Европейския съюз като недопускането на дискриминация, толерантността и солидарността, трябва да бъдат зачитани в изцяло и до експулсиране на граждани на ЕС трябва да се прибегне в зависимост от всеки конкретен случай, въз основа на надлежни съдебни решения или със свободното, пълно и информирано съгласие на всички засегнати лица. Ако мога да припомня отново казаното от Комисията, никой не трябва да бъде подлаган на експулсиране само защото е ром.

Политическите мнения и правните преценки са различни неща. Може да сметнем случаите на експулсиране за отвратителни или отиващи твърде далеч и трябва да привлечем внимание към средствата за защита и принципите, които трябва да се прилагат, но преценката за законността на мерките, предприети от Франция, е отговорност единствено на Комисията. Случаите на репатриране в големи мащаби може да са отблъскващи, но те стават още по-отблъскващи предвид подкрепата само на думи за правата на човека от последните десетилетия, през които на практика нищо не беше направено за облекчаване на ужасната бедност на ромите, освен изреждането на няколко студени фрази против дискриминацията и за толерантност, когато това стана политически удобно.

Ние, европейските роми, отхвърляме политическата злоупотреба и погрешното тълкуване на нашите проблеми. Ромите трябва да насочват дискусията за себе си към изясняване на проблемите и установяване какви действия и мерки трябва да бъдат предприети. Както на няколко пъти беше обявено от Парламента, и по-конкретно от Европейската народна партия, бедността и социалното изключване на ромите са европейски въпрос, който изисква собствена стратегия; за общ европейски проблем е необходимо общо европейско решение.

Стратегията трябва да се занимае с икономическите страни на социалното изключване както на ромите, така и на хората, които не са от ромски произход, като структурна безработица, ниска квалификация, пребиваване в микро-региони в много неблагоприятно положение и пречки пред самостоятелната заетост – все въпроси, от които нашите хора бягат, когато мигрират.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Hannes Swoboda, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, дълбоко съм разочарован – и моята група също – от това, което чух Комисията да казва днес.

Първо, г-н Барозу: г-н Барозу беше по-малко критичен към предприетите действия, отколкото много министри във френското правителство. Това е скандално. Г-жо Рединг, казаното от Вас не дава ясен отговор. Аз и много граждани на Европа искаме да знаем: наруши ли френското правителство закона или не? Седмици, след като мерките бяха взети, не можете да казвате „ще разгледаме въпроса“. Кажете „да“ или „не“, но моля да ни дадете ясен отговор.

Вие вярвате на всичко, казано от френските министри, след като те вече предприеха действията. Те не дойдоха при нас предварително. Те първо експулсират хората и след това Ви казват „ние сме справедливи и няма да дискриминираме никого“. Мисля, че е скандално един член на Комисията да застане тук днес и да казва това. То не отговаря на истинските Ви убеждения или на изпълнението на задълженията Ви до момента. Затова съм дълбоко разочарован, че, доколкото става дума за този въпрос, Вие искате да се измъкнете някак от това и то толкова примирено.

(Ръкопляскания)

Вие изобщо не си давате сметка за отговорността, която поемате, защото след няколко седмици следващата страна – Италия може би или евентуално Унгария или друга страна – ще каже: „Ще отнемем гражданството на тези хора. Тогава, вече без гражданство, все някъде ще ги настанят в лагери“. Почвата за това вече е подготвена, а Комисията не казва нищо за него. Мисля, че това е скандално и, доколкото става дума за нашата група, това е неприемливо.

(Ръкопляскания)

  Renate Weber, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, след Втората световна война международното законодателство забрани масовите гонения и депортации. Човешката раса вече изстрада достатъчно вследствие на подобни варварски политики.

През 2010 г. Франция – родината на правата на човека – прибягва до трикове. Тя се възползва от невежеството на ромите, най-уязвимото население в Европа, като им плаща по 300 евро на възрастен и по 100 евро на дете, ако напуснат страната. Френското правителство претендира, че това е доброволно репатриране, цинично представяйки позорното купуване на съзнанието на ромите като хуманитарна помощ.

Не се вдига шум и около факта, че органите са снели пръстови отпечатъци от възрастните и дори от децата или че мнозина от тях не са дали свободно съгласие при пълно осъзнаване на последиците, както заяви също и Комисията на ООН за премахване на расовата дискриминация, което съставлява безспорно нарушение на европейското и международното право.

Италия обаче постъпи по същия начин преди две години, макар Европейската комисия да предпочете да замълчи по въпроса, и поради това Комисията носи част от отговорността за тази нова вълна депортации на роми в Европа.

Комисията сега е длъжна да докаже, че наистина е пазител на принципи и основни права в рамките на Европейския съюз и застъпник на неговите закони.

(Ръкопляскания)

  Hélène Flautre, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, г-жо Рединг, трябва да заявя, че напълно споделям смайването на г-н Swoboda и г-жа Weber. Напълно потресаващо е, че след различните срещи, които имахте възможност да проведете, и документите, които получихте, Вие все още сте на етапа на признаване или по скоро непризнаване на явните нарушения, които френското правителство извърши, експулсирайки ромите. А това не е нова тема: преди година група доброволни организации се обърнаха към Вас с петиция по въпроси, които се повдигат отново днес, като например пропускът да се спази едномесечният срок на предизвестие, преди да бъдат върнати обратно европейски граждани, който е заложен в Директивата за свободно движение.

Колкото до правото на индивидуално разглеждане на случаите, не мисля, че са Ви необходими други експертни становища, за да заключите, че когато в един лагер en masse [масово] се връчват заповеди за „ескортиране до границата“, всичките адресирани по идентичен начин, това е в разрез с индивидуалното разглеждане на положението на лицата. Шестгодишните деца представляват ли заплаха за обществения ред? Наистина ли са Ви нужни допълнителни доказателства, когато правосъдието и френските съдилища са се произнесли по случая и френското правителство използва изключително широко и незаконно тълкуване на заплаха за обществения ред?

Ако са Ви необходими съдии, експерти или неправителствени организации, можем да Ви осигурим такива. Моля, спрете обаче да отричате действителността и неспособността да изпълнявате задълженията си!

Разискването, което се проведе тази сутрин, беше един позор. Чухме председателя на най-голямата политическа група в Европейския парламент да говори за ромите във връзка с кражби на трактори в неговия местен район. Чухме Жозе Мануел Барозу, председателят на Европейската комисия, да говори по време на разискването относно ромите за потребностите за сигурността на европейските граждани. С други думи, тенденцията ромите автоматично да се свързват с престъпност, проституция и трафик, се укрепва и подхранва на най-високото равнище на политическите ръководители в Европа.

Правейки това, те излагат на риск основните права и целия смисъл на Европа като такава. Както каза г-н Cohn-Bendit тази сутрин: това е изпитание за Вас, г-жо Рединг; това е изпитание за Договора от Лисабон, изпитание за Вашата адекватност. Ще съумеете ли да докажете в тази ситуация, че Хартата за основните права е нещо различно от измама? Зависи от Вас, Ваше задължение е и сега е моментът това да бъде заявено.

(Ръкопляскания от левицата)

  Timothy Kirkhope, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, като бивш министър на Обединеното кралство по въпросите на имиграцията, аз и моята група подкрепяме изцяло предоставянето на еднакви права и еднакви възможности за всички хора. Съгласен съм с председателя на моята група, Michał Kamiński, който каза тази сутрин, че континентът никога повече не трябва да съживява призраците на национализма от миналото и че ЕС е зона на свобода, а толерантността е най-голямото му постижение. Можем да се гордеем с това, но не следва никога да се самозалъгваме, че все още нямаме мащабни проблеми.

Без съмнение, този въпрос налага разискване, разглеждане и действие относно това как третираме малцинствените групи, как можем по-добре да интегрираме ромите и пропорционалност между правата и пълномощията на националните правителства и ЕС. Аз обаче също считам, че нашият Съюз е основан на принципите на правовата държава.

Макар да е право на един парламентарист да повдига оправдани въпроси в разискването, бих искал също да изчакаме Комисията, като пазителка на договорите, всъщност да излезе с официално решение по този въпрос. Тогава ще можем да правим информирани преценки, основаващи се на всички факти, и да решим как да се съсредоточим върху по-добра интеграция на ромите в Европа, вместо предварително да осъждаме дадена държава-членка.

  Cornelia Ernst, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, така нареченото доброволно изселване на ромите от Франция е ясен случай на експулсиране – и при това на най-голямата и най-стара група от населението, явяваща се малцинство в Европа. Това ще окуражи привържениците на политическата десница, крайната десница. Трябва да отхвърлим това – включително тук, в Европейския парламент. Това е от жизненоважно значение.

Поради това Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица настоява да се сложи край на тези депортации. Г-жо Рединг, бих искала и Вие също да призовете, първо, да поискаме да се прекратят тези депортации и после всичко друго, което следва от това. Правителството на президента Саркози нарушава правото на ЕС, тъй като извършва депортация на едро на ромите, които произхождат от държави-членки на ЕС, без да се разглеждат отделните случаи, тъй като това обезсилва принципа на свободно движение, нарушава Хартата за основните права и нарушава Хартата по отношение равното третиране.

Казвам Ви съвсем искрено, че най-после дойде време за действие. Вече сме обсъждали проблема при много случаи. Сега трябва да вземем реални мерки, които да доведат до промяна.

Ромите са у дома си в Европа. Те са част от Европейската общност и следва да останат такава. Трябва да осигурим това. Затова сме настроени критично и към депортацията на роми от Германия, Австрия, Швеция, Италия, Белгия и други страни от Западните Балкани. Необходима е интегрирана европейска стратегия, и то за всички роми, а не само за някои от тях. Трябва да се борим за това.

Заключителната ми бележка е, че европейската идея за солидарност и самоопределение трябва да се забелязва в отношенията ни с ромското малцинство, в противен случай тя не съществува.

  Mario Borghezio, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, изслушах нападките срещу френското правителство, както и тези срещу италианското правителство преди това и също и някои много силни нападки срещу Комисията. Тези обвинения са изцяло фалшиви по отношение реалните факти.

Не чух нито едно позоваване на статистиката, предоставена от френските полицейски органи и показваща, че през 18-те месеца след напускането на ромите от България и Румъния, броят кражби се е увеличил с над 250%. В тази връзка, може би, Румъния и България следва да бъдат накарани да отговорят на някои въпроси, след като твърде безотговорно им беше позволено да влязат в Европейския съюз, без първо да са решили този проблем.

Трябва също да говорим честно с тези хора, които идват като гости на други страни. Трябва да им кажем да уважават гражданите на приемащите страни и да не влизат незаконно в домовете им и да се въздържат от действия, които не подобават на гост. Те трябва да бъдат уважавани и да бъдат защитени – използвайки думите на тези, които говорят за възвишени принципи – но трябва също да помислим и за жертвите на престъпленията им: другите честни граждани на Европейския съюз, които, може би поради основателна причина, не винаги се радват да имат роми за свои съседи.

Това са неудобните факти, за които мислят мнозинството от гражданите и хората и които някои добряци нямат куража да признаят, защото истината е, че понякога трябва да имаме политическия кураж да кажем...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, не защитавам френското правителство. И г-н Саркози, и г-н Hortefeux бяха членове на Европейския парламент. Те трябваше да знаят, че договорите, които те подкрепиха – Договорът от Маастрихт, Договорът от Амстердам, договорът за ратификация и Договорът от Лисабон, за оформянето на който Никола Саркози претендира да е изиграл голяма роля, на практика биха отворили границите ни за всеки, който би пожелал да дойде и да се засели в нашата страна.

Независимо от това обаче аз съм изненадан и поразен, първо, от погрешното тълкуване на правното положение от моите колеги от ЕП, тъй като те забравиха, че гражданите на Европейски съюз от Централна и Източна Европа все още нямат окончателното право да се установят в нашата страна, което те няма да получат до 2013 г.

Второ, хората говорят за потиснато малцинство, но, госпожи и господа, сериозно ли мислите, че за шест века ромите не са успели да се интегрират в страните от Централна и Източна Европа, в които живеят, само защото румънците, българите и унгарците са лоши или защото са били преследвани от словаците, чехите, словенците или сърбите?

Вашата поза на светци е всъщност една друга форма на расизъм срещу местните жители, които, със съжаление казвам, както и жителите на моята страна, не желаят 12 млн. роми да дойдат да живеят там. Единственото решение, както вие самите казахте, е да се напусне тази Европа.

(Ръкопляскания)

  Manfred Weber (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, не е случайно че ние, като група на Европейската народна партия (Християндемократи), дадохме възможност на нашата колега, г-жа Járóka, която е единствената представителка на ромското малцинство в Парламента, да говори първа днес. Това е, защото групата на ЕНП би предпочела много повече да говори да проблемите на хората днес. Не искаме да правим политическо представление – не ни е грижа за г-н Саркози – искаме да обсъдим проблемите, пред които сме изправени с ромското малцинство, и как можем да им помогнем.

Това е и основата на нашата резолюция. Г-н Swoboda, Вие нарекохте скандално, че Комисията е направила този извод. В отговор мога само да кажа, че това явно е скандално за Вас, защото Комисията не се присъединява към политическото представление, в което искате да превърнете случая, и е направила сериозен коментар на положението.

Второ, що се отнася до свободата на движение, вече всичко беше казано. В Европейския съюз имаме ясни основни правила. Свободата на движение не е неограничена; тя може да бъде ограничавана на индивидуална основа и това е, което беше направено във Франция.

Третата ми бележка всъщност е важната. В политическия дебат по темата въпросът е как можем да интегрираме малцинствата в Европа в нашите общества. Ако всички приемем факта, че сме с широк кръгозор и толерантни, значи имаме общи допирни точки. Ако, като втора стъпка, всички също приемем, че около 90% се ориентират към обществото на мнозинството, че трябва наистина да се заловим всички заедно и да приемем интеграцията сериозно, отново ще сме в съгласие. Разделени сме по въпроса какво да правим с мигрантите – независимо какъв вид мигранти са – които просто не приемат това, което има да предложи обществото на мнозинството, които отказват да сътрудничат и не желаят да приемат основните правила.

Левицата в залата нееднократно привежда аргумента, че трябва да предложим нещо на тези хора. Ние от групата на ЕНП казваме, че и мигрантите трябва да приемат предложеното. Ако не добавите това изискване и не го формулирате категорично, ако нямате държава, която призовава за това, вие ще унищожите желанието на гражданите да интегрират хората и ще вършите черната работа на десницата в Парламента, ако не позволите на държавата да прояви тази твърдост. Допустимо е също така това да се каже.

(Ръкопляскания)

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен с вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Rui Tavares (GUE/NGL). – (EN) Г-н председател, благодаря на моя колега, Manfred Weber, че се съгласи да отговори на въпроса.

Вие казахте, че свободата на движение не е неограничена в Европа – и юридически сте прав – но че тя може да бъде ограничавана само на индивидуална основа.

С какви доказателства разполагате, че този вид депортация се извършва на индивидуална основа и как можете да опровергаете информацията, с която разполагаме както от пресата, така и от неправителствените организации, които наблюдават случая, че основният критерий за депортацията, всъщност единственият, е етническият критерий?

  Manfred Weber (PPE). – (DE) Г-н председател, благодаря Ви за въпроса. Отговорът също е съвсем прост. Въпросът дали даден закон е бил транспониран не се решава в Европа от политици или от журналисти. В Европейския съюз съдилищата решават. В Европейския съюз – и във Франция също – има положение, при което хора, спадащи към въпросните ромски групи, могат да се обърнат към съдилищата и да подадат жалба на индивидуална основа. Това вече е направено.

Членът на Комисията посочи, че френските съдии използват и европейското право като основа за решенията си. Така че не журналистите са тези, които решават дали законите са приложени в Европейския съюз, това правят съдилищата и съгласно изявлението на Комисията именно по този начин работи механизмът във Франция, също както и в другите държави-членки на Европейския съюз.

  Ioan Enciu (S&D). – (RO) На 24-и юни тази година Вие потвърдихте в отговор на парламентарен въпрос, че докладът от Агенцията по основните права рисува мрачна картина за 12-те млн. роми в Европейския съюз.

Ако Комисията не заеме категорична позиция срещу кризата, която започна с етническите гонения, извършени от френските органи, рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия има всички шансове да остане само добро намерение. Същото важи и за плана за действие по Стокхолмската програма, която споменахте в изказването си.

След като претендираха за предполагаемо активизиране на престъпността по етнически признак, което е невъзможно да се провери, както и цифрите за стотици хиляди роми, за които се твърди, че заплашват мира в градовете на Запада, френските органи не успяха да дадат аргумент, освен извеждането на няколкостотин граждани от окаяните условия в импровизираните лагери, които те убедиха да бъдат върнати обратно в държавите на произхода им срещу заплащане.

Трябва да приемем, че освен ромите във Франция има и още няколкостотин хиляди роми в Румъния, пренебрегнати от собственото им правителство, които обаче не могат да бъдат подминати от никоя стратегия, целяща да ги интегрира и да подобри положението им в контекста на обединена Европа.

И в двата случая трябва да приложим конкретен, независим подход. Въпросът не е дали ромите принадлежат само на Румъния или на цяла Европа, а как мерките за интеграция, вземани на европейско равнище, могат да бъдат съотнесени с тези, които имат за цел да се подобри положението им в национален мащаб. Комисията трябва да премине от думи, стратегии и факти…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Sophia in 't Veld (ALDE). – (EN) Г-н председател, в Европа имаме вътрешен пазар, което е голям успех. Една от основните причини за това е, че Комисията е много строга при прилагането на пазарните правила. Иска ми се обаче Комисията да бъде също толкова строга, когато се стигне до прилагане на основните права в Европа.

(Ръкопляскания)

Ето защо, г-жо член на Комисията, моята група толкова настояваше да има специален член на Европейската комисия, отговарящ за основните права. Това сте Вие. И ние очакваме от Вас да се застъпите не за европейските правителства, а за европейските граждани и ако не Ви харесва това, което виждате, не следва да затваряте очи пред ставащото в Европа, а да действате.

Не искаме думи в залата нито от г-н Барозу, нито от Вас. Можеше да минем и без това разискване, ако бяхме сигурни, че Европейската комисия е готова да приложи правилата – не само правилата за имиграцията и свободното движение, но също и основните права – тъй като това е единственият начин, по който можем да направим от Европейския съюз общност на ценности, която да е също толкова успешна, колкото и вътрешният пазар.

(Ръкопляскания)

  Franziska Keller (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, много е хубаво и много е важно да говорим за интеграцията на ромите и се питам защо Комисията едва сега забелязва, че някои пари не бяха изразходвани добре. Важно е също да се говори за това как действителностите в държавите-членки могат да бъдат приспособени, така че да отговорят на потребностите на ромите, но не мисля, че това е темата, разглеждана днес. Днес говорим за масовите депортации, извършени от Франция срещу ромите, и дори липсата на интеграция не е оправдание за масова депортация.

Напълно ясно е, че ромите не се експулсират от Франция на индивидуална основа – и се питам как може това да не се забелязва. Много е плашещо, че Комисията, пазителката на Договорите, не смее да каже това на глас, не смее да пази Договорите и Хартата за основните права. Не можем да допуснем колективно наказание. Изисквам да заемете категорична позиция и да не затваряте очи пред дискриминацията на ромите във Франция, а също и в другите държави-членки, защото това е позор за Европейския съюз.

(Ръкопляскания)

  Derk Jan Eppink (ECR). – (NL) Г-н председател, при работата си като кореспондент в Източна Европа станах очевидец на проблема на ромите. Това беше един колосален обществен проблем и социалистическите режими по онова време не съумяха да намерят решение. Сега това е проблем пред Европа. Много лесно е да се гледа на положението на ромите само през призмата на расизма или ксенофобията, както прави това левицата в момента. Групите от хора, пътуващи с караваните си из Европа без редовни доходи, причиняват неудобство в дългосрочен план. Това е неизбежно, защото от какво да живеят тези хора? Европа осигурява свободното движение на хора и това е голямо предимство. При все това всеки, който разчита на това право, има и задължения, за които почти не се говори в Парламента. Първото от тях е въздържане от причиняването на неудобство. Мъжете изпращат ромските жени на улиците да просят. Какво е положението при правата на жените в ромската общност? Виждал съм деца да просят навън по време, когато трябва да са на училище; какво е положението относно задължителното посещение на училище? Ако се извършват престъпления, жертва стават обикновените граждани, а не, като правило, политическите лидери от левицата, които живеят в кулите си от слонова кост. За да се стигне до дъното на проблемите, аз ги призовавам да проявят гостоприемство и да приемат по едно ромско семейство в домакинството си.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL). – (FR) Г-н председател, с ромите са свързани много предразсъдъци. Вече беше казано много. Споделям негодуванието на някои колеги, но бих искала да дам някои основни факти, за да дойдат нещата на място.

На първо място, нито един ром не участва в събитията, които поставиха началото на ксенофобската и нагнетяваща страх полемика във Франция от това лято. Това беше само за отвличане на вниманието. То няма нищо общо с връщането в собствената им страна на хора, извършили или заподозрени в извършване на престъпни действия. Всички лица, които бяха върнати обратно, бяха с чисто съдебно минало. Това е изцяло въпрос на вземане на прицел на една етническа група и превръщането й в изкупителна жертва.

Как се подхожда към тези гонения? Те се правят систематично чрез действия по евакуация от импровизираните лагери. Полицията идва, обикновено рано сутрин, и установява самоличността на хората. След това данните се използват за en masse издаване на заповеди за напускане на страната, по стандартен шаблон. Това означава липса на индивидуално разглеждане. След това лагерите се събарят, а на хората дори не им се позволява да вземат личните си вещи. За това свидетелстват очевидци.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-н председател, Франция е решила, че не желае огромен брой неканени роми да се явят на прага й, само че те бяха поканени. Целият този проблем е пряк резултат от Директива 2004/38/ЕО относно правото на свободно движение на граждани на ЕС.

Всеки гражданин на ЕС има правото да живее в друга държава от ЕС. Както и твърде много от останалото законодателство на ЕС, в практиката това се оказа абсурд. То не води само до приток на добре образовани и умели хора със здраво отношение към работата, които идват от друга държава-членка на ЕС. То означава също, че нямаме защита срещу влизането на социално нежелателни и престъпни елементи.

Френските правителства винаги са се отнасяли с ентусиазъм към Европейския съюз. Сега те установяват на собствен гръб, че не могат да имат ЕС без ромите. Французите сега искат да се присъединят към италианците и да кажат „Довиждане, роми!“ [arrivederci Roma]. Но не могат. По-добре е да се присъединят към Партията на независимостта на Обединеното кралство и да кажат „Сбогом, Европейски съюз!“

  Corneliu Vadim Tudor (NI). – (RO) Ако държавите от Европа имат общ знаменател, това не е валутата, икономиката или дори цивилизацията; общият им знаменател са циганите.

Като историк и социолог аз ще използвам думата „цигани“, която няма никакъв унизителен или обиден подтекст, особено предвид факта, че терминът „роми“ е изкуствен и измислен. Все пак, точно преди 125 години Йохан Щраус композира оперетата „Цигански барон“, а не „Ромски барон“.

Достойно за съжаление е, че продължава отсъствието на разграничение между роми и румънци. Установил съм, че когато става дума за цигани, расовите предразсъдъци, както и фалшивите стереотипи и неверни разкази, продължават да изобилстват по цял свят. Има хора, които ги наричат роми и ги мразят, докато аз ги наричам цигани и ги обичам.

Нито циганите, нито моята страна, Румъния, могат да бъдат винени за ставащото в момента. Най-голямата вълна на циганска миграция към Европа е била през 1241 г., по време на голямото монголско нашествие. Те били доведени в Европа като умели занаятчии, служещи в спомагателните военни части.

Фактът, че след толкова дълго време в Румъния има повече цигани, отколкото в останалата част на Европа, се дължи на последователните вълни на гонения и преследвания, провеждани в течение на над 500 години в повечето страни от „Стария континент“. Сега Румъния е обект на подигравки, защото е била прекалено толерантна и гостоприемна.

Масовото експулсиране на цигани не е решение. Разбира се, не е приятно нечий спокоен живот да бъде смутен, но когато се извършват престъпления, законът трябва да се прилага във всеки случай конкретно, вместо да се прибягва към колективни санкции.

Защо правителството в Париж не ги експулсира направо в Индия – държавата на произход?

  Simon Busuttil (PPE). – (MT) Без съмнение, ужасното положение, в което се намира голяма част от ромската общност, е смущаващо за Европа. Много от тези хора живеят в клопката на бедността и трябва да бъдат незабавно освободени от нея. Ако обаче има едно нещо, което да е още по-смущаващо от това, то е политическата манипулация и опортюнизъм на тези, които превръщат този въпрос в безсрамна политическа игра. Считам, че това също е скандално и смущаващо за Европа, защото този вид политическа манипулация изкривява целия въпрос. Истинският въпрос се отнася до положението на ромската общност и как да й се помогне да излезе от него. Ето защо Европейската народна партия работи всеотдайно за да се изготви ефективна стратегия за подпомагане на тези хора; такава, която да събере заедно институциите и държавите-членки и която пряко да ангажира ромите. Трябва да се вземат под внимание и законодателството в областта на свободата на движение. Това законодателство дава права, както и задължения, като и двете трябва да бъдат реализирани пълноценно. Затова, ако някой наруши закона, това лице може да бъде депортирано. Ако ние, особено идващите от основните партии, не съумеем да приложим това законодателство, като се придържаме към правата на човека, народът, нашите избиратели, ще гласуват за екстремистки и популистки партии и ще поискат от тях да го прилагат.

  Sylvie Guillaume (S&D). – (FR) Госпожи и господа, аз ще изразя най-острото си осъждане на поведението на френското правителство, което се възползва от положението на ромите, за да ги превърне в изкупителна жертва, както и други правителства от Европейския съюз са правили преди и продължават да правят.

Принуждаването на хора да напуснат страната, внезапни набези призори по лагерите, разделянето на семейства, унищожаване на оскъдното имущество на хората и експулсиране: ето как френското правителство използва ромите това лято с цел да им прехвърли вината за климата на несигурност, в същото време прикривайки собствените си затруднения да се справи с икономическите и социалните проблеми на страната.

Такива твърдения и поведение са достойни за презрение и порицание. Сега обаче те трябва да дадат импулс за решителен отговор от всички тези, които считат, че задължението да се защитават права не е просто въпрос на декларации, а една неосезаема реалност, която ни задължава да действаме.

Затова, ако Европейската комисия наистина счита, че е длъжна да произнесе присъда, тя трябва да ни уведоми за това своевременно, без отлагане, дали френското правителство е нарушило правото на ЕС и Хартата за основните права или не. Мисля, че имам предчувствие какъв би бил отговорът.

Европейската комисия трябва да приложи всички аспекти на плана за действие за интеграция на ромите като част от съгласуван подход, който разглежда, по-конкретно, образованието, заетостта, благосъстоянието и здравните грижи. За да успее, Комисията трябва да е ангажирана при координацията на политиката си. Борбата срещу дискриминацията е една от общите ни цели и Комисията трябва да докаже силна политическа воля по тази тема. Считам, че това е едно уместно предизвикателство за 2010 г., която, бих напомнила на всички, е Европейската година за борба с бедността и социалното изключване.

  Sarah Ludford (ALDE). – (EN) Г-н председател, заместник-председателят Рединг определено ме убеди, че тя ще се отнесе към този въпрос сериозно и че работи усилено по него заедно с нейните колеги.

Въпреки това, както и други хора, нямам търпение да чуя каква е присъдата на Комисията относно това дали Франция е нарушила правото на ЕС или не. Надявам се да чуем това много скоро, а също и дали Комисията възнамерява да предприеме процедура за нарушение срещу Франция – а всъщност и други държави-членки, които заслужават това – за нарушаване на Директивата за свободното движение.

Както вече беше казано от други, приемам, че има ограничения върху правата на постоянно пребиваване според Директивата за свободното движение и всъщност съгласно – за съжаление – преходната уредба по присъединяването, но искаме да чуем от Комисията изрично дали те са били нарушени.

Един аспект, който не беше споменат другаде – и това е един много чувствителен въпрос, който позволява на френското правителство да се измъкне от въпроса за етническата дискриминация – е, че Франция не събира данни за етнически произход. Така че когато министър Льолуш заяви на среща, на която присъствах, че един от всеки четирима младежи, арестувани във Франция, е от румънска националност, той каза по заобиколен път, че те са роми.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Catherine Grèze (Verts/ALE). – (FR) Да, сега е ред на Франция да мине през период на гонения. Това са масови гонения на база етническа група, което е изцяло в разрез с правото на ЕС. В тази ера на „социал-Саркозизъм“ единственият въпрос, който задават моите френски съграждани, е: „Днес са ромите: чий ред ще бъде утре?“ Ако искаме да „мислим по европейски“, както г-н Барозу ни напомни да правим тази сутрин, моментът е дошъл да покажем, че европейското ни мислене не е ограничено в сферата на икономиката.

Европа трябва скоро да се изправи с лице пред миналото си и да признае геноцида над циганите. Настръхвам, като чувам някои от колегите ни от крайната десница. Сега, когато искаме да осигурим към нашите малцинства да се проявява уважение, да защитим ценностите си и да спазваме Хартата за основните права, която е включена в Договора от Лисабон, пред вас има само един избор и това е да бъде осъдена Франция.

  Димитър Стоянов (NI). - В България проблемът с ромите е огромен. Стотиците хиляди роми, които живеят у нас биват държани нарочно в бедност от циганските барони. Тези барони имат възможност да бъдат глави на огромни организирани престъпни групи за сметка на мизерията на останалите роми. От това страдат всички български граждани, които стават жертва на ромската престъпност.

Преди присъединяването на България към ЕС имаше много критики към нашите скромни възможности за интеграция, обусловени от слабата икономика. Днес обаче виждаме: какво? Мощната Франция, страна основател, водеща икономика в съюза, не може да се справи с интеграцията дори на няколко стотин роми. Какво остава за бедната икономика на България, където живеят стотици хиляди. Действията на френското правителство не са полезни за никого. Но особено по отношение на Европейския съюз. Eкспулсациите показват двоен стандарт, не просто към ромите, а към всички български граждани, което от своя страна води до тежко разочарование. Очакванията на българите и на Атака като консервативна партия са за солидарност при решаване на тези проблеми. Обявеният от г-н Барозу общоевропейски план за действие е необходим, защото проблемът вече е общоевропейски.

Благодаря ви.

  Monica Luisa Macovei (PPE). – (RO) Дискриминацията и колективното експулсиране са забранени. Това е законът, който всички подкрепяме, независимо от коя политическа група сме. Комисията трябва да представи незабавно, по един ясен и публичен начин, преглед на всеки случай и да посочи кой носи отговорността и какви мерки следва да бъдат взети.

Всяко общо свързване на ромската етническа група с престъпността води до расизъм и дискриминация. Наказателната отговорност е индивидуална и се потвърждава въз основа на доказателства и процедури.

Бих искала обаче да подчертаем честно отговорността на всеки, включително отговорността на румънските органи и на политиците от всички политически партии, за това, което са направили и не са успели да направят през последните 20 години за това етническо малцинство. Между другото, за тези от вас, които не знаят, аз съм с румънско гражданство.

Трябва сега да обединим силите си като държави-членки и европейски институции и да приложим стратегия за ромите, независимо къде са тези хора.

  Claude Moraes (S&D). – (EN) Г-н председател, въпросите от решаващо значение за Парламента са централните въпроси на бедността и социалното изключване на ромите и ние ще приемем сериозно отговорностите си. Но никой не се съмнява, че причината, поради която сме днес тук, в тази зала, и членовете на Комисията присъстват тук заедно със Съвета, е, за да установим какво Комисията, пазителката на Договорите, мисли за френската колективна мярка – както каза г-жа Рединг – срещу ромите.

Ако случаят сега е такъв, че тя желае да отложи и да ни каже на по-късен етап, добре. Но ние сме тук, за да научим, г-жо член на Комисията, не само дали ще изпълните своето решение, а и какво е то. Ако има слаб и объркан отговор относно това дали е имало колективно наказание – с думите, които Вие използвахте – или е имало действие поотделно за всеки конкретен случай, както се изисква от директивите на ЕС относно свободното движение, ще трябва да научим това. Очакваме от Вас този отговор.

Когато получим този отговор, ще бъдем в положение да разберем, че други страни нямат право да използват като прецедент колективното наказание на етническо малцинство, едно от най-големите в Европейския съюз. Това е фактор от критично значение за нас днес и Ви призовавам да бъдете по-конкретна, да бъдете пазителка на Договорите. Само тогава ще можем да преминем към стратегията за ромите, каквато всички в Парламента като че ли искат да има и която трябва да излекува основните проблеми, които водят до износ на бедност и социално изключване в целия ЕС.

Но днес говорим за гонения. Ние считаме, че те са незаконни и че дадохте слаб и объркан отговор. Бъдете по-конкретна. Бъдете пазителка на Договорите.

  Marielle De Sarnez (ALDE). – (FR) Според мен разискването може да бъде от полза при две условия: първо, ако води до подобряване в условията на живот на населението, с други думи, на тези от 10-те млн. роми, които в момента са в изключително уязвимо положение, и, второ, ако ни насочи към това всички ние да бъдем на висотата на отговорностите си. Лично аз считам, че всички ние трябва да въведем ред в собствените си домове, започвайки от държавите на произход. Те трябва да приложат по-ефективни политики за интегриране, тъй като ромите биват прекалено често отблъсквани и маргинализирани в тези страни. Това трябва да се промени. Приемащите страни също – имам предвид Италия в миналото или за собствената си страна, Франция, сега – в която политическите лидери твърде често оставяха впечатлението, че сочат с пръст и заклеймяват цяла общност и използват ромите като лесни изкупителни жертви за общите страхове и недоверие. Това е неприемливо. Европейският съюз не може да търпи дискриминационни политики – Европейският съюз, който не прецени мащаба на проблема в момента на разширяването. Милиардите, които бяха изразходвани, с нищо не подобриха ежедневния живот на ромите. Трябва да наваксаме изгубеното време и да въведем широкообхватен план за действие за интеграция, в който да участват Комисията, държавите-членки и местните органи, които прекалено често поемат работата на централното правителство при посрещането на ромите. Благодаря ви.

  Андрей Ковачев (PPE). - Първо искам да призова колегите да устоят на изкушението да използват темата „Ситуацията на ромите в Европа“ за постигане на краткотрайни политически цели и атаки срещу едно или друго правителство в Европа. Темата не е подходяща за партийно противопоставяне. Освен нападки отляво, аз не чух никакви конкретни предложения. Това, което ни трябва, е дългосрочна стратегия за интеграцията на това малцинство. Очаквам, разбира се, от страните-членки да съблюдават европейското законодателство и да гарантират пълноценно реализация на свободното движение на гражданите на Европейския съюз при спазване на законовите норми и административните изисквания, валидни във всяка страна-членка. Това също включва равни права и задължения, като дебело подчертавам – задължения, за всеки един гражданин на съюза.

Трябва да има индивидуален подход, не може да се генерализира, не може да се допуска цели хора или групи да бъдат осъждани или заклеймявани заради техния етнически произход или какъвто и да било друг малцинствен признак. Интеграцията на ромите не е въпрос, който касае само една страна-членка, на чиято територия се е установило това малцинство през годините. Това е общоевропейски въпрос и на нас ни трябва такова общоевропейско решение.

Трябва ни стратегия, изготвена от европейските институции и държавите-членки на Европейския съюз, представителите на ромската общност и гражданското общество. Но за да не остане тази стратегия само на хартия, тя трябва да бъде успешно приложена в практиката, а това изисква желание и от двете страни. Както от страна на малцинството, така и от страна на мнозинството. Трябва да се обединим на основата на нашите общи ценности, толерантност, свобода, сигурност и солидарност, за да намерим балансиран отговор на това огромно предизвикателство пред нашия континент.

И накрая искам да не се включва индиректно или директно връзката с Шенген...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Kinga Göncz (S&D). – (HU) Експулсирането на ромите от Франция повдига въпроси както за основните права, така и за основополагащите ценности. За тях вече беше изговорено много днес. Дори още по важно от политическа гледна точка е, че на една уязвима, особено бедна етническа група, се лепят етикети и се третира като престъпна. Това нарушава правото на свобода от дискриминация и може също да породи опасни тенденции. Президентът Саркози вече намери последователи. В Унгария, крайнодясната партия, Движението за по-добра Унгария (Jobbik), вече говори за отнемане на гражданството на унгарските роми и хвърлянето им в лагери. Членът на ЕП от Jobbik говори за обществени охраняеми селища и принудителна интеграция.

През лятото Комисията предприе бавни и несигурни, неефективни стъпки. Сега имам няколко въпроса. Какво възнамерява Комисията да предприеме във връзка с разпространяващото се подбуждане към омраза, със засилващото се изключване на етническа основа, които все повече тровят Европа? Кога ще имаме една всеобхватна европейска стратегия за ромите, която да предотврати прехвърлянето на проблема от една държава на друга, и какво планира да направи Комисията, за да наблюдава изразходването на средствата от ЕС, за да се гарантира, че те ефективно подобряват положението на ромите?

  Luigi de Magistris (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, намирам решението на президента Саркози за много сериозно: отново, в опит да прикрие вътрешни политически проблеми – както вече стана в Италия – той се опитва да си възвърне подкрепата, като обявява за престъпници чужденци и мигранти, играейки със загрижеността на хората за социалната им безопасност.

Преди Европа да стане Европа на пазарите, тя трябва да бъде Европа на правата, Европа на солидарността и Европа на приобщаването. Ето защо изявлението на президента Саркози беше веднага последвано от много сериозното изявление на италианския министър на вътрешните работи, който желае да възприеме метода на Саркози и да го приложи към граждани на ЕС, като ги експулсира без доходи или жилища.

Затова, вместо да се насърчават политики на приобщаване, политики, които намаляват социалните неравенства и се стремят да обединяват хората, целта е отново хора да бъдат третирани като престъпници. Това е много сериозно, защото мигрантите, чужденците, тези които се смятат на периферията на обществото, са полезни, когато има нужда от тях, например за нелегална работа; с други думи, когато имат да изпълняват задължения, но не и права. Ако чужденец, ром или мигрант, извърши престъпление, той се наказва, но това не може да бъде претекст, оправдаващ много сериозните гонения.

Комисията е длъжна да реагира, ако желае Европа на солидарност, равенство и свобода.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, както вече казах тази сутрин в друго разискване, бих искал да си помагаме взаимно за по-сериозно отношение към нещата, които казваме.

Ако е вярно – както твърдят нашите колеги социалисти и либерали – че поведението на френското правителство е антидемократично и ако е вярно, че Комисията – по думите на г-н Swoboda – е слаба или дори е в сговор с такова поведение, защо г-н Swoboda беше подкрепен от членове на Комисията от социалистическото и либералното семейство? Освен това защо тези членове на Комисията не подадат оставка, принуждавайки Комисията и правителствата да се заемат сериозно със задълженията си?

Ако, от друга страна, всичко това е пропаганда, тогава това е пропаганда, водена именно с целта да не се работи по основата на проблема, защото основата на проблема и основната стратегия е, че хората са в центъра на всичко. Гражданите от ромската етническа група са хора, нашите бедни са хора, защото трудностите при интеграцията са съсредоточени в маргинални райони и засягат най-бедните слоеве от населението; за всички тези хора са необходими твърди правила.

За какво следва да призовем, за какво призова френското правителство? Да бъдат прилагани директивите на Европейския съюз, за които гласувахме в Парламента, да се заложат твърди правила, така че за нашите хора да има добро бъдеще.

  Rita Borsellino (S&D). – (IT) Г-н председател, г-н Шастел, г-н член на Комисията, госпожи и господа, решението на френското правителство да експулсира повече от хиляда роми е изключително сериозен въпрос, преди всичко, като вземем предвид, че мярката е взета от пропагандни и популистки съображения в момент, в който френското правителство е далеч от това да се радва на благоприятно обществено мнение, и това е истинска политическа манипулация.

Първо и най-важно, мярката подкопава принципа на европейското гражданство. Съгласно Директива 2004/38/ЕО относно правото на свободно движение този принцип може да бъде ограничаван само в конкретни случаи и ограничението да се преценява за всеки случай поотделно. Не мисля, че точно това се е случило.

Като пазителка на Договорите работа на Комисията е да се намесва бързо и внимателно да преценява поведението на държавите-членки, което е ксенофобско и не отговаря на правото на ЕС. Бих искала също да ви напомня, че когато влезе в сила Договорът от Лисабон, Хартата за основните права стана обвързваща и забранява всякакъв вид дискриминация въз основа на етнически произход или националност.

Днес разискването ни дава възможността да установим какво Комисията и Съветът мислят за тези мерки и какви действия ще предприемат в тази връзка, не на последно място, защото, честно казано, мисля, че отговорът на Комисията малко закъсня.

Приключвам, като питам Комисията и Съвета какво стана с плана за действие за разработване на европейска стратегия за ромите и тяхната интеграция и как Франция и останалите държави-членки използват европейските пари, определени за интеграция на етническите малцинства.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: László TŐKÉS
Заместник-председател

  Jean-Pierre Audy (PPE). – (FR) Г-жо заместник-председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, изумен съм от лицемерието в някои от изказванията, които току-що чух, и искам да кажа, че принципите на правовата държава продължават да бъдат в сила във Франция. Ние не сме възприели политика на дискриминация; нещо повече, ние дори не признаваме малцинства. Републиката е единна и неделима. Вземаме решения по отделните случаи под контрола на съдия и решенията доказват това. Благодаря Ви, г-н член на Комисията, че ни напомнихте за това. Френският народ обаче избра сигурността. Франция е щедра към хората, които пребивават в нея законно. Вземаме мерки срещу тези, които пребивават незаконно, и френският народ не търпи незаконни ситуации. Разбира се, свободата на движение съществува. Очевидно свободата на движение важи при условие че лицата не извършват нарушения на обществения ред и че след период от три месеца те имат достатъчно средства на разположение. Свободите обаче – това е Глава II от Хартата за основните права – не могат да бъдат разбрани при липса на сигурност. Свободата не може да съществува без ред, защото свободата без ред се равнява на анархия. Освен това при тези обстоятелства всички отговорни местни политици призовават органите на реда да се намесят. Това, което трябва да направим сега, е да приемем една голяма общоевропейска програма за интеграция – още повече, това е нещо, за което призова президентът Басеску – за борба срещу мафиотските организации и трафика на хора, за решаване проблемите в образованието, за подобряване на достъпа до социални грижи и за гарантиране, че ромите ще бъдат политически представени. Следва енергично да приветстваме едно общо решение. Би било жалко, ако не постигнем общо решение, само за да осъдим Франция. Пропускаме политическа възможност и се надявам, че до четвъртък ще имаме средствата за намиране на това общо решение.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Г-н министър, г-жо член на Комисията, много ви благодаря за вашите изказвания. От тези изказвания обаче е съвсем ясно, че вие нямате представа какво се случва в ромските селища в Европейския съюз и в държавите-членки на ЕС.

Станалото във Франция е само върхът на айсберга, а решението, взето от г-н Саркози, не е първото такова решение на европейски държавник. Такива решения са вземани и преди и в други страни. Те са вземани в Обединеното кралство и в Италия и със сигурност ще бъдат вземани отново и в бъдеще. Напълно ясно е, че Комисията не съумя да даде адекватен отговор и не ние, социалистите, правим политически въпрос от това, а всъщност вашата група, която не е способна да признае, че такива неща са неприемливи в Европейския съюз.

Г-жо член на Комисията, ако наистина желаем да решим ромския въпрос, трябва да спрем да говорим с празните думи и фрази, които разменяме тук вече от доста години. Необходимо е да се проведе наистина задълбочен анализ и да се намери решение за това положение в сътрудничество с ромите, и то не само с интелектуалците сред ромите, които често имат твърде различни мнения за това как всъщност живеят ромите, а пряко с представители от тези селища, за които говоря.

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, колко широко разпространени заблуди за оценките изслушахме днес! Оценки, които стават по-прозрачни, ако погледнем правата: правото да не бъдеш репатриран – за което всички сме съгласни – но също и правото на децата да живеят и учат в достойна среда.

Ако аз принудя детето си да стои с дни в количката си на някое кръстовище под слънцето и дъжда и го карам да се храни сред отработените газове на служебните коли, ако аз направя това, съдът ще ми отнеме сина. Ако държава-членка предприеме нещо за справяне с подобна ситуация, предизвикана от общност от етническо малцинство, ще я обвинят в расизъм.

Член 7 от Директива 2004/38/ЕО постановява, че всеки записан в училище, за да премине курс на обучение, има право на местопребиваване за повече от три месеца. Ние обаче не можем да снемаме пръстови отпечатъци от деца. Това значи, че не можем да ги идентифицираме, ако едно дете се яви в училище един ден и отговори на проверката, а на другия ден се яви друго дете и заяви „Не, това съм аз“. В училище проверката не може да се прави по имена, а със звуци, защото не можете да ги идентифицирате или сте расисти.

Правилото, според което следва да зачитаме правото да не репатрираме хора, но не и правото на достоен живот, е малко странно, а ние трябва да се задължим да го гарантираме и за етническите малцинства в ЕС, присъстващи в нашата Европа.

  Juan Fernando López Aguilar (S&D). – (ES) Г-н председател, тази сутрин в разискването относно състоянието на Съюза беше подчертана увеличаващата се дистанция между европейските институции и обществеността. Това е политически и освен това европейски проблем. Затова той е демонстрация, че Европа не се основава на вътрешния пазар и единната валута, а на обществеността, основните права и пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

Това означава, че липсата на социална интеграция на малцинство, което е обективно изключено, не е проблем на въпросната страна или проблем на тези страни, в които има високо равнище на интеграция на ромското население, като Испания.

Това е европейски проблем и поради това, независимо от правния отговор – който е задължение първо на Комисията и в крайна сметка на съдилищата – има политическа процедура, която е задължение на Парламента. Парламентът трябва преди всичко да каже съвсем ясно, че експулсирането на етническа основа е против необходимата европейска интеграция на гражданите. Второ, той трябва да каже, че популистките жестове, за които се претендира, че решават проблемите на правителствата на държавите-членки в отговор на анкетите на общественото мнение в търсене на изкупителни жертви, са насочени против Европейския съюз и против необходимата европейска интеграция на гражданите. Накрая, трябва да заявя, че всеки път, когато има жест на презрение, излъчващ посланието, че има правителства, които не ги е грижа какво казват европейските институции, защото те вярват на анкетите, те ще трябва да се изправят срещу Парламента, Комисията и европейските институции като цяло.

  Jan Mulder (ALDE). – (NL) Г-н председател, почти всички оратори казаха, че законът трябва да се прилага еднакво в целия Европейски съюз, а Комисията каза, че Франция все още трябва да отговори на някои въпроси по случая с експулсирането на ромите. Въпросът ми към Комисията е следният. Определен ли е срок за Франция да отговори на тези въпроси; кога Комисията ще каже: „Дойде време да ни дадете ясен отговор?“ Също така, вследствие на това, кога Комисията ще може да заеме категорична позиция?

Съществува и аспектът на голямата сума средства, изразходвани за интеграцията на ромите. Членът на Комисията, отговарящ за заетостта, социалните въпроси и приобщаването, даде редица примери, един от които беше, ако съм разбрал добре, успешен диалог с ромите в Унгария. По мое мнение, един диалог не следва да струва толкова много пари. Няма ли по-добри примери за успешни интеграционни проекти от диалога, който е започнал в Унгария?

  Ulrike Lunacek (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, г-жо Рединг, през годината, в която бях член на ЕП, впечатленията ми за Вас бяха като за член на Комисията, който предприема мерки против дискриминацията в много области и до този момент смятах за правилно Вие да сте членът на Комисията, отговарящ за основните права. Днешното Ви изказване обаче, изявленията Ви от последните няколко седмици и колебливият начин, по който подхождате към станалото във Франция – масовата депортация на роми – дълбоко ме разочароваха. В тази връзка съгласна съм с мнозината, които считат това за скандално.

От една страна, Вие казвате, че френското правителство Ви е уверило, че не е имало целенасочени действия, при които основните права са били нарушени, след това, от друга страна, по-късно казвате, че искате да се уверите, че Франция също спазва европейското право. Тогава това означава, че Франция е нарушила европейското право в това отношение. Защо не кажете това ясно и просто?

Очаквам да използвате същата яснота, която Комисията винаги показва в защита на свободата на пазара – както вече беше казано – също и за защита на правото на установяване и свободата на движение на всички европейски граждани, а не просто да приемате безропотно това.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Страните от Източна Европа, в които има многобройни ромски малцинства, често биват критикувани за недостатъчните си грижи за ромите. След тази обща критика обаче не следват никакви конкретни предложения с възможни начини за интегриране на ромите в обществото на мнозинството по един цивилизован и културен начин.

Сегашната депортация на стотици роми от Франция към държавите на произхода им показва, че начинът на живот на имигрантските ромски семейства, скалата на техните ценности, отношенията им с обществото на мнозинството не се разбират, дори в страна, която има огромен опит при интегрирането на имигранти на практика от целия свят.

Не искам да давам оценки на решението на френското правителство. Знам обаче, че то няма да реши проблема на ромите. И все пак то може да стане задвижващ механизъм за един нов общ процес в Европейския съюз и държавите-членки по посока на цялостно и интензивно решение на проблема. Европейският съюз следва да поеме водеща роля в това обаче, тъй като отделните държави, повече или по-малко, подхождат към проблема с определена доза самоизтъкване.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, правят се опити президентът Саркози да бъде обвинен в политиканство с цел отклоняване на вниманието от френските проблеми, но тази достойна за съжаление депортация на роми е доказателство за големи проблеми. В стотици селища ромите се живеят изолирани в някакъв паралелен свят и често постепенно стигат до престъпност. Това, разбира се, създава притеснения и страх у хората, живеещи в околностите.

Нека не забравяме инцидента, довел до сегашното положение. Причината все пак беше нападение срещу френски полицейски служители от страна на 50 маскирани роми. Свободата на движение, която имат гражданите на ЕС, не трябва да се използва като извинение. Искам също да се вземе под внимание фактът, че Румъния, по-конкретно, има щедра политика на натурализация и ромите, по-конкретно, но също и членовете на мафията в Молдова, твърде щедро получават паспорти.

За нас, разбира се, е неприемливо, от една страна, да искаме неограничена свобода на движение в рамките на ЕС – мобилност, за която днес беше призовано многократно – докато, от друга, паспорти и гражданства се раздават либерално, насърчавайки по този начин неконтролиран приток към Европа.

  Roberta Angelilli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, не за първи път водим разисквания за ромите. Има много добри намерения, но резултатите са откровено незадоволителни. Всички ние, разбира се, сме до голяма степен отговорни; в този случай можем да кажем, че този, който е безгрешен първи да хвърли камък, що се отнася за интеграцията на ромите.

При все това бих искала да благодаря на Комисията за новите политики, които очерта днес; щях да се зарадвам на едно задълбочено разискване по тези теми, но това не беше възможно. Станахме свидетели на обичайното представление и това, което най-много ме дразни, е фактът, че ромите биват използвани като идеологически пионки за политически цели, както левицата ги използва днес; същата тази левица, която управлява от години на национално и местно равнище и е позволила на ромите да продължат да живеят в недостойни бидонвили, където децата са принудени да просят, вместо да посещават училище и така нататък.

Затова, г-н Swoboda, когато левицата беше на власт, нямаше чувство на гняв; не чух никакво негодувание, когато тези неща се случиха. Искам да отправя призив към председателя: следващия път нека проведем истински дебат по политиките, програмите и фактите.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Видях действията и изявленията, използвани за заклеймяване на една етническа група. Видях също и изявленията, които създават отрицателен образ за държава или народ, нещо, което противоречи на европейския дух и принципи и създава популистки и ксенофобски нагласи, които подкопават принципите на ЕС.

Не можем да допуснем за политически цели да се насаждат предразсъдъци срещу ромите. Не можем да приемем наличие на граждани от първа и от втора категория в Европейския съюз. Целта на координацията на равнище на ЕС трябва да бъде да се подобри положението на ромите и да не се ограничават правата на гражданите.

12-те млн. роми, цигани, пътници или романи, както биват наричани в държавите на произхода им, са общ проблем, изискващ общи решения. Намирам за неприемливо да се прави връзка между ромския въпрос и теми, свързани с шенгенските визи или присъединяването на Румъния и България.

  Rui Tavares (GUE/NGL). – (PT) Беше малко смущаващо да видим председателя на Комисията да отбягва въпроса тази сутрин, но трябва да заявя, че през следобеда това стана смехотворно. Членът на Комисията, отговарящ за основните права, идва да ни види и първото, за което говори, е престъпност? Г-жо Lulling, Вашият ресор е „Основни права“ и аз бях голям застъпник за съществуването му и за енергията, с която Вие му се посветихте, но не Ви виждам в тази роля в момента, г-жо член на Комисията.

