Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Разисквания
Сряда, 8 септември 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

14. Време за въпроси (въпроси към Съвета)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател. – Следващата точка е време за въпроси (B7-0454/2010).

Бяха внесени следните въпроси към Съвета.

Въпрос № 1, внесен от Vilija Blinkeviciute (H-0355/10)

Относно: Хората с увреждания и стратегията "Европа 2020"

Приетата от Европейския съвет стратегия за работни места и растеж през следващото десетилетие има за цел да помогне да Европа да се възстанови от кризата и чрез насърчаване на конкурентоспособността, производителността и социалното приобщаване да засили ролята на Европа на европейско и международно равнище. Много е жалко въпреки това, че хората с увреждания, които понастоящем представляват 12 % от населението на ЕС, са забравени в тази стратегия. Въпреки че когато работи по въпроси в областта на уврежданията, Съветът постоянно призовава да се обръща по-голямо внимание на приобщаването на хората с увреждания, в „Европа 2020“ не са поставени конкретни задачи, цели или ангажименти, които може да формират основа за подобряване на живота на над 65 милиона европейци с увреждания. Почти 78 % от хората с увреждания не са интегрирани на пазара на труда и нямат възможност да изкарват прехраната си. Повечето от тях зависят от помощи, които, за съжаление, бяха намалени в резултат на рецесията.

Как Съветът възнамерява да гарантира работни места за хората с увреждания и участието им на пазара на труда при равни условия? Не счита ли Съветът за необходимо да приеме конкретни насоки за политиката в областта на уврежданията през следващото десетилетие или специализирана стратегия с ясно определени цели и ангажименти?

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. (FR) Съветът е ангажиран да увеличи възможностите за работа и участие на пазара на труда за всички граждани, включително хората с увреждания.

Някои от основните цели, заложени в стратегията „Европа 2020“, одобрена от Европейския съвет на 17 юни 2010 г., са насочени специално към хората с увреждания: те са насочени към стимулиране на заетостта, повишаване на образователното ниво и насърчаване на социалното приобщаване, не на последно място чрез намаляване на бедността.

Стратегията „Европа 2020“ засяга специално хората с увреждания и чрез водещата инициатива „Европейска платформа срещу бедността“. Инициативата ще окаже въздействие както на равнище ЕС под формата на предложения и програми на Комисията за борба срещу дискриминацията, включително дискриминацията срещу хора с увреждания, така и на национално равнище. Държавите-членки ще трябва да определят и приложат целенасочени мерки за групите, изложени на особен риск, като например хората с увреждания.

В съответствие със заключенията на Европейския съвет от юни 2010 г. държавите-членки трябва да действат сега, за да приложат тези приоритети на национално равнище. Всички общи политики също трябва да подкрепят стратегията. Целта на този цялостен подход е да се намали социалното изключване на хората с увреждания – цел, която се съдържа и в резолюцията за нова Европейска рамка за хората с увреждания, приета от Съвета през юни. Резолюцията призовава държавите-членки и Комисията да включат въпросите за уврежданията като неразделна част от всички водещи инициативи в рамките на стратегията „Европа 2020“ и да оползотворят човешкия потенциал на хората с увреждания, не на последно място чрез установяване на подходящи мерки за обучение и заетост.

Освен това в резолюцията си Съветът прикани Комисията да изготви нова Европейска стратегия за хората с увреждания за следващото десетилетие, като работят в сътрудничество с хората с увреждания и представляващите ги организации, използвайки като основа стратегията „Европа 2020“ и други основни документи.

 
  
MPphoto
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D).(LT) Г-н министър, благодаря Ви за отговора, но все пак искам да отбележа, че мнението на тези 65 милиона лица с увреждания в Европейския съюз все още не се чува достатъчно. Ето защо искам да задам и следния въпрос: не следва ли да ускорим приемането на директивата относно борбата с дискриминацията във всички държави-членки на ЕС, за да направим необходимото хората с увреждания да живеят като пълноправни граждани? Така че въпросът ми е следният: какво е състоянието на директивата относно борбата с дискриминацията?

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. (FR) Понастоящем работната група по социални въпроси към Съвета разглежда предложението на Комисията за нова директива относно прилагане на принципа на равно третиране без оглед на различията по отношение на религиозна принадлежност или убеждения, увреждания, възраст или социална ориентация.

Директивата трябва да бъде приета единодушно от държавите-членки. Няколко председателства работиха усилено по това предложение и на този етап председателството не е в състояние да предвиди колко дълго ще продължат обсъжданията, нито какъв ще бъде резултатът.

 
  
MPphoto
 

  Janusz Władysław Zemke (S&D).(PL) Искам да Ви благодаря за информацията, но за съжаление тя беше много обща. Засегнахте правни аспекти, но аз искам да задам конкретен въпрос: предвиждат ли се допълнителни средства за обучението на хора с увреждания и колко финансови средства ще бъдат предоставени? Без допълнително финансиране, без финансова помощ в европейски мащаб ще бъде много трудно да помогнем на тези хора.

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D).(RO) Искам да Ви попитам какви са сроковете и какви са намеренията на Съвета по отношение на регламента относно правата на пътниците в автобусния транспорт. Имам предвид специално хората с увреждания и намалена мобилност.

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. (FR) По отношение на финансирането ще има общо разискване по въпросите на бюджета, на което ще се засегне въпросът за това, как бъдещите бюджети могат да обхванат водещите инициативи и промените в законодателството, приети като част от стратегията „Европа 2020“. Тъй като стратегията съдържа няколко нови политики в полза на хората с увреждания, ще трябва да обмислим как могат да бъдат използвани бюджетните ресурси, за да се вземат под внимание тези нови политики.

Във връзка с промените в законодателството трябва да обмислим какъв може да бъде приносът на Комисията по отношение на съществуващото законодателство. Съветът полага сериозни усилия да осигури активна защита на хората с увреждания в съответствие със своята компетентност, предвидена в Договорите. Например преди 10 години Съветът прие директива за премахване на дискриминацията на работното място, включително дискриминацията, основана на увреждане. Съветът определено възнамерява да продължи да работи по този въпрос.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 2, внесен от Rodi Kratsa-Tsagaropoulou (H-0358/10)

Относно: Приспособяване на бюджета и частен дълг

Усилията за извършване на икономически реформи на европейско равнище са насочени към подобряване на публичните финанси и постигане на равновесие в бюджетно отношение в държавите-членки. Успоредно с това се провеждат дейности за заздравяване на по-широкия финансов сектор и в частност банковия сектор, който е в пряка връзка с реалната икономика. Въпреки това тези усилия засягат единствено държавния дълг, а не частния дълг, който е вторият компонент на общия дълг на една страна. Какви отражения има частният дълг върху социалното положение във всяка държава-членка и кои са връзките, които свързват държавния дълг с частния дълг? Какви мерки счита да предприеме Съветът в случай че: а) частният дълг е по-голям от държавния дълг и б) в случай че частният дълг нараства. С какви средства възнамерява Съветът да противостои на тази тенденция, като се има предвид, че Пактът за стабилност и растеж не предвижда начина за справяне с проблема, свързан с частния дълг?

