Председател. – Следващата точка е разискването по въпрос, изискващ устен отговор (O-0092/2010), зададен от Paolo De Castro, Véronique De Keyser, Jo Leinen и Adrian Severin, от името на групата S&D, към Комисията относно положението на река Йордан, особено по отношение на областта по долното течение на реката (B7-0452/2010).
Paolo De Castro, автор. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, река Йордан е важен актив не само с екологично, но и селскостопанско и икономическо значение за Йордания, Израел и палестинските територии и замърсяването й не може да не ни тревожи.
Важно е да се отбележи, че приблизително 98% от 1,3 милиарда кубически метра вода в долното течение на реката се отклоняват всяка година и големи участъци от реката са изложени на риск от пресъхване. Това е опустошително не само по отношение на биологичното многообразие, но преди всичко по отношение достъпа на местните общности до водоизточници. Няколко международни участници, включително Eвро-средиземноморската парламентарна асамблея и Сенатът на САЩ, са се заели с положението на силно замърсената река Йордан.
Ние също трябва да изискаме намеса не само от местните правителства и органи, но и от Съвета, Комисията и държавите-членки, за да се осигурят техническа и финансова помощ за възстановяването на реката. По-специално, както е заявено в съвместната резолюция, подписана от всички политически групи, на които искам да благодаря за искрената подкрепа, трябва да поискаме от Комисията да добави ясно, конкретно споменаване на този проект в плановете за действие на политиката за съседство с Израел, Йордания и Палестинската автономия.
Първоначална стъпка би могло да бъде да се организира съвместно проучване на положението на река Йордан. Всички знаем, че водата е ценен, неотемен актив, затова бих искал да изтъкна, че справедливото разпределение на водата означава да се обръща еднакво внимание на потребностите на всички общности в региона. Това е въпрос от голямо значение, ако искаме да постигнем траен мир и стабилност в Близкия изток.
Наблюдавахме възобновяването на мирните преговори между израелци и палестинци през последните дни с известна надежда, тъй като тези преговори определиха управлението на водните ресурси като една от важните точки. Надяваме се, че правителствата, местните общности и организациите на гражданското общество в засегнатите страни и територии ще започнат да си сътрудничат ефективно колкото е възможно по-скоро, за да се спаси долното течение на река Йордан. Това е дълг не само поради голямата символична стойност на тази река, но и преди всичко, за да се подобрят условията за живот на местните общности.
Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми колеги, искам да ви благодаря за тази възможност да обсъдим критичното положение с водата в Близкия изток.
Европейският съюз счита водата за предмет на сериозна загриженост в региона и аз напълно споделям загрижеността на уважаемите колеги в Парламента, тъй като регионът се характеризира с недостиг на вода, воден стрес и влошаване на качеството на водата, които вероятно ще бъдат допълнително задълбочени от ефектите на изменението на климата.
Осъзнаваме ефектите, които това може да има по отношение на хората в региона, околната среда и регионалната сигурност. Европейският съюз счита водата за приоритет на мира в региона и това регионално предизвикателство изисква регионално решение.
Както много добре знаете, Европейският съюз участва в насърчаването на неотложни стъпки към цялостно мирно споразумение между Израел и палестинците, като водата е един от „въпросите на окончателния статут“, които трябва да бъдат решени, наред с граници, бежанци, Ерусалим и сигурността.
Европейският съюз признава специфичното положение на долното течение в басейна на река Йордан и необходимостта от по-ефективно управление на водите, включително на нейните притоци. Затова сме се ангажирали с редица дейности на национално, субрегионално и регионално равнище с всички съседни страни. Ние подкрепяме реформите и политиките в областта на водите, които насърчават прилагането на устойчиво управление на водите.
Чрез Европейската политика за съседство и други мерки Европейският съюз подкрепя мерки за изграждане на доверие, насърчаване на трансгранично сътрудничество и срещите на общности с водни ресурси, които имат обща загриженост.
Дейностите на Европейския съюз са насочени към изграждане на капацитета на различни органи за управление на водите и на потребителите, събирането и споделянето на данни, наличието на преработени отпадъчни води, мерки за опазване на водите, включително водоснабдителни мрежи и ефективни напоителни системи.