Докато ние тук говорим обаче, основните права на европейските граждани – правото на свободно движение, както и правото на недискриминация – се нарушават. Духът на Договорите се нарушава и самата история на Съюза се пренебрегва; не само отдалечената история на Втората свободна война, но също и тази на 90-те години на XX век.

Нека си припомним какво всички ние казахме на Румъния и България, когато те искаха да се присъединят към Европейския съюз. Казахме им, че ако не преследват малцинствата, ако не извършват етнически прочиствания, ако се държат добре от гледна точка на правата на човека, те биха могли да се присъединят към Европейския съюз. Те се присъединиха само за да установят, че по-силните държави в центъра на Европейския съюз могат, без проблеми и без Комисията да забележи, да правят неща, за които казвахме на Румъния и България, че не могат да правят, преди да се присъединят към Европейския съюз.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, много беше казано и имаше много полемика. Няма да отговоря по същия начин, защото трябва да се успокоим и да разгледаме това, за което сме тук – а именно, за да решаваме проблемите, а не да създаваме повече проблеми. Един конкретен въпрос, който беше зададен, е: Кой беше на Срещата на върха в Кордоба с представителите на ромите? Отговорът е Ласло Андор и аз, двама испански министри, френски държавен секретар и финландски министър. Това беше всичко от 27-те правителства.

Ако погледнете материалите, които са на разположение за това кой какво харчи за ромското население, ще разберете, че в основни линии нашите правителства не използват средствата, за да инвестират в по-добър живот за ромското население, макар че ще оставя колегата ми, Ласло Андор, да говори по тази тема.

Ще се спра на изказването на г-н Swoboda, тъй като тонът му беше същият като този, използван от мнозина членове на Европейския парламент. Изумена съм, защото споделяме същите ценности и принципи и когато погледна резолюцията на Социалистическата партия, тя копира дума по дума това, което казах от името на Комисията през август. Ще припомня това, което казах тогава, а именно, че изразих съжаление, че ... риториката, която беше използвана в някои държави-членки през последните седмици, беше открито дискриминационна и отчасти провокационна. Положението на ромите е сериозен въпрос. То следва да бъде на дневен ред не само през месец август, а през цялата година и той трябва да бъде третиран внимателно и отговорно от средите, определящи политиката. Лицата, вземащи решения на национално равнище, имат важна роля, за да се осигури както общественият ред, така и социалната интеграция на всички европейци, избрали да живеят на тяхна територия. Защото Европа не е само общ пазар – тя е, в същото време, Общност на ценности и основни права. Европейската комисия ще следи за това.

Така че такава беше официалната декларация от Комисията. Комисията обаче отказва да гледа на ромския въпрос в черно и бяло и да прави от това партийно политически въпрос.

Както и вие, аз осъдих много ясно риториката, която беше използвана не само във Франция, но също и в много други държави-членки. Както и вие, мисля, че свободата на движение е една от основните свободи на нашия Европейски съюз. Цялата Комисия подкрепя това.

Обаче има не само права. Има също и задължения и Комисията е длъжна да балансира правата и задълженията, които не бяха поставени на масата от нас, а за които залата взе решение през 2004 г., изразявайки интересите на гласоподавателите. За да бъде приложен в практиката този баланс между права и задължения, ние сме в ежедневна връзка с френските органи. Дадохме това да се разбере съвсем ясно и ето защо министрите дойдоха в Брюксел, за да проведат много открито и много ясно обсъждане с Комисията. Съобщих ви какво казаха министрите на Комисията.

В същото време, нашите правни служби продължават да анализират какви са фактите на място, тъй като не можем просто да обявим война на една държава-членка. Има правила за анализа какво е направила една държава-членка и аз ви казах съвсем ясно, че анализът още не е приключил и че още нямаме всички доказателства дали е имало дискриминация или не и дали са били приложени процесуалните гаранции след оценка за всеки отделен случай, с мотивирано решение в писмена форма и едномесечен период, в който да се напусне.

Всичко това все още се анализира. Знаем – и това са голите факти – че Франция не е приложила Директивата за свободното движение от 2004 г. що се отнася до процесуалните гаранции и именно за тези процесуални гаранции говорим, така че Комисията се е заела да проследи този въпрос. Ето защо днес аз изпратих писмо от името на Комисията до френските органи точно по този въпрос. Можете да сте сигурни, че ако има правни доказателства по отношение на Франция или някоя друга страна – и вие знаете от миналото, че и „големите“ страни могат да станат обект на обвинения от мен и че аз обикновено ги печеля в съда – аз ще действам. Но за да спечели в съда, човек трябва да има сериозни основания; не може само да прави партийни политически декларации. Комисията е сериозна организация, която трябва да спазва правилата и точно това тя правеше и продължава да прави.

Съжалявам за едно нещо. Нека забравим за партийните политически страсти, тъй като те са нормални в политиката. Съжалявам, че всъщност говорихме съвсем малко за съдбата на ромите, при положение, че за това сме тук.

Имахме съобщението и плана за действие. Имаме платформите за ромите. Имаме всички мерки налице. Защо тези мерки не се прилагат? Съществува и клопката на бедността и въпросът за дискриминацията. Следва да помогнете на Комисията да тласка държавите-членки да прилагат тези мерки. Пари има, но те не се използват за решаване на проблема.

Защо е така? Защото, по мое лично мнение, може би не е много популярно в нашите държавите-членки да се вземат пари на ЕС и те да се инвестират в ромската общност. Дано да греша и се надявам с петте мерки, които предложих, нещата да се променят в бъдеще. Разчитам на Парламента да ми помогне да се придвижим в тази посока, защото сама, с помощта на г-н Андор, няма да съумея да свърша това.

Нуждая се от помощта ви, но не за партийна полемика. Нуждая се от помощта ви за предприемане на конкретни действия за решаване и преодоляване на проблемите.

  Anna Záborská (PPE). – (FR) Г-н председател, току-що разисквахме една много важна тема. При все това, повече от 20 колеги не получиха възможността да се изкажат по темата. Затова предлагам в близко бъдеще председателят да намери възможност да промени реда на работа и да удължи разискванията, за да имат всички колеги възможност да вземат участие в едно толкова важно разискване като настоящото.

  Hannes Swoboda (S&D). – (EN) Г-н председател, ще бъда съвсем кратък. Първо, г-жо член на Комисията, проведохме разискване по въпросите на ромите преди няколко месеца. Парламентът настояваше за това разискване.

Второ, не съм напълно удовлетворен, но това, което току-що казахте в отговора си, беше много по-категорично и ясно, от казаното от Вас в началото на разискването.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, както и в миналото, аз винаги ще съм на разположение занапред за обсъждане на въпросите на ромите.

Позволете ми да съсредоточа моята част от отговора върху няколко основни точки. В началото на тази година, скоро след като настоящата Комисия встъпи в длъжност, първото ми официално посещение беше в Париж за конференцията по откриването на Европейската година за борба с бедността и социалното изключване. Бях силно впечатлен от атмосферата и много искреното желание на неправителствените организации и държавните служители да се борят с бедността и да работят заедно за това, което по-късно формулирахме като цели на нашата стратегия „Европа 2020“.

Несъмнено събитията от последните два месеца не бяха това, което предвиждахме или насърчавахме през февруари в Париж. Това е разочарование за мнозина от нас и разбирам тази част от залата, която се отнася много критично към това развитие на събитията.

Дори и да разбираме много сложното естество на тези въпроси обаче, мисля, че трябва да насочим вниманието си към далеч по-скандалното положение, което съществува в държавите на произход на ромите, които сега се оказват в много трудни ситуации, след като Франция и други страни решиха да ги експулсират. Говорим за десет милиона души, мнозина от които живеят в невъзможни условия.

Не е вярно, както чух в едно от днешните изказвания, че тези хора никога не са били интегрирани. Не е вярно, че ромите не са способни поради културни – или други причини – да се интегрират с основните общества. Трябва да заявя тук, че макар и отново това да е сложен въпрос, преди 1989 г. повечето роми имаха работа. Те много често бяха бедни и имаха неквалифицирани работни места, но те бяха интегрирани в определена степен в пазара на труда и имаха базово равнище на поминък.

Трябва да кажем съвсем ясно, че икономическият преход беше също и сътресение. Ромите очевидно станаха главните жертви на преходния период. Ако не оценим това, няма да разберем произхода на проблема днес и няма да оценим колко големи ще бъдат необходимите усилия. Те трябва да бъдат европейски усилия, защото засегнатите страни нямат достатъчни ресурси, енергия и ангажираност, за да се справят сами с проблемите.

Бих искал категорично да отхвърля предположението – или обвинението – че Комисията едва сега е забелязала, че част от парите – Социалния фонд и структурните фондове – не достига до адресатите си и не дава резултат.

Обсъдихме това много открито в Кордоба с участието на Джордж Сорос. Обсъдихме го на парламентарната конференция, председателствана от г-н Swoboda; има и други срещи, които ще се занимават с това. Двудневната конференция на ЕСФ през юни също отдели внимание на въпроса, както и конференцията, която се провежда в момента в Будапеща. Подобни конференции са насрочени за България и Словакия догодина. Основната, в която се очаква да вземе участие президентът Басеску, ще се проведе през октомври в Букурещ и тя ще се съсредоточи изключително върху това как европейските средства могат да бъдат използвани по-добре за справяне с тези проблеми.

Ние бяхме много активни заедно с Парламента в създаването на новия механизъм за микрофинансиране. Един от основните аргументи „за“ механизма за микрофинансиране беше фактът, че маргинализираните общности – и по-конкретно ромите – не са достатъчно обхванати и подпомагани от основния финансов сектори или дори от европейските механизми за финансиране.

Но трябва да имаме дългосрочна стратегия. Никой не следва да мисли, че е налице вълшебна формула – един вид бързо решение за проблема – и че въпросът е само да се намери бързото решение. Трябва да има дългосрочна стратегия. Такава има, това е „Европа 2020“ с категоричен ангажимент за борба с бедността и количествени цели. Държавите-членки работят по свои собствени програми за реформи. Просто няма да бъде приемливо ако, в страни в които живеят голям брой роми, не бъде поет категоричен ангажимент за програмата за намаляване на бедността за ромските общности от гледна точка заетост и, също толкова важно, образование.

Образованието в ранна детска възраст е от решаващо значение. Членът на Комисията Василиу е с нас в духа на всички тези разисквания и също ще вземе участие в специалната група, предложена от Вивиан Рединг, когато тя започне дейността си. То започва от образование в ранна детска възраст и продължава с необходимата подготовка за участие на пазара на труда. Но това е едно наистина трудно начинание и то ще отнеме много енергия.

Ще се съглася обаче с тези, които подчертават, че трябва да се отнесем сериозно към положението в настоящия момент, а не само да говорим за дългосрочни планове за интеграция. Наистина, има риск от надигане на расизъм и ксенофобия. Както председателят заяви в изказването си тази сутрин, те нямат никакво място в Европейския съюз.

  Председател. – Накрая, позволете ми да направя една лична бележка. Тъй като аз председателствам това заседание, нямах възможност да се включа в обсъждането по темата, но съм представил собствените си бележки в писмена форма, тъй като смятам, че въпросът е от голяма важност.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, само няколко бързи думи за приключване на разискването, което определено беше изключително интересно. Бих искал да кажа, че разискването ще е полезно ако в бъдеще то ни помага да постигнем напредък по въпроса за интеграцията на ромите. Мисля, че преди всичко това е, което трябва да съхраним от това заседание в днешния ранен следобед. Както казах току-що, този въпрос редовно фигурира в заключенията, приемани от различните конфигурации на Съвета, включително Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (ЗСПЗПВ); всички тези заключения имат за цел насърчаване на интеграцията на ромите в държавите-членки. Четейки различните материали на Съвета, човек може да забележи колко често Съветът редовно се занимава с този въпрос и се обявява против заклеймяването на една етническа група. Освен това неотдавна белгийското председателство отбеляза, че интеграцията остава един от основополагащите принципи на Европейския съюз и че този въпрос заслужава да бъде разискван на подходящи форуми. Със сигурност в разискването трябва да участват всички заинтересовани страни и с хладнокръвието, което е необходимо. Явно правилно сме отбелязали неотдавнашните решения на Комисията и искането да бъде свикан съвместен Съвет ЗСПЗПВ-Правосъдие и вътрешни работи (ПВР). Въпреки това няма да правя други бележки относно уместността на искането. Бих желал само да кажа, че Съветът ЗСПЗПВ и без това отчасти предвиди това искане, тъй като въпросът за интеграцията на ромите е включен в дневния ред на следващото му заседание, което ще се проведе на 21 октомври.

  Председател. – Внесени са шест предложения за резолюции⁽¹⁾ в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 9 септември 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Изразявам твърдо убеждение, че проблемите, пред които са изправени ромите, не могат да бъдат решени чрез драстични мерки. Трябва да действаме отговорно и да приобщим всички европейски страни в процеса, без значение колко голямо може да изглежда това усилие. Ромите са европейски граждани и трябва да се ползват от всички основни права, гарантирани от европейското законодателство: правото на установяване на местоживеене и свободата на движение. Нарушаването на тези права във Франция създава опасен прецедент и може да има отрицателни дългосрочни последици. Според мен наш дълг е да не допуснем обвинения и особено инкриминирането на дадена група имигранти, особено предвид факта, че доброволно репатрираните роми са били с чисти криминални досиета. Смятам също, че решението е не да се експулсират ромски граждани от един регион на Европа в друг или, дори по-лошо, да се провеждат колективни гонения. Трябва да предприемем съвместни европейски действия за интегриране на това малцинство и разработване на европейска стратегия за ромите. Приоритетни области на стратегията ще трябва да бъдат образованието, здравеопазването и улесняването достъпа до пазара на труда. За нас е от жизненоважно значение да намерим заедно конкретни решения, подпомагащи социалното приобщаване на ромите и да не допуснем по никакъв начин представителите на тази общност да се чувстват маргинализирани.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Искам да наблегна, че експулсирането на ромските граждани, извършено от френските органи, не са непременно в нарушение на Договора. Въпросът трябва да се разглежда поотделно за всеки случай, защото европейските граждани нямат безусловно право на свобода на движение, а упражняват това право в съответствие с разпоредбите на Директива 2004/38, която ясно определя условията за пребиваването им. Нещо повече, граждани на ЕС могат да бъдат експулсирани от съображения за сигурност, обществен ред и обществено здраве. Въпросът дали тези мерки са незаконни възниква само ако бъдат експулсирани легално пребиваващи роми. От друга страна, ромите, както и останалите европейски граждани, имат както права, така и задължения. Решението е да се разработи ефективна, съгласувана европейска стратегия за подпомагане приобщаването на ромите, за да им се позволи да изпълнят задълженията си на граждани. Друг основен аспект е да бъде изкоренена дискриминацията чрез промяна на възприятието на хората за ромите. Нито Франция, нито останалите държави-членки трябва да оставят Румъния да носи цялата отговорност за поправяне на положението на ромите. Преувеличенията на средствата за масово осведомяване във Франция и опитът да се трупа капитал от експулсирането за предизборни цели не носят никаква полза. Трябва да покажем солидарност и отговорност при работата по този чувствителен въпрос. Действително способността ни да постигнем това е изпитание за ценностите, обявени от ЕС през годините.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Безусловно осъждам нарушението на правата на човека, извършено от френското правителство при колективното експулсиране на ромите. За съжаление, този модел на екстремистко популистко поведение, прокарван от Силвио Берлускони, работи и в страна, която е склонна да обявява, че е родината на правата на човека. В същото време съм длъжна да посоча на Европейската комисия, че пасивната й позиция по отношение нарушаването от страна на Франция на разпоредбите на членове 14, 27 и 30 от Директива 2004/38 сочат съучастието й в утвърждаването и изострянето на дискриминацията на най-многобройното малцинство в Европа. Положението на ромите се влошава както поради липса на съгласувана европейска политика за интеграция, така и поради екстремистки постъпки, които компрометират европейските ценности. Затова аз призовавам за решителна намеса на Комисията, за да се сложи край на колективните експулсирания в съответствие с правомощията, предоставени й съгласно член 258 от консолидирания Договор за ЕС. В противен случай рискуваме подобно недемократично, позорно поведение да се разпространява, както сочат изявленията, направени от представители на финландското правителство, и обратната информация от вчерашната неформална среща на министерско равнище в Париж.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) За всички е ясно, че свободата на движение в рамките на ЕС е основно право, гарантирано на европейските граждани. Друго право от решаващо значение е те да не бъдат прицел на действия, предизвикани от това, че са част от група, обособена на полов, расов, етнически или социален признак, или защото говорят даден език, изповядват религия или имат определени политически убеждения. Ето защо бих искал да наблегна, че опитът да бъде свързан въпросът за социалната интеграция на определени граждани на ЕС с процеса на присъединяване на Румъния или България към Шенгенското пространство е неоправдан и несправедлив. Отговорността за социалната интеграция на ромите не е само на Румъния, България или Франция, а на Европа. Поради това считам, че интеграцията на ромите трябва да бъде приоритет за ЕС и че трябва да бъдат намерени общи решения от държавите-членки заедно с Европейската комисия.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (RO) Резолюцията на Парламента относно експулсиранията на роми от Франция е необходим акт в борбата срещу злоупотребите, извършвани от десни правителства. Това е резолюция, която използваме, за да призовем към зачитане на основно право, от което се ползват гражданите на Европейския съюз, правото на свободно движение и достъп до пазара на труда.

Макар френските органи да твърдят, че репатрирането на роми е извършено доброволно, налице са безброй изявления, които могат да докажат обратното. Взетите от френското правителство решения показват неспособността му да се справи с такова положение. От политическа гледна точка, настоящото френско правителство създава изкупителна жертва, за сметка на която се надява да заграби някакъв политически капитал. Необходимо е Франция да преосмисли отношението си към имигрантите, независимо от тяхната националност или етнически произход.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Положението на ромските граждани, които извършват престъпления в държавите от ЕС, трябва да бъде разглеждано без обобщаващи предразсъдъци и стереотипи, особено въз основа на неприемливи критерии като етнически произход или без колективен подход. Що се отнася до положението на ромските общности, Европейската комисия трябва да изиска от държавите-членки да осигурят конкретни мерки за подпомагане на решаването на проблемите им, както са изяснени на национално равнище във всяка държава, в партньорство с техните представителни структури. Нещо повече, Комисията може да насърчи такива подходи, като отпуска допълнителни ресурси от бюджетни пера, останали неизползвани. Въпросът за социалната интеграция на гражданите на Европейския съюз няма нищо общо и не попада в сферата на компетентност на достиженията на правото на Шенген. Шенген е общо пространство на свободно движение и Румъния отговаря на изискванията на правото на Общността, приложимо към области като полицейско сътрудничество, защита на личните данни, визи и контрол на морски и сухопътни граници, което беше потвърдено от всички експертни оценки. Следователно Румъния вече е доказала, че е способна ефективно да управлява потока от мигранти по външната граница на Шенгенското пространство в съответствие със стандартите, които се прилагат от сегашните държави, членки на Шенген, занимаващи се с този въпрос понастоящем.

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Всички европейски граждани трябва да спазват националните и европейските закони. Ромите са европейски граждани. Всички държави-членки трябва да спазват собствените си закони и тези на ЕС. ЕС има 27 държави-членки. Реалността е, че ромите представляват специфичен проблем. Той не се свежда до обстоятелствата, при които те са изправени пред дискриминация, а до социалните им условия. Това е положение, което се налага от икономическото положение като цяло, но особено от аспектите на собствената им традиция: чергарство и ниско образователно равнище, водещо до липса на професионална квалификация. Ако наистина искаме да решим този специфичен проблем, трябва да разработим и приложим европейска политика, която да се прилага от всички държави-членки. Тази политика трябва да се основава най-вече върху образованието. Образованието може да предложи възможности за работа, които да дадат значим принос за социалната интеграция на ромите.

  Katarína Neveďalová (S&D), в писмена форма. – (SK) Госпожи и господа, положението на ромското малцинство в Европа е наистина критично. Членовете на тази група често стават жертва на нападения и дори на етническо прочистване. Искам да присъединя гласа си към критиките на неотдавнашните мерки, взети от френското правителство, което експулсира няколкостотин от тези граждани на Съюза и ги заплаши с различни нарушения на закона. Фактите по случая обаче са, че ние не знаем за друго масово експулсиране на хора, обвинени в подобни нарушения на закона. Поради това събитията във Франция могат да бъдат окачествени като етническо прочистване. Въпросът ми е: кой ще бъде следващият? Ще бъдат ли това граждани от други малцинства или имигранти? Движим се по много тънък лед в ЕС. Търпяхме подобни мерки в миналото в случаите на други държави-членки, а именно Великобритания и Италия, и ето ги сега отново. Трябва недвусмислено да се дистанцираме от такива мерки и строго да накажем страните, които ги прилагат. Чрез мерки от такъв вид ще създадем две равнища на равенство и ромите ще се окажат на по-ниското равнище. Трябва да намерим решения за сегашното положение. По мое мнение, трябва да инвестираме повече в образованието за тази общност, тъй като това е единственият начин. Може би е прекалено късно, за да бъде спасено настоящото поколение, но може би ще успеем да спасим бъдещите поколения.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Трябва да започнем сериозно разискване с цел да намерим европейско решение за проблем, който засяга много от нашите държави. При все това, разискването трябва да се води градивно, избягвайки превзети пози или действия, имащи за цел да се угоди на тълпата.

И този път европейската левица се показа сляпа пред лицето на извънредна ситуация като тази с ромите, която тя не желаеше и не знае как да се справи с нея. Тя използва проблема, за да раздухва огъня, превръщайки извънредната ситуация в средство за чисто пропагандни цели.

Винаги съм се застъпвал за общество на приобщаването и приемането и именно затова всички тези, които желаят да станат част от и да се влеят в едно общество, в една нация, трябва да спазват определени правила. Социалистът, Тони Блеър, заяви, че имиграцията и сплавта между културите винаги са били форма на обогатяване, но хората, които пристигат в друга държава, се срещат със система от ценности. И тези ценности трябва да се зачитат от всички. Ето защо, оставяйки настрана всички културни или религиозни различия, има определени споделени принципи на правовата държава, които са част от колективното ни наследство и трябва да бъдат приемани от всички.

  Sirpa Pietikäinen (PPE), в писмена форма. – (FI) Основополагащите ценности на Европейския съюз включват зачитане на човешкото достойнство, толерантност и откритост. Освен това свободното движение на хора е един от носещите му стълбове. С Договора от Лисабон Хартата за основните права става правнообвързваща, придавайки тежест на измерението на Съюза във връзка с правата на човека. Положението на ромите в Европа показва, че по въпросите на равенството в ежедневието и упражняването на основните права все още има много какво да се желае. Колкото до правните инструменти, които съществуват на европейско равнище, проблемът е, че отделно от всичко друго и въпреки правнообвързващото естество на Хартата за основните права, Европейската комисия не е в състояние да се намеси във въпроси, които, поне за момента, не са в нейната компетентност. Директивата за равенството, която забранява всякаква дискриминация и напредъкът по която се бави от Съвета, е според мен едно от най-важните средства за борба срещу дискриминацията на ромите и много други европейци. Има много уязвими групи, сред които възрастните хора и сексуалните малцинства. Важно е да се гарантира, че директивата има хоризонтално покритие, да се забрани както активната, така и пасивната дискриминация по всякакъв признак без вратички или изключения. В цивилизованото европейско общество с неговото зачитане на правата на човека и равенството няма място за дискриминацията и всеки от нас следва да има еднакъв шанс да се включи в него. Основните права трябва да бъдат приложени незабавно, а не след пет или десет години.

  Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма. – (RO) Ромите не само са най-многобройното малцинство, но също и най-маргинализираната общност в Европейския съюз. Участта им няма да се подобри, ако спорът между левица и десница се измести от национално на европейско равнище и ако породи по-голяма социална нетърпимост вместо повече политическа отговорност. Ромите се нуждаят от политики на приобщаване на национално равнище, независимо в коя страна живеят, и европейска намеса, когато националното равнище не е достатъчно, какъвто е случаят с общностите от мигранти. От друга страна, опитът на някои неправителствени организации в Румъния или България, във Франция или в Испания следва да се използва за модели за най-добри практики за правителствени агенции или агенции на ЕС.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (RO) Искам да присъединя гласа си към тези, които осъдиха неприемливите мерки, предприети от френското правителство срещу ромите. Ромите са най-многобройното етническо малцинство в Европейския съюз. Говорим за около 10 или 12 млн. души, повече от населението на Белгия. Проблемите на ромите не са проблеми на някоя конкретна държава: те са проблеми на Европейския съюз. Докато не осъзнаем това и не вземем това съображение под внимание, всички предприети мерки ще завършват с неуспех. Темата за интеграцията на ромите няма да се реши нито чрез принудителни експулсирания, нито чрез насилие, премии от по 300 евро или симпозиуми за културното многообразие. Ако продължим с подобни методи, ще загубим време и средства и проблемът ще се влоши, като ромското население ще става все по-бедно, по-изолирано и склонно към престъпност. Трябва да сложим край на бруталните подходи и да погледнем сериозно на причините за тяхното поведение, а това означава на несигурното им положение от гледна точка образование и здравеопазване, затворен достъп до пазара на труда, дискриминация и неефективна борба срещу престъпността. Ясната стратегия за интегриране на тези хора в обществото трябва да се стреми към постигане на дългосрочни резултати. Трябва да вземем тези мерки заедно, без да прехвърляме безкрайно топката от една държава на друга.

  Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма. – (PL) Ромите или циганите, както те се наричаха някога, са също толкова достойни за уважение, колкото и всички други етнически групи. Те са народ, който е присъствал в Европа от векове. Ромите са донесли и богатствата на своята култура в европейската култура и именно така следва да бъдат възприемани – с тяхната поезия, песни и музика, с тяхното познаване на занаятите и с традицията им на пътуване и безкрайно скитничество. Правени са опити те да бъдат изтребени, докато други са опитвали да ги принудят да се установят на едно място, да ги научат да се откажат от обичаите си и да ги накарат да се откажат от традициите и ценностите си. Те не са се огънали – ромите продължават да са с нас. Светът обаче се променя. Днес техният собствен свят е коренно различен от този, който ги заобикаля – свят на кариера на всяка цена, на потребление, на забогатяване и успех. Положението е предизвикателство за всички нас, за цяла Европа. Европейският съюз трябва да разработи ефективна програма за подпомагане на хората от тази общност, така че при зачитане на техните традиции да им позволим да се освободят от своята изолация и изключване. Европейският съюз не е бил основан само за да живеят хората в мир и да забогатяват. Той трябва да се справя и с най-трудните предизвикателства. Нито пък считам, от друга страна, че никоя от държавите-членки на Европейския съюз не е в състояние да изправи истинските извършители на престъпления пред съда, вместо само да се задоволи с общо подозрение към някоя група, че тя има престъпни наклонности.

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма. – (FR) Положението на ромите в Европа е проблем, който особено ме безпокои, не като член на ЕП от Франция, а като европейска гражданка. Огромното мнозинство роми са европейски граждани. Като такива те изцяло се ползват от свободата на движение и правото на пребиваване, предвидени съгласно Договорите и Директива 2004/38/ЕО.

Това право обаче, както всички права, е свързано със задължения. Нещо повече, законът, във всичките му измерения, трябва да се спазва от всички. По оценки в момента има 11 млн. роми в Европа. Това безспорно е проблем за цяла Европа и моята група е единствената, отново, която показва, че наистина е помислила по въпроса, като даде принос за разискването по един градивен начин.

Трябва например да обмислим как най-добре да мобилизираме европейски средства, за да подобрим условията за интегриране на ромите в техните държави на произход. Трябва също така да превърнем една реална стратегия за ромите в действия на европейско равнище и да включим ромската общност в нейното изготвяне, изпълнение и последващ контрол.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D), в писмена форма. – (HU) През последните няколко седмици събитията във Франция показаха, от една страна, че прекаленото опростяване на проблема не може да доведе до трайно решение, което да подобри положението на засегнатите. Ромите са особена малцинствена група, доколкото имат статут на двойно малцинство. Те образуват етническа общност и повечето от тях спадат към обществените групи в неравностойно положение. Днес, ромите все още са жертви на дискриминация, маргинализация и сегрегация в различни области на обществения и личния живот. Ромската общност все още не е призната за национална или етническа малцинствена група във всички държави-членки и затова не се ползва с правата, свързани с този статут във всички заинтересовани страни. В резултат на това способността им да участват пълноценно в обществения живот е ограничена и в много случаи може да бъде осъществена само на доброволна основа. Обществото на мнозинството и ромите споделят социалната отговорност за интеграцията на ромските общности в асиметрична пропорция. Обществото на мнозинството трябва да приеме ромите без асимилация и да ги подкрепя като обществена група в неравностойно положение. От друга страна, ромите трябва да приемат правилата, от които се ръководи обществото като цяло, и следва да поемат по-голяма инициатива за решаване на собствените си проблеми. Друг урок от събитията във Франция е, че социалната интеграция на ромските общности не може да се осъществи единствено на национално равнище. В допълнение към местното, регионалното и националното равнище държавите-членки следва да сътрудничат също на равнище на ЕС. За тази задача следва да бъдат предоставени съществени ресурси в бюджетния цикъл след 2013 г. от структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС.

  László Tőkés (PPE) , в писмена форма. – (HU) Ден след ден ставаме свидетели на остри атаки срещу политиката на Франция и строгите мерки срещу румънските и българските роми. Някои сред социалистите и либералите наричат президента Никола Саркози популист, ксенофоб и расист, използвайки за техни собствени партийни политически цели нещастието на циганите, стичащи се в Западна Европа. За съжаление, проблемът на експулсираните роми беше прекалено политизиран. Наблягайки прекомерно на принципа на свободно движение в рамките на Европейския съюз по едностранчив начин, много хора са склонни да забравят, че въпроса на ромите в Централна и Източна Европа не може да бъде решен чрез емиграция или „номадизация“ в рамките на континента; по-скоро, положението им може да бъде задоволително уредено в техните собствени родни страни от държавите-членки и със сътрудничеството на ЕС.

Някои хора, движени от чисто пропагандни цели, забравят също, че свободата на движение не може да бъде цел сама по себе си. Напротив: правото да остават в собствената си страна и да водят достоен човешки живот е основна всеобща и европейска ценност, на която най-многобройното етническо и социално малцинство в Европа също има право. Поради това трябва да се стремим да гарантираме, че всички граждани на Европейския съюз се чувстват у дома в собствената си страна и – като следствие – да не бъдат принудени да търсят късмета си в чужбина. Най-добрият отговор на фалшивите демократични защитници на ромите, чието поведение граничи с политически цинизъм, може да се даде с думите на нобеловия лауреат Ели Визел, че все пак, ромите не ги връщат в Аушвиц, а само в Румъния.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) Има два начина за справяне с ромския въпрос. Единият е да се присъединим към нашите колеги социалисти и либерали и да кажем: „Сега всички сме расисти!“ Но това само би било от полза за моралното позьорство на левицата. То не би помогнало на ромите.

Другият начин е честно да се справим с истинския проблем. Следва да признаем, че правото на безопасност и правото на свободно движение са от еднаква важност. Освен това, вместо да свързваме ромския проблем с присъединяването на Румъния към Шенген, следва да разберем, че Румъния направи много за улесняване на образованието и интеграцията на ромите. Върху румънския опит следва да се гради – в сътрудничество с другите европейски страни – защото ромският проблем не е национален проблем, а общоевропейска действителност, която изисква общоевропейска политика.

(1) Вж. протокола.

12. Хуманитарната ситуация след наводненията в Пакистан (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно хуманитарната ситуация в Пакистан след наводненията.

  Кристалина Георгиева, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, искам да Ви благодаря, че включихте Пакистан в дневния ред. Нещо повече, искам да благодаря и на Парламента за активния му принос до момента за реакцията на ЕС чрез организирането на много полезни заседания на равнище комисии и за това, че много бързо упражни правото си на контрол това лято, всъщност в рамките на един ден. Това ни позволи бързо да приемем решения за финансиране, така че помощта да може да бъде предоставена.

Целта ми днес е да предам впечатленията от неотдавнашната ми мисия в Пакистан, да посоча следващите стъпки в нашите усилия и да завърша с някои изводи, които можем да направим за Европейския съюз.

Затова ми позволете да започна с впечатленията си от Пакистан, които се определяха от факта, че става въпрос за изключително сложна ситуация, в която всъщност две бедствия са обединени в едно.

На север има 3 милиона вътрешно разселени лица и бежанци, които са били принудени да избягат от въоръжените конфликти, само за да видят как техните лагери и новопостроени жилища биват отнесени от водата и новоизграденият им живот се разрушава. Надолу, в плодородните равнини на Южен Пакистан, селските общности загубиха не само домовете си, но и своя поминък и голяма част от икономиката на Пакистан, на която страната разчита.

След като информирах комисията по развитие, цифрите, показващи последиците от бедствието, всъщност нараснаха. Общо над 20 милиона пакистанци бяха засегнати от наводненията в цялата страна. Над 12 милиона души се нуждаят от незабавна помощ.

(Председателят отправя молба към някои членове на ЕП да запазят тишина).

Знам, че въпросът, който беше обсъден преди малко, е много важен за европейските ценности. Какъвто всъщност е и въпросът, който разглеждам сега, така че ви благодаря.

Що се отнася до цифрите, само преди седмица говорехме за 8 милиона души, които се нуждаят от незабавна помощ. Сега този брой нарасна до 12 милиона. Над 1,8 милиона домове бяха разрушени или повредени, като техният брой в началото беше 1,2 милиона. Над 3,4 милиона хектара селскостопански земи са под вода. Има сведения за избухване на епидемии от диария и холера. При тези условия нашата помощ се концентрира върху очевидните неотложни приоритети: храна, чиста вода, санитарни материали, медицинска помощ и подслон. При наличието на бедствие от толкова голям мащаб е необходимо да се предостави значителна международна помощ за възстановяване. Затова ми позволете да продължа веднага със следващия въпрос. Какво направи Европейският съюз и какво възнамеряваме да направим още?

Реагирахме със значителна хуманитарна помощ. До момента Европейският съюз, т.е. държавите-членки и Комисията, участва с общо 231 милиона евро за незабавна помощ за възстановяване, като 70 милиона евро бяха осигурени от Комисията, а останалите 161 милиона – от държавите-членки. Освен това дванадесет държави-членки мобилизираха помощ в натура чрез механизма на ЕС за гражданска защита. Това ни превръща в най-големия донор. Нашето участие следва да се измерва на фона на призива на ООН за 460 милиона щатски долара за незабавна помощ, но трябва да подчертая също, че тази стойност ще бъде преразгледана и увеличена и вероятно до седмица ще има нов призив от страна на ООН.

Освен това нашата помощ беше предоставена бързо. На 30 юли стана ясно, че наводненията ще бъдат опустошителни и нашето първо финансово решение за 30 милиона евро беше взето на следващия ден, 31 юли.

По искане на пакистанските органи на 6 август задействахме незабавно Европейския механизъм за гражданска защита и изпратихме екип от 18 експерти да координира нашата помощ с ООН и пакистанските органи, за да бъде тя възможно най-ефективна.

За първи път помощ в натура от държавите-членки беше доставена чрез използване на гражданския стратегически капацитет за въздушен транспорт в координация с военен персонал от ЕС. Това ни позволи да осигурим изключително необходимите съоръжения за пречистване на водата, подвижни болници, лекарства, тенти и палатки. Но няма да скрия факта, че въпреки огромните усилия ни предстоят големи предизвикателства.

Позволете ми да отбележа четири основни предизвикателства. Първо, хуманитарната криза далеч не е свършила. Вероятно дори още не е настъпила нейната връхна точка. Знаем от хуманитарни работници, че сега се очаква през септември да бъдат достигнати 6 милиона души от 12-те милиона, които се нуждаят от помощ. Така че в известен смисъл кризата се разраства по-бързо, отколкото може да бъде мобилизирана помощта за нейното преодоляване. Положението може да се влоши, преди да се е подобрило, особено по отношение на епидемиите.

Второ, изключително важно е, тъй като се стремим да достигнем до колкото може повече хора, да се насочим към тези, които са най-уязвими. Това са бедните общности, жените, особено домакинствата, издържани от жени, децата, възрастните хора и хората с увреждания, тъй като има вероятност те да бъдат пропуснати, ако вниманието не бъде насочено специално към тях. Така че именно това се стреми да направи Комисията, работейки с нашите 26 партньори.

Трето, бързото доставяне на помощта не е важно единствено за оцеляването на хората. То е свързано и със запазване на стабилността на държава, която е изправена пред сериозни предизвикателства за сигурността. Всеобщото недоволство може лесно да прерасне в отчаяние и поради това трябва да бъдем твърдо решени да опитаме да помогнем на хората възможно най-бързо и във възможно най-голяма степен.

Четвърто, също толкова важно, колкото и спасяването на живота на хората в момента, е да помислим и за възстановяването, което да започне сега. Във връзка с ранното възстановяване има две важни задачи. За да осигурим възстановяване на селското стопанство, когато водата се оттегли, трябва да бъдем готови с инструменти и семена, и с помощ за земеделските стопани, за да могат да наваксат сезона за засаждане. Същевременно е необходимо да се възстанови най-важната инфраструктура, която свърза земеделските стопани с пазарите и която ни позволява да достигнем до отдалечените общности.

Очевидно е, че в дългосрочен план страната е изправена пред огромното предизвикателство на възстановяването. В момента се извършва оценка, ръководена от Световната банка и Азиатската банка за развитие, заедно с Комисията и Програмата на ООН за развитие (ПРООН), с цел да се определят дългосрочните нужди във връзка с възстановяването. През цялото време работихме много активно с върховния представител и заместник-председател, г-жа Аштън, членовете на Комисията г-н Пиебалгс и г-н Де Гухт, за да може Европейският съюз да представи всеобхватно и цялостно предложение за това, как можем да подпомогнем развитието на държавата.

Пакистан ще бъде в дневния ред на следващата неофициална среща на министрите на външните работи (срещи Gymnich) и на срещата на „Приятели на демократичен Пакистан“ в Брюксел на 14 и 15 октомври.

Сега ми позволете да направя няколко извода за ЕС. Според мен те са три. Първо, наводненията в Пакистан са само едно от многото напомняния, че въздействието на изменението на климата е огромно. Като разглеждаме свързаните с това разходи, много е важно да обърнем внимание на готовността при бедствия, както и на възстановяването на една силно уязвима държава, опустошена от бедствие, по начин, чрез който може да се преодолее рискът от изменението на климата.

Възприемайки предпазлив подход, не мога да твърдя, че тези наводнения са причинени от изменението на климата. Със сигурност знам обаче, че научното становище е много ясно, че увеличената честота и интензивност на бедствията се дължи на изменението на климата. Второ, в година, в която имаше земетресение в Хаити, суша в Сахел, конфликт в Судан и сега наводнения в големи части от Пакистан, положението с бюджета отново е несигурно, тъй като собственият ни бюджет и резервът за спешна помощ са почти изчерпани. А е едва началото на септември.

Поради възходящата тенденция в броя и интензивността на бедствията все повече нараства недостигът в нашия бюджет за хуманитарни цели и това трябва да се вземе под внимание, когато изготвяме следващата финансова перспектива, за да можем да съчетаем ресурсите си с ангажимента на нашите граждани да помагат на нуждаещите се.

Третият въпрос е, че ЕС е в първите редици от началото на кризата, но въпреки това в първите дни нашето присъствие не беше широко отразено в медиите. Поради това трябва да се концентрираме много силно върху подобряване не само на ефективността, но също и на видимостта на инструментите на ЕС за реагиране при бедствия, както беше отбелязано тази сутрин на вашето заседание с председателя Барозу. Ще представим предложение следващия месец.

Позволете ми да завърша, като отбележа с гордост от името на нашите граждани, че Пакистан показа, че солидарността на ЕС не е само на думи, а е подкрепена с дела. Можем да се гордеем с това, тъй като нашата работа не е свързана само със спасяване на живот, но и с отстояване на принципи и ценности, които са основата на европейския проект.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа Rodi KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

  Filip Kaczmarek, от името на групата PPE. – (PL) Г-жо председател, г-жо Георгиева, наводненията в Пакистан са много сериозно хуманитарно бедствие, което засегна десетки милиони хора. Не трябва да се надпреварваме взаимно, като съобщаваме броя на жертвите и сравняваме тяхното страдание, така че няма да сравнявам това бедствие с други. То беше огромна трагедия. Искам да благодаря на г-жа Георгиева за бързите и уместни действия на Комисията. За съжаление не успяхме да организираме извънредно заседание на парламентарната комисия по развитие по време на лятната почивка. Не трябва да забравяме, че милиони хора все още се нуждаят от помощ, подкрепа и сътрудничество. Вашите приоритети, г-жо Георгиева, освен незабавната помощ, селското стопанство и транспорта, действително са от решаваща важност. Ако възстановяването на пакистанското селско стопанство се окаже невъзможно, следващата година страната ще пострада от друго хуманитарно бедствие – глад. Парадоксално е, че има вероятност наводненията да окажат известно благоприятно въздействие. Например те може да възпрепятстват дейността на екстремистите или да улеснят решаването на проблема с бежанците.

Приветствам факта, че планирате да представите инициатива за повишаване на ефективността на нашите инструменти за реагиране при хуманитарни бедствия. Изразявам също задоволството си, че белгийското председателство е готово да приеме инициативата като приоритет на своето председателство. Европейският парламент със сигурност ще подкрепи подобни инициативи.

  Véronique De Keyser, от името на групата S&D. – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, позволете ми да Ви поздравя за Вашата ангажираност. Със сигурност бяхте подготвена да се справите със задачата.

Въпреки това все още има да се прави много, има и известно несъгласие от страна на обществеността по отношение на Пакистан. Положението е объркано, хората не желаят да даряват и това е действителен проблем. Сега участието е много слабо и понякога хората ми казват: „О, знаете ли, вече няма проблем в Пакистан, водата се оттегля.“ Добре, водата се оттегля, но все още сме изправени през изключително тежко бедствие, също толкова сериозно, колкото и вълната цунами.

Има два въпроса, които ме вълнуват. Първият е усъвършенстването на нашия механизъм за бързо реагиране. Направили сте колкото е възможно по отношение на координацията и прочие, и със средствата, с които разполагате. Това изобщо не е критика. Въпреки това мисля, че Европа е заинтересована да усъвършенства своя механизъм за бързо реагиране по подобие на белгийския екип B-Fast и призовавам белгийското председателство да работи по този въпрос заедно с Комисията.

Вторият въпрос е проблемът с жените. Както вече Ви казах, г-жо член на Комисията, жените често биват забравяни при конфликти и бедствия. Знаем каква е съдбата на пакистанските жени. Знаем, че днес, в този момент, има 300 000, на които предстои раждане през следващите седмици. Знаем, че около 30 000 от тях ще се нуждаят от хирургическа намеса и Ви моля да предприемете целенасочени действия във връзка с този проблем.

Има местни неправителствени организации, които имат достъп почти до всяко място там – например тези, които са свързани с Международната федерация по семейно планиране (International Planned Parenthood Federation). Търсете възможности за местни споразумения и ни информирайте редовно. Това, което искаме от Вас, г-жо член на Комисията, не са отчети, а новини за тези жени. Надявам се, че ще можете да ни предоставите тези новини.

  Charles Goerens, от името на групата ALDE. – (FR) Г-жо председател, в момента най-голямото езеро на Земята се намира в Пакистан, ако цитирам представителя на „Oxfam“ за тази държава.

Всъщност, предвид страданията и нещастието, причинени от наводненията, които са изключително сериозни, ми се струва, че вече можем да говорим за океан от проблеми, мъка, страдание и отчаяние.

Наша е колективната отговорност да действаме. Защо?

Първо, защото тези 20 милиона души, пряко засегнати от бедствието, не могат да се възстановят без помощ. Освен това нашата отговорност е отговорност на Европейския съюз, но това също е отговорност на държавите-членки, което означава същото. С влизането в сила на Договора от Лисабон настъпи моментът да прекратим това изкуствено разграничаване, за което вече няма основание.

Европа действително поема своите отговорности и Вие, г-жо член на Комисията, сте пример за това. Европа дори прави това по начин, който може да служи за подражание. Не се ли оказва общо взето, че Европейският съюз е водещ доставчик на средства за хуманитарни действия? Може други да почерпят вдъхновение и да увеличат приноса си, за да помогнат на Пакистан да излезе от бедственото положение, причинено от сегашните наводнения. По-конкретно имам предвид богатите държави и богатите на нефт влиятелни страни в тази част на света.

Това означава ли, че европейците са идеални? Не. Мисля, че можехме да се справим дори още по-добре, без да правим повече разходи. Първо, имаме доклада „Барние“, призоваващ да се обединят ресурсите и инструментите, които 27-те държави могат да приложат при бедствие. Какво чакаме, за да изпълним най-после заключенията на този доклад?

Съществува и недостатъчна видимост на Европейския съюз. Това със сигурност не е най-важният аспект, но той трябва да бъде решен – и то не чрез самохвалство или демонстриране на щедрост. В настоящия случай от значение е, че Европейският съюз прави всичко възможно, за да се отличи с това, което знае как да постигне най-добре – категорично да се утвърди като водещо действащо лице на световната сцена в хуманитарната област и да се усъвършенства в това, което започва да се възприема като негово истинско призвание, а именно, да стане истински, стабилен носител на мир.

  Jean Lambert, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-жо председател, както беше отбелязвано, това, което се случва в Пакистан в момента, е истинска трагедия и занапред ще е необходима дългосрочна ангажираност от страна на народа на Пакистан и неговото демократично избрано правителство.

Приветствам категорично реакцията на члена на Комисията и особено нейната дългосрочна перспектива, и в не по-малка степен връзката с устойчивостта спрямо изменението на климата. Споделям загрижеността, която тя изрази по отношение на дългосрочното финансиране за подобни бедствия. Надявам се, че всички ще призовем настоятелно международната общност да засили реакцията си. Със сигурност ще бъде добре да приветстваме увеличеното участие на Индия във фонда на ООН, тъй като това представлява важен политически знак.

Според нас международната общност може да направи повече. Тя може да освободи повече от собствените финансови средства на Пакистан, като предприеме действия за опростяване на външния дълг на Пакистан, голяма част от който беше натрупан при военни режими. През 2008 г. Пакистан изразходва 3 милиарда щатски долара за изплащане на дългове: това намалява значително необходимостта от международни усилия за предоставяне на помощ. Франция и Германия са важни двустранни донори. Мисля, че следва внимателно да обмисляме условията за изплащане, които могат да се предоставят за заемите, които се предлагат сега.

Искам да отбележа също, че според мен е важно да има подобна реакция и в самия Пакистан, не на последно място от страна на богатите собственици на земи, които например могат да предложат някакви облекчения за бедните земеделски стопани, които няма да бъдат в състояние да плащат наемите си известно време.

  Sajjad Karim, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, позволете ми първо да приветствам бележките, които членът на Комисията представи в комисията и тук днес. Нашата реакция – ръководена от члена на Комисията – наистина беше достойна за похвала както на равнище ЕС, така и от страна на държавите-членки, които действаха на двустранна основа. Обединеното кралство със сигурност направи всичко възможно.

Много е тъжно да се отбележи, че докато хората в Пакистан бяха изправени пред тази катастрофа, техният президент се възползваше от всичко най-добро, което Европа имаше да предложи. Докато той правеше това, ние започнахме да се мобилизираме и застанахме рамо до рамо с народа на Пакистан. Много съм горд, че направихме това.

Когато гражданската инфраструктура се разруши, се наложи да се намесят военните. Фактът, че работихме, за да осигурим необходимата спешна помощ, е много похвален. Извънредната ситуация обаче продължава да е налице, докато ние заседаваме тук. Докато тя съществува, ние правим каквото можем, но трябва да започнем да планираме нашата реакция в средносрочен и дългосрочен план.

Безпрецедентният мащаб на наводненията налага безпрецедентна международна реакция. Трябва да започнем възстановяването на Пакистан, но трябва да го направим по такъв начин, че народът на Пакистан да участва в него, в противен случай наистина може да има невъобразими последици. Имаме програма за развитие, но в нея трябва да включим и програма, свързана с търговията, за да могат хората в Пакистан сами да възстановят страната си.

Колеги, призовавам Ви да бъдем истински амбициозни и да представим план на ЕС – подобен на плана „Маршал“, който помогна за възстановяването на части от Европа. Това е необходимо. Такъв е мащабът на предизвикателството. Моля да се изправите пред него.

  Michèle Striffler (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, хуманитарната ситуация в Пакистан е трагична; тя е по-лоша от вълната цунами, която връхлетя Азия.

Одобрявам решението на Европейската комисия да увеличи размера на хуманитарната помощ за подпомагане на жертвите от наводнението на 70 милиона евро и приветствам реакцията на г-жа Георгиева, която отново беше незабавна.

Един от най-сериозните проблеми е достъпът до жертвите, тъй като инфраструктурата беше разрушена, жертвите са заобиколени от вода, а положението със сигурността е много нестабилно. Изключително важно е да се зачитат хуманитарните принципи на безпристрастност, неутралитет, независимост и хуманност при изпращането на помощта, което трябва да става единствено въз основа на нуждите на населението.

Въпреки че механизмът на Европейския съюз за реагиране при бедствия работеше добре, кризата в Пакистан показа отново необходимостта от подобряване на ефективността от гледна точка на бързина, координация и видимост. Бедствието отново подчерта необходимостта от развитие на капацитет на ЕС за бързо реагиране. Поради това повтарям желанието си да стана свидетел на създаването на Европейски сили за гражданска защита.

Г-жо член на Комисията, през ноември ще представите документ относно разширяването на способността на Европейския съюз за реагиране при бедствия, който ще бъде последван от предложения за законодателство. Следователно имате възможността да предложите амбициозни решения и съм уверена, че ще го направите.

  Thijs Berman (S&D). – (NL) Г-жо председател, Европейският съюз участва с огромна част от помощта, но сега е необходимо неговите ангажименти – 230 милиона евро от ЕС и неговите държави-членки – да бъдат изпълнени. Пакистан не трябва да става жертва на прикрито недоверие. Хуманитарната помощ е задължение, което няма нищо общо с политиката и в което няма дискриминация. ЕС е един от главните донори и поради това е особено важно да координираме усилията си ефективно. Имам въпрос към г-жа Георгиева. Кои аспекти на нашата координация могат да бъдат подобрени и какво е необходимо – какво изисквате Вие – за да се направи това?

На хората трябва да бъде осигурен постоянен достъп до чиста питейна вода, медицински грижи и храна. Докато съществува заплахата от нови наводнения, изграждането на засегнатите райони ще бъде съпътствано от трудности. Когато стане възможно, международната общност трябва също да помогне на народа и на правителството на Пакистан за облекчаване на въздействието от бедствието в дългосрочен план и ако за това е необходим по-голям бюджет, трябва да намерим възможности за осигуряването му.

  Louis Michel (ALDE). – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, искам да Ви поздравя, разбира се, г-жо Георгиева, за огромната работа, която сте свършили.

Благодарение на Вас държавите от Европейския съюз осигуриха 230 милиона евро спешна помощ, като 70 милиона от тях са от европейски фондове. Както казаха и други, това е забележително, това е прекрасно. Вашето присъствие там също доказва факта, че наистина сте се заели активно с проблема.

Преди всичко искам да подкрепя това, което вече беше казано тук по отношение на проблема с жените, проблема с медицинските грижи, както и на политическия проблем, тъй като съществува и рискът тази държава да попадне в ръцете на екстремистите. Искам да повторя – това също беше казано, но за съжаление няма как да не го повторя отново – че трябва бързо да развием европейски капацитет за гражданска защита. Вече имах възможността да кажа това по няколко повода, особено в периода на земетресението в Хаити.

Докладът „Барние“ е идеален източник на вдъхновение за въвеждането на такъв механизъм. Искам да разбера по-подробно намеренията Ви във връзка с този въпрос.

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-жо председател, в Нидерландия борбата с водата не ни е непозната, поради което изпитвам силна съпричастност към пакистанския народ, който е засегнат толкова тежко от опустошителните наводнения. Призовавам Европейския съюз, държавите-членки и международната общност да застанат до пакистанския народ и да не го оставят на волята на талибаните.