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. (FR) Настоящите процедури за макроикономически и бюджетен надзор, предвидени в членове 121 и 126 от Договора, представляват основата за координация на икономическата политика.

На Европейския съвет през март 2010 г. беше създадена работна група под председателството на действащия председател на Съвета, съставена от всички държави-членки, Европейската комисия и Европейската централна банка. Задачата на работната група беше да анализира мерките, необходими за създаване на усъвършенствана рамка за преодоляване на кризи и по-добра бюджетна дисциплина, като се проучат възможностите за укрепване на правната рамка.

Работната група представи доклад за напредъка на Европейския съвет през юни. В доклада беше подчертана необходимостта от разширен бюджетен надзор, който да обърне специално внимание на нивата на дълга и тенденциите, но същевременно да вземе под внимание цялостната устойчивост на дълга в светлината на Пакта за стабилност и растеж.

Също така работната група се застъпи за приемането на по-ефективни процедури за макроикономически надзор с цел макроикономическите дисбаланси да се установяват на по-ранен етап и след това да се изготвят препоръки с цел да се предотврати влошаване на положението и избягване на вторични въздействия.

Накрая, ще трябва да определим конкретни показатели, въпреки че частният дълг без съмнение ще бъде главна тема. На заседанието на Съвета на 8 юни и на Европейския съвет на 17 юни бяха одобрени препоръките на работната група. Очаква се работната група да представи своя окончателен доклад и заключения на заседанието на Европейския съвет през октомври. След това ще можем да започнем процеса на приемане на нови законодателни текстове на ЕС или да правим изменения на съществуващо законодателство по целесъобразност. Председателството със сигурност ще превърне всички подобни инициативи в приоритет.

 
  
MPphoto
 

  Rodi Kratsa-Tsagaropoulou (PPE).(EL) Благодаря на министъра, че се опита да отговори на въпроса ми, но за съжаление не разбрах нещо, което казахте в отговор на моя въпрос: частният дълг взет ли е под внимание в новите планове – имам предвид, г-н министър, плановете, за които взехте решение през октомври – и в рамката на планираното икономическо управление има ли възможност за ново тълкуване на Пакта за стабилност, методите за приложение и частния дълг? Ще бъда благодарна, ако можете да отговорите на въпроса ми.

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. (FR) Както казах, процесът беше задействан, работната група заседава и всъщност имаше заседание преди два дни. Ще има още едно или две заседания преди заседанието на Съвета през октомври и е много рано да започнат да се обсъждат подробностите за това, как критериите за дълга ще се прилагат в бъдеще във връзка с Пакта за растеж и стабилност. Когато имаме заключенията на работната група относно икономическото управление, която ще представи доклада си на заседанието на Съвета през октомври, ще можем да започнем процеса на приемане или съответно изменение на европейското законодателство и в него могат да се разгледат въпросите за частния дълг.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 3, внесен от Silvia-Adriana Ticau (H-0361/10)

Относно: Ревизиране на мрежата TEN-T

В периода 7-8 юни 2010 г. в Сарагоса се състоя министерска конференция, организирана от Европейската комисия и имаща за цел да лансира процеса на преразглеждане на мрежата TEN-T. Този процес ще се осъществи основно през втората половина на настоящата година и началото на следващата година, и ще има за цел развитие на методология за определяне на ядрото на мрежата TEN-T и на възлите за взаимносвързването им с транспортната инфраструктура на съседните на ЕС държави. В резултат на този процес, всеки вид транспорт би следвало да увеличи приноса си към трансевропейския транспорт, за да бъде осигурена интермодалност между различните видове транспорт и, най-вече, да бъдат установени механизми за подходящо финансиране.

Като има предвид, че този процес в голямата си част ще съвпадне с периода на белгийското председателство на Съвета на ЕС, бих искала да попитам Съвета какъв е графикът и какви са планираните действия от страна на белгийското председателство на Съвета на ЕС по отношение на процеса на ревизиране на мрежата TEN-T?

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. (FR) В заключенията на Съвета от юни 2009 г. беше приветствано публикуването на Зелена книга на Комисията относно прегледа на политиката за TEN-T за по-добре интегрирана трансевропейска транспортна мрежа в служба на общата транспортна политика, а Комисията беше призована да представи на институциите предложение за изменение на насоките за TEN-T.

Основният нов елемент в предложението е подходът на двустепенно планиране: отново ще има основа на TEN-T, съставена от сравнително гъсти мрежи от железопътни линии и пътища, вътрешни водни пътища, пристанища и летища, които съставляват общата мрежа, като повечето от тях са част от национални мрежи, които ще бъдат включени в централна мрежа. Тази централна мрежа ще позволи истинско европейско планиране, което ще се концентрира върху стабилно увеличаване на ефективността на ресурсите на мрежата и постигане на значително цялостно намаляване на емисиите на парникови газове, свързани с транспорта.

През юни Съветът разгледа информацията, предоставена от председателството и Комисията относно резултатите от дните на TEN-T, годишна министерска конференция, посветена на трансевропейската транспортна мрежа, която се проведе в Сарагоса на 8 и 9 юни 2010 г. Обсъжданията бяха насочени предимно към начините за преработване на рамката за планиране и изпълнение на бъдещата мрежа TEN-T и за ефективно мобилизиране на финансови средства.

Понастоящем Комисията участва в инициатива за обществени консултации относно бъдещата политика за трансевропейската транспортна мрежа с цел разработване на критерии и условия за цялостно и централно планиране на мрежата. Процедурата за консултации ще приключи на 15 септември и резултатите ще бъдат представени на финансовата комисия за TEN-T на 30 септември.

След това вариантите за планиране ще бъдат обсъдени както двустранно – от Комисията и въпросните държави-членки – така и на многостранна основа под формата на заседания на комисии за обсъждане на преразглеждането на насоките за TEN-T.