Усилията на Европейския съюз са насочени и към търсенето, и към предлагането във водния сектор, и към установяване на условия, които дават възможност за цялостно управление на водните ресурси в бъдеще.
Европейският съюз не е сам в своите усилия. Държавите-членки и други донори са активни и ние съгласуваме тясно нашата дейност с тях, за да осигурим взаимно допълване.
Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, от името на групата PPE. – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, Европейският парламент прави много положителна крачка като насочва вниманието към предизвикателството, което представлява река Йордан днес. Евро-средиземноморската парламентарна асамблея изготви проект за специално проучване на река Йордан и Йорданската долина и призова в своите резолюции те да бъдат защитени, тъй като река Йордан е паметник на нашето световно наследство, религиозен и културен символ за милиони хора по света и екологичен, туристически и стопански капитал за областта.
Затова целта днес е да бъде насочено вниманието към проблемите й и необходимостта от действия, за да бъде защитена, да се засилят усилията на Европейския съюз – Комисията спомена тези усилия и ние ги засегнахме по други поводи по време на работата по общата позиция – и да призовем за регионално сътрудничество за справедлив достъп на народите от държавите по бреговете на река Йордан и за споделена отговорност за нейната защита.
Предложението за резолюция насочва вниманието и към най-добри практики като специалния генерален план, изготвен от Израел, който призовава за обмен на най-добри практики и обмен на опит, тъй като река Йордан е колективен въпрос за областта. Важно е, че са подчертани и реалните рискове: не само липсата на вода, не само замърсяването, но и загубата на биологичното разнообразие и риска от пресъхване, ако не бъде направено нещо.
За да подчертае това международно и регионално сътрудничество, предложението включва специална комисия за Йорданската долина, в която могат да участват пряко засегнатите страни (Израел, палестинските територии, Йордания), заедно с други страни от областта, където извира Йордан, които също носят дял от отговорността, като Ливан и Сирия. Считам, че резолюцията ще получи подкрепата на пленарната зала и посланието, което ще изпрати Европейският парламент, ще бъде добре формулирано, насочено и силно послание.
Véronique De Keyser, от името на групата S&D. – (FR) Г-н председател, както беше казано, положението на Мъртво море и река Йордан е изключително тревожно, тъй като се прогнозира, че ако нищо не се промени през 2011 г., реката просто ще пресъхне.
Ако не бъдат предприети действия на международно и регионално равнище за спиране на това развитие, положението ще доведе до изключително важна загуба за културното наследство, за биологичното разнообразие – г-жа Kratsa-Tsagaropoulou спомена този момент – а също така и за сигурността и икономиката на региона.
Бих искала да представя на вниманието ви една НПО, която е поела според мен една абсолютно забележителна инициатива. Тази НПО, „Приятели на земята в Близкия изток“, е решила да събере палестински, йордански и израелски кметове, които живеят по поречието на реката, да ги обедини и да ги насърчи да помислят какво биха могли да направят, за да подобрят донякъде нещата.
Асоциацията и кметовете са провели някои интересни проучвания по отношение на мерките, които всяка страна би могла да предприеме, и въздействието на тези мерки. Те обхващат от безводни тоалетни до промени в селскостопанските методи, промяна във видовете отглеждани култури, тъй като те поемат твърде много вода, и т.н. Има широка гама мерки, които биха могли да бъдат предприети. Така че това не е политически дебат, независимо че много добре осъзнаваме, че щом заговорим за вода в региона, нещата стават политически.
Считам, че всеки би могъл да подкрепи това, и бих желала Европа и Комисията да се вдъхновят от много ясните заключения на доклада и отношенията им с тези страни, особено чрез плановете за действие.
Има обаче един кратък параграф, на който отдавам голямо значение – параграф Д – в който се казва, че има свръхексплоатация на вода от израелски заселници. Това е вярно; това е потвърдено от доклади на Световната банка и Амнести Интернешънъл. Това ни връща към същността на политиката, но това е истина, която понякога трябва да бъде казана. Ние не сме я поставили в центъра на резолюцията, но отдаваме голямо значение на нея.
Антония Първанова, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, като заместник-председател на комисията по енергетика, околна среда и води на Асамблеята на Евромед имах възможност да видя конкретната и драматична екологична реалност в областта на река Йордан по време на посещение на място, което беше осъществено миналия февруари.