Като християнин изпитвам съпричастност и към пакистанските християни. Чух от организации като „Open Doors International“ и „Compass Direct News“, че в няколко области християните са подложени на дискриминация при разпределянето на храната и медицинската помощ. Според мен тази информация е шокираща и искам да помоля члена на Комисията да обърне внимание и на това. Още по-важна е информацията, че вероятно трима чуждестранни хуманитарни работници от християнска организация са убити от пакистанските талибани. Искам да помоля члена на Комисията да обърне специално внимание и на това, както и да подкрепи пакистанското правителство, тъй като то има задачата да защити местните и чуждестранните хуманитарни работници, а по отношение на помощта не трябва да има дискриминация.

Искам да чуя отговора на тези въпроси от члена на Комисията.

  Eija-Riitta Korhola (PPE). – Г-жо председател, искам да предам съчувствието си към пакистанския народ във връзка с трагичната загуба на човешки живот. Също така искам да благодаря на г-жа Георгиева за нейната всеотдайна работа за превръщането на Пакистан в неотложен приоритет в нейната програма.

На света и на ЕС беше необходимо известно време, за да осъзнаят пълния мащаб на бедствието. Сега, когато разбираме по-добре нуждите на засегнатите хора, реакцията ни трябва да бъде незабавна и да е съобразена с тези нужди. Необходимо е да предоставим повече финансова и материална помощ, като същевременно гарантираме, че помощта ще достигне до всички, включително до малцинствата, в зависимост от техните нужди.

Не трябва да забравяме и това, че Пакистан е основна страна, в която се води международната война срещу екстремизма и тероризма. Ако не успеем да им помогнем, бедността и отчаянието могат да укрепят позициите на военните сили. Еднократните действия за предоставяне на хуманитарна помощ няма да бъдат достатъчни. Те следва да се съчетаят с помощ за възстановяване на инфраструктурата на страната – пътища, мостове, училища и т.н.

Също така е необходимо да предприемем спешни мерки, за да помогнем на Пакистан да възстанови икономиката и търговията си. Подобряването на пазарния достъп за износа от Пакистан и нови договорености за дълговете могат значително да променят положението. Държавите-членки на ЕС следва да разгледат задълбочено опрощаването на дълг като начин за предлагане на помощ в тази трагедия.

  Enrique Guerrero Salom (S&D) – (ES) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, общото мнение сред световната общественост, както и сред самите нас, е че реакцията на международната общност по отношение на хуманитарното бедствие в Пакистан беше бавна и слаба. Пристигнахме твърде късно и с по-слаба активност, отколкото при други хуманитарни бедствия от подобен мащаб.

Освен това се почувства, че има известно съпротивление по отношение на покриването на нуждите, установени от Организацията на обединените нации. Някои колеги отбелязаха възможното неодобрение в нашите общества поради вида на политическия режим или проблемите, които може да съществуват в Пакистан. Въпреки това считам, че трябва да положим усилия като членове на Европейския парламент и да обясним на нашите общества, че помагаме на хората – на едни човешки същества в затруднено положение, а не на конкретен политически режим. Хуманитарната дейност следва да се основава на неутралитет, безпристрастност и независимост и това следва да са ценностите, които да ни направляват в нашите действия.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Наводненията в Пакистан представляват безпрецедентно бедствие.

Засегнати бяха 20 милиона души. Две хиляди души загубиха живота си, над 1 милион домове бяха разрушени, а части от инфраструктурата и голяма част от селскостопанската земя са неизползваеми.

Европейският съюз не можеше да остане равнодушен към тази трагедия, особено поради факта, че някои от неговите държави-членки, включително Румъния, преживяха жестокостта на наводненията това лято.

Приветствам твърдата ангажираност от страна на Европейската комисия и държавите-членки, които осигуриха средства за помощ в размер на 230 милиона евро. Това превърна ЕС в най-големия външен донор за Пакистан.

Въпреки това хуманитарната ситуация остава изключително сериозна, с последици в дългосрочен план.

Считам, че устойчиво възстановяване може да се постигне единствено чрез ръст на икономиката на тази държава. Във връзка с това ЕС може да окаже принос, като отвори пазарите си за Пакистан.

  Corina Creţu (S&D). – (RO) Действително Европейският съюз реагира бързо на трагедията в Пакистан, въпреки че, както отбелязахте, това не винаги става публично достояние в достатъчна степен. Въпреки това посещението Ви в засегнатите от наводненията райони показа солидарността, засвидетелствана от Европейския съюз за преодоляване на хуманитарното бедствие.

Жертвите на бедствието – говорим по груби изчисления за около 18 милиона души – сега са изложени на сериозни рискове от болести. За съжаление ООН получи само една трета от поисканите ресурси, което се дължи и на съмненията, изразени от страна на държавите-членки по отношение на широкоразпространената корупция в Пакистан.

Считам, че е необходим механизъм за контролиране на начина, по който хуманитарната помощ да се изпраща направо на жертвите на наводненията, вместо с нея да се извършват злоупотреби от страна на местните феодали, като същевременно се ускори дейността на хуманитарните мисии.

Аз също мисля, че предвид ислямистките заплахи следва да превърнем грижата за мерките за сигурност на хуманитарните работници в един от нашите приоритети.

  Jürgen Creutzmann (ALDE). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, бяхме свидетели на опустошителни наводнения в Пакистан и трябва да помогнем на страдащия, бедстващ народ на тази държава. Ето защо това, което ме натъжава особено, е фактът, че в Пакистан има райони, в които органите на централната власт не допускат достигането на подходящата помощ.

Така например районът Гилгит-Балтистан, северно от Джаму и Кашмир в рамките на пакистанския граничен район, също беше сериозно засегнат от проливните дъждове и последиците от тях. Според информацията, която получих, само в Гилгит-Балтистан са загинали 500 души, а 50 000 са останали без домове. Водата е отнесла четири моста и много области са напълно откъснати от външния свят. До момента обаче до Гилгит-Балтистан е стигнала помощ, равняваща се едва на около 10 000 евро.

Поради това Европейският съюз следва не само да предоставя помощта на пакистанската централна власт, но и да осигурява пряко подкрепа на неправителствените организации, които също се грижат за интересите на отдалечените райони в Пакистан.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-жо председател, когато това огромно хуманитарно бедствие връхлетя Пакистан, реакцията на Европейския съюз беше по-ефективна, отколкото в други случаи. Мисля, че всички ние тук сме в значителна степен удовлетворени, когато виждаме постигнатия напредък, например в сравнение с помощта, предоставена за Хаити. Искам да насоча вниманието към два много важни въпроса. Първият е свързан с увеличаването на това, което Съюзът наистина може да направи – като подчертавам думите „това, което Съюзът наистина може да направи“ – по отношение на предоставянето на хуманитарна помощ. Например необходимо е да решим въпросите, свързани с въздушния транспорт. Ако такъв транспорт не се предлага, е трудно помощта да се предоставя ефективно. Вторият въпрос е свързан с подобряване на координацията на дейностите на равнище ЕС. Съюзът полага огромни усилия, но проблемът е, че усилията, полагани от Съюза и от държавите-членки, следва да бъдат координирани в по-голяма степен.

  Кристалина Гиергиева, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на колегите за техните изключително полезни коментари. Ще се опитам да организирам отговора си около три групи от въпроси. Първо, краткосрочните и дългосрочните приоритети и как можем да включим съветите, които ни дадохте тук. Второ, политическата обстановка и как можем да защитим неутралитета и независимостта на хуманитарната дейност, както и безопасността на хуманитарните работници. Трето, капацитетът на ЕС за реагиране при бедствия и какво правим понастоящем, за да гарантираме, че той ще бъде по-голям в бъдеще.

По първата група от въпроси съм съгласна в голяма степен с мненията, които бяха изразени в залата във връзка с това, че трябва да направим необходимото да се концентрираме върху хората, които са в риск от изолация. Това се отнася особено за по-консервативните области в Пакистан, жените и, разбира се, децата в домакинства, издържани от жени, които са в много голям риск, както и малцинствата, включително религиозните малцинства, които бяха споменати тук.

Във всяка държава, включително в случая с Пакистан, общностите, които е трудно да бъдат достигнати, са в особено висок риск. Те са изолирани или заради природата, или поради конфликти. Уверявам ви, че разглеждаме предложенията на нашите партньори много внимателно, за да гарантираме, че нашето финансиране е насочено предимно към хората, които са в риск от изолация.

С моя персонал ще проследя по-подробно конкретните въпроси, които ми бяха зададени във връзка с отношението към религиозните малцинства. Знам, че обръщаме сериозно внимание на малцинствата и съм сигурна, че имаме по-конкретна информация за това, както и за положението в Кашмир. Мога да кажа, че там работим с партньори от неправителствени организации, за да можем да достигнем до хората.

Тук се наблегна силно на това, че селското стопанство е основа за голяма част от пакистанското общество и пакистанската икономика. Когато водата се отдръпне, почвата може да стане по-плодородна, но това ще бъде добра възможност само ако стигнем там бързо, за да помогнем на земеделските стопани да възстановят капацитета си за сеитба. Както винаги при бедствие, ако реакцията е организирана добре, особено по отношение на дългосрочното възстановяване, тя може да доведе до подобрения и по отношение на сигурността.

Това ме насочва към темата, която беше засегната във връзка с необходимостта да помислим за осигуряване на средства от други места. С други думи, трябва да използваме нашия морален авторитет, за да призовем другите съседни държави, народите от Персийския залив, да дадат своя принос за Пакистан. Те правят това и е истина, че като реагира бързо и широкомащабно, сега Европейският съюз има възможност да призове другите. Ще продължаваме да го правим при подготовката за срещата на „Приятели на демократичен Пакистан“ тук на 14 и 15 октомври. Върховният представител и заместник-председател, г-жа Аштън, и министърът на външните работи на Пакистан, министър Куреши, ще съпредседателстват срещата и вече сме се договорили да проведем специално разширено заседание, за да се опитаме да привлечем вниманието, да подкрепим усилията на другите и да призовем за участие на други страни.

Що се отнася до ресурсите на държавите-членки и на собствените ни ресурси, мога да кажа следното. По отношение на ресурсите на Комисията вече са определени 70 милиона евро и голяма част от тях вече са изплатени. Тази седмица бях в Пакистан, изчерпаха се средствата за неотложните проекти за възстановяване, които подкрепяме с много надеждни организации и изключително компетентни лица, които работят на място. Нашият персонал там вече показа ясно, че ще трябва да осигурим допълнителни ресурси.

Що се отнася до държавите-членки, искам да отдам дължимото на Обединеното кралство, Германия и Швеция. Те са най-големите донори. В много случаи те вече са предоставили своята помощ. Комисията и държавите-членки имат обща компетентност в тази област. Разбира се, ние си сътрудничим и искаме да видим всичките ни ангажименти напълно осъществени.

По отношение на приоритетите за нашата дългосрочна реакция е много ясно, че икономическата прогноза за Пакистан ще трябва да бъде занижена. С други думи, прогнозата за растеж за следващата година ще спадне от 4,5% преди наводненията може би на 1% или дори под нулата. Имаше огромни разрушения, които предстои да бъдат оценени, но те ще бъдат от порядъка на милиарди. Поради това ще бъде необходимо да мобилизираме подкрепа за Пакистан чрез цялостен подход. Това означава, че ще бъдат разгледани всички възможни варианти за това, как може да бъде осигурена помощта.

Ясно е, че Комисията няма капацитет за отпускане на заеми, така че облекчаването на дългове не е нещо, с което мога да се ангажирам от гледна точка на това, какво може да направи Комисията, но един от вариантите ще бъде да се разгледат възможностите на Пакистан. Ще направим необходимото вашите становища да бъдат взети под внимание при обсъждането на тези варианти.

Освен това ще има въпроси за търговията и какво може да бъде направено. Мога да ви кажа, че членът на Комисията Де Гухт вече проучва много сериозно какво можем да предложим чрез този цялостен подход за преодоляване на проблемите на държавата.

Позволете ми да добавя още един въпрос. Работата ни с Пакистан трябва да включва и подкрепа на правителството в реформите, които предприемат с цел стабилизиране на икономиката – включително реформиране на начина, по който организират публичните финанси и бюджетите си – за да може наводненията да не станат причина правителството да се разколебае за извършване на правилните действия за собствения му народ в дългосрочен план. Това също е нещо, което обсъждаме.

Разбира се, помощта за Пакистан е свързана и с политическата стабилност в държава, която е изключително важна за своя регион и за останалата част на света. В този смисъл много се надяваме нашите колективни действия не само да спасяват живот, но и да предотвратят възникването на хаос на това много чувствително място. Като правим това, за тези от нас, които се вълнуват от хуманитарната страна на въпроса, е много важно винаги да подчертаваме пред органите – както направихме, когато бях там – че сигурността на хуманитарните работници е от решаващо значение.

Другата страна на въпроса е да гарантираме неутралитет. Това, на кого помагаме, не може да се основава на фактори като религия, пол или местоположение в селски или градски район. Въпросът за неутралитета и сигурността на хуманитарните работници е изключително важен. 19 август беше денят на хуманитарните работници. За съжаление на този ден отбелязахме, че миналата година сме загубили повече хуманитарни работници, отколкото участници в мироопазващи сили. Загинали са 102 хуманитарни работници. Във връзка с положението в Пакистан всеки ден се събуждам с голямо безпокойство дали ще бъде загубен човешки живот при справянето с това бедствие. Само искам да потвърдя, че се отнасяме много сериозно към това.

Позволете ми да завърша с въпроса за подобряването на реакцията на ЕС при бедствия. Много съм благодарна на тези от вас, които изразиха положително мнение за това, което правим по отношение на по-добрата организация и координация. Също така съм благодарна на тези от вас, които казват, че трябва да направим повече, и аз съм съгласна с това.

Позволете ми да ви дам само един пример за това, какво значи координация в случая с Пакистан. Както казах, изпратихме нашия екип за координация на гражданската защита в Пакистан. Дванадесет държави-членки предоставиха помощ в натура. Организирахме десет полета като въздушен мост на ЕС за Пакистан – два на Чешката република, един финансиран от Финландия и седем съфинансирани от Комисията. Всъщност предоставихме помощ от името на няколко държави по координиран начин и след това, отново координирано, я разпределихме на място.

Така че постигаме напредък, но за тези, които казват, че е необходимо да се направи повече, моят отговор е: „вашето мнение е решаващо“. Надявам се, че ще видите много решителен и амбициозен подход от страна на Комисията по отношение на това, какво означава да имаме голям капацитет на ЕС за реагиране при бедствия.

Тъй като това е обсъждане, което ще проведем в бъдеще, ще го обобщя накратко в четири точки.

По отношение на планирането на сценарии трябва да бъдем много по-добре подготвени за предвиждането на видовете бедствия, които може да се случат.

Второ, нуждаем се от предварително определени и отделени ресурси от страна на държавите-членки, на които можем да разчитаме, когато настъпи бедствие. Когато има бедствие и призова за помощ, в този момент не знам дали ще получа това, което е необходимо. До момента съм имала щастието всеки път, когато сме ги призовавали, държавите-членки да откликват, но ще бъде много по-разумно, ако можем да предвиждаме предварително какво е участието на държавите-членки и с какви ресурси разполагаме.

Третият въпрос засяга подобряването на координацията. Няма да говоря повече за това. Очевидно трябва да накараме нашите 27 държави-членки и Комисията да действат като едно цяло.

Четвърто, нуждаем се от цялостен подход към справянето с кризи, който включва предотвратяване, готовност, реакция и обратна информация за възстановяването.

Тези четири точки са основата на предложението, което ще ви представя.

Г-жо председател, уважаеми колеги, благодаря ви отново за съветите към мен и към моя екип.

  Председател. – Разискването приключи.

13. Насоки за политиките за заетостта на държавите-членки (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на Csaba Őry – от името на комисията по заетост и социални въпроси, относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки [COM(2010)0193 - C7-0111/2010 - 2010/0115(NLE)] (A7-0235/2010).

  Csaba Őry, докладчик. – (HU) Благодаря, че ми дадохте думата, г-жо председател. Затова ще се постарая да бъда кратък. Наистина би било добре, ако успеем бързо да приключим успешно разискването. То започна сравнително трудно, тъй като това не е просто стандартен процес на консултиране, при положение че Комисията и Съветът, както и ние тук, в Парламента, гледаме на текущия проект относно насоките за заетостта като на част от общ съвместен анализ – от нашия съвместен анализ на стратегията „ЕС 2020“.

В крайна сметка изглежда, че времето, което имахме на разположение, обогати разискването, но все пак трябва да кажа, че още в самото начало открихме редица полезни и добри препоръки в предложението на Комисията. Въпреки всичко внесохме промени във връзка с някои от точките.

Преди всичко бих искал да насоча вашето внимание към една структурна промяна. Струва ни се, че – макар и образованието, и обучението да са важни – не виждаме необходимост това да бъде посочвано в две различни директиви, особено след като намалихме броя на предишните директиви относно заетостта от 24 на само четири. Именно по тази причина обединихме двете области, въпреки че внесохме и нов елемент.

Бихме искали да поставим акцент върху важността на политиката на сближаване като инструмент, обслужващ заетостта и трудовите условия – защото, след като вземаме решения относно разгръщането и стартирането на инициативи в Европейския съюз, имащи за цел преодоляването на различията между държавите-членки, тези инициaтиви ще сближат държавите, стоящи далеч еднa от друга в много отношения. Тези политики трябва да бъдат свързани помежду си по отношение на заетостта. Подкрепяме промените, допринасящи и за създаване на нови работни места, тъй като всички сме съгласни, че създаването на нови работни места е главен приоритет.

Това е оправдано, особено поради икономическата криза, за която съм убеден, че въпреки насърчителните признаци, все още не е напълно преминала. Още по-неясна представа имаме какво всъщност означава това за заетостта. В периода 2008–2010 г. броят на безработните лица може и да се е увеличил от 16 млн. на 23 млн., което е огромно число, ала за съжаление трябва да кажа, че положението на младите хора е дори по-лошо, тъй като сред тях броят на безработните лица е нараснал до около 20,5%. Мисля, че тези цифри говорят за болест на обществото; те говорят за проблеми, които трябва да ни отворят очите за задачата, пред която сме изправени. Според мен можем да подкрепим значителна част от препоръките, съдържащи се в предложенията на Съвета и на Комисията. Можем да подкрепим целта да се постигне 75-процентен дял на заетите лица – т.е. участие на пазара на труда на 75% от активното население, въпреки че бихме желали това число да бъде по-голямо сред младите хора. Сред лицата на възраст от 15 до 24 години, които или се обучават, или извършват трудова дейност, този дял следва да бъде поне 90%. Младите хора не бива да си пилеят времето. Също така, що се отнася до бедността, бихме искали да обърнем специално внимание на преодоляването на детската бедност като ключов елемент; и въпреки че не желая да повтарям тук целия набор от насоки, нито пълния текст на насока 10, радвам се, че и белгийското, и унгарското председателство го считат за приоритет. Ето защо се надявам, че и Съветът ще вземе решение да постави определен акцент върху тази тема.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, уважаеми колеги, искам да благодаря преди всичко на докладчика, г-н Őry, за неговия доклад и за конструктивния му подход към предложението на Комисията относно насоките за заетостта. Напълно съм съгласен с неговото мнение за небходимостта тези насоки за политиките за заетостта да бъдат поставени в контекста на кризата.

Точно преди две години фалира „Лемън Брадърс“ – 2008 г. беше тежка година за финансовия сектор; 2009 г., със своята безпрецедентна рецесия, беше тежка година за икономиката; а 2010 г. е тежка година за заетостта в Европа, със средно равнище на безработица 10%, а сред младите хора – 20%. Наистина трябва да погледнем сериозно на тези въпроси, ето защо съм изключително благодарен за начина, по който работихме с Парламента през последните месеци – и по-специално през пролетта – както върху насоките, така и върху стратегията „ЕС 2020“.

Комисията проследи съвсем отблизо работата върху този доклад. Разискването беше обширно и плодотворно. То показа също така, че трябва да се зададат приоритети и да се направят компромиси. Приветствам отличното сътрудничество между парламентарната комисия по заетост и социални въпроси и Европейската комисия през последните четири месеца. Както няколко пъти вече съм подчертавал, за Комисията е от жизненоважно значение да има съдействието на всички главни институции на ЕС и особено на Европейския парламент, с цел да се осигури необходимата политическа ангажираност към новата стратегия „ЕС 2020“ и да се гарантира успехът на тази стратегия.

Мога да ви уверя, че Комисията с голямо желание ще включи Парламента във възможно най-голяма степен в осъществяването на стратегията през следващите години. Със задоволство отбелязвам, че голяма част от предложенията и измененията, предложени в проекта за доклад, са внесени от Съвета и включени в текста, получил политическа подкрепа от страна на Европейския съвет през юни. Има редица нерешени въпроси, които ще трябва да бъдат обсъдени съвместно със Съвета.

Комисията няма да подкрепи измененията, имащи за цел да изменят структурата на насоките, като добавят нови насоки. Това би подкопало прозрачността и съгласуваността на предложението на Комисията. Комисията е също така против идеята да се добавят още основни цели към петте, които вече са одобрени на политическо равнище. Според Комисията основният принцип при изготвянето на новата стратегия е бил ограничаването на броя на целите и задачите, с цел по-добро съсредоточаване върху новата стратегия.

При това положение Комисията е съгласна, че някои от въпросите може би имат нужда от по-голямо утвърждаване в текста – например по отношение на грижите за деца, достойния труд и малките и средните предприятия (МСП). Комисията е готова да работи съвместно с Парламента и със Съвета с цел намиране на взаимноизгоден компромисен текст.

  Eva-Britt Svensson, докладчик по становището на комисията по правата на жените и равенството между половете. – (SV) Г-жо председател, не би било преувеличено, ако кажа, че Лисабонската стратегия се е провалила. Ето защо трябва да се поучим от грешките си и да не ги повтаряме в новата стратегия. Някои от основните грешки в предходната стратегия се състояха в това, че не се даде приоритет на равенството на работното място, че не се предоставиха на жените възможностите и условията, необходими, за да могат те да участват напълно на пазара на трудa, както и че не се даде приоритет на усилията за преодоляване на различията в заплащането на мъжете и жените.

Трябва да увеличим участието на жените на пазара на труда, а заедно с това да увеличим също и участието на мъжете в грижите за децата и свързаните с тях задължения. Затова моля да подкрепите подобренията, предложени за тази стратегия и внесени от комисията по правата на жените и равенството между половете. Освен това моля да се премахне формулировката, според която възнагражденията в публичния сектор трябва да бъдат намалени. Много от жените, които получават ниско трудово възнаграждение, са заети именно в публичния сектор. Моля, не увеличавайте още повече различията в заплащането.

  Pascale Gruny, от името на групата PPE. – (FR) Г-жо председател, нуждаем се от дългосрочно законодателство за подобряване на заетостта в Европа и за намаляване на бедността. Трябва да се справим с проблема, наречен безработица, с оглед на устойчивото развитие. Бих искала да изтъкна три момента.

Първо, Съветът предлага насоките за политиките за заетостта в държавите-членки да бъдат определяни на всеки 10 години. Съгласна съм, тъй като имаме необходимост от дългосрочна перспектива, но също и от реални контролни точки на всеки три години, за да се гарантира, че няма да изгубим от поглед развитието на пазара на труда.

Второ, внесох предложение за изменение, което не беше прието и в което предложих да бъде създаден инструмент за наблюдение на заетостта, чрез който да се извършва специфичен анализ на бъдещите работни места. Много млади хора завършват училище или университет, без обучението им да отговаря на нуждите на пазара на труда. Трябва да предвиждаме бъдещите работни места. Нашите млади хора трябва да могат да продължат напред и да се специализират, завършвайки обучение, което ще им гарантира съобразеност с нуждите на пазара на труда.

И накрая, борбата с безработицата включва не само полагане на всички усилия за подобряване на положението със заетостта в Европа, но и борба с бедността. Професионалната интеграция на трайно безработните лица е жизненоважна в борбата с бедността. Европейският социален фонд е инструментът, който може да ни помогне да върнем тези граждани обратно на пазара на труда. Като начало, нека върнем на тези хора тяхното достойнство, като им дадем работа, и нека избягваме да им предоставяме помощ без никаква перспектива за социална интеграция. Аз бих наблегнала на този момент.

  Jutta Steinruck, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо председател, бих искала да започна изказването си с критика към процедурата. Дейността на Парламента беше силно разстроена от закъснялото внасяне на този доклад. Беше възможно да се представи неговата позиция само защото бяха направени изключения и сега Съветът няма да разисква този въпрос преди срещата на високо равнище през есента.

Най-накрая беше постигнат реалистичен компромис. Сътрудничеството между докладчика и докладчиците в сянка беше чудесно. Това може да се види и от факта, че за нашата позиция в комисията получихме явно мнозинство. Като социалдемократи, можахме да включим много от въпросите, които за нас са повод за загриженост, въпреки че не всички точки ни удовлетворяват. И все пак съм благодарна за уверението от страна на белгийското председателство, че то ще подкрепи позицията на Парламента.

За да улесним тази процедура, внесохме за разискване четири предложения за изменение, за които бихме искали да получим подкрепа по време на утрешното гласуване. За нас беше важно, че насоките за политиките за заетостта съдържат социални елементи, с други думи – определение за добра работа, условието тази работа да бъде също и добре платена, както и да бъдат поставени измерими междинни цели. Но все пак в държавите-членки ще се погледне сериозно на насоките само ако Комисията и Съветът също се отнесат сериозно към тези цели. Ето защо призоваваме Комисията да гарантира, че ще бъдат приложени подходящи мерки и че резултатите също ще бъдат изследвани.

Доволна съм от уверението от страна на г-н Андор, че нашите мнения също ще бъдат включени, тъй като Парламентът е добавил един много социално ориентиран и благоприятен за заетите лица елемент, който ще облагодетелства европейците. Именно това и очакват гражданите от Парламента; то е едно подобряване на социалните условия.

  Siiri Oviir, от името на групата ALDE. – (ET) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, обсъждаме насоките за заетостта в условия на икономическа криза. Това несъмнено ще окаже силно въздействие върху пазара на труда за години напред. Важно е да постигнем споразумение за една ефективна стратегия на равнище Европейски съюз, която наистина да помогне за решаване на проблемите. Не беше възможно да се постигнат целите, заложени в Лисабонската стратегия, главно заради проблемите, свързани с тяхното осъществяване, а не защото самите цели са били погрешни.

Успехът на новата стратегия зависи в голяма степен от това, дали можем да се поучим от предишните си грешки. Създаването на нови работни места и повишаването на заетостта трябва да останат в сърцето на новата стратегия. Затова за нас е приоритет създаването на висококачествени работни места, нужни и в по-дългосрочен план, които ще бъдат източник на висока добавена стойност. Политиката за заетостта трябва да гарантира на наетите лица възможно най-плавен преход както между различните икономически сектори, така и между различните нива на пазара на труда. По тази причина е необходимо да удължим сроковете на дългосрочните цели и да се съсредоточим повече върху координирани действия в областта на стопанската и образователната политика, както и на политиката за заетостта.

Борбата с бедността и изключването е особено значима днес. Ето защо следва да създадем възможности за участие на пазара на труда (или за повторно навлизане на този пазар) за всички социални групи, независимо от тяхната възраст и пол, като се обърне специално внимание на всички нуждаещи се групи.

Също като докладчика в сянка за групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, и аз се радвам, че, в сътрудничество с колеги от Парламента, сега и ние успяхме да открием в доклада знак за това, че на жените и мъжете ще бъдат гарантирани равни права. И накрая, при приемането на доклада очакваме Комисията и държавите-членки да приемат навреме съответната законодателна рамка; очакваме не само това, но и близко сътрудничество между Комисията и Парламента, както и между самите държави-членки. В противен случай приказките на Европейския съюз за единен пазар ще бъдат, най-малкото, само отчасти верни. Бих искала и да благодаря на г-н Őry за неговите усилия и високо ниво на сътрудничество.

  Emilie Turunen, от името на групата Verts/ALE. – (DA) Г-жо председател, госпожи и господа, г-н Őry, много беше казано за съдържанието на тези насоки за заетостта и за похватите, свързани с тяхното прилагане. Няма съмнение, че Парламентът значително е подобрил насоките по време на своята работа върху внесения за обсъждане проект. Бих искала днес да подчертая два момента от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Първо, успяхме да осигурим подкрепа за една амбициозна инициатива, насочена към заетостта на особено уязвимите групи, в това число и младите хора. Парламентът призовава да бъде намалена наполовина безработицата сред младежта, така че да останат безработни не повече от 10% от младите хора на възраст между 15 и 25 години, за разлика от сегашните данни, сочещи повече от 20%. Това е амбициозна цел, но е необходима, ако искаме да съхраним работна сила за бъдещето и да гарантираме напредък и социално сближаване.

Второ, мнозинството в Парламента призовава към по-голям ангажимент за една социална Европа. По-конкретно това означава, че трябва не просто да се борим с бедността посредством по-висока заетост, но и че, както гласи насока 10, изискваме работата да бъде със задоволително качество и да осигурява трудово възнаграждение, с което може да се живее. Равният достъп до напредък и социални услуги е друго ключово изискване. Днес в Парламента изпращаме ясно послание, че ще се борим да изчезне самото понятие „работещи бедни“ и че отказваме да позволим на Европа да въведе американски стил на пазара на труда. Тези два аспекта – заетостта на младите хора и социалните насоки, са две съществени подобрения, които според мен не могат да бъдат пренебрегнати от Съвета и от Комисията.

  Milan Cabrnoch, от името на групата ECR. – (CS) Госпожи и господа, положението с безработицата в държавите-членки на Европейския съюз е критично. Безработицата, задържала се на 10,1%, е най-висока от въвеждането на еврото през 1999 г. насам. Повече от 23 млн. души са без работа, 16 милиона от тях живеят в еврозоната. Всички тук навярно сме съгласни с това, че спешно трябва да се намери решение на този проблем, но внесеният доклад не предлага никакъв изход от кризата. Не сме убедени, че прилагането на правото на пълна заетост може да бъде решение само по себе си. Поставяме си изкуствени цели, въпреки че не знаем как да ги постигнем. Защо да имаме административни предписания относно процентното участие в пазара на труда, по-голямата заетост на жените и младите хора и намаляването на дела на учащите, прекъсващи преждевременно своето образование, щом като не знаем кой и как ще измерва и сравнява постигането на тези цели. Заставаме на позицията, че изграждането на задълбочен и ефективен единен пазар е ключов инструмент за гарантиране на общите макроикономически резултати на ЕС, а един гъвкав пазар на труда е най-доброто средство за създаване на нови работни места.

  Thomas Händel, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, предложението на Комисията за интегрирани насоки за повече и по-добри работни места беше значително подобрено чрез работата на Парламента.

Въпреки редица подобрения, все още сме далеч от постигането на целите си. Не отричаме факта, че бяха осъществени подобрения по отношение на равенството между мъжете и жените, но би било по-добре да се включи отделна насока в този набор от насоки. Ще поискаме това много настоятелно утре на пленарното заседание.

Второ, важно е оценката на резултатите и задълженията за докладване да бъдат строго определени в обхвата на компетентност на Парламента и вече в доклада да има по-взискателни цели и подцели по отношение на участието на пазара на труда и активната политика за пазара на труда. И все пак за Парламента би било важно утре да потвърди, че в доклада са взети предвид принципите на Международната организация на труда (МОТ), свързани с добрите и достойни условия на труд, както и въпроса за минималните доходи, които да бъдат категорично над прага на бедността.

Въпреки това съм на мнение, че този доклад все още има редица недостатъци. Той твърде много напомня за старата Лисабонска стратегия. Провалилите се принципи за гъвкава сигурност се повтарят като мантра, а голяма част от формулировките напомнят на старата политика на дерегулиране.

Второ, ако се споменават принципи като съвместяване на професионалния и семейния живот, социално сближаване, устойчиво икономическо управление, инвестиции и образование, без да има конкретни мерки за тяхното прилагане, това е слабо място на доклада. За по-голяма и по-добра заетост фокусът ще трябва да се постави върху намаляване на несигурността на сегашното положение и да се наблегне на принципа на „равно заплащане за равен труд на едно и също работно място“, моделът на пълна заетост отново да се превърне в централен въпрос, да се ограничи максималната работна седмица и да се обмисли намаляване на работното време, както и, преди всичко, по отношение на сближаването да се включи социалният напредък като задължителен елемент и да не се позволяват никакви крачки назад.

  Mara Bizzotto, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, инертност и късогледство – това е моята диагноза на болестта, поразила 27-те държави-членки на ЕС в днешно време.

Инертност, защото въпреки че един на всеки четирима млади хора в Италия е безработен и че в еврозоната има 16 милиона души без работа, Европейският съюз все още не е предприел никакви наистина ефективни действия в отговор на недоволството, надигнало се в Европа през последните месеци.

Късогледство, защото Европа не само че предложи все същата стара формула за излизане от кризата, но и напълно загуби поглед върху по-действителното регионално измерение на икономическата политика и политиката на сближаване. Само чрез поставяне на регионите в центъра на политическите действия, само чрез зачитане на техните специфични културни цели ще бъде възможно да се възродят европейските политики за развитие и заетост, подхранвани от природната енергия, извличана от всяка географска област: окръзи, малки и средни предприятия и занаяти.

За да решим проблема със заетостта, трябва в началото да мислим в малък мащаб, да инвестираме в местните органи и да дадем приоритет на субсидиарността, опазвайки едно наследство, съставено от езиково и културно многообразие.

Ако стрелката на европейския компас не насочи европейските политики към регионите, европейският проект е обречен на провал.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, на 2 септември един австрийски вестник написа, че „на стажантите им липсва образователна подготовка“. За съжаление, това е вярно. Днес има повече свободни позиции за стажанти, отколкото подходящи кандидати, които да ги заемат, а 30% от нашите търговски предприятия не са в състояние да попълнят позициите си за стажанти. Предприятията все повече се оплакват от лошата образователна подготовка на завършилите училище. Едно на всеки пет предприятия поема грижите за общото образование на своите стажанти.

Въпреки всичко, като мярка в отговор на това положение, Европа иска да внесе от трети държави добре обучени опитни работници. Това е чудодейното лекарство: повече имиграция, тъй като нашата младеж вече не получава достатъчно добро образование в училище. Това е наистина недопустимо, тъй като би било равносилно на обявяване на пълния провал на нашата образователна система – на пълния провал на Европа. Ето защо спешно се нуждаем от промяна на курса на образователния сектор. Без добра квалификация няма достъп до пазара на труда, защото това се отнася за нашите млади хора и в края на краищата – за бъдещето на Европа.

  Veronica Lope Fontagné (PPE). – (ES) Г-жо председател, Европа се нуждае от стратегия, която ще й позволи да излезе по-силна от икономическата и финансова криза и да се справи с дългосрочните предизвикателства, които трябва да посрещне – като например застаряващото население.

В стратегията за следващото десетилетие, стратегията „Европа 2020“, политиката за заетостта трябва да изиграе много важна роля. Нейните цели трябва да бъдат устойчиво развитие, създаване на нови работни места и търсене на по-голямо социално сближаване, а борбата с бедността е нов приоритет за Съюза, към който моята политическа група е поела ангажимент.

Стратегията разкрива нуждата от предприемане на структурни реформи с цел подобряване на начина, по който функционира пазарът на труда, същевременно подобрявайки също конкурентоспособността и производителността. Не бихме били последователни, ако мислим само за създаване на бъдещи работни места и позволяваме да бъдат съкращавани съществуващите работни места, както се случва в някои от секторите, като например понастоящем във въгледобивния сектор, където е възможно да бъдат изгубени голям брой работни места в цяла Европа. Минният сектор трябва да бъде поддържан като стратегически резерв и като допълнение към възобновяемите енергийни източници.

Ако ми позволите, ще говоря за моята страна, Испания, и за моя регион – Арагон. За една от провинциите, Теруел – където гъстотата на населението е около 12 жители на квадратен метър – загубата на близо 5 000 работни места би означавало запустяване на цялата околност. Ето защо трябва да се съсредоточим, от една страна, върху укрепването и запазването на работните места, с които разполагаме към момента, а от друга – върху предприемането на реформите, заложени в този доклад.

  Alejandro Cercas (S&D). – (ES) Г-жо председател, това разискване е много важно за групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, тъй като е много важно да се даде надежда на милионите европейци, които са загубили своята работа, които се страхуват да не загубят работата си или искат да работят, но все още не са намерили свободна позиция на нашия пазар на труда.

Важно е да поставим заетостта в сърцето на стратегията „Европа 2020“; освен това твърдим, в известен смисъл, че не е достатъчно да се преодолеят икономическите неравновесия. Нуждаем се по-скоро от включване на социалното измерение в нашата стратегия, тъй като бездушната икономика сама по себе си няма да осигури отговор на икономическите проблеми.

Важно е също така сами да си поставим цели, защото – макар и да е вярно, че чрез целеполагане може и да не постигнем своята крайна цел – определено никога няма да постигнем целта си, ако не знаем накъде сме се запътили. Затова благодаря на г-н Őry за това, че привлече мнозинство в подкрепа на тези принципи. Благодаря още и на г-н Андор и на испанското и белгийското председателство за това, че предоставиха на Парламента възможност да бъде изслушан в съответствие с член 148 от Договора – не само защото това е добре за Парламента като структура, но също и защото той е свързващо звено между европейската общественост и – за в бъдеще – националните парламенти, с общата задача, за която всички носят отговорност.

Сега е необходимо да ни слушате; и не само това, а и да прилагате всички наши препоръки. Няма значение как точно ще ги прилагате, а това, че за първи път трябва да включите в своята дейност работата на Парламента, което ще е от голяма полза за Комисията, Съвета, Парламента и преди всичко – за европейската общественост.

  Marije Cornelissen (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, голяма част от моите колеги в Парламента работиха много усилено върху този доклад. Постигнахме компромис и широко съгласие относно пет приоритета за подобряване на текста на Комисията: по-добро управление, добра работа и равно заплащане за равен труд, подцели за уязвимите групи, равенство между половете и политика на сближаване.

И все пак целият ни усилен труд ще отиде напразно, ако Съветът реши просто да го пренебрегне – а би могъл, ако избере да го направи.

Г-н Шастел, бих искала да Ви попитам дали ще дадете най-доброто от себе си за нашите приоритети. Освен това бих искала да знам дали е вярно, че приоритетите ни имат по-голям шанс да бъдат приети като част от съображенията, както посочи г-жа Milquet. От съществено значение е да знаем това, преди утре да пристъпим към гласуване.

А моите колеги искам да призова всички да се придържаме към постигнатите компромиси. Не сме един екип със Съвета, ако се делим от него. Групата на Зелените/Европейски свободен алианс със сигурност ще подкрепи нашето обещание, а ние разчитаме на всички вас да направите същото.

  Jacek Olgierd Kurski (ECR). – (PL) Единният пазар и свободното движение на работници са сред най-големите придобивки на европейската интеграция. Насоките за политиките за заетостта на държавите-членки в съответствие със стратегията „Европа 2020“ са темата на нашето разискване в момент, когато все още усещаме последиците от кризата, ударила европейските икономики и пазари на труда. Затова борбата с безработицата следва да се превърне в приоритет за политиката на Европейския съюз, а финансирането за нея следва да се включи в общия бюджет. От тази гледна точка е от съществена важност да има близко сътрудничество на равнище ЕС и равновесие в настоящите цели, продиктувани от кризата, както и в целите с по-стратегическо естество. Защото Европа е изправена пред дългосрочни предизвикателства, като например демографски промени и глобализация. Трябва да гарантираме – както на равнище ЕС, така и на равнище държави-членки – че разполагаме с потенциал за създаване на нови работни места и че ще помогнем на гражданите да се интегрират на пазара на труда. Тези приоритети обаче не могат да бъдат преследвани с цената на по-голяма административна тежест и повече правни разпоредби. Трябва да се погрижим да има съгласуваност на мерките, предприемани от държавите-членки в области като икономика, заетост и социални въпроси. И все пак, насоките и общите цели на ниво ЕС не трябва при никакви обстоятелства да подкопават компетентностите на държавите-членки.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Думите, колкото и да са впечатляващи, не са достатъчни да променят трагичното положение в социален план, което се наблюдава в различни държави-членки на Европейския съюз. Има необходимост от прелом в настоящите икономически и финансови политики: трябва да се сложи край на Пакта за стабилност и растеж, с ирационалните му критерии, които наистина задушават държавите в икономически и финасови затруднения; тук това, за съжаление, не се случва.

Докато продължава настойчивото искане за преустройствени планове, съответстващи на Пакта за стабилност и растеж и принципа за гъвкава сигурност, няма да избегнем програмите с режим на строги икономии, прилагани в страни като Гърция, Португалия и Испания. Тези програми ще имат трагични последици, водещи до увеличаване на безработицата, бедността, социалното неравенство и добре познатите протести сред работещите.

Ето защо настояваме за предложения, които ще променят съществуващите макроикономически политики чрез прекратяване на Пакта за стабилност и растеж, чрез приключване на процесите на приватизация и либерализация, чрез даване на приоритет на качествените работни места с права и трудови възнаграждения, с които може да се живее, и без дискриминиране на жените; както и чрез насърчаване на достойния труд посредством пакт, който наистина поощрява заетостта и социалния напредък.

  Derek Roland Clark (EFD). – (EN) Г-жо председател, единствената насока е Европейският съюз да спре своята намеса. Директивата за работното време е спирачка за работния процес. Защо не можете да позволите на хората да работят извънредно, когато самите те го искат? Моля, не ми казвайте, че това е с цел предпазване на работниците от експлоатация, след като марионетният съд на ЕС, Съдът на Европейските общности, постанови в полза на дружествата, експлоатиращи групи работници, заплащайки им минимални трудови възнаграждения в не по-малко от четири държави.

Осъзнавате ли, че повече от една пета от току-що придобилите своята квалификация младши лекари в Обединеното кралство биват отхвърлени като кандидати за работа, защото съгласно Директивата за работното време те нямат опит; осъзнавате ли, че все повече такива лекари прекъсват преждевременно обучението си поради същата причина?

Неотдавна Парламентът прие доклад относно независимите водачи на камиони, който ще доведе до това, че много от тези шофьори ще преустановят своята дейност. По време на днешното гласуване членовете на ЕП одобриха един параграф в доклада на г-н Bové – който ще стовари върху малките и средните предприятия (МСП) огромна отчетна тежест – само часове след като президентът Барозу изрази недоволство, че МСП се задушават от прекомерна бюрокрация.

Европейският съюз е самият проблем, а не решението на проблема, както вече започват да осъзнават европейските граждани.

  Edit Bauer (PPE). – (HU) Много Ви благодаря, г-жо председател. Бих искала да благодаря на докладчика за усилията му, насочени към укрепване на връзките между стратегията „Европа 2020“ и насоките за политиките за заетостта. Считам това за изключително важно. Бих искала да разгледам накратко два въпроса. Първият е повишаването на равнището на заетост за жените на 75%. Въпреки че тези 75% не изглеждат много повече от 60%, на практика това би увеличило заетостта сред жените с една четвърт. В това отношение искам да заявя, че ако не положим основите на тази политика в сектора на обществените услуги, най-вероятно постигането на тази цел ще се окаже невъзможно.

Другият въпрос, който бих искала да изтъкна в тази зала и върху който докладчикът също постави акцент, е детската бедност. Убедена съм, че въпреки факта, че Съветът определи детската бедност като приоритет още преди години, в действителност не е постигнато много и ако не следим този проблем отблизо, ако не можем да убедим държавите-членки да се отнесат към него сериозно и да си поставят сериозни цели в това отношение, ние пропиляваме собственото си бъдеще. Не бива да се отнасяме с такова пренебрежение към собствените си човешки ресурси.

  Pervenche Berès (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, както знаете, това разискване е жизненоважно за Европейския парламент.

В наши ръце е специфичният инструмент да се произнесем как точно трябва да бъде приложена стратегията „ЕС 2020“. Предвид неясното разискване, което проведохме относно тази стратегия, за нас е абсолютно жизненоважно да определим тези насоки за заетостта; ето защо толкова много настоявахме те да не бъдат приемани от Съвета преди това разискване и преди утрешното гласуване. За нас това вече е много важен въпрос.

И все пак, очевидно извън тази подготовка, свързана с планирането, ние също искаме да бъдем изслушани относно същината на проблема. Контактите, които сме имали с белгийското председателство, ни карат да се надяваме, че когато бъде изправен пред видимо полезни предложения, като например допълнителните ползи, които би могла да донесе позицията на Европейския парламент, Съветът няма да се лиши от тези допълнителни ползи и ще се съгласи да преразгледа текста, който вече е приел, с цел да бъдат включени тези основателни предложения.

След като обсъдиха това с белгийското председателство, всички политически групи, участващи в обмена, се съгласиха, че трябва да приемем, под формата на съображения, елементите, включени в основната част на нашия текст и – от тази гледна точка – между нас има широко съгласие да направим това. Ето защо се надявам, че четирите предложения за изменение в тази насока, внесени за разискване, ще бъдат приети утре.

Първото – за което, предполагам, несъмнено ще постигнем най-голямо единодушие – гласи, че с цел да бъдат от полза тези насоки за заетостта, те трябва да бъдат подчинени на основното правило: добро управление. Понастоящем доброто управление означава, че членовете на националните парламенти и на Европейския парламент, както и социалните партньори, следва да бъдат консултирани на всеки от етапите в процеса на изготвяне на проекта и осъществяване на тези насоки.

По отношение на същността има две изменения, които от политическа гледна точка са жизненоважни, поне що се отнася до самата мен. Те имат връзка с повторението на нашето определение за достойни условия на труд. Как може Европейският съюз да гласува всички тези конвенции, без самият той да прилага идеите за достойни условия на труд и да изпълнява тези насоки, които в крайна сметка ще дадат отговор на положението на най-уязвимите граждани, независимо дали това са млади хора със съответното образователно равнище или граждани в неравностойно положение, с цел преодоляване на бедността?

Това са предложенията, които внесохме, и разчитам, че ще подкрепите тези изменения, ако – както се надявам – те бъдат приети с мнозинство утре в Парламента.

  Timo Soini (EFD). – (FI) Г-жо председател, не можем да позволим увеличаване на разходите в държавите-членки като резултат от мерки на националните правителства или на Европейския съюз. Няма зелени данъци, нито сини или червени данъци: има само данъци, които плащат гражданите.

Едно увеличаване на разходите би било фатално за заетостта. Всяко увеличаване на разходите поглъща работни места. Европейският съюз и Европейската централна банка понастоящем нямат никаква самостоятелна политика относно лихвените проценти. Това затруднява държавите-членки в управляването на техните финанси, тъй като не са в състояние да провеждат финансова политика.

Въпреки тези негативни фактори, все пак се нуждаем от политика относно растежа и заетостта И финландските, и европейските трудови ресурси постигат успехи с индивидуални продукти и с качеството на тези продукти.

Правилата относно конкуренцията при търгове трябва да бъдат справедливи, безпристрастни и прозрачни. За нас е от решаващо значение Финландия да наема работна ръка сред финландците и положението е същото във всички останали държави-членки. Национална работна ръка за износ и за собствената държава: това е рецептата за успех.

  Ria Oomen-Ruijten (PPE). – (NL) Г-жо председател, г-н докладчик, госпожи и господа, бих искала да започна с благодарност към докладчика, като също така го поздравявам за доклада, който разискваме сега. Най-сетне вече имаме конкретни цели, които трябва да се стремим да постигнем през следващите няколко години. Проблемите, пред които сме изправени, не са лесни за решаване. Трябва да се положат всички усилия за устойчиво възстановяване. Освен това трябва да вземем под внимание демографските промени. За да излезем по-силни от кризата и да изградим стабилни европейски пазари на труда, трябва да поемем нови предизвикателства. Затова съм убедена, че нашето внимание към образованието е от първостепенна важност, тъй като това е единственият начин да се умножат възможностите за всички.

Г-жо председател, акцентът, който се поставя върху намаляването на бедността, и особено на детската бедност, също е от голямо значение. В този доклад ние, членовете на комисията по заетост и социални въпроси, очертахме специфични препоръки и постигнахме добър консенсус относно тези препоръки; така че считам този въпрос за много важен – най-малкото защото ще трябва да се оценяваме взаимно на базата на тези препоръки. Това означава не само да се захванем за работа на равнище ЕС, но също и че правителствата в държавите-членки трябва да обединят усилия със социалните партньори в работата за постигането на тези цели.

От дълго време мисля върху това, че трябва да предотвратим възникването на ситуация, в която младите хора не са в състояние да намерят работа при навлизането си на пазара на труда, което просто е неприемливо. Една от добрите страни на настоящия доклад е това, че той отстоява идеята, на всеки млад човек, който не посещава учебно заведение, в рамките на четири месеца да бъде осигурено обучение или по-нататъшно образование, или някаква друга възможност.

  Olle Ludvigsson (S&D). – (SV) Г-жо председател, бих искал да изтъкна няколко аспекта, които е особено важно да бъдат подчертани при определянето на насоките.

Първо, равнището на заетост трябва да се повиши с цел да се развие икономиката по един положителен начин. Съществува тенденция да си затваряме очите за мащаба на проблемите с изключително високото равнище на безработица, пред което реално сме изправени. Само ако работим активно за намаляване на безработицата, можем да стимулираме растежа и да коригираме неравновесията в публичните финанси.

Второ, инвестициите в заетостта имат положително въздействие върху националните бюджети. По-ниската безработица води както до данъчни приходи, така и до намалени социални разходи, затова си струва да се инвестира в политика за заетостта.

Трето, политиката за заетостта може да работи само ако има здравата подкрепа от страна на социалните партньори и ако бъде даден простор за ефективно сътрудничество. Нещо повече: трябва да претворим думите си в дела.

  Raffaele Baldassarre (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, новите насоки за насърчаване на заетостта представляват фундаментална крачка напред към икономическо възстановяване и растеж в Европа.

Икономическият срив предизвика значително повишаване на равнището на безработица. През 2010 г. то достигна 9,6%, а безработицата сред младите хора – 20,3%; с други думи, милиони хора са без работа. Ала безработицата е само част от проблема. Всъщност задачата не е просто създаването на нови работни места, а и подобряването и запазването на вече съществуващите.

За да постигнем целите, заложени в доклада, се нуждаем и от структурна промяна в икономиката. В това отношение въпреки значителните усилия, положени от докладчика, г-н Őry, отговорът на Парламента на току-що споменатата от мен статистика остава общ и разпокъсан, а това е в ущърб на европейската стратегия Показателите и ключовите цели не са достатъчни. Не е достатъчно само да се употребяват термини като „координиране“, „диалог“ и „сътрудничество“. Не е достатъчно само да има споразумение между различните поколения. Необходима ни е европейска политика, която да отговаря на нуждите на европейските граждани.

Ограниченията, наложени от бюджетните политики, трябва да бъдат премахнати посредством по-специализирани, насочени към развитието, обществени програми. Трябва да насочим действията, които предприемаме днес, към подпомагане на младите хора и бъдещите поколения; нуждаем се от политики за образованието и обучението, позволяващи инвестиции в човешки капитал с цел подобряване на неговото качество и свързването му с пазара на труда. Трябва да направим избор, който ще подпомогне производствената система. Нека да обобщя: нуждаем се от по-малко бумащина, от повече инвестиции и по-категорични решения по отношение на икономиката.

  Evelyn Regner (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, проблемът, който особено много ме занимава, е не просто да създаваме работни места от стария тип, а висококачествени, сигурни и добри работни места.

Струва ми се, че в насоките за политиките за заетостта – такива, каквито са към момента – на аспекта „качество на работното място“ е било обърнато твърде малко внимание. Ако Европейският съюз си постави за цел увеличаването на средното участие в пазара на труда в Европа на гражданите на възраст от 20 до 64 години на 75% до 2020 г., тогава според мен има голяма опасност от фиксиране върху цифрите – идеология, базираща се на измервания и количества, каквато сме виждали отдавна, във времето на Съветския съюз. Следователно въпросът не трябва да опира само до постигане на количествени цели; важно е и качеството на работните места. Не би следвало всички несигурни, зле платени, лоши, временни работни места да бъдат включвани в сметката. Стабилните трудови договори и надеждната заетост на трудов договор следва да бъдат главна цел.

  Thomas Mann (PPE). – (DE) Г-жо председател, поставили сме си високи цели. В отличния доклад на г-н Őry призоваваме държавите-членки да предприемат увеличаване на участието в пазара на труда на 75% от активното население в срок до 2020 г. Г-жа Bauer току-що подробно обясни колко важно е това. Специално внимание е отделено на младите хора. Инициативата „Европейска гаранция за младите хора“ е замислена така, че да предостави възможност на всички млади хора да си намерят работа или по-нататъшно обучение в рамките на четири месеца след завършване на обучението си, а крайната цел е да се намали делът на преждевременно прекъсналите системата на образованието на по-малко от 10%.