В началото на 2011 г. Комисията ще започне оценка на въздействието на предложеното преразглеждане на насоките за TEN-T. Проектът за насоки за TEN-T следва да бъде на разположение през май или юни 2011 г.

Тъй като проектът за насоки все още не е представен и с оглед на настоящата инициатива за обществени консултации и многостранните и двустранните обсъждания, насрочени за края на 2010 г., очевидно белгийското председателство не е в състояние понастоящем да ускори преразглеждането на TEN-T.

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D).(RO) Една от целите на преразглеждането на мрежата TEN-T е обединяването на трансевропейската мрежа с транспортната мрежа в съседните държави.

Мисля, че за нас е важно да ускорим този процес, тъй като средносрочното преразглеждане предстои тази година и в началото на следващата година, и за нас е важно да можем да осигурим финансови ресурси и до 2013 г., а също, разбира се, да планираме бъдещата финансова перспектива.

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) Очевидно проблемът, който посочвате, е значителен и без съмнение ще бъде един от факторите, свързващи настоящото проучване и плановете, които се прилагат по отношение на начина, по който мрежите ще бъдат преобразувани, приспособени и проектирани.

 
  
MPphoto
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL).(EL) Г-жо председател, г-н министър, неотдавна беше публикувано писмо на председателя на комисията по транспорт и туризъм към Европейския парламент, в което той посочва, че във връзка с ограниченията на разходите, наложени на Гърция съгласно Меморандума за разбирателство с Международния валутен фонд и Европейския съюз, гръцкото правителство възнамерява да закрие няколко железопътни линии, които са част от мрежата TENT-T и които неотдавна получиха финансиране от Структурните фондове с цел да бъдат модернизирани.

Тъй като това решение не е правилно от екологична гледна точка, от гледна точка на намаляването на пътния трафик, както и поради нарушаване на законодателството на ЕС, искам да попитам дали Съветът възнамерява да разгледа жалбите, представени от председателя на комисията, и дали възнамерява да поиска отменянето на това решение.

 
  
MPphoto
 

  Janusz Władysław Zemke (S&D).(PL) Искам да засегна въпроса, който беше зададен преди малко. Изграждането на мрежата TEN-T е от основно значение за европейската интеграция. То е много скъпо. Поради това трябва да се извършва много последователно.

Във връзка с това имам въпрос: в предварителните бюджетни оценки за периода 2014—2020 г. планира ли се увеличение на финансовите средства, предвидени за тази цел?

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) По отношение на първия въпрос – за намаляването на капацитета на Гърция да инвестира в мрежите, от една страна, считам, че Комисията е компетентна да се справи с проблема, но ние можем да го разгледаме. От друга страна, нямам конкретен отговор как да се преодолее намаленият капацитет на Гърция. Въпреки това можем да се свържем със службите на Комисията, за да установим как по-конкретно можем да реагираме във връзка с този въпрос.

Що се отнася до загрижеността за сближаването и финансовите средства, които да бъдат осигурени, моля да направите справка с финансовата рамка за периода 2010—2014 г. и отправям този въпрос към Парламента. И от вас ще се изиска да изразите становище по въпроса, в съответствие с принципа за съвместно вземане на решения по бюджетни въпроси, като разчитам на вас да включите в дневния ред бъдещи разисквания по бюджета във връзка със средствата, които ще ни позволят да постигнем въпросното сближаване по отношение на транспортните цели.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 4, внесен от Georgios Papanikolaou (H-0362/10)

Относно: Оценка на отворения метод на координация

В областите от компетентността на държавите-членки (трудова заетост, социална защита, социална интеграция, образование, младеж и обучение) Съветът въведе през 2000 г. понятието за отворен метод на координация (Open Method of Coordination) за по-добро сътрудничество между държавите-членки и обмен на опит посредством най-добрите практики, с цел постигането на сближаване между политиките на отделните държави.

Въпросът към Съвета е следният:

Счита ли, че гореспомената стратегия е успешна? В състояние ли е да представи конкретни резултати?

Счита ли председателството, че е необходимо преразглеждане или преосмисляне на понятието за отворен метод на координация?

 
  
MPphoto
 

  Olivier Chastel, действащ председател на Съвета.(FR) В заключенията си от 20 ноември 2009 г. Съветът посочи факта, че отвореният метод на координация е допринесъл активно за гладкото функциониране на пазарите на труда, както и за социалното приобщаване. Обменът на най-добри практики в областта на заетостта се оказа и за в бъдеще ще се доказва като изключително полезен. Това ще наложи ефективно наблюдение на насоките за заетостта, които ще бъдат приети скоро от Съвета след предоставяне на съвети от страна на Парламента – каквито вече предложихте днес – и нова роля на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси в контекста на новото управление, за което Европейският съвет следва да вземе решение, по-специално в рамките на Европейския семестър.

Освен това миналата година, когато Съветът прие нова стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението, новите членове признаха, че за постигането на главните стратегически цели, определени в рамката, е използван ефективно отвореният метод за координация, което доказва, че те продължават да поддържат този изключително полезен метод в областите, които попадат в обхвата на тяхната национална компетентност.

В неотдавнашния съвместен доклад на Съвета и на Комисията от 2010 г. относно напредъка по изпълнението на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ се подчертава постигнатият значителен напредък благодарение на отворения метод на координация по отношение на европейската координация в областта на образованието и обучението.

Също така, в заключенията си от 7 юни 2010 г. Съветът насочи вниманието към интереса, изразен на общите обсъждания, които се провеждат понастоящем във връзка със стратегията „Европа 2020“ към развитието на интегрирания подход изцяло чрез съвместна работа на европейско равнище, като се използва рамката, предвидена с отворения метод на координация в областта на социалната защита и приобщаване като механизъм, който е доказал своя значителен потенциал.

Въпреки това, изправен пред новите предизвикателства и перспективи, предлагани във връзка с изпълнението на стратегията „Европа 2020“, по-специално по отношение на наблюдението на изпълнението на целта, определена от Европейския съвет за намаляване на бедността и на социалните аспекти на насоките относно заетостта, по-конкретно насока № 10, на неофициалното заседание на министрите на социалните въпроси на 9 юли председателството прикани държавите-членки да започнат процес на обсъждане на идеи с цел укрепване на отворения метод на координация.