Специалният доклад за положението в Йорданската долина, за който бях докладчик, подчерта факта, че всички засегнати страни – по-специално Израел, Палестинската автономия и Йордания, но също така Ливан и Сирия – трябва да намерят общо решение на два най-неотложни проблема: равнопоставено разпределение на водата, което съблюдава потребностите на всички хора в региона, и здравословна и защитена околна среда за бъдещите поколения.
Първата стъпка, посочена в нашия доклад, е, че Израел и Палестинската автономия трябва заедно да се споразумеят за общи данни относно разпределението на наличната вода и демографията като начална точка за по-нататъшни преговори, тъй като и двете страни, както и независими доклади, досега представят различни цифри.
Едно от нашите главни заключения беше, че за да се реши водният проблем чрез сътрудничество, е необходимо да бъдат реализирани планове за обща администрация, равнопоставено вземане на решения и съвместно управление на водните ресурси в региона. Считам, че препоръките в нашия доклад съответстват на области, в които Европейският съюз има реален опит и би могъл да участва като активен участник и да прокарва пътя за бъдещо партньорство между засегнатите страни.
В заключение бих искала да ви напомня, че докато се полагат усилия за възобновяване на разговорите за цялостно мирно споразумение, ние носим отговорността да не се използва положението в Йорданската долина за политически и идеологически цели.
Надявам се нашето разискване днес да послужи на интересите на всички страни в региона и да доведе до конкретни и непредубедени заключения за активно участие на Съюза за бъдещи устойчиви решения.
Margrete Auken, от името на групата Verts/ALE. – (DA) Г-н председател, напълно съм съгласна с предишните оратори, но бих искала да използвам възможността да кажа, че съм убедена, че много хора тук не виждат колко невъзможно е да се настоява палестинците да поемат своя дял от отговорността. Те нямат възможността да направят това. Колко хора тук знаят, че от 1967 г. насам 50% от бреговете на Йордан на Западния бряг са окупирани от израелски селища? 50%! Отгоре на всичко 45% са били реквизирани като военни зони и природни резервати. Те просто са били изгонени. Ужасното за палестинците – особено в Йорданската долина – е, че понеже не сме виждали съпротива със сила от тяхна страна, те просто са били забравени. Ако няма военни действия, ако не се случва нищо драматично, те са просто забравени.
Това, разбира се, е ужасен урок, който преподаваме по-специално на бедните палестинци – че е необходимо да направят така, че да бъдат забелязани – и дори това да стане шумно. Проблемът трябва да бъде решен. Не бива да забравяме обаче, че ако е възможно – ако е възможно – страданието на палестинците е дори по-тежко в тази област, отколкото в останалата част на Западния бряг, и че при сегашното положение те нямат възможност да оправдаят отговорността, която би трябвало да поемат. Затова е необходимо цялостно решение и затова е необходимо да вземем предвид и политическата картина. Не само Израел, не само Сирия, не само Йордания – не! Обаче палестинците не могат да участват, докато нямат възможност да участват.
Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, водата е наистина чувствителен и потенциално подстрекателски проблем в Близкия изток. Делегации на високо равнище от Израел и Палестинската автономия понастоящем обсъждат правата върху водата като част от цялостната рамка за мир.
Като член на Четворката ЕС подкрепя двудържавно решение като основен гарант за мир и стабилност в региона. Затова трябва да бъдем много внимателни да не повлияем на деликатните преговори, които се водят понастоящем във Вашингтон. Обвиняването на израелските заселници, което изглежда прави г-жа De Keyser, по-конкретно за свръхизползване на вода от река Йордан, изпраща точно погрешен сигнал за народа на Израел – нашия демократичен съюзник – относно предполагаемата позиция на ЕС като честен посредник.
Запазването на басейна на река Йордан е важен регионален въпрос, който, разбира се, не се ограничава само до Израел и палестинците, и все пак противниците на Израел в Парламента и другаде се стремят явно да използват въпроса като част от кампанията си да подкопаят еврейската държава.
Като се поддаваме отново на тази антиизраелска програма, има опасност Израел да възприеме ЕС като недостоен за неговата привилегирована роля на партньор за мир.