Като Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване, 2010 г. също е отразена в тези насоки. Броят на живеещите под прага на бедността трябва да бъде намален с 25%. Това е мащабна инициатива, тъй като от нея ще бъдат облагодетелствани 20 милиона души. Същевременно активизираме борбата с изключването на трайно безработните лица. За най-малко 25% от тях се изискват активни мерки на пазара на труда под формата на специализирано обучение, образование и професионална преквалификация.

Друг въпрос в центъра на вниманието е относно новите форми на заетост, като например работа на срочен трудов договор и временна работа. И все пак, нетипичната заетост не бива да се превръща в типична за всеки човек. Тези форми на заетост имат смисъл, ако предлагат преход към постоянни, сигурни и висококачествени работни места – но само ако това наистина е така.

Едно друго искане на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) би могло да получи подкрепата на мнозинството – а именно, да се използват пълноценно ресурсите от Европейския социален фонд за повишаване на заетостта и качеството на работните места. Това е важен знак за държавите-членки на Европейския съюз.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н Edward McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

  Danuta Maria Hübner (PPE). – (EN) Г-н председател, има голяма опасност от „несъпроводено от работни места възстановяване“ или „несъпроводен от работни места растеж“, а Европа не може да си позволи това да се случи.

Първо, трябва да съсредоточим своята стратегия за заетостта върху относителните предимства на Съюза – които са образованието, научноизследователската дейност и „зелените“ технологии. Второ, трябва да избягваме компромис между иновациите и създаването на нови работни места; подобен компромис би могъл да бъде избегнат, ако иновацията е приобщаваща.

Трето, трябва да намерим устойчиво равновесие между подкрепата за съществуващите работни места и създаването на нови такива. Инвестициите във висококвалифицирана работна сила ще вървят ръка за ръка с иновациите. Разбира се, ще има и работни места, които не са достатъчно добре възнаградени на пазара, затова трябва да разполагаме с политически инструменти за справяне с този проблем.

Четвърто, необходимо е да се задвижат мерки за политиките както на търсене, така и на предлагане на пазара на труда. Имаме на разположение много инструменти на политиките за заетостта, но те трябва да бъдат обединени в една подходяща и всестранна политическа рамка.

Пето, трябва успешно да дирижираме усилията и отговорностите, както и политическите инструменти на всички равнища на управление – европейско, национално, регионално и местно. И не на последно място, вътрешният пазар трябва да предвиди неограничено движение на работна сила, особено по отношение на професионалната кариера и обучението през целия живот; при това трябва да го осъществи хоризонтално, на географски принцип.

  Elisabeth Morin-Chartier (PPE). – (FR) Г-н председател, мога ли да започна с поздравления към г-н Őry за изключително сложния документ, изготвен във време на криза, когато насоките за заетостта за периода до 2020 г. не са точно израз на очевидното. Работата, свършена в комисията по заетост и социални въпроси, като допълнение към предложението на Комисията, е изключително съществена.

Бих искала да подчертая три момента. Първият е нуждата от строга политика относно интеграцията на младите хора в трудовата дейност. За да постигнем това, освен казаното по-рано от моя приятел, г-н Mann, трябва още и да се борим с преждевременното прекъсване на образованието, оставящо хората без квалификация. Всъщност прекъсването на образованието и оставането без квалификация води младите хора право към професионално и социално изключване. Всички трябва да свършим много работа в това отношение с цел да се преборим с безработицата сред младите хора.

Втората група въпроси, върху които трябва да съсредоточим своите усилия, се отнася до жените. В това отношение трябва да положим значителни усилия на два фронта: първо, трябва да се борим за техните работни места, за равно заплащане и равностойна кариера на жените и мъжете; и второ, трябва да подпомогнем съвместяването на семейния с професионалния живот, защото само така ще постигнем равенство между мъжете и жените.

И накрая, трябва да гарантираме, че ще разчупим омагьосания кръг на ранното пенсиониране, че по-голямата продължителност на живота няма да се превърне в по-кратък период на трудоспособна възраст, лишавайки ни по този начин от умения от първа необходимост.

Разчитам на Съвета.

  Horst Schnellhardt (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, моите поздравления към докладчика. Той е внесъл за разискване отличен доклад. Бих искал специално да приветствам факта, че насоките са ясно и разбираемо подразделени и ще послужат на Съвета и Комисията като добър пътеводител за бъдещото законодателство. Особено горещо приветствам факта, че тези насоки и въпросът за заетостта бяха обединени с политиката на сближаване, така че от 2014 г. нататък политиката на сближаване ще бъде използвана специално за намаляване на безработицата.

И все пак, трябва да изразя и известна критика. От съображение 6 беше изтрито едно изречение, а аз просто не мога да разбера защо. Ако изречението гласи, че еврото беше стабилизиращ фактор в ограничаването на последиците от икономическата и финансова криза, това е действително отражение на реалността. Не мога просто така да изтрия това в името на някакъв компромис. В това отношение мисля, че допуснахме грешка. Допълнителната формулировка, следваща от това, е вярна, но в тази форма не мога да я подкрепя.

  Sylvana Rapti (S&D). – (EL) Г-н председател, наистина трябва да поздравя г-н Őry за отличния му доклад. Този доклад се основава на общо единодушие. Това дава на доклада много по-голяма гласност, а Комисията и Съветът трябва да му обърнат сериозно внимание.

Ние, социалистите, се радваме, че докладът включва нашата неподлежаща на обсъждане основна позиция, която, убедени сме, ще реши проблемите с безработицата и човешкото достойнство. Говорим за равно заплащане за равен труд на едно и също работно място. Аз все пак бих добавила към всичко това и въпроса за достойнството. Работните места трябва да бъдат сигурни, а условията на труд – достойни.

Съветът изглежда иска да вземе под внимание всичко това; и все пак, бих казала, че не е достатъчно да се вземат тези въпроси под внимание само в съображенията – те трябва да бъдат включени и в основната част на текста.

  Danuta Jazłowiecka (PPE). – (PL) Г-н председател, по време на европейските разисквания относно политиките за заетостта обикновено говорим за борбата с безработицата и за подходяща социална защита, но за съжаление посвещаваме много по-малко време на въпроси, свързани с връщането на хората на работа или с подкрепата за гражданите с предприемачески дух, насочен към създаване на нови работни места. Насоките включват подкрепа за участие на пазара на труда като приоритет. Нека обаче си припомним, че веднъж след като бъдат зададени приоритетите, изключително важно е те да бъдат приведени в изпълнение. Обезпокоително е да четем съобщението на Комисията, посочващо, че хора с образование, както и такива, които вече са в системата на заетостта, са потребили 70% от Европейския социален фонд за повишаване на участието на пазара на труда, а само 30% от този фонд се използва от безработни лица. Надявам се, че изпълнението на стратегията „Европа 2020“ ще обърне това съотношение и че ще постигнем действително повишаване на ефективността на Европейския социален фонд, а същевременно ще допринесем за повишаване на заетостта, а също и че най-сетне ще станем конкурентоспособни на световния пазар на труда.

  Derek Vaughan (S&D). – (EN) Г-н председател, приветствам този доклад. Мисля, че има много неща, за които можем да го похвалим. Като горещ привърженик на политиката на сближаване и на структурните фондове, специално приветствам коментарите относно това, колко са решаващи тези фондове в подпомагането на гражданите да се върнат обратно на работа.

В Южен Уелс например съм свидетел как Европейският социален фонд предоставя програми за усвояване на умения и много други програми за подпомагане на гражданите за връщането им на работа. На г-н Андор може и да не му се понрави, че казвам това, но то е една от причините за моето убеждение, че Европейският социален фонд трябва да остане в областта на регионалното развитие, а не да бъде прехвърлян към заетостта. Това е едно обсъждане, което несъмнено ще проведем в някакъв бъдещ момент.

Приветствам също и това, че докладът признава важността на социалните партньори. Разбира се, под „социални партньори“ имам предвид профсъюзите, но също и местните органи и регионалното управление. Това са големи доставчици на услуги, но също и големи работодатели, и затова следва да бъдат включени във всеки социален диалог относно политиките за заетостта.

  Jan Kozłowski (PPE). – (PL) Преди всичко, искам да поздравя моя колега, г-н Őry, за изготвянето на проекта за този отличен доклад. Насоките следва да бъдат ясни и прости, а намаляването на броя им е стъпка в правилната посока. Постигането на по-високо равнище на заетостта е ключово предизвикателство. Не е достатъчно просто да намалим структурната безработица. Важно е да предвиждаме и предотвратяваме проблемите, както и да култивираме и развиваме предприемачество и гъвкавост. Не е достатъчно само да увеличим броя на хората, приети във висши учебни заведения. Институциите на висшето образование трябва да обучават гражданите на подходящо равнище и в области, в които има нужда от наети лица. Заетостта е най-добрият начин да избегнем бедността. Често обаче са необходими и програми за индивидуална подкрепа. От съществена важност е също така да се проследява ефективността на работата в тази област. Едно от условията за успех на стратегията „Европа 2020“ е тя да бъде тясно обвързана с политиката на сближаване. Опростяването на структурните фондове и намаляването на свързаната с тях бюрокрация трябва да бъде в услуга на целите на тази стратегия.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, г-н докладчик, госпожи и господа, както знаете, след като бъдат получени всички становища, изисквани съгласно Договора, общият подход на Съвета ще бъде преразгледан. Ето защо, след гласуването в пленарната зала, Съветът и неговите групи за подготовка ще разгледат обстойно измененията на Парламента. Първото заседание на работната група по социални въпроси е планирано за 14 септември, а неговата цел е приемането на тези насоки в Съвета по заетостта, социалната политика, здравеопазването и защитата на потребителите на 21 октомври.

Според нас по същество няма никакви значими различия между общия подход на Съвета и позицията на Парламента. Нещо повече: Съветът вече измени първоначалното предложение на Комисията, включвайки редица важни за Парламента въпроси и по-специално равенство между половете, защита на лицата с увреждания, изменението на климата, разгръщане на предприемачеството, насърчаване на търсенето на работа и защита на работещите бедни. Освен това всички държави-членки искат кратък и сбит текст с цел подобряване на неговата ефикасност.

Ето защо белгийското председателство би могло да предложи на Съвета в съображенията да се вземат под внимание редица изменения, предложени от Парламента, особено по отношение на управлението на Европейската стратегия за заетостта и отчасти във връзка с формулировката на целите, които държавите-членки сами си поставят, по отношение на качеството на работа и на достойния труд, по отношение на връзката с производителността и насърчаването на малките и средните предприятия, и накрая – по отношение на равенството между половете.

Освен това в сформираната работна група – специално по искане на белгийската делегация – бяха проведени обсъждания за определяне на подцелите във връзка със заетостта, особено по отношение на определени целеви групи. В крайна сметка, както знаете, държавите-членки не одобриха тази възможност. Тъй като ще бъде много трудно в насоките да се включат количествено определени подцели, белгийското председателство би могло да предложи този въпрос да бъде свързан с новия контекст на социално-икономическото управление, стратегията „Европа 2020“ и икономическото управление.

Следователно председателството би могло да предложи на Съвета последният да гарантира, че ще има ефикасно наблюдение на насоките. Това наблюдение ще включва ежегодното приемане на препоръките за заетостта за всяка от държавите, дадени от Съвета по заетостта, социалната политика, здравеопазването и защитата на потребителите, който би могъл да препоръча подцели за всяка държава в зависимост от националните особености.

Освен това, както Комитетът по заетостта вече подчерта в своя принос към стратегията „Европа 2020“, държавите-членки се насърчават да определят подцели за целеви групи, съобразявайки се с националните особености.

Бих искал в заключение да благодаря на Парламента за работата му върху тези насоки и да го уверя, че тя ще бъде взета под внимание.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми колеги, разбирам, че времето ни притиска, така че ще се постарая да бъда сравнително кратък. Бих искал да разгледам няколко въпроса, свързани с тази процедура, а също и съществените моменти от това разискване, тъй като то е ключово за настоящето и бъдещето на Европейския съюз.

Наистина през пролетта работихме доста усилено и е известно, че самата Комисия встъпи в длъжност със закъснение поради забавилото се ратифициране на Договора от Лисабон в много от държавите. Част от документите трябваше да бъдат изготвени в кратки срокове, в това число, очевидно, и стратегията „Европа 2020“. Това се отрази и на графика за насоките за заетостта, затова работата във връзка с икономическото управление трябваше да бъде свършена бързо.

Предизвикателствата обаче оправдаваха това бързане, а аз съм признателен, че при тези предизвикателства постигнахме добро сътрудничество с докладчика и с Парламента като цяло. Сега аз също трябва да дам бърз отговор, но искам да обърна внимание на няколко съществени момента.

Преди всичко, в няколко забележки се прави сравнение с Лисабонската програма. Сега имаме много по-структурирани цели и много по-добри предложения за управление на стратегията, а това ни дава надежда, че успехът ще бъде гарантиран, за разлика от Лисабонската стратегия, която имаше само частичен успех. Оправдано е да има известна критика, но не е вярно, че Лисабонската стратегия е била напълно неуспешна до 2008 г. и финансовата криза.

Още няколко въпроса: с насоките за заетостта възнамеряваме да повишим и количеството, и качеството на работните места. Количеството се изразява също и в количествени стойности на целите в стратегията „Европа 2020“ и според мен това е амбициозна цел, предвид факта, че сега се намираме в период на спад, безработицата е много висока и имаме несъпроводено от работни места възстановяване. Това положение не е предстоящо – то вече е налице.

За съжаление, има твърде малко държави-членки, в които броят на наетите лица в момента се увеличава, но добрата новина е, че Германия е една от тях. С растящия брой работни места в Германия сега имаме надежда, че това положение може да се задържи и ще се разпростре върху други държави. Фактът, че сега в центъра на европейската икономика имаме по-благоприятна тенденция, подчертава важността на сближаването.

Аз съм последният, който би отрекъл важността на политиката на сближаване, но бих искал да кажа, че ако трябваше да свържа сближаването с интегрираните насоки, тогава бих предпочел да го причисля към насоките за развитие на икономиката, а не към насоките за заетостта, тъй като в Европа съществува неравенство, но има много по-голямо неравенство в центъра и в периферията по отношение на икономическите резултати, отколкото по отношение на равнищата на безработица.

Все пак аз се радвам, както винаги, да работя с вас по въпросите на сближаването и връзката му с политиките за заетостта. Имаме амбициозната цел да постигнем 75%, но бих искал да внеса една поправка, а именно че тези 75% не се отнасят за всяка отделна подгрупа. Например изводът не е, че при жените също следва да има средно 75%. Това е число, което сме дали общо за мъже и жени. Това е от значение, когато държавите-членки започнат да разработват собствените си програми за заетост и да се свързват с водещата инициатива през следващите месеци.

Провеждаме амбициозна дейност с подгрупи, като например младите хора, а аз искам само да насоча вниманието ви към факта, че следващата седмица стартираме водещата инициатива „Младеж в движение“. Това отново е нещо, което е присъща и силна страна на цялостната ни работа върху заетостта. Ако разгледате съдържанието на документа относно инициативата „Младеж в движение“, ще видите, че то включва 50% образование и 50% заетост, тъй като Комисията разбира важността на предизвикателствата пред заетостта на младите хора в Европа.

Само още няколко основни подточки – заради времето, което ни притиска. Не можем да обещаем, че ще поддържаме нивото на заетост във всеки един сектор, като например въгледобивната промишленост, която беше спомената. Комисията оценява важността на поддържането на работни места в западащите промишлени сектори. Удължихме възможността за предоставяне на правителствени субсидии за въгледобивния сектор и за следващите няколко години, но не и безкрайно.

Трябва да се подготвим за промяна и да дадем приоритет на прехода към зелени работни места за в бъдеще. Ето защо работим върху зелените работни места с цел да улесним този преход и с цел да предвидим по-добре какви работни места ще съпътстват тази неизбежна структурна промяна в икономиката, както и да помогнем на хората да се подготвят по-добре за една по-различна структура по отношение на енергопроизводството, енергопотреблението, строителната промишленост, автомобилната промишленост, селското стопанство и т.н, и т.н.

Напълно съм съгласен с казаното относно детската бедност. Тъкмо се координирахме с белгийското и унгарското председателство за това, че едното ще инициира препоръка, а другото ще довърши работата върху нова препоръка относно детската бедност, която ще бъде в пълна координация с нашата работа върху европейската платформа.

Съгласен съм още и че трябва да погледнем отвъд ограничения набор от инструменти – комплекта инструменти на политиките за заетостта – когато се целим високо към повишаване на равнищата на заетост и в крайна сметка – към пълна заетост. Въпросът не опира само до работа върху умения, въпреки че развиването на уменията е централен проблем. Трябва да вземем участие в по-широко макроикономическо обсъждане – например в обсъждането на стратегии за излизане от кризата – и трябва да гарантираме, че едно преждевременно прекратяване на мерките за подкрепа не би застрашило възстановяването и създаването на нови работни места в Европа.

Но все пак бих се въздържал от всякакви инициативи в това отношение, които биха поставили под съмнение структурата на икономическия и паричен съюз, както и на новосъздадените структури на икономическо управление, защото урокът трябва да бъде научен. Трябва да се обединим, а това означава и по-близка макроикономическа координация. Идеята е, когато полагаме усилия за преодоляване на всеобщите неравновесия в условията на новите структури на икономическо управление, да вземем под внимание безработицата, която е едно от най-големите неравновесия на икономиката.

Европейският социален фонд ще продължи да бъде основен инструмент за повишаване на заетостта и особено за подобряване на качеството на предлагането, с цел да се помогне на безработните лица да си намерят отново работа – нови работни места, по-добри и по-конкурентоспособни работни места, с потенциалната възможност за самостоятелна заетост. Имам преки контакти с органите в Уелс, които ми обясниха с голямо удовлетворение как работи Европейският социален фонд (ЕСФ) в Уелс. Бих искал ЕСФ да се запази в рамката на политиката на сближаване, но е вярно също и че при тези предизвикателства на безработицата и бедността трябва да дадем по-голяма видимост на ЕСФ. Бих искал да видя как Парламентът играе по-значима роля и участва повече в планирането на бъдещето на ЕСФ и по отношение, например, на бъдещ нов регламент.

Сигурен съм, че заедно можем да работим много добре по всички тези въпроси. Бих могъл да коментирам още много други проблеми, но времето е твърде малко, а аз вече участвах в двустранни срещи на ниво парламентарни комисии и в обсъждания с мнозина от тук присъстващите.

В заключение бих искал да благодаря на белгийското председателство за сътрудничеството, което имахме със заместник министър-председателя и с всички останали, отговарящи по въпросите на заетостта и социалните въпроси в белгийското правителство.

  Csaba Őry, докладчик. – (HU) Г-н председател, искам да кажа на г-н Андор, че определихме не нови цели, а по-скоро нови подцели. Това означава, че сме се стремили не да добавим нови цели, а да прецизираме вече съществуващите. Наистина се надявам, че това е приемливо в тази си форма. Във връзка с разискването виждам, че всички сме съгласни, че за да оцелеем в кризата и да устоим на конкуренцията от страна на бързоразвиващите се региони на света, по-голямата част от нас трябва да работят повече и по-добре, както и че при осъществяването на тази цел възрастните хора, жените, лицата с увреждания, както и нискоквалифицираните лица не са тежест, нито спънка, а по-скоро възможност и резервен фонд, както и че, естествено, политиките трябва да бъдат приспособени в това отношение. Имаше също и всеобщо съгласие – а аз се радвам, че представителите на белгийското председателство подчертаха това – че трябва да се обърне специално внимание на малките и средните предприятия и на тяхната фискална среда, тъй като това е онази област, която може да генерира нови работни места, при това в големи количества. Очевидно трябва да съсредоточим усилията си в тази област.

Важно е да обсъдим новите форми на заетост. Те съществуват, те са налице и често предизвикват увеличаване на недоразуменията. Ясно е, че има необходимост от по-добри разпоредби по отношение на определението на Международната организация на труда за „справедливи условия на труд“ и свързаните с това очаквания и изисквания. Също така съм оптимистично настроен към казаното от г-н Шастел, че като мислим за добро управление, имаме предвид и че трябва да наблюдаваме и проверяваме, т.е. да държим всеки от нас самите отговорен за това, дали в действителност можем да осъществим онова, за което сме постигнали общо споразумение, дали сме обещание и сме взели решение да го направим.

Така че бих искал да благодаря на всички за сътрудничеството. Нашето сътрудничество – между Комисията, Съвета, колегите и докладчиците в сянка – беше наистина чудесно. Наистина се надявам, че в крайна сметка тези общи съвместни усилия ще бъдат отразени в резолюцията на Съвета, в неговото решение и във всички последващи консултативни процеси. Бих искал да подчертая, че настояваме – ако считате, че има нужда от много промени – да се върнем отново на този въпрос под формата на съвместно консултиране. Ние, от наше име и от името на Европейския парламент, сме, разбира се, готови за консултиране. Благодаря ви много за съдействието и се надявам, че сме успели да свършим добра работа.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, всъщност исках да отговоря на изказването на г-н Clark, който заяви, че в Европейския съюз имаме марионетен съд. Искам да изразя несъгласие с това твърдение. Сигурен съм, че г-н Clark не е марионетен член на ЕП – бил е избран по демократичен път; затова съм убеден, че той също следва да запази чувство на благоприличие в Парламента. Живеем в демократично общество и следователно не бива да определяме даден съд като марионетен.

  Председател. – Благодаря Ви за забележката. Г-н Clark отсъства, но съм сигурен, че той ще вземе под внимание Вашите забележки.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре (сряда, 8 септември 2010 г.).

Писмени изявления (член 149)

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Както Международният валутен фонд подчерта наскоро в своя полугодишен доклад, безработицата представлява най-големият проблем, пред който трябва да се изправят напредналите икономики, а положението ще остане същото за години напред.

Положението на младите хора, навлизащи за първи път на пазара на труда, е особено тежко: съгласно най-новите данни на Евростат безработицата сред младежта расте в цяла Европа, отчасти заради неотдавнашната икономическа и финансова криза. През април Комисията внесе предложените от нея „Интегрирани насоки Европа 2020“, очертаващи рамка за новата стратегия и предлагащи реформи, които трябва да бъдат осъществени от държавите-членки.

По отношение на доклада, разискван от нас днес, който разглежда обстойно свързаните със заетостта въпроси, включени в интегрираните насоки, по-специално съм съгласен с твърдението, че броят на насоките следва да бъде ограничен с цел по-доброто съсредоточаване на действията на Европейския съюз за борба срещу проблема с растящата безработица.

Бих искал да се възползвам от тази възможност и да подчертая важността на инвестициите в човешки капитал: трябва да насърчим инвестициите в човешки ресурси и да дадем приоритет на професионалното обучение през целия живот, като същевременно поощряваме иновациите в малките и средните предприятия, които са движещата сила на европейската икономика.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Поради икономическата и финансова криза положението на европейския пазар на труда ще продължи да бъде много напрегнато през следващите години. При тези обстоятелства борбата с безработицата трябва да бъде една от най-важните политически задачи пред Европейския съюз и държавите-членки и следователно това трябва да бъде по-добре отразено в насоките, предложени от Комисията.

Бих искала да подчертая, че в тези насоки за заетостта като цяло е обърнато твърде малко внимание на политиката за равенство между половете и на насърчаването на предприемачеството сред жените. С цел реалното намаляване на опасността от бедност в Европа трябва да зададем обвързващи цели, за да сме в състояние да премахнем свързаните с пола стереотипи, съществуващата дискриминация на трудовия пазар и структурните причини, водещи до това, че мъжете и жените получават неравно заплащане, както и да премахнем бариерите, пречещи на жените да упражняват определени професии и ограничаващи възможностите пред жените за предприемачество.

Насоките също така не успяват да придвижат напред целта да се ограничи дейността на незаконната, или „сивата“, икономика, защото при тази неблагоприятна конюнктура в много държави хората работят незаконно, тъй като просто не са в състояние да намерят друг начин да излязат от сегашното положение. Насоките не насърчават никакви амбициозни цели за борба с бедността, а в борбата с бедността трябва да се предприемат мерки на политиката за заетостта и образователната политика, насочени към най-уязвимите групи, които са изправени пред крайна бедност – например самотни майки, възрастни хора с ниски пенсии и хора с увреждания.

Затова призовавам държавите-членки и Комисията да се стремят към осъществяването на целите от насоките в най-голяма степен, защото в противен случай Европа няма да постигне резултатите, заложени в насоките.

  Martin Kastler (PPE), в писмена форма. – (DE) Приветствам доклада относно насоките за политиките за заетостта на държавите-членки, изготвен от г-н Őry. Защо? В този доклад Европейският парламент съвсем ясно описва онова, което ние, европейците, можем да очакваме през следващите години в областта на трудовата дейност и заетостта. Освен въпросите на миграцията и демографските промени, възможността за заетост в Европа в областта на т.нар. „зелена икономика“ е също много важен въпрос. Тази възможност може да бъде успешно оползотворена само ако има достатъчно налични качествени работни места. Това предоставя уникална възможност особено за жените на равнище ръководни длъжности. И мъжете, и жените имат равни възможности в тази динамична и все още сравнително нова област на предприемачеството – нещо, което понякога е по-трудно постижимо в други области. Трябва да гарантираме, че е възможно хармоничното съвместяване на професионалния и семейния живот, например чрез създаването на работни места, благоприятстващи семейния живот, и чрез предоставяне на достъп до детски заведения. Трябва да бъде възможно създаването на индивидуални модели за работно време, както и за почасова заетост, особено за лицата на ръководни длъжности. За съжаление това все още не е възможно във всички региони на европейския пазар на труда.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) Както каза г-н Daul тази сутрин, нуждаем се от по-активно присъствие на Европа. По-силното европейско присъствие не означава по-голяма намеса в дейностите на нашите граждани или на държавите-членки. Това означава да станем по-ефективни и по-способни като Съюз. Интегрираните насоки в голяма степен ще спомогнат за това разбиране.

Равнищата на безработица са достигнали най-високите си нива за последните десет години, като безработицата сред младежта е на тревожно равнище. Това заплашва да подкопае опитите за възстановяване на икономическия растеж в обозримото бъдеще.

Същевременно всяко решение следва да има и качествено измерение. Председателят Барозу днес подчерта, че има четири милиона незаети работни места. В по-голямата си част тези свободни работни места изискват квалифицирана работна сила. Настоятелно призовавам Комисията без никакво отлагане да въведе предложената Европейска система за мониторинг на свободните работни места, която ще включва също и европейски паспорт за придобити умения и квалификации.

Най-непосредственото предизвикателство обаче е да осигурим качествено образование на младите хора, което много по-точно да съответства на действителните нужди на пазарите на труда. Образователните програми следва да бъдат преразгледани предвид тази цел, а държавите-членки трябва да намалят броя на преждевременно напусналите образователната система.

Общоевропейската цел следва да бъде осигуряване на квалифицирана работна сила на нашия континент.

И накрая, нуждаем се от решителност и смелост, за да намалим драстично бюрократичните пречки и нетарифните бариери през малките и средните предприятия.

  Ádám Kósa (PPE), в писмена форма. – (HU) Моят уважаван колега г-н Őry е свършил чудесна работа, за която заслужава само похвала. Като член на Европейския парламент и като лице с увреждане, аз съм убеден, че без неговата работа и откритост Европейската народна партия (Християндемократи), най-голямата политическа групировка в Европа, нямаше да подкрепи включването на лица с увреждания в работата на Европейския парламент в тази степен, в която го подкрепя сега. Новаторският подход на г-н Őry и акцентът, който той поставя върху опростяването, може да произведат трайни резултати както в подбора на подходящи теми, така и в тяхното подходящо приложение. Моите колеги не само че избраха добре неговата главна тема, но и – благодарение на професионалните му усилия за координиране – целите на Европейския парламент, и по-специално на Европейската народна партия, могат да бъдат осъществени в по-голяма степен чрез доизглаждане на очевидни допирни точки. Най-важната от тези цели е инвестирането в човешки капитал. Нуждаем се от все повече сигурни работни места. Освен създаването на качествени работни места, считам за жизненоважна цел също и заетостта на лица с увреждания, равнището на безработица при които е между 60 и 70%, стигащо дори до 90% в определени държави-членки. Освен иновации и екологични работни места, Европа трябва също така да осигури работа на групите, които трудно се поддават на обучение. Това може да доведе дори и до преосмисляне на глобализацията, като се съпостави експлоатацията на уязвими в социално отношение работещи лица, идващи отвъд границите на Европейския съюз, и подбиването на цени, с растящата безработица сред хората с увреждания.

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Европейската икономика се намира в период на бавно възстановяване след кризата, започнала през 2008 г. Равнището на заетост в повечето държави-членки на ЕС обаче все още е тревожно ниско – по-ниско, отколкото преди кризата. Младите хора са една от социалните групи, които бяха най-зле засегнати от проблема с повишаването на безработицата по време на икономическата криза. От 2008 г. насам броят на младите хора без работа значително се е увеличил, а понастоящем в много държави-членки равнището на безработица сред лицата на възраст между 15 и 25 години е по-високо от общото равнище на безработица. Тези данни са тревожни, особено по отношение на явлението „застаряващо население“ в Европейския съюз, което означава, че намалява броят на лицата в трудоспособна възраст в сравнение с на броя на пенсионираните лица. Затова е особено важно да се помогне на младите хора да започнат първата си работа и да намерят сигурно работно място. Докладът относно насоките за политиките за заетостта за Европа 2020 е успешна стъпка към подобряване на положението на младите хора на пазара на труда. И все пак, за да гарантираме значително подобрение, е необходимо да въведем допълнителни мерки на равнище държави-членки. Трябва да се постави специален акцент върху подкрепата за младите хора при намирането на първата им работа и върху борбата с безработицата сред висшистите. Осигуряването на квалифицирана работна сила, притежаваща уменията, търсени на пазара, а също и подготвянето на висшистите за включването им на пазара на труда, са само част от задачите, които трябва да бъдат решени на равнище учебни заведения.

  Theodor Dumitru Stolojan (PPE), в писмена форма. – (RO) Създаването на нови работни места в Европейския съюз също зависи от пълното дерегулиране на пазара на труда. Наш дълг, като членове на Европейския парламент, е да предприемем действия в тази насока. Нека призовем онези държави-членки, които все още са запазили ограниченията върху свободното движение на работна сила от определени държави-членки, да предприемат действия в това отношение. Нека призовем всички държави-членки, Европейската комисия и Съвета да приемат нужните мерки, за да направим пазара на труда по-гъвкав, тъй като засега все още е твърде разпокъсан от прекалено много ограничения на национално равнище. Без тази по-голяма гъвкавост, приспособяването на пазара на труда към икономическия цикъл ще бъде забавено и затруднено, което ще доведе след себе си много по-големи загуби за гражданите.

14. Представяне от Съвета на неговата позиция относно проекта на общ бюджет за финансовата 2011 г.

  Председател. – Следващата точка е представяне от Съвета на неговата позиция относно проекта на общ бюджет за финансовата 2011 г. Това включва няколко изявления и няма процедура с вдигане на ръка.

Искам да се извиня на колегите, които чакаха известно време за тази точка. Имаше няколко много дълги изказвания този следобед.

  Мелхиор Ватле, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, за мен е чест да бъда тук в Парламента. Вярно е, че Парламентът олицетворява европейския проект и затова днес с вълнение вземам думата по толкова важен въпрос като изготвянето на бюджета за финансовата 2011 г.; особено предвид факта, че това е една съвсем нова процедура, която предвижда засилена роля на Парламента. Следователно заедно ще открием предвидената от Договора от Лисабон процедура за изготвянето на бюджета за 2011 г. Това е и причината, поради която за мен е изключително важно да присъствам тук днес и да се изкажа в Парламента.

Искам да подчертая, че в рамките на това сътрудничество и при разискванията, които трябваше да проведем съгласно новата процедура, определена в Договора от Лисабон, имахме доста добри първоначални контакти. Началните тристранни срещи протекоха успешно, а това е добър знак за бъдещето.

Съветът е наясно, че Парламентът изразява съжаление за липсата на политическа дискусия по време на подготовката и изготвянето на позицията на Съвет. Вярно е, че работата бе извършена от комисията по бюджети, но искам да подчертая, че това се случи в рамките на политическите насоки, които бяха ясно определени от Съвета по икономическите и финансовите въпроси (Екофин) на 16 март 2010 г., и за да се съобрази с първия протокол относно ролята на националните парламенти, Съветът прие становището си официално с писмена процедура на 12 август тази година. Следователно това няма нищо общо с политическия обхват на позицията на Съвета. Бюджетната процедура за 2011 г. с новите правила е първа за всички нас и очевидно ще извлечем поуки от нея за в бъдеще.

Очевидно, Съветът е изготвил този бюджет на базата на редица принципи: необходимостта да се спазват финансовите перспективи 2007-2013 и да се гарантира добро финансово управление и – това е вторият важен принцип – необходимостта да се гарантира достатъчен резерв, така че да може да се изготвят различните политически позиции на Европейския съюз и те да бъдат реални и надеждни.

Изготвянето на бюджета трябва да се разглежда в рамките на бюджетната дисциплина, която бе необходима във всяка държава-членка на Европейския съюз. 2009 г. беше изключително трудна и бюджетната дисциплина трябваше да намери отражение и в бюджета за 2011 г.

Ако ми позволите, искам да се спра по-подробно на различните насоки за бюджет 2011 г., след което и на някои функции, върху които, струва ми се, е важно да поставим акцент при днешното разискване.

Предлагаме бюджет от 142 млрд. евро в бюджетни кредити за поети задължения, което представлява намаление със 788 млн. евро в сравнение с предложението на Комисията. Що се отнася до бюджетните кредити, Съветът ги коригира с 3,6 млрд. евро, което в сравнение с предложените бюджетните кредити в проектобюджета на Комисията е намаление с 2,8%.

На този фон Съветът взе под внимание и данните на Комисията за плащанията по програмите за политика на сближаване за 2007 г. и 2013 г. и преди всичко актуалната информация за стартирането и предвиждания темп на развитие на основни проекти. Всъщност, както видяхме, при изпълнението на редица от тях се наблюдава закъснение.

Позволете ми също така да подчертая, че след направеното от Съвета съкращение, общите бюджетни кредити за плащания, все пак бележат значителен ръст от 2,91% в сравнение 2010 г. Това представлява почти 1% над нулевия растеж или инфлационната цел, заложена в Многогодишната финансова рамка.

Искам да насоча вниманието ви към приетата от Съвета методология, която изцяло е в унисон с последните бюджетни прогнози. Общият размер на кредитите за поети задължения и бюджетните кредити за плащания отчетливо нараства както в абсолютна стойност, така и в процентно изражение.

Не възнамерявам да се спирам на всички елементи на бюджета функция по функция. Само желая да ви напомня, че знаем, че по функция 1А политиката за младежта е приоритет за Парламента. Това се съдържаше във всички документи на Парламента. Вярно е, че нашите бюджети са малко по-скромни от предложението на Комисията, но определено са по-високи отколкото през 2010 г.

Колкото до функция 1Б, всички суми, вписани в този бюджет, бяха определени на базата на тяхното текущо изпълнение, като сме се придържали стриктно към това какво е то в момента.

Нека не забравяме, че по функция 4 Съветът с нетърпение очаква Европейският съюз да може ефективно да се справя с политическите, икономическите и социални предизвикателства, най-вече на международно равнище. Наясно сме и с факта, че при сегашната бюджетна процедура могат да възникнат нови бюджетни изисквания.

Трябва да отбележа също така, че по функция 5 очевидно не сме променили отправените от Европейския парламент искания във връзка с неговия административен бюджет, но считаме, че е важно всяка от нашите институции да полага усилия да се съобразява с финансовата рамка и да спазва съществуващата в момента пътна карта.

В заключение, считам, че присъствието на Съвета на днешното заседание е от изключително значение и че беше много важно да ви направя част от това представяне, както и да ви запозная с рамката, от която сме се ръководили в процеса на изготвяне на бюджета. Съзнавам, че вижданията на Парламента вероятно се различават от одобрената от Съвета позиция, но очаквам преговорите с Парламента да бъдат градивни и ползотворни и също така искам да благодаря на Комисията за оказаната подкрепа по време на процедурата, която изглежда е пълна с предизвикателства.

Изказването ми би било непълно, ако не се спра на прегледа на бюджета, който Комисията ще публикува в края на този месец. Всъщност приоритетите за бюджет 2011, особено стратегията „ЕС 2020“, без съмнение ще бъдат приоритети и през следващите години. Предвид това от този момент нататък Съветът и Парламентът трябва да започнат да гледат по-задълбочено на бъдещата структура на европейския бюджет и на начина, по който той ще се финансира. Мога да ви уверя, че белгийското председателство ще гарантира, че Съветът придава изключително значение на прегледа на бюджета.

Накрая, за да се върна към бюджета за 2011 г., ви уверявам, че белгийското председателство ще направи всичко възможно за преодоляване на препятствията пред този бюджет, който ще бъде първият бюджет, договорен в съответствие с Договора от Лисабон. Истински се надявам, че ще сме в състояние да покажем, че тази тенденция по отношение на процедурата ще доведе до успех. Съветът няма да жали усилия, за да гарантира, че бюджетът ще бъде от полза за възможно най-много европейски граждани, които в крайна сметка са данъкоплатците, финансиращи нашия бюджет.

  Януш Левандовски, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, след четенето в Съвета вече се намираме на решаващия етап на годишната процедура, която в никакъв случай не е рутинна, тъй като за първи път се извършва съгласно Договора от Лисабон и се задава труден бюджетен период.

По време на последните тристранни преговори не успяхме да постигнем много, не отбелязахме голям напредък, но поне бяха договорени датите и методите на работа на помирителния комитет през 2010 г. И така, графикът е готов, четенето на бюджета в Съвета приключи, Парламентът трябва да изрази становището си до 20 октомври, а Комисията ще продължи внимателно да следи становищата и чувствителните въпроси, които възникват в хода на процедурата и при двата клона на бюджетния орган.

Но наред с бюджета - и това е много важно - в дневния ред все още имаме цял пакет от мерки, които трябва да бъдат приведени в съответствие с Договора от Лисабон. Ето защо за постигане на споразумение наистина е нужна добра воля и от двете страни, тъй като има редица трудности, с които трябва да се справим на масата за преговори през ноември, което означава, че помирителното заседание през ноември ще включва редица аспекти.

По същество, както спомена г-н Ватле, плащанията са съкратени с 3,6 млрд. евро. Когато представи проектобюджета, Комисията бе съвсем наясно с ограниченията и бюджетната дисциплина, които се налагат сред държавите-членки, както и с нашите отговорности, и именно поради това изготвихме проект на бюджет, който е с 4 млрд. евро под тавана на финансовите перспективи. Нещо повече, концентрирахме всички бюджетни увеличения във функция 1. Това благоприятства растежа и заетостта и трябва да се разглежда като малък пакет от антикризисни мерки, които да се прилагат секторно или по места.

Показател за нашата отговорност е фактът, че 96% от увеличенията са съсредоточени във функция 1. След не много успешен старт е нормално процесът на сближаване да се задвижи с нормален ритъм по средата на финансовите перспективи.

Що се отнася до бюджетните задължения, приветстваме факта, че Съветът няма да съкращава оперативните разходи, както и че ще намали средствата за предприсъединителните програми, което би могло да бъде сигнал за държавите кандидатки и може да доведе до мерки за повторно отваряне на програмния процес и до преразглеждане на разпределението на средствата между държавите.

Кратка бележка във връзка с администрацията: По този въпрос ще заема много твърда позиция и няма да съм особено популярен сред колегите си. Това, което се съкращава, са така наречените бюджетни редове за административна подкрепа, от което ще пострада функция 4. Става въпрос за управление на програми, включително за спешни действия при природни бедствия, което се превръща в истинско предизвикателство за Европейския съюз

При природното бедствие в Пакистан Европейският съюз реагира бързо и се отзова първи. Що се отнася до хуманитарната помощ и резервите за спешна помощ, предложих такава процедура миналата седмица, но тя трябва да бъде координирана. Това засяга и административните бюджетни редове за управление на оперативните програми.

Съкращенията засегнаха и увеличението на средствата за изпълнителните агенции за научни изследвания, които са в етап на въвеждане, а въпросните агенции управляват Седмата рамкова програма, средствата по която са увеличени с 1 млрд. евро през 2010 г. и ще нараснат с още 1 млрд. евро 2011 г.

По отношение на заключенията, искам да помоля и двата клона на бюджетния орган да вземат под внимание съображенията, които изразих при преговорите за окончателното споразумение, което включва редица аспекти, а не просто да разглеждат цифрите за 2011 г.

Както обикновено ние в Комисията сме готови да действаме като честен посредник с градивна роля за постигането на добри крайни резултати за бюджета за 2011 г.

  Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, докладчик. – (PL) Госпожи и господа, както господата преди мен правилно отбелязаха, бюджетът за 2011 г. е не само първият бюджет, който ще се приеме съгласно Договора от Лисабон, но и първият бюджет, който ще се използва като база за предприемане на действия съобразно новите политически идеи, предвидени от Лисабон. Това е и петият бюджет, който се изготвя съобразно Многогодишната финансова рамка за периода 2007–2013 г., и точно поради това трябва добре да сме запознати с неговите предимства и слабости.

Оценявам усилията на белгийското председателство при подготовка за четенето на бюджета в Съвета, но ме безпокои фактът, че седем държави-членки гласуваха против прочита на Съвета. Понякога имам неудържимото и неприятно усещане, че когато министрите на финансите на отделните държави-членки погледнат своите национални бюджети и в тях перото „вноска в бюджета на Европейския съюз“, започват да мислят как да го намалят или дори да го премахнат, като не си дават сметка какво всъщност се случва с тази вноска или за какво се използва, нито пък мислят или искат да обсъждат последиците от подобно съкращение. Не одобрявам факта, че такова разискване не се състоя, а според мен такова липсваше и когато Съветът се събра, за да гласува предложението. Също така считам, че пояснителните бележки в предложението на Съвета не бяха достатъчно подробни. Защо по-точно някои бюджетни редове бяха намалени, а не други? Защо бяха намалени точно с толкова, а не с повече или по-малко? Надявам се, че на следващия етап от нашата работа ще можем да бъдем по-прецизни и по-подробни. Освен това, наше задължение е да гарантираме, че последващият процес на изготвяне на бюджета за финансовата 2011 г. е подробен и точен и че ние се отнасяме към всеки бюджетен ред с необходимата отговорност, което означава да не мислим само за процентите, а за това какво е важно, за какво искаме да похарчим повече и какво бихме искали да пожертваме, за да спестим средства.

Искам да подчертая приоритета на Европейския парламент, който вече не е изненада за никой и не е единствен. Той е свързан с младите хора, мобилността и образованието. Ако Съветът предлага намаление от 25 млн. евро на основния бюджетен ред за този приоритет, а именно бюджетния ред за обучението през целия живот, то тогава трудно може да се говори за диалог. Надявам се обаче, че ще се върнем към сериозен диалог по време на помирителната процедура, защото ние представихме нашите приоритети толкова ясно, за да може да се извлече по-голяма полза от тях, а не да се предлагат подобни съкращения. В момента в Европейския парламент сме на етап подготовка за четене на бюджета. Вече се намираме на един много напреднал етап и се надявам, че нашето четене ще бъде прието от комисията по бюджети до края на месеца и че на пленарното заседание в началото на октомври ще покажем, че можем да приемем един добър и конструктивен бюджет в съответствие с разпоредбите на Договора от Лисабон. Разчитам на добро взаимодействие както с белгийското председателство, така и с Комисията.

  Helga Trüpel, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-н Ватле, г-н Левандовски, госпожи и господа, аз, както вероятно и всички европейски граждани и, надявам се, политиците също, съм наясно, че живеем във време, в което се прилагат политики за строги икономии, и не можем да избегнем неизбежните политики за намаляване на дълга в държавите-членки.

Считам, че е изключително важно да се борим за балансирани бюджети. Не става въпрос просто за равенство между поколенията и за възможността взе още да можем да осъществяваме реална политика през следващите години и десетилетия. В противен случай ще бъдем принудени да даваме всичките си пари за погасяване на лихви, което би означавало политически крах.

Разбира се, Европейският съюз е запознат със ситуацията в държавите-членки. Все пак искам да ви дам една тема за размисъл, а именно, защо не се намираме в еднакво положение. Европейският съюз няма натрупани дългове, защото нашите правила не позволяват това да се случи. Нещо повече, Европейският съюз – и това е нещо, което държавите-членки искаха, – получи нови задачи в резултат от Договора от Лисабон по отношение на енергийната политика, външната политика и други области, които също трябва да бъдат изпълнени. Трябва, разбира се, да си осигурим позиция, от която да можем своевременно да изпълняваме тези нови задачи, възложени ни от Договора.

Като докладчик за бюджета на Парламента и другите институции, трябва да кажа, че ние все още не сме намерили точния баланс между новите задачи и една отговорна бюджетна политика, предвиждаща политика на строги ограничения. Освен за Европейския съвет и Парламента, Съветът отхвърли всички нови административни позиции за други, предимно по-малки институции като Европейския надзорен орган по защита на данните, Сметната палата и Европейския съд. Считам това за нечестно и несправедливо. По-малките институции, особено като Европейския надзорен орган по защита на данните, които искаме да функционират, трябва да бъдат в състояние да си вършат работата. Ако искаме адекватен контрол от страна на Сметната палата, нейните служители трябва да могат да пътуват и да извършват проверки. За това е нужен повече персонал. Считам, че намирането на подходящ баланс е политическа задача, а също така и важно послание за държавите-членки и нашите граждани.

Нещо друго, за което не съм сигурна, е въпросът за разходите по разширяването. Съветът намали финансирането. Датата за присъединяването обаче не е променена. Моля, обяснете как ще работи този процес.

Следващият проблем е увеличението на заплатите с 1,85%. Вярно е, че все още нямаме решение на съда. Ако обаче искаме да направим един смислен бюджетен план, със сигурност трябва поне да сме подготвени за тази възможност. От екологична гледна точка определено има възможности за спестяване на средства, имам предвид мащабния проект ITER, включващ реактора за ядрен синтез. Може би трябва да имаме политически кураж, за да се преборим за този вид разходи.

  Jutta Haug, докладчик по становището на комисията по бюджети. – (DE) Г-н председател, г-н Ватле, г-н член на Комисията, госпожи и господа, нашите двама докладчици вече представиха оценката по позицията на Съвета и сега е мой ред да говоря от името на комисията. Бих желала още в самото начало да кажа, че съм убедена, че белгийското председателство ще свърши работата си по възможно най-добрия начин. То обаче може само да върши работата си толкова добре, колкото му позволява Съветът като цяло. За съжаление, трябва да признаем, че в това отношение резултатът не е добър. Съветът, както обикновено – а и не помня нещата да са били различни – прегледа набързо проекта на Комисията, като премахва и съкращава части от него по отношение на бюджетните кредити за поети ангажименти и за бюджетните кредити за плащания. Навсякъде това е направено на случаен принцип, каквато е и обичайната процедура. Не е отчетено къде това би имало смисъл и къде не. Резултатът е намаление с над 780 млн. евро за поети ангажименти и 3,6 млрд. евро по-малко за бюджетни кредити за плащания.

Ако погледнем кой конкретно е засегнат, виждаме, че това отново са децентрализираните агенции. Ние заедно създадохме тези агенции по законен път. И Парламентът, и Съветът участваха - иначе не бихме имали агенции. Ако обаче не им осигурим нужните средства, с които да изпълняват задачите, които сме им поставили, ще трябва да ги закрием. В противен случай хвърляме пари на вятъра, при всяко евро, което им даваме.

Същото се отнася и за изпълнителните агенции, но Комисията вече го спомена. Ако лишаваме от средства изпълнителните агенции, които би трябвало да прилагат многогодишните програми, които сме приели чрез закон, то тогава с тези програми е свършено. Наистина ли искаме това да се случи?

Някои лица в Съвета държат разпалени речи за това как Европа трябва да полага повече усилия, за да бъде или да стане конкурентоспособна. По време на бюджетната процедура обаче са съкратени именно тези части от бюджета, които са предназначени за стимулиране на растежа и конкурентоспособността, или с други думи – категория Ia.

Структурната политика бе засегната по подобен начин. Там, където в момента регионите наистина имат нужда от средства, финансирането е съкратено с 1 млрд. евро. Това едва ли може да се счита за логично и със сигурност не е разумно.

Наистина бихме искали тези, които носят политическата отговорност, да се вгледат внимателно в съдържанието на нашия бюджет – в съдържанието – и когато го направят, да не забравят за Европа и нейната добавена стойност за гражданите. Тогава наистина ще открият у нас подходящия партньор за обсъждания.

  Мелхиор Ватле, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, искам само да отговоря на някои от поставените въпроси.

Първо, по отношение на факта, че нямаше възможност да бъдат обсъдени всички бюджетни редове, предложени от Съвета, допускам, че това разискване ще се проведе. Считам, че такива разисквания са необходими и че трябва да обсъдим какви да бъдат приоритетите в рамките на бюджета за 2011 година. Всъщност не беше лесно да се постигне споразумение в рамките на Съвета. Достатъчно е да се каже, че бюджетът бе подложен на гласуване на ниво Съвет, изходът от което не беше решен предварително. Това обаче се дължи и на състоянието на бюджета във всяка държава. Времената са трудни.

Искам все пак да ви напомня, че независимо от тежките условия и трудностите, които всички ние изживяваме у дома, европейският бюджет се е увеличил в сравнение с 2010 г. с 2,91%. В заключение, както вече казах, някои хора искаха повече, но това все пак е значително увеличение спрямо 2010 г.

Преди малко г-жа Haug постави въпроса за функция 1Б. Само ще Ви напомня, че бюджетът по тази функция е увеличен с 14% в сравнение с 2010 г. Ето защо не е коректно да се казва, че Съветът не признава специфичните обстоятелства по функция 1Б, след като тя е увеличена с 14% спрямо 2010 г. Мисля, че е налице повишаване на осведомеността в Съвета, което вероятно не беше описано или достатъчно коментирано.

Също така искам да кажа на докладчика за бюджета за 2011 г., че с изказването, което направих тук, искаме да обърнем внимание и на работата, свършена от Парламента – вие споменахте функция 1А от бюджета, която Парламентът поиска да увеличи. В изказването си исках да подчертая, че Съветът си взе бележка и се постара да покаже в процеса на работата си, че е отворен за дискусия, особено по отношение на политиката за младежта. Разбира се, обсъждането по тази политика е отворена, защото Парламентът ясно я определи като един от приоритетите си.

Трябва да ви припомня също, че по отношение на функция 5 и институционалния аспект като такъв е вярно, че всички институции трябва да положат усилия, но също така е вярно, че в рамките на бюджета, представен от Съвета, не сме променяли бюджета на Парламента. Въпреки това считам, че е важно всяка институция да прави спестявания и всички ние трябва да даваме пример, защото от бюджетна гледна точка годината е тежка.

И накрая, несъмнено ще се радваме на по-ползотворни срещи и обсъждания през следващите седмици. Вярвам, че те ще бъдат достатъчно плодотворни, за да постигнем споразумение по бюджета за 2011 г., като само искам да ви напомня, че това няма да бъде лесен бюджет, тъй като трябва да приложим нова процедура и, както споменахте, и всички нови политики, а също и защото не можем да пренебрегнем трудната финансова и бюджетната ситуация в нашите държави-членки, всяка от които трябва да изпълни своите бюджетни цели.

Надявам се също така, че след като сме наясно с всички тези трудности, предизвикателства и ограничения, заедно ще изготвим бюджет за 2011 г., който да е приемлив за всеки, и заедно ще покажем, че тази нова процедура в Договора от Лисабон може да приключи успешно, а именно с приемането на бюджета за 2011 г.

  Председател. – С това разглеждането на тази точка от дневния ред приключва.

15. Време за въпроси (въпроси към Комисията)

  Председател. – Следващата точка е време за въпроси (B7-0454/2010).

Следните въпроси са отправени към Комисията. Извинявам се предварително. Отново закъсняваме, но ще трябва да приключим с точката в 20,30 ч. Очаквам да пристъпим към приоритетните въпроси, като се започне с въпроса на г-н Paleckis, след това на г-н Aylward, на г-жа McGuinness, и след това въпросите към г-н Андор, г-н Пиебалгс и г-жа Хедегор. Поне един, може би само по един въпрос на всеки. Съжалявам за това.

Първа част

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Г-н председател, моят процедурен въпрос е, че времето за въпроси трябваше да започне в седем часа. Трябва ли да приема, че няма да се стигне до моя въпрос към г-н члена на Комисията, отговарящ за развитието?