В резолюцията си от ноември 2009 г., която установява нова рамка за европейско сътрудничество в областта на младежта за периода 2010—2018 г., Съветът вече определи някои общи принципи, които трябва да се спазват във всички политики и дейности, свързани с младите хора, в рамките на обновен и по-интегриран метод на координация. Във връзка с това на 14 септември председателството ще организира конференция, а на заседанието на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси на 21 октомври следва, по инициатива на председателството, този въпрос да се обсъди отново и да се направят заключения по въпросите на заетостта и социалното приобщаване.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Papanikolaou (PPE).(EL) Благодаря Ви за отговора, но искам да ми изясните следния въпрос: вярно ли е, че отвореният метод на координация в значимите области – които също изброихте: образование, заетост, обучение, въпроси, свързани с младите хора – е много важен инструмент, с който разполагаме в рамките на принципа за субсидиарност и правомощията, предоставени на Европейския съюз.

Въпросът ми е: можем ли периодично да получаваме доклад за този метод, за да можем да обменяме становища и за да бъдем и ние информирани на политическо равнище? Освен това как може Европейският парламент да участва по-активно в тази процедура, за да можем да я оползотворяваме по-добре?

 
  
MPphoto
 

  Oливие Шастел, действащ председател на съвета.(FR) Ще Ви насоча към последната част на отговора ми. Както казах, на 21 октомври по инициатива на председателството Съветът EPSCO ще обсъди въпроса отново и следва да направи някои заключения по темата за заетостта и социалното включване, които разбира се ще ви бъдат представени.

 
  
MPphoto
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D).(LT) Г-н министър, благодаря Ви за отговора относно значението на отворения метод на координация, но искам да отбележа, че 2010 г. беше обявена за Европейска година за борба с бедността и се случва така, че когато в Европейския съюз има огромна безработица и нарастващо социално изключване, трябва да се борим с бедността. Колко голямо въздействие мислите, че има отвореният метод за координация върху намаляването на бедността, и достатъчно ли е например да обменяме добри практики и да наблюдаваме как скандинавските държави обръщат голямо внимание на борбата срещу бедността и социалното изключване? Това ще намали ли бедността в балтийските държави?

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) Би следвало по-ефективната взаимна координация и обучение наистина да имат положително въздействие. Току-що подчертахте един от аспектите по отношение на постигането на общите цели по социалните въпроси. В общи линии е вярно, че по отношение на растежа, заетостта и борбата срещу бедността – която е водеща тема през 2010 г. – политиките за активно приобщаване могат не само да намалят бедността, но и да увеличат предлагането на работна ръка. Реформите в пенсионната система могат също да повишат равнищата на заетост и да подпомогнат публичните финанси. Това се отнася и за системите на здравеопазване.

Поради това се надявам, че през 2010 г., която е посветена на борбата срещу бедността, ще можем да приложим принципа на взаимната координация и обучение.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 5, внесен от Nikolaos Chountis (H-0366/10)

Относно: Меморандумът за взаимно разбирателство Гърция - ЕС - МВФ и инфлационният бум

В подписания от Гърция меморандум с МВФ и ЕС изрично се посочва, че едно от задълженията на гръцкото правителство, с оглед стимулирането на конкурентоспособността на икономиката, е и намаляването на инфлацията под средните за еврозоната равнища. За месец май обаче инфлацията в Гърция достигна 5,4%, докато в същото време инфлацията в еврозоната беше 1,6%, нещо което бележи още по-големи загуби за наличните приходи на трудещите се и значително занижаване на конкурентоспособността на гръцката икономика. Това огромно увеличение на инфлацията се дължи както на увеличенията на преките и косвени данъци, които бяха наложени от самия ЕС и от МВФ, както и на безконтролните спекулации, които си остават все така безцеремонни. Въпросът към Съвета е следният: Съгласен ли е с констатацията, че данъчните мерки, наложени от ЕС, заедно с МВФ, допринесоха в голяма степен за инфлационния бум, който допълнително подкопава конкурентоспособността на гръцката икономика? Какви коригиращи мерки възнамерява да предложи на гръцкото правителство с оглед ограничаване на инфлационния бум?

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) Съветът често е подчертавал дългосрочните структурни проблеми на гръцката икономика в различни многостранни дейности за надзор. Заедно с процедурата за прекомерния дефицит, на 16 февруари 2010 г. Съветът препоръча на Гърция да приложи редица мерки за подобряване на функционирането на стоковите пазари и на корпоративната среда, за подпомагане на растежа на производителността и заетостта, за подобряване на ефективността и степента на усвояване на структурните фондове на Съюза, за коригиране на прекомерния бюджетен дефицит на държавата и за осигуряване на дългосрочна жизнеспособност на публичните й финанси.

Гърция представи първия доклад относно изпълнението на тези мерки на 16 март, а втория – през май. През юни Комисията и Международният валутен фонд (МВФ) извършиха предварителен анализ в рамките на механизма за финансово стабилизиране на стойност 110 милиарда евро, предоставени на Гърция съвместно от държавите-членки от еврозоната и МВФ. Анализът приключи през август, но окончателният доклад на Комисията не е представен официално на Съвета.

Комисията нотифицира държавите-членки от еврозоната за предварителните резултати от анализа и ако според оценката на Комисията икономиката се развива в съответствие с прогнозите, които съставят основата на програмата за приспособяване, допълваща механизма за финансово стабилизиране, увеличаването на темпа на инфлацията ще има отрицателно въздействие върху стоковите пазари. Поради това Съветът ще следи внимателно положението и ще продължи да предприема подходящи мерки в помощ на гръцките органи с цел насърчаване на икономическия растеж и поддържане на стабилна бюджетна политика.

Ако Комисията счете, че промените в икономиката отговарят на прогнозите, които се съдържат в програмата за приспособяване, допълваща механизма за финансово стабилизиране, увеличаването на темпа на инфлацията, както казах, вероятно ще има отрицателно въздействие върху пазарите. Това се отнася и за състоянието на бюджета, което Съветът ще наблюдава внимателно.

 
  
MPphoto
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL).(EL) Г-н министър, струва ми се, че не отговорихте на въпроса, който Ви зададох. Мерките, наложени на Гърция съгласно Меморандума за разбирателство – процедурата, която описахте в Меморандума за разбирателство с Международния валутен фонд и Европейския съюз – са противоречиви. От една страна, в усилията да се генерират приходи за държавата бяха наложени данъци, но те не могат да бъдат събрани, тъй като работниците, както и малките предприятия, нямат други доходи и докато говорим за намаляване на инфлацията, се планира ново данъчно облагане с цел увеличаване на приходите чрез увеличаване на ДДС за луксозните стоки и за горивата.