Willy Meyer, от името на групата GUE/NGL. – (ES) Г-н председател, няма проблем в това г-жа De Keyser да направи конкретна преценка, съвсем никакъв проблем не е. Факт е обаче, че съгласно Договора за мир, подписан между Израел и Кралство Йордания през 1994 г., беше постигнато споразумение за сътрудничество за екологично възстановяване на река Йордан по протежение на общите граници и за опазване на нейните водни ресурси.
Това беше споразумение в допълнение към другите, които Израел подписа през 1994 г., което той не спазва. Това е проблемът с Израел: не спазва споразуменията, които подписва.
Ето защо е изключително важно инициативата, подета от президента Ширак през 2008 г., призоваваща за инициатива за басейна на река Йордан, да се материализира и да бъде подкрепена от Европейския съюз.
Считаме, че е много важно да бъде създадена комисия за басейна на река Йордан като тристранен форум за сътрудничество за възстановяването на реката, който форум да изготвя и прилага политики за опазване и възстановяване на водите. Вярно е, че в резултат от неспазването на Договора за мир от 1994 г. палестинците бяха изключени от зоната за сигурност на Израел, установена на Западния бряг по протежение на долното течение на река Йордан, и че заселниците незаконно заемат земя, която не им принадлежи. Като се има предвид, че окупацията се придружава от неправилно и незаконно използване на вода, към политическия проблем се добавя още един и това е проблемът за устойчивостта на околната среда.
Тъй като 2011 г. е определена за въвеждане в експлоатация на нови инсталации за пречистване на отпадъчни води, надявам се, че Европейският съюз ще поддържа, подкрепя и насърчава необходимостта да се създаде тази комисия за басейна на река Йордан.
Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Днешното разискване относно положението на река Йордан е изключително важно за групата, към която принадлежа, и бих искал, ако може, да приветствам по-специално в залата участието по въпроса на нашата колега, Rodi Kratsa, заместник-председател на Европейския парламент.
Бих искал също така да подчертая, тъй като добре знаете, че организациите за опазване на околната среда отдавна предупреждават за критичното екологично състояние, в което е река Йордан. Това е река, която изглежда умира от нещо, което е равносилно на общо безразличие.
От друга страна, прочетох в пресата, че въпреки изключително критичните условия християни, и по-специално православни, продължават да бъдат кръщавани в река Йордан.
Обаче съществува опасност реката да пресъхне през 2011 г., което ще има драстични последици за вече крехката екосистема на региона, особено за Мъртво море. Това означава, че стотици хиляди палестинци, йорданци и израелци ще бъдат засегнати от екологична катастрофа.
Отделно от екологичния аспект обаче – както други мои колеги също подчертаха – който определено трябва да бъде решен неотложно с помощта на ЕС, положението с река Йордан е също така особено важно като фактор за насърчаване на регионалното сътрудничество.
Убеден съм, че трябва да избегнем ситуация, при която водите й се използват едностранно, с пълно пренебрегване на сигурността на водоснабдяването на региона.
Сътрудничеството между държавите, граничещи с реката, и местните общности следователно е от решаващо значение за възстановяването на ресурса, който е жизнено важен за икономическото развитие. Това може да позволи Йордан отново да стане символ на сътрудничество и съвместно съществуване, включително от културна гледна точка, ако има силна политическа воля за това.
Накрая, ситуацията с река Йордан е важна и по отношение на възобновяването на палестинско-арабските преговори, тъй като контролът върху водните ресурси фигурира сред нерешените въпроси.
Proinsias De Rossa (S&D). – (EN) Г-н председател, мога ли да кажа на г-н Tannock, че не е от полза да пренебрегва реалността, че заселниците преднамерено избират места, където имат добро водоснабдяване, и че това на свой ред лишава палестинците от водоснабдяване. Те не са единственият проблем по отношение на водата в областта, но определено играят роля за това.
Река Йордан, за съжаление, е лишена от приблизително 98% от дебита си, защото е отклонен от други държави, включително Израел. Тя е трансгранична река, която минава край приблизително четири държави, включително палестинския Западен бряг. Евентуално ако се подходи правилно и ако Европа изиграе правилно ролята си в областта, тя може да бъде източник на помирение чрез насърчаване на съвместно управление на важен културен, религиозен и всъщност икономически ресурс за региона.