  Председател. – Може да стигнем до него. Когато поех председателството преди час, зякъснявахме с един час, сега закъсняваме с половин час. Опитвам се да ускоря нещата, надявам се да стигнем до Вашия въпрос, но той е номер 2 за члена на Комисията, само това мога да кажа.

  Председател. – Въпрос № 16, зададен от Justas Vincas Paleckis (H-0356/10)

Относно: Законодателство в областта на управлението на радиоактивните отпадъци и съхраняването им

Въпреки че 15 от 27 държави-членки на ЕС имат ядрени електроцентрали, има много малко проекти за създаване на дългосрочни депа за радиоактивни отпадъци. Макар и ЕС да осъзнава, че структурата на доставките на електроенергия е се определя от държавите-членки, той щателно изработва законова рамка за ядрена безопасност, сигурност и управление на радиоактивни отпадъци. Това законодателство се предлага съгласно Договора за Евратом, в съответствие с който ЕС определя и регулира основни стандарти за безопасност.

Съобщено беше, че през втората половина на 2010 г. Комисията ще предложи европейско законодателство относно управлението на радиоактивни отпадъци. Понастоящем се провеждат обществени консултации относно това законодателно предложение.

Какъв етап са достигнали консултациите и какви резултати са били постигнати? Какви конкретни екологични изисквания ще постави тази директива? Ще има ли конкретни изисквания за държавите, които вече са закрили атомните си електроцентрали и са избрали различни начини за управление на отпадъците - да построят собствени депа или да заплатят на доставчиците в съответствие със съществуващите споразумения?

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Това е въпрос, който поемем от член на Комисията Йотингер, и неговият отговор е както следва.

Обществената консултация, публикувана на уебсайта „Вашият глас в Европа“, беше проведена между 31 март 2010 г. и 31 май 2010 г. Бяха получени общо 510 отговора. Освен това няколко заинтересовани лица изпратиха писмени коментари до обществената консултация под формата на имейли, писма или доклади. В общи линии, голямо мнозинство от европейските граждани са за задължително законодателство на Общността, от което мнозина очакват подобрения по отношение на безопасността, правната сигурност, ангажираност на обществеността и национално вземане на решения. Докладът предстои да бъде публикуван на уебстраницата на Комисията.

Законодателното предложение ще се основава на глава 3 от Договора за Евратом, която се отнася до защитата на здравето и безопасността. Предложението ще бъде насочено към създаване на общностна рамка за държавите-членки за осигуряване на безопасно и устойчиво управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци за всички видове отпадъци и на всички етапи от възникването им до отстраняването им, като се избягва ненужното бреме върху бъдещите поколения.

Тъй като все още се извършва техническа оценка, твърде рано е да се опише какви изисквания по отношение на околната среда ще има. Всички държави-членки ще продължат да носят отговорността за управлението на своите отработени горива и радиоактивни отпадъци.

  Justas Vincas Paleckis (S&D). – (LT) Благодаря Ви за отговора, но той беше доста общ и не много конкретен. Считам, че Европейският съюз трябва да продължи да въвежда по-големи изисквания във връзка с околната среда в тази област. Макар че разбирам, че съответният член на Комисията не е тук, все пак бих желал да попитам как Комисията планира да финансира тези неща и дали ще бъдат разпределени достатъчно средства, за да се осигурят решения, които са в полза на природата.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Радиоактивните отпадъци трябва да бъдат управлявани и съхранявани при условия на максимална безопасност.

Сътрудничеството между европейските, националните, регионалните и местните органи е жизненоважно в този процес.

Искам да попитам Комисията как вижда ролята на местните органи в този процес.

  Председател. – Г-н Де Гухт замества г-н Йотингер. Можете да отговорите на тези уточняващи въпроси, ако сте в състояние да го направите.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, ще се опитам поне да не кажа нещо глупаво.

Първо, в отговор на допълнителния въпрос на г-н Paleckis, финансирането, доколкото разбирам, ще бъде национален въпрос, защото се запазва отговорността на държавите-членки. Европейският съюз ще създаде правната рамка. Предположението ми е, че финансирането ще остане към държавите-членки, освен ако не бъде взето друго решение в законодателството и заедно с бюджетния орган.

Що се отнася до местните органи, бих казал, че това е свързано с разделението на властта в съответните държави-членки. Ако трябва да се предоставят правомощия от местните органи, тогава до известна степен те ще бъдат част от процеса на вземане на решения. Обаче е възможно също така в една държава-членка да съществува разпоредба, според която правомощията в това отношение – например за строителна дейност – да се дават на национално ниво. Всичко това предстои да се види в законодателството, което скоро ще ви предложим.

  Председател. – Въпрос № 17, зададен от Liam Aylward (H-0374/10)

Относно: Европейски МСП, международна търговия и детски труд

Какво може да направи Комисията, за да гарантира, че при закупуването на продукти от развиващите се страни европейските МСП не са замесени, пряко или косвено, в практики, включващи детски труд? Комисията разполага ли с установени механизми за контрол на търговията в ЕС и на продуктите, които са свързани с детски труд в развиващите се страни? Какви разпоредби са налице във връзка с този проблем?

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Комисията се отнася много сериозно към въпроса за детския труд. През юни МОТ посочи, че работят около 200 млн. деца. Въпреки че тенденцията е намаляваща, което е окуражително, това са все пак 200 млн., прекалено много деца, които работят, когато би трябвало да получават образование.

Важно е да се разбере обаче, че само около 5% от тези деца работят в отрасли, ориентирани към износ. Според данните на МОТ голямото мнозинство работят в семейни селски стопанства или като работещи в домакинството.

Ето защо ЕС подхожда към детския труд чрез последователна политика, която е съсредоточена върху първопричините за него: бедността и липсата на достъп до качествено образование.

Този подход беше изложен в работния документ на службите на Комисията от януари за борба с детския труд, който беше одобрен от Съвета на 14 юни. Насочвам вниманието Ви към тези два документа за по-конкретни подробности относно подхода на тази политика и бъдещото й развитие.

Взети заедно тези действия допринасят за международно договорената цел за премахване на най-тежките форми на детски труд до 2016 г. и евентуално премахване на всички форми на детски труд.

Много предприятия в ЕС, включително МСП, участват в корпоративни програми за социална отговорност, чрез които се задължават да осигурят в тяхната снабдителна верига да не се използва детски и принудителен труд. Комисията понастоящем проучва начини за по-добро включване на въпросите за правата на човека в корпоративната политика за социална отговорност в ЕС.

Освен това МСП могат да ползват редица частни програми за гарантиране на устойчивост, които действат в ЕС и които, в зависимост от критериите, прилагани във въпросната програма, могат да изискват да не се използва детски и принудителен труд в производството на стоки и услуги, носещи етикета на програмата.

  Liam Aylward (ALDE). – (EN) Г-н член на Комисията, от известно време активистите в областта на детския труд и НПО призовават въпроса за детския труд да бъде интегриран във всички политики за развитие, вместо да бъде разглеждан като отделен въпрос, както е в момента. Какъв напредък има Комисията в това отношение? Има ли Комисията някаква конкретна политика за включване или за връщане на работещите деца в системата на образованието?

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, бихте ли могли да започнете разговори в рамките на преговорите с МОТ за въвеждане на етикет за качество в международната търговия – по-специално по отношение на малките и средните предприятия – който да предостави на потребителите в Европа гаранция от призната и регистрирана организация, че тези продукти са произведени без използването на детски труд? Считам, че това би било доброволна мярка, която много бързо би помогнала в тази ситуация.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) По отношение на уточняващия въпрос на г-н Aylward бих могъл да добавя, че спазването на осемте основни конвенции на МОТ, които обхващат основните права на работниците, представлява неразделна част от търговската политика на ЕС, било то в рамките на Общата система за преференции (ОСП+) или в рамките на двустранни и регионални договорености.

Това включва Конвенция 138 относно минималната възраст и Конвенция 182 относно най-тежките форми на детския труд. Най-новите договорености включват разпоредба за общ преглед на прилагането и мониторинг на спазването с участието на междуправителствени органи, лица, действащи в социалния сектор, с диалог и, ако е необходимо, с независим преглед, който да доведе до обществени доклади и препоръки.

Нашата политика е да не оттегляме търговските преференции. Те могат да бъдат оттеглени, а ние можем да вземем мерки, но считаме – особено с оглед на факта, че много малък процент деца работят в предприятия, ориентирани към износ – че трябва да действаме превантивно. Например имаме няколко програми с държави като Индия, чрез които се грижим за децата и се уверяваме, че те получават образование.

Що се отнася до уточняващия въпрос за МСП, съгласен съм, че тези програми, независимо че са доброволни, могат да допринесат много. Обаче, както посочих в първоначалния си отговор, свидетели сме също така на това, че много МСП са готови да участват в програми, според които детският труд не може да бъде част от веригата на доставките, и това да бъде приложено на практика.

  Председател. – Въпрос № 18, зададен от Mairead McGuinness (H-0376/10)

Относно: Възможното отражение на засилената координация на икономическата политика

Може ли Комисията да предостави информация и разяснения относно възможните последствия от коригиращите действия, а именно санкциите, както е изтъкнато в съобщението относно засилената координация на икономическата политика за стабилност, растеж, работни места и инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС (COM(2010)0367)?

Ако държавите-членки надвишат изискванията, заложени в Пакта за стабилност и растеж, плащанията от страна на ЕС за националните правителства може да бъдат прекратени. Как Комисията може да гарантира, че това действие няма да засегне в неблагоприятна светлина гражданите, например земеделските стопани, ако такива санкции бъдат наложени?

Как Комисията може да гарантира, че националните правителства ще бъдат в позиция да спазят поетите от тяхна страна ангажименти по отношение на земеделските стопани и други получатели на средства за подпомагане от ЕС по-специално в период, в който финансите на редица държави-членки са подложени на значителен натиск поради настоящата икономическа обстановка?

Какво е предложението от страна на Комисията, в случай че държавите-членки не са способни да отговорят на тази нужда?

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, съобщението от 30 юни относно засилената координация на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места е последващо действие на съобщението, което публикувахме на 12 май, и представя конкретни инструменти за засилена координация на икономическата политика.

Ние предлагаме по-ефективна рамка за наблюдение с подобрено фискално наблюдение, по-силно наблюдение на макроикономическите дисбаланси и по-стриктна предварителна координация на икономическите политики съгласно „европейския семестър“. Нашите предложения бяха посрещнати добре в Съвета, от специалната група на Херман ван Ромпьой и от Парламента, а също така и в медиите. Заключенията на Европейския съвет от 17 юни дават ясно одобрение на нашите предложения и ни насърчават да продължим с превръщането на по-доброто икономическо управление в Европа в реалност колкото е възможно по-скоро.

Комисията ще приеме необходимите формални правни предложения в рамките на този месец. Тя ще разчита на подкрепата на Съвета и на Европейския парламент за приемане на необходимото законодателство и за влизането в действие на тези предложения колкото е възможно по-скоро. Като част от законодателния пакет предлагаме нов набор санкции и стимули за съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Засилените механизми за прилагане на фискалните правила са централен елемент на нашите предложения, ключ към надеждността на нашата фискална рамка и важна тема, която се обсъжда в специалната група.

Както е посочено в съобщението от 30 юни, на първия етап ще предложим нова система от санкции за 16-те държави-членки на еврозоната на основание член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз — на първо място, за превантивното и корективното направление на Пакта за стабилност и растеж; на второ място, за корективното направление на наблюдението на вредните макроикономически дисбаланси. Това отразява по-голямата взаимозависимост и по-силните ограничения във валутния съюз. Санкциите ще бъдат допълващи спрямо вече предвидените в Пакта за стабилност и растеж, но ще се намесват на по-ранен етап от процедурата за свръхдефицит, и по по-автоматичен начин.

За подобряване на съответствието във всички 27 държави-членки планираме във втория етап да въведем възможност за временно спиране и прекратяване на настоящи и бъдещи бюджетни кредити от бюджета на ЕС. Това ще засяга разходи свързани с политиката за сближаване, общата селскостопанска политика и фонда за рибните стопанства. Така целта ще бъде да се използва бюджетът на ЕС като допълнително средство за засилване на стимулите за съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Благодаря Ви, г-н член на Комисията, за Вашия доста обширен отговор. Прочетох всички тези подробности в съобщението.

Въпросът ми беше по-конкретен. Гражданите са прочели за тази възможност за санкции. Как можете да накажете държави-членки и техните правителства, без да накажете техните граждани? Мисля, че това е същината на моя въпрос. Ако ще спирате паричните потоци от бюджета на ЕС към държавите-членки, към общата селскостопанска политика или сближаването, въпросът е: кой ще страда от това решение? Това е необходимо да изясните тази вечер в Парламента.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-н член на Комисията, съгласна съм, че са необходими правила, когато сте част от обща валута, но Пактът за стабилност и растеж беше създаден по съвсем различно време. Стигнахме до ръба на глобален срив и докато някои държави се възстановяват по-добре от други, определени държави – като моята – все още се борят.

Струва ми се, че тук имаме само санкции, но не и стимули. Говорите за набор от санкции, но както каза колегата, г-жа McGuinness, те ще окажат въздействие върху гражданите. Не считам, че това е начинът, по който трябва да действа Комисията, когато някои държави все още са на ръба на икономическия срив.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Това е много важен, но по-скоро технически въпрос. В случая с многогодишните програми временното спиране на бюджетните кредити за поети задължения няма да има незабавен ефект, тъй като плащания по съответните задължения могат да се правят в рамките на период от обикновено две години. Това трябва да защити проектите в ход по многогодишни програми и да осигури на въпросната държава-членка достатъчно време за предприемане на корективни действия в съответствие с препоръките на Съвета в рамките на процедурата за свръхдефицит (ПСД).

Средствата ще бъдат включени отново в бюджета, когато държавата-членка изпълни препоръките на Съвета. Окончателна загуба на плащане би възникнала само ако държавата-членка не изпълни препоръките на Съвета. Освен това според съобщението от 30 юни новите механизми за санкции трябва да изключват положение, при което намаляването на разходването на средства от ЕС би довело до намаляване на доходите на селски стопани и рибари. Конкретните предложения за обхвата на съответните категории разходи и изготвянето на механизмите за санкции ще осигурят изпълнението на това условие.

Втора част

Председател. – Както казах преди, тази вечер сме много притиснати по отношение на времето и се опитвам да дам ход на колкото е възможно повече въпроси. Бих бил много благодарен на всички, ако сте кратки.

Въпрос № 19, зададен от Vilija Blinkeviciute (H-0360/10)

Относно: Осъществяване на пенсионните реформи съгласно Стратегията "Европа 2020"

Стратегията „Европа 2020“, одобрена от Европейския съвет, гласи, че при извършването на дългосрочни реформи, включително реформиране на пенсионните системи, могат да се очакват дългосрочен икономически растеж и насърчаване на заетостта в целия Европейски съюз.

По какъв начин възнамерява Комисията да извършва мониторинг на пенсионните реформи и да огласява постигнатите резултати? По какъв начин планира Комисията извършването на оценка на адекватността и устойчивостта на социалната закрила и на пенсионните системи? Какви усилия ще бъдат положени, за да се предотвратят отрицателните последици и да се гарантира, че реформите не се извършват единствено за сметка на гражданите на ЕС, по-специално на възрастните и социално най-уязвимите граждани? Разполага ли Комисията с достатъчни правомощия в тази област?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) През последното десетилетие се наблюдават големи реформи в пенсионните системи и те продължават в повечето държави-членки.

Комисията подкрепя, наблюдава и оценява въздействието и реализирането на националните реформи чрез открития метод на координация с оглед развитието на пенсионни системи, които са адекватни, устойчиви, а също така съвременни и прозрачни.

Настоящата работа по наблюдението и оценката на пенсионните системи в ЕС включва съвместния преглед на пенсиите от Комитета за икономическа политика и Комитета за социална закрила.

Общият преглед на пенсиите отчита резултатите от последното десетилетие на пенсионната реформа и преценява напредъка в светлината на пречките, които възникнаха поради кризата, и по-трудното предизвикателство да се дават пенсии на фона на по-ниска заетост, по-слаб растеж, по-бързо застаряване и много по-тежка фискална ситуация.

Съветът прие междинен доклад през юни, а окончателен доклад с профили на страните трябва да бъде приет в края на годината.

Комисията работи също така в тясна връзка с държави-членки по широка гама въпроси, свързани с пенсионните системи и пенсионната реформа. Например годишните съвместни доклади и партньорските проверки предлагат консултации и препоръки, пригодени към обстоятелствата в отделните държави-членки.

За измерване на постигнатия напредък към адекватни и устойчиви пенсии, държавите-членки заедно с Комисията разработиха набор от показатели в рамките на Комитета за социална закрила. Те ще бъдат използвани и в „Европа 2020“ за оценка на адекватността и устойчивостта на системите за социална защита и пенсионните системи на държавите-членки.

Пенсионната реформа е необходимо да се основава на решения, които запазват адекватността – и устойчивостта – на пенсиите и които не се изпълняват за сметка на възрастните и социално най-уязвими хора.

В своите политически насоки миналия септември председателят Барозу каза, че е необходимо да гарантираме, че пенсиите изпълняват предназначението си да осигурят максимална подкрепа за настоящите и бъдещите пенсионери, включително и уязвимите групи.

Следователно адекватни пенсии означава да се гарантира, че по-възрастните хора няма да бъдат изложени на риск от бедност и че могат да поддържат своя жизнен стандарт в разумна степен след пенсионирането си.

Предвид настоящия натиск върху пенсионните системи и проблемите с алтернативите – като по-високите данъци върху вноските за пенсии или по-бедни пенсионери – е необходимо държавите-членки да разгледат ролята, която повече хора, работещи повече и по-дълго, могат да изиграят, за да осигурят и адекватни, и устойчиви пенсии.

Комисията винаги е подчертавала, че пенсионната реформа е важна, но не е достатъчна сама по себе си. Работниците трябва да имат и възможността, и капацитета да работят повече и донякъде по-продължително, за да придобият адекватни пенсионни права.

Това означава борба срещу дискриминацията на пазара на труда по отношение на по-възрастните работници, отваряне на пазари на работни места за тях, осигуряване на обучение и актуализиране на уменията им в течение на цялата им кариера, адаптиране на условията на труд към потребностите на хората на различни етапи от живота и осигуряване подобряване на условията за здравето и безопасността на работниците.

Тук са необходими много по-големи усилия и „Европа 2020“ осигурява рамка за такива усилия. Надявам се, че държавите-членки ще си поставят високи цели в своите първи национални програми за реформи.

Настоящата европейска рамка за пенсии – която обхваща всичко от съгласуване на политиките до регулиране – трябва да бъде актуализирана в светлината на промените в населението, пречките и поуките, извлечени от кризата и промените в националните пенсионни системи.

С нашата Зелена книга за пенсиите, публикувана на 7 юли, Комисията откри общоевропейски дебат за това дали и как трябва да бъде разработена европейска рамка за пенсии, за да осигури нашите пенсии да бъдат адекватни, устойчиви и сигурни.

Зелената книга не оспорва факта, че проектирането на пенсионни системи е до голяма степен отговорност на държавите-членки. По-скоро тя се опитва да допринесе за разискването относно добавената стойност на ЕС за пенсиите.

Тя разглежда въпроса как ЕС може да подкрепи държавите-членки в усилията им да регулират своята политика и да направят пенсиите адекватни за бъдещето. Тя обсъжда също така възможностите за по-здрава европейска рамка за пенсии.

Зелената книга е възможност за разглеждане на мненията на всички, които имат интерес към пенсиите – не само държавите-членки, но и работодателите и профсъюзите, които играят ключова роля в някои пенсионни програми, и, разбира се, Европейския парламент. Това ще гарантира, че всички мерки, предложени от нас, се основават на солидни доказателства, че са ефективни и пропорционални и спазват изцяло принципа на субсидиарност.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). – (LT) Благодаря Ви за отговора, но наистина бих искала да отговорите по-подробно. Какви конкретни мерки ще вземе Европейската комисия по отношение на заетостта на по-възрастните хора? Представената от вас Зелена книга споменава изрично факта, че увеличаването на пенсионната възраст неизбежно ще стане нещо негативно предвид настоящата демографска ситуация в държавите-членки на Европейския съюз.

Обаче, без конкретни мерки във връзка със заетостта на по-възрастните хора, увеличаването на пенсионната възраст би било вредно, защото по-възрастните хора ще попаднат в капана на бедността.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Едно от главните последващи действия от работата по пенсиите в Зелената книга ще бъде инициативата за провеждане на Европейска година на активното остаряване през 2012 г. Сега това е в процес на подготовка и скоро ще бъде обявено.

Междувременно ще има и известна работа, свързана с демографията. Бихме искали да изградим Европейската година на активното остаряване в подкрепа на възможностите за заетост на по-възрастни хора, в съчетание с поглед върху онова, което е необходимо да бъде направено, за да се развиват системите за обучение през целия живот и за опазване на здравето, защото това са все фактори, които влияят на възможностите за заетост на тази възрастова група.

  Председател. – Въпрос № 20, зададен от Georgios Papanikolaou (H-0363/10)

Относно: Последици от новите трудови отношения за младите хора

Съгласно въведените от гръцкото правителство промени в трудовите отношения се предвижда възможността за наемане на работа на младежите до 21 годишна възраст, когато за пръв път излизат на пазара на труда, с 80% от минималната заплата или надница, и с 85% за младежите на възраст между 21 и 25 години, както се определя за всеки от случаите от Националния общ колективен трудов договор.

Въпросът към уважаемия член на Комисията е следният:

В рамките на преговорите относно механизма за подпомагане на Гърция и изготвянето на съответния меморандум, поискала ли е Европейската комисия от гръцкото правителство съкращения на правата на заплащане за работещите, които тепърва се включват в пазара на труда?

Счита ли членът на Комисията, че подобни практики от страна на държавите-членки отговарят на стратегическите цели на "Европа 2020", насочени към борбата срещу бедността и социалната неравнопоставеност?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми членове на Парламента, Меморандумът за разбирателство, подписан от гръцките органи с Комисията, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, предвижда гръцкото правителство да приеме законодателство за минимални заплати за начално ниво за групите, изложени на риск, като младите хора и трайно безработните. Целта е да се насърчи създаването на работни места за групи, които са изправени пред по-голям риск от безработица, а следователно и от социално изключване.

В други държави-членки като Белгия, Чешката република, Франция, Ирландия, Малта, Нидерландия, Словакия, Португалия и Обединеното кралство обикновено на младите хора се плащат заплати под минималната. Докато главният аргумент за въвеждане на минимална заплата е да се сведе до минимум бедността на заетите, високите минимални заплати могат да увеличат разходите за труд, а това може да представлява бариера за навлизането на млади хора на пазара на труда и така да допринесе за по-голяма безработица.

Много високият процент на безработицата сред младите хора в Гърция е доказателство за трудността, пред която са изправени при навлизането си на пазара на труда. Националните данни за безработицата сред лицата на възраст между 15 и 29 години през април тази година показват 30,8% в сравнение със средно 19,8% в целия Европейски съюз. Очаква се тази цифра да нараства още през тази година и през следващата.

Цифрите за трайната безработица в Гърция също са по-високи, което подчертава колко трудно е за трайно безработните да се върнат на пазара на труда. Някои мерки в Меморандума за разбирателство предвиждат спешна реакция на критична ситуация. Те включват определяне на минимални заплати в номинално изражение за период от три години и са насочени към онези, които срещат трудности при навлизане на пазара на труда, като млади хора и трайно безработни.

Качеството на работните места и условията на трудовата заетост остават най-важен приоритет за Съюза, както е видно от Инегрираните насоки – които бяха обсъждани днес следобед – които осигуряват рамката за стратегията „Европа 2020“.

Комисията постоянно пледира за набор от мерки за справяне със сегментацията на пазара на труда, за осигуряване на адекватна подкрепа за безработните и другите уязвими групи и за укрепване на устойчивата заетост и социалното сближаване.

Тези мерки се подкрепят осезаемо и от фондовете на ЕС, и по-специално от Европейския социален фонд. В Гърция Европейският социален фонд финансира редица мерки за улесняване на достъпа до пазара на труда, с приоритет за млади хора, жени, трайно безработни и други уязвими групи. Фондът прави това чрез редица мерки като персонализирани услуги за безработните, програми за трудов стаж за лица, които за пръв път излизат на пазара на труда, подкрепа за възможностите за работа или промяна на уменията, подкрепа за професионалната мобилност и т.н.

Меморандумът за разбирателство определя също така цели за Гърция, за да увеличи усвояването на ресурси от структурните и кохезионните фондове, насочени към инвестиционни проекти и проекти за растеж.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Благодаря Ви, г-н член на Комисията, за Вашия отговор. Обаче не разбрах дали разпоредбите в Меморандума за разбирателство са предложения на Комисията и/или мислите на гръцкото правителство в крайна сметка доведоха до заключенията да се намали заплащането на младите работници. В Меморандума за разбирателство се казва също така – и Вие споменахте някои цифри – че безработицата постепенно ще нарасне във всички социални групи до 2012 г., и че групата, която ще бъде засегната най-тежко, ще бъдат хората на възраст между 20 и 25 години.

Въпросът ми е: как ще успеем през 2020 г. дори да се приближим до нашите стратегически цели на европейско равнище, ако се отдалечаваме от тях?

  Brian Crowley (ALDE). – (EN) Новите предизвикателства, пред които сега са изправени младите хора при достъпа до обучение и заетост, изискват нови инициативи, насочени към тази конкретна група. Едно нещо, което не виждам в никое от предложенията, идващи от Комисията, е използването на Интернет и сайтовете на социалните мрежи като начин да бъдат привлечени младите хора към обучение или да предлагат свои идеи. Има ли нови инициативи от страна на Комисията в това отношение?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Искам само да се позова на изказването от тази сутрин на председателя, в което той очерта някои нови идеи за подобряване развитието на умения и мобилността в целия Европейски съюз, особено в полза на младите хора.

В тази области имаме различни програми и бих споменал предложението „Младежта в движение“ за следващата седмица, което ще се съсредоточи не само върху мобилността, но и върху редица комбинирани инициативи за подобряване на възможностите за заетост на младите хора – не конкретно за Гърция, макар че съм сигурен, че Гърция също ще се възползва от тях.

  Председател. – Г-н Crowley, на Вашия въпрос ще бъде отговорено изчерпателно в писмена форма.

Тъй като авторът отсъства, въпрос № 22 отпада.

Въпрос № 23, зададен от Gay Mitchell (H-0387/10)

Относно: Среща на високо равнище за Целите за развитие на хилядолетието

Основната цел на предстоящата среща на високо равнище за Целите за развитие на хилядолетието в Ню Йорк е ускоряване на напредъка към постигане на всички цели за развитие на хилядолетието до 2015 г.

Като представител на ЕС на тази среща, какви конкретни цели си поставя Комисията и убедена ли е тя, че ООН може да се съгласи отново да потвърди поетите през 2000 г. ангажименти?

Освен това, ще увери ли Комисията Обединените нации, че Европейският съюз ще спазва ангажимента си до 2015 г. да изразходва 0,7% от БНД за официална помощ за развитие?

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Като се има предвид, че остават само пет години за постигане на Целите на хилядолетието за развитие до договорения краен срок 2015 г., Комисията е твърдо убедена, че те все още могат да бъдат постигнати, ако всички партньори в международната общност демонстрират сериозна политически ангажираност, реализират необходимите политики и предприемат конкретни действия въз основа на извлечените поуки. Много развиващи се страни имат значителен напредък към постигане на целите и вероятно ще ги постигнат, но редица страни биха имали трудности при постигането им.

Пленарното заседание на високо равнище на ООН през септември 2010 г. определено представлява предизвикателство, но Комисията се стреми не само към потвърждение на ангажиментите, поети през 2000 г., но и към конкретни резултати, ориентирани към действия, които ще прокарат пътя за следващите пет години и ще помогнат за постигането на целите за 2015 г.

Постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) е преди всичко отговорност на всяка участваща страна. Що се отнася до международната подкрепа чрез официална помощ за развитие, Европейският съюз като най-голям донор в света поема лидерската роля и дава пример за другите партньори. Въз основа на предложенията, направени от Комисията, държавите-членки на ЕС са договорили комплект от конкретни действия и политики, които трябва да бъдат реализирани между настоящия момент и 2015 г. Те представляват общата позиция на ЕС на срещата на върха на ООН и впоследствие и потвърждават сериозния ангажимент на ЕС за постигане на ЦХР в глобален аспект до 2015 г.

Заключенията на Европейския съвет от юни 2010 г. отново потвърждават ангажимента на ЕС да постигне целите във връзка с помощта за развитие, като държавите-членки на ЕС се споразумяха да правят ежегодна оценка на напредъка въз основа на доклада от Съвета. Продължение на тези действия също ще се прави ежегодно от страна на Комисията. Следователно на срещата на върха на ООН през септември ЕС може отново категорично да заяви своя ангажимент спрямо ЦХР, не на последно място за постигане на целта за изразходване на 0,7% от брутния национален доход (БНД) за помощ за развитие до 2015 г.

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Позволете да благодаря на члена на Комисията за този отговор. В тези времена на лишения би ли се съгласил членът на Комисията с мен, че е необходимо да се информира обществеността за това, което сме изразходвали успешно от бюджета за развитие, за да осигурим по-нататъшна подкрепа за него?

Второ, би ли се съгласил, че с намаляването на БНД неизбежно и вноските ще намалеят, но че те не бива да намаляват в процентно изражение от намаления БНД така, че развиващите се страни да бъдат наказвани два пъти?

Ще подчертае ли членът на Комисията този въпрос в Ню Йорк?

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Обществената подкрепа определено е изключително важна, затова информираността и отчетността по отношение на помощта за развитие са от решаващо значение. Комисията се е ангажирала с редица проекти като Европейските дни на развитието, които току-що споменах, на които се опитваме да съобщим какво сме постигнали. Ще положим максимални усилия за това.

По отношение на БНД, тъй като БНД намалява, паричните средства – поне в някои държави – определено ще бъдат по-малко. Понастоящем сме на около 0,4% от БНД, затова трябва да работим усилено, за да постигнем 0,7% от БНД. Комисията със сигурност ще подчертае, че не бива да намаляваме паричните средства нито в абсолютно, нито в относително изражение, защото сме под цифрата, която самите ние сме обещали. Доверието в нас зависи до голяма степен от нивото на ангажимента и реализирането на ЦХР и официалната помощ за развитие.

  Председател. – Г-н Gallagher вече пристигна. Г-н член на Комисията, имате ли нещо против да отговорите на въпрос № 22, зададен от г-н Gallagher, относно предстоящата среща на върха ЕС-Африка?

Въпрос № 22, зададен от Pat the Cope Gallagher (H-0385/10)

Относно: Предстоящата среща на високо равнище ЕС-Африка

Може ли Комисията да направи изявление, за да очертае основните политически въпроси, които ще бъдат обсъждани на предстоящата среща на високо равнище ЕС-Африка и какво очаква Комисията да бъде постигнато на тази политическа среща на високо равнище?

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Политическите въпроси, които ще бъдат обсъждани на предстоящата среща на върха ЕС-Африка, се подготвят в тясно сътрудничество с другите институционални участници от ЕС в съответствие с новите институционални обстоятелства според Договора от Лисабон. Комисията, като един от двигателите на Съвместната стратегия ЕС-Африка, ще играе ключова роля в определянето на дневния ред на тази среща на върха.

Европейската комисия очаква третата среща на върха ЕС-Африка, която ще се проведе в Либия в края на ноември 2010 г., да дефинира в по-конкретно изражение обхвата и амбицията на политическото и техническото сътрудничество между Европейския съюз и Африка през предстоящите години. По-специално, срещата на върха трябва да постигне съгласие относно същността и методите на работа на новата Съвместна стратегия Африка-ЕС и Плана за действие за 2011-2013 г.

Важно е да не се забравя, че срещата на върха в Лисабон през 2007 г. по същество се отнасяше до повишаване на равнището на взаимоотношенията Африка-ЕС, като се гради на основата на партньорство между равнопоставени партньори. Срещата на върха през 2010 г. трябва да бъде ориентирана към действия и постигане на съвсем конкретни цели.

Що се отнася до съдържанието на срещата в детайли, Комисията би желала да види на срещата разговори по следните въпроси:

– доминиращата тема за растежа, създаването на работни места и инвестиции, която е от решаващо значение и за ЕС, и за Африка. Тази тема ще позволи на лидерите да обсъдят средства, които дават възможност за икономически растеж в области като енергийната ефективност, развитието на частния сектор и търговията, селското стопанство и хранителната сигурност;

– опазването на околната среда, с конкретно съсредоточаване върху изменението на климата и опазването на биологичното разнообразие;

– мирът и сигурността, които са важни въпроси, включително справянето с критични ситуации, борбата с тероризма, пиратството и транснационалната престъпност и връзките по отношение на управлението и правата на човека.

Комисията очаква редица лидери и от двата континента да участват в срещата и да се споразумеят за конкретни действия, които засягат всички африкански и европейски заинтересовани страни, медии и граждани. Успоредно със срещата на върха държавните и правителствени ръководители ще могат да споделят своите виждания с представители на двата парламента, частния сектор и гражданското общество.

В допълнение, Комисията планира да ангажира други представители на заинтересовани страни от Африка, университети и учени, младежки организации и местни органи. Както и на предишните срещи на върха тези странични събития ще приключат с приемането на политически декларации и/или общи изявления на държавните и правителствени ръководители.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE). – (EN) Благодаря Ви, г-н член на Комисията, за улесняването на моя въпрос.

Това е много важна среща на върха и със задоволство научих за въпросите, които ще бъдат разглеждани, независимо дали са свързани с растежа, работните места, инвестициите, енергетиката, околната среда или мира и сигурността, но е важно също така, както споменахте Вие, че ще има конкретни резултати.

За мен това е възможност да поискам от Вас, г-н член на Комисията, да използвате Вашите добри служби, за да внушите на всички държави-членки на ЕС колко е важна задграничната помощ за развитие, и да им внушите, че сега, по време на рецесия, е много просто да бъде намалено нивото на помощта, но че те не бива да правят това.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Работата ми е да насърчавам държавите-членки да предоставят помощ за развитие, като аз съм се посветил изцяло на това дело.

Считам, че можем да се гордеем с това, което сме постигнали. Без нашата помощ – а ние сме най-големият доставчик на такава помощ – в света би имало много повече нестабилност и много повече бедност. Това означава, че нашата подкрепа и нашата помощ са важни, както заяви днес президентът на Мали в тази зала.

  Председател. – Въпрос № 26, зададен от Silvia-Adriana Ticau (H-0354/10)

Относно: Мерки за борба срещу сушата и опустиняването

Измененията на климата драстично засягат държавите-членки, много от тях все по-често се сблъскват с дълги периоди на горещини, продължителна суша и опустиняване на обширни територии. Този факт сериозно засяга както земеделието, така и икономическото развитие на тези региони. Европейският съюз има нужда държавите-членки от южната и източната част на ЕС да разработят както мащабни напоителни системи, така и програми за повторно залесяване, за да се борят ефикасно с опустиняването и сушата.

Бих искала да попитам Комисията какви мерки за приспособяване към измененията на климата предвижда, за да подкрепи държавите-членки от южната и източната част на Европа в борбата срещу сушата и опустиняването? Бих искала също така да попитам кой е финансовият източник, който ще се прилага за всяка предвидена мярка?

  Кони Хедегор, член на Комисията. – (EN) През 2006 г. и в началото на 2007 г. Комисията направи задълбочена оценка на недостига на вода и сушите в Европейския съюз. След тази оценка Комисията представи първоначален набор от възможности за избор на политика за повишаване на ефективността на използването на водата и пестенето на вода в съобщение на Комисията „Посрещане на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз“. То беше публикувано през юли 2007 г.

Бяха посочени седем възможности за избор за справяне с въпросите на недостига на вода и сушата: определяне на подходяща цена за водата, по-ефективно разпределение на финансирането за вода и свързано с вода, подобряване на управлението на риска от суша, разглеждане на възможности за допълнителни инфраструктури за водоснабдяване, насърчаване на технологии и практики за ефективно използване на вода, насърчаване на развитието на култура за пестене на вода в Европа и начини за подобряване на събирането на знания и данни. Това бяха седемте елемента.

Въз основа на информация от държавите-членки и на свои проучвания Комисията изготвя ежегодни последващи доклади, които правят оценка на прилагането на тези възможности за избор на политика в целия Европейски съюз. Комисията прилага също така Бялата книга „Адаптиране спрямо изменението на климата: към европейска рамка за действие“. За следващата година се предвижда допълнително съобщение относно адаптиране към водещите проблеми и включване в ключовите политики на ЕС.

Освен това Комисията възнамерява да стартира до 2012 г. план за водите на Европа, който ще се основава на преглед на прилагането на Рамковата директива за водите, преглед на политиката по отношение недостига на вода и сушата и преглед на уязвимостта на водните ресурси към изменението на климата.

За да изготви този план, Комисията стартира редица дейности, включително пилотен проект за разработване на превантивни дейности за спиране на опустиняването в Европа и цялостно проучване за оценка на уязвимостта на европейските водни ресурси към изменението на климата и мерки за адаптиране.

Срещу сушата и опустиняването са насочени и мерки на отрасловите политики, като тези за развитие на селските райони съгласно общата селскостопанска политика и чрез политиката за сближаване.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Борбата срещу изменението на климата е приоритет за Европейския съюз. Ефектите от изменението на климата се виждат все по-ясно. Ето защо бих искала да Ви попитам какво възнамерява да направи Комисията, за да осигури този приоритет да бъде отразен в бюджета на Европейския съюз. Как ще използвате междинния преглед и бъдещата многогодишна финансова рамка, за да постигнете тези цели?

  Кони Хедегор, член на Комисията. – (EN) Една от идеите, които имаме и която споменах по време на изслушването ми още през януари, е, че в новата финансова перспектива ще се опитаме да има система за обезпечаване на проектите с оглед изменението на климата. С други думи, ако Европейският съюз участва във финансирането, да речем, на инфраструктурен проект – някакъв голям строителен проект, свързан с инфраструктурата – би било практично за нас да вземем предвид на етапа на строителството това, което знаем за повишаване на водното равнище и за въздействието на изменението на климата.

С други думи, един от нашите приоритети е да видим дали можем да обезпечим с оглед изменението на климата начините, по които изразходваме парите, така че да предоставяме финансова подкрепа от ЕС само за проекти, за които сме сигурни, че са взети под внимание всички наши знания относно изискванията за адаптиране. Това е само един пример.

  Председател. – Тъй като засягат една и също тема, на следващите въпроси ще бъде даден общ отговор:

Въпрос № 27, зададен от Karl-Heinz Florenz (H-0364/10)

Относно: Подготовка на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменение на климата (COP 16)

В периода от 29 ноември до 10 декември 2010 г. в Мексико ще се проведе следващата Конференция на страните по Рамковата конвенция за изменение на климата.

Във връзка с това се налагат следните въпроси:

Как Комисията оценява шансовете за широкообхватно споразумение за климата?

Към какъв резултат се стреми Комисията, именно по отношение на области като финансиране, обезлесяване, по-нататъшно развитие на схеми за търговия с емисии и приспособяване?

Как по-точно Комисията се подготвя, в частност в контактите си с ключови участници като САЩ и Китай?

Как Комисията ще гарантира, че и представителите на Европейския парламент ще вземат съответно участие?

и въпрос № 28, зададен от Andres Perello Rodriguez (H-0371/10)

Относно: приноса на ЕС за успеха на срещата на най-високо равнище в Канкун

Yvo de Boer, който по-рано отговаряше в ООН за въпросите, свързани с изменението на климата, заяви в Бон, че съществува „много слаба вероятност” следващата среща на най-високо равнище в Канкун да доведе до сключването на обвързващо споразумение, с което да се регулират емисиите на парникови газове от 2012 г., когато изтича срокът на действие на Протокола от Киото. Други отговорни политически лица, които също присъстваха в Бон, като заместник-министъра на Мексико по въпросите на околната среда, Фернандо Тудела, предупреждаваха, че за да се постигне успех в Канкун, преговорният процес трябва да се осъвремени и подсили.

Счита ли Комисията, че все още има време, за да се постигне истинско обвързващо споразумение на срещата на най-високо равнище в Канкун, а не междинна стъпка в това отношение? Как може да допринесе ЕС за по-голяма гъвкавост, практичност и ефикасност на провеждащите се преговори, така че да се финализира в максимална степен текст на споразумение за COP-16 (Конференцията на страните)?

  Кони Хедегор, член на Комисията. – (EN) Ще се опитам да отговоря на два въпроса едновременно, тъй като и двата се отнасят до стратегията за Канкун. Считам, че е много добре известно на онези от вас, които присъстват тук, че целта на ЕС по отношение изменението на климата е широкообхватно, юридически обвързващо споразумение, което ни позволява да ограничим повишаването на температурата до по-малко от 2°C.

Такова споразумение трябва да бъде постигнато колкото е възможно по-скоро. Такава беше нашата линия до Копенхаген. Такава е тя и сега. ЕС е готов да приеме едно такова споразумение на конференцията в Канкун през ноември/декември 2010 г., но трябва да признаем, че отново други – и казвам това след като участвах на среща на министрите едва миналата седмица – вероятно няма да са готови. Затова, трябва да бъдем реалисти. Считам, че подходът „стъпка по стъпка“, предложен от Комисията още през март, получи широка международна подкрепа. Към това се стремим сега. Затова, разбира се, големият въпрос е какво означава това за Канкун и по какъв пакет можем да постигнем съгласие в Канкун.

Според нас трябва да се стремим към решаване на ключови структурни въпроси и стартиране на конкретни действия чрез набор от решения. Пакетът от Канкун би могъл да съдържа следните елементи. Първо, трябва да се възползваме от новите елементи, за които фактически постигнахме съгласие в Споразумението от Копенхаген. Те трябва да бъдат отразени в официалните преговори чрез решения в Канкун.

Също така е от решаващо значение да постигнем съществен напредък, когато става въпрос за измерване, отчитане и проверяване на намаляването на емисии и за финансова подкрепа. Това е друг ключов елемент.

Обезлесяване – формално установяване на механизмите за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите, както е предвидено в Споразумението от Копенхаген – това също трябва да бъде един от резултатите от пакет, договорен в Канкун. Бяхме толкова близо в Копенхаген. Трябва да можем да вземем амбициозно решение относно горското стопанство.

Същото би могло да се каже за споразумение относно рамка за действие по адаптирането, а също и за сътрудничество в областта на технологиите. Прилагаме стратегия, чрез която ще се опитаме да видим дали не бихме могли да включим това като част от решение в Канкун.

Трябва да имаме съществен напредък и по финансовата структура. Излишно е да се казва, че когато става въпрос за финансиране за „бърз старт“, един от определящите въпроси за Канкун ще бъде дали останалата част от света може да види, че развитите страни изпълняват финансовите си обещания, дадени в Копенхаген по отношение на финансирането за бърз старт.

Но сега трябва да се опитаме да обсъдим и структурата на дългосрочната перспектива, включително как да създадем „Зелен фонд за климата“. За предпочитане бихме желали да видим решения за нови механизми за пазара на въглеродни емисии, за да продължи развитието на световния пазар за търговия с въглеродни емисии – с други думи, модернизация на Механизма за чисто развитие (МЧР).

Накрая, в списъка с нашите желания е и да видим напредък, когато става въпрос за емисии от авиацията и морския транспорт.

Освен това ние се стремим да укрепим поетите до сега ангажименти за смекчаване на ефектите като база за тяхното по-нататъшно обсъждане и засилване. С такъв резултат Канкун може да положи стабилна основа за международна рамка от действия и бихме доказали, че ако можем да се съгласим по същество, би било по-лесно догодина да се съгласим и по отношение на бъдещата правна форма.

Трябва да сме наясно обаче, че резултатът от Канкун трябва да бъде балансиран. Какво имам предвид под балансиран? Протоколът от Киото, с настоящата си структура, не може сам да постигне целта за запазване на повишаването на температурата с по-малко от 2°C.

Позицията на ЕС по отношение на втори период на ангажименти съгласно Киото следователно е ясна. Ние сме отворени за втори период на ангажименти, но нека бъде ясно на всички, че само по себе си това не променя много. Към него трябва да има някакви условия, в противен случай ще направим така, че за нас ще е по-трудно да оказваме натиск спрямо другите да поемат ангажименти в бъдеще. Трябва да видим подобни ангажименти от развити страни, които не са страни по Протокола от Киото, като САЩ и трябва да видим действия от големи развиващи се икономики като Китай.

Но има и други условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да приемем втори период на ангажименти. Те са свързани с целостта на околната среда, защото днес в Протокола от Киото има някои слабости, които подкопават неговото отношение към целостта на околната среда. Тези слабости трябва да бъдат преодоляни – по-специално във връзка с методите за отчитане на горското стопанство на развитите страни и банкирането на бюджетите, свързани с излишъци от емисии, така наречените „определени количествени единици“ (AAU), наричани още „горещ въздух“. В противен случай няма шанс светът да остане под границата от 2ºC.

Накрая, трябва да подобрим сегашния сборник с правила, както го наричаме. Днес например правилата от Киото не позволяват на ЕС да отчита своя обхват на авиационния сектор. Това не ни позволява да разработваме нови отраслови механизми. Също така, необходима ни е модернизация на системата на МЧР. Такива пречки трябва да бъдат променени при бъдещите обстоятелства и трябва да внимаваме да не поемем втори период на ангажименти, без да изясним това напълно и без да го коригираме.

В този момент има голям дисбаланс в преговорите. Преговорите за продължаване на Протокола от Киото са много по-напреднали от преговорите за действия от страна на САЩ и новоразвиващите се икономики. Необходимо е спешно да постигнем значителен напредък по вторите, ако искаме Канкун да успее и ако искаме да постигнем реален напредък.

Важен начин, по който ЕС може да допринесе за успех в Канкун, е да продължи да бъде лидер чрез собствения си пример. Ние сме световен лидер по отношение на действия, свързани с климата. На път сме да постигнем нашата цел от Киото. Вписахме нашия ангажимент за намаляване на емисиите с 20% в закон и сме готови да завишим целта си до 30%, ако условията са подходящи. Изпълняваме ангажиментите си и по отношение на финансирането за бърз старт, като отново проблемът не е в нас.

И не на последно място – това беше поставено във въпросите – ние информираме много активно редица други страни, а Комисията сега работи и с дипломатическите служби на държавите-членки с оглед стартирането на специфичен демарш на ЕС за Зелена дипломатическа мрежа в подготовката за Канкун, за да изострим чувствителността спрямо нашите виждания на онези, които вземат политическите решения в определени трети страни.

Успоредно с това активизирахме нашата информационна дейност относно климата, провеждана чрез мрежата от делегации на ЕС. Излишно е да се казва, че много бихме искали да работим с Парламента по тази информационна дейност. Днес имах плодотворен обмен със Съвета на председателите на делегации по въпроса. Считам, че Парламентът има отлична възможност за информиране на различни парламентаристи. Ако си сътрудничим и обменяме виждания, ще имаме и по-силна позиция като цяло.

  Karl-Heinz Florenz (PPE). – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, благодаря Ви много за Вашия дипломатичен отговор. Ние всъщност подготвяме резолюцията за Канкун и в крайна сметка, ако изобщо искаме да сключим сериозно споразумение, трябва, разбира се, да посочим точно какво искаме. Вие казахте, че сме предложили 20%. Ако цифрите са подходящи, искате да предложите 30%. Какво имате предвид под „ако цифрите са подходящи“? Бихте ли ни обяснили и това действително ли е волята на цялата Комисия?

  Andres Perello Rodriguez (S&D). – (ES) Г-н председател, ако пояснението на отговора на члена на Комисията е, че ще бъдем авангарда, когото светът очаква, че ще продължим усилията си и ще призоваваме останалите, без да чакаме те да призовават нас, и да бъдем на предна линия, то аз съм съгласен с това. Ако освен това членът на Комисията успее да осигури нашата обща позиция да има един глас, вместо 27, какъвто би могъл да бъде случая в Копенхаген, това също би било идеално.

Аз също се присъединявам към г-н Florenz в искането за пояснения, защото имам същия въпрос.

  Кони Хедегор, член на Комисията. – (EN) „Ако условията са подходящи“, беше това, което казах на г-н Florenz. Считам, че това, което сега е много важно, е държавите-членки на ЕС да се замислят за много изчерпателното съобщение, което изпратихме през май. Разбира се, аз бях много доволна да видя, че френският, германският и британският министър на околната среда се изказаха толкова ясно в средата на юли, и само се надявам и другите държави-членки да направят същото.

Считам, че те показаха по начина, по който спореха, че това не е само въпрос на международни преговори; а също така и за това, което всъщност обслужва правилно интересите на европейците. Това ще продължим да обсъждаме – включително с белгийците по време на белгийското председателство – и, разбира се, много е важно също така какво послание стига до нас от Европейския парламент. Така че вие също имате значително влияние тук.

Трябва да кажа на г-н Perello Rodriguez, че съм напълно съгласна с необходимостта да се говори с един глас. Както казах преди, това не означава, че само един глас може да бъде този глас. Важното е винаги когато други страни по света слушат какво им говорят представителите на Европа, да бъдат повече или по-малко сигурни, че предаваното послание е едно и също, че подкрепяме една и съща линия.

Това е важно, и с белгийското председателство работим да го осигурим, включително по начина, по който формулираме мандатите, защото не можем да продължим да подаваме сигнали към цял свят къде са ограничителните ни линии. Ако не искаме светът да знае точно къде са тези линии, трябва да изготвим по-гъвкави мандати и след това да си имаме доверие и да сме уверени, че разполагаме с някакви опорни точки да преговаряме. Считам, че това също е от решаващо значение за начина, по който ще си тръгнем от Канкун.

  Председател. – Въпросите, на които не беше отговорено поради липса на време, ще получат писмени отговори (вж. приложението).

Времето за въпроси приключи.

(Заседанието, прекъснато в 20,30 ч., се възобновява в 21,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Roberta ANGELILLI
Заместник-председател

16. Свобода на изразяване на мнение и свобода на печата в Европейския съюз (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно свободата на изразяване на мнение и свободата на печата в Европейския съюз.

  Нели Крус, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, свободата на изразяване на мнение и плурализмът на медиите съставляват една от съществените основи на демократичните ни общества, закрепена в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 10 от Европейската конвенция за правата на човека. Освен това в член 2 от Договора за Европейския съюз се уреждат общите ценности, споделяни от държавите-членки, и плурализмът е включен като допълнителен елемент, който следва да се взема предвид при оценката на прилагането на тези ценности.

Зачитането на медийния плурализъм, защитата на журналистическите източници на информация, свободата да се критикуват правомощията на частни и държавни субекти, независимите медии и независимите регулаторни органи – всички тези елементи са от съществено значение за пълното упражняване на свободата на изразяване на мнение и Комисията е изцяло ангажирана със защитата на основните права.

Позволете ми да припомня онова, което вече е въведено, и по-специално Директивата за аудиовизуални медийни услуги. В шест от съображенията към нея се посочва голямото значение на насърчаването на медийния плурализъм за прилагането на нейните разпоредби. Освен това три важни елемента от директивата утвърждават медийния плурализъм.

Първо, насърчаването на независимата телевизионна продукция; второ, правото на журналистите и на новинарските организации на достъп до кратки откъси в целия ЕС с цел изготвяне на кратки репортажи; и трето, упоменаването на необходимостта от наличието на независими медийни органи на национално равнище – упоменаване, чието приемане стана възможно единствено благодарение на силната подкрепа на Европейския парламент.

Неотдавна изтече срокът за транспониране и сега Комисията разглежда мерките за въвеждане в националното законодателство, които държавите-членки вече са нотифицирали. Едва след като приключи с тяхното разглеждане, Комисията ще е в състояние да оцени съвместимостта на тези закони с правото на ЕС и с основните права и да изрази мнение дали има или няма основания за каквато и да било критика по отношение на националното законодателство.

Комисията вече предприе производства за нарушение на правото на ЕС срещу 12 държави-членки, които не успяха да спазят крайният срок за транспониране. Повече информация ще бъде оповестена в първият доклад за прилагането, който трябва да излезе до 19 декември 2011 година. Но ако междувременно се установят други нарушения, Комисията няма да се поколебае да предприеме необходимите стъпки, включително да се позове на Съда на ЕС.

Никой градинар не изтръгва от почвата най-добрите си млади растения само за да огледа внимателно корените. Комисията няма намерение да предлага преработка на неотдавна изменена директива, чието действително въздействие тепърва следва да се оценява.