Въпросът, който искам да Ви задам, е следният: според мои източници на заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) вчера Гърция е била насърчена да въведе нови данъци с цел увеличаване на приходите, а тези мерки водят до рязко увеличаване на инфлацията. Ето защо искам да Ви попитам дали на заседанието на ECOFIN са обсъждани, дали Европейският съюз е предложил коригиращи мерки за предотвратяване на рязкото нарастване на инфлацията в Гърция извън данъчното облагане с цел увеличаване на приходите?

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) Не мога да Ви кажа точно какво решение е взел Съветът по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) през последните часове, но Съветът действително многократно е критикувал дългосрочните структурни проблеми на Гърция в различни многостранни дейности за надзор. В препоръките си относно изпълнението на общите насоки за икономическата политика от страна на държавите-членки през 2009 г. Съветът отбеляза, че Гърция трябва да увеличи усилията си за преодоляване на макроикономическите дисбаланси и за отстраняване на структурните недостатъци в своята икономика, в съответствие с Лисабонската стратегия за растеж и заетост.

Съветът препоръчва Гърция да повиши своята конкурентоспособност в сектора на професионалните услуги, както и да увеличи инвестициите си в научноизследователска и развойна дейност, да използва структурните фондове по-ефективно, да реформира публичната администрация и да предприеме редица мерки на пазара на труда в рамките на интегрирана стратегия за съчетаване на гъвкавост и сигурност.

Това, което мога да кажа, е че гръцките органи потвърдиха, че са определили като приоритет няколко планирани структурни реформи в редица различни области и те напълно осъзнават трудностите, които това ще създаде в държавата.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Papanikolaou (PPE).(EL) Г-н министър, уважаваният от мен г-н Chountis посочва във въпроса си, че през юли инфлацията е била 5,4%, а според данните за август е била 5,5% и изглежда, че с предприетите нови мерки, които – както уважаемият колега, г-н Chountis, съвсем правилно отбеляза преди малко – засягат луксозните стоки, ще бъде много трудно да се намали инфлацията. Същевременно Вие ни казвате, че в Съвета отново се говори за мерки и нови данъци.

Въпросът ми е: имаме повече конкретни мерки за насърчаване на растежа, както от страна на Съвета, от страна на Европа и механизма за подкрепа, така и от страна на Гърция. Имаме ли конкретни срокове?

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) Макар да разбирам, че прекомерната инфлация създава редица проблеми и че ако инфлацията продължи, някои финансови механизми ще трябва да бъдат коригирани, мога само да ви кажа, че тъй като Гърция е член на еврозоната, тя споделя с другите държави-членки отговорността за поддържане на стабилна еврозона и че икономическата политика на Гърция, както и тази на всяка друга държава-членка, е важна за целия Европейски съюз. Всички държави-членки следва да провеждат стабилни национални политики в съответствие с Пакта за стабилност и растеж и общите насоки за икономическата политика. Ето защо Гърция следва да поеме отговорност за ефективно преодоляване на тези проблеми, така че да намали риска от застрашаване на правилното функциониране на икономическия и паричен съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 6, внесен от Laima Liucija Andrikiene (H-0368/10)

Относно: Приоритети на белгийското председателство относно ООН и нейните органи

Какви са приоритетите на белгийското председателство на ЕС по отношение на ООН като цяло и в частност, на Съвета по правата на човека на ООН? Сляха ли се вече представителствата на Съвета на ЕС и на Европейската комисия в Женева или процесът все още продължава?

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) В подготовка за 65-ата сесия на Генерална асамблея на Организацията на обединените нации Съветът, на заседанието си на 14 юни 2010 г., прие приоритетите на Европейския съюз.

Искам да подчертая, че след влизането в сила на Договора от Лисабон върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност представлява Съюза по въпроси, свързани с общата външна политика и политиката на сигурност пред международните организации.

Приоритетите, приети от Съвета, се концентрират върху следните теми.

На първо място, за по-силна Организация на обединените нации – Европейският съюз ще допринесе за изграждането на усъвършенствана многостранна система, по-специално чрез засилване на представителността, прозрачността, отчетността, ефикасността и ефективността на Организацията на обединените нации.

Вторият приоритет ще бъде да допринасяме за международния мир и сигурност. Европейският съюз възнамерява да популяризира своите позиции и принос за управлението на кризи в съответните форуми на ООН, по-специално в Съвета за сигурност.

Темата на третия приоритет ще бъде околната среда и устойчивото развитие, по-специално с оглед на постигането на целите на хилядолетието за развитие.

Четвъртият приоритет засяга правата на човека. От създаването си Европейският съюз винаги е бил един от най-ревностните защитници на правата на човека и един от най-изтъкнатите участници в системата на Организацията на обединените нации в тази област. Европейският съюз ще насърчава активно включването на правата на човека във всички области на дейност на ООН, като отново потвърждава, че правата на човека са неразривно свързани с останалите цели на ООН в областта на сигурността и на развитието.

И накрая, петият приоритет е реформирането на системата на Организацията на обединените нации с оглед подобряване на функционирането на системата, нейната ефективност, прозрачност и представителност. По отношение на прегледа на Съвета по правата на човека Европейският съюз участва в процеса на официални и неофициални консултации. Съюзът ще продължи да подкрепя възможностите за работа на Третия комитет в качеството му на единствен световен орган, който има правомощията да прилага стандартите за правата на човека. Тези правомощия следва да се запазят изцяло.

По отношение на въпроса за дипломатическите представителства, от 1 декември 2009 г. всички делегации на Европейската комисия извън ЕС станаха делегации на Европейския съюз. В случая с Женева делегацията на Съюза и Бюрото за връзка на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз приеха временни работни мерки, докато изчакват създаването на Европейската служба за външна дейност.

 
  
MPphoto
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE).(EN) Позволете ми първо да отбележа, че продължаващата неяснота за това, как Европейският съюз е представен в Женева и в Ню Йорк, поражда риск от подкопаване на способността на ЕС да действа ефективно и да работи конструктивно с партньори.

Второ, след обширни вътрешни обсъждания на приоритетите по отношение на прегледа на Съвета по правата на човека през 2011 г. белгийското председателство и върховният представител сега трябва да гарантират предоставянето на достатъчно ресурси и политическо внимание за представяне на дейността пред други държави-членки на ООН.

Също така е необходимо лидерство във връзка с редица важни резолюции, особено резолюцията относно смъртното наказание, и допълнителна работа по преговорите за международен договор за търговията с оръжия.