Да се възприеме линията, която Вие възприемате, г-н Tannock, че всичко, което включва някаква незначителна критика към Израел, е по някакъв начин нападка срещу Израел, означава просто да се игнорира реалността. Има и други, които отклоняват вода. „Приятелите на земята“ например посочиха на неотдавнашен семинар, организиран от моята група, социалистите и демократите, че река Йордан някога е имала среден отток 1,3 милиарда кубически метра сладка вода към Мъртво море. Това сега е намалено до 20-30 милиона годишно. До края на следващата година тя може да стане мъртва река, ако не вземем мерки.
Alexandra Thein (ALDE). – (DE) Г-н председател, първо, искам да отхвърля многобройните обвинения, идващи отвън, а в някои случаи и отвътре от Парламента, които твърдят, че обсъждаме темата в неподходящо време, след като са започнали мирните преговори. Парламентарният въпрос, който помогнах да бъде изготвен, беше внесен по време, когато никой от нас не считаше, че преки разговори за мир биха започнали отново. Аз съм ангажирана в тази област от началото на 1990-те години и тази тема се обсъжда в Парламента отдавна.
В крайна сметка всичко това е, за да се предотврати окончателното пресъхване на долното течение на река Йордан. Долната част на реката вече е намаляла до тънка струйка. Тя се състои главно от отпадъчни води и не съдържа изобщо сладка вода. Всички учени са съгласни, че долното течение на река Йордан ще бъде мъртво след една или два години.
Намирам за смущаващо, че резолюцията е насочена равнопоставено към Израел, Йордания, Сирия и Палестинската автономия. Областта на долното течение на река Йордан се намира изцяло в зона „В“, което означава, че Палестинската автономия дори няма право на достъп до областта, да не говорим за административни права или изобщо някакво влияние върху нея. Вече беше казано, че Палестинската автономия не може да направи нищо в тази област. Затова резолюцията трябва да бъде насочена към други страни.
Когато една държава, в случая Израел, използва 75% от наличната вода в долното течение на река Йордан, въпреки че част от водата вече е взета от други страни, и не оставя почти никаква вода, с която да живеят палестинците, това е политически въпрос. Проблемът се предполагаше, че е решен в споразумението Осло II, като ние не сме постигнали никакъв напредък оттогава насам.
Конкретната трудност в момента е, че палестинците постоянно се опитват да правят сондажи, които биват незабавно разрушавани, и че израелското управление на водите, което е монопол, не прави сондажи за палестинците, а само за незаконните селища.
Nicole Kiil-Nielsen (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, искам да започна, като отдам дължимото на коалицията от еколози, която приветствахме преди няколко месеца в Брюксел — една асоциация на израелци, йорданци и палестинци. Тя изготви няколко отлични доклада за положението в региона, за състоянието на река Йордан и за риска от изчезването й.
Европейският съюз, който отделя значителни средства за проекти за развитие в Близкия изток, трябва да играе по-голяма роля в изготвянето и реализирането на спасителен план за реката с участието на всички страни в региона. Държавите, граничещи с реката, като Сирия, Йордания и Израел отклоняват по-голямата част от нея, докато палестинците – както някой току-що каза – получават само около 5% от ресурса.
В Йорданската долина израелските заселници потребяват шест пъти повече вода от палестинците по-конкретно чрез замърсяващото интензивно земеделие, предназначено за износ на земеделски продукти за Европа. Разширяването на тези селища с тяхната изобилна растителност трябва да спре, както и разрушаването на бедуинските лагери и техните водни резервоари, както се случи отново това лято, преди няколко седмици. Това е лудост!
Опазването и справедливото разпределение на водите в региона трябва да бъдат приоритет за нас.
Mário David (PPE). – (PT) Екологичната катастрофа, която обсъждаме днес, засяга всички ни като европейци, макар че се случва извън територията на Европейския съюз.
Концепцията за устойчиво развитие, в която вярваме, е концепция без административни граници или религиозни убеждения. Тя възприема планетата като цяло, не като сбор от частите й. Затова река Йордан е проблем за цялото човечество, не само за хората и общностите, които са пряко засегнати от недостиг на вода или от лошото качество на водата. Нашият добър разум ни казва „да мислим глобално, да действаме локално“. Затова днес сме тук: за да мислим глобално.