Освен това политиката за радиочестотния спектър е ясен пример за това в каква насока може да действа ЕС в своята област на компетентност, за да засили конкуренцията за ресурсите, на които разчитат телевизионните оператори, и по този начин да укрепи плурализма на медиите. Комисията, както знаете, е на път да приеме голяма програма относно политиката за радиочестотния спектър с цел постигане на по-справедливото му разпределение в цяла Европа и осигуряване на възможности за развитие на нови видове медии в интерес на медийния плурализъм.

В по-общ план, извън конкретния случай с аудиовизуалните медии, има няколко въпроса, с които трябва да се справим, преди да се предприемат каквито и да било нови съществени действия в тази област. Например дали действително следва да се приеме нов законодателен акт на ЕС в отговор на въпросите, повдигнати в някои предложения на национално равнище? Възможно ли е, от гледна точка на областта на компетентност на ЕС, да се идентифицира проблема с вътрешния пазар, с който следва да се заемем? Има ли широка подкрепа в Европейския парламент за съществото на подхода, който трябва да се възприеме, независимо от спецификата на отделните случаи на национално равнище?

От друга страна, знаете, че Комисията проведе проучване за разработка на набор от обективни показатели за оценка на медийния плурализъм, свързани не само с аудиовизуалните медии, но и с пресата в писмен формат. Публикувахме това проучване на нашия уебсайт.

Възникна въпросът за това каква трябва да е следващата стъпка, свързана с проучване, и във връзка искам да ви съобщя, че изчаках, за да проведа пълноценно обсъждане с вас по тази тема. Така че идеите, изразени от различните членове на Парламента днес, ще съставляват основен принос към тези размисли и аз ще се погрижа членовете на Комисията като колегия да бъдат напълно информирани и да са готови да ги обсъдят.

Що се отнася до основните права, Комисията – както знаете – няма общи правомощия да се намесва в случаи на нарушения на основни права. Тя обаче би могла да разглежда зачитането на свободата на изразяване на мнение и медийния плурализъм в конкретни случаи, в които може да се установи връзка с правото на ЕС. На този етап, без да се засяга по-нататъшния правен анализ, не може да се установи такава системна връзка въз основа на положението в редица държави-членки, за които разбирам, че някои почитаеми членове на Парламента са загрижени.

Възникна и въпросът дали член 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) следва да се прилага във въпросните различни държави-членки. Както беше обяснено в нашето съобщение от 15 октомври 2003 г. до Парламента и до Съвета, с член 7 се цели да се уредят хипотези, които или съставляват сериозно и упорито потъпкване на ценностите, формулирани в член 2 от ДЕС, или създават очевиден риск за тяхното потъпкване. Мнението на Комисията е, че положението по отношение на медиите в различните държави-членки не отговаря на условията, необходими за задействането на процедурата по член 7.

В държавите-членки са налице конституционни традиции, които защитават основните права. Следователно Европа не може да замести държавите-членки, когато става въпрос за прилагането на основните права. Комисията обаче никога няма да се откаже да разглежда решения, взети на национално равнище, с които се нарушават правните норми на Европейския съюз и се потъпкват общите му ценности и в пълна степен ще осъществява правомощията си и ролята си на пазител на Договорите.

  Manfred Weber, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, да се обсъди свободата на изразяване на мнение в Европейския съюз означава да се обхване една широка тематична област. Изказвам благодарност на Комисията за широкия подход към този въпрос.

Настоящото разискване засяга принципите. По отношение на собствената ми страна, Германия, мога да съобщя, че една политическа партия, една политическа сила, а именно социалдемократите, притежава вестници и издателства – с други думи, тя контролира големи вестници. Ние, гражданите, непрестанно се питаме дали е добре партиите да притежават части от медиите или в действителност би било по-добре те да бъдат разделени. Така че по този въпрос има много за обсъждане.

Аз обаче бих искал вместо това да използвам днешното разискване, за да поговоря за принципите. Медиите са част от основите на нашата демокрация. Те информират хората за фактическите обстоятелства и държат под око властимащите. Разбира се, тази задача, изпълнявана от средствата за осведомяване, предполага голяма отговорност за разумното използване на тази власт. В това отношение, е важно да се защитава неприкосновеността на личния живот на хората, важно е новините да се съобщават не за да се предизвиква сензация, а за да се осигурява надеждна информация. В този смисъл медиите са част от основите на нашата гражданска демокрация.

Тук най-важна е независимостта. Издателите трябва да предоставят независимост на своите журналисти. В националните структури, които имаме – ние като Група на Европейската народна партия (Християндемократи) считаме това за положително, защото медиите също са част от нашата култура – ние се нуждаем от независимост от политическо влияние, като клиентите рекламодатели също не бива да оказват влияние върху работата на редакторския екип.

Ако се вгледаме в реалното състояние на журналистиката днес, едно от най-големите предизвикателства пред независимата журналистика е може би темата за интернет, с други думи – възможността за безплатен достъп до информация по интернет, без да знаем дали тази информация е вярна или невярна. Това е огромно предизвикателство. За да се поддържа високо качество на журналистиката, което трябва да гарантираме, дори и в ерата на интернет, следва да отстояваме авторските права на журналистите, които предлагат висококачествени творби. Това е основно предизвикателство за бъдещето.

  Monika Flašíková Beňová, от името на групата S&D. – (SK) Съгласно класификацията на организацията „Фрийдъм Хаус“ (Freedom House), някои държави-членки като Италия, България и Румъния са само частично свободни от гледна точка на свободата на печата.

Следва да се посочи, че досега Съюзът като цяло е направил малко в тази област. Преди по-малко от година например Европейският парламент отхвърли резолюция относно недостатъчната свобода на печата в Италия, като изтъкна, че това е национален въпрос. Но как може свободата на изразяване на мнение да се счита за национален въпрос, след като, съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз, всеки има право на свобода на изразяване на мнение, а свободата и плурализмът на медиите трябва да се зачитат.

Хартата е правнообвързващ компонент на Договора от Лисабон и затова изразявам твърдо убеждение, че е целесъобразно Съюзът да противодейства на вмешателството по отношение на свободата на изразяване на мнение и свободата на печата на национално равнище, било то под формата на опити за ограничаване на свободата под претекст, че се води борба против тероризма или на защита на журналистите и на анонимността на източниците на информация. Определена степен на хармонизация на законодателството ще бъде от съществено значение в тази област, ако искаме Съюзът ефективно да насърчава свободата на изразяване на мнение и свободата на печата.

В момента е тревожно положението в Румъния, където съветът за отбрана, оглавяван от президента на страната, прие политически програмен документ, съдържащ национална стратегия, в която медиите се определят като една от евентуалните заплахи за сигурността на страната. Важно е да се акцентира, че положението в Румъния е в пълен разрез с Договора, с критериите от Копенхаген и с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Недопустимо е в днешно време изпълнителната власт в държавата да възпрепятства по такъв начин свободата на изразяване на мнение и свободата на печата. Трябва недвусмислено да отхвърлим този подход на Румъния и да призовем представителите на румънското правителство да внесат изменения в националното законодателство и да го приведат в съответствие с основните и принципни правни документи, на които се основава Съюзът.

Накрая бих искала да посоча един пример като източник на вдъхновение. Съвсем наскоро Исландия прие много напредничав закон за защита на новинарски източници и за подкрепа на разследващи журналисти. Не виждам причина за отлагане предприемането на подобни собствени инициативи от страна на Европейския съюз.

  Sonia Alfano, от името на групата ALDE. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, за съжаление, всички сме наясно с положението по отношение на информацията в Италия. Класифицирани сме като частично свободна страна от „Фрийдъм Хаус“ и заемаме 71-во място заедно с островите Тонга, като съвсем малко изпреварваме Източен Тимор. „Законът ограничаващ свободата на словото“ е просто най-новото събитие в рамките на общото състояние на страната, в което демократичните й защитни сили отслабват значително, по-специално поради липсата на свобода на информацията.

Както се посочва в последния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), за съжаление, разпадането на демокрацията и на безусловните права на информация и свободно изразяване на мнение се разпространява в цяла Европа. Необходимо е само да си спомним за Франция с назначения от правителството й изпълнителен директор на водещата държавна телевизия или за Унгария, Естония и Румъния, които, след като предприеха твърди правни действия за ограничаване на свободата на изразяване на мнение, правят невъзможно изпълнението на основната демократична роля на информацията като „куче пазач“ на държавата.

Поради тази причина считам, че Комисията е длъжна да се ангажира решително и последователно със защитата на медиите и със свободата на информация в съзвучие с разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз. Ето защо отправям към Комисията въпроса какви действия възнамерява да предприеме за насърчаване на истински медиен плурализъм в държавите-членки на ЕС, и по-специално кога ще публикува съобщението относно показателите за медиен плурализъм, което беше обещано за 2010 г., заедно със свързания с него проект на законодателен акт.

Не ми се иска да мисля, че както в случая с експулсирането на ромите от Франция, Комисията се изкушава да се откаже да защитава свободата и демокрацията в Европа, за да прикрие делата на правителствата на държавите-членки, които все повече се ангажират с укриване на своите злодеяния от пресата и от обществеността.

Надявам се, че Вие, както и члена на Комисията Рединг, ще успеете да ми вдъхнете увереност в това отношение.

  Judith Sargentini, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Г-жо председател, в Европейския парламент редовно се обсъжда свободата на печата както в рамките на Европа, така и извън нея и аз, подобно на вас, си спомням едно разгорещено разискване от есента на 2009 г. относно свободата на печата в Италия, наред с други държави. Легитимно ли беше ние, европейците, да сочим с пръст Италия и нейния министър-председател, г-н Берлускони, или това беше вътрешен за страната въпрос, в който останалата част от Европа не трябваше да се намесва? През юли представителката на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по въпросите на свободата на медиите публикува своя доклад. Тя се осмели да отправи обвинения. ОССЕ е изготвила общ преглед на Европа, като насочва вниманието ни към споменатите по-долу страни. Убийството на блогъра Сократес Гиолиас в Гърция, убийството на журналиста Григорис Немковс в Латвия, новият закон за медиите в Унгария, с който се посяга на независимостта на обществените телевизионни канали и се намаляват наличните средства за осведомяване, както и президентският надзор върху обществените канали във Франция от страна на президента Саркози. Преди малко чух нещо за Румъния, а също така, разбира се, настъпиха последните събития в Италия, където със закон се забранява на разследващи журналисти да тиражират материали от подслушвания.

Също така Турция, Сърбия, Албания и Босна и Херцеговина – държави с перспектива за присъединяване към Европейския съюз – са обект на порицание от страна на ОССЕ, и с право. За тези държави обаче остава един голям стимул – членството в Европейския съюз. Свободата на печата е един от критериите ни от Копенхаген. Следователно спрямо държавите в процес на присъединяване се използват ориентири и е обезпокоително, че Европейският съвет не счита, че тези ориентири са приложими спрямо самия него. Ако зависеше от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, Италия действително щеше да загуби правото си на глас в Съвета, докато продължават репресиите срещу журналисти и докато всичко продължава да е в ръцете на един единствен бизнесмен и министър-председател.

Но, за да се върнем към темата за концентрацията на медиите, фактът, че комерсиалните и обществените медии в Италия са в едни и същи ръце е добре известен, но нека не забравяме и за присъствието на Аксел Спрингер, Бертелсман, Рупърт Мърдок и – в Нидерландия и Белгия – Кристиан ван Тилио, който е собственик на огромен брой вестници. Свободата на печата е от решаващо значение за нашата демокрация и от Европейската комисия зависи да ни представи проект на законодателен акт за противодействие на концентрацията на медиите именно защото следва да се отнасяме сериозно към ОССЕ.

  Zbigniew Ziobro, от името на групата ECR. – (PL) Г-жо председател, не може да има свободно и демократично общество без свободни и плуралистични медии, които да гарантират, че на хората се предоставя надеждна информация и се представят най-различни гледни точки и мнения. За демокрацията медиите са това, което е кръвообращението за тялото. Мисля, че тази метафора, заимствана от медицинската област, е очевидно приложима тук. Ако кръвоносната система престане да функционира или кръвният поток се натъкне на каквито и да било препятствия, тялото неизбежно отслабва и започва да боледува. Не по-различно е отношението между медийния плурализъм и демокрацията. Ако надеждният информационен поток секне или се натъкне на препятствия, възникват проблеми за демокрацията. Това може да изглежда очевидно, но вероятно, въпреки привидното, то не е очевидно, тъй като не отделяме на този проблем толкова внимание, колкото заслужава – а това се отнася и за държавите-членки.

Крайно време е институциите на Европейския съюз да започнат да посвещават много повече време на този основен проблем и наблягам на това, което каза г-жа Крус: „този основен проблем“. Трябва да се запитаме дали правим достатъчно и дали институциите на ЕС правят достатъчно, за да се гарантира, че болшинството от медиите няма да са съсредоточени в ръцете на малцина. Важно е също така никой отделен субект да не е в състояние да контролира различни медии, действащи в различни области като телевизия, вестници, интернет и радио. Мисля, че Европейският съюз следва да направи много повече, за да въведе разпоредби, които да гарантират деконцентрацията във всяка област на медийния пазар, а не само в телевизията. Следва да се подчертае, че границите на свободата на словото в комерсиалните медии често се определят от интересите на техните собственици и рекламодатели. Друга опасност е, че собствениците на медии, които симпатизират на определени политически групировки, могат да проявят благосклонност към тяхната гледна точка.

Един проблем в Полша е наличието на затворена медийна система, както я наричат някои коментатори. Всички основни средства за масово осведомяване звучат по един и същ начин. Журналистите, които се отклоняват от тази главна тенденция, които представят различна гледна точка, биват критикувани и понякога стават обект на кампании за клевета и на явни опити за дискредитиране. Следователно налице е проблем и голям дисбаланс в предоставянето на информация и представянето на мнения – а предоставянето на информация е основа на демократичното общество. Мога да спомена журналисти като Tomasz Sakiewicz, Jan Pospieszalski, Ewa Stankiewicz и Janina Jankowska, защото може да се каже, че неотдавна те бяха подложени на тормоз в Полша, въпреки че „тормоз“ е силна дума. Тези хора се славят със стореното от тях в борбата за свободна и независима Полша, за свободно и демократично общество и за свободни и демократични медии. Сега ние, в Европа, трябва да помним това и да правим всичко възможно за постигането на действителен плурализъм на медийния пазар.

  Takis Hadjigeorgiou, от името на групата GUE/NGL. – (EL) Г-жо председател, бил съм част от журналистическата гилдия и мисля, че много добре знам до каква степен има свобода на словото в Европа днес. Считам, че има свобода на словото, но от нея се ползват собствениците на медиите, както и собствениците на радио и телевизионните станции. От нея се ползват, до известна степен, и онези, които имат сигурни доходи или сигурно работно място. Съответно от свобода на словото са лишени хиляди, или може би милиони хора.

Бих искал да заявя пред Комисията, че има начин да се увеличи силата на журналистиката. Дали даден журналист ще запази работата си, ако изрази несъгласие със собственика в свой репортаж? Може ли да се обърне за помощ към някоя агенция и да потърси начин да упражни правото си на свобода на словото, независимо от това дали казаното от него е в разрез с разбиранията на собственика? Можем ли ние, като Европейски съюз, да създадем такава агенция, към която даден журналист да може да се обърне за помощ със съзнанието, че ще запази работата си? Очевидно свободата на словото не бива да зависи от „смелостта“ на журналиста, защото има такива смели журналисти и браво на тях. Те са борци. Следва обаче да работим за гарантиране на възможността всички журналисти да се възползват от тази свобода.

В заключение бих искал да спомена интернет, където се стига до другата крайност. Тук свободата на словото често граничи с безотчетността. Как можем да контролираме кой какво казва, кой кого заплашва в интернет без някакъв вид контрол върху „свободата“ на интернет?

  Jaroslav Paška, от името на групата EFD. – (SK) Бих искал да спомена, като въведение, че в днешния свят вече не можем да установим такава тясна връзка между свободата на изразяване на мнение и свободата на печата или на медиите. Свободата на медиите е повече въпрос на зачитане на правата на собствениците, които определят съдържанието и характера на своите медии и съответно назначават и личния състав – от главния редактор до графичния дизайнер. Те предлагат съдържанието, което считат, че ще предизвика интерес у читателя, и го представят по свое собствено усмотрение. Така че в много случаи днешните медии вече наподобяват някакъв вид група по интереси, която съзнателно и преднамерено се опитва да формира общественото мнение.

Разбира се, не можем да очакваме, че така наречените свободни медии автоматично ще удовлетворят правото на обективна информация на гражданина, който получава целенасочената им продукция, било то като читател, като слушател или като зрител. Затова, когато става дума за последователно прилагане на свободата на изразяване на мнение и за неограничено публикуване на идеи, е по-важно да се разширява във възможно най-голяма степен свободата на предаване на непроменена информация, тъй като това спомага за премахването на умишления подбор и изменението на информацията от тези медии със свободна инициатива.

По мое мнение, вече не е необходимо да се тревожим прекомерно относно злоупотребата с медиите от страна на самите държавни органи в днешния Европейски съюз. Вместо това забелязвам по-голям риск от потенциална злоупотреба с медийна информация в свръхконцентрацията на средствата за осведомяване в ръцете на мощни групи по интереси и в медийното манипулиране на общественото мнение от страна на тези групи. Нямам големи илюзии за свободата на журналистите. Има една поговорка, която важи за повечето от тях: който плаща, той поръчва музиката.

  Daniël van der Stoep (NI). – (NL) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, свободата на изразяване на мнение е подложена на голям натиск в Европа и в Нидерландия. Елитът на множество култури оказва натиск за преследване на хората, които съвсем правилно обръщат внимание на заплахите, които произтичат от религиите и идеологиите. Критиките срещу религиите и идеологиите са винаги основателни. Изборът на хората да вярват в нещо се прави свободно, по тяхна собствена воля и не бива да създава неудобства за другите. Хората не се раждат с определена вяра или идеология, а я приемат, защото за тях това е истината. Но това е тяхната собствена истина; те трябва да я запазят за себе си, а не да я натрапват на други. Щом тази истина се обяви за всеобща, още повече щом се опита да внесе изменения в конституционното право, наказателното право, гражданското право и т. н., тя става много опасна.

Критиката към идеологията или вярата на даден човек не бива да става повод за преследване под каквато и да било форма и от какъвто и да било вид. Индивидуалните решения и преживявания не могат да стоят над закона. Всеки има право да засяга или обижда другите; не винаги е приятно да си от страната на потърпевшия, но на това се основава свободата на изразяване на мнение, тъй като ласките и хвалебствените слова не се нуждаят от защита. Да причиняваш емоционална болка или да обиждаш е както възможно, така и легитимно. Понякога истината боли.

В крайна сметка свободата на изразяване на мнение е възникнала, за да се защитят гражданите срещу гнета на владетели-тирани. Тази свобода функционира като средство за критикуване и коригиране на управляващата власт. Тя представлява възможност за обикновените граждани да запознаят със своите идеи социалния елит, който се стреми да им наложи своеобразните си стандарти и ценности.

В Нидерландия политици, карикатуристи и журналисти, водещи рубрики във вестници и списания, биват арестувани, разпитвани или обвинявани именно защото са упражнили това си право – правото да изразяват своите мнения. Най-забележителният пример в това отношение е абсурдният политически процес срещу лидера на партията, към която принадлежа – Герт Вилдерс. Той е обект на наказателно преследване, защото ние, от нидерландската Партия на свободата (PVV), с право изтъкваме опасностите от една такава политическа идеология, каквато е исляма. Ислямът е отговорен в по-голяма степен от всяко друго движение или идеология за загубата на свободата на изразяване на мнение в наше време. Той заплашва и застрашава всеки, който е критично настроен към собствения му социално разрушителен характер.

Борбата за свобода на изразяване на мнение съвсем не е приключила. Неколцината останали тиранични управници в Европа са все още на свобода. Нидерландската Партия на свободата би искала да стане свидетел на някакъв вид „Първа поправка“ в Европа. Какво е мнението на Комисията по този въпрос? Бих искал да получа отговор от члена на Комисията Крус.

  Simon Busuttil (PPE). – (MT) Считам, че свободата на изразяване на мнение и защитата на медиите в държавите от Европейския съюз далеч не са съвършени и ако всеки от нас се вгледа в собствената си страна, непременно ще открие неща, срещу които би възразил. В това няма нищо лошо. Но да се твърди в рамките на настоящото разискване, че има грубо нарушение на свободата на изразяване на мнение в държавите от Европейския съюз според мен е малко пресилено. Бих искал да припомня парламентарното разискване през октомври миналата година относно една резолюция, която не получи положителен вот от Европейския парламент. В конкретния случай целта на резолюцията беше да се порицае италианското правителство. По мое мнение, посланието, което Парламентът изпрати, когато резолюцията беше отхвърлена, беше ясно: единственото място за такива разисквания е в рамките на националните парламенти – те не следва да се водят в Европейския парламент. Нещата се прости; това беше посланието, излъчено от тази зала през октомври миналата година и затова считам, че намесата в дела, които не попадат в сферата на нашата компетентност, по-скоро ще намали, отколкото да засили уважението, което нашите граждани и избиратели изпитват към нас. Ето защо оценявам високо яснотата на изказа на Комисията в днешното й изявление, че несъмнено липсват доказателства, които биха могли да ни наведат на мисълта, че има каквото и да било потъпкване на свободата на изразяване на мнение, включително в медиите, в която и да било държава на Европейския съюз, и считам, че това следва да е достатъчно, за да се прекрати това разискване.

  Kinga Göncz (S&D). – (HU) Много благодаря, г-жо председател. Колеги, само си представете, че избирателната система на Европейския парламент позволява това, което се одобрява с мнозинство от две трети, да бъде прието с обикновено мнозинство от гласовете. И най-голямата група, т.е. ръководителят на групата, номинира лице за председател на Европейския парламент, а след това групата избира това лице поради достатъчно голямото си мнозинство. След това ръководителят на групата номинира, а после осигурява избора на членовете на Европейската комисия, на председателя на Комисията, на председателя на Европейската сметна палата, както и на членовете и председателя на Съда на Европейския съюз. Администрацията на Общността е сменила своите ръководители без обосновка. Ръководителят на групата прокарва решения, които изключват възможността по-малките партии да печелят избори или дори да се кандидатират на избори. И тогава ръководителят на групата – обявявайки, че се провеждат революционни промени – определя лоялен кадър, който да ръководи Пресслужбата на Европейския парламент, а този лоялен кадър прави необходимото, за да се подбере надежден човек за ръководител на всяка медийна секция. В резултат на това до обществеността ще достигат единствено благоприятни, положителни новини относно дейността на групата и на нейния ръководител.

Това, разбира се, не би могло да се случи в Европейския парламент. Европейската демокрация се основава на системата на контрол и разделение на властите, като медиите играят ролята на „куче-пазач“. Дори наличието на мнозинство от две трети в Парламента не може да оправдае премахването на тази система или ограничаването на свободата на печата и на свободата на изразяване на мнение. Именно това обаче се случва през последните три месеца в Унгария. Тъй като системата на демократичен контрол и разделение на властите на практика вече не съществува в Унгария, кучето-пазач е отровено и отровата започва да действа; каквато и да било обратна информация може да постъпи единствено от европейските институции. Именно това очакваме. Представителят на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите вече изрази дълбоката си загриженост.

  Sophia in 't Veld (ALDE). – (EN) Г-жо председател, благодаря Ви, г-жо член на Комисията, за встъпителното Ви слово. Знам, че сте лично ангажирана със свободата и демокрацията, затова съм сигурна, че свободата на нашия печат, за която се грижите Вие, е в добри ръце.

Твърдите, обаче, че Европейската комисия няма общи правомощия за защита на свободата на печата, а аз бих казала, че това е доста тясно тълкуване на вашите правомощия, защото, преди всичко, защитата на демокрацията и свободата, както и на гражданските свободи e заложена в Договорите, а вие сте пазител на Договорите.

На второ място, ако ние, като Европейски съюз, изискваме от страните кандидатки за членство в Съюза да удовлетворяват определени стандарти, то можем да предположим, че Комисията ще защитава тези стандарти и в рамките на Европейския съюз.

Друг аспект е, че собствеността на медиите все повече се превръща в трансграничен въпрос и бихме могли дори да си представим, че има дружества извън ЕС, които притежават европейски медии. Бихте ли казали, въпреки всичко, че ако например руски или китайски собственици се намесят в европейските медии, то това не е наша работа? Мисля, че не.

Вторият спорен въпрос тук е дали трябва да назоваваме и порицаваме публично, дали трябва да изтъкваме отделни държави-членки. Да, считам че трябва. Това може да е неприятно и аз определено не бих искал моята държава-членка да бъде критикувана, но ако вече не сме способни на самокритика, то как можем да защитаваме основните права? Бих искала да напомня на г-н Busuttil, моят уважаван колега, че по време на свой предишен мандат Европейският парламент е приел резолюция относно правителството на Берлускони и свободата на медиите, която е стигала много по-далеч от тази, отхвърлена миналата година. Така че имаме прецедент.

Европейският парламент многократно е призовавал за законодателство – специфично законодателство – което да осигури на Европейската Комисия инструменти за намеса и защита на свободата в целия Европейски съюз.

  Marek Józef Gróbarczyk (ECR). – (PL) Приветствам факта, че тема на днешното разискване е въпросът за свободата на изразяване на мнение, защото през юни тази година поставих началото, заедно с други членове на Европейския парламент, на група за размисъл, която проявява интерес към този въпрос. Журналистите, които поканихме в Страсбург, говориха за видове остракизъм, използвани срещу представители на медиите. Участниците в тази среща ни показаха как се ограничава свободата на изразяване на мнение чрез налагане на огромни глоби от съдилищата заради повдигане на неудобни исторически теми или защитаване на традиционни ценности чрез предотвратяване на разпространението на филми с неудобнa тематика, като например причините за самолетната катастрофа край Смоленск и чрез тормоз под формата на постоянно наблюдение на католическите радио и телевизионни оператори, които не симпатизират на управляващите. Бих искал обаче да спомена един много драматичен случай на сплашване на разследващ журналист в Полша, който бил сломен в резултат на отправени му фалшиви обвинения. В отчаянието си той се опитал да сложи край на живота си. В едно последно писмо, адресирано до децата му, той ги призовава да не вярват на клеветите, които се пишат за него. Това е само един от многото случаи, на които обърнахме внимание по време на срещата през юни. Следващата среща на групата за размисъл, посветена на защитата на свободата на изразяване на мнение, ще се състои на 22 септември, по време на месечната сесия в Страсбург.

  Rui Tavares (GUE/NGL). – (PT) Госпожи и господа, г-жо член на Комисията, свободата на изразяване на мнение и свободата на печата не са медал, спечелен преди години, който може да бъде изложен във витрина – те са нещо, за което трябва да се борим и което трябва да печелим всеки ден, а ние в Европа често го забравяме.

Понастоящем свободата на печата в Европа е застрашена – застрашена е от кризата, от концентрацията на медиите, както и от опортюнизма на някои политически лидери. В Италия всеки журналист, който публикува записи от подслушвания, може да бъде глобен до 10 000 евро. Г-н Берлускони, който контролира пет от шестте телевизионни канала, желае да въведе закон, съдържащ изискването да се търси разрешение от държавни институции за възпроизвеждане на видео и аудио репортажи на уебсайтове, като по този начин контролът му ще се разшири и ще обхване новите медии. В Унгария се правят опити да се създаде медиен орган, контролиран от министър-председателя. В Румъния Върховният съвет за национална отбрана – военните – настоява националният парламент да обърне внимание на явлението клеветнически кампании, организирани от медиите и т.н.

Същевременно, това не е само проблем за държавите – то е проблем и за дружествата. Засилва се концентрацията на медиите, както и намесата на собствениците и управителите на медиите в редакторската дейност. Г-жо член на Комисията, казахте, че държавите-членки имат конституционни традиции, които защитават основните права. Ние в Европа обаче също градим своя конституционна традиция и трябва – поради причини, които всъщност г-жа in ’t Veld вече спомена – да разширим защитата на свободата на медиите така, че да премине на европейско равнище.

Имам няколко предложения. Трябва да осигурим средства за подкрепа на независимите журналисти и на тези на свободна практика – журналисти, които сега са доведени до бедност и лесно се поддават на натиск от страна на държавата или дружествата. Трябва да разширим законодателството за противодействие на концентрацията, също така вероятно трябва да създадем фонд за подкрепа на печата, който да гарантира независимост и високо качество, докато се намери нов бизнес модел, основан на интернет, в този преходен етап.

  John Bufton (EFD). – (EN) Г-жо председател, трудностите, които изпитваме във връзка със свободата на печата, са предимно финансови. В случаите, в които се счита, че печатът се контролира, това често се дължи на онези, които притежават и финансират медиите. В цифровата ера се наблюдава бърз спад на печалбите и изпадане на много дружества в състояние на финансов хаос, но как би могла някоя политическа структура да финансира сектора, без да прекрачи границата на безпристрастността?

От едно станало публично достояние писмо до председателя Барозу, изпратено от Вивиан Рединг, новият член на Комисията, отговарящ за комуникациите, става ясно, че за да подобри имиджа си, председателят ще има на разположение фотограф и телевизионен продуцент 24 часа в денонощието. И не само това – ще се заплаща на журналисти, които да следват председателя на Комисията по време на пътувания в чужбина. Дори ще бъдат наети осем служители, които да следят блогосферата за критики и да елиминират всички открити неприятни мнения.

През 2009 г. бяха изразходвани над 8 млн. евро за развлечения и обучение на журналисти, включително 350 000 евро за принудителни действия спрямо ирландски журналисти по време на референдума чрез използване на така наречените семинари относно Договора от Лисабон. 700 000 евро са изразходвани за журналистически конкурси и най-малко 7 000 евро – за партита с коктейли.

Очевидно линията между финансирането на информационния сектор и подкупването му е много тънка. Не е приемливо Комисията да атакува държавни издания, след като самата тя прахосва парите на данъкоплатците за манипулиране на медиите, които да ни оплитат в мрежа от лъжи.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, може би ще бъда най-убедителен, като използвам няколко много лични примера. Имам опит с медиите от две позиции – първата е като професионален журналист и чуждестранен кореспондент за списанието „Дер Шпигел“ (der Spiegel), а втората е като независим член на Европейския парламент. В тези си роли придобих впечатления от два напълно различни свята: единият, гледан отвън, беше сравнително независим, а другият – сега, когато се занимавам с политика – предизвиква у мен огромно учудване.

Мога да ви докажа, че политическите репортажи в обществените медии в Германия и Австрия се контролират в много голяма степен от едва неколцина души. Заради същите идеи, които първоначално ми беше позволено да подкрепям, бях приканен да напусна Австрийската корпорация за радио и телевизионно разпространение (ORF) в резултат на политически натиск, упражнен например над Райнхолд Бекман или Елмар Оберхаузер. По отношение на свободата на изразяване на мнение, проблемът, с който следва да се справим, е много по-голям, отколкото мнозина от нас си представят. Бих ви призовал също така да обърнете внимание на уж независимите обществени медии, които – когато става въпрос за политически теми – се контролират изключително едностранчиво от двете основни партии.

  Marco Scurria (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, оценявам високо подхода на члена на Комисията към настоящото разискване, защото тя заяви, че по същество няма действителни нарушения в Европа, а също така защото ни убеди, че Комисията изпълнява ролята си на пазител на Договорите, а следователно и на свободата на печата и свободата на изразяване на мнение в Европа.

Въпреки това, все още продължават да съществуват някои опасности. Членът на Комисията отбеляза, че срещу почти половината държави, принадлежащи към Европейския съюз, се водят производства за нарушения на правото на ЕС, за да се установи дали в тях действително са гарантирани свободата на печата и свободата на изразяване на мнение. Тя изтъкна и превантивните мерки, които следва да се приложат в тези области, като наблегна обаче, че проблемът не засяга само една или няколко отделни държави. Очевидно това не е италиански проблем – Парламентът се произнесе по този въпрос преди няколко месеца, като проведе демократично гласуване – не е и проблем на политическите партии, защото току-що чухме, че в Германия социалистическата група е тази, която контролира определени медийни канали.

Проблемът, с който трябва решително да се заемем в Парламента, е по-общ. Утре ще гласуваме доклад относно журналистиката и новите медии – за създаване на публична сфера в Европа. Този доклад съдържа определени насоки, по които нашият Парламент започва да изразява своето мнение.

Трябва да обсъдим как да съчетаем истината и свободата в новите медии, но също така и в по-традиционните медии, защото, макар че човек има право да говори всичко, той също така е длъжен да казва истината, когато пише или изразява мнението си чрез медия. Трябва също така да разберем как да съчетаваме информирането с правото на гражданите – на всички граждани – на неприкосновеност на личния живот.

Това са проблемите, с които следва да се заемем и към които следва да се придържа Парламентът, а не идеологии или определени въпроси, засягащи неща, които не съществуват в никоя европейска държава.

  Victor Boştinaru (S&D). – (RO) Ще направя изказването си на румънски език, като се надявам, че това ще ми даде възможност да отправя посланието си по възможно най-ясен начин, така че да стигне и до Букурещ – както до президента на страната, така и до дясното правителство.

Силно съм потресен от факта, че след словото, произнесено тази сутрин от председателя на Европейската комисия, Жозе Мануел Дурау Барозу, относно състоянието на Съюза и на европейските ни проекти, сега разискваме състоянието на медиите в ЕС, и по-конкретно в няколко държави – България, Унгария, Румъния и Италия. Съгласен съм, че в Италия е налице ситуация на несъвместимост между длъжността на председателя на съвета и положението му на собственик на медийна империя, която притежава монопол в тази страна.

Г-жо член на Комисията, тъй като вие сте пазителка на Договорите, ще цитирам пред Вас следния откъс от документ. Той гласи: „Преднамерените кампании на пресата, целящи оклеветяване на държавните институции чрез разпространение на лъжлива информация относно тяхната дейност, придават уязвимост на румънската държава“.

Този откъс не е част от хитлеристка или сталинистка политика. Той се съдържа в текст, който ще се превърне в закон, ако бъде приет от румънския парламент и който е изготвен, със заглавие „Румънска стратегия за национална сигурност“ по заповед президента Траян Басеску. Визирам изрично член 6, алинея 2, точка 10: „Уязвими елементи“.

Всъщност съгласно този документ, в който се представят предизвикателствата, пред които е изправена националната сигурност, свободата на печата и свободата на изразяване на мнение, които иначе са основни права във всяка държава-членка на ЕС, на практика представляват заплаха за националната сигурност. Формулировката на този член създава възможност за арбитраж и злоупотреби и накърнява престижа на тази дейност.

Накрая, искам да Ви уведомя, г-жо член на Комисията, че в Европейския парламент вече са внесени две петиции и че e внесена петиция от най-големия синдикат на румънските журналисти – „МедиаСинд“ (MediaSind). Вие, подобно на мен, сте наясно, че решението, постановено от Съда на Европейските общности през 1978 г. по делото „Хендисайд“, е част от Хартата на основните права, която на практика е елемент от съвкупността на Договорите на ЕС.

  Renate Weber (ALDE). – (RO) Режимите, които се отнасят пренебрежително към нормите на демокрацията, винаги гледат на свободата на изразяване на мнение и на свободата на печата като на по-голям враг от политическата опозиция и се опитват да ги ограничат по всевъзможни начини.

Тенденциите, които се наблюдават напоследък в Европа, са тревожни. В собствената ми страна, Румъния, пресата вече не се възприема като куче-пазач, което следи действията на правителството и на обществото, а като уязвим елемент. Един президент и едно правителство, които презират гласовете на критиката, решиха, че пресата и кампаниите, които могат да доведат до загуба на доверие в публичните институции, са уязвими елементи от гледна точка на националната сигурност.

Следователно, ако някои журналисти разкрият, че в Министерството на спорта или на туризма например министърът е злоупотребил с обществени средства, като ги е изразходвал безотговорно или дори по престъпен начин, това би могло да урони доверието в министерството, а оттук и в правителството, и в националната сигурност на страната.

За да се избегнат всякакви обвинения, в печата никога вече не бива да се критикува публична институция – трябва да се мълчи. Има ли Европейската конвенция за правата на човека все още някаква стойност? Има ли Хартата на основните права на Европейския съюз все още някаква стойност? Разбира се, те все още имат стойност и е време да се сложи край на такива практики за сплашване на пресата. Действително Европейската комисия трябва да действа като истински пазител на правата и принципите, на които се основава Европейският съюз.

  Jacek Olgierd Kurski (ECR). – (PL) Бих искал да взема отношение по въпроса за натиска, който се упражнява върху свободата на изразяване на мнение от медийните концерни. Преди месец едно съдебно дело, предизвикано от мощен медиен концерн, доведе до първия в свободна Полша, а вероятно и в Европейския съюз, търг за разпродажба на имуществото на един политик заради неговите възгледи. Политикът, за когото става дума съм аз – Jacek Kurski, член на Европейския парламент. Поради факта, че направих изявление, което не се хареса на концерна Агора, съдебен изпълнител продаде на търг мое имущество на стойност 24 000 евро, което се равнява на годишния доход на член на полския парламент – длъжност, която заемах преди четири години. Общото мнение беше, че изявлението ми попада в границите на широкото тълкуване на политическата критика и дебат, чийто единствен съдник следва да е общественото мнение, а не съда. Във връзка с този случай съм подал жалба в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, но концернът Агора вече е предявил искове срещу десетки видни поляци за това, че са изразили критични мнения относно Агора. Особено скандалният характер на тези нарушения на гражданските права се дължи на факта, че от страна по съдебен процес концернът Агора прерасна във „свръх съд“. Защото му е предоставено правото да отпечатва определени съобщения в своя вестник, които могат да съсипят всеки, ако концернът вземе такова решение. Конфискацията или продажбата на имущество на търг са правило в Беларус, те се използваха и по време на комунистическото управление в Полша. Мисля, че Комисията следва да включи това в становището, което ще приеме по този въпрос. Не желаем да живеем в такава Европа, където изземват имуществото ви, защото казвате онова, което мислите.

  Vladimír Remek (GUE/NGL). – (CS) Преди всичко, приветствам факта, че изобщо се провежда това разискване. Така, както стоят нещата в много държави от Европейския съюз, се налага изводът, че може и да има свобода на изразяване на мнение и свобода на печата, но на практика има много недостатъци. Това е така, защото властта проявява склонност да се налага осезаемо в тази област.

Ние, в Чешката република, имаме така наречения „закон за намордника“ („Закон ограничаващ свободата на словото“), който изключва възможността да се публикува информация, която не е угодна на политиците и заплашва журналистите с тежки наказания, включително лишаване от свобода. В никоя друга европейска държава няма подобна псевдодемократична правна мярка, въпреки че в част от тях са налице едни и същи общи тенденции. Свободата на изразяване на мнение се влияе значително и от финансовото положение на лицата, които работят в медиите. Всеки, който има пари, има власт, а също и влияние в медиите. Често идеите на безимотните се пренебрегват умишлено. Не съм идеалист, а и с едно разискване не може всичко да се сложи в ред, но колкото по-често се връщаме към тази тема, толкова повече ще се доближаваме до истинската демокрация.

  Mario Borghezio (EFD). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, г-жо член на Комисията, много се радвам, че Вие сте пазителка на Договорите.

Всъщност, Комисията пази и собствените си тайни толкова добре, че за нас, членовете на Европейския Парламент, е много трудно например да получим обширна и, преди всичко, задълбочена информация за онова, което се случва на заседанията ви при закрити врати, въпреки че членовете на Комисията не са избрани от нашите народи и затова трябва да се чувстват още по-ангажирани с изпълнението на задълженията си в областта на комуникацията и прозрачността.

Например аз все още чакам отговор – но не ироничния отговор, който ми беше даден – на моя въпрос, за да мога да разпространя истината във вестниците. Дали Председателят Барозу е или е бил член на клуба „Билдерберг“ или не? Посещава ли го често или не? Отговорът, който получих и който публикувах в съобщенията си за пресата, с други думи, беше следният: „Г-н Borghezio, Вие знаете повече за групата „Билдерберг“ от нас“ – той е малко странен и затова бих желал малко повече информация по темата.

Например каква информация е предоставила международната преса относно предисторията на финансовата криза? Цитирана беше Лисабонската стратегия; това е много интересно. Когато се опитваме да установим реалните собственици на големите финансови групировки, на които принадлежат водещите вестници и средствата за масово осведомяване, все едно гледаме комплект китайски кутии; от това, което ни е известно, възможно е те да са регистрирани в зони на „данъчен рай“.

Считам, че ще постъпите много добре, ако подкрепите една инициатива, целяща действителното разкриване на онова, което се случва зад кулисите в политиката, финансите и икономиката. Това са много интересни теми и те са важни за широк кръг от граждани, които имат право да бъдат постоянно и напълно информирани. Обръщам внимание – и бих наблегнал – на мълчанието на левицата относно клуба „Билдерберг“ и тристранната комисия.

  Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Г-жо председател, ще се постарая да се вместя във времето. Доволна съм, че Комисията признава важната роля на свободата на печата за поддържане на почтеността в демократичния процес. Твърде често обаче с поведението си политическият елит внушава, че думите означават онова, което той твърди, че значат. Това е един от тези случаи.

Днес в Парламента, в един параграф от доклада Løkkegaard се призовава да се организира кореспондентска дейност от пресслужбата в Брюксел, за да се отразяват новините от ЕС по по-поучителен начин. Журналистите са там, за да информират, а не за да поучават. Журналистите ценят независимостта си повече от всичко друго. Ако нямат независимост, те не могат да се считат за свободни.

Комисията вече упражнява прекалено голям контрол върху медиите в Брюксел чрез финансови стимули и принуда. Тук се говори за „Europarl TV“ така, сякаш този канал има някаква новинарска стойност – няма такава. Съдържанието, което той разпространява, не е нищо повече от съобщения до пресата с движещи се картини. Затова никой не го гледа.

С днешното гласуване Парламентът на практика одобри доклада Løkkegaard и въведе изискването в училищните програми да се включат предмети по европеистика. Всеки журналист ще ви каже, че в свободните и независими медии няма място за пропаганда. Неправителствената организация „Репортери без граници“ вече определи Италия, България и Словакия като държави, в които има значителни проблеми със свободата на печата. Франция и Испания също не успяха да изпълнят стандартите, които свободните граждани трябва да имат правото да очакват. В Обединеното кралство вече имаме печат, който може да се счита за свободен, въпреки че там често се използва формулировката „твърди се“. Както видяхме тук днес, изглежда че ЕС се движи в противоположната посока.

  Monica Luisa Macovei (PPE). – (RO) Споделям мнението на онези, които подкрепят свободата на изразяване на мнение и свободата на печата. Ако няма свобода на изразяване на мнение, няма демокрация. В тази връзка искам да ви припомня и ненарушимото правило, което се доказа като основополагащо за печата, отново в едно демократично общество: мненията са свободни, фактите са свещени.

По отношение на Румъния, с удоволствие ви осведомявам, че от 2006 г. вече нито отправянето на обиди, нито клеветите са провинения, защото бяха извадени от Наказателния кодекс от едно дясно правителство. Това означава, че на никой журналист не се налага каквато и да било наказателна санкция, дори и в неприятната ситуация на недобросъвестно разпространение на невярна информация. Действително считам, че положението, такова каквото е в момента, е прекрасно, тъй като журналистите не бива да живеят в страх от наказателни санкции. Сега в Румъния имаме само граждански производства.

Организациите на частния печат упражняват пълноценно свободата си да критикуват и оспорват решенията на властимащите, защото, разбира се, всеки, който е на власт, винаги е обект на критика. Това е съвсем естествено.

Румъния също има своя дял от прес-асоциации, които принадлежат на политици и се финансират от политици и/или бизнесмени. Както чухме тази вечер, това се случва в много други държави-членки на ЕС.

Преди всичко тази принадлежност и това финансиране трябва да са прозрачни. Необходимо е също така да се погрижим за гарантиране на редакционната независимост на журналистите, които работят за такива организации, ако искаме да имаме свободен печат.

  Ивайло Калфин (S&D). - Уважаема г-жо председател, уважаема г-жо комисар, свободата на медиите е интегрална част от системата за права на човека и не може да се разглежда извън общия контекст на състоянието на демокрацията. В България, както навсякъде, медиите работят под силен пазарен натиск. Продажбите падат, рекламите се свиват, новите медии все повече размиват границата между професионалната журналистика и социалните медии. Другите журналисти имат все по-малко възможности за изява и за нормално практикуване на професията си. Медии с традиции и публика се закриват. Днес например дойде съобщение, че един от хубавите и сериозни вестници в България, вестник „Класа“, спира да излиза. В тази ситуация медиите стават силно зависими не от своите читатели, а от своите благодетели, било то бизнес или правителство, които стоят пред изкушението да заменят свободата на медиите срещу медийния си комфорт.

За съжаление, в България голяма част от издателите имат основен интерес в други области. Това създава предпоставки за натиск и злоупотреби с редакционната политика срещу облаги и добро отношение от страна на правителството. От своя страна, правителството систематично демонстрира пренебрежението си към принципа на независимост на институциите, включително на тези, свързани с медийната регулация. То стигна до там, че нарочно си поиска писмени индулгенции от медиите като ги попита дали им оказва натиск. Което само по себе си представлява оказване на натиск.

Проблемите в България не са уникални. Те се срещат и в други страни. Аз не бих сложил под един знаменател всички медии и не бих обвинил нито за минута добрите журналисти, които често са принудени да работят без постоянни договори или въобще да търсят смяна на попрището. Проблемът е структурен. Той е основно свързан с автоцензурата, която често се налага. Тук трябва да прибавим и концентрацията при разпространението на медии, били те електронни или печатни.

Неотдавна, предишният състав на Европейската комисия предвиди марки за запазване и мониторинг на плурализма в медиите. Днес ние имаме особена нужда това да се случи. Много изкусителни са популизмът и агресията, но те никога не са довели до верните решения. Очаквам Европейската комисия да бъде активна в този момент и да предложи решение. Зная, че темата е деликатна и често не подлежи на формално измерване, въпреки че има подобни класации. Въпреки това очакванията и критериите на Европейския парламент трябва да бъдат много високи. Колкото висок е и залогът, запазването и развитието на европейската демокрация.

  Luigi de Magistris (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, когато градим Европа на правата, съществена роля играят свободата на информацията, плурализмът на информацията и независимостта на информацията.

Дали членът на Комисията съзнава, че в Европейския съюз има една държава – която, между другото, е член-основател на Европейския съюз съгласно Договора от Рим – в която липсва медиен плурализъм, в която един министър-председател контролира пряко или косвено обществената и частната телевизия, както и печатните медии? Каква демократична избирателна надпревара може да съществува в държава, в която един министър-председател – една политическа партия – контролира медиите? Каква демокрация може да съществува в държава, в която до дни ще бъде приет закон, който забранява на журналистите да публикуват новини от съдебен характер? Забравете за „Уотъргейт“ и за поддържането на режима от пресата! Тук става въпрос за декоративни галени кученца!

Каква е тази демократична държава, която иска да контролира интернет? Каква е тази демократична държава, която отстранява всеки, който се отклони от партийната линия и която не може да гарантира свободата на словото и правото на особено мнение?

Не описваме Судан под управлението на Бокаса или Румъния под управлението на Чаушеску – това е Италия под управлението на Берлускони, където, за съжаление, такива неща са допустими – не на последно място поради факта, че Европейската комисия няма смелостта да заеме независима и свободна позиция спрямо държавите членки.

  Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Г-жо председател, г-жо Крус, разочароващо е да се слуша за всички нарушения на свободата на изразяване на мнение в Европа. Не знам дали го съзнавате, но Вие също приемате законодателен акт, който ограничава тази свобода. Докладът Løkkegaard, който беше одобрен, мисля, от всички политически групи в Парламента с похвалното изключение на моята група, съдържа странни разпоредби, които ограничават свободата на словото и свободата на печата. Препоръчвам Ви да прочетете параграфи 14, 20, 23 и 39, и по-специално параграфи 8 и 31. В параграф 8 се посочва, че публичните медии в Европа следва да се наблюдават от структура на ЕС, а в параграф 31 се казва, че тези медии трябва да предоставят информация за нашата работа. Трябва да заслужим вниманието на медиите и на хората с усилен труд, а не като принуждаваме някого да разпространява информация за работата ни. Медиите не са задължени да предоставят информация за НАТО или за ООН и по същия начин не са задължени да осведомяват когото и да било за работата на Парламента.

  Ivo Belet (PPE). – (NL) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, искам да започна с това, че необходимостта от провеждане на разискване в Парламента относно такива фундаментални ценности като свободата на печата и свободата на мнението е действително по-голяма от всякога. Предлагам – и се надявам, че ще можем да постигнем съгласие по въпроса – разискването да се проведе въз основа на обективни критерии и обективни анализи.

Г-жо член на Комисията, самата Вие предложихте такъв инструмент с обективни индикатори – Монитор за медиен плурализъм (MPM) – който беше разработен от Европейската комисия. Сега целта е Европейската комисия, наред с всички други, да въведе този Монитор и ние наистина очакваме да го сторите.

Вторият инструмент са препоръките на Съвета на Европа. Тези препоръки касаят стандартите за свобода на печата, независимото управление на публичните радио- и телевизионни оператори и стабилното финансиране. Всичките 27 държави-членки на Европейския съюз са одобрили тези стандарти, така че би било добра идея да им напомним за необходимостта да спазват ангажиментите си в това отношение.

Наша отговорност също така – в качеството ни на Европейски парламент – е да привлечем вниманието им към този аспект. Скоро ще го сторим, наред с други неща, под формата на нова резолюция, която ще се отнася до бъдещето на публичните радио- и телевизионни оператори в цифровата ера и която ще бъде представена в Парламента или следващия месец или в месеца след него. В нея изрично ще приканим Комисията и държавите-членки специално да разгледат въпроса.

Накрая, не можем да приемем застрашаването на свободата на печата, където и да било в Европа, и затова се изисква бдителност – бдителност от страна на Европейския парламент. Поради тази причина считам, че би било добре Комисията и Парламентът да напомнят по подходящ начин и своевременно за това на държавите-членки.

  David-Maria Sassoli (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, установяваме, че обсъждаме проблема за свободата на печата за втори път в рамките на настоящия парламентарен мандат и в залата. Това показва, г-жо член на Комисията, че проблемът се усеща остро; той се възприема като голям проблем от европейската общественост.

Бих искал да ви припомня, че през май 2004 г. Парламентът е излязъл с резолюция, в която е призовал Комисията да предприеме действия в защита на медийния плурализъм и свободата на печата, но през всичките тези години Комисията не е изразила ясно и открито мнението си. Както знаете, сега проблемът се разраства. Въпросите, засягащи Италия, Румъния и Унгария, са различни, но произходът им е един и същ.

Както много добре знаете, в Италия продължава да съществува сериозен конфликт на интереси, който се изостря от факта, че правителството е окупирало публичните средства за радио- и телевизионно разпространение. В Румъния печата на практика се счита за заплаха за нацията. В Унгария правителството желае да постави журналистиката под контрол. Естествено европейските институции не могат да се примирят с каквото и да било правителствено влияние над медиите. Свободата на информацията не е стока, която може да се оцени единствено по пазарни критерии. Тя е по-скоро правото на гражданите сами да формират мненията си за политиката, качеството на правителствата и обществения живот.

Вече няма извинения за европейските институции; Комисията трябва да предприеме решителни действия за усъвършенстване на общите европейски стандарти. С Вашата намеса, г-жо член на Комисията, можете да вдъхнете увереност на европейските граждани, че Европа е пространство на правата и свободата.

  Cecilia Wikström (ALDE). – (SV) Г-жо председател, в този късен час нека си припомним, че свободата на изразяване на мнение се е зародила в Европа много отдавна. В моята страна, Швеция, я отстояваме от 1766 г., когато стана шведски закон, а сега е определена в конституцията. Въпреки това не сме избегнали подлагането на журналистите и писателите на ужасни неща като покушения, запалителни бомби и заплахи. Това не е нещо уникално, срещащо се само в Швеция; съвсем същото насилие се проявява и на други места в Европа.

Ако искаме Европа да продължава да бъде образец за свобода на печата и свобода на изразяване на мнение, то е недопустимо три страни от ЕС да бъдат определяни като държави със само частична свобода на изразяване на мнение, съгласно последния доклад на „Фрийдъм Хаус“, а именно Италия, България и Румъния. За Гърция също се съобщава, че има проблеми. Кой не си спомня ясно празните страници на вестниците, на които станахме свидетели преди известно време в Италия, след като беше упражнен натиск върху журналистите и редакторите на вестниците?