Ще се радвам да чуя Вашите коментари по този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) Искам само да Ви кажа, че Белгия, която председателства Съюза в момента, е член на Съвета по правата на човека и със сигурност ще предприеме стъпки да предаде Вашата загриженост.

 
  
MPphoto
 

  Paul Rübig (PPE).(DE) Г-жо председател, днес проведохме сравнително обширно разискване за това, как можем да подкрепим Съвета в усилията му да постигне икономии в бюджета за 2011 г. и, наред с другото, разбира се, разгледахме подробно и наскоро преструктурираната Европейска служба за външна дейност.

Мислите ли, че следва да положим усилия да направим длъжностите в ООН по-ефективни, за да може Европейският съюз да изразява единно мнение там и за да можем да спестяваме ресурси, които биха могли да бъдат използвани много ефективно в други области? Белгийското председателство има ли готовност да представи предложения за икономии в тази област с цел да се гарантира постигането на целта за по-голяма ефективност в общото европейско представителство?

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) Допълнителен капацитет вече беше организиран както в Ню Йорк, така и в Женева. Чрез Вашия въпрос обаче мога само да насоча вниманието върху неотложната нужда от започване на работата на Европейската служба за външна дейност и върху най-малкото общата роля на Парламента, по-специално по отношение на финансовите съображения за създаването на тази служба.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 7, внесен от Liam Aylward (H-0373/10)

Относно: засилване на биологичното разнообразие в ЕС

Съветът може ли да очертае своите приоритети във връзка с опазването и засилването на биологичното разнообразие предвид факта, че 2010 г. беше определена за Международна година на биологичното разнообразие и предвид предстоящата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие в Нагоя? Какво е настоящото положение по отношение прилагането на плана за действие на ЕС относно биологичното разнообразие и как вижда Съветът ролята на биологичното разнообразие в Стратегията „ЕС 2020”?

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) Въз основа на съобщението на Комисията, озаглавено „Възможни варианти за визия и цели на ЕС по отношение на биологичното разнообразие след 2010 г.“ на 15 март 2010 г. Съветът прие заключения, озаглавени „Биологичното разнообразие в периода след 2010 г. – концепция и цели на ЕС и в световен план и международен режим на достъп и поделяне на ползите“.

В заключенията си Съветът изрази сериозна загриженост поради факта, че целите за 2010 г. в областта на биологичното разнообразие не са постигнати нито на равнище Европейски съюз, нито в световен мащаб, че загубата на биологично разнообразие продължава с неприемлива бързина и че това води до изключително сериозни екологични, икономически и социални последици. Въпреки това Съветът изтъкна, че тези цели са изиграли решаваща роля за създаването на полезни мерки, благоприятстващи биологичното разнообразие.

Съветът установи дългосрочна концепция, според която до 2050 г. биологичното разнообразие в Европейския съюз и предоставяните от него екосистеми услуги, неговото природно богатство, ще бъдат защитавани, ценени и подходящо възстановени заради истинската стойност на биологичното разнообразие и заради съществения им принос за благоденствието на човека и икономическия просперитет, така че да се предотвратят катастрофалните промени, предизвикани от загубата на биологично разнообразие.

Освен това Съветът определи приоритетната цел да бъде спряна загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемите на Европейския съюз и техните функции до 2020 г. и да се осигури тяхното възстановяване, доколкото това е възможно, като същевременно се разшири приносът на Европейския съюз за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб.

По отношение на приоритетите на Европейския съюз за защита и укрепване на биологичното разнообразие Съветът отбеляза, че унищожаването, разпокъсването и влошаването на местообитанията, са най-голямото предизвикателство за биологичното разнообразие. Що се отнася до причините за това състояние на местообитанията, Съветът отбеляза, че това са пагубните промени в земеползването, свръхексплоатацията и неустойчивото използване на природните ресурси, инвазивните чужди видове, незаконната търговия със застрашени от изчезване видове, увеличаването на киселинността на океаните и, разбира се, замърсяването. Осен това във все по-нарастваща степен изменението на климата може дори да засили някои от последиците, като например броя на видовете, застрашени от изчезване.

По отношение на стратегията „Европа 2020“ общите насоки на Съвета за икономическата политика призовават държавите-членки и Съюза да въведат мерки, да превърнат екологичните предизвикателства във възможности за растеж и да използват природните ресурси по-ефективно, като по този начин допринасят и за гарантиране на биологичното разнообразие.

Ролята на биологичното разнообразие беше подчертана ясно и от Европейския съвет в заключенията му от март 2010 г., в които той посочи, че съществува неотложна необходимост от спиране на продължаващите тенденции на загуба на биологично разнообразие и на влошаване на екосистемите. Европейският съвет одобрява дългосрочната концепция за биологично разнообразие до 2050 г. и целта до 2020 г., определени в посочените по-горе заключения на Съвета от 15 март 2010 г.

 
  
MPphoto
 

  Liam Aylward (ALDE).(EN) Силно съм разочарован, че в отговора на министъра чух за липсата на напредък в постигането на целите, определени по отношение на биологичното разнообразие.

Въпреки това, като се има предвид, че мерките за развитие на селските райони и общата селскостопанска политика могат да окажат значителен принос за подобряването на биологичното разнообразие, какви мерки може да въведе Съветът, за да подпомогне европейските земеделски стопани, които са най-добрите защитници на околната среда, в тяхната жизненоважна роля за бъдещото опазване на околната среда и биологичното разнообразие?

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) Според мен най-добрата мярка, която може да бъде предприета в защита на качественото земеделие, е да продължи неговото подпомагане. Разчитам на всички присъстващи държави-членки – въпреки слабото присъствие – на следващо разискване по въпросите на бюджета, да предоставят финансова подкрепа за общата селскостопанска политика с решенията, които Парламентът ще вземе.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 8, внесен от Mairead McGuinness (H-0375/10)

Относно: Неформален съвет по въпросите на селското стопанство през септември 2010 г.

Какви са заключенията, които Белгийското председателство направи след Конференцията на високо равнище по въпросите на ОСП, преведена през месец юли в Брюксел? Може ли то да коментира предстоящия неформален съвет по въпросите на селското стопанство в периода от 19 до 21 септември? Какви ще бъдат предложенията, които Председателството ще отправи към държавите-членки по отношение на ОСП в периода след 2013 г.?

Освен това може ли Съветът да даде актуална информация на членовете относно постигнатия напредък на равнище Съвет във връзка с текущите преговори на Меркосур?