Като Европейски съюз ние трябва да допринесем за локалните действия, като начин за свеждане до минимум и пълна промяна на постоянната деградация на оттока и качеството на река Йордан. ЕС вече има законодателна и институционална рамка и инструменти на свое разположение, за да действа или да помогне да се действа. Говоря за Съюза за Средиземноморието, неговия секретариат и Механизма за Евро-средиземноморски инвестиции и партньорство (FEMIP), управляван от Европейската инвестиционна банка. Това очевидно е въпрос, който парламентарната делегация, чиито председател съм, ще следи отблизо в нашите отношения със страните от Близкия изток.
Ясно е, че всяко действие, водещо до решаването на тази екологична трагедия, трябва, на първо място, да бъде предприето от държавите и местните органи, чиито хора ще се възползват директно от него. С оглед на това бих искал да подчертая две идеи, които са включени в резолюцията. Първата от тях е създаването на комисия за управлението на басейна на цялата река Йордан, съставена от представители на държавите или органите, които използват водите й. Европа може да помогне за това, например като сподели опита на Международната комисия за опазване на река Рейн. Второ, най-добрата практика може да бъде подкрепена и разпространена в съвместни проекти на Съюза, включващи йорданци, израелци и палестинци, особено такива, които са подкрепени от „Приятели на земята в Близкия изток“, които г-н De Rossa вече призова днес да помогнат за ефективното и правилно управление на водните ресурси в басейна на Йорданската долина.
Накрая, г-н председател, и в още по-широк контекст, бих искал да подчертая примера на сътрудничеството и мирното съвместно съществуване, който този план представлява. По време, когато приветстваме и насърчаваме завръщането на новия процес на пряк диалог между Израел и Палестинската национална автономия, макар и да съжаляваме за отсъствието на ЕС в процеса, ние приветстваме прякото участие и на двете страни.
Olga Sehnalová (S&D). – (CS) Въпросът за пресъхването на река Йордан несъмнено е сериозен регионален екологичен проблем, който засяга екосистемата на цялата област и живота и здравето на нейните обитатели. Продължителното прекомерно източване на вода, наред със замърсяването и сушата, са основните причини за положението, както и неспособността да се осигури ефективно управление на водите.
Както вече казаха някои колеги, повече от 90% от оттока на реката се извлича за доставяне на питейна вода и особено за земеделско напояване и за промишлеността. Годишният отток е спаднал от предишно ниво от 1,3 милиарда кубически метра до около 100 милиона кубически метра. Политическият конфликт очевидно затруднява още повече решаването на този екологичен проблем.
Водата обаче не бива да бъде източник на конфликт. Тя може да бъде и пример за положително практическо сътрудничество в региона и може да изиграе ключова роля за изграждане на взаимно доверие. Мирът, основан на ежедневно сътрудничество и споделени ценности, има по-голям шанс от всякакво решение, взето на кръгла маса.
Malika Benarab-Attou (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, постепенното пресъхване на река Йордан е пряка последица от трагедията, която преживява Палестина. Водата е силно политизиран въпрос. Нека не забравяме това.
Да си припомним някои факти: Световната банка ни информира, че в продължение на две години един и половина милиона жители на ивицата Газа са били без хлор, който е от съществено значение за дезинфекциране на водата; 50% от домакинствата не са имали достъп до вода преди бомбардировките от януари 2009 г., така че представете си положението сега. Според Médecins sans Frontières сега, след нападенията на израелската армия срещу инфраструктурата, 90% от водата, подавана за населението, е негодна за човешка консумация. Всеки ден 80 милиона литра отпадни води, които не могат да бъдат пречистени, се изхвърлят в нашето Средиземно море в резултат на разрушенията, нанесени на инфраструктурата в Газа.
Вярно е, че баронеса Аштън посети Газа по няколко повода, но къде е политическата смелост да бъдат приложени същите стандарти, които имаме в Европа? Трябва ли чистата вода, като земята, да бъде монополизирана от израелските заселници? Затова Европейският съюз трябва да суспендира споразумението за асоцииране с настоящото израелско правителство, което остава глухо за всички наши искания, докато съществуват окупацията и селищата, които са незаконни. Без справедливост няма да има мир.
Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Както вече чухме много пъти в днешното разискване и със сигурност ще чуем отново, река Йордан има невъобразимо културно, екологично и икономическо значение, както и политическо и стратегическо значение, разбира се. Затова експлоатацията и злоупотребата с реката е недопустима. От 1964 г. насам течението й е отклонено към Израел и към други държави: тук бяха споменати Йордания, Ливан, Сирия и други държави. Много от тези държави унищожават реката и я замърсяват. Според природозащитниците злоупотребата с река Йордан почти е унищожила цялата й екосистема. Възстановяването от сегашното й състояние ще отнеме десетилетия.
Според разчетите река Йордан е едно от стоте най-застрашени места в света от екологична гледна точка. Разбира се, този факт се дължи и на ситуация, при която Израел и съседните арабски държави не могат да се споразумеят за опазването и защитата на реката, и затова аз съм твърдо убедена, че Европейският съюз следва и трябва да се ангажира много активно в този процес, като предоставя финансова помощ за проекти за развитие в близкоизточните райони в зависимост от възстановяването на долното течение на реката например.
Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-н председател, конкуренцията за вода може да изостри – или дори да разпали – конфликт, било то заради намаляващите ледници на Джаму и Кашмир, напрежението между държавите в Централна Азия заради пресъхващото Аралско море, враждуващи племена, които си оспорват едни и същи води между Судан и Сомалия, или всъщност тук, в това разискване относно долината на долното течение на река Йордан.
Възстановяването на река Йордан и сътрудничеството, необходимо за постигането му, могат просто да подобрят и перспективите за мир. Тази река е обезсмъртена в свещените книги на юдаизма, християнството и исляма, като се споменава във връзка с пророците Мойсей и Илия, и е мястото, където са погребани четирима сподвижници на пророка Мохамед. Река Йордан е прекосена от израилтяните, водени от Исус Навин, и тук се случва чудото с ходенето на Исус Христос по водата.
Не ни е нужно друго чудо, за да бъдат защитени нейните води в полза на народите от региона днес и за бъдещите поколения, за да живеят в мир и благоденствие.
Elena Băsescu (PPE). – (RO) Считам, че едно пристрастно решение или подход към положението на река Йордан са неуместни в контекста на възобновяването на мирните преговори между Израел и Палестинската автономия.
Водните ресурси са деликатна тема в Близкия изток и следва да бъдат обсъждани към края на преговорите, за да се избегне евентуална вреда на мирния процес. ЕС трябва да избягва излишното превръщане на тази тема в политически въпрос и да насърчи подписването на регионално споразумение за възстановяването на река Йордан.
Що се отнася до река Йордан като регионален въпрос, приветствам продължаващото сътрудничество между израелските и палестинските органи за управлението на водите. Съвместният принос на двете държави доведе до неотдавнашното одобрение на 61 от 96 проекта, предложени на тази основа. Независимо от това проблемът за недостатъчните водни ресурси остава нерешен.
Ioan Enciu (S&D). – (RO) Възстановяването на река Йордан е многоаспектен въпрос, тъй като тя има универсално историческо и религиозно значение. Проблемите, свързани с нея, включват взаимосвързани екологична и хуманитарна загриженост и загриженост за международната сигурност.
Считам, че настоящото разискване трябва да се занимава главно с това как да се спаси реката физически, а не да се критикува една или друга от засегнатите страни. Ако проектът за спасяване успее, това ще има последващ ефект за всички останали аспекти. В това отношение считам, че параграф „Д“ от проекторезолюцията не е пряко свързан с темата, което може да породи нежелано объркване.
Европейският съюз може и трябва да направи значителен принос за предвиждане на неблагоприятния ефект от пълната деградация на прочутата река и в крайна сметка от пълното й изчезване. Европейският съюз трябва да поеме много по-активна роля в преговорите между засегнатите страни, като помогне за постигане на известен баланс.
Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, знаем, че река Йордан играе важна роля в близкоизточната политика поради своето местоположение по границите на различни държави. Въпреки че реката е помогнала за постигане на мир между Израел и Йордания в резултат от договора, който позволява на Йордания да черпи по-големи количества вода, в случая със Сирия положението е обратно. Публична тайна е, че страхът на Израел да не му бъде отнета водата от Сирия, е истинската причина за отказа на Израел да върне Голанските възвишения.