Трябва да отстояваме свободата на словото. Не бива никога да забравяме, че свободата на изкуството и свободата на изразяване на мнение са се появили за пръв път в ранните европейски демокрации. Във всяко демократично общество гражданите могат свободно да критикуват и да формират свое собствено мнение за статии и книги и не бива никога да приемаме положение, в което хората биват сплашвани, за да мълчат. Свободата на изразяване на мнение съставлява гръбнакът на съюза, на който всички ние сме задължени да служим и чиито идеали трябва да отстояваме и защитаваме, особено когато биват оспорвани.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-жо член на Комисията, госпожи и господа, необходимостта от защита на свободата на изразяване на мнение и на свободата на печата е изключително важна и е придобила нови аспекти, особено в наше време, поради две основни причини.

Първо, техническият прогрес, както вече чухме, доведе до създаването на нови средства за комуникация. Сега разполагаме с Интернет, с блогове, свързваме се в социални мрежи, имаме Интернет радио, а също и Интернет телевизия. Това са нови медии, които са много впечатляващи. Тук искам да отбележа, че преди около два и половина месеца в Гърция беше убит един журналист и активен блогър.

Въпреки че тези медии правят силно впечатление, рамката за дейността им все още не е всеобхватно регламентирана както в законодателен план, така и по отношение на кодекс за поведение. Нашата Комисия също често отговаря, че всички ние разчитаме на саморегулирането на тези медии. Става очевидно, че често, в резултат на свободата, с която се ползват тези медии, особено в условията на анонимност, се стига до злоупотреби и в крайна сметка до подвеждаща информация за обществеността.

Втората причина е, че в днешно време издателската дейност и радио- и телевизионното разпространение са съсредоточени в ръцете на няколко мощни бизнес гиганта, като крайният резултат е, че бизнесмени, политици, а често и цели правителства трябва да се подчиняват на желанията на тези гиганти. В заключение, очевидно е, че често в името на свободата на изразяване на мнение в крайна сметка подлагаме на принудително мълчание политическите среди и практикуващите журналисти, които обективно нямат възможност да работят и да информират своята общественост.

Завършвам с това, че знаем, че правомощията ни на европейско ниво са ограничени. Разбира се, ние, от своя страна, също можем да упражняваме натиск в определени граници и в условия на широко съгласие от страна на всички ангажирани агенции в една среда, която ще осигури незабавни решения за държавите-членки на ЕС, излизащи от най-голямата криза за последните осемдесет години.

  Andres Perello Rodriguez (S&D). – (ES) Г-жо председател, вярно е, че това е общо разискване и че би било пресилено да се твърди, че в Европейския съюз няма свобода на изразяване на мнение, но също толкова вярно е, че има случаи на ограничаване на правото на информация и на правото на свободно изразяване на мнение, които трябва да осъдим.

Подкрепям и изразявам съгласието си с тези, които посочват, че трябва да насочим вниманието си към държавите-членки, които нарушават свободата на изразяване на мнение и свободата на печата. Ако трябва да говорим за Италия, Унгария и България, сме длъжни да го сторим, но ако трябва да говорим за скандалния случай с Румъния и това сме длъжни да направим. Бихме могли да кажем, че няма съдебни доказателства, но има достатъчно информация, че трябва да предприемем действия в отговор на скандалните случаи, защото това не е съд, а политически парламент.

Искам също така да отбележа, че има демократични страни, разполагащи с публични телевизионни канали, които са успели да привлекат най-голям брой зрители поради своя плурализъм – какъвто е случаят с Испания – но които съществуват съвместно с публични телевизионни канали на автономни общности – като Мадрид и Валенсия, чиято обща територия и обединено население превишават тези на някои държави-членки – които са превзети от съответните регионални управи и биват манипулирани в значителна степен. За такива манипулации съобщават сдружения, партии и съюзи, те включват информационни затъмнения и прекъсване на предавания от фабрични комитети поради страховете им от струпване на тълпи и нападения. Те показаха, че са способни – например Canal Nou – да наложат цензура върху отразяването на най-големия корупционен скандал в Испания – случая Gürtel – тъй като той засягаше управляващите, които стопанисват канала, докато обществените телевизионни канали излъчваха информация по темата като водеща новина за деня, при това регионалните управи скандално нарушават правата на журналистите и на зрителите.

Това се случва в Европейския съюз – в област Валенсия и в област Мадрид – случва се по Telemadrid и Canal Nou (Канал 9, на испански език).

Така че това са два телевизионни канала – и аз обещавам да представя доказателства за това – които действат в разрез с Договора от Лисабон и заобикалят Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като постоянно нарушават член 11 и аз ви призовавам да вземете това предвид.

Заявявам това открито, за да изразя осъдителното си отношение, и призовавам Вас, г-жо член на Комисията, както и Комисията, да изискате информация, защото една демократична държава-членка и един демократичен Съюз не могат да търпят такова лошо поведение.

  Lena Kolarska-Bobińska (PPE). – (EN) Г-жо председател, крайно наложително е нашите гласоподаватели да бъдат добре информирани за актуалните събития. Информацията стимулира интереса на гражданите към публичните дела, както и участието им в тях. Ние, политиците, трябва да сме равнопоставени, за да могат различните ни послания да бъдат подложени на справедливо обществено обсъждане. За съжаление днес комерсиалните медии все по-често избират единствено да забавляват нашите избиратели. В резултат на това те са ограничили отразяването на актуалните събития. Така на обществените ни медии се пада задачата да правят все повече и повече в областта на информацията и просветата.

Опасно е, че има някои партии и политици, които продължават да се стремят да придобият контрол върху публичните медии. Това се случва в много държави-членки – Италия, Унгария, Румъния и Франция са само някои от тях. Трябва да се противопоставим на тази тенденция. От 1989 г. насам Съветът на Европа, който вече беше споменат в нашето разискване, изигра великолепна роля в определянето на стандартите за свободни и безпристрастни публични медии в Европа. Спазването на тези стандарти на Съвета на Европа трябва да се наложи във всички държави-членки – както в бившия комунистически Изток, така и в Западна Европа.

Ние, като парламент, трябва да работим в по-тясно сътрудничество с нашите съседи тук, в Страсбург, по този въпрос. Отговорност на правителствата на нашите държави-членки е да се погрижат публичните медии да запазят своята независимост и способността си да предоставят безпристрастна информация, а ние, Европейският парламент, трябва да продължаваме да следим доколко добре те изпълняват този свой обществен дълг.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-жо член на Комисията, изключително тревожно е, че както беше посочено тази вечер, най-често споменаваните държави-членки на ЕС, които нарушават свободата на изразяване на мнение и свободата на печата – които са сред основните ценности на Европейския съюз – са Румъния, Италия, България и, за съжаление, моята страна – Унгария. Г-жо член на Комисията, Комисията няма да може да избегне задачата да провери дали държавите-членки зачитат това основно право в Европейския съюз. Комисията трябва да се погрижи това право да се зачита, тя трябва да следи положението, за да гарантира, че няма да се установи монопол върху собствеността на медиите в държавите-членки, както в Италия, в случая с медийната империя на Берлускони – пример, който се следва в Унгария с придобиването на RTL Klub, а също така не бива да съществува възможност за назначаване на кадрови политически работници за ръководители на публични медийни организации. Комисията трябва да говори открито за тези случаи и да ги следи.

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, искам да благодаря на члена на Комисията за балансирания й доклад.

С голям интерес очакваме определянето на обективните индикатори за медиен плурализъм. Очакваме го както в качеството си на членове на Европейския парламент, така и като италианци, защото сме наясно със степента, в която плурализмът, свободата и независимостта на медиите са гарантирани в Италия. Затова черешката на тортата ще бъдат индикаторите, които да убедят в това и италианската левица, защото на всеки четири-пет месеца тя изтъква един и същ аргумент, като резултатът от гласуването, който неизменно получава, предполагам съвсем не е благоприятен за нейната кауза.

Повечето вестници в Италия подкрепят левицата и постоянно атакуват правителство, като по този начин правят пропаганда в полза на опозицията. В продължение на 30 години левицата в Италия държи и разпределя по военному длъжности в обществения канал на финансираната с публични средства държавна телевизия, която е уютен клуб за лявоцентристки партии. Всеки ден, всяка седмица по обществения канал в Италия се злослови по адрес на правителството и на министър-председателя. Ако обаче някой теоретик на дясноцентристите случайно направи грешката да постави под съмнение написаното във вестниците, се надава вой, че е застрашена свободата на информацията.

И още нещо се случва в Италия: редовно се публикуват записи от подслушване на телефонни разговори, получени при законни разследвания, дори когато те нямат абсолютно нищо общо с разследването. Чрез тази практика се разпространява информация и се нарушава неприкосновеността на личния живот на гражданите до такава степен, че преди няколко години госпожите и господата от левицата протестираха срещу нея. През юни 2007 г. Massimo D’Alema каза: „Гледката на адвокати, които записват казаното и след това отиват при журналистите, е непристойна, наподобява арабски пазар“. През март 2007 г. Antonio Di Pietro каза: „Следва да се регламентира използването на прихванати телефонни разговори, да се налагат наказания, за да се гарантира неприкосновеността на личния живот“. През февруари 2008 г. Walter Veltroni заяви: „Демократическата партия подкрепя пълната забрана за публикуване на записи от прихванати телефонни разговори до приключване на предварителното изслушване“.

Но ако днес италианското правителство се осмели да предложи на парламента закон, с който да се регламентира и правото на неприкосновеност на личния живот, и налагането на санкции на онези, които нарушават закона, за публикуване на записи от прихванати телефонни разговори, цялата лява преса ще се вдигне на оръжие и ще закрещи, че това е скандал, и това ще отекне силно в обичайните ултралеви гласове в Европа.

Някои леви вестници бяха издадени по този начин; заглавната страница беше оставена празна в знак на протест срещу закона, ограничаващ свободата на словото. Но празни останаха само първата и втората страница, защото на последната, както обикновено, бяха публикувани реклами и обяви. Затова съветваме тази левица, която не може да вземе решение и на всеки шест месеца ни заявява, че свободата на информацията не съществува, да престане да мисли за това и да намери нещо по-сериозно, за което да говори.

  Ildikó Gáll-Pelcz (PPE). – (HU) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, благодаря за предоставената ми дума, а също така съм благодарен, че Комисията счита въпроса за свободата на словото и свързаната с нея свобода на печата, които са основни човешки права, за толкова първостепенен въпрос, както и че се занимава с този проблем по такъв балансиран начин. До сега тази вечер чух объркани обяснения, завоалирани намеци и, за съжаление, обвинения.

Г-жо член на Комисията, позволете ми да Ви представя надеждна информация за новия унгарския закон за медиите. Всички политически партии постигнаха съгласие, че законът от 1996 г. е много остарял. Новото правителство внесе в унгарския парламент пакета си с проектозакона за медиите, за да създаде ясна структура и прозрачна финансова основа за медийни разпоредби. Как правителството се стреми да постигне това? Например чрез предотвратяване на прахосването на държавни средства. Чрез разрешаване на структурните проблеми. Чрез постигане на прозрачност в медийната система. С какви средства? Чрез намаляване на броя на партийните назначения до една пета. Или дори чрез въвеждане на отчетност на националния орган за медии и телекомуникации пред парламента. Или чрез провъзгласяване на свобода на печата и защита на независимостта на журналистите. Или дори чрез гарантиране на поверителността на източниците, използвани от разследващите журналисти, при едновременна защита на основните конституционни права.

Г-жо член на Комисията, междувременно може да се случи така, че да пострадат интересите на предишното правителство. Възможно е дори някои да започнат да разпространяват злонамерени слухове. Истината е, че внасянето на закона беше предшествано от дълъг процес. Освен това законът все още не е в окончателния си вид, тъй като парламентарното разискване по него ще започне едва следващата седмица. Голяма е отговорността на Европейската комисия. На този въпрос трябва да се обърне сериозно внимание като също така е вярно, както беше споменато, че е необходима единна, прозрачна и надеждна оценка. Неясните обяснения и намеците са опасни и влияят пагубно върху националните държави.

  Мария Неделчева (PPE). – (FR) Г-жо председател, вече не е нужно да се демонстрират достойнствата на свободата на изразяване на мнение, постановени в член 11 от Хартата на основните права.

Правото на информация, както и достъпът до информация, съчетани с многочисленост на източниците, съставляват същината на демократичния процес. Това позволява на гражданите свободно да формират мненията си и дава възможност на медиите да си осигурят ролята на партньори в диалога, който се осъществява между гражданите и властимащите.

Следователно онова, което характеризира медиите, е тяхната неутралност, обективност и точност. Въпреки това в моята страна – България, до неотдавна медиите и печатът служеха на целите на един идеологичен режим, който всички осъдихме през 1989 г. Двадесет години по-късно наследството е налице, постигнат е напредък и важното е, че има предупредителни сигнали, които ни позволят да бъдем бдителни и да не отклоняваме вниманието си от най-същественото.

Тук бих искала да се спра на три аспекта. Първо, предприемане на мерки за гарантиране на свободата на изразяване на мнение и на свободата на медиите. Това обаче е двояк процес.Свободата не бива да вреди на свободата на други. Струва ми се, че изграждането и работата по рамката за взаимно доверие и уважение е важен елемент на отношенията между медиите и отделните хора.

Второ, чрез ролята си на „четвърта власт“ медиите осигуряват демократичен контрол. Този контрол обаче трябва да се съчетае с проверка на източниците и с прозрачност, като по този начин ще се избегне експлоатацията на медиите за корпоративни, търговски, икономически или политически цели. Надеждността на източниците, прозрачността на доходите на управителите на медиите и обективното разпространение на информацията могат да доведат единствено до напредък на нашите общества.

Накрая, трябва да помним каква е ролята на журналистите. Съблюдаването на професионалната етика, независимостта и зачитането на основните свободи са ценни показатели за всички журналисти, които се считат за професионалисти. Предотвратяването на стандартизацията и борбата срещу пренасищането с информация, което често води до печални последици, са цели, към които днешните медии трябва да се стремят.

Накрая, свободата не включва подчинение. Поради тази причина подчинението на законите, касаещи рейтингите на аудиториите, големите монополи, деполитизация на важни теми и свръхполитизацията на теми, засягащи обществото, са в разрез с ролята на медиите като разпространители на свободна информация, която не служи на ничии интереси освен на общия интерес.

  Iosif Matula (PPE). – (RO) Всички приемаме, че свободата на печата е едно от основните права, които демократичното общество предоставя на гражданите. Включихме и свободата на изразяване на мнение в демократичните критерии, които всяка държава-членка или бъдеща членка на Европейския съюз трябва да възприеме, именно за да гарантира зачитането на свободата на печата.

Както съм отбелязвал и по други поводи, безрезервно подкрепям абсолютната свобода на печата. Тази свобода обаче върви ръка за ръка с огромната отговорност на редакционните екипи да предоставят на обществеността вярна информация. Тъй като днес разискваме и положението в страните от Източна Европа, мога да ви опиша накратко ситуацията в Румъния

Големите издателски организации принадлежат на опозицията или на бизнесмени, които подкрепят опозицията. Най-крещящият пример в това отношение е неотдавнашната кампания на президентските избори, когато кандидатиращият се за следващ мандат действащ президент, Траян Бъсеску, беше атакуван от преобладаващото болшинство от печата.

Това продължава дори сега, ежедневно. Такова положение е приемливо, само когато се зачита истинността, но когато умишлени кампании, медийно изнудване, очерняне на имиджа...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Ioan Enciu (S&D). – (RO) В Румъния печатът, четвъртата власт във всяка демократична държава, e в разгара на криза. Той постави рекорд, който почти не може да бъде подобрен. По груби изчисления, до сега са съкратени 6 000 журналисти от румънския печат, като много издания се закриват.

Как можа да се случи това? Това е резултат от сплашващи действия от страна на управляващите, като например обявяването на медийните кампании за уязвим елемент на националната сигурност, както и действията на румънското правителство за принуждаване на всички служители в медиите, които са ниско платени, да плащат допълнителни данъци. Има и друг аспект, който беше отбелязан и от генералния секретар на Международната федерация на журналистите, Aidan White, цитирам: „Румънската журналистика е под обсадата на икономическите неволи на страната и на алчността на работодателите“.

Бъдещето на тази гилдия е изложено на голяма опасност. Работодателите и органите трябва незабавно да приемат мерки, за да спасят професионалната журналистика. Само действия, предприети на ниво ЕС, могат все още да спасят печата в Румъния.

  Chris Davies (ALDE). – (EN) Г-жо председател, мислех си, че имаше любопитна липса на страст във встъпителните думи на члена на Комисията. Разбира се, Комисията е пазител на Договора и на всичките принципи, залегнали в него, но откровено казано, едва ли щяхте да отгатнете, че е така от нейните думи.

В това разискване чухме примери за лоши практики от цяла Европа. В моята страна, Обединеното кралство, имаме прекомерна медийна собственост, съсредоточена в ръцете на „Нюз Интернешънъл“, на Рупърт Мърдок. Ако един политик се стреми към властта, то той обикновено не клати лодката като оспорва твърде много решенията на управниците.

А що се отнася до Италия: когато един министър-председател притежава значителна част от медиите, ако това не е потъпкване на принципите на Договора, то кое е?

Как можем да осъждаме лошите практики другаде, ако не правим нужното нашите собствени практики да са възможно най-добри?

Е, разбира се, има граници на правомощията на Комисията, на правната й компетентност. Но, г-жо член на Комисията, Вие не сте бюрократ; Вие сте лидер; имате глас и сега е моментът, в което този глас може да бъде повишен, за да се засрамят някои хора, за да се наложи промяна и за да се действа в защита на свободата.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Две чудотворни думички са се утвърдили в нашето общество. Фразата „политически коректен“ е тясно свързана със свободата на изразяване на мнение. Тя е знак за някакъв вид саморегулиране при изразяването на мнения. Тя касае не само журналистите, но и политиците, хората на изкуството и дори обикновените граждани.

В нашето общество да си „политически коректен“ не означава да зачиташ мнението на другия, а да споделяш мнението на мнозинството. Това е голяма опасност за нашата демокрация, за нашата култура.

Още един коментар: Вярвам в зачитането на свободата на изразяване на мнение, но свободата на изразяване на мнение означава и разпространение на невярна информация, на лъжи и клеветнически изявления, както често се случва. Имам личен опит в това отношение. Гражданите имат право не само на информация, но и на вярна информация.

  Margrete Auken (Verts/ALE). – (DA) Г-жо председател, ще продължа критиката към Комисията. Днес тук чухме поредица от примери за това как се използва властта и законодателството за противодействие на онези части от печата, които са от решаващо значение за управляващите. Във всички случаи това трябва да е нещо, което засяга Комисията. Аз съм член на комисията по петиции и в тази комисия на практика сме чували изявления на Комисията, че тя не носи отговорност за нарушенията на основни права в държавите-членки. Комисията не се интересуваше от това. Това предизвика остри критики както от страна на комисията по петиции, така и при приемането на резолюции тук, в Парламента.

Искам просто да обърна внимание на члена на Комисията, че критериите от Копенхаген не са запазени за страните, които възнамеряват да се присъединят към ЕС. Това също ни беше казано в комисията по петиции от член на Комисията. Критериите от Копенхаген се отнасят за всички – включително за държавите-членки на ЕС. Призоваваме Комисията в бъдеще да обръща повече внимание и да действа по-твърдо в такива ситуации.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, няма съмнение, че днешното разискване е повторение, макар и в смекчен вариант, на онова, което се случи през октомври 2009 година.

Свободата на печата: въпреки че се крием зад доклад, в който се говори за възможността за създаване на публична сфера в Европа, по същество продължаваме да говорим ad infinitum (до безкрай) за случващото се в Италия.

Членът на Комисията много ясно и отчетливо заяви, че свободата на печата не е нарушена от държавите-членки. Тя заяви, също така, че ще се използват конкретни индикатори за измерване на работата на печата в това отношение, но това, което най-вече трябва да отчетем, е фактът, че докладът – и това е единственият му положителен аспект – конкретно и открито включва местните медии.

Ако можем да намерим една положителна страна на доклада, то тя вероятно е тази. Иначе всичко се свежда до безплодни приказки и дискусии, които нямат голяма стойност в условия, които изискват различен вид реакция от страна на Парламента.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, колкото по-зряло е едно общество, толкова по-голяма е свободата на изразяване на мнение и свободата на печата, но утопичният идеал за пълна свобода няма да бъде реализиран докато човешката природа остава неизменна.

Първо, правителствата ще се опитват – докато могат да действат безнаказано – да контролират посланията, които медиите излъчват. В това отношение бяха цитирани много примери тук тази вечер. Това няма да се промени в бъдеще.

Второ, собствениците на медии и отделните редактори също ще се стремят да отразят своите приоритети в съобщенията, които публикуват, а отделните журналисти няма да имат избор и ще трябва да отстъпят, защото иначе ще останат без работа.

Но монетата има и обратна страна – тази на безскрупулните журналисти, които действат така, че да не позволяват на истината да развали добрия журналистически материал.

Това е многоаспектен проблем. Проблем, който никога няма да изчезне. Това е битка, която трябва постоянно да се води. Тази битка трябва да се води непрестанно, защото иначе никога няма да бъде спечелена.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-жо председател, бих искала да припомня и открито и твърдо да се обявя срещу насилието, на което стана жертва вестника „Egunkaria“ в Страната на баските. През 2003 г., в пълно нарушение на законите и конституцията на Испания, един вестник беше незаконно закрит в резултат на преследването на едно езиково и културно малцинство и на опитите да се смеси баския език с тероризма – нещо, което повечето баски отричат. Професионалисти и лидери бяха лишени от най-основните си права. Седем години по-късно това беше потвърдено в съдебна присъда.

В този период и след произнасянето на присъдата единственото, което направиха Комисията и Европа беше да останат безмълвни. Това поведение улеснява повторното извършване на актовете на произвол. Затова, г-жо член на Комисията, действията ви трябва да са в по-голяма степен изпреварващи и смели, за да може Европа да буди доверие в ролята си на пазител на договорите.

Договорът и правото системно се нарушават в Европа, както видяхме днес. Затова ви призовавам да действате изпреварващо в по-голяма степен.

  Hella Ranner (PPE). – (DE) Г-жо председател, всички изказвания днес показаха, че свободата на печата и свободата на изразяване на мнение са от съществено значение за обществото ни тук, в Европа, както, убедена съм, и в целия свят.

Считам, обаче, че има едно задължение, което е в разрез с тези свободи, а именно задължението да се защитават и правата на лицата, за които се пише. Днес медиите имат невероятна власт, най-вече благодарение на съвременните технологии. Наш дълг е също така да обръщаме внимание на онези, които са обект на медийно отразяване.

Откриването на този баланс е трудност и предизвикателство, но трябва да посрещнем това предизвикателство като обезпечим необходимата правна сигурност, която ние, в Европейския парламент и в европейските институции, можем да осигурим и която след това може да се предаде на държавите-членки.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, изразяването на собствените ни идеите и мнения без да се накърняват правата и достойнството на другите е една от основните свободи на демокрацията.

За съжаление обаче предполагаемите свободни медии не винаги третират политическите партии и политиците по един и същ начин. Това, уважаеми госпожи и господа, ни е донякъде познато, защото много малко от онова, което вършим в Парламента, се съобщава от медиите.

Въпреки обвиненията на една тесногръда и капсулирана левица, свободата на печата в Италия се гарантира от едно невероятно изобилие от местни и национални медии. Онези, които твърдят, че премиерът контролира притежаваните от семейството му медии както си пожелае, лъжат и знаят, че лъжат. Изумен съм, че членове на Европейския парламент, които са експерти по право, могат да обвиняват италианското правителство в нарушаване на Договора от Рим, а може би дори на Договора от Лисабон, а след това не използват основния инструмент срещу такива нарушения, който е искане на помощ от съдебните структури на Европейския съюз.

Смятам, че Европейският съюз трябва да създаде независима етична комисия, за да установи степента на свобода на печата във всичките 27 държави-членки, като по този начин веднъж завинаги ще затвори устата на онези, които търгуват с несъществуващи истини.

  Нели Крус, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, критикувана съм за множество неща през дългия си живот, но никога за това, че нямам страст, така че сега ми се случва за първи път.

Въпреки това съм благодарна за всичките ви изказвания: съзнавам, че в тази класация изпреварих председателя с неговото изявление за състоянието на Съюза от тази сутрин. Тази вечер имаше толкова много изказвания, но, повтарям, благодарна съм за това.

Внимателно изслушах вашите изложения. Това действително е свобода на изразяване на мнения и аз съм благодарна, че се намирам в Парламент, който не само толерира свободата на изразяване на мнение навън, но я защитава и в собствената си зала.

От друга страна, има много общи неща помежду ни. И ние и вие – а не само Комисията – сме пазители на договора и затова е правилно, че провеждаме разискването тук и е редно да сме много откровени помежду си, когато правим изводи за опасностите.

И все пак, по отношение на мнозина от членове на Парламента, които взеха думата тази вечер, не можех да не си задам въпроса кои са вашите страни – тези, които твърдите, че познавате най-добре. Определено един от аспектите, които ме развълнуваха, е фактът, че доста голям брой от членовете на Парламента са от младите демокрации и мисля, че това е предупреждение.

Вие сте се борили за свобода на изразяване на мнение, борили сте се за медиен плурализъм и всички ние трябва да вземем предвид тази поука, а именно, че не считате, че това е даденост, а смятате, че трябва да го защитавате и ако това не е страст, то аз с голямо удоволствие бих изпила едно питие с вас след тази сесия, за да разбера каква е вашата дефиниция за страст.

От друга страна, бих искала също така да подчертая, че това, което спомена Sofia in ’t Veld, наистина е вярно. Аз действително съм „отворена книга“ по този въпрос и се гордея, че не тая тайни. Това не означава, че винаги е възможно нещата да се случват 100% така, както вие желаете, тъй като ние наистина търсим кое е най-доброто за Европа и кой е най-добрия път, по който можем да поемем.

Като заключение на разискването тази вечер – Комисията би искала да припомни, че в първото изречение от новия член 2 от Договора за ЕС се изброяват ценностите, на които се основава Съюза и които държавите-членки трябва да зачитат и популяризират. Те са: зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства.

ЕС и държавите-членки са длъжни да зачитат тези ценности. Напълно съм сигурна, че никой, от присъстващите на това пленарно заседание не е против тази формулировка, защото в противен случай нямаше да сте членове на този Парламент, а списъкът, съдържащ се в първото изречение на този член, е не само декларативен, но и съдържа два конкретни аспекта.

Първо, зачитането на тези ценности и ангажиментът за общото им популяризиране на ниво ЕС са две условия за присъединяване към ЕС, както е предвидено в член 49 от Договора за ЕС и, точно както някои от вас споменаха, когато преценяваме дали една потенциална държава-членка може да се присъедини към семейството, това е и въпрос, касаещ тези, които вече са се присъединили към това семейство.

Второ, при нарушение на тези ценности може да се задейства процедурата за предупреждение и санкциониране предвидена в член 7.

Оперативният характер на списъка с ценностите обяснява неговата сбитост. Изброени са само най-важните основополагащи ценности с добре дефинирано правно съдържание. От друга страна, във второто изречение на член 2 се разясняват характеристиките на европейския модел: плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете; и тези характеристики спомагат за прилагането и тълкуването на ценностите.

На този етап би било трудно, ако ценностите прогласени в член 2, бъдат непосредствено застрашени в резултат на събитията, на които се позовахме днес. Не считам, че тези хипотези имат някакъв трансграничен елемент, който би могъл да оправдае някаква намеса от наша страна на този етап.

Комисията и по-специално аз, като заместник-председател, отговарящ за цифровите технологии и медиите, ще останем бдителни и ще защитаваме свободата на печата, медийния плурализъм, правото на журналистите да защитават поверителността на своите източници и капацитета на медиите да разследват случаи на корупция и злоупотреба с власт.

Считам, че качеството и разследващата журналистика, печатната преса и новинарските медии представляват важен отличителен белег на европейската политическа култура и демокрация.

Накрая, позволете ми да кажа само, че наистина очаквам с нетърпение доклада на вашия докладчик, който беше споменат от г-н Ivo Belet. Запозната съм добре със събитията във връзка с вашия доклад, силно го приветствам и с нетърпение очаквам резултатите от него.

След казаното до тук, позволете ми накрая да ви уверя, че внимателно изслушах всички ви и съм готова, когато обмислям следващите стъпки заедно с моите колегите, да продължа този дебат с вас, така че с нетърпение очаквам да се върна и да продължим това разискване.

  Председател. – Разискването приключи.

С това разглеждането на тази точка от дневния ред приключва.

Писмени изявления (член 149)

  Carlo Casini (PPE), в писмена форма. – (IT) Свободата на медиите не подлежи на обсъждане, и никой, който е част от някоя демократична система, не може да оспори необходимостта от независими и плуралистични медии.

В едно информационно общество като нашето обаче става все по-очевидно, че независимостта не означава липса на каквито и да било правила и че плурализмът не е достатъчна ценност. Властта на медиите в едно информационно общество е на практика публична власт, която Монтескьо, ако беше жив днес, щеше да се опита да уравновеси с другите видове власт: законодателна, изпълнителна и съдебна. Тези три традиционни власти също трябва да са независими, но между тях е установена граница на реципрочност. Доколкото мога да преценя, този проблем не е разгледан задълбочено.

Ще се огранича в рамките на два коментара. Правото на свобода на журналистите е човешко право, което е най-малкото равно на правото на достойнство и на неприкосновеност на личния живот на всеки гражданин. Именно затова съществува и задължението за контрол и разделение на властите. Съдебната власт трябва да е прозрачна, но някои следствени действия трябва да бъдат напълно секретни по време на първоначалните етапи, за да може да се установи истината в интерес на справедливостта, а следователно, в крайна сметка и на обществеността. Считам, че тези два аспекта винаги биват пренебрегвани по време на нашите разисквания. С това си изказване се опитах да оставя някаква писмена следа за тях.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Смятам, че няма нито един член на Европейския парламент, който би подложил на съмнение необходимостта от свобода на изразяване на мнение и свобода на печата. В крайна сметка това е основно право, кодифицирано в Хартата на основните права на Европейския съюз (член 11). Бих искал също така да кажа, че от миналата година има неофициална Европейска харта за свободата на печата, която Комисията приветства и в която журналистите настояват правителствата на европейските страни да спазват принципите за закрила на самите тях и на техния труд, вариращи от забрана на цензурата до обезпечаване на личната защита на журналистите. Според мен, обаче, това е само едната страна на цялостния проблем. Другата страна е непрестанно увеличаващата се груба сила на медиите, мащабното пренебрежително отношение към основните етични стандарти от страна на журналистите, липсата на отговорност от тяхна страна за свободно изреченото слово и тяхната псевдо независимост, която се определя от финансовите и политическите интереси на медийните барони. На практика целият печат в Чешката република, от регионалния до централния, е собственост на чуждестранни концерни, които безскрупулно се месят в политиката на страна чрез своите медии. Дали това представлява интерес за някои от компетентните лица в ЕС? Съмнявам се. Ние просто ще продължим да измисляме благозвучни лозунги и фрази, докато действителността следва собствения си ход.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Като цяло, твърде много беше изречено и изписано за свободата на изразяване на мнение и свободата на печата. Болшинството от членовете на Парламента подкрепят демократичните ценности и възможността всички да могат да изразят мненията си за проблемите и за хората, които създават тези проблеми. Има случаи, обаче, когато журналисти, търсещи евтини сензации, забравят за професионалната етика. Но има и случаи, в които журналистите са готови, срещу заплащане, да очернят някого и грубо да се намесят в личния живот на хората. Трябва да обсъждаме не само случаи на принуда спрямо печата, но и отговорността на всеки отделен човек във връзка с клеветата и очернянето. Има една руска поговорка: „Единственото нещо по-лошо от смъртта е загубата на доброто име“. И днес това си остава основен принцип за мнозина. Ето защо предлагам следния подход към понятието „журналист“: 1) названието „журналист“ следва да се запази за онези, които не са опетнили това високо призвание чрез ползване на неистинни материали, заплатени от трети страни; 2) да се съгласува дефиниция за хората, които използват клеветнически способи от сферата на връзките с обществеността; 3) да се наблегне на това, че свободата на изразяване на мнение не включва свобода на клеветене и свобода на очерняне; 4) журналистите трябва да са достойни за високото призвание „член на четвъртата власт“. В противен случай всички резолюции и всички доклади относно свободата на печата си остават просто фарс.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В Европейския съюз не е обичайно да се говори много за свободата. Действителността обаче – за съжаление – е доста по-различна. Свободата на изразяване на мнение и по-специално свободата на печата са застрашени и скоро ще съществуват само на хартия.

В Германия например изявленията на един члена на управителния съвет на германската Бундесбанк, Thilo Sarrazin, относно липсата на успех в интегрирането на мюсюлманските имигранти доведе до кампания от страна на политически коректните пазители на целомъдрието, въпреки че повечето от това, което германецът, г-н Sarrazin, е казал е вярно и е потвърдено от статистически данни и ежедневни наблюдения. Хората дори стигат до там, че призовават за освобождаването на социалдемократа от длъжност. Така гражданското битие на всеки, който изрази неблагоприятно мнение, ще бъде унищожено – тип поведение, което на практика сме свикнали да наблюдаваме при диктатурите.

Има и други опасни заплахи за свободата на изразяване на мнение и свободата на печата в Европейския съюз, при които водеща роля играe така наречената Агенция за основните права: да се изготвят само положителни репортажи за имигранти, а проблеми като злоупотреби с процедурата за предоставяне на убежище или престъпления, извършени от чужденци следва – поради това, че противоречат на рекламираната мултикултурна идилия – да се потулват възможно най-дълго. Ако, както се случи в Швеция, частен телевизионен оператор откаже да излъчи реклама на дясна демократическа партия по време на избори поради твърдяна анти-мюсюлманска нагласа, то това не е само автоцензура, но и манипулация на изборите.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Свободният, плуралистичен и независим печат е ключов елемент на едно демократично общество. През 2010 г. румънските медии станаха обект на ограничения, наложени от неблагоприятния икономически климат в страна, в която враждебното отношение към журналистите и умишлено подклажданите неточности са издигнати до нивото на правителствени политики.

В резултат на настоящата икономическа криза, бяха съкратени над 4 000 медийни работници, една дузини издания бяха закрити, а печалбите от реклама спаднаха рязко. Всички тези фактори направиха медиите податливи на политическо и икономическо влияние. Предубедеността и липсата на безпристрастност понижиха доверието на обществеността в печата. Като се има предвид, че всички медийни регламенти в Европа, в които се предвижда зачитане на свободата на изразяване на мнение и на свободата на информацията, не се прилагат правилно, призовавам държавите-членки и Комисията да следят отблизо този аспект.

  Емил Стоянов (PPE), в писмена форма. – Уважаеми колеги, благодаря на докладчика за добрата му работа по този доклад, който повдига изключително важни въпроси свързани с работата на Европейските институции и медиите. Отношенията между Европейския парламент и медиите винаги са много деликатни и е от изключителна важност да се потърси баланс в отношенията, така че и двете страни да могат да вършат ефективно своята работа. Благодаря на г-н Løkkegaard и на колегите от Комисията по култура и образование, че възприеха моите две предложения, свързани с улесняване на процедурата за акредитирането на журналисти в Брюксел (т.24), както и второто ми предложение относно важността на частните радио- и телевизионни оператори, които наред с обществените радио- и телевизионни оператори са ключов източник на отразяване на новини за ЕС и могат да помогнат в развиването на европейския информационен поток (т.26), който да достига по-лесно до гражданите. Убеден съм, че европейските институции има какво да направят, за да улеснят акредитирането на журналисти в Брюксел, както и да допринесат за едно по-добро сътрудничество между обществените и частните радио- и телевизионни оператори. По този начин ние ще подобрим информираността на европейските граждани по отношение на работата и политиките на европейските институции. Благодаря Ви за вниманието.

17. Дискриминация срещу сключили брак или официално съжителстващи двойки от един и същи пол (разискване)

  Председател. — Следващата точка е разискване относно:

— въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Cornelis de Jong и Eva-Britt Svensson, от името на групата GUE/NGL, Marije Cornelissen, Raül Romeva i Rueda и Ulrike Lunacek, от името на групата Verts/ALE, Michael Cashman, Britta Thomsen, Sophia in 't Veld и Sirpa Pietikäinen, към Комисията относно: Дискриминация на лица от същия пол, сключили граждански брак или живеещи в гражданско партньорство (O-0081/2010 — B7-0451/2010),

— въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Claude Moraes, Michael Cashman и Monika Flašíková Beňová, от името на групата S&D, към Комисията относно: Взаимно признаване на бракове и регистрирани съжителства, сключени от еднополови двойки (O-0117/2010 — B7-0459/2010),

— въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Sophia in 't Veld, Renate Weber, Niccolò Rinaldi, Sarah Ludford, Sonia Alfano, Cecilia Wikström, Alexander Alvaro и Gianni Vattimo, от името на групата ALDE, към Комисията относно: Дискриминация спрямо еднополови двойки, свобода на движение, права на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални (LGBT), Пътна карта на ЕС (O-0118/2010 — B7-0460/2010).

  Cornelis de Jong, автор. – (NL) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, ние с моя партньор живеем заедно от повече от 21 години. Неотдавна се възползвахме от съществуващата в Нидерландия възможност за официално регистриране на нашето съжителство. Това означава, че в Нидерландия се ползваме от съвсем същите права, както и женените хетеросексуални двойки. Впрочем можехме да изберем и брак, тъй като тази възможност е достъпна за еднополови двойки в Нидерландия.

Да допуснем обаче, че аз реша да отида да работя в Полша и партньорът ми дойде с мен. В такъв случай ние вече няма да сме разглеждани като двойка, тъй като Полша още не е признала еднополовите съжителства. С други думи, упражняването на правото на свободно движение на работници в ЕС би означавало за нас да изгубим редица основни права, например в областта на социалната сигурност и пенсиите. Докато сключилите брак хетеросексуални двойки могат просто да запазят своя статут, еднополовите двойки не могат да направят това. Така правото на свободно движение е ограничено. Конфедеративната група на Европейската обединена левица — Северна зелена левица не препоръчва Комисията да представи предложения за хармонизиране на семейното право в тази област. Това си остава в правомощията на държавите-членки. Ние обаче искаме от Комисията да представи предложения, които да осигурят еднакви за всички права за наетите и самонаетите работници във връзка със свободата на движение.

В момента Комисията сякаш се колебае, най-меко казано, когато се стигне до разработване на такива предложения. Именно затова моите колеги и аз поискахме разискването тази вечер. Искрено се надявам, че членът на Комисията ще може да ни увери, че ще бъдат предприети бързи мерки в тази насока и че, например в областта на социалната сигурност и пенсиите, двойки, които избират местоживеене в друга държава-членка, ще се ползват от същите права, независимо дали са хомосексуална или хетеросексуална двойка.

  Marije Cornelissen, автор. – (NL) Г-жо председател, свободното движение на европейските граждани е основна ценност на Европейския съюз. Неприемливо е голяма група хора да бъдат изключвани от упражняването на това право: говоря за хората в еднополов брак или официално съжителство, чиято връзка не е призната в редица държави от ЕС. Това не е дребен технически проблем, а засяга най-важните неща в живота на едно човешко същество. Ще мога ли да взема любимия си партньор с мен и с малките ми деца, ако отида да работя в друга страна? Ще може ли партньорът ми да получава пенсия или обезщетение в случай на внезапната ми смърт? Нещата са още по-дълбоки от това.

Г-жо Рединг, представете си, че сте били в много щастлив брак с жена години наред. Отивате заедно в Италия или в Гърция, където намирате мечтаната си работа. Всичко върви прекрасно няколко години, но после се случва беда. Любимата ви партньорка попада в транспортно произшествие и в интензивното отделение. Може Вие да не можете да вземете никакво решение, което я засяга, може дори да не можете да бъдете до нея и да държите ръката й, защото, поне що се отнася до Италия, вие сте никой и нямате нищо общо с нея.

Г-жо председател, много се радвам, че все повече и повече държави разрешават на еднополови двойки да сключват брак или официално съжителство, а десетки хиляди хора вече са се възползвали от това, като броят им постоянно расте. За съжаление някои държави-членки изостават. Намирам това за жалко, но ние като Парламент не можем да ги принудим да наваксат. Онова обаче, за което можем да отправим призив, е признание, така че всички граждани на ЕС да могат действително да се възползват от правото си на свободно движение.

Бих искала членът на Комисията г-жа Рединг да ни каже как възнамерява да работи заедно с нас, за да стане това реалност.

  Michael Cashman, автор. — (EN) Г-жо председател, постиженията на г-жа Рединг в областта на недопускане на дискриминация са достойни за пример, а двете свидетелства, които тя чу тази вечер, са изключително интересни.

Също като г-н de Jong, и аз съм хомосексуалист в гражданско съжителство, в 27-годишна връзка, която беше призната от държавата едва преди пет години.

Както беше вече казано, ако ми се случи да попадна в катастрофа, докато съм в Италия, моят партньор дори няма да получи основното право да реши дали в такъв случай животът ми да бъде поддържан от животоспасяващи устройства или не.

Именно от такива частни и лични аспекти сме лишени единствено на основанието на предразсъдъци. Някои казват, че взаимното признаване и зачитане на гражданските закони и гражданските права, придобити в друга страна и признати и прилагани в друга държава-членка, могат да засегнат компетентността за брака на държавата-членка.

Това са абсолютни глупости. Боя се, че този аргумент се изтъква от хората, които се хващат за всякакво оправдание, само и само да не бъде постигнато равенство.

Пет от държавите-членки признават еднополовите бракове. Дванадесет признават гражданското съжителство. Десет от 27-те остават извън този блестящ кръг на толерантността, равенството и разбирането.

Г-жо член на Комисията, Ваша задача е — и аз знам, че това е задача, с която Вие ще се заемете — да ги подтикнете към този кръг на толерантността и разбирането. Тогава действително ще разполагаме с пространство на свобода, сигурност и правосъдие не само за някои, а за всички, независимо от полова ориентация, пол или полова идентичност.

В политиката е много лесно да се следва общественото мнение. Най-тежко и най-трудно е да се предвожда това мнение и да се застава лице в лице с предразсъдъците. Ако Парламентът избере правилния ход и Вие, г-жо член на Комисията, изберете правилния ход, тогава действително ще можем да променим Съюза и да променим живота на хората към по-добро, не само за нас самите, а и за идните поколения.

Записите от Вашето изслушване са недвусмислени. Вие казахте, че смятате, че придобити в една страна права трябва да бъдат зачитани в друга. Текстът е пред мен, но знам, че не е необходимо да Ви го припомням, тъй като Вие сте човек на принципите, който ще се изправи срещу преследването и дискриминацията.

  Sophia in 't Veld, автор. — (EN) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, само преди няколко дни гледах документален филм по BBC World за някои страни в Кавказ, където е обичайно мъжете да крадат девойки за омъжване. Когато видят красиво момиче, те го отвличат, водят го в дома си, изнасилват го и то става жена на този човек. Разбира се, семействата на момичетата протестират активно срещу това, тъй като смятат, че не мъжете трябва да решават дали да вземат момичето — а нейният баща трябва да реши дали да я даде за жена.

Това беше сърцераздирателен документален филм. Беше шокиращ, и знаете ли защо? Защото ние чувстваме, че изборът на партньор, изборът на съпруг или съпруга е най-личният и съкровен избор, който човек може да направи в живота си. Не мъжът, не бащата, не братът — и без съмнение не държавата — са тези, които трябва да определят кой ще бъде или не ваш партньор.

В историята са известни, а и до днес съществуват страни, в които държавата забранява брак между чернокожи и бели. В моята страна не много отдавна — моите баби и дядовци са се сблъсквали с това — на католиците не се е разрешавало да се женят за протестанти, дори и ако се обичат взаимно. Все още има консервативни мюсюлмани, които смятат, че техните дъщери не бива да се омъжват за немюсюлмани. Има много подобни примери и ние усещаме, че всичко това е крайно шокиращо. Все още обаче има страни в Европейския съюз, които забраняват брак между съгласни възрастни хора от един пол.

Знам, за някои е много шокиращо, че хората от един и същи пол могат да се обичат, но това изобщо не е релевантно. Релевантното тук е, че всички граждани на ЕС трябва да имат едни и същи права. Не е работа на Европейския съюз или на правителствата на държавите-членки да съдят лична връзка.

Европейският съюз няма компетентност в семейното право, но както току-що посочи Michael Cashman, вече пет страни са отворили семейното си законодателство за еднополови двойки. В редица други страни има различни форми на признато съжителство. Най-малкото, което трябва да направим в Европейския съюз, е да приложим принципа за взаимното признаване. Правим го за конфитюри, вино и бира: защо да не го правим за бракове и съжителства?

Бих искала да помоля Комисията да поеме инициатива за взаимно признаване между онези държави-членки, които вече имат признати бракове или официални съжителства, както и да ни даде пътна карта за стигане до положение, в което тези съжителства ще бъдат признати навсякъде.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. — (EN) Г-жо председател, ясно е, че правото на свободно движение и пребиваване на граждани на ЕС и членове на техните семейства е един от крайъгълните камъни на ЕС. Това е не само основно право, а и лично право.

Член 21 от Договора е много ясен и дава сила на това право. Забраната на дискриминацията, включително на дискриминацията на основата на сексуална ориентация, е крайъгълен камък на ЕС, а освен това е призната и в друг член, 21, този път от Хартата на основните права.

Директивата донесе много значително подобрение за еднополовите двойки. Бих искала да благодаря на Парламента, тъй като именно той даде реалния импулс за това. За първи път законодателството на ЕС осигурява както на еднополовите, така и на разнополовите двойки право на свободно движение и пребиваване в рамките на Европейския съюз.

Като се има предвид това, се подразбира, че ако имате право на свободно движение и пребиваване, то във второто си място на пребиваване трябва да имате същите права, както и в първото. Както беше казано, държавите-членки са тези, които трябва да решат дали осигуряват официални съжителства или правен ред, но ние постепенно ставаме свидетели на все повече и повече държави-членки, които се движат или към признаване, или към разрешаване на еднополови бракове.

Директивата е много модерна в това отношение, тъй като не прави разлика между еднополови двойки и двойки от различни полове. Всъщност тя е неутрална в това отношение. Така тя прави възможни подобни ситуации и позволява на двойките да се себеизразяват и да имат това право. В този смисъл изменение на директивата не е необходимо.

Друг е въпросът, как тази директива се изпълнява на практика. Сама по себе си директивата не е проблем; проблем по-скоро има при нейното тълкуване. За Комисията е съвсем ясно, че директивата следва да се прилага с пълно зачитане на принципа за забрана на дискриминация на основата на сексуална ориентация.

Комисията трябва да осигури правилното прилагане на законодателството на ЕС. Това означава, че Комисията трябва да проследи дали като прилагат директивата, държавите-членки спазват основните права, включително забраната на дискриминация на основата на сексуална ориентация — добре известният член 21 от Хартата.

Комисията отдава голямо значение на премахването на всички пречки, които ограничават правото на свободно движение и пребиваване, и ще продължи да работи с държавите-членки за правилното прилагане на директивата.

Вероятно знаете, че Комисията е приела насоки за по-доброто транспониране на директивата. Тези насоки са от юли 2009 г., така че сега проверяваме как държавите-членки ги прилагат в практиката.

Комисията приветства доклада на Агенцията за основните права относно хомофобията и дискриминацията на основата на сексуална ориентация. Този доклад, изготвен по искане на Парламента, предоставя всеобхватни и съществени данни относно човешките права на хомосексуалистите, лесбийките, бисексуалните и транссексуалните лица.

Имаше необходимост от тези данни и аз поисках от агенцията да задълбочи изследванията в тази област — както публично обявих на Международния ден срещу хомофобията на 18 май — защото ние трябва да знаем какво всъщност се случва в държавите-членки. Предстоящият годишен доклад относно прилагането на Хартата, който се очаква през ноември, ще засегне дискриминацията и хомофобията. Можете да разчитате на моята решимост да действам в рамките на правомощията, дадени на Комисията от Договора.

Вие без съмнение разбирате, че за някои държави-членки това е много деликатен политически и социален въпрос, тъй като начинът на възприемане на нещата не е един и същ в рамките на Европа. Независимо от това фактът, че все повече и повече държави-членки или признават, или прилагат браковете независимо от сексуалната ориентация на партньорите, е много добър знак.

Трябва да напредваме постепенно. Трябва най-вече на основата на нашите насоки да подтикнем държавите-членки да приемат тези правила. За много от тях това е нещо твърде ново и твърде необичайно. За някои е много шокиращо. Трябва да напредваме внимателно, защото ние всъщност не искаме — и смятам, че всички, които споделиха тук от сърце своя опит, също разбират това — да бъдем прекалено резки.

Като казвам това, нямам предвид основните ценности, които не се поставят под въпрос, а искам да кажа, че трябва постепенно да подтикнем съпротивляващите се държави-членки да приемат общите правила. Ние не искаме хората да започнат да се противопоставят на еднополовите бракове, признаването на правата и недопускането на дискриминация.

Нека видим в доклада подробности относно прилагането на нещата в различните държави-членки и в различните региони на държавите-членки. Не искам да има каквито и да било съмнения относно основните въпроси, относно правото на свободно движение независимо от социалната ориентация или националността. Ще ги прилагаме постепенно. Отново ще се върнем към това.

Някои от членовете на Европейския парламент споделиха много лична гледна точка и бих искала да им благодаря. За мен е много важно да възприема чувствителното естество на този въпрос, който не е само принципен, а е също така и въпрос на човешки същества, които живеят своя личен живот. Благодаря ви за това. Сигурна съм, че заедно ще успеем да променим положението през идните месеци и години.

  Salvatore Iacolino, от името на групата PPE. – (IT) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, изслушах с интерес моите колеги, които се изказаха по един без съмнение отличаващ се и особен въпрос.

За разлика от разискването преди малко, когато прекарахме много време да говорим по въпрос, който беше свръхобсъждан, и малко по същество — въпросът за свободата на словото в Европа — настоящият без съмнение е уместен и реален въпрос.

Ще посоча, че преди известно време, когато се одобряваше резолюцията относно Стокхолмската програма, в комисията не беше одобрено изменение, чиито характеристики имаха основно сходство с въпроса, който обсъждаме днес. Може би причината за това беше, като се позовем конкретно на текста на тази резолюция — с други думи, как националната идентичност и чувствителност на всяка държава-членка трябва да бъде зачитана — в това, че гледната точка на Комисията беше същата като неотдавна формулираната от Съда на Европейския съюз, който по повод на конкретно дело се произнесе, че отказването на брак на еднополови двойки не е нарушение на право.

Моето мнение е, че някои основни позиции трябва да бъдат гарантирани, тъй като всичко, което се отнася до личния и частен живот на хората, действително трябва да се зачита, но в същото време ние трябва да отдадем дължимото внимание на онова, което г-жа Рединг току-що каза, а именно, че е необходим постепенен преход, съставен от малки конкретни стъпки, към признаване с времето.

Постигнат е немалък напредък, но не можем да пренебрегваме понятието за семейство, което според нашата гледна точка е естествено, и което се състои от мъж, жена и деца, противопоставено на друг модел, който вземаме под внимание, но който не е онова, което дори и днес повечето хора в Европейската общност смятат за семейство.

  Monika Flašíková Beňová, от името на групата S&D. – (SK) Изслушах много съсредоточено Вашата реч и бих искала да приветствам разумния Ви избор на думи и да кажа, може би само за сведение на г-н Iacolino: тук ние не говорим за това, как Европейският парламент иска да въведе или да нареди на държавите да въведат официални съжителства. Тук говорим по абсолютно друга тема, говорим за толерантност и за това, че повечето от приемащите държави-членки не признават брак или правно регистрирано съжителство — подчертавам, правно регистрирано — между граждани от един пол. Всичко обаче сочи, че това се равнява на нарушение на Директивата за правото на свободно движение.

На пръв поглед се касае за технически и правен проблем, тъй като директивата определя член на семейството на гражданин на Европейския съюз като съпруг/съпруга или партньор, с когото гражданинът на Съюза е сключил регистрирано съжителство.

Първият проблем е, че свободното движение на регистрирани партньори се определя от това, дали законодателството на приемащата страна разглежда регистрираното съжителство като еквивалентно на брака. В противен случай директивата няма да бъде напълно изпълнена и следователно техните основни човешки права са ограничени.

Вторият проблем е, че няма последователност относно това, дали думите „съпруг/съпруга“ или „партньор“ включват и партньори от същия пол. Въпреки усилията на Европейския парламент Комисията не е разрешила тази несигурност в директивата. Тук стигаме до същината на въпроса. Това, което изглежда проблем от правно и административно естество, всъщност, както Вие казахте, е въпрос на политическа воля.