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) На първо място, искам да поздравя Комисията за успеха на проведените от нея обществени консултации по въпросите на общата селскостопанска политика (ОСП) в периода след 2013 г. Принос имаха почти 6 000 участници от средите на широката общественост, заинтересовани страни, неправителствени изследователски организации и други научноизследователски институти. Тези консултации спомогнаха за изпълнението на нейните ангажименти.

Освен това обобщената информация за участието показа, че цялото общество е заинтересовано от бъдещето на европейското селско стопанство. Земеделските стопани със сигурност не са единствените, които се интересуват от ОСП.

Както знаете, обществените консултации станаха повод за конференцията за ОСП в периода след 2013 г., която Комисията проведе на 19 и 20 юли. Като цяло всички участия, кръгли маси и обсъждания по време на конференцията изиграха важна роля за по-нататъшното подобряване на акцентите на обсъжданията.

По отношение на Съвета вероятно знаете, че през последните две години министрите на земеделието провеждаха консултации, ръководени от последователните председателства: Франция, Чешката република, Швеция и Испания. Сега, когато процесът наближава своя край, председателството се стреми да ускори разискванията във възможно най-голяма степен. Действително е изключително важно състоянието на настоящата ОСП и предизвикателствата на бъдещата ОСП да бъдат взети под внимание изцяло в другото важно разискване, това за бюджетната рамка на ЕС за периода 2014—2020 г.

Както знаете, бъдещето на ОСП ще бъде основен въпрос в дневния ред на неофициалното заседание на министрите на земеделието на държавите от ЕС, което ще се проведе в периода 19—21 септември в Белгия. Председателят на комисията по земеделие и развитие на селските райони, г-н De Castro, също е поканен да вземе участие в заседанието и да ръководи нашите неофициални обсъждания. Това лято председателството разгледа задълбочено резултата от конференцията през юли и изготви обобщителен документ, който ще бъде завършен през следващите няколко дни.

Докладът, който председателството изготви и който възнамеряваме да разгледаме по-подробно на предстоящите обсъждания, потвърждава значението на целите на ОСП, определени в Договора от Лисабон: да се гарантира осигуряването на безопасни и висококачествени хранителни продукти за европейските граждани, да се стимулира устойчивото селско стопанство в цяла Европа, да се опазва околната среда и ландшафта и да се допринася за развитието на селските райони, както отбелязахме в предходния въпрос.

Освен това в доклада, изготвен от председателството, се потвърждава и действителната добавена стойност на общата селскостопанска политика на европейско равнище и значението на ОСП в контекста на стратегията „Европа 2020“.

След предстоящите обсъждания през октомври ще се проведе последно политическо разискване по въпросите на бъдещето на ОСП на Съвета по селско стопанство. Така Съветът, както и Европейският парламент, ще има значителен принос за процеса на консултации. Уверен съм, че Комисията също признава усилената работа, свършена от Съвета и от Европейския парламент, и съм убеден, че тя ще положи усилия да представи съобщение, което да получи подкрепата на двете институции. Когато съобщението бъде на разположение, председателството ще започне обсъждане в Съвета.

По отношение на преговорите за споразумение за свободна търговия с държавите от Меркосур първо искам да отбележа, като призная изключителното икономическо значение на подобно споразумение, че комисията по селско стопанство и развитие на селските райони към Европейския парламент и министрите на земеделието като цяло споделят еднакво становище относно потенциалните рискове, които подобно споразумение може да има за „чувствителните“ сектори на селското стопанство на ЕС. Вероятно знаете, че през май Съветът отрази безпокойството, изразено от значителен брой държави-членки в съвместен меморандум.

Второ, искам да отбележа, че Комисията трябва да спазва мандата за преговори. Освен това през май членът на Комисията Чолош увери Съвета, че Комисията ще гарантира, че преговорите с Меркосур съответстват на ОСП и на основните интереси на селското стопанство на ЕС.

В обобщение искам да подчертая, че Съветът ще продължи да наблюдава отблизо обсъжданията с Меркосур, по-специално в рамките на комисията по търговска политика. Следващият кръг от преговори е насрочен за октомври и мога да ви уверя, че председателството ще се погрижи мандатът за преговори да се спазва стриктно.

 
  
MPphoto
 

  Mairead McGuinness (PPE).(EN) Отговорът беше подробен, тъй като въпросът беше такъв. Благодаря Ви за това и особено за коментарите за Меркосур. Надявам се, че Комисията, както и Съветът, са отбелязали загрижеността на Парламента в нашето разискване по въпроса.

Отговорът Ви на моя колега, г-н Aylward, относно биологичното разнообразие, както и коментарите Ви относно бюджета за селското стопанство, ме накараха да Ви попитам за становището на Съвета. Разбирам, че седем членове на Съвета искат да намалят бюджета за следващата година, което не е положителен фактор за бъдещето на бюджета за селско стопанство за периода след 2013 г. Бих се радвала да чуя Вашия коментар.

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) Няколко държави-членки искат да се намали бюджетът за следващата година, но доколкото знам, Съветът изобщо не одобрява това. Вероятно вчера сте чули представянето на бюджета за 2011 г. от страна на белгийския министър на бюджета и ако е така, сигурно сте разбрали и бюджетната перспектива за 2011 г., тъй като обсъжданията с Парламента вече започнаха. Трябва да ви кажа, че не съм съгласен с вашия анализ на промените в европейския бюджет.

 
  
MPphoto
 

  Paul Rübig (PPE).(DE) Г-жо председател, в момента обсъждаме бюджета за 2011 г. и във връзка с това Съветът и Комисията предложиха съвместно средства от Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, която включва програмата „Интелигентна енергия – Европа“, програмата за подкрепа на политиката в областта на информационните и комуникационните технологии и програмата за предприемачество и иновации, както и средства от Седмата рамкова програма и от фондовете за селското стопанство да се предоставят за научния проект за термоядрен синтез ITER. Каква е първоначалното становище на белгийското председателство по този въпрос?

 
  
MPphoto
 

  Liam Aylward (ALDE).(EN) Г-жо председател, предвид необичайното решение на Комисията да поднови преговорите с Меркосур, може ли министърът да посочи дали Съветът извършва анализ или оценка на пагубното въздействие, което тези решения ще имат за европейските земеделски стопани, и по-специално за земеделските стопани в моята страна, Ирландия, които зависят от 90% износ на своите продукти от говеждо месо, които се произвеждат по най-строгите стандарти, наложени от Комисията, и които не се прилагат в държавите от Меркосур?