Ако река Йордан действително се е превърнала в струйка отпадни води поради непрекъснатото източване на вода, и това вероятно е цената, която трябва да се плати за озеленяването на пустинята, положението в Близкия изток несъмнено ще се влоши в близко бъдеще, особено след като някои от лидерите на Хамас говорят за освобождаване на целия регион между Средиземно море и река Йордан като морален и религиозен дълг.
Но недостигът на вода в река Йордан има и по-широки последици, тъй като с пресъхването на Йордан количеството вода, което достига до Мъртво море, също намалява. Затова, потенциалът за конфликт и зоната на конфликта ще се разраснат. Трябва да имаме предвид това в нашата стратегия за Близкия изток.
Véronique De Keyser (S&D). – (FR) Г-н председател, благодаря Ви, че ми позволихте да поясня една точка, която изглежда не съм имала възможност да представя убедително преди малко.
По въпроса за експлоатацията на водите и свръхексплоатацията на водите от селищата, бих искала да спомена пред моите колеги специалния доклад за положението в Йорданската долина от Парламентарната асамблея на Евромед, който сам по себе си цитира отново доклада на Световната банка, озаглавен „Оценка на ограниченията в развитието на палестинския воден сектор“, и доклада на Амнести Интернешънъл „Проблемна вода“, и т.н. Тези доклади посочват точни цифри за свръхексплоатацията, която е четири до пет пъти по-голяма сред израелците. Имам цифри от едно до шест. Така че това са фактите; извинявам се, но те не са документирани от мен.
Мария Неделчева (PPE). – Европейският съюз е отговорен партньор и в рамките на своята външна политика носи споделена отговорност за случващото се в света. Като донор във финансирането на проекти за развитие в Близкия изток, както и активен участник в близкоизточния мирен процес, Европейският съюз и в частност Европейският парламент трябва да определят своята стратегия и възможен принос за възстановяването на река Йордан, така че тя да запази своето значение като източник на живот за региона.
Само преди месеци от неправителствената организация „Приятели на земята“ в Близкия изток предупредиха, че река Йордан може да пресъхне до една година, ако страните от региона не предприемат действия. Спадът на нивото на реката води след себе се и последици за цялостния климат и пейзаж в региона. Ситуацията е реална заплаха за осигуряването на прехраната на населението от региона, където напояването е затруднено. Освен чисто прагматичния поглед към тези проблеми нека не забравяме, че река Йордан е силен духовен символ.
Основна черта на Европейски съюз е балансът между ценностите и прагматизма. В този смисъл нека продължим да бъдем отговорни политици и чрез грижа за река Йордан още веднъж покажем нашия уникален европейски подход.
Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, трансграничните предизвикателства изискват общи усилия. Европейският парламент с право привлече вниманието към необходимостта от кооперативен подход в тази област. Европейският съюз подкрепя духа на сътрудничество, необходим за справяне със сериозните предизвикателства, свързани с водата в региона на Близкия изток, и пледира за лечение на проблемите при източника, а не само на симптомите по течението.
Позволете да приключа, като потвърдя, че Европейският съюз ще продължи да допринася към усилията за облекчаване на недостига на вода в този регион и за осигуряването на чисти водни ресурси, като се опазва околната среда и се защитава питейната вода за хората от региона. Европейският съюз ще продължи да подкрепя дейности, които способстват за бъдещото възстановяване на река Йордан и за евентуалното бъдещо установяване на съвместно и цялостно управление на речния басейн, ако такъв е изборът на страните от региона.
Европейският съюз ще продължи да подкрепя диалога и да насърчава трансграничното сътрудничество по въпросите на водата между различните съседи в този регион, като съдейства за изграждане на доверие. Необходими са сериозни усилия и политическа ангажираност на самите съседи, за да балансират наличните ресурси и потребностите. Това включва не само правителствата, но и гражданското общество. Както в Европа, отделните лица, търговски дружества и местни общини е необходимо да допринесат за устойчивото управление на водните ресурси. Това е предизвикателство пред всички нас.
Председател. – Внесени са 5 предложения за резолюция(1)съгласно член 115, параграф 5.
Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе на 9 септември 2010 г.
(Заседанието, прекъснато в 17,55 ч., се възобновява за времето за въпроси в 18,00 ч.)
ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Diana WALLIS Заместник-председател