Бих искала да вярвам, че Комисията ще изтълкува правилно ясния сигнал от повечето политически групи, защото ние вече пропиляхме една възможност с плана за действие за изпълнението на Стокхолмската програма, или по-точно Комисията я пропиля, но се надявам, че тя ще се възползва от първата възможност да приложи основните стъпки за премахване на всички потенциални несигурности, които понастоящем създават дискриминация и неизпълнение на духа на европейското законодателство в областта на правата на човека.

  Sarah Ludford, от името на групата ALDE. — (EN) Г-жо председател, в настоящото разискване засягаме някои от нещата, за които вече говорихме в разискването днес относно експулсирането на ромите от Франция, а преди това от Италия. Разполагаме с прекрасни принципи в Договорите и правните инструменти на ЕС — недопускане на дискриминация, равенство, права на малцинствата, човешко достойнство, право на семеен живот и право на свободно движение — но по тяхното прилагане в държавите-членки има много още да се желае, тъй като то не винаги спазва тези ценности и ангажименти. Проблемът е, че Комисията, която е пазител на договорите, също твърде често се колебае да преследва държавите-членки дори за сериозни и много сериозни нарушения.

Тук представлявам Лондон, а следователно, смея да заявя, един от най-прогресивните региони в Европа, що се отнася до правата на хомосексуалистите. Не твърдя, че в моя град или дори в моята страна няма хомофобски предразсъдъци или дискриминация — ние все още нямаме бракове за хомосексуалисти — но напредъкът ни е голям. Когато обаче моите избиратели в регистрирано гражданско съжителство пътуват или се преместват в друга държава на ЕС, те губят правата си и правния си статут, както вече беше посочено: наследство, данъци, социални блага, дори правото да бъдат третирани като партньори се изгубва.

Същевременно цялата програма в една област, в която аз работя много, а именно, европейското наказателно правосъдие, се основава на принципа на трансгранично взаимно признаване — признаване и изпълнение на правни решения, приети в други държави-членки на ЕС. Защо в такъв случай да не се признават и правните решения относно съжителство и брак, които са дори много по-точни, отколкото що се отнася до конфитюри или други по-несъществени неща, за които говори приятелката ми Sophie?

Ето защо аз не съм съгласна със заместник-председателя г-жа Рединг, че директивата за свободно движение не се нуждае от изменения. Тя определено се нуждае от изменения, за да се премахне полупреценката, с която разполагат държавите-членки да дискриминират двойки от еднополови партньори или съпрузи, които се преместват от една държава-членка в друга. Поради това според мен е необходимо действие от страна на Комисията. Стигнали сме до своеобразна критична маса, дори и да се приеме аргументът, че трябва да се изчакат социалните промени. Налице е критична маса от държави-членки, които признават правно еднополовите двойки.

Време е да се въведе еднакво третиране на тези еднополови партньори, които се преместват в друга европейска държава. Всъщност в едно неотдавнашно интересно решение на Европейския съд по правата на човека се посочва, че може би няма да мине много време, преди този Съд — на Съвета на Европа — да подчертае, че бракът трябва да бъде достъпен за еднополови двойки. Би било особена ирония на съдбата, ако ЕС не предприеме действия и се окажем изпреварени от Съвета на Европа, а същевременно твърдим, че сме златният стандарт в нашето собствено самоопределение в сравнение със Съвета на Европа.

  Ulrike Lunacek, от името на групата Verts/ALE. — (EN) Г-жо председател, наистина вярвам във всяка дума на члена на Комисията и в това, че лично тя вярва в изпълнението на правото на движение на всички европейски граждани, независимо дали са хомосексуалисти, лесбийки, хетеросексуални или каквито и да е, независимо дали са в брак или в регистрирано съжителство, или в каквито и да било отношения.

Проблемът за мен, както и за всички, които се изказаха, или поне за повечето от нас, е когато Вие казвате, че трябва да напредваме постепенно и трябва да подпомогнем държавите-членки в тяхното разбиране, и да ги убедим, и да работим срещу предразсъдъците. Знам, че това е така, но също така смятам, че във всички държави в ЕС гражданите са много по-напред от своите правителства.

Нека да ви разкажа за EuroPride във Варшава тази година, в което участвах. Преминах заедно с близо 20 000 души — лесбийки, хомосексуалисти, хетеросексуални, бисексуални, транссексуални — през главните улици на Варшава, докато полицията изтикваше екстремистки демонстранти назад, където им е мястото, а много хетеросексуални граждани —жени, които ни гледаха от сградите с кучетата си — ни поздравяваха и ни казваха, че ние, лесбийки и хомосексуалисти, сме в центъра на обществото, в основната му тенденция. Еднаквите права в Хартата на основните права, която с основание цитирахте, са за всички нас.

Както казаха г-н Ludford и много други, необходимо е Комисията да окаже натиск, а не да чака държавите-членки бавно, някой ден може би, да направят онова, което трябва да направят за своите граждани, за всеки от нас.

Ще ви приведа моя собствен пример. В продължение на 17 години в моята страна за мен не беше възможно да имам регистрирано съжителство с моята партньорка, но от няколко месеца това вече е възможно. Ако се наложи да отида да живея в друга страна, като Италия или Гърция, не искам да трябва да чакам отново, докато бъдем признати, и искам да мога в трудни ситуации да кажа, че сме партньори, принадлежим една на друга и искаме да се грижим една за друга. Така че, моля, окажете натиск. Много хора в Парламента искат да ви съдействат в това.

  Konrad Szymański, от името на групата ECR. – (PL) Държавите-членки прилагат директивата, която често беше споменавана тук, в съответствие с принципите на съответното им семейно право. Трудно е да си представим, че това може да бъде другояче. В противен случай те биха засегнали собствения си суверенитет в областта на семейното право, а техният суверенитет е утвърден с Договорите. Смятам, че Комисията може да потвърди това. Държавите-членки, които не разрешават еднополови съжителства, не могат да признават такива съжителства, регистрирани в друга държава-членка, и в това няма нищо необичайно. Все едно да поискам тук и сега полското или ирландското законодателство относно абортите да се прилага по отношение на полските граждани, когато се намират в Швеция или във Великобритания. Според мен няма усещане, че в такива области има взаимност, и не предполагам, че някой тук призовава за такава. Освен това позоваването на европейската система за защита на правата на човека е изключително неуместен довод. Съгласно съдебната практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург липсата на правно признаване на еднополово съжителство и, още повече, на еднополов брак, не представлява дискриминация. По тези причини за пореден път цялото това разискване е пълно губене на време.

  Eva-Britt Svensson, от името на групата GUE/NGL. – (SV) Г-жо председател, бих искала да кажа на г-н Szymański, че това е въпрос на дискриминация. Членът на Комисията, г-жа Рединг, изтъкна крайъгълните камъни на ЕС, а именно, свободата на движение и основните права. Що се отнася до Парламента, аз към сигурна, че мнозинството подкрепя всяка дейност, насочена към борба с дискриминацията. Това си заслужава нашата подкрепа.

Нима вече не е време Комисията да предприеме действия за спиране на дискриминацията срещу хора в еднополови бракове и граждански съжителства? Въпросът е уместен, тъй като в Стокхолмската програма е изтъкнато, че свободното движение трябва да се прилага за всички граждани. Трябва да се избягват всички форми на дискриминация. Имайте предвид, че това включва и дискриминация на основата на сексуална ориентация.

Дотук добре, но в Плана за действие на Комисията за Стокхолмската програма не откриваме мерки за гарантиране на еднакви права на хората в еднополови бракове. Гражданите, сключили еднополови бракове в държавите, в които това е разрешено, не могат да чакат повече. Те трябва да имат същото право да се преместват в други държави-членки, без да бъдат дискриминирани във връзка с различни граждански права в приемащата държава.

Ние в Парламента и нашите граждани искаме отговор от Комисията и се надявам, че този отговор ще се отнася до предприети действия за равните права на всички, независимо от сексуалната им ориентация.

  Oreste Rossi, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, Европа не може да заеме мястото на суверенните народи и да принуди другите да правят онова, което тя иска или не иска, защото ако случайно не знаете, Европа си има девиз: „Единство в многообразието“, с други думи, всеки е господар в дома си.

Парламентарните въпроси, които се обсъждат днес, много си приличат; тяхната цел е Комисията да наложи на държавите-членки задължението да признават бракове между еднополови двойки и да предотврати всякаква дискриминация по отношение на осиновяването. Групата Lega Nord не може да се съгласи с това Европейският съюз да изземва правата на хората да пазят собствените си култури, традиции и корени.

Традиционният брак, с други думи, между мъж и жена, който евентуално води до раждането на деца, е единствената форма, която може и трябва да бъде признавана. Всяка друга форма на съюз между хора от един и същи пол може да съществува, но без съмнение не може и не бива да се разглежда като брак.

Ние сме още по-обезпокоени от призива на изготвилите въпроси за това, еднополови двойки да могат да осиновяват деца. Какво възпитание биха могли да получат тези деца? Никой не иска да възпрепятства хомосексуални двойки например, да подпомагат сираци или бедни деца чрез дистанционно осиновяване, но докато е едно да ги подпомагат да растат в собствените им семейства или в собствените им страни, съвсем друго нещо е да се иска да ги осиновяват.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен по процедурата с вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8)

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (ES) Г-жо председател, колеги, можете ли да ми обясните с какво може да навреди на двойка от мъж и жена това, двойка от двама мъже или от две жени да имат същите права като тях? По какъв начин може да навреди на хетеросексуална двойка това, еднополовите двойки да имат права? Къде е заплахата? Къде е опасността?

  Oreste Rossi, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, това не е опасност, а нещо, което по мнението на повечето италианци — говоря от името на Италия — е неприемливо: това е нещо различно. Да може една двойка да съществува, да живее мирно живота си и да не иска нищо повече, също като двойка от мъж и жена — които, ако е възможно, имат и деца, като се има предвид, че Европа продължава да остарява — това е нещо по-различно.

Казвал съм го и преди: ние смятаме, че двойка, която има право на формален, официален брак, трябва да се състои от мъж и от жена, защото те могат да създават деца, а основната цел на застаряваща Европа е да се раждат деца.

  Crescenzio Rivellini (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, днешното разискване засяга основата на Европейската общност: съюзът на различни общности, на различни чувствителности и на различни мнения. Способността за обединяване на тези различни чувствителности е залегнала в самата основа на Европа и на Европейския парламент, така че това разискване, макар и трудно, ни е необходимо.

Вниманието ми беше привлечено от нещо, казано от г-жа Рединг, когато тя предложи да действаме внимателно, за да предотвратим граждански недоволства.

Правилно е да се дадат права на всички европейски граждани, така че те да могат да се борят срещу дискриминацията и да защитават свободата си, но свободата е за всички, включително за общности, които в исторически план в продължение на хиляди години са споделяли схващане за общество, основано на семейството, на традиционното семейство от мъж и жена. Ето защо трябва да има свобода на изразяването на мнението, че семейството е съюз между мъж и жена.

Разбира се, всеки може да сключва различни съюзи, но не можем да сложим знак за равенство между семейство от мъж и жена, което осигурява продължаването на рода, и други съюзи, колкото и почтени да са те.

Разбира се, разискването трябва да продължи, тъй като в Европа, която трябва да бъде обединена, като същевременно зачита всички чувствителности, дори и такива трудни, сложни и взривоопасни разисквания трябва да търсят решение, което обаче да зачита всички общности. Това е така, защото — и тук се обръщам към г-жа Рединг — категорично не бива да допускаме този израз, „граждански вълнения“, да подрони европейското единство.

  Emine Bozkurt (S&D). – (NL) Г-жо председател, гражданските съжителства и бракове между еднополови партньори не са правно признати във всички приемащи държави-членки. Това води до множествена дискриминация не само в областта на семейни въпроси, като попечителство и право на наследяване, но и на данъчни въпроси и социални права — сякаш тези бракове и съжителства са по-малко истински или по-малко важни. Планът за действие, предложен в Стокхолмската програма, не съдържа предложение за решаване на този проблем. Няма специални нови инициативи за правата на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални (LGBT). Вие обаче преди малко изрекохте някои красиви думи, като казахте, че възнамерявате да предприемете действия. Това много ме радва. Вие говорихте за конкретни стъпки — конкретни малки стъпки — и за необходимостта от много внимателно действие при убеждаването на някои държави-членки, които имат проблеми в това отношение.

Първият ми въпрос е дали това ще стане преди края на Вашия мандат. Вторият ми въпрос е дали тази неудобна ситуация се отнася и за други области на дискриминация, например на основата на раса, увреждания и възраст. Смятам, че във всички области е необходима смелост, тъй като всички те са равни и трябва да се борим ефективно и едновременно с дискриминацията на всякаква основа.

Позволете да направя едно предложение. Вие казахте, че през ноември очаквате доклад от Европейската агенция за основните права, който засяга и хомофобията и дискриминацията на основата на сексуална ориентация. Мога ли да Ви попитам дали след този доклад, чието предназначение е да представи реалното положение на нещата, Вие ще представите доклад на Парламента относно Вашата оценка на положението и конкретните стъпки, а за предпочитане, гигантски крачки, които възнамерявате да предприемете?

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (ES) Г-жо председател, аз имам щастието да съм от държава, отбелязала съществен напредък през последните години по въпроса за правата на хомосексуалистите. И при нас се смяташе, че Испания трябва да действа по-бавно, а обществото още не е готово да предприеме тази стъпка. Независимо от това ние я предприехме, и нищо не се случи. Нищо не се случи: нещо повече, днес хората са много по-щастливи, защото вече не се страхуват.

Гарантирането на правото на хора от един пол да сключват брак и да правят съвместни планове не ви принуждава да го правите, ако не желаете. Фактът, че аз мога да сключа брак с мъж, не означава, че трябва да го направя, а ми дава правото да го направя. Именно това дава на всички нас свободата да можем ясно да бъдем Европейски съюз, който гарантира тези принципи и права.

Имам късмет, че мога да направя това, също като някои други колеги тук. В Европейския съюз обаче има държави, в които това не е възможно, а това положение не може да бъде прието в днешния Европейски съюз. Ние искаме от Европейската комисия да покаже същата водеща позиция, която беше показана в Испания при необходимост, и ви призоваваме да насърчавате този проект в Европейския съюз днес, тъй като не го откриваме в Плана за действие по Стокхолмската програма. Искаме от Вас специален план и гаранции, че тази дискриминация, на която сме свидетели и за която говорим, никога вече няма да се случи.

Както беше показано в Испания, това е възможно само при наличие на политическа воля. Ако имате тази политическа воля, ние ще застанем зад вас, но ако я нямате, ние ще ви се противопоставим.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен по процедурата с вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8)

  Crescenzio Rivellini (PPE). – (IT) Г-жо председател, по повод на изказването на моя колега искам да попитам: ако тази възможност за промяна е предложена в Испания и ако испанският народ е приел тази промяна, защо да не се зачита чувствителността на други държави, които искат да възприемат по-различен подход? Защо да се налагат вашите решения на други държави и да се засяга историческата чувствителност на други общности?

Европа е съвкупност от общности, и ако една от тях не разбира ценностите на друга, то тя не може никога действително да бъде Европа. Ето защо ако ние зачитаме изборите, направени в Испания, защо да не можем да зачитаме изборите на други общности?

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (ES) Отговорът е: защото ние сме и искаме да бъдем европейски граждани. Трябва да можем да се движим свободно в Европейския съюз със същите права, защото така е посочено в Договорите. Това е основният принцип, а вторият елемент също е много прост: ние казваме, че не бива да има страх, тъй като обществата, които исторически са били основани на двойки от мъже и жени, не се подкопават днес. Не се безпокойте, земята продължава да се върти, нещо повече, така тя е много по-щастлива.

  Joanna Senyszyn (S&D). – (PL) Неприемливо е, че има държави в Европа, в които правата на хората, които са в брак или в съжителство, се различават според тяхната сексуална ориентация. В някои държави-членки хомосексуалните хора не могат да узаконят своите съжителства, а съжителства, официално регистрирани в други държави, не се признават. В Полша дори ако се случи трагедия като смърт на най-близкия ви човек, хомосексуалният партньор е третиран като второкласен гражданин. Как може да се сложи край на това съгласие за дискриминация на основата на сексуална ориентация, след като дори тук, в Парламента, понякога чуваме скандални хомофобски изявления? Онези, които ги правят, очевидно не осъзнават, че хомофобията е неудобна болест, която трябва да бъде лекувана. Нека спрем да поставяме гражданите в категории като „по-лоши“ и „по-добри“. Всички ние заслужаваме еднакви права да сключваме законно регистрирани съжителства, да осиновяваме деца, да работим по професиите си, да получаваме добро образование и да не трябва да крием сексуалните си предпочитания, и също така имаме право на любов, гордост и щастие.

  Anna Záborská (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, това разискване показва как доводът за недопускане на дискриминация на основата на пола и сексуалната ориентация бива съединен с довода за свободното движение на работници с една-единствена цел: да бъдат принудени държавите-членки да внесат основни промени в своите национални традиции в областта на гражданското законодателство, което управлява определението на семейството.

Националните парламенти зачитат мненията на своите граждани. За 80% от гражданите семейството представлява на първо място устойчив съюз между мъж и жена. Тези данни са публикувани от Евростат, но никой не говори за това. Ако говорехме открито за факта, че огромното мнозинство от граждани днес все още подкрепят семейния модел, основан на брака между мъж и жена, това разискване би се развило другояче.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен по процедурата с вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8)

  Sarah Ludford (ALDE). — (EN) Г-жо председател, бих искала само да попитам г-жа Záborská дали тя би могла да приеме, че ние не говорим за принуждаване на държавите-членки да изменят семейното си законодателство, а да ги задължим да признават продуктите на законодателството на други страни относно съжителството и брака. Има основна разлика.

Говорим за изпълнение на принципа на взаимно признаване. Бих искала да помоля другите оратори, изразили приблизително сходни чувства, да приемат, че днес ние разполагаме с добре развит принцип на взаимното признаване в много области от живота и компетентността на ЕС.

Това е пътят, по който трябва да поемем в областта на недопускането на дискриминация и свободното движение. Не става дума за принуждаване на държавите-членки да изменят семейното си законодателство, а само за признаване на семейното законодателство на други държави.

  Anna Záborská (PPE). – (FR) Г-жо председател, с радост ще отговоря.

Може би не става дума за промяна на семейния кодекс или семейното законодателство в държавите-членки, но става дума за промяна в гражданския кодекс. Именно гражданският кодекс ще трябва да бъде променен в държавите-членки. Някои промени се въвеждат с основни закони, други — с правителствени наредби. Правителството и парламентът обаче трябва да зачитат мнението на гражданите, включително когато приемат законодателни актове, които не са изцяло свързани със семейното право.

  Nicole Sinclaire (NI). — (EN) Г-жо председател, аз не бях планирала да се изказвам днес. Нямах намерение да го правя и нямам подготвено изказване, но реших да кажа няколко думи.

Като открито хомосексуална личност смятам, че всеки има право да обича, когото иска да обича, и да живее живота, който иска, независимо с кого е той. Онова, което се потвърди тук днес, е колко права бях, че напуснах групата „Европа на свободата и демокрацията“ и нейните фашистки възгледи — например, възгледите от XIX век на тяхната италианска група. Припомням на Парламента, че техният кмет на Тревизо каза как хомосексуалистите трябва да бъдат етнически изчистени от техния град.

Като открито хомосексуална личност и открито хомосексуален политик аз понякога съм изпитвала известни опасения да водя кампании за онова, в което вярвам по отношение на равните права за хомосексуалистите. Това е така, защото не желая да бъда обвързана с определено амплоа. Искам да се боря за онова, в което вярвам. Това без съмнение е дискриминация, която все още засяга нашите държави-членки.

Разбира се, ако хората се присъединяват към Европейския съюз — имало е много референдуми, чрез които хората са се присъединявали към Европейския съюз — те следователно са се присъединили към тези права. Всички знаят, че аз вярвам в държавите-членки, но както каза г-жа in ’t Veld, това е нещо отвъд държавите-членки. Става въпрос за основни права на човека. Смятам, че ако допуснете други страни да се присъединят към Европейския съюз — колкото и аз да съм против това — те трябва да се присъединяват към неговите права. Така че кога ще приложите тези права? Равни ли сме или не сме?

  Sophia in 't Veld (ALDE). — (EN) Г-жо председател, съвсем накратко бих искала да задам въпрос на италианския ми колега — извинявам се, че не знам името му — който поиска другите държави-членки да зачитат чувствителността на неговата държава.

Това разискване не е за приемане на чувствителността на други държави, а за приемане на законите на други държави. Така че бих искала да попитам този колега дали той иска да признае законите на другите държави-членки на ЕС.

  Crescenzio Rivellini (PPE). – (IT) Достатъчно е да се отговори, като се посочи решението на Съда от 2008 г., което абсолютно се разминава с онова, което Вие твърдите, и което предлага на държавите-членки възможността в подобни ситуации да приемат закони и да не са задължени да зачитат разисквания като това.

Така че се позовавам на решението на Съда от 2008 г.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. — (EN) Г-жо председател, за мен е лесно, защото законът е много ясен. Той е за недопускане на дискриминация, право на свободно движение и взаимно признаване.

Бих искала да наблегна на това. Ако живеете в правно признато еднополово съжителство или брак в държавата А, вие имате правото — и това е основно право — да вземете този ваш и на партньора ви статут в държавата Б. В противен случай е налице нарушение на правото на ЕС, това не подлежи на дискусии. Това е съвършено ясно и няма място за колебания по него.

Такъв е законът днес и можете да разчитате на мен, че ще ви помогна той да бъде прилаган. Само че, вижте, такъв е законът. Реалността на място — в реални измерения — може и да е различна, така че ние трябва да променим тази реалност. Именно по тази причина аз казах, че провеждаме двустранни срещи на техническо равнище с държавите-членки, за да видим как можем да изменим техния начин да прилагат нещо, което в правно отношение е съвсем ясно. Позволете ми тук да не се съглася с баронеса Ludford. Обикновено нашите анализи вървят в една и съща посока, но не и тук.

Директивата за свободно движение не дава на държавите-членки право на преценка за дискриминация — нито една директива не дава такова право. Не бива да позволяваме да бъде развита митология, която да твърди, че действително е възможно да се упражнява дискриминация. Трябва да бъдем много строги по принципните въпроси. Мисля, че в това отново сме единодушни, нали?

Така че за мен не може да има обсъждане по основата на нашата правна система и по това, как трябва да бъде тълкувана тя. Ще се опитаме да осигурим прилагането на това навсякъде по един и същи начин така, както е заложено в текстовете, и тук съм на ваша страна.

Беше зададен въпрос: кога ще стане това? Сега! Не след пет или десет години. Не знам за промяната на манталитетите в различните държави-членки. Мога само да ви говоря за опита, който имам като политик от толкова десетилетия насам. Понякога правителствата са по-предпазливи от своите населения, и казвам това от личен опит тук, в Парламента. Понякога населението реагира по много естествен и спокоен начин, а правителството си мисли, че съществува огромен проблем.

Онова, което се опитвам да направя, е да накарам правителствата да разберат това. Ако няма разбиране, тогава могат да бъдат приложени по-строги мерки.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Никой не може да отрече, че недопускането на дискриминация е основна ценност. И никой не може да отрече, че изборът на партньор попада в сферата на личната свобода, но в този случай Европа се меси там, където не й е мястото. За нас, както това е утвърдено в италианската конституция, семейството е основано на брак между мъж и жена. Това е принципът в основата на нашата правна система, която отразява културата, традициите и чувствителността на италианския народ. Трябва също така да не забравяме, че съгласно принципа за субсидиарност, укрепен с Договора от Лисабон, Европейският съюз не може да се намесва в области, които попадат в компетентността на държавите-членки, като семейното право. Действително член 9 от Хартата на основните права на Европейския съюз гласи: „Правото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство са гарантирани в съответствие с националните закони, които уреждат упражняването на тези права“. Следователно отделните държави отговарят за тази област. Всяка нация има правото да пази своята национално идентичност и убеждения при зачитане на всички други нации в международната общност. Именно това е изразено в девиза на Европейския съюз „Единство в многообразието“.

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) Правната рамка за еднополовите двойки в Европейския съюз е много разнообразна и между различните държави-членки съществуват коренни разлики. Случаи на дискриминация срещу еднополови двойки има практически ежедневно, а следователно е необходимо да се осигури спазване на Директива 2000/43/EО и Директива 2000/78/EО относно борбата с дискриминацията на основата на религия, увреждания и сексуална ориентация. Европейският съюз трябва да полага повече усилия, за да гарантира на еднополовите двойки същите права, които са дадени на хетеросексуалните двойки, когато се преместват в друга държава-членка от Европейския съюз за учене или работа, по силата на директивата за свободното движение на европейските граждани.

18. Дългосрочни грижи за възрастни хора (разискване)

  Председател. - Следващата точка е разискването относно въпроса, изискващ устен отговор, към Комисията, зададен от Elizabeth Lynne и Pervenche Berès, от името на комисията по заетост и социални въпроси, относно дългосрочни грижи за възрастни хора (O-0102/2010 – B7-0457/2010).

  Elizabeth Lynne, автор. – (EN) Г-жо председател, причината за включването на този въпрос, изискващ устен отговор, и на резолюцията в дневния ред е да се опитаме да постигнем общ за ЕС етичен кодекс относно дългосрочните грижи за възрастни хора. Тук не става въпрос за законодателство, а за обмен на най-добри практики между държави-членки.

Твърде дълго отношението към възрастните хора беше неадекватно в много области. Трябва най-напред да разберем с каква информация разполага вече Комисията относно полагането на грижи в държавите-членки. Дали Комисията вижда себе си като участник в разпространяването на добри практики?

Основна област, с която аз се занимавам вече няколко години, са злоупотребите с възрастни лица. Те могат да са под различни форми – физически, психически, емоционални и финансови. Да вземем случая на една 93-годишна жена, която отива в дом за грижи на почивка за една седмица, само за една седмица, и се връща у дома напълно обезводнена; очевидно не е бил направен никакъв опит да и се помогне да пие течности.

Това не е изолиран случай. Има много случаи на недохранване и обезводняване, но ще бъде от полза, ако разполагаме с факти и цифри. Получавала ли е Комисията някаква информация за броя на смъртните случаи, свързани с обезводняване или недохранване?

Също толкова тревожна, разбира се, е и по-честата употреба на разпорежданията „Да не се реанимира“. Лекарят, в консултация с пациента, е този, който следва да реши дали „ДНР“ да се впише в нечий картон. Знам за случаи, където или самата клиника решава самостоятелно кое лице да се реанимира и кое не, или на роднините се заявява, че те трябва да се подпишат на документа, което е абсолютно нарушение на правото на избор на лицето.

Какво прави Комисията, за да разгледа използването на така наречените разпореждания „Да не се реанимира“? Тук не става въпрос за направени преживе волеизлеяния, а за разпореждания „Да не се реанимира“. Съгласна ли е Комисията, че това нарушава правото на живот съгласно член 2 от Хартата на основните права?

Удовлетворена съм, че Световната здравна организация прие широкообхватно определение за злоупотреби с възрастни лица. Сега е необходимо обхватът на тези злоупотреби да се разясни на равнище на ЕС. Надявам се, че Комисията ще постави за разглеждане Зелена книга относно злоупотребите с възрастни лица; знам, че самият член на Комисията говори по този въпрос.

Прекомерното предписване на лекарства, по-специално на антипсихотици, също представлява злоупотреба. Твърде често те се използват за улеснение на персонала, а не за благото на пребиваващото в дома за полагане на грижи лице. Също така, в обратния случай, на възрастни хора се отказва медикаментозно лечение единствено на основание на възраст. Това е друга причина, поради която аз считам, че върху Съвета трябва да се приложи натиск за вземане на решение във връзка с директива относно равното третиране, която да инкриминира дискриминацията при достъпа до стоки и услуги, като това трябва да включва също и здравеопазването.

Също така всяка държава-членка трябва да положи още усилия, за да гарантира, че възрастните хора могат да бъдат подпомагани в техните собствени домове, ако те желаят това, и да регулира изискванията за квалификация на лицата, полагащи грижи за възрастни хора, с въвеждането на адекватни механизми за обучение.

Много държави-членки намалиха разходите си за специализирани медицински грижи в областта на гериатрията и ние трябва да разберем какви са реалните последствия от това за възрастните хора. Не трябва да забравяме и за подкрепата и признанието, от което се нуждаят лицата, полагащи неформални грижи. Твърде често те са тези, които се грижат за своите роднини ден след ден, без да получават кой знае каква помощ.

Цялата сфера на дългосрочните грижи за възрастни хора е пренебрегвана вече дълги години. Надявам се, с този въпрос, изискващ устен отговор, и резолюцията, че всички ние заедно можем да започнем действително да обръщаме на този въпрос вниманието, което той заслужава. Твърде често възрастните хора, които се нуждаят от дългосрочни грижи, се затрудняват да изкажат мнението си. От всички нас, работейки с тях, зависи да направим така, че гласовете им да бъдат чути и да не бъдат забравени.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, тъй като обществата в Европа ще застаряват все повече през следващите десетилетия, ние трябва да намерим начини да гарантираме, че на възрастните хора се предлагат качествените грижи, които те заслужават.

Това е целта, която самите държави-членки определиха в целите, които договориха по отношение на здравеопазването и дългосрочните грижи на равнище на ЕС. В допълнение, в заключенията на Съвета от 30 ноември 2009 г. Комисията беше призована да разработи „план за действие за по-нататъшни дейности, които да насърчават достойнството, здравето и качеството на живот на възрастните хора“. Доволен съм, че предстоящите председателства, включително унгарското и полското председателство, възнамеряват да работят в тази насока.

Комисията вече предприе редица инициативи за засилване на работата по отношение на качеството на услугите за дългосрочни грижи, за повишаване на познанията в тази област и за насърчаване разискванията на равнище на ЕС. Тя отдавна подкрепя работата по предоставянето на дългосрочни грижи като част от отворения метод на координация в областта на социалната закрила.

В Съвместния доклад относно социалната закрила и социалното приобщаване за 2009 г. беше потвърдена важността на разглеждането на въпроса за недостига на работна ръка в сектора за дългосрочни грижи. Една от основните цели е установяването и разпространението на най-добри практики. Комисията може да изпълнява функцията на катализатор за промяна и може да подкрепя националните усилия.

В момента екип от служители на Комисията изготвя работен доклад относно дългосрочните грижи във връзка с усилията за насърчаване на активно, здравословно и достойно стареене и е планирано съобщение на Комисията за 2012 г.

Вчера Комисията прие предложението за определяне на 2012 г. за Европейска година на активното стареене. Годината ще служи за рамка за повишаване на осведомеността, за установяване и разпространение на добри практики и, по-важното, за насърчаване на европейските политици и заинтересовани страни от всички нива да подпомагат активното стареене.

Целта е да поканим тези участници да се ангажират с конкретни действия и цели през 2011 г., подготвителната година, за да може през Европейската 2012 година да бъдат представени осезаеми постижения.

Сега бих желал да поговоря за хората, по-конкретно. Вие правилно подчертахте, че в повечето държави-членки преобладаващата част от подкрепата и грижите за зависимите лица се предоставя от семейството и от приятели и това ще продължи да бъде така и през следващите няколко десетилетия. Във всички страни жените много повече от мъжете полагат подобни грижи. Недостатъчното признаване на функциите на лицата, полагащи неформални грижи, и недостатъчната подкрепа за техния принос могат да доведат до риск от социално изключване.

За да се промени това положение, държавите-членки заедно с институциите на ЕС могат да обмислят действия за оценяване и удостоверяване на уменията за полагане на грижи, включително на тези, придобити при полагане на грижи за зависими роднини, и при управлението на домакинството, които дейности се извършват предимно от жени.

Напредъкът ще зависи от усилията на много заинтересовани страни. Комисията горещо приветства работата по въпросите, свързани с полагането на грижи, извършвана от заинтересованите групи на Парламента относно стареенето и лицата, полагащи грижи, и от организациите на гражданското общество от вида на „AGE“ и „Eurocarers“.

Комисията не планира създаването на Обсерватория за активно стареене, но взаимното трупане на познания, свързани с активното стареене, е една от целите на Европейската година за активно стареене, на която ще бъде посветен специален уебсайт.

Освен това бих желал да спомена приноса на Програмата за обучение на възрастни „Грюндвиг“, на програмата за обществено здраве и на Европейската година на доброволчеството 2011.

Г-жо Lynne, Вие правилно подчертахте важността на етични въпроси, като например тези, свързани с разпорежданията „Да не се реанимира“. Макар Комисията да признава важността на този въпрос – и аз напълно споделям нравствената същност на Вашия въпрос – ние понякога трябва да се изразяваме легалистки и ако направим това в този случай, трябва да заявим, че подобни въпроси са изключително от компетентността на държавата-членка и че ние нямаме право от гледна точка на Хартата на основните права да се намесваме в компетентността на държавата-членка.

Комисията предприе редица инициативи – включително основната конференция, която проведе на 17 март 2008 г. – за увеличаване на познанията по въпроса за злоупотребите с възрастни хора и за насърчаване на разискванията на равнище на ЕС относно тяхното предотвратяване.

През 2009 г. Комисията проведе пилотен проект, който доведе до избора на два проекта. Единият проект проучва как злоупотребите с възрастни хора могат да бъдат наблюдавани чрез системите за обществено здравеопазване и дългосрочни грижи. Вторият се стреми да опише съществуващите политически подходи и политически рамки в Европейския съюз. И двата проекта започнаха през декември 2009 г., а резултатите ще бъдат представени през есента на следващата година.

Освен това Комисията продължава да съфинансира редица действия по линия на Програма „Дафне“ и на програмата за обществено здраве.

Комисията подкрепя активно работата, извършваща се в рамките на Комитета „Социална закрила“ относно доброволната качествена рамка за социални услуги. Тази рамка трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да се прилага във всички държави-членки на национално, регионално и местно равнище и за набор от социални услуги.

Един голям сектор, в който рамката може да се приложи, са дългосрочните грижи. Но предоставянето на дългосрочни грижи ежедневно не е лесна задача и тъжната истина е, че хората, които имат тежки отговорности, свързани с полагане на грижи, често пъти трябва да се откажат или да намалят часовете си платена работа заради тези свои ангажименти. Това на свой ред засяга тяхната привлекателност на пазара на труда, текущия им доход и бъдещите им пенсионни права.

Нашата дългосрочна работа с държавите-членки по отношение на балансиране на работата и семейния живот разкри значимостта на регулирането на условията на работа на лицата, полагащи неформални грижи.

Установяването на социални услуги, които позволяват отдих и отпуск от полагане на грижи, както и получаване на специфични права от лицата, полагащи неформални грижи в схеми за социално осигуряване, по-специално, по отношение на получаване на право за пенсия, също биха помогнали за насърчаване и биха позволили на повече хора да предоставят неформални грижи.

Както вие предполагате, бедността, достъпът до грижи и дълголетието могат да бъдат взаимносвързани. Ние разгледахме подобни връзки в неотдавнашно съобщение относно здравната неравнопоставеност. Доказателствата ясно потвърждават, че различията в дохода, условията на работа и живот се отразяват върху средностатистическия здравен статус на всички възрасти хора.

Ние обаче се намираме все още в началото по отношение на политиките, които ефективно разделят или изменят връзките между социалната йерархия и йерархията на здравните статуси.

Това, за което ние призоваваме, е повече осведоменост и изследвания и по-иновативно политическо развитие. В допълнение ние се нуждаем от насърчаване на подход за „здраве във всички политики“, който е жизненоважен компонент на всяка успешна стратегия.

  Csaba Sógor, от името на групата PPE. – (HU) Явлението на застаряващите европейски общества е значително предизвикателство за всяка държава-членка. Ние трябва да обръщаме все по-голямо внимание на грижите за увеличаващия се брой възрастни хора. Традициите и културата на полагане на грижи за възрастните се различават според региона: в южните държави-членки множеството поколения, които живеят заедно, решават проблема в рамките на семейството, докато в северните държави-членки по-често срещани са институционализираните грижи.

Разходите за втория вид грижи обаче нарастват и устойчивостта все повече се поставя на изпитание поради икономическото положение и нарастването на броя на застаряващото население. В Центална и Източна Европа неправителствените организации и църквите много често са в състояние да въведат ефективно определен тип институционализирана процедура. Това обаче все още е рядко срещан феномен и държавата не подкрепя тази насока на развитие на системата за грижи за възрастни.

В Обединеното кралство системата за обучение, въведена за имигранти, успешно реши проблема със заетостта на преди това безработни жени чрез полагането на грижи за възрастни хора. Очевидно тази практика може да бъде възприета успешно и в други държави-членки. Аз приветствам предложението за резолюция на колегите Berès и Lynne. Бих желал да обърна внимание на тази част от текста, която призовава Комисията да изготви Зелена книга на основата на добри практики и модели на държавите-членки, така че всяка държава-членка да бъде оправомощена да прилага най-адекватните мерки според нейните възможности, изключвайки възможността за малтретиране и злоупотреби с възрастни лица.

  Kinga Göncz, от името на групата S&D. – (HU) Увеличаващата се продължителност на живота не е само добър резултат; тя е също и възможност. Въпреки че можем да се гордеем, че продължителността в Европа се увеличава, това е и предизвикателство. Предизвикателство е отчасти, защото ние не знаем как да осигурим възможност за активно стареене в едно застаряващо общество. Освен това не е известно до каква степен ние можем да осигурим възможността за активно участие в обществото и недопускане на дискриминация в отношението към възрастните хора. Ние осъзнаваме, че има много неща за вършене в тази област. Можем ли да постигнем увеличаване на броя години в добро здраве? До каква степен можем да гарантираме сигурност по отношение на доходите на възрастните лица или учене през целия живот?

Вероятно точно тази европейска година, която ще бъде наречена Европейска година за активно стареене, ще помогне да се обърне повече внимание на този въпрос. Неизбежно е обаче съществуването на период, когато възрастните хора ще се нуждаят от социални и здравни услуги и ще имат по-малко възможност да се представляват, като по този начин ще се увеличи нашата отговорност да гарантираме, че те имат достъп до качествени услуги. Особено важно е подходящи услуги да бъдат налични за бедни възрастни хора с нисък доход и за възрастни хора, нуждаещи се от постоянно обслужване и грижи, независимо дали те се нуждаят от обслужване у дома или за тях се полагат грижи в институции. Има също и няколко специфични задачи, за които ние се нуждаем от съдействието на Комисията. На първо място, ние се нуждаем от демографски данни за това какви са потребностите и за тези, които изискват грижи. Специално внимание следва да се обърне на най-уязвимите, ние се нуждаем от механизми за мониторинг, а събирането на добри практики също е част от минималните стандарти.

  Jean Lambert, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-жо председател, бих желал да благодаря много на г-жа Lynne за възможността да разискваме темата тази вечер и аз приветствам много от казаното от члена на Комисията. Всъщност аз намирам много от нещата за доста окуражителни в известен смисъл.

Вие сте разбрали, разбира се, че някои от нашите въпроси засягат темите за уязвимостта на възрастните хора и изключително силното чувство, което ние имаме, че е особено важно хората да могат да се чувстват сигурни с лицата, предоставящи грижи.

Макар да съм съгласен с вашата позиция относно въпросите, засягащи компетентностите на държавата-членка, все пак отвореният метод на координация съществува, за да помага на държавите-членки да работят заедно за нещо, което макар да не е правомощие на Европейския съюз, се разглежда като нещо от обща значимост.

Мисля, че някои от въпросите, дори за основните грижи, хранене и т.н., са много важни в това отношение. Освен това се питам какви допълнителни стъпки може да предприеме Комисията, за да убеди държавите-членки за рентабилността от подпомагането на лицата, полагащи неформални грижи. Със сигурност съществуват данни от Обединеното кралство, които сочат, че това е допринесло за спестяването на милиарди в нашата икономика, тъй като грижите са били полагани от близки приятели или роднини, а не от държавата, и че в действителност инвестирането в нещо подобно на помощ за лице, полагащо грижи, и в механизми за подкрепа за лицата, полагащи грижи, наистина си струва да се направи, а не хората да се оставят напълно изтощени, изолирани и страдащи от своите собствени здравни и душевни проблеми, тъй като са полагали грижи с часове без допълнителна помощ.

Освен това ме интересува какво ще кажете за възможностите за подобряване на квалификациите на лицата, полагащи грижи. Част от този въпрос, разбира се, е не само това, че той засяга жени, той често пъти засяга жени мигранти и следователно е необходим определен тип инвестиция. Но в нашата резолюция се говори също за необходимостта в договорите да се посочва поне минимален доход, минимално заплащане. Бих приветствал коментарите ви по този въпрос.

  Димитър Стоянов (NI). - Благодаря. Прабаба ми е на 69 години и съм живял дълго време заедно с нея. Затова знам от опит, че най-добрият начин да се погрижим за възрастните, е като им подсигурим те сами да се грижат за себе си, доколкото е възможно. Но дори тези, които са в добра психическа и физическа форма за възрастта си, са поставени пред непосилна задача. Партия „Атака“ е повдигала този въпрос през предишния мандат, ще го правим и занапред.

Средната пенсия в България едва минава 100 евро. 100 евро на месец, колеги. С тези пари пенсионерите трябва да си купят лекарства, да си платят сметките, обикновено най-накрая да си осигурят храна. Причината за това състояние е в огромното ограбване на страната ми, извършено последователно от предишните три правителства. Това ограбване има име: „масова приватизация“. И трябва да отбележа, че то беше проведено под одобрителния поглед на евро институциите и на Международния валутен фонд. Активи за милиарди евро бяха откраднати от България и сега не е странно, че страната ми е с най-ниските пенсии в Европейския съюз. Тази трагична ситуация трябва да ви бъде за пример, когато се питате как да се погрижим за възрастните хора.

  Thomas Mann (PPE). – (DE) Г-жо председател, Комисията току що обяви 2012 г. за година на активното стареене. С това тя изпълни искане на комисията по заетост и социални въпроси и се съобрази с доклада относно равенството между поколенията. Поздравления! Това важно послание идва точно навреме.

Броят на лицата над 80 годишна възраст, които са здрави и способни, постоянно нараства. За периода от 2010 г. до 2030 г. се предвижда увеличение от почти 60%. Във въпроса, поставен от нашата комисия, ние призоваваме Комисията да анализира положителните, но също и отрицателните въздействия в областта на грижите за възрастни хора и да предложи заключения.

Ние знаем, че все повече семейства не могат да се справят с грижите за своите роднини сами. Служителите, полагащи грижи, не достигат. Не е достатъчно обаче добре обучен и компетентен персонал да се заменя с нископлатени служители с основни познания, придобити при ускорен процес. На много места това са единствените грижи, които се получават.

Като докладчик за демографската промяна и равенството между поколенията аз призовах държавите-членки да въведат прозрачни и устойчиви системи за контрол. Достойството на лицата, нуждаещи се от грижи, трябва да бъде защитено. Необходим е общ за ЕС етичен кодекс, съдържащ минимални изисквания и минимални резултати от услугите по предоставяне на дългосрочни грижи. Независимо от доходи, възраст, социален статус или здравен риск, хората трябва да получават достъпни грижи с добро качество.

Също така възрастните хора не са бреме. Техният опит и техните постижения в живота са оформили нашето общество. Ние не трябва да ги оставяме сами да се справят с проблемите си. Нека използваме оставащото до 2012 г. време за създаване на множество необходими условия, които да позволят на политиците, медиите и обществеността да се ангажират активно с въпроса за активното стареене. В това отношение, засегнатите лица трябва най-напред да кажат своята дума. Всички ние трябва да променим отношението си в подкрепа на една устойчива форма на грижи, която е постоянно насочена върху хората, а не само върху разходите.

  Sylvana Rapti (S&D). – (EL) Г-жо председател, когато всички ние говорим тук в тази зала за възрастни хора, може би забравяме да включим в изчисленията си това, че в определен момент самите ние можем да се окажем в същото положение като възрастни хора и можем да достигнем до 80-, 90- или дори 100-годишна възраст. Представяли ли сме си някога как бихме желали да се отнасят с нас тогава? Днешните възрастни хора са тези, които са ни довели на този свят, те са хората, които са ни цивилизовали, те са хората, които съставляват нашата „лична собственост“.

Дългосрочните грижи за възрастни лица нямат само морално и социално измерение; те имат и икономически аспект, тъй като грижите, от които всяко възрастно лице се нуждае, предполагат намаляване на производителността на работещите членове на неговото семейство. Ако обаче същевременно въведем програма за полагане на грижи, дори ще успеем да създадем работни места. Трябва да мислим за всичко това, г-н член на Комисията, и да насочим държавите-членки в правилната посока.

В заключение бих желала да благодаря на устните и писмените преводачи, които ни позволяват да изразяваме възгледите си дори след полунощ.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Според последната статистика броят на хората в Европейския съюз на възраст 65 или повече години се очаква да нарасне със 70% до 2050 г., с ръст от 170% на броя на хората на възраст над 80 години.

Това означава, че през 2060 г. делът на гражданите на EС-27 на възраст над 65 години ще достигне 30%.

Европейският съюз трябва да намери решения за справяне с все по-голямото търсене на здравни грижи, да пригоди системите за здравни грижи към потребностите на застаряващото население и да запази тяхната жизнеспособност на фона на растящия недостиг на работна ръка.

Комисията, държавите-членки, и по-специално местните органи, трябва да намерят решения за адаптиране на жилища, средства за обществен транспорт и дори на сектори от рода на туризъм, за да са в състояние да откликнат на специфичните нужди на възрастните хора.

Приветствам приемането на европейски регламенти относно правата на пътниците, особено за хора с намалена подвижност, какъвто е случаят с много възрастни хора, пътуващи с лодка, самолет или влак.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Едно от текущите предизвикателства, пред които е изправено европейското общество, е разглеждането на демографските промени, които оказват все по-голям натиск върху държавните бюджети. Аз виждам изход във въвеждането на напредничави и устойчиви политики относно предоставянето на подходящи дългосрочни грижи в дух на солидарност между поколенията, в премахването на дискриминацията на основание на възраст и в пълното социално приобщаване, дори в напреднала възраст.

Според мен също така е важно на лицата, полагащи грижи за възрастни хора, да се дадат определени законово установени помощи или, ако е уместно, финансово възнаграждение в дух на признателност за техните саможертвени усилия. Поради тази причина бих желал да наблегна на споделянето на най-добри практики и опит между държавите-членки в тази област.

В заключение бих желал да добавя, че като лекар аз изцяло не съм съгласен с така наречените разпореждания за неизвършване на реанимиране, които са на основание на напреднала възраст. Считам, че подобен подход представлява грубо нарушаване на основното човешко право на живот.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Авторите поставят 10 въпроса на Европейската комисия. Солидарността между поколенията обаче се споменава само в един – предпоследния. За да може проблемът да се разбере напълно, бих желала да добавя още няколко въпроса.

Преди малко ние говорихме за това как Европейската комисия може да повлияе на държавите-членки. Защо Европейската комисия не подскаже на държавите-членки, че те следва да оценяват грижите, предоставяни от членове на семейството на възрастни, немощни лица? Защо, ако даден член на семейството се грижи за роднина, този член на семейството не бъде възнаграден и не му се осигури здравно и социално обезпечение, за да може да се върне на работа, когато периодът за полагане на грижи приключи, подобно на жените след отпуск по майчинство? Защо мъжете и жените, които проявяват солидарност между поколенията, са дискриминирани в нашето общество?

Ако се опитаме да премахнем тази дискриминация в Съюза, ще имаме много по-голям брой по-щастливи и по-удовлетворени жители.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, в действителност провеждането на това обсъждане е съвсем навременно, защото темата е един голям проблем пред нас. Бих желал да благодаря на г-жа Lynne за това, че очерта конкретно проблемите, които съществуват в това така наречено цивилизовано общество със злоупотребите с възрастни лица. Комисията също даде значителен цялостен принос, очертавайки целите, предизвикателствата и решенията.

На първо място, мисля, че следва да погледнем на това като на възможност, с която да позволим на хората отсега нататък да работят извън обичайното време и възраст, и на второ място, по-специално, да пътуват и да подпомагат туризма през неактивния сезон. След това, разбира се, стои предизвикателството за полагане на грижи за хора в техните домове за толкова дълго, колкото е възможно, а после в социални заведения за полагане на грижи. Но финансовите условия все още въобще не са взети под внимание и е нужно извършването на огромен обем от работа, за да достигнем до положение, при което за възрастните хора ще се полагат подходящи грижи през идните години.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, уважаеми членове, позволете ми да започна, като повторя това, което беше казано в началото на обсъждането относно многообразието в Европа.

Имаме 27 държави-членки с различни социални и материални условия и това е основната причина, поради която Комисията сега работи върху рамка за качество, а не върху нещо по-строго по отношение на законодателството. Ние считаме, че това сега е точната концепция и следва да видим как тя работи заедно с Парламента, с който сме обсъждали тези въпроси многократно напоследък.

Една основна точка, по която мисля, че можем да направим твърди заключения, е как дългосрочните грижи са свързани с нашата програма за работни места, как ние виждаме стабилен капацитет за създаване на работни места, но тя също така ни поставя за задача включването на това в нашата програма за умения и намирането на още начини за обучение и създаване на голям резерв от лица, полагащи грижи, които могат да предоставят професионални услуги в тази област.

Действително е отворен въпросът доколко ние трябва да формализираме тези услуги, защото както беше казано, повечето от работата, която се извършва, е неформална. Тя се извършва или може да се извършва от роднини и в рамките на семейството. Регулирането на въпроси, създаването на стандарти или изискването на определени условия в рамките на семейството и роднините е наистина нещо, което ще създава твърде много проблеми. Междувременно формализирането на тези услуги и на тази работа ще увеличи разходите и ще повдигне въпроси по отношение на облагането с данъци и ние много лесно ще попаднем в задънена улица в друга посока.

Така че не съществува лесен отговор, а в същото време съществуват наистина убедителни основания за подобряване на условията на онези, които се нуждаят от тези услуги и са зависими от дългосрочните грижи, но също и за проявяване на признателност към лицата, които извършват тази работа. Това, което със сигурност можем да направим, е да съберем и разпространим добри практики, например чрез използването на отворен метод на координация.

Мога да заявя в този късен час, че след няколко часа ще се срещна с някои министри от белгийското правителство в Лиеж на конференция относно пенсиите. Това ще е една добра възможност да предам думите на Парламента по този въпрос и да ги свържа с нашата работа относно пенсиите, тъй като тези теми очевидно са взаимно свързани по отношение както на социалната сигурност по принцип, така и на адекватните доходи за възрастните хора.

Ние имаме по-дългосрочен план за проследяване на нашата работа относно пенсиите със сериозни усилия по отношение на демографията. Предстоящото унгарско и полско председателство са в еднаква степен заинтересовани от този въпрос и ние проучваме правилната рамка за свързаните резултати. Тази работа ще бъде последвана от Европейската година за активно стареене, която не засяга само заетостта – и определено не се изчерпва с увеличаване на възрастта за пенсиониране – но е свързана и с по-активна дейност за опазване на здравето и подобряване на ученето през целия живот, преподаването през целия живот, способностите и институциите с цел подобряване на качеството на живот.

Така че това в основата си е рамка, в която мисля, че можем да продължим своята работа. Тя е изпълнена с предизвикателства, но чрез етичния ангажимент, който всички ние споделяме, мисля, че можем да постигнем резултати.

  Elizabeth Lynne, автор. – (EN) Г-жо председател, бих желала да благодаря на всички, които се изказаха, както и на члена на Комисията за нещата, които той каза тази вечер. Те бяха много полезни. Като резултат от това обсъждане се оформи важността на наличието на етичен кодекс. Това е нещо, за което аз призовах във въпроса, изискващ устен отговор, и в резолюцията, и за което споменаха Thomas Mann и други хора.

Както вече заявих, ние не говорим за законодателство. Подходящият пример от България, където хора живеят със 100 евро на месец и трябва да плащат за дългосрочни грижи, е само една от причините, поради които ние се нуждаем от този етичен кодекс, за да могат държавите-членки да покрият минимален стандарт.

Същото се отнася и за разпорежданията за неизвършване на реанимация. Не твърдя, че всички държави-членки следва да бъдат обхванати от еднотипно законодателство, а че наистина следва да имаме референтни критерии, за да могат хората да се опитват и постигат най-добра практика. В това отношение, Комисията може да направи много, за да ни помогне да разпространим добрите практики, постигнати от различни държави-членки.

Благодаря Ви още веднъж, г-н член на Комисията, и благодаря на устните преводачи за това, че останаха след крайния срок 24,00 ч.

  Председател. - Беше внесено едно предложение за резолюция⁽¹⁾ в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 9 септември 2010 г.

Аз също бих желала да благодаря на устните преводачи.

(1) Вж. протокола.

19. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

20. Закриване на заседанието

(Заседанието се закрива в 00,25 ч.)