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) По първия въпрос в момента мога да ви предоставя само обща информация за бюджета. Разбирам, че Парламентът има предвид редица проекти в областта на иновациите, конкуренцията и технологиите. Разискването обаче започна едва наскоро, а от 1 декември вие имахте възможността да измените някои аспекти на предварителния бюджет за следващата година в тяхната цялост. Поради това ви насочвам към разискването относно бюджета, за да можете да определите какво членовете на Европейския парламент искат да подчертаят и поставят като приоритет в този бюджет.

По отношение на втория въпрос, относно Меркосур, председателството, както отбелязах, е съвсем наясно с безпокойството, изразено от комисията по селско стопанство и развитие на селските райони във връзка с решението за подновяване на преговорите.

Искам само да отбележа, че на тези преговори Комисията е обвързана със своя мандат за преговори и че всеки положителен резултат от тях следва да бъде в полза на селскостопанското производство на ЕС, например посредством популяризиране и защита на европейските селскостопански продукти, по-специално в областта на географските указания.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 9, внесен от Ryszard Czarnecki (H-0379/10)

Относно: Изгледи за присъединяването на балканските държави към ЕС

Как преценява Съветът изгледите за присъединяването към Европейския съюз на държавите от Балканския регион, от Югоизточна Европа? Вижда ли Съветът възможност някои от тези държави да влязат в Европейския съюз в рамките на следващата финансова перспектива, т.е. в периода 2014 – 2020 г.?

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) Целта на нашата политика по отношение на Западните Балкани е да се окаже принос за стабилността в региона и да се помогне на държавите от региона да установят мир, демокрация, стабилност и просперитет в дългосрочен план.

През 1999 г. Европейският съюз реши да приложи процеса за стабилизиране и асоцииране – рамката за процеса на присъединяване, завършващ с евентуалното присъединяване на тези държави – с цел по-добро организиране на тяхната подготовка за членство в ЕС. Подготовката се оказва важна за стабилността, помирението и бъдещето на региона. Тя се развива и се определя в съответствие с Дневния ред от Солун и с подновения консенсус относно разширяването, който установява справедливи и строги условия.

Поради това Съветът многократно потвърди твърдата ангажираност на Европейския съюз към подготовката на държавите от Западните Балкани за членство в ЕС, включително на неотдавнашния Съвет по външни работи на 14 юни след срещата в Сараево на 2 юни.

През годините ЕС е подписал шест споразумения за стабилизиране и асоцииране с държавите от региона, като четири от тях вече са влезли в сила. През октомври 2009 г. Комисията предложи започването на преговори за присъединяване с бившата югославска република Македония. От своя страна преговорите за присъединяване на Хърватия, които започнаха през 2005 г., са в последните етапи. ЕС остава политически ангажиран с процеса чрез всички свои инструменти: три мисии на общата политика за сигурност и отбрана – две в Босна и Херцеговина и една в Косово – и трима специални представители в Скопие, Прищина и Сараево.

Финансовата помощ ще надхвърли 900 милиона евро през 2010 г. и ще достигне 1 милиард евро през 2010 г. От 1991 г. Европейският съюз е предоставил на държавите от региона общо над 13 милиарда евро финансова помощ.

Що се отнася до датите за присъединяване, те зависят изцяло от изпълнението на критериите от Копенхаген и на условията, предвидени в процеса на стабилизиране и асоцииране. Този процес установява ясно определена процедура: споразумение за стабилизиране и асоцииране, становище на Комисията относно кандидатурата за членство, статут на страна-кандидатка, преговори за присъединяване и накрая – присъединяване.

Съветът с нетърпение очаква напредъка към следващите етапи на процеса, но зависи от правителствата на държавите в региона да спазят определените условия, да поддържат – и дори да ускорят – темпа на необходимите реформи и да преодолеят основните предизвикателства. Държавите от региона следва да увеличат усилията си по отношение на борбата срещу корупцията и организираната престъпност, изграждането на административен капацитет и преодоляването на нерешените проблеми.

Целите на процеса на стабилизиране и асоцииране няма да бъдат изпълнени, ако хората и правителствата в региона не покажат решителност и отговорност да възприемат активна роля. Бъдещето на района в крайна сметка зависи от хората и правителствата там. Регионалното сътрудничество и политиката на добросъседство са основни фактори за помирението и решаването на двустранните спорове. Тези политики стоят в основата на подхода на ЕС към региона и се поддържат последователно от ЕС от 1995 г. Във връзка с това на 14 юни Съветът прикани въпросните държави да преодолеят нерешените проблеми със съседните държави.

Искам да завърша, като отбележа, че през ноември 2009 г. Съветът взе решение да разреши безвизово пътуване за гражданите на три от държавите в региона и понастоящем работи по идентично решение за гражданите на Албания и Босна и Херцеговина. Надявам се, че Европейският парламент и Съветът ще вземат и това решение тази година.

И накрая, понастоящем Съветът не е в състояние да коментира въздействието на разширяването върху настоящия бюджет на ЕС и бюджета за периода 2014–2010 г., тъй като все още очаква предложението на Комисията за следващата финансова перспектива.

 
  
MPphoto
 

  Ryszard Czarnecki (ECR).(PL) Г-жо председател, благодаря Ви за доброто председателстване на разискванията. То може да послужи за пример на другите. Г-н Шастел, може би и аз трябва да си съблека сакото, за да се почувствате по-удобно. Получава се известно несъответствие между нас.

Откровено казано, това, за което говорихте, е добре известно в залата и аз очаквах по-конкретен отговор. Коя държава е най-близо до присъединяване към Европейския съюз: Сърбия, която е много важна в политическо и добре развита в икономическо отношение, Черна гора или може би Македония? Моля, г-н Шастел, дайте ни конкретен отговор.

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) Знаете ли, ако Ви кажа коя от трите държави е най-близо до присъединяване, ако посоча една от тях – тази, която е постигнала най-голям напредък в подготовката – това не означава, че тази държава ще бъде следващата, която ще се присъедини към ЕС. Необходим е още по-голям напредък, а той се постига с различни темпове.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Въпросите, останали без отговор поради липса на време, ще получат писмен отговор. (вж. приложението).

Времето за въпроси приключи.

(Заседанието се прекъсва в 19,00 ч. и се възобновява в 21,00 ч.)

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Alejo VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

(Заседанието се прекъсва в 19,00 ч. и се възобновява в 21,00 ч.)

 
Правна информация - Политика за поверителност